25 юни 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! „На свое извънредно заседание, проведено на 23 юни 2015 г., Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР разгледа Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-120, внесен от Димитър Главчев и група народни представители на 23 юни 2015 г. На заседанието присъстваха: Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, Елена Маринова – директор на Дирекция „Правна”, и Ваня Василева – главен експерт в Дирекция „Правна” на Комисията за енергийно и водно регулиране. Законопроектът беше представен от един от вносителите – народния представител Делян Добрев, който изложи мотивите на предложението, като подчерта че предлагания Законопроект има за цел да позволи на Комисията за енергийно и водно регулиране да удължи регулаторния период, завършващ на 30 юни 2015 г., за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика” и „Топлоенергетика”. Приемането на такъв Законопроект произтича от необходимостта да се даде възможност на КЕВР да вземе под внимание при формирането на крайното си решение няколко актуални въпроси. Подкрепа по отношение на Законопроекта изказаха присъстващите представители на Министерство на енергетиката и КЕВР. В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Искрен Веселинов, Валентин Николов, Таско Ерменков, Красимир Янков, Магдалена Ташева, Митхат Метин, Джейхан Ибрямов, Волен Сидеров, Рамадан Аталай, Делян Добрев. Основните акценти на дискусията бяха насочени към целесъобразността от законови промени за удължаване на регулаторния период, както и за срока на това удължаване. В изказванията бяха посочени оценки за очаквания ефект от удължаване на срока за взимане на решение от страна на КЕВР и очакваните нови обстоятелства, които да допринесат за неговата адекватност. Обсъжданите възможности за отказ от законодателна промяна на периода, както и тези за по дълъг срок от едномесечен на удължаване на периода не бяха подкрепени в дискусията. В тази връзка председателят на Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР заяви, че от Патриотичния фронт ще постъпи предложение между първо и второ четене срокът да бъде удължен с три месеца, тъй като един месец е крайно недостатъчен, за да се получат очакваните резултати. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 13 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-120, внесен от Димитър Главчев и група народни представители на 23 юни 2015 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера в продължение на повече от три часа изслушвахме председателя и членовете на Комисията по енергийно и водно регулиране. Те защитиха по достоен начин модела за ценообразуване, който прилагат за новите цени на електроенергията от 1 юли 2015 г. Това, което разбрахме от тях в резюме, е, че моделът е по-справедлив, тъй като разпределя тежестта от енергиите с преференциални цени – зелена енергия, дългосрочни договори и високоефективни когенерации, по-справедливо между регулирания и свободния пазар. В същото време преди около седмица на среща в Министерския съвет и от пресконференцията след това получихме уверение от страна на правителството, че те ще предприемат действия в посока на свиване на разходите в държавната енергетика, които биха променили изходните данни, на базата на които КЕВР прилага своя модел, за да определи нови цени за електроенергията. Този ангажимент на Министерския съвет, за съжаление, не може да бъде приключен в рамките на оставащата една седмица от момента, когато те обявиха своето намерение. Това ни провокира – мен и мои колеги, да внесем предложение за даване на възможност, подчертавам – даване на възможност, а не задължаване на регулатора, да отложи регулаторния период с един месец. В този един месец се очаква да се случат три неща. Предполагам, че дебатът, ако днес има такъв, ще бъде основно около това – достатъчен ли е един месец и какво ще се случи в този един месец. В този един месец се очаква да се случат три неща. На първо място – да се финализира наредбата, с която съгласно насоките на Европейската комисия определени сектори получават облекчения в размер до 85% от зелената компонента с цел тези сектори да бъдат защитени от прекомерно високите цени на електроенергията, с което се създава риск те да фалират. На второ място, правителството пое ангажимент да съкрати разходите в държавната енергетика, административните разходи в държавната енергетика с 10% за следващите три години. На трето място, получихме уверение, че в следващите десетина дни Агенцията за държавна финансова инспекция ще приключи проверки в сектора на ВЕИ, които да установят дали там не се дава прекомерна държавна помощ, дали там няма свръхпечалби, дали инвестиционните разходи на тези проекти отговарят на прогнозните разходи на регулатора. В тази връзка считаме за целесъобразно да се даде възможност на Комисията по енергийно и водно регулиране да отложи своето решение, ако прецени, отново подчертавам – да отложи своето решение с един месец, за да се съобрази с тези нови обстоятелства, които ще доведат до различни изходни данни и до различен краен резултат, прилагайки същия модел на регулатора. Представяйки Законопроекта тук, искам да обърна внимание, че 1 юли е другата седмица в сряда. От 1 юли трябва да влязат в сила новите цени. Ако ние наистина искаме да дадем възможност на регулатора да отложи своето решение с един месец, това означава, че днес трябва да гласуваме на две четения този Законопроект. Предварително заявявам, че след като мине гласуваното на първо четене и ако Проектът е одобрен на първо четене, ще направя процедура за гласуване на второ четене още днес в пленарната зала. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители, колеги! Чухме мотивите за предложения извънреден Законопроект, но в мотивите ясно се вижда, че тези, които внасят промените в Закона, се опитват да отложат решението с един месец. Това е своеобразен мораториум върху цените на електрическата енергия към момента, за да маскират несвършената работа от страна на изпълнителната власт. И трите точки в мотивите са за несвършена досега работа. Питам: как тази наредба, която все още е в процес на обществено обсъждане, в рамките на един месец ще влезе в сила и в рамките на този месец ще бъде съгласувана и с Европейската комисия? И защо досега това не се е случило? Защото ако срокът за съгласуване на въпросната наредба с Европейската комисия е толкова кратък, защо изпълнителната власт в лицето на Министерството на енергетиката не е съкратило и срока, с който върви комуникацията с Европейската комисия по отношение на писма, изпратени до Европейската комисия от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по въпроса за договорите с централите ТЕЦ „Марица Изток 1” и ТЕЦ „Марица Изток 3”, по отношение на кореспонденцията за възобновяемите енергийни източници? Тази кореспонденция се бави, а ключът за запазване на цената на електрическата енергия и дори за намаляване на цената на електрическата енергия е точно в тези два въпроса – цената на електрическата енергия на двете централи – ТЕЦ „Марица Изток 1” и „Контур глобал”, и цената на възобновяемите енергийни източници! След опита за маскиране на несвършената работа, след опита за прехвърляне на отговорността към Народното събрание при вчерашното изслушване, тази манипулация, която върви с информиране на обществото, с информацията за заплатите в сектор „енергетика”, с други публикации в медиите, стана ясно, че управляващото мнозинство и изпълнителната власт правят опит в рамките на един месец да успокоят обществото, да успокоят българските граждани. Но стана ясно, че точно ключът към този проблем – увеличаване цената на електрическата енергия – е в тези кореспонденции с Европейската комисия, преференциалната цена към двете централи на минно-маришкия басейн и преференциалната цена на възобновяемите енергийни източници. Тоест ако има воля да се отговори на желанието на българските граждани, на искането на българския бизнес – да има среда, която да позволява конкурентоспособност, да има дори намаляване на цената на електрическата енергия, а не само запазване, то всъщност Националната електрическа компания трябва да изкупува тази електрическа енергия на пазарни цени. Само че сега даваме един месец срок да си свърши работата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Какво точно ще се случи след нейните констатации? Ще имаме докладите й, от които след това няма последващи действия. Няма подписани от регулатора в лицето на тогавашния състав, в лицето на председателя на Комисията Светла Тодорова, която, между другото, Вие, колеги от ГЕРБ, пак предложихте този състав и го гласувахте, няма подписани наказателни постановления по констатациите, които са на същата тази Агенция за държавна финансова инспекция. И като получим този доклад в рамките на 10 дни – да се издадат актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления, които могат да бъдат обжалвани. Защото, госпожо Министър, Вие бяхте тук вчера по наше искане, чухте председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов – не може нищо да се направи, защото има жалби и в момента всички тези наказателни постановления са в съда. С какво ще Ви помогне, дами и господа управляващи, този месец, при условие че в момента по нормативната уредба според Закона Комисията за енергийно и водно регулиране със свое решение може да запази тази цена и в рамките на три месеца да направи анализите и да имате тези действия, които в момента квалифицирате като съкращаване на административните разходи в държавната енергетика, и след три месеца да обоснове новите цени? Защото дори и при Вашето желание като изпълнителна власт за съкращаване на тези административни разходи в предприятията – собственост на държавата чрез Българския енергиен холдинг, резонен е въпросът защо досега това не е направено? Мислите ли, че има тези резерви в рамките на 10% съкращаване – това, което обявявате? Защото ако ги има, то Ви питам: защо досега не предприехте действия, за да има оптимизиране на тези разходи? А не в последния момент с извънредно законодателство да се опитвате да избягате от отговорността, която е Ваша – на тези, които управлявате, тези, които избрахте това управление. Ние като опозиция имаме възможността да задаваме въпроси и да търсим отговори, но това са въпросите, които се задават от българските граждани. В момента подлагате нашите съграждани на своеобразен стрес тест – обявявате едно сериозно увеличение на цената на електрическата енергия, виждате, че има реакция. И какво? В рамките на този месец, който днес българският парламент трябва да легитимира, ще успеете да намерите резерви и да намалите с някаква част това увеличение на цената, за да искате доверието на българските граждани, че сте направили всичко възможно и увеличението на цената не е толкова голямо!? Извинявайте! Не мислете, че хората ще повярват на толкова елементарна манипулация. В тази манипулация са включени изявленията на всички, само че е несериозно, поне моите впечатления са такива, премиерът на Република България да се опитва да мине от другата страна, от страната на протестиращите, при условие че отговорността е негова. Той е предложил Вас – министрите в този кабинет, и Вие досега не сте си свършили работата, за да се опитвате да опаковате в рамките на Вашите изявления, че Ви трябват още 10, 15, 30 дни, за да си свършите работата, която не сте свършили. Госпожо Министър, от Вас не очаквахме да бъдете специалиста в енергетиката, който има дългогодишния опит в сектора, но поне като администратор – тази наредба и Вашето забавяне в момента е мотив от страна на колеги народни представители да поискат тези промени. Защо не си свършихте работата като администратор, като човек, чието презентиране поне като министър беше в тази посока, а не като специалист в сектор „Енергетика”? Ето, в момента лъсва безотговорното отношение на Вас, като управляващи, лъсва Вашето бездействие, заради което трябва да приемаме това извънредно законодателство. Ние от Парламентарната група на „БСП лява България” заявяваме: отговорността е Ваша за хаоса, който настъпва в сектор „Енергетика”. Това, че ще се опитате в рамките на този месец да обвините всички, но не да признаете Вашите грешки, няма да свали тази отговорност – на Вас, като правителство, персонално като министър на енергетиката, госпожо Министър, и на всички, които сте в това управляващо мнозинство, излъчило изпълнителната власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! Изслушах внимателно Вашите упреци към енергетиката, към изпълнителната власт и ще си позволя да не се съглася с тях по няколко причини, които смятам, че са абсолютно основателни. Те са ноторно известен факт. На първо място, може би трябва да започна с това, че ние, нашето правителство, и българският парламент, разбира се, бяхме тези, които инициирахме промените в Закона за енергетиката – промени, които бяха насочени изцяло към това да бъде свит дефицитът в сектор „Енергетика”. Всички знаете, че този дефицит към настоящия момент е 3 млрд. 700 млн. лв. Предполагам, че всички Вие знаете, че той не е натрупан днес, вчера или миналата година, или през последните 2 – 3 години. Той е натрупван в продължение на десетилетия. Два милиарда и 300 милиона лева от този дефицит са двата проекта АЕЦ „Белене” и „Цанков камък”. Това са инвестиционни разходи, които не са възстановени, и 1 млрд. 400 млн. лв. е тарифният дефицит, който до този момент никой не си беше позволил да обяви, че съществува в системата. Тарифният дефицит е породен от регулаторната политика, водена години наред в системата. Тази политика водеше до това, че НЕК е поставена в такава ситуация, че трябва да изкупува електрическата енергия по преференциални, по-високи цени и да я продава на по-ниски цени. Няма как при тази ситуация да не се генерира дефицит в системата. Това, което ние направихме – изобщо не сме бездействали, от първия ден, в който изпълняваме своя мандат, сме предприели необходимите действия дефицитът да бъде свит. Предприехме законодателни промени, които са доста смели и с подкрепата на всички парламентарни групи станаха факт и благодарение на които смятам, че започна процес по оздравяване на сектор „Енергетика”. Другата мярка, която предприехме и за която Вие така много активно не се съгласявате с нас, е предоговарянето на договорите с двете американски централи и обвиняването ни в това, че няма комуникация с Европейската комисия във връзка с двете наказателни процедури. Господин Янков, аз бих поставила въпроса по следния начин – много е интересно кой забави комуникацията с Европейската комисия, когато е било времето тя да бъде проведена? Това е 2007 г. – датата, към която България се присъединява към Европейския съюз, и датата, към която българското правителство тогава – през 2007 г., е имало ангажимента, съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз, да даде за нотификация всички дългосрочни договори – нещо, което така или иначе не е направено. Към настоящия момент сами разбирате, че това на практика възпрепятства целия процес по отношение на тази процедура. Министерството на енергетиката, а преди това и колегите от Министерството на икономиката и енергетиката са водили такава кореспонденция. Вие поискахте подобна кореспонденция и ние Ви предоставихме копие от това, с което на практика разполагаме. Предоставили сме Ви и Вие сте видели. Към настоящия момент няма отговор от Европейската комисия. В момента, в който има такъв отговор, аз, разбира се, съм готова да дойда и да докладвам какво всъщност е казала Европейската комисия. По отношение на Наредбата за намаляване на тежестта върху индустрията, първо, да припомня, че тази мярка стана възможна пак благодарение на промените в Закона за енергетиката, които са в сила от 6 март 2015 г. В нея транспонирахме насоките на Европейската комисия за намаляване на тежестта върху индустрията, които са в сила от месец юли 2014 г. С промяната в Закона транспонирахме тези насоки. Съгласно Закона за енергетиката, който всички Вие познавате, срокът, в който трябва да бъде издадена наредбата, е шест месеца от датата на влизане в сила на Закона. Срокът изтича месец септември. Осъзнавайки важността на това, което трябва да се направи,... (Реплики от народния представител Красимир Янков.) Издаването е шест месеца от влизането в сила на Закона. Така пише в Закона. Разбира се, никой от нас не е живял с мисълта, че това трябва да се случи на 6 септември 2015 г. Ние сме отговорни хора, осъзнаваме много добре за какво става въпрос. Имайки предвид новия ценови период и направените промени, трите министерства, които имаха и имат отговорността да изготвят Наредбата – Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и Министерството на финансите, мобилизираха своите екипи и Наредбата стана факт. В изготвянето й участваха голям кръг от лица, включително работодателските организации, индустрията, като наблюдател – колеги от Комисията за енергийно и водно регулиране. Искахме да бъдем максимално прозрачни и ясни при изготвянето й, тъй като целим тя да подпомогне индустрията и бизнеса. Трябва да бъде изготвена по начин, който да ползва абсолютно всички и да бъде напълно приложима в смисъла, заложен в нея. Наредбата е изготвена и е на обществено обсъждане. Срокът за него изтича на 29 юни 2015 г. Междувременно сме провели комуникация с колегите от Европейската комисия посредством колегите от Министерството на финансите, които по закон осъществяват функцията по държавните помощи. Знаете, че с тази Наредба се предоставя на практика държавна помощ. Направили сме всичко необходимо тя да стане факт максимално бързо и да влезе в сила. Имаме уверението от страна на колегите от Европейската комисия, че и те ще работят максимално бързо в тази посока, тъй като моделът, транспониран в Наредбата, е австрийският и немският модели, които вече веднъж са нотифицирани. Много се надявам Наредбата да стане факт максимално бързо. Смятам, че в едномесечния срок, ако бъде приета промяната в Закона и ако Комисията за енергийно и водно регулиране се съобрази с нея, наредбата да бъде максимално полезна. Що се отнася до проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция и какво очакваме, всички очакваме да видим какво всъщност се е случвало в сектора години наред. Знаете, че никой досега по никакъв повод не е влизал в тези енергийни предприятия и няма информация по това.

Ако искате, ние ще Ви предоставим.

Никой не е влизал и не е изследвал как всъщност са формирани инвестиционните разходи, тъй като на тяхна база са определени съответно преференциалната цена и нормата за възвращаемост. Очаквам от Агенцията за държавна финансова инспекция обективна картина какво всъщност се случва в този сектор. Смятам, че удължаването на срока ще даде възможност за по-голяма яснота и актуализация на изходните данни, ако, разбира се, Комисията желае да се съобрази с тях и да ги пренесе във финансовия модел. Благодаря за вниманието.

Лично обяснение може ли?

