20 май 2015 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Близо една година след налагането на санкциите към Руската федерация на всички е ясно, че търсеният политически резултат от тях не е налице. Напротив, потърпевши от това са обикновените хора и бизнесът. Нашата страна е една от най-засегнатите. Цели сектори от българската икономика като земеделие, хранително-вкусова промишленост, българският туризъм, фармацевтиката, машиностроенето изпитват значителни, реализират значителни косвени, директни загуби. Многократно поставяме този въпрос в българския парламент и мнозинството го отхвърля. Считаме, че няма нищо по-нормално от това дебатът и разговорът за поетапната отмяна на санкциите към Руската федерация и търсенето на компенсаторен механизъм за засегнатите сектори в българската икономика да бъде обсъждан в българското Народно събрание. Едно решение на българското Народно събрание би дало нужната смелост и допълнителни аргументи българското правителство да постави този въпрос в рамките на Европейския съюз. Българските предприемачи, които са най-засегнати от тези санкции имат нужда не от нашето мълчание, имат нужда от нашата подкрепа и мисля, че ние им я дължим. Още повече, уважаеми дами и господа народни представители, че в началото на следваща седмица българският министър на икономиката, българският министър на енергетиката и министърът на земеделието и храните ще бъдат на посещение в Руската федерация. Поставянето на този въпрос, обсъждането му днес в залата считаме, че би бил един добър знак за едно успешно посещение от тяхна страна. Предлагаме на Вашето внимание този Проект за решение за поетапна отмяна на санкциите към Руската федерация с ясното разбиране, че българския национален интерес предполага час по-скоро отмяна на тези санкции и възстановяване на икономическите и търговските отношения с Руската федерация. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, молбата ми е да поставите проекторешението на прегласуване, с надеждата българските народни представители да си дадат ясна сметка, че се намираме в ситуация, в която се търси изход от това положение – и разговорите на канцлера Меркел, и на държавния секретар на Съединените щати Кери показват, че се търси изход от тази ситуация. Струва ми се, че България трябва да бъде активна във вземането на това решение в рамките на Европейския съюз – иначе българските компании на руския пазар ще бъдат изместени от нашите конкуренти. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на кабинета, колеги! Във връзка с приетия дневен ред – първа, втора, трета и четвърта точка, които ни предстои да дебатираме и гласуваме, правя предложение, освен вицепремиерът Кунева и министърът на отбраната, да бъдат поканени министърът на вътрешните работи, началникът на Национална служба „Охрана”, директорът на Националната разузнавателна служба, председателят на ДАНС, директорът на служба „Военна информация”. Законите, които предстои да бъдат обсъдени, касаят всички тези служби и е възможно да има въпроси към съответните шефове, които да вземат отношение и по проведените дебати.

Това е първо четене.

Виждам, че госпожа Кунева присъства – най-вероятно за гледането на тези точки. Простете невежеството, но доколкото съм запознат, а и официално от сайта на Министерския съвет госпожа Кунева е заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси. Най-вероятно присъства в качеството й на силов вицепремиер, но е добре включително да бъде поканен и министър-председателят на Република България Бойко Борисов. (Оживление и възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Предвид важността на обсъжданите теми от първа до четвърта точка и предстоящото гласуване на изключително важни закони, уреждащи материя като сигурността, предлагам дебатите от първа до четвърта точка да бъдат излъчвани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър! Правя обратно процедурно предложение, защото в крайна сметка от нас се очаква най-сетне да приемем тези законопроекти на първо четене, а не да си правим пиар пред медиите. Колегите, които предлагат, бяха доста време във властта в годините назад (шум и реплики от БСП ЛБ), изобщо не се сетиха законодателно да регламентират тази материя. Миналото правителство се занимаваше със съвсем други работи, така че хайде да си свършим работата, а не да правим публичен пиар предизборно. Правя обратно процедурно предложение – процедурата по разглеждане на законопроектите да протече нормално.

Уважаема госпожо Председател, преди да запозная пленарната зала с доклада, моля да подложите на гласуване допускането в залата на господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-министър на отбраната.

„ДОКЛАД на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения относно Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. Комисията на свое заседание, проведено на 19 март 2015 г., разгледа Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от господин Цветан Генчев Цветанов и група народни представители. На заседанието присъстваха гости от президентството на Република България: генерал Атанас Самандов – секретар по „Отбрана и сигурност”, и госпожа Петя Тянкова – секретар по „Правни въпроси”; от Министерския съвет: господин Георги Кръстев – съветник на политическия кабинет, и господин Аню Ангелов – съветник на политическия кабинет; от Министерството на отбраната: господин Николай Ненчев – министър; от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър; от Националната служба за охрана: генерал-лейтенант Ангел Антонов – началник; от Националната разузнавателна служба: генерал-майор Драгомир Димитров – директор; господин Светослав Даскалов – директор Служба „Военна информация”; от Държавна агенция „Национална сигурност”: господин Димитър Георгиев – председател, и господин Недялко Недялков – заместник-председател. Законопроектът бе представен от господин Цветан Цветанов, който подчерта, че същият е внасян в Четиридесет и първото народно събрание през април 2012 г, актуализиран за последно през 2011 г. Законопроектът оптимизира функционалността на отделните структури, имащи отношение към националната сигурност. Създаденият съвет за сигурност в Министерския съвет подпомага министър-председателя, явява се коригиращ център с контрол на функциите на структурите, имащи отношение към националната сигурност. Очертава детайлно парламентарния контрол, гражданския контрол над службите за сигурност, Министерския съвет, като премахва правния недостатък за последните 20 години. Господин Аню Ангелов приветства Законопроекта, като подчерта, че Съветът за сигурност се явява център за анализи за управление и контрол на службите за сигурност. Господин Георги Кръстев подчерта, че Законопроектът създава ясно управление за кризи, създава здрава нормативна основа за Министерския съвет, за разузнавателната общност, постоянен механизъм за стиковане между институциите с отношение към националната сигурност. Господин Красимир Ципов – заместник-министър в Министерството на вътрешните работи, определи Законопроекта като системен рамков закон, който е навременен и напълно го подкрепя. Директорът на Националната разузнавателна служба господин Драгомир Димитров подкрепи Законопроекта като регулиращ взаимодействието на институциите, отговарящи за националната сигурност. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” господин Димитър Георгиев очерта, че в Законопроекта оперативно-информационната дейност е изведена като функция за ефективно функциониране на службите за сигурност. Господин Атанас Мерджанов – член на Комисията, в изказването си подчерта, че няма съмнение за необходимостта от рамков закон. Същият е висш политически акт, но тъй като в него липсва конкретика, се въздържа да го подкрепи. След приключване на дебатите с гласове 12 „за”, 2 „въздържали се, „против” – няма, Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от господин Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Благодаря Ви, господин Председателю. „ДОКЛАД относно Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На редовно заседание, проведено на 25 март 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На заседанието присъстваха представители от Министерския съвет: Георги Кръстев – съветник на министър-председателя; от Министерството на вътрешните работи: заместник-министър Красимир Ципов; от Националната служба за охрана: Ангел Антонов – началник; и от Президентството: генерал Атанас Самандов – секретар по отбрана и сигурност, и Петя Тянкова – секретар по правни въпроси. Законопроектът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност беше представен от вносителя народния представител Цветан Цветанов, който изтъкна, че изготвянето на Законопроекта е осъществено в рамките на препоръките, дадени от Консултативния съвет за национална сигурност на заседанието му през април 2012 г. Предложеният Законопроект е рамков и в него е намерена дефиниция на понятието „система за национална сигурност” и са регламентирани структурата, задачите и дейността на тази част от нея, която е пряко свързана със защитата на националната сигурност. Основно и съществено внимание е отделено на Съвета по сигурността като координиращ и консултативен орган към Министерския съвет при осъществяване на управлението на системата за национална сигурност. Предвижда се в Законопроекта тясно сътрудничество и взаимодействие с органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление, с неправителствени организации, юридически лица и граждани, както и със сродни структури в други държави и международни организации. Предвидено е и осъществяването на парламентарен и граждански контрол върху управлението, разходването на средства, достъпа до информация. Средствата за финансиране изпълнението на Закона ще се осигуряват от бюджетите на Министерския съвет и на другите държавни органи, на които се възлагат отговорности. Представителите на министър-председателя, президента, Министерството на вътрешните работи изразиха подкрепа за законопроекта. В разискванията взеха участие народните представители Атанас Мерджанов, Иван Иванов, Красимир Янков, Мустафа Карадайъ. Беше изразено мнение, че законопроектът ясно трябва да отграничи правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет от правомощията на Консултативния съвет за национална сигурност към Президента. Препоръча се събираната информация да се обобщава и да се създаде по-ясна регламентация за осъществяване на взаимодействие и координация между отделните органи, както и да не се допуска блокиране на дейността на Съвета. Народният представител Атанас Атанасов подчерта, че Консултативния съвет за национална сигурност към президента e съвещателен орган, създаден на основание чл. 100, ал. 3 от Конституцията, чиято цел е постигане на политическо съгласие и единодействие по приоритетни теми на сигурността и отбраната на страната, докато Съветът по сигурността, предмет на този закон е оперативен орган, чиито функции и задачи произтичат от отговорностите на изпълнителната власт по отношение на националната сигурност, въведени с Конституцията на Република България. Посочи, че е несъмнена потребността от регламентация и приемане на Закон за управление и функциониране на системата на националната сигурност. След проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, без гласове „против” и 3 гласа „ въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси за първо гласуване на Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На свое заседание, проведено на 25 март 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На заседанието присъстваха: от Президентството на Република България – генерал-лейтенант Атанас Самандов – секретар по отбрана и сигурност, и госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси; от Министерския съвет – генерал-лейтенант Аню Ангелов и господин Георги Кръстев – съветници в политическия кабинет; от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов – заместник-министър; от Министерството на отбраната – господин Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра на отбраната, полковник Светослав Даскалов – и.д. директор на служба „Военна информация”, и господин Пламен Даракчиев – парламентарен секретар; от Държавна агенция „Национална сигурност” – господин Недялко Недялков – заместник-председател на ДАНС, и госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правна”; от Национална разузнавателна служба – генерал-майор Драгомир Димитров –директор на НРС, и господин Петър Темелков – главен юрисконсулт; от Националната служба за охрана – генерал-лейтенант д-р Ангел Антонов – началник, и господин Петър Владимиров – главен експерт в НСО. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Цветан Цветанов. Той посочи, че идеята за изработването на Законопроекта е резултат от необходимостта за създаване на механизъм за постигане на по-добра координация и контрол между разузнавателните служби и службите за сигурност. Законопроектът регламентира управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея. Предлага се системата за защита на националната сигурност да се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, правоохранителна и охранителна дейност, и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет. В Законопроекта Съветът по сигурността е определен като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление, като министър-председателят да осъществява непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Създава се правна възможност Съветът по сигурността да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност. Законопроектът съдържа и разпоредби, с които се регламентират дейностите на управление при кризи. Предвижда се отчетността и контролът върху дейността на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност да се осъществяват от Народното събрание чрез своя постоянна комисия, от Министерския съвет и от гражданите и техните организации. Средствата за изпълнението на закона ще се осигуряват от бюджета на Министерския съвет и от бюджетите на другите държавни органи, на които той възлага отговорности. Законопроектът урежда обществени отношения от изключителна национална компетентност и не засяга правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло, за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите в сферата на националната сигурност. В дискусията взеха участие госпожа Петя Тянкова, генерал-лейтенант Аню Ангелов, господин Георги Кръстев, както и народните представители Данаил Кирилов, Димитър Лазаров, Димитър Делчев, Петър Славов и Явор Хайтов, които се обединиха около необходимостта от приемането на предложения Законопроект. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че в днешния ден можем да получим пълен политически консенсус относно предложените пакети от законопроекти, свързани със сферата на сигурността, с което съм убеден, че ще запълним един правен вакуум, който наблюдаваме вече в продължение на 25 години. Разбира се, че Концепцията за национална сигурност, приета през 1998 г., даде началото за създаването на Съвета за сигурност към Министерския съвет, който частично реши проблема, възникващ относно координацията и взаимодействието на службите за сигурност в Република България. Разбира се, че приемането през 1998 г. на Концепция за национална сигурност за първи път даде насоки за формулирането на определение за национална сигурност, което намери развитие в нормативната уредба чрез Закона за защита на класифицираната информация и Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”. Разбира се, че разработените през 2005 – 2008 г. проекти на стратегии в сферата на националната сигурност не достигнаха до процедура на приемане. Процесът за тяхното разработване обаче даде възможност да бъдат оценени динамиката на националните цели и интереси, промени в средата за сигурност и произтичащите изисквания към политиката за сигурността. Стратегията за национална сигурност на Република България е основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиките за национална сигурност, провеждане на държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации. Разбира се, външната и вътрешната сигурност стават във все по-голяма степен взаимно зависими и разграничаването между тях придобива условен характер. Стратегическо влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват международните, финансови, икономически и политически процеси, енергийните проекти, ангажиментите на Република България за своевременна защита на демократичните ценности, за охрана и контрол на външните граници в Европейския съюз и борбата с трансграничната престъпност. Рисковете и заплахите по своята същност и форми на проява стават все по-асиметрични и оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален аспект. Асиметричните заплахи, особено международният тероризъм и разпространението на оръжие за масово унищожение, регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб. Целите в системата за национална сигурност могат да бъдат постигнати само при наличие на нормативно регламентиран институционално организиран процес на диалог, консултиране и взаимодействие между законодателна, изпълнителна и съдебна власти. Разбира се, тук няма как да не включим и главнокомандващия на страната – президента на Републиката, гражданите и техните организации. Законите и подзаконовите нормативни актове в областта на националната сигурност се разработват съобразно динамиката на обществените отношения и в съответствие с принципите и насоките, посочени в Националната стратегия, приета в 2011 г. от Четиридесет и първото народно събрание. Нормативната уредба се изгражда за постигане на единно правно пространство в сферата на националната сигурност, при което не се допуска възникване на противоречие между правни норми, институционални и функционални структури и механизми. Подготовката на законопроектите е осъществена в рамките на препоръките, дадени от Консултативния съвет при президента, състоял се на 25 април 2012 г. Част от основните положения, определящи насоките за развитие на системата за национална сигурност са зададени от приетата Национална стратегия от Четиридесет и първото народно събрание през 2011 г. Специално искам да благодаря на всички парламентарно представени партии, които участваха в този Консултативен съвет, които бяха част от Четиридесет и първото народно събрание. Смятам, че това беше Консултативният съвет по национална сигурност, който даде действително конструктивен диалог. Имаше прагматизъм и, разбира се, тогава управляващото мнозинство, респективно управлението на Политическа партия ГЕРБ, се съобрази с препоръките, дадени от опозицията, която участваше в този Консултативен съвет. Мога да кажа, че след Консултативния съвет на 25 април 2012 г. бяха направени поредица от срещи както с неправителствения сектор, така също и с висши учебни заведения, които имат специалност, свързана с националната сигурност. Действително стигнахме до разработването на законопроекти, които може би са част от цялостния пакет, който днес ще бъде приет на първо четене и ще даде възможност между първо и второ четене действително да бъдат детайлизирани и допълнителни препоръки, които биха могли да бъдат направени при днешната дискусия. В Законопроекта съществено внимание е отделено на Съвета по сигурността, който е определен като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяването на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Изключение в този аспект е Националната служба за охрана, но тя е част от Сектора за сигурност и затова в пакета, за който говорим, сме включили и Закона за националната служба за охрана. В Законопроекта се предлага Съветът по сигурността да има само един състав – председател на Съвета е министър-председателят. Предлага се членове на Съвета да бъдат някои от министрите, началникът на отбраната, главният секретар на Министерството на вътрешните работи и ръководителите на служби от системата за защита на националната сигурност. Не се предвижда да участват заместник-министри, но когато те бъдат упълномощени от съответния министър за дадено заседание, те могат да вземат съответното участие. Това, което сме предвидили, за да може да има единна политика в Сектора за сигурност и да няма разделение на властите, което би могло да възникне и като проблем относно цялостния комплексен подход в системата за сигурност, се предвижда в Съвета, който ще бъде ръководен от министър-председателя, президентът на Републиката да има двама свои представители, които да бъдат оторизирани с указ на президента, за да участват във всички тези заседания. Важното, което смятам, че е изключително удачно да бъде направено – предвижда се президентът, при заявен интерес от него, да има право да участва във всяко едно заседание, за което прецени, че има въпроси, свързани с променящата се динамика в системата за сигурност. Регламентираните дейности на Съвета за сигурност създават правни възможности той да се утвърди като координиращ и консултативен център за планиране и провеждане на политиката на национална сигурност и да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност. Ключов момент е регламентирането на контрола върху дейността на системата за защита на националната сигурност, като в Законопроекта се предвижда контролът да се осъществява от Народното събрание, Министерския съвет и гражданите. Нов момент в действащото законодателство е включването на текст, предвиждащ осъществяването на парламентарен контрол върху управлението и разходването на средства от страна на службите, осъществяващи разузнавателна дейност. Тази дейност ще бъде възложена на комисия, определена от Правилника за дейността на Народното събрание. Законопроектът регламентира дейности от изключителна национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Оценката за въздействие от неговото приемане може да бъде само позитивна, тъй като след 25 години демократичен преход ще бъдат уредени на законово ниво управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност, а това ще бъде и в пълно съответствие с добрите практики на държавите – членки на Европейския съюз, ясно регламентиране на дейностите и компетентностите в сферата на националната сигурност. Уважаеми колеги, надявам се, че в днешния дебат относно пакета от закони няма да има популизъм, а ще подходим прагматично. Искам да заявя категорично, че всички парламентарно представени парти в сегашния парламент, всички парламентарно представени партии, които участваха и в Консултативния съвет през 2012 г., са допринесли, за да може да бъдат изработени пакетите от закони, които днес разглеждаме. Също така трябва да имаме предвид, че през 2005 г. и 2008 г., когато беше обсъждана промяната на Националната стратегия за национална сигурност, също са взети предвид всички динамики, възникнали в процеса след приемането ни в НАТО. Като страна членка в Европейския съюз, знаете, че първата Национална стратегия, приета в сферата за сигурност беше през 1998 г. Искам да благодаря за конструктивния диалог, който се водеше в комисиите, въпреки че имаше и различни мнения. Убеден съм, че в диалога, който сме поставили в Четиридесет и третото народно събрание, всички парламентарно представени партии ще можем действително да имаме активно участие за запълването на този правен вакуум, който наблюдаваме в продължение на две десетилетия. Специално искам да благодаря – като съвносители бяхме посочени само представителите от Парламентарната група от ГЕРБ – в началния етап съвносители бяха и представителите от АБВ, тук е и господин Михо Михов, който е участвал активно в дебатите и в дискусиите в Консултативния съвет през 2012 г. От тази гледна точка той заяви и подкрепа от неговата парламентарна група за тези законопроекти. Надявам се, че ще имаме конструктивен диалог. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, използвах възможността и направих процедура да поканите отсъстващите, моля да поканите присъстващите допреди малко вицепремиер и министърът на отбраната, включително и с аргумента, че господин Цветанов приключи с изложението си, приключи с изказването си, ако това е била причината, за да излязат. Моля да ги поканите пак да присъстват. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, изправени сме пред разглеждането на серия от най-важните законопроекти в сферата на сигурността и вниманието към тях, към обсъжданията, към позициите на отделните парламентарни групи са напълно оправдани. Още повече че това наистина са законопроекти, чакани 25 години, а и са законопроекти, които не се родиха лесно. След три години отново сме изправени пред възможността да приемем тези законопроекти. Аз държа да отбележа, като позитив на вносителите, че значителна част от бележките, които бяха коментирани и представяни при предишните обсъждания, са отразени във внесените законопроекти. Някои експерти смятат, че е било необходимо време, за да се преодолеят партизирането, желанието за овладяване на службите в целия този период на преход, да се преодолее отсъствието на демократични рефлекси в началото на прехода. Аз лично не споделям това разбиране и мисля, че изкушението да се злоупотребява няма да отмре скоро, макар и при приети законопроекти за службите, най-общо казано. Наличието на закон, дори и лош, на първо време е най-силната защита срещу подобни опити. Най-яркото доказателство, буквално от последните часове, е назначаването на директор на служба „Военна информация”. При действащ закон това назначаване не би могло да се случи или, хайде да кажем, че не би трябвало да е възможно. Това в някаква степен аз мога да определя като едно провокативно поведение на министъра на отбраната, буквално часове преди разглеждането на Законопроекта на първо четене в пленарната зала. Нека да се върна към първия от обсъжданите законопроекти – Законопроектът за устройството и функционирането на системата за защита на националната сигурност. Първоначалната амбиция – преди три години и днес, да се създаде закон, и то рамков, за националната сигурност, както навсякъде се коментира, тоест закон, който да систематизира всички понятия, всички елементи, взаимоотношенията между тях, механизмите за оценка, силите и тяхното нарастване в случай на заплаха или на криза; закон, който да дефинира необходимите способности по аналогия с планирането в отбраната – смятам, че това е най-рационалният подход, който познавам – първоначалната амбиция не е защитена. Обхватът на Законопроекта е сведен до част от системата за национална сигурност и това е системата за защита на националната сигурност. Аз продължавам да се чудя защо под това се разбира само Съвета по сигурността към Министерския съвет. Как и къде точно е мястото, как се вписва например Консултативният съвет по национална сигурност? Той част ли е от тази система за защита на националната сигурност или, да кажем, специализираните комисии на Народно събрание, или това е дейност единствено и само вменена като отговорност на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, министър-председателя и съответно Съвета по сигурността? Разбира се, отбелязвам, добре е да има законово регламентиране на дейността на Съвета по сигурността, по аналогия с Консултативния съвет и съответно Закона за Консултативния съвет за национална сигурност, но недоумявам защо и тази необходимост трябва да подмени потребността от един рамков Закон за националната сигурност, още повече че професионалната общност в преобладаващата си част е единодушна в тази преценка. Само мимоходом отбелязвам, че като говорим за общност, обхватът на посочената в Законопроекта разузнавателна общност според мен не е пълен. Текстът, че при необходимост вземат участие и други представители на министерства и ведомства, не е достатъчен. Слабо разработена е според мен частта за управление при кризи. При какви кризи? Кризи от невоенен характер или кризи от всякакъв характер? Това не е терминологичен спор. Това е дискусия за случаите и за начините, по които се използват националните ресурси, за да се отговори на очакванията на гражданите и на обществото, защото те – гражданите и обществото, стоят в основата на разбирането за националната сигурност. Впрочем разликите в дефинирането на понятието „национална сигурност” не са добра характеристика на законодателството в тази сфера. Ако, както се твърди, легалната дефиниция е в Закона за защита на класифицираната информация, то нека около нея да се формулират и съответно определенията в разглеждания Законопроект. Връщайки се към въпроса за кризите, нека да дам следния пример: ако в случаите с бежанския поток и, да кажем, политическата криза в Македония резонно е свикването и съответно оценките на Съвета по сигурността, то кой или коя структура е отговорна за дефинирането на националните мерки и поведение в контекста на кризата в Източна Украйна, и то като съвкупен отговор – дипломация, санкции, позиции, участие в силите за отговор на НАТО и съответно подкрепата за предложенията, които се правят за промяна в стратегията и действията на НАТО? Отговори, позиции – не защото така правят нашите съюзници, или защото такава е колективната воля и съответно решение, а като премислено и обосновано поведение въз основа на аргументирани позиции. Кой ще ги предложи тези позиции? Този отговор, за съжаление, дами и господа народни представители, няма да намерим в предложения ни Законопроект. Има, разбира се, други бележки и предложения, които търпят промяна между първо и второ четене, но принципните несъгласия определят и позицията на Парламентарната група на БСП лява България да не подкрепяме Законопроекта при днешното гласуване. Сред бележките, които искам да посоча от този порядък, са, първо, впечатлението за свръхотговорности, прекомерни компетенции на Съвета по сигурността, респективно правомощия и власт на Секретариата като вероятно постоянно действащ орган. Погледнете текстовете на членове 9, 10 и съответно отнесените към принципите, на които се гради защитата на националната сигурност, и ще се убедите в това, което казвам. Второ, въпреки опита да се дефинират толкова широки правомощия, мисля, че съвсем схематично е посочена една основна отговорност, която трябва да бъде вменена на Съвета по сигурността и това е цялостната дейност по противодействие на киберпрестъпността, респективно действията по отношение гарантирането на киберсигурността и киберотбраната. Какви са взаимоотношенията на Съвета по сигурността и какви би трябвало да бъдат тези взаимоотношения например с Междуведомстения съвет, който функционира в рамките на ДАНС? По какъв начин тази толкова важна за съвремието дейност, свързана с противодействие на киберпрестъпленията, не от гледна точка на атака само и единствено на, да кажем, информационните системи на финансовите институции, фигурира в отговорността и в дейността на Съвета по сигурността. В заключение, нека да кажа и това, че оценяваме по достойнство желанието да се внесат и приемат тези толкова важни закони в пакет, желанието да има законова регламентация и яснота, в това число и ясно дефинирана отговорност, но те не са достатъчно основание за подкрепа на всеки един от предложените законопроекти. Завършвам с едно учудване. Уважавам инициативата и съответно желанието на вносителите, в лицето на народните представители, които са се подписали под законопроектите, но при отсъствието на каквито и да е представители на Министерския съвет не разбирам те подкрепят ли тези законопроекти. Стои ли Министерския съвет като цяло, включително зад рамковия закон и зад отделните законопроекти, които са представени на нашето внимание? Отсъствието на вицепремиери, на министри в началото на това обсъждане, за мен по-скоро изразява несъгласие, неодобрение или липса на отношение към тази дейност, която в момента тече в пленарната зала. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, дори завоалирано чуваме и ще чуваме, че това, което сега в момента извършваме като процес, защото то ще бъде процес, цял комплекс закони са внесени, касаещи националната сигурност и нейната защита – този процес, както беше посочено и от докладите на комисиите, и от мотивите на вносителите, започна преди четири години и надявам се в тази сесия на Народното събрание да го приключим и на второ четене, защото това, което в момента започваме, е крайно необходимо по няколко причини. Първо, то касае националната сигурност на държавата, нейната защита и това ясно е артикулирано в Закона – не цялостно националната ни сигурност, а защитата на националната сигурност. Второ, касае изключително важни структури в нашето общество – институции, които не са достатъчно, и правилно, че не са достатъчно осветени в медийното и общественото пространство по специфика на тяхната работа. Следващото нещо е, че ние повече от десет години имаме, влизайки в НАТО, подписвайки Договора за пакта, имаме съюзни отговорности, които не са законово регламентирани до този момент. Много важно е и друго нещо, което пак поради спецификата на работата на службите не излиза наяве, но това е мотивацията на работата на служителите вътре в службите. Последното, което е: крайно важно е, че се координира работата на тези служби – касае се за Външното и за Военното разузнаване като обща, в много случаи пресичаща се дейност. Само за сведение искам да Ви кажа две неща. Първото е, че засега и трите конкретни служби, които коментираме, работят по вътрешни правилници, които са строго секретни и които в голяма част дори от служителите вътре в службите нямат право да четат. Второто е, че ние живеем в така наречената „информационна ера”. Само за сведение да Ви кажа, че до 70-те години на ХХ век в света като цяло преобладаваха дейности, свързани с природата и селското стопанство. След това в много кратък период преобладаваше икономиката като водеща в чистия й вид и от началото на ХХІ век водеща е информационната сфера. Тоест всичко, което се развива в света в момента, е подвластно на информационни потоци. Още един любопитен факт. Ако приемем, че до 1970 година, примерно, информацията за света като самопознаваща се структура е била единица, към момента е над тридест. Тоест само за петдесет години информацията за света като цяло се е увеличила тридесет пъти и повече и една голяма част от тази информация се подава точно от такива служби. Те са първоизточника и са анализатор на тази информация, тоест определят накъде върви обществото като цяло. По отношение на самия Закон, уважаеми колеги, моята молба е както сме приели в Четиридесет и първото народно събрание Стратегията за национална сигурност, както беше и посочено вече с общото разбиране, че службите се нуждаят от регламентиране на тяхната дейност, да започне процесът на изработване на законите – бяха преминати толкова много стъпки по тяхното обработване, че като председател на подкомисията в Четиридесет и първото Народно събрание за контрол на службите, имах опасението, че няма да успеем да излезем от кръговрата на правене на по-добър проект за закон и закони. В случая ние обсъждаме първия закон, който е рамков. Разбира се, юристите са много по-добре подготвени в тази сфера, но искам да Ви кажа, че и четирите закона са напълно съобразени с нашите правила за изготвяне на законопроекти и основно за Закона за администрацията, от една страна. От друга страна, има два подхода и в този Закон вече се виждат леки критики, че не е достатъчно подробен. Най-вероятно следващите пък ще бъдат критикувани, че са много подробно разписани, но това все пак е рамков закон, който определя основни неща, които няма как да бъдат конкретизирани, защото след това пак със закон трябва да бъдат допълвани или променяни. Нека да приемем Закона сега с консенсус – това е моята молба, а всички документи, които сме приемали в това Народно събрание, в предишното и в по-предишното, са приемани с консенсус. Това е много важно за системата ни за национална сигурност, защото е ясен знак не само за нашите партньори, и не са само партньори, извън територията на България, но и за всички български граждани. Молбата ми е да приемем Закона, да го обсъждаме между първо и второ четене и ако е наложително да се допълни и коригира, но да имаме консенсус по този Закон. Другото, което е, няма модел, който да приложим с малки или незначителни поправки. Няма модел, за който да кажем, че е добър, идва от еди-къде си, функционирал е 20, 50 или 70 години и ние да го приложим тук, адаптирайки го към българските условия. Няма такова нещо. Всяка държава, всяка страна решава сама за себе си. Затова неколкократно беше подчертано, и аз ще го подчертая, че този Закон – системата за защитата на националната сигурност и нейното функциониране, както и трите закона за службите, не касаят законодателството на Европейския съюз. Няма отношение на европейски регламенти и директиви, които ние да прилагаме. Това си е лично наша работа, но те касаят нашата съвместна дейност. Тук искам да подчертая ясно, че става въпрос за съвместна дейност със служби на други държави и партньори и на международни организации и в никакъв случай, прокрадват се вече мнения в пресата, в специализираните среди, че се подчинява – нищо не подчиняваме. Абсолютно автономни – система и служби гарантираме с тези закони. Не мисля, че дефинициите, които са дадени в предложения проект за Закон за функциониране и управление на системата за защита на националната сигурност, са недостатъчни. Имал съм възможността да коментирам един конкретен случай. При едно от обсъжданията в Централния военен клуб над час и половина титулувани специалисти по национална сигурност коментираха три изречения, даващи определението: що е това национална сигурност? И не можаха да стигнат до консенсус. Аз не мисля, че ние можем да измислим, да напишем и да гласуваме отличния закон. Нека да гласуваме добрия закон, който да даде възможност на системата ни и на трите конкретни закона да бъдат приети и да заработят в един нормален, открит режим. Във връзка с това отново моята молба е: нека да приемем с консенсус и, за да дадем добър знак на службите, на българите и на всички наши партньори, а нататък вече ще имаме възможност да коригираме онова, което е необходимо. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги, отсъстващи министри! Бих искал да изнеса някои сериозни забележки, по-точно една сериозна забележка към Законопроекта, която касае Конституцията, по-точно чл. 1, ал. 1 от нея, която гласи, че България е Република с парламентарно управление. В чл. 5 на закона се казва, че при управление на системата за защита на националната сигурност Народното събрание, на първо място – подчертавам това, Президентът на Републиката и Министерският съвет определят националните приоритети. Ето, това е нещо много добро, подкрепям го, тъй като се признава, че Народното събрание определя националните интереси и приоритети, тъй като сме парламентарна Република, както вече казах. Но, след като отидем на чл. 8, ал. 1 четем нещо, което е в противоречие на чл. 5. В чл. 8, който уточнява създаването на Съвет по сигурността към Министерския съвет, се казва, че председател на Съвета по сигурността е министър-председателят, а членове са министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на външните работи и така нататък, шефовете на агенции. Но, тук, в чл. 8, ал. 1, 2 и 3 няма представител на Народното събрание, в конкретния случай шефът на съответната парламентарна комисия. Още по-скандална е ал. 6 на чл. 8, която гласи, че в определени случаи по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател, чуйте внимателно, могат да участват председателят на Народното събрание, председатели на постоянни комисии на парламента, народни представители. Тук, в тази алинея, директно Министерският съвет, според мен, елиминира законодателния орган. Питам аз, кои са тези определени случаи, определени въпроси и кой определя кога Народното събрание и негови представители ще участват в този Съвет по сигурността, оглавяван от министър-председателя на Република България? Мисля, че ще се съгласите, че след като сме република с парламентарно управление, това е сериозна липса в Законопроекта и, бих казал, негов порок. Когато говорим за Глава четвърта „Отчетност и контрол”, тук откровено се признава, което е добре, цитирам, че чл. 22, ал. 1: „Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и Националната служба за охрана”. Но тогава задавам въпроса: след като се признава, че наистина Народното събрание осъществява контрол защо Народното събрание – и това е най-важният въпрос – няма свой представител в Съвета, когато се вземат решенията? Как ще контролира изпълнението на решенията, когато изобщо не участва в тяхното вземане? Когато отидем към мотивите в Законопроекта за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, искам да обърна внимание на текста, който гласи, че предложеният Законопроект е рамков, като в него са посочени също, чуйте внимателно, правомощия на Народното събрание. Аз смятам, че този текст в Законопроекта е омаловажаващ Народното събрание, защото, припомням, не изпълнителната власт в България, а законодателната власт в лицето на Народното събрание дава правомощията. Ние даваме правомощията, а не изпълнителният орган Министерският съвет, поради което между първо и второ четене ще внеса текст за участие по право в този Съвет по сигурността към Министерския съвет на представители на Народното събрание – става дума за участие в Съвета по сигурност, и то не само шефът на съответната парламентарна комисия, но и това е най-важното – по един представител на всички партии в Народното събрание. По този начин, смятам, че ще спазим чл. 1, ал. 1 от българската Конституция. Припомням още веднъж, ние сме Република с парламентарно управление. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи гледаме на така предложените законопроекти като пакет, като една по-обща философия, която цели да регламентира управлението и функционирането на службите за сигурност. Според нас това е една добра стъпка напред в по-общата философия, която иначе не бихме подкрепили, ако беше определен законодателен напън на парче, който да е с цел да регламентира в една или друга посока овладяването на съответните служби. В така предложения Законопроект е радващо, че в законодателството се предвижда и парламентарен контрол върху разходването на средства от службите за сигурност, който да бъде възложен на комисия, определена съответно по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Друг радващ факт е, че за Консултативния съвет в Законопроекта се предвижда промяна, където да бъде включен и представител, тоест председателят на Държавна агенция „Разузнаване”, което ще даде съответно необходимият инструментариум на този Съвет, за да разполага с подобаваща информация за своята дейност. Но нещото, което аз държа да подчертая в днешните дебати, е, че обсъжданите законопроекти трябва да бъдат повод за преосмисляне и за една цялостна промяна в доктрината за национална сигурност, в която българските мюсюлмани да не бъдат разглеждани като заплаха, а да бъдат разглеждани като естествена цивилизационна бариера за защита за България и Европейския съюз пред фундаментално настроени лица и идеологии. Благодаря Ви.

