18 март 2015 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 554-01-38, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 февруари 2015 г. и приет на първо гласуване на 11 март 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане”. ” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 по вносител е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, т. 3 думите „предприятия в затруднение” се заменят с „предприятия в затруднено положение”. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на: 1. предприятия в затруднено положение; 2. данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия; 3. инвестиции в напояване.“ 3. Създава се ал. 6: „(6) Данъчните облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие и за земеделски стопани, не се прилагат по отношение на данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта.”

Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за § 2. Комисията подкрепя предложението Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция: „§ 2. В чл. 189б в ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата „дейност” се добавя „и придобити”. 2. Точка 4 се изменя така: „4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване.” 3. Създават се нови т. 5 и 6: „5. настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване.” 6. определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите по т. 1.” 4. Точка 7 се отменя. 5. Досегашните т. 5 и 6 стават съответно т. 8 и 9.”

Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за § 3. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция: „§ 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Точка 30 се изменя така: „30. „Предприятие в затруднено положение” за целите на чл. 182, ал. 1, т. 3 е това по смисъла на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ, С 249/1 от 31 юли 2014 г.), а за целите на чл. 182, ал. 5 е това по смисъла на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (OB, L 193/1 от 1 юли 2014 г.)”. 2. Точка 74 се изменя така: „74. „Големи предприятия” са предприятия, които не отговарят на критериите, определени в Приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Параграф 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се изменя така: „(1) Данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след получаване на разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията. При условие че разписката от Европейската комисия бъде получена до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските стопани не се допуска до датата на получаване на разписката от Европейската комисия с окончателния идентификационен номер на помощта. (2) Данъчното облекчение по чл. 189б представлява последваща фискална схема по смисъла на регламента по ал. 1, тъй като дейността вече е обхваната от предходната схема под формата на данъчно облекчение, поради което е допустимо инвестирането в активи по чл. 189б да е започнало и преди да е получена разписката от Европейската комисия с идентификационния номер на помощта, но след 31 декември 2013 г.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да се измени така: „Заключителни разпоредби”.

Комисията предлага параграфи 4 и 5 да бъде отхвърлени, тъй като са отразени на систематичното им място като ал. 1 и ал. 2 на нов § 4.

И § 5 трябва да подложите на гласуване.

Мисля, че само единия подложихте.

Параграф 6. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 5 и предлага следната редакция: „§ 5. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г.; бр. 28, 43 и 106 от 2008 г.; бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г.; бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г.; бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г.; бр. 40, 81 и 94 от 2012 г.; бр. 23, 66,100 и 109 от 2013 г.; бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г.; бр. 12 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 48, ал. 7 се изменя така: „(7) Преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на: 1. лице, което е предприятие в затруднено положение; 2. лице, което е голямо предприятие; 3. физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а; 4. лице, което не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта; 5. инвестиции в напояване.” 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: а) точка 60 се изменя така: „60. „Предприятие в затруднено положение” за целите на чл. 48, ал. 7 е това по смисъла на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (OB, L 193/1 от 1 юли 2014 г.)”. б) създава се т. 61: „61. „Големи предприятия” са предприятия, които не отговарят на критериите, определени в Приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията”. 3. Параграф 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 100 от 2013 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) се изменя така: „(1) Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 може да се ползва до 31 декември 2020 г. само след получаване на разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията. При условие че разписката от Европейската комисия бъде получена до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 на земеделските стопани не се допуска до датата на получаване на разписката от Европейската комисия с окончателния идентификационен номер на помощта. (2) Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 представлява последваща фискална схема по смисъла на регламента по ал. 1, тъй като дейността вече е обхваната от предходна схема под формата на данъчно облекчение, поради което е допустимо инвестирането в активи по чл. 48, ал. 6 да е започнало и преди да е получена разписката от Европейската комисия с окончателния идентификационен номер на помощта, но след 31 декември 2013 г.”

Параграф 7. Комисията предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5 , т. 3.

Параграф 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 6.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 454-01-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19 ноември 2014 г., приет на първо гласуване на 27 февруари 2015 г., проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г. бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г. и бр. 98 от 2014 г.)” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нови § 1 – 7. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 1 – 7: „§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Преди да постанови решение по искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, съдът: 1. по молба от Централната банка или от Фонда може да: а) допусне мерките по чл. 13, ал. 1, т. 5; б) постанови спиране на съдебните и арбитражните дела срещу имуществото на банката; в) допусне други предписани от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на банката; 2. по молба от Фонда назначава временен синдик, предложен от Фонда, когато квесторите са назначени от Централната банка преди решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.” 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Съдът е длъжен да назначи предложения от Фонда временен синдик в срока по изречение първо, когато той е дал писмено съгласие за това и отговаря на изискванията по чл. 25.” 3. Създават се нови ал. 6 и 7: „(6) С назначаването на временен синдик правомощията на квесторите се прекратяват. (7) Определението на съда за назначаване на временен синдик, както и името и адресът на лицата, назначени за временен синдик, се вписват в търговския регистър. В търговския регистър се вписват и промените в обстоятелствата по изречение първо. Определението се изпраща и на Централната банка.” 4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 8 и 9. § 2. В Глава втора, Раздел I се създава чл. 12а: „Временен синдик Чл. 12а. (1) Назначеният от съда временен синдик изпълнява функциите си до назначаването на синдик по чл. 26. Фондът определя текущо възнаграждение на временния синдик съгласно чл. 30, ал. 7, което се изплаща ежемесечно за сметка на банката. Временният синдик се застрахова съгласно чл. 663а от Търговския закон. Отношенията между временния синдик и Фонда се уреждат с договор. (2) Временният синдик има следните правомощия: 1. представлява банката с отнета лицензия; 2. управлява текущите дела на банката; 3. опазва, попълва и управлява имуществото на банката; 4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на банката; 5. издирва и уточнява имуществото на банката; 6. при условията, предвидени в закона, прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна; 7. участва в производствата по делата, по които банката е страна, и завежда от нейно име дела; 8. събира паричните вземания на банката; 9. с разрешение на фонда се разпорежда с паричните средства на банката, включително със сумите по банковите сметки, на които банката е титуляр, ако това се налага във връзка с управлението и запазването на имуществото на банката или с извършването на други разноски; 10. иска спиране на изпълнението в случаите на действия и сделки, извършени в нарушение на забраните по чл. 3, ал. 2 от този закон или по чл. 116, ал. 2, т. 2-4 от Закона за кредитните институции; 11. предявява искове по чл. 59, ал. 3 или 5, чл. 60 и 60а от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите и молби за обезпечение във връзка с тях, като посочените в чл. 60, ал. 1 и 2 срокове се изчисляват спрямо датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на Глава единадесета, Раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон; 12. със съгласието или по предложение на управителния съвет на фонда възлага на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на временния синдик действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние. (3) Временният синдик се освобождава от съда по предложение на фонда по всяко време при условията на чл. 29, ал. 1. Член 12, ал. 2 се прилага съответно. (4) Разпоредбите на чл. 31, ал. 2, чл. 32 - 37 и на чл. 41, ал. 1, т. 1-3, 5 и 6, ал. 2, т. 1-5 и ал. 3-6 се прилагат съответно и за временния синдик. (5) Всички служители на банката, държавните органи и организации са длъжни да оказват съдействие на временния синдик при изпълнение на неговите правомощия. (6) Временният синдик изпраща на фонда ежеседмични отчети за дейността си, в които описва всички свои действия в изпълнение на правомощията си по ал. 2, с изключение на информацията, защитена със закон. Фондът публикува отчетите на интернет страницата си. Отчетите се изпращат и на министъра на финансите.” § 3. В чл. 25, ал. 3 след думата „банка”се добавя „включително на временен синдик”. § 4. В чл. 26, ал. 1 се създават изречения второ и трето: „Фондът може да назначи временния синдик за синдик. Списъкът по изречение първо се публикува на интернет страницата на Централната банка.” § 5. В чл. 29, ал. 1, т. 7 след думата „фонда” се добавя „или по предложение на министъра на финансите, когато”. § 6. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 17: „17. със съгласието или по предложение на управителния съвет на фонда възлага на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на синдика действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние; синдикът може да възложи действията по изречение първо и на лицето по чл. 12а, ал. 2, т. 12, определено от временния синдик;” 2. Досегашната т. 17 става т. 18. § 7. В чл. 32 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 се създава изречение трето: „По искане на кредиторите синдикът може да предоставя и друга информация, свързана с неговата дейност.” 2. Създава се ал. 6: „(6) Синдикът изпраща на фонда ежеседмични отчети за дейността си, в които описва всички свои действия в изпълнение на правомощията си по чл. 31, ал. 1, с изключение на информацията, защитена със закон. Фондът публикува отчетите на интернет страницата си. Отчетите се изпращат и на министъра на финансите”.”

Господин Председател, моля да отбележите две технически грешки, които следва да изправим сега в залата. Първата грешка е в § 2, ал. 6 – думите след „ал. 2”, а именно „с изключение на информацията, защитена със закон” следва да отпаднат от това място и да се прехвърлят в следващото изречение накрая, тоест ал. 6 добива следната редакция: „(6) Временният синдик изпраща на фонда ежеседмични отчети за дейността си, в които описва всички свои действия в изпълнение на правомощията си по ал. 2. Фондът публикува отчетите на интернет страницата си, с изключение на информацията, защитена със закон. Отчетите се изпращат и на министъра на финансите.” Същата техническа грешка е допусната и в § 7, т. 2, ал. 6. Там след думите „по чл. 31, ал. 1” следва да се постави точка. Думите „с изключение на информацията, защитена със закон” следва да се добавят след думите „Фондът публикува отчетите на интернет страницата си, „с изключение на информацията, защитена със закон”.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също искам да направя две чисто редакционни предложения. Първото касае § 2, ал. 6. Господин Председател, това е на стр. 6. Изречението: „Фондът публикува отчетите на интернет страницата си.” да бъде допълнено с думата „незабавно” по следния начин: „Фондът публикува незабавно отчетите на интернет страницата си.”. Защо е необходима тази редакция? Ако няма срок, е възможно, както сме виждали при предишни случаи, да се злоупотреби с волята на Народното събрание и тя да бъде разтълкувана по погрешен начин. Затова е необходимо изрично да добавим думата „незабавно”, тъй като текстът, касаещ публичността и прозрачността, подкрепен от всички парламентарни групи без една, е изключително коректен и важен и трябва да се прилага незабавно. Същата редакция, уважаеми господин Председател, предлагам и в § 7, същата е логиката. Вече сме на стр. 7 – § 7, ал. 6, отново има изречение „Фондът публикува отчетите на интернет страницата си.”. Към това изречение да бъде добавена думата „незабавно”. Текстът става: „Фондът публикува незабавно отчетите на интернет страницата си.”. Мотивите са същите. Ако няма срок, има рискове тази информация да се публикува със забавяне, а така не би се получила целта на законодателя, която е за моментална прозрачност и отчетност в работата на Фонда за гарантиране на влоговете. Убедена съм, че колегите ще подкрепят тези чисто редакционни предложения.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, грешите. Вие имате предвид, че само ние не сме подкрепили текста за прозрачността. Напротив, в Комисията и моето гласуване, и на колегите от Реформаторския блок беше за Вашите предложения за прозрачност. Аз тогава се изказах, господин Кирилов беше на комисия, председателката Менда Стоянова. Ние сме за разширяване на прозрачността. Тогава Ви казах, че според мен най-добрият вариант е отчетите да се получават в Народното събрание, а не да се изпращат на министъра на финансите, защото той е орган на изпълнителната власт, но е избран от Народното събрание.

Не, ние го гласувахме в Комисията, но то не се прие.

Как да не се прие?!

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Първо искам да посоча, че „БСП лява България” по принцип ще подкрепи този Законопроект. Искам да уточня, че всъщност всички предложения, които бяха направени в посока прозрачност, по-голяма публичност и така нататък, са инициатива, която ние се радваме, че посрещна инициатива на „БСП лява България”; ние се радваме, че посрещна разбирането и на колегите от другите парламентарни групи. Същевременно трябва да си дадем сметка, че приемаме по същество извънреден Закон, който се мъчи да пребори и обстоятелствата в една банка, която стигна до такова състояние по неизяснени докрай причини. Не бива да се самозалъгваме, че с този Закон ще решим всички проблеми. Не е проблемът в назначаването на временен синдик, а проблемът е в назначаването на синдик изобщо. Затова от името на нашата парламентарна група правя уговорката, че с този Закон само ще дадем един малък принос – процесите за изясняване в тази банка да стартират, без да се самозалъгваме, че те ще доведат до някакъв реален резултат. По-скоро очакваме да се отприщи лавина от съдебни дела, тъй като намесата е твърде закъсняла, които само ще забавят в известна степен определени процеси по връщане на имущество. Но нека да направим и този опит – затова ние подкрепяме Законопроекта.

