11 ноември 2015 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение точка шест от седмичната програма – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, да отпадне от седмичната програма поради следните причини. Този Законопроект касае изцяло таксиметровия превоз в държавата, прави други две промени в Закона за автомобилните превози и не е разглеждан в Транспортната комисия. Както се очаква, тази седмица също няма да бъде разглеждан. Поради това мисля, че не е редно пленарната зала да се занимава с внесения Проект за закон, преди да бъде разгледан в Транспортната комисия, която е ресорната по тези проблеми. Между другото, самият Закон създава много проблеми и в бранша, и в обществото. Предлагам да отпадне от седмичната програма. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, предлагам прегласуване в подкрепа на колегата Свиленски, както и в подкрепа на колегите от парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Наистина не е редно – това го забелязваме много рядко, но наистина е феномен, с промяната на един закон, с Преходни и заключителни разпоредби да променяме основен закон. В случая с промяна в данъчен закон правим основни промени в Закона за автомобилните превози – така, между другото, в дванадесет без пет, без да бъде разгледана от ресорната Транспортна комисия. И то променят неща, които са променени преди един месец. Искрено се надявам, че хората, които са вносители, подписвайки този Законопроект, са направили някаква грешка, защото е ясно, че им е дадено нещо, което те само са подписали и са внесли. Искрено се надявам, че са допуснали такава, затова предлагам прегласуване.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Процедурата ми е свързана с „Държавен вестник”, като официално издание на Република България. Вчера направих справка – все още не е публикуван указът за награждаване на Вселенския патриарх с орден „Стара планина”! Няма никаква информация – нито на страницата на Президента, този указ не е оповестен, нито на тази на Министерския съвет – на кое заседание е взето решение за награждаване на Вселенския патриарх с този орден! Моля Ви – в качеството Ви на председател на Народното събрание, да не публикувате указа до установяване на това дали е изпълнен целият фактически състав по присъждане на орден „Стара планина” в този случай. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да предложа точка шеста от Програмата да стане точка единадесета, като се аргументирам със следното. Гласуването по тази точка касае предимно Закона за автомобилните превози. Макар да е акцесорна, тоест допълнителна, Транспортната комисия предстои да го гледа днес следобед. Затова се обръщам, особено към колегите от ДПС: моля, дайте възможност на Комисията да се произнесе, защото, ако този Законопроект днес мине на първо четене, Вие няма да чуете становището на ресорната комисия. Голямата част от предложенията са просто маскирани като данъчни предложения, но всъщност това са предложения по Закона за автомобилните превози. Колеги, надявам се на разбиране и се обръщам към Вас като председател на тази Комисия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Комисията по транспорт може да си гледа Законопроекта – няма никакви проблеми. Искам обаче да подчертая, че това, което преди малко народният представител каза, не е вярно – че под маскировката на Закона за местните данъци и такси всъщност се правят други, по-важни промени. Не, уважаеми дами и господа, ние правим предложение за промяна на Закона за местните данъци и такси – това предложение включва облагането на таксиметровата дейност с данък, който е еднократен, патентен данък и който заменя сега действащия данък върху печалбата или данък върху доходите на физическите лица, в зависимост от това какъв е превозвачът. Така че всякакви останали инсинуации са инсинуации! Комисията по транспорт има време да си свърши работата, а пленарната зала ще реши.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не мога да разбера защо от тази трибуна се правят внушения, които не са верни! С предложения Законопроект се променя Законът за автомобилните превози, в това число по отношение на превозвачите. Упълномощено лице –нещо, което сме го приели вече, минало е на две четения в Закона – трябва да влезе в сила на 20-и, и без да се обсъжда въобще в Транспортната комисия! Ние продължаваме да настояваме, че там няма нищо, което е свързано с този Закон. Според мен това е абсолютно заблуждаване на залата, абсолютен опит за прокарване на лобистки текстове вътре в Закона. Ако Вие искате да бъдете съучастници в това нещо (оживление и шум от ГЕРБ), гласувайте още един път „против”!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С оглед на динамиката в ситуацията ще се опитам да Ви представя модифициран доклад, който да е по-адекватен на настоящето. „ДОКЛАД относно искания на главния прокурор на Република България за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания и за задържане срещу народните представители Волен Николов Сидеров – вх. № 527-00-7 от 26 октомври 2015 г., и Десислав Славов Чуколов – вх. № 527-00-8 от 26 октомври 2015 г. Временната комисия, създадена с Решение на Народното събрание от 28 октомври 2015 г., проведе закрито заседание на 3 октомври 2015 г., на което разгледа исканията на главния прокурор на Република България. С искане вх. № 527-00-7 от 26 октомври 2015 г. главният прокурор на Република България предлага да бъде дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров – народен представител в 43-тото Народно събрание, по досъдебно производство № 225 ЗМК 2926 от 2015 г. по описа на 01 РУП – СДВР, прокурорска преписка № 18374 от 2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за извършени от него престъпления по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 143, ал. 1, предложение 3, алтернатива 1 от Наказателния кодекс, както и разрешение за задържането му по това наказателно производство. С искане вх. № 527-00-8 от 26 октомври 2015 г. главният прокурор на Република България предлага да бъде дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Десислав Славов Чуколов - народен представител в 43-то Народно събрание, по досъдебно производство № 225 ЗМК 2926/2015 г. по описа на 01 РУП СДВР, преписка № 18374/2015 г. по описа на СГП, за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, както и разрешение за задържането му по това наказателно производство. Според главния прокурор от събраните до момента доказателства (показания на свидетели, разпознаване на лица, протоколи за освидетелстване на лица и други) се налага изводът, че с поведението си Волен Николов Сидеров и Десислав Славов Чуколов са осъществили описаните в двете искания действия и в съучастие са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. Освен това Сидеров принудил другиго да претърпи нещо против волята му, употребявайки за това сила. Временната комисия взе решение за изслушване на народните представители Волен Николов Сидеров и Десислав Славов Чуколов, но те не се явиха на заседанието. Народният представител Явор Нотев отбеляза, че народните представители Волен Сидеров и Десислав Чуколов няма да се възползват от предоставената им възможност да бъдат изслушани и поясни, че Временната комисия може само да направи предложение за решение, което Народното събрание да вземе. Той посочи, че искането трябва да се разгледа внимателно и Комисията да изгради обосновано предложение по него, но поради стеснения обхват на Комисията, въпреки че доказателствата заслужават внимание, те няма да се обсъдят. Подчерта, че рейтингът на Народното събрание не трябва да се вдига с репресия. Също така се противопостави на разглеждането на искането преди изтичането на 14-дневния срок, предвиден в чл. 134, ал. 5 от ПОДНС. Той обърна внимание и на основанията, които се съдържат в искането - обвинение по чл. 325 от Наказателния кодекс, подчертавайки, че новият момент в това искане е принудата, която се наказва по-тежко. Посочи, че е налице ясно противоречие от установеното от прокурора и извършеното от Волен Сидеров, и заяви, че прокуратурата трябва да се дисциплинира за прецизност при внасяне на искания. Народният представител Четин Казак заяви, че положителното гласуване за задържане не означава автоматично задържане на народните представители, а само снемане на имунитета и възможност компетентните органи да предприемат действия по задържането. Народният представител Стефан Кенов посочи, че Временната комисия не е орган по произнасянето за вината, нито правораздавателен орган, а трябва само да се произнесе дали да се разреши възбуждане на наказателно преследване и задържането им. Народният представител Чавдар Георгиев обърна внимание, че става въпрос за отнемане на имунитет, който е даден като определена защита, тъй като всеки народен представител е част от един колективен орган. Посочи, че искането на главния прокурор за задържане не е съобразено с Конституцията, мотивите по отношение на мярката са недостатъчни и целта не е обоснована. Народният представител Гроздан Караджов подчерта, че Временната комисия заседава, за да се установи дали народните представители са извършили действия - идейни или политически, за които трябва да бъдат накарани да замълчат, извършили ли са политическа дейност и трябва ли да се запази имунитетът им, или става въпрос за действия, които са стреснали цялата страна и са опетнили имената на всички народни представители. Той заяви, че Комисията, като се произнася по исканията, отговаря на въпроса как се е държал народният представител, за да има искане на главния прокурор. Народният представител Десислава Атанасова обърна внимание, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията всички хора са равни пред Закона, като не се допускат никакви ограничения, а чл. 69 и 70 от Конституцията въвеждат отделни привилегии, но двата института не могат да бъдат противопоставени един на друг. Решението, което Временната комисия може да вземе, е дали да се даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване и задържане. След като разгледа исканията на главния прокурор, вх. № 527-00-7 от 26 октомври 2015 г. и вх. № 527-00-8 от 26 октомври 2015 г., и приложените към тях данни, Временната комисия предлага на Народното събрание: Да даде разрешение за задържане на народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-7 от 26 октомври 2015 г. Становището е прието с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се”. Да даде разрешение за задържане на народния представител Десислав Славов Чуколов по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-8 от 26 октомври 2015 г. Становището е прието с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се”. Временната комисия предлага и проекти за решения: „РЕШЕНИЕ по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-7 от 26 октомври 2015 г., за даване на разрешение за задържане на Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-тото Народно събрание Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на България и чл. 134, ал. 1, 5 и 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Дава разрешение за задържане на народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-7 от 26 октомври 2015 г.” „РЕШЕНИЕ по искането на главния прокурор с вх. № 527-00-8 от 26 октомври 2015 г. за даване на разрешение за задържане на Десислав Славов Чуколов, народен представител в 43-тото народно събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1, 5 и 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Дава разрешение за задържане на народния представител Десислав Славов Чуколов по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 527-00-8 от 26 октомври 2015 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратък. Вече разбрахте, че днес внесохме с колегата Десислав Чуколов заявление за доброволно сваляне на имунитета, за да започне наказателно производство. За Вас в залата остава да решите дали да дадете разрешение да бъдем задържани под стража, както иска главният прокурор. Искам в тази връзка да Ви кажа, че аз по никакъв начин, нито колегата ми Чуколов, сме се укривали от правосъдието, нито смятаме да го правим. В този смисъл искането на главния прокурор по същество няма друга функция, би имало само репресивна функция, тъй като съм доказал досега в практиката, че се явявам, когато правосъдието иска това, където трябва. Дори във вчерашния ден, въпреки че бях член на Консултативния съвет по национална сигурност, бях в Следствената служба. Така че показвам по всякакъв начин, че не бягам от правосъдието, включително поемам и защитата си сам. Разчитам, че ще гласувате разумно и балансирано. Искам накрая да използвам случая да поднеса извинения на господин Главчев, на Десислава Атанасова и колегите, които получиха телефонни обаждания, макар че аз нямам пряка връзка с хората, които са се обаждали, но съм бил обект и на заплахи, и на телефонни обаждания. Знам, че това не е приятно, не създава хубави чувства и затова моля да приемете извинението от името на хората, които са се обаждали, макар че нямаме пряка връзка с тях. