8 май 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На 9 май 1945 г. с подписване на капитулацията на Германия завършва Втората световна война в Европа. В нея участват над 60 държави, като пряко е засегнато 80% от населението на Земята. Военните действия се водят на територията на 40 държави, загиват приблизително 57 милиона души, повечето от които в разцвета на жизнените си сили. Българският народ даде достоен принос в разгрома над фашизма. Вечно ще дължим почит и признателност на българските войници, подофицери и офицери, намерили смъртта си в заключителната фаза на Втората световна война по бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия. В Пантеона на българската военна слава завинаги ще остане споменът за героизма на нашите воини при Ниш и Страцин, Куманово и Стражин, при Драва и Мур. На 9 май 1950 г. в Париж, точно пет години след победата на антихитлеристката коалиция, спасила Европа от смъртна опасност, френският външен министър Робер Шуман заявява в историческата си декларация: „Европа няма да бъде изградена изведнъж или според един-единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които създават на първо място солидарност.” Впоследствие тази дата е избрана за празнуване на Деня на Европа. Никак не е случайно, че на 9 май отбелязваме днес и Деня на победата, и Деня на Европа. Двете събития са неразривно свързани. Това, което е Европа, Европейският съюз дължи до голяма степен на победата над фашизма. Тази победа е солидната основа, върху която се извършва и развива европейското обединение. Девети май е ден на мира, необходимо условие да се състои обединението на Европа. Най-важното послание на този ден е, че можем успешно да се изправим пред новите предизвикателства, ако обединим усилията на основата на общо разбиране за необходимостта от предотвратяване на военните конфликти, решаване на възникналите спорове изключително с мирни средства и изграждане на устойчива среда на сътрудничество и сигурност. В тази връзка Парламентарната група на АБВ предложи Декларация, която впоследствие беше активно допълнена от декларациите на парламентарните групи на БСП лява България и „Атака”, които също дадоха ценен принос за предлагане на обща Декларация на Народното събрание. За изглаждане на някои езикови неточности и за признаване на някои исторически реалности предлагаме две малки поправки в Декларацията. Първо, в заглавието на Декларацията предлагаме да бъде „Деня на победата над нацистка Германия”, а не „капитулацията”, тъй като все пак победата е по-общо понятие, което включва всички страни, дори и тези, които не са били в момента там. И второ, в диспозитива предлагаме точка първа да звучи така: „Отдава почит към паметта на загиналите и жертвите на Втората световна война и признание към държавите, както и съпротивителните движения в България и Европа, извоювали победата над нацистка Германия”. Мотивите за последното се дължат на факта, че в цяла Европа различните съпротивителни движения от целия политически спектър са се борили успешно срещу нацизма и трябва да отдадем почит и на тях.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Предложеният проект за Декларация от БСП лява България има някои отлики, които ще се опитам да представя и да акцентирам върху тях. Всъщност преждеговорившият – проф. Кючуков, д-р Кючуков, очерта посоката, в която се дава верен акцент на приноса на България в победата на 9 май. Смятам, че Декларацията и ние представяме и в мотивите й, и в съдържанието, един основен акцент, свързан с приноса на антифашистката съпротива, и не само в България, а антифашистката съпротива в Европа, с приноса на българските граждани, които не приеха като безспорен факт участието ни в нацистката ос. Жертвите, дадени от антифашистката съпротива – българи в България и в съпротивителните движения в цяла Европа, трябва да бъдат почетени като хора, които също са допринесли за победата. Другият акцент в нашата Декларация е свързан с паметта. Девети май – 70-годишнината от победата, от капитулацията на нацистка Германия, е свързан и с друго – паметниците и паметта. Напоследък и в нашата страна, а сигурно и на други места в Европа оскверняването на паметниците, напомнящи за този мрачен период от историята на човечеството, се превръща в някаква политическа мода, която мълчаливо се толерира от едни или други политици. Седемдесетгодишнината е добър повод българският парламент да изрази своето отношение към такива вандалски действия по оскверняването на паметници. В противен случай затварянето на очите на парламента пред оскверняването на паметниците може да отключи процес, който да нанесе непоправими щети на историческата памет, независимо дали става въпрос за паметниците на антифашистите, паметниците на участниците във Втората световна война или паметници, които подчертават някакви други събития. Другият важен въпрос е приносът на България. Става въпрос не само за участие във втората фаза на войната, но става въпрос и за жертвите, които България е дала, за да може да остане в своите граници – такива, каквито са днес, за да може ген. Стойчев да марширува в марша на победата на Червения площад. Зад този акт от 9 май 1945 г. стоят кръвта и смъртта на хиляди български войници, участвали в извоюването на победата над нацистката армия. Като цяло, ние подкрепяме идеята за приемане на такава Декларация. Ако обаче бягаме от историческата истина, от категоричните и ясни оценки по отношение на паметта, от категорична позиция по повод на оскверняването на паметниците, най-сетне – не искаме да признаем българското участие в антифашистката съпротива, то тази Декларация ще има преди всичко ритуален характер, който няма да даде нито към обществото, нито към другите народи онзи знак, който е длъжно да даде Народното събрание. Най-сетне също така предлагаме в текста да има призив към другите парламентии другите народи. На много места в Европа и в света днес се възраждат неофашистки движения. Българският парламент трябва да има много ясна позиция по този въпрос, защото освен паметта, защото освен ритуала по отбелязването, освен формалното почитане, трябва да има и едно много сериозно предупреждение, което само взема акт и повод от 70-годишнината, но е насочено най-вече към настоящето и бъдещето на Европа и света. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП лява България.)

Уважаеми колеги, в утрешния ден – на 9 май, отбелязваме 70 години от Деня на победата. Това е Ден на победата, който, ако го нямаше, нямаше да има и Ден на Европа! Затова ние от „Атака” внесохме Декларация в Народното събрание, която сега ще предложа на Вашето внимание. Както знаете, най-пострадалият континент по времето на Втората световна война е Европа. Върху Северна, Южна Америка, Австралия, други зони дори една бомба не пада, една сграда не е срината. Европа понася най-големите жертви. Деветдесет процента от важните боеве, 90% от дадените жертви от нацистка Германия са се случили на Източния фронт. Когато говорим за Втората световна война, трябва да е ясно, че да, Съединените щати участват, но те дават 417 хиляди жертви в тази война. Съветската армия, Съветският съюз дава над 20 милиона жертви. Затова е честно и коректно в Декларация на българското Народно събрание по адекватен начин да отдадем почит на хората, които наистина са се били и сражавали в тази война. Трябва да имаме също така предвид нещо, което на много от Вас в тази зала ще прозвучи еретично. Да, зная, много от партиите в тази зала приказват за евроатлантическа ориентация, НАТО, Европа, САЩ и така нататък, но трябва да си даваме сметка и за двойната роля, която играят тогавашните, а сега наши бъдещи евроатлантически партньори САЩ, Англия, дори и Франция в тази война. Те чакат до последния момент да видят какво ще се случи на Източния фронт и след това се включват, чак през 1944 г. се включват. Трябва да е ясно и нещо друго, че тази война беше стартирана, подпалена от нацистка Германия, да, от Хитлер. Но и да не подценяваме ролята, която изиграха огромните американски и английски компании в създаването на Хитлер, в насочването на неговия поглед на Изток към Съветския съюз. Никой не иска да говори за това днес. Но това са исторически факти и трябва да бъдат казвани и споменавани. Историята трябва да бъде четена не от победителите. Да, за съжаление е така. Историята трябва да бъде четена точно, ясно и правдиво. Още след Първата световна война американски компании, като „Дженеръл Мотърс”, „Стандарт Ойл”, „Дюпон” и други са партньори на „ИГ Фарбен индустри” и реално създават химическата и военната индустрия на Хитлер. Това също трябва да е ясно. През цялото време те насърчават нацистка Германия да обърне поглед на Изток. Когато Хитлеранексира определени територии, те ужким обявяват война на нацистка Германия, но какво правят – бият ли се през това време? Не, не се бият. Просто стоят и чакат да видят този огромен конфликт, чиято цел каква е – падането на държавата, създадена от Сталин. Казвам от Сталин, не от Ленин. Когато тук представяхме тази Декларация и в комисии, имаше възможност вяли дебати да се проведат в кулоарите, тогава чувах много мнения. Излизаше все едно, че приемахме декларация за 7 ноември. Не, не е за 7 ноември, това е за 9 май – за Деня на победата. Нас от „Атака” ако ни питате, това с абсолютна сигурност го казваме – 7 ноември е една лоша дата. Там една православна държава пада и се създава нещо, което всъщност потиска милиони и милиони руски граждани. Затова като обобщение – какво виждаме днес? Виждаме стремеж и в България, и в Европа, и в САЩ, и в други държави да бъде омаловажена ролята на Съветския съюз, на Съветската армия в тази война. Скоро бях чел анкета, която е проведена в Съединените американски щати, където с голямо мнозинство, над 2/3 от американските граждани вярват, че всъщност САЩ са спечелили войната. Съветският съюз, Русия, били са се там, имало е някакъв инцидент, някакви стълкновения. Тази подмяна е неправилна за нас от „Атака”. Тази подмяна, всъщност, не помага нито на тези, които подменят, нито на тези, за чиято сметка става това. И не на последно място, знаете каква е сега обстановката в България – НАТО групира войски около Русия, говори се за изостряне на международната обстановка, говори се за това как Русия била агресор и затова ние няма да отидем на 9 май, имам предвид лидерите на някои държави в Европа. Смятате ли, че 70 години след този огромен конфликт това е правилно? Това противопоставяне е правилно? Да кажеш: „Аз няма да отида на Червения площад и няма да почета тази огромна жертва, която е дал съветския народ тогава”! С каква цел е това? Не си ли давате сметка, че по този начин, тук визирам конкретно поведението на Росен Плевнелиев и неговото изказване, по този начин всъщност ти заставаш на страната на нацистка Германия, заставаш на страната на тези, които тогава са се били и заради които са дадени тези жертви, като не ги почиташ. Преди 10 години, на 60-годишнината, тогава много европейски лидери бяха в Русия. Сега какво, толкова се промени историята за 10 години, че вече имаме право да не почитаме тези жертви?! Така ли? За нас от „Атака” това е неправилно. Ще Ви зачета Декларацията, която предлагаме конкретно. По време на дебата ще направим предложения за промени в тази обща декларация, която ще изработим и се надявам да ги приемете. „ДЕКЛАРАЦИЯ за отбелязване на деня на победата над хитлеризма през Втората световна война – 9 май Четиридесет и третото народно събрание на Република България, като отбелязва 70-годишнината от победата над нацистка Германия и капитулацията на Хитлер на 9 май 1945 г., като припомня решаващата роля на Съветската армия за тази победа и спасяването на европейските народи от нацистката опасност, като оценява най-вече стойността на над 20-те милиона жертви на руския народ, без които нямаше да има днешна свободна единна Европа ДЕКЛАРИРА: 1. Изразява признателност към държавите от Антихитлеристката коалиция, на първо място към тогавашния Съветски съюз за освобождаването на Европа от нацизма. 2. Отдава почит към 20-те милиона загинали руски воини, както и към всички дали живота си за победата над хитлеризма. 3. Подчертава факта, че въпреки принадлежността на България към оста Рим – Берлин – Токио, нито един български войник не е воювал на Източния фронт срещу Освободителите на Европа от Съветската армия, а след 8 септември 1944 г., когато България обявява война на хитлеристка Германия, Българската армия участва в бойните действия срещу Хитлер и дава над 30 000 жертви. 4. Осъжда възраждането на нацизма и фашизма под всякаква форма, което наблюдаваме в момента при управлението на Украйна и Прибалтийските републики, както и стимулирането на подобни явления от страна на водещи държави в света, като САЩ. 5. Осъжда проявите на нетърпимост към Православието, както и към всяко традиционно вероизповедание, проявите на расизъм, българофобия и русофобия, както на всякаква ксенофобия и екстремизъм, осъжда също така и оскверняването на паметници, свързани с Втората световна война. 6. Осъжда отказа на българския президент Росен Плевнелиев да вземе участие в честването на 9 май 1945 г. в Москва и определя този отказ като гавра с паметта на милионите жертви на Втората световна война. 7. Потвърждава стремежа към самоопределянето на европейските народи и осъжда проявите на двоен стандарт при вземане на решения на най-високо ниво в Европейския съюз.” И в заключение, уважаеми колеги, да посочим нещо, което в общата Декларация не можах да видя, но според нас от „Атака” е важно да попадне там. Колегите от БСП споменаха за ролята на антифашисткото движение в България. Макар, че на Външна комисия чух от колеги от други парламентарни групи, че е нямало фашизъм в България, но въпреки това трябва да споменем ролята на антифашисткото движение в България. Но трябва да подчертаем факта, че България всъщност участва в борбата срещу хитлеристка Германия в тази война. И както казах в точка трета, че всъщност България е дала над 30 000 жертви в периода след 8 септември 1944 г. Ако попитате някой средно интелигентен, добре образован, информиран дори човек от Западна Европа, от Русия днес, от други държави, на чия страна е била България по време на Втората световна война, те ще ви кажат – на страната на Германия. Всички помнят снимките на цар Борис ІІІ с Хитлер, това са срещи, които не са били една и две. С една такава декларация, с включване на такива думи в нашата обща декларация по някакъв начин ще отправим това послание, че България всъщност е дала жертви в тази война, че България се е била срещу нацистка Германия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! „На 9 май 1945 г. хитлеристка Германия капитулира и с това се сложи край на Втората световна война в Европа. Благодарение на въоръжените сили на Антифашистката коалиция, водена от Съединените американски щати, Великобритания и Съветския съюз, цивилизованият свят постигна историческа победа над хитлерофашизма. Седем десетилетия след освобождението от кафявата чума светът е разделен в оценките си за това величаво събитие, а в някои държави не само се отрича приносът на европейските антифашисти, но и отново се възражда духът на неонацизма и ксенофобията. За съжаление и в нашата страна се правят опити за пренаписване на историята, като се омаловажава антифашистката борба в царство България и участието ни в заключителната фаза на Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция. Но, докато в Европа, участниците във въоръжената съпротива срещу нацизма и фашизма се почитат като национални герои, десните сили в България обявяват българските партизани и политзатворници за антидържавни елементи. За съжаление това е официална политика на всички управлявали досега десни партии, на първо място Съюзът на демократичните сили и партия ГЕРБ. За демократично мислещите българи е неприемливо омаловажаването на Отечествената война и на дадените над 30 хиляди жертви от Първа българска армия, благодарение на които България изми петното от участието си в Тройния пакт. Възмутително е, уважаеми колеги от дясно, че нито президентът, нито премиерът, нито военният министър почетоха 70-годишнината от Сремската, Дравската и Мурската операции на Първа българска армия, в които нашите воини показаха чудеса от храброст, защитиха военната чест и, най-важното, имаха решаващ принос за разгрома на хитлеристките войски в Сърбия, Македония, Хърватия, Унгария и Австрия. Ние се прекланяме пред паметта на 20 милиона съветски граждани, дали живота си за тази величава победа, без която европейската цивилизация днес щеше да е в краката на нацистките варвари. Без решаващия принос на Съветската армия, без нейните победи в Сталинградската и Курската битки Втората световна война щеше да има съвършено друг изход. В същото време изключително важна е ролята на Съединените американски щати и Великобритания за края на войната с откриването на Втория фронт през юни 1944 г. Народните представители порицават отказа на държавния глава Росен Плевнелиев да присъства на Парада на победата на 9 май 2015 г. в Москва. С този акт президентът Плевнелиев поругава жертвите на хитлерофашизма и отрича българския принос за разгрома на Третия райх. Ние вярваме, че българският народ оценява по достойнство заслугите на антихитлеристката коалиция и на съпротивителните движения в Европа през Втората световна война и няма да позволи на фалшификаторите на историята да налагат своите антихуманни възгледи.” И за да бъда конструктивен, след като прочетох своята декларация, предлагам да се коригира т. 2 от Декларацията, подчертавам, т. 2 от Декларацията, приета във Външната комисия вчера, която гласи: „Народното събрание на Република България изразява признателност към българските воини, сражавали се във Втората световна война”. Сами разбирате, без да сте историци, че тук категориите са тотално размити и, бих казал, идеологизирани. Предлагам нова точка, която да гласи: „Народното събрание на Република България изразява своята признателност към българските воини, сражавали се в Отечествената война”. Откажете ли Вие от дясно, уважаеми дами и господа, от Реформаторския блок на първо място, от партия ГЕРБ, от Патриотичния фронт, от Движението за права и свободи, които вчера в Комисията гласувахте „против” тази поправка, откажете ли тази поправка, България ще стане първата държава в света, която се отрича, нейният парламент се отрича от своята Отечествена война, в която, както казах, сме дали 30 хиляди жертви! Не забравяйте, че кръвта на тези български офицери и войници опази не само достойнството на нашето Отечество! Кръвта на офицерите и войниците от Първа българска армия опази границите на България и това никога не бива да се забравя, когато трябва да отбележим приноса на Великите сили за запазването на тези граници: на първо място – ролята на Съветския съюз, на Парижката мирна конференция! С пролятата кръв на българските воини, които Вие не желаете да почетете, по време на Отечествената война, с тази пролята кръв те измиха позора от съюза ни с Третия райх, сключен от същите тези политически сили, на които днес Вие не само симпатизирате, а твърдите, че сте техни приемници. Вие не искате, уважаеми колеги от дясно, от партия ГЕРБ, подчертавам – това да се знае от българските граждани, от Реформаторския блок, от Движението за права и свободи, да наречете тази война „Отечествена”, да го кажа направо, колкото и странно да е за Вас, заради Вашите симпатии към прогерманската политика на Борис ІІІ, който наложи репресивния Закон за защита на държавата и антиеврейския Закон за защита на нацията. Всъщност Вие днес поругавате не само паметта, отричате не само кръвта на българските войници и офицери в Отечествената война, но, както казаха в своите декларации колегите от БСП и партия „Атака”, днес Вие поругавате паметта на загиналите български антифашисти във Втората световна война! Искам да Ви попитам – по Вашата порочна логика, че българските антифашисти били бандити: Вие от дясно, господа, по тази порочна логика смятате ли, че загиналият край София британски майор Франк Томпсън също е бандит, тъй като е участник в българското партизанско движение, зверски разстрелян в нарушение на международното право, на военното право от българската жандармерия през 1944 г.? Вие от дясно ще посмеете ли в утрешния ден да кажете на британския посланик в София, че майор Томпсън не заслужава нашата почит и е бандит? Знам, че отговорът на моя въпрос е един и е категоричен – не, няма да посмеете. Няма да посмеете, въпреки Вашите възгледи, които са твърде сродни с възгледите на неонацистките организации в България. Българският народ трябва да знае, че ако Вие, подчертавам още веднъж, откажете да сложите в тази Декларация термина „Отечествена война”, който трябва да бъде заместен от „Втора световна война”, се присъединявате към поразените сили във Втората световна война – сили, поразени благодарение на антифашистката коалиция, на първо място – Съветския съюз и неговата армия, Съединените американски щати и Великобритания. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Добре е, че днес българското Народно събрание обсъжда темата за победата над фашизма и края на Втората световна война. Добре е, че прави опит да приеме декларация, но трябва още в началото със съжаление да констатирам, че предлаганият от Комисията по външна политика текст принизява ролята на България в тази война, не представя цялостно и обективно историческите събития и по този начин в голяма степен обезличава днешното политическо значение на такъв акт. Въпросите не са само исторически. Можем да се запитаме: има ли днес фашизъм? И отговорът може да се раздели на няколко части: кога – днес, кой? Тук се включват тези, които организират и участват в пронацистки или профашистки прояви на различни места в Европа; тези, които някъде на Изток в Европа готвят списъци на противниците на сегашната власт и призовават те да бъдат преследвани. Къде става всичко това? Можем да го видим в големи западноевропейски страни. Можем да го видим в Източна Европа. Достатъчно е да посоча един от най-красноречивите примери: в Профсъюзния дом в Одеса, където бягащи, задушаващи се хора бяха доубивани. Всичко това са съвременните лица на онова, което Европа преживя преди 70 години. България започна войната на едната страна и я завърши на другата. Това е повод за по-сериозни поуки – за сервилността и ентусиазма, с които много от управляващите в България през ХХ век са приемали едни позиции, а самите те или тези, които е трябвало да ги сменят и да ги накажат, са ги обръщали на 180 градуса. Днес има достатъчно поводи да се запитаме: дали този политически манталитет с нещо е надживян? България, въпреки участието си в заключителната фаза на Втората световна война на страната на така наречените „съюзени народи”, не беше призната за съвоюваща страна, именно защото тя се включи в Тристранния пакт, защото обяви наглед символична война, която доведе до хиляди избити от бомбардировките в София и няколко други града на България. Защото Гражданската война в България, започнала от 1923 г., продължи със следващото поколение, което израсна в нея и в което разделението никак не беше по-малко. Защото наистина тази война и за България стана Отечествена. Защото още в прокламацията, в която се призовава за започване на антифашистка съпротива, тази организация в своята програма определя какви са задачите и националното значение на съпротивата. България, вследствие на антифашистката съпротива и на Българската армия, която се биеше на територията на Югославия, на Унгария, успя да направи така, че да не изживеем поредната национална катастрофа – от територията на България не беше отнето нищо. Това трябва да е също поука, и затова много от хората, които отиваха на фронта, заминаваха под лозунга: „Пътят към Родината минава през Берлин!”. Аз питам: защо не подкрепяте предложенията, които направихме? И ще ги повторя още веднъж: „Народното събрание, като зачита ролята на антифашистката съпротива в България” – в т. 2: „изразява признателност към българските воини, към българските и европейски граждани, участвали във Втората световна война срещу фашизма.” И накрая: „Народното събрание се обявява за опазването и срещу оскверняването на антифашистки и военни паметници.” Има ли нещо спорно в тези събития, или в България някои ще твърдят, че имало антифашистка съпротива, но не е имало фашизъм? Интересно тези хора срещу какво са се борили – и за легалната, и за нелегалната опозиция, и за тези, които са се противопоставяли на управлението с някакви допустими от тогавашната власт форми, и тези, които са го правили по-категорично и решително, поемайки много по-големи рискове за своя живот дори?! Затова ние държим тези предложения да бъдат включени в текста за декларация. Без тяхното одобрение от Народното събрание, ние самите бихме станали съучастници в осакатяването на българската история, в принизяването на българското участие. Но аз ще се опитам да отговоря и на въпроса: кой и защо не подкрепя тези предложения? Те вероятно няма да бъдат подкрепени от наследници на профашистки организации – тези, които гласно или негласно се смятат, че по някакъв начин са продължители на делото на партии и организации, които именно днес Европа и България заради тези техни прояви осъжда. Те може би няма да бъдат приети, защото не искате да признаете, че Българската социалистическа партия е партията на антифашистката съпротива – тази, която е приемник на този период от българската история. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Може би не искате да ги подкрепите, защото много от хората отиваха на фронта не само заради това, че те като дълг носят защитата на Отечеството и като хора от Българската армия са длъжни и са убедени, че трябва да се бият винаги на страната на своята Родина. Но имаше и друга голяма част, които отидоха като доброволци или мобилизирани и които в техните лични дневници – не говорим за някакви други съмнителни исторически свидетелства, пишат, че след като ние победим фашизма, ще изградим социалистическия ред в България. Сигурно това е другата причина, която Ви смущава, защото Вие не можете да превъзмогнете днешното разделение между тогавашните съюзници във войната. Това че те се разделиха много бързо с пускането на желязната завеса в Европа, не означава да се отрече ролята на съюзените народи, които по-рано или по-късно се включиха в тази война и имат своя принос за победата над фашизма. Може би много от Вас правят реверанс към позицията на българския президент. Не искам да я квалифицирам, защото нищо достойно за нея не може да се каже. В тази съпротива участваха хора от всички етноси и тя не може да бъде изчерпана само със спасяването на еврейската общност в България, а това спасяване беше възможно не само заради усилията на български политици и парламентаристи – наши предшественици – впрочем някои от тях преди това са гласували Закона за защита на нацията, и това за тях е своеобразна политическа реабилитация, но това стана възможно благодарение на толерантността на целия български народ, на тази съпротива, на българската църква, на много движения, които по своему бяха обединени в този процес. Защо Вие се свените? Тук има една група, която, мисля, че трябва да изрази своята съпричастност към делото на тези български турци-антифашисти, които редом със своите събратя участваха в този процес, или Вие вече сте наследници на нещо съвсем друго?! Защо дори бивши комунисти може би ще се посвенят да признаят тези исторически дадености? А няма да се изненадам, че дори може би има и хора на закъснели активни борци против фашизма (ръкопляскания от БСП ЛБ), които вероятно трябва да се отдалечат максимално от своите предишни биографии. Нека да се превъзмогнат всички тези комплекси, защото когато истината е на преден план, когато човешкото достойнство и политическата точност са критерии, ние няма да сбъркаме и няма да се отделим от нашия народ. Бих искал също да разбера каква е позицията на българското правителство, тъй като тук е госпожа Кунева. Дали въобще българското правителство има някакво отношение към тези неща, дали то ще подпомогне парламента във формирането на солидна национална позиция? Това все още е възможно. Затова моят призив към Вас е да бъдем достойни наследници на тези, които спряха фашизма, които възстановиха националното достойнство и които днес трябва да видят продължители на тези усилия. Може да прозвучи патетично, и се извинявам за това, че няма да трансформирам на нашия официален език част от това, което се превърна в химн на тази война: „Пусть ярость благородная Вскипает, как волна! Идëт война народная, Священная война!” (Шум и реплики от ГЕРБ.) Можем да го изпеем на друго място. Каня Ви утре, на 9 май, пред Паметника на Съветската армия и пред Братската могила, така че там може и да се пее. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Но тази война беше спечелена не само заради големите пълководци и силните военни подразделения, тя беше спечелена, защото за много от европейските народи беше народна война. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател! Виждам, че днешният ден вместо ден на обединение и съединение, отново се превръща в ден на политическа разправия. Винаги става така, когато политиците пишат историята, а историците се правят на политици. (Шум и реплики.) Да кажа нещо за „Пусть ярость благородная” – наистина прекрасна песен. Само да напомня, че е написана за Първата световна война. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Така, както великият руски химн „Прощаването на славянката” на Агапкин е написан за българските и сръбските войници от Балканската война, за тази славянка пее той. Нека припомня, че България не изпрати нито един войник на Източния фронт, че България никога не е обявявала война на Съветския съюз, че това костваше може би живота на цар Борис ІІІ, когато във Волфшанце му беше поискано да изпрати 12 пехотни дивизии – 500 хиляди човека срещу Източния фронт. Нека говорим с истинските факти. Какво значи фашизъм? Извинявайте, фашизъм е чисто италиански термин – „fasciо”, ликторският сноп пръчки. За фашизъм може да се говори само в Италия. Можем да говорим за нацизъм. Какво означава нацизъм? Германска работническа националсоциалистическа партия. Това е съкращението на нацизма. И защо да не отдадем днес почит на тези, които наистина се съпротивляваха срещу нацизма в България – Леон Таджер, който взриви складовете в Русе на германската армия, или Рило-Пиринският отряд, който атакува немски части край Жабокрек? Но коя армия мислите, че участва във войната срещу нацистка Германия? Коя армия? Някаква нова армия? Не, това е все същата армия, която винаги е бранила България – армията на Царство България. Кой участва във войната срещу Германия? Царство България. Кой обяви война на Германия още на 2 септември? Константин Муравиев. Българските войски се изтегляха от Македония и от Югославия с боеве. Дадоха жертви, някои бяха взети в плен. Да кажем ли, че Списаревски е нацист? Според Вас Димитър Списаревски нацист ли е, след като е защитавал небето над София? (Ръкопляскания от ПФ.) Извършил е таран на американска летяща крепост. Нацист ли е той или български патриот, защитавал софиянци от бомбите? Иначе съм съгласен – чии бомби. Тук, в това Народно събрание е обявена войната на Америка и Англия с възгласи „Ура!”. Но патриотизмът не е политическа ценност, която да преминава от една политическа партия към друга. Патриотизмът е даденост, според мен, на всяка политическа партия. Защото в Българската армия са служили офицери, които са имали „Железен кръст” за храброст и орден „Слава” – най-високия съветски орден. Да отречем ли тяхното дело?! Наистина, Българската армия извърши подвиг. Наистина, без нейното участие може би югославската граница щеше да минава на 5 км от София. Но моля Ви, нека боравим наистина с фактите. Що се отнася до термина „капитулация”, аз съм за това да е „Деня на победата”, тъй като капитулация – историческите факти казват, че е имало две капитулации. Едната е извършена на западния фронт, на 7 май, в присъствието на руския генерал Цусобатов, без знанието на генералисимус Сталин, а после той изчезва безследно. Втората е на 9 май – истинската капитулация. Затова нека наистина почетем паметта на милионите руснаци, украинци, казахи, узбеки, беларуси, които загинаха в тази война, на 6-те милиона поляци, на милионите американци. (Реплики от БСП ЛБ: „Не е вярно, не е вярно.”.) Как да не е вярно? Споделете. Защо да не почитаме еднакво Курската дъга и битката при Гуадал канал? Нима Австралия не е бомбардирана от японската авиация?! Днес е ден за обединение, хора! Днес е ден за обединение! Опомнете се! Няма нужда да прекарваме разделителни линии в обществото. Нека си спомним подвига на дедите ни, парашутистите, които атакуваха Стражин и Страцин, хората при Драва, които издържаха удара на Втора СС танкова армия. Тя нарочно атакувала българските позиции, защото е мислела, че са по-слаби, но те са издържали. И нека наистина не прокарваме разделителни линии. Нека се обединим около една декларация. Никой не отрича рязаните партизански глави. Никой не отрича убитите ястребинчета.

