10 юли 2015 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, моята процедура е във връзка с чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който законопроектите заедно с мотивите към тях и Справката по чл. 73, ал. 1, и докладите на водещата комисия се представят на народните представители не по късно от 24 часа преди съответното заседание. В разрез с този императивен текст на нашия Правилник е представен докладът на водещата комисия, който ще разглеждаме днес, поради което считаме, че същият е недопустим днес да се разгледа в пленарната зала. Това е едната процедура. Другата ми процедура: ако все пак пленарната зала счете, че този доклад следва да се разгледа днес в Народното събрание, то правя предложение в заседанието да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството, респективно, ако тя е в невъзможност, някой от заместник-министрите, както и директорът на ГРАО господин Гетов. Тези промени са важни, с важни административни и правни последици. Благодаря.

Имаше процедура!

Те не искат!

Не искат!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Може би повечето от Вас не знаят, че е внесен общият Законопроект на Кодекса за социално осигуряване и тече срок. Поради тази причина, тъй като този закон касае много граждански сдружения, милиони български граждани и техните съдби, не може така набързо да се претупва. Има много неща, които трябва да се преразгледат, да се внесат съответни предложения за второ гласуване. Поради тази причина на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за внасяне на предложения за второ гласуване на Общ законопроект по Кодекса за социално осигуряване с № 553-08-47 от 8 юли 2015 г. да бъде удължен от 7 на 14 дни. Надявам се това предложение да бъде подкрепено. Пак казвам, става въпрос за един изключително сериозен законопроект, а вече три дни изтекоха. Много от гражданите и сдруженията, които са заинтересувани, не знаят въобще за това нещо. Така че Ви моля да подкрепите това предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Правя обратно предложение. Законът за промяна в Кодекса за социално осигуряване беше гласуван миналия четвъртък, тоест вече сме разполагали с една седмица и от тук насетне разполагаме с още една седмица. Тоест имаме две седмици възможност да се нанесат поправки. Това са ми формалните аргументи на предложеното от колегата Байрактаров. Но аз знам, че той има и неформални, и негласни мотиви да се отложи Законопроектът, така че да бъде невъзможно той да се гледа до края на тази лятна сесия. Затова моля мнозинството, което иска правителството да успее, поне една от реформите да завърши докрай, да не подкрепи неговото предложение. Благодаря.

Прегласуване! (Оживление.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа общински съветници! (Смях и ръкопляскания.) Това не е обидно, дами и господа народни представители!

Все пак 12 години практика, знаете как е. Извинявайте. Бих искал да Ви запозная с Допълнителния доклад към основния доклад на Комисията по Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Стигнахме до § 19. Предложението от господин Добромир Проданов и група народни представители беше оттеглено. Комисията по принцип не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. По реда на чл. 19а, ал. 2 могат да се възстановяват имената на починали български граждани, които са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на § 1б. Заявлението в този случай се подава от наследник на починалото лице. При разногласие между наследниците на починалото лице спорът се решава от районния съд.” Това е текстът, който вчера беше приет от Комисията, която е водеща по този Законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, аз вдигах ръка за изказване по този параграф и тъй като не ми дадохте думата, искам... (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не ми даде думата.

Госпожо Председател! За успокоение на народните представители, тъй като правим една промяна, по която в сегашния Закон в § 1а е уредена, че когато има съгласие между наследниците, този акт може да бъде осъществен, тоест при общото съгласие между наследниците могат да бъдат възстановени принудително сменените имена на старите и на възрастните родители. Нашето притеснение, и затова искахме дебат с представители на ГРАО, е: как ще се види разногласието? Паралелно с това, един наследник, когато поиска името на починалия да бъде възстановено, а то се съдържа като бащино или като фамилно – какво се случва, тъй като това се записва в ГРАО? Паралелно с това, с многото документи, които отиват досега – като удостоверение за наследници, реституция, Агенция по вписвания – това няма ли да създаде, скъпи приятели, уважаеми народни представители, едно допълнително затруднение? Тъй като едно е, когато фамилията е солидарна и съгласна, друго е, когато един е пуснал искане и когато той е пускал искане, а другият не знае – кога ще разбере другият? (Реплики.) Да, времето в бъдеще ще каже това работещо ли е, или не. Знам, че сигурно се бърза по определени политически въпроси. Ние имаме своето притеснение и искахме по този въпрос дебат. По принцип е справедливо, когато родът е в съгласие, а би могло да даде и допълнителни усложнения, които сигурно Вие не разбирате защо ги правите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Гласувах „против” текстовете на Законопроекта, тъй като считам, че това ще създаде огромни проблеми в българското законодателство, в упражняването на право, което е с оглед на личността от името на починал човек, и то само от един от наследниците. Права е госпожа Янкова: какво ще се случи с Търговския регистър, със Службата по вписванията? Всъщност това ще създаде най-малкото огромни предпоставки за измамни действия, а на практика, по същество тези текстове означават и един нов Възродителен процес. Недопустимо е, когато едно право е с оглед на личността – Intuitu personae, друг човек, бил той наследник по права линия, да упражни това право, въпреки незнайната воля на починалия или на другите наследници. Недопустимо е в една правова държава по такъв императивен начин да се изземат само с едно волеизявление правата и свободите на вече починали хора и на техните наследници. Пак повтарям, това ще създаде огромни трудности от административен ред и с много негативни правни последици за българските граждани и за институцията. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! Това е последният параграф: „§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 17.

Госпожо Председател, първо, процедура. Моля в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.

Благодаря. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2015 г. На заседание, проведено на 18 юни 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, който представи Законопроекта. Основният мотив за приемането на Законопроекта е синхронизирането на разпоредбите на Закона за държавния дълг с тези на Закона за публичните финанси. Регламентира се възможността общините да поемат нов дълг за реализиране на дългосрочни договори с гарантиран резултат – ЕСКО договорите. Това ще даде възможност на общините да извършат дейности с цел повишаване енергийната ефективност в сгради или други обекти и системи, с което общините ще оптимизират бъдещите си разходи. Предложените в Законопроекта промени отразяват също така ангажиментите за публикуването на Централен регистър „Общински дълг”. Той попада в обхвата на данните, които следва да се публикуват в отворен формат, съобразно ангажиментите, заложени във Втория план за действие на Република България за участие в инициативата „Партньорство за открито управление”. Вносителят заяви подкрепата за Законопроекта от страна на Националното сдружение на общините в Република България. В хода на дискусията беше поставен въпросът дали е направена оценка за въздействието върху действащия Закон за държавния бюджет на Република България. Заместник-министър Ананиев заяви, че няма точна информация за сключване на ЕСКО договори. Няма и фактори, които ще доведат до промяна на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2015 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерски съвет На редовно заседание, проведено на 18 юни 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг. В заседанието на Комисията взе участие господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, който представи Законопроекта от името на вносителя. Предложените промени са в три основни направления. На първо място, със Законопроекта се постига синхронизиране на разпоредбите на Закона за общинския дълг с тези на Закона за публичните финанси. Ясно се обособяват видовете дългосрочен и краткосрочен дълг, който може да се поеме от съответната община. Прецизират се процедурите за поемане на общински дълг и се регламентира възможността министърът на финансите да дава указания по тяхното прилагане. На следващо място, се регламентира възможността на общините да поемат нов дълг за реализиране на дългосрочни договори с гарантиран резултат – така наречените „ЕСКО договори”, както и ограниченията за поемане на такъв дълг. По този начин се създават възможности на общините да извършват редица дейности и да се предприемат мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или други обекти и системи, с което общините ще оптимизират бъдещите си разходи. Предложените промени отразяват и ангажиментите, свързани с публикуването на информация в отворен формат, заложени във Втория план за действие на Република България за участие в инициативата „Партньорство за открито управление”, в „Националната програма за реформи 2020” и в „Националната програма за развитие България 2020”, тъй като в обхвата на документите, които се публикуват в отворен формат, попада и информацията в Централен регистър „Общински дълг”. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление единодушно, с 15 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”

Господин Председател, уважаеми колеги! С този Закон се уреждат условията и реда за поемане на общински дълг и за издаване на общински гаранции, както и видовете общински дълг. По отношение на цитирания Законопроект, ние изразяваме следното становище. Считаме, че изключването на дълга на общинските предприятия от обхвата на общинския дълг, отмяната фиксирания срок за погасяване на краткосрочни общински дълг и въвеждането на свободен публичен достъп до информация за дълга чрез интернет страницата на Министерството на финансите са положителни и целесъобразни промени, с оглед на които ние ги подкрепяме. Подкрепяме и предложението за нова норма, уреждаща възможността на общините да поемат нов дълг за реализиране на дългосрочни договори с гарантиран резултат, както и предвидено ограничение. По повод проекта за отмяна на чл. 6 предлагам същият да се запази при следната редакция: „Източниците за обслужване на общинския дълг са определени в чл. 45, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за публичните финанси.”

