3 юни 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „Декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България Идват избори и както обикновено в предизборно време се активира любимата на някои тема – темата за досиетата. Този път на дневен ред са архивите на военното разузнаване. И пак едни хора, изградили цялата си кариера върху гърба на българските разузнавачи, ликуват пред медиите. Вече свикнахме с това поведение, но това че сме свикнали не значи, че сме се примирили. За нас винаги е било – и ще остане, съвършено несправедливо на една и съща плоскост да се поставят доносникът и разузнавачът. Именно за да се направи това разграничение, БСП подкрепи приемането на Закон за досиетата и създаването на специална Комисия през 2007 г. Изводите обаче от дейността на тази Комисия доказват, че това беше грешка. И макар тогавашната парламентарна група на Коалиция за България да подкрепи по-лекия вариант, без лустрационни текстове, и макар инициаторите тогава на този законопроект от БСП сега да са в други партии, разочарованието от дейността на Комисията се оказа голямо. Почти девет години след създаването й равносметката за работата й е трагична. Нима тя успя да внесе яснота? Нима сложи край на скандалите? Нима преустанови възможностите за политически рекет със съществуващи и несъществуващи досиета? Напротив, тя не само не прекрати, а непрекъснато подхранва митовете, свързани с бившата Държавна сигурност. Практиката й е противоречива, конюнктурна, непрофесионална. Емблематичен за работата й е случаят на Божан Стоянов. През 2008 г. Комисията по досиетата издава удостоверение, според което няма данни той да е бил „щатен или нещатен служител, нито секретен сътрудник на бившите Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”. През 2013 г. същата Комисия със същия председател разпространява информация, че е сътрудничел на Държавна сигурност. Този случай сигурно е в съда и като него са много други. Но дори съдът не може да даде отговор на въпроса какво означава фактът, че някой има „картонче”. През март 2014 г., провокиран от противоречивата съдебна практика, националният омбудсман се обърна към Върховния административен съд с този въпрос, но съдиите не се произнесоха. А колко хора, колко големи българи, сред които видни интелектуалци, артисти, учени и спортисти бяха окепазени междувременно от тази Комисия. Моля Ви помислете как, когато Комисията Ви обяви за сътрудник на основание някакво картонче, Вие можете да докажете, че не сте знаел за него. Човек може да докаже, че говори китайски, но няма как да докаже, че не го разбира. По този нелеп начин омаскариха хора на изкуството и науката, чиито имена не споменавам, защото те не заслужават да бъдат цитират в този контекст. Изобличиха журналисти и писатели. В същото време не сме чули някой кредитен милионер сериозно да е пострадал от работата на Комисията. Сто и седемдесет български дипломати, с чиито усилия България влезе в НАТО и Европейския съюз, станаха жертва на Комисията по време на първото управление на ГЕРБ. Тогава инициатор на акцията по отзоваването им беше министърът на външните работи Николай Младенов – син на бивш служител на държавна сигурност. Днес на ред са военните разузнавачи, а подбудител на тяхното осветяване е министърът на отбраната, мощно подкрепян от президента на републиката. Запитвали ли са се тези хора какви са рисковете пред онези чужденци, които са работели, а може би и още работят за България? В политически план от предадените досиета сигурно ще се стъкми някой скандал. Той ще трае два-три дни и ще отшуми. Въпросът ни е: „Заслужава ли си?”. Заслужава ли си заради нечии политически амбиции хора да се излагат на риск? Заслужава ли си военното разузнаване да бъде оголено сега, когато отвсякъде тегнат заплахи, но и за в бъдеще? Защото кой ще се реши да сътрудничи на България, когато знае, че утре някой Ненчев може да го разобличи? Решението на министъра на отбраната е безотговорно, непрофесионално и срамно. Ние от БСП лява България ясно заявяваме своето несъгласие с него и се присъединяваме към предупрежденията, които Асоциацията на военните разузнавачи непрестанно, от месеци, се опитват да отправят към властите и лично към министър-председателя. Оставате глухи за тях, както не чувате основателните притеснения на военни и полицаи по повод на така наречената „пенсионна реформа”. Въобще затворили сте очи и уши за проблемите в сигурността и затова носите огромна отговорност. Ако бяхте посветили поне една десета от енергията, която харчите по темата с досиетата, за да се погрижите за днешните полицаи и военнослужещи, може би нямаше да сме свидетели на протести и масови напускания. Колкото до досиетата – ако наистина искате да прочетем и затворим тази страница; ако наистина желаете да приключим темата и да продължим напред – то време е да скършим монопола върху истината, установен от Комисията по досиетата и темата да се върне в парламента. Парламентарната група на БСП лява България е готова да предложи законопроект, който да преобразува Комисията в исторически институт, където извън политическото злободневие досиетата да бъдат четени и изследвани. Нека вместо Комисия по досиетата да чете историята, Комисия от историци да чете досиетата. Приемете тази декларация като призив за здрав разум. И приемете този призив, защото все по-упорито се насажда впечатлението, че понеже нямате визия за бъдещето, настоявате да се мразим за миналото.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване Законопроект за насърчаване на научните изследвания да бъде удължен с три седмици.

„ДОКЛАД по Проекта за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 14 януари 2015 г., разгледа и обсъди Проекта за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. На заседанието присъстваха: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Милослав Кацаров – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерство на енергетиката, Иван Андреев – изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара, представители на работодателски, синдикални и други организации на гражданското общество. Проектът за решение бе представен от народния представител Любомир Владимиров. С Проекта за решение се предлага правителството да предприеме мерки по прекратяване на концесионните договори за добив на злато, ценни и редки метали, както и да разработи стратегия за развитието на отрасъла, придружена със законова уредба, която да постави на здрави основи развитието на този перспективен отрасъл в българската добивна промишленост. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са изискани становища от заинтересованите министерства. Министерството на енергетиката в своето становище сочи, че ако се приеме предложението на народните представители, ще бъдат прекратени 11 сключени концесионни договора за добив на метални полезни изкопаеми. Последиците биха били правни спорове между концедента (държавата) и концесионерите по прекратените договори и задължение на държавата да заплаща обезщетения от вредите на предсрочното прекратяване, които ще са в значителни размери. Прекратяването на концесионните договори ще постави и въпроси, свързани с управлението на находищата и прилежащата инфраструктура, финансирането на това управление и други. Всичко това налага да се пристъпи към конкретни действия по прекратяването на концесионните договори след приемането на стратегия, предвидена в чл. 7 от Закона за подземните богатства, а не преди. Измененията, каквито и да са те, не следва да засягат вече придобити права, без да е проведен диалог с инвеститорите. Не отговарят на истината твърденията на вносителите за неспазване от концесионерите на действащото законодателство; за неяснота на собствениците; за липсата на контрол по отношение на добитите количества злато, ценни и редки метали. В съответствие със своите правомощия компетентните държавни органи осъществяват административен контрол за спазването на изискванията на законодателството било по общия ред, било на специално основание. В заключение, Министерството на енергетиката не подкрепя направеното предложение за прекратяване на концесионните договори и изцяло подкрепя идеята за приемане на стратегия за управление на всички подземни богатства. За целта обаче не е необходимо решение на Народното събрание, тъй като това вече е предвидено от законодателя в чл. 7, ал. 1 от действащия Закон за подземните богатства. Министерството на финансите отбелязва, че в приложените към Проекта на решение мотиви не са посочени конкретни правни основания за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали; няма анализ на правно-икономическите последици от подобни действия, в това число и при евентуални съдебни дела, включително с международен характер. Освен това в Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и в средносрочната тригодишна бюджетна прогноза са заложени определен размер неданъчни приходи от концесионни плащания, който размер не би се реализирал в пълен обем в случай на прекратяване на посочените в Проекта за решение концесионни договори. Българската минно-геоложка камара изразява категорично несъгласие с предложения Проект за решение, тъй като неговото реализиране би създало прецедент в европейската практика, враждебен инвестиционен климат в страната, дестабилизация на минерално-суровинната индустрия и ще предизвика сериозно напрежение сред служителите на минно-добивните дружества. Българската търговско-промишлена палата не подкрепя Проекта за решение, защото приемането на подобно решение би представлявало противоконституционен акт, тъй като противоречи на конституционния принцип на разделение на властите. Предложението е неубедително и неаргументирано и поради липсата на икономически анализ и обосновка. Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че повдигнатият въпрос е от съществено значение за българската икономика, за доброто стопанисване на природните богатства, но представеният Проект за решение е неприемлив, защото: не е ясно полето на приложение; липсва оценка на въздействието; в мотивите на вносителите има неверни твърдения и при евентуално приемане на решението държавата се натоварва с непремерени рискове. В последвалата дискусия народните представители се обединиха около предложенията на представителите на Реформаторския блок и Коалиция „БСП лява България” да се възложи на Министерството на енергетиката и на Министерството на икономиката да представят в Комисията информация за последните 10 години за всички концесионни договори, отнасяща се за срокове, плащания, констатирани нарушения, приложени санкции, оценка на въздействието, сравнителен анализ с европейските стандарти по отрасли. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 1 глас, „против” – 13 гласа и „въздържали се” – 4 гласа Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. На свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложението за приемане на Проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. От името на вносителите Проектът беше представен от народния представител Илиан Тодоров. Предложението за приемане на решението е мотивирано от необходимостта от разработване на специализирана детайлна нормативна уредба относно добива на злато, ценни и редки метали, липсата на каквато е довела до поредица от грешки и корупционни практики. Господин Тодоров акцентира върху изключително ниския размер на концесионната такса в България, което налага прекратяването на действащите концесионни договори. В обсъждането на Проекта участие взеха народните представители Чавдар Георгиев, Емил Димитров, Свилен Иванов, Илиан Тодоров, Данаил Кирилов и Явор Нотев. Господин Чавдар Георгиев отбеляза, че са сключени неизгодни концесионни договори с 1,5% такса за държавата от добитото, което обаче се контролира изцяло и само от концесионера. Липсва реален контрол, тъй като той е по отчетни документи на концесионера. Впоследствие процентът е намален до 0,75 %, и предвид тези неизгодни условия е необходимо да се поиска тяхното предоговаряне. Господин Георгиев подкрепи идеята Министерският съвет да инициира предоговаряне на условията, в изпълнение на чл. 18, ал. 6 от Конституцията на Република България, според която „Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.”. Посочи конкретни пропуски в Закона за концесиите, които са в основата на разглеждания проблем, и изрази становище, че той може да се реши, ако има общо политическо съгласие за това. Господин Георгиев посочи опасността от осъждане на държавата, ако се приеме предложението за прекратяване на договорите. Господин Емил Димитров отбеляза, че трябва да се направи всичко възможно, за да се реши проблемът с изключително ниската концесионна такса, но предложението за прекратяване не би могло да бъде подкрепено, необходимо е предоговаряне на условията. Той изрази подкрепа за предложението за изработване на стратегия. Господин Свилен Иванов отбеляза, че предложението има смисъл, но е доведено до крайност, поради което не би могло да бъде подкрепено. Господин Илиан Тодоров посочи, че е необходимо да се прецени кое е по-изгодно за държавата – глобите, на които евентуално би могла да бъде осъдена, или стойността на добиваното злато. Господин Данаил Кирилов отбеляза, че е необходимо да се съобрази възможността за осъждане на държавата. Господин Явор Нотев обърна внимание на предложението по т. 2 на Проекта за решение, което е в съответствие с изказаните становища, а що се отнася до т. 1, тя би могла да се промени. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 1 глас „за”, 3 гласа „против” и 12 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи Проекта за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, № 454-02-15, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.”

Благодаря, госпожо Председател. Проектът за решение, който предлагаме на Вашето внимание, засяга концесията за добиване на злато, мед и сребро – концесия, която е дадена на една чуждестранна фирма през 1999 г. По-нататък в хода на дебатите аз ще изложа много повече аргументи, отколкото са написани в нашето предложение, в нашето Проекторешение. Чух в докладите на двете комисии, особено в мнението на Министерството на икономиката се споменава, че нямало достатъчно правни аргументи в Проекта за решение и в мотивите. Аз съм съгласен с това, че няма изложени детайлно и последователно достатъчно много правни аргументи, но това е Проект за решение на Народното събрание. Това не е предложение за изменение на Конституцията, а правните аргументи, и неправните, защото освен правните, има и такива, които се наричат „морално-етични” или пък „икономическа изгода”, за тях, надявам се, ще дебатираме в залата, ако има желание за това. Като гледам обаче резултатите от заседанията на двете комисии, „за” Проекта за решение за прекратяване на концесиите за добив на злато е гласувал цифром и словом един човек, тоест представителят на „Атака” и в двете комисии, и срещу него са застанали 13 плюс 4 – 17 гласа „против” и „въздържали се”. В Правната комисия положението е също – 1 глас „за”, 3 гласа „против”, 12 гласа „въздържали се”. В Икономическата комисия са „против” 13 гласа и „въздържали се” 4 гласа, тоест нито една друга политическа сила не е подкрепила това Проекторешение в Комисията. Сега в залата какво ще стане!? Надявам се, ще чуя от представителите на политическите сили защо са били „против”, защо са се „въздържали”. Нашето предложение се състои от две точки, ще ги прочета: „1. Народното събрание възлага на правителството да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали. 2. Задължава правителството да състави Стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.” От какво е предизвикано това Проекторешение? От факта, че вече 16 години златото, медта и среброто, плюс още може би над 30 стратегически елемента се добиват на територията на рудник „Челопеч” от чуждестранна фирма – мога да го кажа категорично, твърдо, мога да организирам Кръгла маса по въпроса – без абсолютно или почти никакъв контрол от страна на българската държава. За доказателство ще посоча само един факт. В продължение на 15 години – от 1999 г., когато всъщност находището е отдадено на чуждестранната фирма, която през годините между другото си промени името, част от собствеността и така нататък, от 1999 г. до 2014 г. не е направен нито един одит от Сметната палата. Нито един! Ако това е държавен контрол!? Наречете го държавен контрол, за мен това е абсолютна безотговорност от страна на няколко правителства и от страна на държавни институции, които са длъжни да осъществяват контрол какво се добива и какво се изнася. Правните аргументи. За сведение на Министерството на икономиката мога да спомена някои от тях. Това са груби нарушения на Концесионния договор. Първо, да Ви кажа предисторията на това дружество, тоест как е дадено на концесия. То е дадено без търг. Само по себе си това вече е нарушение. През 1999 г. не се дава на търг това находище, а просто 100% от акциите на държавното дружество „Челопеч Майнинг” се изкупуват от чуждестранна фирма, след което получава автоматично правото за концесия. Всичко това е сделка в рамките на 5 млн. долара. Пет милиона долара! За сравнение ще Ви кажа какъв е официалният отчет на Министерството на енергетиката. Зададохме въпрос преди броени дни и получихме лично от министърката отговор, че за тези 15 години българската държава е получила 69 млн. 859 хил. 394 лв., закръглено 70 млн. лв. за 15 години добив на злато, което по най-груби изчисления е донесло над 7 милиарда печалба на концесионера. Тоест имаме 700% печалба от страна на този концесионер. Българската държава в момента получава концесионна такса под 1%. През годините тази такса е варирала от процент и половина до момента 0,75 стотни от процента – под 1% концесионна такса. Обявявам награда от 10 лв., ако някой ми посочи друга държава в света – от Третия, четвъртия, петия и шестия свят, която да е позволила на чуждестранна фирма да изнася златото и ценните метали от нейните находища срещу по-малко от 1% концесионна такса. Това продължава, както Ви казах, вече шестнадесета година. През всички тези години, дами и господа народни представители, това Събрание беше в различен състав, но някои от Вас тук са повече от 10 години, някои са от началото на прехода към така наречената „демокрация”, а всъщност колонизация, и помнят, че тук на правителствата едно след друго, всички, които са се сменяли – тройна коалиция, единична коалиция, множествена, двойна и сега вече шесторна коалиция, съм напомнял и съм пледирал винаги: „Прекратете тази престъпна концесия!”. Разбира се, квалификацията „престъпна”, която употребявам, може да се оспорва, може да се каже, че това не е юридически коректен термин. Да, той не е юридически коректен, но той е правилен от гледна точка на народния интерес, на националния интерес, защото само грубата сметка посочва, че тази фирма е извлякла печалби, както казах вече, над 7 милиарда. Те са повече, те са много повече, но лошото е, че не може да се хване дори точната сметка, защото държавата не е осъществявала никакъв контрол през всичките тези години. Освен че тази концесия е дадена без търг, концесионерът добива, без знанието на държавата, ценни стратегически елементи, като германий, галий, телур, селен, молибден, ванадий, които се използват във високите технологии и са изключително скъпи и ценени в момента в света. Концесионерът на находище „Челопеч” нарушава концесионния договор, като не спазва едно от основните си задължения, а именно т. 5.2 от Решение на Министерския съвет № 147 от 27 март 1999 г. – да преработва добитите златно-медно-пиритни руди до златно-меден концентрат – паритетен концентрат и гравитационен концентрат. Това не се прави и това, което се изнася от България, не подлежи на контрол и никой не знае точно какво се изнася и какво съдържа то. Преработката става в друга държава, тъй като България няма такива възможности. България не е била високоразвита държава – няма технолози, няма инженери, няма специалисти, и затова всичко, което се изнася, се преработва в друга държава – в Африка. Другите нарушени от концесионера точки от Договора са т. 4, която изисква от концесионера да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, тоест да си избира откъде да обработва по-вкусни парчета. В момента се извършва точно това – концесионерът избирателно преработва тези находища, които са по-богати на злато, останалото става негодно за преработка. Така по един хищнически начин се преработва това находище. Има и още нарушения. Аз ще ги предоставя на всеки, който се интересува. Това го казвам само за да опровергая мнението на Министерството на икономиката и да се позова на правото на държавата да прекрати едностранно концесионен договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения. Тоест имаме всички основания да приемем това Решение и да възложим на правителството да го реализира, и най-после да бъде прекратен един договор, който, както казах вече, ограбва страната ни в продължение на 16 години. Всички съображения, че това щяло да наруши инвестиционния климат, не само са неверни и нелепи, те са подигравка с националния интерес на България, защото не можем да наречем инвестиция един колонизатор, експлоататор. Разбира се, фирмата „Дънди Прешъс Металс”, която е получила вкусното парче от баницата, не е виновна. Не е виновен този, който яде баницата, казва народът, а този, който му я дава. Кой я дава? Дава я българската държава по времето на управлението на Иван Костов (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), чиито представители днес са в управляващата коалиция. Аз пледирам, уважаеми дами и господа, обръщам се към Вашето съзнание и съвест...

...да прекратим тази концесия, докато е време, защото всяко едно продължаване на концесията ще води до нови, нови и нови ограбвания на България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака” и от гостите на балкона.)

