19 юни 2015 г.

Предложение на народните представители Петър Славов и Димитър Делчев: „Създава се § 3и със следното съдържание: „§ 3и. В чл. 485 се създава нова ал. 2 със следния текст: „(2) Началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Вчерашните дебати и гласуване в парламента имат огромен отзвук сред българските граждани. Обадиха ми се много повече хора, отколкото след дебатите на който и да е друг законопроект. Така че има очакване някои от предложенията, които вчера не бяха отхвърлени, днес да бъдат приети. Защо е важен внесеният текст, който вчера беше отхвърлен, беше предложен от БСП лява България, а днес ще обсъждаме същия текст, който е предложен от Реформаторския блок? Каква е информацията за хората, които са застрашени от продажба на техните имоти? По данни на Асоциацията на търговските банки за 2013 г. – като статистиката горе-долу е същата и в настоящия период, в банките има 150 хиляди ипотечни кредита, от които 35 хиляди са проблемни – имат проблеми с обслужването и погасяването на вноските, а 17 хиляди ипотечни кредита изобщо не се обслужват. Това са 17 хиляди български семейства, които потенциално ще останат на улицата, тъй като имотите им ще бъдат продадени, защото не могат да си плащат вноските по кредити към банките. Седемнадесет хиляди български семейства! Този текст, който е предложен и ако бъде подкрепен, поне ще осигури на тези български семейства продажбата на техните жилища заради необслужени кредити да не става без пари, да не се продават за жълти стотинки имоти, които са послужили като обезпечение за банкови кредити и да не се стига до ситуацията, в която хората, освен че ще останат без имотите си, без жилищата си, ще останат на улицата, но и ще продължат да бъдат длъжници, тоест това са разсипани човешки съдби на хиляди български семейства, по които парламентът би следвало да вземе някакво отношение. Част от безобразията, които се случват, са и заради проблеми в законодателството и един от тези проблеми е в случаите, в които си взел кредит, ипотекирал си жилището, не можеш да го обслужваш и в някакъв момент през частен съдебен изпълнител имотът излиза на публична продан. Необходимо е, след като Вие отхвърлихте нашето предложение за обжалване на оценките, поне да има някакви правила, които да карат частните съдебни изпълнители да не ги продават за жълти стотинки. Едно от правилата е в този текст, а именно да не може имотът да се продава на първоначална цена по-ниска от данъчната му оценка. Няма как да не сте чули, че има симбиоза между банките, частните съдебни изпълнители и богати хора, които изкупуват на безценица жилищата на закъсали длъжници. Искате ли хората да продължат да съсипват себе си, семействата си, да посягат към самоубийства – броят им в България е най-висок от всички европейски страни. Това е заради огромното разслоение, заради огромната бедност, заради безработицата, заради това, че в един момент хората са взели кредити, заложили са имуществата си, имали са работа, след това са я загубили и губят всичко. Много Ви моля, отхвърлихте достатъчно много текстове, поне за текста, който да регулира продажбата на отчаяни длъжници, да проявите някаква чуваемост, защото това, което се случва в пленарната зала, наистина се следи от българските граждани. Вчерашният ден не беше ден, в който просто сме приказвали на вятъра. Зад всички тези текстове стоят човешки съдби – на Ваши познати, приятели, избиратели. Утре това може да се случи и на Вас – да заложите жилището си за кредит, да Ви го продадат без пари и да продължавате да дължите. На всеки един от Вас!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В допълнение към доводите на колежката Манолова искам да направя още някои доводи пред Вас във връзка с това защо е необходимо поне първоначалната тръжна процедура да минава не по-ниско от данъчната оценка. Знаете че у нас данъчните оценки трайно и постоянно са по-ниски от пазарните, следователно в процедура, която е по принцип манипулативна и в която по принцип кредиторът или частният съдебен изпълнител имат господстващо положение спрямо длъжника, трябва да дадем някаква и пазарна защита на длъжника при продажбата на неговия имот, при условие че, пак повтарям, пазарните оценки са трайно надвишаващи данъчните такива. Всички знаете това! Какво означава пазарна цена? Това означава цената, която купувачът Ви е дал на някакво предложение. Това не е пазарна цена в една изпълнителна процедура – разберете го това! Защото ние нямаме пазар в тази процедура, нямаме n на брой свободни предложения и n на брой участници в процедурата. Тази цена винаги е манипулативна. Затова трябва да се даде една нормална защита и тя може да бъде само цената, която предварително е определена от съответния данъчен орган. Аз поздравявам колегата Славов за това предложение. И въпреки че е направено от реформаторите, ние от БСП лява България ще го подкрепим, защото е в интерес на длъжника, а в интерес и на кредитора бих казал, то не е само в едностранен интерес. Като се знае, че тези имоти ще се продават на една нормална данъчна оценка, това ще е в интерес на кредитора. Няма да спечелят само спекулантите, само неизправните и злонамерени кредитори, които целят просто да отнемат нечие имущество. Затова Ви моля, вникнете в смисъла на това предложение и нека да го подкрепим. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги народни представители! Няма значение в този парламент кой предлага разумни предложения – дали ще е от реформаторите, дали ще е от Патриотичния фронт, ГЕРБ, „Атака” или другите партии, или левицата. Аз не разбирам защо Комисията не подкрепя това предложение, като предложението на реформаторите е изключително разумно и прави чест на левицата, че е готова да го подкрепи. Обзалагам се, колеги, в нещо друго – след известно време същото предложение ще бъде предложено от Министерския съвет и тогава ще бъде подкрепено. Не мога да разбера защо така тесногръдо подхождаме към тези неща. Би следвало това разумно предложение на реформаторите да бъде подкрепено. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Атанасов, съгласна съм с тази част от Вашето изказване, в което Вие заявихте, че трябва да бъдат подкрепяни разумните предложения, независимо откъде идват. Вчера същото предложение, направено от БСП лява България, беше отхвърлено. Сега надеждата ни е, че, подкрепяйки това предложение на Реформаторския блок като част от управляващото мнозинство, можем да съберем повече подкрепа, така че ние в цялата си парламентарна група ще гласуваме „за”. Единственото, на което искам да Ви обърна внимание, е, че прословутият законопроект на Министерския съвет, с който Парламентарната група на ГЕРБ спекулира, не съдържа никакви надеждни правила за това имотите на гражданите, които не могат да си плащат кредитите, да бъдат продавани на реални цени. Там изобщо няма механизъм, който да казва каква да бъде първоначалната цена, нито има механизъм длъжникът да може да обжалва оценката на недвижимия имот. Това е един от най-големите проблеми на съдебното изпълнение – изнася се имотът, продават го без пари и ти не можеш да реагираш, а като го продадат без пари, продължаваш да дължиш. С това животът ти приключва, защото така или иначе с минимални доходи, или безработен, след като са ти продали жилището, имуществото, ти нямаш повече никакъв шанс. Трябва да се сложат някакви правила и това е едно от разумните предложения. Нека тези, които са в пленарната зала, отново апелирам, да чуят това, което се говори от парламентарната трибуна. Става дума за съдбите на хиляди български граждани.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние ще подкрепим това предложение (ръкопляскания от РБ) с ясното съзнание обаче, че то е частично в момента, отнесено към препращаща норма – това колегите могат да го съобразят, и не е преценено по отношение на действието на цялата процедура. Опасенията ни ще продължат да бъдат следните за в бъдеще –колеги и госпожа Манолова ще твърдят: „Данъчната оценка е прекалено ниска база, тя не е обективна. Защо не взехте обективен критерий по отношение на действителната пазарна цена?”. С оглед да се спести време в полза на защита на длъжника при такова изпълнение и докато разгледаме, пак казвам, цялостното решение по тези въпроси, да, приемаме, че това е начин да се установи такава защита. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кирилов, очевидно вчерашният дебат не е бил напразен. Вие сте чули част от нашите аргументи и това е една от малките, но стъпка в правилната посока – да бъдат защитени длъжниците и гражданите в затруднено положение. Цялостното решение на този проблем би се постигнало, ако освен обявяване за начална цена на сума, не по-ниска от данъчната оценка, длъжникът има възможност да обжалва оценката, когато тя е много по-ниска от пазарната такава. За съжаление, Вие отхвърлихте тези текстове – длъжникът да може да обжалва оценката, на която частният съдебен изпълнител продава неговия имот...

И това обаче е нещо.

Да, този дебат беше изключително важен и очевидно е дал резултати. Гражданите го следят.

Стига с тия граждани!

Няма, господин Цветанов, „Стига с тия граждани!”! Тези граждани, чиито имоти се продават за без пари, са десетки хиляди. И този дебат е по-важен от всички други, които сме провели през последните месеци.

Вие ги докарахте до там.

Така че – браво, господин Кирилов, малка стъпка, макар и малка – в правилната посока!

Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев: „Създава се § 3к със следното съдържание: „§ 3к. В чл. 487 се създава нова ал. 5: „(5) След регистрирането на протокола в районния съд, обявената публична продан може да бъде спирана по искане на взискателя само при изричното съгласие на собственика на имота, постъпило до последния ден за подаване на писмени наддавателни предложения. Възобновяването на изпълнението върху имота продължава по искане на взискателя, като проданта започва след ново разгласяване.” Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов: „Създава се § 3к: „§ 3к. В чл. 489, в ал. 2, изречение второ изразът „повече наддавателни предложения” се заменя със „само едно наддавателно предложение”, а изречение трето отпада.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Това предложение също е разумно и важно, както беше и предишното на Реформаторския блок, което залата отхвърли. Очаквам колегите да си защитават предложенията. Някак си е неудобно ние да им ги защитаваме, още повече голяма част от предложенията са идентични. А в случаите, когато аз защитавам техни предложения, шансът те да минат е много по-малък. (Смях.) Да се концентрираме обаче върху това какво обсъждаме в момента. Нашето предложение е с цел избягването на злоупотреби в условията на обявена публична продан и дава възможността на всеки един от участниците в проданта на недвижим имот да дава само едно наддавателно предложение. Иначе знаете, че се спекулира – един и същи участник в проданта дава няколко наддавателни предложения, след това се отказва, в зависимост от нейния краен резултат, от най-високото от тях, и така собственикът на имота, чийто имот е изнесен на публична продан, бива сериозно ощетен. Това предложение е срещу злоупотребите, които се случват по време на публичната продан. Мисля, че всички народни представители, които мислят разумно и са се абстрахирали от това, че предложението е направено от БСП лява България, би следвало да го подкрепят.

Уважаема госпожо Председател, следват две предложения по една разпоредба. Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев: „Създава се § 3л със следното съдържание: „§ 3л. В чл. 493 се създават алинеи 3 и 4: „(3) В случаите, когато взискател е обявен за купувач на имота и той не внесе предложената цена в срок, вземането му се намалява с размера на задатъка. (4) В случаите, когато съделител е обявен за купувач на имота и той не внесе предложената цена в срок, той губи съответната част от сумата в размер на задатъка, която му се полага при разпределението; тази сума се разпределя между останалите съделители.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов: „Създава се § 3л: „§ 3л. В чл. 493 се създават точки 3 и 4: „3. в случаите, когато взискател е обявен за купувач на имота и той не внесе предложената цена в срок, вземането му се намалява с размера на задатъка; 4. в случаите, когато съделител е обявен за купувач на имота и той не внесе предложената цена в срок, той губи съответната част от сумата в размера на задатъка, която му се полага при разпределението; тази сума се разпределя между останалите съделители.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, това предложение също се отнася до злоупотребите, които се случват при извършването на публична продан. Много често купувачът, който е дал най-високата цена се договаря с останалите, отказва се от своето предложение, което е най-високо, за да влезе в договорки със следващия купувач имотът да бъде продаден на по-ниска цена. Мисля, че вратичката за това трябва да бъде поне частично затворена, като в тази ситуация той ще загуби задатъка, който е дал за участие в проданта. Същата хипотеза сме развили в случай, когато е обявен съсобствен имот и един от съделителите, участвайки в покупката на този имот, се откаже от своето наддавателно предложение, което е спечелило и в крайна сметка по този начин ощетява останалите съделители. Мисля, че това са справедливи предложения, които би следвало да бъдат подкрепени. Ние сме ги направили заради проблемите, които възникват по време на продажбата на недвижими имоти в рамките на изпълнително производство, а тези от Вас, които следят текстовете, сигурно сте забелязали, че предложенията са ни идентични, едно към едно с Реформаторския блок. Тук трябва да призная, че в случаите, в които имаме важни предложения, които са разумни, нямаме нищо против да ги внесе някой представител на партиите от управляващото мнозинство, защото те тогава имат много повече шансове да бъдат подкрепени в пленарната зала, така че Ви предлагам да гласуваме тези предложения по следния начин: първо да гласуваме предложението на БСП лява България, за да може да бъде отхвърлено, а след това да гласуваме това на Реформаторския блок, което евентуално да бъде подкрепено, като ние ще гласуваме с цялата си парламентарна група „за” тяхното предложение. Предполагам, че вносител: Реформаторски блок, е по-приемлив за ГЕРБ от вносител: БСП лява България, а вносител Петър Славов е по-приемлив от Мая Манолова, така че подкрепете поне него. Предложенията са важни за българските граждани!

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, за всички, които се интересуват от темата „Ограничаване монопола на банките и частните съдебни изпълнители” е ясно кой е източникът. Източникът е Законопроектът на БСП лява България, който беше внесен и отхвърлен в пленарна зала, едно към едно. Естествено, колегите от Реформаторския блок са нормални, адекватни парламентаристи, и всички добри предложения, които са били отхвърлени на първо четене, да ги внесат между първо и второ гласуване, за което им благодаря. Да, признавам, че сме работили заедно по редица важни законопроекти като тактиката обикновено е била: ние внасяме, и те внасят, за да има някакъв шанс да мине. Очевидно трябва да променим тактиката: ние въобще да спрем да внасяме, каквото имаме – да го даваме на Реформаторския блок, когато е важно за гражданите, за да има някакъв шанс за чуваемост от депутатите от ГЕРБ, които не се интересуват какво е предложението. За тях е важно кой го е внесъл. Авторът на това предложение сме ние с колегите. В предното Народно събрание сме внесли абсолютно същите законопроекти. Те не влязоха в пленарна зала заради ГЕРБ. Абсолютно същият текст! (Силен шум в залата.) Работили сме по тези текстове с дни и с граждански организации, и с експерти по темата, така че това са предложения, които са излезли от нашите ръце, които са изстрадани от хората, които се чакат от хората и е много жалко, че Вие по този начин профанизирате и дебата, и обезценявате и проблемите на хората, и труда, който сме вложили в тези законопроекти, защото това е труд, който е предизвикан от проблемите на българските граждани. Но очевидно това на Вас е трудно да бъде обяснено. След това обяснение моля и за прегласуване на текста, защото има някакъв теоретичен шанс да мине. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, колеги! Вземам процедура по начина на водене, защото считам, че Вие си позволявате повече действия, отколкото Правилникът на Народното събрание, който сме гласували всички тук, Ви позволява. Вие като председател на Народното събрание можете да водите, да давате думата, да отнемате думата, да правите забележки и, ако има – по начина на водене, както сега го има, да вземете отношение от мястото, където седите. Всички други Ваши изказвания, които са свързани по съществото на действията, всичките изказвания, които са свързани по това дали има плагиат или няма плагиат, което е също по темата, която се обсъжда, е хубаво да ги правите от парламентарната трибуна като редови депутат, както се прави, защото там, Ви казвам още един път, това, което Ви дава право да правите, да Ви го повторя, за да не го бъркате друг път: да ръководите заседанието, да ръководите гласуванията, да давате думата, да прекъсвате, ако някой се откланя от темата, да правите забележки, когато има основание за това, да налагате наказания, когато има основания за това и да вземете отношение по това, когато някой е вземал думата по начина на водене. Всички други Ваши изказвания, направени от мястото, където седите в момента, са злоупотреба с власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев: „Създава се параграф 3м със следното съдържание: „§ 3м. В чл. 494 се създава нова ал. 3: „(3) Ако в случаите по ал. 2, взискателят поиска определяне на нова начална цена, съдебният изпълнител насрочва нова продан при начална цена равна на 90 на сто от началната цена по предходната продан. За всяка следваща продан началната цена се определя по същия начин, като се прилагат съответно ал.1 и 2.” Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представител Петър Славов и Димитър Делчев: „Създава се параграф 3н със следното съдържание: „§ 3н. В чл. 495, изречение първо думите „едноседмичен срок от разпределението” се заменят с „едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението”.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, вземам думата и ползвам повода на изказването да обърна внимание на залата, че ето примерно тук и по предходния параграф няма предложения на БСП лява България, така че да не се подвеждат на приказките за плагиатство. Действително по някои от предлаганите текстове имаме съответствия или дори съвпадения, но както се чу в един момент от многото изказвания, все пак първоизточник на много от предложенията са граждански организации, така че нека уважаваме мнението на хората, тъй като те не изпращат само до БСП лява България своите предложения, да ги имаме предвид. Конкретно по това предложение – мисля, че може да бъде подкрепено, тъй като е направено с оглед яснота. В края на краищата актът за разпределението трябва да е влязъл в сила, а не да е висящ и да има яснота от кой момент наистина тече срокът. Благодаря.

Уважаеми колеги, от БСП лява България ще подкрепим това предложение, защото е разумно, тази промяна е породена от практиката. Още веднъж искам да подчертая, че за нас няма никакво значение кой е внесъл предложението. Тук авторството си е изцяло на Реформаторския блок. Колегата Петър Славов нееднократно е правил адекватни, важни и полезни предложения по различни закони, които винаги сме подкрепяли. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз мисля, че истинското ляво и истинското дясно в парламента могат да дадат пример за това как, когато проблемите на гражданите го изискват, ние можем да гласуваме заедно за тяхното решаване. За ГЕРБ, разбира се, това не важи. Както чух нееднократно от седящите на първия ред, тях гражданите не ги интересуват. За тях е важно кой внася, не какво внася, и най-вече са важни други интереси и други мотиви, които очевидно сериозно се бяха развихрили по този Законопроект, за да бъдат отхвърлени важни текстове и за монопола на банките, и на частните съдебни изпълнители. Благодаря.

Това не е по темата.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Репликата ми е в насока, че при тези разумни предложения отляво и отдясно, ако намалим политическото говорене, ще видите, че голяма част от тях ще минават. Истината е, как ще обиждаш цяла политическа сила и съответно после да чакаш гласове от нея. Ами няма как да стане. Молбата ми е отляво и отдясно: за толкова разумни и прагматични текстове, ако намалим политическото говорене поне с една степен, ще видите, че много от тези предложения ще минават в парламента. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С няколко думи искам да мотивирам моето отношение към този текст като положително, защото като човек, който е в практиката, като адвокат искам да Ви кажа, че в много случаи, когато цената е платена и в този срок постъпи жалба независимо от кого, до разпределението и до влизане в сила на жалбата – било положително или отрицателно, внесената сума стои в сметка, която спечелилият търга практически не може да ползва. Затова разумно е предложението цената да бъде внесена, едва след като влезе в сила, а не преди това. Аз ще подкрепя това предложение, защото то е чисто практически и правно, разбира се, много по-издържано от текста, който сега има. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моля за прегласуване. Видя се, че влизат колеги в залата и не успяха да гласуват.

По § 4 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 5.

По § 5 има постъпило предложение от народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6.В чл. 622 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Заинтересованата страна може да поиска съдът да откаже признаване на решението или да установи, че не са налице основания за отказ от признаването му въз основа на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1215/2012”, по реда на ал. 1.” 2. Досегашната ал. 2 става 3 и се изменя така: „(3) Съдът се произнася въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод на български език.“ 3. Досегашната ал. 3 става 4 и се изменя така: „(4) Съдът се произнася с разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”

По § 6 е постъпило предложение от Анна Александрова. Комисията го подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 7: „§ 7. Създава се чл. 622а: „Пряко изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012 Чл. 622а. (1) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист. (2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. (3) Когато съдебният изпълнител установи, че мярката или разпореждането не могат да бъдат изпълнени при условията и по реда на този кодекс, той постановява заместващо изпълнение. (4) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, разпореждащо временна, включително обезпечителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение. (5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника. (6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече до предоставянето му на длъжника. (7) Всяка от страните може да обжалва адаптирането на мярката или разпореждането по реда на чл. 436.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата за изказване не по съществото на текста, а по начина, по който беше поднесен. Моля, четете малко по-бавно, много сериозно го казвам, защото когато се чете много бързо, не може да се вникне в текстовете. Ако обичате! Благодаря. (Шум и реплики в ГЕРБ.)

По § 7 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 10 е постъпило предложение на Славов и Делчев, което е оттеглено. Постъпило е предложение от Манолова и група народни представители – в Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 10 се изменя така: „§ 10. Висящите до влизането в сила на този Закон производства се довършват по досегашния ред.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.

