17 септември 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В доклада беше спомената необходимостта от това изменение в Закона за специалните разузнавателни средства, което основно касае диференциация на сроковете за прилагане, използване и разрешаване на специални разузнавателни средства за нуждите на националната сигурност. В досега действащите разпоредби на Закона този срок беше общ, така както и за срока на прилагане и използване, а и на съхранение, както за разследване на криминални престъпления или по другите текстове от Наказателния кодекс, така и за националната сигурност. Считаме, че с оглед високата степен на опасност на престъпленията по Глава първа от Наказателния кодекс, тоест тероризъм, шпионство, вредителство, и поради това че при евентуално извършване на престъпление се засяга широк кръг граждани или общественият строй на държавата, и с оглед променилата се напоследък обстановка – събитията в Близкия изток, в Северна Африка, този срок, каквато е и практиката в другите европейски държави, следва да бъде удължен. Разрешението първоначално да бъде за шест месеца и евентуално да бъде продължавано с още шест месеца. Тук искам да обърна специално внимание, че случаите на прилагане на тази хипотеза са силно ограничени и те са само за предотвратяване на престъпления по Глава първа от Наказателния кодекс. Ако в крайна сметка се стигне до извършване на престъпление, което може да бъде приготовление или опит, то сроковете ще вървят по общия ред в Наказателния кодекс. Няма промяна в органа, който дава разрешение. Ние сме последователни в този случай. Това разрешение се дава от съдия по същия ред след докладване на материалите. Знаем, в Европа обикновено за нуждите за националната сигурност органите, които дават разрешение, са извън съдебната власт, но ние сме последователни с оглед съхраняване интересите на гражданите. Предвидили сме срок за съхранение на добитата информация от тези специални разузнавателни средства 15 години, който е и малко по-малък от срока по Закона за класифицираната информация. Това е с оглед все пак при необходимост за разследване, предотвратяване на такива престъпления, при взаимодействие с партньорските служби да не изпаднем в ситуацията, когато след няколко години добитата информация от специални разузнавателни средства бъде унищожена, а се окаже, че има необходимост от ползването на тази информация – било то от службите в България, било то в партньорските взаимодействия с другите служби. Другото основно и характерно, което променяме – в досега действащата разпоредба срокът за установяване на лица, срокът за прилагане на специални разузнавателни средства беше 60 дни. За да няма злоупотреба с този срок, ако се окаже, че на десетия – петнадесетия ден лицето е установено, а продължава прилагането на специални разузнавателни средства, ние сме съкратили този срок на 20 дни, с възможност, след като се докладват материалите на съответния окръжен съдия, този срок да бъде продължаван пак не повече от 60 дни. Това е и с оглед възможността да бъдат разкривани престъпления, свързани с така наречените, да речем, „телефонни измамници”. Законопроектът беше изготвен с участието на представители на Върховната касационна прокуратура, Върховния касационен съд, Специализирания съд, представители на ДАНС, представители на МВР, представители на ДАТО, представители на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства – на три заседания. Той е внесен в Комисията от голяма част от представителите на различните парламентарни партии. Мисля, че следва да бъде подкрепен, защото е необходим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложените промени в Закона за специалните разузнавателни средства внасят прецизиране на сроковете за прилагане на СРС и може да се каже, че запълват пропуски и празнини в правната уредба. Ние като парламентарна група ще подкрепим тези промени, които водят до прецизиране, но ще Ви обърна внимание на няколко аспекта, които е необходимо да бъдат засегнати в този дебат. Когато става въпрос за заплахи за националната сигурност, особено в днешната реалност, трябва да сме наясно, че възможностите за прилагане на политически, дипломатически и пропагандни мерки за противодействие при предположение или установяване на реална заплаха за националната сигурност, се предхожда от активни действия на специалните служби на държавата. Това със сигурност води до логиката, че е необходима силна специализирана контраразузнавателна информационна служба за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения държавен ред. Част от дебатът е доколко в момента законодателството отговаря адекватно на реалните заплахи за конституционния ред. Аз твърдя, че промените в Закона за МВР не са достатъчно адекватни в сравнение с възможността, каквато беше, да има силна контраразузнавателна служба, която да може своевременно, обезпечена с възможности, да реагира. Обръщам внимание, че дейността при придобиване, обобщаване, анализиране и даване на оценка на информацията относно реални и потенциални заплахи, между другото и по отношение противодействие на престъпността, трябва да е на високо професионално ниво. Понеже става въпрос за сроковете за специалните разузнавателни средства, ние трябва да сме сигурни, че се използват всички възможности на службите и на МВР, а не само прилагането на специални разузнавателни средства. Тоест ние трябва да сме сигурни, че ще има своевременно противодействие чрез оперативно предотвратяване и пресичане както на престъпност, така и на заплахи и на неутрализиране на последиците от тях. След това са политиците, които са в изпълнителната власт и парламента. Вторият аспект на днешния дебат – ще ми се да обърна внимание – а и статистиката показва, че за първото шестмесечие на 2015 г. по отношение на работата на специализирани служби и МВР са увеличени отказите от съда за прилагане на специални разузнавателни средства. Конкретните числа: при 1096 исканияза първите шест месеца отказите са 131, което е повече от 10%. За сравнение – миналата година при повече от 1200 искания отказите са само 21. Цитирам вътрешния министър Румяна Бъчварова от парламентарен контрол. Основните мотиви, които са представени, са липса на достатъчно данни за престъпления по чл. 321 от Наказателния кодекс спрямо лица, за които има искания за СРС, образувано вече досъдебно производство, където заявител може да бъде само прокуратурата, липса на данни за умишлено престъпление и недостатъчно аргументи или неправилно изписване. Когато прецизираме и запълваме празнини в законодателството, трябва да обърнем внимание и на тези, които прилагат Закона – добросъвестно да го прилагат, защото работата на органите на МВР и службите е свързана и с публично одобрение. Публично одобрение не означава службите и полицията да имат някакво разрешение, не означава да има предварителни писмени споразумения с представляващите гражданите, местната власт и обществото, а означава полицията да действа по начин, който убеждава, че действията й са в обществена полза, че са с добри намерения, че са в съответствие със Закона. Тогава ние, гражданите, ще възприемем тези действия и ще дадем съгласието си за тяхното прилагане. Приемането на тези промени не трябва да бъде възможност за прецизно искане за специални разузнавателни средства и спазване на Закона, а трябва да бъде обвързано и с работата на конкретните заявители и ангажираните в целия процес – когато говорим за заплахи на националната сигурност и за предотвратяване на престъпления. Нашата работа днес ще бъде свършена. От тук занапред е работата на органите, които ще се възползват от промените в Закона. Трябва да е ясно, че когато става въпрос за шумни акции, за предотвратяване или разкриване на престъпления, работата на МВР и на службите не трябва да бъде обвързана с обществен и медиен натиск, какъвто от вчера сме свидетели, че има за шумната акция в област Пловдив. Тепърва ще изчакаме да видим заявлението на прокуратурата, която е водеща, защото става въпрос за арестуване на служители от системата на МВР.

Да, благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства безспорно е много добър Законопроект и едва ли някой би имал основание да гласува срещу него. Но той е добър като философия. Като изпълнение в него има един фундаментален проблем, който по същество го опорочава. Ще бъда конкретен. За информацията, която се получава от специални разузнавателни средства, още в чл. 31 се уточнява, че тя ще се съхранява, следователно ще се използва от Националната разузнавателна служба и от Служба „Военна информация”, които обаче по закон работят само извън територията на страната, тъй като са за разузнавателни външно-политически ведомства за други държави, а не за територията на Република България. Освен това в Закона за Националната разузнавателна служба ясно е казано – чл. 5, ако не греша, че тя работи само и единствено на чужди държави и не на територията на Република България, макар че в следващ член от Закона се допуска подобна възможност. След като тези две служби ще съхраняват, цитирам точната дума: съответната специализирана информация, те значи ще я ползват. След като ще я ползват, те ще нарушават два закона – Закона за Националната разузнавателна служба и Закона за военна информация, които, както Ви казах, повеляват работа само и извън територията на страната. Учудвам се, че по време на дебатите в комисиите – аз не участвам в тези комисии, тъй като съм изключен от всички комисии – нито един бивш офицер от службите или от МВР, или господин Атанас Атанасов, който е бил шеф на ДАНС, не е отбелязал, споменавам и господин Методи Андреев – нека вземе право на реплика, не е отбелязал, че се възражда, така да се каже „демонът на зловещата Държавна сигурност”, когато разузнавателни външнополитически ведомства ще работят на територията на Република България. Ако четете внимателно доклада на вносителите, ще забележите, че в този доклад се говори за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Какво по-незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, след като тази информация, събирана от вътрешното контраразузнаване с благородната цел, разбира се, да се борим против тероризма, ще се използва от външнополитически разузнавателни ведомства, които, за трети път казвам, по закон нямат право да работят на територията на Република България. Учудвам се също така, че и господин Цветан Цветанов – нека да отговори с реплика, не е реагирал на този факт, а той е от най-големите критици на зловещата Държавна сигурност. Този Закон, в момента е възраждане на зловещата Държавна сигурност и мисля, че господин Лазаров като вносител и шеф на тази Комисия трябва да даде обяснение защо има това фундаментално противоречие. Против съм двете външнополитически разузнавания да използват и съхраняват по всякакъв начин тази информация. Накрая задавам много деликатен въпрос, на който трябва да ми отговорят шефовете на НРС и „Военна информация”, за което трябва да бъдат поканени тук. Предлагам да бъдат поканени днес в залата, за да отговорят не само на този, но и на следващи въпроси. Въпросът ми към тях е специализиран. До 1996 г. съм работил в Националната разузнавателна служба и много добре знам, че до 1996 г. НРС имаше собствена подслушвателна система на територията на България. Питам сегашния шеф на НРС: има ли такава система за подслушване извън закона от Националната разузнавателна служба? И, което е още по-тревожно, нека уважаемият нов шеф на служба „Военна информация” или така нареченото „Военно разузнаване” господин Йордан Бакалов да отговори: към момента служба „Военна информация” притежава ли собствена система за специални разузнавателни средства, включваща тотално подслушване на телефонните разговори, мобилните телефони и на българските граждани? Това са ми въпросите към Вас и се надявам в репликите на засегнатите лица да получа поне част от информацията, която засяга стотици хиляди български граждани, които могат да станат жертва на Закона, който Вие сте им подготвили. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от нашия Правилник моля да подложите на гласуване, тъй като в изказванията нямаше постъпили предложения за изменение и допълнение на Законопроекта – имаше несъгласие със Законопроекта, но право е на всеки народен представител да гласува „против”, „за” или „въздържал се”, на това основание моля Законопроектът да бъде гласуван и на второ четене – второто гласуване да се проведе в това заседание.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства”. Няма постъпили предложения по наименованието на Закона. Няма постъпили предложения по параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 по вносител. Уважаеми господин Председател, в § 10 е допусната техническа грешка – в т. 2 на § 10, в чл. 175 в Наказателния кодекс в ал. 4, т. 2 е записано „за не повече от шест месеца общо случаите по ал. 3, т. 3” – такава точка няма, би трябвало да бъде т. 2. Грешката е техническа. Казвам това за протокола, за да се има предвид, че е т. 2, а не т. 3. Няма други постъпили предложения.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми представители на българските медии, надявам се да отразите това, което се случи преди малко в пленарната зала на Народното събрание. Въпреки споменаване на конкретни имена на уважавани от нас личности: господин Цветан Цветанов, господин Методи Андреев...

Обяснявам своя отрицателен вот, не ме прекъсвайте, моля Ви се. Нямаше нито една реплика по отношение на думите, които казах, а казах твърде тежки думи за съдържанието на този Закон. Двете служби продължават и в момента да имат свои собствени подслушвателни системи, и най-важното, че в този Закон, уважаеми колеги, е заложено правилото външнополитическо разузнаване да съхранява и да ползва информация, придобита на територията на страната. По закон те нямат право да работят на територията на страната, следователно те са в колизия с вече приети или очаквани да бъдат приети закони за Националната разузнавателна служба и за служба „Военна информация”. Липсата на реакция от Ваша страна, уважаеми господа управляващи от четворната коалиция, изцяло потвърждава правотата на моите думи и, за съжаление, правотата на моите опасения. Всички Вие, които не реагирахте и не гласувахте против този Закон – както казах, като философия е много добър и трябва да се приеме, означава, че подкрепяте новите практики, срещу които говорите в продължение на 25 години и по същество възраждате новата според Вас зловеща Държавна сигурност със закон. Благодаря за Вашето внимание.

Благодаря, господин Председател! Уважаеми колеги, преди да представя доклада за второ четене, моля на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника, в залата да бъде допуснат господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието.

Благодаря, господин Председател! „Доклад относно Общ законопроект № 553-03-81/02.07.2015 г. на приетите на 25.06.2015 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.; № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 09.12.2014 г.; № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г.; № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.; № 502-01-27, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г.; № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Предложение на народния представител Филип Попов и група народни представители: „По § 2: 1. В чл. 79, ал. 2, т. 2след израза „Наказателния кодекс” се поставят точка и запетая и текстът до края отпада. 2. В новата ал. 3 на чл. 79 изразът „извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с така наречения „възродителен процес” и запетайката преди него – отпадат.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Славов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 79 ал. 2 се изменя така: „(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на: 1. престъпления против мира и човечеството; 2. тежки престъпления по Глава втора, Раздел І, Раздел ІІ, Раздел ІV и Раздел V; Глава трета, Раздел І, Раздел ІІ и Раздел ІІІ; Глава единадесета, Раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции.”

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Това нелогично, нямащо нищо общо с правото предложение, на първо място, обръща с главата надолу цялата правна доктрина и правна логика, според която законите имат действия занапред, а нямат обратно действие. Нормите на Наказателния кодекс в особената му част имат обратно действие само в случаи по-благоприятни за дееца и това може да стане само преди постановяване на присъдата. Според Наказателния кодекс и нашата Конституция, Конституцията на Република България, не може да се налага по тежко наказание от онова, което е било предвидено по време на извършването му. И не е престъпление онова деяние, което не е обявено от Закона за такова по време на извършването му. Но, ако излезем от правната логика и отидем на политическия манеж, защото това предложение е абсолютно политическо, пак повтарям, нямащо нищо общо с правната логика, защо да се спрем след четиридесет и четвърта? А в периода от новата ни история? Един от най-мрачните 1941-1944? Какво се случва? Защо трябва да се ограничим в този период? Уважаеми народни представители, лесно е да се обръщаш услужливо към историята, защото историята помни, защото историята е обективен инструмент за национално, а не партийно самосъзнание. Такъв противоконституционен законопроект не може и не бива да бъде приет от българското Народно събрание. В предложения Законопроект се описват членове на ръководни длъжности. Знаете ли колко са били членовете на ръководни длъжности? Аз през 1989 г. съм бил на седем години. Но тук от тези другари, бивши, ще го кажа...

Ваши другари.

Не, не – и Ваши другари. Има много хора, които са заемали такива ръководни длъжности в партията и сега тук присъстват в управляващото мнозинство. Тяхната памет – лична, историческа, дори и партийна, явно е твърде къса. На следващо място – „както и от трети лица, на които са възложени определени длъжности или партийни функции”. Кои са тези трети лица? Може ли някой да ги изброи? Какво е качеството на третото лице? Знаете, че до 1989 г. Българската комунистическа партия е имала един милион членове – всички ли тези трети лица попадат под ударите на Наказателния кодекс? (Шум и реплики от БСП ЛБ. Реплика: „Които са извършили престъпление...”) Точно така, които са извършили престъпление. По какви причини? Как ще се докаже извършването на престъпление? Било ли е престъпление да заемаш ръководна партийна длъжност тогава, към този момент – имало е и определени длъжности или партийни функционери. Какви длъжности? (Шум и реплики.) То длъжност може да е и портиер, може да е и чистач – „определени длъжности” се казва, а не „партийни”. Определени длъжности! Цялата логика и опит на управляващото мнозинство да наложат такива текстове в едно правово общество, в една демократична държава, в страна – членка на Европейския съюз, каквато претендираме да сме, каквато се бием в гърдите до посиняване, че сме, е абсолютно, нямащо нищо общо с правната логика, с правовата държава, с политическия морал, изобщо с развитието на България като една модерна държава. Ваденето на такива призраци предизборно не прави чест на тези, които го правят, защото това говори единствено за липса на една адекватна политическа култура. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, текстът е плод на сериозни и дълготрайни усилия от страна на голямо количество експерти по право – и към Комисията, и извън Комисията. До този текст се стигна вследствие, знаете, на дълъг път, който извървяхме и в рамките на предишното Народно събрание. Този текст ще овъзмезди многогодишните усилия, искания и очаквания на стотици хиляди хора, които все още са живи и които са претърпели престъпленията на комунистическия режим през 45-годишното му съществуване. Текстът не цели тепърва да открива, да образува нови дела, този текст не цели лов на вещици. Той цели да бъдат наказани най-после онези лица, които са преките извършители на престъпления, преките подбудители на най-грозните престъпления на комунистическия режим, едно от които е възродителният процес. Не един милион членове на БКП са виновни за възродителния процес. Възродителният процес е замислен и реализиран от ограничен кръг лица, овластени, с партийни и държавнически правомощия тогава – членове на Политбюро, първи секретари на окръжни комитети на БКП, ръководни служители на Държавна сигурност, ръководни служители на местата за лишаване от свобода и така нататък. Това са лица, които са извършили конкретни престъпления. Срещу част от тях е имало вече образувани досъдебни производства. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.) За съжаление, те не приключиха. Искаме да дадем възможност тези досъдебни производства да приключат и съдът да се произнесе. Благодаря.