Да, приемам го, господин Председател. Това е с цел да се синхронизират двата закона – Закона за публичните финанси и Закона за общинския дълг. Ще предложим естествено да отпадне и чл. 17 от Закона за общинския дълг, защото така регламентираната забрана противоречи на Закона за местно самоуправление, който урежда правомощията на общинския съвет, освен това затруднява инвестиционната дейност на общината. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моля за процедура – допуск до залата на заместник-министър Ананиев. Той е допуснат до залата по предишния закон. Допуск за господин Димитър Костов – подуправител на Българска народна банка, и Снежана Колева – експерт от Министерството на финансите.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г. На заседание, проведено на 18 юни 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект. На заседанието присъстваха: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите; Димитър Костов – подуправител на Българска народна банка; Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност” в Комисията за финансов надзор; Боян Колев – експерт във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, и Ирина Марцева – главен секретар на Асоциация на банките в България. Законопроектът беше представен от заместник-министър Бекир. Предложеният Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници има за цел въвеждане в българското законодателство на Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Директивата има за цел да установи ефективна рамка на европейско ниво за справяне с банкови кризи на достатъчно ранен етап, така че да се предотврати пренасянето на финансовите проблеми на отделни кредитни институции върху цялата банкова система, както и да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки. Законопроектът въвежда правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на банки, инвестиционни посредници, както и други лица, посочени в Законопроекта. Като орган за преструктуриране на банки е определена Българската народна банка, а Комисията за финансов надзор – като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници. Органът за преструктуриране информира министъра на финансите за решенията си, като решения, които оказват негативно въздействие върху публичните финанси, могат да доведат до необходимост от използване на държавните инструменти за финансова подкрепа, или които се вземат в условия на системна финансова криза, подлежат на изпълнение след одобрението на министъра на финансите. В Законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането. Законопроектът въвежда изисквания към банките и инвестиционните посредници за изготвяне и актуализиране на планове за възстановяване, съдържащи мерки и процедури за предприемане на ранни действия в случай на влошаване на финансовото им положение, както и да изготвят планове за преструктуриране, които имат за цел преструктуриране на банка или инвестиционен посредник, като се сведат до минимум загубите за данъкоплатците и като се запазят основните критични за дейността на институцията функции. Законопроектът предвижда органът за преструктуриране да извършва оценка на възможностите за преструктуриране, която може да доведе до изисквания за опростяване дейността на банката или инвестиционния посредник или структурата на групата, от която институцията е част. С преструктурирането се цели постигане в ускорен срок на резултати, подобни на обичайната процедура по несъстоятелност, по отношение разпределянето на загубите между акционерите и кредиторите, като се запазва финансовата стабилност и се ограничават загубите за данъкоплатците, когато обявяването на банката/инвестиционния посредник в несъстоятелност би застрашило обществения интерес и би съставлявало заплаха за финансовата стабилност. Определените в Законопроекта цели на преструктурирането са осигуряване на непрекъснатост на критичните за банката или инвестиционния посредник функции, избягване на неблагоприятните последици за финансовата стабилност, защита на публичните средства чрез свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа, както и защита на вложителите с гарантирани влогове, средствата и активите на клиентите. В съответствие с изискванията на Директивата Законопроектът въвежда следните инструменти за преструктуриране: продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби. В съответствие с предвидената в Директивата възможност са въведени два допълнителни инструмента за преструктуриране – инструмент за държавна капиталова подкрепа и инструмент за временна държавна собственост, които представляват държавни инструменти за финансова стабилизация. Компетентен орган за вземане на решение за прилагане на тези инструменти е Министерският съвет по предложение на министъра на финансите. Законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на банки, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Аналогично, Законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите и в който се събират вноски от инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Законопроекта. В съответствие с поетите ангажименти в Националната програма за реформи Европа 2020, приета на 5 май 2015 г. от Министерския съвет, се предвижда БНБ да организира извършване на преглед на качеството на активите на цялата банковата система, включително проверка на качеството и адекватността на използваните оценки за стойност на активите, приетите обезпечения и практиките по обeзценяване и провизиране, при участие на независими външни лица с висока професионална репутация. Комисията за финансов надзор от своя страна ще организира извършване на преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите, при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация. Следва да се има предвид, че срокът за транспониране на Директива 2014/59/ЕС е изтекъл и Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение № 2015/0014 по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 юни 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Законопроектът бе представен от Карина Караиванова. В Законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането. Плановете за възстановяване, както и тяхната ежегодна актуализация подлежат на одобрение от компетентния за съответната институция надзорен орган – БНБ или КФН. Предвижда се възможността органът за преструктуриране да назначи временен управител на банка или инвестиционен посредник, който да работи съвместно със или да замени временно ръководния орган на институцията. Законопроектът предвижда целевото равнище на средствата, събрани във Фонда за преструктуриране на банките, да е 2 на сто от размера на гарантираните депозити в банките, лицензирани в Република България, което е по-високо ниво от определеното в Директива 2014/59/ЕС. Предвижда се целевото ниво да бъде достигнато в срок до 10 години от влизане на Закона в сила. Аналогично на Фонда за преструктуриране на банките, Законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Законопроектът съдържа разпоредби за реда на установяване на нарушения и налагане на наказания, както и такива, уреждащи правото на оспорване по съдебен ред на решенията на БНБ. С Преходните и заключителните разпоредби се правят съответстващи промени в редица действащи към момента закони. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12 юни 2015 г. На свое заседание, проведено на 23 юни 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания Законопроект. На заседанието присъстваха всички, упоменати в предходните доклади, представители на институциите. Законопроектът беше представен от госпожа Карина Караиванова. С предложения Законопроект в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви, които подробно са посочени в мотивите и в текста на Законопроекта. В хода на дискусията, народният представител Петър Славов постави въпрос дали Законопроектът предвижда хипотеза, в която средствата от Фонда за гарантиране на влоговете в банките ще бъдат ползвани за подпомагане на банки в затруднено положение преди етапа, в който банката е поставена под специален надзор или респективно е обявена в несъстоятелност, както и предвиден ли е механизъм, в случай, че банката, въпреки подкрепата, фалира и се наложи тези средства да бъдат изплатени втори път. В отговор, господин Костов обясни, че с директивата такава възможност е предвидена при ясни правила. Той поясни, че при преструктуриране се постига състояние на банката, при което наличността на влоговете е гарантирана и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не се ангажира със сума по-голяма от тази, с която би се ангажирал, ако не се извърши преструктурирането и се пристъпи към несъстоятелност. Господин Костов подчерта, че защитата е в цялата процедура по преструктуриране. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12 юни 2015 г.” Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! „Настоящият Законопроект има за цел да въведе в българското законодателство разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) 1093/2010 и (ЕС) 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Горепосочената директива цели установяването на рамка на ниво ЕС за ранно ефективно справяне с банкови кризи, за да се минимизира потребността от публично финансиране на неплатежоспособните банки, както и разпростирането на проблема върху цялата финансова система на държавата членка. Проектът на закон транспонира правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на банки, инвестиционни посредници, както и други лица, изрично упоменати в него. Българската народна банка и Комисията за финансов надзор са българските органи за преструктуриране – съответно на банки и на инвестиционни посредници. Те следва да информират министъра на финансите за своите решения. В определени случаи изпълнението на тези решения става след одобрението на министъра на финансите – когато е възможно да се стигне до използването на държавни инструменти за финансова подкрепа или които се вземат в условия на системна финансова криза. В проекта на закон са разписани правилата, процедурите и изискванията във връзка с планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането. Органът за преструктуриране извършва оценка на възможностите за преструктуриране. Тя е възможно да доведе изисквания за опростяване дейността на банката, инвестиционния посредник или структурата на групата, от която институцията е част. В съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС Законопроектът въвежда следните инструменти за преструктуриране: продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби. Също в унисон с Директивата се предвиждат два допълнителни инструмента за преструктуриране – инструмент за държавна капиталова подкрепа и инструмент за временна държавна собственост. Законопроектът предлага създаването на Фонд за преструктуриране на банки, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите. В допълнение, съгласно ангажиментите на страната ни по линия на актуализираната през 2015 г. Национална програма за реформи, приета от Министерския съвет в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”, се предвижда БНБ да организира извършване на преглед на качеството на активите на цялата банковата система, а Комисията за финансов надзор – да организира извършване на преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите, при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация. Не на последно място, следва да се има предвид, че срокът за транспониране на Директивата е изтекъл – държавите членки трябва да въведат мерки за нейното прилагане от 1 януари 2015 г. В резултат Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение № 2015/0014, част от досъдебна фаза по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на страната ни в ЕС. В заключение предложеният Законопроект е в съответствие с правото на Европейския съюз и коректно транспонира в българското законодателство разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно гласува с 12 гласа „за” Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.” Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Чухме докладите на комисиите по този Законопроект. Да, той е опит да се регламентира ролята на държавата в случаите на проблеми в банки. По-голямата част от текстовете са наистина транспониране на директивата. Законопроектът е внесен от Министерския съвет, но явно си личи авторството на Българската народна банка, в което, разбира се, няма нищо лошо, но и пък това е причината, за да бъдем много по-внимателни в редица от текстовете, които ни се предлагат. Аз ще се спра на два проблема според нас в този предложен Законопроект, които дават и стимулират рисковото поведение на банките, а именно заложените в него конфликт на интереси и липсата на отговорност, след всичко това, което имаме една година като криза в банковата система. Усещането от предложения Законопроект е, че банките не могат да фалират, а винаги трябва да бъдат спасявани, разбира се, с помощта на държавата. Според нас духът на този Закон е сбъркан, защото води само до стимулиране на неразумното поведение на банките, а техните управителни тела ще остават с впечатлението, че каквото и да се случва, каквото и да правят, държавата ще бъде тази, която трябва да ги спасява, ще има фонд, който да ги спасява. Цената обаче за тези неразумни действия, колеги, отново ще плащаме всички ние, нашата финансова система и нашата сигурност. Този Законопроект много ми прилича на изказването на един нобелов лауреат за икономика Милтън Фридман, който казва, че американската икономическа система е социализъм за богатите и свободна инициатива за всички останали. И когато някой беден не може да си плати дълга, той живее в колата си, а когато един банкер не може да плати дълга си, то тогава данъкоплатците трябва да го спасяват. Считаме за най-правилно да има пазарни отношения при тези случаи, които да предполагат и възможност и фалит на банките, които се държат неразумно, или тяхното оздравяване да бъде правено със средства на акционерите и, разбира се, със средства на пазара. С предлагания Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници Европейският съюз ще се удави в собствената си бюрокрация според мен. Документите за банковата регулация са толкова много, че тези, които трябва да ги изпълняват, едва ли ще успеят да го направят, а всъщност този нов Закон не казва кой знае колко много нови неща, които нямаме ние в нашето законодателство. Иначе, предлаганите изменения са свързани с допълнителна бюрокрация, създаването на нови структури, наемането на нови служители и изплащането, разбира се, на големите заплати, както и нови вноски към един нов фонд, който се създава. Законът предвижда създаването на една нова структура, която трябва да работи в структурата на Българска народна банка. Когато обсъждахме в Бюджетна комисия, попитахме: защо трябва да бъде в Българска народна банка? Защо не се пробва практиката на други страни тази структура да бъде извън банката, имайки предвид и това, което се случва в последните месеци, и доклада, който излезе – на Комисията за КТБ, за оценката за работата на Българската народна банка и на надзора, отговорът на представителя на Българска народна банка – подуправителя господин Костов, беше, че, видите ли, Българска народна банка има информацията, има изградените структури, има опита и затова е по-добре и логично да бъде там. Аз не съм на същото мнение, отново казвам, предвид и доклада на Комисията, и всичко това, което се случва в държавата в последната година. Не е лош и страшен инструментариумът, който се предлага с този Законопроект, въпреки че е голям и тежък. По-страшното е как той ще бъде прилаган и от кого ще бъде прилаган този инструментариум. Предложението на новото звено да работи в Българската народна банка предполага и възникване на конфликт на интереси, според нас, защото БНБ ще трябва да защитава интересите както на банковите институции, изпаднали в трудности, така и на потребителите. И познайте на чия страна ще застане. Не е ясно при какви обстоятелства надзорът ще признае, че определена банка е изпаднала в това състояние и трябва да бъдат отнети правата на нейния Управителен съвет. Ако разчитаме, че банката или този орган ще следят финансовите показатели, то тогава ще дам за пример какво се случи миналата година, когато Корпоративна търговска банка закупи банка „Креди Агрикол”. Резултатите бяха брилянтни. Подобни звена в Европейския съюз, в някои страни, са извън централните банки и аз смятам, че върху това може да бъде дебатирано и може да бъде обсъждано. Убеден съм, че в тази зала няма колега, който да не е съгласен, че трябва да се носи отговорност за случващото се в банките както от Надзорния съвет, от Управителния съвет на банката и, разбира се, в случая от новото звено, което ще бъде създавано. Силно впечатление, колеги, прави чл. 5, който освобождава от отговорност Управителния съвет на Българската народна банка и, разбира се, Комисията за финансов надзор, за действия и бездействия в случаите, когато няма умисъл. Какво всъщност казваме: отговорност тези органи отново няма да носят или ще носят групова безотговорност? На моя въпрос: защо това е прието така в Законопроекта, отговорът на подуправителя на БНБ беше: „Защото такова е изискването на Директивата”? Да, обаче – не. Директивата не казва това, колеги. Какво казва Директивата за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, чл. 3, т. 12: без да се засяга чл. 85, държавите членки могат в съответствие с националното право – могат в съответствие с националното право, да ограничат отговорността на органа по преструктуриране, на компетентни органи и съответния им персонал за действия и бездействия при изпълнение на техните задължения. Категорично не приемаме предложението да имаме безотговорност. Категорично не приемаме да не знаем кой ще бъде отговорен за тези действия. Между първо и второ четене ние ще направим нашите предложения и, надяваме се, те да бъдат приети. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, бих искал да внеса малко допълнителни разяснения, тъй като очевидно текстът е много голям – 190 страници не са малко. В самото начало на изказването беше казано, че става дума за усещания, които се създават, за несправедливо или непазарно третиране, но имайте предвид, че самият Европейски съюз, за да стигне до тази Директива, положи усилия в продължение на около три години. За да не се стига до усещания, тоест до заключения, базирани на усещания, би трябвало подробно да се разгледат текстовете, за да се види всъщност какви са реално защитите на обществения интерес, заложени в Директивата. По повод на отговорността най-вече бих искал да обърна внимание, че става дума само и единствено за имуществена отговорност. Нормално е, и повечето човешки дейности, поради самия факт че се базират на общуване между хората, се съпътстват от реалната вероятност за възникване на имуществени отговорности. Най-простият пример е дори, когато човек си кара колата, може да възникне някаква вреда за околните и поради това са създадени застраховките „Гражданска отговорност”. В случая, възлагайки такива задачи на публични органи, при които е очевидно, че трябва да се търси баланс между различни интереси, очевидно е, че винаги може да възникне ситуация, при която тези интереси да не се чувстват незасегнати и да търсят съответната имуществена отговорност. Това, което казва Директивата всъщност, е, че има два възможни подхода: единият е пазарният подход, при който тази отговорност да се покрива от застраховане. Другият е, тъй като в случая не става дума за индивидуализирани ползи от тези решения, законодателно да се регламентира тази застраховка. Ако се предлага да няма законодателно третиране на застраховане на тази отговорност, тогава очевидно става дума за частно решение, базирано на застраховка срещу вреди. Това безспорно би било апетитна пазарна ниша за застрахователите. Искрено се надявам, че тук не става дума за лобиране, но в съответствие с възможността, дадена в Директивата, и която и Европейския съюз е дал на всички държави, предложението е просто тази застраховка да се прави по този начин, тъй като българският застрахователен пазар не е достатъчно развит и достатъчно дълбок, за да може да поеме на разумна цена предоставянето на такава застрахователна отговорност. Мисля с това да се огранича. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, моля Ви, на основание Правилника, да подложите на гласуване процедурно предложение от моя страна за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 12, ал. 1, т. 8 съюзът „и” се заличава, поставя се запетая и накрая се добавя „и писмено съгласие по чл. 126б, ал. 1”.”

По § 2 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 48, ал. 1 след думата „търговия” се поставя запетая и думите „и/или транспортиране при” се заличават.”

По § 3 и § 4 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и § 4.

По § 5 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се чл. 121а: „Чл. 121а. (1) Износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, и от лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, след получаване на разрешение за износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Износът по ал. 1 се осъществява при спазване на изискванията и реда на Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изпълнение на чл. 10 от Протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафика с огнестрелни оръжия, техните части и компоненти и боеприпаси, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност („Протокол за огнестрелните оръжия”), и за установяване на разрешения за износа и мерки за вноса и транзита на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси (ОВ, L 94/1 от 30 март 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 258/2012”. (3) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, документите по чл. 121, ал. 2, т. 1, 2, 6, 7, 8 и 11 и: 1. документ, издаден от компетентен орган на третата държава на вноса, удостоверяващ, че същата е разрешила вноса, когато това е предвидено в националното й законодателство; 2. документ, удостоверяващ, че съответната трета държава на транзит няма възражения относно осъществяването на транзита; 3. попълнен формуляр за разрешение за износ съгласно Приложение II от Регламент (ЕС) № 258/2012. (4) Документите по ал. 3, т. 2 не се изискват в случаите по чл. 7, § 1, буква „б” от Регламент (ЕС) № 258/2012. (5) Когато лицето по ал. 1 е получило разрешение за производство, търговия или съхранение по реда на този Закон, то не представя документите по чл. 121, ал. 2, т. 1 и 2. (6) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него, и не се подават документите по чл. 121, ал. 2, т. 1, 2 и 6. (7) Разрешението по ал. 1 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите, през територията на които преминава доставката.”

По § 6 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) точка 3 се изменя така: „3. документ, издаден от компетентен орган на третата държава на вноса, удостоверяващ, че същата е разрешила вноса, когато това е предвидено в националното й законодателство – при износ;” б) създава се т. 3а: „3а. документ, удостоверяващ, че съответната трета държава на транзит няма възражения относно осъществяването на транзита –при износ;”. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Документите по ал. 2, т. 3а не се изискват в случаите по чл. 7, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕС) № 258/2012.” 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”

Благодаря, госпожо Председател. Моля да подложите на гласуване процедурата за удължаване на времето до приключване на гласуването по този Законопроект.

По § 7 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Създава се чл. 122а: „Чл. 122а. (1) Разрешение за износ по чл. 121а, ал. 1 не се изисква при временен износ или реекспорт, когато: 1. временният износ се осъществява от лица, получили разрешение за носене и употреба по реда на глава четвърта на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни или спортни цели и са налице едновременно следните условия: а) придружават огнестрелните оръжия и боеприпасите при пътуването до третата държава; б) представят документ, удостоверяващ причината за износ – покана или друг документ, удостоверяващ участие в спортно или ловно мероприятие; в) количеството боеприпаси не превишава общо 800 броя за ловни цели и общо 1200 броя за спортни цели; 2. реекспортът се осъществява след временен внос за ловни или спортни цели и собствеността на огнестрелните оръжия не е променена. (2) Временен износ по ал. 1, т. 1 се извършва чрез представяне на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие.”

По § 8 Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения. По § 9 – Комисията също подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения.

По § 10 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Създават се чл. 126а и 126б: „Чл. 126а. (1) Не се изисква разрешение за износ при реекспорт на: 1. огнестрелни оръжия, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, след осъществен временен внос с цел извършване на експертна оценка, участие в търговско изложение по чл. 49 без продажба или извършване на ремонт при условие, че собствеността не е променена; 2. огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, когато същите се съхраняват във временен склад от въвеждането им на митническата територия на Европейския съюз до напускането им. (2) В случаите по ал. 1 лицето, което извършва реекспорт, подава писмено уведомление до директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР не по-късно от два дни преди извършването му. (3) Когато огнестрелните оръжия, а в случаите по ал. 1, т. 2 и боеприпасите за тях, попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него. Чл. 126б. (1) Временен износ на огнестрелни оръжия, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, с цел извършване на експертна оценка, участие в търговско изложение без продажба или извършване на ремонт се извършва без разрешение за износ след получаване на писмено съгласие, издадено от директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР или от оправомощено от него лице. (2) Лицето, което ще осъществява временния износ по ал. 1, подава до директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР заявление по образец, придружено от копие на притежаваните разрешения, издадени по този Закон, копие на митническите документи, удостоверяващи временния износ, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (3) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава писменото съгласие по образец по реда на чл. 124 в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2. (4) Писменото съгласие по ал. 1 е валидно за срок до три месеца от датата на получаването му и може да се използва еднократно. (5) Издаденото писмено съгласие по ал. 1 важи само за посочените в него огнестрелни оръжия и може да се използва само от лицето, на чието име е издадено. (6) Когато огнестрелните оръжия попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.”

По § 11 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Създава се чл. 211а: „Чл. 211а. (1) Който не уведоми в срок директора на Главна дирекция „Национална полиция” за извършване на реекспорт по чл. 126а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 10 000 лв.”

По § 12 има предложение от народния представител Атанас Атанасов - § 12 да отпадне. Комисията подкрепа предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.

Има направено предложение от народния представител Атанас Атанасов за създаване на нови параграфи 12 и 13. Комисията подкрепа предложението. Комисията предлага да се създадат „Заключителни разпоредби” с параграфи 12 и 13. „Заключителни разпоредби § 12. В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните допълнения: 1. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 10: „10. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон за прикритие на дейността при разследване със служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 7.”. 2. В чл. 57, ал. 1 след думите „вътрешна сигурност” се добавят „Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”. § 13. В Закона за специалните разузнавателни средства в чл. 20, ал. 1, т. 3 се изменя така: „3. Министерството на вътрешните работи за специалните разузнавателни средства по чл. 10б и чл.10в, както и за специалните разузнавателни средства по чл. 10а в случаите, когато се използва служител под прикритие.”