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! За нас от Патриотичния фронт тази точка от дневния ред е сериозен знак за верността на тезите ни и че усилията, които полагаме през последната година в сектор „Енергетика”, имат своя резултат. На първо място, трябва да се каже, че стигаме до тук именно поради нашето нежелание да се върви в порочния кръг, при който дефицитът в енергетиката и по-специално в НЕК е основание за постоянно увеличаване на цените на енергията, без да се вършат реални реформи. Трябва да признаем, че това Народно събрание е първото, което толкова интензивно се занимава с темите, свързани с енергетиката. Следва също да признаем, че вече има няколко мисля доста добри работещи решения, за които говори преди малко госпожата министър. Нашето мнение е, че този дух на реформа в енергетиката трябва да бъде още по-решителен и по-бърз. Мисля за всички е ясно: случващата се обществена реакция се дължи на това, че голяма част от нашето общество осъзна факта, че в сферата на енергетиката плащаме за тежки политически грешки, трупани през годините, които в момента са част от базисната информация, която формулира цените. Тези грешки не са само на една партия, напротив – това е споделена отговорност на всички управлявали до този момент. Затова е малко лицемерно да излиза даден народен представител в ролята на опозиция и да застъпва тези, а в същото време управлението преди това, в което е участвала неговата политическа сила, да не е реализирало същите тези. Мисля, че в това отношение ние от Патриотичния фронт сме абсолютно чисти, защото тезите, с които сме тръгнали преди две години като отделни партии – ВМРО и НФСБ, не търпят никакво изменение. Те са свързани с големите язви на енергетиката, без чието лечение не можем да говорим за нормален конкурентен процес в сферата на енергетиката, гарантиращ нормални цени на потребителите и съответно – на бизнеса. В този дух, настоящото предложение за нас е позитивен знак. В него виждаме шанса отсрочката за вдигането на цените да бъде възможност за форсиране на реформите, за търсене на скритите резерви в системата, които, за съжаление, по една или друга причина не са реализирани до момента. Продължаваме да твърдим, че големият проблем на България е свързан с дългосрочните договори с мариците 1 и 3, със зелената енергия, които формират огромна част от задължението към обществото, която част става все по-непосилна за бизнеса и за гражданите. Съмняваме се, че този един месец ще е достатъчен за развръзка в тази посока, въпреки че вчера по време на изслушването в Комисията за енергийно и водно регулиране зададохме резонния въпрос. Комисията в момента има правомощие за преразглеждане на договорите и за анализи по тях. Те, дори да не говорим за наличие на държавна помощ – в смисъл, да се оправдаваме, че изчакваме решението на Европейската комисия в тази посока, са в пряко противоречие на европейските политики за конкурентен енергиен пазар. Това е нещо, за което няма да се откажем да настояваме пред енергийния регулатор да се случи – тези договори да бъдат преразгледани и приведени към пазарните условия. Същото се отнася и за мащабните проверки, които текат в сферата на възобновяемите енергийни източници. Имаме сериозни очаквания към тях. Всъщност и ние, и цялото общество има очакване за елементарна справедливост в тази сфера. Не може, възползвайки се от определени законодателни решения, които са били порочни, всъщност да обезпечаваме прекомерните печалби на едни енергийни дружества за сметка на гражданите. Съмненията ни обаче за срока като достатъчен – един месец, няма да попречат да подкрепим Законопроекта. Запазваме си обаче правото да инициираме нова законодателна инициатива, в случай че темповете на реформата не са достатъчни и да поискаме ново отсрочване на решенията за ценовия период, тъй като за нас е абсурдно да се играе с цената на тока, без да са се получили всички очаквани от нас ефекти от едно смятаме целесъобразно управление. В заключение, искам да кажа, че Патриотичният фронт ще подкрепи настоящия Законопроект както на първо, така и на второ четене. За нас е абсурдна логиката да не се подкрепи Законопроекта, защото това означава вдигане на цените. Мисля, че в момента вдигане на цените никой не желае. Продължаваме да държим на смислен, постоянен и конструктивен дебат по темата. Ще продължим да искаме от управлението и от КЕВР необходимите активни действия, които да заличат тези наследени от миналото и въпиещо несправедливи към потребителите договори и ще положим всички усилия дебатът за енергетиката да продължи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, в резултат на Вашето изказване стана ясно, че в резултат на неимоверните усилия на правителството резултатът е искане за увеличаване цената на тока. Ако това са усилията, които сте положили и това е ефектът, който се е постигнал, явно българските граждани няма да оценят това като нещо, което сте направили като неимоверни усилия. По отношение на срока, с който искате да бъде удължен – за първи ще се съглася, че управленската немощ води до нещо добро за българския народ, защото ако затова, че не сте си свършили работата сега се налага да се удължи срокът, ние ще Ви подкрепим в това и не заради управленската Ви немощ, а заради българския гражданин, заради който не трябва да се вдига цената на тока по този начин.

Уважаема госпожо Ахмедова, цените на тока са такива не заради настоящата управленска немощ, заради Вашата управленска мощ като управленци, защото Вие правехте тези договори. (Ръкопляскания от ПФ и ГЕРБ.) Вие раздавахте тези концесии – печатница за пари в енергетиката. И точно заради това! „Цанков камък” само ще Ви спомена. Хидроинженерът – великият, господин Доган! Ето това е наследството, което Вие създадохте и за него плащат българските граждани. (Ръкопляскания от ПФ.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Ето, Законопроектът е вече тук, за мораториум на цените с един месец или даване на възможност на правителството да осъществи мерките, които вече посочи и мотивите на Закона на всички са ясни, но аз си мисля, че част от проблема и налагането на този мораториум всъщност дойде от критиките и от възможността на опозицията, и не само, да се опита да прехвърли отговорността на сегашното управление и най-вече на министър-председателя. Всички като Пилат Понтийски си измиха ръцете във водата и казаха: „Нека този грях не се пише на нас. Ние нямаме нищо общо”. „Този грях да не се пише на нас” – и особено на 100-годишната партия. Да, тя има доста натрупан опит, умее да направи така нещата. (Реплики от БСП ЛБ.) Да, над 100 г., да направи така нещата, че да обърне мнението на хората, така че те нямат нищо общо с това. И наистина, като се замислите – 1990 г., българската енергетика може да се похвали с много успехи: АЕЦ „Козлодуй” – шест блока, Маришкия басейн, ТЕЦ „Варна”, „Бобов дол”, „Брикел” и така нататък, и така нататък. Да не ги споменавам. Тези 20 години къде отидоха всичките тези мощности? ГЕРБ управлява ли тогава?

Госпожо Председател, за да можем да приемем този закон, той е на база на историческата тема. Той няма как да бъде формиран сега. Това отлагане на един месец е на база на това, че ние не можем да си позволим цените, които в момента се налагат чисто икономически, да бъдат дадени. То няма как да стане без ретроспекция. И аз няма да я правя толкова дълбока, но искам да кажа къде са корените на всичкото това нещо. Защото ТЕЦ „Варна” спря. Договорът беше подписан за направени на инвестиции. Инвестициите ги няма. Няма наказани. Тези, които са подписали договора – без санкции да има за инвеститора, постигнаха това, че ТЕЦ „Варна” спря да работи. От ¬І до ІV блок – най-евтината електроенергия, ги няма, за да могат да компенсират евентуално бъдещи инвестиции, защото бъдещите инвестиции винаги са скъпи. (Реплики от БСП ЛБ.) Но Вие къде бяхте? А Вие къде бяхте?! Всички топлоцентрали са почти продадени и Вие казвате: „Единицата и Тройката са скъпи”. Да, скъпи са, но произвеждат електроенергия с относително по-ниски въглеродни окиси и по-ниски серни диоксити. А „Двойката”, за която сравняваме в момента, е най-замърсяващият фактор в Европа. Тези инвестиции направихме ли ги както трябва? Не ги направихме. И в един момент всички изплатени централи в България произвеждат нисък ток. Да, АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица изток 2”, произвеждат нисък ток, но това поражда момента, че когато се правят нови инвестиции, тези нови инвестиции са винаги по-скъпи заради нормата на възвръщаемост, рискът, който се поема от несигурната политическа обстановка и промяната на мненията на база смяната на правителствата, носеха по-високи лихви и съответно всяка една инвестиция в България носеше по-скъп ток. Защо не е скъпа инвестицията в Германия, в Англия? Ами, защото там относително токът е скъп за всички. Ние обаче не можем да си го позволим и в един момент се хвърляме в инвестиции, които наистина будят общественото недоволство като „Цанков камък”, АЕЦ „Белене”. Точно така е! Над 2 млрд. и половина в Националната електрическа компания отидоха именно за такива инвестиции, които няма как да се върнат. Няма как да се върнат! „Цанков камък” е с 80 мегавата производство и то непрекъснато, ако се произвежда, никога не може да бъде възвърната инвестицията, но въпреки всичко ние я осъществихме. За да стигнем дотам, освен да натрупаме дългове във връзка с невъзвръщаеми инвестиции, да направим така, че тарифният дефицит да се увеличава. Да, тарифният дефицит също го имаме.

Точно за това говоря! Тарифният дефицит, за който, за съжаление, и ние имаме донякъде вина, но най-много се засили в 2013 г. В 2013 г. тогавашният ДКЕВР, когато трябваше да се либерализира пазара на средно напрежение, не направи така, че да може да изравни таксата задължение към обществото към всички, позволи на излизащите от регулирания пазар да се възползват от тази голяма разлика от 50 лв. на малко над 18 лв. Разбира се, течът от регулирания пазар стана голям, така че той от 60% в момента седи на 49%. И тези 49% останаха наистина дългосрочните договори, когенерации, ТЕЦ 1 и 3 и съответно възобновяемите източници. Именно този теч ще продължи, ако не се изравни именно тази такса, само че изведнъж тази такса става доста болезнена, и с право, за бизнеса, защото той е направил своите разчети дългосрочни именно на такса от малко над 18 лв. И докъде стигнахме сега? Какво трябва да направим? Чувам разни екзотични идеи, че трябва да слагаме такса износ. Ами, господа, ако сега в момента е 64 лв. на международния пазар тока, тази такса износ няма да го вдигне на 70 лв., той пак ще си остане 64 лв. Кой ще я отнесе тази такса? Кой ще я плати? Ами, ще я плати АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток 2”, защото в момента пак, за да се пренесе енергията, се плаща 9 лв. такса, а знаете ли колко е за Румъния? Нула лева! И в един момент ТЕЦ-2 ще понесе цялата икономическа тежест на това и може да стигне до фалит. И ние ще купуваме румънски ток, именно защото такива решения можем да вземем тук и сега. И аз мога да го кажа отговорно, че...

Но този Законопроект дава възможност именно такива екзотични предложения да влязат в нашата зала, госпожо Председател.

