9 април 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя съвсем накратко предложените от мен кандидатури за заместник председатели на Сметната палата на Република България и предложените от Института на дипломираните експерт счетоводители кандидатура за член на Сметната палата и от Института на вътрешните одитори – също кандидатура за член на Сметната палата на Република България. Ще започна представянето с госпожа Горица Грънчарова Пожарева. Тя е завършила Стопанската академия „Димитър Ценов” в Свищов, специалност „Счетоводство и контрол”. Започва работа като счетоводител в ДЗИ – Разлог, през 1989 г. Преди да бъде избрана за член на Сметната палата през 2005 г., има богат опит и дълга кариера в банковия и финансовия сектор. На 13 април 2005 г. е избрана за член на Сметната палата, каквато е до 26 януари 2011 г. Ръководила е отделение на Сметната палата, което е извършило одити на Министерството на околната среда и водите, Националния статистически институт и Комисията за защита на личните данни. От април 2011 г. до юни 2014 г. е член на Констативния съвет на Сметната палата. На 11 юни 2014 г. отново е избрана за член на Сметната палата на Република България, където ръководи одитно отделение с обхват Народно събрание, Администрация на президента и Министерски съвет. Следващата кандидатура за заместник-председател е на господин Тошко Тодоров. Той също е завършил Стопанската академия „Димитър Ценов” – Свищов. Започва работа като счетоводител, но след това придобива богат професионален опит на различни нива в данъчната администрация. През периода 1992 – 1999 г. е последователно данъчен и главен данъчен инспектор, главен данъчен експерт, началник служба „Събиране”, началник на Териториално управление на данъчната администрация – Добрич, а от 2000 до 2005 г. – директор на Териториална данъчна дирекция – Добрич. От януари до юни 2006 г. е заместник директор на „Обжалване и управление на изпълнението” в Данъчна служба – Варна, а след това до 2008 г. е главен експерт в същата структура на Централното управление на НАП – град София. От август 2009 до май 2012 г. е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. От август 2012 г. до юли 2013 г. е оперативен помощник на главния секретар на МВР, след което работи в частния сектор. Господин Емил Евлогиев е предложен за член на Сметната палата. Същият е завършил ВИИ „Карл Маркс”, магистър по икономика. Извървял е целият път от редови счетоводител през заместник-главен до главен счетоводител на производствено предприятие. От 20 години е дипломиран експерт счетоводител и регистриран одитор. От септември 2002 г. е заместник-председател на Контролния съвет на ИДЕС, а от 2005 г. е председател на Контролния съвет на Института на дипломираните експерт счетоводители. През април 2011 г. става заместник-председател на Управителния съвет на ИДЕС, като през април 2014 г. е преизбран за втори мандат. Професор Георги Иванов е завършил Стопанската академия „Димитър Ценов” – град Свищов, специалност „счетоводна отчетност и вътрешен контрол”. Професор е по икономика. Цялата му кариера преминава в Академията. От 2004 до 2007 г. е председател на Контролния й съвет, а от 2007 до 2011 г. е директор на Центъра за качество на обучението. От 1988 г. до момента е преподавател, като от 2011 г. е ръководител на катедра „Контрол и анализ на стопанската дейност” в Академията. Член е на Международния институт на вътрешните одитори. Уважаеми дами и господа народни представители, в заключение, считам, че предложените от мен кандидатури за заместник-председатели на Сметната палата и за членове на Сметната палата са безспорни специалисти с безспорна публична репутация. Ако те бъдат избрани от Вас, аз ще бъда удовлетворен. Уверявам Ви, че ще можем да работим с тях в екип за подобряване ефективността на Сметната палата и за просперитета на Република България. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги от ГЕРБ, няма да повтарям аргументите против начина, по който се избира Сметната палата, тъй като вече имах възможността да го обясня няколко пъти. Предполагам, че колегата от Русе вече го е разбрал. (Оживление в ГЕРБ.) Няма да споменавам и аргументите, че смяната на състава на Сметната палата е чисто политическо упражнение, за да бъде подчинен този орган на новото парламентарно мнозинство. Ще изкажа няколко съображения за начина, по който са избрани кандидатите. За двамата заместник-председатели няма какво да се коментира. Там поне работата е ясна. Единият е предложен от Патриотичния фронт, другият е предложен от ГЕРБ. Ясно е, че това са политически предложения. По отношение на двамата кандидати, предложени от уж неправителствени организации, искам да споделя няколко думи по самата процедура за техните номинации и избор за онези народни представители, които искат да чуят моите аргументи. Достатъчно занимавах аудиторията с начина, по който Институтът за вътрешните одитори е направил своите процедурни правила – за това, че кандидатите трябва да са плащали членски внос, да подпишат декларация за лоялност с неправителствената организация. Няма да издребнявам да питам кандидата на тази организация дали ще спазва това споразумение или правомощията си на член на Сметната палата, нито кандидата на Института на дипломираните експерт счетоводители коя от двете клетви, които полага, ще спазва – тази като член на Сметната палата или тази като член на неправителствената организация. Искам да попитам и искам да Ви обърна внимание на начина, по който е избран единият член на Сметната палата, предложен от председателя на Сметната палата – нещо, което след малко Вие ще гласувате. Забележете, че за тази публична и уж прозрачна процедура, в която трябваше да вземат участие народните представители, включително да бъде избрана с голямо мнозинство, на практика изборът се е състоял сред членовете на управителните съвети на двете организации. Хората, които днес ще изберем, са посочени и избрани реално и формално от пет души. Разполагам с официален отговор на едната организация – Института на дипломираните експерт счетоводители, за техни членове, за начина, по който са избрали техният кандидат. Изключително любопитно – от Управителен съвет от 9 души, които са имали право да изберат този кандидат, който изборно сега Вие ще потвърдите, на въпросното заседание, на което е проведено изслушването и гласуването, са присъствали пет от членовете на Управителния съвет. Оставям настрана факта, че Управителният съвет е направил две предложения сред собствените си членове и в крайна сметка се е спрял на единия от двамата. Според приетата процедура тези пет души от Управителния съвет на едната организация гласуват за четирима кандидати, като при избора – тайно гласуване или явно гласуване, все е едно – всеки гласува, като ги подрежда по ред: за първия – една точка, за втория – две точки, за третия – три точки, за четвъртия – четири точки. В крайна сметка печели този, който е получил най-малко точки. Стандартна процедура. Тук обаче има едно „но”. Тези пет души, които ще определят члена на един от най-важните органи в държавата, реално като са реализирали гласуването, се е получило следното класиране. Първият кандидат е получил 9 точки, вторият – 14, третият – 16, четвъртата кандидатка – 21 точки. Или сумирано това прави 60 точки общо. Ако сметнем какъв би следвало да бъде точковият резултат от гласуването на пет членове за четири кандидати по тази система, се получава числото 50. Тоест дори и по формални показатели за това как е избран единият от кандидатите, който сега Вие ще гласувате в пленарната зала, става ясно, че има смущаващо обстоятелство и че нещо не е така в този избор. Според мен това е проста математическа задача – част от присъстващите със сигурност са по-добре в математиката от мен – ще им предоставя тези числа, да седнат да умножат, да съберат и в крайна сметка да се установи... (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Да, аз предполагам, че госпожа Караянчева и нейните колеги изобщо не се интересуват от тази част от процедурата. Може би за Вас е нормално да е така, защото е ясно какво прозира зад този формален избор. Питам юристите в тази зала: тъй като става дума за сложен фактически състав по избора на членове на Сметната палата, ако е опорочена първата част от тази процедура, тоест предложението на неправителствената организация е направено против правилата на неправителствената организация и някой от членовете на тази неправителствена организация атакува този избор, защото все пак това е гражданско сдружение, което се подчинява на определени правила, на определени закони, какво се случва с окончателния избор? Вие сега ще гласувате предложение, зад което стоят пет души от една организация. Поне зад двамата заместник-председатели стоят две политически сили: зад едната – Патриотичният фронт, зад другата – ГЕРБ. Каквото и да правят двамата техни кандидати е ясно кой носи политическата отговорност. Питам аз: кой носи отговорността за двамата кандидати, които са предложени от неправителствените организации, защото зад кандидатурата на единия стоят пет гласа. Пет гласа на петима вътрешни експерт-счетоводители. Аз не казвам, че кандидатите са виновни за създадената ситуация. В крайна сметка всеки има право да участва и да гони някакво кариерно и друго собствено развитие. Отново подчертавам, че процедурните правила, които бяха приети от този парламент и най-вече Законът за избор на Сметна палата, наистина не дават никакви гаранции нито за публичност, нито за прозрачност, нито за конкретно състезание между кандидатите. Просто управляващото мнозинство си ги подреди, при това по един доста нескопосан начин, при който забърка две неправителствени организации и се оказва, че за единия от кандидатите – той може да е идеален професионалист, в момента персони не коментирам – реално зад него стоят пет подписа, пет гласа на петима експерт-счетоводители. Още повече тук отново се поставя въпросът какъв е този избор, в който участват четирима души – четири от четири. Четири предложения, за две от които политически сили, за другите две ще стане ясно дали други две политически сили или отново лица от управляващото мнозинство. В крайна сметка изводът и от промяната на Закона, и от процедурата, и от правилата, и от окончателното гласуване е един, този, който предварително обявихме – управляващото мнозинство четири плюс иска да си осигури един послушен одитен орган. Така или иначе не ни убедихте нито че този орган ще бъде безпристрастен, нито че ще бъде независим, нито че ще бъде професионален. Вие го дискредитирахте предварително с начина, по който определихте хората, с процедура, която наистина е абсурдна, смешна, и е абсолютно необяснима за избора на най-важния одитен орган в българската държава, при който двама от кандидатите са предложени и подкрепени от по пет души членове на Управителни съвети. Можехте да ги предложите, заставайки ясно – Реформаторският блок зад едната, АБВ зад другата, или там както си ги разпределите. Тази уж независимост наистина е обидна и за българското Народно събрание, и за българските граждани.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Манолова, съжалявам, че за втори път трябва да Ви репликирам от тази трибуна. По отношение обаче на избора на ИДЕС и първия път казах – аз също се заинтересовах, имам информация, че изборът е направен по всички правила на този орган. Поискани са предложения от всички регионални организации и наистина органът, който предлага е Управителният съвет. Както всички органи, така и този орган има правото да предлага тези кандидатури. Още тогава казах, че Вие сте подведена по отношение на тази кандидатура и на този избор. Вие не се съобразихте и отново поставяте този въпрос. Искам да Ви уверя, че кандидатурата наистина е представена по реда на ИДЕС, както са техните правила за избор, няма никаква поръчка. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Аз не говоря по принцип, говоря с документи. За всеки един от народните представители, които в крайна сметка ще се поинтересуват как са излъчени двамата кандидати, мога да представя официални документи, официални изявления от страна на управителните органи как е протекла процедурата. Пак Ви казвам: там се натъкнах на необяснимия начин, по който е направено крайното класиране. С елементарна математическа сметка за четвъртокласник става ясно, че и дори формално това, което Ви се предлага, не отговаря на правилата, които е приел самият Управителен съвет. Отново обръщам внимание, аз не коментирам професионалните качества на кандидатите. Наистина нито ги познавам, нито имам достатъчна компетентност, за да направя някаква оценка дали един експерт-счетоводител, или вътрешен одитор е достатъчно подготвен и квалифициран да изпълнява правомощията на член на Сметната палата, така че аз не коментирам професионалните качества, личната компетентност, професионалната история на всеки един от кандидатите. Това, което отново казвам, е, че Вие приехте Закон и правила, които предварително дискредитират тези хора. Вместо те да бъдат избрани след реална състезателна процедура в Народното събрание, вместо всяка една от тези организации да предложи по няколко кандидата или народни представители да предложат такива, вместо наистина да се включи неправителственият сектор, за което настояваха и реформаторите, на практика Вие избирате хора, подкрепени от по четирима или петима души от управителните съвети. Това е псевдопрозрачност, псевдопубличност, псевдосъстезателност. Всичко това е заложено от начина, по който Вие подходихте към избора на Сметна палата. Предполагам, че в крайна сметка председателката на Бюджетната комисия е доволна, защото успя да прокара докрай своята идея, най-вече за персонален състав на Сметната палата. Предстои да видим по какъв начин това ще се отрази на нейната работа. Въпреки всички критики, досегашният състав на Сметната палата не може да бъде обвинен нито в партийност, нито в пристрастност, нито в липса на професионализъм. Бих пожелала на новите членове да следват високия стандарт на Сметната палата, която беше ликвидирана от това парламентарно мнозинство.

По групи!

