12 March 2015

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Във връзка с непълнотата по т. 4 в Решението относно срока за работа на Комисията предлагаме този срок да бъде тримесечен с оглед сложния предмет, който е поставен като задача на Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Тъй като ще обсъждаме и превантивни мерки, а нито една превантивна мярка не е ефективна без ангажимента на гражданите, и, за съжаление, това е проблемът, с който властите се сблъскват, Ви предлагам предстоящото изслушване да бъде излъчвано директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, госпожо Заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 110 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поискахме да бъде изслушан заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси, както и госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, за ситуацията в бедстващите райони, преди всичко в Южна България – Смолянска област, част от Пазарджишка, Кърджалийска и Хасковска област. Да припомня на народните представители, че съобразно изискванията на Глава седма, съобразно Закона, който урежда как функционира държавата в бедствия, Министерският съвет формира държавната политика в областта и защитата на бедствията и че се осъществява общо ръководство за защита при бедствие, че трябва да има Национална стратегия за намаляване на риска от бедствията, че всяко министерство трябва да има такъв план и съответно да има политика в този смисъл. Заедно с това, Националната система за ранно оповестяване, да, беше заявена една седмица преди това – код червено. Мисля, че Министерството на околната среда и водите беше в кондиция и предупреди институциите. Ние, уважаеми госпожи и господа, сме улеснени от това, че може би на второто заседание на това Народно събрание изслушвахме и водихме дебат как ще функционира държавата в зимни условия. Само че тогава, когато от „БСП лява България” поставихме въпроса: дайте да дебатираме функционирането на държавата в зимни условия като цяло, като единен механизъм междуинституционално, ние приведохме това в: „Има ли пари за зимно поддържане, или няма?”. Е, имаме нов бюджет. В бюджета има достатъчно средства за почистване. Увеличиха се парите, поздравявам правителството, за общините за зимно почистване, особено в Родопските общини, обаче проблемът възникна. Проблемът – повече от седем дни България, част от България, голяма част от България бедства. Повече от седем дни гражданите си задават един болезнен въпрос: „Има ли я държавата?”, и това звучи по всички медии. Има населени места в България, които повече от 300 часа са лишени от хляб, от ток, от вода и от жизнено спасяващи лекарства. Има места, където медицинските власти си вършат работата, но има места, където това по обективни причини не може да се случи. Можем ли обаче, уважаеми колеги, тук, в тази зала – обръщам се и към правителството, да кажем и да отдадем всичко на природната стихия? Можем ли ние, и справедливо ли е, да прехвърлим бремето на отговорността на правителството, нашата, на местните власти, на природата, на стихията? Мисля, че не е! Затова има държава и затова тя функционира. Не ми се мисли, ако това, което се случи – от 50 до 70 см сняг, на определени места, да, преспите са много по-големи, беше блокирало цялата държава. Какво щяхме да кажем тогава? Паралелно с това искам да споделя съвсем отговорно – ние питаме, не защото това е задължение на опозицията. Питаме, защото хиляди български граждани чакат отговор на въпроса: Кой и кога ще помогне? Кой ще ги подкрепи? Кой ще поеме в ръце цялостната координация? Паралелно с това питаме още: къде беше Националният кризисен щаб и кой го ръководеше? Да, нямаше министър на вътрешните работи. Той беше в оставка. Заместник-председателят на Министерския съвет, както ние простичко го наричаме – силов вицепремиер, какво направи междуинституционално – да се съберат институциите, да си партнират, да е видимо да се допълват, да могат да разговарят, да могат да предприемат адекватни мерки. Да, виждахме министри, които ходят в регионите, но по-полезно в тези случаи беше междуинституционалната организация. Приключвам с това – обърнах се към заместник министър-председателя и министър по европейските въпроси – къде беше щабът? Искам да се обърна към министъра на енергетиката – защо седем дни толкова хора в още над 100 селища нямат електричество? Защо България седем дни бедства? Това допустимо ли е, госпожо Петкова?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, през последните шест дни страната ни е изправена пред предизвикателствата на обилния снеговалеж, който на практика блокира живота в няколко региона, сред които са областите Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик. Макар и да не е необичаен за това време от годината, снегът се превърна в истинско природно бедствие, като остави без елементарни условия за живот хиляди наши сънародници. В продължение на шест дни редица градове и села в Южна България се оказаха откъснати от света, без достъп до медицинска грижа, хляб, електричество и вода. Болни хора и родилки бяха на ръба на оцеляването, като разчитаха само на специализирана техника, която да им проправи път до животоспасяваща медицинска грижа. Дори се стигна до абсурдната ситуация, в която родилка трябваше да бъде превозена с хеликоптер, за да може да роди детето си в община Ардино. За всеки, дори и за най-непредубедения наблюдател се наложи усещането, че мерките, които се вземат за справяне със ситуацията, са недостатъчни и не водят до желаните резултатите в срокове, нормални за нашето време. От доста места в Хасково, Смолян и Кърджали получихме информация, че за почистването на пътищата е мобилизирана не специализирана техника с подходящо за целта оборудване, а стара и друга земеделска техника. Това потвърждава фактът, че бедстващите общини нямат възможност сами да се справят с възникналата ситуация поради липса най вече на ресурс и на специализирана високопроходима техника. Но при бедствия не трябва да забравяме, че основната отговорност е и на държавата в лицето на нейните институции. Колеги, далеч съм от идеята да се опитваме да търсим виновни за създалата се ситуация. Много по-правилно, е изправени пред нея, да обединим усилията си, за да помогнем на хората чисто човешки и държавнически, за да решаваме проблемите, с които те се сблъскват. Не мога обаче да не отбележа, че у всички нас остава усещането за недобра координация, ненавременно взети мерки, за пропуснати възможности за противодействие с кризата. За обилните снеговалежи синоптиците предупредиха няколко дни преди настъпването им. Трудно е да си представя, че държавата ни не разполага с необходимия ресурс за справяне с предизвикателства от този характер. Парламентарната група на Движението за права и свободи предложи изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно действията и мерките, предприети от държавните органи и институции във връзка с преодоляването на бедственото положение в страната и по-конкретно в Кърджалийска, Смолянска и Хасковска област, предизвикана от обилните валежи през последните няколко дни. Госпожо Министър, какво предприехте за подпомагане на местните власти и населението на засегнатите общини и на какво ниво е взаимодействието между местната и изпълнителната власт? Също така днес искаме да чуем и министъра на околната среда и водите относно предвидените превантивни мерки за предотвратяване на вредното въздействие на водите, предизвикано от топенето на снеговете вследствие на очаквано рязко повишаване на температурите в засегнатите райони. Именно в тази връзка, уважаема госпожо Василева, сигурно не е нужно да си експерт по управлението на водите, за да знаеш, че обилно натрупаният сняг през месец март е цъкаща бомба със закъснител. За съжаление станахме свидетели на много наводнения през изминалите месеци. При така рязко падащите и покачващи се температури човешкият инстинкт ни подсказва, че през месец март очакваното рязко увеличение на температурите и преспите със сняг, с които сега се борим, много бързо ще се превърнат във водна стихия и рязко ще увеличат нивата на речния отток. В тази връзка бихме желали да получим от Вас информация за предприетите мерки от страна на Министерството на околната среда и водите, най-вече да получим анализ на обема на водните запаси в сняг към днешна дата, информация за управление на всички водни обекти, в това число издаване на предписания при увеличаване на обема на язовирите в България, така че да бъде посрещната една приливна вълна от снеготопене, и информация за всички други мерки, които е предприело Министерството на околната среда и водите. Благодаря.

Добър ден на всички! Благодаря за въпросите. Мисля, че дължим един на друг да кажем кой какво е свършил и докъде, за да знаят българските граждани, включително от трибуната на Народното събрание, какво сме успели да свършим. Бих искала да разделя отговора на въпроса си на две части. От една страна, това ще бъде отчет. Всяка една от нас – министрите, които сме тук, в Народното събрание днес – е подготвена с цифри, факти, подготвена е с документи, за да кажем колко снегорини, какви са впрочем стандартите в Европейския съюз, кои пътища се почистват първо, кои второ, кои трето и така нататък, изобщо да сравним къде е България в ситуация, в която има бедствие, и как се справя. От друга страна обаче, извън тези факти, бих искала да обърна внимание на нещо, което може би всъщност е по-важната част на този диалог, който се надявам да се получи помежду ни. То е как си сътрудничим и как успяват да се координират властите в момент на криза, включително вътре в рамките на Министерския съвет. И така, най-напред обстановката беше изключително тежка заради обилния снеговалеж. Много тежък сняг, много счупени дървета, прекъсната електропреносна мрежа, която остави изолирани и без ток хиляди хора. Говорим за над 40 аварирали далекопровода, при това във високопланински области. На места заради силния сняг и обилния снеговалеж се образуваха преспи над три метра. Падналите дървета изключително затрудниха снегопочистването. Искам да подчертая, че още в първия момент, когато стана ясно, че тази обстановка предстои и предстои да се влошава, ние имахме веднага свикване на Националния кризисен щаб и щабовете по места. Дирекциите на МОСВ, на МВР разпоредиха на териториалните си структури да информират областните управители и кметовете на общините за очакваните опасни явления. Разпоредено бе също така при необходимост да се въведат областните и общински планове при бедствия в частта „Обилни снеговалежи, снежни бури и заледявания”. Тоест, госпожо Янкова, ние ще можем в този момент да сравним плановете – какво е било в генералния план, какво е било в местните планове. Сега е моментът, когато можем да отчетем действително ли тези планове са били направени както трябва и действително ли сме могли да изпълним точка по точка всичко, предвидено в плановете. Но като първи стъпки – задвижването на плана и събирането на Кризисния щаб – това стана и стана веднага! Стана още на 6 март! Искам специално да обърна внимание на активната роля на министър Вучков, който в този момент беше министър, подал оставка. Ние бяхме в непрекъсната връзка, но по-важното е, мисля, че това беше правилна стъпка – имаше няколко негови публични изявления, в които всички можахме да се уверим, че министър Вучков, независимо че е в оставка, е на поста си и прави необходимото за координация от гледна точка на МВР. Той нито за момент не отстъпи от тези свои задължения, нямаше никакво колебание. Второ, освен че планът се задвижи – такъв план има, той се задвижи. Трето, в ситуация, която все пак не е обичайна, подалият оставка министър на вътрешните работи нямаше никакво разклащане в координацията и в изпълнение на ангажиментите на МВР. Това е знак за цялостна политическа стабилност. Българските граждани могат да разчитат на правителството. Между различните министерства беше създадена много добра координация. Съвместни екипи разчистваха паднали дървета от снега и оказваха помощ на болни и бедстващи хора. Кризисните щабове по места непрекъснато обменяха информация с Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие, Министерството на земеделието и храните и други заинтересовани ведомства. Специално искам да обърна внимание и че ние бяхме свидетели как действа държавата в лицето на властта, но и държавата в лицето на обществото като цяло. Специално искам да подчертая ролята на Българския червен кръст и на мобилните оператори, тоест на частния сектор и на неправителствения сектор. Колегите ми от Регионалното министерство, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите ще посочат в детайли какво е свършено. Аз ще направя обобщение за усилията, които положихме. Понеже се прехвърли и към следващите трудни моменти, които може би ни очакват с топенето на снеговете, искам да кажа, че вчера в Министерския съвет приехме мерки за евентуални предстоящи наводнения във връзка с топенето на снеговете и предвид лошата метеорологична прогноза. Няколко думи за обобщение. Още преди да завали снегът на 6 март, както казах, структурите бяха в пълна готовност. На 7 март сутринта беше активиран Централният оперативен щаб и беше въведен План за действие при обилни снеговалежи и действия при наводнения; бяха въведени и плановете на регионалните дирекции в Смолян, Хасково, Кърджали и Пазарджик; бяха обявени бедствени положения в Лъки, Велинград, Сърница, Гълъбово, Минерални бани, Батак, Пещера, Якоруда, Ивайловград. Свързах се с някои от колегите в Европейската комисия, които работят в тази сфера, и ако беше станало по-тежко, имахме готовност да поискаме помощ и от съседни страни. Участваха над 2000 служители на МВР от засегнатите райони, подчертавам 2000, плюс 1250 от други райони на страната. Предимството се даваше за осигуряване на медицинско обгрижване. Съгласна съм, че случаят с родилката, която беше транспортирана с хеликоптер, е сериозен, но това всъщност е щастлив изход. Когато няма как да се помогне по никакъв друг начин, на разположение на българските граждани има хеликоптер. Това не се случва за първи път. Искам да кажа, че в много страни при такива бедствия именно да се разполага с хеликоптер, който да извърши спешно кацане и да вземе болен, е част от нормалната ситуация при извънредна ситуация. Предимството се даваше наистина на медицинско обгрижване, включително и транспортиране до болнични заведения. Достигаше се до тях с лека и тежка верижна техника, осигуряваха се храни и медикаменти. Отделно съвместни екипи на МВР, лесничейства и енергодружества работиха по отстраняване на авариите в електропреносната мрежа. Много тежък сняг! Министър Петкова ще обобщи ситуацията към момента и положените усилия за възстановяване на електроподаването. Отделно МВР съдейства за спасителните операции, като осигуряваше снегопочистващи машини. Хората от „Пожарна безопасност” помагаха за разчистване на дърветата, изтегляне на закъсали автомобили. Искам да благодаря на медиите, които също бяха на поста си и предаваха директно от тези тежки райони и по този начин можа да се види какво всъщност се върши наистина по места и да се подчертае, че има хора с кураж, настойчивост и професионализъм, които през това време работеха и спасяваха други хора. Предислоцирани бяха роторни снегорини от други области на страната. Усилията на властите бяха изключително затруднени, но все пак област Смолян – над 100 машини, Хасково – над 90, Кърджали – 58 машини. Затова ще говори госпожа Павлова в нейното изложение. Армията. Мога да Ви запозная с детайлна справка буквално ден по ден. Обобщението: военни формирования помагаха с хора и машини за разчистване на сняг още от 7 март; доставяха храна и бяха извършени огледи с вертолети, което мисля, че също много помогна; доставки на храна и медикаменти в района на Ардино също така; евакуирана беше родилка, както казахме, и други тежко болни. Мисля, че трябва да си кажем какво научихме от тази кризисна ситуация и благодарение на взетите мерки, на изпълнените планове да видим как следващия път да се справим по-добре. Дай Боже, да не става, но съм съгласна с госпожа Янкова, че трябва да бъдем готови. Това са райони, които се нуждаят от специално и детайлно отразяване на научените уроци от тази кризисна ситуация. Не Ви говоря, заради това че съм заместник министър-председател в правителството, а наистина обективно погледнато, този път координацията беше наистина добра. Надявам се, че всеки път ще става по-добра, но към този момент моята политическа оценка е, че правителството се справи с координацията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, на първо място, бих искала да Ви благодаря за поставения въпрос, защото той наистина е действително важен. Темата е изключително важна, касае изключително голям кръг от хора. Ето защо този въпрос е много навременен. Поради тази причина ще си позволя пред Вас и пред българската общественост да представя по дни какви действия предприе Министерството на енергетиката, разбира се, съвместно с колегите от Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, местната власт, областните управители – всички работехме като един екип и продължаваме да работим по този начин. Сега ще Ви запозная с конкретните действия, които предприехме във всеки един отделен ден. На 7 март 2015 г. съгласно информация на електроенергийния системен оператор 44 са авариралите електропровода. В края на деня след намесата на екипите на ЕСО 9 са възстановените електропроводи. Авариралите подстанции са 15 – подстанции на ЕСО. По данни на електроразпределителните предприятия без електрозахранване на 7 март на територията на ЕВН са 890 населени места – 184 хил. 800 абонати. Работят 156 аварийни екипа за отстраняване на повреди. На територията на ЧЕЗ 264 са населените места без електрическо захранване – 86 хил. 745 абоната съответно са без ток. На територията на Енерго-Про 25 са населените места, които са без електрическо захранване. Като цяло в първия ден на бедственото положение общо населените места без електрическо захранване са 1179, а абонатите са 271 хиляди. Какво се случи в „Мини Марица-изток” на същия 7 март? В „Мини Марица-изток” от 16,30 ч. на 7 март в действие беше въведен аварийният план на дружеството в частта „наводнения”. Наводнена бе подстанция Изток – подстанцията, която всъщност осигурява електрическото захранване на транспортната мрежа на мините и наистина е много важен възлов обект от мините. Поради значителното затрудняване на добивните дейности, влошената обстановка и наводнения на част от съоръженията на мината бяха ограничени добивните дейности в „Рудник 1”. Поради преливането на язовир „Ковачево” на 8 март на следващия ден беше извършена евакуация на хора и техника в района на гара Добив и при товарните станции съответно на рудник „Трояново 1”. На 8 март 2015 г. съгласно информацията на ЕСО остават 35 аварирали електропровода, както и една нова подстанция в Казичане аварира. В края на деня са възстановени 13 електропровода. По данни на електроразпределителните предприятия без електрозахранване на територията на EVN са 713 населени места и 186 800 абоната. В този ден работят 152 аварийни екипа за отстраняване на повредите. На територията на ЧЕЗ 103 са населените места на 8 март без захранване и 16 844 абоната. На територията на ЕНЕРГО ПРО 11 населени места са без електрическо захранване. На 8 март следобед се скъса дигата на река Сазлийка в района на град Гълъбово в близост до подстанция Гълъбово, това е на 110 киловолта. Своевременно подстанцията изключи захранването си със 110 киловолта и районът на град Гълъбово остана без ток. Веднага след изключването на 110-киловолтовия далекопровод подстанцията беше захранена с 20 киловолта от подстанцията в град Стара Загора. Това захранване позволи част от населението на град Гълъбово да бъде снабдено с ток своевременно. Предвид създалата се кризисна ситуация и на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за енергетиката и чл. 3, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 10 за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производство или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ беше издадена моя заповед за въвеждане на ограничителен режим на снабдяването с електрическа енергия, считано от 0 часа на 9 март 2015 г. На 9 март 2015 г., съгласно информацията на ЕСО, остават 22 аварирали електропровода, както и една нова авария в подстанция Самоков. Към края на деня са възстановени 7 електропровода. По данни на електроразпределителните предприятия без електрозахранване на територията на EVN са 537 населени меса със 107 180 абоната. Сто петдесет и шест аварийни екипа продължават да работят за отстраняване на повредите. На територията на ЧЕЗ населените места без електрическо захранване на 9 март са 66, абонатите са 6409. На същия този ден беше организирано облитане на аварийните региони с хеликоптер на Министерството на отбраната, който извърши оглед от въздуха на прекъснатите електропроводи в района на Кърджали и Хасково, както и други райони, разбира се, което беше изключително важно и полезно, за да видим наистина къде са авариите и да можем да предприемем максимално бързи и адекватни действия. На 10 март – 15 аварирали електропровода на електроенергийния системен оператор, в края на деня съответно след намесата на екипите на ЕСО пет от тях са възстановени. По данни на електроразпределителните предприятия на територията на EVN 473 населени места са без електрическо захранване и съответно 75 000 абонати. На този ден работят 161 аварийни екипа за отстраняване на повредите. На територията на ЧЕЗ 23 са населените места на 10 март без захранване и съответно 1118 абоната. На 11 март от системата на ЕСО информацията е следната: 10 са авариралите електропровода, в края на деня след намесата на екипите три от електропроводите са възстановени. По данни на ЕРП-тата без електрозахранване на територията на EVN към 13 ч. във вчерашния ден 423 населени места са без захранване и съответно 60 762 абоната. В този ден работят 192 аварийни екипа за отстраняване на повредите. Към 16.30 ч. на 11 март на територията на ЧЕЗ вече няма населени места без електрическо захранване и всички абонати имат ток. По отношение на възникналата аварийна ситуация в „Мини Марица- изток Ви информирам, че възстановителните работи в котлована на рудник „Трояново 1” вървят съгласно утвърдения график. Скъсаните диги на вътрешнорудничните водосборници се изграждат отново и се укрепват допълнително. Преливането на язовир „Ковачево”, което се случи на 8 март, е спряно. Работи се усилено и по отводняването и възстановяването на подстанция „Изток”, възстановяването на коловозите също върви по график и в зависимост от метеорологичните условия очакванията са да бъде възстановено в събота изцяло движението по жп линията и да се нормализират доставките за ТЕЦ „Марица-изток 2”. Какво е състоянието към 18 ч. във вчерашния ден? Авариралите електропроводи в системата на ЕСО са 7 и една подстанция от общо 15-те на 7 март, които аварираха, остава в аварийно състояние. По данни на EVN към 17.30 ч. във вчерашния ден 407 са населените места без електрическо захранване, в това число 58 580 абоната. Какво е състоянието към днешния ден, към 8,30 ч. сутринта? На територията на EVN населените места без електрическо захранване са 393 и съответно абонатите са 57 230 абоната без електрическо захранване. Към настоящия момент общо работят 660 човека на територията на EVN. Това са 32 екипа на електроенергийния системен оператор и около 519 човека от аварийните екипи на EVN. Там се работи абсолютно съвместно в екип и нашите екипи на електроенергийния системен оператор ще останат по места дотогава, докато е необходимо и докато не бъде възстановено напълно електрическото захранване във всички населени места. Това, уважаеми дами и господа, е накратко информацията, статистиката по дни и какво всъщност сме предприели ние като Министерство на енергетиката съвместно с другите колеги. Искам да отбележа следното. Аз оценявам Вашата загриженост. Наистина ситуацията е тежка, но искам да уверя както Вас, така и българските граждани, че загрижеността на държавата е наистина много голяма. Освен загриженост държавата демонстрира и много бързи, адекватни действия. Работехме наистина в екип, съвместно всички и смятам, че резултатите са налице и ще продължим да работим до окончателното отстраняване на повредите на място. Но координацията, която беше създадена, ние бяхме в непрекъсната връзка с колегата Павлова, Василева, с господин Вучков, с госпожа Кунева, с Гражданска защита сме в непрекъсната комуникация, с кметовете на населените места. Срещаме подкрепа от всички. Използвам случая специално да благодаря на 101-ви алпийски батальон на Министерството на отбраната, защото колегите бяха изключително полезни в тези труднодостъпни за нашите екипи местности. Преспите от сняг са наистина огромни. Вие знаете, госпожо Янкова, във високопланинските райони много е трудно да се стигне до аварията, за да бъде тя отстранена. Надявам се днес до края на деня, ако имаме достъп до подстанция Ардино и тя да бъде въведена в експлоатация, и хората да бъдат захранени с електрическа енергия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами министри, уважаеми дами и господа народни представители! Заставам пред Вас с ясното съзнание, че последиците от мартенските бури в областите Кърджали, Смолян, Пазарджик, Хасково, планинските региони на Пирин, Родопите, Рила тепърва предстоят да бъдат анализирани. Борбата с последствията от тази природна стихия тепърва ще продължи, ще нанесе дълготрайни негативни щети на инфраструктурата, на хората, които живеят в тези региони. Дори днес, в този момент, когато ние в тази зала обсъждаме какво е направено и какво не е направено, все още има десетки населени места и български граждани, които са без ток, без вода, без захранване и без достъп. Въпреки това искам да Ви уверя, че усилията на всички институти в държавата в пълна координация, пълен синхрон бяха положени така, че в тази ситуация приоритизирайки именно с грижа към най-спешните случаи, към най-нуждаещите се, да не бъдат оставени хора да бедстват, да няма хора, които да нямат достъп до лекарства, да няма хора, които да нямат достъп до вода, до храна във всички възможни случаи, когато, разбира се, това можеше да бъде направено. За съжаление няколко души загубиха своя живот. Именно затова поуките от създалата се ситуация, тепърва трябва да анализираме и щетите, тепърва ще видим какви са щетите върху хората, върху животните, в инфраструктурата, са пред нас. Убедена съм, че днес в тази зала трябва заедно да обединим своите усилия за това оттук нататък какво повече можем да направим и по какъв начин. В същия момент обаче държа да отбележа, че стотици хора бяха мобилизирани, в момента все още са мобилизирани, да работят на място в снежните преспи. Работят денонощно, не са почивали от дни. Мобилизирани бяха допълнителни машини от цялата страна, допълнителна специализирана техника от цялата страна. Над 950 машини специализирана техника работеха на територията на всички региони, в които имаше тази природна стихия, която беше връхлетяла. Десетки хора работят. Именно затова не мога да допусна в тази зала да говорим и да чуваме обвинения към тези хора, че не работят, че държавата я няма, че не съдейства. Стотици, десетки стотици хора са на място. Това са служителите на пътноподдържащите фирми, пожарникари, колегите от армията, от Гражданска защита, от енергийните дружества са там, на място в снежните преспи и аз искам да им благодаря днес за това, че полагат усилия в нелесната задача, с която се борят и се справят. Няколко конкретни факта, които искам да споделя и да отговоря конкретно на въпроса какво направи държавата и какви бяха предприетите действия от институциите. По отношение на област Кърджали: след обявения код червен, след засилените снеговалежи, които първо започнаха в община Кърджали, след това община Ардино, след това за цялата област Кърджали и обявеното бедствено положение, в цялата област и в целия регион беше насочена допълнителна техника. От първоначално необходимата техника от 47 машини за областта, областта, в която има над 650 км републикански пътища, почистването при този обилен снеговалеж – над 58 л на квадратен метър снеговалеж, който доведе до увеличаването и натрупването на преспи до метър, метър и половина, а на места и много по-големи, доведе до това, че преовлажнената почва, мокрият сняг върху дърветата затрудняваха изключително много почистването на пътищата, защото дори тази специализирана техника, дори специализираните роторни снегорини, комбинирани машини и грейдери, които бяха осигурени в този район от цялата страна, бяха възпрепятствани от падналите дървета на пътищата. Това доведе до факта, че за да бъде изчистен километър път, отнемаше час, два, понякога и три, за да може машините да бъдат придвижени. Огромните количества – хиляди дървета, които са паднали по площите, възпрепятстваха възможността почистването на пътищата да бъде извършено. Въпреки това бяха мобилизирани 360 души с резачки, включително пътните управления, които помагаха на колегите от горското, за да могат тези дървета да бъдат изнасяни. Но, повярвайте ми, преспите са над два, три метра. Всичко това допълнително затрудни почистването на пътната мрежа. Какво направихме? Приоритетно започнахме с първокласните пътища, за да може да бъде осигурен, както го изискват всичките правила и изисквания, достъп до общинските центрове – и в област Кърджали, и в област Смолян беше осигурен във всички населени места още в първия ден на най-тежкия и най-кризисен ден. Още на 8 декември до областните центрове, до областните градове бяха пробити пътищата.

