ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)2059 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Заместник министър, уважаеми господин Петков, дами и господа народни представители! На нашето внимание са седем законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Една голяма част от тези законопроекти са ориентирани предимно към разходната част. Има и такива, които правят опити да балансират системата на социалното осигуряване. Такъв е проектът на Министерския съвет, на който искам да спра Вашето внимание малко по-подробно.
Целите, които се поставят в предложения Законопроект, са, на първо място, подобряване на финансовото състояние на системата, и на второ място, подобряване на адекватността на пенсиите или с други думи казано, размерът на получаваните пенсии в зависимост от осигурителния принос.
Трябва да похвалим екипа на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и социалните партньори, че са постигнали съгласие по отношение на експертната част на предложените промени. Трябва обаче да отворим една скоба и да заявим, че това съгласие е на базата на отстъпки от предварително предложения вариант, които оставят впечатлението, че са за сметка на трета категория.
Аз съм убеден, че екипът на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, социалните партньори са убедени, че такива драстични промени се правят с характер, на базата на принципи, което е изключително важно. В този смисъл усещането, че предложените промени и отстъпления по-скоро са в стил „на всекиго по нещо” оставя известна горчивина върху предложения Законопроект.
През годините на прехода осигурителната система беше поставена в услуга на всички останали секторни политики. Не само в услуга на секторните политики, а и в услуга на щедри политически решения. Сега, в момента в който отчитаме, че осигурителната система е в състояние на будна кома, използвам този термин, защото при 9 млрд. 600 милиона бюджет на държавното обществено осигуряване за тази година, 52,5% или близо 5 милиарда са за сметка на държавния бюджет, което означава, че осигурителният характер на нашия пенсионен модел е дискредитиран. Това е една от причините да се търсят по възможност по-радикални решения, за да може все пак осигурителната система да разчита на добро финансово здраве, защото предложените промени са с дълъг хоризонт.
Искам да кажа още няколко думи за това, че масовата трета категория през годините на прехода, и особено след 2000 г., носи цялата тежест на реформите. Работници и служители от трета категория труд бяха солидарни с миньори, с металурзи, с всички, които работят в условия на първа и втора категория труд, със сектор „Сигурност” и с кого ли не, и в един момент на преден план излезе усещането за свръхсолидарност, което няма как да не премине в разочарование от солидарния характер на модела, защото, когато има свръхсолидарност, вече започваш да се замисляш дали този модел е справедлив. Усещането за свръхсолидарност влиза в драстично противоречие със справедливостта на системата. Това при всички положения води до загуба на доверие.
За да бъде обаче устойчив във времето този модел, който се предлага, а това са пакет от мерки за усъвършенстване на пенсионния модел и развитие на пенсионната система, освен експертно съгласие, много важно е да има политическо съгласие. За съжаление, към днешна дата това политическо съгласие е особено крехко, дори и в рамките на четирите политически сили, които подкрепят днешното българско правителство. Защо казвам това? Защото идеята на предложения пакет от мерки е те да бъдат устойчиви във времето. Затова хоризонтът е достатъчно дълъг – до 2037 г. Ако сега тези промени не бъдат подкрепени от достатъчно на брой народни представители или политически сили, устойчивостта на предложените промени през следващите години е поставена на съмнение.
Аз знам, че в парламент с осем политически сили е трудно да се постигне политическото съгласие, но то е задължително поне за партиите, които подкрепят правителството, а когато това не се случи, налагат се динамични мнозинства, които разтърсват управляващата коалиция, а за да не се стига до такъв тип подкрепа политически партии, които са в управляващото мнозинство, трябва да бъдат на висотата на своите отговорности.
Казвам всичко това, защото предложеният пакет е с дълъг времеви хоризонт – от 2016 до 2037 г. Характерното за този цял период е, че системата въпреки с тенденция за намаляване на дефицита през целия период ще бъде в условие на дефицит. Стартира в началото с дефицит от 2,4% от брутния вътрешен продукт, към 2023 г. е най-добрият показател – става 0,9% от брутния вътрешен продукт, а към края на периода вече е 1,2% от брутния вътрешен продукт или с други думи казано, разходите се предвиждат да бъдат намалени с половин процент.