Благодаря на всички.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Гротескно изглежда работата да удължаваме работното време заради контрола до 17,00 ч. и 14 въпроса днес да намерят своя отговор. Кабинетът се държи неуважително към Народното събрание! Какви важни държавни отговорности налагат на министрите да не изпълнят конституционното си задължение за парламентарен контрол? Аз Ви моля да влезете във връзка с министър-председателя и се обясни на министрите, че имат конституционни задължения! Не да дават пресконференции от морето в летния сезон, а да дойдат тук, в петък, и да отговарят. Какво правим ние като Народно събрание? Около 120 въпроса чакат отговор. Днес ще се отговори на 14 – четирима министри. Самите ние не уважаваме работата, която вършим. Моля Ви да предприемете действия, знаете, че има извънредни заседания, удължено работно време, малко време остава до края на сесията! Министрите тази работа сякаш не ги интересува. Моля Ви да предприемете действия министрите да изпълняват конституционните си задължения! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, въпросът ми към Вас е относно допълнително ангажиране на полицейски сили. В тази връзка има ли през последните месеци, вследствие на създадените конфликтни ситуации в страната, прераснали в напрежение между отделни групи български граждани, допълнително ангажиране на полицейски сили? Полаган ли е извънреден труд от служителите на Министерството на вътрешните работи от началото на годината досега? Ако има, как се отразява на мотивацията на работещите в системата на МВР и изплатени ли са всички средства, дължими към момента, съгласно нормативната уредба за извънреден труд на полицейските служители? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! Да, от началото на годината като резултат от нашите усилия да се справим с актуални събития в страната, свързани с конфликтни ситуации, има допълнително ангажиране на полицейски сили. По отношение на събитията в Гърмен имаме 114 души, които са били командировани, а на тези, които са в Орландовци, на това, което се случваше в Орландовци, бяха командировани общо 370 служители от различни областни дирекции. Това се налага, защото събитията го изискват и поради някои особености на Наредбата, която регламентира извънредния труд. Вие знаете, че 280 часа са максимумът на този труд. Има отделни структури, в които този максимум е достигнат или приближен, има и други, при които не е достигнат, затова се налага и да командироваме. Но по вътрешните правила на МВР мога да Ви кажа, че се регистрира положеният извънреден труд и се начислява към месечното възнаграждение на служителите в месеца, който последва самото командироване. Информацията, която имам от Министерството е, че към момента няма забавени такива плащания. Що се отнася до мотивацията, мисля, че възможността за допълнително заплащане е един фактор, който действа също положително в тази посока и към момента не бих могла да кажа, че има сериозни белези за демотивация. По-важно е това, за което искам да Ви информирам – че с моя заповед от 7 юли е създадена работна група, в която влизат 17 души, основно представители на синдикатите, с целта да подобрим наредбата за извънреден труд, за да можем да направим нашите възможности по-гъвкави и по-ефективни тогава, когато трябва да изпълним нашите задължения. Имам справка, ако това Ви интересува, по месеци и по отделните областни дирекции какъв е обемът на този извънреден труд. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Госпожо Бъчварова, с особен интерес следят отговора Ви най-вероятно всички служители от системата на МВР. Моят въпрос беше продиктуван във връзка със сигнали и информация, която имаме, за забавяне на такива плащания на извънредния труд. Вие заявихте, че регулярно, в рамките на следващия месец след изготвяне на справката, всичко е разплатено. Току-що ни информирахте – това, което знаем от медиите, че с Ваша заповед от седми е сформирана работна група, която да обсъди и изготви промени в Наредбата за реда, организацията и разпределението на работното време, в която работна група са поканени и представители на всички синдикати. Междувременно същия ден сте възложили със заповед и на заместник-министъра Георгиев да оглави Съвета за партньорство. И днес, 10 юли ще има и среща, за да се продължат преговорите със синдикатите по отношение на техните искания. Днес е денят, в който ултимативно синдикатите в МВР, Синдикалната федерация на служителите от системата на МВР Ви уведоми, че ако не продължат тези разговори и преговори по отношение на техните искания, ще се обръщат към премиера Бойко Борисов. Уважаема госпожо Бъчварова, Вие сте министър на ведомство, на министерство, на което много често се налага адекватна реакция, включително и за часове. Това забавяне с преговорите, със служителите по отношение на техните искания (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), не кореспондира с ангажимента Ви като министър, който трябва да има адекватна своевременна реакция. Това забавяне...

... реално ще създаде проблеми и е създало напрежение в системата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Янков, решението за тези работни групи беше взето при среща между синдикатите и господин Георгиев миналия петък, но, за да има заповед за такава група, трябва да бъдат посочени имената. Имената до вчера бяха уточнявани. Всъщност не до вчера, а до деня, в който беше издадена заповедта и затова има няколко дни забавяне, но това не е отказ от диалог по никакъв начин. Става въпрос за технологично уточняване на състава на тази комисия. Освен това искам да кажа, че в моята заповед е посочено, че всички разходи за участие в тази работна група се поемат от Министерството на вътрешните работи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, госпожо Министър! В публични изявления за работата на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, в началото на месец юни заявихте: „От месец имаме нов ръководен екип на Областна дирекция МВР – Варна, именно защото знам за съществуващи проблеми и очакваме резултати в най-скоро време”. В тази връзка е и въпросът ми към Вас: какви са констатираните съществуващи проблеми в дирекцията – конкретно, ако може да ни запознаете, и има ли също така конкретни резултати, обявени като очаквани от Вас в най-скоро време? Каква е оценката Ви през второто тримесечие за работата на Областна дирекция на МВР – Варна? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, драги колеги, уважаема госпожо Вицепремиер! Моят въпрос е съвсем конкретен. Обръщам се към Вас във връзка със скандалния случай с джебчиите, които безнаказано вилнеят в град Варна. Джебчиите са извършвали редица кражби в продължение на години. Служителите на МВР не само не са предприели решителни мерки срещу това, но са и оставили въпросните лица да извършват необезпокоявано своята престъпна дейност. Бих желал да Ви запитам дали в Министерството на вътрешните работи са постъпвали сигнали, които касаят засегнатия проблем и какви мерки са били предприети от Министерството? При доказване на съучастие или бездействие от страна на служители на МВР ще понесат ли те своето наказание и отговорност, защото това може да саботира не само проблемите с гражданите, но и туристическия сезон? Пък и все пак битовата престъпност е точка в политическата партия, която представлявам. По какъв начин протичат вътрешните проверки в системата на МВР и има ли изготвен механизъм за противодействие на корупционните действия при осъществяване на проверките? Ще се изготви ли анализ на настоящото състояние на правоохранителните органи в страната? И една препоръка. Смятам, че следва да представите резултатите от инициираните от Вас проверки пред Народното събрание. Така ще се създаде повече яснота по въпроса, за да се набележат нови мерки за справяне с този сериозен проблем. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Янков, аз имам два отделни въпроса и ще се опитам комбинирано да Ви отговоря. Затова ще помоля за Вашето разбиране. Първо искам да кажа, че проверката, която назначих веднага след като стана известен случаят с негативните практики в отношението към джебчийските кражби, е на своя финал. Тя трябваше да приключи в края на тази седмица, но за да не отлагам отговора на въпроса си пред Вас, сега ще Ви представя предварителните резултати, които изисках от моите колеги. Очаквам техните финални констатации и предложения за мерки, които да бъдат взети. Господин Янков, и при предишни питания ставаше въпрос, че в МВР съществува много ясно определена система за оценка на дейността на отделните областни дирекции. Тя е със заповед на министъра от октомври месец 2014 г. Мисля, че работи добре, по четири критерия се оценява работата. Мога да потвърдя, че до промените, които направихме във Варна, оценките за работата на тази областна дирекция бяха най-ниски. Сега за периода от април до 30 юни окончателното оценяване не е завършило, но няколко факта, които искам да Ви кажа. Налице е намаляване на извършените престъпления и същевременно увеличаване на разкриваемостта с около 15%. Там за същия период по отношение на икономическите престъпления също има подобряване на показателите. Разкриваемостта е 15%, докато е била 3,9% в предишния период. Общо за първото полугодие за 2015 г. в абсолютен брой от служители от Областната дирекция са разкрити 1155 престъпления, което е значително по-висок резултат от предишните. Нивото на регистрираните джебчийски кражби също е по-ниско в сравнение с 2014 г. Общият им брой е два пъти по-малък. Мога да кажа, въпреки че това е наистина позитивна тенденция, не мисля, че е достатъчно добра. Трябва да продължим да работим повече в тази посока. Това са моите изисквания към ръководството на МВР. За подобряване на дейността са направени промени в организацията на работата. Увеличен е броят на служителите в специализираната група за противодействие на джебчийските кражби и е подобрено взаимодействието с частните охранителни фирми в големите търговски обекти. Съвместно и активно се работи с други държавни институции. Много добре работим също и с прокуратурата, и с кмета на град Варна, за да предприемем необходимите мерки. Следим този процес и във формата, в която Вие прецените, че е най-добре, няма причина да откажем информация и на народните представители, и на, разбира се, на българските граждани. Господин Бинев, малко повече подробности около самата проверка, която беше назначена. Тя обхваща организацията на работа и изпълнението на дейностите по противодействие на криминалната престъпност, по пътния контрол и работата в оперативните дежурни части във Варна от 1 януари до 1 юни. Това е достатъчно дълъг период, за да имаме обща картина. Също потвърждавам и добрата си работа с районната прокуратура във Варна и местната власт. По отношение на констатациите Комисията приоритетно насочи своето внимание към Трето районно управление във Върна, на чиято територия се намира „Гранд Мол Варна” и регистрираните нарушения. Проверена е дейността по отношение противодействието на битовата престъпност и специално внимание към джебчийските кражби. По първоначални данни са установени редица съществени пропуски в дейността на началника на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР – Варна, на началника на Трето районно управление, на началника на сектор „Криминална полиция” в районното управление и на служители от сектора, обслужващ територията на „Мол Варна”. Проверката, както Ви казах, е в заключителна фаза и предварителната информация, която имам, ми дава основание да се ангажирам с това, че ще вземем всички законово предвидени дисциплинарни мерки срещу установените нарушения и служителите, които са ги направили. Ако трябва, ако това се установи, материалите ще бъдат предоставени на прокуратурата за понасяне и на наказателна отговорност. Във връзка с изнесените данни също директорът на областната дирекция е назначил комисия за проверка на спрени досъдебни производства за извършени джебчийски кражби през периода 1 януари 2014 г. до 1 юни 2015 г. Комисията вече е проверила 462 броя досъдебни производства, които се отнасят и до петте районни управления и районно управление Аксаково, като около 80 от тях са отделени за допълнителна проверка по отношение на установяване на несъответствията. Мога да декларирам пак, че в мое лице ръководството на МВР има нулева търпимост към служителите, които извършват неправомерни действия. В същото време трябва да кажа, че едва ли има други служители в държавите, които са толкова често проверявани и при такъв строг режим на контрол. Истински съм впечатлена. Мога да кажа, че това е може би част от най-силния механизъм, който предотвратява неправомерни действия и нарушения. Въпреки това, както всички можем да се уверим, при 50 хиляди служители не са изключени такива случаи. Но що се отнася до политиката на Министерството, нямам никаква търпимост и толерантност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Бинев, дирекция „Вътрешна сигурност” се занимава с разследване на тези нарушения. Тя работи по сигнали, подадени от прокуратурата, включително с анонимни сигнали по изключително строго определени правила, разписани в четири наредби. Тя отговаря също и за проверките за прояви на корупция сред служителите на МВР. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Бъчварова, аз Ви питам какво заварихте, какво констатирахте, а Вие правите изявление, че сте установили съществуващи проблеми. Въпросът ми е: „Какво предприехте?” – защото в изявлението Ви изглежда, че има воля да се предприемат в кратки срокове конкретни действия – Вие ми отговаряте: „Добре съм”. Няма никаква конкретика по отношение на въпроса, който Ви задавам. Ще Ви помоля поне в дупликата, която ще вземете, конкретно да отговорите. Става известно, когато говорим за Областна дирекция на МВР – Варна, че сегашното ръководство е бившето ръководство на Първо районно управление в СДВР. В медиите започна изнасяне на данни за конкретни действия или бездействия. Ще има ли реакция от Ваша страна за минали периоди? Защото това ръководство е същото и излиза информация, че в стар период е имало проверка, стигало се е и до предложения за наказания, а в същото време Вие ги назначихте за ръководство на Областната дирекция на МВР – Варна. От вчера започва да става ясен и конкретен стар случай за арест във Варна, на гражданин от Варна – господин Лъчезар Братоев, който има и през съда процедура. Опитайте се да отговорите, без да избягвате отговора, Вашите намерения за бъдещи Ваши действия при конкретно доказване на съпричастност или бездействие на това ръководство на МВР в стари периоди? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, при мен всъщност отговорът беше пълен, мисля, че отговорихте на моя въпрос. Затова си позволявам да изкажа само една препоръка, тъй като специално в случая с джебчиите е ясно, че има ангажирани и полицаи, просто няма как да се случи без тяхното съдействие или без тяхната ненамеса. Специално този факт трябва да се има предвид и препоръчвам на МВР, да се намери система, по която да бъдат наказани много строго и сериозно всички полицаи, които участват в корупционни схеми, защото това е един от големите проблеми. Всъщност организирана престъпност и въобще престъпно извършени намерения в сегашното ниво на комуникации е невъзможно без съдействието на полицията. Така че Ви пожелавам да намерите сили, за да се справите с тези, които фактически разбиват системата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Бинев, благодаря за препоръката. Мисля, че точно в тази посока са и нашите усилия. Констатациите са верни и точно затова вниманието ни е особено засилено в тази посока – да предотвратим възможността служители на МВР да бъдат част от схемите, които произвеждат престъпност. Уважаеми господин Янков, не бих искала конкретно да излагам изводите от незавършена проверка. Това е причината да не разказвам тук истории, които вероятно могат да бъдат прочетени след една седмица. Мисля, че в началото на моя отговор коректно го посочих. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Не е анализиран докладът. Тук имам описани някои от нарушенията, но ще спазя правилото и когато бъде готов докладът, тогава да отговоря конкретно. Нарушенията са сериозни и ако сте ме слушали внимателно, казах Ви, че всичките съответни мерки на доказаните нарушения ще бъдат приложени, включително и наказателна отговорност. Във Вашата реплика вкарвате друга допълнителна тема – за сегашното ръководство на Областната дирекция. Проверките, които са направени, по отношение на предишни събития не дават основание за наказание или приключване със становище, което да изисква такива наказания. Това е резултатът от проверките, с които съм запозната, направени преди около малко повече от половин година. Към момента господин Пашов и новото ръководство се справят изключително добре, аз Ви показах резултатите. Само при доказани от съответните вътрешни органи нарушения, бих предприела необходимите мерки. Към момента нямам основание за това. (Реплика от народния представители Красимир Янков.) Ще предприема всичко каквото трябва.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам възможността, господин Цочев, чрез Вас да стигнем до председателя на Народното събрание – госпожа Цачева, да обърне внимание на тези, които отговарят – министрите, към които са зададени въпроси от народни представители в процедурата Парламентарен контрол, че народните представители, задавайки въпросите си, очакват конкретни отговори и чрез тези отговори те целят да бъдат запознати българските граждани и избирателите, които са ни гласували това доверие. Да се обърне внимание на министрите в бъдещи периоди, идвайки тук за парламентарен контрол да отговарят на въпроси и питания, да бъдат конкретни в своите отговори; да няма възможност да се използват всякакви прийоми, за да не се дават конкретни отговори на зададените въпроси. Благодаря Ви.