Не, не е вярно това.

Чувам, че казвате, че това не е вярно. Но нека да направим едно разграничение. Говорим за пробив. Не говорим за това по тези пътища да могат да се движат леки автомобили. Говорим за пробив, който да осигури високопроходимата техника, техника на гражданска защита, техника на Спешната медицинска помощ да може да доставя лекарства, да може да превозва и да транспортира нуждаещи се граждани. Едва на 10-ти, едва последните два дни успяхме да отворим всички пътища от републиканската пътна мрежа, които да бъдат вече проходими и при зимни условия. Но в нито един момент не беше допуснато по републикански пътища да няма възможност за транспортиране с висока проходима техника на лекарства и на нуждаещи се граждани. По отношение на област Смолян искам да кажа, че на територията на област Смолян – един много тежък специфичен планински регион, до който има достъп единствено и само по направление на пътната мрежа, с малки изключения, затваряне на пътищата за почистване, почистване първо на огромната дървесна маса, която е паднала, след което осигуряване на направленията през проходите „Рожен” и „Печинско”, беше осигурено транспортирането на най-необходимите средства, включително чрез осигуряването на генератори, които да работят на бензиностанциите, защото там, в този регион, имаше проблем освен с електрозахранването, освен с придвижването на тежкотоварната техника, поради липсата на ток, поради липсата на комуникация, включително мобилните връзки бяха прекъснати, бензиностанциите не можеха да осигуряват гориво за техниката на екипите не само на пътноподдържащите фирми, но на екипите на Гражданска защита, аварийните екипи, които да доставят помощ именно поради липсата на електрозахранване в бензиностанциите, за които да бъде осигурено горивото за всички тези машини, които трябва да работят в тези региони. Каза се много за координацията. Чуваме критики, чуваме реплики от колегите, че държавата я нямало седем дни в малките населени места. Това не е вярно. След като беше осигурено, бяха положени огромни усилия за това да бъдат пробити всички основни направления на републиканската пътна мрежа в населените места в областните центрове, над 120 машини специализирана пътноподдържаща техника, ротори, фадроми и друг вид специална техника бяха насочени към общинските центрове. От вчера работят екипи на пътноподдържащите фирми на Пътната агенция в помощ и подкрепа и на общините, и на общинската пътна мрежа. Не трябва да забравяме, че освен тези 1000 км републикански пътища, които са най-тежко засегнати в това зимно бедствие, още толкова са общинските пътища, в които общините имат ангажимент да осигурят дейностите по тяхното поддържане. Разбираме, че техниката е недостатъчна, разбираме, че работата в тези общини е трудна. Именно затова бяха пренасочени и към момента са пренасочени над 130 машини на територията на всички тези области, които да помагат с разчистването. Разчистването тепърва предстои. Колеги, всички видяхте тези снимки, това са факти. Преспите са над три метра, които ние виждаме, с които се борят машините. Преспите в пъти надвишават всичко това, за което говорим. Изобщо не говорим за 50 – 70 см. Преспите са над три метра, навяванията са огромни и всичко това, съчетано с огромния сняг, съчетано с множеството дървета, липсата на енергия, захранване, всичко това създава предпоставки за невъзможност в тези райони с магическа пръчка нещата да бъдат изчистени и да бъдат отворени. Уверявам Ви, че, това казвам, поуките ще са много. Тепърва предстои топенето на снега. Това топене допълнително ще усложни ситуацията, защото очакваме свлачища, срутища по пътищата, очакваме увеличаване нивата на реките. Именно затова искам още веднъж да кажа: благодаря на всички, които работят, благодаря на всички, които се отзоваха. Искам да Ви уверя, че държавата е тук, държавата е на мястото си. В такова бедствие важното е да положим усилия, не да се критикуваме, не да политиканстваме, а да се обединим заедно, да намерим начин как по-добре да се синхронизираме, как по-добре да работим, а не просто да критикуваме. Лесно е да критикуваме от тази зала, но ако дойдете и видите и отидем заедно на място, нещата изглеждат по-различно, когато си на място, когато си сред хората и когато видиш тези преспи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги министри! Искам да Ви уверя от името на Министерството на околната среда и водите, че всичко казано дотук от моите колеги, а именно загрижеността за тежката ситуация, която възникна във връзка с обилните снеговалежи през изминалите дни, пълната координация и синхронизация на всички власти, на всички представители на държавните институции, в това число Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, както и регионалните власти по места, регионалните власти, областните управители чрез създадената организация и работата на щабовете по места, така и кметовете. Благодаря на всички тях за това, че съвместно, заедно работихме за справяне с тежката ситуация. По отношение на мерките, които могат да бъдат предприети, за да се намалят щетите от евентуално следващо наводнение, бих искала да Ви запозная с текущата ситуация към момента. Както знаете, в Министерството на околната среда и водите ежедневно се следи състоянието на водите и водните обекти на територията на страната. При възникване на усложнена метеорологична обстановка Министерството на околната среда и водите активира 24-часовата работа на оперативното звено, което събира, обобщава и анализира получената информация и предприема необходимите действия съвместно с дружествата, осъществяващи техническата експлоатация на язовирите и предупреждава всички институции. Това беше направено и при получаване на информация от Националния институт по метрология и хидрология, преди да започнат обилните снеговалежи. Всички бяха предупредени за това, за да могат да бъдат мобилизирани, да могат да бъдат въведени всички мерки за това да се активират всички органи и власти за справяне със ситуацията. Във връзка с бедствената ситуация в страната, създадена в резултат на обилните снеговалежи, е необходимо да мислим и за това какво ще се случи при пролетното снеготопене. Както знаете, към момента обстановката продължава да бъде усложнена, особено в долните течения на поречията на реките Марица, Тунджа и Арда. Накратко състоянието. Нивото на река Марица при Свиленград продължава да бъде с код оранжев на предупреждение. Същото се отнася и за река Тунджа в района на Елхово, която продължава да е непосредствено под червения праг на тревога, като по прогноза се очаква да се запази тенденцията на плавно понижение, оставайки под оранжевия праг. Повишено внимание имаме и за водосбора на река Арда. Ето защо предприехме спешни мерки и приехме пакет от действия, които трябва да бъдат предприети незабавно от всички отговорни институции. Както знаете, съгласно националното законодателство са създадени компетенции на различни държавни органи във връзка с преодоляването на природни бедствия. Затова в правителството вчера взехме решение, което да гарантира координиране на всички компетентни органи за постигане на оптимални резултати при преодоляване на последиците, при евентуално влошаване на обстановката във връзка с пролетното снеготопене, защото водните количества в по-голямата част от страната са над праговете за високи води. В по-голямата част от страната почвите са преовлажнени, което е предпоставка за бързо формиране на повърхностен оток. Снежната покривка в Рила, Пирин и Родопите, както и билото на Стара планина е значителна. Към настоящия момент наличният воден еквивалент на снега е от 175 до 225 л/кв. м за районите на Рила и Пирин, за Родопите от 80 до 125 л/кв.м, а по билото на Стара планина от 60 до 125 л/кв.м. На тази карта искам да Ви покажа (показва карта на България) обозначението на зоните, където има най-обилно натрупване на снежни маси. Евентуалното снеготопене ще създаде предпоставки за значителни водни количества, които трябва да бъдат преведени през речната мрежа на България и ние трябва да бъде готови. Затова правителството взе решение незабавно да се създаде организация и да се предприемат спешно всички необходими превантивни мерки и действия за предотвратяване на потенциален риск от наводнения в страната, недопускане възникването на бедствени ситуации и риск за човешкото здраве вследствие на предстоящото пролетно снеготопене. Ще маркирам само ключовите мерки, които са част от пакета от 14 мерки, приети от Министерския съвет. Това са: собствениците на язовири и техните оператори да създадат необходимата организация, за да осигурят свободен обем, така че да сме сигурни, че нивата на язовирите са на безопасното ниво; да осигурят проводимост на речните легла на разстояние до 500 м след язовирните стени; областните управители, кметовете на общини и „Напоителни системи” да предприемат незабавни мерки за осигуряване проводимост на критични участъци по речните легла и съоръжения по поречието на реките, съгласно правомощията им; кметовете в рамките на населените места, областните управители извън населените места и съответно „Напоителни системи” извън населените места, където има наличие на корекции; областните управители, кметовете на общини и „Напоителни системи” да предприемат спешни действия за укрепване на защитни съоръжения, ако това е необходимо; Агенция „Пътна инфраструктура” да предприеме мерки за почистване на критични участъци около мостовите съоръжения; собствениците и ползвателите на комплексни и значими язовири стриктно да съблюдават и да спазват графика, утвърден от министъра на околната среда и водите; областните управители и кметовете на общините имат ангажимента да създадат организация за наблюдение на водните нива на язовирите и при възникване на опасност от наводнение да оповестят и изведат населението от застрашените райони в съответствие с областните планове и общинските планове за защита при бедствия. Всички тези органи и институции са задължени да подават непрекъснато информация към компетентните органи, да оповестяват в случай на възникване на критични ситуации, така че да могат да бъдат взети мерки навременно и адекватно. Тези мерки, които цитирах, влизат в сила незабавно след взимането на решението на Министерския съвет и аз вече изпратих писма, за да се активират изпълненията на мерките и привеждането им в действие незабавно още от вчерашния ден. В допълнение към казаното дотук, във връзка с необходимостта от привеждане на всички възможни мерки и действия за превенция, бих искала да цитирам и още няколко мерки, които се приемат на национално ниво, по които работим съвместно с всички останали институции, имащи компетенции в тази посока. Както знаете, мерките имат няколко аспекта. Институционални – смятам, че изминалите дни доказаха наистина високата степен на координация и комуникация в синхрон между власти и институции. Законодателни – подготвени са текстове за промяна в Закона за водите, които да гарантират по-добър контрол върху техническото състояние на съоръженията. Инфраструктурни – както знаете с решение на правителството и заповед на премиера на Републиката бяха създадени междуведомствени работни групи, които изясниха собствеността на 253 от 268-те язовира, които бяха определени като такива с неизяснена собственост, а останалите се контролират от областните управители. Към настоящия момент няма безстопанствени язовири на територията на страната. Вече е обобщена и събраната информация за язовирите в предаварийно състояние. „Напоителни системи” провеждат мероприятия под контрола и извеждането им от експлоатация. Засиленият контрол, поредица от мерки по отношение на поддържане на съоръженията, недопускане на незаконна сеч, преодоляване на проблема със замърсяване коритата на реките – издала съм заповед изрично за проверки от контролните органи за недопускане на нерегламентирани замърсявания по поречието на реките, както и контрол по отношение на строителството в заливаемите зони. Не само това. По отношение на инфраструктурните мерки, които трябва да бъдат предприети, бяха осигурени средства в Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020”. Договорихме с Европейската комисия финансиране в размер от 160 млн. лв. за новата Приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища”, с което предвиждаме укрепване и рехабилитация на защитна инфраструктура и хидротехнически съоръжения, изграждане на Национална система за управление на водите в реално време и установяване на шест центъра за повишаване готовността на населението на територията на страната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Още веднъж искам да Ви уверя за това, че цялото правителство, всички компетентни органи работят съвместно, заедно, за да се справяме с предизвикателствата, възникващи във връзка с бедствията,...

...за да посрещнем предизвикателствата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри! Всъщност с изчитането на текста на чл. 110, ал. 2 Вие улеснихте моята процедура, но поради съществуващо неразбиране в пленарната зала и колебание по отношение на това на колко въпроса има право всяка парламентарна група и дали има право да обобщава на два пъти чутото от четирите министърки, искам да Ви обърна внимание, че наистина текстът на чл. 110, ал. 2 казва, че всяка парламентарна група има право на два въпроса към всяко едно от изслушваните лица. Тоест всяка парламентарна група има право общо на 8 въпроса, има право да чуе 8 отговора, отделно независимите народни представители. Тъй като става дума за две отделни искания за изслушване, след приключване на процедурите „въпроси – отговори” всяка една от парламентарните групи има право на два пъти по пет минути, за да направи своите заключения и изводи от това, което е чула от изслушваните министри. Просто повтарям, тъй като има неразбиране в залата коя парламентарна група с какви възможности в това изслушване разполага. Благодаря.

Вие сте с по-малко възможности по принцип, защото сте по-малко народни представители.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят първи въпрос ще бъде към министър Павлова. Натоварена съм с този ангажимент от Парламентарната група на ГЕРБ, защото съм пряк свидетел на ситуацията в Смолянска област и участник в действията на Кризисния щаб, свикан от областния управител. С риск да повторим това, което вече беше изложено от министър Павлова, аз ще попитам – след като беше известен Червеният код от отговорните институции за това, че се очакват обилни снеговалежи, какви бяха предприетите мерки от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура” за справяне с почистването на пътищата? Каква е конкретната ситуация към момента и колко проходими са пътищата от републиканската и общинската пътна мрежа? Не искам да мисля, че колегите от опозицията разчитат на това изслушване, за да извлекат политически дивиденти. Смятам, че отговорното парламентарно поведение изисква да внесем успокоение в гражданите, че държавните институции могат да се справят с критични ситуации, дори от размера на създалата се. Смятам, че наистина наше общо задължение е да създадем успокоение в хората от тези региони, че могат да разчитат на действията на всички ангажирани със справянето с кризисната ситуация, които продължават и досега.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, първо искам да Ви уверя, че предвид обявения Червен код за обилни валежи, които се очакваха в областите Кърджали и в Смолян основно, това, което направихме, беше превантивно. Още в петък, на 6 март 2015 г., бяха направени екипите и бяха свикани спешни оперативни заседания, за да може да се направи необходимата мобилизация на техника, на екипи и подготовка за осигуряване на поддържането на пътищата от републиканската мрежа в тези две най-критични области, както, разбира се, и за останалите – освен Кърджали и Смолян, за областите Пазарджик и Хасково, както и за Благоевградска област. Ситуацията на Предела също беше достатъчно усложнена. Това, което беше направено. Беше осигурена наличната техника, каквато е задължителна по договорите с пътно поддържащите фирми, а именно минимум 58 машини за област Кърджали и минимум 90 машини за област Смолян. Всичко това беше налице. Въпреки всичко предвид усложнената ситуация, както вече споменах, тъй като почвата е преовлажнена, дърветата падат, виждаме, че и стълбовете падат, буквално като клечки, това доведе до необходимостта от цяла България – от Шумен, от Варна, от Разград и от Бургас и Хасково, да бъде осигурена и мобилизирана допълнително тежка техника, която да осигури действията за почистване първо на републиканската мрежа, започвайки от първокласните пътища. Това, което правим. След като тези пътища са пробити и проходими, в момента цялата тази техника е пренасочена в помощ на общините, за да може да се достигне и до най-малките населени места. Най-критично в момента е в Ардино, където все още има 50 малки населени места, до които няма проходимост. Аз лично разговарях с кмета на Ардино, който снощи заяви пред мен, че общината в този планински регион разполага и наличната от нея техника е 5 машини. Именно затова още от снощи му бяха пренасочени допълнителни машини и техника, която да помага. Усложнена остава ситуацията и в Неделино. Там също са пренасочени екипи, които да работят и съдействат, за да може пътищата да бъдат изцяло проходими. Искам да Ви уверя, че няма населено място, до което да не могат да достигнат екипите, включително на така наречената „Гражданска защита”, макар на места с моторни шейни се осигурява достъп, храна, хляб, лекарства и всичко това, което е необходимо. Както се видя, там, където това не е възможно, със съдействието на колегите от Отбраната, със съдействието на колегите от Гражданска защита, с хеликоптери и друг вид техника се осигурява и се прави всичко възможно всички екипи по места, ръководени от областните управители, като ръководители съгласно Закона на кризисните щабове, да положат усилия в максимално добра координация на тези действия, за да няма хаос. Това всъщност беше най-важното, което се постарахме да осигурим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Настоявам да спазите нормите от парламентарния Правилник, които дават възможност на всяка парламентарна група да зададе по два въпроса към всяко едно от изслушваните лица. Такава е константната практика на парламента – когато се изслушва повече от едно лице, то обикновено не е случайно, всяка група да има право да му зададе по два въпроса. Сега слушам, че на заседание на Председателския съвет сте решили дружно да нарушите нормата от Правилника...

Имаше и от БСП хора там.