Уважаеми колеги, това е Преходна разпоредба, която дава смисъл на предложените и приети от Вас изменения. Няма как ние в едно производство да сме вървели по един ред, а сега, като влезе Законът в сила с други правила, да вървим по други правила. В процесуалните закони е нормално заварените и действащите към момента на влизане в сила производства да се довършат по реда, по който са започнали. Моля колегите реформатори да подкрепят това наше предложение. Моля и колегите от ГЕРБ да го подкрепят. Това е в интерес на правовия ред. Тук няма никаква политика, в текста не влагаме никакво пристрастие. Това е чисто правно-техническа норма, която дава нормалния начин на действие на Закона. Ако приложим изменения Закон към заварените производства, ще направим правен хаос. Затова Ви моля, подкрепете това предложение. То е в интерес и на хората, между другото, и в интерес на колегите, които водят производствата, защото няма да се допусне някакво объркване. Като започне едно производство, то трябва да си извърви своя ред по правилата, при които е започнало. Това е смисълът на разпоредбата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, лично аз не можах да гласувам, затова моля за прегласуване. (Реплики и възгласи.) Не сработи машинката, вдигнах ръка, бързо приключихте. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

Предложения от народните представители Мая Манолова и група народни представители – създава се § 11а: „§11а. За решенията, влезли в сила преди приемането му, срокът по чл. 305, ал. 1, т. 6 и т. 7 започва да тече от датата на влизане в сила на този закон.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Манолова и група народни представители – създава се § 11б: „§ 11б. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон управителят на Българската народна банка и министърът на правосъдието утвърждават изискванията към Единната среда за обмен на електронни запори.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Манолова и група народни представители – създава се § 11в: „§ 11в. (1) Министерският съвет издава акта по чл. 446, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. (2) До влизането в сила на акта по чл. 446, ал. 1 удържането се извършва при спазване на досегашните ограничения.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, разбирам скритото намерение на госпожа Атанасова трите текста да бъдат предложени заедно, за да бъдат отхвърлени заедно с едно гласуване. Искам да Ви обърна внимание... (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Какво искате, господин Велчев?

Аз не мога да се изкажа нормално, след като те не са спрели да подвикват от вчера. (Шум и реплики.) Направете забележка на господин Велчев, от вчера крещи от място.

И продължава. (Оживление.)

Господин Велчев се зае с таблета си, така че мога да говоря.

Трябва да си пазя нервите.

Уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание на предложението, което сме направили за даване на срок на управителя на БНБ банка и на министъра на правосъдието да утвърдят изисквания към Единната среда за обмен на електронни запори. Това сложно написано предложение има своя конкретен смисъл. Става дума за следното. В момента, когато длъжник попадне в изпълнително производство, обикновено първото действие, което предприема съдебният изпълнител, е да наложи запори върху неговите банкови сметки. Тъй като няма информация в кои банки точно има банкови сметки, пуска запорни съобщения до всички известни нему банкови клонове поне на територията, на която се развива изпълнителното производство. В такива ситуации се получава следното. Съдебно-изпълнителната такса за налагане на запор е в размер на 15 лв. с ДДС – 18 лв. Налагането на запори само в десет банки прави таксата към частен съдебен изпълнител 180 лв; на 20 банки – 360 лв. Обикновено това е най-лесното принудително действие и дори за задължение от 20 лв. частният съдебен изпълнител ти налага запор на всички банкови сметки и така дългът от 20 лв., след като бъдат наложени тези запори, става 380 лв., ако се изпратят запорни съобщения в 20 банки. Това, което сме приели при предните промени на ГПК, е инструментът „електронен запор”, тоест с едно действие на съдебния изпълнител да бъдат наложени запори върху сметките на длъжника във всички банки. Тогава той ще дължи само 18 лв. за това, че са му запорирани всички сметки, вместо да дължи 360 лв. например за запори в 20 банки. Това е една от възможните злоупотреби на частните съдебни изпълнители, защото е ясно, че 20 лв. можеш да събереш и без да запорираш всичко на длъжника и без да му вземеш 360 лв. Този текст съществува като възможност в ГПК, но тъй като шефът на БНБанка и министърът на правосъдието не са изпълнили ангажимента да създадат така наречената „Единна среда за обмен на електронни запори”, тоест връзка за налагане с едно действие на запор в банковите сметки на длъжник във всички банки, предлагам Ви да им дадем едномесечен срок, в който да изпълнят това свое задължение. По този начин ще облекчим хиляди хора, които са на минимални заплати, които заради някакви задължения към ЕРП-а, мобилни оператори, кабелни телевизии, топлофикация, по 20-30 до 100 лв. в крайна сметка плащат окончателна сума в пъти по-голяма от първоначалния дълг. Това е разумно предложение. Моля да се абстрахирате, че се прави от опозицията и да го подкрепите, защото наистина е разумно и ще накара шефа на БНБанка и министърът на правосъдието да си свършат работата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, надяваме се, но надали. Вие сте пропуснали дебата в Правната комисия по този въпрос, претендирайки авторство оригиналното предложение отпреди три години на колегата Емил Радев и тогавашната група, което не беше прието и в миналия парламент. Тогава имаше остра съпротива на екипа на Министерството на правосъдието и на заместник-министъра Сапунджиева. В дебата на Правна комисия, тъй като присъстваха и представители на Министерството на правосъдието, аз почти ритуално ги помолих да се закълнат, че този път този едномесечен срок, който продължава повече от три години, все пак ще има действие и в крайна сметка ще се обединят усилията и на Министерството на правосъдието, и на БНБанка да направят въпросната наредба. Иначе срока го има, задължението го има повече от три години, но наредбата я няма. Сумата е 580 лв., не е 360. По повод на запорното съобщение, което показвахте вчера тук, една от вероятните причини за увеличаване на размера по това запорно съобщение са 580 лв. за таксите по запорите. Ние ще подкрепим това предложение, което, пак казвам, е на колегите още от Четиридесет и първото Народно събрание и е било подписано от колегата Радев.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кирилов, аз не чух никакъв аргумент против това предложение, който при това да е различен от това, което изложих, така че ще се съглася с Вас. Единственият спор между нас отново е за това кой е автора на това предложение. Ако това ще Ви накара да дадете своя глас „за”, да, ще кажа, че автор на такова предложение беше господин Емил Радев, който беше депутат от ГЕРБ, сега е евродепутат. Това предложение тогава беше прието, то фигурира в ГПК. Беше даден срок на шефа на БНБанка и на министъра на правосъдието да изпълнят това свое задължение. Не го изпълниха. Аз мисля, че е нужно отново да им припомним, защото за шефа на БНБанка е ясно – той е същият, както и преди три години, няма да бъде още много дълго време, но министърът на правосъдието е относително нов и може би това напомняне, че има ангажимент към длъжниците, ще свърши своята работа. Не виждам никакъв проблем да подкрепите това предложение. Може би то ще накара министъра на правосъдието да си свърши работата. Гласувайте, представяйки си, че автор на това предложение е господин Емил Радев.

По § 12 е постъпило предложение от народните представители Славов и Делчев – в текста на вносителя за § 12 се правят следните изменения: 1. В предложения текст на чл. 23 от Закона за защита от домашното насилие думите „от Софийския градски съд” се заменят с „от окръжния съд по постоянния и настоящият си адрес”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.

Постъпило е предложение от народните представители Славов и Делчев – в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде § 12а със следното съдържание: „§ 12а. В чл. 62б от Закона за защита на потребителите се правят следните изменения: 1. Досегашният текст става алинея 1. 2. Създават се нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание: „(2) Забранява се на търговци да изискват от потребителя да заплаща разноските за сключване на договори във форма, по-тежка от писмената, освен когато такава форма се изисква от закона, включително за учредяване на обезпечение. В тези случаи нуждата от сключване на договора в определена форма се обосновава в текста му. (3) За разноските по сделка, сключена в нарушение на правилото на ал. 2 е действителна, потребителят може да се снабди със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК от районния съд по постоянния му или настоящ адрес.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, госпожо Председател. Взимам думата, за да оттегля това предложение. Неговият смисъл беше да кореспондира с предложените от Реформаторския блок изменения на чл. 417 и 418 на ГПК, във връзка с незабавното изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение, с които банките могат да се снабдяват. Тоест, за да не заменят способа „изваждане на изпълнителен лист незабавно, на основание извлечение от техните счетоводни книги” с подобни договори с нотариална заверка, които също се ползват с тази привилегия. Тоест смисълът му беше във връзка с онези предложения, но те не се приеха. Поради това оттеглям предложението.

Госпожо Председател, същото е и за следващия § 12б. Благодаря.

По § 13 е постъпило предложение от народните представители Петър Славов и Димитър Делчев: „В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 13 със следното съдържание: „§ 13. В двумесечен срок от влизането в сила на този Закон управителят на Българската народна банка и министърът на правосъдието утвърждават единния стандарт и изискванията към Единната среда за обмен на електронни запори.” Комисията не подкрепя предложението. (Реплика от народния представител Петър Славов.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

Постъпило е предложение от народния представител Мая Манолова и група за създаване на § 13а: „§ 13а. В Кодекса на труда (Обн. в ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. В чл. 210, ал. 4 изразът „Гражданския процесуален кодекс” се заменя с „акт на Министерския съвет”. 2. В чл. 272, ал. 2 изразът „Гражданския процесуален кодекс” се заменя с „акт на Министерския съвет”.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Това е поредното предложение, което сигурно ще бъде отхвърлено от пленарната зала, от мнозинството, но поне да сте наясно какво сте отхвърлили. В момента, когато един длъжник остане в ситуация, в която не може да си плаща дълговете и стигне до съдебен изпълнител, това, което прави съдебният изпълнител, е, освен да му наложи запор и на банкови сметки, а в случаите, в които той няма такива, му налага запор на трудовото възнаграждение. Тъй като текстът, който определя параметрите в ГПК е писан през 2007 г., в които могат да ти запорират трудовото възнаграждение, така че да можеш да преживяваш, тогава той е бил съобразен, и размерите на несеквестируемото имущество, с тогавашната линия на бедност, с тогавашния жизнен стандарт и най-вече с тогавашната минимална работна заплата, която е била в размер на 200 лв. Сега минималната работна заплата от следващия месец ще бъде 380 лв., така че нормално е запорите, които се налагат върху трудови възнаграждения, да са върху размер, който е по-нисък или по-висок по отношение на дохода, който ти остава, в сравнение с 2007 г. Изобщо не е добра практика в закон, а още по-малко в кодекс да се определя размерът на несеквестируемия доход, защото ситуацията е динамична и това, което е било относително справедливо през 2007 г., вече изобщо не е справедливо през 2015 г. Но доколкото разбирам нагласата на мнозинството е тези текстове да си останат, тоест хората да им бъдат отнемани такива суми от трудовото възнаграждение и да им остават такива, които да правят преживяването им невъзможно. За съжаление, с аргументи вчера на успяхме да Ви убедим в противното. Впрочем, пример за това какво се случва след запори на трудови възнаграждения беше и жената, която беше дошла вчера в парламента. (Шум и реплики.) След запора върху трудовото възнаграждение на жената днес трябваше да й изнесат мебелите от жилището на публична продан, в което гледа двете си деца, но Вие не пожелахте да намалите таксите на съдебните изпълнители, нито да увеличите несеквестируемия минимум, така че това ще продължава. (Реплики от ГЕРБ.) Няма как да напишеш жалба срещу задължение, което от 180 лв. е станало 1180 лв. и предстои съдебният изпълнител да го събира. Единственото, което можеш да направиш, е да подпомогнеш финансово – това можеш да направиш, защото частният съдебен изпълнител има да събира 1180 лв., които жената няма как да плати. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ами ангажирайте се, ние се ангажирахме, доколкото можахме да помогнем на тази жена. Имам двайсетина жалби от такива жени. Ще Ви дам, уважаема госпожо Атанасова, и на Вас господин Кирилов, няколко от техните житейски съдби. Ако не искате финансово, поне като адвокати можете да ги подпомогнете. Пак Ви казвам, каузата е невъзможна без законодателни промени, без да бъдат намалени таксите на съдебното изпълнение, а Вие вчера отхвърлихте тези възможности. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова! Втори ден безкрайно сърцераздирателно и искрено, вярвам Ви че е така, говорите за проблемите на длъжниците и за това дълг на всички ни е как да направим техните проблеми по-леки. Преди това обаче, пред скоба, трябва да сме наясно кой придобива качеството на длъжник. Не е ли това онзи гражданин, или граждани, които са получили кредити от банки, а тези кредити са вложенията на стотици хиляди други български граждани, които коректно са поверили на банката да съхраняват техните спестявания? Когато втори ден говорите от тази трибуна за лошите банки и добрите длъжници – означава ли това, че Вие казвате на българските граждани: „Нека да милеем за длъжниците, които са некоректни към онези, които са им дали кредити, за да могат да си подсигурят жилище или други покупки”? И ако няма правила към и за лошите банки, както казвате Вие, какво ни предлагате, госпожо Манолова? – Да се върнат времената на чейндж бюрата, на Магурата, на криминалния начин, по който се събираха неправомерно или правомерно раздавани кредити. Тези времена няма да се върнат и гаранция за това са стриктните норми, които веднъж уреждат правилата на вложителите в банките и начина, по който тези средства се разходват от страна на хората, които получават. Да, съгласна съм с Вас, че има текстове, които наистина правят принудителното изпълнение несъответно по размер, какъвто беше и предходният текст. Няма нужда, при положение че гражданинът е декларирал къде работи и се знае къде, по коя сметка, в коя банка му се превеждат сумите, съдия изпълнителят да налага върху всички възможни банки запорно съобщение. Тук сте права. Където сте права, ние сме се съобразили и сме Ви подкрепили. Но недейте, под претекст само за длъжниците да не мислим за всичките онези стотици хиляди българи, които разчитат, че банките като дават кредити след това ще могат да си връщат тези суми. Става дума и за Вашите вложения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Наистина два дни тук Вие говорите само срещу банките. Българските банки са „най-добрите в Европа”. Те дават кредити с най-добри, най-високи лихви за тях и за техните акционери. Те печелят минимум по 1 милиард на година. Кой друг сектор има такава огромна печалба? Те Ви слагат лихвата в главницата и Ви правят кредита неизплатим. Много Ви моля, наистина не говорете толкова срещу „много добрите” български банки. (Реплики от ГЕРБ.) От тях ще получите лихва на 12 – 15% , а в Европа е 3. Имайте предвид какво казвате за банките.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, накратко, това, което ни предлагаха два дни от ляво, беше съдия изпълнителите да спрат да събират тези малки задължения, тъй като няма да има смисъл за тях. Според мен, това, което се е случило с тази жена, която два дни госпожа Манолова споменава, е, че дългът е бил много малък, никой не го търси и с течение на времето, с лихвите и с натрупване на таксите, се получава 1180 лв., е елементарната сметка. Това ще последва всички малки длъжници, ако бяхме приели това, което вчера цял ден разисквахме. Има някои работи – да, много са популистични, което е специалитет на лявото. Говори се: „Хората, хората, хората”. А другите хора, които си плащат всичко редовно?! Да продължа от вчера – и аз съм „горял”, автомобилът ми, да, навремето, но не съм тръгнал да плача при Мая Манолова, че като съм имал да давам пари, дайте да сменим закона, за да ми го опростят. Това са несериозни неща. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаема госпожо Цачева, уважаеми народни представители от ГЕРБ! Със съжаление констатирам, че нищо не сте разбрали от вчерашния дебат. Всъщност мутрите не са в миналото, мутренското поведение днес е от частното съдебно изпълнение.

Те са в БСП.

В част от частните съдебни изпълнители, които за две години могат да превърнат дълг от 180 лв. в 1180, дълг от 20 лв. в 500 лв., дълг от 166 лв. в 696 лв. Ето, имам десетки запорни съобщения (показва документи) на граждани. Няма лихви, които да правят твоето задължение за две години 20 пъти по-голямо. Няма такива лихви! Това е мародерство върху бедните български граждани! (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)

Над половината от българското население живее в бедност. В момента, в който изпаднеш в ситуация, че не можеш да си платиш задължение, справедливостта изисква да ти бъде дадена възможност да платиш по начин, който да не те натоварва в драстични размери, по начин, по който да те оставят да продължиш да живееш, а не да ти продават без пари недвижимия имот и ти да оставаш вечен длъжник. Що се отнася до банките, които Вие, уважаеми колеги от ГЕРБ, защитавате, те имат огромна привилегия, която Вие вчера не пожелахте да им отнемете – да могат да осъдят всеки длъжник без съдебен процес, да му начислят главница, лихви, такси, в каквито си искат размери, без гражданинът да може да се защити. Никога не съм подкрепяла предложението – длъжниците да не си плащат дълговете. Това, което подкрепях, е да има справедливост за длъжниците, да има справедлив съдебен процес, в който да могат да се защитят. Тук има десетки писма на хора, в които (показва папка с документи) са им продадени имотите за дългове, които са погасили. Тези възможности ги дава Законът, който Вие отказахте да промените. Аз мисля, че вчерашният и днешният дебат са най-важните дебати, които са се случвали в тази пленарна зала, в рамките на този парламент.

А в предишния?!

Вие първоначално подведохте гражданите, дадохте им някаква надежда, че тези текстове могат да бъдат променени, след което отрязахте тази възможност. Мисля, че ще го чуете и от своите избиратели. Това, което направихте вчера и днес, е срещу интересите на българските граждани.

И това няма да Ви бъде простено! (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам да се върнем към конкретния параграф, който обсъждаме. В това, което беше казано от тази трибуна, има логика. И госпожа Цачева е права. Този спор: на кой да дадем по-голям приоритет – на длъжници или на кредитори, не се води само днес от нас, а се води много отдавна. Нормално е лявата страна на залата, подкрепяйки идеите на Кейнс да твърди, че длъжниците трябва да имат повече права. Нормално е дясната страна да подкрепя идеята, че кредиторите трябва да имат повече права, тъй като тогава се осигурява по-добра възможност за развитие на икономиката и обществото за тези, които вярват в десните идеи. За конкретния параграф смятам, че госпожа Манолова е права и трябва да има някакъв обективен критерий, който да се спазва, и той не може да бъде застопорен като конкретна абсолютна сума, както е в случая, а напротив, трябва Министерският съвет да има възможност, при положение че се е натрупало голямо отклонение от необходимата за нормалното оценяване на дадено семейство или субект издръжка на живота, то да бъде коригирано, разбира се, като се спазват някои обективни критерии и не се залита нито в ляво, нито в дясно. Благодаря.

Постъпило е предложение от Манолова и група народни представители за създаване на § 13б: „§ 13б. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” в чл. 107, ал. 4 изразът „Гражданския процесуален кодекс” се заменя с „акт на Министерския съвет”.” Комисията не подкрепя предложението.

Постъпило е предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители за създаване на § 13в: „§ 13в. В Закона за държавния служител (обн., ДВ., бр. ...) в чл. 72, ал. 2 изразът „Гражданския процесуален кодекс” се заменя с „акт на Министерския съвет”.” Комисията не подкрепя предложението.

Постъпило е предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители за създаване на § 13г: „§ 13г. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ., бр. ...) в чл. 237, ал. 2 изразът „Гражданския процесуален кодекс” се заменя с „акт на Министерския съвет”.” Комисията не подкрепя предложението.

По § 14 е постъпило предложение от народния представител Анна Александрова: § 14 да отпадне. Комисията го подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.

Госпожо Председател! Госпожо Вицепремиер, моят въпрос е свързан с един трагичен случай, който стана преди няколко дни на полигона в Анево. Средствата за информация разпространиха новината, че там американски гражданин е загинал с гранатомет в ръка. Въпреки противоречивата в началото информация – бяха направени опити да се обясни, че това е едва ли не американски турист, който минал оттам и пожелал да постреля малко с гранатомет и попаднал на некачествени материали, така да се каже. Въпреки тази, бих казал, инфантилна и нелепа информация, която ни беше поднесена, в крайна сметка истината стана ясна и то не от другаде, а от американското посолство. Оттам съобщиха, че въпросният американски гражданин е участвал в програма за обучение на, те ги наричат, „умерени опозиционни сили в Сирия”. Аз не знам как се измерва умереността на тези опозиционни сили, тоест тук имаме предвид ислямски групировки, които избиват поголовно и християни, и мюсюлмани вече. Показали сме такива кадри. Светът е запознат със зверствата, които те извършват, но се оказва, че американски граждани работят по програма за тяхното обучение. И в тази връзка моят въпрос е: вярно ли е, че загиналият на полигона в Анево американски гражданин е представител на Пентагона и за коя държава е купувал въпросните гранатомети? Защото той ги е изпробвал най-вероятно с цел да закупи някакво количество от тях. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Сидеров, както знаете в момента тече разследване на този случай и всяка една конкретна информация, с която разполагаме по това разследване не може да бъде огласявана. Това, което мога да Ви кажа е, че сме установили самоличността на присъстващите по времето на инцидента, на пострадалите, на загиналия. Повече информация от това не сме имали, както и сме проверили договорите, по силата на които те са присъствали на този полигон. Това е, което мога да Ви кажа. В момента не мога да коментирам изявления на който и да било друг, просто защото то не е било консултирано с нас.

