11 юни 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще започна със Законопроекта на Петър Кънев и група народни представители. По § 1 по отношение увеличаване срока от 3 на 7 дни за изпращане на уведомлението в НАП за сключване и изменение на трудов договор ние от Парламентарната група на ГЕРБ не сме склонни да подкрепим този текст, тъй като се удължава срокът, в който работникът трябва да постъпи на работа и без да е получил трудов договор или подписал уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда. Удължаването на този срок от 3 на 7 дни изкуствено отдалечава момента от времето за постъпване на работа в момент, в който ще бъде осигуряван работникът и ще започне да тече неговия трудов и осигурителен стаж. По § 2 от Законопроекта на господин Кънев вносителите предлагат да отпадне графикът за отпуските с мотив, че не е работещ текст. Напротив, откакто този текст е въведен преди три години, бих казала, че той дава права и гарантира правото на отпуска на работника и на служителя. От друга гледна точка пък и работодателят може да бъде спокоен и знае всеки работник кога е планирал своя платен годишен отпуск, така че не считаме отпадането на този текст в Кодекса на труда да донесе някакви ползи – нито за работника и служителя, нито за самия работодател. Този текст, който беше въведен преди три години имаше за цел да дисциплинира както работника, така и работодателя и да не се натрупват отпуски. На следващо място – по отношение на отпадане изискването работодателят да разработи и утвърди правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с мотив, че това е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, сме склонни да подкрепим това предложение. По отношение на промяната в чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно връщане на предишния текст по т. 10 – работодателят да има възможност да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доктори и доктори на науките при навършване на 65-годишна възраст, подкрепяме предложението. С тази промяна ще се уеднакви равнопоставеността между служителите, които са на трудово правоотношение, и тези, които са на служебно правоотношение, тъй като към момента за държавните служители, които работят на служебно правоотношение, няма такъв текст, и на следващо място, тази мярка би отворила и работни места за младите хора. По § 5 се предлага да отпадне закрила при уволнение в случаите на дисциплинарно уволнение. За какво става въпрос? В случаите, когато работодателят е наложил дисциплинарно уволнение на работника, същият може да бъде уволнен само с предварително разрешение от Инспекцията по труда. Вие предлагате да отпадне възможността работодателят да иска предварително разрешение от Инспекцията по труда да освободи работника. Работодателите, естествено, са за приемането на този текст, защото ще им развърже ръцете да не искат разрешение от Инспекцията по труда и по-лесно могат да уволняват работниците. Но какво става в случая с работника и кой защитава неговите права? Ако приемем този текст, има риск работодателите да почнат масово да освобождават дисциплинарно, а единственият начин работникът да се защити в този случай, ако бъде премахнат текстът, е да води дела по ГПК, а тези дела, всички знаем, се водят в продължение на минимум 2 – 3 години. По § 6 на вносителите – разпоредбите на чл. 136а и чл. 138 от Кодекса на труда да отпаднат, касаещ удължаване на работното време и въвеждане на непълно работно време от работодателя, да не важат за микропредприятията, за малките фирми. Ние сме против този текст. Това автоматично означава, че работниците и служителите, които работят в малките предприятия, няма да имат нужната правна защита и няма да могат да се възползват от непълно работно време и от удължаването му. Премахването на тези текстове ще предизвика също така и дискриминационен елемент за тези, които работят в малките и средните предприятия, което от своя страна е предпоставка да се сезират и съответните институции, тези текстове да се обявят като противоконституционни. Практиката показва, че от въвеждане на непълно работно време и удължаване на работното време се възползват не само големите фирми и предприятия в България, те се ползват и от работодателите, които имат малки фирми. По отношение на последното предложение в Законопроекта на Петър Кънев ние сме категорично против, а именно за отпадане на Правилника за вътрешния трудов ред в микропредприятията и малките предприятия. Отпадането му ще породи редица въпроси, свързани с работното време, с контрола по спазването му, поради факта че всичко това е уредено в Правилника за вътрешния трудов ред и по този начин с този Правилник все пак работникът или служителят имат някаква трудова защита. На следващо място, съвсем кратко ще взема отношение по Законопроекта на Петър Славов и група народни представители. Те предлагат допълнение в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно датата 1 май да се чества освен като Международен ден на труда и ден, в който се отбелязва годишнината от избухването на Априлското въстание. Безспорно е, че това е историческо събитие с изключителна важност в българската история, но не може всяка историческа бележита дата да бъде пренесена в Кодекса на труда, да се отбелязва или празнува и да стане почивен ден. На следващо място, изключително важно е да отбележим, че годишнината от Априлското въстание е 2 май, а не 1 май, така че трудно можем да преместим тази годишнина от 2 май на 1 май. Всички сме учили и знаем, че историческата дата, на която е избухнало Априлското въстание, е 20 април 1876 г., по нов стил съгласно Григорианския календар се пада на 2 май. Разликата между Юлианския и Григорианския календар е 12 дни, тоест съответстващата дата на 20 април по стар стил е точно 2 май по нов стил, и ако действително трябва да отбелязваме тази дата, тя трябва да е 2, а не 1, както предлагат вносителите. Не може да сменяме датите на историческите събития и да пренаписваме нова история. Това са основателни причини да не подкрепим Законопроекта на Петър Славов и група народни представители. А по отношение на Законопроекта на Министерския съвет, напълно го подкрепяме. Най-важната промяна, както каза и преждеговорившата, е възможността за сключване на трудови договори за един ден с оглед необходимостта от регламентиране на краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Това е по идея на Асоциации на селскостопанските производители. Към момента в селското стопанство, особено в растениевъдството, има голям недостиг от работна ръка за прибиране на реколтата и въвеждането на тези еднодневни трудови договори ще спомогне за нейното прибиране. Също така по този начин според Асоциациите на земеделските производители на светло ще могат да излязат и да работят между 60 хиляди и 100 хиляди души, които са заети в селското стопанство, тъй като те ще работят напълно законно, работодателят ще им плаща социалните и здравните осигуровки. Времето, за което те ще работят, ще се смята за осигурителен стаж, няма да се смята за трудов стаж и освен за Фонд „Пенсия”, ще бъдат осигурявани и за Фонд „Трудова злополука и професионална болест”, така че подкрепяме Законопроекта на Министерския съвет. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще изразя отношение по някои от проектите, които са внесени като изменение и допълнение на Кодекса на труда. Ще започна от Законопроекта с № 554-01-67 на Петър Владиславов и група народни представители. Уважаеми вносители, уважаеми реформатори, колкото и да се криете зад благовидни, патриотични и родолюбиви мотиви, целите Ви са прозрачни и ясни. (Шум и реплики). Целите да неглижирате Деня на труда 1 май, но да Ви обърна внимание – 1 май не е комунистически празник, 1 май не е празник на БСП, въпреки че БСП го празнува и отбелязва подобаващо всяка година. Празнуваме го, защото БСП е лява народна партия и като такава носи отговорността за надеждата и борбата за справедливост. (Силен шум, реплики и оживление в ГЕРБ.) Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и на изоставените (шум и реплики от ГЕРБ), на работниците и служителите, да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички. Затова го празнуваме, господа вносители! А празникът на партията е 2 август – денят на нейното основаване през 1981 г.

Заповядайте, господа вносители, на 2 август заедно с нас на Бузлуджа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И ако умеете да смятате, по нов стил 20 април...

Вие не ми давате да вляза в темата. (Смях в ГЕРБ и РБ.)

Ако умеете да смятате, 20 април нов стил – денят на избухването на Априлското въстание, се пада на 2 май, а не на 1 май. Стар и нов стил – нали разбирате, Юлиански и Григориански календар. Наложил го е папа Григорий XIII в 1852 година. В България е влязъл 1916 г. Ясно е, че с предложението си сте решили да дразните БСП, но в случая БСП е малкият Ви проблем. Вие дразните милиони хора, и то не само в България, а и в света, които си изкарват хляба с труд и които празнуват този празник повече от 100 години. Първи май е Международен ден на труда и в Европа. В Стария континент не се празнува само в две страни. Дразните и синдикатите, които категорично и емоционално се противопоставиха на предложението Ви със становищата и изказванията си. Априлското въстание е връхна точка на българското национално-освободително движение през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г., 2 май по нов стил. Неговата задача е извоюване на независимост на България от Османската империя. Затова е важна дата за всеки, който смята себе си за българин. Затова всеки го носи в сърцето си и няма нужда някой псевдопатриот да го записва в законите на страната, за да го признава и чества българинът. Ако наистина искате да се погрижите за Априлското въстание, Вие щяхте да предложите 20 април, а не 1 май. Не Ви ли писна 45 години да празнувате Великата октомврийска революция на 7 ноември?! Знаете ли колко празници има, които ние, българите, честваме, а не са записани нито в Кодекса на труда, нито в какъвто и да е друг закон?! Така че, уважаеми господа вносители, излезте на трибуната и оттеглете този Законопроект, за да не принуждавате народните представители от българския парламент да гласуват „против” или „въздържал се” за нещо, което всеки българин носи в сърцето и душата си. Толкова по този Законопроект. По четирите закона на колегите от „Атака” – Волен Сидеров и група народни представители, които впрочем са внесени на 27 октомври 2014 г., а чак сега им дойде редът. Аз ще подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с № 454-01-20, където се предлага създаване на ал. 4 в чл. 222 за изплащане на обезщетенията на работниците или служителите, които заемат педагогическа длъжност в сферата на образованието, при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране същите да имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното им трудово възнаграждение за толкова месеца, колкото години е педагогическият им стаж, който са придобили. Ще подкрепя това, защото наистина никога в българската история професията на учителите не е била толкова принизена – и като заплащане, и като материални условия на работа, и като престиж в обществото. Ще го подкрепя, въпреки че ми звучи малко популистки и съм сигурен, че Законопроектът на колегите от „Атака” далеч надминава първоначалната идея на синдикатите. Имам предвид Съюза на учителите в България в тази посока. Подкрепям го и с ясното съзнание, че трябва да си даваме сметка, че оттук нататък може да се стигне до това – други съсловия също да искат такива привилегии с промяна на Кодекса на труда. Другият Законопроект – № 454-01-19, няма да го подкрепя. Предлага се минимална работна заплата и свързаните с нея допълнителни плащания да се определят от Министерския съвет, което впрочем и сега е така, и която да не е по-малка от средната минимална работна заплата за държавите – членки на Европейския съюз. Няма да го подкрепя не защото не трябва да се вдигат доходите на българите, но няма да издадем никаква тайна, че доходите на българите са мизерни и е наложително да бъдат приведени на равнището на производителността на труда. Няма да говоря за „работещите бедни” – термин, който сякаш е измислен точно за българите, които са експлоатирани, работят в много от случаите в нарушение на Кодекса на труда и получават такива заплати, с които едва свързват двата края. На мен ми омръзна твърдението и внушението, че България е с по-ниска производителност на труда от другите европейски страни. Сигурно отчасти това е вярно, но е вярно, че в България делът на трудовото възнаграждение спрямо производителността на труда е поне два пъти по-нисък от дела в същите тези европейски страни. Няма да го подкрепя, защото и в този си вид предложението е неизпълнимо, нереалистично и неработещо, което не значи, че не е необходима усилена работа в тази посока. Призовавам всички Вас, управляващи, и ние като опозиция, да тръгнем консенсусно в посоката на увеличаване доходите на българските граждани и да направим всичко възможно за това повишаване. Ще подкрепя третия Законопроект – № 454-01-16, за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение. Внимателно четох Законопроекта и мотивите, четох и становището на заинтересованите страни, в това число и на Министерството на труда и социалната политика. Съгласен съм с аргументите и мотивите на вносителите и на тези, които се противопоставят на предложението. Наясно съм, че Кодексът на труда урежда задълженията на работодателя като страна по трудовото правоотношение, а не като собственик на фирмата или организацията. Но в същото време ми се ще да предприемем някакви действия в тази посока, защото понякога има некоректност от страна на работодателите. Не ги поставям всички под общ знаменател, но има случаи, когато работниците и служителите чакат толкова дълго време да си получат заплатите, че не е нормално. Ще се въздържа от примери, но няма как да не спомена „Ремотекс” – Раднево, и болницата в Радунци, където с години не са получавали заплати. Затова съм склонен да го подкрепя дори и в този му вид, въпреки че трябва да кажем, че на новосъздавания чл. 362а не му е мястото въобще тук, а по-скоро в Гражданския процесуален кодекс. Пак казвам, трябва да започнем тази дискусия, трябва да предприемем някакви стъпки в тази посока. Затова ще подкрепя този Законопроект. Няма да подкрепя Законопроект № 454-01-5. Иначе мотивите са прекрасни. И на мен ми се ще българският работник да е защитен и да има предимство пред всички останали, но при условие че нарушаваме такива основни текстове на Договора на Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, няма да чета чл. 10 и чл. 18 от консолидираните текстове на Договора за Европейския съюз. Това е дискриминация и по този начин няма как да бъде подкрепен. Иначе, пак казвам, мотивите са прекрасни. Между другото, гарантирането на правото на труд и предимството на българските граждани в България пред всички останали е факт, гарантирано е с други законови норми, не толкова дискриминационни, където работодателят, който иска да назначи чужденец на работа в България, минава през десетки условия. По този начин до голяма степен се защитава българският работник в България. Мога да спомена и специалния Закон за насърчаване на заетостта, където са въведени ограничения при наемането на чужденци в случаите, когато пазарът на труда го изисква. Няма да коментирам другите законопроекти, но за последно ще обърна внимание на нашия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, който Ви представих вчера. Да проведем дискусията, уважаеми колеги, за да можем да формираме преди второ гласуване такива предложения, които да гарантират облекчаване на условията за стопанска дейност на микропредприятията и малките фирми и да ги направят по-конкурентноспособни, да намалят корупционния натиск върху бизнеса, и в същото време, много важно, подчертавам го за пореден път, да не се ощетяват хората на наемния труд и да не им се отнемат права. С интерес очаквам разумните предложения. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Гьоков, не мога да скрия, че от Реформаторския блок сме поласкани, че започнахте с нашия Законопроект и му отделихте почти толкова време, колкото на всички останали взети заедно. Също така донякъде ми е забавно, защото има една приказка, казал я е народът –„Гузен негонен бяга”. Ако отворите стенограмата от вчера и погледнете, никой от нас, нито аз включително, когато представих Законопроекта, не е казал, че Международният ден на труда бил комунистически празник. Това, че Вие си го интерпретирате така, е нещо много тъжно. Дано не го празнувате по този начин, защото всяка година му отделяте много време. Искам да Ви обърна внимание върху няколко неща, които да имате предвид. На първо място, догодина ще се честват 140 години от Априлското въстание. Това наистина е добър повод да се покаже на българските граждани, че в Кодекса на труда, че това Народно събрание освен да се занимава с трудовите правоотношения, които безспорно са важни, намира време и да обърне внимание на тези важни дати в нашата история, които ни правят българи и които трябва да ни обединяват, а не разединяват. Затова сме предложили този ден да се чества на 1 май, както сме записали в Законопроекта – става дума за годишнина, не става дума за точната дата на отбелязването. През годините различни хора, различни български общности го празнуват по различен начин – в стар стил, по нов стил и така нататък. Наложило се е обаче трайно да се празнува на 1 май като ден за правене на възстановки и въобще за отбелязване. Няма никакъв проблем да се съчетаят два празника в един ден. Веднага ще Ви дам пример с 24 май – празнуваме и празника на българската просвета и култура, и на славянската писменост, така че проблем няма. Това е абсолютно допустимо. (Реплики от БСП ЛБ.) Ако за Вас е толкова важно кой ще бъде първият по ред споменат в Кодекса на труда – дали ще бъде Априлското въстание или Международния ден на труда, погледнете най-малко хронологията на събитията. Вижте кое събитие е първо и сложете него първо. Ако не Ви е достатъчно това, че сте българи, трябва да сте повече патриоти, отколкото социалисти, комунисти или каквито сте. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Славов, хубаво е от време на време да се внасят и законопроекти - закачки, какъвто разглеждам Вашия Законопроект. Казвате, че никъде не сте споменали – надали на цялата зала, пък и на хората в България не им е ясно какво правите с този Законопроект. Просто искате да се закачате с Българската социалистическа партия, с нейното традиционно празнуване на 1 май. Не е добре да го правите! Априлското въстание – ще се наложи да го повтарям хиляди пъти – всеки българин го носи в сърцето си. Априлското въстание е връх в нашето националноосвободително движение. Няма как да се правите на по-голям патриот от мен или пък от когото и да било в залата, или в България, и да казвате: „Ние сме патриоти и затова ще запишем Априлското въстание в Кодекса на труда.” Българинът има десетки празници, да не казвам повече, които не са записани в Кодекса на труда, но ги носи в сърцето си и ги празнува. Така че по никакъв начин няма да бъде неглижирана 140-годишнината от Априлското въстание. Българите пак ще я празнуват. Това, че се е оформила традицията на 1 май да се празнува и да се правят възстановки и така нататък в новата ни история, по-скоро е свързано с това, че 1 май е почивен ден, отколкото с някакво начало на Априлското въстание. Колкото и да ги смятаме и колкото и на Вас да Ви се ще 20 април да съвпадне по стар стил с 1 май, по нов стил, няма как да стане. Както и да го въртим, все се пада на 2 май. Това са ми отговорите на Вашата реплика. Априлското въстание си е Априлското въстание! Всички българи ще го празнуваме, ще го носим в сърцето си. Дайте да не намесваме политиката в празниците на българите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, вземам процедура по начина на водене, защото считам, че недопустимо прекъснахте няколко пъти господин Гьоков. В своето изказване той се опита да аргументира защо ние сме против смяната на празника. В защитата на една теза могат да бъдат използвани приоми като алюзия, хипербола, сравнение. Няма обида към Министерския съвет, няма обида към министри, нямаше обида към Народното събрание. Според мен Вие просто трябваше да изчакате тридесет секунди, за да видите смисъла, който той влага в тези свои сравнения, за да разберете, че всичко е в рамките на изказването, в рамките на темата. Няма нещо, което да излиза от нея. Считам, че това, което Вие направихте, е недопустимо, още повече че Вие толерирахте след това репликиращия, който влезе в същия обяснителен режим, без да го прекъсвате. Моля Ви, нека да не правим друг път такива нарушения на реда, нищо че сте горе като председател. Колкото до това, че Вие познавате историята на партията, ние не се съмняваме. Макар и да сте се отрекли от нея, тя е дълбоко Ваше присъщо минало, така че недейте да се срамувате. Кажете: „Да, това беше и нашата история.” Благодаря Ви.