Нали по групи?

Няма сега или изобщо няма?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, в седмичната програма от точка първа до точка четири ни се предлагат и представят пакет законопроекти, свързани с осигуряване на сигурността на нацията и държавата ни, тоест свързани с националната ни сигурност. Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. Днес обаче Министерският съвет отсъства! Отсъства и като вносител от тези законопроекти – както по този, така и по останалите три. Те са внесени от група народни представители, които очевидно са загрижени за националната ни сигурност, но конституционно описаният орган отсъства. Настоящият законопроект, видно от заглавието му, има за цел да уреди функционирането и системата за защита на националната ни сигурност. Видно от текстовете обаче на същия Законопроект, той не кореспондира с амбициозното заглавие, а по-скоро е един устройствен правилник или специален закон за Съвета по сигурност към Министерския съвет. От чл. 8 надолу в Законопроекта като че ли се определят единствено правомощията на този Съвет. Един такъв закон би следвало да съдържа най-малкото описание на взаимовръзките, взаимоконтрола и обмена на информация между агенциите, министерствата и службите, имащи отношение към националната ни сигурност, тяхната координация и субординация. Това обаче отсъства от Законопроекта. Не може да не прави впечатление, че към настоящия момент органите, службите по националната ни сигурност като че ли имат по-голяма координация с партньорските служби, отколкото помежду си. Този проблем не е разрешен в предложения ни Законопроект. В Законопроекта е записано, че: „Върху системата за национална сигурност се осъществява и граждански контрол”, като по-надолу е казано, че „същият се осъществява в рамките на нормативно определените им права” – на гражданите. Задавам си резонния въпрос: може ли някой изчерпателно да изброи кои са „нормативно определените права на гражданите” и техните организации, чрез които да се осъществява контрол над системата за националната ни сигурност?! И следващият въпрос е: що е то система за национална сигурност? Има ли тя легална дефиниция? Действително в чл. 3 на Законопроекта са изброени органи и структури на системата, но това ли е всъщност системата за националната ни сигурност – набор от органи и структури?! Не е ли системата и дейността й взаимодействието на отделните държавни структури? Твърдя, че така предложеният Законопроект не отговаря на изискванията, вменени със собственото му заглавие, и на изискванията за описание и уреждане на модерна съвременна система и разбиране за националната сигурност. Нещо повече, в чл. 2 от Законопроекта се твърди, че: „националната сигурност е състояние на държавата”. Може ли една система, още повече пък системата за националната сигурност, да е константна величина, да е състояние?! Не следва ли системата да е динамичен организъм, отговарящ на предизвикателствата на утрешния ден? Не следва ли основната функция на тази система да е превенцията? Описана ли е превенцията в този общ рамков Законопроект? Отговорът е – не! В този Закон липсва систематизация, изчерпателен опис на системата за националната ни сигурност, а това би следвало да е неговата основна задача. Как този Законопроект отговаря на днешните събития – Украйна, Сирия, Корпоративна търговска банка, тероризъм и прочее? Отговорът е един-единствен – не отговаря по никакъв начин! Това са само част от причините, поради които този Законопроект не може да бъде подкрепен на първо четене най-малкото защото не отговаря на собственото си заглавие – за функционирането на системата за националната сигурност. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, разглеждаме конкретен Законопроект. Ние от Реформаторския блок ще подкрепим на първо четене Законопроекта, тъй като е необходим за законовата регламентация на цялостната система за сигурност, нейното функциониране, начина на вземане на решения, посрещане на рисковете и заплахите пред държавата и така нататък. Разбира се, може би има и някои слабости, които трябва да бъдат допълнени между първо и второ четене, но това не е най-същественото. Искам да се спра върху няколко основни момента, които са изключително важни. Тук някои от преждеговорившите акцентираха основно върху законовата регламентация на Съвета по сигурността при Министерския съвет. Това е съвсем нормално и резонно да се случи, тъй като съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет е органът, който носи цялата отговорност за обществения ред и сигурността в страната и би следвало да има инструментариума, чрез който да реализира политиките в тази област. Регламентацията на Съвета по сигурността е съвсем резонна, дори бих казал, че е закъсняла през годините. Досега този орган функционираше на базата на подзаконов нормативен акт. Отделно от това искам да обърна внимание върху чл. 5 от предлагания Законопроект, който гласи: „При управлението на системата за защита на националната сигурност – забележете, на първо място – Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет определят националните интереси и приоритети, изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие. 3. Определят основните задачи на държавните органи и структури, посочени в чл. 3, ал. 1”, а това са всички държавни институции, които имат отношение към националната сигурност.” Следователно Народното събрание, президентът и Министерският съвет съвместно определят задачите на органите, които имат отношение към защитата на националната сигурност. Няма изключени институции, напротив, самото подреждане в Законопроекта сочи коя е основната институция в държавата, която взема участие при целеполагането в областта на националната сигурност, а именно това е Народното събрание. Министерският съвет има оперативното ръководство на структурите и затова именно се създава чрез закон Съветът по сигурността, където се вземат решения по оперативните, по текущите въпроси на националната сигурност. Искам да направя реплика на някои от преждеговорившите за подкрепата на Законопроекта от изпълнителната власт. При заседанието и на трите комисии, където беше разгледан Законопроектът, всички представители на изпълнителната власт в лицето на съветници от политическия кабинет на министър-председателя, представители на службите подкрепиха Законопроекта. Не бива да се спекулира с обстоятелството, че просто днес разглеждането на Законопроекта съвпада със заседание на Министерския съвет и в момента министрите са на това заседание. Ще се огранича дотук. Няма да навлизам в детайли. Ще направя някои предложения между първо и второ четене, които ще касаят добрата координация между Народното събрание, президента и изпълнителната власт именно при целеполагането и при отчитането на резултатите от дейността на структурите по чл. 3. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, Проектът на Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, спокойно може да бъде ползван като нагледен пример за начина на работа на управляващото мнозинство – много шум, високопарни приказки, обещания и накрая едно нищо. Законопроект фантом! Думи без съдържание, разпоредби без норми. „Напънала се планината и родила мишка” – това е този закон. Защо казвам всичко това? Искам да опресня паметта на някои народни представители, защото въпросният Консултативен съвет по национална сигурност при Президента, проведен през април 2012 г., действително постигна консенсус, но по два проекта за закон – този за Военното разузнаване и за Националната разузнавателна служба. Тогава възникна идеята, и то по предложение на представители на опозицията, да бъде разработен рамков законопроект. Усилията по разработването на рамковия закон тогава обаче толкова разбуниха системата за национална сигурност, че те доведоха до оставката на секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет ген. Румен Миланов. Оттогава до този момент всичките усилия на експертната общност, на представители на властта, на Народното събрание останаха без особен резултат за разработване на действително смислен Закон за управление на системата за национална сигурност. Казвам всичко това, защото ние ще станем свидетели на реализацията на една болна амбиция на мнозинството, тъй като това беше първата законодателна инициатива на ГЕРБ, още преди да започне да функционира това Народно събрание. Вместо това днес ние виждаме крещящото отсъствие на министър-председателя, на силовите вицепремиери, които дойдоха само да фиксират някакво присъствие и някакво отношение...

Госпожо Председател, ние сме парламентарна република и Министерският съвет следва да съблюдава и да съобразява своите заседания с работата на Народното събрание.

И по никакъв начин това не оправдава отсъствието на министрите. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Вие днес нямахте готовност за този дебат, защото един по един привиквате тук шефовете на служби, а те трябваше да бъдат готови още от сутринта да участват.

Естествено, че е наше предложение. Как ние ще водим дебат без участието на представители на тези важни органи? Говорим за несериозно отношение.

Да видим какво пише в Закона, който, според мотивите на вносителите, ще регулира координацията между разузнавателните служби и службите за сигурност. И как този законопроект регулира координацията? Като препраща към подзаконов нормативен акт. В чл. 3, ал. 5 е казано, че ръководителите на органите и структурите координират дейността си като издават съвместни инструкции, с които се определят редът и начинът на взаимодействие. Защо казвате тогава, че този Закон урежда въпросите на координацията? Това не е вярно. Тези въпроси са оставени за по-нататък и те няма да бъдат решавани от парламента, а от шефовете на служби помежду им. И не ми казвайте, че този Закон е нужен, за да даде правното основание на такива бъдещи инструкции, защото във всеки един от специалните закони във всяка една отделна служба има подобна разпоредба, която упълномощава и дори задължава съответния ръководител да търси взаимодействието от другите служби и да сключва съвместни инструкции. За какво служат тогава нормите, които разглеждаме тук? Само за едно – за пълнеж. Така е и с останалите части от Закона. Как можем да си обясним чл. 5 например, който обяснява какви са функциите на Народното събрание, Министерският съвет и президента? Нима не знаете, дами и господа от управляващото мнозинство, че същите са описани и в Конституцията? Ако сте забравили що е то Конституция, ще Ви припомня – това е онзи основен закон, документ, който бързате да промените като алиби за друга една псевдореформа, за която се биете в гърдите без ни най-малка идея какво трябва да направите. Но да продължим с прегледа. Не Ви ли притеснява фактът, че дефиницията, която сте извели за националната сигурност в този Закон, се разминава с тази, която съществува в нашето законодателство? Едно нещо е националната сигурност според този Закон, друго според Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, трето според закона за защита на класифицираната информация. Подчертавам това не за да се заяждам. Българската Конституция и законодателство предвиждат възможности за ограничаване на основните права и свободи на гражданите, когато упражняването им би могло да застраши националната сигурност. Сами разбирате колко важно е тогава точно да знаем какво имаме предвид, когато казваме „национална сигурност”, защото това е единственият начин да контролираме и предотвратим евентуален произвол. И вместо с този Закон да се внесе яснота, да унифицирате съществуващите разбирания, Вие внасяте нова доза хаос. Реформата Ви вместо ред ще внесе объркване. В същността си това е Закон за Съвета по сигурността към Министерския съвет. Хубаво, но нищо ново под слънцето. Съветът функционира като такъв от 1998 г. и господин Цветанов съвсем справедливо отбеляза този факт. Досега и наскоро бе свикан във връзка със събитията в Македония и без този Закон. Но друго е забележителното – президентът ще бъде поканен в него чрез свои представители, а ако иска и лично. Забележете – не с един, а с двама представители. Двама президентски членове на Съвет, ръководен от министър-председателя, които ще гласуват с равен глас с половината министри от кабинета и шефовете на служби. И ще гласуват какво? Предложения и препоръки към Министерския съвет. Излиза, че президентът се превръща в съветник на министър-председателя. Това, освен конституционно недопустимо, е и откровено объркващо и недалновидно. То принизява статута на държавния глава. ГЕРБ от обединител вече превърнаха президента в балансьор, а днес го понижават в съветник на премиера. Сигурно това заслужава. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Но, като казахме „съветници”, не можем да не подчертаем факта, че този Закон не вменява никакви отговорности, тъй като в него са залегнали само съвещателни дейности. Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността, Съветът по сигурността се подпомага от разузнавателната общност, както и от Секретариат. Секретариатът изпълнява функциите и на национален ситуационен център, чиято задача е познайте какво – да подпомага. С една дума – обещахте ни закон, който ясно да казва кой какво прави в системата за сигурност, а ни сервирате един миш-маш от съвещания, консултации и съвети. В най-добрия случай резултатът от този Закон ще е никакъв. В по-лошия случай той ще доведе допълнително объркване у гражданите и демотивация у служителите. Казвам това за този Закон, но можех да го кажа и за останалите Ви политики. Реформирането Ви дотук е само на думи, а когато го превърнете в законодателни актове, лъсва липсата на идеи, настава объркване, настъпват скандали. Питам: докога мислите, че този театър може да продължи? Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Мерджанов, понеже засегнахте конкретни текстове, в голяма степен включително и състава на Съвета по сигурността, който в чл. 8 е записано, че е консултативен координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност, не смятате ли, че съставът, така изброен в чл. 8, е непълен? Примерно, липсва министърът на здравеопазването. Може би място тук има и министърът на икономиката и министърът на енергетиката, но със сигурност министърът на здравеопазването, според мен, е пропуснат. Дори и да разглеждаме така наречения „рамков закон” като Закон за Съвета по сигурност към Министерския съвет,... (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)

... то не смятате ли, че част от текстовете не са прецизно изписани?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Нямах намерение да вземам реплика, но тъй като господин Янков осигури дупликата на своя съпартиец, ще се възползвам и аз да взема отношение като реплика. Не се засягайте, но това е безсилие, което демонстрирате тук, просто за да бъдете опозиция. Всички са наясно, че тази сфера на обществените отношения в държавата има нужда от своята регламентация и тя се поднася по съответния начин със закон след 25 години. Нека тук да не спорим за това кой повече е виновен за това, че след 25 години сега стигаме до тази регламентация. Отделно от това много Ви моля – недейте да четете текстовете както си искате. Аз посочих в своето изказване, че в управлението на системата за защита на националната сигурност, на първо място, Народното събрание, на второ място, президентът и на трето място, Министерският съвет имат своите задължения. И, подчертавам, тези три институции определят основните задачи на държавните органи и структури, които са посочени в този Закон. Това означава, че трябва да има обща воля при определянето на основните задачи на тези държавни органи. Отделно от това няколко пъти се подхвърля тук и се прави паралел между Консултативния съвет по национална сигурност и Съвета по сигурността при Министерския съвет. Това са два изключително различни органа с абсолютно различни задачи. Съветът по сигурността при Министерския съвет е оперативен орган, а Консултативният съвет е онова висше политическо ниво, където се търси политическият консенсус между политическите партии, не се вземат оперативни решения. По отношение на координацията – един изключително важен въпрос. Разбира се, ще трябва шефовете на службите да разпишат помежду си инструкции как ще си взаимодействат (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и ще си обменят информация, защото се касае за класифицирана информация, дами и господа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедура по начина на водене. Госпожо Председател, Вие седите горе, за да ръководите начина, по който протича заседанието, и можете да прекъсвате говорещия само в случай, че той се отклонява от темата, използва обидни епитети или заради някакви други, несъвместими с темата, обсъждания, които е направил. Вие си позволихте два пъти по същество на това, което той говореше, да го прекъснете. Според мен правилният начин щеше да бъде, ако имате някакви забележки към него, да ги направите под формата на реплика, а не като председател на заседанието – горе от трибуната. Това е според мен начинът, по който се правят забележки към изказване по същество. Още повече, че Вие направихте и нещо друго, което беше съвсем неправилно. Нямате основание да правите тази забележка по отношение на Министерския съвет, защото дори да приемем, че Министерският съвет днес има заседание, нищо не пречеше на вносителите, на Програмата на Народното събрание тези законопроекти да ги разглеждаме утре, когато няма заседание на Министерския съвет, което на практика означава, че това е спекулативно, направено нарочно, за да няма представители на Министерския съвет тук. Така че не бяхте права.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, най-сетне след 25 г. българското Народно събрание откри, че е крайно време да приеме такъв закон – Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Само че след 25 г. е време да си зададем въпроса: това Закон за защита на националната сигурност ли е, или вече това е Закон за защита на колониалната сигурност? Кое в България остана национално, кажете ми? Кое остана национално, независимо, суверенно, за да дойдем тук и да приемем това творение, което се нарича „защита на националната сигурност”? Някой, отстрани ако гледа, ще каже: „Бре, тук национална сигурност защитаваме, бе хора! В България останало нещо национално, суверенно!”. Знаете прекрасно, че това не е така, защото през тези 25 г. българското Народно събрание, управляващите партии, Министерският съвет, президентството правеха всичко възможно да остане колкото се може по-малко национално и колкото се може повече... – както обичате да се изразявате, партньорските служби какво ще кажат, другите държавите какво ще кажат, поредният Алианс – организация, в която членуваме, какво ще ни каже. Само се замислете: през годините колко закони сме приемали в тази зала, които засягат по пряк начин това как живее българският народ? Нали всеки закон, който приемаме, включително и този, трябва да е в полза, в интерес на българския народ, на хората, които са ни изпратили в тази зала? Колко закона, колко решения приехме?! То не беше Венецианската комисия – казва ни, хоп, тук приемаме веднага! Ние – имам предвид Народното събрание, естествено „Атака” не я включвам в това. Веднага! Казва Венецианската комисия – приемаме! Директива от Съвета на Европа, от Европарламента, откъдето се сетите – каквото кажат, тук веднага се приема! Дали е в наш интерес, национален, дали осигурява сигурността на България, на българските граждани? Някой от „Атака” ще се изкаже или някой ще каже нещо по въпроса, но все пак залата го приема. И в крайна сметка днес, след 25 г. си задаваме въпроса; докато слушах дебата, това се попитах: има ли национална сигурност? Тя е колониална. Говорим тук как при президента се събират лидерите на политическите партии, министър-председателят, съответно поканените министри и решават дадени неща за страната, обсъждат дадена кандидатура например. Някой в тази зала вярва ли, че решението във връзка с кандидатурата за шеф на българска служба се взема само тук, в България? Някой вярва ли го това? Вие го наричате „съгласуване с партньорските служби”. „Съгласуване” какво значи? Министър-председателят, да кажем, предлага, президентът назначава. Президентът се обажда на съответната служба – някой дали ще ми каже дали е агент на тази служба, или не, това е отделен въпрос, и пита: „Може ли този да го назначим там?”. След това казваме: „Ние съгласувахме с партньорските служби”. Когато назначават шеф на разузнаването например в Германия, обаждат ли се тук до българската партньорска служба: „Тук назначаваме еди-кой си, можем ли да го сложим, или да не го слагаме”? То е обществено достъпна информация – всеки нормален, интелигентен, мислещ човек знае, че в България, дори когато се назначават членове на Министерския съвет, министър-председател, военен министър, външен и така нататък, отново има допитване – със съответното посолство например. Помня информацията, която беше изнесена от вестник „Стандарт”, ако не се лъжа, през 2013 г., когато предното правителство на Бойко Борисов подаде оставка. След посещение в Американското посолство в късна доба министър-председателят подаде оставка. Много „национално”, нали? Много „национално”, а всъщност е колониално. Когато говорим за сигурност, трябва да се ръководим от сигурността на българските граждани – тя е икономическа сигурност също така, тя е всякакъв вид сигурност. Да направим така, че народът ни да живее спокойно и щастливо, да се чувства сигурен – не да е подложен през цялото време на каква ли не – и битова престъпност, и икономически натиск. Хубаво казваме тук кое как ще се случи, кой с кого ще координира. В крайна сметка вносителите и тези, които ще го подкрепят, могат ли да застанат на трибуната и ясно и категорично да кажат: „Уважаеми дами и господа, уверяваме Ви, че когато приемем този Закон, нацията ни ще бъде сигурна”? Можете ли да гарантирате, че този Закон ще свърши тази работа? Ако го гарантирате, ако по подходящ начин се обосновете, склонни сме да Ви повярваме и дори да подкрепим този Законопроект. Това, което трябва да направим, уважаеми дами и господа, е така да работи нашата държава, такъв закон да имаме, който да регламентира кое звено как работи. Така да направим, че всяко заседание всъщност да бъде работа за националната сигурност. Тук чух изказвания кой трябва да присъства на този Съвет по сигурността в Министерския съвет. Всяко заседание на Министерския съвет всъщност трябва да бъде заседание, което обсъжда националната сигурност на България! Пак казвам, икономическа, външнополитическа, военна и така нататък. Като чета стенограмите на Министерския съвет, мога да се начета на какви ли не детайлчета, с глупости се занимаваме – извинете за тази дума, но това е така, само и само да се избяга от темата – какво се прави за важните сектори, които засягат живота на обикновения българин. Ясно е, че този Закон, тази конструкция на българската национална сигурност е съгласувана със съответните партньорски служби, ясно е това. Ясно е, те са го одобрили, разрешили са Ви. Знам, че тази зала ще подкрепи Законопроекта, но ние от „Атака” няма как да направим това – няма как, защото според нас няма да доведе до нещо по-добро. Това ще е поредният Закон, на който ще се уповаваме, когато стане въпрос за поредния скандал, възникнал в службите или инспириран от службите, теч на информация и така нататък. Но няма да е Законът, който ще работи за българските граждани. Затова от „Атака” няма да го подкрепим. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Съвсем накратко – Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи настоящия Законопроект. Искам да кажа няколко съображения, поради които ние ще го подкрепим. Уважаеми колеги, в условията на изключително динамична, асиметрична регионална и глобална среда за сигурност, липсата на нормативна база за функциониране на компетентните служби, които да ни осигуряват сигурността, е изключително сериозен проблем за националната сигурност и ние няма какво да им се сърдим, когато не сме им вменили чрез съответните правни техники възможности, при които в новите условия те да гарантират националната сигурност на страната. Имахме възможност да се уверим на практика в това и в многобройните заседания, които проведе Временната комисия на Народното събрание за източването на КТБ. Това го видяхме и въпреки многото упреци, които хвърляме върху Държавната агенция „Национална сигурност”, ние трябва сериозно да променим нормативната база, за да им дадем възможност в новите условия те реално и адекватно да работят. Уважаеми колеги, няма съвършен законопроект. Безспорно този Законопроект има слабости, но, пак казвам, водещо в нашите действия тук, като народни представители трябва да бъде неговото приемане, за да може все пак да имаме основа, която да усъвършенстваме. Каква е ролята на специалните служби, уважаеми колеги? Ролята на специалните служби е информационно-аналитична. Те придобиват разузнавателна и контраразузнавателна информация, правят съответните анализи и ги предават на държавните институции. Отговорът на тези анализи и информации на специалните служби трябва да бъде: конкретни и адекватни политики. Политиките се генерират и реализират от изпълнителната власт, колеги. Затова много правилно е Съветът по сигурността към Министерския съвет и лично премиерът да носят отговорност за реализацията на политики, свързани с дейността по националната сигурност. Това е абсолютно правилно и добре замислено, защото в крайна сметка изпълнителната власт реализира външната политика, вътрешната политика и всички онези мерки, които трябва да бъдат предприети, за да може да се осъществява нормална среда на живот. Правилно е предвидено в Законопроекта да бъде по същия начин информиран президента и Народното събрание, за да може да има контрол на институции, взаимен контрол, така че, уважаеми колеги, ние между първо и второ четене ще направим някакви предложения, но считаме, че този Законопроект трябва да бъде приет, защото за пръв път наистина в българската действителност се създава една конкретна среда за координация и най-вече за субординация. Уважаеми колеги, работата на специалните служби, особено разузнавателната, не е конюнктурна и не може да бъде ден за ден. Тя е стратегическа и трябва да бъде реализирана за дългосрочен период напред. И тази именно координация и участието и на президента, и на неговите хора е изключително важно. Ние ще подкрепим Законопроекта и, пак казвам, ние между първо четене ще направим своите предложения. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроект за Държавна агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г., разгледа Законопроект за Държавна агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г. На заседанието присъстваха присъстваха Николай Ненчев – министър на отбраната, Атанас Самандов – секретар по „Отбрана и сигурност” към президента, Аню Ангелов и Георги Кръстев – съветници към политическия кабинет на министър-председателя, гененал-майор Драгомир Димитров – директор на Национална разузнавателна служба, полк. Светослав Даскалов – изпълняващ длъжността директор на служба „Военна информация”. От името на вносителите господин Атанас Атанасов изложи мотивите към Законопроекта, като посочи, че България е прекалено малка за да издържа две разузнавателни служби и затова е необходимо формирането на една агенция. Липсата на законова регламентация на дейността на службите, дублирането на функции, изразходването на значителни средства, нездрава конкуренция, риск от изкривяване на информация и подвеждане на държавното ръководство са част от аргументите в подкрепа на единна разузнавателна структура. Бяха посочени и някои примери за подобна организация на разузнавателни служби в страни – членки на НАТО. Като предимства, господин Атанасов изтъкна спестяването на разходи, поставянето на задачи и отчет от едно място, единен анализ и преодоляване на така наречения „служебен егоизъм” при добиване и докладване на информация. В края на своето изложение господин Атанасов подчерта, че след като в страната има един контраразузнавателен орган – ДАНС, така следва да има и един разузнавателен орган. Господин Цветан Цветанов изтъкна, че на този етап не е целесъобразно формирането на една разузнавателна структура и е по-удачно наличието на две отделни служби. В подкрепа на този аргумент изтъкна актуалните заплахи за националната сигурност на страната, както и необходимостта от непрекъсната координация и взаимодействие с евроатлантическите партньори. Господин Атанас Мерджанов посочи, че неговата парламентарна група няма да подкрепи Законопроекта. Господин Айхан Етем изтъкна, че ДПС няма да подкрепи Законопроекта. Господин Ангелов подчерта, че този въпрос е бил разгледан още през 2012 г. на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност и всички участници са били на едно мнение, че на страната са необходими две разузнавания. Поставянето на „шапка” на двете разузнавания би довело до филтър на информацията и негативни последици за органа, който ползва тази информация. Господин Самандов посочи, че на този етап е по-целесъобразно да се приемат двата закона – за военното разузнаване и за Държавна агенция „Разузнаване”. Генерал-майор Димитров се спря както на евентуалните положителни страни, така и на недостатъците от Закона и обединяването на двете служби. Изпълняващият длъжността директор на служба „Военна информация” полковник Даскалов подробно сподели опита на страните от НАТО, като посочи, че няма универсален модел, но преобладава практиката на две разузнавателни служби. Посочи, че военното разузнаване е вид бойно осигуряване, необходимо за планирането на операциите. Според него е по-целесъобразно формирането на аналитичен орган над двете служби с цел по-добра координация и обединяване на разузнавателния продукт. След приключване на дебатите при гласуването с 2 гласа „за”, 6 „въздържали се” и 4 „против” Комисията отхвърли предлагания Законопроект за Държавна агенция за разузнаване. Въз основа на горното Комисията предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за Държавна агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г.”