Госпожо Председател, колеги, в началото да кажа, че подкрепям изцяло предложението на господин Волен Сидеров, и искам да припомня нещо много важно от преди две години. Международният имидж на страната ни, уважаеми колеги, многократно бе поставян под съмнение заради чужди фирми, които експлоатират нашите природни богатства, и това стана не къде да е, а в Европейския парламент. Тази тема стана актуална, припомням на тези от Вас, които са забравили, разбира се, и аз бях забравил тази тема, че на 22 октомври 2013 г., когато в Европейския парламент полският евродепутат Тадеуш Цимански – той бе в България преди една година, алармира Европейския парламент за редица злоупотреби при отдаването на концесии на територията на България. Той каза във висшия законодателен орган на Европейския съюз следното, цитирам: „Концесиите в България се отдават по много съмнителни схеми. Там концесионни договори сключват или българи, подставени лица на олигархически структури, или близки до управляващите, или компании от страни, извън Европейския съюз, обикновено австралийски и канадски фирми. Това – каза той – корумпирано поведение на правителствата в България е в дълбок разрез с основната идея на Европейския съюз, а тя гласи: ”Свободният вътрешен пазар е отворен за всички.”. Господин Цимански обърна внимание върху факта, че европейски компании са изключително притеснени, тъй като се чувстват дискриминирани в България, и обясни, че има много жалби в европейски институции срещу престъпното поведение, цитирам: „на концесионери от страни, извън Европейския съюз. Явно – каза той – в тези страни не се гарантират високите стандарти, каквито са наложени повсеместно в Европейския съюз.”. И в края на своето изказване полякът призова за незабавна проверка от страна на Брюксел по две от най-скандалните концесии, които са особено притеснителни и се налага да бъдат проверени спешно, като специално внимание обърна на концесията за добив на злато на канадската компания „Дънди Прешъс Металс” в Челопеч и Крумовград. Тук трябва да припомня, че 30-годишната концесия на „Дънди Прешъс” се превърна в символ на това как чужди компании източват българските подземни богатства под благосклонния поглед на няколко правителства. Припомням, канадците дават на държавата едва 1,5% от придобития материал, според скандалния договор, уважаеми колеги от Реформаторския блок, подписан през 2000-та година от кабинета на господин Костов. Мината край Челопеч е едно от най-големите златни находища в Европа, и господин Сидеров го каза, и най-голямата действаща златна мина на Балканите, като концесионната такса за разработване на ценния метал, платена през 2012 г., възлиза на смешните 6 млн. 800 хил. лв. Това е нищожна величина, предвид финансовите резултати на компанията, възлизащи на милиарди. Да не говоря за отровите, които се изливат при добива, буквално замърсяващи речните корита, по-точно близката река Тополница, която, както знаете, в пресата беше публикувано много пъти, напоява почти цялото Пазарджишко поле, а е пълна с токсини. Искам да кажа накрая, че „Дънди Прешъс” е сложила ръка и на златното находище „Хан Крум” край Крумовград. Знаете, че наситеният на подземни богатства хълм „Ада тепе” е обект на апетитите на канадците още от 2003 г., когато правителството на НДСВ им дава концесията за смешните 15 млн. долара. Това го припомням на депутати от Реформаторския блок, които бяха в този кабинет на НДСВ и в този парламент. Според експертите от това находище могат да се добият над 30 т благороден метал с най-високо качество, но съгласно подписания с канадците договор за нашата страна остават смешните 0,70% от добитите от недрата й злато. Само припомням, че България не е единствената държава, която има проблем с „Дънди Прешъс”. През 2011 г. тази компания бе изгонена от Киргизстан след метеж, повтарям, метеж, почти революция срещу тамошната им дъщерна компания „Сентера голд”. Тогава десетки хиляди души се вдигнаха срещу лошите условия на труд в мините и дори се стигна до кървави сблъсъци, след което концесията беше прекратена. Повтарям още веднъж, подкрепям внесеното предложение от господин Сидеров и се надявам господин Слави Бинев от Патриотичния фронт да вземе отношение, да подкрепи това предложение. Господин Слави Бинев – прави му чест, като евродепутат отстояваше тази кауза в Европейския парламент, и до голяма степен изказванията и на полския евродепутат, и на други евродепутати бяха и негово дело, за което го поздравявам. Надявам се господин Слави Бинев да вземе отношение и да подкрепи това предложение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, което беше изнесено преди малко от преждеговорившите, е някаква част от истината. Заставам тук, за да Ви кажа, че концесионните договори за златната мина в Челопеч и в други мини са категоричен пример за неизгодни договори, сключени от държавата – сключени по времето на правителството на Иван Костов! Ще Ви кажа някои параметри. Когато са били сключени тези договори, данъкът върху печалбата е бил 30%. Имало е възможност държавата да предоговаря своето концесионно възнаграждение, ако цената на златото се повиши. Тези договори впоследствие са били изменени също в ущърб на държавния интерес. Сега тази клауза за предоговаряне е отпаднала, неясно защо, по време на управлението на НДСВ. Както знаете, данък печалба в момента е 10% – освен това, по времето на НДСВ концесионното възнаграждение, което е 1,5%, беше намалено на 0,75! За сравнение ще кажа следното. Ако Вие искате да добивате инертни материали, от рода на пясък, чакъл, глини и други, държавата ще поиска от Вас концесионно възнаграждение между два и пет процента от добитото. За злато е определено концесионно възнаграждение от 1,5%, което впоследствие е намалено наполовина по времето на НДСВ. Кажете ми: ако това не е неизгоден договор, какво е? Смешно е заплащането на концесионното възнаграждение, което се осъществява въз основа на тези договори. Ние сме изследвали и световната практика, спорили сме с концесионерите и сме им доказали, че в света няма държава, която да не получава под 15% от добитото. И това е прието от концесионера. По време на тройната коалиция имаше специална Междуведомствена група, която преговаряше с концесионера и достигна до предварително споразумение, първо, държавата да участва с минимум 25% в преработката на добитата суровина, тук да се изгради флотационна фабрика и държавата да има много по-голям икономически интерес от добиване вече на концентрат и на метали от тази мина; и второ, концесионното възнаграждение постепенно да се повиши до 8% минимум. Нито едното стана, нито другото, тъй като тогава на власт дойде пак ГЕРБ.

Четиридесет и второто народно събрание какво беше?!

Така че по принцип искането е абсолютно справедливо! Имам резерви само по формата, в която го правим. Не считам, че е редно Народното събрание да се занимава с това, но след като няма друг държавен орган в тази държава, се питам: кой тогава, ако не Народното събрание?! Така че вероятно ще подкрепя това Проекторешение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми вносители на този Проект! Смятам, че внасянето на Проекта и дебатът, който започна Народното събрание, му прави чест. Въпросът е дали решението ще остави такъв белег върху Народното събрание. Мисля, че ще бъде положително, дори ако в резултат на този дебат се възложи на правителството да направи сериозен анализ на ситуацията с експлоатацията на природните ресурси на България, тенденциите, по които се развива, и ползите за страната, които се пропускат. Започнато е зле и в годините става все по-зле. Аз ще припомня една страна, която тук не беше дискутирана – чия собственост остават минният остатък и отпадъкът от тази дейност? Това е въпрос с по-голяма икономическа значимост, отколкото, ако щете, размера на концесионната такса и цената на изнесения метал! Защото на съвременния етап на развитие на технологиите от природната даденост и концентрация се добива и изнася по-малко от половината. Другата половина остава в минния отпадък, придружена от всички редкоземни елементи, които в много случаи имат и в бъдеще ще имат по-голяма икономическа значимост, отколкото добитото злато и мед днес. С промени в българското законодателство под натиск или по други причини, от изричния текст в Закона за подземните богатства, че минният остатък остава държавна собственост, той вече е собственост на концесионера! И концесионерът дори няма интерес да се напряга технологично в този момент, с по-скъпи технологии да направи по-висок процент на добива, защото това, което остава в отпадъка, е негово и го чака без концесионно възнаграждение за страната да го преработва след години и да го ползва безвъзмездно! Тези неща са от изключително значение и вместо само да съзерцаваме колко сме бедни и дори да не си поставяме въпроса: защо сме толкова бедни, трябва да започнем да решаваме въпроси, които ни правят ужасно бедни! И това е един от тях. Как и при какви обстоятелства е започнала концесията е много далеч, но как са се развили нещата и как ще вървят в бъдеще е изключително важно. Затова, като зная колко много хора ще ми бъдат страшно сърдити за тази позиция, ще подкрепя това предложение. Зная, че то няма да мине, но от този дебат трябва да последва Проект за решение, с който да се възложи на компетентните държавни органи да направят анализ на законодателството, на практиките и, ако щете, на техническия начин, по който се отчита добитото и останалото в отпадъка, и това как ще се развива тази дейност по-нататък в България, за да започнем отнякъде да правим нещата, както народът очаква и заслужава, а не така както ни води стихията. Новото споразумение, което се готви – с четирибуквеното наименование ТПТИ, ще направи непоклатими всички тези заварени договори! Затова и при него трябва много да мислим. А този конкретен повод, госпожо Председател, трябва да стане начало на възлагане на правителството на отговорен анализ и на решения, които да прилягат на този парламент. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! С предложения от нас Проект за решение ние засягаме доста сериозен проблем, който не знам до каква степен Вие от залата оценявате и колко можете да разберете за какво става въпрос. Тук много се изговори какъв е размерът на концесионната такса, но не се говори какво включва този размер. Таксата се заплаща върху добива на три основни метала, като рудата, добита примерно в Челопеч, е полиметална. Към момента от нея, за Ваша информация, се добива германий. В Челопеч германият е петият по големина, по размер добив в света – уникално нещо притежаваме, като само за 2013 г. по цени на Лондонската метална борса германият – рудата в Челопеч, е в размер на 172 млн. щатски долара. Толкова е неговият размер. Колкото до контрола – малко информация. Ако ми намерите в България човек, който може да контролира и да каже какво точно се изнася от хвоста, и не само от него, и от рудата, от обогатяването й като цяло, ще Ви стисна ръката – нещо повече, ще Ви предложа за министър на икономиката. В момента в България няма контролен орган, който може да каже дали „Дънди Прешъс” изнася това, което пише. В момента концесионната такса на „Дънди Прешъс” се заплаща върху онова, което те декларират: „Ние сме добили толкова. Това че го добиваме в пустинята Намиб, вече не е Ваша работа”. Няма такъв орган в държавата, който да може да го проследи, да го проконтролира и да каже, че това е така или не е така. Съществуват редица други особености в сферата на добива на редки и ценни метали в България. Оказва се, че държавата ни отвън е смятана като територия, в която преспокойно можеш да дойдеш и да ограбваш природните дадености, които имаме тук. А ние имаме много. Някои хора биха казали: „Те са в малка концентрация”. Да, но те са полиметални, тоест можем да извличаме повече от една руда от тях. И господин Божинов преди малко говори за нещо интересно, което ще Ви напомня. Преди години имаше едни китайци, които дойдоха в България и казаха, че искат да изкупуват хвостове, включително от „Кремиковци”. Ако не си спомняте, през декември месец тук обсъждахме, в тази зала, как да компенсираме германската държава с четири милиона, защото една германска фирма е дошла в България да прави завод, който от тази шлака да може да произвежда цимент. В момента тези неща ги подаряваме с лека ръка. Казваме постоянно: „Ние сме достатъчно бедни. Тук нищо не можем да направим, но отвън ни натискат”. Кой отвън ни натиска? Натискат ни, защото когато се поддаваме на тези неща и слагаме такси от по един-два процента, ще продължават да го правят. Ако ние го допускаме, защо да не го правят? Мислите, че някой отвън, от Брюксел ще дойде да ни потупа по рамото: „Браво, момчета, хайде, вдигнете си малко таксите и си ги оправете”?! Някой ще каже: „Таксите са много смешни, много малки”. Седем милиона е таксата от „Челопеч Майнинг”. Прибавете още 98 равни части към тези седем милиона на година и ще разберете колко ще получава България, ако това е в държавни ръце! Нали искате икономически анализ? Ето Ви прост икономически анализ. Дали ще трябва да има машини, които да обработват? Да, ще ги има. Ако разгледаме включително научните журнали на Минно-геоложкия университет от 1997 г., ще забележим какъв е добивът на тон скална маса на съответните метали. Нека да помислим като национално отговорни хора, а не просто да седим и да си мълчим в тази зала, да не излезем изобщо да кажем как ще гласуваме, какво ще направим и ако може, това нещо да мине пό незабелязано като гласуване! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, драги гости! Сигурен съм, че в историята на Народното събрание тези ще останат като най-странните дебати, откакто парламентът съществува по демократични правила – от 1990 г., защото, освен двамата изказали се, които казаха, че ще подкрепят, но индивидуално – не като група, и нашето представителство, никой не пожела да вземе отношение. Става дума за нещо много важно и Вие, дами и господа народни представители, в момента имате възможност да извършите нещо историческо – да поправите един престъпен договор, сключен през 1999 г. в ущърб на България! Това го потвърдиха изказалите се от другите парламентарни групи. Добре, след като е ясно, че е в ущърб, след като е ясно, че интересът на страната е засегнат, защо не вземаме решение, защо стоим, защо не чувам Вашето мнение, защо не излезе някой да каже аргументи „против”? В Комисията повечето са гласували или „въздържал се”, или „против”. Тук никой не излиза да каже: „Аз съм против това Проекторешение, защото” и да изброи защо. Това означава, че няма аргументи, на практика липсват аргументи. Означава, че има нещо скрито, някакъв втори план – цялата пленарна зала, с изключение на партия „Атака” и на двамата изказали се от „Лява България”, ...

...всъщност ще гласува „въздържали се” или „против”, или тихомълком ще избегне въпроса. Извинявам се, пропускам независимия депутат Велизар Енчев, който също заяви, че ще подкрепи това Проекторешение. Имате наистина уникална възможност да поправите нещо, което е било лошо за България. Не мога да разбера тази пасивност, не мога да разбера защо в момента няма желание да се вземе отношение, да се представи позиция от управляващите партии – на първо място от ГЕРБ, които съм убеден, че имат някаква позиция, но не я казват. Защо не я казвате, колеги от ГЕРБ, реформаторите, патриотите, АБВ, БДЦ и така нататък?! Между другото, и БСП като група не изказвате своето мнение. Това е важен, съдбовен въпрос за България! Много често чуваме думите „няма пари” – няма пари за образование, за болници, за пенсии. Има пари! Когато поставяме въпроса пенсиите в България да се повишат, обикновено чуваме „Няма пари, стига с тези предложения. Какво говорите? Това е популистко, не е реалистично!”. Сега виждаме възможност България да има пари – дали за образование, дали за пенсии, дали за най-нуждаещите се сфери от социалната област, и Народното събрание отказва да получи тези пари. Те са милиарди – дали са 7, дали са 17 ще стане ясно, само когато разберем каква е печалбата на тази фирма. Когато запитахме министърката тук, тя каза колко е получила държавата като конценсионна такса, но не каза колко е печалбата на фирмата. И когато питаме колко е печалбата, се отговаря, че това е търговска тайна. Как може да е търговска тайна колко се печели от златото на България?! И не само от златото, тук стана дума и за ценните елементи – от стратегическа важност, някои от тях са по-скъпи от златото. Защо ние не знаем печалбата на тази фирма? Защо не знаем България колко може да добива като приход от всички тези находища? Това са въпроси, които съм задавал, ще повторя, много пъти от тази трибуна. Бил съм последователен десет години поред и съм призовавал поредния министър-председател: „Спрете тези концесии, спрете тази концесия!”. Между другото, в България са сключени страшно много концесии – сега отваряме дума за една от тях. Все пак съм доволен, че тук става дума за нея, защото тези въпроси някак си се подмитат под килима. Има страшно много концесии, които не са изгодни за страната ни. Те са сключвани през различни периоди от време. Сега сочим, че тази е била сключена през 1999 г., при еди-кое си правителство – на Костов, обаче не трябва да забравяме, че концесиите бяха подновявани по време на другите правителства, които следваха – и това на Сакскобургготски, и правителство № 1 на ГЕРБ, което затвърди и даде още една концесия на същата фирма в Крумовград. Така че явно задкулисието продължава. Тази тема беше много модна миналата и пό миналата година, когато се извърши един преврат в България, за щастие – безкръвен, макар че имахме ранени наши колеги, но все пак нямаше жертви, и се говореше много за задкулисието! Ето го сега – аз го виждам: по един суперважен въпрос пленарната зала мълчи, основните парламентарни групи, които управляват, чието е правителството, мълчат и не казват защо не искат да спрат концесия, която е очевидно неизгодна за България. Отново се обръщам, в заключение, към съвестта на всички Вас – да гласувате „за” това Проекторешение, да прекратим тази концесия и тогава вече да стане ясно дали наистина в България няма пари, или това е лъжа, която слушахме 25 години. Има пари, има възможност българите да живеят по-добре. Ако Народното събрание обаче се отказва от тази възможност, то по-добре да се разтури. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, не спекулирайте тук от тази трибуна с позицията на „БСП лява България”. В годините ние, като партия, сме имали абсолютно последователна позиция. Ще я изразим и днес и ще я видите за това как трябва да се стопанисват националните богатства. Ние, като представители на лявата партия, сме направили може би най-много за това да се променят тези концесионни договори. Ако не се лъжа, март месец 2009 г. имаше подписан Меморандум дори с този концесионер и след това беше покрит и спрян от правителството на ГЕРБ. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.) Така че, много Ви моля, по никакъв начин не злоупотребявайте с нашата позиция! Тя е принципна и е за това природните богатства да се използват максимално ефективно в интерес на развитието на държавата. Ние никога няма да се откажем от тази позиция.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, съвсем кратко ще се обърна към всички колеги от „Атака“, защото ако на някой паметта му изневерява, на повечето от нас – не. Вие говорите за уникална възможност, която имаме в момента. Аз също мога да кажа, че Вие имахте уникалната възможност в продължение на година и половина, тъй като бяхте част от управляващото мнозинство – тройната коалиция. (Възгласи: „Ееее!”, шум и реплики от „Атака”.) Вие за година и половина нито веднъж не внесохте такъв проектозакон. (Възгласи от „Атака”: „Ееее!”, шум и реплики от „Атака”.) Защо тогава не го внесохте?

Тогава имахте златната възможност, много златна. Аз лично видях Вашата златна възможност, която бе изразена в създаването на кворум и така нататък. Явно, че изборите наближават, но колкото и да се опитвате популистично да настройвате хората и да казвате колко сте социални и мислите за тях... Вие имахте такава възможност. Говорихте си всеки ден с коалиционните партньори. Самият господин Орешарски призна тук, че през ден сте при него да обсъждате, така че имахте тази възможност. Защо не я използвахте тогава, а сега искате да вмените на нас някаква вина или отговорност? Така че, ако Вие забравяте, ние не забравяме, хората също не забравят. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, колеги! Господин Михов, имам чувството, че лъжете като циганче. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)

В Четиридесет и второто Народно събрание, господа от ГЕРБ, „Атака” внесе същия този Проект. В комисиите ГЕРБ, БСП и ДПС гласуваха „против”. (Възгласи: „Браво! Браво!”, ръкопляскания от „Атака.”.) Коя е тройната коалиция, кой е управлявал? „Атака”, за разлика от ГЕРБ, няма и чистачка в Министерския съвет. Никога не сме управлявали за секунда – нямали сме министър, заместник-министър, областен управител, кмет. Вие, заедно с БСП и ДПС в Четиридесет и второто Народно събрание отново отхвърлихте това наше предложение.

Сега излизате и с цялата си наглост ми казвате: „Ама ние помним”. Какво помните? Хайде гласувайте да развалим този унизителен за България договор и държавата да печели едни милиони. Защо не искате? Само ще Ви дам за пример, колеги, защото седите, без извинение, всъщност като мишоци мълчите... (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)

В Судан концесионните такси стигат 5... (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, мисля, че на всички стана ясно и видяхме истинското лице на партия „Атака”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Ще задам един съвсем кратък въпрос към вносителите, макар че не очаквам да ми отговорят, предвид това, което чух малко по-рано.