Удължаването на срока ще даде възможност именно тази наредба да може да влезе в сила, да може да облекчи бизнеса, да може да бъде съгласувана с Европейската комисия, да даде възможност на АДФИ да даде картината, от която можем да извлечем някакви дивиденти от това, че много хора са злоупотребили с инвестициите във възобновяеми източници, но всички други идеи трябва да бъдат дадени на анализ, защото могат да доведат до стъпките, където гражданите да платят цялата сметка накрая, както винаги. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще концентрирам своето изказване само върху внесения Законопроект и мотивите към него. Какво ни се предлага днес? Един Законопроект, който е аргументиран и обоснован на три причини. Първата, вносителите казват, че ще намалят разходите в енергетиката. Госпожа министърката обяви, че очаква 10% съкращение на разходите в енергийните дружества. Аз, госпожо Министър, питам: какво правихте досега?! Наясно съм, че не Вие вземате кадровите решения кой да ръководи големите дружества в енергетиката, но все пак като министър Вие носите отговорността и Вие сте принципалът. Искам да Ви припомня, че същите тези енергийни дружества са дали своите разчети, дали са своите прогнози и това са изходните данни, на база на които се прави моделът от регулатора. Те кога се сетиха, и кога се сетихте да намалите тези разходи? Защо не се сетихте преди месец, когато трябваше да дадат тези разчети в регулатора? Между другото, тъй като има много спекулации по тази тема, ще помоля да кажете какъв е разчетът, който правите, какъв ще е обемът на тези административни разходи, така че ние, сваляйки 10%, да видим какво ще бъде тяхното отражение върху модела и оттам пряко върху цената – това, което интересува всички нас. Отправил съм Ви такова питане за Националната електрическа компания – какви са й административните разходи? Вторият аргумент, който ни изтъквате, е, че сте възложили проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция. Вие сте били ръководител на тази Агенция и добре познавате нейния капацитет и възможности, но съгласете се, че няма как да приемем за сериозно да направим удължение на регулаторния ценови период, без да имаме нито един конкретен аргумент. Имахте възможност досега поне да извадите резултата от една проверка, да ни покажете на какво сме свидетели. Да видим как и по какъв начин това ще може да се извърши като управленско действие, до какво ще доведе това – до коригиране на цените ли?! Ако се натъкнем на несъответствие на инвестиционните разходи, чиято база се взема при формиране на тези преференциални цени, какво ще направим? Ще отнемаме лицензи ли, ще върнем със задна дата, ще искаме да бъдат възстановени разходи? Сериозният подход предполагаше Вие да имате поне няколко проверки с конкретни резултати, сложени на масата, и на тази база да разчитаме, че те могат да бъдат основание за вкарване като прогноза в бъдещ модел. Добре е в обхвата на проверките да сложите и големите дружества в енергетиката, госпожо Министър, тъй като корупционните практики и неефективното управление са тяхна характеристика. И накрая, последният аргумент, който слагате с предложението да подкрепим Законопроекта, е, видите ли, че не сте готови с наредбата – наредбата, която трябваше да даде възможност на индустриалните производители да получат облекчение в цената за „задължение към обществото” съгласно насоките на Европейската комисия, които дават възможност да се запази и да защитава конкурентоспособността на българските производители. Първо, искам да припомня, че още когато приемахме Закона за енергетиката, изразихме резерви и не подкрепихме предложението да има такъв тип наредба. Нашите опасения бяха точно в тази посока – да не се превърне това в един лобистки инструмент, да обслужва определена малка категория фирми. Приемайки Закона, Вие много ясно знаехте кога започва ценовият модел. Всяка година той започва по едно и също време. Ние зададохме тези въпроси и на изслушванията на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране – как той прави модела, без да е наясно с обхвата на наредбата? Как и по какъв начин си говорите си е Ваша работа, но искам да кажа, че предложението за наредба беше направено от Вас и Вашите колеги министри. Това предложение с кумулативните изисквания, които сте сложили вътре, обхваща не повече от 30 индустриални компании от България, така че не ние сме виновни, че само 30 компании са в обхвата на тази наредба. Тя е изцяло вследствие на Вашите действия, а не сега да откриете от един път, че, видите ли, бизнесът бил недоволен. Госпожо Министър и господа вносители, Вие в последната седмица се виждате през ден с браншовите организации, или поне тази информация ни залива от медиите непрекъснато. Ако се бяхте виждали преди това с тях и бяхте обсъдили тази наредба, нямаше да изпаднем в ситуацията, в която се намираме в момента, но въпросът ми как и по какъв начин балансираме предстоящ ценови модел, без да сме наясно с обхвата и влиянието на наредбата върху него, си остава да виси. В този Закон, госпожо Министър, трябва да бъде направена и още една наредба – Наредба за високоефективното производство. Вие нямате и тази наредба. По същата логика може да поискате още отлагане на ценовия модел, защото и там трябва да се каже как ще се регулира и упражнява контролът върху топлоелектрическите и заводските централи. Вие нямате и тази наредба. Но кой е виновен, че я няма тази наредба и кой носи отговорността тя да бъде направена? Така че става въпрос за провал. Става въпрос за провала Ви, и трябва много ясно да бъде казано днес, за провала от преговорите с така наречените „американски централи” и никаквия резултат, който беше постигнат от тях. Искам да Ви кажа, че въпреки всичките опити няма как да избягате от отговорността, която носите, няма как и не може да скриете некомпетентността и неспособността да се справите с проблемите в енергетиката. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, изслушах много внимателно това, което казахте, и ще си позволя отново да не се съглася с Вашите мотиви. На първо място, ще започна от последната Ваша теза за провала. Смятам, че когато се говори за провал, трябва да бъдем много прецизни. Аз определям като провал нещо друго, което се е случило през месец май 2014 г. Това е решение на бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. С това решение от 27 май 2014 г. се прави следното: регулаторът тогава намалява цените на двете американски централи съответно с 20% на едната и с 30% на другата. На базата на решението това дава възможност да се стигне до намаление на цената на електрическата енергия с 5%, но в същото това решение ДКЕВР задължава Националната електрическа компания, забележете, да продължи да изкупува от двете американски централи електрическата енергия на високите цени. За три месеца, уважаеми дами и господа народни представители, дефицитът в Националната електрическа компания само в резултат на това ценово решение скача с 300 милиона. Нали разбирате? За мен това е провал. С ясното съзнание, че намаляваме цената, в същото време задължаваме обществения доставчик да изкупува енергията по високите цени. Но никой днес не говори и не се сеща за този провал. За провал не можем да говорим, защото ние постигнахме споразумението с двете американски централи. Договорите в момента с AES – споразумението е финализирано и вчера е одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране. С „Контур Глобал” сме на финала. Надявам се до десетина дни и там да имаме развитие. С плащането на задълженията към двете американски централи, които в момента съм към 700 милиона, намалението ще влезе в сила и тогава НЕК за първи път може би няма да е на загуба от плащането по тези договори. Така че не мога да определя едно постижение, така да се каже, като провал. Категорично не съм съгласна с Вас. По отношение на наредбата, дали е отразена в ценовия модел? Не е отразена в ценовия модел и точно поради тази причина е инициативата за удължаване на срока. Ние смятаме, че ако този срок бъде удължен, наистина Комисията за енергийно и водно регулиране ще има възможност да отрази ценовия модел. По отношение на това, че в последните дни си говорим с бизнеса. Не, това не е така. Диалогът ни с бизнеса не е приключвал. И преди малко имах възможност да спомена, че тази наредба е изработена със съдействието и с участието на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), на другите работодателски организации. Всички те взеха участие при изготвянето на този модел, именно с тази цел – да са наясно с основните постановки в него. По отношение на това, че Вие не бяхте съгласни с промяната в Закона за енергетиката и транспонирането на насоките на Европейската комисия на практика, мога да кажа, че опасенията Ви и тогава, и сега не са основателни, тъй като в насоките много ясно е определен кръгът от лицата, които могат да се възползват от тези преференции и ние по никакъв начин нямаме намерение и няма никакво основание да заобикаляме по някакъв начин тези строго определени лица, които могат да се възползват от преференцията на наредбата. Това, което ще направим, може би още днес ще имаме среща с работната група – колегите от Министерството на финансите, Министерството на икономиката, разбира се, и работодателските организации, е да направим анализа и да уточним до каква степен бихме могли да разширим обхвата и да включим по-голям кръг от индустрията, която има право да се възползва от това намаление. Това е, което мога да кажа. По отношение на проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Смятам, че ще бъдат много полезни, защото ще ни дадат яснота за фактическото състояние в сектора. Разбира се, нито Агенцията за държавна финансова инспекция, нито изпълнителната власт имат правомощия да ценообразуват по някакъв начин. Законът предвижда те да бъдат предоставени съответно на Комисията за енергийно и водно регулиране, която има компетентността да ги анализира и, ако прецени, да вземе предвид и да предприеме действия в рамките на своята компетентност във връзка с резултатите, които ще бъдат установени и които, надявам се, да станат известни съвсем, съвсем скоро. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, прекрасно знаете позицията на „Атака”. През парламентите през годините, откакто е създадена партия „Атака”, многократно сме внасяли предложения тук, в Народното събрание, за мораториум да не се вдига цената на електроенергия и топлоенергия. Винаги тези мораториуми са били отхвърляни от пленарната зала. Сменяли са се различни мнозинства, но тези мораториуми са били отхвърляни. Защо? Ами защото според някои било популизъм. Кое е популизъм – да искаш да облекчиш положението на народа си, цените да не скачат по такъв начин? Защото, представете си, заплатите не следват цените, заплатите не скачат. Естествено, че трябва да помислим за хората, които са ни изпратили тук, и да направим така, че цената на тока да бъде посилна за тях, да могат да си позволяват да използват този ток. Тогава беше „популизъм”, наричахте го така. Какво се случи сега, защо днес разглеждаме тази поправка в Закона за енергетиката? Ами защото работодателите, едрият бизнес нещо възнегодува, каза: „Тези цени не са добре за нас”. Веднага се задействаха комисии, премиерът излезе даже в опозиция на самия себе си и решихме, че трябва да намалим цената на тока. Правилно! Браво! Така е! Поне да задържим цената, извинете, не да я намалим, да задържим цената! Така е! Ние от „Атака”, както казах, многократно сме предлагали мораториуми за шест месеца, сега говорим за един месец. Както се казва, една шеста от исканията на „Атака” днес явно ще бъдат изпълнени. Защо не шест месеца обаче? Защо не шест? Наистина да видим какво се случва в този сектор и да направим така, че да го променим. За един месец, както тук колегите правилно повдигнаха въпроса, ще решим ли всичко по начин, по който наистина да решим този проблем? Не, няма да стане това. Затова през тези години Ви предлагахме шест месеца да помислим, да анализираме и наистина да вземем едно решение, което ще работи в крайна сметка за всички. Да, говорех за бизнеса, че възнегодува от високата цена на тока. Той, бизнесът, ще прави стачки, ще прави протести, по един час на ден няма да работят, но в крайна сметка пак потребителят ще е този, който ще поеме този удар, който се готви с повишение цената на тока. Пак българският потребител. Уважаеми колеги, как се стигна до тази ситуация? Стигна се благодарение на управленията през годините. Тук във вчерашния ден, когато обсъждахме пак тази тема, изслушвайки Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), един от колегите предложи, когато се излиза на трибуната, да се казва има ли конфликт на интереси, няма ли конфликт на интереси, преди гласуване, след гласуване и така нататък. Аз Ви гарантирам, казвам Ви: „От „Атака” нямаме никакъв конфликт на интереси”. Но през годините така се случи, може би и в момента, в тази зала има народни представители, които имат интереси в този сектор – по някакъв начин притежават ВЕИ-та, може би с поставени лица, с други механизми. Благодарение на господин Бареков в тази зала има парламентарна група, която пак, според думите на господин Бареков, принадлежи на един енергиен олигарх и ние тук обсъждаме обаче темата „Енергетика”. Но, хайде, да кажем, в тази зала винаги е имало, колкото и да не ми се иска, но такива интереси, по някакъв начин са прокарвани такива закони, които не работят за българските граждани, а за съответните олигарси. Но какво направи през годините българската държава, наистина секторът „Енергетика” да бъде работещ и да работи за обикновения човек, да може да си позволи човекът да ползва електро- и топлоенергия? Да, тук се цитира Европейската комисия. Нали ни казаха, че точно тя иска да затвори ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”? Ние ги затворихме. Ние ги затворихме, след това писахме писма, Ферхойген какво е казал, този какво е казал, онзи какво е казал, и се оказва, че такова изискване, официален документ, от която и да е институция за затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, няма. Няма такъв документ! Обаче ние ги затворихме. Ние, имам предвид тези, които са управлявали през годините. Затвориха ги! Сега се чудим откъде да намерим средства, начини да облекчим положението. През годините – също, управление на Иван Костов, след това преподписано от други правителства „Марица 1”, „Марица 3” – гарантирана печалба, милиони. Говори се за милиарди. Така обаче свенливо се говори. Защо ли? Защото били американски. Защото американският посланик ще издърпа ушите на някого. Нека да ги издърпа, обаче да направим така, пак казвам, че да се променят нещата за добро в сектор „Енергетика”, нали, защото пак трябва да се съобразяваме със Съединените американски щати, с Еврокомисията, с кой ли не. Хайде един път да направим така, да се съобразим с нас, с българите, с българската държава. Тук, в това Народно събрание, да Ви напомня, колеги, има Комисия, която контролира работата на КЕВР – Комисията за електро и водно регулиране. Има такава Комисия. Има Комисия, която изследва какво се случва в сектор „Енергетика”. И такава Комисия има. Тези две комисии са в ръцете на Патриотичния фронт. Ако обичате, колеги, не се правете на такива чистофайници! Вие контролирате, Вие имате реална власт, Вие сте парламентарни комисии, които би трябвало да направят нещо, с цел да подобрят положението, пак Ви казвам. Колеги, от Партия „Атака” ще подкрепим промяната в този Закон, защото, пак казвам, поне една шеста от нашите искания през годините за мораториум се изпълнява. Но до какво ще доведе това? Трябва да си зададем и този въпрос. За кога отлагаме? – Август месец. Хората на почивка, медиите се занимават с летни теми. Ей така да бъде увеличена точно тогава, лятото, когато потреблението на електроенергия е по-малко, тогава да е това увеличение и да се почувства, може би, зимата, когато вече ще са минали местните избори. Това ли целим, или целим наистина да оправим нещата? Аз и колегите ми от партия „Атака” ще работим за това наистина да променим ситуацията в този сектор и, представете си, не да задържим цената на тока. Хайде да започнем да мислим да намалим тази цена! Да намалим тази цена! Може ли да насочим мисленето си в тази посока – да намалим тази цена? Докато не се вдигнат осезаемо заплатите, нямаме право да мислим за увеличаване цената на тока. Точно затова ще подкрепим този мораториум.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Какъв е смисълът в този месец и какво очакваме да се случи в него е ключовият въпрос днес. Между другото, темата с енергетиката стана любима за редица хора да бъдат популисти, но истината в момента е следната. Секторът е в изключително тежко положение и в такова положение беше оставен от предишното правителство. Извинявайте, аз разбирам да си решил проблема с дефицита на НЕК и да дойдеш тук и да започнеш да задаваш въпроси. Но като оставиш НЕК със 700 – 800 милиона тарифен дефицит и идваш тук да питаш другите хора какво правят и какво предлагат, изглежда нелепо, уважаеми колеги! В рамките на този месец очакваме следните неща. На първо място, не да има само обещания за намаляване на административните разходи, а накрая на месеца, госпожо Министър, Вие да дойдете тук и да докладвате как това вече се е случило, как ще се случи в началото на следващата година, така че да има оптимизация в държавната енергетика. И веднага Ви казвам кой Ви е най-силният съюзник извън парламента, който ще Ви подкрепи! Най-силният Ви съюзник е вицепремиерът Дончев, който каза, че увеличението на цената на тока е мързелива мярка. Тоест това означава, че той ще подкрепи всички останали, за да не се стига до мързеливите мерки. Така че ако в рамките на правителството не намирате някой да Ви подкрепи категорично за намаляване на разходите в държавната енергетика, това е човекът, който ще застане до Вас. Три пъти каза публично, че мързеливи мерки не подкрепя. Така че съм убеден, че той ще застане до Вас и Вие заедно още към края на юли месец ще можете да дадете конкретни резултати за намаляване на разходите в държавната енергетика. Чухте вчера – колегите от Реформаторския блок извадихме данни за хиляди хора, които получават по-високи заплати от премиера и от президента. Ние твърдим, че там има място за много сериозна реформа и тя повече не може да бъде отлагана. Дали ще бъде с постановление на Министерския съвет, дали ще искате друга формула, ние сме до Вас и ще подкрепим подобни мерки. Също така се оказа, че колегата Делян Добрев, който, ако иска, може да направи реплика по тази тема, спомена 2 млн. лв. за поливане на цветята на едно енергийно дружество, а те се оказаха 3 милиона! Тоест той е бил прав, но не напълно. Тук си плаче за реформи! Това е било целенасочено държано от колеги от ляво с години и никога не е реформирано, и нарочно не е реформирано! Ние Ви даваме този месец, госпожо Министър, за да се захванете с тези въпроси и да има резултат. Енергетиката никога не е проверявана на място по начина, по който АДФИ трябва да го направи – да провери всички големи предприятия като начало. Целенасочено такива проверки никой никога не е правил и това е абсолютно нарочно и умишлено, за да може да няма истински контрол. За енергетиката много се приказва и много малко се контролира, само че това сега може да бъде променено. Давайки права на АДФИ да отиде във всяко едно дружество, да види реалните инвестиции, да ги провери, говорим основно за частните, и да видим каква рентабилност наистина получават не по документи, а в действителност, е огромна възможност. Така че, госпожо Министър, в края на месец юли очакваме от тази трибуна Вие да ни дадете първите резултати, надявам се, на АДФИ и да видим от тях каква е картината, какво може да бъде направено и как да бъде подобрен контролът на българската енергетика и да бъдат взети мерки за намаляване на разходите. На следващо място. Наистина е спешно и необходимо Наредбата да бъде нотифицирана и да даде за бизнеса прагове и положения, при които производствените фирми, които потребяват ток, производствените фирми – да не се чувстват притиснати до стената, да могат да продължат да работят, защото на тях разчитаме за излизане от икономическата криза – справедлив модел, по който да получим съгласието, това е нотификацията от Европейската комисия, така че този модел да заработи. Дано да успеем и дано Вие да успеете в края на месец юли, когато ни представяте резултатите, това да бъде един от тях. И на следващо място – колеги, искам да Ви кажа и нещо друго. Този месец, който гласуваме, касае дефицита. А знаете ли какъв щеше да бъде дефицитът, ако сегашното управляващо мнозинство само допреди няколко месеца не гласува да затвори вратата за нови ВЕИ-та на преференциални цени, което миналото мнозинство е констатирало – че са достигнати необходимите цели на Европейската комисия, но не е затворило вратата? Защо ли? Защото никога не са искали да я затварят, по тази причина. Никога не са имали намерение. Те са си разменяли по тази тема, казват, писма. Писахме си, казват, писма едни на други и това беше цялата работа за ВЕИ-тата. Писахме писма. Аз ги питах: защо, колеги, подобно на нас, не приехте законова промяна, с която да кажете: който иска вече ВЕИ-та – на свободния пазар? Защо не го направихте? Те казват: „ние наистина не го направихме, но си писахме писма” – това е отговорът, който получихме официално от тях. Така че, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Министър, наистина в края на месец юли очакваме от Вас в рамките на този месец, който ще подкрепим, да получим допълнително надграждане над реформите, което да позволи по-добри ценови решения от страна на КЕВР и въобще, ако има покачване в цената на тока, то да е минимално, така че българските граждани и българският бизнес да са спокойни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Димитров! Слушах Ви с огромно внимание и ще Ви кажа следното. Тук не си плаче само за реформи, тук си плаче за една чудовищна ревизия, разследване, стопанска полиция, прокуратура и тези, които са крали години наред от енергетиката, да отидат там, където им е мястото! Само по този начин народът ще ни повярва, че сме тръгнали по нов път. Това ми беше конкретната реплика. Реформата си е реформа, но няма ли възмездие, хората просто няма да ни повярват. Благодаря.

Господин Димитров, прав сте за ревизиите. Споменахте за цветята. Договорът наистина е за 3 милиона и за три години, се оказва. Аз съм запомнил това, сумата така или иначе е достатъчно голяма. Но това не е единственият случай, в който има такива необясними за обществото договори и необясними суми. Ще Ви дам пример с мини „Марица Изток“ – един друг пример. В Мини „Марица Изток“ в продължение на 10 години – до 2011 г., транспортната фирма беше една и съща. На всички конкурси само една транспортна фирма и винаги тя вози на цени над 3,00 лв. На цени над 3,00 лв.! При пазарна цена на превозите 1,70. Но така се правят търговете, че само тази фирма да може да участва. И ще Ви кажа как – в условията се казва, че поръчката се разделя на лотове по рудници, а не по дестинации, което е логично. Когато се раздели по рудници, не може да участваш само за един рудник, защото има хора от всички дестинации – и автобусите трябва да се движат наполовина празни или трябва да спечелиш и в трите рудника. По този начин в продължение на 10 и повече години една и съща фирма возеше на двойни цени. Какво направихме през 2012 г.? Преборихме се с въпросните договори, направихме нова процедура, в която имахме не три лота по рудници, а 11 – 12 лота по дестинации. В тази процедура участваха 42 фирми и средната цена падна на 1,70. Разликата от тези 3,00 лв. до 1,70 лв. бе в рамките на 400 хил. лв. на месец! Четиристотин хиляди лева на месец разлика, която се плащаше в повече в продължение на много години. И, за съжаление, знаете ли какво се случи? Миналата година договорите с тези 11 или 12 фирми, които возиха по лотовете, бяха прекратени с едни писъмца от синдикатите или от членове на синдикатите, че автобусите били неотоплени, че така, че онака – бяха прекратени. После се направи някаква процедура и се избраха същите фирми, интересно на какви цени. Същите в смисъл онези старите дето 10 години си возеха.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Уважавам усилията Ви, с които пламенно защитавате как да направим така, че с още един месец да удължим факта, че не трябва да се вдига цената на тока. Обаче пред мен възникна един такъв въпрос: от 7 ноември 2014 г., откакто започна работа това правителство, до 25 юни 2015 г. – в рамките на повече от 7 месеца, излиза, че нищо не е направено. В рамките на тези 7 месеца с колко лева се намалиха заплатите на тези високоплатени специалисти или хора, за които Вие говорихте? В рамките на тези 7 месеца развали ли се някой договор за поливане на цветя? Не знам, Вие ще отговорите в дупликата си. Но силно се надявам, че с подкрепата, която бихте получили за удължаването на този срок, след един месец няма да има увеличение на цената на тока в резултат на този месец, в който Вие усилено ще работите, така че това да не се случи.