Уважаеми господин Казак, Вие сте сериозен юрист и не мога да повярвам, че по такъв начин отразявате това предложение и този въпрос. Аз признавам, че този текст наистина беше уродлив, много нескопосан и както и да го напудрим, той си остава същият. И кои са тези експерти?! Нека да застанат с лицето си, с имената си, да ги видим тези експерти. Само че ги е срам, срам ги е, защото и те знаят, че текстът и от правна гледна точка, от правната логика, е едно абсурдно състояние на нещата, които се опитват да се въведат в Наказателния кодекс. Колега Казак, по тази логика трябва ли да се търси отговорност и на настоящия министър-председател, който е бил по Каолиново? Ще му търсим ли отговорност?! (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, да Ви призная, аз съм учуден от това, което чувам от ляво. Очаквах да чуя по-сериозни юридически аргументи: защо не приемат тази разпоредба, а не идеологически обременени, бих казал, празноговорене. (Реплики от БСП ЛБ.) Интересното тук е, че колегите от ляво явно не са погледнали Закона за нормативните актове напоследък, или не са го поглеждали напоследък, за да видят, че се допуска приемане на правна норма, която да има обратно действие по изключение. А в случая, когато говорим за тежки престъпления, които, подчертавам, към момента на извършването им са били престъпления, очевидно става дума за сериозен случай и това, че те не са били санкционирани, предвид политическия чадър, който са имали ръководните дейци на Българската комунистическа партия, явно не е приемливо за обществото. Мисля, че за никой нормален гражданин не е приемливо едно престъпление да остане ненаказано. Също така не мога да разбера какво се имаше предвид от ляво, но това, което аз долових беше, че един вид тези, които са били членове на Българската комунистическа партия, ако са извършили престъпление, то един вид няма нужда да бъдат преследвани. Това ли ми казвате, че това е един вид индулгенция за хора, извършили престъпления през този период, ако са били ръководни дейци на Българската комунистическа партия?! Това е абсурдно, колеги, и е несериозно. Призовавам Ви, заемете една отговорна позиция. Става дума за изключително тежки престъпления, за престъпления, граничещи с това, което наричаме „геноцид в съвременното общество”. Защото, как иначе може да бъде определено изпращането на цели групи от хора в лагери, малтретирането им, принудителното им заселване и избиването без съд и присъда (силен шум и реплики от БСП ЛБ), включително по начин, по който цели групи компактни населения са били застрашавани само затова, защото примерно имали различно етническо самосъзнание или изповядвали друга религия? За какво говорим?! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Пак Ви обръщам внимание: разграничителният признак на Законопроекта не е членството в Българската комунистическа партия и дали са били на ръководни позиции, а извършването на престъпление. Извършването на престъпление трябва да влече след себе си наказателна отговорност и то трябва да бъде преследвано, и изтичането на тридесет и повече години не може да бъде извинение. Нека Ви попитам накрая: ако някой ден все пак убиецът примерно на Георги Марков, убит в Лондон през 1978 г., тоест преди повече от 30 години, за което очевидно вече е изтекла давността за наказателно преследване бъде открит, ако съответният ръководен служител на БКП тогава бъде открит, който го е възложил, не трябва ли да бъде преследван?! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ. Реплики от народния представител Янаки Стоилов.) Трябва да бъде преследван, нали така? Последното, което искам да кажа... (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Моля да не ми подвиквате от залата. Госпожо Председател, за да не влизам в диалог... (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)

Чакам да чуя репликата, господин Янаки Стоилов, а да не викате така селски от място. Искам да завърша с това, госпожо Председател, че правя едно редакционно предложение: в последното изречение думата „определени”, да бъде заменена с „ръководни”, тоест „трети лица, на които са възложени ръководни длъжности”, а не „определени длъжности”.

Това е накрая, последното изречение, четвъртата или последна дума.

Ръководни длъжности.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Славов, по въпроса за ръководните кадри на Българската комунистическа партия искам все пак да въведем някакъв ред и яснота. Партиен секретар на Българската комунистическа партия – това отговорна длъжност ли е била в Българската комунистическа партия? Командир във военизирано поделение, дори да е само разчет – пожарен, командвал, това било ли е отговорна длъжност на Българската комунистическа партия? Ако по този начин продължаваме, във връзка с търсенето на отговорности: а има ли давност за продажбата на „Балкан” за 300 хил. долара и някой от Вас ще я потърси ли някога? Благодаря.

Уважаеми колега Славов, аз не знам Вашата юридическа подготовка. Очевидна е липсата на такава. Вие говорите за ръководни длъжности. Това в крайна сметка е квалифициран състав за извършено определено престъпление. Самият факт, че е заемал ръководна длъжност, трябва да бъде квалифициран състав – абсурдно. Наистина абсурдно. И Вие казвате, че не сме имали правни доводи. Напротив, имаме правни доводи, но при липсата на всякакви правни доводи в това предложение, как може да се отговори с правни доводи? Липсват. И току-що Ви казах защо липсват. Прочетете си Конституцията, прочетете Закона за административните актове, прочетете Наказателния кодекс!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Попов! Нямам претенциите да бъда безгрешен и, разбира се, Вие сте в правото си, ако считате, че така предложената норма противоречи на Конституцията, да сезирате Конституционния съд. Но нали за Вашата партия навремето се казваше, че тя е безгрешна дори когато съгреши? Само да Ви припомня. Така че аз нямам такива претенции и ако считате, че нормата наистина по някаква причина е порочна, сезирайте Конституционния съд, нека чуем тяхното мнение. А иначе, да Ви успокоя – сред ръководните длъжности по отношение на трети лица влизат включително, да, и ръководни кадри на Държавна сигурност. И за това бъдете спокойни!

Уважаеми дами и господа! Текстът, който ни е предложен, е неприемлив по следните изключително юридически причини. На първо място наказателната теория е категорична, че принципът за стабилност на наказателното положение на лицата изисква да се изключи обратното действие на по-неблагоприятен закон към престъпления, по отношение на които е изтекла давността за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието. На следващо място: наказването на престъпления и изпълнението на наказания, за чието преследване и изпълнение е изтекъл давностният срок към момента на влизане в сила на настоящия законопроект, противоречи на основни правни принципи, поради което следва да се прецени като недопустима. На следващо място: чл. 5 от Конституцията на Република България няма обратно действие. По тази причина е невъзможно неограниченото използване на чл. 15 от Международния Пакт за граждански и политически права. Вносителите се позовават на Пакта, но разглежданата материя е извън неговия обхват. На следващо място: чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс обосновава възможност за обратна сила само на норми, с които се скъсяват, но не удължават и премахват въобще давностни срокове. На следващо място: обратно действие на правни норми във вреда на ex tunc е допустимо спрямо заварени юридически факти по изключение. Обратно действие обаче на такива норми спрямо вече приключили юридически факти, каквато е изтеклата давност – и това е институтът на материалното право, е напълно неприемливо и недопустимо дори по изключение. Горните изводи са подкрепени впрочем от едно подробно становище на Върховния касационен съд – Наказателна колегия. Искам да Ви напомня и българската правна традиция. Позволявам си да цитирам учебника по българско наказателно право от 1899 г. на д-р Димитър Йовев, стр. 405: „Понастоящем няма спор относително законността на давността. Всичките възражения против нея са оборени.“ Поради тази причина Ви моля да отхвърлите така предложения Законопроект, защото при даването на обратна сила на чл. 79, ал. 2 от Наказателния кодекс спрямо престъпления, за които давността за преследване и изпълнение на наказанията е изтекла към момента на влизане в сила на закона и възобновяването на такива дела екс леге, е крайно неприемливо и от юридическа гледна точка. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Никифоров, моля да не заблуждавате народните представители, говорейки за основни правни принципи. Тези правни принципи, за които говорите, имат своето изключение. Това са изключенията при престъпления против мира и човечеството, и престъпления за правата на човека – тези престъпления, които визират входираните текстове. Така че бъдете коректен към тези основни принципи на правото. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! На днешния ден можем да излезем с гордо вдигната глава, че се е случило нещо,което дълги години в България не се е случвало. Можем да очакваме днес, ако лявата страна действително са модерни социалдемократи, членове на ПЕС, да подкрепят този Закон, което ще бъде възприето като знак на разкаяние за това, което техните бащи и дядовци са вършели преди много години. Сега е шансът на народните представители от ляво да поемат този ангажимент към съвременното общество. Този Закон освен своите правни, има изключително големи морални последици. Това е закон на една закъсняла справедливост. Всъщност искам да кажа следното. Аз не съм юрист. Когато стояхме и работехме в Комисията по правни въпроси мога да заявя съвсем отговорно: нито веднъж, повтарям, нито веднъж не присъстваше народен представител от БСП! Едва на последното второ четене, което се състоя преди няколко дни, беше господин Георгиев. Това беше единственият техен народен представител. Нито веднъж! Тоест, те не знаят какви аргументи са излагани в работата на Комисията по правни въпроси. Действително въпросът за давността, без да съм юрист, понаучих и аз някои работи, е един спорен въпрос в българското право. Но той не е решен еднозначно. Има научни спорове, има научни изследвания, има книги, в които е казано, че давността, по този начин, както се предлага, може да бъде отменена, стига да има ретроактивни текстове, каквито има в този закон. И аз направо Ви казвам: това е известната книга „Давността в наказателния процес“. Юристите я знаят. Иначе за мен правото е наука. И след като е наука, тя трябва да има еднакви принципи, еднакви действия във всички държави – членки на Европейския съюз. Ето, сега ще Ви кажа какво е действието на тази наука – правото, и на тези принципи, които сега в момента критикувате отляво, в Румъния. На 25 юли тази година – това може да го прочетете в „Гардиън“, „Дие прессе“ „Льо Монт“ и на много други места в западната преса, в българската преса не излезе на кой-знае колко места, та на 25 юли тази година – 2015, да повторя, в Румъния румънският съд осъжда господин Александру Висинеску на 89 години възраст за това, че е бил комендант на един от най-кървавите комунистически концентрационни лагери „Ръмнику Сърат”, забележете, на 20 години лишаване от свобода и над 300 хил. евро глоба за престъпления, извършени през периода 1956 – 1963 г.! Повтарям, през периода 1956 – 1963 г. В Румъния в момента текат около 30 подобни на този процес, разбира се, сега предстои обжалване, за един друг комунистически концентрационен лагер в Румъния. Той се казва „Переправа“ на руски, а в Румъния се казва „Периправа“, което значи брод. Брод може би към светлото комунистическо бъдеще. Така че, господа юристи, ако Вие сте жреци на една наука, каквато е правото, моля по един и същи начин да свещенодействате, а не да въртите правото така, както на Вас Ви е угодно! Това, че Вашите бащи и дядовци са вършели престъпления, е факт. Това, че заради Вашата позиция тези 25 години няма помирение в нашата държава, също е факт. Това, че Вие наричате жертвите на комунистическия режим и техните наследници „някакви призраци”, това говори само за гузна съвест. Да, за Вашите бащи и дядовци – вече може да са и призраци, но за хората в Република България това е една незатворена страница. И днес е моментът, господа социалисти – днес, всички ние заедно да покажем едно нормално, човешко отношение към жертвите на комунистическия режим. Ние не искаме нищо повече. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И накрая само искам да кажа няколко... Едно изречение. Хората помнят, защото тук има един указ на Държавния съвет, в който са изредени няколко десетки генерали от Държавна сигурност за конкретни престъпления.

Само една минута...

Добре. И накрая, искам да Ви кажа: когато излизате, казвайте кои сте, защото, господин Ерменков, ти трябваше да кажеш, че баща ти е активен борец против фашизма и капитализма! Това трябваше да кажеш!

Може би, господин Председател, с нарушение на Правилника вземам личното обяснение, защото по принцип би трябвало да го взема, ако съм засегнат, но аз не съм, аз се гордея с баща си. Гордея се с това, че той е бил активен борец против фашизма и капитализма, бил е партизанин и освен всичко друго е партизанствал в Сърбия, ако Ви е ясно какво е имало в Сърбия, господин Методиев! Там е партизанствал! Там е бил партизанин и е участвал и в първата, и във втората фаза на Отечествената война! И аз се гордея с баща си и пожелавам на всеки един от Вас да има такъв баща! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз съм Янаки Стоилов. Аз не се разкайвам за живота и делата на моите родители, на моите дядовци. Някои от тях са били комунисти и социалисти, повечето от тях не са били. Тези хора са живели достойно. Те са работили, те са съграждали България, те са хора, чиято памет остава неопетнена от каквито и да са закони, които Вие тук предлагате и които ще бъдатгласувани от мнозинство на различните политически превъплъщения на хора, които си пренаписваха биографиите, много от които или поне техните предшественици ползваха облагите на предишната власт, които биваха вкарвани в управленията и в парламента чрез различни политическиформации. Скоро ще имаме повод тук да се избират и други, за които тези неща по-често трябва да ги припомняме. Хора, които винаги изоставяха своите собствени убеждения в името на моментната изгода. Това са повечето, които ще подкрепят този закон. Няколко юридически аргумента по предлаганото предложение. Да, наистина текстът е юридически фризиран и той не е толкова нелеп, колкото го направиха първоначалните му вносители. Сред тези, които го подкрепят, има бивши комунистически функционери, бивши сътрудници на Държавна сигурност, но те днес ще се борят за човешките права, без преди това да сме чули дали с нещо ревизират дейността си от предишни периоди. Ако го бяха направили, може би имаха основание да са инициатори или поддръжници на тези текстове. Но Вие изглежда не познавате структурата на управлението на България преди 90-та година. На това управление не беше напълно чужда идеята за разделението на властите. То не признаваше фактически многопартийността, но решенията, които вземаха партийните органи, се привеждаха в действие от държавните органи. Така че с този текст вероятно няма да бъдете в състояние да привлечете нито един висш комунистически функционер, ако той едновременно с това не е участвал в качеството си на някаква държавна длъжност в издаването на разпореждания или прилагането на съответни действия. Освен това Вие подценявате факта, че много от тези решения са вземани от колективни органи. Да Ви припомня, че този въпрос е актуален и днес, защото например в общинските съвети понякога във фактическо престъпно съдружие, когато се разпореждат хора с обществена собственост в своя или на други изгода, те трудно могат да носят отговорност.Същото се отнася и за кметове, защото те просто привеждат в действие формално законни решения. И на трето място, Вие създавате опасност от прецедент в бъдеще да се въведат разпоредби в законодателството, не само в законодателното, в които да се каже, че давността няма да тече по отношение на лица, чието длъжностно положение вероятно е попречило те да бъдат преследвани от Закона за деяния, за които е имало основание. Нали добре си давате сметка, че всяко следващо мнозинство може да предпише подобни изисквания към всички лица, които са участвали в предишни управления? И там вече няма да имате аргументи да се позовавате на изтекла давност и на други правни принципи. Така че това е нелепостта на упражнението, с което сте се заели. Предполагам, Вие си давате сметка, че този текст освен някакви закъснели идеологически ефекти няма да има реални правни последици, защото давността е материално-правен статут и тя наистина не засяга само престъпленията срещу мира и човечеството. Всички опити да се добавят някакви други състави излизат извън тази класическа категория. Така че недейте да мислите, че борбата Ви със старите демони може да Ви спечели днес допълнително доверие. Хората днес вече са недоволни от други неща и няма да може да продължите да ги заблуждавате с грешките, а можем понякога да кажем и с престъпленията на лица, извършени по времето на така нареченото „комунистическо управление”. Там, където има такива престъпления, е трябвало да бъдат преследвани в изминалите години. Ако не е направено,този Закон няма да изчисти нито Вашата съвест, нито ще предизвика тяхната реална юридическа отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, този Закон не цели да се харесаме на хората и така нататък. Този Закон цели, както казах, да се овъзмездят страданията, близките на жертвите да получат възмездие. Самите пострадали, които все още са живи, да видят един ден, че поне един от виновниците за тези престъпления, е бил осъден. Аз съм казвал в изказвания в заседания – пленарни и в комисия, за нас е много важно например така нареченото Дело № 1 – за възродителния процес, най-после да приключи с осъдителна присъда. За факта, че то не приключи, не е виновно ДПС, нито която и да е друга политическа сила. Виновна е съдебната власт, която не пожела. Българският съд през всички тези години не пожела да извърви пътя на това дело до край. С многократните му връщания за доразследвания, българският съд направи така, че реално да се получи отказ от правосъдие, да изтече давността. Ние искаме чрез този Закон българският съд да получи ясен знак, че това дело и подобни дела трябва да бъдат доведени до край. Все още по него има жив обвиняем. Така, че това е един от мотивите – стотици хиляди граждани, пострадали от възродителния процес, очакват това и подобни нему дела да приключат с осъдителни присъди. Те визират конкретни лица. Те са ясно дефинирани от обвинението. Така че няма причина за опасения, че неограничен кръг лица ще бъдат визирани, те са ясно визирани от прокуратурата. Благодаря.

