ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака)1625 думи
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми зрители и слушатели! Защото нека не забравяме, че тези изказвания от името на парламентарни групи са достояние на българския народ. Както се казва: който има очи – ще види, който има уши – ще чуе.
Уважаеми колеги, днес отбелязваме половин година, откакто съществува това Народно събрание. Шест месеца! Шест месеца, през които всеки от нашите избиратели, зрители, слушатели можеше прекрасно да види и да си направи сметката коя партия как е работила, коя коалиция, коя парламентарна сила по какъв начин и дали е защитавала неговите лични интереси, дали е оправдала доверието, което той й е дал на последните избори като избирател.
Знаете, че от самото създаване на Четиридесет и третото народно събрание от Партия „Атака” внесохме четиридесет и три проектозакона и проекторешения – неща, които искаме да променим в България по този начин, неща, които са важни за нас, за нашите избиратели. За съжаление, тези законопроекти, проекторешения, проектодекларации са на много други места, но не и в тази пленарна зала, където се вземат решенията. Те отлежават по комисии, не знам, може би госпожа председателката печката си пали с тях, но не влизат тук, в пленарната зала. Всъщност тези наши идеи и предложения представляват това, за което се борим и работим. Дали ще бъдат приети от това Народно събрание, зависи от целия български народ, защото в крайна сметка по презумпция така би трябвало да бъде – българският народ е суверенът и той решава кой е тук, в тази зала, кой не е, кой натиска копчето – „зелено”, „червено” или „въздържал се”.
Какво предлагаме ние от „Атака”, за какво се борим ние от „Атака”?
Ще Ви зачета само малка част от проекторешенията и промените в законите, които сме внесли, нека всеки един от Вас си даде сметка: промяна в Кодекса на труда за изравняване на минималната работна заплата. На много от Вас това се струва кощунствено, но ето, ще Ви кажа: Германия например много силно работи по този въпрос – да наложи минимално заплащане в Европейския съюз. Какво правим тогава? Когато Германия го предлага, всички ще сте съгласни, понеже „Атака” го е предложила, лошо било, и някъде залежава по комисиите. Същото се случи с българските пенсии.
Закон за референдумите – да се чува гласът на българския народ. Не само един път на четири години, когато има избори, а наистина да се чува гласът на българския народ.
Промяна на Закона за данъците върху доходите на физическите лица – да премахнем този плосък данък, който БСП го въведоха и в миналия мандат не можаха да го отменят. Категорично искаме това да отпадне.
Закон за държавния печат и националния флаг. Ето тук, отзад, виждате, че стои знамето на Европейския съюз – нещо, което смятаме за неприемливо. Да, членове сме на Европейския съюз, също така сме член и на ООН. Да сложим и знамето на ООН ли? И на много други организации също сме членове, но това угодничество, което по всякакъв начин показваме пред всеки еврофактор, и дори това знаме, което стои неизменно навсякъде в България – имам предвид знамето на Европейския съюз, показва колко много всъщност сме дали на Европа, а тази Европа не ни е дала нищо, освен едно знаме.
Закон за отмяна на институцията, наречена „Частни съдебни изпълнители”. Тук преди няколко седмици се разглеждаха някакви промени в закони, които да регулират тяхната дейност. Ние просто искаме да няма такава институция в България – частен съдебен изпълнител.
Също така набързо ще спомена: промяна в Кодекса на труда – защита на работника от работодателя; промяна в Наказателния кодекс – неизбежна самоотбрана. Това е нещо, за което, където и да отидете, в което и село да отидете, когото и да попитате, ще Ви каже, че трябва да се промени, трябва да се направи.
Това са част от законите, но основната цел, за която работим, е подобряването на демографската картина в България. Знаете, че положението е трагично. Тук в някои от изказванията преди мен на председателите на парламентарни групи беше засегнат този въпрос като точка, която е сложена по-накрая. Това трябва да слагаме първо, защото каквото и да решаваме в тази зала, по какъвто и начин да спорим, да не спорим, няма ли български народ, няма никакъв смисъл да се наричаме народни представители. Не работим ли за неговото възраждане, няма никакъв смисъл да се наричаме народни представители. Как ще стане това? Естествено, когато има пари в държавата, когато българите не емигрират в чужбина, където има пари, когато си остават тук. Когато има пари, ще има повече деца. Възрастните хора ще живеят повече, когато хазната е пълна. Когато има държава, която да се грижи за тях, тогава ще оправим този огромен проблем за България.
А как ще стане това?! Точно с ей такива решения. Ето, с предложенията, които сме правили, които съответно се отхвърлят в комисии, или не стигат до пленарната зала. Отмяна на тези концесии – стотици милиони, милиарди ще влязат в България по този начин. Няма да отиват за нищожни процентчета комисионна такса в Канада или в други държави – милиони и милиарди ще влязат в нашата хазна, и ще видите как ще се оправят нещата.
