4 November 2015

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, чухте нашето предложение. То не само е обосновано, поради предстоящото обсъждане на промени в данъчното законодателство, но заедно с това е необходимо да бъде включено в седмичната програма. Предлагате в нея изменения в Закона за корпоративното облагане, но в този Законопроект са предвидени промени и в други данъчни закони, включително в този за доходите на физическите лица. Това е подход, който не съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, защото тези промени нямат отношение към предлаганите промени в корпоративното облагане. Но това вече е факт, който цели да опрости дискусията по данъчните промени. Затова, съгласно изискванията на Правилника, законопроектите, които засягат една и съща материя, трябва да бъдат обсъждани едновременно. Фактът, че те са с различни заглавия не трябва да Ви подвежда, защото под знака на корпоративното облагане ще бъдат дискутирани промени в различни данъчни закони. Поради тази причина, очаквам Вие да подкрепите нашето предложение то да стане част от предлаганата точка девета в седмичната програма и всички тези въпроси да бъдат обсъждани. В противен случай това би означавало отказ преди разглеждането на бюджета Вие да отклоните за дискусия законопроектите, които „БСП лява България” е предложила за промени в данъчното законодателство, в данъчната политика. Затова, госпожо Председател, очаквам мнозинството и всички народни представители да се съобразят с тези аргументи. Ако те не бъдат приети, смятам, че даже Вие служебно би трябвало да направите това допълнение в седмичната програма. Затова, призовавам Ви за подкрепа на направеното предложение. Благодаря.

Благодаря, че голяма част от народните представители се съобразиха с аргументите. Моля и останалите да ревизират своя вот, защото този авторитарен подход, който се предлага, обезсмисля ролята на парламента. Пак повтарям – необходимо е да бъде подкрепено предложението, за да бъдат обсъдени всички промени, които засягат данъчното законодателство. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, след отминалите местни избори вярвам, че не остана народен представител, който да не се убеди в недостатъците, съдържащи се в Изборния кодекс и най-вече тези, свързани с така нареченото „преференциално гласуване”. Фактът, че за първи път в демократичната история на България се получи толкова голям брой невалидни бюлетини – над 460 хиляди, трябва красноречиво да Ви говори какви поражения нанесе върху изборния процес, върху най-важния инструмент на демокрацията наречен избори, така нареченото преференциално гласуване и ниският праг, който се съдържаше в Изборния кодекс. Неслучайно ние настоявахме преди местните избори – в изминалите месеци, седмици, спешно да бъде преразгледан въпросът с преференциите, с ниския праг, за да се избегнат подобни парадоксални положения. Също така в този Законопроект предлагахме да се вдигне прагът и за провеждане на избори в населени места от 100 на 350 жители. Вие видяхте какви парадокси се получиха дори – в едно село, където трябваше да се проведат избори за кмет, нямаше нито един кандидат, защото там живееха не повече от 10 човека. Ето защо, водени от грижата това повече да не се допусне и перифразирайки една известна максима: „По-добре късно, отколкото по-късно, още по-късно”, аз Ви предлагам наистина сега, докато са пресни спомените от тези местни избори, ние да се заемем наистина с решаването поне на най-очевадните, най-драстичните недостатъци на Изборния кодекс. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Направеното предложение е свързано с намаляване на данък добавена стойност за детските храни, преходните храни, пособията за деца и хора с увреждания. За разлика от полицаите, майките с деца не излизат да блокират кръстовища. В същото време в бюджета за догодина са замразени помощите при едновременно две и повече деца, обезщетенията за отглеждане на дете от една до две години и месечната добавка за деца с увреждания – една изключително голяма група, която в днешните условия живее много тежко в мизерията, която все повече се утвърждава от правителствената политика. В този смисъл едно такова решение е крайно необходимо. Смятам за циничен към тези хора опитът на ръководството на Народното събрание да направи така, че да не се гледа Законопроектът в пленарна зала с един трик като правителството внесе изменения в данъчното законодателство, само през един закон – Законът за корпоративното подоходно облагане. Това е много скандално и аз смятам, че пленарната зала трябва да го спре. Ако не го спре, трябва да призовем улицата да започне да спира вече такива властнически упражнения. Затова, уважаеми народни представители, предлагам да подкрепите за включване в дневния ред нашия Законопроект за изменение на Закона за данък добавена стойност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми народни представители, моля за едно по-активно участие и за отношение – отношение към отглеждането на деца, отношение към мизерстващите деца на България, които около 50% са от бедни семейства. Не може с тази политика да се гради бъдещето на страната. Спечелили сте изборите, сега от тази позиция трябва да направите и нещо за страната. Не може тези деца да бъдат убивани от политиката на правителството и днешното мнозинство, защото, пак Ви казвам, че това, което правите, е скандално. Най-накрая – не можете да избягате от дискусията. Ако тя не се проведе тук, ще се проведе на улицата (шум и реплики от ГЕРБ), така, както с полицаите. Като криете от тях и не правите дискусия, се изнася на улицата. Така ще бъде и с майките, и с децата, и с родителите, и с хората с увреждания. Дискусията ще се води на улицата! Затова допуснете Закона да се обсъжда вътре в Народното събрание, а не на улицата. Не е добре за България, не е добре за демокрацията, не е добре и за Вас – победителите от последните избори. Благодаря Ви. Моля Ви, подкрепете Закона. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, аз се обърнах към Вас и мисля, че това е свързано с начина на водене. След като не се приемат предложенията, мисля, че Вие сте длъжна да включите заедно с предложения Законопроект за промяна в Закона за корпоративното облагане предложените от нас два Законопроекта за данъка на физическите лица и за промените в Закона за данък добавена стойност. Един закон променя няколко данъчни правила и те се отнасят в различни закони. Така че не ни предлагайте тези трикове и бъдете коректна, за да предложите служебно в т. 9 исканите от нас промени да бъдат обсъдени – и за прогресивното облагане, и за облекчаване на данъка на хората, които отглеждат деца. Моля Ви настоятелно да направите това, за което пледираме. Благодаря. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

... Защото, трябва да се обсъждат тези въпроси. Как ще са обсъждани, когато...?

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми по начина на водене се отнася по-скоро до това да Ви поясня една технология, която не е традиция в българския парламент. Имате право да откажете включването на разглежданите данъчни законопроекти, защото те не са по конкретния Законопроект, който ние ще разглеждаме, а именно Законопроекта за корпоративното подоходно облагане. Обаче в българския парламент 25 години е традиция данъчната кампания преди бюджетната, данъчните закони да се разглеждат всеки един поотделно – Закон за изменение на Закона за физическите лица... (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Шум и реплики.) Сега тук се поставя началото на нова традиция – с един данъчен Закон се изменят всички с преходни и заключителни. (Реплики.) И по тази причина внесените от опозицията, а и от други народни представители закони за изменение и допълнение на данъчните закони не могат да бъдат разгледани. В рамките на тази процедура аз искам да Ви запитам: ако с този Закон Министерството на финансите го беше разделило, както е правилно, на четири законопроекта, Вие щяхте ли да бъдете длъжни да включите и тези, които са внесени за едновременно разглеждане от други народни представители?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законопроектът е свързан с предложението да се предостави възможност, повтарям, не да се наложи, а да се предостави възможност на децата в детската градина и в училищна възраст да се хранят с меню и храна, която е съобразена с техните религиозни изповедания. Това наше предложение е продиктувано от искането, желанието и настояването на множество родители, деца същевременно, които искат в училището да се предостави възможността да избират храната си според своите религиозни разбирания. Разбира се, в съвременния свят ние трябва да жалим, трябва да щадим, трябва да обслужваме интереса и на децата. Ако децата имат права, а те имат и религиозни права, трябва да се съобразим с тяхното искане. Това, разбира се, ще даде възможност, но няма да налага на никого, каквито и да са религиозни разбирания. Нещо повече. Доколкото ми е известно, има хиляди и десетки хиляди родители, които не са съгласни с хранителния режим, предложен в детските градини или училищата и децата не се възползват, нямат възможност да се хранят с храната, която им е предложена. Този Законопроект ще даде възможност на децата и родителите от всички религии, съответно юдеи и християни, и мюсюлмани да изповядват религията си не само в дома, или където и да е другаде извън училище, но и в училище. Защото, представете си какво раздвояване на личността се получава, когато децата биват възпитавани в дома по един начин, че една храна съответно не е желана или не е позволена от съответната религия, но в училище те биват заставяни, биват задължавани да се хранят с тази храна – или няма да консумират никаква храна, или ще бъдат равнопоставени и ще им се даде някаква възможност. Много често ние – и политици, и граждани, казваме, че нямаме нищо против религията, религиозните изживявания, религиозните изповедания, но сме против... (Шум и реплики. Възгласи: „Времето.” Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.

Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, смятам, че 33 гласа не са достатъчни за българската демокрация. Предполагам, че всички Вие, които много често казвате: „Ние не сме против религията, против религиозните хора, но сме против крайните изповедания, против фанатизма и радикализма”, трябва да докажем това днес с нашето гласуване. Трябва да позволим, най-малко да допуснем да обсъдим тази тема, защото тя в момента съществува в публичното пространство и ние трябва да изкажем своите аргументи и мотиви. Съответно един религиозен човек да има възможност да консумира или да не консумира една храна, е чисто религиозно усещане, чисто религиозно изповядване. Защо ограничаваме хората, при положение че това не е крайна форма на радикализъм? Това трябва да бъде възможност за всички граждани и всеки да избира, съответно и децата, и техните родители... (Шум и реплики.)

По тази причина аз Ви призовавам: нека да дадем тази възможност. Това ще бъде един силен сигнал към всички религиозни хора за това, че ние наистина мислим за тях. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа! Парламентарната група на Движението за права и свободи има две предложения, касаещи Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. И двете предложения са от месец януари, тоест под формата на два законопроекта за изменение и допълнение на този Закон. Предлагаме да се разшири обхватът на Законопроекта. Законът е приет още 1991 г. и изигра много съществена роля по отношение на обезвъзмездяването на репресирани лица от 9 септември 1944 г. до днешно време. Законопроектът, който предлагаме по ал. 3, включва две групи хора, две рубрики и смятам, че ще е една от последните корекции в този Закон, защото времето е неумолимо, естествените процеси ще обезсмислят Законопроекта след време, а именно да бъдат разгледани, и възможността за включване за добавка към пенсиите на две групи хора, които са изпуснати – тези, които са репресирани във връзка с насилствената смяна на имената и определена малка категория група педагози, които също на база на репресия са преживели тези процеси по такъв уязвим начин. Предлагам Ви заедно да прегледаме и да разгледаме двата законопроекта – единия по ал. 8, а другия по ал. 3 на чл. 50. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа, предлагам прегласуване, защото на база на две точки можем да приключим с този Законопроект. Има и друга хипотеза, която неведнъж беше разисквана и от трибуната на Народното събрание. Уважаема госпожо Председател, при условие че има два законопроекта, които касаят един и същ закон, може би е удачно дори не по ал. 3, а по ал. 8 на чл. 50 да бъдат разгледани и двата проекта.

Добре, ако няма приемане в дневния ред като отделна точка, може би е удачен повече този вариант. Вие сте председател и Вие ще решите. Сещам се, че имаше законопроекти, които не бяха приети по този начин. Ето заради това предложихме да бъдат разгледани в две отделни точки. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Направеното предложение е съвсем кратко и то предвижда в случаите, когато предизборната кампания се води на друг език, да се осигури превод на български. Законопроектът цели да се уредят не само важни обществени отношения, но и да отговори на многобройните препоръки на наблюдателите от ОССЕ, ПАСЕ, Съвета на Европа, свързани с изборите и употребата на майчиния език. В момента, в разрез с Копенхагенския документ, малцинствата не са равнопоставени в предизборната кампания, особено в езиков аспект, тъй като не могат да водят кампания и най-вече не могат да се информират на своя майчин език или поне да им бъде осигурен превод. Много сме говорили от ДПС по темата. Настоящият Законопроект е в една сравнително мека форма. Ще цитирам само един кратък извод на Европейската комисия в отговор на въпрос АЛДЕ: „Изборите могат да бъдат свободни само тогава, когато свободата на изразяване е гарантирана”. Нещо повече, колеги, настоящият Законопроект предвижда и възможността европейски граждани на държави – членки на Европейския съюз, също да бъдат равнопоставени кандидати, защото в момента те са дискриминирани. Да си представим ситуация, че например на следващите европейски избори председателят на ЕНП господин Жозеф Дол окаже честта на ГЕРБ да води листата им за членове на Европейския парламент. В този случай той трябва да бъде санкциониран за това, че не говори добър български език или никакъв. Затова Ви призовавам да подкрепите този Законопроект и да приведем не просто Конституцията в действие, осигурявайки равнопоставеност на българските граждани, но и да покажем тази толерантност, която ни отива като членове на Европейския съюз и към другите граждани – членове на държавите членки.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, призовавам Ви да преосмислите позицията си и да разглеждате въпроса не просто в национален, а в европейски план. Със сегашните разпоредби не ощетяваме просто малцинствата в България, а всички други 27 държави – членки на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от Председателския съвет разбрах, че министърът на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова се намира в Лондон. Тя била в Лондон в момент, в който българското общество, ние като народни представители, а и служителите в нейното Министерство очакват много отговори – много отговори, които тя дължи. През последните седмици разбрахме само, че тя защитава персонала от лошите Сидеров и Чуколов, но в същото време, докато по този йезуитски начин тя ги защитава, разбрахме, че тя е подготвила тези промени, за които сега целият Вътрешен сектор е вдигнат на крака. Госпожо Председател, досега бяха изслушванията по ал. 3, аз Ви предлагам и вече е вкаран в Деловодството този документ, да се възползвате от Вашите правомощия, дадени Ви в чл. 50, ал. 5, а именно да инициирате изслушване на госпожа Бъчварова тук, в тази зала, по процедурата на чл. 110 от Правилника. По този начин госпожа Бъчварова да дойде тук и да обясни какво всъщност се случва в сектор „Сигурност” в България. Както знаете, предизвикателствата към този сектор не са Сидеров и Чуколов, а са стотиците хиляди, които чакат на границата. Това, че този сектор не е организиран по никакъв начин и когато секторът се тресе, госпожата е в Лондон, това са само индикатори. Но тя е длъжна да дойде тук и да ни даде сведение какво тя смята да направи и въобще дали ще го направи. Така че, госпожо Председател, възползвайте се от тази процедура по начина на водене. Ето, давам Ви този документ, който вече е вкаран в Деловодството. Надявам се да се възползвате от това и възможно най-бързо да поканите госпожа Бъчварова в тази зала.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, чл. 78, ал. 1 от Правилника гласи: „Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание.” Текстът на чл. 78, ал. 1 е императивен. Дори да приемем, че ние сме допуснали грешка при предлагането на...