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Мисля, че е редно да разясним какво представлява юридическото действие по цялата тази процедура. И понеже виждам, че се появява някакво странно колебание между народните представители, а само преди няколко дни например Вие, госпожо Председател, повдигнахте въпроса за отмяната на чл. 70 от Конституцията, регламентираща именно имунитета на народните представители, въпросът е следният. Трябва ли на народен представител, без значение кой е той, който е извършил поредица от действия, попадащи в условията на рецидив, нещо повече – медиите имат данни, че тези народни представители са издирвали свидетели, на които да влияят по някакъв начин – я било чрез принуда, я чрез побой, я чрез съветване по някакъв странен начин, за да не свидетелстват, да му бъде наложена така наречената „мярка за неотклонение задържане под стража”? Тук отварям скоба, че тази мярка може да бъде поискана единствено и само от прокурора. Веднъж на тези народни представители, по взето решение за снемане на имунитета им, прокуратурата вече е наложила мярка „подписка”. Тук обаче попадаме в състояние на рецидив. Ре-ци-див, сиреч повторение на едни и същи действия, които са квалифицирани в чл. 325, ал. 2 на Наказателния кодекс по особено дързък и циничен начин срещу обществото. Мисля, че Народното събрание и всички народни представители, имайки предвид че в случая двамата народни представители сами са поискали тази сутрин да бъдат осъществени всичките тези мерки от прокуратурата срещу тях, трябва да уважим техните искания и да гласуваме прокуратурата да има и тази юридическа възможност, за да не може да се оказва влияние върху свидетели. Дали тя ще прецени да наложи такава мярка или не, това е нейно право. В противен случай за пореден път ще изпаднем в състояние определени хора, които са използвани в определени случаи за изпълняване и на политически поръчки, в случая „златен пръст”, в случая в определени дни, които са така емблематични, примерно в нощта на изборния ден да извършват определени действия, да попадат пак под някаква странна политическа защита. Затова аз Ви призовавам, колеги, да подкрепим решението на Комисията, гласувайки единодушно „за”, в противен случай ще остана с впечатлението, особено към най-голямата група – ГЕРБ, че пак Бойко им е наредил: „Опазете нашето момче!”. Надявам се, че това няма да се случи и няма да бъда опроверган с Вашето гласуване. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПФ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Групата на Реформаторския блок ще подкрепи искането да се разреши „задържане под стража”, така както е предявено пред Народното събрание, и ще го направим с аргумента, че трябва да дадем на българските граждани ясен знак за равенство пред закона. Неведнъж сме казвали, че най-тежката криза, с която българското общество се бори, е кризата на доверието в обществото. Кризата на доверието има много нива, но едно от най-важните и едно от най-публичните е липсата на доверие на българските граждани, на нашите избиратели към техните избраници, основано на масовото убеждение, че ние се държим като друга категория хора, че гласуваме закони, които ни правят друга категория хора. Неслучайно толкова често се използва изразът „политическа класа”, тоест разбирането, че хората веднъж попаднали в политиката, особено попаднали в най-висшия орган на държавно управление – законодателния орган на Републиката, се държат като хора привилегировани, ползват се от привилегии и са по същество безнаказани. Това е най-често срещаният израз: безнаказаност на политическата класа. Искам да подчертая, че ние тук не сме нито прокуратура, нито съд, нито повдигаме обвинения, нито налагаме мярка за неотклонение, нито провеждаме разследване, нито налагаме присъди – били те осъдителни, или оправдателни. Дали господин Сидеров е виновен в хулиганство, последни ние можем да преценим и трябва да преценяваме. Имаме обаче искане да разрешим на прокуратурата да направи преценка дали се налага мярката за неотклонение „задържане под стража”. Ако отхвърлим това искане на прокуратурата, ще потвърдим убеждението на българските граждани, че народните представители са безнаказани, че съществува политическа класа и че „гарван гарвану око не вади”. Обратно – ако уважим искането на прокуратурата, прехвърляме цялата отговорност там, където тя трябва да бъде. Българската прокуратура трябва да прецени налице ли са основанията за тази най-тежка мярка за неотклонение – това не е наша преценка в тази зала, не е наша компетентност – да поиска тази мярка от съда и той да прецени. Впрочем, ако тази мярка бъде наложена и се окаже впоследствие, че е наложена неправомерно, господин Сидеров ще бъде поредният български гражданин, който ще осъди България в Страсбург за това, че му е наложена несправедлива мярка за неотклонение, пак казвам, ако изобщо съдът прецени така. И още няколко думи за конкретното деяние, за което се иска от нас това разрешение. Колеги, моля всички да държим сметка, че по българския Наказателен кодекс хулиганството е тежко престъпление, но толкова по-тежко...

А дребното какво е?

Дребното хулиганство не е престъпление изобщо. Хулиганството е тежко престъпление по нормите на Наказателния кодекс. Но толкова по-тежко е, ако е извършено от публична фигура. Зад думата „хулиганство”, която използваме за какво ли не в ежедневния си език, не трябва да пренебрегваме факта, че става дума за тежко погазване на нормите на обществения ред. Извършено от тийнейджър, то не е укоримо. Извършено от представител, отново казвам, на най-висшия, върховния орган на властта в България, то става толкова по-тежко и отново неубеждението в хората, че има безнаказаност и различни стандарти за тъй наречената „политическа класа”. Най-малко представител на българския парламент може да си позволи хулиганска проява. Затова трябва да бъде дадена пълната свобода и възможност на българската прокуратура и на българския съд да преценят налице ли е такава проява, извършена от български народен представител, и да наложат, ако е налице, съответното наказание, което именно поради характеристиките на дееца ще бъде доста тежко, ако мога да предвидя присъдата, защото обществената тежест на дееца при хулиганството е много важен фактор от субективна страна на престъплението. С чисто юридически аргументи, но и с достатъчна доза смирение пред българските граждани и пред компетентните органи на правосъдието ние ще гласуваме да разрешим на българската прокуратура да извърши своята преценка, и на българския съд да извърши свободно своята преценка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Кънев, Вие ни вкарвате в една дискусия, която приключи и се даде разрешение да бъде проведено наказателно производство по отношение на господин Сидеров – последната част от изказването Ви. Тази тема е несъотносима към днешната дискусия. Вие казвате, че най-голяма е кризата на доверието. Тя ще продължи да бъде, защото театърът от ВИТИЗ днес се пренася в Народното събрание – това се случва днес. Народните представители не са безнаказани и това стана ясно с гласуването по въпроса за даване на разрешение за провеждане на наказателно производство, само че този театър, който днес се развива по отношение на мярката за неотклонение, е част от опита театърът да бъде прехвърлен и да се затворят другите големи проблеми на политическите сделки. Нашата парламентарна група, знаете, че не подкрепи това искане, въпреки че гласувахме да се води наказателно производство. Тази мярка е абсолютно ненужна и българските граждани трябва да знаят, че по същество господин Сидеров е бил задържан и такава пречка няма, когато има заварено тежко престъпление. По същество той е бил задържан и възниква простият въпрос: защо след това не е уведомен председателят на Народното събрание; защо не е постъпено по Конституция и по закон така, че да не се създават предпоставки за широка обществена дискусия има ли смисъл да се променя Конституцията, или няма? Това е истината за българските граждани и няма никаква пречка всеки народен представител, когато е задържан, заварено тежко престъпление, той да бъде задържан и да бъде уведомен председателят на Народното събрание. А престъплението беше заварено от много полицаи, даже и от министъра на вътрешните работи, и сега парламентът се вкарва в поредното действие на този театър от изборната нощ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Миков, първо, смятам, че наистина е важно да правим разлика между полицейско задържане и мярка за неотклонение „задържане под стража”, защото в момента с това гласуване правим тази разлика и няма никакво значение дали полицейско задържане е било осъществено в миналото, или не е било. На второ място, боя се, че театърът се пренесе на 5 октомври 2014 г. по волята на българските граждани в тази зала и ние го наблюдаваме в продължение на една година от определени колеги. Но те са тук по волята на българските граждани и не е наша работа дали хора, които се държат по този начин, могат да бъдат народни представители или не. Те са тук по волята на суверена, така че театърът си върви постоянно, но си върви по силата на получените гласове. Тук става дума за нещо съвсем различно: кой ще прецени налице ли са основанията за мярката „задържане под стража”? Основанията най-просто са опасност деецът да се укрие и опасност деецът да извърши ново тежко престъпление. Ако ще преценява парламентът, бих споделил страховете си, че поредна проява на хулиганство от същия деец е твърде възможно, защото сме били свидетели на много сходни прояви, и обратно – бих преценил, че шансът публична фигура от такъв калибър да се укрие е много скромен. Само че не е наша работа да преценяваме налице ли са основанията за налагане на определена мярка за неотклонение, защото не сме конвент, не сме революционен трибунал, а сме парламент и единственото нещо, което правим днес, е, че решаваме дали ще разрешим на компетентния орган да направи преценката, за която е компетентен. Аз призовавам да нямаме самочувствието на правораздаващ орган, какъвто не сме, и което би затвърдило както убеждението, че „гарван гарвану око не вади”, така и убеждението, че хората, събрали се в тази зала, се мислят за всевластни. Те не са! Ние не сме! Има разделение на властите и това, което трябва да направим, е просто да дадем на прокуратурата и впоследствие на съда като органи на независимата съдебна власт правото да преценят по закон каква да е мярката за неотклонение на двама народни представители – нищо повече. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Ще направя изказване като член на Комисията и то по никакъв начин не ангажира политически сили, не е срещу политически сили. То е само по дейността, която извършихме. Какви цели имаше да направи, да извърши Комисията? Три: да се запознае с искането на главния прокурор; да изслуша визираните лица; и да вземе някакво решение. Опитахме се да изслушаме, оказа се, че трябва едва ли не да бъде на стадиона, да се борим агитка срещу агитка, да бъдело много публично. Но всъщност имаше класифицирана информация, взехме решение да не разпространяваме имена на свидетели, на лица, на полицаи, позивни на МВР и така нататък, защото не са по същество за нас конкретно, други са компетентните органи. Изказа се мнението, че господин Волен Сидеров не е бил правилно разпознат. Напълно е възможно да е така – слагаш четири снимки: Гошо, Пешо, Сашо и на четвъртата пише: Волен. Не е редно, Волен не е често срещано име, но това е детайл, който нас също не ни касае в случая. Дали лекарят бил в отпуска, или не бил в отпуска. Смятам, че не всички полицаи са били на работа, но са били спешно извикани, така че това дали си отпуска, или не, продължаваш да бъдеш лекар. Дали си спешно извикан в събота, неделя, продължаваш да бъдеш полицай. Дали са те разпознали, или не, смятам, че го разпознахме всички, като го видяхме, включително и с белезите по лицето му, макар че това е последващият, третият случай. Имаше и мнение, че едва ли не от това решение зависи какъв ще бъде имиджът на Народното събрание. Много се извинявам, категорично съм против. Ако задържим един народен представител и това вдигне имиджа 5%, означава ли, че ако искаме да е 50%, още 10 трябва да задържим?! Имаше изказвания, които казаха, че не трябва да променяме Закона за конкретния човек – интуиту персоне, и всички бяха прави сами за себе си, и всеки изрази мнението си. Когато приключихме, направих предложение да не правим изказвания, за да не влошаваме допълнително положението, в което се намира Волен и другият колега, защото те са в правото си да се защитават, а ние не би трябвало да ги нападаме. Продължавах да го мисля до момента, в който видях какви са реакциите им – пуснаха по тяхна партийна телевизия номерата на участниците в Комисията. Много се извинявам, но тези участници не действат ли по силата на взето решение от Народното събрание? Те вършат своята работа. Те не са ли излъчени от всяка парламентарна група? Откъде накъде жените в тази Комисия ще бъдат подложени на тормоз?! Утре, като отидат в избирателния си район, те във всеки човек срещу себе си някой човек не много добре с нервите от конкретна политическа сила ли ще виждат?! Ще се пазят от всеки мъж ли?! Защо? Защото някой е решил да ги провокира, да ги кара да атакуват. Аз съм получил много SMS-и. Искате ли да прочета? Много срамни ще бъдат за политическата сила, която призова да се случи това, изключително срамни, като започнем от великия Волен и стигнем до много, много, много вулгарни изказвания. Извинението на Волен ще спаси ли колежката Десислава в момента, ако отиде в Монтана? (Реплика от „Атака”.) Няма!