„ДОКЛАД на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г., разгледа Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На заседанието присъстваха Петя Тянкова – секретар по „Правни въпроси” към президента, Атанас Самандов – секретар по „Отбрана и сигурност” към президента, Аню Ангелов и Георги Кръстев – съветници към политическия кабинет на министър- председателя, генерал-майор Драгомир Димитров – директор на Националната разузнавателна служба. В началото на заседанието от името на вносителите Цветан Цветанов изложи мотивите към Законопроекта като акцентира върху институционалното място на Държавна агенция „Разузнаване” в системата на изпълнителната власт чрез нейното подчиняване на Министерския съвет и че на Агенцията не се поставят задачи от вътрешнополитически характер. Регламентирано е предоставянето на информация на други държавни органи, организации и лица. Спазен е утвърдилият се в нашата страна принцип, че на председателя на Народното събрание, на президента на Републиката и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация. Регламентирано е сътрудничеството с разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз. Определено е, че Агенцията се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет за срок 5 години. Специално акцентира върху предложението в Законопроекта да се въведе нова фигура за българското разузнаване – инспекторът. Предлага се той да бъде на пряко подчинение на председателя, но да се назначава от министър-председателя и да има възможност да докладва на него в случай на разпореждане от председателя конкретна проверка да бъде спряна или да не бъде започната. Господин Михо Михов се изказа в подкрепа на Законопроекта и в девоенизирането на Службата. Посочи някои бележки, които ще предостави за обсъждане между двете четения. Господин Атанас Мерджанов от името на БСП – лява България изрази подкрепа на Законопроекта и апелира за по-добро финансово осигуряване на Агенцията. Господин Айхан Етем също от името на парламентарната група на ДПС изрази подкрепа на Законопроекта. Господата Ангелов, Самандов и Кръстев изразиха подкрепа на Законопроекта. Директорът на Националната разузнавателна служба генерал-майор Димитров в своето изказване направи кратка ретроспекция на историята на Законопроекта от април 2012 г., като подчерта, че в него са отразени всички предложения и промени, направени по време на Четиридесет и първото народно събрание. Изтъкна, че преминаването на Държавна агенция „Разузнаване” в подчинение на Министерския съвет ще има положително влияние върху работата и че са избегнати дублиращите функции с други служби. Акцентира върху повишаването на вътрешния контрол чрез въвеждането на длъжността „инспектор” и посочи, че Законопроектът е добър и отговаря на нуждите. След приключване на дебатите при гласуването със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията одобри предлагания Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”. Въз основа на горното Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за Държавната агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г. На редовно заседание, проведено на 1 април 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за Държавната агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г. На заседанието присъстваха представители от Министерския съвет: Георги Кръстев и генерал Аню Ангелов – съветници на министър-председателя; от Министерството на отбраната: Илия Налбантов – началник кабинет на министъра, генерал Атанас Запрянов – съветник на министъра, и полковник Гетов – Служба „Военна информация”; от Националната разузнавателна служба: Драгомир Димитров – директор, и Петър Темелков – главен юрисконсулт. Законопроектът за Държавната агенция за разузнаване бе представен от вносителя Атанас Атанасов. Господин Атанасов изтъкна, че изготвянето на Законопроекта е свързано с повишаване ефективността на структурите в държавата, които осъществяват разузнавателна дейност. Тази цел се постига с изграждането на единен разузнавателен орган, който осигурява принципите за взаимодействие и координация на отделно съществуващите до този момент разузнавателни служби. Поставянето на задачите, анализа и изводите от събираната външнополитическа и военна информация от единен център е един от най-важните аргументи за реформиране на този важен за националната сигурност сектор. Съществуващото до този момент разделение на службите не може да отчете новите предизвикателства, както и да посочи добри резултати в обединяване на усилията си и координация на дейността си. Аргумент в полза на Законопроекта е, че създава възможност за бюджетни икономии. Вносителят посочи, че законовата регламентация на съществуващите до този момент структури е малка стъпка, но положителен, ефективен и рационален резултат може да се постигне с обединяване на дейността и запазване на относителната самостоятелност на така нареченото „цивилно и военно разузнаване”. При сегашното съществуване на две отделни структури дейността протича в контрапродуктивна конкуренция. Изрази мнение, че Съветът по сигурността към Министерския съвет не е орган, който да осъществява първична дейност по събиране на информация, а е орган, който да приема решения на база постъпващата от органите, които я събират и обработват. Създаването на обща структура, която да събира и анализира информацията, постъпваща по различни канали, е много важен процес, доказан и от практиката в голяма част от европейските държави. Посочи, че е несъмнена потребността от регламентация и приемане на Закон за единна държавна агенция за разузнаване. Представителите на Министерството на отбраната и съветниците на министър-председателя изразиха становище, че обединяването на двете служби е сложен процес, нуждаещ се от дългосрочна предварителна подготовка, както и единното ръководство на разузнавателните служби следва да се поеме от Съвета за сигурността към Министерския съвет – орган предвиден в Законопроекта на Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 1 глас „за”, 3 гласа „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за Държавната агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г.” Ето и втория доклад: „ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за първо четене на Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На свое заседание на 1 април 2015 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На заседанието присъстваха представители от Министерския съвет – Георги Кръстев и генерал Аню Ангелов, съветници на министър-председателя; от Министерство на отбраната: Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра, генерал Атанас Запрянов – съветник на министъра, и полковник Гетов – от служба „Военна информация”; от Национална разузнавателна служба: Драгомир Димитров – директор, и Петър Темелков – главен юрисконсулт. Законопроектът бе представен от народния представител Цветан Цветанов. В изложението си народният представител отбеляза значението на внесеният Законопроект и добави, че трябва да се разглежда като Законопроект, внесен от Парламентарната група на ГЕРБ и подкрепен от АБВ. Освен това подчерта, че темата е съпътствана от много дебати, водени от 2012 г. до сега, в това число и в Консултативния съвет при президента на Република България, при който е бил постигнат политически консенсус за това бъдещата Държавна агенция „Разузнаване” да премине към изпълнителната власт. Народният представител Цветанов добави, че с този Законопроект се въвежда нова фигура на българското разузнаване – „инспектор”, който ще бъде на пряко подчинение на председателя, но ще бъде назначаван от министър-председателя на Република България. Представителят на Министерския съвет Георги Кръстев изрази пълна подкрепа на внесеният Законопроект като подчерта, че практическото му прилагане е наложително предвид сложната и противоречива международна обстановка. Драгомир Димитров от Националната разузнавателна служба изтъкна, че инспекторът е съществен елемент от механизма за осъществяване на вътрешен контрол и подпомага председателя на Държавна агенция „Разузнаване” по отношение на спазване на законодателството и вътрешната уредба, условията и реда за извършване на особени финансови разходи, предотвратяване и разкриване конфликт на интереси. В последвалият дебат отношение взеха народните представители Иван Иванов, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов. Изразена бе подкрепа на внесения Законопроект, като бяха зададени уточняващи въпроси за ролята и значението на фигурата „инспектор”. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, от докладите стана известно, че има два законопроекта с еднакво наименование, но с различно съдържание. Законопроектът, който предлагаме от Реформаторския блок, цели създаване на единна разузнавателна служба. Към настоящия момент българската държава разполага с две отделни разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация” при Министерството на отбраната. Накратко казано, мисля, че България е твърде малка, за да има две разузнавателни служби и да издържа такива структури. Това обаче е повърхностният поглед върху проблема. Без да се връщам много назад, ретроспективно все пак искам да посоча, че структурите, които в момента съществуват и функционират без необходимата законова регламентация 25 години, на практика са наследници на структурите на комунистическата държава при блоковото разделение на света по време на Студената война. Това е важно да се подчертае. Не искам да идеологизираме спора, искам да гледаме рационално на тези въпроси, защото разузнавателната функция на държавата е изключително важна за доставяне на качествена информация на висшите органи на държавна власт и за вземане на управленски решения. Може по някакъв начин да прозвучи провокативно, колеги, така е в Германия. Германия има единна разузнавателна служба. Осемдесет и пет милионна Германия има единна разузнавателна служба, седем милионна България има две. Това по отношение на пропорциите. Въпросът е за ефективността. На практика при съществуването на две разузнавателни структури със сходен предмет на дейност много често имаме дублиране на дейностите, много често се работи по едни и същи обекти и задачи, което е излишен разход на финансови средства. Създаването на единна разузнавателна служба на практика дава възможност за спестяване на бюджетни средства, макар че когато се говори за такава важна дейност като разузнаването не размерът на средствата са най-важните, но не може да бъде подминаван и този въпрос. В крайна сметка точната и навременна информация е винаги в основата на вземането на правилните решения. За съжаление, тъй като тази дейност според спецификата и характера си остава извън полезрението на обществото, защото в основна част от случаите, да не кажа в цялата им дейност, става въпрос за класифицирана информация, не се вижда контрапродуктивна конкуренция, която съществува между тези две служби, която често води до подаване на различна информация по един и същ проблем. Бих искал да кажа, че от Реформаторския блок с този Законопроект предлагаме да се осъществи освен законова регламентация на тази дейност, да се осъществи и реформа. Приемането на два отделни закона за две отделни разузнавателни служби на практика узаконява съществуващото фактическо положение, което не ни задоволява като начин на работа. Знам какви са аргументите на хората, които защитават статуквото. Те казват: „Реформаторите искате да ликвидирате Военното разузнаване, което има големи традиции в България.” Това не е вярно и това могат да го кажат само хора, които не са чели текстовете на Закона. Ние предлагаме в единната структура да се запази автономията на звената, които трябва да събират военна информация. Между другото, един важен детайл: не би следвало да се възлага на структура като Военното разузнаване да събира военнополитическа информация, защото това отваря врата за събиране на информация, която не е по предмета на дейност на Служба „Военна информация”. Служба „Военна информация” би следвало да събира информация само за рисковете от военен характер. Много често – имал съм възможност да бъда свидетел на това – по каналите на Служба „Военна информация” тече чисто политическа информация, което е недопустимо. Тук ще кажа: защо да не използваме ресурса на държавата? Тази информация може да е ценна, само че Въоръжените сили на Република България трябва да бъдат политически неутрални. Това е сериозен аргумент да се замислим трябва ли да има специална служба, която да е част от Въоръжените сили? И в големите държави, и в нашите партньори има военни разузнавания, които се разгръщат само при военни операции. Те не действат, когато структурите на съответните Въоръжени сили не са във военни операции. Така е във Великобритания, така е във Франция. Не искам отново да се връщам на Германия, но все пак Германия е модерна държава и аз съм сигурен, че нейното разузнаване е изключително ефективно. Не искам да посочвам примери от Балканския регион, но доскорошните, допреди 25 години политически противници на България – Турция и Гърция, имат единни разузнавателни служби. Нима те не са ефективни?! Отделно от това, изключително важен аргумент, уважаеми дами и господа, заплахите и рисковете за националната сигурност на България отпреди 1989 г., тоест на Народна република България вече не съществуват. Ние живеем в абсолютно променен свят и трябва да насочим разузнавателните си усилия към други точки на света, а не да се занимаваме, включително и с нашите партньори. Не на последно място, нещо изключително важно. Знам, че това е на ръба на държавната тайна, но искам да Ви кажа, че Служба „Военна информация”, така нареченото „Военно разузнаване” е с по-голям кадрови състав и използва по-голям финансов ресурс за своята дейност, което е недопустимо. Недопустимо е основната разузнавателна служба, каквато е НРС, да е с по-малък кадрови състав и да използва по-малък финансов ресурс. Между другото, никой не може да каже какъв е финансовият ресурс, който използва Служба „Военно разузнаване” по ясни причини. Нека някой да не се подразни, но зная, че защитниците на статуквото особено за съществуването на Военното разузнаване, имат икономически комфорт и се страхуват той да не бъде развален. Не са малко икономическите субекти, фирми, които под формата на разузнаване уж в полза на държавата, осъществяват много добри и приходоносни сделки, а никой не знае къде отиват печалбите от тези сделки. Тези са хората, които искат да запазят статуквото, само че ние имаме други задачи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя мотивите по Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване”. Той е част от цялостния пакет, който днес разглеждаме в пленарната зала. Разбира се, чухме мотивите на вносителя колегата Атанас Атанасов и група народни представители. Нашето предложение като вносители на Законопроекта, който сега ще представя пред Вас, е малко по-различно от гледна точка на това, че запазваме самостоятелността на Държавна агенция „Разузнаване”, също така на „Военна информация” и са отделни, самостоятелни звена в системата за сигурност. В началото на Законопроекта е дадено определение на понятието „Разузнавателна информация” и са изброени сферите на дейности на Агенцията, в които тя събира такава информация и осъществява разузнавателни операции. Изрично е посочено, че в Държавна агенция „Разузнаване” не се поставят задачи от вътрешнополитически характер, за да може да действително отпаднат абсолютно всякакви съмнения от политическо естество и някакви политически изказвания, с които да бъде засегнат секторът за сигурност. Спазен е утвърдилият се в нашата страна принцип, че на председателя на Народното събрание, на Президента на Републиката и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация. В Законопроекта е регламентирано правото на президента, съгласувано с министър-председателя, да възлага задачи на Агенцията и да се запознава с доклада за дейността й преди внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание. Определени са също така правомощията на Министерския съвет спрямо Агенцията, изразяващи се в предложения до президента за назначаване на генералния директор, в назначаването на неговите заместници, при утвърждаване на годишен план и приемането на годишния доклад. Изрично се посочва, че Агенцията участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и на Европейския съюз, което насочва към разбирането на сътрудничество не като административно подчинение, а като участие в механизъм за обмен на информация, изготвяне на позиции и подпомагане при вземането на решение на съответните органи. Също така е определено, че Агенцията се ръководи от председател, който се назначава с Указ на Президента по предложение на Министерския съвет за срок от пет години. Председателят се подпомага от заместник-председатели, които се назначават с Решение на Министерския съвет, също за срок от пет години. В Законопроекта изчерпателно се регламентирани правомощията на председателя, като допълнителни отговорности могат да му бъдат възлагани само със закон. Със Законопроекта е предложено да се въведе нова фигура в българското разузнаване, това е инспекторът. Предлага се той да бъде на пряко подчинение на председателя, но да се назначава от министър-председателя и да има възможност да докладва на него в случай на разпореждане от председателя конкретна проверка да бъде спряна или да не бъде започната. В Законопроекта се предлага да бъдат въведени някои ограничения при работа с лични данни предвид особеностите на разузнавателната дейност в интерес на националната сигурност. Предложени са някои ограничения, които касаят прилагането на разпоредбите за финансов контрол само по отношение на особените разходи, които са дефинирани в Допълнителната разпоредба на Законопроекта. Особените разходи са свързани с провеждането на дейности за изпълнение на основни задачи на Агенцията чрез подготовка и провеждане на специфични за разузнаването дейности, разузнавателни операции и други. Основна цел е максимално да се защити информацията, свързана с провеждането на разузнавателните дейности. Службата в Държавна агенция „Разузнаване“ се изпълнява от цивилни лица, които могат да бъдат лица, работещи по служебно правоотношение, държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Определени са органите за осъществяване на отчетност и контрол върху дейността на службата. Значителна част от въпросите, касаещи дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ по отношение на координацията и взаимодействието, са решени в рамковия закон, който беше представен само преди час. Предлаганият Законопроект касае дейности от изключителна национална компетентност и не засяга правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните – членки на Европейския съюз и на НАТО, като цяло и са ясно регламентирани в дейностите и в компетенциите на държавните органи в сферата на националната сигурност. Искам изрично да споделя пред Вас, че когато беше проведен Консултативният съвет при президента от 25 април 2012 г., тогава всъщност се стигна до политически консенсус, което даде възможност да бъдат формулирани по този начин законопроектите, които разглеждаме днес, и Държавна агенция „Разузнаване“ да мине към изпълнителната власт и да бъде на пряко подчинение на министър-председателя. Знаете, че към настоящия момент Националната разузнавателна служба е от компетентността и е на подчинение на президента на страната. Предвид, че цялостната компетентност по организацията, координацията, аналитичността, която трябва да бъде направена, и да бъдат взети предвид всички потенциални рискове и заплахи в динамиката на сигурността, смятаме това за действително правилното решение – Държавна агенция „Разузнаване“ да мине към изпълнителната власт. По този начин ще можем да дадем истинската платформа, която ще бъде много по-полезна за реализиране на определените цели, които се възлагат на Държавна агенция „Разузнаване“. Смятам, че начинът, по който ще бъдат предоставени информации в равен обем – на председателя на парламента, на президента и на министър-председателя, означава, че ще има реципрочност, уважение и почитане на всички институции. Убеден съм, че това ще бъде ефективно за бъдещите планове за защита и за дейността, която ще има нашата национална сигурност и ще бъде изпълнявана от компетентните органи. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Искам да се съсредоточа върху Законопроекта, предложен от господин Цветан Цветанов и група народни представители. Още отсега да Ви предупредя, че дори да имате добри намерения, това ще бъде една мъртвородена агенция. Ще се аргументирам защо ние от „Атака“ смятаме така. Ако започнем да четем внимателно така предложения Законопроект, още в чл. 10, ал. 1 виждаме, че бъдещата Държавна агенция „Разузнаване“ ще използва специални разузнавателни средства и на територията на Република България. Това Ваше предложение надминава дори очакванията на Оруел в романа му „1984 година“, че Големият брат ще получи такава огромна власт, при положение че днес вече има две такива държавни агенции, използващи специални разузнавателни средства и подслушващи на територията на България. Такива са Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“. Питам: кому е нужна третата разузнавателна агенция, която ще използва специални разузнавателни средства?! Това ще доведе до пълен и тотален контрол – в 6-милионна България да се използват три агенции, които да подслушват. Не знам има ли подобен аналог в цяла Европа?! По-нататък в чл. 11, т. 1 четем, че: „Агенцията предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание, президента на Републиката, министър-председателя и министрите“. В тази връзка питам: защо преценихте само на част? Защо да не предоставя примерно информация и на заместник-председателите на Народното събрание, на вицепрезидента на Република България? Как точно избрахте именно тези длъжности? Преминавам по-нататък. В чл. 18, ал. 2 се вижда нещо изключително притеснително, което ще задълбочи – да използвам една грозна дума – шуробаджанащината в родните служби. От целия Законопроект стана ясно, аз поне никъде не видях, ако бъркам, моля, поправете ме, да има конкурсно начало при назначаването на служители в бъдещата Агенция. В чл. 18, т. 2 се казва: „Подборът на служителите от председателя не подлежи на обжалване“. Как така – „не подлежи на обжалване“?! Без конкурс назначаваме някой и никой не може да обжалва? Ако видите Закона за държавния служител, ще видите, че при всяко конкурсно начало кандидатите за дадената длъжност имат право да обжалват своето неназначение. Вие какво искате – да създадем поредна служба с хора първа категория труд и вътре да назначаваме лелите, чичовците, приятелите и познатите на този и онзи?! По подобен начин, както и досега се действаше, тези служби няма да имат експертния потенциал и капацитет от подготвени да работят хора. Как така ще назначаваме хора без конкурс?! Вземете за пример Вашите евроатлантически партньори – например разузнавателните служби във Великобритания. Навсякъде там има конкурси за назначаване на длъжност. Вземете разузнавателните служби отвъд Атлантика – в САЩ, в ЦРУ и Дифенс интелиджънс ейджънси, и във всички други разузнавателни агенции назначаването там се извършва отново след конкурс! (Шум и реплики.) В руската също се извършва след конкурс, навсякъде се извършва чрез конкурс, само Вие в България предлагате да е без конкурс, за да можете да назначавате близките и приятелите си и по този начин да обсебвате службите за сигурност. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Точно така е! След това: в чл. 46 четем, че: „Проучването и подборът на кандидатите се определя с акт на председателя.” Добре! В чл. 28, т. 1 четем: „В Агенцията могат да се обработват лични данни, като не се изисква съгласието и не се информира физическото лице“. Извинявайте, Вие демократична разузнавателна служба ли искате да създаваме, или да направим някакъв модерен аналог на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи)?! Вие какво?! По този начин представяте пред цялото общество идеята Ви Агенцията да има законовото право да обработва личните данни на 6 или 7 милиона българи, без да изисква тяхното съгласие, дори без да ги информира за това?! Какво е това?!

Нали е Агенция за разузнаване?

След това – в чл. 72: „Трудът на държавните служители се счита за първа категория труд.“ Да, добре, но искам да Ви попитам нещо предвид бъдещия бюджет на тази Агенция. Господин Цветанов, на всички ни е ясно, че средствата няма да са достатъчни за изпълнение на мисии зад граница и основната функция на тази Държавна агенция „Разузнаване“ ще бъде информационно-аналитична. Тогава задавам следния въпрос: човек, който седи пред компютъра и чете вестници, по този начин създава своите информационно-аналитични доклади, както се случва и досега поради липсата на пари, за съжаление, защо този човек трябва да бъде първа категория труд? С какво се застрашава неговата сигурност, неговият живот, неговото здраве от седенето пред компютъра?! После на тези хора ще трябва да се изплащат огромни обезщетения. Най-важното, което мен ме притеснява, е, че никъде в бъдещата структура на Държавна агенция „Разузнаване”, ние не виждаме звено за така нареченото „научно-техническо разузнаване”. Защо няма научно-техническо разузнаване? Отказваме ли се от него? Явно вече нашите партньори, тоест господари, са решили, че България никога повече няма да бъде индустриална държава и по тази причина ние нямаме нужда от научно-техническо разузнаване, единствено молове, хотели, проститутки – с извинение, и охранители. (Оживление.) Това трябва да е България, така ли? Защо се отказвате от тезата и от идеята да има научно-техническо разузнаване? Вие го кажете. Всяка една държава – членка на Европейския съюз и на НАТО, има подобно научно-техническо разузнаване. Защо се отказвате от това? Искам да Ви кажа, че на този етап ние няма как да подкрепим така предложения от Вас Законопроект и наистина апелирам да се направят нужните промени, защото създаваме едно мъртвородено разузнаване. Пак Ви казвам: липсата на конкурси. Виждаме изискванията към председателя на Агенцията са, че трябва да бъде магистър. Добре де, но магистър по какво? По аграрна икономика, по какво? Нека да опишем: да бъде магистър по национална сигурност или по нещо друго. Защото в противен случай се получава това, което наблюдаваме и в днешното управление: министър на вътрешните работи – социолог, министър на отбраната – земеделец правист, нямам нищо против, министър на икономиката – правист. Виждаме новия шеф на Военното разузнаване, нямам нищо против човека, но той по образование е металург. Съжалявам много, но металург да ми ръководи Военното разузнаване е повече от странно. Така че, когато избирате този председател, нека да напишем „магистър”, но магистър по какво, защото утре може да назначите някой, който е магистър по професионална китара от Нов български университет. След това искам да попитам и нещо друго – защо ние трябва да го предлагаме, а президентът трябвало да го одобри. Добре, президентът ще го одобри, ама не можем ли да направим един конкурс на хората от самата структура, на тези хора, които са работили там 15-20 години, които знаят за какво става въпрос. Да се направи един конкурс и най-качественият от тези хора, който е най-качествен, с най-много знания, той да я оглави? Защо политически трябва да се взима решението кой да бъде председател на Държавна агенция „Разузнаване”? Нека да е вътрешен човек от системата, който знае за какво става въпрос. Не, Вие искате да предложите политическо лице, което да Ви изпълнява политическите поръчки, абсолютна шуробаджанащина, да си назначавате Ваши кадри, които прецените и по този начин да обсебите службите за сигурност. Няма как да подкрепим такова нещо. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за Държавна агенция „Разузнаване”, внесен от група народни представители от ГЕРБ, до голяма степен отговаря на нуждите и потребностите на цивилното разузнаване. Това в новата история е и първият самостоятелен Закон за разузнаването, тъй като знаем, че досега дейността се регламентираше от Закона за отбраната и въоръжените сили. Тази Агенция е на подчинение на Министерския съвет, независимо че днес вносителите са други – група депутати, а не принципалът Министерски съвет. В Законопроекта е регламентирано, че служителите на Агенцията се девоенизират, службата ще се изпълнява от цивилни лица, работещи едни по служебни правоотношения като държавни служители, а други по трудови правоотношения. Достатъчно ясно е определен и обхватът на работа по събиране на разузнавателната информация и провеждането на разузнавателни операции. На Държавна агенция „Разузнаване” не се възлагат и тя няма да изпълнява, не трябва да изпълнява задачи от вътрешнополитически характер. Достатъчно ясно е посочено и сътрудничеството с разузнавателните общности на други страни, както и структурите на НАТО и Европейския съюз – при запазване на необходимата самостоятелност на службата, а именно чрез обмен на информация, формиране на позиции и подпомагане на вземането на решения от ръководните органи. Законопроектът въвежда и нова фигура в българското разузнаване – инспектора. До известна степен това е спорна длъжност. Инспекторът е подчинен на председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, а се назначава от министър-председателя. Инспекторът може да докладва, дори директно на премиера по определени действия на председателя на Агенцията. Това наистина води не само до спорни взаимоотношения, до създаване на напрежение между него и председателя на Агенцията, но може да доведе и до дуализъм в действията и, да го кажем на обикновен език, до някаква степен на интригантство. Подобна структура има в Централното разузнавателно управление и вероятно тя е заимодействана оттам, но в САЩ инспекторът се назначава от президента на Съединените щати, подчинен е пряко на него и се отчита на президента на Съединените щати. Има различие, макар че се движат в пакет, и с другата разузнавателна служба – „Военната информация”. Но в ДАР – Държавната агенция по разузнаване, председателят и заместниците изпълняват своите функции до новите предложения на премиера, а при служба „Военна информация” се въвежда понятието заварено предложение. Затова ще говорим по следващия законопроект. В заключение мога да кажа, че ние от „БСП лява България” ще подкрепим внесения Законопроект от групата народни представители от ГЕРБ.