Добре, приемаме факта, че сме допуснали грешка, че сме предложили само един от законопроектите по ал. 8, но така или иначе нашата грешка може да бъде санирана от императивния текст на Правилника, който преди малко Ви прочетох. Наистина Ви моля да приложим стриктно Правилника и да обсъдим и двата законопроекта, касаещи Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица, тъй като уреждат една и съща материя и един и същи закон. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-3, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 14 януари 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-17, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 29 януари 2015 г. На редовно заседание, проведено на 12 март 2015 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-3, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 14 януари 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-17, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 29 януари 2015 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – госпожа Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, и господин Иван Еничаров – началник отдел в дирекция „Правна”; от Министерство на труда и социалната политика – госпожа Петя Малакова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и представители на неправителствени организации. От името на вносителите законопроектите бяха представени от господин Тунчер Кърджалиев. Той сподели, че първият Законопроект, № 554-01-3, ще запълни един пропуск в действащия Закон, който при приемането му и след това, независимо от промените, които е претърпял, все още съществува. Законопроектът ще възстанови една справедливост към хора, които са незаконно репресирани, като предлага в чл. 9, т. 1 да се добавят и лицата по чл. 1, т. 7 – репресираните във връзка с насилствената промяна на имената на българските граждани. В тази категория са лица, които са били осъдени за противопоставяне на т.н. „възродителен процес”. Тези хора са пропуснати и не са взели нито еднократно обезщетение до срока, през който е траяла тази възможност, нито пък имат допълнение към пенсиите. С приемането на тази поправка ще се възстанови справедливостта и равенството между репресираните и те ще бъдат приравнени към всички онези, които са изредени в чл. 1 и чл. 9, а именно незаконно задържаните в МВР, незаконно задържаните по затвори и концлагери, интернираните, както и с тези, които са се опитали да избягат от България. Със Законопроекта се предлага и допълнение на т. 23 в чл. 9, което се отнася за редовно завършилите за детски учителки със средно образование в учителските институти. Тези от тях, които по някакъв начин са реагирали срещу т.н. „възродителен процес”, са били принуждавани да напуснат работата си и да работят в други сфери, или дори да не работят и по този начин са били ощетени. Вторият Законопроект, № 554-01-17, също запълва един пропуск, като допълва категориите лица, които се считат за политически и граждански реабилитирани по чл. 1, т. 7 на Закона - ранените с огнестрелно оръжие по време на митинги или групови протести от органите на Министерството на вътрешните работи. Те не попадат в обхвата на чл. 2 и чл. 9 и не са получили нито еднократно обезщетение, нито добавка към пенсията си. Основната цел на Законопроекта е да бъде направено официално признание на факта на репресия от страна на комунистическия режим, извършена по политически или други идеологически причини. Представителите на Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика представиха становищата си по двата законопроекта. Те заявиха, че и в двата законопроекта кръгът на лицата, които са посочени, е много общ и излиза извън предмета на Закона – реабилитация на репресирани лица, конкретно заради техния произход, политически убеждения или вярвания. В мотивите на законопроектите се дават конкретни примери – пострадали при колективизацията на селското стопанство, смяната на имената, пострадали при упражняване на правото си на мирни протести, но от предложените разпоредби това не става ясно. Обърна се внимание, че съществува и друг проблем - допълнението на т. 23 на чл. 9 от Закона се отнася само за една група лица със средно образование, което създава предпоставки за предявяване на претенции от други групи лица, които не отговарят на досегашния критерий, а именно лицата, които са завършили висше или полувисше образование. Предложението за въвеждане на нова категория репресирани в чл. 1 – лицата, които са ранени с огнестрелно оръжие по време на групови протести и мирни демонстрации от органите на МВР, не е достатъчно аргументирано. В Законопроекта не е дефинирано дали лицето, което е поразено от огнестрелното оръжие, е претърпяло конкретна телесна повреда. По аналогичен начин също толкова общо е очертан кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение, на основание на разпоредбата на чл. 2 и на добавка към пенсията по чл. 9 от Закона. Още повече че според предложената промяна в разпоредбата на чл. 3 и наследниците на починалите лица от тази група, които са с неясен брой, биха имали право на това обезщетение. Законопроектите не са съобразени със Закона за публичните финанси, а в мотивите не се съдържа анализ и финансови разчети за средствата, необходими за предлаганите нови разпоредби. При проведената дискусия бяха изразени мнения в подкрепа на изразените становища по законопроектите от представителите на министерствата. По-голямата част от членовете на Комисията заявиха, че не подкрепят Законопроекта. Бяха изказани мнения, че българското общество е дало своята негативна оценка на т.н. „възродителен процес” и не е необходимо постоянно да се връщаме към миналото. След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека: с 1 глас „за”, без „против” и 12 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-3, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 14 януари 2015 г.; с 1 глас „за”, без „против” и 12 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-17, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 29 януари 2015 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-17, внесен от Лютви Местан и група народни представители Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 март 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител Лютви Местан и група народни представители. В заседанието участваха: представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите, на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Четин Казак. С този Законопроект вносителите предлагат към досегашния кръг от лица, попадащи в обсега на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица да се добави още една категория лица. Това са хората, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Те са упражнявали свое основно право на мирен протест, на свои законни права и интереси. Това право е било грубо погазено с използването на незаконна сила, като пострадалите не са имали никаква възможност да получат съдебна или друга защита. Те са претърпели значителни щети от морално и материално естество, а също и физически, и психически страдания. Това са български граждани, срещу които не е произнасяна наказателна присъда, не са били лишавани от свобода, не са били интернирани. Вносителите смятат, че действащият Закон несправедливо е пропуснал тази малка група, която няма законовото основание да установи осъществената срещу тях политическа репресия и като следствие да им бъде предоставено обезщетение. В същото време вносителите са убедени, че тази категория лица отговаря напълно на философията на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. В Комисията бяха получени становища от Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи и Националния осигурителен институт. Министерство на финансите изразява принципна подкрепа на Законопроекта, основавайки се на тезата, че всички български граждани, които са упражнявали свои политически и граждански права и са били репресирани от органите на тоталитарния режим имат право на достойно и справедливо обезщетение. Това тяхно право произтича както от международно признатите принципи за правата на човека, така и от принципите на нашата демократична и правова държава, които са установени и в Конституцията на Република България. От Министерство на правосъдието считат, че Законопроектът съответства на духа и съдържанието на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен; Декларацията на 41-ото Народно събрание за осъждане на възродителния процес; Резолюция № 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за осъждане на тоталитарните комунистически режими и Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2005 г. „Европейска съвест и тоталитаризма”. Колкото до финансовите аспекти на Законопроекта би следвало да се вземе предвид становището на Министерство на финансите. В становището на Министерство на труда и социалната политика се подчертава, че кръгът на лицата, посочен в Законопроекта, е прекалено общо очертан. Освен това от Министерството считат, че се излиза извън предмета на действащия Закон, а именно да бъдат реабилитирани лица, които са репресирани конкретно заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Също толкова общо е очертан кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение и на добавки към пенсията. В становището на Министерство на финансите се изразява опасение, че въвеждането на нова категория репресирани лица, а именно ранените от органите на МВР във връзка с провеждането на мирни протести и демонстрации, не е достатъчно мотивирано. От друга страна, според Министерството, самото доказване на претърпяната репресия е доста трудно както по отношение на документирането, така и с оглед изследването на фактите и обстоятелствата, свързани с това доколко увреденото лице в резултат на огнестрелното оръжие от органите на МВР не е допринесло за съпричиняване на увреждането. Тази неяснота ще доведе до проблеми в правоприлагането към тази допълнителна категория лица. Представителите на Министерство на вътрешните работи изказаха съображения, сходни с тези на другите министерства. Освен тях, те също намират, че обстоятелствата, при които е извършена репресията са трудно доказуеми. От мотивите на Законопроекта не става ясно начинът, по който лицата ще доказват, как е получено нараняването, в какво време е получено, дали то е причинено от органите на Министерство на вътрешните работи и така нататък. В тази посока се изразява притеснение доколко новата норма ще може да се прилага на практика, тъй като във всички останали категории лица в чл. 1 от Закона, тези факти са известни, лесно проверими и доказуеми. Народните представители поставиха допълнителни въпроси към представителя на вносителите на Законопроекта. В състоялата се дискусия беше отбелязано, че Законопроектът не излиза от философията на действащия Закон, че замисълът на вносителите се припокрива с известни житейски факти, а именно конкретни протести, осъществени в различни зони на страната, при разгонването на които има ранени и убити хора. Те не попадат в досегашния обхват на закона и биха могли да бъдат обхванати. В същото време като слабост на Законопроекта бяха очертани някои неточни дефиниции, липсата на финансови разчети, липсата на предполагаемия брой получатели на права и техните наследници и прочие. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 6 гласа „за”, 4 гласа „против” и 6 гласа „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, с вносител Лютви Местан и група народни представители.” По другия законопроект…

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-3, внесен от Лютви Местан и група народни представители В заседанието участваха представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Законопроектът бе представен от народния представител Четин Казак. Според вносителите, с предлаганите разпоредби се предлага да се отстрани пропуск, направен по отношение на специална категория педагози, а именно детските учителки, които са завършили редовно педагогическото си образование в учителските институти, но имат особен статут. Тези лица са били лишени от правото си да упражняват учителската си професия, като репресия от комунистическия режим. Ако предложението бъде прието, те ще бъдат обявени за политически и граждански реабилитирани, а с това ще получат права, каквито ползват всички хора, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В Комисията бяха получени становищата от съответните министерства. В проведената дискусия беше доизяснен образователният статут на педагозите, за които се предлагат измененията на Закона. Това са учителски кадри за детските градини и за началните училища, които са придобивали квалификацията си по чл. 108 и чл. 109 от приетия през 1948 г. Закон за народната просвета и отменен през 1991 г. Според тези норми подготовката на учителските кадри за училищата се извършва в педагогически училища и педагогически отдели към средните училища и в учителски институти. Педагогическите училища и отдели са средни учебни заведения с двегодишен курс над IX клас. Те подготвят учителски кадри за детските градини и за началните училища. Пак според същия закон тогавашните институти за детски учителки и институти за първоначални учители се преустройват в едногодишни педагогически курсове, в които е можело да се следва и задочно. По-късно, през 1950 г., учителските институти стават полувисши учебни заведения с двегодишен курс над средното образование. Това преустройство на системата, а и други, състояли се по-късно, е причина едни и същи институти да бъдат завършвани от педагогически кадри със средно специално образование и полувисше образование. В отговор на въпроси, свързани с броя на тези „заварени” при преустройствата на системата на народната просвета и образование стана ясно, че се касае за много малък брой живи хора, които биха се възползвали от бъдещите промени на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. В тази връзка финансирането на новите им права няма да се окаже непосилна тежест за държавния бюджет. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 6 гласа „за”, 4 гласа „против” и 6 гласа „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 554-01-3, внесен от Лютви Местан и група народни представители.”

Да, и двата.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица беше създаден през далечната 1991 г. Това е Закон, част от нормотворчеството на Република България и на новото съвременно българско общество, който осигурява справедлива оценка, морално възмездие, но също така дори и жест от страна на държавата към всички лица, които от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. са претърпели репресия, несправедливо и угнетително отношение, насилие и дори дискриминация. Това е безспорно един полезен, един демократичен Закон. Той изигра своята роля. Поради, както казах преди малко, неумолимите естествени закони и преходния човешки живот, той ще е с ограничено действие, дори смея да твърдя, че вече е със затихващи функции. Този Закон е сменян единадесет пъти в продължение на своя живот. Винаги мотивите, за да бъде коригиран, редактиран или допълван, са били пропуснати, по една или друга причина, хора, които са претърпели някаква репресия, някаква форма на дискриминация и са били допълвани в последствие. Първият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица цели именно точно това. Има граждани, които непопадат в обхвата на чл. 2 от Закона и чл. 9 от Закона. Член 2 касае еднократните обезщетения при такива репресии, а чл. 9 – месечна добавка към пенсията на вече пенсионирани лица. Първият Закон касае категория от хора, които са пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Действащият към момента Закон не включва тази категория лица изрично и поради тази причина те не могат да се възползват от това си, според мен, естествено право. Тяхната реабилитация не е възможна въз основа на тези съществуващи текстове, защото срещу тях не е имало нито произнесена наказателна присъда по чл. 1 на Закона, нито са лишавани от свобода, нито са интернирани и поради това към настоящия момент не се дава възможност от Закона да бъде установена адекватна политическа репресия, на база на която да се възползват от всички права, които са им дадени от Закона. Тази категория лица обаче, според нас, отговаря на общия смисъл и целите на Закона. Направено е официално признание на факта на репресия от страна на режима, извършена по политически или други идеологически, религиозни причини или по произход. Тази репресия е несъвместима с ценностите и принципите на съвременното демократично общество, но въпреки това те са ощетени, те са дискриминирани от Закона. Категорията пострадали, чието включване се предлага, са упражнили свое основно право на мирен протест в защита на своите права. Това право е било грубо, незаконно погазено от комунистическата държава с използването на незаконна сила, като пострадалите не са имали никаква възможност да получат защита по съдебен или независимо по какъв друг процедурен ред. Конкретни факти от такива инциденти има най-различни. Аз имам пред себе си едно факсимиле от 18 март 1972 г., свързано с един казус в село Барутин, но тези инциденти – простреляни, ранени от огнестрелни оръжия, са също факт и през, да речем, 1947 г., против колективизацията на селското стопанство. Случаите с Горуня, със Славчо Трънски, а най-вече през 1972 – 1974 г., 1985 г. във връзка с така наречения „Възродителен процес”. Това са несъвместими, според нас, с демокрацията инциденти, примери за грубо и за тежко нарушаване на основни права. Те са документирани с факти и поради тази причина призоваваме да подкрепите нашата идея за включването им в рубриките на чл. 2 и чл. 9. Другият Закон касае две други групи от хора, а именно пропуснати са, според нас, в Законопроекта да бъдат добавени тези хора по чл. 1, т. 7, която е озаглавена, че това са репресирани във връзка с насилствената промяна на имената на български граждани. Тази категория са лица, които са били осъдени за противопоставяне на решенията във връзка със възродителния процес. С приемането на поправката и включването на тази категория хора ще се възстанови справедливостта, ще се възстанови равенството между репресираните. Сега по чл. 9 – този член, който касае добавката за пенсиите, са включени някои репресирани и някои репресирани само получават добавки, а именно незаконно задържаните в МВР, незаконно задържаните на остров Белене, интернираните, тези, които са се опитвали да избягат от България, но тези, които са осъдени за противопоставяне на възродителния процес, не могат да се възползват, поради неспазването на по-горе изредените условия. Също предлагаме трета категория хора, които са изпуснати и които съвсем не са много, а именно към тези рубрики да бъдат включени детските учителки, които са завършили редовно педагогическо образование в учителски институти, които са с особен статут, имайки предвид, че те нямат висше образование и поради тази причина не са включени в досегашните порядки на Закона, но част от тях, които са били уволнявани и били насочвани в други сфери, неприсъщи на техния професионален статут, също, според нас, трябва да бъдат възмездени. Уважаеми колеги, този Законопроект, както казах в самото начало, е израз на реакция, израз на рефлекс на демократично мислещи народни представители. Те са функция на своя избирател. Естествено един законопроект се поражда и той се превръща в закон тогава, когато има сигнал от обществото или пък обществен порив за това. Нашите идеи са свързани точно със запълване на един такъв пропуск от страна на българското законодателство през последните 20 – 25 години. Едва ли тези хора, които ги изредих, са много. Те ще са няколко десетки и разходите, поради които финансовият министър даде негативна оценка на този Законопроект, едва ли неговите аргументи биха натежали, имайки предвид съвсем нищожния финансов ресурс, който трябва да бъде заделен за тези хора. Нещо повече, законът за изменение и допълнение на закона за репресираните граждани по политическа линия ще изпълни един морален дълг. Опитахме се този Закон да го предложим освен с колегите от ДПС в предходния мандат, в по-предходния – Четиридесет и първото Народно събрание, с утвърдени демократи – с Лъчезар Тошев, с Иван Иванов от СДС, от ДСБ, с Йордан Бакалов. Тогава само време не ни достигна и ето заради това го предлагаме отново на Вашето внимание. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа! Използвам процедурата за прегласуване, за да се обърна още веднъж към народните представители от дясното, като тук отварям скоба и благодаря за подкрепата на Реформаторския блок. Призивът ми е и колегите от ГЕРБ да преосмислят позицията си по този Законопроект, защото много добре знаете, че той няма видими фискални измерения. Става въпрос по-скоро за един дълг към хора, които реално са пострадали по време на тоталитарния режим, и аз не бих имал обяснение защо ГЕРБ се въздържат от подкрепа на този Законопроект, който има своята изключително морално-политическа стойност. Надявам се, на прегласуването ще се постигне естественото мнозинство между дясното и центъра по един такъв ценностен казус. Още веднъж призив да подкрепите Законопроекта. Той няма никакви фискални измерения, има единствено морално-политически. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Процедура по начина на водене.

Господин Председател, в процедурата ми по начина на водене обръщам внимание, че днес вече за трети път се допуска процедура по прегласуване, като се дава възможност на народните представители, които са я предложили, да нарушават Правилника на Народното събрание, а именно да правят изказване, вместо да искат процедурата и да говорят за самата нея. Затова Ви предлагам – и на господин Местан, и на Хафъзов, и на Анастасов, които направиха това нарушение на Правилника, да направите забележка. Когато има процедура за прегласуване, тя е ясна каква е. Тя не е изказване по същество по Законопроекта, а е при невъзможност на хора, които са гласували, и така нататък. Така че, когато има такива процедури и когато не е обосновано, просто не ги допускайте. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, Законопроектът, който сме предложили, не касае само Българската народна банка и станалите вече ноторно неприятни бонуси, които се установи, че са раздавани там при предишния мандат на Управителния съвет, а касае и доста други висши държавни органи, които на основание на закон са създадени и могат сами да определят размерите на тези допълнителни възнаграждения, или така наречените „бонуси”. По наша информация има такива органи, за съжаление, като тук ще спомена Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията и така нататък, но конкретно Комисията за защита на конкуренцията ще взема за пример. Имаме информация, че там тези допълнителни възнаграждения е имало случаи, когато дори са надхвърляли основно възнаграждение, което е разписано императивно в Закона. Това за мен лично представлява най-малкото заобикаляне на Закона и е очевидно, че трябва да има таван на възможността да се дават такива допълнителни възнаграждения. Нещо повече, ние считаме, че е редно тези допълнителни възнаграждения да са обвързани с резултатите от работата, тоест даден орган, когато наистина много добре си е свършил работата – не е допуснал фалит на банка примерно, или добре е регулирал пазара на финансови инструменти, на основание това и по разписана методика да има възможност да определя и да раздава такива допълнителни възнаграждения за сметка на данъкоплатеца. Това обаче, което не приемаме, е този начин да заобикаля закона, да се заобикаля това, че във всичките устройствени закони на тези институции е записано колко е основното възнаграждение на председателя и членовете на управителните органи, а те обикновено са процент от заплатата на председателя на Народното събрание. И те да заобикалят това и да си раздават допълнително едва ли не в пъти по-високи възнаграждения! Това, което предлагаме, е веднъж основното възнаграждение да бъде обвързано с процент от заплатата на председателя на Народното събрание, и второ, когато тези държавни органи са работели добре по утвърдена публична методика, да могат да оповестяват и да могат допълнително да раздават такива допълнителни възнаграждения, но те да не надхвърлят в никакъв случай основното възнаграждение. Ще Ви обърна внимание, че доста се коментира заплатата на бившия управител на БНБ и възнагражденията в Комисията за защита на конкуренцията. С колегата Мартин Димитров зададохме такъв въпрос към Комисията за защита на конкуренцията и към БНБ по Закона за достъп до обществена информация. От КЗК дори не пожелаха да ни отговорят. Не да ни откажат да ни отговорят аргументирано и да кажат, примерно: „Считаме това за лична информация, няма да Ви кажем, защото...”, а на трима народни представители отказаха дори елементарен отговор от половин страница. Следствие на това отнесохме въпроса до съд и от онзи ден има решение, с което този отказ е отменен. Ние от Реформаторския блок ще продължим да водим тази битка. Трябва да има публичност и прозрачност. Трябва да има отговорност и яснота за какво, на кого и колко плаща данъкоплатецът. Призовавам Ви да подкрепим този Законопроект, Вие да го подкрепите. Имах възможност да говоря неформално с колеги от Патриотичния фронт и от ГЕРБ. Оставам с впечатление че има разбиране и този подход за публичност и прозрачност се споделя. Затова апелирам към Вас за подкрепа! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ние от групата на Патриотичния фронт ще подкрепим този Законопроект. Обръщам се към групата на вносителите – да бъдат така добри да се съберат и да си подкрепят Законопроекта, защото когато внасяте нещо и в залата сте пет човека, най-малко това е неуважение към самите Вас.

