29 юли 2015 г.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, става въпрос за поредния случай от многото напоследък не само върху пациенти, а вече и върху лекари, които...

Не само върху пациенти, но и върху лекари е упражнено насилие, вследствие на което стават пациенти, вследствие на което не почиват в „Пирогов” а са починали в „Пирогов”. Колеги, мисля, че проблемите в здравеопазването касаят всички нас, така че моля да подкрепите първа точка да бъде: да изслушаме министъра за съответния случай. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. Още веднъж искам да посоча, че това е симптоматичен случай в нашето здравеопазване и трябва да бъде изслушан министърът, за да видим какви мерки ще предприеме такива инциденти да не се получават повече в болничните заведения. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Предвид изключително важната и болезнена тема по т. 1, предлагам пряко излъчване на т. 1 по БНТ и БНР.

Прегласуване. (Шум и реплики отдясно. Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)

Благодаря, госпожо Председател. Моля за процедура по прегласуване, даже предлагам да се включат камерите на БТВ и „Нова” за пряко излъчване. Благодаря. (Весело оживление.)

Благодаря, госпожо Председател. Моля първо за процедура – да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Димитър Радев – управител на Българската народна банка, господин Димитър Костов, господин Калин Христов и госпожа Нина Стоянова – кандидати за подуправители на Българската народна банка.

Благодаря, госпожо Председател. Докладът е подробен – 25 страници, и е на разположение на народните представители. Аз ще прочета само резюме от него: „ДОКЛАД на Комисия по бюджет и финанси относно представянето и изслушването на Димитър Иванов Костов – кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, на Нина Иванова Стоянова – кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банково”, и на Калин Димитров Христов – кандидат за подуправител – ръководител на управление „Емисионно” на Българската народна банка На открито заседание, проведено на 23 юли 2015 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на кандидатите за подуправители на Българската народна банка, предложени от господин Димитър Радев – управител на Българската народна банка, на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка. Изслушването се проведе по реда на Раздел III от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банково”, и на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Емисионно” на Българската народна банка, на кандидатите за управител на Българската народна банка, публично оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси и процедурата за избор от Народното събрание наричани по-нататък „Процедурни правила”. Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от тримата кандидати – Димитър Костов, Нина Стоянова и Калин Христов, документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Българската народна банка за заемане на длъжността „подуправител на Българската народна банка” и следва да бъдат допуснати до изслушване. Кандидатурата на господин Димитър Костов за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, беше представена от господин Димитър Радев. Преди да представи кандидатурата му господин Радев подчерта, че при избора на екип от подуправители на Българската народна банка се е ръководил от професионалните, експертните и нравствените качества на всеки един от кандидатите. В представянето на господин Костов господин Радев изтъкна, че той е много уважаван професионалист – добре познат както на банковата общност в страната, така и на колегите от европейската система на централните банки и институциите в групата на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, където той е алтернативен гуверньор за България. Наред с това господин Костов притежава много висока квалификация в банковото дело. Неговите отлични, управленски комуникационни умения позволяват успешната реализация на много проекти на Българската народна банка и банковата общност в управление „Банково”. След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на господин Костов и излагане на неговата концепция за дейността му като подуправител – ръководител на управление „Банков надзор” на Българската народна банка. В началото на изложението си господин Костов посочи, че споделя вижданията на господин Радев, изразени в неговата концепция за развитието на Българската народна банка, за реформиране и развитие на надзорната функция на Централната банка. На първо място, като основна непосредствена задача пред управление „Банков надзор”, той очерта изготвянето на подробен доклад за състоянието на банковия надзор и цялостен пакет от мерки за неговото развитие. На второ място, според господин Костов следва да се формулира ясна политика и правила по отношение на налагането на коригиращи санкционни мерки при неспазване на препоръките към дадена банка и по-твърди действия при системни нарушения. Едновременно с това трябва да се запази консервативната лицензионна политика. На трето място, с приемането на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници приоритетна задача както за БНБ, така и за управление „Банков надзор”, е изграждането на необходимия капацитет за неговото прилагане. Накрая, не на последно място, непосредствен приоритет в работата на управление „Банков надзор”, е организирането и провеждането на независим преглед на качеството на активите на банките и провеждане на стрес тестове на банковата система. Съгласно т. 5 от Раздел ІІІ от Процедурните правила госпожа Менда Стоянова представи постъпилите въпроси от вестник „Капитал” както към всички кандидати, така и в частност към господин Костов, на които той отговори подробно. В хода на изслушването беше зададен въпрос от народния представител Георги Търновалийски, а именно, че в случая с Корпоративна търговска банка сериозни суми са били прехвърлени по сметки, което е в неговия ресор на управление, и дали не са могли да бъдат направени изводи, че нещо нередно се случва в тази банка, съответно да се изисква повече информация, включително и докладите от проверката на банката. В отговор господин Костов уточни, че управление „Банково” управлява платежната система, която функционира, за да осигури сетълмента между доставчиците на платежни услуги. От платежната система се вижда, че едни средства от една банка отиват в друга. В този смисъл в рамките на това, което се наблюдава, и за което носи отговорност управление „Банково”, няма как да се стигне до извода, че се вижда нещо, което потвърждава по какъвто и да било начин конкретните журналистически разследвания. Кандидатурата на господин Калин Христов за подуправител –ръководител на управление „Емисионно”, беше представена от господин Радев. В началото на представянето господин Радев посочи, че избор на подуправител – ръководител на управление „Емисионно”, следва да бъде осъществен на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за Българска народа банка в периода от 23 юли до 23 август 2015 г., тъй като мандатът на господин Христов изтича на 23 октомври 2015 г. При представянето на господин Христов господин Радев изтъкна, че той е многоуважаван професионалист, добре познат както в банковата общност в страната, така и на колегите от европейската система на централните банки, международните финансови институции, инвестиционните банки и рейтинговите агенции. Господин Радев посочи, че управление „Емисионно” поддържа и изпълнява операциите на Валутния борд, като настоящият мандат на господин Христов съвпада с периода на глобална финансова и икономическа криза, когато международните финансови пазари са волатилни. По време на неговото управление чрез разумно инвестиране на валутните резерви се постига баланс между сигурност, ликвидност и доходност. В началото на неговия мандат активите на управление „Емисионно” възлизат на 23 милиарда 600 милиона лева, докато към настоящия момент те са на стойност над 38 милиарда лева. След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на господин Христов и излагане на неговата концепция за дейността му като подуправител – ръководител на управление „Емисионно” на Българската народна банка. В началото на презентацията си господин Христов уточни, че цялата му концепция се основава на принципите, целите и задачите на Българската народна банка, представени от господин Радев по време на неговото изслушване. Основните функции и задачи на управление „Емисионно” са в следните основни направления: поддържане и управление на операциите на Паричния съвет: управление на международните валутни резерви; емитирането на банкноти и монети; поддържането на паричното обръщение и осъществяване на аналитична и изследователска дейност. Последва подробно представяне на всяка една от тези приоритетни дейности. Съгласно чл. 5 от Раздел ІІІ от Процедурните правила госпожа Менда Стоянова отново представи постъпилите въпроси от вестник „Капитал” към всички кандидати и зададе поставените въпроси в частност към господин Христов. По отношение на общите към всички кандидати въпроси господин Христов посочи, че той е напълно съгласен с отговорите, дадени от господин Костов. По индивидуалните въпроси също даде подробни отговори. В хода на изслушването бяха зададени няколко въпроса от народния представител Румен Гечев относно позицията на господин Христов на 21 и 22 юни 2014 г. за въвеждане на банкова ваканция в страната – решение, което можеше да има тежки последици за икономиката на страната: как е достигнал до тази доказано грешна позиция и какви гаранции ще даде, че няма да участва в политически схеми; дали страната следва да бърза в присъединяването си към Еврозоната при положение, че страни като Полша и Чехия отлагат това до 2020 г. Народните представители Йордан Цонев, Петър Чобанов, както и господин Петър Андронов – председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, и господин Костов, присъствали на тези срещи, категорично отхвърлиха като неверни твърденията на господин Гечев. Всички те се обединиха около тезата, че на срещата при премиера Орешарски са обсъждани и анализирани всички възможни варианти за излизане от създалото се напрежение в банковата система, включително и банкова ваканция. Господин Христов е изложил двете алтернативи, без да избира нито една от тях, за да могат присъстващите да направят своя избор. В резултат на обсъждането е взето решение подуправителите Костов и Христов да работят по сценария за отварянето на банките в понеделник, като им се осигури необходимата ликвидна подкрепа чрез издаването на бон от останалите търговски банки. За тази цел спешно е получено съгласието на Европейската комисия, която е била категорично против банковата ваканция. На последвалата среща при президента всички участници са отишли с готово решение, че в понеделник сутринта всички банки отварят и ще плащат колкото е необходимо, тъй като ликвидните средства са налице. В отговор на въпросите на господин Гечев господин Христов детайлно описа събитията от онзи момент по дни и часове. Кандидатурата на госпожа Нина Стоянова за подуправител – ръководител на управление „Банково”, беше представена от господин Димитър Радев. В началото на представянето на госпожа Стоянова господин Радев отбеляза, че тя е много уважаван специалист, добре познат в банковите среди. Работи в Българската народна банка от самото начало на трудовия си стаж. Познава всички направления в нейната дейност. От януари 2007 г. тя е главен юрист на Българската народна банка и отговаря за организиране на цялостния процес на правната дейност в централната банка, като поддържа ежедневни комуникации с всичките й звена. Госпожа Стоянова има значителен опит в областта на европейското право и работата с европейските институции. Изтъкна нейната специализация – дирекция „Правни услуги” в Европейската централна банка, участието й в подготовката и координацията на всички извършени консултации от 2007 г. досега с Европейската централна банка по проекти на национални правни актове. Тя отлично познава правната рамка на Европейския съюз във финансовия сектор, като участва във въвеждането на всички европейски директиви във финансовата област от времето на подготовката на България за членство в Европейския съюз. След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на госпожа Стоянова и излагане на нейната концепция за дейността й като подуправител – ръководител на управление „Банково” на Българска народна банка. В изложението си госпожа Стоянова очерта няколко основни направления и дейности в управление „Банково”, а именно: платежни услуги и платежни системи, статистика, дейността като фискален агент на държавата и дейността на Централния кредитен регистър. По-късно госпожа Стоянова отговори подробно и на въпросите от вестник „Капитал”. В хода на изслушването не бяха зададени въпроси от народните представители към Нина Стоянова. Комисията по бюджет и финанси установи, че тримата кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността „Подуправител на Българска народна банка”. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации в съответните направления в банковата сфера, са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Българска народна банка. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените проекти за решения за избор на Димитър Иванов Костов за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, на Калин Димитров Христов за подуправител – ръководител на управление „Емисионно”, на Нина Иванова Стоянова за подуправител – ръководител на управление „Банково” на Българска народна банка. Въз основа на подадена оставка до Народното събрание с писмо № 507-00-21 от 15 юли 20115 г. от Димитър Иванов Костов като подуправител – ръководител на управление „Банково” на Българска народна банка, във връзка с направено на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка предложение от управителя на Българска народна банка за избирането му като подуправител – ръководител на управление „Банков надзор”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание Проект на решение за освобождаване на Димитър Иванов Костов от длъжността подуправител – ръководител на управление „Банково”, на Българската народна банка.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона... (Силен шум.)

Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка Народното събрание избира подуправителите – ръководители на основните управления в БНБ, по предложение на управителя. В изпълнение на изискването на Закона предложих трима кандидати, които бяха представени и изслушани по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси на 23 юли 2015 г. Позволете ми днес да представя на Вашето внимание предложенията за подуправителите на БНБ в пленарната зала на Народното събрание. Както знаете, изпълнението на функциите и задачите на БНБ е разпределено в три основни управления – „Банково”, „Емисионно” и „Банков надзор”. Дейността на тези три управления е изключително комплексна и сложна. Подуправителите всекидневно вземат високопрофесионални решения и носят значителна отговорност в областта на правомощията, които имат в съответните ресори. Както подчертах и пред Комисията по бюджет и финанси, водещ критерий за избора ми бяха професионалните и нравствените качества на тримата кандидати. Те са добре подготвени и имат волята да работят за практическото реализиране на концепцията за управлението и развитието на БНБ, с която бях избран от Вас за управител, като ключова задача се откроява реформирането и укрепването на банковия надзор. Всеки от кандидатите е отличен експерт с безупречна репутация. Техните големи сравнителни предимства се състоят в отличното познаване на управленските и операционните процеси в Централната банка, както и натрупания опит в ръководството на много успешни дейности и проекти в БНБ. Тримата кандидати са професионалисти и личности, които могат да бъдат оценени според реално свършеното от тях досега. Избирането им ще осигури предсказуемост в действията на БНБ в някои от ключовите и успешно изпълнявани досега функции на Централната банка. Това означава, че изборът на такова ръководство на БНБ ще даде така необходимия сигнал за приемственост по отношение на поддържането на финансовата стабилност в страната. Позволете ми сега да премина към кратко представяне на тримата кандидати. Първо, предложението за господин Димитър Костов. Изборът на ръководител на Управление „Банков надзор” ще има ключово значение както за дейността на Централната банка, така и изобщо за макроикономическата и финансовата стабилност в страната. Възстановяването на репутацията и доверието в БНБ е невъзможно без подходящ избор на тази позиция. Смятам, че господин Димитър Костов отговаря на всички професионални и нравствени критерии и притежава необходимите качества за поемане на огромната отговорност и справяне с високите очаквания към дейността на банковия надзор. Господин Костов е много уважаван професионалист, добре познат на банковата общност в страната, колегите от европейската система на централните банки и институциите от групата на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, където е алтернативен гуверньор за България. Господин Костов е сред най-високо квалифицираните банкови специалисти в България и успоредно с това притежава отлични управленски и комуникационни умения. Показателни са следните примери за успешни проекти под негово ръководство. Първо, сливането на двата оператора на платежни системи БОРИКА и Банксервиз, довело до създаването на ново силно дружество със сериозен капацитет за работа на все по-конкурентния европейски пазар. Второ, свързването на българската банкова система с Еврозоната по осъществяването на платежни услуги, посредством включване в ТАРГЕТ2 и изграждане на системата за плащане на дребно в евро на територията на страната, така наречената „Бисера 7”. Трето, успешното внедряване на нова банкова счетоводна система, приравнило практиката на Българската народна банка към водещите централни банки в Еврозоната. Четвърто, установяването на консервативна политика по лицензиране и надзор над платежните институции и платежните системи. Господин Костов има водещ принос за модернизирането на платежните системи у нас, интегрирането им в европейската платежна инфраструктура и вече практическата готовност на България, от гледна точка на платежната система за присъединяване към Еврозоната. Господин Костов притежава уникално сравнително предимство за позицията на ръководител на Банковия надзор. От средата на месец юни 2014 г. той оперативно наблюдава, контролира и координира дейността на Управление „Банков надзор”. Така той вече е преминал своеобразен тестов период, натрупвайки на практика ценен опит, докато се е налагало да се справя с трудните ситуации. Изводът е, че господин Костов отлично познава работата на банковия надзор и без да е свързан с неговото управление и решенията, взимани там преди месец юни 2014 г. Второто предложение е за господин Калин Христов. Изборът на подуправител, ръководител на Управление „Емисионно” е най-пряко свързан с поддържането на финансовата и макроикономическата стабилност в България. Знаете, че това управление на Българска народна банка фактически поддържа и изпълнява операциите на валутния борд. На 23 октомври 2015 г. изтича мандата на господин Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на Управление „Емисионно”. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за Българската народна банка, изборът на подуправител начело на това управление следва да бъде извършено в периода 23 юли – 23 август 2015 г. Предлагам кандидатурата на господин Калин Христов за нов мандат, начело на Управление „Емисионно”, поради неговите безспорни професионални качества и доказан успешен опит именно на тази високоотговорна позиция. Господин Христов е многоуважаван професионалист добре познат сред банковата общност в страната, колегите от европейската система на централните банки, международните финансови институции, инвестиционните банки и рейтинговите агенции. Той е ръководил професионално, разумно и ефективно управлението на брутните международни валутни резерви, както организацията и управлението на налично паричното обръщение в страната. Притежава богат опит в работата с европейските и международните институции, защитавал е успешно интересите на Българската народна банка и България като алтернативен управител в Генералния съвет на Европейската централна банка, член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск и член на Икономическия и финансов комитет към Съвета на Европейския съюз. Господин Христов е доказал своите качества като е управлявал благоразумно валутните резерви в тежкия период на глобалната финансова и икономическа криза, постигайки труден баланс между сигурност и ликвидност, и доходност. Управлението на резервите следваше стриктно консервативния мандат, зададен от Закона за Българската народна банка, но заедно с това доведе до историческото им нарастване. На 23 октомври 2009 г. Калин Христов започва първия си работен ден като подуправител и ръководител на Управление „Емисионно” с активи на Управление „Емисионно” в размер на 23 млрд. 600 млн. лв., докато днес размерът възлиза на 38 млрд. лв. Третото предложение е за госпожа Нина Стоянова. Във връзка с направеното от мен предложение досегашният подуправител на Българската народна банка, ръководещ Управление „Банково” Димитър Костов да бъде избран за подуправител, ръководещ Управление „Банков надзор”, както и подадената от него молба за освобождаване от досега заеманата длъжност при избиране на новата позиция, е необходимо да бъде избран подуправител, ръководещ Управление „Банково”. Госпожа Стоянова е главен юрист на Българската народна банка от 2007 г. На тази длъжност тя отговаря за организиране на цялостния процес на правната дейност за БНБ и ежедневно работи с всички звена в банката. Госпожа Стоянова познава отлично всички направления в дейността на Централната банка и поради обстоятелството, че работи в БНБ от самото начало на трудовия си стаж и притежава огромен опит от различни етапи в развитието на БНБ. Госпожа Стоянова е многоуважаван специалист, добре познат в банковите среди. Тя е специализирала в дирекция „Правни услуги” на Европейската централна банка и членува в правния комитет на европейската система на централните банки от 2007 г. Тя познава също така в дълбочина правната рамка на Европейския съюз във финансовия сектор и има богат опит в работата с европейските институции. Госпожа Стоянова участва във въвеждането на всички европейски директиви във финансовата област още в периода на подготовката на България за членство в Европейския съюз. След 2007 г. е участвала в консултациите с Европейската централна банка по проекти на национално правни актове. В БНБ тя отговаря за прегледа на правната част от докладите за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия. В подкрепа на кандидатурата на госпожа Стоянова за подуправител – ръководител на управление „Банково”, бих откроил специално нейният дългогодишен работен опит с това управление. Първо, участие в разработването на Закона за платежните услуги и платежните системи на цялата съответна подзаконова база. Второ, опит с казусите, свързани с лицензиране и надзор на платежните институции, платежните системи и дружествата за електронни пари. Трето, много добро познаване на основните дейности, свързани с функционирането и дейността на системата за брутен сетълмент в реално време и националния системен компонент Таргет 2. Четвърто, работа с управление и фискални услуги във връзка с функцията на БНБ като фискален агент и депозитар на държавата. Пето, работа с отдел „Централен кредитен регистър в управлението”. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С оглед на гореизложеното и на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за БНБ предлагам: 1. Кандидатурата на господин Димитър Иванов Костов за подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банков надзор”. 2. Кандидатурата на господин Калин Димитров Христов за подуправител на БНБ – ръководител на управление „Емисионно”. 3. Кандидатурата на госпожа Нина Иванова Стоянова за подуправител на БНБ и ръководителна управление „Банково”. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм да заявя следното, имайки предвид и протокола, който е от Бюджетната комисия. Ще направя кратко и принципно изказване. Искам да Ви уведомя, че БСП лява България запазва категорично своята позиция от лятото на 2014 г. и тя не е променена, а именно, че целият Управителен съвет на БНБ носи отговорност за онова, което стана с КТБ. Ние не сме променили позициите си с категорични аргументи, че става дума за преки загуби най-малко от 4 млрд. лв., които са били раздадени неправомерно под формата на лъжекредити и също така за много повече милиарди преки и косвени ефекти върху българската икономика и това, че ние и нашите наследници ще трябва да плащаме за това, че бюджетът на Република България беше ангажиран с огромни, стотици милиони, милиарди левове, които трябва да отидат за решаването на този проблем с КТБ, който беше много близо до това да взриви банковата система на България. Но за да не бъда голословен, ще Ви кажа, че позицията на БСП лява България категорично се подкрепя и подкрепяше поне доскоро от почти всички политически сили и категорично тази позиция беше потвърдена от заключенията в официалния доклад на Временната комисия, която работеше по КТБ. Цитирам страница 140: „Комисията счита, че БНБ не е изпълнявала ефективно своите надзорни и контролни функции спрямо КТБ. Стотици милиони лева кредити са отпуснати от КТБ на фирми с фиктивна или нулева стопанска дейност с липсващи реални гаранции за получаваните кредити, множество кредитополучатели, регистрирани на един и същи адрес, фирми, преотстъпващи в същия ден получени кредити за милиони евро на други фирми и физически лица. Комисията не получи задоволително обяснение от представителите на БНБ защо не са реагирали на редица други твърде необичайни за нормалната банкова практика факти като: феноменален ръст на активите на КТБ – 300% за три години – 2009–2012 г.; предлагането на лихви по депозитите далеч над пазарната лихва; изключително високия процент на предоговаряни кредити. И накрая: до поставянето на КТБ под особен надзор БНБ не е реагирала адекватно на нито едно от многобройните нарушения. Уважаеми колеги, това са констатации на комисиите, под които се подписахме абсолютно всички представители на парламента! Освен това от края на юни и юли до края на 2014 г. позицията за оставката на целия Управителен съвет на БНБ беше категорично подкрепена и изисквана от всички водещи политици от управляващото мнозинство от Партия ГЕРБ. На 13 юли 2014 г. в интервю и за „Дарик радио” господин Борисов казва: „Трябваше целият Управителен съвет на БНБ да си хвърли оставката и в понеделник да сменим с нови хора, които да отидат и да извадят, и да кажат защо е допуснато това.” На 13 юли господин Борисов: „Иван Искров излезе и с цялата си наглост каза: политиците са на ход. Ама защо ние да сме на ход? Когато вземахте големите заплати, ние ли бяхме на ход?” Даже по-нататък господин Борисов иска и според мен отива твърде далеч, арести на тези хора. На 15 юли господин Борисов: „Те страдат от липса на репутация (става дума за членовете на Управителния съвет). Каквото и да кажат, аз не мога да им вярвам. Първото, което трябва да се направи, е оставката им да бъде като точка първа в дневния ред на Народното събрание. Аз съм казал и на госпожа Цецка Цачева.” – казва премиерът Борисов. На 8 ноември 2014 г. председателят на парламента госпожа Цачева в седмицата на „Дарик радио” иска оставката на целия Управителен съвет. Същото прави и председателят на Бюджетната комисия госпожа Менда Стоянова на 18 ноември 2014 г. Същото прави и господин Добрев на 19 ноември 2014 г. Същото правят на 18 октомври 2014 г. всички социални партньори: КНСБ, „Подкрепа” КРИБ, БСК и Асоциацията на индустриалния капитал. И тук възниква въпросът: какво се е случило с тези категорични позиции, които траят почти цяла година и сега се променят? Възниква въпросът: кой управлява държавата? Кой има сила, за да промени тези категорични позиции на водещите политици от управляващата коалиция? На въпроса „Кой” трябва да бъде даден отговор. Иначе изпадаме в странна ситуация. А ние не изпадаме. Ние си поддържаме позицията от миналата година. След това по отношение на втория проблем за банковата ваканция, който е още по-тежък. Уважаеми колеги, на срещата при премиера Орешарски – неофициална, в събота и в неделя Управителният съвет на БНБ предложи основна, водеща алтернатива – банкова ваканция. Това трябва да го има в аудиозаписите и стенограмите на тези срещи и то беше потвърдено в интервюта и изказвания в телевизиите и радиото веднага след тези срещи, които бяха при господин Орешарски и в БНБ в тази неделя в края на юни. Освен това Вие сте слушаливероятно изказванията на други двама водещи банкери и председателя на Асоциацията на търговските банки по това време господин Хампарцумян. В сутрешния блок на Нова телевизия на 4 декември 2014 г. председателят на Асоциацията, който беше на срещата в БНБ, казва: „Идеята за банкова ваканция беше като да стреляш с артилерийски снаряди по врабчета.” На същата тази среща в БНБ, на която присъстваше господин Хампарцумян, присъстваше и господин Гаврийски. Тогава, като представител на БСП, бях упълномощен на срещата да заявя, че Българската социалистическа партия е категорично против алтернативата „банкова ваканция”. Изнесохме икономически и политически аргументи. Икономически – с конкретни факти за това какви тежки последици ще има за българската икономика. Самият господин Хампарцумян в това интервю казва, че въвеждането на банкова гаранция щеше да върне България с 15 години назад. След нашето категорично становище, че няма да има извънредно заседание на парламента следобед същата неделя, тъй като, уважаеми колеги, без решение на парламента, няма как да бъде въведена банкова ваканция – тя е въвеждана много рядко в световната история, веднъж с Декрет на Президента на Съединените щати при Голямата депресия, наскоро с Решение на президента и парламента на Кипър, итрябваше да има решение на българския парламент. Но без свикването на парламента извънредно в неделя от председателя на парламента господин Михаил Миков, това нямаше как да стане. Затова след като изслушахме тези странни аргументи сутринта от 9,00 ч. в Банката, категорично заявих от името на БСП, че ние не подкрепяме банковата ваканция. Ние сме категорично против банковата гаранция, няма да се свиква заседание на парламента и след моето изказване имаше изказвания на господин Хампарцумян и на господин Гаврийски. Между другото господин Гаврийски – бившият шеф на БНБ, каза, че той ще отиде във всички медии до края на деня, ако някой си позволи да приеме това катастрофално решение за банкова ваканция в Република България. Така че на основата на това, което споделям с Вас като личен участник в тези разговори, като свидетел на онова, което стана в периода от миналата година до сега, още веднъж изразявам позицията на БСП лява България, че по принципни съображения – ние не коментираме нищо лично, ние твърдо стоим на позицията, че ръководството на БНБ и целият Управителен съвет трябва да бъде подновен, поради тежките икономически загуби и опасности, в които беше вкарана българската банкова система. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП лява България.)

Благодаря, госпожо Председател. Ще цитирам и аз видни класици и авторитети в областта за всичко това, което са казали през изминалата една година, тъй като знаете колко беше трудна и изпълнена с напрежение, и с какви резки обрати. Ще цитирам настоящия премиер Бойко Борисов: „Иван Искров – на съд за КТБ”; „Гуверньорът Иван Искров трябва да понесе съдебна отговорност за случващото се в КТБ”; „Целият Управителен съвет на БНБ трябва да си отиде” – заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Зимата е много тежка, проблемите пред държавата са изключително тежки – още утре трябва да бъдат сменени управителят и подуправителите”; „Целият Управителен съвет на БНБ трябва да си отиде. Те вече четири месеца бездействат”. Друга публикация: „ГЕРБ чака оставки от цялото ръководство на БНБ”. Госпожа Цачева уточни, че „Смяната на ръководството на БНБ няма да засегне само гуверньора, но и всички останали членове на Управителния съвет”. Днес смяна на ръководството ли ще гласуваме, или щегласуваме преназначаване!? Менда Стоянова: „Менда Стоянова поиска оставките на Управителния съвет на БНБ. Тя подчерта, че законът пази независимостта на Централната банка и оставки не могат да се искат от пленарната зала, но трябва целият Управителен съвет да поеме отговорност”. Оставки не се искат, но, както виждам, нов мандат се раздава. Бойко Борисов: „Трябваше целият Управителен съвет на БНБ да си хвърли оставката и в понеделник да се смени с нови хора, които да отидат и да извадят и да кажат защо е допуснато това”. Явно не е имал вяра на старото ръководство, че ще го направи, затова е искал ново. „Излиза един Искров и се кара на депутатите в парламента. Как ще се караш ти на депутатите, след като искаш от тях да ти дадат 5 млрд. лв. от данъкоплатците?” Ние вече ги дадохме! „Да ги вземе и да Ви ги дадат за това, че сте спали”. Вече събудиха ли се? „Целият Управителен съвет на БНБ трябва да подаде оставка”, заяви пред журналисти лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Когато взимахте големите заплати, ние ли бяхме на ход? Премиерът взимаше 3200 лв., а те взимат 30 хил. лв. на месец. Откъде-накъде?” – възмути се Борисов и поиска арести на тези хора. Кои хора – тези, които днес награждаваме? Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска целият Управителен съвет на БНБ да подаде оставка, която да бъде гласувана още утре: „Те страдат от липса на репутация. Каквото и да кажат, аз не мога да им вярвам. Не мога да допусна, че ще излязат и ще говорят, и ще внушават дни наред, че някой с чували носи пари, а в същото време ще излиза главният прокурор след това да се черви, човекът, и да обяснява, че такова нещо всъщност не е имало”. Тоест, тези хора до вчера нямаха репутация и каквото и да кажат, не им се вярваше, трябваше веднага да си подадат оставката. Но вече имат репутация, вече им вярваме. Дори, за да можем да изберем управителя, основни права на депутатите нарушихме. Тези хора част от проблема ли са или са част от решението на проблема? Оказа се, че БНБ под ръководството на Иван Искров е най-престъпното и позорното, но без Искров е най-експертното. Кое от двете и истината? (Ръкопляскания от ПФ.) Какво се случи? Докарахме нов управител от чужбина, който имал много важно качество – необременен и не е свързан. И понеже не е обременен и несвързан, се оказа, че единственото му качество е, че е готов безрезервно да приеме екипа, който му е посочен от тези, които допуснаха КТБ. Представям си какво щеше да стане, ако беше обременен?! (Смях и ръкопляскания от ПФ.) Единственото му качество е, че е готов да приеме всеки екип. Какво се случи през тази една година? Някой върна парите? Защото много хора си загубиха парите и чакат да си ги получат. Гарантираните – да, а другите? Те са заработили всеки един лев от това, което е било в Банката и единството им провинение е, че са сключили договор с Банката и са се надявали на лихва, както с всяка една останала се случва в момента. Това не ги прави престъпници. Три са групите хора, които имат отношение към това да се разбере каква е истината и какво се е случило. Едното е Българската народна банка чрез Управлението „Банков надзор”. Както виждате, тези хора ще ги наградим. Второто са одиторите – тези, които са защитавали обществения интерес, и са отишли, и са казали, че предприятието е действащо, че институцията работи и че няма проблем. Възможно е да е било точно така. Защо тогава се случи фалитът? Възможно е да е било пирамида. Защо не са го видели? Но единственото наказание за тези хора е да им дадем по 2 хил.лв. глоба и да продължат да работят. Ако си директор на което и да е предприятие, обявено в несъстоятелност, управител, нямаш право да заемаш длъжност за известен период от време. Ако си управител на търговска банка, член на Борда, директор, нямаш право да заемаш. Ако си одитор, който е казал, че фалиралата банка работи, няма проблем – и лицензът ти стои, и глоба нямаш. Това е в момента. Мениджърите са ясни – третата група хора. Те ще стоят в България и ще вземат парите. И сега ние вместо да търсим отговорност, днес сме се събрали да раздаваме награди. Защо? Защото задължихме и децата си да плащат дълга ли? Намери се кой да плати дълга и от там нататък не ни интересува. Успокоихме се, че хората са забравили, че всичко останало е в миналото. Ситуацията към днешна дата е следната. Ние нямаме нищо против тези хора като експерти, ако работеха като управители на търговски банки. Те имат своя опит и своите възможности, но са се компрометирали като екип, който в условията на криза – ето, случилото с КТБ, реализира се проблемът, те не можаха да действат адекватно. Къде е гаранцията, че от утре ще действат адекватно? Парите ги няма, няма и виновни. Към днешна дата няма виновни. Имаме наградени. Или от сега нататък целият мандат ще протече под мотото: „Досега било, каквото било, от сега нататък – пак същото”. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.) Искам да Ви кажа, че съм упълномощен от моята парламентарна група, за което им благодаря, да заявя, че ние няма участваме в гласуването и няма да легитимираме Управителен съвет, който вече се е компрометирал – който се е компрометирал в очите на настоящия председател на Народното събрание, чухте преди малко; който се е компрометирал пред настоящия премиер господин Борисов, чухте го и него – той каза, че няма доверие на тези хора и каквото и да кажат, няма да им вярва. Но нещо се е случило – някакво мрачно задкулисие, някаква договорка, някой е преспал една нощ и на другия ден е решил, че мнението му е различно, че някой е върнал парите, че вече има виновни и че това са най-добрите хора, които трябва да останат и да продължават да управляват. Ние не считам, че трябва да се включим в това общо пеене, в този общ хор. Ако някой някъде е пил кафе и е сключил сделка, ние не сме били там. Не можем и не сме съгласни „Кой?” да назначава, „Кой?” да определя виновен или невинен, „Кой?” да каже: „Хората ще платят, децата ни ще задлъжнеят”, но „Кой?” да каже и, че няма да има виновен и „Кой?” накрая да посочи, че старият Управителен съвет трябва да си остане отново на работа по този начин. Нека тези хора да се реализират в банковия сектор, те наистина са доказани специалисти. Единият от тях ми е бил и министър – аз съм работил за него. Но по този начин, след всичко случило се, как ще излезем да обясним – всеки един от Вас, на избирателите си, защото хората, които са имали пари в Банката, не се делят на бели, сини и червени или на една, или друга партия? Това са хора, които са се надявали, че държавата със своите институции охранява парите им в банките. И сега когато разбраха, че ги няма, предстои да разберат, че не само няма виновни, а ще има наградени. Защото това е истината – за КТБ до момента няма виновни, има наградени и липса на каквато и да е отговорност! Както и пълна смяна на мнението от страна на тогава опозиционната партия ГЕРБ, а днес управляваща. Така че понесете си сами риска – изберете, скрийте се зад каквито си искате лозунги, но утре обяснете на хората, които са си загубили парите, че Вие сте помогнали да няма виновни, а да има само наградени! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Симеонов, абсолютно сте прав. За съжаление, обаче от управляващото мнозинство се казва: „Тук е така – проспиваш фалита на банката, награждават те! ”. Моята реплика към Вас обаче е в друга посока: недейте да излизате от залата и да пропуснете гласуването. Останете тук и както ние, гласувайте „против”. Това е ясната и категорична позиция. Не помагайте по този начин с кворума на тези, които ще изберат подуправителите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Всички ме знаят Емил Димитров, нормално е, няма проблем. Искам да кажа, че решението, което съобщих, не е мое лично решение, а е решение на Парламентарната група на Патриотичния фронт. След всичко, което се случи, да ни се изземват права и да се окаже, че независимият депутат е народен представител, който може да номинира, а народният представител, който членува в парламентарна група, не може, а само групата можела – тоест изнасилихме Конституцията, а сега искаме да гласуваме нова, защото на новата ще вярваме; когато се оказа, че 84 човека от ГЕРБ са равни на един независим депутат, беше ясно, че Вие ще направите всичко възможно да прокарате човека, който сте докарали от другия край на света, само защото се е съгласил да запази настоящето статукво, независимо зад какви думи е скрито. Ние няма да излезем от залата, ще останем и ще гласуваме „против”, защото не сме гласували за управителя, няма да гласуваме и за неговия екип. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ и ПФ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Лично на мен такава ситуация ми се случва за втори път.