Добре, ще го направя под формата на становище по внесеното предложение. Смущава ме това, че те заявиха от тази трибуна, че не знаят дори колко е печалбата на това дружество за минали години, а тя е публична и може да се намери във всеки регистър при желание. Даже им препоръчвам да прочетат един много добър анализ на анализатора Георги Георгиев, който си е сложил името и е написал как точно това дружество плаща данък печалба през 2013 г. повече отколкото топ 6 на най-големите руски инвестиции са платили заедно в България. Много се надявам подходът им да бъде комплексен към всички инвеститори в България, а не избирателен към едно или друго дружество. Това се опитвам да им кажа. За тяхна информация, за да знаят, дружеството е декларирало около 400 милиона приходи през 2013 г., от които печалба 200 милиона. Може сами да сметнете колко е печалбата, която е платена в българската хазна от това дружество. Любопитно ми е обаче защо този топ 6 на най-големите руски инвестиции е платил горе-долу около нула данък печалба общо? Това е другият интересен въпрос, който, ако желаят, могат да ми обяснят.

Господин Славов, давате ни тук някой си източник Георги Георгиев. Преди госпожа председателката да ме прекъсне, исках да кажа: Вие знаете ли, че докато „Дънди Прешъс Металс” плаща 0,75% концесионна такса в България, в Судан, една държава, която се управлява от военна ислямска хунта, за да вземете златна концесия, Вие трябва да платите 4-5%. Говорим за държава от Третия свят. Няма държава в света, която да дава златните си богатства за 0,75%. Ще Ви дам един пример: концесиите, които се дават за златните находища в Мексико, стигат до 30%. Вие сега излизате, цитирате ми някакъв човек, който никой от нас тук дори не го е чувал – Георги Георгиев, какво бил казал. Вие разбирате ли, че постоянно когато кажем: „Хайде да вдигнем пенсиите”, Вие казвате: „Не, няма пари!”; „Хайде да вдигнем заплатите!”, - „Не, няма пари!”. Ето къде отиват парите – отиват в тези компании, с които Вие сега не искате да развалите договора. Аз искам да попитам защо? Дали пък тези компании не Ви плащат, за да си купувате после изборите? Това искам да Ви попитам. Затова да не искате да развалите договорите?! (Ръкопляскания от „Атака”.)

Аз не чух отговор на въпроса, който поставих, но на репликиращия ще му обърна внимание, че за разлика от „Атака”, които вече не знам в колко парламента присъстват, повечето колеги от Реформаторския блок са отскоро и не виждаме причина защо по-рано не сте предложили промени в тези концесионни договори, а внасяте едно и също предложение. (Неодобрителни реплики от „Атака”.) Това, което чухме, е, че договорите, подписани някога през далечната 1997 – 1998 г. след това са били удобно предоговорени и клаузата за предоговаряне на отчисленията, които се плащат от добитото, са били премахнати и силно занижени. Къде сте били тогава – по времето на НДСВ, да поставите тези въпроси и да реагирате? Аз имам спомен, че тук имахте представители тогава. Това са съществените въпроси, на които Вие не отговорихте. Още веднъж Ви връщам на това, което казах за анализатора Георги Георгиев. Казах го за хора, които очевидно не са си направили труда да проверят в регистъра и в Търговския регистър колко са финансовите отчети и да си направят простата сметка по този начин, а и за Ваше улеснение, за да можете да получите на готово смляна информацията и да я прочетете по-лесничко. Иначе същото ще прочетете и в Търговския регистър, и пак остава отворен въпросът как може една компания да плаща такъв данък печалба, а пък най-големите, с милиарди обороти тук руски компании, да плащат нула. Аз това пак не мога да си обясня.

Благодаря Ви, господин Председател. Много Ви благодаря за забележката. Отнасям се към ръководството на народното представителство в Народното събрание да се държите като първи сред равните и когато има народен представител, който не е прочел и подвежда в заблуждение други народни представители, че партия „Атака” не е внесла едно или друго проекторешение, Вие да ги прекъсвате.

Партия „Атака” надлежно е внесла. Вие, като народен представител от минимум три народни събрания и като ръководител на това заседание в момента, следва да преустановявате тези неща. Благодаря Ви.

Колеги, уважаеми и не толкова уважаеми господа патриоти! От „Атака” предлагаме прегласуване, тъй като наистина тези стотици милиони и милиарди, които, вместо в момента да влизат в държавния бюджет и българинът да живее по-добре с тях, отиват в джобовете на чуждите колонизатори. Предлагаме прегласуване. Ако Вие наистина сте патриоти, за каквито претендирате да бъдете, ни подкрепете. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за внасяне на писмени предложения за изменение и допълнение на проект, приет на първо гласуване – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 554-01-45, внесен от Петър Славов, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерския съвет, да бъде удължен на три седмици.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, моля да гласуваме предложението ми за удължаване на срока между първо и второ четене със седем дни на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В предходното заседание, когато се разисква внесеният Закон за изменение и допълнение, бяха изтъкнати доста доводи, основно от Парламентарната група на ГЕРБ, че близо 38 – 40% от горивото с намален акциз се продава през земеделските производители и така нататък. Цялото изчисление беше направено на базата на справка, която Националната агенция за приходите беше взела от Министерството на земеделието, в която се отразяваше, че 900 милиона литра газьол се ползват чрез системата за предоставяне на горивото с намален акциз. Тази цифра обаче в крайна сметка се оказа спекулативна и много невярна. В петък при провеждането на парламентарния контрол министърът на земеделието и горите потвърди, че тя изобщо не е вярна. Няма такава цифра – 900 милиона литра газьол, която да е предоставена на земеделските производители. Предоставени са 260 милиона литра. С прости думи – доводът, че близо 40% от горивото се продава от земеделските производители, не е верен. Министърът на земеделието и горите го потвърди от тази трибуна преди няколко дни. В момента българските земеделски производители не са в цветущо състояние. Някой от тях, ако може да си позволи, ще отдели 15 – 18 хил. лв. за инвестиция, за да си направи ведомствена бензиностанция, отговаряща на изискванията, които въведохме, но той просто няма възможност да отделя такива средства. Отделяне на такива средства може да се направи от големи фирми, от така наречените „латифундисти”, които гледат десетки хиляди декара земя. Има обаче стопани с по 1000, 2000, 3000 декара, които така ще натоварят допълнително своя бюджет, ще намалят печалбите, а някои дори ще излязат на загуба. Молбата ми е да преразгледате позицията си. Неверни са данните, които изнесе НАП. Не може цялостното решение на най-голямата парламентарна група да почива на неверни данни. Как е станала грешката, кой я е допуснал – няма никакво значение. Важното е, че такива данни просто не съществуват. Моля Ви да промените становището си към този момент и да подкрепите това изменение, защото наистина поставяме в доста затруднено положение всички малки и средни български земеделски производители. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Патриотичният фронт ще подкрепи този Законопроект не само като съвносител, а и като парламентарна група, която още през месец януари много остро алармира и показа съответно и документи по какъв начин се процедира спрямо земеделските производители. Може би много от Вас са забравили, че с приемането на Закона за държавния бюджет бяха направени тези поправки в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност. Още на 7 януари, уважаеми колеги, беше издадена заповед, земеделските производители я изпратиха до групата на Патриотичния фронт, с която започнаха масови проверки дали земеделските производители вече са монтирали такива измервателни уреди. Има обаче няколко интересни въпроса. Първо, защо такава масова проверка хукна да се прави посред зима, когато беше пределно ясно, че едва ли някой може толкова бързо да реагира за изпълнението на Наредба Н-18.? По-интересно обаче е друго. Тук ще подкрепя това, което каза колегата Кенов – че всъщност огромна част от дребните земеделски производители са купили горивото и в цената са платили всички ставки, данъци, акцизи и така нататък, но те са го купили, за да произвеждат, а не да го препродават и да търгуват с него. Това е първият парадокс. Ако тези земеделски производители са купили това гориво, за да търгуват с него, те вече са в нарушение на редица закони в Република България – на първо място, извършват незаконна търговия със съответен продукт и стока. Съответно за незаконна търговия е нормално да понесат всички видове санкции съгласно българското законодателство. Когато обаче се поинтересувахме, попитахме съответните институции и помолихме да ни предоставят данни за такава незаконна търговия именно от земеделски производители, не получихме такава информация. Това беше потресаващо – на какво основание тогава е следвало да бъде направена поправката? Всъщност възниква много интересен въпрос: дали поправката не беше направена, за да бъдат обслужени нечии корпоративни интереси и да бъде насочен поток от консуматори на горива към определен бранд бензиностанции? Сега, ако погледнете вляво, ще видите, че точно патриотите, които много мислели за българската икономика, всъщност за тези, които произвеждат и са най-важните – произвеждащите в българската икономика, ще видите, че ги няма. Защо ги няма? Защото вероятно насочването е било към определен бранд, който спонсорира тази велика националистическа партия. Както каза колегата Славов, тя е внесла нула данъци. Нали така беше, колега Славов? Естествено, че е така. Аз моля и отправям призив към всички колеги: да подадем ръка на българските земеделски производители. Ясно е, че нашите производители работят при много трудни условия. Ясно е, за съжаление, че страшно много изоставаме технологично. По този начин – с промяната, въведена в Закона за данък върху добавената стойност, не само че няма да помогнем, напротив – ще навредим. Патриотичният фронт затова ще подкрепи този Законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В духа на изказванията на колегите преди мен искам да изнеса няколко данни, които бяха представени на дебатите преди няколко дни, когато коментирахме това изменение на Закона. Става дума за годишното недекларирано количество гориво, което в България е около 1 млрд. 228 милиона литра. Това прави 36,2% от общата консумация. От това гориво делът на транспорта е 34,5%; делът на селското стопанство е 48,1%. Като цифра това прави 590 милиона литра консумация в сектор „Селско стопанство” като нерегламентирана доставка. От данните, които Министерството на финансите ни предостави на заседание на Комисията, загубата от укрити данъци възлиза на около милиард и 100 – милиард и 200 млн. лв. В същото време обектите, от които се извършва зареждане на собствени превозни средства, са малко над 30 хиляди. Предложенията за промени в Наредба 18 – последните, които бяха направени след доста дискусии, са за стационарни подземни резервоари – всички обекти, които са с над 1000 литра да бъдат оборудвани с нивомери и електронни системи за фискална памет. В същото време за тези, които са под 1000 литра, остава досегашният режим, а именно – те трябва да подават данни за доставките в НАП. Колегата, който се изказа малко преди мен, установи и изнесе информация, че българските земеделски производители годишно консумират около 260 литра гориво. Обработваемата земя по статистически данни е около 35 млн. декара и по прогнозни данни – 7 литра на декар годишна обработка, това прави наистина някъде около 240 – 250 млн. литра гориво. Какво се оказва? В селското стопанство имаме нерегламентирани доставки, доставки, за които не са платени данъци, около 590 млн. литра, както Ви казах преди малко. Това означава, че целият селскостопански сектор, изразходвайки 260 милиона, работи като не си плаща данъците или работи по недекларирани количества гориво, плюс още 350 млн. литра, които в такъв случай се пласират на черния пазар. Сами виждате, че в това като данни, които ни предостави Министерството на финансите, наистина има някакво разминаване и само по себе си наистина буди недоумение. На заседание на Комисията по земеделието и храните разгледахме офертите на фирмите за доставка на нивомери и фискални устройства. Те бяха няколко, но всяка от тях направи оферта за всеки един от земеделските производители за над 10 хил. лв. В такъв случай, ако приемем, че данните на Министерството на финансите за укрити данъци от милиард и 100 – милиард и 200 млн. лв., и приемем, че имаме 30 хиляди такива производители, аз правя следното предложение: нека Министерството на финансите да финансира тези производители – 30 хиляди на брой, по 10 хил. лв., което прави около 300 милиона, и ако считаме, че проблемът е в земеделските производители и той бъде решен по този начин, в хазната ще влязат милиард и 100 – милиард и 200 млн. лв., и при 300 милиона разходи на Министерството на финансите – 800 млн. лв. ще останат в приход на държавния бюджет. Комисията по земеделието и храните наистина единодушно прие това предложение. В неформални разговори с всички колеги от всички политически сили имахме единомислие за това, че предложението в Закона за данък добавена стойност в края на миналата година или не е обмислено, или просто няма да реши проблема. Наистина, както каза един колега, има бели петна в данъчното облагане. Може да има, но те не са в сектор „Земеделие”, а аз мисля, че те са съвсем на друго място и проблемът, ако трябва да бъде решен, той е в десетината едри стопански субекти, а именно производители и едри търговци – вносители. Затова, уважаеми дами и господа, аз Ви умолявам да подкрепим нашето предложение в чл. 118, ал. 9 и ал. 11 в Закона за данък добавена стойност, а именно лицата, които са регистрирани земеделски производители и не извършват продажба на течни горива, да не подлежат на регистрация по ал. 8. Затова Ви призовавам да гласуваме нашето предложение за изменение на Закона за данък добавена стойност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз Ви моля да подкрепим този Закон, защото съм пряк потребител на горива в земеделието и ще Ви кажа защо. (Оживление, шум и реплики.)

