14 май 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г., приет на първо гласуване на 18 март 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 има предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да се отхвърли.

По § 7 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6: „§ 6. Член 61 се изменя така: „Чл. 61. (1) Разрешение за оценяване на съответствието на медицински изделия, включително оценяване на клиничните данни, се издава на физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, от изпълнителния директор на ИАЛ. (2) Изпълнителната агенция по лекарствата е определящ орган по смисъла на чл. 1, буква „д” от Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013. (3) Лицето, което кандидатства за издаване на разрешение за оценяване на съответствието на медицински изделия, подава до ИАЛ на електронен носител заявление по образец съгласно приложение II на Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013, в което посочва изделията и процедурите, за които кандидатства, сферите на компетентност и подразделенията на тези сфери – чрез използване на кодовете от информационната система на Европейската комисия NANDO (Нотифицирани и определени органи от Нов подход), и приложенията към заявлението, посочени в приложение II на Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013 г. (4) Заявителят заплаща такса за издаване на разрешение за оценяване на съответствието на медицински изделия в размер, определен в тарифата по чл. 7, ал. 1.”

По § 8 има предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. Член 62 се изменя така: „Чл. 62. (1) Оценяването на лицето, което кандидатства за разрешение за оценяване на съответствието на медицински изделия, се извършва от експертна комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на ИАЛ. При необходимост в комисията могат да бъдат привлечени външни експерти, които притежават знания и практически опит в областта на съответните медицински изделия. (2) Когато лицето, което кандидатства за издаване на разрешение за оценяване на съответствието на медицински изделия, е посочило в заявлението по чл. 61, ал. 3 медицински изделия по чл. 2, ал. 1, т. 1, ИАЛ извършва оценката по реда на чл. 62а. (3) Когато лицето, което кандидатства за издаване на разрешение за оценяване на съответствието на медицински изделия, е посочило в заявлението по чл. 61, ал. 3 медицинските изделия по чл. 2, ал. 1, т. 2 или 3, ИАЛ извършва оценката по реда на чл. 62а от този закон и на чл. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013. (4) Изпълнителната агенция по лекарствата прилага критериите за оценяване на лицето по ал. 2 или 3 в съответствие с приложение I от Регламент за изпълнение (ЕС) № 920/2013.”

По § 9 – предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8: „§ 8. Създава се чл. 62а: „Чл. 62а. (1) Експертната комисия по чл. 62, ал. 1, а когато е приложимо – паралелно, комисия от представители на определящи органи на други две държави членки и представител на Европейската комисия, извършват преглед на подадената документация. (2) Когато се установят непълноти и несъответствия с изискванията на документацията, изпълнителният директор на ИАЛ уведомява писмено заявителя за това и определя двумесечен срок за отстраняването им. До отстраняване на непълнотите и несъответствията срокът по чл. 63, ал. 1 или 2 спира да тече. (3) Когато заявителят не отстрани непълнотите и несъответствията в срока по ал. 2, процедурата се прекратява. (4) В 75-дневен срок от датата на подаване на валидна документация по чл. 61, ал. 3 комисията извършва, съответно комисиите по ал. 1 извършват, проверка на място за установяване компетентността на заявителя и възможността да изпълнява заявените процедури за оценяване на съответствието, включително проверка на място на подизпълнителя. За извършване на проверка на място се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 7, ал. 1. (5) Когато при проверката на място се установят несъответствия между представената документация и изискванията за оценяване на съответствието, определени в наредбите по чл. 18, изпълнителният директор на ИАЛ уведомява писмено заявителя и определя двумесечен срок за отстраняването им. До отстраняване на несъответствията срокът по чл. 63, ал. 1 или 2 спира да тече. (6) Когато заявителят не отстрани установените несъответствия в определения по ал. 5 срок, изпълнителният директор на ИАЛ с мотивирана заповед отказва издаването на разрешение. (7) В 45-дневен срок от проверката на място комисията изготвя, съответно комисиите изготвят окончателен оценъчен доклад, който се обявява в базата данни на информационната система NANDO.”

По § 10 – предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9: „§ 9. Член 63 се изменя така: „Чл. 63. (1) В случаите по чл. 62, ал. 2 в 4-месечен срок от подаване на документацията по чл. 61, ал. 3 изпълнителният директор на ИАЛ въз основа на доклада по чл. 62а, ал. 7 уведомява заявителя, че е одобрен за нотифициране или издава мотивирана заповед за отказ. (2) В случаите по чл. 62, ал. 3 в 6-месечен срок от подаването на документацията по чл. 61, ал. 3 изпълнителният директор на ИАЛ въз основа на доклада по чл. 62а, ал. 7 уведомява заявителя, че е одобрен за нотифициране или издава мотивирана заповед за отказ. (3) В срок до три дни от уведомлението по ал. 1 или 2 ИАЛ обявява одобрените лица чрез системата NANDO. (4) Идентификационният номер на одобрения и нотифициран пред Европейската комисия орган за оценяване на съответствието, наричан по-нататък „нотифициран орган”, се определя от Европейската комисия. (5) Изпълнителният директор на ИАЛ издава на нотифицирания орган по ал. 4 разрешение за оценяване на съответствието. (6) Разрешението по ал. 5 е с максимален срок на валидност пет години. Подновяването на разрешението се извършва по реда на чл. 62, ал. 2 или 3.”

По § 11 – предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10: „§ 10. Член 64 се изменя така: „Чл. 64. (1) Когато лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, представи сертификат за акредитация съгласно изисквания, посочени в съответната наредба по чл. 18, се приема, че то има функционираща система по качеството, отговаря на критериите за независимост, безпристрастност и конфиденциалност и притежава необходимата компетентност. (2) В случаите по ал. 1 лицето не представя друга документация, удостоверяваща съответствие с критериите по ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12: „§ 12. В чл. 66 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думата „извършване” се заличава. 2. В т. 1 думите „органа, издал разрешението” се заменят с „определящия орган”. 3. В т. 5 думите „по чл. 64, ал. 2” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14: „§ 14. Създава се чл. 67а: „Чл. 67а. (1) Разширяване на обхвата на разрешението и подновяване на разрешението за разширяване на обхвата на разрешението за оценяване на съответствието се извършват по реда на чл. 62, ал. 2 или 3. (2) Изпълнителният директор на ИАЛ със заповед издава допълнение към разрешението по чл. 63, ал. 5.”

По § 16 – предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15: „§ 15. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) Нотифицираният орган е длъжен да уведомява ИАЛ при:”; б) точка 1 се изменя така: „1. промени в правния статут и организационната структура;” в) създава се нова т. 2: „2. промени в обхвата на дейността извън случаите по чл. 67а, ал. 1 и промени в процедурите за оценяване на съответствието;” г) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4; д) досегашна т. 4 става т. 5 и в нея думите „по чл. 61, ал. 3, т. 7” се заличават. 2. В ал. 2 думите „председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор” се заменят с „ИАЛ”. 3. В ал. 3 и 4 думите „становище до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор” се заменят с „оценъчен доклад до изпълнителния директор на ИАЛ”. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Въз основа на доклада по ал. 3, съответно и по ал. 4, изпълнителният директор на ИАЛ със заповед издава допълнение към разрешението по чл. 63, ал. 5.” 5. В ал. 7 думите „председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор” се заменят с „изпълнителният директор на ИАЛ”. 6. Създава се ал. 8: „(8) В случаите по чл. 62, ал. 2 оценката на документацията по ал. 2 и проверката на място по ал. 4 се извършва, когато е приложимо, и от представителите на другите две държави членки и от представителя на Европейската комисия, които са участвали в процедурата по оценяване по чл. 62а”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21.

Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да се създаде § 22а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 22а, който става § 22, със следната редакция: „§ 22. В чл. 75 думата „извършване” се заличава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.

Предложение от народния представител Даниела Дариткова – да се създаде § 24а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 24а, който става § 25 със следната редакция: „§ 25. В чл. 82, ал. 1, т. 2 думите „чл. 64, ал. 2” се заменят с „чл. 63, ал. 4”.”

Предложение от народния представител Даниела Дариткова – да се създаде § 24б. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 24б, който става § 26 със следната редакция: „§ 26. В чл. 90, ал. 1, т. 2 думите „чл. 64, ал. 2” се заменят с „чл. 63, ал. 4”.”

Параграф 25 – предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да се отхвърли.

Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да се създаде § 25а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 25а, който става § 27 със следната редакция: „§ 27. В чл. 106, ал. 3 думите „чл. 64, ал. 2” се заменят с „чл. 63, ал. 4”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29.

Предложение от народния представител Даниела Дариткова – да се създаде § 27а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 27а, който става § 30 със следната редакция: „§ 30. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 35а: „35а. „Трета държава” е всяка държава, която не е член на Европейския съюз, или не е държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 32.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители, това е технически текст и предлагам подразделението „Заключителна разпоредба” и самият § 29 да отпадне – „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Нека да се прекрати тази законодателна инфлация. Напоследък всеки вносител се опитва максимално да ускори влизането на законите. Конституционният ред е, че те влизат в сила три дни след тяхното приемане. Тук се съдържат само процедури, адресатите трябва да могат само да се запознаят с тях. Този закон е бил открит за обсъждане продължително време, така че подобен подход трябва наистина да се прилага само по изключение. В случая няма такава обосновка – не виждам от текстовете. Мисля, че парламентът трябва да даде добър сигнал за прецизна законодателна дейност. Поради тази причина мисля, че ще бъде много добре, ако Народното събрание отхвърли посочените мотиви по параграфа и това да ориентира Министерския съвет като вносител на Законопроекта, а и много от народните представители да прибягват към тази законодателна техника само в изключителни случаи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имаме изключителен случай, защото става въпрос за регламент за изпълнение и сроковете за имплементирането в българското законодателство отдавна текат. Именно затова се налага такава Заключителна разпоредба. Смятам, че народните представители ще подкрепят предложението по вносител и предложението на Комисията по здравеопазването.

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги, преди да започнем по същество, правя процедура – говорих предварително с представители на Временната комисия от различните парламентарни групи за тази процедура – да имаме пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на доклада на Временната комисия. Аргументите ми са, че темата засяга около 4 млн. 200 хил. души. Става въпрос за управлението на техните 8 млрд. лв. Доста време в последните месеци се говори по тази тема и хората очакват информация от работата по Комисията, така че моля да подкрепите предложението за пряко излъчване.

Благодаря. Господин Председател, правя предложение на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника да допуснем в залата представителите на Комисията за финансов надзор: Ангел Джалъзов – заместник-председател, Андон Георгиев – главен секретар, Мария Христова – началник отдел „Анализ и оценка на риска” в дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор”, Жельо Василев – главен експерт в отдел „Регулаторни режими” на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор”.

Колеги, използвам възможността да Ви информирам, че на балкона има представители на Асоциацията на пенсионните дружества. Виждам и господин Абаджиев – председател на Асоциацията. Поканили сме ги за днешния дебат. По време на мандата на Комисията бяха проведени десет заседания. Идентифицирани бяха проблемните въпроси и беше констатирана необходимостта от промени в нормативната база. За пръв път временна комисия взема решение за внасяне на конкретни законопроекти. Десет са лицензираните пенсионноосигурителни дружества в България, 29 са пенсионните фондове, осигурените лица са 4 млн. 290 хил. 898, нетните активи са в размер на 8 млрд. 165 млн. лв. или 10,1% от брутния вътрешен продукт. На този слайд ще виждате (показва слайда) как нарастват активите през годините, в какво са инвестирани парите на хората. Най-голяма част от активите на задължителните пенсионни фондове са инвестирани в дългови ценни книжа – 41,44%.

Телевизията все още не излъчва.

На второ място са инвестициите в акции, права и дялове – 28,07%. (Реплики от БСП ЛБ.) Следват: Корпоративни облигации – 16,19%. (Шум и реплики в БСП ЛБ.) Колеги, имам много ограничено време за доклада. Ако го губим в технологични въпроси... РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Камерите на БНТ не са включени.

Камерите на БНТ не били включени.