Госпожо Председател, колеги! Аз ще се спра само на Законопроекта на господин Цветан Цветанов, тъй като смятам, че той заслужава нашето внимание. Смятам, че в този Законопроект има един много важен член – чл. 5, който гласи, че на Държавна агенция „Разузнаване” не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер, но в следващите членове става точно обратното. Първо, искам да поясня, че невъзлагане на задачи от вътрешнополитически характер означава, че Националната разузнавателна служба, а сега вече наречена Държавна агенция „Разузнаване” няма право да работи на територията на Република България и няма право да работи по и срещу български граждани, което не изключва възможността да работи с български граждани. По този повод само ще отбележа, че съществуването на териториални звена на Националната разузнавателна служба в цялата страна, най-вече в Югозападна България и в Северна България, в известна степен противоречи на писани и неписани правила, тъй като ДС преди 10 ноември е лоша, когато има териториални звена на територията на Народна република България, но сега териториални звена на НРС, които слушат, подслушват и следят български граждани, е законно. Но затова ще се спра малко по-късно в оставащите минути до края на моето изказване. Според мен чл. 5 е основополагащ и наистина е много добър, но отиваме на чл. 10, който гласи, че изпълнението на дейността на Агенцията се осигурява чрез – чуйте внимателно ал. 1 – „Използване на специални разузнавателни средства на територията на Република България при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.” Този текст настоявам и ще го оформя като предложение между първо и второ четене, трябва да падне, тъй като, първо, този текст на чл. 10, ал. 1, противоречи на чл. 5 от този Закон. Да повторя още веднъж какво гласи чл. 5: „На Държавна агенция „Разузнаване” не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер”. Аз смятам, че чл.10, ал. 1 съвсем не е безобиден текст, случайно попаднал в този Проект за закон, а е узаконяване на нещо незаконно – работата на територията на Република България и работата по български и срещу български граждани от страна на българското външнополитическо разузнаване. Същото така в чл. 10, ал. 3 е скандална. Тя гласи: „Привличане към сътрудничество на лица при условията и по ред, определени от председателя на Агенцията.” Аз предлагам и ще предложа към алинеята да се прибави „сътрудничество на лица – чужди граждани при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията”, защото в противен случай се узаконява възможността на Националната разузнавателна служба да работи на българска територия срещу български граждани по български граждани, нарушавайки чл. 5 на този Закон. Член 11 – донякъде ще се повторя с предишното мое изказване по вече приетия на първо четене Законопроект, гласи, че Агенцията предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание, президента на Републиката, министър-председателя, министрите и така нататък. И, както добре се изказа преди мен говорещият от партия „Атака”, на какво основание сте сложили тези три институции, а сте забравили много други? Аз смятам, че като се казва „председателя на Народното събрание”, тук трябва да се добави „и председателя на Комисията по отбрана и национална сигурност”, а защо не, ще предложа това – и представители на всички парламентарни групи в Народното събрание. Отиваме обаче в чл. 28, който е още по-скандален. Член 28 гласи: „В Агенцията могат да се обработват лични данни. При обработването на лични данни не се иска съгласието и не се информира физическото лице”. Аз смятам, че тук трябва да се добави: „не се иска съгласието и не се информира физическото лице” добавям: „– чужд гражданин”, за да сме сигурни, че Държавна агенция „Разузнаване” ще работи само в чужбина, не на територията на България и само по и срещу, и с чужди граждани. Обаче чл. 62 и чл. 63, според мен, са най-скандалните. Всъщност, имам чувството, че чета един законопроект отпреди три – четири години, когато същото беше предложено от партия ГЕРБ, но поради стечение на обстоятелствата не можа да мине в парламента. Цитирам чл. 62: „При изпълнение на служебните си задължения държавните служители на Агенцията имат право да носят оръжие при условие и ред, определени с акт на председателя”. И отиваме при чл. 63, който гласи и член, който по същество вменява полицейски и жандармерийски функции на българското външно разузнаване и превръща нашите разузнавачи в чужбина в жандармеристи и полицаи. Чуйте какви функции им възлага и ако някой от Вас гласува този текст наистина или не е чел закона или се ръководи от други помисли. Член 63 гласи, че при изпълнение на служебните си задължения държавните служители на разузнаването могат да използват физическа сила и помощните средства знаете ли кои са – чл. 63, ал. 2: помощните средства са белезници, каучукови, пластмасови, щурмови електрошокови палки. Смятате ли, че един офицер от външното разузнаване на България може да се занимава с подобни жандармерийски и полицейски функции? И не смятате ли, аз ще го предложа, този текст императивно трябва да отпадне, ако искаме да имаме разузнавателна служба, а не полицейска и жандармерийска. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждайки темата за националната сигурност трябва да имаме предвид, че изготвянето и внасянето на пакет от законопроекти след повече от 25 години след демократичните промени за първи път ще има цялостно законово уреждане на устройството и функционирането на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Съвета за сигурност към Министерския съвет. Съвсем естествено е, че при приемането на законопроектите чисто хронологично първи по ред, както ние всъщност направихме днес, трябваше да бъде приет Законът за управлението и функционирането на системата за национална сигурност най-малкото за това, защото в останалите проекти има позоваване на текстове от него. Фундаменталната причина за това е, че има достатъчна доза резонност да се презюмира, че посредством Закона ние ще имаме възможност да повишим ефективността на спряганите три служби и че ще се обезпечи необходимата координация помежду им. Говорейки за координация и въвеждане на повече ред в управлението на службите трябва да изведем няколко коментара по повод на Законопроекта на господин Атанасов. На първо място споделям мнението, че в някои държави от Европейския съюз, каквато е Германия, за която и той спомена днес в зала, са създадени унифицирани механизми за управление на разузнаването. На второ място, въпреки този факт обаче, ситуацията в България е коренно различна. Трето, при всички положения идеята не е никак лоша, но определено не може да се дефинира дали сега е най-подходящият момент за сливането на двете разузнавателни служби, поради следните съображения: в процеса по сливането на двете служби ще бъдат засегнати структури и то за твърде дълъг период от време, може би година – година и половина, защо не и две, в който период по презумпция може да се допусне, че ще се загуби ефективност в разузнаването ни като цяло, а това не би следвало да можем да си го позволим. На второ място смятам, че няма подготвени анализи за очакваните резултати, ако ние днес приемем един такъв акт. На трето място, според мен липсват базови предписания в Закона как ще се формира субординацията в управлението на нова служба по разузнаване. На четвърто място, неминуемо ще се създаде напрежение между служещите в разузнавателните служби. С оглед на това ще попаднат под ударите на конкуренцията, при това – подчертано нелоялна в определени обстоятелства. И на пето място, в крайна сметка при приемането на един такъв акт не става ясно с оглед на това, че ние днес разглеждаме два сходни законопроекта, на кого ще се отчита новосформираната служба – президент, министър-председател, Министерски съвет и прочие. В заключение, колеги, отново подчертавам, че в идеята има определена доза конструктивизъм. Визирам идеята на господин Атанасов, но подчертано твърдя в настоящия момент, че не сега е моментът за подобна кардинална промяна в българските служби. Казвам го, защото решенията, които ще произтекат от днешния пленарен ден би следвало да внесат допълнителна доза оптимизъм, прозрачност и стабилност в службите. Смятам, че ситуацията е затруднена в момента и поради един друг факт от вчера – назначаването от министъра на отбраната на господин Йордан Бакалов за нов шеф на Военното разузнаване. Впоследствие от този акт се открояват няколко въпроси в разузнавателните служби и в българската общественост, а именно: кое налага тази неотложност при вземането на едно такова решение в навечерието, колеги, на приемането на пакет от законопроекти, касаещи именно националната сигурност? Смятам, че сме в една много деликатна и специфична ситуация. Една такава кардинална промяна в разузнавателните служби би донесла по-скоро стрес и напрежение, отколкото до балансиране на самите служби. А що се касае до Законопроекта на ГЕРБ, ние в това отношение с ген. Михов и колегите от парламентарната група ще изразим нашата подкрепа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ние от Патриотичния фронт изразяваме радост, че след 25-годишно управление на системните партии най-вече, най-после българският парламент ще вземе решения важни за системата на националната сигурност и се радваме, че с приемането на тези закони системата ще получи своята законодателна основа. На следващо място ние изразяваме своите резерви към идеята, представена в Законопроекта на нашите колеги от Реформаторския блок, за сливането на двете основни разузнавателни служби – Държавна агенция „Разузнаване” и „Военна информация”. Нашите аргументи за това са свързани със спецификата и историята на българското военно разузнаване. Без да влизаме в подробности на историята, трябва да кажем, че то има 110-годишна история, като е доказало своята ефективност и днес оценките на нашите партньори от НАТО продължават и верифицират тази историческа истина. На следващо място, ние смятаме, че включването на Служба „Военна информация” в обща агенция ще създаде сериозни проблеми, които ще доведат до разкъсване между стратегическото военно разузнаване и оперативното разузнаване, което днес се развива в обща система, като започнем от подготовката на кадрите до своето върховно ръководство. На следващо място, ние отчитаме, че в Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, по-късно ще стане дума и в Закона за военна информация, са предвидени определени разпоредби, които трябва да защитят тези институции от, можем да го кажем, политически натиск, свързан с тежки последици за самите институции, за сътрудниците и агентурния апарат на тези институции. Ние си запазваме правото в периода между първо и второ четене да внесем добавки, които да гарантират, че тези две институции, тези две разузнавания ще бъдат защитени от политическа намеса, която твърде неуместно в определени случаи беше реализирана със Закона за досиетата и дейността на Комисията. Настояваме за увеличаване на срока за разкриване на информацията за дейността на тези две институции и на техните сътрудници. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Нямах намерение да се изказвам, тъй като мисля, че днес е един хубав ден за българската демокрация – наистина след 25 години, в които службите работеха без закон и по един указ от 1990 г., най-накрая да се въведе някаква регламентация, но просто някои от изказванията ме накараха да взема отношение. Мисля, че трябва да уважаваме труда на българския разузнавач, защото той е строго специфичен, изисква огромни усилия, огромна подготовка и той е принуден да го върши в една финансово немного силна страна. Затова трябва да отдаваме почит към труда им. Второ, по прословутия спор между чл. 5, че външното разузнаване в Държавната агенция за разузнаване не се използва за вътрешнополитически цели, ако попитате директора, или на закрито заседание той ще Ви обясни, че използването на специални разузнавателни средства и на територията на България също може да бъде част от външното разузнаване, защото на територията на България съществуват екстериториални единици – много е близко до акъла. Смятам да не занимавам повече аудиторията, да не губим повече времето. Наистина е хубаво, че след 25 години най-накрая службите ще работят по закон. Надявам се това да даде ново начало за тях, ново начало на държавност в тях и в тази напрегната обстановка, която ни заобикаля вече от Изток, Юг, че и от Запад, те да изпълнят своя дълг към държавата и към нашата нация. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, както стана ясно от изказването на господин Дъбов, БСП лява България ще подкрепи Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване” не само защото дейността на българското цивилно външно разузнаване трябва да намери най-сетне своята самостоятелна законова рамка, но и поради обстоятелството, че за разлика от Законопроекта за Националната служба за охрана, внесен от управляващите, този Законопроект предлага реални и истински промени в действащата уредба на Националната разузнавателна служба, като може би най-видими от тях са девоенизацията и категорично определената й подчиненост на правителството. Именно с оглед на последното обаче не може да не отбележим предвиденото в Законопроекта правомощие на президента да поставя задачи на Агенцията след съгласуване с Министерския съвет. В качеството си на какъв президентът би могъл да прави това?! Да, по Конституция той е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и възглавява Консултативния съвет за националната сигурност според чл. 100 от Конституцията на Република България, и толкова. Струва ни се, че с предвиждането на подобно правомощие на президента се надхвърля конституционната роля на президента в сектор „Сигурност” и установеният баланс между президент и правителство. И като става дума за баланс, въпроси поражда и предлаганата със Законопроекта фигура на инспектора в Разузнавателната агенция, който се назначава от премиера по предложение на нейния председател. Дейността му е определена в доста широки граници – от осъществяването на контролни функции при провеждане на държавната политика в Агенцията, през предотвратяване и разкриване на закононарушения, до повишаване качеството и ефективността на изпълнението на възложените на Службата функции и дейности. Инспекторът обаче, за разлика от председателя на Агенцията, не е с мандат, а съгласно Законопроекта, когато му бъде разпоредено да не започва или да прекрати проверка, той докладва за това на министър-председателя. Да, но нали именно премиерът съгласно чл. 13, т. 1 от Законопроекта поставя задачи на Агенцията? Какво точно ще контролира в тази връзка инспекторът? Не се ли размива по този начин отговорността на министър-председателя за работата на Агенцията? А отговорността на председателя на самата Агенция? И ако тази фигура е добър инструмент за подобни отношения, защо да не я възпроизведем и в другите служби за сигурност, като Държавната агенция за национална сигурност и Държавната агенция „Технически операции” например? Ние не поставяме под съмнение факта, че Държавната агенция „Разузнаване” следва да е подчинена на Министерския съвет, или с други думи на министър-председателя – факт, който е налице и е относим и към другите две служби за сигурност ДАНС и ДАТО. То е в съгласие и с конституционно вменената отговорност на върховния изпълнителен орган в държавата да осигурява обществения ред и националната сигурност. И точно затова подобна концентрация на правомощия в тази толкова чувствителна област на обществените отношения предполага възможно най-ясен и адекватен механизъм за контрол не само върху службите, но и върху непосредствения им ръководител. Това е необходимо, за да се ограничи до минимум рискът от злоупотреба с такава власт върху тях – риск, който винаги е съществувал, и както показват близките управленски практики от миналото – особено при управлението на Граждани за европейско развитие на България. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз ще взема отношение по Законопроекта, който е внесен от господин Атанасов, и идеята за обединяване на двете разузнавателни служби – Военно разузнаване и Националната разузнавателна служба в едно. Мотивите за обединяване на Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация” на Министерството на отбраната в Държавна агенция за разузнаване, както ги чухме и от вносителя, съдържат неверни, бих казал, тенденциозни твърдения, които издават умишлен стремеж за обосноваване на предложение в условия на недостатъчност на аргументите, и ще се опитам да аргументирам това. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Пак влизаме в диалог. Тук ме провокират, госпожо Председател, но няма значение.

Ще обясня още един път – когато няма аргументи, има стремеж за тенденциозно обосноваване. Това исках да кажа – малко по-сложно, дано този път да сте ме разбрали. Позоваването на практиката на други страни като САЩ и Германия, което също чухме от вносителя, освен с неподходящия подбор, е и невярно. Неподходящият подбор го чухме преди малко – защо точно България и Германия не трябва да се сравняват. А защо не е вярно – сега ще Ви обясня. В Германската федерална разузнавателна служба има отдел и заместник-началник по военните въпроси, обаче военното разузнаване в Министерството на отбраната обхваща и стратегическото разузнаване, а не само оперативното и тактическото, касаещо пряко войските. Тоест там също имаме такава служба. Няма да споменавам Съединените американски щати, където освен Агенция по военно разузнаване има и разузнаване на отделните видове въоръжени сили, които нямат нищо общо с цивилното разузнаване. Ако се сравняваме със страни като Австрия, Дания, Швеция и Полша, пък и други, ще видим, че военното стратегическо разузнаване, тоест работещо само в чужбина, функционира отделно и е в структурата на Министерството на отбраната. В Дания има освен всичко друго – както Армейска разузнавателна служба, водеща външно военно разузнаване, така и Контраразузнавателна служба, която съответстваше на нашето бившо ВКР. Дания има също отделна разузнавателна служба. Разбира се, има и случаи на обединяване, но те имат доста спорен професионален характер. Това са в Испания – прословутата с недобра слава СИСНИ, което беше към цивилното разузнаване в Испания. Само като упорито защитавано невежество може да се нарече предложението за обединяване, защитавано от хора, които нито имат понятие от материята, нито могат да се наричат генерали или експерти. Явно искат да унищожат военното разузнаване, без да се интересуват от това, че то е най-високо оценявано в НАТО. Елементарното е непонятно само за някои представители на Реформаторския блок, министъра на отбраната, парламентарния му секретар и някои съветници. Как ще обезглавиш едно тяло, състоящо се от стратегическо, оперативно и тактическо военно разузнаване, обслужващо преди всичко армията, и ще пренесеш главата му в друга служба? Как цивилна служба ще поставя специфични задачи на военното разузнаване, когато не познава дори нуждите на армията? Как пък защитниците на тази идея не прочетоха поне една или две книги на тази тема, за да се пообразоват малко преди да правят такива предложения?! Нашите защитници на идеята за обединяване на външнополитическо и военно-стратегическо разузнаване не си дават сметка, че това нарушава един друг основен принцип в разузнавателната дейност. В разузнаването информациите задължително се засичат от няколко източника и се проверяват. Оценяването на тази информация само от един ръководител, например ако имаме такъв, и приемем да имаме една единна агенция по разузнаването, и представянето на президента, председателя на парламента и министър-председателя, може да има фатални последици в някои случаи, господа реформатори! Това най-добре го знаете Вие, защото именно Иван Костов, който в качеството си на премиер възложи доклад на Военното разузнаване и го направи, защото беше неудовлетворен от доклада на Националната разузнавателна служба. Именно благодарение на това, че имаше още една служба, бяха взети верни решения във външната политика на България в този момент. Ако беше една служба, интересно какво щеше да се случи! Доводът за дублиране на дейности не е основателен, защото военното разузнаване има своята специфика и като предмет на дейност, и като подготвеност и специализация на кадрите, и като анализ на информацията. Новите нетрадиционни заплахи доведоха до известно дублиране, но така е решило държавното ръководство, поставяйки задачи на службите по най-актуалните, спешни и важни въпроси, касаещи сигурността на държавата, за да могат те да бъдат разгледани от различни аспекти. Действително дублиране ще се получи, ако бъде приет този Закон. Сега ще Ви обясня защо. Защото в Министерството на отбраната неизбежно трябва да остане оперативното и тактическо военно разузнаване. Няма как то да мине към цивилното. Няма кой да го управлява. Опитът от механичното сформиране на ДАНС, мисля достатъчно видяхме, че е натоварен с отрицателни негативи. От съответния раздел в Бялата книга на Отбраната виждаме, че на Военна полиция са вменени функции, които по-рано бяха функции на Военното контраразузнаване. Ето, това е дублиране. Сигурно точно това ще се получи при създаването на един надар, ако приемем, че стратегическото разузнаване отиде там, и запазване на оперативното разузнаване в Министерството на отбраната. Поради тези причини, изхождайки от чисто професионални и никакви политически мотиви, аз няма да подкрепя този Законопроект на първо четене. Призовавам всички колеги депутати да се въздържат от такова приемане. Благодаря.

Аз няма да повтарям квалификациите. Не исках да идеологизираме тази важна тема, но ще си позволя да кажа нещо, което няма да се хареса на лявата част от залата. Господин Ерменков, Вие може би продължавате да изпълнявате задачите на онези структури, на които сте служили и преди 1989 г.? Обстоятелството, че един сътрудник на РУМНО атакува този Законопроект, означава, че сме на прав път. Дали на Вас Ви харесва, дали признавате или не признавате...

Ще кажа и това, за което съм излязъл. Аз съм генерал от българските служби след 1989 г., а Вие сте били редови сътрудник на РУМНО. Благодаря.

Колеги, още веднъж искам да обясня, че не става въпрос нито за лични нападки, нито за политически разногласия. Става въпрос за професионализъм. Мисля, че в двете изказвания можете сами да направите разликата – кое беше в професионален план и кое беше в личностен план като изказване. Това е! Нищо повече не искам да кажа! Вие сами си правете оценката кой се грижи за държавата, дали е работил навремето за тази държава и не си е променял позициите, или е бил, как да го нарека – клатещ се между правоохранителни и наказателни органи в социализма и критикарства днес. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ДПС, както и в предходното си изказване обявих, ще подкрепи предложените проекти на Цветан Цветанов и група народни представители, защото считаме, че това е начинът, по който най-накрая в нашата родина могат да се регламентират управлението и функционалните взаимоотношения между различните служби. Този Законопроект е част от тях. Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения Законопроект от народния представител Атанас Атанасов и група народни представители със следните аргументи. Не споделяме вижданията, в които си противоречат вносителите, че служба „Военна информация” или „Военно разузнаване” ще се обособят с цивилното разузнаване като самостоятелни подструктури на Държавната агенция „Разузнаване”, която се предвижда да се състави. Какъв е смисълът това да се прави, като се има предвид, че те и в момента са структурирани самостоятелно, след като ще си запазят и автономията впоследствие? За мен е доста странен аргументът, да чуя Атанас Атанасов, че основен аргумент е да се спестят бюджетни средства. Много добре знаете, че когато става въпрос за национална сигурност, за сигурността на гражданите, това е маловажен факт и не би трябвало да се ръководим от чисто популистки изказвания, водене на политика, която да застраши както сигурността на държавата ни, така и на гражданите. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. В изказването си изрично подчертах, че може да бъдат икономисани бюджетни средства, но това не е най-важното в случая, защото, когато става въпрос за национална сигурност и за разузнаване, би следвало да се осигури финансово тази дейност. Искам обаче да Ви обърна внимание върху нещо, което явно не разбирате. Когато имаме две разузнавателни структури и те произвеждат свой продукт, тоест добиване на специфична информация, кой ще анализира тази информация, за да се вземе общо решение? Може би министър-председателят трябва да го превърнем в анализатор?! Нали разбирате, че основната цел на създаването на единна разузнавателна служба е тя да произвежда един общ продукт. Анализът да става вътре в структурата. В противен случай няма ниво, на което да се прави този анализ, тоест по една и съща тема се получава разнопосочна информация от двете структури и министър-председателят трябва сам да я анализира. Благодаря.

Колеги, съвсем кратка реплика към преждеговорившия. Много просто и много по-добре би било, ако двете разузнавателни служби обединяват усилията си за националната сигурност, а не се конкурират, както често сме ставали свидетели в миналото. Конкурирам може би не е най-точната дума, но гледам да бъда по-мек в изказа си. Тоест не две конкурентни служби взаимно да се наблюдават, а с общи усилия под шапката на една държавна, действително да насочат усилията си за това да се гарантира националната сигурност. Ето простото обяснение защо в много европейски държави наистина тези служби са обединени под обща шапка и тя координира техните усилия за националния интерес. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Атанасов, може би съм пропуснал тази част от Вашето изказване, но мястото, където се съгласуват политиките и се вземат решенията за политиките на изпълнителната власт е именно Министерския съвет. Доколкото и Вие сте запознат, в така предложените законопроекти и в предходния Законопроект, който гласувахме, се създава Съвет по сигурността. Именно там е мястото, където се вземат тези решения. Доколкото репликата на господин Славов – не съм съгласен и не вярвам, че нито един български офицер за сметка на своя колега под конкурентен предлог би подвел когото и да било български държавник или политик. Молбата ми е да вярваме повече в нашите офицери. Те заслужават и считам, че ще оправдаят това доверие.

Уважаема госпожо Председател, колеги! „ДОКЛАД на ККССПИСРСДДЗЕС по Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г. разгледа Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На заседанието присъстваха Николай Ненчев – министър на отбраната, Атанас Самандов – секретар по отбрана и сигурност към президента, Аню Ангелов и Георги Кръстев – съветници към политическия кабинет на министър-председателя, и полковник Светослав Даскалов – изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация”. В началото на заседанието от името на вносителите Цветан Цветанов изложи мотивите към Законопроекта, като акцентира върху правната регламентация на организацията, дейностите, задачите и функционирането на разузнаването във Въоръжените сили на Република България, както и регламентирането на сътрудничеството с военните разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз.” (Шум в залата.)