Не, но в областта на земеделието съм бил земеделски производител и знам всяка една подробност на земеделието. Имайте предвид, че дайте да не търсим дявола в нивите на България. Дяволът не е по нивите на България. Дяволът може да се шири в обществените поръчки, може да бъде на всяко друго място, но не по нивите на България. Най-тежко преживяха и претърпяха прехода земеделските производители. Сега отново се опитваме да ги натоварваме със средства. Само софтуера за включване към НАП струва 8 хил. лв. без ДДС, а една цистерна от 20 тона, заедно със софтуера, струва 32 хил. лв. без ДДС. Нищо няма да постигнете като натоварим големите фирми. Те и без това го имат. Всичко, свързано със земеделието, е така обвързано с Фонд „Земеделие”, че никой земеделски производител не може да си позволи да мръдне нанякъде, защото ще загуби много повече пари, отколкото ако тръгне да лъже и мами държавата. Казвам Ви съвсем откровено – няма истински земеделски производител, който да тръгне да мами държавата, защо ще загуби много пари. И в земеделието, колегите казаха, че системата е ясна – за един декар, за да се обработи тази българска земя, са необходими 7 литра гориво, плюс-минус половин литър, не повече. Защо трябва да се връзваме към НАП, като всичко е ясно? Защо трябва да ги връзваме към НАП? Защото имаме орто-фото снимки, където се вижда всеки земеделски производител колко земя работи. А ако има такива хора ли да кажа, организации ли да кажа, които използват думата „земеделие” и „земеделски производител”, за да крадат от държавата, то си има органи – прокуратура, има си НАП, могат да си мръднат някои органи, да заработят и да ги заловят, но много Ви се моля, дайте всички да подкрепим. Аз съм независим народен представител, защото от мен нищо не зависи, но имам мнение, колеги. Моля Ви се, дайте да подкрепим този закон. Всички земеделски производители ще Ви ръкопляскат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата е обсъждана повече от половин година. Тя беше обсъждана надълго и нашироко в Комисията по земеделието и храните. Чухте повечето становища на колегите в посоките, в които бяха проведени дебатите в Комисията по земеделието и храните. Аз искам да повторя някои от данните. Ако бъдат изградени тези около 35 хиляди ведомствени бензиностанции, отварям една скоба, като искам да кажа – това не са бензиностанции, а това са места за съхраняване на горива от земеделските производители, които в никакъв случай нямат характер на бензиностанции. Ако те трябва да изпълнят изискванията за бензиностанции, макар и ведомствени, разходите, които трябва да направят, в никакъв случай няма да се спрат на 10 хил. лв. Най-вероятно ще бъдат около 20 хил. лв. Ако приемем за вярна цифрата на Министерството на финансите, че подлежат за изграждане 35 хиляди обекта, и ги умножим по 20 хил. лв. ще видим, че трябва да се направи един разход от около 700 млн. лв. за една година от земеделските производители. Питам: ако следващата година няма ефект за фиска, кой носи отговорността за това, че натоварваме земеделските производители? Проблеми в системата очевидно има, но проблемът не е в земеделските производители. Колегите казаха, че в България имаме 35 млн. декара обработваема земя, по 7 литра на декар, много лесно се смята, виждаме какво е количеството на горивата, които се влагат в отрасъл „Земеделие”. На срещи в Комисията по земеделието земеделските производители заявиха категорично: „Готови сме и предоставихме местата, където се съхраняват горивата – казват земеделските производители – готови сме да приемем проверки 24 часа в денонощието. Нищо не се крие.” Проблемът според мен е в така наречените „акцизни складове”, защото ако оттам не тръгне така нареченото „контрабандно гориво”, то няма как да стигне до потребителите. Наредбата, която се обсъждаше в Министерството на финансите дълго време – имаше работна група от представители на Комисията по земеделието, имаше представители на бранша – не стигна до никъде. Последното тяхно предложение е обекти над 1000 литра да бъдат с фискални устройства, измервателни уреди и така нататък. Извинявайте, представители на Министерството на финансите, от тази трибуна Ви казвам, че вече има трактори и комбайни, които са с резервоари за по 1500 литра. За какво става дума? Когато не бяха готови с така наречените „бензиностанции”, предложиха селскостопанската техника да зарежда на бензиностанции. Как си представяме тракторите и комбайните, регистрирани по Закона за Контролно-техническата инспекция, а не по Закона за другите автомобили, да се движат по тези пътища? Как си представяме на една бензиностанция десет-двадесет трактора или десет-двадесет комбайна? Обикновено, когато се извършва мероприятие, техниката се групира на блоковете, където се осъществяват мероприятията, и собственикът или ползвателят на техниката с малки подвижни бензиностанции, които са много опростени и много евтини, кара нафтата там и зареждат. Дори и да се направи искането да има ведомствени бензиностанции, не може техниката, която е отдалечена от бензиностанцията на 15-20 км, да се връща до тази бензиностанция за зареждане. Предложението е тези подвижни малки резервоари до няколко тона, които снабдяват с гориво комбайните и тракторите, и те да имат фискални устройства. Това означава, че освен 35 хиляди бензиностанции, трябва да направим горе-долу още толкова измервателни устройства и фискални апарати, монтирани върху подвижните превозни средства, които осигуряват нафта. Тоест разходът за земеделските производители се увеличава рязко. От Реформаторския блок бяхме склонни въпросът да бъде решен чрез Наредба на Министерството на финансите, като помислим за разумни количества примерно на 20 тона вместимост и резервоарите да бъдат квалифицирани като ведомствени бензиностанции. Това обаче не се реши и по тази причина ние ще подкрепим внесеното предложение на колегите от другите парламентарни групи за изменение на Закона за данък върху добавената стойност. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги, декларирам, че нямам конфликт на интереси – не се занимавам със селско стопанство, нямам цистерни, не зареждам с горива превозни средства. Не съм и от Земеделската комисия. Разбира се, това беше шега. Всички колеги, които се изказаха преди това, бяха от Земеделската комисия и съвсем резонно, като браншовици, те се стремят да защитят по всякакъв начин интересите на бранша, в което няма нищо лошо. Би трябвало обаче да търсим някакъв баланс между защитата и интересите на един бранш, който и да е той, в случая земеделският, и това държавата да продължи да се бори със сивата икономика и успешно да пълни бюджета от това. Няколко мои колеги се изказаха по-скоро емоционално, отколкото аргументирано. Не мога да не спомена, че не съм съгласна с някои от тези изказвания, като например, че НАП е дала неверни данни. Ако всички официално предоставени данни от НАП и Министерството на финансите ние оспорваме въз основа на някакви наши си чисто непрофесионални наблюдения, дори не и изследвания, мисля, че това не е коректно от тази трибуна. Данните, които НАП е предоставила, са факт и показват, че в горивата и в газьола имаме много, много сива икономика – различни са каналите, по които те изтичат. Част от тези канали бяха затворени и ограничени чрез промени в други закони, и ефектът се вижда през последните четири-пет месеца в приходите от акцизи. Факт е, че има сива икономика в сектора на земеделието и борбата с нея трябва да продължи и да се води. Няма начин на базата на емоции – че секторът трябва да бъде подпомаган, че там има много дребни и бедни земеделски производители, та трябва целият сектор да бъде освободен от възможността той да бъде контролиран постоянно, дистанционно, чрез предаване на данни. Вярно е и друго – всички земеделски производители имат сериозна подкрепа от държавата. Тази подкрепа не се изразява само в подпомагането чрез директните плащания, тя се изразява и в много други преференции, които сме гласували с Вас и сме записали в редица закони, включително данъчни закони, включително осигурителни закони. Не е вярно твърдението, че правителството, че държавата трябва да обърне лицето си към земеделските производители. Мисля, че държавата е обърнала сериозно лицето си към земеделските производители. Вярно е обаче и друго твърдение, което не чух преди това от тази трибуна – че земеделските производители са от различен калибър, уважаеми дами и господа. Има земеделски производители, които са големи, има гигантски земеделски производители, има и малки земеделски производители. Има такива земеделски производители, които приоритетно използват земеделска техника – това са обикновено големите земеделски производители, зърнопроизводители, където механизацията е сериозна, и тук не бих се съгласила с господин Байрактаров, че имаме технологично изоставане. Категорично не бих казала подобно нещо. Тези земеделски производители зареждат много свои машини. Има и малки земеделски производители, които са или в зеленчукопроизводството, или в животновъдството – основно там е секторът на малките, на тези, които имат нужда държавата все повече и повече да ги подпомага за сметка на големите фирми, и те не използват толкова много гориво в своята дейност, и още по-малко използват гориво за зареждане на някакви машини. Когато говорим за земеделски производители, много внимателно трябва да правим тази разлика, защото ще излезе, че над 80%, за което говорим, всъщност се отнася за големи земеделски производители, главно зърнопроизводители с доста сериозен машинен парк. Казвам го нарочно, за да не спекулираме с малки, бедни и така нататък. Второ, вярно е, че различните земеделски производители ползват различен способ за зареждане на своите машини. Едни от тях, и аз твърдя, че това пак са големите, имат свои ведомствени бензиностанции. Това са бензиностанциите, които бяха в ТКЗС-тата, стопанските дворове и с тяхната приватизация всъщност с продажбата им преминаха в собственост на различни земеделски производители. Вярно е, че други от тях използват съдове – варели, бидони, цистерни от различен калибър, включително стационарни или мобилни цистерни, които са разположени на територията на самата земя, на мястото, където извършват своята дейност и които те използват. Има обаче и такива, които имат подземни цистерни, съдове за съхранение на горивата, които са в много по-големи размери. Искам да обърна внимание и на още един факт. Днес в предложението, направено от колегите и подкрепено от всички земеделци, е записано: „Всички земеделски производители да бъдат освободени от това да имат уреди за измерване и да предават дистанционно данни към НАП”. Само че Вие по-добре от мен знаете що е то „земеделски производител” съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители – Преходни и заключителни разпоредби, § 1, където е казано: „Земеделски производители са всички физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и животинска продукция”. Говорейки и визирайки дребните зеленчукопроизводители и животновъди, ние всъщност искаме да отворим вратата и да дадем това изключение, тази преференция на всички големи, включително преработвали, които са стопански предприятия и които по никакъв начин не могат да бъдат в различно икономическо или законово изискване спрямо друг тип преработватели, не на земеделска растителна или животинска продукция. Така това може да се нарече дискриминация спрямо останалите или просто лобизъм за определена категория земеделски производители, обхващащи това определение. И на мен по-скоро ми се струва, че повечето изказвания бяха в тази посока. Знаете, че с наредбата Министерството на финансите задължи всички земеделски производители да декларират своите съдове. Има вече такива данни. Ако видим тези данни в сектор „Растениевъдство и животновъдство”, ще видим, че там става дума за около 3085 бидона или варела. Това са малки съдове – явно 1000 – 1500 – 2000 литра. Но имаме 3397 стационарни цистерни, които са при всички случаи 20 и нагоре тона. А колкото до мобилните цистерни, за които тук колегата преждеговоривш споменаваше, те са едва около 300 в този сектор. Това са цифрите. Така че, уважаеми колеги, нека да погледнем разумно на това предложение. Нека да направим диференциация между тези, които наистина реално биха могли да осъществяват нерегламентирана дейност, и онези, които и да искат не могат кой знае какво и, второ, нямат и такива възможности – именно малките производители на продукция, която не е зърно, която е животинска, която е зеленчукопроизводство, която е пчеларство и която държавата наистина трябва все повече и повече да подпомага и бих казала – за сметка на големите. Защото години наред от 2007 г. – откакто сме в Европейския съюз, до тази година всички субсидии за директни плащания и всички допълнителни плащания бяха насочени към големите, а не към малките. И ако искате да бъдем разумни и наистина да намерим баланса между това да подпомагаме тези, които имат нужда от подпомагане, и да се борим със сивата икономика, не трябва да приемаме по този начин формулиран Закона, който колегите са внесли. Ако искате наистина да намерим баланса, трябва да освободим малките до определен литраж – тези, които ползват цистерни или бидони – надземни, а не тези, които всъщност имат и ведомствени бензиностанции, подземни или мобилни цистерни, и това, отново казвам, са големите и мощни зърнопроизводители. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, изказването Ви беше крайно манипулативно. Не знам на Вас ли да вярвам или на двама министри. В няколко парламентарни контрола тези данни бяха обсъждани както по моя въпрос, така и мисля по въпросите на колегите от БСП лява България. На първо място, министърът на финансите заяви, че тези данни не са на Министерството на финансите и не са на Националната агенция по приходите, а са предоставени от Министерството на земеделието. След това попитахме министъра на земеделието, която беше така добра и тук, от тази трибуна в петък каза, че тези данни не са верни. Да не вадим сега кирливите ризи на някакви служители от Министерството на земеделието. Приемаме, че е грешка. Признатият грях е половин грях, общо взето. Министерството на земеделието казва: няма такива данни, не са такива данните. Питате дали сме лобисти. Аз съм от община Карнобат, израснал съм в община Сунгурларе. Аз ако не лобирам за интересите на земеделските производители, за кого да лобирам? Нали затова сме народни представители, да защитаваме хората от избирателните си райони! Според мен имате доста голямо заблуждение по отношение на това, че техника се използва само в зърнопроизводството. Земеделието, госпожо Стоянова, в Република България е високотехнологично. Вече техника има във всички отрасли. Техника има в зеленчукопроизводството, в овощарството, в лозарството, в животновъдството. Няма как да бъде осъществявано без техника и зареждане на горива. Казвате за големите цистерни. В старите дворове на ТКС и АПК има по 12–20-тонни цистерни. Хората какво, да ги изкарат и да ги нарежат, а пък да си сложат цистерни по 2–3 тона? Според мен трябва да погледнем на тези земеделски производители като потребители. Те не са търговци. Няма как да ги третираме като търговци. Недейте да унищожаваме бранша. Като Вас заявявам: не съм земеделски производител, но не съм и вносител на нивомерни системи! Благодаря. 15 – 18 хил. лв. са крайно много за един малък земеделски производител.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Стоянова! Първо аз съм съгласен да бъдем добронамерени, да бъдем разумни, за да намерим вярното решение на проблема. Но за да се случи това, според мен трябва да намерим точния критерий за големината на земеделските стопани, на земеделските производители, тъй като Вие казахте, че целта е големите производители наистина да бъдат подложени на сериозен контрол, тъй като съмненията за злоупотреби са там. Но от Проекта за наредба, който знаем, е именно за това, че 1000 литра и над 1000 литра трябва да бъдат оборудвани и регистрирани при 7 литра на декар обработка за 500 дка един земеделски стопанин ще изразходи годишно 3500 литра. Той автоматически излиза извън освободените и трябва да бъде регистриран. Аз като човек, който познава бранша, не считам, че един стопанин с 500 дка земя е едър земеделски производител и той трябва да бъде подложен на това да изхарчи толкова голяма сума, за да се регистрира. Така че нека да намерим верния критерий от една страна. От друга страна считам, че НАП има достатъчен ресурс в лицето на специалисти да прави такива физически проверки и да контролира съмнителните земеделски производители – едрите, както се изразихте, за да може наистина държавата да защити своите интереси, а ние да защитим интересите на бранша.

Уважаеми господин Председател! Госпожо Стоянова, аз се възхищавам искрено на опита Ви да навлезете в темата „Земеделие”. Желая Ви успех. Съжалявам, че в рамките на 6 месеца не намерихте време да ни поканите в Бюджетната комисия да обсъдим Законопроекта и съм сигурен, че колегите вносители щяха да положат усилия да подобрят Вашите познания на тема „Земеделие”. Станалото – станало. Трудно е наистина да различите какъв е разходът на гориво в производството на един килограм месо, на един килограм зърно. Така че по-добре не навлизайте в тази тема. Не навлизайте в темата „големи и малки”, защото Секторът „Земеделие” е един от най-регулираните сектори. Да, той е един от най-подпомаганите от държавата, но и от най-регулираните, най-контролираните. Всяка една помощ върви с десетки проверки, с десетки документи, които се попълват и се проверяват отново и отново в годините след това. Така че място много за измами там няма. И колкото по-голям е един производител толкова повече е контролиран, толкова повече документи и неща трябва да попълва и подава ежегодно, ежечасно до всички държавни институции. Колкото по-голям е един земеделски производител, когато се случи лоша година, когато има проблеми, губи повече, губи всичко. Губи в огромни размери. Така че не това е аргументът за дискусията днес, за дебата, който водим. Нека дебатът да бъде съвсем ясен. Дебатът е: кого трябва да контролираме – земеделския производител, който е потребител на горива, или търговеца, който незаконно изнася от митнически складове и продава горива? Това е темата на дебата. Земеделският производител е краен потребител. Да, потребител с огромни резервоари, но такава е спецификата на неговата дейност. Всичко останало би означавало, че правим нещо друго. Благодаря. Не искам да навлизам в темата за лобизъм изобщо...

Благодаря. Понеже господин Йончев завърши с лобизма, господин Кенов започна с лобизма, аз ще си призная, че съм лобист, само че съм лобист за приходите на бюджета. (Ръкопляскания от БДЦ.) За приходите на бюджета, господа! И ще продължавам да бъда лобист срещу сивата икономика. (Реплики от БСП ЛБ.) Точно така! Това, разбира се, беше закачка във връзка с Вашите реплики за лобизма. Аз изразих много спокойно своята позиция и благодаря на господин Данев, че единствен в реплика каза, че наистина трябва да намерим някакъв баланс между това да продължим да се борим със сивата икономика, включително и в земеделието, и това да не убиваме малките производители. Нито един от преждеговорившите, нито от тези, които ми направиха реплика, не обърна внимание на това, че всъщност, отменяйки това изискване със Закона, Вие го отменяте и за производителите на преработена животинска и растителна продукция. Това са предприятията, произвеждащи сирене, кашкавал, мляко и други подобни от растителен характер. Защо никой не повдигна този въпрос? Дали неповдигането му всъщност не означава нещо друго, защото аз съм наистина о`кей да търсим баланса и да освободим онези, които нямат възможност да купят скъпите уреди и не биха могли да ги изплатят, нито да се включат в интернет и да предават данни. Никой не иска да направим тази разлика и неслучайно Проектозаконът е написан така, че да освободи абсолютно всички земеделски производители – и производители на непреработена продукция, и производители на преработена продукция. Представяте ли си как един производител на преработена продукция има бусчета, с които дистрибутира своята продукция и ги зарежда на своите бензиностанции – цистерни, и той също по тази логика – Вашата логика на земеделски производител, ще бъде освободен от това. Ето затова аз не съм съгласна с предложението на господин Йончев.

Благодаря, господин Председател. Поисках лично обяснение поради простата причина, че госпожа Менда Стоянова спомена моето име, пренебрегвайки деликатното ми изказване по отношение на някои данни, които бяха изнесени. Сега ще й ги кажа обаче така, както трябваше да ги кажа още в изказването си, за да приключим с този дебат. Госпожо Стоянова, Вие казахте, че сте лобист за приходи в бюджета, само че когато Министерството на финансите изнася информация за злоупотреби в размер на 560 милиона литра, а реалната консумация е 260 милиона литра, питам аз: тези земеделски производители с нафта ли си поливаха посевите, или продължават с нафта да поливат?! И това ли е лобизмът – да даваме невярна информация и да изместваме аспекта на проблема в съвсем друг сектор? Ето това исках да Ви кажа деликатно, че още не сме развити технологично, защото според тази информация явно земеделските производители поливат с нафта, което и на Вас Ви е ясно, че не е вярно. Благодаря Ви.

Това е нова технология.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Дебатът стана по-емоционален от това, което ми се искаше да бъде, и за това, което трябва да бъде. Започвам с личната позиция, че смятам да подкрепя Законопроекта, но не приемам размяната на остри реплики в тази зала, защото идеята, която беше повдигната от госпожа Стоянова за баланс, е правилна, тоест няма логика на малкия земеделски производител да му монтираме скъпи измервателни уреди. Да отидем при чичо Гошо на село и да му кажем как той трябва да извади 15 хил. лв. за измервателни уреди. Колеги, няма логика да направим това! Земеделският производител би казал така: „Вие, дето управлявате държавата, монтирахте ли ги първо за големите производители? Монтирахте ли ги за тютюнопроизводителите – производителите на цигари имам предвид? Ами за тези за алкохол?” Всъщност ние сме ги приели, но понеже не е дадена нотификацията, не е направена от Министерството на финансите, де факто за големите не сме ги монтирали още – знаем, че има голяма съпротива дори в това Народно събрание по тази тема, а искаме да отидем при човека на село и да му кажем: „Здравей, чичо Гошо, ти сега трябва да извадиш едни 15 хил. лв. и да си сложиш измервателен уред”, което основателно ще причини неговото недоволство. На второ място, колеги, има един принцип и той е основен за управлението на държавата – трябва разходът, който караме да направи земеделският производител, да бъде по-малък от очакваната полза за държавата, или казано простичко, ако чичо Гошо на село изхарчи тези 15 хил. лв., дали в бюджета биха влезли повече пари, така че от мярката да има смисъл? Отговорът е: ясно е, че за малките земеделски производители няма логика и няма смисъл да бъдат предприемани такива мерки. На трето място, каква е добрата практика по света? Да, трябва наистина да се борим със сивата икономика – имаме такъв проблем в България, но добрата практика е да контролираш големите производители и след това бензиностанциите. Колеги, ние като Народно събрание, след много дебати и с много мъка мъчително приехме и възстановяването на измервателните уреди, които кабинетът Орешарски махна. Възстановихме ги за производителите на петролни продукти, което е голям успех на това Народно събрание – измъчен, голям успех. Оттук нататък, колеги, трябва да сложим бариера. Към Законопроекта, който е внесен от колегите, трябва да предложим бариера, която да балансира нещата, да раздели големите от малките и средни земеделски производители. Каква да бъде бариерата е въпрос на консултации, които да започнат в процеса между първо и второ четене. Чувам и от моите колеги от Реформаторския блок всякакви идеи, но трябва да има бариера. Безумно и недопустимо е всички земеделски производители да имат измервателни уреди, но да помислим да отграничим големите, които настина имат огромни наследени, ако щете, цистерни, в които държат горивата, които са подобни на бензиностанции. За тях – да. За тях е логично да въведем този контрол, но за малките, които едвам оцеляват, да измислим толкова голям разход от 10-15 хил. лв. и нагоре е напълно недопустимо. Хората на село ще си кажат: „Онези в парламента съвсем са си загубили акъла – в тази тежка ситуация да ни карат да плащаме скъпи измервателни уреди”. Колеги, аз Ви призовавам да не продължаваме с разгорещения дебат, а да минем към баланса. Да разграничим големите, за които трябва да има такива уреди, от малките, за които един такъв разход е недопустим. Да подкрепим Закона на първо четене и между първо и второ да намерим подходящия баланс, с който да сме сигурни, че сме постигнали и двете цели, защото и двете цели, които Вие, колеги, дефинирахте, са важни: борба със сивата икономика – да, но не на цената да накараме дребния земеделец да похарчи непосилно количество пари, тоест борба със сивата икономика, но заедно с това да спестим непосилния разход на дребния земеделски производител. Благодаря за вниманието и съм убеден, че между първо и второ четене ще се намери най-доброто решение.

Господин Димитров, аз Ви благодаря за това изказване, защото в тази зала май само Вие сте чули моите аргументи. Освен това мисля, че Вие също сте лобист за бюджета и за приходите на бюджета, доколкото имам впечатления от Вашите законодателни инициативи. Затова се изказвате така като мен и не сте съгласен да освобождаваме всички, де-що се водят земеделски производители, независимо че всъщност са преработватели и могат дори да бъдат фабрики за производство на различни видове хранителни стоки, преработена животинска и растителна продукция. Съгласна съм с Вас и бих Ви помолила, именно поради това да се въздържите при гласуването на Закона, за да направим такива текстове на Закона, които да намерят този баланс и да свършат работа хем за изсветляване на икономиката, хем за борба със сивата икономика, включително и в земеделския сектор, хем наистина да дадем едно рамо на малките земеделски производители – не преработватели, а земеделски производители, които имат нужда държавата да се обърне към тях, тъй като ги беше загърбила за 5-6 години.

Уважаеми колеги, дебатът отива в конкретна посока на вземане на решение, само че, госпожо Стоянова, ще гласувам „за” Законопроекта, защото няма нужда повече да губим време. Но съм и „за” варианта да приемем по-дълъг срок между първо и второ четене, в който е много важно точно да дефинираме голям земеделски производител, за който да има такива измервателни уреди, и за малки и средни, които да бъдат освободени. Виждате, че темата твърде дълго беше бавена и не се намери решение. Ако сега отхвърлим Законопроекта, няма да помогнем за решаването на съществуващ проблем за българското общество. Така че Ви предлагам да подкрепим Законопроекта и в конструктивен тон да определим най-точната граница. Това е сложен въпрос – точната граница, която да каже – дотук са големите производители – да, за тях ще има измервателни уреди; да, те имат пари да си ги платят, за тях не е проблем; от тук нататък са малки и средни, за тях подобен контрол не може да има. Не можем да караме, пак Ви казвам, дядо Гошо на село, който едвам свързва двата края, да извади 15 хил. лв. и да си купи измервателен уред. И пак Ви казвам, и да ни пита: „Защо не ги въведохте за големите предприятия, а ги въвеждате за мен? ”, и ние няма да можем да отговорим на този човечец – защо не сме ги въвели още за производителите на цигари, за производителите на алкохол, те реално още не са въведени, а ги въвеждаме за дядо Гошо на село. Няма да можем да му отговорим на този човечец какво правим. Затова нека подкрепим на първо четене Законопроекта, но нека също така да направим по-дълъг срок между първо и второ четене – може би от две седмици, за да сложим точния праг. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. В европейската практика никъде не съм видял такова нещо – да се натиска малкият производител. Това, което се предлага тук за един тон граница, е за 150 дка всъщност. И ние всички над 150 дка започваме да ги натискаме, да ги следим. Мнението на Патриотичния фронт е, че трябва да подкрепим развитието на сектора, който е критичен за българската икономика, и не бива да прекаляваме с неговото следене и натискане. Предлагам да приемем Законопроекта и между първо и второ четене да предложим разумна граница да бъдат следени големите производители. С това смятам, че ще помогнем за развитието на българското земеделие, а не да се опитваме да му пречим. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Аз и предния път, когато точката беше в дневния ред, имах възможността да направя реплика. От всичко чуто е ясно, че наистина земеделските производители трябва да бъдат подкрепени и с тази мярка има възможност. Изказаха се много мнения къде трябва да е границата между малък, среден и голям земеделски производител. Не се ли опасявате, че в един момент това би довело до това големите да се разделят изкуствено, да стават малки, за да бъдат повече подпомагани, или малките – големи, и така нататък? Преди доста години горивото, което беше с по-нисък акциз и по-ниска ставка за нуждите на земеделските производители, беше оцветено с друг цвят. По този начин се контролираше дали горивото е за земеделски производител или за други нужди с по-нисък акциз, или е спекула с нормалното гориво. Съгласете се, че наистина в много от текезесетата, така наречените „бивши текезесета”, има ведомствени бензиностанции, които са с 1 – 2 цистерни с по 20 или 40 тона. Каква е гаранцията, че освен горивото, което се пада – по 7 л на дка, в тези бензиностанции няма да попадне и гориво, което е вид контрабанда и се използва уж от земеделските производители, а се търгува. Такива случаи има много на брой и мисля, че всички ги знаем. Това, което казах и предния път, така наречените „големи земеделски производители” разполагат с много техника – техника, която в много от случаите съвпада с така наречените „тежкотоварни автомобили”, тип „гондоли” и така нататък, които освен през летния сезон, когато превозват зърно, било слънчоглед, пшеница и така нататък, в неселскостопанския период, когато е зима или есен и така нататък, същите тези тежкотоварни автомобили се използват и за чисто транспортна дейност, която генерира приходи от неземеделска дейност. Моля да се удължи времето!

