8 юли 2015 г.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, предлагам в тази скромна от 21 точки – във висока степен неизпълнима програма за седмицата, да включим Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, известен като прогресивното облагане, известен като внасящ повече справедливост за доходите на работещите по трудови договори, защото според него се предвижда работещите по трудови договори до две средни работни заплата за страната или около 1500 лв. да получават облекчения. Очевидно е, че приходната част върви добре. Знайно е, че по това време на годината започва бюджетната процедура и е добре този закон да бъде разгледан преди ваканцията, за да бъде отразен в прогнозите, които ще обосноват бюджета за следващата година. Най-вече той е необходим на хората, които работят по трудов договор. Знаете, че в България доходите от труд са най-ниските в Европа. Знаете, че това убива икономиката и съсипва обществото. Поради тази причина е необходимо този Законопроект да намери място в дневния ред на Народното събрание за седмицата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя формално предложение за прегласуване, тъй като някои от колегите не можаха да гласуват. Същевременно искам още веднъж да подчертая социалната значимост на този Законопроект и изключителната му навременност да се разгледа в рамките на тази сесия. Много Ви моля, подкрепете този Законопроект, защото той наистина дава по-голяма справедливост върху данъчното облагане на различните физически лица с различни доходи. Тези, които са с по-малки доходи, ще получат известни облекчения, а тези, които са с по-големи доходи и могат да поемат по-голямо данъчно бреме, съответно ще го поемат. Затова още веднъж Ви приканвам – нека да гласуваме този Законопроект.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група на ДПС правя процедурно предложение за отпадане на т. 3 от дневния ред – второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Две групи основания: първата, запознахме се внимателно с Доклада на второ четене на Комисията. Там определено се съдържат текстове, които стоят извън предмета и обхвата на приетите на първо четене законопроекти. На първо четене бяха отхвърлени доста законопроекти. Сега за второ четене се предлагат отхвърлени текстове и практически ще влезем в режим на гласуването им на едно четене. Знаете за това ограничение в Правилника. По-същественият аргумент е свързан с резултатите от референдума в Гърция. Смятам, че всички партии в Четиридесет и третото народно събрание имаме нужда да преосмислим последствията на този инструмент особено, когато референдуми се провеждат не по ценностно, а по чисто експертни теми. Мисля, има нужда да прочетем урока на референдума от съседна Гърция и тогава да пристъпим към обсъждането и гласуването на подобни предложения, каквито се съдържат в Доклада за второ четене и най-вече текстовете, с които се облекчават условията, при които резултатът от референдума ще бъде обвързващ за Народното събрание, тоест ще има задължителен характер. В ДПС сме наясно защо се прави всичко това. В нарочна декларация ще разкрием един сценарий, който несъмнено е в ход. Днешното приемане на измененията в Закона за референдумите цели да осигури изпълнението на този опасен за младата българска демокрация сценарий. Затова Ви призовавам тази точка да отпадне. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Обратното ми становище по първата част от аргументите, които бяха споделени в процедурното предложение – започнахме този дебат и в петъчното заседание. Предложенията, които предстои да обсъдим, не са извън предметния обхват на Законопроекта, който беше приет на първо четене, напротив – изцяло го допълват. Без да влизам в подробна аргументация пак ще повторя съвсем накратко: нашите предложения основно касаят възможността българи в чужбина да участват в референдум и уреждане на принципните правила по отношение провеждането на референдум едновременно с друг вид избори. Така че всички предложения, приети от Правната комисия и отразени в Доклада, са подчинени на този предметен обхват и решават тези въпроси. Ще влезем в конкретен дебат и по отделните разпоредби, което сега ще спестя. Разбира се, развиваме, бих казал, изцяло нова процедура. Да, тя е резултат от дискусиите на първо и на второ четене. Благодаря.

Предлагам прегласуване с призив към парламентарните групи, извън тази на ГЕРБ. Измененията в този Закон са пряко свързани с инициирания от държавния глава референдум за промяна в изборните правила и целят в крайна сметка въвеждане на смесена пропорционално – мажоритарна избирателна система, и предупреждаваме: дори в редуцирания вариант – две трети пропорционална и една трета мажоритарна система – прекият ефект ще бъде, че първата политическа сила с 40% ще упражни собствено, еднопартийно управление. Всички останали партии ще загубят от своето реално съгласно вота представителство. Поемате тежката политическа отговорност за последствията, които ще понесе младата българска демокрация, след като сценарият бъде реализиран докрай. Що се отнася до контрааргументите на колегата Кирилов, той, минимум, е некоректен, няма да използвам по-силни изрази. На първо четене е приет само един закон – този на ГЕРБ, и там няма и ред нито за брой подписи, с които референдумът да се свиква задължително, нито за условията, при които резултатът от референдума следва да е задължителен. Тези въпроси се уреждаха в други закони, които са отхвърлени. Това прави недопустими редица от предложенията в доклада. Така че и на формално, и на основание по същество следва точката да отпадне от дневния ред и Комисията да премисли доклада си. Прегласуване. Благодаря. Прегласуване.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, правя процедура по промяна на точките в дневния ред: т. 7, която е внесена за четвърти път – Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, да стане т.3, а т. 3, респективно да стане т. 7 от дневния ред. Очевидно е, че след като отхвърлихте в програмата да залегне и Законът за данък върху доходите на физическите лица – Закон, касаещ стотици хиляди български граждани, както и този по т. 7, пак повтарям, който влиза за четвърти път в Народното събрание, но така и не успяваме да стигнем до него. Този Законопроект не касае единствено бизнеса, касае всеки български потребител. Моля да подкрепите предложението ми, за да докажем, че ако наистина сме народни представители, програмата на Народното събрание не е различна от програмата на обществото и на всеки български гражданин. Процедурата ми е: т. 7 да стане т. 3, респективно т. 3 да стане т. 7. Благодаря.

Уважаеми колеги, Законът за защита на конкуренцията сигурно ще постави рекорд от непрекъснато присъствие в дневния ред и това, че не се стига до него. Настояваме Законът да влезе, защото в сегашната обстановка българските фирми и българските производители са поставени във все по-неравностойно положение с останалите. Всички сте наясно с проблема с търговските вериги. Не разбирам защо отлагате въпроса?! А на въпроса с референдума на господин президента ще му дойде времето.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за разместване на точки от дневния ред с оглед на предходни гласувания и изказвания, при които се видя, че лека-полека тезата и критиките относно уместността и правната пригодност на доклада за второ четене на Закона за пряко участие на гражданите в държавното управление и местната власт не позволява той да бъде гледан в този си вид. Правя процедурно предложение т. 3 да стане т. 20, а точките до 20 да се изместят с една назад. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Лютви Местан, 9. Многомандатен избирателен район Кърджали, Движение за права и свободи. Прибягвам съзнателно към стилистиката на този израз, познат от зората на демокрацията, когато ораторите от тази трибуна подчертаваха изрично многомандатния избирателен район и политическата сила, от която са избрани, когато взимаха думата, за да кажат нещо важно. От името на Парламентарната група ще отправя важен призив и още по-силно предупреждение във връзка с резултатите от референдума в Гърция, който разтърси Европейския съюз. Резултатите от референдума в Гърция имат своите измерения както за целостта на Европейския съюз, така и може би недотам съзнавани вътрешнополитически измерения за България. Видяхте, че когато представителните власти прибягват до референдума, за да скрият собствената си политическа отговорност зад гърба на суверена, може да има последствия както за съответната национална държава, така и за целостта на Европейския съюз. Не знам дали прочетохте въпроса, на който трябваше да отговарят гръцките граждани. Искам да ви кажа, че дори средно грамотни юристи биха се затруднили да дадат информиран отговор с „да” или „не” на този въпрос. Първият извод е, че е добре по-често да има референдуми, но не по експертни теми, а по ценностни въпроси, с които да се допълва отговорността или да се коригира по-скоро представителната власт в една или друга държава. И все пак Европейският съюз може да понесе гръцката криза, но предстои още един референдум. Истинското предизвикателство за целостта на Европейския съюз, според нас, е предстоящият референдум в Обединеното кралство следващата година. Ако и английските граждани гласуват с „не” на въпроса дали Обединеното кралство да остане в Европейския съюз, наистина ще настъпи риск за целостта на Европейския съюз. Изводът е: Европейски съюз, основан на последващи референдуми, на които да се преразглеждат вече взети решения от представителните власти, не може да оцелее. Неизбежно ще се отприщят процеси на разпад на целостта на Европейския съюз и младите демокрации от Западните Балкани и Югоизточна Европа ще загубят основния си мотив за по-нататъшното си разгръщане и укрепване. Ще останат в сивата зона между Изтока и Запада. Да си послужим с един наш пример. Представяте ли си например да се подложи след години на референдум дали България да върне на кредиторите 16-те милиарда заем, който гласувахме в тази пленарна зала? (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.) Аз не критикувам заема, защото ние го подкрепихме. Но представяте ли си след 10 години следващо популистко мнозинство в Народното събрание да попита българския народ дали България да върне този заем на кредиторите? Нали знаете какъв ще бъде резултатът от този референдум? – „Не!”. Тогава какво става с международния договор? Какво става с международното право? Уважаеми госпожи и господа! Казах, че са по-важни вътрешнополитическите измерения на резултатите от референдума в Гърция и те се свеждат до това дали партиите в Четиридесет и третото Народно събрание сме готови да прочетем урока на този референдум, дали да не се въздържим от този волунтаризъм, който се съдържа и в доклада на Правната комисия по т. 3 от дневния ред. Госпожо Председател, няма да говоря по т. 3. Ще кажа само, че целта на Български референдум за изборните правила е много ясна. Цели се чрез промяна в изборните правила – обръщам се и към колегите от АБВ, защото те консолидирано подкрепиха оставането на точката в дневния ред – чрез въвеждане на смесена пропорционално-мажоритарна система да се променят моделите на управление на страната. Чрез облекчаването на условията за признаване на задължителния характер на референдумите това Народно събрание ще бъде принудено да въведе смесена избирателна система. Дори в редуциран вариант – две трети пропорционално избрани народни представители и една трета 80 мажоритарно избрани народни представители, резултатът ще бъде следният. Представете си първа политическа сила...