„Господин Цветанов се спря върху ръководството на Военното разузнаване, както от страна министъра на отбраната, така и на началника на отбраната за Българската армия, като специално подчерта факта, че на структурите за военно разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешнополитически характер. Същият изтъкна, че ръководството на Службата се осъществява от директор, който се назначава за срок от пет години с указ на президента по предложение на Министерския съвет и наблегна върху балансиращата роля на президента при определянето и назначаването на директора на службата. Подробно се спря върху регламентираната в Законопроекта координация и взаимодействие на Военното разузнаване с държавни органи и институции, а също така със структури на НАТО и Европейския съюз, като посочи, че на стратегическо ниво тя се осъществява от Служба „Военна информация”, а на оперативно и тактическо ниво при осъществяване на разузнавателната поддръжка на българските военни контингенти взаимодействието се осъществява от Съвместното командване на силите или от командирите на видовете въоръжени сили. В края на своето изложение господин Цветанов подчерта, че Законопроектът е продукт на политическите консултации в периода 2012 – 2013 г., на обсъждането в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента през 2013 г. и на обсъжданията в обществото и неправителствения сектор в този период, както и че всички предложения за изменение и допълнение на Проектозакона между първо и второ четене от 41-то Народно събрание са намерили място в него. Господин Михо Михов като съвносител на Законопроекта изрази подкрепа от името на своята парламентарна група, като се спря на неговата предистория от 41-то Народно събрание, мястото на българското военно разузнаване в международната разузнавателна общност, неговото ръководство, статут и задачи. Изтъкна, че като правило в повечето страни военното разузнаване се ръководи от военнослужещ с висше военно звание и това правило следва да намери място и в Проектозакона между двете четения, както и регламентиране на взаимодействието между военното разузнаване и другите специални служби при мисии и операции извън пределите на страната. Господин Кръстев посочи необходимостта от приемането на такъв закон и изрази подкрепа. Господин Ангелов накратко си спря на предисторията на Проектозакона, както и върху необходимостта от регламентиране на разузнавателната дейност на стратегическо, оперативно и тактическо ниво и осигуряването на информация за планирането на операциите и изрази подкрепа. Министър Ненчев изрази своята подкрепа на закона като посочи, че ще предложи някои поправки между двете четения. Господин Атанас Атанасов подчерта, че Реформаторският блок ще подкрепи Проектозакона на първо четене с цел законовото регламентира на дейността на военното разузнаване. Същевременно изтъкна необходимостта от създаването на единна разузнавателна служба в страната като се аргументира с променената геостратегическа обстановка и необходимостта от промяна в системата за управление на разузнаването. Господин Атанас Мерджанов от името на своята парламентарна група изрази подкрепа на Законопроекта. Господин Айхан Етем също, от името на парламентарната група изрази подкрепа на Законопроекта. Изпълняващият длъжността „Директор” на Служба „Военна информация” полк. Светослав Даскалов изтъкна участието на Службата в изготвянето на Проектозакона в периода 2011 – 2013 г. и използването на най-добрите практики в тази насока в НАТО с цел усъвършенстване на цялостната система на военното разузнаване. След приключване на дебатите при гласуването с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията одобри предлагания Законопроект за военното разузнаване. Въз основа на горното Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри и директори на специалните служби! „ДОКЛАД относно Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г., Комисията по отбрана обсъди на първо четене Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На заседанието присъстваха 19 народни представители. В него участваха министърът на отбраната Никола Ненчев, началникът на политическия кабинет Илия Налбантов, съветникът на министъра на отбраната Атанас Запрянов, парламентарният секретар Пламен Даракчиев, изпълняващият длъжността „Директор” на Служба „Военна информация” тогава Светослав Даскалов и съветникът на министър-председателя Аню Ангелов. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Пламен Манушев. Като съвносител, допълнение направи народният представител Михо Михов. Внесеният проект е подобрен вариант на Проектозакона за военното разузнаване, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г., приет на първо четене от Комисията по външна политика и отбрана към 41-то Народно събрание, проведено на 19 декември 2012 г. В Законопроекта се предлага правна регламентация на организацията, дейностите, задачите и функционирането на разузнаването във Въоръжените сили на Република България, както и на статута на неговите служители. Разписани са правомощията и отговорностите на органите за неговото управление. Регламентирано е сътрудничеството с военно разузнавателните органи на други държави и структури в НАТО и ЕС. Посочено e, че военното разузнаване участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и ЕС. Изрично е посочено, че на структурите за военно разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от такъв характер. В Проекта на закон за военното разузнаване подробно са регламентирани задачите, устройството и управлението на Служба „Военна информация”, която осъществява стратегическото военно разузнаване и подпомага структурите, осъществяващи оперативно и тактическо военно разузнаване. Разпоредбите, касаещи Служба „Военна информация”, са съобразени с нейното пряко подчинение спрямо министъра на отбраната. Регламентиран е редът за информиране на висшите органи на държавна власт и на други държавни институции. Посочени са основанията за ограничаване на достъп до информация в съответствие с необходимостта от нейната защита. В Законопроекта за военното разузнаване е регламентиран подробно статутът на служителите, които могат да бъдат военнослужещи, цивилни служители по служебни правоотношения и цивилни служители по трудови правоотношения. Направено е необходимото препращане към Закона за отбраната и Въоръжените сили, Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Създадена е необходимата законова основа за създаване на информационни фондове и за обработване на лични данни в интерес на националната сигурност съобразно компетенциите на Службата. Отразено е ограничението, че делата на чуждите граждани, които сътрудничат на Службата, не се предоставят на Комисията по досиетата, поради ограниченията от Закона. Финансовите и други средства за изпълнението на Закона ще се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната. Предлаганият Законопроект касае дейности от изключителна национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло – за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите на държавните институции в сферата на националната сигурност. В провелото се обсъждане на Законопроекта взеха участие народните представители Красимир Каракачанов, Янко Янков, Христо Гаджев, Ангел Найденов, Владимир Тошев, Петър Славов и представителите на Министерството на отбраната, които не представиха официално становище на Министерството по Законопроекта. След изслушването на мотивите и обсъждането се проведе гласуване, в което участваха 19 народни представители. С 18 гласа „за” и един „въздържал се”, Комисията по отбрана прие следното решение: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване, вх. № 553-03-44 от 1 април 2015 г. относно Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На свое заседание, проведено на 25 март 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители. На заседанието присъстваха: от Президентството на Република България: ген. Атанас Самандов – секретар по отбрана и сигурност, и госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси; от Министерския съвет: господин Аню Ангелов и господин Георги Кръстев – съветници в политическия кабинет; от Министерството на отбраната: господин Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра на отбраната, господин Светослав Даскалов – изпълняващ дейността директор на Служба „Военна информация” и господин Пламен Даракчиев – парламентарен секретар; от Държавна агенция „Национална сигурност”: господин Недялко Недялков – заместник-председател на ДАНС, и госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правна”; от Национална разузнавателна служба: ген.-майор Драгомир Димитров – директор на НРС, и господин Петър Темелков – главен юрисконсулт. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Цветан Цветанов. Със Законопроекта се регламентират организацията, дейностите, задачите и функционирането на военното разузнаване, както и статутът на служителите, които го осъществяват. Изведени са принципите, въз основа на които се осъществява военното разузнаване. Господин Цветанов акцентира върху спецификата в работата на военното разузнаване, която налага приемането на отделен закон за него. По този начин могат да бъдат отчетени и ангажиментите, които армията е поела към партньорските служби и съответните мисии. В Законопроекта изрично е посочено, че на военното разузнаване не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че то не събира, не обработва, не анализира и не съхранява информация от вътрешнополитически характер. Регламентирана е координацията и взаимодействието на военното разузнаване с държавни органи и институции, както и със структури на НАТО и Европейския съюз. Законопроектът предвижда военното разузнаване да се организира в единен централизиран процес и да се осъществява на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. Стратегическото разузнаване се организира и осъществява от Служба „Военна информация”. На оперативно ниво разузнаването се ръководи от командващия на Съвместното командване на силите или от командирите на видовете въоръжени сили, а на тактическо ниво – от командирите (началниците) на военните формирования. С приемането на предложения Законопроект се цели осигуряване на възможност за повишаване на ефективността в дейността на военното разузнаване. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Димитър Делчев, Петър Славов, Данаил Кирилов, Димитър Лазаров и Явор Хайтов. Като поставиха въпроса относно финансовата обезпеченост и отбелязаха възможността от прецизиране на уредбата по някои въпроси, като финансовия контрол върху службите за разузнаване и правомощията на службите, те се обединиха около необходимостта от приемане на правна уредба за разузнавателната дейност. След проведено гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. Председател на Комисията по правни въпроси: Данаил Кирилов.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На свое заседание, проведено на 1 април 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На заседанието присъстваха представители от Министерския съвет: Георги Кръстев и генерал Аню Ангелов – съветници на министър-председателя; от Министерството на отбраната: Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра, и генерал Атанас Запрянов – съветник на министъра, и полковник Гетов от Служба „Военна информация”. Законопроектът бе представен от народния представител Цветан Цветанов. В изложението си народният представител отбеляза значението на внесения Законопроект и добави, че в началото на започналия дебат е имало становища и мнения да се обединят цивилното и военното разузнаване, но вследствие на експертни мнения се е взело решение да се запази разделението поради спецификите в нуждите на армията и тези на военното разузнаване, допринасящи за информационната обезпеченост на нашите евроатлантически партньори в мисиите в чужбина. Представителят на Министерския съвет Георги Кръстев изрази пълна подкрепа на внесения Законопроект като подчерта, че особено важно е да се използват възможностите, които предоставя приетият вече в парламентарните комисии Закон за устройството и функционирането на системата за защита на националната сигурност, защото той акцентира върху координацията, консултативния процес, дава възможност да се оформи и приложи един мрежови подход, по-голяма степен на сътрудничество както между службите в България, така и в международен план. Практическото му прилагане е наложително предвид сложната и противоречива международна обстановка. Аню Ангелов изтъкна, че военното разузнаване е единствената разузнавателна структура на страната, работила в законова среда до момента, и добави, че Законът за военното разузнаване трябва да се разглежда и като възможност за разузнавателно осигуряване на министъра на отбраната, който има преки задължения за осигуряване отбраната на страната Илия Налбантов от Министерството на отбраната изрази пълна подкрепа на внесения Законопроект като изтъкна, че такъв закон ще създаде онази рамка, която дава устойчивост за работата на разузнавателната общност в бъдеща законова рамка, която е изключително необходима във връзка с предизвикателствата пред страната в бъдеще време. В дебата взеха отношение народните представители: Атанас Мерджанов, който изрази подкрепа на внесения Законопроект; както и Атанас Атанасов, който изтъкна сериозни слабости на предлагания Законопроект, противоречия със Законопроекта за разузнаването и дублирането на задачите, като си запази правото да отбележи най-важните аргументи и несъгласия в пленарната зала. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам да удължим работното време до окончателното гласуване на точки трета и четвърта от дневния ред на Събранието.

Благодаря Ви, господин Председател. Кворум има, защото видях, че са гласували над 70 човека, но просто нямаше достатъчен брой гласове „за”, за да бъде прието решението.

Предлагам процедура за прегласуване, тъй като все още влизат колеги и поради тази причина може би се получи това разминаване, господин Председател. Ще Ви бъда благодарен, ако подложите на повторно гласуване процедурното предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя мотивите по Законопроекта, свързан със Закона за военно разузнаване и смятам, че той ще бъде част от действително цялостния комплексен подход, който прилагаме към сектора за сигурност през последните няколко месеца и със законодателните промени, които се правят в тази посока. Разбира се, това което имаше като първоначални нагласи от Консултативния съвет в 2012 г., от април месец, при президента на страната, имаше дебати за обединяване на военното и цивилното разузнаване. Оттогава тази тема беше доста дискутирана и тя отпадна като възможност да бъде приета в българския парламент. Разбира се, когато вече говорим за Закон за военно разузнаване, аз искам да изложа основните мотиви, които смятам, че са достатъчни, за да може действително на първо четене да бъде подкрепен Законопроектът и просто умолявам всички колеги, които биха направили съответните разумни предложения между първо и второ четене да бъдат взети предвид. За мен е изключително важно, че с гледаните закони днес ние действително ще запълним един правен вакуум, което беше споменато и от преждеговорившите при представянето и изказванията, които бяха направени за запълването на този правен вакуум. В Законопроекта се предлага правна регламентация за организацията, дейността, задачите и функционирането на разузнаването на Въоръжените сили на Република България, както и на статута на неговите служители. Регламентирано е сътрудничество с военните разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз. Изрично е посочено, че военното разузнаване участва в дейността на разузнавателната общност на НАТО и Европейския съюз. Изрично е посочено, че на структурите за военно разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешнополитически характер. Ръководството на службата се осъществява от директор, който се назначава за срок от пет години с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Директорът може да бъде военнослужещ или цивилно лице. Директорът на службата се подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат цивилни служители, които се назначават по реда на Кодекса на труда от директора на службата, след съгласуване с министъра на отбраната. В Законопроекта за военно разузнаване е регламентиран подробно статутът на служителите, които могат да бъдат военнослужещи, цивилни, служители по служебно правоотношение и цивилни служители по трудово правоотношение. Направено е необходимо препращане към Закона за отбраната и Въоръжените сили, Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Регламентирана е процедура за назначаване в служба „Военна информация”, която се осъществява самостоятелно. Сравнително подробно е регламентирана координацията и взаимодействието на „Военно разузнаване” с държавни органи и институции, а също така със структури на НАТО и Европейския съюз. Тя се осъществява от служба „Военна информация” на оперативно и тактическо ниво при осъществяване на разузнавателна поддръжка на българските военни контингенти. Взаимодействието се осъществява от съвместното командване на силите или командирите на видовете въоръжени сили. Тук искам специално да подчертая, че имаме изключително високо признание от нашите евроатлантически партньори в досега изпълняваните ангажименти, които е поемало военното разузнаване. И тук искам да благодаря на всички предишни министри на отбраната, които действително са запазвали винаги една приемственост в работата на „Военна информация”, но, разбира се, сега вече можем действително да обединим усилията си върху Законопроекта, който разглеждаме и който ще допринесе до оптимизиране на съответната дейност на „Военна информация”. В Законопроекта е отделено необходимото внимание на самостоятелното осигуряване на дейността на служба „Военна информация” с оглед защита на вътрешната сигурност и на информацията, създадена е необходимата законова основа за създаване на информационни фондове и за обработване на лични данни в интерес на националната сигурност, съобразено с компетенциите на службата. Предлаганият Законопроект касае дейности от изключително национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки и на Съюза като цяло за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите на държавните институции в сферата на националната сигурност. Предлагаме Законопроектът, ако бъде приет на първо и второ четене, разбира се, колкото по-скоро той влезе в сила, смятаме, че ще може действително да създадем по-добрите оптимални възможности за цялостния сектор за сигурност, в това число и за „Военна информация”. Единственото, което бих могъл да добавя относно създаването и Закона за военното разузнаване е, че действително ще можем да запазим тази самостоятелност на военното разузнаване, които сами разбирате – хора, които са се занимавали и са имали възможност да се информират от съответните комисии, които имат съответни компетентности по парламентарния контрол, знаят какви са спецификите и колко е важно тази специфична дейност да бъде запазена и съхранена и да бъде в помощ в цялостната, обща колективна сигурност на НАТО и, разбира се, да бъде част от сигурността, която е за нашия регион и за страната ни като цяло. Благодаря. Надявам се, че действително ще имаме смислен дебат, който ще бъде обогатен и със съответните предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа директори и председатели на агенциите и на службите! Аз съм удовлетворен от Законопроекта за военното разузнаване и смятам, че с него ще разполагаме с една добра нормативна основа. Основно достойнство на Законопроекта е ясното регламентиране и структурирането на разузнавателната дейност на трите нива – стратегическо, оперативно и тактическо ниво. И още – изваждането от сивата зона, ако ми позволите да се изразя по този начин – метафорично, сивата зона на нормативната уредба на служба „Военна информация” и очертаването на статута, включително назначаването, подготовката, кадровото развитие и изпълнението на службата от служителите от Военното разузнаване. Друг е въпросът, в сянка някак си остава регламентирането за служителите на целия този кръг от въпроси от разузнавателните структури в Българската армия, тоест в органите за управление и съответно във военните формирования към видовете въоръжени сили. И трябва да бъде ясно дали те споделят общия служител, общия статут на служителите от Българската армия по Закона за отбраната и въоръжените сили и съответно дали имат някакви специфични черти по Закона за военното разузнаване, който регламентира като цяло дейността на служба „Военна информация” и на разузнаването в органите за управление и командване, съответно във военните формирования. Достойнство е и регламентирането на дейността на Служба „Военна информация”, включително сътрудничеството и съответно обмена на разузнавателната информация с партньорските служби, или съответно дейностите при съвместните операции. Определено имаше нужда от изчерпателни, разбира се, в допустимите граници текстове, включително и заради сигурността и съответно професионалната стабилност на военнослужещите, имащи отношение към дейността на Служба „Военна информация”, и на Военното разузнаване като цяло. Всъщност за достойнствата на Законопроекта повече едва ли е необходимо да се говори. Те доминират и това определя позицията и на Парламентарната група на БСП лява България да подкрепи предложения Законопроект. Трябва да подчертая, че в Законопроекта, който сега обсъждаме, са отчетени всички бележки от времето на предварителните обсъждания на пакета от законопроекти, отчетени са голяма част от бележките, които са в съвместните експертни работни групи, които работеха по тези законопроекти, както и са отчетени бележките на самата Служба „Военна информация” най-вече по отношение на архива, на кадровия състав съответно по отношение на чуждестранните граждани – сътрудници на военното разузнаване, и естествено отговорностите, които са свързани със служителите под прикритие или съответно на прикритие. Законопроектът впрочем е най-добрият отговор на съмненията за дублиране на функции, разпиляването на ресурси, или за, образно казано, нездравословна конкуренция между Военното разузнаване и Държавната агенция за разузнаване, или пък на резервите, изразени в пленарната зала включително и по отношение на предложението за сливане на двете военни служби. Всеки един, който внимателно прочете двата законопроекта, би разбрал защо не бива да се подкрепя предложението за сливане на двете разузнавателни служби, и аз не смятам да отделям повече време. Традициите не са лошо нещо и ако един от аргументите за запазване на самостоятелността на Служба „Военна информация”, респективно на Военното разузнаване, е дългогодишната българска традиция, не виждам нищо смущаващо в ползването на един подобен аргумент. Дублирането и оптимизирането на ресурсите могат и съответно трябва да бъдат избегнати през участието в разузнавателната общност. Колко са случаите на дублиране на информация или пък на работа по един и същи обект от двете служби? По преки мои впечатления аз лично за обекти не знам да има дублиране на дейността на службите. Що се отнася до информацията, тя е пренебрежимо малка, за да се ползва като аргумент за сливане на двете служби. Със Законопроекта за военното разузнаване ми се иска да отбележа, че се утвърждава една опция, която беше приета в Четиридесет и първото народно събрание по предложение на тогавашния министър на отбраната – длъжността директор на Служба „Военна информация” да се заема и от цивилно лице. Това беше опция, за да се избегне сблъсъкът тогава между министъра на отбраната и съответно президента Първанов на два пъти по отношение на предложението за директор на Службата. Аз съм удовлетворен от факта, ще подкрепя, разбира се, предложението в този случай да има възможност и военнослужещ с висше офицерско звание и цивилно лице да заемат тази длъжност, при водещата позиция, искам да подчертая, на военнослужещия с висше офицерско звание. Иска ми се обаче да използвам този текст и съответно този коментар, включително и в присъствието на новоназначения директор на Служба „Военна информация”, за да кажа, че новото назначение според мен противоречи поне на три пункта от обсъждания Законопроект. На какви изисквания – е едното противоречие, трябва да отговаря директорът на Служба „Военна информация”? Ако обърнете внимание, в първоначалните текстове беше пропуснат критерият за 10 години професионален стаж. В този Законопроект, който сега обсъждаме, го има този текст, и се питам: не е ли това причината, за да се избърза буквално с часове за назначаване на новия директор на Служба „Военна информация”? Или друго изискване – за спазване на политически неутралитет. Дами и господа народни представители, какъв политически неутралитет може да се спазва или да се търси в назначението при откровено политическо назначение?! Откровено политическо назначение! Аз познавам прекрасно новоназначения директор. Нямам съмнение в неговата ерудиция. Имах предложение за позициите, които той би могъл да заеме, но в никакъв случай не смятам, че е политически неутрално назначението по отношение на Служба „Военна информация”. И в този смисъл ще кажа, че това е прецедент по отношение на назначенията в Служба „Военна информация”. Аз не разбирам упорството, което беше проявено по отношение на назначението и на предложението, включително, разбира се, още веднъж ще подчертая, според мен откровено провокативното поведение на министъра на отбраната с това назначение. Искам да отбележа още нещо. Впечатлението, което се придобива, но което може да бъде изчистено, за изолиране на началника на отбраната от дейността и от продукта на Служба „Военна информация” според текстовете на предложения Законопроект. Да, практиката дава възможност на министъра по преценка да консултира определени задачи или съответно да предоставя анализи и информационни доклади на началника на отбраната, но това според мен трябва да бъде проява не на протоколна учтивост, а да бъде законово закрепена възможност. Подчертавам, че това може да бъде изчистено и в този смисъл не виждам други текстове, които да предизвикват резерви и съмнения. Ще повторя още веднъж – ние ще подкрепим предложения Законопроект.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Някак си щеше да бъде справедливо, когато преди време в тази зала е предложена и одобрена кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС, господин Найденов да беше направил това изказване. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Щеше да бъде силно и щеше да бъде обективно. Повечето хора в тази зала познаваме Йордан Бакалов. Той е сериозен професионалист и неговите професионални качества, мисля, че трудно могат да бъдат отречени от когото и да било. В този смисъл, когато слушам такива изказвания и виждам тяхната несправедливост, още повече че ако господин Бакалов бъде избран на този пост, съм убеден, че ще покаже същата безпристрастност както като министър на вътрешните работи. Там видяхте, че в неговата работа нямаше нюанси, нямаше никакви политически пристрастия, имаше просто професионализъм. Той в момента е деполитизиран, така е заявил, и при това положение в един експертен до момента разговор, господин Найденов, да вкарваме поредните политически пристрастия, предвид и целия негативен опит, който помним от кабинета Орешарски, ми се струва неподходящо и противоречащо на целия професионален тон, на който се водеше дебатът до момента. А иначе самият Закон и сега разрешава за шеф на тази организация да бъде избрано и цивилно лице. Неслучайно така е записано, така е било през всички години. Въпросът е той да бъде авторитетен, да бъде професионалист, да има необходимия опит, за да си изпълнява съвестно задълженията – за това става въпрос. Но аз имам чувството, че болката всъщност е другаде, че болката всъщност е отварянето, разкриването на досиетата на военното разузнаване. Имам чувството, че там Ви е болката и че заради това идват и емоциите от Вашето изказване. Нещо, което трябва да бъде направено и тази страница трябва да бъде затворена. Крайно време е когато говорим за прозрачност, за търсене на истината, този въпрос да бъде окончателно решен. Мисля, че той всъщност повече Ви притеснява. А защо Ви притеснява? Ще разберем.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Димитров, ако виждате нещо смущаващо в предложението за промяна в Закона и съответно в предложението за назначаване на господин Пеевски за председател на ДАНС, не виждам защо ползвате този аргумент по отношение на господин Бакалов. (Смях в залата.) Дали не изпитвате някакви смущения, предполагам? Мисля си, че тази аналогия беше абсолютно неуместна и неудачна. Всъщност политическият нюанс в иначе професионалния дебат по отношение на военното разузнаване го внесохте индиректно Вие, по-скоро Вашата политическа сила през назначението и упорството, която проявява излъченият от Вашата парламентарна група, съответно от Вашите политически сили, министър на отбраната. Аз неслучайно подчертавам: това е прецедент в структурата на военното разузнаване! Ако се обърнете назад в годините, ако погледнете и 25 години напред, винаги за ръководители на службите са се назначавали кадрови служители, нека да кажа – професионалисти по отношение на военното разузнаване, тъкмо поради желанието да не се допуска партизиране, политическо влияние в структурите на военното разузнаване, включително като цяло по отношение на Министерството на отбраната. Никой не си е позволявал в структури на пряко подчинение на министъра на отбраната такова политическо влияние, каквото се прави в момента като въздействие и като назначение в Министерството на отбраната. Никога! Що се отнася до аргументите за досиетата, те не присъстваха в моето изказване. Аз посочих според мен противоречията със Законопроекта, който обсъждаме и който се надявам да бъде приет. По каква логика, обяснете ми, отговаря сегашният директор на изискването за десет години професионален стаж в структурите от системата за националната сигурност или Въоръжените сили?! По коя логика?! По коя логика и какво точно ще се случи, след като бъде приет този Законопроект, след като съществува задължението по чл. 23 от Законопроекта – в едномесечен срок да бъде приведен, включително и за заварения директор, на изискванията, на които трябва да отговаря по този Закон?! Какво точно ще се случи?! Или ще въздействате върху коалиционните си партньори от ГЕРБ, както е обещал министърът на отбраната – да направите някои промени между първо и второ четене?! Те дали ще бъдат в посоката на по-доброто законодателство или прецизиране на текстовете по отношение дейността на службата, или ще бъдат по онези моменти, които Ви смущават от гледна точка на съответното назначение?!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложения Законопроект. Съображенията ни за това са следните. Нашата оценка – искам да се обърна към вносителите – е, че Законопроектът е добър. Може би ще се наложи някои предложения да се направят между първо и второ четене, но той е добър, защото: Първо, смятаме, че Служба „Военна информация” или Агенция „Военно разузнаване” задължително трябва да продължи да бъде автономна служба, на пряко разположение на министъра на отбраната, защото в съвременните условия, както бе казано – на динамика на заплахите, Министерството на отбраната като основен принципал на отбранителния сектор задължително започва да се трансформира по отношение на своите функции. Ролята на Въоръжените сили, на нашите военни подразделения, които придобиват различни цели в системата на НАТО, и способности, не са само отразяване на пряка военна заплаха. Много често Министерството на отбраната има нужда от „онлайн” разузнавателна информация. Тази информация е изключително важна за националната сигурност на страната. Вярно, от това, което съществуваше до момента, и това, което чух като аргументи от ген. Атанасов, които бяха изложени, тези аргументи имат основание. Често се получаваше дублиране на функции, които не са в интерес на националната сигурност, най-малко от страна на публичните разходи. Ние сме убедени, че в първия Закон, който приехме сега, Рамковия закон, със създаването на Съвета по сигурността тези проблеми ще бъдат изчистени и ще има ясно диференциране, координиране и субординиране на функциите и на военното разузнаване. Изключително важно е, че те вече имат самостоятелен Закон, по който ще работят. Законопроектът, който предстои да гласуваме, е добър и защото ясно се регламентират длъжностите – кой поставя задачите и кой осъществява контрола. Според мен ясно е дефиниран социалният статус на хората, които работят в системата – по Закона за отбраната, който се запазва, по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда. Има сериозен раздел и за социалния статус на близките и семействата на военнослужещите, които са в системата на военното разузнаване. Уважаеми колеги, това, което може би ще видим като предложения между първо и второ четене, е за по-добрата система на вътрешен контрол и координация в системата на военното разузнаване и евентуално усъвършенстване на координацията между Агенцията за военно разузнаване и другите служби. Това е изключително важно на съвременния етап – както казахме – в съвременните заплахи и съвременните реалности. Уважаеми колеги, пак казвам, ние ще подкрепим Законопроекта. Считаме, че той е добър и ще бъде един плюс към системата за национална сигурност на България.

Госпожо Председател, колеги! Вече пети час сме свидетели на погазване на парламентаризма. Тук, вдясно от трибуната, трябва да бъде министърът на отбраната – задължително, а също така и вицепремиерът, който наблюдава този ресор. И двамата ги няма. Оправданието е, че има заседание на Министерския съвет. Повтарям, това е грубо погазване на парламентаризма, незачитане на волята на народните представители. Изпълнителната власт за кой ли път се изживява като законодателна и третира Вас, не мен, не всички, които сте против това правителство и управление, като послушни пионки, които ще гласувате всичко, дори и в отсъствието на министрите и вносителите на закона. Това е първото предизвикателство към парламента.

Не говори глупости! Вносителите са тук.

Къде е министърът? Не го виждам. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.)

Много Ви моля, запазете спокойствие, господине! Това време да не ми се отчита. Първото предизвикателство е отсъствието на министъра на отбраната. Тук няма какво да спорим с Вас, господине! Второто предизвикателство – господин Ненчев назначи преди няколко дни, без да изчака приемането на Закона днес господин Йордан Бакалов за директор на Служба „Военна информация”. Това не Ви ли обижда всички Вас, уважаеми народни представители? Министърът на отбраната показва пълно незачитане на народните представители, които готвят Закон за Служба „Военна информация”, а броени часове преди приемането на този закон той казва: „Не, аз ще направя своето назначение, без да се интересувам какво ще гласувате те”. Преди малко господин Бакалов е заявил – четете в Агенция БГНЕС – че ще даде исканите всички досиета на Служба „Военна информация” на Комисията по досиетата.

