24 September 2015

По чл. 177 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Предложение от народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.177, който става чл. 179: „Чл. 179. Екипната работа между учителите и другите педагогически специалисти включва обсъждане на проблеми и обмяна на добри практики при работата им с едни и същи деца и ученици с цел повишаване ефективността на педагогическите подходи.”

По чл. 178 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178, който става чл. 180.

Член 179 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Чл. 179 се променя така: „Чл. 179. Заниманията по интереси в извънкласните и извънучилищни форми се организират за развитие на способностите и на компетентностите на децата и учениците, за изява на дарбите им в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерство.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179, който става чл. 181.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 180, който става чл. 182. Член 181 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 183. „Чл. 183. Грижата за здравето се осигурява чрез гарантиране на достъп на децата и учениците до медицинско обслужване и програми за здравно образование и за здравословен начин на живот.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 182, който става чл. 184.

Член 183 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 183 (1) думите „центровете за личностно развитие” се заменят с думите „извънучилищните центрове”.” Предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183, който става чл. 185: „Чл. 185. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, които са израз на общата воля и на координираните усилия на всички участници в образователния процес. (2) Видовете и съдържанието на дейностите по превенция на тормоза и насилието са подчинени на обща училищна политика, разработват се самостоятелно от училищната общност и може да включват: 1. изготвяне съвместно с учениците на правила за поведението им в паралелката; 2. разглеждане на теми от глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование в часа на класа, в заниманията по интереси и във факултативните часове; 3. партньорство с родителите; 4. дейности за развитие на компетентностите на всички членове на училищната общност.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 186.

Член 185. Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 187: „Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва: 1. работа с дете и ученик по конкретен случай; 2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания; 3. осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти; 4. предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания; 5. ресурсно подпомагане. (2) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя на деца и ученици: 1. със специални образователни потребности; 2. в риск; 3. с изявени дарби; 4. с хронични заболявания. (3) Видът и формите на обучение, както и конкретните дейности за допълнителната подкрепа за личностно развитие се определят с план за подкрепа на детето или ученика. Планът за подкрепа за децата и учениците по ал. 2, т. 1 определя и часовете за ресурсно подпомагане. (4) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се осигурява от детските градини, от училищата, от центровете за подкрепа за личностно развитие и от специализирани обслужващи звена.”

Чл. 186. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 188: „Чл. 188. (1) Допълнителната подкрепа се предоставя въз основа на оценката на индивидуалните потребности, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището. (2) Екипът по ал. 1 осъществява и допълнителната подкрепа по чл. 187, ал. 1, т. 1. (3) Екипът за подкрепа за личностно развитие се създава със заповед на директора за определено дете или ученик по чл. 187, ал. 2. (4) В състава на екипа за подкрепа за личностно развитие задължително се включва психолог или педагогически съветник, както и логопед. В екипа може да се включват и други специалисти, както и представители на органите за закрила на детето и на органите за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. (5) Екипът за подкрепа за личностно развитие работи съвместно с родителите, а при необходимост и с регионалните центрове за подкрепа за процеса на приобщаващото образование и/или с центровете за подкрепа за личностно развитие.

По чл. 187 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 188. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 189: „Чл. 189. Екипът за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището: 1. идентифицира силните страни на детето или ученика, затрудненията, свързани с развитието, обучението и поведението му, както и причините за тяхното възникване; 2. извършва оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика; 3. изготвя и реализира план за подкрепа; 4. извършва наблюдение и оценка за развитие на всеки конкретен случай; 5. изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.”

По чл. 188 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „Чл. 188, ал. 1 се изменя така: „(1) Държавните извънучилищни специализирани центрове за работа с деца със специални образователни потребности включват учители със специално образование, училищни психолози, логопеди. За работа по конкретен случай по преценка на екипа в него може да се включват и други специалисти, в т. ч. от системата на здравеопазването, от органите за закрила на детето или от доставчик на социална услуга, която работи с детето и семейството.” Чл. 188, ал. 3 се изменя така: „(3) Екипът по ал. 1: 1. извършва мониторинг на процеса на осигуряване на общата и допълнителната подкрепа; 2. идентифицира нужди от методическа подкрепа, предлага, насочва и организира предоставянето й на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; 3. насочва учениците със специални образователни потребности след VII клас към училища за продължаване на образованието им или за придобиване на професионална квалификация, както и за продължаване на обучението им в специалните извънучилищни центрове; 4. проследява и анализира процеса на приобщаващото образование и изготвя доклад-анализ до областния управител и до министъра на образованието и науката; 5. изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 190: „Чл. 190. (1) Към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности. (2) В състава на екипите по ал. 1 се включват ресурсни учители, специални педагози, включително от центровете за специална образователна подкрепа, психолози, логопеди и други специалисти при необходимост, както и представители на регионалните управления на образованието. Ръководител на екипа е представителят на съответното регионално управление на образованието. (3) Екипът по ал. 1: 1. въз основа на оценките на екипите по чл. 188, ал. 1 предлага на директора на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование да одобри или да не одобри предоставянето на допълнителна подкрепа по чл. 187, ал. 1, т. 2-5 на децата и учениците със специални образователни потребности; 2. въз основа на заявление на директора на съответната детска градина и училище извършва оценка на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности, когато не може да се формира екип по чл. 188 и предлага на директора на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование да одобри или да не одобри предоставянето на допълнителна подкрепа; 3. организира повторна оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности при несъгласие на родителя с оценката по чл. 189, т. 2 или с предложената допълнителна подкрепа и предлага на директора на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование да одобри или да не одобри предоставянето на допълнителна подкрепа по чл. 187, ал. 1, т. 2-5 на децата и учениците със специални образователни потребности; 4. извършва оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности след заявление на родител за насочване за обучение в специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 1; 5. подпомага процеса на осигуряване на допълнителната подкрепа; 6. предлага и организира при необходимост предоставянето на методическа подкрепа за работа с деца и ученици със специални образователни потребности на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; 7. информира родителите за възможностите за продължаване на образованието или за придобиване на професионална квалификация на учениците със специални образователни потребности след VІІ и Х клас; 8. извършва преценка за обучението на ученика по чл. 111, ал. 5; 9. отлага по обективни причини от задължително обучение в І клас деца със специални образователни потребности, но за не повече от една учебна година; 10. изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. (4) Методическата подкрепа по ал. 3, т. 6 може да се предоставя от екипи на детски градини и училища, от центрове за подкрепа за личностно развитие, от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на приобщаващото образование, както и от висши училища, в зависимост от конкретните потребности.”

По чл. 189 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „В чл. 189, ал. 2 думите „център за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „център за развитие на способностите”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 189, който става чл. 191.

По чл. 190 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Милена Дамянова и народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 192: „Чл. 192. (1) Детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и ученици със специални образователни потребности. (2) В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до три деца и ученици със специални образователни потребности. (3) В случаите когато на територията на населеното място няма друга група или паралелка, която да осигурява същото по вид образование, броят на децата или учениците в конкретна група или паралелка може да бъде по-голям от посочения в ал. 2, след разрешение на началника на съответното регионално управление на образованието. Предложенията за увеличаване на броя на децата или учениците се правят от екипа по чл. 188, а когато не е формиран – по предложение на екипа по чл. 190. (4) При увеличаване на броя на децата и учениците в група или паралелка се назначава помощник-учител по предложение на екипите по ал. 3.”

По чл. 191 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191, който става чл. 193.

По чл. 192 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192, който става чл. 194: „Чл. 194. (1) По изключение, когато целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин за подкрепа и обучение на деца и ученици, за които оценката по чл. 190, ал. 3, т. 1 и 2 е установила, че съобразно образователните им потребности може да се обучават в център за специална образователна подкрепа или в специални групи след заявено желание на родителя и становище на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, по предложение на екипа по чл. 188 в детската градина или училището по чл. 38, ал. 1 и чл. 39, ал. 2, т. 1-3, може да се организират специални групи. (2) Обучението на учениците по ал. 1 се организира при условията на чл. 44, ал. 3 и 4.”

Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 194. По чл. 193 има предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимира Анастасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 195: „Чл. 195. (1) За подпомагане на обучението на деца и ученици, за които оценката по чл. 190, ал. 3, т. 1 и 2 е установила, че съобразно образователните потребности може да се обучават в център за специална образователна подкрепа, по предложение на екипа по чл. 188 в детската градина или училището, съответно на екипа по чл. 190, може да се организират и изнесени паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 38 в центрове за специална образователна подкрепа, както и в социалните услуги в общността. (2) Групите и паралелките по ал. 1 се организират със заповед на директора на съответния център за специална образователна подкрепа по предложение на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование след разрешение на началника на регионалното управление на образованието. (3) Групите и паралелките по ал. 1 се организират в социалните услуги в общността със заповед на кмета на общината по предложение на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование след разрешение на началника на регионалното управление на образованието. (4) Насочването на децата и учениците за обучение в групите и паралелките по ал. 1 се извършва след заявено желание на родителя и след становище на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие в детската градина или училището. (5) Предложенията по ал. 2 и 3 могат да се правят до 15 септември на съответната учебна година за първия учебен срок или до началото на втория учебен срок на съответната учебна година. (6) Обучението на децата и учениците в групите и паралелките по ал. 1 се осъществява по индивидуални учебни планове, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 95. (7) За извършеното обучение по ал. 6 и обучението за придобиване на първа степен на професионална квалификация или за квалификация по част от професия, директорът на съответния център за специална образователна подкрепа изготвя доклад-оценка за всяко дете или ученик по реда и условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. (8) Докладът-оценка по ал. 7 се изпраща на директора на детската градина или училището по ал. 1, от което е насочено детето или ученикът за издаване на удостоверение за завършен клас. (9) Условията и редът за организиране на обучението в паралелките и групите по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.”

По чл. 194 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 196: „Чл. 196. (1) Областният управител организира разработването на областна стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците въз основа на анализ на потребностите от подкрепа във всяка община на територията на областта. Стратегията включва и описание на предизвикателствата, стратегическите цели и необходимите дейности в областта на подкрепата. (2) При разработването на стратегията областният управител осигурява участието на представители на всяка община на територията на областта, на регионалното управление на образованието, на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, на регионалната здравна инспекция, на юридически лица с нестопанска цел, работещи в областта на приобщаващото образование и на други заинтересовани органи, лица и организации, имащи отношение към развитието на подкрепата за личностно развитие. (3) Анализът по ал. 1 се разработва от съответните общини и се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината. (4) Стратегията по ал. 1 обхваща период от две години. (5) Областният управител утвърждава стратегията по ал. 1 след съгласуване с областните съвети за развитие и с регионалното управление на образованието.” Господин Жаблянов ми подсказва, че не съм прочела неподкрепеното предложение, а то е: В чл. 194, ал. 2 и ал. 3 се заличават.

По чл. 195 има предложение от народния представител Милен Михов и група. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 286. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: Чл. 195 се заличава. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 197: „Чл. 195. (1) Въз основа на областната стратегия по чл. 196 се приема общинска стратегия за личностно развитие на децата и учениците. (2) Стратегията по ал. 1 се приема от общинския съвет за период от 2 години. (3) За изпълнение на стратегията по ал. 1 ежегодно до 30 април общинският съвет приема годишен план на дейностите за подкрепа за личностно развитие. Годишният план се приема по предложение на кмета на общината след съгласуване със съответното регионално управление на образованието.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вашето внимание за предлагания член от вносителите на Законопроекта. Става въпрос за разработване на стратегии за личностно развитие на областно и на общинско ниво от съответните управления по образование. Разработването на стратегия за личностно развитие на общинско ниво, извинявайте, но е напълно безсмислено. Не виждам защо трябва да фигурира този текст под формата на чл. 195 в Закона. Нашето предложение е той да отпадне. Напълно достатъчно е да има такава стратегия на областно ниво. Това са едни изисквания, които се вкарват в момента, които няма да имат никаква практическа стойност, няма да имат никакво значение, няма да има разработени даже такива стратегии. Ще се съгласите, че разработването на стратегия за личностно развитие на общинско ниво е напълно безсмислено. Няма нужда Законът да се пълни с подобни изисквания, от които просто няма смисъл. Достатъчно е да има стратегия на областно ниво. Какво значи на общинско ниво, която ще преповтаря тази на областното ниво?

Член 196. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – чл. 196 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 198: „Чл. 198. (1) Кметът на общината след решение на общинския съвет може да възложи дейности за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6 на център за подкрепа за личностно развитие от друга община, ако в общината няма център за подкрепа за личностно развитие, който да може да ги осъществи. (2) Кметът на общината след решение на общинския съвет може да възложи предоставянето на дейности по чл. 49, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане, получили лиценз за предоставяне на социални услуги за деца по реда на Закона за закрила на детето. (3) Възлагането по ал. 2 се извършва по реда на чл. 18а, ал. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане. (4) Предоставянето на дейностите по ал. 2 се извършва при спазване на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.”

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! За съжаление днес не виждаме представители на Министерството на образованието и науката. (Шум и реплики от залата.)

Добре, извинявам се, госпожо Председател. Обаче искам да кажа, че този текст е много важен, защото законът не бива да изземва функциите на местната власт и да влиза в толкова много подробности. Второ, по отношение на предложението, направено от вносителите, само много кратък коментар искам да направя. Според нас, това сме дебатирали и в Комисията – кметът не може еднолично да прехвърля дейности в друга община. Как ще се процедира, ако другата община не приеме това възлагане, тъй като ще се нарушат нейните финансови разчети? Този въпрос не е ясен като процедура – в какви срокове ще се прави, кой ще администрира този въпрос и как ще се информират родителите или те трябва да обикалят общините, докато някой благоволи да го приюти? Затова смятам, че този проблем, който е поставен – има едно добро предложение, според нас, ние ще го подкрепим, направено от господин Милен Михов – трябва да бъде ясно анализиран в залата и да се вземе решение, което наистина да отговаря на реалностите и на функциите и на държавата, и на местната власт. (Министър Тодор Танев влиза залата.) Господин Министър, извинявам се – не съм видяла, че в момента не сте в залата. Но може би все пак си заслужава да чуем мнението на Министерството, защото при никой от досега дебатираните почти 200 члена не сме чули това, което се мисли по спорните въпроси. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Бояджиева, предполагам, че този Закон го четете на български език, текстът е толкова ясен и разбираем, че просто не знам какво не сте разбрали? Първо, с този текст се дава възможност на малките общини, в които няма такива центрове, след решение на общинския съвет, който е върховният орган на местната власт, кметът да даде възможност на дадено дете да получи това развитие. След като е взето решение от общинския съвет, много ясно е, че ще бъде осигурено и финансирането точно от този общински съвет и от бюджета на тази община. Не знам кое не Ви е ясно и защо трябва да хвърляте някакви заблуди и опити за заблуди по един изключително ясен текст? Това означава ли, че на такива деца в малки общини, в които няма такива центрове и няма такава възможност за тяхното развитие, напълно ще им отрежем пътя и те да не могат никога да се развиват? Питам! Или сигурно от БСП ще му осигурите финансирането?! Това е, просто не знам какво не разбрахте?

Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Мисля, че прочитането и разсъждението върху един текст, който се гласува в залата, е отговорност за всеки народен представител. Позицията на „БСП лява България“ беше ясна още преди обсъждането и на първо, а сега и на второ четене, против тези центрове за личностно развитие. Ние имаме една добре изградена система в България, която и сега показва отношение и грижа на държавата и на общините към децата. Искам да кажа, че нашите възражения са не принципно по отношение на това как да продължи тази грижа, а против тези предложения, направени в Закона. Не е въпрос на неразбиране, а въпрос на това как тези общини, защото говорим за отделни бюджети – как те ще се справят? Откъде става ясно в този текст на Закона? Откъде става ясно какви са процедурите? Така че не ни обвинявайте в непрочитане или в липса на разсъждения по тези въпроси. Напротив, ние ясно и точно винаги сме казвали нашата позиция, която се опира на факти.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Ние сме против този текст, защото той е оправдание за отмяна на възпитателната функция на българското училище. Първо. Второ, защото тази възможност е факултативна. Какво значи това? Ако в една община не реши общинският съвет – има нужда да похарчат някакви пари за други работи, няма да има нито договор, нито със съседната община, нито с неправителствените организации, получили лиценз. И тези деца всъщност са поставени в зависимост от политическата воля. Защото със Закона се прокарва политика, която отменя, категорично отменя, възпитателната функция на българското училище, която е била много силна около 120 – 130 години. Отваря се пазарът за неправителствения сектор, да се насочат едни пари там, и се размиват нещата с разни стратегии – областни, общински, стратегии и концепции и други чуждици, които нямат ама абсолютно никакво значение. Така нареченото „личностно развитие“ също е една словесна конструкция, която трябва да подмени думичката „възпитание“, позната от около 120 години, господин Министър. Това е цялата история. Иначе тук можете да говорите за стратегии на областно равнище за личностното развитие на бедните деца в N-ската община и общинският съвет, който и без това има недостиг в бюджета, да даде някой лев на някоя неправителствена организация, която си е взела лиценза, върти си парите по общините, възпитанието на децата става в кръчмите, в интернет клубовете, на другите места. Ето, това правите с този Закон. Затова няма да подкрепим.

Ние не ги пращаме в кръчмите.

Уважаеми господин Председател, господин Министър! Господин Миков, не може човек да се въздържи, когато откровени глупости се говорят от трибуната; когато човек нито за секунда не е прочел текстовете в Закона; когато не знае, че учениците, които се обучават – били те със специални образователни потребности, се финансират по определен начин. И онова, срещу което Вие въставате – парите следват ученика, това че една част от тези средства отива в училището, където те се обучават, а друга – в центъра, в който детето ще отиде, не ощетява нито общините, нито ничий бюджет. Това е като лайтмотива, който Вие възпроизвеждате и по отношение на учебниците вчера, без да имате абсолютно никакви аргументи! Вие искате да се фиксираме върху една теза, която никак не е вярна. Прокарвате лайтмотива, че учителя го няма в Закона. А че искате да лишим учителя точно от най-ценното демократично негово право на избор – дори срещу това се съпротивлявате. Моля Ви се, не говорете от тази трибуна непрофесионални неща. Някак си не можете да заблудите колегите – не звучи професионално, когато говорите по този начин. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Дукова. Квалификациите по мой адрес ще оставя на съвестта на този зад мен. Що се отнася до текста, Вие по никакъв начин не възразихте на онова, което казвам. Основната ми теза е, че такъв запис в текста на чл. 198 оставя на политическа целесъобразност органът общински съвет да реши ще има или няма да има. Иначе съм съгласен с Вас, че бизнес подходът – парите следват ученика, разпределят се – едни в училището, едни в частните неправителствени организации, минава през целия Закон! Това е Вашето разбиране за нещата, но позволете да има и друго разбиране в България, и то е на БСП лява България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

„Раздел III – Санкции на учениците”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.