Започвам с колегата Славчо Атанасов. Напълно съм съгласен с Вас. Смисълът в съдебната реформа е да има и съдебна отговорност в енергетиката. Между другото, съдебната реформа, която правим и която подкрепяме, е много важна за българската енергетика, така да Ви отговоря. Там би трябвало на първо място да бъде приложена, а после в другите отрасли. Госпожо Ахмедова, много договори за цветя развалихме. Един от големите договори за цветя, които развалихме: по време на мандата на кабинета Орешарски бяха подготвени редица нови огромни ВЕИ-та за включване. Ако не беше решението на парламента, с което да кажем, че вратата се затваря, защото са изпълнени европейските цели, щяхте да видите тогава какъв щеше да стане дефицитът и отговорността щеше да бъде Ваша. Другият голям договор за цветя, който развалихме, е че ограничихме ТЕЦ-овете и заводските централи до високоефективно производство. Никой не е посмял да го направи това преди, защото там изтичаха целенасочено огромни пари. Ограничихме също така до квотите, които КЕВР приема, да могат да продават тези предприятия. Никой преди това не го правил, защото има голямо хоби да се приказва по тази тема, но когато трябва да се вземат конкретни решения, уви, на колегите от БСП не е силата им във взимането на конкретни решения. В позиции, в обещания – както уточнихме, писането на писма – да, но в конкретни законодателни решения – уви, това не е силата на БСП и никога не е била, когато трябва да се спестяват разходи и не се намалява дефицитът на енергетиката. Така че много договори за цветя развалихме. Такива договори, че ако това не беше направено, в момента дефицитът на българската енергетика щеше да бъде още по-голям. Проблемът е, че това не е достатъчно. Това са първите стъпки, които трябва да бъдат надградени. За съжаление, не се сещам вече за много неща, които законодателната власт може да направи. Вече опираме до действия на изпълнителната власт. Заради това и толкова много призовавах министър Петкова и много надежди възложих на нея. Примерът, който колегата Добрев Ви даде, дами и господа, е ключов. Превозът за мини „Марица Изток” – вижте как със състезание една прозрачна процедура има успех и намаляване на цената близо два пъти. Обаче се оказва, че по време на кабинета Орешарски, аз така разбрах колегата Добрев, уви, тази добра практика не се е харесала на колегите отляво и те са я преустановили. Взели са това далновидно решение да вземат да я преустановят. Сигурно, между другото, съм убеден, че при такива капацитети отляво някой ще стане да ни обясни защо така са направили. Има вероятно логика. И май пак става въпрос за писма – били са получили писма от различни синдикални организации, така разбрах нещата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Така че е време за реформи и време за отговорност.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще се опитам да се огранича до мотивите за вземането на това решение без да влизам в политически ексхибиционизъм от страна на някои от колегите, които, знаейки какво са направили, продължават да твърдят оттук, че са невинни и облечени в бяло, едва ли не с крилца. И американски централи, и ВЕИ-та не са вляво, а са вдясно! Но това е друга тема. Започваме. Мотив за продължаване на обхвата на срока е обхватът на наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите. Колеги, това не е сериозно, защото това, че в тази наредбата е написано, че приемът трябва да бъде в срок от 6 месеца, всяка нормална администрация се съобразява с ценови периоди, с други закони и прави всичко възможно да вземе и да направи една наредба, която, между другото, не е чак толкова сложно да бъде направена, както каза и госпожа министърката, просто транспонираме изисквания, които вече са били направени. Но, питам аз, след като в тази наредбата бяха въведени в началото 30 гигавата граница, какво се случи за последната седмица, че те ще паднат на 2 гигавата? Питам аз, госпожо Министър, защо лъжете, че тази наредба не е влязла в ценовия модел? Влязла е, госпожо Министър, влязла е, но с 30 гигавата. Но когато дойдоха големите и Ви удариха с бухалката по главата, Вие се сетихте, че те могат да бъдат не 30, а 20. Както се казва, като Ви удари горният, погледнахте долния. Заявени намерения на правителството за свиване на разходите в държавните енергийни предприятия и големите заплати. Колеги, лъжете! 3200 лв. не е заплатата, 3200 лв. е средно разходът на работодателя във фонд „Работна заплата”, който включва и осигуровки, и пенсионно осигуряване, и здравно осигуряване! От тези 3200 лв. 1200 лв. влизат в тези фондове. Готова ли е държавата да се откаже от тези постъпления в бюджета си, питам? В Националната здравноосигурителна каса, в пенсионния фонд, защото това са бели договори в държавните предприятия, не са сиви, всичко се плаща. 2000 лв. взема средно работникът, 2000! И ако искате да работим в насока работниците в България да получават по-ниски заплати – много добре, работете в тази насока, но не знам народът дали ще Ви изтърпи в това отношение! Вместо да търсим стандартите за вдигане на заплатите на останалите хора, завидяхме на някой, че работил и получавал пари! Браво! Последно: текущите проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция. Колеги, какво очаквате Вие за този месец да се случи от тази Агенция? Тя, първо, не може да направи всеобхватните проверки на всички предприятия, ще излезе с десетина констатации. Тези 10 ли ще бъдат констатациите, които ще повлияят върху ценовия модел? Според мен Вие продължавате да се опитвате да прехвърлите една отговорност върху Народното събрание за работа, която Вие лично като правителство не сте свършили. Недейте да лъжете, че Вие сте инициирали преговорите с американските централи! Не, миналата година – 2014 г. предишният, по-предишният състав на ДКЕВР с председател Боян Боев препоръча на държавните предприятия да започнат преговори за предоговаряне на тези условия. Вие просто ги продължихте и ги замразихте на ниво ноември месец. И питам аз, как очаквате да има бърза нотификация на Вашата наредба в рамките на този месец, след като в продължение на повече от 6 месеца не сте си мръднали пръста да ускорите тази кореспонденция с Европейската комисия? Защо в единия случай бързате, за да намалите прага на допустимите помощи за предприятията, а в другия случай си седите по кабинетите и не се затичате по Европейската комисия да попитате какво става и защо нямаме отговор? Другото нещо, което искам да попитам, е: защо в момента Вие се опитвате да залъжете хората, че повишаването на цената на електроенергията е свързана с „Цанков камък” и е свързана с „Белене”? Не! Това са задбалансови стойности. Да, вярно е, те формират дефицит, но те нямат никаква връзка с цената на електроенергията. Нещо повече. Няколко пъти Ви накарахме и Ви помолихме: обърнете се към министъра на финансите. Активите на „Цанков камък” – път и тунел, са вече в Агенция „Пътна инфраструктура”, макар че НЕК е платил за тях. Вземете си тези 800 милиона, които НЕК трябва да получи от държавата, защото това е изключителна държавна собственост и няма да се чудите откъде да вземете 800 милиона, за да платите на американските централи, които евентуално да намалят цената на електроенергията и разполагаемостта си. Иначе ще продължаваме да си говорим, иначе един месец ще протече ето така, в такива дебати и накрая на този месец ще стигнем до извода, че сме взели едно решение, дали сме възможност на Комисията да продължи срока си. Тя ще си измие ръцете с това и ние ще бъдем виновни, че нищо не се е случило през този месец. Цените на електроенергията пак ще бъдат вдигнати, но ще ни обяснят, че ние сме виновни, че за този месец са се натрупали 100 млн. лв. дефицит в НЕК. Колеги, Комисията по енергийно и водно регулиране при сегашното си законодателство има възможността да не приемат повишаване на цените и да каже, предвид на някои неустановени обстоятелства – не повдигаме цените, и след три месеца същата тази Комисия, без да променяме Закона, без да правим извънредно законодателство, ако постъпят нови данни и факти, да си промени решението. Дадохме им това право. Затова ние няма да подкрепим нещо, което в момента е опит за измиване на ръцете, опит за пиар на премиера, който в крайна сметка не си е свършил работата като ръководител на държавната администрация, допуснал е неща, които сега не могат да бъдат предвидени, да бъдат решени от тази администрация, и ние сега ще вървим напред и ще слушаме това, което ни се казва: „Дайте да отложим с един месец, за да изглеждам аз добрия чичко в очите на хората, а Вие всички да сте окаляни и омърсени с тези цени”. Не! Мисля, че ние не сме тоалетна хартия, за да забърсваме на някой нечистите части. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики отдясно.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Има две мръсни тайни в българската енергетика, за които се говори малко или почти нищо. Тези две мръсни тайни се наричат двата американски ТЕЦ-а и ВЕИ-тата. За двата американски ТЕЦ-а – за тях трябва да благодарим на дясната част в залата, когато управляваха през 2001 г., за ударното включване на ВЕИ-тата преди срока, поставен от Европейската комисия – 2020 г., трябва да благодарим на средната част в залата, в лицето на Партия ГЕРБ. (Шум и реплики.) За съжаление обаче тези два воденични камъка, за които говоря, се дължат от тези две политически сили, които в момента са управляващи. Следователно ние не можем да очакваме тези два воденични камъка да бъдат снети от шията на българската енергетика, след като управляващите носят главната отговорност за тяхното поставяне. Искам да кажа нещо много важно, уважаеми колеги. Договорите с двата американски ТЕЦ-а могат да бъдат незабавно развалени, след като много добре знаете – и вчера беше казано по време на дебата, и днес, както господин Чуколов и господин Ерменков преди малко заявиха, че тези два договора съгласно писмото, което получихме обратно през месец октомври миналата година от Европейската комисия, могат да се тълкуват като неправомерна държавна помощ, а включването на възобновяемите енергийни източници като прекомерна държавна помощ. Но както каза преди малко господин Ерменков: къде е кореспонденцията, госпожо Министър, между Европейската комисия и Вас, между Европейската комисия и Комисията за енергийно и водно регулиране? Защо няма никакво развитие? Когато говорим за лошото правителство – в кавички, на Пламен Орешарски, нека не забравяме, че именно при неговото управление Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ръководена от Бисер Боев, написа това писмо до Европейската комисия, в което поиска тълкувателно становище по въпроса какво представляват договорите с двата американски ТЕЦ-а и с възобновяемите енергийни източници. С две думи, Вие от Партия ГЕРБ и Вие от Реформаторския блок се страхувате от нещо и то се нарича: Съединени американски щати. Страхувате се, че ако решите да приложите европейските правила – да го кажа направо, еретично звучи, но е факт – ще бъдете свалени от власт, ще Ви се осигури един майдан. Ето този страх Ви кара да бягате от радикална реформа в българската енергетика. Когато говорим за радикална реформа, ще Ви дам два примера, които говорят, че радикални реформи могат да се правят и от десни правителства. Позицията на премиера Виктор Орбан в Унгария каква е? За последните две години успя да намали цената на електроенергията за битовите потребители между 5 и 7%, а за фирмите – до 10%, защото започна предоговаряне и обратно изкупуване на електроразпределителните дружества и на дружествата, търгуващи с електроенергия, при това собственост на френски и британски компании. Орбан не се страхува да отнема собствеността или по-точно, ако трябва да бъда икономически изряден, да прилага обратно изкупуване за сметка на унгарската държава на техните акции. Какво пречи това да направим и ние? Какво пречи да повторим примера на Албания, както заявих вчера в моето изказване, когато изслушвахме уважаемия господин Иванов – шеф на Комисията по енергийно и водно регулиране, обратно изкупуване на акциите на ЧЕЗ, което се случи между албанската държава и чешката електроразпределителна компания? Какво пречи да направим същото?! Да повторя още веднъж, договорът между ЧЕЗ и албанската държава беше на стойност 102 млн. евро. Албанската държава след арбитражното споразумение, по-точно извънсъдебното споразумение между двата субекта – ЧЕЗ и държавата, се договориха да заплатят 104 – 105 млн. евро, и само след година и половина, две албанската държава ще притежава – собственост на държавата, електроразпределителното дружество и ще генерира печалба, а вече генерира такава печалба. С две думи, нека да завърша. Страхът Ви, страхът от новия голям, новия велик брат Ви кара, за съжаление, и управляващите – изпълнителната власт, и Вие – законодателната власт в лицето на четирите партии, които подкрепяте това правителство, да не забравя Движението за права и свободи, което отдавна вече не е резервно колело, а водещо колело в тази коалиция – заради този Ваш страх Вие жертвате интересите на българските потребители, ликвидирате българската енергетика. В крайна сметка ето това е отговорът – защо сме най-бедната и най-унизената държава в Европейския съюз, защо никой не се съобразява с нас, защо гледат на нас като на васал, независимо дали става дума за васал в източна посока, или васал в западна посока. Ето защо и националното достойнство ни е ниско, и националното самочувствие на българския народ е ниско. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не само сме бедни, но и сме унизени. Благодаря за Вашето вниманието. (Частични ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Енчев, тъй като Вие сте били служител на Държавна сигурност и при Вас има много информация, случайно ли изпуснахте да благодарите на лявата част на сградата – на БСП и ДПС, когато говорехте за законите, които са гласувани, за ВЕИ-тата? Трябва да Ви кажа – сигурно го знаете, но аз ще го напомня на хората в залата, на депутатите, че 2009 г. ние заварихме един закон, изготвен от БСП и ДПС за фотоволтаичните централи, в който, забележете, има много съществени неща. Едното е срокът за изкупуване на тока – 25 години; второ, цената – 790 лева на мегават, и, трето, много важно, че държавата няма право да променя повече от 5% на година цената. Вие, това нещо, знаете ли, ако ГЕРБ не беше го променил, че сега държавата щеше вече да бъде фалирала? Ако не го знаете, аз знам, че го знаете, просто не спестявайте на Вашите покровители ето тази истина, от тази трибуна. Казвайте всичко честно и ясно, а не като таен агент на Държавна сигурност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Енчев, Вие явно се върнахте към партията-майка и подехте същата песен, но искам да Ви кажа, защото тук се споменава ДКЕВР и господин Боев като мантра, едва ли не спасител на енергетиката. Първо, за предоговаряне на ТЕЦ „Марица Изток 1” и ТЕЦ „Марица Изток 3” в ДКЕВР се взе решение още 2012 година. Две хиляди и дванадесета! Който не е чул, да разбере – 2012-та! (Реплики: „Чухме!”.) На това отгоре, говорите за Унгария. На Унгария много отдавна й изтекоха годините, които изплащаха инвестицията, оставаха две-три години, затова успяха да ги изкупят. Ако ние сега тръгнем да ги изкупуваме, цялата печалба, която са формирали, и възвращаемостта, ще бъде наложена върху цената, която са направили като инвестиция, господин Енчев, да Ви го кажа. Затова има голяма разлика между нас и между Унгария. Така че разбирам, че се връщате пак там, откъдето сте тръгнали, но... Благодаря. (Шум и реплики.)

Уважаеми колеги в дясно, когато Ви липсва експертна аргументация Вие веднага намирате призрака на Държавна сигурност. Щом ще говорим за призрака на Държавна сигурност, нека да не забравяме, господин Велчев, че сте били партиен секретар на Българската комунистическа партия (възгласи: „Охооо!” от БСП ЛБ), а зад гърба ми уважаемата госпожа Цецка Цачева е била партиен секретар на Общинския съвет в Плевен. (Силен шум и оживление в ГЕРБ.) Когато говорим за минало, не забравяйте и Вашето минало. Да спрем с темата за миналото, тъй като това е Вашата ахилесова пета. Когато става дума за ВЕИ-тата, уважаеми господин Велчев, няма да отречете, че в последните месеци на управлението на господин Бойко Борисов – по време на първия мандат, ударно включихте тези ВЕИ-та, като срокът за тяхното вписване беше 2020 г. Когато говорите за мои покровители, уважаеми господин Велчев, аз съм независим народен представител, но не мога да спестя факта, че така наречените „мои покровители” на пресконференция преди два дни, в която участва, ако не греша и господин Кутев, беше изнесен един списък с покровителствани от Вас енергийни олигарси, начело с Цветелина Бориславова, които печелят годишно от ВЕИ-тата милиони, милиони левове. Предполагам, че колегите от БСП ще повторят тази пресконференция, която дадоха на „Позитано”. Да изброя ли списъка от хора – Валентин Златев, Цветелина Бориславова, хора, свързани с Движението за права и свободи. Един от тях, доколкото ми е известно, е отговорен за хонорара от 1 млн. лв. на главния енергиен експерт в България от Движението за права и свободи. Всички тези хора са Ваши хора, господин Велчев! Не са хора нито на лявата част от залата, нито на моя милост, затова спомнете си какво направихте през последните месеци на Вашето управление. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание, че тази трибуна не може да бъде използвана за клевети и ще Ви кажа защо. (Възгласи: „Ааа!” от БСП ЛБ.) Не ми викай „а”, защото сте същите клеветници, като тези от бившата Държавна сигурност. Аз никога не съм бил партиен секретар, първото нещо. Второто нещо, аз съм изключен от тази партия през 1988 г., а всички Вие знаете какво следваше и чакаше хората, които са изключени от тази партия. Баща ми – Бог да го прости, викаше: „По-хубаво безпартиен, отколкото изключен от партията”. Така че сега да се преиначава историята тук, от тази трибуна, от ченгета и доносници… (Ораторът се обръща към председателството.) Вие сте хората, които не трябва да допускат това нещо! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) За изказване думата има господин Байрактаров.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър, колеги журналисти! Виждате докъде беше сведен дебатът по една изключително сериозна и важна тема – да се опитва да се измества основната тема, като се вкарват ченгеджийски номера, неща, които българският народ изобщо не го интересуват. Всъщност някои хора като говорят за цената на електроенергията в Унгария би следвало да кажат, че тя е два пъти и половина по-висока от цената в България. Това обаче се пропуска. Някои хора като говорят за цената на електроенергията в Албания би следвало да кажат, че голяма част от хората в Албания въобще нямат достъп до електроенергия, но и това се забравя. Неслучайно използваме един анекдот в България, че „загряваме като албански реотан”, поради простата причина, че то не може да стигне електроенергия, за да загрее този албански реотан.

Просто като анекдот го казвам, без да искам да обиждам никой.

Приемам забележката, госпожо Председател. Някои хора говореха за задбалансови активи, но аз ще Ви кажа истината за някои други задбалансови активи. Ще се обърна към госпожа министърката с молба, тъй като тази информация съм я изнесъл публично точно преди една година. Колко от Вас знаят, уважаеми колеги, че огромният разход по така наречения АЕЦ „Белене” е свързан с изграждане на огромен жилищен фонд, при положение че е ясно, че тази централа няма да заработи?! Забележете, този жилищен фонд е изграждан в периода 2007 – 2009 г. В момента град Белене е най-голямото населено място с луксозно построени жилища, които стоят празни. Уважаема госпожо Министър, тъй като по това направление става въпрос за около 600 – 700 млн. лв., сега те, за да се охраняват, ние – гражданите, плащаме огромни милиони, за да охраняваме пустеещите жилища. Ето Ви един момент. Тези жилища поне да започнат да се обявяват за продан, за да постъпват някакви средства и да не се саморазрушат. Втори момент – няма да се спирам на така наречения „огромен гьол”, но, уважаема госпожо Министър,…

Да. Ние ще подкрепим този едномесечен срок, защото считаме, че в него може в много експресен вид да се извърши проверка на ВЕИ-тата, която ние нееднократно оповестяваме. Не може едно ВЕИ да не е получило Акт 16, сиреч то да не съществува в правния мир, а да продава електроенергия, да трупа огромни разходи и дефицити. Втори момент – не може едно ВЕИ, уважаема госпожо Министър, да е регистрирано с мощност 5 мегавата, а да продава 15 мегавата. Е, как се случват тези неща?! Няма никакъв проблем в рамките на един месец това да бъде проверено. Трети момент – не може ВЕИ-та да произвеждат електроенергията нощно време. Това естествено го има само в българската енергетика. Не е проблем за един месец и това да бъде проверено. Как така нощно време, при лунната светлина ВЕИ-тата произвеждат много повече електроенергия, отколкото при нормалната слънчева светлина?! Както ме подсеща госпожа Цачева, явно имаме някакви нови технологии. Имаше един, който беше направил патент за 600 милиона за изграждане на ветроенергийни паркове някъде горе високо по планините. Оказа се, че този същият бил някога кофчежник на ДПС, но това е една друга тема, да не я почвам и нея. Ето затова ние ще подкрепим, защото смятаме, че има неща, които в рамките на един месец не е никакъв проблем точно министърът на енергетиката да организира тяхната експресна проверка и да излязат сериозни резултати. Що се отнася до всички приказки – повярвайте ми, българския народ не го интересува кой какво ченге е бил и кой в коя партия някога е членувал. Българския народ го интересува най-после да има справедливост, да плаща цена, каквато трябва, защото няма как да скрием, че днешната цена представлява, грубо казано, 40% ток, за останалите 60% хората си задават въпроса: „Абе аз какво плащам?!” На някой от ДПС-то охраната и скъпите мерцедеси...