Ще видим при гласуването.

Те са част от история, която трябва да ни сплоти. Пролятата кръв би трябвало да сплоти нацията, пролятата от ляво, пролятата от дясно, както Съединените американски щати се сплотиха след Гражданската война там – Севера и Юга. Тази война роди американската нация – 600 хиляди убити. Така че на този ден да говорим по-малко за омраза, за разделителни линии, а за обединение! (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ, БДЦ и ПФ.)

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Може би ще трябва да оттеглите поне част от аплодисментите. Съжалявам, че отнемам от времето на парламентарната група, защото това, което господин Росен Петров говори, е част именно от този опит за ревизионизъм в кавички – „Демократичен ревизионизъм на историята”. През 90-те години в някои от средствата за масова информация се появява твърдение за това, което той каза – относно авторството на песента на текста и на музиката. (Силен шум в залата.) После, след една от тези публикации, се води съдебно дело, което установява, че обвиненията за плагиатство, цитирам: „не съответстват на действителността и унижават честта и достойнството, репутацията на автора на песента „Священная война” – Лебедев-Кумач. Поради тази причина се установява този факт. Това е само детайл. Нямаше да стана да Ви репликирам, но тъй като сте човек, който е имал дълго време да формира обществено мнение и през медиите, бъдете по-сериозен в разпространяването на едни или други клюки. И второ, никой не отрича заслугите на българските военни, които в целия период на Втората световна война се сражават от името на България. В текста, който предлагаме, никой не принизява паметта на тези герои. Така че ако говорите за обединение, това означава да се даде политическа оценка на събитията, без да принизяваме ролята на Българската армия в този процес. Защото политиците вземат решенията, а други ги изпълняват. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Извинявам се, ако съм се объркал за „Свещенная война”, но мисля, че тя все пак е от Първата световна война, както и „По долинам и по взгорьям” е белогвардейска песен. Нали така? Нека бъдем честни към историята.

Да, наистина пледирам да не се занимаваме с руското песенно изкуство, защото то е интересно на тесен кръг руски учени. Наистина, нека на този ден бъдем заедно, господин Стоилов.

Ами подкрепете предложението.

Да, защо не?! Никой не отрича, само че трябва да бъдем наясно с историческите факти. В България не е имало фашизъм. Просто България е била съюзник на нацистка Германия. Единственото фашистко движение в България, което може да претендира за такова, е Народо-социалното движение на проф. Цанков. Много добре знаете неговата социална база – то е било 3 хиляди човека. Недейте така!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще се върна обратно на Декларацията, която обсъждаме днес. Няма изкуствено да призовавам за национално обединение – да не се караме на тази дата, а пък в същото време да бъркам във всички исторически рани на България; нито пък ще обсъждам песни и танци на народите, за да принизявам песни, с които милиони са умирали с тях на уста. Засрамете се от това! Относно общата Декларация, която внесе Външната комисия и Народното събрание е на път да приеме. Уважаеми колеги, тази Декларация, както казах и в предишното си изказване, принизява ролята на държавата – победител в целия този конфликт, а именно Съветския съюз. Ако погледнете тази декларация, може да видите в заглавието „Германия, Втората световна война и Денят на Европа”. След това четем първо изречение – споменава се Втората световна война, седемдесетгодишнината от капитулацията, което, както казахме, е неправилна дума, и след това Робер Шуман, обединена Европа, народите на Европа, европейското обединение, недопускане на ново разделение на народите на Европа. Веднъж се споменава Втората световна война, българските войни – хубаво, че сме ги споменали доста срамежливичко, след това отново – да няма разделителни линии в Европа, обединение в Европа, просперитет в Европа. Това е Декларация, която затвърждава евроатлантическата насоченост на България ли е, както Вие казвате? Или това е декларация, с която всъщност почитаме тази велика годишнина? Както някои от преждеговорившите казаха, това наистина се превръща в една протоколна декларация – колкото да има нещо да отбележим, да отбием номера – ето, Народното събрание направи декларация. Прекрасно разбирам, видях го с очите си, когато представих предложението на Партия „Атака” във Външната комисия. Тези, които бяха застанали пред мен – без значение от ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, всички бяха „въздържам се”, „въздържам се” на всички предложения, които направихме, за историческата истина, която всички прекрасно знаете, тук в тази зала, да бъде спомената в тази декларация. Госпожо Председател, ще прочета предложенията на Партия „Атака” за промяна в общата декларация, след това ще Ви ги предоставя, за да ги подложите на гласуване. В началото на Декларацията след първото тире, да създадем ново тире със следното съдържание: „- Като припомня решаващата роля на Съветската армия за тази победа и спасяването на европейските народи от нацистката опасност”. По този начин посочваме историческата истина – че огромната загуба на съветския народ всъщност помогна да бъде спечелена Втората световна война. Никой не се съмнява в това, нали? Точка първа да придобие следния вид: „1. Отдава почит към паметта на двадесетте милиона загинали съветски граждани и жертвите на Втората световна война, и признание към държавите, извоювали победата над нацистка Германия”. Точка втора да придобие следния вид: „2. Подчертава факта, че въпреки принадлежността на България към оста Рим – Берлин – Токио, нито един български войник не е воювал на Източния фронт срещу освободителите на Европа от Съветската армия, а след 8 септември 1944 г., когато България обявява война на хитлеристка Германия, Българската армия участва в бойните действия срещу Хитлер и дава над 30 хиляди жертви”. Споменаваме, че българският войник не е участвал на Източния фронт – все едно, ако му бяха заповядали, щеше да участва, не си правете илюзии за това. Точка трета: след думата „екстремизъм” слагаме запетая и добавяме думата „русофобия”. Достатъчно следите информационния поток в България и знаете, че в момента русофобията се превръща в някаква градска мода. „Ърбън стайл” – да го кажем на съвременен английски – да отидеш до Паметника на Съветската армия и да си надраскаш нещо. Тук имаше кандидати за народни представители от една от парламентарно представените политически сили, които стартираха кампанията като отиват на Паметника на Съветската армия и надраскат нещо. Дойде полицията да ги арестува, естествено, те се позовават на имунитета си, който имат като кандидат народни представители – разшумява се по медиите, и стартират кампанията си. Вижте какъв оригинален начин да стартираш кампанията си – да надраскаш паметник, да кажеш, че Русия иска да държи по някакъв начин православните народи в подчинение чрез Светото православие. Това пак е форма на русофобия. Ние, естествено, сме против това и затова настояваме в тази декларация да влезе и думата „русофобия”. Създаваме нова точка шест със следното съдържание: „6. Осъжда отказа на българския президент Росен Плевнелиев да вземе участие в честването на 9 май в Москва и определя този отказ като гавра с паметта на милионите жертви на Втората световна война”. Много приятели и в социалните мрежи, и хора, с които разговарям ми казват: „Ама чакай, правилно Росен Плевнелиев не трябва да ходи в Москва. Правилно! Там се събират достойни мъже, които почитат достойни мъже. Там не е мястото на Росен Плевнелиев.” В тази точка искаме да порицаем поведението на нашия президент. Уважаеми колеги, зная как ще гласувате в залата, зная срещу какви народни представители съм изправен, срещу какви политически групи – видях го вече и във Външната комисия. В кулоарите ще кажете: „да, правилни неща казваш”, но ще се въздържите. Задайте си обаче въпроса: тези двадесет милиона жертви, които Съветската армия е дала, ако те бяха решили да се въздържат, когато си върнат границата обратно? Стигнат до границата, където е била преди да ги нападне Германия. Ако бяха спрели до там и се бяха въздържали, щеше ли да има сега Ден на Европа? Как мислите? Щяха ли да се събират в Брюксел сега президенти или Брюксел щеше да бъде някаква германска провинция? Как мислите? Хайде, задайте си този въпрос и гласувайте по този начин.