...с аргументи, че тези четири министърки били колектив, били едно цяло, били четири в едно. Това са четири отделни министри с отделни ресори, с отделни ангажименти, с отделни отговорности. След като сме поискали две парламентарни групи да ги изслушаме поотделно по две различни теми, най-нормалното нещо е не просто да ги изслушаме в пленарната зала, а да можем да им зададем конкретни въпроси. Повярвайте, госпожо Председател, имаме достатъчно важни въпроси, които са зададени от хората от бедстващите райони, които очакват в условията на пряк контрол върху тях, да чуят техните отговори. Не знам от какво се страхуват четирите министри! Не знам защо Вие ги пазите? След като са дошли в парламента, най-нормалното нещо е да имаме възможност в рамките на Правилника да им зададем въпроси и те да отговорят от тази трибуна на конкретни въпроси, а не общи приказки.

Продължаваш да ни губиш времето.

Процедура по начина на водене! (Народният представител излиза на трибуната. Реплики от БСП ЛБ.) Госпожо Председател, вярно е, че има колективно решение за обединяване на две питания, само че това решение в никакъв случай не отменя изискванията на Правилника. Както виждате, аз излязох с Правилника, когато става дума за процедура по начина на водене. Тази процедура се води по чл. 110. В него изрично е казано, че въпросите са към отделните изслушвани лица. Това е категорично ясно и не подлежи на никакъв коментар. Това означава, че след като сме се съгласили да бъдат обединени двете изслушвания, в никакъв случай не бива да нарушаваме изискванията на този Правилник. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Така е!

Има народни представители, които са внесли предложенията за изслушване. Съгласно Правилника те имат право на по два въпроса към всяко от изслушваните лица.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е към министър Петкова. Преди това обаче бих искал да кажа едно изречение по повод изложенията на другите министри и да разкрия на вицепремиера Кунева една голяма тайна. Госпожо Кунева, зимно време вали сняг, понякога той е много тежък. Лятно време е горещо и през месец юни може да има порои. Отчетете тази информация при Вашето планиране. Вие можете да си мислите, че сте се справили с бедствието, но хората от регионите, от Хасковския регион твърдят категорично, че нищо не сте направили. Освен това кметовете на малките общини също твърдят категорично, че държавата липсва. Оставили сте ги сами да се оправят кой както може.

А общините къде са?

Това не е мое произволно изказване. Питайте и Вашите народни представители, които бяха на среща във вторник с кметове от региона на Хасково. Въпросът ми към министър Петкова е за следното. Ще гарантира ли енергийната система нормалната работа на рудниците в Родопския регион и на рудниците от енергийния комплекс „Марица-изток”? Знаете ли, че в Златоград, Мадан, Рудозем и в други райони рудниците са наводнени поради недостатъчно електрозахранване? Сега хиляди хора, хиляди миньори са лишени от правото си на труд. Може би седмици наред там няма да бъде възстановено нормалното протичане на работа. Ще гарантирате ли, че енергийният комплекс „Марица-изток” ще работи нормално и следващата седмица няма да има срив в подаването на въглища и срив в електропроизводството?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Георгиев! Разбирам Вашите притеснения за състоянието на мини „Марица-изток”. Бих искала да Ви уверя, както и от изложението ми преди малко стана ясно, че сме реагирали максимално бързо и адекватно. Говоря ние – държавата, съответно областните управители и кметовете. Още на 6 март 2015 г., след като получихме информацията за предстояща усложнена обстановка, сме изпратили бюлетина на Министерството на околната среда и водите, който съдържа информация какви са очакваните валежи, изпратили сме такова писмо на мини „Марица-изток” и те съответно са предприели необходимите действия. Както вече Ви обясних, към настоящия момент мините работят нормално, няма проблем. (Реплики от ДПС.) В Родопите – по същия начин. Искам да кажа, че там с миньорите от Мадан и Рудозем беше направена организация, работим съвместно. Направили сме всичко възможно максимално бързо да бъде подадено електрическо захранване, така че да не се стига до подобни кризисни ситуации. Смятам, че сме избегнали тази ситуация. Мисля, че на този етап не може да се говори за срив в енергийната система. Отново казвам, това се дължи на добрата организация и координация между отделните институции. Благодаря Ви.

Господин Георгиев, понеже решихте да ми дадете указания кога е зима и кога е лято, все пак Вие сте бивш заместник-министър на околната среда, може би разговорът за климатичните промени Ви се струва като част от задълженията Ви? Искам да Ви кажа в порядъка на разумен разговор с Вас, че това, което се случи този месец март, не се е случвало 50 години назад. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.) И за него просто трябва да вземете справки. Нека все пак да Ви кажа, че не е обичайно... (Продължаващ шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.)

Мога ли все пак да кажа, че ситуация, в която има 1205 сигнала за произшествия, които са: спасяване на бедстващи – 96; извличане на блокирани транспортни средства – 154; транспортиране на граждани до лечебни заведения – 56; отстраняване на паднали дървета и камъни по пътното платно – 608; отводняване – 147; оказване съдействие на граждани, транспортиране на пострадали и осигуряване на пътища за евакуация – 144 – това не е обичайна ситуация. Дори и в правото има понятия като „непреодолима сила” и „извънредни обстоятелства”. Затова, моля Ви, нека да водим разговора наистина по същество. Абсолютно добронамерени сме с моите колеги. Всичко, което кажете, когато приключи и оценим бедствието, ще можем отново да се върнем при Вас и да кажем: „Това направихме добре, това – не толкова добре. Следващият път ще направим нещата така, както са по най-високите европейски стандарти.” Моля Ви обаче да демонстрираме тон, който българските граждани очакват от нас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина ще се придържам към апела на вицепремиер Кунева. Ще задам въпроси по същество. Уважаема госпожо Павлова, да, казахте, че държавните пътища се чистят по приоритет: първокласни, второкласни, третокласни и четвъртокласни, които са общински. Моят въпрос е от следното естество. При бедствено положение най-важно според нас е да има координация между всички държавни институции и общините в лицето на кметовете. През всички тези дни бях в района на Кърджали. Вие посетихте област Кърджали, Областния кризисен щаб, видяхте се с областния управител и с членовете на Областния кризисен щаб. В общините за бедственото положение отговарят общинските кризисни щабове, които се ръководят от кметовете на общини. В тази връзка при Вашето посещение в Кърджали Вие направихте ли среща с някои от кметовете на общини от област Кърджали, защото те отговарят за ситуацията по общини? Получиха се някои абсурдни ситуации и ако имаше такава координация в началото, нямаше да се получат такива. Например по пътя към Джебел, мисля, че той е третокласен, пътят Джебел – Устра - Припек се почиства, машината се връща, отива да почисти друго място, след което чак на петия ден отново се връща, за да почисти пътя Джебел – Устра – Добринци - Генерал Гешево, който е само на 2 км разклонение от първия път, който е изчистен. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайрула, нека да отбележим правилно разпределенията на отговорностите на институциите в държавата. Първото, което трябва да кажем, е, че при една такава бедствена ситуация, както Вие коректно отбелязахте, имаме общински кризисни щабове, областни кризисни щабове и Национален кризисен щаб. Моят ангажимент като ресорен министър, отговорен за републиканската пътна мрежа, е да направя всичко необходимо областните пътни управления в цялата страна, когато се налага, и конкретно областните пътни управления на територията на общините, в които има снеговалеж, да извършват необходимите дейности по почистване на първи, втори и трети клас пътища. Това е моят ангажимент. И именно затова в ситуация като тази, в ситуация, в която имаме кризи и бедствия, моят ангажимент беше да видя дали екипите на място работят, дали има достатъчно машини, дали има достатъчно добра работа, координация на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа. В ситуацията в област Кърджали видяхме, че машините не са достатъчно, видяхме, че координацията между отделните общини на тази снегопочистваща техника не е добра. Именно затова лично с инженер Златев, който е ръководител на поддържането за цялата страна, се включихме в тази координация. От София, където инж. Лазаров ръководеше щаба, бяха насочени машини от цялата страна. Това е нашият ангажимент и това е моят личен ангажимент. Именно затова аз се включих в работата на областния кризисен щаб. Областният управител, който ръководи този областен щаб, се координира с общинските щабове. Аз не съм министър на бедствията, аз отговарям за републиканската пътна мрежа. И въпреки всичко, както виждате, и до ден-днешен, и през всички останали дни тогава, когато общините, когато общинските щабове се обърнаха към нас, където се обърнаха към нас, навсякъде при поискване изпратихме техника и апаратура, и я пренасочихме от републиканските. Специално за пътя за Джебел, който имате предвид, да, изчистихме този път. Машината се върна, за да може да се включи в останалите големи направления. Приоритизираме ги спрямо броя населения, които обслужва съответният път. Там, където говорим за общински, когато приключихме с републиканските, пренасочихме техника. Специално от Джебел в Пътната агенция нямаше обаждане за допълнително желание за техника. Ако го направят още днес, веднага ще бъде изпратена. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи министри! Днешните изслушвания безспорно отговарят на една обществена потребност и на това, което вълнува всички ни в парламента и в страната, особено нашите сънародници, които са в изключително тежко положение. Аз вярвам, че тези мерки, които са набелязани и се вземат, ще окажат своето влияние за преодоляване на тези предизвикани от природата бедствия. Ние можем, разбира се, и вероятно трябва да търсим причините и малко по-дълбоко, свързани с климатичните промени и изменения, които няма да подминат и нашата страна. В този смисъл е и моят въпрос. Той е насочен повече към министър Ивелина Василева, тъй като от години аз се занимавам с водите, вярно, повече с качеството на водите, докато в случая имаме едно огромно количество и въпросът е: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите за трайното решаване на тези проблеми, които възникват и ще възникват, за съжаление? По какъв начин да се оценява рискът, по какъв начин да се управлява рискът и в крайна сметка да се предотвратяват по възможност подобни неблагоприятни явления за всички наши сънародници, за икономиката? Ето това е същността на моя въпрос. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер, дами колеги! Уважаеми господин Великов, безспорно предизвикателствата пред нас са много, както и Вие упоменахте. Изменението на климата и действията, които се предприемат на глобално, на европейско, на национално ниво са важни, за да се борим с предизвикателствата, които стоят пред нас – предизвикателствата, свързани с въздействията, които е необходимо да бъдат адресирани с адекватни мерки на национално ниво. Миналата седмица по време на Съвет на министрите на околна среда в Брюксел не беше обсъждана и позицията на Европа във връзка с предстоящия форум в Париж, където се очаква да се приеме глобалното споразумение за всички държави, които са членове на Конвенцията за активни действия във връзка с политиките по адаптиране и ограничаване на изменението на климата. Какво конкретно прави Министерството на околната среда и водите – това разбира се трудно бих могла да обясня в рамките на краткото време, с което разполагам. По отношение на превенцията и управлението на риска от наводнения ние следваме своите ангажименти и задължения като държава членка и изпълняваме задачите, които ни е поставило и националното законодателство по изготвянето на плановете за управление на риска от наводнения. Това са документи, които произтичат от Директивата за наводненията и изискването от държавите членки да приложат подход на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, като предприетите действия са в три етапа. Първият етап – предварителната оценка от риска от наводнения. След анализ и оценка на наличните информации за миналите наводнения вече е завършена предварителната оценка на риска от наводнения и са определени районите със значителен потенциален риск от наводнения за всеки район за басейново управление. Степента на засягане за всяко населено място ще бъде определена след разработване на картите на заплаха и на риск от наводнение за всеки район. В момента се разработват картите за определяне на риска от наводнения. Това е вторият етап, който се очаква да приключи до края на тази година. Съгласно изискванията на Директивата, картите на районите под заплаха от наводнения се разработват за всеки район за басейново управление, като включват разпространение евентуално на заливаемата площ, максимално водно количество, максимални коти на водното ниво. Тези карти се разработват в съответния мащаб и обезпеченост, така че да дадат информации за максималните водни количества. Те ще бъдат предоставени на обществеността, след което ще се пристъпи към третия етап, съгласно изискванията на Директивата, а той предвижда разработването на конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети на всяко ниво (председателят дава знак, че времето за изказване е изтекло), от всички власти и институции.

Това са документите, които начертават хоризонталните действия и мерки, свързани с превенцията и управлението на риска от наводнения. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Моят въпрос е към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Госпожо Петкова, ясно е, че пред природата всички сме малки, само че в община Велинград не за първи път пада обилен сняг, не за първи път има преспи три и четири метра, но, бих казал, за първи път от много години насам община Велинград почти в 80% в продължение на няколко дни остава без електричество. Всъщност какъв е проблемът? Проблемът е, че електроразпределителното дружество, и аз за съжаление не можах да чуя от Вас отговор по този въпрос, не е извършило никакви превантивни мерки по почистване на просеките, през които минават основните магистрални кабели, ако мога така да ги нарека. Иначе казано, големите проблеми дойдоха точно от падане на дървета, които скъсаха кабелите, но години наред се отчитат едни сериозни разходи за такава дейност, както бяхме свидетели, че се отчетоха разходи по рязане на храсти за десет милиона по пътищата, само че храстите си стояха. Същият проблем се наблюдава сега и тук и той не е от вчера, не е и от онзи ден. Аз бих Ви попитал: какъв контрол извършва Министерството на енергетиката по повод тези дейности на електроразпределителните дружества и какви санкции имате възможност да наложите на тези електроразпределителни дружества, тъй като тук е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията, касаещи огромни групи от населението? Все пак Велинград е спа столица на Балканите – бяха блокирани туристическите дейности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо Председател. От тази гледна точка се удари имиджът и на България като туристическа страна. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Байрактаров, въпросът, който поставяте, наистина е много сериозен. Аз ще Ви отговоря така. По отношение на това какви инвестиции EVN прави на територията на община Велинград, изобщо как стои въпросът с инвестициите, аз се опасявам, че Министерството на енергетиката няма конкретно касателство. Това са разходи, свързани пряко с неговата лицензионна дейност. Оттук нататък целият контрол, който е свързан с тази дейност, е в рамките на компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Много се надявам Комисията да е предприела съответните действия, да има някакви планове как би трябвало оттук нататък да се контролира този процес, защото той наистина е много, много важен и води, както всички виждаме, до много сериозни последици. По отношение на темата, която Вие поставихте, свързана с просеките между електропроводите, нека просто да се справим със ситуацията, нека да приключи бедствието, да го преодолеем. Даже сега използвам случая да споделя с уважаемите дами и господа народни представители, че имаме намерение да инициираме промяна в нормативната уредба, свързана с разширяването на просеките, защото това е много тежък проблем – около 50% от повредите, които бяха факт. Може би нямаше да се случат, ако имаше по-голямо отстояние. Но, разбира се, е въпрос на нормативни промени. Ние ще повдигнем този дебат и смятаме, че той е много важен – просто трябва да има решение по темата. Огромна част от електропроводите бяха скъсани точно от паднали дървета – не толкова от тежестта на снега. Това всъщност доведе до този дискомфорт във Велинград. Ние положихме много големи усилия, за да можем да възстановим подстанцията. Справихме се. Разбирам, че създадохме дискомфорт и на хотелиерите – моля да бъдем извинени, но такава беше ситуацията. Това, което се изискваше от нас, от ЕСО, е направено на сто процента. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми министри! Въпросът ми е към госпожа Василева. Във вторник бяхме на среща в област Хасково с всички кметове от областта. Ситуацията около река Марица е изключително сериозна. По цялото поречие на реката има наноси, което заплашва от наводнение населени места и земеделски площи. А и ако времето се затопли, отново има опасност от наводняване на Гърция и Турция. Затова въпросът ми е: какви алтернативи предприема Министерството на околната среда и водите, за да предотврати тази опасност? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Всичко изнесено от народния представител се следи от Министерството на околната среда и водите. Както знаете, беше упоменато, оперативното звено е в режим на 24-часова работа и се наблюдава състоянието и нивото на реката – по поречието на Марица. И Вие споменахте, особено в долното течение, водите са високи. В района на Харманли, на Свиленград има повишаване на речните нива. Действително Марица, предвид това, че е трансграничен воден обект, изисква от нас да съблюдаваме ангажиментите си по смисъла на Конвенцията за трансграничните води. В това отношение ние изпълняваме своите задължения – още на 6 март, когато възникна опасност от повишаване на речното ниво, предупредихме съседите си от Гърция. Впоследствие, на 9-и бяха изпратени ноти до съседите от Гърция и от Турция. Така че изпълняваме ангажиментите си по отношение на това да се оповестяват опасностите, които са свързани с повишаване нивата на реките към съседните държави. Що се отнася до състоянието на водния обект, както упоменах по-рано, част от мерките, които бяха приети от правителството и които въведохме в незабавно действие, с указание към областните управители, към кметовете, към „Напоителни системи”, са да се предприемат незабавни действия за осигуряване на проводимост на речните русла, така че в случаи на повишаване на нивата да се осигури проводимост, да не се допуска риск за заливаемите ивици, риск за здравето и живота на хората в населените места. Има и система за ранно предупреждение, която е инсталирана по поречието на река Марица, следи се от Националния институт по метеорология и хидрология във взаимодействие с Министерството на околната среда и водите. Тоест в реално време получаваме информация и я разпращаме, уведомяваме компетентните органи, така че са взети всички мерки за адресиране на евентуални рискови ситуации. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи, членове на Министерския съвет! Ще се разберете госпожа Павлова или госпожа Василева ще отговори на въпроса ми, тъй като е насочен не толкова към бедствието в момента, защото това, което трябва да се прави, се прави. Насочен е към следствията, които могат да възникнат от него, а именно по време на снеготопенето: какво е състоянието на речните корита? Регионите, където има голямо задържане на снежна покривка, са предимно горски. От кадрите, които гледахме по телевизиите, като цяло се виждаше рязане на дървета, за да могат да се чистят. Притеснява ме, че клоните от тези дървета ще отидат в речните корита, където могат да се получат тапи. При добро стечение на обстоятелствата или не толкова добро за някои, зависи как го разглеждаме, ако се затопли времето, при голямо снеготопене се образува голяма водна маса, която евентуално ще понесе всички тези клони към речните корита. На места могат да се получат така наречените „тапи” – запушвания. Такива вече наблюдавахме при случая във Варна, в „Аспарухово”, когато беше запушено такова корито. Видяхме до какви поражения може да доведе това. Въпросът ми е следният: какво се прави в насока почистване и поддържане на речните корита, така че те да смогнат на дебита, който евентуално би се получил от топенето на снежната покривка? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители, във връзка със зададения въпрос искам да цитирам конкретна мярка от приетите вчера 14 мерки от правителството: „Областните управители, кметовете на общини и „Напоителни системи” ЕАД да предприемат незабавни мерки за осигуряване проводимост на критични участъци по речните легла и съоръжения по поречието на реките, съгласно законовите им правомощия, както следва: кметовете на съответната община – в рамките на населените места; „Напоителни системи” ЕАД – извън населените места при наличие на корекции на реките; областните управители – извън населените места при липса на корекции”. Това са отговорните лица, институции и ведомства, които трябва да предприемат всички мерки и действия да се прочистят речните корита, да не се получават отприщвания, защото това може да се окаже проблем и причина за заливане на териториите около речните корита. Всички те трябва да свършат своята работа, да организират работата по места незабавно, за да се превантират подобни неблагоприятни последствия. Това ще бъде извършвано от областни управители, кметове и „Напоителни системи” и ще бъде под строгия контрол на институциите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри! Аз съм от Смолян и бях там в първите дни, след това ми се наложи да се върна, но следя ситуацията изцяло и знам за какво става въпрос. Трябва да Ви кажа, че за първи път, поне от 55 години, откакто се помня, се случва такова нещо. Падна сняг. Виждали сме много сняг, но падна много тежък сняг. За да се късат съответните стълбове като клечки, нали се сещате за какви тонове става въпрос? Знам, че много се направи. Предполагам, че още повече можеше да се направи, но тук има нещо, което много ме безпокои. Безпокои ме това, че още в първия ден нямаше комуникация. В петък вечерта пада снегът, в събота сутринта нямаше комуникация. Мобилните оператори „Мтел” и „Виваком” изчезнаха. Остана само „Теленор”. И защо остана само „Теленор”? Защото само „Теленор” имаше възможност с агрегати да поддържа своите клетки. (Реплики.) Проблемът е такъв, че не всички са на „Теленор”. Нямаше фактически такава комуникация, за да може да се осъществи... Тук вече вървим в сферата на сигурността.

Добре. Казвам го, защото искам да се обърне внимание. Аз вчера обърнах внимание на Комисията по регулиране на съобщенията.