Член 197. Предложение от народния представител Мариана Тодорова. Комисията не подкрепя предложението: „В Глава девета, Раздел III, чл. 197, ал. 1 т. 5 отпада.” Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в ал. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 199.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Моето предложение е санкцията срещу учениците – да бъдат премествани от дневна форма на обучение в самостоятелна такава, да отпадне, тъй като ми се струва малко крайна. Ако има проблем в усвояване на учебното съдържание или проблем, касаещ дисциплината, и ученикът премине в самостоятелна форма на обучение, бихме могли да изгубим връзката с него и да не решим проблема, тъй като няма да има надзор от страна на училището върху него, а отговорността пада върху самия него или върху неговото семейство, което невинаги може да е достатъчно. Затова предлагам да отпадне тази мярка, ученикът да може да остане в училище и така да се преодолява проблемът. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Патриотичният фронт ще подкрепи текста по вносител с ясното съзнание, че в системата на образованието има не само единични случаи, в които трябва да се вземат малко по-сериозни мерки по отношение дисциплината на учениците. Разбира се, не всички от колегите са били учители, но пък всички са били ученици и знаят, че безспорно има ситуации, при които, ако няма санкции, и то сериозни, няма как да бъде въдворен ред в учебната стая. Мерките, които са предложени тук, засилват не само контрола, но и дисциплината на учениците. Всъщност това са целите на внесените текстове. Няма съмнение също, че тази мярка, която е предложена – отстраняване до края на учебния час, е една доста подходяща форма особено в ситуации, в които наистина се създава възможността за демотивация на целия клас. Няма как да пропуснем да кажем това, че, разбира се, в извънредни ситуации трябва да се предприемат такива действия, които да стабилизират дисциплината в самия клас. Другата мярка, която е нова в случая, това е мярката за преместване от една паралелка в друга в същото училище. Това също е още една форма, която дава възможност хем ученикът да понесе съответното наказание, хем и да остане в същото училище, за да може да коригира дисциплината си и съответно в подходящ момент той да заеме мястото, на което е бил преди това. Не съм съгласен, че е крайна мярката за преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение. Определено, особено при днешната ситуация в страната ни има ученици, които, за съжаление го казвам, разбира се, не подлежат на превъзпитание и тази форма е единствената, която може да облекчи ситуацията в училище. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Вземам една бърза реплика само да кажа, че има логика в това, което госпожа Тодорова каза. То е обвързано с позитивната дисциплина, която ние искаме да провеждаме в този Закон, вързано е с цялата философия, но има най-малко три причини, поради които трябва да се подкрепи този текст. Първата от тях е, че този текст не е първичен. Той и в сегашния Закон е такъв, какъвто е. Втората причина е, че ако детето има лоша дисциплина или подлежи на санкция, то може въобще да не влезе в училище. Това е начин, по който то да остане в системата. И третото е това, че то може винаги да върне дневната форма на обучение, когато докаже позитивността на дисциплината. То има възможност обратно да се върне. Благодаря много.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Тодорова, аз разбирам Вашето притеснение и добрите намерения, които влагате във Вашето искане за отпадане на т. 5, само че има нещо важно, което колегите пропуснаха да кажат. Всъщност в т. 5 се крие смисълът за работата на родителите и грижата на родителите за съответното дете. Защото едно дете е добър и прилежен ученик, когато неговите родители полагат точно толкова усилия и се интересуват точно толкова какво се случва с това дете и как то провежда учебния процес, как се справя с учебния процес. Нещо повече, когато един ученик пречи на 26 други в паралелката и не им дава възможност те да получават съответното обучение и качествено образование, е правилно, според мен, неговата форма на обучение да бъде променена. Нещо повече, тогава се дава възможност да се включат и останалите институции по Закона за закрила на детето и да окажат включително и методическата помощ, която Вие знаете, че я приехме в Закона за закрила на детето, в Закона за социално подпомагане, в Закона за семейните помощи за деца. Има вече един много голям механизъм, който при промяна на формата на обучение се задейства и се включва, за да може това дете и неговите родители включително да получат тази помощ. Ще дам само един пример. Представете си, че това дете е дете на родители, които също са деца. Да разгледаме тази хипотеза. Знаете, че по официална статистика има близо пет хиляди такива родители – деца, родили деца. И на тях самите им е трудно като деца да възпитават и да отглеждат деца, така че мисля, че това е правилно. Надявам се да се съгласите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Не мога да не се съглася с аргументите на преждеговорившите. Действително не бива да се допуска едно дете да нарушава, да смущава учебния процес за целия клас, но от друга страна, имаме проблеми с отговорното родителство в не малка част от българските семейства. Много голяма част от родителите са в чужбина и ако ние все пак оставим тази мярка за преместване в самостоятелна форма на обучение, то рискуваме наистина да не се работи с това дете. Вярно е, че трябва да се работи в унисон с други закони, с други институции – за семейната закрила за деца и така нататък, но мисля, че ще има проблем, защото няма добра синхронизация между тези институции, затова все пак отстоявам своето предложение. Благодаря.

Член 198 – предложение от народния представител Мариана Тодорова. Комисията не подкрепя предложението: „В Глава десета, Раздел III, чл. 198, ал. 4 отпада изразът „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 200: „Чл. 200. (1) Санкцията „преместване в друга паралелка в същото училище” не се прилага, когато това налага промяна на профила, професията или специалността. (2) Санкцията „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение” се прилага за ученици, навършили 16-годишна възраст. (3) Мерките по чл. 199, ал. 2 и 3, както и санкциите „предупреждение за преместване в друго училище” и „преместване в друго училище” не се налагат на учениците в класовете от началния етап. (4) Санкциите „преместване в друго училище” и „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение” се налагат за тежки или системни нарушения. (5) Санкции не се налагат на ученици, когато поведението им е резултат от увреждане или нарушение на здравето, посочено в медицински документи”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 201: „Чл. 201. (1) За едно нарушение не може да бъде наложена повече от една санкция по чл. 199, ал. 1. Мерките по чл. 199, ал. 2 и 3 се налагат независимо от санкциите по чл. 199, ал. 1. (2) Видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200, който става чл. 202. Член 201 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 203: „Чл. 203. (1) Санкциите „забележка” и „преместване в друга паралелка в същото училище” се налагат със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, а всички останали санкции – със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет. (2) Мярката по чл. 199, ал. 3 се налага със заповед на директора.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 204: „Чл. 204. (1) За откриване на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3-5 – и съответните териториални структури за закрила на детето. (2) В процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице, а непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си. (3) Ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. (4) Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. (5) Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.” Член 203 – предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 205: „Чл. 205. (1) Заповедта за налагане на санкцията се издава в 14-дневен срок от предложението по чл. 203. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането й. (3) Заповедта се съобщава в тридневен срок от издаването й на ученика и на родителя му, а заповедта за налагане на санкция „преместване в друго училище” – и на началника на регионалното управление на образованието. (4) Заповедта по ал. 1 може да се оспорва по административен ред пред органите по чл. 259, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5. (5) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 206: „Чл. 206. (1) Наложените санкции се отразяват в ученическата книжка, в личния картон и в бележника за кореспонденция на ученика. (2) Ученик, на когото е наложена санкция „преместване в друго училище”, продължава обучението си в другото училище при условия и по ред, определени със заповед на началника на регионалното управление на образованието. (3) Ученик, на когото е наложена санкция „предупреждение за преместване в друго училище”, „преместване в друго училище” или „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение”, за срока на санкцията се лишава от правото да получава стипендия за отличен успех. (4) При налагане на мярката по чл. 199, ал. 2 ученикът няма право да напуска територията на училището по времето на отстраняването си. При изпълнението на мярката училището създава условия за работа с учениците за повишаване на мотивацията и социалните им умения за общуване.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 205, който става чл. 207.

„Глава десета – Родители”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.

Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „Създава се чл. 205а: „Чл. 205а. Родителите са пълноправни партньори на детската градина и училището за осъществяване на процеса на обучение и възпитание на децата и учениците.” Комисията не подкрепя предложението.

Член 206 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „В чл. 206, ал. 3 след израза „може да бъде” се добавя изразът „телефон, електронната поща и”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 208: „Чл. 208. (1) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина или училището се осъществяват чрез индивидуални консултации, родителски срещи, обучения, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на детето или ученика го прави необходимо. (2) Средство за постоянна връзка между училището и родителя е бележникът за кореспонденция. (3) Средство за връзка със семейството на ученика може да бъде и електронната поща на един от родителите, както и електронният дневник на паралелката.”

Член 207 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „6. в т. 6 думите „Обществения съвет” се заменят с „Настоятелството”; 10. да участват в дейности по оценяване на образователната среда на детската градина, училището или извънучилищния център; 11. да правят предложения и да участват в обсъждането на учебните предмети, модулите и заниманията по интереси, които училището да предлага в учебния план, като избираеми и факултативни.” Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 8 и 9. Комисията не подкрепя предложението по т. 6, 10 и 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 207, който става чл. 209.

Все пак министърът е тук.

Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Част от предложението, което сме направили от БСП лява България – от Валери Жаблянов и група народни представители, е прието от Комисията. Аз искам да насоча Вашето внимание към един текст, който не се подкрепя от Комисията, но смятам, че той е важен – за правото на родителите да бъдат избирани не само в обществения съвет, но и в настоятелството на училището. Тепърва предстои да дебатираме по въпросите за обществените съвети, но аз смятам, че нещо, което е част от българската традиция в образованието, в обществения живот и развитието на нашата страна, а именно настоятелствата на българското училище, е правилно да влезе в този текст – като възможност и право на родителите да участват и да бъдат избирани в настоятелствата на българските училища. Благодаря.

По чл. 208 има предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по точка 7. Комисията не подкрепя предложението по точки 5, 6 и 8: „5. да се отнасят с уважение към учителите и училищното ръководство; 6. да участват в процеса на изграждане на навици за самоподготовка като част от изграждането на умения за учене през целия живот; 8. редовно да се запознават със съдържанието на ученическата книжка на ученика, което да удостоверяват с подписа си.” Предложение на народния представител Стоян Мирчев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Снежана Дукова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 210: „Чл. 210. (1) Родителите имат следните задължения: 1. да осигуряват редовното присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в училище, като уведомяват своевременно детската градина или училището в случаите на отсъствието на детето или ученика; 2. да запишат при условията на чл. 12 детето в първи клас или ученика в училище в случаите на преместване в друго населено място или училище; 3. редовно да се осведомяват за своите деца относно приобщаването им в детската градина и в училищната среда, успеха и развитието им в образованието и спазването на училищните правила; 4. да спазват правилника за дейността на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие и да съдействат за спазването му от страна на детето и ученика; 5. да участват в процеса на изграждане на навици за самоподготовка като част от изграждането на умения за учене през целия живот; 6. да участват в родителските срещи; 7. да се явяват в училището след покана от учител, директор или друг педагогически специалист в подходящо за двете страни време. (2) Родителите, чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение по чл. 112, ал. 1, т. 2, както и в самостоятелна организация, са длъжни да гарантират постигането на целите по чл. 5, да осигурят необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала, както и да прилагат по свой избор методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето.”

„Глава единадесета – Учители, директори и други педагогически специалисти”. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението – заглавието на Глава единадесета да придобие вида „Учители”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.

„Раздел I – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. По чл. 209 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Чл. 209, ал. 2 се изменя така: „(2) Педагогически специалисти са и ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии”, възпитателите, психолозите, педагогическите съветници.” В чл. 209 се създава ал. 2а: „(2а) С правата на педагогическите специалисти се ползват другите специалисти в образователната система: логопедите, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт.” В чл. 209, ал. 3, в т. 1 след думите „както и” се добавя изразът „с професионално информиране и ориентиране, кариерно консултиране и обучение”. В чл. 209, ал. 3 след думите „педагогическите специалисти”, се добавят думите „и другите специалисти в системата на образованието”, а думите „центровете за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „извънучилищните центрове”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 209, който става чл. 211: „Чл. 211. (1) Учителите, директорите, както и заместник директори, които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти. (2) Педагогически специалисти са и ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии”, възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт. (3) Педагогически специалисти са лица, които изпълняват функции: 1. свързани с обучението, възпитанието и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; 2. по управлението на институциите по т. 1.”

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Искам да аргументирам предложението ни по ал. 2, направено от Валери Жаблянов и група народни представители от БСП лява България, но не е подкрепено от Комисията. Смятам, че е необходимо да кажем още няколко думи по отношение на това, че в образователната система работят специалисти, които не са педагогически. Предложението касае няколко групи специалисти. Ще приложа данни само за логопедите, защото мисля, че заслужава и днес при гласуването да обърнем внимание на терминологията, на точността, когато вземаме решения за закон, който касае различни специалисти. Логопедът не е педагогически специалист. Има два вида нормативни документи, които важат за страните от Европейския съюз, включително и за България. Съвсем кратко ще дам два примера защо това е така. Първият, са публикуваните международните стандарти за обучение и тренинг на логопеди, които са формулирани от Международната асоциация на логопедите към Световната здравна организация. В България няма публикувани стандарти за обучение на логопеди, нито Закон за логопедията и затова приемаме тези международни стандарти като страна – член на Европейския съюз. Вторият е Европейският статистически класификатор – ЕВРОСТАТ, където също се коментира какви са тези специалисти. В предприсъединителна Глава двадесет и две за членство на страната ни в Европейския съюз България се е задължила да въведе ЕВРОСТАТ и да го прилага. Логопед и рехабилитатор на слуха и говора са синоними. Тези въпроси коментирахме и в Комисията и още веднъж искаме да посочим на база на тези международно признати документи, че фактически има специалисти, които не са педагогически. Едно е да се признаят техните права, друго е да работят като педагогически специалисти, друго е да бъдат записани като педагогически, а де факто те не са такива. В този смисъл ние обръщаме внимание на Вас, уважаемите народни представители, че има предложение, което се базира наистина на професионално разделение на специалностите и не защото е внесено от нас като представители на опозицията, а затова, че и специалистите в тази сфера защитават тази позиция. Смятаме, че в Закона трябва да има такова ограничение. Благодаря.

Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители – създава се нов чл. 210. Комисията не подкрепя предложението: „Педагогическите специалисти упражняват дейност, която е регулирана от държавата чрез държавни образователни стандарти при тяхното обучение, квалификация и задължителна продължаваща квалификация.”

Член 210 – предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 210, ал. 1 след думите „вид педагогически специалисти” се добавят думите „или другите специалисти в системата на образованието”. А в края на текста, след думите „професионален профил” се добавят думите „в съответствие с националното образователно изискване за професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти”;” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210, който става чл. 212.

Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – създава се нов чл. 210а. Комисията не подкрепя предложението: „Чл. 210а. Педагогически специалисти и другите специалисти в системата на народната просвета са лицата, които изпълняват: 1. учителски функции в детските градини, училищата и извънучилищните центрове; 2. функции, свързани с подкрепа на обучението и възпитанието и на развитието на децата и учениците; 3. по управлението на детските градини, училищата и извънучилищните центрове.”