Аз говоря по същество! Не ме прекъсвайте! Ще направя същото обръщение и по следващия Законопроект, на което Реформаторският блок е и съвносител. Смятам, че дебат по този добър Закон не би трябвало да има. Затова ние ще го подкрепим. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Законопроектът, който сме внесли, е от изключително значение, защото независимостта на един регулатор, било то Българската народна банка, било Комисията за финансов надзор или Комисията за защита на конкуренцията, не означава, че те сами си определят заплатите. Независимост означава свобода на вземане на принципни решения. В момента няма ограничение БНБ, Управителният съвет да реши да взима по 1 млн. лв. на месец. Такова ограничение няма! Затова ние като парламент трябва да сложим таван на заплатите на всички регулатори. Ако днес не го направим, въпрос на време е да чуем поредния скандал за регулатора, който си е определил по някакъв начин заплати, които не отговарят на свършената работа. В тази връзка бих Ви попитал: регулаторите имат ли повече ангажименти от финансовия министър? Имат ли повече ангажименти и работа от министър-председателя? Имат ли повече ангажименти и работа от председателя на Народното събрание? Нашият отговор е „категорично не”. Помислите си само финансовият министър колко ангажименти има, колко работа трябва да върши и каква отговорност носи! При това положение предлагаме един универсален критерий – регулаторите да получават основна заплата не по-голяма от тази на председателя на Народното събрание. При добре свършена работа да могат да получават още една такава заплата. По тези въпроси, ако подкрепите на първо четене, между първо и второ четене ще проведем още един дебат, ако имате допълнителни идеи и предложения. Има възможност за допълнително прецизиране. Обръщам внимание, извън това, което каза колегата Славов – ние вече повече от шест месеца не можем да разберем получаваните заплати и допълнителни възнаграждения в БНБ! Вследствие на пресконференциите и въпросите, които зададохме, получаваме информация на час по лъжичка. В крайна сметка БНБ не отговори. Чуйте ме добре – не отговори на въпроса какви заплати и допълнителни възнаграждения са получавали за първите шест месеца на 2014 г.. Тоест никой от нас, колеги, никой в България извън БНБ не знае тези хора преди фалита на КТБ, включително шефа на Банковия надзор, каква заплата и какви допълнителни възнаграждения са получавали! Затова Ви призовавам: колеги, да сложим ред в тази държава! Крайно време е да сложим ред в тази държава! Ако имаме някаква разлика в детайлите, някой иска възнагражденията да изглеждат по друг начин, да допуснем Законопроекта за второ четене и там да направим необходимите редакции. Но ако продължаваме да оставяме регулатори сами да си определят заплащането, утре ще избухне поредния тежък скандал. Тогава хората имат моралното право да питат Народното събрание: „Добре де, защо не приехте правила? Защо не въведохте ред? Редно ли е един орган сам да си определя заплатите?” Например Вашите заплати, колеги, са записани в Правилника на Народното събрание. Всеки, който се вълнува, ги знае. Всеки, който се вълнува от заплатите в Народното събрание и на министрите, ги знае. Те са публични. Хайде тогава да направим същото и за регулаторите. Това не е независимост. Сами да си определят заплатите е безконтролност! Нека да въведем тавани и да сложим ред. Разчитам на Вашата подкрепа, колеги, на всеки един от Вас! (Ръкопляскания от РБ и ПФ.)

Благодаря, господин Председател. На основание на чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам удължаване на срока за писмени предложения с 14 дни по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 502-01-41, приет в залата на първо четене на 29 октомври 2015 г.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Приветствам инициативата на Парламентарната група на Реформаторския блок да постави на обсъждане въпроса за законова уредба на възнагражденията на членовете на Управителния съвет на Българската народна банка. Повечето аргументи бяха казани. Няма никакви основания който и да бил от висшите органи в държавата да не бъде поставен, веднъж, под регулацията на законодателната власт за възнагражденията и, втори път, по този начин пред необходимата публичност, която се дължи на българските граждани. Единственият въпрос, който може да се противопостави донякъде – аз не искам да го избегна в дискусията: редно ли е да се определят тези нива на възнагражденията на членовете на Управителния съвет, след като възнагражденията в търговските банки – на членовете на техните надзорни управителни органи, в повечето случаи са неколкократно по-високи. Да, наистина не можем да не държим сметка за взаимодействието на банковия регулатор с търговските банки. Веднага трябва да се каже обаче, че тази връзка е с по-ниска степен на значимост от обстоятелството, че Българската народна банка е държавен регулатор. Тя не се занимава с търговско банкиране. Ако има желаещи в управата на банката, които да печелят толкова много и неограничено, те трябва да отидат в търговските банки, а не както често става – да обслужват интересите на търговските банки вместо да ги регулират и когато им свърши мандатът да отиват някъде там, за да продължават да получават компенсация за извършените услуги. Пътят е по-скоро обратен – хора от търговските банки могат да отидат в управата на БНБ, но не е много естествено от управата на БНБ да отидеш след това веднага в управлението на търговска банка. Във всички развити системи това се нарича конфликт на интереси и често е свързано с така нареченото „инсайдерство“, тоест изнасянето на служебна информация или извършването на специфични услуги извън кръга на служебните задължения. Странно е наистина, че в година, в която претърпяхме едни от най-големите сътресения в банковия сектор, включително и фалит на една от големите банки, през същия период да се раздават големи допълнителни възнаграждения. Правилно е, без да се премахва напълно възможността за допълнително финансово стимулиране, то поне да бъде публично оповестявано. Не забравяйте, че в периода на голямата банкова криза преди няколко години в Европа и в света такива въпроси бяха поставени. Потърсиха се известни регулации за критериите и нивата на допълнителните стимули или бонуси, които могат да получават работещите дори в търговските банки, не само в банковите регулатори. Мисля, че ако този Законопроект бъде подкрепен по принцип, при второто четене могат да се обсъдят критериите – дали да бъдат, както са предложени от вносителите, или малко да се отиде в някакъв диапазон нагоре. Не смятам примерно, че обстоятелството Конституционният съд да може да се произнася по актове на всички други висши държавни органи прави неговата работа много натоварена или трудна, не мисля, че работата в управлението на банковия сектор е по-лека и по-малко отговорна. Могат да се потърсят разрешения, но те трябва да бъдат в тази посока и да имат ясна съпоставимост с възнагражденията на другите лица, които заемат най-високите държавни длъжности в Република България. Мисля, че приемането на този Законопроект ще зависи главно от отношението на ГЕРБ и на ДПС. Не искам да правя други прехвърляния на тази тема. Призовавам колегите ми от „БСП лява България” единодушно да подкрепят по принцип това предложение. Обръщам се и към народните представители, които могат да наклонят везните в липсата на регулация или за първи път да бъде създадена необходимата законова уредба за възнагражденията на управлението на Банката и за публичност на допълнителните възнаграждения. Мисля, че много дълги дискусии не са необходими и в рамките на процедурата, в която се намираме, трябва да се проведе гласуването по този въпрос. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз няма да подкрепя предложението на колегите от Реформаторския блок не защото съм против публичността, а защото БНБ и нейните управителни органи не са адекватни да ги сравняваме с държавни служители или други ръководни области в държавния апарат. На първо място, Българската народна банка е институция, която се самоиздържа. Тя е на собствен бюджет и по никакъв начин не е на издръжка на държавния бюджет. Това е много важно да се знае. Второ, Българската народна банка осъществява своята дейност в един сектор – банковия, където, всички знаете, заплатите на всички работещи в банковия сектор, не само на управителните им органи в този банков и финансов сектор, са значително над средните заплати на други финансисти, работещи в други сектори. Нали не считате, че е нормално надзорен орган, който осъществява не само контрола върху тези банки, дава и отнема техните лицензи, следи това, което се случва в банките, да е защитен интересът на вложителите и хората, клиенти на тези банки, тези ръководни органи да взимат в пъти по-ниски заплати от работещите, не управителите, работещите в тези банки, инспекторите в тези банки?! За мен това е недопустимо. В случай че ние направим това, в БНБ ще отидат да работят хора, които могат да си позволят да живеят с такава ниска заплата, тоест да намерят начин да си я допълват или защото нямат капацитет да отидат в частната или държавната банка, защото и държавната банка има също добри заплати на своя мениджмънт, и да взимат тази нормална заплата. Това, което се каза от тази трибуна – че няма таван на заплатите, не е вярно. В Закона за БНБ е записано, че таван на заплатите има, но е свързан със средната заплата, със средното възнаграждение в целия банков сектор. Забележете, не със средното възнаграждение на управителните органи на този банков сектор, а на всички ръководни органи, което снижава размера на средната заплата. Според мен това, което се предлага, малко ми прилича на нихилизъм. Имаме Централна банка, която има добри кадри. Това че един или двама са направили пробив в системата – не бива да използваме случая КТБ и това, че в последните няколко години банковият надзор, по-скоро ръководителят на банковия надзор и неговият ръководител, а именно управителят на БНБ, не са искали да си вършат работата, ние да съсипваме цялата БНБ и кадровия потенциал, квалификационен, който тя има. За мен това е недопустимо. Първо, ще демотивира ръководството и може би много скоро ние трябва пак да си избираме ново ръководство, второ – ще демотивира целия ръководен и изпълнителски персонал надолу. Вие много добре знаете, че нивата на заплатите също трябва да следват определена йерархия. Прозрачност трябва да има. Когато правим промените в Закона за БНБ, ние ще запишем да я има тази прозрачност, макар че новото ръководство на БНБ оповести заплатите си – Вие знаете какви са. Тя оповести и заплатите на старото ръководство на Банката – също ги знаете какви са. Тук отпаднаха спекулациите на някои наши колеги, които говореха за трицифрени числа, за суми, които са наистина скандални, но такива суми не са получавани. (Реплики от БСП ЛБ.) Имаше колеги, които говореха за такива трицифрени числа от този парламент. (Реплика от народния представител Алиосман Имамов.) Да, шестцифрени, извинявам се, с три нули отзад. Прав сте. Благодаря. Така че не бива в този момент да използваме едно невярно твърдение, което се тиражираше месеци наред в медиите и остави своите следи, макар че след това беше опровергано с числа, с доказателства. Нали знаете, опровержението не се чува толкова силно и може би и голяма част от Вас не са го чули – за истинските размери на заплатите. Второ, да използваме случая КТБ, за да унищожим капацитета на БНБ. Защото това ще бъде резултата, ако приемем този Законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателю. Госпожо Стоянова, взимам реплика по един принципен въпрос. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Конституцията на Република България България е република с парламентарно управление. Това, което съм учил навремето по „Държавно право” и съм запомнил като начало – че парламентарното управление, на първо място, означава управление на общите пари в държавата. Държавен орган ли е Българската народна банка? – Държавен орган е! Издържа ли се тя от общите пари? – Издържа се.

Не е държавен.

Как да не е държавен орган? Може ли да твърдите такива неща в Народното събрание? Да не би да е търговска банка? Това е държавен орган и е регулатор, и се издържа от общите пари. И тези, които ние плащаме в бюджета, имаме право, а и сме длъжни пред българското общество да посочим механизъм, по който тези, които събират общите пари, да знаят как те се изразходват. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми колеги от ГЕРБ, казал ли беше премиерът Борисов, че никой в държавата не трябва да взима повече пари от него? Казвал ли го беше това? И е прав! Казвал го е и никой в държавата не трябва да взима повече пари от премиера. Ами премиерът, който и да е той – днес е Борисов, утре ще е друг, има ли по-малко отговорности от един регулатор? Вие сериозно ли мислите тези неща? Госпожо Стоянова, говоря за държавата, става въпрос за държавния сектор. Говорим за държавния сектор. Госпожо Стоянова, Вие, според мен, неволно вкарахте в заблуждение народните представители. В Закона за БНБ няма таван на заплатите, а там пише, че минималното възнаграждение не трябва да бъде по-ниско от средното за частния сектор. Тоест, според мен, заблудихте неволно парламента. Таван няма! Могат да си определят и един милион възнаграждения. Вие, колеги, ако сега не ни подкрепите, утре може да стане нещо подобно някъде и тогава бих питал от името на протестиращите полицаи: „Добре де, оставяте едни хора да взимат по 16-17 хил. лв. на месец, а тук искате да ни орежете социални придобивки”. Много несправедливо звучи, уважаеми колеги. Много несправедливо звучи в един регулатор хората да взимат повече от министрите, повече от финансовия министър, повече от премиера, повече от всички народни представители, повече от председателя на Народното събрание. Много е нечестно и несправедливо! Освен това таван нямат. Решат ли, могат да си дават със свои решения, ако ние днес не определим таван, чуйте ме добре, чуйте ме, колеги от ГЕРБ, добре, могат да си сложат заплати от един милион и нищо в закона не ги спира. Ама нищо не ги спира! На трето място, БНБ отказаха, въпреки че с колегата Славов четири пъти ги питаме по различен начин, четири пъти ги питаме да ни кажат преди фалита на КТБ – тези шест месеца на 2014 г., какви заплати и какви бонуси най-важното са вземали. Не отговориха! Затова отиваме на съд с тях и искаме съдът да ни даде тази информация по съдебен ред. Не отговориха! Колеги, този текст сега трябва да бъде гласуван, за да има правила и те да важат и за БНБ. На последно място, има Валутен борд в България. В условията на валутен борд една централна банка има много по-малко реална работа. Тя няма операции на паричния пазар, тоест БНБ върши много по-малко работа, отколкото една банка, в която няма валутен борд.

Така че моля за Вашата подкрепа. (Ръкопляскания от РБ и ПФ.)

Уважаема госпожо Стоянова, като махнем закачката дали премиерът трябва да взима най-много пари в държавата, което мисля, че в този вид на управление сигурно Ви изглежда естествено, но това е друга тема, искам да Ви попитам защо винаги имаме някакъв двоен аршин, когато говорим за регулаторни органи? Защо сега сме се загрижили за заплатите на Българската народна банка и нейното ръководство и поставяме въпроса така, че те биха били по-уязвими и по-демотивирани да работят с по-ниски заплати, а когато навремето поставихме същия въпрос за Комисията за енергийно и водно регулиране, която касае много повече и много по-големи отговорности, свързани с много по-големи проблеми на обикновения човек, Вие тогава отказахте да обсъждаме този въпрос и казахте, че няма как заплатата да бъде мерило на корумпираност или на мотивираност в някаква държавна структура. Затова, много Ви моля, преосмислете Вашето поведение, вземете с един аршин да мерите всичко, защото иначе изпадате във Вашата типична двойственост. Благодаря Ви.

Колеги, моля Ви популизмът да не вземе връх! Опитайте се да се спрете, поне от време на време в популистки изказвания и действия. Първо, БНБ не е държавен орган.

Как да не е? Не се излагайте!

БНБ е със специален статут, със специален закон. Второ, БНБ не е в разходната част на държавния бюджет. БНБ е в приходната част на държавния бюджет. Тя носи приходи на държавата, не носи разходи, както всички останали. Трето, народните представители, които са тук, са избрани от народа и имат друга функция, а и те, господин Димитров, взимат по-големи заплати от премиера. Ако сравним Вашият фиш с неговия, ще видите, че той не е тавана на заплатата и аз... (Възгласи от БСП ЛБ: „Ееее!”, ръкопляскания, весело оживление.) Да, точно така. Ще помоля премиера да ми предостави тази информация, за да сравним със заплатата на председателката и на някои други колеги от Народното събрание. Само че тук темата не е заплатата на премиера и заплатата на народните представители, темата е какво искаме да направим с БНБ? – Искаме да я декапитализираме, да я направим институция, в която няма да има мотивация да работят квалифицирани кадри, защото веднага ще бъдат поети от частните банки. Знаете ли колко трудно се намират кадри – директори на дирекции с качества и опит в този специфичен сектор, които трябва да бъдат привлечени от една частна банка към БНБ? Не могат да бъдат привлечени, уважаеми дами и господа, защото ще им падне заплатата. Колкото до това какъв е размерът, искам да го припомня. Този размер, господин Димитров, беше оповестен от новия управител, а след това, със съгласието и на стария управител, беше оповестен и размера на всички брутни възнаграждения, които и той е получавал. Така че този размер е ясен. Друг е въпросът дали в Закона не трябва да има текст, който да ги задължава да оповестяват тази информация, а не тя да се счита за лични данни, както това е с народните представители или с други регулаторни органи. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги, предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка засяга един изключително важен проблем, свързан със системата на заплащане в публичния сектор. Ако направите един елементарен преглед на дискусиите по тази тема през миналите години, ще видите, че са предлагани различни решения. В случая ние имаме предложение за решаването на този сложен и тежък проблем в Българската народна банка, в един частен случай. За съжаление, случаят не е частен. Когато става дума за системата на заплащане в публичния сектор, то е за цената на труда в публичния сектор, е необходимо да сме наясно по един много важен въпрос. Това е въпроса за значимостта на труда в публичния сектор – колко е значим труда на премиера, на председателя на Народното събрание, на президента, оттам на всички други държавни чиновници, които са десетки хиляди, най-различни агенции и комисии. Конкретният случай с Българската народна банка не ни позволява да правим такива обобщения. Първо, защото – някой колеги го споменаха – Българската народна банка е абсолютно независима институция, за разлика от други институции, които са относително независими. Българската народна банка няма задължението дори да праща в Народното събрание своя бюджет за утвърждаване, за приемане или отхвърляне, а само задължение да информира Народното събрание за този бюджет. Българската народна банка е донор на държавния бюджет. Имало е години, когато това, което Българската народна банка дава на държавния бюджет, е спасявало дефицита и ще продължава да бъде донор. Така че първото нещо, което трябва да се направи, за да се реши този важен проблем за значимостта на обществения труд в публичния сектор, е да се изгради една ясна йерархична пирамидална система за това колко струва трудът на всеки зает в този публичен сектор, колко струва трудът на професора в държавния университет, на готвача в Агенция еди-коя си, на председателя на Комисия еди коя си. Въпросът не е толкова елементарен, за да го решим от раз с правила, които ние искаме да наложим върху една абсолютно независима институция, между другото, която е неразделна част от системата на централните банки в Европейския съюз, които също имат правила по отношение на цената на труда на заетите в тази система. Ние приветстваме идеята да се търси решение за регулация на определяне цената на труда и обществената значимост на труда в публичния сектор, но това решение, което се предлага тук, е частично, то не дава основните принципи, по които да се определя заплатата или трудовото възнаграждение, или цената на труда, ако щете, на всеки зает в публичния сектор. Тук няма такива решения, затова ние ще се въздържим от подкрепа на този Законопроект.