А Пеевски?

Когато Иван Искров беше избиран за втори мандат, само ние от Синята коалиция, които стояхме ето там (сочи вдясно), станахме, предупредихме и казахме следното нещо – че в средносрочен и в дългосрочен план с преизбирането на Иван Искров се поставя под риск стабилността на банковата система. Тогава всички останали се събраха, гласуваха си кандидатурата, прегърнаха се и казаха: „Ама, Вие се заяждате, няма нищо съществено.”. Оказа се, че сме били прави. Днес отново сме в същата ситуация, бих казал, дежавю, само че след тежкия фалит на КТБ. Затова моля всички колеги добре да ме чуят, особено Вие, господин Димитър Радев. Чухте вече няколко изказвания от тази трибуна. Смятате ли, че това е добър старт за новия управител на БНБ?! Смятате ли, че с кандидатурите, които представихте за подуправители, печелите обществено доверие? Смятате ли, че след кризата с КТБ сега стабилизирате Българска народна банка след всичко, което стана? Дори в крайна сметка две партии, защото като гледам как се очертават нещата, ГЕРБ и ДПС вероятно ще подкрепят Вашите кандидатури за подуправители, но смятате ли, че това Ви е достатъчно като обществено доверие, за да увеличите авторитета на Българска народна банка? Казвам Ви го като човек, господин Радев, който гласува за Вас, не само аз, цялата парламентарна група, до последния човек, именно защото искахме човек, който идва отвън и не е забъркан във всички каши и скандали, които се случиха в България през последните години, особено скандала с Корпоративна търговска банка. Господин Радев, с тези кандидатури и най-вече тази, която най-много ни притеснява – кандидатурата на Димитър Косов, не постигате ефекта да стабилизирате Българска народна банка, а напротив – рискувате напрежението и проблемите да продължат. Има опасност да се самобламирате. Започвам моето изказване с директен съвет към Вас. Слушайки изказванията до момента, които бяха много аргументирани, оттеглете тези кандидатури, най-вече тази на Димитър Костов, оттеглете я сега – вземете думата, дори и да няматакава процедура, няма значение, и предложете други кандидатури. И най-мъдрият човек прави кадрови грешки – това е показала историята на България. По-добре обаче да се поправиш, господин Радев, отколкото утре да се окаже, че не сте успели да стабилизирате Българска народна банка, за което има огромно обществено очакване и доверие от хиляди българи. По-добре е сега да оттеглите най-вече кандидатурата на Димитър Костов, отколкото да рискувате дестабилизиране на Българска народна банка. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: А Калин Христов?

Искам да кажа и следното нещо. СледКТБ начело на „Банков надзор” трябваше да застане някой с безспорен авторитет, който никога в живота не му се е случвало да има какъвто и да е проблем с банка. След КТБ начело на „Банков надзор” трябваше да бъде някой, в чийто живот никакви проблеми с банки не е имал. Човек, който е символ на стабилност! И Вие да ни предложите финансовия министър на Жан Виденов, който да поеме „Банков надзор” – най-критичния пост в държавата в момента, ние го считаме като предизвикателство към нас, считаме го за кандидатура, която не може да бъде подкрепена и за която ние ще гласуваме категорично „против”. Категорично „против”! Като финансов министър по времето на мандата на Жан Виденов фалира повече от 10 банки. (Реплики от БСП.)

Повече от 10 банки! Колеги, повече от 10 банки! И сега, в тази ситуация, когато търсим стабилизиране на БНБ, да предлагате точно тази кандидатура, господин Радев, за нас е обидно, за нас тя не символизира стабилност. Уважаеми колеги от ГЕРБ, на този фон искам да Ви припомня какво каза премиерът Борисов. Тук бяха цитирани негови изказвания, но не беше цитирано най-важното. Той каза следното: „За фалита на КТБ няма как отговорност да не носят тогавашният министър-председател Орешарски и финансовият министър” – така каза премиерът Борисов по отношение на КТБ. Аз бих запитал тогава, ако пренесем тази аналогия, следното. Когато по времето на Жан Виденов фалираха 10 банки, може ли да няма някаква отговорност и финансовият министър, в случая Димитър Костов?! Тоест следвайки модела на премиера Бойко Борисов, можете ли да кажете, че в случая отговорност не носи и тогавашният финансов министър Димитър Костов, когато фалираха повече от 10 банки – някакъв вид отговорност, следвайки модела Борисов? Уважаеми колеги, най-накрая искам да кажа следното. Господин Радев, днес имате две възможности. Едната възможност е да се снишите и да изчакате какво ще стане. ГЕРБ и ДПС явно имат гласовете тези кандидатури да бъдат избрани. Може и някой друг да се присъедини. Тук, в това Народно събрание сме виждали какви ли не работи! Другата позиция, виждайки нашите съмнения, нашето недоверие, е да станете и да кажете, че ще предложите други кандидатури. Това е силният Ви ход днес. Позицията на снишаване няма да върне авторитета на БНБ. Решението на Парламентарната група е да не подкрепим нито една от кандидатурите, които днес сте представили. За нас отчетливо внимание представлява кандидатурата на Димитър Костов, която на никаква цена, при никакви условия и в никаква ситуация не можем да подкрепим. (Реплики от БСП ЛБ.) Господин Радев, днес, ако искате силно БНБ, станете и оттеглете предложената от Вас кандидатура! (Ръкопляскания от РБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не сте прав, господин Димитров, не сте прав – в цялото си изказване се обръщате към господин Радев и с разумни, разбира се, аргументи обяснявате, че наистина това, което се прави днес, е най-малкото нелепо за цялото българско общество. Но не сте прав да се обръщате към господин Радев. Той просто ще изпълни волята на две политически сили, които са тук, в този парламент, ще се подчини на тяхната воля. Като разумен мъж, мислите ли, че на него му е удачно да назначава компрометирани фигури, благодарение на които от българската държава изчезнаха 3 млрд. 600 млн. лв.? И тук да ни убеждавате, цялото общество, че Иван Искров в момента е жертвеното агне и че е поел всичките грехове на цялата тази кражба – нещо, като в стила на един велик българин: „Сам съм – други няма”! Несериозни са тези неща. Просто господин Радев в момента, за жалост, шеф на Българската народна банка, е маша в ръцете на две политически сили, които...

Никого не обвинявам персонално, така че не нарушавам Правилника. Даже не споменавам и политическите сили – не се знае кои са. Двете политически сили след малко ще узаконят този избор, който, повярвайте ми, е абсурден! Вместо тези хора да бъдат разследвани, в момента ги връщаме на бял кон в Българската народна банка. Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ.)

Той нас уважава ли ни?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Благодаря на господин Атанасов за репликата, с едно важно уточнение. Избраният управител на БНБ има безспорен мандат и ако си върши работата както трябва, има, знаете, подкрепата на ЕЦБ, така че той не зависи от никого. Има пълната свобода, ако види, че е направил грешка, да я коригира сега и веднага. Той няма нужда да зависи от които и да били политически партии. Така че неговият избор може да бъде коригиран. За това и сега го призовах – слушайки този дебат, чувайки аргументите, да направи избор. Ние имаме нужда най-вече от управител на направление „Банков надзор”, който да бъде избран от всички народни представители или от огромно мнозинство. А не да слушате, господин Радев, толкова негативни, и то добре аргументирани мнения от колеги! Имате нужда от най-доброто, за да стабилизирате Банката, а не да предлагате хора, за които има тежки обществени съмнения, които чувате от всички или от повечето парламентарни групи досега. Тоест имате нужда от хора, на които цялата им кариера е символ на доверие! Това не го постигате в момента. И понеже не зависите от никого, имате изключителна независимост на Българската народна банка, която е подкрепена и от европейските правила на Европейската централна банка. Можете да си позволите всичко. Никой не може да Ви казва какво да правите! Ако изпуснете днес момента и оставите тези хора да бъдат избрани с минимално мнозинство, ще допуснете много голяма грешка. Днес имате огромния шанс, защото, пак казвам, и най-мъдрият човек прави грешки, особено кадрови, и най-опитните хора допускат сериозни грешки. Но този, който е достатъчно смел, може да стане и да си поправи грешката, да оттегли кандидатурите, най-вече тази на Димитър Костов, и да предложи друг човек. Да предложи хора, за които не може да има никакви съмнения, в чиято кариера не е имало проблеми с никакви банки; хора, които са спасявали банки, а не са фалирали банки в техния мандат! Господин Радев, използвайте този шанс днес, не се отказвайте и не чакайте да видите дали все пак няма да има някакво мнозинство, с няколко гласа повече тези кандидатури да бъдат избрани. Това би означавало много ниска подкрепа за Българската народна банка от страна на Народното събрание. Нямате нужда от това! Вие дойдохте с голямо доверие, бяхте избран с голямо мнозинство, а Вашите подуправители вероятно ще бъдат избрани на косъм! Това ли искате? Призовавам всички групи, включително тези, които ми направиха реплика, да останат в залата и да гласуват, защото напускането на залата е неправилно решение, колеги. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) То няма да покаже съотношението на истинската подкрепа за тези кандидатури.

Благодаря Ви, господин Председател. Остро възразявам срещу репликите, които отправяте към залата, репликирайки включително говорещите от тази трибуна, защото Вашата работа, Вашата роля не е в това. Що се касае за уважението, ние сме уважили гуверньора на БНБ, като сме му дали всички гласове, които има групата, когато го избирахме! И той, какво – ни връща статуквото! И сега тук Вие говорите за някакво уважение?! Много Ви моля, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към господин Радев. Аз гласувах, господин Радев, за Вас, защото идвате от един свят, в който доверието към банковата система стъпва върху почтеността и морала на тези, които я управляват. Вие сте почтен човек, господин Радев. Поне от онова, което знам за Вас, не мога да кажа нищо против Вас. Това е мнението на много хора в тази зала и тогава го изразихме, като гласувахме за Вас. Обаче в нашата страна нещата не стоят така, господин Радев, както стоят там, откъдето идвате. В България има тежък дефицит на доверие, тежък дефицит на почтеност, поради което цялата ни държава е в това състояние, в което сега я виждаме. Всички знаем, даже и аз, който не съм банков специалист, че всъщност най-сериозният капитал на всяка банкова система, нейният фундамент е доверието в банковата система, защото няма нито една банка, и най-мощната, която, ако няма доверие, да издържи на натиска на служителите. Какво правим в момента? Казваме на нашите служители, на нашите граждани, че това, което се е случило по време на управлението на предния Управителен съвет на Българската народна банка, е било добре. Защо добре? Защото препотвърждаваме отново онова решение, което е взето примерно преди много, много години! Тогава най-вероятно в тази пленарна зала пак са се изтъквали професионалните качества на лицата, които сега ни се предлагат. За разлика от Мартин Димитров, аз няма да ги отделям. И тримата, предполагам, са добри, прекрасни професионалисти! Но тези от Вас, които са одитори и разбират от одитни доклади, сигурно си спомнят един много специфичен професионален термин – одиторът, когато работи и прави одит, трябва да изпитва „професионален скептицизъм”! За съжаление, уважаеми колеги, в цялото ни общество има изключителен скептицизъм към работата на целия Управителен съвет под ръководството на Иван Искров! Не ги отделям на Димитър Костов, на Калин Христов и така нататък. В крайна сметка доверието, което ние предлагаме в момента, гласувайки, не е онова доверие, което хората са очаквали от нас. Трябва да перифразирам една много мъдра мисъл, казана преди много години от тази трибуна от един член на тогавашната БСП – акад. Благовест Сендов. Когато преценяваха какво да правят тогавашните народни представители в зората на демокрацията, или по-скоро на границата между диктатурата и демокрацията, акад. Сендов каза следната мисъл: „Всички съгрешихме и всички излишни вкупом станахме”! Леко ще перифразирам тази мисъл, защото Вие, господа от Управителния съвет на Българската народна банка, всички вкупом съгрешихте и всички вкупом излишни станахте (ръкопляскания от РБ), независимо от Вашите професионални качества като банкери. Моето съмнение, като български служител и български гражданин, остава! Господин Радев, дадох доверието си към Вас с убедеността, че давам доверието си на един прагматичен човек, човек със своя собствена визия! Трябва да изразите Вашата позиция, защото действително този парламент трябва да се обедини на този избор! Ако не го направим днес, утре хората ще ни обвинят, че не сме били достатъчно почтени към тях! Нека да видим какво стана вчера. Стана това, което никой не очакваше да стане – 570 хил. подписа отидоха ето така в историята поради различните виждания на политическите сили.

Днес имаме опасността да се получи същото. Очакванията на хората са други и смятам, че трябва да ги оправдаем. Най-накрая ще кажа следното. Не е без значение, господин Радев, въобще не е без значение, защото във Вашия екип предлагате един човек – не мога да не го кажа, който беше финансов министър на Жан Виденов! Тогава държавата ни беше изпепелена, държавата ни беше унищожена, тя беше свършила! Разликата между господин Димитър Костов и господин Чобанов е само една – че господин Чобанов веднъж в своята кариера допусна, по време на неговото управление, да фалира една банка, докато господин Костов е допуснал много пъти в своето управление да фалират банки! Нека да Ви кажа нещо много интересно. Не знам дали Ви е известно, шефът на Надзора в Българската народна банка е един от основните фактори, които ще имат особено важно значение при продажбата на банки, работещи в България! В съседна Гърция има тежка криза. Нищо чудно гръцките клонове в българските банки да решат да бъдат продадени, за да върнат огромните пари, които гръцката държава дължи на кредиторите. Именно господин Димитър Костов ще е основният авторитет, който ще определя кой ще е купувачът на тези български банки, тези клонове! Това не е без значение, това не е случайно! Затова Ви моля – бъдете почтени към избирателите си и нека с днешното решение да докажем, че този парламент действително може да се обединява около каузи! Ако ние не направим това днес, парламентът все повече и повече ще заприлича на гумено топче, което приема формата на ръката, която го стиска! (Ръкопляскания от РБ.)

Както вече един път сме казали, само ще повторя – ние смятаме, че провалът на КТБ не е провал само на Българската народна банка, провал е на цялата банкова система и всички, които са в нея, от високия етаж, са виновни и отговорни за това, включително господин Хампарцумян, който беше споменат. Исках за друго да репликирам преждеговорившия. Като ги приказвате тези работи за господин Костов, защо не си спомните, когато гласувахте за господин Радев, че в правителството на Жан Виденов той беше заместник-министър на финансите – на господин Костов? Защо го избрахте, бе? (Ръкопляскания от „Атака”.) Защо го гласувахте? Нали сте принципни? (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Андреев, ние с Вас и някои от тук присъстващите колеги бяхме на едно интересно изслушване в Комисията за борба с корупцията. Спомняте ли си? Жалко е, че не мога да разкажа за какво става въпрос, защото знаете, че стенограмата, протоколът е засекретен. От това интересно изслушване Вие много добре знаете, че някои от предлаганите за подуправители бяха много сериозно спрегнати в едни събития, свързани с КТБ. Така ли е? Така е. Само че Вие днес говорите за доверие, а би следвало да знаете, че най-големият бич за всяка банкова система е недоверието. Аз не съм гласувал за господин Радев и когато беше представен, му поставих само два въпроса. Има ли екип? Отговорът беше: „Обсъжда се”. Какво трябва да се прави не се знае.

Моята реплика е към Вас, господин Андреев: Вие подкрепяте ли тези предложения, или не ги подкрепяте? Защото иначе цялото Ви изказване е просто един пиар, нищо повече. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Методиев, може да Ви изглежда, че репликата ми не е по темата, но е по Вашето изказване. Недейте да обвинявате правителството на Жан Виденов за падането на банките! Правителството на Жан Виденов е същата жертва на държавен преврат, организиран от соросоидни организации (оживление), за да може държавата след това да бъде разграбена от Вас, и това е истината! (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Реплики от ГЕРБ.) И недейте да обвинявате един министър-председател, който, за разлика от всички други, които след това станаха, няма фондация, няма личен живот, който да е богат, няма дворци и няма дъщери, които да учат в чужбина! Това беше един държавен преврат и Вие много добре го знаете, защото бяхте съорганизатори в него! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Първо – дуплика на проф. Станилов. Господин професоре, така е било – господин Радев е бил заместник-министър по времето на господин Костов, но после той стана заместник-министър и по време на управлението на другия господин Костов – Иван Костов. Не е проблем, че той е бил заместник-министър в екипа на въпросния Димитър Костов. Има много такива заместник-министри, които сега пак са заместник-министри. Това само потвърждава, че като основна база този човек заслужава доверие. Проблемът е защо сега се е огънал, защо сега предлага тези хора, за които, понеже това ме питаше господин Байрактаров, аз няма да гласувам! Ето, казвам Ви, няма да гласувам за този екип, който предлага господин Радев! Ще гласувам „против”! Що се отнася до това, което каза господин Ерменков. Господин Ерменков, по времето, към което връщате тук народните представители, гуверньор на Българската народна банка беше агентът на Държавна сигурност Тодор Вълчев! Тогава, господин Ерменков, Ваш финансов стожер беше „Мултигруп”! Нека да си спомним откъде произлезе „Мултигруп”! Един от заместниците на „Мултигруп” може би още е Ваш член – небезизвестният Димитър Иванов, известен в обществото като Гестапото! На кого са тези хора, членове на какво са? Видя се, че „Мултигруп” на 100% е била част от Държавна сигурност! Това е Вашата политика – 25 години това е Вашата политика! Не ние, десните, ограбихме държавата! Погледнете кои са олигарсите! Кой Ви е председател в Пловдив, кой е шеф на БСП в Пловдив?! Георги Гергов. Какво повече да Ви говоря? (Реплики от народните представители Димитър Горов и Валери Жаблянов. Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във всяко едно акционерно дружество бордът на директорите носи отговорност и когато то фалира, до пет години не може да заема същата длъжност. Защо тогава бордът на БНБ, който ни е предложен отново, не носи никаква отговорност? Ние всъщност сменяме шапката, не главата, шапката само сменяме и оставаме цялото тяло, което ще върши същата работа. Има директна отговорност, има индиректна отговорност, има и морална отговорност. Всеки може да припознае този борд коя от трите трябва да поеме, но аз се учудвам, че господин Радев не запълни семейния албум с още две предложения – това на Цветан Гунев и това на Цветан Василев. Тогава семейната снимка щеше да е напълно завършена и ние трябваше просто да си преизберем абсолютно същата ситуация и да чакаме КТБ-2 да се случи отново. Аз лично ще призова колегите от ГЕРБ да не подкрепят този екип. Аз мисля, че в България има много кадърни банкери, които могат да свършат една добра работа и които имат безупречна репутация. Ние не можем да подкрепим този екип. Тези предложения трябва да бъдат оттеглени и се надявам най-вече колегите от цялото коалиционно мнозинство, но не само, да не подкрепят това предложение за подуправители, а господин Радев, ако може да ги оттегли – да ги оттегли, ако не – да предложи нов, по-добър екип. И само още един коментар. Миналата седмица мисля, че беше, на изслушването госпожа Стоянова заяви, че подкрепя цесиите, които са се случили, да бъдат разтрогнати. Тя все още е главен юрист и е била по времето, когато цесиите са се случвали. Защо когато са се случвали тези цесии тя не е излязла с това становище, че не е правилно да се правят тези цесии и не е трябвало да се случи това? Така че аз мисля, че целият екип носи отговорност и ние трябва да изберем нови хора, които имат безупречна репутация. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Прав сте, колега Ананиев, само че аз във Вашето изказване не чух мотивите: защо се предлага старото ръководство на БНБ? Защото според мен един е основният мотив. Ако имате друг и разчитате друг, моля да го споделите. Основният мотив е да се замаже общата безотговорност, да се защитят интересите на тези, които в момента ги предлагат и ще ги подкрепят тук в гласуването. Аз други мотиви не виждам. Ако Вие виждате, моля елате и ги кажете. Благодаря.

Уважаеми господин Попов, аз не знам защо е предложен този екип и знаете позицията на Реформаторския блок, която беше заявена преди избора на господин Радев. Тя беше много ясна. Ние искахме всеки един от кандидатите, не само господин Радев, да заяви предварително своя екип, с който ще работи. Ние го подкрепихме с доверие. Тридесет минути по-късно това доверие беше предадено, защото се предложи екип, който носи отговорност, независимо – казах го вече, директна, индиректна или морална, но носи отговорност за това, което се случи с КТБ. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги. Правя изказване, но ще помоля то да се приеме от господата Радев, Костов и Христов като въпроси, които задавам към тях и ако желаят биха могли да вземат отношение, още повече че тези въпроси по един или друг начин бяха поставени при изслушването и избора на господин Радев за управител на Българска народна банка. С голяма изненада установих, както може би и Вие, че в Закона за Българска народна банка, приет от този парламент ние, като принципал на Българска народна банка, сме гласували текстове, които дават изключителни права на Управителния съвет, на управителя и на подуправителите и най-важното – управителят и подуправителите не работят по Кодекса на труда. Какво имам предвид? Имам предвид, че в чл. 12, ал. 8, което аз ще предложа, предложих вече да се промени, този член гласи следното и ще помоля господин Радев, ако желае, да го коментира: отношенията между Българска народна банка и управителя и подуправителите се уреждат с договори за управление, които се сключват по ред, определен от Управителния съвет. И веднага правя своя коментар, а той е следният – до момента излиза, че правоотношенията между БНБ и управителя, и подуправителите възникват, от една страна, въз основа на избора на Народното събрание, а се регламентират с договори за управление. При това договорите за управление, всички много добре знаем, са инструмент за регулиране на правоотношения, възникнали въз основа на Търговския закон. БНБ обаче не е търговско дружество, нито кредитна институция и затова нейният статут се урежда със специален закон, приет ето в тази пленарна зала, поради това аз предложих към чл. 12 да се създаде, господин Радев, нова ал. 8, която да гласи и ще ми бъде интересно да чуя, ако желаете, Вашия коментар дали приемате подобна трактовка. Новата алинея, която предлагам, цитирам: управителят, подуправителите и членовете на Управителния съвет на БНБ се назначават въз основа на избор от Народното събрание по реда (това е новото), на Кодекса на труда. Точка. Размерът на тяхното трудово възнаграждение се определя от Управителния съвет – по този начин правя една скоба, че се запазва автономията на БНБ, и продължавам цитата – но същото трудово възнаграждение не може да бъде по-високо от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Също така много важно – предлагам да се промени, тъй като до момента Вие не сте декларирали, господин Искров и останалите подуправители, които сте тук в залата, не са декларирали своите заплати в Сметната палата, предлагам следното изречение да се добави в чл. 12: Управителят, подуправителите и членовете на Управителния съвет декларират своите заплати и всички бонуси – годишни, на три месеца и на шест месеца, в Сметната палата. Тук ще бъде много интересно да чуем Вашето мнение, Вашата оценка, Вашето съгласие или евентуално Вашето несъгласие и кои са мотивите и аргументите за евентуално такова несъгласие. Накрая ще кажа следното, че заплатите в БНБ не са публично известни, а заплатите в Народното събрание, заплатите в изпълнителната власт са публично известни. Струва ми се, че това не е нормално, не е равнопоставено и това трябва да излезе на светло. Смятам, че Вие трябва да подкрепите подобно мнение. Още повече, господин Радев е работил в световна институция, за което всички знаем, че нейният управител и подуправителите са с публично известни заплати, включително и бонусите. И тук ще дам едно сравнение, което е много важно, че формирането на работните заплати в БНБ, уважаеми колеги, е доста по-различно от други държавни институция. За сравнение Ви казвам как се формират заплатите в Комисията за финансов надзор, също избирана от всички нас. Ако не знаете, да Ви припомня, че там тези заплати се формират като председателят на Комисията за финансов надзор получава месечно възнаграждение, равняващо се на 90% от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Доколкото ми е известно, колегите отдясно – господин Мартин Димитров вчера е изявил, днес в пресата пише, че те възнамеряват да предложат законопроект, с който заплатата на шефа на БНБ да бъде 90% от заплата на шефа на парламента. Ето, това са моите мотиви, които изнасям в момента като предложение за промени в Закона за Българска народна банка и много се надявам, много ми се иска господин Радев, господин Костов и господин Христов, ако имат тази възможност, да вземат отношение дали одобряват или не тези мои предложения. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо Председател,госпожи и господа народни представители! Това е едно от най-важните заседания на Четиридесет и третото народно събрание. Вероятно ГЕРБ с основание отклониха предложението за пряко излъчване на това заседание, защото обстановката е тягостна и трудно могат да бъдат дадени достатъчно убедителни аргументи за предложенията, които обсъждаме. Този ден много напомня също горещото лято, но на 2013 г., когато Народното събрание гласува избора на председател на Държавната агенция за национална сигурност, така че днес новото мнозинство е изправено почти пред същия случай. Но ако тогава предмет на обсъждане беше националната сигурност, сега е стабилността на банковата система, разпределението на най-големите финансови ресурси и начинът, по който това въздейства върху българската икономика, и, подчертавам, политика. Затова трябва всеки един много ясно да определи своята позиция. Разбира се, сегашното мнозинство е много по-гъвкаво, защото то предлага някакъв неясен и съвкупен образ, който трябва да изиграе подобна роля. Сега в Управителния съвет не се предлага Пеевски или някакъв друг нарицателен образ, а се предлагат хора, зад чийто професионализъм могат да се търсят много други важни въпроси. Такива въпроси прозвучаха в началото. Част от тях няма да бъдат споменати, защото засягат другата държавна банка, която е търговска – Българската банка за развитие, за това дали тя се използва за кредитиране на малкия и средния бизнес, или включително за рефинансиране на различни операции на други търговски злополучни банки, така че това са големите теми. По тях не се води разговор. Затова днес можем да очакваме, че най-вероятно ГЕРБ и Движението за права и свободи ще направят избора на предлаганите подуправители. Някои от парламентарните групи заявиха своята позиция, която няма да осигури подкрепа. Обръщам се към малките сателитни групи от мнозинството, които ясно трябва да определят своята позиция – дали ще се самоаташират към това мнозинство, или ще търсят свой политически път за развитие. Това е днес изборът, пред който сме поставени. Затова не смятам да поставяме някакви допълнителни въпроси, сами по себе си важни, какви са възнагражденията в Българската народна банка; може ли да се прехвърлят функции от един подуправител на друг, или това може да върши само управителят, защото тези функции са строго разграничени.Те могат да бъдат делегирани, в случая с БНБ, само нагоре, а не хоризонтално или надолу, така че това са юридически и финансови въпроси, но те са немаловажни подробности. Днес големият политически въпрос е: как ще се приеме решението по предложените кандидатури за подуправители? Поради тази причина, мисля, че вече беше ясно заявено, нека в края на тази дискусия да го кажа – депутатите от БСП лява България няма да подкрепят нито една от тези кандидатури, защото тук въпросът не е за нюансиране на качествата на отделните кандидати, а дали не искаме да премахнем това лошо статукво, което поставя пред риск банковата ни система, дали искаме тя да работи в интерес на реалната икономика и на гражданите, или отново да оказва сегашното въздействие включително върху българския политически живот? Изборът е на всяка една парламентарна група и на всеки един народен представител поотделно. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Става въпрос за сигурността на банковата ни система и най-вече за нейното доверие. (Реплика: „Времето!”)