Член 211 – предложение на народния представител Иван Чолаков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 211 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 2 в края се добавят думите „и допълнителна квалификация в областта на управлението на образованието”; 2. алинея 5 се изменя така: „(5) Учителската длъжност по учебен предмет от общообразователната, разширената, профилираната или специализираната подготовка, както и по учебен предмет или модул от професионалната подготовка може да се заема и от лица със завършено висше образование по специалност, която съответства на учебния предмет, и без професионална квалификация „учител”.” 3. алинея 6 се заличава. 4. алинея 7 става ал. 6. 5. създава се нова ал. 7 със следното съдържание: „(7) В случаите, когато учителска длъжност се заема от лице без професионална квалификация „учител”, то е длъжно в срок до 2 години да придобие съответната квалификация. Обучението може да се провежда без откъсване от работа и не се заплаща от учителите.” 6. в ал. 8 думите „когато учителска длъжност се заема от лица без професионална квалификация „учител” се заменят с думите „по предходната алинея”. 7. създава се ал. 9 със следното съдържание: „(9) В случай, че лицето не придобие професионална квалификация „учител” в 2-годишния срок, трудовото му правоотношение се прекратява.” Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Алинея 3 на чл. 211 да отпадне. Алинеи от 4 до 8 по вносител се преномерират съответно на 3 до 7.” Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 211, думите „педагогически специалисти” се заменят с „учители”; Алинея 8 да бъде променена така: „(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 лицето се задължава в двугодишен срок от назначаването на работа да придобие професионална квалификация „учител”, а работодателят изготвя и реализира план за подпомагане извършващата се професионална квалификация”; Въвежда се нова ал. 9: „В случаите по ал. 4 училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически компетентности от съответното лице”. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 211, ал. 1 след думите „педагогическите специалисти” се добавят думите „и другите специалисти в системата на народната просвета”. В чл. 211, ал. 2 думите „не по-малко от три години” се заменят с думите „не по-малко от 10 години”. В чл. 211, ал. 3 след думите „педагогическите специалисти” се прибавят думите „и другите специалисти в системата на народната просвета”. В чл. 211 се създава нови алинеи 3, 4 и 5, при съответна преномерация на останалите алинеи: „(3) Учителската професия е трудова дейност, свързана с изпълнение на учителските функции, за изпълнението на която се изискват специализирани компетентности – знания и умения. Учителските функции се определят в държавните образователни изисквания за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически кадри. (4)Учителските функции се изпълняват от учителите, директорите, както и от заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа, ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии”, възпитателите, корепетиторите и хореографите. (5) Функциите по чл. 201а, ал. 1, т. 2 се изпълняват от помощник-учителите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, треньорите по вид спорт, в детските градини, училищата и в извънучилищните центрове.” В чл. 211, ал. 4 в края на текста се добавят думите „професионалната квалификация „учител” се удостоверява със свидетелство.” Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 213: „Чл. 213. (1) Длъжностите на педагогическите специалисти се заемат от български граждани, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. (2) За заемане на длъжността „директор” на детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие е необходим не по-малко от 5 години учителски стаж. (3) За заемане на длъжността „директор” в спортно училище е необходим не по-малко от 5 години учителски стаж или 5 години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта. (4) Длъжностите на педагогическите специалисти може да се заемат и от: 1. граждани на други държави членки; 2. чужди граждани, ако са предложени по междудържавни спогодби; 3. продължително пребиваващи в страната чужди граждани – със съгласие на началника на съответното регионално управление на образованието; 4. дългосрочно и постоянно пребиваващи в страната чужди граждани. (5) Учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация „учител”. (6) Професионалната квалификация „учител” се придобива в системата на висшето образование: 1. едновременно с обучението за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен и съответната й професионална квалификация и се удостоверява с дипломата за висше образование; 2. след дипломирането – чрез обучение и полагане на държавен изпит и се удостоверява със свидетелство. (7) Държавните изисквания за придобиване на професионалната квалификация „учител” се определят с наредба на Министерския съвет. (8) Учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, за който няма съответно професионално направление в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, може да се заема и от лица без висше образование и без професионална квалификация „учител”, ако те са придобили съответната професионална квалификация при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. (9) Учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, както и от специализираната подготовка може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител”. (10) Учителска длъжност по учебен предмет Чужд език, с изключение на английски, испански, италиански, немски, руски и френски език, може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител”. (11) Учителска длъжност по спортна подготовка в спортните училища може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и придобита професионална квалификация „треньор” по съответния вид спорт. (12) В случаите, когато учителска длъжност се заема от лица без професионална квалификация „учител”, училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически компетентности от съответното лице.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 212, който става чл. 214. По чл. 213 има постъпило предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители: „Чл. 213 да добие следния вид: „(1) Не може да заема длъжност на учител лице, което е: 1. осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила ефективна присъда за умишлено престъпление; 2. лишено от право да упражнява професията. (2) При възникване на обстоятелство по ал. 1 трудовото правоотношение с учителя се прекратява.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 213, който става чл. 215: „Чл. 215. (1) Не може да заема длъжност на педагогически специалист лице, което е: 1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията; 2. лишено от право да упражнява професията; 3. страда от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката. (2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага за лицата, осъдени по наказателни дела, посочени в чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. (3) При възникване на обстоятелство по ал. 1 трудовото правоотношение с педагогическия специалист се прекратява при условията и по реда на Кодекса на труда. (4) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат и за заемането на всички останали длъжности в детските градини, в училищата, в центровете за подкрепа за личностно развитие, включително и в центровете за специална образователна подкрепа.”

По чл. 214 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – в чл. 214, ал. 1 думите „Центъра за подкрепа на личностното развитие” се заменят с думите „извънучилищния център”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 214, който става чл. 216.

По чл. 215 има предложение от народния представител Мариана Тодорова – в Глава единадесета, Раздел І, чл. 215, ал. 5 се добавя изречение второ: „Длъжността се заема за срок от пет години.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Станислав Станилов – в чл. 215 се създава нова ал. 8: „(8) Трудовите взаимоотношения със спечелилите конкурса по ал. 5 се уреждат при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за периода от 4 години. При получена най-висока оценка при атестирането по чл. 229, ал. 1 договорът може да се продължи за още най-много 4 години.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители: „В чл. 215 да се направят следните допълнения: „1. В ал. 2 накрая да се добави „детските комплекси по чл. 48, ал. 2 и центровете за подкрепа за личностно развитие, които извършват дейности по чл. 48, ал. 1, т. 1”; 2. В ал. 3 накрая да се добави „с изключение на центровете по ал. 2”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 215 се правят следните промени: а) В ал. 2 се добавя изразът „съгласувано с кмета на общината.”. б) Ал. 6 се изменя така: „(6) Комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор” на общинско училище се състои от равен брой представители на Регионалното управление на образованието, утвърдени със заповед на неговия началник, представители на общинската администрация, утвърдени от кмета на общината, и представители, избрани от Обществения съвет на училището.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители: „В чл. 215, ал. (2) да придобие следната редакция: „(2) Началникът на регионалното управление на образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, астрономическите обсерватории и центровете по чл. 48, ал. 1, т. 1.” В чл. 215 да се включи нова алинея 6: „(6) Трудовите взаимоотношения със спечелилия конкурса по ал. 5 се уреждат при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за период от 4 години. При получена най-висока оценка при атестирането по чл. 229, ал. 1 договорът може да се продължи за още най-много 4 години.” Ал. 6 и 7 стават съответно 7 и 8.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „В чл. 215 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, ред трети, след думата „държавните” се добавя „и общинските”.” 2. Отпадат ал. 2, ал. 5, ал. 6 и ал. 7. 3. Ал. 3 и ал. 4 стават съответно ал. 2 и ал. 3. 4. Въвеждат се следните нови ал. 4 – 9: „(4) Кандидатите за участие в конкурс за заемане на длъжността „директор“ на държавните и общински институции трябва да отговарят на следните условия: 1. да имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен – магистър и професионална квалификация – учител; 2. да отговаря на изискванията по чл. 211, ал. 1 и ал. 2; 3. да са преминали обучение по модулите за подготовка за заемане на длъжността „директор” определени от МОН. (5) Длъжността „директор” в държавните и общинските институции по настоящия закон, се заема въз основа на конкурс проведен при условията и по реда на Кодекса на труда. (6) Министърът на образованието и науката назначава със заповед централна комисия за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор” на държавните и общинските училища и на държавните извънучилищни центрове и специализирани обслужващи звена за срок не по малък от 5 години. (7) Комисията по ал. 6 провежда ежегодно три конкурсни сесии за обявените на територията на цялата страна свободни места за длъжността „директор” на държавните и общински институции по настоящия закон. (8) Успешно издържалите конкурса кандидати получават документ за „директор на училище в Република България”, подписан от министъра на образованието и науката, който им позволява да кандидатстват и заемат длъжността „директор” на държавните и общинските институции по този закон на територията на цялата страна. (9) Видът, структурата и съдържанието на документа по ал. 8, който лицензира притежателя му за директор на държавните и общинските институции по настоящия закон, се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогическите специалисти. В чл. 215, ал. 3 думите „центровете за подкрепа на личностното развитие” се заменят с думите „общинските извънучилищни центрове”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215, който става чл. 217: „Чл. 217. (1) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на специализираните обслужващи звена и на държавните училища, с изключение на държавните неспециализирани училища, министърът на младежта и спорта – с директорите на държавните спортни училища, министърът на културата – с директорите на училищата по изкуства и на училищата по култура, а съответният финансиращ орган – с директорите на държавните детските градини по чл. 35, ал. 2. (2) Началникът на Регионалното управление на образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общински центрове за специална образователна подкрепа, както и центровете по чл. 49, ал. 3, чиято дейност не се организира от училища, както и астрономическите обсерватории. (3) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини, на центровете за подкрепа за личностно развитие, с изключение на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, и на центровете по чл. 49, ал. 3, чиято дейност не се организира от училища. (4) Директорите на частните детски градини и училища се определят от дружеството, от юридическото лице с нестопанска цел или от кооперацията. (5) Длъжността „директор” в държавните и общинските институции по този закон се заема въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 1, 2 или 3 и с участието на представители на Обществения съвет на детската градина или училището. (6) В Комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор” на общинско училище се включват представители на общинската администрация, определени от кмета на общината, както и представители на Обществения съвет. (7) В Комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор” на държавни неспециализирани училища се включват представители, определени от финансиращия орган.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Искам да обърна внимание върху предложенията, които са направени от вносителите по Законопроекта така, както бяха прочетени и които касаят назначаването на директорите на държавните и общинските училища. Смисълът на предложението, което е внесено от нас, е в посока засилване ролята на държавата, представлявана в случая от Министерството на образованието, при назначаването, подбора, отговорностите при сключването на договорите с директорите на държавните и общинските училища. В предложения вариант от вносителите на Законопроекта, ако обърнете внимание на текста така, както е записан, Вие ще забележите, че конкурсите за назначаване на директорите на общинските училища, се провеждат на ниво община, като в комисиите участват представители на общинската администрация. Не искам да се съмнявам в качествата на общинските администратори, но едва ли това ниво е най-доброто и най-квалифицираното, за да се произнесе в един конкурс за директор на училище. Представете си как ще изглеждат в повечето случаи на практика тези конкурси по подбор за назначаване на директорите. И когато в една общинска администрация съответният началник на отдел „Просвета” не може да участва в конкурса, кой ще отиде за този конкурс в тази комисия? И как ще става оценката? Нашето предложение съдържа съвършено различна философия. Ние предлагаме водеща роля при назначаването на директорите, при подбора на кадрите за директори, да има Министерството на образованието с прясно разписани изисквания към кандидатите. В този член, както е предложен, няма разписани никакви изисквания за кандидатите за директори. Искам да пресъздам само част от дискусията в Комисията. Вие можете лесно да видите от предишните предложения, че вносителите имаха предложението длъжността „директор” в българското училище да може да се заема от хора с тригодишен стаж. След това нашето предложение беше за 10 години професионален стаж и в крайна сметка предложението е добило един вид, в който вносителите са приели компромисния вариант стажът на кандидатстващите да бъде петгодишен по специалността. Този начин на удовлетворяване на различните виждания може би е добър донякъде. Не казвам, че не е добре, че ние увеличихме изискването за стажа, защото можете да си представите общинска комисия, в която участва общинската администрация за оценка на кандидати за директор в училище с три години стаж! Няма какво да се аргументираме допълнително, но в предишни разисквания тук в залата, стана ясно, че – а тук мисля, че и министърът може да го потвърди, кризата с кадрите, особено в малки общини с учителите, е много голяма. Естествено е да започнат да се правят компромиси в професионална посока в това отношение, защото така или иначе трябва да бъдат назначени учители, които да учат децата. Но ако компромиси се направят и с директорите, нещата ще излязат извън контрол. Затова нашето предложение е поне за директорите да се засили ролята на държавата, да се увеличат изискванията към тяхната професионална пригодност и към техния стаж, за да може да има един гръбнак в системата на образованието, който да държи качеството и да следи за прилагането на държавните изисквания. В Закона сме разгърнали едно виждане, че държавните изисквания действат автоматично. Да, приема ги Министерството, минават през администрацията и се появяват едни държавни изисквания. Ама нали някой трябва да ги прилага тези държавни изисквания. Нали някой трябва да е запознат с тях на място. Нали трябва да е някой човек, който е бил достатъчно време в системата. Предложението да се назначават директори на училища от комисии на ниво общинска администрация, с петгодишен стаж, без други изисквания, ще свали нивото на основната фигура, която държи средното образование в момента в България. Не виждам логика в това предложение. Затова предлагам да се приеме предложението на БСП лява България.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Предложението на АБВ е въвеждането на принципа на мандатност от пет години без ограничения на мандатите при директорите. Аз съзнавам, че това предложение е дискусионно и дори спорно, но си заслужава днес тук да го дебатираме, най-малкото заради това, че всички членове от Комисията получихме множество писма с искане за въвеждане на този принцип. Считам, че ако има мандатност при директорите, те биха се мобилизирали и мотивирали да са по-конкурентоспособни, да развиват своите мениджърски умения и да предлагат някакъв стратегически план за управление по време на своя мандат. Известно е, че в цялата страна има директори, които буквално са станали феодали и са окупирали позицията за десетки десетилетия. Съществува, разбира се, и обратната практика. Има много добри директори, които също така управляват дълго време и управляват добре своите училища, но ние не можем да разделим едните от другите. Затова считаме, че е хубаво да има конкурентно начало, да има свободен и демократичен избор и да има състезателен елемент. Разбирам притесненията на вносителите, които смятат, че чрез допускане на мандатност би могло да се политизира системата и да се използва тази мандатност за политически чистки. Трябва да призная, че такъв риск съществува. Обаче ние трябва да намерим механизми да се борим със злоупотребата с политическа и административна власт по друг начин, а не да го залагаме в Закона, тъй като така се лишаваме от възможността за състезателен характер при директорите. Затова предлагам да обсъдим и да дискутираме това предложение, макар че и предложението за атестация, което вносителите предлагат, е много добро. Въпросът е, че то отново се прави в затворена система и отново може да има субективизъм. Тук ние трябва да преценим кое от двете решения и по-добро. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Всъщност това, което трябва да кажем, е, че предложеният текст от вносителя наистина може да доведе до едни неприятни последствия от гледна точка на формата на провеждане на конкурс и по-точно Комисията, която трябва да провежда този конкурс. Какво имам предвид, колеги? Всъщност какво представляват така наречените „обществени съвети” и какво представляват представителите на общинска администрация? Те са представители на определена политическа формация, която в случая е на власт, няма как да скрием това. Това е нещото, което аз мисля, че е неприятно и може би трябва да се разшири съставът на тази Комисия, за да не се получават тенденциозни оценки на комисии. Във времето назад сме били свидетели на такива тенденциозни оценки. Ако Ви прави впечатление в ал. 6, Вие ще видите, че не е изяснен и какъв е броят на тази Комисия – колко човека ще бъдат от общинската администрация, колко човека ще представляват така наречения „обществен съвет”, което създава друга предпоставка за несигурност, дори мога да кажа и несправедливост при крайната оценка за провеждане на конкурса. Що се касае до това, че все пак конкурсът е предвиден да бъде проведен по условията, заложени по Кодекса на труда, това е нещо наистина добро, защото там се дава възможност съответният директор да бъде назначен на изпитателен срок, каквато, между другото, е и практиката почти в 90% от случаите. Другото нещо, което трябва да кажем, за да го знаят колегите, е, че за радост през последните години няма такова огромно текучество на директори и провеждане на конкурси. За жалост обаче, останалата част от това текучество е белязана точно с политически елемент. И ето тук, колеги, е опасността. Мога да Ви посоча конкретни примери, които обаче не искам да ги казвам, за да не нажежаваме обстановката, но всичките тези конкретни примери на политическа разправа с определени директори в крайна сметка приключиха с решение на съда в полза на тези директори, които пък водят вече до един сериозен разход на ресурс. Защото разходът, когато се възстанови този неправомерно освободен директор, знаете, че се заплаща от цялата държава, от данъкоплатеца. Ето тук трябва да се прецизира текстът и да се вложи елемент, който да гарантира тази справедливост, да гарантира едно честно провеждане на конкурси. Оттам нататък хубавото, което е заложено – като процедурата да се провежда по условията на Кодекса на труда – да остане. Що се касае до стажа, трябва да отбележим, че в последните години системата на образованието се развива в доста сериозна динамика. Ако трябва да споделя моето мнение, аз мисля, че и три години стаж са достатъчни, защото много от младите хора имат съвсем нов иновативен подход за образование и ние трябва да отчитаме това нещо. Докато един по-възрастен учител придобива консервативност в мисленето си, която невинаги е полезна за обучението и за качеството на образованието. Без да искам, естествено, да обидя съответен преподавател или учител, ние сме хората, които трябва да отчетем тези фактори, защото те са важни. Иначе изпадаме в положение да подготвяме ученици, които практически не са готови за пазара на труда. Това става най-големият проблем, след това оттам се определя вече и какво е качеството на образованието. Аз предлагам в ал. 6 да бъде добавено „и представители на Инспектората”. Там, където е записано, че Комисията се състои от представители на общинска администрация и представители на обществения съвет, да се добави „и представители на съответното регионално управление по образование”. Да разширим състава, за да бъде точно и ясно, да не се дава повод за тълкуване. (Реплики.) Да, има го наистина малко по-горе, но нека да го има и в ал. 6, за да не се създава предпоставка за разнопосочно тълкуване, защото сме свидетели на тези неща в практиката. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Байрактаров, уважаеми колеги! Всичко това, което казвате, е така и цялата логика е разбъркана от липсата на взаимовръзка в предложенията, които са направени. Обърнете внимание за какво става въпрос: кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на училищата. Комисията се определя от кмета на общината... (Реплики от ГЕРБ. Реплика от докладчика Милена Дамянова.) Да, извинявайте, на детските градини. Извинявайте за това. ...като включва представители на администрацията, а началникът на регионалното управление на образованието сключва договорите с директорите. Каква е логиката?! (Реплики.) Тогава кметът да сключва договорите с директорите. По същество кметът на общината... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Не за детски градини. Не... (Реплики.) Комисията кой я определя? (Шум и реплики.) Алинея 6: „В Комисията за провеждане на конкурса за заемане длъжността „директор” се включват представители на общинската администрация, определени от кмета на общината...” – чета това, което е записано.

Да. И обществения съвет. А в ал. 2 пише: „Началникът на регионалното управление на образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища...” и така нататък. Е, добре. В такъв случай нашето предложение е следното: ние предлагаме да има комисия, тоест... (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Да, реплика Ви правя. Нашето предложение е да има комисия, която да е определена от Министерството на просветата чрез регионалния инспекторат, защото това, което Вие казвате, от една страна, дава възможност за политически произвол, а и не само политически произвол, а липса на качество при оценката и при провеждането на конкурса. Кажете ми каква е логиката да се занимава местната власт с този въпрос, с определянето на директорите? Благодаря за вниманието. (Реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз така и не разбрах господин Жаблянов в какво ме репликира, в интерес на истината. Той изразяваше съгласие с това, което съм направил в своето изказване. Но все пак: господин Жаблянов, аз искам да Ви обърна внимание, че ние в момента коментираме само процедурата по избор и назначаване на директор на училища и на детски градини в държавни общински заведения. Все пак трябва да обърна внимание, че има една друга процедура, която е свързана с избор и назначаване на директори в частните училища и детски градини. Не забравяйте, че там осигурихме също един публичен ресурс, а Вие там някак си се правите, че не съществуват тези училища и сякаш в тях няма да учат и да се образоват български деца и те сякаш са по-различни от тези, които се образоват в общински и държавни училища. И затова обърнах внимание, точно за да не се създава възможност за спекулации, защото ако тръгна да изхождам от Вашата позиция – каква е гаранцията, че министърът като пусне една заповед за назначаване на комисия, утре няма да го обвините, че е от еди-коя си политическа партия и затова е пуснал този състав на комисия и ще му търсите... Както се казва, винаги се дава възможност на политика да изприказва много приказки и да намери форми, с които да се обвини. Именно поради тази причина предложих, въпреки че в ал. 2 е заложена тази възможност, за да не се дава възможност за превратно тълкуване, да се допълни ал. 6, за да се изчисти този въпрос. А иначе госпожа Цачева е абсолютно права относно юридическия казус, който възниква за трудовите договори. Абсолютно сте права – чисто юридически. И тук също трябва да се изчисти. Може би е добре да оставим този текст за по-късно гласуване, за да се обмисли и да не се получи нещо много неприятно в един момент. Предлагам наистина този текст да го отложим, да има време да се обмисли, защото този юридически казус, за който и госпожа Цачева...