Благодаря, господин Председател. Моята реплика към колегата Георгиев всъщност е съвсем добронамерена. Само ще припомня, че за основа на днес гласуваните промени служи Законопроектът, внесен от Реформаторския блок още в края на миналата година, който мина на първо четене. Основната му цел беше именно прозрачността. От края на миналата година досега очевидно нещата много се промениха и са нужни доста по-сериозни мерки. Моят апел към Вас, господин Георгиев, и въобще към всички колеги е: не наричайте „извънреден Закон” тези изменения, защото с тази тема много се спекулира и това не е извънреден Закон – тук не се създават задължения със задна дата, и то неизпълними, на физически и юридически лица. Извънреден закон значи със задна дата да се каже: примерно ако имате повече от един недвижим имот, държавата Ви го конфискува, а тук такова нещо не се прави. Напротив, казва се, че заварените висящи производства се довършват по изменения ред, което е съвсем коректно. Мисля, че с тази тема много трябва да се внимава и да не допускаме спекулации. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа колеги народни представители! Мисля, че миналата сряда тук беше премиерът, който заяви, че са направили всички опити да може да се влезе в Банката и да се разбере какво точно се случва. В тази връзка бяха направени искания и до съда да се въведе институцията на временния синдик и от съда излезе определение, че това нещо не може да се случи. Има десетки, стотици хиляди граждани, които са вложители в тази Банка и само това, че си държат парите там, не ги прави престъпници. Те могат да ги държат там или в която и да е от другите 29 банки. Държат ги там, защото считат, че „Банков надзор” и всички останали институции охраняват парите им и те стоят по един ред, по който няма да бъдат откраднати, а ще бъдат налице. Така ли е, че всичко, което се случи миналата година, е извън нас? Аз лично нямам отношение към тази Банка, но то се е случило. В един момент вложителите ще ни зададат въпроса: „Ние не можем да отидем в Банката и да я проверим. Ние не можем да отидем да разследваме, за да знаем какво се е случило, да издаваме присъди или да искаме отговорност. Но ние си искаме парите или поне възмездие за тях”. Всичко, което се направи до този момент, не доведе до пълна яснота на онова, което се е случило. В същото време виждаме, че там се случват процеси и явления, които хората не одобряват. На нас ще ни бъде зададен един въпрос: вие какво направихте, за да спасите парите ни или за да въздадете някакво възмездие? И ние имаме само един отговор – всичко! Тази мярка, която в момента правим, е единственото, което бихме могли като народни представители да направим – да подпомогнем процеса и да променим Закона в такава форма, че тези хора да могат да влязат, някои процеси и явления по-бързо да бъдат прекратени, а други да бъдат разкрити. Може би това не е най-добрата мярка. Може би не е най-хубавата. А може би ще бъдем упрекнати (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че сме я направили чак сега, а не по-рано. Но така или иначе тя е единствената възможна и затова ние се обединихме около това мнение, подписахме предложението и в момента предстои да го гласуваме, за да бъде изпълнено. Когато ни питат, трябва да отговорим: направихме всичко възможно, включително и тази промяна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! Моята реплика е за времето. Времето беше през лятото – през юни, юли месец. Тогава трябваше да се вземат верните мерки. Така че не е късно. Късно е спрямо онзи момент, късно е спрямо онова, което заложихме като действия в интервала от време. Но безспорно е наложително, затова приветствам консенсуса, който се постигна. Подчертавам и обстоятелството, че за пръв път през последните десет години, иначе е имало банкова несъстоятелност и по-назад във времето, сме в хипотеза на приложение на този Закон. Безспорно е, че се налага да се отразят процедурните несъответствия, за да може той да действа. Използвам случая да Ви благодаря за конструктивната работа в рамките на работната група. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! От няколко месеца КТБ е поставена под специален надзор и се управлява от квестори. Проблемите, които възникват със ситуацията в Банката, според нас са два. Първият е с пълната липса на прозрачност и на информация какво точно се случва в КТБ в период, в който тя е поставена под особен надзор. Вторият проблем е свързан с пълната липса на отговорност за това какво се случва там. През последните дни се чуха различни числа, с които са се обезценили активите на Банката. Става дума за 800 милиона, с които артикулира премиерът. Според други експерти сумата е по-малка или по-голяма. Говори се за това, че в резултат на извършени прихващания имуществото на Банката се намалява, като нейни активи сменят собствеността си по няколко пъти. Но информация за това какво точно се случва и чия е отговорността няма. Това, с което си измиват ръцете управляващите, и то има своето основание в Закона, е, че квесторите са назначени от БНБ, така че отговарят единствено и само пред Закона за своите действия. Това е, което налага приемането на промените, а именно да бъдат назначени лица, които да управляват Банката в хипотезата временни синдици, които да се ползват с по-високо доверие, предвид процедурите по тяхното назначаване и търсене на отговорност, от една страна; и от друга страна, чрез законови промени осигуряване на публичност на абсолютно всички техни действия, така че процесите в КТБ на този етап да бъдат известни на българското общество. Затова и се прибягва до законодателните промени по назначаване на временни синдици. Знаете, че те ще бъдат предложени от Фонда и на практика съдът ще бъде обвързан с тези предложения и с действие, свързано с тяхното назначаване, стига, разбира се, те да отговарят на всички законови изисквания. Това, което стои пред нас като проблем, е следното: дали следва и опозицията, и българските граждани да имаме по-високо доверие в преценката на Фонда за това кои лица да имат огромните правомощия на временни синдици по отношение на КТБ, какви да бъдат механизмите, чрез които да осигуряваме публичност и прозрачност на тяхната дейност, и по какъв начин тяхната дейност да подлежи на определени механизми на контрол? Затова нашите предложения – за които благодаря, че бяха възприети и от работната група, и от другите парламентарни групи, са свързани именно с публикуването на ежеседмични отчети, с които синдиците да информират за абсолютно всички предприети действия, които да се обявяват на интернет страницата на Фонда, и с възможности на представител на изпълнителната власт освен да се информира, да получава тези отчети, но и да предприема действия в случаите, в които синдиците също не вършат своята работа. Тоест, ако в момента имаме някакви подозрения по отношение на това как квесторите са си вършили работата, според менe с тези законови промени сме длъжни да осигурим възможности за контрол върху това как синдиците ще си вършат работата, защото няма никакви предпоставки да имаме повече доверие на двамата временни синдици, отколкото на квесторите. Затова, включително по мое предложение, в този проект в § 5 се дава възможност на министъра на финансите, на господин Владислав Горанов да предлага смяна на временните синдици в случаите, в които те не изпълняват своите законови правомощия и работят срещу интересите на Банката и на масата по несъстоятелността. Това не е предложение, което да е свързано с мое особено доверие във финансовия министър, а с възможност да бъде търсен парламентарен контрол върху това, включително как изпълнителната власт си върши работата по отношение на производствата по несъстоятелност на Банката. Моля, обяснявам това свое предложение, защото може би изглежда малко странно защо именно аз предлагам Владислав Горанов да има правомощия по предлагането на временни синдици, но този процес, при който никой не е информиран какво се случва в Банката и никой не носи отговорност, наистина трябва да бъде прекратен, така че ние ще подкрепим и това, и всички останали предложения, направени от мнозинството.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, относно темата за прозрачност, ако трябва да бъдем максимално честни и ако трябва действително да знаем и да се позовем на това дали синдиците ще бъдат по-добри от квесторите, респективно би следвало Народното събрание да бъде органът, който избира синдиците. Тъй като, съгласете се, в момента в Народното събрание се намира може би над 90% от представителството на хората, които са гласували на последните парламентарни избори, и с оглед именно на този контрол най-логично и най-прозрачно би било по този начин. Даването на правомощия на министъра на финансите, който е орган на изпълнителната власт, избран от Народното събрание, някак си прескача самото Народно събрание. Друго е дали ние като народни представители осъзнаваме до каква степен това, което се случва в КТБ, е истинно, или не е истинно и доколко можем да си го обясним. Именно поради тази причина можем да водим много дълги дебати относно това какво са правили квесторите и какво не са правили, но с оглед и на преждеговорившите този дебат доста се проточи във времето. Аз го обявих по време на заседание на Комисията, Вие не бяхте там. Бяхте на заседание в Министерството на финансите, където, да, настоявахте за по-голяма прозрачност. Аз го казах и по време на заседанието на Комисията: по-голяма прозрачност, но в тези текстове в момента я няма. Ако сметнем, че са двама синдиците, щом казвате, че са двама. От текстовете не разбирам дали са един, двама, петима, шестима, десет, двадесет. Колко ще бъдат тези синдици разбрах от едно изказване. Ако някой го е разбрал от текстовете, нека ме поправи и да ми покаже къде е. Но ако смятате, че прозрачност е да се разбираме помежду си, извън всички, и да се заяви от изказването на някоя част от управляващото мнозинство колко ще бъдат синдиците, това не е прозрачност. Това е просто заместване на едни модели с други, и колегите от дясно, които викаха „Кой?”, да продължават са си викат „Кой?”. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, темата за прозрачността и информацията за това какво се случва в КТБ на този етап наистина е изключително важна и тези промени дават възможност именно за такава прозрачност. Тя е чрез публичността на всички действия, които ще извършват синдиците, тъй като те според предложенията ще трябва да оповестяват своите действия ежеседмично на интернет страницата на Фонда. Всъщност най-големият кредитор на КТБ е българската държава –това означава всички български данъкоплатци, които се бръкнаха за милиард и половина засега, за да спасяват това, което е останало от влоговете на българските граждани, така че най-големият кредитор има право да знае и да бъде информиран за всички процеси, които се случват в КТБ. Какъв е проблемът с назначаването на двамата синдици? Това, че те се предлагат от Фонда. Припомням за тези, които не познават законодателството, а не са и длъжни всички народни представители да са в час с него, че съставът на Фонда се определя по следния начин: председателят се избира от Министерския съвет, заместник-председателят се определя от Българската народна банка, единият от тримата членове се посочва от търговските банки, а другите двама членове се определят от председателя и заместник-председателя, тоест така или иначе изпълнителната власт има доминираща роля при определянето на състава на Фонда. Но тъй като Фондът, както и БНБанка, би се скрил евентуално зад колективността на вземане на своите решения, затова тук би било добре представителят на правителството, което има решаваща роля при структурирането на Фонда, да поеме своята отговорност – не персонално, също от името на правителството, така че е добре предложението министърът на финансите да може да предлага смяна на синдиците в случаите, в които те не си вършат работата добросъвестно и според закона, да бъде подкрепено в пленарната зала. Това не е израз на някакво прекомерно доверие към определено лице, в случая министъра на финансите, но криенето зад колективна отговорност, какъвто би бил случаят зад решенията на Фонда, не е добро и ние се убедихме в това от всичко, което се случи в КТБ в последните месеци. Смятам, че предложенията са добри, че се осигурява достатъчна възможност за кредиторите на Банката да се информират за всички процеси, които се случат в нея, а и за цялото българско общество чрез осигуряването на публичност на всяко едно действие на временните синдици. Освен това ние сме предложили списъкът на синдиците по банкова несъстоятелност да стане публичен, защото досега той беше държан в тайна от БНБанка, така че и тяхното назначаване да стане пред погледа на българското общество.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, както казах и в Комисията, ще го повторя и пред Вас – ние ще се въздържим върху текстовете, тъй като при провеждането на работните групи ние сме участвали в една, именно аз, в четвъртък, в Министерството на финансите. Тогава изразих известни съображения по текстовете. След това юристите ги прегледаха по-щателно. Възникват няколко неща. Първото, което казах, и с оглед на дебата, който водихме преди малко, е за прозрачността и назначаването на тъй наречената институция „временен синдик”. Госпожа Манолова преди мен обясни каква е процедурата по назначаване на ръководния орган на Фонда. Реално с оглед на прозрачност, прозрачността ние я даваме на Министерския съвет и на Министерството на финансите. Тези, които присъстваха и на срещата при финансовия министър, могат да ме поправят, ако греша. Там министър-председателят каза, че няма против и синдиците се назначават от Народното събрание. В тази връзка, с оглед на прозрачност и най-вече граждански контрол най-добрата форма би била синдиците или временният синдик да бъде назначен от Народното събрание. Другото, за което говорихме с юристите, а от юристите, които са внесли текстовете, виждам, че господин Славов и господин Кирилов слушат дебата, става въпрос за § 2, ал. 2, т. 11, която е в Закона за банковата несъстоятелност. Описана е под Раздел ІІІ „Попълване масата на несъстоятелността”. Там имаме най-основни съображения, тъй като временният синдик би следвало да функционира в такива условия, но ние, колеги, нямаме маса на несъстоятелността. Имаме процедура, която е заведена в съда, а съдът няма решение. Тоест нямаме решение за несъстоятелност. Как временният синдик би управлявал нещо, за което ние в момента нямаме произнесено решение на тричленка, ако не се лъжа, а след това трябва да се произнесе и 5-членен състав?! По-нататък, в § 6, в създадената нова т. 17, е записано: „В случаите на отпуснати кредити или при недостатъчно и липсващо обезпечение”. За тези от Вас, които не са финансисти, мога да ги помоля – да попитате финансистите от Вашите парламентарни групи, за да Ви обяснят какво значи „липса на обезпечение”. Ако отидете да теглите кредит, имате кредитно досие, което се изготвя. Ако от кредитното досие липсва един документ, това може да се приеме като липса на обезпечение. Господин Чобанов, който беше финансов министър, може да ме поправи. Госпожа Менда Стоянова, ако греша, може да ме поправи и да каже, че не е така. Та как ще възстановите липсващите обезпечения, при положение че в одитните доклади последната точка, която е одитирана, или тези 3,1 млрд. лв., за част от тях е заявено, че са с липсващи обезпечения?! Другото, което казват нашите юристи, е, че има проблем със сроковете. Как можем да въведем законодателство със задна дата?! Разбирам политическата воля. Одобрявам я и казвам, че е хубаво и желателно да имаме винаги такава политическа воля, когато отстояваме националните си интереси, макар и малко закъснели. Призовавам Ви след като приемете тези промени по този начин в законодателството – с търсен широк политически консенсус, за да няма евентуално някоя парламентарна група, която да отправи питане към Конституционния съд – „Аджеба, тези текстове конституционни ли са или не са?”, така по същия начин да започнем да процедираме към редица неща, които са изгубени назад във времето в българската икономика и които са били печеливши като предприятия, но ние сме ги раздали с лека ръка. Както Ви казах, има редица проблеми, свързани с тези текстове. Надявам се вече да излезете и да кажете дали съм прав или не съм. Където мога, макар и не юрист, ще Ви отговоря по това, което сме дебатирали. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Мисля, че е редно да има малко повече яснота и за колегите, тъй като виждам, че някои колеги изобщо не са вникнали в това, което трябваше да направи тази работна група. Ако съдът си беше свършил работата, уважаеми колеги, днес нямаше въобще да коментираме тези промени в Закона за банковата състоятелност. Това е първото. Иначе казано, при несвършване на работата на съда поради определени обстоятелства, в законодателството възникна една правна дупка, ако мога така да го нарека, която налагаше обединяване на политическите сили, за да спасят имуществото на КТБ и да защитят обществения интерес. По-простичко казано – да защитят няколко милиарда, които ние дадохме назаем на Фонда за гарантиране на влоговете. Ясно е, че Партия „Атака” не ги интересува къде отиват няколко милиарда. Ясно е, че те са винаги против, независимо дали ще трябва да се спасяват милиарди левове...

Това си е мое мнение по текста. Нека да се уважаваме.

Господин Председател, имам чувството, че като се каже Партия „Атака”, трябва всички да замълчат. Хайде, нека да се уважаваме.

Това заплаха ли беше?

Не ме предупреждавайте. Бих Ви посъветвал да си научите Правилника.

Така. Уважаеми колеги, една работна група от юристи обедини усилията си, за да се постигнат максимално най-добрите текстове. Включително и госпожа Манолова направи едни добри предложения, за да има наистина контрол. Смятам, че не е нужно вече толкова много да се обръща внимание на популисткото говорене на Партия „Атака”.

Разбира се, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, не сте разбрали същността на моето изказване. Не, ние не сме против запазването на обществения интерес. Моето изказване беше насочено към неточности в текстовете, които ни се предлагат. За мен винаги общественият интерес, интересът на нацията е бил водещ. Винаги съм смятал, че Конституцията е тази, която пази държавността и нацията в България. Именно по тази причина, извинявайте, но няма как да подкрепя текстове, които имат противоречие с основния закон в държавата. Моля, призовавам Ви в тази насока – действително да говорим по текстовете. Ако може, по същина да излезете и да кажете нещо по моето изказване. Можете да го направите под формата на дуплика, ако е срещу това, което аз говорих.