Не, аз не говоря за Закона за референдумите, а за предложението на президента за референдума. Правете разлика. Представете си, казвам, че една политическа сила, която събира 40% от ефективните гласове, тоест на прескочилите 4 процентната бариера при 100-процентна пропорционална система, ще спечели 40 по 240 – 96 мандата. Това предполага коалиционна формула на властта. При вариант – пропорционално мажоритарна система, същата политическа сила ще вземе само 64 от пропорционалните мандати, но в български условия. Колко от едномандатните райони ще бъдат спечелени от първата политическа сила? Мога да питам и дясното, и лявото, и другото ляво, и националпопулистите. Да Ви кажа ли? – Седемдесет и пет от 80 мандата ще бъдат на първата политическа сила. Кажете ми в колко едномандатни района ще победите ГЕРБ? Няма да можете. Шестдесет и четири плюс седемдесет и пет – 139, със същия резултат от 40% убедително еднопартийно управление. Това ли искате, колеги отдясно, това ли искате, колеги отляво? Това ли искат колегите от АБВ? (Шум и реплики.) Уважаеми колеги, не се позовавайте на германския модел. Той няма нищо общо с това, което ще се случи в България. В Германия смесената система е по същество пропорционална, защото, ако Реформаторският блок има 10%, ще спечели 24 мандата дори да е спечелил нула едномандатни райони. Това е истината! А първата политическа сила, ако й се полагат 96 мандата и спечели 80 едномандатни от останалите 160 пропорционални, ще вземе едва 16, а не 64. Това е германският модел. Некоректно, манипулативно се позовавате на него. Има сценарий за въвеждане на еднопартийни управления чрез промяна на изборните правила, само че еднопартийните управления в България се израждат в управления с авторитарни елементи и действително тогава МВР може да се окаже не само лицето, че даже – как беше? – душата на съвременната българска държава. (Ръкопляскания от ДПС.) Каква висота на мисълта, каква апологетика на демократичната мисъл! Само че ние разбираме силната държава като демократична, а не като силова държава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова призовавам към консенсус всички останали партии много внимателно да прочетат този сценарий и днес да гласуват отговорно. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз също ще се опитам от името на Парламентарната група на БСП лява България да поставя темата за съотношението между пряката и представителната демокрация. Тя е много по-широка и не се затваря нито в промените в Закона за прякото участие, които ще разглеждаме, нито в инициативата за предстоящия референдум за изборните правила. Тук нашето разбиране за референдума, който се проведе в края на седмицата в Гърция, е различно не само заради популярната максима: „Vox populi – vox Dei”, а за това, че мнозинството, голямото мнозинство от гръцките граждани, реши да вземе съдбата на своята страна в собствените си ръце. Защото тези хора имаха силата да се противопоставят на налаганата дълги години неолиберална политика на интересите на големите финансови институции, които чрез поредица от кредити изтощаваха икономиката на страната. Те се противопоставиха на европейската бюрокрация, която, навлязла в инерцията от предишните години, в много случаи не държи сметка за действителните интереси на страните и за европейските граждани. Така че ние се нуждаем от Европейски съюз, който да не бъде просто съюз на големите корпорации, на финансовия спекулативен капитал, а Европа, в която да има възможности за икономическо развитие, в която хората да имат доверие в институциите; Европа, която съчетава усилията на държавите с институциите на Европейския съюз. И забележете, този резултат беше постигнат при неимоверен натиск и масови манипулации. Защото натискът идваше отвън, натискът идваше от социологически агенции, които видяхте как драстично се опитваха да променят реалното обществено мнение. Натискът идваше от почти всички медии и той продължава, забележете, и днес в България. Гледайте някои от телевизиите как представят сериозно ситуацията в Гърция, под надписа: „Трагедията в Гърция”, когато хората се произнасят наистина при тежка финансова ситуация с икономически лишения понякога. Но дали това е трагедия? А когато се водеше войната в Югославия, когато се извършваха бомбардировки – тогава същата телевизия ни информираше под надписа: „Кризата в Косово”. Значи, забележете, когато се убиват хора – това е криза, когато гражданите се произнасят по въпроси, които засягат техния живот – това е трагедия. Ето това са големите въпроси. Въпреки всичко това хората се опитаха да изразят своето мнение. Сега ние очакваме – и от страна на гръцкото правителство, и на европейските институции, спешно да се търси решение, което наистина да бъде отговорно, защото ние знаем, че сметките трябва да се плащат, но заедно с това знаем, че трябва това да бъде правено с оглед на възможностите на хората. И тъй като беше използван примерът със заема от 16 милиарда, който тук беше гласуван, БСП е отговорна политическа сила, тя няма да постави въпроса дали България ще плаща. Но защо смятате, че българските граждани в някакъв момент няма да поставят въпроса дали тези, които подкрепят подобни заеми, не трябва утре солидарно да ги платят? Те самите! Така че на такъв въпрос може да поискат гражданите един ден да отговорят. И трябва да се знае, че когато длъжностни лица подписват нещо, когато вземат решения и тези решения се окажат в редица случаи незаконни или пък в грубо противоречие с националните интереси, някой трябва да носи отговорност. Българските граждани искат това. Те искат да се произнасят вече главно по въпроси, които ги засягат икономически и социално, а не само по въпроси, които засягат политическата система и изборните правила. Дори толкова ли е важно дали политиците ще бъдат избирани или назначавани, ако някой друг диктува техните решения – било то икономически групи, външни фактори и прочие? Така че дори въпросът с изборите сам по себе си не е толкова важен. Изборите сами по себе си не могат да спасят демокрацията. Те са само условие, само един от задължителните стълбове на тази демокрация, но този стълб може да бъде срутен, ако не действат другите, за които става дума и които предизвикват истинското доверие. Тази игра трябва да бъде проведена много внимателно. Аз ще Ви припомня полския случай с президентските избори, когато след първия тур действащият президент реши да приобщи към своята подкрепа гласовете на един музикант – много далеко от политиката, който критикуваше всичко това, което съществува, използва недоволството на хората, заложи на пряката демокрация и президентът реши между двата тура да повдигне въпроса за референдум. Забележете, от трите въпроса какви бяха двата? Единият е дали да се премине към избор в едномандатни избирателни райони, а другият – да се премахнат държавните субсидии за политическите партии. Той не само убедително загуби втория тур на изборите, но сега, в резултат на приетото решение, в началото на месец септември в Полша ще има такъв референдум, а в края на октомври ще бъдат парламентарните избори. Това доказва и нещо друго, че при една достатъчно добра организация не се налага в много случаи да бъдат сливани напълно различни теми за избор на представители и за решаване на въпроси, които се поставят пред гражданите на референдуми. Затова ние трябва да обмислим всичко това много внимателно. Трябва да поставим въпрос към управляващата партия – тя подкрепя ли такива фашизоидни идеи, лансирани от кмета на един областен град, който открито пропагандира, че част от хората с избирателни права не трябва да гласуват и на определени места не трябва да се гласува? Това ли е Вашата бъдеща линия за развитие на демокрацията – не да се борите с купуването на гласове и да премахвате причините за това, а да отстранявате цели групи от българското общество? Това са големите въпроси, на които трябва да се отговори. Затова аз смятам, че ние трябва да постъпваме не конюнктурно, а да си даваме сметка, че пряката демокрация е необходима, когато тя допринася гражданите да се включват в политическия живот, а не да бъде използвана като средство за ерозиране на институциите и особено на представителните. Уважаеми колеги, въпросите са много сериозни и ако ние наистина държим в България да има стабилност, развитие и да се възстанови доверието към държавата, самата тази държава трябва да бъде устроена по начин, който не действа срещу собствените си граждани. Затова като приветстваме усилията на много от народите и гражданите в Европа да вземат съдбата в собствените си ръце, пряко да се произнасят по най-важните въпроси, нека да направим това и в България, но да го правим така, че да не разрушим създаденото през изминалите години като усилия за демократично развитие, а да поставим участието на гражданите в процеса на дълбоко реформиране и възстановяване на доверието към самата държава и оттам към нейните институции. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Категоричният отговор „не” на проведения на 5 юли референдум в Гърция безспорно изразява суверенната воля на гръцкия народ в подкрепа на гръцкото правителство, но не дава решение нито на гръцката криза, нито на дестабилизацията на гръцката държава, нито на общата дестабилизация на Южна и Югоизточна Европа. Европейският съюз е, и трябва да остане, общност, основана на общи отговорности, задължения и принципи. Сред тях едни от най-важните са спазването на правилата и солидарността между държавите и гражданите на Съюза. Гърция не избра пътя на други страни, които преживяха криза и излязоха от нея с драстични и болезнени реформи като, на първо място, България, но също Испания, Португалия, Ирландия и Балтийските републики. Когато Европейският съюз е изправен пред редица тежки предизвикателства в сферата на сигурността и икономическия растеж, е изключително важно и необходимо отново да намерим общ политически език и да потърсим общи решения. Надяваме се Гърция да се върне максимално бързо и отговорно на масата на преговорите. Ние ценим гръцката страна в качеството й на партньор, съсед и държава – членка на Европейския съюз, имаме интерес от положителния изход на преговорите, за да се гарантира стабилността на нашите съседи и общата стабилност на Съюза. България трябва да настоява при преговорите с Гърция да се защитят интересите и на държавите – членки на Европейския съюз, които не са членове на Еврозоната и които нямат директната защита на Европейската централна банка, и са изложени пряко на икономическите последствия от гръцката криза. Ние не можем да твърдим, че отрицателни последици за България от дестабилизацията на Гърция няма да има. Затова призоваваме за създаването на система за ранно предупреждение за трудностите на малкия и среден бизнес, който има търговски отношения с Гърция, но преди всичко държим на съхраняване на стабилността на институциите и подобряване на икономическите перспективи пред страната, което минава през стабилизация и ускоряване на курса на политически реформи у нас. Урокът за страната ни от случващото се в южната съседка е ясен. Гърция стигна дотук заради дълго отлагани реформи в пенсионната система, неефективна публична и данъчна администрация, непрозрачно и безотговорно изразходване на средствата и възход на политически популизъм. Именно затова днес страната ни трябва да запази и засили своя курс към реформи, в това число преди всичко към борба с корупцията и съдебна реформа. Изключително важно е да не позволим разрастването на популизма и евроскептицизма. За България провеждането на пълноценна реформа на правосъдната система е „conditio sine qua non” – „условие, без което не може”, за стабилност и реално европейско членство. За нас успехът на съдебната реформа е безусловен критерий за пълноправно и равнопоставено участие в европейското и евроатлантическо семейство, равнозначен на успеха на Гърция да постигне или не постигне финансова стабилност. Изразяваме дълбоката си тревога от поведението на опозиционните партии и една от партиите довчера участвали в мнозинството в Четиридесет и третото народно събрание при вчерашното гласуване в Конституционната комисия. И ако по отношение на опозицията ние не можем да имаме претенции и следва да оставим на собствената й преценка дали да гласува мотивирано и от партизански, байганьовски страсти, или от европейска принадлежност и отговорност (шум и реплики от БСП ЛБ), то по отношение на мнозинството отказът от съдебна реформа е отказ от отговорност за управлението и стабилността на държавата. Ние настоятелно очакваме от представителя на нашите партньори от АБВ в изпълнителната власт – вицепремиерът Калфин, ясна позиция по конституционните промени, от която ще зависи и нашето доверие към него като член на кабинета. Ние ще продължим усилията за постигане на разумно решение между достатъчно партии, които да формират мнозинство от две трети в Четиридесет и третия парламент. Ако партиите от мнозинството и опозицията не проявят необходимата политическа отговорност, ние ще настояваме за далеч по-радикални промени в Закона за съдебната власт, които да изкоренят силите на статуквото, които днес упражняват ключово влияние против приемането на конституционните промени. Реформаторският блок призовава опозицията към съгласие и отговорност и настоява останалите политически сили в управлението да се ангажират с довършването на политическите реформи. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, бях заявил процедура по дневния ред преди да започнат декларациите, но госпожа Цачева не видя вдигнатата ми ръка. Колеги, предлагам т. 19 от дневния ред да стане т. 3, а т. 3 да стане т. 19 – изключително важна Спогодба с Кралство Норвегия. За наш срам нямаме още Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. (Шум и реплики.) Това ще ни отнеме само три-четири минути, така че предлагам разместване в дневния ред: т. 19 да стане т. 3, а т. 3 да стане т. 19. Благодаря Ви много.

Уважаеми господин Председател, искам да обърна внимание върху изразните средства, които използва господин Кънев от тази трибуна, и начина, по който се обърна към българския парламент с примери от български литературни герои, които са придобили негативен смисъл в съзнанието на обществото и на нацията, особено когато Реформаторският блок е разделил практиките на господин Ганьо Сомов на две – на позитивни байганьовски практики и на негативни байганьовски практики, и ползва широко позитивните байганьовски практики, за да се ползва от властта. Байганьовщината във властта не е нито лява, нито дясна, господин Кънев. Въздържайте се от подобни квалификации и изучете внимателно героя. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди това правя процедура за допускане в залата по първа и втора точка на заместник-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков.

„ДОКЛАД относно Проект за решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-10, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2015 г. На свое извънредно заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-10, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2015 г. На заседанието присъстваха: Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката, която представи Проекта, проф. Радослав Гърчев и проф. Цветанка Кътова от Националната агенция за оценяване и акредитация, проф. Тодорка Костадинова – заместник-ректор на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, и Мария Балевска от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Проектът за решение се внася на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Предложението за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, е на основание на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно Протокол № 20 от 6 ноември 2014 г. от заседание на Акредитационния съвет. Доказателство за обществената значимост на Проекта е писмено изразената подкрепа от кмета на община Велико Търново и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). С откриването на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, ще се създадат възможности за подготовка на висококвалифицирани кадри за удовлетворяване на необходимостта от медицински сестри и акушерки в региона и страната. В дискусията се включиха народните представители Мариана Бояджиева, Снежана Дукова, Милен Михов, Борислав Великов и Станислав Станилов. Те подчертаха социалната значимост на Проекта и изразиха надежда, че бъдещите специалисти ще потърсят своята професионална реализация в България. Проектът предвижда в новооткрития филиал да се провежда обучение по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” от професионално направление 7.5. „Здравни грижи”. С цитираното решение на НАОА е определен капацитет за обучение на 80 студенти за всяка от посочените специалности от регулираните професии. За обезпечаване на обучението ще бъде изпълнено изискването на чл. 26в, ал. 2 от Закона за висшето образование, като е предвидено да бъдат преназначени 10 преподаватели на основен трудов договор и да бъдат обявени 4 конкурса за асистенти след разкриването на филиала. За обучението в планирания филиал е осигурена съответстваща материално-техническа база, предоставена от община Велико Търново. Като бази за учебно-практическо обучение ще се ползват акредитирани за обучение на студенти лечебни заведения на територията на община Велико Търново. След проведено гласуване по Проекта за решение с резултат 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-10, внесено от Министерския съвет на 25 юни 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Проект на решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-10, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-10, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2015 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, заместник-министрите на здравеопазването д-р Бойко Пенков и д-р Ваньо Шарков, заместник-ректорът на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, проф. Тодорка Костадинова, д.и., д-р Глинка Комитов – управител на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието и науката, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации. Проектът на решение и мотивите към него бяха представени от госпожа Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието и науката. Тя информира народните представители, че предлаганото откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, е по искане на ръководството на висшето училище въз основа на положително оценен проект от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация. Проектът предвижда в новата териториално изнесена структура на висшето училище да се провежда обучение на студенти за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по две специалности от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”. Съгласно нормативните изисквания на Закона за здравето, обучението на медицински сестри и акушерки се извършва на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование във факултети или филиали на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование. Към настоящия момент Медицинският университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, има програмна акредитация за гореспоменатите специалности от регулираните професии, валидна до 14 юни 2017 г. Госпожа Фъртунова отбеляза, че според Проекта за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов – Варна, в него ще преподават единадесет души, десет от които на основен трудов договор. Предвид на посоченото, академичният състав на Филиала отговаря на изискването на чл. 26в, ал. 2 от Закона за висшето образование. За нуждите на новата структура е осигурена материално-техническа база. Предвидени са два специализирани кабинета за практическо обучение със съвременно оборудване за сестрински и акушерски грижи, с които се цели да се осигурят необходимите условия за качествен учебен процес на студентите от двете специалности. За провеждането на учебно-практическо обучение на студентите ще се ползват базите на акредитирани за обучение лечебни заведения на територията на община Велико Търново. Внасянето на предложения Проект на решение е продиктувано от големия недостиг на кадри от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” и е положителна стъпка в процеса на осъществяване на националната политика за удовлетворяване на потребностите на населението от здравни грижи. Подкрепа за предлагания Проект на решение беше изразена от министъра на здравеопазването, представители на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Български зъболекарски съюз и Български фармацевтичен съюз. Членове на Комисията по здравеопазването се обединиха в становищата си и изразиха подкрепа за предлагания Проект на решение. В рамките на обсъждането беше отбелязана и устойчивата тенденция на недостиг на медицински сестри и акушерки в националната система за здравеопазване, тъй като голяма част от тях се насочват към търсене на работа в чужбина. В тази връзка, госпожа Фъртунова отбеляза, че компетентните държавни институции подготвят пакет от мерки, насочени към задържането на специалистите по здравни грижи в националната система за здравеопазване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на Филиал – Велико Търново, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 502-03-10, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Несъмнено грижата за образованието е дълг на всеки присъстващ в тази зала и откриването на филиал на Варненския университет във Велико Търново е крачка в правилната посока за покриване на недостига на кадри в тази регулирана специалност, като медицински сестри и акушерки. Тук искам да отворя друг аспект на темата. Същата процедура се движи и за град Шумен. Мисля, че процедурата за откриване на филиал на Медицинския университет – Варна, в град Шумен е доста по-напреднала в документално отношение или поне беше, но по някакви причини, неясни за мен, тази процедура е спряна от министъра на образованието. Вече няколко запитвания правим до министъра на здравеопазването защо това нещо не се случва. Имаме от няколко колеги писмен въпрос към министъра, но той го бави, не знам по каква причина. Тук виждам представител на Министерството на образованието – ако иска, да обясни защо не се открива филиалът на този университет в Шумен и по какви причини. Защо Министерството иска умишлено да саботира създаването на такъв филиал, съответно попълването на недостига на така необходимите медицински сестри в българските болници?