Защо няма никакви мерки и изисквания от КРС тези оператори да бъдат подсигурени с генератори, за да могат да работят денонощно, за да има комуникация? По този въпрос, ако обичате, да вземете мерки.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри! Моят въпрос е към министър Лиляна Павлова и е свързан с очакванията Ви за активизиране на още свлачища и срутища в бедстващите райони, по пътната мрежа в област Пловдив и действията Ви в тази посока.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Баракова, права сте, безспорно. За съжаление, огромните валежи от сняг и дъжд тепърва предстои да нанесат огромни щети, не само по републиканската пътна мрежа, но и на територията на цялата страна, във всички региони, в които има предпоставка за образуване на свлачища и срутища. Нашите очаквания ,особено в регионите, които в момента бедстват, а това са Смолянска, Кърджалийска, както и Пазарджишка област, е да бъдат активизирани свлачищни процеси по протежение на пътната мрежа, такива каквито наблюдаваме и в последните седмици. Особено по пътя от Кричим до Доспат, в региона на Чепеларе, в цялата Смолянска и Пазарджишка област те са активни. Каква е причината за това? Причината е, че Родопи като планина, като геология е предразположена към такива свличания и срутища, още повече, че в последните години скалите там са подложени на така нареченото „изветряване в дълбочина” – 15-20 м, и именно това е довело тези скали да загубят своята якост. Те са се превърнали по-скоро в изветрели, омекнали върху глинеста почва, която много лесно се обрушва. Всичко това води до огромна скална маса, която буквално се срива и по пътната мрежа, но и не само там. Именно затова нашите усилия и мерките, които сме предприели, са насочени в две посоки. Първо, всички тези машини, независимо, че, живот и здраве, съвсем скоро очакваме да приключи борбата със снежната стихия, ще останат на място и за пролетта и лятото в тези региони, за да можем бързо, адекватно, при наличието на тези срутища и свлачища, те да бъдат разчиствани, за да не затваряме достъпа, пътищата до населените места. Като по-дългосрочни мерки това, което предвиждаме, е на най-критичните райони, особено в района около Кричим, пътя за Девин, да бъдат направени допълнителни съоръжения, мостови съоръжения, полутунели, с които да обезопасим и тази скална маса да не застрашава живота на пътуващите. Това, което планираме, е разработването на цялостна програма в тази посока – програма, с която Пътната агенция ще кандидатства като бенефициент по Оперативна програма „Околна среда”, както и министър Василева преди малко каза – специален финансов ресурс в размер на 19 млн. евро е насочен там. Надявам се чрез този ресурс именно да положим усилия за превенция, защото превенцията е нещото, което в последните повече от 15-20 години липсва. Това е причината ситуацията в цялата страна да е критична и инфраструктурата в държавата да е такава. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами министри! Уважаема госпожо Кунева, моят въпрос е към Вас. Както стана ясно от експозето Ви, близо 3000 души личен състав от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи са взели участие в преодоляване на последствията от бедствието. Трябва да се отбележи, че третата мисия на Българската армия е именно подпомагане на населението при бедствия и аварии. В тази връзка са изградени 97 модулни формирования от състава на Въоръжените сили, които са именно, за да се реагира при подобни кризи. Всички видяхме от репортажите на медиите как те самоотвержено се включиха в преодоляването на кризата. Искам от тази висока трибуна да отправя нашата благодарност към всички мъже и жени в униформа, към всички мъже и жени от Въоръжените сили, от структурите на Министерството на вътрешните работи за неспирната им работа вече близо цяла седмица и за всичките усилия, които те положиха. Вижда се, че има изградена ясна координация между двете министерства, но бих искал, ако можете, да дадете повече информация какви точно действия бяха предприети от Въоръжените сили и по-скоро и от Министерството на вътрешните работи? Каква беше координацията между тях? Каква е Вашата оценка на самата система за реакция от страна на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! По време на предишните няколко въпроса аз говорих повече за Министерството на вътрешните работи, затова може би сега да започна от Министерството на отбраната. Вие сте абсолютно прав, че това, което трябва да кажем днес, независимо от всички призиви за усъвършенстване, за по-добро координиране, за по-добро представяне в тежки ситуации, е да отделим спорното от безспорното и да кажем, че хората си свършиха работата. Аз подчертавам, че координацията беше на много високо ниво, но нека да видим и какво са правили тези две министерства – и на отбраната, и на вътрешните работи. Справката, която имам от Министерството на отбраната, е буквално ден по ден и според мен дава много добра представа за динамиката на усилията. На 7 март 2015 г. военното формирование в Смолян в състав двама военнослужещи и един роторен снегорин оказват помощ на населението по разчистване на сняг по маршрута Смолян – Пампорово. На 8 март продължават с три такива машини, вече са в състав 15 военнослужещи и оказват помощ на населението. На 9 март от 15,45 ч. до 17,00 ч. вертолет „Кугър” от военно формирование „Крумово” извършва оглед на далекопроводите на Енергийния системен оператор по маршрут Пловдив – Кърджали – Ардино – Пловдив. Отново на 9 март, при тежки зимни условия, от същото формирование „Крумово”, в състав четирима военнослужещи, два броя техника и един роторен снегорин оказват помощ на населението по разчистване на сняг на пътищата в района на село Манастир, община Лъки. Продължават в състав 11 военнослужещи, един брой техника и един роторен снегорин по маршрута Смолян – село Стража, плюс доставяне на храна. След това в състав петима военнослужещи в същия ден в помощ на населението по разчистване на сняг пред сградата на болницата в Смолян. След това Асеновград, в същия ден, в състав 16 военнослужещи, три броя техника оказват помощ на населението по разчистване на снега на маршрута Асеновград – Добралък, община Куклен. На 10 март от 1,30 до 16,43 ч. вертолет „Кугър” е извършил полет по маршрут Крумово – села в община Ардино – Крумово за доставка на медикаменти за бедстващото население, превоз на медицински екип за оказване на спешна медицинска помощ и медицинска евакуация на родилка от село Горно Прахово. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На 10 март вертолет „Кугър” отново е извършил полет с маршрут Крумово – Кърджали – села в община Ардино – Кърджали – Крумово за доставка на медикаменти и хранителни продукти. На 10 март – четирима военнослужещи, два броя техника и един роторен снегорин: село Манастир, община Лъки, продължават село Смилян и село Киселчево. След това пак на 10 март – 23 военнослужещи в помощ по разчистване на сняг в района на старчески дом в село Ровино, област Смолян, и на енергоразпределителното дружество ЕВН за пренасяне на елементи на електрически стълб в района на село Тикале, област Смолян. Продължават в община Стралджа в същия ден, отново със сили на Министерството на отбраната. Няма да имам време за Министерството на вътрешните работи, но аз няколко пъти споменах мащаба на тяхната операция. Искам специално да кажа, че господин Николов, който е директор на главната дирекция, която се занимава точно с дейността по противопожарна безопасност, беше през цялото време на поста си и осигури много добра координация с Министерството на отбраната. На всички, които взеха участие, благодаря.

Въпросът ми е към госпожа вицепремиера Кунева. Госпожо Кунева, казахте: „Тепърва ще правим анализ на причините. Ще си вземем поуки и ще осъществим превенция.” Не си губете времето в това, защото на 1 декември 2014 г. след наш сигнал тук, в парламента, свикахте Министерски съвет, на който сте присъствала и Вие, и Върховната прокуратура. Там сте направили анализ и той е за причините. Не се осъществява или въобще не се осъществява техническа поддръжка и ремонтни работи върху хидротехнически съоръжения. Второ, липса на добра координация при упражняване на правомощията от страна на всички компетентни органи. Трето, пасивност от страна на компетентните органи при наличие на основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновни лица. Отговорността между контролните правомощия на контролните органи е абсолютно размита. Поголовно изсичане на горите. Контролните органи, в това лице „Басейнови дирекции”, отричат своите правомощия по закон. Размива се отговорността и не се упражнява, вследствие на което, след това заседание на Министерския съвет и тези причини за проблема, Вие вземате решение как да се справите с проблема. Шокирана съм от това, че вчерашните Ви решения, които сте взели на Министерски съвет, са абсолютно едно към едно преписани от тези от 1 декември. Ще Ви прочета само едно, защото нямам време: „Язовирите в тежко предаварийно състояние. Да се даде разпореждане спирането им и извеждането от експлоатация – 1 декември 2014 г.” И вчера, 11 март 2015 г.: „Напоителни системи” да предприеме действие за временно извеждане от експлоатация на язовирите, определени в предаварийно състояние”. Въпросът ми, госпожо Вицепремиер, е следният: защо от 1 декември 2014 г. до 12 март 2015 г. не сте изпълнили нито едно от решенията, които сами сте взели? Кое Ви попречи – толкова можете, или горската, водната и всички други мафии в държавата, които имат отношение към този въпрос, Ви спряха да решите проблемите? Предайте на господин Борисов, че това решение от 1 декември 2014 г., тази стенограма, нямат стойност. Нищо от това не е изпълнено. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В момента бягате след събитията, при това бягате хаотично и в различни посоки. Или се стегнете, или когато тези снегове почнат да се топят, ще бъде изключително страшно. Тоест: защо от 1 декември досега нищо не е изпълнено?

Госпожо Нинова, ще Ви зарадвам. По всяка една от тези точки, за които Вие говорихте, са взети решения и са изпълнени. Вероятно не сте били в залата. Аз съм сигурна, че моята колега министър Василева ще Ви даде веднага информация. Тя я прочете всъщност пред всички Вас, че най-сетне е установена собствеността на язовирите. Няма вече безстопанствени язовири, ясно е кой е отговорен и чия собственост са. Следят се нивата. Тук, разбира се, министърът на енергетиката може специално да каже за язовирите на НЕК, и имаме като факт промени в Закона за водите. Тоест това, което можа правителството да направи до тук. Чакаме финансовата обосновка на този Закон, защото, знаете, че сме в ситуация, в която трябва да държим сметка кое колко струва, когато прилагаме закони. По никакъв начин няма да се изкуша да препращам в миналото и да казвам: това са натрупани проблеми и така нататък. Знам, че заедно с Вас ще успеем, стъпка по стъпка да направим така, че да има ред. Права сте, сериозно е, затова сме го и казали тогава, и съм абсолютно наясно, че Вашият контрол може да засили ефективността на Министерския съвет. Така и трябва да бъде – Вие сте парламент. Законът за водите ще бъде внесен в съвсем, съвсем скоро време. Пак ще кажа, чакаме само финансова обосновка от страна на Министерството на финансите. Текстовете са готови. Ако имате желание да получите още информация – дали от трибуната, или след като свърши тази сесия, можете да го направите от моите колеги. Действително са готови да Ви отговорят точка по точка. Всички въпроси са адресирани до един.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами министри, скъпи колеги! Тъй като говорим за координация, това беше основното, което чухме досега от отговорите, само да Ви кажа за уточнение каква е координацията в момента, за да мина към въпроса си. Координацията е, че имаме проблем със зареждане на машините с горива. Това е големият проблем. Липсата на комуникация с операторите на машините също е под всякаква критика. А говорим за координация и добре свършена работа. Държавата я няма. Това е очевидното, което се случва в момента. И не го казвам аз. Казват го гражданите, които са в момента в снежния капан. Ходили сме на място. Наистина положението е тежко. В момента 393 населени места нямат електричество. А координацията била добра. Каква е тая координация, не мога да я разбера!

В цяла България ли?

Не. Само в област Кърджали са толкова. За Смолян цифрата е същата. Имам въпрос към госпожа Павлова. Защо още след обявяване на код „червено“ и след заседанието на Националния кризисен щаб машините не бяха придвижени и не се направи всичко възможно, за да бъдат на терен, на място, където можеше да се реагира адекватно и веднага?! И как всичко е по мед и масло, госпожо Министър, като Вие пътувахте от Хасково до Кърджали три часа и половина?! Това ли е разбирането за отворен път за републиканска пътна мрежа?! Също така тук е мястото да благодарим на Юнай Хамид – медицинска сестра, и на д-р Филиз Абидин, които спасиха два човешки живота. И казваме, че държавата е на място. Може би се изказвам и задавам въпроса емоционално, но няма как. Хората са в много тежко положение. Очакваме отговори. Надявам се втори път това нещо да не се случи. Госпожо Кунева, може би понеже сте идвали само лятно време в Кърджали, не знаете колко сняг вали в Кърджалийско и Смолян. Моето виждане е да дойдете и зимно време, за да видите на място какво се случва, а не само да давате оценка по медиите. Благодаря.

Добре.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ахмед, вероятно сте карали след някой друг. Ако сте карали след мен, аз лично пътувах за 40 мин. по направлението, което споменахте. Нямах проблем с придвижването. Да, имаше усложнения. По пътя срещнахме два от роторните снегорини, които идваха от Шумен и съдействахме дори за тяхното транспортиране, за да има разминаване с леките коли. Четиридесет минути беше придвижването. Спекулирате от трибуната. Второ, не знам за кои машини говорите. Вероятно говорите за машините на общинската техника. Съгласна съм. Общините не бяха готови, кметовете не бяха създали необходимата организация и мобилизация, та тяхната поддържаща техника да е на място. Всички машини, които имат ангажимент да поддържат републиканската инфраструктура, бяха по опорните си пунктове, както е записано в указанието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Лично сме се уверили и сме проверили. Всички машини бяха заредени с гориво, а тези, на които им свършваше нормално горивото, поради липса на електричество в бензиностанциите не можаха да заредят, докато дойдат генераторите. Екипите от другите пътни управления доставяха това гориво в туби. Така че организацията е осъществена.

А Националният кризисен щаб?

Тук е инж. Дончо Атанасов, който беше три дни в област Смолян и лично осигури, съдейства, организира и координира фирмите в Смолянска област да си помагат и да си носят гориво. Те не могат да дойдат тук, в залата, да се изкажат, но можем в кулоара да Ви дадем повече информация. Друг е въпросът, че имаме общини, които са наели такива фирми, които нямат нито достатъчно техника, нито техниката е проходима. Техниката им наистина нямаше шофьори и горива, но това е проблем, който те можеха да споделят с нас.

Въпросът е към Вас, не към общините.

Разбирам, че признавате, че са неподготвени. Разбирам ги и аз. Издали сме към тях необходимите препоръки – как им препоръчваме да имат опорни пунктове, машините им да излизат навреме. Не го спазват, за съжаление. Очевидно сте прав – трябва да подобрим координацията с местните власти и да ги подкрепим, за да се справят по-добре в трудности като тази. Това е предложение от мен към тях. Ние ще предоставим нашите указания, които даваме към снегопочистващите фирми – да се възползват и те от тях към техните фирми. Готови сме да съдействаме с цялата възможна налична експертиза, която имаме. Винаги сме били на разположение и ще бъдем оттук нататък. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Има една чудесна пословица: „Нека всеки да мете пред вратата си и улицата ще бъде чиста”. Вие правите едни неща, ние от екипа на правителството правим други. Хора като тази медицинска сестра, за която говорихте – аз гледах репортажа и бях искрено трогната. Правя своето. Аз не мога да направя това, което е направила тя. Надявам се обаче, че ще бъда толкова полезна, че да мога да кажа, след като приключи този мандат: „Да, аз направих всичко, за да може тя и много други като нея да живеят малко по-добре, отколкото е било преди 1, 2, 3, 4 години.” Така че не приемам упрека, че в тази една седмица не съм отишла в Кърджали. Разбира се, това е възможно да бъде направено. Аз приемам с удоволствие поканата. Мисля, че трябва да бъда на поста си и да свърша това, което трябва да направя в рамките на моята компетентност, за да може всеки лекар и всяка медицинска сестра да направят своето, та да работят по-спокойно и по-добре. Ще се присъединя към Вас и ще кажа благодаря на всички здравни работници. Специално да благодаря на това симпатично момиче, което видях по телевизията, и да пожелая оздравяване и на бебето, за което тя направи жертва.

Отиде в извънработно време!

В извънработно време! Репортажът беше наистина трогателен. Тя отиде с баща си, за да помогне. Тези неща трябва да бъдат подчертавани. Аз й благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, дами и господа народни представители! Моят въпрос е към госпожа Павлова. Искам да Ви занимая с един проблем, който се развива в с. Симеоново, Видинско. Активизира се свлачище поради това, че над селото се образува сериозно заблатяване. Това свлачище отнесе една къща и напука няколко други къщи. В момента свлачището се развива. Става въпрос за бедствие, активизирано точно при засилен снеговалеж. Става въпрос за това, че ако не се вземат спешни мерки, има опасност това свлачище да засегне пътя София - Видин, който е само на 90 м по права линия от свлачището. И още нещо. Два от водостоците, които трябва да отвеждат водите към Дунава, в момента също са запушени. Има сериозна опасност, ако не се вземат спешни мерки, този проблем да доведе до там, че Видин да бъде изцяло откъснат от връзка с вътрешността на страната. Затова Ви моля да обърнете внимание и да се осигури финансиране – първо, за реализация на един проект, който от 7 години стои неизпълнен поради липса на финансиране, а именно за сериозни дренажи около селото, които да отвеждат водите, а не да ги пращат директно в селото и да го наводняват. Второ, да се овладее свлачището, да се изградят подпорни стени. Трето, да се отремонтират водостоците под пътя, които отвеждат водите към Дунава, тъй като по този път минават средно по два ТИР-а на минута. Ако този път подгизне, той ще намали своята носимоспособност и има реална опасност пътят реално да се срути. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Лилков, както предполагам – знаете, че при зимни условия дейности по дрениране на пътища няма как да бъдат извършвани. Това, което можем да направим в момента, е обезопасяване. Бих ги нарекла по-скоро палиативни мерки в този период, тъй като няма да позволяват сериозно и трайно решение на тези проблеми. След приключване на зимния период, когато условията позволяват, ще бъдат взети мерки, за да можем да обезопасим този участък от пътя. Както споменах, за съжаление има много такива участъци в цялата страна. Това са мерки за превенция, за които ресурсите са ограничени. Приоритизираме ги по важност, но когато говорим за първокласен път, и то с толкова сериозен тежкотоварен трафик, безспорно този тип пътни направления са такива, които приоритизираме като първостепенна важност. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи министри, колеги! Оставам с убеждението, че защитата на населението и националното стопанство в България са лишени от специализирано ръководство. Предприети са мерки – благодаря на министър Павлова, че успя толкова добре да обясни, че държавата наистина е била готова за тази ситуация, но отново има проблем в общините и областите. Въпреки това задавам въпроса: защо няма координация и защо в тези случаи отново се действа на хаос? Същевременно с това бих искала да попитам: защо не се използват съвременни средства и способи за защита, спасяване и ликвидиране на бедствията, за които има достатъчно възможности? Уважаема госпожо Вицепремиер, провеждани ли са общински, областни и национални учения по защита на населението при бедствия в периода от 2011 г. до 2015 г.? Благодаря.

Интересува ме дали по принцип се провеждат някакви обучения в тази връзка и дали населението е готово за нормално реагиране при такива бедствени ситуации? Благодаря Ви.

Може би по-скоро ще прозвучи като справка, което ще Ви кажа, но това не е въпрос от областта на моята компетентност. Има действащ Закон за бедствията и авариите, който прави много ясно разграничение кой за какво отговаря. Това е в рамките на Министерството на вътрешните работи. Сигурна съм, че ако зададете съответния въпрос към министъра на вътрешните работи, той ще направи пълна справка. Имах възможност да говоря, както Ви казах, няколко пъти с господин Николов и от неговите думи съм с впечатление, че специално на централно ниво редовно се провеждат такива учения, обучения. Колкото до координацията му с местните щабове, това наистина е по-специализирана информация, която все пак министърът на вътрешните работи е способен да Ви даде в детайли.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри! Въпросът ми е свързан отново с Хасковска област, община Маджарово. Структурата там почти е разрушена. Връзката с населеното място е през един мост, който е твърде стар. Преди три години на този мост имаше жертви. Мостът е твърде стар и еднопосочен. Във връзка с това Ви питам: ще отпуснете ли финансиране за предпроектно проучване на моста, за да няма отново трагични случаи на моста?

Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами министри! Задавам въпрос, който е логическо продължение на въпроса, зададен от колегата Александров. Преди това обаче бих искал с едно изречение да обобщя, че след днешното изслушване като че ли въпросите, стоящи като задачи за стратегическо решаване, са повече отколкото яснотата, която се въведе след Вашите доклади и информацията за стореното дотук. Имам предвид, че сега, когато сме между две събития – обилния снеговалеж и безспорно предстоящото снеготопене, което вероятно ще доведе до наводнения, с които вече свикнахме, нямаме правото да разсъждаваме дълго и обстоятелствено върху това какво още трябва да се направи в порядъка и в темповете, които чухме, че има правителството. Имам предвид, че 14-те точки от правителственото заседание през месец декември 2014 г. до известна степен са били обект на дискусия и решения на заседанието през месец март. Ще се съгласите, въпреки всички отговори, които настоявате, че вече имаме, че това заседание щеше да бъде напълно излишно и точките щяха да бъдат ненужни за обсъждане и повтаряне, ако въпросите наистина бяха отстранени. Тоест в стратегически план работа има, работа Ви чака, защото ние сме в условията на перманентно бедствие. Хубавото е, че вицепремиерът госпожа Кунева, като че ли е с капацитет и ресурс на база професионалния си опит, именно тя да бъде решаващ фактор, когато трябва да се обхванат всички проблеми. На въпроса на господин Александров, който съвсем конкретно Ви попита: какво се прави по повод на очакваните наводнения за почистване на речните корита, на дерета, на водоеми, има ли срок, госпожо Василева, за изпълнението на тези мерки, които сте спуснали предварително до отговорните фактори? Ще очаквате ли доклад от хората, посочени като отговорни, преди да настъпи това бедствие?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Нотев, както беше упоменато, срокът за задействане на всички мерки, заложени в правителственото решение, е незабавно да се предприемат всички мерки и действия от отговорните лица. Що се отнася до срока за това до кога трябва да бъдат извършени, отговорът е: в максимално бърз порядък трябва да бъдат обходени териториите на всички населени места; трябва да бъдат предприети всички необходими мерки за превенция, за да се подсигури и гарантира да не възникнат рискови ситуации; трябва да бъдем готови и за пролетното снеготопене. Сроковете, които са заложени по закон, са регламентирани. Вие знаете, има две междуведомствени комисии, които регулярно, два пъти в годината – пролет и есен, се сформират, установява се състоянието на речните басейни, на речните корита, водните обекти на територията на населените места. Това, което ние задействахме, е незабавна спешна мобилизация на всички отговорни лица и органи – на местните власти, на областните управи, съответно щабовете по места, на експлоатационните дружества, които имат своите отговорности да поддържат в добро техническо състояние съоръженията, незабавни мерки да се организира взаимен обмен на информация и данни, за да може да се осигури бърза, адекватна, своевременна реакция при случай на нужда и евентуално възникване на неблагоприятни явления. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри! Бедствието, най-вече това, което се случи в Смолян, Кърджали, Хасково, произтича от това, че в първия момент от тежкия сняг паднаха съответните далекопроводи. Въпросът ми е към министъра на енергетика: смятате ли, че това отстояние в момента от 5 м е достатъчно и мислите ли, че са поддържани просеките на тези далекопроводи, защото това е основното, което трябва да се направи? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев! Преди малко имах възможност да споделя по повод поставен въпрос от господин Байрактаров във връзка с просеките – наистина това се оказва една сериозна тема и може би сериозен проблем, но е проблем, който ще поставим на дебат, защото искаме да направим своя анализ след справянето с бедствието. Ние ще анализираме, разбира се, всички причини за скъсаните електропроводи, за авариите, които са възникнали, но това, което виждат сега на място колегите, и това, което виждаме ние, на практика е, че една от основните причини е именно паднали дървета върху електропроводите. Причината за това са тесните просеки, които са между електропроводите. Но за да се случи това – да бъдат променени отстоянията, трябва да бъдат извършени определени нормативни промени. Това наистина е много важен въпрос, който ще поставим като дебат, защото смятаме, че той трябва да намери своето разрешение. Може би около половината от авариите нямаше да се случат с електропроводите, ако отстоянието беше по-голямо. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми министри, госпожо Председател, колеги! Искам да благодаря за информацията, която ни изнесохте днес тук, защото тя е актуална, тя е на сто процента. Аз имах възможността да присъствам лично в окото на бедствието. Това, което се случи, уважаеми колеги, беше наистина бедствие – такъв сняг и старите хора не помнят от 20 години. (Шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.) Сняг – тежък, сняг с много пречупени дървета.