Всичко това, което е предложено от екипа на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт и социалните партньори в общи линии е в правилна посока, но съществуват и рискове. Рисковете са в посока на това, че тази финансова стабилност е изключително зависима от демографските характеристики, зависима е от икономическия растеж.
Затова ние от Движението за права и свободи винаги сме заявявали, че няма такава мярка, или такъв пакет от мерки, които могат с магическа пръчка да решат дългогодишните проблеми на осигурителната система. Тези проблеми могат да бъдат решени единствено и само със сериозен инвестиционен потенциал, сериозни инвестиции – вътрешни и външни, с увеличена заетост, с увеличени доходи и постъпления по осигурителната система. Всичко друго са предложени мерки с рисков потенциал – искам специално да подчертая това, тоест разковничето за решаването на проблемите минава през сериозен икономически растеж, през високи доходи, високи нива на заетост и оттам високи постъпления в осигурителната система с последващи високи нива на социална защита.
Уважаеми колеги, има един много съществен елемент в предложения пакет от мерки и той е възможността за увеличаване на размера на пенсиите, тоест подобряване на ефективността на пенсиите с 40%. Става въпрос за мерки, които се предлагат през коефициента, през трудовия стаж, през осигурителния стаж, около 2027 г. размерът на пенсиите да бъде увеличен с 40% – заложена е такава възможност.
Тук веднага възниква въпросът, че доминанта в това предложение е осигурителният стаж. Вярно е, че осигурителният доход също има участие във формулата за изчисляване размера на пенсията, но като че ли двата по-важни параметри са възраст и осигурителен стаж. Осигурителният доход остава на по-заден план. Пак повтарям, той също има отношение към изчисляване на размера на пенсията по формулата.
Основните рискове идват от разминаването между обхвата и хоризонта на предложените промени. Ясно е, че плавното увеличение на възрастта и стажа е оправдано от гледна точка на социалната поносимост, защото едно и също поколение – тези от трета категория, носят на гърба си цялата тежест от 2000 г. досега. Предимно промените са за сметка на осигурените от трета категория труд. Пак повтарям, плавното увеличение на възрастта е поносимо от социална гледна точка, но при всички положения, ако пристъпим, както е в предложението на Министерския съвет, тогава трудно бихме могли да разчитаме на по-бързо балансиране на системата на социалното осигуряване.
Уважаеми колеги, искам да дам няколко примера от реалната действителност. Те са много показателни за това, което казах.
През 2014 г. реалната възраст за пенсиониране в България е 57 години и 6 месеца. Реалната възраст в България – възрастта, на която се пенсионират всички категории труд, е 57 години и 6 месеца. Това е по информация на Националния осигурителен институт.
В Европейския съюз европейските граждани средно се пенсионират на 62 години. Когато обаче от всички пенсиониращи се извадим групата на категорийните работници, на тези, които се възползват от ранно пенсиониране, българските граждани, които се пенсионират в условия на трета категория труд, при тях ефективната възраст за пенсиониране е 62 години и 9 месеца, тоест около средните нива за Европейския съюз. Това предполага, че мерките, които предлагат Министерството на труда, Министерският съвет, Националният осигурителен институт и социалните партньори, са в посока към балансиране на системата със споделяне на отговорностите между отделните категории.
