9 септември 2015 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Предлагам в програмата ни да бъде включено изслушване на министъра на външните работи. През последните дни разбрахме, че българското правителство е взело решение да не допусне преминаване на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия. Според нас, според Парламентарната група на „Атака”, това е грешна политика, политика, в която се добавя още един негативен щрих към поначало грешната външна политика на България. Така или иначе искаме да изслушаме външния министър, да видим какви са съображенията, да каже ясно има ли някакво друго външно влияние над него, за да вземе такова решение, тъй като това е решение на Външно министерство. Моля Ви да подкрепите нашето предложение – да влезе точката в дневния ред, да изслушаме съображенията на външния министър и да зададем и въпроси, ако някой от Вас има такива. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се на съдействие от всички парламентарни групи, тъй като това е важен въпрос за цялата общественост. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, последните месеци постоянно се говори как се увеличават приходите в бюджета. Миналата година бяха отнети на около 300 хил. души работещи бедни онези 10% от доходите, които са изключително важни за тяхното оцеляване, за оцеляването на техните деца. Направили сме предложение поради рекламираното добро изпълнение в бюджета за тази година да дадем отново възможността, която беше отнета миналата година, на работещите до минималната работна заплата да могат да възстановяват 10 процентния си данък след изтичането на данъчната година. Смятам, че това ще има и добър фискален ефект, защото част от тези средства ще отидат за потребление в най-насъщни, необходими стоки – не за хайвер или някакви луксозни стоки, а за храна на техните деца. Смятам, че такова решение на Народното събрание има място като стъпка към работещите до границата на минималната работна заплата. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не мога да разбера тази убийствена последователност в отхвърлянето на една обществена потребност, от която никой няма да пострада. Подкрепете предложението хората да си получат парите, които законът им е отредил. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! За пети пореден път Парламентарната група на БСП лява България прави предложение за преразглеждане на санкциите срещу Руската федерация. Пределно ясно е за всички в залата, че политиката на санкции на Европейския съюз – политически и икономически, както и отговорът за контрасанкции е контрапродуктивно. Това не е полезно за българските граждани в най-голяма степен. В Европейския съюз се води сериозен дебат от множество държави. Добре е българският парламент да проведе този дебат, да вземе съответните решения и да даде право и възможност на българското правителство също да се включи в този дебат. От тези санкции най-потърпевши са българските търговци и българските производители. Тук е мястото да кажа, и същевременно искам да поздравя колегата Красимир Велчев, който отправи неофициална покана към председателя на групата за приятелство, което все пак е една прагматична хладнокръвна стъпка за търсене на решение в този важен момент. И не на последно място – изявлението на президента Путин през месец август беше насочено преди всичко към това, признавайки правото на самоопределение на България за член на НАТО и на Европейския съюз, тъкмо той се обявява за развитие на нашите двустранни икономически отношения в културно и в икономическо направление. Смятам, че това е особено важен сигнал за нас като българи да се възползваме от този сложен кръговрат на интереси и на отношение и да търсим своето място и защита на интересите на българските търговци и българските производители. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата сега за едно много кратко и общо аргументиране на философията на промените в Закона, защото нямам намерение да я взимам нататък в хода на дискусията. По някакъв начин призовавам и народните представители да се придържат към работата, към смисъла, към вече одобрените в Комисия по здравеопазване текстове и да не влизаме в провокации и утежняване на работата, защото след малко тук, в залата, ще бъде чертана картината на хаос, на разпад, на лошо здравеопазване като аргументи срещу текстовете за промяна в Закона. Истината е, че всички знаем – какво знаем ние няма значение, всички български граждани много добре знаят, че всъщност тази картина на хаос, разпад и лошо качество е сегашната снимка на българското здравеопазване. Ние не сме нищо друго, освен изпълнители на волята им да променим това. Основните цели, които си поставя правителството с текстовете в този Закон, са в изпълнение на програмата за управление на парламентарното мнозинство и могат да бъдат групирани в три основни стълба. Тези стълбове са обвързани в обща логика и взаимно се допълват. Първо, спиране на безразборното роене на болници. Този процес доведе, първо, до тежък регионален дисбаланс в достъпността и достатъчността на болничната помощ; второ, до компрометиране на качеството на дейността на големите структуроопределящи болници, защото с течение на времето те бяха дренирани от паралелна болнична мрежа, наградена с тлъсти договори от НЗОК за нискоразходната и високодоходна дейност. За областните, университетските и отделни частни болници остана тежката, истинска болнична патология, свързана с продължителен болничен престой и високи разходи. И ако това би могло да има своето бизнес обяснение, че по-добрият и по-конкурентният побеждава, то понятието „по-добър в света на здравеопазването” има само един-единствен измерител – по-добри здравни показатели на гражданите и на нацията като цяло. На фона на целия този описан структурен процес здравните показатели на нацията се влошават – смъртност, продължителност на живота, продължителност на живота в здраве. Това означава само едно – че по този досегашен модел всъщност ние финансираме бизнес планове, а не адекватен лечебен процес. Приемането на предложените текстове гарантира налагане на европейски критерии за достъпност и достатъчност и ще даде възможност на държавата, общините и частния капитал за политика и инвестиции, насочени към намаляване на регионалните дисбаланси, само и единствено в условията на гарантирана достъпност и подобрен достъп. Искам да благодаря на партиите от мнозинството за подкрепата на тези тежки текстове в комисиите и се надявам, че този процес ще продължи и сега. Мога да разбера начина, по който реагираха партиите от опозицията. Доколкото това винаги е било позиция на Движението за права и свободи, не я приемам, но мога да я разбера, защото за тях това, разказано като либерален модел, винаги е било един вид начин да бъдат брокери на тази система, на едно здравеопазване, което от моя гледна точка е лошо и насочено към бизнес интереси, а не към здравето на хората; трудно мога да разбера позицията на Българската социалистическа партия, противопоставяща се на тези текстове. Единственото, което мога да си хрумна – не правя някакво политическо изказване, е, че е задействан отново рефлексът на старата коалиция между БСП и ДПС и всъщност волята на реалния носител на политически решения в тази коалиция – ДПС, се изпълнява и от Българската социалистическа партия. Искам изрично да благодаря на АБВ за това, че в условията на запазване на лявата си идентичност, различна от идентичността на другите три партии в управляващото мнозинство, те застанаха зад тези тежки текстове, заедно с депутатите от ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Вторият важен стълб – законова регламентация на възможността болниците да си взаимодействат и да формират обединение помежду си. Резултатите от това трябва да бъдат подобрено качество на лечебния процес при максимално удобство за пациентите. И второ, възможност такива болнични групи да оптимизират взаимно структурите си и да намалят общите си разходи за немедицински дейности. Третият важен стълб – законова регламентация на философията на мнозинството за връщане на функцията на Националната здравноосигурителна каса като институция, гарантираща и отстояваща правата и нуждите на здравноосигурените – ясен сигнал, че системата трябва да се нагоди към нуждите на пациентите, а не обратното. Това са текстовете, които регламентират, че за заболявания, за които е предвидено осигуряване на комплексно лечение, НЗОК сключва договори само с тези болници или техни обединения, които структурно, апаратурно и кадрово са осигурили тази комплексност. Това не е текст, който изисква сливане насила, структурно, на болниците, а е текст, който гарантира, че Касата само при функционално обединение на такива структури, гарантиращи целия процес на моето и Вашето лечение, от името на здравноосигурения финансира лечението за конкретното заболяване. Още веднъж благодаря за подкрепата досега и се надявам, че ще извървим бързо пътя, защото хората очакват тези промени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2015 г., приет на първо гласуване на 14 юли 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 2а, ал. 1 думите „медицински училища” се заменят с „училища”.” Предложение на народния представител Димитър Шишков и група народни представители също за създаване на нов § 1а. Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

По § 3 има предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 думите „Лечебните заведения осъществяват дейността си” се заменят с „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях се осъществява”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването.” 3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2.” 4. В ал. 6 след думите „по aл. 1” се добавя „и 2”.”

Постъпило е предложение на народния представител Димитър Шишков и група народни представители – § 4 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – § 4 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „§ 4. В чл. 8, ал. 1, т. 2 букви „в” и „г” да станат т. 3 и т. 4, като съществуващите точки 3 и 4 стават съответно т. 5 и т. 6.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! С това предложение се предлага в ДКЦ-тата да се допълнят още 5 легла, за да могат да правят клинични проучвания. Ние сме против това поради една проста причина. В момента тези клинични проучвания се правят в болниците. Доходите от клиничните проучвания отиват в болниците, в частност в болниците, чийто принципал е министърът. С предложението да се увеличат леглата се изнася цялата тази дейност в ДКЦ-тата и болниците – гледахме доклада за тяхното финансово състояние, ще бъдат в още по-тежко финансово състояние, защото се лишават от още едно приходно перо. Принципът, че, видите ли, всичко е заситено с клинични проучвания и трябва да се разкрие нова ниша за допълнителни, няма такова нещо. Клиничните проучвания в България са константа с тенденция да спадат, а не да се увеличават. Загрижени за болниците, нека да не ги лишаваме с новото задължение и от това приходно перо, господин Министър. Благодаря Ви, колеги.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Логиката на моето предложение се състои в следното: изброявайки лечебните заведения, в т. 1 са дадени лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ. В т. 2 са дадени лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, като в т. 2 към тези лечебни заведения са включени диагностично-консултативните центрове и медицинските центрове. Лично аз смятам, че медицинските центрове и диагностично-консултативните центрове трябва да бъдат отделени в отделни точки, тъй като, първо, в тях има, и то не само функционално, работещи специалисти за първична медицинска помощ. Тоест тенденцията е всеки далновидно мислещ директор на тези заведения да включи в своя състав и специалисти за първична доболнична медицинска помощ. Освен това, отделяйки ги в отделни точки, тоест позволявайки в тях да работят и лекари за първична доболнична медицинска помощ, ние поправяме едно несъвършенство, тъй като част от лекарите, които упражняват първична медицинска помощ, имат специалност „Обща медицина”. Това е специалност, която е призната в Класификатора на специалностите по медицина. По този начин лишаваме тези специалисти от правото да се наричат специалисти. Включвайки ги в медицинските центрове и в диагностично-консултативните центрове, ние поправяме тази малка несправедливост. Смятам, че това е техническа редакция, която не би трябвало да влияе върху дейността. Не приемам, че това ще влияе върху тяхната дейност, включвайки специалистите за първична медицинска помощ в тези две структури.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим предложението на вносителя по този параграф. Ще се опитам да се аргументирам с няколко изречения защо сме решили да подкрепим текста на вносителя. Първо, и в сега действащия Закон има възможност за извършване на клинични проучвания в ДКЦ-тата. Разликата е, че допълнителните легла, които могат да бъдат разкрити в диагностично-консултативните центрове, са 10. Сега предложението е да са 15. В момента никой не предлага да се нарушава стандартът, тоест безопасността, и всички други изисквания по стандарта за провеждане на клинични проучвания се запазват, но има един друг проблем, който вероятно налага тази промяна. Той е свързан с броя на пациентите. За да бъде репрезентативно, тоест за да бъде представително проучването, трябва да има по-голям брой пациенти и да има възможност за сравнителен анализ между групите пациенти, за да може в крайна сметка това клинично проучване да постигне целите, които си поставя. От друга страна, по никакъв начин не се натоварва бюджетът нито на Националната здравноосигурителна каса, нито държавният бюджет, защото знаете от кого се финансират тези клинични проучвания. На следващо място, не е задължително пациентите да бъдат хоспитализирани. Нали основната цел е да изведем пациентите от болниците в извънболничната помощ? Защо сега, само заради едни клинични проучвания, трябва да бъдат хоспитализирани с всички последствия, които следват от това? На следващо място, извършването на повече клинични проучвания дава възможност на пациентите да получат модерна терапия чрез възможностите, които им предлагат хората, които провеждат клинични проучвания. На последно място, дава се допълнителна възможност финансов ресурс от фирмите – производители на лекарствените продукти, да навлязат в българската икономика, в лечебните заведения. Господин министърът на заседанието на Комисията каза, че ако към днешна дата парите, които влизат от клинични проучвания, са около 200 милиона, очакванията са към края на годината или следващата година те да станат около 300 милиона. Моля колегите да подкрепят предложението на вносителя, защото то дава възможности и не отнема никакви права.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Господин Министър! Доктор Адемов, Вие сте прав, че ще влязат пари, само че те няма да влязат в болниците, а ще влязат в ДКЦ-тата. Тоест с това предложение, разберете, колеги, се пренасочва бизнесът с клинични проучвания от болниците в ДКЦ тата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Райнов, уважаеми дами и господа народни представители! Доктор Райнов, няма такава хипотеза – за насочване на финансов ресурс в извънболничната помощ. А извънболничната заедно с болничната помощ са част от системата на здравеопазването в България. Аз не виждам какъв е проблемът. Къде например е казано, че парите трябва да отидат специално от клинични проучвания в извънболничната помощ, при положение че се дава възможност за пет допълнителни легла към сега съществуващите десет легла?! Знаете много добре, че има стандарт. Ако той се спазва, няма никакъв проблем клиничните проучвания да се извършват в извънболничната помощ. Дали ще бъде в болничната или извънболничната помощ, зависи дали стандартът изисква наблюдението да се извършва в извънболничната или болничната помощ. Така че хипотезата за пренасочване според мен е недостатъчно убедителна.

По § 5 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 6. По § 6 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 7.

По § 7 има предложение на народния представител Димитър Шишков и група народни представители. Предложението е оттеглено. Също така са оттеглени предложенията на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, на Георги Кючуков и група народни представители, на Емил Райнов и група народни представители. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по ал. 2, т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2, т. 2. Ще прочета неподкрепената част: „(2) Диагностично-консултативният център се управлява от: 1. лекар с призната специалност и образователно квалификационна степен „магистър” по здравен мениджмънт, икономика в здравеопазването, икономика и стопанско управление или по социална медицина;”. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „8. В чл. 17, ал. 2 думите „с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването” се заменят с „придобита образователна и/или научна степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на здравния мениджмънт”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Аз ще оттегля своето предложение, като си запазвам правото в останалите параграфи, които касаят материята за болниците, да направя аргументирано изказване. За протокола – оттеглям своето предложение. Благодаря.

По § 8 има предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. По § 9 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 10.

По § 10 има предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители – в § 10, чл. 19, ал. 4 отпада предвиденият текст и се изменя така: „(4) При неспазване на изискванията по ал. 2 и 3 лечебното заведение за болнична помощ няма право да сключва договори с НЗОК и ползване на обществени ресурси.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Руслан Тошев – в § 10 думите „по чл. 5, ал. 1” се заличават. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 5 се отменя. 2. В т. 6 думите „лекарства и медицинска апаратура” се заменят с „лекарствени продукти и медицински изделия”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, в ал. 2 и 3 са описани задълженията на лечебните заведения за оказване на 24-часова помощ, за оказване на помощ според специалностите, за които има разрешително и така нататък. В своето експозе министърът на здравеопазването каза нещо, което е абсолютна истина – разкривайки многобройни, предимно частни лечебни заведения, които избягват ресурсоемките пътеки, по този начин те източват лечебните заведения, които извършват реалната лечебна дейност. Предложението ми за създаване на ал. 4 е точно в тази насока. Лечебните заведения, които не изпълняват своите задължения по ал. 2 и 3, тоест тези, които не указват 24-часова помощ, не приемат тежко болните, които препращат болните в други лечебни заведения, да нямат право да сключват договор с Касата. Не приемам възражението в Комисията, че Министерството на здравеопазването и сега санкционира тези лечебни заведения. Тридесет години работя като лекар и не съм видял да е отнет лицензът на лечебно заведение, поради това че няма спешна помощ примерно. Поне не съм чувал за такова. Смятам, че с този текст всъщност подкрепяме предложението на вносителя заведенията да оказват в известна степен комплексност на услугите.

Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. Създава се чл. 19а: „Чл. 19а. В консултативните кабинети, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории и отделенията без легла на лечебните заведения за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 могат да се извършват и дейностите по чл. 11, ал. 1.”