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Нашето предложение засяга два въпроса. То е идентично с предложението на някои колеги. Първият въпрос е за назначаването в ал. 2 на директорите на центровете за подкрепа на личностно развитие, което да става от началника на регионалното управление на образованието. Подобен текст има в предложението на народния представител Борислав Великов и група. Второто предложение е предложението за мандатността на директорите, което се споделя в един друг вариант от колегите от АБВ и е направено почти идентично от народния представител Станислав Станилов. Няма да бъда пространен, ще кажа само няколко думи за аргументите на тези две предложения. Първо, ние считаме, че назначаването на директорите на центровете за подкрепа на личностното развитие от началника за регионалното управление на образованието дава една възможност за контрол и надзор върху дейността на тези центрове и за намеса в случаите, че работите в един или друг център не вървят и предотвратява възможността местната власт да използва чрез тези назначения дейността на центровете за чисто предизборни политически цели. Второто предложение е нещо много дълго коментирано в системата на образованието – мандатността на директорите. Вярно е, че водихме един доста професионален дебат, в който отношение взе и Министерството на образованието и науката. Вярно е, че такава мандатност, приложена към системата на предучилищното и училищното образование, изисква един значителен ресурс от време и потенциал за провеждането на тези конкурси, но също така е вярно, че в много случаи директорството се превръща в служба, в чиновническо изпълнение на задълженията и това довежда до пораждането на сериозни конфликти между педагогическия състав и директорите. Много са случаите, които са стигнали до нас, надявам се и до други народни представители, че чрез финансови механизми, чрез властови механизми местната власт оказва влияние върху работата на директорите и използва тези назначения за предизборни и политически цели. Ето защо, настоявайки за мандатност, ние се противопоставяме на засилването и допускането на общините в управлението на образованието, в управлението на училищата и затова не приемаме аргументите в комисиите да участват, така както господин Лютви Местан предлага, дори и на паритетно ниво представители на местната администрация в комисиите за избор на директори. Също така трудно можем да приемем и участието на представители на общинска администрация и на обществените съвети в комисиите за провеждане на конкурсите за директори, защото до голяма степен там позицията на тези представители ще се определя не от едно професионално и квалифицирано ниво, а по-скоро от местно определени или личностни, или политически ориентирани представи към единия и другия кандидат. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз внимателно проследих дебатите преди почивката по този член от Закона, който, между другото, възпроизвежда в голяма степен сегашното положение. По повод на годините трудов стаж, които се изискват като минимум за заемане на длъжността „директор”, само ще кажа, че в момента са три. Винаги са били три години, ние сега повишаваме изискванията, така че тези години вече стават пет. По силата на чл. 215, ал. 5 от Законопроекта, длъжността „директор” в държавните и общинските институции се заема въз основа на конкурс, който се провежда при условията и реда на Кодекса на труда. В тази връзка органите, които са ни посочени в ал. 1, 2 и 3, са тези, които определят комисиите. Те няма как да не определят и свои представители, но добре е за яснота, за по-голяма яснота – ще направим редакция в ал. 6, която малко по-късно ще Ви изчета, която е по предложение и на господин Байрактаров. Само за сведение на колегите вляво, началникът на Регионалното управление по образованието всъщност е представителят на министъра. Това е Министерството на образованието, така че нека да не се връщаме в годините назад, когато министърът разписваше абсолютно всички заповеди. Разбирам, че духът и философията на промените, които Вие предлагате в целия Законопроект, са насочени към централизация, но нашето мнение е съвсем различно – в обратната посока. Напротив, трябва да вървим към децентрализация. Още повече, пак казвам, това е съществуващото положение в момента. И в момента началниците на регионалните управления са тези, които са работодатели на директорите на общинските училища, кметовете са работодатели на директорите на детските градини. Тук нищо не променяме. С една разлика, пак казвам, завишаваме годините за минимално изискуемия стаж от три на пет години. По отношение на мандатността, това е действително един доста дебатиран сред учителите въпрос. Колеги, аз не знам даваме ли си сметка, че в момента в системата на образованието имаме близо 2600 училища и толкова детски градини – как си представяме, че на четири или на пет години ще променяме, ще въртим пет хиляди души в системата, само и само да сменим един директор? Още повече, това е по мнение и на хора от системата, всички можем да дадем примери за много добри директори. Много малко са тези директори, които, да, имат своите нарушения, правят своите нарушения или са се самозабравили, както ние казваме. Но това, колеги, са една много малка част от директорите на училищата. Аз дори бих казала, че става въпрос за 5% от директорите. Така че това, което трябва да направим със Законопроекта, и ние го правим чрез атестацията, е да създадем механизмите за контрол, така че да не се допускат такива лоши случаи в системата. Но не да обръщаме цялата система на образованието с главата надолу на всеки пет години. Освен това, ако заложим мандатност по Кодекса на труда – да, Кодексът на труда предвижда и допуска и сключването на срочен трудов договор за определен мандат. Обаче, забележете, длъжностите, които са определени с мандат, се заемат въз основа на избор. Изборът се провежда от избирателно тяло. Кое ще е това избирателно тяло? Кой ще провежда избора на директора? В присъствие на повече от половината от лицата, които имат право да гласуват. При изборно правоотношение статутът на работодателя принадлежи вече на избирателното тяло. Той е органът, който ще назначава директора, и, който, забележете, може да му прекрати по незнайно какви причини мандата, още, както се казва, на първата година. Ние категорично считаме, че това ще доведе и ще създаде предпоставки за политизиране на системата и назначаване на директори въз основа не на професионални качества за директори на училища и детски градини, а въз основа на други качества. Затова сме предложили атестиране на четири години с възможност за прекратяване на трудовото правоотношение при несправяне със задълженията. Считаме, че по този начин ще мотивираме директорите за едно по-добро изпълнение на функциите, за едно отговорно изпълнение на задълженията, защото на практика атестацията ще даде възможност за един по-добър контрол върху дейността на директорите, които на определен период ще следва отново да докажат ефективността на стратегията за развитие на училището, която изпълняват, и изобщо на своята дейност. Важно е да има механизми за прекратяване на трудовото правоотношение, пак казвам, при неспазване на задълженията и съответно при неефективно управление на училището, но не и да създаваме предпоставки за политизиране и за хаос в системата. Смятам, че това е добре за системата на образованието. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само, ако ми позволите, редакционната поправка в ал. 6 на господин Байрактаров. Заедно с него предлагаме в ал. 6 на чл. 215 да се добави следният текст: „В комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор” на общинското училище се включват представители на регионалното управление на образованието, определени от началника на Регионалното управление на образованието, на общинската администрация, определени от кмета на общината, както и представител на Обществения съвет.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Дамянова, така е, както казвате – става въпрос за централизация. Но централизацията е принципът, върху който може да бъде въведен ред в системата на образованието. Защото в сегашната ситуация, да не навлизам в повече подробности, мисля, че няма нужда тук да ги обясняваме – ако няма централизация и управляемост на тази система, след пет години резултатът ще бъде такъв, че ще се наложи факултативно да се изучава арабски. На какъв друг език да го кажем? Тук не мога да разбера! Нека да има централизация, ако трябва – нека да има. Светът се променя. Преди десет години – да, децентрализация, сега принципът също се променя. Няма вечни принципи! Принципите се възприемат от гледна точка на целите, които се преследват и които се постигат. За какво говорим в момента? За каква децентрализация може да става въпрос на това място, дето се намираме, дето от сутрин до вечер става все по-проветриво?! След пет години тук всички ще ни хване хремата, но тогава ще се чудим как да го спрем! Призовавам още веднъж, помислете внимателно: комисии на местно ниво, които да назначават директорите – ще падне качеството на кандидатите и ще се получат други нежелателни явления. Няма нищо лошо в това – централизирано, през системата на Министерството на образованието и науката да се правят конкурсите и да се назначават директорите. Не виждам защо опозицията да Ви убеждава в това – в момента не сме заинтересовани. Има правителство на мнозинството. Ние предлагаме Министерството да има повече власт – да, предлагаме го. Струва ми се, че в системата на образованието това е полезно за България. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Вземам реплика към госпожа Дамянова. Госпожо Дамянова, ако правите дуплика, ще Ви помоля да си вземете Кодекса на труда и да го прочетете на господин Жаблянов в порядъка от чл. 89 до чл. 96 – точно и ясно е описано как се провежда конкурсът, кой назначава комисията за този конкурс, кой след провеждането му бива назначаван. Цялата процедура точно и ясно е описана. Неслучайно в изказването ми споменах, че това е добрият елемент – че конкурсът е обвързан с Кодекса на труда, който, естествено, няма нужда да преписваме в този Закон. Това е моята реплика към Вас. Благодаря.

Господин Байрактаров, не смятам за необходимо непрекъснато да четем на колегите от ляво Кодекса на труда и други нормативни актове. В крайна сметка мисля, че всички, като законодатели, трябва да сме наясно, че по Закона за нормативните актове не можем една и съща материя да уреждаме в два различни нормативни акта. Така че не можем да се повтаряме – и в единия закон да пишем едно, и в другия, за да ни е ясно. Трябва да ги четем заедно. Наистина в Кодекса на труда много ясно е написано как се формира комисията. По отношение качеството на образование, господин Жаблянов, ще Ви отговоря, че качество и ред в системата се въвеждат не чрез централизация. Между другото, съжалявам, че тук я няма госпожа Янкова – тя, като бивш кмет, ще Ви каже, че например Сдружението на общините много отдавна настоява дори кметовете да бъдат работодатели на директорите на общинските училища. Всички кметове застават зад това предложение, независимо от коя политическа сила са. Но когато говорим за ред, за качество в системата (реплики от БСП ЛБ), един закон, за да ги създаде, трябва да съдържа много ясни механизми за контрол, за отчетност, за прозрачност, така че да не допуска лоши практики и да създаде гаранции за добро и адекватно образование – не да се връщаме в годините назад, когато всичко беше централизирано и монополизирано.

То и занапред ще се централизира, но малко по-късно!

Член 216 – предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216, който става чл. 218: „Чл. 218. (1) Функциите, професионалните профили, длъжностите и необходимата за заемането им професионална квалификация, както и условията и редът за повишаване на квалификацията, за кариерното им развитие и за атестирането на педагогическите специалисти, включително критериите за атестиране и съставът на атестационната комисия, се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. (2) Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя условията и реда за организиране и провеждане на практическа подготовка на стажант-учителите по чл. 214.” „Раздел II – Права и задължения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Член 217. Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Комисията подкрепя предложението по т. 2. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 217, ал. 1 след думите „педагогическите специалисти” се добавят думите „и другите специалисти в системата на народната просвета”. В чл. 217, ал. 2 след думите „педагогическите специалисти” се добавят думите „и другите специалисти в системата на народната просвета”. В чл. 217, ал. 4 след думите „педагогическите специалисти” се добавят думите „и другите специалисти в системата на народната просвета”, а думите „центровете за подкрепа на личностното развитие” се заменят с думите „извънучилищните центрове”.” Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 219: „Чл. 219. (1) Педагогическите специалисти имат следните права: 1. да бъдат зачитани правата и достойнството им; 2. да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в този закон; 3. да участват във формирането на политиките за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие; 4. да получават професионална подкрепа в процеса на изпълнение на служебните си задължения; 5. да повишават квалификацията си; 6. да бъдат поощрявани и награждавани. (2) Педагогическите специалисти имат следните задължения: 1. да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти; 2. да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията; 3. да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни; 4. да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието им. (3) На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, родителите, административните органи и обществеността. (4) При изпълнение на служебните си задължения педагогическите специалисти, заместник-директорите без норма преподавателска работа и главният счетоводител от държавните и общинските детски градини и училища и от центровете за подкрепа за личностно развитие имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите. Средствата за представителното облекло се осигуряват от бюджета на съответната институция. (5) Педагогическите специалисти, които работят в малко населено място извън местоживеенето си, имат право на възстановяване на извършените от тях разходи за транспорт от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота при условия и по ред, определени в наредба, издадена от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите. (6) При прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.”

Член 218 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 220: „Чл. 220. (1) Освен в случаите, определени в този закон, педагогически специалист не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2-7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици, с които работи в детската градина или в училището, ако това заплащане е от името и за сметка на децата и учениците, включително със средства от училищното настоятелство. (2) Педагогически специалист няма право да участва при изготвяне и оценяване на изпитни материали и да извършва проверка и оценка на изпитни работи, ако е подготвял ученици за явяването им на съответния изпит срещу заплащане, ако това заплащане е от името и за сметка на децата и учениците. (3) В едномесечен срок от началото на всяка учебна година педагогическият специалист подава пред работодателя си писмена декларация относно обстоятелството дали срещу заплащане от името и за сметка на децата и учениците през предходната учебна година е извършвал обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2-7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици и че това не са били деца и ученици, с които педагогическият специалист е работил в детската градина или училището в същия период. (4) Преди включването в дейности по ал. 2 педагогическият специалист подава декларация, че не е подготвял ученици за явяването им на съответния изпит срещу заплащане от тях или от родителите им. (5) При установяване нарушение на ал. 1 и 2, както и в случаите на неподаване на декларацията по ал. 3 или при подаване на декларация с невярно съдържание педагогическите специалисти носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда.” „Раздел III – Повишаване квалификацията на педагогическите специалисти”. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел III: „Повишаване квалификацията на учителите, директорите и другите педагогически специалисти”.

Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Навсякъде в този раздел думите „повишаването на квалификацията” се заменят с думите „продължаващата квалификация”.”

По чл. 219 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 219 се създава нова алинея 2, а останалите алинеи се преномерират: „(2) Продължаващата квалификация осигурява съответствие между потребностите на системата на народната просвета и равнището на професионална компетентност на педагогическите специалисти и повишаване на качеството на образованието.” В чл. 219, ал. 3 думите „са длъжни” се заменят с думите „имат правото и задължението”. В чл. 219, ал. 4 думите „центровете за развитие на личностното развитие” се заменят с думите „извънучилищните центрове”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 219, който става чл. 221.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложенията, което правим в чл. 219 относно квалификационното израстване на специалистите в системата, не са само терминологични, а отразяват нашето разбиране за това как трябва да изглежда този процес. Квалификацията, която е в ал. 1 на чл. 219 от вносителя, е, че повишаването на квалификацията е непрекъснато процес на усъвършенстване и така нататък. И затова ние смятаме, тъй като процесът е непрекъснат, а не е на етапи, че по-подходящото понятие е „продължаваща квалификация”. Смятам, че понятието е навлязло в обществената и правната лексика в България, използва се в поредица от европейски документи и не виждам основания да не бъде прието. И следващия въпрос, на който искам да обърна внимание, за ал. 3, където става въпрос, че педагогическите специалисти са длъжни ежегодно да повишават квалификацията си. Ние настояваме да бъде включено, че всъщност не става дума за задължение, а и за право, тъй като се предполага, че в едно правово общество правата и задълженията са балансирани и ние няма как да ги задължим педагогическите специалисти всяка година да си повишават квалификацията, защото на практика това не става в момента. Това е, което искам да кажа. Съжалявам, няма го министъра. Може би той има наблюдения повече от сферата на изпълнителната власт и на това как функционира системата, но това не се случва поради редица обстоятелства.

Благодаря, господин Председател. Хубаво е, когато в Закона се мисли за повишаване квалификацията на учителите, само че повишаването на квалификацията е процес, който е свързан и с изразходване на определени финансови ресурси. И тук, поне според мен, може и да греша, но в ал. 4 на чл. 219 има следния текст: „Директорите на детски градини, училища и центрове за подкрепа на личностно развитие са длъжни да осигуряват необходимите условия за повишаване на квалификацията”. Дотук – добре, само че аз мисля, че освен че трябва да осигуряват необходимите условия, трябва да осигуряват и необходимото финансиране, защото, ако има условия, а няма финансиране, този процес практически най-вероятно няма да може да се осъществи. Затова аз предлагам една редакционна добавка: в ал. 4 след думите „необходимите условия” да се добави „и финансиране” – „необходимите условия и финансиране за повишаване квалификацията”. Защото, колеги, предполагам, че сами разбирате – ако го няма това финансиране, практически тези текстове ще станат мъртви текстове. Това между другото е един от проблемите, който е изпъкнал през годините, когато липсата на финансиране фактически не даваше възможност на една голяма част от българските учители наистина да повишат своята квалификация или да проведат повишаващи квалификацията курсове, обучения. Особено, например, беше много сериозен проблемът с така нареченото „интерактивно обучение”, което е нещо много добро, но поради липса на финансиране не можа да обхване всички български училища и да бъде въведено масово, така че, надявам се, да подкрепите това мое предложение.

Господин Председател! Уважаеми господин Байрактаров, преди това на господин Жаблянов ще кажа, че...

Семантиката на двете думи „квалификация” – „продължаваща” и „непрекъсната”, е твърде различна.