Благодаря, господин Председател. Господин Александров, аз щях да се съглася с Вашата реплика, ако Вие бяхте посочили поне едно несъответствие или едно противоречие в предлаганите текстове в закона. Нещо повече, госпожа Менда Стоянова ги изчете текст по текст, дума по дума, само че аз не чух Вие да коментирате конкретен текст. Нещо повече, Вие коментирахте едни правни абсурди, които бяха плод на Вашето мислене, които дори и не искам да коментирам. Но това, както казах, е поведението на Вашата политическа сила.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, казусът с КТБ е прецедент в нашата съвременна правна система. Наистина този казус има своя генезис и той започва началото си още преди назначаването на квестурата и отнемането на лиценза от Българска народна банка. Тази промяна е последният законодателен способ, чрез който българският парламент, Народното събрание се стреми да опази имуществото, каквото е в момента в КТБ и каквото е било по време на назначаването на квестурата. Доколко е съвършен този текст, това предложение в Закона за банковата несъстоятелност времето ще покаже. При изчерпване обаче на всички останали способи до момента – вижда се какво е свършило БНБ там, доколко е контролирало, доколко е съумяло да предотврати тези процеси – ще се види в бъдеще доколко Законопроектът, който днес ще гласуваме и ние ще подкрепим, ще извърши действието, за което е създаден – да предотврати източването на КТБ и да опази имуществото в тази банка. От „БСП лява България” подкрепяме такъв законопроект именно защото сме против източването на КТБ. Ще го подкрепим и в залата. Надявам се че и всички парламентарни групи ще го подкрепят, защото пред българските граждани, пред кредиторите – знаете, че и Фондът по същество е най-големият кредитор в КТБ, българският парламент трябва да реагира адекватно и според своите правомощия. Именно това е Законопроектът, който днес ще гласуваме. Благодаря.

Параграф 1 по вносител – предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 8: „§ 8. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 13 думите „предявява пред съда по несъстоятелността” се заменят с „взема решение за предявяване пред съда по несъстоятелността на”, а думите „чл. 59, ал. 3 и 5 и чл. 60” се заменят с „чл. 59, ал. 3 или 5, чл. 60 и чл.60а”. 2. В ал. 3 думите „ал. 1, т. 1, 2, 11, 12, 14, 15 и 17” се заменят с „ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8, 11, 12, 13, 14, 15 и 17”. 3. В ал. 7 думите „на всеки три месеца” се заменят с „най-малко веднъж месечно” и се създава изречение второ: „Отчетът заедно с протокола от заседанието се изпраща незабавно за сведение в Народното събрание.”

По § 2 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакцията на параграфа, който става § 9: „§ 9. В чл. 43 се създава изречение второ: „Книгата се води и в електронен вид и е достъпна на интернет страницата на фонда.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 10: „§ 10. В чл. 52, ал. 4 се създава изречение второ: „Документите се изпращат за сведение в Народното събрание в тридневен срок от получаването им.”

Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 11. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 11: „11. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „ (2) По искане на синдика или на фонда съдът може да допусне обезпечение на искове, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността. Обезпечението на иска се допуска, когато искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че искът е основателен.” 2. Досегашната ал. 2 става. ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и 2.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 12: „§ 12. В чл. 55 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „председателя на” се заличават. 2. В ал. 5 думите „председателят на управителния” се заменят с „управителният”. 3. В ал. 7 думите „председателя на” се заличават.”

Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 13. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Петър Славов за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 13: „§ 13. В чл. 60 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думата „Могат” се заменя с „Освен в предвидените от закона случаи, могат”. 2. В ал. 5 след думите „извършени от” се добавя „временния синдик или от”.” Изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 13, заедно с текста към него по доклада на Комисията. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Предложението на Комисията за създаване на § 13, заедно със съответния текст по доклад, е единодушно приет.

Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 14. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. Създава се чл. 60а: „Искове за връщане на получено имущество Чл. 60а. (1) Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице, в случаите, когато: 1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или 2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. (2) По иск по ал. 1 не се събира предварително държавна такса. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата по несъстоятелността.”

Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 15. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Петър Славов за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В чл. 62, ал. 1 след думите „исковете по чл. 60” се добавя „по чл. 60а и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 16: „§ 16. В чл. 106, ал. 2 се създава изречение второ: „Фондът изпраща отчета на синдика за сведение в Народното събрание в тридневен срок от получаването му.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 17. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 17: „§ 17. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 6: „6. „Произход от банката” е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението.

Параграф 6. „В Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. ...), в чл. 9, ал. 2, т. 4 думите „двама членове” се заменят с „един член”.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 18: „§ 18. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. ...) в чл. 9, ал. 4 се създава изречение трето: „Членовете на управителния съвет с изтекъл мандат продължават изпълнението на правомощията си до определянето на нови членове.”

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Току-що разбрах от госпожа Стоянова какви са плановете на ГЕРБ, предполагам и на реформаторите, по тези два текста, но е добре те да бъдат поети публично. Става дума за това, че по отношение на временните синдици започнахме с оферта от премиера едва ли не те да бъдат определяни от Народното събрание. Чухме предложения Фондът за гарантиране на влогове също да се структурира по друг начин, като Народното събрание да има своя глас за това. Минахме през по-скромни предложения на Реформаторския блок, а именно единият от петимата членове да не се определя от представителя на Министерския съвет и на Българската народна банка във Фонда, а да се определя от Народното събрание. Сега виждаме, че в тези два параграфа – § 18 и § 19, предложенията на Реформаторския блок не са подкрепени, тоест Фондът остава да се структурира по начина, по който това се случваше досега, а именно: правителството – председателя, БНБ – заместник-председателя, търговските банки – един член, другите двама членове – от правителството и БНБ. Да, добре би било, тъй като думата на Фонда в случая с КТБ ще бъде изключително сериозна, а също така и неговата отговорност – най-вече за гарантиране на тези милиард и половина, които държавата даде на Фонда като заем и след това трябва да се проследи как ще бъдат осигурени обратно, така че би било добре да имаме повече доверие във Фонда, а това би се постигнало и чрез една друга система на формиране на неговия състав. Ако реформаторите са се отказали от своето предложение, е добре да го заявят. Ако имате договорка – казвам го в положителния смисъл на тази дума, управляващото мнозинство, да промените Закона през следващата седмица, това също би било добре да стане публично известно от парламентарната трибуна.

Госпожо Манолова, аз разбирам Вашата пледоария, че искате Народното събрание да стане главният кадровик на Републиката и частично го подкрепям. Ако, уважаеми дами и господа, днес приемем този текст, другата седмица, когато в тази зала ще гледаме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките – нов закон, ще трябва да отменим този текст. Дали ще го има в новия закон, или няма да го има, също е решение на народното представителство. Безсмислено е за една седмица този текст да бъде тук. Утре – четвъртък, е крайният срок между първо и второ четене за предложения по Закона за гарантиране на влоговете в банките, така че всички парламентарни групи, които считат, че следва да направят изменения в този нов закон, в една или друга посока, включително и по темата дали трябва част от представителите на Фонда да се избират от Народното събрание, имат възможност да го направят днес и утре. В противен случай ще правим просто един правен абсурд.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Да Ви припомня, че Фондът за гарантиране на влогове е гаранционен фонд, който се формира с пари на търговските банки. Той не е някакъв независим орган, институт или регулатор и в този смисъл не виждам ролята на Народното събрание – да избира членове на този орган. Много ясно е структуриран той – от търговските банки, от БНБ и изпълнителната власт, която контролира този процес, тъй като Фондът е закачен за бюджета, когато не му достигат средствата – взема заеми от държавния бюджет или бюджетът гарантира негови заеми. Няма място в един гаранционен фонд Народното събрание да кадрува. Ако някой се бърка във връзка с КТБ, че този Фонд е някакъв регулаторен орган – не е. Ако направим това, ще трябва и за други гаранционни фондове, които съществуват в другите браншове, също да се избират хора в Народното събрание. За бюджета – аргументът Ви, че пари на бюджета участват там –да, министърът на финансите, правителството имат роля – определят председателя, ние контролираме министър-председателя и министрите. Ние ще бъдем „против” и при следващо предложение в Закона, който влиза. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаема госпожо Манолова! Господин Цонев, моля да не отнемате от вниманието на госпожа Манолова, тъй като няма да се разберем. Аз бих искал да ангажирам цялото внимание на госпожа Манолова по този въпрос наистина. Ако това е възможно! (Оживление.) Госпожо Манолова, не сме се отказали. Напротив, ще внесем този текст в Закона за гарантиране на влоговете. Не съм съгласен с господин Цонев, който казва, че когато Министерският съвет предлага, това не било намесване в частна структура, а когато парламентът предлага, било намеса.

Не съм казал такова нещо.

Това е незащитима теза на колегата. По тази причина ние ще настояваме парламентът да има един представител със следната логика, госпожо Манолова. Когато парламентът избере свой представител във Фонда за гарантиране на влоговете, ще може да го покани на всички бюджетни, а и в други комисии, той да отговаря на въпроси. Той ще бъде избран в една състезателна публична процедура. Госпожо Манолова, специално към Вас се обръщам със следния въпрос. Очаквам да ни подкрепите! Да не стане като с измервателните уреди – тук, в залата, ни подкрепихте, а Вашите колеги дойдоха в Бюджетна комисия, бяха се видели с Петролната и газова асоциация и казаха: „Да, в залата ще подкрепим, а тук, на Комисия, вече няма да подкрепяме”. И не можаха да изкажат сериозни мотиви. Тоест разчитам, затова ангажирах и Вашето внимание, да не стане така, че утре, като го внесем, БСП пак да намери повод и причина да не ни подкрепи. Обясних Ви логиката, тя е много сериозна. Няма причина парламентът, при положение че има толкова голям заем, даден от държавата, да няма свой представител, който да проверява, който да бъде отговорен и който на Комисия да отговаря на много въпроси на всички парламентарни групи. Надявам се този път, за разлика от измервателните уреди, позицията на БСП да остане тази, която Вие заявихте. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Започвам отзад напред за репликите. Уважаеми господин Димитров, нямам навика да се отмятам от думата си и от поети ангажименти, за разлика от Вас, на които мога да припомня, че по изключително важната тема за пенсионните фондове, първо бяхте категорично „против”, след това станахте „за”. Но да не се връщаме в миналото, както Вие се опитахте да направите преди малко. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.) Нещо повече, аз бях човекът, който се опита да вдъхне смелост на господин Славов да разшири своето предложение и да предложи поне двама души от състава на Фонда да бъдат избирани от Народното събрание. Даже ако питате мен, нормално е, когато Народното събрание има роля при избирането на един толкова важен орган, да предложи не просто обикновен член, а защо не и председателя? Така че тук наистина може да се разсъждава. От друга страна, разбирам, че темата изглежда по-скоро теоретична, предвид че и в двата случая решението ще бъде взето от управляващото мнозинство. Дали Бойко Борисов ще назначи състава на Фонда през Министерския съвет или през парламентарното мнозинство, няма особено практическо значение и някаква особена разлика. Но тъй като съм парламентарист, аз все още имам вяра във възможностите на парламента, независимо от крайното гласуване, поне да разгледа под лупа кандидатурите и наистина да предяви към тях високи изисквания и за професионализъм, и за почтеност в тази ситуация. Съгласна съм с Вас, че тук наистина роля трябва да има и Народното събрание, защото за всички, които следят отгоре-отгоре този Закон, ще кажа, че Фондът има изключително големи правомощия по банковата несъстоятелност. Той ще определи двамата синдици, на които ние даваме в момента огромни правомощия по управление на имуществото на банката и по защитаване на масата по несъстоятелността, по завеждане на отменителни искове. Така че лицата, които ще определят тези две фигури и ще ги контролират, наистина трябва да бъдат огледани под лупа и е по-добре част от тях да бъдат избрани от Народното събрание. Приемам и в голяма степен аргументите на господин Цонев, но тъй като банковата несъстоятелност и дейността на Фонда в конкретната хипотеза придобиват наистина огромно значение и за бюджета, и за интересите на българските данъкоплатци, няма, според мен, нарушение в принципа Народното събрание да има своята роля при структурирането на този изключително важен орган. Така че аз ще Ви подкрепя, уважаеми господа Славов и Димитров, стига Вие да имате достатъчно смелост да направите адекватни предложения, които да разширят ролята на Народното събрание.

Благодаря, госпожо Председател. Извинявам се, колеги – аз първия път мислех да си замълча, но споменаванията станаха много. Само ще кажа кратко, госпожо Манолова – не мисля, че съм боязлив човек, но все пак Ви благодаря, че се опитвате да ме окуражавате. Но наистина съм досетлив човек и се замислям дали меракът да има втори човек, който Народното събрание да избира, всъщност не е заявка на БСП да предложи свой човек там? Ако е така, кажете го направо, или още по-лесно – направете предложение, формално тече срок, в който можете да го направите. Тогава нещата ще бъдат ясни. Аз това започвам да си мисля.

Ние ще партизираме Фонда, така ли?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изказването ми ще бъде кратко, защото следваше да има смисъл на реплика и е в следния уточняващ контекст – за да няма съмнение в колегите, защото те ще гласуват: съдът назначава временните синдици. Ще го повторя, ако трябва още два пъти, за да сме убедени и сигурни в това.

По предложение на Фонда.

Да, по предложение на Фонда. Няма да коментирам нормата, която вече приехме, защото я приехме – как се назначава временният синдик. Но временният синдик се контролира от съда по несъстоятелността, затова толкова настоятелно подчертавам този факт. Цялото производство се контролира от съда. Да, ние натрапихме способ за предлагане на временните синдици, който обаче има логично обяснение. То е свързано с това, че Фондът е най-големият кредитор по несъстоятелността. Редно е този, комуто се дължи, да определи лицата и субектите, тоест инструментариума за събиране на конкретния дълг. Но пак подчертавам, всички действия на временния синдик се контролират от съда по несъстоятелността. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Как да не е вярно? Всички 18 правомощия...

…се контролират от съда. За да няма напрежение, аз бих казал, че може би спорът и ключът към него не е точно в това как точно ще се определя съставът на Фонда. За разлика от преждеговорившите, аз съм в известна степен скептик, че в Народното събрание правим добър кадрови подбор, но след като го има този парламентарен дух, след като се приема, че Народното събрание едва ли не по най-прозрачната процедура избира, окей, нека се избират част от членовете на Фонда и от Народното събрание. Но някак си изначално заразяваме дебата с предубеждението за някаква манипулация, затова че ще се направи може би тайно кадруване там, във Фонда. А не е така!

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Темата наистина е изключително важна, защото Фондът има огромни правомощия по отношение на банковата несъстоятелност. За разлика от търговската несъстоятелност, при банковата несъстоятелност не съществува даже фигурата на общото събрание на кредиторите. В конкретната хипотеза Фондът, а през него и българската държава е най-големият кредитор. Нали не правим закон единствено и само за Корпоративна търговска банка? Утре е възможно да има други хипотези, в които да има и други немалки кредитори. Справедливо ли е тук всички правомощия да бъдат съсредоточени в един от кредиторите на банката? Обръщам Ви освен това внимание, че това е единственият случай, в който съдът действа едва ли не в условията на обвързана компетентност. Фондът предлага, а съдът е длъжен да назначи. Съдът не може да смени временните синдици, каквито и действия да извършват.