Госпожо Председател, господин Имамов! Смятам, че дискусията трябва да продължи, но за да има решение, трябва да се приеме по принцип Законопроектът, защото не се ли приеме Законопроектът, тази дискусия ще бъде извън Народното събрание и вероятно в близко бъдеще тя няма да доведе до никаква регулация. Освен това трябва да се има предвид, и това вече не са Ваши преки твърдения, но тук изявени народни представители да твърдят, че Българската народна банка не е държавен орган, простете, е невежество. Тя е държавен орган. Фактът, че тя е юридическо лице, което освен регулаторни, дори има функции в паричната политика и кредитния пазар, е втори въпрос и никой не подценява специфичната, даже уникалната роля на Българската народна банка. Ние като мислим трябва да се отдръпнем малко от фрегманизма, когато беше развита концепцията и тя стои в основата на неолиберализма, че централните банки трябва да са напълно независими. Да, по отношение на паричната политика, аз съм съгласен, те не трябва да зависят по никакъв начин от правителството или от парламента. Ако вземем по отношение, даже на кредитната политика, няма логика те да са изцяло независими, защото с обществени пари Централната банка решава на кои банки да предоставя пари. Тук трябва да се потърсят редица решения, които изискват много по-голям диалог между институциите, защото обществото плаща, а не Централната банка по този въпрос. Именно това е сложното сечение и днес всеки, който не бяга от него, трябва да подкрепи Законопроекта, а от там нататък да се привлекат и специалисти, да се търсят решения – те вероятно са малко по-различни и трябва да бъдат по-гъвкави, но не, отклонявайки темата. Отклоняването на темата е желание тази черна дупка да продължи и ние в бюджета ще я видим, защото в тези милиарди, които се предвиждат и от кредита, и за подпомагане, ще отидат пак в някои банки и пак след това ще разберем какво е ставало, което не е трябвало вероятно да се случи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ще репликирам господин Имамов, тъй като имам категорично несъгласие. Господин Имамов, Вие не се вслушахте в аргументите на интелигентното малцинство от мнозинството. Изказванията бяха, че се разрешава да получава заплата равна на размера на заплатата на председателя на Народното събрание, при определени случаи, дори двойна. Какви са аргументите ми, че това е нещо нормално, разумно и трябва да се приложи? Първо, аз категорично съм против да излезе, че шефът на БНБ е много по-работлив от премиера Бойко Борисов, тоест аз не съм съгласен да кажа, че премиерът е мързелив и не работи, и не се справя със задълженията си – не мога да го приема. По никакъв начин не мога да се съглася и че финансовият министър изпълнява по-малко задължения, по-малко отговорности, решава по-малко проблеми или по някакъв начин неговата работа е много по-малко достойна, отговорна или каквато и да била от тази на който и да е шеф отдел или директор в БНБ, защото те ще получават многократно по-голяма заплата от него. По същия начин не съм съгласен и да се принизява трудът на госпожа Цачева – тя е законно избран председател на Народното събрание, има огромни ангажименти. Ние да ги принизяваме до началник-отдел, защото такава заплата получават в БНБ, не е редно. Ако ние обаче се съгласим, че всички тези хора са мързеливи, което категорично казвам, не съм съгласен, аз лично, то да променим Конституцията, сега е моментът, избраният шеф на БНБ да бъде едновременно председател на парламента, министър-председател, министър на финансите, а защо не и президент. Моля Ви, да преосмислите решението и така направената законодателна инициатива от страна на реформаторите –„заплата не по-голяма от председателя на Народното събрание, при определени случаи и двойна”, да бъде приета. Благодаря.

Уважаеми господин Имамов, правя реплика към Вас, защото в момента имаме две опции – едната опция е да оставим управителния съвет да продължава сам да си определя заплатите без таван, включително, ако решат да взимат по милион на месец, по десет милиона на месец, имат ресурса, могат да го направят, аз като гледам, Вие го и подкрепяте. Редно е, независимостта не означава да няма таван на заплатите. Да кажем повече от колко тези хора не могат да получават, защото имаме в момента много неприятен прецедент, колеги. С колегата Славов водим в момента дело пред Върховния административен съд, което е насрочено за декември – БНБ отказаха – отказаха, чуйте, госпожо Стоянова, отказаха да ни дадат допълнителните възнаграждения за първата половина на 2014 г. Не ни ги дадоха тези данни – четири пъти ги поискахме, те четири пъти не ни ги дадоха и казват: „Ние на тези народни представители, на всички народни представители, няма да кажем колко е получавала Българската народна банка, преди фалита на КТБ като допълнителни възнаграждения – „Няма да кажем” – това казаха. Ако сега не променим Закона, те ще продължат да не казват и ще си определят каквито искат допълнителни възнаграждения, защото в Закона тавани няма. Ако това искате, от тук нататък ще носите пълната отговорност, колеги, за всички допълнителни възнаграждения, които тези и други хора сами си определят както преценят. Защото, разберете, ако в миналото е имало такива проблеми, ако отказват да кажат какви допълнителни възнаграждения и бонуси са получавали, това ще се случи отново. Така че, който иска корекции, да гласува принципно на първо четене, а между първо и второ, ако имате други по-добри идеи от нашите, ние ще ги приемем, ако имате други идеи за тавана на заплатите, ние ще ги приемем, но иначе, колеги, излиза така – ДПС подкрепя шефа на БНБ да взема 16 хил. лв. на месец – 16 хил. лв. на месец, и не поставя този въпрос дори под коментар. Така излиза. (Реплики от ДПС.)

Господин Димитров, ще започна с наистина Вашия опит за профанизиране на дебата, както каза господин Цонев. Заключението ми от тази дискусия мога да формулирам по следния начин: очевидно е, че когато става дума за БНБ, за заплати, левият и десният популизъм не се различават кой знае колко – те се докосват до едни и същи цели, до едни и същи мотиви. (Шум и реплики. Възгласи: „Времето, времето! Картата.”) Господин Председател, има член в Правилника, който забранява да се обаждат от място. Ако искате, ще Ви го цитирам. Така че направете забележка на колегата. (Шум и реплики.) Господин Димитров, в този Законопроект на върха на пирамидата, както аз казах, се поставя председателят на Народното събрание.

Извинявам се, не съм разбрал бележката Ви, че става дума за картата. Защо поставяте председателя на Народното събрание на върха на тази пирамида, защо не е президента, защо не е премиера?! (Шум и реплики.) Добре, ако поставим коефициент единица в тази йерархия, която оценява обществената значимост на труда на всички заети в публичния сектор, колко коефициент ще поставите на депутата – на Вас, господин Димитров? Колко ще поставите на еди-коя си комисия – а те са стотици агенции, които също трябва да бъдат регулирани по отношение на заплащането? Аз казах, ако Вие наистина предложите идея за решаването на този изключително сложен въпрос, който досега никой не го е решил в България, да изградите една такава регулаторна система за заплащане, за оценка на труда, ние с удоволствие и с готовност ще подкрепим.

Господин Председател, уважаеми колеги! Изцяло подкрепям направеното предложение от Реформаторския блок по много причини. Една от тях е, че още през месец февруари, тази година, първи повдигнах в парламента тази тема – за заплатите в Българската народна банка. Изцяло подкрепям дадените предложения заплатата на директора, на управителя на Българската народна банка, да бъде процент – почти 90%, от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Също така смятам, че не са основателни тези колеги, които твърдят, че трябва да сравняваме заплатите в Българската народна банка, подчертавам, държавна банка, със заплатите в частните търговски банки. Много Ви моля, по коя логика в частните търговски банки, където средната работна заплата, поне такава информация имаме, на управител на съответната банка е не по-малко от 40 хил. лв., а за някои банки дори се говори, без да споменавам имена, че някои от тях взимат и до 200 хил. лв. на месец? Със сигурност може да се каже от информацията, която имаме за частните търговски банки, че няма заплата по-ниска, повтарям, от 34-40 хил. лв. По каква логика управителят на Българската народна банка ще взема по-голяма заплата от заплатата на председателя на Народното събрание?! Става дума за правен, но и за морален казус. Днес, когато в България всички знаем какви са заплатите в държавната администрация, когато на улицата българските полицаи с основание негодуват срещу това решение на правителството, ние изобщо подлагаме на дебат, и имаме ли право да подлагаме на дебат, правото на управителя на БНБ да взима космическа заплата? Всички знаем каква е заплатата на стария управител на БНБ. Тук искам да се обърна към колегите от Реформаторския блок и да им напомня, че заедно с тях и аз внесох във Върховния административен съд искане за разкриване на заплатите на бившите управители и на бившия Управителен съвет на Българската народна банка. Както разбрах миналата седмица, решението на този въпрос – въпросът, който аз поставям, делото е определено за месец февруари, следващата година. Вие, уважаеми колеги от Реформаторския блок, сте малко по-напред в класацията, в края на годината ще Ви отговорят. Надявам се да Ви кажат цялата истина, но от това, което научихме – от съобщението на новия управител на Българската народна банка господин Радев, разбрахме, че всъщност те са взимали много по-малко пари от това, което ние обявихме и което знаем. С две думи, сегашният Управителен съвет на Българската народна банка отказва да даде пълния размер на трудовото възнаграждение на бившия Управителен съвет, на бившия председател на Управителния съвет на Българската народна банка. Питам се, защо се крие тази информация и защо не се дава пълната информация и най-вече информацията за бонусите на Управителния съвет и управители на Българската народна банка? Още веднъж заявявам, че изцяло подкрепям колегите от Реформаторския блок и смятам, че Народното събрание трябва да подкрепи това предложение, тъй като то отговаря на обществените очаквания. Именно в днешния ден, когато, пак казвам, обсъждаме заплатите или, по-точно, тема номер едно в обществото са заплатите на българските полицаи, ние трябва да кажем: в Българската народна банка заплатата не може да бъде по-голяма, на който и да е в тази банка, от заплатата на председателя на Народното събрание, в конкретния случай госпожа Цецка Цачева. В противен случай, ние ще бъдем в противоречие с обществените очаквания, а много добре знаем какви са обществените очаквания, много добре знаем какъв е рейтингът на Народното събрание и рейтингът на народните представители, до голяма степен и заради поведението на някои наши колеги. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за прегласуване, имаше още влизащи колеги, които не успяха да гласуват. Колеги, обръщам Ви внимание, че гласуваме на първо четене Законопроекта. Затова предлагам, към колегите от ГЕРБ основно, добрите предложения, които чухме и от Ваша страна –за прозрачност и публичност, нека да подкрепим Законопроекта и да ги внесете между двете четения. Нека наистина, ако считате, че това ограничение на две заплати на председател на Народното събрание е ниска заплата, предложете по-висока заплата, но нека да го подкрепим на първо четене. Да не забравяме и още едно нещо: това, човек да бъде в Управителния съвет на Българската народна банка, да е гуверньор, преди всичко е въпрос на престиж. И бъдете сигурни, че човек, който е бил там и не се е провалил, тоест справил се е добре с работата си, след приключване на мандата ще може да получава вероятно десет пъти по-висока заплата от тази, която е получавал преди това. (Реплики от ГЕРБ: „Това не е процедура, това е изказване.”)

Тоест, написвайки си само този факт в CV-то, във всички случаи той ще може да получава много по-висока заплата. Въпросът е и на престиж, и на репутация, но той да се справя с работата, а не да фалират банки.

Благодаря, господин Председател. Правя процедура по удължаване на времето на заседанието до разглеждане на т. 3 от дневния ред. Уважаеми колеги, Законопроектът по т. 3 от дневния ред е подкрепен от четири политически сили. Четири политически сили са вносители на този Законопроект: Патриотичният фронт, колегите от Реформаторския блок, колегите от Българската социалистическа партия, както и колегите от БДЦ. Така че този Закон е изключително важен, тъй като касае неизплащане на заплатите на стотици хиляди български честни, почтени работници. Тези хора в момента са подложени на изключителен натиск заради това, че не са изплатени заплати в размер на 10 – 20 – 30 хил. лв. и като хора, задлъжнели към банките, на тях им се отнема имущество и ние сме длъжни да не отлагаме разглеждането на този Закон, защото голяма част от тези хора вече практически са на улицата поради това, че Законопроектът, който сме внесли, не работи и не действа. Именно поради това правя предложение за удължаване на времето до разглеждане на т. 3 от дневния ред. Благодаря.

Това няма никакво значение!

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 554-01-101, внесен от Димитър Байрактаров и група народни представители на 26 май 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2015 г., разгледа предложения законопроект. На заседанието присъстваха: господин Гълъб Донев, заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова, подуправител на Националния осигурителен институт и директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, господин Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество” в Асоциация на индустриалния капитал в България и председател на Надзорния съвет на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Законопроектът беше представен от народния представител Димитър Байрактаров от Парламентарната група на „Патриотичен фронт”. С предложените промени се предвижда разширяване на предметния обхват на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като в него се включват и случаите на присъдени, с влязло в сила съдебно решение в полза на работниците и служителите вземания, произтичащи от трудови правоотношения. По този начин вносителите целят постигането на по-голяма справедливост при удовлетворяване на присъдени вземания и извън случаите на несъстоятелност на работодателя. Предвижда се правото на гарантирани вземания за работниците и служителите да възниква от датата на издаване на изпълнителен лист, въз основа на заявление-декларация по образец, с приложен изпълнителен лист, подадени от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. Гарантираните вземания в размер, посочен в изпълнителния лист, ще се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. По разглеждания законопроект бяха предоставени становища от Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, Национален осигурителен институт, работодателски и синдикални организации. От изброените, в подкрепа на законопроекта са становищата на Министерството на правосъдието и на Конфедерацията на независимите синдикати в България. Министерството на правосъдието счита, че предложенията в законопроекта са в съответствие с гаранциите, предвидени в чл. 242, ал.1 на Гражданския процесуален кодекс и с Кодекса на труда, които предоставят привилегия и защитават в максимална степен интересите на работниците и служителите и по принцип могат да бъдат подкрепени. Следва да се има предвид обаче, че предлаганото разширяване на обхвата на гарантираните вземания е съпроводено с допълнителна финансова тежест, което от своя страна не дава възможност да се прецени рискът от бързо разходване на средства от фонда, с оглед големия брой трудовоправни съдебни дела. В останалите становища, с които не се подкрепят предложенията в законопроекта, се посочва, че действащият Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е в съответствие с Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя и с Директива 80/987/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, кодифицирана с Директива 2008/94/ЕО от 22 октомври 2008 г. Подчертава се, че във вътрешното законодателство на Република България са въведени механизми за закрила на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на работодателя с оглед осигуряване на минимално ниво на защита като се гарантират вземанията единствено в случаите, в които по отношение на работодателя е открито производство по несъстоятелност. Министерството на труда и социалната политика счита, че разширяването на приложното поле на Закона би могло да доведе до злоупотреба с право от страна на некоректни работодатели. В становището се подчертава, че Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” функционира на принципа на солидарност и ако се допусне от него да се изплащат суми, независимо от причината, поради която работодателите не са изплащали трудови възнаграждения и/или обезщетения, това ще е за сметка на работодателите, които спазват законодателството. Министерството на финансите изтъква, че предложените промени ще доведат до значителни по размер допълнителни разходи по бюджета на Фонда, което от своя страна ще рефлектира върху консолидираната фискална програма. В мотивите на вносителя липсва оценка за очакваните финансови последици за бюджета на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, както и информация за очаквания брой на правоимащите лица. Предвид разширяването на кръга на тези лица, следва да се отразят промените и в чл. 14 от Закона за гарантираните вземания, с който се определят приходоизточниците на Фонда. Също така, предложената редакция на § 8 от Законопроекта, касаеща промените в чл. 22, ал. 3 от Закона, съдържа противоречие, доколкото при посочен в изпълнителните листове гарантиран размер на вземанията няма какво да се определя в годишния Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. Националният осигурителен институт подчертава факта, че в Гражданския процесуален кодекс законодателят е регламентирал работещ механизъм за събиране и удовлетворяване на паричните вземания посредством образуване на изпълнително производство пред държавен или частен съдебен изпълнител и предвиждането на възможност за получаване на гарантирани вземания извън случаите на несъстоятелност на работодателя ще има нежелани последици. В своето становище, Конфедерацията на независимите синдикати в България, макар да изразява принципна подкрепа на Законопроекта, поставя въпросът, че с предложението за допълнение в чл. 3 от Закона необосновано се натоварва Фонда с изплащане на суми, които след това следва да претендира по пътя на регресната отговорност, като встъпил в правата на кредитора, при положение че длъжникът е в състояние директно да изпълни съдебното решение, с което е присъдено вземането. В хода на проведената дискусия, бяха изразени мнения, че въпреки несъвършенствата си и нуждата от корекции, Законопроектът е добра отправна точка за подобряване на законодателната рамка, която в настоящия си вид не предвижда ефективна защита за работниците и служителите. За реализирането на предложените изменения и допълнения, е необходимо да бъдат извършени промени и в Търговския закон. Като пропуск в действащата уредба беше констатирана липсата на правна възможност работниците и служителите да претендират несъстоятелност на работодателя, както и факта, че вземанията се гарантират от Фонда само за тези работници и служители, които са на работа към датата на обявяване на несъстоятелността. Въз основа на изнесената статистика, че само 485 души са ползвали средства от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, който има актив от 250 млн. лв., беше направен изводът, че механизмът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите не работи ефективно. Беше напомнен и фактът, че при настъпване на дефицит във Фонда, той не може да бъде компенсиран със средства от Републиканския бюджет, а само със увеличаване на размера на осигурителните вноски. Важен аспект на въпроса, който следва да бъде съобразен, е и проблемът за междуфирмената задлъжнялост. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 6 гласа, без „против” и „въздържали се” – 8 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 554-01-101, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 26 май 2015 г.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи вицепремиери, господин Вицепремиер! Въпросът ми е към вицепремиера госпожа Бъчварова по темата за бежанците. Какъв е бежанският натиск в момента? Какви мерки се предприемат в тази посока? Справя ли се правителството с проблема за настаняването на бежанците? Каква е натовареността на дирекция „Миграция” по отношение на домовете за временно настаняване на чужденци и Държавната агенция за бежанците по отношение регистрационно-приемателните центрове, местата, където се приемат най-много бежанци? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последно време забелязваме спад в миграционния натиск на територията на нашата страна. Това се дължи както на комплекса от политически мерки извън нашата територия – имам предвид и разговорите, които се водят с други държави, и на сезона. Основната ни задача в момента, основният акцент е да ограничим и неутрализираме действащите трафикантски мрежи, които изключително много благоприятстват този процес, и да легализираме всеки един, който преминава, така че да бъде регистриран, проверен и ако направи искане, да получи бежански статус. В този смисъл мисля, че процесът е много добре организиран и работи добре. Следващият фокус на нашата дейност е да не позволим разпространението на нелегални мигранти вътре на територията на страната. Затова в последно време сме провели три полицейски операции, които имаха за цел именно това – да установят наличието на нелегални мигранти в населените места и да им предложим да минат по установения законов ред. Що се отнася до капацитета на местата за настаняване, има пренаселване в центровете за миграция, тоест хората, които очакват да получат бежански статут, и незапълване на капацитета на центровете, в които оперира Държавната агенция за бежанците. Затова полагаме всички усилия да можем да реорганизираме разпределението на мигрантите от едните към другите центрове, за да можем да се справим по-добре. Това не означава, че подценяваме или смятаме, че опасността е затихнала или прекъснала. В момента имаме готовност да се справим и с по-тежки ситуации. Надявам се да не се налага! Върви изграждането на преградното съоръжение, малко по-бавно, отколкото очаквахме, но това е другата посока, в която очакваме по-устойчиви резултати и облекчаване работата на нашите служители. Благодаря.

