ЯВОР НОТЕВ (Атака)1170 думи
Благодаря за дадената възможност, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, ще започна може би малко наивно за изказване от тази трибуна, но не е честно това предложение да бъде внесено в пленарната зала по този ред, по който беше внесено днес –да бъде разгледано в този порядък след критиките, след оценките, които се чуха и по време на обсъждането му в Правната комисия на Народното събрание, и по отношение на отзивите, които се чуха в професионалните общности, а пък и в медиите за това, което се опитват да направят вносителите. Но това оставям настрана. Вероятно това не е аргумент, който ще свали точката от дневния ред.
Не е честно обаче и в още един аспект. Той беше споменат и се чувства, витае във въздуха. Не е честно, защото тук се поставя една конкретна цел, която дава основание Законът за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс да бъде определен като извънреден.
Що се отнася до тези, които критикуват правно-техническите му несъвършенства, те оставят вносителите на риска да бъдат обвинени, че са лица и субекти, които се опитват да скрият истината за КТБ. Точно заради насочената ясна цел и точно защото се говори, че този закон ще бъде панацея оттук нататък държавата да бъде управлявана почтено, коректно, законосъобразно с помощта и действията на прокуратурата, извинете, но съм скептик по отношение на това.
Искаме да възстановим правомощия на прокуратурата, отнети коя година? Чу се няколко пъти вече – 1997. Припомням, 1997 г.!Сега сме месец април 2015 г. Давате ли си сметка за какво говорим? Какви са тези исторически справки и въжделения да върнем времето назад? Ами през това време, във форматите на различни народни събрания, Парламентарната група на „Атака” внесе предложения за възстановяване на тези правомощия на прокуратурата, за реални лостове, с които да се спрат сделки, които ощетиха интереса на държавата, на българските граждани и чиято цена сега плащаме.
Да, но тогава всички бяха на мнение, че прокуратурата няма място по този ред и по този начин, че инструментариумът, предложен от действащото законодателство, е достатъчен да отговори на нейната конституционна позиция и задължение да брани държавния интерес. От думите на главни прокурори, междувременно сменили мандата и като личности, разбира се, различни, чувахме едно и също – че в България прокуратурата е претоварена с очаквания, че думите прокуратурата да бъде сезирана и да се самосезира вече станаха шаблони, които чуваме ежедневно от медиите и при цялата тази атмосфера, разбира се, подобни предложения не вървяха, звучаха екзотично и се отхвърляха с мнозинство в зависимост от това кой управлява – без значение, в крайна сметка, за крайния резултат от гласуването, но предложенията на „Атака” не бяха приети.
Сега говорим за това, че КТБ е поводът да се реши една криза. Тогава, позволете ми да споделя усещането си, че предложенията са израз първо на гузна съвест, защото който не е за решаването на тази криза по предложения начин, който пък от своя страна се явява едно правно недоносче, той е лошият, той може би не иска да подкрепи решаването на въпроси от съществен интерес.
Но позволете ми и още едно подозрение и съмнение: ако някой внесе и прокара този законопроект, той вероятно се надява да оглави възможността да се работи по този проблем и съответно да бъде освен пръв борец за справедливост и за държавен интерес, до известна степен по-информиран и ръководещ и направляващ процесите, които ще трябва да текат в тази процедура.
Е, тогава за мен става ясно бързината и това съгласие, което ще наблюдаваме преди малко при гласуването между големите парламентарни групи. Може би надпреварата върви с крайната цел всяка от тях да се окаже на подобна по-благоприятна позиция.
Но като заявявам, че споделям всички критики от правно естество, които бяха заявени тук напълно, защото те са напълно основателни, предупреждавам, че сме на път да приемем закон, който наистина е недоразумение и недоработен текст, недостоен за обсъждането му в пленарната зала. Така не може да се внася законопроект, особено след предупреждението, което е настъпило за него. Не може да се уповаваме на предложение между първо и второ четене, защото това обезсмисля първото четене на законопроекта, което пък е задължение на парламента.
Какво правим тук? Получаваме някакви обещания, неясни по съдържание и по насока, само да дадем ход на последващите стъпки от процедурата. Така или иначе, не е възможно да се подкрепи текст, който предлага прокурорът да се включва в процеси, в които не е участвал в първа инстанция. Не е възможно без ясна конкретизация на неговите критерии, по които ще определи интереса на държавата, на общините и гражданите, да му дадем инструмент в ръцете да обръща хода на процеса, съответно да влияе върху резултата. Забележете текста, който беше споменат, но не беше докрай изяснен пред Вас – съдът уведомява прокурора тогава, когато намери за необходимо и го вика в залата. Съдът вика в залата прокурора. Извинете, има принципи на гражданския процес, има принципи изобщо в правото, съдът е непредубеден, съдът е обективен, но съдът вика прокурора. Ами хайде съдът за извика и органите на МВР, за да може да повлияе на едната или на другата страна и да помогне по разни други начини. Недейте!
Това не може да бъде текст от закон, от кодекс, и кодекс, който урежда равнопоставени отношения в гражданския процес.
Няма да се спирам, за да не обидя институцията прокуратура, върху спецификата на гражданските и търговските дела. Казвам го от първо лице, единствено число. Имам специализация в друга област на правото и Ви уверявам, че материята е достатъчно тежка, за да бъде по силите на прокурор, който цял живот се е занимавал професионално ангажиран със съвсем други производства. Да се остави управлението на тази дейност в ръцете на прокурора и по негова преценка, е наистина безотговорно. Това, разбира се, е в допълнение на останалите правно-технически несъвършенства на внесения законопроект. Той не е готов за зала, той не следва да бъде подкрепен на първо четене и ние няма как да направим това.
Впрочем, връщайки се към първите си думи, които споделих с Вас, първите опасения и малко спомени за времето, през което прокурорът наистина не беше в състояние да реагира по-остро на пладнешкия грабеж, в резултат на който българският народ, българският гражданин обедня до степента на днешното си мизерно съществуване и битие, в „Атака” ще обмислим възможността, ако, както очевидно ще се случи, този закон бъде приет на първо четене, между двете четения да внесем предложения за допълване на този законопроект в тези части, които във времето бяха отхвърлени като идея за възможност за ревизия на сделките, които имам предвид, когато говоря за грабежа, и тези наши идеи ще бъдат обсъдени в тази зала вече като предложения, внесени между първо и второ четене. Тогава очевидно по-ясен, по-отчетлив ще бъде критерият за тези, които милеят за държавния интерес, за интереса на гражданите, за имуществото, което беше откраднато и заграбено и от което не всичко, но малко поне може да се върне, а друго може да се предпази. Това виждаме като единствена възможност да използваме процедурата, в която сме въвлечени като депутати от сегашния състав на парламента, по начин, който, разбира се, не споделяме и оценяваме като нечестен, непочтен, на ръба на парламентарните правила. Благодаря Ви за вниманието.