Много често има случаи, когато това гориво, което по принцип се полага при обработката на земята – тези 7 л на дка, се използва за други нужди, от които, пак казвам, се генерира приход от неземеделска дейност. Много тънка е границата. Тук се изказаха мнения и цифри за това колко стрували нивомерите и колонките. Само да Ви кажа, че си позволих да направя справка, без да претендирам, че е най-точната. Бяха казани цифри, че стрували около 15 хил. лв., което не е точно така – 15 хил. лв. струва колонката с нивомера, а само нивомерът е много по-евтин. Когато говорим за производителите, които така и така имат ведомствените бензиностанции, те си имат колонките – колонките са оборудвани, мисля, че много от Вас са ги виждали – с мобилни съдове, по два, три, пет, 20 тона, които в много от случаите са на повърхността, не са закопани в земята по изискванията, а знаете, че има противопожарни и екологични изисквания, те разполагат с модерни колонки. Закупуването на един нивомер е много по-евтино, от порядъка до 5 хил. лв. Пак казвам: не зная къде е границата между малък и голям. Без съмнение земеделските производители трябва да бъдат подкрепени, но какво правим за тези от тях, които нямат ведомствени бензиностанции? Те ощетени ли ще бъдат? Защо за едни да може, които имат средствата да си позволят ведомствени бензиностанции, защото са по-големи, по-богати и могат да поддържат такива ведомствени бензиностанции, да зареждат накуп голямо количество гориво; а другите, които не могат да си позволят да имат ведомствени бензиностанции и зареждат на всяка друга бензиностанция, да бъдат дискриминирани и да се чувстват ощетени? Да не създаваме изкуствено противопоставяне между земеделските производители. Пак казвам: не трябва да ги слагаме под един знаменател. Винаги във всеки бизнес и всеки сектор има зрънца, които пречат на всички. Може би оттук нататък трябва да се инициират повече срещи със самите земеделски производители и да се намери най-правилната формула, която да бъде, първо, по-добра за фиска и бюджета, а от втора страна, за тях. Тогава зрънцата, които пречат на цялата система, ще бъдат игнорирани. Благодаря Ви.

Господин Михов, аз съм за Вашия призив, че трябва да се дискутират предварително, включително и със съответните браншови организации, всички тези мерки, за да се изчисти плявата от сеното, да излязат зрънцата. Знаете ли, че на всички срещи, инициирани досега от Министерството на финансите, все идват едни и същи браншови организации – забележете, на зърнопроизводителите. Искам да репликирам още една част от Вашето изказване. Вие през цялото време много правилно говорехте за големите земеделски производители, които имат ведомствени бензиностанции, с колонки, с всичко останало; за малките, които нямат толкова машини и такъв разход на гориво. Но отново не поставихте въпроса за преработвателите на земеделска продукция, които също са в обхвата на земеделските производители и могат да имат собствен транспорт, дистрибуция, собствени колонки, цистерни – надземни, подземни, да зареждат този транспорт, да си зареждат магазинчетата. И те – в тази преференция. А този, който не е преработвател на земеделска продукция, но има друг бизнес, подобен, с дистрибуция и така нататък, той трябва да има съответните измервателни уреди. Ако обичате, спрете се и на този аспект във Вашата дуплика.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Михов, когато говорим за оцветяване на горива по времето на комунизма, има смисъл, тъй като тогава собствеността на тракторите и на нафтата беше държавна и се крадеше от така наречените „физически лица”. Сега това е проблем на собствениците на трактори и машини. Не виждам никакъв смисъл да се връщаме към тази стара практика – да оцветяваме горивата. Вижте, нещата са много прости. Има схема за единни плащания. Знае се всеки колко декара земя обработва. По 7 или малко повече от 7 литра на декар, колкото излезе средният разход на гориво, акцизът се преотстъпва на земеделския производител. Какво той прави с тази нафта, си е негов проблем.

Как ще е негов проблем?!

Не, не, не, моля Ви! На него му се полага, а той дали ще изхарчи нафтата в началото на сезона за джипа си, а после ще си купи без акциз, си е негов проблем.

Или ще я продаде?!

Е как? Нали на 100 дка ти се полага толкова нафта? Това, че ти я ползваш за друго, а не за обработка на нивата, означава после да си купиш скъпа нафта за обработка на нивата. По отношение на контрола в бензиностанциите, вижте, не мога да разбера логиката на Министерството на финансите. Когато потребител на горива, който има собствена бензиностанция или място за съхранение на горива, получава горивото, в същия ден доставчикът му пуска електронна фактура до Националната агенция за приходите. В същия ден този, който получава горивото, също пуска електронна фактура до Националната агенция за приходите. Не мога да разбера какъв е проблемът. Той си плаща. Всеки, който взема количество нафта, гориво за използване за собствени нужди, си плаща стойността на горивото, акциза и данък добавена стойност. Какъв е проблемът не мога да разбера.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михов! Поздравления, чудесно се справихте със задачата Ви да изтупате топката до почивката. Нищо съществено не казахте. Затова по отношение същината на Вашето изказване нямам реплика, защото Вие стигнахте чак до оцветеното гориво. Възползвам се от правото си, че съм тук и правя процедурно предложение, господин Председател, да се гласува Законопроектът преди почивката. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, ще започна отзад напред. Не знам какво лошо госпожата намира в оцветеното гориво. Разходете се до Гърция. Горивото за земеделски нужди там е оцветено в червено, и не само там, а в много европейски държави. Нима ние трябва да измисляме топлата вода? Много разбирате нещата, но разходете се до Гърция, Германия или Австрия. Там горивото, което е с различен акциз, е оцветено. Един е цветът за отопление, един цвят – за земеделците, един цвят – за нормалното ползване. Нима ние не можем да възприемем тази практика, която по-развити държави са възприели? Не знам за какво тупане и за каква топка става въпрос. На колегата от Реформаторския блок, пази Боже от такива, които зареждат горивото си в джипове. Добре че самолетите не са на дизел, защото ако и на бензина свалим акциза, да зареждат яхтите и самолетите с бензин, тези земеделски производители не са изобщо за окайване! Моля Ви се! Това са несъстоятелни неща – той ще използва за каквото си иска горивото! Този, който е регистриран като земеделски производител и има задача да чисти планински район – една поляна, получава два пъти по-голяма субсидия. Единствената му задача през годината е да я чисти, да я окоси веднъж. Той също взема 7 л на дка, нали така? Този, който обработва – оре, копае, жъне – пак 7 литра на дка, защото има единна ставка. Не мога да се съглася с Вас, че в един момент той може да ползва излишното гориво за каквото иска. По тази логика, щом казахте, че може да зарежда, да ги ползва по различен начин, то той може да ги продава и на черно. Каква е гаранцията, че няма да злоупотреби с тях? Да, машините му са по-нови, имат по-нисък разход и остатъка го продава на черно. Мисля, че всеки един от Вас е ставал свидетел как се разнасят туби с горива. По репликата на госпожа Стоянова ще кажа следното. Наистина може би предстои по-сериозен и задълбочен дебат, както казах в моето изказване, за да се избегнат противопоставяния между малки и големи преработватели, производители и така нататък. Дълга е темата. Знаете, че това противопоставяне е базирано още от много отдавна, когато се разделяха на зеленчукопроизводители, зърнопроизводители и така нататък. Да не въвеждаме и ние с нашата компетентност допълнително противопоставяне в бранша. Затова казвам: темата е добра, но изисква още дебати. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, за да спазя всички членове, точки и алинейки на Правилника, правя процедурно предложение за удължаване на дебата до гласуване на точката. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя обратна процедура и тя е базирана на текст в Правилника, който фиксира часът за парламентарния контрол и почивката преди него, така че мисля, че не подлежи на такъв вид гласуване, тъй като парламентарният контрол е фиксиран в Правилника и е от 12,00 ч. Така е залегнал и в дневния ред.

Уважаеми господин Председател, както казахте, че почивката не е фиксирана, аз от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ искам половин час почивка.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към господин Томислав Дончев. Господин Дончев, на Конференцията „Деветте пътя към еврофондовете”, която бе проведена на 19 май 2015 г. по инициатива на КРИБ, в която Вие участвахте, във Ваши изказвания споделихте, че в момента България води преговори за включването й в Европейската инициатива за подпомагане на малкия и на средния бизнес. Мисля, че това е нещо много полезно, защото всички знаем, че в тази Инициатива не е необходимо съфинансиране от държавата, която кандидатства за участие в нея и че това ще бъде изключително полезно за бизнеса, тъй като имаме възможност да кандидатстваме за около 100 млн. евро по тази Програма. Считам, че за всички народни представители ще е полезно да получим повече информация за това какво представлява точно Програмата, как ние ще участваме в нея и кога реално виждате, че ще стартира тя за българския бизнес, особено за малките и средни предприятия. Благодаря предварително.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Хубенова, преди близо две години Европейската комисия, заедно с Европейската инвестиционна банка, лансира така наречената „Инициатива „Малки и средни предприятия” с основна цел – осигуряване на лесен достъп до кредитен ресурс за малките и средните предприятия. Истина е, че през последния месец и половина текат усилени преговори между българското правителство и представители на Европейската комисия, заедно с Европейския инвестиционен фонд за включването на България в тази Инициатива. Това, което е принципно договорено – говорим все пак за оперативен процес, е участие на България със сума, малко над 100 млн. евро. Оттук нататък, за да се материализира участието на България, трябва да бъде отделена нова оперативна програма, за която днес се взе решение на Министерския съвет, да бъде взето решение къде ще бъде управляващият орган – Министерският съвет днес отново взе решение той да бъде разположен в Министерството на икономиката. Предвид Плана за действие, който сме разработили и следваме, би трябвало всички процедури да приключат до края на 2015 г. Необходими са още няколко решения на Министерския съвет, включително за промяна на Споразумението за партньорство. Когато след одобряването на Програмата от Европейската комисия се стигне до споразумение за финансиране, то трябва да бъде предложено за ратификация на българския парламент. Това разчитам да се случи най-късно до края на тази година, за да може веднага след това ресурсът да е на разположение на българските фирми. Характерно за Програмата е, че тя не изисква национално съфинансиране – едно голямо предимство, не са необходими част от процедурите, които се следват при другите оперативни програми, примерно като предварителна оценка на въздействието, защото се работи по типов модел, изработен от страна на Европейския инвестиционен фонд. Най-важното – предвидена е възможността за осигуряване на допълнителен ресурс от програмите „Хоризонт 2020”, COSME, което дава допълнителни шансове за лесен, евтин достъп до кредитен ресурс на българските малки и средни предприятия. Останалата сума от близо 650 млн. евро, предвидени за финансови инструменти, кабинетът има амбицията да управлява тук, в България, под формата на така наречения „Фонд на фондовете”. Напомням, че финансови инструменти са предвидени в една голяма част от оперативните програми, както и в Програмата за развитие на селските райони. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Дончев. Мисля, че за всички присъстващи в тази зала, които сме представители на регионите, както и за целия бизнес е изключително важно осигуряването на максимален ресурс за развитие на бизнеса, защото всички знаем, че без развитие на икономиката трудно би могло да има силна реформа във всички останали обществени сектори, като образование и здравеопазване. Моят втори въпрос към Вас ще бъде свързан с това, което казах.

Да, да, в моята реплика ще задам въпрос, който е свързан с това, което току-що казахте – с Фонда на фондовете. Ще Ви помоля за малко повече разяснение по тази тема, защото малкият и среден бизнес трябва да има информация, а мисля, че ние сме хората, които трябва да я сведат до него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Хубенова, вероятно добре знаете, че още от програмния период 2007 – 2013 г. ние за първи път изпробвахме финансовите инструменти – говоря за „Джеръми” като част от Оперативна програма „Конкурентоспособност”, за „Джесика” като част от Оперативна програма „Регионално развитие”. В този програмен период делът на финансовите инструменти е увеличен. Общият му дял достига близо 10% от цялата финансова рамка, като дял от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. Той е дори още по-голям – надхвърля една четвърт. Факт е, че бъдещето е на финансовите инструменти. Оттук нататък безвъзмездното финансиране, така характерно за европейските програми, ще бъде комбинирано с финансовия инженеринг, който по същество е възмездно финансиране, опростено казано, наподобява кредитното, с тази разлика, че достъпът до ресурс е много по-лесен, не е необходима същата степен на гарантиране и лихвените равнища са много по-ниски от пазарните. Въпреки че в определена степен не е толкова атрактивен, колкото безвъзмездното финансиране, редно е да забележим, че тук ресурсът не се губи. Револвирайки средствата, те могат да бъдат ползвани дори десетилетия след приключването на съответния програмен период. Фондът на фондовете е една смела инициатива на българското правителство. Водени от императива, че ние трябва да трупаме национален капацитет в тази посока, заявихме още преди три месеца на Европейската комисия, че имаме амбиция в подобна посока, ще бъде създадена нарочна структура, която ще управлява средствата. Голямото предимство, освен трупането на национален капацитет, е познаването на регионалните специфики. В крайна сметка дори и да говорим за Оперативна програма „Региони в растеж” и за иновации и конкурентоспособност, Програма за развитие на селските райони, „Околна среда”, „Човешки ресурси” – това са програмите, в които ще има финансови инструменти. Прилагането на всеки от тях се нуждае от едно съобразяване със специфичните български условия – нещо, което дори и най-добрите експерти примерно от Европейския инвестиционен фонд трудно биха направили, доколкото те работят по стандартизиран модел. Разбира се, в структурирането на институцията, оперативно наречена „Фонд на фондовете”, ще бъде ползвана цялата налична експертиза, включително и на международните финансови институции, както и за да гарантираме професионалното управление, имаме амбицията да привлечем хора от пазара, доказани експерти. Много благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Премиер, организационно-техническата подготовка на изборите е ангажимент на правителството. Така е записано в Изборния кодекс – и в сега действащия, и в предишния, и във всички изборни закони досега. Засега ще Ви спестя въпроса за това как правителството подготвя честни, демократични и свободни избори, защото...

... според Вашите министри е необходимо технологично време, за да може тази подготовка да бъде с конкретни резултати. Ще Ви задам обаче един конкретен въпрос, който е свързан с честността на изборите и който разбуни много сериозно духовете през последните дни. Става дума за масовото презаселване на избиратели. Близо 100 хил. души са се пререгистрирали от началото на тази година, при това в една обратна на очакваната тенденция, а именно от големите градове към малките общини, от центъра към периферията. Познавам добре предизборната Ви платформа, управленската програма от 200 страници. Там няма такова решение на проблема с обезлюдяването на отдалечените региони, така че не очаквам това да е елемент от управленската програма на правителството. По-скоро, за да бъда максимално коректна, трябва да кажа, че този въпрос не е партиен, тъй като злоупотребата с избиратели, които да променят вота на предстоящите местни избори, се използва от абсолютно всички кметове, в смисъл от кметове от всички цветове, и от кандидати за кметове от всички партийни централи. При това трябва да направя и второ уточнение – това презаселване на избиратели, това предизборно преселение се прави абсолютно в нарушение на Закона, защото Законът не допуска 40 души да се регистрират в една плевня, или 25 души да се регистрират в стая с коридор. Моят въпрос към Вас е: като ръководител на правителството, което отговаря за подготовката на изборите, какви мерки ще предприемете, за да спазите Закона, тези предизборни безобразия да бъдат прекратени? Като съм готова да Ви дам и жокер. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Внесли сме два законопроекта, с които този проблем да бъде решен.

Кой измени § 16? (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, много седмици преди този въпрос шефовете на печатници дойдоха при мен и между другото утре в 9,00 ч. и господин Кънев ще бъде на тази среща. Проведох разговор с тях по тяхно искане, че съгласно сега действащия Закон технологично не могат да се справят с отпечатването на такъв огромен брой и с такива изисквания – като ценни книжа, бюлетини. Най-коректно след това поканих при мен на съвещание Централната избирателна комисия. Помолих ги да дойдат и да се срещнат с всички парламентарни групи, за да обяснят максимално неутрално проблема. Доколкото знам, има някакво решение, но ако господин Кънев желае, може да каже какво са решили. Видях, че е тук. Утре сутринта ще знам в 9,00 ч. В същото време преди няколко седмици възложих на госпожа Бъчварова, вече са изпратени проверки на всички тези адреси, където има такова струпване и регистрация на хора, което безспорно, както казахте, не е проблем на една партия, нито на правителството, това е просто недопустимо да се върши. Ясно е, че на един адрес, като има 40 – 50 човека, те не са отишли там, за да живеят. Няма как технологично да го направят. За целта проверките по адресната регистрация се надявам в най-скоро време, може би по-коректно беше това към госпожа Бъчварова да го отправите, и тя е тук, завърши ли проверката, техните регистрации ще бъдат отменени. Що се отнася за законите, които сте внесли, това бихте могли да го решите в парламента. Не бих искал дори да се намесвам в тази тема, защото не е редно, а и изхождам от мисълта, че най-висшата юридическа мисъл и компетентност по тази тема е в тази зала, така че на това се надявам. С една дума, това безобразие се надявам да бъде прекратено. Включително съм сезирал и прокуратурата, за да могат бързо да отработят този въпрос. Горе-долу това беше въпросът. Доколкото знам, имам и писмен. Ако може сега, след като отговорих, да ми признаете писмения въпрос, ще бъда благодарен. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Премиер, исках лично да се ангажирате и да заявите Вашата позиция по отношение на опита да бъдат манипулирани изборите наесен с масово пренаселване на избирателите. (Възгласи „Ееее!”, шум и реплики от ГЕРБ.) Направих го, защото във връзка със законопроектите, които сме внесли, имаме становища на Ваши министри, в които Вашите министри се държат повече като партийни функционери, отколкото като български министри. Уточнявам, че прокуратурата може да направи всякакви проверки, но тя няма правомощия да заличава регистрации. Могат да бъдат направени всякакви проверки от държавни служители, но ако няма механизъм за заличаване на регистрации, те няма да бъдат заличени, и въпреки санкциите тези 100 хил. души ще гласуват в малки общини и масово ще променят вота за общински съветници и кметове. Така че това, което очаквам, е и министър Бъчварова, и министър Павлова, от чиято подкрепа се нуждаем, за да бъдат приети тези поправки в законодателството, а именно, уважаема госпожо Бъчварова, във всички случаи, в които има нарушения на Закона при регистрирането на граждани с цел избори, тези регистрации да бъдат анулирани. Това е единственото ефективно противодействие на този процес. И ние тук, от тази трибуна, и главата на правителството, и опозицията да кажем на българските граждани: Ние ще спрем опитите за манипулации. Ние сме за това да има честни избори, има смисъл да гласувате! Защото какъв е иначе смисълът, ако са се записали 200 души в една малка община, останалите изобщо да ходят да гласуват? Това е целта. А що се отнася до отпечатването на бюлетините, това е друга тема, за която търпеливо чакаме решението на правителството. След като то бъде представено, ние ще изразим нашето становище. Но настояваме да има строг контрол, както е било по време на последните избори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А във връзка с подвикванията от зала...