Това не е по темата!

По темата е, разбира се. Нашата парламентарна група ще подкрепи разкриването на подобен филиал, но въпросът ми е защо това се спира на други места и трябва да се даде посока. Призовавам тук народните представители от всички парламентарни групи да проявят необходимото, за да може тази тема да влезе в най-скоро време в дневния ред на Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Като народен представител от Велико Търново и член на Комисията по образованието и наука в Народното събрание, категорично подкрепям направеното предложение за разкриване на филиал на Варненския медицински университет във Велико Търново. Искам да Ви уверя, че това е едно очаквано решение на Народното събрание от обществеността на Велико Търново предвид дългогодишните традиции, които има в нашия град, чрез медицинско училище и Медицински университет, за да може да се подготвят тези две регулирани професии, за които, за съжаление, не само в нашия регион, а и в съседните, има сериозен недостиг на кадри. Искам да Ви кажа, че повече от година и половина се извършва подготовката за разкриване на този филиал, като община Велико Търново е осигурила необходимите материални условия с една добра база в Хуманитарната гимназия в града и също така с добри възможности за практическо обучение на бъдещите студенти в медицинските заведения на територията на град Велико Търново. Вярвам, че Народното събрание ще подкрепи това решение, което ще се обсъжда днес. То ще бъде подкрепено от Парламентарната група на БСП лява България. Надявам се, че казаното от моя колега Иван Иванов ще е едно бъдещо решение на Народното събрание, така както беше извършена и в Шумен подготовката за разкриване на филиал на Варненския медицински университет. Благодаря.

Въпросът е, че няма кандидати.

Има!

Четири години да учат за 400 лева заплата!?

Уважаеми господин Председател! Милен Михов – 4. многомандатен Великотърновски избирателен район, в духа на старите традиции. Бих искал естествено да декларирам подкрепата – моята лична и на моите колеги от Патриотичния фронт, за откриването на филиал на Варненски медицински университет в град Велико Търново. Процедурата започна доста отдавна, колеги от ляво. Тя започна по времето на Вашето управление, започна и продължи с подкрепата, трябва да кажа, на всички обществени, общински и академични фактори в старопрестолния град. Лаская се да кажа, че днес ще гласувам втори път в подкрепа на тази идея и се надявам, че с успешното реализиране и, дай Боже, успешния пример на акушерски и медицински сестри във филиала Велико Търново ще продължи да се утвърждава като един от водещите университетски и академични центрове в Република България, в югоизточна Европа и в целия Европейски съюз. Благодаря Ви.

Лекарите в парламентарната зала знаят, че има глад за медицински сестри и в медицината това е най-дефицитната специалност. Това предложение е много правилно, трябва да се гласува и ние ще го гласуваме. Обаче аз бих попитал залата, вносителите и цялото българско общество: „Как ще спрете добре обучените в България медицински сестри да напускат страната и да отиват да работят на друго място, за друго общество и други икономики?”, защото гладът за медицински кадри в България е такъв, че скоро няма да има кой да ни лекува. Моята лекарка, една от лекарките, която ме лекува, ми каза така: „Професоре, аз сега Ви лекувам. Вас има кой да Ви лекува, но утре, когато аз стана на Вашите години, няма да има кой да ме лекува”. Над това трябва да се замисли българското общество. Що се отнася до обучението на медицинските сестри, някой подхвърли, че няма да има кандидати. Ще има кандидати, защото това е дефицитна специалност. Въпросът е, че трябва да им се дадат някакви предимства, заплати и така нататък или да сключват договори срещу държавни стипендии, поне една част от тях да останат в България. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Изкушавам се да направя реплика, каквато направих и по време на обсъждането на темата в Комисията по здравеопазване. Да, всички ние сме за разкриване на такива структури и обучение на сестри и акушерки, разпръснато в районите на страната, където тези млади малки хора няма да се откъсват много далече от семействата си, ще могат да се обучават. Да, това са дефицитни специалности, от които България има нужда. Как обаче можем да задържим обучилите се сестри, акушерки и лекари в страната? Определено не единствено с увеличаване броя на обучаващите се студенти, а с подобряване на техните възнаграждения и на условията за работа. Обръщам внимание на всички колеги в залата! Повечето лечебни структури са търговски дружества, те формират работната заплата на работещите в тях на базата на дейността си. В момента има сериозен проблем по отношение на заплащането на дейността в лечебните структури в болниците с необективно разпределение на лимитите в бюджетите на болниците и предстои Надзорът на Касата да обсъди ревизия на месечните лимити в бюджетите на 76 болници. Нека всички да направим усилия за оптимално финансиране на лечебните структури при много строг контрол за изразходване на публичните средства, защото без адекватно възнаграждение няма да успеем да задържим тези обучени кадри. Това е моят апел, моето напомняне. Благодаря.

Една такава хубава реч може да бъде наречена до известна степен, докторе, популистка. Да Ви кажа защо. Ние в програмата ни вече десет години повтаряме едно и също: не може да има здравни услуги, трябва да има здравни грижи! Не може болницата да бъде регистрирана като търговско дружество и да генерира печалба на базата на здравето! Има една камара подобни изречения, които мога да Ви ги възпроизведа. Това се отнася и за частните училища, и за други структури. Объркана е работата! Публично-частното партньорство е публично-частно разбойничество и нищо повече!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „На свое извънредно заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”, № 502-03-9, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г. На заседанието присъстваха: Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката, която представи проекта, проф. Радослав Гърчев и проф. Цветанка Кътова от Националната агенция за оценяване и акредитация, проф. Иван Мирчев – ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски”, и Мария Балевска от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Проектът за решение се внася на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Предложението за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт” е на основание на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно протокол № 19 от 30 октомври 2014 г. от заседание на Акредитационния съвет. Доказателство за обществената значимост на проекта е изразената подкрепа от областният управител на област Благоевград, кметовете на общини Разлог, Сандански, Гоце Делчев и Кюстендил. Преобразуването на Факултета се разглежда като възстановяване на дългогодишната образователна традиция и съответната материална база за подготовка на медицински сестри и акушерки в Благоевград, осъществявано от закрития поради промени в здравното законодателство Медицински колеж. Беше представено писмено становище от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, която подкрепя Проекта за решение с мотив необходимостта да се увеличи броят на приеманите студенти с цел преодоляване на недостига от грижи при долекуването, продължителното лечение и рехабилитацията. Две многопрофилни болница за активно лечение в Благоевград декларират, че ще осигурят необходимите условия за практическото обучение на студентите. В дискусията се включиха народните представители Мариана Бояджиева, Снежана Дукова, Милен Михов, Борислав Великов и Станислав Станилов. Те подчертаха социалната значимост на проекта и изразиха надежда, че бъдещите специалисти ще потърсят своята професионална реализация в България. Проектът предвижда в преобразувания Факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски” да се провежда обучение по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” и по специалности от професионалните направления „Педагогика на обучението по...”, „Социални дейности”, „Обществено здраве” и „Спорт”. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на специалностите от регулираните професии в Югозападния университет „Неофит Рилски” е 80 студенти за специалността „Медицинска сестра” и 60 студенти за специалността „Акушерка”. За специалността от нерегулираните професии „Спорт” на ОКС „бакалавър” е определен капацитет от 480 студенти, а за ОКС „магистър” след бакалавър – 240 студенти. За обезпечаване на обучението е осигурен научно-преподавателски състав от 43 преподаватели (22 хабилитирани и 21 нехабилитирани), от които 42 са на основен трудов договор. След проведено гласуване по Проекта за решение с резултат 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”, № 502-03-9, внесено от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект за решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”, № 502-03-9, внесено от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.: „На свое извънредно заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”, № 502-03-9, внесен от Министерски съвет на 8 юни 2015 г. Проектът на решение и мотивите към него бяха представени от госпожа Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието и науката. Тя информира народните представители, че предлаганото преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт” е на основание искане от ръководството на висшето училище и положително оценен проект за преобразуването от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация. Проектът предвижда в преобразуваното основно звено да се извършва обучение освен по досегашните специалности на Факултета и обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по две нови специалности от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”, както и по специалности от професионално направление „Спорт”. Към настоящия момент Югозападният университет „Неофит Рилски” – Благоевград има действаща програмна акредитация за професионалните направления и положително оценени проекти за откриване на посочените специалности от регулираните професии от професионално направление „Здравни грижи” и за откриване на професионално направление „Спорт”. Госпожа Фъртунова отбеляза, че висшето училище разполага с материално-техническа база и необходимия академичен състав. С внасянето на предложения Проект на решение се цели създаване на възможности за подготовка на висококвалифицирани медицински специалисти и удовлетворяване на потребностите на населението от здравни грижи. Подкрепа за предлагания Проект на решение изрази министърът на здравеопазването, както и представители на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българския зъболекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз. Членове на Комисията по здравеопазването се обединиха в становищата си и изразиха подкрепа за предлагания Проект на решение. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структурата на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”, № 502-03-9, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г.”