Най-голяма част от активите са в дългови ценни книжа. На второ място са инвестициите в акции, права и дялове – 28,07%. Корпоративни облигации – 16,19%. Банкови депозити – 7,57%. Парични средства – 3,26%. Инвестиционни имоти – 2,32%. Краткосрочни вземания – 1,15%. От 7 млрд. 89 млн. 347 хил. лв. инвестиции на пенсионните фондове 4 млрд. 79 млн. 593 хил. лв. са във финансови инструменти, търгувани на чуждестранните регулирани пазари, а 3 млрд. 9 млн. 754 хил. лв. са в активи в България. Постъпленията от осигурителни вноски са 5 млрд. 917 млн. 453 хил. лв. Изплатените средства досега – 25 млн. 96 хил. лв. На слайда ги виждате разбити по години, колеги. Просто нямам време да чета в детайли. Можете да ги видите по години. (Показва на слайда.) Ще Ви представим и информация за финансовите показатели на всяко дружество поотделно на следващите слайдове, които няма да чета. Моля само да ги видите. Правя уговорка, че Пенсионно осигурително дружество „Утре” е лицензирано в последното тримесечие на 2014 г. и все още не управлява пенсионни фондове. Доходност и методики на изчисляване. До 31 март 2015 година – за пръв път в историята на съществуването си, българските пенсионноосигурителни дружества трябва да обявят реалната доходност на пенсионните фондове за последните 10 години. Номинална и реална доходност Методиката за изчисляване на доходността е утвърдена чрез подзаконов акт. Както се изясни по време на изслушванията, пенсионните дружества са участвали тогава в разработването на методиката. През годините тя не е променяна, но методите за изчисляване на реална доходност се превърнаха в един от най-обсъжданите проблеми във Временната комисия. Конфликтът беше породен от разликата в стойностите за доходността в оповестените данни от Асоциацията на пенсионните дружества и от Комисията за финансов надзор. В процеса на анализиране на предоставените справки от двете страни бе констатирано, че разликите в стойностите на доходността идват първо, от различните времеви периоди, обхванати при изчисленията, и второ, от използването на различни подходи и прилагани методики. Данните на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване са: 1. Номиналната доходност на УПФ – универсални фондове, на годишна база за периода от 1 април 2002 г. до 31 декември 2013 г. е +5,6%. 2. Реалната нетна доходност на УПФ на годишна база, след приспадане на всички такси и удръжки, събирани от дружествата, коригирана с ефекта на инфлацията, за периода от 1 април 2002 г. до 30 септември 2014 г. е +0,46% . Информация за доходност, предоставена от Комисията за финансов надзор, преведена също на годишна база с целия 12 годишен период – средно претеглена доходност за универсалните фондове е 5,45%, което прави средна реална доходност 1,46%, а за професионалните фондове тя е 0,98% по данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата заяви: „Някои от примерите за възникналите основни различия: - Според изнесената от Комисията за финансов надзор информация за периода средната реална доходност на универсалните пенсионни фондове е отрицателна на годишна база в период от 1 юли 2004 г. до 31 декември 2014 г. - Противно на горното, при изчисленията на Асоциацията по методика, основана на международни стандарти, реалната доходност за периода 30 юни 2004 – 30 септември 2014 г. е положителна в размер на 0,486 на сто на годишна база, а за целия период е 5,1 на сто.” Мария Христова – началник на отдел „Анализ и оценка на риска” в Дирекция „Регулаторни режими и осигурителен надзор” на КФН, заяви: „Различието идва от различния период на изчисляване. Пенсионните дружества изчисляват доходността от 2002 г. Тоест те пренебрегват това, което е заложено в изискванията изчисляването да започне от 1 юли 2004 г.” Стоян Мавродиев – председател на КФН, заяви: „И двете методологии се прилагат в CFA стандартите, така че не можем да говорим за това коя методология е вярна и коя сгрешена.” Решение на Комисията по този въпрос. Оформи се съгласие в посока усъвършенстване на методиката и регламентиране на нейното прилагане и използването й заедно с другата информация, която трябва да придружава оповестяването на доходността. Постигнато бе съгласие представители на Комисията, на Асоциацията, както и на двете асоциации на управляващите дружества на инвестиционните посредници да обсъдят корекции на методологията в посока нейно подобряване и такава, която да не създава противоречия. Работна група между Комисията за финансов надзор и Асоциацията беше създадена още по време на работата на нашата Комисия. Тази група продължава. Поставили сме й срок от два месеца. Тя трябва да изготви окончателен вариант на методиката. Комисията препоръчва на работната група, при определяне на методиката, да обърне внимание на терминологията, която ще използва занапред, и да вземе решение дали с тази методика ще се изчислява номинална доходност или реална доходност, или и двете. Временната комисия препоръчва на КФН да не обявява реална доходност отделно от номиналната до изработването на уеднаквена методика в работната група. Собственост и свързани лица. Колеги, ще виждате зад мен на слайдовете собствениците на пенсионните дружества. (Показва на слайда.) В Закона има забрана офшорни компании да извършват дейност като пенсионноосигурително дружество или участие в такова дружество. Всяка промяна в акционерното дружество, с която се надхвърлят определени в закона прагове, подлежи на одобрение и се публикува на сайта на Комисията за финансов надзор по всяко време. Пълната информация за действителните собственици, която изискахме от КФН, на пенсионноосигурителните дружества и то към 10 март 2015 г. е приложена към настоящия доклад в пълния му вид. Ще видите Приложението. Зад мен вероятно виждате промените в собствеността, които са настъпили в годините, и това са действителните собственици към 10 март 2015 г. (Показва на слайда.) Свързани лица – друг проблем, който обсъдихме в Комисията. Ангел Джалъзов – заместник-председател на КФН, заяви: „Правим предложение за разширяване на дефиницията за „свързани лица“ само за пенсионния сектор. Предлагаме по-силни изисквания по отношение на контрола, основно с уреждане на начина на изчисляване на участието на контролиращия в капитала на контролирания.”. Никола Абаджиев – председател на Асоциацията на дружествата, заяви: „Да, необходими са законодателни промени при отчитане спецификата на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване и инвестиционната дейност на пенсионните фондове. Досегашната уредба показва определени недостатъци в посока повишаване на риска от инвестиции в свързани лица.” Владислав Горанов – министър на финансите, коментира: „Отдавна е известно, че има проблем в нормата, която допуска такова практическо приложение, че съществува реална предпоставка някой да се изкуши да прави инвестиции в дефакто свързани лица, които обаче законът не разглежда като такива.” Затова Комисията излиза пред Вас със следното решение: Членовете на Временната комисия приеха, че излизат със законодателна инициатива във връзка с разширяване на понятието за „свързани лица”. Колеги, правя уговорката, че всички законодателни инициативи, които ще спомена от името на Комисията, са разработени като закони за изменение и допълнение на съществуващите в момента закони. Намират се на разположение на всички парламентарни групи. Моля да ги обсъдите и да потърсим съгласие да ги внесем общо в близките няколко дни. Такси и удръжки. На слайдовете виждате приходите от такси. Ще Ви покажа приходи от такси през 2014 г.; видовете такси и удръжки: - от осигурителни вноски – 46 млн. 649 хил. лв.; - от инвестиционна такса – 66 млн. 108 хил. лв.; - за прехвърляне в друг фонд – 3 млн. 704 хил. лв. Общо – 116 млн. 461 хил. лв. Приходите от такси и удръжки на пенсионноосигурителните дружества през 2014 г. имат увеличение от 14,93%, сравнено с 2013 г. Посочените данни показват тенденция приходите на дружествата от такси и удръжки да растат с всяка следваща година. Общият размер на събраните такси и удръжки във втория стълб за целия период от 2003 г. до 2014 г. е 661 млн. 105 хил. лв. Предлагаме намаляване на тези такси. Мотиви: виждате ефект за индивидуалните партиди при влаганата от Комисията редукция на такси. При редукция на таксите и удръжките с до 140% по индивидуалните партиди на осигурените лица биха се натрупали допълнително 46 млн. 880 хил. лв. Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, заяви: „С намаляване на таксите целим не да лишим от приходи дружествата, а точно обратното – чрез тази редукция да се увеличат средствата по партидите на осигурените лица”. Никола Абаджиев – председател на Асоциацията на дружествата: „По въпроса е необходимо да се пристъпи към конкретно решение”. Според Асоциацията той трябва да бъде разглеждан и решаван в контекста на всички промени в законодателството, които касаят дейността на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове. Решение на комисията Комисията се обедини около необходимостта от намаляване на таксите. След постигнатото съгласие членовете на Временната комисия предлагат законодателно предложение за промяна в таксите със Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – на Ваше разположение, колеги. Промени в пенсионния модел Временната комисия бе създадена вследствие на промените, извършени в края на 2014 г. в Кодекса за социално осигуряване чрез Закона за бюджета на ДОО за преместването на пенсионните вноски на българските граждани от частните фондове в НОИ. По тази причина, тъй като пряко касаят дейността на Комисията, промените бяха дискутирани и в нея. На 5 март беше поканен министърът на финансите Владислав Горанов. Той информира, че: „Разработва се функционална характеристика за изменение на информационната система на НАП, за доработване на системата, така че да се извършва разпределение на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” и ДОО, превеждането на средствата в Сребърния фонд и в определени случаи възстановяването им обратно – концепция, която е възможна. Няма окончателното решение по нея, трябва да мине по пътя на законодателството. ” В Комисията на министър Горанов бяха зададени следните въпроси: правителството оспорва ли тристълбовия модел? Има ли финансова обосновка как би се отразило на дефицита на НОИ и на състоянието на пенсионните фондове едно евентуално прехвърляне на вноските по избор на лицата? Възнамеряват ли да се дава възможност това прехвърляне да бъде многократно? Владислав Горанов отговори: по отношение на финансовата обосновка – работим по нея, но не презюмираме, че някой ще предпочете промяна на сегашния модел и в този случай ни е трудно да отгатнем колко хора имат притеснение и биха тръгнали да предпочетат другия модел. Тристълбовият модел не стои под въпрос и никога не е стоял. Нямаме идея целенасочено, съзнателно да предрешаваме закриването на втория стълб. Зададен въпрос в Комисията: „Предвиждате ли при евентуално прехвърляне да се запазят индивидуални партиди или при прехвърлянето сумите ще отидат в общата парична маса?” Владислав Горанов: „В Сребърния фонд ще е ясно, че сумите са на лицето, което си е избрало да се осигурява в ДОО. Ако лицето пререши този свой избор, точно същата сума, с която е влязло в Сребърния фонд, ще излезе и ще се върне в някой от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване”. На въпроса ще има ли индивидуални партиди в Сребърния фонд – не, но ще се разполага с информация за всяко лице колко точно средства са прехвърлени в Сребърния фонд. Въпрос: докато средствата са в Сребърния фонд, те носят ли същите права, унаследяват ли се и имат ли доходност? Не, не се предвижда да се унаследяват и не, не носят доходност. Сребърният фонд част от резерва ли е? Да, Сребърният фонд по законодателство е част от фискалния резерв. Как прехвърлянето на вноските и натрупването в Сребърния фонд ще се отрази на резерва, тоест, ще се повиши ли номинално целевата му част? Да, ще се повиши номинално целевата част на фискалния резерв, но няма да може да се ползва, както и сега не може да се ползва. На 12 март в Комисията беше поканен и министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който заяви: „Тази система теоретично е възможна. Тя сигурно ще даде повече свобода на избор на хората, но не трябва да забравяме, че става въпрос за прехвърляне между две различни системи. Едната е разходно покривна система – това е солидарната система в НОИ, другата е капиталова, в която се натрупват и носят печалби. Така че местенето от една система в друга във всички случаи предполага и разходи, които са за сметка на хората”. Специално за Сребърния фонд министър Калфин заяви: „Това има смисъл именно поради многократния избор. Защото ако изборът е еднократен и се прехвърли от капиталова сметка в НОИ съответната сума и тя не влезе в Сребърния фонд, тя просто от следващия месец ще бъде похарчена като сума средства. Въпросът е свързан с това, че когато отиде в солидарната система една вноска, тя вече не трупа и не може да се очаква че ще трупа допълнителни печалби”. Мнението на господин Калфин е, че НОИ не трябва да се превръща в конкурент на частните фондове и да започне да управлява лични партиди, да инвестира на пазара и така нататък. По отношение доходността на Сребърния фонд той заяви: „Към момента средствата на Сребърния фонд като част от държавния бюджет се управляват от БНБ. Печалбата, която се натрупва от това управление, отива в печалбата на БНБ и след това държавата се обръща обратно чрез дивидент, който взима от Централната банка. Сигурен съм, че всички тези аргументи ще развият капиталовите схеми в частните пенсионни фондове, за да убедят хората да не си местят сметките от там” – цитат от господин Калфин. Никола Абаджиев, председател на Асоциацията: „С включването на държавния фонд за гарантиране на пенсионната система като хранилище на средства от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване се прави опит да се използва инструмент, предназначен за гарантиране устойчивост, като в същото време се разрушава сигурността на пенсионната система в България”. В Комисията беше разгледан и докладът на Международния валутен фонд, където се правят следните бележки по отношение на промяната в системата: „Промените представляват коренна промяна и изискват задълбочена дискусия, адекватно решение в дългосрочен план. Многократното местене на средства на осигурените лица съдържа риск за стабилността на пенсионната система”. Това бяха цитати, колеги. Решение на Комисията по този въпрос: предложението на финансовия министър – вноските да се прехвърлят в Сребърния фонд, беше дискутирано във Временната комисия, доколкото пряко касае предмета й на дейност. Тази промяна е въпрос на политическо решение на всяка парламентарна група в Четиридесет и третото Народно събрание. Комисията не излиза с предложение за решение по този въпрос. Национална агенция Приходи При изслушването на вицепремиера Ивайло Калфин народният представител Димитър Байрактаров постави следния въпрос: „През последните дни съм получил над 60 писма, предимно от млади хора, които са започнали трудовата си дейност след 1 януари 2015 г. Техните вноски за пенсионни фондове практически не отиват в индивидуалните им партиди, а доколкото разбрах и от господин финансовия министър, стоят в сметките на Национална агенция по приходите. Иначе казано, те не носят доходност”. Ивайло Калфин отговори по този въпрос: „Това, което казвате, че се задържат вноските за втория стълб в сметки на НАП, който събира осигурителните вноски, е изненада и за мен. Може би министър Горанов ще може да Ви каже повече в това отношение”. Министър Горанов: „Няма случаи, в които средства на лица, родени след 1959 г., които задължително се осигуряват, да са задържани в банковата система или по сметки на НАП.” По повдигнати въпроси поканихме представител на Националната агенция за приходи. Милена Кръстанова – заместник-изпълнителен директор на НАП, информира: „Във връзка с поставения от господин Байрактаров въпрос, който касае започналите за първи път осигуряване лица от 1 януари 2015 г., броят на тези лица е 7446. От тях 2365 са подали заявления към края на февруари за избор на фонд и вноските им се привеждат в определените срокове. 5081 човека не са подали заявление за избор на фонд до края на февруари 2015 г. Внесените за тях суми са налични в сметките на НАП, стоят в НАП и ще стоят там до избор на фонд от лицата или до промяна на нормативната уредба.” Милен Марков, Пенсионноосигурителна компания „Съгласие”, заяви по този въпрос, че в информационната система има редица осигурени лица, за които получават вноските за 2010 и 2011 г. на самоосигурено лице и оттам насетне половината за 2012, 2013 и 2014 г. Нямало е своевременни постъпления по партидите, съответно няма реализиран доход на осигурените лица. Милена Кръстанова от НАП обясни: „Относно твърденията, че НАП не привежда суми през първото тримесечие на 2015 г., към дата 24 март са преведени: за януари – 96 милиона, за февруари – 81 милиона, за март – 88 милиона. Общо преведените суми от началото на годината по сметка на НАП са 266 млн. 595 хил. 668 лв.” Но, колеги, има непреведени суми, които се дължат в различни конкретни ситуации на несъответствия, включително голяма част от работодателите първо превеждат сумите, впоследствие подават декларации и подават коригиращи декларации. Относно въпроса за наличните средства по депозитни сметки в БНБ, общият размер на средствата, които НАП държи – това са от вноските на хората – в депозитни сметки на БНБ, са 90 млн. лв. Невена Кръстанова обяснява, че има проблеми с тези вноски: „Това за лицата е загуба на средства, която не бих могла за изчисля към момента”, казва представителят на НАП. Според народния представител Йордан Цонев в случая промяна се налага в практиката на НАП. Ако трябва законодателна промяна, тоест ако има някаква разлика между внесените средства и декларираните вноски, да се превеждат средствата към пенсионните фондове и после НАП да установява разликата, да се улесни администрирането на средствата. Решение на Комисията във връзка с тази дискусия: Комисията се обединява около становището за промяна в посока облекчаване на администрирането на процеса от страна на НАП. Регулаторна рамка Комисията постави въпрос и за проверките, които Комисията за финансов надзор извършва в пенсионноосигурителните дружества, резултатите от тях и наложените санкции, тоест ефективен ли е контролът върху дружествата и реален ли е? Резултатите, колеги. Статистика: през 2010 г. са извършени 7 проверки, през 2011 г. – 13, през 2012 г. – 10, през 2013 г. – 16, през 2014 г. – 13. През периода 2003 – 2009 г. са съставени 389 акта за административни нарушения на фондове. Издадени са 335 наказателни постановления, от които влезли в сила 295, а 40 са отменени от съда. В периода 2010 – 2014 г. са съставени 328 акта за установяване на административни нарушения от страна на фондовете, издадени са 318 наказателни постановления, от които 104 влезли в сила, 178 в процедура по обжалване и 34 отменени от съда. Наложени принудителни административни мерки за периода 2003 – 2009 г. – 22 бр., за период 2010 – 2014 г. – 100 бр. Принудителни наказателни мерки от 2003 г. досега бележат ръст от близо 400%, колеги – 4 пъти са се увеличили, което е оправдано както с оглед нарасналите активи, така и поради засилване на тенденцията към по-стриктна регулация, особено след финансовата криза. В националния доклад за България от февруари 2015 г. на Европейската комисия за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси недвусмислено се казва, че Комисията за финансов надзор провежда строг надзор върху пенсионните фондове. Кой регулира регулатора, тоест, кой регулира Комисията за финансов надзор? Освен че ние тук трябва да приемаме отчетите и докладите им? На временната комисия бе предоставена информация кои европейски регулатори проверяват качеството и ефикасността на надзора. Стоян Мавродиев, председател на КФН: ЕСМА е специализиран европейски орган за професионален надзор и регулация на ценните книжа и пазари. Другият орган е европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване ЕИОПА. В КФН са направени 13 проверки от страна на ЕСМА от 2011 г. досега, тоест откакто функционира тази система за финансов надзор. Някои от тези проверки все още са в ход и не са приключили. В хода на проверките заключението е, че Комисията за финансов надзор стриктно прилага изискванията на европейското законодателство в областта на ценните книжа и пазарите и поддържа най-високи стандарти в работата си. В областта на застраховането