Благодаря, госпожо Председател. Взимам процедура по начина на водене, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова, защото Вие се опитахте да не покажете по групи гласуването. Това гласуване по групи не е нужно да го видя само аз, когато съм го поискала с викане от място. Нужно е да го видят колегите, тъй като от тази трибуна 10 мин. госпожа Манолова ни обясняваше как Сметната палата е едно политическо представителство на настоящия парламент. Обясняваше ни как Сметната палата е една договорка между политическите партии. Госпожо Председател, единствено гласуването, начинът на гласуването за всеки един от кандидатите може да ориентира народното представителство кой кандидат от коя партия е подкрепен и тогава да видим имаме ли коалиция, нови коалиции и Сметна палата или нямаме, имаме ли основание да приемем думите на госпожа Манолова, че има политическо представителство в Сметната палата или нямаме? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Всички в залата – и народни представители, и граждани видяха, че при избора на членове на Сметната палата нямаше нито състезание, нито конкуренция, нито публична процедура – една предварителна договорка, скрепена в управляващото мнозинство. За по-лесно две от кандидатурите минаха през граждански организации, където бяха, забележете, избрани само от по четири-пет души от управителните съвети. Това не е гражданското общество, това е дългата ръка на госпожа Менда Стоянова (оживление, силен шум и реплики от ГЕРБ, смях), която перфектно си свърши работата в интерес на политическата й сила и на управляващото мнозинство. Извинявайте, аз не страдам от политическа амнезия и за хора, които са били подкрепяни от Парламентарната група на БСП лява България, ако съм гласувала в преден мандат за тях със „за”, гласувам и сега със „за”. Ние сме подкрепяли госпожа Горица Кожарева в предния състав на Сметната палата, така че няма никаква причина да гласувам срещу нея „против”. Още повече че ние дадохме висока оценка на работата на Сметната палата, такава дадоха и българските граждани. Това, че ГЕРБ реши да си нареди удобна Сметна палата, е отговорност, която те тепърва ще си носят и това че партиите от управляващото мнозинство се включиха в този процес – четири плюс едно, се видя и при приемането на Закона, и при приемането на Процедурните правила, и при гласуването днес. Предстои да се види, тъй като не съм отделила някакво специално време да изследвам кой от кандидатите близък до коя от партиите в управляващото мнозинство е, но това, така или иначе, предполагам – от тези, които се интересуват от процеса, вече е факт или ще стане ясно в най-близко време. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Поздравления, госпожо Менда Стоянова, справихте се блестящо – избрахте си състав, който да служи предано на управляващото мнозинство „четири плюс”! (Частични ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на колегите, изповядващи исляма в Парламентарната група на Движението за права и свобода, се обръщам към всички Вас и всички български граждани, изповядващи една небесна, свята религия, каквато е християнството, с поздравления за предстоящия празник – Възкресение Христово, с искрени благопожелания за здраве, щастие и благополучие. В период на дни на светлина и обилно празнично щастие като време и повод за преосмисляне на фундаментални и универсални ценности като истина, справедливост, човеколюбие, състрадание и добротворство, ако трябва да си пожелаем още нещо, то нека Бог да ни дари с непоколебима вяра, неизчерпаема надежда и искрена, всеобхватна, взаимна любов. И отново е празник, колеги! Хубаво е да има празници, на които не само да пожелаваме щастие, а да полагаме усилия за неговото постигане. Народните представители сме призвани да се трудим, да се грижим, да създаваме условия за мира, спокойствието и щастието на българските граждани. Именно затова народните избраници трябва да бъдем на висотата на саможертвата и служение на Месията и Спасителят Иисус от Назарет, в усилията си да търсим пътя към новото начало, към възкресението, към спасението на българската нация. Нацията ни има нужда от единство, разбиране и самочувствие, за да преодолее трудните периоди и да извърви своя път към успеха и затова ние трябва да обединяваме и сплотяваме обществото ни в този нелек път. В дните на Страстната седмица да преосмислим житейския си път, политическото си поведение и да бъдем на висотата на очакванията към нас, за да постигнем материално благополучие и духовно извисение. Бих искал да завърша с една мъдра мисъл на св. ап. Павел, който казва: „И докле има време, нека правим добро всекиму”. Желая Ви спокойно и благословено посрещане на предстоящия Великден. Честит празник, скъпи колеги, уважаеми братя и сестри християни! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Това е най-високата оценка, която мога да получа. Уважаеми колеги! „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 454-01-59, внесен от народния представител Найден Зеленогорски и група народни представители на 5 декември 2014 г., приет на първо гласуване на 4 март 2015 г. Проект – Второ гласуване „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Параграф 1 – предложение на народните представители Найден Зеленогорски, Валери Симеонов, Мартин Димитров и Петър Славов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 6: „6. използва средства за измерване и контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от местата за производство и/или складиране, когато данъчният склад е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Допуска се използване на едно средство за измерване и контрол в случаите на общо място за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от: 1. местата за производство и/или складиране, част от данъчния склад в случаите по ал. 1, т. 6; 2. друг данъчен склад.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.”

Предложение на народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на § 2. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на допълнителна разпоредба и § 2. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде подразделение „Допълнителна разпоредба” с § 2: „Допълнителна разпоредба § 2. Митнически учреждения по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 6 са митническите учреждения по Закона за митниците, установени към влизането в сила на този закон.”

Предложение на народните представители Найден Зеленогорски, Валери Симеонов, Мартин Димитров и Петър Славов за създаване на „Заключителна разпоредба” и § 2. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби” с параграфи 3,4 и 5. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби” с параграфи 3, 4 и 5: „Заключителни разпоредби § 3. (1) В случай че до влизането в сила на този закон за данъчен склад, разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, Агенция „Митници” е одобрила разположението на точките за контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от местата за производство и/или складиране и ако няма промяна в технологичната схема, тези точки за контрол са местата по чл. 52, ал. 1, т. 6. (2) В случай че до влизането в сила на този закон Агенция „Митници” е одобрила разположението на точките за контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчен склад, към и от друг данъчен склад, след обединяването на данъчните складове, тези точки за контрол са местата по чл. 52, ал. 1, т. 6. § 4. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицензираните складодържатели привеждат дейността си в съответствие с него. § 5. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него наредбата по чл. 103а, ал. 2.”

Кажете времето на групите.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, продължаваме дебата от вчера. Дебат, в който обсъждахме, дали тук – на българска територия, да направим база на НАТО. Вие го наричате команден център. Други колеги, които вчера се изказаха, казаха, че това решение е било взето още по време на тройната коалиция през 2009 г. видите ли, все едно през 2009 г. е решено оттогава, че България ще предприеме такива действия спрямо други държави. Не си правим илюзия естествено, че това центърче, както го казвате, това щабче, ще работи срещу трети държави. Когато през 2006 г. беше подписван този документ за американските бази знаеше ли някой тогава, че ще има заплаха от „Ислямска държава” – между другото организация, която много плътно работи с Джон Маккейн, сенаторът, който дойде тук и се разпореждаше.

Искам, да.

Да, благодаря Ви за прекъсването. През 2006 г., когато беше подписано това споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, в което е избрана тази формулировка, за да направим така, че да има бази на Съединените американски щати в България, тази опасност от „Ислямска държава” не съществуваше. Вчера имаше изказвания тук как, видите ли, огромната държава Турция ни заплашвала и тези бази ще ни пазят от тях. Ще ни пазят, колкото опазиха Кипър през 1973 г. Уважаеми колеги, наричаме това командно центърче, щабче, омаловажаваме това. Вчера българското правителство е взело решение за батальон, който ще бъде разположен в България. Така едно батальонче, едно щабче, едно командно центърче и след това ще стане една войничка. Уважаеми колеги, трябва да Ви напомня, че има държави в Европа, които не приемат НАТО да развива каквато и да е инфраструктура на тяхната територия – пример Словакия, нито са ги изключили от НАТО, нито от Европейския съюз, нито са ги бомбардирали, нито по някакъв начин са ги посочили и са казали: „Вижте колко е лоша тази държава”. Моят призив към Вас е да направим така – да гласуваме против това решение и да покажем в крайна сметка, че България е една суверенна държава. България е държава, която държи на своя неутралитет. Вчера беше казано това в дебатите, доколкото имаше дебати, а не неумението на госпожа Цачева да остави тук да се леят обиди от тази трибуна. Призовавам Ви за неутралитет. Неутралитет! Това какво означава? Означава Съединените американски щати, Русия, така наречените „велики сили” да стигнат до някакво споразумение, съглашение. Нека ние, ще използвам този образ на езика – да не се врем между шамарите, нека да направим така, че България, ако може, поне в това да не се намесва, поне в това да не бъдем най лоялният, най-верният последовател на Съединените американски щати и на НАТО. Нека да ги оставим те да се разберат и от там нататък да преценяваме според нашия интерес, според българския интерес. Това е призивът на „Атака” към Вас. Според българския интерес! И министър-председателят го е казал: „Да, тези санкции, които се налагат, не са в наш интерес, но какво да правим – отиваме в Брюксел и вдигаме ръчичката”, както той се изрази, цитирам го. Защо да го правим това? Защо да поставяме България в такава позиция? След това ще се чудим защо няма туристи на Черноморието, защо е пострадал сезонът, защо търпим санкции, защо българският бизнес страда? Ами, ето заради такива решения, които ще вземем в тази зала. Затова страда и българският бизнес и икономическата ситуация в България. Каквото и да си говорим, каквото и да се лъжем тук, на всички е ясно, че ние сме зависими от голямата руска страна. На едно такова решение, повярвайте, никой там няма да погледне благосклонно, никой няма да си каже: „Ами, да, България е в НАТО” и така нататък, никой няма да намери извинение за това гласуване, което ще направим. Това не е поредното гласуване. Вчера имаше възможност и от тази трибуна беше казано, че на християнския празник Благовещение гласуваме трети пол – дискриминация, днес на Велики четвъртък ние вземаме такова решение. Ето, преди малко колегата правилно каза, че предстои християнски празник, светъл християнски празник. В момента не са светли дни, в момента са страстни дни, светлите дни ще бъдат след понеделник. Не е Иисус от Назарет – това е нашият Спасител, но все пак да, така трябва да се говори, така трябва да размишляваме. Тези дни ние взимаме такова решение, което всъщност какво е? Тук не разполагаме детска градина, не разполагаме нещо друго, разполагаме команден щаб на НАТО, който ще координира дейността на десетки хиляди натовски войници. Тези натовски войници няма да садят цветя някъде в България или в други държави, те ще носят оръжие и този център тук ще ги координира. При една ситуация, за която много международни анализатори и фактори казват, че към края на май ще се разрази. Какво – този команден център ще седи така и ще го гледат? Нека да си дадем сметка какво ще се изгради тук в България и какво гласуваме в този момент. Моят призив към Вас е: „Гласувайте против това”. Много пъти в тази зала е имало решения, за които сте казвали – нека да го подложим на обществено обсъждане, нека гражданското общество да каже, неправителствени организации и така нататък. А сега вижте как и програмата е така – пресираме, дай, дай трябва да вземем това решение на всяка цена. Естествено е, че поръчката е дадена и ние тук какво? Ще изпълним тази поръчка. Нямаме право на това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моята молба към Вас е: дайте си сметка какво гласуваме! Много пъти в тази зала се е случвало така, че, да, важно решение и въздържам се. Хайде, въздържете се и сега! Хайде да гласуваме против това! Това е призивът на „Атака” към Вас. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера един от ораторите постави въпроса – от къде тръгнахме. Отлично осъзнавам, че на нас, социалистите, този въпрос ще ни бъде поставян все по-често и по-настойчиво. Според мен най-важният въпрос днес е не толкова от къде тръгнахме, а къде отиваме. Преди мен говориха уважавани народни представители. Те защитаваха противоположни тези и аз в никакъв случай не смятам, че те бръщолевеха, както беше казано тук. Но някои от аргументите са неверни, изложените тези ограничени и с това будят възражение. Първо, твърдението, че Споразумението, което обсъждаме, е необходимо и ще засили нашата сигурност срещу опасността „Ислямска държава” е невярно, тенденциозно, заблуждаващо и в края на краищата вредно – вредно не само защото ни превръща в мишена. „Ислямска държава” – това чудовищно явление, може да бъде неутрализирано от нашите днешни мощни съюзници. Достатъчно е да се прекратят финансовите потоци като се спре контрабандната търговия и износ на петрол. Това обаче не се прави. Защо? „Ислямска държава” е геополитически проект. Лъжа е, че неговите създатели водят истинска борба с него. Заблуда е, че Споразумението, което обсъждаме, ще бъде щит и сигурност за България. Второто твърдение, че една съседна държава има провокативно поведение и нездрави помисли срещу България също не може да бъде прието безкритично. Това твърдение се лансира, за да бъде обяснение, и още по-малко оправдание, за поведението на някои политици спрямо настоящото Споразумение. Ако ние ще търсим военен паритет с тази огромна държава – наш съюзник, и нашите днешни съюзници допускат това – да търсим паритет между България и Турция, то няма никакво обяснение условието, което ни поставиха нашите съюзници – да унищожим ракетите СС-20, които бяха нашата възпираща мощ срещу тази държава. Тези обяснения са нелогични и неуместни. Те служат за оправдаване на поведението на някои патриоти. Третата и четвъртата теза, изказани вчера тук, че това Споразумение подготвя развитието на събитията в Украйна и има за цел, както бяха цитирани чужди мисли: „дисциплинирането на Русия”. По принцип това са верни съждения, но те са продукт на един къс хоризонт и ограничен поглед върху процесите в света. Те показват докъде са стигнали нещата, но въпросът, както казах в началото, е къде отиваме стъпка по стъпка. Уважаеми дами и господа, двуполюсният модел, в който аз прекарах своя съзнателен живот, отстъпи мястото без военен световен конфликт на еднополюсен свят. Днес е безспорно, че еднополюсният свят е в криза, всички сътресения и турбулентни процеси са резултат и следствие на кризата на еднополюсния модел на света. Една държава се превърна в единствен фактор. Тази държава иска да запази на всяка цена и с всички средства своето единствено изключително положение в света. Тази държава постепенно превръща НАТО в инструмент на своите цели, а актуалното днес TPT се подготвя да бъде икономическото НАТО в света. Според мен няма сила, която да преодолее кризата на еднополюсния модел. Рано или късно, ако светът оцелее – повтарям – ако оцелее, той ще бъде многополюсен. Няма сила, която да възпрепятства многомилиардното население на Бразилия, Аржентина, Индия, Китай и редица други страни, в това число и Русия, да се борят за преодоляване на икономическия, военен и друг диктат, наложен от единствения фактор в света. Следователно, както казваше гениалният немски философ Хегел: ”Всичко съществуващо е достойно да загине”. Ще отстъпи своето място и еднополюсният модел. Въпросът е България къде ще се ситуира – към онова, което е отречено да бъде преодоляно, или в по-достойна позиция. Аз за себе си съм направил своя извод и за да не хвърлям съчки в огъня, а за да охлаждам температурата ще гласувам против това Споразумение.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега, първо искам да припомня пак на залата, че разговорите, преговорите, действията, както искате ги наричайте, с каквато искате терминология ги определяйте, са започнали при Станишев, когато е бил министър-председател, а договорът е подписан, когато министър-председател е бил Орешарски. Сега ние изпълняваме нещо на финала, което трябва да приключи след няколкогодишни преговори. Второ, в постоянните комисии – и в Комисията по външна политика, и в Комисията по отбрана, единствено колегите от „Атака” са гласували „против”. Вие сте гласували „за”, дори не „въздържали се”! Съжалявам, че колегата Ангел Найденов, който много добре познава темата и въпроса, в момента отсъства, за да седнете и си поговорите за какво става въпрос, преди да гласуваме едно знаково нещо за България. Тук става дума не за бойни машини на пехотата, не за БТР-и, не за танкове, а за няколко компютъра и няколко предавателя – това е. Не става дума нито за команден център, нито база, нито бригада, а за комуникационно-информационен център, и то модул от него, както ми подсказват колегите. Уважаеми колега, тъй като на Вас правя реплика, имайте предвид, че тук не става въпрос за Щатите, а става въпрос за Европа – Шейп, командването се намира в Монс, Белгия, и няма нищо общо с Щатите. Благодаря Ви. Благодаря Ви. Бих желал да ми отговорите за тези шизофренични поведения.

