30 юли 2015 г.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, две минути са напълно достатъчни, защото госпожа Мая Манолова не се нуждае от много представяне. Четири мандата е избирана в един и същи район за народен представител с едни резултати, които показват отношение. Била е народен представител и в управляващо мнозинство, и в опозиция, видяла е и едната, и другата страна на властта, и на представителството на интересите на гражданите. Изключително активна в отстояване на интересите на гражданите тогава, когато е била в управление. По нейна инициатива беше създадена Комисията за работа с гражданското общество, с неправителствения сектор в днешното Събрание, многобройни срещи с неправителствени организации и отстояване в парламентарния контрол, в законодателната дейност и в ежедневната си работа правата на обикновения човек, който обикновено е ощетен в досега с институциите. Смятам, че има едно изключително качество – независимост, което е изключително важно не само като изискване на Закона, но и като смисъл и съдържание на институцията омбудсман, чийто персонален състав днес ще определим за трети път в модерната ни история. Смятам, че Мая Манолова достойно ще оправдае избора на Народното събрание да отстоява правата и свободите на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, изборът ще се извърши според Процедурните правила, които са приети с Решение на Народното събрание от 8 юли тази година. В зала „Запад” са направени три урни с три кабинки за тях за по-бърза организация и колегите са разпределени по азбучен ред. Ще видите указателните табели – първата е от „А” до „Д”, втората е от „Е” и така нататък и третата – последните имена на колегите по азбучен ред. В зала „Запад” гласуването е в рамките на един час. Ще помоля гласуването да става по-експедитивно, за да може накрая Комисията да направи протокола и да обявим резултатите. Гласуването се извършва с бяла бюлетина, в която са написани имената на кандидатите. Това, което е важно да се отбележи, че се отбелязва в квадратчето пред имената знак „х”, а не както в Изборния кодекс да се приема за валиден знак чавката или други обозначения – само знак „х” пред избора на кандидата. Всеки народен представител гласува, след като е гласувал, поставя плика с бюлетината в урната и се подписва пред Комисията. Друго, което трябва да Ви зачета, е кои от бюлетините са невалидни. Когато е саморъчно направена, разкъсана, зачертана или има други знаци върху нея, което го казах, намерена е в изборната кутия без плик, поставеният знак „Х” е в повече от едно квадратче или поставеният засяга повече от едно квадратче за гласуване и не може да се установи еднозначно волята на избирателя, когато пликът съдържа две или повече бюлетини с различно съдържание и когато пликът е празен, бюлетините се броят за една недействителна. А когато в плик се намерят две или повече еднакви бюлетини с еднакво обозначение, се брои за една действителна. Гласуването, както казах, е в рамките на един час, след това се изготвя протокол и аз ще Ви прочета резултатите от гласуването пак от тази трибуна. Благодаря. Въпроси? (Шум и реплики.) Колко?

Часът ще започне да тече след обявяването от председателката. (Възгласи „Еее!” от БСП.) Разбирам нетърпението да се произведе изборът непосредствено след закриване на дебата.

„РЕШЕНИЕ за изменение на Решение на Народното събрание от 28 май 2015 г. за създаване на Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Изменя Решение на Народното събрание от 28 май 2015 г. за създаване на Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обнародвано ДВ, бр. 40 от 2015 г.) като в т. 1 думите „№ 554-01-103 от 26 май 2015 г.” се заменят с „№ 554-01-144 от 24 юли 2015 г.”.”

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Някои може би ще възразят, че предложението ми е формално, но мисля, че то е също по съдържанието на внесения Проект. Към момента има два законопроекта за промени в Конституцията. Съгласно чл. 154, ал. 2 от Конституцията има изискване не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца от внасянето на Проекта по него да има произнасяне на Народното събрание. Тримесечният срок по първия Законопроект изтича на 26 август, което означава, че този проект е валиден. Неговите вносители, ако желаят, имат възможност да го изтеглят. Но след като те не са обявили подобна воля, този Законопроект няма как да отпадне. Поставя се въпросът каква е неговата съдба след изтичане на тримесечния срок? Вероятно вносителите на този проект за решение смятат, че срокът е преклузивен и самият факт на неговото приключване не би дало възможност на Народното събрание да се върне към обсъждането му. Не искам да се впускам в дискусия по тази тема. Отговорът не е толкова еднозначен, но към датата, към която ще приемем това решение, трябва да го приспособим с оглед на факта, че има два законопроекта и всеки има свой живот, независимо че съдържанието им в определена степен съвпада. С оглед на тези мотиви правя следното редакционно предложение в края на Проекта за решение. В т. 1 към думите – номер, който е изписан, думите се заменят, да бъдат заменени – се добавя „с номера на втория законопроект”. Така че това според мен е прецизната редакция на Проекта за решение, който се съобразява с факта, че пред Народното събрание са поставени два законопроекта в тази материя. Същото мое предложение, за да не се изказвам, със същите мотиви, се отнася за следващата точка, така че нека да се смята за направено и по следващата точка, която прави тези изменения в проекта, който определя състава на Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стоилов! Да, така е – преклузивният срок изтича 26 юли, но утре е последният работен ден преди ваканцията, за да се приеме това Ваше предложение, в него има резон. Това означава, че Вашата парламентарна група може би трябва да предложи извънредно заседание, което да бъде гласувано в срока до 26 август, за да може да разглеждаме първия законопроект.

„РЕШЕНИЕ за изменение на Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, приети с Решение на Народното събрание от 10 юни 2015 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Изменя Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, приети с Решение на Народното събрание от 10 юни 2015 г. (обн., ДВ, бр. 44 от 2015 г.), като: 1.1. В т. 1 преди заглавието и в чл. 1, ал. 1 думите „№ 554-01-103 от 26 май 2015 г.” се заменят с „№ 554-01-144 от 24 юли 2015 г.” 1.2. В чл. 2, ал. 1 след думите „28 май 2015 г.” се добавя „изменено с Решение на Народното събрание от 30 юли 2015 г.” и се поставя запетая. 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Да.

Благодаря Ви, господин Председател. „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юли 2015 г., проект за второ гласуване. „Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Членове 1, 2, 3 и 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 1 до 4 включително.

Предложение на народните представители Георги Търновалийски, Румен Гечев, Чавдар Георгиев и Димитър Горов: „В чл. 5 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 и ал. 4 – отпадат. 2. Алинея 5 става ал. 3.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

Наименованията на Глава втора – „Подготовка на възстановяването и преструктуриране”, Раздел І – „Планиране на възстановяването” и текстът на чл. 6 са подкрепени от Комисията.

По чл. 7 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Оценяване на плановете за възстановяване „Чл. 7. (1) В срок до 6 месеца от представянето на плана за възстановяване съгласно чл. 6 и 8 и след консултация с компетентните органи на държавите членки, в които се намират значими клонове, доколкото това е от значение за съответния клон, компетентентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти извършва преглед на плана и оценява съответствието му с изискванията по чл. 6, като взема предвид доколко е обоснована вероятността: 1. с прилагането на предложените в плана действия и мерки да се запази или възстанови жизнеспособността и финансовото състояние на институцията или на групата, като се вземат предвид действията и мерките, които институцията е предприела или планира да предприеме; 2. планът и конкретните действия и мерки при различните сценарии в плана да бъдат приложени бързо и ефективно в условията на финансови сътресения, като се избягват във възможно най-голяма степен значителни неблагоприятни последици за финансовата система, включително и при сценарии, които биха довели до прилагането на планове за възстановяване от други институции в рамките на същия период. (2) При оценяване на целесъобразността на плановете за възстановяване компетентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти взема предвид съответствието на капиталовата структура и структурата на финансиране на институцията със степента на сложност на нейната организационна структура и рисковия й профил. Планът за възстановяване се предоставя на звеното по чл. 2, ал. 2 или по чл. 3, ал. 2. (3) В случай че звеното по чл. 2, ал. 2 или по чл. 3, ал. 2 установи, че в плана за възстановяване са предвидени действия, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху възможността за преструктуриране на институцията, то може да отправи до компетентния орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти препоръки за промяна на плана. (4) Компетентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти уведомява институцията или предприятието майка от Европейския съюз за своята оценка и когато планът за възстановяване има съществени слабости или са налице съществени пречки за прилагането му, изисква от тях да представят в двумесечен срок преработен план. С разрешение на компетентния орган срокът може да бъде удължен с още един месец. (5) Институцията или предприятието майка от Европейския съюз могат да изразят становище по оценката на компетентния орган в срок 14 дни от датата на уведомяване. (6) Компетентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти може да изиска от институцията или предприятието майка от Европейския съюз да направят конкретни промени в преработения план, когато смята, че слабостите и пречките не са били отстранени по подходящ начин. (7) Ако институцията или предприятието майка от Европейския съюз не представи преработен план за възстановяване по ал. 4 или ако компетентният орган прецени, че установените слабости и пречки не са отстранени по подходящ начин с представения преработен план и не е налице възможност да бъдат отстранени съгласно ал. 6, компетентният орган изисква в определен от него срок институцията или предприятието майка от Европейския съюз да планира промени в своята дейност с цел отстраняване на слабостите в плана за възстановяване или пречките за прилагането му. (8) Ако институцията или предприятието майка от Европейския съюз не планира промени в дейността си в срока по ал. 7 или компетентният орган прецени, че предложените промени не са подходящи за отстраняване на слабостите и пречките, компетентният орган може да приложи мерки, предвидени в чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции, съответно в чл. 118, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8 и 9. По чл. 10 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Оценяване на плановете за възстановяване на групата от консолидиращ надзорен орган Чл. 10. (1) Българската народна банка, съответно Комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, заедно с компетентните органи на дъщерните дружества и след консултация с компетентните органи на значимите клонове, доколкото това е от значение за съответния значим клон, разглежда плана за възстановяване на групата и оценява съответствието му с изискванията и критериите по чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8. Оценката се извършва съгласно процедурата по чл. 7, ал. 3-7 и този член, като се отчита потенциалното въздействие на мерките за възстановяване върху финансовата стабилност във всички държави членки, в които групата извършва дейност. (2) Планът за възстановяване по чл. 8, ал. 1 е предмет на многостранна процедура за постигане на съвместно решение между консолидиращия надзорен орган по ал. 1 и компетентните органи на дъщерните дружества от групата относно: 1. прегледа и оценката на плана за възстановяване на групата; 2. необходимостта от изготвяне на план за възстановяване на индивидуална основа за институции, които са част от групата, и 3. прилагането на чл. 7, ал. 4, 6 и 7 и на съответните изисквания към институцията като част от групата, както и налагането на мерките по чл. 7, ал. 8. (3) Срокът за постигане на съвместно решение по ал. 2 е 4 месеца от датата, на която съответният консолидиращ надзорен орган по ал. 1 е предоставил плана за възстановяване на групата в съответствие с чл. 8, ал. 2. (4) В срока по ал. 3 съответният консолидиращ надзорен орган по ал. 1 може да поиска от ЕБО в съответствие с чл. 31, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да съдейства за постигане на съвместно решение по ал. 2. (5) Ако в срока по ал. 3 не е постигнато съвместно решение по ал. 2 на консолидиращия надзорен орган и другите компетентни органи относно прегледа и оценката на плана за възстановяване или на мерките, изисквани от предприятието майка от Европейския съюз по чл. 7, ал. 4, 6 и 7 или налагани по чл. 7, ал. 8, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 взема самостоятелно решение, като отчита мненията и възраженията на компетентни органи на дъщерните дружества, изразени в срока по ал. 3. Решението се съобщава на предприятието майка от Европейския съюз и на компетентните органи на дъщерните дружества. (6) Ако в срока по ал. 3 не е постигнато съвместно решение по ал. 2 и някой от органите по ал. 2 е отнесъл до ЕБО въпрос относно оценката на плана за възстановяване или налагането на мерки по чл. 103, ал. 2, т. 8 и 11 от Закона за кредитните институции, съответно по чл. 118, ал. 1, т. 11 и 17 от Закона за пазарите на финансови инструменти, в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 отлага вземането на самостоятелно решение по ал. 5 и изчаква решението на ЕБО. В този случай консолидиращият надзорен орган взема решение в съответствие с решението на ЕБО. В случай че в рамките на един месец ЕБО не вземе решение, се прилага решението на консолидиращия надзорен орган. (7) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 2 в рамките на срока по ал. 3, консолидиращият надзорен орган по ал.1 може да постигне съвместно решение относно плана за възстановяване на групата с тези компетентни органи по ал. 1, които в рамките на многостранната процедура за постигане на съвместно решение по ал. 2 не са изразили възражения. В този случай планът се прилага само по отношение на съответните субекти от групата. (8) Съвместното решение по ал. 2 или 7, както и самостоятелното решение по ал. 5 и 6 е окончателно. (9) Когато компетентните органи на дъщерните дружества взимат самостоятелно решение относно изготвянето и оценката на индивидуални планове за възстановяване или налагането на мерки, аналогични на тези по чл. 7, ал. 8, по отношение на поднадзорните им дъщерни дружества, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 може да поиска от ЕБО в съответствие с чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да съдейства за постигане на съгласие във връзка с оценката на плановете за възстановяване или прилагането на мерки, аналогични на тези по чл. 103, ал. 2, т. 8 и 11 от Закона за кредитните институции, съответно по чл. 118, ал. 1, т. 11 и 17 от Закона за пазарите на финансови инструменти, по отношение на дъщерните дружества.” По чл. 11 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Оценяване на плановете за възстановяване на групата от компетентен орган по отношение на институция – дъщерно дружество Чл. 11. (1) Българската народна банка, съответно Комисията, когато е компетентен орган по отношение на институция – дъщерно дружество от група, заедно с консолидиращия надзорен орган, компетентните органи на другите дъщерни дружества от групата и компетентните органи на значимите клонове, доколкото това е от значение за съответния значим клон, разглежда плана за възстановяване на групата и преценява съответствието му с изискванията и критериите по чл. 7 и 8. Оценката се извършва съгласно процедурата по чл. 7, ал. 3-7 и по реда и условията на чл. 10, ал. 2-9 като се отчита потенциалното въздействие на мерките за възстановяване върху финансовата стабилност във всички държави членки, в които групата извършва дейност. (2) Ако в срока по чл. 10, ал. 3 не е постигнато съвместно решение по чл. 10, ал. 2 относно необходимостта от изготвяне на план за възстановяване на индивидуална основа за институцията – дъщерно дружество или прилагането на мерките по чл. 7, ал. 4, 6 и 7 на ниво дъщерно дружество, БНБ, съответно Комисията, взема самостоятелно решение. (3) Ако в срока по чл. 10, ал. 3 някой от органите по чл. 10, ал. 1 е отнесъл въпрос във връзка с прегледа и оценката на плана за възстановяване на групата до ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, БНБ, съответно Комисията, отлага вземането на решение по ал. 2 и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с чл. 19, параграф 3 от същия регламент. В този случай БНБ, съответно Комисията, взема решение в съответствие с решението на ЕБО.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.

Уважаеми господин председател, Вие правилно правите забележка за шум в залата, но ако го няма този шум и при това четене тук – бързо, под носа, извинявайте, госпожо Стоянова, има опасност да заспим. (Реплики от ГЕРБ.) Сериозно Ви го казвам. Дали ще съм там или отзад, начинът, по който се чете – бързо, под носа си, все едно, че се учим да четем някак си не върви. Нека малко по-бавно и по-артикулирано. Знам, че не всеки го владее това нещо, но поне да се старае. Благодаря Ви.

Въпросът, господин председател, не е за това, че ще спим, а за това, че ни приспиват.

„Раздел ІІ – Планиране на режима на преструктуриране”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието. От чл. 14 до чл. 19 по вносител – Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 14 до 19. По чл. 20 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Действия за постигане на съвместно решение и за съгласуване на решения Чл. 20. (1) Когато не е постигнато съвместно решение на органите за преструктуриране по чл. 19, ал. 4 в рамките на срока по чл. 19, ал. 5 органът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 взема самостоятелно решение по плана за преструктуриране на групата. Решението трябва да бъде надлежно мотивирано и в него да се отчитат мненията и възраженията на останалите органи за преструктуриране. (2) Органът за преструктуриране на ниво група по чл.19, ал.1 предава решението по ал. 1 на предприятието майка. (3) Ако в срока по чл. 19, ал. 5 някой от органите за преструктуриране по чл. 18, ал. 3, т. 2-4 е отнесъл въпрос до ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, oрганът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с чл. 19, параграф 3 от посочения регламент. В този случай oрганът за преструктуриране на ниво група взема решение в съответствие с решението на ЕБО. В случай че ЕБО не вземе решение в рамките на един месец, се прилага решението на органа за преструктуриране на ниво група. (4) В случите когато не е постигнато съвместно решение, органите за преструктуриране на дъщерните дружества вземат самостоятелно решение и изготвят и поддържат индивидуални планове за преструктуриране на субектите от групата в рамките на своята компетентност, като до изтичане на срока по чл. 19, ал. 5 oрганът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 може да отнесе въпрос във връзка с индивидуалните планове до ЕБО в съответствие с чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. (5) Органът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 може да постигне съвместно решение с тези органи за преструктуриране, които не са възразили относно плана за преструктуриране на групата, който обхваща субектите от групата, в рамките на съответната компетентност. (6) Съвместните решения по ал. 5 и по чл. 19, ал. 4 и самостоятелното решение по ал. 1 са окончателни. (7) Процедурата по ал. 1 и 4 не се прилага, когато орган за преструктуриране е изразил несъгласие на основание засягане на фискалната отговорност на неговата държава членка. (8) Когато в процеса на подготовка на съвместни решения орган за преструктуриране прецени в съответствие с ал. 7, че въпросът, по който има възражения, засяга фискалните отговорности на неговата държава членка, oрганът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 започва повторна оценка на плана за преструктуриране на групата, включително на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 69.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, 22, 23 и 24.

Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26 до чл. 33.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. От членове 34 до 39 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 40 – предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40: „Право на възражение от БНБ, съответно от Комисията, при предоставяне на подкрепа от поднадзорно лице Чл. 40. (1) Преди предоставянето на подкрепа в съответствие със споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 1-5 като субект от група, който възнамерява да предостави финансова подкрепа, уведомява за това: 1. Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на компетентен орган; 2. консолидиращия надзорен орган, ако е различен от органите, посочени в т. 1 и 3; 3. компетентния орган на субекта от групата, който получава финансовата подкрепа, ако е различен от органите, посочени в т. 1 и 2; 4. Европейския банков орган. (2) В уведомлението по ал. 1 се включва мотивираното решение в съответствие с чл. 39 и подробности относно предложената финансова подкрепа. С уведомлението се предоставя и копие от споразумението за вътрешногрупова финансова подкрепа. (3) В срок до 5 работни дни от датата на получаване на уведомлението по ал. 1 и приложенията по ал. 2, БНБ, съответно Комисията, може с мотивирано решение да разреши, да забрани или да ограничи предоставянето на финансова подкрепа, ако прецени, че не са изпълнени условията за вътрешногрупова финансова подкрепа по чл. 38. (4) Решението на БНБ, съответно на Комисията, по ал. 3 се съобщава незабавно на: 1. консолидиращия надзорен орган; 2. компетентния орган на субекта от групата, който получава подкрепата; 3. Европейския банков орган. (5) Ако в срока по ал. 3 БНБ, съответно Комисията, разреши предоставянето на финансова подкрепа, както и ако в същия срок не вземе решение за забрана или ограничаване на подкрепата, последната може да бъде предоставена съгласно условията, предоставени пред компетентния орган. (6) Решението на ръководния орган на дружеството за предоставянето на финансова подкрепа се съобщава на органите по ал. 1.” По членове 41, 42, 43 – Комисията подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. По членове 44, 45, 46, 47 – Комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 48 – предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 48: „Координация на мерките за ранна намеса и назначаване на временен управител по отношение на групи, когато БНБ, съответно Комисията, е компетентен орган по отношение на дъщерно дружество Чл. 48. (1) Когато са налице условията по чл. 44, ал. 1 или по чл. 46, ал. 1 по отношение на институция, лицензирана в Република България, която е дъщерно дружество на предприятие майка от Европейския съюз, БНБ, съответно Комисията, уведомява ЕБО и се консултира с консолидиращия надзорен орган, преди да предприеме мярка по чл. 44, ал. 3 или по чл. 46, ал. 1. (2) Българската народна банка, съответно Комисията, прилага мерките по чл. 44, ал. 3 или по чл. 46, ал. 1 въз основа на резултатите от оценката на консолидиращия надзорен орган и уведомява консолидиращия надзорен орган, другите членове на надзорната колегия и ЕБО за приложените мерки. (3) Когато БНБ, съответно Комисията и друг компетентен орган възнамеряват да приложат мерки за ранна намеса на поне две институции, които са част от група и осъществяват дейност на територията на Република България и на друга държава членка, консолидиращият надзорен орган и съответният компетентен орган на институцията, лицензирана в Република България, заедно с другите съответни компетентни органи вземат съвместно решение, като оценяват възможностите за назначаване на един и същ временен управител за всички засегнати субекти от групата или за координирано прилагане на мерките за ранна намеса с цел по-лесно намиране на решение за възстановяване на финансовото състояние на съответната институция. (4) Българската народна банка, съответно Комисията, може да поиска съдействие от ЕБО в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за постигане на съгласие по ал. 3. (5) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 3 БНБ, съответно Комисията, в 5-дневен срок, взема самостоятелно решение относно назначаването на временен управител в институцията, лицензирана в Република България, и за прилагането на мярка по чл. 44, ал. 3. (6) При несъгласие с решението, за което е уведомена от консолидиращия надзорен орган или от компетентен орган по отношение на мерки за ранна намеса или за назначаване на временен управител спрямо предприятие майка от Европейския съюз, съответно спрямо друг субект от групата, или когато не е постигнато съвместно решение по ал. 3, БНБ, съответно Комисията, може съгласно чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да отнесе за разглеждане до ЕБО въпрос относно: 1. прилагането на елементите от плана за възстановяване, съответстващи на т. 4, 10, 11 и 19 от приложение № 1; 2. прилагането на мерки по смисъла на чл. 44, ал. 3, т. 5 и 7.” „Изпълнение на чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010” – чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.

„Глава шеста – Цели, условия и общи принципи на преструктурирането”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. „Цели на преструктурирането” – чл. 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. „Условия за вземане на решение за преструктуриране” – чл. 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51. „Условия за преструктуриране на финансови институции и холдинги” – чл. 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. „Основни принципи, уреждащи преструктурирането” – чл. 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.

„Глава седма – Извънредно управление”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. „Извънреден управител” – чл. 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. „Глава осма – Оценяване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. „Оценяване за целите на преструктурирането” – чл. 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. „Глава девета – Общи принципи на инструментите за преструктуриране”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. „Видове инструменти за преструктуриране” – чл. 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. „Общи принципи на приложение на инструментите за преструктуриране” – чл. 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. „Глава десета – Инструмент за продажба на стопанска дейност”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. „Инструмент за продажба на стопанска дейност” – чл. 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. „Инструмент за продажба на стопанска дейност: процедурни изисквания” – чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.

„Глава единадесета – „Инструмент „Мостова институция”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета. „Инструмент „Мостова институция”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. „Учредяване и функциониране на мостова банка”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61. „Учредяване и функциониране на мостов посредник”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. „Мостов финансов холдинг”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63. „Глава дванадесета – Инструмент за обособяване на активи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета. „Инструмент за обособяване на активи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. „Глава тринадесета – Инструмент за споделяне на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета. „Раздел І – Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. „Цел на споделянето на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65. „Обхват на инструмента за споделяне на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. „Допълнително изключване от обхвата на инструмента за споделяне на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67. „Условия и ограничения за финансиране от ФПБ, съответно от ФПИП, при допълнително изключване от обхвата на инструмента за споделяне на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68. „Раздел ІІ – Минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. „Прилагане на минимално изискване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69. „Прилагане на минималните изисквания чрез финансови инструменти за договорно споделяне на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70. „Координация на мерките по прилагане на минималните изисквания”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71. „Координация на мерките по прилагане на минималните изисквания на индивидуално ниво за институция – дъщерно дружество”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.

„Раздел ІІІ – Прилагане на инструмента за споделяне на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. „Оценка на сумите при споделяне на загуби” – чл. 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73. „Третиране на акционерите при споделяне на загубите или обезценяване, или преобразуване на капиталови инструменти” – чл. 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74. „Последователност на обезценяването и преобразуването” – чл.75. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75. „Обезценяване и преобразуване на задължения, произтичащи от деривати” – чл. 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76. „Коефициент на преобразуване на дълг в капитал” – чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77. „Мерки за оздравяване, съпътстващи споделяне на загуби” – чл. 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78. „План за оздравяване на дейността” – чл. 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79. „Изисквания към плана за оздравяване на дейността” – чл. 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80. „Одобряване на плановете за оздравяване на дейността” – чл. 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81. „Раздел ІV – Други разпоредби по прилагането на инструмента за споделяне на загуби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. „Последици от споделянето на загуби” – чл. 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82. „Премахване на процедурни пречки пред споделянето на загуби” – чл. 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83. „Договорно признаване на споделяне на загуби” – чл. 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84. „Глава четиринадесета – „Държавни инструменти за финансова стабилизация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.

„Общи разпоредби” – чл. 85. Има предложение на народния представител Търновалийски и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.

„Видове държавни инструменти за финансова стабилизация” – чл. 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86. „Упражняване правата на държавата” – чл. 87. Предложение на народния представител Търновалийски и група народни представители – в чл. 87, ал. 2 се отменя, текстът на ал. 1 става текст на чл. 87. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87. „Обжалване на решение на Министерския съвет” – чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88.

„Глава петнадесета – Обезценяване на капиталови инструменти” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета. „Изискване за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти” – чл. 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89. „Условия за вземане на решения за обезценяване на капиталови инструменти” – чл. 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90. „Изисквания при прилагане на обезценяване на капиталови инструменти” – чл. 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91. „Ред и процедури за обезценяването или преобразуването на капиталови инструменти” – чл. 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92. „Процедура за съгласуване на констатациите във връзка с чл. 90” – чл. 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93. „Глава шестнадесета – Правомощия за преструктуриране”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета. „Общи правомощия” – чл. 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94. „Допълнителни правомощия” – чл. 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95. „Правомощия за изискване на предоставянето на услуги и улеснения” – чл. 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96. „Приложимо законодателство при изпълнение на мерки за управление на кризи или мерки за предотвратяване на кризи от други държави членки” – чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97. „Приложимо право при изпълнение на мерки за управление на кризи или мерки за предотвратяване на кризи в други държави членки” – чл. 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98. „Правомощия по отношение на активи, права, задължения, акции и други инструменти на собственост, намиращи се в трети държави” – чл. 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99. „Изключване на определени договорни условия при ранна намеса и преструктуриране” – чл. 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100. „Правомощия за спиране на изпълнението на определени задължения” – чл. 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101. „Ограничаване на изпълнението на обезпечени интереси” – чл. 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102. „Временно спиране на упражняването на правото на прекратяване” – чл. 103. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103. „Упражняване на правомощия за преструктуриране” – 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104. „Глава седемнадесета – Защитни механизми”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета. „Третиране на акционерите и кредиторите при частични прехвърляния и при използване на инструмента за споделяне на загуби” – чл. 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105. „Оценка на разликата в третирането” – чл. 106. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106. „Защитни механизми за акционерите и кредиторите” – чл. 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107. „Защитни механизми за контрагентите при частични прехвърляния” – чл. 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108. „Защита на споразумения за финансово обезпечение, споразумения за прихващане и споразумения за нетиране” – чл. 109. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109. „Защита по споразумения за обезпечение” – чл. 110. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110. „Защита на структурирани финансови споразумения и на покрити облигации” – чл. 111. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111. „Защита на системи, осигуряващи окончателност на сетълмента” – чл. 112. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112. „Глава осемнадесета – Процедурни задължения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета. „Изисквания за уведомяване” – чл. 113. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113. „Решение на органа за преструктуриране за предприемане на действия по преструктуриране” – чл. 114. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114. „Процедурни задължения на органа за преструктуриране”– чл. 115. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115. „Поверителност” – чл. 116. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116. „Глава деветнадесета – Право на обжалване и изключване на други действия”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава деветнадесета. „Право на обжалване на решения” – чл. 117. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117. „Ограничения на други съдебни производства” – чл. 118. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118. „Глава двадесета – Преструктуриране на трансгранични групи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета. „Общи принципи относно процеса на вземане на решения с участието на повече от една държава членка” – чл. 119. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119. „Колегии за преструктуриране” – чл. 120. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120. „Участие в колегия за преструктуриране” – чл. 121. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121. „Европейски колегии за преструктуриране” – чл. 122. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122. „Обмен на информация” – чл. 123. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123. „Преструктуриране на група с участие на дъщерно дружество от Република България” – чл. 124. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124. „Преструктуриране с участие на дъщерно дружество извън Република България, когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране на ниво група” – чл. 125. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125. „Преструктуриране на група, когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране на ниво група” – чл. 126. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126. „Преструктуриране на група, когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране на дъщерно дружество” – чл. 127. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127. „Сътрудничество при преструктуриране на субекти от група” – чл. 128. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128. „Глава двадесет и първа – Отношения с трети държави”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и първа. „Признаване и изпълнение на процедури за преструктуриране на трета държава” – чл. 129. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129. „Право да се откаже признаването или изпълнението на процедурите за преструктуриране на трета държава” – чл. 130. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130. „Преструктуриране на клон на институция от трета държава”– чл. 131. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131. „Сътрудничество с органите на трета държава” – чл. 132. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132. „Обмен на поверителна информация” – чл. 133. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133. „Глава двадесет и втора – Механизми за финансиране на преструктурирането”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора. „Фонд за преструктуриране на банки” – чл. 134. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134. „Фонд за преструктуриране на инвестиционни посредници” – чл. 135. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 135. „Управление на фондовете за преструктуриране” – чл. 136. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136. „Използване на средствата от фондовете за преструктуриране” – чл. 137. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 137. „Целево равнище и източници за набиране на средства”– чл. 138. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138. „Годишни вноски” – чл. 139. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139. „Извънредни вноски – чл. 140.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 140. „Алтернативни средства за финансиране” – чл. 141. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141. „Заемане на средства между механизми за финансиране” – чл. 142. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142. „Използване на фондовете за преструктуриране при преструктуриране на група” – чл. 143. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143. „Използване на ФГВБ в процеса на преструктурирането” – чл. 144. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 144.