Господин Байрактаров, а във връзка с тази квалификация има стандарти и априори текстът не означава, че няма финансиране. Съгласно държавния бюджет и на делегираните бюджети е разпределена сума от общия бюджет на училището 0,8%, която се заделя специално за квалификация на учители. В този смисъл това допълнение, което Вие слагате, не е необходимо. Него директорите го знаят и са задължени, и там даже пише: „не по-малко от 0,8%”. Тоест, аз, например, като директор заложих 1,5%, защото смятам, че квалификацията е важна. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Дукова, не приемам Вашата реплика за добре аргументирана и мотивирана. Ще Ви изложа много примери, особено когато българското училище работи в условията на делегиран бюджет и използва бюджета за повишаване размера на трудовото възнаграждение на голяма част от учителите. Именно поради тази причина правя това предложение: думата „финансиране” да бъде включена и да се знае, че Законът задължава категорично. Хайде, стига вече с поднормативни актове да решаваме нещата. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Законът трябва да е ясен, лесно разбираем и да се изпълнява, и да се прилага. Стига постоянно с поднормативни актове, защото виждаме какво се случва и с поднормативните актове по прилагане на Закона за Кодекса за социално осигуряване, и за много други неща, както и за Закона за движение по пътищата. Неслучайно правя това предложение. Естествено, народните представители имат право да го приемат или да не го приемат, но то е в полза на българските учители и в това отношение, мисля, че с Вас имаме един и същи стремеж. Няма нищо лошо, няма да попречи, ако думата „финансиране” съществува. Напротив, тя ще подпомага това нещо и този процес на квалификация да се случва, а всички имаме полза, най-вече нашите деца. Надявам се, че тук няма да имаме някакви различия. Една дума няма да отежни текста. Благодаря.

Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „Създава се нов чл. 219а: „Чл. 219а. Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва по модули за квалификации, утвърдени със заповед на министъра на образованието и науката.” Комисията не подкрепя предложението.

Член 220 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „В чл. 220, ал. 1 думите „от специализирани обслужващи звена” се заличават, а второто изречение отпада. В чл. 220: 1. в ал. 3, в изречение първо, текстът след израза „квалификацията си” до края на разпоредбата се заменя с израза „по модулите в институциите по ал. 1 в не по-малко от 160 академични часа за всеки период на 2 до 5 години”; 2. в ал. 4 след думата „условие” се допълва „и финансира”; 3. алинея 5 се заличава.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 222: „Чл. 222. (1) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва от специализирани обслужващи звена, от висши училища и научни организации. Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва и от обучителни организации, чиито програми за обучение са одобрени при условията и по реда на тази глава. (2) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти по ал. 1 се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоверява с документ. Системата от квалификационни кредити се определя с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. (3) Педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си по програми на организациите по ал. 1 в не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атестиране. (4) Държавата създава условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти по ал. 3. (5) Повишаването на квалификацията, извършена от организации извън ал. 1, се признава чрез квалификационни кредити от началника на съответното регионално управление на образованието след заявление на педагогическия специалист при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за статута и развитието на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вече стана ясно от дискусията по предходния член, че задължаваме учителите да се квалифицират, но в същото време не задължаваме институциите, където те работят, да финансират квалификацията им. Искам да попитам, понеже тук сигурно всички имаме някаква средна статическа информация: каква е средната заплата на учителите, защото те трябва да се квалифицират за своя собствена сметка?

Това е по същество.

Това е по същество. Значи, в предходния член ги задължаваме да се квалифицират и не осигуряваме финансови средства за това. Понеже всички ще отидете в избирателните си райони, искам да Ви обърна внимание, защото ще Ви попитат за това. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Второто нещо, което искам да Ви кажа, извинявайте, ако обичате. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Съвсем спокойно го казвам.

Нали трябва да се мисли, като се прави тук нещо. „Чл. 220 (4) Държавата създава условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти по ал. 3.” Ние предлагаме да се допълни „и финансира”. Вече беше направено уточнението, че повишаването на квалификацията се финансира с 0,8%, както каза госпожа Дукова.

Не по-малко.

Добре, след като това на практика е така и се финансира, какво пречи да се запише в Закона? Това е моят въпрос. Предлагам да се запише, както беше предложението и по предходния член. Имаме и предложение относно удостоверяването на степента на квалификация, която се придобива. Алинея 5 предвижда повишаване на квалификацията, извършена по съответния ред, да се признава от началника на регионалното управление по образование. В предходния член описваме кои са институциите, които издават документ, удостоверяващ повишената квалификация. След като си получите документа от съответното обучаващо звено, с него Вие трябва да отидете, ако сте учител, в регионалния инспекторат по образованието, където още веднъж ще Ви кажат: „Да, той наистина е завършил”.

Не е вярно.

Как да не е вярно?! Чета какво пише в ал. 5: „Повишаване на квалификацията, извършена от организация извън ал. 1”. Кои са тези организации извън ал. 1? Кои са организациите, които повишават квалификацията на учителите и след това регионалният инспекторат по свое усмотрение може да признае квалификацията или да не я признае? Извинявайте, колеги, но нали се занимаваме със законодателна дейност – може ли законът да даде възможност в едни и същи ситуации да има различни решения?

Може, защо да не може?!

Е, щом може, благодаря за репликата. Успех на този Закон!

По чл. 221 има предложение от Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението – в чл. 221, ал. 1 и ал. 2 думите „центрове за подкрепа на личностно развитие” да се заменят с думите „извънучилищни центрове”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 221, който става чл. 223.

По чл. 222 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 224. По чл. 223 има предложение на Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено по ал. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3. Предложение на народните представители Милен Михов и Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223, който става чл. 225: „Чл. 225. (1) Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват професионално-квалификационни степени. (2) По-високото равнище на квалификация е основа за придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен. (3) Професионално-квалификационните степени се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация „учител“ и имат програмни акредитации за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и за придобиване на образователна и научна степен „доктор” по докторска програма, съответстваща на учебен предмет от училищната подготовка. (4) Професионално-квалификационните степени и условията и редът за придобиването им се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти.” По чл. 224 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 226. „Раздел ІV – Кариерно развитие на педагогическите специалисти”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. По чл. 225 има предложение от Бойка Маринска и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено по ал. 4, изречение първо и второ. Комисията не подкрепя предложението по ал. 2 и по ал. 4, изречение трето: „В чл. 225, ал. 2 да се включи нова т. 4 – „учител – наставник”; и по ал. 4, изречение трето - „Степените се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение”.” Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 225, ал. 2: 1. Създават се нови т. 1 и 2: 1. стажант – учител; 2. млад учител”. 2. Точки 1 – 3 стават съответно т. 3 – 5. 3. Създава се т. 6: „6. Учител – методист.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225, който става чл. 227.

По чл. 226 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „В чл. 226 се създава нова алинея 2, а останалите алинеи се преномерират: „(2) На атестиране подлежат директорите и заместник-директорите на училищата, детските градини и извънучилищните центрове.” В чл. 226, ал. 2 цифрата „4” се коригира на „5”. В чл. 226, ал. 3 думите „Обществения съвет” се заменят с думите „училищното Настоятелство”. В чл. 226, ал. 4 думите „най-ниска оценка” се заменят с думите „незадоволителна оценка”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Маринова, народния представител Борислав Великов и народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 226, който става чл. 228: „Чл. 228. (1) Атестирането е процес на оценяване на съответствието на дейността на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с професионалния им профил, с изискванията за изпълнение на длъжността, както и със стратегията за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие, а за директорите – и на управленската им компетентност. (2) Атестирането на учителите, директорите и другите педагогически специалисти се извършва на всеки 4 години от атестационна комисия, определена от работодателя, съгласувано с педагогическия съвет, като в нейния състав задължително се включват: 1. представители на работодателя, на финансиращия орган, в случаите, когато той е различен от работодателя, на педагогическия съвет, на регионалното управление на образованието, както и родител от Обществения съвет – при атестиране на директорите; 2. представители на работодателя, на регионалното управление на образованието и на педагогическия съвет – при атестиране на учителите и другите педагогически специалисти. (3) В състава на комисията може да се включват и други членове, определени в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. (4) Редът за назначаване на комисията по ал. 2, скалата на оценяване, критериите и процедурата за атестиране се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. (5) Оценката от атестирането освен за кариерното развитие може да служи и за насочване за повишаване на квалификацията и поощряване на атестирания педагогически специалист. (6) При получена най-ниска оценка от атестирането работодателят заедно с атестационната комисия: 1. правят анализ на причините, довели до ниската оценка; 2. изработват план за методическо и организационно подпомагане на получилия ниска оценка учител, директор или друг педагогически специалист; 3. определят наставник или наставници, които да осъществят методическа и организационна подкрепа; 4. представят в регионалното управление на образованието в едномесечен срок от провеждането на атестирането документите по т. 1, 2 и 3 за осигуряване на методическа подкрепа. (7) В случаите по ал. 6 повторно атестиране на лицето се извършва една година след предприемане на мерките по ал. 6, т. 1, 2 и 3. (8) Ако при атестирането по ал. 7 отново е получена най-ниска оценка, лицето се освобождава от длъжност при условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. (9) При получена оценка от атестирането с една степен по-висока от най-ниската се прилагат мерките по ал. 6, т. 1, 2 и 3.”

Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, което е отразено на систематичното му място в чл. 228. Предложението по т. 2 е оттеглено.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както се казва в реалити шоуто: „Сега, внимание тук! Сега внимание!” Предложението... (Шум и реплики в ГЕРБ.) Не, не, става дума за нещо много умно. Предложението е целият педагогически състав да преминава на атестация във всички училища веднъж на четири години. Предложението, което направихме ние и беше част от Законопроекта, който внесохме, беше на атестация да подлежи само ръководният състав на училището. Ние предлагаме да бъдат атестирани директорите, заместник-директорите на детските градини и на извънучилищните центрове. Предлагаме периодът на атестация да бъде поне пет години, защото за един учител трябва да има достатъчно дълъг хоризонт, който да даде възможност, особено в началото на неговата кариера, да не бъде атестиран на бърза ръка от представител на Обществения съвет – една структура, която по-нататък ще се разгърне в Закона с цялата й сила, и като видим този млад учител дали става или не става, с две думи, да не го атестираме на третата година, а да му дадем възможност да се утвърди, защото всеки човек, като започва кариерата си, разбира се, не е професор. Няма разлика в процеса на атестация, така както е предложен в Законопроекта, за кой етап от кариерата на съответния човек става въпрос. Второ, с какъв критерий ще се подходи за атестацията? Обърнете внимание на атестиращия орган, който е предвиден тук да бъде създаден. Аз ще употребя понятието „разноцветен” от гледна точка на доста шарен, от гледна точка на хората, които участват в него и тяхната квалификация. Но цялата философия, че оценката на работата на преподавателя в училище трябва да бъде извършена от хора извън системата на училището, които в повечето случаи и не познават преподавателите вътре, създава, меко казано, дискусионна среда. Тоест преподавателската работа, обърнете внимание, не работата на директора, не на мениджърския екип, казано, на училището, който управлява училището, държавните финанси, работата може да бъде преценена по обективни критерии – дали е потрошил парите на държавата, казано на по-ежедневен език, или не е. Тоест да бъде оценен от някаква гледна точка. Учителят по биология се оценява от член на Обществения съвет, който сигурно не е учил биология или е пропуснал да я научи, или учителят по английски.

Прочетете текста! Вижте го в ал. 2!

Чета текста, моля Ви!

Още едно предложение. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Цялата парламентарна група. Добро е предложението, добро е. Моля Ви, ще тръгне Законът.

Не се отклонявай от темата.

Член... (Реплики от народния представител Цветомир Михов.)

Ако обичате, без реплики от място, почти Ви дублирах. Член 226, ал. 4 – обърнете внимание на предложението при атестацията – „тези, които са оценени с най-ниска оценка”. Нашето предложение е да бъде „незадоволителна оценка”. Какво значи оценени са с най-ниска оценка? Най-ниска в сравнение с кое?

А незадоволителна оценка в сравнение с кое?

Ами незадоволителна – оценките могат да бъдат отлична, много добра, добра, задоволителна, незадоволителна, нали? Сега от трибуната ли да обяснявам това? Може ли в законов текст да фигурира понятието „оценени с най-ниска оценка”?

„Незадоволителна” пък може ли да фигурира? (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Добре, помислете. Какво друго да кажа в тази ситуация? Аз не мога да разбера със здравия разум ли спорим тук, с кое? (Народният представител Валери Жаблянов се смее. Шум и реплики от ГЕРБ.)

Нашето предложение е конкретно: в ал. 8 да се направи следната промяна: „Ако при атестирането по ал. 7 отново е получена най-ниска оценка, лицето се освобождава от длъжност”. Нашето предложение е да бъде записано следното: „ако при атестирането по ал. 7 отново е получена незадоволителна оценка”.

Отваряте възможност... (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Може да предлагате каквото искате, но ще дойдете да направите предложението от тук, нали, а не полуполегнал в стила на римските императори от първия ред. (Народният представител Валери Жаблянов се смее. Шум, реплики, весело оживление в ГЕРБ.) Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Жаблянов, това, което правите от трибуната, бих могла да го охарактеризирам с един неологизъм, създаден от един писател емигрант, този неологизъм е „изопачаврите”. Защото такова изопачаване на текста просто не може да бъде прието нормално. След толкова години в Народното събрание, не мога да престана да се смайвам как може народни представители, които излизат тук и най-отговорно твърдят нещо, изобщо да пренебрегват текстовете – или не са ги чели, или – което е по-лошо, съзнателно ги манипулират. Какво означава, че Общественият съвет оценявал преподавателите, след като изрично сме записали в т. 1, че само при атестиране на директорите участват представители на Обществения съвет? Защо говорите за три години оценка, когато е написано, че на четири години се оценяват преподавателите? Защо говорите, че е безсмислено да има най-ниска оценка, като по-нагоре е казано, че има скала за оценяване, която се приема с подзаконов нормативен акт? Просто... И на базата на едни такива неверни твърдения построявате една цяла постройка от невярно политическо говорене. За мен това е неприемливо.

Уважаеми господин Председател! Колеги, искам да се извиня за неточността, която е допусната. Вината е моя. Но няма да се съглася с втората част за построяването на тезата върху неверни твърдения, тъй като по същество, ал.1, атестирането на директорите се извършва от представители на работодателя, на финансиращия орган, в случаите, когато той е различен от работодателя, на педагогическия съвет, на регионалното управление на образованието и родител от Обществения съвет, който оценява директора. И работодателят оценява директора! Не, не е истина! Моля Ви се! Аз наистина искам да се извиня. Това, което каза госпожа Михайлова – така е, допуснал съм грешка при прочитането на текста. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Но... Каква е тази радост, не знам. Защо настъпи такава радост? Но имайте предвид, че това не променя по съдържание нещата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател! Уважаеми народни представители, всички сте запознати с кризата в средното образование и липсата на кадри. Все повече млади хора, които завършват висшето си образование и имат такъв профил и насоченост, поради едни или други причини – непривлекателност на тази професия за младите хора, не отиват в училище да обучават нашите деца. Това особено много си проличава в по-бедните региони, в по-малките общини. На фона на тази криза и на всичката тази бумащина, която всеки един учител трябва да пише – планове, срокове, дневници и прочие, предлагате сега на всеки четири години той да бъде атестиран. Отново да бъде натоварен учителят да трепери от директора и от всичките комисии, които предлагате, каква оценка ще му дадат за атестирането.

И сега го има.

Това мисля, че не е допустимо. Друго е да се атестира ръководителят, това, което ние сме предложили. Този, който ръководи това училище, в една или друга посока да му се даде оценка. А защо ще трябва да се дава оценка на един учител, който седи там, на това място – и той не знае защо, при всичките му ограничения от страна на заплата, изобщо условията на труд. Отново го товарим с едни комисии и той да бъде атестиран. Защо? Ами то в следващите години няма да има изобщо кандидати за учители в държавните училища. Още повече това, което направихте, че им отнехте и част от субсидиите, от парите, които така или иначе са недостатъчни.

Стига лъжи!

Благодаря, господин Председател. От тази гледна точка аз Ви призовавам, преосмислете това Ваше предложение и наистина не товарете по този начин българския учител. Ненужно е. Благодаря Ви.

Господин Председател! Госпожи и господа, ако внимателно се вгледате в текста на първоначалната редакция и тази редакция, която предлага Комисията, ще видите една съществена разлика. Трябва да кажа, че Комисията положи доста усилия, умения и познания, за да изработи този текст, с отговорност, че ние въвеждаме действително нещо ново в българското училище, но нещо ново и полезно. Аз лично съм дълбоко убеден в полезността на атестацията на българските учители и ще кажа защо. Това е в полза преди всичко, най-вече, на огромната част от българските учители, които са добре квалифицирани, добре мотивирани личностно, не говоря обществено, и изпълняват отлично своите задължения. Дълбоко съм убеден, че голяма част от българските учители са точно такива, а не такива, които не знаят къде са попаднали. И именно чрез атестацията ще се получи не само общественото, но и институционалното признание на труда на българския учител. Това е в полза на българските учители. Това е огромен стимул за работа, огромен стимул за доказване на собствените си качества. Това мога да го твърдя от личен опит като преподавател в университет, където тази практика е функционираща от дълго време и колкото и да е критикувана, все пак изпълнявам своите задължения и като ръководител, и като дългогодишен член на училищно настоятелство, което работи и което познава добрите и лоши учители. Именно атестацията ще отдели голямото мнозинство добри учители и ще покаже, както е казал Апостола „Кривиците на онези”, и както е казал Апостола „Да се поправят и да вървят напред”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колега, вземам повод от Вашето изказване по отношение на това, че в университетите били атестирани... Атестират се самите университети, а не преподавателите в тях. Вземете за пример съдебната власт. Там също има атестации, но от кого се извършват тези атестации? От хора, които са пряко свързани с тази професия. Не се извършват от биолози, от химици, извършват се от юристи. А това, което Вие предлагате тук, е да се оценява дейността на един учител, неговата преподавателска способност, това как ръководи своя клас и своите занятия от хора, които нямат тези познания. И това да става на всеки четири години! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

По въпроса за атестацията – още едно мнение. Сигурно може да се погледне на нея като процес, в който ние ще установим кои са добрите професионалисти и кои не стават за системата и периодично – през четири години ли там, или срокът, който е предвиден в Закона – тези, които случайно са попаднали, ще бъдат отсявани чрез процеса на атестацията. Вие смятате ли, че тази утопия, както си я представяте, ще бъде реализирана в българското училище в сегашните социални и други взаимоотношения, които са се изградили в тази система, когато ежедневно пристигат сигнали от учители в училищата при разпределянето на така наречените „делегирани бюджети” и разпределянето на заплатите на практика по усмотрение на директора? (Реплики от ГЕРБ.) Аз имам поне няколко случая, в които са се обръщали към мен, по някакъв начин да помогна. Смятате ли, че чрез това атестиране няма да се разчистват лични сметки, да се решават други въпроси, като гледате какво общество сме? Не смятате ли, че чрез тази система ще се внесе допълнително напрежение вътре в системата? Не смятате ли, че чрез нея ще се възползват хора, които имат користни цели, че българското училище ще стане обект на външен натиск? Кой е атестирал българските даскали – извинявайте за гръцката дума, през Възраждането?! Кой ги е атестирал до вчера – били са по-малко даскали, не са могли да създадат училището, защото не са били атестирани от Османската империя ли, какво?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Сега цялата тази бюрократщина от нивата на държавната администрация искате да внесете в училищата – защо смятате, че ще произведе нещо друго освен напрежение вътре?!