Госпожо Председател! Колеги, бях провокиран да се изкажа от две подхвърляния преди малко – участниците в антифашистката съпротива бяха наречени „мандраджии”. По този повод искам да кажа, че с отказа си, който се очаква да се види след малко, с отказа си от дясната страна на залата да признаят българската антифашистка съпротива, ГЕРБ и Реформаторският блок всъщност ще застанат на страната на прохитлеристките политически сили, които преди 74 години в тази зала вкараха България в Тристранния пакт, след това обявиха така наречената „символична война” на Съединените американски щати и Великобритания. Уважаеми колеги отдясно, искам да Ви напомня, че ако днес Вие не подкрепите предложенията, които се правят от БСП, „Атака” и моето за Отечествената война, Вие ще се отречете и от българската буржоазна опозиция в лицето на Петко Стайнов, Атанас Буров и Никола Петков, които в онези военни години, в тази зала, на Вашите места, се обявиха против пагубната политика за обвързването на царство България с нацистка Германия, фашистка Италия и имперска Япония. И за да разберете колко антиевропейска е българската десница, искам да Ви кажа, че в съседните на България – Сърбия и Гърция, а и в по-далечните Полша, Чехия, Словакия, Норвегия, Италия, Франция и Белгия нито една дясна партия – говоря за консервативните партии – не отрича своята антифашистка съпротива. И най-важното – не си позволява да демонстрира симпатии към прогерманските правителства в своите страни по време на Втората световна война, което Вие неприкрито правите – пасивно и активно. В Рим, в Париж и в Брюксел тези десни партии, апропо, членки на Европейската народна партия, на която и Вие сте член, отчитат като национални герои италианските, френските и белгийските партизани, докато в София ГЕРБ и Реформаторският блок наричат българските партизани, както чух преди малко, „мандраджии”. Слава Богу, не успях да чуя думата „бандити”. По този повод искам да Ви попитам: бихте ли нарекли „бандит” и „мандраджия” полковникът от Белгийската армия, героят на Белгия Тодор Ангелов от Кюстендил, който ръководи – влезте в Уикипедия да прочетете, подчертавам това – ръководи терористична група, съставена изцяло от евреи? Ще го наречете ли него и белгийските евреи „терористи”, „мандраджии” и „бандити”? Не, няма да посмеете. До там няма да Ви стигне смелостта! Смелостта Ви стига само да наречете „мандраджии” и „бандити” хора, които участваха в Отечествената война като партизани и като помощник-командири в Първа българска армия. Ще посмеете ли да наречете „мандраджия” полковник Жельо Демиревски, ако откажете да смените Втората световна война с Отечествената война – Жельо Демиревски, който като полковник, като командир на дружина извършва голям подвиг със своите воини в първата фаза на Отечествената война? Или може би бойците от парашутната дружина, които разбиват край Страцин есесовска дивизия, също по Вашите десни стандарти и критерии са „мандраджии”, тъй като са били командвани от комунисти, помощник-командири в Първа българска армия. Повтарям, тъй като съдбата на тази декларация, за съжаление, е в ръцете на Вашите гласове – на ГЕРБ, Реформаторския блок и на Движението за права и свободи, аз Ви моля, след тези силни, тежки за Вас, но верни думи, да подкрепите редакцията на точка трета, която току-що внесох на госпожа Цецка Цачева, която да гласи: „ние се прекланяме пред паметта на българските воини, загинали в Отечествената война”. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, имам едно предложение, което да влезе като редакционна поправка в Декларацията, която беше предложена от Комисията, тъй като историческият факт е, че истинският акт на капитулацията е подписан на 8 май 1945 г. със силите на антихитлеристката коалиция. Известно е, че по изрична заповед на Йосиф Висарионович Сталин на 9 май е подписан Акт отделно между Германия и Съветския съюз. Смятам, че в тази Декларация трябва да бъде отразена историческата истина, а тя е, че Актът за пълна и безусловна капитулация на нацистка Германия е подписан на 8 май 1945 г., а по-късно, когато на 9 май 1950 г. Робер Шуман провъзгласява идеята си и Декларация до Виена и Европа, това всъщност е ръката, която Европа подава към тогавашната вече империя, изградена от Съветския съюз. Тоест тогава Европа подава ръка за обединение на цяла Европа без идеологически различия и граници. За да бъдем обединени, ние трябва да отразим в тази Декларация историческата истина, а тя е тази, която знаем всички. За това предлагам в т. 1 – „Като отбелязва 70-годишнината от капитулацията на 8 май 1945 г. на нацистка Германия във Втората световна война” – думите „9 май” да бъдат заменени с „8 май”, каквато е историческата истина. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Госпожо Председател, процедурата ми е следната: да удължим времето за работата на Народното събрание до приемането на тази точка, която в момента обсъждаме.

Знам това нещо, но подложете на гласуване. Това е процедурата ми.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, много неща се казаха до момента. Изчетоха се декларации, дебатът продължава. Аз не мисля, че е рационално да се повтаряме и да вредим на нашата планирана работа в Народното събрание. Против съм удължаване на работното време и на процедурата.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! На първо място да декларирам, че Реформаторският блок ще подкрепи Декларацията в предложения от Външната комисия вид, като подкрепяме изцяло и редакцията, предложена от господин Андреев, защото дори и Народното събрание на България трябва да се съобразява с астрономическата истина. Има неща, които са отвъд нашата воля на този свят и част от тях е момента на изгряване и залязване на Слънцето над Европа. Поддържаме тази Декларация, защото тя е крачка към общ прочит на най-тежките моменти от европейската и националната ни история. Общ прочит, който липсва и която липса от много време насам тежи върху българското общество и докато не бъде преодоляна ще продължава да тежи и да нанася непоправими вреди. В интерес на истината тази Декларация е скромна крачка, но е във вярната посока. Казвам защо е скромна. Скромна е, защото тя не засяга всеобхватната тема за политическото насилие, която е водеща в българската история за 103 години – от 1886 г., от насилственото отстраняване на законния български монарх от неговия престол до 1989 г. и така наречената „голяма екскурзия” – насилственото преименуване и прогонване на огромна част от българските турци. Сто и три години в България са белязани преди всичко друго от различни тежки форми на политическо насилие. И когато по толкова важна тема, като преломният момент между диктатурата от периода 1934 – 1944 г. и тоталитарния режим от периода 1947 – 1989 г., ние не споменаваме политическото насилие, това е отстъпление от общия прочит на историческата истина. Но това отстъпление не е страшно, защото трябва да започнем с малки крачки, а тази Декларация съдържа достатъчна крачка. Тя търси обединение на българския парламент и българското общество въз основа на принципите, залегнали в обединението на Европа, а те са: признаване на насилието; отхвърляне на насилието; категорична защита на демокрацията; категорична защита на правото на национално самоопределение на народите и на техния избор на собствен път с демократични средства. Така че имплицитно в тази Декларация голямата тема за политическото насилие, голямата тема за демокрацията и голямата тема за националната независимост на България са засегнати по един достатъчен, пак казвам, като за първа крачка начин. По този начин българският парламент и всяка политическа сила, която подкрепи тази Декларация ще направи своята крачка към национално обединение около историческата истина – крачка, която вчерашният Съветски съюз, днешна Русия и техните пети и шести колонии в България и в други източноевропейски страни отказват да направят и по този начин пречат на националното обединение на България. Защото те мълчат, когато искат да възхваляваме в декларация на българския парламент Червената армия, аз категорично ще откажа да го направим, ако не споменем Катинската гора, дами и господа. Категорично ще откажа да го направим, ако не споменем садистичното мълчаливо наблюдение на погрома на Варшавското въстание от Червената армия в продължение на три месеца – най-срамната отделна точка в историята на Червената армия от многото срамни точки. Категорично ще откажа, ако не споменем погромите в България в седмиците след 9 септември 1944 г., ако не споменем изтреблението на Горянското движение, ако не споменем размазването на Берлинското въстание, на Унгарското въстание и на Пражката пролет. Ето тогава, когато Вие предложите тези точки, защото част от тях не са от българската история, тогава ще Ви ръкопляскам да включите и героичната роля на Червената армия във Втората световна война. Да сложим всичко на масата. Искам да Ви видя как ще го направите и после ще отидете да си вземете парите от руското посолство! (Ръкопляскания от РБ, единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Трябва да има нещо и за съдбата на българските антифашисти, дами и господа. Радвам се, че сте загрижени за нея и се радвам, че искате те да бъдат споменати. Нека да споменем в декларацията Никола Петков! Радвам се, че споменахте Буров – той е умрял в затвора. Радвам се, че споменахте, макар без конкретното име, Никола Мушанов – убит в затвора от криминален, който е пуснат умишлено с тази цел. Можем да продължаваме до безкрай. Но истината е, че не благодарение на дясната, а благодарение на лявата част на тази зала България не може да постигне обединение около историческата истина и около националната си трагедия. Затова нека поне подкрепим малкото, което ни се предлага, защото то е достойно! (Ръкопляскания от РБ.)

Господин Кънев, тезата за национално съгласие, или ако искате – национално обединение, беше издигната от БСП още 1990 г. Тогава Вашите предшественици и Вашата партия беше една от тези, които я отхвърлиха. Те започнаха своята предизборна кампания с една карта, осеяна с черепи. Черепи можем да търсим много. Знаете част от тях на кого се дължат и къде се намират. Аз не призовавам към това. Не се смущавам, имаше гласове от Ваши представители в Комисията, да говорят за пакта Рибентроп-Молотов. Те обаче не споменаха за Мюнхенските съглашения. Така че историята можем да я върнем и назад, можем и към периода, за който говорите. Но ние тук говорим за определени събития, които нямате право да пропускате и да преиначавате, защото когато говорим за антифашистката съпротива в България, тя не може да бъде отричана заради това какъв е бил режимът преди или след това. А що се отнася до Вашите обвинения, аз очаквах от председателя да реагира. Вие си позволихте едно твърдение, гледайки към лявата част на залата и обръщайки се към нея, че нейните политически позиции са следствие на някакви финансови взаимоотношения с определени посолства. По този начин ли Вие градите кариерата си? Така ли слугувате и лакействате? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Надявам се, че ще оттеглите тези обвинения, защото те са позорни и преди всичко за Вас, който ги изричате. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Андреев, господин Кънев! Обръщам се към Вас с молба: нека да не променяме датата на капитулацията! Общоприетият факт е на 9 май. Ако в България го приемем на 8 май, ще се изложим пред целия свят, наистина, казвам Ви го директно. Нека да остане 9 май като символ на национално съгласие.

Госпожо Председател, искам от името на парламентарната група удължаване на времето.

Уважаеми колеги! Учудващо е, когато на исторически, еднозначни събития им се предава съвременно звучене и интерпретация. А когато това става с такъв жар, с такава емоция и с такива непочтени изявления, каквито наскоро, отпреди малко отправи господин Кънев, нещата придобиват още по-необичаен вид. Става въпрос за великата победа във Втората световна война, която, както всички знаем в тази зала, не е спечелена от редник Райън. Не бива да намесваме художественото и кинотворчеството, последвало годините на разделена Европа, обслужващо идеологическата пропаганда в двата блока, които се появиха в резултат на победата, в днешния дебат. Най-малкото защото то е опит да една осакатена интерпретация на това, което е било и на това, което се случило. В резултат на тази война е разрушена Европа. Тази война е подпалена от фашизма. Първият, който посочи фашизма като бъдещ подпалвач на войни, беше българинът Георги Димитров – героят от Лайпциг. И няма никакво основание да се отречем от него. Не коментирам по-късната политическа дейност. Първият политик в Европа, който посочи фашизма като опасност за бъдещето на Европа и който беше признат като борещ срещу фашизма не само от левите политически партии през 30-те години в Европа, няма никакво основание ние да се срамуваме от този факт. Няма никакво основание от Декларацията да бъдат извадени българските интербригадисти, воюващи през 30-те години срещу фашисткия режим на Франко в Испания. Защото франкизмът в Испания надживя Втората световна война и остана един полуфашистки режим в Европа, крепен от геополитическото противопоставяне. Въобще въпросът за днешното отношение към фашизма, струва ми се, е най-ключовият въпрос на тази Декларация, за днешното отношение към фашизма. Фашизмът не е отминала историческа епоха! Фашизмът е политическа идеология, която се споделя от различни кръгове и движения. Нашите колеги от Движението за права и свободи са особено чувствителни по темата за ксенофобията, по темата за отношението към различния. Но тези въпроси всичките намират своята върхова изява в човеконенавистната фашистка идеология, която отрича правото на съществуване на хората на расова основа. Няма друга такава идеология, която да се е появявала и да е достигала такива политически върхове, която да е завоювала най-голямата държава по това време в Европа, която да е изградила най-сложната и ще кажа ефективно командвана военна машина и която да е потъпкала с ботуша си всички европейски народи. Затова Червената армия не е окупатор! Червената армия е освободител за народите на Европа! И паметниците на тази армия стоят по нейния път от Москва и Ленинград до Берлин! И няма никакво основание тази историческа истина, която е очевидна, която всеки, който е пътувал в тези европейски градове, е имал възможност да види, да бъде отречена. Искам да отбележа и още едно обстоятелство в нашите предложения, които бяха направени и мотивът те да бъдат направени. Учудващо е отсъствието в предложения Проект на конкретен текст, който подчертава ролята на антихитлеристката коалиция за победата. Не може да съществува Декларация, в която е отбелязан 9 май, разбира се, няма да коментирам Декларацията на господин Шуман – едва ли някой от Вас смята, че тя има същата стойност, но не намирам за уместно да бъдат в един документ, поне на тази 70 годишнина. Но да се подминава ролята на антихитлеристката коалиция, това означава да се укрепва днешното световно противопоставяне. Не знам дали си даваме сметка за това. В годините на Втората световна война се изгради една коалиция, която може би е коалицията на бъдещето и ние като парламент в една малка държава трябва да си даваме сметка за това, защото, когато тримата големи се срещат в Техеран, Ялта и в Потсдам, те са се уважавали един друг и нашата съвременна представа за Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт няма нищо общо с тогавашните фактически и действителни отношения между водачите на антихитлеристката коалиция. И учудващо, че и те нямат място в тази Декларация. И накрая, ние отбелязахме вече и необходимостта парламентите в Европа – да се обърнем към тях, за да имат ясна позиция не заради друго, а заради съвременното настъпление на фашизма в Европа. В Одеса изгоряха хора, запалени от фашисти... Тишина. Искам да подчертая нещо. Нашето обществено мнение няма как да приеме разбирането, че сме спасили представителите на един народ от нещо, за което твърдим, че е било демократично. От кого са спасени евреите в България, след като режимът не е бил фашистки, извинявайте, на Борис ІІІ? От кого? От Закона за защита на нацията, както беше казано, от Закона за защита на държавата – два нормативни документа, които превръщат тогавашното царство България от една либерална конституционна монархия, я превръщат в един полуфашистки режим. Това е истината – и истината за гражданската война в България, и за партизанското движение, което в онзи момент е изразител на настроенията на прогресивните хора в нашето общество. Затова партизаните имат място в Декларацията. И няма как да се стигне до онова общо разбиране, когато част от колегите смятат, че режимът на Борис ІІІ е бил демократичен, а не фашистки. (Ръкопляскания от БСП лява България.)

Те се допълват. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)

Уважаема госпожо Председател, моля за прегласуване, тъй като не всички колеги отзад успяха да гласуват. Моля за подкрепа на това предложение, тъй като това е най-неутралното. Ние отбелязваме Деня на победата – не говорим кога е капитулирал, кой е капитулирал, пред кого е капитулирал. Общопризнато е, че Денят на победата е 9 май.

Той не празнува, той отбелязва.

Вече го гласувахме.

Има и други...

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Сигурно не всички гласуваха, поради това моля да се прегласува нещо, което смятам, че е важно за България и е важно за това ние като уникална страна, бидейки съюзник на Германия, да участваме в Парада на победата – нещо, което се дължи именно на тези антифашисти, които след това станаха и помощник-командири в Българската армия, и участваха в битките, да им дадем тяхното признание. Много Ви моля, гласувайте „за”, защото иначе ще станем уникални – втори път да отричаме антифашизма, който ни е правил държава, равна на останалите, които са се борили срещу Германия. Благодаря Ви. (Възгласи от БСП ЛБ: „Браво, Таско!”.)

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Надявам се, съзнавате какво значение има това гласуване – да, да не се допуска оскверняване на паметници, в случая на антифашистки и военни паметници. За мен това се отнася за всеки паметник. (Реплики от ГЕРБ.) Обратното гласуване означава, че Вие насърчавате точно тези действия и те ще се върнат по някакъв начин, който ние не желаем. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Гласувах „против”, защото с днешната формална Декларация Народното събрание показва отсъствие на достойно отношение към историята и политически кураж пред нея; защото с тази Декларация се игнорира приносът на антифашистката съпротива в Отечествената война и паметта на хилядите български участници в нея, с чиято кръв са запазени границите на България; защото така се подценяват изводите и поуките от най-голямата касапница в историята на човечеството – с десетки милиони жертви по всички континенти. (Част от народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт напускат залата.)

Защото парламент, който насърчава оскверняване на паметници, сам себе си осквернява! И това се доказва включително и от начина, по който напускате днешното заседание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, колеги, господин Министър! Нека да поздравим и да отдадем уважение към нашите гости – руски граждани, ветерани от Втората световна война: Михаил Иванович Стаханов, Юрий Иванович Добичин и Владимир Георгиевич Красногорски. (Народните представители от „Атака” стават и с ръкопляскания приветстват гостите на балкона на пленарната зала.) Каня народните представители и всички журналисти след 15 минути в Клуба на народния представител, където заместник-председателят на Народното събрание и народен представител от „Атака” господин Явор Нотев ще им връчи почетни плакети.