Тогава ще говорим за малки пенсии ли? Извинете! Когато това Събрание беше учредено и когато Кабинетът беше гласуван тук, в тази зала, от четири парламентарни сили, помните тогава, че социалният министър, който отговаря за това, е представител на партията АБВ. Той обеща до края на месец март, че ще има ясно представяне и вече проведена обществена дискусия за пенсионната реформа в България – как да направим така, че възрастните хора да изживеят достойно старините си. Чуха се някакви такива теми в обществото, някакви идеи за промяна във възрастта за пенсиониране, но повече се чу, че партия АБВ, съответно нейният представител е по-склонен да напусне това правителство, и въобще коалицията, която управлява в момента България.
Извинете, но сравнението на това ми прилича на претоплена стара манджа с грозде, обаче от киселото грозде – знаете притчата за лисицата – киселото грозде, което беше много кисело, когато не бяхте в парламента, когато не бяхте на власт, а сега, когато сте на власт, е много сладичко това грозде и не Ви се отказва.
Прекрасно знаете Вие тук – имам предвид управляващите партии, на колко неща изневерихте от това, което сте обещали на своите избиратели. Да, председателят на Патриотичния фронт каза как за него е огромна гордост, че „Южен поток” го няма. Ами, да го информирам, че „Южен поток” стана „Турски поток”. Сега няма да купуваме газ от православна Русия, ще купуваме газ от Турция. Нека да си правим изводите и за това.
И един риторичен въпрос нека да остане във въздуха: какво стана с новините на турски език, които от Патриотичния фронт щяхте да махате?
Моля Ви, не използвайте повече тук думичката „ще”, когато сте в управлението. Вие сте там, за да управлявате, не да обещавате. Може да обещавате по време на кампания, но когато сте тук, управлявайте, ако обичате. Властта е във Вашите ръце – Вие си имате правителство, Вие сте го избрали, Вие го подкрепяте. Вие отивате при министър-председателя, звънвате му, виждате се, говорите, разбирате се и действате. Думичката „ще” не я използвайте повече.
Нещо друго много важно, на което ние от „Атака” държим: суверенитетът на България – да вземаме собствени решения, решения, които са полезни за родината ни, например отмяна на санкциите срещу Русия. Естествено че трябва да работим за това. Държави в Европейския съюз, които са много по-развити от нас, казват как икономиките им страдат от тези санкции. Ние тук, бедна България казваме: „Всичко при нас е точно, няма проблеми – колкото повече, толкова повече!” Нямаме право на това!
Колко заграждения имаше през месеците на протести?! Когато се учредяваше това Народно събрание, тук председателката, чух и отговорни фактори от ГЕРБ казаха: няма да има повече заграждения в София. Моля, няма да има ли?! Дойде държавният секретар Джон Кери – имаше заграждения в цяла София. Имаше надписи по блоковете: „Не си отваряй вратата на балкона!”, може да се случи нещо – помните го това. Та заграждения имаше и те показват колко сме зависими.
Преди малко получих сигнал, че американският посланик в момента е в Съдебната палата и се среща с много висши магистрати там. Какво прави? Какво?! Съдебната реформа там ли я правим, или тук, в това Народно събрание ще я направим?! Все въпроси, които показват докъде сме стигнали и докъде сме я докарали.
Нещо много важно, в момента в България има сили на НАТО, които всъщност са сили на Съединените американски щати. Ето, вчера тук поредният чиновник дошъл, помните, шефът на НАТО, идва държавният секретар в тези месеци, докато това Народно събрание работеше. Някой реално в тази зала знае ли колко броя военна техника има, колко войници, какво правят, как го правят, докога ще го правят? Да дойде и да отговори, или в съответната комисия да видим тези въпроси. Някой знае ли реално за какво става въпрос?!
От „Атака” сме категорично против конфликта, който се разразява между Съединените американски щати и Русия – ние да вземаме някакво отношение. Естествено, първо, Русия е страна, която ни е освободила, която е много по-близка до нас. Но нека да се разберат големите, а както и друг път съм казвал, ще използвам това разговорно – ние да не се врем между шамарите. За това настояваме. Вие го наричайте както искате: русофилство, русофобство, това всъщност е българофилство. (Шум и реплики.)
Най-накрая ще завърша с това, в началото се обърнах към българския народ, сега отново се обръщам към него – крайно време е да спрем да вярваме на поредните социолози, които знаете как образуват своите изследвания, в зависимост кой как е платил, на поредните политици, които са влезли в Народното събрание, и, естествено, са изневерили на избирателите си. Трябва да започнем да вярваме в нас – в българския народ, защото всъщност българският народ това е България, а както всички от „Атака” знаем – България е над всичко. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)