Една трета искаме удължаване. Аз ще бъда прекалено кратък. В момента чухме отношението на три политически сили – на Реформаторския блок, на Патриотичния фронт и на БСП лява България. Ще призова колегите от ГЕРБ, от ДПС, от АБВ и от БДЦда изразят от трибуната на Народното събрание тяхната позиция по това толкова важно назначаване на подуправителите на Българската народна банка. Досега чухме едно за мен добро изказване на господин Методи Андреев, но той е от гражданската квота на ГЕРБ. Много ми се ще да чуя политическата позиция на Партия ГЕРБ, на ДПС – имате добри икономисти и финансисти в редовете си, на АБВ и на БДЦ. Нека българският народ да знае кой как подкрепя толкова важен избор. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за съжаление, дебатът се превърна от дебат за работата на БНБ – за хората, които могат да свършат работата, в политически дебат, в популистки дебат. За съжаление, от тази трибуна се изказаха много хора, които хал хабер нямат от това какво върши Българската народна банка, какви са нейните функции и нейните... (Шум и реплики от РБ.) Да, точно така е. (Силен шум и реплики.) Госпожо Председател, може ли да въдворите ред в залата?

Защото хората, които знаят за какво става дума, никога няма да направят такива изказвания от трибуната. Само преди няколко седмици ние избрахме господин Радев с доста сериозно мнозинство, което показваше, че депутатите, които гласуваха за него, имат доверие. Ние имаме доверие на господин Радев и затова днес ще гласуваме и за екипа, който е предложил, който е консултирал и на който има доверие – екипът, който той смята, че може да свърши работата, така както я е вършил компетентно в своите си области до момента. Уважаеми дами и господа, много е лесно отвън, когато не познаваш структурата, правомощията, задълженията, закона, да хвърляш обща вина. Много е лесно тук да търсим и да се правим на морални съдници. Всички са виновни. Тук имаше изказвания, че целият банков елит е виновен. Може би трябва да ги заточим някъде и да вземем нов банков елит?! (Шум и реплики от РБ.) Когато изслушахме кандидатите за подуправители в Бюджетната комисия, там трябваше да дойдете, уважаеми господа, които днес се изказвахте тук, от трибуната, и да зададете своите въпроси, да чуете отговорите на тези въпроси в детайли и в компетентност. В момента не можем и не трябва да постъпваме като пълни популисти, искайки да извлечем политически дивиденти, говорейки от тази трибуна, слушайки ни хората, които също не знаят подробности нито по закона, нито по това кой как си е вършил работата. Господин Калин Христов е подуправител на „Емисионно управление”, избран по времето на нашия мандат. Предложение на синята коалиция тогава. Нека да го кажем сега. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Господин Калин Христов обаче за всичките години, в които е бил подуправител на това „Емисионно управление”, е вършил перфектно работата си и резултатите от тази работа го показват. Какво показват резултатите? Показват, че в най-страшната финансова криза, когато имаше срив на финансовите пазари, срив на държавните ценни книжа на половината Европа, България запази своя валутен резерв, България запази борда си. Нещо повече, повече от 10 милиарда за последните шест години, в които господин Калин Христов отговаря за борда и за „Емисионно управление”, имаме увеличение на валутния резерв, имаме стабилен валутен борд. Това е неговата задача и той си я върши перфектно. След като я е вършил перфектно, не можем да му приписваме имагинерни вини на този и на онзи, който не си е вършил работата – негов колега, върху който той не може да има контрол. Господин Митко Костов. (Реплики от народните представителиАтанас Атанасов и Найден Зеленогорски.) Да, точно така. (Реплики от РБ.)

Ако трябва да бъда откровена – той е кадър на тези от ляво. Нали така? Според това, което казаха тези от дясно – министър, заместник-министър, в кои правителства. Господин Костов преди всичко е професионалист и работейки в централната банка той много добре изпълнява функциите си в направлението, което оглавява – направление „Банково”. Вие не знаете, примерно, какво върши това направление. Ако бяхте дошли на заседанието на Комисията, тези, които се интересувахте, щяхте да разберете. Ако бяхте решили да прочетете стенограмата, ако бяхте прочели дори подробния доклад, който ние написахме, щяхте да разберете. Затова, че господин Костов си е вършил перфектно работата, по никакъв начин не може да носи отговорност, че някой негов колега, в случая визирам подуправителя на направление „Банков надзор”, но и не само последния, а и предпоследния подуправител, не са си вършили работата. Управителният съвет може да носи отговорност дотам, докъдето се простират неговите правомощия и закон. Ще кажете: „А защо тогава искахте, госпожо Стоянова, оставката на господин Искров толкова много време?” Защото, уважаеми колеги, господин Искров за разлика от подуправителите на съответните направления е имал инструментариума да разбере какво се случва в Банковия надзор. И този инструментариум е на пряко подчинение на управителя. Обаче ако погледнете, знаете ли какво ще видите там? Този инструментариум, който той има, не е използван. Това е инструментариумът на вътрешния одит, на вътрешния контрол, инструментариумът да инициира промени в наредби или вътрешни правила. Това господин Искров не е правил. И не само че не е правил. Той се е опитал, много интересно, за цялото време на своето управление да не вземе нито едно решение. Той не се е опитал, успял е да го направи. Той е делегирал всичките права и задължения, които Законът му е дал, на други. Тогава господин Искров не може да носи никаква наказателна отговорност. Но той е имал тези възможности. Не само ги е имал. Той е имал тези задължения по Закон, от които се е отказал. Затова съм искала неговата оставка. Иначе никога не съм искала и не мога да искам, защото съм честен човек, професионален човек и знам, че когато един човек е професионалист, не можеш да го натоварваш с негативи, с неща, за които той не е могъл да влияе. Но е много лесно оттук, от тези банки ние да раздаваме правосъдие. Много е лесно, без да погледнем ние какво свършихме за това време, за да не допуснем това, което се случи с Корпоративна търговска банка?! За госпожа Нина Стоянова не искам да говоря. Тя пък е човек от кариерата – суперпрофесионалист. Обаче дайте и нея да оплюем, защото видите ли, е работила в БНБ и е била на висока позиция. Ами знаете ли, по критериите, които тук Патриотичният фронт изтъкна, тези хора, които трябва да бъдат част от екипа на господин Радев, трябва да бъдат хора, които нямат връзка с банковата система, които не са имали отношение с политически партии. Между другото те са имали отношения с политически партии, както споменах – в миналото, само че не с Политическа партия ГЕРБ. Ами тогава, знаете ли, дами и господа, тук имаме множество колеги депутати, които отговарят перфектно на тези критерии – нито са работили в банка, нито са работили в Централната банка, нито имат свързаност с каквито и да било банкови среди. Ами те са перфектни за подуправители! Господин Радев, Вие защо не ги предложихте?! (Силен шум в БСП.) Ще приключа своето изказване. Съжалявам, че отново бях емоционална, макар че господин Цветанов изрично ме помоли да бъда по-спокойна в изказването си, да не влагам толкова много емоция, но какво да правя?! Като изляза на тази трибуна, така се получава. Ние, уважаеми дами и господа, от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим екипа, който господин Радев предложи. Ние имаме доверие на господин Радев и смятаме, че всеки управител, особено в такъв тежък момент, с такава тежка мисия, която го очаква, има право да избере своя екип, на който да разчита и който смята, че може да проведе политиката, която трябва да се проведе. Очакват ни много сложни месеци на работа в БНБ по отношение на това, което ни очаква в оценката на активите на цялата банкова система, стрес-тестовете, които ще завършат през лятото на следващата година.Очаква ни прилагането на сложен Закон за преструктурирането на банките, формирането на звено в тази посока. Очаква ни връщане на доверието, макар че аз съм убедена, че то не е загубено. Това се вижда по вложенията в българските банки. Връщане на доверието, което и на йота не трябва да бъде разклатено от това, което се случва в Гърция, и от това, че в България имаме български банки с гръцки собственици. Ние трябва да осигурим на управителя и на екипа, който той е избрал, спокойствие, за да свършат тази работа, защото тя е по-важна от всяка друга работа. Защото финансовата стабилност на България, Валутният борд, пътят ни към Еврозоната, това е ключовото, това е важното. И не бива тук да се заиграваме с популистки тези, защото, видите ли, можело да бъдат популярни пред електорати, а да рискуваме наистина важните неща за държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Стоянова, имам три коментара или реплики към Вас. Вие казахте какво са свършили предложените лица за подуправители, но дебатът тук е за това, което не са свършили. Това е проблемът – че заради това, което не са свършили, се е случил казусът с КТБ. В този дебат няма ляво и дясно. Има морално, неморално, правилно и грешно.

Кои сме ние да съдим кое е правилно и кое е грешно?!

Имам и един въпрос към Вас. Знаем, че господин Искров предложи господин Костов преди месец-два за подуправител, но ние така и не го гласувахме. Защо не го гласувахме тогава, а го гласуваме сега? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, тази работа с популизма, гдето я разказвате, има дълбоки корени. Не случайно Народното събрание избира Управителния съвет на БНБ. И се предполага, че в състава на това Народно събрание не всички са финансисти. Може би Вие така си представяте някакъв състав на Народното събрание, но то няма да е Народно събрание, а някакъв друг орган – примерно управителен съвет на някаква финансова институция. Не случайно Народното събрание в целия си състав, в цялата пъстрота на нашата подготовка, професии, биографии, можем да преценяваме и да се изказваме и по професионалната пригодност, и по политиката на БНБ, и по допуснатите слабости, а включително защо не и по отчетите на банката, които идват пак в това Народно събрание. Нали така?! Бюджетът на БНБ се гласува също от това Народно събрание. Вие очаквате, извинявайте? Да се съберат банкерите, за да изберат управител на БНБ? Имам чувството, че имате деформирана представа за това как се защитават интересите на обществото. Ще направя по-свободно изказване от тази трибуна. Когато „попули-то” си загуби парите в банката, „вокс попули-то” си загуби парите в банката, беше обрано. Кой да защити тези хора?! Тези, които са били консултанти по прихващанията?! Тези, които в момента се занимават с прехвърлянията на фирми в затворената банка?! Кой да ги защити?! Затова се избира Народно събрание. Имам чувството, че ако Вие сте тесен специалист по финанси и сигурно се гордеете с тази работа, не е лошо да навлезете и в дебрите на демокрацията. (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Защото крайно време е да разберете защо Ви избират кой Ви избира. И още нещо. Ваши са думите, че целият Управителен съвет трябва да поеме моралната отговорност. Как се поема, госпожо Стоянова, моралната отговорност? По два начина.

С оставка, а другият вариант е господин Радев да ги води всеки ден на църква.

Уважаема госпожо Стоянова, Вие се опитахте да върнете дебата на професионална плоскост, за съжаление, не успяхте. За съжаление, продължаваме да слушаме популизъм от тази трибуна – кой ще подкрепи, кой няма да подкрепи и защо няма да подкрепи. Репликата ми към Вас е още веднъж да обясните със съвсем прости думички на всички колеги отляво и отдясно, които не е необходимо да бъдат финансисти, за да разберат каква е разликата между борд на директорите на търговско дружество иподуправители в БНБ. Подуправителите в БНБ имат направление, имат, просто казано, ресори, колеги. Всеки един от тях отговаря за собствения си ресор. Ние не чухме нито една критика към предложените подуправители в ресорите, за които те отговарят. Имате ли критики към подуправителите за ресорите, за които те са отговаряли до момента? Нямате!

Вие имахте!

Ние не чухме нито една критика. Не може да се сравнява бордът на директорите на търговско дружество, където всички членове в този борд отговарят за едно и също нещо, с подуправителите на БНБ, които са тясно специализирани и отговарят точно за определени неща в БНБ. Моля Ви по Закона за БНБ да запознаете колегите с това какви са ресорите в БНБ, кои ресори избираме ние днес, защо тези хора са професионалисти точно за тези ресори. Благодаря.

Защо им искахте оставките?

Извинявам се, имам още тридесетсекунди, ако ми позволите, госпожо Председател. Преди час бях цитиран, без да бъда в залата – бях в кулоарите, с мое изказване как съм искал оставката на целия Управителен съвет на БНБ. Колегата, който го направи, мисля, че беше Гечев, явно няма правилния източник. Искал съм оставката на Искров, но не съм искал оставката на целия Управителен съвет. Колеги, ако обичате, когато цитирате източници, нека да има източника, датата, предаването. Ако греша, ще Ви се извиня, но си спомням добре своите думи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Добрев, ще започна от Вашата реплика. Няма да обяснявам това, което ме помолихте, защото всеки, който искаше да влезе в дебата, макар и да не е професионалист, можеше да си направи труда поне да прочете 25 страници доклад на Комисията по бюджет и финанси от изслушването й; щеше да му стане ясно кой за какво отговаря, кой какви функции има и кой как си ги е свършил. Явно не е в това въпросът, както тук колегата отляво спомена, не са професионалисти. Уважаеми колеги, когато гласуваш в тази зала, трябва да се опиташ поне да направиш консултация с професионалисти, ако не ти стига професионалният капацитет в определена посока. Без да се обижда преждеговорившият, разбирам, че той също не е тесен специалист и затова по-добре да не говори на тази тема, защото бюджетът на БНБ не се гласува в тази зала. Няма такова нещо. Ако е чел отчетите на БНБ, както твърди, които постоянно идват в Народното събрание и постъпват в Деловодството, най-малкото щеше да знае това. Не искам да коментираме в тази плоскост. Третият репликиращ ми постави три въпроса: първият от тях беше: защо не избрахме Димитър Костов, когато го предложи господин Искров? Ами защото нямаме доверие на господин Искров, но имаме доверие на господин Радев. (Шум, възгласи, реплики, оживление.) Второ, направихте ми реплика, че съм казвала кой какво е свършил – мисля, че това е правилното, а не съм казала кой какво не е свършил. В техните ресори са си свършили каквото трябва. Това, което не е свършено, е в ресор „Банков надзор” и останалите подуправители нямат нито правомощия, нито задължения, нито възможност да правят проверки един на друг в ресорите си. Такова задължение и такава възможност има управителят чрез неговия инструментариум, който той не е използвал. Затова не виждам какво мога да кажа какво те не са направили. Колкото до моралната страна на въпроса, мисля, че говорих по тази тема. На нас ни трябват хора професионалисти в сфера, важна за България. Морални оценки от хора различни, хора непознаващи, хора търсещи популизъм, търсещи това, което ще се хареса на обикновения човек, мисля, че ще бъде вредно за България.

Госпожо Председател, безкрайно съм разочарована от Вашето водене на заседанието и възможността на ръба на Правилника, да не кажа в неговото нарушение, да дадете думата за лично обяснение на господин Емил Димитров, чието име не съм споменавала. Ако прочетете внимателно Правилника, ще видите, че засегнатото лице може да има – само че това лице не е засегнато, или той е събирателен образ на Патриотичния фронт. Ако има такава възможност в Правилника, досега защо не е предоставена на нито една група? Смятам, че Вие трябва да си направите справка в Правилника и да не давате думата за лично обяснение на господин Емил Димитров. (Шум, възгласи и реплики.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ще прочета пак виден класик – казва се господин Бойко Борисов. След това ще развия и темата. Разбрахме от изказването на...

Казах Бойко Борисов, не Тодор Живков и всичките му томове. Първо, от изказването на госпожа Менда Стоянова разбрахме като един събирателен образ на ГЕРБ, че в Народното събрание никой не разбира какво се случва в банките. От това следват два генерални извода: защо изобщо трябва да гласувате кой да управлява, след като не разбирате каква е дейността там? (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) По-сложният проблем за мен е друг. След като господин Бойко Борисов се е изказал, Цецка Цачева и Менда Стоянова да поискат оставката...

... те от разбиращите ли са, или от неразбиращата част в Народното събрание? Защото, ако са от разбиращата, да ги послушаме и да поискаме оставката, и да не гласуваме. Ако са от неразбиращата – тогава, може. Миналата година поискахте оставки. Тази година си променихте мнението. Коя част точно сте? За екипа – много се извинявам, когато господин Радев дойде го попитахме: какво е ставало в КТБ? Случвали са се разни неща. (Шум, възгласи и реплики.) И да плачете, и да не плачете това е истината – променихте си мнението за нула време!

Последно: добри или лоши са хората, които управляваха БНБ миналата година? Според Бойко Борисов – да, според мен...

Имаме критика и тя е в пълно съответствие с думите на господин Бойко Борисов, а те са: „Трябва целият Управителен съвет на БНБ да си хвърли оставката и в понеделник да ги сменим с нови хора. Тези хора страдат от липса на репутация. Каквото и да кажат аз не мога да им вярвам. Не мога да допусна, че ще излязат и ще говорят, и ще внушават дни наред...” и така нататък. Нашето мнение напълно съответства с думите на господин Бойко Борисов миналата година и ние не виждаме никакво съмнение, че трябва да ги променяме днес.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, при крайна нужда взимам думата за настоящото изказване. Интересът да поискам това изказване се изразява в следното. В публична процедура за изслушване за избор на кандидати сме! Такива публични процедури са провеждани в предходните народни събрания няколко пъти, въздържам се да кажа, десетки пъти. По регламентите на няколко закона и по действащия в момента Правилник ние сме установили правилата за произвеждане на процедури за подбор. Най-критична като история като че ли беше процедурата за избор на главен инспектор на съдебната система. На третия път избрахме главен инспектор. Тази процедура показа огромното ни желание да се участва в подобни изслушвания и производства, които са извършват в Народното събрание. Защо това е така? Защото за съдебната система в ред случаи, при дискусията за персоналните и лични качества на определени кандидати се стигна до една екзалтация, която, бих казал, очевидно засяга и честта, и достойнството на въпросните кандидати. В част от случаите за съдебната система, казвам, стигнахме до дефицит на кандидатури. Аз се изненадах от това, което чух досега. Със съжаление отбелязвам, че не съм участвал като слушател, като наблюдател заедно с колегите от Комисията по бюджет и финанси, която е водеща за тази процедура. Но пред Вас и в миналия парламент винаги съм си позволявал, без оглед на политически интерес, да кажа, или политическата теза да защитавам професионалисти и колеги, без значение че са ми противници. Каквото и да правим в тази зала, трябва да пазим честта и достойнството на експертите. Пак ще кажа, така както казах и по оставката за госпожа Мая Манолова: „Не стреляйте по експерта, не стреляйте по професионалиста, когато той си върши работата”. Има специалности, които изискват голяма квалификация и опит. Един експерт преминава в житейския си път сложни етапи на своето развитие. На мен ми стана обидно за това как колеги коментират личната история и покрай нея правят внушения за едни или други за експерти. Не го правете това! Имаме нужда от експертите. Ще си позволя много накратко да Ви прочета откъси от дефиницията за остракизма. (Весело оживление.) „Остракизмът”, колеги, всички го знаете, всички имате, може да се каже, степен по политология, „е метод на политическа борба, въведен от Клистен. Всяка пролет Народното събрание на Атина при кворум не по-малко от шест хиляди души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. Предлагани за остракизиране са граждани, които с придобитото си огромно влияние в обществото се смятат за потенциални тирани. (Шум и весело оживление.) Всеки гражданин изписва върху глинено парче името на този, когото смята за опасен за демокрацията. Осъденият с мнозинството е изгонван от Атина за срок от десет години, като наказанието при евентуално връщане в полиса е смърт. Остракизмът не е форма на съд – всеки гласува според мнението си, без да се обсъждат аргументите за гласуването. От намерените глинени плочки (смях и весело оживление) интересни са наблюденията на изследователите, според които голям брой от остраките с едно име са написани само с няколко почерка, което показва ...” (Шум и весело оживление, смях в залата.)

„...че често остракизирането е било подготвяно до степен на раздаване на готови остраки. (Смях, шум и весело оживление.) Чрез тази демократична форма на прогонване на политически противници атиняните се лишават от множество най-способни граждани и такива като пълководци”.

Приключих, госпожо Председател. Благодаря Ви за търпението. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, благодаря на преждеговорившия, че ни развесели. Наистина беше забавно да го слушаме, даже бих продължил неговата мисъл за остракизма...

Благодаря на преждеговорившия, че ни развесели. Беше наистина да го слушаме, даже бих продължил неговата мисъл за остракизма, че в момента ние наистина сме в подобна ситуация, изхождайки от това, че примерно една от парламентарните групи въобще ще избира без да води дебат по въпроса, нали? Изборът ще е направен без да има аргументи по него. Другата група излезе също без аргументи, но с политически внушения да ни говори. Да направим една малка разлика, че ако в Атина са ги гонили от Атина, сега гледам, че остракизмът ще се изрази в това да ги задържим там, където са, та да се мъчат още шест години. (Весело оживление.) Нещо подобно се случва в момента и смятам, че е несериозно да се говори за това, че ние подлагаме на унижение или на нещо, което оспорва професионализма, хората, които са предложени за подуправители. Не! Никой не оспорва техния професионализъм и никой не оспорва тяхното политическо минало, което пък в същото време не им дава и политически в момента някакъв идентитет. Какво представлява? Всеки си е минал през живота, намира се някъде в политическото пространство днес, но ние оспорваме моралността на това предложение. Тази моралност, която и Вие, колеги от ГЕРБ, преди около три-четири месеца поставяхте също под съмнение и всички говорехте, че не е морално Управителният съвет да остава да управлява банката след тези неща, които се случиха там. Това е нашият спор, не някакъв друг. Не за това дали са професионалисти или не. Дали е морално членове на Управителния съвет, на който Вие искахте в това число оставката, да бъдат предлагани днес за членове на Управителния съвет на новата банка? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Много се извинявам, тук се казаха много тежки и сложни думи – „остракизъм”... Ние никого няма да унищожаваме, никой няма да убиваме, никой няма да отсраняваме по насилствен начин. Просто искаме да кажем, че тези хора не трябва да бъдат в момента в Управителния съвет, да заемат други, много по-достойни постове, за което никой не оспорва квалификацията им, те я имат. Тук може би трябва да кажем, че минаваме вече в кретенизъм. Хайде да спрем! Не е нужно да се замеряме с понятия и обвинения, които не съществуват. Никой от нас не е казал: тези хора трябва да получат присъда и тя да бъде непременно еди каква си. Ще понесат отговорност, каквато следва да носят. Никой не е казал: те никога до живот не трябва да заемат каквато и да е държавна или друга длъжност. Не, напротив, те са компетентни и могат – аз самият казах, единият ми е бил министър. Но след всички негативи към тях, след всичко изказано от Вашето висше партийно ръководство миналата година, сега изведнъж да ме обвинявате, че само защото не искам да гласувам, аз съм убиец и не знам какъв си, защото искам да отстраня тези хора е малко пресилено. Все пак Вие трябва да обясните на избирателите, че парите ги няма и че няма виновни, и че миналата година сте имали едно мнение, а сега се наложило да се завъртите. И ще Ви питат: кой Ви накара да го направите и срещу какво? Това е проблемът. А остракизмът е нещо друго.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ерменков, господин Димитров, голяма част от изказващите се и участващите в дебата са колеги-юристи. Аз не вярвам в отговорността по инерция, не вярвам в пренесената отговорност. Стремя се да следвам правния принцип, че отговорността е лична и че тя възниква тогава, когато са налице доказани факти и обстоятелства, които установяват извършено нарушение най-малкото, да не кажа в по-тежкият случай „престъпление”. Затова си позволих да се засегна, че пренасяме отношение. Подуправителят, отговарящ за банковия надзор, за когото знаем, че е подследствен и му е повдигнато обвинение, не е в състава на кандидатурите и в номинациите. Пак казвам, тук не говоря въобще за морална отговорност. Вие нападахте колегите като правно отговорни. По тази причина си позволих да отнема от Вашето време и да споделя моите мисли. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, когато нямаш аргументи, започваш да забавляваш залата с понятия от философията. Аз имам аргументи в три посоки и въпроси, разбира се. На първо място, на някои от хората, които според мен имат качества да се явят в НАТФИЗ и да вземат изпита с шест плюс, искам да им кажа, че са объркали залата. Това е висшият орган на държавна власт в страната – Народното събрание, най политическият орган. В този орган се говори основно и само за политика. Някой тук има грешка, или може би в същата посока поради липса на аргументи, ни занимава с такива неща. Искам да поставя два-три въпроса. След това ще попитам и господин Радев нещо. Защо, когато господин Искров предложи Димитър Костов за подуправител, тази кандидатура тогава не беше внесена за гласуване в залата? Някой ще отговори ли на този въпрос? Защото по закон подуправителите се предлагат от управителя. И когато формално е направено предложението, то трябва да влезе в залата. Кой го спря и защо? (Реплика от ляво: „Тази кандидатура я направи Искров”) Някой отговаря тук. А може би отговорът е прост? Тази кандидатура просто си е на Искров и сега е претоплена отново. Така е. Снощи, между другото, прочетох нещо и установих, че Гунев, който бил обвиняем, е най-малко в Управителния съвет на банката – година и половина. Вчера има интересно негово интервю ли е, статия ли? Хубаво е да се прочете. Няма да го коментирам – не го познавам. Не познавам и тези господа там, които са отзад. Искам да Ви кажа, колеги, тук в центъра: заради КТБ си отиде правителството на Орешарски. Цяло правителство си отиде. Смени се съставът на висшия орган на държавна власт – Народното събрание. А тези, които носят отговорност, днес ще ги изберете отново. Давате ли си сметка за това? И после защо падало доверието в Народното събрание? Ами заради това, защото си разказваме тук за остракизма. Затова. То се гледа от хората. За дефицита. Не може да има дефицит. Напротив, има достатъчно кадърни хора, но най-вероятно през годините някои са проверени, че са послушни. Затова получават етикета, че са експерти. Те са експерти, но не за това, за което говорите. Експерти са за послушанието, което имат. И недейте да ме убеждавате за персоналната отговорност. Тук не се занимаваме с наказателна отговорност, не сме в процес по Наказателния кодекс. Ако беше само персонална отговорността, нямаше в Закона да има формиран орган „управителен съвет”. Прочетете какви правомощия има управителният съвет и с какво се занимава. Цяла България знаеше какво се случваше с тази банка. Хората излязоха на улиците и смъкнаха властта заради това, което стана в банката. А там, в Управителния съвет на БНБ, не знаели. Те къде са били през това време? И няколко думи към господин Радев, за когото аз гласувах. Започвам да си мисля, че съм сбъркал. Но, има и такива моменти човек понякога бърка. Господин Радев, Вие казахте, че тези хора са с безупречна репутация. Сигурен ли сте в това? Хм! Имали воля – за какво? Те, ако имаха воля, щяха да свършат това, което им е работа преди да дойдете Вие. Най-важното, което ми направи впечатление от Вашето изказване. Вие казахте, че искате да заложите на приемствеността. В кое? Спомняте ли си, имаше, малко ще е преувеличено, разбира се, имаше една карикатура на едно същество, което (закрива с ръце уста, уши, и очи), помните ли го това? Не чух, не видях... Не знам карикатура ли е, или не? И последно, свършвам. Настоявам, разбира се, ако някой има да чуе, настоявам тези парламентарни групи, и на първо място ДПС, които ще гласуват „за” този избор... (Реплики от ДПС:„Откъде знаете как ще гласуваме?”) Знам аз как ще гласувате. Затова настоявам – излезте тук на трибуната и си кажете аргументите – защо ще гласувате „за”, както и колегите от АБВ и другият център. Вижда се каква е сглобката. Излезте тук на трибуната. Наистина съм съгласен с някой от преждеговорившите, който каза, че това е един от много важните дни на заседанията на Народното събрание. Не може тези, които ще гласуват „за” да мълчат, а да говорят само тези, които ще гласуват „против”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от дясно.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Атанасов! Нито Вашата парламентарна група, нито Вашата малка партийка, нито Вие лично сте в състояние да казвате на Партия „Движение за права и свободи” и на нейната парламентарна група какво да прави, как ще го прави и кога да го прави. Ние сме партия, която присъства в българския парламент от началото на демокрацията, защитава своите позиции аргументирано и когато решим да го направим, ще го направим по начин, по който сме го правили винаги – открито и достатъчно категорично. Така че, ако обичате, занимавайте се с Вашата парламентарна група. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Атанасов, аз отговорих на Вашия първи въпрос, но Вие или не сте били в зала, или не сте искали да ме чуете. Да, ние тогава не избрахме, не гласувахме, не дебатирахме номинациите на господин Искров за господин Костов. Защо? Защото нямаме доверие на господин Искров. Нямахме и нямаме доверие. Сега ние имаме доверие на господин Радев. И не само това дали ние му имаме доверие на господин Искров или на господин Радев има значение. Господин Костов е професионалист, на когото също имам доверие. Говоря в лично качество. Номиниран от един човек, чиято оставка искам през половин час от трибуната, е нормално този човек също да не може да получи доверие. Това е причината. Колкото до Вашето изказване, което беше по-скоро някаква форма на защита на господин Гунев – вижте, той бил преседял най малко в Управителния съвет. Ами, то преседяването в Управителния съвет работа не върши. Точно защото е преседял, а не си е вършил неговата работа и през целия му мандат от година и половина не е направена една проверка на място в КТБ, това е причината да се стигне до тази ситуация. Тези хора, които са си свършили работата, това са хората на направление „Банково” и направление „Емисионно”. И тук никой не може да каже лоша дума.

Благодаря Ви, госпожо Председател. По отношение на репликата на господин Цонев аз имам много кратък отговор: цяла България, и не само в България, знае кой командва ДПС. Няма какво друго да Ви кажа. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.) По отношение на госпожа Стоянова. Госпожо Стоянова, днес не избираме Иван Искров, но искам да Ви кажа, че дали Иван Искров, или Димитър Радев, е предложил някого, това променя ли качествата на този, който избираме? Променя ли качествата на този, който избираме?! Моят упрек към Вас беше, че не е спазена процедурата, разписана в Закона. Защото, когато управителят на БНБ, няма значение как се казва той и в кой момент направи предложение, то трябва да се гласува от Народното събрание и този, който е спрял процедурата, е нарушил Закона. Искахте да Ви го кажа по-пряко и Ви го казах. Не ми преписвайте някакво адвокатстване тук. Аз посочих определени факти. Между другото, аз знам, и не само аз, години трябва да минат, за да стане ясна цялата истина за КТБ. На този етап е ясна само една част от тази истина, която е удобна на тези, които забъркаха кашата с КТБ и направиха цялата тази афера. Дами и господа, давате ли си сметка отново за това – не знам точната сума, но около 4 милиарда ги няма и това е в резултат на една банкова афера, която се развиваше пред очите на цялото общество и институциите бездействаха. Трябва да се зададе въпросът: защо бездействаха институциите? Сега в един момент тези, които на първо място е трябвало да наблюдават този процес, тези, които са имали инструментариума да прекъснат този процес, ще ги изберем отново. Аз Ви казвам, убеден съм, че основното качество, заради което те се предлагат и днес ще ги гласувате тук, е това, че те са доказали, че са послушни. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, абсолютно сте права, че трябва да стъпим на професионална основа. Когато говорим за разбиране на функциите на БНБ, е редно да кажем всъщност какви функции има БНБ в условията на Паричен съвет – силно ограничени. Но една функция е изключително важна, тази функция е поддържане на минималния резерв от търговските банки, а чрез този минимален резерв уважаемите бивши подуправители знаят, че би следвало да се гарантира ликвидността и сигурността както на вложителите, така и на кредитополучателите. Именно тук Вие показахте Вашия провал, защото не само че не гарантирахте сигурността на вложителите, фалирайки най-голямата банка КТБ, а нещо повече. Госпожо Стоянова, основният показател за сигурност на Паричния съвет е монетарното злато. От тези господа там никой досега не е посочил какъв е натуралният показател на монетарното злато. (Шум и реплики. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото то се измерва в унции, ако не знаете, а не само в стойност.

