METODI ANDREEV1,207 words
Може ли този човек примерно да е участвал в управлението на фалирали български банки?
Може ли този човек примерно да е участвал в незаконни заменки, реализирани след 2007 г.?!
Може ли примерно да е имал фирма, която да не си е плащала заплатите, осигуровките или да е продадена на трето лице с големи данъчни задължения?
Виждате колко много въпроси трябва да зададем към този човек, ако искаме да намерим верния човек, който да води действителна битка с корупцията, а няма да се наглася политически спрямо мнозинствата в парламента.
Има освен това един много интересен текст, който казва следното: ако се установи различие между декларираните приходи и реалното, фактическо състояние на лицето с повече от 10 хил. лв., започва проверка за доказване на имуществото. Тук идваме в светая светих на българския преход. Това е най-неудобният въпрос, който никога не беше зададен от българската държава независимо от това кое е било мнозинството. Той е един: как Вие спечелихте първия си милион?
Тук виждам една възможност и аз лично ще провокирам колегите си народни представители между първо и второ четене, защото какво означава, че лице в качеството си на висш представител на държавната или съдебната власт, тоест заемащо висша публична длъжност, е попаднало в полезрението, в обсега на вниманието на Бюрото за борба с корупцията? Какво означава това? Това означава да има съмнения, че това лице е извършило, е прилагало по време на своето професионално развитие корупционни практики. Ако се окаже, че то е било кредитен милионер, тоест веднъж е прегрешило; ако се окаже, че е участвало в незаконни заменки след 2007 г.; ако се окаже, че е било сътрудник, офицер или агент на бившите специални служби на Народна Република България; ако се окаже, че е продавало фирми с големи данъчни задължения на трети лица, това означава, че при този втори случай то е засечено в рецидив. Тогава за това лице времето за проверка не трябва да е 10 години, както е по закон. Ако се върнем само 10 години назад, единствено ще установим, че това лице законно е натрупало своето богатство.
В такъв случай, за да има превенция в Закона, е важно да върнем не 10, а 25 години, да проследим цялото израстване на това лице като бизнесмен, да видим как то е натрупало първия си милион! Тогава тук е превенцията. Всеки, който е натрупал своето благосъстояние по незаконен начин, ще бяга като дявол от тамян от корупционна практика след влизането в сила на този Закон, за да не попадне на вниманието на Комисията за борба с корупцията. Ето това е превенция! Превенцията трябва да всява респект, тя трябва да създава сериозни проблеми на хората, които ще бъдат разследвани!
Сега по отношение на анонимните сигнали – твърде деликатна за българското общество тема. Нека да знаем следното. Нека да не ставаме изразители на своите собствени страхове, на своите собствени комплекси! Да не казваме какво ние бихме направили спрямо нашия политически опонент, ако имахме тази власт и да не превръщаме това в принцип на поведение.
Анонимните сигнали, уважаеми колеги, са приети не къде да е, а в една от най-старите европейски демокрации, както е във Великобритания. Вярно, че там има нюанс. Нюансът е следният – полицейските служби разследват анонимни сигнали, но те го правят абсолютно дискретно! Даже разследваният не знае, че е разследван за този анонимен сигнал. Истинското разследване започва едва когато се докаже, че данните, съобщени в анонимния сигнал, са основателни! Това е в английската полиция.
В английския парламент е записан текстът, че комисарят по жалбите – там имат комисар по жалбите, може да разглежда и анонимни сигнали! Тоест може, но може и да не разглежда.
Ние приехме следното в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика – ако имаме анонимен сигнал, да не го разглеждаме, освен ако зад него не застане народен представител от Комисията и го внесе от негово име.
Нека да направим разлика между Комисията за борба с корупцията и Бюрото за борба с корупцията. Комисията няма разследващи функции, тя няма възможност да провери един анонимен сигнал достоверен ли е, или не е и правилно е отказала да разглежда анонимни сигнали. Докато основната роля на това Бюро ще бъде да прави анализи, разследвания, задълбочени разследвания, включително да изисква падане на банкова тайна. То има разследващи функции! Да ползва цялата мощ на държавата в своята дейност!
Затова да не се поддаваме на своите собствени емоции. Може да има много анонимни сигнали, може в тях да има страшно много клевети! В Англия са създали много разумна и действаща система, която може да бъде приложена и тук – за така наречените „защитени телефонни линии и защитени имейл адреси”. Това позволява на инспекторите от Бюрото за борба с корупцията да комуникират с анонимния източник, да задават въпроси, да получават отговори, като по този начин не се разкрива личността на анонимния източник! Хората са го измислили, няма смисъл ние да правим опити, да се насилваме да направим нещо, което вече е създадено и прилагано.
По отношение на наказателните разпоредби. Твърде големи са разликите – от 300 до 3 хил. лв. Тук трябва да бъдем ясни, че когато става дума за нарушение именно в тази насока, глобите трябва да бъдат фиксирани! Между 300 и 3 хил. лв. – твърде голям субективизъм внасяме в тези санкции.
Освен това, аз не прочетох никъде – има специална глава за защита на свидетелите, за защита на информаторите, на хората, които дават сигналите, не видях никъде какви са санкциите, ако служител на това Бюро за борба с корупцията незаконно изнесе информация! Санкцията трябва да бъде една от най-тежките. Нали разбирате? Тогава вече може да получим обратния ефект – този ефект, който се получи примерно след промените по отношение на специалните служби. В началото те не можеха да си намерят сътрудници, защото групировките бяха навлезли навсякъде и онова, което отиде човек добросъвестно да каже, го научава първо групировката, а после, въобще ако има резултат от работата – службата. Ако го допуснем, това Бюро ще увисне – то няма да може да работи, няма да може да функционира.
Още веднъж Ви призовавам – днес на първо четене ние даваме политическа заявка. Всеки от нас, когато гласува за този Закон, дава следния сигнал – не дали Законът е добър или лош, а дали той персонално, като народен представител, е „за” борба с корупцията, или не е!
По този Закон не можем да имаме „въздържали се”! Какво означава да се въздържиш по отношение на политиката за борба с корупцията?! Какво означава да се въздържиш? Това означава, че ти не си съгласен с предлаганата политика!
А между първо и второ четене да се даде максимално възможният дълъг срок, да се направят кръгли маси, да се поканят граждански организации, да се направи задълбочен анализ и текстове, които да коригират тези несъвършенства, които примерно един от една страна, друг от друга посока забелязва.
Но днес призовавам всички тези, които заявяваме по избирателните райони, че сме против корупцията, да гласуват „за” този Закон. Това е изключително важно, това е нашата политическа воля! А за да има борба с корупцията, основна е политическата воля. Сега е времето да изразим тази наша политическа воля – днес, не утре, днес! Затова Ви призовавам – гласувайте и подкрепете този Закон! Това е закон на Министерския съвет, закон на хората, които в България искат да получат справедливост, макар и закъсняла! (Ръкопляскания от РБ, частични – от ГЕРБ.)