Госпожи и господа народни представители, вчера лидерът на нашата партия Волен Сидеров представи мотивите към нашия пакет проектозакони за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Аз имам приятното задължение в момента да хвърля малко светлина върху определени моменти, на които трябва да се обърне внимание. Първо, още в миналото Народно събрание внесохме Законопроект за изменение на чл. 222 от Кодекса на труда, така щото при пенсиониране учителите да получават заплати за толкова месеца, колкото години са работили в системата на образованието. Той не можа да стигне до пленарната зала, но ние имаме удовлетворение, защото той упражни натиск и малко по-късно – месец по-късно, благодарение на подкрепата и на синдикатите, която нашият Законопроект получи, беше подписан колективен трудов договор, който увеличи обезщетението на учителите, които до тогава получаваха 6 заплати – качи това обезщетение на 8 заплати. Тоест дори само това да беше ефект от Законопроекта, ние бихме могли да имаме удовлетворение. Не сме удовлетворени обаче, тъй като професията на учителя, натоварена с изключително важна мисия, която директно корелира с националната сигурност на България в епоха на вече 30-годишен изтичащ демографски потенциал на нашата нация и нечувана в нашата история депрофесионализация, мисията на учителя е изключително важна. Затова внасяме Законопроекта отново. Искам да напомня на госпожа Милена Дамянова, че когато този Законопроект се обсъждаше в съответната Комисия, срещу него бяха издигнати възражения от типа – и вчера бяха прочетени тук – възражения от типа например „липсва финансова обосновка и само повишаването на обезщетенията при пенсиониране е недостатъчно, за да върне престижа и да направи по-привлекателна учителската професия”. Ние имаме сериозни възражения срещу тези аргументи. Първо, предлагаме обезщетяването при пенсиониране да започне от следващата година, тоест то да бъде предвидено в бюджета за следващата година. Второ, да, само повишаването на обезщетението не може да направи достатъчно привлекателна... Хайде да започнем отнякъде, да направим първата стъпка към превръщането на учителската професия отново в желана и престижна. Нека да й върнем престижа, който тя заслужава. Чувам от госпожа Дамянова, че в Законопроекта, който тя приготви и който, между другото, е лошо копие на нашия Законопроект, тя е записала, че „учителят трябва да се уважава”. Хайде, дайте реални основания, покажете, че уважавате учителите. С текстове в Закона не можете да направите професията им уважавана. Защо казах, че нейният Законопроект е лошо копие? Защото малко след като мина нашия Законопроект, тя внесе Законопроект, с който изменя същия член, като качва обезщетението на учителите при пенсиониране на 10 заплати. Съжалявам, този Законопроект не може да защити учителската професия по простата причина, че той не създава стимул за задържане на кадрите в системата на образованието. Този, който е работил десет години в системата на образованието, ще получи десет заплати при пенсиониране; който е работил двадесет години – и той десет заплати; който е работил тридесет години – и той десет заплати. Ще приключа с този Законопроект. Искам да обърна внимание и на другия от четирите, които внасяме за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Законопроектът, с който ние искаме коригиране на чл. 245 – един абсолютно лобистки текст, който дава право на работодателя да плаща само 60% от заплатата, която е подписана в трудовия договор със служителя или работника. Защо тогава пишем трудови договори? Колкото и да протестират работниците, стачки да вдигат, да се обръщат към медиите, идва Инспекцията по труда, констатира, че работодателят е платил 60% от дължимото обезщетение и решава, че то е в рамките на Закона. Тя дори не може да го санкционира. Натрупват се по 40% всеки месец задължения на работодателя към работниците му. За 2013 г. тази сума възлизаше на 89 млн. лв. Представете си българският работник – най-бедният работник в Европейския съюз, е кредитирал своите работодатели с 89 млн. лв. Благодаря на господин Гьоков, който каза, че ще подкрепи този Законопроект, макар че има несъгласие с предложения от нас чл. 362а. Добре, господин Гьоков, не подкрепяйте чл. 362а, гласувайте против него, но подкрепете първия параграф на нашия Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД), в който ние искаме да се гарантира на работника, че ще получава това възнаграждение, което е договорено в трудовия му договор. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, тъй като името ми беше споменато многократно, съм длъжна да уточня, че разглеждането на Законопроекта за предучилищното и училищното образование в залата предстои, така че ще имаме възможност да дебатираме всеки един конкретен текст. Второ, този Законопроект не е мой. Под него са се разписали една голяма част от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. Той беше внесен от Министерския съвет в предишния мандат на господин Борисов и върху него са работили изключително много учители, директори на училища, представители на общините, на родителите, на неправителствените организации и на различни други институции, така че това е един общ труд и аз моля да бъде оценен. Трето, не зная защо се обръщате към мен, но в крайна сметка не само госпожа Дамянова гласува в Комисията по образованието и науката. Там има още 19 членове на Комисията, така че можете да проследите гласуването в Комисията и да видите кой как е гласувал и какво отношение има. Четвърто, много е хубаво това, което се говори – отношението към учителя, уважението към него, как ще го спечелим. Аз мисля, че наистина онзи ден с единодушие в Комисията приехме текстове, които са и реалистични по отношение на уважението към учителите със стаж, но това, върху което трябва да помислим, е как да задържим и да привлечем всъщност младите хора към тази професия. Това, пак казвам, става с едни малко по-различни мерки, които в нарочна дискусия по Законопроекта за образованието ще имаме възможност да обсъждаме. Благодаря.

Уважаеми колеги, от всичко казано дотук основното, което разбрах, е, че 1 май е 2 май, а 2 май е 1 май. Искам малко по-сериозно да погледнем на предложенията, които са подписани от мен и група народни представители, тъй като касаят една вечна тема, както коментирахме с господин Адемов преди малко. Това е търсенето на баланса капитал – труд. Тема, по която имах възможност да говоря вече няколко пъти. Бих предпочел по тази тема да говорят все пак хора, които имат някакво отношение и към труда, и към капитала, а основно по темата „Работодателски отношения и проблеми на работодателите” да взимат отношение хора, които все пак един път през живота поне са изплатили една заплата. С тази тема трябва да се работи по-внимателно. Какви са предложенията ми? Донякъде съм изненадан от положителната реакция по доста от предложенията, за което Ви благодаря. Неслучайно те бяха приети на първо четене и в двете комисии. Знам много добре, че има деликатни теми – и с отпуските, и свързани с правата на работодателите, и на трудещите се. Много разчитам, че между първо и второ четене господин Адемов, като един от най-добрите специалисти в тази зала, ще ни помогне да намерим този баланс във взаимоотношенията труд – капитал. Искам да споделя няколко думи по темата „Микропредприятия”, тъй като това се коментираше във връзка с едно мое предложение. Ако погледнете данните на Националната статистика отпреди година, ще видите нещо доста смущаващо, но на пръв поглед е така. От около 350 български фирми, работещи все още, 324 хиляди от тях са така наречените „микропредприятия”. По един от стандартите на Европейския съюз микропредприятие е до девет човека. Какво се оказва? В тези 324 хиляди фирми работят 620 хиляди човека. Между другото, микрофирмите в България са 94% от всички български фирми. Тоест в едно микропредпирятие ние имаме средно 1,8 работещи човека. Сами разбирате, че това е гръбнакът на българския семеен бизнес. Това са ресторантчетата, това са капанчетата, това са автосервизите, домашните хотелчета. Сега, отговорете ми, моля Ви, 600 хиляди човека работят в тези фирми – средно 1,8, обикновено мъж и жена. Какъв Правилник за вътрешния ред, какъв Правилник за организация на работната заплата? Пределно ясно е, жената я взима. Какъв Правилник за организацията на работното време, на вътрешния ред? Сами разбирате, българският бизнес е обрасъл с недомислия и абсурдни глупости. Опитвам се да привлека вниманието Ви, защото следващата цифра пък са малките предприятия. Те са 24 хиляди, в които работят около 400 хиляди човека. Там също сме много далеч от критериите на Европейския съюз. Но ако аз предлагам нещо, това е действително свързано само с микропредприятията. Дайте да им помогнем! Не знам някой от Вас – тук има много хора от бизнеса, поискал ли е от своето ТРЗ, както му викаха навремето, да види, като му дойде охраната на труда, какви документи му иска? Ей такава папка са (показва), 29 документа, 150 страници. Само за микрофирмите това прави 50 милиона страници. Сами разбирате, че микрофирма от двама човека… Дайте поне тях да освободим от тази тегоба. Дойде ти проверката и има само два въпроса, тоест един въпрос и два отговора: „Ами сега какво правим?” Двата варианта са ясни или така (показва), или: „Обади се на този телефон да ти направят копи-пейст на документите”. Приемаме сигурно прекрасни закони, но когато се стигне до тяхното приложение, нещата отиват в съвсем други посоки. Опитвам се да изчистим от законите това, което пречи да работим нормално. Ние всъщност пречим. Няколко думи по това всъщност какво е бизнес среда, защото това е едно от нещата, които аз искам днес да коментираме с Кодекса на труда и бизнес средата. Бизнес средата е, че в България се работи най-малко в Европейския съюз – справка на „Икономист” преди две години. Като съберете заедно празниците с отпуските, с болничните и с всички останали съботи и недели, се получава фатална цифра. Колко учим? Излезе преди около една година изследване на Световната банка – българските деца учат най-малко в Европа. Колко боледуваме? – Най-много в Европа. Оттук нататък искам да обърна вниманието ни само на няколко неща, които така или иначе непрекъснато ще поставям. За да имаме силна социална политика, за да имаме добри резултати във фиска, за да имаме събираемост, все пак трябва да има една работеща икономика, трябва да има една бизнес среда – нормална бизнес среда. Дайте поне това, което зависи от нас, да им помогнем! Махнете графика на отпуските! По-голяма глупост Ви казвам, не съм чувал досега да има! Махнете го, защото това са 350 хиляди фирми, които по няколко пъти годишно пишат, бришат, за да дойде някой и да се окаже, че този график въобще не е актуален. Това е хранителна среда, това е хранителна верига. Махнете го, никому ненужен е! Защо го е приел Симеон Дянков, това е друга тема. Не искам да се връщам назад, вчера с колеги от ГЕРБ коментирахме – назад няма да се връщам по темата „Дянков”. Пенсионирането, инвалидизирането, работата на ТЕЛК-овете, такса „смет” – трети парламент я поставям, пето правителство или и аз не знам кое вече, и не може да го решим този проблем.

Такса „смет” е много важна.