Господин Стоилов, ето, аз съм доволен от Вашето изказване. То беше конструктивно, доколкото може да бъде направено от човек от ляво. (Възгласи от БСП ЛБ: „Еее!”). Вие казахте няколко неща, които са сигурно верни. Казахте, че текстът не е толкова лош. Въпросът ми е защо не помогнахте по времето на правенето на тези текстове с тези Ваши аргументи? Вижте, когато сега говорим тук, трябва да бъдем открити. Ето, аз Ви подавам ръка! Аз, Методи Андреев, на Вас – Янаки Стоилов, и Ви казвам: „Господин Стоилов, днес е времето да си стиснем ръцете”. Вие да докажете, че сте модерен социалдемократ, а не криптокомунист, скрил се зад бляскава юридическа фасада. Аз, Методи Андреев, който съм известен, че съм антикомунист, съм съгласен да си стисна ръката с Вас, ако Вие днес приемете този текст. Иначе от това, което казахте, стана ясно следното – че Вие не смеете дакажете, че по онова време не са извършени престъпления. Вие това нещо не го казахте във Вашата пледоария. (Реплики от БСП ЛБ.) Престъпления са вършени. Вие по-скоро търсите юридически аргументи, които биха послужили при евентуален процес срещу извършители на такива престъпления, за да не бъдат осъдени. В това число, Вие сте добър юрист, можете да станете всъщност един добър адвокат на първите, които ще бъдат подведени под отговорност, ако този Закон влезе в сила. Това е Ваше професионално право.

Господин Андреев, аз съм готов да Ви подам, но в името на решаване на проблеми, които очакват българските граждани, а не с упражнения, каквито Вие започнахте по време на участието си в правителството на Иван Костов, да приемате политически декларации, наречени „закони”, за незаконност на някакво предишно управление. Това са нелепости. Така, че няма как на този терен да се съберат нашите мнения. Аз не знам дали някакъв десен социалдемократ би подкрепил подобна идея. Аз съм социалист, така че нямам нужда да влизам в други превъплъщения, за да оспоря Вашите идеи. Това, което говори господин Казак – за делото, което визираше, там, ако според Вас няма резултат, той не се дължи на позоваване на изтекла давност, така че други са. Аз няма да влизам в коментар по определени съдебни процеси. Но с това, което правите, изглежда Вие се опитвате да упражните натиск върху сегашната съдебна система и да й вмените да извърши действия, които не съответстват на класически правни изисквания. Дори казвам, че и този текст не може да Ви свърши работа, но сигурно политическата целесъобразност винаги е някакъв натиск върху съда и ние в днешно време виждаме как съдът не в един и в два случая се поддава на такъв натиск и е склонен да уважи политическата конюнктура, за да получи по-високо назначение, за да не бъде притискан по други въпроси, които може би са деликатни или неудобни за магистратите и така нататък. За това говорим. Ако днес под някаква форма се откажете от това предложение, това по-скоро ще накара хората да смятат, че има трезво мислене и непредубеденост. Няма как да пренапишете института на давността, защото той, наред с всичко друго, е и материално-правен институт. Тоест, не е въпрос само течение на срокове, които определят нещата в процесуалното право. Той е институт на времето, но засяга фактическите и правните последици от деянията. Не става дума със задна дата да оправдаваме или да обвиняваме някого. Животът е много пъстър и в него има и правомерни, и неправомерни деяния, включително престъпления. Има ли време и управление в България, когато да не са извършвани престъпления, а понякога и тежки, от хора, които са били снабдени с власт? Такъв период, за съжаление, няма. Затова най-добре е да се прилагат едни и същи принципи, правилата да действат неотклонно и тогава ще има наистина впечатление за справедливост. Господин Казак каза да има възмездие. Вие като либерали ще изпаднете в друго неудобно положение. За да има възмездие, ние трябва да поставим на обсъждане и други теми – за смъртното наказание, за отношението към приемане тук на политически решения, които доведоха Европа в момента до тежки изпитания и тя плаща голяма човешка и финансова цена. Така че поставете всички тези въпроси, ако ще трябва да обсъждаме справедливостта.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз, Георги Божинов, съм първо поколение комунист и ресоциалист.

Голяма работа!

Всички мои предшественици, които са били народни представители, кметове, антифашисти и общественици, са били дейци на Българския земеделски народен съюз. Аз не се срамувам от историята, борбите и съзиданието... (Шум и реплики.)

...на моята партия, която даде много на България и на българския народ. Аз, като Янаки Стоилов, не отричам, че наред с възхода, съзиданието е имало грешки, нарушения, дори и престъпления. Няма такъв миг в човешката история, който да не носи и едното, и другото в себе си. Ораторите преди мен разкриха правната несъстоятелност на този текст. Аз го определям като жалка патерица за призната политическа немощ. Защо вносителите се опитват да приравнят 45 годишната история на България, наричана от тях „комунистически режим”, с престъпления, извършени по това време? Кои са техните политически мотиви днес? Те не могат да сравняват, да се съизмеряват и да признават, че в тези 45 години, когато е имало и престъпления, и нарушения, България се избави от безпросветността (шум и реплики от РБ), България стана развита и цивилизована държава (реплики на народния представител Атанас Атанасов), България достигна високи върхове в науката, техниката, културата и извоюва заслужено място в културната и цивилизационна човешка реалност. (Реплики от РБ.) Това Вие не може да признаете и да обясните как новите политически реалности водят...

...до бедност, до безпросветност, до това да не можеш да се лекуваш и това да нямаш доблестта да се противопоставиш на разрушителни процеси, като тези, които водят до миграцията на хиляди и милиони хора. Уважаеми дами и господа, като човек, който се е занимавал с теория на познанието, съм стигнал до извода, че за силата на човешката мисъл се съди от лекотата, с която се движи от конкретното към общото, абстрактно-теоретичното и се връща към практиката. Затова, разчитайки на Вашата интелектуална мощ, ще обобщя моето изказване с едно изречение, а то е, че авторитарната държава не е най-доброто, но тя не е по-лоша от разрушената държавност и липсата на държава!

А шестнадесетата република?!

Затова, уважаеми генерал Атанасов, за разрушаването на държавността и на държавите няма да има давност! Лошото е, че не тези, които са го причинили, и тези, които като клькьори, включително от тази трибуна са присъединявали България към коалицията на желаещите, ще носят отговорност! Цената плащат народите и днес това става пред очите Ви! Тръгнете от тази конкретност и се върнете към размисъл, за да покажете, че можете да носите отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Божинов, не очаквах точно от Вас да говорите за грешки и нарушения, когато става въпрос за престъплението на века! Срещу огромна част от българските граждани бе извършен истински геноцид. (Ръкопляскания от ДПС.) Стотици хиляди български граждани бяха принудително изгонени от Република България. Стотици загинаха в лагерите, а Вие говорите за грешки и нарушения. Нямате право на такива изрази тук, от тази висока трибуна! Благодаря.

Уважаеми господин Божинов, в този минорен тон, в който се изказахте, би трябвало да говорите за престъпления, които са вършени точно по време на комунистическото управление. Този тон е много подходящ. Нашето Народно събрание обаче не е изповедалня. Това, че Вашите души се терзаят, терзаят се 25 години – как така от правоверни комунисти станахте богати, милионери, олигарси?! (Шум, реплики и единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Как така повечето от всички предприятия са Ваша собственост?! Това нещо не можете все още да възприемете. Това нещо Ви терзае, терзае Ви! И призраците на Вашите бащи и дядовци Ви терзаят. Пак казвам: прави впечатление, че днес социалистите са особено честни към нас. Започват да разказват историята на своите семейства. Ние знаем историята на Вашите семейства. Няма нужда да губим времето на Народното събрание. Днес имате два пътя: или да докажете, че сте част от кървавата история на Българската комунистическа партия, или да покажете, че сте модерна, лява социалдемократическа партия. Това днес е Вашата дилема. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Уважаеми господин Божинов, вземам думата, за да Ви обърна внимание, че коментираме текст, който визира извършени престъпления. Не коментираме житейската история на един или друг човек. Сигурен съм, че много от нещата, които казахте за Вас и Вашето семейство, са така. Те обаче нямат отношение към конкретния текст. Говорим за хора, извършили изключително тежки престъпления през тези години, които не са получили преследване от закона и са останали ненаказани, тоест има несправедливост, която трябва да бъде поправена. Това е текстът, който предвиждаме: предвиждат се наказания за извършени престъпления, от които дадени лица по силата на заеманото обществено положение тогава, са се измъкнали. Що се касае до авторитарните режими, в далечната вече 2000 г. Народното събрание е дало оценка за този режим и го е обявило за престъпен. Дори Вие и Вашата партия, които оттогава насам управлявахте няколко пъти, не отменихте този Закон, което приемам за знак, че сте съгласни. Нека не даваме различни оценки от това, което парламентът вече е дал като оценка на комунистическия режим в България, а именно, че това е един престъпен режим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми репликиращи народни представители! С Вашите реплики не ме накарахте да преразгледам, преосмисля и променя нито една дума от това, което казах. Господин Славов, когато Вашият баща беше в Главна прокуратура в тези и близки до тези времена, защо не беше такъв достолепен борец срещу тези явления тогава, ами сега Вие подскачате?! (Смях и единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Защото е гузен.

Второ, за термина „геноцид”, има голяма политическа борба около съдържанието на този термин и оценката на определени събития и процеси. Не искам хора, които отричат арменския геноцид, да искат да разпространят това понятие и върху други процеси, които са достойни за отрицание, но нямат тези параметри. Уважаеми народни представители, моята реч имаше една цел и един смисъл: когато искате така да съдите миналото, бъдете на тази висота, когато днес протичат процеси и се вземат решения, които водят до по-големи трагедии на милиони хора и застрашават Европа, а раболепно се мълчи пред факторите, които преценяват тези процеси, това е жалкото и достойно за отрицание!(Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Слушайте внимателно! Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Тук твърде много някои колеги от средната част на залата, които визирам, но не по име, за да не им дам удоволствието да вземат реплика, говорят за криптокомунизъм и криптокомунисти. Време е да се говори, след като имате предвид криптокомунизъм и криптокомунисти, за криптофашизъм и криптофашисти в този парламент! (Шум и реплики от ГЕРБ. Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.) Ще се докажа и ще се аргументирам защо в този парламент има криптофашизъм. Само внимавайте, след малко ще говоря за Холокоста и ако искате да възразявате, имайте предвид, че Вашите американски приятели моментално ще Ви вкарат в правия път! Защо, питам аз, в този Закон се твърди, че не се изпитват по давност наказателно преследване и изпълнението на наказанията по отношение на тежки престъпления против правата на човека в периода 1944 – 1989 г.? Защо сте пропуснали няколко месеца по-рано, 7 – 8 месеца по-рано, когато са извършени тежки престъпления без давност, някои от които все още са живи? Става дума за разстрела на деца – десетина деца с техните родители, в Ястребино. Това какво е, господа от дясно, най-вече и Вие от центъра, които, слава Богу, сега мълчите, тъй като сте гузни, че сте наследници на тези партии? Искам да Ви обърна внимание, уважаеми колеги от средата и от дясно, от международноправна гледна точка, че Народният съд в България беше създаден в резултат на споразуменията в Ялта и Потсдам, подписани от лидерите на Съветския съюз, Съединените американски щати и Великобритания, а също така към тях се присъедини и съвоюваща Франция. По този повод, никой от Вас няма юридическото право от вътрешна и от международноправна гледна точка да оспорва присъдите на Народния съд – не че всички присъди на Народния съд са били справедливи, не искам да кажа това. Но като говорим за справедливост, тъй като чувам реплики, нека да кажа, че в Народния съд, авторите на Народния съд и 70% от членовете на Народния съд са членове на БЗНС, членове на Социалдемократическата партия, а Вие от БЗНС имате министър на отбраната, който е най-големият криптофашист, мога да кажа най-спокойно. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

И господин Методи Андреев, който използва понятието „Криптокомунист”. (Народният представител Велизар Енчев продължава да говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и възгласи от БСП ЛБ: „Фашист, фашист!”, „Защо го гоните?”.)

На какво основание да се отстрани от залата?

За нас тази дискусия може да бъде оценена с една-единствена фраза, че вадите на умряло куче нож. Колко души от тези, които Вие се заканвате да санкционирате по този Закон, са живи? Но защо правите това? Правите го, за да продължи напрежението в обществото и да отклоните вниманието на обществото от наистина актуалните негови проблеми, от чудовищните предизвикателства, пред които е изправен българският народ и Европа. И в тази връзка, аз няма да се разпростирам на дълго и на широко, искам да Ви попитам, колеги отдясно и всички останали в залата, когато Парламентарната група на „Атака” в два предишни свои мандата внесе Проекторешение на Народното събрание за геноцида над българския народ в Османската империя 1396 – 1878 г., защо гласувахте всички „против”? Защо гласувахте „против”? Тогава казусът за давността беше ли валиден или не беше? Имаше ли давност или нямаше? (Реплики от Реформаторския блок.)

Имаше ли давност, колеги, за периода 1925 – 1934 г., когато бяха убити хиляди българи, начело с грандиозния европейски поет Гео Милев? Това какво беше? Геноцид ли беше? Колко души бяха убити във възродителния процес, че го наричате геноцид? Както и да го оценявате. Колко българи бяха изтребени за половин хилядолетие геноцид в Османската империя, а Вие не гласувахте това? И сега ще гласувате този куц и с двата крака Закон, от който нищо няма да излезе!? Нищо няма да излезе! Само се разбърква напрежение в обществото. Просто Ви се удивлявам. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака” и БСП ЛБ.)

Уважаеми проф. Станилов, Вие пропуснахте и някои факти от нашата история, но ще ги припомня с риск да бъда и аз отстранен от тази зала. Ще Ви припомня безсмъртния Вапцаров и неговото: „Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично.”

Какво общо има тук Вапцаров?

Жертва на фашизма. Ще Ви припомня колоса Гео Милев – жертва на фашизма! Ще Ви припомня Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Нова Загора, бившата Старозагорска област и най-мрачния период от новата ни история 1941 – 1944 г., даващи ясен отговор на появилия се през последните години спекулативен и манипулативен въпрос дали е имало фашизъм в България?

Господин Председател, къде е репликата?

Всеки един демократ българин неминуемо би следвало да остане потресен от дивашкото беззаконие, което е царяло в уж просветната българска монархия. Фашистки банди са кръстосвали страната и сеели смърт без съд и присъда.

От домовете им са били отвличани цивилни мъже, жени и младежи, за да бъдат жестоко инквизирани в полицейските участъци. Били са бесени, биени и екзекутирани от пияни екзекутори.

Защо уважаемите вносители на този Законопроект са се изчерпали със „след 1944 г.”? Нима жертвите преди 1944 г. на престъпления са по-малко жертви?

Репликата ми е към професора, защото той пропусна тези факти. И затова напомням.

Най-добре е да ми отнемете думата – това го можете най-добре – и да ме изгоните от залата. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, искам да Ви върна на същината на разговора. Днес парламентът може да вземе по този въпрос само две решения. Първото, правилното, е да каже следното: няма давност за престъпления на комунизма, те ще бъдат преследвани. Това е едната възможност. Другата възможност, която ни се предлага, основно от БСП и от „Атака”, те казват така: всички правителства били еднакви, по време на всякакви правителства ставали грешки, ставали престъпления и това оправдава, по техните думи и по тяхната философия, комунистическия режим. Тоест ние имаме само две възможности днес, уважаеми дами и господа. И да Ви кажа честно, мен ще ме бъде срам, ако решението на Българския парламент е да оправдае комунистическите престъпления, както би ме било срам, ако оправдае престъпленията на фашизма. Така че днес ние можем да вземем само едно честно решение към българските граждани. Признавам, че хич не ми е приятно една партия, която има председател на европейските социалисти, една партия, която твърди, че е скъсала с комунизма, да излизат тук нейни представители и да казват, че били първо поколение комунисти – социалисти, което не знам какво значи. Ти си или комунист, или социалист. Как си хем комунист, хем социалист бе, хора? Вие какви сте? Комунисти ли сте или сте социалисти? (Реплики от БСП ЛБ.) Не може и двете! Крайно време е да изберете.