Уважаеми господин Председател! Едни древни философи са казали, че едно изказване говори повече за този, който го прави, отколкото за този, за когото го прави. Аз Ви благодаря, че не определихте моите приказки като бръщолевене, а това за шизофреничността го отнесете по-скоро на друго място. Аз по-скоро цитирах Вас, че е важно откъде сме тръгнали, но трябва да сме слепи и глупави, за да не разбираме стъпка по стъпка къде отиваме. Понеже Вие говорите за Европа, искам да Ви цитирам само няколко думи от световноизвестния Джордж Фридман – съветник на президента, на сенаторите, който казва: „Съединените щати нямат отношения с Европа. Ние имаме отношения с Румъния, с Франция и така нататък. Не съществува Европа, с която ние имаме отношения”. И продължава: „Ние имаме господство над света и с това ще държим властта”. Не искам да бъда наивник и да се вслушвам какво и кога е казал Ангел Найденов или какво и кога е преговарял Сергей Станишев преди 10 години. Аз казах моите основания, за да гласувам „против”. Вие гласувайте, както искате.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи ратификацията на това Споразумение. Уважаеми колеги, аз си направих труда да направя ретроспекция на всички гласувания в тази посока и всъщност практиката показва, че ДПС се оказва най-последователната по отношение на действията и политиката си партия по отношение на Евроатлантическата ориентация на България. Първият сериозен дебат, уважаеми колеги, „за” и „против” НАТО се е провел през месец април 1998 г. по отношение на събитията в Косово, когато е трябвало да се разреши въздушен коридор за силите на НАТО. Тогава има едно много фундаментално изказване на нашия лидер господин Ахмед Доган, който още тогава поставя въпроса за членството на България в НАТО – категорично, ясно и непредубедено. Уважаеми колеги, за този коридор тогава от българското Народно събрание са гласували 151 човека. Мисля, че ако сега нашият парламент е пълен, гласувалите в тази посока за това Споразумение ще бъдат доста повече. Това все пак показва положителна еволюция за времето, което сме извървели. Да се върнем обаче на конкретния казус днес. Уважаеми колеги, защо трябва да подкрепим това Споразумение? Първо, то ясно и категорично е в полза на българската национална сигурност. Тук става въпрос за един комуникационен център, уважаеми колеги, който ще даде възможност за ясна и категорична комуникация и на българските Въоръжени сили със своите партньори от НАТО. Уважаеми колеги, защо ние по принцип имаме такава категорична позиция по отношение на евроатлантическата ориентация на България? Ще се постарая да поставя няколко въпроса тук, на които ние, като политици и отговорни хора, би трябвало да си отговорим. Първо, има ли възможност България сама да гарантира националната си сигурност на този етап? Категорично не – нито имаме финансов потенциал, нито потенциал на Въоръжените сили. Нямаме никаква възможност сами да гарантираме националната си сигурност. Каза се, колегите предлагат неутралитет. Какво означава „неутралитет”, колеги? Неутралитетът означава бездействие, да не правим нищо. Неправенето на нищо всъщност е най-лошото, което бихме направили като най-високата институция на страната за защита на българските граждани в условията на изключително сериозни, асиметрични заплахи, които всъщност могат да бъдат неутрализирани само с колективни усилия в системата на НАТО. Уважаеми колеги, има друг изключително важен момент, който също трябва да го подчертаем и е наша позиция – да бъдем лоялни членове на НАТО и пълноправно да се интегрираме в тази система не означава, че трябва да бъдем против някого, в случая против Русия. Напротив, на база на нашия национален статут, който имаме, статутът ни в системата от миналото насам, трябва да направим всичко възможно НАТО и Русия никога да не стигнат до пряк конфликт. Повярвайте ми, това никога няма да се случи. Всичко, което се коментира в момента – за неизбежен военен конфликт между Русия и НАТО, няма да се случи! Смятам, че и от двете страни има достатъчна степен на отговорност, за да не се стигне до такъв пряк военен конфликт, защото това, уважаеми колеги, означава край на света, на сегашния цивилизован свят. Това по никакъв начин няма да се случи. Включително и вчера в дебата беше казано, че ние не трябва да сме „за” или „против” някого, а да сме за българската национална сигурност. Уважаеми дами и господа народни представители, освен НАТО няма кой да ни я гарантира. И в името на нашите деца и внуци, на бъдещите поколения български граждани трябва да направим всичко възможно България да бъде качествен, пълноправен и добре интегриран член в системата на НАТО и от това членство да има и ползи – ползи икономически, ползи ценностни. Нашето разбиране, уважаеми дами и господа, и това, което нашият председател господин Лютви Местан неведнъж е казвал от тази трибуна: за нас НАТО е комплексна система не само по отношение на военната сигурност, но и по отношение на ценностната, защото за нас сигурността в системата на отбраната означава сигурност в системата на икономиката, социална сигурност; сигурност, която ще ни даде възможност в условия на демокрация българската нация да бъде единна, неделима и България да бъде просперираща държава със стабилна икономика. Уважаеми колеги, без сигурност няма инвестиции, няма икономика, няма развитие на страната ни. Това е единственият път, по който можем да върнем децата си от чужбина, да ги накараме да дойдат да живеят и да инвестират тук, и да стоят при родителите си. От тази гледна точка, уважаеми дами и господа народни представители, НАТО за нас няма алтернатива – това е нашето политическо разбиране, това е и наша отговорност. Трябва да направим всичко възможно, пак казвам, подкрепяйки Отбранителната стратегия на НАТО – това искам да го подчертая, НАТО има определена Отбранителна стратегия! Няма случай НАТО да има нападателни функции. (Смях от „Атака”.) Да, да, точно така. Освен там, където са гарантирани заплахи, уважаеми господа. Точно така. Ние смятаме, че това, което днес трябва да гласуваме, ще има полза за националната сигурност на страната, категорично ще допринесе за нея, за качеството, функциите и целите на българските въоръжени сили. Затова, дами и господа, ние призоваваме всеки от Вас да подкрепи това Споразумение, защото то е от полза за България, за бъдещите поколения български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дори когато се налага да обосноваваме решения и предложения, които не ни харесват, не бива да ни напуска здравата логика! Как да обясним на българските граждани, които ни гледат, тезата, че в околностите на София разполагаме едно нищо, което не представлява кой знае какво, но ни гарантира националната сигурност?! Това излезе от изказването на господин Янков и като цяло от духа тук. Значи нищо не разполагаме, някакво дребно нещо разполагаме, обаче ако не го разположим, България става мишена на чуждите, на външните фактори за страната. И вторият въпрос: на кои външни фактори, уважаеми колеги? Ама България е заобиколена от сигурност! Най-големият съюзник на Съединените щати – Република Турция, ето тук, на 500 км, въоръжена до зъби, е наш съюзник! Наш съюзник! Какви са ни притесненията? Не мога да разбера. Съюзниците ли ще ни нападнат? За какво става въпрос? Вижте, няма никакво съмнение защо се изгражда тази военна структура – за да обезпечи нападателните и разполагането на нападателни съединения на НАТО на територията на България! За това става въпрос! И не е комуникативен център, а са свръзки, казано на езика на армията! (Реплика от ГЕРБ.) Добре, комуникационен, хубаво – каквото ще да е. Превръща ли България в мишена? Ами превръща я! Коя сигурност гарантира? От какво гарантираме сигурност? Никаква логика няма! И неслучайно днес залата е полупразна – защото нашият парламент днес е по стъпките на един бивш държавен ръководител, който обяви стратегията на снишаването. Ето тук вижте за какво снишаване става въпрос. (Сочи към парламентарните групи на ДПС и ГЕРБ. Шум и реплики.) Ама снишаване, уважаеми колеги, снишаване! (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Снишавайте се, снишавайте се смело по стъпките на другаря Живков! (Смях от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, центърът, който ще бъде разположен, съдържа само системи за комуникация. Системите за комуникация не представляват пряка, директна заплаха към никого. Това е възможност за комуникация между различните системи и сили на НАТО в условия, когато се налага. Трудно ми е на база на това, което звучи от лявата страна, да направя конкретни изводи, защото то е доста противоречиво. От една страна, имаме едно поведение – между другото, ако си спомняте, благодарение на поведението на външния министър тогава имахме много сериозни противоречия дали трябва да се действа така в Украйна, или не. Сега става точно обратното. Кога е истината? Уважаеми колеги, дайте да бъдем по-сериозни, защото в крайна сметка това, от което националната сигурност най-много има нужда, е стабилност. Стабилност означава политически консенсус, означава дългосрочна стратегия, означава ясна визия. Не може с такива конюнктурни изказвания, действия, поведение да заслужим доверието на когото и да било. Когато бяхме членове на Варшавския договор, България имаше много повече системи, които бяха много по-сериозен обект за нападение и заплаха към някого. Сега ако някой смята, че три танка на Съединените щати и четири самолета могат да уплашат Русия, много се лъже. Няма такъв елемент. Дами и господа, военните тренировки, военните ангажименти и постигането на целите на нашите въоръжени сили е нещо, което неминуемо и ясно е свързано с нашата национална сигурност. То не е заплаха към никого! То е инвестиция в потенциала за сигурността на България, който някога, ако се наложи, трябва да бъде използван. Това е реалната ситуация, уважаеми колеги.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да допуснете процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по съвместния доклад, касаещ двата законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Моля удължението да бъде със седем дни. Благодаря Ви.

По НПК тече от миналата седмица и днес изтича – затова искам удължаване.