Може, може.

Само и единствено по предложение на Фонда, по мое предложение и по предложение на финансовия министър. Следователно правомощията, които има Фондът, са огромни. Затова мисля за нормално неговите членове да бъдат избирани при условията на публичност, прозрачност и по-голяма отговорност. Аз не си помислих, тъй като бяхме събрани представители от всички парламентарни групи, че когато Реформаторският блок предлага Народното събрание да определя един от членовете, има предвид себе си. Мислех, че техните апетити за властови позиции имат все пак някаква мярка. (Шум и реплики от РБ.) Още повече, естествено, че парламентарното мнозинство решава. Аз Ви казах: дали Бойко Борисов ще го определи през правителството или през парламентарното мнозинство, практически няма значение. Ако ние обаче подкрепяме огромни правомощия на институция, каквато е Фондът, е нормално да искаме да има някакъв контрол върху него, а не утре да си измиете ръцете, както сега става с квесторите: „БНБ ги е назначила, ние не знаем какво прави, не носим отговорност”, никой не носи отговорност. (Шум и реплики от ГЕРБ и РБ.)

Аз много исках да се въздържа за тази дуплика. Не е вярно! Вярно е, че съдът е в обвързана компетентност спрямо предложението, но не е вярно, че съдът не може да преценява. Съдът преценява както изпълнението на изискванията спрямо синдика, така и дали неговото съгласие е валидно дадено. Той проверява изцяло процедурата по подбора и посочването на синдика. По отношение на Фонда, уточнявам също така следното. Фондът не е кредитор. Фондът е компенсаторният кредитор. Кредитори по масата на несъстоятелността, а тук – банката, ще има достатъчно. Фондът е този кредитор, който е платил. Тук не искам да повтарям аргументи, които изложи господин Цонев, но Фондът е заел средствата от държавния бюджет. Фондът е гъвкавият изпълнителен инструмент, който носи отговорността за компенсиране на щетите и последиците от фалита на банката.

Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене на заседанието. Само преди броени минути бях остро репликиран тук за мое изказване от господин Главчев. В същото време подобно изказване от госпожа Манолова беше подминато с мълчание, макар че съм на принципа човек да си развие тезата. Не мога обаче да разбера по кой Правилник работи Народното събрание – дали този, по който водещият определя на секундата според неговото мислене и се изживява в ролята на ясновидец, когато трябва да реши дали даден народен представител говори по същество, или не. Много Ви моля да се спазва стриктно Правилникът и да не се прекъсват народните представители.

Да обясни господин Главчев коя разпоредба съм нарушил.

Защото Вие в момента сте председател и аз правя процедура. (Размяна на реплики между председателя госпожа Цецка Цачева, докладчика госпожа Менда Стоянова и народния представител Димитър Байрактаров.)

Госпожо Председател, аз няма да правя процедура по начина на водене, защото господин Байрактаров използва тази процедура. Предлагам да прекратим разискванията по този текст, тъй като те вече излязоха от същността на конкретния текст. Мисля, че по конкретния текст се каза всичко. Моля да подложите на гласуване прекратяване на дебата по този текст.

Би следвало първо да подложите на гласуване предложението на вносителя.

Сега какво гласуваме?

Гласуваме предложението на госпожа Манолова. (Шум и реплики.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Искам процедура по прегласуване, защото, както се видя от екрана, дори вносителите на предложението – Реформаторският блок, гласуват „против” него, против собственото си предложение, което се отхвърля с редакцията на Комисията. Затова искам да им бъде дадена възможност да подкрепят поне собственото си предложение.

Ето, взели са си бележка, госпожо Манолова!

Параграф 7 по вносител. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Данаил Кирилов и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 19: „§ 19. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн., ДВ, бр. ...), в § 1 от Допълнителната разпоредба, в т. 2, буква „б” накрая се добавя „или упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.”

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Това е един от текстовете, които ние няма да подкрепим. Доколкото виждам, това е предложението на господин Йордан Цонев, което този път услужливо е направено от господин Данаил Кирилов. Категорично сме против подобна законодателна техника, при която чрез промени между първо и второ четене се правят поправки и в трети закони, още повече несвързани с темата, която е предмет на правна регулация. Даже заявихме, че в интерес на събиране на всяко отклонено имущество от масата на несъстоятелността на КТБ бихме подкрепили подобни текстове, които да връщат имущество и активи в Банката. Но да се правят промени в Закона за гражданската конфискация чрез разширяване на неговия обхват през Закона за банковата несъстоятелност – това наистина е повече от неприемливо! Още повече – добросъвестно обяснихме, че във връзка с посещение на различни европейски институции и други органи самата Комисия работи в момента по предложения, които ще предложи на народното представителство – да бъдат внесени, обсъдени и евентуално приети. Не разбирам каква е причината, която налага по един извънреден начин да бъдат правени промени в Закона за гражданската конфискация. Припомням, че това е Закон, който в доста спорни хипотези дава възможност от различни лица да бъде отнемано имущество, което отива в държавната хазна. Ако предположим, че в случая става дума за отклонени активи, имущества на КТБ, защо те да не бъдат върнати в масата на несъстоятелността на Банката – ако това е Вашата цел? Ако целта Ви е друга, защо го правите на второ четене през този Закон, без достатъчно дебат, без достатъчно обяснения, без достатъчно правна експертиза? Очевидно е, че всички подобни предложения, пратени в Конституционния съд, имат една и съща съдба, защото не могат да бъдат правени промени в закони на едно четене, а и в случая не разбирам защо се налага. Току-що уважаемата госпожа Менда Стоянова обясни по предния текст, че реформаторите са се отказали от своите предложения за промени във Фонда, защото предстоят промени в този Закон, които ще бъдат направени по нормалния ред – на две четения. Защо, уважаеми господа реформатори и уважаема госпожо Стоянова, в следващия текст променяте принципа? Предстоят промени в Закона за гражданската конфискация. Защо не оставите това предложение да бъде обсъдено по нормалния ред в Закона за гражданската конфискация, а го правите между първо и второ четене в Закона за банковата несъстоятелност? Защо е този двоен подход?

Не е двоен.

А какъв е?

Там имаме нов закон.

Току-що реформаторите се отказаха от своите предложения и гласуваха „против” тях, защото, видите ли, Законът щял да се променя отделно през следващите седмици. Е, аз Ви казвам и Вие много добре го знаете, че предстоят промени в Закона за гражданската конфискация. Защо по извънреден начин правите тези промени през Закона за банковата несъстоятелност? И защо не си ги внася господин Цонев, а му ги внася господин Данаил Кирилов?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, много се надявах по-дълго време да запазите този конструктивен дух, в който обсъждахме промените и проблемите в работната група адхок по този повод. Така че се налага да припомня и това, което Вие добре знаете. (Реплики от БСП ЛБ.) Благодаря, господин Добрев – ценя Вашето доверие.

Повтарям части от дебата, госпожо Манолова, тъй като очевидно не приемахме подхода, който предлагаше господин Йордан Цонев. Филип Попов също на няколко пъти припомни преди малко. Ако си спомняте, аз Ви предложих да уеднаквим нормите по повод контрола в търговски дружества. Тъй като не стана ясно дали се прие, или не, съм направил изрично това предложение и виждате, че препращаме към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, към § 1. Тоест уеднаквяваме дефинитивните правни норми. Защо? Защото безспорно тук се касае за случаи за незаконно придобиване на имущество! За това се касае, госпожо Манолова! Част от хипотезите безспорно ще опрат и до приложение на този Закон! Казах Ви, че предстои изменение на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество и смятам, че до около две седмици такава промяна ще бъде предложена по съответния ред. Но това не означава, че не трябва да си свършим работата по този Законопроект!

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Манолова, бих се съгласил с Вашите доводи, които развихте обстойно, но при положение да не бях участвал на заседанието – за да бъда точен, на последното заседание на Комисията по корупцията. На това заседание имаше и представител от Вашата политическа сила. Неслучайно протоколът е засекретен. Бих Ви посъветвал да се запознаете с този протокол. Сигурен съм, че ще промените становището си. Вашият колега, който присъстваше, може да Ви запознае, защото това, което беше изнесено на тази Комисия, категорично ме кара да подкрепя този текст. Благодаря.

Искам да кажа, че госпожа Манолова беше некоректна. Има разлика в подходите. Първо, в Закона за гражданска конфискация може да има, може и да няма промени. Такива не са внасяни още. Така че не виждам нищо лошо именно в контекста на случая КТБ, тук, в този Закон, да направим и тази промяна. Когато говорим обаче за Закона за Фонда за гарантиране на влоговете, ще кажа, че там има нов закон, госпожо Манолова, който отменя всичко от стария закон. Респективно щеше да отмени и тези текстове, които ние евентуално бихме приели, ако бяхме ги приели. Този Закон е в парламента, между първо и второ четене. Ще се гледа следващата седмица в Комисията. Нещата са корено различни. Моля да не манипулирате залата.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Байрактаров и госпожо Стоянова! Искам да Ви обърна внимание, че промяната, която правим, не се отнася за КТБ. Не се отнася за КТБ! Тя се отнася за абсолютно всички случаи на гражданска конфискация. Там има достатъчно спорни хипотези и нашата парламентарна група беше изначално срещу този Закон, защото дава огромни правомощия, включително и за злоупотреба по отношение на това какви лица да попаднат под ударите на този закон. Когато се разширява обхватът на Закона, когато се разширяват основни понятия, приложими в Закона за гражданската конфискация, нормално е това да стане на две четения, когато се правят промени в самия Закон. Ето, виждате ли, че и Вие не сте разбрали, госпожа Стоянова не е разбрала, че ние не правим тази промяна за КТБ. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) След като тя не е разбрала, като разбира най-много от всички по темата, предполагам, че и залата не разбира за какво става дума.

Не знам кой е неразбралият, но в крайна сметка правим промени в друг закон на едно четене. Надявам се, уважаема госпожо Цачева, поне Вие да сте разбрали – че правим на едно четене промяна в Закона за гражданската конфискация (оживление в залата) – за неограничен кръг лица, за неограничен брой случаи. Така че конкретната хипотеза КТБ по този текст няма отношение. И не разбирам защо промяна в такъв закон, която увеличава рестрикциите, се прави в движение, а не когато този закон след десет дни ще бъде отворен в парламента и ще бъде обсъждан?! Извинявайте, госпожо Стоянова, обаче ни въвеждате в заблуждение за нещо друго. Все пак Вие правите промяна в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Току-що я направихте. Ако приемем, че с един нов закон за Фонда ще бъде отменен старият Закон, тогава какъв е смисълът на този текст?! Тоест Вие едни предложения не ги правите, понеже ще има нов закон, други предложения правите, независимо че ще има нов закон.

Да, мисля, че темата е важна. Всички, които се интересуват от текстовете, което приемаме, да имат възможност да се запознаят с тях.

Предложение на народния представител Петър Славов за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 20. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 20: „§ 20. В Закона за кредитните институции се правят следните допълнения: 1. В чл. 62, ал. 6 се създава т. 10: „10. Фонда за гарантиране на влоговете в банките в случаите по 60а от Закона за банковата несъстоятелност и по отношение на третите лица, когато срещу тях е предявен отменителен иск.” 2. В чл. 151, ал. 3, изречение трето: „Съдът се произнася по жалбата в едномесечен срок от образуване на съответното първоинстанционно или касационно производство.”

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратко, колеги, за да не последва нова унищожителна критика относно извънредни изменения в друг закон. Искам да Ви кажа, че ако не направим това изменение по отношение на банковата тайна, което правим в момента в Закона за кредитните институции, тогава чл. 60а, който въведохме, най-вероятно няма да бъде работещ, тъй като по веригата, когато се проследява къде е отишло имуществото, то най-вероятно е минало и през други банки. За да може това да стане ясно, трябва съдът да разкрие банковата тайна в тези транзакции, а това ще става по искане, както прочете госпожа Стоянова, на Фонда. Мисля, че това е коректно и много необходимо предложение. Благодаря.

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 21. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат § 21 и 22. „§ 21. Този закон се прилага и за висящите дела, образувани по искане на Българската народна банка по чл. 37, ал. 2 от Закона за кредитните институции или по оспорване на индивидуални административни актове на Българската народна банка по чл. 36 от Закона за кредитните институции. § 22. Законът влиза в сила от дена на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание На заседание, проведено на 12 март 2015 г., Комисията по енергетика обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно § 39 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 17 от 2015 г.) в едномесечен срок от влизането му в сила Народното събрание трябва да избере председателя и останалите членове на Комисията за енергийно и водно регулиране. След проведеното обсъждане Комисията по енергетика с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание I. Предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране и представяне на документите им. 1. Предложения за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране се правят от народни представители или от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по енергетика чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на процедурните правила от Народното събрание. 2. Предложенията за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец – приложение към решението; б) подробна автобиография; в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”; г) свидетелство за съдимост; д) документи, удостоверяващи, че кандидатът, предложен за: аа) председател отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „д” във връзка с § 1, т. 59 или 59а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката; бб) член със стаж в областта на енергетиката отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ във връзка с § 1, т. 59 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката; вв) член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „б” във връзка с § 1, т. 59а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката; гг) член – юрист, отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „в” от Закона за енергетиката; дд) член – икономист, отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „г” от Закона за енергетиката. II. Публично оповестяване на документите. 1. Внесеното предложение заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 5 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по енергетика становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по енергетика въпроси към кандидатите, които да му бъдат поставени. 5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по енергетика, или по електронен път на e-mail: komisia_energetika@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. III. Изслушване на кандидатите. 1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по енергетика проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на съответните изисквания за заемане на длъжността, за която е предложен. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по енергетика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател и за членове – до три минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Кандидатите за председател представят тяхната концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулаторен орган – до 15 минути на кандидат. Кандидатите за членове представят тяхната концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулаторен орган – до 5 минути на кандидат. 5. Комисията по енергетика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за председател и към кандидатите за членове по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по енергетика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор. 7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 8. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. Ако са изслушани няколко кандидата за дадена длъжност, Комисията по енергетика изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност в Комисията за енергийно и водно регулиране. IV. Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по енергетика. 3. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 4. Народното събрание избира поотделно председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране и четирима членове със стаж в областта на енергетиката, двама членове със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията, един юрист и един икономист. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидата за една длъжност гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за”. 7. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. Приложение към Решението ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният (лични данни) декларирам, че съм съгласен/на да бъда предложен/а за длъжността Декларатор:”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз размених няколко думи с председателя Добрев, преди да започне заседанието, в почивката, и ми се струва, че тук, тези изисквания, които са за член юрист и член икономист са твърде общо посочени. Само юридически стаж за член юрист и само стаж в областта на икономиката за член икономист. Знаете, че първоначалното предложение, което беше подкрепено, да има увеличаване на състава, който е за ВиК, така че да има четирима специалисти от ВиК сектора, както има четирима специалисти в областта на енергетиката, не беше прието съвсем, което означава, че продължава съставът ВиК да има само 2 специалисти засега по изискванията. В този смисъл бих помолил, ако е възможно, най-малкото, дори да не е вписано, но и председателят Добрев, ако желае, да вземе отношение, но все пак тези юристи и икономисти да имат някакво отношение, някакъв стаж или да бъдат предпочетени от нас, когато при равни други условия, когато някой от кандидатите... Или да поканим и такива кандидати, които определено имат стаж и в областта на ВиК сектора, тъй като дори те да присъстват на заседанията, където е сектор енергетика, там ще има 4 специалисти в областта на енергетиката и икономистът и юристът ще допълват със своите общи юридически или икономически познания, но специално за ВиК състава ми се струва, че като допълващи някак си би било хубаво да имат стаж във ВиК сектора. Не предлагам конкретни промени, за да не бавя приемането на прослужените правила, но ми се ще най-малкото като една препоръка към Комисията и пленарната зала да предпочетем такива юристи и икономисти, които имат доказани приноси в областта на законодателството или с някакви икономически анализи и други са участвали във ВиК сектора. Аз познавам такива, няма да ги предлагам, но ми се струва, че все пак нещо би трябвало да направим.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първото нещо, което искам да напомня, е, че приемаме правила в момента, а не се занимаваме с неща, които са вече минали. Законово дали е било добре или не, е друго нещо. Аз също имах тогава предложение за по-разширен състав с повече ВиК вътре, но, за съжаление, това не мина. Така че нека да се съсредоточим върху правилата, и второто нещо, което е, няма как в една комисия, в която се разглеждат въпроси, свързани с енергетика и с ВиК услугите и икономистите да бъдат тясно насочени само във ВиК-сектора. Така че, много Ви моля, нека да си вървим по реда, ако имаме някакви забележки по процедурите за издигане и за утвърждаване, и така нататък, около тях да се води спорът, а не по неща, които вече отдавна са минали. Благодаря.