„ДОКЛАД относно Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структура на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт” внесен от Министерски съвет на 8 юни 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 юни 2015 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структура на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”. На заседанието присъстваха заместник-министърът образованието и науката проф. Николай Денков, доц. Мария Фъртунова – директор дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието и науката, проф. д.н. Иван Мирчев – ректор на Югозападен университет „Неофит Рилски” и представители на Националното представителство на студентските съвети в Република България. От името на вносителите Проектът бе представен от заместник-министър проф. Николай Денков. Проектът за решението за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт” се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и на положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, съгласно протокол № 19 от заседанието на Акредитационния съвет, проведено на 30 октомври 2014 г. Вносителят подчерта, че висшето училище разполага със съответстваща материално-техническа база и академичен състав. В Комисията постъпиха становище на Министерство на младежта и спорта, подкрепящо Решението за преобразуване на факултета, както и писма на общини в област Благоевград, Областна управа и болници в града, които също изразяват подкрепата си за новооткритите специалности в университета. След проведената дискусия, народните представители се обединиха около становището, че с оглед на очерталия се критичен недостиг на тази група медицински специалисти, при създадената възможност за обучение по двете нови специалности от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” ще се създадат условия за подготовка на висококвалифицирани медицински кадри, което ще се отрази на качеството на медицинските услуги у нас. Обучението по професионално направление „Спорт” ще допринесе за създаване на условия и повишаване на конкуренцията в областта на подготовката на треньорски кадри и за развитието на масовия и елитния спорт, както в регионален, така и в национален мащаб. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване се получиха следните резултати „за” – 13, „против” и „въздържали се” – няма. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве и спорт” в структура на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”, № 502-03-9, внесен от Министерски съвет на 8 юни 2015 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 502-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2015 г. На заседание, проведено на 18 юни 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Законопроектът, с вносител Министерски съвет, беше представен от господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите. Между Република България и Кралство Норвегия към настоящия момент действа Спогодбата между Народна република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата (обн. ДВ, бр. 48 от 1989 г.). В нея липсва адекватна на сегашните икономически условия правна регламентация на данъчните отношения между двете държави. Това води до ограничено прилагане на Спогодбата между тях, до невъзможност съответната държава да води ефективна борба с предотвратяване на заобикалянето на данъчно облагане, укриването на данъци и данъчните измами. Горните причини налагат подписването на нов документ, като на 22 юли 2014 г. в София е подписана нова Спогодба между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. В новата Спогодба се съдържат съответстващи на последните тенденции в областта на данъчното облагане клаузи за обмен на информация, за предотвратяване на заобикалянето на данъчното облагане и за регламентиране на отношенията между свързани предприятия. Безспорните ползи от сключването й са: актуална и ефективна Спогодба с Кралство Норвегия, която балансирано и в максимална степен да защитава по равнопоставен начин интересите на двете държави; развитие и обогатяване на българската договорна практика по спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на доходите чрез предоговаряне на най-приложимите български СИДДО с благоприятни за българската държава разрешения; би била инструмент за съдействие за укрепване и стимулиране на икономическото и всяко друго сътрудничество между двете държави във взаимен интерес. Международните договори, които се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение, каквато е Спогодбата, подлежат на ратифициране от Народното събрание със закон, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект. След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 502-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2015 г.”

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 502-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2015 г. На заседание, проведено на 17 юни 2015 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 22 юли 2014 г. в София. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев. Между Република България и Кралство Норвегия към настоящия момент действа Спогодбата между Народна република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата, подписана в София на 1 март 1988 г. и обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 48 от 1989 г. Тази Спогодба ще бъде отменена и ще престане да действа от датата, на която подписаната нова спогодба стане приложима. В действащата към момента Спогодба липсва адекватна на сегашните икономически условия правна регламентация на данъчните отношения между двете държави, което води до ограничено прилагане на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и до невъзможност съответната държава да води ефективна борба с предотвратяване на заобикалянето на данъчното облагане, укриването на данъци, данъчните измами и прането на пари. Подписаната нова Спогодба с Кралство Норвегия ще бъде ефективен инструмент за регулиране по най-благоприятен и взаимноизгоден начин на всички въпроси между Република България и Кралство Норвегия в областта на международното двойно данъчно облагане. Коригирана е клаузата за „Местно лице”. С новата формулировка отпада ограничението за българско гражданство за физическите лица. Договорени са данъчни ставки в размер на 5% за облагане с данък при източниците на доход от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. Спогодбата е от взаимен интерес и ще съдейства за стимулиране на икономическото сътрудничество между двете държави. По отношение на влизането в сила на Спогодбата, всяка от договарящите държави ще уведоми писмено другата държава по дипломатически път за изпълнението на нейното законодателство за влизане в сила на настоящата Спогодба. Спогодбата влиза в сила на датата на по-късното от тези две уведомления. Тази Спогодба остава в сила за неопределено време, но всяка от договарящите страни може да я прекрати по дипломатически път, като писмено уведоми другата договаряща държава за прекратяването, не по-късно от 30 юни на всяка календарна година, започваща пет години след годината на влизането на Спогодбата в сила. Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 502-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2015 г.” Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Правя процедура на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – тъй като единодушно на първо четене беше подкрепена Спогодбата, да я разгледаме и на второ.

„ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 22 юли 2014 г. в София.”

„ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банково”, и на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Емисионно”, на Българската народна банка, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси и процедурата за избор от Народното събрание На заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди въпроса за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на подуправител на Българската народна банка. С предложеното решение се цели да се приемат общи процедурни правила за избор на подуправител, ръководител на управлението, за което е предложен от управителя на Българската народна банка при възникване на законово основание. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 14 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банково”, и на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Емисионно”, на Българската народна банка, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема следните Процедурни правила, които се прилагат от Народното събрание при възникнало законово основание за избор на подуправител на Българската народна банка – ръководител на управление по чл. 19 от Закона за Българската народна банка: „Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банково”, и на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Емисионно”, на Българската народна банка, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидат за подуправител – ръководител на управление, на Българската народна банка и представяне на документите му. 1. Предложението за кандидат за подуправител – ръководител на управление, се внася в писмена форма от управителя на Българската народна банка до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание при възникване на законово основание. 2. Предложението за кандидат за подуправител – ръководител на управление, на Българската народна банка, се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец – Приложение № 1 към решението; б) подробна автобиография; в) документи, удостоверяващи професионализма на кандидата в областта на икономиката, финансите и банковото дело (диплома за завършено висше образование, удостоверения, препоръки за заемани длъжности и придобити специализации в сферата на икономиката, финансите и банковото дело и други подобни); г) свидетелство за съдимост; д) декларация по образец – Приложение № 2 към решението, че не са налице обстоятелствата по чл. 11, ал. 4, т. 2, 3, 4 и 5 от Закона за Българската народна банка. II. Публично оповестяване на документите. Предложението заедно с приложените към него писмени мотиви и документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, площад „Княз Александър I” № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Изслушване на кандидата 1. Преди да изслуша предложения кандидат Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за която е предложен. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатът се представя от управителя на Българската народна банка – до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността му като подуправител – ръководител на управлението на Българската народна банка, за което е предложен от управителя на Българската народна банка – до 20 минути. 5. Представяне в резюме на становищата и въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако такива са представени – до две минути всяко. 6. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути. 7. Въпроси от страна на народните представители – до две минути. 8. Отговор на кандидата по поставените от страна на народните представители въпроси – до 10 минути. 9. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. 10. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 11. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от ПОДНС доклад от изслушването на кандидата и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага Проект на решение за избор на кандидата за подуправител, ръководител на управлението на Българската народна банка, за което е предложен от управителя на Българската народна банка. IV. Избор на кандидат за подуправител – ръководител на управление на Българската народна банка, от Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложеният кандидат. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Кандидатът се представя от управителя на Българската народна банка – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 7. Ако кандидатът не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.” 2. Отменя Решение за приемане на процедурни правила за изслушване и избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор” (обн. ДВ, бр. 11 от 10 февруари 2015г.) Приложение № 1 и Приложение № 2 към Решението са декларациите по Закона за БНБ и Процедурните правила.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера в Деловодството на Народното събрание беше внесен Докладът на Анкетната комисия за установяване на фактите и обстоятелствата за източването на КТБ за периода 2009 – 2014 г. Ползвам случая да благодаря на председателя на Комисията и на членовете за професионалната и отговорна работа по изготвянето на Доклада, с който показахме механизмите за източването на четвъртата по големина банка в страната, както и отговорността, действията и бездействията на държавните институции по казуса КТБ. По отношение действията на ръководството на БНБ Комисията единодушно стигна до следните заключения. Ще си позволя да ги зачета дословно, тъй като докладът е публичен, но едва ли сте имали възможност да се запознаете в детайли.

Разбира се, ще реферирам. Моля само да ме изслушате. Заключенията на Комисията са следните: „Считаме, че БНБ не е изпълнявала ефективно своите надзорни и контролни функции спрямо КТБ. Стотици милиони лева кредити са отпуснати от КТБ на фирми с фиктивна или нулева стопанска дейност, с липсващи реални гаранции за получаваните кредити. Множество кредитополучатели са регистрирани на един и същи адрес. Фирми са преотстъпвали в същия ден получени кредити за милиони евра на други фирми и физически лица. Комисията не получи задоволително обяснение от представителите на БНБ защо не са реагирали на редица други твърде необичайни за нормалната банкова практика факти като феноменален ръст на активите на КТБ, предлагането на активи по депозити далеч над пазарната лихва, изключително високият процент на предоговаряните кредити.” Видно от горното става ясно, че ръководството на БНБ носи своята отговорност за фалита на КТБ, който струва на българските данъкоплатци повече от 3,5 млрд. лв. Законът за БНБ и Правилата, които днес ще приемем, забраняват на лица, които са членове на управителни и надзорни съвети на фалирала банкова институция, да бъдат кандидати за подуправители на БНБ, но няма ограничения за лица, които са били в Управителния съвет на БНБ, в чийто мандат е допуснат фалит на банка, да бъдат отново кандидати за Управителния съвет на БНБ. Не можем да си позволим следващ провал! На всички трябва да е ясно, че българските граждани очакват да се носи ясна отговорност при управлението на всяка една институция, че няма как когато в твоя мандат си допуснал фалит на банкова институция, да искаш и да очакваш да имаш следващ мандат. Реформаторският блок няма да подкрепи кандидат за подуправител на БНБ, в чиито мандат е допуснат фалит на банкова институция. Това ще е и условието за подкрепа към следващия управител на БНБ. Правя предложение в т. І, т. 2 да се създаде буква „б” със следното съдържание: „б) декларация, че лицето не е било член на Управителния съвет на БНБ, в чийто мандат е обявена несъстоятелност на банкова институция”. По този начин искаме изрично да покажем, че въпреки липсата на законово ограничение към кандидатирането на подобни лица, да дадем ясен знак към обществото, че хора, в чиито мандат е допуснат фалит на банкова институция, няма как да бъдат отново предложени и отново да заемат същото позиция. Благодаря.

В т. 2 да се създаде подточка „б”.

Уважаеми дами и господа, правя това изказване или реплика към изказването на господин Танев, защото той направи предложението си в Комисията и обстойно го обсъдихме там, но в крайна сметка не го приехме по следните причини. Процедурните правила не могат да внасят допълнителни изисквания към кандидатите извън изискванията, записани в Закона за Българската народна банка. Изискванията, които са записани в Закона за БНБ, за да не може да бъде заемана определена длъжност, се декларират в декларациите – приложения към процедурата, която сега разглеждаме. В този смисъл предложението на господин Танев няма как чисто юридически да бъде елемент от тази процедура и да бъде ограничение в тази процедура. В т. 2 на І, буква „в” – документи, е записано, че „се прилагат документи, удостоверяващи професионализма на кандидата в областта на икономиката, финансите и банковото дело” – също е въз основа на изричния текст на Закона за БНБ. В скобата след това изречение сме поставили неизчерпателно примерно изброяване на различни документи, които биха имали доказателство към удостоверяването на професионализма на кандидата в областта на икономиката, финансите и банковото дело. В този смисъл тези документи могат да бъдат представени, могат и да не бъдат представени – те не са задължителни, така че предложението, което прави господин Танев, няма как да задължи лицата да подадат подобна декларация, още повече че декларация се изисква само по закон. Мисля, че всички знаете – не би могло да се иска декларация с някакви си процедурни правила. Колкото до това дали лицето е било член на управителен съвет на фалирала банка, или не, това много лесно може да се види от неговата биография, която е задължително приложение съгласно буква „б” на т. 2. В тази биография то подробно описва своята дейност – къде и какво е работило, в какъв период. Тъй като, слава Богу, нямаме постоянни фалити на банки, много лесно можем да видим дали лицето е участвало, или не в подобен управителен съвет, и съответно да преценим дали това обстоятелство би могло да ни мотивира да не гласуваме за избора на това лице. Да го записваме обаче като изрично условие в Процедурните правила, смятам, че не е издържано от юридическа гледна точка.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаема госпожо Стоянова, в изказването си казах, че изискването за подобна декларация няма своята задължителност. Няма как и да има, тъй като в Закона ясно са разписани и „от документи”, които трябва да бъдат представени от всеки един от кандидатите. Ясно заявих, че смисълът на подобна декларация е отговорността и публично да е ясно на всички какво лице, кой кандидатства за управител, за подуправител на БНБ. Предвид че, както и Вие казахте, в скоби на т. 2, буква „в”, има документи, които имат информационен, а не задължителен характер, считам, че този документ е точно такъв. Когато обаче едно лице подава декларация и вътре е написано, че в неговия мандат има фалирала банкова институция, считам, че всички ние, а и самият той няма моралното основание да претендира за такъв мандат. Благодаря.