Бяха положени максимални усилия. Координацията беше много добра и смея да го заявя най-отговорно. Още в първите 12 часа имаше ясно разписани задачи, имаше ясна координация и отношение между общинските и Областния кризисен щаб. Бяха дошли на място и ген. Николов на място координираше кризисната ситуация – екипите на ЕСО, екипите на EVN, екипите на Пожарна безопасност, горските, всички бяха на линия и всички бяха готови да помагат. На 7 март 2015 г. дойде допълнителна техника. Всички министри, които бяха отговарящи за тези бедствия, бяха в района. Но те не бяха да си правят снимки, те бяха наистина, за да покажат и дадат възможност и помощ на областните кризисни щабове. Машините работеха по 24 часа в денонощието на републиканската пътна мрежа. Спасителите, здравните работници са непрекъснато на терен и аз искам да им благодаря, защото трудът, който дават, наистина е много тежък. Защото те знаят, че след следващата преспа има човешки живот. Ние политиците не бива да си играем с това. Аз благодаря, че в тази зала днес се говори отговорно, без политически препратки. Защото къде е държавата? Но къде са и общините и отговорността на общините в определени ситуации!? Не може в област Кърджали шест общини да работят в синхрон с Областния кризисен щаб, а една община да хленчи! Давам пример, достатъчно съм коректна, с община Момчилград. Вчера докладваха, че 95% от общинските им пътища са изчистени. Днес непрекъснато се държи координация с Областния кризисен щаб. За хеликоптерите. Имаше политическо говорене, че първият хеликоптер, който дошъл, бил дошъл на круиз. Как не Ви е срам?! Ако този хеликоптер не беше дошъл да направи оглед (шум и реплики от ДПС), нямаше да се разбере, че има скъсан далекопровод на село Бойно и сега все още щеше да има проблем и да се търси тази авария. Сега над 100 човека на EVN работят на Далджа. Това е мястото, откъдето се захранва Ардино. Сто човека от EVN и петдесет екипа от ЕСО работят. Тази координация, която се създаваше в тези кризисни моменти, наистина заслужава поздравления. И нещо друго ще Ви кажа. Вие казахте за медицинската сестра и докторката от Спешна помощ. Браво! И те ще получат награда. Вчера бяха на посещение заместник-министрите на здравеопазването Персенски и д-р Шарков. Те наистина правят геройства. Същото направи лекарят и спасителният екип, които вървяха 7 км до село Орлица и на ръце взеха бременна жена, която всеки момент щеше да роди. Това са реалностите! И днес има високопроходима техника, която чака в Пожарна безопасност, за да може да отреагира на всеки един сигнал. Непрекъснато се прави координация между общинските кметове и Областния щаб – дали има нужда от храна, лекарства. Пътищата продължават да се почистват. Машините, които работят на републиканската пътна мрежа, приключиха работата там и се преместиха да помагат на общинските кметове, на малките пътища. Защото това наистина трябва да се случва, уважаеми колеги. Аз се обръщам към хората, които бедстват. Те сигурно сега няма да ме чуят, но аз искам оттук да им кажа, че в нито един момент връзката с тях, с кметовете на населени места не е прекъсната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Госпожо Председател, имам още 30 секунди. Връзката не е прекъсната, защото непрекъснато се работи, за да се стига по-близо до тях. Искам да благодаря на всички служители на EVN, на ЕСО, на Пожарна безопасност, на спасители, на горски, които заедно вървяха и проправяха път с машините, на тези, които работеха на машините, на грейдерите, които наистина проправяха пъртината. На Армията, която също помогна страшно много! Това се казва екип! Така се работи! Може да има пропуски. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може да има пропуски, но те винаги са поправими. Първо трябва да гледаме хората, а след това да говорим празни политически приказки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

И на Полицията!

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми госпожи министри! Бих споделила, че в моя съзнателен живот е имало много повече сняг в Родопите. Сигурно в Кърджали за първи път се случва. И преди малко ми звъняха хора, които казаха, че снегът не е бедствие. Бедствие би станало, ако започне бързо да се топи. Искам да споделя, че дебатът даде поне възможност гражданите да разберат, защото през тези седем дни те не чуваха, госпожо Кунева, въпреки че казахте, че имало щаб.

Къде е този щаб?!

Нямаше информация. Нямаше информация, а имаше момчета от Гражданска защита, които ги включваха по телевизията и говореха някакви неща. Сигурно сте се координирали по някакъв начин. Искам да изкажа безкрайната си гордост за народопсихологията и духа на родопчаните. Може би в този процес единствената работеща формула се оказа, че между нас има човешка съпричастност, взаимодействие, самоорганизация и доброволчество и че – да, местните регионални служби бяха мобилизирани и работеха. Има обаче няколко неща, които искам да споделя. Съжалявам, че тази благодарност няма да чуят хората в 407-те населени места, където все още няма ток. Сега, чисто работно – за нас този дебат е – да има решение. Обръщам се към министъра на енергетиката. Госпожо Министър, ние се обръщаме към Вас да станете още по-добър стопанин на електропреносната мрежа. Ще Ви подкрепим и с настояване пред ДКЕВР за повече инвестиции. Необходимо е, това е животът в България, това трябва да се случи! Ние искаме, ще Ви подкрепим и ще инициираме законодателна инициатива. Неслучайно моите колеги внасят няколко пъти Законопроект за горите – просеките да бъдат 25 метра, а не горските да бъдат по-важни от функционирането на държавата. Искаме да има друг статут на сервитутната зона до пътната инфраструктура на горския фонд. Отсякоха големите дървета и малките дървета паднаха от тежкия сняг. И това се случва за втори път, защото през декември месец 2014 г. се случи първи път. Ще инициираме и ще подкрепим министъра, стига той да има достатъчно активност и подкрепа в правителството, ще дадем пакет от мерки инвестициите в ЕРП-тата да бъдат повече под земята, особено в планинските райони. Ако трябва, да се намери решение. Там, където са най-критичните места, знам, че е скъпо – и високата преносна мрежа. Това са тежки въпроси, но са необходими. Скъпи колеги, не Мтел и другите оператори са ни виновни. Ние изгубихме системата за оповестяване. Не дай си, Боже, България да има огромен проблем, ние, какво, ще извадим тъпаните?! Или мегафоните, защото кметовете се гордеят, че са извадили мегафоните. Обръщам се към вицепремиера. Ние трябва да подготвим система за оповестяване и връзка с всяко населено място. Не можем сега да казваме, че сега няма телефонна или Мтел-връзка. Това е част от националната сигурност на страната. Затова ние ще предложим това, ще предложим и още много неща, защото чакахме в този дебат заедно със състоянието да видим и пробойните, които са се появили. Да видим стандартите – както има стандарт за държавните пътища – кога да бъде пуснат първи, втори, трети и четвърти клас. Трябва да въведем това, това е наше задължение. Затова да инициираме дебат в парламента – стандарт до колко време да има малка, голяма авария. По отношение на комуналните политики трябва да въведем стандарти. И още нещо. Правим много закони за предприемачите. Искаме да бъдат безкрайно добри, големите инвеститори да имат предприемачески дух. В случая те как партнираха на държавата? Това също трябва да изграждаме, като политика и като работа. Затова, уважаеми колеги, смятам, че инициативата да направим изслушване и дебат е полезна, а и хората да чуят как работи правителството в условия на криза. И ако твърдите, че това са добри действия, много съм притеснена, ако имахте неадекватни действия, какво щеше да стане? Сигурно щеше да е още по-голямо бедствие. Искам да се обърна към всички Вас за следното. Ние като народни представители, като лява група, ще инициираме пакет от инициативи, с които да подпомогнем правителството. Готови сме да партнираме в такава ситуация, защото тя е полезна за всички граждани, които представляваме. Благодаря. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи министри, ако трябва да влизам в стила на ГЕРБ, както се обръщаха преди време към министъра по бедствията и авариите...

Тогава нямаше ГЕРБ и ти не си бил в Народното събрание.

Тогава Вие се обръщахте към нея с „госпожа стихийно бедствие”. Аз обаче няма да го направя. (Реплики от ГЕРБ.) Ние от ДПС и ние – родопчаните, не сме и няма как да сме доволни от това, което чухме и видяхме днес, а и през последните седем дни. Разбрахме, че министрите са били загрижени, но това не е достатъчно. Нужни са реални и ефективни действия в такива ситуации, което липсваше през последните седем дни. Разбрахме, че министрите не познават Родопите и някои от тях никога не са били там, където ние сме расли и сме се радвали на такъв сняг. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Госпожо Председател, с процедурни техники днес, в нарушение на Правилника, се опитахте да претупате тази толкова важна тема и пак да се криете, както се крихте през последните седем дни. Бедстващите хора и местната власт искат да разберат какво прави държавата в такива ситуации и какво да очакват при бъдещи такива, защото този сняг скоро ще се стопи. Видяхме, че липсва желание да си изведем поуки от това, което е направено – и правилно, и грешно; и от онова, което не е направено, за да можем да видим пропуските си, да не ги допускаме в бъдеще и да се справяме по-добре в такива ситуации. Все пак ние, родопчаните не получихме отговор на някои от въпросите – прости и елементарни: кога ще има път, хляб и лекарства? Кога ще има ток във всички онези стотици населени места, където хората и в момента бедстват? (Реплики от народния представител Цвета Караянчева.) Разбрахме обаче, че според Вас и Вашата оценка всичко е идеално. Ние, родопчаните видяхме, че въпреки Вас местната власт беше близо до хората и правеха възможното и невъзможното, за да помогнат. (Реплики от народните представители Цвета Караянчева и Станислав Иванов.) Явно Вашето поведение е такова, че според Вас проблемът, свързан с бедствията, е работа на самите бедстващи. Благодаря Ви за вниманието.

Ама това сте го прочели във вестниците, защото не сте били там, не сте били на терен.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, дами министри, ние от Реформаторския блок оценяваме усилията на правителството и на всички онези симпатични и умни жени с ръководни функции като положителни и смятаме, че трябва да благодарим и на тях, и на онези, които ги няма в залата, включително и това, което беше казано и по отношение на нашата армия и помощта, която Министерството на отбраната оказа, разбира се, и някои други министерства и агенции. Изразявам удовлетвореност и от отговорите, които бяха дадени днес. Но все пак ние гледаме и напред, този мой въпрос, който беше зададен към министър Василева, беше свързан и с устойчивите решения, свързани с предотвратяването на бедствия вследствие на по-високи водни стоежи. И в този смисъл бихме препоръчали, примерно това, което тя спомена, че се готви, но не е направено, малко да се ускори. Става дума за картите за уязвимост на съответните региони от наводнения и в зависимост от най-уязвимите зони – тези, които са да кажем първата зона, най-близо до реките, които са заливни, особено при по-високи, дори не чак толкова високи стоежи, там вече да се вземат мерки и от местните власти, да се имат предвид издаването на разрешителни за строителство, по-точно да не се дават такива разрешителни. Също така от Реформаторския блок смятаме, че местните власти биха могли да бъдат малко по-активни в случаи като през последната седмица, което като че ли не на всички места беше налице. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри, чух много хора да се изказват от името на родопчани. (Реплика от ПФ: „По-високо, не се чува.”)

И аз съм чедо на планината Родопи и бих искал да припомня, че планината ражда юнаци. Родила е Момчил юнак, не Енихан баба. (Ръкопляскания от ПФ.) Само че, уважаеми колеги, имаме една много добра поука, която се случи през тези няколко дни, което разби, на първо място, уважаеми госпожи министри, така наречения мит за етническо противопоставяне.

Госпожо Председател, ако обичате, престанете да ме цензурирате. Имам право на отношение, което искам да развия, защото е важно.

Така че, моля Ви, на всяка втора дума да ме опонирате, и да се опитвате да ме цензурирате.

Така че хората, живеещи в Родопите – български мюсюлмани и християни, показаха, че на тях не са им нужни политически сили, за да ги организират. Проблемът обаче, уважаеми госпожи министри, е, че дори и без сняг, в голямата част до населените места в планината Родопи не може да се стигне поради простата причина, че там няма пътища. Иначе казано, регионалната политика в това отношение вече 20 години съсипва този изключителен регион. А огромният снеговалеж, аз съм напълно съгласен с госпожа Янкова, тъй като съм и скиор извън всичко, че ние познаваме много по-сериозни години с много по-сериозни снеговалежи. В Чепеларе падаше по 2 м сняг още през месец октомври. Така че не снегът е проблемът и не това е проблемът. Проблемите са няколко. На първо място, искам да Ви благодаря, госпожо Петкова, че приехте сериозно моя въпрос, защото това е, първо, въпрос, който е свързан с натрупване на разходи, което в крайна сметка населението плаща през цената на електричеството. Вие днес ми дадохте един много хубав отговор, който показва, че в държавата за пореден път няма изградена система за контрол върху разходите на ЕРП-тата. Нещо повече, Вие ми показахте, че за пореден път липсва координация между съответните специализирани структури – Министерство на енергетиката и така наречената „Комисия ДКЕВР”. Иначе казано, народът трябва да плаща за нещо, което изобщо не е било извършвано като разходи. За радост, природата трябваше да се намеси, за да покаже този проблем. И аз се надявам искрено Вие в един много експресен порядък, заедно с Министерството на земеделието и горите, да изчистите този проблем и да направите ревизия и в тази посока. Госпожо Павлова, мисля, че е крайно време регионалната политика да бъде насочена към тези места. Защото в Родопите единственият поминък, който в момента дава възможност за развитие, това е туризмът. Само че туризъм без инфраструктура няма как да се случи. Аз бих Ви помолил, не искам да Ви давам съвети, наистина да направите една ревизия когато едно Министерство на бедствията и авариите се оглавяваше от една министърка и да видите колко милиона средства са вложени, примерно, на община Велинград, да направите една обиколка да видите дали са изграждани подпорни стени, дали са правени пътища, които са отчитани като асфалтирани, а те и до ден-днешен стоят на глина. (Реплика от министър Лиляна Павлова.) Да, радвам се, че ме подкрепяте, само че е хубаво най-после държавата наистина да има и действия в тази посока. Много хубаво зададе въпроса и госпожа Султанка Петрова. Неслучайно Патриотичният фронт не един и два пъти казва, че е необходимо военно обучение в училищата. Защото това не е военно обучение просто, за да знаят децата как да се справят във военновременни условия. Там децата се учат как да се справят при такива кризисни ситуации. И ние трябва да подготвяме тези деца, защото промените в климата ще ни изправят все по-често пред такива положения. И тук, госпожо Вицепремиер, се надявам Вие също да имате водеща роля тази политика да стане реалност. Защото това е полезно. Надявам се и министър Павлова, и министър Петкова да подходят този път наистина отговорно и държавнически, за да можем да не изпадаме в последствие... Аз бих Ви помолил, госпожо министър Павлова, и за нещо друго в своето отношение. Добре е да се направи и една инвентаризация на снегопочистващата техника. Трябва да Ви кажа, че огромна част от снегопочистващата техника не е пригодена за почистване на снежна покривка над 30 см. Роторни снегопочистващи машини в България практически липсват. Последната машина е от 25 години, а останалите отдавна са бракувани, което спъва реалното и качествено почистване на магистралите. (Председателят дава знак, че времето за изказване е изтекло.) Благодаря Ви.