Госпожо председател, колега Ерменков! Мисля, че подценяването на ВиК-сектора продължава и с тази реплика. Затова смятам, че при добра воля и комисията, и пленарната зала биха могли поне в известен смисъл да компенсират онова, което не е направено при приемането на промените в Закона за енергетиката.

В рамките на закона!

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание „ДОКЛАД първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, госпожа Мери Пейчева, директор на Дирекция „Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството” в Изпълнителната агенция по лекарствата, господин Юлиян Якимов, главен юрисконсулт, Дирекция „Лекарства и медицински изделия” в Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации. Законопроектът беше представен от министъра на здравеопазването. Той запозна членовете на Комисията с целите на предлаганите законодателни промени, които са насочени да осигурят прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013 на Комисията за определяне и наблюдение на нотифицираните органи съгласно Директива 90/385/ЕИО на Съвета относно активните имплантируеми медицински изделия и Директива 93/42/ЕИО на Съвета относно медицинските изделия от 24 септември 2013 г. (ОВ, L 253 от 25 септември 2013 г.). Законопроектът предвижда прехвърляне на дейността по оценяване, определяне, нотифициране и наблюдение на нотифицираните органи за медицинските изделия от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). В мотивите на Законопроекта е посочено, че регламентирането на процедура за оценяване на кандидатите за нотифицирани органи на ниво Европейски съюз, без централизиране на тази дейност, гарантира диалог между държавите членки и се базира на съвместна оценка на националния орган и на комисия от представители на две други държави членки и представител на Европейската комисия. Законопроектът предвижда Изпълнителната агенция по лекарствата, която е компетентен орган за медицинските изделия, да изпълнява функцията и на „определящ орган” съгласно чл. 1, буква „д” от Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013, предвид спецификата на сектора. Съвместяването на дейността по определяне и наблюдение на нотифицираните органи и дейността по надзор на пазара и проследяване на безопасността на медицинските изделия, в рамките на една структура, цели улесняване на изпълнението на задачите на определящия орган. Тъй като този орган разполага с необходимата информация (доклади за инциденти, доклади от органите за надзор на пазара за неизправности на изделия, пуснати на пазара, и други), насочваща към евентуално неизпълнение на задълженията на нотифицирания орган или на отклонение от добрата практика, тази информираност му дава възможност за своевременна и бърза реакция. Предложеният законопроект осигурява единно тълкуване на критериите за определяне на нотифицирани органи чрез препращане към Приложение I на Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013. С предлаганите законови промени се въвежда изискване към кандидатите за нотифицирани органи да използват унифициран за всички държави членки формуляр за заявление и придружаваща документация по образец – посочен в Приложение II на Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013. Със Законопроекта се създава правна регламентация на регулярността на годишните планирани проверки на нотифицираните органи и техните подизпълнители – веднъж на 12 месеца за нотифицираните органи с повече от 100 клиенти и на 18 месеца за другите нотифицирани органи. Предлаганите законодателни промени не въвеждат нови регулаторни режими и такси за икономическите субекти и не създават допълнителна регулаторна тежест за бизнеса. Разрешенията за оценяване на съответствието за ин витро диагностичните медицински изделия ще се издават съгласно действащата национална процедура, описана в Закона за медицинските изделия, тъй като Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013 не е приложим за тях. В хода на дискусията госпожа Мери Пейчева – директор на дирекция „Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството” в Изпълнителната агенция по лекарствата, изрази подкрепа за Законопроекта от името на Изпълнителната агенция по лекарствата. Тя допълни, че правното регламентиране на Изпълнителната агенция по лекарствата като определящ орган, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013, ще позволи Агенцията да изпълнява всички функции и задачи по отношение на медицинските изделия, с цел постигане на защита на общественото здраве. В представените на вниманието на членовете на Комисията по здравеопазването писмени становища на Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българска асоциация на търговците на медицински изделия е изразена подкрепа за Законопроекта. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване, при следните резултати: „за” – 16, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 февруари 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването – д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването: д-р Ваньо Шарков, д-р Бойко Пенков, д-р Адам Персенски, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. Той запозна народните представители с основните предложения в него, като поясни, че с предлаганите законодателни промени се реализира част от одобрената от Министерския съвет на 18 февруари тази година Концепция „Цели за здраве 2020”, която формулира националните дългосрочни приоритети на България в областта на опазване на здравето на гражданите като фактор за устойчив растеж. На първо място, министърът на здравеопазването посочи, че със Законопроекта се предвижда възстановяване на договорното начало при определянето на методики за остойностяване и заплащане обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите на изпълнителите на медицинска помощ, както и санкциите при неизпълнение. Тези отношения ще са част от Националния рамков договор за медицинските дейности, съответно от Националния рамков за денталните дейности. Законопроектът предвижда възстановяване на арбитражните комисии, които ще разглеждат възраженията на проверените лица – изпълнители на медицинска помощ, в случаите на констатирани нарушения по Национален рамков договор. Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика, добра фармацевтична практика, на утвърдените медицински стандарти, на Закона за здравното осигуряване и на Националния рамков договор. Съвместните проверки ще се осъществяват от районните здравноосигурителни каси, Изпълнителна агенция „Медицински одит”, регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на медицинските сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти и на магистър-фармацевтите, по предварителен ежегоден план, утвърждаван съгласно предвиденото в Законопроекта. Целта на съвместните проверки е по-ефективен контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ. Законопроектът предвижда регламентирането на правно задължение за Националната здравноосигурителна каса да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите за заплатените от нея здравни услуги, както и на правни основания за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, по отношение на когото се констатира системно нарушение на изискванията за качество. Предлага се разделяне на пакета от медицински услуги, заплащан със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, на основен и допълнителен. Медицинските дейности, включвани в двата пакета, ще продължат да се регламентират с наредба на министъра на здравеопазването. Предвиждат се промяна в числеността на Надзорния съвет на Касата, като се увеличават с двама представителите на държавата, както и промяна в терминологията на закона по отношение на медицинските дейности – вместо да се заплащат – да бъдат закупувани от Националната здравноосигурителна каса. Като част от мерките за подобряване на събираемостта на здравноосигурителните приходи и повишаване на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, се предлагат мерки за повишаване на личната отговорност на гражданите по отношение на солидарния модел. Министърът на здравеопазването отбеляза предвиденото със Законопроекта поетапно повишаване – с 5 на сто годишно от началото на 2016 г., на размера на здравноосигурителния доход, върху който държавата внася вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за държавното обществено осигуряване. Промените в областта на лекарствената политика са в посока на: създаване на правна регламентация за въвеждане на централизирано договаряне на различни видове отстъпки на лекарствени продукти между Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители с цел оптимизиране разходите на касата, създаване на механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък. В тази връзка Законопроектът предвижда лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, да не бъдат включвани в Позитивния лекарствен списък. Министърът на здравеопазването отбеляза и предлаганата правна регламентация за въвеждане на оценка на здравните технологии при включване в Позитивния лекарствен списък на лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, с която се цели извършването на внимателен, мултидисциплинарен анализ на ефективността и безопасността, и на други видове показатели на иновативни лекарствени продукти. С цел създаване на ясни алгоритми за лекарствено лечение, със Законопроекта се предвижда в срок от три месеца от влизането в сила на Закона, медицинските научни дружества да представят фармакотерапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, които да бъдат одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. В представените на вниманието на членовете на Комисията писмено и устно изразени становища от съсловни, пациентски, неправителствени организации се изрази подкрепа и се направиха конкретни препоръки за промени в Законопроекта. Председателите на Управителните съвети на Българския лекарски съюз – д-р Цветан Райчинов, и на Българския зъболекарски съюз – д-р Борислав Миланов, се обединиха в изказванията си, като изразиха подкрепа по отношение на предлаганото възстановяване на договорното начало при определянето на методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, контрола по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ и санкциите при неизпълнение. Председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов и председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи госпожа Милка Василева изразиха положително становище относно предвидената в Законопроекта възможност за извършване на съвместни проверки от членове на съсловните организации и държавните контролни органи и участието на съсловните организации в арбитражните комисии. В рамките на обсъждането народни представители представиха своите мнения и отправиха въпроси към министъра на здравеопазването, част от които, свързани с въвеждането на основен и допълнителен пакет на медицинските дейности, необходимостта от нормативно регламентиране на критерии за оценка на удовлетвореността на пациентите. В отговор, д-р Москов отбеляза, че Министерството на здравеопазването подкрепя създаването на ясни правила и критерии за оценка на удовлетвореността на пациентите, без да се допускат възможности за проява на личен субективизъм. С цел ефективно разходване на средствата за здраве, се предлага прегрупиране на финансовите ресурси чрез въвеждане на основен пакет здравни дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, насочен към профилактика и лечение на основните заболявания, причиняващи смърт и загуба на работоспособността, насочен и към осигуряване на по-добро детско и майчино здравеопазване, и въвеждане на допълнителен пакет здравни дейности, който да позволи планиране чрез листа на чакащите. В допълнителния пакет ще попаднат заболяванията, които не са основни причинители на лошия здравно-демографски статус на нацията. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 10, „против” – 6, „въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г. На заседание, проведено на 18 февруари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет. В заседанието взе участие заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, който представи Законопроекта. Основните промени са следните: Със Законопроекта се връща договорното начало при определяне на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, както и по отношение на санкциите при неизпълнение на договорите. По този начин тези отношения ще бъдат договаряни в Националния рамков договор между НЗОК и Българския лекарски и съответно Зъболекарски съюз, като така ще се засили участието на съсловните организации при определяне качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване на резултата от извършеното лечение. Списъкът на заболявания, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, се предвижда да се утвърждава от Надзорния й съвет. С оглед формирането на здравната политика, министърът на здравеопазването ще утвърждава критериите за включване на заболяванията в списъка, а оперативната дейност ще се извършва от НЗОК. Възстановяват се арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица – изпълнители на медицинска помощ, в случая на констатирани нарушения на Националния рамков договор. Създава се правна регламентация за извършване съвместни проверки за спазване правилата на добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика, правилата за добра практика на утвърдените медицински стандарти на Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор. Те ще се осъществяват от Районната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция медицински одит, регионалните здравни инспекции и съсловните организации. Националната здравноосигурителна каса се задължава да извършва проучване на удовлетвореността на пациенти от заплатените от нея здравни услуги, като се предвижда прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, при който се констатира системна неудовлетвореност от страна на пациента, както и прекратяване на договора с изпълнител на медицинска помощ, който системно нарушава изискванията за качество на медицинската помощ, предвидени в националните рамкови договори. Пакетът от медицински услуги, който НЗОК заплаща, се разделя на основен и допълнителен, което ще бъде регламентирано с наредба на министъра на здравеопазването. Предвижда се увеличаване състава на Надзорния съвет на НЗОК с двама представители на държавата, с което ще се създадат условия за оптимално изпълнение на неговите задължения, предвид увеличаването на функциите му. Основните дейности на органите на управление на НЗОК са свързани с изразходване на публични ресурси, поради което е целесъобразно държавата да се ангажира с повече отговорности в управлението на НЗОК. Предвижда се да започне поетапно повишаване размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски на лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване с пет на сто годишно от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Като част от мерките за подобряване събираемостта на здравноосигурителните приходи и повишаване приходната част на бюджета на НЗОК, освен увеличаването на вноските от държавата, се предлага и въвеждането на допълнителни мерки за повишаване отговорността на гражданите, да участват с личния си принос в солидарния модел. Въвежда се централизирано договаряне на различни видове отстъпки на лекарствените продукти между НЗОК и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители с оглед намаляване на разходите й. Създава се процедура за поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти за период от три години. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 11 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г.”