По § 11 има предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов – в § 11, т. 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – в § 11 се правят следните изменения: „1. т. 3 се изменя така: „т. 3. Ал. 3 се отменя.”. 2. т. 4 – отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „В § 11, чл. 20, ал. 3, 4, 5 и 6 думите „комплексни” и „комплексните” да се заличат.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Димитър Байрактаров и Християн Митев – § 11 се изменя така: 1.1. т. 3 придобива следната редакция: Създава се нова ал. 3: „(3) В болницата за активно лечение могат да се предоставят комплексни медицински грижи за болни и за деца с увреждания и хронични заболявания.“ 1.2. т. 4 се изменя и новата ал. 5 придобива следната редакция: „(5) Комплексните грижи за болни включват необходимите дейности по тяхното наблюдение и лечение, определени с наредба на Министерския съвет.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13: „§ 13. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „оказват родилна помощ и медико-козметични услуги“ се заменят с „оказва родилна помощ“. 2. В ал. 2 думите „долекуване и” се заличават. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) В болницата за активно лечение могат да се предоставят комплексни медицински грижи за болни с определени заболявания и за деца с увреждания и хронични заболявания.” 4. Създават се ал. 4 – 6: „(4) Комплексните грижи по ал. 3 могат да се организират на функционален принцип от структурните звена на болницата.” (5) В случаите по ал. 4 комплексните грижи за болни с психични, кожно-венерически и онкологични заболявания и за деца с увреждания и хронични заболявания включват дейностите по чл. 26, ал. 1, съответно по чл. 26а, ал. 1, чл. 26б, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, а за болните с други заболявания – необходимите дейности по тяхното наблюдение и лечение. (6) Организирането на комплексните грижи в болницата се урежда с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.” 5. Досегашната ал. 3 става ал. 7 и в нея след думите „ал. 2” се добавя „и 3”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моето предложение беше да отпадне думата „комплексни”, тъй като никъде нямаше дадено легално обяснение какво значи „комплексни”. Този пропуск беше поправен в по-нататъшните текстове. За протокола – оттеглям предложението си.

Благодаря, госпожо Председател. С цел да пестим време на колегите народни представители оттеглям направеното от мен и колегата Христиан Митев предложение, тъй като то е включено в § 25, който вероятно е станал 26 или 27 по доклада на Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Това е един от важните моменти в предлагания Законопроект. Неслучайно господин министърът в началото на експозето си, в началото на представянето на Закона, се спря на него. С точка трета и четвърта на този параграф формално се осъществява първоначалната идея за принудително вливане, сливане или обединение на лечебните заведения по членове 26, 26а и 26б с болниците за активно лечение. Най-малкото, което може да се каже в случая, е, че липсва определение за комплексни медицински грижи и какво включват като вид и обем дейностите. Казвам „принудително”, защото господин министърът, под благовидния предлог да се осъществява комплексно лечение на заболяванията от основния пакет с така наречените от него „социалнозначими заболявания”, в най-общи линии предлага, малко по-нататък в Законопроекта, Здравната каса да може да сключва договори само с лечебни заведения и техни обединения, които могат да осигуряват това комплексно лечение. Самите пациенти със социално-значими заболявания да получават комплексна услуга, Здравната каса да плаща за лекуването на заболяването, а не на отделни негови етапи или части. Няма нищо лошо, дори е добро, но само донякъде. Добрите идеи на министъра са винаги само донякъде. Например защото отделните лечебни заведения в тези обединения губят самостоятелността си, няма да могат да сключват самостоятелно договори със Здравната каса. Дори това не е чак такъв голям проблем. Проблемът е, че под този предлог ще се прави обединяване на лечебни заведения с осигуряване на комплексно лечение на пациентите във всеки един от съществуващите центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. Голяма част, да не казвам всички от тези центрове или диспансери, са общински и като че ли на някого много му се иска да ги одържави, първо, пък после да ги продава. Такова предложение има и по-нататък в Законопроекта. Този подход на преструктуриране на системата ще ограничи силно правомощията на общините като собственици на тези лечебни завесения, ще затрудни обслужването на пациентите, ще ограничи свободната конкуренция на пазара на здравни услуги. Наистина е притеснителна идеята заведения за психични, онкологични и кожни заболявания да се вливат в болниците. Защото, ако диспансерите за кожни заболявания са малко и лекуват не толкова животозастрашаващи заболявания, то другите центрове и диспансери са доста по-сериозни. Даже за онкодиспансерите, които лекуват онкозаболяванията, които са част от соматичната медицина, може да се разсъждава. Но психичните заболявания са специфични. Как се вписват те в това, което се нарича комплексно обслужване? Сигурно няма да Ви кажа нищо ново, ако Ви съобщя, че голяма част, да не казвам пак, че всички тези диспансери са участвали в Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2014 г.”, са направили инвестиции, съответно са поели ангажименти за устойчивост на тези инвестиции. Нарушаването на ангажиментите ще доведе до финансови санкции, но не за Министерството, а за самите общини. Не зная дали, колеги, обърнахте внимание – хората извън Комисията по здравеопазване, на становището и декларацията на Общинския съвет – Враца, която е в тази посока и връзка, и където се изразяват сериозни опасения за последващи санкции. Последното, което ще кажа, е, че съществува реален риск тези центрове и диспансери, или както и да ги наричаме, да не могат да осъществяват самостоятелна дейност. Сливането или обединението на тези юридически лица в лечебни заведения за болнична помощ ще доведе до трудности от правно-организационен характер и то без доказана медицинска целесъобразност, защото господин министърът не ни представя логични и обосновани мотиви относно необходимостта от това обединение, вливане или сливане освен комплексността, която министърът не иска да ни каже и досега какво включва. И наистина последно, липсва яснота и широко публично обсъждане на стратегическите насоки, които се целят в това предложение. Липсва и задълбочен финансов анализ, икономическа обосновка по предложението или, ако има такъв, той не е предложен за дискусия в Комисията по здравеопазване. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Гьоков, мислех, че ще се придържате към работата, която се проведе и в Комисията. Взимам реплика от гледна точка на това, че този дебат беше изчерпан напълно в Комисията. Мисля, че всички разбраха за какво става въпрос. Някак си не Ви прави чест да излизате и да четете предварително написани, най-вероятно незнайно от кого неща, които самият Вие не разбирате. Така че нека да не губим време и да си четем записките. Ако много държите, няма проблеми, аз ще Ви обясня за какво става въпрос. Накратко, това, което Вие пропуснахте да кажете е, първо, че има няколко препоръки от Европейската комисия, която казва, че този публичен ресурс, който се изразходва в сферата на здравеопазването, трябва да започне да се използва много ефективно. Това, което казахте и което прочетохте, не е истина! Второ, огромна част от българските граждани, българските пациенти в малките населени места е крайно време да започнат да получават именно комплексно лечение. Много добре беше обяснено какво означава това и какво трябва да постигне като цел. Друг е въпросът, ако Вие не сте го разбрали. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги! Господин Гьоков, донякъде бих се съгласил с Вашето изказване, но все пак пропуснахте най-важното – и в момента законовата база позволява целия контрол за ефективно харчене на средствата, и в момента законовата база позволява, специално т. 3, която Вие твърдите, че трябва да отпадне, че болниците могат да създават заведения, отделения, структури за комплексно лекуване на деца с редки заболявания и тъй нататък. Това са част от аргументите, че някои от текстовете в този Законопроект може би са напълно ненужни. И в момента никой не забранява това да се прави. Лошото е, когато се прави целенасочено и се поставя като условие. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Райнов, аз съм съгласен с това, което казвате, и нямаше да имам никакви притеснения относно обединяванията, ако по-нататък в текстовете на Законопроекта не ставаше въпрос за това че, за да сключи договор със Здравната каса, едно лечебно заведение трябва да предоставя комплексно обслужване. На господин Байрактаров не мисля, че трябва да му отговарям. Все пак ще Ви отговоря. Господин Байрактаров, никой не ми пише изказванията, не се притеснявайте! Никъде не ги пишат. Аз не съм лекар, но и Вие не сте. Навлизам в дебрите на здравеопазването, което никак не е цветущо, и това е един от проблемите, който аз съм забелязал в този Законопроект и държа да споделя с колегите народни представители. Относно това доколко е изчерпана дискусията в Комисията по здравеопазване, мисля, че Комисията по здравеопазване има 19 или 20 членове, а пък Народното събрание се състои от 240 човека, които решават как да гласуват сега, в момента, и всяко изказване от трибуната на Народното събрание трябва да формира у тях виждане по Закона и по всеки един отделен параграф. Споменах доста неща, които са станали в кухнята на Комисията по здравеопазване, например за декларацията на Общинския съвет – Враца, която надали е известна на останалите народни представители, и може би всички общински съвети са развълнувани от такива действия на законодателя, които ще доведат до санкции на общините. Така че, моля Ви, когато правите реплика се съобразявайте с правата на народните представители да занимават аудиторията с неща, които трябва да бъдат изяснени при гласуването. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Нека да се върнем към конкретните текстове по предложения параграф. Ние от нашата парламентарна група, заедно с колегата доктор Кърджалиев, предлагаме т. 4 да отпадне. Независимо от това, че предложението не беше прието в Комисията по здравеопазване, на практика то стана катализатор за оформянето на окончателния вариант на предложението на Комисията, където комплексното лечение от императивно се превърна в пожелателно, което според мен е по-добрият вариант. На мен много ми се щеше и господин министърът да чуе тази дискусия, защото идеята за комплексното лечение е застъпена и в § 65 по-нататък в Законопроекта. Тази идея за комплексното лечение не е приета от Движението за права и свободи със следните няколко аргумента. За да може да се оказва комплексно лечение, което да бъде заплатено от договорния партньор – Националната здравноосигурителна каса, в условията на клинични пътеки няма как да се случи и това трябва да го разберем всички, които сме в тази пленарна зала. Защото ще се окаже така, че, изпълнявайки това, което е разписано в Закона за комплексно лечение, Здравната каса няма да заплати, защото тя плаща диагностично-лечебния алгоритъм, който е договорен с договорния партньор, и нищо друго. Няма как да плати комплексното лечение. Това искахме да кажем на колегите от Комисията по здравеопазването. Това, което е важно да се отбележи, е, че такова комплексно лечение може да се окаже при други условия – в условията, когато действат така наречените „диагностично свързани групи”. Защото, изпълнявайки клинична пътека, ще се окаже така, че, от една страна, няма да можеш да изпълниш задължението за комплексност, от друга страна, ако изпълниш това задължение за комплексност, което е разписано в Закона, няма да ти платят. Ето затова искахме да отпадне точка четвърта. Все пак, повтарям, ние сме удовлетворени от факта, че Комисията по здравеопазването в окончателния вариант на предложението прие пожелателния, а не задължителния императивен характер. Разбирам и идеята на вносителите от Министерството на здравеопазването за създаването на така наречените „интердисциплинарни центрове”. Интердисциплинарен център може да се създаде само в лечебни заведения, които разполагат с един сериозен кадрови, човешки ресурс, с кадрови потенциал и с достатъчно добра логистика и апаратура, за да може да се окаже тази помощ. Явно е, че това може да се случи единствено и само в големите населени места, в големите градове. Идеята е примерно кръвни заболявания или други такива редки заболявания, да се лекуват в такива центрове. Както каза преди малко д-р Райнов, такива комплексни центрове могат да се създадат и сега. Такъв е примерът с Клиниката по детска онкохематология, която е базирана в ИСУЛ. Там се оказва комплексно лечение по това заболяване, но, за да можеш да окажеш комплексно обслужване в други лечебни заведения – примерно в психиатрична клиника, как ще окажеш комплексно обслужване на такъв пациент, при положение че имаш клинична пътека? Ако един психично болен с определена диагноза, с определена клинична пътека примерно има сърдечно заболяване, трябва да бъде лекуван по друга клинична пътека. Няма как да се окаже комплексно лечение. Ето това бяха нашите аргументи, но все пак благодаря на Комисията по здравеопазването, че намерихме вариант за един по-добър окончателен текст.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15. Предложение на народния представител Димитър Шишков и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.

По § 15 има предложение на народните представител Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.

Параграф 17. Предложение на народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 26б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 4 се изменя така: „4. създаване и поддържане на информационна база данни за преминалите лица с онкологични заболявания за нуждите на Националния раков регистър и националните медицински регистри;”. 2. В ал. 4 думата „долекуване” и запетаята след нея се заличават.”

Параграф 18. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители: „§ 18 – отпада”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. Създава се чл. 26в: „Чл. 26в. Медицинските дейности в центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове се извършват в структурните им звена, които имат нива на компетентност, определени в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1.”

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Това е поредният текст, който е ненужен. На всички е пределно ясно, че всички дейности, в това число психиатричните, кожно-венерическите и онкодейностите, като всички останали дейности, се провеждат в съответствие с медицинските стандарти. Така че да пишем, че нивото на компетентност трябва да бъде в съответствие с медицинските стандарти е напълно излишно. Няма нужда от такъв член – прави Закона тромав и е безсмислено. Благодаря.

Параграф 19. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 27, ал. 1 след думите ,,на лица” се добавя „с изключение на лицата по чл. 27а”.”

Параграф 20. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. Създава се чл. 27а: „Чл. 27а. (1) Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват най-малко една от следните дейности: 1. подкрепа на семействата на деца с увреждания и хронични заболявания за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация; 2. продължително лечение и рехабилитация на деца с увреждания и тежки хронични заболявания и обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда; 3. осигуряване на посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в социална услуга резидентен тип; 4. осигуряване на специализирани палиативни грижи за деца. (2) За осигуряване на потребностите на децата от консултативна помощ и активно лечение, при необходимост центърът за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания сключва договори с лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ и многопрофилни болници за активно лечение. (3) Насочването на дете към център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания се осъществява от лекар след оценка на медицинската необходимост от диагностика, лечение, рехабилитация и/или палиативни грижи, по ред, определен с правилника по ал. 4. (4) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (5) Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания могат да предоставят социални услуги по реда на Закона за социално подпомагане.”

Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Ще Ви представя „ДЕКЛАРАЦИЯ от Парламентарната група на БСП лява България Повечето забележителни дати в нашата история предизвикват противоречиви оценки. (Шум, реплики и викове от ГЕРБ: „Еее!”. Голяма част от народните представители стават и тръгват към изходите на залата.) Вашата реакция е поредното доказателство за това. Така е и с 9 септември 1944 г. Но има факти, които не могат да бъдат заобиколени и не са подвластни на времето. Ако тук някои се чувстват наследници на партии, които са отречени заради въвличането на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, нека да не се чувстват ангажирани да останат в залата. Девети септември символизира приноса на българската съпротива срещу фашизма. Девети септември гарантира преориентацията на България от съюзник на хитлеристка Германия в държава, която воюва на страната на съюзените народи. Случайно или не, точно на днешния ден Комисията по правни въпроси на Народното събрание ще разглежда на второ четене промени в Наказателния кодекс за поредното заклеймяване на социализма с ясното съзнание, че те нито са основателни, нито са основание да предизвикат наказателноправни последици. Днес, на поредния 9 септември, е добре да си припомним какво загуби мнозинството български граждани, откакто започна политическото отричане и идейното заклеймяване не просто на една обществена система, а на самата идея и социална практика на социализма. Така хората трябваше да се откажат, а после да забравят, че всеки човек може да има работа, дом, сигурност, гарантирано здравеопазване, всеобщо образование, общество без драстични имуществени неравенства. В десетилетията след 9 септември 1944 г. България достигна до групата на първите 30 държави в света според индекса на човешкото развитие и на икономическия си капацитет. Днес се утешаваме, че сме в Европейския съюз, макар и на последно място в него. Все повече развиващи се страни, на които сме помагали, ни застигат и задминават. В интерес на истината трябва да признаем, че през последните години на прехода има области, в които се постигна значителен ръст: на безработицата и на милионерите, на неграмотните, на емигранти, които трайно напускат България, на броя на партиите, медиите, рекламата, на банки, на болници, на университети и така нататък, но колкото повече се увеличава тази множественост, толкова повече спада качеството на съответните дейности на социалните услуги. Известно е как завърши сблъсъкът между две идеологии, между двете основни икономически и политически системи преди четвърт век. Тогава се създадоха условия за разширяване на Европейския съюз и за сътрудничество между европейските страни. Европа обаче не разбра, че след медения месец на нейното обединение под лозунга на евроатлантизма стана второстепенна част от еднополюсния свят – свят, в който глобалното противопоставяне и сдържане бе заменено от множество локални конфликти в различни точки на света. Сега Европа бере горчивите плодове на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка. Не бива да забравяме 9 септември, за да не преживеем нови трагедии! Засилването на спекулативния финансов капитал и на социалната поляризация няма как да не пораждат социални конфликти, подобни на тези от 30-те години на миналия век. Налагането на решения не чрез принципи и установени правила, а от позиция на силата и на свършените факти, подкопава международния ред. Реална е опасността в днешна Европа да възкръснат старите демони. Европейският съюз не може да остане обетована земя на своите коренни жители. Но също така е ясно, че няма необятен дом, който може да приюти всички желаещи, всички бягащи от войната или търсещи по-добър живот. Нещо повече, интеграцията на имигрантите е много по-трудна от тяхното приютяване. Специално Европейският съюз преживя без дълбоки сътресения промените в политическата и военната карта на региона, докато не се надигна бежанската вълна в Близкия Изток и не започна войната в Украйна. Оказа се, че не много време след временния залез на идеологическото противопоставяне се запалиха етно-религиозните конфликти. Това е поредното изпитание за Европа. Европейските страни, включително България днес плащат за участието си или поне за съгласието си с войните в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия и други страни и трябва да се намерят достойни европейски политици и ръководители в Европейския съюз, за да направят публично това признание. Широко прокламираната Арабска пролет бързо беше осланена и вместо демокрация и просперитет роди несигурност, нови страдания и много бежанци. Масовият наплив на имигранти в Европа задейства стари социални инстинкти. Създава се благоприятна социална среда за засилване на ксенофобски настроения и движения. Затова още сега трябва решително да се противопоставим на надигащия се екстремизъм във всички негови форми. Иначе, както показа възходът на фашизма, борбата с него изисква много жертви и страдания. Европейският съюз и НАТО трябва да решат ще воюват ли решително и последователно с „Ислямска държава”, или ще участват в хибридна война с Русия. Историята показва, че когато България взема решения под натиска на някои от големите началници и след това търпи тежки поражения, рано или късно идва 9 септември! Изтъкнати представители, включително на системни десни партии, предлагат в периферията на Европа, към която се отнася България, да се създадат своеобразни филтрационни центрове за бежанци. Тази вежлива форма наподобява някогашните концентрационни лагери. Решението на огромната миграция към Европа не може да се намери само на територията на нашия континент. Вярно, че това е задача преди всичко на Европейския съюз, но и на цялата международна общност, включително на Организацията на обединените нации и на неговия Съвет за сигурност. Всички развити и особено претендиращите за демократични държави трябва да приютяват имигранти от конфликтните райони. Така всеки, който сее бури, ще трябва да знае, че участва в жътвата на бури. На следващо място и най-важно, Европейският съюз трябва да предложи програма за политическа стабилизация на района с относително демократични средства, срещу което да се отделят средства за икономическо възстановяване и социално подобряване на ситуацията в района на Близкия Изток и Северна Африка. Такава програма трябва да бъде предложена и обсъждана и без нея никакви решения само по отношения на бежанци, на квоти за тяхното разпределение и за временно подпомагане не могат да бъдат решение на проблема. Днес Европейският съюз може да бъде спасен само чрез дълбоки промени, а не като се атакуват неговите критици. Както старите, така и новите партии са призвани да се заемат с промяна на системата. Девети септември 1944 г. сложи началото на революционни преобразувания в българското общество. Днес светът, Европа и България имат възможност да извършат радикални промени. БСП обяви необходимостта и набеляза път за такива промени. Обръщаме се към нашия народ да поиска от политиците и да участва в тези промени за социална справедливост, за истинска солидарност и за икономическо развитие!” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес отчитаме 71 години не просто от една мрачна историческа дата, а от кулминацията на едно пълно столетие на политическо насилие в българската история, започнала с насилствената детронация на българския монарх през август 1886 г. и завършила с чудовищното престъпление на възродителния процес между 1985 и 1989 г. Това столетие взе десетки хиляди жертви българи, български граждани, репресирани, убити, затваряни от българската власт и от българска ръка. Много време ще ми отнеме да изброя само министър-председателите на българската монархия, които са станали жертва на политическото насилие от различни окраски в България. Дни ще ни отнеме да изброяваме жертвите на репресиите непосредствено след 9 септември. Огромна част от тях – активни борци срещу включването на България на страната на Оста във Втората световна война, включително бележити български държавници, обявили война на нацистка Германия седмица преди да бъдат свалени насилствено от власт на 9 септември 1944 г. Днес ние отново свеждаме глави на тази дата и се прекланяме пред паметта на жертвите и пострадалите не просто от Деветосептемврийския преврат в България и репресиите след него – репресии, отнели живота на хиляди български комунисти, анархисти, социалдемократи и други представители на лявото пространство в България. Не е нужно да изтъкваме единствено личността на Трайчо Костов сред многото жертви – негови съпартийци. Тук не става дума за партийно противопоставяне, става дума за противопоставяне на политическото насилие, на диктатурата и на техния символ и кулминация в лицето на Деветосептемврийския преврат. След този преврат България смени лагера, прави сте, колеги от БСП, смени лагера от лагера на единния съюзник по пакта „Рибентроп-Молотов” към лагера на другия съюзник по пакта „Рибентроп-Молотов”, от единия уродлив тоталитарен режим на ХХ век към другия уродлив тоталитарен режим на ХХ век. От съюзници на едните, станахме неделима част и най-верен представител на другия тоталитарен режим. В продължение на 45 години, а боя се, трябва да кажем в много отношения – в продължение на 70 години, той ни откъсна от нормалните европейски демократични ценности, от съзнанието за обществения мир като най-висша ценност и политическото насилие, като най-уродливо проявление на политическата власт. Режим, който ще остане неизбежно записан с черни букви в страниците на историята на нашата страна, жертвите на който надхвърлят може би 300 хил. души. Режим, който изгони стотици хиляди през телените мрежи извън границите на България, а в момента, в който телените му мрежи паднаха, следващите стотици хиляди, може би над милион, да я напуснат при първа възможност. И днес, когато наблюдаваме как през падналите телени мрежи на псевдонацистките така наречени „социалистически БААС-истки режими” и съюзниците на комунистическия режим в Северна Африка и арабския свят бягат стотици хиляди, най-уродливото нещо е ние да казваме, че грешка било падането на тези режими. Тези хора бягат от същия режим, по същия начин, по който две трети от моите връстници избягаха между 1990-а и 1995 г. в момента, в който телените мрежи на комунистическия режим паднаха. Нито ще забравим как още в първите дни след 9 септември Комунистическата партия започна саморазправа със своите политически опоненти, представители на интелигенцията, на църквата, на местната власт. Отново повтарям – огромна част от тях противници на съюза между България и Германия през Втората световна война. Нито ще забравим как в последните си издихания комунистическият режим се обърна към крайния национализъм и превърна България от 80-те години в страната с най-голяма заплаха за етнически конфликт. Освен че в целия този период Комунистическата партия унищожи политическия, икономическия и културния елит на България чрез политическото насилие от началото до края на режима, тя нанесе тежки рани на обществото ни, които далеч не са зараснали. Не е никак трудно да видим, че етническата и верска рана от 80-те години също не е зараснала в българското общество. И тук ще кажа нещо повече – докато политическото насилие не бъде признато и отречено, тези рани няма как да зараснат. Докато обществото не мине през процеса на покаянието и прошката тези рани няма как да зараснат. Обществото ни ще продължава да страда от спомена за политическото насилие. Няма да бъде защитено нито от нови негови прояви, нито от непознатите в българската история до 1985 г. прояви на расизъм и на верска нетолерантност, нито от непрекъснато избуяващите през последните години престъпления на омразата, нито от други форми на остро противопоставяне. То няма да има културата на приобщаване на новото, на различното, която днес виждаме в държави от Северна и Западна Европа, които са осъдили и отхвърлили политическото насилие. Нещо повече – културата на компромиса в политиката и на търсене на общия интерес няма да се наложи без историческо признание на последиците от политическото насилие. Няма как да приемем компромиса за категория на политическия морал докато не сме приели насилието за най-голямото зло в политиката. Това нещо, колеги, боя се и от нашата днешна декларация, която чухме от Социалистическата партия, не е направено. Ние не сме определили политическото насилие като еднозначно най-големият враг на демокрацията, на свободата, на сътрудничеството и добруването в едно общество. Това нещо просто в българската политика не е еднозначно казано. Засега, а може би завинаги, ние оставаме длъжници пред паметта на всички жертви на комунистическия режим и на всички други жертви на политическото насилие в България. Пред тях и пред себе си поне ние от Реформаторския блок даваме дума, че няма да спрем да разказваме на младите хора в страната си за ужасите на тоталитаризма и насилието, за злото, наречено комунизъм, че ние няма да спрем да отхвърляме насилието във всяка негова форма. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

По § 21 има предложение на народния представител Десислава Атанасова – § 21 да отпадне. Предложението е оттеглено в частта му по § 21, т. 1. Комисията не подкрепя предложението в частта му по § 21, т. 2 и 3. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители, което е оттеглено. Предложение на народния представител Георги Кючуков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 28а се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „един или няколко” се заличават. 2. В ал. 2 думите „център по хемодиализа или отделение по хемодиализа” се заменят с „център, отделение или клиника по хемодиализа”. 3. В ал. 3 думите „министъра на здравеопазването” се заменят с „ръководителя на лечебното заведение”.”

По § 22 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено по т. 2 и 6. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 3, 4, 5, 7, 8 и 9. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители: „В § 22, ново съдържание на чл. 29, в ал. 1 след думата „медицинска” се поставя запетайка и се добавя „дентална и фармацевтична”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Национална здравна карта, посредством която се осъществява националната здравна политика.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Националната здравна карта се изработва въз основа на областни здравни карти.” 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) За изработване на областната здравна карта министърът на здравеопазването назначава комисия за всяка област, която включва областния управител, двама представители на регионалната здравна инспекция, двама представители на районната здравноосигурителна каса, двама представители на районната колегия на Българския лекарски съюз, един представител на районната колегия на Българския зъболекарски съюз, един представител на регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на представителните организации за защита на правата на пациентите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето, и по един представител на всяка община в съответната област. Областният управител е председател на комисията.” 4. В ал. 4 изречение второ се изменя така: „Представителят на представителните организации за защита на правата на пациентите във всяка от областните комисии се избира и се освобождава общо от представителните организации.” 5. Създава се нова ал. 6: „(6) Областната здравна карта се изработва по образец и по ред, определени с методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.” 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „както и предложения за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ” се заличават.” Уважаеми господин Председател, заради логическата връзка между двата параграфа, моля Ви да ми позволите да докладвам и § 23, тъй като дебатът по двата може да бъде общ. Така постъпихме и в Комисията по здравеопазването.

Благодаря. По § 23 има предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „В § 23, чл. 30, ал. 1 изречение последно се изменя така: „Председател на комисията е директорът на РЗИ”. Комисията не подкрепя предложението по ал. 1. Предложенията по ал. 4 и 5 са оттеглени. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители: „В § 23, ново съдържание на чл. 30, в ал. 1 изразът „двама представители”, в трите му употреби, се заменя с „един представител”, а след израза „Българския зъболекарски съюз” се поставя запетайка и се добавя „един представител на регионалната колегия на Българския фармацевтичен съюз”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) При изработването на областните здравни карти, областната комисия по чл. 29 извършва анализ на съотношението между предварително изчисления по ред, определен с методиката по чл. 29, ал. 6, общ брой легла за болнично лечение, в т.ч. по видове, които осигуряват достъп на населението до болнична помощ в съответната област и съществуващия брой легла по видове и нива на компетентност на съответните структури в областта, както и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури. (3) След извършване на анализа по ал. 2 областната комисия прилага към изготвената областна здравна карта и становища относно: 1. конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи” за осигуряването на достъп на населението от областта до медицинско обслужване в извънболничната медицинска помощ; 2. необходимостта от преструктуриране на лечебните заведения или за предприемане на други мерки по създаване, закриване или оптимизиране на лечебните заведения в областта, заедно със съответните предложения за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ в резултат на извършения анализ; 3. необходимостта от създаване на условия за предоставяне на конкретен вид грижи в областта - палиативни или други, предвидени в нормативен акт.” 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.” Уважаеми господин Председател, имам още едно предложение – по § 24, в редакцията на Комисията. Правя процедурно предложение за разделно гласуване на т. 1 и т. 2 от § 24 и да отложим гласуването по т. 2 след приемането на § 63, който в редакцията на Комисията, в настоящия доклад, ще бъде § 67. Това е свързано с едно допълнително изискване за съобразяване с комплексността на лечението, като необходимо условие за включване на лечебните заведения за болнична помощ в анализа на съответната областна здравна карта. След дълъг дебат и допълнителни аргументи от страна на министъра на здравеопазването и детайлизиране на предложението за това какво точно ще съдържа терминът „комплексно лечение”, смятам, че всички трябва да се обединим около идеята то да бъде прието във вида, в който ще го предложим на вниманието на народните представители в окончателната му редакция. Надявам се това мое процедурно предложение да бъде подкрепено.

Параграф 24 в редакцията на Комисията – т. 2, последното изречение: „Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно...

Не, това е т. 2 от предложението.

Отделно, а т. 2 да се гласува след приемането на § 63 от доклада.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Виждаме, че тук настава лека суматоха, което не е нищо необичайно, защото в Здравната комисия де факто пренаписахме предложението на вносителя. Относно конкретните предложения – нашето предложение е следното. Понеже се прави Национална здравна карта, която трябва да покаже всички потребности на населението от здравни грижи – говорим за легла, за специалисти, а някак си свенливо забравяме стоматологичната, денталната помощ, забравяме фармацевтичната. Нима никой от нас не се е сблъсквал с проблемите как цели региони нямат аптеки, дори големи областни градове нямат денонощни аптеки?! Така че това е нещо, което трябва да залегне. Нима всеки от нас не знае, че близо 60% от лекарите по дентална медицина са в София, Пловдив и Варна? Ами другите области нямат ли нужда от такива? Нека Националната здравна карта да обхване и тези специалисти. След като ще правим нещо комплексно за всички граждани, да вкараме и това. Второто предложение е за състава на прословутите областни комисии. Ако Ви прави впечатление, навсякъде има: двама души от районната здравна инспекция, двама души от районната здравна каса, двама души от Лекарския съюз. Уважаеми колеги, кому е нужно това? Мисля, че един представител, който ще сведе мнението на министъра, мнението на шефа на Касата, мнението на председателя на Лекарския съюз, е напълно достатъчен. Това „по двама души” ме навежда на едни други мисли, че пак ще има гласуване, че пак някой се опитва да направи някаква квота, за да провежда политика. Не искам да си мисля, че е в ущърб на гражданите. Следващото предложение е да се добави „представител на районната колегия на Фармацевтичния съюз”. Това е накратко. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Моите предложения по този параграф са съвсем прагматично насочени. Първото, което смятам, че има логика – председател на комисията за оформяне на областната здравна карта е областният управител. Като се прибави представител на всяка община, като се прибавят още няколко човека, които нямат никакво отношение към здравеопазването, се оказва, че областната комисия ще има двама-трима човека, които разбират от здравеопазване. Винаги господин министърът е казвал и съм чувал от тази трибуна, че Министерството на здравеопазването е отговорно за цялостната политика по отношение на здравеопазването. Какво пречи председателят на комисията да бъде директорът на регионалната здравна инспекция? Той ще бъде един от малкото хора, които разбират от здравеопазване, пряко е зависим от министъра на здравеопазването, може да провежда здравната политика на държавата и все пак ще има някаква професионална компетентност. Другият въпрос, който лично мен ме смущава – Националният център за обществено здраве и анализи определя броя на леглата, определя туй, определя онуй...

Не е така, не го приехме.

... и при несъгласие няма никакъв шанс съответната областна колегия да обжалва неговото решение. Смятам, че това трябва да бъде оправено.