Някои хора се изказаха по 6 минути, ама никой... (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи министри! Българите тези дни са потресени, а мнозина от нас са изненадани от начина, по който общински и най-вече държавни органи реагираха на едно явление, което може би е малко изненадващо, но в никакъв случай не е сензационно – сняг през март. Как е възможно няколко дни почти цяла Южна България да бъде блокирана, да не може да се закарат вода и хляб на хората?! Не бих искал специално да се спирам на това как електроразпределителните дружества формално изпълняват задължението си да поддържат трасето на електропроводите. Очевидно не се справят с дърветата и падналите клони прекъсват тока. Очевидно има проблеми и със самите електропроводи. Оттам вероятно ще кажат, че държавата не им признава инвестициите в ремонтни дейности. Печалбата трябва да предполага и някаква отговорност. Настоявам да узнаем в най-скоро време кой и как ще бъде наказан за това, че оставихме близо седмица хората без ток! Пак се повтарям, присъствах на една среща в община Марица, включваща Хасковска и Кърджалийска област – области, засегнати от бедствията. В Маджарово е унищожена инфраструктурата – връзката с населеното място не може да се осъществи. Още два моста през с. Любеново и Динево, Хасковска област се нуждаят от спешна реконструкция. В Любимец има опасност от наводнение на особено големи земеделски площи заради наносите по река Марица. Същото съобщава и кметът на Свиленград, където прагът на реката е достигнал 4 м и 60 см. Госпожи и господа, 40 см ни делят от пълната трагедия, за която обичайно в България ще търсим път, след като се е обърнала каруцата. 15 помпени станции не работят и 29 електрически стълба са паднали в община Минерални бани. Обръщам внимание на всички колеги – не ходете в Минерални бани само когато трябва да се гласува за нас. Идете сега и опитайте да помогнете на хората. Същата е ситуацията и в Стамболово. Припомням за хората с кратка памет – в нашата предизборна кампания, когато бяхме много евродепутати, сегашни министри и други хора, бяха обули ботуши, снимаха се по медиите, помагаха в село Странско, Димитровградско след бедствието от наводненията. Колеги, къде сме сега, след като вече сме избрани за депутати? Хората трябва да усетят, че нас ни има не само когато се борим за гласовете им, но и когато имат истинска нужда от помощ! Ако може да се направи някакъв извод от тази среща, той е в единодушното мнение на всички кметове на кметства – държавата липсва! Ако кметът на едно населено място казва, че държавата липсва, представете си какво мислят обикновените жители на тези общини! Вероятно те се питат защо плащаме данъци. Обръщам внимание на държавното ръководство – въпреки бедственото положение, не беше създаден Национален кризисен щаб, координацията между отделните звена е лоша. Хората проявяват ежедневен героизъм, но не само няма кой да им помогне, няма и кой да ги ръководи чисто логистично. От Българския демократичен център и аз лично като депутат от Хасковска област настояваме за бърза оценка на щетите и адекватно поведение от страна на държавата, което да ни бъде докладвано още в началото на другата седмица! Поел съм ангажимент да следя ситуацията и в бъдеще за доброто на бедстващите! Те не правят разлика между опозиция и власт, а виждат в нас държавата – тя им изглежда все по-неангажирана и безпомощна! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи, членове на Министерския съвет! Ще избегна до голяма степен говоренето, което е в залата, защото много хора ще кажат: „Да няма политическо, а да има по-човешко.” Аз не знам пό политически орган от Народното събрание. Но също така не бих предположил, че имащите власт биха казали, че не са се справили добре, както и опозицията – противното. Да не си се справил изобщо значи изобщо да не сме ходили на мястото. Това как ние ще го възприемем в тази зала реално няма никакво значение. Значението е как ще го възприемат хората, които ще ни гледат навън и които ще дойдат 6 – 8 месеца оттук насетне, и ще ги приканим да гласуват за нас на местните избори. За всички тези хора там не е въпросът: кой какво е правил в миналото, а ние какви поуки сме си взели от миналото. Проблемът е, че през тези 25 години, каквото и да се върши в държавата, никой не поема отговорност за онова, което се е случило, не извлича поуки и не променя нещата. Снегът не е новост. Това е все едно да кажем, че през юни месец е новост слънцето, изгряло над България. Въпросът е, че ние не очакваме от Вас да се справяте с всяка снежинка, която е тръгнала да пада на територията на Смолянска, Хасковска, Кърджалийска и другите области в държавата. Но очакваме като народни представители, като представители на хората, най-вече може би и хората, когато има такова нещо, да не се стига до човешки жертви и до големи загуби. Тук госпожа Павлова каза: „Малко са ни парите за превенция”. Добре, уважаеми колеги, уважаеми властимащи, ако действително сте били искрени в това да подходим повече човешки, замислете се – 1 лев, вложен в превенция, спестява 6 лв. впоследствие. Ние не лекуваме преди, а лекуваме след. Как очаквате да подобрим положението? Ако имахме контрола и наблюдавахме, и органите си вършеха цялата работа, щяхме да стигнем до дървета, които в просеките са били повече от необходимото?! Щяхме да стигнем до остаряла енергопреносна мрежа, която да не издържи на снега?! Или щяхме да стигнем до срутени водоеми?! От партия „Атака” набелязахме за нас какъв ще бъде проблемът в бъдеще, тоест какво ще бъде според нас следствието. Госпожа Павлова много правилно го отбеляза – очаква се да има свлачища, както и наводнения постфактум. И оттук насетне какво ще направи кабинетът като такъв, защото това ще бъде другият поглед на хората. Оценката на щетите – мога да гадая каква ще бъде. Ще минат два месеца, ще се оценят щетите, изплащането им ще бъде крайно недостатъчно за хората. Хората ще кажат: „Държавата нищо не направи.” Държавата на свой ред ще каже: „Няма пари.” Ще започнем да си премятаме топката един на друг и пак нищо няма да сме направили, и хората пак няма да го оценят. Госпожо Василева, затова зададох въпроса – разбирам, че почистването на коритата трябва да се извършва на момента, но истинският въпрос е мониторингът, кога ще се осъществява, колко време ще бъде той, на какви етапи. Пак казвам, не очаквам всяка клонка, която ще бъде понесена надолу по повърхността на водата, да бъде следена и да бъде отстранявана. Но това е най-малкото, което можем да направим оттук насетне. Казваме „бедствие”. Случило се е, да, най-вероятно ще се случват и в бъдеще такива, колеги, но не и да ги превръщаме в катаклизми. Ние ги превръщаме в катаклизми, когато държавата не си е свършила работата навреме, когато в тази зала сме заставали един срещу друг, казвали сме си някоя и друга истина и някой не иска да я приеме просто защото, видите ли, той е на власт и му е малко под достойнството. Именно към това призоваваме от партия „Атака” – дайте да си вършим работата овреме. Дайте, като имат всички добри предложения, да седнем, да ги изслушаме и действително нещо да правим – не просто да говорим, че нещо ще направим. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи министри! От името на нашата парламентарна група благодаря за изнесената информация и за отговорите на въпросите. За мен и за моите колеги възникват няколко въпроса, но те могат да се обобщят в изводи от случилото се – случилото се след така наречената „осмомартенска метеорологична криза”. Това поражда първия въпрос: справихме ли се и липсва ли ни Министерството за бедствията и авариите? В този парламент въпросът е стоял някога, преди да имам познания по парламентарната дейност. Мисля, че на този етап министрите доказаха, че се справиха. Но изниква следващият въпрос: как беше управлявана кризата? Кризата се управлява, когато има реална информация в реален мащаб, във времето на самата аварийна ситуация. Такава нямаше и мисля, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да направи много сериозен анализ за изправността на стационарната опорна свързочна мрежа, дублирането й от военните свръзки, релейните станции, които нямат акумулаторни и генераторни резервации и, както стана известно, мобилните оператори. А ние дори при лавини разчитаме на мобилните оператори. Това не може да се допусне. Това е в основата на управлението. Второ, във връзка с първия въпрос, управлението на тази криза беше не толкова централизирано, колкото децентрализирано и затова толкова министри са тук, вместо един. Изниква въпросът: след това събитие, което днес анализираме тук, дали Съветът по сигурността ще събере всички отговорни, справили се или не толкова, за да направи алгоритъма къде и какво още трябва да се пипне. Освен комуникациите, аз смятам, че кризисните национални и местни щабове не бяха управлявани реално в мащаба на развиващата се метереологична обстановка. На следващо място – говори се за Българската армия. Тя си знае задачата. Българската армия има трета мисия, а именно: подпомагане националната сигурност в мирни дни. Тя го свърши, но знаете, уважаеми колеги народни представители, това е от бюджета, който ние не им додадохме. В този бюджет и летателните апарати, и тежката техника всъщност съчетават бойната подготовка с подпомагане на населението, но това не е честно от страна на парламента. Армията все още трябва да се подпомага. И накрая, според Конституцията на Република България, много отдавна ние трябваше да създадем закон, който да е специален закон и който да се нарича – за обучение на населението за действие в аварийна ситуация. Такъв закон дължим на нашия народ, на населението и се надявам, че в Комисията по отбрана ние ще започнем да работим по него, затова защото и от екрана, и министрите видяха, че населението масово не се включва да помага и на военните, и на тези, които са дошли не знам откъде, за да ги извадят от преспите. Благодаря.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще направя три процедурни предложения за удължаване на срокове. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника на Народното събрание да бъде удължен срокът за предложения от народните представители по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 454-001-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19 ноември 2014 г., с още 7 дни. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължен и срокът за предложения от народни представители по Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет, с още 3 дни, до изтичане на максималния срок по чл. 80, ал. 1. И на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника на Народното събрание да бъде удължен срокът за предложения от народните представители със 7 дни по Закона за фискалния съвет и корективните механизми. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение във връзка с Раздел пети, т. 1, изречение второ от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, за допускане в зала на д-р Глинка Комитов – кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложен от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, моля да поканите здравния министър господин Москов да дойде в пленарната зала и да участва в дебатите по избора на шеф на Националната здравноосигурителна каса. Предполагам, че той се е консултирал с неговите пиари. Присъствието му в пленарната зала по толкова важна тема би следвало да подпомогне неговия висок рейтинг, освен ако не се страхува от неудобни въпроси. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Във всички случаи Ви моля да го поканите, защото темата е достатъчно важна и едва ли господин Комитов ще може да отговори на всички въпроси, които са свързани с дейността на Касата. (Реплики от ГЕРБ.) Да, да – ще питаме господин Москов, уважаема госпожо Дариткова. Надяваме се, че той ще дойде в пленарната зала.

В какъв синхрон сме, госпожо Цачева!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно изслушване на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса На свое извънредно заседание, проведено на 10 март 2015 г., Комисията по здравеопазването проведе изслушване на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел ІV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 15 от 2015 г.) На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – д-р Бойко Пенков, членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на синдикатите и на пациентските организации. Председателят на Комисията по здравеопазването д-р Даниела Дариткова информира народните представители и гостите, че на извънредно заседание, проведено на 4 март 2015 г., Комисията е извършила проверка на представените от кандидата документи във връзка с допускането до изслушване, съгласно Раздел ІІІ, т. 2 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“. При проверката Комисията установи, че предложения кандидат e представил всички необходими документи, посочени в Раздел I, т. 2 от Процедурните правила, въз основа на което се прие единодушно решение до изслушване в Комисията по здравеопазването да бъде допуснат д-р Глинка Димов Комитов. Изслушването на кандидата се проведе по реда на Раздел ІV от Процедурните правила. С цел осигуряването на пълна публичност и прозрачност по избора на управител на Националната здравноосигурителна каса, на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание се публикува пълният стенографски протокол от заседанието. Кандидатурата на д-р Глинка Димов Комитов за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложена от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, беше представена от един от вносителите, д-р Кирил Добрев – заместник-председател на Комисията по здравеопазването. Посочено бе, че д-р Комитов е натрупал 32 години професионален опит в системата на здравеопазването, включително в управлението на здравеопазването и здравното осигуряване. Предложеният кандидат е завършил специалност „Медицина” в Медицинския университет – Пловдив, придобил е две специалности: „Акушерство и гинекология” и „Социална медицина и здравен мениджмънт”. Кандидатът е завършил преквалификационно обучение за получаване на нова професионална подготовка по право във Висшия икономически институт – София, сега Университет за национално и световно стопанство – София, с квалификация „Юрист в бизнеса и държавната администрация” и е придобил образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „Социология и политически науки” с професионална квалификация „Социолог” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Факултет по икономически и социални науки. Доктор Комитов е специализирал здравен мениджмънт в Париж, работил е като нещатен сътрудник към постоянната парламентарна Комисия по здравеопазването и като външен експерт в Комисията по здравеопазване и социална политика към Столичния общински съвет. През 2007 г. участва в Комисията по здравноосигурителни и социални дейности към Съвета на Европейския съюз в Брюксел за разработване и приемане на двата нови регламента за координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз. Автор и съавтор на повече от 40 научни публикации, участвал е в национални и международни конгреси и конференции, включително и в Световната здравна организация, по теми, свързани с въпросите на здравното осигуряване, здравноосигурителното право, общественото здравеопазване и клиничните специалности. В изложението си д-р Глинка Димов Комитов представи своите виждания за развитието на Националната здравноосигурителна каса. Като свои приоритети в управлението на обществения фонд, д-р Комитов посочи ефективното и прозрачно управление на средствата от здравноосигурителни вноски с акцент върху крайния резултат и качеството на медицинската дейност. Като стратегическа цел на управлението на обществения фонд д-р Комитов набеляза подобряването на здравния статус на населението. В хода на изслушването д-р Комитов отговори на всички зададени въпроси от членовете на Комисията по здравеопазването. Предвид изключителната обществена значимост в системата на здравеопазването на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса беше предоставена възможност на представители на съсловните и пациентските организации да изразят своите становища и въпроси към кандидата. Във връзка с проведеното заседание за проверка на представените документи за допускане на кандидатите до изслушване на 4 март 2015 г. и проведеното изслушване на допуснатия кандидат, Комисията по здравеопазването установи, че той отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него допълнителни квалификации и преквалификации, са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на обществения фонд. Кандидатът притежава лична мотивация да участва активно в процеса на реформиране на здравноосигурителната система за постигане на финансова стабилност и оптимално функциониране на Фонда, както и повишаване доверието на гражданите, пациентските и съсловните организации в осигурителния модел. Въз основа на проведеното изслушване и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 15 , без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание: 1. Да разгледа и гласува предложената кандидатура на д-р Глинка Димов Комитов за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила, за което прилага Проект на решение, съгласно приложението към доклада.” В тази връзка предлагам на Вашето внимание: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на управител на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване РЕШИ: Избира Глинка Димов Комитов за управител на Националната здравноосигурителна каса.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, имам удоволствието да Ви представя д-р Глинка Комитов и някои основни моменти от професионалния му път. Доктор Глинка Комитов има 32 години професионален опит в системата на здравеопазването, мениджмънта на здравеопазването и здравното осигуряване. Възпитаник е на Медицинския университет – Пловдив. Има две специалности – по „Акушерство и гинекология” и „Социална медицина и здравен мениджмънт”. Завършил е право в Университета за национално и световно стопанство – София, с квалификация „Юрист в бизнеса и държавната администрация”. Специализирал е здравен мениджмънт в Париж. Започва работа по разпределение като лекар в болницата в гр. Тетевен през 1980 г. Специализира „Акушерство и гинекология”. Работи като такъв от 1982 до 1991 г. в Тетевен, а след това в МБАЛ – Пловдив. След 12 години в сферата на здравеопазването като лекар със специалност по акушерство и гинекология е избран за директор на МБАЛ – Пловдив, и неин икономически директор. От 2002 г. до 2010 г. е заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса. През периода 2010 – 2013 г. е директор на Столичната здравноосигурителна каса, а от 2014 г. досега е изпълнителен директор на Втора многопрофилна болница за активно лечение „София”. Работи и като нещатен сътрудник в постоянната Комисия по здравеопазването в Народното събрание от 2001 г. Автор и съавтор на повече от 40 научни публикации. През 2008 г. разработва и публикува „Концепция за здравната политика и нейните стратегически приоритети в условията на продължаваща реформа с конкретни политически подходи”. Съавтор е на книгите „Мениджмънт на ресурсите – приоритет на здравната реформа” от 2009 г., „Управление на болничните ресурси – Нов болничен мениджмънт” от 2011 г., „Здравното осигуряване в България и в света” – 2013 г. Професионалният му път, високото признание за неговата работа, личните му качества и морал убедително водят до заключението, че д-р Комитов не само има волята да поеме отговорността по управление на Националната здравноосигурителна каса, но и да бъде част от екипа, допринесъл за извършването на реформите и постигнал част от основните цели в сферите на здравеопазването. Предвид гореизложеното Парламентарната група на ГЕРБ счита, че с богатия си професионален и административен опит д-р Комитов може съществено да допринесе за изграждането на здравноосигурителната система.

Последно изречение, с което завършвам. Всичко това би довело до по-добро администриране и функциониране на здравноосигурителната система, повишаване на доверието и издигане авторитета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на пленарното време до приключване на дебатите по настоящата точка от дневния ред и извършване на гласуването по нея. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи кандидатурата на доктор Глинка Комитов за шеф на Здравната каса, защото ние смятаме, че това е достойна кандидатура. Той е извървял професионалния си път, за да стигне до това високо място. Парламентарната група на Патриотичния фронт направи среща с него. Постави болните въпроси, които касаят в момента Здравната каса и най-вече нейното източване. Смятаме, че доктор Глинка Комитов ще се справи с тези проблеми. Нека не забравяме, че той е пловдивски кадър. Аз лично го познавам от 1992 г. – изключително уважаван човек в нашия град и голям любимец на пловдивските жени (оживление в залата), защото беше изключително добър акушер-гинеколог. Повтарям – изключително добър акушер-гинеколог! Така че още веднъж казвам мнението на моите колеги от Патриотичния фронт, че ние ще подкрепим тази кандидатура. Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, доктор Комитов! Преди да започна своето изказване, все пак ще припомня на колегите, че се оказах прав, когато на 18-и приемахме правилата и когато някои колеги твърдяха, че до края на месец март ще има избран управител. Аз успях да пресметна без помощта на елката на телефона, че ще ни бъдат нужни 23 дни, което е точно днес, колеги! (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.) Колеги, коректността изисква да кажа, че познавам доктор Комитов и съм единственият от тук присъстващите, който е работил пряко с него в периода 2005 - 2009 г., когато беше част от екипа на оперативното ръководство на Касата като заместник-директор, а аз бях председател на Управителния съвет на Касата. Прекрасно съм запознат с неговите идеи, прекрасно съм запознат с неговия потенциал. Само че от 2009 г. досега се извършиха доста промени в нормативната база. Промениха се органите на управление на НЗОК, премахна се Събранието на представителите, Контролният съвет. Прехвърлиха се дейности от Министерството на здравеопазването в НЗОК като диализната дейност, онкопрепаратите и други. Кандидатът за управител знае ли с каква законова база ще му се налага да работи оттук нататък? Дали е запознат с какви допълнителни отговорности ще бъде натоварен като бъдещ управител на Националната здравноосигурителна каса? За разлика от периода 2005 - 2009 г. за пръв път болниците са с фиксирани бюджети до 95%, въпреки обещанията за същите средства като през миналата година. Ами новите болници?! Ами новите дейности?! Само в края на последните два месеца от миналата година – 7 нови разрешения на нови болници, 39 разрешения за нови дейности. Предвиден ли е бюджет? Ще има ли средства за всички тях? Ами промените в Закона за здравното осигуряване, които вече са в парламента?! При изслушването онзи ден в понеделник на кандидата за управител на НЗОК той изрази несъгласие с част от готвените промени. Сред тях е едно от основните предложения – връщането на договарянето на цени и обеми между НЗОК и съсловните организации. Изрично подчерта, че депутати, които не подкрепят предложението за съвместни проверки, нямат право да коментират каквото и да било за финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса. Тук е мястото да припомня, че точно миналата година, преди една година, точно колегите от ГЕРБ, от Здравната комисия не подкрепиха същите тези предложения за съвместни проверки и финансов контрол. Бъдещият управител е наясно с това, че със задължаването на лицата с прекъснати осигурителни права да ги възстановят след заплащането на всички дължими вноски от 2000 г. насам се погазва институтът на погасителната давност на публичните задължения. По този начин държавата абдикира от отговорността си за ненавременното събиране на невнесени здравни вноски срещу погазване на законови права и интереси на своите граждани. Наред с това има и други предложения. Повишаването с 5% на размера на осигурителния доход, върху който държавата внася осигуровки на лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване от началото на 2016 г., по същество запазва законово привилегированото й положение до 2025 г. Държавата продължава да бъде в дълг към системата на здравеопазването и в частност към НЗОК, след като през декември 2010 г. по безпрецедентен начин, колеги, дори в европейската история, национализира близо 2 млрд. лв. от парите на българите за здраве.

Еее, пак ли?!

По този начин държавата продължава да нарушава устоите на здравноосигурителния модел. Според предложенията за промяна в Закона за здравното осигуряване се говори, че осигурителният пакет ще се разделя на основен и допълнителен. Как ще бъде разделен? На какъв принцип? Кой ще го финансира? Оставам с впечатлението, че тази неопределеност притеснява кандидата за управител, отделно гдето притеснява всички български граждани. Другото предложение – прехвърляне на правомощията по определяне на списъка със заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели. Но надзорът на НЗОК не отговаря на компетентността. Господин Министър, определянето на списъка е основен елемент от лекарствената политика, а тя е един от основните лостове Вие да определяте политиката в тази държава като министър на здравеопазването. Другото предложение – Надзорът на Касата да бъде увеличен с още двама души от квотата на държавата, с което тя да стане повече от 50%, фактически представлява одържавяване на Националната здравноосигурителна каса. Или може би след двамата си замове, които в момента имате в Надзора, министърът иска и останали членове от политическия си кабинет да вкара в Надзора на Касата. Това заедно с фиксираните бюджети слага край на осигурителния модел и след 15 години опити, след 15 директори на Касата отново се връщаме в изходна позиция – бюджетното финансиране. Приказките за това как парите следват пациента останаха в небитието. Новото е, че пациентът ще търси парите по болниците или казано по-простичко – затруднява се достъпът на пациентите до здравни услуги, а на места напълно се лишават от достъп до здравни услуги. При това положение възниква страничният въпрос: има ли нужда от НЗОК с нейните 2500 служители? Може да зададем и обратния въпрос: има ли нужда от Министерство на здравеопазването, което и без това е прехвърлило почти всичко на Националната здравноосигурителна каса? Вчера Министерският съвет одобри методиките за остойностяване и заплащане на дейностите в извънболничната и болничната медицинска помощ, в извънболничната дентална и на комплексното диспансерно наблюдение на пациентите с кожно-венерически и психиатрични заболявания. Според тази методика, при заплащането в болниците тази година, надлимитни средства изобщо няма да бъдат покривани. Лечебните заведения ще получават до 95% от изработените през 2014 г. средства, ако осигуряват спешност, и до 90%, ако не осигуряват такава. С огромно внимание от „БСП лява България” ще следим как и по каква методика ще бъдат определени бюджетите на новите болници, ще държим информацията от тях да бъде публична, без да се крие зад прословутия термин „търговски тайни на търговските дружества”. Накрая, споделям това, което вчера прочетох от интервюто на д-р Дариткова, която, преодолявайки своята природна свенливост и тактичност, цитирам, каза: „Смятам, че едва в края на тази година ще може да се отчете дали наистина високият рейтинг на министър Москов съответства и на едни добри промени в системата на здравеопазването. Нека бъдем още малко търпеливи. Смятам наистина, че ако тази енергия и този висок рейтинг се насочат в правилната посока, в края на годината ще се похвалим с по-добри резултати.” Уважаеми колеги, от БСП няма нужда да чакаме края на годината, за да разберем това, което е видно от всички в нашата държавата – задава се поредната катастрофа в здравеопазването, което, апропо, се случва винаги, когато управлява ГЕРБ, независимо че в момента е в коалиция. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, рулетката се завъртя. Преди два месеца – председател на Здравната комисия, днес – нов шеф на Касата. Кой ли е следващият в сектора? Приликата с предходното управление, когато за четири години се смениха четирима министри, трима шефове на Здравната комисия и пет шефове на Националната здравноосигурителна каса, е очевидна. Дано бъдещият директор си дава ясна сметка за нещата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Отбелязвам, че сте жена, изглеждаща изключително добре за възрастта Ви. (Оживление.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, д-р Комитов, ние си казахме доста неща в Комисията по здравеопазване, но поради ограничения ред, не можахме да си кажем всичко. Вие ще чувате често от политици, че здравеопазването щяло да изпадне в катастрофа. Здравеопазването всъщност отдавна катастрофира, втори път няма как да катастрофира. Катастрофира след 1990 г., когато, за огромно съжаление, започнаха промени с големи надежди, но доведоха дотам, че българският пациент отдавна няма нормален достъп до медицински услуги. Неслучайно още по време на изслушването Ви в Здравната комисия Ви обърнах внимание, че най-важният в тази система е пациентът. В крайна сметка всички български лекари полагат Хипократовата клетва и тя, един път, е в името на бог Аполон – да им припомня – езически бог, втори път, в името на добруването на пациента да помагат по всякакъв начин. Патриотичният фронт изрази подкрепата си за Вашата кандидатура, но тази подкрепа минава и през определени отговорности. Ние се надяваме, имайки предвид Вашата изключителна визитка, наистина те да бъдат подплатени с отговорност – сериозна, държавническа и с реални резултати. Тъй като днес тук е и господин министър Москов – ние сме водили не един и два разговора за идеите, за плановете на Министерството на здравеопазването – признавам Ви, подкрепяме ги безрезервно, защото считаме, че това е правилният път. От друга страна, искам да Ви помоля, не да Ви поучавам, защото Вие сте достатъчно квалифициран, на първо място, във Вашия кабинет да стои табелка с думите: „Контрол, контрол, контрол и пак контрол!” Колегите от ВМРО ми подсказаха, че сте внук на член на ВМРО – Вашият дядо е бил един от изтъкнатите деятели на ВМРО. Бих Ви препоръчал да прилагате тези воеводски принципи, които прилагаха някога великите българи – патриоти, защитавайки българската национална идентичност и българската държава, и не се двоумяха, ако трябва дори да загубят живота си, за да я има днес България. Здравеопазването е част от националната сигурност. Няма как да имаме развита икономика, няма как да имаме развита държава, ако имаме болно население. Бих искал да Ви припомня някои статистики на Световната здравна организация, които, за огромно съжаление, никак не са приятни. Последната отчайваща статистика на Световната здравна организация е, че над 67% от децата на възраст между 10 и 16 г. са хипертоници. Повече от 15% от тези деца вече страдат от детски диабет. На мен лично ми е изключително неприятно, когато всяка година трябва да гледам някакви инициативи по набиране на средства – не знам си каква Българска Коледа, не знам си каква друга инициатива за набиране на средства, за да изпратим поредното дете на лечение. Лично аз съм правил разследване на Фонда за лечение на деца в чужбина. Трябва да Ви кажа, че данните бяха отчайващи. Оказа се, че за едно българско дете бяха изхарчени над 86 хил. лв. за лечение в България и накрая ние трябваше да съберем 10 хил. лв., за да изпратим детето в Германия и за един месец да го върнат чисто ново. Ето Ви пример: харчене, харчене, харчене! Иначе казано, дайте веднъж завинаги да избегнем количествените показатели и да стъпим на качествените показатели. Здравна карта. Вярвайте ми, тя трябва да бъде въведена максимално бързо. (Реплики.) Тя е съгласуваност между Министерството на здравеопазването и Здравноосигурителната каса. Лично аз Ви поставих въпроса, че според изказвания на бившата, мога да кажа вече, председателка на Здравноосигурителната каса над две трети от персонала, според нейните думи, не познава българското и специализирано законодателство, по което трябва да работят в Здравноосигурителната каса. Ако е истина, това е изключително обезпокоително. Означава, че 3 млрд. 75 млн. тази година се управляват от некомпетентни хора. Значи Вие още от сега сте поставени в изключително деликатна ситуация за подбор на кадрите, и то квалифицирани кадри. Неслучайно във въпросите, които Ви зададох в Здравната комисия, Ви обърнах внимание на някои от развитите системи за здравеопазване и по-точно техните системи на здравноосигурителна каса и Ви посочих английската здравноосигурителна каса. Не е по-различен случаят с австрийската, с немската и с шведската, където, забележете, повече от 80% от хората, които работят в сферата на здравноосигурителната каса, не са медицински лица и не е необходимо да са. Най-добрите болници не се управляват от лекари. Добрият хирург трябва да е в хирургията, в операционната. Кардиологът трябва да е в кабинета си, където да показва своите способности и да спасява живот – не е негова работа да се занимава с мениджърска дейност. Обръщам Ви внимание на тези неща, защото точно на експертния потенциал трябва да обърнете внимание. Ние очакваме, че тази година ще е една от първите години, в които бюджетът на Здравноосигурителната каса няма да бъде актуализиран. Нещо повече, очакваме този бюджет за първа година да отчете излишък.