Той пътува насам.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Мисля, че в двата доклада много подробно бяха маркирани промените в Закона за здравното осигуряване. Ще се спра само на някои от тях. Сред тях са предложенията като връщане на договарянето на цени и обеми между НЗОК и съсловните организации, връщане на арбитражните комисии. Наблягам на думата „връщане”, защото това бяха неща, които действаха до 2010 г. Само че през 2010 г. пак някои от тук присъстващите хора ги отмениха. Не съм си направил труда да извадя мотивите, с които ги отмениха. Ще се спра на едно от тези неща – договарянето. Само преди няколко дни избрахме нов управител на Националната здравноосигурителна каса, който е категорично против връщането на договарянето на цени и обеми между НЗОК и съсловните организации. За разлика от Вас, аз зная защо е против – защото д-р Глинка Комитов участваше в преговорния процес в други години и виждаше как понякога преговорният процес зацикляше и се стигаше до невъзможност за подписване на рамков договор. Тук отново не виждам какво се случва, ако не се стигне до рамков договор. (Влиза министър Петър Москов.) Не виждам резервният вариант, който би възпрепятствал блокирането на здравната система. Следващото предложение в Закона за здравното осигуряване – виждаме нещо, което граничи с цинизъм – повишаване с 5% на размера на осигурителния доход, върху който държавата внася осигуровките за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване от 2016 г., като по същество се запазва привилегированото положение до 2025 г. Досега държавата беше длъжник, имаше ангажимент да плаща пари, сега ние законово казваме, че тя няма да плаща. Тя отново остава в дълг към Националната здравноосигурителна каса и към системата на здравеопазването. Няма да се спирам на национализираните 2 млрд. лв. – знаете, през 2010 г. Отново тежестта за здравната система пада върху редовите граждани, върху тези близо 2 милиона работещи граждани, а държавата застава отстрани и вече законово няма никакви притеснения какво ще плаща и какво няма да плаща. Понеже тежестта отново пада върху гражданите, виждаме как след гратисния период се опитваме да задължим лицата с прекъснати осигурителни права да ги възстановят чак 15 години назад – до 2000 г. С това се погазва институтът за погасителна давност на публичните задължения. И още нещо – по този начин държавата абдикира от отговорността, която има за несъбирането на тези вноски, срещу погазване на законовите права и интереси на своите граждани. Стигаме до най-основното – прословутия здравен пакет. Според действащия Закон основният пакет от здравни дейности в момента се гарантира от Националната здравноосигурителна каса. Какво се предлага тук? Новото предложение е за разделяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, на основен и допълнителен пакети с регламентиране на възможност за заплащане на допълнителен пакет и от лицата, извършващи доброволно осигуряване. Това по същество представлява генерална промяна на здравноосигурителния модел, установен в Република България. Следователно променяме обществения договор между гражданите, плащащи вноски, и Националната здравноосигурителна каса, която трябва да им предложи услуги срещу тези вноски. Казано по-простичко, хората, плащайки вноски, в момента не знаят какво ще получат срещу тях. В Законопроекта за изменение на действащия Закон за здравното осигуряване концепцията не е разбита в пълнота и не са изяснени правните последици, които ще породи същата. Мотивите към Законопроекта също не изясняват целта на предложената промяна, както и в неизпълнение на чл. 28 от Закона за нормативните актове не са показани финансовите средства, необходими за прилагане на новата уредба, както и най-важното – очакваните резултати от прилагането на Закона. Съществува неяснота относно обема дейности, гарантирани в бюджета на НЗОК. Тя ще гарантира ли само основния, или основния и допълнителния пакети? В случай, че ще покрива и двата пакета, се поставя въпросът как ще се съотнася задължението на институцията по плащането на дейностите от допълнителния пакет със задължението на застрахователните дружества за същия пакет? Ако едно лице е осигурено в НЗОК и допълнително, кой какво ще поема – тук отговор няма. В случай че гарантирането на допълнителен пакет е алтернативна възможност, се поставят следните въпроси. Задължително здравноосигурените лица ще имат ли различни възможности за осигуряване в НЗОК само за основния или за основния и допълнителния пакети? Или в зависимост от горепосочените възможности правните последици относно размера на задължителната здравноосигурителна вноска еднакви ли ще са при осигуряването в НЗОК само за основния, или ще бъдат различни, когато се осигурява за основен и допълнителен пакет? Как ще се отрази и какви ще са последиците от разделянето на пакета по отношение на лекарствените продукти, медицинските изделия, диетичните храни, заплащани напълно или частично от НЗОК? Както виждате, тази промяна поставя много повече въпроси, отколкото да предлага решения. Говорил съм с част от колегите, в това число и от управляващите, които имат позитивно настроение, възторг, че видите ли, отпушваме допълнителното здравно осигуряване. Припомням на колегите, които не са били в Четиридесет и първия парламент, че отдавна няма допълнително здравно осигуряване. Помним какви бяха мотивите, когато се закри здравното осигуряване и всичко се прехвърли към застрахователния сегмент на пазара. Тоест пак въпроси, въпроси, въпроси. Стигаме до следващия въпрос – за прехвърлянето на отговорността за списъка от заболявания, за чието лечение Министерството заплаща, на Касата. По принцип държавата чрез министъра на здравеопазването следва да определя рамката, философията и политиката в зависимост от държавната стратегия и приоритетите за развитие на здравеопазването, както и определяне на прословутите социалнозначими заболявания в страната, а НЗОК, като финансираща институция, следва да изпълнява заложеното в законодателството и да контролира изразходването на обществените средства. С това е съгласен напълно и го потвърди тук новоизбраният управител на НЗОК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за лекарствата в хуманната медицина лекарствената политика е част от държавната здравна политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването. Същевременно списъкът на заболявания, за чието лечение НЗОК плаща, е част от лекарствената политика на страната. Именно на това основание министърът е органът, който следва да определя в наредба цитирания списък. Затова будят недоумение предложените в Законопроекта текстове, с които министърът на здравеопазването се лишава от едно съществено правомощие, едно от малкото правомощия в областта на лекарствената политика, като същевременно неоснователно същото нещо се прехвърля върху отговорностите на Националната здравноосигурителна каса, върху Надзора на НЗОК. Съответно Надзорът на НЗОК е орган за управление на институцията, чиято основна функция е разходване на средствата от здравноосигурителни вноски, здравноосигурителни плащания. Точка. По закон НЗОК осигурява изпълняването на здравната политика. В никакъв случай тя няма право да създава нова здравна политика! На това основание предложението за прехвърляне на правомощията по определяне на въпросния списък на Надзора на Касата не отговаря на компетентността и функциите му. Следващото нещо – увеличаване квотата в Надзора с още двама от държавата, с което Надзорът на Касата достига единадесет души, от които шест на държавата и пет на другите организации. Решенията в Надзора на Касата се вземат с обикновено мнозинство. Тук възниква въпросът: кое налага това нещо, при условие че председател на Надзора е заместник-министър на финансите, в Надзора има двама от заместниците на министъра и се предлагат още двама души – вероятно се предвиждат още двама заместник-министри на здравеопазването, които трябва да влязат там? Отново отиваме на варианта: при това положение не е ли по-лесно Надзорът на Касата да се превърне в една дирекция към Министерството на здравеопазването? Както имаме и фиксирани бюджети, оттам нататък нещата стават много по-простички за управление и за административен контрол. Уважаеми колеги, това са само част от проблемите – не бих искал да Ви губя времето с подробно обяснение на всички други проблеми, които се залагат в този Законопроект. Накрая завършвам с това, че широко рекламираните промени в Закона за здравното осигуряване в никакъв случай няма да подобрят достъпа на българските граждани до здравни услуги – по-скоро създават допълнително затруднение на цели групи от тях. Не се решава нито един от основните проблеми в сферата на здравеопазването! И нещо много важно. Докато сега обществото беше разделено само в социален аспект – бедни и богати (в това число се изкушавам да цитирам днес една агенция, която е по-скоро вдясно, дори те казват, че 700 хиляди граждани живеят под границата на бедността), с този Законопроект вече създаваме нови разделителни линии в българското общество в здравен аспект! Досега ги деляхме на здравно осигурени и здравно неосигурени. Сега създаваме нова плоскост – осигурените, съвестните, които си плащат всеки месец здравната вноска, ги делим на такива, които имат достъп до здравните услуги сега и веднага, и други, които вече са в Листата на чакащи и ще чакат, ще чакат, ще чакат. Вероятно Вие ще кажете какво ще чакат. Само да не Ви се случва Вие да бъдете в този списък, колега. И накрая, изкушавам се за пореден път да припомня на министъра, че е министър на всички български граждани и трябва да защитава техните интереси, а да не се държи като председател на съсловна организация. Там си има други органи за управление. Поради тези причини „БСП лява България” няма да подкрепи Законопроекта, въпреки че, в интерес на истината, има няколко рационални неща, които бихме подкрепили. Но като цяло, понеже е първо четене, ние не подкрепяме философията на този Законопроект, който отново разделя обществото. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Няма да правя анализ на целия Законопроект, а искам да коментирам пред Вас два акцента от него. Първият е...