Съгласен съм, господин Председател, прав сте.

Крайно време е да изберете и крайно време е българският парламент да каже истината: не може да има давност за тези престъпления. По време на комунизма голяма част от елита на България бяха убити. Бяха убити интелектуалците, бяха убити едни от най-качествени българи. Друга част беше пратена по лагери. Искате ли за тези престъпления да има отговорност? Да, част от тези хора са починали наистина, но за другите не искате ли да има справедливост? В крайна сметка става въпрос за справедливост, дами и господа. Не искате ли справедливост? Не искате ли за хората, които са извършили престъпления по време на комунизма, да им се потърси отговорност дори сега, ако това до момента не е направено? Защо? Защо бягате от решаването на този въпрос? Един колега народен представител каза: това било много отдавна и по тази причина не било важно. Важно е. Много е важно, защото за част от тези престъпления няма възмездие и няма справедливост. И ако днес парламента вземе друго решение, ще ни питат нас: „Защо така гласувате, бе, хора?” И не само от центъра, не само дясното, ще питат всяка една парламентарна група. Даже тези, които са повярвали, че БСП са вече европейска социалдемокрация, и Вас ще Ви питат. Ще Ви питат: как можете да гласувате по такъв начин, пък да имате председател на европейските социалисти? Трябва да имате председател на европейските комунисти по-скоро тогава. Би било по-честно и по-правилно в крайна сметка. Така че, уважаеми дами и господа, аз искам да се обърна към ценностите на всеки един от Вас, към съвестта на всеки един от Вас, към всеки един народен представител. Искам дори да Ви помоля: нека след това гласуване да гледаме и хората право в очите. Да не се окаже, че днес парламентът, поради липса на кворум или поради това, че някой не е бил в залата, или поради това че някой е избягал от гласуването, или по някаква друга причина да се окаже, че за престъпленията на комунизма е дал индулгенция. Няма място за такива индулгенции. И никога не е късно, както каза германският президент, никога не е късно за понасяне на отговорност. Между другото, аз забелязах, че хората от Държавна сигурност особено много се притесняват от този текст. Те си знаят защо. Те си знаят какво са правили тогава. Те си знаят в какво са се забъркали. Те си знаят какви човешки съдби са разсипали. Те си знаят и затова няма и да гласуват днес. Но всички останали, всички ние, които се наричаме „демократи”, когато става въпрос за престъпленията на комунизма и фашизма, имаме само един избор и той е да въдворим справедливост и да гласуваме за това да няма давност. И който е извършил такива престъпления, да понесе своята отговорност. Така че колеги, гласувайте „за”, за да покажем, че България няма друга алтернатива, освен европейската интеграция, освен демократичните ценности, освен пътя към доброто. И сме готови да накажем злото дори години след това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Уважаеми господин Димитров, Вие явно не можете да разберете, че едно престъпление е престъпление, независимо дали е извършено от комунист, социалист, демократ, анархист, монархист и прочие. Вие в момента с този текст вменявате, че поради някакви комунистически убеждения на определени лица съставът за извършено престъпление следва да бъде квалифициран. Абсолютно безумие! Повтарям – абсолютно безумие! Освен това Вие не правите разлика между комунизъм, тоталитаризъм, социалдемократизъм, социализъм и прочие. Защо тогава да не се вкара в този Наказателен кодекс и във Вашите предложения и сега – от сегашното „демократично” управление? Престъпления, извършени от лица, заемащи длъжност в демократичното управление на България след 2000 г., примерно. Или преди 1944 г. (Реплики от ГЕРБ и РБ.) Да, ама не сте предложили този текст с ясното съзнание, че трябва да се вкара единствено в този период по чисто политически, долни, наистина долнопробни съждения.

Колегата Мартин Димитров каза, че ние от „Атака” сме изравнявали всички престъпления на всички правителства и така нататък, което не беше вярно. Не съм казвал такова нещо. Само напомних някои епизоди от българската история, и точно този епизод 1925 – 1934 г., който спомена господин Димитров. Искам да Ви припомня само една реплика на известния комунистически вожд Георги Димитров, който е написал тогава в „Работническо дело” – едно нелегално издание, че Септемврийското въстание е издълбало дълбока пропаст между двете страни на българския народ, която никога няма да бъде запълнена. И е бил прав – сега тази дискусия тук доказва колко той е бил прав, за Ваше и за мое лично съжаление. Поначало нашата идеология е такава – ние смятаме, че догмата на комунизма и догмата на либертарианството, което Вие изповядвате, са едни и същи, две страни на едно и също нещо – унищожение на човешката цивилизация. Това е нашето виждане. Онова, което става в момента в света и в Европа, е доказателство, че тази догма ни изправя пред новото велико преселение на народите, което ще унищожи европейската цивилизация, както през IV, V век я е унищожило! Историята се върти и върви по спирала! Това е повторение на онова, което е направено преди 1500 години! Това е повторение! И се вижда, и е резултат от Вашата догма, не от комунистическата, за съжаление, защото комунистическата се провали, преди да извърши такова нещо. А щеше да го извърши, ако не беше се провалила. Проваляте се и Вие, нищо че ми се присмивате от тук.

Уважаеми господин Димитров, колегата преди малко каза, че престъплението си е престъпление, когато е извършено. А за пропастта, която в момента продължавате да отваряте, каза колегата преди мен. Аз искам да Ви попитам: ще отменим или ще продължим давността за извършени престъпления на оправдани хора и сега от българския съд? (Реплики от БСП ЛБ.) Какво мислите Вие по този въпрос?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Репликите показаха и дълбоко неразбиране на проблема. Той е следният. Който е извършил престъпление по време на комунизма, е нямало справедливост и отговорност за него, защото е бил защитен от комунистическата партия – по тази причина. (Реплики от БСП ЛБ.) Сега който извърши престъпление, уважаеми дами и господа, той носи и наказателна отговорност. Всеки може да подаде сигнал. Това, което е извършил (реплики от БСП ЛБ), ...

...може да бъде написано и в българската преса, да носи всякаква отговорност. Докато по време на комунизма няма нито демократична преса, нито демократично обвинение – каквото каже Комунистическата партия, това се случва. Затова много хора са извършили престъпления и никога не са понесли отговорност. Това е целият проблем, това е същината на проблема. Защото са били защитени от Комунистическата партия, която не е позволявала срещу техни хора да има обвинение и да се носи отговорност. Това е проблемът, който днес решаваме. И не се правете, че не го разбирате – разбирате го. И както ние приравняваме комунизма на фашизма, защото и двата режима са тоталитарни и са срещу човека, и са извършители на многобройни престъпления, Вие толкова години по-късно продължавате да защитавате един тоталитарен режим, като комунистическия. Това показва всъщност, че не сте се променили, уважаеми колеги, за което аз съжалявам. Обръщам се към останалата част на парламента за последен път: уважаеми колеги, моля Ви това Народно събрание да бъде на висотата на страна – членка на Европейския съюз, която е показала, че гледа напред, а не назад. Този, който е извършил престъпление, ще носи отговорност за това, независимо кога го е извършил! Ние смятаме и българският парламент смята, че трябва да има наказания за извършените престъпления. Това е знак и за хората, които в момента мислят да извършват някакви престъпления. За никого не трябва да има вратички, за никого не трябва да има измъкване, а трябва да има категорична отговорност. Уважаеми дами и господа, отново казвам, имаме само два избора. Единият е да кажем: който е извършил престъпление по време на комунизма, дори сега ще понесе отговорност. Другата възможност е това, което ни предлага левицата – защото било отдавна, защото не се знае дали били живи хората, защото всички правителства били еднакви, нямало смисъл от това. Има смисъл – вярвам във Вас колеги, да бъдем решителни днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми колеги, благодаря Ви за историческите анализи, които направихте, за уроците, които ни преподадохте, но смятам, че това е тема, която вълнува стотина човека, а в програмата ни за седмицата има достатъчно важни законопроекти, които интересуват и бизнеса, и пенсионерите, и училищата, и учениците. Нека преминем към гласуване. По темата чухме всички аргументи. Определено и от ляво, и от дясно престъпления са се вършили – осъден политик в България досега няма. Така че нека вървим към нещо прагматично, а не просто да плашим гаргите и духовете и да си говорим за времена, които са отминали.

Предлагам прекратяване на дебатите и да преминем към гласуване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще си направя процедурата, но все пак се изкушавам само две изречения да кажа преди това. Искам да се обърна към колегите, които са се занимавали с наказателно право и може би са забравили определени обстоятелства от най-близката ни история. Хубаво е да се припомнят тези неща. Не помня точната година – ще направя справка, ако е необходимо, но искам да припомня, че в нашето наказателнопроцесуално право някъде докъм 70-те години съществува една разпоредба, че не може да бъде подвеждан под наказателна отговорност военнослужещ, без съгласието на неговия началник. Репресивният апарат на комунистическия режим – можело е да бъде даден на съд, ако се съгласи началникът, респективно партийният комитет.

Бях длъжен да го кажа това нещо. Ако не съм прав, нека някой да ме опровергае.

Каква Ви е процедурата?

Процедурата ми е да прекратим с всичко това и да преминем към гласуване. (Реплика от БСП ЛБ.) Кое не може?

Може ли още един да излезе и да каже същото?

Кажете нещо за това, което казах!

Уважаеми господин Председател, правя процедура по прегласуване. С тези аплодисменти току-що показахте нищетата на българския парламент. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) С този така гласуван текст Вие осъдихте Ботев.

Само че ако не бяхте вкарали този период... Ботев също е бил комунист, и Вие го осъдихте току-що. (Силен шум и реплики, тропане по банките и свиркане от БСП ЛБ.)

Изгони всички! Хайде, изгони всички!

Вземам думата, за да обясня защо гласувах против този безумен текст, който днешните псевдодемократи, в борбата си срещу историята, наложиха на днешното Народно събрание. Това е бланкетна норма, която няма нищо общо с правото, бланкетна норма, която се родее с фашистките закони, които са приемани преди 1944 г., и точно това предложиха и гласуваха днес управляващото мнозинство. В борбата си за демокрация и за намиране на оправдание за състоянието на днешна България Вие воювате с химерите от миналото, с историята и затова не се посвенихте да погазите и Конституцията, и да използвате Наказателния кодекс за средство срещу борбата с историята. Няма да успеете и никой няма да Ви повярва. (Депутати от ДПС напускат залата.) Народът знае какво е била България, знае какво е сега, и знае къде е истинското й развитие. Не е това, което Вие предлагате. Раздялата на народа и на обществото не е пътят, който ще изведе България напред. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Кой ще я изведе? Кой – БСП ли?!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против” не защото времето е било отдавна, не защото не трябва да се носи отговорност за престъпленията в минало време. Гласувах „против” една много проста причина – лицемерието, с което се предлага този текст именно в момента. Ако бяхте предложили капитанът, който е застрелял ястребинчетата в село Ястребино, да получи своето наказание към днешна дата, щях да подкрепя този текст, а не същият този човек да стои на паметна плоча до НДК. Ако бяхте предложили офицерите, които са убили партизаните до село Радювене, да получат своето наказание, щях да гласувам „за”. Ако бяхте предложили същите тези убийци, които са убили ятаците в село Александрово, и редица други хора в цяла България да получат своите наказания към днешна дата, щях да гласувам „за”. Но Вашето лицемерие няма край. Вие смятате, че единствените престъпления, които могат да бъдат наказвани към днешна дата, с дистанцията на времето, е периодът 1944 – 1989 г. Това е лицемерие, което няма как да бъде подкрепено от нормални хора, а тези, които са убивали деца по път и над път в България, да получават индулгенции и да стоят по паметни плочи на възпоменания. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Господин Председател, госпожи и господа! Гласувах „против”, защото исках да изкажа своите аргументи не в дебата, а след него. Гласувах „против”, защото този текст се превърна в политически дуел между левицата и десницата с конюнктурни цели, да не кажем, предизборни. Той няма никаква нито правна, нито историческа стойност. Вън от съмнение е, че престъпленията срещу човечеството, извършени в епохата на комунизма, и на който да е друг авторитарен или тоталитарен режим, не подлежат на давност и историята ще изкаже, и вече е изказала присъдата, но днес видяхме замерването с историческа митология и кръстосването на ръждиви исторически шпаги, от които дори и не изхвърчаха искри.

Койпредизвика това?

Гласувах „против”, защото възраждането на тази тема по един законодателен път държи отворена раната на Гражданската война в България в периода 1919 – 1948 г. Защото чопленето в историческите рани води до разделение на нацията, до противопоставянето на българите на наследници на комунисти и фашисти, на наследници на леви и десни. Никой син не се срамува от своите родители и от своите бащи. Необходимо ли е да противопоставим синовете на офицерите и на партизаните?! До какво ни води това?! И какво ни дава, когато войната се връща в Европа, когато ни заливат вълни на бежанци?! А ние възраждаме противопоставяне! (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, господин Председател. С риск и аз да бъда изгонен от залата, надявам се, че ще ме оставите в двете минути да направя реплика относно начина на водене. Господин Председател, възразяваме срещу несъразмерното наказание на нашия колега Филип Попов! Вие го отстранихте от залата по време на правене на реплика, без да обиди нито един народен представител, без да обиди нито един министър. Остро възразяваме срещу този подход за водене на заседанието. Тук, преди него, на тази трибуна имаше поне пет народни представители, които можеха да бъдат отстранени от залата за обида към цели поколения български граждани! Но Вие това не го направихте! Вие изгонихте нашия колега за това, че възрази, че направи реплика на изказване, което явно Вие не възприемате. Призоваваме Ви да освободите трибуната до края на днешното заседание и да дойде председателят на българския парламент, за да води. Явно Вие не можете. Изпускате си нервите и злоупотребявате с правото си да отстранявате народни представители! Благодаря. (Радостни възгласи от БСП ЛБ, тропане по банките и реплики: „Оставка, оставка!”)

Всичко ще ти отнемем!

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, аз вземам думата по начина на водене за това, което става в ръководството на Народното събрание. Госпожо Председател, предлагам Вие по собствена инициатива да промените наказанието на господин Попов. Да, наистина той използва изрази, които накараха господин Главчев като председател на заседанието да реагира, но в случая трябва да се има предвид, че по време на различни действия и заседания българският парламент проявява значителен политически недостиг, защото всъщност нищетата на парламента е по-рязък начин, за да се каже същото. Ясно е, че в този случай не само според господин Попов, а според цялата ни парламентарна група българският парламент не беше на нивото на своята роля, която по принцип трябва да изпълнява.

Това е Вашето мнение.

Затова при съответното гласуване той каза, че парламентът е проявил тази нищета. Аз смятам същото и затова Ви предлагам да намалите неговото наказание.

Дали ще има достатъчно домати?

Те са информирани!

Благодаря, госпожо Председател. По § 3 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 3: „§ 3. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 15 се създава буква „г”: „г) функции на арбитър, възложени в съответствие със закона на чужда държава;”. 2. Точка 28 се изменя така: „28. „Порнографски материал" е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице;”. 3. Създава се т. 30: „30. „Порнографско представление” е представяне на живо или в реално време пред другиго на похотливо показване на половите органи на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или на участието на такова лице в реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм.”.

По § 5 има предложение на народния представител Цочев: В § 5, чл. 108а се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 след думите „чл. 216, ал. 1 и 5” се добавя „чл. 216а” и се поставя запетая. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В чл. 108а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „чл. 216, ал. 1 и 5” се добавя „чл. 319б-319г” и се поставя запетая. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено събира или предоставя финансови или други средства, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани изцяло или частично: 1. за извършване на деяние по ал. 1; 2. от организация или група, която си поставя за цел извършване на деяние по ал. 1 или 3; 3. от лице, извършило деяние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.” 3. Създават се нова ал. 4 и ал. 5, 6 и 7: „(4) Който се обучава с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до осем години. (5) Деецът по ал. 4 не се наказва, ако доброволно се разкрие на властта преди да е извършено престъпление по ал. 1. (6) Български гражданин, който излезе през границата на страната с цел да участва в престъпление по ал. 1 – 4, включително против друга държава, се наказва с лишаване от свобода до десет години. (7) Наказанието по ал. 6 се налага и на чужденец, който с цел да участва в престъпление по ал. 1 – 4, включително против друга държава, влезе през границата на страната или незаконно пребивава в нея.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 8.

Госпожо Председател, от името на народните представители Кирил Цочев и група народни представители оттегляме всички наши предложения до края на Законопроекта с изключение на приетия от Правната комисия последен текст по чл. 344.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.

Параграф 7 – предложение на народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5: „§ 5. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Чужденец, който на територията на страната се подготвя да извърши в чужбина престъпление по чл. 108а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до шест години, но не повече от наказанието, предвидено в чл. 108а, ал. 1.”

Благодаря Ви, господин Председател. Постъпило е предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6: „§ 6. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) За блудство наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, когато е извършено: 1. чрез употреба на сила или заплашване; 2. чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние; 3. чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия; 4. чрез използване на положение на зависимост или надзор; 5. по отношение на лице, което се занимава с проституция.” 2. В ал. 4 се създава нова т. 2: „2. ако е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното;”.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 8.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 13.