Госпожо Вицепремиер, това, че тече разследване аз мисля, че не е пречка да се отговори на моя въпрос дали въпросният американец е служител на Пентагона, защото това би дало отговор и на въпроса какво прави той на този полигон, защо изпитва там оръжие и извършва ли се някакъв трафик на оръжие към Близкия изток, където знаем, че американската намеса е причина за разрушаването на държави като Ирак, в момента и Сирия? Това е много важно да се знае, защото неведнъж и от тази трибуна е ставало на въпрос, че това огнище на военен конфликт в Близкия изток застрашава България. Това го има и в докладите на службите. Това е казано и на Консултативен съвет по национална сигурност при президента неведнъж, че там конфликтът, който тече в момента, застрашава нашата сигурност. Ние знаем много добре, че така наречените „бежанци”, които идват тук, това са всъщност нелегални емигранти, също са резултат от този конфликт, така че за нас е важно като народни представители, за обществото – също да знаят дали България по някакъв начин е замесена в този конфликт. Ако се окажа, че американският гражданин купува оръжие или по някакъв начин посредничи за получаване на оръжие от тези наречени „опозиционни сили”, всъщност това са терористи, това би трябвало да доведе и до съответната нота, и въобще до поставяне на въпроса пред американската държава, защото България по този начин е въвлечена в конфликт, в който тя определено няма място. Това е моето категорично мнение. Мисля, че повечето българи мислят така, и затова ние сме в правото си да знаем какво се е случвало. Това че тече следствие в момента, аз си спомням много случаи, когато е имало разследване и данни от него са били толкова разпространявани във всички медии, че просто няма накъде. Значи, или има двоен стандарт, или се опасявате да кажете нещо повече, за да не би да получите размахан пръст от американското посолство. Не се притеснявайте, те от там вече си признаха, така че Вие просто само може да допълните информацията, за да сме наясно какво се прави, защото този случай явно е част от някаква дейност – явно потоци оръжия отиват към горещи точки близо до България. Съвсем вероятно е – ние сме показвали и такива данни – оръжие да отива и към Украйна, където също има конфликт, и това е неприемливо за българската национална сигурност. Не съм удовлетворен от отговора. Очаквам да се престрашите, за да дадете повече истинска информация. Благодаря.

Уважаеми господин Сидеров, аз не се притеснявам, спазвам Закона, който казва, че чл. 198, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс регламентира, че материали по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Информацията, която Ви интересува, в момента се уточнява и е предмет на самото разследване, така че не може да се получи такава. Това че по някои случаи изтича информация, не е основание по всички да има такова изтичане на информация. Освен това опасенията, които изразихте тук, са обясними, но са неоснователни. Мога да Ви призова да не правим прекалено силни и големи изводи, докато нямаме потвърждение за цялата информация.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа! Наскоро беше оповестена статистика, която показва, че България изпреварва Румъния по процент усвояемост на европейските фондове, което е добра новина по какъвто и критерий да я оценявам. По-задълбоченият икономически въпрос обаче е следният: на 1 милион европейски фондове, вложени в България, какъв е конкретният икономически резултат по отношение на създадени работни места, ефект върху частните инвестиции, ефект върху брутния вътрешен продукт? Именно така трябва да започнем да мерим нещата. Или казано по друг начин: за 1 милион европейски фондове, вложени в България, дали ефектът е съизмерим или по-добър спрямо 1 милион европейски фондове, вложени в Румъния, в Естония или някъде другаде в Европейския съюз? Това е по-задълбочен подход, с който да видим ефекта за българската икономика от използването на европейските фондове, и там, където той не е достатъчно добър според нас, да направим и необходимите корекции. След финансовата криза от 2008 г. имаме драстичен спад на частните инвестиции – не само в България, това е тенденция, за съжаление, в повечето страни от Източна Европа, които се присъединиха към Европейския съюз. На този фон европейските фондове стават дори по-важни и е критично важно за всички нас да имаме механизъм, който да оцени дали използването им, инвестирането им в България се прави по ефективен начин и води до необходимите резултати, включително и най-вече за растеж на брутния вътрешен продукт и за създаване на нови устойчиви работни места. И ако се прецени, уважаеми господин Вицепремиер, че ефектът по отношение на новосъздадените работни места не е достатъчно добър, това може да прецизира и самите критерии за одобряване на проекти оттук нататък, така че да наблегнем тук, където в момента имаме проблем. България в момента има проблем с новосъздаване на работни места, имаме проблем с безработицата. По тази причина ясен акцент по отношение на работата на европейските фондове може да бъде именно това – нови, устойчиви работни места.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, това че България има по-добри резултати във връзка с плащанията спрямо Румъния, не е кой знае каква новина. Аз по-скоро се гордея с това, че страната ни има по-добри резултати в плащанията и в параметрите на контрола дори спрямо някои стари държави членки като Италия. Например намираме се само с два пункта разлика от държава с такива съвършени администрации като Великобритания. Но Вие сте абсолютно прав, обемът плащания не е най-важният индикатор. Той е важен, особено в рамките на тази година, когато приключва старият програмен период, защото резултатът, с който ще приключим, ще покаже каква част от средствата сме използвали, но това че си похарчил 1 млн. евро, както казахте преди малко, все още не означава, че си сторил нещо добро. Наред с това парламентарната процедура е драстично недостатъчна, за да Ви предоставя адекватен отговор на въпроса. Само разясняването на методологическия подход, който се ползва, би отнело в най-скромния случай четири или пет минути, преди да говорим за запознаване с числата. Аз ще използвам малкото време, което има, да маркирам точки от отговора, но съвсем скоро, надявам се, в рамките на месец, заедно с колегите от Министерството на финансите ще представим последните макроикономически изчисления, които имаме в тази посока. Ние инвестирахме в един математически модел, базиран на системата „Хермин”, българският вариант се казва „Сибила”, преди няколко години. Периодично правим изчисления и за минали периоди и симулации за бъдещи периоди. На едно събитие, което е основно ориентирано към експертната аудитория, ще бъдат представени всички детайлни изчисления и за минали, и за бъдещи периоди. Няколко методологически ремарки. Безспорно ефектът от средствата от Европейския съюз е изключително силен, по дълъг списък с причини. В последните години обемът плащания е много увеличен, в същото време точно по време на кризата обемът останали публични средства, които се инвестират, е относително скромен. Това засилва допълнително ефекта на парите като дял от публичните разходи изобщо и още повече като дял от инвестиционните разходи. Според последните данни европейските средства са близо 80% от всички публични инвестиционни разходи правени въобще. На второ място, чисто методологически, когато говорим за ефект, ние се опитваме да изчислим не ефекта от движението на парите, това е най-лесно проследимият ефект, а ефекта от инвестицията. Ефектът от парите е бърз и краткотраен, той изчезва след известно време. Дълготрайното е ефектът от инвестицията. И на трето място, всички методи, които използваме за изчисления, са базирани на сравнението между два сценария – сценария, който имаме към момента, с направените плащания и първичния и вторичен ефект върху икономиката и пазарното и така нататък, спрямо ефекта, че европейски фондове не съществуват – или ги няма, или са спрени. Именно по този начин изчисляваме ефекта. Както казах преди малко, използвам повода да Ви поканя, съвсем скоро ще оповестим и датата на нарочното събитие, където в най-малки детайли пред експертна аудитория ще имате възможност да се запознаете с нашите изчисления.

Господин Вицепремиер, искам едновременно да се съглася с Вас и да Ви предложа едно допълнение към подхода. Сам казахте и тази зала чу, че 80% от общите инвестиции в България в момента са от европейските фондове. Давате ли си, колеги, сметка за какво става въпрос – за значението на европейските фондове в момента за България и това те да бъдат харчени по ефективен начин? Бих предложил, господин Вицепремиер, извън подхода, с който Вие сравнявате – какво би се случило в ситуация, когато ги няма фондовете, и с тях каква е промяната в растежа, заетостта и вероятно инвестициите. Бих добавил нещо друго. Убеден съм, че страни като Естония, Словакия, които могат да бъдат определени като добри примери с боравенето с европейски фондове, правят подобни изчисления и имат вероятно подобна методология. Ако успеем да използваме подобна на тяхната методология, ще можем да сравним средния ефект: дали те с 1 милион европейски фондове успяват да направят повече от нас по отношение на заетост, инвестиции, растеж и така нататък. Тоест извън това, което Вие правите и което е напълно правилно и обосновано, смятам, че сравнителният подход е най-добрият в живота. Можеш да прецениш къде си, господин Вицепремиер, като се сравниш с останалите. Иначе, ако се сравняваш само със себе си, с различни твои сценарии на твоя живот, на твоята държава, не се постига необходимата обективност. Това, което мен ме вълнува, а убеден съм – и Вас, и българския парламент, и българското правителство, е България да инвестира европейските фондове не по-лошо, а дори по-добре от това, което правят останалите страни в Европейския съюз, което може да стане, само ако гарантираме ежегодишно сравнение, което да ни показва по всеки критерий къде се намираме. Ако сме след средата на Европейския съюз, това веднага ще бъде сигнал. Това може да бъде постоянно действаща система на мониторинг. Ако сме след средата по всеки критерий – нови работни места, ефект върху частните инвестиции, ефект върху брутния продукт – ще бъде сигнал, че някъде можем да подобрим нещата и да приемем по-добър подход за работа с европейските фондове. Моля Ви да ни предоставите по писмен начин заключенията, които ще постигнете Вие. Надявам се да възприемете предложението, което току-що Ви направих за допълнителен подход по въпроса.

Уважаеми господин Димитров, давам пример от последните налични изчисления, направени чрез модела „Сибила” за оценка на въздействието на инвестициите по линия на структурните и Кохезионния фонд върху българската икономика. Те показват, че ефектът от тези разходи като стойност на реалния брутен вътрешен продукт, който е с 5,5% по-висок за периода 2010 – 2014 г. спрямо сценария, в който България не би разполагала с подобни средства. Фактически подобен принос се наблюдава в почти всички сфери – заетост, нива на безработица – съответно по-високо, по-ниско, частни инвестиции. Имам предварителни числа – както за стари, така и за бъдещи периоди. Ето още един пример. Като един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е кумулативно нарастване на обема на частните инвестиции – 20,8% към края на 2014 г. и достигащи почти 27% към месец май 2015 г. спрямо сценария, в който няма европейско финансиране. По-важното обаче е друго – идеята, призивът Ви да се опитаме да се сравняваме с други държави по отношение на този показател. Мисля, че това е възможно за всички държави, които правят подобни изчисления, стига да са базирани на сходна методология. Ние ползваме един от най-масовите, най-разпространените модели – „Хермин”, производен на модела „Хермес”. Мисля, че поне една трета от държавите членки ползват подобна методология. В този смисъл едно подобно сравнение е възможно. Разбира се, има някои променливи, които биха могли да изкривят картината – обемът на средствата спрямо брутния вътрешен продукт. Разговорът стана прекалено експертен. Приемам призива Ви. Ще се опитам заедно с експертите, които работят по темата, в рамките на това представяне, както и след него, да търсим не само ефекта от парите върху българската икономика, но и в сравнение с другите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вчера, 18 юни, в изказването си на кръгла маса за правната рамка за растеж и заетост в България господин Тони Томпсън, постоянен представител на Международната банка за възстановяване и развитие, известна повече като Световна банка, публикува тежки негативни оценки за състоянието на бизнес средата в България и особено за работата на правителството и неговите институции. Той изнесе обобщени оценки на чуждите инвеститори, които са систематизирани, обработени и верифицирани от Световната банка. Господин Томпсън изведе четири основни извода, направени на основата на тези обобщения. Според тази водеща световна институция, за да оцелеят, чуждите инвеститори трябва да се съобразяват с четири основни правила. Цитирам: Първо, да се избягва работата с правителствените институции колкото може повече, независимо дали правителството е регулатор или клиент. Има достатъчно доказателства за ненадеждност и непредсказуемост на правителствените институции според бизнеса, аргументира се Томпсън. Второ правило, да се минимализират договорите с когото и да било. Ако внесете в съда дело за договор, изходът е неясен. Трето правило е да имате стратегия за придобиване на онези умения, които са необходими. Много от компаниите имат проблеми с липса на достатъчно квалифицирани хора с необходимите умения. Четвъртата откровена препоръка, получена от бизнеса, е да се избягва влизане в отношение със силните на деня на пазара, защото, цитирам: „те ще направят живота ви ад и ще ви изхвърлят от бизнеса”. За реалното състояние на бизнес средата у нас може да се съди и от друго изказване на същия форум, направено от анализатора от Световната банка Сирдхард Шарма. Той ясно аргументира проблема за твърде голямата обвързаност между политическата власт у нас и бизнеса. Цитирам: „Това е случаят, когато фирми, които са свързани с властимащите, стават по-конкурентоспособни и бизнесът им върви по-добре. Когато политиците изгубят властта, рентабилността на фирмите направо се срива. Фирмите трябва да се чувстват защитени от закона, а не да се страхуват, че бизнесът или имуществото им ще бъдат отнети” – допълни той. Даде пример от проучване, според което, ако се направят реформи, тоест няма никакви реформи, за да се чувства бизнесът по-защитен, брутният вътрешен продукт на глава от населението може да се увеличи 5 пъти. Извършването на тези реформи ще подобри конкурентоспособността на страната и ще доведе до по-стабилни икономически показатели”, смятат анализаторите от Световната банка. Уважаеми колеги, посланията на Световната банка в България са повече от категорични. С препоръката да се избягва работата със сегашното българско правителство се публикува остра оценка за високо ниво на корупция, ниска ефективност и преследване на тесни политически и лични цели за сметка на ефективното функциониране на пазарната икономика у нас. Нещо повече, освен че експертите на Световната банка предупреждават бизнеса да стои далече от правителството, те по същество поставят слаба оценка на така наречените реформи, които очевидно съществуват само в медийните изяви на управляващите. Сегашното правителство не само че не помага на бизнеса и не спомага за ускоряване на мижавия икономически растеж от 0.9% спрямо 2014 г., последното тримесечие, според данни на ЕВРОСТАТ, но по същество правителството пречи за неговото развитие. Особено тревожна е оценката на Световната банка за състоянието на конкурентността и функционалността на пазара у нас. Оценката, че единствено конкурентни са фирмите, опериращи под политическия чадър на властта, мултиплицира въпроса „Кой?” във въпроса „Кои фирми трупат печалби в полза на управляващия политически елит?” Скандално е, че тази водеща институция препоръчва на чуждестранните инвеститори да не влизат в съвместни бизнес начинания с такива пристанали на властта фирми, защото рискуват техния бизнес да бъде откраднат, а възможността да получат защита от съдебната ни система е меко казано под въпрос. Тези оценки на Световната банка намират потвърждение във влошаването на ключови макроикономически показатели, от които зависи икономическия растеж у нас. През първото тримесечие на 2015 г. е налице тенденция за спад в обема на преките чужди инвестиции. В същото време се свиват и вътрешните инвестиции, като по оценки на Националния статистически институт бизнесът възнамерява да намали вложенията с над 35% през 2015 г. Оценките на Световната банка доказват чисто пропагандния и подвеждащ характер на изявленията на правителството за някакви жизнерадостни чуждестранни инвеститори и подобрения в средата за правене на бизнес у нас. Този звучен шамар, с който в прав текст се разкрива високо ниво на корупция и неефективност на държавните институции, както и израждането на пазарната конкуренция в открито толериране на избрани фирми, близки до властта, на практика потвърждава нашите оценки. Доказва, че те са реални и че зад чертаната от сегашното управление розова мъгла не стои нищо освен нискокачествена пропаганда. Уважаеми колеги, с вчерашните изказвания, които въобще не са случайни, те са премерени – Световната банка никога не прави случайни изявления – по същество вчера Световната банка уволни българското правителство пред чуждестранните инвеститори. Във връзка с това нека правителството да излезе и да каже открито приема или не приема тези убийствени оценки? Какви са неговите аргументи – на нашето правителство, и кога ще започнат истинските реформи, които всички ние очакваме. Ако правителствената коалиция четири плюс едно не може да се справи с предизвикателствата, по-добре да си пише оставката и да даде възможност за формирането и провеждането на реални реформи, водещи до ефективно партньорство между бизнеса и правителството, партньорство, водещо до изграждане на конкурентоспособно стопанство. Изпълнението на тази нетърпяща отлагане задача е единственото условие за привличане на повече чуждестранни инвестиции и за стимулиране на бизнеса. Без това, българската икономика ще остане в клещите на стагнацията и безпътицата. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност този въпрос е зададен преди няколко месеца, но аз считам, че понастоящем е актуален както и вторият въпрос, който задавам към министър Москов. Уважаеми господин Москов, повод за въпроса ми стана трагичният случай с починалото на 28 декември миналата година 8 годишно момченце от село Иван Шишманово, област Разград. По конкретния казус публично беше оповестена информацията за извършените от органите на Министерството на здравеопазването проверки за нарушенията, довели, за съжаление, до фаталния край за болното дете и до тази трагедия. Случаят постави много сериозен въпрос – за състоянието на детското здравеопазване у нас и за липсата на достатъчно педиатри. В последните години редица водещи наши педиатри алармират за сериозно намаляване на педиатрите у нас и за липсата на желаещи да специализират „Педиатрия”. Това е позицията и на Националната педиатрична асоциация като цяло. Такова мнение в последните няколко години изразява и проф. Пенка Переновска – ръководител на Клиниката по детски болести в столичната „Александровска болница”, която изказва опасения, че има риск след 10 години да останем почти без педиатрия. Такова е мнението и на доц. д-р Анелия Буева – национален консултант по детски болести, нефролог и също ръководител на клиника в специализирана детска болница в София. На 23 януари тази година, ако трябва да бъдем коректни, медиите оповестиха официална статистика, че в момента педиатрите в страната са общо 1401, като детските гастроентеролози са общо, подчертавам, само 9 за цялата страна. Единици са детските нефролози и онколози. Съобщено беше, че Министерството на здравеопазването в момента работи по сформирането на екипи от лекари, които да осигурят нужната специфична помощ по области за децата с хронични заболявания и увреждания, и че мярката трябва да стане факт до края на годината и ще засегне хиляди малки пациенти, наши дечица с церебрална парализа, диабет и епилепсия. Това, разбира се, е крачка напред в положителна посока, но големият проблем остава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Във връзка с това въпросите ми към Вас и декларираната позиция, че трябва да има сериозно подобряване качеството на детското и майчиното здравеопазване: има ли действително недостиг на педиатри в нашата страна? Каква е визията на Министерството да се осигурят добри условия за специализация и развитие на кадри в педиатрията? Набелязани ли са конкретни мерки за преодоляване на много сериозните проблеми, които – виждаме от случая в село Иван Шишманово, не бива да се повтарят. Такива трагедии не бива да преживяваме. За какъв времеви период всички тези идеи и инициативи биха могли да се реализират? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми д-р Чакъров, госпожи и господа народни представители! Въпросът и тревогата са абсолютно основателни. Това е един от големите проблеми на българското здравеопазване. Нека да отворя скоба и да кажа, че трагичният случай с починалото дете от Иван Шишманово всъщност не се дължи на липса на специалисти на място, а на тежки нарушения на стандарта по хирургия и на тежки нарушения на организацията в самата Разградска болница, за което бяха взети съответните мерки. Надявам се, на базата на това, че няма допълнителни такива инциденти там, че мерките работят. Няма да вървя по логиката на отговора на този въпрос – част от фактите, които сме написали, са общодостъпни и бяха част от задаването на въпроса Ви. Отговорът на въпроса: има ли достатъчно педиатри, отговорът е – не. Наистина те са 1400, като в отделни и насочени специалности практически ние сме лишени от специалисти в целия регион на страната. Какво правим във връзка с това? Едно от първите неща, които направихме, беше спешна промяна в Наредбата за специализация, начинът, по който младите лекари да влизат там. От миналата седмица пак във връзка с разговори с университети и асоциации на млади лекари, всъщност държавата вече поема и таксата от 180 лв. месечно за специалностите, които са кът – анестезиолози, педиатри, патоанатоми и така нататък. Далеч съм от мисълта, че млад завършил студент ще остане и ще специализира тежката специалност като „Педиатрия” заради 180 лв. или без тях. Това обаче е някаква стъпка напред. Истинското решение всъщност е във формиране на държавна политика. Ако всички сме съгласни, независимо дали сме опозиция или управление, че това е основен проблем, че от това следват тежки социални, здравни и демографски проблеми, тогава наистина трябва да влезем в акцент да преструктурираме и да префинансираме адекватно начина на възнаграждение на педиатрите, качеството на лечението в педиатрията. Това е част от концепцията за основния пакет, който, колкото и да спорим, трябва да разграничим приоритетите. Какво направихме тази година: въведохме мерки, свързани с въвеждане на отделни клинични пътеки за деца с вродени сърдечни малформации – това и по мнението на националните консултанти е много важна стъпка – детската сърдечна и торакална хирургия, както и за пренатална диагностика на бременните; увеличихме контингента на децата, за които НЗОК ще заплаща профилактиката на хроничните белодробни болести – освен при деца с бронхопулмонална дисплазия и за останалите недоносени деца, както и за децата с вродени сърдечни малформации. Настина отиваме на концепция, тя е валидна и в Закона за лечебните заведения, която се надявам следващия месец да бъде приета в парламента, че наистина тези специфични заболявания при наличието на малко количество специалисти, трябва да бъдат обединени в центрове, равнопоставено на територията на страната, за да може там наистина да бъде оказвана комплексна и пълноценна помощ. В началото на годината въведохме работеща програма за детско и майчино здравеопазване. Инвестиционният план на Министерството от собствени разходи за капиталови нужди, за апаратура над 50% е отделен за ремонт на детски или акушеро-гинекологични отделения и съответно закупуване на апаратура за тях. По Норвежкия финансов механизъм, мисля, че другата седмица ще излязат окончателните лотове, сме планирали основно преоборудване с ехографи, с неонатална апаратура и с апаратура за педиатрията. Проблемът е ясен. Решенията са такива, каквито Ви казвам, но кардиналното решение е преостойностяване и по този начин правене на атрактивна за младите лекари специалността „Педиатрия”.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, видно от отговора Ви, господин Министър, е, че проблемите в тази област проблемите в детското здравеопазване са много сериозни. Вие потвърдихте, че има само 1400 педиатри, което е недостатъчно и Вие споделяте това. Наистина е необходимо да бъдат направени следващите стъпки. Положителна крачка е наредбата, която Вие посочихте. Без да влизам в ролята на адвокат на младите колеги, които ще специализират „Анестезиология” – ние сме лекари, и аз и Вие, и то в университетски клиники – знаем, че сумата, която посочихте, едва ли е достатъчна, но това е крачка напред. Считам, че там също трябва да има коректност. Ще си позволя от трибуната на Народното събрание да кажа, че имам поглед по какъв начин стават специализациите в други водещи страни. Нека съобразно възможностите да има по-голяма коректност там. Това, което трябва да направим – наистина проблемите са натрупани в течение на годините. За година, две те едва ли биха могли да бъдат преодолени цялостно, но трябва да имаме цялостна визия и най-вече Вие, които формирате и реализирате политиките. Естествено, трябва да бъдем коректив и идеите да бъдат дори с надпартиен консенсус. Що се отнася до специализиране на педиатри, считам, че на този етап не е достатъчно всичко това, което се прави, и трябва да бъде с много по-настойчиво търсене на решение и Вие, и всички ние като общество, освен че детското и майчиното здравеопазване трябва да бъдат на необходимата висота, то е в контекста и на демографския профил и криза, в която се намираме. Това е още един, по-голям, силен императив за всички нас да намерим адекватните решения. Бих Ви запитал и за друго – за идеята да се построи и функционира многопрофилна педиатрична болница. Имаше такава идея, даже колегите от ГЕРБ в предходния мандат имаха тази идея, има конкретни предложения, даже имаше идеи и предложение да се намерят такива средства в бюджета. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че освен това цялостната визия за политиките в областта на детското и майчиното здравеопазване, какво е Вашето виждане, за да функционира, защото ние сме една от малкото страни, които нямат такава водеща, обединена, комплекса педиатрична болница? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Чакъров, госпожи и господа, споделям всички констатации. Благодаря и за коректната оценка на това, което прави правителството в тази насока. По конкретния Ви въпрос за възможност за изграждане на многопрофилна детска болница. Нека да кажа, че Министерството, респективно правителството, извървяват много, много стъпки в последните месеци, за да може да се реализират. Главно е и финансовият план на реализацията на това нещо. Не бих искал да казвам нещо предварително, преди да мога да кажа ясно: „Да, има такава възможност, това ще бъде реализирано”. Доста сме напреднали в преговори с различни потенциални инвеститори, партньори и така нататък, за да може това нещо да бъде реализирано, защото наистина от това има нужда. Каква ще бъде спецификата вътре – дали хирургичен или терапевтичен, това е много специфичен въпрос, но полагаме консистентни усилия в тази насока.