Уважаеми господин Байрактаров, бих иска да Ви репликирам, че изказаното от Вас съждение на професионална основа в известен смисъл завоалира моралната отговорност, която целият Управителен съвет на БНБ носи за фалита на Корпоративна търговска банка. Не само това. България я чакат множество международни дела, по които, дано да не съм лош пророк, ще бъде осъдена. Тогава, питам аз днешния управител на Българската народна банка господин Радев, какъв ще бъде Вашият отговор за моралната отговорност на Вашия екип, заради чиято работа държавата ще бъде осъдена? Какъв ще бъде Вашият отговор? Това един отбор – като онези три маймунки, едната не чува, едната не вижда, другата не знае – ли е бил през всичките тези години, или е трябвало да си говорят помежду си?

Господин Караджов, абсолютно сте прав в това, което казахте, само че аз ще Ви допълня в дупликата си, защото, първо, тук някои хора говореха за откритост, за прозрачност, но забравиха снощи, че искаха така открито и прозрачно да извършат една далавера чрез фалшификация на доклад на Комисия. (Шум и реплики. Възгласи: „Еее!”) Ето това е откритото и прозрачно управление на някои хора. Що се касае до нормалната бизнес логика, нормално е един мениджър да си избира състава, само че господин Радев ни заяви на нас, че повече от 15 години е извън България. Как, като бяхте 15 години извън България, Вие опознахте хората, които днес ни предлагате за подуправители, които всъщност са Вашата лява, дясна ръка и глава? Как се случва това нещо? Защото в мен остава впечатлението, че Вие като независим управител на независим орган всъщност като че ли сте независим, защото от Вас нищо не зависи. Това е впечатлението, което се създава, господин Радев. Да довърша на професионалната тема. Вие ще поемете ли отговорност за това, че тези Ваши колеги, които е следвало да следят за тези минимални резерви, които е следвало да гарантират ликвидността, сигурността на банките, утре няма да ни посочат поредния доклад, който се оказва, че не бил доклада; поредният одит, който се доказва, че не бил този одит и ще скършат ръце за това, че ще фалира поредната банка? Вие ще поемете ли тази отговорност? И трябва да я поемете тук пред всички, защото е ясно, че ДПС ще подкрепят избора на Вашите предложения, защото са пряко заинтересовани. Медиите го показаха и го доказаха. Аз се обръщам към колегите от ГЕРБ, защото съм сигурен, че там все още има здрав разум: не допускайте това тяло да продължи да управлява БНБ, колеги! Не допускайте! Знам, че има хора със здрав разум, знам че има много разбиращи и вчера се доказа това от поведението на точно тези хора, които разбираха и осуетиха тази многомилионна далавера, която щеше да стане тук в Народното събрание. Аз разчитам именно на такива хора, които разбират, да не допуснат да се случи поредният позор в България.

Благодаря, госпожо Председател. Искам прегласуване, тъй като, макар че колегата Лилков успя да гласува в последната секунда, видях как влита в залата колегата Бинев от Патриотичния фронт (възгласи „Ееее!” от ГЕРБ), който не можа да гласува и мисля, че може да го потвърди. Така че моля Ви за прегласуване. Но, колеги, наистина в случая не говорим за приемственост, а говорим за размиване на отговорност и пренасяне на отговорността с това гласуване върху този парламент. Така че нека всички сме наясно какво правим и какво гласуваме наистина.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах против, защото вярвах, че така ще успеем да предотвратим първата грешка на управата на БНБ. Гласувах против, въпреки че преди около месец дадохме един огромен кредит на доверие на Димитър Радев – новия гуверньор. Той като банкер знае, че кредитът се връща и се връща с лихви. Зная, че банкерите обичат наказателните лихви, но от наказателни лихви най-много страдат гражданите. Моля Ви се, оттук насетне предприемете необходимите мерки въпреки тази грешка, която допуснахте, да възстановите доверието с малки стъпки и с малки вноски, тъй като пропуснахте днешната възможност. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа! Българската народна банка е първата държавна институция в новата история. Тя е създадена на 25 януари 1879 г. (силен шум в залата)... Като че ли имаме проблем с тишината...

Българската народна банка е създадена преди да има учредително събрание (шум в залата), преди да има Търновска конституция, преди да има Министерски съвет, преди да има държавен глава. Често пъти казвам на лекция, че има банка – има българска държава. Днес кризата на държавността засяга и Българската народна банка. Гласувах против, защото не е добре когато управителят на Централната банка заявява, че КТБ ще отвори след един месец, а КТБ фалира и загробва милиарди на българските граждани и фирми. Не е добре, когато министърът на финансите води за ръка кандидата за управител на БНБ в институцията. Не е добре когато един народен представител, пък бил той и председател на Бюджетната комисия, казва, че ще бие някого. Още по-лошо е, че този някой е управителят на Българската народна банка. Не е добре новият управител на Българската народна банка да предлага същия екип в управлението на Централната банка. Тези натрупвания на недобри неща водят до криза на доверието към Централната банка. Защото Централната банка, парите на България, финансовата стабилност на България трябва да имат всеобща политическа подкрепа, а не основа на партийна сделка. Благодаря.

Браво!

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, вземам думата за процедура, за да обясня, че е станала техническа грешка при гласуването на нашата... РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Няма такава процедура!

Има такава процедура. (Силен шум и реплики от ДПС.) Така или иначе съм взел думата за процедура, няма да влизам в диалог със залата. Искам да заявя, че съм гласувал и първия и втория път против, въпреки изписването на системата. Станала е техническа грешка и заявявам своя вот против. (Ръкопляскания от ПФ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” тази конкретно кандидатура. Ще гласувам и „против” другата, при предишната също гласувах „против”. Но гласувах „против” тази конкретно кандидатура, защото, ако се запознаете със записите по времето на разговорите при господин президента, още в миналото Народно събрание, когато се обсъждаше положението в КТБ, именно господин Христов беше този, който предложи банковата ваканция. По тази причина смятам, че тази кандидатура не е подходяща. Освен всичко друго, използвам случая за отрицателен вот, за да кажа, че отрицателният вот е и като предупреждение към управителя на банката, когото ние избрахме – нещо, което той може да поправи с едно-единствено действие от тук нататък, а именно да внесе яснота какво се е случило в КТБ, да каже какви са били причините вътре – дали прокуратурата не е имала някаква роля в срутването на банката, и всички онези подробности, за които обществото се досеща, но няма кой да ги каже открито. Благодаря.

Кажи ги ти.

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юли 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11.

„Преходна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност § 12 в Закона за общинския дълг няма. Тъй като в Преходни и заключителни разпоредби създаваме фактически нов параграф, къде го отнасяме, към коя част, към кои от законите, които съпътстват, или към този Закон конкретизираме? Тук има нещо, което лично мен ме притеснява, може би трябваше, но не бяхме достатъчно активни в Комисията, за да направим корекция. Ние казваме, че само за 2015 г. годишният размер на плащанията по дългосрочни договори с гарантиран ЕСКО резултат за всяка община не се включва в общия годишен размер. Господин Председател, правя редакционна бележка – да не е само за 2015 г., а да бъде записано общо, че годишният размер на плащанията остава по този статут, да бъде третиран за всяка година по този начин. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Янкова, аз споделям това, което казахте. В друг дебат обаче, когато гледахме Закона за енергетиката и говорехме за тези проекти, казахме, че ще направим такава поправка. Обяснението е, че сега в Закона за общинския дълг правим това само за 2015 г., като ще променим Закона за публичните финанси и там ще го запишем като цяло, че тези проекти и тяхното финансиране в годишен размер не могат да се считат като общински дълг. Това е техническо. Позволявам си да Ви гарантирам от тази трибуна, че ще го направим. Първо, Вашето предложение не е редакционно. Второ, чисто технологично не му е тук мястото. Гарантирам, че ще го направим. Нашето разбиране също е такова. Смятаме, че трябва да стимулираме, особено общините, да работят по такива договори. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Иска ми се да повярвам, че госпожа Менда Стоянова ще инициира това като председател. По другата бележка – в кой параграф слагаме ал. 1 и 2? Няма такъв параграф в Закона за общинския дълг, ако го отворите. Сигурно експертите са сътрудничели, писали са, но намерете параграф, в който да запишем ал. 1 и ал. 2. Господин Председател, може би да погледнете или да се отворят справките?

Благодаря, господин Председател. „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 15 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 21 юли 2015 г. Проект – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 6 накрая се добавя „освен ако в този Закон не е предвидено друго”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага той да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.

Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 20, ал. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „ал. 5, т. 1” се заменя с „ал. 7, т. 1”. 2. В т. 2 думите „ал. 4” се заменя с „ал. 6”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 31 се създава ал. 3: „(3) С разрешение на фонда синдикът може да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които банката или синдикът е страна или да завеждат такива дела”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 39, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 18 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7”. 2. Създава се нова т. 19: „19. Дава разрешение на синдика за упълномощаване на лица по реда на чл. 31, ал. 3”. 3. Досегашната т. 19 става т. 20”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7 и 8.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10: „§ 9. В чл. 67, ал. 1 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7”, а думите „ал. 7” се заменят с „ал. 9”. § 10. В чл. 68, думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.

Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 96, думите „ал. 5” се заменя с „ал. 7”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 10, 11, 12 и 13, които стават съответно параграфи 13, 14, 15 и 16, както и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.

По § 14 има предложение от народните представители Чавдар Георгиев, Димитър Горов и Валери Жаблянов. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 2 и 3 и подкрепя предложението по т. 4. Ще изчета неподкрепените предложения: „В Преходните и заключителни разпоредби, § 14 се правят следните изменения: 1. т. 1 се изменя така: „т. 1. в чл. 35е, ал. 3 се отменя.” 2. в т. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) букви „б”, „в” и „г” отпадат; б) в буква „д” изразът „досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея” се заменя с „в ал. 4”; в) в буква „е” изразът „досегашната ал. 6 става ал. 5 и” се заменя с „ал. 5”; г) букви „ж” и „з” отпадат. 3. т. 3 отпада.” Предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17: „§ 17. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 35е, ал. 3 думите „четири гласа и тайно гласуване” се заменят с „три гласа и явно гласуване” и се създава изречение второ: „Начинът на гласуване и мотивите на всеки гласувал се отразяват в протокол от заседанието на комисията и се публикуват на интернет страницата на комисията.” 2. В чл. 40а: а) в ал. 1 думите „регистрирани одиторски предприятия” и „регистрирани предприятия” се заменят със „специализирани одиторски предприятия”; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Системата за контрол на качеството се изгражда и функционира по правила, процедури и планове, съвместно разработени от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и от управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Правилата, процедурите и плановете се приемат от управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители и се утвърждават от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.”; в) създава се нова ал. 3: „(3) Разработването на нови правила, процедури и планове за контрол на качеството или тяхното изменение се извършва по инициатива на Института на дипломираните експерт-счетоводители или на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.”; г) досегашната ал. 3 става ал. 4; д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думата „трудови” се заменя със „служебни”; е) досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори въз основа на резултатите от извършените проверки от инспекторите на комисията, както и от контрольорите на Института на дипломираните експерт-счетоводители има право да дава предписания, които са задължителни за изпълнение от регистрираните одитори и специализираните одиторски предприятия.”; ж) досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 7, 8 и 9; з) досегашната ал. 9 става нова ал. 10. 3. В чл. 40в, ал. 1, т. 7 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”. 4. В чл. 41, ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „одитор” се добавя „и/или специализирано одиторско предприятие”, а думите „от 2000 до 20 000 лв.” се заменят с „в размер от 2 до 10 на сто от общия обем на приходите на регистрирания одитор или на специализираното одиторско предприятие за предходната финансова година, включващ сумите по чл. 40м, ал. 1, т. 9”; б) точка 3 се отменя. 5. Създава се чл. 41а: „Чл. 41а (1) На регистриран одитор и/или специализирано одиторско предприятие се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 5000 лв., когато при проверка или разследване, извършено от контрольорите на Института на дипломираните експерт-счетоводители или от инспекторите на комисията, се установи, че са нарушени изискванията на чл. 22, ал. 2, чл. 27, ал. 4, чл. 28 и чл. 33. (2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от регистриран одитор, който осъществява независим финансов одит от името на специализирано одиторско предприятие, наказанието се налага на регистрирания одитор-физическо лице и на специализираното одиторско предприятие, от чието име е извършен одитът. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата или имуществената санкция е в двоен размер. (4) Актовете за установяване на нарушенията и наказателните постановления се издават по реда на чл. 41, ал. 6, 7 и 8.”

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще направя изказване. Така, както е написан докладът, е прието от Комисията предложението на народните представители Чавдар Георгиев, Димитър Горов и Валери Жаблянов в тяхната т. 4, а именно: „4. в т. 5, буква „а”, в началото на заместващия текст след думата „размер” се добавя „от две”.” За какво става дума? Вносителите на текста – всъщност аз и моите колеги, предложихме сериозно завишение, промяна на начина, по който се налагат санкциите, когато Комисията за надзор над регистрираните одитори констатира нарушение на правилата и процедурите. Ние бяхме направили предложение сегашната глоба от 2 хиляди до 20 хиляди лева да се замени в размер до 10 на сто от общия обем на приходите на регистрираните одитори или специализираното одиторско предприятие за предходната финансова година, включващ сумите по чл. 40м, ал. 1, т. 9. Колегите направиха предложение да има и долна граница, която да започва от 2% до 10%. Комисията прие това предложение, но аз, госпожо Председател, правя това изказване, за да кажа, че смятам поставянето на такава висока долна граница – 2% от общите приходи на одиторското предприятие, за изключително висока. Записвайки го като задължителен минимум в Закона, ще има случаи, където за дребни нарушения, които не биха имали последици за фиска или за одитираното лице, или за ползвателите на балансите, заверени от съответния одитор, това да е огромна санкция. Затова смятам, че не би трябвало да приемаме това предложение. Би трябвало да остане без долна граница. Санкцията е достатъчно висока. Да дадем възможност на Комисията, която, отбелязвам, вече с явно гласуване и с мотиви на всеки отгласувалите на интернет страницата, за да има широка прозрачност, за широк обществен и друг контрол, би могла да определи размера на санкцията съобразно тежестта и последиците от такова нарушение. Затова моето предложение е т. 4 на предложението наколегите от БСП лява България също да я гласуваме, независимо, че е подкрепена от Комисията. Призовавам моите колеги да гласуват „въздържал се” на тази точка.

В основния текст на Комисията, в т. 4, в чл. 41, ал. 1, буква „а”.

Предлагам в израза „в размер от 2” да отпадне „от 2”. Остава: „В размер до 10 на сто от общия обем на приходите на регистрираните одитори”.

Точно така. Става „В размер до 10 на сто от общия обем...”.

По § 15 има предложение от народния представител Менда Стоянова – в Преходните и заключителните разпоредби § 15 да се отмени. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поради рехавия състав в пленарната зала, моля за поименна проверка.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя процедурно предложение за удължаване на времето до разглеждането и гласуването на т. 6 от седмичната ни програма – второ гласуване на Законопроекта за Националната служба за охрана.

Включително с нея.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „Доклад на Комисията по земеделието и храните относно Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 502-01-55, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 16 юли 2015 г.” „Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 14, ал. 7 се изменя така: „(7) При откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, имам предложение за редакционна поправка на текста, тъй като срокът за предложения беше значително съкратен, затова не успях да ги направя. В последното изречение, където е записано „отменя решението на общинските служби по земеделие”, „или” да се заличи и думата „измени” да се замени с думата „преразгледа”. Сега искам да кажа точно какво искам.

Ще Ви го дам в писмен вид. Защо се налага тази редакционна поправка? Защото по Закона министърът не е орган по поземлената собственост. Орган по поземлената собственост е само общинската служба по земеделие. По силата на Закона министърът няма правомощията да отменя решението на общинска служба. Министърът може само да разпореди преразглеждане на решението на общинската служба, но не и да отмени това решение, защото не се явява този орган. Ето предложението в писмен вид. (Подава предложението.)

Предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 19а ал. 7 се изменя така: „(7) Решенията на общинските служби по земеделие по ал. 4, т. 1 и 4 могат да се изменят на основанията, посочени в чл. 14, ал. 7 и по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересованите лица – в едногодишен срок от влизането им в сила, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за обезщетяване, както и при условията и по реда на чл. 14, ал. 6.”

Предложение от народния представител Румен Христов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 24а се създава ал. 9: „(9) При сключване на договори за наем или аренда по реда на ал. 1 или 5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (ДВ, бр. 15 от 2015 г.), не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на договора.”

Предложение от народния представител Цвета Караянчева, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Създава се чл. 24д: „Чл. 24д. (1) Собственици на овощни насаждения може да придобият право на собственост върху земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд по пазарни цени след изтичане на 5 години от създаването на насажденията и при условие, че са: 1. създадени и се ползват по силата на договор с министъра на земеделието и храните, съответно с кмета на общината; 2. придобити чрез приватизационна сделка; 3. придобити от организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби. (2) В срок 20 години от придобиване правото на собственост върху земеделските земи по ал. 1 не може да се извършва промяна на начина им на трайно ползване, както и промяна на предназначението им за неземеделски нужди.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, първо искам да се прецени допустимостта на това предложение, защото такъв текст на първо гласуване нито е обсъждан, нито фигурира в Законопроекта за първо гласуване. Не са обсъждани, по никакъв начин принципно на първо гласуване не са приети „за” или „против” такъв род предложения. В мотивите по Законопроекта за първо гласуване не фигурира нито думичка, нито ред по отношение на този вид изменение. Ако все пак решите да го допуснете за гласуване, искам да кажа моето мнение по този текст. За първи път, колеги, имаме прецедент, в който се допуска продажба на земи от Държавен поземлен фонд. Досега процедурите бяха съвсем различни. Държавният поземлен фонд има ограничен ресурс. Той е създаден и съществува за подпомагане на поземлените отношения по отношение на това как държавата да регулира тези отношения. С този текст отваряме една голяма врата, с която се създава възможност да се продава държавен поземлен фонд. Защото, ако се спазят условията, както са записани в този предложен чл. 24д, много лесно всеки един може да придобие в собственост държавен поземлен фонд. Как би могло да стане това? Като територия, която той си избере – атрактивна поземлена територия, насади определени овощни насаждения и Законът му дава правомощия след пет години да стане собственик. След като стане собственик, той може да го продаде на втори, на трети лица и по този начин държавата да изгуби държавен поземлен фонд на местата, които са най-атрактивни и има желание да ги придобива. Ако това нещо се допусне, бъдете сигурни, че темата „заменки” ще бледнее пред този текст. Това ще стане прецедент, в който държавата ще изгуби много, собственици, които са близки до управляващите, ще могат да се облагодетелстват под маската на „помагаме на овощарите”, защото вижте какво пише: Ако Вие създадете овощни насаждения, независимо какъв вид, независимо в какво качество, примерно създавате градина, в която насаждате някакви насаждения, но не се грижите за тях, след петата година можете да станете собственици, защото Законът не Ви ограничава. Важното е да сте създали градина, да сте променили начина на трайно ползване и оттам нататък правомощията са Ваши. Нали, да, казва се 20 години нямат право да променят начина на трайно ползване. Но, след като се промени собственикът, даже и с тези тежести, никъде не е записано, че този, който не е спазил тази разпоредба – че 20 години не трябва да променя начина на трайно ползване, той не търпи никакви санкции. Какъв е смисълът от този текст, ако няма санкции? Това означава, че някой си е направил трудът или да лобира за някого за такива насаждения, които в момента има, или за такива, които искат да ги придобият. Връщам се на първоначалното си изказване. Госпожо Председател, моля да прецизирате, ако е недопустим този текст, да не продължавам да дебатирам върху него, защото, според мен, той е такъв.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаема госпожо Ахмедова, Вие бяхте в началото на заседанието на Комисията по земеделието и храните, когато от дирекцията на Министерството на земеделието казаха, че става дума за няколко хиляди декара, така че не можем да говорим изобщо за размерите на заменките, които Вие цитирате тук –първо. Второ, атрактивните земеделски земи отдавна са заменени. Остават само площите, които са подходящи за земеделие, а не за някаква друга дейност, с цел да се прави злоупотреба при тази възможност за изкупуване, за която говорим. И още нещо. Понеже Ви се наложи да напуснете Комисията по-рано, в § 11 на Доклада, който ще гледаме днес, има записани санкции, които са трикратния размер на платената сума за придобиването на земята. Благодаря.

Уважаеми господин Христов, не ми се наложи да напусна Комисията. Аз я напуснах целенасочено, защото при разглеждането на този Законопроект на второ четене, водено от Комисията, беше такова, че не ставаше ясно за какво става въпрос и какво де факто гласуваме. Затова я напуснах. Въпреки че в залата беше обявено, че не трябва да се скъсяват сроковете, пак се скъсиха, пак набързо се правеха едни неща, затова напуснах Комисията, не защото имах работа, а защото не се водеше като хората. По отношение на това дали се отварят тези врати, за които аз говоря, времето ще покаже. Аз съм сигурна, че това е направено целенасочено, че това е лобистко, и след време, дано да не бъда права, но съм сигурна, че ще се потвърдят думите ми.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! В продължение на това, което госпожа Ахмедова започна като тема, искам също да обърна внимание, че този текст за първи път се появява в нашето законодателство, когато ние разрешаваме държавният поземлен фонд да бъде продаван. Досега имаше замени – вярно е, но Държавният поземлен фонд даже се увеличи в резултат на тези замени. Говоря като статистика, която и в Министерството на земеделието има. Прави впечатление, че по този начин облагодетелстваме една група земеделски производители – тези, които съответно са създали вече овощни насаждения и не са няколко хиляди декара, а според информацията, която излезе в Комисията, са 31 хиляди декара и касае само Държавния поземлен фонд. Тук вмъкването на думата „общински” показва, че ние разширяваме ветрилото на общините, които така или иначе имат правната възможност да продават земя чрез решение на общинските си съвети. Това касае единствено Държавния поземлен фонд, който съответно ние ще дадем възможност да бъде купен. В Комисията поставихме няколко въпроса. Пазарна цена. Коя е пазарната цена? Може ли да ми кажете? Пазарна цена в България няма. Това означава, че ако се върнем към наредбата, която Министерството има за пазарните цени, можете да видите по времето на Мирослав Найденов колко беше оценена земята, която беше продадена чрез бонове. В област Добрич земята беше 560 лева, при условие че пазарната цена е 1400 лева. За какво говорим? Пазарна цена, по начина по който е записано, няма как да бъде определена. Други въпроси имам. В по-голямата си част овощните насаждения, които се създават, имат технологичен срок за използване, ако говорим за насаждения, които са за производство, а не малки семейни градини, от 10 – 11 години. Вие казвате изведнъж 20. Какво правим? На десетата или единадесетата година чакаме девет години да използваме земята, бракуваме насажденията? Защото 20 години са орехите, лешниците, бадемите. Всичко останало е с технологичен срок 10 години. Вие казвате тук изведнъж 20 години, ако не се... Значи, 25 общо – няма такова трайно насаждение, което стои 25 години. Двадесет и пет години няма насаждение, което да дава, да плододава, така че да бъде рентабилно. Моля Ви се! Няма смисъл да отваряме учебниците, за да говорим по темата: „Кой е технологичният срок за едно трайно насаждение”. И защо само овощни насаждения? Ще кажат всички останали групи: „Ами, дайте и пасищата и ливадите, дайте ни това, дайте ни онова” – те са с продължителен срок на действие. Много ми се ще това предложение да бъде оттеглено от вносителите, просто защото създава прецедент и създава наистина привилегировано положение на една група спрямо всички останали. Сигурно има други възможности, с които да бъдат подкрепяни тези, които са направили инвестиция. Тази инвестиция най-често е и по програми, но не и по този начин да се правят подаръци с покупка на земи от Държавен поземлен фонд, които са комасирани в повечето случаи. Благодаря.

Уважаема госпожо Бъчварова, бихте ли обяснили по какъв начин производителят овощар би могъл да е в по-добра ситуация от това, че е собственик на земята, предвид че той трябва да е създал и ползвал по силата на договор с министъра, съответно кмета на общината, този масив? Щом е по силата на такъв договор, той ще има такъв договор до крайния срок на плододаването. Ако примерно е насадил кайсиева градина, договорът ще е за 15 години. Той ще си плаща наема. С какво ще му помогне на производството на овошките това, че е станал собственик? Според мен с нищо няма да му помогне. По този начин, ставайки собственик, той по всяко време може да препродаде градината.По този начин вместо да увеличим овощарите, ние можем да ги намалим или да се превърнем по-скоро в категория покупко-продажби земи, а не производители на овощни насаждения.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, икономическа логика няма. Няма как този, който е създал овощна градина, да има възможност да си купи градината, защото такава ефективност и рентабилност в земеделието няма, включително и в овощните насаждения. Договорът е факт. Той е 20 или 25 години. През това време се плаща всяка година съответно цената, която е определена – наемната. Тук става въпрос за нещо друго. Аз съм собственик, но ще я препродам на някого, който има ресурсите и съответно, получавайки тази земя, той може в един определен период от време наистина да получи по-висока разлика от това, което е създал, благодарение на препродаването. То не е ограничено. Ние това не сме го ограничили. Ние сме дали на земеделския производител, но се явява нов и казва: „Аз искам цялата градина заедно с договорите” и така нататък – всичко, което съответно само по себе си носи последствия. Смяната на собствеността е факт, независимо от това че по-нататък я имаме в трикратен размер. Какво от това? Двадесет години земята няма да се ползва. Със сигурност трябва да Ви кажа – икономическа логика няма. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както вече разбрахте от изказването на колежката, БСП лява България няма да подкрепи този текст. За мен лично това е определено лобистки текст. Безспорно. Тук ни се предлага заобикаляне на Закона по общия ред, по който се извършва продажба на държавни общински имоти. Всички знаем, че това става чрез търг по определени процедури. Тук ни се предлага един изключително различен от общоприетия ред, тоест едно условие, ако има трайни насаждения и то точно овощни насаждения, да заобиколим общия ред за продажбата при едно условие – че тази градина съществува в продължение на пет години. И то на каква цена? На пазарна. Само че, както каза и колежката, кой ще определи точно тази цена, че е пазарната цена, е много трудно да се отговори. За мен лично е много интересно предложението във втората точка – за имоти, придобити чрез приватизационна сделка. Приватизациите отдавна завършиха и ми е много интересно каква ще е тази приватизационна сделка на овощно насаждение, тъй като сигурно сделките са извършени преди 15 години, а не знам преди колко години са засети насажденията. Те сигурно вече няма да са такива, че да бъдат ползвани реално и в един момент ние ще дадем право на този, който е закупил някакви изоставени градини, какъвто е случаят по § 12, да придобие собствеността по един различен от общоприетия ред. Затова аз считам, че нормално е или да се оттегли предложението, или да не се приеме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Аз искам да направя изказване, защото за нас е приемливо това като предложение. Още повече че ние се въздържахме в Комисията, защото нямаше текст, който да предлага някакви санкции във връзка с предложението, тъй като господин Румен Христов е направил това предложение в § 7. Ние напълно подкрепяме това. Защото, колеги, чудя се докога България ще бъде страна, която е била първа по производство на плодове и зеленчуци, докога ние ще продължаваме да внасяме от съседните страни плодове и зеленчуци, след като имаме невероятни условия за развиваме овощарството в страната си? По последни данни около 70 – 80% от плодовете, които внасяме в България, са от внос и нека да дадем на тези хора възможност да произвеждат в страната ни и да развиваме овощарството, защото това е разумна постъпка и за първи път Министерството на земеделието и храните се ангажира отговорно да направи така и да даде възможност на хората, които имат желание да развиват овощарството, да го направят. От гледна точка на това, че там трябва да се вложат наистина много сериозни средства, ние не можем да правим някакво ограничение на тези хора, защото там са нужни инвестиции за напоителни системи, за сгради, за складове. Много Ви моля, ако искаме да развиваме земеделието в България, трябва да подкрепим този текст. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Петрова, не сте разбрали за какво става въпрос. Не става въпрос за овощарите, става въпрос за... (Шум и реплики.) Господин Байрактаров, може ли да се успокоите?! (Оживление.) Става въпрос затова, че Държавният поземлен фонд ще може да се продава. Ако Вие, представител на Патриотичния фронт, не защитите българската земя, а разрешите да се продаде, това означава, че изобщо не трябва да се наричате по този начин, защото един мъдър човек казва, че парите са временни, а земята е вечна. А вечната земя, която е държавна, трябва да я защитавате, а не по начина, по който предлагате: ще подпомогнем овощарите, тя да стане частна собственост, която ще се препродаде по няколко пъти и по този начин ще станете брокери на държавната земя, госпожо Петрова.

Уважаема госпожо Петрова, не става въпрос за овощарите, става въпрос за Държавния поземлен фонд. Държавният поземлен фонд няма 1 млн. декара, 99% от земята е частна. Защо и той трябва да бъде продаден? Неговата цел не е да бъде продаван, а да бъде използван най-ефективно и даже когато се осъществява оземляване, той се осъществява в Държавния поземлен фонд. Защо трябва да се продава? Това не е като горския фонд, където 75% Ви е държавно, а двадесет и колко там е частната земя. Тук земята е частна. Инвестицията е направена. Овощарят, който е направил инвестиция, има договор за 20 години. Плаща си всяка година наемната цена, държавата получава приходи. Защо трябва да се продава, при условие че правилата за продажба са абсолютно непрозрачни?! Може да видите продажбата на земя от Държавен поземлен фонд през 2011 г. за какви смешни суми се продаде чрез компенсаторни механизми. Това наистина е грабеж за мен.

Ако утре тръгнат бежанци, които са земеделци и които се занимават със земеделско производство от Молдова, от Бесарабия и от Украйна, ние как ще ги оземлим, по кой начин, като продадем всичката държавна земя, откъде ще вземем земя? Изобщо като се мисли по този начин, тази е най-вярната посока да се мисли. Това няма как да обясня кой го е измислил.