Това Ваше държание беше неприсъщо. Аз бях човекът, който винаги съм казвал: уважавам изключително Явор Нотев – великолепен специалист. Имате двама професори, които харесвам. Волен е бил на територията на сграда, за която съм отговарял години наред. Харесвам Ви, работя с Вас. Коментираме конкретния случай – извършено е престъпление. Ние не можем да вземем страна и не искаме да бъдем страната. Ние даваме разрешението, а Вие ни нападате непочтено и нападате колежките. Това извинение на Волен Сидеров ще спре ли моите SMS-и, ще спре ли разговорите? Но не съм важен аз, а колежките. Така че не е редно. Това, което искам да кажа – няма да бъда съдник. Има кой да бъде. Ние не сме били там и не знаем какво точно се е случило. Един може да каже едно, друг – друго. Жал ми е за студентката. Жал ми е, защото не виждам какъв наркотрафикант е. Но не съм бил там. Нека дадем възможност съдебната система да реши и да вземем решението безпристрастно. Мисля, че всички в тази зала, които са излъчили по двама кандидати, за да участват в Комисията, трябва да покажат отношение към тези двама свои колеги, защото утре при друга комисия ще бъдат други колеги. Ние по никакъв начин не трябва да нападаме, но и не трябва да защитаваме. Трябва да бъдем безпристрастни. Призовавам да гласувате за предложението на главния прокурор. От мое име се извинявам на двете колежки, че ги набутахме в една ситуация, в която никой не е очаквал, че ще стане така. Но те достойно я преживяха и приеха. В същото време бих искал да свалим малко градуса на напрежението и да продължаваме да се отнасяме като колеги, както сме се отнасяли досега. Имало е и други случаи на сваляне на имунитет и после да не са последвали съдебни репресии. Имало е и оправдателни присъди. Имало е и другия случай. Така че нека съдебната система безпристрастно да реши, а ние да свършим това, което е поискано от нас. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, вчера, 10 ноември 2015 г., в 14,00 ч. господата Чуколов и Сидеров бяха на разположение на следователя Цанов в отдел „Следствен” в Софийска градска прокуратура. Така се сложи началото на разследване, за което Народното събрание взе решение – да разреши, сне имунитета на двамата народни представители съгласно и в обема, съответен на искането на Главния прокурор на Републиката. Бяха връчени постановления за привличане на двамата като обвиняеми, бяха взети мерки за неотклонение. Впоследствие беше договорена програмата, по която следователят ще свърши своята работа за разследване на деянието, което коментирахме и за което Комисията под ръководството на Димитър Главчев излезе с предложение, одобрено от Народното събрание. Искам да илюстрирам разликата между решението, което взехме по този първи казус, и това, което се предлага на вниманието на народните представители. Дали от незнание или съвсем целенасочено, аудиторията рискува да бъде въведена в заблуждение по естеството на това, което предстои да решим. По втория казус, по който беше отправено искане от Главния прокурор – двамата народни представители заявиха, че се отказват от своя имунитет. Тоест процедурата, за която Ви разказах, протекла вчера, ще протече съвсем безпрепятствено в близките дни, когато делото бъде разпределено на следовател и той се погрижи за присъствието на двамата народни представители. Впрочем точно за това става въпрос – ще бъде ли осигурено присъствието и явяването на двамата народни представители, ако те бъдат оставени да живеят по домовете си, да работят съгласно програмата на парламента, да участват във вземане на решения и гласувания, или с цената на лишаването им от тази възможност те трябва да пребивават по 24 часа в следствения арест, за да могат да бъдат осигурени за придвижване на наказателното производство срещу тях. Ето, за това става дума. И нямаме никакво основание да се съмняваме, че задържането им, както е посочено в искането на Главния прокурор, ще бъде поискано от прокуратурата, ще бъде внесено за разглеждане в съда, за да може в следващите 72 часа, за колкото време прокурорът по свое усмотрение може да ги задържи в следствения арест... Да се обсъди въпросът – необходимо ли е или не оставането на народните представители в ареста при условието на постоянна мярка. Ето, за това говорим само и за нищо друго! Другото е подценяване на интелигентността на аудиторията, пред която говоря. Другото е заблуда за това, че ние нищо не решаваме. Ние вдигаме ръце от този проблем и го оставяме на компетентните органи. Извинете, компетентните органи в лицето на прокуратурата съобразно ясната тяхна компетентност вече са заявили своето искане и то ще бъде реализирано. Ако кажем „да” на искането на прокурора, няма никакво съмнение, че началното, така нареченото „прокурорско задържане”, ще бъде реализирано. Иначе няма за какво то да бъде внесено на вниманието на Събранието. Ето, за това става дума. Това ще гласуваме и това ще преценим. Илюстрацията на поведението на двамата народни представители по отношение на разследването, по което вече е снет техният имунитет, идва да покаже, че няма как да се случат опасенията, че двамата ще затруднят разследването. Впрочем това беше признато и от опонентите на тази теза – няма как такива личности да се укрият или да напуснат страната, или да направят каквото и да било, за да се отклонят от вниманието и възможността на разследващите да свършат своята работа. Впрочем това бяха основните аргументи на представителите на „Атака” в Комисията на Димитър Главчев – позволявам си за краткост така да я обозначавам – защото намираме искането за задържане силно повлияно от емоциите на момента, по начина, по който беше съобщено събитието, и силно преждевременно, при това необосновано. Вие чухте редуцирания текст, изнесен в днешното заседание, тъй като предвид динамиката на ситуацията, както каза председателят на Комисията, той щеше и пожела да се постарае да докладва само тези части от решението на Комисията, които имат отношение към въпроса, който трябва да решим. По същество такива части от доклада няма, защото и в искането не се съдържат основания, за да се твърди, че е надлежно обосновано задържането на тези двама народни представители. Ето защо аз Ви моля да съобразите нашата компетентност, последиците от нашето решение, и да гласувате с ясното съзнание какво правим. В обсъждането на института „имунитет”, който така или иначе стана дискусионен в рамките и на Комисията, и в кулоарите на парламента, предвид и предложението за промяна на Правилника, и на Конституцията дори, се чуха становища, че имунитетът действително трябва да бъде институт, който защитава политически прояви, възможността за свобода на волята на народния представител, като тази свобода бъде употребена в полза на решения, които са полезни за държавата. Аз Ви припомням тази теза, която напълно споделяме, и в името на това, че предстоят важни гласувания, предстоят обсъждания, на които всяка теза, всеки глас ще имат своето значение. В същото време имаме предложение от прокурора – в името на удобството на органите на досъдебното производство, вероятно, защото само гадая, двама народни представители, единият от които председател на парламентарна група, да не може да участва в работата на Народното събрание. Поставете на везните в чисто житейски план тежестта на обвинението, което дори да бъде доказано, и това, от което ще бъдат лишени народните представители. Моля Ви да вземете решение съобразно Вашия авторитет и Вашето самочувствие като народни представители, със знанието, с което присъствате в тази зала, и задачите, с които сме изпратени от нашите избиратели тук. Именно тази политическа страна не може да бъде чужда на нашата компетентност – да вземем отношение. Категорично заявявам, че изявлението на господин Сидеров в тази зала, наред с поведението му в досегашните действия на органите за разследване, дава съответните гаранции, че разследването няма да бъде препятствано, че неговото присъствие ще бъде налице, че той активно ще участва в разкриването на истината, защото това е неговият интерес, това е неговото желание, за да се достигне до един обективен резултат, съответстващ на истината и фактите по случая, за който е образувано наказателното производство. Уважаеми колеги, категорично повтарям тезата, че след малко гласуваме решение, което означава единствено и само следното: дали двамата народни представители ще трябва да пребивават денонощие, две или три в следствения арест, докато се обсъди въпросът от българския съд за мярката за неотклонение по време на досъдебното производство. Категорично ненужен сценарий, категорично излишен и преждевременен сценарий! Присъствието и участието им в този процес е гарантирано и осигурено. Моля Ви за разумно и трезво решение, което да не нагрява ненужно обстановката и да не внася съмнение относно правилното и правомерно приложение на институтите, които касаят статута на народните представители. Няма никаква прекомерност в това, че народните представители се ползваме с имунитет. Няма нищо лошо в това този имунитет да бъде използван тогава, когато трябва да се участва в работата на Народното събрание и когато тази работа и решенията, и свободата на волята трябва да бъдат гарантирани. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък и изчистен от емоции. Имаше няколко тези, които бяха казани. Най-точен в това, което каза, беше народният представил Радан Кънев. Работата на Комисията е да се произнесе по искането на главния прокурор и до тук. Ако сега се разреши искането на главния прокурор, изцяло в тежест на прокуратурата е това, което ще предприеме. Ако отхвърлим искането, ние ще спрем процеса и ще издигнем стена пред народните представители, аз смятам, че са издигнати доста стени между народните представители и българските граждани. По този начин, тоест ако разрешим сега в залата искането на главния прокурор, ние, освен всичко друго, ще спазим и чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че „Българските граждани са равни пред закона”. На Вашата съвест остава да решите как ще гласувате. Искам да Ви прочета и мотивите в искането на главния прокурор защо иска мярката за неотклонение „задържане под стража”. „За да бъде препятствано извършването на други обществено опасни деяния от него” – има се предвид Волен Сидеров – „при демонстрираното съзнание за безнаказаност и пълно незачитане на установения законов ред и правата на другите граждани”. Това са мотивите на главния прокурор. Десет от членовете на Комисията са решили, че тези мотиви са основателни. Остава Вие да прецените дали са основателни или не. Ако не удовлетворите искането на главния прокурор, отговорността ще бъде на тези, които са гласували „против”. Ако го удовлетворите, отговорността отива в прокуратурата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Уважаеми колеги, исках прегласуване, за да внеса още един щрих в тезата си, която беше подкрепена и напълно илюстрирана от изявлението на господин Главчев. Той каза: „Ако ние приемем предложението на главния прокурор, прехвърляме отговорността на прокуратурата и се освобождаваме от нея”. Извинете, абдикирането, бягството от отговорност не трябва да бъде присъща черта на решението на Народното събрание. Подчертавам, ние днес взимаме решение, което, по силата на Конституцията и законите на страната, тежи върху нас. Задържането на народен представител на основанията, поискани в искането на главния прокурор, които са несъстоятелни, преждевременни и необосновани, ще тежи върху Народното събрание и на никого другиго. Моля, осмислете вота си и гласувайте така, както бихте желали да застанете зад решението.