„Глава двадесет и трета – Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и трета. „Административни нарушения и наказания” – чл. 145. По чл. 145 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145: „Административни нарушения и наказания Чл. 145. (1) При неспазване на изискванията на чл. 6, 8 или 9 за изготвяне, поддържане или актуализиране на плановете за възстановяване, на чл. 14, ал. 9 и 11, на чл. 40, ал. 1 или на чл. 113, ал. 1 се налага на: 1. физическо лице – глоба в размер до левовата равностойност на 5 млн. евро; 2. юридическо лице – имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия годишен нетен оборот; когато юридическото лице е дъщерно дружество, за нетен оборот се приема оборотът съгласно консолидираните отчети на предприятието майка от Европейския съюз за предходната година. (2) Когато стойността на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението по ал. 1 може да бъде определена, на лицето се налага глоба, съответно имуществена санкция, до двойния размер на реализираната печалба, съответно избегнатата загуба. (3) Когато физическото лице по ал. 1, т. 1 е член на ръководен орган или на висшия ръководен персонал на банката, съответно инвестиционният посредник или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3-5, или е друго физическо лице, което носи отговорност, с наказанието по ал. 1, т. 1 или по ал. 2 може да му бъде наложена и временна забрана за заемане на длъжности в банки, инвестиционни посредници или дружества по чл. 1, ал. 1, т. 3-5. (4) Извън случаите по ал. 1-3, при извършване или допускане извършването на нарушение по този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се налага на: 1. физическо лице – глоба от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 12 000 лв.; 2. институция, финансова институция или предприятие майка – имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв., а при повторно нарушение – от 200 000 до 500 000 лв.; 3. юридическо лице, различно от институция, финансова институция или предприятие майка – имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 50 000 лв.” „Установяване на нарушенията и налагане на наказания” – чл. 146. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146. „Публикуване на информация за наложените административни наказания” – чл. 147. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147. „Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Акционери” са притежатели на инструменти на собственост. 2. „Висш ръководен персонал” са физическите лица, които упражняват изпълнителни функции в институция и които отговарят и се отчитат пред управителния й орган във връзка с текущото й управление. 3. „Вложител” е понятие по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките. 4. „Вътрешногрупова гаранция” е договор, чрез който един субект от групата гарантира задълженията на друг субект от групата пред трето лице. 5. „Гарантирани влогове“ са влоговете по Глава трета на Закона за гарантиране на влоговете в банките на стойност до посочения размер. 6. „Група” е предприятие майка и неговите дъщерни дружества. 7. „Действие по преструктуриране” е решението: а) банка или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 2-4 да бъдат поставени в режим на преструктуриране съгласно чл. 51 или 52; б) да се приложи инструмент за преструктуриране; в) да се упражнят едно или повече правомощия за преструктуриране. 8. „Деривати” е понятие по смисъла на член 2, т. 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (OB, L 201/1 от 27 юли 2012) наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 648/2012. 9. „Дългови инструменти” по смисъла на чл. 94, ал. 2, т. 7 и 10 са облигации и други форми на прехвърляем дълг, инструменти, с които се създава или признава дълг, и инструменти, пораждащи права за придобиване на дългови инструменти. 10. „Дъщерно дружество” е понятие по смисъла на член 4, т. 1, т. 16 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 11. „Засегнат кредитор” е кредитор, чието вземане е свързано със задължение, което е намалено или преобразувано в акции чрез упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване вследствие на използването на инструмента за споделяне на загуби. 12. „Значим клон” е клон, който би бил определен за значим по смисъла на чл. 87а или 87б от Закона за кредитните институции, съответно по чл. 68а от Закона за пазарите на финансови инструменти. 13. „Извънредна публична финансова подкрепа” е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Закона за държавните помощи или всяка друга публична финансова подкрепа на наднационално равнище, която, ако бъде предоставена на национално равнище, би представлявала държавна помощ, която се предоставя за запазване или възстановяване на жизнеспособността, ликвидността или платежоспособността на дадена институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3-5 или на групата, от която е тази институция или дружество. 14. „Извънредно ликвидно улеснение” е предоставянето от централна банка на нейни парични средства или всяко друго улеснение, което може да доведе до увеличаване на паричните средства от централната банка, на платежоспособна банка или на група от платежоспособни банки, която е изправена пред временни проблеми с ликвидността, без тази операция да е част от паричната политика. 15 . „Инвестиционен посредник” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, към който се прилага изискване за начален капитал, предвидено в член 28, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ, L 176/338 от 27 юни 2013 г.). 16. „Инвеститор” е инвеститор по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книги. 17. „Институция” е кредитна институция или инвестиционен посредник. 18. „Институция майка в държава членка” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 28 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 19. „Институция майка от Европейския съюз” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 20. „Институция в режим на преструктуриране” е банка, инвестиционен посредник, финансова институция, финансов холдинг, смесен финансов холдинг, холдинг със смесена дейност, финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз, смесен финансов холдинг майка в държава членка или смесен финансов холдинг майка от Европейския съюз, по отношение на които се предприема действие по преструктуриране. 21. „Институция от трета държава” е лице, чието главно управление е установено в трета държава, което би отговаряло на определението за институция или инвестиционен посредник, ако бе установено в Европейския съюз. 22. „Инструменти на базовия собствен капитал от първи ред” са капиталови инструменти, които отговарят на условията, определени в член 28, параграфи 1-4, член 29, параграфи 1-5 или член 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 23. „Инструменти на допълнителния капитал от първи ред” са капиталови инструменти, които отговарят на условията, определени в член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 24. „Инструменти на капитала от втори ред” са капиталови инструменти или подчинени заеми, които отговарят на условията, определени в член 63 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 25. „Инструменти на собственост” са акции, други инструменти, които дават право на собственост, инструменти, които могат да бъдат преобразувани в акции или други инструменти на собственост или дават право на придобиване на такива, и инструменти, които представляват права в акции или други инструменти на собственост. 26. „Капиталови изисквания” са изискванията по членове 92 98 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 27. „Клон” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 17 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 28. „Коефициент на преобразуване” е коефициентът, с който се определя броят на акциите, в които ще бъде преобразувано задължението от конкретен клас, по отношение на един инструмент от този клас или на конкретна единица от стойността на вземането по дълга. 29. „Компетентен орган” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително Европейската централна банка по отношение на специалните задачи, които са й възложени съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ, L 287/63 от 29 октомври 2013 г.) 30. „Компетентни министерства” са министерствата на финансите или други министерства на държавите членки, които отговарят за решенията в икономическата, финансовата и бюджетната област на ниво държава членка съгласно съответното разпределение на компетентност. 31. „Консолидиращ надзорен орган” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 41 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 32. „Кредитна институция“ е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 33. „Критични функции” са дейности, услуги или операции, чието прекъсване може да доведе в Република България или в друга държава членка до срив в предоставянето на услуги от важно значение за реалната икономика или да наруши финансовата стабилност поради размера, пазарния дял, външната и вътрешната взаимосвързаност, сложността или трансграничните дейности на институцията или групата, от гледна точка по-специално на заменяемостта на тези дейности, услуги или операции. 34. „Механизъм за финансиране на ниво група” е механизъм или механизми за финансиране на държавата членка, в която се намира органът за преструктуриране на ниво група. 35. „Микро-, малко и средно предприятие” е предприятие, чийто годишен оборот не надвишава годишния оборот, определен в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за малките и средните предприятия. 36. „Мярка за предотвратяване на кризи” е упражняването на правомощия за непосредствено отстраняване на пропуски или пречки пред възстановимостта по чл. 7, ал. 7 и 8, упражняването на правомощия за преодоляване или отстраняване на пречки пред възможността за преструктуриране по чл. 29, прилагането на мярка за ранна намеса по чл. 44, назначаването на временен управител по чл. 46 или упражняването на правомощията за обезценяване или преобразуване по чл. 89. 37. „Мярка за управление на кризи” е действие по преструктуриране или назначаването на извънреден управител съгласно чл. 54. 38. „На консолидирана основа“ е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 48 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 39. „Надзорна колегия” е колегия на надзорни органи по смисъла на чл. 92д или чл. 92е от Закона за кредитните институции. 40. „Обезпечено задължение” е задължение, при което правото на кредитора да получи плащане или друга форма на изпълнение е гарантирано чрез тежест, залог или реално обезпечение или чрез друго споразумение за обезпечение, включително задължения в резултат на репо сделки, и други споразумения за прехвърляне на обезпечение. 41. „Огледална транзакция” е транзакция, която се сключва между два субекта от група с цел прехвърляне изцяло или частично на риска, създаден от друга транзакция, сключена между един от тези субекти от групата и трета страна. 42. „Орган за преструктуриране” е орган, определен от държава членка, който е оправомощен да прилага инструментите за преструктуриране и да упражнява правомощията за преструктуриране. 43. „Орган за преструктуриране на ниво група” е органът за преструктуриране на държавата членка, в която е установен консолидиращият надзорен орган. 44. „Основни стопански дейности” са стопански дейности и свързани с тях услуги, които представляват съществени източници на доходи или печалба или които имат друга добавена стойност за дадена институция или за група. 45. „Отговарящи на условията влогове” са влоговете по смисъла на §1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките или по силата на аналогично законодателство на държава членка. 46. „Подходящ орган” е орган на държава членка, който притежава правомощията за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти. 47. „Покрити облигации” е понятие по смисъла на чл. 129 от Регламент (ЕС) 575/2013 г. 48. „Потенциал за възстановяване” е способността на институцията да възстанови финансовото си състояние след значително влошаване. 49. „Правна рамка на Европейския съюз за държавната помощ” е рамката, създадена с членове 107, 108 и 109 от Договора за функционирането на Европейския съюз и регламенти, както и други актове, включително насоки, съобщения и обявления, изготвени или приети съгласно член 108, параграф 4 или член 109 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 50. „Право на прекратяване” е правото на прекратяване на договор, правото на обявяване на предсрочна изискуемост, приключване, прихващане или нетиране на задължения или подобни способи за изменение, спиране или прекратяване на договора или разпоредби, които предотвратяват възникването на договорно задължение, което в други случаи би възникнало. 51. „Предприятие майка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 15, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013. 52. „Предприятие майка от Европейския съюз” е институция майка от Европейския съюз, финансов холдинг майка от Европейския съюз или смесен финансов холдинг майка от Европейския съюз. 53. „Предприятие майка от трета държава” е предприятие майка, финансов холдинг майка или смесен финансов холдинг майка, установен в трета държава. 54. „Преструктуриране” е прилагането на инструмент за преструктуриране, за да се постигнат една или повече от целите на преструктурирането. 55. „Преструктуриране на група” е: а) предприемане на действия по преструктуриране на ниво предприятие майка или институция, подлежаща на консолидиран надзор, или б) координация на прилагането на инструменти за преструктуриране и на упражняването на правомощия за преструктуриране от страна на БНБ или друг орган за преструктуриране във връзка със субекти от група, които отговарят на условията за преструктуриране. 56. „Приемливи задължения” са задълженията и капиталовите инструменти, които не се включват в инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на дадена институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 2-4, които не са изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби съгласно чл. 66, ал. 2. 57. „Приобретател” е субект, на когото се прехвърлят инструменти на собственост, дългови инструменти, активи, права или задължения или каквато и да е комбинация от тях, от институция в режим на преструктуриране. 58. „Производство по несъстоятелност” е универсално принудително изпълнение, което води до частично или пълно освобождаване от активи от страна на длъжника и до назначаване на ликвидатор или синдик, което се прилага по отношение на институции съгласно приложимото законодателство и което е специфично за тези институции или е общо приложимо за всяко лице. 59. „Процедури за преструктуриране на трета държава” са действия съгласно законодателството на трета държава с цел управление на неизпълнението на задълженията от страна на институция от трета държава или на предприятие майка от трета държава, което е сравнимо по отношение на целите и очакваните резултати с действията по преструктуриране съгласно този закон и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 173/190 от 12 юни 2014 г.). 60. „Работен ден” е ден, различен от събота, неделя или от който и да е друг ден, който е официален празник в Република България. 61. „Регулиран пазар” е регулиран пазар по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти. 62. „Рекапитализация” е възстановяване на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред. 63. „Ръководен орган” е Управителен съвет и Надзорен съвет, Съвет на директорите или друг орган, назначен в съответствие с националното законодателство, който разполага с правомощия да определя стратегията, целите и цялостната насока на институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3-5 и който упражнява контрол и наблюдение над вземането на решения на управленско ниво и включва и лицата, които осъществяват действителното управление на неговата дейност. 64. „Системна криза” е срив във финансовата система, който може да предизвика значителни неблагоприятни последици за пазарите и реалната икономика, като системно значими могат да бъдат всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктури. 65. „Смесен финансов холдинг” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 21 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 66. „Смесен финансов холдинг майка в държава членка” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 32 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 67. „Смесен финансов холдинг майка от Европейския съюз“ е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 33 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 68. „Собствен капитал” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 69. „Споразумение за нетиране” е споразумение, съгласно което няколко вземания или задължения могат да бъдат преобразувани в едно нетирано вземане, включително споразумения за приключващо нетиране, съгласно които при настъпването на събитие, налагащо изпълнение, задълженията на страните стават предсрочно изискуеми или се прекратяват, като и в двата случая се преобразуват в едно нетирано вземане или се заменят от такова, включително „разпоредби за приключващо нетиране“ по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и „нетиране“ по смисъла на глава пета „а” от Закона за платежните услуги и платежните системи. 70. „Споразумение за прихващане“ е споразумение, съгласно което две или повече вземания или задължения между банката в режим на преструктуриране и контрагент могат да бъдат прихванати едно срещу друго. 71. „Споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие” е споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. 72. „Субект от групата” е юридическо лице, което е част от група. 73. „Схема за гарантиране на депозити” е схема за гарантиране на депозити, въведена със Закона за гарантиране на влоговете в банките или аналогично законодателство на друга държава членка. 74. „Съответен орган на трета държава” е орган на трета държава, отговарящ за изпълнението на функции, сравними с тези на органите за преструктуриране или на компетентните органи съгласно този закон. 75. „Съответна институция майка” е институция майка в държава членка, институция майка от Европейския съюз, финансов холдинг, смесен финансов холдинг, холдинг със смесена дейност, финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз, смесен финансов холдинг майка в държава членка или смесен финансов холдинг майка от Европейския съюз, по отношение на които се прилага инструментът за споделяне на загуби. 76. „Съответни капиталови инструменти” са инструменти на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред. 77. „Трансгранична група” е група, при която има субекти от групата, установени в повече от една държава членка. 78. „Условия за преструктуриране” са условията, посочени в чл. 51 и 52. 79. „Финансов холдинг” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 20 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 80. „Финансов холдинг майка в държава членка” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 30 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 81. „Финансов холдинг майка от Европейския съюз” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 31 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 82. „Финансова институция” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 83. „Финансови договори” са следните договори и споразумения: а) договори за ценни книжа, включително: аа) договори за закупуване, продажба или даване в заем на ценна книга, група или индекс от ценни книжа; бб) опции върху ценна книга, група или индекс ценни книжа; вв) репо сделка или обратна репо сделка във връзка с всяка такава ценна книга, група или индекс; б) договори за стоки, включително: аа) договори за закупуване, продажба или даване в заем на стока, група или индекс от стоки при условие за бъдеща доставка; бб) опции върху стока, група или индекс от стоки; вв) репо сделка или обратна репо сделка във връзка с всяка такава стока, група или индекс; в) фючърсни и форуърдни договори, включително договори (различни от стокови договори) за закупуване, продажба или прехвърляне на стока или на собственост от друг характер, услуга, право или участие за конкретна цена на бъдеща дата; г) споразумения за суапове, включително: аа) лихвени суапове и опции; спот или друг вид споразумения за размяна на валута; валутни суапове и опции; суапове и опции върху капиталови индекси или отделни капиталови инструменти; суапове и опции върху дългови индекси или отделни дългови инструменти; суапове и опции върху стокови индекси или отделни стоки; суапове и опции върху атмосферни условия, емисии или инфлация; бб) суапове за обща доходност или върху кредитни спредове и кредитни суапове; вв) споразумения или сделки, подобни на споразумение по подбукви „аа” и „бб”, предмет на последващо търгуване на пазарите за суапове или деривати; д) междубанкови споразумения за отпускане на заем със срок три месеца или по-малко; е) рамкови споразумения за някои от договорите или споразуменията, посочени в букви „а-д”. 84. „Холдинг със смесена дейност” е понятие по смисъла на член 4, параграф 1, т. 22 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 85. „Централен контрагент” е понятие по смисъла на член 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012. 86. „Цели на преструктурирането” са целите на преструктурирането, посочени в чл. 50, ал. 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Параграф 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8. По § 10 има предложение от народните представители Димитър Главчев и Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя по принцип текста вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9: „§ 9. (1) С оглед гарантиране на ефективното функциониране на финансовата система и необходимостта от осигуряване на по-голяма прозрачност на операциите на финансовия пазар в Република България и в съответствие с Националната програма за реформи Европа 2020, приета с Решение № 28 на Министерския съвет от 2015 г., БНБ организира преглед на качеството на активите на цялата банкова система, включително проверка на качеството и адекватността на използваните оценки за стойност на активите, приетите обезпечения и практиките по обeзценяване и провизиране, при участие на независими външни лица с висока професионална репутация. Прегледът по изречение първо се извършва в срок 12 месеца от влизането в сила на този Закон. (2) Прегледът по ал. 1 се извършва по методология, съответстваща на прилаганата от Европейската централна банка, при създаването на единния надзорен механизъм и при отчитане на необходимостта от гарантиране на финансовата стабилност и засилване на доверието във финансовата система. (3) След отчитане на резултатите от прегледа по ал. 1 БНБ провежда стрес тестове на цялата банкова система по смисъла на чл. 80б от Закона за кредитните институции с цел установяване на способността на банките да поемат неочаквани загуби в извънредни стрес ситуации. (4) На основание на резултатите от извършения преглед по ал. 1 и стрес-тестовете по ал. 3 БНБ предприема необходимите мерки в рамките на законовите си правомощия за осигуряване на покритие от страна на банките на потенциалния капиталов недостиг, установен в резултат на прегледа на качеството на активите, или поради необходимост от засилване на способността на банковата система да поеме неочаквани загуби в извънредни стрес ситуации. (5) Разходите, свързани с прегледа по ал. 1 за конкретна банка, са за сметка на съответната банка.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10. „§ 12. В Закона за кредитните институции...

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, днес на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за омбудсмана Народното събрание проведе тайно гласуване по внесените предложения за избор на омбудсман. Обявявам резултатите: общ брой на гласувалите народни представители – 223, гласували „за” Константин Любенов Пенчев – 82, гласували „за” Мая Божидарова Манолова – 129. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Тук трябва да се каже, че търсихме над 112 и нагоре гласа валидни бюлетини, за да имаме валидно избран омбудсман. Брой бюлетини, които са разкъсани и зачертани с други знаци – 1 брой; брой, в които знакът „х” е поставен в повече от едно квадратче или поставеният знак засяга повече от едно квадратче за гласуване и не може да бъде установено еднозначно волята на избирателите – 5; брой бюлетини, в които знак „х” не е поставен в нито едно квадратче – 6. Общо 12 бюлетини невалидни. Въз основа на резултатите от проведеното тайно гласуване и на основание чл. 91а, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8, чл. 10, ал. 2 от Закона за омбудсмана, Народното събрание реши: Комисията избира за омбудсман на Република България със 129 действителни гласа Мая Божидарова Манолова. Благодаря на Комисията, протоколът е подписан, няма нито един с особено мнение. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Благодаря на всички, които ме подкрепиха, за увереността, че ще бъда ефективен, истински и достоен защитник на българските граждани. Благодаря и на тези, които не ме подкрепиха, защото ще имам предизвикателството да докажа наистина, че мога да бъда добрият омбудсман. Парламентът ще ми липсва. Ще ми липсва парламентарната трибуна, ще ми липсва страстта на парламентарната битка, но ми предстои друга, не по-малко важна битка – за правата на българските граждани. Ще ми липсвате и Вие, може би и аз ще липсвам на някои от Вас, но ние не се разделяме за постоянно, тъй като омбудсманът има работа и в парламента, винаги, когато се обсъждат важни законопроекти, отнасящи се до правата на българските граждани. Така че съм убедена, че ще работим добре заедно. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Госпожо Председател, искам да направим прегласуване относно § 12. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.

По § 13 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 11: „§ 11. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г. бр. 98 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9, ал. 2, изречение второ думите „издадена заповедта на управителя“ се заменят с „издадено решение на управителния съвет на Централната банка”. 2. В чл. 11, ал. 3 след думата „квестори”...” Госпожо Председател, може ли малко ред в залата?

„2. В чл. 11, ал. 3 след думата „квестори” се добавя „или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици”. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 2 след думите „предложен от фонда” се поставя точка и текстът до края се заличава. 4. В чл. 13, ал. 4 след думите „и на квесторите” се добавя „съответно на временните синдици”. 5. В чл. 19, ал. 1 след думата „квесторите” се добавя „или временните синдици”. 6. В чл. 49: а) в ал. 1 и 2 след думата „квесторите” се добавя „или временните синдици”; б) създава се ал. 5: „(5) В случаите, когато не са назначени временни синдици, действията по този член се извършват от синдиците след встъпването им в длъжност.” 7. В чл. 50, в ал. 2 и 3 след думата „квесторите” се добавя „или временните синдици”. 8. В чл. 94, ал. 1: а) в т. 3 накрая се добавя „както и разноски на Централната банка, Министерството на финансите, Фонда за преструктуриране на банките и Фонда за преструктуриране на инвестиционните посредници във връзка с действия по преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници”; б) в т. 4 след думата „суброгирал” се поставя точка и запетая и текстът до края се заличава; в) създава се нова т. 4а: „4а. вземания на вложители, които са физически лица или микро-, малко и средно предприятие, за частта, която надхвърля размера на гаранцията по Закона за гарантиране на влоговете в банките;” г) създава се т. 4б: „4б. вземания на други вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете;” д) досегашната т. 4а става т. 4в. 9. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) създава се нова т. 6: „6. Микро-, малко и средно предприятие” е предприятие, чийто годишен оборот не надвишава годишния оборот, определен в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за малките и средните предприятия.”; б) досегашната т. 6 става т. 7.” Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. Параграф 11, т. 8 не се прилага за производствата по несъстоятелност, открити преди влизането в сила на този закон.”