И аз Ви благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Москов, поставям този въпрос във връзка с изказване на един от водещи у нас лекари – председателят на Българската педиатрична асоциация и национален консултант по педиатрия проф. Владимир Пилософ. Този път няма да бъде от сферата на педиатрията, а ще бъде общо за колегите, с оглед изказването на проф. Пилософ на 7 януари тази година по Българската национална телевизия. Визията е следната – колегите-лекари, които завършват медицина, след това специализират, стигат до получаване на специалност, след което тяхната квалификация и усъвършенстване, и надграждане на специалността и курсове за подобряване на квалификацията не са регламентирани от страна на водещия субект, на Министерството на здравеопазването. Естествено, това трябва да става и в активен диалог, със съответната съсловна организация, в случая в лицето на Българския лекарски съюз и Стоматологичния съюз. Години наред виждаме, че всички тези специализации до голяма степен – не изключвам и такива, които да са организирани и от съответните лечебни заведения, но считам, че е необходимо тук да има цялостна визия и ясни политики по отношение усъвършенстването на колегите. Ще си позволя отново да го кажа тук, че в случая и аз и Вие, и Вие и аз сме лекари, които знаем какво значи да си лекар, да си медик. Ако има приказка, която казва мъдрост, че „Човек се учи цял живот”, това в най-голяма степен важи за лекаря, за медицината, с оглед надграждането и да отговаряме на всички съвременни възможности, които ни предоставя развитието на медицинската наука, на технологията. Добре е всички колеги-лекари да я познават. С оглед на това моите въпроси към Вас, господин Министър са:.. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има ли ясна визия по какъв начин да става усъвършенстване, надграждане и да има непрекъснато обучение на колегите-лекари не с оглед на това, че нямаме добри специалисти? Имаме много добри специалисти, но защо това да не бъде още по-широко навсякъде, на всички нива – и на централно, и в периферията в страната? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Чакъров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Формалната страна на въпроса. Продължаващото медицинско обучение на лекарите е в правомощията и компетенциите на Българския лекарски съюз. Това е съгласно чл. 182, ал. 1 от Закона за здравето. Съсловната организация – там пише, че „организира, координира, провежда и регистрира продължаващото медицинско обучение на лекарите при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военномедицинската академия”. Към момента не съществува нормативно изискване за приемане на единни държавни изисквания за продължаващото медицинско обучение.

За това става въпрос.

Единните държавни изисквания, предлагани от министъра на здравеопазването на Министерския съвет и приемани, касаят придобиването на висше образование по специалностите „Медицина”, „Дентална медицина”, „Обществено здраве” и така нататък. Но това е формалната страна на нещата. Това, което казвате, всъщност е така и въпросът не е за това дали имаме кадри, които да обучават младите, защото такива безспорно има. Въпросът е на организацията на това нещо. В тази връзка съм длъжен да Ви съобщя, че в последните две седмици в Министерството, под ръководството на отдела и дирекцията, която се занимава с квалификация и следдипломното обучение има работна група, заедно с Лекарския съюз, заедно с представители на университетите, която е свързана с изчистване и предложения, които да залегнат в бъдещите промени на Закона за здравето, защото там е мястото за такива промени. Те трябва да бъдат съгласувани с гилдията, защото безспорно там е това. В това отношение особено разчитаме на новосформираните бордове от специалисти към Българския лекарски съюз, където са водещи медицински авторитети. Истината в момента е такава – следдипломното обучение донякъде е хаос. Има болници, в които някакви хора, може би добри специалисти, издават удостоверения, че аз или Вие, или който и да е лекар може да извършва определена високо специализирана дейност. Това, първо, наистина е недопустимо. Второ, то трябва да бъде стандартизирано дали през изисквания, дали чрез конкретни промени в Закона за здравето и да е ясен хорариумът на това. Дали това трябва да означава, че трябва да бъде променен и хорариумът на основното обучение по медицина. Защото, ако за един интернист са нужни четири степени, както в момента са разделили ехографската квалификация, тогава защо, за Бога, той получава степен на образование? Не трябва ли и това да се промени? Тоест въпросът е адекватен, мярката, която сме предприели, е тази и мисля, че през месец септември ще бъдем в готовност да внесем в парламента промени в Закона за здравето, които да касаят и този въпрос.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, видно е, че наистина има какво да се желае и с оглед на това, което сте предприели, е добре всичко това да бъде финализирано, но да го видим и вече като конкретна нормативна рамка, която ще бъде заложена с оглед на усъвършенстване и следдипломната квалификация и непрекъснатото обучение на колегите-лекари. Още веднъж ще кажа: ние имаме прекрасни лекари и трябва да се гордеем с тях. Трябва да им бъдем благодарни, въпреки ситуацията, в която функционира системата на здравеопазването, те дават максимума от себе си. Още един въпрос, който бих искал да допълня, да развия, е с оглед на това, че общопрактикуващите лекари в момента нямат възможност да напуснат работните си места. То няма как физически да отиде, след като няма тази нормативна, правна опция да отиде да специализира, даже и да желае. В голяма степен към настоящия момент следдипломната квалификация е на базата на лична активност – не изключвам, преди малко казах и другите случаи, в които да се усъвършенстват в особеното в развитието на медицината. Аз знам каква е ситуацията в университета, та камо ли в периферните болници. Наистина трябва да имаме ясна визия, ясна нормативна база и стандарти и това да се случва. Това е в интерес на всички ни. Убеден съм, че колегите-лекари го желаят, а това единствено и само може да доведе до по-добро качество на медицинските услуги, от каквито се нуждаем във всички сфери. Преди малко стана въпрос за педиатричната, за майчината, но това касае всички сфери, в които функционира системата на здравеопазването. Благодаря. Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Чакъров, уважаеми госпожи и господа народни представители! По въпроса за специализацията на общопрактикуващите лекари. В Националния рамков договор се регламентират условията и реда за оказване на извънболнична медицинска помощ. Там съгласно чл. 133, ал. 1 от Договора за 2015 г. всеки общопрактикуващ лекар е длъжен да посочи в договора си с районната Каса свой заместник или заместници, в случаите когато не може да изпълнява лично задълженията си. Общопрактикуващият писмено уведомява директора на РЗОК, името на заместника, срокът и мястото на заместване. Алинея 5 от същата разпоредба в Рамковия договор регламентира, че в срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляра. Не че това е кардиналното решение. Абсолютно е ясно, че когато той отсъства от работното си място, включително и за провеждане на продължително обучение, той е трудно да се отклонява дълго от своята практика. По тази причина биха могли да бъдат използвани различни форми на продължаващо обучение, включително и дистанционното обучение. Нормативната уредба предвижда задължението на общопрактикуващия да придобие специалност по Обща медицина. Там той трябва да получи съответната компетентност. В учебната програма по Обща медицина в момента са предвидени модули, а тук въпросът и с учебните отдели на университетите е сведен до това – максимална гъвкавост спрямо възможностите, но иначе начин, освен чрез заместване, реално няма. Просто учебната програма, теоретичните курсове, които трябва да се извършват с отделяне от практиката, трябва да бъдат максимално и графично съвместени с възможностите на общопрактикуващите лекари, за да не се оголва това.

Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! В началото на годината Европейската комисия публикува поредния си доклад относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. В него отново бе поставен един от основните акценти върху нередностите в областта на обществените поръчки. Те бяха характеризирани като основен и системен проблем пред българската администрация. Ще си позволя да припомня, че преди малко повече от година бе публикуван и първия доклад на Европейската комисия за състоянието на корупцията в 28-те страни – членки на Европейския съюз, в който бе отбелязано, че 84% от българите смятат, че корупцията е широко разпространена в България и е пряко свързана с обществените поръчки. Това становище на българските граждани е обусловено от примери, заради които българското здравеопазване бе характеризирано и от Европейската комисия като рисково по отношение на корупцията и манипулациите при възлагането на обществени поръчки. Затова си позволих да направя проучване за дейността на Министерството на здравеопазването, чрез което установих, че слабостите при възлагането на обществени поръчки не са чужди на неговата администрация. Направи ми впечатление, че МЗ усвоява средства по схема за безвъзмездна финансова помощ по Проект „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” по Оперативна програма „Регионално развитие”. С Решение № РД-11-11 от 9 януари 2015 г. на министъра на здравеопазването открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка, инсталация и пускане в експлоатация на клинични лабораторни системи, включващи съответните консумативи и лабораторна информационна система”. Впоследствие, заради сериозни недостатъци и пропуски в документацията с Решение РД-11-33 от 23 януари 2015 г. министърът е извършил промяна на условията за провеждане на поръчката. Въпреки предприетите действия за осигуряване на законосъобразността на обществената поръчка, след извършен анализ на документацията се оказва, че пороците в нейните условия и фрапантните недостатъци не са отстранени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще посоча някои от тях: посочени несъществуващи – спрени от производство препарати, включени в документацията, като показатели за оценка; смесване на понятията „стабилност” и „срок на годност” и други. Във връзка с това моят въпрос към Вас, господин Министър, е: какви корективни мерки за справяне с проблемите, свързани с възлагането на обществени поръчки, предвижда и ще предприеме Министерството в сектор „Здравеопазване” за недопускане на подобен род явления?

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ибрямов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, по общия Ви въпрос. С цел намаляване нарушенията при възлагане на обществени поръчки в системата на здравеопазването, Министерство на здравеопазването съвместно с Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и Агенцията за обществени поръчки, разработи концепция за създаване на Централен орган за възлагане на обществените поръчки в сектор „Здравеопазване“. Концепцията е приета с Решение на Министерски съвет, включително преди две седмици освен концепцията вече и реализацията на проекта е предмет на Постановление на Министерския съвет и предстоят обществените поръчки в тази връзка за залагане на софтуера. Това ще доведе до повишаване на ефективността, качеството и икономичността на възлагането на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване”, чрез създаване на този орган. На този етап то е планирано със задължение за електронна платформа за лекарствените средства като ще пренесем това и върху медицинските издалия и останалите неща, които подлежат на стандартизация. За да изпреваря въпросът Ви, защото слушах спекулации, дали се централизирала или децентрализирала корупцията, да кажем, че една от основните препоръки на Европейската комисия, на Банката и на специализираните органи в Европа за борба с корупцията е точно това – това са европейските модели и създаване от държавата на централизирани органи, където видимо, прозрачно, по максимално чист начин. Сериозно ли искате да Ви отговарям за лабораториите?! Въпросът Ви е следния: лабораторни комплекси, част от средносрочната инвестиционната програма на правителството, за оборудване на онкологичната апаратура. Това е една драма, която тече от 2010 година – текла е и миналата година, и тази година, и поминалата година. Всъщност става въпрос за следното: това е обявявано неколкократно и неколкократно въпросните фирми са обжалвали. Става въпрос за следното: желание на отделните фирми, които произвеждат такава апаратура, да могат да видят основно или само себе си в спецификациите на тази апаратура. Затова е и обжалването. Вече сме събрали всички възможни национални консултанти от всички нации, които да кажат какви трябва да бъдат тези изисквания, защото този екип на Министерството и това правителство няма да се поддаде на това да прави спецификации за определена фирма. В сряда, което е ангажимента на зам.-министър Персенски, който лично води този проблем, тази обществена поръчка ще бъде публикувана. Тя е съобразена с абсолютно всички изисквания и така нататък. Ако отново бъде обжалвана, това, което ще направи Министерството, е, да пусне поръчка с единствен критерий – най-ниска цена. И точка.