Благодаря, господин Председател. Вземам думата за изказване, защото по мое мнение се правят опити за внушения, които са неточни. Първо, неточно е внушението, че в областната комисия за изработване на областна здравна карта ще участват, видите ли, двама-трима души, които разбирали от здравеопазване. Това не е вярно. В областната комисия участват двама представители на регионалната здравна инспекция. В областната комисия участват двама представители на Българския лекарски съюз. В областната комисия участват представители на съсловните организации, които са легитимни по Закона за здравното осигуряване. В областната комисия участват представители на пациентските организации, които много добре разбират от здравеопазване. В областната комисия участват представители на общините, като почти във всяка община има заместник-кмет по здравеопазването. Ако той не разбира от здравеопазване, тогава възниква въпросът: а защо е необходим тогава този заместник-кмет? Това внушение е неточно. Второто неточно внушение, което, уважаеми колеги, се опитват да Ви правят днес тук, и затова вземам това изказване – за да Ви стане ясно, ще Ви го прочета точно така, както е формулирано в § 25, който Комисията е приела като текст, какво съдържа областната здравна карта. Тя съдържа: „1. данни за демографската структура, заболеваемостта по групи заболявания и по възраст и хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта; 2. вида, броя, дейността и разпределението на съществуващите в областта лечебни заведения; 3. обърнете внимание тук: необходимия минимален брой на лекарите, лекарите по дентална медицина – подчертавам: по дентална медицина...”. Какъв е смисълът на националната здравна карта и на областната здравна карта – именно да прецени потребностите на българското население. Когато беше представена на всички колеги Концепцията 2020, всички я приеха безапелационно, защото тази Концепция за развитие на българското здравеопазване, уважаеми колеги, подчертава именно ефективното изразходване на публичния ресурс. Оказа се, че България по последните доклади – както на Световната банка, така и на Европейската комисия, има не малък ресурс, но в същото време една огромна дейност по нерегламентирани плащания започва да се върти. Тя се върти години наред поради простата причина, че ние и до ден-днешен нямаме изработена национална и областна здравна карта, която да определи потребностите на населението от гледна точка на съществуване на лечебни заведения или откриване на нови такива в дадени области, или пък закриване. Оказа се, че, видите ли, в една София се съдържат почти 30% от лечебните заведения, да не кажа и 40%, от цялата страна. Ето затова ние сме подкрепили този текст, който е предложен, одобрен е от Комисията, защото в него има много смисъл. Много е права д-р Дариткова за разделно гласуване, тъй като там има неща, които са, така да се каже, гвоздеят на този Закон. Аз Ви призовавам да подкрепите текста на Комисията, така както е приет, защото е добър. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми колега Байрактаров, относно внушенията Вие току-що казахте, че в тази областна комисия има представители на всички законово признати съсловни организации, на фармацевтите няма – първа грешка. Второ, много обичате да цитирате. Факт е, че и в залата, и в Комисията подкрепихме Стратегия 2020, но ние подкрепихме първата част – борбата за по-добро здравеопазване, за по-добри здравни показатели. Изрично казахме в Здравната комисия пред всички Вас – ако не помните, отворете протоколите – че не сме съгласни с начините, по които това ще стане. А иначе, че трябва да има по-добро здравеопазване, че тези ужасяващи показатели, с които от 1994 г. насам сме паднали – до кое място, трябва да се променят, сме съгласни, но изразихме своите резерви за начините, по които това ще стане. Естествено, тези резерви ги видяхте в Закона за здравното осигуряване, ще ги видите тук в Закона за лечебните заведения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Райнов, дълбоко уважавам Вашето мнение, но днес съм леко разочарован. Прощавайте, но тук става въпрос за лечебни заведения, не за аптеки. Най-малкото съм разколебан от неразбирането, което демонстрирате по този въпрос. Нещо повече, аз съм изключително доволен от Вашата реплика, защото за пореден път лъсва нещото, от което хората се възмущават. Ако трябва да преповторя за пореден път – не с две, ако имах три ръце, с три ръце бих гласувал в тази комисия да не влизат представители на фармацевтиката поради простата причина, че те биха влезли и в конфликт на интереси. Там вече има един много сериозен корпоративен интерес, който може да бъде заложен с нечисти мотиви именно в областната и в националната здравна карта. (Реплика от народния представител Емил Райнов.) Прочетете и се запознайте, пък аз мисля, че много добре знаете, че е добре според Вас тези хора да бъдат там, но не им е мястото в тази комисия. Ако там присъства един такъв човек, той вече може да предопредели продажбата на цяла една компания на определен вид лекарствен медикамент, тъй че недейте да се правите на наивен. (Реплика от народния представител Емил Райнов.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да изразя принципната позиция на Движението за права и свободи по така наречената „задължителна здравна карта”. Ние от ДПС в нашата предизборна платформа имаме такова задължение за въвеждане на задължителна здравна карта, само че в условия на демонополизация. Разликата идва от това, че сегашното предложение за национална здравна карта, която е със задължителен характер, е в условия, в които има монопол на Националната здравноосигурителна каса, в условия, при които има един единствен източник на финансиране. Ние от Движението за права и свободи като либерална партия сме застъпвали винаги възможности за конкуренция, а не за командно административно ограничаване на стопанската дейност. Ние от ДПС сме за конкуренция, за свободен избор на пациента и Здравната каса или платецът на медицинската дейност да следва избора на пациента. За съжаление това с предложената Национална здравна карта и районните здравни карти не се случва. Имам сериозни притеснения, дано не съм прав, без да имам нищо против хората, които влизат в областните здравни комисии, върху експертния им потенциал, ако не наемат съответните консултанти, защото не ми е ясно как биха могли да направят анализ на една сериозна дейност, наречена „здравеопазване в конкретния регион”, поставена в контекста на Националната здравна карта. Затова смятам, че ролята и мястото на областните комисии е малко надценена, защото в крайна сметка те няма да имат възможност по никакъв начин, независимо че ще изготвят становища, да повлияят върху решенията на Националната комисия, която се обявява от министъра на здравеопазването. Ако това е начин за прехвърляне на отговорността от Националната комисия към регионалните и областните комисии, е друга тема и това трябва да бъде казано от тази трибуна. С тези аргументи ние от ДПС, а основният аргумент е, че в условията на монопол на НЗОК няма как да се подкрепи задължителният характер на Здравната карта, няма да подкрепим тези аргументи. Още повече, че има текст, който дава възможност на регионалните здравноосигурителни каси да сключват по тяхна преценка по методика, одобрена от Министерския съвет с последното решение на Комисията, да преценяват с кои лечебни заведения да сключват договори. Става въпрос за тези, които са извън Областната здравна карта.

Това е препоръката на господин премиера.

По § 24 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители: „В § 24, в новото съдържание на чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след израза „информация за” се добавя „потребностите и”, а след думата „медицинска” се поставя запетайка и се добавя „дентална и фармацевтична”. 2. В ал. 2, т. 3 след думата „специалности” се поставя запетайка и се добавя „фармацевти”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „В § 24, чл. 31, ал. 2 се добавя т. 6 със следния текст: „6. анализ на необходимостта от лечебни заведения, броя на практикуващите лекари и лекари по дентална медицина в извънболничната помощ и легла за болнично лечение, в това число и по видове.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Областната здравна карта съдържа: 1. данни за демографската структура, заболеваемостта по групи заболявания и по възраст и хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта; 2. вида, броя, дейността и разпределението на съществуващите в областта лечебни заведения; 3. необходимия минимален брой на лекарите, лекарите по дентална медицина и на специалистите от професионално направление „Здравни грижи” в извънболничната помощ по специалности; 4. броя на практикуващите лекари, лекари по дентална медицина по специалности и броя на специалистите от професионално направление „Здравни грижи” в извънболничната медицинска помощ в областта; 5. броя на съществуващите легла за болнично лечение и осъществяваните медицински дейности по видове и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури; 6. данни за вида, броя и разпределението на извършваните в областта високотехнологични методи за диагностика и лечение и наличната за тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура.” 2. Алинея 2 се изменя така: ,,(2) Към областната здравна карта по ал. 1 се прилага предложение за разпределението на броя на леглата и медицинските дейности по видове по ал. 1, т. 5, както и на броя на лекарите и специалистите по aл. 1, т. 3, определени съобразно потребностите на населението в съответната област по ред, определен с методиката по чл. 29, ал. 6.”

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги, без да подценявам експертния потенциал на колегите, само да уточня: фармацевти, магистър-фармацевти са тези, които предлагат лекарствените продукти в аптеките, не са представителите на фарминдустрията. Това е за тези, които говорят, че фармацевтите не трябва да влизат в здравна карта. Пак казвам: цели региони са без магистър-фармацевти, без аптеки. Колеги, правете разлика между фармацевти и фарминдустрия – съществена е разликата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, за пореден път се опитват да Ви вкарват в заблуда. Между другото, днес Комисията по труда и социалната политика ще разглежда много интересен доклад, в който има много интересна информация. Първо, искам да отворя скоба, че все пак България се намира в условията на пазарна икономика. Какво съдържа този доклад и каква е интересната информация? През изтеклата година 165 населени места са изчезнали от картата на България поради причината, че там никой не живее. Цитирам по памет – 1312 населени места са с население до 45 души. Хайде сега, уважаеми господин Райнов, идете и отворете в тези 1312 населени места аптека и ми кажете как тя ще спази принципите на международните и националните счетоводни стандарти да осъществява дейността си с възможност да реализира печалба или поне да продължава да извършва своята дейност? Как ще се случи това според Вас? Благодаря.

С мобилни аптеки.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Байрактаров, за пазарната икономика, за която Вие пледирате, ще стане ясно няколко членове по-нататък, където ще видите как Министерският съвет с наредба ще определя с кои болници Касата ще сключва договор. А може би Министерският съвет трябваше с наредба да определя и с кои аптеки Касата ще сключва договор?! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, моето предложение отново е направено от чисто прагматична гледна точка. Член 31 включва снимка на настоящото състояние в дадената област. Тази снимка дори той не я прави, а му е изпратена директно от Националния центъра по обществено здраве и анализи. В чл. 32 – следващият, се препоръчват действия. За да се препоръчат действия, данните от снимката, независимо дали са спуснати, или направени от самата областна комисия, трябва да бъдат анализирани. Ако няма анализ на данните, спуснати отгоре, и тази комисия няма право да каже мнението си за състоянието, за необходимостта, то от тази комисия въобще няма смисъл. Спускат й се отгоре, след това тя констатира това, което й е спуснато, и с това приключва. Смятам, че анализът, който трябва да направи тази сравнително уж независима комисия, е жизнено важен, защото с този анализ тя може да коригира някои неточности на Националния център по обществено здраве и анализи, който е бюрократична структура, доста откъсната от реалното здравеопазване.

Параграф 25. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Предложението е оттеглено по т. 1. „Точка 2. В ал. 3 след думата „специалности“ се поставя запетайка и се добавя „фармацевти”.” Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Предложение на народния представител Димитър Шишков и група народни представители: В § 25 в текста на чл. 32 се правят следните изменения: а) създава се нова ал. 4 със следното съдържание: „(4) Данните по ал. 3, т. 1 се подават чрез Министерство на здравеопазването към центровете за следдипломна специализация, за да се актуализира информацията за необходимостта от даден вид специалисти. б) алинея 4 става ал. 5.» Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев: Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 26: § 26. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 се създава изречение второ: В състава на комисията се включват управителят на Националната здравноосигурителна каса, директорът на Националния център по обществено здраве и анализи, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, председателят на Националното сдружение на общините в Република България, двама представители на Българския лекарски съюз, един представител на Българския зъболекарски съюз, един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на представителните организации за защита на правата на пациентите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето, и трима представители на Министерството на здравеопазването.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Националната здравна карта съдържа: 1. областните здравни карти; 2. конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи” за осигуряването на достъп на населението до медицинско обслужване в извънболничната медицинска помощ за всички области; 3. конкретните потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури за всички области; 4. съществуващите лечебни заведения за болнична помощ, лечебни заведения по чл. 10 и лечебни заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение, върху картата на страната; 5. анализ на състоянието в областите, включително и относно необходимите лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи” от извънболничната медицинска помощ в областите; 6.видовете медицински дейности, които се планират на регионално ниво, съгласно обособените райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие; 7. карта на необходимите високотехнологични методи на диагностика и лечение и свързаната с тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура; 8. карта на спешната медицинска помощ, съдържаща брой и местоположение на центровете за спешна медицинска помощ.” 3. Създава се ал. 3: „(3) С Националната здравна карта се идентифицират по области потребностите от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ, както и броят легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и по нива на компетентност на съответните структури, като се извършва тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение.”

По § 26 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Шишков и група народни представители. Предложение на Емил Райнов и група народни представители, което също е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 26 в редакцията на Комисията. Комисията предлага § 26 да бъде отхвърлен.

По § 27 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, което е оттеглено. Предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители: в § 27, т. 3, новото съдържание на ал. 4 след думата „заведения” се поставя точка и текстът до края отпада. В § 27, т. 3 в новото съдържание на ал. 4 след думата „заведения“ се поставя точка и текстът до края отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Димитър Шишков и група народни представители. Предложението е оттеглено, както и предложението на Георги Кючуков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27: „§ 27. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ накрая се добавя „в случаите, определени с методиката по чл. 29, ал. 6.” 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Националната здравна карта по ал. 1 е задължителна за планирането на медицинските дейности по видове, осъществявани в лечебните заведения, с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, създадени от лекари по дентална медицина по реда на този закон.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В контекста на предходните членове и предходните изказвания тук виждате, че в целия Законопроект въвеждаме една норма и тя е задължителна здравна карта. Въвеждаме норма и същевременно с това въвеждаме и изключения от тази норма. Тоест, изключение на лекарите по дентална медицина. Нашето предложение е да няма изключение. Законът трябва да бъде равен за всички. Благодаря Ви.

По § 28 има предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов параграфът да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има аналогично предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „В § 28, чл.34а към текста на чл. 34а, след думите „наредба на Министъра на здравеопазването” се добавят думите: „в съответствие с чл. 19, ал. 2 от настоящия закон”.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. В Глава шеста се създава чл. 34а: „Чл. 34а. В областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, директорите на РЗОК сключват договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.”

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Днес е 9 септември, бързаме да приемем Законопроекта за лечебните заведения. Оценяваме жеста, но, колеги, това е крайъгълният камък не само на този Законопроект, а и на цялата философия в здравноосигурителния модел, който в момента съществува в България. Ние – БСП лява България, винаги сме поддържали тезата, че трябва да има задължителна здравна карта в страната, която да гарантира достъпа на хората до здравни услуги. Но тук вече отварям една скоба: какво се предлага с този член? С този член се предлага там, където болниците са в повече, тоест, имаме излишък, Министерският съвет с наредба да определя кои заведения ще сключат договор с Националната здравноосигурителна каса. Колеги, не подценявам експертния потенциал, но съм длъжен да обясня подробности. Първо, всяко едно лечебно заведения трябва да отговаря на дадени условия, за да може министърът да му даде лиценз. Второто: Националната здравноосигурителна каса също поставя условия на база на които лечебното заведение – ако отговаря, трябва да сключи договор с Касата. В един момент ние създаваме втори разрешителен режим. При единия Касата сключва, а там, където са повече, Министерският съвет определя Касата с кои лечебни заведения да сключи договор. Не искам да се спирам на подробности, че това е командно-административен подход, защото в първоначалния вариант в проекта беше с наредба на министъра. Естествено, това беше поредният член, който се дописа от Здравната комисия и колегите – отговорността се прехвърли на Министерския съвет, пак под условие, че в Министерския съвет е по предложение на министъра. Аз не знам тук какво отношение към тази наредба, към тези правила, към тези болници ще имат министърът на екологията, министърът на отбраната или министърът на транспорта. Уважаеми колеги, все още в България всички плащаме здравни вноски. Пациентът избира къде да се лекува и Касата е длъжна да заплати след него. С приемането на този член вече не пациентът избира къде да се лекува, а някой друг, вместо него, и му посочва – в тази болница може, в тази болница – не може. Колеги, с това нещо, ако се приеме, Вие признавате – всички ние ще признаем, че в момента парите не вървят след пациента, пациентът няма избор, а Касата плаща за издръжка на структури и определя кой къде ще се лекува. Не може до Нова година – издаваха се лицензии на поразия, а сега пак административно ще се налага Касата с кои болници да сключва договор. Колеги, разберете, това предложение показва неспособността на сегашните управляващи – Касата и Министерството, да контролират системата. Те отказват да я контролират там, където се лекуват пациентите, там да се плаща, а се опитват чрез административни методи да наложат други правила. И всичко това през 2015 г. в страна – членка на Европейския съюз. С това ние няма как да се съгласим и затова ще гласуваме „против”. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Това е един от текстовете, по който трябва да има сериозна, задълбочена дискусия, а не да го претупваме набързо, защото става въпрос за възможност, която се дава на регионалните здравноосигурителни каси – да сключват договори с лечебни заведения извън областната здравна карта по методика, която –тук вече беше прието, че се приема от Министерския съвет. Това означава регионалната здравноосигурителна каса – има такава хипотеза, да налага политическа бухалка върху неудобни директори на лечебни заведения. Вие прекрасно знаете, че това е така. Ако сегашните директори на регионални здравноосигурителни каси няма да си позволят това, ще дойде време, когато ще назначите директори на регионални здравноосигурителни каси, които ще се възползват от този текст. Бъдете сигурни в това! Такъв текст би отивал по-скоро на лявата страна на залата. През годините колегите от БСП не успяха да вкарат такъв текст. Този текст ликвидира каквато и да е конкуренция. Колеги, лечебните заведения, с които НЗОК ще избира по методика да сключва договори с тях, са лечебни заведения, на които министърът е дал лиценз. Това са лечебни заведения, които отговарят на всички стандарти. Това са лечебни заведения, които имат право да работят, но не могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса. Защо се налага двоен стандарт? Един път сключваш договор по Националния рамков договор, втори път сключваш договор по методиката. Как стават тези неща? Нали лечебните заведения са равнопоставени, както е казано в началото на Закона за лечебните заведения? Уважаеми колеги, разберете, че този текст ликвидира всякаква възможност за конкуренция, всякаква възможност за избор на пациент. Защото пациентът при всички положения ще бъде принуден да избере онези лечебни заведения, които имат договор с Касата, защото в другите трябва да се плаща. Казвате: „Спираме роенето на болниците”, от една страна, но от друга страна, предлагате приватизация. Коя е вярната теза – едната или другата? Уважаеми колеги, ние предложихме този текст да отпадне, защото дава възможност, на всичко отгоре има хипотеза и за корупционен натиск – с кои лечебни заведения да се сключи договор. Има ли такава хипотеза? Разбира се, че има. Затова, уважаеми колеги, гласувайте против това предложение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще си позволя, без знанието на министъра, да дам един отговор. За каква конкуренция говорите постоянно, след като досега има делегирани бюджети? Това е отговорът. При делегиран бюджет няма конкуренция. Когато става въпрос за Националната здравноосигурителна каса, тя си поема отговорността с кого и как ще сключи договора. А когато има повече здравни каси, да, тогава ще говорим за конкуренция. Благодаря Ви.