Искам да кажа, че основен приоритет на Министерството на земеделието и храните и това, което сме записали в програмата на правителството, е използването на земята по предназначение. Така че тези големи инвестиции, които трябва да се направят от хората, които ще работят в тези сектори, наистина по някакъв начин тези хора трябва да бъдат мотивирани, така че да се ангажират отговорно със задачите, които предстоят пред тях. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Много разсъждавах върху текстовете и първоначално имах същите резерви, както госпожа Ахмедова и проф. Бъчварова. Разсъждавах най-много върху възможността за предоставяне на собственост. Отначало наистина имах такива резерви, но мислейки и разсъждавайки върху тези текстове достигнах до извода – дали държавата стопанисва земята по най-добрия начин, и не е ли възможно тя да се предостави на хората и наистина да се оползотвори? Защото овощните насаждения в България стигнаха вече критичния минимум, те са под 4%. Ние се изравнихме с най-северните страни – с Дания, Швеция, Норвегия, Европа има около 6% овощни насаждения, а съседна Гърция има 28%. Така че ние не ползваме земята по най-добрия начин. Продължавам да имам резерви върху това дали да се предоставя за закупуване от хората. Госпожо Министър, ние с Вас и господин Христов бяхме в Израел. Там видяхме, че земята се дава за 49 години. Деветдесет и пет процента от земята в Израел е държавна, само 5% има собственици, но ние работим при други условия, така че може да се приеме, че тази част от текста е коректна. Относно продължителността на използване. Смятам, че също е коректно е представен, защото доста съм се занимавал с овощарство. Трябва да Ви кажа, че за костилковите 25 години вече са много, защото те излизат от тази възраст на активно плододаване, за семковите е нормална възраст, а за черупковите ние знаем, че те могат да се използват повече от 100 години. Смятам, че ако се направи малка корекция, а дори и да се остави така няма да бъде грешка. Ние от Парламентарната група на АБВ ще подкрепим това предложение. Мисля, че то ще бъде от полза за нашето българско овощарство. Благодаря.

Уважаеми господин Станков, докато сте разсъждавали върху текста, да бяхте го прочели, защото (смях, оживление) там се казва: „собственици на овощни насаждения”. Овощните насаждения, както е записано в текста, вече са създадени. Този текст няма да допринесе да се създадат нови насаждения, защото това се предоставя на собственици на овощни насаждения, те вече са създадени. Как ще направите така, че тези овощари да получат нещо повече от това, което имат в момента? Те имат договори до годините на плододаване на вида, който са насадили. Ако са насадили семкови – за 20 години, ако са насадили други насаждения – до годината, докогато те ще си получат плода. Ставайки собственици, повече насаждения ли ще имаме, или ще имаме повече производство на плодове в България?

Уважаеми проф. Станков, с голямо неудобство искам да Ви дам един съвет. Ако не Ви е ясно нещо, пуснете SMS до Фери. Тя ще Ви научи. (Оживление.)

Уважаема госпожо Ахмедова, уважаеми господин Байрактаров! Нямам неясни неща.Много съм се занимавал с тези проблеми и затуй с ясното съзнание казвам това, което мисля. За собствеността вече казах. За продължителността също казах. Това, което казва госпожа Ахмедова тук – какво точно искахте Вие да ми кажете, не Ви разбрах, защото много добре съм прочел текста, в който се казва, че при създадени трайни насаждения след петата година се предоставят тези възможности. Така че наистина те са създадени. Пет години е постоянствал човекът, който ще кандидатства за тази собственост, да отглежда тези дръвчета. Оттам нататък, ако е добър стопанин и ако има желание... Много важно е това да създадем и потомственост вече в нашето овощарство. Мога да Ви кажа, имам много разговори със студенти. В аграрните факултети вече идват хора, които са много мотивирани и които могат да наследят собствеността. Така че имам пълна яснота и с ясното съзнание съм си изразил мнението. Благодаря.

Лично обяснение!

Аз имам процедура преди нея!

Имам процедура по начина на водене от 15 минути! Ако обичате, седнете си на мястото! (Към народния представител Ферихан Ахмедова.) Господин Председател...

Господин Председател, искам да Ви помоля да обясните на народните представители от ДПС, че не сме в училище, не сме ученици, за да може всеки път да назидават, да ни учат, да ни обясняват колко сме неграмотни, тъпи и всякакви други неща. Това не е училище, а най-малко пък искаме Вие да сте ни учителите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Мисля, че по тази точка се коментираше доста и се изведоха доста тези като коментари. Предлагам процедура прекратяване на дебата по точката.

Лично обяснение!

Уважаеми господин Байрактаров, за разлика от Вас нямам претенциите да съм всезнайко.

Изказвам се само по теми, от които разбирам. Ако много искате консултация по тема земеделие, мога да Ви предоставя номера си.

Уважаеми господин Председател, мисля, че не един и два пъти обяснихме в Правилника кога е предвидено правото на лично обяснение. Аз не съм правил изказване, а съм правил реплика. Нещо повече, не съм по никакъв начин споменал името на госпожа Ахмедова. И най-малкото е неприлично и неприятно да се провежда предаването „Искрено и лично” в Народното събрание. Все пак съм семеен, госпожо Ахмедова, три деца имам. (Смях.) Някак си... Имайте срам!

Спокойно, господин Байрактаров. Имам процедура. Само казах, че за консултация ще Ви дам телефона. Не се притеснявайте. Процедурата ми е следната. Господин Председател, много моля да прецизирате преди да подложите на гласуване дали това предложение едопустимо, защото по Правилника според мен не е допустимо да се разглеждат на второ четене текстове, които не са гледани на първо четене, не са гласувани принципно, поради което смятам, че е недопустимо. Моля да го прецизирате и на Ваша отговорност да го подложите.

По § 2 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като ал. 4 е отразена в нов § 16 и предлага следната редакция на § 2,който става § 5: „§ 5. Създава се чл. 27а: „Чл. 27а (1) Собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби дължат суми за ползването на земята до придобиването на правото на собственост върху застроените и прилежащи площи. (2) Лицата, придобили право на собственост върхусградите и съоръженията по ал. 1 до 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята след тази дата. (3) Лицата, придобили право на собственост върху сградите или съоръженията след 9 февруари 2011 г. дължат сумите за ползване на земята от датата на придобиване на сградите или съоръженията. (4) При разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията.”

Параграф 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6: „§ 6. В чл. 33, ал. 6 думите „и от определените със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие” служители” се заменят с „от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие”, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните.”

Параграф 4. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и т. 2, буква „а” и не го подкрепя по т. 2, буква ,,б”, която гласи: „б) площите, които се наторяват с животински тор, се разпределят на ползвателите, които имат утвърден план за наторяване от общинската служба по земеделие, при условие че са регистрирали в общинската служба по земеделие правните си основания за площи.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7: „§ 7. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 7, изречение първо думите „транзитна бюджетна сметка в” се заменят със „сметка за чужди средства на”. 2. В ал. 15 в текста преди т. 1 след думите „2007 – 2013 г.” се добавя „и/или по мярка „Агроекология и климат” и „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Част от предложението е прието. То е свързано с прилагането на чл. 37в. Преведено на български език това означава, че служебните споразумения, които се сключват – тези, които имат сключени договори по Програмата за развитие на селските райони, имат възможността да получат абсолютно същите масиви, които преди това са ползвали, тъй като договорите са едногодишни. Факт е, че с промяната, която в момента се прави, редакцията, която предлага Комисията, част от тези възражения, които имаха досега собствениците и ползвателите, включени в тази мярка, са удовлетворени. Защото в предложената редакция влиза и Програмата „Агроекология и климат” от новата Програма 2014 – 2020 г. Това, което е неудовлетворено, въпреки че в Комисията имаше дебат, е за площи, които се наторяват с животинска тор и съответно изискването и процедурата по начина, по който ще бъдат проверявани. Трябва да Ви кажа, че това е европейска директива, която изисква всички земеделски производители, които имат животновъдни обекти, съответно да оползотворяват тези отпадъци по начин, по който не се замърсява околната среда. Това е един от начините, по който те могат да осъществят своята дейност в съответствие с изискването на европейските регламенти. Освен това трябва да Ви кажа, че в Румъния, в която животновъдството е доста по-добре развито и съответно през последните години показа изключителен възход, от 2016 г. се въвеждат такси, при което общините трябва да направят такива площадки, на които да се съхраняват тези отпадъци, съответно за това се заплаща такса. Много моля наистина да се обърне внимание върху този проблем за сектор „Животновъдство”, защото така или иначе от 1 януари 2016 г. трябва да прилагаме регламента, а това е един от възможните начини животновъдите да решат своите въпроси. Пак казвам, по никакъв начин не се засяга собствеността върху земите, а единствено ни касае служебните споразумения по възможност да бъдат на същите места в рамките на 4 или 5 години. Благодаря.

Параграф 5. Предложение на народния представител Цвета Караянчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8: „§ 8. В чл. 37и се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ думите „и средните годишни рентни плащания за землището или за общината” се заличават, думата „обявяват” се заменя с „обявява”, а думата „публикуват” се заменя с „публикува”. 2. В ал. 3, изречение второ думите „и средните годишни рентни плащания за землището или за общината” се заличават. 3. В ал. 4 се създава изречение второ: „На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и говеда от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.” 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май.” 5. В ал. 10 се създава изречение трето: „При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок.” 6. В ал. 12 изречение първо се изменя така: „Въз основа на протоколите на комисиите по ал. 6 и 10 кметът на общината, съответно директорът на областната дирекция „Земеделие” сключва договори за наем или аренда по цена, определена по пазарен механизъм.”. 7. Създава се ал. 15: „(15) При сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на договора.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като цяло, подкрепяме текста на вносителя, а също така и редакцията на Комисията. Пак прави впечатление обаче нелогично и пак да кажем лобистко предложение, свързано с промяна на критериите. Защо? Вижте в т. 3: „правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и говеда от местни (автохтонни) породи, …”. Защо само тях? Това са 3000 животни в България – три породи. Защо не се прави корекция за всички автохтонни породи? Как ще обясните защо само за тази категория се прави корекция от 30 декара на животно, а за всички останали – 20 декара? Първо, че влиза като предложение между първо и второ четене, не касае всички животновъди. Молбата ми е, когато се правят такива предложения, да се вземе предвид да бъдат в интерес на целия бранш, а не само на определена група. Има само десет ферми. Ами, намерете друг начин да ги подпомагате, ако не искате другите автохтонни породи да бъдат подкрепяни с разлика в норматива спрямо всички останали животни. (Реплика от министър Десислава Танева.) Да, говорим първо за автохтонните – пише само за автохтонни говеда. Защо само автохтонни говеда? Аз предлагам като редакция за гласуване, за автохтонните породи, които са основно в планински и полупланински райони: „Производство на месо и от местни (автохтонни) породи”. „Говеда” да отпадне.

За производство на месо нямаме нито култура, нито породи. Всеки, който не произвежда мляко, казва, че съответно е за производство на месо. Абсолютно никаква ефективност няма от това животновъдство, но така или иначе, трябва да се пробваме и по този начин. Настоявам всички автохтонни породи да влязат в този норматив, който се предлага за говедата.

Да, да.

В § 6 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1, 2 и 3, което е отразено на систематичното му място в нов § 10, а по т. 4 и 5 е оттеглено. Предложение от народния представител Цвета Караянчева. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като т. 3 е отразена в нов § 10, и предлага следната редакция на § 6, който става § 9: „§ 9. В чл. 37л се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „ал. 13” се заменят с „ал. 12”; б) точка 2 се отменя. 2. В ал. 3 думите „13 и 14” се заличават.” Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. Създава се нов чл. 37м: „Чл. 37м (1) Кметът на община, съответно директорът на областна дирекция „Земеделие” ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. (2) Спазването на условията по ал. 1 се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. животновъдни обекти; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. (3) Справката по ал. 2 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията. (4) Когато при извършването на проверките се установи, че: 1. в животновъдния обект броят на регистрираните пасищни селскостопански животни е с над 30 на сто по-малък от броя им към сключването на договорите за наем или аренда, договорите се изменят като площта се определя в съответствие с процентното намаление на броя на животните; 2. в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие”; 3. е настъпила промяна на условията по чл. 37и, ал. 1, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие”; 4. е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие”. (5) Договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. (6) В случаите по ал. 5 съответната общинска служба по земеделие отписва имотите от регистъра на договорите за аренда и наем по чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр…) и уведомява: 1. кмета на общината – за имотите от общинския поземлен фонд; 2. директора на областната дирекция „Земеделие” – за имотите от държавния поземлен фонд. (7) Алинея 4, т. 1, ал. 5 и 6 не се прилагат за част или всички селскостопански пасищни животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, които са засегнати от тежко природно бедствие или епизоотии.”

Предложение на народния представител Румен Христов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 11: „§ 11. Създава се чл. 42, 43 и 44: „Чл. 42. (1) Кмет на община, съответно директор на областна дирекция „Земеделие”, който не разпореди извършването на проверките по чл. 37м, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. (2) Кмет на община, съответно директор на областна дирекция „Земеделие”, който не прекрати или измени договор за аренда или наем при условията на чл. 37м, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. Чл. 43. На лице, което в нарушение на чл. 24д, ал. 2 промени начина на трайно ползване или предназначението на земеделска земя, се налага глоба или имуществена санкция в трикратния размер на платената цена за придобиване правото на собственост, определена по чл. 24д, ал. 1. Чл. 44. (1) Нарушенията по чл. 42 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от областния управител по местонахождението на имота. (2) Нарушенията по чл. 43 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от директора на областната дирекция „Земеделие”, съответно от кмета на общината по местонахождението на имота. (3) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 42 и 43 се издават от областния управител по местонахождението на имота.”

Предложение на народния представител Цвета Караянчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В § 2в от Допълнителните разпоредби се създава ал. 3: „(3) По смисъла на този закон „Животновъден обект” е обект, регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни.” Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В § 17, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. ...) накрая се добавя „по реда на чл. 27а”.”

Благодаря, господин Председател. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 14: „§ 14. (1) Започналите, но недовършени до влизането в сила на този закон, производства по подадени заявления за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията на прекратените организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби се довършват по реда на този закон. (2) Недовършени производства са тези, по които е подадено заявлението по ал. 1 в областна дирекция „Земеделие”, включително такива, по които има издадена заповед на министъра на земеделието и храните, но до влизането в сила на този закон не е сключен договор за покупко-продажба.”.

По § 9 има предложение на народния представител Румен Христов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 15: „§ 15. (1) Производителите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. (2) Ползвателите, които са одобрени по направлението по чл. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ДВ, бр. ...), сключили са договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. и всичките им отглеждани пасищни селскостопански животни и пасища са одобрени за подпомагане, са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 при спазване съотношението за минимум 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията. (3) Договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие”. (4) Кмет на община, съответно директор на областна дирекция „Земеделие”, който не прекрати договорите при условията на ал. 3, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. (5) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 4 се съставят от длъжностни лица, определени от областния управител по местонахождението на имота, а наказателните постановления се издават от областния управител по местонахождението на имота. (6) Договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. (7) В случаите по ал. 6 съответната общинска служба по земеделие отписва имотите от регистъра на договорите за аренда и наем по чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и уведомява: 1. кмета на общината – за имотите от общинския поземлен фонд; 2. директора на областната дирекция „Земеделие” – за имотите от държавния поземлен фонд.”

Само за протокола, за да не стане объркване, в § 15, ал. 1 първата дума е „Ползвателите”, а докладчикът прочете „Производителите”.

Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. Собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби, придобити след влизането в сила на този закон, при подаване на заявление за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията, представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 13.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 21: „§ 21. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9, ал. 2 думата „ползуването” се заменя с „ползването”. 2. В чл. 11, ал. 1 се създава изречение второ: „Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие”, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните.” 3. В чл. 13 ал. 10 се изменя така: „(10) При откриване на нарушения по този закон и на правилника за прилагането му, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 6, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 5, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.” 4. В чл. 20 думата „ползуването” се заменя с „ползването”. 5. В § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думата „ползуването” се заменя с „ползването”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 29.

По § 24 има предложение от народния представител Цвета Караянчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 30: „§ 30. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр...)се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 33 се създава ал. 4: „(4) Данните в Системата за идентификация на земеделските парцели се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6.” 2. В чл. 33а, ал. 2, изречение първо след думите „се обновяват ежегодно” се добавя „чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37.” 3. В чл. 336: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на земеделието и храните може в срок до 1 март, въз основа на искане на собственик или ползвател на правно основание на земеделски земи, да одобри със заповед изключване на имоти от слой „Постоянно затревени площи”, когато: 1. имотът не попада в обхвата на защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие и при условие, че друга площ в стопанството бъде съответно преобразувана в постоянно затревена площ, и/или 2. преобразуването или разораването на постоянно затревени площи се извършва въз основа на одобрен проект по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. или 2014 – 2020 г., и/или 3. имотът е включен в одобрено от регионалната инспекция по околна среда и води инвестиционно намерение, и/или 4. начинът на трайно ползване на имот, включен в обхвата на слой „Постоянно затревени площи”, е променен в различен от пасища, мери, ливади или друг вид постоянно затревени площи преди издаване на окончателната заповед от министъра на земеделието и храните по чл. 33а, ал. 2 за одобряване на специализирания слой, и/или 5. начинът на трайно ползване на физическия блок от Системата за идентификация на земеделските парцели, в който имотът попада, не е постоянно затревена площ съгласно наличните в Системата за идентификация на земеделските парцели данни към 2014 г. и имотът не попада в обхвата на защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие, и/или 6. има влязло в сила решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, издадено по реда на Глава пета от Закона за опазване на земеделските земи.” б) създава се ал. 5: „(5) Редът за разрешаване на преобразуване или разораване на постоянно затревени площи се определя с наредбата по чл. 30, ал. 6.” 4. В чл. 41 навсякъде думата „ползуването” се заменя с „ползването”.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, по принцип приемаме предложения параграф и редакцията, която е направена. Искам да обърна внимание на един факт, свързан с предложението по ал. 2, където се казва, че министърът на земеделието и храните може в срок до 1 март, въз основа на искане на собственик или ползвател на правно основание, да одобри със заповед промяна на имота от слой „Постоянно затревени площи” в нещо различно. Все пак трябва да се знае, че в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи чл. 25 казва, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост. Така, както е записан текстът, в предишния текст е спряно до собственика, което означава, че това е частен собственик, но с добавянето на ползвател означава, че със заповед на министъра е възможно да бъде преобразувана публичната собственост, особено на общините, защото в слоя „Постоянно затревени площи” обикновено това са мери, ливади и пасища на общините и те са публична собственост. Така изписан текстът показва, че със заповед на министъра е възможно преобразуване на тези площи, като т. 2 казва: преобразуването или разораването на постоянно затревени площи се извършва въз основа на одобрен проект по Програмата за развитие на селските райони. Предлагам с цел прецизност, ако се съгласите, че собствеността е публична, а тя е такава... (Реплика от министър Десислава Танева.)

Говорим само за „Постоянно затревени площи”, но с цел прецизиране на текста – „на правно основание на земеделски земи, с изключение на публичната собственост”, защото така, както е написано най-общо, означава, че всички, които влизат в слоя, могат да бъдат преобразувани със заповед на министъра от публична в частна собственост. Предложението, което правя, е да се добави след „земеделски земи”, „с изключение на публична собственост”. Текстът не е прецизиран. Поставих този въпрос и по време на обсъждането в Комисията, но, както виждам, няма промяна в изказа. Както и да го чета, постоянно затревените площи в по-голямата си част са мери, ливади и пасища.

Предлагам в ал. 2 след думите „правно основание на земеделски земи” да се добави „с изключение на публичната собственост”, продължава „да одобри”. Благодаря.

По § 25 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 31. По § 26 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 32. По § 27 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 33. По § 28 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 34. По § 29 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 35. По § 30 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 36.

По чл. 9 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. Съветът по сигурността: 1. анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия по отношение на: а) способностите на системата за защита на националната сигурност за противодействие на заплахите, включително за управление при криза; б) ефективността на основните дейности на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1; в) съгласуваността и координацията при осъществяване на основните дейности между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1; г) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1; д) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 с институции и механизми за колективна сигурност в Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз; е) изпълнението на определените национални приоритети, основни цели и задачи; ж) осигуряването и защитата на информационната сигурност от посегателства; 2. координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1; 3. подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределението на необходимите ресурси; 4. подпомага взаимодействието между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 при изпълнение на задачите и дейностите им; 5. предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи; 6. предлага на Министерския съвет годишни цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност; 7. предлага на Министерския съвет проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност; 8. предлага на Министерския съвет проект на национална комуникационна стратегия за информирането на гражданите при криза.”

По чл. 10 има предложение на народните представители Михов и Цочев: „1. В чл. 10, ал. 1 т. 1 да отпадне. 2. В чл. 10, т. 4 след думите „приема решения” се добавя „по отношение на изготвени предложения до Министерския съвет за упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределение на необходимите ресурси”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) За осъществяване на функциите си по чл. 9 Съветът по сигурността: 1. изготвя анализи, прогнози, доклади и други информационни материали; 2. използва експертни становища от различни области; 3. осъществява сътрудничество с държавни органи и организации, с органи на местното самоуправление и юридически лица, както и със сродни структури в други държави и международни организации; 4. приема решения. (2) Членовете на съвета осигуряват необходимата за дейността му информация.”

Уважаеми господин Председател, моля преди да пристъпим към следващия текст, да подложите на гласуване допускането в залата на господин Самандов – съветник на президента.

Предложение на народния представител Милен Михов – в чл. 11, ал. 2 да придобие следната редакция: „(2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет. Броят на служителите в Секретариата, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност се определят с акт на министър-председателя. Общата численост на служителите в Секретариата е извън посочената в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михо Михов и Кирил Цочев: „В чл.11, ал. 2 се изменя в следния вид: „(2) При осъществяване на дейността си, като център за анализи, управление и контрол, Съветът по сигурността се подпомага от самостоятелна специализирана структура в администрацията на Министерския съвет „Секретариат на Съвета за национална сигурност (ССНС)”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народни представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) Съветът по сигурността се представлява от председателя. (2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет. (3) В работата на секретариата могат да участват представители на лицата по чл. 8, ал. 3, т. 1 – 4 и т. 7 – 10. (4) Информация за дейността на Съвета по сигурността и на неговия секретариат се публикува на интернет страницата на Министерския съвет при спазване на нормативните изисквания за защита на класифицираната информация.”

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Предложението ни за редакция на чл. 11, ал. 2 е мотивирано от факта, че служителите в Съвета за сигурност ще разполагат с информация с висока степен на конфиденциалност. Те ще боравят със секретни документи, аналитични материали. Тези хора трябва да бъдат защитени с определена степен на конфиденциалност за тяхната работа при тяхната персона. В Устройствения правилник за работата на Министерския съвет, в чл. 54, ал. 1 се предвижда, че общата численост и разпределението на административните звена се посочва в Приложение 3. Тоест, приемайки създаването на ново звено в структурата на Министерския съвет, броят на служителите трябва да бъде посочен в тази таблица. Разбираме, че дори и броят на служителите в това звено представлява информация с определена конфиденциалност в този Съвет. Пак по силата на този Устройствен правилник в „Раздел VI – Специализирана администрация”, би трябвало да се опишат задачите, компетенциите и функциите на този Съвет за сигурност. Ето защо ние предлагаме предвидения по вносител текст на ал. 2 да бъде допълнен с две изречения, че броят на служителите, изискванията към тях, техните длъжности, възнаграждения се определят с акт на министър-председателя и че тяхната численост не се посочва в съответстващия Устройствен правилник. Така тези хора ще бъдат защитени, техният правен и фактически статус, и би трябвало да бъдат гарантирани от определен интерес на чужди разузнавания и чужди интереси. Благодаря.

Съвсем накратко. Нашето предложение, което е записано, че не е подкрепено от Комисията, в крайна сметка се инкорпорира в чл. 12, предложен от Комисията. Ние го бяхме направили за това, защото в ал. 3 става дума за извънредно заседание на Съвета по сигурността, предизвикан от важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки. Поради тази причина не можем да си представим, че при такива обстоятелства министър-председателят ще отсъства и ще бъде заместван от който и да било друг, защото това беше първоначалния замисъл на текста. Затова предложихме такава възможност – да отпадне. Но в крайна сметка ал. 3 мисля, че е съобразено с нашето предложение, затова, според мен, трябва да се направи и поправка, че Комисията всъщност подкрепя предложението ни, защото то съществува вече в крайна редакция на чл. 12. Благодаря.

Оттегляме го.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 13 и 14.

По чл. 15 има предложение от народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от Комисията. Предложение от народния представител Красимир Каракачанов – в чл. 15, ал. 1, 2 и 3, думите „Разузнавателна общност” да се заменят с „Борд на разузнавателната общност”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Като част от Съвета по сигурността функционира разузнавателна общност, която се състои от секретаря на Съвета по сигурността, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и от ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация”. (2) Разузнавателната общност по своя инициатива може да изготвя тематични или обобщени доклади по различни въпроси, свързани с националната сигурност, да прави предложения до Съвета по сигурността към Министерския съвет и да изготвя предложения до министър-председателя за изменения и допълнения на нормативната уредба. (3) При необходимост към разузнавателната общност се включват други висши ръководни служители от различни министерства и ведомства. (4) Секретарят на Съвета по сигурността докладва на министър-председателя изготвените документи по ал. 2.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, проектозаконът в частта чл. 15 не кореспондира със Стратегията за национална сигурност. Това може да го проверите. Тя беше разработена и приета преди това от правителството на ГЕРБ в първия мандат. Маркира се идеята за „Разузнавателна общност”. Меко казано, странно е странно как „Разузнавателна общност” ще бъде част от Съвета?! По стечение на обстоятелствата, като резултат шефът на Съвета по сигурността при Министерския съвет, тоест премиерът, министър-председателят, става шеф на Разузнавателната общност или нещо като шеф на разузнаването. Представяте ли си такава да е практиката и в други страни? В Съединените американски щати така ли е? Господин Цветанов, президентът Обама ли оглавява разузнаването на Съединените щати? Самото разузнаване като термин, а и като логика е чрез придобиване на информация за противника да се постигне национална сигурност. С така предложения текст се създава колизия в дейността на разузнаването и много напомня текста за една безсмъртна фраза, която нито е казана за първи път, нито за последен от Сталин. Тя е: „Аз сам съм си разузнавач”. Може би при този текст трябва да припомним, че точно в периода 1940 до 22 юни 1941 г. 90 предупреждения за операция „Барбароса” Сталин на този принцип е отхвърлил като несъстоятелни. Ярък пример за кошмара на един разузнавач. С този текст правите точно това, колеги. Явно че е така, явно, че ще гласувате чл. 15. Това добре, но какво прави Разузнавателната общност? В предложените текстове по чл. 15, ал. 2 от проекта се посочва, че по своя инициатива ще изготвят тематични или обобщени доклади. Тоест пише „доклади и законопроекти”. Тогава защо е Разузнавателна общност? Алинея 3 предвижда в Разузнавателната общност да се привличат и висши ръководни служители от различни министерства и ведомства. Колеги, това е абсурд, това е нелепица! Според мен, целта трябва да е друга – Съветът за сигурност при Министерския съвет да предлага на Министерския съвет, който да възлага на службите за сигурност и обществен ред какви приоритети да имат, къде да насочат усилията си, каква информация да събират с оглед националната сигурност – превенция и реакция на рисковете и заплахите в цялост на променените обстоятелства, промените в средата за сигурност. Текстът като цяло е противоречащ на разбирането за дейността на разузнаване то. Призовавам Ви да не подкрепите приемането на чл. 15 по така предложения закон. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, само няколко изречения. Добре е да познаваме нормативната уредба, особено когато сме народни представители. Добре е да познаваме Конституцията. Член 105, ал. 2 от Конституцията гласи: „Министерският съвет отговаря за обществения ред и сигурността в страната”. Какво нелогично виждате от тук нататък министър-председателят да ръководи?! Както искате, така я наричайте. Това на практика е звеното, наречено „Разузнавателна общност”, в което ще се извършва висшият анализ на събираната информация по каналите на различните оперативни служби. Много ми е странна цялата работа. Според мен, губим време. Текстовете са коректни и нека да ги гласуваме.

Така си мислите Вие.

Член 16 – предложение на народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепа по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Дейността на Секретариата на Съвета по сигурността се ръководи и организира от секретар, който се назначава от министър-председателя. (2) За секретар се назначава лице, което: 1. има само българско гражданство; 2. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”; 3. притежава 10 години стаж в органите и структурите от системата за защита на националната сигурност; 4. е получило разрешение за достъп до квалифицирана информация с ниво на класификация „строго секретно”. (3) Секретарят организира и осъществява обмена на информация, свързан с дейността на Съвета по сигурността и на Разузнавателната общност. (4) Секретарят организира координацията на Съвета по сигурността с държавните органи и организации, с органите на местното самоуправление, с юридически лица, както и със сродни структури в други държави и международни организации. (5) Секретарят възлага изготвянето на експертните становища по чл. 10, ал. 1, т. 2 за нуждите на Съвета по сигурността.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Предложението на народния представител Красимир Каракачанов е в чл. 18 да отпадне ал. 2. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По същество целият Раздел „Управление при кризи” направо е пришит за пълнота към този Законопроект. Този раздел на практика влиза в колизия със Закона за защита при бедствия и то в много от текстовете. Създават се с чл. 18 ситуационни центрове и главен такъв в Министерския съвет, който да ги координира, но не е ясно каква е целта. Например нищо не се казва за координиране системата за контратероризъм. На практика, да не дава Господ, колеги, но на18 юли 2012 г. на летище Бургас случаят е показателен пример. Цялото правителство се изсипа там и всички командваха и се снимаха по телевизията. Господин Цветанов, помните ли го този случай? Кой ще взима решения в случай, че екипите на терен питат: „Да действаме ли, или не”? Да неутрализираме ли терористите, да стреляме ли, или не”? Това не може да е откомпетенцията нито на главния секретар на МВР, или на председателя на ДАНС. И ако не се знае, ще се лутат, докато се насъветваме. Колеги, този Закон е да отчетем пред партньорите, че го имаме. Като резултат в него са насипани много неща, касаещи националната сигурност. В същото време този Закон, с идея да бъде рамков, всъщност е ненужен, с нищо не помага за регламентиране на обществените отношения, свързани със сектор „Сигурност”. Като резултат ще се получи закон, много наподобяващ Закона за Консултативния съвет по национална сигурност при президента – закон от една страница, без никаква необходимост. Благодаря Ви за вниманието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Глава четвърта – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

По чл. 21 има предложение на Димитър Лазаров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

По чл. 22 имапредложение на народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В чл. 22 навсякъде думите „Националната служба за охрана” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Атанас Атанасов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т . 2 от Правилника. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Филип Попов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” и на Националната служба за охрана чрез своя постоянна комисия. (2) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” и Националната служба за охрана са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или пред негови комисии, в съответствие с техния предмет на дейност, и да предоставят исканата им информация при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (3) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и Националната служба за охрана представят на Министерския съвет ежегодно до 31 март годишен доклад за дейността на подчинената им структура. (4) Годишният доклад на служба „Военна информация” се представя на Министерския съвет от министъра на отбраната в срока по ал. 3. (5) Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация”, чрез министъра на отбраната, изготвят и предоставят за публикуване на страницата на Министерския съвет некласифицирани годишни доклади. (6) Министерският съвет внася за разглеждане докладите в Народното събрание, които се приемат с отделни решения.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Направеното от нас предложение по чл. 22 и свързаното с него създаване на чл. 22а е по следния повод. В чл. 22 става дума за контрол над разузнавателните и контраразузнавателните служби. В случая Националната служба за охрана не е нито едното, нито другото и поставянето й по навик в компанията на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация”, считаме че е по-скоро навик, отколкото поради обективни причини. Дейността на Националната служба за охрана, без да бъде подценявана, не може да бъде сравнявана с тази на другите служби, които разглеждаме в този Закон. По тази причина се приема и следващият Закон, който е в следваща точка. Тя всъщност не е, и поне не би трябвало да бъде, тайна, така че също не предполага особения парламентарен контрол, предвиден за разузнавачи и контраразузнавачи, което се предвижда в тези текстове. Това не значи, че тя трябва да бъде без парламентарен контрол. Поради тази причина с нашето предложение ние предлагаме на Вашето внимание и настояваме да бъде контролирана от Вътрешната комисия, чийто предмет на дейност повече подхожда на компетенцията на Националната служба за охрана. Това е видно и от следващия Законопроект, който ще приемаме. Надявам се народните представители да разберат тези наши доводи и да подкрепят този текст. Благодаря.

Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: Създава се нов чл. 22а: „Чл. 22а. Народното събрание осъществява контрол върху дейността на „Националната служба за охрана” чрез постоянна комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред.” Комисията не подкрепя предложението. (Шум и реплики.) Оттеглете го, ние го гласувахме предния текст.

По чл. 23 има предложение на народния представител Атанас Атанасов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. Народното събрание чрез своя постоянна комисия осъществява наблюдение и контрол върху дейността по управлението и разходването на средствата, предоставени на структурите по чл. 22.”

По чл. 24 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Методи Андреев: „В чл. 24 думата ,,нормативно” се заменя с думата ,,конституционно”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. „Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.

Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители – създава се нов § 2. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 54 се създават ал. 8 и 9: „(8) Конкурс за назначаване на държавна служба в агенцията не се провежда за лица, които са държавни служители в други служби за сигурност, както и в службите за обществен ред, ако отговорят на изискванията за постъпване на държавна служба в агенцията и след писмено съгласие на председателя на агенцията и ръководителя на съответната служба. (9) Конкурс за назначаване на държавна служба в агенцията не се провежда и в случаите по чл. 55, ал. 2 от правилника за прилагане на закона.” 2. В чл. 65 ал. 3 се изменя така: „(3) В случая по ал. 1 лицето получава месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение за ранга и степента на по-високата длъжност.” 3. В чл. 78 след думите „Трудът на” се добавя „председателя и на заместник-председателите, както и на”. 4. В чл. 117, ал. 1 след думите „При прекратяване на” се добавя „пълномощията на председателя и на заместник-председателите, както и на”. 5. В чл. 132, ал. 3 думите „31 януари” се заменят с „31 март”. 6. В § 1 т. 1 от Допълнителната разпоредба се изменя така: „1. „Национална сигурност” е понятието по чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.”

Има предложение от народния представител Атанас Атанасов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се създаде нов § 3. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр...) § 1 т. 13 от допълнителните разпоредби се изменя така: „13. Национална сигурност е понятието по чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на Национална сигурност.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.

По § 5 има предложение от народния представител Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7: „§ 7. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, приетият днес Закон на второ четене за Закона за управление и функциониране на системата за защита на Националната сигурност е първият от пакета четири законопроекта, регламентиращи функционирането на българските служби за сигурност.

Не е коментар, госпожо Председател. Разбирам Вашето притеснение относно Правилника за организацията...

Добре. Но нашето очакване е приетият Закон и предстоящите обсъждания на останалите законопроекти да бъдат повод за преосмисляне и една цялостна промяна на доктрината за Националната сигурност, която българските мюсюмани... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Не нарушавам обществения ред. Коректно Ви казвам!

Запознат съм достатъчно.

Беше една минута.

Я не се обаждай!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група – половин час почивка.

Госпожо Председател, моля да подложите на гласуване допускането в пленарната зала на господин Ангел Антонов – началник на Националната служба за охрана.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Член 2. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – чл. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Член 3. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. Националната служба за охрана осъществява дейността си въз основа на следните основни принципи: 1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; 2. зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; 3. политически неутралитет; 4. единоначалие в управлението; 5. непрекъснатост на охраната; 6. взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави.”

Член 4. Предложение на народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. При изпълнение на служебните си задължения служителите от Националната служба за охрана са физически неприкосновени и се намират под защитата на закона.”

По Глава втора Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.

По чл. 5 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В чл. 5 ал. 1 се изменя така: „(1)Националната служба за охрана е специализирана държавна служба непосредствено подчинена на Министерския съвет.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Националната служба за охрана е специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката. (2) Националната служба за охрана е юридическо лице със седалище София, а нейният началник е първостепенен разпоредител с бюджет.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ако искахме да уредим статута на Националната служба за охрана, да промени философията и направим реформа в това звено, трябваше да започнем именно оттук. Затова ние сме предложили Националната служба за охрана да бъде специализирана държавна служба, непосредствено подчинена на Министерския съвет. Предложението ни не е подкрепено. Предложението на Комисията е друго. Съгласно чл. 5 на вносителя, който е подкрепен от Комисията, НСО представлява военизирана държавна служба на подчинение на президента. Това поставя два въпроса: защо военизирана и защо на подчинение на президента? Обяснението в мотивите е: поради особения характер на дейностите, свързани с изпълнението на държавната служба. Уважаеми колеги, основната дейност на тази структура обаче е охранителна и не е относима към отбранителната способност на страната по никакъв начин! Запазването на нейния военизиран характер от своя страна може да обясни поставянето на Службата на подчинение на президента като върховен главнокомандващ, но тя трудно може да бъде определена като част от въоръжените сили. Мисля, че няма колега в залата, който да не се съгласи с това становище. За да може да се осъществи охрана на лицата и обектите, Службата основно разчита на информация от други структури от сектор „Сигурност” – на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност”, на Държавна агенция „Разузнаване” – всички в рамките на изпълнителната власт, под общото ръководство на Министерския съвет, в частност – на министър-председателя. С оглед на горното някои от колегите вносители или от Комисията може ли да даде поне една логична причина тази служба да е подчинена на президента на републиката? Няма никаква причина Национална служба „Охрана” да бъде най-специалната сред специалните служби, защото тя има охранителен характер и по важност дори не може да се сравнява с двете разузнавания. Това са държавни охранители, държавни гардове, а не президентска преторианска гвардия. Затова моля: подкрепете предложението, което сме направили, ако искаме да променим философията и да има истинска реформа в Националната служба за охрана. Благодаря.

Така е, госпожо Председател. Има смисъл в прегласуването, защото с текста по никакъв начин не се променя философията и нищо не променяме в този статут.

Това не е реформа в Национална служба „Охрана”. Ние сме имали принципна позиция на първо четене на законопроекта и в Комисията, и сега имаме принципна позиция. Законопроектът по никакъв начин не отговаря на обществените изисквания. Пак повтарям: моля, подкрепете нашите предложения. В случай че те не бъдат подкрепени, заявявам, че аз и колегите ми от нашата парламентарна група няма да продължим участието си по този Законопроект, защото той е имитация на реформа, имитация на законопроект и по никакъв начин не отговаря на обществените очаквания! Благодаря. (Единични ръкопляскания и шум.)

Носите цялата отговорност за това, което приемате! (Смях, шум, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

По чл. 6 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В чл. 6, ал. 1 думите „президента на републиката” се заменят с „Министерският съвет”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Основните структурни звена и общият числен състав на Националната служба за охрана се утвърждават от президента на републиката по предложение на нейния началник.” (Шум и реплики:”Не се чува!”.)

(2) Функциите и задачите на структурните звена в Националната служба за охрана, включително и на тези, които осъществяват финансов контрол по формирането и разходването на бюджета на службата, се определят с правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

По чл. 7 е постъпило предложение на народния представител Михо Михов: „§ 1. В чл. 7 да се създадат нови т. 4 и т. 5: „4. Утвърждава класификатора на длъжностите по чл. 38, ал. 1 по предложение на Началника на Националната служба за охрана. 5. Утвърждава плана за привеждане на Националната служба за охрана за работа във военно време и плана за мобилизация, след съгласуване с Министерския съвет.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Атанасов: „В чл. 7, т. 1 думите „след съгласуване с” се заличават и се добавя „по предложение на Министерския съвет”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „Член 7 се изменя така: „Чл. 7. (1) Националната служба за охрана се ръководи от началник, който се назначава с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години. (2) Началникът отговаря за цялостната дейност на службата.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. Президентът на републиката осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Националната служба за охрана, като: 1. назначава и освобождава началника на службата след съгласуване с Министерския съвет и заместник-началниците – по предложение на началника на службата; 2. утвърждава основните структурни звена и общия числен състав; 3. удостоява офицери с висши офицерски звания.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, това е един много важен текст. Проблемът е принципен и аз ще Ви моля да осмислите предложението. Смятам, че предложението е добре да бъде подкрепено. За какво става въпрос? Президентът е държавен глава. Няма друг случай, в който той да предлага на някого. Обикновено той назначава, утвърждава и така нататък. Това е единственият случай, в който компетентността е обърната. Той назначава след съгласуване с Министерския съвет. Във всички други служби, във всички други случаи на него му се предлага и той назначава. Дайте да излезем извън конкретния случай кой днес е президент, кой е министър-председател. Правим закон, регламентираме трайно обществени отношения след 25 години липса на такъв нормативен акт. Това е правилният подход. Отново казвам – президентът е държавен глава и той трябва да е последен, неговата дума трябва да е последна. Тук в случая е „след съгласуване”. Единственият случай е този, в който по този начин се регламентират отношения и това не е нормално. Разберете го. Не е въпросът на кого ще засегнем егото. Между другото 25 години тази служба няма законова регламентация именно заради това кой е президентът, кой ще командва и така нататък. Благодаря Ви.

По чл. 8 има Предложение на народния представител Михо Михов: „В чл. 8 да се създаде нова алинея: „(2) Началникът на Националната служба за охрана се назначава (освобождава) с решение на Народното събрание.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Методи Андреев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители – чл. 8, ал. 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Методи Андреев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: Чл. 8. (1) Националната служба за охрана се ръководи от началник, който отговаря за цялостната дейност на службата. (2) За началник на службата може да бъде назначено лице, което: 1. има само българско гражданство; 2. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”; 3. притежава 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от който поне 5 години на ръководна длъжност; 4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не е освобождавано от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер; 5. не е лишено от правото да заема определена държавна длъжност; 6. е получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”; 7. не членува в политически партии или коалиции, или организации с политически цели; 8. не е едноличен търговец, съдружник, управител, прокурист или член на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност; 9. не е наето по трудово или служебно правоотношение, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност; 10. е проверено за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и резултатът от проверката е обявен по реда на същия закон. (3) Началникът на Националната служба за охрана се назначава от президента на републиката с указ след съгласуване с Министерския съвет за срок от 5 години. След изтичане на този срок началникът на службата може да бъде отново преназначаван на същата длъжност за срок от още 5 години. (4) Пълномощията на началника на Националната служба за охрана се прекратяват предсрочно от президента на републиката: 1. по негово искане; 2. при навършване на пределната възраст по чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. при несъвместимост с изискванията по ал. 2; 5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; 6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Националната служба за охрана; 7. при смърт или поставяне под запрещение. (5) В едномесечен срок от прекратяването на пълномощията на началника президентът на републиката назначава с указ нов началник след съгласуване с Министерски съвет. (6) До назначаването на нов началник на службата неговите правомощия се изпълняват от заместник-началник на Националната служба за охрана, определен от президента на републиката.”

Господин Председател, обръщам се с молба към Вас, както и към господин Лазаров. Господин Лазаров, имате прекрасен тембър. Моля Ви да четете по-високо, защото отзад нищо не се чува. (Реплика от ГЕРБ.) „По-високо” се казва, не „по-силно”. (Оживление.)

Може ли да взема отношение? Благодаря, господин Байрактаров. Аз прекрасно Ви чувам, когато говорите високо отзад. Господин Байрактаров, прекрасно Ви чувам, когато достатъчно високо говорите отзад. Може би акустиката е обърната, но ще се постарая – разбрах Ви.

По чл. 9 има предложение на народния представител Михо Михов: „В чл. 9, т. 5 текстът да се измени така: „5. организира изготвянето на класификатора за длъжностите по чл. 38, ал. 1 и утвърждава длъжностното разписание на службата.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В чл. 9: а) в т. 13 думите „президента на републиката” се заменят с „Министерския съвет”; б) в т. 14 думите „президента на републиката” се заменят с „Министерския съвет”, а думите „по негово искане или по своя инициатива” да отпаднат.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Атанасов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Филип Попов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валентин Касабов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. Началникът на Националната служба за охрана: 1. осъществява непосредственото ръководство и контрол на дейността на службата; 2. представлява Националната служба за охрана; 3. организира разработването и поддържа в готовност за изпълнение плана за привеждане на Националната служба за охрана за работа във военно време, плана за мобилизация, като осигурява изпълнението на мероприятията при въвеждане в действие на държавния военновременен план и плана за дейност при бедствия; 4. организира взаимодействието с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави; 5. утвърждава класификатора на длъжностите по чл. 38, ал. 1 и длъжностното разписание на службата; 6. съставя и предлага проекта на бюджет и разпределя бюджета на Националната служба за охрана, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица; 7. управлява човешките ресурси, професионалната подготовка на служителите и е орган по назначаване на държавните служители; 8. отговаря за правното осигуряване на службата; 9. ръководи осъществяването на социалната политика в службата; 10. обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейност на службата; 11. отговаря за управлението на държавното имущество, предоставено на службата; 12. ръководи дейността по международното сътрудничество; 13. представя на президента на републиката и на Министерския съвет годишен доклад за дейността на службата; 14. информира президента на републиката и министър-председателя по тяхно искане или по своя инициатива по въпроси от компетентността на службата; 15. се отчита пред Народното събрание; 16. изпълнява други функции, определени със закон.”

По чл. 10 има предложение на народните представители Атанас Мерджанов, Ангел Найденов...

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! В резултат на нежеланието на мнозинството да чуе аргументите ни и да подкрепи част от предложенията, включително едно от най-важните според нас, парламентарната група беше принудена да преустанови участието си в разглеждането на този Законопроект и да напусне пленарната зала. Това прави безпредметно по-нататъшното изчитане на предложенията, които сме направили от името на парламентарната група. Затова като вносител оттеглям всички предложения от тук до края на Законопроекта. Моля те да не бъдат изчитани и съответно да не бъдат подлагани на гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Началникът на Националната служба за охрана при изпълнение на своите функции се подпомага от двама заместник-началници. (2) Началникът на Националната служба за охрана делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции. (3) При отсъствие началникът на Националната служба за охрана се замества от определен от него със заповед заместник-началник. (4) При изпълнение на правомощията си началникът на Националната служба за охрана издава инструкции, заповеди, разпореждания и други актове, предвидени в закон.”

По чл. 11 – предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) Заместник-началниците на Националната служба за охрана се назначават с указ на президента на републиката по предложение на началника на службата. (2) За заместник-началник на службата може да бъде назначавано лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2. (3) Пълномощията на заместник-началник на Националната служба за охрана се прекратяват предсрочно от президента на републиката по предложение на началника на службата при условията на чл. 8, ал. 4. (4) Заместник-началниците и ръководителите на структурни звена в Националната служба за охрана в рамките на определената им функционална компетентност издават заповеди и разпореждания.”

По чл. 12 – предложение на народния представител Методи Андреев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

По чл. 13 – предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. Основните функции на Националната служба за охрана са: 1. прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охранявани лица и обекти; 2. предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните лица и обекти; 3. осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им; 4. осигуряване безопасността на охраняемите обекти; 5. осигуряване в пределите на своята компетентност на организацията и функционирането на специалните комуникации на охраняваните лица; 6. осигуряване защита на охраняваните лица и охраняемите обекти при бедствия, при положение на война, при военно или друго извънредно положение.”

По чл. 14 – предложение на народния представител Атанас Атанасов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Методи Андреев. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а предложението по т. 1 и 3 е оттеглено. Предложение на народните представители Мерджанов, Найденов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение на народните представители Лазаров и Христов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Атанасов – Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) За осъществяване на функциите по чл. 13 и в пределите на своята компетентност Националната служба за охрана: 1. създава и поддържа условия и ред, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване и отстранява препятствията за осъществяване на охраната; 2. организира и провежда технически и други мероприятия, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица и охраняемите обекти; 3. осигурява специализиран транспорт; 4. при необходимост организира съпровождане, пилотиране или ескорт на транспортните средства на охраняваните лица при спазване изискванията на Закона за движението по пътищата; 5. изгражда и поддържа системи за наблюдение, сигнализация и охрана при охраняемите обекти; 6. организира и провежда дейности и мероприятия, включително охранително-технически, за изграждане и усъвършенстване на средствата и системите за комуникация на охраняваните лица и охраняемите обекти, осигуряване на тяхната надеждност и информационна сигурност; 7. организира и провежда в местата за пребиваване на охраняваните лица охранително-технически, радиационен, химически и санитарно-хигиенен контрол, както и контрол върху храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица; 8. осигурява информационно-аналитичната дейност по охраната; 9. осигурява контрол на дейността и безопасността на своите служители; 10. взаимодейства и сътрудничи с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави; 11. осъществява проучване, подбор, проверка за психологическа пригодност, първоначално и текущо обучение, включително начално военно обучение, както и повишаване квалификацията на служителите си; 12. осигурява логистично своята дейност; 13. осигурява транспортно своята дейност и осъществява обслужване и поддръжка на специализираните автомобили и другите моторни превозни средства; 14. осигурява транспортно дейността на администрацията на президента на републиката; 15. управлява предоставените й имоти и движими вещи; 16. извършва документиране, фотографиране и озвучаване, звукозапис и видеозаснемане по време на публични прояви с участие на охраняваното лице. (2) Други функции и дейности могат да се възлагат на Националната служба за охрана само със закон.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

По чл. 16 – предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Личната охрана е дейност по защитата на живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на охраняваното лице от противозаконни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане, при която лицето изпълнява указанията за безопасност, предписани от Националната служба за охрана или от съответния служител. (2) На охраняваното лице се предоставя информация относно заплахата за неговата безопасност.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) Дейността по охрана на мероприятия е комплекс от действия за защита на охраняеми обекти и обезпечаване безопасността на охранявани лица при участието им в масови прояви или дейности с краткосрочен характер. (2) Дейността по ал. 1 се извършва самостоятелно или съвместно с други компетентни държавни органи, други юридически лица и граждани с цел осигуряването на безпрепятствено и спокойно протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер. (3) Когато информацията за съответното мероприятие постъпи в службата по-малко от 24 часа преди началото му, дейността за охрана по ал. 1 не се прилага в пълен обем.”

По чл. 19 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Чл. 19. (1) Специализираният транспорт е дейност по охрана, организирана и осъществявана по специфичен начин, за безопасен, безпрепятствен и навременен превоз на определените с този закон лица. (2) Моторните превозни средства, използвани за специализиран транспорт, са със специален режим на движение, представляват специално оборудване за целите на сигурността или в тях допълнително са вградени компоненти и/или елементи за повишаване на сигурността. (3) При осъществяване на дейността по ал. 1 може да се прилага и съпровождане, пилотиране или ескортиране.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

По чл. 20 има предложение на народния представител Явор Хайтов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Методи Андреев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Чл. 20. (1) На президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя в страната се осигуряват всички видове охрана. (2) При пътуване в чужбина на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя се осигурява лична охрана, а при необходимост и специализиран транспорт, като обхватът на охраната се съобразява с изискванията на приемащата страна. (3) На вицепрезидента се осигурява охрана по местоживеене и месторабота, както и лична охрана и специализиран транспорт в страната. При служебно пътуване в чужбина се осигурява лична охрана, а при необходимост – и специализиран транспорт. (4) На главния прокурор в страната се осигурява лична охрана и специализиран транспорт, а при служебно пътуване в чужбина и при необходимост – лична охрана. (5) По време на мандата си лицата по ал. 1 не могат да се откажат от охрана и се съобразяват с мерките за безопасност, прилагани от Националната служба за охрана. (6) На представители на друга държава с ранг, съответстващ на ранга на лицата по ал. 1, на ръководители на международни организации и институции при посещение в Република България се осигурява охрана, като се взема под внимание обхватът на мерките за сигурност, прилагани в съответната държава, организация или институция. (7) При усложнена среда за сигурност или конкретна застрашеност по решение на комисията по чл. 23 на лицата по ал. 3, 4 и 6 се осигуряват и други видове охрана. (8) При положение на война, военно положение или извънредно положение, освен на лицата по ал. 1, 3 и 4, охрана се осигурява и на членовете на Върховното главно командване по чл. 114 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”

По чл. 21 има предложение на народния представител Явор Хайтов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Специализиран транспорт в мирно време се осигурява на: 1. членовете на Министерския съвет, членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, омбудсмана, кмета на столицата; 2. лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател – до 4 години след освобождаването им от длъжност. (2) На лицата, които са били президенти на Република България, се осигурява охрана при условията и по реда на Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България. (3) При усложнена среда за сигурност по решение на комисията по чл. 23 на ицата по ал. 1 и 2 се осигуряват и други видове охрана. (4) Специализиран транспорт се осигурява и на представители на друга държава, международна организация или институция с ранг, съответстващ на ранга на лицата по ал. 1 и 2, когато са на посещение в Република България.”

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги! Правя предложение за редакция в чл. 21, ал. 1, т. 2, както е предложението на Комисията, където е записано, че лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател – до 4 години след освобождаването им от длъжност. Тоест те имат право на специализиран транспорт в мирно време до 4 години след освобождаването им от длъжност. До този момент по подзаконовата регламентация, която съществуваше, това ставаше до една година. Не мога да разбера защо до четири години? Имам въпрос: кой ще определи колко? Казано е: до четири. Аз предлагам текстът да придобие следния вид: „2. лицата, заемали длъжности председател на Народното събрание или министър-председател – една година след освобождаването им от длъжност.” Смятам, че това е достатъчно. Отделно от това, забележете, това не е охрана, това е само специализиран транспорт. Извинявайте, но не бива така да се случват тези неща, независимо кой какъв е. Към този момент, вижте до 4 години, сметнете на колко хора ще трябва да им осигурим специализиран транспорт. Всички служебни министър-председатели ли влизат тук, председатели на Събрание и така нататък? Ето Ви един случай, в който можем да спестим разходи, моля Ви се. Предлагам редакция на чл. 21, ал. 1, т. 2 по този начин.

Господин Председател, уважаеми колеги! Като се присъединявам към мнението на господин Атанасов, правя друго предложение. Смятам, че трябва да отпадне точката за омбудсмана. Той е обществен защитник. Утре ще гласуваме новия омбудсман. Омбудсманът защитава интересите на гражданите. Той не е част от системата или поне по закон не би трябвало да бъде част от системата. (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Как си представяте омбудсман, който отива сред хората, сред народа, сред нацията, за да защитава техните интереси, да отстоява техните искания, но се появява с охрана от Националната служба за охрана?!

Дори и да е специализиран транспорт, смятам, че това от социална и етична гледна точка не е приемливо. Правя предложение за омбудсмана този транспорт да отпадне.

Благодаря, господин Председател. От разговорите, които имах с колегите преди гласуването, разбрах, че не сте разбрали смисъла на онова, което предлагам. Колеги, текстът предлага на практика едно-единствено нещо на тези лица – безплатен транспорт. Това не е охрана, а безплатен транспорт. Извинявайте, ама бил той председател на Събранието, бил министър-председател, не може ли да си осигури транспорта? Трябва ли четири години всички тези хора да ги разхождат с кола и шофьор на НСО? В крайна сметка това са разходи и би могло да се спестят. Моля, прегласуване.

По чл. 22 има предложение на народния представител Атанасов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Явор Хайтов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Методи Андреев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Мерджанов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) При конкретна застрашеност на лицето в мирно време по решение на комисията по чл. 23 се осигурява охрана на: 1. лицата по чл. 21, ал. 1 и 2; 2. народни представители; 3. членове на семействата на лицата по чл. 20, ал. 1; 4. други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подровило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката. (2) На представители на друга държава, международна организация или институция с ранг, съответстващ на ранга на лицата по ал. 1, т. 1 и 2, се осигурява охрана, в случаите когато служба за сигурност на изпращащата държава е предоставила писмена информация за наличие на застрашеност на чуждестранния гост или е отправила искане за назначаване на определени видове охрана. (3) По предложение на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя или министъра на външните работи на представители на друга държава, международна организация или институция и на ръководителите на делегации с особена важност за страната се осигурява специализиран транспорт и/или лична охрана. (4) Лицата по ал. 1 могат да се откажат временно, частично или изцяло от охрана след подписване на декларация по образец, утвърден от началника на Националната служба за охрана.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, преди да започна изказването си, искам да кажа на колегите от ГЕРБ, че с предния текст дадохте четири години безплатен транспорт на Орешарски. Това си е Ваша работа. РЕПЛИКИ: И на Близнашки. И на Цецка.

И на Близнашки, и така нататък. Текстът, който предстои да гласуваме, е изключително важен. Това е възможността специалната комисия, която се състои от три лица начело с началника на НСО, при конкретна застрашеност да взема решения за охрана, забележете на кои лица – лицата по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 на току-що приетия текст. По ал. 2 – това са семействата на бившите президенти. „народни представители, членове на семействата на лицата по чл. 20, ал. 1”. И отиваме на т. 4: „други лица, свързани с националната сигурност, посегателство спрямо които би подровило, отслабило или създало затруднение на властта в републиката”. Тези лица нямат качество на длъжностни лица. Тоест посегателство срещу всяко лице, ако е свързано с националната сигурност, би могло да подрови и да създаде затруднение на властта в републиката. Аз по принцип съм съгласен, че такива хипотези са възможни. Има такива лица, но не искам тук да давам конкретни примери. Всеки от Вас може да се сети – които не са част от държавата. Аз обаче имам едно предложение, което направих на Комисията, но не беше прието. Предлагам го отново и смятам, че това е правилният начин да се подходи в този случай. Предлагам редакция с допълнение към този текст: „други лица, свързани с националната сигурност, посегателство спрямо които би подровило, отслабило или създало затруднение на властта в републиката и същите не разполагат със собствени средства за осигуряване на охрана”. Нека Комисията, която взема решението, че тези лица имат нужда да бъдат охранявани, да прецени дали тези лица разполагат със собствени средства, за да си осигурят охрана. Ако разполагат със собствени средства, ако са заможни или представляват съответни общности, неправителствени организации, вероизповедания и така нататък, и тези общности разполагат със средства да осигурят охраната, не бива държавата да харчи пари за това. Достатъчно е, че държавата чрез своите специализирани органи сигнализира лицето за тази заплаха. Ако Комисията прецени, че лицето не разполага със собствени средства, нека тогава да се поеме охраната. В противен случай, това е поредното разхищение. Не искам да влизам в пререкания, да давам примери – сещате се какво бих казал към настоящия момент. Опитвам се да гледам принципно на въпроса. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратко и ясно ще се изкажа по същата точка 4. Колеги, имам редакционно предложение. Ако не се приеме предложението на колегата Атанасов, тогава моля моето да бъде подложено на гласуване. Предложението ми е: в края на изречението се слага запетая и се добавя текстът „като мотивите и основанията се обявяват публично”. Нека в хипотезата, когато Службата реши да охранява други лица, непосочени в Закон при някакви изключителни обстоятелства, да обяви мотивите и основанията си. (Реплики.) Не казвам да се посочват лицата, за да няма съмнение, че по този начин ще бъдат застрашени, но да се посочи, че Службата охранява и други лица; има еди-какви си основания и еди-какви си мотиви са налице, без да се посочват конкретните лица. Считам, че така те няма да бъдат застрашени, а данъкоплатецът все пак е редно да знае за чия охрана плаща. Нали така? Давам го и писмено. Благодаря.

Написал съм го на ръка, но...

Уважаеми колеги, текстът, който ще гласуваме след малко, е възлов, важен. Той е показателен. Изцяло приемам това, което каза господин Атанасов, както и господин Славов. Хайде да не се правим на хора, които уж не разбираме – става въпрос за главния хидролог на България! Това означава, че ако се приеме текстът на Комисията, ще узаконим охраната на този главен хидролог, на когото основното му занимание е да гуляе по софри и така нататък. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайь.) Имаме преки впечатления! Имаме преки впечатления, така че няма защо да харчим парите на държавата и момчетата там да бъдат слуги на въпросния хидролог. Нека да приемем предложението на господин Атанасов, за да се възцари справедливостта. Казах, че този текст е възлов и от всяко едно гласуване ще е ясно – дали сме за сараите и вътре, които го охраняват, или сме против сараите. Защото като че ли се превърнахме в сарайска държава. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Искам прегласуване. Сама видяхте, че колегата Каракачанов влезе на бегом, сложи си картата, но не му стигна време да гласува. Колеги, пак повтарям: текстът е изключително важен. Ако искате да влезем в дебати на всяка точка и да стоим до пет часа, за да протестираме срещу това, че България се превръща в сарайска държава, можем да го направим. (Реплики и възгласи.) Не превръщайте България и българския народ в слуга на хидроинженера!

Искам прегласуване и подкрепете предложението на колегата Атанасов. Прегласуване, колеги. Гласували 98 народни представители: за 38, против 27, въздържали се 33. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на господин Славов в същия текст след „Републиката” точката става запетая и изречението продължава „като мотивите и основанията се обявяват публично”. Гласували 109 народни представители: за 28, против 51, въздържали се 30. Предложението не е прието. Гласуваме чл. 22 в редакцията по доклада на Комисията. Гласували 108 народни представители: за 87, против 16, въздържали се 5. Предложението е прието. Слушаме Ви, господин Лазаров – чл. 23.