Комисията текста на вносителя за § 14, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16. По § 19 членове 23а, 23б, 23в-г-д-е-ж-з-и-к-л-м до 23у Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17.

Предложение на народния представител Менда Стоянова. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 18: „§ 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на: 1. член 139, ал. 1-4, ал. 6 и ал. 9-11, които влизат в сила по отношение на инвестиционни посредници от 1 януари 2017 г.; 2. член 139, ал. 7 и 8, които влизат в сила от 1 януари 2025 г.”

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 6 – „Съдържание на плана за възстановяване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1. Приложение № 2 към чл. 14, ал. 11 и 12 – „Съдържание на плана за преструктуриране”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2. Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1, т. 2 – „Минимална информация, която органът за преструктуриране изисква от институциите на индивидуално ниво и на ниво група, необходима за изготвянето и актуализирането на плановете за преструктуриране”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3. Приложение № 4 към чл. 26, ал. 5 и чл. 27, ал. 6 – „Въпроси, които органът за преструктуриране разглежда при оценката на възможността за преструктуриране на институция или група”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4.

„Закон за гарантиране на влоговете в банките”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Глава първа – „Предмет и обхват на закона”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. Глава втора – „Фонд за гарантиране на влоговете в банките”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Раздел I – „Статут на фонда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Член 2. Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2: „Чл. 2. (1) Фондът е юридическо лице със седалище София. (2) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон. (3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда. (4) Фондът се освобождава от заплащането на държавни и местни данъци и такси само по операциите по гарантиране на влоговете и по финансиране на действия по преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. (5) При ликвидация на фонда след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между банките пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези банки, чиито задължения към вложителите са изплатени от фонда. (6) Финансирането на разходите за издръжка на фонда се определят с наредба на Българската народна банка по предложение на управителния съвет на фонда.” Раздел II – „Цели и функции на фонда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Член 3. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 3: „Чл. 3. (1) Целта на фонда е да допринася за стабилността и доверието във финансовата система на Република България, като: 1. осигурява защита на влоговете и изплащане на гарантираните влогове; 2. съдейства за ефективно протичане на процеса по преструктуриране на кредитни институции при условията и по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; 3. осигурява оптимална защита на интересите на кредиторите в процеса на банковата несъстоятелност. (2) Фондът: 1. определя и събира годишни и извънредни премийни вноски от банките; 2. инвестира средствата си при условията и по реда на чл. 23; 3. изплаща гарантираните размери на влоговете; 4. осъществява функциите и правомощията, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност; 5. участва във финансиране на преструктурирането на кредитни институции, като поема загубите вместо гарантираните вложители в процеса на преструктуриране, при условията и по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.” Раздел III – „Управление на фонда. Представителство” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Член 4. Предложение на народния представител Петър Славов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. З и не го подкрепя по т. 1 и 2, затова ще Ви зачета само т. 1 и 2: „В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 2, т. 4 думите „двама членове” се заменят с „един член”; 2. в ал. 2 се създава нова т. 5: „5. един член – от Народното събрание.” Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 4: Чл. 4. (1) Фондът се управлява от управителен съвет. (2) Управителният съвет се състои от 5 членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва: 1. председателят – от Министерския съвет; 2. заместник-председателят – от Управителния съвет на Българската народна банка; 3.един член – от съсловната организация на банките; в случай на повече от една съсловна организация управителният съвет на Българската народна банка определя процедура за номинация и избор на член от съсловните организации на банките; 4. двама членове – съвместно от председателя и заместник-председателя на управителния съвет на фонда. (3) Членовете на управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование с образователно квалификационна степен „магистър” и професионален стаж не по-малко от 5 години в областите на банковото дело, търговията с ценни книжа, счетоводството или финансите. (4) Мандатът на управителния съвет е 4 години. Членовете на управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение. Членовете на управителния съвет с изтекъл мандат продължават изпълнението на правомощията си до определянето на нови членове. (5) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца. Заседанията са редовни, ако присъстват поне трима негови членове. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове. (6) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от всички негови членове, а решенията по чл. 7, т. 5 и 12 се приемат с мнозинство от 4 гласа. (7) Управителният съвет приема правила за организацията и дейността на фонда, които включват вътрешни правила за управление, организационна структура и процедури за определяне, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които може да бъде изложена дейността на фонда. (8) Председателят на управителния съвет организира и ръководи дейността на фонда и представлява фонда в страната и в чужбина, като взема всички решения, свързани с управлението на фонда, с изключение на решенията по чл. 7. Председателят може да оправомощава други лица с отделни свои правомощия. (9) Председателят на управителния съвет назначава и освобождава административния персонал на фонда. Организацията на дейността на администрацията на фонда и общата численост на персонала се определят с правилата по ал. 7. (10) Управителният съвет сключва договор от името на фонда с председателя на управителния съвет, в който се определя възнаграждението му и се конкретизират правата и задълженията във връзка с упражняване на правомощията му по ал. 8 и 9. (11) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от заместник-председателя или от друг член, определен от управителния съвет на фонда. (12) Управителният съвет може да привлича отделни специалисти и да създава комисии, които да подпомагат осъществяването на неговите правомощия. (13) Фондът, неговите органи, оправомощените от тях лица и неговите служители не носят отговорност за вреди, причинени при упражняване на техните правомощия, освен ако са действали умишлено.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 5: „Чл. 5. (1) Не може да бъде член на управителния съвет на фонда лице, което: 1. през последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, което е прекратено поради несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори; 2. през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, е било член на неин управителен или контролен орган; 3. е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права или по съребрена линия до втора степен включително на друг член на управителния съвет на фонда; 4. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; 5. през последните две години е лишавано по съответния ред от правото да заема определена длъжност или да упражнява определена професия. (2) Председателят на управителния съвет не може да извършва друга платена дейност освен научноизследователска и преподавателска. (3) Членовете на управителния съвет не могат да работят за банки и за финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции.” По чл. 6 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6: „Чл. 6. (1) Правомощията на член на управителния съвет се прекратяват предсрочно: 1. по негово искане; 2. при несъвместимост по чл. 5; 3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; 4. когато е извършил съществено нарушение на служебните си задължения; 5. когато с дейността си уврежда интересите на фонда; 6. когато не участва без основателна причина в три последователни заседания на управителния съвет; 7. когато е нарушен чл. 42, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност; 8. при влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; 9. при смърт. (2) Правомощията по ал. 1 на член на управителния съвет се прекратяват с решение на съответния орган по чл. 4, ал. 2. (3) При предсрочно прекратяване на правомощията на член на управителния съвет на негово място се определя друго лице, което започва нов мандат.” По чл. 7 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 7: „Чл. 7. Управителният съвет: 1. определя годишните и извънредните премийни вноски от банките; 2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност, като може да сключва финансови сделки с цел намаляване на рисковете или осигуряване на ликвидност; 2. организира изплащането на гарантираните размери на влогове при условията и по реда на този закон; 3. приема правила за условията и реда за ползване на заеми от страна на фонда, включително за емисия на дългови ценни книжа; 4. организира предоставянето на средства за финансиране на преструктурирането по реда на чл. 134, ал. 5 и чл. 144 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; 6. взема решение за участие на фонда в международни организации; 7. одобрява споразумения за сътрудничество на фонда с държавни институции и обществени организации; 8. назначава регистриран одитор за извършване на независим финансов одит на годишния финансов отчет на фонда; 9. взема решения за получаване на дарения и помощи от местни и чуждестранни лица; 10.приема правила относно реда за осъществяване на вътрешния контрол върху дейността на фонда; 11. разглежда и решава всички въпроси от негова компетентност, свързани с правомощията на фонда по Закона за банковата несъстоятелност; 12. разглежда и решава всички въпроси от негова компетентност по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; 13. приема годишен отчет за дейността на фонда и го представя на Министерския съвет, на Българската народна банка и на Сметната палата; 14. ежегодно приема и обнародва в „Държавен вестник” до 31 март отчет за резултата от дейността на фонда и отчет за финансовото състояние за предходната година; 15. приема годишен бюджет за административните разходи на фонда и отчет за изпълнението му и в 30-дневен срок от приемането им ги представя на Българската народна банка и на Сметната палата; 16. разработва проекти на наредби, предвидени в този закон, и ги представя на Българската народна банка за обсъждане и приемане; 17. взема решение за отпускане на заеми на други схеми за гарантиране на влоговете в рамките на Европейския съюз при условията на чл. 24; 18. определя размера и реда за събиране на годишна такса от банките за покриване на административните разходи на фонда; размерът на годишната такса от банките се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи на фонда, предвидени в годишния бюджет на фонда; 19. издава указания за съдържанието и формата, в които банките предоставят информация на фонда за целите на изплащане на гарантираните влогове и тестване на системата за гарантиране на влоговете; 20. разглежда и решава други въпроси, свързани с дейността на фонда.” „Глава трета – Гарантирани влогове”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. „Раздел І – Размер и обхват на гаранцията”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 9: „Чл. 9. (1) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога в срока на действие на мерките по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за кредитните институции и след датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10: „Чл. 10. (1) Следните влогове са гарантирани в размер до 250 000 лв. за срок три месеца от момента, в който сумата е кредитирана по сметка на вложителя, или от момента, в който вложителят е придобил правото да се разпорежда със сумата на влога: 1. влогове на физически лица, възникнали в резултат на сделки с недвижими имоти за жилищни нужди; 2. влогове на физически лица, които възникват в резултат на изплатени суми по повод на сключване или прекратяване на брак, прекратяване на трудово или служебно правоотношение, инвалидност или смърт; 3. влогове, които възникват в резултат на застрахователни или осигурителни плащания или на изплащането на обезщетение за вреди от престъпления или от отменена присъда. (2) Влоговете по ал. 1 не участват в изчисляването на общия размер на задължението на банката към един вложител по чл. 12 в рамките на срока по ал. 1.” „Раздел ІІ – Изключения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 11. „Чл. 11. (1) Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на: 1. други банки, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка; 2. финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции; 3. застрахователи и презастрахователи по чл. 8 от Кодекса за застраховането; 4. пенсионно-осигурителни дружества и фондове за задължително и доброволно пенсионно осигуряване; 5. инвестиционни посредници; 6. колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове, алтернативни инвестиционни фондове и дружества със специална инвестиционна цел; 7. бюджетни организации по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; 8. Фонда за компенсиране на инвеститорите, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането. (2) Не се предоставя гаранция по влогове, възникнали или свързани със сделки или действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, установени с влязла в сила присъда. (3) Не се изплащат влогове, чийто титуляр не е бил идентифициран съгласно чл. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. (4) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.” „Раздел ІІІ – Изчисляване на гарантирания размер на влога”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 12: „Чл. 12. (1) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви до датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1, се събират. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата си равностойност, определена по курса на Българската народна банка към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. (2) При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване на общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни. (3) В случаите, когато вложителят няма изключително право върху сумите по сметката, право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът, освен ако договорът предвижда друго и при условие, че това лице е идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. В случай че влогът е направен в полза на повече лица, се прилагат правилата за съвместния влог. (4) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263к, ал. 1 от Търговския закон. (5) Влог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал. 1, като съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя – титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за влоговете по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, Фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да получи сумата по влога.”

„Глава четвърта – Финансиране на Фонда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. „Раздел I. Източници за набиране на средства”; Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. По чл. 14 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 14: „Чл. 14. (1) До 1 май на текущата година фондът определя годишната премийна вноска за всяка банка, като отчита рисковия й профил и сумата на гарантираните влогове в банката за предходната година, изчислена като средна стойност от размера на гарантираните влогове към края на всяко тримесечие. (2) Гарантирани са всички влогове до размера на гаранцията по чл. 9, ал. 1, с изключение на влоговете по чл. 11, ал. 1 и 2. (3) При определяне на гарантираните влогове за целите на ал. 1 влоговете в чуждестранна валута на банките се преизчисляват в левове по курса на Българската народна банка за съответния ден. (4) Начинът за изчисляване на размера на вноските по ал. 1 се определя с наредба на Българската народна банка по предложение на управителния съвет на фонда. (5) Банките, включително клоновете на чуждестранните банки, превеждат годишната премийна вноска в срок до 31 май на текущата година. (6) Годишните премийни вноски на банките се отчитат като счетоводни разходи за текущата година.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. По чл. 17 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80 Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 17: „Чл. 17. (1) Когато наличните средства във фонда надхвърлят едно на сто от общия размер на гарантираните влогове в банките, управителният съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер или да не се плащат за определен период. (2) Плащането на годишни премийни вноски се възобновява, когато средствата във фонда спаднат под посочения в ал. 1 размер. (3) Редът и начинът за изчисляване на годишните премийни вноски в намален размер се определят с наредбата по чл. 14, ал. 4. (4) Когато са използвани средства от фонда по чл. 144, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, плащането на вноски по ал. 2 се определя така, че посоченият в ал. 1 размер да бъде достигнат за период до 6 години.” „Раздел ІІ – Покриване на недостига от средства на Фонда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. По чл. 18 има предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18: „Чл. 18. (1) Ако наличните средства във фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по чл. 20, когато влоговете са станали неналични, по решение на управителния съвет на фонда банките превеждат извънредни премийни вноски в размер до 0,5 на сто от гарантираните влогове за една календарна година, изчислени към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските. Фондът с изричното съгласие на Българската народна банка може да изиска и по-големи вноски при извънредни обстоятелства. (2) За покриване на остатъчния недостиг от средствата на фонда с решение на управителния съвет фондът може да ползва заеми: 1. включително чрез емитиране на дългови ценни книжа при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонда; 2. от държавния бюджет след решение на Министерския съвет. (3) Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от Министерския съвет от името и за сметка на държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда. (4) В случаите когато банка има ликвидни затруднения, Българската народна банка може да отложи изцяло или частично плащането на вноските по ал. 1 за срок не по-дълъг от 6 месеца. Отлагането на плащането на вноските по ал. 1 може да бъде подновявано по искане на банката. (5) Вноските по ал. 1, чието плащане е отложено, се плащат, когато Българската народна банка установи, че плащането им не застрашава ликвидността и платежоспособността на банката. (6) Вноските по ал. 1: 1. не се приспадат от вноските по чл. 14, ал. 1; 2. се изчисляват по реда на наредбата по чл. 14, ал. 4.”

„Глава пета – Използване на средствата на Фонда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. „Раздел І – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. По чл. 19 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 19: „Чл. 19. (1) Средствата на фонда се използват за изплащане на суми по влогове до гарантираните размери в предвидените в този закон случаи. (2) Средствата от фонда се използват и за финансиране на действия по преструктуриране при условията и по реда на чл. 144 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.” „Раздел ІІ – Условия и ред за изплащане на суми по гарантираните влогове”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. По чл. 20 има предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 20: „Чл. 20. (1) Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, в случай че е налице: 1. решение на Българската народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност; 2. решение на Българската народна банка за установяване, че влоговете са неналични и че по нейна преценка към този момент банката изглежда неспособна – по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива; решението се взема не по-късно от 5 работни дни от узнаването, че банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими, или 3. акт на съдебен орган, с който по причини, пряко свързани с финансовото състояние на банката, се препятства предявяването на вземанията на вложителите срещу банката. (2) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете чрез една или повече банки, определени от управителния съвет. (3) В срок до два работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1 назначеният квестор, временен или извънреден управител, ликвидатор, временен синдик или синдик е длъжен да представи на фонда информация за влоговете в банката. (4) В срок не по-късно от два работни дни преди започване изплащането на суми от фонда управителният съвет на фонда е длъжен да оповести в най-малко два централни ежедневника и на своята интернет страница деня, от който вложителите на банката могат да получават плащания от фонда, както и банката или банките, чрез които ще се извършват тези плащания. Кореспонденцията между фонда и вложителите се води на български език. (5) Фондът осигурява достъп на вложителите на банката до подлежащите на изплащане суми по гарантираните влогове не по-късно от 7 работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1. (6) Срокът за изплащане може да бъде удължен, когато: 1. е налице хипотезата на чл. 12, ал. 3, но с не повече от три месеца от датата на издаване на акт по ал. 1; 2. не е установено дали дадено лице има законно право да получи гарантирания размер на влога или когато влогът е предмет на правен спор; в тези случаи влогът се изплаща в срок до 7 работни дни от датата на уведомяване на Фонда за разрешаване на спора или установяване на законното право; 3. влогът е обект на ограничителни мерки, наложени от правителството или международни организации; в тези случаи влогът се изплаща в срок до 7 работни дни от датата на уведомяване на Фонда за прекратяване действието на ограничителните мерки; 4. сумата, която следва да бъде изплатена, е част от временно високо салдо по сметката съгласно условията на чл. 10, но с не повече от три месеца от датата на издаване на акт по ал. 1; 5. Фондът изплаща гарантираните влогове на клон на българска банка в друга държава членка, но с не повече от 20 работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1. (7) Независимо от срока по ал. 5, когато вложител или друго лице, което има права върху или интерес във връзка със сумите по сметка, е привлечено като обвиняем за деяние, произтичащо от или свързано с изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Фондът може временно да спре всякакви плащания, засягащи вложителя/лицето, до влизането в сила на съдебен акт. (8) Не се изплащат сумите по сметки, по които не е имало операции по нареждане на вложителя в последните 24 месеца преди датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1 и салдото по всяка от тях е по-малко от 20 лв. (9) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответната банка към вложителите. (10) Фондът уведомява периодично квестора, временния или извънредния управител, ликвидатора, временния синдик или синдика за размера на платените на всеки вложител суми. (11) За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство. (12) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член по предложение на управителния съвет на фонда.” По чл. 21 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 21: „Чл. 21. (1) Лице, което претендира, че е вложител, но му е отказано изплащане на суми по влога в размера по чл. 9 и 10 в сроковете по чл. 20, ал. 5 или 6, или което не е съгласно с размера на изплатената му сума, може да предяви писмените си възражения в срок до три месеца от началния ден на изплащане на гарантираните влогове пред квестора, временния или извънредния управител, ликвидатора, временния синдик или синдика на банката. (2) Квесторът, временният или извънредният управител, ликвидаторът, временният синдик или синдикът се произнася по възраженията по ал. 1 в 7-дневен срок от получаването им. В случай че възражението по ал. 1 не бъде уважено, лицето може да предяви правата си по реда на Гражданския процесуален кодекс.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. „Раздел ІІІ – Мерки за превенция и подпомагане”. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието „Раздел ІІІ – Мерки за превенция подпомагане” да се отхвърли. По чл. 23 – предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.