Извинявам се. Или на някой друг олигарх, който сега, влизайки в конфликт на интереси, излиза и се опитва да ни чете морал на тема „Енергетика”. Аз се надявам, че Вие ще инициирате експресна проверка по тези няколко точки, които очертах, и на 30 юли да изнесете доклад какво е свършено и какъв е резултатът. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Байрактаров, аз съм съгласен с голяма част от това, което казахте, но има неща, които не мога да приема. Разбира се, натрупаните дългове в размер на 3 – 4 милиарда – ясно е през кои периоди бяха натрупани и по кои сделки. Сега е възможно да бъдат реализирани определени икономии в резултат на определени реформи, но има неща, които не могат да се случат. Например това, което обяснявате за „Белене”, за този луксозен жилищен комплекс, който е построен – 600 – 700 милиона са похарчени там, и Вие сега съветвате министъра да предприеме действия да вземат да ги продадат тези жилища. Знаете ли това как звучи? Все едно да продавате печки в Централна Африка, разбирате ли, или да продавате хладилници на някой от полюсите? Това са абсурдни неща! Това са излети пари в пясъка и няма никакво връщане. Така че това не може да се случи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Атанасов, между другото, аз Ви благодаря за репликата, защото не си позволих да бъда толкова краен. Но Вие сте абсолютно прав. Даже ще кажа, че това е все едно да продаваш хладилници на Северния полюс. Но сам си задайте въпроса тези, които сега развиват популизма, какви абсурди са творили на гърба на българския народ? Какви абсурди! Сега ние трябва да плащаме тези абсурди и плащаме, за да ги охраняваме, което е по-жестоко. Няма да обяснявам, че не е един комплекс, а са десетки комплекси, стотици жилища. Аз съм ги показвал. Що се отнася до тези абсурди, те не са само в АЕЦ „Белене”. Ако трябва да вляза още по-дълбоко в темата, трябва да Ви прекарам през един несъстоял се мегапроект от така наречения „голям енергиен шлем”, за който направих филм. Ако влезем там, направо не ми се говори за какво чудо става въпрос. После да не се чудим защо товарят българския народ с 60% в цената на електроенергията. Това е истината! Пак казвам, надявам се госпожа Петкова да подходи отговорно, да мобилизира силите и експертите на Министерството на енергетиката, защото мислим и сме убедени, че има много резерви. Въпросът не е днес да търсим кой е бил виновен преди 10 – 15 години, защото никой няма да излезе и да върне парите. Въпросът е да спрем изтичането на парите. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители, по чл. 50, ал. 3 от Правилника преди три седмици Парламентарната група на „Атака” предложи Законопроект за налагане на 6-месечен мораториум върху цените на тока, тъй като преценихме, че е минималното време, в което е необходимо да се разработи нова стратегия за българската енергетика, в която ролята на държавната енергетика, която произвежда конкурентната електро- и топлоенергия, да има по-големи квоти, да се предоговорят корупционните договори на партиите СДС и ДСБ с американските „Марици” и да се разработи нова методика, съответна на европейските изисквания, на европейските норми за прословутата зелена енергия, зелена като отрова. Вие отхвърлихте това предложение. Сега виждам, че не някой друг, а така наречените „реформатори”, които фактически ликвидираха българската енергетика, са склонни да приемат мораториум не за един месец, както се предлага тук, а от три до шест месеца. Чудесно! Имаме едно отрезвяване сред реформаторите. Хайде, ние отново ще внесем нашето предложение (показва го) и нека да дадем възможност големите кранове, през които изтича, през които бива източвана българската енергетика, да бъдат затворени. Аз обаче не мога да си спестя омерзението от факта, че тези, които продадоха ТЕЦ „Марица изток 1” и „Марица изток 3” за много под цената им, която заслужаваха, които сключиха корупционните договори с американците, които, забележете, учредиха особен залог върху сметките на българските потребители за десетилетия напред, сега ни учат как да лекуваме българската енергетика – тези, които я доведоха до агония! Имайте малко срам! Народът не е забравил кой е Иван Костов. Виждам също, че много Ви се зловидят 2 – 3 хил. лв. заплата на българските експерти и специалисти в АЕЦ „Козлодуй”, НЕК, ЕСО и ТЕЦ „Марица изток 2”. Това са държавните активи. Искам само да Ви напомня, че имаше одит, поръчан от ДКЕВР тогава. Той завърши през 2010 г., през 2011 г. беше публикуван след неистови мъки, тъй като не някой друг, а господин Мартин Димитров, като тогавашен председател на Икономическата комисия, го беше завел в Секретното деловодство. Там са установени чудовищни нарушения на българските закони. Например услугите, за които трите ЕРП-та са лицензирани, са превъзложени на компании в техните столици – чешка и австрийска, съответно чешко и австрийско юридическо лице, които не подлежат на регулация по българските закони. Беше установено също така, че на свързани лица и фирми са раздувани разходите. Искам също да напомня на тези, на които им се зловидят 2 или 3 хил. лв. заплата на българския работник, че един от тези гешефтари – казваше се Петър Докладал, получава 120 хил. лв. месечна заплата. Неговата дясна ръка Томаш Плескач, който беше едновременно член на Управителния съвет и на Надзорния съвет на ЧЕЗ, получаваше горкият само 59 хил. лв. заплата, Золфернер – шефът на ЕВН, получаваше 70 хил. лв. месечна заплата. Всички тези заплати са в нашите сметки за ток. Това трябва да знаят българските данъкоплатци, избиратели и потребители. По 100 хил. лв. средно им плащаме на месец! Партия „Атака” също така настоява прехваленият така наречен „ценови модел” на Иван Иванов да бъде преработен изцяло и да бъде включена ТЕЦ „Марица изток 2” с достатъчно добра квота, да бъде върната на регулирания пазар. Защото ТЕЦ „Марица изток 2” е една уникална централа, която потребява 50% от въглищата в Източномаришкия басейн. Ако тя фалира, което Вие сте й подготвили, госпожо Министър – искам това да подчертая, ако тя фалира, ще фалират и мините. Намерил той някакъв корупционен договор, при който поливането и косенето на трева – да, действително е скандално, 2 милиона, но защо не погледнете Томаш Плескач и Петър Докладал, които назначиха Ваши активисти в управата на ЧЕЗ, как са източвали българската енергетика? (Ръкопляскания от БСП лява България.) „Белене”, комплексът в „Белене” стана излишен, защото Хилъри Клинтън дойде, насмете Вашия лидер, тогавашен и сегашен министър-председател, и го закри без всякакви обяснения, с единствения аргумент, че той е руски. Така беше закрита най-голямата чужда инвестиция в България за 25 години. А като потривате ръце да продавате почивните станции на държавните предприятия в енергетиката, като потривате ръце да продавате този комплекс в „Белене”, питахте ли собствениците дали са съгласни? (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, очевидно днешният пленарен ден и днешните дебати поставят отново Народното събрание в хипотезата, при която се придържаме по-скоро в своите изказвания към популизъм, а не към обсъждането на конкретни мерки и решения. Проблемите в българската енергетика не датират от вчера и от днес. Датират от много години назад във времето. По никакъв начин не бих си позволил да направя ретроспективен анализ, а по-скоро да се обърна към всички политически партии, които са управлявали от 2008 г. до момента, тъй като различните одитни процедури, които бяха въведени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 2008 г., за пет години – до 2013 г., при извършването на проверките на трите ЕРП-та бяха констатирани изключително дълбочинни проблеми. Знаете, че бяха констатирани повече от 2690 нарушения...

Госпожо Председател, казвам тези неща, за да се опитам...

Ще Ви помоля да не ме прекъсвате. Трябва да върна дебата в посоката, в която трябва да бъде! След всичките тези нарушения се констатира, че в българската енергетика има страшно много проблеми, които, искам да отбележа, няма как да ги решим с ценова политика, каквато и ценова политика бъде приета. На първо място, трябва да бъде направен съществен анализ, който в момента е съсредоточен в усилията на Временната анкетна комисия, която беше направена по предложение на Парламентарната група на АБВ и в момента се оглавява от господин Валери Симеонов. Ако тази анкетна комисия не излезе със задълбочен анализ кои са съществените проблеми в енергетиката...

Госпожо Председател, ние като парламентарна група ще подкрепим въпросния Законопроект, но държа да отбележа, че всъщност с приемането на Законопроекта отново ще бъде отворен въпросът – е ли необходимо или не е необходимо да бъдат променяни цените на тока, на електроенергията в България? Две са основните важни неща за нас – дълбочинният анализ, който е в ресора на въпросната комисия, на първо място, а на второ място – приемането на дългосрочна енергийна стратегия. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Председател, аз ще се опитам да се фокусирам върху предложения Законопроект.

Защо е необходимо да направим тази отсрочка за влизане на новия ценови регулаторен период? Колеги, мисля, за съжаление, че от трибуната повече политиканствахме, отколкото трябва. А нещата са прекалено ясни. Оттук нататък мерките, които следват, също би трябвало да са пределно ясни. Още през месец февруари, когато стана ясно каква е реалната ситуация в НЕК, в цялата енергетика, това Народно събрание предприе няколко важни стъпки. Първата стъпка беше, че приехме Закона за енергетиката, с който от изложения от господин Иванов доклад за реалния дефицит за година в НЕК, направихме възможно от тези 650 млн. лв. да успеем да намалим дефицита с около 300-400 милиона. Колеги, в крайна сметка остава една дупка от около 200-300 милиона, ако не ме лъже паметта от снощи – 280 и няколко милиона, които в крайна сметка в момента заедно с правителството трябва да намерим начин, този дефицит да бъде спрян. Харесва ни или не ни харесва, АЕЦ „Белене”, „Цанков камък”, ВЕИ-та – чуха се всякакви неща, даже стигнахме и до държавна сигурност, но в крайна сметка ситуацията е такава, каквато е, и ние нямаме право повече да отлагаме балансирането на тази система. Защото системата на енергетиката не е някаква изолирана сфера в икономиката. От обществен интерес е цялата система на енергетиката да бъде балансирана и да бъде в добро финансово състояние – не заради някакви енергийни дружества, а заради цялата финансова система на страната. Дори министърът на финансите каза, че ако не спрем този дефицит, в крайна сметка това ще се отрази върху цялото финансово състояние на държавата. Затова, колеги, апелирам към всички парламентарни групи: да се държите малко по-отговорно. Този месец е необходим, защото със заявените от правителството и от министъра на енергетика възможни съкращения – дали са забавени или не – в крайна сметка е необходимо да стигнем до позитивен резултат. Но същите тези хора, които обясняваха как били забавени тези мерки, в крайна сметка те са имали толкова пъти възможност да го направят, но никога не са си позволили да го направят, както каза колегата Димитров. На думи всичко е много просто, но когато трябва да правиш някакви реформи и да съкращаваш разходи, е много трудно. Затова нека да подкрепим усилията и на правителството, нека да видим къде има резерви. Ако има такива резерви, нека да бъдат направени. В крайна сметка е хубаво и трябва да се знае от обществото – онова, което предлага регулаторът – добавката „задължение към обществото”, трябва да бъде разпределена поравно между бизнеса и потребителите. То в крайна сметка е онова, за което винаги сме говорили и много настояваме да се случи, но не искаме да го приложим, а именно тъй наречения „либерализиран пазар”. В цял свят е така, конструирано е по този начин. Добавката „задължение към обществото” се плаща от всички, а работата на правителството спрямо регламента на Европейската комисия е тази добавка за определени индустрии, за които има опасност и могат да загубят своята конкурентноспособност, да им бъде намалена тази такса. И нищо повече! Нищо повече. В крайна сметка апелирам не само към парламентарните групи – да подкрепим усилията на правителството и да потърсим допълнителни резерви, за да променим базовите данни, от които регулаторът прави своите ценови модели, но тук е много важно да се обърнем и към индустрията. Индустрията в България е една от най-енергоемките, една от най-енергийноинтензивните в цяла Европа, в пъти повече от всяка европейска държава, от средното равнище на държавите в Европейския съюз. Трябва да се замислим добре, когато правим отстъпки – каква е ролята на бизнеса? Трябва по някакъв начин да ги накараме и тях, разбира се, с тяхно участие, те доброволно да направят такива инвестиции, че да направят своята енергийна интензивност по-малка. Защото, колеги, както и да го гледаме, в нашата страна цената на електроенергията не е висока. По-скоро са ниски доходите. В крайна сметка резервите, които трябва да търсим освен чисто административно, са в енергийната ефективност. Ето защо това правителство започна с мащабна програма за потребителите, но трябва по същия начин, и аз се надявам, че с новоприетия Закон за енергийната ефективност ще вървим в тази насока, а именно да накараме бизнеса, по-скоро индустрията да влага повече ресурси в това, че да направи своето производство по-евтино, по-конкурентноспособно, по-чисто, за да може да живеем в един по-чист свят. Апелирам и към индустрията – да потърси резерви и в самата себе си. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, вземам думата по начина на водене. Не си позволявам да направя реплика към колегата Ненков, тъй като той говори по проблемите в енергетиката – същото това нещо, което аз се опитах да очертая в предишното мое изказване. Вземам думата по начина на водене, тъй като Ви призовавам Вас, персонално, да не отнемате думата на народни представители избирателно и да въвеждате двойни стандарти, когато те се изказват. Ако думата бъде отнета от някого, моля да бъдете последователна в отношението си към всеки един от народните представители. Благодаря Ви.

Преди това – на мен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Вземам думата във връзка със Закона за допълнение на Закона за енергетиката, който гласи: „§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона на изменение и допълнение на Закона за енергетиката се създава § 47а.” Госпожо Председател, придържам се напълно към Закона. § 47а гласи: „§ 47а. (1) Ценовият/регулаторният период, който приключва на 30 юни 2015 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика” и „Топлоенергетика”, може да се удължи със срок до един месец, считано от датата на изтичане на периода. (2) В случай на удължаване на срока по ал. 1 Комисията се произнася по заявленията за утвърждаване на цени, подадени от енергийните предприятия, до влизането в сила на този Закон. При необходимост се провежда открито заседание или обществено обсъждане в срокове, определени от Комисията. Заключителна разпоредба Законът влиза в сила от 30 юни 2015 г.” Уважаеми колеги, това е Законът, Законопроектът, който трябва днес да приемем във връзка с вчерашното изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране. Няколко думи във връзка с мотивите. Мотивите, които са записани тук, са, първо: Комисията да вземе под внимание при формирането на крайното си решение няколко актуални въпроса. Първият мотив, казвате, че това е обхватът на Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, и необходимостта от комуникацията ни с Европейската комисия, за която министър Петкова каза, че текат усилени разговори. Второ, в мотивите се казва за заявените намерения на правителството за свиване на разходите в държавните енергийни дружества. Трето, текущите проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция в дружествата, произвеждащи електроенергия от възобновяеми източници. Много колеги преди мен по една или друга причина обориха, че тези мотиви не са истинските мотиви. Това са мотиви с цел да дадем възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране още един месец да мисли върху ценовия модел и да избере онзи модел, който да направи така, че тежестта към обществото или задълженията към обществото да бъдат определени, прозрачни, ясни и всеки да си понесе тежестта, включително и бизнесът, и крайните клиенти по равно и справедливо. Мотивите според мен обаче са съвсем други. Уважаеми колеги, мотивите са страх от назоваване на истината за състоянието и носенето на отговорността за случващото се в енергетиката, за което много от колегите говориха преди малко. Тогава си помислих и погледнах колегите, които взеха отношение. Стигнах до извода, че всички взели отношение, които обвиняваха по една или друга причина всички енергийни производствени предприятия, забелязах, че нито един от тях никога не е работил нито в топлоелектрическа централа, нито в ядрена централа, освен господин Николов, но той е бил в управленската част. Колеги, да работиш в топлоелектрическа централа е много по-различно от това да направиш филм за Големия шлем. Да работиш в котелно и да направиш ремонт на който и да е котел на топлоелектрическа централа и да ти влиза стъклена вата там, където не е разрешено, съм убеден, че днес хората тук ще са на друго мнение. Какво е това един оператор на ядрена централа да получава 2000 лв.?! Това ми се вижда много. Колеги, ако вчера и днес ние не покажем на обществото, че нито народните представители, нито премиерът се опитват да налагат политически натиск върху Комисията за енергийно и водно регулиране, няма да сме си свършили работата. Затова Ви приканвам да приемем този Законопроект, за да дадем възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да вземе най-правилното решение. Още веднъж обаче Ви казвам, че с това не задължаваме Комисията да не вземе решение от 1 юли 2015 г., а само казваме на Комисията, че ако изпълнителната власт в лицето на министър Петкова, министър Лукарски не са си свършили работата навреме, ако в рамките на седем месеца не са направили така, че да съкратят разходите в енергийната система, ако чак сега в рамките на един месец ще регулират недостига на енергийната система и това ще се отнесе към цената на електроенергията, значи има нещо гнило, и то не е в Дания. Колеги, госпожо Цачева, ще ми позволите да кажа няколко думи за тежкото състояние в енергетиката, което някои колеги вече казаха.