Господин Председател, господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Министър, Вие потвърждавате тезата, че именно са допуснати сериозни нарушения при възлагането на тази обществена поръчка. Защото определението, което впоследствие е наложило КЗК, е че тази поръчка е незаконосъобразна. Министерството е обжалвало поръчката пред ВАС, ВАС потвърждава определението на КЗК, което навежда на мисълта, че служителите в самото ведомство допускат и подвеждат Вас и подчинените Ви за допускане на тези нарушения. Ние ще следим внимателно дейността на Министерството на здравеопазването при възлагане на предстоящи обществени поръчки. Надявам се, това, което казахте, че тепърва отсега нататък няма да се допускат тези нарушения и усвояемостта на европейските средства ще стане още по-добра, това ще е добре дошло за цялото българско общество, но наистина Вие потвърдихте, че сте допуснали нарушение при възлагането на обществената поръчка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ибрямов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тълкувайте думите ми както искате, само нека още веднъж да припомня. Целият този цирк – пускат се определени спецификации, две или три фирми обжалват, това отива в КЗК, след това отива във ВАС – това е игра в течение на пет администрации, може би тази, която аз ръководя в момента, е шестата. Затова казвам, тук въпросът не е дали администрацията в течение на последните пет години е свършвала работата си качествено. Отново казвам, решението на това нещо – и то не е просто отговор към Вас, а към всички, които слушат в момента, ако тези наистина чисти участници с възможност, които предлагат такава апаратура, играят – такъв търг ще бъде обявен от Министерството в сряда. Ако това не се случи, отиваме на търг с единствен критерий – най-ниска цена. Дали ще закупим някакъв недостатъчно качествен апарат, това вече за мен няма значение, защото иначе до месец октомври ще загубим парите за това. Няма да стане логиката, че ще се изнудва правителството във времето и с цел да не се загубят парите ще удовлетворим изискванията на една или друга фирма. Хайде, да видим, като пуснем само най-ниска цена, дали някой ще обжалва? Сигурно, но ще е много интересно КЗК какво ще каже после.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, на 23 април 2015 г., чрез съобщение на пресцентъра на Министерството на здравеопазването беше оповестено освобождаването от длъжност на д-р Дечо Дечев – директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, с аргумента, че това е част от започналата процедура по сливане на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и УМБАЛ „Александровска”. В резултат на обявените от Вас и екипа Ви промени, ескалира остро социално напрежение сред работещите в лечебното заведение. Десетки служители на болницата многократно излизаха на протест, включително и пред сградата на Народното събрание и Министерството на здравеопазването, като се обявиха срещу освобождаването на д-р Дечо Дечев и планираното решение за сливане на лечебните заведения. Според работещите в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” е „абсурдно и недопустимо предлаганото сливане на две лечебни заведения, особено като се има предвид фактът, че вече няколко поредни години УМБАЛ „Св. Иван Рилски” няма никакви задължения. Утвърди се като модерна болница с висококвалифицирани специалисти, предлагащи качествени здравни услуги, а ръководството на УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” показа на редица други ръководители в страната как трябва да се управлява държавно лечебно заведение”. Медиците бяха подкрепени в своя протест и от Националния синдикат „Защита”. Според Синдиката липсва всякаква информация по какъв начин и в какви срокове ще се осъществи обявеното сливане на болниците, както и по какъв ред и по какви критерии ще се решава кое от дублираните отделения да остане и ще доведе ли това до съкращения на работещи. Липсата на отговор на тези въпроси допринася за напрежението сред работещите в лечебните заведения, за чието сливане се говори. Като допълнителен аргумент протестиращите служители на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и техният бивш ръководител изтъкват, че за обявеното от Вас сливане на болници, което стана и причина за уволнението на д-р Дечев, няма решение на Министерския съвет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Неразбиране и напрежение предизвиква и фактът, че д-р Дечев е отстранен с аргумента за сливане на болници, но на негово място веднага е назначен друг директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Във връзка с изложеното, моля да ми отговорите: какви конкретни мерки планирате за сливането на болниците и трансформирането на администрацията им? Какви са причините за смяна на ръководството на здравно заведение, което, според финансовите отчети и мнението на работещите в болницата лекари, се е ръководело отлично досега? Кой и кога е взел решение за сливането на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и УМБАЛ ,,Александровска”, след като няма решение на Министерския съвет за това? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Танчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече отбелязах в отговор и на други депутатски питания, не се планира вливане или сливане на лечебни заведения по смисъл на чл. 262 и чл. 262а от Търговския закон и не е взимано решение за сливане/вливане на двете лечебни заведения УМБАЛ „Александровска” ЕАД и УМБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД. По повод на поставения от Вас въпрос за промяната в управлението на УМБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД, следва да се има предвид, че в лечебните заведения – еднолични акционерни дружества, министърът на здравеопазването в качеството му на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала е да решава въпросите от компетентността на Общото събрание. Съгласно чл. 221, т. 4 от Търговския закон, чл. 62, ал. 3 от Закона за лечебните заведения и чл. 12, т. 4 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, изключително правомощие на Общото събрание на акционерите, респективно на министъра на здравеопазването е да избира и освобождава членовете на Съвета на директорите. Промяната в управлението на лечебното заведение УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД е в резултат на провежданата политика в областта на здравеопазването и е стъпка към осъществяване на решението за оптимизиране на разходите за административни и стопански дейности на 9 лечебни заведения – еднолични дружества, разположени на територията на бившата Медицинска академия в София. Идеята е тези лечебни заведения да се обединят за създаване на гражданско дружество, за което е необходимо тяхното съдействие и активни действия. В този смисъл лечебните заведения вече обединиха усилията си за общото организиране на всички административни и стопански дейности, като се запази структурата и самостоятелността на всяко едно от тях. Това ще доведе до оптимизиране на административните разходи и ще освободи сериозен финансов ресурс, който може да бъде използван за лечебната дейност и за увеличаване възнаграждението на работещите в болниците. В момента вече се предприемат конкретни действия за това дружество. На бюрото ми от вчера е един анализ на степента на използваемост на огромното количество лаборатории и тежката техническа апаратура, за която през вноските си или през държавния бюджет, плащаме оптимизиране на тези разходи. Нека да Ви дам пример, казваме: „Св. Иван Рилски” е добра болница”. Да, тя е добра болница, но това означава ли, че „Св. Екатерина” не е добра или педиатрията, която не е на печалба, не е добра? Тук не е въпросът кой на каква печалба е, а дали оптимално използваме ресурса, който имаме. Всичко това е на около 1 кв. км. Да Ви кажа за практиката между тези болници – да не си говорят помежду си. Досега не си говореха. Ако аз съм директор на едната болница, а Вие на другата, и в моята болница се развали скенер, аз съм сключил договор с Вас, на базата на който лежащите пациенти в болницата, която аз управлявам, се изследват на скенера във Вашата болница за сумата от 500 лв. Това е здравноосигурен пациент, който е влязъл в болницата за хирургично лечение. Скенерът е счупен, Касата е платила, държавата е финансирала, но тези болници си разменят някакви такива суми и накрая декларират кой печалба, кой загуба. Всичко трябва да бъде сведено от гледна точка на това наличното оборудване, за което е инвестирано много от държавата, да бъде оптимално използвано, административните и стопански разходи да бъдат свити, именно за да може парите, които в момента отиват сега там, да бъдат на разположение за заплащане на работещите и за по-качествено лечение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, като цяло съм удовлетворен от отговора Ви. Не съм тук в ролята на някакъв експерт или съдник да Ви съдя за това как провеждате реформата. Бих искал да направя пожелание към Вас за това, че в последните няколко месеца имаше объркване – две болници, девет болници, дали това нещо ще продължи и в други сфери и регионални аспекти. Искам да Ви помоля да бъдете по-прозрачни и по-конкретни. Като мениджър и лидер да запознаете гилдията каква ще бъде визията, за да не се стига до такъв тип неясноти. Самите лекари, медицински сестри и въобще целият състав на болниците да имат някаква яснота за своето бъдеще, защото допълнителните стресове, които са в системата, от неяснотата, смятам че възпрепятстват вършенето на тяхната работа на подобаващо ниво. Благодаря Ви още веднъж.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Танчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, благодаря за коректния тон. Разбира се, взимам бележка от това, което казахте и усилията ще бъдат насочени натам. Само да дам пример – понякога ние толкова сме вгледани в собствената си среда и не можем да вдигнем мащаба, че получаваме отвън странни коментари. Вчера, на икономическия форум, за който тук стана въпрос в изказването на господин Гечев, беше безспорният експерт в областта – господин Жак дьо Таф, който е председател на Белгийския здравен синдикат. На обяснение за тези административни сливания, какво може да бъде болница и какво не, той попита: „А къде е проблемът?”. В смисъл: не е ли ясно, че нещата могат да бъдат така? Той даде пример. В Белгия за една вечер със закон е казано ясно: „Болница с под 150 легла не може да бъде финансирана от техния фонд, който е структурен на нас”. Болниците трябва да бъдат обединени в мрежа. На пациента трябва да му бъде гарантирано това. Тоест, ако излезем от нашите спорове тук, това е начинът и посоката, в която целият нормален свят върви. Хубаво е и ние, разбира се, с оценката, че, когато това не е добре артикулирано, създава напрежение. Приемам бележката.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Москов, здравната Ви реформа, вече известна в обществото като „Експериментът Москов”, е в ход. Онзи ден парламентът узакони разделянето на пакетите, а с тях – и листите на чакащите, и заплащането на болничното лечение. Хората са в шок, форумите се взривиха и това е напълно обяснимо, защото вече дори и да си здравноосигурен, ще трябва да чакаш или да плащаш. Гражданите, които бяха дошли в парламента вчера, ме помолиха да Ви припомня, че в цивилизованите европейски държави дори експериментите с животни са забранени, а в България с „Експеримента Москов”, с Вашата здравна реформа Вие си позволявате да правите експерименти с хора – с пациенти и с лекари. Особено притеснени са хората с онкологични заболявания и лекарите, които ги лекуват. Ще припомня, че става дума за 600 хиляди български граждани, болни от такива заболявания, като 37 хиляди българи заболяват от онкоболести всяка една календарна година. Те се лекуват в онкологични центрове – седем на брой, и в пет специализирани болници, обединени в онкомрежа, която съществува от 60-те години на миналия век и е добър пример дори за европейските държави. Хората обаче, заболели от онкозаболявания, и лекари се притесняват от три групи проблеми, които Вие създавате с Вашия експеримент, с Вашата здравна реформа. Първата група проблеми е свързана с лимитите на онкозаболяванията, които Вие, макар да поехте ангажимент и от парламентарната трибуна, така не отменихте. Втората група проблеми е свързана с намерението Ви да сливате онкодиспансерите, комплексните онкоцентрове с многопрофилните болници – намерение, от което на инат не сте се отказали. Справка – закона, който сте внесли в парламента. И третият кръг от проблеми е свързан с репресията, която осъществявате върху ръководителите на комплексните онкологични центрове, до един уважавани специалисти, които, естествено, се съпротивляват срещу Вашия експеримент, а Вие отстрелвате един след друг само защото са дръзнали да Ви се противопоставят. В тази връзка е моят въпрос към Вас: какви са намеренията Ви за реформи в дейностите по лечение на онкологично болните пациенти?

И след това – нищо, нали?!

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на здравеопазването има Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести, приета от Министерския съвет. Там са посочени основните дейности по превенция и съответно насоките за подобряване на лечението. Ако трябва да спася сухата статистика, част от която беше коректно изказана и във Вашия въпрос, ще кажа, че основната промяна, която трябва да настъпи, и то не само в онкологията, а в начина, по който се случва лечението в българските лечебни заведения, е формирането на комплексен мултидисциплинарен подход в лечението, в случая – на това, за което питате – онкологичните заболявания. В отговор на това има различни линии на поведение. Първата е свързана с продължаващо и в момента купуване на сериозна, модерна апаратура. След изпълнената между 2009 – 2013 г. основна част от средносрочната програма на правителството, когато бяха купени скенери, линейни ускорители и друга наистина модерна и тежка апаратура, сега в мандата на това правителство това продължава. В рамките на тази година до края й в София, Пловдив, Варна и Плевен ще бъде монтирана различна по специфика, характеристика, локализация, в смисъл възможност за действие върху определена локализация, апаратура за лъчелечение и радиохирургия, което всъщност е основната причина за този, да го наречем „тъжен керван на онкологично болни към Турция”. В края на тази година ще имаме пълен набор от апаратура на територията на България, с която ще спрат твърденията от турската страна, защото не всички минават през Фонда за лечение в чужбина, че по около 100 българи седмично преминават през такъв тип терапия заради нуждите от такава апаратура, която има във високотехнологичните турски болници. По въпроса за лимитите. Нека тук наистина ясно да кажем: има решение на Надзорния съвет на Касата, в който разходите за онкологични медикаменти са централизирани. Извадени са от методиката, съответно извадени са и от изискванията, свързани с подписване на договори между лечебните заведения и Касата, и са на особен ред и отчетност. Не искам тук да влизам по въпроса за отчетността на тези неща. Знаете, тук също сме говорили за възможността за паралелен износ, за злоупотреби, защото това са наистина скъпи медикаменти, струват по хиляди левове, но държавата, респективно Националната каса е гарантирала на сто процента безплатно лечение. После ще говорим. Вие сега ще дадете аргументи, ще направите изказване със силен политически апломб. Не искам да споря с Вас. Уважавам позицията Ви и вярвам, че е искрена. Това – дали едно нещо се нарича „комплексно”, дали друго нещо се нарича „многопрофилно”, как да кажа, по-скоро към момента е въпрос на абревиатура. Това, което ще направи към момента Министерството, Касата, респективно правителството, е, че през следващата година за лечението на онкологичните и на всички социално значими заболявания Касата ще сключва договори само със структура или мрежа от структури, които могат да гарантират пълния набор от специалисти, изследвания и апаратура с ясен за Вас, за мен и не дай, Боже, ако се наложи такова нещо, график кога, къде и защо е осигурено и е гарантирано. Само на финала Касата ще сключи договор. Ще престанем да финансираме структури и ще започнем да финансираме мрежата или веригата, или пасажа от лечения. А по въпроса дали и доколко сега това е така, защото чувам във въпроса такава претенция, това нещо, госпожо Манолова (показва две много дебели папки), е една четвърт от жалбите, постъпили от пациенти от началото на мандата ми в Министерството. Една четвърт! Другите просто не можах да ги донеса. Това е ясната диагноза дали то трябва да се промени, или не, независимо от мненията на министъра, лекаря или народния представител. Ако искате, да направим заедно това нещо. Аз ще отделя, ако специално за онкологията е Вашият акцент, ще отделя от всичко това всички жалби, свързани с онкологията, ще седнем заедно да направим анализа и ще се опитам да Ви убедя, че промяна от гледна точка на гаранцията на комплексността на услугата е нужна. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Москов! Двата ми допълнителни въпроса са свързани с основния и са по двете най-важни теми за онкологично болните пациенти. Първият от тях неизбежно е свързан с лимитите. Въпреки Вашето обещание, въпреки обещанията на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса Ви уверявам, че лимитите нито са премахнати, нито са либерализирани. Има голи обещания, които не са свързани с подписването на съответните анекси с комплексните онкологични центрове. В понеделник бях в Шумен в комплексния Онкологичен център. Наистина съм впечатлена! Там няма хаос, както Вие твърдите. Там има високотехнологична апаратура, висококвалифицирани специалисти. Цари ред и пълен порядък! Това, което ме изуми, е, че в следобедните часове високотехнологичната апаратура, която твърдят, че не отстъпва на тази в Турция, бездействаше по една-единствена причина: те имат лимит колко болни могат да получат съответната терапия. Не могат да надвишават лимитите. По този начин обричате част от пациентите, сигурно те Ви пишат жалби, да не могат да се лекуват в съответните срокове. Всъщност аз бих Ви посъветвала да отидете в Шумен, но няма да го направя, защото след Вашето посещение в Бургас, впрочем полулегално посещение, на сутринта шефът на Онкоцентъра е установил с изумление, че Вие вече сте поели ангажимент да влеете, да слеете, изобщо да трансформирате комплексния Онкологичен център без даже да го уведомите, без даже да се срещнете с него, така че, ако ще правите такива поражения, по-добре не отивайте в Шумен. Вторият въпрос ми е свързан със сливането на онкодиспансерите в многопрофилните болници, което е отдавнашно Ваша намерение. Много се надявам, че не искате да го направите, за да обществените поръчки за скъпа апаратура, които предстои да бъдат правени, справка Вашето изказване, да се извършат от Министерството на здравеопазването. Много се надявам да не са това Вашите намерения. И последно – репресията върху шефовете на онкоцентровете, справка – махането на д-р Калинов, уважаван специалист на Онкологичния център в Пловдив и замяната му със специалист ортопед, който няма нищо общо с онкологичните заболявания.

Въпросът ми е – последно, и приключвам. Дали д-р Калинов е сменен заради това, че дръзна да Ви се противопостави и да поведе протест, или е сменен заради неговото противопоставяне срещу използването на парите на Онкодиспансера за асфалтиране на улици в Пловдив, вместо седем милиона да останат в Онкодиспансера за техника и за лекарства, те се използват от общината за пълнене на дупки, което е истинско безобразие?

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Манолова, наистина не искам да влизам в този тон, защото (въздиша), защото нещата не са така, както ги представяте. Разбира се, Вие имате право да правите своята предизборна пропаганда. Да започнем от там, пак го казвам: няма върнат български пациент с онкологично заболяване заради лимита. Ако има такъв, аз Ви моля да посочите неговото име. Има други неща. Има например, но не е свързано с центрове, с болници – частни, държавни, общински, които лекуват това, има ситуации, в които пред Касата се отчита, че в един и същи момент вътре, като лежащо болни, е имало по трима онкологично болни на едно легло. Това също го има, но това, как да кажа, това е ежедневната работа, която Министерството и Касата трябва да си свършат. Отново повтарям: нито един онкологично болен пациент не е върнат, заради липса на лекарство, поради лимит. Ако има такъв, моля наистина за конкретното име и конкретния случай. Нямам ни най-малка представа каква е била причината Общинският съвет, който е собственик на съответния Комплексен онкологичен център в Бургас, аз бях там, говорихме с колегите, включително и с д-р Калинов, стигнахме до ясни общи изводи и яснота накъде вървим. Те приеха всичките аргументи за комплексността на лечението и за това, че трябва да има ясна верига и път на пациента. И го казахме заедно, съвместно пред медиите. Не забравяйте, че Общинският съвет в Пловдив излезе с декларация, за да се противопостави на това, за което говорите, така че нямам ни най-малка идея каква е била причината на принципала в това лечебно заведение да смени директорът му. Ако то беше държавно, щях да Ви отговоря. От гледна точка на това как юридически да се стигне до гаранцията, че български пациент, в случая говорим за онкологично заболяване, ще има гарантирания си път от диагнозата до, дай Боже, излекуването, до комплексността на цялото лечение, което съпровожда тежкия живот в тези ситуации, в Закона за лечебните заведения ние сме предвидили три възможни варианта. Единият е юридическо сливане, другият е формиране на функционално обединение и третото е консорциум. Всъщност консорциумът между Многопрофилната болница в Бургас, където се извършва огромния процент от онкохирургията в града и в областта, защото надолу до турската граница няма друга голяма болница, и комплексният Онкологичен център плюс бившия Белодробен диспансер, е в ход на базата на сътрудничество между Министерството и Община Бургас. Тоест, възможността да се изработи ясно като действащ, работещ модел с абсолютното съзнание, яснота и увереност и на двамата принципала, съответно общината в Бургас и Министерството, че това е работещият подход и на бургазлии да бъде гарантирано това, за което говоря, е нещо, което правим. Това не просто не е страшно, това е нужното, за да може българският пациент да е гарантиран в това, че парите, които ние през данъците си, през осигуровките си даваме за тяхното лечение, всъщност гарантират пътя на лечението, а не както досега –то е изписването на лечебно заведение и си търси пътя към другото, докато го намери.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Москов, всъщност това, че няма върнати пациенти за онколечение не е благодарение на политиката, която води Здравната каса и Вие, а е благодарение на това, че ръководителите на тези онкоцентрове са достатъчно отговорни, квалифицирани и смели хора, за да лекуват и извън лимитите. В крайна сметка те лекуват за собствена сметка, без да им се плаща от Касата, трупат дългове, който процес в един момент ще ескалира. Засега това, което ги посъветвах, е да се отправят към съда, тъй като Вие много добре знаете, че разпределението на парите за болници и за онкоцентрове беше взето по незаконен начин с едно нищожно решение на Надзора на Националната здравноосигурителна каса, така че изходът от тези съдебни дела е предрешен, но искам да Ви предупредя, че Вие се товарите с опасни отговорности, решавайки еднолично, тъй като такива правомощия Ви даде парламента по Ваше настояване – да решавате кои пациенти ще се лекуват безплатно, кои ще плащат, въвеждайки твърдо лимитите и бягайки от актуализация на бюджета кои да се лекуват своевременно и кои да чакат, като в онкозаболяванията това може да бъде фатално за тях, и най-вече с последните Ви намерения – продължавате да упорствате и да искате да бъдат сливани онкоцентрове с многопрофилните болници. Предупреждавам Ви, че ние в парламента – опозицията, ще се противопоставим категорично на това Ваше намерение. Ще се противопоставят и лекарите, и пациентите, защото то е срещу техните интереси. Ще се противопоставим също и на Вашето намерение да уволните всички началници, ръководители на комплексни онкологични центрове и специализирани болници, защото това предлагате в Закона, който сте внесли в Народното събрание. Аз разбирам, че респектът, който изпитвате към тези уважавани специалисти и техните възможности да се противопоставят на Вашия експеримент (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), създават определени притеснения, но, уверявам Ви, това са уважавани хора и бих Ви пожелала и на Вас, и на себе си за нас в професионален и в политически план хората да говорят с такива суперлативи, както за тези хора, които ръководят комплексните онкоцентрове. И последно изречение, за да не създам проблем на д-р Калинов – не го познавам, никога не съм го виждала или разговаряла с него, но лекарите и пациентите, и пловдивчани стоят зад него.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Моят въпрос е, за съжаление, надграждащ предишното питане. Както е известно, острите левкемии са едни от най-опасните, но за щастие вече лечими онкологични заболявания. Националната здравноосигурителна каса отпуска средства за лечението им в размер на 850 лв. Според експерти обаче тази сума не стига и за една десета от реалната стойност на необходимите медицински услуги и медикаменти за борба с това заболяване. Цената на курса на лечението е в размер на 10–12 хил. лв. Разликата трябва да бъде покрита от бюджета на болницата, в която е настанен пациентът. Поради този факт лечебните заведения отказват прием и лечение на болни с левкемия с ясното съзнание, че натрупват дългове. Въпреки моралното противоречие, лечение се осигурява само на хора, разполагащи с достатъчно средства да доплатят нужната сума. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: каква е формулата за финансиране лечението на острите левкемии от Националната здравноосигурителна каса и защо то се отказва на здравноосигурени лица, неразполагащи обаче с достатъчно средства за доплащане?

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, в Министерството на здравеопазването няма постъпила нито жалба, нито информация от лечебно заведение за пациенти с остри левкемии и с отказан прием. Процесът на лечението на тези остри левкемии изисква наистина високотехнологичен ресурс, с който трябва да разполагат лечебните заведения, които се занимават с терапевтичното моделиране на тези пациенти. Именно затова стандартът по „Клинична хематология” определя тази малка група пациенти, за щастие, да бъде диагностицирана, лекувана и проследявана в университетските специализирани клиники по хематология, във ВМА – София, и в „Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания” – София. Там основно се извършва първата процедура. Съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, лечението се осъществява по клинична пътека „Левкемии” и клинична пътека „Лимфоми”, по клинична процедура 05 „Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания” и клинична процедура 06 „Диспансерно наблюдение”. Длъжен съм да кажа, разликата между стойността на клиничните пътеки и стойността на лечението е горе-долу такава, каквато казвате, но стойността на противотуморните лекарствени продукти, както и на другите лекарствени средства, произтичащи от основното заболяване, не са включени в цената на клиничната пътека и на процедурата, заплащана от НЗОК. Тези лекарствени продукти се изписват и предлагат от лечебното заведение съгласно терапевтични схеми и на 100% се заплащат по друг канал от НЗОК. Аз не казвам, че всичко е добре финансирано и всичко има, но разликата не е такава. В смисъл, ако вземете с цената на клиничната пътека, която, да кажем, е 800 лв., и лечението, което може да бъде 5, 10, а и много повече, основната част от стойността на това лечение е на базата наистина изключително скъпи лекарства. Тези лекарства на 100% се заплащат от НЗОК, но не в цената на клиничната пътека. Този терапевтичен процес обхваща дълъг период от време, което налага многократното постъпване на тези пациенти в съответните лечебни звена. При всяко тяхно постъпване, НЗОК финансира лечебното заведение съобразно Националния рамков договор по прецизираните за тези заболявания и техните усложнения клинични пътеки и процедури. Не мога да кажа с ръка на сърцето, че в системата, и специално спрямо левкемиите всичко на 100% е както трябва и се работи без напрежение, но държа да е ясно, че цялостната лекарствена терапия на тези хора е на 100% финансирана от Касата. Дали стойността на клиничната пътека трябва да бъде такава или не, е предмет на по-дълъг разговор, ако имам 30 секунди.