Правя предложение за прегласуване със следните аргументи. Колеги, нали си даваме сметка, че това, което се случи с КТБ, не е случайно. Всички тези държавни институции и лицата, които ги управляваха, носят своята вина. Ние предлагаме тези лица да понесат своята отговорност. Няма как да си допуснал фалита на една банка в твоя мандат и да искаш повторен такъв. Просто няма как! Обществото няма да ни го прости! Не виждам кой от нас би гласувал за човек, който е допуснал фалит при неговото управление. Моля, прегласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите за омбудсман и за тайното гласуване при избора на омбудсман На проведеното на 2 юли 2015 г. заседание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите за омбудсман и за тайното гласуване при избора на омбудсман. На заседанието присъства госпожа Ива Митева – началник отдел „Законодателни референти” в дирекция „Законодателна дейност” на Народното събрание, и господин Стефан Стойков от Сдружение Форум „Средна класа”. Народните представители разгледаха Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за избора на омбудсман. Бяха направени предложения по проекта за решение, които народните представители одобриха. След проведените разисквания по Процедурните правила, Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите за омбудсман и за тайното гласуване при избора на омбудсман Народното събрание на основание чл. 91а, ал. 1 във връзка с чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите за омбудсман и за тайното гласуване при избора на омбудсман. I. Предлагане на кандидати за омбудсман и представяне на документите им. 1. Предложения за кандидати за омбудсман се правят от народни представители и парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по вероизповеданията и правата на човека чрез председателя на Народното събрание в 7 дневен срок от приемането на тези Процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложенията се придружават с писмени мотиви, които съдържат и аргументация за високите морални качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец – Приложение № 1 към решението; б) подробна автобиография; в) ксерокопие от диплома за завършено висше образование; г) декларация по образец – Приложение № 2 към решението, че отговаря на условията за избор на народен представител по чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка чл. 9 от Закона за омбудсмана. II. Публично оповестяване на документите. 1. Предложенията, заедно с документите по Раздел І, т. 2, се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуват се името и мотивите на народния представител или парламентарната група, предложили съответната кандидатура. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата, могат да представят на Комисията по вероизповеданията и правата на човека становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по вероизповеданията и правата на човека въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по вероизповеданията и правата на човека, или по електронния сайт на комисията. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от личния живот на лицата. III. Изслушване на допуснатите кандидати за омбудсман. 1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по вероизповеданията и правата на човека проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 5 минути. Представянето включва и данни за мотивацията, публичната репутация, моралните качества и обществената подкрепа за кандидата. 4. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като омбудсман в изложение до 15 минути за всеки кандидат. 5. Председателят на Комисията по вероизповеданията и правата на човека представя в резюме постъпилите, при условията и реда на Раздел ІІ, т. 2, становища и въпроси, на които не е получен отговор. 6. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути. 7. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата. Времето за изложение на въпросите е до 3 минути. 8. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след изчерпване на зададените въпроси към него. Времето за отговор е до 5 минути. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията по вероизповеданията и правата на човека изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите, и го внася в Народното събрание. Ако са изслушани няколко кандидата за омбудсман, Комисията по вероизповеданията и правата на човека прилага към доклада списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за омбудсман. IV. Избор на омбудсман от Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. След приключване на разискванията, председателят на заседанието обявява началния час на процедурата за тайно гласуване при избора на омбудсман. V. Процедурни правила за тайно гласуване при избора на омбудсман на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 10, ал. 2 от Закона за омбудсмана и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 1. За произвеждане на тайното гласуване се избира Комисия за произвеждане на тайното гласуване в състав от 9 народни представители – по един от всяка парламентарна група и един народен представител, нечленуващ в парламентарна група. 2. Гласуването се извършва с една бяла бюлетина с имената на предложените кандидати, подредени по азбучен ред на собствените им имена и квадратче пред всяко име за отразяване волята на гласуващия народен представител. 3. Бюлетините се поставят предварително в изборните кабини. 4. Пликовете за гласуване са бели, непрозрачни, с еднакъв размер и без надписи. Пликовете се предоставят на народните представители от членовете на Комисията за произвеждане на тайното гласуване. 5. Всеки народен представител гласува „за” единия от кандидатите, като постави знак „х” в квадратчето пред съответното име. Когато има само един кандидат, всеки народен представител гласува „за” предложения кандидат, като постави знак „х” в квадратчето или „против” предложения кандидат, като не постави знак „х” в квадратчето.” Или, казано на прост език, че това е – не попълва самата бюлетина. „6. След гласуването народният представител поставя бюлетината в изборния плик, излиза от изборната стая и пуска плика в избирателната кутия. Извършеното гласуване се отбелязва в списъка на народните представители, като гласувалият народен представител се подписва. 7. Плик с две или повече еднакви бюлетини се брои за една действителна бюлетина. 8. Бюлетината е недействителна, когато е: а) саморъчно направена; б) разкъсана, зачертана или има други знаци върху нея; в) намерена в изборната кутия без плик; г) поставен знак „Х” в повече от едно квадратче или поставеният знак засяга повече от едно квадратче за гласуване и не може да се установи еднозначно волята на избирателя. Когато пликът съдържа две или повече бюлетини с различно съдържание и когато пликът е празен, бюлетините се броят за една недействителна бюлетина. 9. Гласуването се провежда в рамките на един час, смятано от обявяването на процедурата. 10. След приключване на гласуването, Комисията за произвеждане на тайното гласуване съставя протокол с данните от гласуването, който се подписва от членовете на комисията. Председателят на комисията обявява пред Народното събрание резултатите от гласуването. 11. За избран се смята кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите народни представители. 12. В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, се произвежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Второто гласуване се произвежда при същите условия и ред. За избран се смята кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите народни представители. При равен резултат между кандидатите се провежда нова процедура за избор. 13. Председателят на комисията обявява пред Народното събрание резултатите от гласуването.” Уважаеми колеги, това е предложението за решение от страна на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

Да. Приложения № 1 и 2 към Решението са неразделна част от Проекта за решение. Благодаря. „Приложение № 1 към Решението ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният/ата ....................................................................................................................., с ЕГН ......................., л.к.№ ........................, изд. на ...................... от МВР ....................... ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: съм съгласен/а да бъда предложен/а за омбудсман. ........................................... г. Декларатор: .................... Приложение № 2 към Решението ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният/ата ....................................................................................................................., с ЕГН.........................., л.к.№ ............................, изд. на .......................... от МВР...................... ДЕКЛАРИРАМ, че отговарям на условията по чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България: 1. навършил/а съм 21 години; 2. нямам друго гражданство, освен българско; 3. не съм поставен/а под запрещение; 4. не изтърпявам наказание лишаване от свобода. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на избор за омбудсман. ........................................... г. Декларатор: ..................”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная с: „Доклад за второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 553-04-30, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 17 юни 2015 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 454-01-28, внесен от Лютви Местан и група народни представители; Законопроект за допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 554-01-90, внесен от Мая Манолова и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 554-01-106, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет. „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Благодаря, госпожо Председател. Предложение от Добромир Проданов и група народни представители: „Създава се нов § 1: „§ 1. В чл. 19а се създава нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) По реда на ал. 2 могат да се възстановяват имената на починали български граждани, на които принудително са променени имената. Заявлението в този случай се подава от наследник на починалото лице. При разногласие между наследниците на починалото лице спорът се решава от районния съд.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това предложение на колегите народни представители според нас е алтернативно предложение на нашето предложение по § 19, който ще гледаме по-късно. Той гласи: „§ 19 (2) Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството служебно възстановява имената на българските граждани, починали до 30 юни 2001 г., чиито имена са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани или по реда на отменения § 1а от Закона за гражданската регистрация”. Уважаеми колеги, аз съм озадачен, че на първо четене всички колеги от дясната страна подкрепиха нашите предложения, а на второ четене излиза друго предложение. За да отпадне нашия § 19, се прави алтернативно предложение за промяна в чл. 19а. Това е алтернативно предложение на § 1а от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон, като досегашния текст гласи: „Децата на починалите до 30 юни 2001 г. български граждани, чиито имена са били принудително променени и не се възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани, по общо съгласие могат да възстановят имената на родителите си по реда на чл. 19а, ал. 2.” В момента се предлага само един от наследниците да може да възстановява. Една несправедливост е била направена върху нашите граждани по време на така наречения „възродителен процес”, затова ние предлагаме служебно да се заличат тези имена. От предложението за второ гласуване излиза, че всички колеги извън нашата парламентарна група, които подкрепиха на първо четене тези наши предложения, не са били искрени, затова ние този текст няма да го подкрепим.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Хайрула, на първо четене законите не се обсъждат текст по текст, обсъжда се даден проблем. Тъй като Вие сте дали в § 19 съвсем нов ред за така нареченото „служебно заличаване и служебно възстановяване”, ние предлагаме смесен вариант между сега действащата нормативна уредба и Вашето предложение, а именно облекчен режим, по който един от наследниците на починалото лице, чиито име принудително е било сменено, да може да подаде заявление до лицето по гражданското състояние и да се смени името. В случай на противодействие, ако има случаи на несъгласие между наследниците, то ще има решение на районния съд. Нашето предложение в чл. 19а, ал. 5 дава нов начин по същия този въпрос.

Благодаря, госпожо Председател, Вземам реплика по отношение внушенията, които искаше да направи преждеговорившия и по-преждеговорившия колега.

Когато се разглеждаше Законопроектът и неговото философия, Парламентарната група на Патриотичния фронт мотивирано и категорично заяви, че няма да подкрепи внесения текст от представителите от ДПС. Едва ли е нужно да Ви припомням, че името не носи наследствени права, за да искате по някакъв служебен начин да възстановявате някаква измислена несправедливост, която всъщност не е съществувала. Да се опитвате да разпалвате отново ксенофобски и расистки мероприятия на етническа основа, най-малко няма да го допуснем. Защото това е смисълът на внесения от Вас Законопроект. Мисля, че има достатъчно разумни народни представители в тази пленарна зала, за да не го подкрепят. Така че не внушавайте, че всички са го били подкрепили. Не, беше подкрепена философията на законопроектите, които се обединиха в един общ законопроект. От там вече заявявам, че ние ще подкрепим становището на Комисията, тъй като то е правилното. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Байрактаров, тук никой освен Вас не всява национализъм или термините, които казвате. Просто ние искаме да се възстанови една несправедливост, която е призната от този български парламент, така нареченият „възродителен процес”. Нищо друго! Като казах „колегите от дясната половина” не беше към Вас, аз не Ви считам от тази половина. Аз се обърнах към тези партии, които се считат за представители на десния сектор от демократичния сектор. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Във връзка с чл. 19а и предложението на господин Проданов и група народни представители, искам да взема отношение по § 19, предложен в Законопроекта на господин Лютви Местан и група народни представители. Уважаеми колеги, двата члена са взаимно свързани. Искам накратко да наблегна, че § 19 от предложението на Движението за права и свободи изисква да се отмени Законът за имената на българските граждани по реда на чл. 19а от Закона за гражданската регистрация. Той гласи, че смяна на имената на български граждани при възродителния процес става по закона мисля от 1994 г. – смяната да се случи чрез съда. Нашето искане е, първо, имената на починалите граждани да бъдат сменени служебно. Да се възстановят служебно имената на българските граждани, починали до 30 юни 2001 г., и на тези, на които принудително са били променени и не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани. Предложението на господин Проданов, колеги, вече е със съвсем друга философия. Нашето искане е да отменим една несправедливост, дори не несправедливост, а да отменим една обида, която се нанася на всеки български гражданин, когато се яви в общината и изисква смяна на определени документи, служителят в общината да задава въпроса: „Бихте ли ми казали българските си имена?” Колеги, мисля, че тази обида може и на някои от Вас, които сте вдясно или вдясно в ъгъла, също може да се случи. За да няма такова двойствено отношение, за да няма неудобство и от страна на общинския служител, и неудобство от страна на този, който отива да заяви смяна или да иска документ от общината, и му се задава такъв въпрос, предложихме § 19. Това, което Вие предлагате в момента, не е нищо ново, колеги. То е старо, незабравено. Така ще караме наследници, ако има такива, разбира се, да отидат, но пак да се сетят за онзи процес, който беше отречен от всички политически сили и признат като грешка от развитието на България. Колеги, нищо не се цели: нито се цели да се създаде омраза между етносите в България, а чисто и просто да направим така, че да сме на висотата на политиците в демократична България и § 19 наистина да бъде приет така, както предлага Движението за права и свободи. В Комисията предложихме относно предложението на господин Проданов и група народни представители първо да гласуваме § 19 и тогава да се върнем към § 1. Още тогава щеше да се разбере как и по какъв начин ГЕРБ или другите политически сили ще реагират. Оказа се обаче, че нито ГЕРБ, нито другите политически сили са на висотата, която изисква днес и Европейският съюз, и демократичното развитие на България. Колеги, мисля, че ще бъде по-добре да предложа на колегата Проданов да оттеглят § 1 и оттам нататък да вървим по Закона така, както ни е представен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото § 1 променя философията – тази, която Вие приехте на първо четене. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като, както е видно, по този въпрос няма какво да се каже повече, предлагам процедура за прекратяване на разискванията с цел да не се развиват теории, които не са полезни за българското общество.