Колеги, само преди няколко дни, на Гергьовден, на така наречения „Парад на Българската армия” ние видяхме много тъжна картинка. За съжаление, това, което от „Атака” повтаряме от години наред – че България не разполага с въоръжени сили, с армия, се оказа факт както на 6 май, така и в Доклада на министъра на отбраната, който беше представен пред Консултативния съвет за национална сигурност при президента. За съжаление, трябва да признаем, че и според днешните управляващи Сухопътните войски на Българската армия не разполагат с нужния капацитет за опазване териториалната цялост на страната. Към средата на тази година Българската авиация най-вероятно ще бъде приземена. В така наречената „армия” имаме два самолета, които няма да могат да бъдат дори ремонтирани. Военноморски сили, чиято флотилия не разполага с нападателна техника, с ракети. За съжаление, така наречената ни „флотилия” днес може да бъде използвана единствено като рибарски лодки или плаващи ресторанти – казвам го с огромно съжаление. (Реплика от ГЕРБ.) На така наречения „Парад” на 6 май видяхме какъв е всъщност крайният резултат от участието на страната ни в НАТО – един-единствен хеликоптер, разбира се, съветско производство и 10 автобуса „Чавдар”, които превозват българските военнослужещи. Ние от „Атака” питаме: това ли са ползите от членството ни в Алианса, за което обаче ние дадохме милиарди левове под формата на членски внос; под формата на разходи за военните ни контингенти в Ирак, в Афганистан; в чужди войни, в които не преследвахме българския национален интерес, а чуждия? И днес ми се казва, че това били нашите ценности, нашият цивилизационен избор. Съжалявам, но изборът на българина не е в убийството на един милион души в Ирак, на 500 хиляди деца в Ирак. Ние, за съжаление, участвахме в това. Това не са нашите ценности. Нашите ценности са православни. И въпреки че днешното правителство перфектно знае, че България реално не разполага с въоръжени сили, поредният удар за унищожението на Българската армия се подготвя от министъра на отбраната господин Ненчев, който само преди няколко дни заяви, че Министерството на отбраната смята да свали от въоръжение цялата съветска техника под предлога, че тя била оперативно несъвместима с НАТО-всяко от въоръжение. Само че ние от „Атака” искаме да зададем един риторичен въпрос: Полша не е ли член на НАТО? Всеки може да провери и да види, че Полша в момента разполага с около 250 танка съветско производство Т-72 „Ягуар”, които министър Ненчев иска да свали днес от българско въоръжение. Полша, като член на НАТО, разполага и с изтребителна авиация МиГ-29, която днешното правителство иска да свали от въоръжените ни сили. Полша разполага с редица други системи, които си ги използва и не смята да ги сваля от въоръжение. Да, целта е ясна – Българската армия да бъде унищожена, едни 4 – 5 милиарда лева от българския данъкоплатец да бъдат похарчени за трета ръка американско въоръжение и всички тези пари да бъдат платени от най-бедните граждани на Европейския съюз. Само преди шест месеца, а и в предишното Народно събрание, сме внесли предложение да бъдат увеличени българските пенсии. Всички Вие казвате: „Няма пари”. Да, нямате пари за българските пенсионери, но явно имате 4 – 5 милиарда за старо американско въоръжение. И когато говорим за Полша, нека да не забравяме, че Полша не е единствената държава – членка на НАТО, в която все още има съветско въоръжение. Подобна е ситуацията и в държави, като Хърватска, Румъния, Словакия, Словения; всички тези държави, които бяха зад Желязната завеса и бяха във Варшавския договор. Господин Ненчев и днешното правителство, разбира се, минават с тезата, че сме били прекалено зависими от съветското въоръжение. Ами, добре, като похарчите едни пет милиарда за старо американско въоръжение, няма ли пак да сме зависими? Тоест Вие какво предлагате на българския народ – да му измъкнете пет милиарда лева и да смените една зависимост с друга? Ние от „Атака” Ви казахме: нека да възродим Военнопромишления комплекс на България по примера на съседна Румъния, която днес произвежда основни бойни танкове, бойни машини за пехотата, зенитно-ракетни комплекси и какво ли още не. Ако направим това, вместо да похарчим тези 4 – 5 милиарда за старо американско въоръжение, нека ги вложим в Държавен военнопромишлен комплекс, който, първо, ще отвори хиляди работни места; второ, държавата ще печели милиарди, милиарди долари, както е печелила в лошия комунизъм; и трето, ще си извоюваме частична независимост по отношение на техниката във Въоръжените ни сили, защото този Държавен военнопромишлен комплекс, по примера не само на Румъния, но и на Швеция, и на Финландия, и на Испания, и на Франция, ще може да доставя българска военна техника за българските Въоръжени сили, и тогава вече ще имаме наистина частична независимост. Видяхте последните изследвания, според които само 25% от българските граждани биха воювали за страната си. Аз донякъде ги оправдавам, защото 25 години всички Вие, които управлявахте, изкоренихте всички ценности, всички идеали у хората. Хората вече нямат идеали, нямат ценности и не знаят за какво да воюват – за имотите на Цветанов, за сараите на Доган, или за някой друг?! Не искат да воюват за това. Уважаеми колеги, казвам Ви за пореден път: вземете се в ръце, нека да направим така, че българските Въоръжени сили да стъпят отново на краката си, както беше по времето на, разбира се, лошия Варшавски договор, в който наистина имахме армия, но, за съжаление, национални предатели унищожиха нашите отбранителни способности, нарязвайки ракетните комплекси R300, R400, „Луна” и редица други. По този начин Вие лишихте България – реално това беше първата стъпка, лишихте страната ни от отбранителни способности. Днес искате тотално да приключите нещото, което наричаме „армия”, то, за съжаление, е корпус. Поучете се от това, което Ви казваме ние от „Атака”. Нека да направим референдум дали българските граждани искат да участват в този Съюз. Похарчили сме близо 2 млрд. лв., дадохме човешки жертви, участваме в чужди войни, чужди интереси. Български войници участват в убийството на цивилни граждани в Ирак, в Афганистан, и къде ли още не. (Реплика от ГЕРБ: „Това е клевета!”.) За какво? Това не са нашите ценности. Пак повтарям, нека се направи референдум, нека българите да кажат искаме ли да бъдем в НАТО, или не. Това е най-висшата форма на демокрация, не мога да разбера защо бягате от нея?! Още един път, призовавам Ви към разум, вземете се в ръце – при Вас има генерали, полковници, хайде, стига с тази политика – каквото ни кажат от САЩ, да изпълняваме. Знаете, внесохме проект да изгоним тези четири американски военни бази, които девет години вече седят в България, без да платят един лев наем, докато в същото време САЩ плащат десетки милиарди долари в различни държави като наем за военните бази, използвани от техните въоръжени сили. Защо да не плащат на най-бедната държава в Европа, на една от най-бедните дори в света? Защо не искате?! Защо сега участваме в редица, редица учения, които са пред границите на Руската федерация? По този начин, знаете много добре, че единственото нещо, което се прави, е ескалация на военно напрежение. Защо България трябва да бъде въвличана във военни конфликти, създавайки тук поредните бази на НАТО и доставката на всякакви оръжия? Вие перфектно знаете, че в Споразумението в сферата на отбраната между България и САЩ не се забранява вкарването на химически и биологични оръжия от страна на Щатите в България. Това ли искаме за българските граждани? Съмнявам се, ние от „Атака” не искаме това. Ако Вие искате това, излезте на трибуната и го кажете. Американските бази трябва да бъдат незабавно затворени. Янките да си хващат нещата и да си заминават там, откъдето са дошли. И това наше предложение беше отхвърлено от всички Вас. Надявам се и то в най-скоро време да влезе в залата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака” и възгласи: „Браво!”.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Наскоро в комплекса „Слънчев ден”, община Варна, се случи инцидент, при който се срути хотел „Вероника” и затрупа група работници. В медийното пространство се появи информацията, че затрупаните работници са Тодор Димитров – 46-годишен, Борислав Асенов, който е на 39 години, Румен Ангелов – на 40 години, и Манол Манолов. Работниците са били наети от фирма „Бултранспорт”, която е подизпълнител на „Планекс”, и тяхната работа е била свързана със събарянето на стария хотел „Вероника”, на чието място е било планирано да се строят жилища. По случая е образувана проверка от Инспекцията по труда. Ние от „Атака” се интересуваме на какъв етап е проверката на Инспекцията по труда и до какви резултати е довела? Констатирани ли са нарушения в трудовите договори на заетите лица във фирмата и спазени ли са изискванията за безопасност на работното място? Много Ви благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Балабанова, уважаеми господин Александров! Инцидентът в комплекс „Слънчев ден”, при който след срутване в хотел „Вероника” загинаха четирима души, се случи на 8 април тази година към 18,30 ч. Инспекцията по труда започна незабавно проверка за разследване на причините, довели до трагичния случай. Контролните органи установиха, че на строителния обект съществува сложна система по отношение възлагане изпълнение на строително-монтажни работи за отделните етапи на строителството. Към настоящия момент проверката е приключила. Причините, които имат пряко отношение към настъпването на злополуката, са следните: Първо, извършване на дейност, която не е предвидена в проектната документация, и по-конкретно ръчно разрушаване на конструктивни елементи от сградата, вместо по механизиран начин. Второ, извършвано е разрушаване, което е високо рискова дейност, без да е оказан безопасният начин за това. В Плана по безопасност и здраве не са предвидени мероприятия за безопасното изпълнение на разрушителните работи. Трето, установена е работа на лица без трудови договори, които са без необходимата квалификация и не са специално обучени за този вид дейност. В хода на проверката са констатирани 43 нарушения на трудовото законодателство, за отстраняването на които са приложени 25 принудителни административни мерки и са съставени 26 акта за установяване на административно нарушение, като 14 от тях са за полагане на труд без сключени трудови договори. За констатираните случаи на работа без трудови договори са съставени и 14 постановления за обявяване на съществуването на трудови правоотношения. Основните нарушения са допуснати от всички участници в строителната дейност. Възложителят „Международен панаир” – Пловдив, не е изпълнил задължението си да изисква от участниците в строителния процес да спазват Правилата по безопасност и здраве. „Инекс консулт” ООД – независим строителен надзор, в качеството му на консултант не е осъществил контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта, а именно допуснал е извършване на разрушаване, без в Плана за безопасност и здраве, в конструктивния проект или в заповедната книга на обекта да са отразени настъпилите промени в технологията и степента на премахване, както и да са дадени точни и ясни указания за начина на безопасно разрушаване на сградата. „Планекс” ООД в качеството си на строител не е осигурил комплексни, здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал разрушаването на носещата конструкция да става ръчно чрез подсичане на колони. Подизпълнителят „Бултранспорт Груп” ООД е допуснал полагане на труд от девет лица без сключени договори на обект „Хотел „Мираж” и не е съгласувал своите действия със строителя „Планекс” ООД, въпреки изричната забрана за влизане на хора в строежа, като е допуснал работещи да извършват подсичане на два броя носещи колони на партерен етаж. Подизпълнителят „Дигинг” ЕООД е допуснал полагане на труд от пет лица без сключени трудови договори, като управителят на дружеството е възложил на същите да започнат подсичането на носещите колони. Физическото лице Йовко Русев е осъществил посредническа дейност на девет лица на строителен обект, без да има съответната регистрация в Агенцията по заетостта за извършване на посредническа дейност и услуга по наемане на работа в България. Всичко това са тежки нарушения на законодателството. Аз още един път ще припомня предложението, което имам и което обсъждам с министъра на финансите – тогава, когато при работа без трудов договор се стигне до фатален случай, какъвто е този, да се носи и криминална отговорност. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От времето, в което с колежката Балабанова зададохме въпроса, измина изключително много време. Съвсем логично беше да са извършени всички процедури относно срутването на хотела и загубата на човешки животи. Въпросът е какво ще се направи тук, в тази зала, за да се преустанови тази практика? Тоест да не ги четем като статистика от трибуната и да ги приемаме като нещо формално, а новините да ни информират, като че ли не е станало кой знае какво. Ще задам няколко допълнителни въпроса. Като констатирахте тези нарушения във фирмите, проследихте ли другите обекти, на които оперират тези фирми? Налични ли са такива нарушения? Какви мерки ще предприемете, за да няма нарушения по другите обекти? Направили ли сте най-малкото една експертиза колко обекта в България подлежат на събаряне? Колко са компетентни фирмите и хората, които са ангажирани в тях? Как това нещо да не се случва за в бъдеще? Инспекцията по труда ще проверява ли други обекти, които са в такава процедура по Черноморието, а и не само по Черноморието? Разберете, че по този начин ние губим най-ценното. В сферата на труда това са работоспособните хора. Леката ръка, с която това се случва, не е приемлива за нито една държава. Нашата работа като законодателен орган е да изработим по такъв начин законите, че да не се стига до човешки жертви, а Вашата е донякъде превантивна – да възпрепятствате работодателите в една или друга сфера да нарушават законодателството с цел да получат някакви облаги, защото може да се стигне до такъв край. Това, което сте коментирали с финансовия министър, е чудесно, но нека да спрем да коментираме нещата, а да започнем да ги прилагаме, защото докато ги коментираме, ще продължат и нарушенията. Като започнем да ги прилагаме и особено ако има по-сериозни санкции, каквито сме предлагали от Партия „Атака”, тези неща ще престанат много бързо.

Благодаря, господин Председател. Искам да уверя господин Александров, че Главната инспекция по труда прави целеви усилени проверки. Това го обявихме по всички строителни обекти. В момента дейността по строителстовто се засилва, а там е секторът, в който има най-много нарушения и установени несъответствия. Вие виждате, че тук става въпрос за редица нарушения, които не са свързани само с изпълнението на условията на труд. Тук има много институции, които би трябвало да вземат отношение. Ако в крайна сметка не се стигне до наказателна отговорност, мисля, че това няма да бъде добър урок за всички останали. Всеки трябва да знае, че когато не се спазват правилата, когато се наемат хора и животите им се подлагат по подобен безумен начин на риск, то този, който го е направил, би трябвало да носи съответната наказателна отговорност. Това би могло да стане и по сегашното законодателство. Надявам се съдът да си свърши работата. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 19 януари 2015 г. по моя инициатива бе проведена Кръгла маса, в която основен акцент бе работата на Агенцията за закрила на детето. В рамките на Кръглата маса бяха отправени множество критики към работата на социалните работници и бяха изнесени потресаващи факти. Присъстващите на Форума участници от неправителствения сектор изразиха ясното си недоволство срещу лишаване от достъп до информация относно съдържанието на изготвените социални доклади, касаещи както техните права, така и правата на техните деца. На срещата присъстваха представители на Агенцията за социално подпомагане и Държваната агенция за закрила на детето. Предвид че критиките бяха отправени именно към работата на служителите от Агенцията за социално подпомагане, то вместо да се извлече поука от непосредственото мнение на потърпевшите и заинтересованите лица, както и от неправителствените организации, само няколко дни след инициираното от мен събитие се появи документ: „Указания на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане № 9103-10/29 януари 2015 г.” В същия документ е записано: „Националната правна рамка не предпоставя предоставянето на оригинали и/или копия на адвокати, родители на работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са нужни за съдебно удостоверение.” За да се добие представа за основателността на това, ще цитирам дословно чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за закрила на детето: „По този Закон Дирекцията за социално подпомагане в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган със Закона се запознават родители, настойници, попечители или другите лица, които полагат грижи за детето, както и детето, навършило 14 години, ако това не би навредило на неговия интерес”. В чл. 15, ал. 6 от същия Закон се казва: „Социално подпомагане” изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад, който е предназначен за съдебно дело или за спор пред административния орган.” Никъде в разписаната законова разпоредба не е упоменато по какъв начин се предоставя информацията за изброените лица, между които са родителите, а при определени условия и детето.

В тази връзка определено и открито правя искане за отстраняването или наказването на този служител, за да не си позволява повече никой друг като него да проявява подобни своеволия, нанасящи вреда върху правата и интересите на голям кръг от хора. Моите въпроси са: ще отмените ли служебно акта на своя подчинен по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, какво ще предприемете, за да накажете провинилото се лице? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, искам да Ви благодаря за Вашия интерес и ангажимент към въпроса с проблемите на децата. Ние с Вас сме провели няколко разговора. Това е деликатна тема, която много често е свързана с вътрешносемейни, личностни и така нататък отношения, в които всяка трета намеса е много деликатен въпрос. Трябва да се прави баланс между правата на децата, живеещи в семейство, и правата на родителите и техните задължения да осигурят добри условия за тези деца. Искам да Ви уверя, че това писмо на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане не е вследствие от Кръглата маса и дискусията, която Вие сте организирали. То по-скоро е мотивирано от това да се създаде една и съща практика в различните звена на Агенцията за социално подпомагане. Става въпрос за следното. Вие много правилно отбелязахте, че в чл. 15 на Закона за защита на детето се дава право на родители, настойници, попечители или други лица, които полагат грижи за детето, както и за самото дете, навършило 14 години, да имат достъп до информация и до докладите, изготвени от Агенцията за социално подпомагане. В никакъв случай тази разпоредба на Закона не може да бъде нарушена. Но не може и да се разшири кръгът от лица, които имат достъп до тази информация. Информацията, свързана с деца, особено в случаи на семейно насилие, на семейни отношения е много лична информация. В нея има много лични данни и по закон Агенцията, както и всяко ведомство е длъжно да опазва тази информация и да я предоставя за ползване на строго определен кръг лица. В закона е предвидено и тези хора би трябвало да имат достъп. Неправителствени организации и други части от гражданското общество или други заинтересовани не биха могли да имат подобна информация. Родители, настойници и тези, които се грижат за децата, имат обаче такъв достъп. Поставяте въпроса за протоколите, свързани с беседи с деца. В информацията, която получих от Агенцията за социално подпомагане, има трайна съдебна практика – тук са изредени много решения, които мога да предоставя, но ще спестя време да изреждам всичките, които са на Административния съд София-град и на Върховния административен съд на Република България. В тях те казват, че „оригинали или копия от работните протоколи за изслушванията и докладите на социалните работници не следва да се предоставят на лицата по чл. 15 или упълномощени от тях адвокати, както и на трети лица, които не се намират в лични отношения с детето – доколкото тези актове нямат самостоятелно значение – изготвени са в рамките на производството по издаване на индивидуален административен акт и поради тази причина не подлежат на самостоятелно обжалване и не пораждат отделни правни последици”. Това са цитати от съдебните решения, отново казвам, имам поредица решения по дела, завършвали с такава трайна практика. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Председател, още едно последно изречение. Става въпрос за възможността дали да се получават писмени доклади, или да се ползва информацията. Действително в Агенцията за социално подпомагане се въздържат от предоставяне на писмени доклади, доколкото тази информация все пак, отново казвам, е лична и би трябвало да бъде запазена лично. Право на достъп и ползване до нея има. Що се отнася до материалите, които са част от съдебни дела, там има процедура, по която по всяко съдебно дело съответните заинтересовани лица или представители имат достъп до тази информация, така че това също не би могло да бъде отменено. Приемам всякакви идеи за подобряване на процедурата. Специално това писмо е в рамките на съдебната практика и на това, което се иска от закона, и не ограничава родители, настойници и тези, които гледат децата, да имат достъп до докладите на Агенцията за социално подпомагане. Благодаря.

