АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ)538 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, оценявам и споделям, разбира се, Вашата загриженост за всичко, което се случва в района на Източна Украйна. Доколкото имам възможност, следя достатъчно близо това, което се случва и смея да подчертая, че можете да поставите поне още един проблем при предстоящото посещение на външния министър към всички тези въпроси, които изредихте като тема на загриженост от страна на българската държава по отношение на гражданите и съответно тази част от тях с български етнически произход, живеещи в зоната на бойните действия и в сблъсъците в Източна Украйна. Това е въпросът за предстоящата административна реформа, госпожо Вицепремиер, която предвижда окрупняването, сливането, обединяването на села, в това число, разбира се, засягащи и селата, в които живеят хора от български произход. Става дума за това, че трябва да се отчитат според законодателството етническите особености на тези райони, които се пренебрегват често, когато се предлагат подобни сливания. А българите по традиция живеят в населени места, които са от порядъка на четири, пет, шест хиляди човека. Така че очевидно тук има нещо, което трябва да бъде поставено като тема, защитаваща правата на нашите сънародници в Украйна, но това е отделна тема.
Искам да подчертая, че също достатъчно добре зная, че примирието влезе в сила от нула часа на 15 февруари и че, макар и влязла в сила, все още няма трайно прекратяване на огъня, защото например към миналата седмица бяха повече от 70 случаите на нарушаване на това споразумение за прекратяване на огъня. Но, вижте, на фона на нашите притеснения като държава как можаха Германия, Великобритания, Турция, Полша да изпратят конкретно хуманитарна помощ?
Тук веднага поставям първия от въпросите, които моля да доуточните: кога все пак очакваме да приключи цялата тази процедура и моля тогава, когато се изпраща тази хуманитарна помощ по съвета на нашите сънародници от Украйна нека тя да не бъде неидентифицирана, а нека да бъде в районите, макар и изпратени в Украйна и не само предназначени за гражданите на Украйна от етнически произход, но там, където са концентрирани нашите сънародници. Вярно, че тя ще бъде ползвана от хора с различен произход, но нека да се знае, че това е от България за районите, в които преобладават хората с български етнически произход.
И второ, Вие споменахте за Координационния съвет. Остава впечатлението на хората, които присъстват на тези заседания, че там се говори едно по отношение на прилагането на законодателството – Вие споменахте посоките, в които очакваме решенията за визите, краткосрочни, съответно правото на постоянно пребиваване. Там се говори едно, а когато трябва да се приложи това законодателство или съответно нормите, регламентирани в законодателството по отношение на хората от български етнически произход, то тогава се среща с бездушието – споменах, и с пасивността на администрацията. Тоест, трябва да има някаква промяна в начина, по който работи тази администрация, в начина, по който се отнася към проблемите на хората.
Завършвам, господин Председателю.
Чуйте какво казва господин Кисе по отношение на хората, които са пристигнали в България: „Хората се оказаха без реална перспектива, без работа и съответно техните проблеми останаха на декларативно ниво. Хората нямат къщи, няма къде да живеят, не могат да се върнат, нямат и пари. За тях, образно казано, няма път назад, а няма и настояще в България.”. Дайте да видим как да решим този проблем!