Не се спазва процедурата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами заместник министър-председатели, уважаеми колеги народни представители! От избирането ми за народен представител от 6. многомандатен избирателен район – Враца, през октомври миналата година досега с поведението и държанието си съм показал, че се гордея с моите избиратели в моя избирателен район. През последните дни обаче се случиха някои събития, които ме натъжават и оскърбяват.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Настоящото ми изявление е по повод зачестилите посегателства върху земеделска продукция и земеделски земи във Врачанска област. Само за една нощ в землището на Оряховското село Селановци бяха напръскани с химикали и унищожени 2400 декара с царевица и 1300 декара със слънчоглед. Експерти твърдят, че нанесените щети са за около 800 хил. лв. По същото време в ниви край Белослатинското село Галиче по подобен начин бяха унищожени още 90 декара със слънчоглед. Потърпевшата кооперация от град Кнежа, която обработва масива, ще загуби доста пари, а и субсидии от Европа за следващите две години. Дни по-късно още 300 декара с пшеница, също в землището на село Галиче, влязоха в графата „неизползваеми”, като бяха умишлено напръскани с химически вещества. Тези факти предизвикват ирония, негодувание и подмятания за тези тежки престъпления и унищожения на реколтата, които се случват в този регион. Уважаеми колеги, нито една религия не оправдава посегателството над реколтата и нито един нормален човек не би сложил ръка на произведеното с пот на челото от хората. В съзнанието ми това е равносилно на терористичен акт. Нормален човек и християнин не може да извърши подобно посегателство. Затова аз и цялата Парламентарната група на Българския демократичен център настояваме правоохранителните и правораздавателните органи да установят извършителите, а и поръчителите на тези недопустими от нито едно общество актове, а вандалите да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Ще изчакаме още една седмица, за да предприемем всички възможни парламентарни способи за разгласяване имената на подбудителите и извършителите. Ако този път ги прикриваме зад маската на така наречената „следствена тайна”, то мълчанието ни ще бъде наказано. От старо време, когато някой е посягал на селскостопанска продукция, пъдарите са го превеждали през цялото село, за да му се присмеят всички и да бъде унижен. В ХХІ век такова поведение е укоримо, но не е укоримо с ясен глас да се назоват имената на извършителите и подбудителите. Искам да чуя тези имена от ръководството на прокуратурата, следствието и Министерството на вътрешните работи. На ход сте, колеги! А на кметовете на Оряхово и Бяла Слатина заявявам, че аз и колегите от цялата парламентарна група, че сме на разположение да съдействаме за преодоляване на нанесените огромни щети на земеделските производители в района. Благодаря, госпожо Председател.

Съжалявам, не мога да кажа имената на извършителите.

Нека това остане за един допълнителен дебат с министъра.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи, от няколко години насам се налага една нова тенденция в противозаконното отнемане на автомобили, а именно кражбата на относително евтини, 10-12-годишни автомобили, с цел да бъдат разфасовани и продадени на части във все по-бързо нарастващия брой автоморги. За съжаление не е преустановена и практиката да се крадат нови и скъпи автомобили, които да се изнасят през канали за Близкия Изток, Русия, Молдова, Косово и в по малка степен в страни от Европейския съюз. Видно от статистиката, която МВР публикува, че размерът на противозаконно отнетите МПС се увеличава през последните три години – ако през 2012 г. те са били 3082 броя, то към края на 2014 г. достигат 3721 броя. Същевременно статистиката на МВР сочи, че броят на разкриване на тези престъпления за същия период намалява от 301 броя, разкрити през 2012 г., на 272 броя, разкрити през 2014 г. Това значи, че на всеки изминал ден през миналата година се падат по 10 откраднати коли, а средно полицията не е успявала да откри дори по една кола дневно, Или да обобщим – 2014 г. спрямо 2012 г. противозаконно отнетите МПС са се увеличили с 21%, а разкритите кражби са намалели с 10%. Тук бих добавил към отговора на писмения ми въпрос към Вас, че с тренда, който вървят противозаконното отнемане на МПС през 2015 г. до месец май включително, най-вероятно 2015 г. ще завърши с над четири хиляди броя противозаконно отнети МПС. В тази връзка моля да ми отговорите: Какви ресурси на МВР са ангажирани в процеса на разкриване на посегателствата спрямо МПС, като финансови средства от бюджета на държавните органи; брой служители от личния състав; има ли и кои са високопоставените длъжностни лица, които отговорят конкретно за борбата с посегателството над МПС? Планирали ли сте подобрения в разкриваемостта на тези криминални престъпления от мерките, които сте взели и в какъв размер като процент от общия брой посегателства спрямо МПС? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Цочев, уважаеми господин Пейчев! Съжалявам, но бих могла да изброя имената на всички присъстващи в залата, защото ако използвам обобщеното обръщение при толкова малко хора в залата, ще бъде, как да кажа, неточно. Господин Пейчев, цитирате правилно статистиката на МВР. Наистина имаме проблем с увеличаване на броя на противозаконно отнетите моторни превозни средства. Нашият анализ в сравнение с предишни години показва, че това се дължи основно на една особеност, а тя е, че повече от 80% от тези отнемания са свързани с повторна продажба на резервни части от тези автомобили. Вие също сте забелязали, че става въпрос за по-стари модели. Очевидно недостигът на тези части и промяната в автопарка се отразява и на този тип престъпна дейност. Оказва се, че това е тенденция не само в България, а е международна тенденция. Това обаче не снема отговорността от нас, за да се борим с този род престъпност. Има и други фактори, които причиняват тази тенденция. Това е бързото развитие на новите технологии и приложението им в автомобилостроенето. Това дава възможност за много лесен достъп до електрониката на автомобила, нейното манипулиране. Тоест кражбите стават все по-лесни и по-трудно предотвратими от органите на реда. Съществен проблем обаче е липсата на нормативен регламент при разглобяването, съхранението и продажбата на авточасти от автомобили – предмет на престъпление. Това улеснява лицата, които ги извършват. Липсата на идентификационни белези на агрегатите и авточастите от крадените автомобили също затруднява органите на МВР. Продажбата на авточасти втора употреба от автомобилите, което е предмет на престъпление чрез онлайн търговия, също много трудно е проследима и прави почти невъзможен контролът на този вид дейности от органите на МВР. Всичко това е съчетано с бавно променяща се законова и подзаконова нормативна база, с която да работи МВР и да може да стъпи на нея. Тоест законово и нормативно ние не сме готови за промяна на тази ситуация в криминогенната обстановка. Министерството на вътрешните работи е предприело следните мерки за подобряване на разкриваемостта. Установени са контакти с чуждестранни частни фирми и партньори на Интерпол и Европол, и други международни полицейски организации, специализирани в идентифицирането на инкриминирани автомобили, части и агрегати от тях и съпътстващите ги неистински документи. Във връзка с това са провеждат регулярни обучения на полицейския състав, работещ по противодействие на този вид престъпления, и се усвояват добри международни практики. Подготвя се работна група, която да изготви предложение за промяна в Наказателния кодекс. Това е най-съществената мярка, но най-трудно осъществимата в този момент, защото изисква повече време за подготовката и реализирането на тази цел. По отношение на отговорните длъжностни лица по линия на противодействие на престъпления с МПС, мога да кажа, че Министерството на вътрешните работи е структурирало дейността си в специализирани звена. В големите областни дирекции на МВР има създадени специализирани сектори или групи, а в малките дирекции тази дейност е правомощие на отделни работници от криминалната полиция. Като цяло борбата с този вид престъпления е задача и на целия състав на МВР. Съобразяваме и с бюджета на Министерството, който, както знаете, е доста ограничен.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Бъчварова, поздравявам Ви, че сте създали работна група, която да предложи промени в законодателството и по този начин да улесни работата на МВР и превенцията на подобни престъпления. Искам все пак да Ви напомня, че през миналото управление на ГЕРБ, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи и министър-председател на държавата беше същият министър-председател, който е и сега, този род престъпления намаляха и бяха с 20% по-малко, отколкото са сега. Предполага се, че при равни други условия би трябвало да можете да постигнете аналогични резултати. Присъединявам се към преждеговорившите народни представители, които Ви зададоха въпроси, че голяма част от проблема се корени в корупцията, битуваща в МВР и във всеки държавен орган. В случая обаче е болезнено, когато е в МВР. Смея дори да Ви предложа да предприемете практика, тъй като отнемането на моторни превозни средства е болест най-вече на големите градове, пилотно в София висшият състав на районните управления да бъде подложен на детектор на лъжата дали съдейства на подобни структури, които се занимават с отнемане на превозни средства и дали прави всичко възможно да ги предотвратява. Мисля, че това ще доведе до 20-30% намаляване на кражбите на един месец. Благодаря Ви.

Господин Пейчев, благодаря Ви за предложението. Мога да кажа, че работим по всички възможни посоки за решаването на този проблем. Мисля, че външните, глобалните фактори, които посочих, имат много по-силно въздействие върху ситуацията, отколкото опита, който имаме, сравнен с този преди няколко години. Използвам възможността в рамките на правото си на дуплика да кажа нещо и като вицепремиер. Може би е нарушение. Уважаеми господа депутати, отговорността за парламентарния контрол е взаимна – не е само на изпълнителната власт. При положение че министрите имат изключително натоварена програма и отговорности, да отговарят на празна зала в парламента не е най-силната мотивация и предопределя отношението и на изпълнителната власт към ангажимента й към законодателната. На господин Хайтов искам да кажа, че се работи по случаите, който той посочи, но публичността по време на досъдебното производство не се определя от МВР, а от този, който го води – от прокуратурата. Докато то не приключи, няма възможност да посочим имена. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! Според взето на подпис решение на Министерския съвет след доста бурна дискусия, доколкото разбирам, е създаден координационен механизъм за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., който включва четири работни групи: административен капацитет, инфраструктура, логистика и сигурност, комуникационна стратегия и културна програма, финансиране и обществени поръчки. Те ще работят под Вашата обща координация. Стана ясно междувременно, че е отложено създаването на работната група за приоритет и програма на българското председателство. За ръководство на работната група възникна спор между Вас и министъра на външните работи Даниел Митов, който настоя Министерството на външните работи да има водеща роля при определяне на приоритетите на председателството. В тази връзка бих желал да Ви попитам: каква е причината за отлагането на създаването на работна група приоритети и програма на българското председателство? Как това ще отрази на цялостната подготовка? В какъв срок очаквате тези противоречия по въпроса да бъдат изчистени, ако все още не са? Второ, какви са Вашите аргументи министърът на външните работи да бъде изолиран от цялостната координация, а също така и от ръководството на работната група, която ще формира приоритетите по програмата за председателството на Съвета на Европейския съюз? Бих искал само да припомня, че по принцип почти навсякъде водещата роля, включително цялостната координация на този процес е в ръцете на министъра на външните работи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, господин Вигенин! Зададените въпроси ще ми дадат възможност да представя пред народните представители и пред Вас лично напредъка по подготовката на нашето предстоящо председателство през 2018 г. Наистина с Решение № 425 от 10 юни бяха формирани четири тематични групи, които Вие изброихте. Създаването на тематична работна група приоритети и програма на председателството не е отложено. След дискусии и разговори постигнахме разбиране, че спрямо изпълнението на мерките и задачите, предвидени за тази работна група, следва да има по-различен подход. Впрочем бях предложена да оглавявам тази група. Аз реших, че е по-добре да сменим подхода и да приобщим към работата по националните приоритети повече колеги. Решихме да дадем възможност за по-голямата прозрачност и по-широк дебат по тях. В този смисъл възложихме на Съвета по европейски въпроси да координира работата по програмата и приоритетите на нашето бъдещо председателство. През месец януари Министерският съвет прие изменение и допълнение на ПМС № 85 от 2007 г., което Вие добре познавате, за координация по въпросите на Европейския съюз, с което се създава национален координационен механизъм. В рамките на съществуващия координационен механизъм по въпросите на Европейския съюз. Знаете, че във функциите ми на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси съм определена и за национален координатор по подготовката на България за председателството на Европейския съюз, а подчертавам, за мой заместник е определен министърът на външните работи. С тези изменения се създава специфичен формат на Съвета по европейски въпроси в състав – председателство, това е чл. 6г. Този състав включва освен мен и министъра на външните работи, като председател и заместник-председател. Смятам, че съотношението вицепремиер – министър е съвсем оправдано. Освен това се включват и другите вицепремиери и министри като членове. По този начин се осигурява необходимото политическо ниво и ангажираност на цялата администрация. Това е оптимална възможност за обсъждане и очертаване на приоритетите на българското председателство по най-адекватен и цялостен начин. В този формат министрите сами ще могат да предлагат за обсъждане въпроси и теми, които според тях трябва да бъдат наши национални приоритети, и тези решения не могат да бъдат вземани самостоятелно. Аз координирам националния механизъм, защото е необходимо да има структура, която да следи изпълнението на мерките, и защото моят ресор е изцяло свързан с Европейския съюз и неговите политики. Ние всъщност следваме българския опит, който беше по времето на преговорите и който и в момента продължава със съгласуване на българските позиции за европейските съвети. Никой не е ограничен или изолиран от работата по подготовка на председателството. Нито аз сама определям или избирам националните ни приоритети. Председателството, както много пъти съм подчертавала, е общо усилие и ангажимент. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има един много важен момент, който следва да очертая по отношение програмата на председателството. На първо място, при изготвяне на програмата, ние следва да се съобразим с дневния ред на Европейския съюз. Знаете добре, че това става в рамките на тройката, а ние сме още далеч от този момент. Сега всъщност се изработва общата програма на триото Холандия, Словакия и Малта, тя е някъде около 20 страници, а ние заедно с Великобритания и Естония ще направим програмата на триото. Искам, освен това, да Ви кажа нещо съществено според мен, защото Вие реферирахте към лични отношения. Аз съм работила седем години във Външно министерство и съм с изключително добри отношения към колегите, а министър Даниел Митов продължава да е член на партията, която аз ръководя. Така че всякакви напрежения по този повод са напълно изключени. Благодаря Ви за загрижеността.

Благодаря, госпожо Вицепремиер, за информацията. Искам само да подчертая, че в никакъв случай не смятам, че става дума за лични отношения, а по-скоро за междуинституционални. И е разбираемо – при тази структура, която беше възприета, неизбежно една голяма част от функциите, които теоретично би следвало едно Министерство на външните работи да реализира, да преминават малко по-малко към вицепремиера, който отговаря по европейските въпроси. Това, че Съветът по европейски въпроси ще координира, означава, че Вие ще го правите. Независимо че министърът на външните работи е Ваш заместник, очевидно тази функция ще бъде координира от Вас. Аз очаквам в много скоро време и постоянното представителство на България в Европейския съюз да премине под Ваше ръководство, защото иначе работата, от моя гледна точка, става леко неефективна, тъй като министърът ръководи постоянното представителство, а всъщност всички европейски въпроси координирате Вие. В никакъв случай не искам да създавам интриги. Просто казвам, че този механизъм на взаимодействие, който беше избран, по-скоро ми се струва, че ще усложни работата, отколкото да я облекчи. Бих искал от гледна точка и на това, което предстои на Вас самата, и на България да кажа, че има няколко въпроса, които е хубаво да се помисли още от сега и да бъдем готови за тях. Те в някаква степен са извън нашата власт. Първо, да обърна внимание, че Великобритания – страната, с която сме в така наречената „тройка на председателството”, ще проведе референдум „за” или „против” членството си в Европейския съюз през 2017 г. Това е преди началото на работата на нашата тройка. Второ, Естония – другата страна, с която ще работим заедно, по време на първото правителство на Бойко Борисов, нашето посолство там беше закрито. Бих казал, че е хубаво да се помисли или отново да го открием, каквито планове самият имах, или пък да се засили капацитетът на нашето посолство във Финландия, което е акредитирано в момента в Естония, за да се подобри координацията. И накрая, ако позволите, господин Председател, все пак да завърша: ако Вашето правителство изкара пълния си мандат, което аз лично не Ви пожелавам, но така или иначе хипотезата стои, България ще трябва да проведе парламентарни избори точно по време на председателството на Съвета. Не сме първата страна, на която това би се случило, но, познавайки нашия капацитет, това изключително би ни затруднило. Така че ако се мисли по самата координация и работата, нека да се имат предвид и тези въпроси. Благодаря.