По чл. 23 има предложение от народния представител Явор Хайтов, което е подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Наличието на усложнена среда за сигурност или на конкретна застрашеност по чл. 20, ал. 7, чл. 21, ал. 3 и чл. 22, както и в случаите по чл. 26, ал. 1, видът, обхватът и срокът на предоставяната охрана, изменението на обхвата и прекратяването на охраната се определят с решение на комисия. (2) Комисията се състои от председател – началникът на Националната служба за охрана, и членове: председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ и главният секретар на Министерството на вътрешните работи. (3) При необходимост след решение на комисията в работата й участват като членове ръководителите на служба „Военна информация” и на Държавна агенция „Разузнаване”. (4) Редът за свикване на заседания на комисията и правилата за нейната работа се определят с Правилника за прилагане на закона. (5) Когато в Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, структури, подчинени на министъра на отбраната, в други държавни органи и органи на местното самоуправление постъпят данни или информация, свързани с изпълнението на функциите на Националната служба за сигурност, те ги предоставят на службата. (6) Информационният обмен и взаимодействието между органите и структурите по ал. 5 се уреждат със съвместни инструкции.”

По чл. 24 има предложение от народния представител Явор Хайтов, което Комисията подкрепя по принцип. Предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 23 и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Ръководители на български задгранични представителства получават охрана по решение на Министерския съвет. (2) По искане на държавен орган или на политическа партия, представена в Народното събрание или в Европейския парламент, и при наличие на възможност Националната служба за охрана осигурява съответна по вид и продължителност охрана на значими обществено-политически прояви с участие на охранявани от службата лица. (3) При необходимост и наличие на възможност Националната служба за охрана предоставя за временно ползване моторни превозни средства на Народното събрание, на Министерския съвет и за чуждестранни гости и придружаващите ги длъжностни лица от други ведомства в страната. (4) Направените разходи по ал. 1-3 се възстановяват по бюджета на Националната служба за охрана по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”

„Раздел ІІІ – Охраняеми обекти”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

По чл. 25 има предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Чл. 25. (1) Националната служба за охрана охранява обекти и прилежащите към тях площи, в които пребивава лице, на което е предоставена охрана по този закон. (2) На охрана подлежат и обекти, предоставени на Националната служба за охрана за изпълнение на определените й в този закон функции или когато това е възложено по силата на друг закон или акт на Министерския съвет. (3) Националната служба за охрана прилага специални мерки за сигурност при възлагане изграждането на техническата охрана, при поддръжката и ремонта в обектите по ал. 1 и 2. (4) Националната служба за охрана може да охранява съвместно с други служби задграничните представителства на Република България, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 26, като в ал. 1 думите „чл. 24” се заменя с „чл. 23”.”

По наименованието на Глава шеста – „Правомощия на офицерите, сержантите”, има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.

По чл. 27 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) Функциите и дейностите по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 се изпълняват от офицерите и сержантите от Националната служба за охрана. (2) Когато е необходимо за изпълнение на конкретни задачи по охрана на лица, обекти или мероприятия, офицерите и сержантите от Националната служба за охрана дават писмени или устни разпореждания. (3) При невъзможност да се дадат разпорежданията по ал. 2, те могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят или към които са насочени. (4) Разпорежданията по ал. 2 и 3 са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление. (5) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел. (6) Разпорежданията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на разпореждането.”

По чл. 28 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 28.

По чл. 29 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29. (1) За изпълнение на дейността по охрана офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да изискват информация от държавни органи, органи на местното самоуправление, от юридически и физически лица при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни. (2) Органите и лицата по ал. 1 предоставят исканата информация и са длъжни да оказват съдействие на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана за изпълнение на определените им в този закон задачи по охрана на лица, обекти или мероприятия. (3) Информацията по ал. 1 и 2 се обработва, анализира и съхранява по ред, определен от началника на Националната служба за охрана, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.”

Редакция на Комисията за чл. 30: „Чл. 30. (1) За изпълнение на задачите си по този закон офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и проверки на предмети и вещества. (2) За предотвратяване на посегателство върху живота, телесната неприкосновеност, здравето или достойнството на охраняваното лице, както и за осигуряване необезпокояваното осъществяване на дейността му офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да проверяват: 1. документите за самоличност; 2. багажа, товара, транспортните средства и съпроводителните им документи; 3. обекти. (3) Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите. (4) За осъществяване на дейността по охрана офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да изграждат и използват технически средства или системи, включително за: 1. наблюдение и заснемане, като заснетите материали се използват за: а) изясняване на обстоятелства, свързани с посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект; б) установяване на извършвано неправомерно наблюдение на охраняваното лице или охраняемия обект; в) целите на професионалната подготовка в службата; 2. радиосмущения при необходимост и при условие, че не сриват въздушната, морската или речната навигация; 3. охранително-технически проверки.”

Член 31 –предложение на народния представител Методи Андреев – оттеглено. Предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено.

Предложение на народния представител Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) За установяване съответствието с изискванията на нормативните актове на храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица, офицерите и сержантите имат право да: 1. вземат проби и образци от храните и напитките и да възлагат изследването и анализа им на акредитирани лаборатории; 2. проверяват спазването на добрата производствена практика по смисъла на Закона за храните; 3. осъществяват наблюдение и контрол върху всички етапи от приготвянето до поднасянето на храната и напитките. (2) При установени несъответствия по ал. 1 се уведомява началника на Националната служба за охрана или оправомощено от него длъжностно лице.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. По чл. 33 има предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33: „Чл. 33. (1) При изпълнение на задачите си офицерите и сержантите от Националната служба за охрана използват лични предпазни и защитни средства. (2) Редът за използване на средствата по ал. 1, техният вид и длъжностите, за които се полагат, се определят с правилника за прилагане на закона.”

Уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание на части от текста, който току-що чухте. На служителите от НСО им се вменяват твърде големи правомощия. Те имат право, включително да претърсват багажа, транспортните средства, съпроводителните документи и въобще каквото си поискат.Много чести са случаите и практиките вече от най-новата ни история, когато НСО превишава своите правомощия. Струва ми се, че с тези текстове не само им развързваме ръцете, но им даваме свръх големи пълномощия. Самите ние имаме преки наблюдения, да не кажа, че сме потърпевши – нашата медия. Тогава, когато НСО преди три или четири години охраняваше главния хидролог, който отмаряше в компанията на няколко приятни компаньонки и пиеше поредната бутилка с минерална вода, разбира се, тогава счупиха камерата и пребиха двама от нашите оператори. И това стана на едно сто метра от заведението на височайшия хидроинженер, след което накараха тези момчета да стоят диван чапраз, нека да използвам този израз, пред негово величество сарайския Доган и той продължаваше, опитвайки се вербално да комуникира и в същото време тактилно да комуникира с тези негови приятелки. Подобни изстъпления – струва ми се, че с текстовете на чл. 30 и точките, най-вероятно ще дадат, ще развържат ръцете на въпросните охранители от НСО. В чл. 31 има и нещо друго. Взимат се проби, образци от храните, напитките и се възлага изследването и анализа им на акредитирана лаборатория. Проверява се спазването на добрата производствена практика по смисъла на Закона за храните. Дайте да се разберем, те охранители ли са, готвачи ли са, органи на ХЕИ ли са, какво са? Как ще проверяват тези практики? По кой начин? Текстът е просто абсолютна недомислица. Да не говорим, че с предишния текст, който отпадна, те трябва да проверят и хигиенните, чисто физическите хигиенни навици на работещите в кухнята. Какво, ще им бъркат някъде по по-интимните места ли? Какво правим? (Възгласи: „Ееее”) Няма „Ееее”! Прочетете! Отпадна този текст, но Ви казвам, че не са изчистени добре чисто редакционно текстовете. И се дават огромни пълномощия. Освен това им се дава възможност, могат да поискат всякаква информация за всеки, който те набележат – било физическо лице или фирма. И органите са длъжни да им съдействат. Питам аз: в един момент дадено лице е неудобно на определена политическа партия или на някого си. Ами те могат просто да му съсипят живота – пълна информация за фирмата му, пълна информация за личния му живот, пълна информация за всичко, включително кога става, кога диша, кога извършва физиологическите си нужди. За какво е всичко това? За какво е, питам?! В момента просто даваме възможност на хора и служби, даваме им възможност така да се разпищолят, че просто да съсипят, не да охраняват, да съсипят всеки един човек, фирма ли, каквото там си помислите. Просто е безумно! Този текст ние няма да го гласуваме. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Освен че в текстовете се вменяват нетипични функции на служителите на НСО, в чл. 29, ал. 3 има един изключително важен пропуск, колеги. Защото в чл. 29, ал. 3 на служителите на НСО вече се вменяват и полицейски функции, само че органите на МВР, когато събират такъв род информация в Закона е предвидено, че тази информация освен че се събира, тя се и унищожава, защото създаването на такива информационни масиви... (Шум.) Сега ще обърна към господин Цветанов и ще му припомня един период от не толкова приятното негово битие в МВР. Спомняте ли си, господин Цветанов, когато трябваше да Ви вземат дактилоскопични отпечатъци в МВР? Вие отказахте с право.

Не е извън темата, давам пример, за да разберат колегите за какво става въпрос.

Ще го направя. Не ме прекъсвайте, обяснявам текста по същество, за да го разберат колегите. Вие с право отказахте и тогава аз дори в предаване Ви подкрепих, защото се създава един масив, който след две-три години може да Ви превърне в криминално проявено лице. Така ли е? Така е. Същото нещо сега в чл. 29, където се дава като права на служителите на НСО, без да е предвидено по какъв начин трябва да се унищожава тази информация, защото в Законът за МВР е предвиден такъв текст. Затова ние правим редакционно предложение в чл. 29, ал. 3, като след думата „анализира” се поставя запетая и след думата „съхранява” се добавя думата „унищожава”. Защото, ако няма тази дума, значи вече не се предвижда начин за унищожаване, което може да бъде форма за злоупотреба със събраната информация. Надявам се, колеги, че ме разбрахте. Това е изключително важно. Утре всеки един от Вас може да стане жертва на злоупотреба с такава информация, мога да Ви посоча десетки примери.

Уважаема госпожо Председател, макар и под формата на реплика, мисля, че е резонно предложението на господин Байрактаров. Все пак да е ясно, макар че редът е посочен по реда за...

Нека да посочим все пак и за тези, които изпълняват Закона за националната служба за охрана, че се „и унищожава по ред...” – приемливо е. Правя го под формата на реплика.

Предложение на народния представител Велизар Енчев: „В чл. 34 се правят следните изменения: 1. Алинеи 3 и 4 да отпаднат. 2. Навсякъде думите „помощни средства” да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Атанасов: „Чл. 34, ал. 1, т. 4 думата „задържане” се заменя с думите „да предприемат действия за възпиране, обезвреждане и неутрализиране”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Методи Андреев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34: „Чл. 34. (1) При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да използват физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати само когато това е абсолютно необходимо при: 1. нападения срещу охранявано лице или служител на Националната служба за охрана при или по повод изпълнение на функциите му по този закон; 2. нападения на обекти по чл. 25 и 26; 3. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 4. задържане на застрашаващо сигурността лице, което не се подчинява на разпореждане или оказва съпротива на служител от Националната служба за охрана при или по повод изпълнение на функциите му по този закон. (2) Физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати могат да бъдат използвани след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение. (3) Помощни средства са: въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления; димки; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие; бронирани машини. (4) Редът за употреба на помощни средства се определя с акт на началника на Националната служба за охрана. (5) При използване на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават живота и здравето на гражданите. (6) Използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка. (7) Забранява се използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се прилага в случаите на масови безредици, при които има непосредствена опасност за живота на охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства.”

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Член 34, ал. 3 беше прочетен, но нека да посоча някои от тези помощни средства, които според мен са доста брутални – белезници, електрошокови и други палки и приспособления; димки, халосни патрони, шокови куршуми, устройства за отваряне на помещения. По този повод искам да Ви кажа, че в случая се задава логичния въпрос: Националната служба за охрана служба за охрана ли е, или жандармерия, или вътрешни войски? Първи въпрос. Второ, толкова брутални помощни средства заради охраната на десетина души в държавата ми се струва много, много смущаващо. По този повод да Ви кажа, че всъщност това противоречи на европейската практика в тази област. Освен това не е нормално охрана на висши държавници в страна – член на Европейския съюз, да използват устройство за отваряне на помещения, тъй като това предполага не защита на охраняемия обект, а агресия срещу други лица. Ако тази алинея, почти съм сигурен, че няма да я подкрепите, затова ще предложа на Вашето внимание ал. 7, макар че тук очевидно има техническа грешка, вероятно по моя вина. Аз съм визирал ал. 7, а не ал. 4. Алинея 7, просто Ви моля да изслушате внимателно какво пише в нея и, второ, да се гласува отделно ал. 3 и ал. 7. Алинея 7 е повече от скандална: забранява се използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Следващото изречение: забраната не се прилага в случаите на масови безредици, срещу охраняването лице, когато са изчерпани всички средства. Да се третират деца и бременни жени като потенциални мишени, дори в случаи на застрашаване на живота или сигурността на охраняваното лице – не мога да намеря точната дума, но може би тази е „отвратително”. Аз смятам, че ако се гласува отделно – моля Ви да се гласува отделно, ал. 7 да отпадне, тъй като това звучи не само не европейски, а звучи антихуманно. Самият факт, че се говори за бременни и малолетни, които могат да бъдат третирани по такъв начин, хвърля петно върху нас като законодатели, които ще си позволим подобно нещо в една цивилизована страна, която твърди, че стриктно спазва правата на човека. Все пак говорим не за преторианска гвардия, а за служба за охрана с всички цивилизовани средства за това. Така че предлагам да се гласуват отделно двете алинеи. Повтарям още веднъж: нямам илюзии за ал. 3, но моля Ви да помислите за ал. 7, преди да гласувате.

Отпадането на ал. 7.

Разбира се, също да отпадне. Казвам какви са моите очаквания. Благодаря.

Колеги, нелепиците на тези текстове са повече от очевадни. В ал. 7 не се прилага използването на помощни средства на видимо малолетни лица и бременни жени. Хайде да Ви попитам, след като стана ясно в един от текстовете, че разбират от хранително-вкусова промишленост, как ще назначат бременната жена, защото има случаи жена в шестия и седмия месец не си личи? Какво, ще я слагат на магарето и ще я проверяват ли?

Големи специалисти станаха бе! Ама те големи шлосер-гинеколози станаха бе! (Смях.) Кажете ми, как ще разберат една жена дали е бременна? По кой начин?

По кой начин? Виждало се... Какво се вижда? Аз ще Ви покажа, има случаи жена в петия-шестия месец – нищо не се вижда, не можеш да разбереш, че е бременна.

Как? Ще я питат? На ехограф ли ще я сложите или на магарето ще я бъркат? Кой? Началникът, заместник-началникът? Ще свали генералските ръкавици и какво ще направи? (Смях.) Питам Ви! (Реплика от ДПС.) В ал. 3 предлагам тогава редакция, щом са такива редакциите, и добавка: „И всички китайски средства за мъчение и приложените техники от Великата инквизиция”.

Хайде, запишете. (Смях.) „И всички китайски средства за мъчение, и атрибутите от Великата инквизиция за изтръгване на истината.” Благодаря Ви.

И госпожо Председател, притеснихте колегата, пак си забрави картата.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Нека да върнем наистина разговора на една по-сериозна основа, макар че е абсолютно разбираемо възмущението на колегата Касабов. Когато става въпрос за използване на помощни средства, например в Закона за МВР, ако трябва да направя аналогия, защото текстът е заимстван от там, особено що се касае до чл. 34, ал. 1, т. 3, помощни средства, сиреч белезници, колеги, могат да се поставят само ако има съпротива срещу орган на властта. Тук липсва това интересно нещо. Нещо повече, помощни средства могат да бъдат поставени на лице или на лицата, ако те например не са изпълнили разпореждане, което е законно, само че сега обърнете внимание: едно разпореждане може да е законно, но то може да застрашава Вашия живот или здраве. Какво правите тогава? Давам Ви един пример. Представете си, че разпореждането е отправено към лице с увреждане, което е парализирано, трудно подвижно и това разпореждане застрашава неговото здраве, тъй като съответният служител на НСО не е медицински грамотен, не знае, че болестта... има болести за хора с увреждания, при които само едно докосване може да му коства живота. Съвсем наскоро такъв човек беше в Народното събрание. Съвсем наскоро беше такъв човек! И какво ще направи тогава? Затова, уважаема Госпожо, за да предотвратим такива възможности, защото ще Ви дам и примерите, ако си направите труда да се запознаете с решенията на Европейския съд по защита правата на човека и ще видите, че приблизително около 30 процента от осъдителните присъди на държавата, които ги плащаме всички ние и целият български народ, са именно за нарушаване на човешки права. А когато едно действие застрашава Вашето здраве и Вашия живот, то е нарушаване на правото Ви. Затова, уважаема госпожо Председател, правя редакционна добавка в чл. 34, ал. 1, т. 3 в края да се добави: „Ако същото не застрашава здравето или живота на лицето/лицата.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Вземам думата по повод направеното от мен предложение в чл. 34, ал. 1, т. 4 думата „задържане” се заменя с думите „да предприемат действия за възпиране, обезвреждане, неутрализиране”. Това мое предложение не беше прието, но смятам, че това е грешка по няколко съображения. Първо, задържането е наказателно–правно понятие и не би следвало на тази специализирана военизирана структура да й се предоставят правомощия по Наказателнопроцесуалния кодекс. Второ, прочетете текста така, както е предложен: задържане на застрашаващото сигурността лице, което не се подчинява. За колко време ще могат да го задържат? В Закона за Министерството на вътрешните работи такова пълномощие е предоставено на МВР, като е лимитирано до 24 часа. Тук няма лимит. И в зависимост от конкретната ситуация би могло да го задържат за неопределен период от време, което ще е нарушение не на Закона, а на Конституцията! Затова според мен е абсолютно неправилно да се използва в този Закон понятието задържане. Затова Ви моля да подкрепите моето предложение, което ще бъде коректно, дава възможност. Разбира се, спецификата на работата на тази служба изисква те да разполагат с такива възможности, за да могат да предпазят охраняваното лице, да използват помощни средства, специални техники, похвати и така нататък. Но да задържат, това вече е прекалено и би създало опасност за произвол. Искам да направя и едно предложение по ал. 7, защото господин Енчев според мен в бързината направи една грешка. Предлагам в ал. 7 да отпадне второто изречение. Първото изречение е абсолютно коректно. Първото изречение гласи: забранява се използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Това е коректно. А следващото изречение вече създава опасност, че тази забрана не се прилага в случаите на масови безредици. Ако жената е видимо бременна и масови безредици, какво ще й направят от Службата за охрана, прощавайте? Това е недопустимо. Така че правя предложение за отпадане на второто изречение в ал. 7. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Атанасов, ние ще подкрепим Вашето предложение, но не сме съгласни с едно. Това важи и по отношение, когато се изказваше колегата Валентин Касабов. Какво значи „видимо бременна” и „видимо малолетна”? А ако действието става в тъмните часове на денонощието? Няма такова понятие „видимо” и „невидимо”. Самоличността на лицата се установява по съответния ред – след представяне на документи за самоличност. Нещо повече, зад Вас стои колежката Светлана Ангелова, която прекрасно познава Закона за закрила на детето, и знае, че непълнолетните лица след определен час са длъжни по закон да се движат с придружители. В зависимост от това каква е възрастта е и часът, в който те трябва задължително да са с придружители. Ако не спазват това свое задължение и изискване по чл. 45, техните родители или настойници, или осиновители подлежат на изключително тежка санкция.

По кой закон?

На Закона за закрила на детето, господин Данаил Кирилов. Няма такива неща: „видими” и „невидими”. Затова предлагаме тази дума „видимо” да бъде заличена, тъй като практически е неприложима и дава възможност за злоупотреба със закона. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам по текстове, които дебатирахме в Комисията, но все пак. „Задържането” не е наказателноправен термин. Наказателноправният термин или по-скоро наказателнопроцесуалният правен термин е „мярка за неотклонение задържане под стража” – задържане за 72 часа до вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. „Задържането” е термин, записан и в Конституцията – никой не може да бъде „задържан” за срок по-дълъг от 24 часа, освен в случаите, уредени в закон. Трето, „задържането” е термин, който се употребява в Наказателния кодекс – всеки гражданин е длъжен при очевидно извършено престъпление може да задържи лицето и да го предаде на органите на МВР. Четвърто, терминът „задържане” е познат и се употребява в Закона, който регламентира частната охранителна дейност. Там също се упоменава „задържане”. Така че това е термин, който е познат. „Задържането” в Закона за МВР е така нареченото „административно задържане” и то върви по реда на Административния кодекс, обжалването му и така нататък, няма нищо общо с наказателното право – лице, което няма документи за самоличност, оказва съпротива на органите на МВР. Така че понятийният термин „задържане” на практика означава непозволяване на лицето, ограничаване правото му на придвижване – терминът, който господин Атанасов на практика обяснително е дал. „Задържане” е познатият и приет в гражданствеността термин. Що се отнася до срока на задържане, ще погледнете от там нататък – аз това го правя като изказване, чл. 36 по-нататък регламентира при задържане на такова лице незабавно се уведомяват органите на МВР, предава се на органите на МВР, правят се лекарски прегледи, тоест правата и задълженията са същите, както при Закона за Министерството на вътрешните работи, поради което ще Ви помоля да подкрепите текста, както е предложен в редакцията на Комисията. Благодаря.

Оттеглям го.

Да, държа.

По чл. 35 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. (Шум и реплики.)

Нали господин Ангел Найденов оттегли всички предложения на парламентарната група на БСП лява България?

Съобщавам, не го чета.

Предложение от народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо: 1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие, насочени срещу охранявани лица и обекти; 2. за предотвратяване на отвличане или за преустановяване на незаконно лишаване от свобода на охранявано лице; 3. при пресичане на терористични или други общоопасни деяния с възможни тежки последици; 4. след предупреждение при задържане на лице, когато то оказва въоръжена съпротива; 5. за спиране на транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за живота и здравето на хора. (2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана при използване на оръжие са длъжни да направят всичко необходимо да пазят живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да не застрашават живота и здравето на други лица. (3) Офицерите и сержантите преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел. (4) След използване на оръжие офицерът или сержантът изготвя доклад.”

По чл. 36 има предложение от народния представител Атанас Атанасов: В чл. 36, ал. 1 думата „задържа” се заменя с „да предприемат действия за възпиране, обезвреждане и неутрализиране”. В ал. 3 думата „задържане” се заменя с „при упражняване на мерките”. Алинея 4 се изменя така: „При упражняване на мерките на лицето по ал. 1 се извършва медицински преглед”. В ал. 5 думите „задържаното лице” се заменят с „на лицето спрямо, което са предприети мерки”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. (1) При изпълнение на възложените задачи офицерите и сержантите от Националната служба за охрана задържат лице, когато: 1. е извършило посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект; 2. с действията си или с носените от него предмети създава реална опасност за охраняваното лице или обект или в охраняемата зона по чл. 26 и са изчерпани всички останали законови средства. (2) В случаите по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и личен обиск по начин, който да не уронва честта и достойнството на задържаното лице. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. (3) При задържане на лице по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана незабавно уведомяват компетентните полицейски органи, а в случаите по ал. 1, т. 1 уведомяват и прокуратурата. До пристигане на полицейските органи на задържаното лице временно се ограничава единствено правото на свободно предвижване. (4) На задържаното лице се извършва медицински преглед. (5) Задържаното лице има право на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си. (6) При предаването на задържаното лице на компетентните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа: 1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност; 2. дата на съставяне на протокола; 3. час, дата и място на задържането; 4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето; 5. описание на предметите, които са открити у задържаното лице, ако е извършен обиск; 6. имената на задържаното лице, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес; 7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива; 8. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН, постоянен или настоящ адрес на свидетелите, при наличие на такива; 9. подпис на съставителя. (7) Протоколът се изготвя в три екземпляра, съответно за съставителя, полицейския орган и задържаното лице, след което лицето и предметите по ал. 6, т. 5 се предават на полицейския орган. (8) Редът за упражняване на правомощията по задържане се определят с инструкция на началника на Националната служба за охрана, а тези, свързани с осъществяване на взаимодействието между офицерите и сержантите от Националната служба за охрана и полицейските органи, се определят с инструкция, издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и началника на службата.”

Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми колеги, независимо че по един от предишните текстове Вие приехте Националната служба за охрана да има право да задържа, аз от професионална гледна точка съм длъжен да изляза за пореден път на трибуната, тъй като тук се употребява същото понятие, и да Ви кажа, че това е противоконституционно. Не мога да разбера защо е тази упоритост? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ще Ви кажа защо е противоконституционно. Просто се налага да Ви прочета Конституцията: „Чл. 30. (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон. (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.” Къде пише, че уведомяват органите на съдебната власт? Това е друга тема. Да Ви попитам: Тук, в текста има ли, че уведомяват органите на съдебната власт. Няма да влизам в диалог с хора, които имат друга професия. Аз Ви казвам, че „задържане” е наказателноправен термин. Неслучайно Конституцията се занимава специално с текста, тъй като това е най-сериозното ограничение на личната свобода и неприкосновеност. То може да става само в определени от закона случаи, и то когато е извършено деяние, за което трябва да бъде уведомена съдебната власт. Принуждавате ме да чета последната алинея, която току-що беше докладвана: „(8) Редът за упражняване на правомощията по задържане се определят с инструкция на началника на Националната служба за охрана,...” Конституцията е казала „закон”, а ние в закона казваме „инструкция на началника на Националната служба за охрана”! Разбирате ли за какво става дума в този случай?! Както искате. Аз ще Ви прочета и ал. 4: „(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.” Къде са гарантирани правата на задържания в този закон, къде?! Не искам да навлизам повече в този словесен двубой, но бях длъжен чисто професионално да Ви посоча конституционното основание за задържане, в кои случаи това може да се случи и, подчертавам, задължително с разрешение на съдебната власт. Задължително е в случай, когато се предприема задържане, незабавно да се уведоми съдебната власт. Тези гаранции тук ги няма, което отваря вратата за произвол, уважаеми дами и господа. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Взех изказване, защото по тези казуси претендирам, че съм спечелил всички дела за незаконно задържане. Абсолютно е прав господин Атанасов, само че аз ще Ви добавя и няколко други подробности, тук има толкова уважаеми юристи, не знам защо не са ги взели предвид при изготвянето на Закона. Господин Атанасов, не само че имате право на защита, но тези, които са Ви задържали, ако Вие не можете да се свържете със защитник, са длъжни те да Ви осигурят служебен защитник. И трябва да имат списък с телефонни номера на служебни защитници. След това, записано е в съответния член, че при предаване на полицейските органи те изготвят протокол. Уважаеми колеги, незаконното задържане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да обжалвате това незаконно задържане, трябва да има изготвена заповед за задържане, която заповед трябва да задържа и определените реквизити. Само един от тези реквизити да липсва в заповедта, Вие вече сте спечелили делото. Три такива дела съм спечелил. След което следва носене на отговорност по Закона за отговорност на държавата и общините на нанесени вреди. Много сериозни пропуски и пороци, които нарушават човешките права, има в тези текстове. Много сериозни! Защото, ако няма заповед, питам аз как лицето ще защити своите права? На основание на какъв административен акт, тъй като протоколът не съставлява административен акт? На какво основание? Тук питам уважаемите господа юристи да отговорят. Няма такова основание. Затова трябва поне да се добави, че след подаване на полицейските органи те изготвят заповед за задържане, която сега трябва да започнем да изброяваме какви реквизити има, но мисля, че по чл. 68 от Закона за МВР е най-добре, или 70 след промените, за да спестим време, „която трябва да отговаря на условията на чл. 70 от Закона за МВР”, за да може да бъдат защитени правата на гражданите. В противен случай, повярвайте ми, колеги, България ще бъде смазана от такива дела за нарушаване на човешки права. Смазана! Повярвайте ми, ще отворим толкова много работа на Европейския съд по защита правата на човека, че не ми се мисли. И обикновено на тези дела най-ниското обезщетение, което се присъжда, е в порядъка на 5 хил. евро. Най-ниското. Да не говорим, че отделно за 24-часовото задържане се уведомява и прокурор.

Пише го.

Не, тук никъде не пише, че се уведомява прокурор. (Реплики от ГЕРБ.) Пише „органи на съдебната власт”. Виждате колко много пороци има. Надявам се, че записахте моето предложение.

Не успяхте ли да го запишете? Ще го напиша и ще Ви го представя.

Да, пак ще бъда кратък, Връщаме се на стария термин. Колеги, дали едно лице, ще употреби един термин „задържане” или временно ще му ограничим правото на придвижване е едно и също. Ако погледнете делата по Европейската конвенция за защита правата на човека, там се говори за време на ограничаване правото на придвижване. И по-нататък ще видите чл. 36, всъщност в чл. 35 говорехме за задържане, тук говорим единствено и само правото на придвижване му се ограничава. Естествено че когато бъде предаден незабавно се уведомяват полицейските органи и се съставя протокол, с който се установява физическото състояние на лицето и така нататък. Колегата, който преди малко говори, господин Байрактаров, ами органите на Министерство на вътрешните работи, когато им бъде предадено това лице, имат възможности. Едната е да изготвят вече по Закона за МВР съответната заповед за задържане за срок от 24 часа, а втората възможност е незабавно да поискат 72 часова мярка „задържане под стража”, така че ние няма смисъл в този закон за повтаряме задълженията, които органите на Министерство на вътрешните работи имат по силата на Закона за МВР. Смисълът на протокола е да се види, че това лице се предава на органите на Министерството на вътрешните работи. Това е. Няма възможност Националната служба за охрана да извършва задържането, каквото извършва Министерството на вътрешните работи. Ето го и Наказателния кодекс – чл. 12а, че и гражданите имат право да извършват такова задържане при очевидно престъпление и го предават на органите на Министерство на вътрешните работи. Е, какво сега, гражданите заповед ли също да пускат? Идеята е до идването на органите на Министерство на вътрешните работи на това лице да бъде преустановено придвижването му.

Господин Лазаров, Вие явно наистина не искате да разберете, че е допуснат пропуск в текста на Закона. Не знам защо упорствате. Само че аз пак ще се опитам да Ви припомня, защото до един момент в системата на МВР действаше така наречената Инструкция за охранително-постова дейност. За радост тя беше отменена. Беше приета на култовата дата 8 декември 2006 г. от един бивш министър на вътрешните работи. Добре че беше отменена. Тя беше отменена точно защото съдържаше всички тези пороци и България плаща още стотици хиляди евро обезщетение. Във Вашия текст е записано, че изготвят протокол. И сега, обърнете внимание – този, който трябва да издаде заповед, трябва да пише, че той е задържал. Трябва да се подпише и свидетел на задържането. Ето затова се опитвам да Ви обясня. (Реплики от народния представител Цветомир Михов.) А ти не се обаждай там, защото не се намираш в Габрово! Ясно ли ти е?

Ясно ли ти е! Не се обаждай! И му направете забележка, защото непрекъснато...