Картата!

Задължителна карта – да, но не административно, чрез наредба, определяне с кои болници да се сключва договор. Второто, Вие много удачно споменахте за бухалката, която ще се използва с тази наредба, но, освен тази бухалка, забравихте един друг вариант. Ами вариантът министърът да посочи държавните болници, които няма да сключат договор с Касата и които да отидат през фалит към приватизацията, от която така благосклонно той се отказа? Нека не забравяме и това.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Шишков, казвате, че при делегирани бюджети не е възможна конкуренция.

Кой ги въведе?

Вие!

Само че когато приемахме бюджета на НЗОК за 2015 г., от нашата парламентарна група и други колеги гласувахме „против” делегираните бюджети, а Вие гласувахте „за” тях. На следващо място, не е вярно, че дори и в условия на делегирани бюджети не може да има конкуренция. Конкуренцията между лечебните заведения – когато се предлага по-добро качество, тоест за да можеш да привлечеш пациента дори в рамките на лимитирания финансов ресурс. Ако предлагаш по-добро качество и ако имаш тази възможност, можеш да предложиш на пациента по-добро лечение и да го привлечеш по този начин. На следващо място, при положение че лечебните заведения, които са извън Областната здравна карта и извън Националната здравна каса, отговарят на всички стандарти, на всички критерии, как така ще ги лишим от правото да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса? По този начин лишаваме пациента от правото му на избор, защото това лечебно заведение, което е извън Националната здравна карта, може да предлага по-качествено и по-добро лечение. Ние винаги сме предлагали парите да следват пациента, от една страна, и от друга страна, сме предлагали, ако пациентът е избрал конкретното лечебно заведение, Здравната каса просто да следва неговия избор. Това е дясното мислене, с което господин министърът не е съгласен. Само че има и друг аргумент, който е много важен. Този аргумент се състои в това, че, ликвидирайки възможността пациентът да избере лечебното заведение, по този начин не му даваме възможност той да определи здравната карта. Ако пациентът избере конкретно лечебно заведение, то ще продължи да съществува. Ако не го избере, естествено, че то ще фалира и самото лечебно заведение ще се изключи от Здравната каса. Няма да се налага тези областни здравни карти и не знам какви методики да определят кои са лечебните заведения. Доктор Райнов, бележката е към Вас: това, което казах, че през годините не успяхте да въведете този начин, не сте се сетили просто за него. Исках да кажа, че такъв един подход на командно-административно регулиране, такава регулация отива повече на Вас, отколкото на тях.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина казах, че няма да вземам думата, но тук се случи нещо, което не очаквах. Първо, по конкретните аргументи, няма да влизам в аргументация на текстовете, подкрепени от Комисията. Цялата експертна оценка е дадена. Само ще кажа, че ако това е нещо, измислено от министъра, от командната администрация или от някакви зли сили, тогава цяла Европа и европейските системи се управляват от зли сили и по лош начин, защото няма нито една европейска държава в така наречения „добър европейски свят”, в която можете да отворите лечебно заведение под претекст, че правите за някого по-добър избор. Всяко отваряне на ново лечебно заведение е свързано с ясни критерии за достатъчност, които тук са предвидени да бъдат в наредба на Министерския съвет. А каква е компетентността на Министерския съвет можете да си отговорите сами. Ако има орган с всички възможни разклонения на познанието и експертизата, това е друг въпрос. Вземам думата обаче по друг повод. Това нещо се прокрадна и в Комисията, не очаквах да бъде казано и тук. Дами и господа, преди малко народен представител ясно декларира, че директор на болница е политическо назначение, че болниците са политическият авангард на определени партии, защото здравната карта можела да се разправи с политически неудобни болници. Ето срещу това трябва всеки разумен човек в тази зала да се изправи не като лекар, като мен, а като потенциален пациент. Защото, ако болницата не е нещо, което отговаря на нашите нужди като пациент – максимално удобна, максимално комплексна за нас, а е място за политически назначения или за отчисления към политически партии, тогава наистина сме го закъсали много.

Глупости!

Днес в българския парламент беше произнесена истината, и то не от мен, а от народен представител. Сериозна част от тези болнични заведения всъщност са скрити механизми за облагодетелстване на политически партии, на техни деятели и ръководствата им са част от тази схема. Ето срещу това е механизмът на здравната карта. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Всъщност много от нещата, които исках да кажа, бяха казани от господин министъра. Всъщност аз съм изпитал политическата репресия на лекар, когато в болницата се използва и лекар за политическа саморазправа. Да, изпитал съм го, и то по изключително отвратителен начин – за да бъда политически унизен, моят малък син беше записан в официален документ, че е роден момиче. Да Ви кажа как стават нещата.

Каква репресия има в това? Тук има глупости, не репресия.

Да, документа го има, показвал съм го. Това си е точно репресия. Но това са съвсем други неща. Всъщност по големия въпрос в този член, който касае и е крайъгълен камък на реформата – тя трябва да бъде направена, но заради него, колеги, ще трябва да Ви върна към Закона за здравното осигуряване, за да стане ясно за какво става въпрос. Ще Ви върна, за да си спомните колко време беше мотано и протакано разглеждането на този Закон за здравното осигуряване, защото трябваше да се работи по старите условия и накрая Националната здравноосигурителна каса да бръкне за 200 милиона в резерва, за да покрива действията на Касата и на лечебните заведения по старата уредба. И защо се протакаше? Защото при приемането на Закона за здравното осигуряване се направи една малка корекция, но със съществен ефект, а именно – Касата вече не заплаща, а закупува. Нали така беше, господин Министър? Сиреч, Вие не можете да пуснете фактурата на Касата и тя волю-неволю да плаща. В този текст се корени контролът. Ние от Патриотичния фронт настоявахме критериите да бъдат определяни с наредба на Министерския съвет. Благодаря на Комисията, че прие това предложение и всички се обединиха, защото когато критериите се определят с наредба на Министерския съвет, минават през обществено обсъждане, има сериозна публичност и прозрачност и най-важното – възможност на всички участници в този процес да изразят своето мнение. Е, срещу това ли се протестира – питам аз?! Или трябва да създаваме отново порочни практики – да се роят болници, както си искат, ние да плащаме, но качество на здравната услуга няма. Не един и два пъти сме казвали, че трябва да ограничим обема на дейностите за сметка на качеството на здравната услуга. Всички се съгласиха, че да, така трябва да е. Така, ама когато бръкнеш в интересите, започва подскачане. Затова ние ще подкрепим този текст така, както Комисията го е формулирала, защото той е правилният текст. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, наложи се като някаква практика тук, в Народното събрание, когато опозицията или който и да е народен представител се обяви срещу някои от текстовете на министъра, който ги е предложил във внесен законопроект, да се обявява за враг на реформата, за човек, който поддържа статуквото и саботира направените предложения. Това обаче са празни приказки и клишета. Ако нямате реални доказателства, които да кажете, недейте да произнасяте такъв тип изказвания, уважаеми господин Министър! Ако Вие не посочите какви са корупционните практики, кои са политическите партии, които са се възползвали от политически назначения, това означава, че от тази трибуна говорите празни приказки и глупости!

В допълнение към това, което каза д-р Адемов. Ако има някакви такива сигнали, досега мина година време и някой трябваше да свърши работата. Престанете с това: който не е съгласен с нас, е враг. Подозирам, че някои хора са завършили в Съветския съюз, сегашна Русия и са чели спомените на Берия: „Който не е с нас, е против нас!” и такива хора трябва да ходят на други места. Недейте така. РЕПЛИКИ: Няма такива хора!

Ще бъда съвсем кратък, господин Председател. Тъй като репликиращите ме не знам по какви критерии се разпознаха, аз ще използвам библейския израз: „По делата им ще ги познаете.”. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Предлагам да удължим работното време до окончателното приемане на т. 1. (Шум и възгласи: „Еее!” от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нека малко да опростим нещата и да охладим страстите. Когато преценяваме състоянието на една система, трябва да отговорим на няколко прости въпроса. Първият от тях е: доволни ли сме от нея? Неведнъж в тази зала всяка парламентарна група се е упражнявала в риторика – върху несъвършенствата, които са в нашата здравна система. Каква е основната причина за тях? Смятам, че основната причина е неизяснената роля на държавата в системата на здравеопазването. Тук чух клишета, които са употребявани всеки път – свободен избор на пациента, пазарна икономика. Добре, всичко това звучи много добре, но точно зад маската на тези клишета в здравеопазването се създаде каша, неразбория, която, между другото, направи някои хора милионери. И ако трябва да говорим каква е основната роля на държавата в момента, тя е, че може би трябва да раздели медиците от търговците – нещо, което е изключително важно. Този текст наистина е крайъгълен – той дава инструментариума на министъра да раздели медиците от търговците. Сега ще ме питате по какво се различават – по нещо съвсем простичко. Нека да погледнем каква е обществената полза, каква е ползата за държавата от всички тези, които се занимават с болнично лечение, което всъщност трябва да бъде главният критерий. В това отношение напълно приветствам идеята на министъра и я подкрепям. Начинът, по който ще бъде направено това, зависи от него, но той иска да се наеме с тази отговорност, което му прави чест. Призовавам всички да гласуваме „за” този член. Призовавам Ви от позицията на човек, който 25 години работи в областта на спешната хирургия и много добре познава системата, повярвайте ми. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Действително този е един от най-важните членове в разисквания Закон и аз съм съгласен с логиката му. Съгласен съм и с логиката на д-р Петров, която напълно подкрепям. Отначало в Комисията беше предложено методиката да бъде определяна от министъра на здравеопазването. Комисията прие, че методиката за определяне на болниците, с които ще се сключва помощ, се определя от Министерския съвет, като колективен орган, въпреки че очевидно и без съмнение предложението отново ще е на министъра на здравеопазването. Нямам никакви съмнения в добрите намерения на министъра на здравеопазването, въпреки че Законът не се прави само за този министър, а би трябвало да трае и по-дълго. Не виждам обаче защо в този параграф не се включат минимални критерии, с които и министърът, и Министерският съвет трябва да се съобразяват и въз основа на които да се определя. Ние оставяме така – решение на министър, решение на Министерския съвет. Как, защо, въз основа на какво - не е ясно. Предложих, не беше прието от Комисията, в този текст да влезе позоваване на чл. 19, ал. 2 и 3, които определят минималните изисквания към всяко лечебно заведение. Не виждам защо се страхуваме от това да искаме от лечебните заведения да спазват своите минимални задължения и въз основа на тях да се гради решението на министъра и на Министерския съвет. Бъдете спокойни, ако смятате, че това няма да им помогне. Напротив, много ще им помогне, защото, ако се спазват тези критерии, няма да достигнат лечебните заведения за договор с Касата – има нещо излишно.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Гледайки внимателно текста, първо виждам, че тази кампания, която направи министър Москов, обявявайки необходимостта или препоръчвайки в отделните райони на страната да има сдружаване, да има консорциум между частни и държавни, и общински болници, намира приложение и в самия текст. Става въпрос за лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения. Колеги, популизмът винаги е имал водеща, основна роля в риториката, говорейки за здравеопазване, и с това си позволи министърът да обвини нас, политиците, че участваме в назначенията, че партиите се хранят от болничните заведения чрез назначения, чрез политически представители. Стана ясно от така предложения текст и от намеренията, заявени от министъра и от мнозинството, че, приемайки този текст, ние създаваме корупционна среда. Нали го разбирате това? И тази корупционна среда ще дава възможност да се договаря по някакви критерии, които макар че ще бъдат приемани от Министерския съвет, ще бъдат предложени от министъра на здравеопазването, от Министерството на здравеопазването. А тези критерии, като следствие от тяхното приемане, ще бъдат подписвани договори с удобни лечебни заведения или обединения! Тоест корупционната среда, която създаваме с този текст, е съвсем реалистична и не знам как, с какви очи министър Москов се изправи, след едногодишно управление, да обвинява някого за състоянието и за назначенията в болничните заведения! Най-лесно е да обвиним народните представители, че не са приели закон, който да регламентира обединяването на институции, структури за борба с корупцията! Само че, уважаеми колеги, който и да е български гражданин, включително и министърът на здравеопазването, ако има информация, ако има факти за корупционни практики, за престъпления вследствие на корупция, е длъжен да ги предостави на разследващите органи! Закони има и ако те добросъвестно се изпълняват, ще имаме и разследване, и доказателствен материал към правораздавателната система, ще имаме и осъдени! Нали така? Това, което се предлага, всъщност създава точно възможност, следствието от приемането на този текст, да е уязвим министърът – този, който предлага критериите, да са уязвими, и тези, на които ще бъде вменено да подписват договори с определени болнични заведения и техните обединения. А по въпроса за обединенията – това е скрита форма на раздържавяване, въпреки че се отказахте от приватизация на болнични заведения. В момента, в който слеем в консорциум частни и държавни, и общински болници, вече даваме възможност на частната инициатива да стигне до публичния ресурс, тъй като собствеността чрез държавата и общините е на нас, българските граждани. Това е голямата опасност. Не виждам как този текст трябва да бъде приет и да работи в полза на пациентите. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, смятам, че вече всички казаха своите гледни точки и едва ли ще можем да добавим нещо към дебата. Предлагам процедура по прекратяване на дебатите. Една забележка към господин министъра. Господин Министър, когато говорим за корупционни практики, бих Ви предложил – публикувайте в медиите договорите на Здравната каса и изплатените суми за миналата година. Публикувайте ги! Благодаря. (Шум и реплики в БСП ЛБ.)

Обратно становище? Заповядайте, господин Стоилов.

Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Ще използвам процедурата да възразя на предложението за прекратяване на дебатите, но тъй като съм убеден какво ще се случи най-вероятно, използвам тази процедура, за да направя в нейните рамки едно кратко редакционно допълнение към текста на вносителя: да се добави, там, където е казано „Националната здравна каса сключва – и тук е допълнението – „на конкурсен принцип” договори с лечебни заведения...” Останалият текст преди това и след това е същият. С подкрепата или неподкрепата на това предложение ние реално ще тестваме дали стремежът и мотивите наистина са за комплексно лечение, дали по критериите, които е определил Министерският съвет, защото като орган на управление трябва да определи критериите, оттам нататък всички лечебни заведения ще бъдат равно третирани и те ще могат да се конкурират за тези лимити, за тези потребности, които Касата трябва да финансира. Без приемането на такова допълнение всички подозрения или упреци, изказани от говорилите преди това, най-вероятно, за съжаление, ще се оправдаят. Затова моля, господин Председател, макар в рамките на процедурата, да се има предвид моето предложение за чл. 34а –„В областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, директорите на РЗОК сключват на конкурсен принцип договори с лечебни заведения за болнична помощ...”. Това е окончателната редакция на Комисията. Това, което направих като предложение, е напълно относимо към тази окончателна редакция. Моля да бъде подложено на гласуване преди гласуването на окончателния текст на Комисията.

Благодаря. Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Красимир Петров за прекратяване на разискванията. Гласували 91 народни представители: за 77, против 14, въздържали се няма. Предложението е прието. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, както и на народния представител Емил Райнов и група народни представители, които са еднакви. Комисията не ги подкрепя. Моля, гласувайте. Гласували 96 народни представители: за 15, против 59, въздържали се 22. Предложенията не са приети. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 90 народни представители: за 20, против 14, въздържали се 56. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за редакционна промяна в § 28, както е по доклада на Комисията, след думите „директорите на РЗОК сключват” да бъде добавено „на конкурсен принцип” и по-нататък изречението продължава. Моля, гласувайте. Гласували 94 народни представители: за 23, против 30, въздържали се 41. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редактираният текст на вносителя за § 28, съгласно Доклада на Комисията. Гласували 98 народни представители: за 83, против 15, въздържали се няма. Параграфът е приет. Заповядайте за отрицателен вот, господин Стоилов.