Продължава ли разговорите господин Борисов?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи вицепремиери, уважаеми господин Вицепремиер! Моят въпрос е към вицепремиера господин Дончев и касае изборите, които догодина трябва да бъдат проведени за президент и вицепрезидент, и подготовката за тези избори. Уважаеми господин Вицепрезидент! Както знаем, в Изборния кодекс е предвидено тази подготовка, включително ресурсното осигуряване да бъде обща отговорност на Министерския съвет и на Централната избирателна комисия. Предвид на това, което, за съжаление, гледахме през последните дни в „Арена Армеец”; това, което чухме – много български граждани, близо два милиона заявиха, че искат да видят електронно гласуване догодина; предвид и на това, че догодина на изборите трябва да има вече реално машинно гласуване, тоест в 100% от секциите трябва да може реално да се гласува на такива терминали, бих искал да попитам как виждате подготовката на тези избори? Ще има ли сили, възможности и ресурс Министерският съвет навсякъде да купи необходимата техника, за да се проведе машинното гласуване догодина по нормален ред, без напрежение, по цивилизован начин, включително по начин, който да не подлага под съмнение изборните резултати? Много бих искал също това да чуя от Вас, особено както има нагласа в Народното събрание да бъде подкрепено електронното гласуване, бихме могли да мислим реално за неговото въвеждане, стига, разбира се, тази законодателна инициатива да бъде реализирана в Изборния кодекс. Това е въпросът ми – по отношение на подготовката и готовността за изборите догодина. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Славов, уважаеми дами и господа народни представители! Навременен е въпросът. Не бива следизборните страсти да бъдат причина да не се вгледаме в очевидните дефекти, които има и в законодателството, и в организацията на изборния процес, и да не се стремим към тяхното подобряване не обезателно няколко месеца преди следващия избор. Без да имам правото да вменявам на уважаемото Народно събрание каква точно да бъде програмата му, аз Ви призовавам този дебат да протече в следващите няколко месеца и по отношение на изключително ясния сигнал, който беше получен в резултат на референдума, и по отношение прекрояването на изборните правила там, където те показаха, че не работят. Аз не за първи път ще кажа, че личното ми отношение и към електронното, и към машинното гласуване е положително. Считам машинното гласуване за една по-скоро междинна фаза. С експерти, заедно с позицията на народните представители, трябва да се намери правилният ред за въвеждане на електронно гласуване, разбира се, адресирайки притеснението, което има сред много хора – ограничаване на възможните злоупотреби с него. Все още е рано, предвид факта, че дори нямаме зрял дебат по бюджет 2016 г., нито е протичала кореспонденция или разговори с Централната избирателна комисия, по отношение на точните суми, които би следвало да се отделят за машинно гласуване плюс наистина трудната, може би несъвсем нереалистична възможност, да бъде направен първи опит с електронно гласуване по време на изборите през 2016 г. Това предстои и в следващите дни. Това, което е по силите на бюджета като осигуряване на ресурс, ще бъде направено. Знаете с машини в 50 секции беше направен опит в тези избори. Считам гласуването по-скоро за безпроблемно. Не съм убеден, че единствената версия е закупуване на машини. Има вариант и за наемане на подобни устройства. Надявам се, почти съм сигурен, че на следващите избори ще има възможност и за машинно гласуване не само в секциите в София, а в повече населени места в страната, което да позволи и на самата изборна администрация, и на гражданите да натрупат повече опит. В заключение искам да кажа, че това е процес, който трябва да извървим заедно – изборните администрации, ЦИК, правителството, както и Народното събрание, чиято е тежката отговорност за добрата кройка на изборното законодателство и с оглед дефектите, които то показа при последните избори, и с оглед новите предизвикателства, свързани с разширяването на машинното гласуване, машинното броене, както и електронното гласуване. Много благодаря.

Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря Ви за ясния ангажимент. Въпросът ми донякъде беше провокиран и от това, че както обърнах внимание, в действащия Изборен кодекс е предвидено провеждането на машинно гласуване догодина. Тоест наистина ние трябва сега при приемането на Закона за държавния бюджет, на бюджетите на отделните организации, включително ЦИК, включително Министерския съвет, да предвидим и тези средства за закупуване на съответните машини, за да не бъде после късно и да се чудим от къде да търсим средства. От справката, която си направих, ми направи впечатление, че бюджетът на ЦИК е почти идентичен с този за миналата година, когато те очевидно не е имало необходимост да закупят подобни машини. И се радвам, че чух от Вас доста ясен ангажимент и положително отношение и към електронното гласуване, и към машинното, защото аз за себе си вярвам, че те до голяма степен могат да помогнат наистина да влезем в XXI век по отношение на изборния процес и тези срамни гледки от последните дни да не ги виждаме, включително тези близо 500 хил. гласа, които са загубени като недействителни бюлетини, вече да ги няма, просто защото машината в момента на гласуването указва, ако по някакъв начин вотът е недействителен, избирателят може да си го оправи. Така че наистина мисля, че навреме и сега започваме дебата. Просто апелирам към всички колеги – нека да направим съответните законодателни предложения и промени, за да може изборният процес догодина да бъде образец за провеждане на избори и да няма подобни срамни гледки, които видяхме по сега действащото законодателство. Благодаря.

Уважаеми господин Славов, само едно уточнение – не търсете разходите за наемане или за купуване на техника за машинно гласуване в бюджета на Централната избирателна комисия. Предвид ангажиментите на правителството и на Министерския съвет в изборния процес, всички подобни разходи, всички подобни поръчки се провеждат от Министерския съвет – както за отпечатване на бюлетини и изборни книжа, така и за наемане/ако е необходимо закупуване на подобна техника. Така че дебатът остава отворен, включително и при пренията за Бюджет 2016 г. Ако ми позволите да използвам краткото време, с което разполагаме, освен тази тема, която коментирахме преди малко, има няколко други, свързани с изборния процес, които би следвало да бъдат на Вашето внимание – броят на членовете на Общинската избирателна комисия в големите градове. Един от уроците от преди десетина дни. Вторият концептуален разговор: какви изборни администрации искаме – по партийни квоти или професионални? Една тема, по която се надявам да има много задълбочен дебат, включително и на парламента? Какъв баланс на отговорностите? Към момента различните звена в процеса са абсолютно независими – Централна избирателна комисия, общински, секционни и така нататък. Те са не само независимо от правителството, те са в определена степен независими и едни от други. Искаме ли малко повече централизация и отговорности в изборния процес? Не е ли редно да има малко повече централизация? Ето още една тема, по която се надявам Народното събрание да се произнесе по най-добрия начин. Аз винаги съм на разположение, ако мога да споделя скромния си и невинаги добър опит. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа Вицепремиери, първият ми въпрос е към госпожа Бъчварова и е с оглед на събитията от последните няколко дни, свързани с вълненията, които настъпиха сред униформената част от полицията, армията и други хора, които бяха засегнати от тези предложения. Въпросът ми е: кое налагаше подобни предложения, които, както виждаме, създават недоволство в определени части от обществото и то в едно време, в което битовата престъпност в България не е решен проблем, проблемът с нелегалните емигранти продължава да стои и няма да спре от 1 януари 2016 г., и какви са окончателните идеи в тази насока? Въпросът ми е: имаше ли разчет какво би се спестило от това за бюджета и какво би се загубило, ако, примерно, едни 10 хиляди служители от армия, полиция до 30 декември пуснат рапорти и в следствие на това си получат необходимите обезщетения? Това ми е въпросът, за да се изчисти. Зная, че днес е имало среща, нека да чуят хората какво е договорено, за да е ясно на обществото от тук нататък какво ще се случва.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Първо, искам да кажа, вносител на това предложение не е МВР. Вносител на това предложение е Министерство на финансите.

Вносител на това предложение е Министерството на финансите в Преходните и заключителните разпоредби на Проекта на Закон за държавния бюджет. Това решение не беше съгласувано с МВР. Не мога да отрека, че разговори в тази посока са провеждани с министър Горанов преди около месец, малко след това и всички необходими разчети са предоставени на Министерството на финансите. Решението е на вносителя и аз го приемам, като признавам правото на вносителя да има свои предложения за това как да оптимизира държавния бюджет по отношение на едно или друго министерство, една или друга дейност. От тук нататък, имайки това предложение, се опитахме да обсъдим със синдикатите. Анализът, който беше направен, е, че така или иначе в МВР са необходими реформи, първо, защото не мисля, че тук някой от Вас може да каже, че е доволен от дейността на МВР. И аз не съм доволна. Затова е необходимо да се променят условията, при които работят служителите на МВР с цялото ми най-дълбоко уважение към това, че те успяват да го правят в условията, които ние сме им оставили. Ние сме гласували, Вие, един бюджет миналата година, който не позволява на служителите да си купят нито химикалки, нито тонери, нито каквито и да е консумативи за тяхната дейност. Това е решение с държавния бюджет, който е гласуван от всички Вас. Тези хора продължават да работят, въпреки това.

Не от всички! Не от всички народни представители е гласувано.

Вие дори не сте гласували и това необезпечено увеличение на заплатите в предишните години, господин Миков, които ние сега трябва да изплащаме. И ги изплащаме. Вашето популистко решение тогава, сега се изплаща от служителите на МВР с това, че трябва да им бъдат орязвани техни социални придобивки, за да можем да спасим държавния бюджет. И изобщо не бягайте от отговорност в тази ситуация: 200 милиона са дълг от Вашето правителство!

Така че реформата е без алтернативна в МВР. Моето лично желание и убеждение е, че тя трябва да стане – веднъж, сигурна и смислена, втори път – без да наранява привилегии и интересите на служителите в МВР. Единият от възможните варианти беше, така както ми обясни господин Горанов, да намалим размера на заплатите, които се получават като обезщетение, без да намаляваме обезщетението по принцип. Това по искане на синдикатите и служителите не е приемлива мярка. Разбирам ги и днес премиерът каза, че ние ще го оттеглим, но от тук нататък сме принудени да предприемем други мерки, защото отговорността ни към служителите е едно. Тя не подлежи на съмнение и коментар, но отговорността ни, като правителство и моята лична като на министър, е да не допусна натрупването на допълнителен дълг и да мога да стабилизирам системата така, че тя да бъде добре работеща в интерес на всички – и на служителите, и на обществото. Популизмът е най-лесното и удобно обяснение за едно или друго поведение. Дошло е време, в което трябва да мислим с разсъдъка си и с отговорността за годините напред. Това е, което мога да Ви кажа. Съжалявам за всички, които са ощетени от протестите вчера и за тези, на които им се наложи да излязат на тях, и за тези, които си промениха плановете заради протестите, но задачата е много голяма. Тя не може лесно да се реши, но изключително добронамерено подхождам по този въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за отговора, госпожо Вицепремиер. Това исках да чуя – че не е политика на Министерството на вътрешните работи това, което предизвика тези вълнения, но от тук нататък мисля, че е редно и нормално министърът на финансите да не прави бюджета на един лист само, а да прави изчисления. Нека да си представим колко пари биха могли да бъдат спестени, ако това се беше случило по този начин, по който той си го представя – не повече от 25 млн. лв. Хайде сега да си помислим какво би се случило, ако това беше станало. До вчера, ако не се лъжа, мисля, че Вие дадохте информацията, 1200 – 1300 човека са пуснали рапорти. До края на декември можеха да станат 10 хиляди – 10 хиляди човека по 20 хил. лв. обезщетения, това са 200 милиона! Де е Киро на кирия! За да спечелиш 25 милиона, ще похарчиш 200 милиона! Това го няма никъде! Същото касае и подобни други инициативи – да се облагат градинките с домати на хората, някакви други неща. Целта не е да пълниш бюджета, като дереш кожата на някое съсловие или прослойка. Пълненето на бюджета по нормалния начин в нормалните държави става, когато се развива бизнесът и той си плаща данъците. Доволен съм от Вашия отговор, защото действително това би довело до срив не само в МВР, а в разузнаването, в ДАНС, пожарната и така нататък. Всички тези хора щяха да бъдат поставени пред една много сериозна дилема дали да не хвърлят шапките и да си получат обезщетенията до 31 декември. Това би било катастрофа на тема „Национална сигурност”, така че радвам се, че се търси и се намира нормалния подход. За мен обаче нормалното беше преди подобни неща да се гласуват или лансират било от финансовия министър, било от който и да било друг да се дойде, да се коментира – има комисии по национална сигурност, Комисия по отбрана, има парламент, преди подобни неща да се хвърлят в пространството, за да правим крачка напред, крачка назад. Въпреки всичко аз Ви благодаря за отношението към служителите от МВР и другите, които щяха да бъдат засегнати от подобни безумни неща.

Но сега не е ясно какво по-нататък ще се случи!

Не е ясно, съгласен съм с Вашия аргумент за реформа. Реформа трябва да има, но по подобен операционен начин това нямаше да бъде реформа, а ампутация, което щеше да затормози работата на МВР в перспектива и на другите институции, които вече изброих. Благодаря Ви.