Благодаря Ви. Искам само да споделя с господин министъра и да го уверя, че проблемите в закрилата на детето са много сериозни. Всички родители, които присъстваха на тази кръгла маса, споделиха, че наистина не получават социални доклади и нямат достъп и до протоколите. Ще продължим да разговаряме. Аз Ви благодаря от трибуната на Народното събрание за Вашата отзивчивост и предполагам, че ще работим заедно, за да има добри права и защита на децата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа вицепремиери! В приемните, които провеждам в избирателния ми район, пък и от редица срещи с български граждани, работили в Гърция и редовно са плащали социални осигуровки, става ясно, че имат редица проблеми при пенсиониране и при ползване на пенсиите. Тези проблеми най-често се изразяват в неоснователно бавене на процедурата при пенсиониране или на документи за пенсиониране, които е необходимо да бъдат представени в България. Друг проблем е забавянето с месеци дори и с години изплащането на вече отпуснати пенсии, без да бъде дадено разумно обяснение за това. Проблем е и въвеждането на неофициално изискване към българите с отпуснати пенсии да пътуват лично до Гърция всяка година, за да удостоверяват, че са живи и имат право да получават пенсията си. Забелязва се дискриминационно отношение към българите при комуникациите с Гръцкия осигурителен институт, който е компетентната институция за отпускане на изплащане на основни пенсии, придобити въз основа на плащане на задължителни осигуровки. Това лишава стотици български граждани от полагащи им се доходи за продължителни периоди от време. Потърпевшите остават с впечатлението, че българското правителство не реагира на сигналите им и нехае за проблемите им. Европейският съюз е определил общи правила за защита на правата за социална сигурност, когато гражданите преминават от една европейска страна в друга и се основават на четири принципа – единият от тях е принципът за равно третиране и недискриминация. Той изисква българските граждани да имат същите права и задължения като гражданите в страната, в която се осигуряват, в случая Гърция. Господин Вицепремиер, въпросите ми са в тази връзка: считате ли, че представените пред мен проблеми от български граждани нарушават един от тези четири основни принципа на общите правила за защита на правата за социална сигурност – принципът за равно третиране; че водят до тяхното дискриминиране? Какви са мерките, които сте взели до момента и какви действия ще предприемате в най-кратки срокове, за да бъдат правилно прилагани общите правила в защита на социалната сигурност, когато се преминава от една страна в друга страна членка? Кога ще приключат дългогодишните проблеми на българите, работили в Гърция и редовно плащали осигуровките си? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, поставяте уместен въпрос. Действително това е проблем на много български граждани, работили в Гърция и не стои от днес. Той се поставя и на различни равнища са правени опити за неговото решаване в продължение на доста време. Всъщност проблемите са два. Първият проблем се изразява в това, че в по-голямата част от случаите удостоверенията за осигурителни периоди, уведомленията за решение относно правото на пенсия се получават от гръцката компетентна институция ИКА със значително закъснение – често една или две години по-късно се дава тази информация, което съответно оставя хората без доходи и не им дава възможност да си получават заслужената пенсия. Този въпрос е поставян няколко пъти на Гръцкия осигурителен институт ИКА. През 2010 г. Националният осигурителен институт се е обръщал към него, до 2014 г. не е получавал отговор. В рамките на 2012 г., през месец декември на двустранни консултации са поставени същите въпроси и на междуправителствени срещи са поставяни същите въпроси. Службата по трудови и социални въпроси на Министерството на труда и социалната политика към посолството също ги поставя нееднократно. На 7 и 8 октомври през 2014 г. в Атина е имало среща между представители и ръководствата на НОИ и Гръцкия осигурителен институт – отново е поставен този въпрос. Това е първият въпрос, по който, за съжаление, нямаме задоволителен отговор от гръцката страна до този момент, въпреки различното равнище на поставяне. Има още един въпрос, който също е проблемен. Считано от 1 март 2013 г. е задължително наличието на гръцки осигурителен номер и данъчен номер за всички лица, които получават гръцка пенсия. Проблемът е, че непредставянето на тези номера, което може да става само лично или чрез пълномощник, като не е възможно изпращане по пощата, е основание за спиране изплащането на пенсиите, което се очертава като втори основен проблем. Отново имам списък за действия на българската страна по отношение на гръцките власти, които поставят този въпрос. В службата за сигнализиране на проблеми 948 души, работили в Гърция, които не могат да ползват нормално правата си за пенсиониране, са поставили този въпрос. Въпросът е поставен и на европейско равнище от България. Отговорът, който имаме към момента, е, че по втория въпрос, който споменах – изискването на данъчен номер, който трябва лично да бъде получаван, е започната така наречената „пилотна процедура” от Европейската комисия, което предполага изясняване на обстоятелствата с оглед по-нататъшно отиване пред Европейския съд. По отношение на въпроса, свързан със забавянето на документите от гръцкия осигурител, засега нямаме удовлетворителен отговор. Европейската комисия смята, че отношението не е дискриминационно, доколкото и самите гръцки граждани чакали по една-две години, докато си получат документите за пенсия и забавянето не е дискриминационно насочено към български или други чужди граждани. Разбира се, този отговор не е приемлив за нас. Искам да Ви уведомя, че на 13 и 14 май следващата седмица в София ще се проведе втора среща между представителите на националните осигурителни институции. Това ще бъде основна тема, която ще се повдигне от наша страна. Аз също имам намерение в контакт с гръцкия си колега да отида отново в Европейския съюз и да поискам отново преразглеждане на Решението на Европейската комисия, свързано с прекалено много забавяне на тези процедури. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, знам, че въпросът не стои от днес. Информацията, която ми предоставихте, включително и за срещите с гръцкия осигурителен институт ИКА, с проблемите на българите, с оглед усилията за решаване на проблемите, са ми ясни. Само че не мога да се съглася, че в ХХІ век две държави – членове на Европейския съюз, не могат да си решат проблемите по един цивилизован начин. Надявам се да има някакъв резултат от тази среща на 13 и 14 май. Вие сигурно също знаете реакцията на българите, които работят в Гърция и са потърпевши от това, а те не са малко. По неофициални данни на гръцката полиция и на гръцки служби, със сезонните работници са около 200 хиляди. Така че този проблем, ако продължи да съществува, ще засяга и в бъдеще български граждани. Хората, които идват при мен, пък те са идвали и при Вас или в приемните на Министерството и всички служители и в НОИ, които са се занимавали, остават с едно впечатление, че българското правителството и управляващите в България нехаят. Не говоря точно за това правителство – и за правителствата назад във времето. По някакъв начин трябва да бъде решен този въпрос – дали с европейско съдействие, дали с наши, междуправителствени усилия да дадат резултат и тези хора, на фона на общото лошо състояние на размери на пенсии в България, допълнителното им ощетяване, когато редовно са си плащали всички осигурителни вноски, просто не е допустимо и нормално. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателю. Уважаеми господин Гьоков, както аз, ще помоля и Вие да уверявате всички граждани, които съвсем основателно търсят правата си, че от 2009 г., откакто стои този въпрос, българските правителства – от тогава са се сменили няколко български правителства, непрекъснато, трайно и остро поставят въпроса пред гръцката страна. Проблемът очевидно е, че е в гръцката администрация. Той не е насочен само към българските граждани, той показва общото състояние на тази администрация. Това, което мога да Ви уверя, използвайки опита, който съм имал и в международните отношения, ще използвам абсолютно всички възможни и двустранни, и европейски инструменти, за да окажем натиск и да защитим правата на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Госпожо и господин вицепремиери, уважаеми колеги! С една малка забележка, госпожо Вицепремиер, пожелавам Ви наистина много по-големи успехи във Вашата работа отколкото в спазването на Програмата на Народното събрание или поне първоначалната програма на Народното събрание, която трябваше да започне с моя въпрос. Във връзка с конкретния въпрос, с който сте запозната. Ще се опитам да запозная и моите колеги с проблемите, които се съдържат във въпроса. Обръщам се към Вас във връзка с подготвената под Ваше ръководство Стратегия за създаване на ново антикорупционно звено. Вие искате създаването на единен орган за борба с корупцията. В настоящия момент съществуват редица органи, чиято дейност се отнася към предотвратяването и борбата с корупцията. Бих искал да отговорите конкретно предвижда се преструктуриране чрез вливането им в този единен орган или директно на тяхното закриване? Всъщност как точно Вие виждате да се осъществи този процес? Аз самият подкрепям централизирането на усилията в борбата с корупцията, но, според мен, не следва да се допуска голям брой специалисти в областта да бъдат съкратени, тъй като със сигурност изкушението да преминат от тъмната страна ще бъде голямо. Не по-малък е и рискът определени аспекти от борбата с корупцията да останат извън обхвата на новия орган, след като съществуващите бъдат преструктурирани. За мен е много важно да знам какви идеи имате в тази връзка? Интересни са и разсъжденията Ви, че новият орган трябва да действа по-скоро на принципа на единоначалието вместо да се основава на колективното начало, поради опасността от размиване на отговорността. Точно днес гласувахме Декларация, която е посветена на двама изключително важни хора, които вярват в единоначалието – единият е Сталин, другият е Хитлер. Трябва да Ви кажа, че точно от Вас да се говори за единоначалие не вярвах, тъй като Вие отговаряте по европейските въпроси, където единоначалието има еквивалент на тоталитарност.

Въпросът е: какви механизми ще се предвидят, за да се гарантира решимостта и обективността на служителите в този орган, защото рискът от попадането им под влиянието на политически или икономически интереси е не по-малък от колективната безотговорност? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев, дами и господа народни представители! Най-напред, господин Бинев, прощавайте, че не започна с мен днешния Парламентарен контрол, но щяха да ми се обидят други Ваши колеги, ако не бях в залата за обсъждане на промените в Конституцията. Така че все едно съм била на територията на Народното събрание, но се радвам, че сега мога да наваксам и да кажа какво мисля по въпросите, които Ви интересуват. По всеки един от въпросите така, както сте ги задали. За начало да Ви кажа, че дотук имаме приета нова Антикорупционна стратегия, че правителството ме определи като вицепремиер за национален координатор по антикорупционни политики и че е създадено от 6 април и започна работа специализирано звено между прокуратурата, ДАНС и МВР за разследване на престъпления, извършени от лица, заемащи високи държавни длъжности. Компетентността и начинът на работа на звеното са уредени в тристранно споразумение. Това е откъм наказателната част. Изготвихме и Проект на закон за единния антикорупционен орган. Той е готов, работната група приключи, предстои неговото обсъждане в рамките на няколко седмици, включително ще бъде оповестен, разбира се, и на страницата ни. Всички могат да вземат отношение по него. Това е последната фаза на нашите усилия на това ниво. На Вашите въпроси: как ще бъде осъществен процесът по създаване на новия орган? Новият орган ще обединява Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР и звеното в Сметната палата, което сега проверява имуществените декларации. Тоест събираме тези три органа, всъщност на Сметната палата дейността по този въпрос от нея. Ще слеем тези звена и ще използваме техните бюджетни и кадрови ресурси. Разбира се, ще изготвим и финансова обосновка, както се изисква, която Министерството на финансите трябва да одобри. Има едно правило, че не трябва да излизаме извън сега съществуващите финансови параметри, защото просто българският бюджет не го разрешава. Въпросът за хората, както Вие казвате, в новия орган е ключов. Предвиждаме в него да работят хора от действащите звена, които обаче преминат през съответната проверка за интегритет. Знаете, че се прави така във всички такива звена в Европа. Не смятаме, че трябва да сме изключение от това. Целим да запазим всички добри специалисти, готови почтено да си вършат работата. Дали отделни аспекти от дейността на сегашните звена ще останат извън обхвата на новия орган? Не, няма такъв риск. Новият орган ще прави всичко, което досегашните са правили, с обогатени функции и възможности. При това обединяването на тези звена в един орган ще гарантира по-добра връзка и взаимодействие между функциите – аналитична и оперативна, а не както сега са разпръснати в отделни органи, проверки на имуществото и конфликт на интереси. Всъщност това са двата основни стълба – проверка на имуществото и декларациите за конфликт на интереси. Относно вида на органа. Няколко пъти имах възможност публично да заявя предпочитанията си за орган, който е с ясна йерархия. Това не е никакъв тоталитаризъм и не е никакъв диктат. Такива са органите в Румъния, такъв е органът в Полша, такъв е органът в Италия. Всеки един модел има предимства и недостатъци. За мен ключов е въпросът за отговорността и затова го предлагам. При едноличния орган отговорността е персонална. Имаме лошия опит в нерегламентирани влияния върху комисии и ми се струва, че сега, при необходимата доза отчетност, която ще има този орган и контрол, включително от страна на Народното събрание, това ще бъде избегнато. Независимост, обективност на служителите ще се гарантира чрез проверки на почтеността, за които казах във входящи. Това е възприето. Трябва да работи и при нас. Ефективността също ще се базира на периодични доклади. Всеки месец се предвижда да има такива доклади. Мнението на главния прокурор е взето предвид – и Стратегията, и Проектът на закона са представени предварително на главния прокурор, представител на главния прокурор участва в експертната група, подготвила Проекта на закона. Мисля, че това е нормално. Всички институции, които са с отношение към който и да е проблем, трябва да участват при изработването на този наистина много важен и решаващ за успеха ни орган. Много Ви благодаря, разчитам да продължите Вашия любезен интерес по тази тема.

Благодаря, господин Председател. Не можах да задам своя въпрос за прокуратурата, но Вие го добавихте, за което много Ви благодаря. Приемам извинението Ви наистина. Съжалявам, беше закачка. Може би понякога дори пресолявам супата с тези неща, но... Истината е, че наистина очаквах Вашите отговори с интерес. Трябва да Ви кажа, че наистина ще продължа да имам интерес и да предлагам своето участие в обсъждането на разработената Стратегия с единственото намерение моята критика да бъде конструктивна. По никакъв начин не търся някаква друга проява. Наистина ще се опитам да намеря тези пукнатини, в които всеки един зложелател би могъл наистина да вкара пръст и да човърка вътре, за да можем наистина да ги избегнем заедно със съвместни усилия. Тоест действително моята критика ще бъде изключително и само конструктивна. Единственото нещо, което наистина ме притеснява е това единоначалие да не попадне под политически или икономически натиск. В края на краищата колективното начало е изключително важно за демокрацията и то е едно от нещата, които гарантират точно това да не се случи. Наистина стискам палци и по всякакъв начин когато видя нещо, което не отговаря поне на моите стандарти, които съм видял в европейските институции, ще Ви сигнализирам, за да може да преборим тези слаби моменти, защото наистина трябва да се направи система за противодействие на корупцията, която да отговаря на високите европейски стандарти. Благодаря Ви. Можете да разчитате на нас, че винаги, когато има някакъв проблем, ние ще го посочим.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър-председател, господин Министър! Наистина съм впечатлен, че само няколко дни след задаване на моя въпрос, Вие се явявате, за да отговорите и да изпълните конституционните си задължения. Прави ми впечатление, че сте активен, доста делови, вършите си работата с хъс, но моят въпрос е свързан с европейските фондове и в частност с инвестициите във Врачанска област, откъдето аз съм избран за народен представител. Преди да развия обаче въпроса си, бих желал да Ви кажа, че за съжаление моите избиратели и всички граждани, и жители на Врачанска област не усещат финансовата подкрепа от европейските фондове така, както би следвало да бъде. Но по същество, господин Заместник министър-председател. Фонд „Солидарност” е един от европейските фондове, който е в помощ на регионите, които са в бедствена ситуация и по които Европейският съюз подпомага бедстващите райони. През изминалата 2014 г. в България се случиха няколко природни бедствия: наводнения, които нанесоха значителни материални щети, а за съжаление и човешки жертви. Едни от най-пострадалите области от наводнения през миналата година бяха общините Враца, Бяла Слатина и Мизия. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви средства е получила България по Фонд „Солидарност” или други европейски фондове, които са насочени и се използват за подобряване на инфраструктурата и сградния фонд на територията на общините Враца, Бяла Слатина и най-вече, господин Заместник министър-председател, община Мизия?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Благодаря Ви за добрите думи. Редно е да отбележа, че те са много по-тежък товар и отговорност, отколкото всеки упрек, казан в тази зала. За да не губя малкото време, което имаме, с общи приказки, ще започна с максимална конкретика. Предполагам знаете, че съгласно регламента, за да се получи помощ от европейския Фонд „Солидарност”, държавата трябва да подаде заявление за подпомагане в срок от 12 седмици от настъпване на бедствието. За да избегнем неясноти и други уточняващи въпроси, е редно да уточня още няколко неща. На първо място като допустимост за финансиране е бедствие, което, ако е в национални мащаби, тоест е голямо, надхвърля 0,6% от брутния национален доход на съответната държава; ако има статут на регионално, е 1,5% от брутния вътрешен продукт на съответния район за планиране, става дума за единици над 2. И още едно уточнение. Самата формула, по която се определя как се отпуска финансирането, като правило финалната сума за подпомагане се определя като се вземат 2,5% от преките щети до прага. Конкретно прагът за България е 232 милиона, 2,5% от преките щети до прага и 6% от преките щети над прага. До момента България е подала три заявления за подпомагане. Едното за голямо бедствие – за наводнението от месец юни 2014 г., едно за регионално бедствие – за наводнението в Мизия, от месец август 2014 г. и трето заявление във връзка с бедствието от края на месец януари и началото на месец февруари 2015 г. на територията на цялата страна. През месец август 2014 г. управляващият орган на Оперативна програма „Регионално развитие” като национален компетентен орган за управлението на средствата от европейския Фонд „Солидарност” за България подаде заявление за подкрепа от Фонда във връзка с наводнението от 19-23 юни 2014 г. Заявлението е одобрено на 10 октомври. Решение за отпускане на помощта в размер на 10,5 млн. евро е от 23 март тази година, изчислено по формулата, която коментирах преди малко. Тя е предназначена за покриване на част от спешните мерки за справяне с последствията от бедствията. Цялата стойност на преките щети е изчислена на 311 млн. 300 хил. евро. Междувременно в края на миналата година – на 22 декември, Министерският съвет прие Национална методика за разпределение на средствата от Фонда „Солидарност”. През месец май 2015 г. бяха публикувани изисквания за кандидатстване по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. До момента са се отзовали 23 институции, които са подали заявления до самия праг, тоест за 18,9 млн. лв., като индикативният срок за сключване на договорите тече към момента. Очакваме те да бъдат сключени в рамките на месец май. Второто заявление за подпомагане със средства от Фонд „Солидарност” е свързано с щетите от бедствията, настъпили в периода юли – август 2014 г., на територията на Северозападния регион. Размерът на декларираните щети – така са изчислени, е 77,5 млн. евро, като на 9 април тази година Европейската комисия прие решение за отпускане на помощ в размер на 1 млн. 983 хил. евро, които да бъдат използвани за възстановяване на щети от бедствието. На 24 април България подаде и трето заявление за мобилизиране на Фонд „Солидарност” във връзка с бедствията, настъпили на територията на цялата страна в периода 30 януари – 4 февруари. Общият размер на декларираните щети възлиза на 243 млн. евро, което надвишава прага за голямо бедствие. В момента следва процедура по оценка на заявлението, след което ще бъде взето решение от Европейската комисия относно допустимостта и размера на помощта. Разчитам, че цялата документация е оформена изрядно и България ще има възможност да получи финансиране и по третото заявление. Позволете ми в заключение да отбележа, че европейският Фонд „Солидарност” има за цел да подпомага пострадалите държави членки, но той в никакъв случай не вкарва Европейската комисия в ролята на застрахователно дружество. Това е само помощ, която не може да измести помощта, осигурявана от държавата, както и всички други форми на подпомагане и финансиране. Благодаря.

Аз ще бъда кратък, господин Председател. Господин Заместник министър-председател, наистина има спорни и безспорни неща. Безспорно е, че тези общини се нуждаят от помощ и подкрепа. Това, което е направено в административен порядък и ползване на административния капацитет на Вашата, бих казал, малка администрация е добре, позитивно е, но ние всички се надяваме, че тези средства най-после ще стигнат до бенефициентите, до общините, за да има нещо реално свършено. Защото, вярвайте ми, хората наистина се притесняват при най-малките валежи на дъжд и при най-малките катаклизми, че отново ще се повторят събитията, които станаха факт през август месец миналата година. Споменахте, че фонд „Солидарност” е в подкрепа на страните от Европейския съюз. Едва ли е необходимо на Вас да Ви казвам цифри и факти, но искам да Ви обърна внимание, че Сърбия, която не е член на Европейския съюз, е получила около 9 млн. евро, а ние, България, една значително по-малка сума, което говори, че Вие като ръководител на този екип и на тази администрация може да положите още усилия, за да достигнем до възможните финансови капацитети и помощ, която няма спор, полага ни се. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Хайтов, само няколко прагматични уточнения. Позволете ми да повторя, че финансирането от фонда „Солидарност” няма как да измести всички останали форми на подкрепа. Редно е да поставя отново въпроса, особено когато коментираме частните жилища, че публичното финансиране далеч не е най-добрият и далеч не е единственият вариант за подпомагане на собствениците. Наскоро беше разработен механизъм от страна на държавата за подпомагане на пострадали собственици, но основната формула си остава застраховането. Още няколко уточнения. Пряко отговорно, както коментирах, ведомство е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Видно от сроковете, които коментирах преди малко, там се работи на максимални обороти. Още едно уточнение. Когато коментираме Сърбия, поради специфичния си статут нашата съседка също има право на подпомагане от фонд „Солидарност”, но когато коментираме получената от съседна Сърбия помощ, нека да уточня, че ако България, примерно, по отношение първото заявление, е декларирала преки щети от порядъка на 311 милиона, съседна Сърбия е декларирала щети от над 1 млрд. 100 милиона и на това се дължи по-големия обем подпомагане. Според направеното от съседите ни заявление, там щетите наистина са с много голям обем. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Моят въпрос към министър Рашидов е във връзка с каменния кръст, който се намираше в местността „Кръста” дълги години в „Лозенец” и който наистина има символично значение, освен архитектурното и символичното за района. Уважаеми господин Министър, местността „Кръста” в столичния район „Лозенец” още от древността е считана за свята, като легендата разказва, че именно там император Константин Велики е видял в небето кръстно знамение. През 1878 г. в продължение на легендата и в памет на загиналите за освобождението на град София воини, там е изграден каменен кръст, който е оцелял през вековете и до наши дни и до неотдавна се намираше в градинката на бул. „Джеймс Баучер” и бул. „Черни връх”. През 2005 г. мемориалът е обявен за исторически паметник на културата, а през 2011 г. от съображения за съхраняването му е преместен в двора на храма „Св. Преображение Господне”. Каменният кръст в едноименната местност през годините бе традиционно място за отбелязване на празника на район „Лозенец” – Спасовден, като наред с празненствата се отслужваше и заупокойна молитва за загиналите воини в Освободителна война срещу османското иго. След преместването на каменния кръст от обичайното му място в местността „Кръста”, създадената традиция както от лозенчани, така и от други части на столицата, именно на това място да се отбелязва Спасовден и да се отслужва заупокойната молитва, беше нарушена и стана израз и на негодувание за някои от жителите на квартала. Във връзка с това, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: би ли се ангажирало Министерството на културата, респективно Вие като министър, с поставяне на репродукция на каменния кръст на подходящо място в местността „Кръста” в столичния район „Лозенец”, като израз на съхраняване на вековната традиция на почитане паметта на загиналите в Освободителна война, а също и като жест на уважение към лозенчани и празника на район „Лозенец”, който се отбелязва по традиция на същото това място?