Благодаря, господин Председател, че допуснахте предложението, което направих, да се гласува, а неговото отхвърляне показа, господин Министър, Вашето и на Вашите поддръжници лицемерие, защото отхвърлянето на това предложение допуска произвол. Вие в Наредбата можете да запишете критерии, но ако не създадем гаранции за прилагането на тези критерии и за равен достъп на всеки, който претендира, че отговаря на тях, се създават реални възможности по други предпочитания да бъдат избирани лечебните заведения, с които да се сключват договори. Аз не казвам, че конкурсната процедура във всички случаи гарантира премахването на злоупотребите, но тя все пак обявява равен достъп съобразно тези критерии, създава публичност и оттам нататък – възможности за контрол и обжалване на решенията, които ще вземат районните каси. Така че това, което не направихте, повдига много въпроси. Опасявам се, че практиката ще потвърди тези опасения, имайки предвид дълбоките язви в сегашната система на българското здравеопазване – как ще бъдат толерирани едни лечебни заведения, как ще бъдат вероятно притискани и ликвидирани други, как може би отново ще се преразпределя този прословут пазар в здравеопазването, който може би ще бъде за сметка на отслабване на позициите на публичното здравеопазване, равният достъп и равномерното разпределяне на здравната помощ на територията на страната. Затова ние гласувахме „против”. Аз бях готов, ако Вие приемете това предложение, наистина да го подкрепим, защото декларирането на идеята до известна степен звучи добре, но нейната реализация в този неопределен вид наистина ни изправя пред нови, освен пред съществуващите проблеми. Практиката ще го покаже, но далновидността на решенията е, когато, преди да се случат всички неблагополучия, те бъдат изтъкнати и се намерят нормативните и управленските средства за тяхното предотвратяване. Поради тази причина приемането на закона, заедно с някои други разпоредби, ще задълбочи проблемите, пред които сме изправени, независимо от добрите уверения. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гласувах срещу приемането на този параграф по две причини. Първата причина е тази, че всички, които тук се опитаха да го защитят, не можаха да ме убедят в целесъобразността на този параграф, още повече говорейки за някакво роене на болници, което в случая няма нищо общо с параграфа. Тук става въпрос за ограничаване на вече лицензирани болници и никакво роене не може да има в това нещо.

На вече нароени.

Да, може би да са нароени, господин Министър, и сега ще се спра на втората причина. Втората причина, заради която гласувах „против”, е именно уважението към институцията министерство, без относително на неговото политическо ръководство в момента. Защото с това, което в момента Вие гласувахте „за”, показахте несъстоятелността на това ръководство, което не може да се справи със съществуващото положение и създава административно-командни начини за неговото ограничаване. Защото, когато съществуват болници, на които са дадени съответните лицензии за работа, те са признати, че могат да работят и няма никакви основания някой след това да ги ограничава. Ако те не отговарят на изискванията, вземете им лиценза, но не въвеждайте допълнителни изисквания, които трябва да бъдат някак си субективно преценявани, и които биха могли да служат за обогатяване на някой, в това число може би на политическото ръководство на Министерството. Благодаря.

По § 29 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.

По § 30 предложение от народния представител Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов – § 30 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Георги Кючуков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30: „§ 30. Създават се чл. 37а и 37б: „Чл. 37а. (1) Преди издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 за новите лечебни заведения за болнична помощ комисията по чл. 32, ал. 1 извършва оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта. (2) За извършване на оценката по ал. 1 се подава заявление до Министерството на здравеопазването, към което се прилагат: 1. информация за инвестиционните намерения; 2. информация за вида, структурата и предвиждания брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури; 3. становище от съответната районна колегия на Българския лекарски съюз или на Българския зъболекарски съюз на територията на областта, в която се създава лечебното заведение. (3) Документите по ал. 2 се разглеждат от комисията по ал. 1, която изразява мотивирано становище в едномесечен срок от получаване на заявлението. (4) При необходимост от допълнителна информация и/или документи комисията уведомява писмено заявителя да представи в определен от нея срок съответните документи и информация. (5) Комисията по ал. 1 изразява положително становище, когато са налице потребности за съответните легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, на територията на съответната област, определени в Националната здравна карта. (6) Комисията по ал. 1 изразява отрицателно становище, когато съществуващият брой легла за болнично лечение и медицински дейности на територията па областта превишава конкретните потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, определени в Националната здравна карта. (7) Становищата по ал. 5 и 6 се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. (8) При отрицателно становище по ал. 6 новото лечебно заведение за болнична помощ не се включва в Националната здравна карта и не може да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса до актуализацията на картата по реда на чл. 34, ал. 2. Чл. 37б. (1) По реда на чл. 37а се извършва и оценка на потребностите на населението от нови медицински дейности, които ще се осъществяват от лечебните заведения за болнична помощ. (2) За извършване на оценката по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ подава заявление до Министерството на здравеопазването, към което прилага: 1. информация за вида на новите медицински дейности; 2. структурите, в които дейностите по т. 1 ще се осъществяват; 3. предвиждания брой легла за болнично лечение и нива на компетентност на съответните структури; 4. становище на съответната районна колегия на Българския лекарски съюз или на Българския зъболекарски съюз. (3) При отрицателно становище на комисията по чл. 32, ал. 1 за осъществяване на нови медицински дейности последните не се включват в Националната здравна карта и лечебното заведение не може да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса за заплащане на тези медицински дейности до актуализацията на картата по реда на чл. 34, ал. 2.”

Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията да се създаде нов § 31: „§ 31. В чл. 39, ал. 3 думите „медицинско училище” се заменят с „училище”.”

По § 31 има предложение на народния представител Десислава Атанасова – в § 31, б. „а” и „б” да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32: „§ 32. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „учредителният акт на дружеството, съответно на кооперацията, и” се заличават; б) точки 6 и 6а се отменят. 2. В ал. 4 числото „14” се заменя с „10”. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) В деня на постъпване на заявлението по ал. 1 регионалната здравна инспекция изпраща по служебен път искане до Българския лекарски съюз, съответно до Българския зъболекарски съюз и до Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи за издаване на удостоверения за вписване в техните регистри на лекарите, лекари по дентална медицина, лекарските асистенти, медицинските сестри или акушерките, които ще ръководят и/или ще работят в лечебното заведение, съответно в звеното по чл. 17а. Съсловните организации издават удостоверенията в 5-дневен срок от постъпване на искането.” 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея числото „14” се заменя с „10”, а думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея навсякъде думите „медицинско училище” се заменят с „училище”. 7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея цифрата „7” се заменя с „8”, а числото „14” се заменя с „10”. 8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и се изменя така: „(10) В 10-дневен срок от извършване на проверката по ал. 4 и получаване на удостоверенията по ал. 5 и 7 или от отстраняване на непълнотите по ал. 9 директорът на регионалната здравна инспекция издава удостоверение за регистрация на лечебното заведение или удостоверение за извършване на лечебната дейност по чл. 2а.”

По § 32 има предложение на народния представител Десислава Атанасова – § 32, т. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложението на народните представители Лъчезар Иванов, Красимира Ковачка и Димитър Шишков е оттеглено. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „Параграф 32, чл. 41, ал. 5 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители: „В § 32 т. 2 отпада, т. 1 – при съответната редакционна промяна, става съдържание на § 32.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33: „§ 33. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 3 думите „медицинско училище” се заменят с „училище”; б) в т. 4 думите „чл. 40, ал. 7, т. 2” се заменят с „чл. 40, ал. 8, т. 2”. 2. В ал. 3, изречение първо след думата „описват” се добавя „броя и вида на”. 3. Създава се ал. 5: „(5) С наредбата по ал. 4 се определя и редът, по който регистрирано по реда на чл. 40 лечебно заведение може да регистрира втори или следващ адрес на дейност на територията на регионална здравна инспекция, различна от регионалната здравна инспекция по първоначалната регистрация.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че го няма министъра на здравеопазването. Този § 32 обърка всичките ми представи за логиката на приемания Законопроект. Една от основните тези беше да се спре роенето на лечебните заведения, когато не са нужни, да се съблюдава нуждата от тези лечебни заведения, а не нуждата от бизнес планове на дадени лица, и изведнъж с този параграф създаваме възможност на лечебните заведения да се регистрират на втори и последващ адрес. Не само да се регистрират на втори и последващ адрес, но да се регистрират на втори и последващ адрес в други области – в областта на други регионални здравни карти. За мен това е перфектен начин да се заобиколи Здравната карта, която току-що приехме. Освен това, възникват и практически въпроси: кой ще плаща от втория адрес в територията на другата Регионална здравна карта на това заведение, чийто основен адрес се намира в друго? Това са неща, които заобикалят, и мисля, че до голяма степен свеждат до минимум за тези лечебни заведения влиянието на Националната здравна карта.

Благодаря, госпожо Председател. Нямах намерение да се изказвам, защото по този текст беше изчерпан целият дебат, но все пак народните представители имат право да бъдат информирани коректно и точно. За какво става въпрос, уважаеми колеги! Ще дам прост и разбираем пример, за да стане ясно и на хората, които може би ще се подведат по това, че тук, виждате ли, се заобикаляла Здравната карта, и така нататък. Представете си големия български курорт „Слънчев бряг”, който след месец и половина ще бъде абсолютно празен – там няма хора. Само че от месец май до края на месец септември в този курорт се съсредоточават туристи от цял свят, които надвишават понякога и над 350 хиляди души. Естествено, никой няма да отвори лечебно заведение, което в по-голямата част от времето е в населено място, където няма хора, само че тези хора – европейски и други туристи, имат право и на здравно обслужване там, където отиват. Именно поради тази причина се дава правото и възможността за откриване на втори адрес, за да обслужи българските хотелиери, на първо място да могат да отговарят на изискванията да има лечебни заведения. Освен всичко, само преди два месеца приехме чл. 114 от Кодекса на труда, който регламентира еднодневните договори. Сиреч в едни населени места, в които се извършва предимно земеделие, се съсредоточават вече групи хора. Те също трябва да имат право и възможност за достъп до здравна услуга. Ето това е смисълът на този текст, а не че ще се роят и ще се откриват нови лечебни заведения – нищо подобно. Това е смисълът, затова ще подкрепим текста на Комисията. Той е изкоментиран, приет е, цялата философия е възприета и няма смисъл от такива неточни трактовки. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние от БСП лява България също сме против, защото цялата логика на Закона е да се наложи една карта, а тук в един момент се започва разкриване на втори, трети, четвърти, пети адрес. Бях в очакване може би да бъдат едни практики, които да бъдат еднодневни – само за един ден на този адрес, за втори ден – на другия адрес. Колеги, това са практики, които ще дърпат парите от Здравната каса. При всички положения, където има нужда, има си регистрационен режим – регистрира се нова практика, но с една и съща практика да се въртят различни адреси, пак отиваме по един метод на изключението. Още не сме приели Законопроекта и вече даваме изключения, изключения, изключения, които пробиват Законопроекта и слагат пръст в колелото на министъра. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.

По § 34 има предложение на народния представител Десислава Атанасова – § 34 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 35: „§ 35. В чл. 45, ал. 2 навсякъде думите „медицинско училище” се заменят с „училище”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.

По § 36 има предложение на народния представител Десислава Атанасова: В § 36, т 1, буква „а” да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов – в § 36, в т. 1, в ал. 1 – подточка „а” – да отпадне, а подточки „б” и „в” да станат съответно – „а” и „б”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – в § 36, т. 1: 1. б. „а” отпада. 2. б. „б” и буква „в” стават съответно буква „а” и буква „б”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители: „В § 36, т. 1, буква „а” да се измени така: а) в т. 3 думите „свидетелство или удостоверение за квалификация” се заличават, след думите „или диплома” се добавя „за образователно-квалификационна степен „магистър” по специалностите по чл. 63, ал.1”, думите „или по икономика в здравеопазването” се заменят с „по икономика в здравеопазването, по икономика и стопанско управление или по социална медицина и здравен мениджмънт”, а думите „медицинска информатика” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 37: „§ 37. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 думите „за призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването” се заменят със „за придобита образователна и/или научна степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на здравния мениджмънт”; б) точка 7 се отменя; в) в т. 8 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5” и думите „по ал. 6” се заменят с „по ал. 7”. 2. В ал. 4 числото „30” се заменя с „20”. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) В деня на постъпване на заявлението по ал. 2 Регионалната здравна инспекция изпраща по служебен път искане до Българския лекарски съюз, съответно до Българския зъболекарски съюз, за издаване на удостоверения за вписване в техните регистри на членовете на изпълнителните и контролните органи на лечебното заведение, които са лекари или лекари по дентална медицина. Съсловните организации издават удостоверенията в 5-дневен срок от постъпване на искането.” 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея числото „30” се заменя с „20” и думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 4 и 6” се заменят с „ал. 4 и 7” и думите „ал. 1, 2, 4 и 6” се заменят с „ал. 1, 2, 4, 5 и 7”. 7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея числото „30” се заменя с „20”. 8. Досегашната ал. 9 става ал. 10. 9. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и се изменя така: „(11) При необходимост министърът на здравеопазването може да поиска извършване на проверка относно спазването на изискванията по ал. 4 от Изпълнителна агенция „Медицински одит”.” 10. Създават се ал. 12 и 13: „(12) В 20-дневен срок от постъпване на искането по ал. 11 Изпълнителна агенция „Медицински одит” изпраща в Министерството на здравеопазването и до съответната Регионална здравна инспекция констативен протокол от извършената проверка. (13) Регионалната здравна инспекция в съответствие с констатациите от проверката по ал. 12 издава ново удостоверение за спазване на изискванията по ал. 4, а при установени несъответствия дава предписания и определя срок за отстраняването им.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, с това изказване искам да не отнемам времето на народните представители и преди да направя своята декларация искам да изкажа някои съображения. С този Законопроект се поставят изключително високи критерии към лечебните заведения. Това е един ясен знак за това, че нашето общество иска да се реформира и съответно да реформира всички здравни заведения в страната. Повишаването на критериите към лекарите, повишаването на критериите към съответните лечебни заведения, към отделенията, към клиниките, съответно към работещите в тях е един знак за това, че искаме да издигнем нашето здравеопазване на едно по-високо ниво. Издигайки го на по-високо ниво, ще дадем една по-добра медицинска услуга. Бих искал да кажа и че България, като член на Европейския съюз и свободното движение на хора, които да могат да се лекуват еднакво добре както в едни, така и в други страни, изисква едно уеднаквяване на критериите както на работата, така и на управлението на лечебните заведения. На пръв поглед този параграф не означава почти нищо за това един ръководител на болница да притежава квалификационна степен „магистър”. Но това е едно отношение към хората, към всички онези, към които искаме да повишим критериите за познания, за това, че човек трябва да се образова все повече и повече. Искам да Ви обърна внимание и на още един факт. В държавите в Европейския съюз – направих своето проучване, има 105 висши училища, съответно по „Обществено здраве” и „Здравен мениджмънт”. Повтарям, 105 училища! Четиридесет и три държави от Европейския съюз са приели това, че един човек, един лекар, който иска да управлява лечебното заведение, трябва да има нужната компетентност и съответна подготовка. Искам да обърна внимание на това, че в Европейски съюз, за да ръководиш едно лечебно заведение, трябва да изкараш минимум три до четири години обучение в различните страни, да положиш изпити и съответно да вземеш степен „магистър”. Казвам всички тези неща, защото изискванията и животът ни поставят повишени критерии. Искам да обърна внимание, че още догодина голяма част от това, което днес разглеждаме като материя за повишаване на квалификацията на лекари, на ръководители на лечебните заведения, ще бъде наложено, но веднага бързам да кажа: дали ние сме готови да приемем тези високи критерии? Считам, че към днешна дата обществото все още не е подготвено. В този дух, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, както аз, така и всички, които са съответно съвносители на този Законопроект, искам да оттегля предложението си в дух на конструктивизъм и на партньорство. Считам, че скоро ще дойде времето, когато действително да застана отново пред Вас и да изложа своите аргументи. За протокола, навсякъде до края на Законопроекта, тъй като има още на три места, заявявам, че оттеглям своето предложение. Благодаря за вниманието.

По § 37 предложението от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.

По § 38 има предложение от народния представител Емил Райнов и група народни представители – в § 38, т. 1 в създаваната нова ал. 2 на чл. 49 изразът „или от определен от него заместник-министър” – отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Господин министър, уважаеми колеги, нашето предложение е също, за да отменим поредното обременяване на Закона. Естествено, че навсякъде разрешение, което е подписано от министъра, а в правомощието на министъра е да разпореди на неговите заместник-министри кой какви правомощия ще има с негова заповед. Така че напълно излишно е в Закона да се пише: „министърът или негов заместник-министър”. Навсякъде отговорен си е министърът, а той как административно ще си разпределя надолу кой заместник-министър да подписва, това си е негово правомощие. Защо трябва да пишем и в Закона? Недейте чак толкова да... Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.

По § 40 има предложение на народния представител Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 41: „§ 41. В чл. 51, ал. 3 думите „т. 4” се заменят с „т. 3 и 4”, а след думите „нарушение на” се добавя „глава трета, раздели I-III и глава четвърта, раздели III и IV от Закона за здравето или на”.”

По § 41 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42. По § 42 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители, което също е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.

Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 44: „§ 44. В чл. 62, ал. 2 думите „медицинско училище” се заменят с „училище”.”

По § 43 има предложение на народния представител Десислава Атанасова – § 43 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложенията на народните представители: Димитър Шишков и група народни представители; на Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов; на Георги Кючуков и група народни представители; на Емил Райнов и група народни представители са оттеглени. Мисля, че и предложението на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители със заявление беше също оттеглено.

Предложението на народния представител Руслан Тошев също е оттеглено. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 45: „§ 45. В чл. 63 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването” се заменят със „с придобита образователна, и/или научна степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на здравния мениджмънт”. 2. В ал. 3 след думата „помощ” се поставя запетая и думите „и диагностично-консултативни центрове – еднолични търговски дружества” се заменят с „диагностично-консултативни центрове – еднолични търговски дружества и лечебни заведения по чл. 10 – еднолични търговски дружества”.”

Оттеглям го.

По § 44 има предложение на народния представител Десислава Атанасова – § 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов – § 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 46. „§ 46. В чл. 64, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „вреди на” се заменят с „влошаване на финансовите резултати или от които са произтекли вреди за” 2. Създава се т. 4: „4. при неизпълнение на икономическите показатели, определени в договорите за възлагане на управление или контрол.”

Параграф 45. Предложенията на народния представител Десислава Атанасова, на Димитър Шишков и група народни представители, на Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, на Даниела Дариткова и група народни представители, на Емил Райнов и група народни представители са подкрепени от Комисията. Предложението на Лъчезар Иванов и група народни представители е оттеглено по време на заседанието днес. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 47: „§ 47. В чл. 65, ал. 3 след думите „психиатрична помощ” се поставя запетая и думите „и на дом за медико-социални грижи, в който се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца” се заменят с „на дом за медико-социални грижи, в който се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и на център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания”, а думите „на всеки три години” се заменят с „ежегодно”.”

Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 48: „§ 48. В чл. 68, ал. 5, в изречения първо и второ думите „във висшите медицински училища” се заменят с „в медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища”.”

По § 46 – предложението на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов е оттеглено, на Даниела Дариткова и група народни представители е оттеглено, на Емил Райнов и група народни представители е оттеглено. Предложение на народния представител Десислава Атанасова – § 46, т. 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 49: „§ 49. В чл. 69, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите „медицинско училище” се заменят с „училище”. 2. Точка 4 се изменя така: „4. контролират финансовото състояние на лечебното заведение и отговарят за финансовата му стабилност;”.” 3. В т. 6 думите „изпълнението на финансовия и медицинския план” се заменят с „контролирането на финансовото състояние”. 4. В т. 8 думите „разходваните ресурси” се заменят с „ресурсите”. 5. Създава се т. 11: „11. изпълняват и други дейности, възложени им с договорите за управление.”

Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 50 и § 51: „§ 50. В чл. 71, т. 5 думите „на висшите медицински училища” се заменят с „на медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища”. § 51. В чл. 73 думите „медицинско училище” се заменят с „училище”.”

По § 47 има предложение на народния представител Руслан Тошев – оттегля го. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47, който става § 52: „§ 52. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1: а) създава се нова т. 3: „3. специализанти по реда на наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;” б) досегашната т. 3 става т. 4. 2. В ал. 2 думите „медицинско училище” се заменят с „училище”. 3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и длъжности за специализанти”.”

Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 53: „§ 53. В чл. 80а се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „на висшето медицинско училище” се заменят с „на висшето училище”. 2. В ал. 2 думите „на висшите медицински училища” се заменят с „на медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища”.”

По § 48 има предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители: „В § 48 в създаваната ал. 4 в чл. 81 числото „10” се заменя с „20”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 54.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Става въпрос за регионите, където има недостатъчност на колеги и където шефовете на районните здравни инспекции определят минимума часове, които трябва да се работи там. Така определеният минимум – 10 часа седмично, колеги, е много несериозен. Това е или един ден седмично, или пет дни по два часа – практически нито колегите ще работят, нито някой ще може да ги контролира. Вярно е, че тук някой ще каже за еднодневните договори, но това ще го спестя. Така че нашето предложение е минимумът да бъде 20 часа, за да бъде сериозна практиката. Надявам се, че ще го подкрепите. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 55.

По § 50 има предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „В § 50, чл. 86, ал. 1 след думите „тъканните банки подлежат на” думата „доброволна” се заменя със „задължителна”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 56: „§ 56. В чл. 86, ал. 1 след думите „медико-социални грижи” се добавя „центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания”.”

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Това изказване, което ще направя, касае навсякъде по-нататък параграфите, където се споменава „акредитация”. Навсякъде се казва, че акредитацията е доброволна, задължително е само там, където има учебно-преподавателска дейност. За мен по този начин отнемаме възможността за две неща: за създаване на някакви изисквания към лечебните заведения и за контрол на тези изисквания и тяхната дейност от страна на контролиращите органи. Да, вярно е, че засега на този етап акредитацията е много тромава, много бавна, доста ресурсоемка. Но, отхвърляйки акредитацията, покрай мръсната вода изхвърляме и бебето. Очевидно това не се приема, не е изгодно за много лечебни заведения. Но аз смятам, че това беше още един начин да се даде още един лост на Министерството на здравеопазването и контролните органи да следят за спазване на изискванията.

По § 51 предложението на народния представител Десислава Атанасова е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 57.

По § 52 има предложение на народния представител Десислава Атанасова, което е оттеглено. Предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители е подкрепено от Комисията. Предложението на народния представител Даниела Дариткова – направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2, също е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 58: „§ 58. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „по здравни грижи, както и на студенти от всички видове медицински колежи” се заменят с „на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи”; б) в т. 3 думите „и лица, завършили медицински колеж” се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои от лечебните заведения или техни клиники или отделения, получили „много добра” или „отлична” акредитационна оценка за дейностите по ал. 1, придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.” 3. Създава се нова ал. 3: „(3) По реда на ал. 2 Министерският съвет може да отнеме правата на университетска болница/клиника или отделение преди изтичането на срока на акредитационната оценка на лечебното заведение/клиниката или отделението.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „болници” се добавя „ / „ и се добавя „клиники или отделения”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „медицинско училище” се заменят с „училище”; 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.” По § 53 предложенията на Десислава Атанасова, Димитър Байрактаров, Христиан Митев, Емил Райнов и група народни представители е оттеглено. Предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители е оттеглено по т. 1 и 2 и е подкрепено от Комисията по принцип по т. 3. Предложение на народния представител Георги Кючуков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 59: „§ 59. Член 93 се изменя така: „Чл. 93. Условията, редът и начинът на финансиране на обучението, както и критериите, на които трябва да отговарят лечебните заведения по чл. 91 и 92, се определят с наредби съответно по чл. 181 от Закона за здравето и по чл. 87, ал. 1.”

По § 54 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 да бъде отхвърлен.

По § 55 предложението на народния представител Десислава Атанасова е оттеглено. Предложение на Георги Кючуков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Петров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 60: „§ 60. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. основен ремонт или ремонт, свързан с преустройството на лечебното заведение;”. 2. В ал. 4, изречение първо думите „Предоставяните от бюджета” се заменят с „Предоставяните от държавния или общински бюджет”, а в изречение второ след думите „като държавата” се добавя „и общините” и думата „записва” се заменя със „записват”. 3. В ал. 7 думите „Предоставяните от бюджета” се заменят с „Предоставяните от държавния или общински бюджет”, а в изречение второ след думите „като държавата” се добавя „и общините” и думата „записва” се заменя със „записват”.”

Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 61: „§ 61. В чл. 101 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „висшите медицински училища” се заменят с „медицински училища”. 2. В ал. 3 думите „чл. 49, ал. 4” се заменят с „чл. 49, ал. 5”. 3. В ал. 4 думите „висшите медицински училища” се заменят с „медицински училища”.” Тук правя редакционна корекция на нашето редакционно предложение, а именно в редакцията на Комисията в т. 1 и в т. 3 думите „медицински училища” да се заменят с думите „висшите училища”.

Предложение на народния представител Руслан Тошев: „Да се създаде нов § 55а със следния текст: „§ 55а. В чл. 106 думите „извън обхвата на задължителното здравно осигуряване” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук става въпрос за възможността на държавата и общините да финансират лечебните заведения за изпълнение на програми – били те национални, регионални или общински. Както например някакви скринингови програми, така и определени лечебни дейности. В досегашния текст има изискване това да бъде извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за да не се получава двойно финансиране. Каква е идеята, която имам, за да предложа да отпадне този текст? Първо, знаем, че в момента финансирането на здравеопазването е такова, че много често няма достатъчно направления. Освен това, вече има цели групи, които са отпаднали от системата на здравното осигуряване, а те също боледуват от болести, които могат да дадат необратими последици върху тяхното здраве. Освен това, сега с въвеждането на основния и допълнителния пакет не е ясно кога ще бъде финансирането при заболяване, което е попаднало в допълнителния пакет. Нищо не пречи общините, по свое решение, на своя отговорност и с пари, които са общински, да осигуряват програми за пациенти, за които са преценили, че трябва да бъдат профилактирани или лекувани. По време на Комисията министърът – съжалявам, че го няма, каза, че като цяло не може да поеме от името на държавата да финансира нещо, което е финансирано веднъж от здравното осигуряване. Но текстът тук поначало е диспозитивен – могат да финансират, тоест като не иска да финансира държавата, тя няма да го прави. Ако общината иска да го финансира, й се разрешава да го финансира. Това е идеята на предложението ми и моля да го подкрепите.

Параграф 56. Предложения на: народния представител Десислава Атанасова; Димитър Байрактаров и Христиан Митев; Димитър Шишков и група народни представители; Георги Кючуков и група народни представители; Красимира Ковачка и група народни представители; Емил Райнов и група народни представители, които са подкрепени от Комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 56 да бъде отхвърлен.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа! Този текст всъщност е един от няколкото текста, които взривиха предложението на министъра на здравеопазването, а именно тезата, която той излага, за приватизация на лечебните заведения. Слава Богу, този текст под влияние на най-различни фактори беше, ако не оттеглен, то поне самият вносител абдикира от него. Ако забелязвате, ние от Движението за права и свободи нямаме предложение за отмяна на § 56 по вносител. Това е така, защото Движението за права и свободи не е срещу приватизацията, но тя не бива да се прави по такъв начин, по който е предложена. Според нас приватизация, предложена по такъв дилетантски начин, е против порядките, които повелява Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Тоест предложението е неудачно. Това са прийоми, които по принцип се прилагат от политици популисти. Може би е имало и такъв заряд в мотивите на вносителя, когато го е направил. Да предложиш убедено текст в закон, още по-убедено да го защитаваш пред Министерския съвет, дори с цената на вербален конфликт с министъра на финансите, да те защити и подкрепи премиерът и след внасянето в Народното събрание да кажеш, цитирам: „Има време за война, сега трябва да има мир”, според нас е тежък политически гаф. Само заради това за да изтъкна това обстоятелство, излизам на тази трибуна. След това, гаф на квадрат е да кажеш, че ще оттеглиш този текст или Закона и Законът пак да влезе в този вид на първо четене, а после и на второ. Най-общо, нямаше публичност! Нямаше публичност в обсъждането на този казус, нямаше разчети, нямаше адекватно целеполагане. Оценката в становището на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол беше опустошителна, смея да твърдя, а именно те казаха, че систематичното място на тези текстове е в Закона за приватизация, а не тук; че е съмнителна ефикасността и е нецелесъобразен новият ред за приватизация, а именно вземане на решение от Министерския съвет; че липсва задължителното обезпечение от страна на купувача и че е в пълно противоречие със Закона за приватизация и следприватизационен контрол. И забележете, държавна институция предложи на вносителя този Закон да бъде оттеглен. Това допълнително утежнява нашата констатация, че предложението за приватизация е политически гаф. Имах възможност да заявя и в комисия, и тук го правя, че рано или късно всеки фактор в Министерството на здравеопазването осъзнава, че реформа в област, каквато е здравеопазването, а именно консервативна област, не може и не е по силите на един-единствен субект. За това трябват съгласуваност, консултации, обобщено мнение поне на такава институция, такъв форум, каквато е Комисията по здравеопазване. В тази Комисия всъщност ние доказахме, че когато има доброжелателност, добронамереност и търсене на ефективно целеполагане, а оттам и ефективни решения, това може да се получи. Рано или късно, но по-добре рано, всеки фактор в Министерството на здравеопазването и по принцип хората, които се занимават със законодателство в сферата на здравеопазването, осъзнават този факт. Аз съм доволен от резултата, който следваше след дебатите, и изцяло се солидаризирам с мнението на Комисията по здравеопазване този текст да не бъде подкрепян. При това го заявявам най-добронамерено от името на своята политическа група. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Кърджалиев, във Вашето изказване казахте няколко неточности и се опитахте да направите политически внушения. Не министърът е оттеглил този текст и той все още не е оттеглен. Има направено предложение от народни представители този параграф да отпадне. Пленарната зала ще реши дали да отпадне, или не – първата лъжа, която изрекохте. Особено нагло беше Вашето внушение под маската, че видите ли добронамерено трябва да се съобразяваме с ДПС и то да реши кога каква реформа да се случи. Много здраве ще имате, ама много здраве! Поискали сме този текст да отпадне поради причина, че докато управляваше тройната коалиция, тя не създаде здравна карта, която да направи анализ къде трябва да има лечебни заведения и кои от тях евентуално да отидат за приватизация. Когато се изготвят областната и националната здравна карти, ще лъснат изоставените лечебни заведения и тогава ще се чудим какво да ги правим. Те и сега си стоят – порутени постройки, които се водят болници. Мога да изброявам колкото искате такива в Странджа, както и в Ямболския и в Елховския райони. Да не кажа, че по Ваше време хвърлихте няколко милиона за превръщане в болница на един Дом за стари хора в село Стефан Караджово и той стои така, а милионите изчезнаха. За това става въпрос. Ние обаче сме изговорили това с екипа на Министерството – да бъде направена сериозна оценка и след нея народните представители да имат информирано право на избор, да знаят защо едно нещо ще бъде гласувано. Най-важното: да бъде спазен законът: парите от приватизация да отидат там, където е разписано по закон – а именно в Сребърния фонд. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Министър! Д-р Кърджалиев, да, когато управляваше тройната коалиция, наистина не създаде националната здравна карта, но за сметка на това остави 1 млрд. 600 млн. резерв. След тройната коалиция четири години управляваха ГЕРБ.

Каква е репликата?

Те прибраха резерва и също не приеха национална здравна карта. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Байрактаров, затруднен съм в дупликата си, защото Вие по същество не ми противоречите. Вие не казахте нищо, което да оборва моята теза. Говорите за неточности. Кое всъщност е неточност?! Факт ли е, че в 18,30 ч. на предходния ден преди заседанието на Министерския съвет бяха внесени тези поправки като втора версия?! Факт ли е, че министърът на финансите реагира по много остър начин – дори това е евфемизъм, та се наложи премиерът ...

Той не може да ги внесе.

Прочетете стенограмата! Да потуши цялото напрежение. Факт ли е, че още на следващия ден премиерът каза: „Оттегляме текста, министър Москов ще оттегли текста за приватизация.”. Къде Вие ми противоречите? Що се отнася до тройната коалиция и какви са били тогава намеренията, постъпките и какви решения са се вземали, така ще ми говорите, когато д-р Хасан Адемов стане министър на здравеопазването и това е в ръцете на Движението за права и свободи. (Шум и реплики от ПФ.) Знаете много добре какво представлява коалиционният формат. Знаете много добре, че и Вашите решения, особено когато са крайно неудачни, да не кажа некомпетентни и недемократични, също не се приемат от тази коалиция. Такава е съдбата на коалиционния формат – не всичко, което Ви се иска, може да бъде реализирано. По отношение на д-р Райнов, благодаря, Вие подкрепихте моята теза.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! С § 56 и малко по-нататък с § 64 се създава тежък проблем – създава се възможност да се приватизират лечебните заведения като болниците отпадат от забранителния списък от Закона за приватизация.

То не съответства на предложението на Комисията, но като текст на вносителя съответства, затова ще се изкажа по него.

