СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ)1707 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, пред нас са представени три законопроекта, които касаят сектора „Тютюн”, от които един нов Законопроект на Закона за тютюна и тютюневите изделия и две промени.
Искам да започна с това, че действащият Закон за тютюна и тютюневите изделия, както вече беше подчертано, от 1993 г. досега е претърпял 30 промени. Но това, което секторът преживя с промяната в закона в Четиридесет и първото Народно събрание, тоест въвеждането на пълната либерализация в сектора – взаимоотношения производители – търговци, трябва да кажа, че е безпрецедентна практика в Европейския съюз именно в този сектор.
В резултат на тоталното неразбиране за спецификата в производството, търговията с тютюн, неразбирането, че са необходими контролни механизми, страната ни е на път да влезе в историята с редица парадокси. Те са свързани, първо, с това, че в страната няма информация – достоверна, обективна, за това кой произвежда тютюн, кой изкупува тютюн, колко и какво качество се предлага на пазара и съответно от тук нататък картината за пазарната ситуация в сектора „Тютюн” е напълно непрозрачна и създава проблеми както на управляващите в Министерството на земеделието, които съответно са принудени да вземат спешни мерки, така също и на тютюнопроизводителите поради несигурност по отношение на договорите, които трябва да се сключват, а също така и цените, на които трябва да се изкупуват тези количества.
Освен това в сектора цари и пълен хаос по отношение на това как се управляват средствата. Трябва да Ви кажа, че спрямо 2007 г. и 2009 г. средствата за сектор „Тютюнопроизводство” се увеличиха около 25 – 28%, но на фона на два пъти по-малко количество произведен тютюн, особено в последните две години. Спрямо квотата, ние произвеждаме и отчитаме два пъти по-малки количества със съмнително качество, предвид факта на проблемите, които се създават при изкупуването на тютюна.
Дават се национални преходни премии, но тук не чух при вносителите проблемът, който се очерта, особено след 2009 г. и закриване на сектор „Тютюн”, че референтната историческа година е 2009, което означава, че се предоставят средства от националния бюджет първо на тютюнопроизводители, които отдавна не работят в сектора, но поради факта, че притежават квота, всяка година те получават именно тези национални преходни помощи. В резултат на това се създава сериозният проблем, че хора, които са работили и работят след 2009 г., не са в конкурентни преимущества спрямо тези, които са преди 2009 г., и средствата, естествено, се предоставят и изразходват неефективно. Затова тези, които работят в сектора са потърпевши, затова тези, които работят в сектора искат повече държава по отношение на контрола не само на изразходваните средства, но и по отношение на производството на тютюн. Не само тютюнопроизводителите, но и тютюнопреработвателите са в същата ситуация, поради факта че неяснотата по отношение на количествата произведен тютюн рефлектира при тях.
Българската асоциация по тютюнева индустрия посочва, че през 2013 г. заловените количества нелегален тютюн значително са се увеличили и ги оценяват на около 360 тона, а обложения с акциз тютюн за пушене е наполовина по-малко – 164 тона. Затова също те призовават да има промяна в Закона на тютюна и тютюневите изделия и той да бъде насочен в тази посока – повече държава, повече контрол за това как този продукт се произвежда и как след това се реализира на пазара.
Законопроектът на Министерския съвет, който се предлага, предвижда отмяна забраната за производство и продажба на заготовки с цигари с филтър и въвеждане на административни наказания, както и за определяне на компетентният орган за тези административни наказания. Факт е, че това е един пропуск в Закона по отношение на административните наказания, но в същото време тази разпоредба, която действа в чл. 30, ал. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия влиза и в противоречие с действащи директиви на Европейската комисия и държавата ни е заплашена със санкции по тази линия.
Затова предложението от забранителен да се премине в разрешителен режим е една от основните промени в Закона на Министерския съвет и БСП лява България ще подкрепи тази промяна и този Законопроект.
Другите два законопроекта касаят промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия – изцяло нов закон, който се предлага от народни представители.
Искам първо да обърна внимание върху предложението за промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, който е предложен от група народни представители, начело с Румен Христов, който Законопроект, забележете, си поставя амбициозната задача да реши проблемите пред тютюнопроизводството и контрола. Поне това е записано в мотивите.
В мотивите се подчертава, че ще се оптимизират пазарните отношения без намесата на държавните органи.
Като не се съгласяваме с изказаните мотиви, следва да отбележим, че вносителите в своите предложения са решили да направят редица регистри. Това е съвсем закономерно и ясно, защото тези регистри ще създадат предпоставки за ред в сектора. Но тук се изисква намесата на държавата. Не може без участието именно на държавните структури да се създадат регистрите и да се управляват процесите, които създават проблеми пред сектора.
Участието на държавата не е само в създаването на комисии, а тези комисии с експерти ще бъдат на областно ниво във всички области.
Тук възраженията ни към вносителите са, че, първо в България няма толкова много експерти. Направих си труда да видя – в Министерството на земеделието и храните има само един експерт, който се занимава с тютюна от няколко години, а по места, според мен, компетентни хора, които да могат да осъществяват този арбитраж, който е изключително важен за тютюнопроизводителите, не могат да бъдат намерени.