Искам да предупредя народните представители от ГЕРБ:...

Не посягайте на изборността на кметовете в малките населени места! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Това ще е нече... (Народният представител Мая Манолова продължава да говори при изключени микрофони.)

Нямам ли право да кажа нещо?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! ГЕРБ е побеждавал в да не кажа във всички големи градове. Най-тежките загуби са ни точно в малките населени места. Винаги съм давал пример с Несебър, ако щете. Там ние сме имали най-малко общински съветници. Сиреч там, където подобни практики съществуват, ГЕРБ губи. Това мога да Ви го докажа и е факт. Там, където това не може да послужи, бием на първия тур. Това са факти. Дали ни харесват или не, когато фактите говорят, аз се уповавам на тях. Това, което разбирам от Вашия въпрос и коментар, и абсолютно се присъединявам към текста, който изчетохте... Не виждам защо, поне мога да говоря за Парламентарната група на ГЕРБ, този текст да се оспорва или да не се приеме. Това, че се внася от госпожа Манолова, не значи, че трябва да вървим на инат към нещо, което безспорно е правилно. А тези две-три изречения, като махнем партийната риторика, са, че който по подобен начин се е регистрирал, думичката в Закона трябва да бъде „да бъде анулиран”. И аз искам да те помоля, Дани, този текст точно, защото разбирам, че има четири подобни проектозакона, явно се биете кой да мине, кой да не мине, кой да влезе и кой да не влезе, по-важното е този текст да го има в Закона. Така че госпожа Манолова в това отношение е направила необходимото тези изречения, които цитирахте от тази трибуна, да бъдат приети, защото са правилни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател! Ще задам настоящия актуален въпрос към Вас, както и от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, така и от името на хилядите бедстващи в момента животновъди. Да, чухте правилно – бедстващи животновъди. Защото от няколко месеца кризата в сектор „производство на мляко” е прераснала в истинско бедствие поради бездействие от страна на правителството и Министерството на земеделието и храните. Изкупната цена на суровото мляко от производители първа категория падна драстично – почти на половината на цената отпреди няколко месеца. Но още по-голям е проблемът за ферми от втора и трета категория, на които изобщо не се изкупува суровото мляко и в момента те го изхвърлят. Изправени сме пред реална заплаха за масово, поголовно унищожаване на млечните стада, поради невъзможност за продажба или продажба на цена много под себестойността. А веднъж унищожен, този сектор няма да се изправи на крака. Хиляди малки и средни ферми ще фалират и ще се влеят към армията на безработни и социално слаби граждани. Интересен факт на фона на тази ситуация е, че по търговските вериги млякото и млечните произведения не поевтиняват и със стотинка. В момента сектор „животновъдство” и по-специално „производство на сурово мляко” е в пълен колапс. С последни сили и търпение фермерите очакват държавата в лицето на правителството и Министерството на земеделието и храните да вземе спешни и адекватни решения за преодоляване на това бедствие. От една страна изкупната цена е намалена наполовина, а цената за потребителите по търговските вериги не спада. Къде се къса веригата?

Уважаеми господин Министър-председател, след това кратко маркиране на големия проблем, конкретният ми въпрос е: какви са намеренията на правителството за провеждане на цялостна държавна политика за защита на родните производители и в частност на производството на сурово мляко в България?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ахмедова! Санкциите, които се наложиха срещу Русия, веднага дадоха отражение именно в този сектор. Правих срещи с животновъдите, с млекопроизводителите, чух внимателно това, което казаха. Направихме и доста да ги компенсираме със средства, знаете – в животновъдството, в тютюнопроизводството и къде ли не се дадоха допълнителни пари по възможностите, които има бюджетът. Паралелно с това влизането на разни сирена, палмови масла, сухи млека, отварянето на този пазар за европейските производители създаде и конкуренция и в огромната си част нелоялна. Затова се наложиха и някои кадрови промени в агенциите, където се извършва контрол. Отделно на министъра на правосъдието от тази трибуна и към кметовете: когато се правят обществени поръчки съм поел ангажимент там да се напише: „по български държавен стандарт”. Тогава се дава възможност именно на нашите производители, които произвеждат прекрасно българско мляко, да имат по-голям пазар и съответно тази нелоялна конкуренция да бъде прекратена, защото, повтарям: на 30 ст. е нашето мляко, а какви ли не буламачи се внасят, препакетират и след това чрез обществените поръчки в маса обществени звена биват реализирани. Така че се надявам тази мярка да се задейства. Паралелно с това водим диалог с тях и търсим възможност за допълнителни компенсации, но действително е много трудно. В една пазарна икономика цената я определя пазарът. И ние във всяка една област не можем да дотираме цели сектори. Окей – за тютюнопроизводителите – 105-107 милиона дадохме, защото всички ние съзнаваме, че тези хора друго не могат да правят. В същото време конкуренцията налага цената на пазара. Приемам тревогата, тя е и моя. Вярвайте, никакво бездействие няма по тази тема. Срещам се почти ежеседмично с тях. Няма как и това съм Ви го обяснил, това, което искат – да свалим ДДС-то на тези продукти. Вие виждате – Румъния чак на 1 юни тази година от 24% слезе на 20%, какъвто е данък добавена стойност в България. Само за тези години, в които благодарение на БСП беше внесен 10-процентният плосък данък, за който им благодаря, българските граждани са платили с милиарди – от порядъка на 30 – 40 милиарда поне по-малко пари, отколкото нашите румънски съседи, което, повтарям, едва сега дойдоха на нашите нива и то само в ДДС. Благодаря.

Уважаеми господин Борисов, струпването на обстоятелства като наложеното стоково ембарго на Русия, премахването на квотите за производство на сурово мляко в рамките на европейската общност, въвеждането на европейски регламенти за качество, са част от обективните проблеми, но същевременно е налице изключително засилен легален и нелегален внос както на сурово мляко, така и на сухи млека, полуфабрикати от млечни продукти и не на последно място палмово масло. Този легален и нелегален внос се извършва както от страни – членки на Европейския съюз, така и от трети страни. Част от легалния внос се извършва на занижени цени и Вие го знаете, и с недостатъчно контролирано качество, което ощетява както животновъдите и потребителите в страната, така и държавния бюджет. А нелегалният внос се осъществява не без съдействието на държавните и контролни органи. Друг е въпросът, че другите страни са намерили решение за защита на собствените си фермери – решения като държавно подпомагане, въвеждане на национални експортни субсидии, ограничаване на вноса на суровото мляко и млечните изделия чрез въвеждане на изисквания за хигиенни и ветеринарни норми, включително и по отношение на изискванията за транспортиране и други механизми. Огласената от правителството мярка за подпомагане по схемата de minimis – по 100 лв. на крава и 7 лв. на овца, е крайно недостатъчна. Това би покрило загубите на фермерите за не повече от един месец. Уважаеми господин министър-председател, ако правителството не вземе спешни и адекватни мерки за преодоляване на това бедствие в сектор „Животновъдство”, и по-специално производство на българско сурово мляко, Вие и Вашето правителство ще се превърнете в килърите на сектор „Животновъдство” и ще обречете българския потребител да забрави вкуса на истинското сурово мляко. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ахмедова, Вие всъщност повторихте това, което аз Ви казах като причини, и мерките, които сме взели до този момент. Думата, която последно употребихте, не Ви отива, защото, първо, не е българска, а самата Вие радеете за българското родно производство, и второ, не е истина. Не знам дали сте от Кърджалийски регион, но когато снеговалежите избиха животните и нанесоха огромни щети, не само че отидох лично, а с милиони разплатихме на всички тези хора. Лесно можеше да кажа: „Да са ги застраховали”. Именно заради това направихме тези усилия и затова толкова много правим, за да съберем повече приходи в бюджета. Мога да Ви отговоря по безобразен начин на подобна дума „килъри на животновъдството”, но няма да Ви стане приятно. Затова Ви моля, както се отнасям с уважение, има обективни обстоятелства, които трудно се преодоляват. Много е лесно да се каже: „Дайте още пари”, но това е бюджетът, с това разполага държавата. Мога да се върна в предишната година и половина, повтарям, няма да Ви бъде приятно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Моят въпрос е към вицепремиера Бъчварова и касае срива в системата на КАТ от началото на седмицата. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, моля Ви да кажете малко повече за това: работи ли се по отстраняване на проблема, в какви срокове се очаква той да бъде отстранен? Както повечето колеги знаят, в началото на седмицата се получи проблем, доколкото имам информация, с информационната система на КАТ – тя блокира, и за редица български граждани бяха създадени много големи затруднения, които допълнително се засилват и от това, че те не знаят всъщност докога проблемът ще продължи. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Какво на практика ще бъде направено, за да бъде решен този проблем в по-кратки срокове? Молбата ми е да кажете малко повече в тази връзка.

Разбирам, госпожо Председател. Формално погледнато сте права, разбира се. Задавам го към вицепремиера Бъчварова в качеството й на вицепремиер, разбира се, и на министър на вътрешните работи, тъй като ми е ясно, че проблемът вероятно е сериозен и затова ще се изисква координация на няколко ресора, за да може да бъде решен бързо. Затова го задавам по този начин. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Господин Славов, проблемът е технически. Аз ще Ви отговоря, защото има висок обществен интерес към него. Преустановихме регистрацията на моторни превозни средства в КАТ от днес до 4-ти. Отстраняваме технически проблеми, които съществуват, които не са свързани с определени политики. Имам уверението на всички, които работят по този въпрос, че ще бъде възстановена регистрацията в необходимия срок.

Чух добре, благодаря Ви. Макар че не виждах толкова добре, но чух много добре. Уважаема госпожо Вицепремиер, благодаря Ви за този отговор. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов. Смях. Оживление.) Доколкото разбирам до 4-ти вероятно ще има разрешаване на проблема, което касае много хора. Наистина това е един много кратък срок, за което Ви благодаря. Надявам се, разбира се, и органите на КАТ да проявят разбиране към всички тези граждани, които не са успели в законоустановения срок да извършат уведомяване за смяна на собствеността и да не ги санкционират, тъй като забавянето очевидно няма да е по тяхна вина, а заради проблема със системите. Благодаря. Благодаря, господин Министър-председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! На 27 май – миналата сряда, от тази трибуна Парламентарната група на Патриотичния фронт Ви запозна с декларацията по повод на седем тежки проблема пред нашата родина, които все още не са намерили своето решение. Пет от тях са адресирани към изпълнителната власт, а именно: решаването на тежкия проблем в Гърмен; предприемането на спешни действия за овладяването на битовата престъпност; започването и изграждането на защитни съоръжения и възстановяването на увредените участъци от тях по границата ни с нашата южна съседка Турция; прекратяване на мащабните злоупотреби и кражби в областта на енергетиката; както и определени нормативни промени, целящи ограничаването на незаконната сеч и износ на дървесина. Господин Министър-председател, ще Ви връча тази декларация заедно с нашите искания за решаването на тези тежки проблеми. Моят въпрос към Вас е: ще поемете ли ангажимент Вие като министър-председател и от ръководеното от Вас правителство за спешното решаване на тези пет сериозни проблема пред нашата родина? Ако позволите, ще Ви връча нашата декларация. (Народният представител Валери Симеонов връчва декларацията на министър-председателя Бойко Борисов.) Благодаря Ви. Госпожо Председател, отказваме се от втория въпрос в блиц контрола.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, с госпожа Бъчварова и с други колеги разгледахме тези точки и трябва да Ви кажа, че те не само влизат в подписаното от нас с Вас, но са действително и наш първи приоритет. Кой би казал, че не иска да се справи с битовата престъпност?! Естествено, че това е голям проблем. Аз предполагам, че и госпожа Бъчварова в отговор би могла доста по-конкретно и да ги каже. Те веднага дават резултати, особено видеонаблюденията в един от най-големите бичове – това са катастрофите по пътищата. След като сложихме и върнахме обратно видеонаблюдението, към днешна дата имаме с един повече убит – не че е малко, сравнено с периода от миналата година, а бяха някъде по 18 човека повече. Повтарям, не искам да влизам в подробности, защото целта на това е да поема ангажимент, и аз го поемам с редица мерки. Що се касае за оградата – от 30 км, 15 са за ремонт. В момента има експерти там, които решават това. Да се направи по-здрава и по-укрепена ограда като съоръжение изисква огромен ресурс. Искам да си спестя, от друга страна, обвинения и политически коментари, свързани със завишение на цената. Затова върнах проекта да го направят така, че ако приемем, че 30 км са 9 милиона от предишното правителство, в рамките на тези параметри да могат да се справят и в следващите километри, когато трябва да се изгради съоръжението. Надявам се до дни това да е готово и да се стартира. Що се касае до Гърмен, всички държавни институции са изпратили свои представители и единственото, което са чули като разпоредба – да се следват буквата, точката на Закона. Надявам се и местната власт да го направи, надявам се всички институции да си изпълнят задълженията. Не считам, че проблемът там трябва да продължава да ескалира. Напротив, считам, че с въвеждането на правото и това, което пише в законите, всички трябва да се съобразят с него и да си изпълнят задачите. Надявам се в най-скоро време по тези пет точки да имаме конкретни действия и да можем да ги обявим. Да Ви кажа сега, че ще се справим с битовата престъпност – надали някой в света се е справил, но ще положим огромни усилия там. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, госпожо Министър, господин Вицепремиер, дами и господа! Моят въпрос е следният: в пресата научих, че на икономическия форум в Санкт Петербург между 18-ти и 22 юни ще участват наши двама възлови министри – господин Горанов и госпожа Теменужка Петкова. Дали това ще е факт и дали означава, че в отношенията ни с Русия, които бяха охладнели във връзка със санкциите, които наложи Европейският съюз върху нея заради събитията в Украйна, има известно затопляне? Тоест с какви заръки ще отидат тези министри там, ако това е факт? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, между другото ще направя само една секунда отклонение. В износа на дървесина другата седмица въвеждаме, както има телефон 112 за полицията, пожарната, така да има и за всеки сигнал, който може веднага да бъде даден от гражданите. Даже каня Ваш представител да отиде да види, когато бъде въведен в действие, защото това ще дава възможност на мобилните групи веднага да действат. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) РЕПЛИКА: Сто шестдесет и шест не работи ли?

Работи, но въвеждаме така да има по... (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Да. Извинявам се за отклонението. Може би, ако бяхте поканили някой от синоптиците от националните телевизии, щяха и по-добре да изглеждат от мен, но аз не мога да кажа за охладняване и затопляне. България винаги е имала много ясна позиция, много приятелска позиция към всички народи, бих казал, камо ли тези, които са православни, славянски. Имаме дълбоки корени в нашите взаимоотношения. Това, че на определени етапи ние, спазвайки стриктно правилата, които сме приели като държава на Европейския съюз и НАТО, изпълняваме своя лоялен ангажимент, ние не го считаме, че това е охладняване от наша страна. Когато целият Европейски съюз налага санкции, България е, повтарям, една от 28-те страни, които ги е подкрепила. Това, че някои премиери си позволиха да излизат и да казват, че не са ги подкрепили – спомняте си, от тази трибуна съм казвал да се провери стенограмата на Европейския съюз дали някой там не я е подкрепил, в смисъл, да не се подвеждаме по думи. Разбира се, след това, след месец-два започват и обясняват – дали „Турски поток” няма да стане, дали ще стане. Не искам да коментирам колеги от Балканите как сменят позициите. Ние винаги сме казвали, че искаме да изградим газов хъб в България и сме поддържали тази своя линия. Министър Лукарски сега наскоро беше – понеже Вашият въпрос е за Русия, на икономически форум, а преди това вицепремиерът Калфин беше на друг форум, сега сме поканени в Санкт Петербург и двама министри ще отидат. Така че ние от българска страна не сме спрели нито комуникацията, нито нормалните отношения, които имаме с Руската федерация и считам, че това е правилна политика. Факт е, че те казаха, че „Южен поток” е прекратен. Факт е обаче, оттогава месеци наред минаха, не само че не е прекратен – тези, които са от Бургас, всеки ден наблюдават как се теглят тръби, платформите работят и морската част се строи извън нашата зона. Така че ние не сме били причина нито за охлаждане, нито за затопляне, ние си имаме твърда линия по този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Министър, не знам дали сте запознат с един казус в американската база в Ново село. (Шум и реплики.)

Към кого е въпросът?

Към министър-председателя господин Борисов. (Шум и реплики.)

Тук днес има и двама представители. Двадесет и пет български фирми, които са работили на Ново село – изграждали са сградите там, докарвали са бетон, горива и така нататък. Тези 25 български фирми не са си получили парите от американската държава – буквално са излъгани, господин Премиер. Двадесет и пет български фирми в момента имат да получават 3 млн. 300 хил. евро. Аз в ръцете си имам списък на тези 25 фирми с адреси. (Шум и реплики.)

Добре, госпожо Председател.

Господин Премиер, моята молба към Вас е да се срещнете с тези хора и ако можете да им съдействате, за да се получи така, че тези 25 български фирми да си получат парите от САЩ – една от най-богатите държави в света. Сега ще Ви предоставя този списък и се надявам, както всички в тази зала бяхте добронамерени само преди няколко месеца към една германска фирма, и гласувахме тук – Вие гласувахте всъщност, България да изплати около 4 млн. лв., нека да помогнем и на българските фирми да си получат парите от най-богатата държава. (Реплики от ГЕРБ. Народният представител предоставя списъка на министър-председателя Бойко Борисов.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, благодаря за списъка. Аз, разбира се, не мога да знам в какви трудовоправни и финансови взаимоотношения са съответно тези фирми, но бъдете сигурен, че ще възложа на военния министър и съответно да ми се направи справка, за да мога да Ви отговоря. Имам само една поправка на това, което казахте, че в България американски бази няма. Те са български бази. Благодаря.