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Славов, във връзка с Вашия въпрос Ви уведомявам следното. Оброчният кръст в местността „Кръста”, квартал „Лозенец” в град София е деклариран като исторически паметник на културата, недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение” през 2005 г. През 2011 г. „Кръста” е демонтиран и пренесен в двора на енорийския храм „Преображение Господне” за временно съхранение. Съгласно Законът за устройство на територията оформянето на мемориални места, изграждането на обекти, свързани с исторически събития и личности се разрешава след разрешение на общински съвет и съгласуване с Министерството на културата. Законът за културното наследство определя правомощие на министъра на културата да съгласува инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално декоративни структури, елементи в публични пространства. В този смисъл министърът на културата, като орган по съгласуване на предложенията и проектите, не би следвало да бъде инициатор на тяхното реализиране. Възложител на подобен обект може да бъде инициативен комитет, неправителствена организация или общината. За провеждане на процедура по възстановяване на „Оброчния кръст” – мемориален паметник, е необходимо предложението да бъде направено по реда на Закона за устройството на територията и Закона за културното наследство, като в Министерството на културата се внесе за разглеждане от специализирания Експертен съвет по изобразителни изкуства решение на Общинския съвет, схема за разполагане на паметника, издадено от главния архитект на общината, инвестиционен проект, макет в подходящ мащаб, илюстриращ пластичното решение. Специализираният Експертен съвет по изобразителни изкуства ще оцени устройствените, архитектурните и художествени пластични качества на проекта и ще предложи на министъра на културата решение във връзка с неговата реализация. Благодаря.

Благодаря, господин Министър. Всъщност моят въпрос, бих казал, донякъде и съвсем навреме излиза в Парламентарния контрол, тъй като на 21 май е Спасовден и празника на район Лозенец”. Смисълът на моя въпрос беше повече да помислим дали има възможност „Каменният кръст” да бъде възстановен на това място, тъй като той, както и Вие сам казахте, стоеше там и в един момент се наложи да бъде преместен от съображения за неговото съхраняване, но процедурата по неговото поставяне и законосъобразно престояване на това същото място ми се струва, че не е променяна и би могла да се използва по начина, по който всъщност той е стоял там. В този смисъл моят въпрос беше дали е възможно да се изгради репродукция, с която и Вие като човек на изкуството, и в качеството Ви на министър да се ангажирате, тоест да бъде направено копие на същия този кръст и то да бъде поставено на същото това място, където стоеше до 2011 г. Всъщност мястото и днес си е там, дори фундаментът на практика си стои и се вижда. На мен ми се вижда, че цялата тази сложна процедура, която Вие детайлно описахте по ЗУТ в случая не е необходимо отново да се преповтаря, тъй като на практика не е изменян нито подробния устройствен план на района в тази му част, а просто самият Кръст е бил преместен, за да се съхрани по-добре. Междувременно аз успях да проведа доста разговори с граждани от района и няколко сдружения, защото съм сигурен, че въпросът има финансово измерение, които биха се ангажирали с финансова подкрепа на един такъв подобен проект. Надявам се, че ще намерим най-добрия начин да се възстанови традицията и този спомен – той наистина е знаков за района, а бих казал и за София, тъй като преди това разрастване на града, което се случва през последните 50 години, този кръст е стоял на една от най-високите точки, видими от центъра на града и се е виждал много отдалеч. Благодаря Ви още веднъж.

Уважаеми господин Славов, Министерството на културата като има предвид символичната стойност на мемориалния знак, значението му за гражданите на столицата и традиционното му присъствие в топографията и топонимията на града, ще подкрепи подобна инициатива и ще съдейства за нейното реализиране, в съответствие със своите компетенции и правомощия. Намирам за целесъобразно, с оглед на светостта на знака, значението му, свързано с ритуала, както и историческата му стойност, той да не бъде възпроизвеждан, а да се ситуира окончателно с автентичния му вид. Ние имаме този символ, той е оригиналният, автентичният – да, стоим зад това и ще съдействаме доколкото законът и правомощията ми позволяват. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми министри, уважаеми господин Рашидов! Като народен представител от партия „Атака”, бях уведомен от жители на град Бяла, Русенска област, че от фондовете на Музея на Освободителната война в града липсват близо 1500 от всичките близо 6000 експоната. По предварителна информация от медиите стана ясно, че част от тези ценности са били подменени с реплики, а оригиналите са били продадени на нелегални търгове в Европа. Град Бяла е един от градовете, които посрещат руския император Александър III по време на Руско-турската война, а къщата, в която отсяда императорът, днес е всъщност Музей на Освободителната война. Той е създаден през 1907 г. и е един от най-старите в България. През изминалите 108 години, една от големите гордости за жителите на град Бяла е този музей, където е можело да се видят оригинални униформи, вещи и оръжия от ХІХ век. Говори се, че на международен търг е предложена изключително ценна пушка „Баранов”, която е била дарение от руския император Александър III във Фонда наМузея в Бяла. В тази връзка моля да ми бъде отговорено: разполага ли Министерството на културата с актуален и подробен опис на фондовете на Музея на Освободителната война в град Бяла? Какъв е броят на липсващите и/или подменени експонати и ако има дори един такъв, води ли се разследване? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Владимиров, във връзка с отправения от Вас въпрос Ви информирам, че Министерството на културата наблюдава случая с откраднатите пушки и дейността на Музея на Освободителната война – град Бяла. От края на 2013 г., когато бяхме сигнализирани от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” за липсваща от Музея културна ценност, представляваща пушка система „Баранов”, част от дарение от руския император Александър III, направено на България през 1907 г., специализираните органи поискаха съдействие от Министерството на културата за установяване данни за наличие на пушки модел „Баранов” във фонда на Музея. На 12 септември 2013 г. инспектори от Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство” извършиха проверка, при която категорично е установена липсата на четири броя пушки „Баранов”, както и множество фрапиращи нарушения в организацията на музейната дейност. Същия ден с принудителна административна мярка, връчена на кмета на община Бяла, инспекторите на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” разпореждат да се затвори Музеят на Освободителната война в град Бяла. Преустановена е експозиционна и фондова дейност и сградата е изолирана до извършване на пълна инвентаризация на музейните фондове, съгласно нормативните изисквания с цел установяване наличността на предметите. Пълната инвентаризация впоследствие е назначена от кмета на общината и извършена с участието на външни експерти. За резултатите от нея Министерството на културата е уведомено с писмо на кмета от община Бяла на 10 февруари 2014 г. Видно от протокола в Музея на Освободителната война е установена липса на 1502 брой музейни експонати. По-голямата част от липсите се отнасят за предмети, чиито описания и инвентарни книги на Музея не съответстват на наличните предмети. Установени са голям брой предмети, които не са вписани във фондовете на Музея. По въпроса за наличие на опис на фондовете на Музея Ви уведомявам, че описите на музейните фондове са инвентарните книги, които се съхраняват по специален режим и безсрочно във всеки музей. Обръщам внимание, че Министерството на културата има методически функции по управление на системата за опазване на културното наследство и контролни функции по спазване на Закона за културното наследство.

Благодаря Ви. Значи истината излиза наяве, че наистина в Музея на град Бяла, Русенска област са откраднати 1502 експоната от експозицията. Тук вече могат да се отправят редица въпроси отново към Министерството на културата и към Министерството на вътрешните работи. Господин Министър, първо, трябва да е ясно кои са отговорните лица и за какъв период са изчезнали тези експонати. Не на последно място, разбира се, трябва и Министерството на културата да каже на каква стойност са тези експонати – не само историческа, но и чисто финансова. От всички тези действия до момента, след тази инвентаризация какво ще последва? Кой ще понесе отговорността – и от Министерството на културата, и от всички други компетентни органи, които отговарят по отношение на Музея на Освободителната война в град Бяла, кога и в какви рамки ще се случи това? Благодаря.

Уважаеми колеги, позволете ми да обърна внимание на статута на Музея. По сега действащия Закон за културно наследство Музеят на Освободителната война е общински музей, ръководен е в административно отношение от община Бяла. Инвестираните в него културни ценности са общинска собственост. Отговорност за нивото на организацията и дейността на музейните институти носят Общинският съвет и кметът на община Бяла. Институциите, имащи отговорност към разследването на случая с липсващи предмети от Музея на Освободителна война в град Бяла, понастоящем са Специализираното звено за трафик на културни ценности към ГДБОП и Окръжна прокуратура – Русе. От своя страна Министерството на културата в рамките на своята компетентност оказва пълно съдействие на правоохранителните органи, които имат водещи функции в хода на воденето на разследването. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, колеги! Съгласно чл. 28 от Закона за културното наследство директор на общински музей може да бъде само лице с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „Магистър” минимум, по специалност от съответното професионално направление и притежаващ тригодишен професионален опит. Музеят в Нова Загора има отдели: „Археология”, „Етнография”, „Нова и най-нова история” и „Художествен”. В пълно нарушение на Закона за директор на музея е назначено лице, което няма нито един ден професионален опит и е магистър по педагогика. И двата факта са безспорно установени, защото са отразени в трудовия договор, подписан от кмета на Нова Загора. Още по-неприемливо е обстоятелството, че директорът е назначен без конкурс в нарушение на чл. 28, ал. 6 от Закона за културното наследство и чл. 8 от Закона за закрила и развитие на културата. И двата закона предвиждат участие на Министерство на културата при конкурса за музеен директор. В тази връзка, моля да ми отговорите: каква е позицията на Министерство на културата при назначаването на директор на музея в Нова Загора в нарушение на закона? Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, уважаеми проф. Станилов! Във връзка със зададения от Вас въпрос Ви информирам следното. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда за срок от четири години, освен ако друго не е предвидено в специален закон, а условията на конкурса се съгласуват с министъра на културата. В чл. 28, ал. 6 от Закона за културното наследство е посочено, че конкурсът за директори на общинските регионални музеи се провежда от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включва представител на Министерството на културата и двама музейни експерти. При подготовката на процедура за провеждането на конкурс за директори на общински регионален музей се спазват изискванията на цитираните закони. Кметът на съответната община представя в Министерството на културата документи с условията за провеждането на конкурса при съответствие на условията с изискванията на закона. Същите се съгласуват. Министерството на културата посочва представител, който следва да бъде включен в заповедта, определяща състава на Комисията, съгласно чл. 94 от Кодекса на труда. До момента в Министерството на културата не са постъпвали документи за съгласуване на условията за конкурс за директор на общинския музей в град Нова Загора. По повод получения сигнал ще бъде разпоредено и извършена проверка в рамките на законоустановения срок. Благодаря.

Господин Министър, аз очаквах да ми кажете, че такава проверка вече върви или е изтекла, но това си е Ваш административен проблем, но както и да е. Искам да Ви призова да прекратите това беззаконие и да Ви кажа, че имате всички основания да се обърнете дори към прокуратурата, защото това е нарушение на закона. Кметът няма никакви подобни права. Всичко може да бъде, но по този начин един кмет... Аз имам доста дълъг опит, бил съм член на такива комисии за избор на директори, но такова нещо не ми се е случвало. Много добре знам как кметовете на места се разпореждат с читалища, с музеи и с други институции. Те се държат като дерибеи и в това няма никакво съмнение. Затова Ви призовавам, господин Министър, ако наистина се усещате действително като министър на културата, да прекратите това безобразие в най-кратък срок. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Госпожо Заместник министър-председател, на депутатско питане от ноември 2013 г. тогавашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев даде следната писмена информация, рег. № I 57047 от 20 ноември 2013 г. Той съобщи, че в периода 1 януари – 18 ноември 2013 г. на вход на държавната граница на Република България са задържани 10 769 чуждестранни лица от трети страни, от които 10 393 или общо 96,5% са минали незаконно зелената българо-турска граница. От тях едва 58,3% твърдят, че са сирийци. Пред парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност вицепремиерът Цветлин Йовчев съобщи, че до края на 2013 г. броят на тези лица ще надхвърли 13 000, а в първото тримесечие на 2014 г., цитирам, „се очаква още 7000 – 8000 бежанци да преминат границата ни с Турция”. През 2014 г., госпожо Заместник министър-председател, както би трябвало да знаете, те продължиха да нахлуват в страната, включително и по море – с яхти от Истанбул до Варна. Тоест, към 31 декември 2014 г. в България са нахлули не по-малко от 14 000 лица с неустановена идентичност, третирани от българските власти като „бежанци”. По информация на Държавната агенция за бежанците към 27 февруари 2015 г. в съответните центрове има 3735от тези лица, а още 656 се намират на известни на МВР външни адреси в страната. С прости аритметични действия получаваме, че около 10 –11 хиляди от тези закононарушители с неизвестна чужда идентичност са изчезнали от центровете, най-вероятно са се пръснали из държавите – членки на Европейския съюз, по същия нелегален начин, по който са проникнали в България. Във всеки случай Държавната агенция за бежанците няма информация за тяхното настоящо местопребиваване. Неотдавна с решение на Вашето правителство от Европейската комисия е поискана помощ – аз ще покажа за камерите (показва лист) в размер на близо 8 млн. 402 хил. 845,89 евро, цитирам, „за спешни мерки за така наречените бежанци в България”. Оттук следват четири въпроса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Първо, за какви „спешни мерки” са нужни заявените средства? Моля, направете разбивка и избройте мерките. С кои медии са сключени договори за изпълнение на Програмата за интеграция на бежанците?

Добре, благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Ташева! Засилването на миграционния натиск е тенденция в последните няколко години. Той ни тревожи и мога да Ви уверя, че правим всичко възможно, за да се справим с него по начина, който изискват общите правила, спазване на правата на преминаващите нашата граница и да гарантираме сигурността. Конкретно по Вашите въпроси. Държавната агенция за бежанците е подала искане до Европейската комисия за отпускане на средства за спешна подкрепа по Фонд „Убежище” по следните мерки: Мярка едно – извеждане от центровете за настаняване на етап на лица, които са получили международна закрила, на външни адреси и прилагане на шестмесечна програма за първоначална адаптация за 600 лица. Мярка две, осигуряване на необходимия допълнителен квалифициран персонал за предоставяне на закрила в България; ангажиране и обучаване на 120 служители допълнителен персонал за процедурите по предоставяне на закрила с цел обслужване на 5 хиляди души допълнително; създаване на две мобилни групи за допълнителен контрол на качеството на процедурите и подпомагане на дейностите; купуване на 6 броя ЕВРОДАК станции, софтуер, лицензи и 3 комплекта за видеоконферентна връзка. След малко ще разберете защо. Мярка три, прилагане на минималните стандарти на Европейския съюз в областта на производството за предоставяне на статут посредством осигуряване на превод; създаване на процедурни гаранции за коректно разглеждане на молбите за закрила и осигуряване на преводачи за покриване на нуждите във всички териториални поделения. За целта се предвижда сключване на договори за извършване на превод с 30 преводачи, както и видеоконферентни преводи от редки езици. Това е съществен проблем. Мярка четири, увеличаване на капацитета за приемане и настаняване на граждани на трети страни; подобряване условията на живот и осигуряване на медицинска помощ; две временни контейнерни селища за по 400 души, реновиране на сгради в два новооткрити центъра за настаняване с общ капацитет 800 души. Предвид становището на експертите на Европейската комисия по тази мярка, двете страни се обединиха, че финансирането следва да бъде предоставено за едно контейнерно селище за 400 души, медицинските центрове, които са спешно необходими, и хигиенни материали. По втория поставен въпрос, както го получих писмено, мога да Ви информирам, че към настоящия момент няма сключени договори с медии, свързани с изпълнението на Програмата за интеграция. По третия Ви въпрос трябва да уточня, че центровете не са полупразни, за съжаление. Към ДАБ функционират четири центъра с общо 5 130 легла. Настаняването се извършва при специфични правила: съобразяване с пола, етноса, религията, здравословното състояние. Към днешна дата легловата база е запълнена средно на 78%. Настанените са 3 986 човека, като има центрове с над 100% запълняемост. Сключен е Договор за временно ползване на Националния детски екологичен комплекс „Ковачевци”през 2012 г., ще Ви кажа с две думи, че през 2014 г. се отказахме да го използваме, защото той не отговаря на изискванията. Той е предназначен за обучение на деца, като част от системата на Министерство на образованието и науката. По последния Ви въпрос, който е стигнал до мен. Децата, за които е установено, че са преминали българо-турската граница без придружител за периода до април са 99. Потърсилите международна закрила деца в България за същия период са общо 1344. Разликата в числата идва от това, че в много случаи при преминаването през границата пълнолетни лица заявяват, че са родители на деца, с цел да преминат по-лесно границата, а след това ги оставят, за да поискат закрила самостоятелно. Относно средствата, които сме поискали, все още нямаме отговор. Очакваме в скоро време да разберем сумата, която ще ни отпуснат. Благодаря.

Госпожо Вицепремиер, виждам, че Вие сте много по-загрижена да осигурявате комфорт и благоденствие – мога да кажа, на прииждащите в България мюсюлмански радикални маси, за които на 19 февруари тази година турското разузнаване в свой доклад потвърди, че съдържат, тоест носят със себе си голям брой бойци на „Ислямска държава”. Тук, в България, те формират престъпни групи и вериги, което е отчетено и в този доклад, който би трябвало да Ви е известен – доклада на финансовото разузнаване за 2013 г., дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. (Показва папка.) Оттук те изнасят български автомобили, които в Сирия и Ирак се използват за коли бомби. Целият свят видя.

Целият свят видя миналата година през месец юни, когато „Ислямска държава” пресече границата на Сирия с Ирак и обяви създаването на Световен халифат, че те се движеха за наш срам, българи, в български автомобили! Ето ги! (Показва снимка.) С български регистрационни табели и с български винетки. (Народният представител Магдалена Ташева говори високо, почти викайки.)

Ето, тук ще Ви предам снимките, да си ги гледате и да уточните какви мерки вземате срещу нахлуването на радикални ислямисти, терористи, главорези и прочее социална утайка от Близкия изток под етикета „бежанци”.