Правя искане за прегласуване. С това започнах, госпожо Председател, че правя искането заради това. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, първо, искам да направя процедура в залата да бъдат допуснати: заместник-министърът на финансите господин Фейзи Бекир, госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и господин Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” към Националната агенция за приходите.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г. На заседание, проведено на 3 ноември 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: госпожа Караиванова – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, Петя Копчева – началник на отдел в същата Дирекция, Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите, представители на КНСБ, Института на дипломираните експерт счетоводители, Българската стопанска камара и други. Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен с цел привеждане на националното данъчно законодателство в съответствие с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане, както и привеждане в съответствие на текстовете на закона, наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионално развитие. Основните моменти в законопроекта са: 1. Предложени са изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с транспониране на изисквания на Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 8 юли 2014 г. за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки и Директива (ЕС) 2015/121 на Съвета от 27 януари 2015 г. за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки. 2. Предложена е нова схема за държавна помощ във връзка с изтичане срока на действие на схемата за държавна помощ под формата на данъчно облекчение по чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО. Съгласно одобрената схема се предвижда преходен период за 2015 г., съгласно който корпоративният данък за 2015 г. по това данъчно облекчение ще се преотстъпва, в случай че е подаден формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2016 г. до 29 февруари 2016 г. и е налице одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 г. 3. Променя се определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим”. От обхвата на юрисдикциите с преференциален данъчен режим се изключват държавите – членки на ЕС, както и тези, които обменят информация на основата на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. 4. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Закона за ограничаване на плащанията в брой. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предлагат следните промени: дава се възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях; въвежда се авансово облагане на доходите от други източници – доходите със случаен и нерегулярен характер – обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и така нататък по чл. 35 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; въвежда се възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход; към необлагаемите доходи по чл. 13 от закона се добавят средствата, получени по програма „Еразъм +” на Европейския съюз за подпомагане на студентската, преподавателската и административната мобилност. В Закона за местните данъци и такси се предлагат следните изменения: включват се в облагане с данък поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и с непроменено предназначение от техните собственици; променя се данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19, като се предлага облекчението да не се прилага за сгради, които са получили сертификат за енергийна ефективност в резултат на предоставени публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради; прецизира се разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци на храмовете, молитвените домове и манастирите и на поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси ще могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства. В Закона за данък върху добавената стойност се предлагат следните промени: удължава се срокът за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури до 31 декември 2018 г., предлагат се промени, свързани с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги; предлагат се промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз, а именно: доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, да бъде освободена от данък върху добавената стойност; всички случаи на безвъзмездно използване на стока или услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, което по смисъла на Закона е приравнено на възмездно, да се третират като облагаема доставка независимо от характера на доставката. Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва превозни средства и вещни права върху тях с данъчна основа при придобиването над 5000 лева или недвижими вещи и вещни права върху тях, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, освен за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за разпределение на направените преки разходи по методика, която отговаря на предназначението на стоката. Предвидено е декларацията да се подава по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Министърът на финансите ще определи със заповед методиката за разпределение на направените разходи. Предлагат се промени във връзка с искане към Европейската комисия за дерогация по чл. 395 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данък върху добавената стойност. Предлага се при използване както за независима икономическа дейност, така и за лични нужди на собственика, на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица на леки автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, с изключение на посочените в чл. 70, ал. 1, т. 4; на въздухоплавателни средства, с изключение на тези по чл. 31, т. 1 и на плавателни съдове, данъчния кредит на който регистрираните лица ще имат право при придобиването на тези превозни средства, както и за получените стоки или услуги, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, да бъде в размер на 70 на сто от начисления данък. Предлага се да бъде отменен режимът по чл. 118, ал. 7 от Закона по отношение на петролните бази, като е предвиден шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС. В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага намаляване на прага за ограничаване на плащанията в брой в страната от 15 000 лв. на 5000 лв. Ограничението ще се прилага и при плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането. След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на Комисията и представителите на браншовите организации изразиха принципна подкрепа за Законопроекта. Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 2, „въздържали се” – 3 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2015 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Петя Копчева – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика”; от Национална агенция за приходите: Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”. Законопроектът бе представен от заместник-министър Бекир. Според вносителя предложеният Законопроект предвижда промени в Закона за корпоративното подоходно облагане в три направления: - Промени във връзка с транспониране на две директиви на Съвета на Европейския съюз по отношение на борбата с данъчните измами и укриването на данъци. Очаква се положителен ефект върху предотвратяването на случаите на двойно данъчно облагане, произтичащо от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки. - Промени, отнасящи се за данъчни облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие. Изрично са изключени отраслите транспорт, енергетика, първично производство, преработка и предлагане на пазара на селскостопански продукти. - Промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим”. От този обхват се изключват държавите – членки на Европейския съюз, както и тези, които обменят информация на основата на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Списъкът на държавите/териториите, които отговарят на законовите изисквания за юрисдикции с преференциален данъчен режим, ще се утвърждава със заповед на министъра на финансите. С Преходните и заключителни разпоредби се правят промени и в други данъчни закони. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предоставя възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местни физически лица, които работят при тях. Променя се реда за авансово облагане на доходите от други източници, като ще се намали възможността за недеклариране и необлагане на случайните и нерегулярните доходи. Предвижда се възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски за всички доходи, които се вземат предвид при определяне на окончателния размер на осигурителния доход. Към групата на необлагаемите доходи по чл. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се добавят и средствата, получени по програма „Еразъм +”. В Закона за местните данъци и такси се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Няма да се освобождават от данък върху недвижимите имоти сградите, получили сертификат за енергийна ефективност като резултат от обновяването им с публични средства, тъй като за лицата, собственици на тези жилища би се получила двойна преференция – безвъзмездно саниране и неплащане на данък сгради. Предвижда се вероизповеданията в България да плащат такса за битови отпадъци за имотите, които се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна дейност. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури до 31 декември 2018 г., като ефективен инструмент за предотвратяването на ДДС измамите с участието на несъществуващи търговци и намаляването на нелоялната конкуренция. В Закона за данък върху добавената стойност се предлагат промени, свързани с промяна на Директива 2006/112/ЕО по отношение мястото на доставката на услуги и с несъответствия на Закона за данък върху добавената стойност с Директивата, както и промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз. Предлага се доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия, да бъде освободена от ДДС. Има промяна при определяне на изхабяването (амортизациите). Предложено е изхабяването на данъчната основа на използвана стока, за която е приспаднат данъчен кредит, да се определя на равни части за период от 5 години от придобиването на движимата вещ или 20 години от придобиването на недвижимата вещ. Въвежда се задължение регистрираното лице, което възнамерява да използва и за лични нужди превозни средства с данъчна основа при придобиването над 5000 лв., за което е ползван данъчен кредит, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за разпределение на направените преки разходи. Предвижда се данъчният кредит, на който регистрираните лица ще имат право, да бъде в размер на 70 на сто от начисления данък при придобиване на тези стоки. Отменя се възможността петролните бази да не издават фискален или системен бон и да не предават по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага прагът да бъде намален от 15 000 на 5000 лв. Българската стопанска камара в свое становище подкрепя по принцип Законопроекта като предлага отпадането на т. 1 от § 18 до § 21, както и въвеждането на нови промени, незасягащи приходите в бюджета. Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя по принцип законопроекта, като изразява резерви по отношение на ниския праг на данъчната основа на материалния актив, използван и за лични нужди. Конфедерацията на независимите синдикати в България по принцип подкрепя законопроекта и предлага преразглеждане на подоходното облагане. Представителите на „БСП лява България” изразиха несъгласие с липсата на финансова обосновка на Законопроекта, както и анализ на очакваните резултати. Изразено бе съображение относно данъчните облекчения за слабо развитите региони и липсата на методика при определяне на такса битови отпадъци в общините. Представителите на Реформаторския блок не подкрепят предложението за облагането на земеделските земи в строителните граници на населеното място; предлагат промяна съотношението при ползването на данъчен кредит на съвместно ползваните активи, както и увеличаване границата на касовите плащания. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против“ – 2 и един „въздържал се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерски съвет на 13 октомври 2015 г.”