Няма го в Законопроекта, но е много важен, разберете го! По Наредбата за командировките, по бързата амортизация – много неща има, които в този Законопроект ги няма. Да, няма ги, госпожо, знам. Но, разберете, трябва да направим нещо да помогнем. Не може така да продължаваме. Какво, не знам за трудовата медицина как се правят прегледите ли? Няма го в Законопроекта, да, но това не го знаем – че се удрят печатите и се вземат парите. Спирам до тук, темата е много дълга, имаме интересен Законопроект, той не е абсолютен, много неща в него могат да се пипнат, могат да се оправят. Имате и на цялата ни парламентарна група положителното отношение. Ние ще бъдем мобилни, гъвкави, така че да защитим интересите на българските граждани, да намерим този баланс „труд - капитал”, защото, пак ще цитирам за пореден път Джоузеф Стиглиц: „Неравенството е заплаха за демокрацията.” Трябва да търсим решение в тази посока. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание са седем проекта за промени в Кодекса на труда и това никак не е случайно, тъй като трудовото законодателство е изключително динамично, и независимо от факта, че през 2007 г. България хармонизира всички свои текстове в Кодекса на труда с европейското законодателство, непрекъснато възниква потребност от това да има промени в трудовото законодателство, които да гарантират, от една страна, баланса между труда и капитала, както се изрази преди малко господин Кънев, и, от друга страна, да гарантират правата на работниците и служителите и да гарантират, разбира се, европейските стандарти при спазването на тези права. Улеснен съм от факта, че във вчерашния ден и днес в дискусията, която се води, бяха разгледани голяма част от проектите. Ще се опитам да спра Вашето внимание само върху два от тях – предложението на Министерския съвет, което въвежда нова правна фигура в трудовото законодателство на България. Това е регламентирането на така наречената „краткотрайна сезонна селскостопанска работа” чрез въвеждането на така наречените „еднодневни трудови договори”. Уважаеми колеги, това е една изключително ценна придобивка за тези, които работят сезонна работа, говоря за работодателите, защото в рамките на един изключително кратък период имат нужда от работна ръка, която, забележете, да бъде със запазени трудови и осигурителни права, тъй като към днешна дата тази сезонна работа се извършва на практика от хора, които са в сивия сектор. По предложение на браншовите сектори в браншовите организации в сектор „Растениевъдство” сега до края на годината се предлага в Кодекса на труда да се уредят еднодневните трудови договори, които на практика касаят един ограничен сегмент от сектора „Растениевъдство”, а именно плодовете, зеленчуците и розобера. Става въпрос за един пилотен проект, който ще бъде оценен в края на годината и на базата на анализа, който ще бъде направен, ще се тръгне евентуално към разширяване на този сегмент, за да може в крайна сметка да се възползват и други сектори от така наречените „еднодневни трудови договори”. Разбира се, има няколко улеснения за работодателите, които са в посока на това, че не се изпращат уведомления до Националната агенция за приходите за сключения еднодневен трудов договор, не се връчва длъжностна характеристика, не се издава заповед за прекратяване на трудовото отношение в края на деня, осигуряват се тези, които – разбира се, предварително го прави работодателят, за фонд „Пенсии” и за фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Има обаче няколко проблема, свързани с въвеждането на тези договори. На първо място, тези 90 дни до края на годината са част от проблема, защото в рамките на 90 дни едва ли тези сектори – плодове, зеленчуци и розовия цвят, ще могат да дадат отговор за един обективен анализ, защото на практика една голяма част от тази кампания вече е към финализиране. Затова може би между първо и второ четене трябва да помислим, още повече че има вече огромен натиск от други браншови организации, как да разширим приложеното поле на този пилотен проект, за да може в края на годината да имаме ясна представа за това какво сме направили и какво не сме успели да направим. Уважаеми колеги, тази група български граждани – безработни, няма да бъдат лишавани от парично обезщетение за безработица. Ще имат право да ползват пълния набор от посреднически услуги по Закона за насърчаване на заетостта, но остана един много важен въпрос: тези хора да бъдат мотивирани, казват, че са между 60 и 100 хил. човека, да участват с тези еднодневни трудови договори в прибирането на селскостопанската реколта, защото при тях през годините съществува един страх, че ако се регистрират или ако имат някакви трудовоправни отношения, тогава ще им бъдат спрени социалните плащания. За да бъде разсеяно това съмнение, трябва да има изключително сериозна кампания за информиране, за да не доминира този страх от спиране на социални плащания. Следващите промени, които са изключително важни, в проекта на Министерския съвет е предложената промяна в чл. 139 относно установяване на работно време с променлива граница или така нареченото „гъвкаво работно време”. Идеята на предложения проект е да се огъвкави, ако мога да използвам тази дума, седмичното работно време, а всъщност по начина, по който са предложени текстовете, става въпрос за гъвкавост на работния ден. А гъвкавостта на работния ден е отдавна изчистена в българското трудово законодателство чрез въвеждането на така нареченото „намалено” или „удължено” работно време и всички други мерки, които са във връзка с огъвкавяването на работния ден. Тоест, изключително важно е работникът да има инициативата да заложи при оформянето на работния ден така нареченото „съвместяване” на трудовите и семейни задължения, тъй като той познава спецификата на своите и на своето семейство потребности от такова гъвкаво работно време. Ако работодателят е този, който има инициативата, тогава може да има злоупотреби със сумарното работно време, може да има злоупотреби с работно време в рамките на седмицата и така нататък. Тоест, това са въпроси, които биха могли заедно със социалните партньори и с колегите народни представители да бъдат изчистени между първо и второ четене. Още една важна промяна е предложението за уреждане на допълнителния платен отпуск за майките с повече от три деца. Сега те имат право, за разлика от всички останали, на отпуск за гледане на дете до навършване на двегодишна възраст, на шест месеца. Сегашното предложение е да се уеднакви режимът на тези, които имат до три деца и тези, които имат повече от три деца. Това е едно изравняване на правата и елиминиране на възможността за допускане на дискриминация. Искам да кажа и няколко думи по проекта на господин Петър Кънев. В седем параграфа той е предложил решаването на част от вечните спорове между „труда и капитала”, както се изрази той, между работодатели, работници и служители за сметка предимно на работодателите, което предизвиква естествено негативна реакция на синдикалните организации в лицето на част от социалните партньори. В тази връзка искам да се върна, ако ми позволите, господин Председател, само с едно изречение към проекта на Министерския съвет. Там има едно много важно предложение, което пропуснах, и това е, когато има сключено споразумение по отделни теми между социалните партньори в лицето на работодатели и синдикати, държавата е тази, която поема ангажимента да придвижи текстовете от това споразумение в българското законодателство, и обратно – когато държавата възложи на социалните партньори в лицето на работодатели и синдикати изготвянето на споразумение по отделни теми, тогава работодателите и синдикатите да имат желанието да сключат такова споразумение, което да улесни държавата при въвеждането на трудови стандарти. Сега се връщам на проекта на господин Петър Кънев. Тези седем предложения съдържат в себе си част от конфликта между работодател – работници и служители, но изхождайки от тезата, която разви господин Кънев тук, че работодателите са тези, които създават работни места, особено тези в малки и средни предприятия, те са тези, които гарантират добавена стойност и принос към растежа на брутния вътрешен продукт всяка година, трябва да се съобразим с част от предложенията, не с всички, с тези, които ни предизвикват конфликти. Искам да започна с първото предложение и то е за удължаване срока за регистрация на сключения трудов договор от 3 на 7 дни. Уважаеми колеги, този срок от 3 дни съществува в трудовото законодателство, защото, за да може да стартира трудово-правното отношение, за да може да стартират трудовите и осигурителни права на работника и служителя, той трябва да притежава копие от договора от Националната агенция за приходите и копие от трудовия договор. И ако стартирането на трудовия и осигурителния стаж се отложи с няколко дни, това означава, че той губи част от трудовите си и осигурителни права. Това не е драма, ако се спазва трудовото законодателство и работодателите са коректни, и още в първите дни изпратят уведомлението до Националната агенция за приходите няма да има проблем, тоест въпросът опира до това колко са коректни българските работодатели, а не колко е коректно трудовото законодателство в тази част. На следващо място, прословутият въпрос за графика за отпуските. Знаете, че през месец юли 2010 г., ако не се лъжа, беше въведен този график във връзка с натрупани стари задължения. Уважаеми колеги, тук е много важно не да се премахнат част от текстовете, както предлага господин Кънев, а да се премахне изобщо цялата тази конструкция, която урежда графика за отпуските, защото ако премахнем част от текстовете, тогава създаваме условия за нарушаване на конституционното право за ползване на отпуските, тъй като, от една страна, са махнати графиците, а от другата страна, стои давностният срок от 2 години. Тоест, ако премахнем цялата тази конструкция, тогава ще разчитаме на добрата воля на работодатели, работници и служители да ползват отпуски така, че да не се натрупват. На следващо място, текстът, който възстановява чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, където се дава възможност – възстановява се този текст, имаше го преди няколко години в Кодекса на труда – на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на базата на прекратяване на осигурителния стаж, тоест придобиване право на пенсия. Работодателят може да прекрати без предизвестие трудовия договор на работника или служителя, който придобие право на пенсия, на това основание. Това е въведено при служебните правоотношения в Закона за държавния служител, сега се предлага това да отпадне, за да може да се даде възможност на тези, които са по-млади. Тук възниква много интересен конфликт – от една страна, Европейската комисия във всички препоръки към Националната програма за развитие на България ни съветва да удължаваме престоя на трудовия пазар, нашето законодателство удължава – това, което предстои сега да разгледаме в Кодекса за социално осигуряване – трудовия стаж, а нашето законодателство дава и бонуси, когато останеш след придобиване на възрастта за пенсиониране, и изведнъж казваме на работодателя: „Имаш възможност”. Това са част от текстовете, които, ако мога да използвам по-коректния термин, са недостатъчно обосновани, защото има аргументи и в едната и в другата посока – въпрос на решение от Народното събрание. Има една тема, която е свързана с принципен въпрос, който касае философията на трудовото законодателство – дали трудовите стандарти и норми трябва да се отнасят единствено и само към малки и средни предприятия, или трябва да се отнасят към всички? Може ли един, който работи в малко и средно предприятие, затова че има шанса да работи в такова предприятие да има друг тип трудови права от този, който работи в по-голямо предприятие? Ето това е част от големия проблем, който се предлага в членовете 136а, 138а и 181, ако не бъркам текста. За какво става въпрос? Предлага се в малките и средни предприятия задължението за предварително писмено уведомление на Главна инспекция по труда, на регионалните поделения при удължено работно време, тоест, по сега действащото законодателство, ако работодателят иска да удължи работното време, трябва писмено да уведоми Инспекцията по труда. Сега се предлага това да остане за големите предприятия, а за малките да се премахне. Нали разбирате, че има логика в едната и в другата посока? Въпрос на решение е, ако искаме да подпомогнем бизнеса, ако искаме той да няма допълнителна административна тежест, но в същия момент трябва да сме наясно, че българският бизнес е достатъчно европеизиран, за да спазва европейските трудови стандарти. Ето това е голямата дискусия около тази тема. Следващият въпрос е чл. 138а – „Предварително съгласуване при временно неустановяване на намалено работно време”. Когато работодателят иска по производствени или други причини да установи намалено работно време, той е задължен да консултира тази своя идея със социалните партньори в предприятието, доколкото ги има, или техни представители. Ето това е големият проблем. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето! Времето!

Да, може да удължите времето. Аз завършвам, господин Председател, с надеждата, че по тези два проекта – на Министерския съвет и на Петър Кънев, можем да намерим пресечните точки в интерес на работодателите, работниците и служителите, от една страна, да се спазват трудовите стандарти, от друга страна, да не пречим на бизнеса да развива своята дейност. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, след този чудесен пример на изказване е редно и аз да се постарая. Нека да започна по съответните теми. Първо, искам да заявя, че ние от Патриотичния фронт категорично ще подкрепим внесения Законопроект от народния представител Петър Кънев. Защо ще го подкрепим? Защото това може би е единственият законопроект в тази област, внасян през последните осем месеца, с толкова много смисъл и толкова много реално действие в него. Преди малко преждеговорившият обясняваше за правата, за нарушаване на Конституцията, за консултации с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Пропусна обаче да отбележи важна подробност – че законопроектът, внесен от колегата Петър Кънев, касае на първо място малкия и дребен бизнес.

Само три текста.

Представете си павилионче на едноличен търговец, в който работят съпругът и съпругата. Дали те могат да създадат структура на „Подкрепа” или на КНСБ, и как да се консултират един с друг?! Това просто е несъстоятелно. Вижте, колеги, тези текстове в Кодекса на труда отдавна е известно, че са мъртви и неработещи текстове. Нещо повече, когато става дума за така наречените „Вътрешни правила”, на всеки от тук присъстващите, който е бил в реалния сектор, му е ясно, че това бяха създадени правила, но не за да се облекчи работата на дребния и средния бизнес, а точно обратното – с административни мерки да караме хората да мислят за правила примерно между мен и жена ми. Е, то е ясно, че ако не мога да дойда, ще дойде жена ми, защото иначе ще фалираме и няма да можем да си издържаме семейството – най-елементарното. Планирането на отпуските. Искам да кажа, че от години наред тук има невероятно единомислие както от страна на работодателите, така и на работниците. На никого не му е необходимо това планиране! Ще дам пример. Представете си, че имате хотел на „Слънчев бряг” и работникът иска през месец август да излезе в отпуск. Само че месец август е разгарът на сезона. Естествено, работодателят няма да се съгласи. Двамата трябва да съгласуват отпуската, но не постигат разбиране. Какво следва оттам нататък?

Има текст.

Какво следва? – Абсолютно нищо не следва! Нито можете да наложите санкция, нито можете да задължите работодателя и работника да се споразумеят, защото това е времето, както каза колегата Кънев, когато икономиката трябва да работи, да събира приходи и да пълни хазната. Абсолютна безсмислица! Представете си примерно да наложите планиране на отпуските в училище, когато се знае, че всъщност учителите излизат в отпуск лятото, когато прекъсва учебният процес. Да, но учителят може да реши, че ще ползва платения си отпуск не през лятото, а примерно през месец май, когато текат матурите! Какво правите тогава?! Ето още един пример за абсолютно мъртъв и неработещ текст. По тази причина ще подкрепим посочените разумни предложения. Призовавам колегите, които разбират материята, да подкрепят тези разумни текстове. Продължавам по следващия Законопроект, внесен от колегите от Реформаторския блок и от колегата Петър Славов. Тук трябва да внеса няколко ясни обяснения, най-малкото за информация, защото народният представител трябва да има и правото да бъде информиран по даден законопроект. Кратка предистория. Когато беше внесен Законопроектът, колегите от ГЕРБ в Комисия поискаха неговото разглеждане да бъде отложено с идеята да бъдат дадени становища от експерти – хора, разбиращи от история. Такива становища бяха дадени. Всички становища бяха в подкрепа на законопроекта, всичките до едно! Те са от изключително уважавани хора, историци, няма да споменавам имена, за да не спекулирам с тях. Становищата обаче можете да ги видите, те са качени, неоспорим факт са. Нещо повече, при разглеждането на Законопроекта, предполагам никой от колегите от Комисията няма да го отрече, аз изкарах няколко покани за отбелязване на Априлското въстание с дата 1 май. Ако не се лъжа, една от тях беше и към уважаемата госпожа Цачева, която беше поканена и тя уважи честването в Клисура, ако не се лъжа. Иначе казано, традицията вече е наложила 1 май да бъде дата, на която да се отбелязва Априлското въстание. Колеги, не забравяйте, че народ, който не почита и не помни историята си, няма бъдеще! Не забравяйте, че благодарение на свидните жертви по време на Априлското въстание днес я има България! Никой не е имал грам помисъл да противопоставя първи май с друг празник, примерно Деня на труда с друг празник. Това обаче вече е наложена традиция и няма нищо по-естествено тази традиция да бъде отбелязвана, а е глупаво да казваме: „Сега на 1 май ще честваме Празника на труда, а на 2 май пак ще почиваме, защото ще отбелязваме Априлското въстание, на 3 май – нещо друго.” Тук няма да пропусна да Ви напомня, че трябва да вземем изключително важно и сериозно решение за датата 17 май, на която трябва да отбележим други важни събития. Надявам се там да има пълно единомислие. Ние ще подкрепим Законопроекта на колегите от Реформаторския блок, защото има смисъл, той е почит към българската история и жертвите, загинали в Априлската епопея! Колкото се отнася до Законопроекта, внесен от Министерския съвет, ние също ще го подкрепим. Аз лично три месеца след влизането на Законопроекта в сила ще направя анализ. Ще Ви обясня защо. Уважаеми колеги, предполагам не сте забравили, че през месец декември миналата година, когато приемахме Кодекса за социално осигуряване, тук се води много сериозен дебат трябва ли да бъдат облагодетелствани част от земеделските производители и да се осигуряват върху много по-нисък праг от всички останали. Предполагам, че не сте забравили. Тук излизаха вещи, компетентни колеги, които обясняваха колко са затормозени например тютюнопроизводителите, как за тях това е въпрос на оцеляване. Естествено, пропуснаха да обяснят, че това създава сериозен дефицит във фонд „Пенсии” на НОИ. Сега обаче се оказва, че няма никакъв проблем – затова ще подкрепим този Законопроект – същите тези тютюнопроизводители да назначават на трудов договор съответни работници. Ще бъда много доволен след това да разбера какви са приходите в Националната агенция за приходите от внесени данъци от тази дейност. Ще бъда първият, който веднага ще искам увеличаване на осигурителния праг за тези категории хора, защото тук всички, мнозинството дадохте тази преференция. Затова ние ще подкрепим Законопроекта. Няма нищо лошо земеделските производители да могат да наемат сезонни работници и да създават работни места. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Реформаторският блок ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, Законопроекта, внесен от народния представител от Реформаторския блок Петър Славов, и категорично, както каза и преди малко господин Байрактаров, ще подкрепим Законопроекта, внесен от народния представител от „БСП лява България” господин Петър Кънев. Започвам отзад напред. Ще подкрепим този Законопроект категорично от гледна точка на това, че той помага по един много добър начин на дребния бизнес, за когото ние всички казваме, че милеем и че искаме да го облекчим от администрирането, с което той е натоварен. Разбира се, това, което каза господин Адемов в неговото пространно и професионално изказване, донякъде е така, но когато търсим причини нещо да не се случи, ние винаги бихме могли да ги намерим. Трябва да намерим баланса в тази посока, но виждайки, че всички тези седем мерки, които предлага господин Кънев, са в посока облекчаване на дребния бизнес, ние категорично ще подкрепим неговото предложение. Темата за празнуването на Априлското въстание, внесен от колегата Петър Славов, вероятно ще бъде защитена от него, аз няма да я защитавам. Ние категорично ще подкрепим неговото предложение, защото считаме, че е разумно. Няколко думи по отношение Кодекса на труда и въвеждането на така наречените „дневни трудови договори” – стъпка в правилна посока, която приветстваме, но имаме една забележка и тя ще бъде отразена в предложения между първо и второ гласуване, а именно, че е ограничено действието на този Законопроект по отношение на част от земеделските производители. Ние смятаме, че той трябва да се разпростре върху всички земеделски производители, защото всички те наемат временни работници за по ден, два, три и така се получава дискриминация. Аз смятам, че такава нужда имат дори зърнопроизводителите, защото едно малко фермерско стопанство примерно по време на сеитбата има нужда от временен работник, който да насипва, най-малко, сеялки. Това важи и за розобера, който, между другото, не е включен. Съгласен съм с това, което каза господин Адемов по отношение срока на действие на Закона. Аз смятам, господин Адемов, че Вие сте председател на тази Комисия, ние няма да можем да направим правилна оценка на този пилотен проект. Според мен имаме два варианта. Единият вариант е да бъде до следващата година, 1 юли примерно, ако приемем, че тази година влиза в сила от 1 юли, за да имаме цяла стопанска година и да видим той как се отразява на земеделските производители и на постъпленията в НОИ. И другият вариант е да гласуваме до края на следващата календарна година. Вероятно това ще бъде друго наше предложение между първо и второ гласуване. Според мен предложението за временно зает работник в селското стопанство, както е по Националния класификатор, е най-добрият вариант. Той дава възможност на всички сектори, включително и животновъдство, включително и сектори, които са извън плодовете и зеленчуците, за да няма дискриминация, да не се чувстват засегнати в отделни сфери. Пак казвам, че всички имат нужда от временни работници. Да, тези 60 – 100 хиляди работни места, които ще се появят, са част от изсветляването на икономиката, за което се борим всички ние, според мен. Благодаря за вниманието.