Госпожо Председател, аз предлагам да чуем становището и мнението на всички политически сили. Това е сериозен въпрос, по който мълчанието дава съгласие – дали това съгласие е в подкрепа на възродителния процес, или с изказване на становища да видим в коя страна се намират всички политически сили. Господин Байрактаров, много пъти се въздържам от тази трибуна, но бих казал следното. Сигурно и Вие може да изпитате неудобство, ако отидете в общината и общинският служител Ви попита: „Господин Байрактаров, как Ви е българското име?”. За да направим така, че да не се чувствате неудобно, ние предлагаме този текст на § 19. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, не можах да разбера защо колегите, които правят предложението, сега са против него? Някак си един път не искате да подкрепите това, което Движението за права и свободи е предложило, правите Ваше предложение и в момента не си го подкрепяте. (Шум и реплики.) Или не сте разбрали, колеги, за какво става въпрос, или някой Ви води в неправилна посока. Затова искам малко да помислите и да прегласуваме наново това предложение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! По § 1 има предложение от господин Добромир Проданов и група народни представители, което се подкрепя от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При издаването на удостоверения и преписи от актовете за гражданско състояние от гражданите не може да се изисква предоставянето на лични данни, които се намират в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и свързаните с нея регистри. 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”

По § 2 има предложение от Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Акт за раждане на мъртвородено дете се съставя въз основа на писмено съобщение не по-късно от 48 часа от раждането.”

По § 3 има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 43, ал. 1 се създава изречение второ: „Раждането на мъртвородено дете се съобщава не по-късно от 24 часа от раждането му.”

По § 4 има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „смърт” се добавя „или от акта за раждане на мъртвородено дете”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато е необходимо за извършване на погребение, препис-извлечението от акта за смърт или от акта за раждане на мъртвородено дете може да се издава и на трети лица, без да е необходимо упълномощаване по реда на чл. 88а, ал. 2.” 3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.”

По § 5 има предложение от Найден Зеленогорски, прието от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се отменя. 2. В ал. 8 след думите „Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството”. 3. В ал. 9 думите „при спазване на разпоредбата на чл. 99а” се заличават. 4. Създават се ал. 10, 11, 12 и 13: „(10) Броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището. (11) Органите по ал. 1 съхраняват копия от документите, въз основа на които се извършва адресна регистрация, промяна на адрес и заличаване на адресна регистрация, за срок 5 години. (12) Актовете на органите по ал. 1, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (13) Актовете на органите по ал. 1 за заличаване на адресна регистрация подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на административния съд е окончателно.”

Благодаря, госпожо Председател. Текстът на вносителите и този, предложен от Комисията за второ четене, са коректни като цяло, но ако го приемем по този начин, мисля, че Законът няма да може да изпълни своето предназначение. Тук се обвързва броят на лицата с обичайното пребиваване на съответния адрес. Ако на един адрес хипотетично могат според Закона да живеят 10 човека, но вече са се регистрирали над тези 10 човека, примерно 20 човека, кои от тези 10 души разлика ще бъдат дерегистрирани? Кой определя това? Дали първият по време е и първият по право или собствениците или съсобствениците определят кой да бъде дерегистриран от техния имот? На тези въпроси в този вид Законът не дава отговор. Това исках да направя като забележка във връзка с предложения текст. Благодаря.

Уважаеми господин Попов, мисля, че Вашето притеснение е основателно, но ми се струва, че в подобни случаи се ползва правната възможност и създаденият механизъм, че регистрираните първи са и първи по право. Ако трябва да се дерегистрират 80 души от 90 допълнително регистрирани, първите 10, които са се регистрирали, ще останат на този адрес. Според мен това е най-логичното. Струва ми се, че темата, която повдигате, е важна, но едва ли би блокирала осъществяването на Закона.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Попов, Вашето притеснение би било основателно, ако липсваха изисквания и начин за такава регистрация, а тя съществува. Първото изискване е или да имате сключен договор за наем, съответно разрешение от собственика за извършване на такава регистрация, отделно разрешение на собственика, сиреч тези, които са се регистрирали, са получили съответното разрешение и тяхната регистрация е законна. Когато обаче идва 11-о, 12-о, 15-о лице, ясно е, че няма как да бъдат регистрирани, защото вече има нарушаване на тези правила. Мисля, че ще се съгласите с това. Чисто прагматично имате основание, но ако липсваха тези критерии, а те съществуват. Крайно време е ние чрез Закона да се опитаме да принудим съответната администрация, общинските служби ГРАО да започнат да извършват този контрол, защото там е по-сериозният контрол – когато идва, регистрира се, с две кликвания в системата на регистър „Население” може да се види какво съществува като регистрация на този адрес, колко са лицата. Да не говорим, че ако се спазваха и поредица други закони като например Законът за закрила на детето, то тези проблеми изобщо нямаше да ги има. Защото в една колиба живеят двама души с по 10 деца и тук съответните служби изобщо не предприемат никакви мерки. Това е сериозният проблем! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Попов, искам да подчертая смисъла на извършената проверка. Затова трябва да се извърши проверка. Това е един от същностните критерии при извършваната проверка. Вие казахте едната хипотеза, когато имаме последващо дописване, но голяма част от проблемните регистрации са с предходни, незаличени регистрации. Това е смисълът да се извърши проверка и да се види кой точно живее в имота – дали бивши обитатели не са се дерегистрирали, или имаме надписване в резултат на особени обстоятелства. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Прав сте, господин Зеленогорски, но по същество това представлява тълкуване на Закона. Няма го вписано в него. По отношение на извършените проверки – репликите на колегите – исках да обърна внимание, че ако вече има извършено нарушение и ако вече са се регистрирали на този адрес, оттук нататък Законът няма обратно действие, а действие занапред. Тогава какво ще ги правим вече регистрираните по тези нарушения за предстоящите избори? Кой ще определи кои от тях да бъдат дерегистрирани? Това беше съвсем добронамереният ми коментар по този въпрос. Благодаря.

Предложение от народния представител Найден Зеленогорски – § 6 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 5, поради което предлага § 6 да бъде отхвърлен.

Предложение от народните представители Рамадан Аталай, Ердинч Хайрула и Ахмед Ахмедов – § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предложението ни е § 7 да отпадне, тъй като този текст вече го има в настоящия Закон. Отделно от това не може императивно да се определя чрез закон или да се задължава човек да посочи настоящ адрес, където и да било. Това е лично волеизявление на съответния човек. Така че предложеният текст в чл. 96, ал. 1 „български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес държавата, в която живее пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес” – това е собствено волеизявление, човек лично решава какъв настоящ адрес да си посочи. Затова предлагаме този параграф да отпадне. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, с § 7 се предлага регламентирането на възможността за заявяване на настоящ адрес в чужбина. Тъй като понастоящем в Закона липсва разпоредба, която да определя съответния орган, пред който това трябва да се направи, това неминуемо създава затруднение на гражданите да направят това. С конкретното предложение и вписването на уточняващи въпроси по чл. 96, ал.1 и чл.99, ал. 2 се регламентира възможността на българските граждани в чужбина да заявят своя настоящ адрес – само държавата, пред общината по постоянния си адрес в Република България. Считаме, че чрез тези промени се конкретизира процедурата по отношение на извършване на адресната регистрация и най-вече се избягват затрудненията на част от българските граждани, които имат задължение в 30-дневен срок да заявят, респективно да регистрират своята промяна на адреса. Считаме, че би следвало § 7 да остане.

Благодаря, госпожо Председател. От Патриотичния фронт ще подкрепим § 7 и текста в него. Този текст и неговата липса досега води и до други проблеми, свързани и с осигурителното законодателство например. Такива са например регламентираните текстове в Закона за здравното осигуряване, където лица, които пребивават по-дълго време извън границата на България, също би следвало да могат да удостоверят това свое 183-дневно, по-дълго пребиваване. Това може да стане точно, когато съществува текстът, който коментира колегата Проданов. Ние ще подкрепим § 7, защото има много смисъл в този текст. Най-важното – той прави Закона в доста по-голяма степен работещ, какъвто в крайна сметка е и замисълът на изменението и допълнението на този Закон. Благодаря.

Уважаеми колеги, смятаме че този текст трябва да остане, макар да не е предложен в Законопроекта на нашата парламентарна група. Нека да не забравяме, че дефиницията, която съдържа Законът за гражданската регистрация за настоящия адрес, е, че това е адресът, на който гражданинът живее. Всъщност огромна част от проблемите, които възникват в административните, осигурителните, данъчните органи, включително избирателните комисии, кметовете, когато изготвят избирателните списъци, възникват, заради факта че няма точна информация кой български гражданин къде живее. Мисля, че това е достатъчно видно най-вече по темата „избирателни списъци”, когато винаги преди избори започва драмата колко души са вписани. Статистически погледнато българите са около седем милиона, а пък избирателните списъци са със седем милиона и половина, пък включени ли са децата, включените ли са непълнолетните. В крайна сметка цялата тази бъркотия възниква по причина, че на българската държава, на българските административни органи не им е ясно колко от българските граждани реално в момента живеят в чужбина и в кои страни. С тава информация нашата администрация не разполага. Ако искаме да правим адекватна реформа в избирателната система, едно от важните условия е точна информация кой български гражданин къде живее по настоящ адрес. В момента така наречените „мъртви души” всеки, който се е задълбочил в тази проблематика, знае, че реално няма „мъртви души”. Има българи, които живеят в чужбина и за които българската администрация не разполага с информация, че изобщо живеят в чужбина, още по-малко къде точно в чужбина живеят. Поради това всички те се включват в списъците в България. Списъците се раздуват с по 500-700 хиляди до един милион души и в крайна сметка това е огромен източник за спокойни манипулации на всеки изборен процес. Винаги съм твърдяла, че реформата в изборното право не е достатъчна. Трябва да има цялостна реформа в гражданската регистрация. Едно от задължителните условия е държавата да знае българските граждани къде живеят, в коя държава, в кой град дори по възможност и на кой адрес. Това би спомогнало за нормалното функциониране и на администрацията, и на органите по осигуряване, и на здравните органи, и на данъчните органи, и на органите на правораздаването. Най-вече преди избори, включително на кметовете, на областните управители и на избирателните комисии. Ние ще подкрепим този текст, защото той дава яснота, необходима за нормалното функциониране на българската държава.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, учудвам се на позицията, която изразихте, че Вие и Вашата парламентарна група подкрепяте този текст. Мислех, че наше общо виждане и обща грижа би трябвало да улесняваме българските граждани и контактите им с администрацията, да правим така, че те да имат колкото се може по-малко проблеми в комуникацията си с българската администрация. Само че този текст, напротив, ще доведе точно до обратното. Знаете, че стотици хиляди български граждани живеят за дълги периоди от време в чужбина. Само че те се връщат. Първо, те не живеят на едно и също място. Второ, обикновено те пътуват през годината поне веднъж, ако не и по-често, обратно до страната. Настоящият адрес е възможно най-променливата величина. По принцип човек всеки ден може да сменя своята адресна регистрация и да заявява нов настоящ адрес. Ако се приеме този текст, какво ще се получи? Веднъж влязъл в системата на ГРАО, че човекът живее например в Гърция, за българската администрация вече той ще бъде живеещ в чужбина. Вижте какво става сега! От Гърция се очаква да се върнат 200 хиляди български граждани след кризата, която настъпва там.

Сто и двадесет.

Какво ще стане? Тези хора ще се върнат тук, обаче за ГРАО и за цялата държавна администрация те ще се водят в чужбина, защото ще се водят, че са декларирали като настоящ адрес в Гърция. И цялата кореспонденция, първо, ще бъдат включени в забранителния списък и когато дойдат изборите, и когато тези хора отидат да гласуват, ще им бъде отказано. Знаете какво се получи с тези забранителни списъци на предходните избори. Хора, които преди десет години са живели някъде – в Холандия, в Германия, и от десет години живеят обратно в България, фигурираха в тези забранителни списъци, само защото някога, преди десет години, някой ги е регистрирал по настоящ адрес в Холандия.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди малко казах, че в този Закон два члена преди това има такъв текст. Каква е целта да се предлага повторно същият текст? Само Ви изчитам този текст в чл. 94, ал. 3: „Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят”. Сега се предлага същият текст две алинеи след това. Моля, вносителите да отговорят каква е целта на предложението?

Факт е, че задължението на гражданина да регистрира настоящия си адрес вече беше дискутирано в пленарната зала и го има като действащ текст от този Закон. Разликата с този текст, доколкото виждам, тъй като пак подчертавам, че това предложение не е наше, създава ангажимент, задължение на гражданинат, който живее в чужбина, да декларира настоящия си адрес. Съгласна съм с господин Казак, че наистина недобре свършената работа на администрацията и на МВР може да нанесе големи поразии и по време на избори, като включи в забранителния списък граждани, които имат право да гласуват, и да ги лиши от правото им на глас. Така че тук наистина трябва да се действа много внимателно и с подзаконовите нормативни актове. Искам също така да припомня, че ние сме взели всички мерки в Изборния кодекс всички български граждани, които неправилно са включени в забранителния списък, да имат възможност в изборния ден да представят доказателства, че по отношение на тях не съществуват забраните на изборните правила. Тоест ще работят кметствата, ще работят общинските администрации и граждани, които неправилно са изключени от списъка, още повече са сложени в забранителния списък, ще могат да удостоверят надлежно, че отговарят и на изискванията за уседналост, и на всички останали изисквания за упражняване на правото си на глас. Всъщност огромният проблем, който възникна на изборите през 2011 г. – местни и президентски, беше именно поради това несъвършенство на Изборния кодекс, тогава правен от друго мнозинство, според който веднъж попаднал в забранителния списък ти нямаш абсолютно никакво право да възразяваш, да го променяш. Това даже и на втория тур, макар да станаха ясни проблемите в Закона по време на първия тур на изборите, на втория тур при избори за президент и за кметове граждани, които отговаряха на всички изисквания, не успяха да гласуват. Става дума за десетки, даже стотици хиляди хора – над 100 хиляди по сметките на Централната избирателна комисия. Да се надяваме, че сега сме взели всички мерки това да не се случи. А иначе повече ред в гражданската администрация мисля, че е важно за българската държава.