и професионалното пенсионно осигуряване са извършени 7 проверки. Установено е отново, че КФН стриктно спазва европейското законодателство в тези области, като се отбелязва, че резултатите са постигнати въпреки сериозно ограничените си финансови ресурси. Решение на Комисията по този въпрос Временната комисия се обедини около извода, че е необходимо укрепване на надзорния капацитет на КФН съгласно препоръките от цитирания доклад на Европейската комисия. Укрепването на надзорния капацитет е гаранция за независимостта на КФН от икономически и политически влияния. Тази независимост е ключова за стабилността на небанковата финансова система. Последно, сигналът, внесен за обсъждане от народния представител Димитър Байрактаров. На свое заседание Комисията разгледа този сигнал по конкретен казус. Владимир Савов, заместник-председател на КФН, ни информира: „Първият сигнал е получен в Комисията за финансов надзор през февруари 2013 г. В него „Доверие” твърди, че са нарушавани императивните разпоредби на чл. 114 и следващите от Закона за публичното предлагане на ценни книжа от публичното дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Член 114 предвижда специален ред за предварително одобрение на сделки с голяма стойност или с участието на заинтересовани лица от общото събрание на акционерите на публичното дружество. Големи сделки или сделки със свързани лица, извършени в нарушение или сключени без одобрение на общото събрание, се считат за нищожни. Комисията за финансов надзор установява, че чл. 114 не намира приложение в този случай. Втори сигнал на „Доверие” повтаря първия, по който вече КФН се е произнесла преди година, а дни преди това Софийският градски съд е прекратил делото. Стоян Мавродиев заявява по този повод: „Всички изброени и подробно анализирани сделки за 900 млн. лв. не са попадали в обхвата на чл. 114 и всичко това се е случило преди придобиването на публичен статут на „ЧЕЗ Разпределение” и листването й на Фондовата борса. Димитър Байрактаров се обръща към Комисията за финансов надзор, защото съгласно Закона за Комисията за финансов надзор тя има правомощия да тълкува законодателството, в случая Закона за публично предлагане на ценни книжа. Йордан Цонев – член на парламентарна комисия, заяви: „Няма никакво съмнение, че КФН е спазила буквата на закона, но няма и съмнение, че пенсионноосигурителните дружества са в правото си да търсят защита срещу такъв тип продължаващи сделки.” Предлага Комисията да поеме ангажимент в доклада си да предложи законодателна промяна – когато има такива договори, с продължаващо действие те да бъдат разглеждани всяка година и още когато постъпва първоначален проспект и има такива договори, те задължително да бъдат преразглеждани, след като дружеството е станало публично. В тази връзка Комисията реши: във връзка с гледания казус смятаме, че съществува проблем и за да бъде в максимална степен защитен интересът на миноритарните акционери, следва да се предвидят изрични правила в Закона за публично предлагане на ценни книжа по отношение на сделките с продължително изпълнение. Такива изрични правила, колеги, сме Ви предложили под формата на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните книжа. На заседанието, проведено на 28 април 2015 г., докладът за дейността на Временната комисията за проучването на финансовото състояние на пенсионносигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка беше окончателно приет с 6 гласа „за” и 1 „въздържал се”. Предлагаме на парламента Проект за решение: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема доклада на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка с направените констатации и препоръки, съдържащи се в него.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Бих искала да изразя високата си оценка за работата на Комисията, защото смятам, че тя може да се даде като пример, тъй като е първата сформирана Временна анкетна комисия в Четиридесет и третото Народно събрание. Аз желая подобен успех и на другите такива временни комисии, които също имат много важни и обществено значими мисии. Не мога да не отбележа удържането на добрия тон по времето на работата на Комисията и на високия професионализъм както на председателя госпожа Нинова, така и на заместник-председателя господин Ананиев и на всички членове на Комисията, тъй като имаше доста критични моменти, доста спорове, но тогава някои от колегите отстъпиха, направиха се доста компромиси, за да се постигне консенсус и сблъсъците бяха по-скоро продуктивни и плодотворни. Имаше изкушение Комисията да надхвърли правомощията си, защото бяха открити и нередности чрез внесения сигнал на колегата Байрактаров, но тя не го направи, защото не е удачно да се държи като надзорна институция на един надзорен орган. По-разумното и работещо решение е да се предложат, както се и случи, законодателни промени, които ще запълнят законодателни празнини. Както знаете, в Комисията имаше по един член от всяка парламентарна група и се постигна консенсус и обективност на работата. Това ми вдъхва оптимизъм, че ако подобен консенсус може да бъде повдигнат на микроравнище, то може да бъде постигнат и на макроравнище при решаване на други важни проблеми. Затова мога да кажа, че тук политическите интереси и извличането на политическите дивиденти отстъпи на това да се намери работещо решение и Комисията обективно да свърши своята работа. Комисията извърши огромен по обем работа. Тя направи не само адекватен анализ на нормативната база, на финансовото състояние на пенсионните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове, но самото формиране на Комисията оказа благотворно влияние върху свалянето на напрежението сред обществото и свалянето на напрежението между изострилите се отношения между Комисията за финансов надзор и пенсионните дружества. Считам, че това е един от добрите приноси в работата на Комисията. Искам да подчертая няколко успехи и резултати, които бяха вследствие на дискусията в Комисията. На първо място, пенсионноосигурителните дружества стигнаха до убеждението и се съгласиха, че трябва да се върви към постепенно намаляване на таксите и удръжките за услугите им в универсалните и професионалните пенсионни фондове. Това ще бъде и едно от нашите законодателни предложения, което ще направим от името на Комисията, както вече каза госпожа Нинова. Важно е таксите да се намалят, за да не водят до голямо редуциране на натрупаните средства по партидите на осигурените лица. На второ място, както беше подчертано и в доклада, се сформира работна група между представителите на Българската асоциация на пенсионните дружества, на Комисията по финансов надзор, на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и на Българската асоциация на управителните дружества. Тя ще работи до намирането на приемлив вариант за единна методология. Важно е да се приеме единна методология, за да не се разминават данните, защото това има и психологически ефект върху обществото. Когато надзорният орган казва, че доходността е отрицателна, а дружествата, че е положителна, това създава проблем в доверието при ползването на услугите на пенсионните дружества. Затова е важно да се намери решение и хората да имат информиран избор, особено след предвидените промени, които гласят, че ще могат да се прехвърлят партиди от пенсионни дружества към Сребърния фонд и обратно. На трето място, Комисията препоръча и излезе със законодателна инициатива за разширяване на понятието за свързани лица, тъй като е констатирано от различни институции – както български, така и европейски, че има нужда от такава промяна. Комисията се обедини около извода, че надзорният капацитет на Комисията за финансов надзор трябва да се увеличава, да има адекватни ресурси за изпълнение на административните правомощия и за изграждане на електронна платформа и други такива. Не на последно място, във връзка със сигнала на колегата Байрактаров Комисията излиза с конкретно предложение, а именно промяна в чл. 114 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като с предвидените промени в Закона се цели ограничаване на действието на сделки, сключени в разрез с разпоредбите на този нормативен акт и предоставяне на съответните правомощия на регулаторния орган да се самосезира и предприеме съответните законови мерки за отстраняване на нарушенията. Дебатът, който се проведе в Комисията и в медиите, действа и като своеобразна информационна кампания за хората, които се заинтересуваха къде са разпределени служебно, ако не са избрали изрично пенсионен фонд, заинтересуваха се от управлението на портфейлите и от доходността. Както и госпожа Нинова подчерта, стана ясно, че във връзка с новите промени и заради липса на подзаконов акт, който да определя реда за прехвърляне на пенсионни партиди от фондовете в Сребърния фонд, партидите на новопостъпилите на пазара на труда миналата година млади хора, които не са избрали изрично пенсионен фонд, стоят по сметки в НАП и този проблем трябва да се изчисти. Освен законодателните инициативи, във връзка с интересите на обществото аз си позволих да предложа някои препоръки, извън пряката дейност на Комисията и които бяха в нейната периферия, но общественозначими. На първо място, предложих публикуването на инвестиционни портфейли на пенсионните фондове да се случва не един път годишно, а поне един път на три месеца, за да има обществото яснота за инвестиционната дейност и активност на фондовете. На второ място, във връзка с направеното от Асоциацията на пенсионните дружества и на Комисията по финансов надзор предложение за изграждане на общ гаранционен фонд, аз също си позволих да препоръчам такъв, защото имаше идеи към всяко пенсионно дружество да се направи гаранционен фонд. Но считам, че ако при евентуален проблем едно пенсионно дружество не е управлявало добре своите активи, се предполага също така, че няма да управлява добре и портфейлите на гаранционния фонд. Накрая, считам, че Комисията свърши добра работа с оглед изчистването на някои проблеми и в контекста на предстоящата пенсионна реформа, а и вече има основа промените да продължат и с основаването на гаранционен фонд, и с въвеждането на мултифондове и с риск базиран надзор и така нататък. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз съм единственият представител на Комисията, който е гласувал доклада с „въздържал се”. Нещо повече, аз съм подписал този доклад с „особено мнение”. Защо? Да, изключително права е колежката, че членовете на Комисията положиха страшно много труд, но не докрай. Колеги, ако сте чели този доклад или поне си направите труда да го прочетете, би следвало да обърнете внимание на няколко изключително важни неща. Първо, създаването на Комисията беше предшествано от изключително остър обществен дебат, който се разгоря вследствие промените в края на месец декември на Кодекса за социално осигуряване и предприемане на действия по така наречения „свободен избор на гражданите”. Сиреч ако някой реши да премества няколко милиарда лева от пенсионните фондове, които, между другото, са основата на капиталовия пазар в България, в една друга посока. От тази гледна точка Комисията имаше за предмет да проучи финансовото състояние на пенсионните фондове, но първият въпрос, който беше важен и на който ние като Комисия не Ви даваме отговор, е в крайна сметка кое наложи тези промени, за да бъде сформирана тази Комисия? Кое наложи няколко милиарда лева да започнат да се движат в неизвестна посока? Защото промените в законодателството, подкрепени от ДПС, всъщност очертаха една неизвестна посока – аз го казах още месец декември – и това вече е факт, шест месеца по-късно. Колеги, ако внимателно прочетете доклада, ще останете вероятно безкрайно изненадани, защото ще видите само отчитане на приходи на пенсионните дружества. Тази информация е изключително публична. Тук няма нищо, което да не е публично. Дори в приложението ще видите и линковете, които Ви препращат към публичността на тази информация. Сиреч пенсионноосигурителните дружества, както и Комисията за финансов надзор никога не са крили тази информация. Вие обаче няма да намерите нито една цифра за разходите им. Уважаеми колеги, ще видите, че няма нито едно изречение, като извод: какво е финансовото състояние в крайна сметка на пенсионноосигурителните дружества. Е, може ли Комисия месеци наред да проведе 10 заседания, пак казвам, изморителни, до късно вечерта, и в крайна сметка като Комисия да не излезете с извод какво е финансовото състояние, как са управлявани парите на хората, каква доходност е докарана на хората. Като казвам „доходност”, трябва много просто и ясно да Ви го обясня, защото са абсолютно прави и колегите от пенсионните фондове, и колегите от Комисията за финансов надзор. Когато се коментира методика за изчисляване на доходност, това е изключително експертна материя. Тя не е за обикновен човек, който да се упражнява върху материята за доходността. По тази причина препоръчах на колегите от КФН да не обявяват доходността, защото тя има много различни методики за изчисляване. За огромно съжаление, някои от методиките, които се прилагат в развитите европейски държави, все още не са въведени в България, все още не се практикуват масово. Нещо повече, ще споделя това, което съм казвал и в Комисията, все още в България не разполагаме с такъв експертен капацитет и затова пенсионноосигурителните дружества, както те самите признаха и потвърдиха, плащат сериозни суми за наемане на експертен потенциал от вън. За съжаление, все още не разполагаме с такъв експертен потенциал. Между другото, има информация, която може би от неразбиране е чисто подвеждаща. Колеги, ще видите, че в портфейлите на пенсионните дружества нетните активи към 31 декември 2014 г. са на стойност 8 млрд. 164 млн. лв. Осем милиарда и 164 млн. лв.! Ще видите, че има открити индивидуални партиди. Тук веднага възниква следващата въпросителна – за повече от 4 млн. 200 хил. души осигурени лица. Това обаче са само индивидуални партиди като брой. Веднага ще възникне въпросът: ако има 4 млн. 200 хил. осигурени лица, защо те не са примерно осигурени и към системата на НОИ? Тук е голямата въпросителна, чийто отговор докладът не дава. Отговорът е прост. Голяма част от тези хора имат партиди, по които няма движение. Не се движат, защото голямата част от тези хора са нашите млади българи, които напуснаха държавата. Те просто не се намират в България и по техните партиди години наред няма никакво движение. Казвам тези неща, защото са изключително важни, а разликата между фонд „Пенсии” на НОИ и тези 4 млн. 200 хил. души е 1 млн. 500 хиляди, като живи души. Ето един въпрос, на който докладът не дава отговор. Много се коментира и въпросът с таксите – също изключително експертен въпрос. Хора, които въобще не разбират от темата, се подвеждат по някакви обществени нагласи – че видите ли, трябвало да намалим таксите на пенсионните фондове. Да, трябва, но по каква методика и по какъв начин?! Дава ли си някой сметка, че механичното намаляване на таксите всъщност създава монопол?! Никой не е направил сметка и няма как, защото не всички хора са специалисти в тази материя. Това означава, че ако някой инвеститор реши да създаде нов фонд, при тези намалени такси няма никакъв шанс да оцелее на пазара, защото му се поставят нови условия. Преди 12 години никой не е питал пенсионните дружества дали им е било лесно. Ако погледнете таблиците за постъпленията, ще си зададете въпроса дали таксите въобще са били достатъчни, за да могат пенсионните дружества да развиват мрежи, офиси по населени места и дали въобще не са били в този период на загуба. Да не говорим, че първите няколко години с тези такси те дори не са имали шанс да изпълняват условията на Наредбата за рекламно-информационна дейност – да развиват масирана информационна дейност към гражданите. Ако сега Вие механично намалите таксите, това означава, че практически изключвате нови играчи на този капиталов пазар и създаваме монопол. Не е толкова просто и не се мисли толкова повърхностно по тези сериозни теми. Трети въпрос, който е изключително важен, касае колко пари като парична маса, са реализирани в тези изключително сложни години, период на криза, в който пенсионните дружества е трябвало да управляват парите на българските граждани. Ще Ви кажа, за да знаете. Почти 2 млрд. лв., почти 2 млрд. лв.! Ще намерите отговора в допълнителните приложения, където НАП дава точна информация колко пари е превела с натрупване на пенсионните фондове. Там е отговорът, но странно защо този отговор Комисията не даде в доклада си. Явно правилникът е такъв, няма да го коментирам – че докладът на Комисията се изготвя от председателя, но в крайна сметка той трябва да бъде възможно най-обективен и да дава най-точната информация, която да стопира всички спекулации, да излезе с точни и ясни изводи. Да, господин Байрактаров подаде сигнал за свързани лица. Сега ще обясня за какво става въпрос, защото първо, по този сигнал имаше записана абсолютно неточна информация в доклада – че съдът бил прекратил делото. Няма такова нещо! Колеги, става въпрос за договори между свързани лица на ЧЕЗ на обща стойност между 900 млн. и 1 млрд. лв. Тъй като това не е предмет на Комисията, тя не може да изиска договорите, за съжаление, но щеше да бъде много интересно да ги изискаме и да видим дали едно дъщерно дружество на ЧЕЗ не е отдавало под наем на друго дъщерно дружество на ЧЕЗ да кажем компютри с месечен наем 2 хил. лв.; или автомобили с месечен наем от 5 хил. лв. На разбираем български език това означава ощетяване на българския бюджет от намаляване на финансовия резултат; натоварване на крайната цена за българските потребители на електроенергия, и то с немалко. Колеги, позовавайки се на примера с две дружества, ще изразя тук своето скромно мнение, че някой няма да си свърши работата, както трябва. По-скоро ще кажа, че в Комисията за финансов надзор има крещяща нужда от засилване на капацитета и финансово подпомагане на този капацитет. Ако Комисията имаше този капацитет и финансов ресурс, съм сигурен, че това нещо нямаше да бъде допуснато. Искам удължаване на времето. Сигналът, който предадох, е предаден на всички институции. Съдът обаче е казал: „Да, сигналът е основателен. Уважаеми господа, ако искате да се гледа дело, трябва да внесете 4% такса”. Сиреч – няколко десетки милиона лева от сметките на хората, които влагат парите си в пенсионните дружества. Е, кой ще е този, който ще отдели няколко десетки милиона и ще разчита на нашата съдебна система да каже след години „да” или „не”? Няма такъв нормален човек. Това е истината. Тук обаче има много разговори, защото с една законодателна промяна има вероятност да узаконим безобразията, които са ставали по отношение на свързаните лица. Считам по-скоро, че чл. 114 и сега е действащ. Както казах, съгласно чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор тя е следвало да излезе с общо становище, подписано от всичките членове. Такова становище аз не видях, незнайно защо. Питах много, има стенограми, можете да видите. Колеги, накрая ще кажа, че ние от Патриотичния фронт не можем да подкрепим такъв доклад, който всъщност не ни дава пълната и ясна картина. Това не може така да продължава. Пенсионните дружества са работили добре, но нямаме ясната и точна картина кои са истинските собственици на тези пенсионни дружества. Тук имаме празнота в законодателството – нямаме точна и ясна представа. Нямаме точна и ясна представа дали някои от тези пенсионни дружества случайно не са се заигравали по схемата „свързани лица”. Също нямаме и не можем днес в този доклад да Ви дадем този отговор. А би следвало да го дадем. Да, колегите работиха много. Благодаря на колегата Владислав Николов, който се застъпи за бизнеса, тъй като беше много лесно да се прехвърли вината на НАП върху бизнеса и бизнесът да се натовари и да плаща. Всъщност каква е вината на НАП? Че към днешна дата в сметки на НАП стоят 170 милиона пари на български граждани, вместо по техните партиди. И то не от вчера или от онзи ден, от почти 10 години. Сто и седемдесет милиона – поне това е официалната справка. Много беше лесно да се каже: работодателите и бизнесът създават грешни декларации, затова дайте ние да ги очаткаме. Колегата Николов като човек, който е работил дълги години – прави му част, казва го публично – застана и защити бизнеса, защото така трябва. Това е. Но тези неща не фигурират в доклада, а те трябва да бъдат ясно и точно казани. Естествено в доклада по мое настояване отразихме, че новопостъпилите български граждани след 1 януари, една голяма част от техните пари…