Няма да те слушам само тебе цяла вечер! Като не ти харесва – заминавай си! (Реплики от ГЕРБ. Председателят изключва микрофона, народният представител продължава да говори при изключен микрофон.) Надявам се ме разбрахте. Не правя това, защото ми се прави, а защото сме разследвали стотици такива случаи. Няма нищо лошо да бъде регламентирано това в Закона. И си овладейте нервите, господин… (Председателят изключва микрофона, ораторът продължава да говори при изключен микрофон. Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, всички сме изморени, но текстовете са важни и с пререкания в залата няма да решим нещата. Господин Лазаров, с цялото си уважение, което имам към Вас, Вие ми казвате, че след задържането на лицето с протокол от НСО го предавали на МВР. Конституцията казва, че незабавно трябва да бъде уведомена съдебната власт! Разбирате ли за какво става въпрос? Да не говорим за това – не искам сега да влизам в спор с Вас, защото не му е мястото в този Закон, задържането до 72 часа не е мярка за неотклонение. (Оживление, шум в залата.)

Според мен имаме проблем с употребата на този термин в Закона. Вие може да си го гласувате, но рисковете остават.

Ще бъда съвсем кратък. Господин Байрактаров и господин Атанасов, ... (Народният представител Димитър Байрактаров разговаря с народни представители от ГЕРБ.)

Благодаря. Очевидно няма нужда от дебат. Всеки разбира от тази елементарна юридическа терминология. Това беше към господина.

Предложението на господин Атанасов – пак ще повторя, терминът „задържане” означава ограничаване правото на придвижване. Дали ще кажем „задържане”, дали ще кажем „ограничаване правото на придвижване” е едно и също.

По чл. 37 има предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37. Глава седма – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. По чл. 38 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. Предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители за създаване на нов чл. 39. Предложението е оттеглено.

По чл. 39 има предложение на народния представител Методи Андреев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. (1) За офицери и сержанти в Националната служба за охрана се приемат пълнолетни лица само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психологична пригодност, професионална подготовка и правоспособност след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Кандидатите за офицери и сержанти трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да имат висше образование с образователно-квалификационна степен, не по-ниска от „бакалавър” – за офицерите, и средно или по-високо образование – за сержантите; 2. да не са по-възрастни от 34 години – за офицерите, и 32 години – за сержантите, освен за длъжности, определени от началника на Националната служба за охрана; 3. да са годни за съответното направление на дейност, което се установява от военномедицинските органи на Военномедицинската академия; 4. да са психологично пригодни, което се определя от специализирано звено на Националната служба за охрана по психологично осигуряване или въз основа на сключени споразумения с институции или ведомства, имащи право да провеждат психологически изследвания. (3) Не се назначават за офицери и сержанти лица: 1. осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс; 2. привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер; 3. лишени от правото да упражняват определена професия или дейност, когато това е необходимо за изпълнение на длъжността, за която кандидатстват. (4) Назначаването на държавните служители в Национална служба за охрана се извършва, когато кандидатът отговаря на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител и при условията и по реда на същия закон. (5) За работа по трудово правоотношение се назначават пълнолетни лица само с българско гражданство, за които не са налице обстоятелствата по ал. 3. (6) На длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, могат да се назначават само лица, получили съответното разрешение. (7) Изискването по ал. 2, т. 2 не се отнася за лица, чието служебно правоотношение като военнослужещи, в служба за сигурност или за обществен ред е прекратено до една година преди кандидатстване за работа в Националната служба за охрана.” По чл. 40 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40. По чл. 41 – предложение на народния представител Методи Андреев. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 41 да бъде отхвърлен. По чл. 42 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението, но предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 41: „Чл. 41. (1) На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се забранява да членуват в политически партии, движения и коалиции с политически цели, да развиват или да участват под каквато и да е форма в политическа дейност, да извършват пропаганда, агитация и да предприемат действия, с които се нарушава политическият им неутралитет. (2) Служителите по ал. 1 нямат право на синдикални действия и на стачка. (3) Служителите по ал. 1 не могат да отказват изпълнение на служебните си задължения по религиозни, атеистични, политически и идеологически мотиви. (4) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, не могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота. Те могат да създават и да членуват в синдикални организации. Те нямат право на ефективна стачка”. По чл. 43 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 42. По чл. 44 – предложение на народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 43: „Чл. 44. Несъвместимост със службата в Националната служба за охрана е налице и: 1. при нарушаване на забраните по чл. 41; 2. когато служител на Националната служба за охрана по чл. 38, ал. 1 е в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг служител по чл. 38, ал. 1, като съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително”. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители: „Създава се нов чл. 44а”… Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 44: „Чл. 44. (1) Служителите са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят. (2) Служителите са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност. (3) В случаите по ал. 2 служителите писмено уведомяват началника на Националната служба за охрана”. По чл. 45 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. По чл. 46 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. По чл. 47 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47. По чл. 48 – предложение от народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48: „Чл. 48. (1) При назначаването офицерите и сержантите в Националната служба за охрана подават декларации за имуществото и доходите си, както и за липсата на обстоятелства по чл. 41, ал. 1-3, чл. 42 и 43, а лицата, работещи по трудово правоотношение – за имуществото и доходите си и за липса на обстоятелства по чл. 41, ал. 4 и чл. 43, по образци, утвърдени от началника на Националната служба за охрана. (2) Всяка година до 30 април служителите по ал. 1 подават декларация за имуществото и доходите си по образец, утвърден от началника на Националната служба за охрана, а при промяна на обстоятелство по чл. 39, ал. 3 и 4, чл. 41, 42 и 43, подават декларация в 7-дневен срок от промяната. (3) Държавните служители в Националната служба за охрана декларират имотното си състояние съгласно чл. 29, ал. 3 от Закона за държавния служител”. По чл. 49 – предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. По чл. 50 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. По чл. 51 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51: „Чл. 51. (1) При назначаване на служба в Националната служба за охрана на служителите по чл. 38, ал. 1, т. 1 се присвояват следните звания: 1. Сержантски звания Младши сержант Сержант Старши сержант Старшина Главен старшина - 1-ви клас Главен старшина - 2-ри клас 2. Младши офицерски звания Лейтенант Старши лейтенант Капитан 3. Старши офицерски звания Майор Подполковник Полковник 4. Висши офицерски звания Бригаден генерал Генерал-майор Генерал- лейтенант (2) Началникът на службата присвоява званията по ал. 1, т. 1-3, повишава и понижава в звание. (3) При назначаване на офицери и сержанти в Националната служба за охрана, на които са били присвоени звания по този или по други закони, им се обявява не по-ниско от притежаваното звание. (4) Пределните звания за длъжностите и срокът за прослужване във всяко звание се определят от началника на Националната служба за охрана”. По чл. 52 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. По чл. 53 – предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53: „Чл. 53. (1) За всеки служител в Националната служба за охрана се съставя и води служебно дело. (2) Условията и редът за съставяне, водене и съхраняване на служебното дело, както и за предоставяне на документи от него се определят с правилника за прилагане на закона”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. По чл. 54 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54: „Чл. 54. При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана носят оръжие по ред, определен от началника на службата”. По чл. 55 – предложение на народния представител Методи Андреев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55: „Чл. 55. (1) Изпълнението на служебните задължения в Националната служба за охрана се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа необвързаност, йерархична подчиненост и единоначалие. (2) При изпълнение на задълженията си служителите на Националната служба за охрана се подчиняват единствено на Конституцията, закона и разпорежданията на своите началници. (3) Служителите са длъжни да опазват класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и информация за личния живот на охраняваното лице и на неговото семейство, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните задължения. (4) Служителите не могат да правят изявления от името на Националната служба за охрана освен с изричното съгласие на нейния началник”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. По чл. 58 – предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. По чл. 59 – предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение на народния представител Лазаров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59: „Чл. 59. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на служебните си задължения. (2) Изискванията за изпълнение на задължението по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – чл. 61 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 61 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. По чл. 62 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 61: „Чл. 61. (1) Професионалната подготовка, обучението и квалификацията на служителите на Националната служба за охрана се извършват при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. (2) В учебен център на Националната служба за охрана могат да се обучават и служители от други органи и организации въз основа на сключени споразумения. (3) При условията на ал. 2 могат да се обучават служители от държавни органи и организации на други държави.” По чл. 63 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 63: „Чл. 63. Брутното възнаграждение на служителите на Националната служба за охрана се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.”

По чл. 65 има предложение на народния представител Атанас Атанасов: „Чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 3 думите „определен от началника й” се заменят с „определен от Министерския съвет”; Чл. 65, ал. 4, т. 5 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Методи Андреев: „В чл. 65, ал. 4 се предлагат следните промени: - в т. 2 думите в края на изречението ,,определен от началника й” отпадат, като на тяхно място се добавя ,,определен от Министерския съвет по предложение на началника й’’; - в т. 3 думите в края на изречението ,,определен от началника на службата” отпадат, като на тяхно място се добавя ,,определен от Министерския съвет по предложение на началника й”; - в т. 5 след думите ,,служебната дейност” се поставя тире и се добавя ,,при условия и в размер, определени от Министерския съвет;”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 64.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 65. По чл. 67 има предложение на народния представител Методи Андреев: „В чл. 67 думите „не подлежат на облагане с данък и” отпадат. Думите в края на второто изречение ,,началника на Националната служба за охрана” отпадат, като на тяхно място се добавя текстът ,,Министерски съвет по предложение на началника на Националната служба за охрана.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 66.

По чл. 68 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 67: „Чл. 67. (1) Началникът на Националната служба за охрана определя офицерите и сержантите, на които се осигуряват безплатно работно или униформено облекло, лични предпазни средства, друго вещево имущество и снаряжение. (2) Началникът на Националната служба за охрана определя служителите, които извършват дейности, свързани с вредни за здравето последици, и на които се осигуряват безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, неутрализиращи вредното въздействие на работната среда. (3) На служителите, които работят на 24-часови смени, се осигуряват храна и безалкохолни напитки по време на работа. (4) Началникът на Националната служба за охрана определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на офицерите и сержантите, върху които са поставени символи и отличителни знаци на Националната служба за охрана. (5) Видът и нормите на доволствията по ал. 1-3, редът и категориите служители, на които те се предоставят, се определят от началника на Националната служба за охрана. (6) Стойността на доволствията по ал. 1-3 не се облага с данъци.” Има предложение на народния представител Атанас Атанасов – чл. 69 т. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Методи Андреев: „В чл. 69 т. 2 отпада, като текстът на сегашната т. 1 се добавя в края на първото изречение след думите „се изплаща сума за”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 68. По чл. 70 има предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 69.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предложил съм да отпадне т. 2 на чл. 69, която гласи: „На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се изплащат суми за пътни разходи за отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната за офицерите и сержантите и за членовете на семействата им.” Преценете по съвест има ли друга категория държавни служители, които имат такава привилегия. Благодаря.

По чл. 71 има предложение на Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 70: „Чл. 70, (1) Задължителното здравно осигуряване на офицерите, сержантите и държавните служители от Националната служба за охрана е за сметка на държавния бюджет. (2) Служителите на Националната служба за охрана ползват лечебните заведения към Министерския съвет по ред, определен с акт на Министерския съвет. (3) Служителите по ал. 2 и членовете на техните семейства ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.” По чл. 72 има предложение на народния представител Атанасов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Андреев: „В чл. 72, ал. 3 думите „за отдих и” отпадат, като в края на изречението изразът „определен от началника й” се заменя с „и в размер определен от Министерския съвет по предложение от началника й”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 71. По чл. 73 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 72. „Раздел V”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. По чл. 74 има предложение на Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 73. По чл. 75 има предложение на Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 74. По чл. 76 има предложение на Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 75. По чл. 77 има предложение на Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 76. По чл. 78 има предложение на Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 77. По чл. 79 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 78.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, искам да Ви обърна внимание на ал. 3 от чл. 72, която гласи следното: „Част от разходите за отдих и възстановяване на служителите и членовете на техните семейства се извършва за сметка на средствата за социално-битово и културно обслужване по бюджета на Националната служба за охрана по ред, определен от началника им.” „Част от разхода за отдих и възстановяване”. Къде? Ами ако този служител и неговото семейство решат да отидат да се възстановяват и да си почиват в Дубай, ние трябва ли да възстановяваме тази част? Може да отиде – тук има добра практика – на Варадеро, в Люморис, в Париж. Искам да Ви попитам: ние трябва ли да възстановяваме тези разходи? Защото те не са от НСО, а се плащат от българския данъкоплатец. След това питам: а откъде накъде и на неговото семейство?! И те ли са натоварени с такива функции на Националната служба за охрана? Да си ходят, няма лошо да си ходят семейно, само че данъкоплатецът не е длъжен да плаща разходите за отдих и възстановяване, неизвестно къде. Затова, уважаема госпожо Председател, правя редакционни предложения относно чл. 72, ал. 3. Текстът да звучи така: „Част от разходите за отдих и възстановяване, извършени на територията на страната (или след „възстановяване” добавяме „извършени на територията на страната”), на служителите...”. Заличават се думите „и членовете на техните семейства” и текстът продължава.

По чл. 80 има предложение от Атанас Атанасов: „Чл. 80, ал. 1, т. 1 след думите „граждански брак” се поставя точка и запетая и думите „ – 7 календарни дни” се заличават. След „семейството” „– 7 календарни дни” се заличава; т. 4 след „обстоятелство” „ – 7 календарни дни” се заличава. Създава се нова ал. 2: „За отпуските по т. 1, 2 и 4 се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител.” Алинея 2 става ал. 3. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 79, като в ал. 2 думите „чл. 78” се заменят с „чл. 77”.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, чета текста, който предстои да гласуваме и предложенията, които съм направил: „Чл. 80, ал. 1 гласи: „Началникът на Национална служба за охрана е длъжен да освободи офицер или сержант от изпълнение на служебните му задължения”.

Нека хората да разберат за какво става въпрос, госпожо Председател. Предлагам да отпаднат текстовете, че при сключване на граждански брак, при раждане или осиновяване на дете в семейството, или при тежко заболяване, или смърт на родител и така нататък – седем календарни дни отпуск. Абсолютно коректно съм предложил да се създаде нова ал. 2; за отпуските по тези текстове да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител, тоест каквото е за всички останали държавни служители, това да бъде и за служителите на НСО. Извинявайте, но за граждански брак седем дни. Според мен повече трябва да им дадат, но… (Реплики.) Няма друг такъв случай. Много радостно събитие е раждането на дете или осиновяването на дете, но на никой друг в държавата не му се полагат седем дни отпуск за това. Съжалявам.

По чл. 80 има предложение на народния представител Атанас Атанасов – предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 80: „Чл. 80. (1) По писмено искане на офицера или сержанта началникът на Националната служба за охрана може да разреши ползването на неплатен отпуск, след като е ползван полагащия се платен отпуск. (2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж. (3) За участие в конкурс за заемане на длъжност извън Националната служба за охрана не се изисква съгласие на нейния началник, като офицерът или сержантът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за служебен стаж.” По чл. 82 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 81. По чл. 83 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 82. По чл. 84 има предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 84: „Чл. 84. Началникът на Националната служба за охрана може да награждава служителите за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните задължения при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 85. Глава девета. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. По чл. 87 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 86: „Чл. 86. Нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение от офицерите и сержантите от Националната служба за охрана на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, вътрешни правила, на заповедите и разпорежданията на началниците им”. По чл. 88 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 87. По чл. 89 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 89, като в т. 17 думите „чл. 42” се заменят с „чл. 41”. По чл. 91 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 90: Чл. 90. На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се налагат следните дисциплинарни наказания: 1. мъмрене; 2. строго мъмрене; 3. предупреждение за понижаване в звание; 4. понижаване в звание с една степен за срок от 6 месеца до една година; 5. предупреждение за уволнение; 6. уволнение. По чл. 92 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 91. По чл. 93 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93, който става чл. 92, като в ал. 3 думите „чл. 91”, се заменят с „чл. 90”. По чл. 94 има предложение от Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 93. По чл. 95 има предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 94: „Чл. 94. (1) Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага в следните случаи: 1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността; 2. нарушаване на ограниченията и несъвместимостите по Глава седма; 3. неподаване на декларация по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; 4. системни нарушения на правилата за защита на класифицираната информация, довели до нерегламентиран достъп по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация; 5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни; 6. злоупотреба със служебното положение; 7. явяване на офицера и сержанта в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. (2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато офицерът или сержантът е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, дисциплинарното наказание „уволнение” се налага от датата на отстраняването.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 95: „Чл. 95. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават след изтичането на: 1. шест месеца от налагане на наказанията „мъмрене” и „строго мъмрене”; 2. девет месеца от налагане на наказанието „предупреждение за понижаване в звание”; 3. една година от налагане на наказанията „понижаване в звание с една степен” и „предупреждение за уволнение”. (2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното дело на наказания. (3) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени и преди изтичането на сроковете по ал. 1, т. 2 и 3, ако офицерът или сержантът в срок 6 месеца от налагането на дисциплинарното наказание не е извършил други нарушения на служебните си задължения. (4) Предсрочното заличаване по ал. 3 се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед на началника на Националната служба за охрана, която се връчва на служителя и се прилага към служебното досие.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. По чл. 97 има предложение от Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 96. По чл. 98 има предложение на Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 97. По чл. 99 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 98. По чл. 100 има предложение на Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 100, като думите „чл. 97” се заменят с „чл. 96”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, …

Благодаря, госпожо Председател. В чл. 97, ал. 2 искам да направя редакционна поправка, тъй като така написан текста всъщност поставя тези служители при нанесени вреди в една много интересна ситуация. За да стане ясно най-вече на хората, които следят Закона, в чл. 97 е записано: „Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост или по повод изпълнение на служебните си задължения”. В ал. 2 – „За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, служителите” – заличаваме частицата „не”, „носят имуществена отговорност към увредения”.

Частицата „не” я заличаваме – „за вреди, причинени към граждани служителите носят…

…„носят имуществена отговорност към държавата”. Също заличаваме думата „увредения” – „към държавата”, за да може все пак държавата да си търси също отговорност на тези служители. Оттам нататък текстът остава. Заличаваме частицата „не” и думата „увредения”, за да може все пак тези…

Точно така. Дайте сега да не влизаме в тълкуване, защото има един друг закон, който е извън гражданскоправните отношения и много добре знаете кой е той. И за да може текстът да е изчистен, предлагам тази минимална поправка, която прави текста да функционира много по-добре.

Глава десета – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. „Раздел І”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. По чл. 107 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 106, като в ал. 2 думите „чл. 63” се заменят с „чл. 62”. По чл. 108 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 107: „Чл. 107. (1) При отсъствие на служител от Националната служба за охрана изпълнението на служебните му задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг служител с подходяща компетентност. (2) Заповед за заместване се издава от началника на Националната служба за охрана въз основа на искане от непосредствения ръководител на отсъстващия служител. (3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага по отношение на лицата, които по длъжност са заместници на титуляра. (4) Когато отсъствието е над 30 работни дни, със заповедта по ал. 2 се определя срок, не по-дълъг от 6 месеца, като лицето получава месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение за по-високата длъжност.” По чл. 109 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 108: „Чл. 108. (1) При наличие на незаета длъжност началникът на Националната служба за охрана може да определи служител, който да изпълнява работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на титуляр. (2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. (3) В случая по ал. 1 служителят получава заедно със възнаграждението си и 25 на сто от минималния размер на основното месечно възнаграждение за незаетата длъжност.” По чл. 110 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 110 да бъде отхвърлен. По чл. 111 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 109: „Чл. 109. (1) Офицери и сержанти могат да бъдат преназначени по тяхно писмено искане или по предложение на съответния заместник-началник на Националната служба за охрана, на длъжност, предвидена за заемане от лица по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3, само ако отговарят на условията за заемане на съответната длъжност. (2) Преназначаването по ал. 1 се извършва със заповед по чл. 46.” Раздел ІІ – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. По чл. 112 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112, който става чл. 110. По чл. 113 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 111: „Чл. 111. (1) Повишаването в звание се извършва, когато е изтекъл минималният срок за престояване в звание, въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността от офицера или сержанта, освен когато е достигнал пределното звание за длъжността, която заема. (2) Атестирането се извършва ежегодно по система от предварително установени критерии, чрез които се оценяват постигането на определените цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на офицера или сержанта. (3) Оценката на изпълнението на длъжността от офицера или сержанта трябва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства. (4) Офицерът или сержантът задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище. (5) Системата от критерии, условията и редът за атестиране се определят с правилника за прилагане на закона.” По чл. 114 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114, който става чл. 112. Раздел ІІІ – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. По чл. 115 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115, който става чл. 113. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116, който става чл. 114, като в ал. 3 думите „чл. 22, ал. 5” се заменят с „чл. 24, ал. 1”. „Раздел ІV”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. По чл. 117 има предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 115: „Чл. 115. (1) Служител от Националната служба за охрана може да бъде временно отстранен от работа от нейния началник, когато: 1. е в процедура по установяване на дисциплинарно нарушение; 2. се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения. (2) Служител от Националната служба за охрана може да бъде временно отстранен от длъжност и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (3) Във всички случаи, когато служител е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла от Наказателния кодекс, началникът на Националната служба за охрана го отстранява временно от работа. (4) Служителят не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен. (5) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 бъде прекратено или когато не бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на служителя се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването. (6) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда служителят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.” Глава единадесета – предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета. По чл. 118 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118, който става чл. 116: „Чл. 116. (1) Служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се прекратява: 1. по взаимно съгласие, като страната, към която е отправено предложението в писмена форма, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок, а ако тя не направи това, се смята, че предложението не е прието; 2. по желание на служителя; 3. при навършване на пределна възраст за служба за: а) офицер с висше офицерско звание – 59 години; б) офицер със звание „полковник” и по-ниско – 55 години; в) сержанти – 53 години; 4. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или при 27 години стаж, от които две трети да са действително изслужени като офицер или сержант от Националната служба за охрана или на длъжности по чл. 69, ал. 1-3 от Кодекса за социалното осигуряване; 5. при настъпила негодност за служба в Националната служба за охрана, установена от военномедицинските органи по чл. 141, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 6. при психологична непригодност за служба в Националната служба за охрана, установена от органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която се възстановява, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини; 8. при съкращаване на щата; 9. когато офицерът или сержантът не получи изискуемото за заеманата длъжност разрешение за достъп до класифицирана информация или когато разрешението му бъде отнето; 10. в случаите на несъвместимост по чл. 42, ал. 3; 11. когато се установи лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност като административно наказание или като наказание по Наказателния кодекс, водещо до невъзможност за изпълнение на заеманата длъжност; 12. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер; 13. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”; 14. със смъртта на служителя; 15. едностранно от началника на службата, в едногодишен срок от изменение на правоотношението със заповедта по чл. 106; 16. получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността при атестирането по чл. 111; 17. в срока по чл. 47 – по преценка на началника на Националната служба за охрана след оценка на изпълнението на длъжността. (2) При установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 5, на служителя се предлага друга подходяща за здравното му състояние длъжност. Ако той откаже, правоотношението се прекратява.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 117: „Чл. 117. (1) При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 116, ал. 1, т. 4-6, 8, 15, 16 и 17 началникът на Националната служба за охрана отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При прекратяване на служебното правоотношение без да е отправено предизвестие или когато не е спазен срокът на предизвестието, на служителя се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие. (2) При прекратяване на служебното правоотношение по писмено искане на служителя по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 4 заповедта се издава в срока по ал. 1. (3) При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 116, ал. 1, т. 3, 7, 9, 10-13 предизвестие не се отправя. (4) Началникът на Националната служба за охрана не може да прекрати служебното правоотношение с бременна жена или с единствен родител на дете, което не е навършило три години, в случаите по чл. 118, ал. 1, т. 8.” По чл. 120 има предложение на Мерджанов и група, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120, който става чл. 118: „Чл. 118. (1) Служебното правоотношение с офицер или сержант се прекратява със заповед на началника на Националната служба за охрана. (2) Заповедта по ал. 1 се връчва срещу подпис на служителя, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя тя се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. (3) Служебното правоотношение се прекратява: 1. по чл. 116, ал. 1, т. 1 и 13 – от датата на връчване на заповедта, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя – от датата на изпращане на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка; 2. по чл. 116, ал. 1, т. 4-6, 8, 15, 16 и 17 – с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. по чл. 116, ал. 1, т. 2, 10-12 – от датата на издаването на заповедта; 4. по чл. 116, ал. 1, т. 3 и 14 – от датата на събитието; 5. по чл. 116, ал. 1, т. 7 – от изтичането на установения срок. (4) Когато временно отстранен от служба офицер или сержант бъде осъден с влязла в сила присъда или му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, служебното му правоотношение се прекратява от деня на отстраняването му от работа.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 119: „Чл. 119. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда и в срока, определени в Административнопроцесуалния кодекс. (2) Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.” По чл. 122 има предложение на Мерджанов и група, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122, който става чл. 120. По чл. 123 има предложение на Мерджанов и група, което е оттеглено. Има предложение на Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 123, който става чл. 121: Чл. 121. (1) При прекратяване на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. (2) При следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното прекратяване. (3) Когато офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание чл. 116, ал. 1, т. 5, поради заболяване или увреждане при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение не може да е по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения. (4) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения. (5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години в Националната служба за охрана офицерите и сержантите имат право на еднократно допълнително вещево имущество или левовата му равностойност. (6) Разпоредбите на ал. 1-5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. (7) При смърт на офицер или сержант сумите по ал. 1-5 се изплащат на неговите наследници. (8) Обезщетенията по ал. 1-5 и ал. 7 не се облагат с данъци.” По чл. 124 има предложение на Мерджанов и група, което е оттеглено. Има предложение на Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип, което е отразено като § 3 от Преходните и заключителните разпоредби. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124, който става чл. 122, като навсякъде думите „чл. 123” се заменят с „чл. 121”. По чл. 125 има предложение на Мерджанов и група, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125, който става чл. 123: „Чл. 123. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, получено преди прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.” По чл. 126 има предложение на Мерджанов и група, което е оттеглено. Има предложение на Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126, който става чл. 124: „Чл. 124. (1) На офицер или сержант, претърпял телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения по време на дежурство, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, определени към деня на увреждането. (2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на офицер или сержант, загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения. (3) Характерът на причинената телесна повреда по ал. 1 се определя от военномедицинските органи по чл. 141, ал. 2 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а обстоятелствата по настъпване на смъртта по ал. 2 се удостоверяват от преките началници на загиналия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 125. Има предложение на народни представители Методи Андреев. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 6, ал. 2, чл. 7, чл. 9 и чл. 12. „Глава дванадесета”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава дванадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 126. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, който става чл. 127. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130, който става чл. 128. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131, който става чл. 129. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132, който става чл. 130, като в ал. 1 думите „чл. 128-131” се заменят с „чл. 126-129”.”

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Параграф 1. Предложение на Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Специални техники и похвати” са уменията, придобити и усъвършенствани по време на специализираната подготовка и обучението в Националната служба за охрана, използвани за предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните по този закон лица и обекти. 2. „Основните структурни звена” са отделите и самостоятелните звена на пряко подчинение на началника на Националната служба за охрана. 3. „Служебна тайна” е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на Националната служба за охрана и с реализирането на правомощията на офицерите и сержантите или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил негативно на интересите и сигурността на държавата, на дейността на Националната служба за охрана, на нейните служители във връзка с изпълнението на службата им или на трети лица.” „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Параграф 2. Предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. (1) Съществуващите правоотношения на офицерите, офицерските кандидати и сержантите в Националната служба за охрана не се прекратяват, а се преобразуват съответно в служебни правоотношения по този закон, в служебни правоотношения по Закона за държавния служител и в трудови правоотношения по Кодекса на труда. Сключените договори за военна служба се прекратяват в срок до тридесет дни от датата на влизане в сила на този закон. (2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана запазват присвоените им до влизането в сила на този закон звания и степени, а на офицерските кандидати се присвоява звание „главен старшина”. (3) Заварените към датата на влизане в сила на този закон офицери, офицерски кандидати и сержанти запазват получавания размер на основно месечно и допълнително възнаграждение за продължителна служба, за специфични условия на труд и за работа при вредни за здравето условия. (4) Съществуващите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, ако лицата отговарят на изискванията на чл. 7 и подадат заявление по чл. 8 от Закона за държавния служител в 14-дневен срок от влизането в сила на закона или в трудови правоотношения по Кодекса на труда. (5) С акта за назначаването на държавния служител: 1. се присъжда определения в класификатора на длъжностите в Националната служба за охрана минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг; 2. се определя индивидуална основна месечна заплата, която не може да бъде по-ниска от получаваната до момента на преназначаване брутна заплата, като в нея се включва основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. (6) Образуваните преписки за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу служителите от Националната служба за охрана се приключват по досегашния ред. (7) Офицерите, офицерските кандидати и сержантите от Националната служба за охрана, които не са ползвали отпуските си до влизането в сила на този закон, могат да ги ползват до една година от датата на влизането му в сила. (8) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 4 се осигуряват в рамките за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджета на Националната служба за охрана. (9) Неизползваните отпуски на служителите по чл. 38, ал. 1, т. 3 се запазват и не се компенсират с парично обезщетение.” Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Размерът на обезщетението при прекратяване на правоотношението поради пенсиониране на заварените към датата на влизането в сила на закона офицери и сержанти, които са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по чл. 122, ал. 1 се определя от сбора на: 1. прослужените години по чл. 122, ал. 1; 2. годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд. Параграф 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Параграф 4. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. Параграф 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 24, ал. 2: а) в т. 1: аа) в буква „г” след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се поставя запетая и се добавя „чл. 67 от Закона за Националната служба за охрана”; бб) в буква „д” след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се поставя запетая и се добавя „Закона за Националната служба за охрана”; б) в т. 4 след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се поставя запетая и се добавя „Закона за Националната служба за охрана”; в) в т. 8 след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се добавя „по чл. 67, ал. 2 и 3, чл. 121 и чл. 124 от Закона за Националната служба за охрана” и се поставя запетая; г) в т. 16 след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се добавя „паричната помощ по чл. 69, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана” и се поставя запетая. 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 26, буква „б” накрая се поставя запетая и се добавя „както и служебните правоотношения между началника на Националната служба за охрана, от една страна, и офицерите и сержантите – от друга”. Параграф 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5. Параграф 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6. Параграф 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В Закона за държавния протокол (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Дирекция „Държавен протокол” уведомява началника на Националната служба за охрана за програмите за официални срещи, посещения и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя.” Параграф 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8. Параграф 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9. Параграф 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10. Параграф 12. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен. Комисията предлага да се създадат нови § 11 и § 12: „§ 11. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. ....) в чл. 301, ал. 3 думите „чл. 3 – 6 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на Република България (обн., ДВ, бр. ...)” се заменят с „чл. 20 – 22 от Закона за Националната служба за охрана”. § 12. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника за прилагането му.”

Предложение от народния представител Методи Андреев. „В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф § 13 със следния текст: ,,§ 13. Разпоредбите на този закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органите по този закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 по вносител.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14. Госпожо Председател, позволете ми да направя предложение за редакция на § 14, който е последният по този Законопроект. В него е предвидено Законът да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Тъй обаче приехме в предходния закон, че той влиза от 1 ноември, а там е регламентират и Законът за НСО, и другите закони, които предстои да бъдат гледани, предлагам текст...