Господин Председател, дами и господа! Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения между двете четения по Законопроект № 554-01-20 от 4 февруари 2015 г., приет на първо четене на 24-ти този месец, да бъде удължен със седем дни. (Реплики.)

Сега ще Ви го кажа – това е срокът за предложения по измененията в Закона за българите, живеещи извън Република България.

„Глава шеста – Инвестиране на средствата на фонда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 24, който става чл. 23: „Чл. 23. Средствата на фонда се инвестират във: 1. депозити в Българската народна банка; 2. високоликвидни дългови ценни книжа: а)издадени или гарантирани от българската държава; б)издадени от други държави членки, които имат кредитен рейтинг една от двете най-високи оценки, присъден от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (OB, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1060/2009”; в)издадени от трети държави, които имат кредитен рейтинг една от двете най-високи оценки, присъден от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009; г) издадени от Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, включително наднационални организации на държавите членки, чиито задължения са оценени с една от двете най- високи оценки, присъдени от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009.” „Глава седма – Сътрудничество със схеми за гарантиране на влоговете в рамките на Европейския съюз”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. „Раздел І – Заемане на средства между схеми за гарантиране на влоговете”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 24. „Раздел ІІ – Изплащане на гарантираните размери на влоговете в клонове на банки от други държави членки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 25. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 27, който става чл. 26: „Чл. 26. (1) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете на вложители в клонове на български банки в други държави членки чрез схемата за гарантиране на влоговете на приемащата държава членка. (2) Сумите се изплащат на вложителите от схемата за гарантиране на влоговете на приемащата държава членка в съответствие с указанията по чл. 7, т. 19. (3) За целите на ал. 1 банките поддържат и предоставят на фонда информация за гарантираните влогове в клоновете на български банки в други държави членки. Банките предоставят информация на фонда в обхват и формат в съответствие с указанията по чл. 7, т. 19.” „Раздел ІІІ – Преминаване към друга схема за гарантиране на влоговете от държава – членка на Европейския съюз”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименование на Раздел ІІІ: „Преминаване към друга схема за гарантиране на влоговете в друга държава членка”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 27. „Раздел ІV – Споразумения за сътрудничество и обмен на информация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 29, който става чл. 28: „Чл. 28. (1) За целите на чл. 24, 25 и 26 фондът сключва споразумения за сътрудничество, обменя информацията, получена по реда на чл. 30, ал. 2, 3 и 5, и си сътрудничи със схемите за гарантиране на влоговете в други държави членки. Фондът информира Европейския банков орган за сключените споразумения. При невъзможност за постигане на споразумение със схема за гарантиране на влоговете в друга държава членка или спор относно тълкуването на споразуменията Фондът може да отнесе въпроса до Европейския банков орган. (2) Липсата на споразумение по ал. 1 не засяга правата на вложителите в клонове в Република България на банки на други държави членки и на клонове на български банки в други държави членки за вземанията им от схемата за гарантиране на влоговете на държавата членка по произход, както и интересите на банки в случаите по чл. 21. (3) Във връзка с обмяната на информация за вложителите в клонове на български банки в други държави членки и за клонове на банки от други държави членки в Република България се прилагат изискванията за поверителност и защита на данните за сметките на вложители съгласно Закона за защита на личните данни.” „Глава осма – Тестване на системата за гарантиране на влоговете”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 29. „Глава девета – Обмен на информация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. Член 31 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 31, който става чл. 30: „Чл. 30. (1) Банките предоставят на фонда необходимата информация за изчисляване на дължимите премийни вноски във фонда. (2) Банките са длъжни да представят на фонда необходимата информация за целите на регулярното тестване на системата за гарантиране на влоговете или за да се подготви изплащането на гарантираните влогове по всяко време и при поискване от фонда във вид и формат, определени в указанията по чл. 7, т. 19. (3) Фондът има право да поиска по всяко време от банката информация за отговарящите на условията влогове на всеки вложител и за маркирането им по реда на чл. 57, ал. 3 от Закона за кредитните институции. (4) Българската народна банка незабавно информира фонда, в случай че в дадена банка бъдат открити проблеми, които има вероятност да предизвикат задействане на системата за гарантиране на влоговете, както и за приложени спрямо банките надзорни мерки по чл. 103, ал. 2, т. 4-9, 13-15, 17-21, 23 и 24 от Закона за кредитните институции, като предоставя на фонда копие от акта за прилагане на съответната мярка. (5) Българската народна банка уведомява незабавно фонда, в случай че е установено настъпването на условията по чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции. (6) По искане на фонда подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор” на Българската народна банка, извършва целеви проверки на банки и представя резултатите от тях на фонда. (7) Управителният съвет може да публикува информация за дейността на фонда, която не съдържа данни, представляващи банкова или търговска тайна. (8) В случаите по ал. 6 ограниченията по чл. 62 и 63 от Закона за кредитните институции относно достъпа до банкова и професионална тайна не се прилагат. (9) Информацията, която фондът придобива или създава при осъществяване на функциите си по този закон и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка, нейни акционери или клиенти, е професионална тайна. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. (10) Не е професионална тайна информацията, която подлежи на публикуване или оповестяване съгласно закон. (11) Членовете на управителния съвет, служителите, външните одитори, експертите и другите лица, работещи за фонда, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с фонда. (12) Лицата по ал. 11 могат да използват информацията, представляваща професионална тайна, единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен в посочените в ал. 14 случаи. (13) Ограниченията по ал. 12 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен вид, така че да не могат да бъдат идентифицирани банката или лицата, за които се отнася. Информацията, получена от банка или от друго задължено лице по този закон, може да им се предостави обратно без ограничение. (14) Лицата по ал. 11 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на следните органи и организации във връзка с изпълнението на техните функции или задължения: 1. съда: а) в случаите на образувано наказателно производство; б) във връзка със съдебно дело, засягащо извършени действия по този закон и/или по Закона за банковата несъстоятелност; 2. други органи, когато това е изрично предвидено в специален закон; 3. схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход за целите на чл. 25, ал. 1. (15) Всяка година най-късно до 1 март управителният съвет на фонда информира Европейския банков орган за общия размер на гарантираните влогове в страната, както и за размера на наличните средства във Фонда към 31 декември на предходната година.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 33.

Благодаря, господин Председател. Тъй като в момента разглеждаме и гласуваме т. 11 – второ гласуване на Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, и предстои скоро да приключим тази точка, а т. 12 – първо гласуване на Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, вече е гласувана като т. 1 за утре, предлагам да подложите на гласуване процедурата за удължаване на работното време до приключване на гласуването и приемането на Законопроекта по т. 13 – второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Този Законопроект е изключително важно да бъде приет, защото от месец септември предстоят санкции срещу нашата страна. Затова моля да гласуваме удължаване на работното време до приемането на т. 13, която е следващата след т. 11, която ще приключи след малко. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Искам обратно гласуване, защото госпожа Менда Стоянова не донесе бонбони отзад, а само отпред. (Смях и възгласи в залата.) Минете отзад да оставите по някой бонбон. А сега – серозно. Колеги, вчера приехме закони при много усилено темпо, а после се оказа, че законите започват да действат от месец ноември. Онзи ден приехме закони. Оказа се, че започват да действат от месец декември. Защо трябва всяка вечер да стоим до 22,00 – 23,00 ч.?! Ако е много зор, да спираме тази точка и да започваме с този Закон.

Да, това са аргументите.

За 40 минути ще я свършим.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция. (Силен шум в залата.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Влог” е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, с изключение на кредитно салдо, за което е изпълнено някое от следните условия: а) съществуването му може да се докаже само с финансов инструмент по смисъла на чл. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, освен ако е спестовен продукт, удостоверен с депозитен сертификат, издаден на поименно посочено лице и съществуващ към 2 юли 2014 г.; б)главницата му не подлежи на изплащане по номинална стойност; в)главницата му подлежи на изплащане по номинална стойност само по силата на специална гаранция от или на споразумение с кредитната институция или трето лице; г)не е собствен капитал по смисъла на определението в чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013”, или дългови ценни книжа, издадени от банка, и задължения, възникнали от запис на заповед или в резултат на писмено съгласие на банка платец да приеме нареждането на издателя на менителница. 2. „Неналичен влог” е влог, който е изискуем и дължим, но не е бил платен от банката съгласно законовите или договорните условия, приложими към него. 3. „Съвместен влог” са парични средства по сметка, открита на името на две или повече лица, или по сметка, върху която две или повече лица имат права, упражнявани с подписа на едно или повече от тези лица. 4. „Налични средства” са парични средства в брой, влогове и нискорискови активи, които могат да бъдат осребрени в срок, ненадхвърлящ срока по чл. 20, ал. 5. 5. „Отговарящи на условията влогове” са влогове, които не са изключени от обхвата на защитата по чл. 11, ал. 1 и 2. 6. „Вложител” е титулярят или в случаите на съвместен влог -всеки от титулярите на влога. 7. „Държава членка” е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. 8. „Трета държава” е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 7. 9. „Нискорискови активи” са инструменти, попадащи в първа или втора категория по таблица 1 в чл. 336 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или други активи, за които Българската народна банка или Фондът смята, че са също толкова сигурни и ликвидни. 10.„Схеми за гарантиране на влоговете” са: а)законоустановени схеми за гарантиране на влогове; б)схеми за гарантиране на влогове, които са официално признати за схеми за гарантиране на влогове; в)институционални защитни схеми, които са официално признати за схеми за гарантиране на влогове. 11. „Държава членка по произход” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 43 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 12. „Приемаща държава членка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 44 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 13. „Клон” е понятие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби от Закона за кредитните институции.” По § 2 Комисията подкрепя текста на вносителя. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 3 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, чието систематично място е като § 4: „§ 4. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е правоприемник на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, създаден с отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.” По § 4 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, чието систематично място е като § 3: „§ 3. Този закон отменя Закона за гарантиране на влоговете в банките.” Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. За процедурите по изплащане на гарантираните влогове, започнали преди влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.” По § 5 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 6: „§ 6. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения: 1.В чл. 36: а)в ал. 1 се създава т. 7: „7. Българската народна банка е взела решение за установяване, че влоговете в банката са неналични, на основание чл. 20, ал. 1. т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките.”; б)алинея 2 се изменя така: „(2) Българската народна банка задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато собственият й капитал е отрицателна величина и не са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.”; в)в ал. 7 след думата „лиценза” се добавя „по ал. 1”. 2.В чл. 37, ал. 2 се създава изречение второ: „Искането се подава не по-късно от два работни дни след отнемането на лиценза.”. 3.В чл. 56: а) създава се ал. 5: „(5) Включването и изключването от информационната система се извършва с акт на подуправителя, ръководещ управление „Банково”.” 4.В чл. 57: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Банката задължително посочва в условията по ал. 2 и в договора дали влогът е гарантиран или не при условията и по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките, размера на гаранцията и приложимата система за гарантиране на влоговете. Информационният бюлетин съгласно приложението се предоставя на вложителите преди сключване на договора и най-малко веднъж годишно след сключване на договора на езика и по начина, избрани по взаимно съгласие между вложителя и банката при откриването на сметката. Банките задължително маркират влоговете по начин и по ред, определени от БНБ, които позволяват незабавна идентификация на отговарящите на условията влогове по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките.”; б) създава се ал. 6: „(6) Българската народна банка уведомява вложителите за преобразуване на банка чрез сливане или вливане в друга банка най-малко един месец преди съответното действие да произведе правни последици чрез оповестяване на интернет страницата на БНБ. В срок три месеца от уведомяването вложителите могат да изтеглят или да прехвърлят в друга банка своите отговарящи на условията влогове по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките заедно с натрупаните лихви над размера на гаранцията, без да дължат неустойки или такси за предсрочно прекратяване на договора за влог.” 5. В чл. 58: а) в ал. 3 думите „който не е потребителски” се заличават; б) създава се ал. 5: „(5) Този член се прилага за кредити, които не са потребителски.” 6. В чл. 62: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в БНБ, служителите и членовете на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ликвидаторите, временните синдици и синдиците, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, както и да ползват за лично или за членовете на семействата си облагодетелстване информация, представляваща банкова тайна.” б) алинея 5 се изменя така: „(5) Освен на БНБ и за целите и при условията на чл. 56 банката може да дава сведения по ал. 2 за отделни клиенти само: 1. с тяхно съгласие; 2. по решение на съда, взето по реда на ал. 6 и 7; 3. с определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от него дело или 4. в случаите по ал. 12 при банка в производство по несъстоятелност.” 7. В чл. 63, ал. 1, изречение първо думите „и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка или нейни акционери” се заличават. 8. В чл. 64: а) в ал. 1, т. 2, буква „б” след думата „съдебно” се добавя „или арбитражно”; б) алинея 1 т. 3 се изменя така: „3. органите за финансов надзор в Република България, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и на Държавна агенция „Национална сигурност” – в случаи и по ред, определени в Закона за гарантиране на влоговете в банките или със съвместни инструкции или споразумения;”. в) в ал. 2 се създава изречение второ: „Такова предоставяне на информация може да бъде извършено, само когато е необходимо за целите на надзора, превенцията и преструктурирането на кредитните институции.” 9. В чл. 67: а) създава се нова т. 7: „7. подробна документация за финансовите договори по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗВПКИИП, по които банката е страна;” б) досегашната т. 7 става т. 8. 10. Член 73г се отменя. 11. В чл. 103: а) в ал. 1: аа) точка 7 се изменя така: „7. неплащане на премийна вноска към Фонда за гарантиране на влоговете в банките или други действия, застрашаващи интересите на вложителите;”. бб) създава се т. 18: „18. непланиране на промени в дейността в определения от БНБ срок или по преценка на БНБ предложените от банката промени не са подходящи за отстраняването на слабостите и пречките във връзка с изготвяне и приемане на планове за възстановяване по глава втора, раздел I от ЗВПКИИП.”; б) в ал. 2: аа) точка 21 се отменя; бб) в т. 23 накрая се добавя „в случаите, когато не са налице условията за назначаване на временен управител по чл. 46 от ЗВПКИИП”; вв) в т. 24 думите „ – при опасност от неплатежоспособност” се заличават. 12. В чл. 103а, ал. 2, т. 1 думите „чл. 73г” се заличават. 13. В чл. 105, ал. 2, изречение първо след думата „трябва” се добавя „по преценка на БНБ да притежава квалификация, способности и познания, необходими за изпълнение на възложените функции и задачи, и”, а след думите „чл. 11, ал. 1” се добавя „т. 1 и т. 3-9”. 14. В чл. 115: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Българската народна банка може да постави банка под специален надзор при следните условия: 1. банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими и БНБ е започнала процедура за произнасяне по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, и 2. банката не отговаря на условията за преструктуриране по ЗВПКИИП.”; б) алинея 2 се отменя; в) в ал. 3 изречение първо думите „6 месеца” се заменят с „един месец”, а изречение второ се заличава; г) създава се ал. 4: „(4) В случаите на чл. 107, 109, 110 и чл. 115-121 разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа не се прилагат по отношение на банка – публично дружество.” 15. В чл. 116: а) създава се нова ал. 3: „(3) Мярката по ал. 2, т. 2 не може да предвижда пълно ограничаване на достъпа на вложителите до влоговете за срок, по-дълъг от 5 работни дни.”; б) досегашната ал. 3 става ал. 4. 16. В чл. 118 ал. 1,2 и 3 се отменят. 17. В чл. 121 думата „едномесечен” се заменя с „10-дневен”. 18. Глава единадесета Раздел IX с член 121а се отменя. 19. В чл. 125 ал. 3 се изменя така: „(3) Ако предложението по ал. 1 е основателно, Управителният съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ Управление „Банков надзор” в срок 5 работни дни от предложението по ал. 1 взема решение, с което установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и за отправяне на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност.” 20. В чл. 127, ал. 5 се добавя „както и нейните временни или извънредни управители”. 21. В чл. 130 ал. 3 се изменя така: „(3) Ако предложението по ал. 1 е основателно, управителният съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор”, взема решение, с което установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и за отправяне на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност.” 22. В чл. 133: а) в ал. 1: аа) думите „и други подобни мерки” се заличават; бб) създава се изречение второ: „Оздравителните мерки включват прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняване на правомощията за преструктуриране по ЗВПКИИП или по съответното законодателство на друга държава членка.”; б) създава се ал. 4: „(4) Мерките по ал. 1 са мерките, прилагани от БНБ и от компетентните органи на друга държава членка в качеството им на надзорни органи и органи за преструктуриране.” 23. В чл. 145: а) в т. 1 думите „или други инструменти” се заменят с „инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква „б” от Регламент (ЕС) № 575/2013”; б) в т. 2 накрая се добавя „при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от ЗВПКИИП или съответни разпоредби на законодателство на държава членка”; в) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от ЗВПКИИП или съответни разпоредби на законодателство на държава членка”. 24. В чл. 148 думите „или други инструменти” се заменят с „инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква „б” от Регламент (ЕС) № 575/2013”. 25. В чл. 151 ал. 4 се изменя така: „(4) В съдебното производство по ал. 3, когато е необходимо извършването на съдебно-счетоводна или съдебно-икономическа експертиза, съдът назначава вещи лица от списък, утвърден от председателя на Върховния административен съд. Българската народна банка предоставя на председателя на Върховния административен съд информация относно специализираните одиторски предприятия, които са проверявали годишните финансови отчети на банка или клон на банка от трета държава по реда на чл. 76 и 78 през последните пет години. Тези предприятия предоставят на председателя на Върховния административен съд списък с най-малко двама дипломирани експерт счетоводители, които са участвали в посочените дейности. Председателят на Върховния административен съд утвърждава списък с вещите лица, който се актуализира най-малко на всеки пет години.” 26. В § 2 от Допълнителните разпоредби ал. 2 се отменя. 27. Създава се приложение към чл. 57, ал. 3”, съгласно приложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. Наредбата по чл. 14, ал. 4 се приема в срок до 31 декември 2015 г.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като алинея 3 е отразена на систематичното й място като нов § 5. Комисията предлага следната редакция за § 9, който става § 10: „§ 10. (1) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. (2) Изискването за определяне на премийните вноски пропорционално на степента на риска съгласно чл. 14, ал. 1 – 4 се прилага от 1 януари 2016 г. До 31 декември 2015 г. се прилага разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 4 от отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.”