Да, приключвам, госпожо Председател.

Да, удължавам го. РЕПЛИКИ: То е удължено.

Удължено ли е? Приключвам.

Две думи само казвам накрая, защото са важни. Една голяма част от младите българи, които за първи път са започнали работа и са подписали трудови договори след 1 януари 2015 г., оказа се, че техните пари също не са по индивидуалните им партиди във фондовете, стоят пак в някаква сметка на НАП – нещо, което утре може да донесе сериозни проблеми на българската държава, защото тези хора могат да предявят сериозни претенции за нереализирана доходност от техните вноски. Това е, колеги. Помислете. Деветдесет и две страници е докладът без приложенията. Хубаво е да го прочетете и да се запознаете подробно с него. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искал само да напомня как се стигна до създаването на тази Временна анкетна комисия. Бяхме свидетели на едно, бих казал, доста неуместно предложение за промени в Кодекса за социалното осигуряване със Закона за държавния бюджет. Знаете идеята – част от осигурителните вноски да бъдат прехвърлени от универсалните пенсионни фондове в бюджета на Националния осигурителен институт. И знаете скандала и дискусията, която се породи в българското общество. Отделно преди създаването на Временната анкетна комисия искам да припомня какво беше общественото мнение по тази тема. Битуваха редица спекулации относно финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални пенсионни фондове, какво е финансовото състояние, какви са управляваните от тях активи, какъв е контролът върху тяхната дейност, каква е доходността. Всички тези въпроси провокираха Парламентарната група на БСП да направи инициативата за създаване на тази Комисия. И аз съм благодарен, че в крайна сметка се стигна до създаването й и днес ние гледаме нейния доклад. Това, което не мен ми прави впечатление и аз съм удовлетворен от работата на Комисията, е, че няколко от поставените въпроси бяха изяснени. Един въпрос, който касае всички осигурени български граждани, родени след 1959 г., е именно спекулациите относно изчисляването на реалната доходност. Знаете, имаше различни оповестени публични стойности. От едната страна бяха данните на Асоциацията на пенсионните дружества, от друга страна беше методиката, която Комисията за финансов надзор прилагаше. Комисията изясни в крайна сметка, че става въпрос за разминаване на времевите периоди, става въпрос за различни подходи, за различна методика. И виждам, че е даден срок от два месеца от приемане на настоящия доклад този въпрос да бъде изчистен. Много въпроси имаше относно собствеността и свързаните лица. В момента имаме в Доклада на Парламентарната комисия показани реалното състояние и собствеността на тези дружества. Виждате, че анализът е показал, че има редица пропуски в българската нормативна уредба относно свързаните лица и това ще бъде инициатива на законодателни промени. Удовлетворен съм и от това, че Комисията е изиграла една друга своя роля и по същество предлага намаляване на таксите. Знаете, че тези дружества събират няколко вида такси. И ако видите справката от целия доклад, един пример – за 2014 г. спорът на събраните такси е в рамките на 116 млн. 461 хиляди. Предложението, което Комисията прави при редуцирания вариант, сумата би станала 69 млн. 581 хиляди или редукцията е в рамките на 46 млн. 880 хил. лв. Само това да беше направила Комисията си заслужаваше тази подкрепа и ефекта от нейната работа – 46 млн. 880 хиляди, ще бъдат разпределени върху вноските по личните партиди на всеки един от осигурените лица. И виждам, че има консенсус от всички страни относно предлагането на тези промени. В крайна сметка един от важните въпроси, които стояха в началото на създаване на работата на Комисията, беше контролът върху дейността на пенсионносигурителните дружества и универсалните пенсионни фондове и виждате, че Комисията предлага да бъде укрепен надзорният капацитет, съгласно препоръките на Европейската комисия. Така че в крайна сметка можем да твърдим, че работата на Комисията и докладът изясняват редица въпроси, които стояха пред българското общество, прилагат се конкретни законодателни предложения и мерки и аз се надявам те да бъдат час по-скоро включени в дневния ред на парламента. Според мен докладът на Комисията и цялата дискусия ще има един съществен принос в предстоящото обсъждане и внасяне на предложенията за предстоящата пенсионна реформа и като цяло за мен тя е един добър институционален пример за добре свършена работа, за което ми се струва, че и членовете на Комисията и председателят на Комисията заслужават да бъдат поздравени. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Като член на тази Комисия искам с няколко изречения да Ви запозная с работата й. В крайна сметка – добро или лошо – факт е, че тази Комисия я има. Вътре бяхме включени представители от всички групи в парламента. Работата беше активна, диалогична, което е хубаво и е показателно за работата и на това Народно събрание. Това може да е основа да се работи в такава посока. Всичко това, което гледахме много подробно във Временната комисия, все пак искам да кажа, че преди това беше разгледано и в Комисията по бюджет и финанси, но аз не отричам, че тук по-задълбочено и детайлно разгледахме всички документи. Понеже самото наименование на Комисията е „проучване финансовото състояние на пенсионните фондове” , все пак мисля, че реалният ефект, и това трябва да се говори навсякъде на българските граждани, който постигна тази Комисия и ние вътре като членове, е да говорим, че състоянието на тези фондове е добро. И не трябва да се спекулира с тяхното състояние. Дебатът, който предшестваше Комисията, за отрицателната доходност и може би най-вече този дебат предизвика да се направи тази Комисия, си мисля, че с действията ни и с този Доклад, който направихме в Комисията, ние доказахме, че на друго място не се изчислява реално доходност, освен в пенсионните фондове. И самият метод е погрешен. Това трябва да обясним на българските граждани. Защото, ако вземат да питат за реалната доходност при банковите си депозити, те ще разберат, че тя е съвсем друга и не е тази лихва, която Ви дават банките. Ако погледнем доходността на фондовете за тези 12 години, минава може би над 96%. Така че всички български граждани, които са внасяли своите вноски, трябва да бъдат спокойни за тях. Това е крайният резултат от нашата Комисия – да внесем спокойствие, да се знае, че доходността е положителна. Реалният резултат – че няма да се използва критерият „реална доходност”, който досега се използва, защото този показател през различните години дава различни проценти, но в крайна сметка не се използва на друго място. Апелирам всички членове на тази Комисия – и тези, които са подписали доклада, пък и в парламента да успокоим българските граждани, да им кажем, че техните пари в пенсионните фондове са сигурни; че тяхната доходност – вече няма да се използва тази методика, е положителна и че те получават доход от парите, които са вложили там. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като заместник-председател на Комисията мога да кажа, че ние свършихме много работа. Дали свършихме достатъчно много – със сигурност можеше да се свърши още. Дали това е перфектният доклад – не, не е перфектният доклад, можеше още неща да се свършат. Ние имахме осем заседания – за тези осем заседания успяхме да получим много информация и тя е включена в самия доклад. Всички членове на Комисията се включиха активно в дискусиите. Стигнахме до много информация, която не се знаеше преди това. Относно доходността. Всъщност създаването на самата Комисия беше свързано с така наречената „информация”, която излезе, за негативна доходност. Както каза и господин Николов преди това, състоянието на фондовете е добро, но проблемът е с тази терминология – „реална” и „номинална доходност”. Трябва да се използва само една доходност, тъй като масовият потребител, хората, които нямат финансова култура, които не са запознати и нямат финансово образование, не ги интересува каква е реалната доходност, защото просто не я разбират. (Силен шум в залата.) Експертите я разбират...

Мисля, че ние постигнахме напредък в този доклад. Първо, тази работна група, която се създаде между Комисията за финансов надзор и пенсионните фондове – допреди това, така да се каже, те не си говореха, не общуваха – само с имейли, с кореспонденция. Даже бяха поискали оставките на различни членове на Комисията за финансов надзор. Сега има работна група – тя има конкретни задачи, които са поставени от Временната комисия и които се надяваме да изпълни, свързани с терминологията за свързаност на лицата, която е много важна. Но тя е много дълбок проблем – една временна комисия не може да разплете тази свързаност в никакъв случай, или трябва да се създаде подкомисия към Комисията по бюджет и финанси – проблемът е много сериозен. Просто отнема много време и постоянна проверка на тези факти, защото се оказа, че по закон проверка на собствеността е правена през 2010 г. – оттогава не е правена такава проверка, тъй като няма такова законово изискване. Ние ще предложим различни ЗИД-ове в Комисията, както уговорихме с колегите – вече няколко сме предложили. Това излезе от тази Комисия, което според мен е много важно – законовите промени, които със сигурност ще направят самия модел много по-добър. Сигналът, за който господин Байрактаров каза – чл. 114, с който затваряме тази вратичка – компаниите, които са станали публични, което се използва в момента от ЧЕЗ. Мисля, че това е много добра стъпка, много положителна от работата на Комисията. И за таксите исках да кажа. Таксите трябва да бъдат намалени. За целия период, до момента, са събрани 600 милиона от такси. За тези 12 години 600 милиона са таксите, които сме платили всички ние – всички ние сме членове на тези фондове. От нашите заплати вземат отчисления към фондовете. Така че таксите трябва да бъдат намалени – не само таксата, която е към вноските, но и инвестиционната такса, защото тази инвестиционна такса всъщност показва какво работят тези фондове – вършат ли си работата както трябва. Тя трябва да се плаща на база доходността, която те са донесли, каква работа са свършили. В момента, независимо дали вършеха добра работа, дали носят 3 или 6% възвръщаемост, където имаме 100% разлика, те получават тази такса без никаква обвързаност с тяхната работа. Така че и в тази посока може да се помисли. Аз лично призовавам повечето хора да проверят къде им се намират парите. Мисля, че имаше и социологическо проучване – оказа се, че много от хората не се интересуват, тъй като по задължение тези средства им се приспадат от заплатата. Не знаят в кой фонд са им средствата. Даже попитах няколко колеги от народните представители и се оказа, че и те не знаят къде са техните средства. Така че призовавам – поинтересувайте се къде са средствата Ви. Влезте в сайта на Комисията за финансов надзор, вижте каква доходност Ви носи фондът, където отиват Вашите средства; вижте дали сте доволни от тази доходност. Ако не сте доволни, сменете си фонда – вземете някой, който носи по-добра доходност. Следете какво става с тези Ваши пари, защото, разбира се, всеки ще се замисли къде са му парите в момента, в който дойде времето за пенсиониране и когато ще трябва да получи тази допълнителна пенсия. Тогава ще се заинтересува, но може да е твърде късно. Един процент разлика в доходността за един период от 30 – 40 години е страшно голяма сума, която ще окаже огромно влияние върху сумата, която ще се получава от универсалните пенсионни фондове. Искам да благодаря на всички членове на Комисията, на госпожа Корнелия Нинова. С абсолютно всички колеги имахме някакви пререкания – в диспута излиза истината, но мисля, че се свърши много добра работа за тези два месеца, за тези осем заседания. Разбира се, не е достатъчно – трябва Комисията по бюджет и финанси да продължи контрола върху финансовото състояние и върху регулаторната рамка, тъй като страшно големи суми се управляват от тези фондове, над 4 млн. български граждани имат пряка заинтересованост. Ние като Народно събрание трябва да следим и да гарантираме, че всичко е наред, че системата е стабилна, както установихме, че няма проблеми в тези фондове. Но трябва да изчистим нюансите, които ни притесняват и които биха всели някаква паника. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, първо искам да поздравя Комисията за свършената работа, тъй като тя е насочена към разкриване на конкретни факти, а не към обичайното политиканстване, и се надявам да продължим така от тук нататък. Искам да обърна внимание върху два въпроса. Единият въпрос, колеги, е – последните промени в Кодекса за социално осигуряване, които бяха наречени „свободен избор”, а всъщност представляват принудителен избор, не са решение. Тук трябва да продължаваме да настояваме парламентът да се обедини около позиция, която наистина да дава свободен избор на хората, а не, ако не си решил да избереш частен фонд, да отиваш в НОИ. Не, ако си отишъл или човек, който е отишъл веднъж в НОИ, да не може да се върне никога. Неслучайно човек, не дай си Боже, с жена си, с мъжа си може да се разведе, но с НОИ – никога. Този въпрос продължава да стои и ние сме длъжни да го решим. Вторият въпрос, на който искам да Ви обърна внимание, говорим за таксите, които събират фондовете, но не видях международни сравнения в доклада, който представя Комисията, а е важно да видим. Аз се порових и намерих един доклад на Ой Си Ди, на Световната банка по темата и едва ли не сравненията, които прочетох показват, че таксите, събирани от тези фондове, от българските фондове са едва ли не едни от най-високите в света в сравнение с други страни. Давам Ви пример – да речем, в Австрия няма такса върху вноските, а има половин процент такса върху всички активи. Същото положение е в редица други държави. Мога да Ви дам пример с Чехия, макар че данните са от 2011 г. и е възможно да са претърпели някакви промени, просто няма следващи, но отново около 1% такса от всички активи е по-скоро изключение. Виждам го в Естония, където е 1,49%, но пък там никаква такса върху вноските. Никаква! Някои страни като Чехия и Словакия са въвели такса върху доходността, тоест който има доходност – ще трябва да плати такава такса, който няма – няма да плаща, което означава такса върху резултата, стимулира дружествата да постигат по-високи резултати. Който постигне по-висок резултат съответно ще плати и по-висока такса. Казвам Ви всички тези неща, защото единственият случай, в който можем да говорим за такси, високи колкото в България, като пример от това, което виждам в доклада на Ой Си Ди, е Турция. Навсякъде в останалите страни събираните такси са по-ниски. Когато са били създавани тези пенсионни дружества, може би е имало логика да се поддържат високи такси, за да се капитализират в началото. Сега вече – повече от 10 години по-късно, ние решително трябва да намалим събираните такси от тях, защото ако конкурентните механизми не работят, е интересен въпросът: защо, ако е до 5%, всички те събират близко до 5% такса от вноските? Това е много интересен въпрос за Вас, колеги. Ако конкуренцията в даден отрасъл работи и ние като законодатели сме казали и го пише в Закона, че таксата е до 5%, Ви питам: защо всички са близко до тази граница, ако конкурентният механизъм работеше както трябва? Така че очевидно е необходима законова промяна в посока намаляване на таксите. И аз ще Ви дам как тя може да бъде обоснована – нещо, което не виждам в доклада. Обосновката е следната: да отидем на средното ниво на такси за Европейския съюз и за да отидем там, да се придвижим към средното ниво на събираните такси, ние можем да ги намалим почти наполовина, защото в България таксите са горе-долу два пъти по-високи от средните, събирани в Европейския съюз, така че горещо ще подкрепя мерки в тази насока. Сега въпросът е те дали да станат постепенно, дали да има намаляване в период от няколко години или да подходим по-решително? Знам, в проекта – прочетох, който е изготвила Комисията, тя предлага поетапния вариант, година за година. Аз бих препоръчал, колеги, по-решителния вариант с бързо намаляване на таксите със следните аргументи: повече от 10 години дадохме възможност тези фондове да събират едни от най-високите такси в Европейския съюз. Мисля, че този период трябва да свърши. Хората неслучайно ни задават въпроси: „Защо допускаме такова нещо?” Така че, надявам се, този въпрос да бъде окончателно решен. Това ще позволи и повишаване на доходността, защото като вземаш 5% от самата вноска и 1% от всички активи всяка година, си давате сметка, че това има пряко негативно влияние върху доходността на тези фондове. И накрая, още веднъж да подчертая добрата работа на колегите и да изразя надежда, че ще продължим по този начин.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, и аз ще се присъединя като участник в Комисията, като член на Временната комисия към добрите оценки за работата на Комисията, защото наистина може би сега звучи за залата като излишно хвалебствие, но искам да Ви припомня, че Комисията беше създадена и започна работа в една много тежка обстановка около пенсионните фондове, около дружествата, около пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове. И ако сега обстановката Ви изглежда спокойна и консенсусна, заслугата за това е и на работата на Комисията, специални благодарности и поздрави, разбира се, към председателката – Корнелия Нинова, която, според мнението на всички ни, успя да насочи работата на Комисията в посока, която да бъде полезна на парламента и на хората, заради които беше направена тази Комисия. По същество бих искал да напомня обаче някои от споровете и горещите точки, горещите въпроси в началото на създаването на тази Временна комисия, защото ние в доклада не се спираме специално, не акцентираме върху тези неща, които сега ще кажа, но те са важни. Първо, прави Ви впечатление, че в наименованието и предмета на Комисията става въпрос за два вида взаимосвързани дружества, юридически лица. От една страна са пенсионно-осигурителните дружества, а от друга страна са управляваните от тях пенсионни фондове. И ако въпросът за таксите засяга работата на пенсионно-осигурителните дружества, въпросът, да кажем, за модела, за смяната и така нататък, засяга самите партиди, вноски, тоест самите фондове. Наблягам на това разделение, защото то има съществено значение за това как ще бъде възприет докладът, законодателните промени, а след това – моделът. Таксите – да, могат да бъдат намалени, могат да бъдат редуцирани, но трябва да бъде намерен механизмът. Това, което ние предлагаме и ще предложим със законодателни промени, е само едно виждане, около което се обединиха и Комисията за финансов надзор, и самите пенсионно-осигурителни дружества. Мисля, че е наложително да помислим върху модела, тъй като много на брой партиди, означават широка основа, върху която се формират таксите, но има фондове, които нямат толкова много, а разликата в разходите при управление, когато едно пенсионно-осигурително дружество управлява фонд с 1 млн. 200 хиляди вложители или с 200 хиляди, не е чак толкова голяма. Поне не шест пъти, така че трябва внимателно да помислим наистина да не направим неконкурентоспособни пенсионно-осигурителните дружества, които се явяват малки за системата или начинаещи за системата от гледна точка на таксите, с които те формират своя бюджет и функционират – както инвестиционната, така и другата такса. Но общо взето мнението на всички ни е, че те трябва да бъдат редуцирани. Бих искал да Ви припомня, че преди създаването на Комисията и в началото на нейната работа имаше много тежък спор, не само относно регулаторната рамка, а и относно прилагането, тоест органът, който я прилага – Комисията за финансов надзор. Ще Ви припомня, мисля че е важно – имаше поднадзорни лица, които буквално искаха и спореха, че Комисията за финансов надзор не прилага регулаторната рамка еднакво за всички, че не е стриктна. Имаше най-различни обвинения. В хода на работата мисля, че стана ясно, и аз искам да го подчертая, че ние не констатирахме такива факти, напротив – констатирахме, че Комисията за финансов надзор в общи линии в случаите, в които нещата са ясни от законодателна гледна точка, от регулаторна гледна точка, е прилагала абсолютно стриктно законите и нормативните актове, върху които почива нейната работа, тоест тези нормативни актове, които съставляват регулаторната рамка. Тук е добре да кажем, тъй като ние направихме този извод в хода на работата, че административните актове и наказателните постановления на Комисията се обжалват пред съда, не пред българския парламент, каквато теза и какъвто дебат имаше преди и около създаването на Комисията, а и в началото на нейната работа. Съдът е този, който преценява какви са тези актове – добри, правилни, законни, незаконни и така нататък, и ние констатирахме този факт, който е очеваден, но все пак имаше такъв дебат. Поднадзорните лица – аз даже ще отида малко по-далеч и във връзка с някои констатации относно работата на пенсионноосигурителните дружества, ще кажа, че ако трябва да съдим за работата на един регулаторен орган, по-скоро е добре, когато поднадзорните лица не са доволни, отколкото когато са много доволни, защото ако по презумпция пазарните субекти действат само пазарно, няма нужда от регулатори. Ако по презумпция пазарните субекти, в това число и пенсионноосигурителните дружества – използвам това определение, тъй като фондовете се управляват от пенсионноосигурителни дружества, ако те бяха – ще използвам едно много находчиво определение, дадено преди година и половина от мениджър на голяма компания в България, странно определение – законопослушни, Вие си спомняте тази дума, ако всички пазарни субекти са законопослушни, няма нужда от регулатори, няма нужда от арбитри. Както и останалите пазарни субекти, така и тези не във всички свои действия са законопослушни, тоест чисто пазарно ориентирани. Те трябва да бъдат коригирани и наказвани съобразно законите, когато това е нужно. А има над тях арбитър, който преценява дали това е правилно или не, и това е българският съд. Това е една от констатациите, които направихме в Комисията, и аз държа да я кажа в пленарната зала – че регулаторът е свършил добре своята работа, за разлика от други регулатори, за които не можем да кажем същото. Другото, което трябва да кажем, и го дължим и на пленарната зала, и на българските граждани, е, че въпросните пазарни субекти – пенсионноосигурителните дружества, също трябва да направят своите изводи от тази дискусия в българското общество. Някои от колегите казаха това. Да си помислят дали са достатъчно информирани техните осигурени лица, дали знаят всичко за своите партиди, за тяхната дейност, за инвестициите, за печалби, за загуби и така нататък, защото тези осигурени лица не са крепостни селяни на никое дружество. Напротив – движението между дружествата, движението от едно дружество към друго би трябвало да бъде доста по-динамично, за да говорим за конкурентна среда, и в този план беше решението на Движението за права и свободи да подкрепи онази законодателна промяна. Може би тя ще събуди пазарните рефлекси на българските пенсионноосигурителни дружества. Дори само това да направи, е било достатъчно решението ни да подкрепим това. И от дискусията, и от работата на Комисията, аз мога като участник в тази дискусия и в работата на Комисията да констатирам, че тези рефлекси бяха събудени, а те бяха заспали, повярвайте ми. Всеки смяташе, че лицата, които са се осигурили при него, са му даденост веднъж завинаги, или пък тези, които не са заявили и ще бъдат разпределени с жребий, това също не е пазарен механизъм. Аз съм съгласен, че може би не е правилно директно да отиват към Националния осигурителен институт, но какво пазарно има в това да има жребий?! Трябва да бъдем внимателни в тази система, очевидно вътре има проблеми. Комисията напипа част от тях, предлага решения за част от тях, но аз се надявам, че мнозинството и правителството ще довършат тази работа, защото има още много работа по пенсионната реформа. В заключение бих искал да кажа, че това, което поставихме като начало – с обследване на финансовото състояние, с регулаторната рамка, с упражняване надзор от Комисията за финансов надзор, е полезно, в правилната посока. Ако приемем пакета от законодателни предложения, ако той бъде последван от съответните изменения в модела, които правителството ще представи в правилната посока, мисля, че поне тази реформа ще може да се придвижи крачка напред. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да репликирам господин Цонев, но се наложи, и то в една част, в която с повечето от неговите коментари съм съгласен, но лично аз имам забележки към Комисията за финансов надзор. По време на дебата в Комисията на няколко пъти стана ясно, и те самите го заявиха, че имат нужда от административен капацитет, че имат нужда от повече средства. Това трябва да ни говори, че всъщност, ако някой има нужда от административен капацитет, значи, че до момента той го е нямал и че има някакви пропуски заради липса на този административен капацитет. Също така ЗИД-ът, който правим в чл. 114, 2013 г., 2014 г. това се е случвало. Комисията за финансов надзор най-малко е трябвало да сигнализира. Можело е още 2013 г. този ЗИД да бъде вкаран и тази вратичка да бъде затворена, защото те са регулаторът, те следят как текат процесите. Те са получили първите сигнали от фондовете, които са инвестирали в ЧЕЗ, че има някакъв проблем, и е било задължение на Комисията за финансов надзор да реагира за тези сигнали. Другото – господин Джалъзов, който отговаря за пенсионните фондове, не е минал през легалната процедура по избор, както и ние го отбелязваме в доклада. Той трябва да бъде избран от Народното събрание, както е по закон, след предложение на председателя. Това не се е случило. Той изпълнява година и половина своите задължения, без легитимно да е избран за тази позиция. Това е пропуск и на председателя на Комисията, така че имам забележки към самата Комисия. И едно последно нещо, по време на заседанията ни беше представена информация за проверките, извършени от самата Комисия за финансов надзор, но те ни бяха дадени като общи цифри. Когато поискахме информация – да ни бъде дадено колко проверки са извършени на всеки конкретен фонд, за да се види има ли тенденция – ако са извършени 400 проверки за една година, а 300 от тях са за определен фонд, това е притеснително за мен. Аз не знам дали такъв е случаят, защото ни беше отказано, базирано на текущото законодателство, да ни дадат тази информация. Има ли фондове, които не са проверявани? Ние не можахме да разберем, тъй като тази информация също ни беше отказана, така че аз лично имам забележки към Комисията за финансов надзор, и затова е моята реплика. Благодаря.