Първо, искам да се извиня, ако съм повишила тона, но се надявам на разбиране. Съжалявам. Второ, искам да кажа, че периодът, в който трябваше да съгласуваме това решение, беше предизборен период и парламентът, уважаемият парламент, също не работеше в този момент, а имаме законови срокове за внасяне на бюджета, това е може би отговорът, който би Ви дал господин Горанов.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиер госпожа Бъчварова, като той има пряко отношение към изминалите избори отпреди няколко дни. Отминалите избори за общински съветници и кметове дадоха редица поводи за множество жалби и сигнали за нарушения на същинския изборен процес, по които компетентните органи предстои да се произнесат. Не бива обаче да подминаваме и темата за недействителните бюлетини. На тези избори те са в прекомерно голям брой, включително и в големите градове, което по принцип е непозната тенденция до този момент. Особено впечатление от протоколите прави, че огромният брой недействителни бюлетини са тези, които са празни, са тези, които в тях има посочен вот да една или повече партии или съответно кандидати, и тези, в които не е ясно вотът точно за кой от кандидатите е. В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: какво направи Министерският съвет, респективно Министерството на вътрешните работи по отношение на превенцията по недопускането на подобен род явления в изборния процес по отношение на осигуряването, обща сигурност в дните на провеждането на изборния процес? Под превенция имам предвид включително и разяснителни кампании, които да бъдат пряко сведени до малките населени места, в които хората да бъдат с ясното съзнание какъв вот трябва да дадат съответно в изборния ден. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Белемезов, да, щях да направя същото уточнение, но ми давате повод да кажа тук, в тази зала, какво направи МВР по отношение на изборите, които току-що приключиха: 13 155 служители участваха в двата тура в организирането и охраняването на реда за провеждането на изборите. Не е тяхна работа, не е отговорност на МВР да правят разяснителни кампании за изборите. По никакъв начин. Няма да коментирам на кого друг е. Министерството на вътрешните работи имаше създадена организация няколко месеца преди провеждането на изборите – от началото на месец август заедно с прокуратурата на базата на анализа, че всички схеми, които водят до купуването на гласове, нарушаването на политическите права на гражданите, се замислят и организират много по-рано. Направили сме анализ на всичко, което до този момент се е случвало на предишни избори и започнахме активно да работим по превенцията, много преди самото провеждане на изборите. Около 1000 служители също са участвали в охраняването на предизборните мероприятия на политическите партии. Това, което отчитаме в момента, е, че имаме двойно увеличение на сигналите, подадени за изборни нарушения. Около 80% от тях касаят нарушаването на политическите права. Всички те са проверени. По някои от тези сигнали, особено в дните на избор – в рамките на 4 часа има предприети действия заедно с прокуратурата. Този път имаме преки доказателства за случаи, в които се прави опит за покупко-продажба на гласове. Преки доказателства! Надявам се това скоро да види своя резултат. Изводът. Проведохме и две специализирани операции по лица, за които имаме информация, че са участвали в такива схеми. Проверили сме всички. Издали сме 1702 предупредителни протокола. Присъствахме активно във всички рискови секции, в които има практика за купуване на гласове. Мисля, че това даде резултат. Не мисля обаче, че сме изкоренили този проблем, защото коренът му е в практиките, които използват политическите партии, когато вървят към избори. Смятам това за началото на пътя. Общият брой на получените сигнали, както казах, е два пъти по-голям – 4580. Това тълкувам като знак за повишено доверие към способността на МВР да се справя с този проблем и с неговата превенция.

Госпожо Председател, госпожи вицепремиери, господин Вицепремиер! Моят въпрос е към госпожа Кунева. Госпожо Вицепремиер, преди седмица Европейският парламент отхвърли правила, предложени от Европейската комисия, които овластяваха държавите – членки на Европейския съюз, да ограничават и забраняват на територията си продажбата и използването на генномодифицирани храни и фуражи, одобрени от Европейския съюз. В същото време през април тази година този въпрос беше разгледан и в този парламент. Влезе в сила законодателство, което позволява на държавите – членки на Европейския съюз, да забраняват на своя територия отглеждането на ГМО, одобрени вече на европейско ниво. Сега с това решение на Европейския парламент за генномодифицираните организми ще се дава разрешение на ниво Европейския съюз, по-точно от Съвета на министрите по предложение на Комисията. Добре е да се знае, че до момента Европейският съюз е одобрил вноса на над 60 генномодифицирани продукти, главно от Северна и Южна Америка, и е разрешил да се отглежда един сорт генномодифицирана царевица. Тук ще припомня, госпожо Кунева, че в началото на годината лично председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер прие ангажимента да засили и гарантира самостоятелността на държавите в областта на ГМО, както и да не позволи, както каза той, посегателства върху независимостта на научните изследвания. Сега обаче след този акт на Европейския парламент обещанието на Юнкер е без никаква стойност. Госпожо Кунева, каква позиция ще заеме Вашето правителство по този въпрос? Не трябва ли България да отстоява правото на държавите – членки на Европейския съюз, сами, самостоятелно да налагат забрани за внос на генномодифицирани продукти и фураж? Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Уважаеми господин Енчев, споделям Вашата тревога от развитието на това толкова важно предложение. Действително председателят на Европейската комисия удържа на обещанието си. Позицията на Комисията е такава, каквато Вие цитирахте. На 28-ми обаче Европейският парламент действително отхвърли предложението за ограничаване или забрана за продажба и употреба на генномодифицирани храни и фуражи, одобрени от Европейския съвет. Според евродепутатите предложението може да се окаже неприложимо и да доведе до въвеждане на граничен контрол между страните, които са „за” и „против” генномодифицираните организми, тоест да ограничи вътрешния пазар. Предложението беше отхвърлено с 577 гласа „за”, 75 „против” и 38 „въздържали се”, тоест събра доста сериозна подкрепа. Искам да споделя с Вас предварителната информация, която имаме. Първото обсъждане на Съвета е 13 юли. Комисията представи своето съобщение за прегледа на процеса за вземане на решение относно ГМО и предложението за регламент по отношение на възможността държавите членки да забранят или ограничат използването на генномодифицираните организми в храни и фуражи на тяхна територия. От 13 юли не е имало друго обсъждане. В съобщението се подчертава необходимостта от адаптиране на правната рамка за ГМО, за да могат националните правителства по-добре да изразят своите възгледи относно употребата на ГМО, тоест за случая – това, което българската страна е заявила. През март 2015 г. Съветът и Европейският парламент се споразумяха за изменение на правната рамка с оглед предоставяне възможност на държавите членки да ограничат или забранят на тяхна територия отглеждането на разрешени ГМО. Това е Директива № 412/2015. Налице е необходимост да се разшири този подход по отношение на генномодифицираните храни и фуражи. Предложеният регламент има за цел да постигне баланс между поддържането на системата за разрешение и свободата на държавите да вземат отношение относно употребата на ГМО. Въпреки това предложената промяна би означавала, че след като дадено ГМО е разрешено за употреба като храна или фураж в Европейския съюз, то държавите членки може да решат дали да се откажат от това ГМО да бъде използвано в тяхната агрохранителна верига. Все едно ако това е в България, мерките за отказване следва да се основават на законови причини, различни от тези, оценени на ниво Европейски съюз, тоест риск за здравето на хората, животните и околната среда, и да са в съответствие с правото на Европейския съюз. Повечето от делегациите – говоря вече за Европейския съвет, където ние като правителство заседаваме, изказаха своите съмнения относно предложената опция за отказване и счетоха, че няма да им предложи практическо и правно обосновано решение на въпроса. Много делегации подчертаха също така, че новият процес може да отслаби Единния пазар и може да противоречи на международните ангажименти на Съюза. Позиция. Като цяло ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия с резерв. България води рестриктивна политика по отношение на ГМО. Не смятаме, че предложеният акт може да осигури необходимата солидна юридическа база за налагане на забрана. От съществено значение за нас е да получим становище от Правната служба на Съвета по съответствието на предложението на Регламента с правото на свободното движение на стоки. Не са налице достатъчно данни по отношение на възможните последици от предложената мярка. Споделяме опасенията, че в редица държави членки липсващата оценка на въздействие на проекта е акт на основополагаща при установяване на евентуалното нарушение на вътрешния пазар, тоест глобите, които биха се нанесли на България. Имаме съмнение доколко обществената нагласа по отношение на недопускане на ГМО може да се използва като обосновка за неговото отхвърляне.

Госпожо Кунева, радвам се, че споделяте тревогата – не само моята, а сигурен съм и на голяма част от българското общество. За съжаление мога да кажа, позовавайки се и на Вашата тревога, че от днес нататък държавите – членки на Европейския съюз, за съжаление май стават напълно зависими от корпоративните интереси, включително и подсъдни от тези корпоративни интереси, с гарантиран негативен изход от такъв съдебен процес, примерно ако ГМО-компанията реши да не даде съгласие за подобни ограничения на разрешителните си за продажба, които те със сигурност, госпожо Кунева, не биха направили. Нека да припомня, както в първото си изказване, че до момента царевицата с кодовото име ЕОN 810 беше единствената до момента ГМО-култура, която се отглеждаше на територията на Европейския съюз. Но след това решение на Европарламента опасните сортове свободно могат да навлизат на територията на Евросъюза, без да могат националните държави да реагират адекватно. Съгласен съм с Вас, нека да изчакаме правната консултация, правната експертиза на Европейската комисия, но със сигурност на този етап мога да кажа, че чуждестранните корпоративни интереси ще могат да надделяват над интересите на отделните държави в Европейския съюз. Моето дълбоко убеждение е, че по отношение на ГМО-продуктите България трябва да води такава самостоятелна политика, каквато политика в момента води унгарското правителство начело с премиера Виктор Орбан. В противен случай, ако не следваме унгарската политика, нашата страна ще стане, казвам го със съжаление, депо за опасни ГМО продукти на транснационалните компании, които очевидно имат много силно влияние в Европейския парламент. Очевидно техните лобисти са по-силни от всякога. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Този въпрос мислех да го задам и към премиера, но щом е ангажиран телефонно, ще го задам на вицепремиера Калфин.

Добре, щом нямате мобилни телефони, явно не може от Събранието да проведе тези разговори.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми вицепремиери, става въпрос за основен въпрос. Тези дни все повече се появяват невидимите резултати от едно дясно управление – Вашето управление. Управление, което не държи сметка за бедността в България. Полицаите вчера видяха невидимите резултати, но мисля, че следващите дни и други групи – социални, професионални, ще видят невидимите резултати. България е страна, раздирана от бедност, унищожавана от бедност, страна, чиято перспектива вече в по-краткосрочен план, не в дългосрочен изчезва поради отсъствието на политика, насочена срещу бедността. Това личи и във внесения тези дни бюджет. Разбирам, че не трябваше да се внася преди изборите, но хората и сега ще видят какво им се е случило: помощта при едновременно две и повече деца е замразена; обезщетение за отглеждане на дете – замразено; месечната добавка за деца с увреждане – замразена; помощта за първокласници – замразена; еднократната помощ при бременност – замразена. В същото време се прави един трик – взема се доходът на двамата родители, за да намалеят децата, които получават семейни помощи във връзка с месечния доход. Петдесет процента от първокласниците тази година, а в някои региони като Смолян достигат до 86 %, в Кърджали – 76 %, във Видин – 74 %, ползват помощи за първокласници. За първокласници ползват, но за второкласници и третокласници –нищо не ползват. Това никак не ме учудва, че отпадат 20% от І до VІІІ клас. Може би е добре като намалихте средното образование – да не е до VІІІ, а до VІІ клас... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) Нали...

Големият въпрос: не смятате ли, че с политиката, която провежда Вашето дясно правителство по отношение на борбата с бедността, унищожавате всякакви перспективи пред българските граждани и те трябва да си търсят живота някъде извън България? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми, господин Миков, ще имаме възможност подробно да обсъждаме данните, цифрите и числата от бюджета за следващата година. Сега няма да влизам в коментар, още повече че някои от тезите, които сега изразихте, не са верни. Сигурно не сте дочели както трябва проекта за бюджета. Тъй като споменахте бедността, трябва да Ви кажа, че официалните данни, с които разполагаме, по които работим, и които използваме много активно във всички мерки, които взимаме за ограничаване на бедността, показват, че нейният пик за последните години е 2014 г. Дотогава са излезли последните данни. Не знам какъв вид правителство тогава е управлявало, сигурно Вие по-добре знаете, но пикът на увеличаване на бедността за последните години е 2014 г. – това са статистическите данни. Мисля, че това е тема, по която ще Ви предложа да помислим заедно какво може да се направи в рамките на възможностите на държавата, разбира се. Особено тревожен е този проблем при децата и при възрастните хора, така че не с мерки, които звучат добре, но нямат ефект, а действително с мерки, които имат ефект, да се борим с този въпрос. Очаквам Вашето конструктивно поведение по време на обсъжданията на бюджета за 2016 г. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, да, вярно е че през 2014 г. е така, защото преди това се провеждаше аналогична политика от едно правителство – дясно, крайно дясно, ръководено от същия министър-председател. В това, което казвате, няма нищо за учудване. През 2014 г. бяха предприети размразяване на тези социални плащания, през 2015 г. се върна същото правителство със същия премиер, на който Вие сте вицепремиер и то пак ги замрази. Замрази ги в Бюджет 2015 г. Ние казваме: добре, ще изчакаме да видим. Може пък на това правителство да му е дошъл акълът от предишния път, когато управляваше. Само че сега се вижда, че се предприемат същите мерки – изброих Ви ги, и пак ще ги прочета на българските граждани, защото Вие казвате, че не е вярно, но не казвате защо не е вярно. Помощта при едновременно две и повече деца си е 75 лв. – от 2014 г.; обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години си е същото от 2014 г., и за 2016 г. сте я предвидили така; помощта за първокласници си е същата. Добре че през 2014 г. за малко се смени правителството, защото преди това три години имаше пак замразяване. Приказките за бедността са едно, народните представители са ходили в страната по предизборната кампания и са видели за каква убийствена бедност става въпрос. Срещу тази убийствена бедност правителството предлага политика на облагане на най-нискодоходните групи. Както миналата година изсурвакахте работещите бедни като им вдигнахте данъците с 10%, тази година сте решили градините да обложите. Така че това е дясно, дясно, крайно дясно. На тези, които разправят, че няма ляво-дясно, вече все по-трудно ще им вирее пропагандата пред хората, които са с 350 – 400 лв. На земеделските производители вдигате осигуряването с 10%, а високодоходните групи според Вашите разбирания не трябва да закачате. Това убива тъканта на обществото, увеличава диспропорциите и перспективите пред България. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Миков, данните, които споменах за 2014 г., са отчетени от Статистиката при действието на бюджета, приет от Вас в края на 2013 г. за 2014 г. Във всичката тази благодат, която сега споменахте, че е осигурена на гражданите миналата година, бедността има пик. Очевидно, че това не е добрият подход. Казвам го, не за да се заяждаме политически. Между другото, на Вашата версия мога да изредя половината европейски страни, в които левицата и десницата управляват заедно, но това до Вас трудно достига. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Нека да прочетем числата, които са факт. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Бюджетът, който Вие направихте за 2014 г., увеличи бедността. Това, което ще обсъдим за следващата година, където, отново казвам, във възможностите на бюджета трябва да потърсим най-уязвимите групи и те да бъдат защитени, надявам се действително да има конструктивен диалог, защото и увеличаването на минималната работна заплата, и на осигурителните доходи, и на различните видове добавки за деца са факт в предложението в бюджета за следващата година. Разчитам на Вашата подкрепа за него. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиера Калфин. Процесите на обезлюдяване в регионите с ниска заетост на населението започват, за съжаление, да се превръщат в трайна тенденция. Липсата на работа и съответно средства за поддържане на нормален живот в области като Видин, Монтана, Враца карат местните жители все по-често да търсят препитание в големите градове или извън страната. Тази негативна тенденция резултатира както в демографско, така и в икономическо отношение и поставя все по-сериозно въпроса за бъдещето на тези региони. Бизнесът избягва предприемането на инициативи във въпросните региони заради липсата на достатъчно добре подготвени кадри, а хората в трудоспособна възраст от тези региони търсят препитание извън родните си места, заради недостатъчното предлагане на работни места. Това разминаване е в ущърб както на едната, така и на другата категория и още по-лошо за развитието на самите региони. Във връзка с това, въпросът ми към Вас, господин Калфин, е: какви действия и инициативи ще предприеме Министерството на труда и социалната политика за преустановяване процесите на обезлюдяване на регионите с висока безработица и можете ли да се ангажирате с постигането на конкретни резултати както в краткосрочен, така и в дългосрочен план? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, въпросът, който задавате, е действително много важен. Аз включително онзи ден бях във Видин, имах среща и с Бюрото по труда, и Социалната служба, имах разговор и с Окръжния кооперативен съюз, и с областния управител се видях, въобще има действително редица проблеми, които бяха поставени от всички тези групи и те са в една посока и то е проблемът, който самата Вие поставихте. Хората от такива региони като Видинския напускат, особено млади, квалифицирани хора, а в същото време тогава, когато идва инвеститор – дадоха ми конкретни примери във Видин, няма подготвени хора, които той да може да наеме. Тук има две решения, които ние бихме могли да направим, и те, за съжаление, не са само в областта на политиката на труда и на пазара на труда. Работните места се създават от инвеститорите и от икономиката, и мисля, че това е разбираемо и се подкрепя от всички. Това, което ние бихме могли да помогнем, са две неща. Първото е свързано с квалификацията и с образованието. Вие приехте Закона за училищното образование. Аз се надявам от следващата година да може дуалното обучение действително да влезе в действие, особено в подобен вид региони, така че, когато завършват средно образование, младите хора да имат професия, не да завършват общообразователни гимназии, от които след това трудно могат да намерят реализация на мястото си. В конкретния случай с Видин мисля, че действително има работни места, които биха поели подобни ученици. На второ място, това, което можем да направим и правим, е, да потърсим различни форми на подпомагане на работодателите там, където ги има в тези региони. Освен програмите, свързани с професионална квалификация, ние се опитахме и с помощта на парламента, за което благодаря, да направим няколко иновации, и то в такива региони, в които досега се казваше: „Ами няма работодател.” Ще дам за пример еднодневните трудови договори – над 78 хиляди са за тази година, и то за половината от селскостопанския сезон. Това на практика е официално създадена работа в тези региони, които са селскостопански и в които има селскостопански производители само. На второ място, след промените в Закона за насърчаване на заетостта и в Кодекса на труда, даваме възможност на земеделските производители да получават субсидии тогава, когато наемат работещи – нещо, което досега не беше възможно, също за селски, отдалечени региони, това дава възможност допълнително за разширяване на заетостта. В момента работим по законопроект, който ще представим пред Вас, преди това ще имаме дискусия, свързана и с промяна на структурата на социалните услуги. Там също разчитаме да се създадат допълнителни работни места, разбира се, част от тях ще бъдат субсидирани, част от тях ще бъдат на пазара, така че да могат да си ги платят част от потребителите. Това са на практика нови типове заетост, които ги нямаше до преди две години или бяха в сивата икономика, и с които се опитваме да задържим работещите и хората, които действително имат възможност да бъдат на пазара на труда в тези региони. Големият проблем е свързан с инвеститорите и с развитието на инвестиции и на създаване на работни места в тези райони. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, колеги! Благодаря Ви, господин Вицепремиер, за компетентния отговор. Отчитаме усилията на правителството за увеличаване на заетостта чрез различни мерки, програми и най-вече правилното използване на всички европейски средства и средствата от държавния бюджет за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, особено в тези региони с най-голям процент на безработица. Благодаря Ви за този отговор и се надявам в най-скоро време действително да имат ефект тези програми, тези мерки, в тези региони да задържим младите хора в тези области. Благодаря.