Благодаря, господин Вигенин. По повод на председателството аз пак ще подчертая – това е моделът, по който преговаряхме и който никой не е променил от 2000 г., включително и по времето, когато Вие ръководехте Външно министерство. Сътресения по този повод никога не е имало. Колкото до постоянното представителство, разбира се, че сме в отлична връзка. То си е на подчинение на Министерството на външните работи, но това не ми пречи да работя с посланик Цанчев в отличен синхрон. Така и ще бъде. Двете забележки, които Вие направихте, са абсолютно правилни. Така е, справедливо е да се мисли и да се види къде стои Великобритания. Нищо не можем да направим, освен да следим стъпка по стъпка как се развива. Засега сякаш по-скоро подкрепят оставането на страната в Европейския съюз и референдумът ще бъде положителен, но събитията са това, което променя хода на историята. Прав сте за капацитета за посолството ни в Естония и Финландия, но ние сме в режим на удържане на бюджетния дефицит и наистина на колегите от Министерството на външните работи им е много трудно с бюджета. Аз съм на тяхна страна, но трябва да се съобразяваме с възможното. За изборите всъщност Вие изпреварихте моето решение да говоря с парламентарните групи, но наесен и да предложа един план, който се подкрепя от всички политически сили за председателството. Така че, независимо че ще има избори, както наистина беше и в Словакия, и в други страни се е случило да има, да бъде абсолютно без разклащане, да бъде толкова стабилно, че изборите да не повлияят на председателството. Надявам се, че ще го постигнем заедно и много бих искала председателството да бъде територия на съгласие и на сътрудничество, от което ние имаме силна нужда. Още веднъж Ви благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители, в бюджета за 2015 г. не бяха планирани средства за дейности по осъществяването на българското председателство през 2018 г. Вие обявихте, че ще бъдат използвани средства от оперативните програми. До момента е обявено единствено стартирането на първите обучения на държавни служители за повишаване на езиковите умения, като общият бюджет за обучение за тази година е 200 хил. лв., осигурени от ресурса на комуникационната стратегия. Поне това е публичната информация, до която имаме достъп. Към момента обаче липсва разчет точно колко ще струва председателството, поне ориентировъчно по пера. В публичното пространство беше лансирана сумата от 100 млн. евро, което значително надхвърля стойността на други председателства на държави от мащабите на България. В тази връзка бих искал да Ви попитам: кога планирате да бъде изготвен разчет за стойността на председателството с разпределение на средствата по дейности и години? Кои разходи очаквате да бъдат покрити през оперативните програми и каква част ще бъдат средства от държавния бюджет? И на какво основание беше лансирана в публичното пространство тази ориентировъчна стойност от 100 млн. евро? В тази връзка и как ще се гарантира прозрачното планиране, след това изразходване на средствата за подготовка за председателството? Благодаря.

Господин Вигенин, на този етап ние още нямаме прогнозен бюджет. Това е работа, която ще бъде извършена от работната група „Финансиране и обществени поръчки” под председателството на министъра на финансите. Като срок за подготовка на тригодишна бюджетна прогноза за 2016 – 2018 г. сме заложили есента на тази година. Искам да кажа пред всички, макар и с малко народни представители в залата, че ако ние изчакаме и определим бюджета само 2018 г., това ще бъде грешка. Страната всъщност вече е в подготовка и ние имаме да извършваме огромна комуникационна и подготвителна работа буквално от началото на следващата година. 2018 г. е твърде късно и парите ще бъдат хвърлени на вятъра, ако се отлагат необходимите разходи до тогава. Работата на финансовата група зависи до голяма степен от анализите на останалите работни групи, най-вече на Групата по логистика и автомобили – брой на срещи, необходимост от допълнителен транспорт, тип градски сграден фонд, трябва или не ремонт и охрана, телефони, компютри; но и Групата по администрация за административния капацитет – преводачи, курсове, заплати, командировки, стажове в други държави; и на тази по културната програма. Както е известно, средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове не могат да бъдат използвани директно в подготовката на Председателството. В практиката се е утвърдило ползването им за целите на изграждане на капацитет в администрацията. Ще се ползват максимално възможностите на оперативните програми „Добро управление” и „Региони в растеж”. Аз се радвам, че и вицепремиерът Дончев е тук. Сигурна съм, че ще получа подкрепа по този повод. В плана за подготовка е предвидено изготвяне на Специализирана програма за обучение, базирана на оценка на нуждите на екипи на Председателството и разработване на проекти по добро управление за финансиране, разработване и изпълнение на такава програма. В Пътната карта за изпълнение на Стратегия за развитие на държавната администрация до 2020 г. е предвидено разработване на Програма за обучение и провеждане на обучение и стажове с финансиране от ОПДУ на стойност 6 млн. 200 хил. лв. Срокът за разработване на програмата е юни 2016 г., реализацията е в двугодишен период юли 2016 – юли 2018 г., като отговорни институции са Институтът по публична администрация и Дипломатическият институт. По другата програма – „Региони в растеж”, акцент ще бъде подобряване на инфраструктурата, площите около местата, където ще се провеждат мероприятията в България. Средствата се залагат в средносрочната бюджетна програма за 2016 – 2018 г. В ежегодните бюджети на отговорните институции ще се спазват правилата на бюджетна процедура. Смятам, че прозрачността на процеса по планиране и изразходване на средствата се гарантира в достатъчна степен чрез реализирането му в рамките на бюджетната процедура, Вие всички ще го гледате, за съответната година и при спазване изискванията на Закона за публичните финанси. По отношение на лансираната от медиите ориентировъчна стойност от 100 млн. евро – това няма как да бъде коментирано, преди да имаме първоначалния проект на бюджет. Ще Ви представя само няколко цифри: настоящото Люксембургско председателство е планирало около 93 млн. евро и ако не ме лъже паметна е 13-ото им в момента, като имаме предвид и тяхната инфраструктура. По плана Латвия беше предвидила около 100 млн. евро. Има евтини, има скъпи председателства. Гарантирам Ви, че нашето ще бъде от евтините, защото ни притискат възможностите ни, но има разходи, без които не може – сграден фонд, административен капацитет, охрана, комуникации, автомобили. Разбира се, има и приходи. С нетърпение очаквам Доклада за Латвийското председателство. Те прогнозираха приходи от туризъм, промоция на национални продукти, инвестиции в размер на 64 млн. евро. Литва спечели 55 млн. евро. Ще направим нещата така че ползите да останат – хората, които бъдат обучени и с повишена квалификация да продължат работа в българската администрация, сградите да могат да се ползват за конгресен туризъм, закупената техника да остане на разположение на българската държава. Организацията е много сериозна. Преминаването през такъв опит ще ни помогне. Шест месеца България ще е в центъра на европейските новини. Това е голяма реклама за страната ни. Знаете, че, както се казва, не можеш да направиш първо впечатление втори път, а това ще бъде първото впечатление, което България ще направи. Продължаваме да работим за конкретните изисквания, които ще има към бюджета. Когато сме готови, веднага ще Ви ги представя.

Благодаря за информацията, госпожо Вицепремиер. Разбира се, ние тук, в Народното събрание специално, ще следим внимателно бюджетните и други въпроси, свързани с Председателството. Ако позволите, едно малко отклонение, понеже Вие като вицепремиера Бъчварова обърнахте внимание за малкото народни представители в залата – да, наистина може би не е приятно, но всъщност въпросите, които задаваме и отговорите, които давате, не са толкова за самите народни представители, а за хората, които следят директното предаване, така че определено аз имам усещането, че задавайки този въпрос и говорейки, говоря преди всичко на тях. Да кажа, че поне от информацията, с която разполагам, една Дания, например, успява да се вмести в 35 млн. евро за своето Председателство. Ако се вярва – Гърция, януари – юни 2014 г. при планирани 50 милиона, е успяла да се свие до под 20 млн. евро, така че възможности има. Още повече, че Постоянното представителство в Брюксел има капацитет, не се налагат допълнителни мерки, може да поеме допълнителни служители, техника и така нататък. Що се отнася до впечатлението, разбира се, ще бъде добре да направим добро първо впечатление. Опасявам се, че като цяло впечатлението за България не е много положително, така че добър повод е да покажем нов образ и да изчистим някои от проблемните теми, които тежат на имиджа на страната ни. Моля за едно, все пак още отсега да е ясно, че не бива да демонстрираме национални комплекси и да се впускаме в грандомански планове, защото ще предизвикаме само снизходително отношение и усмивки. В този смисъл недоумявам от факта, че някъде, ако не се лъжа, премиерът Борисов заяви, че трябва да се купят 50 бронирани автомобила, например. Това са от моя гледна точка абсурдни неща. Аз добре знам, че като министър имах нужда от няколко бронирани автомобила, които да пратим на наши посланици, които работят в много тежки точки на света и нямаше средства за това, а да се хвърлят подобни средства за едно Председателство, намирам за абсурдно. Второ, да се концентрираме повече върху съдържанието, върху политиката, върху компетентността на служителите. В същото време Вие говорите, че трябва да се назначават може би 500 нови служители. Това е огромно число. Ще гарантирате ли, че назначенията няма да бъдат на партийни активисти и роднините им? Мисля, че това е ключов въпрос от наша гледна точка и бих казал накрая, че това е добър повод Председателството, планирайки разходите, да включите в тях и някои поне козметични ремонти на част от нашите посолства по света, защото те ще имат координираща роля и е хубаво, когато правим добро впечатление, да се опитваме да го направим не само тук, но и в нашите дипломатически мисии. Благодаря.