Уважаеми колеги, понеже господин Цонев се опита да оправдае своето гласуване и на неговата парламентарна група, че ако младите хора, започнали работа, не изберат пенсионен фонд, отиват служебно в НОИ – той каза, че е добра идея, защото това ще ги накара да се замислят. Господин Цонев, това е все едно парламентът в някакъв бъдещ момент да реши, който не се е оженил до 20 години, да го оженим служебно, за да се замисли. Така звучат нещата. Надявам се Вие да се замислите и затова се обръщам към Вас. Знам, че до момента нямаше много време за размисъл, но това много повече прилича на национализация, отколкото на свободен избор. Нещо, което е частен капитал, което би трябвало да бъде част от капиталонатрупваща се система, да отива служебно в НОИ, където няма частни фондове, колеги, не е свободен избор. По-близко е до концепцията за национализация, макар че и там нямаме пълно съвпадение. Също така, ако някой някога отиде и реши да си прехвърли партидата към НОИ, това че никога повече не може да се върне, трудно можем да го обясним с концепцията за свободен избор. Нямах намерение да взимам думата, но на тези неща трябва да се отговори, за да не дойде следващият момент, какъвто пример Ви дадох – други свободи на гражданите да бъдат отнемани. Господин Цонев, това е все едно, ако изрично заявите, че не искате да Ви сменят името, някой да може да Ви прекръсти по друг начин в зависимост от конкретната ситуация. Между другото, това се е случвало в българската история и е било лош пример за антидемократични действия. Колеги, за мен всичко това е грешка, която беше допусната от това Народно събрание и се надявам всички заедно, без да влизаме в лични конфликти, на базата на аргументиран разговор да намерим начин да я оправим. Тоест като изборът ще е свободен, да можеш да отидеш където искаш – това е свободен избор. Свободното движение в Европейския съюз е да отидеш където искаш – отиваш и се връщаш. Да го направим и тук свободен избор – искаш НОИ, харесваш НОИ, смяташ, че там няма капитална схема, но е най-хубаво и отиваш там. Искаш да се върнеш – връщаш се обратно. Да направим свободния избор свободен.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Димитров, нямам дуплика към Вас, за едно и също говорим – да има свободно движение не само между отделните пазарни субекти, но и между отделните стълбове. По силата на годините и опита си аз съм участник в създаването на капиталовия стълб, господин Димитров, в цялото законодателство от първия му ден до днес и съм поддръжник на капиталовия стълб. Кризата обаче на капиталовия пазар, изобщо това, което се случва в последните седем години, показва, че трябва да отворим вратата и за избор между отделните стълбове. Съгласен съм с Вас, че това не трябва да става по задължителен начин и се надявам промените да бъдат в тази посока. Нямам реплика към Вас – едно и също нещо мислим. Към колегата заместник-председател на Комисията имам и ще кажа, че преди да направя изказването си, си мислех какъв тип изказване да направя: което ще предизвика реплики, или което няма да предизвика. Избрах второто, като знаех, че ако засегна темата за Комисията за финансов надзор, ще има реплики. Не че съм съгласен, че нямаме бележки, че аз самият нямам бележки към работата на КФН, но искам да Ви предпазя от грешка, защото сте на път да я направите – обръщам се към Реформаторския блок. Констатациите за допуснати слабости от Комисията за финансов надзор не предполагат да внасяте законопроекти, с които да се променя структурата с цел смяна и промяна на мандати, защото има такъв законопроект, има такива намерения. В началото, преди създаването на Комисията, част от целта освен изясняването беше и това. Исках да Ви кажа ясно и категорично, че оценката за работата на КФН не предполага такъв подход, може да предполага корекции. Вие си спомняте, че беше и мое предложението и подкрепата да обърнем внимание председателят да упражни правомощията си и да предложи съответните две длъжности и парламентът да ги одобри, избере и така нататък. Тук съм съгласен. Не се плъзгайте по това, което българският парламент не бива да прави. Регулаторите не бива да бъдат подменяни при всяка подмяна на управлението на страната и на мнозинството в българския парламент, освен ако няма крещящи нарушения на техните функции, каквито има в друг регулатор, да кажем. Тук няма такива, така че не се изкушавайте – е моят съвет. Ще срещнете много тежък отпор, ако се изкушите да променяте структурата, за да промените мандатите – и от Европейския съюз ще срещнете такъв отпор, и от българския парламент.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, макар и да не съм член на тази Временна комисия, ще изкажа кратко мнение, което е и мнение на парламентарната ни група. То е свързано повече с модела и може би голяма част от хората, не знам до каква част и от народните представители разбират за какво говорим всъщност. В момента нетните активи на пенсионните дружества представляват 10% от брутния вътрешен продукт на държавата или малко над 8 млрд. лв. Няма да изпадна в политическо говорене колко КФН си е свършила работата, колко не си е свършила и да я нападам по някакви политически причини. Повече съм загрижен за това какво ще се случи оттук насетне след законодателните промени, които ще бъдат предложени на базата на самото обследване, направено от Временната комисия. Има няколко неща, които трябва да отбележим. В момента 5% от парите отиват в УПФ – от 2007 г. От 2017 г. стават 7% процента. Моделът на пенсионната система, за който неведнъж сме казвали, че трябва да бъде, е този втори стълб да бъде държавен, да има такъв. В Раздел VІІ на Комисията има точно такова нещо – промени в пенсионния модел, или това е в Сребърния фонд, където са коментирани заедно с финансовия министър – всички знаем, в момента с министъра на труда и социалната политика се водят разговори именно за промени в пенсионната система. За нас парите, които са в УПФ, трябва да бъдат втори стълб. Трябва да има държавен. Защо? Отговорът е много прост. Практически изключително трудно е държавата да изпадне във фалит. Не казвам, че в момента УПФ са пред такава хипотеза, но напълно е възможно. Представете си, от 40 години влагате пари и си задавате въпроса: какво се случва с една фирма от днешна дата след 40 години? Къде ще е тя, как ще функционира? Знаете ли дали тя не е регистрирана в офшорна зона, дали самата фирма няма да изчезне и след това да й търсим дирите, защото само преди по-малко от десет месеца имахме точно такъв случай в България с друга финансова институция. Именно поради тази причина за нас е съществено важно и стои въпросът тези пари да се управляват от държавата. Има предложение за Сребърния фонд, с което обаче ние напълно не можем да се съгласим. Защо? Първо, ако Вие си преместите партидата там, ние предлагаме тя да може да се наследява. Според финансовия министър това не е така. Аз не смятам, че ако някой си е спестявал парите цял живот за пенсия и го е правил в частен фонд, да му предложим абсолютно същите условия в държавния, тоест да имаме пряка конкуренция по абсолютно всички показатели, за да може действително да има свободно движение на капитала, както предлагаха и колегите от Реформаторския блок. Друг е въпросът как ще бъде управлявана самата индивидуална партида – дали ще фигурира като индивидуална партида, или като цифри. За нас най-добрият модел е фигурирането на индивидуална партида, която всеки един да може да проследи. Големият проблем е, че действително голяма част от обществото не знае къде се намират парите му, каква част са тези пари, колко е броят на дяловете, както пише в извлеченията от съответните фондове, каква е тяхната доходност съответно. Тук колегата Настимир Ананиев мисля, че каза, че е задал въпрос към колеги, които не са могли да отговорят къде са им парите в пенсионни фондове. Може би 90% от обществото е именно с този проблем...

Шестдесет.