Освен това господин Байрактаров каза, че в залата ще се гласува и аз съм съгласен с него. Искам да кажа, че това предложение е направено без нито една дума за мотивиране на необходимостта от такава радикална промяна. Няма никаква яснота за подбудите на министъра да предлага такова действие. Няма яснота за ефектите и критериите кои лечебни заведения ще могат да се приватизират и как ще се запази характерът на лечебната дейност. Не мога да проумея как някои, които наричат себе си „реформатори”, под „реформа” разбират на първо място приватизацията. Ние от Парламентарната група на БСП лява България, пък и от всички парламентарни групи – кои на първо, които на второ четене, категорично не подкрепихме идеята за отпадане на мораториума за приватизация на лечебните заведения. Сега остава да отхвърлим това несъстоятелно предложение в залата и на второ гласуване. Силно се надявам всички народни представители да се вслушат в здравия разум на членовете на Комисията по здравеопазване, да не се поддават на натиск и внушения. Няма нищо добро в това предложение, освен че някой отново ще се облагодетелства от приватизацията за сметка на целия български народ. Няма как да не изкажа съмненията си, че зад предлаганата ни политика в областта на здравеопазването този път чрез разглеждания Законопроект прозират намерения за тотална приватизация, които се крият зад благовидния предлог работещите в лечебните заведения да не станат собственици. Спомням си преди време за такава приватизация и за въздействието й върху икономиката. Ето Ви още няколко мотива и аргументи за отхвърляне на това предложение. Предлага се паричните постъпления от приватизация на държавното участие в капитала на лечебните заведения да постъпват в централния бюджет и да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването, а постъпленията от приватизацията на общинско участие в капитала на лечебните заведения да постъпват в общинските бюджети. Приходите от приватизация обаче, според Закона за приватизацията, отиват в Сребърния фонд и не могат да се ползват за здравеопазване. Друг мотив – тези предложения доведоха до сериозно безпокойство сред работещите в държавни и общински болници, защото те са наясно, че това в никакъв случай не е в тяхна полза. Наясно са, че голяма част от болниците, няма да е пресилено ако кажа, че във всички се работи печалбарски, става въпрос за частните, за по-високи финансови резултати, и това ги кара да избягват дейностите, които натоварват лечебното заведение, тоест тежките случаи, а държавните и общинските болници, поемат за лечение тежки случаи, които не можем да причислим към печелившата дейност при сега действащата здравна система. (Реплики на министър Петър Москов.) Господин Министър, колкото и да ме репликирате, това е фактът. И продължавам нататък. Всички сме наясно, че държавните и общински лечебни заведения притежават сериозни поземлени имоти и сграден фонд, което в много случаи е тежко състояние, но за сметка на това е на апетитни места и в повечето случаи в централни градски части. Именно тези имоти представляват интереса за приватизация и няма как да не се съмняваме, че тежкото им състояние се поддържа изкуствено в очакване на бъдеща приватизация. Трудно, господин Министър, ще ме убедите, че една държавна болница не може да печели от дейност, от която печели частната при еднакви разходи и еднаква цена на клинична пътека. Още повече, че държавните и общински болници разполагат с по-голям и по-всеобхватен капацитет за осъществяване на медицинска дейност от по-голяма част от частните болници. И още нещо много важно – приватизацията на лечебните заведения неминуемо ще доведе до отпадане на социалните функции на приватизираните болници. Още на първо гласуване ние от БСП Ви предупредихме, че това предложение за приватизация на лечебните заведения, ще доведе до бъдещ отказ на държавата от конституционните й задължения към здравето на българските граждани, до недостъпност за по-бедните, до засилване на неравенствата и до нарушаване на принципите за равен достъп до здравни услуги. Защото само държавата може да гарантира този равен достъп, без да търси на всяка цена печалба от лечение и грижи. Досега идеите за по-малко държава и повече пазар в здравеопазването доведе до крайна комерсиализация на системата. Вместо развитие на здравната система в интерес на болния, постигнахме само разгром на общественото здравеопазване. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики: „Браво, изчете го!”.) Колеги народни представители, нека сега отхвърлим категорично и единодушно възможността за приватизация на държавните и общински лечебни заведения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Министър, уважаеми колеги, господин Гьоков, мислите ли, че след като отхвърляме реформаторското на този закон – приватизацията, министърът има повод да празнува и да ликува, както в момента демонстрира? Благодаря Ви.

А дупликата дали ще я има, за да я прочете? Ще е интересно.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На мен ми е интересно, че предизвиквам у Вас някаква радост (весело оживление), но нещата, които говорим, са абсолютно сериозни. И господин Райнов, и господин Министър, аз ги казвам тези неща защото и господин Кърджалиев каза – министърът не се е отказал от намерението си. Той е с намерение по-късно да продължи в тази посока.

Лош човек.

Не казвам, че е лош човек господин министърът. (Весело оживление.) Даже бих казал, че аз го харесвам и че е инициативен. (Смях.)

Но всичките му добри инициативи стигат само донякъде. Аз си мисля, че с добрите му инициативи нанася повече поражения на здравеопазването, отколкото да прави някакви реформи в правилната посока. Трябва категорично тук да си кажем всичко по въпроса за приватизацията на лечебните заведения, за да няма в бъдеще такива намерения, които да слагаме на масата, както казах преди малко, в шест без петнадесет, да не минават през Националния съвет за тристранно сътрудничество и да се опитваме да поставим дори коалиционните партньори в това управление пред свършен факт, защото аз си спомням, че на първо четене, например, групата на ГЕРБ в Комисията по здравеопазването подкрепи тези текстове. Не знам какъв разум им дойде между първо и второ четене, та минаха на варианта да не подкрепят текста. Нищо весело няма в това, което казвам. Няма място за смях, защото в българското здравеопазване нещата не са смешни, а са трагични.

Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Използвам възможността за процедура по начина на водене. Всички, които сте в залата, знаете, че се наруши Правилника с грубата намеса при речта на оратора от страна на председателя на заседанието. Госпожо Председател, сама, предполагам, разбрахте, че нарушихте Правилника и ако все още сте в отпускарско настроение, то можете да отстъпите на господин Главчев, който показа, че не е забравил Правилника, но оставете ораторите да изложат своето виждане и нека да остане само мануалната артикулация на министъра, за да приключим за по-кратко време гледания Закон. Благодаря Ви.

Това подигравка към господин Хафъзов ли беше – ваканцуването?

Към Хафъзов. Негов патент е това.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз, като член на Комисията и като член на Парламентарната група на Българския демократичен център искам да заявя и нашата позиция. Видяхме от изказванията на колегите преди мен, че проблемът относно приватизацията обединява всички да отпадне на този етап, но, разбира се, това е тема, която ще предстои. Ние внесохме законопроект и предложение да отпадне по следните причини: първо, защото нямаше широко обсъждане; второ, защото нямаше подробен анализ за рисковете, които се крият, и за крайния резултат; трето, защото нямаше изработена национална здравна карта, която да покаже покрити ли са потребностите на населението. Така че на този етап ние смятаме, че това трябва да отпадне, както това обедини и колегите от Комисията, но проблемът остава да стои. Когато националната здравна карта е готова и е гарантирано задоволяването на потребностите на населението, може би въпросът ще стои отново. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 62. Предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители по § 58 е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 63.

По § 59 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 64: „§ 64. В чл. 117 думите „чл. 115 – 116а” се заменят с „чл. 115 –116в”.”

По § 60 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 да бъде отхвърлен.

По § 61 има предложение на народния представител Десислава Атанасова. Предложението е оттеглено по точки 1 и 3. Предложението по т. 2 е: „В § 61 т. 2 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 65: „§ 65. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 8 след думата „помощ” се поставя запетая и думите „и неговият капацитет” се заменят с „центъра за психично здраве, центъра за кожно-венерически заболявания и комплексния онкологичен център и техният капацитет”. 2. Точка 10 се изменя така: „10. „Високотехнологични методи на диагностика и лечение” са методите, определени като високотехнологични в методиката по чл. 29, ал. 6.” 3. Създава се т. 11: „11. „Нови медицински дейности” са медицински дейности по специалности, по които лечебното заведение не е извършвало дейност, както и медицински дейности по специалности, по които лечебното заведение извършва дейност, но се променя нейният обем (създава се нова структура по същата специалност или се повишава нивото на компетентност на съществуваща структура на лечебното заведение), включително високотехнологичните методи на диагностика и лечение и свързаната с тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Параграф 62 – господин Димитър Байрактаров даде знак, че оттегля предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 66.

По § 63 има предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението по т. 1, т. 2 и т. 3, буква „б”. Комисията не подкрепя предложението по т. 4: „В § 63 от Преходните и заключителните разпоредби т. 4 да отпадне”. Предложение на народния представител Красимира Ковачка и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Лъчезар Иванов, Красимира Ковачка и Димитър Шишков. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено по т. 1 и т. 2, буква „в”. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, букви „а”, „б”, „г” и „д”. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 67: „§ 67. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 58, ал. 1 думите „лечебни заведения по” се заменят с „лечебни заведения или техни обединения по”. 2. В чл. 59 се създава ал. 1а: „(1а) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ по чл. 37а, съответно по чл. 37б от Закона за лечебните заведения, за които комисията по чл. 32, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е изразила отрицателно становище.” Уважаеми господин Председател, правя и ново редакционно предложение за § 63, който става § 67. Предоставила съм го. Сега ще запозная народните представители с предложението: „В т. 2: 1. Досегашният текст на т. 2 става буква „а”. 2. Създава се буква „б”: „б) създава се ал. 14: „(14) За заболяванията, за които в основния пакет по чл. 45, ал. 2 е предвидено осигуряване на комплексно лечение (осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение), директорът на РЗОК сключва договори само с лечебни заведения или техни обединения, които са осигурили комплексното лечение на тези заболявания.” В т. 1 на § 67 думите „ал. 1” да отпаднат.”

Уважаеми господин Председател, във връзка с приетия вече текст на § 67 правя редакционно предложение по § 23, който става § 24, а именно: „Точка 2 се изменя така: „2. досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея накрая се добавя „и чл. 34а”. 2. Създава се т. 3: „3. Създава се ал. 5: „(5) Лечебни заведения по ал. 4 се финансират със средства от държавния бюджет или бюджета на Националната здравноосигурителна каса и при спазване на условията на чл. 59, ал. 1 и ал. 14 от Закона за здравното осигуряване.” „3. Създава се т. 4: „4. досегашната ал. 3 става ал. 6.”

Параграф 64 – предложенията на народните представители Десислава Атанасова; Димитър Байрактаров и Христиан Митев; Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов; Емил Райнов и група народни представители са подкрепени от Комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 64 да бъде отхвърлен.

Параграф 65 – предложението на народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев е оттеглено. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители – в Преходни и заключителни разпоредби § 65 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кючуков и група народни представители: „В § 65: 1. в ал. 1 думите „в шестмесечен срок” да се заменят с „в едногодишен срок”; 2. ал. 5 да отпадне; 3. ал. 7 се изменя така: „(7) Решенията на комисията по чл. 33, ал. 1 от ЗЛЗ могат да бъдат оспорвани по съдебен ред.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 68: „§ 68. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон комисията по чл. 32, ал. 1 въз основа на извършения анализ по чл. 30, ал. 2 извършва преценка и изразява становище относно възможностите за осигуряване на комплексно лечение (едновременно осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение) на пациента в съществуващите центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. (2) Комисията по ал. 1 уведомява за становището си министъра на здравеопазването, както и съответния управител на центъра за психично здраве, на центъра за кожно-венерически заболявания или на комплексния онкологичен център, или съответния собственик на центъра, които могат да предприемат съответните действия по реда на този закон за извършване на комплексно лечение на пациентите.” Уважаеми господин Председател, във връзка с приетия вече текст на § 67 правя предложение за редакционна корекция на текста, който току-що прочетох, а именно: думата „едновременно” да отпадне от текста на ал. 1: „... комплексно лечение (осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение) на пациента...”.

Защо?

Защото в предходните текстове, обяснявам на народните представители, приехме такава дефиниция на комплексно лечение – осигуряване на всяка една, а не едномоментно, тъй като диагностично-терапевтичният алгоритъм не винаги го позволява.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! Този текст беше единият, който предизвика напрежение особено в тези три вида лечебни заведения – центрове за психично здраве, комплексни онкологични центрове и центрове за кожно-венерически заболявания. Като краен резултат аз подкрепям модифицирания текст от страна на Комисията по здравеопазването. Ние не приехме в началото и на много места казахме съображенията си за императивния подход, при който трябва да има такива функционални обединения, консорциуми или вливания. Смятахме, че тези центрове, които казах, имат своята роля в българското здравеопазване, и то ефективна роля, и че ликвидирането на всички или на част от тях не биха се отразили благоприятно на целия процес по отношение на обслужването на пациентите в тях. Освен това смятахме, а с това убедихме и Комисията, че в предложения от вносителя текст, именно императивният подход би довел до много проблеми от счетоводен, финансов и дори и правен порядък – проблеми от типа на носене на отговорност на отделните компоненти в обединените заведения, и в крайна сметка най-важен критерий, най-важен фактор – негативно влияние върху лечението на обхванатите пациенти. Подкрепяме мнението на Комисията, което беше изразено преди малко, а доколкото разбрах, министърът на здравеопазването приема тази идея – съответните комисии да дават съвети и при преценка от страна на ръководството да има възможност като хипотеза за обединения – там, където има целесъобразни фактори, поради които такова обединение би довело до още по-добро обслужване на обхванатия контингент от пациентите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще допълня изказването на д-р Кърджалиев, че новият текст, който не предвижда императиви за обединение, удовлетвори всички в Комисията и смятам, че трябва да го приемем. В този смисъл моите предложения по параграфи 5 и 7 са включени. Тъй като срокът за изработването на Националната здравна карта беше съкратен, по този начин логиката за промените в § 2, които предложих, отпада, и ги оттеглям от гласуване.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Министър, ние от БСП лява България също сме удовлетворени от получения консенсусен текст, който беше поредният член, който пренаписа членовете от вносителя. Оттегляме нашето предложение и ще подкрепим предложения текст, подкрепен от Комисията, след като отпада императивното задължение за обединение на структурите. Благодаря.

По § 66 има предложения на народния представител Димитър Байрактаров и Христиан Митев, на Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, на Даниела Дариткова и група народни представители, на Емил Райнов и група народни представители, които са подкрепени от Комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 66 да бъде отхвърлен.

По § 67 има предложения на народния представител Димитър Байрактаров и Христиан Митев, както и на Емил Райнов и група народни представители. Те са оттеглени. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 69.

По § 68 има предложения на народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев, на Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, на Емил Райнов и група народни представители. Те са оттеглени. Предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 70: „§ 70. (1) Министърът на здравеопазването привежда съответните медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 в съответствие с изискванията за нива на компетентност по чл. 26в в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. (2) Центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 26в и подават документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в едномесечен срок от влизането в сила на съответния медицински стандарт по ал. 1. (3) Държавни такси за вписване на промените по ал. 2 не се дължат.” По § 69 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Предложението е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 71: „§ 71. (1) Методиката по чл. 29, ал. 6 се утвърждава в срок до един месец от влизането в сила на този закон. (2) Областните здравни карти се изработват и Националната здравна карта се приема по реда на този закон в срок до два месеца от утвърждаване на методиката по ал. 1. (3) В случай че при назначаването на комисиите за изработване на областните здравни карти не бъдат определени представители на общините по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация в 15-дневен срок от получаване на искане за определянето им, за представители на общините се смятат съответните кметове или оправомощени от тях лица.”

Параграф 70 – предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 70 да бъде отхвърлен.

Параграф 71 – предложение на народния представител Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 71 да бъде отхвърлен.

Параграф 72 – предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емил Райнов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 72 да бъде отхвърлен. Параграф 73 – предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 73 да бъде отхвърлен.

Параграф 74 – предложение на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 72: „§ 72. Параграф 67, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2016 г.” Уважаеми господин Председател, във връзка с приетите вече текстове и промени в § 67 правя редакция на това предложение, а именно окончателната редакция на § 72 да звучи така: „§ 24, т. 3 и § 67, т. 2 влизат в сила от 1 януари 2016 г.”

Първо, без да кажа какъв беше въпросът на господин Цветанов, отговорът ми е „не”, господин Цветанов. (Оживление.) Искам да благодаря на народните представители за приемането на този Закон. Едно мнозинство, обединено около програма за управление, наистина действа по този начин и днес го показа. Благодаря и на народните представители от опозицията, които имаха своите конструктивни забележки. Единственият момент, в който бях притеснен днес в хода на разискванията по Закона, беше по време на речта на господин Гьоков, че народните представители, които не искат да празнуват 9 ти септември, ще гласуват това, което сме се разбрали, че ще гледаме на по-нататъшен етап – за приватизацията. Още веднъж благодаря! Добра работа и ме извинете, ако с начин на действие, поведение съм направил така, че на определени етапи от приемането на този Закон сме имали разминавания и различия. Всичко е добре, когато свършва добре. Искам да кажа още две думи: благодаря на целия екип на Министерството, който работи. Нека да кажа, че особено благодаря на директора на дирекция „Медицински дейности” д-р Ивелина Георгиева. Добре е народните представители да знаят, че законите, които те гласуват, ги изпълнява добра, почтена и работеща администрация. Благодаря.