Само ще помоля, ако свърши времето, да го продължите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение във връзка с предложените промени в Кодекса на труда от „Атака”, с които ние предлагаме минималната работна заплата в България да бъде повишена спрямо средната минимална за Европейския съюз. Разбира се, когато говорим за Европейския съюз, няма как да пропусна факта, че българите не получиха това, което очакваха. Всички помним предисторията, когато българските политици обещаваха на българите, че след присъединяването ни към Европейския съюз стандартът на живот ще се повиши, че българите ще получават европейски заплати, че ще живеят по-добре. Нещо, което никога не се случи. Днес чувам от различни колеги от различни парламентарни групи, че заплатите в България не можели да се повишат заради тази производителност на труда, която в България била много по-ниска от останалите държави в Европейския съюз. Колеги, това е една абсолютна заблуда и днес ще се опитам да Ви обясня защо. Някой от вас – икономист, финансист, може ли да ми отговори с какво един българин, който работи в сферата на услугите в Испания, примерно на рецепция на хотел, е по-производителен от българина, който работи като рецепционист в България? И защо българинът, който работи на рецепция в хотел в Испания получава 5 – 6 – 7 пъти по-висока заплата от българина, който прави същото нещо в България? Каква е разликата в производителността на труда? Да, в производството се наблюдава този проблем, но той не е по вина на българина. Българинът не е мързелив. В производството се наблюдава тази разлика, но защо? Защото собствениците на предприятия, на фирми не желаят да инвестират в ноу-хау, в нови технологии, в нови машини, които да повишат производителността на труда. Защото му е по-лесно да вземе „робите”, които да му работят за 380 лв. Ще Ви кажа и нещо друго – вземете например производителността на труда във Великобритания. Нали всички твърдите, че сте евроатлантици – добре. Във Великобритания като една евроатлантическа държава, според ЦРУ Фактбук, за 2014 г. брутният вътрешен продукт на човек е в размер на 37 000 щатски долара, конвертирано от лири. Пак според ЦРУ брутният вътрешен продукт на човек в България е 17 500 долара. Тоест англичанинът е произвел два пъти по-високи стойности от българина като финансово изражение. Произвел е повече стоки и услуги два пъти повече от българина. Е, тогава, колеги, отговорете ми защо англичанинът получава 1550 евро минимална заплата, а българинът получава 190? Осем пъти по-ниска заплата, при положение че е произвел два пъти по-малко от англичанина. Ако вървим по пътя на простата дедуктивна логика, то ние трябва да се съгласим, че щом англичанинът е произвел два пъти повече от българина, трябва да получи и два пъти по-малко от него. Или заплатата му трябва да бъде в размер на 750 евро. Колеги, всичко това, което правим или не правим относно заплатите в България, докараха до там страната ни, че в момента минималната заплата в страната ни е 190 евро. Ние казваме, че заплатите в България били най-ниските в Европейския съюз. Но аз искам да Ви поправя, не само в ЕС, те са по-ниски и от редица държави от третия свят. Въпреки че претендирате, че сме членове на Европейския съюз и НАТО. Защото мога да Ви кажа, че една държава като Екваториална Гвинея – знаете ли къде се намира – минималната заплата е 230 евро. В Екваториална Гвинея! В България, член на ЕС, минималната заплата е 190 евро. В Габон в Африка минималната работна заплата е 267 евро срещу 190 евро в европейска България. Йордания, колеги, която е една от най-бедните държави в Близкия изток – минимална работна заплата 237 евро. Тринидат и Тобаго – минимална работна заплата 290 евро срещу 190 евро в европейска България, която е и член на НАТО. Същата е ситуацията и в държавите от Латинска Америка: в Перу минимална заплата 260 евро, в Колумбия – 240 евро, в Еквадор – 300 евро минимална заплата, в Парагвай, Уругвай и редица други държави – минималните заплати и там са по-високи от България. За да стигнем до умопомрачителния факт остров Вануату. Тези хора, колеги, които виждате на снимката (показва снимка на местни жители на Вануату, оживление), не знам дали се вижда добре, получават 285 евро минимална работна заплата.

285 евро минимална заплата! Ето тези хора! Брутният вътрешен продукт на глава от населението на тези хора е 2500 долара за 2014 г.

Не знам защо, но добре. Брутният вътрешен продукт на тези хора е 2500 евро на човек през 2014 г. А брутният вътрешен продукт на глава от населението в България за същата 2014 г. е 17 хиляди щатски долара, или осем пъти повече. Хайде сега някой от Вас да излезе и да ми отговори защо тези хора в остров Вануату получават 285 евро, при положение че са произвели осем пъти по-малко от българина? Защо? (Реплики от ГЕРБ и РБ.) После обаче, колеги, ако не приемете това наше предложение, не си задавайте въпроса: защо българският лекар бяга и защо след 10 години ще ни лекуват шамани? Не си задавайте въпроса: защо българският учител напуска държавата? Защо инженерите бягат? Защо ІТ специалистите ни бягат? И защо като цяло България изчезва? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не си задавайте и въпроса: защо младежите не искат да учат и не искат да работят? Защото не виждат смисъл да учат пет години, за да отидат да работят при олигарха за 190 евро, докато олигархът си купува коли за по 100 хиляди евро. Така че, колеги, моля Ви се, подкрепете това наше предложение. Аз мисля, че тези факти са неоспорими. Пред тях няма какво да кажете просто. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по два законопроекта – единият е на Петър Кънев и група народни представители. Колега, мисля, че ние ще подкрепим голяма част от този Законопроект, тоест целия, пък на второ четене имаме някои забележки, които според мен не са много съществени, но ще взема отношение по тях. Първо, по първото Ви предложение за увеличаване на срока за уведомлението към НАП от три на седем дни, то не е съществено, но мисля, че абсолютно безсмислено се увеличава този срок. Да Ви напомня – мярката с уведомленията беше въведена в 2003 г. и показа своето реално действие като изсветли голяма част от сивата икономика в този момент. (Народният представител Илиан Тодоров показва на телевизионните камери снимката, която показваше и от трибуната по време на изказването си.)

Още повече че, може би в този вид услуги, 80% от уведомленията се пускат по електронен път, така че тук можем да коментираме дали е най-удачен и тридневният срок, пък абсолютно е безсмислено е да го правим срокът на седем дни. Това са моите изводи в тази посока, още повече че за да започне работникът, работодателят е длъжен да му предостави подписания договор, пуснатото уведомление, копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 на работника, а с този седемдневен срок по този начин можем най-много да забавим. Абсолютно безсмислено е това увеличение. Мисля, че и тридневния срок е абсолютно достатъчен. По отношение на следващите Ваши предложения за отпуските – аз съм абсолютно „за”. Бил съм директор на Инспекцията по труда. Видял съм го това нещо. Има някакъв смисъл – указателен по-скоро, а то беше задължително, пускаха се до 31 декември. После хората си го променяха, така че абсолютно съм „за” това предложение да отпадне с неговия задължителен характер. Винаги работодателят и работникът се разбират по кое време да излезе той отпуска, така че предварителното му упоменаване като срок не действаше и до момента. По отношение правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, това предложение мисля, че отпуши нашата икономика, защото откогато влезе – от 2012 г., виждаме, че работодателите много трудно могат да прекратят отношенията си с хора, които са навършили тази възраст, които искат да продължат да работят, пък има доста голяма младежка безработица в България. Това пак мисля, че е един стимул да се открият работни места. Така че по отношение на въпроса, той е спорен, но аз съм по-скоро да дадем път на младите, отколкото да продължим да пречим на работодателите, като променим Закона, и да изпълнят тази част от него. По отношение на закрилата по чл. 33, ал. 1, тоест когато имаме дисциплинарни уволнения. В този случай, понеже се касае за дисциплинарно уволнение, мисля, че е абсолютно безсмислено да се иска всеки път разрешение от Инспекцията по труда. Вярно, че тук има случаи на хора, които са инвалиди, случаи на хора, които са по болест, но тук говорим за дисциплинарно уволнение. Когато говорим за дисциплинарно уволнение, то е в повечето случаи нещо, което е нарушение на трудовата дисциплина – не идва на работа, а ние да продължаваме да го държим само защото чакаме разрешението, е абсолютно безсмислено. Оттук нататък съдът ще докаже дали този човек е трябвало да бъде на работа, или не. Но хората спекулират. Когато са под защита, тези групи хора спекулират пред работодателите си, защото знаят, че тях ги пази законът, включая и синдикалните лидери, и не идват на работа или не извършват определени видове работа, защото те са под защита. По отношение на Законопроекта на Министерския съвет – наистина е доста новаторски с това предложение за краткотрайна сезонна работа. Ние ще подкрепим този Законопроект, но по-скоро, понеже знам, че срокът му е едногодишен, мисля, колеги, да не бързаме с увеличаването му, а да видим как ще действа този Законопроект, защото освен положителните му страни, към които всички сме се насочили, има и много възможности за отрицателен ефект. Първо, работодателят трябва да отиде в Инспекцията по труда и да си вземе тези еднодневни договори и плаща авансово осигуровките. Аз не съм убеден, че много работодатели ще се съгласят да плащат авансово осигуровки, предварително, вместо да ги платят на следващия месец, откакто са назначили хората по трудов договор. Второ, по отношение на това заплащането да бъде върху прага за определения вид дейност. Ами ако с този работник ние сме се договорили на друг вид заплата, друг вид възнаграждение? Той е един вид ощетен, защото ще се осигурява върху прага, така че ние ще подкрепим този Законопроект. Много ми е интересно да видим някаква оценка и доклад за ефекта от действието на този Законопроект, преди да тръгнем да бързаме да го разширяваме, защото пак бих развил една друга теза, че пък голяма част от земеделските производители имат постоянни работници. И мисля, че по този начин ще вкараме някой пък в сивата сфера, но пък е новаторски моделът, интересен е. Като видим ефекта в края на годината и каква част от хората са наети с тези договори, предварително са им платени данъците и осигуровките, мисля, че тогава ще придобием по-ясна представа за него, така че аз, ако направим някои поправки между първо и второ четене, мисля, че сме длъжни да му дадем шанс, за да видим как ще го оценят земеделците и дали ще има някакъв ефект. Благодаря Ви.

Искам да благодаря на господин Николов. Много патос и емоции имаше в днешния ден и много малко професионални изказвания. Истината е, че той, Гьоков и още няколко човека в тази зала действително разбират от трудовоправни взаимоотношения и по темата „дисциплинарни уволнения”, и по други теми. (Реплики.) Да, и за Вас ще стане дума след малко. Благодаря за подкрепата, основно за отпуските. Аз разбирам защо госпожа Ангелова е против да премахваме графика на отпуските. Преди години тя беше председател на...

Да, правя реплика на Вашето изказване относно графика на отпуските. Благодаря Ви, права сте, както винаги. Трябва да махнем графика на отпуските. Разберете – безумна глупост е. За най-малка фирма, както и да е, но за едни огромни предприятия, по цехове да правиш пет пъти годишно това?! Тези хорица, които не знаят как е измислено и кой го е измислил всичко това, се прибират вкъщи па питат мъжете си, па гледат графика на децата, па къде ще ходят, пък бабите ще могат ли да ги гледат... А и малко да облекчим работата и да не се правим на по-велики от папата. Просто Ви моля, защото ние обикновено купуваме „ноу-хау” и продаваме „донт-ноу”. Да спрем с това!