Благодаря Ви. Все пак ще се опитам във връзка със Закона да кажа още няколко изречения. Няма как Комисията за енергийно и водно регулиране при определянето на цената за следващия регулаторен период досега да не се е съобразила с всички договори, независимо дали са за американските централи, или за фотоволтаиците. Няма как да не спомена, че всички правителства през последните десет години имат определена вина за състоянието на енергетиката. Не искам обаче да ги назовавам поименно кои точно са виновни, защото онези, които се опитват по една или друга причина да го направят, виждате, че всички техни аргументи като бумеранг се обръщат срещу тях. Моята молба е следната. Колеги, във връзка с този Закон, за да дадем възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да избере най-правилния подход, нека да гласуваме този Законопроект днес, дори мисля, че ще се предложи и на второ четене, да приемем и на второ четене Законопроекта, с ясното съзнание, че от 1 юли регулаторният период ще влезе в сила. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, аз категорично не бих се съгласил, ако трябва да става намаляване на заплатите на специалистите в енергийните предприятия. Това неминуемо ще доведе до отлив и теч на специалисти от ядрената енергетика към Турция, от топлоенергетиката – към частните централи. Ще загубим специалисти и ще поставим под риск съответно предприятията. На това аз лично, лично говоря, ще се противопоставя и ще защитавам труда на тези хора. Той, макар и високоплатен, той е и висококвалифициран и се цени навсякъде по света. Ние просто говорим за административни разходи. За административни и не е редно примерно да спомена секретарка да получава хиляда и няколко лева, при условие че нейните колежки получават доста по-малко. Или счетоводител, или друг, където на пазара на труда можеш да намериш доста такива. За това говорим, иначе в противен случай аз категорично няма да се съглася, така че съм съгласен, че трябва да внимаваме, когато отправяме критики, но тези критики са градивни. Говорим за административни разходи, за повече разходи към конкретни обществени поръчки, които не обслужват именно тази част, която произвежда. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Николов, Вие с Вашето изявление се отказахте от втора точка от мотивите си. Колкото до трета точка – не исках да спомена за текущите проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция. Смятам, че в тези дружества и досега са правени достатъчно проверки, инспекции и ако имате предвид, че ще се възползвате от тези проверки и ще намерите начин как те да влияят върху цената на електроенергията, го разбирам. Но, колеги, време е България да има стратегия за развитие на енергетиката си. Ако не започнем оттам още дълги години госпожа Цачева, доколкото е отгоре, ще ни се правят забележки тук да не вземаме отношение за цялостното състояние на енергетиката. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам повод от думите на господин Аталай и на господин Николов просто, за да разсеем всякакви съмнения във връзка със заявеното от страна на правителството желание за оптимизиране на разходите в сектор „Енергетика”. Имат се предвид административните разходи. Тази група разходи включва няколко подгрупи. Тук се включват разходите за външни услуги. Само ще цитирам Годишния отчет от 2014 г. на Българския енергиен холдинг. Това е консолидираният отчет, който включва всички предприятия от държавната енергетика. Административните разходи за 2014 г. са 1 млрд. 461 млн. лв. В този 1 млрд. 461 млн. лв. влизат разходи за заплати, разходи за външни услуги, разходи за материали и други разходи. Анализът, който ние сме извършили до момента, показва, че ние ще търсим оптимизация на разходите по отношение на разходите за външни услуги, по отношение на другите разходи, които са приблизително половин милиард, те са около 500 милиона. Там са и така цитираните договори във връзка с поливане на цветя, на треви и прочее. Така че никой не говори за намаляване на възнагражденията на специалистите в сектор „Енергетика”. Там работят едни висококвалифицирани специалисти, които ние можем само да поощряваме по някакъв начин. Никой няма да се опитва по някакъв начин да накърнява техните интереси, но това, което ние ще направим, е да направим преглед във връзка с наличието на свободни бройки, незаети бройки в системата. Те биха могли да се оптимизират по някакъв начин. И най-вече ще концентрираме своите усилия върху другите разходи, които са чисто административни – външни услуги, консултантски договори и всякакви други такива разходи, които обременяват, така да се каже, системата. По отношение на това, което господин Аталай каза за проверките, че много проверки са правени: господин Аталай, в сектора „Енергетика” са правени много проверки, но всички тези проверки през годините са концентрирани в държавната енергетика, а по отношение на енергийните предприятия, които формират микса, никога досега не са правени такива проверки, тъй като те попадаха извън обхвата на Закона. Сега, с промяната в Закона за енергетиката, се даде възможност да се влезе в тези абсолютно 100% частни дружества, които никой досега не е проверявал. Това ще даде възможност, освен така наречените „възобновяеми енергийни източници”, да се проверяват и енергийните предприятия. Това са тецовете, заводските централи, американските централи и, разбира се, дружествата от държавната енергетика. Така че исках само това да уточня. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Вчера и днес наистина имаше много важни дебати за българската енергетика. Аз съм убеден, че те са полезни и по отношение на това да влезем в експертизата на проблема, и по отношение на това да кажем какво очаква обществото от евентуалната, надявам се, ефективна реформа в българската енергетика. Ние от Реформаторския блок сме удовлетворени от това, че този дебат се състоя. Всичко, което чух и от господин Иван Иванов и сега от госпожа Петкова, е удовлетворително, но за нас е много важно през следващия един месец да се случи това, за което говорихме вчера – оптимизация на административните разходи, оптимизация на структурите, подобряване на организацията, все неща, които обществото очаква. Знаете, че вчера се състоя и среща на представители на Министерския съвет с работодателите, с българския бизнес, със синдикатите. Бяха постигнати определени договорености, които за нас са едно добро начало и поради тази причина ние от Реформаторския блок смятаме, че е важно в този момент да бъде подкрепен този Законопроект. Ние се чухме и с премиера по тази тема. Аз съм удовлетворен, че и той пред мен потвърди идеята за един по-строг контрол, за една по-бърза реформа в областта на енергетиката и наистина за едно последователно усилие, което ще доведе дотам, че през следващите години държавната част на българската енергетика да бъде реформирана, а по отношение на тези проверки, за които говори министър Петкова – проверките и анализите, които прави КЕВР, при всички случаи всичко, свързано с методологията по ценообразуването, с микса, с тези, за съжаление, лоши практики по източване, ще бъдат прекратени. При всички случаи ние ще настояваме, както го казахме и вчера, и днес, госпожо Петкова, в края на месец юли да чуем през този един месец какво се е случило, до каква степен е извършена необходимата оптимизация, до каква степен са намалени административните разходи. Не искам да изнасям повече информация от тази, която изнесох вчера, но при всички случаи, уверявам Ви, има какво да се направи по отношение на това административните структури да бъдат оптимизирани. Не искам да ме разбират криво нашите големи специалисти, които работят в областта на енергетиката. Тук не става въпрос да намалим заплатата на обикновения работник, на великолепния специалист в АЕЦ „Козлодуй”. Тук става въпрос за това, че топ мениджмънтът в българската държавна енергетика трябва все пак да носи част от тежестта, която носи цялото българско общество. Продължавам да твърдя – не смятам, че е възможно и допустимо министър-председателят на България да получава по-малко от топ мениджърите в българската енергетика. Ако искаме да кажем, че той не изпълнява отговорни функции, или че госпожа Цачева, или че президентът на България са по-малко отговорни от тези топ мениджъри, извинявайте, имаме сбъркана перспектива. В края на краищата България се намира в тази ситуация. Плевенските хирурзи вземат по 700 лв., а всеки ден спасяват човешки животи. Те важни ли са?! Важна ли е една учителка, която образова нашите деца?! Ако тя и българската образователна система не си свършат работата, утре цялото общество ще страда. Перспективата е ясна – според мен трябва всички да осъзнаем, че живеем в България, финансовите възможности на страната са такива, всички ще трябва да понесат част от тази тежест и отговорност. В заключение, още веднъж да потвърдя, че ние ще подкрепим Законопроекта и ще настояваме за един по-строг контрол. Някак си не ми се иска да стане както обикновено се случва – прави се дебат, говори се и след една година старата песен на нов глас. Уверявам Ви, че ние от Реформаторския блок всеки месец ще настояваме, ако решим чрез питания или чрез обсъждания тук, в залата, да сме наясно какво се случва с българската енергетика, така както искаме да знаем какво се случва с българското здравеопазване или с българското образование – все важни сфери, без които едно себеуважаващо се общество не може да функционира. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, в неделя, след извънредното съвместно съвещание на правителството и работодателските организации, заместник министър-председателят Томислав Дончев каза, цитирам: „Ако някой има основание да търси отговорност от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), то това е българският парламент”. Така планираното от Комисията по енергийно и водно регулиране увеличение на цените на електроенергията влезе в пленарната зала и вчера тук изслушахме мотивите и разясненията на председателя и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране. Бих искал да припомня, че съгласно европейското законодателство, регулаторните институции в енергийната общност, при изпълнение на функциите си, правят самостоятелни анализи и оценки и следва да имат възможност да взимат изцяло независими решения. Колкото до парламентарния контрол или надзор над енергийната регулаторна комисия, той е допустим, само ако не оказва влияние върху процеса на взимане на решенията й. Смисълът е да бъде предотвратено политическо или друго влияние върху институцията. Казвам всичко това, за да подчертая ясно, че право и отговорност на Комисията за енергийно и водно регулиран е дали ще се възползва или не от възможността да отложи с един месец началото на новия регулаторен период, при условие че ние приемем промяната в Закона за енергетиката. Предлагам да се върнем към конкретното предложение – предмет на обсъждане, и да прекъснем политическия популизъм в пленарната зала. А състоянието на българската енергетика и най-вече нейното бъдеще си заслужава да бъде предмет на нарочно обсъждане в пленарната зала например при приемане на Енергийната стратегия на страната до 2030 г., с визия до 2050 г. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, ще се опитам да бъда кратък, тъй като дебатът продължи прекалено дълго. Така или иначе се отклонихме нееднократно от темата и започнахме обща дискусия за енергетиката и не само за нея, за съжаление. Ще бъда кратък и по същество. Причината да поискам думата е не толкова в това да изложа още веднъж мотивите или да защитя предложението, а по-скоро да направя още една крачка напред с това да дадем допълнителна увереност на правителството за подкрепата на парламента, за това което предстои да се случи в следващия един месец, защото важният въпрос не е да удължим срока с един месец, а през този един месец да се свърши работа, която наистина ще доведе до някаква промяна в изходните данни за модела на КЕВР. Знаете, че още през февруари месец парламентът прие промени в Закона за енергетиката, с които, смеем да твърдим, че реформата в сферата на енергетиката от гледна точка на законодателството – това, което беше основното и трябваше да се направи, се свърши. На срещата между работодателите и синдикатите при премиера преди няколко дни се коментираха допълнителни законодателни промени, които ние днес ще обсъдим в 15,00 ч. в Комисията по енергетика, където сме поканили и работодателите, и синдикатите и евентуално да ги внесем следващата седмица, за да могат да бъдат гласувани от пленарната зала на второ четене и да влязат в сила в следващия един месец. Тези допълнителни промени – искам да бъда съвсем ясен, техният финансов ефект е в рамките на няколко милиона. Те няма да решат проблема. Накратко казано, те няма да решат проблема. И законодателната промяна по отношение на ограничаването на часовете на 1250 и над тези часове, продажбата на електроенергията на свободен пазар, което само по себе си като мярка ще доведе до ефект от по-малко от 10 милиона, и малките ВЕИ-та, финансирани по Програмата за развитие на селските райони, към които ще подходим за по-голяма справедливост за промяна на тяхната преференциална цена, защото при положение че са получили безвъзмездна помощ, няма как да искат същата инвестиция да им бъде изплатена и през цената на електроенергията. Там ефектът, по мои груби изчисления, също ще е между 7 и 10 милиона. Така че тези промени, които предстои да гласува Народното събрание, няма да решат проблема. Проблемът може да бъде решен с реформа в държавните дружества и с проверката на Агенцията за държавни финансови институции (АДФИ). Това са двата основни източника, от които могат да се получат съществени спестявания. Един от моите колеги преди малко попита: „Какъв ще е ефектът от съкращаването на тези административни разходи, от издръжката на персонала в държавната енергетика като цяло?”. За 2015 г. общата сума на тези административни разходи е 780 милиона. Десет процента означава 78 милиона само от тази промяна за първата година. През втората година с допълнителните 10% стават 156 милиона, а през третата година ще станат 234 милиона. Тези 234 милиона трябва да са спестени за всяка година след третата година. Така че потенциалът от тази гледна точка е съществен. Тук не става въпрос само за брой на работещите в сектора или за заплати. Понеже отново изпаднахме в един популизъм дали 2000 лв. е висока заплата или ниска? Разбира се, че зависи от това какво работиш. Има случаи, в които 2000 лв. е много висока заплата и други, в които, ако си специалист, ако носиш отговорност в една атомна централа, 2000 лв. е ниска заплата. Не става въпрос само за заплатите и за броя на хората. Става въпрос за всички останали процедури, свързани с колективните трудови договори (КТД) например, като транспорт, храна, работно облекло и не само. Моята препоръка и подкрепата, която искаме да Ви дадем, е да бъдете особено внимателна при провеждането на процедури във всяко едно от дружествата по тези пера – не само по тези пера, но и по тези пера, защото в последните години сме свидетели как в тези поръчки участва само една...

Благодаря за забележката. Ако ми позволите, две изречения, защото са свързани с темата и касаят този срок от един месец. Ако в този един месец не вземем мерките, за които говоря, по-добре да не гласуваме този Законопроект, въпреки че съм вносител и да не даваме допълнителен срок от един месец. Ако продължи по тези процедури да има само един участник или накрая да остане само един участник, то е като състезание с един кон. Няма да говоря за 25 милиона, които се дават за почивка на работещите всяка година или за 10 милиона субсидия, която се дава на базите за енергетиката. Ще завърша с това, че в този един месец е изключително важно да се видят и резултатите от проверките на АДФИ и да се надяваме, че те ще си свършат работата както трябва. Вие сте отличен професионалист точно в тази сфера и от тази гледна точка според мен е хубаво да държите – ако не ежедневен, поне ежеседмичен контакт с Вашите колеги, за да сме сигурни, че те ще предоставят тази информация, която е необходима на регулатора, за да вземе впоследствие необходимите решения. Доколкото виждам настроението в пленарната зала, повечето от парламентарните групи ще подкрепят Законопроекта, а с това искаме да Ви покажем, че подкрепяме Вашето усилие и разчитаме в следващия един месец наистина да се случат реформите, да се случат нещата, за които даваме този срок от един месец. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение с оглед на съкратените срокове, в които трябва да приемем Законопроекта и на това, че Законопроектът се състои само от два параграфа, единият от който е кога влиза Законът в сила, предлагам да използваме възможността, дадена от Правилника, по който работим, да преминем към гласуване на второ четене на Законопроекта.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По време на изказванията имаше няколко предложения, които са за изменения на текста на Законопроекта – искаше се да стане изменение на срока от три месеца, от шест месеца... Това не е ли предложение за изменение? (Шум и реплики от „Атака”.)

Нека да видим стенограмата...

Ето, вдигат ръце, които са направили. (Шум и реплики от „Атака”.) Затова правя обратно предложение – Законопроектът да не се гласува на две четения в едно заседание. Моля това също да го подложите на гласуване.

Уважаеми колеги! „Закон за допълнение на Закона за енергетиката „§ 1. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 17 от 2015 г.) се създава § 47а: „§ 47а. (1) Ценовият/регулаторният период, който приключва на 30 юни 2015 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика” и „Топлоенергетика”, може да се удължи със срок до един месец, считано от датата на изтичане на периода. (2) В случай на удължаване на срока по ал. 1 Комисията се произнася по заявленията за утвърждаване на цени, подадени от енергийните предприятия до влизането в сила на този закон. При необходимост се провежда открито заседание или обществено обсъждане в срокове, определени от Комисията.” Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила от 30 юни 2015 г.”

Господа от управляващото мнозинство, много бързате! Така, ако може, за пет минути да претупате цялата работа. Абсолютно никакви причини няма този срок да е един месец, а да не е три месеца. За един месец нямате технологично време да изпълните това, което така помпозно сте заявили в заглавието и в мотивите на този Законопроект. Не можеш да изпечеш агне за 15 минути. Не можете да освободите ресурси например като отнемете лицензиите на ВЕИ-та, които са извън закона за един месец. Тук чухме от Патриотичния фронт, че за този месец щели да установят кои ЕРП-та продават по-голяма мощност от тази, която е в разрешителното. Ами, това вече е установено от Временната комисия за енергетика! Затова господин Байрактаров знае, че има такива ВЕИ-та. Процедурата по отнемане на лицензии не може да свърши за един месец. За един месец обаче Вие ще разпродадете почивните станции на държавните енергийни предприятия на хора от Вашата клиентела и ще кажете, че сте освободили 40 милиона или 20 милиона ресурс, което е нищо, по-малко от 1% от това, което е необходимо. Този Закон, както е формулиран и с едномесечно удължаване, не може да доведе до нищо друго, освен до още едно ограбване и осакатяване на държавната енергетика, разбира се, в полза на американските марици и на ЕРП-тата. Ето това правите в момента! Нека да се знае, че след този месец ще трябва да дадете сметка какво изпълнихте. Убедена съм, че всичките Ви постижения ще се ограничават в това, че сте съхранили социалните придобивки на хората от АЕЦ „Козлодуй”. Не Ви е срам! (Силен шум, реплики и оживление.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Управляващото мнозинство ни предлага пореден безсмислен и глупав закон бих казал, но това си е тяхна отговорност. Те искат да го приемем и очевидно се върви натам. Като четем текста на Законопроекта се питаме: защо е необходим този Законопроект? Един месец очевидно нищо няма да реши. Аз смея да предрека, че след две-три седмици Вие отново ще искате да се променя този срок. По-интересно е да прочетем ал. 2 на предлагания текст, която е абсолютно безсмислена, без каквито и да е регулативни функции. Аз се чудя защо вносителите я предлагат. Алинея 2: „В случай на удължаване на срока по ал. 1 Комисията се произнася по заявлението за утвърждаване на цени, подадени от енергийните предприятия до влизането в сила на този закон”. Е, има си хас тя да не се произнесе по заявленията за подадени цени! За какво ни е този текст?! И като си задаваме тези въпроси стигаме и до следващото изречение, което гласи: „При необходимост се провежда открито заседание или обществено обсъждане в срокове, определени от Комисията”. Очевидно Вие искате предстоящото увеличение на цените да стане на тъмно, закрито, набързичко и никой нищо да не разбере и след това да кажете: „Е, ами такива бяха обстоятелствата. Народното събрание така реши”, и народът пак нищо няма да разбере. Аз категорично възразявам срещу приемането на този Закон. Първо, защото той не дава нищо ново като регулация. Второ, защото той очевидно цели предстоящите промени на цените да стане на тъмно, набързо, без обществено обсъждане. Представете си Комисията какво ще реши до един месец – дали има необходимост, или няма необходимост? Ами, аз отсега ще Ви кажа – Комисията ще реши, че няма необходимост.

Вие управлявате Комисията ли?

Не, предполагам, господин Иванов, и то с достатъчна сигурност. Ето защо аз правя процедурно редакционно предложение ал. 2 да отпадне от текста на Законопроекта и да остане само ал. 1. Моля Ви, това да бъде подложено на гласуване, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Това, което току-що ни е внесено като промени в Закона за енергетиката под формата на Закон за допълнение на Закона за енергетиката, и четейки неговите мотиви за внасяне, узаконява модела, по който и в момента предлага Комисията за енергийно и водно регулиране да бъдат формирани цените през новия ценови период, защото вносителите сами пишат в мотивите си подкрепа на ценовия модел.