Клиничната пътека е котка в чувал – тази струва 800, другата струва 1000. До момента, в който, както планираме в момента с Касата за следващата година, не разбием това нещо на стойността, на която реално струва лечението: медикаменти, консумативи – от иглата и марлята до скъпия медикамент, каква част от това се използва за режийни и стопански разходи, каква част се гарантира като доход на хората, които реално лекуват, и каква част отива за строго специализирана апаратура с висока амортизация и консуматив, ние всъщност ще продължим да водим този спор – финансирано ли е, или е недофинансирано. Когато тези неща се извадят на бял план, а ние цяло лято ще се занимаваме с това заедно с Касата, следващата година Вашият въпрос и на всички народни представители може да бъде такъв: как реално остойностеното недофинансирано лечение на това заболяване трябва да бъде преодоляно? През увеличаване на бюджета, на здравната вноска, но това вече е политическо решение. Но докато нямаме яснотата, разбивката какво включва това и продължаваме котка в чувал – дали ще е 800 или 900 лв., за което и двете страни нямат реалния аргумент, разговорът е по-скоро пожелателен. Благодаря за въпроса.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е повече сигнал към Вас. Аз благодаря за алгоритъма, който Вие развихте, и се надявам, че с новия закон нещата ще се поправят. Но, повярвайте ми, сигналът, който подавам чрез този въпрос, е действителен. Мой земляк преди месец, изписан от „Токуда” за цитостатуси, в „Дървеница” му отказват прием. Лекарите му казват: „Викайте телевизията да видят как плащаме и с какво се справяме!”. Военна болница – там не се получава, Александровска болница... Тоест душевната болест и моралната цена, която платиха те, и аз дори, силно ме накърнява като български гражданин. Затова споделих, че онзи, който не може да си доплати, а е осигуряван, като че ли отива на умирачка. Много лошо, надявам се, че Вие присърце вземате и тази болка. Благодаря, господин Министър.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още веднъж да довърша, защото очевидно с част от предишните народни представители, които зададоха въпроса, този разговор някак си няма да може да бъде чуваем, но на Вас да обясня. Като говорим за това, че трябва да спрем да финансираме определена структура, която има претенциите, че прави нещо, а да остойностим и да финансираме цялостния пасаж на лечение на този Ваш земляк и на всеки един български здравноосигурен гражданин, имам предвид това. Цитирахте „Токуда”, или която и да е друга болница, но те в момента не са виновни, защото финансовите правила на играта са такива. Те не ги принуждават да взаимодействат, някой избира нещо, което е най-високодоходно и може би най-нискоразходно, с приложение на най-скъп медикамент, извършва този епизод от лечението Ви, след което Вие търсите другата, третата или четвъртата болница. Ето това, което Вие казвате, може да го обясните на колегите си по отляво, че трябва да се промени. Касата трябва да заплаща през начина, по който казвам, че трябва да се остойности цялостният пасаж на лечение на този Ваш земляк. Тогава самите тези структури ще бъдат принудени да търсят това обединение, да намаляват общите си стопански разходи, защото стойността няма да отчита 4 администрации или градинки на двора.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с охраната на учебните заведения към Министерството на културата, които се намират на територията на Столична община. Уважаеми господин Рашидов, към настоящия момент охраната на общинските училища в Столична община се осигурява от общинска фирма „Егида” и е за сметка на общината. За разлика от тях, училищата към Министерството на културата, шест на брой на територията на Столична община, трябва да организират тази дейност от собствения си бюджет, за което не получават допълнителни средства. Това, на първо място, значително увеличава разходите за издръжка на училищата към Министерството на културата, и на следващо място, води до неравнопоставеност на различните учебни заведения – които са общински, и тези, които са към Вашето министерство. От съществено значение е и обстоятелството, че училищата към Министерството на културата провеждат процедури за организиране на конкурс за охраната по реда на Закона за обществените поръчки и съответно сключат договори с охранителни фирми, които предложат най-ниска цена. Това е най-често. Това се налага, за да не се изразходват прекомерни средства и да могат тези учебни заведения да организират разходите за издръжка в рамките на техните бюджети. В случая се касае обаче за опазване на живота и здравето на деца, което е от изключително обществено значение и интерес. Сключването на договори за охрана на ниски цени в много от случаите не води до необходимото качество на предоставяната услуга, което евентуално би могло да застраши и сигурността на децата. В тази връзка едно от решенията на проблема би могло да бъде сключването на договор между Министерството на културата и общинска фирма „Егида” към Столична община, която да поеме охраната и на учебните заведения към Министерството на културата. Уважаеми господин Министър, с оглед на гореизложеното конкретният ми въпрос към Вас е: какви мерки и действия възнамерява да предприеме Министерството на културата за осигуряване на качествена и надеждна охрана на учебните заведения, които са към Министерството на културата на територията на Столична община?

Уважаеми господин Председател, народни представители! Уважаеми господин Ячев, в отговор на Вашия въпрос относно охраната на учебните заведения към Министерството на културата на територията на Столичната община, Ви информирам следното. Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 6 от Закона за закрила на детето министърът на културата осигурява безопасността на децата в училищата и организационните структури в системата на Министерството на културата. Тази отговорност е възложена с длъжностните характеристики на директорите на училищата по изкуствата и училищата по културата. Училищата по изкуствата и културата са 23. Училищата са държавни, имат статут на културни институти по силата на Закона за закрила и развитие на културата. Те са разпоредители с бюджет към министъра на културата и са юридически лица. Училищата са на делегиран бюджет, като получават финансови средства по формула на разпределение на средствата по единни разходи и стандарти. Министерството на културата не разполага с отделни бюджетни средства за финансиране на договори с охранителни фирми за осигуряване на охрана за училищата по изкуствата и училищата по културата. През 2010 г. след въвеждането на делегираните бюджети в системата на образованието, Министерството на културата извърши проучване за начина на финансиране на дейностите относно осигуряване безопасността на децата в училищата и установи, че разходите за охрана следва да се извършват по бюджетите на училищата за сметка на средствата на единните разходи и стандарти, преходните остатъци от предходната година и реализираните собствени приходи. Този начин на финансиране на дейностите по охрана на децата и учениците се прилага в общинските училища. На територията на град София има седем училища по изкуствата и културата. Директорите на училищата имат право да преценяват какъв непедагогически персонал да назначават в рамките на своя делегиран бюджет и в това число – на портиери или пазачи, невъоръжена охрана. Понастоящем в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография има назначени двама портиери, в Националното музикално училище „Любомир Пипков” – трима, в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” – двама, в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” – също двама портиери. Пет от училищата имат сключен договор за физическа охрана с фирми, които са избрани по реда на Закона за обществените поръчки. В Националното училище за танцови изкуства, Националното музикално училище, Националната гимназия за древни езици и култури, Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и Националният учебен комплекс по културата с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия, охранителните фирми са лицензирани и отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност. В две училища – Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” и Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” има осигурена сигнално-известителна система. В Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография, Националният учебен комплекс по културата с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия охранителните фирми са лицензирани и отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност. В две училища – Националното училище „Илия Петров”, са предоставени също лицензирани фирми. Във всички училища е осигурено денонощно видеонаблюдение. Освен това в изпълнение на писмо № 91-07-22 от 2015 г. на министъра на образованието и науката и писмо № 91-37-78 от 2015 г. на Регионалния инспекторат по образование – София-град, за повишаване и поддържане на мерките за сигурност във всички структури от системата на народната просвета в училищата по изкуствата са въведени всички необходими мерки при пропускателен режим и достъп в сградите. Благодаря.

Благодаря за изчерпателния отговор, господин Министър. Не поставям въпрос за обезпечеността по отношение на охраната на всичките тези шест-седем училища на територията на Столичната община. Въпросът, както сам разбирате, имаше основно финансов аспект, защото действително бюджетите на тези училища са силно ограничени и дори когато се провеждат обществени поръчки, водещият мотив при сключването на договорите и избор на фирма изпълнител, в случая фирма за охрана и сигурност, е предложената най-ниска цена, а това не винаги отговаря на качеството. Би ли могло Министерството да помисли за сключването на централизиран договор, както е в останалите общински училища, за да бъдат все пак въведени единни стандарти и единен контрол по отношение на охраната? Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Министерството на културата прилага стриктно Закона за обществените поръчки. Грижата за сигурността на децата и учениците в училищата по изкуствата е основната принципна равнопоставеност между столичните училища и училищата, разположени в други населени места, като във всички тях е подсигурена по нужния начин и с достатъчно качество от лицензирани охранителни фирми и назначени служители. Отново обръщам внимание, че в общинските училища на територията на Столичната община охранителните фирми се избират съобразно Закона за обществените поръчки. Цитираната практика за директно възлагане на фирма „Егида” с договор е стара и днес вече не се прилага предвид настъпилите промени в нормативната база. Министерството на културата е предприело всички необходими мерки за сигурността на децата и учениците, в това число и при пропускателния режим и достъп в сградите, в изпълнение на указанията на министъра на образованието и науката. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, колеги! Музеят освен културна е и научна институция – това изрично е посочено за чл. 24 от Закона за културното наследство. Правилото важи в най-голяма степен за националните музеи. Именно с тази цел в нормативната уредба е предвидено създаването на научни групи в музеите. Те повишават качеството на експертизата и на културния продукт. С оглед на посоченото е неразбираемо защо през последните години наблюдаваме как системно се създават затруднения пред музеите, за да не могат да изпълняват първата си основна функция на научна институция. Драстичен пример е случващото се в Националния музеен комплекс. В нарушение на Закона и Наредба № Н-5 от 11 декември 2009 г. в Националния музеен комплекс няма създадена научна група. Възможно е и някой чиновник да се е заблудил, че Националният музеен комплекс по същество е галерия и няма нужда от изследователи. Но Законът в допълнителните разпоредби е посочил, че държавните и общинските художествени галерии са със статут на музеи. Още по-необяснимо е защо от Националния музеен комплекс са освободени единствените двама хабилитирани специалисти, които според Наредба № Н-5 могат да бъдат определени за ръководители на тази научна група. Така категорично се намаляват възможностите за провеждане на научноизследователска и научнопопуляризаторска работа в Националния музеен комплекс. В тази връзка, господин Министър, Ви моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете за създаване на научна група в Националния музеен комплекс и за връщането на хабилитираните специалисти, които да я оглавят? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! Уважаеми господин Станилов, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви уведомявам, че с Постановление № 440 на Министерския съвет от 2014 г. преобразуването на национални музеи е прието на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата и чл. 28, ал. 1 от Закона за културното ни наследство. Вследствие на преобразуването трудовите правоотношения на работниците и служителите при преобразуваните културни институти по чл. 1 са уредени при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. В момента в Националната галерия работят девет хабилитирани специалисти, един завеждащ филиал, един главен уредник, трима уредници, трима реставратори и един архивист. Към настоящия момент в Музея е създадена научна група по реда на Наредба № Н-5 от 2009 г. Групата се ръководи от хабилитирано лице, заемащо академична длъжност – доцент доктор и в нея членуват седем хабилитирани специалисти. Съгласно чл. 6 от Наредбата, за членовете на научна група в музей могат да бъдат назначавани лица, придобили научните степени „доктор” или „доктор на науките”. Посоченото в голяма степен осигурява защита на хабилитираните лица и им дава възможност да заемат едновременно длъжност в музей и да извършват преподавателска дейност в университети. Дейността на научните групи в музеите се организира и ръководи от ръководител научна група, който може да бъде хабилитирано лице, заемащо академична длъжност – професор или доцент. Когато това е невъзможно, се определя главен асистент. В правомощията на директор на музей е да определи ръководител на научна група съгласно изискванията на Наредба № Н-5 от 2009 г. Научни групи се ръководят методически от специализираните научни институти към Българската академия на науките. При осъществяване на своите функции хабилитираните лица, които са и членове на научната група в музея, изпълняват задълженията си като музейни служители съгласно установеното в длъжностните им характеристики при спазване на изискванията на Кодекса на труда. Към настоящия момент в нормативната уредба не е предвидена друга специална защита в тази категория лица при наличието на основание за освобождаването им от заеманата музейна длъжност. Всяко прекратяване на трудовото правоотношение с музеен служител се извършва при условията на Кодекса на труда и на неговата законосъобразност, и подлежи на съдебен контрол. Благодаря.

Тук има някакво недоразумение, защото Вие твърдите, доколкото си спомням, че седем са хабилитираните специалисти. Седем хабилитирани специалисти, господин Министър, там не може да има, защото хабилитиран – означава, че там работят седем доценти и професори, нали така? Това означава. Този, който е писал отговора Ви, не е наясно какво значи хабилитиран специалист. Хабилитираният специалист е от доцент нагоре. Там такива са само двама и по мое сведение те са били освободени. Мисля, че единият беше с два трудови договора, на две места и може би тази е била причината. Вие обаче твърдите, че те ще продължат да работят там. Нямам нищо против това, но трябва да се уточни какво значи хабилитирани специалисти. Когато се правят съкращения, наистина ли е по Кодекса на труда и се третират като обикновени служители? Когато директорът прави такива съкращения, той винаги започва от тези, които са с най-ниска квалификация. Това е отделен въпрос. Трябва също да Ви кажа, че от времето, в което сте министър, по решение на предишното Ви правителство – в музейното и библиотечното дело бяха извършени големи съкращения. Това е болезнен процес. След като Министерството на културата е така загрижено за културното наследство, трябва да опази специалистите, които и без това са с ниски заплати, и без това са твърде малко, които опазват това наследство. Да освободиш пазител в хранилището на Националната библиотека е, как да Ви кажа, няма прилично обяснение това. Накрая Ви призовавам все пак, когато се правят съкращения в тази сфера, много да се внимава кого се съкращава. Обикновено съкращенията се правят според принципа в администрацията. Когато се направиха тези съкращения, в администрацията бяха съкратени един или двама души, а всички останали бяха все висококвалифицирани музейни работници, които се създават продължително време, твърде трудно. Малко хора, които ни гледат сега по телевизията и колеги, които седят в залата, знаят колко трудно е да създадеш един пазител на музеен фонд, който трябва да идентифицира, трябва да описва, трябва да има висока квалификация. Като го оставиш на улицата след това и да се намерят пари за щатни места, много трудно се намират такива специалисти. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, уважаеми депутати! Господин Станилов, доколкото говорим за освободени хабилитирани служители, освободен е един хабилитиран служител – доц. Благовеста Иванова, която преподава във Висше строително училище „Любен Каравелов” в град София. Освободена е, защото в галерията е била на втори трудов договор. Госпожа Иванова си има основен трудов договор извън галерията и това е причината. Няма друга причина. Разбира се, в голяма част от това, което Вие казахте, има сериозна доза истина – още не сме успели да създадем условия научните работници да се развиват. Съгласен съм с Вас. Това, което предстои да направим и в момента в Министерството работим по този въпрос, за да развием музейния мениджмънт на България, тъй като в България музеите слава Богу, в последните няколко години се увеличиха, вместо да бъдат намалени, вече имаме два, или три повече музея – трябва да създадем реални условия за подготовката на музейни мениджъри. Докато музеите ни, нямат такива мениджъри, трудно ще бъдат и посещавани, и дори печеливши. За целта имаме идея, която в момента разработваме и много ще се радвам в скоро време това да стане факт – да създадем нов Институт за музейно дело. Това го дължим на българските учени и музейни работници и се надявам, че много скоро тази идея ще бъде реализирана. Първо, много е необходимо, и второ – Вие сте прав, че хабилитирани специалисти трябва да имат своята база, да развиват своята научна дейност, най-малко в областта на изкуството и музейното дело. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, господин Министър, въпросът ми е във връзка с изменението и допълнението на Закона за радио и телевизия. Има ли работна група за изработването на този Закон и кои са нейните членове? Как и по какъв начин те са избрани? Към Вашето Министерство ли е групата и как се гарантира нейната безпристрастност? Не е ли логично да се поканят за дебат по промените в Закона и най-големите критици на сегашното състояние и борци за свободата на словото? Да не забравяме, че в индекса за свобода на словото на „Репортери без граница” 2015 г. стремглаво падаме, вече сме на 106 място след страни като Белис, Суринам, Нигерия, Намибия, Сиера Леоне, Бенин и така нататък. Преди десет години сме били на 34-то място. Европейската комисия също ни критикува дори и отговорният комисар идва в България, за да се започне дебат по проблема. Това, разбира се, не се случи. У нас безнаказано съществуват медийни картели, гонещи корпоративни интереси чрез политическо влияние, дискриминирайки, гонейки и водейки войни с критици, а не с водене на диалог. Демокрация има само, когато функционира свободна журналистика. Видно е, че има много сериозни проблеми в сектора на медиите. Съставянето и работата на подобна експертна група трябва да бъде максимално публична и прозрачна. Никой не е разбрал за сформирането на тази група, което, между другото, ако аз не съм един от активистите, основно действащо лице в тази група, може да се предположи или поне здравомислещите хора ще разберат, че това е декоративна структура. Работната група и нейната работа трябва да станат публично достояние в най-кратки срокове. Обществеността има право да участва в тези процеси. Контролният орган за медийна свобода има един и същи председател в последните десетина години, когато падаме със 70 места надолу три пъти в класациите. Явно той не е подходящ за това, а може би точно затова е там. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Във втората част ще доразвия своя въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господа депутати! Уважаеми господин Бинев, в писмо от 4 юни 2015 г. на Министерството на финансите до Министерството на културата се посочва наличието на несъответствие между Закона за радио и телевизия и Закона за публичните финанси, касаещо финансирането на Съвета за електронните медии. Българската национална телевизия и Българското национално радио във връзка с това и в изпълнение на § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси се предлага във възможно най-кратък срок да се предприемат действия по изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Съгласно § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси в шестмесечен срок от обнародването на Закона в „Държавен вестник” министърът на културата следва да внесе в Министерския съвет Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за отразяване на произтичащи от този закон промени в частта „Фонд „Радио и телевизия”. Във връзка с посоченото инициативно писмо са предприети действия по сформиране на работна група с представители на Съвета за електронните медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия и Министерството на финансите. Изброените организации са посочили свои представители в писма до Министерството на културата, както следва: - Зоя Касърова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите; - Емилия Станева – главен юрисконсулт в дирекция „Специализирана администрация” в Съвета за електронните медии; - Христин Трижлев – член на Управителния съвет на Българското национално радио; - Маргарита Николова – финансов директор на Българската национална телевизия; - Кремена Кадиева – главен юрисконсулт в Българската национална телевизия; - Миглена Кацарова – главен юрисконсулт в Министерството на културата. На 18 юни 2015 г. е проведено заседание на работната група.

