МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ1582 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отношението ми по процедурата на господин Местан е следното: няма причина да не водим дебата в тази зала, а да го водим в кабинета на председателя на Народното събрание или в други кабинети. Пленарната зала е мястото, където българското общество си изяснява всички важни за държавното управление въпроси. Аз благодаря за опита нещата да се върнат в сферата на нормалността. Ще се опитам максимално смирено да обясня за какво е дебатът днес.
На 27 юли 2013 г. по повод на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. народният представител от Четиридесет и второто народно събрание Владислав Иванов Горанов направи приблизително следното изказване: „Уважаеми колеги, аз не съм против поемането на дълга и поемането на дълг не е тема за политически дебат. Вие искате да увеличите разходната част на бюджета, с което увеличавате дефицита, оттам ангажимента за поемане на допълнителни дългове.”
Тогава направих една бегла прогноза и си признавам – не успях да прогнозирам коректно, че ако поемането на дефицити след 2009 г. продължи със същите темпове, е много възможно да си говорим не за тогавашните 5 милиарда, а за 15 милиарда. Неблагополучието на фискалното планиране в
2014 г., което предполагаше превишение на разходите над приходите само с милиард и половина, доведе до приключването на 2014 г. с дефицит от близо 3 млрд. български лева.
Това обърка прогнозите на народния представител Горанов от 2013-а и необходимостта от дълг нарасна. Сега ще се опитам да поема вината от липсата на информация и да разкажа на суверена, във Ваше лице, защо е необходимо споразумение с банки партньори, които да ни помогнат в следващите няколко години да създадем възможно решение за това България, за разлика от други народи, да бъде прогнозируем партньор, да може да си плаща дълговете и сметките.
Две хиляди и четиринадесета година от гледна точка на техническия финансов дебат беше неуспешна. Тогава, в
2014 г., структурирахме дебата за неблагополучието на банковата ни система по начин, по който в момента се опитваме да структурираме дебата за финансирането на дълга и на превишението на разходите над приходите. Тогава се провалихме като общество, показахме управленска немощ и платихме най-високата възможна цена. Тогава показахме на нашето общество, че то не се управлява. Направихме избори. Намериха се политически неконсистентни, но национално отговорни партии, които поеха отговорността за управлението на държавата, и на 7 ноември с Вашите гласове сформирахме правителство.
Няколко дни след 7 ноември трябваше да върнем парите на хората. Парите на хората, които са имали лошия шанс да ги вложат в една неуспешно управлявана търговска банка. На 4 декември без много шум и без политически страсти стартира държавността – хората усетиха, че държавата си е на мястото и си получиха парите. Три милиарда и половина оттогава сме дали на българските граждани, които са имали лошия шанс да вложат собствените си средства в лошо управлявана банка. Тези пари обаче не дойдоха заедно с новото правителство. Тези средства бяха взети назаем, защото българското общество живее назаем от 2009 г., всяка поредна година. (Шум и реплики отляво.)
Две хиляди и дванадесета година, преди министър-председателят Бойко Борисов в началото на 2013 г. да подаде оставка, превишението на разходите над приходите беше сведено до пренебрежими за финансовата статистика стойности от под половин процент, но все още беше отрицателно.
В следващите години ние не можахме като общество да приемем за ценност да харчим колкото изкарваме, затова не виждам причина да не приемаме за ценност да си плащаме сметките, а когато харчим повече, отколкото изкарваме, това става или когато си продаваме имуществото, а то беше продадено много по преди това през масовата и последващата приватизация и за правителството на Бойко Борисов във второто му издание остана да продължи да плаща сметката.
На 1 януари 2015 г. българското общество осъмна с фискален резерв 9 млрд. 170,4 милиона. Какво обаче, колеги, независимите икономисти дължат на обществото? Дължат разказа, който, не само финансовият министър, а всеки човек, който иска да формира обществено мнение в тази държава, трябва да разказва цялата истина, а не манипулативно и не спекулативно. Цялата истина представена като финансова статистика на 1 януари 2015 г. – и това не е социологичен или политологичен проблем – изглежда по следния начин.
Във фискалния резерв на 1 януари 2015 г. има следните показатели, които участват в сбора, за да се стигне до 9 млрд. 170,4 милиона.
Средства на фискалния резерв по депозити общо – 8 млрд. 117 милиона, в това число средства на държавния бюджет – 6 млрд. 231 млн. 500 хиляди. В същото число, разбира се, е Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, Сребърният фонд – 2 млрд. 445,4 милиона, почти 2 милиарда и половина средства, които уместно и умело правителството на тройната коалиция с финансов министър Пламен Орешарски прие като законодателно решение и оттогава в Сребърния фонд се натрупват средства, които да помогнат на държавната пенсионна система в момент, в който дисбалансите в нея станат такива, че данъчната тежест трябва да бъде увеличена, за да може в един момент да се финансират пенсиите – да помогне, макар и за кратко.