Предложение на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров: „Създава се нов § 16а със следното съдържание: „§ 16а. Член 158 се отменя.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. Член 158 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17. Предложение на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18.

Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители – създава се нов § 20а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 167 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „до три години” се заменят с „от една до три години”. 2. В ал. 2 думите „до пет години” се заменят с „от една до шест години”. 3. В ал. 3 думите „от една до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева” се заменят с „от една до седем години и с глоба от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева”. 4. В ал. 5 думите „от една до шест години” се заменят с „от две до седем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева”. Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 20: „§ 20. В чл. 168а, ал. 1 думите „до три години” се заменят с „от една до шест години”.” Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 169 думите „до три години или с пробация” се заменят с „от една до пет години”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.

Предложение на народния представител Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 22. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 23. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 24. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 25. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 26. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В чл. 251, ал. 1 се изменя така: „(1) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.”

Предложение на народния представител Емил Димитров и група народни представители за създаване на § 22а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Анна Александрова, Свилен Иванов и Стефан Дедев за създаване на нов § 22а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 24: „§ 24. В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „от 500 до 1000 лева” се заменят с „от 5 000 до 20 000 лева”. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „от 1000 до 3 000” се заменят с „от 10 000 до 30 000 лева”; б) точка 5 се изменя така: „5. превеждането е организирано от група или организация;” 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години, глоба от 10 000 до 30 000 лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Преминаваме към Допълнителен доклад, вх. № 553-03-104 с дата 16 септември 2015 г., който е към Доклад, вх. № 553-03-102 от 11 септември 2015 г. относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 553-03-81 от 2 юли 2015 г.

Благодаря. Предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Анна Александрова, Свилен Иванов и Стефан Дедев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В чл. 281 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „глоба от 1000 до 8000 лв.” се заменят с „лишаване от свобода до пет години и с глоба от 3000 до 10 000 лв.”. 2. Създават се алинеи 2 и 3: „(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 20 000 лв., когато деянието е: 1. извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство; 2. организирано от група или организация; 3. извършено по начин, опасен за живота на лицето; 4. извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст; 5. извършено по отношение на повече от едно лице. (3) В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.” Предложение от народния представител Атанас Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 25. Предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 25.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това монотонно придвижване по доклада може би не позволи на голяма част от народните представители да осъзнаят, че всъщност приемаме много важни и актуални текстове. Те са свързани именно с противодействието и санкционирането на трафика на хора, бежанци, имигранти, превеждането им през границата, противозаконното им подпомагане да пребивават в страната. Искам да обърна внимание, че например сега действащият текст на чл. 281, който по Доклада на Комисията се запазва катоал. 1, се ограничава единствено и само до хипотезата: който с цел да набави за себе си или за друг имотна облага, противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната. Мисля, че огромният проблем в момента не само в България, но и в други страни, но специално що се отнася до нашата страна, е не само че се подпомагат определени лица да пребивават, а най-вече да се придвижват. В това е основният проблем – да се придвижват в страната от единия й край до другия. Според мен трябва да се добави това обстоятелство в основния състав на чл. 281. Да стане: „който противозаконно подпомага чужденец да пребивава или да се придвижва в страната“. По този начин ще обхванем и тази хипотеза, защото огромното количество деяния в случая, в актуалния, настоящия момент се състоят не толкова в подпомагането за пребиваването, защото виждаме, че никой не ги подпомага да пребивават, те спят сред природата, в палатки и така нататък, а трафикантите ги подпомагат да се придвижват скрити в превозни средства и така нататък. Затова според мен е добре да се добави освен „пребиваването“ и „придвижването в страната“. Имам и още едно предложение. В ал. 3, както и в предходния текст се казва: „В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.” Предлагам да се добави „или му е предоставено доброволно”. Ако превозното средство не принадлежи на дееца, а например на брат му, сестра му или родителите и му е предоставено, това означава, че не може да бъде отнето, защото не е собственост на дееца. Предлагам да се добави и това.

„или му е предоставено доброволно.“ Благодаря.

В текста на Комисията да бъде при т. 1. „В чл. 281 се правят следните изменения и допълнения: 1. „Досегашният текст става ал. 1” и тук да се добави преди думите „глоба от 5000“ след думата „пребивава” да се добави текст, думите „или да се придвижва”.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, всъщност това беше причината да се наложи да правим допълнително заседание и респективно да правим Допълнителен доклад, за да изчистим повторяемостта на съставите, на което бяхте свидетел във вчерашната Правна комисия, включително и по отношение съдържателните елементи на изпълнителното деяние. Много подробно коментирахме на основното заседание какво е съотношението между глаголите „преминава”, „пребивава”, „придвижва”, „пресича границата”. С оглед на съставите, както са дефинирани, установихме, че „преминаване” и „пребиваване” се отъждествяват, не се прави специална, отделна разлика. Извън правния коментар на понятието, бих казал, че положих усилия да говоря със специалисти в областта, които прилагат въпросните норми. Те обясниха, че емпирично имат правила в някаква степен, например ако преминалият границата е до 50 км, действат по един начин, ако е 50 км навътре от границата, действат по друг начин и го настаняват в местата за настаняване. Това, бих казал, е оперативна практика и тълкуване, което не касае до такава степен понятията, които наказателният съд влага в тези думи. По тази причина не посмяхме да предефинираме и да влизаме в още по-описателни действия и глаголи, които да отделят, образно казано, пътя на бежанеца от границата вътре в държавата, колко време е стоял вътре в държавата и това „преминаване” ли е, или „пребиваване”, и съответно напуснал ли е територията на страната. Молбата беше към всички експерти – да подготвят такава редакция, която да е заложена в Допълнителния доклад, която да изчисти възможните колизии и повтаряемост.

Господин Председател, дами и господа! За пореден път виждаме как ДПС, уж загрижено как нелегални мигранти влизат с България и се трафикират, а именно по предложението да се наложат по-големи санкции и да се преследва трафикът на хора в България тяхната парламентарна група липсва. Единствено господин Казак е тук, за да покаже как ДПС е против това. Бих Ви призовал: стига двуличие! Ако искате наистина да се борите, да подкрепите промяна на нещата и трафикантите да бъдат наказани, призовете Вашата парламентарна група да влезе в парламента и да подкрепи тези предложения. Вас, когато не Ви е изгодно, Ви няма в залата. Благодаря.(Единични ръкопляскания от ПФ.)

Благодаря, господин Председател. На мен ми се струва тук, че е уместна забележката на колегата Казак, защото наистина сегашният текст на чл. 281 казва „да пребивава на територията на страната”. И ние върху тази конструкция поставяме останалите хипотези. Или, иначе казано, ако утре бъде заловен даден трафикант или каналджия и бъде подведен под отговорност, аз допускам, че той на база на текста, ако остане така,ще каже: „Ама, аз не помагам на тези хора да пребивават на територията на страната, аз им помагам да я напуснат, следователно не съм виновен, моля, освободете ме от наказателна отговорност”. А е ясно какво правят. Затова аз също аз бих предложил редакционно да остане „да пребивава или да преминава”. Тоест и двете хипотези да бъдат застъпени със сигурност.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз благодаря за разясненията, които даде председателят на Комисията, но продължавам да считам, както и господин Славов, специално досегашният текст на чл. 281 е доста стар. По принцип в България досега проблем не е било придвижването на незаконно влезли и пребиваващи лица, а тяхното подслоняване и укриване някъде. Затова този текст се е бил концентрирал върху санкционирането на това деяние – да подпомогнеш някого да пребивава, тоест да го укриеш в дома си или някъде другаде. Сега обаче негативното явление, на което сме свидетели, е не толкова укриването на незаконно пребиваващи лица, колкото тяхното подпомагане те да се придвижват, да преминават границата, да се придвижват в страната от едната граница до другата. И това нещо трябва да се санкционира на този етап, трябва да се криминализира, защото то представлява част от комплексното деяние трафик на хора или каналджийство. Така че аз мисля, че няма да е никак излишно да се добави изрично, че освен подпомагането на пребиваването и придвижването в рамките на страната. Дали ще го наречете преминаване през страната или придвижване в страната е въпрос на преценка, но трябва да има и тази добавка. На господин Ангелов ще препоръчам да спре със заяжданията на дребно. Просто порастете малко и престанете с тези заяждания на дребно, когато обсъждаме сериозни текстове. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз се присъединявам към преждеговорившите и ще се мотивирам. Първо, искам да направя една бележка – трябва да се прави разлика между трафик на хора и каналджийство. Трафикът на хора е с цел експлоатация. Това е съвсем различно деяние. Това е само една бележка, защото е важно, става въпрос за наказателно право в крайна сметка. Тук говорим за каналджийство. Аз, господин Кирилов, малко недоумявам, защото Вие сочите, че по принцип сте приели моето предложение, ама не сте го приели. Защото точно това съм посочил в предложението. Ето ми текста: „Който с цел да набави за себе си или за друг имотна облага, подпомага чужденец, влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, или макар и с разрешение, но не през определените за това места, да премине през територията на страната.” Точно това изпълнително деяние съм посочил. И този термин, това изпълнително деяние не е корпорирано в текста. Тоест трябва да криминализираме именно подпомагането на лицата да преминават. Едно е да пребивават, друго е да преминават. В настоящия момент точно такъв тип дейност се извършва срещу заплащане – в страната определени лица и групи хора подпомагат чужденци, влезли в страната, да преминават през България. Този термин трябва да го инкорпорираме. И към настоящия момент е наказуемо незаконното влизане и излизане през страната, но подпомагането на дейността „преминаване срещу заплащане” не е инкорпорирана. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Атанасов! Ще си позволя да изчета трите състава. Член 279 е: който влезе или излезе през границата на определени или неопределени места. Член 280: който преведе през границата на страната лица. Член 281 е: противозаконно подпомага чужденец да пребивава – това, което Вие казвате и е Вашето предложение, но то се съдържа в чл. 281. То и сега е състав и то точно в смисъла. И тъй като Вашето предложение по състава дублира вече съществуващия състав, но да вземем есенцията и по-голямото наказание, затова се наложи експертите да работят и да стигнат до въпросното предложение за окончателна редакция. Така че аз няма да се съглася, че това го няма. Има го и е, бих казал, максимално добросъвестно отразено.

Благодаря Ви, господин Председател. Колега Кирилов, дайте да се разберем – пребиваването е да се стои в България, преминаването е съвсем друго нещо. Елементарна е разликата. Аз не съм съгласен, че пребиваването поглъща преминаването. Съгласете се с мен и дайте, ако трябва, с „или”, но да запишем „пребивава или преминава”. Да е ясен текстът. В противен случай даваме възможност за различно тълкуване.

Ами, да. И е прав. Аз това казах, че подкрепям преждеговорившите в тази насока. Дайте да е „пребивава или преминава”.

Да.

Да.

Благодаря, уважаеми господин Председател. След като приехме тази добавка по отношение на превозното средство в чл. 281, предлагам да се върнем на чл. 280, ал. 3, където има идентичен текст, и там също да добавим това словосъчетание, за да станат двата текста еднакви. Тоест в чл. 280, ал. 3, в края да се добави „или му е предоставено доброволно”. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Принципно не възразяваме – напротив, категорично подкрепяме, защото така ще имаме еднаквост по отношение на елемента в двата състава. Не мога да кажа обаче как бихме могли да се върнем към предходния текст.

В смисъл – ако има процедурна възможност, моля да се счита, че господин Казак и аз сме направили такова редакционно предложение.

Господин Председател, уважаеми колеги, господа Казак и Кирилов! Съгласен съм с Вас, обаче процедурно това не може да стане. Няма как да се върнем на текстове, които вече гласувахме. Така че решението оттук нататък е нов законопроект, през Комисията и в пленарната зала, съжалявам.

Благодаря. Не виждам сериозен проблем да се върнем към текста – специално той не е бил прегласуван, тоест не е приет на две четения. Просто това е редакционна поправка в рамките на приемането на второ четене. Тя цели да приведе в съответствие двата текста, които са идентични, за двата състава – за преминаването на границата и за преминаването през страната, когато се използва превозно средство. Иначе ще остане непълно – в единия случай ще санкционираме по един начин, в другия случай – по друг. Докато все още сме в рамките на приемането на второ четене, тази редакционна добавка е напълно уместна, още повече ако няма възражения по същество. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предполагам, че част от колегите не гласуваха, защото действително изпадаме в по-сложна процедурна ситуация. Изяснявам положението.

Да, не са успели да съобразят, че ние не променяме нищо в това, което гласувахме – просто добавяме редакционна промяна в текста. Благодаря Ви.

Предложение на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров. Господин Митев уведоми, че оттегля предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 27.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23 по номерацията на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24 по вносител: „§ ... Създава се чл. 304в: „Чл. 304в. Наказанията по предходните членове се налагат и когато със съгласие на длъжностното лице, чуждото длъжностно лице или лицето, което твърди, че може да упражни влияние, дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 28: „§ 28. В чл. 343, ал. 3 се правят следните изменения: 1. В буква „а” думите „пет години” се заменят с „шест години”, а думите „осем години” се заменят с „десет години”. 2. В буква „б” думите „десет години” се заменят с „петнадесет години”, а думите „петнадесет години” се заменят с „двадесет години”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29: „§ 29. В чл. 343б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „до една година” се заменят с „от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева”. 2. В ал. 2 думите „до две години” се заменят с „от една до пет години”, а думите „от сто до триста лева” се заменят с „от петстотин до хиляда и петстотин лева”. 3. В ал. 3 думите „до две години” се заменят с „от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева”. 4. Създава се ал. 4: „(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 30: „§ 30. В чл. 343в се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „до две години” се заменят с „до три години и с глоба от двеста до хиляда лева”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.”

Благодаря, господин Председател. Няколко параграфа се изчетоха. Аз имам едно редакционно предложение по стар § 25, който стана нов 28, в който е посочено, че Комисията подкрепя текстовете на вносителя. В новата редакция не виждам това, което бях предложил, колеги, като част от § 25, а именно това е присъединяване към тежките квалифицирани състави за водачи на МПС, които са блъснали пешеходец на пешеходна пътека или в пияно състояние и така нататък, и тези, които са бутнали пешеходец, причинили са смърт, тежка или средна телесна повреда в пешеходна зона или въобще в зоните, които са предвидени за движение на пешеходци, а не на коли и коли в тях въобще нямат място. Между другото, обръщам внимание, че на заседание на Комисията доста го коментирахме. С оглед възникналите възражения за казуистика тук, подчертавам, колеги от ГЕРБ ми помогнаха и дадоха една доста добра редакция, която съм записал. Понеже не я видях в Доклада на Комисията, сега ще Ви я прочета, а именно редакцията да стане така: „В текста преди буква „а” в края след думите „или на пешеходна пътека” се поставя запетая и се добавя следният текст – тук е редакционното предложение, което ще ви дам, господин Главчев: „или на площи в населените места, предназначени само за пешеходци, на територията на които движението на МПС е забранено.”.

Смисълът, колеги, на това предложение е да спрем с тази изключително неприятна практика, на която в последните години станахме свидетели – за подобни тежки произшествия, тежки престъпления, при които имаше загинали пешеходци, включително и деца, да се дават условни присъди и те да се третират по общия ред за деяние по непредпазливост. По този начин това вече няма да може да се случи.

Да, точно така. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Славов, в оригиналния текст на вносителя е предложен в т. 1 такъв текст, който в дебатите в Правната комисия доведе до три редакционни варианта. Тук бих казал по-скоро като непеналист, в голямата част тези редакционни варианти получаваха известна подкрепа, но при гласуването се достигна до неприемането както на оригиналния текст на вносителя, така и на трите редакции. Аргументите на колегите пеналисти са стриктни и те казват, че в ал. 3 не бива да продължаваме с практиката да има казуистично изброяване. Затова си позволихме и няколко колеги предложихме такива редакции, които да имат обобщаващо категорийно понятие. Това исках да отбележа за прецизност с оглед дебата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Кирилов, Вашето изказване го приемам като един вид подкрепа, за което Ви благодаря. Не споменахме, че на Комисия имаше две хубави предложения. Едното от Вас, едното от колегата Атанасова, които на практика разделиха гласовете в подкрепата си и затова нито едно от тях не събра достатъчно гласове, за да бъде подкрепено изцяло, но едното беше наравно – бяха изравнени гласовете „за” и „против”. Предвид че предлаганият текст обединява двете предложения, аз се надявам да получи подкрепа в залата. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, въпреки становището на Правната комисия считам, че това предложение не може да бъде редакционно. Беше предложено и в Транспортната комисия като предложение за промяна в Закона за движение по пътищата. Там не го обсъждахме с оглед правенето на нов Закон и Комисията, която работи към Министерството на вътрешните работи. Призовавам вносителят да го оттегли, тъй като и в Закона за движение по пътищата няма такова понятие. Не знам как ще кажем на шофьорите кои площи са забранени. Вие вкарвате всички площи, които не са разрешени, но какво значи това? Нека да мине през комисиите, които трябва да обсъждат това нещо. Не го приемам като редакционно в този момент. Благодаря Ви.