Благодаря, господин Председател. Първо моля да подложите на гласуване процедурата за допускане в залата на господин Бойко Малинов – заместник министър на околната среда и водите, Мария Гълъбова – директор на Дирекция „Превантивна дейност”, и Първолета Улева – началник на отдел в Дирекция „Превантивна дейност”.

Благодаря, господин Председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 11, ал. 1 т. 8а се изменя така: „8а. осъществява дейностите по организация и координация съгласно Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (OB, L 347/185 от 20 декември 2013 г.).” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 88 се създават ал. 3 и 4: „(3) Заинтересуваните лица може да обжалват становището или решението по ал. 1 по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му. 593 (4) Становището или решението по ал. 1 губи правно действие, ако в срок 5 години от влизането му в сила не е одобрен съответният план или програма, което се установява с проверка от компетентния орган по околна среда.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Създава се чл. 99б: „Чл. 99б. (1) Одобряване на инвестиционно предложение по реда на тази глава за изграждане на ново и планирани изменения или разширения в съществуващо предприятие/съоръжение с нисък или висок рисков потенциал се извършва въз основа на допълнителна информация и оценка на: 1. вида и количеството на опасните вещества от Приложение № 3, които ще бъдат налични в предприятието/съоръжението, и капацитета на съоръженията за тяхното съхранение и употреба; 2. рисковете от големи аварии и планираните мерки и средства за предотвратяване, контрол и ограничаване на последствията от големи аварии за човешкото здраве и околната среда; 3. безопасните разстояния на предприятието/съоръжението до жилищни райони, обекти с обществено предназначение, зони за отдих и рекреация, съседни предприятия и обекти, райони и строежи, които могат да бъдат източник на или да увеличат риска или последствията от голяма авария и да предизвикат ефект на доминото, големи транспортни пътища и територии с особено природозащитно значение или значение за околната среда, защитени по силата на нормативен или административен акт. (2) Информацията и оценката по ал. 1 се представят от възложителя на инвестиционното предложение като част от изискваната документация, както следва: 1. при процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС – като приложение към определената с наредбата по чл. 101, ал. 1 информация; 2. при процедура по ОВОС – като приложение към доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1. (3) Когато операторът и възложителят са различни лица, информацията по ал. 1 се изготвя и представя от възложителя на инвестиционното предложение. (4) Информацията и оценката по ал. 1 се съгласуват служебно с органите по чл. 114, ал. 2 в рамките на сроковете, предвидени в съответната процедура по ОВОС. (5) Въз основа на информацията и оценката по ал. 1 и получените в хода на съответната процедура по ОВОС становища, мнения и предложения в решението по чл. 93, ал. 2 или 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3 се вписват мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния и се поставят условия към съоръженията и технологиите, както и към доклада за безопасност. С цел осъществяване на последващ контрол в решението се описват подробно видът и количеството на опасните вещества от Приложение № 3, както и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества. (6) Компетентният орган по чл. 93, ал. 2 или 3 издава решение да се извърши ОВОС, когато въз основа на информацията и оценката по ал. 1 прецени, че поради местоположението на предприятието/съоръжението има вероятност от значително отрицателно въздействие върху околната среда и/или човешкото здраве. В решението компетентният орган включва и изискване възложителят да проучи и разгледа в доклада за ОВОС алтернативни решения, в т.ч. различно местоположение на предприятието/ съоръжението, различен мащаб или модел на осъществяване на дейността, алтернативни технологии и/или алтернативно решение за вида и количествата на използваните опасни вещества. (7) Решение за неодобряване на инвестиционно предложение се издава, когато въз основа на информацията и оценката по ал. 1 в процедурата по ОВОС, се установи, че поради местоположението на предприятието/съоръжението инвестиционното предложение ще окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и/или човешкото здраве. (8) С наредбите по чл. 101, ал. 1 и чл. 103, ал. 9 се определят условията и реда за съвместно прилагане на процедурите по тази глава и Глава седма, Раздел I, както и изискванията за формата и съдържанието на необходимата информация и документация по ал. 2.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В Глава седма Раздел I с чл. 103 – 116и се отменя.”

Параграф 8. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.

Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В Глава седма се създава нов Раздел I с нови чл. 103 – 116з:

„Раздел І Контрол на опасностите от големи аварии Чл. 103. (1) С цел предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда, всеки оператор на ново или на съществуващо предприятие и/или съоръжение, в което са налични опасни вещества по приложение № 3, е длъжен да извърши класификация на предприятието и/или съоръжението в съответствие с критериите по приложение № 3 и да документира извършената класификация. (2) В случаите когато предприятието и/или съоръжението по ал. 1 се класифицира като предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал или предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, операторът е длъжен да подаде до министъра на околната среда и водите уведомление за извършената класификация. (3) Уведомлението за извършената класификация съдържа следната информация: 1. името и/или търговското наименование, идентификационния номер на оператора и пълния адрес на предприятието и/или съоръжението; 2. седалището на оператора и пълния му адрес; 3. името и длъжността на лицето, отговорно за предприятието, ако е различно от това по т. 1; 4. опасните вещества и категориите на опасност на съответните вещества или на веществата, за които има вероятност да са налични в предприятието и/или съоръжението; 5. количеството и физичната форма на опасните вещества и на съответните вещества в предприятието и/или съоръжението; 6. дейността или планираната дейност на съоръженията, включително съоръженията за складиране; 7. описание на околната среда, заобикаляща предприятието и/или съоръжението, и факторите, които могат да причинят голяма авария или да влошат последствията от нея, включително, когато е достъпна, информация за съседни предприятия, както и за обекти, райони и строежи, които не попадат в обхвата на този раздел, но могат да са източник на или да увеличат риска или последствията от голяма авария и ефекта на доминото; 8. допълнителна информация относно предприятието/съоръжението за целите на докладването по чл. 111, ал. 1, т. 4, определена с наредбата по ал. 9. (4) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал подава уведомлението за извършената класификация, както и за всяка негова актуализация: 1. преди подаване на заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията или преди изменения в предприятието и/или съоръжението, които водят до промяна в списъка на опасните вещества; 2. за предприятия и/или съоръжения, които попадат в обхвата на приложение № 1 или 2 - до съответния компетентен орган по глава шеста, раздел III едновременно с информирането по чл. 95, ал. 1, когато информацията по ал. 3 е налична на този етап. Уведомлението се разглежда от министъра на околната среда и водите. (5) Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал е длъжен да подаде до министъра на околната среда и водите уведомление за извършената класификация, както и за всяка негова актуализация: 1. преди всяко изменение, което води до промяна в списъка на опасните вещества от част 1 и/или 2 на приложение № 3, налични в предприятието и/или съоръжението; 2. преди всяко значително увеличаване или намаляване на количеството или значително изменение в естеството или физичната форма на дадено опасно вещество, което е налично в предприятието и/или съоръжението, както е посочено в уведомлението за извършената класификация или преди всяко значително изменение в процесите на употребата му; 3. преди всяко изменение на предприятие и/или съоръжение, което би могло да има значителни последствия върху опасностите от големи аварии; 4. след окончателно закриване или извеждане от експлоатация на предприятието/съоръжението; 5. след промяна в информацията, представена от оператора с уведомлението за извършената класификация относно името и/или търговското наименование на оператора и пълния адрес на предприятието и/или съоръжението, седалището на оператора или пълния му адрес и/или името и длъжността на лицето, което е отговорно за предприятието и/или съоръжението, ако е различно от това на оператора. (6) Министърът на околната среда и водите в 10-дневен срок от подаване на уведомлението за извършената класификация потвърждава извършената класификация или уведомява оператора за установените непълноти в съдържанието на информацията по ал. 3 и/или несъответствия в извършената класификация съгласно критериите по приложение № 3, като дава писмени указания и определя срок за тяхното отстраняване. Министърът на околната среда и водите писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда и органите по чл. 114, ал. 2 относно класификацията на предприятието/съоръжението и изпраща копие от уведомлението. (7) В случаите по ал. 4, т. 2 операторът/възложителят се уведомява за потвърждаването на класификацията по реда на наредбата по чл. 101, ал.1 въз основа на писмено потвърждение от министъра на околната среда и водите. (8) Този раздел не се прилага за: 1. предприятия и/или съоръжения, в това число складови съоръжения, в които: а) функциите на оператор се изпълняват от Министерството на отбраната или друго юридическо лице от въоръжените сили на Република България съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; б) се извършват дейности с опасни вещества, предоставят се услуги и/или се произвежда военна продукция за целите на отбраната и сигурността на страната, за които са издадени разрешителни съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и/или представляват специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната по смисъла на § 5, т. 63 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията; 2. опасности, създавани от йонизираща радиация, предизвикана от вещества; 3. превоз на опасни вещества и пряко свързано с него междинно временно складиране по време на превоз по пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън територията на предприятията по ал. 2, включително товарене, разтоварване и/или превоз до или от друго превозно средство на докове, кейове или разпределителни станции; 4. превоз на опасни вещества по тръбопроводи, включително съответните помпени/компресорни станции извън предприятията по ал. 2; 5. експлоатация, по-специално проучване, добив или преработка на минерали в мините и кариерите, включително чрез сондажни кладенци, с изключение на: а) съхранение на газ в подземни депа на сушата в геоложки формации, водоносни хоризонти, солни каверни и изоставени мини; б) химическа и термична преработка и свързано с тези операции съхранение, които включват опасни вещества; в) действащи съоръжения за обезвреждане на миннодобивни отпадъци, включително хвостохранилища или шламохранилища, съдържащи опасни вещества. 6. проучване и експлоатация в морски райони на минерали, включително въглеводороди; 7. съхранение на газ в подземни депа в морето, което включва депа изключително за съхранение и депа, където се извършва и проучване и експлоатация на минерали, включително въглеводороди; 8. депа за отпадъци, включително за подземно съхранение на отпадъци, с изключение на: а) химическа и термична преработка и свързаното с тези операции съхранение, които включват опасни вещества; б) действащи съоръжения за обезвреждане на миннодобивни отпадъци, включително хвостохранилища или шламохранилища, съдържащи опасни вещества; в) площадки, използвани за съхранение на метален живак в съответствие с чл. 3, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕО) 1102/2008. (9) Министерският съвет приема наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях. Чл. 104. (1) Мерките за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда се отчитат при: 1. устройственото планиране на територията, и 2. планирането на защитата на населението и околната среда. (2) При устройственото планиране на територията се осъществява контрол на: 1. разположението на нови предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал; 2. изменения в предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал; 3. планирането на нови строежи, включително изграждането на транспортни пътища, жилищни райони, обекти с обществено предназначение в близост до съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал, където разполагането или нови строежи може да бъде източник или да повиши опасностите или последствията от възникване на голяма авария в тези предприятия/ съоръжения. (3) Контролът по ал. 2 се осъществява при: 1. одобряване на инвестиционни предложения по реда на Глава шеста от този закон и/или разрешаване на строителството по реда на Глава осма, Раздел II от Закона за устройство на територията за случаите по ал. 2; 2. одобряване на доклади за безопасност по реда на чл. 109-115 за изграждане и/или експлоатация на нови или изменения на съществуващи предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал или на части от тях; 3. съгласуване на устройствени планове и техни изменения при планиране на строежи в случаите по ал. 2, в т.ч. устройствени планове на общините и подробни устройствени планове за поземлени имоти, на чиято територия се разполагат предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал по чл. 127, ал. 2 от Закона за устройство на територията. (4) Чрез контрола по ал. 2 се осигурява: 1. поддържане на безопасни разстояния на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал до жилищни райони, обекти и площи с обществено предназначение, зони за отдих и където е възможно, големи транспортни пътища; 2. поддържане на безопасни разстояния на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или други подходящи мерки до райони с особена природозащитна чувствителност или интерес и обекти на културно-историческото наследство в околностите на предприятия, когато е целесъобразно, с цел тяхното опазване; 3. предприемане на допълнителни технически мерки за ограничаване на рисковете за човешкото здраве и околната среда в случай на съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал. (5) За целите на ал. 3 и 4 операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал предоставя на съответния компетентен орган по Глава осма, Раздел II от Закона за устройство на територията пълна информация относно рисковете за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от наличието на опасни вещества по Приложение № 3 в това предприятие и/или съоръжение и за мерките за предотвратяване на големи аварии с тези вещества и за ограничаване на последствията от тях. Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал предоставя тази информация при поискване от съответния компетентен орган. (6) В случаите когато обектите по ал. 2 попадат в обхвата на Глава шеста, информацията по ал. 5 се предоставя на най-ранен етап за целите на консултациите със засегнатата общественост. (7) При издаване на решения за одобряване на доклади за безопасност по реда на този раздел или на решения за одобряване на устройствени планове по реда на Закона за устройство на територията, в които се предвижда изграждане и експлоатация на предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или на строежи по ал. 2, т. 3, съответният компетентен орган взема предвид становищата относно идентифицираните рискове от големи аварии в предприятията/ съоръженията, получени съответно при обществения достъп по чл. 115, ал. 1 и 2 или при консултациите по чл. 87, ал. 2. Чл. 105. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал и на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да: 1. предприема по всяко време необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда; 2. има готовност по всяко време да удостовери, в т.ч. за целите на контрола от комисиите по чл. 157а, ал. 2, че е предприел всички необходими мерки по т. 1; 3. осигурява необходимото съдействие на комисиите по чл. 157а, ал. 2 за извършване на проверки на предприятието/съоръжението, включително за вземане на проби и събиране на необходимата информация за установяване изпълнението на задълженията по този раздел и наредбата по чл. 103, ал. 9; 4. разработи политика за предотвратяване на големи аварии (ППГА) и да осигури нейното правилно прилагане посредством подходящи средства, структури и система за управление на мерките за безопасност (СУМБ); 5. изготви доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии (ДППГА), в който да изложи съответната ППГА и СУМБ. (2) Политиката за предотвратяване на големи аварии трябва да: 1. е пропорционална на опасностите от големи аварии и да отчита сложността на организацията на дейностите в предприятието; 2. включва целите на оператора като цяло и принципите на действие, ролята и отговорността на управлението, както и ангажимент за постоянно подобряване на контрола над опасностите от голяма авария от страна на оператора; 3. осигурява високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда чрез планиране, разработване и прилагане на подходящи средства, структури и системи за управление. (3) За предприятия и/или съоръжения с нисък рисков потенциал, задължението за прилагане на ППГА може да бъде изпълнено чрез други подходящи средства, структури и системи за управление, различни от посочените в ал. 1, т. 4, ако те отчитат опасностите от големи аварии и отговарят на изискванията за обхват и съдържание на ППГА, определени с наредбата по чл. 103, ал. 9. Чл. 106. (1) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал, изготвя и подава ДППГА и всяка негова актуализация до директора на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, в срок до три месеца преди въвеждане в експлоатация на предприятието/съоръжението или преди изменения в него, които водят до промяна в списъка на опасните вещества. (2) Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от получаване на ДППГА потвърждава пълнотата и съответствието на доклада с изискванията на наредбата по чл. 103, ал. 9 или уведомява писмено оператора за допуснатите грешки и непълноти във формата и съдържанието на ДППГА и определя срок до един месец за отстраняването им. При необходимост директорът на РИОСВ може да изиска становище от органите по чл. 157а, ал. 2 относно пълнотата и съответствието на ДППГА. (3) Предприятието и/или съоръжението по ал. 1 се въвежда в експлоатация след представяне на пълен ДППГА в съответствие с изискванията за обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 103, ал. 9, в който се удостоверява, че операторът е предвидил всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях. (4) В 7-дневен срок от изпращане на потвърждението по ал. 2, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице изпраща копие от доклада на органите по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола. (5) Операторът по ал. 1 е длъжен да преразглежда ППГА и СУМБ и при необходимост да актуализира ДППГА, както следва: 1. на подходящи интервали, не по-дълги от 5 години; 2. при значително увеличаване или намаляване на количествата на опасните вещества в предприятието и/или съоръжението; 3. при изменение в предприятието и/или съоръжението или промени в даден процес или в естеството, физичната форма или количеството на опасните вещества, които биха могли да имат значителни последствия за опасностите от големи аварии или могат да доведат до класифициране на предприятието и/или съоръжението в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал; 4. след възникване на голяма авария в предприятието и/или съоръжението; 5. по своя инициатива или при поискване от директора на РИОСВ, при наличие на нови данни или научна информация за безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението и/или в резултат на контрола. (6) Когато в случаите по ал. 5 се установи, че не се налага актуализация на ДППГА, операторът е длъжен да документира данните и заключенията от извършеното преразглеждане и да предоставя документацията на комисията по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола. Чл. 107. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да разработи и прилага: 1. доклад за безопасност; 2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии; 3. вътрешен авариен план на предприятието. (2) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9. (3) С доклада за безопасност операторът е длъжен да удостовери, че: 1. политиката за предотвратяване на големи аварии и съответната система за управление на мерките за безопасност, необходима за нейното прилагане са въведени в действие; 2. опасностите от големи аварии и възможните сценарии за големи аварии са идентифицирани и се предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на такива аварии и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда; 3. осигурява високо ниво на безопасност и сигурност в модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, включително складово съоръжение, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии вътре в предприятието; 4. е изготвен вътрешен авариен план на предприятието; 5. на кмета на съответната община, на чиято територия се намира предприятието и/или съоръжението, се предоставя необходимата информация за изготвяне на външен авариен план на предприятието/съоръжението; 6. се предоставя достатъчно информация за вземане на решения от компетентните органи по глава шеста и по Закона за устройство на територията относно разполагането на новите дейности или строежи около предприятието и/или съоръжението. (4) При изготвяне на вътрешния авариен план, операторът на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да проведе консултации с персонала на предприятието, включително с персонала, който работи по дългосрочни договори за подизпълнителски дейности в предприятието. (5) Оператор, който е изготвил план за извънредни ситуации по силата на задължение, наложено от друг нормативен акт, е длъжен да предприеме необходимите действия, за да гарантира, че този план се изпълнява незабавно при възникване на: 1. голяма авария, или 2. неконтролируемо събитие, за което може да се очаква, че ще предизвика голяма авария. Чл. 108. (1) Кметът на община, на чиято територия се намира предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, е длъжен да изготви и да осигури изпълнението на външен авариен план на това предприятие/съоръжение, с описание на мерките, които трябва да бъдат предприети извън територията на предприятието/съоръжението. Външният авариен план се изготвя като част от общинския план за защита при бедствия по чл. 9, ал. 10 от Закона за защита при бедствия. (2) Външният авариен план по ал. 1 се изготвя, актуализира и приема в съответствие с чл. 9, ал. 10 и 11 от Закона за защита при бедствия и въз основа на информацията, предоставена от оператора по чл. 116з, ал. 3, т. 2, в срок до 6 месеца от датата на предоставянето й. (3) Проектът на външен авариен план по ал. 1 и всяко негово съществено изменение се съгласуват от кмета на съответната община със: 1. засегнатата общественост; 2. оператора на предприятието/съоръжението; 3. съответната РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението; 4. съставните части на единната спасителна система, имащи отношение по изпълнение на мерките във външния авариен план и защита при бедствия. (4) Формата и съдържанието на външния авариен план се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9. (5) Всеки кмет на община, изготвил външен авариен план, е длъжен: 1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години, да преразглежда, проверява и, когато е необходимо, да актуализира външния авариен план. Преразглеждането се извършва след издаване на ново решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 за одобряване на доклад за безопасност или получаване на информация по чл. 116е, ал. 4 и отчита промените, които са настъпили в предприятието или съответните спасителни служби по Закона за защита при бедствия, новите технически познания, както и познанията относно реагирането при големи аварии; 2. периодично да организира и провежда тренировки и учения по плана по ал. 1. (6) До 31 януари ежегодно кметовете на общини, на чиято територия се намират предприятия и/или съоръжение с висок рисков потенциал, представят на директорите на съответните РИОСВ информация относно проведени тренировки и учения на външните аварийни планове в съответствие с наредбата по чл. 103, ал. 9. Чл. 109. (1) Изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него се извършват след издаване на решение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за одобряване на доклада за безопасност при условията и по реда на този раздел. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за планирани изменения/разширения в съществуващи предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал. (3) Решението по ал. 1 е задължително за издаване на разрешение за строеж на предприятието и/или съоръжението по реда на Закона за устройство на територията. (4) Изключение по ал. 3 се допуска за предприятия/съоръжения, както и планирани изменения/разширения в тях, за които е приключила съответната процедура по ОВОС по реда на глава шеста, раздел III с постановяване на решение, с което е одобрено местоположението и потвърдени безопасните разстояния в съответствие с чл. 99б, ал. 5. Чл. 110. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентен орган за издаване на решения и прекратяване действието на решения по чл. 116 при условията и по реда на този раздел и поддържа архив на издадените актове. (2) Органът по ал. 1 с мотивирано решение прекратява действието на издадено решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 след получаване на информация от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при представяне на актуализирано уведомление по чл. 103, ал. 2 относно: 1. значително намаляване на количеството или промяна в списъка на опасните вещества, въз основа на което предприятието и/или съоръжението вече не се класифицира с висок рисков потенциал; 2. окончателно извеждане от експлоатация на предприятието и/или съоръжението. Чл. 111. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице: 1. валидира извършената от операторите класификация на предприятия и/или съоръжения с нисък и висок рисков потенциал; 2. уведомява потенциално засегнатите държави и предоставя информация в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, подписана на 17 март 1992 г. в Хелзинки (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.), когато в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие; 3. при възникване на голяма авария, която отговаря на критериите за докладване по приложение № 5, докладва информацията по чл. 116г, ал. 2 и 3, представена от оператора на предприятие/съоръжение с нисък или висок рисков потенциал, на чиято територия е възникнала аварията, към електронната база данни на Европейската комисия (e-MARS); 4. въз основа на получените уведомления за класификация по чл. 103, ал. 2, докладва информация за предприятията/съоръженията с нисък и висок рисков потенциал към електронната база данни на Европейската комисия (e-SPIRS); 5. информира Европейската комисия за името и адреса на всеки орган, който притежава съответната информация за големи аварии и може да консултира компетентните органи на другите държави членки, които предприемат действия в случай на такава авария; 6. води публичен електронен регистър на предприятията и съоръженията с нисък и висок рисков потенциал. (2) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 1, т. 6 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9. (3) Данните за резултатите от издаването на решенията по чл. 116, ал. 1 се предоставят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Чл. 112. (1) Операторът на ново предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда заявление за одобряване на доклада за безопасност не по-късно от 6 месеца преди подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията или преди изменения, водещи до промяна в списъка на опасните вещества. (2) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9. (3) Към заявлението по ал. 1 операторът прилага: 1. доклад за безопасност; 2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии; 3. вътрешен авариен план на предприятието; 4. документи за удостоверяване на случаите по чл. 109, ал. 1 или 4, както следва: а) копие на становище от съответния компетентен орган по Глава Шеста, раздел III, че планираното изграждане или изменение/разширение на предприятието/съоръжението или на части от тях, не е предмет на процедура по глава шеста, раздел III, или б) копие на влязло в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, с което е решено да не се извършва ОВОС с мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния за предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5 с данни за вида и количеството на опасните вещества по приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества, или в) копие на влязло в сила решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение с мотиви за одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния за предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5 с данни за вида и количеството на опасните вещества по приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества; 5. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1. (4) Със заявлението по ал. 1 операторът може да поиска от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда част от информацията в документите по ал. 3 да бъде обявена за поверителна, когато тя представлява производствена или търговска тайна, и представя съответните мотиви за това. (5) Когато част от информацията, съдържаща се в заявлението по ал. 1 или документите по ал. 3, представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, операторът представя съответните мотиви за прилагане на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни. (6) В случаите по ал. 4 и 5 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 7-дневен срок от получаване на искането писмено уведомява оператора дали искането е частично или напълно уважено и определя срок до 5 дни за внасяне на преработен вариант на документите на хартиен и електронен носител за целите на обществения достъп, в който не се съдържа информацията, която е приета за поверителна. (7) В случаите по чл. 109, ал. 4 заявлението по ал. 1 се разглежда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда при наличие на влязло в сила решение за одобряване на инвестиционното предложение по чл. 99б, ал. 5. (8) В случаите по чл. 109, ал. 1 заявлението по ал. 1 се разглежда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда при наличие на становище от съответния компетентен орган по Глава шеста, Раздел III, че инвестиционното предложение не е предмет на процедура по Глава шеста, Раздел III. Чл. 113. (1) В случаите по чл. 109, ал. 4 операторът подава заявлението по чл. 112, ал. 1 не по-късно от 6 месеца преди въвеждане в експлоатация на предприятието и/или съоръжението или на части от тях. (2) При разглеждане на документите по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от проведени процедури по реда на Глава шеста и процедури по издаване, актуализиране или изменение на разрешително по чл. 117, когато това е приложимо за предприятието и/или съоръжението. (3) Операторът по ал. 1 е длъжен да изпълнява всички мерки в одобрения доклад за безопасност, свързани с изграждането и безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението, а в случаите по чл. 109, ал. 4 – и относимите мерки и условия в решението по чл. 99б, ал. 5. (4) Информацията в доклада за безопасност по ал. 3 трябва да съответства на информацията, подадена до компетентния орган по Глава шеста, Раздел III, както и на условията и мерките в постановените решения, с които са приключили съответните процедури по ОВОС. Чл. 114 (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 112, ал. 3 уведомява оператора за допуснати в тях грешки и непълноти и определя срок до 30 дни за отстраняването им. (2) В 7-дневен срок след изтичане на срока по ал. 1 или от получаване на коригираните и допълнени документи изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпраща документите за становище до министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, кмета на общината и директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението. (3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда и органите по ал. 2 или оправомощени от тях длъжностни лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 112, ал. 3 с предвидените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях. (4) Органите по ал. 2 изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда становищата си в срок до един месец от получаване на документите по чл. 112, ал. 3. (5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие. Чл. 115. (1) В срока по чл. 114, ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда публикува обява за открит обществен достъп до документите по чл. 112, ал. 3, т. 1-3 на интернет страницата на агенцията и осигурява достъп на засегнатата общественост до тях в едномесечен срок от датата на публикуване на обявата. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда предоставя документите и копие от обявата на кмета на общината, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, а в случаи на предприятия и/или съоръжения с потенциал за голяма авария с трансгранично въздействие, уведомява министъра на околната среда и водите за целите на чл. 111, ал. 1, т. 2. (2) В 5-дневен срок от получаване на документите по чл. 112, ал. 3, т. 1-3 кметът на съответната община информира засегнатата общественост чрез обява в местните средства за масово осведомяване и осигурява достъп до тях в едномесечен срок от датата на публикуване на обявата. Обявата съответства по обхват и съдържание на обявата по ал. 1. Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите държави и предоставя информация в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии. (3) В едномесечния срок на обществения достъп по ал. 1 и 2, представителите на засегнатата общественост могат да представят писмени становища, коментари и предложения по документацията. (4) В случаите, в които има уважено искане по чл. 112, ал. 4, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда и кметът на съответната община предоставят на обществеността преработена от оператора документация съгласно чл. 112, ал. 6. (5) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 2, кметът на съответната община изпраща по служебен път на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда резултатите от проведения обществен достъп, в т.ч. информация за начина на осигуряването му. (6) Редът и начинът за провеждане на обществен достъп и съдържанието на обявата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9. (7) При изготвяне на решение по чл. 116, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда взема предвид становищата по документацията, получени при обществения достъп. (8) Когато въз основа на становище по ал. 3 или чл. 114, ал. 4 се установят несъответствия или непълноти в документите по чл. 112, ал. 1-3, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда дава указания на оператора и определя срок не по-дълъг от 30 дни за отстраняването им. Чл. 116. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 114, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 115, ал. 8, издава: 1. решение за одобряване на доклада за безопасност, когато в резултат на проведената процедура по чл. 109-115 установи, че операторът е предвидил достатъчни мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях, които са документирани в доклада за безопасност и, когато е приложимо, е изпълнил относимите мерки и/или условия в решението, с което е приключила процедурата по Глава шеста, Раздел ІІІ, или 2. решение за неодобряване на доклада за безопасност, когато: a) операторът не е предвидил мерки в доклада за безопасност или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях, или не са изпълнени относимите мерки и/или условия в решенията, с които е приключила процедурата по Глава шеста, Раздел ІІІ, или б) операторът не е изпълнил дадените указания и/или не е спазил определения срок съгласно чл. 115, ал. 8; или в) орган по чл. 114, ал. 2 или представител на засегнатата общественост е внесъл мотивирано възражение по законосъобразност срещу реализацията на проекта. (2) Въз основа на информацията в доклада за безопасност изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда може с мотивирано решение да освободи кмета на съответната община от задължението да изготвя външен авариен план за предприятието/съоръжението, в случаите когато това не е необходимо. (3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, въз основа на информацията в актуализиран доклад за безопасност на предприятието/съоръжението по чл. 116ж, може в писмена форма да оттегли решението за освобождаване по ал. 2, като посочи датата, на която изтича срокът на освобождаването, и датата, до която кметът на съответната община трябва да изготви и представи външен авариен план на предприятието/съоръжението. (4) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпраща решението по ал. 2 до министъра на околната среда и водите, когато въз основа на документите по чл. 112, ал. 3 установи, че дадено предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, което се намира в близост до територията на държава членка по Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, не поражда опасност от голяма авария отвъд нейните граници и не е необходимо кметът да изготвя външен авариен план. Министърът на околната среда и водите уведомява другата държава членка. Чл. 116а. При приключване на процедурата по разглеждане и одобряване на доклада за безопасност изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изготвя технически доклад, в който посочва: 1. мотивите, на които се основава решението; 2. описание на консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който постъпилите становища са взети предвид. Чл. 116б. (1) В 7-дневен срок от издаване на решение по чл. 116, ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда писмено уведомява оператора на предприятието и/или съоръжението и органите по чл. 111, ал. 1 и чл. 114, ал. 2 за издаването му. За издадено решение по чл. 116, ал. 2 или 3 се уведомява кметът на съответната община. (2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда оповестява всяко решение по чл. 116, ал. 1 в 14-дневен срок от издаването му чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата на агенцията и/или по друг подходящ начин. Чл. 116в. Решенията по чл. 116, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116б. Чл. 116г. (1) При възникване на голяма авария операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал незабавно уведомява съответния оперативен център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” и кмета на непосредствено застрашената община по реда на Закона за защита при бедствия, както и директора на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението, и пристъпва към изпълнение на вътрешния авариен план на предприятието. (2) При възникване на голяма авария операторът веднага след констатиране на събитието или не по-късно от 30 дни от неговото възникване представя на министъра на околната среда и водите информация относно: 1. обстоятелствата по възникването на аварията; 2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея; 3. наличните данни, позволяващи да се оценят последствията от аварията за здравето на хората и за околната среда; 4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията; 5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария; 6. предвидените мерки за ограничаване на средносрочните и дългосрочните последствия от аварията; 7. подробен анализ на мащабите на аварията съгласно критериите по Приложение № 5.”