Шестдесет ли е? Благодаря за корекцията. Шестдесет процента не могат да ги проследят. Затова смятам, че с нашето предложение тези 60% ще знаят, че поне влизат в тази хипотеза, че ако си ги оставят в държавата, могат да си ги проследяват само с общия поток, който в момента функционира. Относно държавата – в момента може да не се развеждате с Националния осигурителен институт (НОИ), винаги да си бъдете свързани с НОИ в общия поток, но ако направим и индивидуален такъв, това е и един преход към една пенсионна система, която е далеч по-добра от този вариант, който ни се предлага. Някой може би ще каже: „Ама Вие искате да премахнете частниците”. Не, нека си останат в допълнителното пенсионно осигуряване, както си функционира от 1994 г. Ние никого не сме спрели. Който има доброто желание, може да заделя повече, да ходи да заделя там. Но основният капитал, който е и големият, би трябвало да функционира в интерес на държавата и на обществото, а не да не знаем как функционира в момента. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Комисията за финансов надзор! Аз искам да се присъединя към преобладаващото мнение, изразено тук в пленарната зала, за положителната оценка по отношение на Временната комисия за проучване финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове, както и регулаторната рамка. Ползата и добрите новини от дейността на тази Комисия са, че докладът на тази Комисия, изобщо дейността на тази Комисия отговори на голяма част от въпросите, които възникнаха в публичното пространство след Решението на Народното събрание в края на миналата година. Разбира се, това по никакъв начин не отменя необходимостта от това частните пенсионни дружества да продължат с информационната кампания, защото информационната кампания е в основата на това осигурените български граждани да могат да вземат своя информиран избор и да носят отговорност за този избор. Уважаеми колеги, искам да спра Вашето внимание на няколко въпроса. На първо място, въпросът за свързаните лица – тема, която е една от основните теми в доклада на Временната комисия. Очевидно е, че има нужда от разширяване на дефиницията за свързани лица, за да може да се предотвратят всякакви възможности за инвестиране в свързани лица, практика, която в отделни случаи е била използвана в досегашното развитие на нашата пенсионна система. На следващо място, искам да кажа няколко думи за прословутата доходност, която беше предмет на изключително сериозна дискусия, имаше противоречиви мнения както от Комисията за финансов надзор, така и от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Както Бюджетната комисия, така и Комисията по труда, социалната и демографската политика имаха възможност да изслушат представителите на Асоциацията на частните пенсионни дружества, на Комисията за финансов надзор и по този начин да дадат възможност на всички заинтересовани страни да изкажат своите мнения, своите съображения и да дадат отговор на въпросите, които бяха предмет на широка публична дискусия. Смея да твърдя, че тези дискусии бяха в основата и създадоха предпоставка за възникване и структуриране на тази Временна комисия, чийто доклад разглеждаме в момента. Що се отнася до доходността, очевидно е, че въпросът трябва да бъде решен с прословутата методика и в този смисъл в доклада на Комисията има предложение в срок от два месеца Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и Комисията за финансов надзор да излязат най-после с единна методика, която да не създаде условия за разнопосочни сигнали, тъй като такива сигнали са в основата на загуба на доверие в дейността на частните пенсионни дружества, а няма осигурителна система, която да функционира нормално без елемента „доверие” в тази система. Очевидно е, че трябва тази методика да даде отговор на въпроса дали ще дефинираме реалната доходност, дали ще дефинираме номиналната доходност, или ще дефинираме едновременно и реалната, и номиналната доходност – това вече е въпрос, който трябва да бъде решен в методиката. Разнопосочните сигнали, разбира се, идват от различните подходи, от различните методи. Едни използват парично претегления метод, а други се спират на времево претегления метод и оттук идва разликата в окончателните оповестени резултати. Ясно е, че докато няма изчистване на тези методи, на тези подходи, няма как да има единна оценка на доходността на частните пенсионни дружества. Искам да кажа няколко думи за таксите и удръжките. Уважаеми колеги, прави странно впечатление, че Комисията в своя доклад прави предложение за информиране на осигурените лица ежемесечно и в същия момент има предложение за намаляване на такси. Нали се сещате, че тази информация, ако трябва да бъде предоставена ежемесечно, струва пари, а намаляването на таксите не знам как ще се отрази на тази дейност, но това е въпрос на преценка, която трябва да намери своя окончателен отговор при дискусиите между заинтересованите страни. Що се отнася до това какви да бъдат таксите, Комисията за финансов надзор, частните пенсионни дружества отдавна, преди няколко години, са предложили поетапно тази такса, тези удръжки да бъдат намалени с около 40%. Това не бива да става еднократно, а в определен времеви период, за да не бъде затруднена дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Що се отнася до това кой и как трябва да определя съответните такси – има актюерски разчети, които са тези, които трябва да дадат отговор на въпроса: какъв да бъде размерът на таксата? Защото произволното намаляване и увеличаване на такси в никакъв случай не е в полза на осигурените лица. Намаляването на таксите, разбира се, че води до увеличаване на средствата на осигурените в техните индивидуални партиди и оттам до по-висока доходност, но ако това затруднява дейността на дружествата и управляваните от тях фондове, трябва да си зададем въпроса: по какъв начин те могат оптимално да извършат своята дейност? По отношение на предложенията, които прави Комисията в своя доклад. Очевидно е, че това са част от дефинираните проблеми, идентифицираните проблеми и Комисията в своя доклад дава отговор чрез предложенията за промени в законодателството, но, уважаеми колеги, има и други промени, които отдавна чакат своя ред. В рамките на Четиридесет и първия парламент Комисията за финансов надзор, съответно Министерството на труда и социалната политика, предложиха и Комисията по труда и социалната политика тогава прие на първо четене тези предложения, но те не успяха да стигнат до пленарна зала и сега отново няма да намерят място в пакета от мерки, които Министерството на труда и социалната политика вчера предложи на Националния съвет за тристранно сътрудничество и следващата седмица ще влязат за обсъждане в Министерския съвет. Отново има едно разминаване и то е по обективни причини, защото няма как промените във фазата на натрупване и особено във фазата на изплащане да бъдат предложени, без да има яснота по отношение на възрастта за пенсиониране в трета категория и за останалите категории. Въпросите са свързани и вероятно след приемането на пакета от мерки от Народното събрание – този пакет, който предлага министърът на труда и социалната политика, да бъдат разгледани с нов законопроект – предложенията, които са свързани с промени във фазата „натрупване”, със създаването на гаранционни фондове, със създаването на многофондовата система, въвеждането на мултифондовете и, разбира се, цялостно дефиниране на фазата на изплащане. Това са въпроси, които от няколко години стоят на вниманието на Комисията за финансов надзор, Министерството на труда и социалната политика, но не намират политическа подкрепа. Моето мнение по този въпрос е, че веднага след приемане на пакета от мерки, който предлага министърът на труда и социалната политика, трябва да пристъпим към разглеждане на тези предложения, а те, доколкото имам информация, са повече от 70 страници, така че изискват една сериозна дискусия. В заключение, искам още веднъж да благодаря за това, което е свършила Временната комисия, за доклада, с който излиза пред Народното събрание, защото този доклад и тази Временна комисия отговориха на по-голямата част от очакванията на обществото и са гаранция за една по-добра информираност на осигурените в България.

Господин Председател, колеги! Най-напред искам да благодаря на колегите, членове на Временната комисия. Уважаеми колеги, бяхте професионалисти, работихте изключително отговорно и с много ударни срокове. Мисля, че свършихме добра работа. Не споделям позицията на Патриотичния фронт, не я разбирам, още повече че не почива на факти. Например, твърдението, че не сме отчели разходите на пенсионните фондове, а само приходите, не отговаря на истината и Вие само преди час видяхте на слайдовете тази информация, където има приходи, разходи и нетни резултати за всяко едно дружество поотделно. Разбира се, това че не споделям и не одобрявам такава позиция не значи, че не разбирам различията. Нека колегите да си бъдат на различно мнение, да гласуват по свое убеждение, но въпреки това смятам, че в Комисията постигнахме едно високо съгласие, излязохме извън партийните си одежди в името на тези над 4 милиона българи, които очакваха да свършим работа за тях и да бъдат информирани. Уважаеми колеги от Комисията, моля Ви да не се отпускаме, докато не видим приети законодателните предложения, които правим от името на Комисията. И тъй като много говорихме за тях, аз бих искала съвсем набързо, кратичко да кажа конкретно какви са те и каква цел гоним с тях. Първо, информираност и прозрачност на хората. Досега фондовете един път годишно до края на месец март трябваше да обявяват информацията за доходността и състоянието си. Нашето предложение е това да става всеки месец до 20-то число. Някои от колегите казват, че е пресилено. Да, ще ги натоварим с допълнителни разходи, господин Адемов, нека да го обсъдим и да видим. Но нашето предложение, за да има прозрачност, е всеки месец хората да бъдат информирани за състоянието на партидите си. Втора цел, която си поставяме: да ограничим опасността от злоупотреби и инвестиране на парите на хората в свързани лица. Затова Ви предлагаме много широко понятие за свързани лица, базирайки се на поисканото от нас и получено от Европейската комисия определение за свързани лица, поискано и получено при нас мнение на Комисията за финансов надзор, поискано и получено мнение на дружествата. Направили сме, мисля, едно разумно предложение, което гарантира, че вноските на хората няма да бъдат инвестирани в свързани лица. Трета цел, която си поставихме, е да увеличим парите на хората, като намалим таксите, които фондовете им събират. Конкретното ни предложение, колеги, е следното: вместо до 5 на сто, както е сега, осигурителната вноска да бъде до 4 на сто за 2016 г.; до 3,5 на сто за 2017 г.; до 3 на сто за 2018 г. Инвестиционна такса – сега е до 1%, да бъде до 0,8 на сто за 2016 г.; 0,7 на сто за 2017 г.; 0,6 на сто за 2018 г. Таксата за прехвърляне от фонд във фонд, която сега е 20 лв., да отпадне. Завишаваме изискванията в понятията контрол, като засягаме контрола върху фондовете. И последно, дадохме на работната група на Комисията за финансов надзор и Агенцията два месеца да изработят единна методика. Тук не мога да заявя от името на цялата Комисия, но си позволявам от лично име да им кажа, че ако в двумесечен срок не се справят ще предприема законодателна инициатива този въпрос да бъде решен в закон, а не в подзаконов акт. Ще Ви предложа аз и колегите от нашата парламентарна група да изработим такъв единен подход и единна методика, която вероятно да запишем в Кодекса за социално осигуряване, но от днес нататък чакаме в двумесечен срок, първо, КФН и Асоциацията да ни представят тяхното виждане за единна методика. Уважаеми колеги, освен че ни остава тези предложения да ги приемем, остава и голямата дискусия за пенсионния модел и за пенсионната реформа. Това не беше обект на работа на нашата Комисия, не ни бяхте възложили да свършим тази работа, но въпреки това мисля, че с това, което направихме, дадохме съществен принос към тази дискусия, която предстои в следващите месеци – съществен принос с информация, с актюерски разчети, с числа, които ще бъдат на Вашето внимание и с ефектите върху осигурените лица, най-вече върху размера на пенсиите – сегашни и бъдещи, върху състоянието на държавния бюджет и бюджета на НОИ. Вярвам, че с това ще допринесем следващата дискусия за пенсионната реформа отново да почива на факти, на аргументи, на национално съгласие в по-голяма степен, отколкото на политически различия. Пак казвам, в името на едната цел – днешните и бъдещите пенсионери да бъдат гарантирани с по-високи пенсии, а държавният бюджет да е стабилен и спокоен, що се отнася до пенсионната система. Още веднъж благодаря на всички – на тези, които работиха в Комисията, и на Вас, че ни изслушахте днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! На 14 май 1925 г. българската полиция арестува един от най-големите български поети, родоначалникът на българския модернизъм Гео Милев. Известно е защо – авторството на поемата „Септември” и категоричната позиция на поета срещу жестоките политически репресии след убийствения атентат в църквата „Св. Неделя”. Протестът на Гео Милев срещу кървавата разправа с първото в света антифашистко въстание – Септемврийското, от 1923 г., е истинската причина за задържането на поета. Основанието е Законът за защита на държавата, приет от Двайсет и първото народно събрание в началото на януари 1924 г. – един от първите актове на надигащия се световен фашизъм. Днес представители на управляващи десни партии у нас внасят отново репресивни закони, които противоречат на утвърдени принципи на правото. Останките на Гео Милев са открити десетилетия по-късно в масов гроб край София, разпознат е по изкуственото око, а ужасният му край – удушаване с тел, е удостоверено в показанията на ген. Иван Вълков – същият Вълков, по чиято заповед бе нанесен удар върху съпротивата на най-интелигентната и честна част от народа ни – същите, които сега се реабилитират, за да се заличат престъпленията на българския фашизъм. Смъртта на Гео Милев е символ на терора и мракобесието на властимащите, на исторически период, когато поетите на България заплатиха с насилствена смърт своите идеи в борбата си за социално справедливо общество. Неслучайно жертвите на българския фашизъм още в тази 1925 г. стават леви интелектуалци, записали имената си в националната ни култура и свяст – Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Георги Шейтанов, Тодор Страшимиров, Васил Карагьозов, Иван Манев, Александър Боримечков, Никола Ганев, Ана Маймункова, Жеко Димитров, Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрини и много, много други. През 1924 г. до началото на 1925 г. изчезва не политически, а физически групата на комунистите в Народното събрание. Те, както и почти всички леви земеделци, са избити. На 9 май 2015 г. отбелязахме 70-годишнината от Деня на победата, краят на империята на немския нацизъм. Много български граждани се поклониха пред подвига на милионите жертви, дали живота си за свободата на човечеството. Отдадоха почит на знайните и незнайни воини от армиите на Съветския съюз, на Съединените американски щати и Великобритания, извоювали свободата на Европа и света. Но Българският парламент не призна делото и приноса на българските антифашисти в тази война. Днес трябва да сведем глави пред паметта на Гео Милев, който в първите, потънали в прах години на надигащия се фашизъм, защити хуманизма и човешкото достойнство. Гео Милев и хилядите жертви на режима през кървавата 1925 г. са категорично доказателство за природата на българския фашизъм, чиято жестокост и престъпна същност е съизмерима с жестокостта и престъпната природа на италианския фашизъм и немския нацизъм. Въпросът на Гео Милев: „Прекрасно: но – що е Отечество?”, и днес е актуален – актуален е в ситуацията на рисковете от терор и война, на икономическа и социална безперспективност за много наши сънародници, на крайна бедност и отчаяние, на разделение между облагодетелствани и аутсайдери, между богоизбрани и забравени от Бога. Отговорът на този въпрос зависи и от нас, от нашата воля да пресечем омразата, да застанем срещу социалните несправедливости и защитим интересите на България. Това изисква друга мотивация и състояние на духа, които липсват на днешната политика, изисква дълбока промяна и искрена кауза за съвременните поколения – кауза, която извира от сърцето и съвестта, от чувството за справедливост и национална общност. Българската социалистическа партия лява България и занапред ще отстоява истината и идеите, които по блестящ начин ни завеща Гео Милев: „По небесните мостове високи без край с въжета и лостове ще снемем блажения рай долу върху печалния в кърви обляния земен шар. Всичко писано от философи, поети - ще се сбъдне! – Без бог! без господар! Септември ще бъде май.” (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно приемане Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд, № 502-03-07, внесен от Министерски съвет на 16 април 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 29 април 2015г., разгледа и обсъди Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд. В заседанието участваха господ Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа”, и др. Проектът за решение бе представен от госпожа Зорница Русинова – зам.-министър на труда и социалната политика. Тя подчерта, че по време на заседанията на Международната конференция на труда през 2014 г. е обърнато внимание на това, че забраната за принудителен и задължителен труд е част от основните права. Принудителният или задължителният труд нарушава човешките права и достойнство, допринася за запазване на бедността и възпрепятства постигането на достоен труд. В текстовете на Протокола към Конвенция № 29 на Международната организация на труда се съдържат определени предложения за преодоляване на пропуските в прилагането на самата конвенция. Тя е от 1930 г., като разпоредбите й са правно обвързани и могат да бъдат ратифицирани само от държавите, които са ратифицирали Конвенцията. Целта на този Протокол е частично да бъдат ревизирани или допълнени текстовете на Конвенцията, като се въвеждат нови механизми за обезщетение и задължения за провеждане на политики. Въвеждат се и други мерки, които не се съдържат в Конвенция № 29. Съгласно разпоредбите на Протокола държавите членки са длъжни да разработят национални политики и план за действие за ефективно и устойчиво противодействие на принудителния или задължителния труд, както и да предприемат конкретни действия срещу трафика на хора за целите на предотвратяване на принудителния и задължителния труд. Разпоредбите на Препоръка № 203 на МОТ обхващат същите мерки и политики, които са регламентирани в Протокола, но имат препоръчителен характер. Необходимо е държавите членки да предприемат превантивни действия, които да включват зачитане, насърчаване и реализиране на основните принципи и права на работа, насърчаване на свободата на сдружаване и колективно договаряне, програми за борба с дискриминация и други. В Комисията беше получено становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България. В него се посочва, че и двата документа предвиждат превантивни мерки, насочени към насърчаване свободата на сдружаване и колективното трудово договаряне, за да могат работниците в риск да се присъединяват към организациите на работниците. В дискусията по Проекта за решение взе участие и господин Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа”. Той заяви, че България отдавна е предприела законодателни и други мерки по отношение на прилагането на нормите на Конвенция № 29. В тази връзка припомни, че тя е била част от аргументите, с които бяха закрити Строителни войски и други видове структури извън армията. Той също заяви, че едва ли се налага да се предприемат някакви много специални мерки по изпълнение на тази Конвенция. Народните представители се обединиха около тезата, че вземането на акт е процедура, чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид нормативните актове на МОТ при бъдеща работа. Вземането на акт, което парламентът е правил неведнъж, не поражда юридически задължения за националните органи, свързани с прилагането на разглежданите документи. Безспорен е обаче фактът, че съгласно разпоредбите на Протокола към Конвенция № 29 и Препоръка № 203 на МОТ държавите членки, каквато е и Република България, са длъжни да прилагат разработените от МОТ международни трудови стандарти. По преценка на националните парламенти и правителства трябва да се разработят национални политики, планове и мерки за превенция, закрила и средства за правна защита като обезщетение и рехабилитация, за да се постигне качествено противопоставяне и прекратяване на принудителния или задължителния труд. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд, № 502-03-07, внесен от Министерски съвет.”

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Д О К Л А Д за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. На свое заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, внесен от Министерския съвет на 20.04.2015 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Силвия Филипова – старши експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”. Целта на подписания на 14 ноември 2014 г. Договор между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела е осигуряване на необходимата нормативна основа за развитието на правното сътрудничество между двете държави и на възможност за по-ефективно противодействие на престъпността с транснационален характер. В договора се определя кои дела се считат за наказателни, посочени са видовете правна помощ, която може да бъде предоставена, основанията за отказ и отлагане на предоставянето на правна помощ, определени са централните органи на страните и редът за осъществяване на контактите между тях, езиците, на които се осъществява комуникацията между страните и на които се предават, съответно изпълняват молбите за правна помощ; разходите за изпълнение на молбите за правна помощ, както и редът за оказване на правна помощ и съдържанието на молбите. Предвидени са специални разпоредби за отделните видове правна помощ, както и относно защитата на свидетелите, пострадалите от престъпления и другите участници в наказателния процес. Изрично е предвидено, че Договорът подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи. Предвиден е неопределен срок на действие на Договора и възможност за едностранно прекратяване на Договора, което настъпва шест месеца след датата на получаване на писменото уведомление от другата страна по дипломатически път. След проведено гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г.”