Господин Министър, от Вашия отговор разбрах едно единствено нещо – че тази група може и да я разпуснете съвсем спешно, защото смисълът на една такава група е да се посочат дефектите в обществото, а не да бъдат замитани. Искам да попитам дали някой в тази зала, да не изговорим да излезем на улицата и да попитаме дали някой е чувал имената, които дори някои от тях Вие трудно прочетохте? Това не са хора, известни със своята битка за свобода на словото или каквото и да било друго. Това са просто някакви държавни чиновници, които ще направят това, което е в услуга на така или иначе действащата ни лоша система. Трябва да бъдат извикани хора, които са имали наистина проблеми. Между другото, ще Ви дам един пример: съвсем наскоро говорих, че един от министрите – тук няма да споменавам името му, има съмнения за мен в спекулации със средствата, които се отпускат за комуникация по европейските средства. Той не ми отговори на въпроса. Той просто не ми отговори на въпроса, което предизвика шок в журналистите. Всички журналисти след това дойдоха да ме питат по този въпрос. Знаете ли какво се случи? Не излезе никъде нищо, защото те дойдоха и казаха: „Слави, това министерство си плаща на нашите медии. Ние не можем да се оправим с това нещо, независимо колко е голям и сериозен този проблем”. Това е проблемът! Тези хора не могат да го решат, те могат да го задълбочат или да го замаскират. Ако искаме да решаваме проблемите, просто трябва да ги поставим на масата. Какво да Ви кажа? Писах след това до министър-председателя за цялата тази случка. От него също нямам отговор. Единственият шанс в момента е да получа цялата информация, заедно с всичко това, което се е случвало, като доказателство какво се случва в България да го получи Европейската комисия. Веднага след това ще кажат: „Кой излага България?” Кой я излага? Тези, които между другото я информират за проблемите, които трябва да се решат, или тези, които допускат те да се случват? Тази ситуация не е нормална. Имаме дефинитивен проблем, свързан със свободата и демокрацията в страната. Мога още много да говоря по този въпрос, но ще спра дотук. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Министър, моето питане е свързано със сградите – паметници на културата, в България и прилагането на чл. 76 от Закона за културното наследство. Въпросът се състои в следното. От много години уникални сгради – паметници на културата, с национално и местно значение са оставени да се саморазрушават. Гражданите и медиите непрекъснато алармират за това. В много от случаите става въпрос за къщи, чиито собственици, подчертавам, са в състояние да ги поддържат, но умишлено са ги оставили да се саморазрушават, за да могат след това да използват по някакъв начин парцелите за ново строителство и реализиране на комерсиални цели. Други ценни къщи – паметници, губят автентичния си вид като се вграждат в тонове бетон и стъкло и се превръщат в търговски обекти, загубвайки оригиналната си културна стойност. Освен това за всеки един гражданин се оказва, че регистърът на сградите – паметници на културата, е недостъпен. Никой не може да разбере колко са сградите – паметници на културата, за колко от тях са издадени предписания, колко от тях са реновирани и никой не може да направи справка относно цялостното състояние на този изключително ценен сграден фонд. В този смисъл са и моите въпроси: Колко са общо сградите – паметници на културата, разпределени по категории и по видове собственост и с колко са намалели те през последните десет години? Колко от съществуващите сгради – паметници на културата, към настоящия момент са в риск и се нуждаят от ремонт и за тях са издадени предписания затова? Колко на брой са наложените санкции от Министерството на културата и от общините за последните три години за неподдържане сгради – паметници на културата? Колко пъти от влизането в сила на чл. 76 от Закона за културното наследство той е прилаган за защита на сгради – паметници на културата? Искам да поясня, че чл. 76 се отнася до случаите, когато собствениците биват задължени да извършат ремонти. Те не го извършват и държавата и общините могат да извършат тези ремонти и да ипотекират техния имот. Един последен въпрос: коя е причината толкова години да няма публично достъпен регистър на сградите – паметници на културата в България? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа депутати! Уважаеми господин Лилков, във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информирам следното. Съгласно обобщена справка и писмо с изх. № 04-01-453 от 17 юни 2015 г. на Националния институт за недвижимо културно наследство общият брой на обявените и декларирани единични архитектурни, строителни, недвижими културни ценности – паметници на културата, е 19 438 обекта. Те са, както следва: - паметници на културата, обявени с категория „Национално значение” – 355; - паметници на културата, обявени с категория „Местно значение” – 2210 обекта; - паметници на културата, обявени с категория „За сведени” – 2093 обекта; - паметници на културата, декларирани със или без предварителна категория са 14 780 обекта. Националния институт за недвижимо културно наследство, съгласно действащата нормативна уредба, не съхранява данни за собствеността на недвижимите културни ценности. През последните десет години, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите и Закона за културното наследство са прекратени временните режими на опазване на 299 декларирани обекта. През последните години, в резултат на мониторинг на недвижими културни ценности с висока изключително културна дейност, осъществена от екип на Националния институт за недвижимо културно наследство, са установени като застрашени обекти 13 групови недвижими културни ценности – резервати; 10 групови архитектурно-строителни недвижими културни ценности и 76 единични недвижими културни ценности. За 2014-2015 г. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерството на културата е извършило проверки във връзка с подадени сигнали. Съставени са 56 броя констативни протоколи по чл. 72 от Закона за културното наследство и са дадени указания за аварийно временно укрепване на сгради – недвижими културни ценности. За 2015 г. са съставени 15 констативни протокола с проведени комисии по чл. 73, ал. 2 от Закона за културното наследство и за установяване на състоянието на сгради – паметници на културата, и даване на указания за тяхното ремонтиране, укрепване и извършване на ремонтни дейности по тях по сигнали и след извършени проверки. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” е наложила за 2014 и 2015 г. 34 броя принудителни административни мерки за спиране на нарушения по Закона за културното наследство. За последните три години Министерството на културата е съставило четири наказателни постановления във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство, с което се санкционират собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, които не полагат необходимите грижи за тяхното опазване. За прилагане на чл. 76 от Закона за културното наследство Министерството на културата да разполага с необходимите средства, поради липса на такива посочваната разпоредба не е прилагана до настоящия момент. Опазването на културното наследство се провежда от Министъра на културата, но следва да е отговорност на съответните компетентни държавни и общински органи, Светият Синод на Българската православна църква, централните ръководства на другите регистрирани във вероизповедания и гражданското общество. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, не искам да правя генерални констатации. Може би ще трябва да се запозная с всичките числа подробно, но от това, което чух, искам да кажа, че работата на Министерството на културата по отношение на контрола, наказанията и предписанията за този етап е напълно незадоволителна. Какво означава само 15 констативни протокола за 2015 г. за извършени нарушения, при положение че ежедневно – човек достатъчно е да се разходи в централната част само на София, не на България, и ще види колко много сгради са оставени да пустеят. Можем да се разходим само до ул. „Шипка” и да видим сецесионовата сграда, бивша собственост на Георги Фингов – емблематична сграда за България. Оставена е от десет години пред очите на всички софиянци да се саморазрушава. Не искам да давам повече примери. Само четири наказателни постановления! Само 34 броя принудителни изпълнения! Това за сграден фонд от около 20 хиляди сгради в България, които знаем и всеки от нас вижда и установява, последният случай със сградата на къщата на Сирак Скитник в „Лозенец”. Това е напълно незадоволителна работа и знам, че голяма част от нея се дължи и на безхаберието на общините. Бих казал, че в София що-годе дирекцията по Контрол на строителството се справя с този проблем – що-годе, бих казал, но в национален план категорично от тези числа не мога да съм сигурен, че държавата полага необходимите усилия за опазване на културното наследство. И последно, преди да приключа, чл. 76 не е прилаган. Въпросът е: само поради липса на средства или чисто законодателното му прилагане е невъзможно? Защото тази норма съществува в Закона от поне десет години и не е прилагана нито веднъж. Това означава, че държавата е напълно безсилна пред собственици, които не желаят и не искат да си ремонтират сградите. Бихте ли казали кога този регистър ще стане факт и ще стане достъпен за гражданите? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, народни представители! Уважаеми господин Лилков, Вашето безпокойство е и мое безпокойство. Прав сте в това, което питате. И аз така мисля, но аз по-скоро бих се обърнал към колегите депутати – следващият бюджет, когато приемаме бюджетът на Министерството на културата, ще Ви помоля всички да бъдем активни. Ще ви обясня защо, това не е упрек. Първо, ако и следващата година направим 10% с министерско постановление съкращение, аз ще имам може би и за цяла България, и за всички паметници само един служител от Инспектората. Вие ме разбирате какво искам да Ви кажа. Разбира се, при тази невъзможност да имаме голям инспекторат, деен инспекторат, правим наистина възможното и повярвайте ми, откровен съм днес към Вас, защото малък инспекторат, а паметниците на културата са над 20 – 30 хиляди обекта. Второ, разбира се, Вие казахте много правилно, за което Ви благодаря, че стопаните на тези сгради – защото ние имаме методически контрол и даваме статут като Министерство на сградите като паметници на културата, разбира се, и аз милея за всеки паметник на културата в България, особено архитектурните паметници и те правят историята и градовете – общините като собственици, частните собственици също трябва да бъдат много отговорни, защото нашите законови лостове са от – до, за да можем да ги глобим. За Захарна фабрика сме глобили многократно собствениците, които оставиха фабриката да се руши – един паметник на културата, но не ги стряскат малките глоби. Трябва да променим Закона и да приемем един може би по-строг и по-мъжки закон – така малко да държи тоягата. Да не говорим за къщата-музей на Яворов. Имаме проблем. Той е частен собственик, не желае. Явно това се чака. Знаете Стратегията – Вие сте бил и общински съветник, нали така, и знаете каква е тактиката на частниците. Като падне до земята, казва, че вече не е паметник. И той е прав – като се срине до земята, не е паметник, и тогава се вдига една стъклена, хубава сграда. Аз също съм против, споделям напълно с Вас, но причините са липса на пари, повярвайте ми, нямаме възможности. Това е, малък бюджет. Една малка разлика, че бюджетът, който има общината за София-град е милиард и половина, а за цяла България, Министерството на културата е 120 милиона. Сам си давате сметка, че ние се измъчваме дори. Така че споделям всичко това с Вас, но, за съжаление, всичко е свързано с едни пари, една безстопанственост на собственици и всеки да поеме своите отговорности. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател Уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан със структурата и функциите на Българската агенция по безопасност на храните. Нека да припомня, че с промяната в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните в Постановление № 90 от 16 април от 2015 г. се реализират промени, както в Централно управление на Министерството на земеделието, също така в структурата и функциите на Българската агенция по безопасност на храните. Внимателният прочит на предлаганите промени, особено в структурата на Агенцията показва. Първо, увеличаване функциите на Българската агенция по безопасност на храните; Второ, драстично намаляване на числеността на Агенцията средно с 14,3%. Трето, драстично намаляване на персонала в Главна дирекция „Координация и контрол”, която според промените в Правилника се нарича „Верификация на официалния контрол” като намалението тук е с 470 човека. Това са на практика инспекторите, хората, които реално осъществяват контрола по безопасност на храните и покриват безбройните обекти за търговия и храни, препарати за ветеринарната медицина, ветеринарни лечебници, здравеопазване на животните, агроаптеките и така нататък – един огромен списък от задължения, които инспекторите трябва да изпълняват, за да осъществяват своята дейност. В същото време се увеличава администрацията. Администрацията в Централното управление на Българската агенция по безопасност на храните е увеличена с шест на сто. Само за пример, общата администрация се увеличава от 64 на 74 човека, а в структурата на Министерството на земеделието и храните се създава дирекция „Политика по агрохранителната верига”, която ще Ви подпомага и нейната численост е с 20 човека. Въпросът, който имам към Вас, е свързан с тези не козметични, а значителни промени в структурата и функциите на Агенцията по храните. Дали тя ще успее да изпъни своите функции, а именно да защити българските граждани и да управлява политика, която е свързана с предоставянето на безопасни храни в страната? Благодаря.

Уважаема проф. Бъчварова, първо, въпросът, който задавате, е свързан със структурни промени, които вече приключиха. Явно времето, когато дойде ред за отговора, е по-назад от времето, в което са приемани нормативните актове или са готвени промените. Естествено, както и в началото обявихме при приемането на промените, те са свързани и мотивирани от два фактора – единият е, ограничението на бюджета, който имахме на персонала, но най-вече с оптимизацията и ефективното му използване, оптимизацията на структурите и в тази връзка съкращенията не са навсякъде 10%, а са според политическата програма, която има нашият кабинет за функционирането на Министерството на земеделието и храните и неговата система. По отношение на Вашия въпрос, че сме увеличили щата в Министерството на земеделието и храните – това не е вярно, то е следствие на преструктурирането му. Вчера публично открихме връщането – след 15 години, на централата на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в Бургас, а управляващият орган по комуникации и с Комисията, по искане и на браншовите организации, става Министерството на земеделието и храните. Вчера специално за това е създадена Дирекция за управление на Програмата по морско дело и рибарство. По отношение на съкращенията в Агенцията по храните – междувременно в процеса на тези съкращения беше сменен изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, който преразгледа уволненията и съкращенията, се надявам, че те са направени по начин, по който е запазен капацитетът на тези служители, които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и са работили в полза на обществото.

Благодаря, госпожо Министър, но аз не чух отговор на въпроса, който зададох. Как Вие ще гарантирате безопасността на храните, при условие че съкращенията – 470 на брой, са на инспектори, които осъществяват на място контрола в структурата на Министерството? Мога да Ви дам за пример: Благоевград – 18 човека; Варна – 18; Пловдив – 24; Кърджали – 8; Пазарджик – 11. Това са хората, които на места трябва да осигурят безопасността и провеждането на политиката. Вие ги съкращавате. Това е мегаструктура, а в същото време координация на контрола при Вас, координация на контрола в централно управление, но надолу на терен няма хора, които да работят. Освен това съкращавате лаборатории. Нямаме хора, нямаме и лаборатории! В Бургас е съкратена или закрита лабораторията, която се занимава с изследване на болестите по растенията в Южна България.

Това не е вярно.

Какво – ще делегираме ли правата си на частни лаборатории? Това също е фактор, който Вие трябва да отчитате, че структурата, която се управлява и Вие съответно имате претенции, че защитава българските граждани, трябва да има инструментариум да си върши работата, а това са хората и лабораториите. Не може да очаквате Европейската комисия да ни алармира за всяко едно нарушение или всеки един риск – анализ, който съответно тя много добре осъществява със своите функции. Вие, опитвайки се да разсъждавате върху темата: какво е Българската агенция по безопасност на храните, трябва да си дадете отговор на въпроса как да минимизирате всички тези случаи, в които българските граждани са подложени на ситуации, в които трябва да спасяват екстрено деца ли са в „Рибарица”, или някъде другаде, или сега правите проверки на плодове и зеленчуци във всички областни градове? Това е инцидентно, един път, и казваме, че няма касови апарати, или няма еди-какво си. Контролът трябва да е постоянен, трябва да е превантивен, а това става с хора и с инструментариум, който Вие съответно трябва да намерите начин и средства да оптимизирате и да поддържате състояние, което да можете да управлявате. Благодаря.

Уважаема проф. Бъчварова, първо, да Ви отговоря, че фитосанитарната лаборатория в Бургас не се закрива. Тя обаче трябва да се ремонтира по повод изпълнението на изисквания относно оборудването й, за да отговаря на критериите да бъде сертифицирана за тази дейност. Второ, Вие на мен да задавате въпроса за възлагането на дейностите на лабораторията, при условие че точно във Вашия мандат на управление в Българска агенция по безопасност на храните бяха възложени на една лаборатория всички лабораторни дейности, просто не знам какъв е Вашият мотив! Това защо не го зададохте във Вашия мандат, като бяхте председател на комисия? В момента случайно да има такава процедура за отдаването на дейностите на една лаборатория като по Вашия мандат? Няма такова нещо! Няма и да има! Ще има само за дейности, за които няма съответната акредитация, за разлика от Вашия мандат. И доживях Вие да ми зададете този въпрос, вместо аз да го задавам!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е относно оградените площи на ловните стопанства, които се използват като капани за масово избиване на животни. В последните години сме свидетели на едно особено нехуманно избиване на диви свине в така наречените „оградени площи или огради” както ги наричат ловците в част от арендуваните дивечовъдни участъци в държавните ловни стопанства. Чести са случаите на отстрел на стотици животни за един – два дни. Тези убийства, не случайно ги наричам убийства, защото целенасочено се изграждат капаните, целенасочено се вкарват животни и се отглеждат там, имат за цел само бърза печалба и нямат нищо общо с лова и развитието на ловното стопанство. Често в оградите се вкарват странджански полудиви свине, тъй като естествената им популация е застрашена. Те бързо се размножават вътре, в съответния капан, но за съжаление след това цинично се избиват за няколко дни. Това няма нищо общо с философията на ловното стопанство и етиката на ловния спорт. Между другото искам да кажа, че от това вкарване на диви свине в най-различни ловни стопанства се получават такива хибриди, които рязко застрашават популацията и изменят генофонда. Оградените площи в ловните стопанства в целия свят са съоръжения, предназначени за аклиматизация и полусвободно развъждане на дивеча, като начин за подпомагане на популацията му или възстановяване на изчезващи животински видове, а не за избиване на животни. Мога да кажа, че единствено в Испания има такава практика, но тя се извършва веднъж годишно, по определен ритуал, а не като в България безжалостно, дори се стига до там, че някои от ловците умишлено режат оградите на тези капани, проявявайки хуманност към животните. Във връзка с това искам да задам следните въпроси: Първо, какво е Вашето лично отношение към поставените проблеми? Второ, каква ще бъде Вашата реакция, чисто законодателно, да ограничим или бих казал да спрем напълно това безжалостно и масово убийство? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Лилков, уважаеми господа народни представители! Към момента в страната има 124 бази за интензивно стопанисване на дивеча, които по своята същност представляват оградени площи. Същите освен ловни дворове изпълняват предназначението и на карантинни дворове, възпроизводствени дворове и майчини такива. Трябва да се отбележи фактът, че през последните шест години в страната са изградени 31 бази за стопанисване на дивеча, като всички останали са изградени в периода 1982 – 2004 г. Относително малкият брой бази, които са изградени през последните години се дължи най-вече на по-строгия регламент, който се въведе с изменението и допълнението на Закона за лова и опазването на дивеча от 2008 г., а именно въвеждането на разрешителен режим за изграждане на оградени площи независимо от площта им и извършване на задължителна логична оценка в зоните от мрежата Натура 2000. В резултат на извършените проверки от регионалните дирекции по горите относно изграждането на оградени площи, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от Закона се установи, че няма констатирани нарушения при изграждането на такива площи. Всички новоизградени бази са предвидени в утвърдените и преминали през обществено обсъждане ловоустройствени планове и за всички новоизградени площи има издадени разрешения. Уважаеми проф. Лилков, изменението и допълнението на Закона за лова и опазването на дивеча е предвидено в законодателната програма на Министерския съвет за първото полугодие на 2015 г. В тази връзка изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е издал заповед от 20 април 2015 г., с което е сформирана работна група от експерти в областта на ловното стопанство. В момента Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча е на вътрешноведомствена съгласуване. Той е публикуван на сайта на Министерството на земеделието и храните за обществено обсъждане. Предполагам Вие знаете, че едно от измененията, предвидени в този Закон, е именно въвеждането на забрана за ползване на капани за улов на жив дивеч извън оградените площи. Вярвам, че с предвидените изменения и допълнения ще се преодолеят недостатъците на действащата към момента нормативна уредба, рефлектираща върху ползването на дивеча най-вече в оградените площи, и ще се намали недоволството на ловците. Този Закон винаги предизвиква бурни дебати. Очевидно има много практикуващи това хоби. Надявам се, че в парламента ще приемете решение, което удовлетворява най-вече обществения интерес и опазва дивеча и природата на страната.

Благодаря, госпожо Министър. Ще кажа следното: от Вашия отговор разбрах, че всичко е законно по изграждането на тези огради. Да, сигурно е законно, но не чух отговор нито на първия, нито на втория ми въпрос. Първият въпрос е: какво е Вашето лично отношение към проблема? То може да се изрази с няколко думи. И второ, по отношение на законодателните инициативи, разбрах, че в Законопроекта се предвижда забрана на улов извън тези капани. Аз питам: ще забраним ли избиването вътре в тези капани? За това говорим. Ако някоя експертна група в Министерството е решила по такъв начин да сапуниса Народното събрание, няма да стане!

Вие така го приемате.

Аз така го приемам. Моля за пояснение. Първо, това убийства ли са, или не? И второ, ще забраним ли убийствата на диви животни, заловени от вън и вкарани вътре в капаните? Това всъщност е моят въпрос. Благодаря.

Уважаеми проф. Лилков, предложеният Законопроект от Министерството на земеделието и храните е изготвен след провеждането на две кръгли маси с всички съюзи, с консенсусните текстове, до които стигнахме. Ваша е волята в какъв вид Законът ще бъде приет окончателно – дали с предвидената забрана, или с други. Моето лично мнение е следното. Аз не съм ловец и никога не съм изпитвала интерес към това. За мен гората и природата са рекреация, с тях почивам при една разходка. За мен законодателството трябва да цели преди всичко и първо, опазването на дивеча и съхраняването на природата. В крайна сметка, има европейски страни, в които предполагам, това е уредено много добре. Пак казвам: в този Закон никога не е имало политическа окраска, а по-скоро е имало различни интереси в зависимост от това кой какво практикува. Надявам се, че ще вземете най-доброто решение, когато дебатирате и гласувате Закона.

За кой въпрос става дума?

Ако може, с един човек да отложите въпроса.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, жителите на село Могилица и членовете на кооперация „Новак” поставиха пред мен свой проблем, свързан с възстановяването на 34 540 декара гори в „Ревиз”, Манолица. Този казус многократно е бил поставян и обсъждан от инспекторите на Областната дирекция на горите, Министерството на земеделието и горите, както и от Мирослав Найденов. Достатъчно аргументи са създадени в документите в подкрепа на техните искания. Към днешна дата обаче решение за възстановяването на земите няма. Ето и моят въпрос: има ли механизъм, по който искането на членовете на кооперация „Новак” в село Могилица за възстановяване на горите им да бъдат разгледани и удовлетворени? Ако не, каква е причината за това?