Съвсем кратко, само да кажа на колегата, че в момента сме в Наказателния кодекс, не става дума за Закона за движение по пътищата. Нямам спомен за каква ситуация говори, но в Закона за движение по пътищата много ясно е казано кои площи са за движение само на пешеходци, така че референцията към този Закон в този смисъл я има. Кое е забранено, е пределно ясно. Забранено е това, което в закон е казано, че е забранено, така че няма смисъл да гадаем кое е забранено. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Свиленски, може би имате своите аргументи, които са били чути в Комисията по транспорт, но държа да отбележа, че в Комисията по правни въпроси разглеждахме Наказателния кодекс. Там бяха изложени аргументите на всички колеги, които имаха предложения. Мисля, че предложенията, които в момента обсъждаме, са консенсусни. Затова моля да ги подкрепите.

Благодаря, госпожо Атанасова, за направената реплика, но доколкото знам в Правната комисия тези неща не са подкрепени. Няма как да бъде предложена редакционна поправка на нещо, което не е подкрепено. Нямате текст. Върху какъв текст в момента правим редакция?! Текст, който не е приет от Комисията.

Няма го никъде. Няма го и в доклада. Затова казвам, че е недопустимо да се гласува такова редакционно предложение. Нека да бъде обсъждано както е редът в парламента.

Благодаря, госпожо Председател. Радвам се на разяснението, което беше направено. То беше важно, за да сме наясно какво е имало по вносител и че този текст трябва да се гласува. Иначе остава между редовете. Вземам думата да приканя залата да се подкрепи текстът. Казусът е много прост – трябва да има много по-тежки наказания за джигитите, които си позволяват да карат навсякъде. Ако си позволяват да карат в забранените площи, затворените улици, това е много по-тежко, отколкото да се извърши такова деяние на пешеходна зона. Смятам, че това е по-тежко. Затова моля да подкрепим този текст.

По текста на вносителя…

Уважаема госпожо Председател, преди този спор аз изчетох и съдържанието на § 26, който е преномериран на § 30, както и следващия параграф и стигнахте до Глава четиринадесета. Тези два параграфа би следвало да се подложат на гласуване.

По § 28 по вносител Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Кирил Цочев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Лъчезар Никифоров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 344 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „до пет години” се заменят с „от една до седем години”. 2. В ал. 2 думите „от сто до триста лева” се заменят с „от хиляда до пет хиляди лева”.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 33: „§ 33. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/93/ЕС (госпожо Председател правя техническа корекция: отпечатано е 93, а е 92) на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр. ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.)”.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на Закона да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.

Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 34 и § 35: „§ 34. Висящите производства за престъпления по чл. 167, ал. 2, чл. 168а, чл. 343, ал. 3 и 4 и по чл. 344, ал. 1 се довършват по досегашния ред. § 35. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн., ДВ, бр...) в чл. 22, ал. 1, т. 4 думите „чл. 158а, ал. 2” се заменят с „чл. 158а, ал. 4”.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 30 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става параграф със съответна номерация: „Параграф 2 се прилага и по отношение на престъпленията, за които давностните срокове вече са изтекли.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става параграф със съответна номерация.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! В тези последни параграфи се връщаме към темата, която днес най-много обсъждахме в началото на Законопроекта – премахване на давността. Тези текстове са логично продължение на това спорно решение и всъщност представляват противоречие на принципа, че в наказателното право се прилага по-благоприятният закон. Това е и конституционно начало, и се поставя въпросът: като гласувате тези текстове, как тези текстове ще бъдат прилагани в противоречие с основните начала на правото? Разбирам защо те са Ви необходими – за да дадете продължение на една неосъществима идея, но съм длъжен да обърна внимание върху този факт. Разбира се, ние ще гласуваме „против” тези текстове. Дори и приети, те могат да бъдат оспорвани, защото противоречат на норми, които са от по-висок ранг. Благодаря.

Прегласуване.

Благодаря, госпожо Председател. Част от групата не успяхме да гласуваме, затова моля за прегласуване.

Госпожо Председател, Вие коректно изчетохте текста, само че редакционното предложение, както § 29 върви, в чл. 343, ал. 3, там всъщност се добавя текстът – това, което съм Ви предоставил.

Точно така.

Преди „следните изменения” е това уточнение. Може ли само за секунда?

Колеги, още веднъж чета редакционното предложение на § 29, как да изглежда: „В чл. 343, ал. 3 се добавя след думите „или на пешеходна пътека” – това е действащият текст от чл. 343, ал. 3, следният текст, който председателят току-що изчете, и се правят следните изменения и нататък си продължават точки 1 и 2, както са си, които са съвсем отделни и те не се влияят от това. Разбрахте ли ме?

Добавя се „и се правят следните изменения”.

Може и така.

Може ли процедура, госпожо Председател?

Госпожо Председател, от името на Парламентарната група на БСП искаме 20 минути почивка, за да може поне по следващия закон работата да не бъде като по този, който току-що приключи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. По чл. 110 има предложение от народния представител Мариана Тодорова. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Предложението е оттеглено по т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – в чл. 110, ал. 1 т. 2 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мариана Тодорова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 112: „Чл. 112. (1) В самостоятелна форма може да се обучават: 1. ученици в задължителна училищна възраст, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма; 2. ученици в задължителна училищна възраст – по желание на ученика или родителя, по реда на чл. 12, ал. 2; 3. ученици с изявени дарби; 4. лица, навършили 16 години. (2) Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за ученици по чл. 49, ал. 2, т. 1. (3) Самостоятелната форма включва самостоятелна подготовка и изпити за определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план. (4) При самостоятелна форма на обучение се прилага училищният учебен план за дневна или вечерна форма. (5) Учениците по ал. 1, т. 2, които се обучават в самостоятелна форма по желание на родителите и не постигнат необходимите компетентности в съответния клас, продължават обучението си при спазване на изискванията на този закон в друга форма на обучение по чл. 106, препоръчана от екипа за подкрепа за личностно развитие. (6) Самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 се организира след решение на експертна комисия, създадена към регионалното управление на образованието. (7) За провеждането и организацията на самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 в съответствие с изискванията на този закон се осъществява контрол на всеки учебен срок от експертната комисия към регионалното управление на образованието по ал. 6. В комисията задължително участва представител на Агенцията за социално подпомагане.”

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Това е един от много важни текстове в Закона, защото в т. 2 се предвижда учениците до 16 години да могат да учат и вкъщи по тяхно желание, или по желание на техните родители. Семействата ще трябва да осигурят условия, а усвоените знания ще се удостоверяват чрез явяване на изпити в училище. Разрешаването на домашното образование е добър вариант например за децата с увреждания, които трудно могат да се впишат в училищна обстановка, особено в предучилищните групи и чиито родители вече се опитват да създават сдружения, за да могат да им създадат подходящи условия за обучение. Сегашните закони обаче не предвиждат подобен вид, да го наречем „колективно домашно обучение” – чрез кооперативи, и родителите на такива деца срещат различни препятствия пред опитите да осигурят най-доброто за тяхното обучение. Разумно е Законът да предвиди такава форма на самостоятелно обучение, но то да се разреши за всички деца по желание на родителите, както е предвидено в текста, според нас е връщане на домашното обучение от ХІХ и началото на ХХ век, когато заможните родители са наемали частни учители, за да могат да обучават децата им вкъщи. Днес мотивите на някои богати семейства могат да бъдат други – да изолират децата си от агресията, наркотиците. В близко време може би няма да са единици тези, които ще се възползват от подобна възможност. Вместо обаче да вземем реални мерки за връщане на дисциплината в училище ние може би за пореден път, ако се гласува това решение, ще създадем предпоставки за повече проблеми в образователната система от сега. Следващата стъпка може да бъде искането държавата да плаща на родителите за това обучение, да не говорим за новото социално разделение и изолация, която може да се получи. Затова, още веднъж, когато обсъждаме подобен текст ние според мен трябва да мислим за дългосрочните последици от подобни инициативи. Искам да отбележа още, че в Комисията и сега, мисля, че не става ясно дали е направена оценка за въздействието на нормата за самостоятелно обучение по желание на ученика или на родителя. Няма ли това да се превърне в заобикаляне на задължителността на образованието, в заобикаляне на Конституцията, в която е предвидено задължителното обучение до 16 години? Според нас няма достатъчно яснота по критериите, които биха се прилагали от експертните комисии към регионалните управления по образованието, по начина на отговорности на обучение, по отговорностите на тези комисии и на родителите, които ще направят подобен избор. До тук Законът, с решенията, които бяха взети, се погрижи да осигури правата на децата и родители, избрали за детето си частно училище. Но чрез закриването на помощните училища бяха лишени от право на избор децата с тежки увреждания и родителите на тези деца със специални образователни потребности. Кой ще се възползва от самостоятелната форма на обучение? Аз вече посочих една такава възможност за деца на родители, които имат големи материални възможности. Но вероятно ще се появят и случаи на родители, които искат децата им да работят вместо да учат. Доколко този избор ще бъде полезен за тези деца и за учениците? Други родители могат да изберат самостоятелното обучение по религиозни причини. Защо постановихме тогава в чл. 11, вече приет от Закона, недопускането на идеологически или религиозни доктрини в системата на образованието? Тези доктрини могат да се разпространяват и чрез самостоятелната форма на обучение. По този начин ще лишим децата от възможност да общуват със своите съученици, да не познават друг свят освен семейния или на тясната общност. Затова аз още веднъж се обръщам към Вас преди да гласувате – да обърнете внимание на тези аргументи, защото на практика нормата за самостоятелно обучение по желание на учениците и на родителите, записани в този текст на Закона, може да доведе до ново нарастване на броя на отпадащите от образованието деца и на изолиране от обществото. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Точно този въпрос и този казус сме коментирали с мои приятели и в моето семейство. Аз бих искал да споделя нашето мнение по въпроса, че децата биха могли да се обучават в къщи по желание на родителите само за определен период от време и по определени показания и индикации. Те могат да бъдат здравословни и нездравни проблеми. Ако на базата единствено на мнението на родителите ние оставим едно дете, лишено от контакта с неговите връстници и от социалната среда в семейството, ние много сериозно ще навредим, зле ще повлияем на социалната адаптация и на психоемоционалното израстване на това дете. Бих искал да направя асоциация с имунизационния календар и със задължителната имунизация. Никога не сме си позволявали без специални индикации родителите самостоятелно да преценят и да изложат на риск живота на детето, нежелаейки то да бъде имунизирано. Държавата има ангажимент къмдецата, към своите граждани, и не винаги на родителите може да се дадат всички права, за да предопределят съдбата и бъдещето на детето си. Моля, нека възможността за домашно обучение да бъде само за определен период от време и при определени показания. В противен случай има родители, които не винаги могат да оценят обстановката и психоемоционалната роля на обществената среда и по този начин на някои деца може да бъде навредено. Споделих мое мнение на мое обкръжение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз лично съм обнадежден за този член, защото преждеговорившият много добре изказа тезата защо не трябва да се позволява на родителите всички деца,по желание, разбира се, на родител, да имат тази самостоятелна форма. Както каза и колежката Бояджиева, разбира се, ние трябва да осигурим възможността за деца със специални образователни потребности или за деца с изявени таланти – родителите им да имат този избор да се грижат за децата си, но всички здрави дечица трябва да се образоват в училище. Както се каза, няма оценка на въздействието. Тоест, не знаем образователната система, държавните и общински училища каква част от учениците ще загубят и те фактически ще излязат от училище и ще започнат да се образоват домашно. Това донякъде е заобикаляне на Конституцията, където до 16-годишна възраст образованието е задължително. Ние няма как да знаем в семейството дали се полагат съответните грижи за образоване на детето. Това нещо ще го разберем след една година, когато то отиде на съответните изпити. Тук възниква проблем. Когато детето е на 15 години, отиде на изпит и се разбере, че не е придобило достатъчно знания и трябва да се върне в училище, ако е близо или е навършило 16-годишна възраст, то е изгубило една година, самата Конституция вече не го задължава да се върне в училище и то ще отпадне от системата. В България, както многократно съм казвал, има към 400 училища с под 200 ученика, това са недофинансирани училища. Ако в едно такова училище 3 – 5 деца бъдат изтеглени да се образоват в къщи, самото училище загуби своята бройка и ще започнат да се затварят паралелки. В един момент може да се наложи да се затвори самото училище, което е заплаха за самото населено място. Както каза колежката Бояджиева, оттеглянето от училище може да е по социални причини. По-заможните родители може да предпочетат да си наемат частни учители, с които да си образоват децата в къщи, а по-бедните наши съграждани могат да предпочетат децата да им помагат в трудовото ежедневие и по този начин да не могат да отидат на училище. Тук е моментът за опасността при домашното образование от религиозна пропаганда, защото не знаем през тази една година, докато дойде време за изпит, как ще бъдат образовани тези деца. Както казах и вчера, когато коментирахме друг Законопроект, в България има 23% отпадащи от училище ученици. Според мен поправката, която в момента искаме да направим, тоест вносителите искат да направят, няма да направи нищо друго освен да прикрие тези 23%, защото за тези деца ще започне да се казва: „Те се обучават в къщи, те не са изпаднали от системата”. В общи линии опасностите са много. Точно тази поправка е една от основните опасности в този Законопроект и е може би поредният член, в който ние правим разделение на децата и родителите в образователната система. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, първо искам да направя уточнение, че това не е поправка, това е практически Закон, който ние днес приемаме на второ гласуване. Ние не правим нито допълнение, нито изменение на съществуващ Закон. Лошото е, че от всички, които преди това се изказаха, аз не чух мотиви в какво се крие опасността. Може би за по-младите е добре да им припомня, че такава форма на домашно обучение съществуваше още през 70-те, през 80-те години – естествено при заложени критерии, каквито има и в съответните текстове на Закона, който се предлага от вносителите. Даже, бих казал, ако се върнем назад във времето, че критериите, заложени тук, са доста, доста по-сериозни, включително свързани с обвързване на тази дейност със социалните служби, най-вече с Агенцията за социално подпомагане. Това е много добре, тъй като например това няма да даде възможност и предпоставки съответни маргинални общества да се възползват възможността да хитруват и да се развие евентуално някакъв процес на корупционни практики. От тази гледна точка моето мнение е, че текстът е максимално добре прецизиран. Естествено, винаги ще има позиция, според която там се крият опасности. Колеги, ще споделя, че това е даване право на избор на родителите, на първо място. На второ място, през последните една – две години се оказа, че практически такова право на избор желаят родители, които са изключително интелигентни, високообразовани хора. По мое лично мнение много от тях са преподаватели, които имат възможност да подготвят в домашна среда своите деца може би на по-високо ниво. Лично аз ще подкрепя текста, първо, защото той разтоварва държавата от разход на публични средства; второ, дава възможност; трето, той е нещо добре забравено старо. Пак казвам, че това работеше през 70-те и 80-те години. Да припомня критериите. За да може тогава ученик да отиде в домашна форма на обучение, един от критериите беше той да има успех минимум 5,00, който не трябва да бъде понижен. Ако бъде понижен, той моментално биваше връщан в клас, така да се каже. Мисля, че има разум в това предложение и лично аз ще го подкрепя. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, Вие явно не сте слушали – няма да коментирам за моето, но явно не сте слушали и двете изказвания преди мен. Бяха изказани доста ясни тези защо това е опасно.

Защо? Аз слушах.

Ами, да сте слушали господин Добрев и госпожа Бояджиева. Това, че седите тук, не слушате и си говорите наизуст, си е Ваша работа. Това, че през 70-те години е имало такъв вид обучение, нали се опитваме да вървим напред? Опасностите бяха казани.

Кои са, хайде, кажете ги!

Казахме ги преди малко. Защо трябва да се повтарят?

Вие ги кажете!

Казахме, че има 400 училища с под 200 ученика. Пет ученика да излязат на домашно обучение от училището, то се закрива. За 25 години са закрити над 1600 училища. Още 400 ли искате да се закрият?! (Реплика от народния представител Милена Дамянова.) Вие коментирате... (Шум и реплики.)

Вие коментирате хора с възможности, които ще го направят. Тези 23%, за които говорим, че са отпаднали в момента от системата, не са хора с възможности. Родителите на тези деца не са хора с възможности. Разбирате ли това? Те отпадат по съвсем други причини – икономически, социални, етнически и така нататък. Единственото, което ще се случи с тази поправка, е да прикрием тези деца. Да кажем, че те се обучават самостоятелно вкъщи.