Уважавам разбирането Ви за това, че трябва да има повече професионализъм.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! На колегата Попов ще кажа, че има разлика между акредитация и атестация. Едното се прави от Националната агенция по оценка и акредитация, другото се извършва от специални комисии в самите университети, от самите преподаватели. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Господин Жаблянов, Вие използвахте думата... (Реплика от народния представител Валери Жаблянов. Реплики от ГЕРБ.)

Вие използвахте думата „утопия”. Утопия е нещо, което знаете откъде идва и което дава началото на едно могъщо социално движение през ХІХ век, което доведе до едни социални експерименти през ХХ век. Така че аз не смятам, че ние градим утопия с този механизъм, който въвеждаме за атестацията. На следващо място, ако се връщаме в историческите паралели за времето на Възраждането и на Третото българско царство, учителите също са държали много сериозни изпити – държали са много сериозен обществен изпит, а Вие ще се сетите какво казва Петко Славейков за еленските чорбаджии и това е отговорът на въпроса кой е атестирал българските учители тогава през Възраждането.

Чорбаджиите.

Накрая бих казал само едно – да, атестирането притеснява една част от българското учителство и това е разбираемо, това е достойно да бъде уважавано. Знаем мненията и на някои от синдикатите, знаем мненията и на някои от професионалните организации, но това притеснение не ни дава основание да се откажем от този принцип. Прилагането на атестирането е изпитание както на българското учителство, така и на административните органи, така и на директорите, така и на Министерство на образованието и науката. Този Закон ще постави на изпитание тези органи, всеки трябва да си носи отговорността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Моята процедурата е за прекратяване на дебатите по този член. Защото, уважаеми колеги, ние, които от месеци работим върху текстовете, четем ги, познаваме ги и знаем много добре какво е отношението и на гилдията към тях – аз благодаря за подкрепата и чудесното изказване на колегата Михов, ние няма да се справим и да убедим колегите отляво, и то трима или четирима човека, които така и не прочетоха Закона (частични ръкопляскания от ГЕРБ), така и не видяха какво означава атестацията, така и не разбраха, че няма да ги определяме и атестираме по физиономия, по определен стандарт. Няма...

Тонът ми е такъв, какъвто е на колегите. А на колегата Попов, мисля, че беше името, ще му кажа едно: не Ви пожелавам да имате учител на децата си, който седи... (Реплика от народния представител Филип Попов.)

...и не знае защо седи в една класна стая! Ето срещу такива колеги е тази атестация! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, току-що беше взета процедура, в която емоционално, надълго и нашироко се обясняваха някакви доводи. Моля Ви, когато извън процедурата се обясняват такива доводи, да влезете в своята роля, да прекъснете изказващия се и той да обясни каква ще е процедурата. А по отношение на това, Вие си го казахте – това се прави срещу учителите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”) Току-що го заявихте.

„Раздел V – Информационен регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. По чл. 227 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: Към чл. 227: - в ал. 1 думата „програми” да се замени с думата „модули”, - добавя се нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) Поддържа регистър на педагогическите специалисти преминали обучението по модулите за квалификация за съответния период.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227, който става чл. 229.

По чл. 228 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Чл. 228 се изменя така: „Чл. 228. Програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти за одобрение и вписване в регистъра може да представят висшите училища и научните организации, получили акредитация за съответните педагогически специалности от Националната агенция за оценяване и акредитация.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228, който става чл. 230.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение доразвива разбирането ни, когато обсъждахме въпроса за квалификациите на педагогическите кадри. Ако си спомняте, там записахме и изгласувахме един текст, в който регионалният инспекторат удостоверява документът, който е получен за квалификация, дали да бъде признат за такъв или да не бъде, ако е извън уточнените в Закона звена за обучение. Какво предлагаме тук? Програмите за обучение могат да бъдат представени – обърнете внимание, в ал. 1: „Лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за кооперациите, тоест, това са институции, които ще могат да се занимават с повишаване на квалификацията.” (Реплики от ГЕРБ.) Да, да, всичко има, знам аз какво има! Много добре знам. Благодаря Ви за отношението.

За да няма диалог, трябва и от залата да се пази някакво приличие, тишина.

„Лица, учредени в съответствие със законодателството на друга държава членка.” Тоест, от това, което е описано тук, Регионалният инспекторат по образоването ще трябва да прецени дипломата, която Вие носите, или документа, или кетапа там, да каже: да, това е вярно и този човек го признаваме, че се е квалифицирал. Това знаете ли какво е? Има си друга дума тук, с която се борим, променяйки Конституцията. Да я споменавам ли? Защото по усмотрение на регионалния инспекторат ще казваме: този е взел диплома, която ни харесва и я признаваме за квалификация, на другия не му харесваме дипломата. Ние предлагаме нещо съвършено конкретно, обърнете внимание: „Програми за обучение за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти може да представят висшите училища и научните организации, получили акредитация от Националния институт – нормално – за съответните педагогически специалности от Националната агенция за акредитация.” Е, срещу това какво да имате против, не мога да разбера?! Може ли кооперация еди-коя си да се занимава с повишаване на квалификацията на учителите и Регионалният инспекторат в Ямбол например да прецени дали кооперацията, дето е обучила учителя в Батановци до Перник, има съответния капацитет да му признаят дипломата? Вие представяте ли си какво ще стане въобще с това нещо? На практика говоря, не говоря какво пише тук. Приемете нашето предложение, защото слага някакъв ред в тази работа. (Реплики от ГЕРБ.) Е, като няма да го приемете, не го приемайте, ама като гледам, Вие се занимавате с друга дейност в момента, господин народен представител!

Благодаря, няма да се обръщам към залата, ще се съобразявам. Така че приемете нашето предложение, за да не тичат учителите да си заверяват квалификацията от Добрич в Благоевград!

Благодаря, господин Председател. От името на Парламентарната група на БСП лява България искам 30 минути почивка. Доста се нажежиха страстите около този Закон. Нека народните представители… Имат нужда…

Член 229. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 229, който става чл. 231: „Чл. 231. (1) Производството за одобряване на програмите за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти започва по писмено заявление на лицата по чл. 230. (2) Заявлението по ал. 1 съдържа: 1. данни за юридическото лице – наименование (фирма), седалище и адрес на управление, единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ; 2. наименование на програмата за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти; 3. описание на материално-техническите и информационните ресурси, с които се гарантира качествено провеждане на обучението. (3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи: 1. Програма за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти; 2. списък на обучителите с приложени професионални автобиографии и документи за образование и квалификация, декларации, удостоверяващи съгласието на лицата да провеждат обучението, както и най-малко три референции за всеки от обучителите; 3. документ, удостоверяващ прилагането на сертифицирана система за управление на качеството. (4) Заявленията и приложените към тях документи може да се подават всяка година от 1-во до 15-то число на месеците ноември и април.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 230, който става чл. 232. Член 231. Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 231, който става чл. 233. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232, който става чл. 234: „Чл. 234. Лицата по чл. 230 трябва да имат разработена вътрешна система за управление на качеството, която да отговаря на изискванията на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 233, който става чл. 235: „Чл. 235. (1) Не се оценяват заявления, които не съдържат всички необходими документи. (2) При констатирани несъответствия в представените документи с изискванията на чл. 231 и 232 заявителят се уведомява писмено за допуснатите несъответствия и за срока за отстраняването им, който не може да е по-кратък от 10 работни дни.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 234, който става чл. 236: „Чл. 236. (1) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице се произнася в двумесечен срок от изтичане на съответния срок по чл. 231, ал. 4, като: 1. издава заповед за одобрение на програмата; 2. отказва одобрение на програмата. (2) В случаите по чл. 232, ал. 2 срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на несъответствията или от изтичането на срока за отстраняването им.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 237: „Чл. 237. (1) Програмата за обучение се одобрява, когато са изпълнени изискванията на чл. 232, 233 и 234. (2) Въз основа на заповедта за одобряване програмата се вписва в регистъра по чл. 229, ал. 1. (3) Обучението по одобрена програма при условията и по реда на този раздел е основание за присъждане на квалификационни кредити.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 238: „Чл. 238. (1) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице отказва да одобри програмата за обучение, когато: 1. не са представени всички документи по чл. 231; 2. представените документи са непълни или не са в определените вид и форма; 3. не са спазени изискванията на чл. 232, 233 и 234. (2) Отказът по ал. 1 се съобщава при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237, който става чл. 239: „Чл. 239. Всяка година от 1-во до 10-то число на месец юни лицата по чл. 230, които имат одобрени програми, подават заявление дали ще извършват обучение по програмата през следващите 12 месеца.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 238, който става чл. 240: „Чл. 240. Одобрените при условията и по реда на този раздел програми може да се прилагат до промяна на съдържанието им или на обучителите по чл. 231, ал. 3, т. 2.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 239, който става чл. 241: „Чл. 241. (1) Промяна на съдържанието на одобрената програма може да бъде прилагана само след одобрение от министъра на образованието и науката. (2) Промяна на съдържанието се одобрява при условията и по реда на чл. 231-238.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 240, който става чл. 242: „Чл. 242. (1) Промяна на обучителите по чл. 231, ал. 3, т. 2 може да бъде извършена след одобрение от министъра на образованието и науката или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Производството за одобряване на промяната по ал. 1 започва по заявление на лицето по чл. 230, към което се прилагат списък на новите обучители по програмата с приложени професионални автобиографии и документи за придобито образование и квалификация, декларации, удостоверяващи съгласието на лицата да провеждат обучението, както и най-малко три референции за всеки от обучителите. (3) Заявленията за промяна на обучителите се разглеждат при условията и по реда на чл. 232 и 234. (4) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице одобрява или отказва да одобри промяната на обучителите в 14-дневен срок от подаване на заявлението.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 241, който става чл. 243: „Чл. 243. Лицата по чл. 230 са длъжни да заявят за вписване в регистъра всяка промяна в наименованието или в правно-организационната си форма в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 242, който става чл. 244: „Чл. 244. (1) Министърът на образованието и науката може да извършва проверки чрез оправомощени длъжностни лица за изпълнение на одобрените програми. (2) Длъжностните лица по ал. 1 може да извършват проверка на място, като имат право: 1. на достъп до помещенията, в които се извършва обучението; 2. да изискват документи, удостоверяващи провежданото обучение; 3. да изискват писмени и устни обяснения от всички, които работят за проверяваното лице; 4. да изискват информация от обучаемите за провежданото обучение. (3) Когато се установи неизпълнение на одобрената програма или нарушения по чл. 233 и 234, длъжностните лица по ал. 1 може да правят задължителни предписания за отстраняване на нарушението в подходящ срок. (4) При неизпълнение на предписанията по ал. 3 министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за заличаване от регистъра по чл. 229, ал. 1.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 243, който става чл. 245: „Чл. 245 (1) Одобрените програми се заличават от регистъра по чл. 229, ал. 1: 1. по писмено заявление на лицата по чл. 230; 2. при неподаване в срок на заявлението по чл. 239; 3. при подаване в две последователни години на заявление по чл. 239, че няма да бъде извършвано обучение по програмата. (2) При одобряване и вписване на промяна в съдържанието при условията и по реда на този раздел одобрената преди изменението програма се заличава от регистъра.” „Раздел VI – Поощряване и награждаване на педагогически специалисти”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 244, който става чл. 246. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 245, който става чл. 247. „Глава дванадесета – Информация и документи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета.

По чл. 246 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 246, ал. 1 след думата „предучилищното” се добавят думите „обучение и възпитание”.” Предложение от народния представител Красимир Богданов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 248: „Чл. 248. (1) Документите в системата на предучилищното и училищното образование се създават, обработват и съхраняват при спазване на държавния образователен стандарт за информацията и документите. (2) Държавният образователен стандарт по ал. 1 урежда: 1. видовете документи в системата на предучилищното и училищното образование; 2. изискванията към формата и съдържанието на всеки от документите по т. 1; 3. условията и реда за водене на информационни регистри; 4. условията и реда за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация; 5. документите, които се създават, обработват и съхраняват в електронен вид.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние имаме предложение към предложения за гласуване член – след „предучилищното” да се добави „обучение и възпитание”, тъй като предучилищната степен в Закона не е образователна степен.

В чл. 246, ал. 1 след думата „предучилищното” да се добавят думите „обучение и възпитание”. Както в момента е записан предложеният за гласуване текст, се чете „предучилищното и училищното образование”. Няма образователна степен в предучилищната степен. Тя не е образователна, така че не може да бъде „предучилищно образование”.

След „предучилищното” да се добавят думите „обучение и възпитание” и следва изразът „училищното образование”.

Минали са тези текстове, господин Жаблянов.

Добре, не знам какво е минало, но ние правим такова предложение в този член.

Нека се подложи на гласуване. Смятам, че предложението ни е мотивирано достатъчно подробно. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не става въпрос за заяждане, става въпрос само за терминология, защото ако има предучилищно образование, трябва да има и диплома за предучилищно образование. Най-малкото е така! Съгласете се, Вие сте в образованието, аз не съм. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За всяко образование и образователна степен има документ, с които те се удостоверяват. Затова предложеното от народния представител Жаблянов според мен е нормално. Не казвайте, че щом е предложено от опозицията, няма да го приемем. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

То е същото.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 247, който става чл. 249.

По чл. 248 има предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Предлагаме следната редакция на чл. 248, ал. 2: (2) Националната електронна информационна система включва Общ регистър на електронните дневници по училища и региони и Електронен регистър за образователния и квалификационен статус на всички български граждани.” Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 248 се създава нова ал. 2: „(2) Националната електронна информационна система включва: 1. Общ регистър на електронните дневници по училища и региони. 2. Национален регистър на всички деца и ученици от раждането им до завършване на 12 клас с електронен образователен паспорт. 3. Национален регистър на училищата, лицензирани от МОН за извършване на обучение в дистанционна форма.” Предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 248, който става чл. 250: „Чл. 250. (1) Министерството на образованието и науката организира воденето на национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование. (2) Воденето на националната електронна информационна система по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите.”

„Глава тринадесета – Органи за управление”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета. По чл. 249 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стоян Мирчев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Маринова и народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 251: „Чл. 251. (1) Държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование се осъществява от Министерския съвет. (2) Министърът на образованието и науката веднъж на две години, в срок до 31 март внася в Народното събрание доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование в съответствие с този закон. Докладът съдържа и план със срокове за предприемане на конкретни действия за отстраняване на несъответствията. (3) Министърът на образованието и науката ръководи и координира провеждането на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование. Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на предучилищното и училищното образование. (4) Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички институции в системата на предучилищното и училищното образование. (5) Министърът на образованието и науката упражнява контрол за съответствието на дейността на духовните училища с изискванията на този закон. (6) Служители по трудово и по служебно правоотношение на експертни и ръководни длъжности в Министерството на образованието и науката не може да извършват срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици.”

Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Създава се нов чл. 249а със следното съдържание: „Чл. 249а. (1) Създава се към Министерството на образованието и науката Национален изследователски институт за: 1. Проучване на национални и световни добри практики в образованието. 2. Създаване на иновации и апробирането им в образователната система. (2) Устройството и дейността на Националния изследователски институт се урежда с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики.) Нашето предложение беше разгледано и в Комисията, беше обсъждано и аз затова искам да го предложа на вниманието на залата – за създаване на национален изследователски институт в рамките на Министерство на образованието, който да систематизира не българския опит, а основно на европейските държави в областта на образованието, това, което се прави или както в едни други времена се казваше „челния опит”, тъй като от сутрин до вечер се позоваваме на челния опит в залата. Нека това да не бъде на базата на това, че някой нещо е прочел и някъде е чул, а да бъде на базата на някакви по-задълбочени изследвания, тъй като в хода на подготовката на Законопроекта бяха приведени аргументи за нововъведенията в Закона от различни европейски държави и техните образователни системи. Говореше се за образованието във Великобритания, говореше се за финландската система за образование, говореше се за втората и професионална степен в Германия – въобще, всичко каквото в Европейския съюз съществува като системи на образование, ако имаше как да го вкараме в нашия Закон, щеше да бъде факт, но страниците не ни стигнаха. И понеже ние сме народ откривател, който е свикнал да взема от всички по нещо и да го адаптира, нашето предложение беше, тъй като това не е лошо, в интерес на истината, нашето предложение не е: който чул, който видял, който разбрал отнякъде да го вкарва в практиката, а да има институт към Министерство на образованието, който да не е с някакъв грандиозен щат, но който на базата на квалифицирани хора и утвърдена от Министерството програма за работа периодично да изследва, да обобщава и да предлага, включително за въвеждане в методическите документи на Министерството, на това, което съществува в европейската образователна система. Аз не виждам някакви особени причини това да бъде отхвърлено, още повече че и мнението на представителите на Министерство на образованието в хода на дискусията в Комисията бяха резервирани само по отношение дали това няма да стане за сметка на щата на Министерството и дали няма да утежни работата, но от гледна точка на функционалната насоченост на един такъв институт не се чуха разумни аргументи. Затова призовавам колегите, които имат мнозинство и внасят Законопроекта, да го подкрепят, защото в бъдеще отново ще се сблъскаме с това кое трябва да се промени, тъй като животът е динамичен. Нека да има един институционален орган, който е в състояние да даде и систематизирана информация, и, така да се каже, да бъде нещо като истина от последна институционална инстанция, а не на базата на лични впечатления на някого. Това е смисълът на нашето предложение. Благодаря.