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кадиев, уважаеми народни представители! Възстановяването на правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се извършва по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Правилника за приложението му. „Ревирата” е ограничена горска площ с трайни естествени граници, инструментално измерени на терена и възстановяването на правото на собственост в него се извършва на бившите член-кооператори, съдружници, акционери или на техните наследници на горовладелски или всестранни кооперации и други юридически лица, заличени от регистрите след 9 септември 1944 г. със собственост като идеални части от „Ревира”. Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г., се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници като собственост, като идеални части от „Ревира”. В Общинската служба по земеделие – Смолян, не са подавани заявления по реда на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 14 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд от бившите член-кооператори на потребителна кооперация „Новак” или техни наследници за землището на село Могилица, община Смолян, в „Ревира” – Манолица. В картата на възстановената собственост на землището на село Могилица, община Смолян, няма регистрирани кадастрални единици „Ревира”. Потребителната кооперация „Новак” е предявила иск с правно основание чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд пред Смолянския районен съд за установяване на правото на собственост. С определение от 4 януари 2008 г. съдът конституира като ищци по делото наследници на бившите член-кооператори, тъй като потребителна кооперация „Новак”, село Могилица няма качеството на надлежна страна в производството. От мотивите на последващи съдебни актове от 2008 г. на Смолянския районен съд, от 2009 г. – на Смолянски окръжен съд и от 2010 г. – на Върховния касационен съд, е видно, че са положени усилия от страна на съответния съд за изясняване на делото и осигуряване правото на защита на ищците. В определението на Смолянския окръжен съд е посочено, че в продължение на повече от година и половина не е даван ход на исковата молба, като същата е оставена без движение за отстраняване на допуснати нередовности. Тъй като тези нередовности не са отстранени в срока, посочен от съда, производството е прекратено. В хода на водените дела са представени незаверено копие на стопанска карта от 1947 г., която не обхваща село Могилица, и протокол от 29 май 1949 г. от проведено общо събрание на всестранна кооперация „Новак”, село Могилица, в който са посочени присъстващите членове със съответния дялов капитал в лева,неимуществените дялове на собствениците или дялова книга. С оглед на гореизложеното е видно, че член-кооператорите на Потребителна кооперация „Новак”, село Могилица, не са се възползвали от предоставените със Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд възможности за заявяване по административен или съдебен ред на наследствените имоти, респективно на тяхното възстановяване.

Благодаря Ви, госпожо Министър, за този отговор. Доколкото разбирам тук въпросът вече опира в правния казус. Аз вече трети такъв случай имам, дори от Добрич скоро бяха поставили такъв въпрос – за възстановяване на гори и на горски фонд. Мисля, че този проблем не е само в село Могилица. Той ще се задълбочава и ще има все повече и повече. И моята идея е да се търси някаква законодателна инициатива, която заедно с Вас може да се подработи, за да могат да се върнат наистина, да може да има справедливост в крайна сметка към тези хора, защото в крайна сметка това е тяхното препитание, особено в такъв край, какъвто е Смолянският регион. Така че аз мисля, че едни взаимни усилия от страна на Вас, на Вашето Министерство, заедно с народните представители, разговарях с Комисията по горите, те също имат едно отношение с Вашия заместник-министър, също. Трябва да търсим някакъв начин това нещо да бъде решено. Мисля, че при едно добро желание и при една добра решимост, мисля, че може да се реши този проблем, така че да бъдат върнати горите. Благодаря Ви и смятам заедно да заработим, за да направим нещо относно този казус, но да бъдат върнати горите и да се получи една справедливост спрямо съответните жители. Благодаря Ви.

Аз искам само да уверя народния представител Кадиев, че ако имате предложения за законодателни изменения, които биха могли да постигнат търсения ефект, разбира се, ние ще бъдем отворени към такива. Само в тази връзка искам да кажа, че в момента Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и поредното му изменение също е свързано и е във връзка с предстоящата земеделска кампания по повод пасищата и мерите в полза на животновъдите, е на междуведомствено съгласуване. Той ще бъде внесен и ще помолим народните представители това да го направим преди лятната ваканция, за да може да има един по-справедлив ред за разпределение сега, за тази кампания. В хода на това изменение, ако с експертите – и Вашите, имате вариант за решение, ние ще бъдем отворени и да го решим в обществен интерес.

Днес Ви върви на въпроси от Кадиевци, госпожо Танева. (Оживление, реплики.) Да, колежката Бъчварова имаше подобен въпрос. Моят е малко по-различен заради което, от една страна, се извинявам, че той беше зададен преди няколко месеца и поради парламентарната процедура едва днес дойде време за неговия отговор. Междувременно беше сменен и директорът на Агенцията, но тъй като въпросите са важни и засягат живи хора, все пак бих искал още веднъж по възможност да отговорите на тях. Уважаема госпожо Танева, получих информация за предстояща оптимизация на щата на Българската агенция по безопасност на храните. По мнение на служители в Агенцията, с които се срещнах, тези промени биха лишили Агенцията от капацитет да изпълнява качествено задълженията си по контрол на обекти за търговия с храни, препарати за ветеринарна медицина, ветеринарни лечебници, здравеопазване на животни, агроаптеки и растителни продукти. В Бургас например се закрива лабораторията по изследване на болести по растенията за Южна България. Сериозно притеснение буди фактът, че в голямата си част съкращенията на служителите се случват в областните подразделения на Агенцията при почти никакво съкращаване на администрацията на централно ниво. Например, от предвидените 346 служители за съкращение в специализираната администрация, 345 се случват в областни подразделения, което директно ще намали контролните възможности на Агенцията, 471 души следва да бъдат съкратени от Главна дирекция „Верификация на официалния контрол“, което е съкращение от над 21% в тази дирекция, с което сериозно ще се нарушат контролните възможности на дирекцията, в това число на съкращения, надхвърлили със 125 души общият брой предвидени съкращения в специализирана администрация. Всичко това се случва на фона на много критики към работата на Агенцията и на фона на безброй пропуски в извършвания контрол и към момента от страна на Агенцията, видно най-вече по невъзможността на Агенцията да наложи ефективно спазване на Закона за общественото здраве, забраняващ тютюнопушенето в заведенията. С оглед на посочените данни моля да отговорите на следните въпроси: колко обекта в страната са под контрола на Българската агенция по безопасност на храните и как оценявате възможността на служителите на Агенцията да осъществяват качествен и своевременен контрол над тях? На какво се дължи разминаването между предвидените 471 души съкращения в Главна дирекция „Верификация на официалния контрол“, при предвидени общо 346 души съкращения в специализираната администрация като цяло? Каква е причината основната тежест по оптимизацията на персонала да бъде поета именно от областните дирекции по безопасност на храните, които именно извършват ежедневния контрол над обектите, които Агенцията е натоварена да контролира? Какви приходи събира Република България от глоби и други административни санкции, наложени от Агенцията при проверки на възложените обекти и как смятате, че 21% орязване на основното звено, отговарящо за проверките, ще се отрази върху приходите на Агенцията? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, под контрола на Агенцията са общо 644 хиляди обекта. Да, вече оптимизацията е извършена, но аз ще Ви запозная с отговора. На основание Постановление № 8 на Министерския съвет от 16 януари 2015 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България са намалени средствата в частта „Персонал“ по бюджета на Агенцията за 2015 г. в сравнение с 2014 г. Това намаляване на фонда не би могло да бъде компенсирано с намаляване на свободни щатни бройки, съкращаване на бройките на освободените, поради придобиване право на пенсия служители. Намаляването на числеността на персонала е регламентирано с промяна в устройствения правилник на Агенцията през Постановление № 35 на Министерския съвет от 2011 г., като с Постановление № 90 от 2015 г. се извършват промени в числеността на персонала в административните звена. Главна дирекция „Координация и контрол“ с численост на персонала 2186 щатни бройки се преобразува в Главна дирекция „Верификация на официалния контрол“ с численост 1715 щатни бройки, като отделите „Граничен контрол“ към областните дирекции по безопасност на храните преминават към дирекция „Граничен контрол“ при Централно управление на Агенцията. Числеността на прехвърлите щатни бройки общо 128. Именно на тази численост от щатни бройки прехвърлени към Централното управление на Агенцията се дължи и разминаването. Числеността на персонала в административните звена на Българска агенция по безопасност на храните от 2663 щатни бройки е намалена на 2283 щатни бройки или реалното редуциране е с 380 щатни бройки. Предвид намалението на числеността в администрацията ще бъдат предприети следните мерки и дейности: на първия етап ще бъдат съкратени 125 броя незаети щатни бройки, както и 40 щатни бройки на пенсионирани служители, които са придобили право на пенсия поради навършена възраст и придобит стаж за пенсиониране. Освен тези длъжности се пристъпва и към съкращаване на длъжности от лица, които не попадат в изброените по-горе категории или общо ще бъдат съкратени 215 реално заети щатни бройки. Последното изменение на Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните е разработено от предишното ръководство и така беше прието. Междувременно се смени изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните. Новият изпълнителен директор измени някои от съкращенията, аз пак казвам, по-скоро като обективен критерий. Тепърва се анализира и дейността, и начина на функциониране, така че ако има ново виждане по отношение на структурата, ние ще Ви запознаем с това. Реализираните приходи на Българската агенция по безопасност на храните за периода 1 януари 2014 г. – 31 декември 2014 г. са в размер на 42 млн. 319 хил. лв., основна част от тях са приходи от държавни такси, които се събират на основание тарифа за таксите. За същия период приходите от държавни такси са в размер на 40 млн. 258 хил. лв. В утвърдения бюджет на Агенцията, размерът на приходите е 46 млн. 834 хил. лв., в това число на приходите от държавни такси – 43 млн. 183 хил. лв.Намаляването на числеността на персонала няма да се отрази върху ефективността на извършвания контрол, както и върху санкциите, осъществявани от органите на Българската агенция по безопасност на храните при осъществяването на правомощията им. Съгласно действащото европейско законодателство официалният контрол по хранителната верига се извършва редовно въз основа на извършен анализ на риска и с необходимата честота. Акцент при осъществяване на официалния контрол е не броят на извършените проверки, а тяхната ефективност. Администрацията на БАБХ е структурирана в централно управление с 33 поделения, от които териториални поделения са 28 областни дирекции по безопасност на храните и 5 специализирани структури, както следва: първо, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт – София; второ, Централна лаборатория по ветеринарно санитарна експертиза и екология – София; трето, Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол – София; четвърто, Централна лаборатория по карантина на растенията – София; пето, Център за оценка на риска. По отношение на лабораторията в Бургас. И Вие ми зададохте този въпрос, нали? Съгласно регламент на комисията тя трябва да бъде акредитирана за тези дейности и по повод необходимостта от изпълнение на тези критерии тя ще бъде ремонтирана, но не закрита.

Уважаема госпожо Танева, докато въпросът ми чакаше реда си в дневния ред на парламента, се случиха събитията около предния директор господин Пламен Моллов. Това, което българското общество разбра и което аз всъщност трябваше да запитам, ако знаех тогава какво се случва, беше какво е нивото на корупцията вътре в Агенцията; какви са мерките, които Министерството взема, за да спре тази корупция; има ли към бизнеса такси „спокойствие”, които те трябва да си плащат? Създадено е усещането, че там е по-корумпирано дори и от митници, данъчни и всички останали системи, за които мислим, че са много корумпирани. Има ли създадена пирамида, при която по-ниските нива събират пари за по-горните нива, които събират за още по-горните нива и евентуално стигат и до Министерството на земеделието и храните? Всичко това, разбира се, аз нямаше как да задам, тъй като не знаех това, което се случва. Тази случка, медийно отразена, показа достатъчно ясно и защо Агенцията за храните не се справя с ефективния контрол – заради корупцията, на първо място. Затова моят въпрос сега е – ако можете, да отговорите: първо, какви мерки сте взели в Министерството, за да не се повтори това нещо? Второ, Вие казахте: не се закрива лабораторията в Бургас. Аз искам обаче да Ви цитирам една обществена поръчка, за която научих преди няколко часа. Това е обществена поръчка по отношение изпълнение на Държавната профилактична програма, в която няма включени изисквания за ваксина за бруцелоза, бруцелоидоза, левкоза и лептоспироза. И тогава е логично, ако те няма да се плащат от Държавната профилактична програма, би трябвало да бъдат прехвърлени към частни лаборатории. Вие казахте току-що, че няма прехвърляне, което е следващото обвинение, което беше и към господин Моллов – че той е изтласквал дейности от държавните лаборатории към частни. РЕПЛИКА: Той е Ваш кадър.

Не, той не е наш кадър, той е кадър на НДСВ.

Два въпроса, госпожо Танева: какво правите по отношение на корупцията и какво правите по отношение на това – дейности, които са извършвани от държавни лаборатории, да не бъдат прехвърляни към частни лаборатории? Благодаря.

Господин Кадиев, благодаря за интересния въпрос. Мисля, че той е актуалният въпрос. Не мога, без да има доказателство, съдебно решение на съд, да кажа от тази трибуна в каква степен е корупцията, кой е най-корумпираният и колко са нивата. Мога само да отговоря за съмнения, които има включително и у мен, и то не от днес като министър, а от времето още когато бях опозиционен депутат на правителството, което беше, господин Кадиев, ако не ме лъже паметта, с Вашия мандат. Когато ние сформирахме правителство и политическият кабинет на Министерството на земеделието и храните се сформира, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, заварен от Вашия мандат, господин Кадиев, беше проф. Моллов. (Реплика от БСП ЛБ.) Сменихме го. Да, сменихме го точно във връзка с тези сигнали, които аз имах и като опозиционен депутат. В приемната ми в избирателния район – Сливен, са идвали директори на преработвателни предприятия от цяла Североизточна България. РЕПЛИКА: Дадохте ли ги на прокурора тези сигнали?

Колегите, които са се оплакали, ги бяха дали. Аз не съм разследващ орган. Аз обаче съм направила това, в което се е съмнявало обществото и бизнесът. Затова и откровено казано се надявам, че съкращенията, процентът, който съгласно измененията в Устройствения правилник трябва да са направени, да са наистина на хора, които са злоупотребили със служебно положение и не са работили в обществен интерес. Нямам съмнения, че числеността на персонала на Агенцията е достатъчен да си върши ефективно работата, но предвид сигналите, които съм получавала, имам съмнения в тяхната почтеност, и то не от днес. Казвам, от времето на Вашия мандат, господин Кадиев, бяха тези сигнали, включително и цели браншови организации. Но трябва и още нещо да кажа – Вие знаете кой беше човекът, който направи публично достояние съмненията, които имаха. Нивата на корупция в държавата, господин Кадиев, зависят и от това колко гражданското общество ще се примири с тази корупция, или ще се бори срещу нея. В този смисъл използвам трибуната да благодаря на тези, които имаха смелостта да излязат в медийното пространство и да кажат, че са пряко пострадали. Разбира се, за да има ефективна, добра държава, трябва да има и ефективен орган, който казва кое е престъплението, и наказва.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Може би малко закъснях с поставянето на моя въпрос, тъй като на предшестващи заседания имаше подобни въпроси. Мога да отбележа и това, че Министерството на земеделието и храните взе мерки и до известна степен компенсира българските млекопроизводители, но проблемът с цените на млякото остава, и той става все по-сериозен и по-сериозен. На всички е известно, че това се породи от освобождаването на квотите в Европейския съюз, а също така друга причина е, че при нас себестойността на млякото е по-висока поради ниската продуктивност и други причини, които при всички случаи трябва да преодолеем по-нататък. Моят въпрос е свързан с това: какви допълнителни мерки, извън това, което е направено, взема Министерството на земеделието и храните, за да компенсира българските млекопроизводители, защото само по мярката „де минимис” това, което беше направено, е недостатъчно, за да можем наистина да спасим българското млечно животновъдство? Проблемът продължава да стои и той е с цялата си сериозност. Преди да вляза тук, аз се чух с няколко фермери, които очакват Вашия отговор. Благодаря за вниманието, но очакваме отговора.

Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков, уважаеми колеги народни представители! За съжаление няма да мога да обявя новина, която не е позната на сектора или браншовите организации, с които комуникираме постоянно, и която новина може би очакват, но при всички случаи трябва да сме наясно, че искане единствено и само за финансова подкрепа или компенсация по никакъв начин в дългосрочен план няма да реши този въпрос. Цената на млякото в целия Европейския съюз бележи рекорден спад. Бих казала, че в България дори не е най-тежко положението от падането на млечните квоти и ефекта от руското ембарго. Това не бива да премълчаваме в никакъв случай, защото то също е причина за срива, както и рязкото намаляване на заявките за закупуване на мляко от пазара на Общността и млечни продукти от страна на Китай – те доведоха до тази криза. След деминимиза – днес е последният ден, в който те ще получат средствата си – мога само да потвърдя, че се работи по промяна на Наредбата за изискванията на етикетирането и представянето на храните, което изменение ще доведе до доброволно изискване върху етикета на земеделски продукти и храни, произведени на територията на Република България, от най-малко 75% суровини, добити на територията на страната, да се поставя надпис „Произведено от български суровини”. Ще рестартираме схемата „Училищно мляко”, но от новата учебна 2015/2016 г., като предвиждаме това да стане с бюджетна схема от 7 млн. лв. По този предвиден бюджет за учебната година следва да се реализират 2 млн. 400 хил. литра прясно мляко и 2 млн. кг кисело мляко или 309 хил. кг кашкавал или сирене. Отделно от това са схемите с европейско подпомагане. Отделно от това – но дори и това не е ново, защото е комуникирано, както вече обявих в отговора си на един от предните въпроси – на междуведомствено съгласуване е Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който ще предвидим ред, какъвто последно го гласува парламентът към определена дата. Ние сме предложили дата. Всеки, който няма животинска единица на хектар съгласно нормата, договорите му да не са с правно основание и да не могат да се заявяват за субсидии, за да бъдат те предоставени на българските животновъди. Обръщам внимание на схемата за организация на производителите, като организация на производители с по-голяма доставка би било мотив за искане на по-висока цена и върху това производителите трябва да се замислят. Остава нашето очакване на искането ни, отправено многократно още през декември, за директна финансова подкрепа с европейски средства от Комисията. До този момент положителен отговор няма. По-скоро няма никакъв отговор, така че оставаме с очакване дори за минимален пакет подкрепа оттам, както беше отпуснат за три северноевропейски страни, чието над половината от производството на млечни продукти беше насочено за руския пазар.

Благодаря, госпожо Министър, за отговорите, които дадохте. Разбирам, че проблемът трудно може да бъде разрешен при тази всеобща европейска и световна криза и свръхпроизводство на мляко и млечни продукти. Ще направя няколко предложения, защото заедно, съвместно трябва да търсим решения на проблемите. Първо, аз смятам, че Министерството на земеделието и храните трябва да предприеме допълнителни мерки за компенсиране на нашите млекопроизводители и за оцеляването на българското млечно животновъдство. Имаме сведение, че румънците правят питане в Брюксел за национални доплащания. Ние дали не можем да се включим в тези питания, за да направим нещо за нашите български млекопроизводители? Второ, трябва да направим всичко възможно за възстановяване на пазарите, за падането на ембаргото, защото нашите складове са задръстени с млечни продукти. Това е допълнителен фактор, който пречи на млекопроизводството в България. Трето, мисля, че е назрял моментът, разговаряли сме на много нива за интеграция между млекопроизводители, млекопреработватели и търговци. Това трябва да го направим, защото има готовност. Ако затворим цикъла, смятам, че до голяма степен ще можем да решаваме проблемите. Четвъртото, което искам да Ви предложа, е, че трябва да се сложи ред във вноса на сухо и кондензирано мляко. Доколкото имам информация, кондензираното мляко се облага като единица, а се разрежда четири пъти. Нашите млекопроизводители считат, че това е сива икономика. Трябва да се обложи в пълен размер. Смятам, че заедно, съвместно можем да решим някои от проблемите, поне това, което е възможно на етапа. Благодаря.

Уважаеми проф. Станков, благодаря за предложенията. Какво мога да кажа като коментар? Ние също бихме могли да дадем примерно по-голям бюджет и в момента по инструмента „деминимиз”. Ако е с национални средства, въпросът опира до националния бюджет. Дори средствата, които дадохме сега за деминимиз в размер на 26 млн.лв., те не бяха заложени за такава помощ деминимиз в бюджета, с който разполагаме. Въпросът тук опира до националните средства, които биха могли да бъдат отделени съгласно сегашния бюджет за такава допълнителна подкрепа. Ние можем да дадем по деминимиз, можем по принцип да нотифицираме допълнителна държавна помощ, ако имахме заложени национални средства за такава подкрепа. Ние също сме поискали пред Комисията, съвместно с Румъния, определянето на европейски финансов пакет за директна подкрепа на млекопроизводителите. Надявам се предвид задълбочаващата се криза и липсата на каквито и да е данни от която и да е страна членка за възстановяване на пазарите, да получим поне частично удовлетворение на молбата, която имаме от няколко месеца. За всички останали мерки на практика най-важното е търсенето и намирането на нови пазари. Единствената новост, която сме направили – с държавна помощ сме подкрепили млекопреработвателна организация на изложението в Щатите по повод на възможния пазар на млечни продукти там. По отношение на контрола искам да Ви уведомя, по искане на браншовите организации, с директора на Националната агенция за приходите сме говорили в края на миналата седмица и в началото на тази седмица и заедно с изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните са в график по отношение на съвместни проверки при млекопроизводителите относно спазването на данъчното и хранителното законодателство в България. Надявам се това да има ефект. Кризата е много сериозна, първа по рода си след 2008 г. Това в никакъв случай не следва да доведе до напрежение между производители и преработватели. Трябва да се опитаме, спазвайки закона и от двете страни, отчитайки трудностите, всеки да бъде съпричастен към преодоляване на кризата, за да излезем от нея с най-малко щети. Това не следва да се ползва за повод да се настроят двете звена във веригата едно срещу друго.