Бюджетът на Касата ли?!

Да. Ние очакваме и това трябва да стане, защото 3 млрд. 75 млн. не са малко пари и не можем да си позволяваме за поредна година безконтролни харчове. Надявам се, че Вашата експертиза е достатъчно добра, за да постигнем тези показатели. Знам, че много хора се надяват още лятото да се стигне до искане за актуализация на този бюджет. Лично аз се надявам Вие да ги опровергаете. Ще имате пълна подкрепа в тази посока от страна на Патриотичния фронт. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, доктор Комитов, колеги! Парламентарната група на Български демократичен център ще подкрепи предложената кандидатура на доктор Глинка Комитов за управител на Националната здравноосигурителна каса. Има няколко причини за това. На първо място, са нараснали очакванията на хората за промяна и подобрение на управлението на Касата. За по-рационално и прозрачно управление на публичните средства на Здравната каса и повече прозрачност на финансовите потоци. Представената програма на кандидата, в която се посочват рационални и амбициозни мерки за подобряване в управлението и контрола на предоставяните на изпълнителите на лечебна дейност средства, са окуражителни. Има заявено желание за управление чрез консенсус и запазване на постигнатото от предишното ръководство. Не на последно място по никакъв начин не може да бъде пренебрегнато и единодушното одобрение на кандидатурата на доктор Глинка Комитов от Здравната комисия. Специално внимание изисква прозрачността на финансовите потоци в Здравната каса. Нашето дълбоко убеждение е, че тук може да се постигне прелом, да се върне доверието в системата и се намалят ненужните разходи. Считаме, че това е организационен въпрос, но много могат да помогнат и неправителствените организации, пациентските организации и, разбира се, Лекарският съюз. Независимо от инструментите за постигане на тази цел, новото ръководство ще срещне подкрепа от Здравната комисия и от цялото лекарско съсловие при реализирането на такава политика. Контролът върху изразходването на отпусканите средства от Здравната каса е централен проблем. От начина на неговото решение зависи и успеха на реформите, предлагани от бъдещото ръководство. Този контрол може да бъде ефективен само ако се извършва от висококомпетентни, мотивирани и независими специалисти. Радикалното решение изисква да се намери нов модул. Ръководството на НЗОК трябва да предложи необходимите за това административни, организационни и законодателни решения. Нови решения трябва да се търсят и по контрола на качеството на извършените медицински услуги. Сегашните методики са безнадеждно остарели и не са свързани по никакъв начин с мотивиране и заплащане на извършената дейност. Разбираме сложността на проблема, но той няма да се реши сам и ще изисква допълнителни усилия от страна на новото ръководство. Колеги, лидерството е влияние и се надяваме, че новият управител на НЗОК ще влияе позитивно на процеса на консолидиране на управлението на Касата и оказаното му доверие ще доведе промяна, по-висока ефективност и прозрачност за постигане на крайния резултат – повече излекувани българи. Уважаеми колеги, може би не само тук, в залата, в страната, сред колегите си задаваме въпроса: защо е само една кандидатурата за директор на НЗОК? Защо друг колега икономист-лекар не се осмели да го направи? Трябва да си дадем ясна представа за реалната ситуация, в която доктор Глинка Комитов ще оглави Националната здравноосигурителна каса, ако днес всички ние дадем това доверие. Знаем, че в пленарната зала беше обещано от министъра на здравеопазването, че няма да се актуализира бюджетът на Касата. Още от сега обаче се говори за преразглеждане на бюджета през месец юни 2015 г. Промените в Закона за здравното осигуряване – не е необходимо да повтарям това, което казаха колеги преди мен, за неточности при изработването на индикаторите, за проверки за удовлетвореността на пациентите, за събираемостта на пациенти, които не са плащали до момента – неосигурени, всичко това създава една обстановка на несигурност и може би това донякъде обяснява, че единствено доктор Комитов в тази тежка обстановка поема това огромно предизвикателство да се кандидатира за директор на Националната здравноосигурителна каса. От името на Български демократичен център му пожелаваме кураж! Ако той изпълнява програмата си, се надяваме да видим истинска реформа чрез контрол на контрагентите на Касата. И не само това – народните представители от Четиридесет и третото народно събрание чрез Здравната комисия ще контролираме дейността на самата Каса по разпределението на бюджетите в 28 те области на Република България. Разпределението на бюджетите по лечебните заведения във всяка област да бъде прозрачно, поставено на видно място и обяснено на управителите на болниците. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Комитов? Процедурата по избор на управител на Националната здравноосигурителна каса предполага в дискусията да бъдат включени всички теми, касаещи системата на здравеопазването. Тъкмо заради това аз ще се опитам да се върна към темата на днешния избор, а тя е избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Искам да напомня на народните представители, че след малко Народното събрание ще избере 16-ия пореден управител на Националната здравноосигурителна каса в рамките само на 15 години. Сигурно си задавате въпроса защо казвам всичко това. Може би, за да припомня популярната приказка, че пред Министерството на здравеопазването и пред Националната здравноосигурителна каса опашката върви много бързо. Казвам това, защото в рамките на 15 години – от 2000 г. досега, са избрани и са управлявали Националната здравноосигурителна каса 15 управителя, сега ще изберем 16-ия. Това означава, че средно годишно управлява един управител Националната здравноосигурителна каса. Процедурните правила, приети от Народното събрание, определиха, д-р Комитов, Вие да бъдете представен като кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса. Не по Ваша вина, разбира се, Вие сте единствената кандидатура. Очевидно е, че останалите политически партии, представени в Народното събрание, които по закон имат право да предлагат кандидати за управители на НЗОК, не са посмели да предложат свои кандидатури, защото смятат, че на базата на практиката от последните години в крайна сметка гилотината на парламентарното мнозинство определя управителя на Националната здравноосигурителна каса. Казвам със съжаление за това, което се е случвало през годините, но предстои да се случи и сега. Надявам се, че никой в тази зала – вече бяха изказани достатъчно сериозни аргументи в подкрепа на това, не се съмнява в експертизата, която притежава д-р Глинка Комитов. Аз, като д р Райнов, мога да кажа, че съм работил, макар и не непосредствено, с д-р Комитов доста години, когато той е бил в началото заместник-директор на НЗОК, а след това подуправител. Работил е като директор на Регионалната здравноосигурителна каса в София – град, бил е директор на общински лечебни заведения, което му дава сериозна визитка и му дава куража и самочувствието да се кандидатира за управител на Националната здравноосигурителна каса. Но не в това е проблемът. Не е проблемът в неговата квалификация. Проблемът е съвършено различен. Уважаеми колеги, по закон и по дефиниция Националната здравноосигурителна каса е обществена институция, която управлява публичен финансов ресурс – беше казано, че за тази година ще управлява 3 млрд. 75 млн. лв. Това е сумата, определена в бюджета на НЗОК за 2015 г. Националната здравноосигурителна каса, пак повтарям, по дефиниция е публична институция. Това означава, че трябва да има публичен контрол за изразходване на средствата. С това, което се предлага в законодателството със Закона за здравното осигуряване, който е внесен от Министерския съвет и вече е гласуван в Комисията по здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Надзорният съвет на практика се одържавяват, защото се предлага още двама представители на държавата да участват в управлението на Националната здравноосигурителна каса, в надзора на Касата. Това означава, че на практика оттук нататък Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите са тези, които ще управляват и ще вземат управленските решения, защото управителят на НЗОК е този, който трябва да изпълнява решенията на Надзорния съвет на Касата, а те ще бъдат взети в кабинета на министъра. Защото политическият кабинет на практика се премести в Надзорния съвет, тъй като двама заместник-министри на здравеопазването и един заместник-министър на финансите са в Надзорния съвет на НЗОК. Това прави присъствието на останалите представители на работодатели, на синдикати, на пациентски организации напълно излишно, защото решенията ще бъдат взети само и единствено с участието на шестимата представители на държавата. А управителят на НЗОК ще бъде задължен да изпълнява тези решения, така както е записано в закона. Това, което прави управителят, е не да прави политика. Той изпълнява решенията на Надзорния съвет на Касата, той изпълнява Закона за здравното осигуряване, той изпълнява Националния рамков договор. Това са основните неща, с които е ангажиран управителят на НЗОК. Точно заради това, че Националната здравноосигурителна каса като публична институция е субект на публичното право, е добре, уважаеми господин Министър, Вашите юристи, добре е тези, които разбират нещо от тази материя, да се обърнат към текстовете на чл. 71 от Конвенция № 102 на Международната организация на труда, където е казано нещо много просто: „Публичните институции се управляват на трипартитен принцип. Държавата и участниците от страна на държавата в тези структури трябва да привличат всички останали участници в системата на здравното осигуряване, за да може отговорността да бъде разпределена върху повече субекти, а не да тежи единствено и само върху тези, които са представени в Надзорния съвет.” Това е един много важен въпрос, но аз предполагам, че е тема на другия закон, който предстои да бъде разгледан, вероятно през следващата седмица. Точно заради това, че Здравната каса е публична институция, уважаеми колеги от ГЕРБ – вносители на предложението д р Глинка Комитов да бъде управител на НЗОК, Вие пропуснахте една златна възможност – да проведете консултации между парламентарно представените политически сили. Защото това е публична институция, здравни вноски плащат всички български граждани – работодатели, осигурени лица, като държавата плаща най-малко, а именно 978 млн. лв. за тази година. Вие пропуснахте тази златна възможност да осигурите по-широка подкрепа, а оттам по-голяма прозрачност и представителност на избора на новия управител на Националната здравноосигурителна каса. Ако бяхте го направили, ние от нашата парламентарна група, на базата на експертизата на д-р Комитов, щяхме да подкрепим тази кандидатура. Вие не се възползвахте от призива на господин премиера господин Бойко Борисов, който заяви, че е необходимо и е крайно време да има ново ниво на политически дебат, нова култура на политически дебат. Ако бяхте се възползвали от тази процедура и от тези препоръки, вероятно подкрепата за д-р Комитов щеше да бъде съвършено различна. Уважаеми д-р Комитов, Вие ще бъдете изправени пред още един сериозен проблем. Това е бюджетът на НЗОК за 2015 г., в изготвянето на който Вие не сте участвали. Този бюджет е пълен с подводни камъни, да ги нарека така условно, с проблеми, които ще цъфнат, образно казано, още след няколко месеца. Вчера на Министерски съвет – беше казано тук, че е приета Методиката за остойностяване и заплащане на медицинските дейности в доболничната и болничната помощ. Там също има огромни проблеми. Оттам ще следват листите на чакащите, които ще създадат проблеми на Националната здравноосигурителна каса и разбира се на Министерството на здравеопазването, както на българския парламент и на всички български граждани. Това, което искам да отбележа, е, че с този бюджет, с тази Методика, в изготвянето на които Вие не сте участвали, ще имате изключително сериозни предизвикателства за преодоляване. Когато Националната здравноосигурителна каса превиши така наречените „лимити”, Вие няма как да не плащате, защото по закон сте задължени. Всички засегнати лечебни заведения ще спечелят делата срещу Националната здравноосигурителна каса, така че дали бюджетът ще бъде в преразход, или не, няма да зависи от Вашите решения и Вашата воля, а от това, което ние сме приели тук, зависи от мерките, които предлага министърът на здравеопазването и доколко те ще бъдат качествени. Искам да кажа и няколко думи за още един проблем, пред който ще бъдете изправен, д-р Комитов. Ще бъдете изправени пред още едно изпитание, защото ще трябва да използвате един популярен напоследък политически инструмент, наречен „стъргало”. Вашите колеги, нашите колеги, които сега ще Ви подкрепят при този избор, ще настояват пред Вас да изстържете представителите на Движението за права и свободи от ръководните функции и места в Националната здравноосигурителна каса. (Ръкопляскания от ПФ.) Бързате, уважаеми колеги от Патриотичния фронт, да ръкопляскате, но сега ще бъдете разочаровани, защото това е поредният сектор, в който няма нито един представител на Движението за права и свободи. Нито един представител! (Ръкопляскания от ДПС.) Маските паднаха, развенчан е поредният мит! След сектор „Сигурност” и в този сектор Движението за права и свободи няма никакво представителство. Представителство ще пожелаят и колегите от Реформаторския блок. Ще искат да бъдат подменени всички 28 регионални директори на районните здравноосигурителни каси, защото при тях жаждата за власт и управление е неутолима. Уважаеми д-р Комитов, всички тези притеснения и проблеми представих съвършено коректно пред Вас в знак на уважение към Вашата квалификация и в знак на това, че Народното събрание и всички български граждани трябва да знаят какви са проблемите, пред които ще бъдете изправен. Защото тези, които сега Ви ръкопляскат и подкрепят, когато дойдете тук, в залата, за актуализацията на бюджета, ще бъдат първите, които ще Ви поискат оставката. Тогава ще се наложи да си припомните това, което казвам в момента. Искам още веднъж да пожелая на д-р Глинка Комитов успех! Надявам се, че Вие ще успеете, ако се опитате да се дистанцирате и да бъдете равно отдалечен от всички политически партии, за да може Националната здравноосигурителна каса да придобие обществения си облик и българските граждани да могат да получат качествена медицинска услуга. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Доктор Адемов, обръщам се към Вас, като човек с дългогодишен опит на парламентарист. Първо ще започна с това, което казахте за стъргалото, тъй като твърдите, че познавате д-р Глинка Комитов. Ще Ви припомня, че д-р Глинка Комитов, като шеф на Здравната каса – София, в своя 3-годишен мандат, който имаше, за 3 години не уволни нито един представител на Касата. Нещо повече, по повод на това, за което стана дума тук, той развиваше своите кадри. Доктор Адемов, искам да споделя, че човекът, който пострада и беше политически уволнен, беше д-р Комитов – това по повод на стъргалото. Така че да говорите тук за политичност и притеснения за политически чистки – ако познавате д-р Комитов, не Ви прави чест! Второ, обръщам се към Вас, като човек с достойнство. Тук се обръщам към Вас, за да кажа: кога сте честен и откровен, като депутат и представител на Вашата политическа група? Когато гласувахте в Здравната комисия „за”? Тук искам да кажа пред всички, то личи и от доклада, прочетен от д-р Дариткова, че всички единодушно одобрихте д-р Комитов?! Кога Вие изразявате политически своя глас в Комисията по здравеопазване? Тук ще ме репликират, че това е политическо решение. Нима, когато участваме в своите комисии, не представляваме нашите политически партии? Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво” от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, д-р Иванов, за напомнянията. Ще напомня тук на колегите, че аз също съм работил доста време с д-р Глинка Комитов и имам прекрасни впечатления от него. В тази част от Вашата реплика ние не се различаваме. Искам да Ви кажа, че ако е вярно това, което казвате Вие, и това, което ще се случи в рамките на неговия мандат, аз ще бъда първият, който ще се извини от тази трибуна на д-р Глинка Комитов. Що се отнася до това, че ние сме гласували в Комисията по здравеопазване подкрепа за д-р Глинка Комитов, д-р Иванов проблемът винаги е в четенето! Четете внимателно какво сме гласували! Вие дори не сте разбрали какво сме гласували. (Единични ръкопляскания от ДПС.) Гласувахме д-р Глинка – д-р Дариткова ще Ви каже, прочетете текста – гласувахме д-р Глинка Комитов да бъде допуснат до пленарната зала за дискусия и избор за управител на Националната здравноосигурителна каса. Никъде в нашето гласуване няма текст дали го подкрепяме или не подкрепяме. Справете се с това, което сте гласували. Съжалявам, че не сте разбрали какво сте гласували.

Трябваше да кажа, че и двамата идвате от НДСВ.

Трябваше да го кажеш.