Госпожо Ташева, Вашият уточняващ въпрос се отнася за друга група, която не беше предварително маркирана във Вашия въпрос. Мога да Ви уверя, че става въпрос за мерки от съвсем друг характер, които ние прилагаме към момента. Следим процесите, но до този момент нямаме информация за това, че така наречени „чуждестранни бойци” се установяват в България и има групи, които те организират. Това е много крайно твърдение и аз не мога да го потвърдя по никакъв начин. Мерките, които вземаме в тази посока, са няколко. Първата е законодателна. Подготвили сме законопроект, който да криминализира този род деяния. Второ, осъществяваме 100-процентова проверка на влизащите през границите на България. Работим с Шенгенската информационна система. Осъществяваме 100% контрол и върху влизащите през рисковите полети на българските летища. Използваме и други общо установени в Европа критерии, като рисковите индикатори, рисковите профили на влизащите, защото те влизат без документи, за да можем да установим откъде точно идват и дали представляват някаква опасност. Това в известен смисъл забавя нашата работа, затова центровете са по-пълни. Опитваме се и се надяваме чрез средствата, които очакваме да получим, да ускорим този процес. Мога да Ви уверя, че много внимателно следим всяка една опасност, която може да доведе екстремистки елементи до границите на България. Към момента можем да кажем, че България е само транзитна територия, без да можем да кажем колко човека, в смисъл, няма такива, които остават на наша територия. Що се отнася до отношението към бежанците, ние разбираме това и политически, и човешки – трябва да спазваме техните права за придвижване и съблюдаваме всички норми и мерки, които се изискват като отношение към тези хора. В края на краищата те преминават през нашата граница, идват тук, мигрират, защото животът им е заплашен в друга държава. Това е общ хуманен дълг на всички нас – да им окажем помощ. Нека не забравяме, че населението на България е структурирано, формирано след поредица от такива миграционни вълни. Трябва да си даваме сметка за това.

Госпожо Вицепремиер, аз съм потресена от Вашите знания в кавички за историята и генезиса на българската нация. Това, което казахте, е пълна лъжа и говори за отчайваща неграмотност. Българската нация не е формирана от подобни потоци бежанци.

Това – едно. Второ, виждам големите празноти във Вашата осведоменост за това кой е бежанец и кой – не. България не може да решава социалните проблеми на Азия, Африка, Латинска Америка, Микронезия и така нататък. Те не са бежанци, защото идват от страни, в които няма конфликт. Освен това 11 пъти сирийското правителство даде амнистия на всички тези терористи и главорези, ако се откажат официално, ако подпишат декларация, че се отказват от терористичната си дейност. Следователно те не биха могли да се квалифицират като бежанци при тези условия дори в Турция! Ако Вие полагахте, ако Вашето правителство полагаше само една десета от грижите и любовта, която проявявате към бежанците, ако бяхте проявили поне една десета от тях към българските пенсионери и българските безработни, цена нямаше да имате! Аз сега ще Ви предам всички автомобили. Защо нося тук, госпожо, ето тези български автомобили? (Показва снимки на автомобили.) Вижте, тук са закачени две отрязани глави за ушите –български автомобил В 4023 ВС.

Защо Ви ги показвам? За да разберете, че те вече са тук. Те правят и са организирали престъпни канали. И тези канали работят. Каквото правите? Дирекция „Миграция”, която трябва да ги експулсира или, както Вие предпочитате да се изразявате – да ги отвежда до турската граница, е под Ваше разпореждане. Тя Ви е подчинена.

Заповядайте. (Подава папка на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.)

И се надявам да можете да отговорите на българското общество...

... какво правите… (Председателят изключва микрофоните, народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)

Благодаря ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, по повод очакваното засилване на миграционен натиск от Турция към България и като цяло бежанския поток, в началото на месец януари 2015 г. Министерският съвет разработи план за овладяването на ситуацията, като бяха създадени работни групи. В тази връзка бившият министър Вучков извърши промяна в охраната на държавната граница, като изтегли около 900 командировани полицаи от вътрешността на страната. Мотивът и позицията на МВР беше, че тези служители не са подготвени за тази работа, животът им е изложен на риск, както и отклоняване от ежедневните им задължения и влошаващата се криминогенна обстановка във вътрешността на страната. Визирам битовата престъпност. Трите основни неща от въпросния доклад всъщност са в следната посока: МВР да проведе процедура по назначаване на 500 служители, лица, работещи по трудово правоотношение на срочни договори на длъжност „охранител граничен контрол” по допълнителен щат към Районна дирекция „Гранична полиция” – Елхово, при Главна дирекция „Гранична полиция”. На второ място, да бъдат допълнително назначени 200държавни служители в Министерството на вътрешните работи на длъжност „полицай” и „старши-полицай” за подпомагане дейността на Районна дирекция „Гранична полиция” Елхово, при Главна дирекция „Гранична полиция”. И на трето място това, което всъщност беше първоначалното, поетапно да се прекрати участието на всички служители от областната дирекция на МВР в провежданата специализирана полицейска операция за противодействие на миграционния натиск. Моят въпрос към Вас е следният: какъв е резултатът от предприетите дейности към днешна дата? Има ли вече обявени процедури и конкурси за назначаване на такива служители? Армията участва ли с логистика към този етап? И дали е преустановена практиката за командироване на полицейски служители от вътрешността на страната? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Уважаеми господин Белемезов, на този етап МВР не предвижда назначаване на лица на трудови правоотношения за изпълнение на действия по охраната на границата. Със заповед от 10 март 2015 г. са обявени конкурси за постъпване на държавна служба в МВР за 100 щатни бройки на длъжност „полицай” и „старши полицаи” в структури на Гранична полиция. 62 щатни бройки са определени за структурните подразделения на Районната дирекция „Гранична полиция” – Елхово и 38 щатни бройки в структурните подразделения на Районната дирекция Смолян. Бройките за Елхово ще бъдат разпределени в групите за охрана на държавната граница – мобилни гранично-полицейски групи и мобилни гранично-полицейски взводове. Предвидено е новоназначените служители на посочените длъжности да бъдат разпределени в 5-те гранично полицейски управления в Елхово. Новоназначените служители в Смолян ще бъдат разпределени основно на Гранично полицейско управление Ново село, Ивайловград и Петрич, където миграционният натиск е най-голям. По отношение на взаимодействието на МВР с Министерството на отбраната мога да Ви уверя, че съвместната работа на служителите на двете министерства започна на 27 април. В изпълнение на съвместна заповед– моя и на министъра на отбраната, Българската армия оказва логистична подкрепа на МВР в осъществяването охраната на границата. Служителите изпълняват работата си по оперативен план, в който са разписани конкретни дейности, срокове, отговорни структури по реализиране взаимодействието на двете институции. Относно участието на полицейски служители в специализираната операция по българо-турската граница към настоящия момент командированите полицаи са общо 101 и 12 автомобила от областните дирекции на МВР Хасково, Ямбол и Бургас. С оглед на ситуационната картина по българо-турската граница и засилен емиграционен натиск през по-топлия период на годината, МВР предвижда в следващите месеци да бъдат командировани допълнително полицейски служители и от други областни дирекции на МВР. Нямаме друг избор, очакваме засилване на миграционния натиск, ако следим статистическите тенденции.

Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Бъчварова. Действително проблемът с миграционния натиск е от ключово важно значение за българската национална сигурност и наистина много ще разчитаме на Вашите усилия и на усилията на двете ведомства за справянето с този проблем. При всички положения ще бъде необходима и една особена координационна връзка между двете ведомства, най-малкото защото проблемът се разпростира в различни периметри, различни сфери, за които ще бъде необходим един малко по-висок поглед при решаването на тези проблеми. Аз вярвам, че всяка една от политическите партии ще бъде на разположение с консултации за участие в работния заседания и срещи, чрез които търсим възможно най-оптималните варианти и решения по този проблем с цел да не задълбочаваме проблема именно с миграционния натиск, който датира вече в продължение на няколко години в България. Благодаря Ви за отговора.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Всъщност вторият ми въпрос по някакъв начин има пряка релационна връзка и с първия, който поставих, като смятам, че настоящият режим на работа на Гранично полицейско управление – Малко Търново на 12-часови смени е бил наложен от заемащия длъжността ръководител на специализираната полицейска операция по държавната граница с Република Турция към онзи момент Милен Пенев. Тази промяна е била направена с уговорката, че ще бъдат възстановени 24-часовите дежурства след 31 март 2014 г. От тази дата до момента е изминала повече от година без предприети мерки за връщане на стария режим на работа в управлението. Възстановените към момента 12-часови смени са крайно неефективни. Предвид голямата отдалеченост на местоработата от местожителството на значителна част на служителите времето, отредено за почивка, се губи именно в непрекъснато изтощително пътуване, в някои от случаите по 200 км на ден за всяко едно дежурство. Въпросът ми към Вас е: ще предприемете ли конкретни действия за възстановяване на 24-часовия режим на работа на служителите в Гранично-полицейско управление – Малко Търново? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Белемезов! Предполагам и Вие знаете, ще Ви спестя тази част от моя отговор, колко е усложнена оперативната обстановка в зоната на държавната граница Резово, Граматиково, Малко Търново, Звездец, зоната до Малко Търново, Елхово и така нататък. Тя се отличава с изключително висока оперативна активност, което се потвърждава и от статистическите данни за резултатите от провежданата операция в този район. Предвид рязкото усложняване на оперативната обстановка в зоната за отговорност на управлението и многократното нарастване на миграционния натиск със заповед на директора на Генерална дирекция „Гранична полиция” организацията на работното време на групите за охрана е променена на 12-часов сменен режим след ноември 2013 г. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно или 40 часа седмично, при петдневна работна седмица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8, 12 или 24-часови смени. Предвид това, разпределянето на работното време на 24-часов режим на работа е законово допустимо, но по аргумент на чл. 13, ал. 2 от Наредбата е разписано, че 24-часовите смени могат да се установят, само когато численият състав или изпълнението на отделни служебни действия не позволява организирането на работа на 8 и 12-часови смени, респективно установяването на 24-часови смени се явява допустимо по изключение. При 24-часовия режим на работа се изисква задължително осигуряване, както и Вие споменахте, на 4-часова почивка. Това би намалило съществено времето за използване на служителите в охранителната дейност и при сегашната организация и наличност на състава би оставило участъци от границата без охрана. Установяването отново на 24-часов сменен режим на работа в зоната на отговорност на Районната дирекция „Гранична полиция” – Елхово, в условията на продължаващата специализирана операция и очакваното засилване на бежанския поток може да се окаже предпоставка за значително увеличаване броя на лицата, които незаконно преминават границата ни. Затова засега няма да предприемем решение за 24-часов режим на работа.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател. Действително е възможно да съществуват подзаконови нормативни пречки, чрез които това нещо да бъде променено. Тъй като проблемът е в оперативен порядък, смятам, че при малко по-добро структуриране на основните, преки задължения и функции на служителите и подобряване като цяло на организационната работа в тези региони бихме могли да намерим решение по този въпрос. На този въпрос е необходимо да бъде намерено решение, тъй като това е проблем, за който сигнализираха не само представители на отделните политически партии, в същото време сигнализираха и голяма част от синдикалните организации, които са така нареченият „социален партньор” между Министерството на вътрешните работи, в частност управлението му, и самите служители, които работят в Министерството. Моето мнение е, че синдикалните организации точно и коректно поставят въпроса, тъй като те получават реална обратна връзка от самите служещи по границата с Турция. Наистина там в момента липсва основният механизъм тези хора да бъдат мотивирани. Проблемът не е само в това колко часа, с каква продължителност е тяхното дежурство. Проблемът е свързан и с това, че тези хора в повечето случаи са далеч от своите семейства. Тези хора в повечето случаи провеждат дейности и имат задължения, които са различни от това, за което са работили през цялото време в Министерството. Тези хора не използват достатъчно добро и качествено оборудване с цел извършване на ежедневните им задължения. Смятам, че ако наистина успеем да намерим по-пряк път към тях, към тяхната лична мотивация, както и Вие казахте – въпросът е ключово важен, и мотивацията, и изпълнението на ежедневните им задължения по стриктния, по добрия начин е особено важно, ще успеем да създадем възможност, чрез която тези хора да работят по-ефективно, по-мотивирано (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и вследствие на това да не допускаме проблеми и нарушения по българо-турската граница. Визирам не само загиналия полицай миналата година. Благодаря Ви.

Господин Белемезов, аз имах възможността преди няколко седмици лично да разговарям с представители на синдикалната организация в района на Елхово. Обсъдихме тази тема. Обяснихме нашите аргументи, внимателно чух и техните. Към момента това, което можем да осигурим, е служебният транспорт, като автобусите тръгват от удобни за тях места по определени маршрути и ги транспортират до работните им места от местата, където живеят. Създадена е организация за намаляване на технологичното време за смяна на караулите. Разработваме организация и мерки, възможност за ползване на планирания от тях годишен отпуск. Нека не забравяме, че в момента полагаме много усилия по принцип да се промени организацията на работа и защитата на тази част от границата с изграждането на защитното съоръжение. Докато тече процесът, вероятно ще останем в този режим на работа.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, за перфектната Ви работа и разяснение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Всъщност поставям този въпрос с оглед на това, че той е част от българската национална сигурност. За да се опитам по-добре да илюстрирам своето питане, бих искал да се позова на кратък фрагмент от предложение-писмо на Министерството на вътрешните работи към вицепремиера госпожа Меглена Кунева с оглед създаването на проект за план, в който да бъде неутрализиран и по някакъв начин решаван проблемът с миграционната криза. Ще си позволя два съвсем кратки цитата: „След миграционната криза през 2013 г. за овладяване на миграционния натиск на територията на страната ни се изпълняват допълнителни мерки, финансирани от държавния бюджет, заложени в два плана: първият е приет с Постановление № 45 на Министерския съвет от ноември месец 2013 г., и вторият, приет с Разпореждане № 216 на Министерския съвет от април месец 2014 г. Тъй като нивата на миграционния натиск се запазват относително високи и тенденцията е те да продължат да бъдат високи в следващите месеци, това доведе до необходимостта от изготвяне на трети план с допълнителни мерки за ограничаването му.” „Със Заповед № 8121/З-674 от октомври 2014 г. на министъра на вътрешните работи е създадена междуведомствена работна група с представители от различни министерства и ведомства, като Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба, Държавната агенция за бежанците.” Този сериозен проблем намира и отражение в Глава „Сигурност и обществен ред” на Правителствената програма 2014 – 2018, в която са предвидени мерки за подобряване взаимодействието с граничните държави, и по-специално – подписване на споразумение между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Република Турция за излъчване на смесени патрули по държавната граница. Предвижда се и създаване на Контактен център за полицейско и митническо сътрудничество на Граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево”, заедно с Турция и Гърция. Не на последно място, с особена актуалност и обществен фокус стои проблемът около изграждането на допълнителни 131 км ограда по границата с Република Турция. Питането ми към Вас е следното: каква е общата визия и политика на държавата, респективно на Министерството на вътрешните работи по реализирането на предвидените разпоредби в Глава „Сигурност и обществен ред” на Правителствената програма 2014 – 2018? Изготвени ли са мерки в тази посока и какви са Вашите очаквания за реализирането им?

Господин Председателстващ! Господин Белемезов, мога да Ви уверя, че следим с изключително голямо внимание развитието на миграционните процеси и натиска върху българската граница. Работим по различни политически и организационни мерки, които да ни позволят да се справим с тях. Конкретно по темите, които поставяте във Вашето питане. На база на споразумението от 2011 г. между България и Гърция за представяне на турската страна за създаване на Единен тристранен център продължаваме да работим. Аз лично съм провела два разговора с турския ми колега по тази тема, както и моите колеги – с гръцката страна, за да ускорим подписването на това споразумение – създаване на такъв център на Капитан Андреево. От гръцката страна получихме положителен отговор, дори беше насрочена и дата за посещение, но, за съжаление, от турската страна все още нямаме потвърждение за такова посещение, въпреки многократно изразената готовност да се подпише този документ. Предали сме нашия вариант на това споразумение, те са ни върнали техните бележки, ние сме ги приели, така че имаме готов документ за подпис. Поставили сме и въпросите за съвместните патрули. Това е добра възможност, но нямаме конкретен отговор. Моето обяснение е, че това се свързва все пак с политическия цикъл в Турция. На тях им предстоят много скоро, след няколко седмици, избори и за това решенията се бавят в момента. Обнадеждена съм от факта, че от гръцка страна беше изразено положително отношение и дори конкретна готовност за присъствие с делегация, така че разчитам. Ще подновя поставянето на този въпрос веднага след като в Турция има ново правителство. Що се отнася до основната ни мярка, която предвиждаме и по която работим – изграждане на защитното съоръжение по българо-турската граница, знаете, че от там е 97% от натиска към българските граници. Разчитаме много тя да го ограничи. За съжаление, изключително сложно е самото изграждане, проектиране и, разбира се, финансирането. Мога да Ви дам информация за това, че на областните управители е възложена организацията по изграждането на това съоръжение. За област Хасково новата част от съоръжението ще е с дължина 33,6 км; за област Ямбол – 35 км; и за област Бургас, където е най-труден теренът – 64 км. Общата дължина е 132,6 км. Имаме готовност да стартираме това строителство веднага щом като получим уверение за неговото финансиране. Общата дължина на съоръжението, заедно с вече изграденото, ще бъде почти 163 км – много голяма. Новата част ще бъде и доста по-добре в инженерно-техническо отношение. Това са посоките, в които работим, и, разбира се, тези, за които вече споменах – да оптимизираме работата по граничния контрол, защита на границата чрез видеонаблюдение и други технически способи. Много активно и добре работим с „Фронтекс” и във всеки един международен формат поставяме въпроса пред нашите европейски партньори за това, че вниманието и към нашата граница трябва да бъде засилено, на фона на общите миграционни процеси в Европа.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Потвърждавате думите ми, че наистина това е много сериозен проблем, в който при създаването на работните групи, които работят по него, пряко участие не трябва да взема само Министерството на вътрешните работи. Може би в чистото решаване на проблема много по-активна и водеща роля трябва да има Министерството на външните работи с преките дипломатически инструменти, с които разполагаме на държавно ниво. Казвам го, защото в решаването на този проблем не стои само въпросът с това – доколко е иновативна самата ограда, която е направена, колко километра обхваща тя по новия проект? Те са 132,6 км плюс първоначалните построени 30 км, стават, както Вие казахте, приблизително около 163 км. По този начин решаваме въпроса на парче. Аз Ви благодаря за това, че имате ясната визия и роля в решаването на този проблем и сте инициирали работни срещи и подготовка за сключване на споразумение с Гърция и Турция. Според мен въпросът обаче е, че българската държава, ако до момента е свършила своята работа в лицето на Министерството на вътрешните работи, смятам, че държавата като цяло трябва да се намеси и включвайки, разбира се, дипломатически ресурс, за да може да провокираме Турция и Гърция да вземат бързи и спешни мерки по решаването на този проблем, защото той е най-тежък за България като цяло. Аз може би разбирам тяхната пасивност до момента. Разбирам също и нашата проактивност, но това трябва да бъде двустранен дипломатически процес.