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Проследих цялата дискусия и мисля, че тя като цяло беше сериозна и обективна. Само на два въпроса искам накрая да изразя мнение, което мисля, че може да бъде полезно при по-нататъшната работа по законопроектите. По Законопроекта на господин Кънев и другите народни представители от БСП, наистина необходима е по-голяма гъвкавост по отношение на малките и микрофирмите. Специално обръщам внимание, и е хубаво, че беше декларирано, че трябва да отпаднат някои от предложенията в Законопроекта, защото има рискове да се съкрати правото на междуседмична и междудневна почивка за работниците. Споменаха се и някои други въпроси, които са повече от технически характер, но по никакъв начин тази гъвкавост не би следвало да засяга основни права на работниците в случая, и мисля, че по това има разбиране. Даже – то не е и само в кръга на шегата, мисля, че доверието към нашия парламент ще нарасне, ако един ден и работодателите започнат да внасят предложения освен за развитие на бизнеса и за подобряване на положението на работниците. По другия въпрос, който засяга Законопроекта на Министерския съвет за гъвкавото работно време. Да, наистина днешната ситуация е много по-динамична, необходима е такава гъвкавост. Предлагането на сегашното решение е по-добро от нищото, което действаше в момента по отношение на редица от заетите в земеделието, но трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа носи определени рискове. Добре е, че се предвижда начисляването на осигуровки, че се въвежда регистриране, тоест излизане от сивата икономика на част от масовите дейности. Но аз се питам: какви са тези селскостопански дейности, които могат да бъдат започнати и приключени в рамките на един ден? Дори ако вземем кампаниите по гроздобер, розобер, засяване, те траят обикновено по няколко седмици. Призовавам Социалната комисия да обсъди въпроса тези договори да бъдат поне за една седмица, защото иначе има риск безсрочните и срочните договори да бъдат масово подменени с еднодневни договори. Когато работодателят може всеки ден да казва: „Аз ще променя възнаграждението. Аз ще взема някой друг, който ще работи по-добре!”, еднодневният натиск може да тласне в друга посока и нека да бъде направен анализ. Плюс това, забележете, дава се право един човек да бъде еднократно наеман до 90 работни дни. Това е откровено заобикаляне. Защо не сключиш тогава краткосрочен договор за два или за три месеца? Няма как тези чисто сезонни дейности да бъдат повече от един месец. Това са според мен въпросите, които трябва да бъдат сериозно обсъдени, за да не изпаднем чрез еднодневните трудови договори в ситуация, близка до тази на господин за един ден. Затова на този етап по-скоро ще се въздържа, оценявайки, че тази стъпка търси решение на реални проблеми, но нека тя да бъде сигнал, особено към Комисията по труда и социалната политика, че трябва да въведе някои допълнителни изисквания по отношение и на сроковете, и на условията за прилагане на тези договори, защото в България нормата на експлоатация е твърде висока, няма синдикати в земеделието и ние трябва да сме тези, които да намерят равновесието между търсенето на по-голяма заетост и гъвкавост на труда и защитата на тези, които го полагат. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Търпеливо, уважаеми колеги, изслушах изказванията цяла сутрин. Ще бъда съвсем кратък по няколкото важни законопроекта. Внесените от колегата Волен Сидеров, разбира се, няма да подкрепим. Мисля, че вече няма нужда да обясняваме защо. По отношение на Законопроекта, внесен от Министерския съвет. В международните изследвания за пазара на труда, включително на Световната банка, основен проблем на българския пазар на труда е липсата на гъвкавост. Крайно време е да вземем да подкрепим тези мерки. Това е узаконяване на съществуващо положение. Да, дори еднодневни контракти трябва да бъдат възможни, те са част от живота в България, просто са част от сивата икономика. С тези мерки даваме възможност да станат част от официалната регистрирана икономика. Такъв е истинският пазар на труда и би трябвало законодателството да го отразява, а не да го ограничава и да принуждава хората изкуствено да попадат в сивия сектор. По отношение на Законопроекта на колегата Петър Кънев, категорично ще го подкрепим. Надявам се, това да не доведе до неговото изключване от парламентарната група, имаше такъв опит с други негови колеги, защото трябва да бъде намалена прекомерната бюрокрация особено за микропредприятията, които наистина са гръбнакът на българската икономика. Заставаме зад всяка една от мерките, предлагани от колегата Кънев, и се радваме, че дори от ляво има хора, които мислят за малкия бизнес. И трето, най-важното, което имам да кажа, е следното. Колеги, след днешния дебат или ще отбелязваме Априлското въстание на 1 май, или в крайна сметка след толкова години няма да се вземе никакво решение и няма да имаме официална дата, на която да отбелязваме това важно събитие – Априлското въстание, което променя хода на българската история. Така че аз Ви призовавам за следното. Дори да имате някакви колебания, дори да сте били трогнати от изказването на колегата от БСП, който ни припомни цялата история на неговата партия, почвайки от Съветския съюз и БКП (шум и реплики от БСП ЛБ), дори това да Ви е трогнало душевно, разберете, че ще бъде жалко на края на днешния пленарен дебат, в който чухме толкова много мнения, българският парламент да вземе решение, че не отбелязва Априлското въстание, че нямаме такава официална дата. Замислете се, това не е ли едно от най-важните събития в нашата история? Не заслужава ли, уважаеми колеги, Априлското въстание, заедно с Деня на труда, на една и съща дата – 1 май, заедно да бъдат отбелязани? Кое от двете събития ще бъде първо, за мен не е най-важното. Важното е след целия този дебат, след всичко, което беше казано, да не се окаже, че българският парламент пак си намира някакви причини да не отбележи Априлското въстание, да не вземе едно категорично решение. Не трябва само да се наричаш патриот, а трябва да бъдеш патриот, и аз поздравявам колегите от Патриотичния фронт, които показаха, че са патриоти. Но се надявам и останалите от българския парламент да постъпят по този начин, защото, извинявайте, утре ми е интересно какво ще отговорите, ако Ви попитат: „Защо не взехте категорично решение за Априлското въстание?” Другото интересно е следното. Не приемате датата 1 май, но не предлагате и друга дата, от което излиза, че всъщност Вие не желаете да има официален ден, на който да бъде отбелязвана... (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Не желаете, нямате предложение, имате само празни приказки. Много празни приказки съм слушал, конкретно предложение няма. Понеже нямате за пореден път конкретно предложение, има само празни приказки, Ви предлагам да подкрепите нашето предложение. Тъй като чухме доводите на БСП, че някак си, доколкото аз ги разбрах, комунизмът не им го позволявал, и го приемам в някакъв смисъл, се обръщам към колегите от ГЕРБ. Колеги, Вашите гласове ни трябват, за да може българщината да възтържествува.

Вас Ви няма.

Вашите гласове ни трябват! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, моята реплика е в две части. Вие като представител на автентична дясна партия говорите единствено и само за гъвкавост. Съвременна Европа говори за гъвкавост и сигурност. „Флекс секюрити” е терминът, който Вие прекрасно познавате, и да говорите само за гъвкавост, означава, че пренебрегвате трудовите и осигурителни права, които вървят в комбинация. Този въпрос е абсолютно европейски въпрос и е част от Римския договор, знаете много добре, защото е свързан със свободното движение на хора. Свободното движение на хора и наемането на трудова сила, на работна сила минава освен през огъвкавяване на пазара на труда и през гарантиране на техните трудови и осигурителни права. Не може в никакъв случай да говорим единствено и само за гъвкав пазар на труда, без да държим той да бъде достатъчно сигурен. Тоест по този начин се постига онзи баланс, за който говори господин Кънев, балансът между труда и капитала – европейски стандарти за гъвкав пазар на труда, и от другата страна, европейски стандарти за спазване на трудовите и осигурителни права. Втората част на моята реплика е свързана с Вашето предложение за 1 май и Априлското въстание. Уважаеми господин Димитров, в българското трудово законодателство, в Кодекса на труда има над 15 официални празника. Над 15 официални празника! Никой няма против това датата на обявяването на Априлското въстание да бъде чествана по какъвто начин искате, само че това да се превърне в официален празник, да увеличаваме официалните празници в България – ето, това не мога да нарека дясна мярка.

Няма да кажа нищо за патриотизма. Това е въпрос на друг разговор. Ясно е, че нашата философия за управлението и за отношението към въпросите за правата на работодателите и правата на работниците, се разминава с Вашата. Не можах да разбера обаче защо не искате да обсъждате и да разсъждавате върху неоспоримите факти, които изнесе Илиан Тодоров. Сравнителният анализ и фактите, които каза...

Не можах да разбера само защо по тези неоспорими факти за разлики между държави, които се числят към Втория свят, и България, която се числи към държавите в преход, тези неоспорими факти за разлика в работната заплата не ги коментирате и не искате да кажете нищо! Просто си мълчите!

Господин Димитров, вкарахте много идеология и малко интрига в изказването си по отношение на нашия Законопроект. Законопроектът на Петър Кънев не е индивидуален акт. Той е осъзнат избор на Парламентарната група и не противоречи на убежденията на БСП. Става дума, че ние представляваме социална лява политика. Представляваме интересите на трудещите се, но сме разумни хора, а не популисти. Даваме си сметка, че когато икономиката е 97% микро, малки и средни предприятия, то ако не помогнем на тези хора и икономиката не осигури приходите в държавата, то няма как да има разходи за социална политика. Още повече, че в тези 97% микро, малки и средни предприятия работят по 2 - 3 души. Това представлява малък семеен бизнес. Те също са хора на труда. По този начин абсолютно осъзнато, а не като индивидуален акт, ние всички сме подписали този Законопроект и стоим зад него, защитавайки интересите на тези хора.

Уважаеми колеги, първо да Ви благодаря за интересните реплики, които бяха направени. Ще започна по техния ред с колегата Адемов. За да има сигурност, колега Адемов, освен гъвкавост, трябва тези договори да излязат от сивата икономика. Нещо, което е в сивата икономика, не може да бъде сигурно по всяка дефиниция на концепцията „флекс секюрити”, за която Вие говорите. Затова тази гъвкавост ще даде възможност тези договори да станат официални и да излязат от сивата икономика. Дай Боже, ако това бъде съвместено с подходяща държавна политика, тогава ще имаме повече сигурност, включително за работещите – прословутия баланс между труда и капитала, за който става въпрос. Иначе, господин Адемов, предвид Вашата обща компетентност се учудвам, че казвате, че увеличаваме броя на официалните празници. Точно това не правим. Ние казваме на 1 май, който е съществуващ официален празник, да се чества и Априлското въстание. Не ги увеличаваме. Точно за да няма аргумент „Защо сега за пореден път увеличавате броя на официалните празници?”, което чухме да ни казва господин Адемов – че не било дясна политика, точно затова казваме да има съвместяване. Тук идва въпросът на преценка, уважаеми колеги. Ако за Вас, за българския парламент Априлското въстание е ключова дата в българската история, няма да се колебаете кое копче да натиснете. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.) Няма да търсите измислени аргументи, както, за съжаление, уважаваният от мен колега Адемов каза един измислен аргумент – „Защо увеличавате броя на празниците?”. Не ги увеличаваме. Напротив, не ги увеличаваме, а освен това даваме възможност да бъде чествано на официална дата и Априлското въстание.

Не си проследил дискусията!

Така че, колеги, ако тази дата в българската история е ключова за Вас, призовавам Ви: когато и да е гласуването – днес или утре, да подкрепите предложението, за да покажем, че сме българи, че сме патриоти и че по тези въпроси не се разделяме в българския парламент.

Обединявате се с Патриотичния фронт. Скоро ще Ви овладеят.

Не ми стана ясно само каква е ролята на Кодекса на труда в организацията и провеждането на Априлското въстание. И аз съм против политизацията на такъв тип дебати, защото говорим за нещо много сериозно. Второ, надеждите на Мартин Димитров – той отдавна ги е споделял с мен – да бъда изключен от Парламентарната група на БСП, няма как да се случат. Първо, аз съм част от тази група. Второ, изключването при нас става трудно. (Оживление в залата.) Трето, този Законопроект съм го внесъл аз и група народни представители от нашата парламентарна група. Гласуван е единодушно на парламентарна група. Ние за разлика от някои наши колеги не си разрешаваме хората, които са лоялни към групата и имат чувството за партньорство, дисциплина, екипност, не си разрешаваме да внасяме законопроекти, без да минат на гласуване през групата. Темата е много сериозна. Пак казвам, само микрофирмите и малките фирми са 97%, в които работят 1 млн. 100 хил. човека. Проблемът е за човешки съдби. Дайте да ги облекчим, за да работят нормално. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да изразя личната си категорична подкрепа за предложението за промяна в Кодекса на труда, внесен от колегата Петър Кънев, тъй като според нас това е може би един от най-смислените законопроекти, внесени по време на Четиридесет и третото народно събрание. Той засяга трудовите взаимоотношения и най-вече прави опит за облекчаване на този изключително затягащ режим, който тегне на шията на дребния и средния бизнес, който по статистика, господин Кънев, осигурява около 75% от работните места в България. Изключително висок процент, което прави Законопроекта изключително важен и съществен. Пак повтарям, надали скоро сме гледали такъв смислен законопроект. В програмата на Патриотичния фронт е заложено изискването и основният приоритет за облекчаване на административните тежести върху дребния и средния бизнес, с което да се разгърне инициативността на българина. Това е условието за възраждане на икономиката, а не някакви глобални мерки, предприети от тежки административни и министерски структури. Само по този начин може да се съживи икономиката на България! В тази връзка, повтарям, ние смятаме, че предложенията са изключително точни, актуални, до известна степен непълни, тъй като могат да бъдат подобрени и разширени. Ние продължаваме да работим в тази посока – както в нашата група, така и с други колеги. Ще внесем допълнителни промени не само в Кодекса на труда, а и в професионалните законопроекти, свързани с професионалната дейност в различни отрасли. Няма да се спирам в детайли на основателността на предложенията. Все пак искам да апелирам към всички колеги в това Народно събрание – нека се изказват хора, които разбират. Много ми беше неприятно с внимание да изслушам всички изказвания и да установя, че всъщност в по-голямата си част това са изказвания, за съжаление, на професионални политици, на професионални популисти, на хора, които са извършвали само административни и държавни дейности в момента – мога да ги нарека тесногръди държавни служители, бивши провалени министри и прочие, и прочие. Нека по тези въпроси да се изказват хора, които познават материята. За съжаление, такива хора в това Народно събрание не са много. С по-голямо внимание, уважение и респект слушайте аргументите и подкрепяйте тези предложения, които, повтарям, засягат огромна част от трудовия пазар на България и съответно бъдещето на Родината. По отношение на Законопроекта на Министерския съвет – Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи това предложение и след едногодишен период отново можем да разгледаме резултатите. Сигурен съм, че те ще дадат свобода на трудовия пазар, възможност за по-пълноценно използване на трудовия ресурс на България, който, както знаем, не се използва пълноценно. По отношение предложението на колегата от Реформаторския блок за отбелязване на великата дата на началото на Априлското въстание – категорично сме „за”. Уважаеми колеги, не предварителните договорки на великите сили в Берлин, не Цариградската конференция, началото на освобождението на България от турско робство е точно датата на избухването на Априлското въстание. Грозно, унизително е да се спори дали датата е 1-ви или 2-ри, важното е, че това е датата на началото на Априлското въстание. Тя трябва да влезе в тържествения календар на България. Както беше пояснено, не става въпрос за въвеждането на допълнителен почивен ден или допълнителен празничен ден, напротив, вносителите съвсем уместно предлагат това да стане заедно с честването на Празника на труда. Така че и по този въпрос ние ще гласуваме „за”. Беше поставен и много сериозният въпрос, който, естествено, не може да получи отговор в тази зала и в рамките на ограничена дискусия: защо „голите от Варадеро” ли бяха, вземали 250 долара заплата, а в България заплатата била по-ниска? Мисля, че вече имахме изпратена парламентарна група там да проучи опита на „голите от Варадеро”. Ако е необходимо, предлагам да съберем средства помежду си и да ги изпратим още веднъж, пък може тогава да разберем защо взимат по-високи заплати. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA, № 502-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г., приет на първо гласуване на 9 април 2015 г. Проект! Второ гласуване „Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Благодаря, госпожо Председател. Да, възразяваме срещу наименованието. Това го казах и в Комисията. В наименованието се казва, че това е Споразумение, касаещо или водещо до, цитирам: „Подобряване спазването на данъчното законодателството в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA”. В съдържанието няма никакъв международен аспект. Това е едностранно Споразумение, което обслужва данъчната администрация на САЩ и лишава България от информация – за това ще стане дума след малко. Тук има колосално противоречие между заглавието и съдържанието.