Веднага по Законопроекта, уважаема госпожо Председател. Чл. 32 гласи, обръщам се към господин Касабов. Господин Касабов, с това свое изявление Вие вече противоречите на чл. 32, слава Богу, че все още не е приет. Той гласи: „Не се допуска предоставяне на информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на разузнавателни сведения, за списъчния състав на службата и за лица, които са сътрудници, както и информация, която би застрашила националната сигурност или би могла да увреди, или да създаде опасност от възникване на значителни вреди за служители и сътрудници”. Ето това е чл. 32, ал. 4, която господин Бакалов е готов да погази. Надявам се, да не погази, след като след малко приемем този Закон с този член и алинея. Надявам се, че той няма да успее да изпълни това свое обещание, но изявлението му показва, направо да го кажа, правна несъстоятелност. Очевидно не е чел Законопроекта, който ние ще гласуваме след малко. Трябва ли шефът на „Военна информация” да бъде цивилен или военен? Между двете четения ще предложа следния текст: „За директор на службата се назначава военнослужещ или резервист на активна служба с висше военно звание”. Защо? Защото е недопустимо за целия личен състав на службата да се прилага Закона за отбраната и въоръжените сили с неговите изисквания и ограничения, а да не се прилага за директора на службата. Уважаеми колеги, така се нарушава Конституцията. Изискванията на Конституцията са за равенство пред закона. В случая ще се дадат привилегии по политическа принадлежност на господин Бакалов и ще се ограничат правата на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжение сили. Няма да говоря за експертността на господин Бакалов, преди мен господин Найденов много добре се изказа – бившият военен министър. Накрая нека да кажа следното: господни Бакалов в момента готви, това не е никаква тайна сред служителите на Служба „Военна информация”, жестока кадрова сеч. Дори служители на Служба ”Военна информация”, назначени в службата месеци преди 10 ноември 1989 г., са били предупредени, че ще бъдат уволнени, тъй като са ченгета и са от „Държавна сигурност”. Искам да кажа и спомена едно име. Става дума за бившия военен аташе в Хърватия полковник Барбов. Той също ще бъде уволнен, тъй като е назначен шест или седем месеца преди 10 ноември 1989 г., а синят антикомунист, реформаторът Йордан Бакалов ще подложи под ножа, под гилотината всички ченгета един ден, една седмица, един месец назначени преди 10 ноември 1989 г. Пак повтарям, уважаеми господин Бакалов, чл. 32, ал. 4 няма да Ви позволи – след малко ще го гласуваме – да направите всичко това. Става дума, разбира се, не за уволненията, които Вие ще направите, тъй като са известни реформаторите, че каквото кажат, когато става дума за лустрации и за сеч, ще го направят. Разбира се, това ще бъде за сметка на националната сигурност, за която Вие ще платите и един ден и ще отговаряте. Господин Бакалов, Вие няма да може да приложите тази своя заплаха – да предадете имената на чуждите военни сътрудници в Близкия Изток и на Балканите, тъй като чл. 32, ал. 4 Ви забранява и след малко ще Ви забрани това, благодарение на вота на Вашите народни представители – от Реформаторския блок, и от Партия ГЕРБ. Ето това представлява националната сигурност на Република България – за шеф на специализирана служба ще бъде избран човек, който няма никакво отношение към тази материя и е чисто политическо назначение, подчертавам това, на Реформаторския блок, а не на ГЕРБ.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, преди да направя изказването си, все пак искам да напомня и разпоредбата от нашия Правилник, която изисква декларирането на конфликт на интереси. Все пак хора с установена принадлежност към „Държавна сигурност” или такива, за които не е установена принадлежността, предвид че са скрити във въпросния архив, намиращ се в Служба „Военна информация”, да го заявяват от тази трибуна, за да бъде ясно дали в изказването им няма и някакъв личен мотив. Разбира се, и в изпълнение на Правилника. Що се касае до конкретния Законопроект, опитвам се да разбера мотивите на вносителите. Той наистина кореспондира с това, което те са записали във вече приетия на първо четене Закон за Държавната агенция за разузнаване. Очевидно се търси и баланс между военното и цивилното разузнаване, които колегите от ГЕРБ не приеха да бъдат обединени под обща шапка в рамките на Националната агенция „Разузнаване” както ние бяхме предложили. В този Законопроект има други неща, които ме смущават, и съм длъжен да ги кажа, защото наистина ако между първо и второ четене не потърсим начин те да бъдат отстранени, аз лично няма да мога да подкрепя и на първо, и на второ четене Законопроекта. Мисля, че и други колеги от Реформаторския блок също няма да го подкрепят. Едно от нещата, което силно ме смущава, е въпросният чл. 29 в Законопроекта, който въвежда, най-малкото доста спорна от юридическа гледна точка, разпоредба, с която се заявява в прав текст, че по силата на този Законопроект няма да се предостави на така наречената „Комисия по досиетата” въпросният архив на Българската народна армия, който включва документи и материали от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Категорично тази разпоредба влиза в конфликт с така наречения Закон за досиетата и на практика пряко му противоречи. От Реформаторския блок категорично ще настояваме това нещо да отпадне между двете четения, защото, освен че е признак на много лоша юридическа техника, директно се създава конфликт между два действащи закона, издава може би и други мотиви. Това, че издава и други мотиви личи от обстоятелството, че не е посочен никакъв срок и по никакъв начин не са дефинирани ясно кои са материалите, които няма да се предоставят на Комисията, както го изисква Законът за досиетата. Тоест създавайки двусмислието дали в рамките на архива на Българската народна армия от комунистическите времена и настоящия архив на Служба „Военна информация” – настоящето разузнаване, което няма нищо общо, надявам се, с онова разузнаване, не се прави разграничение. Напълно възможно е двете неща да бъдат смесени и под претекст, че се пази Военното разузнаване всъщност да се крият действително агенти със съпричастност към „Държавна сигурност”. Това е едно от основните неща, за които ще настояваме да се оправят. Много неверни неща се казаха преди това от тази трибуна по отношение на Комисията по досиетата и по отношение на действащия закон, така нареченият „Закон за досиетата”. Колеги, имайте предвид, както и самият председател на Комисията чухме да казва преди време, че всъщност целият този архив на „Военна информация” вече се намира в тази Комисия. Как е попаднал там аз оставям да обясни предишното ръководство на Служба „Военна информация”. Както разбрахме от медиите на микрофилм той отдавна е бил изпратен там може би погрешно, не знам как да го нарека. Въпреки уверенията, че той се пази много стриктно и внимателно в момента, той всъщност вече се намира в тази Комисия. Ако въпросната Комисия беше недобронамерена или искаше да злоупотреби, отбелязвам, с правомощие, което тя има по закон, можеше да го направила много отдавна. Казвам това, за да Ви успокоя и не виждам причина да се притесняваме от дейността на Комисията и начина по който тя ще процедира с всички материали, които са й предоставени. Убеден съм, че ще спазват закона, закон, който всъщност седем-осем години в тази му част не е спазен. Този архив на Българската народна армия от комунистическата държава продължава да не е предаден на Комисията. Това, с което завършвам и Ви напомням, превратно беше тълкуван чл. 32 от така наречения „Закона за досиетата”, където много ясно е казано и много ясно е дадена възможност на Служба „Военна информация” и на всяка друга служба, която има отношение към тези архиви, да прави мотивирани възражения, когато счита, че има опасност за дадено лице или за националните интереси на Република България и тази съпричастност на това лице да не бъде обявявана. Това е нещото, което трябва да направи една модерна европейска служба – когато подобна опасност е налице, мотивирано да предприеме тези действия, а не да се говори ангро и наистина да се създава подозрение, че в този архив действително се крият лица със съпричастност към „Държавна сигурност”, както не веднъж и два пъти в медиите имаше изказвания, включително и от представители на Комисията по досиетата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Използвам възможността да взема отношение по процедура за начина на водене. Обръщам се към Вас, госпожо Председател. Вие трябва да следите и да въдворявате ред в залата. Когато оратор от парламентарната трибуна не говори по същество, по законопроекта, трябва да има и санкция от Ваша страна. Преди мен говорещият оратор си позволи да внуши, да сугестира чрез началото на изказването си по отношение на конфликт на интереси към колеги – настоящи народни представители, което Вие не санкционирахте, а всички сме наясно със задълженията си по Закона за конфликт на интереси. Второ, същият оратор... Разбирам, че за Парламентарната група на Реформаторския блок е изключително важна темата за Комисията по досиетата и за досиетата на служба „Военна информация”, но не виждам в каква връзка с така разглеждания Законопроект и така широко дебатираните различия между отделните парламентарни групи беше това? Вие също не взехте отношение, с което ставате съпричастна към нарушение на Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Както вече неколкократно заявихме, ние ще подкрепим проекта на Закон за военното разузнаване. В сравнение с останалите проектозакони за промени в сектор „Сигурност” и съдържанието му, и като философия, и като нормативни текстове е в достатъчна степен безспорно и ясно. В случая може да се определи като добра идеята, въплътена в Законопроекта, да се регламентира и уреди цялостното, а не само дейността и статута на една служба за сигурност със специфичен характер, каквато несъмнено е служба „Военна информация”, но да се рамкира изобщо структурата и дейността на военното разузнаване на трите му нива – стратегическо, оперативно и тактическо. При все това по време на разглеждането на Законопроекта преди окончателното му приемане ще положим усилия за усъвършенстване и подобряване на отделни негови разпоредби, като например повече яснота в механизма на взаимодействие между отделните структури в системата на военното разузнаване. Категорично отстояваме и позицията си, заявявана и при предишните обсъждания на подобен законопроект в Четиридесет и първото народно събрание против обединяването на цивилното и военното разузнаване и създаването по този начин на една разузнавателна служба. Аргументите в тази посока далеч не могат да се изчерпят единствено с факта, че така ще се разруши традиция, съществувала отпреди век. Самостоятелността на тази служба се предопределя най-вече от специфичния характер на информацията, както и на нуждите, за които тя се придобива и анализира в интерес на отбраната на страната. В тази връзка не бива да се подценяват и рисковете пред които сме изправени поради близки до нас въоръжени конфликти. Странно е, че именно един от най-яростните поддръжници на сливането на военното и цивилното разузнаване – господин Йордан Бакалов, бе назначен за шеф на службата. Съвсем пресни са изказванията на господин Бакалов от тогавашната Синя коалиция – първообраз на днешните реформатори, който разпалено обясняваше, че България не може да си позволи две разузнавания и че именно военното трябва да се закрие. Оказа се, че политикът, който искаше да се закрие една служба като неефективна, е най-подходящ, за да я оглави. И къде отиде професионалното отношение на правителството към службите? Затова ние настоявахме в самото начало да присъстват представители на правителството. Румяна Бъчварова оглави Министерството на вътрешните работи. Хубаво – това е политическо назначение, за което ГЕРБ носи своята отговорност. Служба Военна информация обаче не е ведомство. Там политическото ръководство се осъществява от министъра на отбраната, а началникът е професионален ръководител. Трябваше да се намери фигура професионално свързана с военното разузнаване, а не политик, който се е изказвал по темата само колкото да каже, че службата трябва да бъде закрита, а досиетата съдържащи данни на чуждестранни сътрудници – разсекретени. Очевидно това мотивира изцяло дейността на Реформаторския блок по проблемите на националната сигурност. Още повече, че биографията на господин Йордан Бакалов не съответства на предвидените в предложения от Вас Закон изисквания за длъжността. Какво значи това? Вие предлагате Закон, който самите Вие не спазвате, вземате решение в седмицата преди да разглеждаме Законопроекта, очаквате първо да приемем Закон, а после да се съгласим, че той не е добър и да го променим по Ваше усмотрение?! Това е унизително. Парламентът не е гумен печат за волята на изпълнителната власт и щом мнозинството приема това сервилно поведение, то ние, опозицията, естествено, че няма да се съгласим. Ясно ще се противопоставим на промени между първото и второто четене, които да пригодят Закона за даден човек. И тук въпросът не е личностен, а принципен, защото и с най-добрия закон не можем да възстановим доверието на хората в държавността, ако зад текстовете прозират конкретни имена, които да са те. Със действието си по прибързаното назначение на министъра на отбраната принизи парламента, унизи управляващото мнозинство и в крайна сметка опорочи кандидатурата на господин Бакалов. Жалко, защото по този начин можехме да постигнем максимална степен на съгласие. Жалко, защото господин Бакалов бе уважаван от нас парламентарист, макар и с различни политически възгледи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим този Законопроект и оценяваме положително основните моменти в него. Въпреки това ние си запазваме правото да поставим на обсъждане и да направим поправки по два основни момента, които засягат Закона. Първият е по въпроса за отношението между началник „Военна информация” и началника на отбраната, тъй като смятаме, че естеството на военното разузнаване, което трябва да обслужва преди всичко с информация оперативното и стратегическо управление на въоръжените сили, трябва да бъде обвързано с една тясна субординация, една тясна връзка между началника на отбраната – най-висшия военен в йерархията, и началника на „Военна информация”. Този опит и тези отношения не са новост в организацията на тези отношения. Още със зараждането на Военното разузнаване то се развива под прякото управление на най-висшия военен в рамките на щаба на войската, а по-късно и в пряко подчинение на началника на Генералния щаб. Вторият въпрос, който ние също ще поставим на разглеждане, е вече споменатият въпрос за законодателните изисквания относно нека така да го наречем квалификацията на управляващия служба „Военна информация”. Нашето становище е, че предвиденият десетгодишен срок за упражняване или за съпричастност по-точно със службите е недостатъчен, че е необходимо тук да бъдат поставени сериозни изисквания както към професионалната квалификация, подготовка и израстването на този, на когото ще бъде поверено такова важно и специфично разузнавателно звено. Ето защо поставяме на дебат изискването не само по квалификация и подготовка, но и по своята служебна йерархия това да бъде военен разузнавач, както се казва „от кариерата”. Ние подхождаме към този дебат не въз основа на сега упражняващия тази длъжност, не въз основа на някакви персонални или политически пристрастия, а единствено и само водени от съзнанието, че тази институция – Военното разузнаване, е един от основните елементи за гарантиране на националната сигурност и в зависимост от нейното управление, от нейната дейност, в пряка зависимост са животът на българските войници и военнослужещи както в България в мирно време, така и при изпълняването на военни мисии зад граница. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми директори на служби, които присъствате в залата! В духа на преждеговорившите и аз ще отбележа, че като цяло Законопроектът е добър и необходим, сравнително добре структуриран, даващ ясна представа за целите и задачите на разузнаването на въоръжените сили, тъй като в него коректно са определени взаимоотношенията на съответните служби, на НАТО и Европейския съюз с това, което се предлага в нашия Законопроект. Важно е да се обяви, че службата не получава задачи от вътрешен и политически характер и не събира такава информация. Наред с това имаме няколко бележки, които трябва да се направят по отношение на записаното в чл. 27, т. 1 – по отношение на Служба за военна информация, където е записано, че тя събира информация от военен характер – военнополитически, военноикономически, военнотехнически и военнонаучен. Тук се поражда и съответния въпрос: означава ли това, че Службата за военна информация придобива такава и работи по същите задачи, които са в обхвата на цивилното разузнаване, и не само по задачи от военен характер? Въпросът е: защо е необходимо това припокриване? Означава ли, че Службата за военна информация обменя данни с партньорите не само с военен характер, а информацията е с политически и с икономически характер? В самото име на службата е определен и нейният характер и информацията, която събира, а именно военна. Службата за военна информация е второстепенен разпоредител на бюджетни средства от Министерството на отбраната, поради което следва да работи по задачите на Министерството на отбраната и неговите специфични приоритети, а не по целия спектър на задачи на националната сигурност, като считаме, че за тази цел е създадена Държавната агенция за разузнаване. Също така имаме няколко бележки по отношение на ръководството на Агенцията, което се предвижда да бъде назначено. Нашите опасения са, че записът за завареното положение в Преходните и заключителни разпоредби е опит да се избегнат записаните по-напред в Закона изисквания за опит, стаж и компетенции. Може би това нещо ще се случи между първо и второ четене и ще се прецизира от Вас. Въпросително е и предложението за продължаващата традиция директорът на военното разузнаване да бъде също така цивилен, освен военен. Тук следва да отбележим, че по вертикалата под него и над него стоят предимно кадрови военни, което е една сериозна тема за разсъждение. Само за вметка ще отбележа, че имаме парадокс, примерно, в разузнаването имаме назначен генерал, а в Службата „Военна информация” имаме назначен цивилен. Всички тези наши притеснения, изложени тук в моето изказване, ще бъдат обективирани в предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! БСП и ДПС заявиха, че ще подкрепят този Законопроект. Ако в Законопроекта изрично не пишеше, че досиетата на военното разузнаване няма да се предават на Комисията по досиетата, си задавам следния въпрос: БСП и ДПС щяха ли да подкрепят? Отговорът е ясен: нямаше! И ако цената на тяхната подкрепа, извинявайте, колеги, е тези досиета да не бъдат разкривани, истината да не излезе наяве – това е висока цена, която ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт не следва да плащаме. Ако това е цената на подкрепата от страна на БСП и ДПС, тази цена не трябва да се плаща. Имам конкретен въпрос, колеги. Ние между първо и второ четене ще внесем промени, с които ще кажем, че тези досиета трябва да отидат там, където им е мястото – в Комисията по досиетата. Ние знаем как БСП и ДПС ще гласуват по тази тема. Те ще гласуват „против”, както винаги са гласували „против” и каквато позиция винаги са имали.

На първо четене, госпожо, това е текст, който се предлага и директно противоречи на друг закон.

Директно противоречи на друг закон, така че не ми казвайте, госпожо Председател, че това не е изказване по същество, много Ви моля. Предлага се текст, който директно противоречи на друг закон в момента. Уважаеми колеги от ГЕРБ, Патриотичният фронт и Реформаторският блок към Вас имат голямо обществено очакване. Ако ние сме демократично мнозинство, трябва да разкрием тези досиета докрай. Обществото такова очакване към БСП и ДПС няма. И ако сме готови да плащаме подобна огромна политическа цена, само и само да получим тяхната подкрепа, това е недопустимо. Съжалявам, че господин Цветанов го няма. Към него се обръщам персонално, както и към последния човек от Парламентарната група на ГЕРБ. Ние заедно трябва да отворим докрай тази язва (смях в БСП ЛБ) – досиетата на Държавна сигурност, трябва да ги предадем там, където им е мястото – в Комисията по досиетата. Няма кой да направи това, ако ние не вземем тези решения. (Частични ръкопляскания от РБ.) Ще имаме постоянния саботаж на БСП и ДПС, това е ясно. Винаги е било така. Затова общественото очакване е към нас. Нека да бъдем на висотата на това очакване и да свършим работата докрай, както сме обещавали на българските граждани.

Моля да удължите времето на парламентарната група, госпожо Председател. Благодаря Ви. Уважаеми господин Димитров, изкушавам се да Ви поднеса една идея. Добре е Реформаторският блок да внесе Законопроект за закриване на всички специални служби, в това число Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната и единственият орган, който да се грижи за националната сигурност, да бъде Комисията за разкриване на досиетата. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми колеги! Чухте, има две тези. Едната теза е архивите на комунистическите служби да не бъдат разкривани – това е тезата на БСП и ДПС, тяхната теза винаги е била ясна. (Шум и реплики от ляво.) Сега идва тезата и позицията на ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт. Тяхната теза е ясна, те няма нужда и да я казват, ние я знаем. Няма нужда за пореден път да ни казват. Въпросът е: ние ще се съгласим ли с тяхната теза или ще искаме истината за комунистическия режим да стане ясна, да видим там дали няма дълбоко скрити хора, включително, участващи в съвременната политика, да бъдат заровени там. Да се окаже, че там е заровено кучето. Така че общественото очакване, пак казвам, е към ГЕРБ, реформаторите и патриотите. Ние трябва да покажем, че сме различни, че сме демократи и да отворим докрай досиетата на комунистическия режим. (Ръкопляскания от РБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми ръководители на служби! Първо искам да обясня, че вземам думата не само като народен представител, а и като подполковник от Резерва, служил в редовете на Разузнавателно управление – за необразованите – към Генералния щаб, а не в РУМНО, каквото никога не е имало. Тоест Разузнавателно управление към Генералния щаб, част от Въоръжените сили на България, а не част от политическата надстройка, каквото би било, ако беше към Министерството на народната отбрана. А освен всичко друго, РУМНО никога не е имало като такова. Колеги, невежеството видимо е нещо заразително, а то е до такава степен заразително, че...

Извинявайте, но как да говоря по друг начин, когато тук присъстват хора, които се самозаблуждават по отношение на една служба, която подозират в не знам какви си действия, каквито никога не са съществували. Единственото обяснение за тези подозрения е, че колкото по-малко знаеш, толкова повече подозираш. Това са, за съжаление, нещата. Но на Реформаторите това няма да им е за първи път. Това е ясно. Това вече го чухме и преди малко, сега го чуваме още един път. Всъщност аз искам да взема отношение по един-единствен въпрос, само че бях провокиран тук с тези свръхкомпетентни изказвания по теми, които не разбираме. Моето изказване е във връзка с идеята за директор на Службата да може да бъде назначен и цивилен, забележете, с неясен статут. Защото според Закона, който обсъждаме в момента, той трябва да има 10 години професионален стаж, ако е цивилен, в структурите от системата за защита на националната сигурност. А по Закона, който пръв гласувахме тук, те са: Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Началникът на отбраната и така нататък. И питам: означава ли това, че магистър по финанси, който 10 години е работил някъде в Министерството на външните работи и по този Закон отговаря, може да стане директор на Служба „Информация”? Нали разбирате, че говорим за абсурд, говорим за нещо, което който е предложил – аз просто се учудвам на колегите от ГЕРБ, че са се подвели по реформаторите. Аз знам кой го е предложил, но защо им се подвеждате? Защото тези реформатори не се запитаха как един цивилен, който не прави разлика между танк и самоходна гаубица – не искам да говоря за по-сложни работи, ще управлява военно разузнаване? Човек, който първи трябва да докладва на главнокомандващия в случай на война или военна обстановка за разположение на силите, замисъл на противниковата операция, да разбира от карта, да знае, да може да раздели къде са нашите, къде са чуждите – така да го кажа по-просто, за тези цивилни, които искат да стават шефове на тази Служба, как ще може да свърши тази работа, когато това е работа за човек, който е завършил не само една военна академия? Една военна академия за това не стига! И питам аз: как този цивилен ще отиде на среща с костюмчето и вратовръзката при колегите си от Брюксел, където всички ще бъдат с генералски лампази? За какво говорим?! Затова трябва да Ви кажа, че аз лично ще направя предложение между първо и второ четене директорът на Служба „Информация” да може да бъде единствено военен с висше военно звание.

Генерал.

А неговите заместници да бъдат и със старше или висше военно звание, според това как станат нещата. Иначе, колеги, ще стигнем до това, че единствената цел на това цивилен да бъде шеф на тази Служба е досиетата да бъдат дадени там, където някой смята, че трябва да бъдат дадени. А това да няма нищо общо нито с разузнаване, нито с национална сигурност, нито с каквато и да било грижа за това как и по какъв начин държавата ни трябва да оцелява. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, няма да подкрепя този Законопроект по принципни съображения, изказах ги при дебата по предните законопроекти. Понеже тук се разгоря дебат за кадровата политика в тези служби, искам да кажа две обстоятелства, които смятам, че са важни. Те показват тази възбуда отляво. Съгласно един договор между Народна република България и СССР от 1971 г., всички новоназначени служители в българските разузнавателни служби тогава задължително е трябвало да преминават едногодишен подготвителен курс в службите на Съветския съюз. Затова Вие искате от тези среди винаги да са началниците на тези служби. Другото важно обстоятелство в тази връзка. В наставлението на Политбюро за кадровата работа в разузнавателните служби в НРБ е записано – за офицери в разузнаването на Народна република България да бъдат назначавани синове и дъщери на българския народ, безпределно верни на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съветския съюз. До тук с кадровите въпроси. Искам да посоча няколко текста, които са важни в предлагания Закон. На първо място, искам да кажа, че от правно-техническа гледна точка Законопроектът е написан много добре. Явно е писан с помощта на хората от службите, именно затова има много интересни уловки. Още в чл. 2 се посочва, че военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във Въоръжените сили на Република България и се води с цел добиване, обработване и разпространяване на разузнавателна информация в интерес на отбраната на страната и на националната сигурност. Не само за отбраната! Член 11: „На военното разузнаване не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер”. Изключително правилно! „То не събира, не обработва, не анализира и не съхранява информация от вътрешнополитически характер”. Това означава, че може да върши тази дейност по отношение на информация от външнополитически характер, което няма връзка с отбраната на страната. Ето Ви дублирането. По отношение на архива, чл. 29: „Службата създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни за чужди граждани. Материалите по ал. 2 не се предоставят на Комисията”. Това – за чуждите граждани, разбирам. Да, обаче в чл. 32, ал. 4 се посочва следното: „Не се допуска предоставяне на информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на разузнавателните сведения и данни за списъчния състав на службата...”. Това е правилно. От тук нататък: „...и за лицата, които й сътрудничат – и забележете – или са й сътрудничили”.

Много правилно!

Ето уловката, с която искате да прикриете информацията, която се съхранява в непредадените дела от Служба „Военна информация” на Комисията за досиетата.

Не го пишем ние, пишете го Вие.

Не, не! Аз посочвам къде са уловките в този Законопроект и между първо и второ четене трябва да бъдат направени съответните предложения, за да не се допусне противоречие между два акта с еднакъв ранг, а именно Законът за военното разузнаване и Законът за досиетата. Един друг много интересен текст. В чл. 59 се казва: „Служба „Военна информация” може да има официални представители в структури на централната администрация и ведомствата, с които си взаимодейства”. Уважаеми дами и господа, нали тази Служба ще разузнава и ще работи зад граница? Защо трябва да има своите представители в институции на българската държава на българска територия? И така нататък, и така нататък?! Тоест има текстове, които много умело са пробутани между другото с цел, на първо място, за последен път да се направи опит да не се предадат тези 35 хил. архивни единици, които се пазят във Военното разузнаване. Аз знам каква е основната причина. Тя не е затова, че би могло оттам да изскочат през годините някои скрити сътрудници на военното разузнаване. Основната причина, уважаеми дами и господа, е в това, че в тези документи се съхранява информация за съвместни операции на българското военно разузнаване от преди 1989 г. с тогавашните им партньори от Съветския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)

Имаме още минута и половина.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Внесеният Законопроект е допълнен вариант на Законопроекта за военното разузнаване, който беше внесен от Министерския съвет през 2012 г. В него са разписани правомощията и отговорностите на органите за неговото управление. Но нещо, което се пропуска тук, а трябва да се подчертае, е, че този Законопроект регламентира цялостния процес на дейността на разузнаването. В този смисъл фокусирането на дебата само върху дейността на Служба „Военна информация”, която осъществява разузнаването на стратегическо ниво, но е част от трите нива на военно разузнаване – стратегическо, оперативно и тактическо, показва непознаване на процеса или преследване на други цели. В този ред на мисли бързам да кажа, че не подкрепих идеята за сливане на цивилната и военна разузнавателни служби в едно, с основен аргумент, че е безумно да оставим Въоръжените сили без стратегическа информация. Бях искрено изумен, когато преди два месеца военният министър в свое интервю се изказа в подкрепа на подобен акт с единствения аргумент, че било предложено от Реформаторския блок и поради тази причина той е трябвало да го подкрепи. Колеги, макар че се казаха много неща по темата, оттук искам да изходя, за да кажа за една съществена слабост в Законопроекта, който иначе като цяло е добър, а именно – ръководството на службата. Посочено е, че ръководството на службата се осъществява от директор, който се назначава за срок от 5 години и може да бъде...(Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Ще Ви прочета следния: „ДОКЛАД на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 19 март 2015 г. разгледа Законопроект за Национална служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители. На заседанието присъстваха: господин Атанас Самандов – секретар по отбрана и сигурност на Президента на Република България, госпожа Петя Тянкова – секретар по „Правни въпроси” на Президента на Република България, господин Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет при Министерския съвет и генерал-лейтенант Ангел Антонов – началник на Националната служба за охрана. Със Законопроекта за Национална служба за охрана се предлага да бъдат регламентирани цялостно правомощията, принципите и дейността на Националната служба за охрана, статутът на нейните служители, взаимодействието с други държавни органи и организации, отчетността и контролът върху Службата. От името на вносителите, Законопроектът за Националната служба за охрана беше представен от господин Цветан Цветанов. Той заяви, че 25 години Национална служба за охрана осъществява своята дейност само на базата на подзаконови нормативни актове и е настъпил моментът нейната дейност да бъде регламентирана със закон, в който подробно са посочени правомощията на служителите от НСО. Регламентирана също така е възможността да бъде осъществена охраната на задгранични представителства на Република България. В Законопроекта са посочени условията, при които в мирно време може да бъде предоставена охрана и специализиран транспорт на длъжностни лица при изпълнение на длъжността им. В дискусията по Законопроекта взеха участие господин Самандов, господин Антонов, господин Кръстев, както и народните представители: господин Атанас Мерджанов, господин Костадинов, господин Атанасов, господин Валентин Николов, господин Андреев и господин Попов. Господин Самандов, като секретар по отбрана и сигурност на Президента на Република България, изрази становище, че е необходима нуждата от такъв закон, който да регламентира правомощията и принципите на дейността на НСО и подкрепя Законопроекта за НСО. Господин Антонов – началник на Национална служба за охрана, посочи, че със Законопроекта за НСО се гарантира върховенството на закона, прозрачността и отчетността при дейностите на НСО и изцяло подкрепя Законопроект за НСО. Господин Кръстев – съветник в политическия кабинет при Министерски съвет, подкрепи проекта на Закон за НСО, като част от дейностите, свързани с националната сигурност. Господин Мерджанов изрази становище, че е необходима нуждата от такъв закон и по принцип подкрепя Законопроекта за НСО, като между първо и второ четене на Законопроекта ще внесе предложения. Господин Костадинов посочи, че има необходимост от приемане на Закон за НСО, който да разписва правилата за дейността на Национална служба за охрана и принципно подкрепя предложения Законопроект. Господин Атанасов заяви, че няма да участва в гласуването за Законопроекта за Национална служба за охрана, тъй като би следвало да има промяна на статуквото, а предложеният Законопроект не гарантира това. Господин Николов изцяло подкрепи предложения Законопроект, като посочи, че е необходим Закон за НСО. В хода на цялостната дискусия по Законопроекта за Национална служба за охрана народните представители изразиха подкрепата си към така предложения Законопроект за НСО. След проведената дискусия, Комисията гласува с 10 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Национална служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. Председател на Комисията – Димитър Лазаров.”