По ГПК, сега ако го обявите, ще започне отсега да тече, но от обявяването и за него ще поискам удължаване.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За момент се зарадвах, че дебатът се завърна към същността на ратификацията, но в последствие се оказах разочарован. Междупрочем, евроатлантическата принадлежност на страната ни – тя е необратим процес, и не би следвало въобще да бъде тема за дебат. Затова говори и отношението на самите български граждани, 70% от които подкрепят евроатлантическата принадлежност на страната, но все пак бих искал да се върна: какво всъщност представлява Споразумението, което е подложено на нашето внимание? Става въпрос за изграждане на инфраструктура и на базова поддръжка на български свързочен модул, със способности за развръщане, като част от Втори свързочен батальон на НАТО. В състава на този батальон влизат също така два модула от Щатите, два модула от Италия, един – от Румъния, и нашият, българският. Самият щаб на батальона е разположен в Италия. Така че въобще не става дума за разполагане на каквито и да е чуждестранни войски или елементи на българска територия. Въпросният модул, който и в момента се намира в Горна Малина, съществува и до ден-днешен и участва в редица учения, тренировки както на българско, така и международно ниво. Същността на въпросното Споразумение е, че Върховното командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) чрез Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността се ангажира да изгради инфраструктурата и да оборудва въпросния свързочен модул с модерна и съвременна техника. Българската страна се съгласява да поддържа разходите впоследствие, които са си чисто текущи, и заплатите на военнослужещите, които са български граждани. Става въпрос все пак за двама български офицери и 55 войници и сержанти от Българската армия, но все пак е хубаво да се знае историята на процеса, защото все пак това е един пример за приемственост в отбранителната политика не на едно, на две, а на четири правителства. Самият процес е започнал през 2009 г., когато е взето решението за разполагане на този комуникационен модул в България, а с Решение от 29 август 2012 г. е одобрено той да бъде изпълнен на базата на тази Програма за инвестиции, за която току-що споменах. Също така е редно да се каже, че самото Споразумение, което е нашето внимание днес, е подписано от българска страна с Решение на Министерския съвет на 16 юли 2014 г., тоест от правителството на господин Орешарски, на основание Решение на Министерския съвет от 18 септември 2013 г., и е редно в тази насока да се благодари на действията на предишното правителство, че си е свършило работата и е доказало, че България е един лоялен съюзник. Също така е хубаво в период на намалени национални разходи за отбрана, каквито са в последните години, да се търси допълнително финансиране на проекти за модернизация и превъоръжаване на армията същевременно и чрез фондовете на НАТО, какъвто е случаят. Това представлява допълнителен финансов ресурс за изграждането на отбранителните ни способности и няма нищо общо с втълпявания от някои преждеговоривши, че едва ли не България се готви за война. Отново ще повторя: става въпрос за български свързочен модул, в който ще служат двама офицери и 55 сержанти и войници, но изграждането му ще стане, най-просто казано, със средства на НАТО, а ние поемаме издръжката. И тук трябва да поздравя всички парламенти групи, които изказаха своята подкрепа към Споразумението. В крайна сметка те подкрепят изграждането на съвременните отбранителни способности на страната и се надявам, че тази позиция ще бъде споделена и от останалите парламентарни групи или поне от тези, които имат някакво чувство за държавничество. Също така някои хора споменаха преди мен за Словакия и как Словакия не допускала изграждането на съоръжения на НАТО. В крайна сметка преди няколко месеца Словакия сама декларира, че иска да се изгради комуникационен модул на нейна територия и по този начин и тя ще бъде част от всички тези комуникационни модули, които се изграждат на територията на Източния фланг на НАТО. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Има реплики, има изказвания, на които не може да не се отговори. Преди малко депутат от левицата ни призова: „Не следвайте Тодор Живков!”. Точно това и правим, колеги. Точно Тодор Живков не следваме и точно заради това вземаме тези решения. Същият депутат преди няколко дни призова БСП да скъса с олигархията. Какво ли е имал предвид? Може би е имал предвид да спре демагогията, в смисъл да се гласува за НАТО, защото БСП гласува едно време за влизането в НАТО, а сега се противопоставя на всяко едно решение, което е следствие от влизането в Алианса. Всъщност европейските социалисти отдавна категорично избраха НАТО, а съветските социалисти никога не приеха и не могат да приемат членство в Съюза, затова става въпрос. И БСП е на този кръстопът между европейския и съветския социализъм. И понеже решението е все по-трудно, демагогията става все по-голяма. БСП 20 години продължава да бъде на този кръстопът – по често гласува за НАТО, но като им гледа човек изказванията, те са в посоката на съветския социализъм. Уважаеми дами и господа, ние разбираме, че Вие от тази трибуна трябва да покажете, че сте повече съветски социалисти от другата лява партия в парламента. Виждаме това състезание. Водете си го, Ваша работа! Приятно прекарване, само, моля Ви, отнехте твърде много парламентарно време и нямате аргументи по същество. Става въпрос за технически въпрос, става въпрос не за разполагане на огромни бази, а основно за техника, както стана ясно, така че в крайна сметка Ви предлагам да прекратим дебата. Бяха казани – чухме... (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Аз Ви призовавам, не правя такова процедурно предложение, против такива процедурни предложения сме. Всичко се каза, всичко се чу, само че, уважаеми колеги, ние не можем да Ви помогнем с Вашия вътрешен избор. Дали можете да станете европейски социалисти или ще си останете съветски социалисти си е Ваш проблем, не наш. Вие трябва за себе си да вземете това решение. Ние нашето решение сме го взели и затова ще подкрепим този Законопроект. Благодаря за вниманието.

Господин Димитров, не БСП – България е на кръстопът. И ако това не сте го чували, където и да отидете, и че това е така от 1300 години, много се лъжете. На голям кръстопът е България! На средата на Полуострова, в който са се сблъскали няколко религии и няколко цивилизации. И ако някой иска да даде пример за държавническо поведение, то не е да си слага каската, без да е бил в казармата и дава тук пресконференция от трибуната. Преди да си сложите каските и противогазите...

Не, не! Как да сме? Това касае казармата! Та за господина дето говори тук преди това, най-напред да научи уставите на Българската армия и после да обяснява какво трябва да се прави със сигурността, нали? Да има някакъв ред в развитието – предлагам.

Уважаеми дами и господа! Чух две изказвания на същия колега, който призовава БСП да прекъсне своите връзки с олигархията и внимателно го слушам, за да разбера...

То е по темата, точно по темата е. И знаете ли, ако скъсването с олигархията е скъсване с миналото за БСП, вземете подкрепете този законопроект. Покажете, че сте европейска сила. Имате председател на европейските социалисти. Покажете, че както европейските социалисти във Франция, Германия, в целия Европейския съюз избраха НАТО, че и Вие можете да го направите. Покажете, че вече сте европейски социалисти! Скъсайте с миналото и подкрепете този Законопроект.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз се надявах, че тази Ратификация ще мине по-спокойно и няма да се влиза в такива тежки дебати, защото България отдавна е направила своят цивилизационен избор и той е Евроатлантическият пакт и Европейският съюз. И да ме връщате с 25 години назад ми се струва доста абсурдно. Като един човек, който е служил в казармата, и е младши сержант, а не офицер, защото офицери бяха някои други хора. (Реплики от БСП ЛБ.) В ШЗО-то в Плевен служиха някои други хора, ние бяхме просто обикновени младши сержанти. Защо Ви го казвам? Казвам Ви го, господин Гечев, защото си спомням много добре през 1980 г., когато станаха раздвижванията в Полша, как ни събраха на плаца и едва ли не се готвихме да се намесим като в Чехия през 1968 г. Казвам Ви, защото аз не искам да се връщаме към Варшавския договор, защото нашият цивилизационен избор отдавна е направен и защото обществото подкрепя категорично и членството ни в НАТО, и членството ни в Европейския съюз. Ако сега някой иска да обръща кораба след четвърт век, казвам Ви, че това е контрапродуктивно и за политическите сили, които биха желали да го сторят. Мисля, че България взе наистина важно решение и гаранциите за нашата национална сигурност са само през членството ни в НАТО. Що се отнася до конкретната ратификация, естествено че Реформаторският блок ще гласува „за”, както и за всички подобни ангажименти, които България трябва да има във връзка с членството ни в Алианса. За нас националният интерес може да бъде реализиран единствено през участието ни в Северноатлантическия пакт, през участието ни в Европейския съюз и през гаранциите за нашия суверенитет и за опазването на нашите интереси. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на „Атака” предлагам поименно преброяване по настоящата точка. (Силен шум и реплики.) Благодаря Ви за вниманието.

Не е обявено гласуване.

Поименно гласуване. Извинявайте за грешката!

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз имам обратно предложение. Смятам, че по този въпрос трябва да гласуваме с електронната система, която е изградена (шум и реплики), защото тук не става въпрос да бъдем ли членове на НАТО, или не. Тук гласуваме ратификация на едно Споразумение, което е техническо, и става въпрос за комуникационен модул, не става въпрос за нашето членство. Това е нормална стандартна процедура. Ние сме членове на НАТО и трябва да изпълняваме съюзните си задължения, а този Център повишава възможностите на нашите комуникации. Благодаря Ви.

Не знаем кой се е объркал, госпожо Председател, обаче от нашата група има някои хора, които не можаха да гласуват, и искам прегласуване.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по отбрана предлага Законопроектът да бъде приет и на второ гласуване. (Възгласи: „Ееее!” от „Атака” и частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение. Ние от Партия „Атака” сме против това. Първо, има свикан и Консултативен съвет при президента. Нека той да мине и тогава да го обсъждаме. Нали президентът се изживява като някакъв обединител на нацията и някакво консолидирано мнение, ако може, да бъде постигнато там. Второ, тази категоричност, която заявявате, това бързане – казах го и в моето изказване – е контрапродуктивно. Това не е полезно на България в момента. Давайте, давайте... Това бързане само показва поръчката, която е дадена, и Вие я изпълнявате в момента много удачно – хей така, ако може за един преди обед да може да мине всичко и България да има този център. Естествено, че сме против това. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Ползваме тази процедура – когато се гласува – защото знам, че сега ще го гласувате и на второ четене. Правя процедурно предложение – всеки от място да стане и да си каже становището по този въпрос. Тук заявявате каква категоричност има, колко много подкрепяте това. Ами станете и го кажете, да Ви снимат, та да Ви видят Вашите избиратели. „За”, „против”... Не се снишавайте. Излезте и го кажете! Застанете с лицето си, изправете си и го кажете. Това е предложението, което правя – поименно гласуване! (Шум в залата.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние искаме да помолим да гласувате отново, тъй като бившият президент господин Георги Първанов призова да се събере Консултативният съвет при президента, да обсъди въпроса. Да му дадем време. Колегите от АБВ отсъстваха от залата по време на гласуването. Предлагаме да се даде време да се събере Консултативният съвет при президента. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.)

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане (DCM), 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB)” Комисията подкрепя текста на Закона.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане (DCM), 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB) Член единствен. Ратифицира Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между Република България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) относно Базова поддръжка на Модул на КИС със способности за развръщане (DCM), 2-ри Свързочен батальон на НАТО (2NSB), подписано на 16 юли 2014 г. и на 28 август 2014 г. в Монс, Белгия.”

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATСA, № 502-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. На заседание, проведено на 5 март 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATСA, № 502-02-2, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2015 г. На заседанието присъстваха Вейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Искра Славчева – директор на дирекция СИДДО в НАП. Законопроектът с вносител Министерски съвет беше представен от господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите. На 23 февруари 2007 г. във Вашингтон е съставена Спогодба между Република България и Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Според чл. 25 от Спогодбата се позволява обмен на информация за данъчни цели, включително на автоматична основа. Досега между двете държави – САЩ и България, не е осъществяван автоматичен обмен на финансова информация. Отделно от това Съединените американски щати въвеждат разпоредби, придобили известност като Акт за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATСA). С този акт се цели изграждането на глобална система за автоматичен обмен на информация между данъчните администрации на участващите държави, както и задължения на всички финансови институции да предоставят информация за всички сметки на американски данъкоплатци и на чуждестранни дружества, които са контролирани от американски данъкоплатци. На 5 декември 2014 г. в София е подписано Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA. Със Споразумението двете страни се договарят за: - означение и съдържание на термините, използвани в Споразумението; - задължения за събиране и обмен на информация по отношение на американски сметки, за които се предоставя информация; - време и начини на обмен на информация; - последователност при прилагането на FATCA към партньорските юрисдикции; - консултации и изменения; - срок на Споразумението. Избраният подход на двете правителства да въведат в действие FATCA е насочен към преодоляване на правните пречки, произтичащи евентуално от вътрешното ни законодателство и към намаляване на тежестта за българските финансови институции. Скючването на Споразумението би подобрило състоянието на българските финансови институции, поради това че няма да плащат 30% данък за доходи и плащания с източник САЩ, няма да влизат в преки преговори с американските данъчни власти, еднакво ще бъдат третирани по отношение на разкриване на банкова тайна и лични данни, ще имат определени предимства; би задълбочило административното сътрудничество между двете държави и допринесло значително за банковата и данъчната прозрачност в международен аспект. След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане. Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект. След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: С 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA, № 502-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г.”

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, ще бъда сравнително лаконичен. Първо, това, което предлагат Съединените американски щати за данъчна прозрачност, е чудесно. Това е чудесна инициатива на Съединените щати, която през последните години беше инициирана в Европа. Подобни процедури се провеждат и от Европейския съюз. Като страна, членка на Европейския съюз, като страна членка на Обединените нации, като страна, която трябва да работи за повече прозрачност, ние не само сме длъжни, ние трябва да участваме в този процес. Но! Уважаеми колеги, над 125 страни са сключили договор със Съединените американски щати – влезте в сайта на тяхното министерство – и тези договори, уважаеми колеги, са двустранни. Неточно е заглавието, че става дума за международно споразумение, тъй като става дума за двустранно споразумение. Трагедията за Република България при този договор е, че това двустранно споразумение има само едностранни ангажименти на Република България, като крокодилските острови – Каймановите, и дори не като Азербайджан, Грузия, Армения, Тунис и други знайни и незнайни африкански, латиноамерикански и азиатски страни. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) България е единствената страна от бившия източен блок, бивша социалистическа страна, единствена, на която имат наглостта да предлагат да поема отговорности по уж двустранно споразумение, в което ние имаме само задължение. Както и Споразумението, което обсъждахте преди малко – хайде, стига толкова! Нашата Родина поема само задължения към нейните приятели уж, в кавички. Само задължение! Прехвърляме стратегически проекти в Гърция и Турция, сега ни бият шута в Будапеща, на Република България. Така ли е? Няма ни там! Защо? Защото и нашите партньори от Европейския съюз и НАТО ни наказват за това, че сме провалили проекта. Хайде стига сме поемали едностранни ангажименти, които са унизителни за българския народ! Чудесно е предложението по принцип, но ние поемаме ангажимент, ние да съобщаваме на Съединените американски щати с разходи на българските данъкоплатци, защото това са десетки служители, които трябва да систематизират тази информация, да покажем на Съединените щати кои американски граждани и фирми ги лъжат и не плащат данъци. Това е чудесно. А защо няма да знае българското правителство кой изнесе парите на България зад граница? Нали сме за прозрачност, нали сме против олигархията?! Защо министърът на финансите и премиерът не искат да си приберем парите от сметки в Съединените американски щати, незаконно изнесени? Защо не искаме прозрачност? Защо само ще продължаваме да правим разходи – Република България, да правим услуги на други страни? Унизително е за Република България да подписва такъв договор! Унизително е за нас, депутатите, да се съгласяваме да крием изнесените пари на българския народ в Съединените американски щати. Значи мръсните пари в Щатите са добре дошли там. Това ли е двойният стандарт? Това е двойният стандарт. Те да си приберат парите от България, но България – не. Мръсните пари да си стоят в американската икономика. След това какво излиза на практика? Потупване по рамото, докато губим милиардни проекти. Браво! А сега никаква финансова полза за Република България от това Споразумение. Нищо няма да върнем, поради което дечица, братя, сестри, близки на български политици, които са крали през този период, ще бъдат на вилицата в Съединените щати, защото те са на компютрите на техните институции. Те ще управляват България от дистанция, защото им държат сметките, те светят на много монитори там. Ние не искаме да знаем кои са тези хора. Освен това правителството на Съединените щати унижава и сегашното ни правителство. (Реплика.) Няма значение, то е българско правителство, в момента е от определена конфигурация. Те третират сегашното българско правителство по-зле от Армения, Азербайджан, Тунис и Бряг на слоновата кост. Те казват, че нямат доверие на нашето правителство. Те казват: „Вашето правителство да си гледа работата!”. Само че правителството не е само Ваше, то е и наше правителство – на българския народ. С една дума, това ще бъде уникален случай в историята на Република България – нашата страна да подписва споразумения, при което тя поема само ангажименти, не си връща никакви пари от Съединените щати. И ако Вие гласувате „за”, Вие сте за какво? За непрозрачност и пред целия народ ще бъде ясно, че Вие криете мръсните пари от България в Съединените щати. Като народни представители ние трябва да гласуваме категорично „против”, уважаеми колеги, от уважение към страната си и в интерес на фиска на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа, ако ставаше за някакво споразумение с Русия, тук десницата щеше да изпадне в амок. Днес мълчат, свили се като малки прасенца, седите в ъгъла (оживление), ослушвате се като гугутчици и нищо не казвате. Нищо не казвате как се отнасяте към това очевидно нереципрочно споразумение? Или какво казвате: „Щом е със Съединените американски щати, то е добро споразумение”. Съветският слон по-голям приятел на българския слон, нали? Иначе ако е с друга държава, то е лошо споразумение. (Реплики от народния представител Цвета Караянчева.)