Следващото нещо, за което искам да кажа няколко думи, е за сектор „Сигурност”. Действията и мерките около тази система са изключително актуални в последно време, но трябва да благодарим на колегите от сектор „Сигурност”, че след дълги срещи и дискусии, които са започнали преди доста години, те узряха до мисълта, че трябва да има увеличение на възрастта за пенсиониране и при тях. Защото това е в техен интерес. Защо е в техен интерес? Сега ефективно те се пенсионират на възраст 52 години и 8 месеца. Минималната възраст за пенсиониране, която се предлага за тях, е 52 години и 10 месеца, която планово да расте планово с по 2 месеца на година. Какво означава това? Това означава, че колкото по-голям е техният осигурителен принос като стаж и като възраст, толкова размерът на пенсията, която те ще получават, ще е по-голям. Забележете, колеги, че при преизчисляването на техния осигурителен стаж, те ще имат възможност да се възползват от по-голям коефициент, респективно от по-голям размер на пенсията, която ще получават. Разбира се цената на тази, приета вече, минимална възраст е изключително висока. Вижте за какво става въпрос. Отпада задължението да се пенсионираш в тази система – ако си натрупал стаж две трети в нея, дори да работиш някъде в друга система, можеш да се възползваш от правото на пенсиониране. Има гратисен период за тези, които до края на тази година отговарят на условията през следващите три години да могат да се пенсионират. Разбира се, тук те имат и друго изискване – този гратисен период да се отнася и за всички останали.
Има обаче още една мярка, която се отнася за родените след 1960 г. Тя дава възможност на работници и служители от сектор „Сигурност” да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди, когато са получили ранна пенсия, защото размерът на тази пенсия е с 28% по-малък – пенсията, която получават от ДОО, имат възможност да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди еднократно в НОИ, в бюджета на ДОО и да получават целия размер на пенсията, а не да изчакат до възрастта за пенсиониране за трета категория. Това е прекрасна възможност, но тази възможност, ако в краткосрочен план дава допълнителни приходи в ДОО, а в дългосрочен план е с негативни ефекти към бюджета на ДОО.
Няколко думи за категориите работници. За първа категория се предлага увеличаване на възрастта, така че тя да достигне 10 години по-малко от годините за пенсиониране за трета категория, тоест 55 г., а за втора категория с 5 години по-рано, тоест до 60 г.
Тук сега искам да кажа няколко думи.
Уважаеми колеги, господин Министър! Това, което се предлага за първа категория, е увеличението на възрастта да бъде с по два месеца на година. Това, което се предлага за подземните миньори и за тези, които се пенсионират при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, разбирайте при съкращаване и ликвидиране на предприятието, при намаляване на щата, за тях увеличението на възрастта, макар и до 50 г., е с по 4 месеца. Тоест, за първа категория увеличението е с 2 месеца, а за подземните миньорите и за тези, за които се отнася чл. 328 от Кодекса на труда, увеличението е с 4 месеца. Тук трябва да помислим, може би между първо и второ четене, да помогнем на хората, които се пенсионират в тези тежки условия.
И няколко думи, с които ще завърша. От 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства с процент, равен или по-голям от швейцарското правило, до 1,5%. Това означава, че се планира увеличение на пенсиите с 40%, както казах преди малко, някъде до около 2027 г.
По отношение на промените във втория стълб.
Уважаеми колеги, това, което възниква като изключително сериозен проблем в края на миналата година, когато се приеха промените, въпросът беше за свободното волеизлияние на осигурените да могат да прехвърлят средствата по индивидуалните партиди многократно в бюджета на ДОО и от там да могат обратно да си ги прехвърлят в индивидуалните партиди. Сега се дава възможност на тези, които имат права по втория стълб, да прехвърлят средствата в Сребърния фонд и след това, но не по-късно от 5 години преди възрастта за пенсиониране, да могат да се върнат обратно в частните пенсионни фондове.
Завършвам тук с надеждата и с пожеланието, въпреки че не е част от този Законопроект, и да поставя на Вашето внимание въпроса за осигуряването на земеделските производители, тъй като там при сегашните условия, ако се приеме това, което се предлага за следващата година, се нарушава трудовата парадигма. С други думи това означава, че средствата, които получават от изработената продукция, включително и средствата от европейското подпомагане, не са достатъчни да покрият техните осигурителни вноски. Надявам се, че този въпрос ще намери своето решение в рамките на бюджетната процедура в края на тази година. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)