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители! „На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и господин Никола Шерлетов –парламентарен секретар на Министерството. От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Бекир – заместник-министър на финансите, който обърна основно внимание върху промените в Закона за местните данъци и такси, предложени с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта. С предложените промени в Закона за местните данъци и такси се цели улесняване на практическото прилагане на Закона. С проекта се предлага промяна, съгласно която поземлените имоти в строителни граници на населени места, които са със статут на земеделска земя, не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. С цел да се предотврати възможността за получаване на двойна преференция от лицата - собственици на обновени многофамилни жилищни сгради, с публични средства и за постигане на равнопоставеност с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства, се предлага да не се прилага данъчното облекчение за сгради, които са получили сертификат за енергийна ефективност в резултат на предоставени публични средства по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. С Проекта е предложена промяна по отношение заплащането на данък върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втора вноска – 31 октомври на текущата година, с което се отстранява празнота в Закона. Предложено е прецизиране на разпоредбата относно освобождаване от такса за битови отпадъци както на храмовете, молитвените домове и манастирите, така и на поземлените имоти, върху които са построени, собственост на законно регистрираните вероизповедания от страната, като освобождаването от такса е при условие, че имотите не се ползват за стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност. Предвижда се въвеждането на административнонаказателна разпоредба, съгласно която при предоставяне на ежедневна информация от общините на Министерството на финансите по електронен път да се налага санкция на кмета на съответната община – това е при непредоставянето от министъра на финансите, тъй като предоставянето на информация от общините води до нарушаване на функционирането на националната база данни за местни данъци и такси – непредоставяне на тази информация. Комисията е представила становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се възразява срещу налагането на санкции на кметовете на общини и са направени конкретни бележки и предложения. Постъпило е становище от Българската стопанска камара, в което в частта му по промените в Закона за местните данъци и такси се обръща внимание на необходимостта от прецизиране на разпоредбите по отношение на таксата за битови отпадъци, като са направени конкретни предложения за това. В хода на дискусията бе обърнато внимание, че предложените разпоредби относно облагането на земеделски земи, включени в строителни граници на населени места и селищни образувания, са неясни по отношение на кои точно земеделски земи се отнасят и могат да доведат до проблеми с практиката по прилагането им, поради което е необходимо тяхното прецизиране. Въз основа на дискусията и в резултат на проведено гласуване – Комисията вземаше решение при падащ кворум, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с два гласа „за”, нула „против” и пет „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане, внесен от Министерския съвет, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Резюме на „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-85, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 30 април 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Георги Свиленски. Бяха представени писмени становища на Агенцията за закрила на детето и Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите. Проведе се дискусия. По време на дискусията народните представители се обединиха около становището, че данъчните облекчения за семействата с деца са важен елемент от социалната ни и демографска политика, но би трябвало да бъдат част от общата рамка на фискалната и социалната политика на страната. След дебатите се проведе обсъждане и извършено гласуване при следните резултати: „за” 4 гласа, „против” 6 гласа, „въздържали се” 3 гласа. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-85, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 30 април 2015 г.”

Благодаря, господин Председател. „Д О К Л А Д за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-96, внесен от народния представител Михаил Райков Миков и група народни представители на 21 май 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2015 г., разгледа Законопроекта. На заседанието присъстваха: господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков от Парламентарната група на БСП лява България. Според вносителите с предлаганите промени се цели усъвършенстване на данъчното законодателство чрез въвеждане на елементи на социална справедливост и диференциране на данъчната тежест. Законопроектът предвижда физическите лица, които получават облагаеми доходи от трудови правоотношения в размер до минималната работна заплата включително, да ползват данъчно облекчение – възстановяване на авансово платения през годината данък. Предвижданото облекчение може да се ползва, при условие че независимо от необлагаемите доходи на едно лице получените от него през годината облагаеми доходи са само от трудови правоотношения и годишната данъчна основа за доходите на лицето не надвишава сбора от месечните минимални работни заплати за страната за годината – 4444 лв. Министерство на финансите не подкрепя Законопроекта с основен мотив, че предложеното данъчно облекчение по своята същност представлява необлагаем минимум само за доходите от трудови правоотношения, което е несъвместимо с основните принципи на пропорционалното данъчно облагане и не е съобразено с принципите на ефективната данъчна система за равнопоставеност, справедливост и неутралност. С така предложеното данъчно облекчение не само не се постига социална справедливост, но ще се създаде неравнопоставеност и дискриминация по отношение на доходите, които не са доходи от трудови правоотношения, както и по отношение на лицата, които получават само доходи от трудови правоотношения. Министерството на труда и социалната политика принципно подкрепя идеята за предприемане на мерки, включително законодателни, за повишаване на доходите на най-ниско платените лица, работещи по трудови правоотношения. Въпреки това Министерството на труда и социалната политика не подкрепя Законопроекта, като счита, че с предложения нов чл. 22б се създава предпоставка за неравнопоставеност между лицата, тъй като две лица могат да получават еднакво основно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, но за едното лице това възнаграждение да е определено за пълната законоустановена продължителност на работното време, а за другото – за непълно работно време. По време на дискусията беше отбелязано, че Законопроектът има важна социална функция в подкрепа на лицата с ниски доходи и предвиденото данъчно облекчение ще има значителен ефект преди всичко за хората, живеещи в малките населени места. Подчертано бе, че законопроекти от такъв характер следва да се разглеждат преди приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. В отговор беше изтъкнато, че предложените мерки ще възлязат на около 130 млн. лв., които са предвидени като разход в проектобюджета за 2016 г. и няма да окажат въздействие върху държавния бюджет за 2015 г. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 8 гласа, „против” – 3 гласа, и „въздържал се” – 4 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-96, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 21 май 2015 г.” Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, странно е малко, че обсъждането на данъчните закони започва в отсъствието на министъра на финансите. Добре ще е той да присъства тук, защото чрез данъчните закони се вижда каква политика предлага правителството, каква политика предлага управляващото мнозинство. Не претендирам да дойде и министър-председателят, защото той стои в основата на тази политика – политика, която ще определи приходната част на бюджета и ще покаже отношението на правителството към данъчно облагаемите субекти – както към юридическите лица, така и към българските граждани, за да знаят какво са получили от управляващото мнозинство за следващата година, веднъж като облагане, втори път, като разпределение на събраните средства в държавната хазна. Ние предлагаме за пореден път на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който предвижда прогресивно подоходно облагане – система, позната на България, прилагана дълги години в България – преди 9 септември, след 9 септември, преди 10 ноември, след 10 ноември. Тя беше изменена през 2008 г., когато българската икономика беше в разцвет, когато годишният растеж стигаше 4 – 5%, когато безработицата беше забравена, когато Европа, светът и България се развиваха по възходяща линия. Тогава тя беше променена с ниската данъчна ставка, така наречения „плосък данък” – 10-процентно подоходно облагане. Две хиляди и петнадесета година и годините преди нея показаха, че тази система е крайно неудачна, особено когато няма икономически растеж. Правителството в своя доклад отчита крайно негативни показатели за българската икономика, но аз няма да се спирам на тях днес. Има голям проблем пред България и той е несправедливото данъчно облагане – несправедливо по отношение на милионите български граждани и справедливо и добро, може би, за тесен кръг хора с много високи доходи, стигащи 5, 10, 15, 20 хил. лв. Това засилва социалните неравенства, убива усещането за справедливост у българските граждани и в крайна сметка води и до по-ниски приходи в държавния бюджет. Правителствената политика и тази година залага ниско преразпределяне през държавния бюджет. Ако европейските страни преразпределят средно около 50%, а Франция – 57%, то в България се колебаем още в границите 37 – 38%, което убива перспективите пред страната, засилва мизерията и бедността и прави така, че ако тази година 50% от учениците са от бедни семейства, догодина да станат 52 – 53%, пò догодина – 55%. Има