Господин Премиер, да, според Вас няма американски бази в България, според ГЕРБ може би няма и американски войски в България. Аз още един път се обръщам към Вас с молба просто да съдействате на тези хора. Повтарям се, преди няколко месеца управляващите приеха, че България трябва да плати близо 4 млн. лв. на една германска компания. По същия начин днес помогнете на българските фирми, за да не правим двойни стандарти и да няма нищо лошо. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! През миналия месец, в края на май, беше проведено работно посещение на министъра на икономиката господин Божидар Лукарски в Москва с българска делегация, в която бяха обсъдени различни въпроси. Основните от тях, както и основните изводи, които бяха изведени, са, че всъщност България държи да запази традиционно добрите си икономически взаимоотношения с Русия, на първо място. На второ място, бяха възприети изводите, че не бива икономическата и политическата ситуация да повлияват върху преките външнотърговски взаимоотношения между двете държави. На трето място, беше изведен акцент към въвеждането на редовни заседания на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която, между другото, не е заседавала на съвместни заседания от 2011 г. Срещата беше проведена в условията на икономическа и политическа криза, бих могъл да кажа, която беше продиктувана от наложените санкции от Европейския съюз към Русия, в съответствие на което бяха наложени контрасанкции от страна на Русия към Европейския съюз. Освен политическия и икономическия ракурс, кризата по някакъв начин доби и дипломатически такъв, видно от последните новини, от които произхождат ограничаването на достъпа на определени руски дипломати до Европейския парламент.

Общият въпрос към Вас е: каква е дългосрочната визия на правителството по отношение на двустранните взаимоотношения с Русия? Какви бяха първоначалните намерения и очаквания от българска страна и дали те бяха оправдани в хода на преговорите в Русия? Има ли вече направен правителствен анализ и какви са изводите и препоръките от него, които пряко оказват влияние върху българската икономика, конкретно върху българските производители, които са част от външнотърговския процес?

Да!

Също така по отношение на земеделските производители. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колега! Преди малко говорих по тази тема. Това, което ми прави впечатление, е, че даже сигурно в руската Дума толкова много не се занимават със своите вътрешно-икономически въпроси, колкото тук въпросите от различните партии, които следват. Така, като ги броя, стават няколко на брой. Как да Ви кажа? От санкциите и контрасанкциите губят и двете страни. Спазването на Минското споразумение е задължително. Неслучайно и канцлерът Меркел, и Франсоа Оланд, и всички, които участваха в мисии за споразумения, ежедневно казват, че спазването им ще доведе до падане на санкциите. Тук се изисква волята и на двете страни. Там умират хора, загинаха много хора. Сега горе-долу е по-спокойно, но е далече от желаното положение в този край на света. Когато има санкции, естествено е, че има и губещи страни. А те са и двете – и Европейският съюз, и Русия. Действително, приемам Вашия въпрос като голяма загриженост, но просто ми се набива във въпросите интересът в тази посока. Ние не сме предизвикали с нищо руската страна, повтарям, в нашите действия. Неслучайно, виждате, че на всички форуми и навсякъде ние участваме. Има руски граждани, които имат забрана да влизат в Европейския съюз и като част от санкциите ние не можем да ги допуснем. В същото време години наред техният бизнес се развиваше и продължава да се развива. Руските компании работят добре в България – никой нито ги преследва, нито ги тормози. Но когато техен шеф или представител е в „черния списък”, придобил такова гражданство, нашите служби съответно не го допускат на територията на страната. Реципрочни са и техните действия към наши посланици – бивши, или съответно граждани. Нека да си гледаме българския интерес. А българският интерес е да бъде удължен животът на V и VІ реактор. Към момента всичко, което се прави, за голяма радост и със съдействието на руската страна, ще бъде факт. Така че и на тези групи им пожелавам успех, бързичко да го приключат. Що се отнася до „Южен поток”, Ви казах – нито те, нито ние сме прекратили проекта. Чакаме по-добри времена. Газовият хъб е прекрасна възможност за нас. Какво друго да направим? Дайте ми съвет, ще го обсъдя. Но аз винаги съм бил за това да гледаме нашите, български интереси. Дай Боже, повтарям, санкциите в края на тази година да изиграят своята роля, да паднат и да се възстановят добрите отношения. От наша страна те не са влошавани. Затова, както виждате, на всяка покана изпращаме вицепремиер, министър. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.

Уважаеми господин Премиер, благодаря Ви за отговора. Конкретната насока на въпроса ми беше именно към това, че ние задължително трябва да защитаваме българския икономически интерес, от който зависят много производители, които са част от общия външнотърговски процес, бидейки страна по експортни и импортни операции. На второ място, българският земеделски производител пряко носи негативите на въпросната икономическа и политическа ситуация между Европейския съюз и Русия. На трето място, да се обърне пряко внимание на това, че двустранните икономически взаимоотношения определено не би следвало да бъдат влошавани поради политическата ситуация като цяло. Ние приветстваме именно работата на българското правителство в тази посока – тя да не бъде спорадична с еднократни актове, а по-скоро да има дългосрочна визия в тази посока. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Премиер, госпожо Вицепремиер, господа вицепремиери, уважаеми колеги! Имам въпрос, свързан с Конституцията и върховенството на Народното събрание над изпълнителната власт. Имам предвид чл. 1 от Конституцията на Народна Република България, ал. 1, господин Премиер, която гласи, че: „България е република с парламентарно управление”. (Смях, оживление, реплики.) Член 62, ал. 1 гласи, че: „Народното събрание осъществява законодателната власт в нашата страна”. Въпросът ми към Вас, господин Министър-председател, е следният. На 24 април тази година, когато Народното събрание приемаше декларация по повод 100-годишнината от трагедията на арменския народ, Вие дойдохте в Народното събрание и в кабинета на председателя на парламента госпожа Цачева в присъствието на парламентарните групи на Патриотичния фронт, на ГЕРБ и на Реформаторския блок извършихте намеса, тоест внушихте как да се гласува декларацията или по-точно – какъв термин да се използва в декларацията.

Въпросът ми е: не превишихте ли Вие, като министър-председател и ръководител на българското правителство, своите конституционни пълномощия, след като в качеството Ви на шеф на изпълнителната власт наредихте публично на Народното събрание, а Народното събрание е принципал на изпълнителната власт, как да се гласува дадена декларация? Не говоря по никакъв начин за съдържанието на декларацията, не визирам декларацията, а говоря за превишаване на правомощията на шефа на изпълнителната власт. Повтарям още веднъж: това е при положение, че изпълнителната власт е подчинена на Народното събрание, което е принципал на Министерския съвет и на изпълнителната власт. Повтарям още веднъж своя въпрос: смятате ли да продължавате и в бъдеще тази своя практика? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, спокойно мога да не отговоря на въпроса, защото именно Вие, който ме питате дали съблюдавам Конституцията и правилата на парламента... Госпожа Цачева вече за кой ли път дава да се разбере, че това, което предишният парламент прие като блиц контрол в първата седмица на месеца, започва малко да се..., искам да намеря подходящата дума. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Опорочава.

В никакъв случай обаче не е целта, изведена от тогава управляващата партия. Да не говорим, че тогава Орешарски отговаряше само на два въпроса на ГЕРБ, а другите бяха на БСП, ДПС и „Атака” и той си отиваше. Сега ние с цялото си уважение – трима вицепремиери и аз, сме при Вас, за да Ви отговаряме на 30 въпроса от осем партии и независими депутати, показвайки... (Реплика от БСП ЛБ.) Така е решил. Както виждате, изцяло, сиреч всячески се съобразяваме и най-малко Вие бихте могли да ме упрекнете, че не се държа с огромно уважение към парламента. Мисля, че е видимо. Що се касае до това, в което ме упреквате, то не е така. За хубаво или за лошо аз съм и председател на партията мандатоносител, председател съм на Партия ГЕРБ. Знаете, че когато има подобна коалиционна формула – с подкрепящи политиката партии, е необходимо по много теми непрекъснато да се провеждат срещи, да се уточнява. Дори виждате, че при гласуванията в парламента по много теми някои от партиите не гласуват заедно. Когато ние сме правили коалицията и сме сядали да разговаряме за създаване на правителството, сме отчели, че така, както ни подреди народът, друг вариант просто нямаше: освен ГЕРБ просто нямаше кой друг да направи правителство. На другите не стигаха гласове в никаква комбинация. Затова с всички уговорки с реформатори, патриоти, АБВ, че сме различни, че сигурно по много теми сме диаметрално противоположни, заради стабилността в държавата бяхме принудени да направим правителство. Не виждам нищо лошо да се виждам и разговарям с колегите – председатели на парламентарни групи. Него ден знаете, че отивахме на правителствено заседание заедно с румънския кабинет и със сръбския премиер. Минавайки оттук, спрях в парламента, да се видя с колегите. Аз мога да повлияя на ГЕРБ – тук сте прав. Мога да повлияя на тях. От там нататък – господин Кънев го няма, но господин Симеонов е тук. Ако мислите, че аз... Вие много по-добре го познавате от мен. Аз се виждам и правя здрасти с него в парламента и два пъти, откакто сме в управлението – веднъж в нашата централа, в началото, и веднъж в моя кабинет по темата „Енергетика” с госпожа Петкова, с шефа на НЕК и с кого ли не още по една от точките за мерките, които да вземаме в енергетиката. Ако считате, че мога да му повлияя на него – или Вие не го познавате, или аз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, госпожо Цачева. Съжалявам, ако съм Ви причинил неудобство с това да мислите, че съм внушил на Радан Кънев и на господин Симеонов да въведат подобно нещо към техните депутати. Станах да Ви отговоря с цялото си уважение към Вас. На ГЕРБ мога да влияя – все още. Благодаря. (Смях, оживление.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа вицепремиери, колеги! Моят въпрос е към вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Уважаеми господин Вицепремиер, ситуацията в община Гърмен съсредоточи вниманието на почти цяла България през последните няколко седмици. Напрежението в това населено място ескалира внезапно и повдигна редица въпроси, въпроси, засягащи пряко причините за появата на тази кризисна ситуация, а именно: на какво се дължи разривът във взаимоотношенията и нормалното съжителстване на хората в община Гърмен? Не смятате ли, че изключителната бедност, ниските доходи и неравностойното положение, в което живеят голяма част от хората в този район, са в основата на този конфликт? Това са все причини, подлежащи на установяване и контрол от структурите на повереното Ви ведомство. Запознати ли са подчинените Ви с начина на живот на тези хора? Посещавани ли са тези хора? Влизано ли е в контакт с тях? Като министър на труда и социалната политика би следвало да сте информиран от служителите си за крайно неприемливите условия, в които живеят тези хора. Ако е така, планирали ли сте някакви превантивни, текущи или бъдещи мерки за подобряване в дългосрочен план живота на тези хора? Само адекватни социални инициативи могат да предизвикат търсене с положителен ефект в региони, преобладаващо населени с хора с ниски доходи или с почти никакви доходи. Затова трябва да изясните запознато ли е населението с програмите за насърчаване и мотивиране за започване на работа, което е една от основните функции на Министерството на труда и социалната политика? Ако е имало подобни инициативи, поднесени ли са те по достъпен и подходящ начин за хора, които са предимно с ниско или почти без никакво образования? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю. Уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, благодаря Ви за въпроса, защото много приказки се изприказваха по повод събитията в Гърмен през последните дни. Мисля, че колкото и да продължаваме да говорим, все ще стигаме до един проблем, свързан с бедността и неравенството. Вие също правилно насочвате натам своя въпрос. Веднага искам да Ви кажа, че бедността не се преодолява със социална политика – поне според мен. Социалната политика дори може да постигне обратния ефект – да отклони хора от мотивацията да търсят активно образование, да търсят активно пазара на труда и да спазват законите на държавата. Социалната политика е важна, но богатството в България се създава от икономиката, но не само от икономиката, а и от спазването на законите и от дейността на различните институции. Вие питате дали имаме инициативи, които са насочени към тези хора и дали те са запознати с тях? Да, имаме доста инициативи и те са насочени не към социалната политика само, а и към създаването на възможности за работа там, където те не се виждат. Такива са в селското стопанство дневните договори, които, надявам се, парламентът скоро да приеме. Такива са възможностите, от тази година земеделски производители да бъдат насърчавани, така че да могат да наемат хора. Такава е ваучерната система за домашно подпомагане, която се надявам да заработи до есента. Въобще това са мерки, които дават възможност на хора, живеещи в земеделски региони, да бъдат полезни, да започнат работа и да намерят пазар на труда. Борбата с бедността и неравенството обаче е доста по-обширна от тези мерки. Тя е свързана с образованието. Тя е свързана с достойните доходи. И тук също и в Министерският съвет, мисля, включително с днешното решение, което препотвърди увеличаване на минималната работна заплата, въобще с идеите за увеличаване на минималните доходи, работим в тази посока. Отново искам да подчертая, че темата, свързана с бедността, отново основно се свързва с политиките в областта на икономиката, развитието на икономиката, отварянето на работни места и адекватно образование, за да могат хората да се включат в тази дейност. Ние продължаваме да работим и се надявам все повече да се избистри една цялостна политика, свързана не само с ромските квартали, а с хората, които действително живеят в крайна бедност, които да видят по-голяма подкрепа. Още един път искам да призова и Народното събрание внимателно и бързо да се вгледа в тези законопроекти, които сме внесли в това отношение, които да дадат действително възможност в отдалечени райони на подобен вид хора да намерят трудова заетост, която да бъде официална. Силовите мерки в случая няма да помогнат. Наемаме и трудови медиатори. Има и здравни медиатори. Това са хора, които са от общността, които говорят, които стимулират съответните българските граждани, иначе в Гърмен сме направили проверки още на 28-ми, 29-и. Съвместно с другите държавни институции там са социалните работници. Мога да Ви дам конкретна информация, свързана с това, но проблемът е принципен. Той днес е в Гърмен, утре може да бъде на друго място, затова години наред наслагваната политика, която води до бедността на тези хора и ниското образование, трябва да бъде променена. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова – към Вас е моят въпрос. Няма да Ви питам по темата „Гърмен”, но очаквам Вие да преосмислите и да преформатирате Вашата теза, това, което артикулирахте в пространството като оценка, включително и да предприемете по-адекватни действия като министър на силовото министерство. Конкретният ми въпрос към Вас ...

...е по отношение на политиката на правителството и по-конкретно на политиката на Министерството на вътрешните работи по отношение на предоставяне на административни услуги на българските граждани. Използвах възможността на блицконтрол в началото на месец май да Ви задам подобен въпрос. Тогава нямахте готовност. Сега Ви апелирам, тъй като не използвате възможността да обясните на българските граждани чрез медиите, чрез всички възможни способи като министър какви са мерките по отношение на проблема, който се установи, хаосът, който настъпи при подмяната на личните документи на българските граждани. И Ви призовавам, отговаряйки на въпроса ми, да използвате парламентарната трибуна, за да може българските граждани да Ви чуят какви мерки сте предприели, какви са конкретните стъпки, действия, защото това касае цялото ни общество. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Янков, надявам се и Вие да помните кой точно въпрос ми зададохте. Ако започна отпред назад, мога и отзад напред, защото внимателно Ви слушах, все пак да установя за какво всъщност ме питате. Вие ми давате квалификация и за начина, по който се действаше по случая с Гърмен, без никакви аргументи. Това аз не приемам и смятам, че е лична обида – за неадекватни мерки. Втората тема на Вашето излияние от преди малко беше около хаоса с българските лични документи. Това също смятам, че е едно неправомерно твърдение, защото съществуват опашки в определени региони при издаването на новите лични документи. Това не бих нарекла „хаос”. И мога да Ви кажа, че преди може би четири или пет дни съм разписала заповед, с която се увеличават щатните бройки на служителите в тези места – 30 допълнителни, с удължено работно време и премахване на обедната почивка, за да може да се улесни и облекчи изпълнението на предоставянето на тази услуга от МВР. Целият процес се следи. В него има и други компоненти. Мога да Ви кажа, че що се отнася до общата политика, това е една от приоритетните към момента за МВР политики, за да може да се осигури технически и практически реализирането на тази услуга.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господа вицепремиери! Госпожо Бъчварова, моят въпрос беше конкретно по отношение на политиката, свързана с административните услуги на гражданите и мерките, които Вие сте предприели. Това, което казахте, са действия, които незабавно в правомощията Ви можехте да предприемете от първия ден, но е добре, че не се оправдавате със системата на „Сименс” и най-вероятно във Вашето ведомство и от Вас персонално няма безотговорно бездействие по отношение на договора със „Сименс”, който изтича април месец следващата година, защото, ако се прекрати този договор, изтече му срока и няма следващ, то ще настъпи хаос такъв, какъвто не сме и очаквали. И Вие не си представяте. Иначе, по отношение на това как приемате моите думи, аз Ви призовавам Вие пак да преосмислите дали адекватно се изразихте по темата „Гърмен”, по проблемите, които възникнаха, и дали не можете да предприемете и по-адекватни мерки, по-специално за конкретния случай. Очаквах от Вас и не съм удовлетворен от мерките, които Вие споделихте и казахте...

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми вицепремиери! Уважаеми колеги, ще бъда много кратък, за да не губим времето на нашите вицепремиери. Въпросът ми е към вицепремиера Томислав Дончев. Знаете, тежка беше зимата за България, още по-тежка беше за регионите в Смолян, Кърджали и Хасково. Тежкият сняг който падна, остана в историята, но нанесе много вреди. Огромната дървесна маса, която падна, в момента стои. Въпросът ми е: каква е политиката на правителството по отношение на вдигането на тази маса, за да не се получи екологична катастрофа? Може ли тя да бъде пренасочена към някаква социална дейност? Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за зададения въпрос, макар че той е с пределна степен на конкретика. Нито мога да бъда конкретно запознат с обемите унищожени дървета, които в момента съставляват падналата маса, нито мога да знам особено в детайли в коя част на територията на страната колко подобна маса е натрупана. За да не говорим голословно, предлагам Ви чрез структурите на Министерството на земеделието и храните, ако е необходимо и на Министерството на околната среда и водите, да извърша спешна проверка и да Ви информирам устно или писмено. Своевременно се ангажирам, ако проблемът стои по начина, по който казвате – има гниеща дървесна маса, тя представлява екологичен риск, в същото време няма възможност тя да се ползва от ведомство или социално слаби граждани, да проверим какви са възможностите на законодателството и да предложим решение по въпроса. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Мисля, че отговорът е много точен. Доволен съм от него и мисля, че това ще даде отзвук най-вече в нашите региони. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Тъй като някои от колегите в хода на блиц контрола не бяха в залата и не успяха своевременно да упражнят своето право на глас, предлагам прегласуване, като Ви моля да дадете достатъчно възможност всички да упражнят своето право. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, наистина моля за извинение. Екипът на Министерството беше тук, но непредвидимостта на блицконтрола направи така, че те да отидат в Министерството и сега са на път. Очакваме ги всеки момент.

Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2015 г., приет на първо гласуване на 19 март 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров § 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители § 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С това предложение се предлага Националната здравноосигурителна каса вече да закупува, а не да заплаща медицинските услуги. Нашето предложение, направено по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е противно на това – да отпадне § 1. Впрочем не само § 1, но и в редица още други места в предлагания Законопроект се правят предложения навсякъде думата „заплащане” да се замени със „закупуване” по отношение на Здравната каса. Аз, пък и цялата ни парламентарна група няма как да подкрепим подобно предложение, защото това противоречи на философията и принципите, по които функционират осигурителните системи. На Здравната каса се отрежда ролята на купувач на медицински услуги. Недопустимо е. Терминологичните промени не са достатъчно условие за подобряване на здравеопазването. Функционирането на здравната система се базира на принципите на солидарност, ефективност в правото на избор при получаване на медицински услуги. Понастоящем ролята на държавата в здравеопазването е от първостепенно значение въпреки тенденциите за по-голямо либерализиране на пазара на здравни услуги. Правната уредба на здравното осигуряване във вътрешното ни право се съдържа в чл. 52 на Конституцията на Република България.