Господин Вигенин, разбира се, това пожелание за посолствата ни е справедливо. Пак ще кажа, аз поддържам министър Митов в неговия опит да увеличи бюджета на Министерството на външните работи, но по отношение на нашето Председателство – то е първото, наистина нямаме изградена инфраструктура. Само, все пак, да уточня, че Гърция в много тежък момент успя до минималното, до което са успели да свият Председателството, е 50 млн. евро, така че с 20, просто няма как. Дания има публично обявени 35 милиона, но има разходи, които те не са обявили, защото не ги считат за присъщи на Председателството. Така или иначе, важното е ние какво искаме и ние как ще си заложим бюджета. Това са абсолютно ориентировъчни средства, което председателствата са направили, колкото да знаем горната и долната граница в какви посоки се движат. Иначе, ние ще си решим какво, до каква степен да покажем от страната. Съгласна съм с Вас, че да покажем хора, които могат да си свършат работата, умеят, това е, което ще остане от Председателството. Разбира се, сигурна съм, че ще има изкушени колеги – Министерството на земеделието, например – туризма, да покажат страната, да направят неформални съвети и извън София. Ще дискутираме с Вас. Ще Ви държа в течение по всяко време. Не е необходимо даже през питанията. Добре дошъл сте да коментираме всяка стъпка от подготовката на Председателството. Много искам да завърша с това, че смятам, че е екипна работа. Вашият интерес е добре дошъл.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Господин Вицепремиер, моят въпрос е свързан с общата политика и възможностите за специална подкрепа за Северозападен регион чрез интегрирани териториални инвестиции. В края на миналата година стана ясно, че целият Северозападен регион, който е най-бедният регион не само в България, но и в целия Европейски съюз, е изключен от възможността за прилагане на специална целева подкрепа. Става въпрос за интегрирани териториални инвестиции, които първоначално бяха залегнали в Споразумението за партньорство до 2020 г., но след това са отпаднали в окончателния му вариант. Искам да подчертая, че Северозападният регион, както казах, икономически е най-изостаналият в страната, като на неговата територия практически се намират най-обезлюдените градове в България. Влошено е и състоянието на техническата инфраструктура, обслужваща бизнеса и населението. Регионът се характеризира с ниска икономическа инвестиционна активност и липса на инвеститорски интерес. Инвестициите са импулсът, който може да съживи икономиката в Северозападния регион чрез създаване на нови възможности за стимулиране на предприемачеството и повишаване на заетостта. За съжаление, към момента няма яснота как ще бъде подкрепен този регион. Единствено в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” е предвидена по-голяма подкрепа за фирмите от Северозападния регион чрез предоставяне на допълнителни точки на етап оценка на проектните предложения, но това в никакъв случай не решава голяма част от проблемите на региона и тази подкрепа е недостатъчна. Конкретното ми питане към Вас е: към настоящия момент има ли яснота как ще бъде подкрепен Северозападният регион след изключването му от рамката за целенасочена подкрепа чрез интегрирани териториални инвестиции? Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Започвам с едно уточнение. Така нареченото ИТИ, или интегрирана териториална инвестиция – предвидена възможност в новия общ регламент, не предполага допълнителна финансова подкрепа. Това не означава повече пари, а е друг начин на организация на инвестициите. Интегрирана териториална инвестиция бихме могли да имаме само ако са налице две условия. Едното е изключително конкретен и зрял планов документ какво трябва да се направи в съответната територия, и на второ място, силен орган на местно, на регионално ниво, който да прилага един подобен план или стратегия. За съжаление, в конкретния случай в Северозападна България нямаме налице нито едното, нито другото. Ние имаме много стратегии, които са пълни с хубави думи, имаме и безкрайно дълъг списък – това е проблемът, безкрайно дълъг списък с проекти, без способност да кажем кой е по-важен от друг. Именно затова Министерството на регионалното развитие и благоустройството подготвя целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на развитието на Северозападна България, но не само за този район, също Родопите, Странджа, пограничните и планинските райони. Да, те са нуждаят от допълнителен инвестиционен ресурс. Да, те се нуждаят от фокусирана, умна държавна политика. Разработването на програмата става с вътрешен ресурс на самото Министерство, но са привлечени експерти от Българската академия на науките, от други звена, разчита се и на пълно съдействие от страна на местните власти от гледна точка на приоритизиране и подаване на списък с ключови според тях проекти. Програмата включва три географски обособени района, покриващи близо 34,2% от територията на страната. Тя ще бъде финансирана както със средства от европейските фондове, така и със средства от държавния бюджет. Заедно с Вас предстои да си отговорим на въпроса каква част от средствата ще бъдат осигурени от държавния бюджет, когато започнат разговорите за Бюджет 2016 – 2017 г. Това, което е сигурно – не може да се разчита само и единствено на ресурса в оперативните програми, колкото и добър да е той. Тук искам да маркирам. На първо място, Оперативна програма „Региони в растеж”. Механизмът за интегрирано развитие на градските райони е описан в т. 4.2 от Програмата. В рамките на Северозападния район са идентифицирани два градски центъра от регионално значение, от йерархично ниво – два, това са Видин и Плевен, и четири града от йерархично ниво три, които ще могат да използват предлаганата подкрепа по Приоритетна ос 1. Предварителните изчисления показват, че само по тази ос за целенасоченото финансиране на градовете те могат да разчитат на ресурс не по-малък от 150 млн. лв., като допълнително има възможности по така наречените „секторни приоритетни ос” – това са пътна инфраструктура, туризъм, социална, здравна инфраструктура, където съм убеден, че наличният ресурс ще бъде използван по най-добрия начин. Вие вече споменахте, че в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” е въведен подходът за допълнително точкуване на проекти, които са от Северозападния район, и аз се надявам това да доведе до по-добро използване на този 2,7 – 2,8 милиарден ресурс, който е на разположение по Програмата. Но искам да допълня. Когато коментираме Програмата за развитие на селските райони, там също е предвидено приоритетно точкуване за проекти от Северозападна България по следните подмерки на Програмата: 4.1; 4.2; 6.2; 6.4; 7.2 и 7.5. За Северозападния район през течащия вече програмен период в сектора „Транспорт” се предвижда със сигурност да бъде изпълнен Проектът „Модернизация на жп линията Видин – Медковец”, планиран за финансиране по така наречения механизъм „Свързана Европа” или „Кънектинг Юръп Фасилити”, като новоизграденото трасе ще бъде с проектна скорост 160 километра в час. Тръжните процедури за строителството са планирани за октомври месец 2016 г., като се надявам през 2017 г. самото физическо изпълнение, строителството също да бъде факт и обектът да бъде приключен през 2020 г. Дължината на трасето е над 64 километра, индикативната стойност на Проекта е 792 млн. лв. Към момента можем да се похвалим със сключен договор за проектиране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В допълнение, по Оперативна програма „Транспорт”, доколкото ресурсите позволяват, е предвидено изграждането на автомагистрала „Хемус”, която също има отношение – макар и не толкова пряко, колкото Коридор № 4, за развитието на Северозападния район. Разбира се, ще се разчита и на ресурсите на оперативните програми „Развитие на човешките ресурси”, „Наука и образование за интелигентен растеж”, както и на „Добро управление”. Със съзнанието, че злоупотребявам с наличното време – целта на всички тези инвестиции не може да измести частните. Както Вие добре казахте, това трябва да бъде импулсът – на база публичното финансиране да се привлекат достатъчно частни инвестиции. Много благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Господин Дончев, аз Ви благодаря за коректния отговор. Определено съм удовлетворен от позитивните неща, които казахте. Искрено се надявам, че с Вашия екип от професионалисти, с които се познаваме, ще бъдат предприети всички необходими действия това да се случи по-бързо във времето, защото Северозападният регион, отново ще кажа, е най-слабо развитият в страната и необходимостта от професионална и задълбочена подкрепа там я има сега най-много от всякога. Съвсем накратко бих искал, ако има възможност, да ми отговорите: стратегията, която се подготвя с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в какви срокове се очаква да бъде финализирана? Има ли потребност от съдействие на местните власти, от съдействие на различни граждански групи от Северозападния регион, чисто експертно, за да може да бъде чуто и тяхното мнение и да може да бъде съставен качествен инструмент, който да доведе до добри, желани резултати? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, ще обърна внимание, че не говорим за поредната стратегия. Стратегии имаме много, даже повече, отколкото ни трябват. Говорим за целенасочена инвестиционна програма, отговаряща на големия въпрос: в каква последователност, с каква приоритетност трябва да бъдат изпълнявани и финансирани всички проекти, в конкретния случай от Северозападна България? Без да мога да се ангажирам с конкретен срок, доколкото не съм оперативно увлечен в разработването на инвестиционната програма, мисля, че ще можем да представим на всички, включително защо не и на Народното събрание, една първа версия на документа от есента на тази година. Като имам предвид есента, нямам предвид късната есен. Всъщност задачата, която стои пред нас, не е свързана само с осигуряване на финансиране. Преди малко с Вас коментирахме един по същество милиарден ресурс. Тежката задача, както казваше един бивш и настоящ еврокомисар, е какъв да бъде миксът от политики, които да обърнат тенденцията. Защото ако някой генерира илюзия, че биха могли да бъдат обърнати икономическите и социалните процеси само на база инфраструктура, това е грешка. Брутният вътрешен продукт на глава от населението на Видин е шест пъти по-нисък от този на София. Дори и да изградим Коридор 4 с магистрален габарит от Видин до София, дори и да имаме жп магистрала, това няма автоматично и веднага да обърне тази тенденция. Трябват инвестиции и в образование, и в човешки капитал, целенасочени инвестиции в земеделието, целенасочена подкрепа за подпомагане на малките и средните предприятия. Като стратегическа ремарка, едно от големите проблемни предизвикателства, които имаме, е по-ниският капацитет на всички администрации на местно ниво. Той няма как да бъде решен с магическа пръчка, но една от причините още отпреди няколко седмици да лансирам намерението си да бъдат направени промени в нормативната база, която да позволи или ротация, или миграция на държавни служители, включително в посока от столицата към вътрешността на страната, е тази нужда, конкретно за Северозападна България. И когато съм готов с конкретни предложения, ще разчитам на Вашата подкрепа. Няма как да се случи по друг начин, включително и без целенасочени инвестиции и подкрепа за администрациите, които трябва да разработват проектите и да превръщат парите в блага. Това са тежките предизвикателства, които стоят пред нас. Не е обичайният репертоар – липса на пари. Ресурс има. Въпросът е той да бъде похарчен по начин, който ще има дългосрочен ефект. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! През 2014 г. представител на „Дънди прешъс металс - Челопеч” ЕАД говори за подготовка за техническата ликвидация на миннодобивния обект „Челопеч”, въпреки че договорът изтича през 2029 г. Това би могло да говори за селективен добив на руда с по-високо съдържание, основано на злато, което води до опасността от изчерпване на запасите. Опасността от оставяне на метал в недрата е реална. През четвъртото тримесечие на 2014 г. „Дънди прешъс металс - Челопеч” ЕАД постига рекордно изпълнение на показателите по добив на метал – злато и мед. Изземването на запасите със съдържание на златото над 3 г на тон води до изборна експлоатация, което съгласно чл. 4, т. 6.1. от концесионния договор може да доведе до загуба на природни богатства или икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището. Имате ли такава информация и какви мерки ще предприемете, ако това е вярно? Бихте ли потвърдили, че „Дънди прешъс металс - Челопеч” ЕАД разработва находище „Челопеч” добросъвестно, като не допуска изборна експлоатация?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бинев! По силата на Решение на Министерския съвет № 147 от месец март 1999 г. на „Челопеч” ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства – златно-медни и пиритни руди от находище „Челопеч” в Софийска област. Към настоящия момент находището се разработва съобразно цялостен работен проект за експлоатация, съгласуван през месец ноември 2009 г., въз основа на който се разработват и годишните работни проекти. В тях са посочени работните места, графиците за работа и очакваните технико-икономически показатели, които трябва да бъдат постигнати, както и предвидените мероприятия, свързани с консервацията и рекултивацията на минните обекти. В Раздел „Опазване на околната среда” на годишните проекти се разглеждат мероприятията, които са били изпълнени през предходната година за опазване и възстановяване на околната среда и на засегнатите земи, като се извършва техническа и биологична рекултивация и се представя проект за дейностите през следващата година. Годишният работен проект за 2014 г. е съгласуван от Министерството на икономиката и енергетиката, след разглеждане от технико-икономически съвет. В него са отразени конкретните за разглежданата година работни места, очакваният добив по количество и металното съдържание на рудата. С писмо от месец януари тази година в Министерството е предоставен геоложки отчет за фактически осъщественият добив през 2014 г. От направения анализ на очакваните резултати за изминалата година и фактически отчетените е видно, че добивът на руда е повече от предвиденото с 2,67%. Съдържанието на злато е завишено с 0,2%, а съдържанието на мед е намалено с 0,016%. При разработването на находището се прилага каменна система за разработване със запълване на иззетото пространство, която на практика не дава възможност за селективен добив. В допълнение следва да се отбележи, че при изготвяне на годишните проекти са ползвани прогнозни данни от геоложките проучвания и е възможно да има отклонения от действително замерените при осъществяването на добива. Тъй като Министерството на енергетиката няма друг способ, освен чрез конкретни проверки на място, да провери как се изпълнява концесионният договор, искам да Ви информирам, че последната такава извършена проверка на находището в „Челопеч” е от 17 април 2015 г. Резултатите от тази проверка показват, че не са налице нарушения на концесионния договор. Съвсем скоро съвместно с Главната инспекция по труда предстои да извършим отново такава проверка, за което съм готова да Ви информирам и докладвам при поставен от Вас въпрос. Благодаря.

Това, че не са намерени доказателства, че там не се спазват някои от ангажиментите, в никакъв случай не доказва, че няма проблеми. Там има много проблеми. Аз лично съм пращал още по времето, когато представлявах България в Европейския парламент, пращах хора, които снимаха вътре. За жалост тези снимки не можаха да излязат пред обществото, но като знам как се изпълняват екологичните изисквания, напълно нормално е да се предположи, че в тези съмнения, които аз изразих в своето обръщение към Вас, има изключително много голяма вероятност те да бъдат верни. Препоръчвам Ви горещо да направите една задълбочена проверка. Може би трябва да изпратите Ваши служители, които да не могат по никакъв начин да влязат във връзка, защото може би е създадена система, която да доказва, че всичко е наред. Такова е моето лично мнение. Такава е моята информация, която за жалост не мога да докажа, че нарушенията са много и има какво да се направи там по всички въпроси. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бинев! Напълно съм съгласна с Вас – само чрез проверки в рамките на законовите правомощия на съответните институции могат да бъдат установени евентуално някакви нарушения. Както и одеве имах възможност да спомена, поемам ангажимента – такава проверка ще бъде извършена и ще докладвам за резултатите от нея. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Моят въпрос към Вас е какъв е процентът от производството на електрическа енергия в България от заводски централи, каквато е „Видахим”? Какви са загубите на НЕК в български лева за 2014 г. поотделно – „Видахим” АД, „Марица изток 1”, Топлофикация София АД? На каква цена НЕК изкупува електричеството от „Видахим” АД, „Марица изток 1” и Топлофикация София АД за 2014 г.?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, през изминалата 2014 г. Националната електрическа компания (НЕК) в качеството си на обществен доставчик и съгласно изискванията на чл. 162, ал. 1 от Закона за енергетиката изкупува цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход и количествата електрическа енергия. Тези сертификати се издават съответно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), сега Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), които са необходими да осигурят експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количествата електрическа енергия от комбинирано производство. В частност и от топлоелектрическите централи в Комбината „Видахим”, съответно и в „Топлофикация” – София. Цените по които НЕК е изкупувала електроенергията от гореспоменатите дружества-оператори на кол генерации, инсталирани – съответно инсталациите и цените са преференциални и са определени в съответствие с решенията на ДКЕВР. През 2014 г. НЕК е закупила общо количество електроенергия в размер на 21 млн. 97 хил. 516 мегават часа, от които 1 млн. 317 хил. 649 мегават часа или 6,25% от заводски централи. За 2014 г. от „Видахим” Националната електрическа компания е закупила електрическа енергия за 37 млн. 629 хил. лв. при цена от 140,21 лв. на мегават час. Общият приход за НЕК от продажбата на електроенергия, произведена от „Видахим” е 27 млн. 90 хил. лв., или разликата между разходите, които Националната електрическа компания е извършила, за да закупи тази енергия, и съответно приходите, които е реализирала от продажбата на електрическата енергия – само отварям една скоба и казвам, че тази цена, на която НЕК продава закупената електрическа енергия, за 2014 г. средната продажна на цена е 100,94 лв. на мегават час. На практика Националната електрическа компания е реализирала загуба или резултата от тази покупка и продажба е отрицателен и е в размер на 10 млн. 539 хил. лв. По отношение на „Топлофикация” – София, за 2014 г. НЕК е закупила от „Топлофикация” – София, електроенергия за 195 млн. 690 хил. лв. при отчетена цена за изкупуване 235,89 лв. на мегават час. Общият приход за НЕК от продажбата на електроенергия, произведена от „Топлофикация” – София, е 80 млн. 557 хил. лв., или разликата между реализираните приходи от продажба и отчетените разходи за покупка на тази електрическа енергия е отрицателна и е в размер на 115 млн. 133 хил. лв. По отношение на поставения от Вас въпрос, свързан с изкупуваната енергия от АЕS „Марица Изток 1”, следва да се отбележи, както всички знаем, че дружеството произвежда електрическа енергия въз основа на сключен договор за дългосрочно изкупуване между Националната електрическа компания и AES „Марица Изток 1”. Количествата електрическа енергия за 2014 г., определени с решенията на тогавашната ДКЕВР, са 2 млн. 413 хил. 862 мегават часа, при утвърдена отново цена от ДКЕВР за изкупуване – 90,35 лв. на мегават час. Отчетеното количество електроенергия е 2 млн. 378 хил. 514 лв., при отчетена средна цена за изкупуване 207,37 лв., или в резултат от разходите, които НЕК е извършила за придобиването за закупуването на тази енергия, и приходите, които са реализирани, съответно разходите са 493 милиона за придобиване на тази енергия и приходи съответно 240 милиона 87 хиляди. Отчетена е отрицателна разлика в размер на 253 млн. 155 хил. лв. Това е накратко информацията. Разликата е вследствие на това, че в решението на ДКЕВР са предвидени разходи за изкупуване на електроенергията 218 милиона при фактически извършени такива 493. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, 140 лв. за „Видахим”, 235 лв. – ТЕЦ – София, 207 лв. – това е цената, която току-що споделихте, за изкупуване на електро енергия. Загубите: от „Видахим” – 10 милиона; от ТЕЦ – София – 115 милиона; „Марица Изток 1” – 253 милиона. Имам и един уточняващ въпрос: в тези цени влиза ли разполагаемата енергия от НЕК? Нещо друго. Това, което се случва във „Видахим”, е най голямото съкращение на работници за последните 15 години, уважаема госпожо Министър. Някога ОДС започна убийството на „Видахим”, това правителство му сложи кръста. Това обаче ще бъде и довършващият удар не само срещу „Видахим” и срещу най бедния край, защото там ще бъдат съкратени над 300 човека работници с над 400 семейства и гладни деца. Спомням си, когато „Видахим” работеше, нямаше гладни детски погледи, госпожо Министър. Сега ги има и те са много. Но това ще бъде и довършващ удар върху едно индустриално производство, защото „Видахим” е последното предприятие, което произвежда български гуми, и там се наемат български специалисти, които са свързани с тази тема. Това е недопустимо, госпожо Министър, защото видно от тези данни, които изнесохте, не „Видахим” е проблемът на българската енергетика. Моят въпрос е: защото трябваше да се почне от „Видахим”? Очевидно е, че от другите централи загубите за НЕК, за държавата са в много пъти, десетки пъти повече. Очевидно е, че това правителство като че ли има едно отношение към Северозапада, защото се започна с отмяна на пътя, който беше София – Видин, Е 79 по Оперативна програма „Транспорт”, за втори път митниците от Видин се изнесоха, прекрати се Проектът Салаж – Ново корито и сега се посегна и върху този основен работодател в този най-беден край. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. В мен и във видинчани остава горчивото усещане, че това правителство е насочило всички сили и средства да сложи край на всякаква индустрия в най-бедния край не само в България, а в цяла Европа. Надявам се да опровергаете това мое усещане и на всички видинчани и с конкретни действия и мерки това правителство да докаже, че и Видин, и Видинска област са част от България и трябва да вземат своето достойно място в България. От това, което прочетохте, и от действията на правителството, и от тези на Министерство, което представлявате, усещането е абсолютно обратното. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, проблемът със Северозапада не е от вчера и Вие много добре знаете. Той е проблем на всички нас, независимо от това какво правителство управлява, проблемът стои. Така че правителството има отношение към Северозапада и то е да положим усилия този регион наистина да се възроди по някакъв начин. Повярвайте ми, ние правим всичко възможно. Що се отнася до изразеното от Вас становище, че не „Видахим” е проблемът на българската енергетика, аз съм напълно съгласна с Вас. Но, както знаете, през месец март 2015 г., с усилията на всички Вас и на правителството, беше извършена промяна в Закона на енергетиката, съгласно която ...

Без нас.