Това как се вписва в прословутите евроатлантически ценности, които обикновено предлагате на българските граждани на лягане и на ставане, кога по-притоплени, кога направо в замразен вид? Защо мълчите гузно? Предвеликденски сте вкарали това, което очевидно няма друга страна в Европа. Вторият въпрос. Уважаеми народни представители, обикновено Европа в разговорите с такива големи страни като Съединените щати, Китай, Русия въвежда едни и същи параметри или се опитват страните да спазват едни и същи параметри в тези договори. Кое налага България да излезе от общата практика на сключване на такива договори на страните от Европейския съюз? Защото това е най-типичният пример, най-типичният пример на едно слугинско, помиярско (ръкопляскания от БСП ЛБ), мога още думи да Ви кажа, разбиране за националния суверенитет и за националната политика. Нямам представа защо мълчите така, защо ще подкрепите това, без да има съответност?! Всъщност има едно обяснение, професорът го каза, само ще Ви го повторя. Очевидно, че имате хора в Щатите, за чиито сметки не искате България да получи информация. Няма друго обяснение, защото друго обяснение никой от Вас не дава. Кой в българското правителство, кой в българския парламент, кой има сметка в българския бизнес българските съдебни власти да не получават информация от Щатите? Аз знам, че има много български корпорации, които слагат парите си даже и в определени щати, свързани – и господин Цветанов ги знае, защото е бил вътрешен министър. Защо България да не получава информация за тези сметки, които са за пари, които са придобити от престъпления, от престъпна дейност? Защо не искате това?

Ние получаваме такава информация, господин Миков.

Очевидно не искате това, защото по-голямата част, която днес ще подкрепи такъв тип небалансирано споразумение, подкрепя интереса на тези хора, които не искат сметките им в Щатите да се отворят. Простичко! Никакви доказателства в обратна посока не давате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, когато нещата се поставят ребром, очевидно дясната страна започна да мълчи. Кажете какво имате като становище по този законопроект! Добро ли е за България, добро ли е за нашата финансова система или не? Господин Димитров, нали Вие сте много активен и защитавате и правовия ред, и интересите на държавата? Сега защо мълчите? Във връзка с това споразумение имам и още един аргумент. Уважаеми колеги, нали ще търсим парите от КТБ? Със сигурност една голяма част са там. (Шум и реплики.) Знам! Но дайте официално да получим информация. Защо не искате да търсим къде са отишли парите от КТБ? Още нещо. Уважаеми господин Председателстващ, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника имам намерение да внеса предложение това Споразумение да е ограничено с определен срок. Очевидно е, че управляващото мнозинство има намерение да приеме този безумен ратификационен закон, но поне да го ограничим с един двугодишен срок, през който да се види как ще действа, и да имаме възможност след две години поне да поставим нещата на реципрочна основа. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Една година да бъде.

Добре, нека да е една. Колегите от БСП лява България са прави. Ще го ограничим с едногодишен срок да видим как ще започне да действа и чак тогава да имаме ясна позиция като страна, като равноправна страна.

Това не може по правилник.

Може, може, недейте така да говорите. Може! Освен това ще предложа към този законопроект да има и един нов параграф, в който да задължим Министерския съвет да направи един преглед на всички сключени подобни споразумения в 10 годишен изтекъл период и да видим кои от тях трябва да поставим на преразглеждане. Не може България да бъде унизявана, а най-малко от своите партньори, които искат да покажат, че уж са с нас, а всъщност гледат на нас като на едни слуги. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, действително въпросът е много интересен и още по-интересен е за хората, седящи от дясната част. Ще си призная, на комисия не съм присъствал, но тук ако може и пред залата, и колегите от ГЕРБ, които са присъствали, да могат да обяснят няколко неща, защото в доклада е записано, че ако ние не участваме в него достъпа до българските финансови институции и до международните финансови пазари ще бъде значително ограничен. Доколкото имам спомен, ние и в момента не участваме и достъпът ни не е ограничен. Преди месец емитирахме 3 млрд. евро на международните финансови капиталови пазари – нали така, господин Димитров, които бяха с емисии 7, 12 и прочие години и никой не ни ограничи. Напротив, рейтингът на България растеше. Тук е записано, че Споразумението ще бъде между две държави – България и САЩ, но явно потокът на информацията няма да е между държави, а ще е едностранно. Ако продължаваме със същия дух българският парламент да приема едни споразумения, с които ние да кредитираме други държави, както беше декември месец да изплатим на немците 4 млн. лв., ако продължаваме по същия начин и като в акта да го подкрепим едностранно – само ние да даваме информация, а не да получаваме, нищо чудно това, което направиха гърците със закон – 26%, да продължи от всички други наши съседи. Нали разбирате, че ние услужливо, привеждайки сЕ: „Дайте да бъдем добър, коректен партньор”, другите не са добри и коректни партньори спрямо нас? Ако ние не осъзнаваме геополитическото си значение като цяло, ние сме осъдени да продължаваме в същия дух. Това не е прост финансов аргумент. В днешно време, в съвремието геополитиката играе много по-съществена роля и тук се възприемат включително и мерки, които са икономически и финансови, като зад тях определено стоят политики, а не икономическа или финансова логика. Защото икономическата и финансова логика би следвало да ни зададе въпроса колко български граждани има със сметки в Щатите и защо не е двустранен процесът, за да може да се разкрие тази информация? Колко са американците, които са на територията на България? Смятат ли ни американците, че ние сме едва ли не, както и гърците ни описаха, данъчен рай и че тук всяка една сделка е с цел укриване на доходи и укриване на данъци? Защото според законодателството на Гърция, това, което приеха – тези 26%, именно това личеше. Сега американците правят ли го по същия начин? Действително, ако беше споразумение с друга държава тук, в тази зала, от дясната страна щеше да бъде нечуван вой и щеше да има цяла редица хора, които да се изкажат от трибуната. В момента такива няма и да съществуват. Може би аз ще възбудя някоя реплика или някое изказване, който ще дойде да обясни колко е благоприятно и колко са големи партньорите ни от Щатите, които тези същи партньори се оказва, че са 12-то място по инвестиции в България, даже може да са минали и по-нататък вече. Именно с тях ние ще трябва да бъдем коректни, а те да не са коректни с нас. Другото, което е, неучастие в акта реално ще доведе до уронване престижа на българските институции. Не, колеги народни представители, не неучастието ни! Поведението на политиците, на правителството, на хората, които са в тази зала, те го правят. Те го правят! Поуките от кризата 2008 г. – тези, които са се занимавали с финанси и са следили внимателно финансовите пазари и кризата, е, че кризата беше продукт не само на хората, които са във финансовите среди, но и на политиците, защото политиците дадоха механизма на банкерите да могат да го използват. Ако Буш получи втория си мандат, е защото даваше силни обещания: „Всеки американец с дом”. Именно оттам възникна и проблема с кредитните ипотеки и така наречените СDО и СDS. Има колеги-финансисти, които могат да обяснят подробно за какво става въпрос. Престанете и с подвикване: „Стига!” от залата! Няма да го докарате до никъде! С подвиквания: „Стига!” от залата изобщо показва, че Вие не осъзнавате къде се намираме чисто геополитически, какви са апетитите на останалите към нас и че ние влизаме само в една услуга на другите. Ако смятате, че това е достойно поведение за български народен представител, продължавайте да го изповядвате. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложеният Проект е от изключителна важност за двустранните отношения с великата държава. Другарят Божинов не можа да гласува. Правя предложение за прегласуване. (Силен шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение да гласуваме Закона и на второ четене, независимо че тук от лявата страна се опитаха да направят предложения (шум и реплики от БСП ЛБ) – уж предложения, с цел да отложат второто четене. Аз мисля, че Вие ще се справите с Правилника, те нямат възможност за промени по същество. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Това, което предложихте, е по същество част от договора, който е подписан – залата може само да го ратифицира или да не го ратифицира, но не и да прави промени по него. Моля да подложите на гласуване моето предложение.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, не е коректно да се спекулира, а има и млади хора на балкона (шум и реплики от дясно, възгласи: „Ееее!”), и да бъдат заблуждавани... (Възгласи: „Ееее!”) Аааа, чу се, че има и народни представители от десницата. (Оживление. Смях.) Оооо...

Тъкмо бях помислил, че няма какво да кажете днес. (Оживление. Шум и реплики.)

Да спазвате Правилника, уважаеми господин Председател.

В изказването има направена заявка, че ще бъдат внесени предложения по второ четене и не можете да отнемате това право. Обяснете го на госпожа Стоянова. И ако на нея е простено някакво невежество по отношение на парламентарните правила, то Вие, като ръководещ заседанието и като председател, би трябвало да коригирате и да не допускате дори и гласуването на такъв тип предложение. (Шум и реплики.) Не може, имаше ясно заявено намерение за предложение по второ четене. Никой не иска да променя договора. Договорът е такъв, какъвто го е подписал Вашият министър, какъвто е предложен за ратификация от Вашето правителство и какъвто ще бъде оценяван от българските граждани, включително с имената на тези, които са подкрепили този унизителен за България договор. Някои ще го разберат по-късно, някои го разбират и сега, но не смеят да се изкажат. Въобще това си е работа на всеки един от тях. Моля Ви не допускайте предложението на госпожа Менда Стоянова – това е процедурата ми, като противоречащо на Правилника, а оттам и нарушението на две четения в Конституцията, кореспондиращо със съответния текст, защото иначе случаят е скандален. Ние няма да спестим този скандал на Народното събрание. (Възгласи: „Оооо!” от дясно. Шум и реплики.) Нищо, че е преди Великден. (Силен шум и реплики от дясно.) А, тук сте, тук сте – браво! Изкажете се... (Реплики от дясно. Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Благодаря.

Направете на господин Иванов, защото той постоянно ръководи от първия ред. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Седнете си на мястото! Господин Председател, трябва да правите разлика между предложение по Законопроект за ратифициране на Споразумението и самото Споразумение. Ние нито можем, нито искаме да правим предложение по съдържанието на подписаното споразумение. (Реплики от дясно.) Но беше заявено, че предложението ще се отнася до Законопроекта за ратификация, в което парламентът може да внесе определени допълнения. Поради тази причина Вие нямате право да подложите днес за второ четене на гласуване Законопроекта за ратификация, по който ще има предложение. Иначе отново влизаме в един конституционен казус. Повече с аргументи за целесъобразността на тези действия няма да говоря. Поради тази причина моля да се съобразите и настоятелно отново подчертавам, че беше заявено намерение от народен представител да направи предложение по Законопроекта за ратификация, което е в пълно право на народните представители и на Народното събрание. А как те ще се отнесат към него – това е вече отделен въпрос, след като постъпи предложението. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми е и по начина на водене. Всъщност преди самото гласуване беше изключително важно да стане ясно кои от народните представители присъстват в залата. Моята процедура, която Вие не допуснахте преди самото гласуване и видяхте реакцията на колегите ми, беше по отношение на правото на Парламентарната група на БСП лява България за поименна проверка преди гласуването. Правя предложение за поименна проверка, след като не се съобразихте с Правилника – да ми дадете възможност за процедура преди самото гласуване, да я направите в момента. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, вземам тази процедура, за да информирам колегите, че по време на почивката направихме справка с протокола. Едното от двете предложения, които колегите от ляво направиха, е недопустимо поради това, че засяга текстове от самия договор и пленарната зала не може да прави корекции в тази посока. Но другото тяхно предложение, макар и абсолютно несъотносимо и според мен твърде спорно да бъде правено в един ратификационен закон, може би има основание и би дало аргументи това да се атакува. Поради тази причина, госпожо Председател, аз няма да докладвам Законопроекта на второ четене и бих помолила залата да гласуваме съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене на три дни с оглед на Великденската ваканция, която започва от утре.

Госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Преди да Ви запозная с доклада, предлагам процедура по чл. 46, ал. 2 за допуск в залата на представителите на Министерството на околната среда и водите: Бойко Малинов – заместник-министър, и госпожа Първолета Лулева.

„ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 март 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 март 2015 г. От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: госпожа Ивелина Василева – министър, госпожа Мария Гълъбова – директор на дирекция „Превантивна дейност”, госпожа Първолета Лулева – началник-отдел „Опасни химични вещества”, и госпожа Йова Апостолова – началник-отдел „Връзки с обществеността”. От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от министър Ивелина Василева, която подчерта, че основната цел на предлаганите промени е транспониране на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (Севезо III). Транспонира се и чл. 30 от Директивата относно „тежки горива”, които се добавят към списъка с „петролните продукти” в Приложение № 3 на ЗООС (Закона за опазване на околната среда), чиито изисквания държавите – членки на Европейския съюз, прилагат от 15 февруари 2014 г. По разпоредбата на чл. 30 от Севезо III Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Съюза. От 2014 г. е в сила нов Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата, с който е променена системата на подаване на проекти до Европейската комисия. Ролята на националните координатни точки е опростена, поради което е необходимо текстът в ЗООС да бъде актуализиран. С предложените изменения и допълнения в ЗООС се цели още осигуряване на необходимата информация за опасните вещества, идентифицираните рискове и разработените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях, чрез съвместяване и координиране на процедурите за контрол на големи аварии с процедурите по ОВОС и комплексни разрешителни (КР). Оптимизира се административната процедура и се намаляват сроковете за произнасяне и свързаното с това намаляване на инвестиционните разходи. Въвежда се по-систематичен подход за планиране и провеждане на контролната дейност за ефективно прилагане на правилата за безопасност и осигуряване на по-широк достъп до информация за обществеността, включително разработване на електронна информационна система с база данни на предприятията с нисък и с висок рисков потенциал. Определят се компетенциите на министъра на околната среда и водите при вземане на решения по преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционни предложения, които попадат на територия, контролирана от две или повече регионални инспекции по околната среда и водите, и регламентиране срока на валидност на административните актове по екологична оценка, които се постановяват от компетентния орган по околна среда. Постига се и равнопоставеност на всички административни актове, издавани по реда на Глава шеста от ЗООС, както и постигане на пълно съответствие на ЗООС за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети с разпоредбите на Директивата на Европейския Парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети в изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Отношение по внесения Законопроект взеха народните представители Борислав Великов, Чавдар Георгиев, Борис Ячев и Манол Генов, отправили въпроси по необходимостта от някои промени, терминологията, оценката на риска и тежестта за общините, получили отговори от министър Ивелина Василева и госпожа Първолета Лулева. След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за”, без ”против” и 3 ”въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет на 11 март 2015г.”.

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет на 11 март 2015 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 25 март 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – Бойко Малинов, заместник-министър, Мария Гълъбова – директор на Дирекция „Превантивна дейност”, Силвия Димитрова – началник на отдел „Оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка”, представители на граждански организации. Законопроектът бе представен от Бойко Малинов. Според вносителя с предложения Законопроект се постигат две основни цели: първата е синхронизация на българското законодателство с правото на Европейския съюз във връзка с транспонирането на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета. Отмененият Регламент (ЕС) № 182/2011 предполага промяна в Закона за опазване на околната среда с актуални текстове, в съответствие с новия Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета, относно системата на подаване на проекти и предложения до Европейската комисия. Прецизират се текстове в Закона за постигане на пълно съответствие на националните разпоредби с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети. Втората цел се отнася до изпълнение на Приоритет 15.4 от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България, 2014 – 2018 г. Предлаганите промени предвиждат съвместяване на процедурите за контрол на големите аварии с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и осигуряване на координиране с процедурите по издаване и преразглеждане на комплексни разрешителни чрез промяна на административния режим. Заменя се съществуващия разрешителен режим от министъра с процедура по одобряване на доклади за безопасност от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда. С Преходните и заключителни разпоредби се правят съответстващи промени в Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и в Закона за устройство на територията. Законът предвижда Министерският съвет да приеме наредба по чл. 103, ал. 9 в тримесечен срок от влизането му в сила. По Законопроекта е представено становище от Българска стопанска камара, която категорично възразява срещу предложения начин за задължително съвместяване на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда с процедурата за контрол на опасностите от големи аварии, тъй като това ще затрудни изключително инвестиционния процес в страната и по никакъв начин няма да облекчи инвеститорите на нови инсталации, както и операторите на наличните такива. Подобна политика и промени не биха довели до подобряване на инвестиционния климат в България и до привличане на нови инвестиции. Българската стопанска камара предлага да се даде възможност на операторите сами да преценяват дали биха искали да съвместят оценките. Необходимо е да се даде определение или да се въведат количествени и качествени критерии на понятията „значително увеличение” и „значително изменение”. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 народни представители, и „въздържали се” – 4 народни представители, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет на 11 март 2015 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет На редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет на 11март 2015 г. В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите и представители на граждански организации. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите. С предложеният Законопроект се транспонира Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета. Законопроектът предвижда съвместяване на процедурите за контрол на големи аварии с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), а с промяната на административния режим и прехвърлянето на процедурата по одобряване на доклади за безопасност в Изпълнителната агенция по околна среда се осигурява координиране и с процедурите по издаване и преразглеждане на комплексни разрешителни. С промените в Закона се осигурява провеждането на ефективен контрол върху разполагането и експлоатацията на нови предприятия/съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или планирани изменения/разширения в тях и поддържане на безопасни разстояния до жилищни райони, обществени сгради и площи, зони за отдих и, където е възможно, големи транспортни пътища и райони с особена природозащитна чувствителност. Законопроектът предлага и оптимизиране на приложимите административни режими с цел намаляване на административната тежест и ускоряване на инвестиционния процес при запазване на високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве. Регламентират се и сроковете на валидност на административните актове по екологична оценка, които се постановяват от компетентния орган по околна среда, като се постига равнопоставеност на всички административни актове, издавани по реда на Глава шеста от ЗООС. С Преходните и заключителни разпоредби са направени и промени в Закона за устройство на територията, които са в пряка връзка с промените, предложени в Закона за опазване на околната среда. В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха необходимостта от приемане на предложените промени, тъй като в основната си част те са пряко свързани с привеждането на разпоредбите на Закона в съответствие с правото на ЕС в тази област. В Комисията бе представено становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципната подкрепа на Законопроекта. Направени са също така и предложения за прецизиране на отделни разпоредби, свързани с правомощията на общините по прилагане на външните аварийни планове с оглед на подобряване на взаимодействието между кметовете на общини и териториалните звена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, които бяха подкрепени от изказалите се народни представители. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 март 2015 г. На своето заседание, проведено на 25 март 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 март 2015 г. В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на околната среда и водите: господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда, госпожа Мария Гълъбова – директор на дирекция „Превантивна дейност”, госпожа Силвия Димитрова – началник-отдел „Оценка на въздействието върху околната среда и ЕО” и госпожа Силвия Рангелова – началник-отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз”. I. С настоящия Законопроект се цели въвеждането в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (Севезо III). Законопроектът цели и транспониране на чл. 30 от Директива 2012/18/ЕС – „тежки горива”, които се добавят към списъка с петролни продукти в приложение № 3 на Закона за опазване на околната среда. Изискванията на чл. 30 следва да се прилагат от всички държави – членки на Европейския съюз от 15 февруари 2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че по разпоредбата на чл. 30 от Севезо III Европейската комисия е стартирала спрямо България процедура за нарушение № 2014/0232 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. II. Проектът на закон предлага текстът от действащия ЗООС относно Регламент (ЕС) № 182/2011 да бъде променен с нов актуален текст. Промяната е във връзка с новия Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. С направените изменения в Глава шеста и седма, Раздел I от Закона за опазване на околната среда се предлага обединение на процедурите за контрол на големите аварии с процедурите по оценка на въздействието на околната среда. Освен това, с промяната в административния режим се цели съгласуваност на комплексните разрешителни. III. Законопроектът предвижда постигането на пълно съответствие с разпоредбата на чл. 3, § 3 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда. Не на последно място, във връзка с екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, в изпълнение на препоръките на Европейската комисия, Проектът на закон цели постигане на пълно съответствие на националните разпоредби с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно с 16 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 502-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 март 2015 г.”

Уважаеми колеги, с предложения Законопроект се постига пълно транспониране на европейското законодателство и се изменя и допълва Законът за опазване на околната среда съобразно европейските директиви и регламенти. Това го прави безспорно важен и необходим акт, още повече с него се цели да се отговори на изискването на Европейската комисия за пълно транспониране на директива Севезо ІІІ и да се прекрати стартирането на наказателна процедура за България. Подкрепяме предложените текстове, с които се намалява административната тежест за бизнеса по процедури за оценка за въздействие върху околната среда, за контрол на големите аварии, по издаване на комплексни разрешителни и други. Тук аз се учудвам на позицията, която представи господин Кънев от Икономическата комисия. Аз определено считам, че се намалява административната тежест, но може би в диалогичен режим между първо и второ четене ще бъде изяснено, но считам, че това е правилната стъпка и на базата на опита, който аз лично имам. Със Законопроекта се предвижда, от една страна, съвместяване на процедурите за контрол на големи аварии с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда. От друга страна, се осигурява координиране между процедурите по одобряване на докладите за безопасност, процедурите по издаване и преразглеждане на комплексните разрешителни. Това е изключително важно, защото, от една страна, намалява административната тежест, а, от друга страна, спестява разходи на инвеститора за подготовка на две документации. И не на последно място, най-важното е, че се пести време. Ако предлаганата промяна за обединение на ОВОС и на процедурата по съда да бъде подкрепена и реализирана, това ще доведе до минимизиране на рисковете – по едната процедура инвеститорът да получи разрешение, а по другата – да получи отказ. Ето в една добра координация мисля, че се отговори и ще се подпомогне бизнесът. По прехвърляне на процедурата по одобряване на докладите, въобще цялата координация с прехвърлянето в Изпълнителната агенция по околна среда, също смятам, че ще допринесе на един и същи екип да разгледа абсолютно всички процедури. Съвместяването и координирането на процедурите за контрол на големи аварии с процедурите по издаване на решения по ОВОС и на комплексност на защита ще доведе на практика и до осигуряване на необходимата информация за опасните вещества, идентифицираните рискове и разработените до оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последиците от тях, както на първоначално ниво, а именно процедурата по ОВОС – оценката за въздействие върху околната среда, така и на следващо ниво, а именно процедурата по комплексно разрешително. Със Законопроекта се предлага също така да се регламентират сроковете на валидността на административните актове по екологична оценка, които се постановяват от компетентния орган по околна среда. Досега такава валидност е въведена за останалите актове, издавани по реда на този закон и само за екологичните оценки не е предвидена и считам, че това е крачка напред в положителната посока. Считам, че подходът от страна на Министерството на околната среда и водите е правилен да се постигне равнопоставеност на всички административни актове, издавани по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Поради посочените причини ще подкрепим внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, като оставяме в диалогичен режим да чуем и бизнеса какви са им съображенията. Но аз още веднъж потвърждавам, че това е правилната насока, в която трябва да се промени законодателството. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз мисля, че ние можем спокойно да подкрепим на първо гласуване Законопроекта. Само ще кажа няколко думи, че действително тук имаме транспониране и на европейска директива, свързана с контрол от опасността от големи аварии с опасни вещества. Да припомня на колегите, че тази директива някой път се нарича Севезо ІІІ. Това ни навежда на спомена за далечната 1976 г., когато много от народните представители в тази зала даже не са били родени, но тогава стана голяма авария близко до едно италианско градче – един фармацевтичен завод експлодира и се отделиха много диоксини в околната среда. Неприятното е, че диоксините имат дълготрайно влияние върху организма, включително върху щитовидната жлеза – неща, които сега с измененията, които ще приемем днес, ще могат да бъдат контролирани в една много по-голяма степен. Призовавам колегите да ги подкрепим. Ние от Реформаторския блок също ще го направим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлаганият законопроект има както положителни, така и някои предложения за законодателна регулация, които будят определени съмнения за тяхната ефективност и целесъобразност. Що се отнася до това, че трябва да се транспонират и да приемем в нашия закон разпоредбите на европейското право, ние от БСП лява България сме „за” и в тази му част подкрепяме измененията. Предлаганите обаче сериозни промени в закона, свързани с това, че министърът на околната среда и водите повече няма да бъде компетентният орган, отговорен за издаване на разрешенията по големите промишлени аварии и свързаните с тях рискове, според нас не са целесъобразни и удачни. Какво имам предвид? За всички останали процедури министърът на околната среда ще остане при определени хипотези компетентен орган, а за тази хипотеза, която е свързана с най-големите рискове за околната среда и респективно за човешкото здраве, той някак си се десезира и бяга от отговорност. Освен това се предлага да се съчетаят процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и издаването на разрешителното по чл. 104 и следващите членове. Според мен това също не е целесъобразно. Би могло да се съчетаят процедурите по издаването на комплексно разрешително и разрешителното, свързано с рисковете по промишлени аварии, а не да се съчетават две процедури, за които и говорилият преди мен народен представител също уточни, че това е нецелесъобразно. Поради тези неудачни разрешения, които се предлагат като философия, свързани с десезиране на министъра и с неудачно съчетаване на различни процедури, при разглеждането на Законопроекта в Комисията по околната среда и водите ние се въздържахме. Декларирам, че ще се опитаме между първо и второ четене да внесем необходимите предложения, така че Законът да стане по-ефективен и целесъобразен и да отговори на целите и регулативните си функции. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет, както вече се каза преди мен, е свързан с промени в няколко насоки. С предложените изменения чрез транспониране на европейски норми ще бъде постигнато комплексно съответствие на националното ни законодателство с европейското, в частност с европейските директиви. Това бе разисквано в съответните комисии. С новия Законопроект се предвиждат по-оптимални и ефективни форми на контрол чрез по-стриктни разпоредби, касаещи контрола при евентуални по-големи аварии, който непосредствено да кореспондира с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда. В Закона е предвидено и адаптиране на критериите за класификация на предприятия или съоръжения с по-нисък или по висок рисков потенциал, както и за по-широка обществена информираност и достъпност на информацията, касаеща съответните процедури, което е много добър подход. Трябва да отбележим и стремежа към споделена отговорност между съответните държавни и местни органи и власти относно ефективното прилагане на правилата за безопасност на населението и съответните превантивни мерки в тяхна защита. Като положителна мярка и стъпка оценяваме оптимизацията на административната процедура чрез смяна на досега действащия режим по одобряване на така наречения „доклад по безопасност”, който вече не е от министъра на околната среда и водите, а от Изпълнителната агенция по околна среда. Съществени и важни са измененията, които касаят липсата на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за редица действащи обекти в населените места, както и редица предложения от административен характер. Намаляват се сроковете по произнасянето на внесените заявления за одобряване на докладите по безопасност, които пряко и косвено подпомагат бизнеса и икономическите субекти, като се избягват тромавите административни процедури и съответните тежести за тях. С тези мотиви Патриотичният фронт ще подкрепи Законопроекта на първо четене. Разбира се, както и в постоянните комисии се спомена, а и тук, ние също имаме някои малки забележки и съображения, свързани с механично пренасяне на някои технически термини и думи от други законови и подзаконови актове, които до голяма степен не кореспондират със стремежа за съвременен изказ на термините и понятията. Както вече се спомена, не на последно място са от значение и завишените ангажименти на местните власти в лицето на кметовете на общини. Тези ангажименти на кметовете във връзка със Закона определено са свързани с допълнителни разходи. Ако големите общини вероятно имат такава финансова възможност, то за малките общини това наистина ще бъде много по-трудно. Удачно е държавата да намери онези необходими финансови инструменти, необходимия оптимален подход за допълнителна финансова помощ там, където има нужда и необходимост, за да може изменението на Закона да бъде не само законосъобразно, но целесъобразно, ефективно и в обществена полза. Още веднъж: Патриотичният фронт ще подкрепи Законопроекта, както е предложен. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители, първо ще направя предложение за допускане до зала на госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, господин Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор, госпожа Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби” към дирекция „Правна”, и Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност”.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2015 г., приет на първо гласуване на 19 февруари 2015 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Господин Главчев, преди почивката направих процедурно предложение от името на парламентарната група за поименна проверка. Моля да направите поименна проверка, преди гласуването. Благодаря Ви.