Ще приемем Споразумение, на което заглавието не отговаря на съдържанието. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, правя процедура по начина на водене. Току-що приключи дискусията по измененията на Кодекса на труда. Не си спомням Народното събрание да е взело решение, че гласуването по тези изменения ще бъде извършено утре. Първо, няма никаква логика след близо двучасова дискусия, вместо сега да гласуваме, когато всичко е прясно в съзнанието на народните представители, ние да гласуваме утре. Питам: кой е решил това нещо? Не си спомням Народното събрание да е взело тук такова решение. (Реплики от ГЕРБ.) Ще се окаже, че някакъв Председателски съвет е по-висш орган от народните представители като цяло.

Има го в Правилника!

Правилникът е, след като се приключат дискусиите, се пристъпва към гласуване. Това е Правилникът! Много Ви моля, преди да преминем към следващата точка, няма нищо лошо в рамките на една минута, както е редът, да извършим гласуването по съответните законопроекти.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Прав е колегата Гечев за това, което каза. Искам да направя конкретно редакционно предложение по заглавието. Както виждате, то гласи: „Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждане в действие на FATCA”. Предложението ми е: след думите „данъчното законодателство” да се добави „на САЩ”. Това е предметът на това Споразумение. Ние вкарваме законодателството на Съединените американски щати вътре в нашата правна система. Затова е коректно да отбележим в заглавието на това Споразумение, че се касае за „подобряване спазването на данъчното законодателство на САЩ” – това е моето предложение – „в международен аспект и въвеждане в действие на FATCA”. Благодаря Ви.

Господин Председателстващ, категорично Ви моля да спазвате Правилника и да подлагате на гласувате редакционните предложения.

Това е недопустимо!

Абсолютно допустимо е! Колкото и да го казвате, това е допустимо. Повтарям: става въпрос за подобряване на международното прилагане на данъчното законодателство на САЩ, за това идва реч. Мога да Ви кажа, става въпрос за Кодекса за вътрешни приходи на САЩ, става въпрос за акта FATCA и така нататък. Това правим с това Споразумение и заглавието наистина трябва да съответства на неговото съдържание. Моля да подложите на гласуване моето редакционно предложение за добавка в заглавието.

„Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATСA, подписано на 5 декември 2014 г. в София.” Предложение от народните представители Таско Ерменков, Румен Гечев и Валери Жаблянов – член единствен отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Чавдар Георгиев – член единствен става чл. 1 и в него след думата „ратифицира” се добавя изразът „за срок от една година”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Скъпи колеги, ние сме изправени пред един прецедент за прилагане на международното право и договорите на Република България. За първи път в тази зала нас ни принуждават да подпишем уникален за европейската практика и страните – членки на НАТО, едностранен договор, който фактически превръща България в колониална държава. Ние сме принудени да заделяме средства, да организираме, да използваме институционален ресурс, за да захранваме с информация данъчната администрация на Съединените щати. Те ще си свършат работата, бюджетът на България ще бъде лишен от значителни приходи от изнесени мръсни пари от България, укрити от приватизация, от други нечисти сделки. В тази връзка ние категорично възразяваме срещу това ние сега, с гласуване, да превърнем България, обърнете внимание, единствената страна от 28 страни – членки на Европейския съюз, подписваща унизителен договор, принизяваща и целия Европейски съюз. Ние ще бъдем единствената страна – членка на НАТО, която е унизена по такъв начин. Нека се запитаме, това ли заслужава Република България като партньор? С това, че тя участваше в Ирак, в Афганистан, това, което става сега на полигоните в България, за да бъдем третирани като страна от четвъртия свят? Уважаеми колеги, уж банановата република Хондурас е подписала двустранно споразумение. Зулусите, това велико племе от Южноафриканската република, са подписали двустранен договор. Какво искат от нас? Какво копче да натиснем? Къде пращаме българската страна и българската държава? Откъде накъде ние няма да имаме достъп до информация за български граждани и български фирми, които са нарушили международните данъчни закони и са лишили от постъпления българския народ и българския бюджет? Освен това, това че от нашата страна щяла да изтича информация и поради това не се подписва договорът. Това е обида за българското правителство. Няма значение, че то е от други политически сили. Не съм съгласен да бъде обиждано българското правителство, че то не е толкова организирано колкото бананови републики и племената на зулусите. Освен това противоречи на здравия разум американската страна да е съгласна с това да изтича информация за американските граждани, но да пази информацията за българските граждани и фирми, които са престъпили закона. Кого ще защитаваме ние? Какво ще кажем на българския народ – че ние сме за укриване на мръсните пари, изнесени от България? Това ли ще гласуваме в този случай?! Освен това, на всичко отгоре ни се размахва пръст и камшик, че ако не изпълним това унизително едностранно споразумение, ще бъдем подложени на финансови санкции. Това ми прилича малко на робовладелското общество, че ако робът не е съгласен да работи без пари, ще бъде наказан с камшици. Това ли заслужава Република България от нейните партньори? Така че, уважаеми приятели, нека да запазим националното достойнство! Нека не гласуваме това Споразумение, което по замисъл е чудесно, но трагедията е, че то е едностранно, и нека не превръщаме нашата страна в страна на позора в Европейския съюз и в НАТО, която се е съгласила на такова унизително едностранно споразумение! Нека не го подкрепим, нека влезе чл. 6, като в други десетки страни има – чл. 6 за реципрочност. Нищо повече! Завършвам с това: ние трябва да подкрепяме всички инициативи. Чудесна инициатива и на Съединените щати, и на Европейския съюз за прозрачност и за спазване на данъчните закони. Не на уронване на престижа на нашата страна! Така че достойнството на България сега е в червеното копче. Иначе излизат списъците на нашите гласувания и хората няма да забравят това, което ще направим в момента. Приканвам Ви да гласуваме против, да задължим българското правителство и нашите партньори да седнат, да сложат чл. 6, както всички страни от Африка и Азия, и да излезем с достойнство от тази ситуация! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Господин Гечев, една поправка – България отдавна е колонизирана държава. (Шум и неодобрителни реплики отдясно и център.) Колеги, в момента ни предлагате една лудост – поредният унизителен договор от САЩ, който затвърждава тезата, че България и САЩ не са партньори, а точно обратното – че те са колонизаторите, а ние робите. Не може да няма реципрочност! Значи американската държава може да получава информация от българската администрация, това е възможно, но когато става въпрос българската държава реципрочно да получа информация за финансите на свои граждани в САЩ, тогава не е възможно. Колеги, знаете ли това на какво много ми прилича? На това, което сте направили относно свободното пътуване, за което всички толкова много говорите. Същото е и там. В момента, ако един американски гражданин пожелае да дойде в България за три месеца, на него не му е нужна виза. Обаче ако българин иска да отиде в САЩ, на него му е нужна виза. Отива в посолството, унижават го, моли се. Това ли наричате Вие партньорство? Ние от „Атака” твърдо сме против липсата на реципрочност. Няма как да подкрепим подобен унизителен договор или споразумение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Внесох предложение за отпадане на този член по една-единствена причина и тя е, че ние като Народно събрание не сме в състояние да изменяме с ратификационни договори и процедури съдържание на вече подписани договори. Поради тази причина предлагам тази ратификация да отпадне, за да можем да дадем възможност на правителството на Република България да си свърши работата. Даже и самото заглавие, против което аз гласувах, не е направено както трябва. Би могло да бъде примерно „Второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението и така нататък между правителството на Република България и Съединените щати за частично подобряване и спазването на законодателството”. Тук става въпрос за подобряване на информацията, която американската страна ще получава за фирми в България и понеже гледам, че много американци са тръгнали да укриват парите си в България, информацията просто ще бъде заливаща и даже леко съм учуден как американските специални служби ще се справят с такъв обем и такава лавина от информация за американски граждани, които са укривали доходите си в България. Всъщност това, което ние правим в момента, е да приемем едно споразумение, с което всички ние ще станем съучастници на това, че именно тези, които укриват парите си – българите, които укриват парите си в Щатите, да не забравяме и специалните закони в част от Щатите, примерно щата Делауеър, и начина, по който там се регистрират фирми, начинът, по който там функционира данъчното законодателство. Всички онези българи, които вече са си изнесли парите натам, с приемането и ратификацията на това споразумение ще ги скрием, защото американската страна няма да има ангажимента да ни информира за това какви, колко и кои са хората, какви пари и колко са скрили и какви са хората, които са направили това там. Много моля, нека да бъдем парламент на Република България, който да защитава интересите на българските финанси, да се борим за това да няма изтичане на български финанси към чужди страни, а да не се превръщаме в придатък на американския парламент и Сенат, защото едно такова споразумение, по този начин, по който е написано, по-скоро би трябвало да бъде ратифицирано от тях, тъй като то касае само тях, а не нас. Още един път призовавам: всички онези, които наистина се борим за чистота на финансите, всички онези, които сме против така наречения модел „Кой?”, който стана вече пословичен, всички онези, които искаме да има информация за това кои българи изнасят парите си навън не само в офшорките, а които са известни като офшорки, в Щатите също има щати като организационни териториални единици, които също играят ролята на офшорки. Да задължим в това Споразумение наистина Съединените американски щати да ни предоставят информация за българи, които са се изнесли и са си скрили парите там. Това е начинът да се борим с черната икономика, да се борим със сивата икономика, да се борим с прането на пари и да знаем кой укрива данъците си от българина, кой печели неправомерно на негов гръб. Иначе другото ще бъде обслужване на всички онези, които така или иначе намират начин да изнасят капиталите си от държавата, а ние се отказваме от това си право да искаме информация за него. Затова наистина предлагам нека да не го гласуваме това споразумение, гласувайте предложението за отпадане на текста, което съм внесъл. По този начин ще дадем шанс на българското правителство да продължи преговорите, да въведе принципа на реципрочност вътре и ще имаме възможност наистина да получаваме информация за онези, които се опитват да паразитират на гърба на българския данъкоплатец, криейки данъци и перейки пари, използвайки територията на Съединените американски щати. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Ерменков! Няма да Ви разберат колегите отдясно! За всичко това, което им говорите, те са си запушили ушите в момента!

Несъгласието си кажи!

Аз не съм съгласен с Вас, с това, че Вие се обръщате към тяхната съвест, към тяхното чувство за правов ред, към чувството за върховенство на Закона на нашата територия. Няма да Ви разберат просто. Очаквам след време дори и да получим предложение да станем 53-ия щат. (Оживление.)

Господин Георгиев, няма как да се съглася с Вас да не се обръщам към колегите си, защото смятам, че това е начинът, по който можем да постигнем някакво споразумение да защитим интересите на Република България. Убеден съм даже, че колегите когато ще тръгнат да гласуват, ще се съобразят и с така нареченото изискване за конфликт на интереси при гласуването и между тях няма да има някои, които да са заинтересовани от това информацията, която се намира в Съединените американски щати за българи, препрали парите си там, да е в този списък. Именно заради това и вярвайки, че няма такива хора между тях, се обръщам към тях с молбата наистина да дадем шанс на българското правителство да договори реципрочност, защото само тогава можем да говорим за споразумение, само тогава можем да говорим за нещо, което е свързано с взаимна защита на интересите. В противен случай се получава една малка едностранност – нещо, което е странно в международните отношения, прецедент за Европейския съюз, прецедент за НАТО –България е страна, която е равнопоставена, равноправна, с всичките права и задължения, да бъде унизена по начина, по който в момента се опитваме ние като народни представители, ако гласуваме това Споразумение по текста, по което го прави вносителят и не сте съгласни с моето предложение, наистина ще направим едно унизяване и на България, и на българския народ и най-вече на самите себе си като парламент. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Всичко това, което се каза преди малко за недопускане на ратифициране на това Споразумение, е вярно. Аз ще дам само още един аргумент и ще кажа отново: с това споразумение въвеждаме директно в действие в българския правен мир, българската правна система закони на Съединените американски щати. Направих си труда и ги сравних с някои от общоевропейските разпоредби, открих поне десет противоречия. Разберете, това споразумение ще ни вкара в редица хипотези на противоречие с общоевропейската правна уредба. Това Споразумение е нещо като троянски кон в общата правна система на Европейския съюз. Наред с Трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство, това са инструменти, които разбиват Европейския съюз. Затова не трябва да се допускат и не трябва да влизат в действие. Но виждам каква е реакцията от дясно и затова съм направил отделно алтернативно предложение.

Като му дойде времето, ще ни го обясните.

Ама то е точно по този текст, госпожо Стоянова, не ме прекъсвайте, моля Ви се!

Извинявам се.

Предложението ми е следното. Ако все пак Вие ратифицирате и не се вслушате в това, което проф. Гечев и колегата Ерменков са предложили, ние да ратифицираме това споразумение само за срок от една година. В рамките на тази година ще дадем възможност на съответните експерти в Министерството на финансите да проведат нов кръг преговори, да договорят двустранност в това Споразумение, да се изчистят всички проблеми във връзка с действие на задължителни за нас европейски регламенти, свързани с банковата регулация, с това, че ние ще се стремим към влизане в Еврозоната и след една година това Споразумение да се прератифицира вече в друг, удобен, коригиран вид, такъв, който ще даде възможност за едновременно действие и на някои разпоредби на щатските закони, и на общоевропейското законодателство. Това ако не го направим, поставяме една мина, една бомба в нашата правна система, разберете го това! Разбирам, че повечето от Вас може би не са запознати с текста на Споразумението, но ще Ви дам само един пример. Всички сметки сега подлежат на ревизия! Всички депозитни сметки, включително и Вашите. Моля наистина това, което казаха колегите, ако има някой, който е в конфликт на интереси, да стане и да си го заяви. Чрез тази зависимост и тъмнина върху информацията и непредоставяне на информация за сметки на български физически и юридически лица в САЩ, по този начин САЩ държат вероятно и политици, не само бизнес субекти. Така че да знаете – с проверката по Приложение № 1 всички Ваши сметки сега ще се проверят, ще се даде цялата информация в съответните щатски институции.

Пълни глупости!

Не говоря пълни глупости. Прочетете и да видите. Не се отнася само за сметки над 50 хил. долара, а когато става въпрос за депозитни сметки, пише „и по-малко”, без да е уточнено колко по-малко. (Реплики от ГЕРБ.) Няма да има никаква санкция.

Не може да има едностранна санкция в международното право. Попитайте колегата Кирилов, той ще Ви го обясни. Не може! Разберете! Може да има санкция само ако доброволно страната се е съгласила за това. Разбира се, от Съединените американски щати ние можем да очакваме всичко. Колеги, още веднъж – нека да го ратифицираме. Ако Вие не се съгласите с предложението на проф. Гечев и колегата Ерменков, поне за една година да си дадем този срок и всички въпроси, които повдига това Споразумение, да бъдат решени. Това е моята молба към Вас. Тук специално се обръщам към колегите реформатори – нали Вие сте радетелите за чист правов ред, за върховенство на закона, за спазване на Конституцията, станете и кажете нещо по този въпрос. Недейте да мълчите. Това е изключително важно Споразумение за развитието на финансовата система на България оттук нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние се поставяме в пълно подчинение на американските закони.

Ние сме в почивка вече.

Колеги, аз наистина не разбирам Вие защо не излезете с факти и аргументи.

Излезте с факти и аргументи, ако имате такива.

Искам да кажа на колегите, които не са се запознали със Споразумението, какво гласи, че репликата, която...