Член 250 – предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 250, който става 252: „Чл. 252. (1) Регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование. (2) Регионалните управления на образованието осъществяват и методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие в съответната област. (3) Методическата подкрепа по ал. 2 се осъществява и чрез участие на експерти от регионалните управления на образованието в провеждането на учебни часове и при осъществяване на дейностите за приобщаващо образование при условия и по ред, определени с правилника на регионалните управления на образованието. (4) Регионалните управления на образованието осъществяват методическа подкрепа за изпълнението на насоките на Националния инспекторат по образованието. (5) За българските училища в чужбина функциите по ал. 1, 2 и 4 се изпълняват от министъра на образованието и науката.” Член 251 – предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 251, който става 253: „Чл. 253. (1) Регионалните управления на образованието са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на образованието и науката. (2) Устройството и функциите на регионалните управления на образованието, както и областите, на чиято територия те осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието и науката.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 252, който става чл. 254: „Чл. 254 (1) Началниците на регионалните управления на образованието са държавни служители и се назначават и освобождават от министъра на образованието и науката. (2) В изпълнение на своите правомощия началниците на регионалните управления на образованието издават заповеди. (3) Началникът на регионално управление на образованието не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2-7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 253, който става чл. 255: „Чл. 255. (1) В регионалните управления на образованието се назначават служители по трудово и по служебно правоотношение. (2) Орган по назначаване на държавните служители в регионалните управления на образованието е министърът на образованието и науката. (3) Работодател на служителите по трудово правоотношение е началникът на регионалното управление на образованието. (4) Служител в регионално управление на образованието не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2-7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици.”

Благодаря, госпожо Председател. Вземам думата, защото в чл. 251 – първоначалния текст, който е внесен от вносителя, мисля, че е правилният текст. Има внесено предложение от колежката Ирена Коцева, и всъщност за какво става въпрос? В текста по вносител е записано, че регионалните управления на образованието са юридически лица – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, което е правилната формулировка съгласно Закона за публичните финанси. Имаме първостепенни, второстепенни разпоредители, както е терминологията и в Закона за държавния бюджет, и в съответните бюджети на министерствата. Не можем да запишем лаишко определение, че тези думи се заменят и вкарваме думите „на бюджетна издръжка”. Такова понятие в Закона за публичните финанси не съществува. Затова аз подкрепям правилния текст чисто специализирано, както го е формулирала Комисията като вносител, а предложението на колежката Ирена Коцева считам, че трябва да отпадне, защото иначе, така да се каже, ще трябва след време да променяме пак това нещо, за да влезем в изискванията, регламентирани в Закона за публичните финанси. Нещо повече, ако само така се запише, питам аз, вече ако влезем в юридическата страна: как тогава съответният ръководител на районния инспекторат ще се разпорежда с тези средства, на кое основание? Затова е казано: първостепенен разпоредител, второстепенен разпоредител, защото тук се влага вече и юридически елемент, освен финансовия.

Член 254 – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „В чл. 254, ал. 1, т. 3 думите „центровете за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „общинските извънучилищни центрове”. В чл. 254, ал. 1, т. 12 думите „за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „за развитие на способностите”. В чл. 254, ал. 3 думите „центровете за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „общинските извънучилищни центрове”, а текстът след това в алинеята се заличава.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254, който става чл. 256: „Чл. 256. (1) Органите на местното самоуправление осигуряват и контролират: 1. условията и организацията на дейностите в предучилищното образование в общинските детски градини; 2. обхвата на подлежащите на задължително предучилищно и училищно образование деца и ученици; 3. условията за функциониране и развитие на общинските центрове за подкрепа за личностно развитие; 4. финансирането на делегираните от държавата дейности и на местните дейности по образование; 5. необходимото имущество за функциониране на общинските институции в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; 6. условията за целодневната организация на учебния ден; 7. сигурността на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; 8. здравното обслужване на децата и учениците в детските градини и училищата; 9. условията за детско и ученическо хранене, отдих и спорт; 10. безплатен транспорт на децата и учениците при условията на този закон; 11. разходването и разпределението на други целеви средства от бюджета; 12. изпълнението на общинската програма за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование и реализирането на местните политики. (2) Кметовете на общините съгласуват държавния план-прием за училищата по чл. 140, ал. 3, т. 1 и 5, както и допълнителния държавен план-прием за училищата по чл. 142, ал. 4. (3) Кметовете на общините упражняват контрол върху начина на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини и училища, на общинските центрове за подкрепа за личностно развитие, включително и ако е налице възлагане по реда на чл. 198, ал. 2, както и на частните детски градини и училища, които получават бюджетни средства. (4) Органите на местното самоуправление и местната администрация осъществяват и други правомощия, предвидени в този закон и в други нормативни актове.”

По чл. 255 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 257.

По чл. 256 има предложение от Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението – в чл. 256, ал. 1 думите „център за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „извънучилищен център”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 256, който става чл. 258.

По чл. 257 има предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението – в чл. 257, ал. 1, т. 6 думите „центровете за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „общинските извънучилищни центрове”. Предложение на Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 259: „Чл. 259. (1) В изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди. (2) Административните актове на директорите на институциите в системата на предучилищното и училищното образование могат да се оспорват по административен ред пред: 1. министъра на образованието и науката – за държавните училища по чл. 43, за държавните неспециализирани училища, за духовните училища, за държавните центрове за специална образователна подкрепа и за специализираните обслужващи звена; 2. министъра на културата – за училищата по изкуствата и за училищата по културата; 3. министъра на младежта и спорта – за държавните спортни училища; 4. министъра на отбраната или съответния финансиращ орган – за държавните детски градини; 5. началника на регионалното управление на образованието – за частните детски градини, за частните и общинските училища и за общинските центрове за специална образователна подкрепа; 6. кмета на общината – за общинските детски градини и за центровете за подкрепа за личностно развитие с изключение на общинските центрове за специална образователна подкрепа. (3) Административните актове на директорите на институциите по ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

По чл. 258 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 260.

По чл. 259 има предложение от Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 259, ал. 1 думите „центровете за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „общинските и извънучилищни центрове”. В чл. 259, ал. 2 думите „център за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „извънучилищен център”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 261: „Чл. 261. (1) При отсъствие на директора на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност – от определен със заповед педагогически специалист от институцията. Заповедта се издава от директора, а при невъзможност – от съответния орган по чл. 217, ал. 1-4. (2) При отсъствие на директора на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище или на център за подкрепа за личностно развитие за срок, по-дълъг от срока по ал. 1, съответният орган по чл. 217, ал. 1-4 сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняване на длъжността „директор”. (3) При отсъствие на директора на частна детска градина или на частно училище неговият заместник се определя от съответните органи на дружеството, юридическото лице с нестопанска цел или кооперацията.”

По чл. 260 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители: „В чл. 260, алинеи 1, 3 и 4 думите „център за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „извънучилищен център”. В чл. 260, ал. 4 и 5 думите „Обществения съвет” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 260, който става чл. 262.

По чл. 261 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народният представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по точка 1. Комисията подкрепя предложението по точка 2. „1. В чл. 261, ал. 1, т. 14 и в ал. 2 думите „центъра за подкрепа на личностно развитие” се заменят с думите „извънучилищният център”. Предложение от народния представител Милен Михов, народния представител Борислав Великов и народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Предложение от народния представител Мариана Георгиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 261, който става чл. 263: „Чл. 263. (1) Педагогическият съвет в училището: 1. приема стратегия за развитие на училището за следващите 4 години с приложени към нея план за действие и финансиране; 2. приема правилник за дейността на училището; 3. приема училищния учебен план; 4. приема формите на обучение; 5. приема годишния план за дейността на училището; 6. приема учебни планове за индивидуална форма на обучение; 7. приема мерки за повишаване качеството на образованието; 8. приема програма за превенция на ранното напускане на училище; 9. приема програма за предоставяне на равни възможности и за приобщаване на децата и учениците от уязвими групи; 10. предлага на директора разкриване на занимания по интереси; 11. прави предложения на директора за награждаване на ученици и за налагане на съответните санкции в предвидените в този закон случаи; 12. определя училищни символи и ритуали и други отличителни знаци; 13. определя ученически униформи; 14. участва със свои представители в създаването и приемането на етичен кодекс на училищната общност; 15. запознава се с бюджета на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие, както и с отчетите за неговото изпълнение; 16. периодично, най-малко три пъти през една учебна година, проследява и обсъжда нивото на усвояване на компетентности от учениците и предлага съвместни мерки между учителите с цел подобряване на образователните резултати; 17. упражнява други правомощия, определени с нормативен акт. (2) Педагогическият съвет на детската градина и на центъра за подкрепа за личностно развитие изпълнява правомощията по ал. 1 съобразно предмета на дейността си. (3) Документите по ал. 1, т. 1 – 5 и т. 7 – 9 се публикуват на интернет страницата на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.”

По чл. 262 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители – чл. 262 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 264: „Чл. 264. (1) Когато е налице възлагане по реда на чл. 198, ал. 1, министърът на образованието и науката и началниците на регионалните управления на образованието упражняват контрол и върху дейността на изпълнителите по чл. 198, ал. 1 и на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане. (2) Предмет на контрола по ал. 1 е спазването на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. (3) При установяване на нарушения министърът на образованието и науката, съответно началникът на регионалното управление на образованието или оправомощени от тях длъжностни лица, дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им. Задължителните предписания трябва да са придружени с методически указания за изпълнението им. (4) Задължителните предписания по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

„Глава четиринадесета – Обществени съвети”. Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители: „Глава четиринадесета – Обществени съвети” – да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложението на Валери Жаблянов и група народни представители е идентично – „Глава четиринадесета – обществени съвети” се заличава. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предложението на Българската социалистическа партия е Глава четиринадесета, която регламентира структурирането, принципа на организацията на работата и цялостното функциониране на обществените съвети да отпадне. В хода на дискусията в Комисията се появиха много въпроси, на които вносителите не можаха да отговорят, а именно касаещи общата насока и мястото на обществените съвети в системата на образованието. Още в началото искам да се спра на целта, с която се създават обществените съвети и да обърна внимание на вносителите. Създава се Обществен съвет, който трябва да създаде демократично функционираща общност към детската градина. Да оставим настрана как функционира общността към детската градина – дали е демократично или антидемократично функционираща, но не може да си поставим за цел в Закона създаването на общности. Как Законът за образованието, който регламентира – в началото сме записали връзките, институциите, отношенията, които възникват, правата на основните фигури в педагогическия състав и така нататък, към всички тези регламенти ние натоварваме Закона с ангажимента да създава общности към образователните институции. Какви общности да създава този Закон? В момента има функциониращи…

Училищни настоятелства.

Училищни настоятелства. Това е традицията. Благодаря.

Понеже съм добра.

Да, понеже се разбираме, отдавна работим заедно. В момента има функциониращи училищни настоятелства. Какъв е смисълът от създаването на тези, ще кажа, псевдообществени структури? Вие ще погледнете, след малко ще се изкажат и моите колеги по това предложение. Тук съществуват две опасности – да се създадат формално едни органи, които няма да функционират. Това е по-малката опасност. Защото ще ги има в Закона, няма да ги има в практиката и нещата ще си вървят, както са си вървели и досега. Втората опасност обаче е по-съществена. В тези обществени съвети, под идеята да се мобилизира обществена енергия в подкрепа на училищното дело, което всички приветстват, и да приобщят родителите и техните усилия към дейността на преподавателите и въобще към целите на училището, да се създаде един псевдонадзорен орган върху дейността на образователните институции, който да създаде допълнително напрежение. Няма, поне по замисъла, който е предложен, няма никакви аргументи, няма никакви гаранции, че това, второто, няма да се случи. Затова още в хода на дискусията ние предложихме да се конкретизират принципите, на които тези обществени съвети ще бъдат конституирани. Така или иначе това не можа да се случи. Не заради друго, а защото въпросните обществени съвети не бяха ясни и на самите вносители какво представляват. Който иска, може да си извади стенограмата от заседанието на Комисията по темата за обществените съвети и ще разберете за какво става дума. Колегите не можаха да отговорят какво ще правят тези обществени съвети и, второ, кой ще влиза в тях. На какъв принцип ще влиза? Пак лица, посочени от кмета, от работодателски организации и така, и... последният да затвори вратата. Затова казваме: или тези обществени съвети ще се превърнат в едни формални организации, от които няма никакъв смисъл, което е най-вероятният изход от това, което предлагате, най-вероятно това ще стане накрая. Другото е да се превърнат просто в тежест на специализирания, на педагогическия състав в училище. Това ще стане, защото ще се напълнят с едни „многознайковци”, които ще дават съвети по всички въпроси, и хиперактивни граждани, където ги има навсякъде – да участват по всички въпроси. Но това ще стане на практика. Затова нашето предложение е да отпадне.