ДОКЛАД относно Законопроект за Национална служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. На редовно заседание, проведено на 25 март 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за Национална служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г. След проведени разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Национална служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители На свое заседание, проведено на 25 март 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания Законопроект. На заседанието присъстваха: от президентството на Република България – генерал-лейтенант Атанас Самандов, секретар по отбрана и сигурност, и госпожа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси; от Министерски съвет – генерал-лейтенант Аню Ангелов и господин Георги Кръстев, съветници в политическия кабинет; от Държавна агенция „Национална сигурност” – господин Недялко Недялков, заместник-председател, и госпожа Таня Каракаш, директор на дирекция „Правна”; от Национална служба за охрана – генерал-лейтенант Ангел Антонов, началник, и господин Петър Владимиров, главен експерт. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Цветан Цветанов, който изтъкна, че с него се уреждат цялостно правомощията, принципите, дейността и статута на Националната служба за охрана като военизирана държавна служба. Законопроектът подробно регламентира назначаването и освобождаването пряко от Президента на Република България на началника на Националната служба за охрана, както и статуса на офицерите и сержантите. Уреждат се видовете охранителни дейности, обектите на охрана, в това число охраната на задграничните представителства на Република България, длъжностните лица с право на охрана и условията за това. Прецизират се правомощията на офицерите и сержантите, употребата на оръжие при условията на „абсолютна необходимост”, трудовите и служебните им правоотношения. В дискусията взеха участие госпожа Петя Тянкова, господин Георги Кръстев, народните представители Димитър Делчев, Димитър Лазаров, Явор Хайтов. В хода на дискусията госпожа Петя Тянкова заяви, че подкрепя внесения Законопроект за Националната служба за охрана. Изрази становището, че Република България е правова държава и липсата на първични нормативни актове, които да уреждат функциите, структурата и правомощията на Националната служба за охрана, налагат приемането на този закон. Господин Георги Кръстев посочи, че в работата при изготвяне на Законопроекта през 2012 г. е участвал широк кръг експертен потенциал и е имало няколко обществени обсъждания, като Законопроектът отразява тези експертни становища и обсъждания. Народният представител Димитър Делчев изрази подкрепа за законопроекта, като обърна внимание на необходимостта от дискусия относно правомощията на служителите на Националната служба за охрана да проверяват обекти, без да се иска разрешение от съдия. Народният представител Димитър Лазаров заяви, че Проектозаконът за Националната служба за охрана е бил приет на първо четене в 41-то Народно събрание, като са отчетени мненията и становищата на експертите и специалистите на съответните ведомства, коментарите и позициите на работни групи, кръгли маси и неправителствени организации. Народният представител Явор Хайтов изрази подкрепата си за Законопроекта за Националната служба за охрана. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всички ние бяхме свидетели на дебатите и на обсъжданията, които водим в днешния пленарен ден по темата за службите за сигурност. Разбира се, Законопроектът за Националната служба за охрана е последният, който е внесен като така наречения и общоприет пакет за законите за службите за сигурност. Националната служба за охрана към настоящия момент знаете, че няма съответния закон. На консултациите, които бяха проведени през месец април 2012 г. при президента, се стигна до политически консенсус Националната служба за охрана да остане към президента и да може да бъде равно отдалечена като функции и специфика, и равно отдалечена от всички останали институции като законодателна и изпълнителна власт. Разбира се, бяхме свидетели на един малко по-политически дебат в предишния законопроект, който беше свързан с Военното разузнаване. Искам категорично тази тема да отпадне като политическа дискусия, защото не смятам, че когато говорим за службите за сигурност, трябва да влизаме в детайли на политически нападки. Разбира се, че Националната служба за охрана има своето място и винаги трябва да изхождаме от това, че страната ни ще бъде председателстваща Европейския съвет 2018 г. и това също трябва да засили отговорността на страната ни да може действително да гарантираме сигурността на всички тези изнесени съвети, които ще бъдат проведени в страната. В законопроекта са регламентирани цялостно правомощията, принципите и дейността на Националната служба за охрана, статутът на нейните служители, взаимодействието с другите държавни органи и организации, отчетността и контролът върху службата. Проектът на закон предвижда да се запази военният статут на служителите като основание за това е особеният характер на дейностите, свързани с изпълнение на държавната служба. Президентът на Републиката осъществява общото ръководство на НСО, като назначава и освобождава началника и съгласувано с Министерския съвет, назначава и освобождава заместниците на началника, утвърждава структурата и числения състав и удостоява офицерите с висши офицерски звания. Изброени са длъжностните лица, които имат право на охрана, както и видовете охрана, които се предоставят на територията на страната и извън нея, а също в мирно и военно време. Охраняваните лица не могат да откажат охрана и са длъжни да се съобразяват с указанията за безопасност, дадени от Националната служба за охрана. Определен е редът за оценка на застрашеността на лица и обекти, съответно за повишаване на мерките за охрана. Регламентирана е възможността да бъде осъществявана охрана на задгранични представителства на Република България, като списъкът се определя от Министерския съвет. Изрично се посочва, че офицерите и сержантите от Националната служба за охрана нямат полицейски правомощия. Предвижда се в случай на задържане на лице то незабавно да бъде предавано на полицейските органи, като за случая се съставя протокол, а на лицето се извършва и медицински преглед. Употребата на оръжие е допустима само при условията на абсолютна необходимост, като при формулирането на съответните текстове са използвани резултатите в правната теория и практика, постигнати при работата по Закона за Министерството на вътрешните работи. Определено е, че Националната служба за охрана има служители, чиито статут се определя със Закона за НСО, държавни служители по Закона за държавния служител и лица, работещи по трудово правоотношение. Финансовите и другите средства за изпълнение на Закона ще се осигуряват от бюджета на Националната служба за охрана и от бюджетите на другите държавни органи, на които им се възлагат отговорности. Предлаганият законопроект касае дейности от изключително национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Неговото приемане е в съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите на държавните органи в сферата на националната сигурност. Разбира се, че имаше сериозни дебати по Законопроекта, когато беше обсъждан в комисиите на Четиридесет и третия парламент, но искам изрично да подчертая, че внесените законопроекти, които днес гледахме, бяха законопроекти, които бяха внесени в Четиридесет и първото Народно събрание, минаха на първо четене, минаха на обществени дискусии. Разбира се това, което беше отчетено от всички колеги депутати от останалите парламентарни групи, които взеха отношение днес в дебатите, заявиха и отчетоха, че действително са взети под внимание всички препоръки и предложения, които са направени между първо и второ четене на законопроектите в Четиридесет и първото Народно събрание. Преди предсрочното прекратяване на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, знаете, че тези законопроекти не успяха да бъдат приети на второ четене. Но днес, когато говорим за тези законопроекти, искам отново да повторя, че са взети предвид абсолютно всички обсъждания и законодателни инициативи, които са предприемани от всички правителства както от изпълнителната власт, така също и от законодателния орган. За колегите от „БСП лява България” искам специално да подчертая, че през 2008 г., при министър-председател Сергей Станишев, беше започнат дебат и беше минал на съгласуване между съответните ведомства Законопроект за Националната служба за охрана, което още веднъж подкрепя тезата, че трябва да има приемственост в политиките. Винаги, когато обсъждаме законопроекти, свързани с темата „Сигурност”, трябва да сме анализирали и обобщили изцяло тази правна материя, която е била дискутирана и подлагана на обсъждане както от неправителствения сектор, така и от съответните институции. Надявам се да получим подкрепа на първо четене – и колегите от „БСП лява България”, с внесения и обсъждан тогава Законопроект в Министерския съвет, и между първо и второ гласуване – съответните предложения за промени, които биха могли да оптимизират законодателството, което днес предлагаме за приемане на първо четене. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Началник на Националната служба за охрана! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложения от господин Цветан Цветанов и група народни представители Законопроект с ясното съзнание, че той се явява като някакъв завършен продукт на много дълги години текла дискусия. Надявам се, че господин Цветанов няма да го приеме като лична нападка към него – на практика това не е негов Законопроект, а е внесен от него и останалите колеги вносители. Този Законопроект представлява материализирани усилията на много народни представители в доста дълъг период. Както и останалите законопроекти, които гласувахме от началото на днешното заседание, така и разглежданият в момента не е съвършен. Между другото, не е съвършен нито един от законопроектите, които се гласуват в това Народно събрание – нещо съвсем естествено и нормално. Похвално е обаче, че най-сетне, след 25 години дейността на една толкова важна служба в държавата, каквато е Националната служба за охрана, ще получи законова регламентация на своята дейност. 26 години след 1989 г. не е нормално, не е редно с вътрешноведомствен правилник да бъде регламентирана дейността на толкова важна държавна служба. Разбира се, има какво да се желае по качеството на Законопроекта. Най-вероятно между първо и второ гласуване ще има направени предложения – ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи също ще направим своите. Моят апел е, макар и последен от днешния пакет законопроекти, да се опитаме да се абстрахираме от опитите за политически закачки помежду си. Похвално е, че Законопроектът се разглежда в пакет, заедно с останалите, които вече бяха гласувани на първо четене. Ще ми се днес да дадем знак към българското общество, че когато става въпрос за дебати по различните аспекти на националната сигурност, българският парламент е на висотата, която обществото очаква от нас – че по тези законопроекти не си позволяваме да партизираме дискусията, дебата; че по тези законопроекти търсим възможно най-широкото национално съгласие, защото националната сигурност не е нито лява, нито дясна. Парламентарната група на Движението за права и свободи ще се опита днес да даде своя принос и мисля, че това ще се случи доста успешно в търсенето на консенсус. Завършвайки със заявка за предложения между първо и второ гласуване, призовавам всички народни представители – в края на дебата сме, всички сме изморени, да се въздържаме от опити за популистки изказвания, за партизиране на дебата. Призовавам Ви да подкрепите предложения Законопроект. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председателстващ, колеги! Пред мен е Законът за Националната служба за охрана, но вляво от мен се намира току-що приетият – за Националната разузнавателна служба. Два пасажа, в двата закона, сякаш са писани под индиго. Сега ще Ви прочета първия пасаж, който вече гласувахте и не обърнахте внимание на това, което Ви прочетох. Член 63, ал. 2 от Закона за разузнаването гласи, че помощните средства, които ще използват разузнавачите на България в чужбина и в България, са: белезници – каучукови, пластмасови; щурмови и електрошокови палки и прибори; патрони с гумени, пластмасови и шокови глави; устройство за принудително спиране на превозни средства – това за разузнавачите; светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие. Току-що Ви прочетох приетия вече Закон за Националната разузнавателна служба, който налага на нашите офицери от разузнаването на български терени и в чужбина да се държат като полицаи и жандармеристи. Сега вижте какво пише пък в Закона за Националната служба за охрана, който Вие ще приемете, без да дебатирате, тъй като приемате всичко, което Ви се предложи и гласувате, без изобщо да четете! Аз съм сигурен, че това не сте го чели! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Чета ал. 3! Помощни средства са: въжета... Моля Ви, слушайте внимателно! (Смях от ГЕРБ.)

Помощни средства са: въжета; белезници; електрошокови и други палки; приспособления; димки; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването – колко мило; халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройство за отваряне на помещение, забележете; устройство за светлинно и звуково въздействие; и най-важното – бронирани машини! Това ще го гласувате след малко. Сега питам: ние гласуваме в момента Закон за Националната служба за охрана или гласуваме Закон за новата българска жандармерия и полиция?! Това са брутални помощни средства, уважаеми колеги, и ако Вие приемете това да се използва от Националната служба за охрана, създавате втора жандармерия, пряко подчинена на държавния глава, който и да е той! Още едно възмущаващо нещо – ал. 7: забранява се използването на физическа сила и тези техники, които Ви изброих, срещу малолетни лица и бременни жени! Вижте, да се третират деца и бременни жени като потенциални мишени и това да се записва в Закона, е възмутително! Това е нацизъм!

Който гласува този член, слага голям грях на душата си, тъй като ще даде права на Националната служба за охрана, превръщащи ги не в охранители – достойни офицери от Българската армия, а в преторианска гвардия! Още веднъж повтарям, ако желаете да чуете. Прочетох Ви два текста от Закона за Националната разузнавателна служба и от Закона за Националната служба за охрана... (Силен шум и реплики от десния блок.) Моля, бихте ли се намесили – Вие поне не сте от партия ГЕРБ, да изслушат този човек, който говори.

Може да не ме обичате, но трябва да обичате Правилника на парламента – длъжни сте.

Влизате в непремерен диалог с говорещия и нарушавате Правилника – не аз...

Да, време е да им отнемете... Ей, прочетох Ви преди малко, уважаеми колеги, два текста, които показват новата репресивна машина в България – вменява се на български разузнавачи в България и в чужбина, на българска територия и на чужда земя да носят белезници, патрони, звукови устройства, което е пълен абсурд! Разбира се, това е грешка и трябва да отпадне от Закона за Националната разузнавателна служба. И се вменяват права на Националната служба за охрана, превръщащи я, както Ви казах, в преторианска гвардия, в нацизъм! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, държа да кажа, че Вие сте председател, защото Правилникът на Народното събрание е императивен, когато някой води заседанието. Не позволявайте на който и да било депутат, било той независим, да се изявява като ментор от тази трибуна, да ръкомаха и да раздава дисциплина вляво и в дясно, да чете текстове на грамотни колеги народни представители, за да има някаква позиция, изразена, макар тя и фалшива! Не би трябвало да позволявате този менторски тон на този народен представител! Аз смятам, че това не за първи път се случва в това Народно събрание. Този човек трябва веднъж... (Шум и реплики.) Аз зная, че много фалшиви лекарства се продават в България, но чак пък толкоз! Страшно съм изненадана! (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председателю. Така се случва, когато се сбиват няколко важни законопроекта в едно ограничено време. Проектът на Закон за Националната служба за охрана има една едничка цел – да узакони състоянието, в които службата функционира от 1991 г. досега. Това не е реформа и ми е интересно как така реформаторите почти отсъстват от залата. Това е бетониране на статуквото! Това не е закон в защита на обществения интерес, удовлетворяващ обществените очаквания. Това е закон написан от НСО за НСО. Подчертавам – не от сегашния, а от предишния председател на НСО – господин Цветанов. Аз би трябвало да съм по-наясно дали по времето на министър-председателстването на Станишев имаше такъв законопроект или по-скоро в миналото Народно събрание съществуваше друга идея – Националната служба за охрана да бъде стеснена, скъсена и прехвърлена към Министерството на вътрешните работи. В мотивите твърде оскъдно, с едно изречение е обяснено защо се запазва военният статут на служителите: поради особения характер на дейностите, свързан с изпълнение на държавната служба. В тях обаче няма нито ред за това кое налага да се затвърди сегашното положение – оставането на тази служба към президента. Ясно е, че запазването на военизирания характер на службата има за цел да оправдае подчинението на върховния главнокомандващ, но кое е особеното на дейността на Националната служба за охрана? Тя по-особена ли е от разузнавателната служба, която девоенизирахме? По-особена ли е от Министерството на вътрешните работи, чиито служители също извършват охранителна дейност? Няма логично обяснение за нежеланието за реформа на НСО. Поне авторите да си бяха направили труда да приравнят военните звания, които предвиждат за Националната служба за охрана с тези на останалите военнослужещи. Военните звания, които Законопроектът предвижда да се присвоят на сержантите и офицерите от НСО, се различават от тези по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Според чл. 58 от Законопроекта „младши лейтенант” е звание при младшите офицери, но такова липсва сред младшите офицерски звания по чл. 138 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Има разминаване и при сержантските звания: съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, например „главен старшина” е звание във Военноморските сили. Щом се предлага запазване на военния статут на служителите на НСО кое налага присвояването на звания в различия от тези по Военния закон? Това недомислица ли е или отново привилегирова една служба за сметка на друга? Още едно противоречие в тази връзка – принципното положение, закрепено в Закона, е НСО да се грижи за охраната на определените в него лица, така наречената „лична охрана”. Останалите видове охрана – на обекти, на мероприятия и специализиран транспорт – чл. 15, са подчинени все на тази цел – да се осигури безопасността на съответното лице. Охраняемите обекти са по месторабота и местоживеене на охраняваното лице. Охраната на мероприятия – в случая на неговото участие в тях, а специализираният транспорт цели отново безопасното транспортиране на определените в Закона лица – от чл. 16 до чл. 19. При охряняемите обекти обаче Законът допуска изключение от този принцип. Съгласно чл. 25, ал. 2 на охрана подлежат и обекти, предоставени на НСО за изпълнение на определените и в този Закон функции или когато това е възложено по силата на друг закон или акт на Министерския съвет. Какво се оказва? Националната служба за охрана е специализирана, военизирана държавна служба към президента – чл. 5. Лицата, които охранява са само тези, определени със Закона, но охраната на обекти може да й се възлага и от правителството. Недомислица или вратичка, през която и правителството да се ползва от услугите на Националната служба за охрана, е това? Относно кръга на охраняваните лица и видовете охрана, която им се предоставя – всички, надявам се, са наясно колко чувствителен за общественото мнение е този въпрос. Колко раздразнения предизвикват понякога неоправдано големите кортежи? Охраняемите лица са определени в чл. 20 и следващите от Законопроекта. Внимателният прочит на текстовете обаче разкрива и липсата на ясни критерии, въз основа на които са посочени тези лица, както и вида на тяхната охрана. Какъв е бил, например аргументът главният прокурор да е поставен на едно ниво с вицепрезидента, като охранявани лица? Видно от нормата на чл. 21, ал. 2 и на двамата им се осигурява охрана по местоживеене и работа, както и лична охрана и специализиран транспорт в страната и в чужбина. По същия начин е и необяснимо приравняването на председателя на Конституционния съд и кмета на столицата. Например, те попадат в „по-обикновената категория”, подобно на председателите на върховните съдилища. За тях също е предвидено да се осигурява само специализиран транспорт, като вид охрана. Време е ясно да заявим, че НСО служи за охрана, за да опазва живота и здравето на застрашени поради функциите си лица, а не за украса, престиж или символ на социално положение. Основната дейност на НСО – тази, заради която службата съществува, е охранителната. Да, предметът, обектът на тази дейност е по-специфичен, защото става дума за опазване на лицата, заемащи висшите държавни длъжности, но това не променя естеството на дейността и статута на служителите като охранители. Не Ви ли се струва прекалено тази дейност, осъществявана от Националната служба за охрана изрично да се определя в Закона в чл. 2, като елемент от дейността по защита на националната сигурност, насочена към осигуряване на безопасността на определените в този Закон лица, обекти, мероприятия? Още повече, че такъв акцент липсва при останалите два, така наречени „устройствени закона” – този за Държавната агенция „Разузнаване” и за Военното разузнаване. Националната служба за охрана по-ценна ли е от разузнаванията за националната сигурност? Ако сравним бюджетите им ще излезе, че е така, макар че, струва ми се, има твърде много аргументи за обратното. БСП лява България ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта за Националната служба за охрана на първо четене, тъй като той не отговаря на нито един от проблемите, свързани с функционирането на тази служба. Нашето виждане е, че НСО няма място при президента, чийто функции не са да е главен държавен охранител. НСО трябва да се превърне в стегната, елитна структура, пазеща силно застрашен ограничен кръг лица. Вместо това Вие ни предлагате да гласуваме да продължим така, както е било досега. Това не е реформа, уважаеми госпожи и господа от управляващото мнозинство.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Добре е най-сетне да има закон, уреждащ дейността по охрана на високопоставени държавни служители и представители на държавната власт. Добре е тази дейност да бъде законодателно, а не апокрифно, както досега, уредена. И ние от Реформаторския блок бихме подкрепили подобна законодателна уредба, ако беше разумна и ако променяше традициите на подобна охрана, здраво заложени в късния комунистически режим. По конкретния Законопроект, който можем спокойно да наречем Закон за управление, безопасност и охрана, ние ще гласуваме по съвест. Аз призовавам всички народни представители да гласуват по съвест, защото в случая се поставя не въпросът за узаконяването на дейността по охрана на най-високопоставените представители на държавната власт, а защото се поставя много важен въпрос, който засяга всеки един от нас като хора в най-висшия орган на тази държавна власт, като бивши, бъдещи или поне с големи надежди да бъдат някога и по-високопоставени лица. Това е въпросът: трябва ли България да запази режим на привилегии за представителите на държавната власт, важно ли е ние самите да бъдем охранявани и обслужвани по един особен, специален начин, по един особен, специален ред и от особена категория държавни служители, и то военизирани, посветени единствено на тази дейност? Дали за нас са важни собствената ни сигурност и собствените ни привилегии, или за нас е важна националната сигурност, разбрана като максимално усилие и максимална инвестиция на публични средства в сигурността на всеки един отделен от седем милиона български граждани? Защото ние днес трябва по собствената си съвест – всеки за себе си, а не по партийно решение и партийна повеля, да отговорим пред избирателите си за какво харчим 40 млн. лв. народна пара годишно. Дали ги харчим за охраната и за сигурността на седем милиона български граждани, които очевидно дават по около шест лева средно собствени пари годишно на НСО, всеки един от тях, или за неколкостотин привилегировани лица, на които поне до момента не знаехме дори имената и трябваше да четем „жълтата” преса, за да знаем кого охранява Националната служба за охрана и кого не охранява? Чия е националната сигурност? Това е въпросът, на който отговаряме днес. Националната сигурност е привилегия на малцина, или националната сигурност е грижа за сигурността на всички? Колкото и дребен да изглежда въпросът с този Закон, той не е дребен, защото ние узаконяваме произвол от късния комунизъм. Това, което не се е променило в продължение на 25 години и е било нередно през всяка една минута от тези 25 години, както и през предишните, вместо в някаква наредба, постановление, указ, го скрепяваме със закон на един демократичен парламент. Само че това, че парламентът е демократичен и е демократично избран, не прави демократичен или разумен този Закон. И моля Ви – не ми казвайте, че това, което говоря в момента, е популизъм и че такива служби има навсякъде. Това не е популизъм, а е отговорност към чуждите пари – парите на българските граждани и данъкоплатци, защото те са основното, което ние като парламент сме изпратени да охраняваме. Държавният бюджет, разглеждан като парите, които седем милиона български граждани са дали ние да се разпореждаме с тях, и нямаме право да вземем 40 милиона от тях и да ги хвърлим за собствените си привилегии на вятъра. И не казвайте, че такива служби има навсякъде по света, защото такава служба няма в нито една демократична държава именно защото депутатите в демократичните държави не могат и да си помислят да одобрят бюджет за подобна служба. Служба, която изключва седем милиона, без двеста-триста, от гражданите от обхвата на своята охранителна дейност, няма. Естествено че има служители, които пазят премиери, президенти, крале и всякакви други важни особи във всяка една държава. Естествено че има държавни служби, които се занимават с този тип охрана, и звена, които се грижат изключително за нея, но те винаги, винаги са част от същите тези служби на държавата, които се борят за сигурността на всеки отделен гражданин, а в съвременния, доста смутен и размирен западен свят, към който принадлежим, това означава – се борят срещу терористичната заплаха. Защото какви, извинете ме, са заплахите за президента на Републиката, за премиера на Републиката, за министрите, за ръководителите на съдилищата в България, ако не заплаха от тероризъм? Само че заплашени от тероризъм са всички български граждани и всички други лица на територията на България, и закрилата срещу тероризъм е една и съща, когато е за държавния глава и когато е за най-обикновения български гражданин или за туриста на летището в Бургас. Това е, което трябва да проумеем. И когато харчим десет пъти повече пари за охрана на лицата с привилегии, отколкото за охрана на всички останали седем милиона българи, ние всъщност правим много лоша инвестиция в охраната на нашия държавен глава, на нашия премиер, на нашите министри и на другите произволно избрани привилегировани лица, към които се надяваме да принадлежим. Там, където се харчат парите за борба с тероризма, там се вижда истинската заплаха. Когато хвърляме четиридесетте милиона другаде, а за заплахите от тероризъм даваме 4 милиона, увеличаваме шанса включително високопоставените представители на държавната власт в България да се превърнат в жертва на тероризъм, защото тези 40 милиона ги спестяваме от сигурността на всички, а ние, уж високопоставените, е може би време да се смирим и да се сетим, че не сме нищо повече освен един от тези всички българи, за чиято сигурност даваме 4 милиона, вместо 40 за НСО. Моят призив е да не подкрепяме закон, който като обхват, като разделение между охраната на обикновения човек и привилегировани хора, като военизирана структура, различна от тази, която се бори с принципната заплаха от тероризъм, всъщност е характерен за мракобесни режими, какъвто беше режимът на Тодор Живков в България, който ни завеща „Управление, безопасност и охрана”, за да го преименуваме и да го оставим същото, каквото е и към настоящия момент. А камериерки, чистачки и други подобни дами с уважавани професии да бъдат част от национална тайна служба за охрана на високопоставени лица, това нещо беше специфично допреди няколко години за режима на Муамар Кадафи в Либия и от неговия край насам, мисля, че вече никъде, ама, наистина никъде по света няма такива неща. Може би това, което трябва да направим, е да отхвърлим още на първо четене настоящия Законопроект. Да приемем Закон за борба с тероризма, в обособена глава, от който да гарантираме в много по-голяма степен, отколкото този Закон гарантира, нашите високопоставени представители на държавната власт, в рамките на обща стратегия за борба с тероризма, защото, пак казвам, те не са нищо по-различно от всеки друг български гражданин, и няма как да бъдат нещо по-различно, защото ако терористичният акт е успешен, идва онзи момент, в който всички сме вече равни – няма президент, няма депутати, няма чистачка. Така че защитата на всеки един трябва да се подчинява на обща логика, обща стратегия, общи правила и общо финансиране. В заключение, призивът ми е: гласувайте наистина по съвест. Гласувайте против собствените си привилегии, гласувайте за сигурността и правата на всички български граждани, включително и за нашите като български граждани. Нека да бъдем малко по-смирени и малко по-отговорни към чуждите пари, които харчим в такива моменти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ. Шум и реплики от ГЕРБ и ДПС.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кънев, Вашият призив накрая – „Нека бъдем по-смирени”, мисля, че трябва да го отправите на първо място към себе си. Искам да Ви попитам, понеже цялата Ваша теза беше изградена на основата на твърдението, че това не е реформа, че това не е предложение за някакво ново устройство на тази служба, а законово закрепване на досегашното статукво, че това било наследство от комунизма и така нататък. Искам да Ви попитам, господин Кънев, съгласувахте ли тази Ваша позиция с бившия премиер на страната в периода 1997 – 2001 г. Иван Костов? Или с бившия президент на Република България Петър Стоянов, които управляваха заедно и поотделно Република България четири години? И двамата се ползваха четири години с цялата мощ и власт на държавата, включително от услугите на Националната служба за охрана. И през нито един момент в четиригодишното безметежно управление на ОДС под мъдрото ръководство на Иван Костов никой не постави дори за момент въпроса, че охраната им се осигурява от една комунистическа служба, от една ретроградна служба, от служба – останка от миналото, която трябва час по-скоро да се реформира. Защо не го направи тогава Вашата партия, господин Кънев, която управляваше и на която Вие сега сте наследник? Ако Вашата позиция е, че това е такава служба, Вие трябваше да го направите тогава, когато имахте цялата власт четири години! Да бяхте превърнали тогава НСО в това, за което сега пледирате! Благодаря.