„(3) Операторът е длъжен да актуализира информацията по ал. 2 и да я предостави на органа по ал. 2 при получаване на нови данни, свързани с причините за възникването на аварията и последствията от нея, ако по-нататъшното разследване разкрие допълнителни факти, които променят получената информация или направените изводи. Чл. 116д. (1) Операторите на предприятия и/или съоръжения с нисък и висок рисков потенциал и кметовете на засегнатите общини предоставят редовно на засегнатата общественост ясна и разбираема информация относно аварийното планиране за тези предприятия/съоръжения и необходимите мерки и поведение при възникване на голяма авария. (2) Докладът за безопасност и списъкът с опасните вещества се предоставят на обществеността при поискване. (3) Обхватът, съдържанието и начинът на предоставяне на информацията по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 103, ал. 9. (4) Решенията за предоставяне на информация по ал. 2 може да се обжалват по реда на Глава трета, Раздел ІV от Закона за достъп до обществена информация. (5) Предоставената по ал. 1 и 2 информация трябва да е в съответствие с нормативните изисквания за достъп до информация, класифицирана като държавна или служебна тайна, и/или за защита на личните данни. Чл. 116е. (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност: 1. на подходящи интервали, не по-дълги от 5 години; 2. след възникване на голяма авария на територията на предприятието/съоръжението; 3. по своя инициатива или при поискване от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда или от директора на съответната РИОСВ, или оправомощени от тях длъжностни лица при наличие на нови данни, обстоятелства или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението, включително заключения, произтичащи от анализа на аварии или квазиаварии, както и от развитието на познанията относно оценката на опасностите; 4. при изменения в предприятието/съоръжението или в даден процес, или в естеството, физичната форма или количеството на опасните вещества, които биха могли да имат значителни последствия за опасностите от големи аварии или могат да доведат до класифициране на предприятието/съоръжението в предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал или при несъответствия с вече одобрен доклад за безопасност на предприятието. (2) Операторът по ал. 1 проверява, преразглежда и при необходимост актуализира вътрешния авариен план: 1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години; 2. след възникване на голяма авария на територията на предприятието/съоръжението; 3. при настъпили промени в предприятието или съставните части на единната спасителна система по Закона за защита при бедствия, наличие на нови технически познания, както и познания относно реагирането при големи аварии. (3) Когато въз основа на преразглеждане на документите по ал. 1 и/или 2 операторът установи, че не се налага актуализация, той документира данните и заключенията от извършеното преразглеждане и предоставя документацията на комисията по чл. 157а, ал. 2 при проверка. (4) В случаите по ал. 2 операторът предоставя актуализирания вътрешен авариен план на комисията по чл. 157а, ал. 2 за целите на контрола и за актуализиране на външния авариен план от кмета на засегнатата община. Чл. 116ж. (1) В 7-дневен срок след актуализиране на доклада за безопасност операторът по чл. 116е, ал. 1 подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда заявление за одобряване на актуализирания доклад, в което посочва причините и обстоятелствата за извършената актуализация и описва направените в него промени. (2) Към заявлението по ал. 1 операторът прилага: 1. актуализирания доклад за безопасност; 2. актуализирани документи по чл. 107, ал. 1, т. 2 и 3, когато промените налагат това; 3. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1. (3) В случаите по чл. 116е, ал. 1, т. 4 операторът подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда актуализирания доклад за безопасност в най-ранния момент, но не по-късно от 4 месеца преди планираната дата за осъществяване на измененията, като прилага: 1. копие на становище от съответния компетентен орган по Глава шеста, Раздел III, че планираното изменение/разширение на предприятието/съоръжението или на части от тях не е предмет на процедура по Глава шеста, Раздел III, или 2. копие на влязло в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на планираното изменение/разширение на предприятието/съоръжението, с което е решено да не се извършва ОВОС, с мотиви за потвърждаване на безопасните разстояния до предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5, или 3. копие на влязло в сила решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение за изменение/разширение с мотиви за потвърждаване на безопасните разстояния до предприятието/съоръжението съгласно чл. 99б, ал. 5, в което се посочват видът и количеството на опасните вещества по приложение № 3 и дейностите и съоръженията, в които ще са налични тези вещества. (4) При получаване на актуализиран доклад за безопасност по ал. 2, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда провежда процедурата по реда на чл. 112-116 и издава ново решение за одобряване или неодобряване на актуализирания доклад за безопасност. Чл. 116з. (1) Когато въз основа на информацията в ДППГА, в доклада за безопасност или в резултат на проверките по чл. 157а, ал. 2 изпълнителният директор на ИАОС или директорът на съответната РИОСВ идентифицира предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал или група от такива предприятия, за които съществува опасност от възникване на ефект на доминото поради тяхната близост, географско положение или списъка с опасните вещества, което увеличава опасността или последствията от големи аварии, и уведомява за това операторите на тези предприятия/съоръжения. (2) В случаите по ал. 1 операторите са длъжни да: 1. обменят информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията/съоръженията; 2. актуализират информацията по т. 1, като вземат предвид естеството и мащаба на опасността от голяма авария в своите политики за предотвратяване на големи аварии, системи за управление на мерките за безопасност, доклади за безопасност и аварийните планове на предприятията. (3) В случаите по ал. 1 операторите си сътрудничат при: 1. предоставяне на информация по чл. 116д, ал. 1 на обществеността и на съседни обекти, които не попадат в обхвата на този раздел; 2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план от кмета на общината, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението.”

По § 9 до § 33 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да бъдат отхвърлени, тъй като са отразени в § 8.

Да. От § 9 до § 33 включително Комисията подкрепя текстовете на вносителя, но предлага те да бъдат отхвърлени, защото са отразени систематично в § 8.

Отхвърлен, тъй като е отразен в § 7.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 13.

Предложение на народните представители Иван Вълков, Свилен Иванов, Корнелия Маринова, Живко Мартинов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 14, 15 и 16: „§ 14. В чл. 162 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За нарушенията по този закон физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.” 2. В ал. 3 думите „100 лв.” се заменят с „от 100 до 500 лв.”. § 15. Създава се чл. 162а: „Чл. 162а. (1) На юридическо лице или едноличен търговец, който при или по повод извършване на дейността си със своето действие или бездействие допусне неразрешено изпускане на опасни химични вещества и смеси и/или отпадъци от производствено, складово или транспортно съоръжение или инсталация, в това число тръбопровод, които не попадат в обхвата на издадено разрешително по чл. 117, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лв., а на физическите лица се налага глоба от 300 до 3000 лв. (2) При повторно нарушение имуществената санкция, съответно глобата е в двоен размер.” § 16. В чл. 164, ал. 1 числото „100 000” се заменя с „500 000”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 17: „§ 17. Създава се нов чл. 164в: „Чл. 164в. (1) Министърът на околната среда и водите или директорът на РИОСВ, на чиято територия се намира предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал, забранява с мотивирана заповед експлоатацията на предприятието/ съоръжението, в това число складовото съоръжение или на части от тях, когато: 1. операторът не е изготвил и/или представил ДППГА, доклад за безопасност и/или всяка друга информация, изисквана по този раздел и наредбата по чл. 103, ал. 9; 2. операторът експлоатира предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал, без да е получил решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 или след издадено решение по чл. 116, ал. 1, т. 2; 3. предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал не съответства на решението по чл. 116, ал. 1, т. 1; 4. мерките, прилагани от оператора, не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или ограничаване на последствията от тях, или 5. в докладите за контролната дейност по чл. 157б, ал. 2, т. 1 се съдържат констатации на комисията по чл. 157а, ал. 2 за сериозни нарушения от страна на оператора при предприемането на необходимите действия за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях. (2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 18: „§ 18. В чл. 166а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „дейност без разрешително по чл. 104, ал. 1 или без решение за изменение на разрешителното по чл. 116д, ал. 1” се заменят с „дейност без влязло в сила решение за одобряване на доклад за безопасност по чл. 116, ал. 1, т. 1 или по чл. 116ж, ал. 4”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) За неспазване на технически, организационни и/или управленски мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях в доклада за безопасност, одобрен с решението по чл. 116, ал. 1, т. 1, както и за неизпълнение на задълженията по чл. 103, ал. 2, 4 и 5, чл. 105, ал. 1, т. 3, чл. 106, ал. 1, 3, 5 и 6, чл. 107, ал. 1, 3, 4 и 5, чл. 109, ал. 1-3, чл. 112, ал. 1, чл. 113, ал. 3 и 4, чл. 116г, чл. 116е, чл. 116ж, ал. 1-3, на физическото лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, или на юридическото лице се налага глоба, съответно имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.” 3. В ал. 3 думите „чл. 116а, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 104, ал. 5 и 6 и чл. 116з, ал. 2”. 4. В ал. 4 думите „чл. 108, ал. 1, чл. 116а, ал. 3 и 4, чл. 116в, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1” се заменят с „чл. 103, ал. 1 и чл. 113, ал. 1”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 19: „§ 19. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 29 след думите „в рамките на предприятието” се добавя „независимо на или под земната повърхност”; б) точка 29а се изменя така: „29а. „Съхранение на опасни вещества” е наличие на определено количество опасни вещества за целите на складирането, предоставяне на отговорно пазене или поддържане в наличност.”; в) в т. 29в: аа) буква „а” се изменя така: „а) детски ясли и градини и специализирани институции за социални услуги за деца, ученици или възрастни хора, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, музикални, езикови и спортни школи и центрове за работа с деца;” бб) в буква „б” след думата „заведения” запетаята и текстът докрая се заличават; вв) в буква „в” в началото се добавя „увеселителни паркове и”; гг) в буква „д” накрая се добавя „и паркинги”; дд) в буква „е” накрая се добавя „в т.ч. търговски центрове и супермаркети”; г) създава се т. 29д: „29д. „Инвестиционни предложения за урбанизирано развитие” са инвестиционни предложения за: училища и висши училища, ученически и студентски общежития; лечебни и здравни заведения; спортни обекти – стадиони и спортни зали; театри, киносалони, концертни зали; железопътни гари, летища, пристанища, автогари.”; д) създава се т. 29е: „29е. „Големи транспортни пътища” са републиканските пътища по Закона за пътищата и железопътните магистрали и железопътните линии I и II категория по Закона за железопътния транспорт.”; е) в т. 31 думите „или препарати” се заличават и се създава изречение второ: „Предприятията/съоръженията са с нисък или висок рисков потенциал.”; ж) създават се т. 31а, 31б, 31в, 31г и 31д: „31а. „Предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал” е предприятие/съоръжение, в което има опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, посочени в Приложение № 3, част 1, колона 2, или част 2, колона 2, но по-малки от количествата, посочени в Приложение № 3, част 1, колона 3, или част 2, колона 3, когато е приложимо, като се използва правилото за сумиране, посочено в забележка 4 от Приложение № 3. 31б. „Предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал” е предприятие, в което има опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, посочени в Приложение № 3, част 1, колона 3, или част 2, колона 3, когато е приложимо, като се използва правилото за сумиране, посочено в забележка 4 от Приложение № 3. 31в. „Съседно предприятие/съоръжение” е предприятие/съоръжение, което е разположено в такава близост до друго предприятие/съоръжение, която увеличава опасността или последствията от голяма авария. 31г. „Ново предприятие/съоръжение” е: а) предприятие/съоръжение, което се въвежда в експлоатация или е изградено на 1 юни 2015 г. или след тази дата, или б) действаща площадка, която попада в обхвата на Глава седма, Раздел I, или предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал, което поради изменения на съоръженията или дейностите, довели до промяна на списъка с опасни вещества, към 1 юни 2015 г. или след тази дата става предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал или с нисък рисков потенциал; в) действаща площадка, която попада в обхвата на Глава седма, Раздел I, или предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал, което става предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал или с нисък рисков потенциал към 1 юни 2015 г. или след тази дата поради причини, различни от тези по буква „б”. 31д. „Съществуващо предприятие/съоръжение” е предприятие/съоръжение, което към 31 май 2015 г. попада в обхвата на Глава седма, Раздел I и от 1 юни 2015 г. е предприятие/съоръжение, чиято класификация като предприятие/съоръжение с нисък или с висок рисков потенциал остава непроменена.”; з) създават се нови т. 45 и 46: „45. „Смес” е смес или разтвор, състоящи се от две или повече вещества. 46. „Наличие на опасни вещества” е действителното или предполагаемото наличие на опасни вещества в предприятието/съоръжението или на опасни вещества, за които с основание може да се предположи, че ще се образуват при загубата на контрол върху процесите, включително дейностите по складиране в някое от съоръженията в предприятието, в количества, равни или надвишаващи праговите количества от част 1 или част 2 от Приложение № 3.”; и) точка 53а се отменя; к) в т. 54 буква „б” се изменя така: „б) за целите на Глава седма, Раздел I - всяко вещество или смес, класифицирано в една или повече от категориите на опасност, посочени в част 1 на Приложение № 3, или поименно изброено в част 2 на Приложение № 3, включително под формата на суровина, продукт, страничен продукт, остатък или междинен продукт, включително вещество, което е възможно да се получи в резултат на протичането на странична реакция или при възникването на авария;”; л) точка т. 54а се изменя така: „54а. „Голяма авария” е възникване на голяма емисия, пожар или експлозия, която става в резултат на неконтролируеми събития в хода на операциите на всяко предприятие или съоръжение в обхвата на Глава седма, Раздел I и която води до сериозна опасност за човешкото здраве и/или за околната среда, която опасност е непосредствена, забавена, вътре или вън от предприятието и включва едно или повече опасни вещества, класифицирани в една или повече от категориите на опасност, посочени в част 1 на Приложение № 3 или поименно изброени в част 2 на Приложение № 3.”; м) точка 54б се отменя; н) създават се т. 54в, 54г и 54д: „54в. „Опасност” е вътрешно свойство на опасни вещества или физическа ситуация с възможности за нанасяне на вреда на човешкото здраве и/или на околната среда. 54г. „Опасност от химично вещество” е характерно свойство на опасно вещество, от което във физическата ситуация, в която то се намира, произтича възможност от увреждане на човешкото здраве и/или на околната среда. 54д. „Риск” е вероятността от възникване на специфичен ефект в рамките на определен период или при определени условия.”; о) в т. 71 след думите „разрешителните и” се добавя „решенията и”. 2. Параграф 2а се изменя така: „2а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ, L 197/1 от 24 юли 2012 г.).” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 20: „§ 20. В § 12а от Преходните и заключителните разпоредби в ал. 2 думите „на становището или” и „становища или” се заличават.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 21.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 23: „§ 23. Приложение № 5 се изменя така: „Приложение № 5 към чл. 111, ал. 1, т. 3 Критерии за докладване на голяма авария I. Всяка голяма авария, описана в т. 1, или която води до поне едно от последствията, описани в т. 2-5, се докладва до Комисията. Голяма авария е, която: 1. включва опасни вещества в количества не по-малки от 5 на сто от пределните количества съгласно Приложение № 3, част 1, колона 3 или част 2, колона 3 и причинява пожар, експлозия или изпускане на опасни вещества. 2. причинява поне едно от следните неблагоприятни последствия върху живота и здравето на хората и върху инфраструктурата в района на предприятието и/или съоръжението: а) смъртен случай; б) шестима ранени в предприятието и/или съоръжението (хоспитализирани най-малко за 24 часа); в) един ранен извън предприятието и/или съоръжението (хоспитализиран най-малко за 24 часа); г) повредени и неизползваеми вследствие на аварията жилищни сгради извън предприятието и/или съоръжението; д) извеждане на засегнатото население (евакуация) извън зоната на аварията за не по-малко от два часа (произведението от броя на евакуираните лица и броя часове трябва да е най-малко 500); е) престой на засегнатото население в защитни съоръжения в зоната на аварията за не по-малко от два часа (произведението от броя на евакуираните лица и броя часове трябва да е най-малко 500); ж) прекъсване на водоснабдяването, електроснабдяването, подаването на газ, телефонните услуги в зоната на аварията или в зоната на въздействие за повече от два часа (произведението от броя хора и броя часове трябва да е най-малко 1000). 3. причинява непосредствено увреждане или замърсяване над пределно допустимите норми за компоненти на околната среда със следните характеристики: 3.1. постоянно или дълготрайно увреждане на сухоземни местообитания: а) 0,5 хектара или повече от дадено местообитание с природозащитно значение или друго значение за околната среда, защитено по силата на нормативен или административен акт; б) 10 хектара или повече от дадено по-широко разпространено местообитание, включително земеделски земи; 3.2. значително или дълготрайно замърсяване на пресни води и морски местообитания: а) на 10 км или повече от река или канал; б) на 1 хектар или повече от изкуствено или естествено езеро; в) на 2 хектара или повече от делта; г) на 2 хектара или повече от брегова зона или открито море; 3.3. значително замърсяване на водоносен хоризонт или подземни води на 1 хектар или повече. 4. причинява една от следните имуществени щети: а) щети в предприятието – най-малко 4 млн. лв.; б) щети извън предприятието – най-малко 1 млн. лв. 5. Трансгранични въздействия: всяка голяма авария, в която пряко е включено опасно вещество, причиняващо въздействие извън територията на страната. II. Аварии или квазиаварии, които не отговарят на описаните в т. I количествени критерии, но са от особен технически интерес за предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последствията от тях, се докладват до Комисията по преценка на органа по чл. 111, ал. 1.” „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 26. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 27: „§ 27. Разпоредбите на § 24, 25 и 26 не се прилагат, когато операторът е изготвил съответните документи и ги е внесъл до компетентния орган преди 1 юни 2015 г., като информацията, съдържаща се в тях, е останала непроменена и е в съответствие с изискванията на Глава седма, Раздел I и на наредбата по чл. 103, ал. 9.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 28: „§ 28. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите изготвя и публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите график за подаване на документите по § 24, 25 и 26. Графикът се съгласува с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 29.

Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. Срокът по чл. 88, ал. 4 се прилага и за становищата по екологична оценка или решенията, с които е преценено да не се извършва екологична оценка, издадени до влизането в сила на този закон.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 31: „§ 31. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, т. 7 накрая се добавя „освен когато бедственото положение е в резултат от случаи по смисъла на чл. 3”. 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби: а) точка 1 се изменя така: „1. „Базисно състояние“ е състоянието по време на щетите на природните ресурси и услуги, които биха били налице, ако не бяха настъпили екологичните щети, оценено въз основа на най-добрата налична информация.”; б) в т. 23 думите „включени в границите на защитените зони, съгласно Закона за биологичното разнообразие“ се заличават. 3. В Приложение № 1 към чл. 3, т. 1: а) точка 3 се изменя така: „3. Извършване на дейности по използване на водите и водните обекти, в т.ч.: а) всички зауствания в повърхностни води на отпадъчни води, с които се изпускат опасни вещества, посочени в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 9 и 17 от Закона за водите, за които се изисква предварително регламентиране в издаваните разрешителни за заустване съгласно Закона за водите и в комплексните разрешителни по Закона за опазване на околната среда; б) отвеждания на вещества в подземните води, инжектиране на замърсители в подземните води, водовземане и завиряване на воден обект, за които се изисква издаване на разрешително по смисъла на Закона за водите.”; б) в т. 4 след думите „химични вещества” се добавя „и смеси”, а думата „препарати” се заменя със „смеси”; в) в т. 6 думата „препарати” се заменя със „смеси”; г) точка 9 се изменя така: „9. Извършване на дейности по превоз на отпадъци, в т.ч. внос, износ и транзит на отпадъци по смисъла на Глава пета, Раздел ІV от Закона за управление на отпадъците.”; д) в т. 10 накрая се добавя „съгласно Закона за подземните богатства.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 33. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 34: „§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”