Извинявам се. Първият акцент е на базата на разделяне на пакетите на основен и допълнителен. Въвеждането на това разделяне – Министерството има финансови съображения за това и съображенията са да се постави акцент върху социално значимите заболявания и тези, които определят основната смъртност. Нещо, което широко подкрепям. На второ място, предлага се създаване в тази насока на втори стълб на финансиране чрез, подчертавам, лични вноски, включително чрез частни здравнозастрахователни дружества. Уважаеми колеги, това е важно за регламентиране на допълнителните плащания, избягване на допълнителните плащания, които съществуват в момента, директно от пациента, на кешовите такива – те да бъдат регламентирани допълнително със здравноосигурителни вноски. И на следващо място, това е пътят, по който ще се върви към отпадане монопола на една-единствена Здравноосигурителна каса – допълнителните здравни осигуровки, които да покрият цялостно всички нива на лечение и на консумативи, включително скъпоструващи медицински консумативи. Вторият акцент, който искам да споделя с Вас – контролът на качеството, удовлетвореността на пациентите и ефективността от лечението. Много важно условие в цялостния процес на ефективността на лечението, което се осъществява с обществен ресурс. Донякъде това и сега се постига чрез алгоритъма на клиничните пътеки, но това съвсем не е достатъчно. Аз одобрявам тезата, становището, идеята за включване на съсловните организации в този контрол – Българския лекарски съюз, Фармацевтичния съюз, Съюза на специалистите по здравни грижи – акушерки, сестри, в групата на тези проверяващи ще бъде РЗИ – основният представител на Министерството в регионите и основен контрольор от името на Министерството, на медицинския одит. Подчертавам, че тук са експертите, тук са квалифицираните хора, които могат да правят допълнителен анализ на качеството и резултатите от лечението. Последно, искам да заявя, че това са маркирани основни намерения и много важни за всички нас ще бъдат подзаконовите актове, които предстои да видим и които ще внесат допълнително яснота в начина на приложението на идеите, залегнали в този Законопроект. Така го виждам. Моите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепят на първо четене Законопроекта. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Съобразно чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание декларирам частен интерес по смисъла на Закона за конфликт на интереси. След това ще се изкажа по духа на Закона, който днес трябва да приемем, който е правилен, но със съзнанието, че трябва да направим ЗИД, който да действа и в практиката. Това, което вече се каза от колегата Емил Райнов, ми дава основание да подчертая въпроса за задължителното договаряне на отстъпките, което е изтъкнато като средство за предвидимост и за намаляване на разходите на Касата, да се направи по начин, който да не нарушава интересите на пациента, а напротив – те да бъдат защитени. Кое ми дава основание за такова съждение? Ако предположим, че има едно-единствено лекарство за дадено заболяване – то вероятно ще е по-рядко заболяване – което е създадено от дадена фармацевтична компания след дълги изследвания, както знаете, минало е през съответните клинични проучвания, минало е през одобрението на ЕМА, или FDA, ЕMА за нас е важното, съответно е регистрирано и в страната, но не се постигне договорена отстъпка между фирмата производител и притежателя на разрешението за употреба или пък съответно представител от тук, ако не се постигне отстъпка, тъй като фирмата примерно не може да си позволи повече от 3%, а НЗОК примерно иска 10 или 20%, тогава това лекарство, независимо че е единствено за даденото заболяване, няма да бъде вписано в Позитивния лекарствен списък и съответно болните ще трябва да си плащат сами, или да се стигне до някакви неблагоприятни последици. Също така би могло евентуално да се изключи и от Позитивния лекарствен списък, ако поради някакви причини, включително и с оценка на здравните технологии се стигне до извод, че това лекарство не е достатъчно ефективно, макар че в повечето случаи фирмите производителки използват напоследък молекулно-генетични методи, за да са сигурни, че лекарството е показно. Във връзка с това ние виждаме в § 11, точки 6, 7 и 8, че критериите за задължителното централизирано договаряне на отстъпките се предвиждат в подзаконов нормативен акт – наредба. За да се избегнат спекулациите, че може неправомерно да се влияе на пазара и да се ограничи и конкуренцията, разбира се, но и достъпът най-вече на пациентите до лекарствено разрешение от Европейската агенция, не е ли по-правилно критериите, свързани с такава генерална промяна, да се разпишат в Закона, както това би било целесъобразно, или най-малкото да се съобразим с указа за прилагане на Закона за нормативните актове – чл. 45, ал. 1, Проектът на акта по прилагане на Закона се изготвя заедно със Законопроекта и се приема от срока на влизане и така нататък? Най-малкото, което бих помолил господин Министъра като вносител, да каже тук, пред нас, какви са тези критерии за задължително централизирано договаряне на отстъпките, за да сме сигурни, че няма да има някакъв субективен елемент и за да не може една такава постановка да бъде атакувана и от нашите опозиционни опоненти. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с голямо съжаление своето изказване за това, че с този Законопроект, уважаеми господин Министър, Вие пропуснахте възможността да потърсите надпартиен консенсус между парламентарно представените политически сили. Защо казвам това? Защото съм убеден – както аз, така и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи, че такива непопулярни мерки в здравеопазването, в социалното осигуряване и подпомагане, в образованието винаги са устойчиви само и единствено ако бъдат подкрепени от по-голямата част от парламентарните групи. Пак повтарям, съжалявам страшно много, че пропуснахте възможността да потърсите консенсус. Доколкото разбирам от колегите от управляващата коалиция, не е потърсено и тяхното мнение преди внасянето на Законопроекта в пленарната зала, но това е проблем, който трябва да решавате Вие в рамките на коалицията. Аз обаче, господин Министър, преди да пристъпя към основната част на моето изказване, искам да се опитам да формулирам два въпроса, които според мен са много важни. Първият въпрос е: защо Законопроектът за здравното осигуряване беше внесен в Министерския съвет и впоследствие в Народното събрание, без да е съгласуван с Националния съвет за тристранно сътрудничество? Наложи се по настояване на работодатели и синдикати, след като Законът беше гласуван в Комисията по здравеопазването, да бъде разгледан и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Уважаеми господин Министър, Вие сте представител на дясна политическа сила, на демократична политическа сила, а демокрацията предполага спазване на правила и процедури. Това са процедури и правила, разписани в закони. Моята молба е да бъдете така добър да се придържате към законовите текстове, към процедурите и правилата, защото това е всъщност сърцевината на демокрацията – спазването на правилата и процедурите, за които Вие многократно настоявате, и с основание настоявате. На следващо място, и това е вторият въпрос: многократно сте заявявали, че това е един от важните закони, основополагащите закони, които ще променят системата на здравното осигуряване, ще оптимизират разходите в системата, ще въведат ред и правила. Оказва се обаче, че или това, което казвате, не е вярно, в което се съмнявам, или не е обяснима другата позиция – Законът за здравното осигуряване е внесен на 2 февруари 2015 г. в Народното събрание, на 19 февруари 2015 г. е приет в Комисията по здравеопазването, а чак след близо месец влиза в пленарната зала. Ако Вие бяхте настоявали пред ръководството на Народното събрание, че това е Закон, който в много кратки срокове трябва да бъде приет, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Защото в този случай остава съмнението, че има някакъв проблем, има някакви противоречия, които искате да изгладите в този период, но това, пак повтарям, е Ваш проблем. Разбира се, ние от Движението за права и свободи не можем да не подкрепим очевидни намерения за подобряването на контрола чрез въвеждането на съвместния контрол. Там имаме някои бележки от рода на участниците в този съвместен контрол. Например регионалните здравни инспекции по моему нямат работа там. Проверката на качеството е в юрисдикцията, по всички правила на изкуството, на съсловните организации, а медицинският одит е този, който може да проверява качеството от гледна точка на спазването на стандартите, както е записано в Закона за здравето. И нещо повече, господин Министър, по отношение на арбитража. Там също трябва да има промени в състава на тези, които участват в самия арбитраж, за да бъде той ефективен. По отношение на така нареченото „възстановяване на договорното начало”. Да, всички ръкопляскаме, всички аплодираме възстановяването на договорното начало, само че спомнете си – тези, които са били тогава в Народното събрание, защо беше въведен механизмът обемите и цените да бъдат определяни от Министерския съвет, при положение че не се постигне договаряне? Сега Вие сте в прекрасни отношения, в добри отношения с Лекарския съюз, подписвате Рамковия договор, но ако дойде време, когато в края на годината те откажат подписването на Рамковия договор, кой ще определя обемите и цените? Тоест защитният механизъм отсъства. Аз не казвам, че Министерският съвет трябва да прави това. Казвам, че трябва да има положени максимални усилия да се постигне съгласие, договаряне, но защитният механизъм го няма. Изведнъж ще блокира механизмът, няма да може да работи системата и тогава ще се наложи пак да направим това, което направихме онази година, вече не помня коя беше. И още едно уточнение. Според нас твърде фриволно се използва терминът „реформа”. Аз съм изключително претенциозен към съдържанието на тази дума, наречена „реформа”. Ако етимологично се отнесем към съдържанието на думата „реформа”, ще разберем, че става въпрос за нова форма, за нов дизайн. Тук обаче в никакъв случай не става въпрос за параметрични промени на модела, нито един от параметрите не се променя. Предлагат се някакви мерки, които според Вас ще доведат до оптимизиране на системата. Това, което се предлага сега, според мен са мерки, а не реформа. Искам да кажа още няколко думи, уважаеми колеги, по въпроса за новата структура на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Разбирам, че Вие сте над тези неща като трипартитно управление на Националната здравноосигурителна каса. Вие сте над такива неща като Конвенция № 102 на Международната организация на труда. Вие сте над такива неща като участие на неправителствения сектор в управлението на публичните фондове. Но, уважаеми господин Министър, кой Ви дава правото като автентичен представител на дясна партия да бъдете проводник на държавно-общественото начало в здравеопазването? Предлагате двама човека допълнително от държавната квота, при положение че от Вашия екип, от Вашия политически кабинет вече квотата е изчерпана. Можете спокойно да се обърнете към лидера на Вашата партия, той да се обърне към министър Лукарски по изпитаната схема и накрая да го отнесе секретарката, както се казва в такива случаи. Само че Реформаторският блок няма да бъде изкушен от това да предложи свои кандидатури в Надзорния съвет. И Вие знаете защо. Защото за участие там няма заплащане, уважаеми господин Министър! На следващо място, искам да Ви кажа само две числа. Средномесечно осигурените лица плащат по 46,40 лв. – тези, които са активната част от българското население, или годишно 557,29 лв., а държавата плаща средномесечно 20,22 лв. или годишно 242,66 лв. На този фон, при положение че натоварвате активната част от населението, работещите хора, изведнъж предлагате държавата, която плаща близо три пъти по-малко отколкото осигурените лица, да участва в управлението на Надзора с двама човека повече, да поема отговорност. Ще видим каква ще бъде отговорността в края на годината. И нещо друго, уважаеми господин Министър. В случая става въпрос за драстично нарушение на солидарността. Това е съкрушителен удар срещу солидарността, защото активните български граждани губят интерес да се осигуряват в задължителното здравно осигуряване. Губят и доверието от това, че държавата плаща по-малко, а участва с повече хора в Надзора. Разбирате прекрасно за какво става въпрос. Нещо повече. Представителите на Вашата парламентарна група с основание много често говорят за възстановяване на справедливост. Уважаеми господин Министър, в предложението, което правите, Вие всъщност накърнявате усещането за справедливост. Какво имам предвид? Плащат малка част от хората. Те не са представени в Надзора на Касата. Естествено е, че ще имат основание да загубят доверие в системата. Още няколко думи. Много неща бяха казани за основния и допълнителния пакет. Вие ще останете в историята, господин Министър, като министърът, който е въвел официално доплащането и листата на чакащите. Много често говорите за критерии, използвате често израза: „ясни критерии, правила, процедури”. Кажете ми кои са ясните критерии да влезеш в листата на чакащите?! Основният пакет е създаден с презумпцията зад всеки болен да стоят здравните осигуровки на всички български граждани. Това е смисълът на солидарния модел. С това предложение за разбиване на основния пакет Вие, макар и привидно да преследвате здравни цели, защото да преследвате такива цели е правилна политика, разбивате солидарността и създавате страшно много въпроси. Кои ще влязат в листата на чакащите? Това ще бъде определено с наредби. Кой знае към днешна дата как ще изглежда този основен пакет, за който Вие говорите? И можете ли да ни кажете само с едно изречение – дали този допълнителен пакет е част от задължителното здравно осигуряване или е вън от него? Ако е вън от него, кой ще плаща? Ще плащат осигурените български граждани, ще плащат застрахователните фондове. Но ако сложим в един кюп от основния пакет осигурени по силата на осигурителното законодателство, където се плаща за осигурителни рискове, и застрахователи, които плащат за щета, какво ще излезе от този механизъм? Какъв ще бъде този неясен за европейската практика абсурд?! Затова, господин Министър, молбата ми е да помислите сериозно как трябва да изглеждат тези пакети, за да могат да бъдат изпълними Вашите предложения. И още нещо. Къде са гаранциите, че тези, които влизат в основния пакет – социално значимите заболявания, детското и майчиното здравеопазване, за тях ще бъде гарантирано финансирането при този бюджет на Здравната каса?! Вие сте в условия на заварен бюджет. Ще увеличавате цените на клиничните пътеки? Откъде ще икономисате финансов ресурс? Това се въпроси, които чакат своите отговори и Вие знаете, че това са не въпроси адхок, не са въпроси за заяждане, а по моему поне са сериозни въпроси. Няколко думи по отношение на мерките за увеличаване на събираемостта, и с това приключвам. Това, което предлагате, господин Министър, е съкрушителен удар върху фигурата на погасителната давност на публичните задължения. Нали знаете, че има ДОПК, нали знаете, че има погасителна давност?! Как така се случва това, което предлагате? Впрочем тук възниква един много сериозен въпрос – Вие сте за това по-голямата част от българските граждани да се осигуряват, или сте за нещо друго? Категорично заявявам, че ние сме за това обхватът на българските граждани да бъде по-голям. Вие като представител на дясна политическа сила вместо това предлагате тези по моему екзалтични мерки, а трябваше да предложите нещо друго. Трябваше да проведете сериозен разговор с шефа на Националната агенция за приходите. Трябваше да проведете сериозен разговор с министъра на труда и социалната политика, защото близо 100 хиляди са българските граждани, които са трайно безработни с регистрация над една година. Близо 200 хиляди са безработните, които са с регистрация над две години. Тоест близо 350 хил. човека са тези, които искат, но не могат да се осигуряват. Това е сериозната дискусия. Трябваше да говорите и с шефа на НАП как да подобрите събираемостта. Трябваше да поговорите с шефа на НАП как 254 хиляди български граждани по тяхна информация, които могат да се осигуряват, но заради липса на доверие не го правят. Всички тези въпроси чакат своя отговор, уважаеми господин Министър. И те не могат да бъдат компенсирани с поведението, което Вие имате в публичните изяви. Нямате нужда от артистичност, от емоционалност. Имате нужда от това да предложите управленски решения. За съжаление това, което предлагате, не са управленски решения, а по-скоро популизъм, който няма как да бъде подкрепен от Движението за права и свободи.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, благодаря за много стойностните неща, които от името на Министерския съвет като вносител слушам и водя бележки. Разбира се, за всяко едно от съвсем основателните притеснения или желания за подобряване на текстовете в закона – затова съществува парламентарната процедура между първо и второ четене, за да могат те да бъдат изчистени. Накратко ще кажа няколко неща по принцип и след това ще отговоря на част от натрупалите се неща. С промените в Закона за здравното осигуряване ние правим основно следните неща. Първо, изчистваме източниците на финансиране в системата. С конфигурирането на основния и допълнителния пакет и допълването им от спешния пакет ангажиментите са ясни: ангажиментите на държавата – към спешния пакет, ангажиментите на задължителното здравно осигуряване – към основния пакет и с иск към допълнителния, и все по-нарастващата във времето възможност, надявам се, доброволното здравно застраховане да навлиза с реална причина ние да го търсим, а то да предлага на нас като граждани гъвкави пакети. Това е единият от стълбовете – ясни източници на финансиране. Ясно е какъв тип финансиране за какво отговаря. Втората промяна, която частично в този Закон започва и в законите, които в момента носят своята подготовка, съответно за лечебните заведения и за здравето, ще бъде допълнена. Това е отговорът на въпроса защо се изхарчват парите по тези предварително вече ясно фиксирани направления. Тоест старата идея, която, надявам се, всички споделяте – да започнем да плащаме за резултат и да престанем да плащаме за дейност. Това е свързано с, отново повтарям, наистина ясен подзаконов нормативен акт, регламентиращ, първо, критериите за качество, заради които Касата от името на мен, като здравно осигурен, оценява дейността на лечебното заведение и, второ –ясни критерии за удовлетвореността на пациентите. Бързам да отворя скоба и да кажа, че ние не откриваме топлата вода. Това не съм го измислил аз, не го е измислил екипът ми, не го е измислило мнозинството. Такива критерии за качество и удовлетвореност – ясни, разписани в конкретни таблици, съществуват във всяка една от добрите европейски държави. Втората група проблеми, на които търсим решение през промените в Закона, е различният подход към начина, по който се случва регулацията и начинът на заплащане от публични фондове на лекарствата. Предвиждаме ред текстове – това също не е застинала материя и може да търпи подобрение между първо и второ четене – които, първо, дават гаранция за това, че лекарствените средства, които заплащаме през нашите здравноосигурителни вноски, ще може да се случи само тогава, когато има гарантираната им ефективност. Изследването на здравните технологии, което е дълъг и сериозен научен процес, е нещо много по-различно от всичко, което досега българската държава е правила и което прави всяка уважаваща себе си европейска държава – да докаже наистина ефективността спрямо цената на този медикамент и чак след това да подлежи на включване в плащане от публични фондове. Ако някой спори с това, наистина означава да спори с цялата европейска практика. На трето място, отново връщаме и усъвършенстваме механизми, които са доказани в практиката като добри. Противно на това какво някои от Вас мислят за мен, аз търся разговори и консенсус и със съсловни организации, и с фармацевтична индустрия, и с неправителствени организации. Тоест договорното начало, арбитражът, всички тези стъпки са важни наистина, за да може всички участници, всички носители на мнения в тази система да застанат зад консенсус, както се случи, между другото, за първи път от много години, тази година. За първи път беше извървян целият път и съсловните организации застанаха не просто зад рамковия договор, а зад методиката за цените и зад механизмите, записани вътре, за спазване на бюджетния контрол. Не помня кога това нещо се е случило преди това и ако сте честни, ще го отдадете като заслуга на това мнозинство и на тази политическа воля това да се случи. Конкретно. Първо, искам да благодаря на господин Райнов. Той каза – записах си го, много писах, докато говореха дамите и господа народни представители. Той каза: „Това, което се предлага от Министерския съвет, е генерална промяна на осигурителния модел”. Много моля това да бъде запомнено от всеки един, който живее и продължава да живее с опорната точка, че правителството не предлага промени и не предлага реформи. Защото когато това е констатирано от опозицията, очевидно е така.

Страхотен аргумент!

Моля? Не чух.

Базовият и допълнителният пакет и по какъв начин това щяло да увреди интересите на пациентите. Това твърдение е или абсолютно невярно, тоест лъжовно, или означава неразбиране на това какво всъщност се случва с българските пациенти сега. Нямам представа. Може би наистина нямате представа, дами и господа народни представители от опозицията, по какъв начин се осъществява лечението на българските граждани. То в момента не е гарантирано, въпреки че в Закона Вие сте записали, че Касата го гарантира. Не е и безплатно, въпреки че Вие сте записали в Закона, че е безплатно. Казвате, че разделянето на базов и допълнителен пакет ще направи здравеопазване за бедни и богати. Точно обратното – вкарването на базов и допълнителен пакет всъщност изравнява достъпа, независимо от социалния статус на всеки здравноосигурен български гражданин до възможност за качествено и пълноценно лечение срещу масовите, социално значимите заболявания – това, което в момента не е факт. Не е факт! Ако отидете в българска болница – не знам дали ходите и къде се лекувате – Вие ще видите наистина опашки от чакащи за важни, животозастрашаващи, социалнозначими заболявания. С формирането на базовия пакет при остойностяването на дейностите в него, разширяването на лимитите му ние ще гарантираме за здравноосигурените български граждани възможността за адекватно, пълноценно и безплатно лечение за всяка една група от тези заболявания, които водят до лошите социално-демографски показатели. Всичко друго е или неразбиране на действителността, или наистина грозно. Листите на чакащите, с които аз съм щял да се прочуя като въвеждащ ги. Миналата седмица имах възможността да кажа, че листите на чакащите са част от нормативните документи на Република България от 2005 г.

От 2007 г.

Моля? 2005-а!

Хайде през 2006 г.

Добре, нека да е 2006 г. Общо взето за един и същи политически период става въпрос, ако трябва да спорим за това. Така или иначе, те са част. Всяка една българска болница и в момента по Наредбата за достъпа има задължението да изработи своите критерии и механизми за формиране на листа на чакащите.

Те не са разписани в Закона.

Тоест Вие отричате в момента, че това е факт от 2005 г. Това е нормативен акт, Вие сте информиран човек, няма да спорите за това. Тоест това нещо вече е въведено. Това, което правим с формирането на базовия пакет, отново казвам: премахваме възможността срещу масови и социалнозначими заболявания да се формират листи на чакащите, както е сега. Знаете ли какво количество хора чакат за онкологична помощ? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Знаете ли, госпожо Манолова, какво количество хора чакат за онкологична помощ в момента? Не знаете, нали?! Аз знам! Затова ще променим това.

Вие спекулирате.

Не, аз не спекулирам, аз говоря с факти. Спекулират тези, които казват, че в момента за българските граждани всичко е безплатно, защото така пише в Закона. Излезте на улицата и ги попитайте дали им е безплатно. Отново повтарям: това, което правим, е наистина да осигурим възможността срещу масовите заболявания всеки български гражданин да има адекватно и модерно лечение, без да чака. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Госпожо Манолова, аз наистина не мога да отговоря на всичко, което Ви вълнува в този живот, но ще опитам. (Реплики.)