Тук е залегнало конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпа до медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване. Осигурителната институция, в случая Националната здравноосигурителна каса, не може да закупува определен вид услуги, а трябва да заплаща за тях при настъпване на определени осигурителни рискове. Ще задам и въпроса: какви ще са последствията за един здравноосигурен гражданин, ако Касата не може да заплати за оказваната му медицинска помощ, ако количеството закупена от нея медицинска помощ бъде изчерпано? Ще имаме неравнопоставеност между здравноосигурените, тъй като за едни от тях Касата ще може да плаща, а за други не. За някои ще се наруши конституционното право, гарантиращо им достъп на медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Да не говорим дори, че при изчерпване на бюджета на Здравната каса това не я освобождава от отговорността да плати за реално извършеното от болничните заведения дейност. Освен всичко изброено до момента, ако това положение се приеме, не е ясно какво ще се промени в договарянето или по-скоро много е ясно. Допускам, че ще се стигне до договаряне с определени изпълнители, което ще се прави на база, както се прави при всички обществени поръчки, на най-ниска цена, а това неминуемо ще се отрази на качеството. Убеждението ми е, че когато лечебните заведения се конкурират за пациента, то следва да бъде за по-добро качество на услугите, а не за ниски цени, а договорите с НЗОК трябва да следват избора на пациентите за по-добро качество. Госпожи и господа народни представители, подкрепете нашето предложение за отпадане на § 1! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние с колегите Кърджалиев и Чакъров предлагаме този параграф 1 да отпадне. Какви са нашите мотиви думата „заплащане” да се замени със „закупуване”? Какви са нашите аргументи против този текст? Уважаеми колеги, с този текст Националната здравноосигурителна каса се превръща в активен пазарен субект. Две са причините, поради които се предлага този текст. На първо място са предложенията, които ги има в Закона за лечебните заведения, които ще се разглеждат по-нататък. Тези предложения и този текст дават възможност на Здравната каса да подбира лечебните заведения, с които да сключва договори. По какви критерии все още не е ясно, защото ако едно лечебно заведение съществува, това означава, че министърът на здравеопазването е издал лиценз, това означава, че това лечебно заведение оказва качествена медицинска помощ. Ако това не е така, лечебното заведение не би трябвало да има лиценз. Този текст дава право на Националната здравноосигурителна каса като единствен платец на услуги по действащото законодателство да подбира лечебните заведения, с които да сключва договор, тоест останалите ще останат без договори с Националната здравноосигурителна каса. На следващо място. Втората причина, поради която се въвежда този текст, е съдебната практика, която е известна към днешна дата. Всички лечебни заведения, на които не е заплатена отработената, забележете – проверена от Националната здравноосигурителна каса дейност, са спечелили делата срещу Националната здравноосигурителна каса, тъй като съгласно действащото законодателство Националната здравноосигурителна каса трябва да заплати изработената, отработената и проверена медицинска дейност. Това са двата аргумента, с които ние няма как да се съгласим. Добре, ако се опрем на разказа по думите на господин министъра, който го няма... (Реплики.) Идва, добре. Ако стъпим на неговите разсъждения, че НЗОК не бива да сключва договори с лечебни заведения, които не оказват качествена помощ, то тогава веднага възниква естественият въпрос: защо същият този министър е дал разрешение на лечебното заведение да извършва тази дейност? Ако искаме Националната здравноосигурителна каса да подбира лечебните заведения, нека да има конкуренция между самите лечебни заведения при оказването на помощ! Нека да има конкуренция на финансиращите органи. При положение, че има един финансиращ орган, да даваме такива права на монополиста означава, че рискуваме най-малко две неща: на първо място Националната здравноосигурителна каса по неписани правила да сключва договори с това или с онова лечебно заведение, тоест, даваме възможност за корупционна практика; на следващо място: при положение че Националната здравноосигурителна каса има правото да подбира лечебните заведения, при всички положения на базата на дефицит на финансов ресурс Касата ще избере такива услуги, които са на ниска цена, въпреки че лечебните заведения все още не определят цена. С всички тези аргументи Ви молим да отхвърлите това предложение, защото то улеснява Националната здравноосигурителна каса, но поставя в изключително тежка ситуация лечебните заведения, които ще бъдат ликвидирани с този текст. Ако сте съгласни на това, подкрепете предложението на Министерския съвет.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Това е един от основните текстове в този Закон, предложен от министър Москов. Мисля, че е задължително неговото присъствие в пленарната зала не за друго, а за да може да отговори на въпросите, които ще му задам. Мисля, че е несериозно сърцевината на рекламираната от Москов здравна реформа да бъде обсъждана и да бъде гласувана в пленарната зала в отсъствието на самия министър. Така че, аз съм готова да го изчакам... (Силен шум и реплики.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Обсъждаме § 1 от предложения и защитаван ентусиазирано от Вас Законопроект, който според Вас ще положи основата на представяната, рекламирана, защитавана, обяснявана здравна реформа. Смятам, че народните представители, а и българските лекари, а също и пациентите, трябва да бъдат информирани за промените, които настъпват, и да чуят Вашето обяснение от парламентарната трибуна по тази важна тема. Първо, с което смятам, че трябва да са наясно лекарите, пациентите и народните представители, които ще подкрепят този текст, е, че с промяната в § 1, с уж формалната замяна на израза „заплащане” със „закупуване”, на практика се отнема правото на избор на българските пациенти на лечебни заведения, изборът на лекарски екип. Рекламираното право на избор на лечебно заведение в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване се превръща в една обикновена табела, както табелите „Паркирането забранено!”, които формално стоят, но реално никой не ги спазва. (Шум и реплики.) Защото в момента, в който администрацията, ръководена от Вас, уважаеми господин Министър, ще решава от коя болница ще закупи определени клинични пътеки за определен брой случаи, на практика ще лиши пациентите от правото сами да избират в коя болница да се лекуват от определено заболяване. Давам прост пример. Ако някой от пациентите – ако разглеждаме народните представители като обикновени пациенти, каквито всъщност сме, за да стане по-разбираем примерът, предпочитат, да кажем, едно кардиологично заболяване да го лекуват във Военномедицинска болница, а Вие и Вашата администрация сте решили да закупите тези пътеки само от „Пирогов”, тогава на практика пациентът ще трябва да се съобрази с Вашето решение и с Вашия избор. Тоест Вие да решите вместо пациента къде да си лекува хернията, къде да си прави операция на сърцето или къде да отиде да се оперира от апендицит. Което сигурно би било разбираемо, ако си бяхте направили труда в този Закон да посочите ясни критерии на какво основание Вие ще решите да закупите определени клинични пътеки от дадена болница, за сметка на друга. Защото мисля, че честният, почтеният подход е всичко да бъде сложено на масата. Когато ще има лечебни заведения, които ще бъдат лишени от финансиране от Здравната каса, защото Касата няма да закупи клинични пътеки от тях, правилата да са ясни предварително. Не е сериозно толкова важен въпрос да се решава евентуално в подзаконови нормативни актове, първо, защото като гледаме практиката на съдилищата, Вашите важни административни актове не оцеляват в съда и, второ, защото това ще отвори врата всеки следващ министър, който има друга визия за това какви трябва да са критериите за закупуване на една пътека от една болница, да бъдат променяни. Има и достатъчна практика за бързата смяна на здравни министри. Къде са гаранциите, че Ваш наследник евентуално не би обърнал цялата картина с главата надолу, като вложи други критерии и други изисквания в такъв подзаконов нормативен акт. Мисля, че Вие дължите ясен, разбираем, аргументиран и честен отговор на българските пациенти, а и на лекарите, защото, уверявам Ви, те още не са осмислили какво им предлагате и какво смятате да им причините – че ще обърнете системата, при която вместо пациента ще решава администрацията, в която едни болници ще бъдат ощетени за сметка на други, без да са ясни предварителните критерии. Така че очакваме Вашите отговори.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Няма как да не взема отношение още по § 1 от Закона за здравното осигуряване, най-малкото като член на Комисията по здравеопазване. Първо, трябва да Ви споделя, че на второ гласуване в Комисията този Законопроект беше разглеждан при един изключително сериозен обществен интерес и медиен интерес. Всъщност целият дебат – ще го признаят всички колеги, участници в Комисията, беше абсолютно открит, абсолютно прозрачен, за което мога да адмирирам председателя на Комисията, и беше изключително продължителен, което предполага, и аз мога да го споделя тук, колеги, пред Вас, че са се водили много сериозни дебати по всеки един параграф от Законопроекта. Това, което не беше споделено, защото господин Адемов каза много добри неща в своето изказване, но не се доизказа. За госпожа Манолова не искам да коментирам, защото останах с впечатление, че тя просто не познава материята, дори не може да вникне в тази материя, но за да й стане ясно, ще се опитам аз да дообясня частта, която тя или не познава, или премълчава.

Всъщност, колеги, още в § 1, тези, които са били в Комисията, знаят, че още оттам започва една съществена промяна – на заместване на два термина „заплащане” със „закупуване”. Защо? Уважаема госпожо Манолова, така и така сигурно ще искате лично обяснение, да Ви обясня. В годините, уважаеми колеги, е публично известен факт, че средствата в Здравноосигурителната каса нараснаха няколко пъти. Само че качеството на предоставената здравна услуга с нищо не се промени. Нещо повече, реакциите на българските пациенти не са чак толкова положителни. Аз получавам стотици писма, някои от тях дори съм препратил и до господин министъра, и те не са толкова впечатляващи като положителна реакция. Какво ставаше обаче през годините? Между другото, неслучайно този Законопроект се приемаше толкова продължително, защото определени политически сили имаха изгодата това статукво да се запази колкото се може по-дълго, това положение на източване на Касата – колкото може по-дълго. Години наред Касата беше принудена да заплаща дейности и обеми от дейности, които всъщност въобще не са се случвали. Именно тук е тънката логика и промяната на термина „заплащане” със „закупуване”. Когато по Закон си принуден да заплащаш, госпожо Манолова, нямаш право на последна дума – нямаш право на рекламация, както се казва, ти просто си длъжен да платиш. И не само клинични пътеки, ти си длъжен да заплащаш и различни видове лекарства на многократно по-висока стойност от тази, на която те се продават на пазара. Мога да Ви споделям практики по закупуване на медицински пособия и изделия на многократно по-висока цена, както са продавани хирургичните конци, например, колеги. Една такава практика от последните е, че са били предлагани за 5000 лв., но са закупени за 60 хил. лв. Трябва ли да продължава това, според Вас? Затова ли не Ви харесва промяната на термина „заплащане” с термина „закупуване”? Защото, когато купувате нещо, имате право да кажете: „Да, това отговаря на тази цена, това отговаря на изискванията, тази дейност е извършена и ние ще я закупим”. Само че, ако не отговаря, Вие ще кажете: „Не, това няма да платим”. Ето, затова на някои им харесваше това нещо да продължава и тази порочна практика на източване на Касата да продължава. Само че ние от Патриотичния фронт ще подкрепим промяната, защото тя е полезна, в полза на българското здравеопазване, в полза на българския пациент. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, Водихме този дебат и в Здравна комисия – дали Националната здравноосигурителна каса „купува”, дали „заплаща”. Разбирам Вашата теза, че когато се купува, ще има и някакви критерии за качество, но Ви връщам малко по-назад в самата система на здравеопазване, към самата идея на Закона за здравното осигуряване. Там е казано, че парите се събират от здравноосигурените лица, Касата сключва договор. Когато Касата сключва договор, именно там се залагат тези критерии за качество. Критериите се залагат още по-назад, когато здравеопазването во главе с министъра дава лиценз/разрешението на дейност. Така че тези критерии за качество са заложени там. Колкото до „закупуване”, но това е малко по-дълга тема – в репликата няма как да я задам, интересно е как ще се закупува, с обществени поръчки ли? Как ще избираме това купуване, защото Вие говорите за източването, но аз само припомням, че откакто съществува Касата от 16 години, тази година безпрецедентно още месец април взе да се говори за актуализация на бюджета. Това не е било никога, при условие че тази година бюджетът беше прекрасен, беше достатъчно голям.

Не е вярно! Със седемдесет милиона по-малко.

Беше много по-голям от миналогодишния, при условие, че се разплати всичко миналата година. Какво се случи? Щом сме юни месец, а в момента има преразход, поредният голям преразход! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, разбирам привързаността Ви към термина „закупуване”, защото е счетоводен термин и Вие сте силен в тази проблематика. Но има и нещо друго. С това гласуване Вие поемате отговорност, и то изключителна отговорност. Поемате отговорност за това, че Националната здравноосигурителна каса като единствен платец на медицински услуги, ще подбира лечебните заведения. Няма лошо да ги подбира, ако Касата не е само една. Ако има диверсифициране на източниците на финансиране, тогава нека те да избират, нека да има конкуренция между финансиращите органи, нека да има конкуренция между лечебните заведения да оказват по-добро качество. Сегашната ситуация е съвършено ясна – министърът на здравеопазването издава или би трябвало да издава разрешение/лиценз на лечебни заведения, които оказват качествена медицинска помощ. Ако не оказват такава помощ, да им отнеме лиценза. Има такова право. Така че Вие поемате отговорността за това – давате право на Националната здравноосигурителна каса. Да, вярно е, че ние сме им дали право, защото Касата е една. Дали сме й право да се разпорежда с нашите пари. Но Касата ще подбира, макар и по критерии, лечебните заведения. Аз разбирам, пак повтарям, да подбира лечебните заведения, ако има няколко източника на финансиране. При положение че има монопол на източника на финансиране, какво ще подбира? Ще поставя условия, не дай си Боже, ще рекетира ли? Поемете отговорността за това тук, от тази трибуна.

Благодаря, господин Председател. Всъщност какво по-голямо признание от това, което Вие сами заявихте току-що? Нима не бяхте Вие същите тези народни представители – господин д-р Райнов, господин Адемов и всички останали, които публично заявихте в Комисията, че сегашният модел не работи? Или трябва да Ви изкарам стенограмата и да Ви изчета какво сте заявили всички заедно! Нима не бихте Вие същите, които заявихте в тази Комисия, че този модел е провален? Само че пак недоизказвате нещата до края. Защото ние не просто се потрудихме да заместим една дума с друга още в § 1 на този Законопроект! Ние се потрудихме, за да може да се следи за това качество, за което Вие говорите, да въведем и контрол от страна на 2 млн. пациенти и трябваше да загубим 2 часа време – да припомня сега части от заседанието на Комисията, понеже д-р Райнов не беше прочел това, което с колегата Семир Абу Мелих бяхме разработили като контрол. Два часа?! (Шум и реплики от ДПС.) Ето, това беше истината. Не забравяйте, господин Адемов, че преди да се случи нещо, и то да се случи както трябва, пък било то и в сферата на здравеопазването, трябва да има финансов мозък (шум и реплики от ДПС), мениджърски мозък, който да осигури цялата тази дейност, за да може тя да работи и да се случи. А не просто да се източва! И за да завърша с дупликата си, все пак ще припомня, че всичко това, което казахте, д-р Райнов, е пак поредно потвърждение на моите думи. Трябва ли да Ви припомням, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване беше внесен през месец февруари? Днес сме юни месец – 4 месеца статуквото си продава и си подават топката, за да се мотае, за да може да стои това положение. Естествено, че когато работи старата, провалила се формула, Касата ще трупа и дефицити. Дали ще има преразход, предстои да видим – не се знае, може и да няма. Но ако продължим да работим по този начин, съм сигурен, че ще има преразход, защото той е заложен в схемите, които разгледахме. Ако трябва да извадя един документ от чантичката, ще Ви покажа как е работила схемата – как определени болници са получавали страхотен бюджет и, забележете, те никога не са изпадали в дългове.

Как ще се промени този текст?

Но техните ръководители, видите ли, са прекрасни мениджъри, защото като Ви дадат 100 млн. лв. бюджет, а за дейността са Ви нужни 50 милиона, няма как да не сте страхотен мениджър. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.

Как ще стане?

Лично обяснение!

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Байрактаров, зададох въпрос на здравния министър относно критериите на закупуването, но за моя огромна изненада вместо да ми отговори министърът, скочихте да ми отговаряте Вие. Да не би да сте започнали като пиар в Здравното министерство, или пък, както сам скромно се изразихте, да сте финансовият мозък на министъра?! (Смях от БСП ЛБ.) Да не би пък министърът да има някаква нова пиар стратегия – да си мълчи и да се усмихва? (Продължаващ смях и реплики от БСП ЛБ и ДПС.) Впрочем, имаше такава здравна министърка, която просто се усмихваше, хем всички знаем, че нейното министерстване не завърши добре. Понеже сам обаче се провъзгласихте за финансов мозък, бих искала да обърна внимание на Вашия финансов мозък върху следния въпрос. (Продължаващ смях в ДПС.)

Уважаеми колеги, всички, които се смятате за финансови мозъци, можете ли да ми отговорите на въпроса: що е то „закупуване с публични пари без критерии”?

Има!

Закупуване с публични пари без критерии за това купуване – това е корупция! Това са предпоставки за корупция – когато някой ще преценява как ще закупува, без да е написал критериите в закон, когато администрацията ще преценява. Тъй като финансовият мозък на Патриотичния фронт акцентира върху думата „закупуване”, аз не съм участвала в дебатите в Здравната комисия, но няма как да не се впечатля от тази ревностна защита на текста. Да не би пък да става дума за някакво друго закупуване – закупуване на подкрепа, гласуване на определени текстове срещу други благини от властта?! Наистина е подозрително как Патриотичният фронт става финансов мозък на Здравното министерство по темата за закупуването. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ. Възгласи от Хасан Адемов: „Браво, Майче!”.)

Моля да ме извините. Зная, че е краят на заседанието, но наистина – три изречения. От гледна точка на финансовата логика на дадена система, ако приемем, че най-доходоносното, най-бързооборотното и най-сигурното човешко капиталовложение в законовата сфера е хазартът – да отвориш казино, там е най-сигурно, че капиталите ще ти се върнат. Нека да кажа следната статистика за миналата година. За миналата година в България има отворени повече нови болници, отколкото казина, тоест доходността, гарантирането на печалбата, възвръщаемостта и бизнес планът са осигурени през тази система на осигуряване много повече, отколкото е в казиното! Толкова по въпроса за икономическата логика. В момента ситуацията е такава, защото д-р Райнов каза. Няма да обиждам сега д-р Райнов и д-р Адемов, да им обяснявам, но ще кажа няколко основни неща за хората, които не са специалисти. В момента министърът е задължен да издава разрешително, а Касата по закон е задължена да сключва договор с тристотната, четиристотната, петстотната болница! Ако вземете количеството болници във всички държави с нашата територия и нашето население и съберете броя на болниците, пак няма да стигнете броя на болниците в България – такава е системата, която работи в момента! Ако някой твърди, че в България е добре да има 300, 400 или повече болници – че е добре това да се толерира и Касата не трябва да има право на избор между тях, не трябва да има здравна карта, която да ги определя, да излезе и да каже: „На нас това ни е добре.”. Да го каже и на българските пациенти: „Ние стоим зад тази система на организация и на заплащане в здравеопазването.”. Кратка теоретична справка. Българският лекарски съюз защитава интересите на съсловието, държавата гарантира качеството и достъпността през документите и през закона, а Националната здравноосигуритена каса е институт, който сключва договор единствено и само от името на пациентите, тоест институтът, който защитава правата и от името на пациентите сключва договори и изисква от лечебните заведения и от изпълнителите цени, обеми и така нататък, е Касата! Това, че сега Касата е превърната във функция на системата на здравеопазването, а не във функция на интереса на здравноосигурения, е проблем, който се надявам да променим с този закон. Благодаря. Надявам се, че дискусията ще продължи.

Запазвам ли си правото на лично обяснение за утре?