Изказвам се по становищата, които са направени от вносителя, госпожо Председател, за да аргументирам това, което ще кажа по-нататък. На практика с подкрепата на този модел това, което се прави в момента, е поредно пренареждане на пъзела, който в момента съществува в енергетиката, без да се дават отговорите на онези въпроси, които наистина трябва да обсъждаме и подлежат на законови промени, а не по този начин, по който те са предложени, а именно: как да се намали тежестта от сключени дългосрочни договори с ВЕИ-та, как да се намали тежестта от сключени дългосрочни договори с американските централи? Аз бих се съгласил да подкрепя едно евентуално удължаване на регулаторния ценови период с още един месец, ако той беше поискан от Комисията за енергийно и водно регулиране, но тя не поиска това нещо. Даже във вчерашните изказвания чухме, че всяко отлагане според тях ще доведе до допълнителни дефицити в системата. Това, което правим в момента, е да им дадем възможност уж те да имат отговорността, ако решат да продължат с един месец техния регулаторен ценови период – така е написано, може. Бих се съгласил може би, ако госпожа министърката в нейните изложения досега, защитавайки този Законопроект, беше обяснила откъде ще дойдат парите, за да се намали с 85% тежестта зелена добавка за всички останали предприятия, които се очаква да влязат в така наречения „преференциален кръг” до 2 гигавата. След като Комисията по енергийно и водно регулиране каза: „Имаме 97 милиона буфер, които ни позволяват да намалим само до 300 гигавата енергия”. Откъде ще се вземат тези пари, кой ще ги плати, дали няма да се отразят върху цената накрая?! Бих се съгласил евентуално, ако вносители, загрижени за държавата, и в този период, в който ние им разрешим и те го бяха декларирали това като право, ще възразят като принципал срещу решението на Комисията за енергийно и водно регулиране да намали с 4,3% цената на НЕК, на обществения доставчик. Бих разбрал това нещо, защото това би било грижа за държавната енергетика. Бих разбрал, ако бяхме приели някакви законови промени тук за този месец, които биха регламентирали начина, по който въглеродните емисии ще могат да отидат безпрепятствено в Националната енергийна компания, а не сега да не знаем как ще стане. (Реплика от ГЕРБ.) Не знаем, не знаем, господин... – да не казвам името, за да не минем после в лични обяснения, да не загубим време. Бих могъл да приема това, ако принципалът на БЕХ беше поставил въпроса защо продължава да се продава електроенергията на АЕЦ „Козлодуй” под себестойност, защо 30 лв. ще бъдат за технологични разходи, когато 50% от продукцията на тази централа отиват за тези технологични разходи? А те са почти два пъти по-ниски от себестойността, в това число покриваме и кражбите от ЕРП-тата с тези пари. Това бих го разбрал. Бих разбрал, примерно, ако принципалът беше попитал защо намаляваме със 7% цената на електроенергията, произведена от държавни ВЕЦ, но не, и ние тук правим нещо, което, пак казвам, е кризисен пиар на правителството за несвършената от него работа и искаме да приемем закон, от който въобще няма никакъв смисъл. Призовавам Ви, колеги, бъдете достойни законодатели, не се превръщайте в придатък на онези от изпълнителната власт, които не са си свършили работата, а ние да им даваме индулгенция за това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Ерменков, това, което ще гласуваме днес, е една възможност да започне да се прави нещо. Вдигате рамене, но това е нещо, което в предишни правителства Вие не правихте. Това е възможност за този един месец да завърши работата и на Временната комисия, да бъдат извадени проблемите, да се направи сериозен дебат и тогава правителството да започне да действа. Не мога да разбера какво не разбирате? Не мога да разбера какво предлагате? Предлагате от 1 юли да се вдигне цената на тока. Това ли предлагате – и Вие, и дамата, която говори преди Вас? Не мога да Ви разбера! Ако искате да натискаме правителството да свърши работа, без да вдигаме цената на тока, начинът е да дадем тази възможност. Да, ние искахме три месеца, но много добре знаете, че по процедура това нещо няма как да стане, ако искаме гласуването да мине на две четения. Няма как това да се случи, ако искаме да не влезе новияj ценови период от 1 юли. Имаме и обнародване в „Държавен вестник”. За това става дума. Не се правете, че не разбирате за какво иде реч. Въпросът, на който трябва да си отговорите гласувайки, е много прост – искате ли от 1 юли българският бизнес и българските граждани да плащат по-скъп ток, или не искате? Ако не искате, хайде в този един месец да си понапънем някои части от тялото и да свършим работа. Това е логиката. Всичко е много ясно. Недейте да действате на принципа: „Колкото е по-зле за държавата, толкова е по-зле за управляващите!”. Това е принцип, който всички ползваха 25 години и затова докарахме България до там днес да я сравняваме с Албания, само че не съм сигурен дали приликите с Албания са в наша полза. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, господин Ерменков! Като Ви слушам, наистина във Вас има едно голямо неразбиране. Ще Ви кажа още нещо, което явно не разбрахте. Не разбрахте и не можете да разберете, че всъщност ние даваме една възможност. Не разбрахте, че и самият регулатор вчера каза, че този месец има смисъл, ако наистина мерките, за които говорим, влязат в сила и променят базата, на която регулаторът да даде нов ценови модел. Не мога да разбера как не разбирате нещо, което е толкова елементарно, при положение че толкова години се занимавате с тази област? Дори с 1% да се намали ценовият модел, да се намали цената или под някаква форма да се облекчи бизнесът и индустрията и така нататък, не виждам защо ние тук като народни представители упорстваме да дадем тази възможност? Нека да мине този месец, нека да видим какви мерки ще бъдат предприети. С това неразбиране Вие по-скоро, както каза господин Каракачанов, все едно казвате: „Ние харесваме всичко, както си е сега”. Хем сте против увеличаване цената на електроенергията, хем сте против да дадем възможност примерно на Министерството на енергетиката или евентуално на Народното събрание да предприеме допълнителни мерки. Явно с това неразбиране така сте управлявали назад в годините, затова сме стигнали до тази ситуация, но да не се връщаме на темата.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Каракачанов, не сме съгласни с повишаването цената на електроенергията. Това сме го заявявали нееднократно, в това число и в декларация от трибуната на Народното събрание още преди 15 дни, когато разкритикувахме модела, по който се прави цената в момента. Така че недейте да ни вменявате неща, които не са правилни и не сме казвали. И сега, по сегашния закон, който ние приехме през февруари месец 2015 г., Комисията има възможност всеки три месеца в ценовия период да сменя цените, ако намери нови обстоятелства. Тя би могла и сега, в момента, да излезе с решение да не променя цените, тъй като няма достатъчни основания за тази промяна. Не е необходимо да приемаме закони, в които се казва „може”, „едва ли не” или „позволяваме, ама Вие, ако искате”. Това не е закон! Законът задължава и дава правомощия, а не е с пожелателен характер, което ние в момента се опитваме да направим и което не е вярно. Господин Ненков, много добре разбирам за какво става въпрос. Но нали всички тук гласувахме заедно да не се месим в позицията на Комисията за енергийно и водно регулиране? Аз с това започнах, че ако тази Комисия – тя, а не Вие, беше поискала тези промени, имаше някаква логика да ги обсъждаме. Защото Комисията, бидейки избрана от парламента, се е обърнала към онзи, който я е избрал с молба за промяна. А не ние тук да й налагаме какво и как да се случва и дали може да се случи, или не може да се случи. Пак Ви казвам, с този Закон ние не решаваме нищо. Ние си измиваме ръцете, първо, с думата „може”. Второ, отвличаме общественото внимание вече втори ден от истинските проблеми в енергетиката, за да оправдаем несвършената работа на правителството и да остане един човек в бяло, а всички останали да се чувстваме оцапани в тези дискусии. И, трето, накрая ще се получи така, че Комисията ще вземе решението за повишаване на цените, защото, уви, това е философията. Но Вие никъде няма да кажете после: „Ние бяхме виновни, че й дадохме тази възможност тя да си измие ръцете с нас”, защото ако тя го отложи, ще го направи, а после ще прехвърли вината на нас, че ние сме виновни за това. И последното нещо, колеги. Аз разбирам Вашата грижа за индустрията, но два дена слушам тук за цени и нито един път не чух някой да се загрижи за цената за бита. Само за индустрията си говорим! Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Господин Каракачанов, на 27 октомври 2014 г. партия „Атака” внесе законодателно предложение за 6-месечен мораториум върху цените на тока на сегашното ниво до изработването на нова енергийна стратегия, която да върне държавата в енергетиката, ерго, до увеличаване дела на конкурентните пазарни държавни предприятия АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток 2” с по-големи квоти в микса. Преди няколко седмици, по-малко от месец, по чл. 50, ал. 3 от Правилника отново вкарахме това законодателно предложение и Вие гласувахте срещу него. (Реплики от ПФ.) Никога не сме казвали! Никога не сме казвали, нито с поведение,...

...че искаме цената на тока да се повиши. Напротив, откакто сме в парламента, се борим за това вътрешното потребление на електроенергия и топлоенергия да се обезпечава от държавните предприятия, тъй като за разлика от чуждите инвеститори само държавните предприятия в България са конкурентоспособни и продават на конкурентни цени. Запишете си го, ако обичате, когато следващия път решите, ей-така, за разнообразие да атакувате партия „Атака”. Значи, нищо не сте разбрали от това, което се говори,...

...въпреки че стоите на тази висока катедра. (Реплики от ПФ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля да подложите на гласуване моето предложение да прекратим дебатите и да минем към гласуване. (Шум и реплики.) Уважаеми колеги, колеги от ляво, управлявахте в предишния формат на Народното събрание с Ваш кабинет. Уважаеми колеги, тогава толкова се бяхме объркали какво правите, че излизаха Ваши депутати и казваха: „Вдигаме цените.”, а министърът казваше: „Нека да си говорят, няма да ги вдигаме.”. Колеги, много сте се объркали и Вие, и Вашите министри.

Вие не вдигате цените и нямате такова право. Не заблуждавайте хората! Дайте да гласуваме, да удължим срока. Ще си понесем вината след това. А не като Вас, пак казвам: едните депутати говорят едно, министърът казва друго: „Не ги слушайте тези от моята група. Те въобще не знаят за какво става въпрос.”. Колеги, това доведе до настоящето състояние на енергетиката. Няма да Ви връщам към 500-те милиона, които сте щели да продадете от емисии.

Вие доведохте енергетиката до тук. Дайте ни възможност да я оправим, ако не – ще си понесем отговорността. Процедурата ми е за прекратяване на дебатите и за гласуване на текстовете. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, и друг път сме постъпвали така – прекратявали сме дебата, когато е надделявал популизмът. Смятам, че днес трябва да е ясно следното. Тези, които подкрепят Законопроекта, дали го правят, за да дадем възможност на независимия регулатор да погледне още веднъж всички сметки и има ли възможност прозрачно да намали цената към крайния потребител, и да бъде в полза и в услуга на бизнеса. Все още дебатът върви в тази насока. С две изречения да кажа, че ДПС ще подкрепи Законопроекта с ясното съзнание, че популизмът на реформаторите и на Патриотичния фронт не мина днес. С това удължаване те натоварват НЕК с 59 милиона задължения за всеки месец отлагане на регулаторния период оттук нататък. Същевременно, ако бяхте дали възможност преди малко на господин Делян Добрев да обясни предложенията, които има Министерството – че в рамките на този месец ще покрием 59-те милиона, тогава нямаше начин да не гласуваме „за” изменението на този Закон. Колеги, затова казвам: ако четворната коалиция все още не сте се разбрали какво правите и как ще гласувате Законопроекта, нека да седнем и да се разберем. (Реплики от ГЕРБ.) Става въпрос за енергетика, за цени на ток за крайния потребител, за цени на тока за бизнеса, става въпрос за опит за прехвърляне на отговорността от премиера върху Народното събрание, а Народното събрание да излезе с чест от тази работа, а да не поемаме отговорността върху нас. За това иде реч, колеги. Благодаря Ви.

Госпожо Цачева, по начина на водене. Няколко пъти забелязвам, че през последния месец правите реверанси към една парламентарна група. Един път изгонихте наш колега от залата без основание. Сега давате възможност на дама да се изказва, без да има основания за това, без да е била засегната по какъвто и да е начин. Въпросът беше много прост и ясен: искате ли от 1 юли да се вдигне цената на тока, или не искате? От една страна, казвате: „Не искаме.”, а от друга страна, сте против Законопроекта. Това може би означава, че реформата на министър Москов още не е влязла и все още пациентите не са добре обгрижвани. (Ръкопляскания от ПФ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” отпадането на ал. 2, защото господин Чавдар Георгиев не е прав. Съжалявам, че не е тук, но явно не е добре запознат с процедурата по приемането на цените в Комисията за енергийно и водно регулиране. Второто изречение казва: „При необходимост се провежда открито заседание или обществено обсъждане”, защото те вече са минали към този етап на процедурата. Ние не гласуваме да не се прави, а по-скоро обратното – гласуваме да се направи още веднъж, ако има промяна в параметрите. Първото изречение касае заявленията, които вече са подадени в Комисията. Ако го няма това изречение, означава, че всички дружества отново ще започнат да дават заявления с проценти за цени. Моля колегите преди да правят предложения да се запознават със законодателството. Това беше моят отрицателен вот. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение втора точка от Програмата за работа на Народното събрание тази седмица, а именно второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда да стане т. 15 от дневния ред за седмицата.

Да, и другите точки да се изместят с една напред, точно така.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз правя обратно предложение на това. Доколкото разбрах, господин Димитров предложи разглеждането на второ гласуване на Кодекса на труда да го отложим за петнадесета точка, което значи, че няма да стане факт гласуването тази седмица, а другата или по-другата. И тогава ми се струва необяснимо това бързане за съкращаване на срокове за Кодекса на труда между първо и второ гласуване, защото мотивът за това съкращаване на сроковете беше, че хората – земеделските производители очакват приемането на този Законопроект, че за земеделските производители в момента тече сезона на сезонната работа и колкото по-късно отлагаме този закон, толкова по-трудно ще става наемането на работна ръка в земеделието. Така че правя обратно предложение. Нямаше смисъл от всички действия, които направихме до тук, за да го отлагаме назад във времето. Благодаря Ви.

Колеги, понеже тук влязох в диалог с председателката, да не смятате, че е нещо интимно – обяснявам Ви за какво става въпрос. (Оживление.) Става въпрос за това, че ако бяхте предложили да разместим точките, нямаше да има никакъв проблем – втората с трета, които следват, а в момента, колеги от ГЕРБ, извинявайте, ама Вие вчера гласувахте този Законопроект да мине на второ място, а сега гласувате да отиде на последно място. Изяснете си за себе си какво искате. Благодаря Ви.

Прегласуване предлагам, за да могат хората да имат възможност да влязат в хармония със себе си, а да не си противоречат на вчерашното поведение. Благодаря. (Шум и реплики, оживление.)

Уважаеми колеги, тази Комисия, която обсъждаме, по информация на Магдалена Ташева, която е член на Комисията, наистина се е натоварила с една изключително важна задача – да осветли сектор „Енергетика”, да видим кой какви зависимости има в енергийния сектор и защо така се получава, че в последните години цената на тока постоянно, постоянно, постоянно се увеличава. Излизат министри, експерти и всички с едни умни думи обясняват как е неминуемо, как на всяка цена трябва да се вдигне цената, просто защото може утрешният ден да не дойде, ако не се вдигне цената на тока. Тази Комисия наистина върши работа. Ние от „Атака” ще гласуваме за удължаване периода на работа на тази Комисия, но къде е председателят на тази Комисия – господин Симеонов? Къде е той? Къде е? На балнеосанаториум, лекува си нервната система ли? Някъде? Откри се сезонът. Хотелите ли си гледа? Къде е? Къде е господин Симеонов? (Шум и реплики.) Някъде на курорт ли е? Не знам. Той трябваше, трябваше господин Симеонов, да бъде тук в залата дори във вчерашния ден, когато обсъждаме тук, два дни всъщност обсъждаме, какво се случва в този сектор. Той трябваше да бъде тук и може би някакъв междинен доклад да изнесе, да ни каже до какви открития е стигнала тази анкетна комисия, защото Комисията в момента работи в такъв режим, който е закрит, закрит режим. Пред медиите почти никаква информация не се изнася и съответно ние тук дебатираме два дни, а точно на тази Комисия, която би трябвало да изнесе тази информация, председателят го няма. Затова ние, пак казвам, ще гласуваме „за”, но е огромен пропуск, че председателят на тази Комисия не е на мястото си в тези дни. (Реплики.)

Благодаря, господин Председателстващ. Господин Чуколов, за да успокоя Вашите тежнения, притеснения, тревоги, ще Ви отговоря къде е Валери Симеонов, но преди това ще Ви кажа къде не е. Не е на Варадеро. (Смях и оживление.) Не в „Льо Морис” в стая от 1400 евро на вечер. (Смях и оживление. Реплики от „Атака”.) Не е в „Кинг Джордж”.

Не е някъде другаде по света, той е в Страсбург на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и обсъжда важни теми. (Шум и реплики от „Атака”.) Тези възклицания „Аууу” там ще ги оставите, за някой по-късен час, когато духне „белият вятър”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ. Смях и оживление.)

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, тази тема, знаете, че я обсъждаме от седмици наред. Прекрасно се знаеше, че тази седмица ще се гласуват тези неща. (Реплика от ПФ: „Не е вярно!”.)

Бил съм член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, прекрасно знам как функционират там нещата. Едва ли отсъствието на господин Симеонов на сесията в Страсбург ще е толкова важно. Когато присъства там, той обикновено гласува против Русия, но това е друг въпрос. (Шум, реплики и смях от Патриотичния фронт.) Що се отнася до Варадеро, до някакви хотели, размечтахте се. Парламентарната трибуна не е място, откъдето да мечтаете. Тук трябва да се правят сериозни изказвания и точно липсата на Валери Симеонов тази седмица по никакъв начин не спомогна за дебата.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за разместване на Програмата за работа на Народното събрание. Предлагам да преминем към разглеждане на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, приет на първо гласуване на 12 юни 2015 г., а предстоящите за разглеждане на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от Министерския съвет и от различни народни представители, да бъде следваща точка.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 554-01-109, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 3 юни 2015 г., приет на първо гласуване на 12 юни 2015 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение на народните представители Георги Ковачев, Христо Тодоров и Светлин Танчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 3а, ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. в предмета му на дейност да е изрично посочена съответната дейност по чл. 2, ал. 2, т. 6, 7 и 12 или по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3;”.

Параграф 1 по вносител – предложение на народните представители Корман Исмаилов, Димитър Танев, Гроздан Караджов и Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Румен Гечев, Жельо Бойчев и Стоян Мирчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Менда Стоянова, Йордан Цонев, Искрен Веселинов, Борис Ячев, Румен Гечев, Снежана Дукова, Анна Александрова, Красен Кръстев и Димитър Танев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „ликвидаторите” се добавя „временните синдици”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Лицата по ал. 1 подписват декларация за пазене на банковата тайна при встъпване в длъжност, съответно преди пристъпване към изпълнение на възложената работа.” 3. В ал. 5 съюзът „или” се заличава и се поставя запетая, и накрая се добавя „или в случаите по ал. 12 при банка в производство по несъстоятелност”. 4. Създават се ал. 12, 13, 14, 15, 16 и 17: „(12) В 6-месечен срок от вписване в търговския регистър на решението по чл. 13 от Закона за банковата несъстоятелност синдикът на банка в производство по несъстоятелност оповестява: 1. физически и юридически лица и размера на техните влогове по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които прилага към своите вложители, ако тези лица са извършили сделки със своите влогове след поставяне на банката под специален надзор; 2. физически и юридически лица и размера на техните кредити и на влоговете по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които прилага към своите вложители и кредитополучатели, за период от две години преди датата на неплатежоспособността; 3. физически и юридически лица, които са съобщили за прехвърляне на вземането си или са направили волеизявление за прихващане след поставяне на банката под специален надзор; 4. кредитни сделки, по които: а) не са договорени обезпечения или са договорени обезпечения на стойност по-ниска от размера на усвоения кредит; б) не са учредени по надлежен начин договорените обезпечения; в) след надлежно учредяване на обезпечения не са запазени правата на заложния кредитор върху тях по предвидения от закона ред, включително и когато не е подновено вписването на особен залог, не е предаден на кредитора или липсва към датата на оповестяването обектът на реалния залог; г) имущество с произход от банката по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност е предоставено от кредитополучател на други лица и размерът на която и да е от трансакците надвишава 50 000 лв., като лицата се разкриват последователно; изискването за праг не се прилага за лицата по чл. 2, ал. 1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности; д) са предоговаряни кредити по отношение на срока на изпълнение, размера и вида на обезпечението, когато не е уговорено в основния договор; 5. размера на влоговете и кредитите на политическите партии, на лицата по чл. 2, ал. 1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, на членовете на надзорния съвет и на управителния съвет на банката и на юридическите лица, за които е предоставена информация по ал. 15; 6. консултантски договори, договори за наем и други възмездни и безвъзмездни договори, сключени между банката и лицата по чл. 2, ал.1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, членовете на надзорния съвет и на управителния съвет на банката и юридическите лица, за които е предоставена информация по ал. 15 . (13) Сведенията по ал. 12, т. 4, 5 и 6 се отнасят за период от 5 години преди датата на отнемане на лиценза на банката в производство по несъстоятелност. Сведенията се отнасят и за лицата по чл. 2, ал. 1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, които в периода по изречение първо са заемали такива длъжности. (14) Ако в случаите по ал. 12, т. 4 има основание за завеждане на съдебно производство с правно основание по чл. 60а от Закона за банковата несъстоятелност, сведенията по ал. 12, т. 4, буква „г” се оповестяват след образуване на делото. (15) Председателят на Сметната палата предоставя на синдика в електронен формат: 1. списък на лицата по чл. 2, ал. 1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, включително на лицата, които са заемали такива длъжности в периода по ал. 13, изречение първо, в 14-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 13 от Закона за банковата несъстоятелност, и 2. информация за декларираните от лицата по т. 1 притежавани ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества, в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки извън случаите на бонова (масова) приватизация, в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 13 от Закона за банковата несъстоятелност. В 14-дневен срок от извършване на проверката от Сметната палата по чл. 7 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности председателят на Сметната палата уведомява синдиците за промяна в обстоятелствата по т. 2. (16) Сведенията по ал. 12 се оповестяват на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките незабавно след получаването им от синдика. Оповестява се следната информация: 1. по ал. 12, т. 1 – имената на физическите лица, наименованията и правната форма на юридическите лица, едноличните търговци и неперсонифицираните правни субекти, салдата по влога към датата на поставяне на банката под особен надзор, вида и стойността на сделката; 2. по ал. 12, т. 2 – имената на физическите лица, наименованията и правната форма на юридическите лица, едноличните търговци и неперсонифицираните правни субекти, максималния размер на влоговете за двугодишния период; 3. по ал. 12, т. 3 – имената на физическите лица, наименованията и правната форма на юридическите лица, едноличните търговци и неперсонифицираните правни субекти, вида и стойността на сделката; 4. по ал. 12, т. 4 – имената на физическите лица, наименованията и правната форма на юридическите лица, едноличните търговци и неперсонифицираните правни субекти, разрешения размер и максимално усвоения размер на кредитите; 5. по ал. 12, т. 5 – имената на физическите лица, заеманата от тях длъжност и политическите партии, максималния размер на влоговете за петгодишния период, разрешения размер и максимално усвоения размер на кредитите; 6. по ал. 12, т. 6 – имената на физическите лица, заеманата от тях длъжност, предмета и стойността на сключените договори; под стойност се разбира общата сума на извършените от банката за периода по ал. 13 плащания по всеки един от договорите. (17) Сведенията по ал. 12, които се съдържат в доклад на парламентарна комисия, създадена с решение на Народното събрание, станали известни във връзка с проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на банка в производство по несъстоятелност, може да се оповестяват публично, независимо от оповестяването им по реда на ал. 16.”