...преди малко направи колегата Чавдар Георгиев, е абсолютно невярна и пълна с инсинуации. Искам да Ви обясня какво ще загубят българските финансови институции и финансовият пазар, ако не подпишем това Споразумение, което е много важно, а, че няма да изземват и проверяват сметките на българските граждани... Това беше в комунизма, господа другари. Първо, българските финансови институции ще бъдат третирани като несъдействащи по Закона FATCA и ще бъдат санкционирани с 30% данък за доходите с източник САЩ, които те или техните клиенти получават. Съгласно разпоредбите на Закона FATCA от 2017 г. с данък в размер на 30% ще се облага брутната сума на плащанията, а не само доходът. Това ще направите Вие за българските граждани и фирми, които имат сметки в Щатите и изкарват доходи там. За всеки един трансфер 30% – това искате Вие, като не подпишем това Споразумение. Второ, достъпът на българските финансови институции до международните финансови пазари ще бъде значително ограничен, тъй като същите ще бъдат нежелан партньор и клиент на всяка финансова институция, участваща във FATCA. Чуждестранните финансови институции, участващи във FATCA, които имат дъщерно дружество или клон в България, ще бъдат третирани като неучастващи, което създава риск за цялата международна финансова група. Съществува голяма вероятност чуждестранните институции да преустановят дейността си в България, за да пренасочат част от дейността си в трети страни. Това ли искате да направите за българските фирми и граждани с Вашето нежелание и всички Вие, ако бяхте прочели, защото не съм сигурен дали част от Вас – членовете на Бюджетната комисия, секретната грама, за да видите защо е едностранно на този етап и че може да се промени, щяхте да млъкнете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Да не се обаждате и да не въвеждате в заблуждение българските граждани и българските депутати (ръкопляскания от ГЕРБ) с тези Ваши изказвания, които са против българските фирми... (Ораторът говори при изключени микрофони.)

Господин Георгиев, извинявайте, но не съм съгласен с част от констатациите, които направихте по отношение на зависимостите на България и дали България ще бъде колониална и така нататък. Искам да Ви кажа, че начинът, по който работим в момента, може би това трябваше да бъде Вашето отношение, но аз искам да чуя какво е мнението Ви по това, което ще кажа сега в опониране на Вашата теза, че подписвайки такива споразумения, ратифицирайки ги, няма защо да се учудваме, че в България все повече нараства евроскептицизмът и антиатлантизмът, тъй като е естествено българският гражданин да се почувства унизен, обиден, втора категория гражданин, след като имаме само задължения и нямаме права. Тук се говори за числа и прочие, но това е някаква инсинуация, ние не сме против това Споразумение, а против едностранния му вид, в който е то. Нещо повече, това, което искаме, е не да го няма, а да бъде равноправно. Господин Георгиев, много Ви моля вземете отношение по това не сме ли ние причина по този начин, действайки едностранно, защитавайки чужди интереси, да бъдем и така наречените „неосъзнати”, но „съучастници в нарастването на евроскептицизма и скептицизма към атлантическото ни сътрудничество”. Благодаря.

Господин Председателстващ! Ще започна отзад напред – прав сте, колега Ерменков, така е. (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.) Така е! Тези действия водят до нарастване на скептицизма по отношение на Атлантическия пакт, изобщо на двустранните ни отношения със Съединените американски щати. Все повече хората си мислят, че ние сме изпаднали в зависимост по-голяма от каквато беше по времето на Съветския съюз, бившия Варшавски договор и СИВ. Това ще бъде факт с приемането на това Споразумение. Що се отнася до санкциите и това какво ще стане, ако ние не подпишем това Споразумение – нищо няма да стане, колеги! Недейте да се плашите толкова от силната ръка на Съединените американски щати. Не може да има едностранни санкции в международното право, казвам го! Това е ясен принцип! Международното право се основава на принципа на равнопоставеност и взаимно сътрудничество, на мирно съвместно единодействие. Плюс това, отново ще повторя – ние ще сме единствената страна от Европейския съюз, която ще подпише такова унизително Споразумение. Защо не кажем на нашите американски партньори: „Да, готови сме да подпишем Споразумение, но на нормалната двустранна основа, каквато международното право изисква.” Защо Вие умишлено предпоставяте България да е в подчинено слугинажно положение спрямо Съединените американски щати?! Че това е обидно дори и за тях. Призовавам Ви, първо, да не ратифицираме това Споразумение. Второ, ако все пак отхвърлите това предложение, то поне да го ратифицираме за едногодишен срок, за да има възможност да се предоговори. Благодаря Ви.

Господин Председател, ще използвам правото си за процедура. Първо, искам да я аргументирам. Станахме свидетели как, за да се губи времето, колеги от опозицията стават и си правят реплики на своите изказвания. Господин Председател, между другото, можехте да ги прекъснете, защото това не беше реплика по същество.

Процедурата ми, господин Председател, е да прекратите дебатите по този текст и да минем към гласуване, защото да си говорим в каква зависимост сме били по времето на Съветския съюз и такива неща не е същественият дебат в момента. Същественият дебат е друг, но видяхме какво се случва – правят се реплики, дуплики на едно изказване от хора от една и съща политическа група. Предлагам прекратяване на дебатите по този параграф и гласуване. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз правя обратно процедурно предложение. Считам, че дебатите по тази ратификация не са изчерпани и има още много какво да се каже. Не е загуба на времето аргументирането от страна на колегите и от страна на Парламентарната група на БСП, като опозиция и като парламентарна група, мислеща за достойнството на България. Мисля, че това не е загуба на време, а е добре мотивите да се чуят в българското Народно събрание и да достигнат до гражданите, за да преценят след тази ратификация кой и по какъв начин защитава интересите на Република България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам процедура по прегласуване, защото колеги не можаха да гласуват, въпреки че бяха вдигнали ръка. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Между другото, не го правя с надеждата, че Вие ще си промените мнението, и затова искаме прегласуване, но искаме утре, когато излезе разпечатката, да знаем кой за какво е гласувал. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! С току-що завършилото гласуване се преустанови дискусията по заглавието и член единствен и предстои да се премине към гласуване на предложения Законопроект. Преди това обаче, на основание на Правилника, използвам възможността да направя още едно процедурно предложение – да се отложи в момента по-нататъшното разглеждане на този Законопроект на второ четене. Ще използвам накратко възможността да направя обосновката. В случая ние не оспорваме това, че България поема някакви ангажименти към Съединените щати за предоставяне на информация. Това, което се оспорва, е, че нямаме същата възможност за информация по отношение на български граждани и фирми. Затова аз апелирам наистина този въпрос да бъде отложен. Ако няма опасност българското правителство да падне в резултат на това, че в момента Споразумението не се подкрепи, ако трябва, нека да се проведат консултации и с него, за да се види как да се излезе от положението. Направени са предложения от наши колеги и за някакъв срок, в който по-нататък този въпрос може да се реши. Забележете, че тук ще се разглежда въпрос за осветляване на всички средства във фалиралата КТБ, а по този въпрос ще има пълно затъмняване. Преди малко слушахме исторически патриотични речи. Имате ли да кажете нещо патриотично с оглед на днешната действителност в България?! – Това е патриотизмът, а не просто вдигането на лозунги само за миналото! Аз настоявам, дори госпожа Стоянова и всички Вие да подкрепите това предложение, за да не се отхвърля то, а да се излезе от унизителната ситуация, в която се поставя българският парламент чрез Вас. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!”от БСП ЛБ.)

Правя обратно процедурно предложение, господин Председател. Първо, уважаеми колеги, призовавам да разгледаме и гласуваме Закона на второ четене. Няма опасност да падне правителството поради нератифицирането на този Законопроект. Искам твърдо да кажа, че българското правителство, независимо от това дали Споразумението е едностранно и нереципрочно, има отделно споразумение със Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане, където има цяла глава, където е регламентирана възможността българското правителство да получава поискани от него данни от американското правителство. Така че, ако искаме да осветляваме КТБ, можем да го осветлим и чрез влогове и преводи към американски банки. Това Споразумение няма да ни попречи. Ако днес обаче продължаваме да упорстваме и не искаме да ратифицираме това Споразумение, ще поставим в изключително неизгодна ситуация не само българските банки и чуждестранните американски инвеститори на наша територия, но ще поставим проблем пред държавата ни, като държава, която е непоследователна в своята политика, като една от малкото държави, която не се присъединява към борбата за укриване на данъчни престъпления, борбата срещу трансфера на капитали, борбата със сивата икономика и прането на пари. Ще имам по-късно възможност в свое изказване да Ви разкажа какви са историческите справки как се е движело Споразумението и кой ни докара до положението днес да сме принудени да правим нереципрочно ратификация на този Закон. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, колеги! Гласувах категорично „против” от уважение към себе си, от уважение към хората, които са ме изпратили тук и от уважение към Вас, които по команда гласувахте за това унизително Споразумение. Гласувах „против” от уважение към държавата си и към фиска на тази държава, за което Вие не мислите. Исках да Ви отговоря на някои въпроси, но явно Вие не искате да чуете истината. Защо нашите партньори нямат доверие и тази грама е засекретена? Може би защото в предното правителство на ГЕРБ имаше един началник, един директор на НАП, който получава едни дискове, от които нищо не се получи и тази информация изчезна. (Народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ и на Реформаторския блок излизат от залата.)

По тази причина явно нашите партньори нямат доверие в българското правителство. Американските специалисти в сектора по финансови престъпления са изчислили, че американската държава ще получи 800 милиона допълнителни приходи. Разходите не е ясно какви ще бъдат. Какво ще получим ние като страна по това Споразумение? Естествено че нищо, защото просто ние не сме страна. Днес е датата, в която ние ставаме протекторат на Съединените американски щати. Никакви предимства и нищо не получаваме от това подписано Споразумение. Получаваме нещо повече – получаваме огромни разходи и ангажименти на администрацията да предоставя информация. И скрита, разбира се, нужна за българската финансова система информация, с която разполагат Съединените американски щати. Ефектът за нас ще бъде отрицателен, не нулев. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Днес българският парламент стана свидетел на едно от най-позорните си гласувания. Днес народните представители от дясно – Реформаторският блок, на първо място партия ГЕРБ, Патриотичният фронт и колеги от други парламентарни групи в средата и вляво, показаха, че са васали на Съединените американски щати и показаха, че са зависими като агентура от Съединените американски щати. Днес е позорът на Патриотичния фронт. От днес Патриотичният фронт…

Без обиди към парламентарни групи.

От днес Патриотичният фронт трябва да смени своето име и да се нарича Паричен фронт. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) От днес ВМРО няма правото да се нарича революционна организация, а предателска организация. (Реплики от народния представител Димитър Байрактаров.) Вместо да репликирате, по-добре да стоите в залата и да… (Председателят изключва микрофоните.)

За мен е чест, че ми отправяте забележка и налагате наказание, тъй като в днешния ден всеки един от нас би трябвало да приеме подобно наказание, но да изрече подобни думи към депутатите от този парламент, които въпреки здравата логика, изнесени от депутатите от Българската социалистическа партия, на първо място от господин Румен Гечев, се присъединиха към васалите на Съединените американски щати. Днес Вие от дясно, които отсъствате от тази зала, но които много добре наблюдавате моето изказване от тази трибуна, се опозорихте. И знаете ли на какво ми прилича това гласуване, колкото и силно да звучи в исторически план? Когато през 1941 г. в тази зала депутатите отдясно, казах го по време на приемането на Декларацията за 9 май, обявиха война на Съединените американски щати и Великобритания, вследствие на което, господин Байрактаров, обръщам се към Вас, като представител на тази коалиция, благодарение на това гласуване на дясната част от залата София беше разрушена от бомбардировките на Американската и Британската авиация. В този ден българските депутати вдясно извършиха национално предателство. Днес Вие правите същото предателство, разбира се, с обратен знак, към сегашните Ви евроатлантически партньори. Позор е за дясната част на залата! Казах го на 9 май и ще го повторя отново – в дясната част на залата стоят хора с крайно реакционни възгледи, хора, които предават интересите на българския народ, хора, които служат на чужди корпорации (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и това ще се види много скоро, след като бяха гласувани споразуменията за Трансатлантическото споразумение.

Да, благодаря, госпожо.

Предложение на народния представител Чавдар Георгиев за създаване на чл. 2: „Чл. 2. Задължава се Министерският съвет в срока по чл. 1 да проведе преговори с цел постигане на равнопоставеност и еднаквост в правата и задълженията на страните по Споразумението от чл. 1”. Това е във връзка с едната година, която той беше предложил по чл. 1. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с това, което говорихме и преди почивката – в едногодишния срок да задължим Министерския съвет да проведе преговори за постигане на равнопоставеност по отношение на клаузите на това Споразумение. Аз поддържам това предложение и считам, че то ще даде възможност... (Реплики на народния представител Менда Стоянова.)

И аз поддържам това предложение, тъй като то ще направи наистина Споразумението такова, каквото трябва – да отговаря на международните стандарти. Ако ние сме суверенна държава, ако ние искаме да утвърждаваме нашата държава в международен аспект, ние трябва да дадем възможност Министерският съвет да проведе нов кръг преговори, за да може това Споразумение да бъде коригирано в посока на равнопоставеност и на двете страни. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз мисля, че просто трябва да се направи една редакционна поправка, тъй като според нас не е лошо това предложение. Член 1 вече беше гласуван, затова предлагам редакционна поправка, която да гласи: вместо „срока по чл. 1”, просто да бъде „в едногодишен срок”. И тук да подчертая, че все пак България е суверенна държава, а не да казваме „ако е суверенна”, тя е суверенна държава, така че е редно поне тук от народното представителство това нещо да се подчертава, а не да се вменява някаква друга форма на България, което не прилича на нито един народен представител. Благодаря.

Редакционната поправка да бъде в следния вид: вместо „срока по чл.1”, който вече беше гласуван и няма как да съществува в този вид, да бъде „в едногодишен срок”. „В едногодишен срок”, а срокът в чл. 1 – да отпадне.

Естествено, от датата на обнародване на Ратификацията.

Господин Байрактаров, аз не съм против това, което Вие предложихте като сроковете. Аз съм против едно друго нещо, което Вие казахте: „ако сме суверенна държава” да не се употребява. Само искам да Ви обърна внимание, че суверенността на държавата не се определя от нейните закони, написани на хартия, а се определя от поведението на народните представители и от политиката, която те провеждат. Затова Ви благодаря за предложението, но много Ви моля, имайте го предвид следващия път, че поведението на народните представители определя дали една държава е суверенна или е подчинена на чужди интереси. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Ерменков, приемам Вашата реплика, защото наистина не осъзнах, че тук има една част, която липсва и която се знае, че, за съжаление, обслужва турски интереси, така че може би сте прав, но считам, че огромната част от българските народни представители изпълняват клетвата, която са положили тук и работят в интерес на българския народ и на българската държава. А иначе – да, наистина има една такава част. За радост тя липсва днес тук, от Народното събрание.