В Сребърния фонд има 2 млрд. 445 милиона. Те са в специална депозитна сметка, отделно от другите сметки, в които правителството съхранява ресурса, и не само като технология на разплащане, а и законодателно българското правителство не може да оперира с този ресурс.
Националният осигурителен институт, включително Учителският пенсионен фонд и Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, е следващият показател, който участва във фискалния резерв към 1 януари 2015 г. По статистически данни на Българската народна банка тогава в тези сметки е имало 18,8 милиона.
В транзитните сметки на Националната здравноосигурителна каса е имало 32,9 милиона.
В други автономни бюджети – мога да ги изредя всичките, е имало 434,4 милиона.
В сметките за средства от Европейския съюз, съответно в Закона за публичните финанси, приет в началото на 2013 г., в сила от 1 януари 2014 г., се съхраняват средствата, които получаваме от европейските фондове и съответстващото се на тях национално съфинансиране е представено като трансфер от централния бюджет по тези сметки, в съответствие с европейските регламенти. Към него момент в сметките, от които управляваме европейските фондове, е имало 1 млрд. 399,3 млн. лв., в това число сметките на Националния фонд, където са всички европейски фондове – Фондът за регионално развитие, Социалният фонд, Кохезионният фонд, с изключение на Земеделския фонд има 1 млрд. 357,5 милиона.
В Държавен фонд „Земеделие”, където са сметките на Земеделския фонд, са 31,3 милиона.
Средствата по депозити в Българската народна банка и търговските банки към същия момент са същата сума – 8 млрд. 117 милиона, в това число в Българската народна банка се съхраняват 6 млрд. 716,9 милиона и в търговските банки към 1 януари 2015 г. е имало обществен ресурс в размер на 1 млрд. 400 милиона.
Един нюанс, който може да убегне на част от народните представители, които не са изкушени от икономическата тематика, и това за тях е оправдано, е това, че с точка 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси е определено, че в статистиката за фискалния резерв трябва да се включват и вземанията от Европейския съюз, които възникват в резултат на авансово финансирани от българското правителство програми, съфинансирани от европейските фондове, които все още не са постъпили по сметките на Европейския съюз по българския бюджет.
Към 1 януари 2015 г. вземанията от Европейския съюз, които, забележете, не са налични средства и няма как българското правителство да се разпореди с тях и да ги използва като ликвиден ресурс... (Силен шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.)
Колеги вляво, това на Вас няма кой да Ви го разкаже по този начин. Изслушайте финансовия министър, за да разберете върху какво е дебатът.
Тогава вземанията от Европейския съюз са били 1 млрд. 51 милиона в Националния фонд и 2,2 милиона в разплащателната сметка към Държавен фонд „Земеделие”.
Сборът на наличните и неналични пари, вземанията плюс депозитите по сметки към 1 януари 2015 г. е 9 млрд. 170,4 милиона – число, върху което никой не води спор. На 1 януари 2015 г. сборът от отделните показатели във фискалния резерв е бил този – коректно споменаван от всички Вас.
На 1 януари 2015 г. обаче сме длъжни да направим и следното уточнение, след като разказах структурата на фискалния резерв – нещо, което рядко се разказва в детайли, но точно тази зала трябва да знае числата – трябва да направим и аритметиката с колко средства реално правителството има право да се разпорежда по закон.
От тези налични средства – 8 млрд. 117 милиона, защото се разбрахме, че вземанията от Европейския съюз са добра тема, но не могат да бъдат харчени, тъй като не са налични пари и не са дошли, от тези 8 млрд. 117 милиона трябва да започнем да махаме средствата, които от статистическа гледна точка формират фискалния резерв, но от гледна точка на законодателна и икономическа целесъобразност не могат да бъдат харчени от българското правителство или поне не без законодателни промени.
В средата на миналата година, показвайки управленска немощ, българското общество взе решението да подпомогне ликвидно една българска търговска банка, която няма капиталов проблем. (Реплика от БСП ЛБ.) Българското общество се управлява от българското правителство. Ако измислите друга форма на управление, нека да я дебатираме – тя изисква конституционно мнозинство.
Тогава се взе решение да се подпомогне ликвидно една търговска банка, която няма капиталов проблем, но беше подложена под натиск от вложителите в нея, които бяха притеснени от лошия начин на провеждане на дебат в българската политическа класа – към лятото на 2014 г. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Мая, с теб ще завърша накрая.