VOLEN SIDEROV1,183 words
Да, само казвам: затъмни основната тема, а тя е изборите. Ще говоря за изборите.
В България не се провеждат вече избори, те са предварително нагласени, купени и подредени. Това се знае много добре и така да се каже моят случай послужи – неслучайно медиите бяха мобилизирани като войска – да затъмнят важния момент. Аз не съм искал това. Моята битка срещу наркобизнеса ще продължи, защото наркобизнесът в България се протектира от Министерството на вътрешните работи, от прокуратурата и от правителството до най-високи нива. Това ще бъде показано и доказвано, каквито и мерки да вземат срещу мен.
Въпросът е обаче в изборите. Въпросът е в това – защо вече обществото се примирява с бруталната полицейска, фашистка диктатура? Това, което мина сега на тези избори, беше върхът на диктатурата.
В момента мои колеги съратници на площада са арестувани, задържани, бавени и поредният митинг на „Атака” се осуетява. Имаше вече такъв преди няколко дни – той беше брутално смазан с полицейско насилие.
Папка с документи и доказателства за това исках да занеса на вътрешната министърка. Тя се скри на два пъти и охраната ме излъга, че е в командировка – веднъж в Грузия, после в Одрин. Аз мисля, че това е Министерство на вътрешните работи, не на външните, но се оказа, че тя е повече извън България, отколкото тук.
В момента в България не може да се проведе нормален протестен митинг. В момента единствената опозиционна сила в парламента, която последователно и радикално се бори срещу неоколониализма, е мачкана, репресирана и срещу нас, „Атака”, непрекъснато се провеждат полицейски мерки – автобусите се спират, хората, които тръгват от страната, биват посещавани от полицаи, които да им кажат да не ходят, защото може да им се случи нещо. Това ако е демокрация, тогава значи понятията за демокрация са се променили.
Не, това е територия, в която нещата в правителството и главна прокуратура се командват от американското посолство. Неслучайно служител на американското посолство беше до госпожа Бъчварова във въпросната историческа вечер – вечер неделна, пред НАТФИЗ, и й говореше на ухото какви нареждания да дава.
Това, което става вече и в Народното събрание, се диктува от американското посолство. Това е ясно, нали?! Ние имаме протекторат, ние имаме подмандатна територия, в която няма вече и грам суверенитет – това е ясно.
Аз мисля, че от тук нататък никакви избори и игра на политика не могат да променят нещата, освен мощна гражданска протестна вълна и може би хайдушко движение. Аз съм казвал няколко пъти, че партизанско движение може да се направи, но според мен по-подходящо е хайдушкото, защото то е по-мобилно и може да действа по-добре срещу окупацията, в която България се намира. Ние сме окупирани от американски военни. Ние сме абсолютно несамостоятелни, несуверенни и на Главната прокуратура, и на министър-председателя му се диктува какво да прави, а те предават механично на Народното събрание какво да гласува. Това е ясно!
Но да се върнем в изборната нощ и изборния ден, който още не е свършил. „Арена Армеец” 2015 г. – знаете ли какво ми напомня това? Хиляда деветстотин седемдесет и трета година, „Сантяго де Чили” – стадионът, на който бяха събрани десетки хиляди и чакаха кой от тях ще остане жив и кой мъртъв, кой ще бъде убит и кой ще остане жив. Стадионът в Чили и „Арена Армеец” – два образа, една и съща диктатура, едни и същи господари. В „Сантяго” през 1973 г. американският посланик диктуваше – това е доказано вече, това го има и в изявление на шефове на ЦРУ, това го има и в спомените на самия посланик – как да се направи превратът. Там беше извършен един кървав преврат срещу законния президент Алиенде, който не беше комунист, както пишеха. Той беше патриот. Той беше човек, който искаше народът му да живее справедливо. Той беше осигурил по една чаша мляко за всяко чилийско дете, а там мизерията беше ужасяваща.
Какво направиха срещу Алиенде? Вдигнаха военни, които американското посолство и ЦРУ финансираше, инструктираше и направляваше. Те убиха Алиенде. Затвориха на стадион десетки хиляди хора и убиха по един садистичен начин Виктор Хара.
През 1973 г., си спомням, бях ученик. Любомир Левчев написа едно стихотворение. Беше много силно, помня го до днес. То завършваше така: „Разстреляха Чили! Виновни няма!”.
Аз също пишех стихове – това го казвам за сведение на младите, интелигентни протестъри, които смятат, че културата започва от тях, и пратих моите стихове в списание „Родна реч”. Там ги приеха и ме поканиха на литературен семинар. Между тези творби имаше стихотворение, в което казвах: „Виновни има, но има също и възмездие.” Бях млад, наивен, така мислех.
Бях същият хулиган като сега, между другото. Защо? Защото имах сърце и душа, защото се възмущавах от всяка несправедливост и защото исках да се боря срещу всяка несправедливост. Това сега е същото – аз съм вече с бели коси, но мисля по същия начин. По същия начин имам сърце и душа, по същия начин се боря срещу несправедливостта, която виждам.
Да има един милион наркозависими в България е огромна несправедливост! Полиция, прокуратура не да разгонва дилърите, а да ги закриля – е огромна справедливост! Да умира бъдещето на България е трагедия, несправедливост! Аз продължавам да се боря срещу това и ще го правя, независимо дали с имунитет, или не, арестуван, или не. Ще го правя, защото не мога да живея с несправедливости. Аз съм същият хулиган, какъвто бях през 1973 г.
Тогава в списанието, за което Ви казах, литературно, главният редактор Георги Константинов ме покани на литературен семинар.
Там се запознах със сина на поета Любомир Левчев, който уважавам и до ден-днешен – Владимир Левчев. Той водеше под ръка своят приятел Калин Янакиев. И двамата пишеха стихове. Бяха със старателно поддържани униформи, с петлици на реверите. Аз не бях униформен, тъй като тогава бях бунтаря –бях с дънки. На този литературен семинар ние бяхме млади поети, които смятаха, че бъдещето е на поезията, красотата и истината. След това пътищата ни се разделиха. Владимир Левчев отиде в Щатите, живя там, получи стипендия. Като се върна, започна да ругае национализма и да хвали американската демокрация – тази същата американска демокрация, която уби Виктор Хара, президента Алиенде, Ернесто Гевара и много, много други борци за свобода на своя народ. Тази същата американска демокрация, която тук владее сега новия си заден двор – България, и която постановява и каза: „Ай уил дистрой ю” – така каза посланик Уорлик в лицето ми. Имаме го този кадър. Показвал съм Ви го. Казвал съм тук, от тази трибуна, но никой не се трогна. Ето, сега дойде моментът, в който заканата на Уорлик...
Между другото неговата преводачка – служителката в Американското посолство, сега е съветник на Бъчварова, а също така и съветник на главния прокурор. Случайност!
Заканата на Уорлик днес се изпълнява. Кой я изпълнява? Най-висшата съдебна власт, най-висшата изпълнителна власт. Полицията е инструмент, разбира се. Аз даже, трябва да Ви кажа честно, че не се сърдя, защото когато ме влачиха, ритаха и блъскаха тези полицаи, те получиха това нареждане. Аз се интересувах само от това, че те удрят, блъскат, а същото време една жена с операция, защото е родила преди месец – само това ме интересуваше... Даже им казах: „Удряйте ме мен колкото искате. Сигурно сте насъбрали злоба през годините...