Уважаеми господин Председател, от името на парламентарна група Ви моля за 30 минути почивка. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайрула, Вие поставихте един въпрос, на който тук никой не иска да Ви отговори. Въпросът: кое поражда необходимостта от повтаряне на текст, който съществува в чл. 94, ал. 3, а сега се предлага да бъде и в чл. 96, ал. 1 със същия смисъл, който има в чл. 94? Член 94 регламентира и дава възможност български граждани да заявят настоящ адрес извън страната и този ред е уреден. Отговорът на Вашия въпрос се състои в проведените избори, ще назова някои от тях условно – примерно изборите през 2011 г., когато над 400 хил. български граждани не успяха да гласуват, въпреки че имаха желанието да гласуват и да участват в изборите, или през 2014 г. по същия ред български граждани с разни техники и ползване на термини като „живял”, където включваме настоящия адрес, не можаха да гласуват, а сега за настоящия адрес включваме термина „живял”. Колеги, аз задавам един въпрос: кой иска или кой смее от тук присъстващите, а и не само от тук, включително и министърът на регионалното развитие, да отговори как са станали всички онези адресни регистрации и настоящи адреси с дата 1 януари, независимо коя година? Това са стотици хиляди. Как са се случили тези адреси? И тук се съдържа, господин Хайрула, отговорът на Вашия въпрос – тези адреси са служебни адреси, които държавата е наложила на български граждани, имащи адрес в чужбина, или имащи гражданство в друга държава, освен в България. Държавата им е дала служебни адреси като настоящ адрес с дата 1 януари, независимо коя година, с една-единствена цел – да ограничи конституционното право на българските граждани за гласуване. Това става ясно и от днешните изказвания. Колегите, които се изказват тук, от тази трибуна, не коментират идеята и варианта да подобрим реда за гражданската регистрация на българските граждани, а основно в дебата днес съдържанието е как да ограничим една част от българските граждани да не гласуват. Новият текст, който е предложен сега, най-вероятно ще се ползва от онези държавни органи за алиби – ето, от днес нататък редът е този и тези адреси, които служебно са дадени, но незаконно, да ги казваме, че са законни с новия текст. Там се съдържа отговорът на Вашия въпрос. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, с този текст това, което казаха колегите от Движението за права и свободи, убеден съм, че и колегите от ГЕРБ знаят, че има повторение, но не можахме да разберем скрития смисъл на всичко това, което се случва. Може би щеше да бъде добре да вземете думата и да обясните от трибуната за какво става въпрос. Колеги, законопроектите бяха предложени с идеята да прекратим номадството, политическото движение. Да спрем вече господин Вежди Рашидов да кара с автобуси хора в Кърджали да гласуват. Да спрем онези хора, които регистрират в кантони, в ТКЗС-та, в сгради и помещения, където няма начин как да се живее – хора, които да гласуват на сегашните избори. Възниква въпросът, колеги, какво решаваме? Решаваме ли въпроса с този текст? В Комисията казах, и сега Ви казвам – с този текст не решаваме проблема, колеги. С този текст само дискриминираме и казваме на хората: „Тези, които живеят в една гарсониера и са примерно голямо семейство от 12 човека, ако имате още 12 човека роднини, които ще се регистрират, Вие нямате право”. Или другото, което казваме: „Ти можеш да имаш пет къщи, те са около 500 – 600 – 700 квадрата, там нямаш право да регистрираш повече от роднините си”. Нищо че по-нататък ще видите, че има текст, в който казваме – на всеки член, който ще бъде регистриран, общината или държавата да осигурява 10 кв. м. Ако това задължение за 10-те кв. м влезе в този текст, след това трябва да знаете, че всеки, който живее в гарсониера от 44 квадрата и са 12 човека, държавата и общината ще имат задължението да осигуряват съответната площ. Или в текста казваме: „Не, държавата няма да им осигурява.” Ами къде е тогава двойствеността? Един път, когато става въпрос хората да не си ползват правото на гласуване или мажоритарно да отидат да гласуват за Вежди Рашидов, ги спираме, а втория път казваме: „Трябва да имаш 10 кв. м задължително, събаряме ти къщата, но общината или държавата не са задължени да ти осигурят тези 10 кв. м”. Тази двойственост с тези текстове не решава нито номадството, нито преместването на хората с гласуването от едно място на друго. Решавате само един-единствен въпрос – давате възможност на забранителния списък от 750 хиляди да стане от 1 милион граждани, които да нямат никакво право да гласуват. Това решавате с този текст. В стремежа си, ГЕРБ, да спрете Реформаторите по един или друг начин да се опитат да спечелят някоя община – дали е селска, или там, където искате 100 жители да има в едно населено място, да има избори, и по този начин да се опитате да влезете там, с пари да влезете или по някакъв друг начин, да имате десетина или петнадесет гласа от тези общини, не решавате с този текст. Колеги, идеята или това, което предлагате с този текст, първо, забранявате свободното движение на хората. Второ, карате хората да се регистрират или искате да се регистрират там, където живеят, или искате да ги следите като отидат в Англия. Не знам, Патриотите може да искат да видят господин Сидеров с кого отива в Париж или Реформаторите да видят господин Бойко Борисов къде отива, с кого отива и за какво отива. Ако имате такива намерения, не в този текст, колеги! Не в адресните регистрации! Да натоварваме всеки гражданин с излишно задължение да отива да виси пред общината, пред регистрацията и МВР, защото е отишъл на гости в Турция, в Македония, в Канада, не е демократично. Затова Ви предлагам, ако имате аргументи, излезте и кажете защо предлагате този текст. Ако нямате чуваемост за нашите аргументи, по-добре е да не приемаме този текст, да отпадне от само себе си, дори да не гласувате за предложението на Движението за права и свободи, за да не създадем по-голяма бъркотия. Благодаря Ви.

В режим на реплики сме.

Реплики нямаше. А изказвания.

Аз съм на първия ред...

Благодаря, госпожо Председател. Искам процедура. Преди малко беше поискана почивка, от която се видя, че голяма част от представителите на ДПС не се консултираха, а просто се бяха наредили на опашка в бюфета.

То е същото.

Явно са били гладни. Аз – не. (Реплики.)

Не! Заседавахме.

Поради тази причина, тъй като се повтарят едни и същи неща, нищо съществено не се каза. Господина, Айтурла, ако много държи, да му обясня каква е разликата между чл. 94 и предлаганите промени в § 7 – да заповяда, ще му обясня, явно не му е ясно. Искам прекратяване на разискванията, тъй като няма какво повече от това, което се коментира, да се каже. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, явно днес господин Байрактаров замества колегата Цветомир Михов. (Смях и реплики от ДПС.) Първо, госпожо Председател, Вие много добре видяхте, че аз заявих изказване. Второ, мисля, че се доказа, че дебатът е достатъчно сериозен и проблемът е достатъчно сериозен и заслужава внимание. Ние не чухме никакви аргументи по същество в подкрепа на този текст. Аз очаквам господин Проданов, например, други колеги, които са работили по тази материя, да станат и да го защитят. Така че дебатът трябва да продължи. Специално за мен, аз държа да направя изказването, което заявих. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не приемам журналист, аз като бивш кмет на община, да ми дава акъл дали познавам текстовете на закона, или не. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и викове: „Браво, браво!” от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене. Първо, не съм споменал името на въпросното лице. (Реплики от ДПС.) Ако той се е разпознал като „Айтурла” – можете да проверите в стенограмата какво съм казал, това е негов проблем. Второ, лично обяснение може да бъде поискано само по време на изказване, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Нека да си го прочетем, ако искате.

Точно това пише в Правилника. Аз съм направил процедура, по време на процедура не може да се иска лично обяснение. Ако Вие въвеждане нов правилник, това е друг въпрос. Вие ми кажете къде по време на процедура някой има право да поиска лично обяснение? Аз това Ви питам, хайде сега Вие ми го прочетете.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против”, защото този текст за пореден път доказва едно недоразумение, едно престараване на администрацията, защото той идва от българската администрация. Не е тайна за никого, че той е съчинен в Главна дирекция „Гражданска регистрация” – ГРАО с цел да се улесни работата на служителите на ГРАО, с цел да се създават допълнителни пречки, допълнителни трудности, допълнителни задължения и неприятности за гражданите, като ги принуждават да декларират настоящ адрес в чужбина. То е независимо от факта, първо, че настоящият адрес често пъти е променлива величина. Второ, когато декларираш настоящ адрес и се върнеш в България, а много от нашите сънародници, въпреки че по-дълго време през годината живеят в чужбина, често се връщат в България, когато те се връщат, трябва всеки път отново да декларират настоящ адрес в България, ако не искат след това да има сериозни последствия, включително и по време на изборите, да не попаднат в забранителния списък. Този текст е голямо недоразумение. За съжаление, не се вслушахте за пореден път в нашите аргументи, единствено и само, и явно защото идват от Движението за права и свободи. Нищо, ние ще продължаваме да Ви обръщаме внимание, когато сте на път да направите поредната си грешка. Оттам нататък си измиваме ръцете и върху Вас пада тежестта за тези законодателни недоразумения. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Има предложение от Найден Зеленогорски, което се подкрепя от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 7, който гласи: „§ 7. В чл. 98, ал. 1 думите „в общината или кметството” се заменят с „до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място”.”

По § 8 има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 бе оттеглено от вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето живее. Когато български гражданин живее в чужбина, адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място по постоянен адрес. Адресната карта се обработва веднага за актуализация на Национална база данни „Население”.” 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от четири месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението по изречение първо се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община.” 3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. ”

Да. Това изречение да отпадне. Аргументите вече ги чухте по предходния параграф. Второ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Зеленогорски, надявам се някой да разясни защо се въвежда ограничение в новата ал. 4 за регистрация не повече от четири месеца в хотел, мотел и така нататък. Лично аз познавам хора, които целогодишно живеят в хотел. Те са се разбрали със собственика на хотела да плащат стая на наемни начала. Плащат всеки месец наем, ползват и живеят в стаята целогодишно. Явно на тях им е по-изгодно – вместо да плащат наем в апартамент, в жилищна кооперация, да плащат стая в хотел, където стаята им се чисти и получават определени предимства пред това да наемат жилище на свободния пазар. Защо се въвежда това ограничение? Искам някой да разясни. Благодаря.