Мисля, че не повече от шест, седем човека в Института по тютюна и тютюневите изделия са тези, които могат да направят окачествяване на тютюна и да бъдат независими от гледна точка на експертизата, която предоставят. Така че арбитраж трябва, но не във вида, в който е предложен, защото това ще бъде неработеща формула.
Регистър на тютюнопроизводителите също е необходим, но искам да подчертая, че такъв регистър и сега съществува, дотолкова доколкото тютюнопроизводителите, получавайки национални средства, са в регистрите на Държавен фонд „Земеделие”. Тези регистри са достоверни от гледна точка на обработваемата земя, която те имат, а също така и като намерения, които предявяват в началото на всяка година.
Вносителите на този Законопроект акцентират най-много върху арбитража, но не се стига до края – ако този арбитраж установи нарушение в едната или другата страна, да има възможност и опция договорите да се прекратяват. Това в Законопроекта не е разписано.
Другият Законопроект е за изцяло нов закон. Приемаме, че е необходим нов Закон за тютюна и тютюневите изделия, най-малко поради факта, че има толкова промени и поправки и най-малкото поради факта, че в новия програмен период Европейската комисия има много нови изисквания към сектор „Тютюн и преработка” и България е една от водещите страни в производството на тютюн.
Нов Закон за тютюна е необходимо да бъде реализиран по възможност в този парламент, с това предложение, именно поради тези причини, които създават възможност да се обхванат всички контролни процеси от производството до реализацията на крайния продукт.
Като подкрепяме принципно този Законопроект, все пак искаме да обърнем внимание, че предлагането на създаването на нови структури, които под някаква форма възраждат Фонд „Тютюн”, не е най-удачният вариант от гледна точка на администрирания процес.
Фонд „Тютюн” е нещо, което осъществяваше своята дейност чрез Закона и създаваше правила. Фонд „Тютюн” го няма. На негова база и на негово място не можем да искаме да създаваме нова държавна структура, въпреки че тя е описана като неправителствена, с изключително много функции, които тази структура, а именно Националната тютюнева камара, не може да изпълни по много причини като взаимоотношение между производители, търговци и преработватели. Тази структура освен това предвижда представителство само на една организация, защото записвайки, че представителни организации са тези, които притежават или които имат над 50% от тютюнопроизводителите, имат над 50% от оборота в тютюневата индустрия, това означава, че Вие имате само едни представителни организации по цялата верига.
В самия Закон се въвеждат редица контролни механизми. Тези контролни механизми в по-голямата си част ще създадат ред на пазара и ще решат някои от въпросите, които към този момент поставят тютюнопроизводителите. Друг е въпросът, че прекалено подробно са описани като по-скоро един справочник, а не като законопроект, който съответно по-нататък може да бъде развиван в поднормативни документи.
Искам да обърна внимание, че в двата Законопроекта се предвижда създаването на представителни организации на производителите, но основното ни възражение и в двата Законопроекта по тази част е, че все още в България няма закон за браншовите организации. Когато Народното събрание приеме закон за браншовите организации и каже кои са представителните, независимо от това какъв сектор са, няма да има нужда и в този Законопроект точно или в който и да е друг, да описваме изискването коя е представителна организация съответно на производители, търговци и така нататък. Затова принципното ни възражение е въобще съществуването на такива представителни организации. Още повече че в България се направиха опити, по една или друга причина, да имаме представителни организации и да се решават въпросите на производство, преработка и търговия.
Спомнете си Млечния борд. Въобще не просъществува, въпреки че беше разписан подробно. Държавата направи всички необходими усилия да го реализира като политика, с която да се решават проблемите между различните страни и те да бъдат по такъв начин решени, че да устройват всички. Нищо не се получи от тези добри намерения.
В тази посока искам да кажа, че Консултативният съвет по тютюна, който и в момента съществува в Министерство на земеделието, може да изпълнява тези функции, предвид факта че през последните години Консултативният съвет по тютюна показа, че може да решава въпросите, свързани както с производството, също така и с разпределението на премиите, които се предоставят ежегодно от държавния бюджет.
Подкрепата на трите законопроекта от БСП лява България е в знак и интерес на желанието в сектора да се променят нещата за повече ред и контрол.
Накрая искам да завърша с това, че в резултат на срещите и разговорите, които имаме с тютюнопроизводители, с преработватели, това, което искат тютюнопроизводителите, е договориране, а не както сега 30-40% от производството се договорира; краен срок за изкупуване на тютюна – крайният срок обаче не може да бъде март, април или май, и заплащане най-малко един месец след изкупуването на тютюна, което също не се случва през последните години. Прозрачност във взаимоотношенията, регистриране на договорите, което също дава възможности и тютюнопроизводители, а също така и преработватели, да имат възможност да управляват бизнеса и финансовите си ресурси, които са им необходими за започване на следващите производствени етапи от производството. Благодаря.