цели региони в страната, в които първокласниците от бедни семейства достигат 70 – 80%! Ние не приемаме тази правителствена политика. Не приемаме, разбира се, и предвиденото облагане на храните за бедните хора. Не приемаме, че България може да продължава така! Затова предлагаме прогресивното подоходно облагане, което ще доведе до отстъпване на данъци на всички, които получават доходи до 1500 лв. Взели сме този критерий, защото става въпрос приблизително за две средни работни заплати за страната. Знаете, че в България работните заплати са най-ниски. Цената на труда е убийствено ниска. Тя, освен че води до бедност, в перспектива ще нанася все по-тежки поражения на българския бизнес, ще затруднява чуждите инвеститори в намирането на работна ръка, защото българските граждани в отворения европейски пазар на труда си тръгват за едни по-добре платени пазари на труда. Освен че си тръгват, те завеждат и децата си там. Тази година само 13 500 деца по-малко от тези, които трябваше да бъдат записани в първи клас, са записани в български училища. Другите са записани в онези страни, в които техните родители са намерили препитание. Уважаеми народни представители, ние предлагаме една прогресивна, не много натоварваща високодоходните групи данъчна ставка. Като казвам не много натоварваща, имам предвид облагането на такъв тип доходи в европейските страни и в Съединените американски щати. В европейските страни стръмните скали и високите облагания, стигащи до 40 - 50%, са нещо обичайно. Сега, за да преминем към прогресивно подоходно облагане, ние предлагаме доходите над 10 хил. лв. да се облагат с 27%; съответно между 5 хил. и 10 хил. лв. – с 25%; между 2 хил. и 5 хил. лв. – данъкът по предходния ред – с 22 на сто; и от хиляда до 2 хил. лв. – със 17 на сто за горницата над хиляда лева. Предлагаме, разбира се, и необлагаем минимум за хората с минимални работни заплати. Сами разбирате, че България е страна на бедността и ако искаме да пречупим тази тенденция, особено по отношение на хората, които работят, с ниски доходи, ние трябва да покажем ясен знак на национална политика в това отношение. В противен случай все повече хора ще напускат и ще си избират препитанието в други страни от свободния европейски пазар. Предлагаме също така и една друга компонента, която да държи сметка за издръжката на децата. Правителството тази година във внесения Законопроект за бюджет и в съответните данъчни и социални закони не предвижда увеличаване, коригиране съответно поне на инфлацията, на помощите за издръжка на дете, помощите за майчинство – тези социални плащания, които са свързани с хората с ниски доходи. Ето защо поради тази причина ние предлагаме завишаване на необлагаемия минимум с 15 на сто за първо дете и с още 10 на сто за второ дете. Това е свързано с един стимул по отношение на отглеждането на деца. Без такова решение тежката демографска перспектива и краят й ще идва все по-близко до нас. Аз няколко пъти от тази трибуна имах възможност да кажа, че хоризонтът на демографската перспектива се скъсява. Чакам с нетърпение да видя правителството какви мерки ще даде в изпълнение на Решение на Народното събрание от края на месец юли – средносрочни и краткосрочни. Но във внесения бюджет такива мерки няма. Напротив, има замразяване на мизерията, замразяване на отглеждането на деца. Сякаш една политика, която е точно обратната от тази, от която България има нужда. Уважаеми народни представители, прогресивното облагане е не само въпрос на справедливост и политически въпрос. Все повече сериозни икономисти разбират, че то е въпрос и на икономическо развитие. Все повече сериозни икономисти разбират, че в противен случай качеството на работната ръка, а и количеството, вече се наблюдава от тези, които се занимават с бизнес, бележи негативни тенденции, които обричат предприемачеството на безперспективност. Ето затова, макар че мнозинството в това Народно събрание е дясно, често с крайно десни решения, аз мисля, че рационализмът за развитието на предприемачеството, на инвестициите в България ще накара и тези, които иначе са против прогресивното облагане, да подкрепят това. Ако днес не стане, ще стане следващата година, но хората трябва ясно да видят кой за каква политика е днес в България. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател и ще участваме и в дискусията по-нататък. Мерси. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние, народните представители от БСП Лява България предложихме законопроект, с който да върнем една разпоредба, която има място в нашето право, в данъчното право, а именно да облекчим работещите бедни в България, получаващи минимална работна заплата, като им възстановим десетте процента, събрани през хода на годината. Няма спор, че България е най-бедната и най-неграмотната страна в Европа. Това, уважаеми колеги, е резултат от водената дясна политика по доходите. Ние не водим рационална политика по доходите и преди всичко, разбира се, управляващото дясно мнозинство. Въпреки че в Стратегия 2020 изрично е посочено, че борбата с бедността трябва да е основна цел на развитието на държавата, да е основна цел на политиката, която се осъществява, продължаваме да не водим такава политика. Аз се обръщам преди всичко към управляващото дясно мнозинство – уважаеми колеги, нека да вникнем в съдържанието на предлаганата единствена разпоредба, свързана с възстановяване на десетте процента данък за работещите. Това означава за всяко семейство, в което има такъв работещ, по един хляб на ден ние да му възстановим. Разберете, това е изключително важно за съществуването на тези хора. Това са най-бедните хора в Европа, които, въпреки че работят, получават изключително ниски трудови доходи, а става въпрос за около над 300 хил. българи. Триста хиляди семейства, ако приемем, а аз се надявам, че Вие ще подкрепите това законодателно предложение, над 300 хил. семейства ще имат по един хляб допълнително всеки ден. Защото в края на годината ще им бъде възстановена сумата от порядъка на около 440 - 450 лв. Знаете много добре, че през 2013 г. такава норма действаше. Поради една или друга причина, очевидно с цел да се натоварят главно социално най-слабите, управляващото мнозинство отмени тази разпоредба през 2014 г. Сега е моментът да осъзнаем, че не това е пътят за пълнене на хазната. Пътят е друг – да има справедливо разпределение на данъчната тежест. И ще Ви припомня какво пише в нашата Конституция, че данъците се заплащат от гражданите, съобразно тяхното имущество и доходи. Това в най-голяма степен съответства на конституционната разпоредба, защото от бедния да събираш малки данъци, малки по размер, няма смисъл. Така поддържаш повече бедността, поддържаш неграмотността, поддържаш работната сила на изключително ниско равнище. И колегата Михаил Миков съвършено правилно уточни, че у нас работната сила не се променя количествено и качествено, работната сила става все по-малко, а в качествено отношение липсват нужните специалисти. Защо това е така? Защото нямаме необходимата политика по доходи. Тази разпоредба е действала в нашето право не само през 2013 г. Искам да посоча също, че подобни разпоредби има във всички развити индустриални и икономически страни – като започнете и в САЩ, Германия, Англия, Австрия. Нали ние следваме и се мъчим да догоним техния жизнен стандарт и да направим така, че българските граждани да могат по същия начин да се чувстват икономически благоденстващи и в България да отглеждат своите деца и да създават необходимия обществен продукт. Ето защо апелирам към Вас наистина тази разпоредба да бъде възстановена и да може всеки беден трудещ се, който взима минимална работна заплата, в края на годината с декларирането на данъчната декларация да му бъде възстановен 10-процентният данък, събран с изплащане на съответната работна заплата. Какво означава това в икономически план? В икономически план, в икономиката, и преди всичко в търговията, в потреблението, ще влязат около 120 млн. лв., ще се засили търговският оборот. Държавата ще има изгода, защото от този търговски оборот тя ще събере ДДС и акцизи, така че ние ще компенсираме евентуалната загуба за бюджета от несъбраните или възстановените по-скоро данъци върху заплатата на работещите на минимална работна заплата. Така ние ще стимулираме и бизнеса, и производството, и търговията и ще ускорим, макар и минимално, защото сумата не е голяма, икономическото развитие на страната. Следователно тази разпоредба, която ние предлагаме, се надявам и колегите от другите партии да разберат нейния смисъл и да я подкрепят, ще има изключително важен икономически ефект, и то положителен икономически ефект, защото тя ще стимулира търговията на стоките за потребление. Пак повтарям, за всеки един такъв работещ, това означава или едно кисело мляко всеки ден, или един хляб. Тези стоки ще бъдат потребени, съответно ще се увеличи оборотът в малкия и среден бизнес, а и в другите търговски вериги. Ето защо тази разпоредба е икономически целесъобразна и тя следва да бъде подкрепена и от гледна точка на създаване условия за икономически растеж и оживление на търговията и потреблението, което при тези смазващи икономически условия, които сега съществуват, и които все повече налагаме върху гражданите на Република България, като им измисляме данъци за такситата, данъци за градинките и така нататък, това ще е от изключителна важност за тях. Ще им дадем глътка въздух, за да могат да изхранват своите деца. Уважаеми колеги, мисля, че бях достатъчно изчерпателен. В заключение искам още веднъж да подчертая: предлаганият от нас Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица е всъщност първа стъпка към преминаване на прогресивното подоходно облагане, като въведем един своеобразен необлагаем минимум за бедните работещи в тази държава, на които да се възстановява събраният през годината данък. Това ще подкрепи развитието на работната сила, ще подкрепи икономическия растеж и потреблението. Мисля, че не следва да имаме никакво съмнение при подкрепата на една такава разпоредба. Аз се надявам, че колегите отдясно ще вникнат в целите и в значението преди всичко на тази кратка, но много съдържателна законова промяна, и ще я подкрепят. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП.)