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, № 502-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. Със Законопроекта се предлага Народното събрание да ратифицира Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, подписан на 14 ноември 2014 г. Договорът изрично предвижда, че подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи. Целта е да се осигури необходимата правна основа за развитието на правното сътрудничество между Република България и Република Казахстан и за по-ефективното противодействие и борба срещу престъпността с транснационален характер. Договорът за правна помощ по наказателни дела урежда задълженията за оказване на правна помощ, като определя кои дела се считат за наказателни за целите на Договора; изброени са: видовете правна помощ, които могат да бъдат предоставени по силата на Договора; основанията за отказ и отлагане на предоставянето на правната помощ; редът за осъществяване на контактите между централните органи на страните, както и самите централни органи (Министерството на правосъдието за Република България и Генералната прокуратура за Република Казахстан); езиците, на които се осъществява комуникацията между страните и на които се предават, съответно се изпълняват молбите за правна помощ; разходите за изпълнение на молбите за правна помощ, както и редът за оказване на правна помощ и съдържанието на молбите. Предвидени са и специални разпоредби за отделните видове правна помощ – временно предаване на лица, задържани под стража или изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”; претърсване и изземване; предаване на вещи и документи. Договорът съдържа и разпоредба относно защита на свидетелите, пострадалите от престъпления и на другите участници в наказателния процес. Договорът между Република България и Република Казахстан е сключен за неопределен срок, като всяка от страните има право да прекрати действието му по всяко време след писмено уведомяване на другата страна по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила в срок шест месеца от датата на получаване на съответното уведомление. На редовно заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела.”

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, тъй като чухте и от двете становища на парламентарните комисии, че Законопроектът е подкрепен единодушно, нямаше изказвания, беше подкрепен почти единодушно в пленарната зала и като бивш председател на групата за приятелство България – Казахстан, с одобрението на сегашния председател д-р Даниела Дариткова правя процедурно предложение за подлагането му и на второ гласуване. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, № 502-02-11, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. На свое заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. На заседанието присъства госпожа Силвия Филипова – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието. Целта на подписания на 14 ноември 2014 г. Договор между Република България и Република Казахстан за екстрадиция е осигуряване на необходимата нормативна основа за развитието на правното сътрудничество между двете държави и на възможност за по-ефективно противодействие на престъпността с транснационален характер. В договора се предвижда задължение за екстрадиране на лица, които се намират на територията на съответната държава, с цел привличане към наказателна отговорност за престъпления, даващи основание за екстрадиция или за изпълнение на присъда във връзка с такива престъпления. Уредени са основанията за отказ, като е предвидена и забрана за предаване на собствени граждани. В случай, че в молещата държава се предвижда смъртно наказание за престъплението, за което се иска екстрадиция, е предвидено тя да се допуска само след предоставяне на достатъчно гаранции, че същото няма да бъде наложено или че няма да бъде изпълнено, ако вече е наложено. Определени са централните органи на страните и редът за осъществяване на контактите между тях, както и езиците на които се осъществява комуникацията. Уредени са съдържанието на молбата за екстрадиция и придружителните документи, както и въпросите относно задържането на лицето до получаването на молбата и фактическото предаване на исканото лице. Предвидени са специални разпоредби по въпросите на екстрадицията, включително задължение за образуване на наказателно производство в замолената държава в случай на отказ от екстрадиране и прилагане на принципа на особеността. Изрично е предвидено, че договорът подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи. Предвиден е неопределен срок на действие на договора и възможност за едностранно прекратяване на договора, което настъпва шест месеца след датата на получаване на писменото уведомление от другата страна по дипломатически път. След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, № 502-02-11, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. Със Законопроекта се предлага Народното събрание да ратифицира Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, подписан на 14 ноември 2014 г. Договорът изрично предвижда, че подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи. Сключен е за неопределен срок, като всяка от страните има право да прекрати действието му по всяко време след писмено уведомяване на другата страна по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила в срок шест месеца от датата на получаване на съответното уведомление. Договорът за екстрадиция предвижда задължение за екстрадиране на лица, намиращи се на техните територии, за привличане към наказателна отговорност за престъпления, даващи основание за екстрадиция или за изпълнение на присъда във връзка с такива престъпления. Договорът урежда и основанията за отказ, като сред тях е предвидена и забрана за предаване на собствени граждани. Предвидено е в случаите, в които в молещата държава за престъплението, за което се иска екстрадиция, се предвижда смъртно наказание, екстрадицията да се допуска само в случай че бъдат предоставени достатъчно гаранции, че същото няма да бъде наложено или, ако вече е наложено, то няма да бъде изпълнено. Уредени са също редът за осъществяване на контактите между централните органи на страните, самите централни органи (Министерството на правосъдието за Република България и Генералната прокуратура за Република Казахстан), както и езиците, които страните могат да използват в комуникацията помежду си. Изрично са уредени съдържанието на молбата за екстрадиция и придружителните документи, въпросите за задържането на лицето до получаване на молбата, както и за фактическото предаване на исканото лице. В съответствие с международните стандарти в областта на екстрадициите в Договора са уредени принципът на особеността и задължението за образуване на наказателно производство в замолената страна в случай на отказ от екстрадиране. На редовно заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за”, без гласове „против” и 2 „въздържали се” Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция.” Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! На същите основания, на които преди малко направих процедура по предходния Законопроект за ратифициране, правя процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция. Благодаря.

„ЗАКОН за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, подписан на 14 ноември 2014 г. в София.”

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Имам предложение да поканим в залата заместник-министъра на отбраната Кюмюрджиев да участва в разискванията.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. На редовно заседание, проведено на 7 май 2015 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA). В заседанието участваха 13 народни представители. На заседанието присъстваха: министърът на отбраната Николай Ненчев, заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов, началникът на политическия кабинет Илия Налбантов, началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов. От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов. Меморандумът за разбирателство е подписан на 29 януари 2015 г. от българска страна. Предмет на Меморандума е сътрудничеството между Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) и страните домакини при изпълнението на проектите за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS). Целта на Меморандума е да регламентира механизмите за планиране и изпълнение на проектите за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол между Агенцията на НАТО по комуникации и информация и страните домакини в съответствие с разпоредбите на Устава на Организацията на НАТО по комуникации и информация (NCIO). Съгласно Меморандума Агенцията на НАТО за комуникации и информация изпълнява функцията на проектен мениджър – агент по придобиване, системен интегратор и при необходимост – функциите на делегиран орган за гарантиране на качеството от името на страните домакини. Сътрудничеството между страните е договорено за пълния цикъл на планиране и изпълнение на проектите от подготовка на покана за участие в международен търг до издаване на Сертификат за окончателно финансово приемане в съответствие с регламентите на Алианса. Като страна по Меморандума Република България ще поеме разходите за доставките и услугите, свързани с обекта, извършени от NCIA, както и дял от разходите на NCIA, като Агент по придобиването за поемане на отговорности, посочени в Меморандума. Размерът на средствата, необходими за изпълнението на предвидените дейности, се базира на общ дял споделени разходи в размер на 75 на сто по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността и национални средства в размер на 25 на сто. В Меморандума е записано, че за българската страна същият влиза в сила от датата на финализиране на необходимите вътрешноправни процедури, за което Министерството на отбраната на Република България ще уведоми писмено Агенцията на НАТО за комуникации и информация. Причините, които налагат ратифицирането на Меморандума от Народното събрание, са следните. На първо място, ако бъдат наложени данъци, мита или подобни налози, те се поемат от страната домакин, в която са наложени като разход над споделените разходи по проекта. На второ място Меморандумът предвижда арбитражно решаване на спорове, възникнали във връзка с прилагането му. Поради факта, че Република България поема финансови задължения като страна домакин и се предвижда арбитражно решаване на спорове на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България ,се налага Меморандумът да бъде ратифициран от Народното събрание. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Ангел Найденов и председателя на Комисията. В разискванията участваха и представителите на Щаба на отбраната. След изслушването на мотивите и обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, в което участваха 13 народни представители. С 13 гласа „за” Комисията по отбрана единодушно прие следното „РЕШЕНИЕ: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г.” Предложих доклада.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. На свое заседание, проведено на 29 април 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. На заседанието присъстваха Илия Налбантов – началник на политическия кабинет на министъра на отбраната, и госпожа Полина Цокова – експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Илия Налбантов. Меморандумът предвижда сътрудничество между Агенция на НАТО за комуникации и информация и страните домакини при изпълнението на проектите за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол. Меморандумът е подписан на 29 януари 2015 г. и има за предмет съвместно финансиране на държавите членки, като размерът на средствата, необходими за изпълнението на предвидените дейности, се базира на общ дял споделени разходи в размер на 75 на сто по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността и национални средства в размер на 25 на сто. Причините, които налагат ратифицирането на Меморандума от Народното събрание, са необходимостта от освобождаване в случай на налагане на данъчни, акцизни или други подобни налози, както и арбитражно решаване на спорове във връзка с прилагането му. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране, № 502-02-12 на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), подписан на 29 януари 2015 г. в Брюксел, внесен от Министерския съвет на 20 април 2015 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев. Предмет на меморандума е сътрудничеството между Агенцията на НАТО за комуникации и информация и страните домакини при изпълнението на проектите за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол. Северноатлантическият съвет е одобрил допълнение за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол от пакет от способности, базиран на ASBE-способност (елемент базиран на софтуера на системата за въздушно командване и контрол). Целта на Меморандума е да регламентира механизмите за планиране и изпълнение на проектите за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол между Агенцията на НАТО по комуникации и информация и страните домакини в съответствие с разпоредбите на Устава на Организацията на НАТО по комуникации и информация. Съгласно Меморандума Агенцията на НАТО за комуникации и информация изпълнява функцията на проектен мениджър – агент по придобиването, системен интегратор и при необходимост – делегиран орган за гарантиране на качеството от името на страните домакини. Сътрудничеството включва различни по характер дейности по време на планирането и изпълнението на проектите – от подготовка на покана за участие в международен търг на НАТО до провеждане на Съвместна приемателна комисия на НАТО и издаване на Сертификат за окончателно финансово приемане, в съответствие с регламентите на Алианса. Като страна по Меморандума Република България ще поеме разходите за доставките и услугите, свързани с обекта, извършени от Агенцията на НАТО за комуникации и информация, както и дял от разходите на Агенцията на НАТО за комуникации и информация като Агент по придобиването за поемане на отговорностите, посочени в Меморандума. Размерът на средствата, необходими за изпълнението на предвидените дейности, се базира на общ дял споделени разходи в размер 75% по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността и национални средства в размер 25%. За българската страна Меморандумът влиза в сила от датата на финализиране на необходимите вътрешноправни процедури, за което Министерството на отбраната на Република България ще уведоми писмено Агенцията на НАТО за комуникации и информация. Дотогава подписаният Меморандум ще бъде прилаган временно от българската страна от датата на подписването му. В Меморандума се съдържат разпоредби за поемане на финансови задължения от страната домакин в случай, че бъдат наложени данъци, мита или подобни налози. С Меморандума се предвижда и арбитражно решаване на спорове, възникнали във връзка с прилагането му. Това налага ратификация от Народното събрание. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), подписан на 29 януари 2015 г. в Брюксел.” Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, знаете мнението на „Атака” по въпроса за разполагането на този комуникационен център на НАТО в България. Ние ще гласуваме „против”, и ще Ви кажа защо ще гласуваме „против”. Както виждаме, около 25% от разходите, които трябва да се направят за купуването на техниката за този комуникационен център, трябва да се направят от страна на Република България. Сумата възлиза на около 6 млн. лв. Искам да Ви задам един въпрос, защото постоянно се говори, че нямало пари за Българската армия, няма пари за закупуване на обувки за българските военнослужещи, няма пари за купуването на муниции за провеждането на тренировка от страна на Българската армия. Виждаме какво се случва в Министерството на отбраната в момента – правят се едни съкращения, около 400 човека ще бъдат съкратени, защото нямаме пари да им плащаме заплати. Нямаме пари да купим снаряди за танковете, които са в Българската армия, защото пак нямало пари. Нямало пари в Българската армия да се купят ракети за Военноморските сили, защото пак няма пари. Но случайно, разбирате ли, България пък има пари – 6 млн. лв., да купува техниката, която ще бъде използвана в този комуникационен център. И питам тук: имало ли е дори конкурс коя фирма да донесе тази техника? Аз дълбоко се съмнявам, че е имало конкурс за това. Каква била ролята на този комуникационен център за оперативна съвместимост между българското ПВО и противовъздушната отбрана на останалите държави – членки от Алианса. Ами, аз Ви питам: в България имаме ли противовъздушна отбрана, имаме ли ПВО, имаме ли Военновъздушни сили? Трябва да си кажем истината – не, нямаме! (Шум и реплики.) И сега, точно когато говорим, че към юни месец може да се „приземи”, както беше използван този термин от министъра на отбраната господин Ненчев, че можело да „приземим” българската авиация, защото нямаме пари да направим ремонти за нея, но, виждате ли, имаме някакви 6 милиона, които ей така да харижем и да дадем на така наречените „наши натовски партньори”. За десет години видяхме онзи ден на парада, че са ни останали десет автобуса „Чавдар”, с които извозваме българските военни, и един вертолет, който искат да го свалят. Следващите военни паради най-вероятно ще бъдат с хвърчила – това ни донесе НАТО. Това видяхме от НАТО и това ни беше като цяло, освен всичките милиарди, които похарчихме за членството си в Алианса – близо 2 млрд. лв. за мисии извън територията на България и като членски внос в Алианса. Сега дайте да дадем още едни 6 милиона, докато реално състоянието в Българската армия е на критичния минимум, и всички казват: „Няма пари! Няма пари! Няма пари!”. Само това се повтаря – как нямало пари. Хайде, тези 6 милиона, вместо да ги харчите за този комуникационен център, на който в крайна сметка функцията е ясна – от него ще се командват военновъздушни сили, противовъздушна отбрана, няма там да си говорят, просто да си играят на войници – хайде, тези 6 милиона не ги давайте там, а ги дайте за българския войник, който в момента ходи със скъсани кубинки. Не знам как не ни е срам, при положение че българският войник е един от най-унизените в момента в цяла Европа, ние така да харчим едни милиони на лека ръка?! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, опитите да се внуши, че се изгражда хуманен център или център на Щаба на НАТО в България, не са от днес, но днес е тяхното продължение. За да внеса малко яснота особено на колегите от „Атака”, които обичат да изкривяват истината по тези въпроси, ще направя разяснението, че става дума за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол. Става дума за съществуваща система или казано още по-просто на български – става дума за един софтуер. Понеже питате как се случва изборът на фирмата-изпълнител, ние като страна, отстъпваме правото на системата на НАТО и на тяхната система за обществени поръчки, която може би е най-добрата в света – по нейните правила да стане изборът на този софтуер. Те поемат 75% от разходите и само 25% са за българската страна. Опитите да се внушава, че едва ли не заради обновяването на този софтуер и заради повишаването на боеспособността на нашите Военновъздушни сили българският войник ще ходи със скъсани кубинки са изключително неподходящи, бих казал, че вредят на имиджа на българската войска, вредят на образа на българския професионален войник. Онези политически сили, които се опитват да внушат подобни неверни твърдения, не само не могат да се нареждат сред патриотите, но по-скоро са сили, които действат деструктивно срещу бойната готовност на страната. Благодаря.

Уважаеми колеги, да, само 25% поема България, като 25% са само 6 млн. лв. – поредните хвърлени на вятъра пари. Когато става въпрос за патриотизъм, не мога изобщо да проумея как Вие имате очи да говорите за патриотизъм? Точно Вие управлявате България 25 години – едни след други се завъртахте и докарахте държавата до днешното унизително положение, в което Въоръжените ни сили наброяват 24 хиляди души – по-малко отколкото са били след подписването на унизителния Ньойски договор. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Вие днес да ми говорите за патриотизъм е меко казано двулично. Говорим за въздушно командване и контрол. (Реплики.) Точно за това говорим – за въздушно командване и контрол. Докато господин Ненчев – министърът на отбраната, казва, че България няма пари, за да ремонтира двигателите на самолетите МиГ-29, които са на разположение на Военновъздушните сили, в същото време, както нямаме пари за ремонт, имаме обаче 6 милиона да харчим за нашите западни „приятели”. Поредните 6 милиона! Смятам, че казването на истината за реалното състояние на Българските въоръжени сили, така наречена от Вас „армия” – това не е армия, трябва да Ви поправя, това е корпус – не е липса на патриотизъм. Истината е, че, за съжаление, в последните 25 години всички, които управлявахте, направихте всичко възможно в България да няма адекватни Въоръжени сили, които да са в състояние да защитават териториалната цялост на страната, за съжаление. Благодаря. (Реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отново сме свидетели на прочит на Проекта на решение на Народното събрание както дяволът чете Евангелието или ако трябва да перефразирам лексиката на колегите, които са най-активни по този въпрос, може би както Мохамед би прочел цялата Библия. (Реплики.) Когато има решение за разширяване на Системата за въздушно командване, трябва да кажем, че това е нашата система за въздушно командване. Това е българската система за въздушно командване. Нейното усъвършенстване е дълг не само на парламента, дълг е наистина на всички управляващи. Да, България няма 35 милиона, за да поправи един двигател на МиГ, защото за двойната сума би могла да си купи чисто нов самолет. (Реплики и възгласи от ДПС.) Господин Председател, ако обичате да въведете ред.