Уважаеми господин Кънев, уважавам Вашите политически тези, макар да сме на различни политически позиции. Ценя и Вашата последователност, само че преди около две седмици Вие заявихте категоричното си несъгласие със Законопроекта за Националната служба за охрана. Днес Вие заявявате и призовавате Вашите съпартийци и съмишленици от Парламентарната група на Реформаторския блок да гласуват по съвест. Стана ясно, че вчера господин Йордан Бакалов е назначен за шеф на „Военна информация”. Това изглежда някак си като сделка. Каква е Вашата позиция по въпроса? Действително ли считате, че този Законопроект е реформа в Службата? Тези подмятания – да бъде прикрепено тук към някакъв Закон за тероризма и прочие, просто е измъкване от ситуацията. Само искам да Ви опресня паметта и да Ви припомня, че в началото на демокрацията, през 1990 г., тогавашната Служба се наричаше не Национална служба за охрана, а Национална служба за защита на президента. И отговорност, а може би и вина имат всички правителства, всички президенти, които по един или друг начин допускаха тази Служба да се превърне в онова, което беше до 1989 г.

Аз в продължение на това, което попита господин Казак, ще разширя въпроса: дали консултирахте това изказване с госпожа Кунева и господин Лукарски? И те дали ще се съгласят да слязат от служебните си автомобили? Благодаря. (Смях в ДПС и БСП ЛБ.)

Господин Ерменков, служебните автомобили са друга болна тема. Нека да я оставим за друг дебат. Има служебни автомобили на НСО и служебни автомобили, които са с шофьор без патлак. Това е единствената разлика между двата вида. (Смях в залата.) Съвсем отделна тема е, че броят на служебните автомобили в България е около 123 пъти повече, отколкото в Кралство Швеция, с малко по-голямо население от нашето. Съвсем отделен въпрос. А по отношение на най-острата критика срещу позицията ни, изразена от господин Мерджанов и господин Казак, че най-вероятно не е съгласувана с бившия премиер – знам, че нямате друг аргумент срещу мен и срещу позициите ми, освен че съм наследник на човек, когото много сте плюли през годините. То му се е отразило на политическата популярност. Тоест добре сте плюли. Ще трябва да плюете срещу мен, а не още срещу него, за да постигнете същия ефект. Не съм съгласувал с никого. И не съм съгласувал и по причината, която господин Мерджанов много правилно изтъкна – в България много хора през много и различни управления, преди промените и през целия период на прехода са се възползвали от недопустими привилегии. Изкушението да продължиш привилегията, която друг преди теб е ползвал за себе си, независимо дали тя е шофьор, който не ти трябва, охрана, която не ти трябва, или е от по-лош тип – връзка с обръч от фирми, който на теб явно ти трябва, само че не е необходим на държавата, а съществува – всички тези неща са се случвали при всички управления. И политическото смирение е именно в това – да се признаят фактите и да се прави такава политика, че сам да си отрежеш клона и да не допуснеш. Това се прави със законодателство. И това между другото се нарича реформа – да приемеш такива правила, че ти да не се възползваш от привилегиите, от които са се възползвали преди теб. Бързам за това с тази атака срещу този модел на Националната служба за охрана, далеч преди да ми е потрябвала тази служба, та в момента, в който ми потрябва, да я няма в този вид, за да се ползвам от нея. (Оживление и смях в залата.) А по отношение на алюзията с бившия премиер Иван Костов и бившия председател на СДС и ДСБ в различни периоди от кариерата си, той не ползва услугите на Националната служба за охрана. (Шум и реплики в залата.) Нямам какво да го питам по тази тема. Но бившият председател на ДПС по неясни причини продължава да ги ползва и ми е интересно, ако приемем този Закон, дали ще продължава още?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предстои обсъждане на Закона за Националната служба за охрана, в момента на първо четене. Този Закон регламентира обхвата и организацията на работата на Службата и права и задължения на работещите. Дебатът би трябвало да бъде много по-широк. За нас е особено важна обществената позиция по време на това обсъждане, какви претенции ще има към предлаганите промени самото общество. И гражданите трябва да са тези, които ще бъдат обществената поръчка за предлагания Закон.

Избори, идват избори!

Политиците трябва да вземем едно подобно решение, едва след като сме сигурни, че по този въпрос има широко прието становище. На заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред призовах за публичен дебат – дебат с неправителствените организации, експерти, граждани. Защо няма такова обсъждане? Обръщам се към вносителите и към председателите на комисиите, които бяха водещи в гледането на този Закон. Към вносителите: Вие доказахте, че не се вслушвате в мнение, различно от Вашето, при обсъждане на промените в Закона за МВР. Но поне можеше при обществен дебат, при публично обсъждане на този Закон, да се чуят аргументите „за” и „против” предложените текстове и регламент, за да са наясно всички с текстовете на предлагания Закон. Не е само дебатът дали службата да е на подчинение на президента. Има различни практики в различните страни. Чувствителността на обществото към Националната служба за охрана не Ви ли интересува, господин Цветанов? С така предложения Закон регламентирате кои са охраняваните лица, създавате условия да се заплаща услугата „охрана на национална служба”. Към управляващото мнозинство – прецизирайте текстовете, не манифестирайте с това, че след 25 г. ще има закон. Досега работата на Националната служба за охрана също се регламентираше с други актове и тя изпълняваше функциите си макар и да се налага – пример от последните дни – на охраняваното лице, да декларира, че вярва на службата, че вярва на служителите от Националната служба за охрана. Не бързайте! Чуйте първо хората как искат да работи такава служба и кои да бъдат в обхвата на тази служба. Вие прекрасно знаете – ние като народни представители имаме тази привилегия да се вслушваме в хората, чуйте какво искат хората от нас като законодателен орган за приемане на конкретни текстове за работата на Националната служба за охрана. Нека да се съобразим с тази заявка, а не без да има публичен дебат, да бързаме към второ четене. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За целия период на съществуването си, тази служба не се е подчинявала на някакъв конкретен закон. Не споделяме и казаното от преждеговорившия, че тя се е подчинявала на някакви наредби – подчинявала се е само частично. В никоя наредба никъде не е обхваната цялостната дейност, правомощия и съответните задължения. През целия този период от време службата НСО всъщност е работила извън закона, бих казал над закона. Ако се обърнем към черната статистика на нарушенията и катастрофите, които са извършени до момента от тази служба, можем да направим извода, че тя е работила и противозаконно. С предложения Законопроект на първо четене се прави опит или поне така се счита, че това е опит за узаконяване дейността, задълженията и правомощията на тази служба. За съжаление, при прочит на текста установяваме, че това не е така. Напротив, мнението ми е, че чрез този Закон се прави опит да се извърши нещо невъзможно, да се узакони нещо незаконно. Ако позволите, ще обърна внимание на някои текстове в подкрепа на думите ми. Първо, без да влизам в конкретиката, след като прочетох Закона внимателно, не ми стана ясно формирането на бюджета на тази служба. Ще остане ли 40 милиона, или няма да остане? Второ, без да имам нещо против работещите в НСО, все пак искам да съм наясно ще остане ли тази служба в състав от 1200 човека. Разбирам, че тези хора трябва да работят и това е добре. Така ли трябва да съществува тази служба – без яснота за бюджета и без структура, която според мен трябва да бъде приета? Когато навлезем в конкретните текстове например лично мен ме дразни нарушаването правата на българските граждани независимо от поста и длъжността, която заемат. Смятам, че този Закон е абсолютно антидемократичен. Не мога да разбера защо по чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – лицата, които задължително трябва да бъдат охранявани – защо да не могат да се откажат? (Реплика.) Точно така! Някой може да има чисто семейни съображения за това. С този Закон обаче го правим затворник, правим го арестант 24 часа в денонощието. В чл. 22, ал. 4 има дейности, които се вменяват на НСО, които всъщност са дейности на полицията, като например „осигуряване охрана на мероприятия в страната, организирани от съответния орган”. Нали затова си има полиция, има си жандармерия?! Тук има и дублиране, не само тук, и в други текстове, върху които няма да се спирам. В чл. 24: степента на застрашеност, която фактически дава правото за прилагане на по-сериозни мерки, естествено, свързани с ограничаване на свободата на хората на определено мероприятие, тази степен на застрашеност по чл. 21, ал. 5, чета, така е записано: „видът, обемът и срокът на предоставянато охрана, както и прекратяването й се определя с решение на комисия”. Да видим сега кои са в тази комисия? По ал. 1 комисията се състои от председател – началника на Националната служба за охрана. Членове: председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” и главният секретар на Министерството на вътрешните работи. Началникът на Националната служба за охрана е пряко заинтересовано лице да си измисля колкото се може по-сериозни обстоятелства, за да приложи мярката, която ще осигури работа и съответно легитимация на неговото звено. Мисля, че е недопустимо тази комисия да бъде в такъв състав. Не съм от службите, господин Цветанов, може би Вие ще ми помогнете, но мисля, че може да се определи друг по-независим от пряката дейност състав. Глава шеста: „Чл. 27 (2): „Когато това е необходимо за изпълнение на конкретни задачи по охрана на лица, обекти или мероприятия, офицерите и сержантите от Национална служба за охрана дават писмени или устни разпореждания, задължителни за изпълнение”. (3) При невъзможност да се дадат разпореждания по ал. 2 те могат да се извършват чрез действия, чиито смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, или към които са насочени”. Това вече ми идва малко много. Какво означава това? От моя скромен опит означава едно – че след като не мога да бъда предупреден, след като не мога да бъда уведомен писмено, спрямо мен ще бъде приложна спрямо някаква форма на принуда, някаква форма на брутална принуда. Например по причина, че неговото величество президентът примерно се движи срещу мен, аз ще бъде изблъскан от джипа на НСО. Извинявайте, това не ми харесва. Не мога да приема такива текстове. Или най-малкото, ако това е необходимо, нека да се регламентира, че може да се извършва при определена степен на повишена опасност. Но този текст го няма, отсъства. Чл. 29: „За изпълнение на дейността по охрана офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да изискват информация от публични органи и организации, от юридически и физически лица при спазване изискванията на Закона за защита на квалифицираната информация и Закона за защита на личните данни”. Какво излиза оттук? Могат да изискват всякаква информация от всеки, включително от юридически лица, включително от фирми. Редно ли е това? Считам, че това не е редно и това е превишаване на всякакви правомощия, нарушаване свободите и правата и на гражданите, и на търговските субекти. Откъде на къде под претекст за защита живота на някои от лицата, подлежащи на защита, някои ще нахълта в моята фирма, ще ми иска пълна документация, справки и какво ли още не? Точно това означава. Тук няма никакви ограничения. Това може да се случи навсякъде, абсолютно навсякъде във всяка точка на България. По-нататък: за изпълнение на задачите си по този закон офицерите и стажантите от Националната служба за охрана могат да извършват и проверки на предмети и вещества – чл. 30. Къде ще ги извършват тези проверки? Кога? Не е ясно. По цялата страна ли могат да ги извършват, навсякъде ли? Или в близост със застрашавани обекти? Нищо подобно! С тези текстове, извинявайте, обаче, уважаеми вносители, Вие разширявате правомощията на това звено изцяло върху периметъра на правомощията на полиция, разузнаване и на всички други служби, поне от моя гледна точка е така. Следващата ал. 2 на чл. 30: „За предотвратяване на посегателство върху живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на проверяваното лице могат да се изискват документи за самоличност, багажа, товара, транспортни средства, обекти. Проверката се извършва по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.” Това пък за какво сте го вкарали? Как ще ме пребъркате и ще ми запазите достойнството? Просто няма как да стане това. Защо не се постарахте да прецизирате текста, поне да определите в какъв периметър, кога, при какви обстоятелства може да бъде извършвано това? Извинявайте, между тези 1200 човека аз лично познавам хора, които нямат не само грам задръжки по отношение на служебните си задължения и по отношение на човешкото си поведение, а нямат елементарно възпитание! И на тези хора им се дават правата да извършват едва ли не абсолютно всичко, което е изредено в чл. 30. По-нататък: в чл. 31 даже се дава възможност на НСО да извършва да извършва дейност, която е присъща на тясноспециализирани служби, като например Агенция по храните. Излиза, че трябва да проверяват и качеството на храната. Имат това право. А имат ли специалисти? Или може би ще стане още по...

Имат.

Не съм запознат, просто Ви задавам въпрос. А редно ли е? При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба – чл. 34, могат да използват физическа сила, помощни средства и така нататък при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. Пък после как ще се докаже, че е имало или нямало противодействие... Говори Ви доскорошен собственик на фирма на кабелна телевизия, срещу операторите на която служители на НСО приложиха недопустимо насилие в Созопол, охранявайки хранещия се в един ресторант на 50 м Ахмед Доган. Натрошиха ми камерите! Това ли искате пак да продължава? Това ли е законът? Още не са платени, между другото. „Редът за употреба на помощни средства се определя с акт на началника на Националната служба за охрана”. Категорично съм против този текст – не само аз, и моите колеги. Категорично! Според мен редът за употреба на помощни средства трябва да се определя от друга институция, защо не от Народното събрание. „При спиране на транспортно средство” – вече отиваме на чл. 35, ал. 2, „при изпълнение на задълженията си офицерите и сержантите могат, имат правото да използват оръжие в следните случаи: за спиране на транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална опасност за безопасността на охраняваните лица и обекти или е възникнала опасност за живота и здравето на хората.” Пак смятам, че в такива случаи, давайки такива правомощия, трябва да има много стриктен, прецизен регламент. По-голямата част от следващите някъде към 15 – 20 страници всъщност представляват препис на Кодекса на труда. Нищо друго! Отпуски, почивки, работно време, как да се взимат компенсации и така нататък. Не мисля, че тези текстове имат място в един такъв законопроект. За мен те са добавени просто за да изглежда по-масивен и по-внушителен. Отиваме към Раздел Втори „Имуществена отговорност”. За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1 служителите не носят имуществена отговорност към увредения”. Честито! „В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право”. След това в чл. 98 – обръщам внимание вече на хората, които мислят практически, прагматически и финансово, вижте какъв член има: „Държавата и офицерите, и сержантите на Националната служба за охрана не отговарят за вреди на трети лица, когато са преценени в условията на извънредни обстоятелства или осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната”. Е, ако това смятате, че е демокрация – гласувайте го. В заключение искам да обърна внимание и да изразя позицията на Парламентарната група на Патриотичния фронт. При такива неясни и регламентирани бюджет, състав, правомощия, задължения, изпъква кардиналният въпрос: има ли нужда въобще от такава специализирана служба с отделен закон? Не е ли редно, както в много европейски страни, това да бъде специализирано звено към полицията? И накрая просто за заключение, леко да смекчим трагичните краски, ще се върна пак към чл. 34, ал. 7, където е записано, че се забранява използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени и така нататък. Господин Цветанов, сигурен съм, че Вие, въпреки че сте колега, не можете да определите примерно на една колежка –госпожа Мариана Георгиева, дали е бременна или не. Сигурен съм, че и господин Лютви Местан като председател на групата също не може да определи. (Оживление.) Е как един полицай тогава ще определи дали е бременна или не? Много добре знаете, че бременността е физиологичен акт...

Просто законът иска много сериозна преработка и пак поставям въпроса, че...

Не, аз приключвам. Но ако не пречи да приключа, може да продължа.

Не в тази посока, в която ми се искаше, ще продължа, но остава сериозният въпрос дали въобще трябва да има такава служба и дали трябва да има законопроект и закон за нея. В заключение групата на Патриотичния фронт няма да подкрепи този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, времето много напредна, изморихме се, но трябва да финализираме законопроекта. За мен големият проблем на този законопроект е, че той създава един хибрид. Аз не участвах в гласуването при разглеждането в комисията именно поради тази причина. В какво се състои хибридът?

Благодаря Ви. Проблемът произтича от това, че съгласно Конституцията чл. 105, ал. 2 Министерският съвет отговаря за опазването на обществения ред и сигурността в страната, което означава, че именно Министерският съвет ръководи всички звена и структури, които са свързани с обществения ред и сигурността на страната. Залепянето на тази служба към президента създава проблем поради тази причина. За да бъде тя на подчинение на президента остава част от въоръжените сили, а в същия момент я товарим с полицейски правомощия. Тоест, част от въоръжените сили ще действат на територията на страната като полиция. От тук нататък следват всички други проблеми, включително и парламентарният контрол. Записаният текст в законопроекта, че чрез Специализираната комисия ще се осъществява парламентарен контрол върху една структура, която е подчинена на държавния глава. От тук нататък идва проблемът и със статута на служителите именно защото тази структура остава част от въоръжените сили идват и тези проблеми със статута на служителите. Не искам да издребнявам, но, забележете: седем дни отпуска при сключване на граждански брак ще може да ползва всеки един служител от НСО. Извинявайте, ами другите когато се женят кога го правят това? Редовна отпуска ли вземат, не знам какво се случва?

Искам да посоча, че в България съществува антитерористичен център. Общо-взето неговата дейност не е публично известна, то така би следвало да бъде. Не знам с какво се занимава този антитерористичен център, но едно звено, което отговаря за сигурността на представителите на висшата власт в държавата, би следвало да бъде част от антитерористичния център в държавата. На последно място, колеги, един изключително важен елемент от Закона. Това е проблемът със събирането на информация за охраняваните лица. През годините имаше неколкократно тежки скандали в тази връзка, събирана информация за охраняваните лица изплуваше из жълтите медии, което означава, че се злоупотребяваше с нея, а Вие сега искате през този Закон контролът за използването на тази информация да я предоставите на шефа на службата. Това е абсурд. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Много Ви моля да се отнасяме сериозно към законопроектите, които разглеждаме днес и нека да не тълкуваме определени текстове в Закона, както на нас ни изнася. Защото това, което беше казано от уважавания от мен Радан Кънев, не отговаря на истината. Бяха направени опити за внушение, че 4 милиона се дават за борба срещу тероризма. Не знам откъде той я взима тази цифра, но Ви отговарям категорично, че такива пари няма, които да са дадени и да са разписани, че те са за борба с тероризма. Защото трябва да разглеждаме националната сигурност като един интегриран организъм, който противодейства и работи и е под прякото подчинение с този устройствен Закон, който приехме днес на първо четене и първият, който беше по дневния ред от днешното заседание, където също се осъществява необходимата координация, за да може да бъдем адекватни на всички тези потенциални рискове и заплахи за националната сигурност на страната. Това, което в момента се говори: дали някой ще е бременен, дали някой... Моля Ви, нека да се отнасяме сериозно. Първо, трябва да изразим уважението си към всички тези служители, които в продължение на 25 години, след като дойдоха демократичните процеси в България всяка една от парламентарно представените партии, с изключение може би на Патриотичния фронт, но там са ВМРО, са участвали и са се възползвали от всичко това, което има днес като Национална служба за охрана. Тази Национална служба за охрана, при положение че е функционирала и към настоящия момент действа като такава, означава, че тя е изпълнила своите функционални задължения и те са били приемани нормално от всички парламентаристи, които са били тук в парламента и не са дали предложение, което да промени това, което днес твърдите отляво, колегите от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт. Моля Ви, нека да се отнасяме сериозно и действително да не влизаме в това дребнотемие, което мисля, че е обидно за самите народни представители. Днес говорим за законопроекти, които са изключително важни. Всеки един от тези, които се изказваха, казаха, че 25 години няма закони. Колеги, при положение че днес говорим, че искаме да регламентираме правно тази материя, защо говорим, че това не е необходимо или че това е необходимо? Самият факт, че 25 години са функционирали тези структури, означава, че те са необходими. Моля Ви, дайте да се отнасяме по-сериозно и в общи линии да се ориентираме към приключване на днешния дебат. Може би се поуморихме малко повече, но смятам, че това е несериозно по начина, по който излизаме и защитаваме определена позиция. Вие видяхте колко толерантни бяхме от Парламентарната група на ГЕРБ, за да не утежняваме днешния дебат. Направихме да се търси максималният консенсус и да може всеки един да изрази своето мнение. При положение че днес говорим за приемане на първо четене и всеки един от Вас изразява своите критични мнения между първо и второ, утре, предполагам, ще бъде направено и предложение и от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ, да може действително при тези дебати, които днес се проведоха, да имаме максималния срок за удължаване на времето между първо и второ четене, защото искаме действително да намерим един политически консенсус. Не възприемайте, че това е Законопроект, който го внася Парламентарната група на ГЕРБ или на колегите от АБВ, които също се присъединиха към внасянето на тези законопроекти. Това са законопроекти, които са дискутирани и обсъждани на всички възможни форуми на най-високо национално ниво и реално всеки един е стигнал до извода, че трябва да има такива закони. Нека да бъдем малко по-смирени и действително да бъдем по-обективни и по-конструктивни. Смятам, че Парламентарната група на ГЕРБ показа днес истинска толерантност за това да чуем всички различни мнения, но в никакъв случай да не влизаме в тази конфронтационна вълна, която беше зададена в последния Законопроект от колегите специално от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт. Нека да бъдем по-градивни! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Цветанов, в изказването си Ви призовах да не манифестирате с това, че 25 години не е имало закон. Обръщам Ви внимание, че има регламент, според който службата работи. Вие пак стъпвате на това: нямало е 25 години закон. Припомням Ви, че всъщност това казах, а иначе не спекулирайте с това, че е обсъждан Закона като текстове. Аз самият Ви призовах да има публичен дебат, да чуете каква е заявката от обществото, какво искат хората. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И Вие как го направихте това? Защото дори и в публичното обсъждане на Закона за МВР не се съобразихте с експертите, които Ви дадоха своето становище. Приехте го като мнозинство. Сега обявявате и внушавате неистина, че има обсъждане, че тези текстове са общоприемливи. В този дебат стана ясно, че не е така, нали? Само че Вие с Вашия маниер се опитвате да създадете усещане, че този Закон е изцяло прецизен и по този начин трябва да бъде приет. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Съобразете се с мнението и на колегите в тази зала, защото те изразяват становище на избирателите, които са ги пратили тук. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Цветанов, наистина споделям напълно призива Ви да няма конфронтация, но смятам, че въпросите, които поставихме – и аз, и господин Атанасов от Реформаторския блок, са въпроси принципни и дълбоки – нямаше някаква никаква конфронтация, а най-малко искаме по тази тема в залата да стават някакви сблъсъци. Виждате, че и тези хора, които се противопоставят на този Законопроект, са доста шарени и мисля, че изключително принципно гледаме на това. Искам да се спра точно на това, което Вие казахте. Трябва да има единна национална стратегия, единно ръководство. Аз казах същите думи. Казах: и единно финансиране на всички дейности, свързани с националната сигурност и свързани с терористичните заплахи. Този Закон от четирите, които гласуваме днес, е кръпката в одеалото. Той не пасва на останалите, защото останалите са предвидени с всички спорове, които можем да имаме по тях – да модернизират системата на националната сигурност в България, а този е предвиден да защити едни стари привилегии. И не е никакъв аргумент, че всички са се ползвали. Естествено, че всички са се ползвали. Въпросът е да спрем от един момент нататък да го правим. Не е нужно да констатираме нещо, което всеки българин знае, че политиците в България се ползват от далеч повече привилегии от тези, които са им нужни, за да си вършат работата, а на всичкото отгоре не си вършим и чак толкова добре работата с всичките привилегии. (Шум и реплики.) По отношение на хората, които работят в НСО. Ние не само им дължим признание на качествата и на всичко, което са свършили досега. Ние им дължим да им дадем отговорност за в бъдеще да използват качествата си в услуга на много по-широк кръг български граждани, това е въпросът.

Уважаеми господин Цветанов, курсът, който сме поели, не е конфронтационен. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Казвам на господин Цветанов, че позицията на Патриотичния фронт не е конфронтационна. Това е просто изразяване на едно мнение, нищо повече. Когато има различно мнение, което не се харесва на друг, това не е конфронтация, това е обикновена демокрация, нищо повече. Споменавайки Патриотичния фронт, с изключение на ВМРО, ще Ви кажа, че в един предишен парламент, в който съм бил, и аз съм получавал заплахи от най-различни полуфиктивни хора, но винаги съм отказвал охрана, защото съм смятал, че това е несериозно. За разлика от едни други политици, които сами си пускаха сигнали, че някой ги заплашвал, за да ги води служебният мерцедес на НСО. (Шум и реплики.) Всички знаем кои са. Той не е един. Не е един! От тази гледна точка нашата позиция не е против тази служба. Тя е съществувала 25 години след промените и още не знам колко години преди тях. Вършила си е работата според някакви наредби – временни, и така нататък, да, нормално е да има закон. Проблемът тук е друг, да разсъждаваме около философията. Нормално ли е Специализираният отряд за борба с тероризма да е сто човека, а би трябвало да обгрижва осем милиона население, а 1200 души – НСО, да обгрижва, да кажем, 100 човека от елита? Не е нормално.

Как да не е нормално?

Не е нормално. Не е нормално и мога да Ви дам много примери. Проверете как е в Германия, познавате нещата, ходите редовно там, имате достатъчно познати – вижте как е там, и не само в Германия. Не ми давайте пример само със Съединените щати, със „Сикрет Сървис”. Това е съвсем друга ситуация. Дай Боже, и ние да станем велика сила като Съединените щати. Но това е друга тема. Към колегите, които подкрепят – ние си имаме различно мнение!

Няма лошо.

И смятаме, че не е нормално (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за Специализирания отряд за борба с тероризма бюджетът да бъде 10 – 12 пъти по-малък, отколкото за Службата за охрана. Не е нормално бюджетът на тази служба да е по-голям от този на Националната разузнавателна служба.

Само едно изречение да спомена. Тази служба трябва да се разглежда в контекста на едно общо антитерористично законодателство и политика.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги, може би за първи път през последните години, и то може би 15 години, е обсъждана темата за законодателството, свързано с националната сигурност. Господин Кънев, основополагащ документ, както казахте, е Националната стратегия за национална сигурност. Първата е приета през 1998 г. Направен е опит втората да бъде направена и приета през 2005 – 2008 г. През 2011 г. Националната стратегия е приета през месец март от българския парламент. Това е основополагащият документ (показва го), на който ние реализираме тези законодателни промени, които днес разглеждаме като пакет. Що се отнася до обсъжданията. Всичко това, което сме правили и на Консултативния съвет при президента, на тези, които тогава са участвали в обсъжданията, които бяха в Четиридесет и първото народно събрание – това беше през месец април 2012 г. Направихме широки обсъжданията и сме поканили максимално представители от всички граждански организации, имащи отношение. Това е през месец юли 2014 г. Колеги, винаги сме се придържали към обсъждане и към дебат на всяко едно предложение, което е направено. И това беше казано от господин Ангел Найденов днес. Всички законодателни предложения между първо и второ четене в Четиридесет и първото народно събрание са взети предвид и са намерили място в законодателния пакет, който днес разглеждаме. Моля Ви, нека отново да се отнасяме с уважение един към друг. И пак казвам, това е Законопроект, това са законопроекти, разглеждани през всички тези 15 години. Взето е предвид абсолютно всичко, което е могло да намери своето приложение в тази правна материя. Що се отнася до господин Каракачанов – господин Каракачанов, не съм се отнесъл пренебрежително или по някакъв начин да обидя Патриотичния фронт и по-специално Вас, защото Ви нямаше в залата, когато направих изказването. Затова мисля, че може би са Ви подвели по начина, по който са Ви пресъздали това, което съм казал. Благодаря Ви. (Реплики от БСП и ПФ.)