ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ)985 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Исторически спорът „ляво-дясно” предпочитам да не го водя, предпочитам да съм отгоре и да гледам напред.
Имаме много наслагвания да бъдем „против” и много малко доводи да бъдем „за” направеното предложение на господин премиера.
Ако тръгнем в посока защо трябва да сме против – ами, защото 20 години мизерствахме и си плащахме дълговете, а Гърция си живееше добре и получи 300 милиарда. Ние продължаваме да си плащаме заемите, да спазваме строги критерии. Отгоре на всичкото искаме да им дадем още 86. Звучи някак си несправедливо спрямо нашите хора.
Целият Европейски съюз е съгласен, а на нас ще ни е трудно да го обясним на избирателите си. Моята майка, при която ще отида утре, получава пет-десет пъти по-малка пенсия от когото и да било гръцки пенсионер. Никой не се е загрижил за нейната, а тя няма да получи надбавки и увеличение, защото ние сме се загрижили гъркът да си я вземе в пълен размер.
Тоест ако тръгнем по едната плоскост, можем да отидем много далеч и да намерим достатъчно доводи да я защитим. Самият аз съм го казвал: „Болен здрав носи!” Ние сме по-зле, а помагаме на другите, които ни се присмиваха.
Когато влизахме по пътя към Европейския съюз, в България имаше един грък Димитрис Куркулас. Той ни обясняваше и с назидателен тон ни учеше какво трябва да направим, как стъпка по стъпка да извървим, за да влезем в Европейския съюз, в голямото семейство, защото там не е за всеки – там е само за хора, които отговарят на критериите. И докато ние отговаряхме на тези критерии, се оказа, че те са правили нещо друго.
Какво решение обаче трябва да вземем в момента? Ние се събрахме в нашата стая и оставихме емоцията настрана. Знам, че ще ни е трудно да го обясним на избирателите, знам, че на мен самия ще ми е трудно да го обясня на майка ми.
В така създалата се ситуация трябва да вземем решение, което не е повлияно от емоцията, а от чистия прагматизъм: какво печелим и какво губим?
Ако кажем „не”, пенсията на майка няма да се вдигне, за съжаление, ако кажем „да” – ще поемем ангажимент, за който ще бъдем овъзмездени.
Каква е вредата обаче? В момента дебатирахме – много ни е трудно, още не сме започнали и границата по Турция, всеки момент ще я започнем. Защо? Защото имаме натиск, идват бежанци. Хората, които трябва да охраняват нас, се занимават с охрана на чужди хора, социални помощи, здравеопазване. Представяте ли си цялата турска граница като се отвори и бежанците от Турция директно идват в България, защото тези хора, като са зле, ще ги бият с камъни по улиците и бежанците ще идват у нас. Можем ли да си го позволим? Какъв ще е този натиск и кой ще ни помогне в трудния момент, когато целият Европейски съюз е взел едно решение, ние сме възпротивили, а после от същия този Европейски съюз ние искаме помощ за проблем, който сами донякъде сме създали, отваряйки границата ни с Гърция?!
Можем ли в този труден момент, когато едва връзваме бюджета, да загубим милиард, милиард и половина, защото толкова ще бъде контрабандата? Никой няма да ни жали. През границата ще се минава не на вдигната бариера – на четвърта скорост.
Добре, в момента ще обезпечим чрез гаранция някакви пари, които ще помогнат на Гърция, а ако не го направим, се изправяме пред огромен риск. И тук спорът „леви-десни” за мен не съществува. От кое имам по-голяма изгода и от кое би могло да ми настъпи по-голяма вреда?
Може да се окаже така, че в един момент майка ми не само тази година да не получи увеличение, а години наред да не получава, само защото проблемите непрекъснато ще ни натискат, разходите ще се увеличават, а ние няма да получим помощ от единствените, от които можем – Европейския съюз, само защото в определен момент не сме постъпили мъдро.
Дебатирайки помежду си и изказвайки всичко „за” и „против”, преценихме, че по-полезно за България и за българския народ е да извлечем политическа изгода, която вече влезе в европейското политическо семейство, в този Европейски съюз, да се присъединим към това решение, за да можем да подпомогнем Гърция; да й дадем още един шанс, а и в крайна сметка да се предпазим от много беди, многото вреди и многото опасности, за които определено съм сигурен, че всички Вие сте убедени, че не сме подготвени.
Можем дълго да дебатираме какво може да се случи по границата или не, как да го предотвратим или не, но не сме готови в този момент да започнем да охраняваме още една три пъти по-голяма граница и една политическа система, която ще е ясно насочена против нас заради проблема, който сме създали – не сме им дали възможност те да го преодолеят.
Смятаме, че по-национално отговорното, по-разумното поведение, по-държавническото поведение е дори и в този труден момент за тези хора, които не го заслужават от нас, но все пак са наши съседи – а човек не може да си избере родителите и съседите, къде да се роди или в коя държава да бъде, ние да постъпим по цивилизования и европейски начин – да се присъединим към тази инициатива; да дадем на гърците възможност, ако наистина са събрали смелост в себе си, ако са се поучили – все пак са люлка на демокрацията, да поемат по правилен път; да започнат да си плащат дълговете както ние. Същевременно и да се предпазим от всичките опасности, които точно в този момент няма нужда да ги стоварваме на главите на нашите избиратели, на хората, които са ни изпратили тук и хората, които се надяват тайно за себе си, че ще помогнем да живеят по-добре, но и по никакъв начин да не им утежним живота.
Благодаря на всички, които ме изтърпяхте и изслушахте. Призовавам за здрав разум без политика, а само с прагматизъм – кое е полезно за България, кое е вредно. Желанието да направим нещо, дали няма да навредим в бъдеще? Благодаря.