Без Вас? Добре. ... се въведе ограничение по отношение на изкупуването на електрическа енергия от топлоелектрическите централи и така наречените заводски централи, които не произвеждат по високо ефективен и комбиниран начин. Тоест изкупува се само това производство, което е високо ефективно и комбинирано. „Видахим” определено, за съжаление, не попада в тази група предприятия. Ако отворите годишния финансов отчет на „Видахим”, ще видите, че 90% от приходите на „Видахим” са от продажба на електрическа енергия. Така че „Видахим”, за съжаление, не произвежда гуми, както всички ние – аз също много добре помня времето, в което „Видахим” произвеждаше гуми и беше едно от най добрите предприятия. Но няма как, когато това предприятие не отговаря на законовите изисквания, неговата електрическа енергия да продължава да бъде изкупувана. „Видахим” се е превърнала просто в един производител на електрическа енергия, а преференциалните цени се дават за това, за да може да се стимулира, на първо място, основното производство и след това евентуално тази енергия, която се произвежда, да бъде изкупувана на преференциални цени. Това, което мога да кажа, е, че никой няма нищо против „Видахим”. Напротив, ние искаме това предприятие да се съживи и да започне да работи, но няма как Националната електрическа компания да изкупува енергия, която по закон няма право да изкупува. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, съществуващите два блока в АЕЦ „Козлодуй” са с разрешение за експлоатация от Агенцията за ядрено регулиране до 2017 г. и съответно до 2021 г. В момента се предприемат необходимите мерки за удължаване на работата им. Нужни са нови ядрени мощности, които да работят паралелно с V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй” до тяхното затваряне. За този период – от 15-20 г., направената инвестиция в нова ядрена мощност може да се изплати, а след това да продължи да произвежда евтина електроенергия, тъй като себестойността на електрическата енергия, произведена от АЕЦ, е най-ниска в сравнение с всички други производства. Това обосновава изграждането на VII блок на АЕЦ „Козлодуй” и на нова централа на площадка „Белене”. Какво предвижда правителството за изграждане на нова атомна централа и какви са конкретните Ви действия за продължаване на проекта АЕЦ „Белене”? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2014 – 2018 г. са разписани ясно приоритетите и насоките за развитието на ядрената енергетика. По отношение на големите енергийни проекти в правителствената програма е заложено тяхното преразглеждане и реализация само при доказана икономическа ефективност. Както многократно е заявявано, една от основните ни задачи е удължаването на живота на V и VI блок на ядрената централа в Козлодуй, като процедурата по удължаването срока на експлоатация се развива в срок и към този момент няма забавяне. Относно проекта АЕЦ „Белене”, ще припомня, че с Решение № 250 от 29 март 2012 г. на Министерския съвет са отменени решенията от 2005 г. за определяне на обекта като такъв с национално значение за изграждането на ядрена централа на площадката на „Белене”. На 27 януари 2013 г. беше проведен национален референдум, в който гласуват 1 млн. 405 хил. 463 български граждани, представляващи 20,22 на сто от гражданите с избирателни права. Налице е хипотезата на чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно предложението предмет на референдума се внася в Народното събрание за обявяване на решение. С Решение от 27 февруари 2013 г. относно проведения национален референдум, Народното събрание подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадката на Белене и настоява за окончателното му прекратяване. Министерството на енергетиката, респективно Националната електрическа компания стриктно изпълняват действащите понастоящем решения на Министерския съвет и на Народното събрание на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадката на АЕЦ „Белене”. Във връзка с това искам да отворя една скоба и да кажа, както всички знаем, че в момента тече един тежък арбитраж във връзка с този проект. Смятам, че за нас като българи е добре да не взимаме някакво отношение и да не изразяваме някакви позиции във връзка с този проект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас, включително, както Ви е предоставен, е в по-дългосрочен план. Вие използвахте възможността да отговорите конкретно за периода 2014 – 2018 г., а във въпроса си аз Ви питам за целесъобразност и икономическа логика и когато стигнем до периода, в който, дори и удължена работата на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй” – какво се случва? – престава ли България да е страна с ядрена централа?! Да, разбирам Ви, Вие не очаквате да управлявате вечно, но независимо от това дали Ви предстоят като кабинет шест месеца, една година или до регламента от още три години, трябва да има конкретни действия от Ваша страна, които да бъдат продължени от тези, които ще Ви сменят. Реално Вие току-що ни съобщихте, че нищо не се прави, за да има ядрена енергетика в България. Вие влизате в продължение на предишни изявления – нищо да не говорим за площадка АЕЦ „Белене”, докато има арбитраж. Ние като народни представители и българските граждани, българският народ, знае, че когато две страни, две лица са в съдебен спор, могат да стигнат до споразумение и да прекратят съдебния спор, независимо че става въпрос за арбитраж. Какво? – Ние чакаме да се произнесе някой друг за спор, който имат националната електрическа компания, която е държавна, и руската компания, която има договор? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А моят въпрос е за бъдещето на ядрената енергетика и конкретно за площадка АЕЦ „Белене”, защото има и изразходвани средства – и от предишния кабинет на Борисов, нееднократно сме го заявявали, и е на някакъв етап, който има разрешение и на съседни страни, защото много по-назад е възможността за строеж на VII блок в АЕЦ „Козлодуй”. Той е една идея, която видяхме, че приключи преди няколко месеца. Аз очаквах да чуя от Вас, че имате конкретни виждания и действия за бъдещето на ядрената енергетика, а не да се лимитирате само в периода до 2018-та – това, което Ви е изгодно да съобщите на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Янков, напълно съм съгласна с Вас по темата за вечното управление. Слава Богу, това са едни времена, които са назад в историята и се надявам никога повече да не се върнат. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Обаче по отношение на това, което се опитвате да прехвърлите като отговорност на настоящото правителство във връзка с АЕЦ „Белене”, аз само ще си позволя да Ви припомня, доколкото и аз си спомням, че единият от приоритетите на правителството на премиера Орешарски беше именно изграждането и възраждането на проекта... (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Не, това беше изграждането на проекта АЕЦ „Белене”. Не си спомням да са предприети някакви конкретни действия. В нашата програма ясно са очертани приоритетите в сектор „Енергетика”. Там възобновяването на проекта АЕЦ „Белене” определено не фигурира. Наш основен приоритет е удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй”, разбира се, развиване на нови мощности, но само при икономически доказан ефект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Петкова, въпросът може да Ви се стори маловажен в сравнение с предния въпрос по отношение на АЕЦ „Белене” на колегата Янков, но всъщност е достатъчно показателен за начина, по който се правят обществени поръчки от държавните предприятия, в случая „Булгартрансгаз”. Информационна агенция БГНЕС публикува преди няколко месеца информация за обществена поръчка, обявена от „Булгартрансгаз” ЕАД за закупуване на 160 мобилни апарата на обща стойност около 67 200 лв. с данък добавена стойност. Озадачаващото е, че почти половината от сумата е предвидена за закупуване на едва 19 апарата с доста специфични данни, като например вътрешна памет – не по-малко от 32 гигабайта; вградена камера – не по-малко от 16 мегапиксела; операционна система –Android 5.0; процесор – не по-малко от 8 ядрен; памет – не по-малка от еди колко си, цвят, модел, размери. На тези изисквания отговаря само един-единствен мобилен телефон на пазара и това е Samsung S6 Edge с цена за единична бройка от около 1500 лв. Другата половина от предвидените средства са отделени за останалите 141 мобилни апарата с доста по-скромни изисквания. Необходима е повече информация за какво на дружество за пренос и съхранение на природен газ са необходими 19 мобилни апарата с вградена камера от 16 мегапиксела примерно и 32 гигабайта памет. При липса на задоволителен отговор се налага впечатлението, че поръчката се прави, за да се осигурят на ръководството на дружеството модерни телефони от най-висок клас и то с изисквания, изключващи всички без един точно определен модел. Нагласянето на изискванията до такива детайли ликвидира конкуренцията между моделите мобилни телефони, в полза на точно определен модел, и очевидно е прокорупционно действие. Друго притеснително обстоятелство е, че обществената поръчка е свалена от сайта на „Булгартрансгаз” и Агенцията за обществени поръчки само няколко часа след публикуването на новината от агенция БГНЕС. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Едно от първите Ви действия като министър беше в края на миналата и началото на тази година да смените ръководствата на всички енергийни дружества, включително на „Булгартрансгаз”. Сега виждаме, че едно от първите действия на новото ръководство е не как да гарантира сигурен достъп до енергия на възможно най-ниски цени, а как да задоволят прищевките си за скъпи телефони. Моля да отговорите на следните въпроси: Каква е причината за обявените високи изисквания за 19 мобилни телефони за „Булгартрансгаз” ЕАД? Считате ли, че поставените критерии, на които отговаря един-единствен модел смартфон са изкуствено нагласяване на поръчката с предизвестен победител? Каква е причината за изтегляне на обществената поръчка от сайтовете? Кои са длъжностните лица, подготвили тази нагласена обществена поръчка и каква отговорност ще бъде понесена от тях? Как оценявате работата на новите ръководства на енергийните дружества с оглед на гарантиране на фискална дисциплина на дружества за преодоляване на дефицитите в българската енергетика? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев! През 2014 г. при подготовка на инвестиционната програма за 2015 г. от предходното ръководство на „Булгартрансгаз” е предвидено закупуване на 160 бр. нови апарати. Предвиденият висок клас мобилни устройства са предназначени за използване от съответния състав специалисти, които имат осигурен VPN-достъп за наблюдение чрез информационна система за събиране, архив и визуализация на технологична информация и други вътрешни IT-приложения. За повишаване сигурността и ефективността на работата е необходимо използването на мобилни апарати с технически параметри, които да позволят по всяко време и от всяка точка съответният ръководител или служител да разполага с достъп до системите за наблюдение и управление на националната газопреносна мрежа и газопреносната мрежа за транзитен пренос. Публичната покана и документацията по обявената обществена поръчка по реда на Глава 8а от Закона за обществените поръчки е подготвена в съответствие с изискванията на Закона. Техническите спецификации са разработени по начин, който дава възможност на равен достъп на кандидатите да участват в процедурата и не създават необосновани пречки пред конкуренцията, така както предвижда и разпоредбата на чл. 32 от Закона за обществените поръчки. Доказателство за това е, че три фирми са представили оферти в посочения в публичната покана срок, а именно до 17,00 ч. на 21 май 2015 г. Отварянето на офертите и обявяването на ценовите предложения на участниците е извършено публично – в 10,00 ч. на 22 май 2015 г. в Централно управление на „Булгартрансгаз” от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на дружеството. Към настоящия момент комисията е приключила своята работа по разглеждане на офертите, включително техническите предложения към същите. Съставен е протокол, съгласно чл. 101, ал. 4 от Закона за обществените поръчки, който е утвърден от възложителя на 17 юни 2015 г., след което в един и същи ден, на 18 юни 2015 г., е изпратен до участниците и е публикуван в профила на купувача на дружеството при условията, разбира се, на чл. 22б, ал. 3 от Закона за обществените поръчки. Съгласно утвърдения протокол възложителят не възлага обществената поръчка, тъй като техническите предложения на тримата участници не отговарят на изискванията на възложителя. Обявената обществена поръчка не е изтеглена от сайта на „Булгартрансгаз” и на Агенцията за обществените поръчки. Това обстоятелство може да бъде проверено и е доказуемо. За удостоверяването му съм готова да Ви предоставя разпечатка от Агенцията за обществените поръчки и от сайта на „Булгартрансгаз”, като съответно можете да направите и Вие тази проверка. По отношение на това кой е изготвил документацията за възлагане на обществената поръчка, тя се изготвя от експертите в дружеството, които се занимават с подготовката и провеждането на обществените поръчки. Това е екип от специалисти, който притежава необходимата компетентност и квалификация. По отношение на това дали е налице основание за търсене на отговорност от конкретни лица, тук следва да кажем следното. В случай че са налице нарушения или бъдат подадени сигнали за нарушения не само по отношение на тази, но за всяка една обществена поръчка има компетентни държавни органи, които ще установят, и ако има такива нарушения, съответно ще бъде потърсена съответната административнонаказателна отговорност. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Петкова, когато бях в Министерството на финансите, Националната агенция за приходите беше направила подобна обществена поръчка, само че за леки автомобили, в която всичко беше заложено до милиметър и на която отговаряше един-единствен лек автомобил. Същото нещо се случи миналата година с Държавната агенция за национална сигурност – ако не се лъжа, отново тяхна обществена поръчка за леки автомобили, на която отговоря един-единствен модел. В случая е обществена поръчка за мобилни телефони, на която отговаря един-единствен модел. Това че са се явили три фирми няма никакво значение, защото те всички са предложили едно и също, може би с 1 или с 2 лв по-ниска цена. Това няма значение. Това че професионалистите от „Булгартрансгаз” са изготвили технически спецификации, на които отговаря един-единствен модел, пак казвам, за мен е категорично доказателство за нагласяване на обществената поръчка. Не може да ме убедите, че в целия свят от цялата конкуренция на мобилните телефони единствено „Самсунг Е6” отговаря на това нещо. Мога да Ви изредя цяла поредица други телефони, които отговарят на това. Така че там е разковничето, а не колко са фирмите, не дали е изтеглена. Добре, допуснал съм грешка, не е изтеглена от сайта на „Булгартрансгаз”. Разковничето е защо тези 19 телефона и тази поръчка е направена единствено така, че да отговаря на един конкретен мобилен производител, което, според мен, е чисто прокорупционно действие. Това са мерките, които Вие би трябвало да вземете. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Кадиев, аз съм напълно съгласна и споделям Вашето виждане, че ако има нарушения, те трябва да бъдат съответно установени и да бъде потърсена отговорност за тях. Но както стана ясно и от отговора, тази обществена поръчка така или иначе не е възложена. Защото нито едно от предложенията на тези три фирми, които са се явили, не отговаря на техническите изисквания и техническата спецификация, която е определена за тази обществена поръчка. Ако има някакви съмнения за нарушения, то спокойно могат да бъдат уведомени компетентните органи и ако има виновни, те да си понесат съответно отговорността. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Петкова! Финансовото състояние на община Раднево за 2015 г. е особено тревожно. Като основна причина се очертават неплатените концесионни плащания на мини „Марица изток” към бюджета на община Раднево. За миналите 2013 г. и 2014 г. общината има яснота колко е неизпълненото на планираните приходи от концесии на база писма от Министерството на икономиката и енергетиката. За 2013 г. при планирани постъпления от 3,5 млн. лв са преведени по сметка на общината общо 1 млн. 9 хил. 525 лв. като остават дължими 2 млн. 490 хил. 474 лв. За 2014 г. постъпилите в община Раднево парични средства от концесионни плащания са 1 млн. 393 хил. 467 лв. или остават дължими 4 млн. 352 хил. 839 лв., в това число и дължимите за 2013 г. За 2015 г. липсва яснота за размера на отчисленията от концесионни плащания към бюджета на община Раднево. Предвид производствената прогноза на мини „Марица изток” считаме, че концесионните плащания към община Раднево за тази година не трябва да бъдат по-малко от 3,5 млн.лв. В бюджет 2015 г. е планиран приход за община Раднево в размер на 7 млн. 853 хил.лв. от концесионни плащания. Същият включва концесия от минали години, както ги цитирах и през 2015 г. в прогнозен размер на 3,5 млн.лв. Ясно, е че при общ бюджет на общината в размер на 19 млн. 357 хил.лв. няма как да се отразят липсата на тези средства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От това страдат всички нейни дейности в общината – образование, здравеопазване, култура, инфраструктура и т.н. Уважаема госпожо Петкова, моите въпроси към Вас са: Кога ще има яснота за размера на отчисленията от концесионни плащания към бюджета на община Раднево за 2015 г.? В какъв срок и по какъв начин ще се изпълнят задълженията на мини „Марица изток” от концесионни плащания за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. към бюджета на община Раднево?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Филипов! Съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства, в сила от 1 януари 2011 г., 50% от приходите от концесионни такси от големите концесии – над 500 хил. куб. м, и 100% от таксите от малките концесии се разпределят към общинските бюджети. В тази връзка от 25 март 2011 г. до 9 юни 2015 г. към бюджета на община Раднево са преведени средства в размер на 9 млн. 706 хил. 418 лв. За 2013 г. дължимите концесионни такси от мини „Марица изток” са в размер на 15 млн. 454 хил. 565 лв., от които дружеството е платило частична вноска в размер на 3 млн. 559 хил. 250 лв. Съгласно чл. 61, ал. 3 от тази сума на общините, на чиято територия е разположена концесионната площ, са преведени 1 млн. 483 хил. 20 лв. В това число 771 хил. 172 лв. са отчислени към бюджета на община Раднево. За 2013 г. оставащите неиздължени концесионни такси към община Раднево са в размер на 2 млн. 577 хил. 318 лв. За 2014 г. неиздължените концесионни такси към община Раднево са в размер на 3 млн. 703 хил. 985 лв. Общо към момента дължимите отчисления за община Раднево от концесионни плащания, дължими от мини „Марица изток” до второто полугодие на 2014 г. включително, са в размер на 6 млн. 281 хил. 303 лв. Падежът на задължението за първото полугодие на 2015 г. ще настъпи на 31 юли тази година, като по прогнозни данни то ще е в размер на 1 млн. 890 хил. лв. Концесионното плащане за второто полугодие на 2015 г. е дължимо през 2016 г., тъй като падежът за плащане на това задължение настъпва на 31 януари 2016 г. Превеждането на сумите по сметка на община Раднево, както знаете, зависи изцяло от извършването на концесионните плащания от страна на мини „Марица изток” към Министерството на енергетиката съответно. Дружеството нееднократно със свои писма е информирало за затрудненото си финансово положение, което е основната причина за невъзможността да погасява задълженията си. От страна на Министерството многократно е изпращана детайлна информация със съответните дължими суми за шестмесечните периоди, за които не са направени концесионни плащания, както и за направените преводи в преводните документи, посочени като суми и дати на извършване. Уверявам Ви, че веднага след постъпване на всяко плащане от страна на концесионера мини „Марица изток” Министерството на енергетиката абсолютно коректно и в рамките на закона, спазвайки стриктно своите задължения, превежда концесионните възнаграждения не само към община Раднево, но и към всички общини, на чиято територия е разположена концесионната площ. В момента, в който по бюджета на Министерството постъпят такива плащания от концесионера, ние веднага ги превеждаме съответно на общините. Проблемът тук обаче е свързан със затрудненото финансово положение на мини „Марица изток”, което не им позволява регулярно да се разплащат с общините, на чиято територия е концесията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, ще спестя предисторията, само ще спомена, че ПМС от 1980 г. за развитие на въгледобива и решаване на някои проблеми в тогавашния Стопански минно-енергиен комплекс „Марица изток” седем села са обявени за изселване. Някои от тях – пет на брой, вече са изселени и спокойно може да се каже, че са изчезнали от картата на България. Селата са: Търговище, Овчарци, Голяма и Малка детелина и Гледачево – все села в сърцето на Тракия. С друго Решение на Министерския съвет от 2005 г. е предоставена концесия за добив на въглища за срок от 35 години на мини „Марица изток”. На събрание на жителите от селата Трояново и Бели бряг с представители на държавата и мините се обяснява веднъж, че ще бъдат изселвани през 2018 г., после – през 2022 г., после – през 2025 г. и така – без да се уточнява точно кога, и най-важно – точно как! Дългогодишното съжителство на тези хора с мините е направил живота им труден: прах, шум от машини, безсънни нощи и така нататък. В същото време мини „Марица изток” започват доброволно изкупуване на частни имоти в тези села. Едно търговско дружество със 100% държавно участие изкупува частни имоти, събаря ги и на практика унищожава селата. Хората остават с чувство за несправедливо отношение към тях. Собствениците, чиито имоти не са изкупени, се виждат в чудо, оставени да живеят в полуразрушено село, на метри от действащ рудник. Санитарният минимум от 500 м не го споменавам, той не се спазва. Последствията са непрекъснат прах и шум от добива на въглища. Водят кореспонденция с институции и ведомства, за да направят замерване на шума, но до момента без резултат – глас в пустиня. Няма екологични оценки и хората вече не вярват на българските институции. Внесли са петиция до Европейския парламент. Оказва се, че всеки трябва да се спасява самостоятелно. Съпротива от жителите на двете села на практика липсва. Конфликтът или спорът, ако трябва да го наречем по някакъв начин, в момента е искането за справедлива оценка на жилищата им, но и това не се случва. Тази оценка до голяма степен предопределя дали хората ще могат да се изселят, или да се устроят на друго място. Въпросите ми, госпожо Министър, са много, но ще се огранича само със следните. Запозната ли сте със ситуацията и проблемите на хората от засегнатите от мини „Марица изток” АД селища, най-вече за селата Трояново и Бели бряг? Ще проведете ли среща с тях, или с излъчени от тях представители? Какви действия ще предприемете в най-кратки срокове за решаване на проблемите им и удовлетворяване на исканията на тези хора? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Концесията за добив на подземни богатства е предоставена на мини „Марица изток” с Решение на Министерския съвет от 13 юли 2005 г. В сключения концесионен договор са определени площта на находището и 35-годишен срок на концесията с право на продължение, при условия и срокове, определени в договора. Селата Бели бряг и Трояново са разположени пред фронта на минните работи на рудник „Трояново север”, село Ковачево, който е основен доставчик на въглища към ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово”. От рудника се подават периодични въглища и към ТЕЦ „Марица изток 2” както и към „Брикел” ЕАД. За съжаление без изселването на тези села е невъзможно да се развива рудникът, респективно да се доставят въглища в бъдещи периоди. В края на 2015 г. минните изработки или високите откривни хоризонти на рудник „Трояново север” ще бъдат на разстояние от 800 м до село Бели бряг и на 1300 м от село Трояново. Реално минните дейности ще засегнат пряко територията на двете села, съответно за село Бели бряг – около 2025 г., а за село Трояново – около 2030 г. Към настоящия момент нормативно не са регламентирани параметри на санитарна зона за населени места, намиращи се в близост до минните обекти. Цитираните във Вашия въпрос отстояния от 300 м се отнася до съоръжения, обслужващи минната дейност, като жп линии, подстанции, промишлени площадки и други, които са построени и въведени в експлоатация преди повече от 60 години. Разбираемо жителите на селата Бели бряг и Трояново многократно са поставяли на вниманието на различни институции въпросите, свързани с изселването на селата, тъй като същите попадат в границите на концесионната площ на мини „Марица изток”. През годините са организирани редица срещи, както и Вие споменахте, с жителите на Бели бряг и Трояново с цел запознаване на обществеността с прогнозите на дружеството за минните дейности и постепенното навлизане в териториите на населеното място. В допълнение, изготвените подробни устройствени планове за землищата на селата Бели бряг и Трояново са обявени съгласно изискванията на закона, като е организирано обществено обсъждане на 18 март 2010 г. При това обществено обсъждане няма възражения по изготвените подробни устройствени планове. Относно Вашия въпрос, свързан със справедливото определяне на цените на имотите, мога да кажа следното. Оценката на всеки недвижим имот се извършва от лицензиран оценител на база анализ и описание на строителните характеристики, състояние на имотите и трайните насаждения, разбира се и пазарна информация за извършените продажби през последните периоди на аналогични имоти в село Бели бряг и в други населени места от селищната система на община Раднево и съседните Гълъбово и Нова Загора. С цел ограничаване на финансовите разходи на дружеството през 2013 г. временно са преустановени процесите по придобиване на дворни места и жилищни имоти в село Трояново, предвид достигането им от минните дейности след 2030 г. Факт е, че и за двете населени места процедурата по придобиване на имотите се забавя поради ограничения финансов ресурс на дружеството. В заключение, по повод на отправения от Вас апел и въпроса имам ли готовност да се видя с хората, да, тук, от трибуната на парламента заявявам, че имам готовност по всяко време, в което жителите на тези две села желаят, да се видим с тях и да обсъдим проблемите, които признавам, не са леки за никой. Ситуацията обаче в момента е такава и процесът се бави именно поради липса на финансов ресурс, който би могъл да позволи на мините да откупят тези имоти. Благодаря Ви.

Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, ако очакванията на хората за справедливо решаване на проблема е огромно и търпението им е на изчерпване, аз казвам това, защото хората в тези села едно, че живеят в някакъв филм на ужасите – полуразрушени села. Това, че в 2030 г. ще се изселват селата, а пък всичко се случва сега – 15 години по-рано, просто ги поставя в някакви невъзможни положения. Извинявайте, че ще го кажа, но във Вашия отговор не съзрях някакво виждане за цялостно решаване на проблемите, защото тези две села са сега, а след това предстоят още две. И дано с тях не се случи с Трояново и Бели бряг, защото хората не го заслужават. Те са основните донори на работна ръка за мините и просто не заслужават това. Между другото никой българин не заслужава да живее в такива условия. Щеше ми се, въпреки ограниченото време, да Ви напомня за едно Постановление на Министерския съвет от 17 март 1982 г., подписано от тогавашния премиер Гриша Филипов за изселването на Гледачево и Овчарово. Това постановление, нищо че е било в едно, отнесено от нас, към недемократично или тоталитарно управление, можете да го вземете като пример за това как се решават проблемите на хората. Дадени са им парцели, които са с отстъпено право на строеж, без строителни такси, с пет години отстъпка да не плащат данък сгради, ДСКаса тогава им е дала приоритетно дългосрочни заеми. Няма да споменавам за примера в Германия, където с хората са работили психолози и така нататък, и са го направили по един културен, европейски, ще кажа немски начин. Хората не искат много. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Председател, свършва ми времето, още две изречения. Искат прозрачност при оценяване на имотите, достъп до данъчните критерии и аргументите на оценители и справедливи оценки. Искат прилагане на принципите на това, което Ви цитирах – министерското постановление, поне доколкото е възможно в сегашните условия. Искат и осигуряване на работни места приоритетно за жителите на тези изселвани села. Госпожо Министър, ако мога така да се изразя, топката е във Вашето поле, Вие сте на ход. Дайте на хората справедливо удовлетворяващи ги решения, защото те не заслужават друго. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гьоков, аз напълно споделям изразените от Ваша страна опасения за начина и средата, в която тези наши сънародници живеят в тези две села. Повярвайте ми, че знаем за проблема и наистина полагаме усилия, колегите от предишното правителство по същия начин са имали подобни инициативи за срещи и за разговори, по-предишното правителство – също, Вие знаете. Ние изключително ангажирани за съдбата на тези хора. Към настоящия момент около 59% от имотите в село Бели бряг доброволно, разбира се, са изкупени. Около 37% от имотите... (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Да, в Трояново. Това, разбира се, не е достатъчно и не означава, че трябва да спре този процес. Ние полагаме усилия, аз Ви уверявам, че ще направим всичко възможно животът на хората в тези две села наистина да бъде достоен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, колеги! В средата на месец май тази година при посещение на правителствена делегация на Република България в Катар, в състава на която бяхте включена и Вие, госпожо Министър, българската общественост чрез средствата за масово осведомяване бе информирана, че Катар проявява интерес за инвестиции и финансиране в VII блок на АЕЦ „Козлодуй”. АЕЦ „Козлодуй” се намира на територията на Врачанска област и като избран за народен представител от този регион, за мен това беше една изключително приятна и позитивна информация. Нещо повече – гражданството и обществеността в региона посрещнаха със задоволство факта, че стартирането на строителството на VII блок на АЕЦ „Козлодуй” безспорно ще бъде от голямо значение за икономическото оживление в региона. Известно ми е също така, че в свое Решение № 328 от 14 май 2015 г., Министерският съвет на Република България одобрява проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на енергетиката на България и Министерството на енергетиката на Катар за сътрудничество в областта на енергетиката. И моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е: на какъв етап са преговорите с катарските власти в духа на проявения от тях интерес за инвестиции и финансиране на VII блок на АЕЦ „Козлодуй”? Кога очакваме развитие и финализиране на преговорите? Какви срокове сте набелязали за стартиране работата по VII блок на АЕЦ „Козлодуй” и възможните инвестиции от страна на Катар, заявени при срещите, които сте провели Вие в качеството Ви на министър? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, в рамките на официалното посещение на правителствената делегация на Република България в Катар през месец май тази година, бяха обсъдени възможности за сътрудничество между двете страни, в това число и в сферата на енергетиката. В тази връзка беше проведена двустранна среща с министъра на енергетиката и промишлеността на Катар, по време на която бяха обсъдени енергийни въпроси от взаимен интерес в областта на производството на електроенергия, газ и възможностите за потенциалните инвестиции. Както Вие правилно отбелязахте във въпроса си, предмет на обсъждане беше и възможността и желанието на България за изграждане на нов блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Представени бяха от наша страна предимствата на VII блок, съществуващата и функционираща инфраструктура, реалната възможност за износ на произведената електрическа енергия. На срещата беше постигната договореност по нашата страна да бъде предоставена подробна информация относно възможностите и текущото състояние на проекта с оглед възможно бъдещо инвестиционно намерение. Тази информация е подготвена и предоставена и с цел продължаване на доброто сътрудничество между България и Катар в края на месец май в качеството ми на министър на енергетиката изпратих официална покана до министъра на енергетиката и промишлеността на Катар с покана във възможно най-кратък и удобен за министъра срок той да посети България. Поводът за направената покана е продължаване на разговорните по обсъжданите през месец май теми, както и подписването на Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на енергетиката. Ядрената енергетика е изведена като едно от приоритетните направления в Меморандума за сътрудничество, одобрен с Решение на Министерския съвет на Република България, както Вие споменахте, № 328 от 14 май тази година. Към настоящия момент очакваме обратна информация от страна на Катар за датата на посещението на катарския министър, на която среща освен подписването на Меморандума се надявам да обсъдим инвестиционното намерение на катарската страна по повод нашето предложение за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, ясно е, че една такава инвестиции не може да стане от днес за утре, че изисква много подготовка, много време, експертно разменяне на документация, анализи и оценки. Установявам от Вашия отговор, че технологично се работи по тези проблеми. Тоест информацията, която българските граждани получиха, че Катар проявява интерес в тези инвестиции, не е само един медиен балон. Безспорно очакваме това високопоставено посещение на потенциални катарски инвеститори. Аз ще си позволя да Ви помоля, можете да го приемете и като дружески, колегиален съвет – доведете министъра на енергетиката в АЕЦ „Козлодуй”. Нека да видят потенциалните инвеститори, че те могат да бъдат посрещнати и че ще са посрещнати дружелюбно с всичките необходими уважения и демонстрация на желание за взаимодействие. Надявам се да има ползотворно Ваше сътрудничество и в края на краищата това, за което ние пледираме – и управляващи, и опозиция, всъщност е да имат добра инфраструктура, да има работни места, да има най-важното една евтина енергия за населението – нещо, което и в предходния мандат на правителството на ГЕРБ беше дискутирано не винаги в позитивен план. Благодаря Ви. Ще следя за тези посещения и за развитието на всичко това, което Вие заявявате днес от тази трибуна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Хайтов, това което Вие казахте, е самата истина. Изграждането на един нов VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” е наистина един дълъг и сложен процес. Това е решение, което няма как да бъде взето за месец или два. Поради тази причина информацията, която ние сме подготвили, съдържа техническите параметри на проекта, финансовите параметри на проекта, което, разбира се, е предмет и ще бъде предмет на обстойно обсъждане от страна на потенциалните катарски инвеститори. Без да знам за Вашето предложение, при срещата си с министъра на енергетиката и промишлеността на Катар, отправих покана при посещението му в България да посетим и АЕЦ „Козлодуй”, така че аз се надявам, че такова посещение в АЕЦ „Козлодуй” наистина ще има от страна на катарския министър. Благодаря Ви.