По § 1, 2, 3, 4 и 5 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 6 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Димитрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Създава се чл. 10а: „Чл. 10а. Заместник-председателят извършва преглед на правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от инвестиционния посредник съгласно този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им, като отчита техническите критерии за надзорен преглед и оценка, и оценява рисковете, на които е изложена или предизвиква дейността на инвестиционния посредник. Редът, начинът и техническите критерии за извършване на прегледа и оценката се определят с наредба.”

По параграфи от 7 до 12 включително Комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 13 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13: „§ 13. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 4 след думите „извършването на нарушение” се добавя „по чл. 32, ал. 1 и 2 от Закона за Комисията за финансов надзор”, а след думите „колективно инвестиране” се добавя „на Регламент (ЕС) № 575/2013”. 2. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. инвестиционният посредник престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност или ликвидност на закона, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им;”; б) в т. 4 след думите „колективно инвестиране” се поставя запетая и се добавя „Регламент (ЕС) № 575/2013”. 3. В ал. 5 думите „съответния окръжен съд” се заменят с „Агенцията по вписванията”, а след думата „или” се добавя „до компетентния съд”.”

По § 14 Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 15 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 16 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16. „§ 16. Създават се чл. 24а-24д: „Чл. 24а. (1) Управителният, съответно контролният орган на инвестиционния посредник, в зависимост от вътрешното разпределение на функциите: 1. отговаря за ефективното и надеждно управление на инвестиционния посредник в съответствие с нормативните изисквания, включително за подходящото разпределение на задълженията и отговорностите при определяне на организационната структура, за приемането на правилата по чл. 24 и за контрола за тяхното изпълнение, както и за предотвратяване и установяване на конфликтите на интереси; 2. одобрява и контролира изпълнението на стратегическите цели на инвестиционния посредник и на стратегията относно риска и вътрешното управление; 3. осигурява целостта и непрекъснатото функциониране на системите за счетоводно и финансово отчитане, включително финансови и оперативни контроли, и съответствие на дейността с нормативните изисквания и приложимите стандарти; 4. ръководи и контролира изпълнението на изискванията съгласно този закон относно разкриването и предоставянето на информация; 5. отговаря за упражняването на ефективен контрол спрямо висшия ръководен персонал; 6. контролира и периодично оценява ефективността на системите за управление в инвестиционния посредник, като при необходимост предприема необходимите мерки за отстраняване на констатираните несъответствия. (2) Инвестиционните посредници, които извършват дейност на територията на Република България, предоставят на комисията информацията по чл. 435, параграф 2, буква „в" от Регламент (ЕС) № 575/2013 в срок три дни от датата на нейното оповестяване. (3) Критериите, на които инвестиционният посредник трябва да отговаря, за да се смята за значим с оглед на размера, вътрешната организация, характера, обхвата и сложността на извършваната от него дейност, се определят с наредба. (4) Инвестиционните посредници, които са значими с оглед на размера, вътрешната организация и характера, обхвата и сложността на извършваната от тях дейност: 1. създават комитет по възнагражденията; 2. създават комитет по риска; 3. изпълняват други изисквания, определени с наредбата по ал. 3. Чл. 24б. Инвестиционният посредник е длъжен да разполага с отдел за вътрешен контрол, който функционира независимо и осъществява постоянен контрол за спазване от страна на лицата, на които е възложено управлението на инвестиционния посредник, и от всички други лица, които работят по договор за инвестиционния посредник, на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им. Структурата, организацията, правомощията и взаимоотношенията на отдела за вътрешен контрол с другите органи и лица, работещи за инвестиционния посредник, се определят с правила, приети от управителния орган на инвестиционния посредник. Чл. 24в. (1) В случай на подадено от клиент лимитирано нареждане с предмет акции, допуснати до търговия на регулиран пазар, което не се изпълнява незабавно съгласно действащите пазарни условия, инвестиционният посредник е длъжен, освен ако клиентът даде изрично други нареждания, да улесни възможно най-ранното изпълнение на подаденото нареждане, като го оповести публично по начин, достъпен и за другите участници на пазара. (2) Задължението по ал. 1 се смята за изпълнено от инвестиционния посредник с предаване на лимитираното нареждане на регулиран пазар и/или многостранна система за търговия. (3) В наредба може да бъде предвидено, че инвестиционният посредник може да не спази задължението по ал. 1, ако обемът на нареждането не съответства на нормалния пазарен обем. Чл. 24г. (1) Съхраняваната от инвестиционния посредник информация за сключените сделки с финансови инструменти за сметка на клиент трябва да съдържа данни най-малко за самоличността на клиента и за предприетите действия по изпълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. (2) Инвестиционният посредник съхранява информацията за извършените услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 най-малко 5 години. Чл. 24д. (1) С разрешение на заместник-председателя: 1. инвестиционен посредник, който не извършва нито една от инвестиционните услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6 и който изпълнява нареждания на клиенти във връзка с финансови инструменти, може да държи такива инструменти за собствена сметка; 2. могат да бъдат ограничени изискванията към инвестиционен посредник за поддържането на вътрешен план за възстановяване при влошено финансово състояние; 3. инвестиционен посредник, който е значим, може да бъде освободен от изискването за създаване на комитет по риска; 4. инвестиционен посредник може да определи различно ниво на съотношение между постоянните и променливите елементи на възнагражденията от това по чл. 24, ал. 5; 5. инвестиционен посредник може да бъде освободен от ограничения за участие едновременно в управлението на инвестиционния посредник и на други лица. (2) С решение на комисията по предложение на заместник-председателя могат да бъдат освободени инвестиционни посредници от едно или повече от задълженията им във връзка с поддържането на капиталови буфери. (3) Условията и редът за издаването на разрешенията по ал. 1 и на решението по ал. 2, както и редът за издаване на разрешенията и одобренията по Регламент (ЕС) № 575/2014 г. се определят с наредба.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 17, 18 и 19.

Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова по § 20. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20: „§ 20. В чл. 29, ал. 2 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 4”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 21 и 22.

Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова: „В § 23 се създава и чл. 386.” Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. Създават се чл. 38а и 38б: „Чл. 38а. (1) Всички инвестиционни посредници, с изключение на инвестиционните посредници по чл. 8, ал. 5, оповестяват ежегодно, поотделно за Република България, държавите членки и третите държави, в които имат дъщерни дружества или са установили клонове, следната информация на консолидирана основа: 1. наименование/я, описание на дейностите и географско местоположение; 2. размер на оборота; 3. брой служители на пълен работен ден (еквивалентна база); 4. финансов резултат от дейността преди данъчно облагане; 5. начислени данъци върху финансовия резултат от дейността; 6. получени държавни субсидии, ако има такива; 7. доходност на активите, получена като отношение на нетната печалба към общото балансово число. (2) Информацията по ал. 1 подлежи на независим финансов одит и се публикува като приложение към годишния финансов отчет на индивидуална или, когато е приложимо, на консолидирана основа. Чл. 38б. (1) Инвестиционният посредник уведомява Национална агенция по приходите за сделките по придобиване на акции на публични дружества от дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици по смисъла на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. (2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от инвестиционния посредник по електронен път в 7-дневен срок от сключването на сделката.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 24 и 25.

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 26. Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 26: „§ 26. В чл. 51, ал. 4 думите „чл. 24, ал. 4-6” се заменят с„чл. 24в”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.

Параграф 27 – предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 28: „§ 28. В Глава трета, Раздел V се създават чл. 63а-63в: „Чл. 63а. (1) При постъпило искане от компетентния орган на приемащата държава членка за определяне на клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, като значим комисията съвместно с компетентния орган на приемащата държава членка или с консолидиращия надзорен орган, ако има такъв, взема решение за определяне на даден клон като значим в срок два месеца от получаване на искането. (2) Определянето на клон на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, за значим не засяга правомощията и функциите на комисията и на заместник-председателя по този закон. (3) Комисията предоставя на компетентния орган на приемащата държава членка информацията по чл. 72к, ал. 2, т. 3 и 4 и изпълнява задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 3 в сътрудничество с компетентния орган на държавата членка по произход. (4) При възникване на извънредна ситуация съгласно чл. 72д, ал. 1 комисията уведомява централните банки – членове на Европейската система на централните банки, Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и органите по чл. 25, ал. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор. Чл. 63б. (1) Комисията предоставя на компетентните органи на приемащата държава членка, в която е открит значим клон на инвестиционен посредник , лицензирани в Република България: 1. информация за резултатите от оценките на риска за тези инвестиционни посредници и където е приложимо – по чл. 72б, ал. 1, т. 1; 2. решенията по чл. 118, ал. 1, т. 10-22 и ал. 3, доколкото са от значение за съответния клон. (2) Комисията консултира компетентните органи на приемащите държави членки, в които са открити значими клонове на инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, относно оперативните планове за възстановяване на ликвидността, ако това е от значение за оценка на ликвидния риск, произтичащ от експозиции, деноминирани в местната парична единица в приемащата държава членка. Чл. 63в. (1) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е създал значим клон в друга държава членка и чл. 72ж-72и не се прилагат, комисията създава и председателства надзорна колегия от компетентни органи от тези държави членки с цел улесняване на сътрудничеството по чл. 63а, ал. 3 и 4 и по чл. 116а. Надзорната колегия се създава и извършва дейността си въз основа на писмени правила, определени от комисията след консултация със съответните компетентни органи. (2) Комисията определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на надзорната колегия, като отчитат значението на тези органи за надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 63а, ал. 3 и 4. (3) Комисията предоставя предварително на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси, които ще се обсъждат, и действията, които ще се разглеждат. Комисията предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприетите мерки.”

Параграф 28 – предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 29: „§29. В чл. 68, ал. 1 думите „чл. 24, ал. 1, т. 4 и ал. 4, 6-8” се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. 7, чл. 24в, ал.1 и 3, чл.24г ”.”