Уважаеми господин Председател, колеги! Практика е в последните години преди гласуването на бюджета да се гласува така, както е популярно, пакет данъчни закони. Тази година този пакет беше умело пакетиран към един Закон за изменение и допълнение на Закон за корпоративно подоходно облагане с цел да не бъдат дебатирани и гледани в залата законите, които ние сме внесли, касаещи данъците на физическите лица и ДДС, което днес искам да представя. Оказва се, че като поддържа преките данъци демонстративно ниски, държавата се лишава от малко приходи. Хората в България се заблуждават, че плащат ниски данъци, а всъщност плащат много по-големи данъци чрез косвените такива, когато купуват храни, учебници, услуги. Какво всъщност се случва? Обикновените хора компенсират бюджета и загубите от по-ниските преки данъци чрез плащанията при потреблението, с което са спестени на фирмите и на богатите налозите, които би трябвало да плащат. България е страната с най-ниските преки данъци в Европа – 10% индивидуален, при 34% средно за най-високодоходните групи в Европейския съюз. Но тази ниска ставка трябва да се компенсира и това се прави с невидимите и подмолни косвени данъци. Делът на данъчната тежест в България на косвените данъците е 55% при средно 34,5% за Европейския съюз. За да облекчи тежестта на тези невидими данъци поне малко за младите семейства, които отглеждат деца, е нашето предложение – да бъде въведена диференцирана ставка 5% ДДС върху пособията, храните и услугите за деца. Диференцирани ставки на ДДС се използват в цяла Европа. Целта е за насърчаване и подпомагане. За съжаление обаче, в България през 2007 г., когато е въведена такава диференцирана ставка, тя не е ползвана като социален данъчен инструмент, каквато е възможността, а отново е насочена към облекчаване условията за бизнеса, в което няма лошо, но в крайна сметка не е изпълнен принципно този инструмент там, където е възможно да подпомогне, както ние предлагаме, в случая младите семейства – отглеждането на деца. Да имаш най-ниски преки данъци не означава, че имаш най-ниските данъци. България събира значително по-малко данъци от средното за Европа, но ги събира, забележете, от потреблението на мнозинството, от ниско заплатени работници, селяни, пенсионери и деца на издръжка. Отказвайки на населението необлагаем минимум, както и диференцирана ставка, каквато ние предлагаме за ДДС на детските пособия и храни, българското управление влошава положението на милион души около и под линията на бедността. Намалението на данъчните ставка за храни, предназначени за бебета и деца, за пелени за еднократна употреба, за доставка на детски седалки за автомобили, както и услугите за домашни грижи за гледане на деца, е средство за облекчаване на родителите, отглеждащи деца. Според официалните данни на Националния статистически институт за 2014 г. в Република България са родени 68 хил. деца. Процентът на раждаемост е значително по-нисък в области с по-слабо развитие, с по-ниски доходи и стандарт на живот. Намаляването на разходите за отглеждане на деца ще подпомогне социално слабите и финансово нестабилни български граждани при отглеждането на дете и ще има положителен икономически ефект и социален такъв, разбира се. Средствата, събирани от облагане с Данък добавена стойност на посочените доставки на стоки и услуги е пренебрежимо малък, така че това няма да има негативно влияние върху приходите и върху фиска. Намаляването на данъчната тежест за доставките на услуги за домашна грижа, като домашна помощ за гледане на деца, на възрастни хора, болни и лица с трайни увреждания, има за основна цел да направи достъпна услугата, като в същото време интегрира хората в неравностойно положение към социалния и икономическия живот на страната. Предложението има благоприятни последици, като се очаква да повиши заетостта, особено в малките населени места с преобладаващо възрастно население и слабо развитите такива. Законодателната промяна ще доведе до намаляване процента на безработицата при хора в предпенсионна възраст, като ще даде възможност за наемането им на трудови договори и на трудовия пазар ще доведе до намаляване на тежестта върху социалната и осигурителната система. Висок е процентът на българите, работещи в чужбина, които са наети в сферата точно на тези услуги – за доставка на домашни услуги и домашна грижа. С въвеждането на законодателната промяна ще се стимулира завръщането на тези хора в страната и започването на работа, сходна с дейността, която са извършвали в чужбина. Уважаеми колеги, редица държави членки са се възползвали от възможността за въвеждане на намалени данъчни ставки. Данъчни ставки за предоставяне на услуги за домашни грижи във Франция, Малта, Чехия са съответно 5,5-5,10%; доставката на детски седалки за автомобили се облага с 5% ДДС във Великобритания и 7% – в Полша; Франция и Чехия например са страните, облагащи с по-ниски ставки детските хранителни продукти. Уважаеми колеги, апелираме за подкрепа на това наше предложение, за да подпомогнем отглеждането на деца, да подпомогнем младите семейства и, разбира се, да направим една крачка към справяне с тежката демографска криза, пред която е изправена страната. Благодаря.

Уважаеми колега Главчев, уважаеми колеги! Искам да изтъкна пред Вас няколко аргумента в подкрепа на въвеждането на прогресивно данъчно облагане и в нашата страна – Република България. Уважаеми колеги, от близо 200 страни – членки на Организацията на обединените нации, около 180 страни са с прогресивно данъчно облагане. Има само двайсетина страни, които освен в Средна Азия – Казахстан, Киргизстан и Туркменистан, имаше две-три от бившите соцстрани с плосък данък, които даже и те решават, уважаеми колеги, да излязат от плоския данък. Кои са те? Чехия, уважаеми колеги, при въвеждането на плосък данък – беше 15%, сега въвеждат данъчна ставка 22% плосък данък, с подготовка за излизане към прогресивно данъчно облагане. Словакия беше с 19% за всички доходи. Словакия преди две години, колеги, въведе 19% за доходи до 35 хиляди евро годишно и 25% нов данък за всички доходи над 35 хиляди евро годишно. Унгария – от 16% плосък данък, разшири данъчната база и наложи такъв сравнително висок данък, почти два пъти по-висок от този в България, на всички доходи – трудови и нетрудови, тоест рязко разшири базата. Следователно, уважаеми колеги, почти всички страни – членки на Организацията на обединените нации, и страните – членки на Европейския съюз, от столетия и десетилетия използват прогресивното данъчно облагане. Защо прогресивното данъчно облагане се е наложило категорично в световната практика? Първо, уважаеми колеги, защото това прогресивно облагане смекчава социалната поляризация. Впрочем, това е един от основните проблеми на България, тъй като по данни на Световната банка, уважаеми колеги, отпреди една седмица България е страната с най-силна социална поляризация в страните – членки от Европейския съюз. Цитирам Световната банка. Да припомня, че така нареченият „Индекс Джини”, който се движи от нула до сто, колкото е по-високо числото, толкова е по висока социалната поляризация – в България е 36, във Финландия e само 27, в Германия е 30, в Холандия – 28, в Словения – 25, в Швеция – 27. Следователно, запазването на плоския данък означава задълбочаване на тенденцията на задълбочаване на социалната поляризация в България. Второ, прогресивното данъчно облагане е утвърдено в световен мащаб, защото то по-справедливо разпределя данъчната тежест в полза на хората с ниски доходи, в полза на средната класа и по-силно изразени разпределителни процеси за хората с високи доходи. Освен това, уважаеми колеги, най-важното е, че освен социално-политическите ефекти от въвеждането на прогресивно данъчно облагане, аз бих казал като икономист, че най-важни са макроикономическите ефекти от прогресивната данъчна система. Защо? Защото само прогресивното данъчно облагане, колеги, може да превърне бюджетната политика във фискална политика. Нека да припомня, че икономическата политика на всяка страна има два стълба – фискална политика и монетарна политика. Ние в България сме се отказали от монетарна политика, тъй като имаме Паричен съвет, който Закон забранява паричната политика на Централната банка. Плоският данък означава ние да продължим да се отказваме и от фискална политика – нещо, което не могат да си позволят и най-развитите страни. Ето защо въвеждането на прогресивния данък означава да обвържем бюджетната си политика и показателите на бюджета с провеждане на реална икономическа политика за икономически растеж, за повишаване на жизнения стандарт и за увеличение на заетостта, респективно намаление на безработицата. Освен това макроикономическите ефекти са свързани и с увеличение на бюджетните приходи. Скъпи колеги, правени са теоретични разработки. Има нобелови лауреати и в двете тези – за по-ниски данъци, за по-високи данъци, но каква е стопанската история? Даже правителството на Рейгън, което въведе икономика на предлагането с надеждата, че по-ниските данъци ще доведат до по големи бюджетни приходи, се провалиха, колеги. Още след първите две години администрацията на Рейгън промени данъците, започна да ги повишава към границата от 40%. Същото се случи и с администрацията на президента Буш. Същото се случи и с понижението на данъците във Великобритания преди двадесетина години. Следователно стопанската история категорично доказа, че няма положителна връзка между понижението на данъците и увеличението на бюджетните приходи. Обратното, няма развита или развиваща се страна, която да не прибягна даже до увеличение на пределната данъчна ставка, за да осигури по-големи бюджетни приходи за бюджета. Уважаеми колеги, по-големите приходи за бюджета за България са жизненоважни. Няма значение кой управлява. Ние се изправяме пред следната дилема в момента: както виждате, не завиждам и на това правителство, защото то ще има сериозни проблеми да реши бюджетните дефицити. И ние трябва да направим избор, колеги, дали да въведем прогресивно данъчно облагане и да си осигуряваме бюджетни приходи чрез данъците на нашето поколение, които сега работим в Република България, или ние ще предпочетем да оставим плоския данък, да оставим големите пари на богатите в България и да натоварим нашите деца и внуци те да плащат това финансиране чрез външен дълг. Защото няма къде да отидем. Трябва да отговорим на въпроса: дали ще финансираме бюджета на България от една справедлива данъчна система, прилагана в целия свят, или ще си заравяме главата в пясъка и ще прехвърляме дълговото бреме върху бъдещите поколения на България? Освен това, доказано е от стопанската история и при последната криза, че прогресивното данъчно облагане е значително по-адекватно за страна, която се намира в кризисни икономически условия и която иска да излезе от кризата. Уважаеми колеги, всички развити страни пристъпиха към увеличение на пределния си данък в рамките на прогресивното данъчно облагане – и Съединените щати, и Великобритания, и Франция, и други страни. Искам да кажа нещо, което е изключително важно. Колегите от десницата много често обвързват плоския данък с дясната доктрина. Уважаеми колеги, няма такова разделение. Казвам Ви го. Тук има и други колеги икономисти. Никъде плоският данък не се обвързва само с дясно управление. Защо? Ами защото десните управления по света прилагат прогресивно данъчно облагане. И аз съм си направил труда да Ви дам извадка от няколко страни. Специално за партиите, които влизат в ЕНП (Европейска народна партия) и които там водят ЕНП? Това са бивши премиери на съответните страни, министри на финансите и на икономиката: Лео Тиндеманс от Белгия. В Белгия, уважаеми колеги, данъчната ставка е 55% пределна, корпоративният данък е 33,99%. Пиер Дюкман – другият председател на ЕНП, който беше до 1987 г., от Холандия: 25% корпоративен данък, 52% пределен данък върху доходите. Люксембург: бившият председател на ЕНП Сантер и сегашният председател на Европейската