Двата ми уточняващи въпроса, на единия от които Вие всъщност отговорихте частично, са следните. Първият, да ми дадете малко повече информация – и на народните представители, и на гражданите, относно подготовката, организацията, ресурсното, кадровото и нормативното обезпечаване на въпросните елементи по темата „Сигурност и обществен ред” от правителствената стратегия. И на второ място, относно въпроса с оградата съвсем конкретно, Вие загатнахте, но все пак: МВР изготвило ли е проектното задание, което трябва да бъде прието от Министерския съвет, и по какъв ред? Предполагам, че по Закона за обществените поръчки областните управители на Бургас, Хасково и Ямбол ще изберат изпълнителите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Да, Вие бяхте прав, аз се опитах възможно в най-широк кръг да Ви посоча мерките, по които работим. Останалите са доста конкретни. Що се отнася до дипломатическите усилия, мога да Ви уверя, че те не са спирали. В няколко посоки са. Едната е, разбира се, поставянето на темата и пред нашите европейски партньори. Заедно с външния министър участвахме в извънредното заседание по темата за миграцията в Люксембург и там представихме българската позиция. Другият важен въпрос, по който работим, е подписването на Споразумението за реадмисия с Турция. Към момента нямаме положителен отговор на това наше искане. Ако то се случи, голяма част от проблемите, които в момента имаме, биха били решени. Вероятно това е и обяснението за трудния процес, по който турската страна стига до това решение. Що се отнася до процедурата, по която се изгражда защитното съоръжение, с Постановление № 55 от 12 март 2015 г. Министерският съвет възлага изграждането на съоръжението на областните управители на област Хасково, Ямбол и Бургас, които имат отговорност както по организиране на проектирането, така и след това по осигуряване на изграждането. Това, което МВР прави много активно, са ежеседмични срещи с областните управители, почти ежедневно информиране за това докъде стига процесът, непрекъснати срещи. Вчера на заседанието на Министерския съвет тримата областни управители, в рамките на оперативното заседание, докладваха лично пред целия Министерски съвет на какъв етап е работата по съоръжението. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател. Пак казвам, за мен лично ще бъде изключително важно в решаването на този проблем да вземат пряко участие не само представителите на Министерския съвет, но аз съм сигурен, че в механизмите и мерките, които ще предложи Министерският съвет, ще получите максимална подкрепа и в парламента от парламентарно представените политически партии. Благодаря Ви за отговора. Благодаря Ви за ясната визия и отношение по поставения проблем и за волята да намерите в най-кратки срокове механизми, чрез които да повлияваме върху тези процеси. Надявам се, че предписанията по този проблем, които са намерили приложение и в плана за решаването на миграционната криза, всъщност ще имаме възможност заедно да ги следваме. Да спазваме самите срокове, които са установени вътре, и в моментите, в които генерираме някакви проблеми, или някакви невъзможности да решаваме даден въпрос, наистина да търсим максимална подкрепа. Моят апел е да не се затваряме само в рамките на Министерския съвет, а много ясно и отчетливо да поставим тези въпроси на вниманието на всички народни представители, на цялата общественост, за да можем да акумулираме максимален брой усилия, включая, акцентирам още веднъж, и Министерството на външните работи чрез проактивен подход с нашите партньори по южната ни граница с Турция и Гърция. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, моят въпрос касае мерките, които се предприемат по отношение на техническите прегледи на автомобилите и възможността и начините за своевременно спиране на превозни средства, които са неизправни и представляват опасност. През последните години зачестиха случаите на технически неизправни превозни средства, в това число и на такива за обществен превоз на пътници, като нерегламентирано за такива цели се използват и превозни средства, които не са предназначени за това. Съвсем неотдавна при подобен инцидент се стигна до смъртен случай, а няколко пътника пострадаха сериозно. Става дума за случая във Върбишкия проход преди около месец и половина – два. Контролът върху техническата изправност на МПС по смисъла на чл. 147 от Закона за движение по пътищата е съвместен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който съгласува наредба за това с министъра на вътрешните работи. В Наредба № 32, в чл. 11 е предвидено оторизираните сервизи, които извършват такива технически прегледи, да изпращат данните от техническия преглед за дадено пътно превозно средство по електронен път до Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Същевременно обаче липсва изискване тази информация да бъде изпращана към базата данни на МВР с оглед установяване на онези пътни превозни средства, за които не е спазено законовото изискване за преминаване през технически преглед в установените срокове. Горната информация, предоставяна регулярно на органите на КАТ „Пътна полиция”, би способствала както за затягане на превантивния контрол, така и за своевременно установяване на нарушителите само при въвеждане на регистрационния номер на превозното средство в системата, без да е необходимо нарочното спиране на въпросното МПС и извършване проверка на място. В тази връзка моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Вицепремиер, е: какви са възможностите за въвеждане на обмен на данни между автоматизираната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните системи и съобщенията и тази на МВР с оглед своевременното и регулярно предоставяне на КАТ „Пътна полиция” на информация за непреминалите технически преглед превозни средства и тяхното своевременно спиране от движение, включително и чрез проверка по постоянния адрес на собственика? Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Славов, коректно посочвате, че към настоящия момент не съществува такъв електронен обмен на информация, въпреки двете наредби, които регламентират въвеждането на тази информация. Приемам предложението Ви за основателно и резонно. След проверка в Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР мога да кажа, че дирекцията има техническата възможност да реализира необходимата свързаност между двете министерства, както и да съдейства за осигуряване на достъп до данните на „Автомобилна администрация”. Възможно е при необходимост да се извърши проверка в масивите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от автоматизирани работни места на пътните полицаи в МВР, включително и от таблетите, което беше проверено, които в момента се използват от пътните полицаи за отдалечен достъп до информационните системи. Към настоящия момент е подготвен и върви за съгласуване проект за обявяване на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за централизиране на автоматизираната информационна система – „Регистрация и отчет на превозните средства и собствениците им”.Осъществяването на този проект ще даде възможност за по-лесно свързване с автоматизираните информационни системи и на други ведомства. Мога да Ви уверя, че ще работим по този въпрос в рамките на процедурните възможности. Много съществен проблем и важно предложение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, госпожо Вицепремиер, че така сериозно сте подходили за подробната информация, която предоставихте на мен ина колегите народни представители, на българските граждани. Радвам се също така, че към въпроса се подхожда сериозно и се осъзнава важността му. В съвременния свят, когато са налице толкова добри технологии за обмен на данни, решим проблем е това да се постигне в реално време и органите на КАТ да могат да са ефективни при упражняване на това свое правомощие по контролиране изправността на превозните средства. А всички знаем колко важно е това за водачите на превозните средства, за пътниците, които се возят в него, както и за останалите участници в движението. Още веднъж Ви благодаря, че в рамките на Вашите правомощия, които Ви дава Законът за движение по пътищата, сте инициирали необходимото. Надявам се в най-скоро време КАТ „Пътна полиция” на база на данните, които получава на тези таблети, да може ефективно да упражнява тези правомощия и да ги упражнява по отношение на МПС-тата, които са неизправни. Дори ако се наложи, те да бъдат издирвани и своевременно спирани от движение. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Въпросът ми е много простичък и кратък. Според данни в системата на вътрешните работи работят около 300 хиляди служители, носещи службата в униформено облекло. Годишният размер на сумата, предвидена за обезпечаване с униформи, е 400 лв. на човек. Налице е информация, че към настоящия момент в складовете липсва такава наличност. Въпросът ми към Вас е: предвидени ли са в бюджета на МВР за 2015 г. необходимите средства за поръчка и доставка на униформи? В случай, че потребността от финансови средства не е обезпечена, този факт би ли създал затруднение с липсата на такова служебно облекло предвид невъзможността униформените полицаи да изпълняват своите задължения в цивилно облекло? Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Белемезов, това е тема, по която в следващите часове ни предстоят разговори с министъра на финансите. Надявам се резултатът да бъде положителен, защото моята загриженост по тази тема смятам, че съвпада с Вашата. През 2014 г. са проведени процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП за пет различни доставки за нуждите на служителите на МВР, включващи костюми, обувки, отличителни знаци и шапки на обща стойност 5 млн. 477 хил. лв. Тази сума представлява приблизително 40% от стойността на необходимото ... имущество на държавните служители на МВР, носещи униформено облекло за 2015 г. С мое писмо до министъра на финансите от 9 април тази година направих предложение да бъдат осигурени целево по бюджета на МВР за 2015 г. финансови средства в размер на същата сума за частично обезпечаване на служителите на МВР, изпълняващи задълженията си. Надявам се за няколко часа да имам положителен отговор от министъра на финансите.

Във времето за реплика, госпожо Бъчварова, по-скоро искам да Ви благодаря за отговора и да Ви пожелая успех в разговорите с финансовия министър господин Горанов. Това са изключително важни въпроси, тъй като всички заедно целим максимална ефективност и мотивация на служителите в МВР. Всички тези въпроси минават и през тяхната организационна структура, през техните преки задължения. Всичко това минава през такъв тип дребни въпроси на пръв поглед, които карат хората да бъдат в даден момент демотивирани да изпълняват своите задължения. Пожелавам Ви успех! Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги, последният ми въпрос за днес е също много конкретен. В началото на месец февруари 2015 г. беше обнародвана новата Инструкция 8121з – 78 от 24 януари 2015 г., за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещения за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Съгласно тази Инструкция, конкретно в чл. 5, ал. 3 изрично е въведено изискването, цитирам: „Полицейските органи от структури на МВР, в които няма обособени помещения за настаняване на задържани лица, отговарящи на изискванията по ал. 1, настаняват задържаните от тях лица в най-близката структура на МВР, в която има обособени помещения за настаняване на задържани лица”. В § 3 от Преходните и допълнителни разпоредби на същата е разписано, че „несъответствията с изискванията по „Глава трета – Оборудване на помещения за задържани лица” се отстраняват по график, утвърден от министъра на вътрешните работи”. Въпросът ми към Вас е: утвърден ли е вече такъв график и съобразен ли е той с бюджета на МВР за тази година? Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Белемезов, спазването и осигуряването на тези условия е наш европейски ангажимент. Министерството на вътрешните работи е предприело необходимите действия за привеждане в съответствие с европейските стандарти на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР. От 2007 г. по различни фондове е направен график, разработени са работни проекти за помещенията в 67 сгради към СДВР и ОДМВР Към момента, за да мога да Ви отговоря съвсем конкретно, от Програмата за привеждане на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР остават още 16 сгради в ОДМВР с готови проекти, които МВР планира да изпълни. С утвърдено поименно разпределение на средствата за капиталовите разходи по бюджета на МВР за 2015 г., съобразен с ограничения бюджет, са осигурени средства за изграждане на помещения за задържане на лица в размер на 150 хил. лв. за две сгради в ОДМВР – Кърджали. В по-дългосрочен план, след приключване реализацията на обектите с готови проекти, МВР предвижда в периода 2016 – 2020 г. да приведе всички помещения за настаняване на задържани лица на територията на страната съгласно изискванията на Европейския съюз и посочените в Глава трета от Инструкцията. По направени индикативни финансови разчети за привеждане съгласно изискванията на оставащите помещения в 102 сгради на МВР са необходими средства в размер на 9 млн. 390 хил. лв. Предвид ограничителните тавани за капиталови разходи в бюджета на МВР и поетите договорни ангажименти за реализации на други обекти в тригодишната бюджетна прогноза 2016 – 2018 г., за помещенията за задържани лица са предвидени минимални финансови средства в размер на 250 хил. лв. През 2014 г. са изготвени апликационни форми за кандидатстване по програми, финансирани със средства от публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, като са изготвени и съответните разчети. За 2015 г. са 1 млн. 500 хил. лв. за общо 15 сгради, които са в пълна проекта документация; за периода 2016 – 2017 г. са 7 млн. 890 хил. лв. за общо 87 сгради в ОДМВР в страната. Имаме план, имаме проектна готовност, остава да намерим и средствата. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. По-скоро да благодаря на госпожа Бъчварова за отговора и отново да пожелая да осигури необходимите средства на Министерството за решаването на този проблем. На пръв поглед този проблем се откроява в два акцента. Първият: по какъв начин противодействаме на престъпността и се борим с нея, когато дори нямаме помещения, в които да бъдат настанявани задържани лица от полицейските органи? На второ място, необходимостта да инвестираме днес целесъобразно в различни проекти е изключително важно, защото целевата инвестиция днес ще рефлектира във времето, когато ще имаме възможност да понижаваме разходите, които правим в структурата на МВР. Какво имам предвид? Имам предвид, че когато едно лице е задържано на мястото „Х”, но там съответно няма обособени помещения за задържани лица, то трябва да бъде транспортирано до мястото „У”. Всичко това е разходи за МВР, загуба на ефективно време за въпросния полицейски служител, който би могъл да противодейства на местната престъпност, вместо да транспортира дадено задържано лице от едно място на друго. Благодаря Ви и Ви пожелавам успех.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Ангелкова, въпросът ми е продиктуван от тревожните сигнали по отношение заплахите от криза на предстоящия туристически сезон. Те са свързани не само с отлив от туристи по отношение на така наречения „руски пазар”. Вие имате изявление, в което казвате, че има отлив при предварителните записвания за различните туристически оператори от 20 до 80%. Конкретният ми въпрос към Вас е: какви компесаторни мерки са предприети за привличане на туристи във връзка със заплахата от криза в предстоящия туристически сезон? Каква е стратегията за привличане и какъв дял се очаква да са туристите, чиито посещения в страната ни са свързани с посещението на обекти от културно-историческото ни наследство, така нареченият „културен туризъм”, при условие че е очевидна липсата на единодействие между Министерството на туризма и Министерството на културата? Имам предвид излагането на Тракийското съкровище в Париж, в „Лувъра”, вместо това да бъде използвано като притегателен център по отношение на културния туризъм в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Янков, Министерството на туризма е фокусирано върху политиката за устойчиво развитие на туризма и представянето на България като целогодишна туристическа дестинация, провеждайки интегрирана политика за развитието на сектора на туризма като приоритетен за икономиката отрасъл. Усилията ни са насочени към диверсификация на национално-туристическия продукт чрез развитие на интегрирани и специфични туристически продукти за различните категории туристи, които да удължат сезона и да преодолеят териториалната диспропорция в предлагането. Насърчаването на културно-историческия туризъм посредством конкретно разработените културно-исторически маршрути в Министерството на туризма, а именно „Софийска света гора”, „По пътя на траките”, „Фестивал на розите”, „Българска архитектура и занаятчийство”, морските крепости на България, столиците и градовете на българските царе и патриарси,богатството на Северозапада и Струма, както и брандирането на страната чрез извеждането на културно-историческия туризъм като водещ сегмент от националната туристическа реклама, считаме за конкурентно предимство с основен характер. В контекста на тези интегрирани усилия се провежда и най-мащабното събитие – пряк резултат от сътрудничеството между Министерството на туризма и Министерството на културата, а именно изложбата „Епопея на тракийските царе” – археологически открития от България в музея „Лувър” – Париж, от която очакваме несравним имиджов ефект по отношение на страната ни. Във връзка с реализацията на тримесечната експозиция на Тракийското златно съкровище в периода 15 април – 20 юли 2015 г. Министерството на туризма предостави средства в размер на 194 хил. лв. по бюджета на Министерството на културата. Направеният предварителен анализ на това участие показва,че през този период се очаква посетителите на музея да бъдат между 4 и 5 млн. души, като основният таргет на аудиторията на рекламната кампания на самия музей е 22 млн. потенциални посетители. Същевременно Министерството на туризма организира и туристически панаир, съвместно със Столичната и Парижката общини за туристически панаир на 5 и 6 юни 2015 г.в рамките на изложбата, така че максимално да се популяризират всички туристически продукти, които страната предлага. В допълнение към процеса на единодействие с Министерството на културата бих искала да добавя и подписаното Споразумение за сътрудничество и обмен на информация за популяризиране и утвърждаване на изготвените културно-исторически маршрути в чужбина, с чието изпълнение са натоварени българските културни институти зад граница. По силата на това споразумение те ще изпълняват ангажимент и за представяне на страната като атрактивна туристическа дестинация, нейното богато културно наследство и възможностите за практикуване на културен туризъм в България като успоредно ще се популяризира и потенциалът й за развитието на морски, планински, балнео, СПА, еко селски, спортен, приключенски, ловен туризъм, голф, винен и гурме туризъм. Целта е да бъде стимулирано развитието на специализираните сегменти на туризъм с висока добавена стойност на продукта. За позиционирането на България като целогодишна туристическа дестинация с фокус върху културно-историческия туризъм способства и Концепцията за туристическото райониране, която Министерството на туризма прие. Тя е изготвена като необходим инструмент за повишение конкурентоспособността на българския туристически продукт и провеждане на регионализирана туристическа политика. Съобразена с териториалните особености и спецификата на различните части на страната, тя е катализатор за осъществяване на ефективен регионален маркетинг, който да направи туристическите райони активни за потенциалните гости и успешно да промотира регионите както на вътрешния, така и на международния пазар. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, дадохте съвсем формален отговор. Ще Ви цитирам какво сте казала на 14 април: „Министърът на туризма Николина Ангелкова очаква ръст на туристите у нас с 5% заради високата посещаемост на българската изложба в Лувъра”. Очаквате туристите, които ще посетят изложбата в Лувъра след това да дойдат да я видят пак в България?! Само за Ваше сведение. Според мен, очакванията към Министерството на туризма и от бранша, и от тези, които са в сектора, бяха много по-големи. Тракийското съкровище, дори и не в този пълен състав, е излагано два пъти във Варна през летния сезон – 2006 г. и 2012 г. През летния период 2011 г. е било в Бургас. Информацията от музеите, в които се е намирало, е, че е привлекло туристи, най-вече чужденци. И в трите години над 150 хил. туристи са посетили музеите, за да видят това съкровище, което е част от моя въпрос към Вас: Във връзка с кризата в туристическия сезон как могат да бъдат подпомогнати бранша и ангажираните със сектора? Обръщам Ви внимание, през 2006 г. събитието влезе в летописа на Варна и стана обект на небивал интерес. Инициативата „Събитие на годината”, инициирано от Клуб създатели на обществено мнение, е изложбата на тракийските съкровища точно в летния период в гр. Варна, като, обърнете внимание, за българи цената на билета 2012 г. е била 5 лв., за пенсионери, деца и ученици – 3 лв. Сама разбирате, че това богатство, излагайки го в чужбина, не е толкова полезно за туристическия бранш, а Вие като министър на туризма имате ангажимент да подпомагате този сектор. Той е изключително необходим за българската икономика. Това е моя призив към Вас и във връзка с разминаването Ви с Министерството на културата. В отговора си, който дадохте, говорите като министър на културата, а това е в юрисдикцията, в правомощията на Ваш колега. Вашият ангажимент е да подпомагате туризма в България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господа народни представители! Уважаеми господин Янков, както казах, културно-историческият туризъм и културно-историческите маршрути, които сме подготвили в Министерството на туризма и са с основен фокус в нашата реклама, имат за цел да идентифицират нашата страна като разпознаваема целогодишна туристическа дестинация. За сведение, Франция е най-големият генериращ пазар и годишно има между 85 и 90 млн. туристи. Възможността тракийските съкровища да бъдат в Лувъра е уникална както по отношение на тясно културен аспект, така и по отношение на туризма и това дава възможност нашата страна да бъде показана на този голям генериращ пазар, и съответно да се увеличи броят на туристите, които имат желание да я посетят, не само и единствено да разгледат нашите съкровища, не само и единствено заради нашето културно-историческо богатство. В тази посока бих искала да Ви информирам, че статическите измерения на културно-историческия потенциал на страната ни са следните: регистрирани са 7 хил. обекта – паметници на културата, от които 167 със световно значение; в индикативния списък на ЮНЕСКО страната ни е включена с 14 исторически и 2 природни обекта; културното богатство се допълва с 4 млн. музейни експоната; 12 хил. погребални могили; над 500 стенописа; 150 манастирски комплекса и 2 хиляди църкви; над 300 ислямски храма и останки от над 1400 крепости. Към момента делът на културния туризъм е една осма от общото продуктово предлагане на страната, по данни на Националния статистически институт (НСИ) разходите, свързани с културни мероприятия през 2014 г., направени от чужденци в нашата страна, без еднодневните туристи, са били близо 512 млн. лв., а българите са изхарчили в страната, включително с еднодневните туристи, близо 67 млн. лв. Нашата цел е не просто значително увеличение на този дял, но и катализиране развитието на диверсифицирани туристически продукти в паралел с културно-историческия туризъм. За постигането разчитаме на разработването и популяризирането на този иновативен за България продукт, какъвто са културно-историческите маршрути и тяхната способност да генерират добавена стойност в разнообразен спектър от предлагането успоредно на други туристически продукти. Благодаря за вниманието.