Госпожо Председател, моят въпрос е към заместник министър-председателя госпожа Бъчварова, той е по- чувствителен за българските граждани проблем и е свързан с последната среща, преди няколко дни, по инициатива на председателя на Европейската комисия и германския канцлер, с ръководителите на изпълнителната власт от Балканските държави по реакцията с новите вълни от емигранти и бежанци. Това, което стана ясно, е, че се предвижда разпределението в този регион на 100 хил. души, от които 50 хиляди на територията на Република Гърция и 50 хиляди в други Балкански страни на север от Гърция. Моят въпрос към Вас е, тъй като това е във Вашия ресор и Вие трябва да сте напълно информирани от министър-председателя: поемала ли е България някакви допълнителни задължения в рамките на тази численост от 50 хиляди, тук да бъдат разполагани или връщани допълнителен брой емигранти? По един така твърде благовиден израз, те се наричат „центрове за престой и почивка”, но не е известно тази „почивка” колко дълго ще продължава, защото, предвижда се лицата да бъдат идентифицирани, да бъдат проучвани причините, поради които те се намират, да бъдат разпределяни като имащи или нямащи право за по-нататъшно движение или за връщане по местата на техния произход в съответните държави. Добре е да ни кажете „да” или „не” – има ли нещо, което произтича за България от тази среща, тъй като тази информация остана открита и лично аз, моите колеги и българските граждани нямат такъв отговор. Благодаря Ви.

Госпожо Цачева! Господин Стоилов, отговорът ми е „не”, но искам да внеса няколко пояснения по отношение на този проблем. Ние сме поели ангажимента да участваме в два проекта за релокация, които са одобрени от Европейския съвет по предложение на Европейската комисия. Това, което сме направили в сроковете, за които е уточнена тази среща, е да представим българския координатор по отношение политиките за миграция и сме определили госпожа Петя Първанова да бъде такъв координатор, тоест контактната точка, която да поддържа диалога с останалите държави. Другото, което сме направили, е, че сме приели на Съвета за миграционна политика, който съпредседателстваме с вицепремиера Калфин, рамката за релокация, тоест начина, по който ще реализираме този наш ангажимент. Става въпрос за първото разпределение от 40 хиляди, и второто – от допълнителните 120 хиляди, и сме поели отговорността до края на годината да приемем 50 до 100 мигранти от Гърция и Италия по квотата, която беше определена предварително. Разходите за тези бежанци, които ние ще приемаме, са определени от Комисията, има ред за това. Допълнителни ангажименти не са поемали, става въпрос за неформална среща. Предстоят извънредни срещи на министрите на вътрешните работи и на държавните глави. Не съм информирана досега да има такива точки, внесени в дневния ред, но нашата политика и позиция в момента е, че – да, ние приемаме този ангажимент, за който сме декларирали, и се опитваме да го изпълним. Има много въпросителни, по начина, по който ще се процедира след разпределението и приемането на тези бежанци. Поставили сме и тези въпроси. Очакваме отговор. Благодаря.

Благодаря, госпожо Вицепремиер. Вашият отговор е конкретен и засега успокоителен. Дано и в по-нататъшните формални срещи правителството да се придържа към изразената от Вас позиция. Използвам случая също да Ви попитам дали приблизително можете да кажете реалния брой на мигрантите за целия период, от който започна тази вълна, които пребивават в момента на територията на България, защото той по множество впечатления е по-голям. Не се наемам да кажа колко по-голям от формално регистрираните лица. По тази причина, мисля, че ние трябва да имаме една ориентация и този процес да бъде следен в цялостното му развитие, тъй като неговото начало е вече доста преди времето, в което го обсъждаме, а опасявам се, че той ще продължи да бъде актуален. Така че сега не искам да разширявам въпроса за другите мерки, които България ще предприеме, за да може да не допуска нелегалния достъп до своята територия, извън пунктовете за официално преминаване на границата. Аз Ви призовавам в това отношение ние да имаме много ясна позиция и да поставяме въпросите пред Европейския съюз за допълнителна подкрепа на България като външна граница на Европейския съюз, включително с тези мерки, които вече са предприети от наша страна. И да използвате, ако можете да кажете, колко по Ваша преценка са лицата, които в този период са преминали границата, или най-малкото, колко от тях продължават да бъдат на територията на Република България? И както казахте, че тази вълна в последно време е намаляла, може ли да се ангажирате да кажете, че тази численост няма да бъде увеличена повече, отколкото с тези лица по линия на репатрирането, за които вече България е поела ангажименти? Благодаря.

Приемам това като втори въпрос, защото трябва дълго да Ви отговарям. Това, което мога да Ви кажа, е, че в момента в двата центъра има около 2000 лица. Към момента – от последните две години, около 15 хиляди са поискали статут. Голяма част от тях не се намират на територията на страната. Има и такива, само да уточня, които са на външен адрес, след като са преминали процедурите, които ще доведат до получаването им на бежански статут, тоест при нас остават за по-дълго време тези, за които нямаме достатъчно основания, да получат такъв статут. Според мен голям проблем има изобщо в Европа с точната статистика, защото основната част – големите маси хора, които влизат през отделните канали в момента в Европа, не се регистрират. Статистиката е много трудно да се установи. Ние сме предприели един модел, по който го правим. Госпожа Първанова в последните дни се занимава основно с това. Установяваме тези, които влизат по легалния начин, тези, които установяваме, че са влезли близо до границата по нелегалния начин и сме задържали, за да бъдат регистрирани, както и тези, които задържаме на изход от нашата граница. В сравнение с това, което виждаме от съседните държави, този брой не е голям, но това не изключва възможността той да се увеличи. Мога да кажа друга цифра, че ако ние имаме, да речем, около 500, 600 души на нашата граница – отсрещната страна, в Турция, има около 5 хиляди души. Затова на тази чувствителна зона много залагаме на нашето сътрудничество и с турските власти. Броят Ви го съобщих. Не става въпрос за репатрация по никакъв начин, става въпрос за релокация. Това е процесът, който се осъществява. Има и регламенти „Дъблин I” и „Дъблин II”. Обсъжда се възможността да има трети вариант на този документ, който означава една част от хората, които не са във вътрешността на Европа, да бъдат върнати в държавите, в които са получили такъв статут. Това е причината да има и много откази тук при нас да се получи този статут. Всъщност това е и причината да се насърчава и нелегалното преминаване на границата. Правим всички необходими усилия, за да знаем какво е реалното положение всеки ден, имаме такава картина.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи вицепремиери, уважаеми господа вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиера Калфин. Той касае политиката на Министерския съвет по отношение на данъчно-осигурителната политика и по-точно предвижданото увеличение на минималните осигурителни прагове. Господин Вицепремиер, разбрахме, че такова нещо е предвидено за следващата година и то на практика ще бъде съществено. Това определено не се приема добре от бизнеса, нито добре и от заетите в тази сфера, защото би могло да означава увеличаване на сивата икономика. Както знаете, когато се увеличи данъчно-осигурителната тежест върху бизнеса, той често е принуден, предвид, че все още сме в ситуация на оцеляване и след тежка икономическа криза, да освобождава служители. Така че аз бих искал да Ви попитам: какво налага това увеличаване на минималните осигурителни прагове, а често на езика на бизнеса това се превежда като увеличаване на осигуровките, тоест под претекста, че все пак не се вдигат осигуровките, а се вдигат минималните осигурителни прагове, които горе-долу водят до същото – до една допълнително увеличена тежест за бизнеса? Във връзка с това бих искал да Ви попитам: не е ли по-добре да се помисли за една регионализация на формирането на осигуровките, предвид че има тежки диспропорции в България по отношение на отделните региони? Тоест, ако вземем за пример Северозападния регион. Едно е там да имаме заети, примерно, да кажем, в сферата на производство на хляб, а друго е производство на хляб в София – за съвсем различни доходи става дума, за съвсем различни осигуровки, но, за съжаление, продължава да действа общ модел за цялата територия на страната, който на практика важи за всички нейни региони, независимо че някои от тях са с голяма безработица и с доста по-ниски доходи. Моят въпрос е: какво налага това увеличение на минималните осигурителни прагове? Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Минималните осигурителни доходи по принцип, по идея би трябвало да се договарят между работодатели и синдикати. Това се случва от години. Има 85 икономически дейности, които са по класификатор и се предполага, че във всяка от тях след анализ на всички налични данни, които държавата има за задължение да предостави, синдикати и работодатели трябва да постигнат съгласие. Тази година съгласие беше постигнато в 48 икономически дейности в резултат на тези преговори. Искам да благодаря и на синдикатите, и на работодателите, че са стигнали до такова съгласие. Това е съгласие, в което държавата не се е намесвала и което приемаме такова, каквото е. За съжаление в голямата част от останалите икономически дейности, с няколко изключения, не е имало диалог. И няма как, с цялото ми уважение към социалните партньори, синдикати или работодатели да обвиняват държавата, че взема административно решение, след като не са отишли и не са водили преговори, даже и да са били неуспешни. Даже и да не са се разбрали, задължение и на двете страни е да седнат на масата, да обсъдят всички въпроси и да видят къде са им различията. Някъде това не се е случило, защото няма представителство в някои дейности – на синдикат или на работодател, но има дейности, в които просто са отказали или са се появили на първата среща и едната от страните е казала: „Повече няма да участваме” и не са участвали в преговорите. Така че защо се вдига с 8,5? Основното обяснение е заради минималната работна заплата, тъй като праговете не могат да бъдат под минималната работна заплата. Освен това в различните икономически дейности – там, където има достигнато съгласие, са отчетени различни стойности. Това е средната стойност. Някъде се увеличават повече, някъде се увеличават по-малко. Предложих на социалните партньори през следващата година да променим начина. Като представител на държавата, а и мисля, че всички ние, трябва да им съдействаме да има представителство в тези области, да положат усилия навсякъде да има преговори, които да са съдържателни, а ние да поемем ангажимент да има критерии, при които, ако не се стигне до съгласие, тогава да се използват, за да се вземе решение. Мисля, че това договаряне на минималните осигурителни доходи може да се прехвърли в договаряне на минималната работна заплата по отделните сектори, които е нормално, добра практика в развитите държави. За регионални минимални работни заплати ме е страх, че има доста аргументи против едно такова действие, тъй като разходите за живот много често са подобни, особено за стоки от първа необходимост, като електроенергия, горива и така нататък. Освен това разделянето на България на региони много често довежда до вредни или непродуктивни стимули. Познавам региони, в които заради ниския данък, който плаща един инвеститор, той не наема работници от същия регион, за да не се вдигне безработицата, а от съседния регион. Такива неща не трябва да допускаме. България не е голяма държава. Така че по-скоро мисля, че регионализация трудно може да стане, но може да стане диференциране по сектори и искрено разчитам, че и синдикати, и работодатели, вместо да обвиняват държавата, ще седнат и ще положат най-малкото усилия да се договорят по минималните осигурителни доходи. Само една скоба – с това завършвам, минималният осигурителен доход се плаща и от работодателя, и от работника. Той се разделя 60 на 40, така че и двамата си бъркат в джоба за това нещо. Освен това осигурителните доходи в крайна сметка се трупат в спестовната книжка на осигурения, така че това не са пари, които отиват незнайно къде.

Уважаеми господин Калфин, аз безспорно съм съгласен с Вас, че най-добрият подход за разрешаването на даден проблем, това е диалогът. Но това, с което не мога да се съглася, е, че очевидно когато диалог по някакви сектори не е имало, тоест не са постигнали съгласие, административното увеличаване на минималните осигурителни прагове е доброто разрешение. Даже по-скоро си мисля, че ако заимстваме принципа от администрацията, по-скоро там е било налице мълчалив отказ, тоест те не са били съгласни с подобно увеличение и може би затова не са постигнали диалог и съгласие. Но във всички случаи не са били съгласни да им се вдигат минималните осигурителни прагове. Любопитство буди, между другото, въпросът защо само на един бранш не се увеличават, а доколкото имам информация, само за тютюнопроизводителите няма увеличение. Много любопитно е какви са аргументите единствено само и този бранш на практика да получава тази преференция. Сигурно и Вие сте запознати и сте прочел по медиите, че имаше определени упреци в лобизъм в това отношение, така че би било интересно да чуя аргумента Ви тук. Що се отнася до регионализацията, аз си мисля, че отдавна като държава – членка на Европейския съюз подходът наистина трябва да бъде повече регионален, отколкото по населено място, тоест да се търсят обединяващите признаци за цели региони, да се търсят общите решения за тях, отколкото да действаме по традиционния признак дали населено място по населено място или държава по държавата. Мисля, че това е европейски подход. Не виждам нищо лошо да се помисли той да бъде пренесен и в тази сфера. Със сигурност няма да е лесно, изисква доста работа, но съм свикнал, като задавам въпроси към Вас, Вие винаги да идвате подготвен и винаги икономически добре да се обосновавате. Мисля си наистина, че в случая ще се съгласите с мен, че простото увеличаване на минималния осигурителен доход не представлява просто една екселска таблица, в която се променя един коефициент и прибираме повече едни пари от бизнеса и хората. Има много други фактори, които веднага се отразяват, които са започнали от сива икономика, безработица и така нататък. Всичко това е редно да се вземе предвид, когато се вземат решенията. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Славов, да отговоря на допълнителния въпрос, който ми поставихте. В голямата част от секторите не е имало диалог, отчитам тогава, когато са се срещнали, положили са усилия и не са стигнали до съгласие. Има няколко такива сектора. Но в другите просто не е имало разговор. Той продължава няколко месеца и би трябвало действително да се положат усилия. Това се надявам следващата година – при добро желание, разбира се, на синдикати и работодатели, да се избегне. Що се отнася до това, което попитахте, беше мое първоначално предложение с опит действително да сме по-обективни. Имаше няколко сектори – те се броят на пръстите на едната ръка, в които е имало усилия и не се е постигнало съгласие. Решихме да погледнем показателите в тези области. Взехме два показателя за първото полугодие на тази година – средна работна заплата и среден осигурителен доход. Единствено в един сектор, който е тютюнопреработката, не тютюнопроизводство, то е в земеделския сектор, само там и двата показателя едновременно отбелязват спад в началото на тази година. Може би не са най-добрите. Между другото, след като очевидно тръгна, признавам, недобра комуникация и остра реакция, това нещо се отмени, за всички се приема един и същи процент сега, но, така или иначе следващата година предложих на социалните партньори да потърсим критерии, които са обективни и тогава, когато няма съгласие, и няма договореност, все пак тези критерии да се използват тогава, когато се взема крайното решение. Надявам се – действително, това ще го обсъдим със синдикати и работодатели, догодина този процес да тече по-лесно. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моят въпрос е към вицепремиера господин Томислав Дончев. Господин Дончев, въпросът ми е свързан с един изключително сериозен проблем – проблем, който, за огромно съжаление, ще се повтори и във втория програмен период 2014 – 2020 г. За какво става въпрос? Както знаете, местните избори минаха, голяма част от кметовете и особено от селските кметове, разчитат на Програмата за развитие на селските райони. Само че тази Програма за развитие на селските райони, освен че изостава към този момент по моя информация, ако съм сбъркал, простете ми, но някъде с около милиард и 200 милиона, поне това сочеше последният доклад от февруари месец с 806 страници съдържание, който изчетох внимателно... Какъв е големият проблем? Ще дам конкретен пример, за да могат да го разберат колегите, защото съм сигурен, че Вие го знаете. Ще взема за пример община Стара Загора. Единственият град в тази община е град Стара Загора и 52 населени места – села. За съжаление обаче, по така действащия регламент на Програмата, в тези 52 села през първия програмен период, а за съжаление се очертава и през втория програмен период, не е влязло нито едно евро от тази Програма, поради причината, че най-голямото населено место е с население над 30 хиляди души. Такива са примерите и в други общини. Ние рискуваме и през следващия програмен период да не можем да усвоим в цялост тази програма, която е изключително важна. Нещо повече, знаете, че след 2020 г. вече пари от европрограми няма да има. Тогава ще изпаднем в една изключително сложна ситуация тези села да са страшно, страшно изостанали и по-лошото – напълно обезлюдени. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров! Нека на първо място да уточня, че средства от еврофондовете ще има и след 2020 г., но поради нарастване обаче на брутния вътрешен продукт на България, като съотношение към средноевропейския, вероятно те ще бъдат малко по-малко. Вероятно ще бъдат променени и правилата, по които ще се разходват. Много по сериозен ще бъде делът на така наречените „финансови инструменти” или „рециклирани пари”, които позволяват средствата да се ползват повече от веднъж, а не да се отделят като грантово финансиране. Да, абсолютно сте прав с проблема, който поставяте. Самият аз в годините назад многократно съм обръщал внимание на този проблем, че селата около големите общини са в изключително неравнопоставено и неблагоприятно положение. В много от случаите и в стария, и в новия програмен период те нямат шансове да ползват европейско финансиране за публични мерки. По отношение на частните мерки ситуацията е по-благоприятна. На какво се дължи това? Така беше договорено, така беше сключено, с такава кройка и отношение между Оперативна програма „Региони в растеж” и Програмата за развитие на селските райони, Споразумението за партньорство през миналата година. Мога да обясня каква беше първоначалната идея – заделянето на допълнителен ресурс по Програмата за развитие на селските райони и обособяването на отделна мярка в Програмата, която да финансира селата около големите общински центрове. За съжаление това не се случи. Да, селските територии около големите общински центрове ще имат възможност да ползват средства от Европейския фонд за регионално развитие през българската Оперативна програма „Региони в растеж”. Този ресурс обаче, откровено казано, ще бъде не дотам достатъчен спрямо нуждите на селата и в известна степен ще влиза в остра конкуренция с нуждите от инвестиции в урбанизираната територия. Това все пак е добра новина на фона на това, което обясних, че сте прав. За съжаление те няма да имат възможност за публични мерки да ползват финансиране от Програмата за развитие на селските райони. Шансът беше изтърван миналата година.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, аз Ви благодаря наистина за коректния отговор, но за съжаление не мога да бъда доволен от това, което казахте, не че Вие сте некоректен, а от това, което ще последва за българските села, сиреч Вие коректно заявихте, че за тях пари по Програмата за развитие на селските райони – говорим за тези, уточнявам – тези, които са около големите градове, няма да има, което е една изключително лоша новина. Надявам се да намерите някакъв начин, чрез който да успеем да се коригира тази Програма, макар че и на мен не ми е ясно как ще се случи, ако трябва да бъда честен с Вас. При това положение може би все още не е късно Министерският съвет да погледне през бюджета по какъв начин да помогнем на българското село, защото обезлюдяването ще доведе до един наистина много сериозен проблем. Надявам се, че всички го разбираме. Така че големите програми, от които ще се възползват големите градове – най-вече Програмата за регионално развитие, така или иначе средствата ще бъдат оползотворени там, но нека ние през бюджета да се опитаме да насочим средства към селата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Байрактаров, в желанието си да бъда добър ще се изразя по следния начин. Силно съм скептичен към възможността да бъде предоговорено цялото споразумение за партньорство и специално така наречената „демаркационна линия” – разделянето между Оперативна програма „Райони в растеж” и Програмата за развитие на селските райони. Прав сте в своите притеснения. Според мен обаче, изход има и той е повече от един с възможните мерки и решения. Всъщност, когато говорим за селските територии около големите градове, имаме две взаимоизключващи се хипотези. В смисъл – това се наблюдава в реалността. Част от тези територии са обезлюдяват, част от тези територии обаче, колкото и да е странно, а за някои изненадващо – привличат нови жители. Става дума за селата, които са непосредствено около общинския център. И в двата случая обаче има нужда от нови инвестиции. В единия случай е да се задържи населението там, предоставяйки основните услуги. В другия – да се задоволят нуждите на нарасналото население, които предпочитат да работят в града, а да живеят извън града. На първо място, след големите инвестиции и в градска, и във ВиК-инфраструктура, особено в големите общини, те получават нови възможности на базата на това, че не им се налага непрекъснато от бюджетите си да правят инвестиции, свързани с текущ ремонт. Ако твърдим, че има не стотици, а хиляди километри ремонтирани улици в българските градове и като резултат от Оперативна програма „Околна среда”, и като резултат от старата Оперативна програма „Регионално развитие”, това дава шанс на всички общини на базата на капиталовата програма да отделят малко повече ресурс именно за селските райони, по тези две причини, които изтъкнах преди малко – от една страна, за да се задържи населението там, където има проблем с обезлюдяването, а, от друга страна, да се задоволят нуждите на вече нарасналото население. Не изключвам тук роля да има и държавата. Знаете, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството приключва една Програма, която е с малко по-различен фокус, но все пак е свързана с тази тема. Тя е с целенасочени инвестиции в изостаналите и периферните райони. Когато Програмата дойде на вниманието на парламента – тук не изключвам и моето участие, въпросът, който поставяте, може да бъде гледан и в светлината и на тази нова Програма. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожи министри и господа министри! Имам въпрос към вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова. Госпожо Бъчварова, през месец септември тази година Вие заявихте в свое писмено заявление, че все още нямате яснота за сроковете, в които ще се завърши оградата по границата с Република Турция. Изминаха два месеца от това Ваше изявление и директно Ви питам – имате ли вече яснота ще се завърши ли оградата до края на тази година, или има реален риск от удължаване на този срок? Тогава Вие се аргументирахте с доста сериозни мотиви, че става дума за много труден терен, водни препятствия, които наистина затрудняват строителите и изпълнителите на този проект, който, припомням, бе гласуван в това Народно събрание да се изпълни без обявяването на публичен търг и конкурс. Вторият много важен въпрос, който е съвършено адекватен към ставащото днес с българските полицаи, регулиран ли е големият проблем с допълнителното заплащане на българските полицаи и гранични полицаи по границата с Република Турция с оглед на изнесените факти през последните месеци за сериозни битови проблеми, най-вече с отоплението – проблем, който сега, в тези месеци, в навечерието на зимата, е особено сериозен? И може би най-важният, поне за мен, въпрос е: как върви изпълнението на решението на правителството от месец септември тази година за включването на Българската армия в охраната на границата? РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Пет въпроса станаха!