Уважаеми господин Председател, господин Заместник-председател на Народното събрание, госпожи и господа народни представители! Нашето предложение е кратко и то гласи тази глава да отпадне. Защо ние не виждаме приложението на тези обществени съвети в българските детски градини, в българските училища? Първо, това е едно въведение, което заимства една много широко разпространена практика днес в публичната администрация. Обществени съвети има, като се започне от общинските съвети, от кметовете, тоест от местната власт, та се стигне до най-високите етажи на държавната власт. Ако погледнем информацията в медиите или се замислим, едва ли ще си спомним някоя умна, работеща, функционираща идея, дадена от тези обществени съвети, която е намерила приложение или е изпълнена от някой кмет, от някой министър или от някой друг представител на държавната власт. Разказвам това, защото в обществото съществува едно настроение, че тези обществени съвети са по-скоро форма на изграждане на добър образ на една институция, отколкото действително реализиране на граждански контрол, на гражданска инициатива, на гражданско поведение. Това обществено мнение е толкова широко и то носи своите корени от една поговорка, че „Ако искаме да не се свърши една работа, трябва да създадем комисия”. Тези обществени завети ни напомнят малко на тази идея. Обществените съвети са натоварени с едни изключително широки правомощия, които са в най-широк диапазон – от това да се произнасят за качеството или избора на един учебник и се стига до въпроси, свързани с разпределението и разходването на средства от делегираните бюджети, да се произнасят по политики за развитието на детските градини и училищата по формирането на стратегията. Не бих засегнал никой бъдещ представител на родителите в тези обществени съвети, но, честно казано, аз лично не се чувствам подготвен да се изразявам и да давам компетентно мнение по този най-широк диапазон от правомощия. Бих могъл да дам мнения за качеството на някои учебници по история. Но ако ме питат за учебниците по биология, честно казано, не би трябвало въобще да си отварям устата. В текста, който ни е предложен за обществените съвети, съществува и определен момент, който можем да определим като различно отношение към частните и публичните училища и детски градини, защото обществените съвети могат да се произнасят за разпределението или разходването на средствата в частните детски градини и училища само по онези средства, които са от държавния бюджет. В този смисъл ми е странно как би действал един обществен съвет, примерно в една частна детска градина и как би давал мнения за работата на директора, как би давал мнение за работата на учителите или да се произнася по някакви други въпроси. Не на последно място, в много педагогически среди съществува опасението, че изборът на обществени съвети ще бъде подложен под местен натиск, натиск на местните власти, натиск на едни или други политически фактори от местно значение. В този смисъл се създава условие за политическа или извънучилищна намеса в работата на отделните институции. Ето защо ние смятаме, че мястото на тези обществени съвети трябва да бъде поставено на ревизия и не виждаме прилагането им в системата на предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. В така предложения текст в чл. 263, който става чл. 265, се говори за едни обществени съвети, само че никъде не е казано кой ги създава, как се създават и какъв е критерият, за да се влезе в този обществен съвет. Липсват такива критерии. На този текст единствено и на тази база всякакви радикални течения и формирования могат да станат част от този обществен съвет, който ще определя в крайна сметка развитието на детската градина, на училището. Има такава опасност. Искам да го кажа тук, от тази трибуна – такива крайни, с по-голямо финансиране екстремистки, радикални организации могат да станат част от този обществен съвет, който да дава насоки на нашето, на българското образование. Освен това този текст е доста политически натоварен: „с цел създаване на условия за активни демократично функциониращи общности”. Защо „демократично функциониращи”? Нямам нищо против. Но няма смисъл от това. Всеки може да каже защо не „социално-демократично функциониращи общности”. Няма смисъл от този текст. Очевидно е, че живеем в такива времена, демократични, надявам се, но изрично да го записваме в Закона, значи че имаме някакви други опасения. Предлагам наистина да се подкрепи предложението на колегата и да се преразгледат тези предложения, които са подкрепени от Комисията. Те няма да бъдат работещи и наистина ще създадат една опасност.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители. Тази дискусия е изключително сериозна. Тя се водеше и в Комисията. Създаването в Проектозакона на два обществени органа – обществени съвети и настоятелства, е едно сериозно предизвикателство според мен към участието на родители и на представители на обществеността в решаването на въпросите, които стоят пред българското училище. Ще си позволя да представя още няколко аргумента след направените вече три изказвания, които касаят работата на обществените съвети. Искам да кажа, че тези два обществени органа, с предвиждането на функции, права и отговорности, вероятно замислени с добро желание за работа на българското училище, според мен водят реално до едно управленско недоразумение. Единият орган – обществените съвети – фактически е натоварен да контролира, да формулира стратегии, да участва в атестирането. Той е натоварен с всички права, без отговорности и без да е ясно нивото на компетентност на неговите членове. С този текст в Проектозакона може да се окаже, че ние възлагаме примерно в едно населено място на хора, които имат добро отношение към своето училище в населеното място, но нямат достатъчно компетенции, да участват в неговото управление, и в същото време директорът – професионалист, и Педагогическият съвет ще трябва да изпълняват решенията на обществения съвет. Каква е отговорността на обществения съвет? Могат ли да бъдат оспорени, как и къде, неговите решения? Практически това не става ясно в предложените текстове. Ако общественият съвет допусне някаква грешка, която произтича от управленски или педагогически капацитет, кой ще носи тази отговорност? Какъв е контролът от страна на държавата върху обществения съвет, също не става ясно от текстовете. Липсата на отговори в Закона означава, че тази норма или е замислена като формално присъстваща, или наистина има нужда от усъвършенстване. Как например и къде ще се съберат на общо събрание 1000 родители от едно голямо училище, за да могат те да изберат Обществения съвет, който е предвиден в Закона? На другата страна е общественият орган, който е познат и се е доказал в развитието на българското образование – настоятелството. На него е възложено да подпомага училището. В Закона обаче реално му се предвиждат само задължения. Настоятелството е не само орган с исторически традиции. Доказал се, утвърден в практиката, той трябва да издига авторитета на училището. В него, разбира се, да участват и представители на родителите, и на бизнеса, и на обществеността в съответното населено място. По този Закон де факто ние не възлагаме права на настоятелството. За нас тази управленска логика е необяснима. Още един въпрос, който касае големите градове. Във всеки обществен съвет, който ние предвиждаме в Глава ХІV, трябва да има представител на общината. Колко свои представители примерно може да осигури Столична община за всичките софийски училища? Кои и какви ще бъдат те? Как наистина може да влезе в действие нормата, която се предвижда да бъде гласувана днес в Проектозакона? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е в посока на това, че ако имаше сфера в обществения живот, която до момента да се е опазила от политическа намеса, това беше до голяма степен образованието и то предучилищното и училищното образование. Предлаганата нова структура или нов орган, който да поеме до голяма степен отговорността и за атестацията на директорите, и за доста от работата, дейността и контрола в учебните заведения, а именно тези обществени съвети, създават безспорно условията за политически борби, политически интриги в системата на образованието. Какво имам предвид, като казвам това? Ако вземем една малка община с малък брой учебни заведения, тогава представителят на общинската администрация, назначен от кмета или изпратен от кмета, ще може да прокарва политически решения. В малките населени места кои са най-организираните обществени групи, имащи ресурс да мобилизират хора, които могат да постигат съответни резултати – това са политическите партии. С това решение, с това предложение ние създаваме една възможност и чрез кмета, и чрез представители на партиите съответно, които ще спечелят мнозинство в тези обществени съвети, да оказваме политически натиск. Ако училищните настоятелства все пак имат ограничени функции, тук говорим за съвети, които ще акредитират директорите на учебното заведение. Ние превръщаме директора в зависим от волята на кмета на общината и съответно от политическите партии, които ще наложат свои представители в този обществен съвет. Моето лично мнение е, че със създаването на този орган ще навредим на българското училище и ще създадем прецедент, който може да доведе до доста сериозни последици оттук нататък. Вероятно колегите знаят, че в първоначалния вариант на Проектозакона за предучилищното и училищното образование тези обществени съвети трябваше да атестират и учителите съответно. Пак поставяме българския учител в една изключително неизгодна ситуация – да бъде зависим от родителите, да бъде зависим от това едва ли не да се отнася снизходително към действия на ученици, тъй като съответните родители могат да предприемат мерки срещу него. Но най-вече това, с което започнах – според мен е изключително важно да не се допуска, да няма политическа намеса в системата на българското предучилищно и училищно образование. С това изказвам и мнението на колегите от Патриотичния фронт – ние няма да подкрепим така направения проект за предложение. Ще гласуваме „против”. Надявам се наистина на разум и да запазим тази изключително важна и отговорна сфера в обществения живот на България демократична, свободна и лишена от всякакви външни намеси. Нека да оставим българското образование на професионалистите, на специалистите, на учителите, на директорите и на тези хора, които наистина имат представа как да прокарват правилната обучителна образователна система и да не допуснем нещо, което да й навреди. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По време на приемането на Законопроекта в Комисията се изказаха много от доводите, които чухме сега и в залата. Един от основните доводи е, че обществените съвети ще бъдат неработещи, че ще бъдат формално функциониращи, ще се създаде допълнително напрежение – това беше изразено и в залата. Каза се още, че не е ясно кой ще ги създава, как ще се управляват и така нататък. Долови се нотка, че в малките населени места няма този потенциал от хора, които да участват в обществените съвети. Също така, че в големите градове няма как да излъчат толкова представители, които да участват. Не мога да се съглася с нищо от казаното. Създаването на обществените съвети е с цел да се даде възможност за пряко наблюдение в училището, в детската градина. В чл. 2 от Законопроекта предлагаме родителите да станат участници в образователния процес. Това е начинът и формата, по които ние им даваме това право да участват. Казвате, че и сега има настоятелства. Да, наистина има настоятелства, които чудесно си вършат работата, но като цяло мнението на голяма част от директорите е, че настоятелствата са един вид донори на средства. Още повече че настоятелствата са неправителствени организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Формално погледнато, в едно настоятелство е възможно да няма и нито един участник родител, това да са общественици – в такъв смисъл, че няма да има представителство на родителите. Господин Михов запита откъде идва идеята за възникване на обществените съвети. Искам само да напомня това, което казах и на заседание на Комисията, че по време на управлението на тройната коалиция са създадени училищни съвети в изпълнение на Националната програма за развитие на средното образование и предучилищното възпитание и подготовка, които са приети с решение на Народното събрание през 2006 г., също така Споразумението за реализация на Пилотен проект за децентрализация на управлението в системата на училищното образование, подписано от Министерството на образованието тогава и Националното сдружение на общините в Република България през 2006 г. Тогава пилотният проект е реализиран в десет общини и една от основните цели, които си поставя училищният съвет, е разширяване на възможностите за гражданско участие и контрол върху управленските решения в системата на училищното образование. Лично аз съм имала срещи с колеги директори, които са участвали в тези пилотни проекти, има тяхното одобрение и на практика са оценени като действащи. Колеги, стана въпрос, че в чл. 270 не е ясно как ще бъдат създадени обществените съвети. Там е казано, че условията и редът за създаването, устройството и дейността на Обществения съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката. Говорим за граждански контрол. Необходима е воля и съвместни усилия за поемане на отговорност от всеки участник в образователния процес – родителите, учителите, учениците, общината трябва да имат воля за граждански контрол и за прозрачност в управлението. Всеки един участник в образователния процес трябва да се чувства активно ангажиран и съпричастен.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Анастасова, аз повтарям, и Вие го изчетохте тук – не е ясно как ще се създават и формулират тези обществени съвети. На второ място, в така предложения текст, зачитам чл. 7: този Обществен съвет участва с представител в Комисията за атестиране. Точка 8: съгласува избора от учителите в училището по чл. 164, ал. 2 на учебниците и учебните комплекти. Ето Ви абсолютна възможност за корупция. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Да, да, точно така е. От една страна, кой може да участва в този Обществен съвет? Ами един издател може да влезе в този Обществен съвет... (Силен шум и реплики.) ...„Ето по тези учебници ще се работи” – на директора ще му бъде размахан пръст, защото участват в атестационната комисия. Този Обществен съвет и всички тези благовидни приказки за родителски и обществен контрол ще станат на пух и прах, защото на практика родителите няма да участват в този Обществен съвет. Ще участват тези, които имат интерес от този Обществен съвет, с всички лостове за влияния върху директорите на детски градини, училища, които инструменти са описани много подробно тук в чл. 269 от Комисията. Това го пропуснахте и затова Ви правя реплика. Нещо повече, в ал. 2, че при неодобрение от Обществения съвет на актовете по ал. 1, те се връщат с мотивите. Вие го направихте и в една касационна инстанция този Обществен съвет. Само това не беше станало.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Анастасова! Обществените съвети, както са предложени от гледна точка на избора, функционирането, правомощията, както са разписани в цялата глава – в момента говорим по Главата за обществените съвети, представляват друг вид орган. Това не е Обществен съвет, той няма съвещателна функция. Ако имаше съвещателна функция – добре дошъл този Обществен съвет! Колкото по-широко представителство, толкова по-добре. Нека да влязат вътре не трима родители – десет родители да влязат, двадесет родители да влязат, работодателите – добре дошли, и те да влязат! Ако искат да дадат пари за училището, да предложат някакви специализирани програми за обучение. Добре дошли! Ама този Обществен съвет по функциите, дето му възлагате, на практика е регионален инспекторат по образованието. Какво ще прави регионалният инспекторат? (Реплики от ГЕРБ.) Прочетете тук какво сте записали: атестира директорите, избира програмите за обучение, одобрява стратегията за развитие, казва кои да бъдат учебниците, пише оценки на учителите. Това Обществен съвет ли е?! И като направите два паралелно функциониращи регионални инспектората и към всяко училище по едно такова чудо, какво ще стане?! Аз имам чувството, че не се разбира какъв орган се създава. Тук, ако искаме да има тези обществени съвети, казахме го и в Комисията – подкрепяме засилването на общественото начало в образованието, но нека да се намери подходящата форма, да се намери балансът между професионалното начало, държавната политика и общественото начало! Общественото начало не може да замени професионалното и държавното, не може да го допълни, даже да го отрича! Балансът не е намерен, за това става дума!

Уважаема госпожо Анастасова, разбирам, че Вие се опитахте съвсем професионално, от опита, който имате като дългогодишен директор на училище, да обясните създаването на обществения съвет като орган за граждански контрол върху управление на училището, но явно трябваше да разясните в детайли още няколко неща на колегите. Първо, например, че съгласуването на избора на учебниците и учебните помагала и в момента се прави от настоятелствата. Настоятелството, както казахме, е една неправителствена организация, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в която много често дори няма действащи родители. Така че тези условия, за които говориха колегите, ги има в момента с настоятелствата и казвайки, че в обществения съвет влизат задължително родители, които са настоящи родители в съответната институция, които се избират с избори, на практика ние минимизираме точно тези възможности за корупция, които в момента са създадени. Нещо друго, което не обяснихте на колегите: че на практика този обществен съвет има наистина съвещателни и съгласувателни функции. Режимът на съгласуването, колеги, означава: съгласува, дава становище, с което директорът и педагогическият съвет не са длъжни да се съобразят. Простичко казано: дават мнение. Колеги, говорихме си преди малко в днешния ден за самозабравили се директори, за лоши практики в училищата. Как да ги минимизираме, когато бягаме от прозрачността, от контрола, който искаме и от общественото влияние, общественото мнение, което искаме да има в училище? Отново може би трябва да им посочите на колегите, че тези обществени съвети вече бяха пробирани в системата в пилотен проект, дадоха изключително добри резултати именно от гледна точка на доброто управление на училищата и на прозрачността в управлението на училищните бюджети. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Права сте, госпожо Дамянова, че не съм акцентирала върху функциите на обществения съвет. Но най-малкото – мисля си, че колегите трябва да са ги прочели и да им е станало ясно. В чл. 269 са описани. Те са на етап съгласуване, даване на становища, мнения и така нататък. Към колегата Попов. Той изчете от ал. 2 само първото изречение, но второто: „при повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение”. Така че няма какво повече да коментираме. И за училищните съвети казах кога са пробирани. Не предлагаме нещо ново.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Исках да направя реплика на госпожа Анастасова, затова в изказването си... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Не, затова ще направя изказване и ще бъде съвсем кратко. Да вземем за пример София – има училища с над 1200 деца. Това са около 1000 родители, които трябва да изберат членовете на този обществен съвет. По тази логика най-добре е да ангажираме ЦИК, защото те се равняват на едно малко населено място. Как ще стане този избор и къде ще се съберат? И другото, което го коментирахме вече, пак ще Ви дам за пример София: в София има достатъчно много училища, ако общината трябва да изпрати свой представител в този обществен съвет, това са над 370 човека! 370 човека – общината няма такъв капацитет. Значи или ще трябва да наемем едно огромно количество хора, които да ходят в тези обществени съвети, или направо да си назначим няколко човека, на които длъжността им ще е обществени съветници и ще ходят да защитават политическите интереси на съответния кмет. Това е просто един орган, който се създава за натиск върху учителите и върху самото училище. Благодаря.

По чл. 263 има предложение на народния представител Ирена Коцева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 263, който става чл. 265: „Чл. 265. (1) С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се създава Обществен съвет. (2) Общественият съвет е орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им.” По чл. 264 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: В чл. 264, ал. 1 след думата „орган” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думата „институция” се поставя запетая и се добавят думите „както и представител на училищното настоятелство”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264, който става чл. 266. По чл. 265 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 265, който става чл. 267. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 266, който става чл. 268. По чл. 267 има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Бойка Маринска, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Маринова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 267, който става чл. 269: „Чл. 269. (1) Общественият съвет в детската градина и училището: 1. одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема ежегодния отчет на директора за изпълнението й; 2. участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на програмите по чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9 и при обсъждане на избора на ученически униформи; 3. предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, външното оценяване – за училищата, и инспектирането на детската градина или училището; 4. дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи, както и за отчета за изпълнението му – за институциите на делегиран бюджет и за частните детски градини и частните училища, които получават средства от държавния бюджет; 5. съгласува предложението на директора за разпределение на средствата от установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина; 6. съгласува училищния учебен план; 7. участва с представители в комисиите за атестиране на директорите при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; 8. съгласува избора от учителите в училището по чл. 164, ал. 2 на учебниците и учебните комплекти; 9. сигнализира компетентните органи, когато при осъществяване на дейността си констатира нарушения на нормативните актове; 10. дава становище по училищния план-прием по чл. 143, ал. 1; 11. участва в създаването и приемането на етичен кодекс на училищната общност. (2) При неодобрение от обществения съвет на актовете по ал. 1, т. 1 и 6, те се връщат с мотиви за повторно разглеждане от педагогическия съвет. При повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение. (3) Общественият съвет в частната детска градина и в частното училище изпълнява правомощието си по ал. 1, т. 4 само за средствата, получавани от държавния бюджет.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 268, който става чл. 270: „Чл. 270. Условията и редът за създаването, устройството и дейността на Обществения съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.”

Благодаря, господин Председател. От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на Закона. Мотивите ни са следните, уважаеми колеги. Нямаше никакъв проблем Народното събрание да стои до 23,00 ч. и да приеме например Закона за НСО, нямаше никакви проблеми Народното събрание да стои до 24,00 ч. и да приеме Кодекса за социално осигуряване. Този Закон е изключително важен. Това е Законът, който касае бъдещето на държавата – нашите деца. Това е Законът, който се очаква с огромно нетърпение от българските учители и някак си все за този Закон, за който се положи толкова много труд, се стига до положение – ако остане време за него. Виждам, че нещата вървят в един много конструктивен диалог с добро темпо и правя предложение за удължаване на работното време до приемането на Закона. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги, във всяка дейност трябва да има някакъв здрав смисъл. Недейте така, сега, моля Ви се! Този Закон не влиза от утре, господин Байрактаров. Този закон не влиза от вдругиден, това е Закон, който влиза след една година. Какво искате? Ние сме изморени, колегите са изморени, нали трябва да се мисли? През цялото време за това призовавам. Стига с този екстремизъм. Това извън залата върви, но сега тук да се занимаваме с такава дейност върху собствения си гръб, има и други думи в това отношение, но не искам да ги използвам.

Спестете ги.

Да, благодаря. Правя обратно предложение заседанието да приключи в предвидения срок.

Уважаеми господин Председател, искам прегласуване, тъй като останах с впечатление, че някои от колегите не разбраха колко важно е това гласуване. Нещо повече, голяма част от колегите изпадат в една неприятна ситуация да подкрепят предизборното слово на господин Жаблянов. Аз мисля, че българските деца и българските учители са много по-важни от това, че господин Жаблянов и някой иска да прави предизборна кампания.

Уважаеми господин Председател, колеги! Правя две редакционни предложения – в чл. 265, ал. 1.

Да. В чл. 365, ал. 1, където се казва: „С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности”, правя предложение понятието „демократично” да отпадне и да остане „функциониращи общности към всяка детска градина”. Не е необходимо да натоварваме понятието „демокрация” и да го вкарваме в тези родителски колективи. Какво значи „демократично функционираща общност” в детската градина? Дайте да не стигаме до идиотщините на някои бивши режими, които заклеймявахме тук преди известно време.

Кои?

Така че моето предложение е да отпадне „демократично”. Правя още едно предложение: в чл. 264, ал. 1, където се уточнява броят членове в Обществения съвет в първото изречение след „родителите на деца и ученици от съответната институция” да се добави „и представител на училищното настоятелство”. Те участват в Обществения съвет със съвещателен глас. Това е регламентирано в чл. 265, както е записан, в ал. 3. Нашето предложение е представителите на настоятелството да бъдат с пълноправен глас в Обществения съвет. Те също са толкова ангажирани с това училище, колкото избраните трима родители, пожарникарят, кметът, попът и всички останали. Така че нашето предложение е да влезе и представител на настоятелството.

Това е в чл. 264, ал. 1, изречение първо: „Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция, както и представител на училищното настоятелство”.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Знам, че вече сме изморени, но много моля, както хубаво си е вкарана в законите думата „демократично”, да ми кажете защо я вкарваме. Страхувате се, че след 25 години може да се роди нещо недемократично ли? Ако се страхувате, погледнете Вашите коалиционни партньори – те правят недемократичното в тази политика. Много Ви моля, дайте да бъдем сериозни – една общност в едно демократично общество априори е демократична! В другите общества може да бъде недемократична. Благодаря. (Оживление в ГЕРБ. Реплика от народния представител Корнелия Маринова.)

„Глава петнадесета – Управление на качеството”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 269, който става чл. 271: „Чл. 271. (1) Управление на качеството е непрекъснат процес на организационно развитие, основан на анализиране, планиране, изпълнение на дейностите, оценяване и внасяне на подобрения в работата на детските градини и училищата. (2) Анализирането, планирането, изпълнението на дейностите и внасянето на подобрения в работата на детските градини и училищата се извършва при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за управлението на качеството в институциите. (3) Оценяването се извършва чрез самооценяване и инспектиране. (4) Самооценяването се извършва при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за управлението на качеството в институциите, а инспектирането – при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за инспектирането на детските градини и училищата.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 270, който става чл. 272.

Благодаря, господин Председател. Това интересно заглавие „Управление на качеството” явно е взето от Пленума на ЦК на БКП – имаше такъв, без редакторска намеса. (Весело оживление и възгласи от ГЕРБ.) Тук става въпрос за качество в образованието – не е някакъв шивашки цех, за да управляваме качеството на кройката на ризите. В тази връзка е моето редакционно предложение, а именно: „Управление на качеството в образованието”. Благодаря.

Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Създава се нов чл. 270а: „Чл. 270а. Всяка детска градина, училище и извънучилищен център може да определи и допълнителни критерии и индикатори според спецификата на обучението.”