Ще се опитам да бъда кратък. Ако се наложи, после ще се изкажа. Проблемът всъщност е свързан с това, че има изборен туризъм и в някои, основно курортни селища, се оказва, че преди избори населението набъбва да кажем с 8500 човека в Несебър. Точно по тази причина такъв е начинът, по който се опитваме да гарантираме невъзможност за изборен туризъм на адреси, където живеят определени семейства. Бихме искали същото да се случи и по отношение на регистрация в хотели, подслони или други търговски обекти. Нека да кажем ясно: това, което сме предложили, не означава, че не можеш на всеки четири месеца да искаш нова регистрация. Въпросът е, че когато изтече регистрацията ти за четири месеца, можеш да подадеш за нови четири месеца, но ще попаднеш под специалния контрол на институциите, които осъществяват регистрацията. Тя при определени обстоятелства може да бъде отказана, ако нарушава закона. В противен случай за нас – и за Реформаторския блок, и за Патриотичния фронт, които заедно внесохме това предложение, има сериозни опасения, че в такива курортни градчета – дали са на Черно море, или в планината, е възможно да се стигне до такъв изборен туризъм. Летният и зимният сезони са горе-долу около четири месеца, тоест ако хората са отишли да работят там и живеят в продължение на четири месеца, след това напускат работното си място и се връщат в мястото, където живеят постоянно. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Казак, въпросът, който повдигате и на който искате отговор, е изключително сериозен. Той няма нищо общо с това в какви договорни отношения ще влезете при наемането на една хотелска стая и при какви условия ще я плащате. Тя е въпрос, на първо място, на данъчно облагане. Ако Вие я отдадете под наем при различни условия, ще трябва да обявите това и в Националната агенция за приходите. Това е по въпроса, който Вие поставяте. Що се касае до въпроса, свързан с националната сигурност, всеки хотел, независимо по какъв начин отдава своите стаи на ползвателите, е длъжен съгласно българското законодателство още при наемането на стая да предостави карта за адресна регистрация. Това е задължително условие. В противен случай хотелиерът нарушава българското законодателство. Защо се прави това? Това се прави, на първо място, от гледна точка на сигурност, поради простата причина, че примерно едни не толкова приятни хора от ИДИЛ могат да си кръстосват България, да се регистрират по най-различни хотели и след това да се случи бомбен взрив, какъвто стана на 18 юли на летище Сарафово в град Бургас, и службите, и МВР да се чудят къде е пребивавало съответното лице, защото някой като Вас настоява да не се извършва такава адресна регистрация. Надявам се, че добре осъзнавате това, което казвам, защото е изключително важно и неслучайно са въведени тези неща като задължителни изисквания. Ние, естествено, ще настояваме и ще подкрепяме текста на вносителя, защото е правилният текст не само от гледна точка на изборния туризъм, който Вас толкова много Ви тормози. Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Казак, казахте, че познавате хора, които целогодишно живеят в хотел. Не е лошо за народното представителство да уточните за кои хотели става въпрос – за „Берлин”, „Амстердам”, „Москва”, „Беловодски път”? За който решите, но е добре да дадете пример. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. На последната реплика само ще отговоря: полицаят си е полицай цял живот. (Смях и оживление.) Непрекъснато иска конкретно сведение, като че ли сме на разпит тук. Сега по-сериозно. Уважаеми господин Байрактаров, първо, както каза и колегата, летището е Бургас и се намира в Сарафово, а не се казва летище Сарафово, което се намира в Бургас. Както в София се казва летище София, но се намира в квартал „Враждебна”, не се казва летище Враждебна. Второ, къде е Ямбол, къде е Стамбул? Ние за какво говорим, Вие къде отидохте, къде ни повлякохте – към ИДИЛ, към терористични актове и така нататък?! (Смях и оживление.) Господин Байрактаров, нали до момента съществува това задължение, за което така напоително ни информирахте – че хотелите са задължени да регистрират, да предават информация в МВР и така нататък? Това да не би да попречи на терористите да извършат терористичния акт на летище Бургас, че трябва сега, видите ли, като отпадне задължението, което никой не предлага, ние ще улесним терористите? Терористът, каквото и да направите, ако е добра организацията, стройна, ако са намислили нещо, те го извършват. Не се занимавайте и не ни отклонявайте сега от темата, която обсъждаме, а тя е много проста. Господин Зеленогорски, Вие правилно обърнахте внимание на текста, но точно в него последното изречение казва, че ограничението по изречение първо се прилага и когато се извършва пререгистрация. Тоест след четири месеца реално Вие ще забраните на този човек да се регистрира отново, въпреки че продължава да живее например в хотел. Тогава къде да се регистрира човекът по настоящ адрес, след като Вие го ограничавате до четири месеца? Като минат четирите месеца и той продължава да живее в този хотел, защото е започнал работа в някой град, където има предприятие, което набира работници, и се е настанил в хотел, плаща наем ежемесечно – така се е разбрал със собственика на хотела, след четири месеца – къде, на улицата ли да остане, или да декларира лъжлив настоящ адрес само защото Вие му забранявате да потвърди, че продължава да живее в същия хотел? Ето на този въпрос отговорете. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, пак ще се опитам да Ви обърна внимание на § 8 – създава се нова ал. 4. Колеги, какво решаваме с този въпрос? Аз пак съжалявам, че колегите не излязоха и не обясниха. Искаме да направим Закон за Несебър, така ни разясниха в Комисията колегите. В Несебър, представете си, в началото на сезона са се регистрирали 8000 човека. Ако във февруари месец се регистрират 8000 човека и изборите са юли месец, ако ги накараме на четвъртия месец да се пререгистрират, според шестмесечната уседналост караме тези 8000 човека да не гласуват. Пак допълваме забранителния списък. Колеги, ако ще правим закон за Несебър, закон за Пампорово, дайте да направим закон за регионите, където хората, като отидат временно да работят, по някакъв начин да ги улесним да гласуват, а не да им забраним. Много са прави колегите тук, които са установили, че онези пък, които живеят… Аз имам приятел, който живее наистина в хотел. Там се е регистрирал, няма друга къща. Този човек на всеки четири месеца ще го накараме да се пререгистрира ли, когато всяка вечер има адресна регистрация, полицията идва в този хотел и взема адресните регистрации? Колеги, никога не сме били сериозни, когато сме приемали закон с усмивка, закон с пренебрежение. Ако Вие се радвате на това, че създавате на българските граждани трудности да не могат да гласуват, да не знаят кога, как и по какъв начин да се регистрират, да им търсите сметка кога и с кого отиват в чужбина, няма да продължавате да живеете дълго на политическата сцена. Само да предложа – потвърждавам и искам ал. 4 да отпадне. Благодаря Ви.

По § 9 има предложение от Найден Зеленогорски, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Член 99а се изменя така: „Чл. 99а. В случаите на промяна на адресната регистрация по постоянен или настоящ адрес броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището.”

По § 10 има предложение от Добромир Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В Глава четвърта се създава Раздел III с чл. 99б: „Раздел III Извършване на проверка Чл. 99б. (1) При писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива, кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подадени писмен сигнал или искане на собственик на имот, заповедта за определяне на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай че кметът не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител. (2) Проверката по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията. За резултатите от проверката се съставя протокол. (3) В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. (4) В началото на всяка учебна година ректорите на висшите училища предоставят на съответните органи по чл. 92, ал. 1 актуален списък на лицата, настанени в студентски общежития, като броят на лицата, настанени в една стая, не може да надвишава броя на леглата в нея. Адресните регистрации на лица, които не са включени в списъците по изречение първо, се заличават със заповед на органа по чл. 92, ал. 1. (5) Лице, чиято адресна регистрация по постоянен адрес е заличена, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По отношение на цитираните промени изразявам следното становища. Считам, че съществува необходимост от законодателни промени в сферата, за която се предлагат изменения в Закона. В момента в Закона за гражданска регистрация съществуват законодателни мерки за ограничаване на явлението „вътрешен изборен туризъм” чрез предоставяне на възможности за осъществяване на контрол от страна на кметовете на общини по отношение на нарушаването на Закона за гражданска регистрация, извършени от длъжностни лица и граждани, включително във връзка с адресната регистрация. Органите на МВР също имат правомощия да установяват нарушенията във връзка с адресните регистрации и да налагат глоби. Въпреки това предвиждането на изрична процедура в новата разпоредба на чл. 99б, в която се предвиждат съвместни действия от страна на общинската администрация, териториалните звена на МВР и областната управа в случай на съмнение за неспазване на изискванията за извършване на адресна регистрация, според мен не е излишно. Напротив, намирам, че наличието на такава би оказало перфектен ефект по отношение на регистрации, извършени в нарушение на Закона. Считам, че е необходимо да бъде дефинирано и детайлизирано предвиденото в ал. 3 от чл. 99б автоматизирано заличаване в Регистъра на населението случаи на установени нарушения по чл. 92 и чл. 99а от Главната дирекция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото от разписания проект не става ясно каква регистрация ще имат лицата, чиято регистрация ще бъде заличена – дали ще бъде регистрация по предходния адрес на лицето, или ще трябва да заяви нов постоянен или настоящ адрес. Не подкрепям предложението за нова регистрация по ал. 3 на Законопроекта, направен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се определя срок, в който общинската администрация следва да предостави на дирекция ГРАО информация за лицата, чиято адресна регистрация трябва да бъде заличена автоматизирано. Предлагам ал. 3 да отпадне. Предвиденото в ал. 4 на Проекта задължение за уведомлението на лица, чиято адресна регистрация е заличена, също следва да бъде прецизирана – дали това ще е задължение на главната дирекция на МРРБ, или на съответните общински служби. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно предложението на господин Проданов и група народни представители е в 15-дневен срок след оповестяване на Законопроекта в „Държавен вестник” да се сложи ред в това, което се е случвало с движението на хора, свързано с изборите и с едно по-голямо спокойствие, че изборите ще бъдат честни. Притеснява ме, че в ал. 1, когато се сигнализира – по чл. 92 и чл. 99, се подаде сигнал, орган по тези два члена е кметът на общината. Ние допълваме и областния управител. Трябва да имаме повече доверие в местната власт – един път. Второ, има безкрайно много хора, които могат да имат контрол върху нея. Ако кметът не реагира, той може да бъде даден на прокурор по Закона за администрацията, по всички закони в страната, че не спазва българските закони. Сега му слагаме настойник, вкарваме областния управител. Предложението ми е – и в Комисията беше такова – в чл. 99б „до областния управител” да отпадне. Винаги в кореспонденцията може да има до кмета с копие до областния управител. Защо да го вкарваме в законопроект? Трето, последното изречение на ал. 1 „в случай, че кметът не издаде заповед в определения срок тя се издава от областния управител” също да отпадне. Да си оставим кметовете да си свършат работата. Прожекторите светят достатъчно добре, гражданският контрол го има. По повод изборите партиите са в кондиция. Няма как кметовете да заобиколят това. Точно по този повод да правим допълнително уточнение с областните управители – аз съм против. Областният управител е чиновник, кметът е друго нещо. Той е изборно лице, по Закона за местното самоуправление, по чл. 92 и по чл. 99 той е именно органът. Тогава трябва да променим и чл. 92 и чл. 99 и да допуснем, че и там е реално възможно да има опека върху кметската власт. Това исках да споделя, защото в крайна сметка Законът не е по конкретния казус, законът може би дава по-стабилен ред и по-голямо спокойствие на гражданите за доверието в бъдещите избори. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Янкова, точно затова се налага включването на областния управител, защото голяма част от нарушенията се осъществяват с огромното съдействие, допускането, да не кажа, в някои случаи с подбудителството на кмета. Голяма част от нарушенията не биха могли да бъдат извършени, ако кметът изпълнява стриктно задълженията си. Тоест, без да допускаме дефинитивно виновно поведение на кмета, би следвало да допуснем нормалния, обичайния и, бих казал, стандартния административен контрол на неговите действия или бездействия. Както знаете, в огромна част от случаите контролът по законосъобразност се осъществява от областния управител. Затова не като втора инстанция, бих казал, като възможност при бездействие, е посочен и областният управител, който да реагира при бездействие от страна на кмета и да извърши необходимата проверка. Убеден съм, че разбирате смисъла на това предложение. Съжалявам, че по този начин текстът стана доста обемен, но макар и тромав той изглежда изчерпателен и се надявам да постигне ефекта, заради който е предложен. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Янкова, безкрайно уважавам мнението Ви и съм убеден, че това, което казвате, е вследствие на добър замисъл. Все пак нека да не забравяме, че в последно време наблюдаваме география на една политическа сила, която именно по този начин мести едно маргинално население, за да бъде част от властта. Няма да коментирам, че огромна част от кметовете са пряко заинтересовани тези процеси да се случват. Няма да коментирам, че например в Бургас случаят „ул. Ален мак 13” стана емблематичен –бяха регистрирани над 200 души, именно в такова маргинално общество. Сама разбирате, че ако в закона не се постави възможност за по-сериозен контрол, няма как да въздействаме. И в момента чувате тук бивш кмет, който каза, че не приемал съвети от журналисти, само че забравя, че медиите са не четвърта, а първа власт. (Реплики.) Забравя, че именно чрез медиите научаваме всичките безобразия, които се случват и на които ние и цялото общество ставаме свидетели. Именно медиите изнесоха всичките безобразия дори и как двама кметове се млатиха с един кол – понеже са много образовани. Да допълня само, че за журналист се изисква поне висше образование, а за кмет не се изисква никакво образование дори не се изисква удостоверение за психотест. (Реплики и възгласи.) Това искам да го имате предвид, защото не знаем утре какъв човек ще бъде избран дори и за кмет.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Кирилов, разбирам желанието за контрол в този момент. Паралелно с това областният управител винаги може да се произнесе върху актовете на кмета. Вие сте бил и такъв, и знаете. Не се налага да имаме такова недоверие върху местната власт. Кметовете и по чл. 92, и по чл. 99 си имат своите компетенции и си носят отговорността. Нека да има ред в държавата, да има ясна отговорност, а не на всеки да му слагаме по един. По отношение на това, което господин Байрактаров каза, не съм съгласна. В моя избирателен район има кметове, които са различни от спора, който водите с партията, с която спорите по много въпроси. Той си е докарал роднините от съседна област, а областният управител му е съпартиец. Това не означава, че всички партии в този процес не се изкушиха да правят това, което ние искаме да пресечем. Днешният дебат разглеждам като стремеж да дадем по-голяма гаранция на избирателите – законодателят ще даде по-голяма гаранция, че техният вот ще бъде отразен, че той ще бъде честен и че ще има ред. Не бих искала да натоварим една или друга партия, но в ситуацията, в която вървим, изкривяваме законодателния процес. Затова съм категорично против това.