По § 2 по вносител има предложение от Десислава Атанасова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 64, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В т. 4 в началото се добавя „временните синдици”. 2. Създава се т. 5а: „5а. Сметната палата за целите на извършваните от нея одити на дейността на Българската народна банка;”.

Има предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде § 4: „§ 4. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (ДВ, бр. 27 от 2014 г.) в § 80 се създава ал. 6: „(6) Финансовите институции по ал. 1 и 4, които са подали документи за получаване на лиценз, съответно за пререгистрация в законоустановения срок, имат право да продължат да извършват своята дейност до получаване на лиценз, съответно регистрация.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя по принцип наименованието и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби”.

По § 3 има предложение от Десислава Атанасова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 5: „§ 5. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г. и бр. 98 от 2014 г., бр. 22 и 41 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 39: а) в ал. 1: аа) създава се нова т. 18: „18. удължава сроковете по чл. 50, ал. 1, чл. 52, ал.1, чл. 64, ал. 1, чл. 66, ал. 5, чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 по мотивирано искане на синдика; Искането се отправя преди изтичането на срока;” бб) досегашната т. 18 става т. 19; б) в ал. 3 думите „и 17” се заменят със „17 и 18”; в) в ал. 4, изречение първо думите „и 15” се заменят с „15 и 18”. 2. В чл. 46: а) в ал. 1: аа) създава се нова т. 15: „15. разрешава на временните синдици, синдиците и членовете на управителния съвет на фонда достъп до данни за проследяване на операции, свързани с връщане на получено имущество с произход от банка в несъстоятелност в платежната система за брутен сетълмент в реално време по чл. 103 от Закона за платежните услуги и платежните системи и до системата ТАРГЕТ 2БНБ;” бб) досегашната т. 15 става т. 16; б) създава се нова ал. 2: „(2) В случаите по ал. 1, т. 15 достъпът се разрешава по искане на фонда или на временния синдик или на синдика, одобрено от фонда, до съда по несъстоятелността. Съдът по несъстоятелността се произнася с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването на искането, като определя периода, за който се отнасят данните. Решението на съда не подлежи на обжалване.”; в) досегашната ал. 2 става ал. 3. 3. В чл. 52, ал. 1, изречение второ числото „75” се заменя със „120”. 4. В чл. 57, ал. 3 думите „В 6-месечен срок” се заменят с „В двугодишен срок”. 5. В Глава четвърта, Раздел III се създава чл. 62а: „Такси Чл. 62а. (1) По образуваните от банка в несъстоятелност изпълнителни дела не се събират предварително пропорционални държавни такси или пропорционални такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В тези случаи пропорционалната такса не може да бъде повече от 30 000 лв. (2) За принудително отнемане и предаване в полза на банка в несъстоятелност на заложено имущество по Закона за особените залози пропорционалната такса не може да бъде повече от 30 000 лв.” 6. В чл. 64, ал. 1, изречение първо думите „14 дни” се заменят с „30 дни”. 7. В чл. 66, ал. 5 в текста преди т. 1 думата „3-дневен” се заменя със „7-дневен”. 8. В чл. 67, ал. 1 думата „3-дневен” се заменя със „7-дневен”. 9. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 7: „7. „Платежна система ТАРГЕТ 2БНБ” е национален системен компонент на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време в евро, с оператор БНБ, която е изградена съобразно Насоките на Европейската централна банка за ТАРГЕТ 2”.”

Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. Разпоредбите на този закон се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, открити до влизането му в сила. В тези случаи 6-месечният срок за оповестяване на сведенията по чл. 62, ал. 12, т. 1, 2, 3 и 4 и сроковете по чл. 62, ал. 15 започват да текат от датата на влизането в сила на този закон, а 6-месечният срок за оповестяване на сведенията по чл. 62, ал. 12, т. 5 и 6 започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 62, ал. 15, т. 2.”

Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 7 и 8: „§ 7. В Закона за държавния дълг (обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 35 се създава ал. 6: „(6) При прекратяване от Българската народна банка на участието на участник в системите по ал. 1, т. 2 и 3, Българската народна банка служебно прехвърля притежаваните от този участник и общо от негови клиенти държавни ценни книжа при друг участник-поддепозитар на държавни ценни книжа, по ред и начин, определени в наредбата по чл. 36, ал. 1.” 2. В чл. 36, ал. 1 се създава изречение второ: „С наредбата по изречение първо се определят и допълнителните условия и редът за учредяване на особен залог по Закона за особените залози върху държавни ценни книжа, включително на особения залог по чл. 152, ал. 2 от Закона за публичните финанси.” § 8. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. ) в чл. 18 се създава ал. 4: „(4) При залог на държавна ценна книга същата се блокира по регистъра по чл. 35, ал. 1, т. 2 или съответните регистри по ал. 4 от Закона за държавния дълг, като при прехвърлянето й между регистрите действието на залога и на вписаните обстоятелства относно залога се запазва. Редът, както и допълнителните изисквания при учредяването на залог върху държавна ценна книга се определят с наредбата по чл. 36, ал. 1 от Закона за държавния дълг.”

Благодаря, госпожо Председател. Ще бъда съвсем кратък. Това всъщност е последният параграф от Законопроекта, с който ще приключим гласуването. Искам да обърна внимание, че направихме доста сериозни промени между двете четения, които се надявам наистина да дадат като резултат това, което очаква от нас обществото, наистина да се разбере къде отидоха парите от КТБ. Използвам възможността да поздравя и всички колеги, които направиха много добри предложения между двете четения, също и председателите на Временната комисия и на Комисията по бюджет и финанси за адекватните редакции, които са дадени. Наистина се надявам това да даде този резултат, за който говорим. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ние от Реформаторския блок положихме доста усилия по пътя на парламентарния контрол да изясним къде са отишли държавните пари.

Да, приключвам, госпожо Председател, макар че подобни реплики от място, мисля, че са недопустими. Вие обикновено ги санкционирате.

Искам да поздравя всички колеги. Дано да успеем да разберем къде са отишли парите, а от там нататък вече компетентните органи да ги намерят и да ги върнат.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще Ви представя „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 502-01-27, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8 април 2015 г. На свое заседание, проведено на 22 април 2015 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите. На заседанието присъства господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието. От името на вносителите, Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Петко Петков. Със Законопроекта се цели въвеждане на изискванията на Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2014 г. относно заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове. С оглед осигуряване на по-пълна наказателноправна защита срещу тероризма се предлага включване в състава на чл. 108а, ал. 1 от Наказателния кодекс на онези компютърни престъпления, които прерастват в кибертероризъм. С предложението за създаване на нова ал. 4 на чл. 108а от Наказателния кодекс се цели криминализиране на участието в обучение като обучаем, като същевременно в ал. 5 се предлага уредба на самоволен отказ на обучаемия. С предложените ал. 6 и 7 на чл. 108а от Наказателния кодекс се цели въвеждане на изискванията на Резолюция 2178 относно ангажиране на отговорността на лицето, което се е съгласило да бъде обучаем в терористична организация, като предлаганата диференциация в престъпните състави е в зависимост от това дали субектът на престъплението е български гражданин или чужденец. С предложената разпоредба на ал. 2 на чл. 110 от Наказателния кодекс се регламентира отговорността при предварителна престъпна дейност за задгранични престъпления, която открива пътя към терористична дейност. С предложеното допълнение в състава на чл. 164 от Наказателния кодекс се цели преодоляване на непълнотата в уредбата, с която през 2009 г. е въведено Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. От името на вносителите, Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители, беше представен от господин Христиан Митев. Той посочи, че със Законопроекта се цели създаване на реални и действени гаранции за защита на политическите права при провеждане на избори, с оглед на което се предлага завишаване на санкциите за някои от основните типични престъпления и утвърждаване използването на официалния език в Република България при провеждането на предизборната кампания. Господин Митев обоснова предложенията за завишаване на санкциите по чл. 167, ал. 2, чл. 168а, ал. 1 и чл. 169 от Наказателния кодекс с несъразмерността на предвидените в момента наказания, предвид високата степен на обществена опасност на съответните престъпления. Предложението за въвеждане на наказателна отговорност за нарушаване на правилото за водене на предизборната агитация само на български език беше аргументирано с неефективността на административно-наказателната отговорност. В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Филип Попов, Четин Казак, Димитър Делчев, Свилен Иванов и Данаил Кирилов. Те се обединиха около необходимостта от приемането на предложените от Министерския съвет изменения и допълнения на Наказателния кодекс и отбелязаха съмненията си относно съответствието с конституционните разпоредби на предложеното от господин Валери Симеонов и група народни представители криминализиране на ползването на майчин език в предизборната агитация, както и относно неговата пропорционалност, предвид липсата на достатъчно висока степен на обществена опасност. След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси: - с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 502-01-27, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.; - с 2 гласа „за”, 5 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8 април 2015 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 8 май 2015 г. Със Законопроекта се предвижда отпадането на давността за наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на тежки престъпления против правата на човека, извършени след 9 септември 1944 г. от ръководни дейци на Българската комунистическа партия или от трети лица, на които са възложени длъжностни или партийни функции. Посочените в Законопроекта престъпления са били инкриминирани към момента на тяхното извършване. В тази връзка със Законопроекта не се въвеждат нови наказателни състави, а единствено се цели отпадане на давността за тези престъпления. Предвид високата степен на обществена опасност на съответните деяния, се предвижда отпадане на давността за тероризъм; за престъпления, извършени на радикална религиозна основа, както и за други тежки престъпления. Предвижда се давност да не тече през периода, през който извършителят на престъплението се укрива от правосъдието или се ползва с имунитет. Със Законопроекта се въвеждат дефиниции на новите понятия, които са възприети в него. В подкрепа на Законопроекта се изказаха госпожа Лиляна Друмева – председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, господин Александър Александров – организационен секретар на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, господин Неделчо Илинчев – член на Съюза на репресираните от комунизма „Памет” и господин Сезгин Мюмюн – председател на Федерация „Справедливост – България”. След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси: - с 11 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Андреев.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Излизането ми днес на трибуната е отправено с молба към Вас да се разпоредите или да направите необходимото тук да присъства и вносителят от страна на Министерския съвет. Считам, че е редно това да бъде министърът на правосъдието. Преди обяд приемахме Закона за енергетиката – министър Петкова беше тук, защити Закона. Преди няколко дни по същия начин – Закона за здравното осигуряване, министър Москов беше тук. Министър Христо Иванов, неизвестно защо отсъства, а това не е правилно. Неколкократно на председателски съвет лично Вие сте обръщали внимание, че е редно вносителите да са тук, за да защитят своя Законопроект. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8 април 2015 г. На проведено заседание, на 4 юни 2015 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8 април 2015 г. На заседанието присъстваха: господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” към Министерство на правосъдието, и представители на неправителствени организации.

Господин Александър Стефанов представи становището на Министерството на правосъдието по Законопроекта. В проведените разисквания беше изразена подкрепа на становището на министерството. Някои от народните представители заявиха, че проблема с купуването на гласове е много сериозен и е необходимо да се помисли за увеличаване на санкциите. Споделено беше мнението, че по отношение на майчиния език санкциите са достатъчни, а предложенията преднамерено ще създадат допълнителни условия за противопоставяне в българското общество. По-голямата част от членовете на Комисията изразиха становище, че няма проблем със законите, а с правоприлагането. След проведените дебати и изразените мнения по Законопроекта, Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 0 гласа „за”, 4 гласа „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8 април 2015 г.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, Законопроектът, който внесе Парламентарната група на Патриотичния фронт, следва една-единствена философия. Това е философията да се даде ясен и категоричен отговор на престъпленията, свързани с изборното законодателство. Едва ли тук ще има народен представител, който да не се съгласи, че през последните години непрекъснато ставаме свидетели на порочни практики, и това е най-мекият начин, по който мога да се изразя, свързани с провеждане на изборите, като купуването на гласове, манипулации на медии, свързани с бюлетини – нещо, което даде изключително широк обществен отклик, на фалшифицирането на гласове, нарушаването тайната на гласуване. В крайна сметка законодателната уредба, предвидена сега в Наказателния кодекс, всъщност предвижда наказания, които, меко казано, са козметични, сиреч те не отговарят на тежестта на престъплението. Това показва сериозен натиск и влияние върху политическата воля на всеки български гражданин. Именно по тази причина Патриотичният фронт внесе Законопроект, чиято философия е за сериозно увеличаване на санкциите, на първо място, свързани с купуването на гласове, сериозно увеличаване на санкциите, когато членове на изборна комисия фалшифицират изборните резултати, когато се съхраняват по недопустим начин бюлетини и след това естествено се дава възможност да бъдат използвани за една друга форма на манипулация на обществото. Така че аз вярвам, че едва ли тук в залата има колега народен представител, който да не подкрепи тази философия и да не застане на страната на правдата, на страната на това най-после в България да създадем условия изборите да протичат нормално и да покажем, че държавата има адекватен отговор с адекватни наказания за хората, които нарушават изборното законодателство. Затова аз Ви призовавам днес, колеги, да подкрепите на първо гласуване Законопроекта, внесен от господин Валери Симеонов, защото е добър законопроект. Той откликва на общественото желание и в същото време дава възможност на политическите сили заедно да отговорят на това обществено желание в България, и хората, които извършват престъпления, свързани с изборното законодателство, да понесат най-после съответната адекватна санкция. Това искам да Ви кажа, като се надявам най-после здравият разум в пленарната зала да надделее и да подкрепим на първо гласуване този Законопроект, а след това заедно, ако има някакви несъвършенства, да ги доизгладим, да ги изчистим при второто гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, като съвносител на този Законопроект, ще го представя кратко. Това, което колегата Методи Андреев заедно с колеги от различни парламентарни групи е внесъл, е продукт, който е работен в няколко парламента, доколкото разбрах, докато добие този вид в момента и да бъде годен за внасяне. Доста сериозна работа е свършена там, консултиран е също, доколкото знам, с водещи юристи, пеналисти, за да може да бъде внесен в пленарната зала. Той касае на практика прецизиране и разширяване на хипотезите на това „що е то престъпление срещу човечеството” по Наказателния кодекс и възможността за давността. Давността, както знаете, е изключена, тя не тече и няма ограничения такива престъпления, извършени срещу мира и човечеството, да бъдат наказателно преследвани във времето. Тази уредба е прецизирана доста сериозно, като в нея са включени престъпления, извършени през годините на комунистическия режим, в това число от дейци на тогавашната управляваща комунистическа партия, престъпления срещу различни групи от българското общество, в това число възродителния процес, при който е извършена тази насилствена смяна на имената, както и редица други подобни деяния, свързани тогава с източване на държавно имущество, превеждане по задгранични и чуждите фирми, които след това, знаем, как минаха за една нощ в частни ръце и така нататък. В Допълнителните разпоредби на Закона е предвидено давност да не тече и за лица, ползващи се с имунитет, или за такива, укрили се от наказателно преследване, за да може наистина да бъде наложена справедливата наказателна репресия на държавата за извършено престъпление. Това, с което завършвам, всъщност е, че Законопроектът на практика касае и престъпления, обявени по Наказателния кодекс за престъпления към момента на извършването им и към настоящия момент, тоест няма някакво недопустимо разширяване на обхвата му. Така че и това нещо е съобразено. Разбира се, апелирам за подкрепа. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Искам прегласуване и се обръщам за пореден път към колегите от ГЕРБ. Колеги, Вие за престъпленията на изборното законодателство ли сте, за това да се купуват гласове ли сте? Интересно как по такива важни законопроекти изведнъж някак си забравяте, че това е обещание, което сте поели към Вашите избиратели?! Току-що гласувате законопроект на ДПС, който Ви връща в годините преди 30 години и нямахте никакъв проблем, а това, което касае бъдещото и справедливите избори, изведнъж забравяте! Моля Ви да преосмислите поведението си и да подкрепите законопроекта на Патриотичния фронт. (Шум и реплики.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Понеже нямаше дебати...

Този законопроект, за който тук преждеговорившият се опита да заблуди народните представители, съдържа една мракобесна разпоредба.

Как да дам основание защо съм гласувал „против”, без да дам квалификация на разпоредбата, която се предлага?! Естествено, защото съдържа мракобесна разпоредба, антиевропейска, антиконституционна. Срам и позор за всички депутати от Реформаторския блок и от ГЕРБ, които се я подкрепили. За щастие те не са много. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Правя отрицателен вот по този Законопроект. На първо място това е Законопроект в Наказателния кодекс, в който обаче няма нито един юридически довод, никаква юридическа логика. Аз не намирам такава в този Законопроект. На второ място, този Законопроект има обратно действие. Недопустимо е в Наказателния кодекс по един такъв начин – неюридически, без всякаква юридическа логика да се допусне обратно действие. Освен това с този Законопроект се въвежда едно разделение в българското общество, защото този Законопроект е откровено против определени политически партии, бивши политически партии. По същата логика би следвало да се въведе и Законопроект в Наказателния кодекс, който осъжда престъпленията, примерно, извършени от правителството на Иван Костов във връзка с така наречената и известна в нашето общество „приватизация”, която откровено беше криминална. Поради тези причини и още много, които виждам, че залата може би няма търпение да изслуша, аз гласувах „против”. Смятам, че това е унизително за българския парламент, за съвременна България, която е част от Европейския съюз – там, където ние радеем за демокрация, не може да се гласуват такива законопроекти, които откровено нямат нищо демократично и, пак повтарям, нищо юридическо в тях.