Това е един изключително важен въпрос. Бихте ли пояснили на народните представители и на българската общественост тази комбинация между армията и полицията до какви резултати води вече? Благодаря.

И на трите въпроса ще отговоря кратко. Има забавяне по строителството. То е свързано с някои обективни причини. Така както съм информирана, във връзка с това, че е по-ефективно и цената е формулирана на базата на примерно закупуване изцяло на материалите, необходими за строителството, с ограниченото плащане за първия период – това се оказало невъзможно. Лично съм разговаряла с господин Беливанов, преди да се кандидатира и да спечели – честитя му кметското място в Хасково. Другата зона, в която имаме трудности по изпълнението, беше свързано и с проектирането в зоната около Малко Търново. Там наистина теренът е изключително труден. Лично съм видяла – почти 90 градуса е на някои места наклонът, който трябва да бъде обхванат. Това са очакваните към момента задължения. Вторият беше за недоволните, а третият беше за армията. Действаме по реда досега – плащаме командировъчните и осигуряваме условия, които не се различават от тези за предишните смени. По отношение на сътрудничеството с Българската армия искам да изразя удовлетвореност от готовността на Министерството да си сътрудничим. Имаме конкретни планове. Имаше начален етап, в който очаквахме малко по-засилен натиск, когато те се включиха. В момента не участват в охраната, защото сме преценили, че няма нужда. Имат готовност обаче във всеки един момент, в който се наложи, да се включат. Връщам се на първата и най-голяма тема. Това са възможностите в рамките на бюджета, с който разполагаме, дори го надхвърляме.

Току-що казахте, че армията е готова да се включи, но все още не е включена. Задавам следния въпрос. (Силен шум и възгласи „Ееее!”от ГЕРБ.) Всъщност изразявам мнение. Факт е, че през последните месеци сме свидетели на залавяне на група мигранти дълбоко на територията на страната, което поставя под въпрос ефективността на работата на „Гранична полиция”, а както твърдите и Вие – основателността на този етап да не включва армията. Следователно, след като са заловени около Враца, около Елин Пелин и надълбоко на територията на страната – около Средец, с този трагичен инцидент, говори, че охраната на границата не е ефикасна. Също така искам да отбележа, че вчера получих информация от София област, където съм народен представител, че край Елин Пелин преди седмица е имало стрелба по група мигранти. Така ли е? От Елин Пелин коментират тази тема. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Изчаквах да се изтеглят госпожите и господата вицепремиери, въпрос на уважение. Уважаеми колеги, Законопроектът, който внесохме практически четири политически сили – колеги от Патриотичния фронт, Реформаторския блок, БСП лява България и Български демократичен център, касае изключително сложен проблем, който се е натрупвал и продължава да ескалира през годините. Какъв е всъщност проблемът? Законът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите от работодатели, изпаднали в несъстоятелност, де факто не работи. Ще си позволя да цитирам думите на временно управляващия този фонд госпожа Весела Караиванова от заседанието на Комисията по труда и социалната политика от 20 май тази година, на което заседание тя изнесе коректни данни, че до момента – в случая това е до 20 май 2015 г., от фонда са били обезщетени огромната численост български работници на брой 485 души. Четиристотин осемдесет и пет души! Големият проблем е защо този фонд не работи, защото българските работници, които работят честно и почтено и както е регламентирано в българската Конституция и закони, трябва да получават трудовите си възнаграждения, но не ги получават. Тук ще Ви дам следващи данни. До момента са натрупани задължения от некоректни работодатели, които не изплащат заплатите и трудовите възнаграждения, в това число влизат дори държавни и общински предприятия, тази сума надвишава вече 150 млн. лв. Сто и петдесет милиона лева! Това са наши приятели, роднини, майки и бащи. Някои от тях имат да получават възнаграждения в размер до 20 – 30 хил. лв. Въпросът вече дори не е социален. Той отива в друга посока – на трагедия. Работейки, тези хора са изтеглили кредити. Те не получават възнаграждение, не могат да обслужват кредитите си и попадат под ударите на банките кредитори. Огромна част от тези хора загубиха жилищата си за своята честност и почтеност като работници и служители, други са в състояние на изпълнително производство – съдия изпълнителят е обявил техните жилища и имоти на публична продан. Ние бяхме длъжни да реагираме на този въпрос. Всъщност днес ще чуете евентуално твърдения, че едва ли не се опитваме да източим фонда. За да разберете каква е процедурата, ще се опитам да Ви я обясня подробно. Процедурата е следната. Работникът не получава своето възнаграждение. Той има правото да се оплаче пред Инспекцията по труда. Работникът се оплаква, Инспекцията по труда извършва проверка, констатира, че наистина съответният работник или служител не получава своето възнаграждение и издава констативен акт с предписание. Това предписание е в определен срок – обикновено около един месец, работодателят да изплати възнагражденията. Изтича обаче предписаният срок, работодателят отново не изплаща възнагражденията, работникът се оплаква отново, след което, естествено, Инспекцията по труда, свършвайки си работата, изготвя акт за налагане на санкция на работодателя и нещата приключват! Обърнете внимание, тук има един тънък момент: държавата става съучастник в ограбването на българските работници. По какъв начин? Схемата е много проста и елементарна. Некоректният работодател не плаща заплатите, но плаща осигуровките към държавата, за да не може тя да го търси, да не може да влезе с цялата си сила и репресивен апарат при него. Следващ момент – Инспекцията по труда налага санкция на този некоректен работодател. Направих си труда и ще Ви покажа справката, да видите колко са наложените глоби през последните няколко години, за да стане ясно как държавата става съучастник. (Показва документ.) Това е официалният отговор от Главната инспекция по труда, в който тя дава подробна разбивка за наложените санкции на такива работодатели за периода от 2005 до 2015 г. Обърнете внимание: тези суми не са събрани, сиреч държавата е гледала безучастно, не е търсила средствата, а тези средства, уважаеми колеги, са на скромната сума от 103 млн. 53 хил. 657 лв., 103 млн. 53 хил. 657 лв.! Сиреч само тези пари, ако беше събрала държавата, можеше да обезпечи работниците. Нещата обаче не приключват дотук, уважаеми колеги. Направих си труда да потърся справка и от Национална агенция по приходите. Ето го официалния отговор, колеги. Който иска, може да се запознае. Какво ми отговарят от Националната агенция по приходите? Че общият брой наказателни постановления и по-точно общият размер на непогасените вземания от вид глоба по актове на публични взискатели, са на скромната стойност от 556 милиона. Дотук станаха 660 милиона лева. Сега идва по-интересното, защото има хора, които тръгнаха да ме обвиняват мен и вносителите, че едва ли не ние сме искали да фалираме така наречения „фонд”, който е с капитал 250 млн. лв.

Кой Ви обвинява?

Колеги от ГЕРБ, колеги от ДПС. Казвам го, защото нямам от какво да се притеснявам, но трябва да се знае. Този фонд през последните пет години непрекъснато реализира приходи в размер на 10 до 12 млн. лв. Забележете от какво – от лихви. Сиреч тези 250 милиона стоят на депозити, оперира се през държавни ценни книжа, стимулира се нечий бизнес, не знам кой. И всяка година 10 – 12 милиона приход. А, както разбрахте, изплащането е касаело до 20 май 485 български работници. Затова ние предлагаме промени в Закона, които да го направят работещ, които да върнат справедливостта и вярата в държавата, защото българските работници минават през съдебна процедура, осъждат некоректния работодател, снабдяват се с изпълнителен лист и не могат да си получат заплатите, защото просто тарикатите използват хиляди лостове, извършват всякакви машинации, докато работникът ги съди. И накрая той си остава с един изпълнителен лист и горчилката, че няма държава и съдебна система, която да го защити. Обърнете внимание – ние защитаваме с гаранционен фонд влоговете на нашите български граждани в размер до 100 хил. евро, а не гарантираме трудовите възнаграждения на българския работник и служител, които са му дадени като право по закон за положения труд. Е, питам аз, кой е този, който днес ще излезе да опонира и да каже, че това не е справедливо, че неработещият до момента Закон, за който всичките експерти, които присъстваха на Комисия, категорично признаха, че Законът не работи, че не може да бъде приключено, че не може да бъде обявено дори предприятието в несъстоятелност. Ето това е истината. Благодаря Ви за вниманието.

Това не е изказване, това е становище на вносител. Да бъдем точни. (Оживление.)

Сега ще продължа с изказване. (Оживление.)

Не, не, ще изчакам. Ще изчакам някой друг.

Да, със същинско изказване. Аз се обръщам сега с това изказване и призовавам, първо, всички колеги от Реформаторския блок да се съберат да подкрепят своя и нашия общ Законопроект, защото в момента виждам само няколко души. Както виждате, групата на Патриотичния фронт е в пълен състав. Обръщам се към колегата от БСП – ако наистина сте лява партия, моля Ви, призовете Вашите колеги да си дойдат на местата, за да можем да гласуваме, защото в момента преброявам само 9 – 10 души от БСП.

Това ми е изказването по същество и не ме прекъсвайте. Имам доста време, за да го приключа. (Оживление.) Оттук нататък призовавам колегите да подкрепят този Законопроект на първо гласуване, защото той е справедлив, носи справедливост и превръща Закона в работещ. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Искам процедура по прегласуване, тъй като господин Гроздан Караджов току-що влиза и не успя да гласува. (Смях и оживление.) И пак съветвам да натиснете камбанката – да призовете народните представители да влязат в залата и да гласуват, особено социалната политика, която водят от АБВ. Срамно е само четири човека – това е социален закон.

Пет? Значи още шест могат да се напънат да дойдат. (Смях.) Така че, колеги, съберете се. Не е смешно, защото хора остават на улицата. Обръщам се към Вас, господа от ГЕРБ – хора остават на улицата, така че подкрепете този Законопроект, а не гласувайте „въздържал се“ като ощипани... Да не казвам какво, защото не е редно. (Оживление.)

„ДОКЛАД относно Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454 02-22, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. На свое заседание, проведено на 18 март 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454-02-22, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. Проектът за решение бе представен от народния представител Илиан Тодоров. В изложението си народният представител изтъкна, че Република България няма нужния капацитет, способности и финансови възможности за приемането на бежанци, тъй като Европейският съюз отказва да подпомогне финансово страната ни по издръжката им и огромната част от разходите остават изцяло за наша сметка. От Министерството на външните работи, Ради Игнатов изтъкна, че като отговорен член на международната общност България има задължения и не може да остане безучастна към тази хуманитарна катастрофа. Страната ни се включва активно във всички регионални и глобални формати и инициативи, като участва в хуманитарните акции на международните организации за оказване на помощ на населението, засегнато от конфликта в Сирия. Към момента Министерският съвет е предприел законно установените действия и е издал актовете, необходими за регулиране на миграционните потоци през територията на Република България и за противодействие на нелегалната имиграция. От Министерството на вътрешните работи, Ася Георгиева изтъкна, че регламентацията на Закона за убежището и бежанците е въведена като част от националните изпълнителни мерки по транспониране на Директива на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случаите на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасянето на последиците от този прием. В създалата се дискусия отношение взеха народните представители: Стефан Дедев, Любомир Христов, Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Атанас Атанасов обобщи и изрази становището, че най-сериозните аргументи, изведени от дебатите, са международните ангажименти, които България е поела като държава, и подписаните редица международни актове, договори, конвенции, с които имаме задължения в тази насока. След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред без „за”, 10 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454-02-22, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България,№ 454-02-22, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. Проектът за решение предлага Народното събрание да възложи на Министерския съвет да приеме всички необходими действия и актове за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, тъй като страната ни не разполага с необходимия финансов ресурс за издръжката на сирийските бежанци. Според мотивите на вносителите, нахлуването им в страната създава заплаха за националната сигурност, териториалната цялост, живота и собствеността на българите за поколения напред и е в разрез с националното законодателство. Представителите на Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи представиха и аргументираха становищата на министерствата си, в които не се подкрепя Проекторешението. Те заявиха, че страната ни изразява дълбока загриженост от рязкото влошаване на обстановката по сигурността и хуманитарната криза в региона на Близкия изток. Ситуацията със сирийските бежанци е определена като най-голямата хуманитарна катастрофа през последните години. Тя е драматична не само за бежанците, а представлява и сериозна заплаха за стабилността в региона. В резултат на гражданската война в Сирия повече от 9 милиона сирийски граждани са напуснали страната. България е предприела мерки за овладяване на ситуацията с бежанците и подобряване на условията за настаняване. Предложеният Проект е в противоречие и с принципите на Всеобщата декларация за правата на човека и с Международния пакт за граждански и политически права.”

„След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека без „за”, 8 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България.” Благодаря.