Да Ви изчакаме да се успокоите?! (Реплики и възгласи от ДПС.)

За да завърша – ако искаме да бъдем истински патриоти, а не да се нареждаме в редиците на лъжепатриотите, би трябвало всички единодушно да подкрепим това решение и да повишим бойната готовност на нашата, българската авиация.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, преди малко станахме свидетели на една изключително остра провокация. Ако не сте го усетили, длъжен съм да Ви напомня, че в Народното събрание трябва да се говорят изключително сериозни неща. Приемат се закони, обсъждат се, но нападки, обвинения или такива подстрекателства, каквито извършвате Вие, господин Караджов, са недопустими. Така започват конфликтите и проблемите. По този начин Вие вменявате страх и напрежение, а след това се чудим как да гасим, след това се чудим как да се извиняваме.

Моля Ви, извинете се, защото обиждате пророка на един и половина милиона български граждани! Мохамед не е чел и Корана, защото не е знаел да чете. Мохамед е цитирал наизуст Корана. Да сравнявате Мохамед със Сатаната, защото знаете много добре фразеологемата, много добре знаете, че Библията се чете от правоверни, от хора, които наистина уважават религията, и да твърдите, че съответно както Мохамед би чел Библията, сравнявайки го със Сатаната, който чете Библията, е много обидно.

Това, че сте разбрали тезата ми, не ме успокоява, господин Председател.

Милион и половина български граждани мюсюлмани много често биват обиждани от тази трибуна. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)

Ако сме Народно събрание и аз представлявам част от този народ, искам извинение за това, което чух преди малко за нашата светиня.

Мохамед е пророк на мюсюлманите и искам извинение от името на всички български граждани, изповядващи исляма в Република България.

Господин Председател, вземам процедура по начина на водене.

Категорично възразявам, че не просто забележка трябва да правите, а в такива случаи просто трябва да изключвате микрофона. Все пак тук не е молитвен дом и тук някой да започва да играе на религиозна карта. Нещо повече, господин Караджов не е казал нищо повече освен това, че е използвал метафора, което е нормално в парламентарната практика.

Процедурата ми е в бъдеще такива господа като този от Айтоско да ги изключвате и да не допускате да говорят по такъв начин.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, призовавам да се върнем на темата, защото тръгнахме от нещо добро за противовъздушната отбрана на България, за нашето успешно сътрудничество с другите държави от НАТО, от цяла Европа и особено от региона и стигнахме до неща, които са доста далеч от темата. Аз лично съжалявам за емоциите вътре в залата, но все пак искам да върна дебата в точката, която обсъждаме. Моля всички, които са по-встрани от тази тема, да не вземаме сериозно предвид нещата за чепиците, за кубинките и така нататък. Не че те не стоят на дневен ред, както и акумулаторите, и снарядите, и двигателите на самолетите и така нататък. Само че за всички нас е ясно, че тезата „асфалт” не се яде. Доказа се много отдавна, че и асфалт докарва добро хранене на българите. Същото е сега в момента с това ратифициране, което ние трябва да гласуваме, защото на практика българската армия повишава изключително своите способности и то в отговор на договора, който сме подписали, за добиване на компетентности в нашето сътрудничество с НАТО. Тук искам да Ви кажа съвсем добронамерено и, ако приемете, професионално – никой не отрича качествата на руското въоръжение, бойна техника и боеприпаси. Само че повече от десет години България е член на НАТО и по тази причина не става въпрос дали да правим сравнение между руското и натовското въоръжение и кое да избираме ние или трябва да се стремим към пълна, не само оперативна, а тактическа и бойна съвместимост с нашите колеги от НАТО. По тази причина тези 6 милиона долара са крайно необходими, за да спечелим подарък от останалите 18 милиона или те са малко повече. Защото си дайте сметка, че такива подаръци се правят във взаимен интерес. Тук не става въпрос дали ние можем да пренасочим тези 6 милиона и какво ще направим с тях. Цифрата изглежда огромна, особено ако я сметнем в левове по сегашния курс на долара, ще кажете 10 милиона са страшно много пари. Да, страшно много пари, включително и за армията. Само че при бюджет около 1 милиард си дайте сметка, че това е около 1%, който обаче на нас ще ни повиши в много проценти съвместимостта по една от основните теми, които ние трябва да извършваме с НАТО. Това е нашата оперативна, тактическа и бойна съвместимост по отношение на въздушния контрол и безопасността на нашето въздушно пространство. Тук имаме пряка зависимост и с двигателите на самолетите. Съжалявам, че колегата от „Атака” – виждам, че ще стане сега, може и името му да кажа, дали ще стане за реплика или за лично обяснение, няма значение, но той е в Комисията и много добре знае, че търсим усилено решение и че почти сме го намерили, и че авиацията ни няма да бъде приземена, и че няма да бъде унизена българската национална чест и така нататък. Напротив, българските военни, българските авиатори се справят много добре в изключително трудни условия, както, между другото, и всички сектори на нашата икономика и въобще на целия ни обществен, социален и икономически живот. Но условията са такива и ние продължаваме да действаме. Колеги, мисля, че успях да Ви убедя. Нека спокойно да гласуваме тази ратификация, защото, както всичко останало, свързано с националната сигурност на България, тя ще бъде добре като знак да не бъде приета с болшинство, а да бъде приета с консенсус. Благодаря Ви.

Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Господин Тошев, аз много обичам когато някой се опитва да манипулира от тази трибуна, използвайки фразата „оперативна съвместимост”. Да, България е членка на НАТО и затова трябвало да имаме някаква оперативна съвместимост спрямо техниката и въоръжението. Искам да Ви попитам: Полша член ли е на НАТО? Член е, да! Ще Ви кажа само част от въоръжението на Полша: 31 броя изтребители МиГ-29; 32 броя изтребители Су-22; 10 бойни хеликоптера Ми-14; хеликоптери Ми-2, Ми-8, Ми-17. Сухопътните сили на Полша разполагат с около 250 танка Т-72 – съветско производство. Същото е положението в съседна Румъния, в чието въоръжение до ден-днешен има руска техника. Също е положението в Хърватска, в Словакия, в Словения. Всички тези държави са членки на НАТО и въпреки всичко не свалят от въоръжение своята съветска техника, просто защото няма смисъл нещо, за което си давал милиони, сега просто ей така да го изхвърлиш или да го подариш на някой. Моля Ви, нека не заблуждаваме хората с тази фраза „оперативна несъвместимост”, защото няма такова нещо. Как полските военновъздушни сили (ВВС) са съвместими с НАТО, как румънските са съвместими с НАТО, нали? Когато говорим, че българските авиатори се справят – да, поклон пред тях, те се справят, но на какво се справят? На двата самолета, с които разполагат. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, радвам се да дебатирам с колегата Тодоров, но искам да навлезем малко в дълбочина. Специално за самолетите ние все още не можем да освободим едни честоти, за да си управляваме нормално скоростните влакове по простата причина, че във всички устройства – говоря за зенитно-ракетни комплекси и самолети, и вертолети от всякакъв тип, които по някакъв начин трябва да се свързват с командния си пункт. Има една система, която се казва „Свой - чужд”. Аз съм зенитен ракетчик и мога да Ви кажа, че точно тази система на руската или на съветската бойна техника, ако се върнем малко в истинските измерения на нещата, е невъзможно да бъде подменена с натовска, защото това е най-секретното нещо във всяка една апаратура. Аз, като офицер от зенитно-ракетни войски, мога да Ви кажа, че съм знаел всичко друго, включително и честотите, на които са работили различните радарни системи или радиолокационни станции по руските стандарти и по наименование, нищо не съм знаел за системата „Свой - чужд”. Знае се само принципът на работа и нищо повече. Тези кодове се сменяха на 24 часа и бяха в разпореждане на командването на Варшавския договор. Нищо не знаехме за тях. По отношение на цитираните данни за полската армия, искам да Ви кажа, че в Полша процентът – говоря и мога да Ви кажа по танкове, по бойни машини на пехотата, мога да Ви кажа по зенитно-ракетния комплекс, самолети и така нататък, процентът на руско или на съветско въоръжение спрямо българската армия е малко повече от два пъти по-нисък отколкото при нас. Така че нека не цитираме абсолютни цифри, а да говорим в съотношения. Съгласен съм, но по отношение на оперативното има три нива на съвместимост: - стратегическо, което ние сме постигнали още с подписването на договора; - оперативно – това означава офицерите и щабовете да могат да си говорят на един език и да се разбират. Не говоря за английски, а говоря за професионален език; - тактически – това означава, че когато сложим един взвод, една рота или един батальон български войници с турски, с немски и така нататък, да могат да действат заедно. Това е, иначе другото са празни приказки и никой не манипулирам. Тук даваме 6 милиона и печелим 18, но пак Ви казвам, че ние печелим способност, която сме разписали преди десет години и още не сме я постигнали. Петдесет и пет компетентности трябва да постигнем с Варшавския договор, ние имаме по-малко от 20 засега. С това, което сега ще ратифицираме, стават една отгоре. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, преди малко станахме свидетели на една според мен грозна постъпка. Господин Председател, първо се обръщам към Вас и след това към колегите в Народното събрание, персонално и към господин Цветанов. Всеки, който премълчава този факт, се съгласява с това нещо, според мен. Моят апел и моята молба е да реагираме към такъв род поведение на всеки един от нас, включително и аз. Друг е въпросът, че никога няма да си го позволя, но ако направя или имам такова поведение или отношение към религията и на други, не само към собствената религия, би било редно всички в тази зала да осъдят моето поведение. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да дам няколко разяснения с оглед на предлагания от Министерския съвет Проект за решение и одобрение на Меморандума. На първо място бих искал да поясня, че осигуряването на този елемент е осигуряване на елемент към софтуера, който ще се ползва от Българските военновъздушни сили в тяхната релация с противовъздушната отбрана на НАТО. В конкретния случай бих искал да поясня и това, което казва народният представител господин Тодоров, че въпросният софтуер няма нищо общо и няма да бъде използван от създавания на територията на Република България щабен елемент за координация на силите на НАТО, който ще бъде въведен въз основа на приетия план за готовност от срещата в Уелс. Този софтуер няма да бъде използван от този щабен елемент, който ще бъде на територията на Република България. На второ място бих искал да подчертая, че България е последната страна от страните – членки на НАТО, от новите страни -членки на НАТО, които са в процес на присъединяване към Пакта, която ратифицира този Меморандум. Става въпрос за Меморандум за присъединяване към софтуер, а не за изграждане на някаква нова система. Освен това става въпрос за прилагане на правилата на прокюрмънт, на обществени поръчки на НАТО. България ще участва с част от стойността на този софтуер, като по-голямата част ще бъде от общия фонд на НАТО. И най-накрая бих искал да кажа, че Меморандумът е стандартен, той е подписан от другите страни членки, забележете, от страни членки, които са се присъединили в последните вълни на присъединяване. Старите страни - членки на НАТО разполагат с този софтуер. За да бъдем напълно съвместими и с изискванията на нашите северноатлантически партньори, е необходимо този софтуер да бъде колкото се може по-бързо въведен. Бих искал да подчертая, че решението за въвеждането на този софтуер е от 29 август 2012 г. Тоест през тези три години са извършени обсъждания и сега е дошъл моментът с оглед и променената среда за сигурност за бързо адаптиране на страната към изискванията на системите на северноатлантическия пакт. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Предлагам да удължим времето до гласуване на тази точка – т. 9.

Благодаря, господин Председател. Колеги, призовавам Ви да подкрепим предложения ни Меморандум за разбирателство не само заради важността, която експерти от Министерството на отбраната подчертаха за системата ни за въздушно командване и контрол, а също и посоката, която е единствена за България – за синхронизиране стандартите на НАТО и малко или повече отдалечаване от зависимостта от руското въоръжение. Уважаеми колеги, обръщам се специално към Парламентарната група на ГЕРБ: моля да обясните на колегите си от Реформаторския блок и Патриотичния фронт какво е НАТО. НАТО не е просто военна организация! НАТО преди всичко е една политическа организация, която пази мира и сигурността, главно чрез промовиране на демократични ценности. И най-голямата сигурност за НАТО е не въоръженията, колеги, а вътрешният мир, с които някои колеги тук, в залата, си позволяват да се заиграват. Призовавам Ви към смиреност! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Не знам какъв мир и каква сигурност пази НАТО! Виждаме ценностите на НАТО и ние от „Атака” тези ценности не ги приемаме. Ценност е да отидеш в Ирак да избиеш 1 милион души и 500 хиляди деца? Това ли е ценност? Ценност ли е да бомбардираш църкви и училища, болници в Югославия? Това ли е ценността на НАТО? Ценност ли е да отидеш в Либия и да бомбардираш и да избиваш, за да вземеш петрола? Това ли са ценностите? Ние тези ценности не ги приемаме. Сега слушам от Вас колко е било важно и належащо да направим този Команден център, защото, разбирате ли, без този Команден център ВВС в България оставали на нулата. Ами как оживяхме 10 години без този Команден център, не мога да разбера? Как оживяхме 10 години без да го има този център, кажете ми? (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Много се изнерви обстановката. Отидохме далече, чак ме принудихте и аз да се изказвам. Защо на село имате сирена? От сутрин до вечер тя вие? Или служи някога ако се наложи населението да бъде оповестено, че има бедствие, авария и тя стои с тази цел? Защо имате тел. 112? Ако се случи да потърсите болница, лекар, охрана, пожарна – да ги извикате. Не е казано, че трябва непрекъснато да ги викате. Москва и Вашингтон нямат ли червен телефон помежду си? То не е точно телефон, а е телетипна система, която предава съобщения, но тя за какво служи? За да воюват помежду си или в случай на необходимост да си оповестят: грешка в компютрите, грешка в ракетата, случило се е нещо, не обявявайте война – последна възможност да се предотврати някакъв конфликт. Може би трябва да премахнем всички тези възможности? По времето на Варшавския договор България имаше комуникация с Русия. Държа да Ви уверя, че тази комуникация продължава да действа. Има си го и в Обект 100, има и в Бояна, и по ПСО-тата, и в Зеленка, на Калиакра още помпат компресорите въздух в кабела долу под Черно море, защото някога може да се наложи този кабел да работи и за да не бъде загубен. Нима този кабел трябва да го срежем? Не, и никой не го е рязал. Какво представлява сега новото решение? Едно РВД, само че военно – преминават самолети над страната, има оповестяване, транспондерите съобщават, те са по заявка. Спешните полети, разбира се, се оповестяват в един друг порядък, но има и военни самолети, налага се те спешно да преминат и за да няма това изчакване, това двуседмично предупреждение, се прави това РВД. То е военно – при спешни полети, неотложни полети. Ако се наложи да прелети въоръжен самолет – трябва да го свалим, трябва да го спрем или да разберем какъв е и че той си прелита по съвсем друга цел. Ние не можем да се охраняваме, авиацията е зле. А ако се наложи да повикаме да дойде самолет? Не трябва ли да има възможност той да го направи, да окаже някаква помощ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че това РВД ще ни реши проблеми с охраната, ще ни реши проблема, докато си ремонтираме самолетите, да има кой, в случай на необходимост, да ни пази. По никакъв начин няма да навреди. Така, както не вреди червеният телефон Москва – Вашингтон, както не вреди червеният телефон Бояна – Москва, така няма да навреди и този – от този център до НАТО. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С риск да Ви огорча, аз от цялата дискусия разбрах, че все повече казармата ни липсва и научих доста неща от подробностите. (Оживление.) Във връзка с това, че ние сме последната държава, която ратифицира този Законопроект, и на основание на докладите на трите комисии, както и на основание на изказванията, където не бяха направени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта, на основание чл. 77, ал. 2 от нашия Правилник, предлагам в рамките на това заседание да подложим на второ гласуване Законопроект № 502-02-12.

Уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS). Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), подписан на 29 януари 2015 г. в Брюксел.”

Благодаря, господин Председател, и на Вас дами и господа, за успешния край на тази точка.