То не е късно.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, ние от Партия „Атака” няма да подкрепим кандидатурата поради една съществена разлика в модела. (Шум и възгласи „Еее!” от ГЕРБ.) Разликата е в това, че ние не смятаме модела за добър. Ако ще избираме директор на НЗОК за посредник къде да отиват парите от здравните осигуровки на хората, извинете, но ние сме против този модел. За нас не е нормално болниците да се наричат търговски дружества и да продължаваме по този начин! Всяка година в този парламент постоянно се увеличават парите за здравеопазване в посока НЗОК. Всяка година или поне през последната година имаше актуализации на бюджета. Това, което каза и колегата от Патриотичния фронт, ми е много чудно – да се стигне до излишък в бюджета, при положение че в момента Здравната каса дава месечни лимити примерно за лекуване на онкоболни. В болницата във Варна лимитът е 30 души на месец. Ние не запазваме по този начин здравето на обществото, даже напротив! Голяма част от обществото ни не ходи превантивно на изследвания, а впоследствие даваме повече пари за болнично лечение, което излиза и в пъти по-скъпо. На Комисията по бюджет и финанси предишната председателка на Здравната каса Румяна Тодорова каза много ясно, че ако парите в бюджета на НЗОК бяха повече за превенция, за доболнична помощ, бихме намалили значително сумата от бюджета, но ние не го правим. Очаквахме да чуем и за реформи от здравния министър. Каква е реформата тук – че ще преместим Здравната каса в Министерството на финансите?! Горе-долу това се получава. Ако ще има действително реформа, по-добре, вместо да сменяме модела – да има двама души от Министерството и един председател на Здравната каса, който ще бъде избиран от пленарната зала, дайте да направим Здравната каса да стане отдел в Министерството на здравеопазването! По този начин ще има реформа, ще сме сменили модела и действително ще можем да говорим за съвсем друг начин на здравеопазване. Разбирам прекрасно, че проблемите в здравеопазването са много. Не мога да се сетя за държава в света, която да няма съществени проблеми в сферата на здравеопазването. Редица правителства се борят за решаването на именно тези проблеми. (Реплики от ГЕРБ.) Българският опит или поне това, което наблюдаваме ние от Партия „Атака” през последните 15 години показва, че не се справяме с проблема, даже напротив, задълбочаваме го. По някои заболявания даже сме рекордьори в кавички – така да го нарека, ако не се лъжа, защото сме на второ място в света по сърдечносъдови заболявания. Оттук нататък, ако не можем да излекуваме нацията, как бихме могли... Това трябва да го вържа и с икономиката. Много хора не правят такава разлика. Ако нямаме здраво общество, което действително да бъде икономически активно, не можем да съберем повече пари, които после да дадем за здравеопазването. Има примери, има много модели в световната икономика, които изследват именно тези зависимости, обаче те не се изследват при нас. Да, всяка година четем във вестниците, практически всеки месец можете да прочетете в български вестник за голям скандал – еди-коя си болница със 100 млн. лв. задължения! Защо?! Нали именно тази зала преди години го е направила така?! Дайте да сменим модела! Защо всеки месец ще отчитаме 100 млн. лв. задължения, всеки месец ще обясняваме, че има проблеми със здравеопазването?! Решаваме ли проблема, или го задълбочаваме?! Ако го носим някак си с нас, нищо няма да направим. Господин Министър, действително промените и реформите в сектор „Здравеопазване” са значителни. Мисля, че при предишния кабинет на господин Борисов трима или четирима министри си отидоха по тази линия. Ако действително обаче ще правите реформа и действително държите на думите си, че в центъра на Вашето управление като министър ще бъде пациентът, сложете пациента! Не слагайте отново търговията, защото това е продължаване на стария модел и продължаване на търговията със здраве! Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Комитов, факт е, че здравната политика се формира и провежда от министъра на здравеопазването, Здравноосигурителната каса и нейният шеф са изпълнители на тази политика. Това, което прави Националната здравноосигурителна каса, е да разпределя публичните пари в здравеопазването и вероятно поради тази причина основните очаквания към Вас бяха отправени по отношение на това колко са парите, дали са достатъчни и с очакването през тази календарна година актуализация на бюджета на Здравноосигурителната каса да не се случва. Нещо повече, от Ваше име бяха направени заклинания от тази трибуна, че Вие няма да бъдете инициатор на актуализация на този бюджет, след като здравният министър още при приемането на бюджета на Касата се преплю, че той няма да иска такава актуализация. Така че вместо Вас представители на управляващото мнозинство го повториха по няколко пъти – няма да се иска актуализация на Касата, ще реализираме не дефицит, а излишък. Това, което аз очаквам от Вас, е да го потвърдите в лично качество от тази трибуна и го правя неслучайно – не с цел да се заяждам, а за да се уверя, че Вие наистина сте се информирали какво е състоянието на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Впрочем това може да направи не просто всеки народен представител, но и всеки български гражданин, а там информацията е тревожна. Става дума за следното: само за лекарства, ако разделим бюджета на Касата средномесечно, това, което е предвидено да се харчи, е в рамките на 45 млн. лв. Само че Касата през първите месеци на тази календарна година и през последния на миналата харчи средно по 53 млн. лв. Тоест, очертават се около 100 млн. лв. недостиг, които са изначално заложени и не става дума за преразход, така че 100 млн. лв. минимум от лекарства на червено ще светне Касата в края на тази календарна година. Ако погледнем болничната помощ, разделени средномесечно, това, което се полага на болниците, е в размер на около 142 млн. лв. Това, което е разплатено за болнична помощ за декември миналата година е 155 милиона, за януари 157, очакванията за месец февруари също са в рамките на 160 млн. лв. Тоест с 200 млн. лв. ще светне Касата само в перото болнична помощ. Ако погледнем доболничната помощ, тъй като там е по-сложно с числата, само ще цитирам писмото на един лекар от Смолян, педиатър, който алармира, че поради начина на разпределяне на направленията за доболнична специализирана медицинска помощ ще има деца през месец март, които няма да могат да ползват такива направления. (Смях от министър Петър Москов.) Ами да, запознайте се с тревогата на педиатрите от Смолянско, уважаеми господин Москов. Да, много е лесно в пленарна зала да правите физиономии и да демонстрирате пренебрежение към това, което се говори от парламентарната трибуна. Всъщност на приказките Вие сте много добър, идеален сте – решителен, последователен, реформатор, но някак си в действията до този момент не сме го видели. Надявам се да ме коригирате до края на тази календарна година поне. Така че това е ситуацията и очаквам, че д-р Комитов е по-отговорен от здравния министър, тъй като това ще бъде негов ангажимент и от тази парламентарна трибуна ще заяви дали има притеснение за бюджета на Касата и дали наистина ще гарантира, че няма да се стигне до това той самият да поиска актуализация на този бюджет. Тъй като втората тема, която присъства в говоренето на Здравното министерство, включително и в днешния дебат, е темата за контрола, може би трябва да кажем няколко думи в тази посока. Ако разбирате контрола в рамките на вчера приетото от Министерския съвет постановление, с което се одобрява методиката за остойностяване на медицинските дейности, то ще Ви кажа, че това е най-лесният, най-неефективният и най-несправедливият начин на контрол. За какво става дума? Според методиката, която вчера е приета, на болниците ще се плаща в рамките на твърди лимити, няма да се допуска никакво надлимитно плащане и ако се опираме на числата, които цитирах до този момент, още отсега може да се каже с точност, че към двадесето число на месеца болниците вече няма да разполагат с пари за плащане на медицински дейности, тоест ще са си изчерпили лимита и върху тях ще тегне забраната за последните десет дни от месеца за плащане на тази дейност, която те ще извършат. И тук изниква въпросът: ако болниците откажат да извършат тази дейност, очевидно ще трябва да сформират листи на чакащите пациенти. Аз като юрист живо се интересувам, уважаеми господин министър, предполагам, че парламентарната трибуна е по-важна от тавана на пленарната зала (министър Москов гледа към балконите, оживление) и очаквам да чуя Вашия отговор на този въпрос, а именно: по какъв начин ще бъдат дефинирани и нормативно определени листите на чакащите, как ще се преценява кои пациенти да бъдат включени в тези листи, кои заболявания и в крайна сметка кой би поел отговорността, ако от някоя сравнително не толкова опасна за живота диагноза бъдат предизвикани усложнения? Този въпрос вълнува не само мен като гражданин и като народен представител, но и директорите на болници, защото те също са плахи и свенливи като госпожа Дариткова, когато става дума за взаимоотношения с Касата (оживление и реплики от ГЕРБ) и за воюване на пари, които са нужни за функциониране на техните болници. И въпросът е резонен – ако ще има листи на чакащите...

... е нормално да има ясна нормативна база за това по какви правила ще бъдат структурирани те? Ако не, въпросът на шефовете на болници и на лекарите, които работят в болничната помощ, е: кой ще им плаща дейност, която те са направили, за да спасяват човешки животи? И дали е редно една дейност, която е извършена, да не бъде разплатена? Може би в тази идея има мисъл, има добро намерение да се ограничат злоупотребите с пари в болничната помощ, но тя трябва да бъде дефинирана, да бъде ясна и да не ощетява тези болнични администрации, които добросъвестно си вършат работата и в крайна сметка да бъде в услуга на българските пациенти. Така че отговорът, който очаквам от Вас и от д-р Комитов е свързан с две неща. Относно състоянието на бюджета на Здравната каса: имате ли, уважаеми господин Комитов, притеснения по отношение на това как той ще стигне в рамките на тази година за предвидените за разплащане дейности? И второ, в контекста на вчера приетата методика за остойностяване на медицинските дейности, по какъв начин ще бъдат формирани и на какви принципи листите на чакащите, на българските пациенти, така че да има справедливост по отношение на тях?

Да, моля удължете го. Аз приключих. Очаквам отговор на тези въпроси. Не аз, а лекарите в болничната помощ, на първо място, и разбира се пациентите.

Вземи думата по начина на водене, не реплика, така ще й дадеш отново думата.

Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! В момента разглеждаме кандидатура на шеф на Здравноосигурителната каса – не правим анализ на здравеопазването в България. Такъв бюджет мисля, че правихме скоро – тогава се изговори какво ли не за здравеопазването, с всичките му слабости и с всичките му позитиви. Не чух, а пък едва ли ще има някой от нас, колеги, да оспорва професионалните качества на д-р Глинка Комитов, като се има предвид биографията му. В тази насока по-скоро трябва евентуално някой от Вас, народните представители, да вземе отношение. Тъй като се зададоха някои въпроси към господин Комитов, мисля, че е добре, вместо да си чешем езиците тук, да му дадем думата и той да отговори на въпросите.

Това реплика ли е?

Реплика е, да. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Не, реплика е.

Поне пред нашата група той представи своите виждания по тези въпроси и хората, които разбират от здравеопазване в групата ни, напълно оцениха неговата програма. Молбата ми е, колеги – нека тук да не правим втори дебат за здравеопазването. Той продължи близо два часа – беше само преди месец. Мисля, че ще му позволим да вземе отношение от тази трибуна и в следващия момент да гласуваме за неговата кандидатура, а тя е безспорна. С футболна терминология – когато имаш Меси, всеки гледа да го вземе в отбора си и да поправи слабостите в този отбор. Това е. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Не подлагам на съмнение качествата на господин Глинка Комитов. Не го познавам, но от това, което чухме от лекарите и работещите в системата, той наистина е качествен, образован, компетентен и подготвен кандидат за шеф на Националната здравноосигурителна каса.

Като всеки член на ГЕРБ!

Няма как да го оспоря, не желая да го оспорвам. Но така или иначе д-р Комитов ще трябва да провежда здравната политика на ГЕРБ (реплика) – благодаря за подсказката, и на министър Москов в Здравната каса. Той ще трябва да се съобразява с параметрите на бюджета, който му беше гласуван от парламента, с насоките, които дава Здравното министерство, с решенията на Надзорния съвет. Затова мисля, че е нормално човекът, който ще изпълнява тази политика на управляващото мнозинство в Здравната каса, да отговори на определени въпроси – и ние да сме спокойни, че той е наясно какво го чака в Здравноосигурителната каса. От друга страна, да поеме определени ангажименти. Всъщност тон за подобни очаквания беше зададен именно от Патриотичния фронт с изказването на господин Байрактаров, че тук актуализация на бюджета на Касата няма да се случи и че д-р Комитов предварително ще заяви това. Така че аз също много държа, а смятам, че и българските пациенти и лекари ще искат да чуят бъдещия шеф на Здравната каса.

Уважаеми господин Председател, господин Министър! Аз си давам сметка, че трябва да се понаучите малко от госпожа Цачева в този опит да се води Събранието (весело оживление в ГЕРБ), още повече когато излизат колеги от „Лява България”! На едни животът им минава на трибуната в шеги и закачки, други са с Шекспирови монолози, трети интригантстват, четвърти се питат какво ли правят тук.

Да, да, това е. Тази обида, която се нанася на един министър, когато нямаш неговите компетенции; на един председател на комисия, когато нямаш още повече неговите компетенции (смях в ГЕРБ); когато стигнеш техните качества, когато имаш капацитет, а не си „специалист по всичко”, разбирайте – по нищо (смях и ръкопляскания от ГЕРБ), нямаш право да обиждаш така народните представители в залата! Затова Ви моля – вземайте думата, защото тя няма да си я даде. (Смях от ГЕРБ.) Просто Вие й я вземайте, иначе тук ще си седим в шеги и закачки, а сме дошли за друга, много важна работа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Комитов! Някъде на 15-ата минута съжалих, че съм тук, защото очевидно от моето присъствие започват да летят ескадроните и това някак си влияе върху процедурата за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. След НОИ това е вторият голям публичен фонд. Избираме човек, който оперативно ще ръководи над 3 млрд. лв. Ще кажа няколко думи по конкретната процедура, но вземам думата и ми позволете...

Да, госпожо Председател, но тук се направиха доста политически внушения на гърба на мнозинството и на гърба на правителството. Длъжен съм да реагирам, с цялото ми добро отношение и разбиране, че една опозиция вероятно трябва да се държи така. Наистина не разбирам, д-р Адемов, как бюджетът на Касата за тази година е пълен с подводни камъни и Вие сте против него на фона на това, че миналата година при бюджет с 300 милиона по-малко Вие сте гласували „за” и сте били част от правителството, което го е внесло.

Не е вярно това.

Има очевидни числа. Няма да спорим внесеният бюджет за 2014-а и внесеният бюджет за 2015 г. дали се разминават с 300 милиона. Тоест аз не разбирам това като логика – човешка, лекарска, математическа. Може би ще произведа много силно впечатление в някои от Вас, като кажа следното. Нормативната уредба на Листата на чакащи е факт от много години в българския правен мир – тя е свързана с Наредбата за достъпа и е приета през 2007 г. Да ме поправи някой – кой е вземал решенията тогава? В това няма нищо страшно, това е съвсем логично – както тогава, така и сега никой не бива да вади дивиденти, без да разбира докрай нещата. Ако част от нас – казвам „нас”, включвам и себе си в това число, бяха барем изчели половината от книгите, които човек, като д-р Комитов, е писал по въпросите на здравното осигуряване и контрола на финансовите потоци в здравеопазването, дебатът за здравеопазването тук щеше да бъде на по-различно ниво. За мен е удовлетворение, защото, да кажа открито, стоя зад кандидатурата на д-р Комитов.

Ще видим докога.

По същество за този избор не бе казано нищо. Напротив, от всеки от представителите, независимо от оценката общо за политиката на управлението, бяха казани добри думи. Тоест наистина Ви моля да излезем от тази процедура с нещо добро – да кажем, че един разумен, добър, квалифициран човек е избран да управлява важен сектор. Не са чак такава голяма поредица случаите, в които в българския парламент избират качествени хора за важни места. Да не връщам нещата година назад. Представителят на „Атака” директно цитира – по същество като аргументи защо няма да подкрепи управителя на Касата – части от програмата на правителството за реформи в здравеопазването, което считам, че е временно неразбиране и бързо ще бъде поправено. Ще чуете д-р Комитов. Няма да останете впечатлени, омаяни, омагьосани. Доктор Комитов е корав човек, суров. В рамките на обиграни политически страсти в тази зала може да изглежда малко сух, малко не на място може би, само че мястото на такива хора е точно в управлението на нашите пари в полза на пациентите. Благодаря за подкрепата на кандидатурата на Комитов от всички групи, които изразиха това. Благодаря също и за добрите думи от страна на опозицията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Благодаря, госпожо Председател. (Шум и реплики.)

Господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Присъствието ми в тази зала почти ме задължава да кажа следното: Националната здравноосигурителна каса стриктно ще изпълнява българското и европейското законодателство, като начало. Мисията на Касата, която ще се опитам да следвам, е да управлява и разходва събраните публични средства чрез здравноосигурителните вноски, но по начин, който да бъде публичен, прозрачен, напълно прозрачен за всеки един гражданин, който иска да се информира, например, чрез сайта на Националната здравноосигурителна каса, къде отиват средствата, събрани за тази цел. И още нещо в мисията – всеки, който работи в системата на Националната здравноосигурителна каса, в нейните районни здравноосигурителни каси – поделения, известни като офиси, от всеки един работещ в системата на здравното осигуряване, ще бъде изисквано да спазва достойнството на личността на всеки, който е потърсил помощ в тази система, независимо от неговите политически убеждения, народност, етнос, имуществено състояние. Това е, което ще бъде включено в мисията на Националната здравноосигурителна каса. По отношение на основния приоритет, който залагам като идея при евентуалното управление на Националната здравноосигурителна каса оттук нататък, това безспорно... Аз няма да споменавам имена, госпожо Председател, във връзка с чл. 57, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Надявам се, че ако е с поглед обаче, това няма да предизвика, да кажем, реплика или лично обяснение. Та в приоритета, който залагам, ще бъде контролът. Затова казах, че някои от Вас го споменаха на няколко пъти тук. Контролът има различни измерения, но моята идея е стриктно да следя контрола в две направления – едното, обаче по закон, по сега съществуващата нормативна уредба, Националната здравноосигурителна каса, е доста ограничено. Тези две направления са следните: контрол на разходите и контрол на качеството. Аз дори може би тук ще вмъкна, господин Министър, да помоля, ако може сега в предложенията по Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, а и към Вас като хора, които ще гласувате евентуално промяната в Закона, уважаеми дами и господа народни представители, да разширим правомощията в това отношение, като се даде регламентирано право и възможност на Националната здравноосигурителна каса да извършва и контрол на качеството. Ако някой се интересува, мога да споделя своите виждания как да става това. И стратегическата цел да не забравяме. Стратегическата цел трябва да бъде Националната здравноосигурителна каса наистина, както каза един от Вас, да е основно средство, но основно средство не за това, за което досега някои от Вас говореха, а основно средство за постигане на подобряване на здравните индикатори, на здравните показатели. В крайна сметка от дейността на Националната каса, разбира се, в синхрон с всички работещи в сектор „Здравеопазване”, е да постигнем много по-добри резултати по отношение на смъртността – детската смъртност, майчината смъртност, продължителност на живота, продължителност на живота в добро качество, скали единиците, някои от Вас са запознати, а също така и въобще повишаването на качеството на живот на всички български граждани. Същевременно не бих забравил, ако бъда избран, разбира се, за управител на Националната здравноосигурителна каса, че Националната каса въпреки своята самостоятелност, въпреки своята автономия, тя е относителна, все пак е един публично-правен субект, който функционира в общата система на здравеопазване, което управление и организация всъщност е по правилата на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и оттук нататък смятам Националната здравноосигурителна каса да се съобразява с това, а не да бъде втори център на властта в този сектор – на здравеопазването. По отношение на наистина най-важните въпроси, които бяха поставени от някои от Вас. Както казах, с поглед ще се обръщам към Вас, за да не споменавам имена. Някак си в нормативната база е написано, в законодателната, в правната рамка е написано, че едва ли не на българския гражданин му се полага всичко в здравната система и тя трябва да му бъде осигурена. Така е записано, но това не е съобразено с финансовия ресурс, който се осигурява от всички нас, както спомена пък друг колега, от икономиката на държавата, от брутния вътрешен продукт, за да може да покрие всички тези дейности по отношение на финансовия ресурс. Тази първа макрорамка, ако мога така да се изразя, естествено, че води до макрорамката и на бюджета, който Вие сте приели като народни представители, в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Освен че е приета тази рамка, естествено, тя дава едно рамкиране и на последващите действия, които биха могли да бъдат извършвани и чрез, да кажем, подписа на управителя на Касата, където би трябвало да се управляват, обръщам още един път внимание на тази дума, а не само разходват, тези средства от здравноосигурителни вноски. Все пак аз искам да потвърдя отново тук, че въпреки че беше зададен от някой от Вас въпрос: как ще се компенсира, например, разликата от приблизително 400 млн. лв. за болнична помощ, да кажем? Аз говоря за болнична помощ и за лекарства, защото там се формира големият дефицит. В болничната помощ и в разходите за лекарства се формира винаги големият дефицит от тези 15 години, за които някои от Вас говореха досега. Че ще има катастрофа, за това се говори всяка година, 15 години все очакваме да стане голяма катастрофа в здравеопазването и дефицит почти винаги има, като изключим първите няколко години, когато наистина имаше излишък, защото, също и това се спомена, излишъкът беше заложен още в началото, още при приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И то имаше излишък, от една страна, защото имаше малко дейности, които бяха покривани, които се увеличиха 714%, тоест 7,14 пъти дейностите от началото, от създаването през 1999 г. на Националната здравноосигурителна каса, досега са увеличени 7,14 пъти. Да, увеличен е и ресурсът, но ако вземем болничната помощ този ресурс, който в началото беше 200 хил. лв. и който сега е 1 млрд. 340 млн. лв., е увеличен 641%, тоест все пак малко по-малко отколкото дейността, а всеки ден всеки иска, каквато и дейност се появи, да влезе и да бъде плащана от Касата. И това, предполагам, че не е тайна за Вас. Да продължа мисълта си, че искам да гарантирам следното: всеки пациент, ще говоря по обясними причини, които току-що обясних, за лечебните заведения, за болничната помощ, който бъде прегледан по правилата, договорени, защото оттук нататък се надявам договорното начало да бъде задължително при работата на Националната здравноосигурителна каса в сектора, та договорените между съсловните организации, ако щете и фармацевтичните такива, но там вече не е формален договорът, ако бъдат изпълнени при тези условия диагностичните и терапевтичните процедури, на всеки такъв пациент ще му бъде заплатено, както и досега. Защото няма досега незаплатена дейност, извършена върху пациент по съответните показания. Това го гарантирам от тази трибуна. Не ми се иска да се концентрираме върху по-общите числа, което се прави и ще се прави със сигурност от тук нататък, защото пълното име на методиката, която споменахте, не е точно Методика за остойностяване, а е Методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ. В нея точно вчера – докато онзи ден, когато имаше изслушване, тя не беше приета от Министерския съвет и нямах яснота дали точно тези текстове ще бъдат приети, са заложени няколко възможности, как да кажа, не точно да можем да говорим за фиксирани бюджети. Естествено че мениджърите на лечебните заведения за болнична помощ...

Приключвам. Те трябва да бъдат наясно с финансовата рамка, за да знаят приблизително към какво да се ориентират. Приблизително! Но ако се наложи спешно да се извършат някакви дейности, независимо че вече се изчерпва бюджетът на съответното лечебно заведение, ето едната възможност. Ако се наложи, той може да вземе 5% от следващия месец, да ги компенсира наистина в следващия месец, но може и да се очаква, че следващия месец няма да има такива случаи. Трета възможност, с договореност с Лекарския съюз може допълнително да бъдат отпуснати средства от резерва на Касата. Вие сигурно знаете, че за първи път тази година две трети от него вече е изчерпан и от 300 милиона той е 111 милиона, тъй като 190 милиона са дадени още за първото тримесечие, въпреки че в правилата и в Закона за здравното осигуряване в чл. 26, ал. 2 е записано, че само ако има...

...извънредни и неравномерно разходване на средствата. Не виждам как за един месец може това да се установи. С тези няколко думи мисля, че отговорих на повечето въпроси, които можах да запомня. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)