Извинете госпожо Председател, може би аз съм виновен. На въпроса: кой плаща – дали вноската на държавата била адекватна? Това било несправедливо. Напротив, изискването на разширяването на базата на плащащите, разбира се, и през последици за тези, които не плащат, е всъщност справедливостта. Защото да кажете, че държавата трябва да продължава да плаща за някой много повече, означава да товарите отново тези милион или милион и половина български граждани, доктор Адемов, които, първо, си плащат осигуровките, второ, си плащат данъците и през техните данъци държавата финансира определени социални групи. Това не е честно, нали така?! Защото държавата не ги намира тези пари някъде, държавата ги взема от моите данъци отново. Тоест ангажиментът на държавата е ясен. В този Закон за първи път е разписан ясен ангажимент за увеличаване ангажимента на държавата към здравноосигурителни вноски на лицата, които гарантират своя здравноосигурителен статус през държавата, разписани в Закона.

Дай тогава държавата нищо да не прави.

Вижте, ние можем да профанизираме, разбира се, този разговор, но Вие знаете, че аз съм прав. Когато казвате „държавата”, Вие имате предвид данъците на хората. И нека да не правим тази спекулация. Тоест целта на това нещо е разширяване общо на базата на плащане. В тази връзка на база на абсолютно обективните въпроси, които д-р Адемов зададе. Това, което правим в момента. НАП е в процес на изработване на активен регистър по ЕГН, който активно ще уведомява всеки един български гражданин на месечна база за непостъпила на негово име здравноосигурителна вноска. Целта на тази реформа в начина, по който се случва внасянето на здравната осигуровка, е да престанем да говорим дали са 200, 400 или 600 хиляди. Имахме спор и с НАП за това що за литература е да наречеш 200 хиляди обезкуражени, а още 200 хиляди трайно обезкуражени.

Това е статистика.

Това е литература, господин Адемов, и Вие го знаете. Трайно обезкуражени и обезкуражени не е статистика, а е емоционално състояние. Статистика означава следното: да направиш механизми и това правим, през които всеки един български гражданин да има модела, своя канал, през който придобива здравноосигурителния си статус. Има различни групи, ще се спра подробно, защото това е важно и е спекулация от гледна точка на целите на закона. Има една група от около 130 хиляди души, които са млади деца, които между завършване на училище, когато са здравноосигурени и започване на студентския им живот преминават няколко месеца в подготовка, в изпити. В рамките на това те губят своя здравноосигурителен статус. Тази група не се осигурява през техните родители най-вече поради неинформираност. Предвидили сме една масирана информационна кампания в училищата, за да може това да спре. След това за всеки един български гражданин, не забравяйте какво огромно количество по социални индикации по същество държавата покрива като осигуровки за хората. За всеки един български гражданин, който не попада в социалните мрежи на държавата като здравноосигурен, но счита, че има такъв статут, предвиждаме и разработваме компилация от няколко - Вие бяхте социален министър - и сега съществуващи документа на социалното министерство с ясни критерии за това какво означава социално слаб, вътре в него и всеки един български гражданин, който не може, счита, че не може да плаща здравната си осигуровка по социални причини, ще предяви, активно обаче, от негово име в местното АСП желание за индивидуална социална анкета, тя ще бъде проведена, и ако се окаже наистина такъв статус, държавата ще поеме ангажимент да го осигурява. Това е начин социално слабите да могат да бъдат върнати вътре в системата, да могат да бъдат контролирани.

То и сега има такава процедура.

Не, сега има процедура, в която при настъпило страдание, доктор Адемов, социалните плащат конкретния резултат от лечението. Съвсем различно е.

Говоря за социалната анкета.

Искате да кажете, че държавата осигурява в момента през активна процедура на анкетиране ли? Не, нали? И аз така мисля. Но ще започне да го прави и това е решението за социално слабите. Иначе за въпроса за давността и това какво предвижда предложеният от Министерския съвет проект във връзка с това колко, как и по какъв начин се възстановява здравноосигурителния статус на гражданите. Има достатъчно ясна юридическа обосновка, съставена от юристите на няколко министерства, на базата на която ние ясно казваме, че и досега има прецеденти. Първо в Конституцията е ясно казано, че всеки един български гражданин има право на здравна помощ и на лечение, уредено в специален закон. Специален закон е именно законът, чиито поправки разглеждате днес. Тоест начинът, по който това се случва, не противоречи на Конституцията, защото там е казано, че тези отношения се уреждат в този специален закон. В Закона за задълженията има давностен срок от 3 години. В ДОПК, който е специален спрямо Закона за задълженията закон, има давностен срок от 5 години. Тоест по тази логика за специалния закон ЗЗО може да бъде предвиден и друг срок. Но ние не казваме, че данъчните или НАП ще търсят активно от Вас, доктор Адемов, ако това е вашият случай, наказателно здравните Ви вноски повече от 5 години назад. Ние просто казваме, че ако след 1 януари 2016 г. Вие продължите поради някаква причина, тоест неподал заявление при социалните за изследване на индивидуален здравен статус и доказване на социална слабост, невъзстановил социалнодължимите здравни вноски, при положение че сте имал тази възможност, казваме, че Вие трябва да бъдете така добър, ако искате да влезете в лечебно заведение като здравноосигурен, да платите вноските си назад от момента на възникване на здравноосигурителните задължения в държавата, доброволно. Бъдете така добър. Ако не, търсете своя собствен път в живота, защото солидарността означава следното. Ако аз и Вие плащаме 15 години, ние или сме идиоти или искаме същото от всички други. Ако Вие противоречите на това, Вие карате мен да се съмнявам в това има ли смисъл да продължавам да плащам здравни осигуровки. Красиво е да се говори как товарим някакви хора, само че всъщност тези хора товарят нас, плащащите и системата, и дават невъзможност на системата да лекува качествено. С колкото по-малко пари работи системата, толкова съответно лечението е по-компрометирано. Така че аз моля да не бъде отправян лош сигнал от тази зала, че това нещо може да продължава, защото когато излезе на сайта на Министерството законът, слушах включително присъстващи тук народни представители, ясен сигнал към обществото: спокойно, това няма да стане, ние знаем юридически начин, по който няма да Ви накарат да плащате здравни вноски. Това за мен е лош сигнал. И моля да не го правите!

Не е така.

Добре, хората са го чули така, уверявам Ви. Освен това ние даваме шестмесечен минимум, според мен той при второ четене трябва да се промени до края на 2016 г., възможност на всеки един гражданин по сега действащите, преди евентуалното приемане на промените в Закона начини, тоест с вноски най-много до 3 години назад, ако случайно е решил никога да не плаща здравни вноски, да възстанови своите здравноосигурителни права. Но ако след 1 януари 2016 г. той влезе в тази клауза, наистина нека бъде така добър да бъде адекватен на това, което аз и всеки Вие и всеки един законопослушен български гражданин е правил чинно в годините. По въпроса за надзора на Касата. Странно е, че много, изключително голям шум се вдигна около това. Касата следно е вторият разпределител на публични средства, от над 3 млрд. годишно. Вие гласувате в тази зала политики в здравеопазването, считате, че те са правилните политики. Приели сте, че те са такива. За да може тези Ваши политики – Ваши политики, които Вие сте гласували, да бъдат приведени в действие, навсякъде в тази система, от политическата отговорност в Министерството, през административната субординация в болниците и през финансовия механизъм на Касата, Вие трябва да имате гаранцията, че тези политики се провеждат, а не се провеждат различни от гласуваните в парламентарната република, в парламента политики в здравеопазването. За тази цел в рамките на надзора на Касата е нужно повишено ниво на отговорност. Защото би ли ми припомнил някой миналата година при проведените неколкократни актуализации на бюджета на Касата, някой от партньорите вътре в Надзорния съвет, носеше ли отговорност? Някой потърси ли отговорност било от пациентска организация, било от синдикат, било от работодателска организация за двукратното избушване миналата година на бюджета на Касата? Не. Всички Вие потърсихте от държавата и тя плати това нещо. Ако държавата е тази, която носи отговорността, нека тя да може да има възможността да провежда определени решения, пак казвам, произтичащи от политиката, която Вие тук, в тази зала сте гласували. Непромяната на управлението на Касата, което някак си е фиксирано като много основен проблем в този закон, всъщност на мен ми казва следното. Че Вие сте доволни от начина, по който Касата се управлява към момента. Това означава, че сте доволни от липсата на абсолютно всякаква прозрачност при начина на изразходване на средства. Това означава, че сте доволни от това, че този орган – Надзорен съвет и оперативно ръководство на Касата си позволяват всяка година да бламират основния закона на държавата – Закона за бюджета.

Не е така. Това, което говорите, не са правомощията.

Считате, че правомощията на надзора не са да гарантира бюджета на Касата ли?

Те са разписани в Закона.

Надзорът на Касата няма отношение спрямо бюджета на Касата, това ли ми казвате?

Към бюджета на Касата има отношение парламентът.

Към гласувания бюджет на Касата и спазването му отговорност имат ръководните органи на касата, нали така, доктор Адемов? Ако Вие сте доволен от начина, по който това се е случвало досега, мисля, че сте един от малкото. Затова там е нужна промяна. Нужна е висока степен на отговорност, нужно е държавата да може да гарантира, че определена политика ще бъде провеждана през финансовите лостове, които има Касата. Още много може да се говори по промените в закона между първо и второ четене. Тук, а и в Комисията, чух много разумни неща, свързани с изчистване на процеса на арбитража и с допълване на определени клаузи в договорното начало. Предполагам, че има и други неща, по които бихме могли да говорим. Наистина моля на философско ниво да подкрепите този закон на първо четене, защото, както каза опозицията: „Това създава генерална промяна в начина на здравно осигуряване”. Нали така, д-р Райнов?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз ще се опитам да се включа в тези 4 минути. Хората, които се изказаха преди мен, са предимно членове на Комисията по здравеопазване. Много от тези дебати се водиха именно в тази Комисия и на голяма част от тях присъствахте и Вие, уважаеми господин Министър, но все пак искам да обърна внимание на някои важни акценти, защото това е важно да се знае. Всъщност около какво се водиха дебатите? Те не се водиха, и Вие много правилно отбелязахте, господин Министър, като краен резултат качество на здравната услуга или целта пациентът да бъде излекуван бързо и цялостно, повечето дебати се водиха около това как едни пари да бъдат усвоени. Нещо, което Патриотичният фронт не може да одобри по никакъв начин и никога няма да бъде съгласен. Нееднократно в тази зала от Патриотичния фронт сме заявявали, че е крайно време да се сложи край на тази порочна практика количество дейности за сметка на качество. Всъщност какви са резултатите днес в сферата на здравеопазване, която се е превърнала в сфера на не-здравеопазване. За последните 20 години България се превърна в най-болната нация в Европа. Нещо повече, ние се превърнахме в страна на първо място по болни деца на възраст между 12- и 16-годишна възраст. Само преди няколко дни Ви цитирах официалната статистика на Световната здравна организация. Аз дори недоумявам, че тук лекари се изказваха по една философия, която по никакъв начин човек, ангажиран в тази дейност, не би следвало даже да коментира. Господин Адемов, аз ценя Вашето мнение, но Вие днес казахте, че зад всеки българин стоят осигуровките на всички останали българи. Повярвайте, аз не желая моите осигуровки да стоят зад лица, които целенасочено, умишлено не участват в тази система. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Аз не съм убеден, че има такива хора, които ще подкрепят такава идея. Нека да не опорочаваме и да не продължаваме тази порочна практика на солидарен модел, който видите ли, да довежда в един момент до състояние, когато българското общество трябва да събира пари чрез дарение, за да изпратим поредното дете на лечение в чужбина. Това е лоша практика и именно чрез този закон се търсят мерки за нейното ограничаване. Нещо повече, чух много колеги да се изказват тук, но, след като всички Вие, колеги, пак казвам – повечето от Вас лекари, сте толкова загрижени, бих Ви попитал: а къде се лекувате самите Вие? Къде се лекувате Вие самите?! Аз си направих една моя скромна справка и се оказа, че голяма част от тук – радетелите на развитието на българското здравеопазване, по някаква случайност винаги предпочитат да отидат да се лекуват в чужбина, което е показателно, уважаеми господин Министър, че сте на много прав път, че качеството на здравеопазване е паднало под всякакво ниво.

Дайте пример.

Няма как да дам пример, защото ще наруша закона и ще трябва да изнеса...

Кой закон?

...факти за здравен статус на лице, което е забранено от закона, иначе с голямо удоволствие бих посочил. Ще спра дотук. Ще продължа по-нататък с изказването си. Много хора се изказаха тук за контрола върху изразходването на средствата от Здравноосигурителната каса. Пак ще повторя – само преди три месеца предишната шефка на тази Каса, пред една огромна част от народните представители в Бюджетната комисия, в прав текст заяви, че Касата и управлението на средствата в тази Каса се извършва без никакъв контрол. Питам аз: това ли трябва да стимулираме? Да продължават 3 милиарда да се харчат без контрол! (Реплика от ДПС.) Не, естествено, че не! Само че аз не чух нито един аргумент в тази посока освен, че видите ли, държавата щяла да вземе да национализира едва ли не Здравноосигурителната каса. Ама същата тази държава всяка година през механизмите за актуализация на бюджета на Касата внася по 400 – 500 милиона. Тези 400 – 500 милиона не излизат от джобовете на здравно неосигурените, а излизат точно от джобовете на здравноосигурените, иначе казано – отговорните граждани. Е, ние трябва ли да защитим тези отговорни граждани? Или да продължим това безотговорно харчене на средства? Естествено, че не трябва. Пак казвам, Патриотичният фронт ще подкрепи този Законопроект. Естествено, ние ще си направим труда и усилията да го огледаме още веднъж и ако се налагат някакви по-прагматични решения, ще ги внесем между първо и второ четене, но философията на този Законопроект е правилна. Само искам да довърша. Години наред ние говорим за дефицити както в Здравноосигурителната каса, така и в НОИ. За първи път обаче едно министерство поема реална мярка – така ще се изразя, за повишаване на събираемостта и за връщане на голяма част от хората към техните здравноосигурителни права. Днес говорим и тече инициатива за създаване на временна комисия, която да установи задлъжнялостта на голяма част от болниците, само че никой не си задава въпроса: а всъщност как така всяка година огромна част от болниците все повече и повече задлъжняват? Каква е основната причина? Тя е ясна! Основната причина е, че голяма част от тези дейности са извършвани върху пациенти, които не са здравно осигурени, и ние всички останали трябва да плащаме. Естествено, има и много други причини. Една от тези причини, нееднократно съм я споменавал, е източване на Здравноосигурителната каса, но именно тук, в този закон се предлагат мерки за спирането на източването. Знам, че на много лекари този термин „източване на Касата” не им е приятен, но той е факт.

Един пример кажи.

И той е един от елементите за недоверие към здравноосигурителната система. Пак казвам, ние ще подкрепим на първо четене този Законопроект с намерението да го прегледаме внимателно и ако трябва да има допълнителни предложения между първо и второ четене, ще ги направим. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)