Параграф 29 – предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 30: „§ 30. В Глава трета, Раздел VII се създават чл. 68а и 68б: „Чл. 68а. (1) Комисията може да поиска от консолидиращия надзорен орган, ако има такъв или от компетентния орган от държавата членка по произход, определен клон на инвестиционен посредник, различен от инвестиционен посредник по чл. 95 от Регламент (ЕС) № 575/2013, лицензиран в държава членка, чрез който осъществява дейност в Република България, да се смята за значим. В искането се посочват причините за определяне на клона за значим, като изрично се отбелязва и следната информация: 1. дали пазарният дял на съответния клон на инвестиционния посредник от гледна точка на държаните клиентски активи надвишава 2 на сто в Република България; 2. възможното въздействие от спирането или прекратяването на дейността на инвестиционния посредник върху пазарната ликвидност, платежните системи и системите за клиринг и сетълмент в Република България, и 3. размерът и значението на съответния клон, като се взема предвид броят на клиентите му спрямо финансовата система на Република България. (2) Комисията съвместно с компетентния орган на държавата членка по произход и с консолидиращия надзорен орган, ако има такъв, вземат решение за определяне на даден клон като значим в срок два месеца от постъпване на искането. (3) Ако в срока по ал. 2 не бъде постигнато съвместно решение, Комисията взема самостоятелно решение в срок два месеца от изтичане на срока по ал. 2. Комисията предоставя решението на консолидиращия надзорен орган и на компетентния орган от държавата членка по произход. (4) Решенията по ал. 2 и 3 се мотивират, като в тях се посочват становищата на консолидиращия надзорен орган и/или на компетентния орган от държавата членка по произход. (5) Определянето на клон на инвестиционен посредник от държава членка за значим не засяга правомощията и функциите на комисията и на заместник-председателя по този закон. (6) Комисията, съответно заместник председателят, сътрудничат на компетентния орган от държавата членка по произход при изпълнение на задълженията му съгласно чл. 112, параграф 1, буква „в” от Директива 2013/36/ЕС. Чл. 68б. (1) Когато в Република България е създаден значим клон на инвестиционен посредник със седалище в друга държава членка, Комисията се консултира с компетентните органи на държавата членка по произход относно оперативните планове за възстановяване на ликвидността, ако това е от значение за оценка на ликвидния риск, произтичащ от експозиции, деноминирани в местната парична единица. (2) Когато компетентните органи на държавата членка по произход не са консултирали комисията или когато в резултат на консултацията комисията смята, че оперативните планове за възстановяване на ликвидността не са адекватни, тя може да се обърне към ЕБО и да поиска съдействие в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331/12 от 15 декември 2010г.) наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 1093/2010.”

По § 30 има направено предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 30, който става § 31: „§ 31. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „и холдингите със смесена дейност при условията и по реда на този закон” се заменят с „финансовите холдинги със смесена дейност или на холдингите със смесена дейност, които имат за дъщерно дружество инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, освен ако в закон е предвидено друго”. 2. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Инвестиционните посредници, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност или холдингите със смесена дейност, които са обект на надзор на консолидирана основа от страна на комисията, въвеждат вътрешни правила, процедури и механизми за спазване изискванията на чл. 11а, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 11 – 14, ал. 2, 4 и 5, чл. 24а, 25а и 25б и в дъщерните си дружества, включително в тези, които не са обхванати от този закон. Правилата, процедурите и механизмите трябва да са последователни и добре интегрирани и да позволяват дъщерните дружества да изготвят всякакви данни и информация от значение за целите на надзора. (5) Финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност предоставят цялата необходима информация на комисията за установяване спазването на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и за разследване на нарушения на тези изисквания. (6) Когато инвестиционен посредник, който е институция майка от Европейския съюз или инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз или от финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, докаже пред комисията, че прилагането на изискванията за въвеждане на правила, процедури и механизми по ал. 5 е незаконосъобразно съгласно законодателството на третата държава, в която е установено съответното дъщерно дружество, те не се прилагат за това дъщерно дружество.”

По § 31 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31, който става § 32: „§ 32. Член 70 се изменя така: „Чл. 70. (1) Комисията осъществява надзор на консолидирана основа в случаите, когато: 1. инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е институция майка в държава членка или институция майка от Европейския съюз; 2. предприятието майка на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз, финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка; 3. предприятието майка на инвестиционен посредник и на кредитна институция, лицензирани в Република България, е финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз, финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, когато инвестиционният посредник е с по-голямо балансово число от кредитната институция. (2) Когато финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка е учреден в Република България и е предприятие майка на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, както и на още една или повече институции, лицензирани в други държави членки, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията. (3) Алинея 2 не се прилага, когато предприятията майки на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, и на институция или институции, лицензирани в друга или други държави членки, обхващат повече от един финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалища в различни държави членки и които имат във всяка от тези държави членки за дъщерни дружества кредитни институции. В този случай консолидираният надзор се упражнява от компетентния орган, лицензирал кредитната институция с най-голямо балансово число. (4) Когато финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност е предприятие майка на повече от една институции, лицензирани в Европейски съюз, и нито една от тези институции не е лицензирана в държавата членка, в която финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност е учреден, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията, ако институцията с най-голямо балансово число е инвестиционен посредник, лицензиран в Република България. Този инвестиционен посредник се смята за контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз или от финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз. (5) По споразумение с компетентните органи на съответните държави членки комисията може да не приложи условията по ал. 2 – 4, ако прилагането им е неподходящо с оглед на участващите институции и относителната значимост на тяхната дейност в отделните държави. В споразумението се определя компетентният орган, който ще осъществява надзор на консолидирана основа. Преди сключване на споразумението комисията дава възможност на инвестиционния посредник, който е предприятие майка, съответно на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, учредени в Република България, или на инвестиционния посредник, който се явява институцията с най голямо балансово число, в определен от нея срок да изрази своето мнение. (6) По искане на компетентен орган комисията може да участва в консултации и да подписва споразумения относно определянето на компетентен орган, който ще осъществява надзор на консолидирана основа съгласно ал. 5. В този случай комисията може да започне да осъществява надзор на консолидирана основа, без да са налице условията по ал. 2 – 4. (7) Комисията уведомява Европейската комисия и ЕБО за сключените споразумения по ал. 6, съгласно които тя ще осъществява надзор на консолидирана основа.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.

По § 34 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34, който става § 35: „§ 35. В Глава трета, Раздел VII се създават чл. 72а-72т: „Чл. 72а. Извън случаите по чл. 69 и 70, когато в надзора на консолидирана основа попада инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, и компетентният орган, който осъществява надзора на консолидирана основа, не изпълнява разпоредби на националното си законодателство, въвеждащи изискванията на чл. 112, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, Комисията може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО. Чл. 72б. (1) В случаите, когато съгласно чл. 69 и 70 Комисията е консолидиращ надзорен орган или когато не е, но в надзора на консолидирана основа попада инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, който е дъщерно дружество на институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, Комисията предприема необходимите действия в рамките на своите правомощия за постигането на съвместно решение с другите компетентни органи относно: 1. прилагането на нормативните изисквания за определяне на адекватността на собствения капитал на групата институции на консолидирано ниво по отношение на финансовото състояние и рисковия профил на тази група, както и на изискуемото ниво на собствения капитал за прилагането на чл. 118, ал. 1, т. 11 към всяко лице от групата институции и на консолидирана основа; в този случай решението се взема в срок 4 месеца, след като Комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, представи на останалите заинтересовани компетентни органи доклад, съдържащ оценка на риска на групата институции, съответно в срок 4 месеца, след като съответният компетентен орган, упражняващ надзор на консолидирана основа, представи аналогична информация; 2. мерките за третиране на всички важни въпроси и съществени констатации, свързани с надзора върху ликвидността, както и с адекватността на организацията и третирането на рисковете и във връзка с необходимостта от специфични за конкретната институция изисквания за ликвидност; в този случай решението се взема в срок един месец след като Комисията, когато е органът, упражняващ надзор на консолидирана основа, представи доклад, съдържащ оценка на профила на ликвидния риск на групата институции, съответно в срок един месец, след като съответният консолидиращ надзорен орган представи аналогична информация. (2) При вземането на решение по ал. 1 се отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от компетентните органи. (3) Решението по ал. 1 се изготвя в писмена форма, мотивира се подробно и се предава от Комисията, когато тя е консолидиращ надзорен орган на компетентния орган, упражняващ надзор спрямо институцията майка от Европейския съюз. В случай на разногласие, по искане на някой от останалите заинтересовани компетентни органи, Комисията се консултира с ЕБО. Комисията може да се консултира с ЕБО и по своя инициатива. Чл. 72в. (1) В случай че компетентните органи не достигнат до съвместно решение в сроковете по чл. 72б, решението се взема на консолидирана основа от комисията, когато тя е консолидиращ надзорен орган, след отчитане оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от съответните компетентни органи. Ако в сроковете по чл. 72б, ал. 1 някой от компетентните органи е отнесъл въпроса до ЕБО Комисията взема решението си съобразно решението на ЕБО по член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. (2) В случаите, когато Комисията упражнява надзор на индивидуална или подконсолидирана основа спрямо дъщерни дружества на институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, при вземане на решения по ал. 1 тя взема предвид становищата и препоръките, дадени от консолидиращия надзорен орган, както и решението на ЕБО по чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 г. (3) Решенията по ал. 1 и 2 се изготвят в писмена форма, мотивират се подробно, като отчитат оценката на риска, становищата и резервите на другите компетентни органи. Комисията предоставя решението по ал. 1 на съответните компетентни органи и на институцията майка от Европейския съюз. Чл. 72г. (1) Комисията прилага съвместните решения по чл. 72б, както и решенията на другите компетентни органи, аналогични на решенията по чл. 72в. (2) Решенията по чл. 72б и 72в се преразглеждат ежегодно или при извънредни обстоятелства, ако компетентен орган, отговарящ за надзора върху дъщерни дружества на институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, отправи писмено и обосновано искане към Комисията за актуализиране на решение по ал. 1. В този случай преразглеждането се извършва съвместно с компетентния орган, отправил искането. Чл. 72д. (1) При възникване на извънредна ситуация, включително в случаите по чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, или при неблагоприятно развитие на пазарите, което може да застраши ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система в Република България или в друга държава членка, в която са лицензирани дружества от групата или са установени значими клонове, Комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, информира незабавно ЕБО и органите по чл. 25, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор, като им предоставя цялата информация от значение за изпълнението на техните функции. (2) Ако за целите на надзора на консолидирана основа, упражняван от Комисията, е необходима информация, която вече е била предоставена на друг компетентен орган, за да се предотврати повторното й предоставяне на заинтересованите компетентни органи, Комисията я изисква от съответния компетентен орган, когато това е възможно. Чл. 72е. (1) За целите на надзора на консолидирана основа Комисията сключва писмени споразумения за координация и сътрудничество с компетентните органи за надзор в съответните държави членки. Комисията може да поеме отговорност за изпълнението на допълнителни надзорни задачи, когато това е предвидено в съответното споразумение. (2) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дъщерно дружество на институция от държава членка, Комисията може въз основа на споразумение по чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 с компетентния орган на институцията майка от Европейския съюз да му делегира отговорността за надзора върху инвестиционния посредник – дъщерно дружество. (3) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дружество майка на институция в държава членка, Комисията може въз основа на споразумение по чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 със съответния компетентен орган да поеме отговорност за надзора над институцията – дъщерно дружество. (4) Комисията уведомява ЕБО за сключването и съдържанието на споразуменията по ал. 2 и 3. Чл. 72ж. (1) Комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, създава надзорни колегии на компетентните органи за улесняване изпълнението на функциите по чл. 72-72г и осигурява подходящо ниво на координация и сътрудничество, а при необходимост – и участие на съответните компетентни органи на трети държави, когато е целесъобразно, при спазване на изискванията за поверителност и на правото на Европейския съюз. В надзорните колегии могат да участват и компетентните органи, отговарящи за надзора върху дъщерни дружества на институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, компетентните органи на приемащата държава членка, в която са установени значими клонове, при необходимост – и централните банки от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). (2) Комисията може да участва в надзорни колегии, създадени от други компетентни органи, когато те са консолидиращи надзорни органи съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013. (3) За създаването и дейността на надзорните колегии комисията, след консултации с другите компетентни органи, сключва с тях писмени споразумения по чл. 72е. (4) Надзорните колегии по ал. 1 създават необходимите условия и ред за: 1. обмен на информация между компетентните органи и ЕБО в съответствие с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 1093/2010; 2. постигане на съгласие по възлагане на задачи и делегиране на правомощия на доброволна основа; 3. определяне на план за извършване на надзорни проверки, основан на оценка на риска на групата; 4. повишаване ефективността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на надзорни изисквания, включително във връзка с исканията за информация по чл. 72д и чл. 72к, ал. 5; 5. последователно прилагане на предвидените в този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им изисквания за пруденциален надзор по отношение на всички дружества в групата, без да се засягат възможностите и правото на преценка, предоставени от правото на Европейския съюз; 6. прилагане на чл. 72, ал. 1, т. 3 при отчитане дейността на други надзорни колегии или групи, които могат да бъдат създадени в тази област. (5) Комисията си сътрудничи с ЕБО и с другите компетентни органи, когато участва в надзорни колегии. Изискванията за поверителност не могат да възпрепятстват обмена на поверителна информация. (6) Създаването и дейността на надзорна колегия не засяга правомощията на комисията, съответно на заместник- председателя, по този закон, по Закона за Комисията за финансов надзор и по Регламент (ЕС) № 575/2013. Чл. 72з. (1) В случаите, когато е консолидиращ надзорен орган, комисията ръководи заседанията на надзорната колегия и определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на колегията, като отчита значението на тези органи на надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки, и задълженията във връзка с надзора върху значимите клонове. (2) Като консолидиращ надзорен орган комисията предварително предоставя на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси и действията, които ще се обсъждат. Комисията предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприети мерки. (3) Комисията в качеството си на консолидиращ надзорен орган и при спазване на изискванията за поверителност информира ЕБО за дейността на надзорните колегии, които ръководи, включително при извънредни ситуации, и му предоставя цялата информация от съществено значение за сближаване на надзорните практики.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук си говорихме дали при така направените няколко пъти изявления от колеги, че ваканцията ни е дълга, че сме някакви безделници, дали да не предложа – мислих си, за удължаване на времето до приемането на закона, но все пак нека да не изпадаме в такива крайности. Мисля, че колегите са достатъчно изморени вече. Гледам, че четящият до такава степен чете, че почти не разбираме, дано от стенограмата да е ясно за какво става въпрос. Разрешете ми, понеже ме покани председателката, да не е напразно, да Ви пожелая светли празници и да сте живи и здрави. (Смях, оживление и ръкопляскания.)