Провокирана съм от репликите и от изказванията да взема думата и да направя съвсем кратичък преглед на историята на това Споразумение, особено моля лявата част да ме чуе! На 9 януари 2013 г. (правителството Борисов 1 – за Ваше сведение), Министерският съвет на Република България одобрява Проект за реципрочно споразумение FATCА. Второ, Съединените американски щати започват преговори чрез кореспонденция на 20 април 2013 г. (справка – служебно правителство), с представители на Министерството на финансите на САЩ господин Бред Йорг. С него в тези преговори е уговорено България да формулира писмено своите въпроси във връзка с тълкуването и прилагането на Споразумението, което ще сключи със САЩ. До 23 август 2013 г. българската страна не получава отговор от правителството на САЩ. До края на 2013 г. продължава да не получава отговор от правителството на САЩ (справка – правителството на Орешарски). На 12 февруари 2014 г. във връзка с телефонен разговор, съдействие от нашето посолство – госпожа Поптодорова, започва разговор с американското Министерство на финансите, от който става ясно, че те са взели решение да не сключват Споразумението FATCА с Република България. Не посочват причини за това в този свой разговор. Само че по-късно българското правителство получава секретна грама (показва документ). Това не е тя, само я размахвам, иначе тя си е в Секретното деловодство. И ако тези, които досега говореха, бяха прочели секретната грама, щяха да разберат причините, поради които американското правителство отказва да сключи Споразумението FATCA с България, забележете, по времето на правителството на Орешарски. (Реплики от ГЕРБ.) Както и щяха да видят, че там е казано, че преговорите могат да продължат до изчистване на онези проблеми, които всъщност са накарали американското правителство да иска едностранно споразумение. Това е накратко, уважаеми дами и господа, предисторията на Споразумението FATCA. Само че искам да кажа за колегите и още нещо. Първоначално този Законопроект е приет на 18 март 2010 г. в Съединените американски щати и съкратено се нарича FATCA. Той най-общо ограничава избягването на плащането на дължимите в Щатите данъци чрез офшорни банкови сметки в чуждестранни финансови институции и се прилага за офшорни компании. Предвид положителния ефект на международния обмен на информация към превенцията и укриването на доходи и данъчни измами FATCA се оказва част от глобалните усилия на правителствата по света. Така тя последователно е одобрена като типово споразумение за автоматичен обмен на данни в рамките на ОИСР, така наречената „Световна FATCA”, не американската, която стъпва на тази база. А малко по-късно Директива 2014/107/ЕС изменя Директива 2011/16/ЕС именно по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, условно наречена „Европейската FATCA”. Така че FATCA поставя началото на редица задължения пред финансовите институции за идентифициране и класифициране на клиентите, както и генериране и обработване на данни и информация за техни активи за съответните държави. Искам да Ви кажа, че след усилия от страна на българското правителство, както и на натиск от страна на банковата общност, на 5 декември българското правителство подписа Споразумението FATCA за България и поради това още на 23 април 2014 г., забележете – април 2014 г., България е включена в списъка на участващите юрисдикции. Тоест тя е третирана като държава, вече сключила Споразумението, поради което към нашите финансови институции няма санкции и искания за допълнителни удръжки и данъци. Това е историята, уважаеми колеги. Вие преценете трябва ли да се поддавате на популизма на доста манипулативните изказвания на колегите от ляво, и следва ли да приемем техните предложения?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Стоянова, непонятен за мен беше тонът, с който излагахте своите аргументи. Вие казахте, че е имало момент, в който американската страна е отказала. Показахте някакъв много секретен документ. Без да съм го виждал...

Той е в Деловодството, да се бяхте запознали!

Без да съм го виждал, Ви питам. Те са имали недоверие към някого в един определен момент. Сега продължават ли да имат недоверие към същата държавна институция, за да държат на своето и ние да се съгласим да приемем едностранно Споразумението? Ще кажете ли на мнозинството коя е институцията, в която нямат доверие, щом искате изчерпателно поясняване на обстоятелствата? Ще бъдете ли така добра, или ще го премълчите поради секретност? (Шум и реплики.)

Уважаеми колега, той е на разположение горе, в Секретното деловодство. Всеки от Вас можеше да се запознае с него и да види точно какви са причините и по какъв начин там тези причини във времето могат да бъдат отстранени, така че не ме карайте от тази трибуна да нарушавам Закона за класифицираната информация.

Не, в никакъв случай няма да го направя. Не се безпокойте, госпожо Председател. Аз искам да продължа и да кажа на колегите, че ако ние приемем призивите на колегите от ляво и днес не гласуваме Споразумението, България ще бъде единствена държава – членка на Европейския съюз, без сключено междуправителствено Споразумение. Българските финансови институции ще бъдат третирани като неучастващи във FATCA, ще бъдат извадени от списъка на участващи финансови институции по света и ще бъдат санкционирани с 30% данък върху доходите с източник САЩ на техните клиенти, а от 2017 г. – 30% върху всяка една транзакция. Достъпът на българските финансови институции до международните финансови пазари ще бъде ограничен. Участващите във FATCA чуждестранни финансови институции, които имат дъщерни дружества и клонове в България, а такива има много, ще бъдат застрашени, тъй като статутът на неучастие във FATCA носи риск за цялата международна група. Не искам да казвам какви могат да бъдат последиците. Българските финансови институции ще станат изключително неконкурентоспособни и ще загубят част от своите клиенти и така нататък, и така нататък. Ако ние искаме това да се случи, трябва да приемем предложението на колегите от ляво. Ако искаме да бъдем достойни представители на нашите избраници, следва да защитим икономически чрез ратифициране на това Споразумение и наистина да продължим да работим за това, че държавите в Европейския съюз и извън него да имат доверие в нашите институции. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, както се досещате, от името на Парламентарната група искаме поименна проверка преди гласуването. (Депутатите от БСП лява България напускат пленарната зала.)

Предложение на народния представител Чавдар Георгиев за създаване на чл. 3: „Чл. 3. Задължава се Министерският съвет в срока по чл. 1 да извърши преглед на всички международни споразумения, спогодби и договори на Република България, подписани след 1 януари 2007 г. от Министерския съвет или отделни министри за установяване на евентуалното наличие на други международни актове, по които Република България е в неравностойно положение. При извършване на прегледа се извършва и оценка за съответствието на актовете с правото на Европейския съюз. (2) При установяване на международни актове, по които Република България е в неравностойно положение или на противоречие с норми на правото на Европейския съюз, Министерският съвет да проведе преговори за тяхното отстраняване.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви. Колеги, този текст няма нищо общо със сключването на това Споразумение и неговото ратифициране, затова Ви призовавам да приемем този текст. Това е текст, който ще даде възможност и ще задължи съответните органи... (Шум и реплики.)

Ще задължи съответните органи да извършат своеобразна инвентаризация на сключените международни договори и споразумения и да установят има ли такива, които се нуждаят от предоговаряне. Това е смисълът на моето предложение. Тъй като то е в интерес на утвърждаване на правовия ред, в интерес на създаване на непротиворечива нормативна база, сигурен съм, че Вие ще подкрепите това предложение, за което Ви благодаря предварително. (Оживление.)

Благодаря, госпожо Председател. Съгласен съм с това, което госпожа Менда Стоянова каза преди малко в изказването си. Но все пак трябва да се стремим да има равнопоставеност в международните договорености и договори. Не виждам нищо лошо, когато даваме възможност на българското правителство, без значение кое е то, да извърши такава проверка в достатъчно нормален едногодишен срок за сключените договори, и там, където България може да подобри своите условия, защо Министерският съвет да не направи това нещо и да има тази възможност. Уважаеми колеги, правя предложение за редакция на текста, тъй като в този вид той няма как вече да бъде приет. Редакцията е следната: „В чл. 3, ал. 1 думите „в срока по чл. 1” се заменят с текста „в едногодишен срок от датата на обнародване на Законопроекта”.” В ал. 2 думите „да проведе преговори” се заменят с думите „да започне преговори”. Какво лошо има да дадем възможност правителството да има дори коза да извоюва нещо по-добро за България и за народа ни при равнопоставени условия? Замислете се, колеги. Няма нищо лошо да подкрепим редакциите, които правим. Надявам се, че здравият разум ще надделее. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, извинявайте, че губя време, но тези неща трябва да се казват. Самият вносител на предложението каза, че не му е мястото в този Законопроект. Това е важно да се отбележи. Второто, господин Георгиев, не искам в никакъв случай да Ви давам съвети, но ние сме завършили един и същи факултет с Вас и знаем, че законите уреждат трайните обществени отношения. Ако искате да задължим правителството с каквото и да било, внесете проект за решение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще възразя заради внушението в тази разпоредба, че Република България редовно и масово е сключвала неравнопоставени такива договори. Второто ми възражение касае компетентностите. Това си е постоянна, ежедневна работа на Министерския съвет и на министъра на външните работи. Тоест те както по време на водене на преговорите трябва да съблюдават равнопоставеността, така и в последствие биха могли да анализират едни или други разпоредби. Пак казвам, възразявам срещу тенденциозното внушение, че има неравнопоставеност във всички договори.

Уважаеми колега Атанасов, именно защото законопроектите уреждат значими трайни обществени отношения те трябва периодично да се преглеждат и тези от тях, които са загубили своето значение, да се подлагат на съответната ревизия, поправка, изменение или отмяна. Не предлагам нищо повече от това, което казах преди малко – да се направи пълен преглед на сключените международни договори. Не съм казал, Вашият израз беше, че няма нищо общо със съответното Споразумение. Казах, че не касае пряко съдържанието на съответното споразумение. Разбира се, че в хода на този преглед може да се направи констатация, че това, което ни се предлага за Споразумение и за ратификация днес, може би ще се окаже неравностойно, може би ще се окаже в противоречие с правото на Европейския съюз и ще се подложи допълнително на предоговаряне и допълнително ратифициране като изменен вариант. Ето защо аз поддържам моето предложение и наистина моля всички народни представители да го подкрепят, тъй като то дава възможност, както каза и колегата Байрактаров, нещо добро да се случи в нормативната база на България. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Взимам реплика, за да благодаря на господин Атанасов за изказването, макар и кратичко, и да помоля всички юристи в залата наистина в такива случаи да се намесвате. Защото така, записвайки текстове в различни закони, както е в случая – един ратификационен закон, ние му слагаме чл. 2, чл. 3 и в него си пишем разни работи, просто принизяваме нивото на нашето законотворчество. Правим закони, на които ще ни се смеят юристите. Още един път благодаря на господин Атанасов и призовавам залата да не приема направеното предложение.

Ще се опитам наистина отново да бъда кратък. Колега Георгиев, Вие сам го казахте, но искам да подчертая, че това, което предлагате, е парламентарен контрол. Парламентарният контрол се осъществява чрез питания, актуални въпроси, а Народното събрание може да вземе решение да задължи правителството. Не е мястото в Закона на това, което предлагате. Това исках да Ви кажа.

Уважаема госпожо Председател, моля да направите предложение залата да гласува удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за митниците с още седем дни или общо максималният срок по Правилника 21 дни.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, и аз искам да направя предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене по отношение на Законопроекта за прякото участие на гражданите в държавното управление и в местната власт.

Със седем дни – до другия четвъртък.

Благодаря, господин Председател. Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, и госпожа Ивелина Михайлова – старши инспектор в Дирекция „Природни ресурси”.

„ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2015 г., Комисията по енергетика разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502 01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г. От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката. Със Законопроекта се отстраняват направените от Генерална дирекция „Околна среда” при Европейската комисия бележки и уточнения по транспонирането на Директива 2006/21 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35 ЕО в националното законодателство. Направените бележки са приети за основателни, което налага представеното изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. В Законопроекта са унифицирани легалните дефиниции на понятията, с които боравят Директивата и Законът за подземните богатства. Със специални правила е уредена процедура за информиране и участие на засегнатата общественост при издаване на разрешителни на операторите на съоръжения за минни отпадъци. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 13 гласа „за”, нула „против” и 2 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г.”

Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015г. На свое редовно заседание, проведено на 21 май 2015 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г., разпределен на Комисията по енергетика като водеща. От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката. Законопроектът се предлага след запитване от Европейската комисия в рамките на проекта на Европейския съюз за правото на ЕС EU Pilot, като с него се отстраняват направените от Генерална дирекция „Околна среда” при Европейската комисия бележки и уточнения по транспонирането на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО в националното законодателство. Повечето от направените бележки са приети за основателни, което налага представеното изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, който урежда съществени въпроси по отношение на управлението на минни отпадъци, и съответното изменение и допълнение на Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци, уреждаща специфичните отношения. В законопроекта са унифицирани легалните дефиниции на понятията, с които боравят Директивата и Законът за подземните богатства. Със специални правила е уредена процедура за информиране и участие на засегнатата общественост при издаване на разрешителни на оператори на съоръжения за минни отпадъци. Отношение по внесения законопроект взеха: народните представители Чавдар Георгиев, Манол Генов, Станислав Иванов и Силвия Хубенова, получили отговори от заместник-министър Жечо Станков. След прекратяване на дискусиите се проведе гласуване, при което, Комисията по околната среда и водите единодушно с 15 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се” подкрепи законопроекта и изрази следното СТАНОВИЩЕ: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерски съвет на 19 май 2015 г.” Благодаря.

„СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г. На свое заседание, проведено на 27 май 2015 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г. В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, както и госпожа Ивелина Михайлова – старши инспектор в Дирекция „Природни ресурси и концесии”. С настоящия Законопроект се цели създаване на условия за пълно и точно транспониране на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (Директивата в националното ни законодателство). Директивата е транспонирана в българското законодателство със Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства от 2008 г. и Наредба за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци, но след уведомяване от страна на Европейската комисия за допуснати неточности и непълноти при транспонирането се налагат изменения и допълнения в националното законодателство за отстраняването им. Разработването на законопроекта е във връзка с получено запитване от Европейската комисия относно спорните текстове в българското законодателство, с които се транспонират разпоредбите на Директивата. След анализ на извършените констатации от страна на Европейската комисия повечето направени от нея бележки са счетени за основателни, като съществените са отразени в настоящия Проект на закон. Част от неточностите при въвеждането на Директивата в националното ни законодателство касаят легалните дефиниции, с които работят Законът за подземните богатства и Наредбата за специфични изисквания за управление на подземните богатства, като това донякъде се дължи на неправилния превод на български език на специфичната терминология, ползвана от Директивата, за което вече е поискано да се извърши поправка в официалния превод на български език. Друга група от констатираните неточности касае възприетия подход при транспонирането за препращане към нормативни актове, уреждащи сходни обществени отношения, например при уредбата на процедурите по ОВОС. Това е отчетено като неприемливо за Европейската комисия поради спецификата на отношенията, свързани с управлението на отпадъците на миннодобивната индустрия. Третата група бележки на Европейската комисия обхваща стесняването на приложното поле на определени разпоредби на Директива 2006/21/ЕО, дължащо се на правно-техническия подход при транспонирането, което следва да се коригира за постигане на пълно съответствие на националната мярка с европейското законодателство. Не на последно място с Проекта на закон се доуточняват задълженията на операторите на съоръжения за минни отпадъци във връзка с опазването на човешкото здраве на околната среда. С това не се ограничават, а се уточняват задълженията им. Със специални правила е уредена процедура за информиране и участие на засегнатата общественост при издаване на разрешителни на оператори на съоръжения за минни отпадъци от категория „А”, както и в случай на авария за съоръжения от категория „А”, в това число когато негативните последици могат да настъпят и на територията на други държави – членки на ЕС. Уреден е и правилният ред за обобщаване и предоставяне на информация от задължителните лица и компетентните органи с цел надлежно изпълнение на задълженията за изготвяне на доклад до ЕК. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г. ”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наименование на акта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в министерството.

Уважаеми господин Председател, бих искал да направя процедурно предложение да удължим днешното заседание до приключване на гласуването по този Законопроект. (Шум и оживление.)

Оттеглям го.

От 1 до 16 параграф Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение § 2 да бъде гласуван отделно от целия Закон, тъй като нашата група има друго мнение по този параграф. Предлагам да го подложите отделно на гласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 3 до 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция: „§ 17. В § 52 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт (ДВ, бр. 47 от 2011 г.) т. 2 се изменя така: „2. Параграф 46 относно: а) чл. 139, т. 1, 20, 21, 25 и 26, чл. 140, т. 8 и 10 и чл. 143, които влизат в сила от 4 декември 2014 г.; б) чл. 139, т. 2, 3, 5-12,15-19, 22 и 23, чл. 140, т. 1, 3-6 и 9 и чл. 141, които влизат в сила от 4 декември 2019 г.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция: „Заключителни разпоредби”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

Комисията предлага да се създаде § 19: „§ 19. § 17 влиза в сила от 3 декември 2014 г.”