Уважаема госпожо Председател! Господин Байрактаров, надявам се да имате информация, че и в момента неколкостотин български деца се възползват от такава възможност за самостоятелно обучение. Никой от нас в аргументите си не оспорва правото на родители и техните деца, които имат здравословни причини за такъв начин на обучение. Ние не оспорваме също така и правото на ярките таланти на България, които са в детска и ученическа възраст. Говорим за широкото отваряне на вратите за домашно образование и изразихме ясно нашето мнение, че по социални и религиозни причини може да имам голям брой деца, за които да бъде поискано домашно обучение от родителите. Възниква въпросът: освен преценката на родителите няма ли да се нарушат и правата на тези деца? Дадохме достатъчно примери какво може да се случи, когато прекалено широко се отвори възможността да се прилага подобна норма.

Благодаря, госпожо Председател. Ще се опитам да бъда по-деликатен в дупликата си. На господин Мирчев бих отговорил простичко и ясничко, че някой трудно прави разлика между компютър и компот. В моето изказване по никакъв начин не съм използвал определение, че някои родители са по-заможни, на по-високо социално стъпало. Аз казах „интелигентни хора” и посочих като пример, че много от тези родители са учители. Ще бъда много щастлив един ден да видя учителите да получават подобаващо възнаграждение. Госпожо Бояджиева, честно да Ви кажа, не разбирам Вие за кое сте загрижена – дали не сте загрижена, както и господин Мирчев до Вас, да съществуват училища, които произвеждат и провеждат некачествено образование и недобре подготвени ученици. Не искам изобщо да казвам това от трибуната, но през последните години качеството на българското образование за огромно съжаление падна твърде ниско. Искате ли да се даде право и възможност на интелигентни родители, които имат съответните условия – по Закона за закрила на детето, мога да Ви кажа какво гласи чл. 23, чл. 8 от този Закон, хубаво е да прочетете тези членове, да знаете, че няма как дете да живее и да се обучава в среда, която... Моите поздравления към вносителите, които са обвързали текста именно със службите за социално подпомагане, за да има социалния контрол, за който Вие се притеснявате – аз го казах. Тук обаче има нещо много важно и съществено. Казахте, че някои деца по религиозни убеждения могли да отидат да се учат. Сега те не могат ли? Нима тези метресета, които ние от телевизия СКАТ сме показвали не един и два пъти, не съществуват?! Нима тези метресета не бяха допуснати заради едно порочно управление, че на всичко отгоре и шамари бият на децата там – може би по религиозни убеждения?! Да продължавам ли по-нататък? На Вас, господин Мирчев, бих казал, че не отива на яйцето да учи кокошката как се снасят яйца. Благодаря. (Смях и оживление.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В началото, когато започнахме да разглеждаме Законопроекта, аз призовах към конструктивен дебат. Нека не превръщаме дебата по Законопроекта в предизборна кампания. Нито закриваме помощни училища, нито разделяме децата. Напротив, те в момента са разделени. Нека оставим тези опорни точки за по-друго време и да се съсредоточим върху конкретните текстове, които разглеждаме, и конкретните, приети от Комисията текстове. Колеги, това, около което се обединихме, е въвеждането на контрол върху обучението, което се провежда като самостоятелна форма на обучение. Тук не говорим за домашно образование, а за самостоятелна форма на обучение, която съществува и в момента по сега действащия Закон. Колеги, проблемът е, че в момента има около 500 деца в България, които не се обучават нито в самостоятелна форма на обучение, нито в индивидуална, по никакъв начин! Как държавата в момента контролира обучението на тези деца?! Как контролира дали са спазени правата на тези деца?! Никак! Да, може би е по-лесно да признаем, че такива деца в България няма. Няма деца – няма и проблеми! Ние въвеждаме гарантиране правата на децата. Да, разширяваме самостоятелната форма на обучение, но именно с такава цел, въвеждайки строг контрол при записването в такава самостоятелна форма на обучение. На първо място, казали сме, че записването ще става след решение на експертна комисия към регионалното управление по образование. Записали сме контрол в края на всеки учебен срок. Записали сме изпити, след които, ако детето не е усвоило съответните компетентности, то задължително преминава в друга форма на обучение, в случая примерно в дневна форма на обучение, традиционната форма на обучение, така че да се гарантира качеството на образование на тези деца. Няма опасност, както Вие се опитвате да внушите, в тези групи да попаднат деца, които от маргинализирани групи, просто защото те няма и не отговарят на изискванията за обучение, нямат необходимата среда, родителите нямат необходимото образование. И това се констатира от тази експертна комисия. Затова сме въвели и контрол от страна на органите на Агенцията за социално подпомагане. По отношение на Вашите притеснения за училищата, колеги вляво, за закриване на училищата – не, няма да има такава опасност. Първо, мислим за детето или мислим за запазване на институцията? Нека на този въпрос да си отговорим. Но аз ще Ви върна малко по-назад, когато говорим за закриване на училища, ще Ви върна в периода 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 г., когато в България са закрити 563 училища, 57 обслужващи общински звена и едно държавно. Така че нека точно Вие да не говорите за закриване на училища. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Следващият мандат от 2009 г. закритите училища, и то единствено и само поради липса на ученици, са 119. Така че кой закрива училища много ясно си спомня българското общество, спомнят си българските граждани. И тъй като обикновено всичко, което сме предложили в този Законопроект вече съществува като отделни практики, взаимствали сме практиките от най-успешните европейски и образователни модели, аз ще си позволя да Ви цитирам няколко държави, в които тази форма на обучение е разрешена. Това е един реферативен обзор, изготвен от Националния център за информация и документация към Министерството на образованието и науката: Австрия, Белгия, между другото условията са едни и същи за записване, и съответно контролът е разписан по този начин, Франция, Полша, Чехия, Финландия, която много често даваме за пример като успешна образователна система, Ирландия и ще завърша с Русия, в която такава форма на обучение съществува от 1992 г. Няма как да си затворим очите пред съществуването на такива практики и в момента. Това, което ние трябва да направим като законодатели, е да разпишем разпоредби, текстове в Закона, които да гарантират правата на децата и които да гарантират контрол от страна на държавата за обучението, което се извършва в съответната среда и което получават тези деца и в момента. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Има. Реплика!

Уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дамянова, явно не сте слушали когато се изказвахме. Ние не сме против тази форма на обучение за деца със специални образователни потребности и с изявени таланти. Фактически по т. 1 от ал. 1 ние сме напълно съгласни. Имаме критики към т. 2 от ал. 1, ако коректно цитирам. Другото, понеже този дебат го водим най-вероятно за пореден път с Вас, ние същите тези изказахме и в Комисия и Вие тогава се усетихте какво искате да направите в първоначалната форма на този текст. И аз тогава казах, че създавате един Франкенщайн, на който после в следващите алинеи се опитахте да му сложите някакви вериги. Но аз не мога да разбера защо трябва да създаваме Франкенщайн. Цитирате определени периоди, в които са закрити училища – 500. Аз Ви цитирам периода на демокрацията, в която най-много са управлявали десни партии като време, в който период са закрити още 1000, освен тези 500. А Вие в момента готвите едни други нови 400. За преминаването в друга форма на обучение – това също го коментирахме. Но тук има един проблем – ако детето е минало самостоятелна форма на обучение на 15 години и установим при неговата 16-годишна възраст, тоест след една година на съответните изпити, че то не се е справило добре и трябва да премине в редовна форма на обучение…

В дневна форма.

… в дневна форма на обучение, това дете по Конституция не е длъжно да учи повече. И ние можем в този момент въобще да го забравим за системата на образованието. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дамянова, не ни вкарвайте в предизборна риторика, защото нашите съображения по тези текстове са изразени още при първо четене и при второ четене във време, когато беше твърде далеч от предизборна ситуация. Искам още веднъж да повторя, че ние не сме против текстовете, които касаят деца по здравословни причини и деца с ярко изявени таланти, но в този текст на Закона, който сега се предлага за второ четене, има запис, който позволява за всички родители и деца такава възможност. При това за децата, които са малолетни, решението да се взема от тяхно име от родителите и за непълнолетните със съгласието на родителите. Затова ние сме против това широко отваряне на възможността за самостоятелно обучение по изразените вече от нас аргументи. На второ място – за помощните училища. Да, ние ще продължим да коментираме този въпрос, защото с решението, което беше взето от Народното събрание, не дадохте възможност за избор на родителите на деца с различна степен на увреждания, което многократно беше изказано като аргументи. И последно, Вие говорите за закриване на училища, разбира се през различните периоди след 1991 г. Аз ще кажа днес в залата още веднъж, защото това е звучало и друг път, че всъщност при наше управление се закриха най-много училища, но защо? Защото бяха въведени делегираните бюджети по идея на НДСВ. И това мисля, че е достатъчно като аргумент защо се наложи да се закрият толкова училища. Благодаря.

При тройната коалиция.

Госпожо Бояджиева, делегираните бюджети ще Ви припомня, че бяха въведени по Вашето управление, през 2007 г. (ръкопляскания от ГЕРБ) с министър-председател господин Сергей Станишев и министър на финансите господин Пламен Орешарски. След една голяма учителска стачка, ако си спомняте. Да, тази система беше добро решение. То има своите недостатъци и ние сега със Законопроекта ги компенсираме. Това решение позволи увеличаването на учителските заплати. Така че това решение е Ваше. Пак казвам – то е добро, но трябва да бъде усъвършенствано, защото е нормално през годините да даде дефицити и да покаже недостатъци в определени отношения. По отношение на закриването, защо Ви казах, че не съм съгласна и че това по-скоро го определям като предизборно говорене? Вярно е, че не сме стигнали до Преходни и заключителни разпоредби, ще стигнем и дотам, но ако сте прочели, там никъде не става въпрос за закриване на помощни училища, а за тяхното преобразуване в центрове за специална образователна подкрепа, която касае единствено и само тези деца, които по никакъв начин не могат да бъдат интегрирани в масовото училище. Разбира се, ако родителят желае детето му да учи в общообразователно масово училище, той има избор дали да бъде отделно, или да бъде с другите деца. Моля Ви, нека да спрем със спекулациите, защото спекулирате с болката на родителите, и, колеги, не Ви прави чест това. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) По отношение на репликата на господин Мирчев – кой създава разделение? Значи децата с увреждания, според Вас, на тях трябва да им дадем възможност да се обучават вкъщи. Значи те, според Вас, не трябва да се социализират. Същото касае и децата с таланти. Но останалите деца, на които по една или друга причина родителите им са предпочели да изберат друга форма на обучение, тях да ги дискриминираме? Децата със СОП – можем, ако може вкъщи и изобщо да не ги показваме пред обществото! Това ли искате? И още веднъж Ви напомням, колеги, че това не касае масово всички деца. Има определени критерии, на които трябва да отговори и семейството, и родителите, и средата, така че да може да бъде разрешено това записване в такава самостоятелна форма на обучение. И пак Ви повтарям, колеги, около 500 деца в момента също се обучават вкъщи. Кой контролира обучението на тези деца? За образователната система те не съществуват. Как гарантираме техните права? Или ни е по-лесно да кажем: не, няма ги, не съществуват за нас, там да се случва каквото ще? Нашето решение и нашето предложение не е такова. Ние искаме контрол и спазване правата на децата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Член 111. Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 297. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 113: „Чл. 113. (1) Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от V до ХІІ включително за: 1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма; 2. ученици със специални образователни потребности; 3. ученици с изявени дарби; 4. ученици, които поради семейни причини пребивават трайно на територията на друга държава и не могат да посещават училище на нейната територия. (2) По изключение, когато ученикът е на лечение в чужбина за период над 30 дни, дистанционна форма може да се организира за обучение и в класовете от І до ІV включително. (3) В дистанционна форма не може да се организира обучение за придобиване на професионално образование. (4) Обучението в дистанционна форма се провежда по училищен учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за дистанционна форма. (5) Обучението в дистанционна форма по ал. 4 за учениците със специални образователни потребности и за учениците с изявени дарби може да се осъществява и по индивидуален учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за дистанционна форма. (6) Дистанционната форма на обучение се осъществява чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии и включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и присъствени изпити за определяне на срочни или годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план. (7) Дистанционна форма на обучение може да се организира от училище, което разполага с необходимите технически и технологични условия в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. За обучението в дистанционна форма ученикът самостоятелно си осигурява необходимите технически и технологични средства.”

Член 112. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 114: „Чл. 114. (1) Комбинирана форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план. (2) Обучението в комбинирана форма се извършва по училищния учебен план или по индивидуален учебен план – за ученици със специални образователни потребности и за ученици с изявени дарби. (3) Комбинирана форма на обучение може да се организира за: 1. ученик със специални образователни потребности; 2. ученик с изявени дарби; 3. ученик в класовете от основната степен на образование, преместен в училище, в което не се изучава чуждият език, който ученикът е изучавал преди преместването си, при условие че в населеното място няма училище от същия вид, в което този език да се преподава; 4. ученик в VІІ клас, преместен в училище, в което не се изучава учебен предмет от разширената подготовка, който ученикът е изучавал преди преместването си, ако преместването се извършва след началото на втория учебен срок. (4) В случаите по ал. 3, т. 3 и 4 вместо чуждия език или съответния учебен предмет от разширената подготовка, предвиден в училищния учебен план, се организира индивидуално обучение по чуждия език или по учебния предмет, който ученикът е изучавал преди преместването си. Индивидуалното обучение се осъществява от друго училище – по реда на чл. 113, ал. 4, 6 и 7, или от приемащото училище – по реда на чл. 112, ал. 3 и 4. (5) В случаите по ал. 3, т. 1 индивидуалното обучение може да се осъществява по един или по няколко учебни предмета. Индивидуалното обучение се осъществява от училището – по реда на чл. 111, ал. 2 – 5, или от друго училище – по реда на чл. 113, ал. 4, 6 и 7. (6) В случаите по ал. 3, т. 2 индивидуалното обучение се осъществява по един или няколко учебни предмета, по които ученикът е показал трайни способности и постижения, надвишаващи постиженията на неговите връстници. Индивидуалното обучение се осъществява от училището по реда на чл. 111, ал. 2 – 5.”

Член 113. Предложение от народния представител Мариана Тодорова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Предлагаме следната редакция на чл. 113: „(1) Обучението чрез работа (дуалното обучение) е форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация чрез работа в предприятие, при което лицето е назначено на конкретно работно място с трудов договор, съдържащ клауза за обучение, като професионалната квалификация се придобива чрез: 1. практическо обучение в реална работна среда; и 2. теоретично обучение в обучаваща институция. (2) Обучението чрез работа (дуалното обучение) се организира от техникумите в партньорство с предприятията. (3) Обучението чрез работа (дуалното обучение) се организира във втория гимназиален етап за ученици, които са навършили 15 години. (4) Обучение чрез работа (дуалното обучение) се организира и за лица в ученическа възраст, които са навършили 15 години и са напуснали образователната система (или не са посещавали училище).” Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 113 се създават ал. 4, 5 и 6: „(4) Лицата, навършили 16 години, които нямат завършен начален етап на основно образование, могат да бъдат включени във формите на обучение на работното място (дуално обучение) за придобиване на първа степен на професионална квалификация, едновременно с обучение за ограмотяване, организирано от училищата в системата на народната просвета. (5) Лицата, навършили 16 години, които нямат завършен прогимназиален етап на основното образование, могат да бъдат включвани във формите на обучение на работното място (дуално обучение) за придобиване на степен на професионална квалификация. (6) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 се осигуряват целево от централния бюджет и/или от европейските фондове и програми и се предоставят въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет.” Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 113: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Обучение на работното място (дуалното обучение) се организира за ученици в XI и XII клас, които са навършили 16 години.” 2. Създават се нови ал. 4 и ал. 5: „(4) Обучението на работното място се организира: а) в паралелки и/или групи – чрез училищната учебна програма в съответствие с учебния план, на практическо равнище на обучение и в реална производствена среда; б) за работещи отделни обучаеми и/или групи – по заявка на работодателя и при договаряне между училището и предприятието. (5) Организационните и финансови условия и отговорности на партньорството между училището и предприятието в дуалната система на професионално обучение се разписват в Закона за професионалното образование и обучение.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 115: „Чл. 115. (1) Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) е специфична форма на обучение, при която професионалната квалификация се придобива чрез: 1. практическо обучение в реална работна среда и 2. обучение в професионална гимназия. (2) Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) може да се организира от професионална гимназия въз основа на партньорство между един или няколко работодатели. (3) Обучение чрез работа (дуална система на обучение) се организира във втория гимназиален етап за ученици, които са навършили 16 години.”

По чл. 114 – предложение от народния представител Мариана Тодорова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 116: „Чл. 116. (1) Организацията на обучението в дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана форма на обучение, както и условията и редът за преминаване от една форма на обучение в друга се уреждат с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование, а обучението чрез работа (дуалната система на обучение) се организира и осъществява при условия и по ред, определени в Закона за професионалното образование и обучение. (2) Оценяването в различните форми на обучение се извършва при условията и по реда на държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците”.

Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 117. „Раздел VII – Оценяване на резултатите от обучението на учениците”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII. По чл. 115 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 117: „Чл. 117. (1) Оценяването е процес на установяване и измерване на постигнатите резултати от обучението и нивото на подготвеност на учениците за бъдещата им реализация. (2) Основните цели на оценяването са: 1. диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда от подкрепа; 2. мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване качеството на образование. (3) Оценяване се извършва: 1. в процеса на обучение; 2. в края на клас или на етап от степен на образование; 3. при завършване на степен на образование.”

По чл. 116 – предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Предложението е оттеглено по точки 2 и 3, а Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 4. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Бойка Маринска направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 118: „Чл. 118. (1) Оценяването се извършва чрез текущи изпитвания и изпити. (2) Текущите изпитвания се осъществяват в процеса на обучение, като част от тях са въз основа на проекти. Те са инструмент за обратна връзка и за мотивация за учене. В резултат на текущите изпитвания се поставят текущи оценки и брой точки, въз основа на които се формират срочни или годишни оценки. (3) Оценката е показател за степента, в която компетентностите, постигнати от учениците в резултат на обучението, съответстват на определените с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка и/или с държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия и/или с учебната програма по съответния учебен предмет или модул за съответния клас. (4) За учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, оценката е показател за степента, в която са постигнати компетентностите, заложени в нея. (5) Не се поставят оценки по учебните предмети, модули или дейности, предвидени за изучаване във факултативните часове от училищния учебен план, с изключение на спортните училища, при обучението в учебните часове по чл. 92, ал. 1, както и по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания. (6) Изпитите са: 1. приравнителни; 2. за определяне на срочна или на годишна оценка по учебен предмет; 3. за промяна на оценката; 4. за установяване степента на постигане на компетентностите, определени в учебната програма по учебен предмет за определен клас; 5. за установяване степента на постигане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка за определен етап от степента на образование и/или с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия; 6. държавни зрелостни.” Член 117 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 119: „Чл. 119. (1) В зависимост от оценяващия оценяването може да е: 1. вътрешно – когато оценката се поставя от обучаващия учител; 2. външно – когато оценката се поставя от комисия или от лице, различно от обучаващия учител. (2) В зависимост от организацията и обхвата си оценяването в процеса на училищното обучение може да е: 1. национално – обхваща ученици от един клас в цялата страна; 2. регионално – обхваща ученици от един клас в рамките на една или няколко области; 3. училищно – обхваща ученици от един клас в рамките на отделно училище; 4. групово – обхваща част или всички ученици от една или повече паралелки; 5. индивидуално – за отделен ученик. (3) В края на ІV, VІІ и Х клас се провежда национално външно оценяване за установяване степента на постигане на компетентностите за съответния етап, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка. (4) Министерството на образованието и науката въвежда механизъм за публичност, прозрачност и ежегоден анализ на резултатите от националните външни оценявания, който се използва за разработване на политики и мерки за гарантиране на устойчиво повишаване на качеството на образованието. (5) Форматът на националното външно оценяване по ал. 3, учебните предмети, по които то се извършва, както и условията и редът за организацията и провеждането му се определят с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене, за да обърна внимание, че вече около час и малко отгоре се занимаваме със Законопроекта за образованието, а няма представител на Министерството от политическия кабинет – няма министър, няма заместник-министър. В крайна сметка Законът, който приемаме, те са тези, които ще трябва да го провеждат на практика. Най-малкото, освен че ще го прочетат, все пак трябва да чуят и притеснения на опозицията, да ги вземат предвид по-нататък в поведението си. Евентуално ако има някакви рискове, да ги избегнат. Разбирам, че сега е късно – в 15,20 ч. тепърва да викаме министър или заместник-министър, защото са останали 40 минути.

Но Ви моля утре, ако стигнем пак до този Закон, да не допускаме това нещо. Нека все пак най-малкото от уважение към народното представителство да има представител на политическия кабинет тук. Благодаря Ви.

Член 118 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители: „В чл. 118 ал. 6 да се редактира както следва: „(6) На учениците от I клас не се поставят количествени оценки, а на учениците във II и III клас не се поставя количествена оценка само по предметите от културно-образователните области „Изкуства”, „Бит и технологии” и „Физическа култура и спорт.” Алинея 7 да придобие следната редакция: „(7) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят количествени или качествени оценки съгласно чл. 118, ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 120.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Нашето предложение се състои в две части. Казано просто, децата между ІІ и ІІІ клас освен с думичките „отлично”, „много добре”, „добре”, „среден” и „слаб” да се оценяват и със съответните количествени измерения, тоест с цифри. Второто ни предложение е да се даде възможност при оценяването на децата със специални образователни потребности да се допусне и оценяване с количествени оценки, тоест с тези цифри. Защо се опитвам да Ви убедя в нашата правота? В Закона вече дефинирахме какво означава оценяване от гледна точка на нормативната база, но във всеки учебник по методика оценяването се разглежда като част от образованието. Оценяването и изпитването на ученика е механизъм, инструмент на учителя, на преподавателя в процеса на обучение. Той е неразделна част от него. В началния курс между ІІ и ІV клас има различна историческа практика – имало е време, когато са нямали оценки, имало е време, когато съществуват оценки. Ние защитаваме тезата, че оценяването на децата с количествени измерения дава възможност на учителя, на педагога още един инструмент за обучение. Това не е инструмент за репресия, за наказание. Това е инструмент в педагогическата дейност, в обучението на учителя, защото незаслужена петица може да бъде добър стимул едно дете да се почувства с възможности и да работи, или напротив – незаслужена четворка примерно да бъде сигнал на едно способно дете, че трябва да полага повече усилия. Защо във втората ни част даваме възможност за избор на децата със специални образователни потребности да се поставят и количествени оценки? Мотивите ни са следните. Ако има такива деца със специални потребности, които имат възможност да се развиват на по-горен етап, то наличието на количествени оценки прави техните свидетелства, техните документи съизмерими със стандартните документи на другите деца. Тоест завършили VІІ клас, те ще имат количествени оценки, което ще бъде напълно неразличаваща се диплома от другите деца. Тези аргументи са чисто професионални и в тях стои, мисля, опит на доста педагози. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Доцент Михов, репликата ми към Вас е по повод на това, че този въпрос е изключително дискусионен в българското общество. Изказани са мнения, които са от едната крайност до другата – и от родители, и от учители. Аз лично споделям Вашето мнение, че трябва да бъде приложена тази норма, която Вие сте записали в предложението си. Защото как ще се научат децата от ІІ и ІІІ клас да бъдат оценявани – това, което им предстои да се случи в горните класове, ако не свикнат постепенно в рамките на обучението в тази по-малка възраст?! Мисля, че това няма да бъде в ущърб на тяхното развитие при правилен педагогически подход, а ще бъде от полза. Ние ще подкрепим с гласуване предложението, което сте направили. Благодаря.

Уважаеми колеги, за Комисията по образованието и науката този дебат е дежавю. Наистина много го дебатирахме. Чухме най-различни коментари и опасения от страна на родители и учители. Ще направя опит да разубедя колегата Михов и всички останали колеги най-вече чрез опита, който имам на дългогодишен начален учител. Няма да влизам в подробностите на това що е то оценяване или в психологията на едно дете І – ІІІ клас. Ще се опитам с част от едно стихотворение, обърнато към всички майки, стихотворение, което ние, началните учители, карахме децата да го изучават задължително от І до ІІІ клас, да Ви помоля и да направя опит да вземете най-правилното и информирано решение. Стихотворението беше в чест на 8 март, Международния празник на жената: „Днес е празникът на мама, но какво да й даря? Огърлица от шестици ще й дам за този ден. Нека всички ученици да направят като мен”. Ние, учителите, искаме това да бъде единственият мотив на ученика от І до ІІІ клас – да получава шестици и това да бъде радостта за родителите му. Наистина, ще има количествени оценки в по-горните класове. Тук ще има качествени оценки, които ще направят връзката между учителя и родителя в тази тежка, крехка възраст, много по-аргументирана и в полза на детето. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Коцева, благодаря Ви за репликата. Аз няма да бъда обстоятелствен. Този дебат наистина го водихме дълго. Ще си позволя малко да бъда личен. Моята малка дъщеря – имаше такава песен – е изключително щастлива от онзи ден, че има вече бележник във втори клас. Благодаря.

По чл. 119 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119, който става чл. 121. „Раздел VІІІ – Завършване на клас, етап и степен на образование”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІІ.

По чл. 120 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: Член 120, ал. 3 да придобие следната редакция: „(3) Ученик от І клас на началния етап на основно образование продължава учението си в следващия клас, независимо от годишните си оценки по изучаваните учебни предмети.” Предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – в чл. 120 ал. 3 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стефани Михайлова и Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120, който става чл. 122: „Чл. 122. (1) Ученик завършва успешно клас, ако има годишни оценки най-малко „среден (3)” по всички учебни предмети или модули, предвидени в училищния учебен план за съответния клас в задължителните и в избираемите учебни часове. (2) Ученик, успешно завършил определен клас, продължава обучението си в следващия клас. (3) Ученик в началния етап на основно образование продължава обучението си в следващия клас, независимо от годишните си оценки по изучаваните учебни предмети, ако се обучава в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма и неговата възраст е съответната за този клас или я надхвърля, но с не повече от три години.”

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Изказано така нашето предложение трябва да се съпостави с текста на вносителите. На практика нашето предложение иска да ревизира предложението на вносителите – ученици от началния етап между І и ІV клас на основното образование да продължават обучението си в следващия клас, независимо от годишните си оценки, тоест независимо дали покриват изискуемите стандарти децата да преминават от І до ІV клас, независимо че имат слаби оценки. Предлагаме този принцип да бъде приложен единствено и само в първи клас с цел запазване на децата в училище. На следващо място, да се даде възможност на учителите, поставяйки слаби оценки, учениците да повтарят класовете между втори и четвърти клас. От какво е мотивирано нашето предложение? Мотивирано е от редица срещи с педагози, които работят с деца в трудни райони, с деца със затруднени възможности за социализация и развитие в началното образование, които показват трудност при усвояването на знанията в първи и четвърти клас. Нашето предложение дава възможност тези деца да бъдат задържани в училище и ако е необходимо, да повтарят учебната година, но да усвояват базисните знания, необходими за продължение в горния курс. Благодаря.

Член 121 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 123: „Чл. 123. (1) Ученик, който има годишна оценка „слаб (2)” по учебен предмет или модул, полага изпит за промяна на оценката по учебния предмет или модул при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците. (2) В случаите по ал. 1 ученик, който не се е явил или не е положил успешно изпита за промяна на оценката, повтаря класа.”

Член 122 –предложение на народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – чл. 122 се изменя така: „Чл. 122. За учениците от I клас, които имат годишна оценка „незадоволително”, както и учениците от II и III клас включително, които имат годишна оценка „слаб (2)” по учебен предмет се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стефани Михайлова и Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 124: „Чл. 124 (1) Учениците от I до ІІІ клас включително, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма за съответния клас, както и учениците от ІV клас, които имат годишна оценка „слаб (2)” по учебен предмет, не полагат изпити за промяна на оценката и не повтарят класа, ако са се обучавали в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма и възрастта им е съответната за този клас или я надхвърля, но с не повече от три години. (2) За учениците по ал. 1, с изключение на тези, които са се обучавали в самостоятелна форма, задължително се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището. При необходимост допълнителното обучение може да продължи и през следващата учебна година.”

Член 123 –предложение на народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 125: „Чл. 125 Ученик от XII клас, който има годишна оценка „слаб (2)” по един или по няколко учебни предмета или модула и не се е явил или не е положил успешно изпити за промяна на оценката, не повтаря класа. Той може да се явява на изпити за промяна на оценката без ограничения на броя изпитни сесии при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 126: „Чл. 126. (1) Ученик със специални образователни потребности не повтаря класа. (2) За обучението на ученик със специални образователни потребности, който има годишна оценка „слаб (2)” по учебен предмет, по преценка на екипа за подкрепа за личностно развитие в следващия клас може да се разработва индивидуална учебна програма по съответния учебен предмет. (3) В случаите по ал. 2, когато за ученика не е разработена индивидуална учебна програма по учебния предмет, по който има оценка „слаб (2)”, през следващата учебна година той полага изпит за промяна на оценката по този учебен предмет.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 127. Член 126 – предложение на народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126, който става чл. 128: „Чл. 128(1) На учениците, завършили обучението си в I, II и III клас, се издава удостоверение за завършен клас. (2) Извън случаите по ал. 1 завършено обучение в определен клас се удостоверява с ученическа книжка.” Чл. 127 – Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 129. Чл. 128 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128, който става чл. 130: „Чл. 130. (1) Учениците, завършили успешно VІІ клас, придобиват основно образование, което се удостоверява със свидетелство за основно образование. Свидетелството дава право за продължаване на обучението в следващата степен на образование, както и на обучение за придобиване на професионална квалификация. (2) Учениците по чл. 120, ал. 7, завършили обучението си в VII клас, получават удостоверение за завършен VІІ клас, което им дава право да продължат обучението си в VІІІ клас и на професионално обучение.”

Член 129 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Член 129, ал. 1 се заличава. Алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 1 и 2.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129, който става чл. 131: „Чл. 131. (1) Учениците, завършили успешно Х клас, получават удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование, което им дава право да продължат обучението си във втори гимназиален етап на средно образование и на обучение за придобиване на професионална квалификация. (2) Учениците по чл. 120, ал. 7, завършили обучението си в X клас, получават удостоверение за завършен Х клас, което им дава право да продължат обучението си в ХІ клас и на професионално обучение. (3) Учениците по ал. 1 и 2, които се обучават и за придобиване на професионална квалификация, освен документа по ал. 1 и 2 получават и съответните документи, издадени при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130, който става чл. 132. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 133: „Чл. 133. (1) Придобиването на средно образование се удостоверява с диплома за средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата за средно образование е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение. (2) Зрелостниците по чл. 132, ал. 3 освен диплома за средно образование получават и свидетелство за професионална квалификация. При условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение те получават и свидетелство за правоспособност за професиите, за които се изисква такава. (3) По свое желание лицето може да получи европейско приложение към свидетелството за професионална квалификация и/или приложение към дипломата за средно образование на чужд език – английски, френски или немски.”

Член 132 – предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл.132, ал. 2 след думите „Изобразително изкуство” да се постави запетая и се добави „Физическо възпитание и спорт”.” Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители: „В чл. 132 думите „История и цивилизация” се заменят с „История”. В чл. 132, ал. 2, съюзът „и” след думите „Изобразително изкуство” да се замени със запетая и след думата „Философия” да се добавят думите „и Физическо възпитание и спорт”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „Чл. 132(1) се изменя така: „Чл. 132. (1) Задължителният държавен зрелостен изпит по учебния предмет „Български език и литература” се полага върху учебно съдържание, изучавано в задължителните учебни часове в гимназиалния етап на средно образование.” В чл. 132, ал. 2: след думата „Философия” се добавя „Хореография”; думите „втория гимназиален етап” се заменят с думите „в гимназиалния етап”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 134: „Чл. 134. (1) Задължителният държавен зрелостен изпит по учебния предмет Български език и литература се полага върху учебно съдържание, изучавано в задължителните учебни часове във втория гимназиален етап на средно образование. (2) Вторият задължителен държавен зрелостен изпит по чл. 132, ал. 2 се полага по учебен предмет, избран от ученика измежду учебните предмети Чужд език - английски, френски, немски, италиански, испански или руски, Математика, Информатика, Информационни технологии, Физика и астрономия, Биология и здравно образование, Химия и опазване на околната среда, История и цивилизации, География и икономика, Предприемачество, Музика, Изобразително изкуство и Философия, ако ученикът го е изучавал в избираемите учебни часове като профилиращ учебен предмет във втория гимназиален етап на средно образование. Държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет. (3) Държавният изпит за придобиване на професионална квалификация по чл. 132, ал. 3 се полага при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.”

Госпожо Председател! Госпожи и господа, точно тук е просто задължително да се изкажа. С най-голямо удоволствие искам в края на деня да спестя времето, но бих се компрометирал като преподавател по история, ако не защитя своята теза, че учебен предмет „История и цивилизация” би трябвало да се нарича „История”. Няма да споря надълго и нашироко какво е история и какво е цивилизация. Бих казал само, че няма университет, в който да съществува такава програма или такава дисциплина „История и цивилизации”. Бих задал просто един риторичен въпрос: ако махнем двете части – историята от цивилизацията, какво ще остане в едната част? Може ли да съществува история, ако тя не е миналото на човешката цивилизация? И обратното. Това е един аргумент, който е много лесен да се разбере. Вярно е, че този предмет е въведен по синхрон с другите предмети, но е ясно, че в другите предмети имаме ясно разграничени сфери – „Физика и астрономия”, „Биология и здравно образование”, „Химия и опазване на околната среда”. За съжаление, аз не можах да убедя моите колеги в Комисията, но съм длъжен да се опитам да Ви убедя в моята правота като историк. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)