комисия, който не е от лява партия. В Люксембург, уважаеми колеги, корпоративният данък е 28%, а крайният пределен данък е 52,45%. Същото касае страни като Германия и Франция. Във Франция в момента ЕНП се ръководи от господин кой? – Джоузеф Дол. Нали така? Ами във Франция корпоративният данък е 33,33, а пък пределният данък е 45%. Следователно няма как да се използва аргументът, че, видите ли, плоският данък бил защитаван от десните. Няма такова нещо. Няма разумен десен политик, няма развита страна в света, няма силно развиваща се страна в света, която да няма прогресивно данъчно облагане. Следователно, в заключение, БСП лява България предлага данъчна система, промяна в данъчната система, която да отговаря категорично на световната и на европейската практика, на препоръките на Европейския съюз, на решенията на Европейския съюз в последните десетилетия преди и след кризата. Второ, освен че тази система ще има положително влияние върху българската икономика, тя ще спре процеса на увеличение на дела на бедните в България, на задълбочаването на бедността, за да може България да се движи в обратната посока – икономически растеж, по-висока заетост, по-малко бедни. Това, уважаеми колеги, минава през прогресивното данъчно облагане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо ще се спра на пакета законопроекти, предложени от Министерския съвет. Искам да започна с това, което стана известно като данък „уикенд”. Честно да Ви кажа, доста сме притеснени в Реформаторския блок от това предложение по начина, по който се прави. Притеснението ни идва оттам, че виждаме в така направените предложения една възможност за доста сериозен тормоз, бих го нарекъл, върху бизнеса, особено върху малкия и среден бизнес. Тук бих попитал, задочно и вносителите: какво точно разбират под този данък „уикенд”? Примерно уикенд ли е, когато, да кажем, даден архитект се е прибрал в петък до дома си след дълъг работен ден със служебната си кола, за да може в събота рано сутринта да тръгне към другия обект, на който да си върши работата, или строителният инженер, който по същия начин се е прибрал, рано сутринта в събота или в неделя, отива на строителния обект, приема армировки, върши си работата и така нататък? Тоест дават ли си сметка въобще вносителите, че за малкия и среден бизнес всъщност уикенда не е това, което е уикендът за държавния чиновник, тоест те не са на работа от девет до пет и след това се прибират вкъщи, а много често и след работно време вкъщи, и събота, и неделя, те продължават да работят. За тях уикендът и въобще отпуската са едно доста относително понятие. Така формулирани предложенията, най-малкото, будят безпокойство и във всички случаи няма да бъдат обективни. Трябва да се поставят и въпросите по отношение на недвижимите имоти, които тези предложения касаят и тази ставка, която се залага – 70/30, без въобще да се разсъждава реалното ползване за лични нужди ли е, или не, под благовидния предлог, че така се опростявала системата за облагане. Но ето, аз пак ги питам: недвижимите имоти, които примерно в даден малък бизнес – той работи в един апартамент, който е собствен, примерно на управителя на едноличния търговец и който търговец очевидно нищо не получава от държавата за това, че в собственото си жилище развива дейност – нито ползва данъчен кредит, нито нищо – какво за тях? Защо за тях нещо не се помисли и държавата не ги подпомогне по някакъв начин? По отношение на леките автомобили. Това, което се случи, за съжаление, през годините с въвеждането на тази система шест плюс едно, както е известна, за да може да се ползва правото на данъчен кредит, доведе до това, че държавата се напълни със скъпи джипове. Това, което в момента се предлага, е системата така да бъде преработена, че вече да важи за осем и повече места, тоест ще напълним държавата с още по-скъпи джипове. Това ли ще стане? С американски джипове, които имат по девет места, само защото на практика по отношение на тях ставката изначално не се прилага, тоест те са изключени от това право за 70/30 и въобще няма да подлежат на контрол по реда на тези декларации и така нататък. Тук, между другото, ще цитирам нещо, което един от колегите от Патриотичния фронт каза на Бюджетната комисия: „Хипотезата, при въвеждането на тази декларация, за съжаление, не е виновен до доказване на противното – в случая бизнеса, а всъщност виновен без право на доказване на противното.”. Какво казва тук данъчната администрация, която всъщност е големият инициатор на тези предложения? Казва, че ако в даден случай се е установило, че лице не е подало тази декларация за лично ползване на актив и то е установено да ползва актива по този начин, за целия период – независимо колко е бил той от закупуването на вещта, ще бъде преразгледано правото на данъчен кредит и то ще му бъде отказано. Това означава, че лицето нито може да представи доказателства, нито има значение, че е извършвало преди това облагаеми доставки с въпросната вещ и тя е била актив, и вместо да се вземе конкретният случай и да се изчисли конкретно за него каква корекция да се направи на данъчния кредит, ние със задна дата, едва ли не, ще режем права, което, за мен лично, влиза в противоречие с Конституцията, да Ви кажа, колеги. Няма да се учудя, ако тази разпоредба бъде атакувана и пред Конституционния съд. И последното, което ще кажа в тази връзка е за самата Директива 2006/112, очевидно и с нея има противоречия, защото, както знаете, колеги, тази Директива се прилага пряко, тя има пряко приложение. Недопустимо е национален законодателен акт да й противоречи. Тази Директива много ясно казва, че корекция на данъчния кредит се прави за съответния период. Тя не може да се прави хипотетично или по презумпция, както в случая е въведено, без въобще да се изследва периодът, за който е ползвана дадената вещ за лично ползване. За мен тези промени, между другото, показват едно несправяне на данъчната администрация въобще с този механизъм, защото, трябва да Ви кажа, че и в момента в действащото данъчно законодателство има възможност за корекция на ползвания данъчен кредит, има една формула, която се прилага, въобще има механизъм данъчният орган да влезе, да ревизира и на база на съществуващите доказателства да установи, че даден актив не е бил ползван за целите на дейността на дружеството, респективно да откаже изцяло данъчния кредит или съответно да го коригира по съответния коефициент. Защо вместо да ползва съществуващият механизъм, който съответства на Директивата, се въвежда това с тази декларация и със задна дата да санкционираме хората, за мен остава необяснимо. Още много неща могат да се кажат в тази връзка, но аз ще спра дотук. Само ще си позволя да коментирам накратко и предложенията, които тук отляво чух, защото те бяха доста. Да Ви кажа честно, колеги отляво, аз малко се чудя след фиаското, което претърпя този преди действащ Ваш закон, в който приехте така наречения „§ 22а” – за неосъществения минимален необлагаем доход, който беше отменен от това мнозинство, Вие продължавате да правите предложения по данъчни закони и по отношение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Тук ще Ви цитирам една много интересна справка, която ми предостави министърът на финансите, може да я видите на сайта на парламента, като парламентарен въпрос е качена – в отговор на мой парламентарен въпрос. Той посочи следното: че за този период 2014 г., когато работеше тази разпоредба за така наречения „необлагаем минимум”, тоест, когато трябваше през 2015 г. да се върнат парите на хората, правоимащи на практика са били над един милион души – те са работили на минимална работна заплата. Знаете ли колко от тях, въобще са заявили правото и на колко е било върнато всъщност, е бил възстановен взетият данък? Под един процент! Това е тъжната равносметка от тази разпоредба, защото Вие по начина, по който я бяхте записали беше неработеща и на практика тези един милион души се оказаха изключени от предмета на закона и едва 0,5% от тях, тоест едни пет хиляди души, са получили реално възстановяване на този данък. Сега, тук, Вие ни предлагате пак промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица, пак искате да връщате прогресивни ставки, пак искате да отменяте плоския данък, който, между другото, Вие въведохте – една любопитна подробност да Ви припомня. Това, с което ще завърша – аз се чудя въобще тези промени, които предлагате, те за кого са насочени – за малкия човек, за средната класа ли са, или са за така наречените „червени мобифони” – както едно време им викаха? Вижте какво личи от Вашия Законопроект и от таблицата, която сте предложили. До 5 хил. лв. ставката нараства до едни 22%, тоест имаме едно доста сериозно нарастване от първоначалните 10% до 22%. Над 5 хил. лв. вече дали ще са пет или ще са пет милиона, които получава лицето, разликата в увеличението на ставката е само едни 5-процентни пункта до 27%, тоест очевидно това ползва най-вече тези хора, които Вие наричате богатите, заможните и така нататък, а на практика е насочено срещу средната класа, срещу малкия човек. Това също не го разбирам, но това е положението. Благодаря Ви, колеги.

Уважаеми господин Имамов! Уважаеми колега Славов, понеже Вие зададохте въпрос – обясняваме, не може всичко да се разбере изведнъж. Първо, тази разлика води до следните промени – фактически, казано на практически език, българските граждани, които получават до 1520 лв. месечна заплата, ще бъдат облагодетелствани при тази скала, те ще плащат по-малко и след 1517 – 20 лв. започва едно плавно покачване. Следователно изводът е, че се запазват интересите на средната класа и това е идеята на прогресивния данък, и плавно расте данъкът. Присъединявам се към втората част на Вашето изказване, защото усетих, че Вие сте недоволен от малката ставка, и то не лично. Данните, които Ви изнесох, и всеки може да провери, средно претегленият данък в развити и развиващи се страни в Европейския съюз е около 45%, дами и господа! В този смисъл това, което ние предлагаме – 28%, облага най-богатите в България, щади ги поне с около 15%. И аз дължа обяснение: правим го, защото ние считаме, че не бива да има резки промени в данъчната система и преходът от плосък данък към прогресивен да бъде плавен. Това бяха нашите аргументи и поради това ние предлагаме прогресивно данъчно облагане и пределен данък, който е по-нисък от средния за Европейския съюз и е много далеч от много по-високи данъци, в това число и на Съединените щати. Ще завърша с нещо много важно. Колеги, взимаме Германия за пример, влезте в интернет: като комбинирате федералния данък на Германия върху доходите с данъка на провинциите – защото там има и доход, който се облага от провинцията, както щатският данък в Съединените щати или в Канада – ще видите, че сумарният данък за някои провинции в Германия, може би Ви звучи стряскащо, но е 62%, колеги, за богатите немци. Ние предлагаме 28%. Ако Вие предложите по-висок процент, аз така разбрах, можем да го обсъдим. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гечев, не сте разбрали в случая, защото десните хора не предлагаме увеличаване на данъчните ставки и в дясно такива предложения няма да чуете от нас. Вие ги предлагате. Между другото, не е никак плавно увеличението по отношение на по-долните прагове в тази таблица. Както Ви обърнах внимание, увеличението до 5 хил. лв. е с цели 12 пункта, което никак не е малко, съотнесено към общата, най-високата данъчна ставка във Вашия Законопроект, която е 27% – не 28, а е 27. Така че много Ви моля наистина да не вземете да предложите още по-високи данъчни ставки, защото предполагам, че и това е възможно да направите. Аз се надявам днес изначално този проблем да се реши и този Законопроект просто да не бъде подкрепен, защото това, което ще направи, е да разстрои една доста добре работеща система през последните години, една система на прозрачно облагане, която от самото въвеждане на плоския данък, ако погледнете, ще видите постоянно увеличаване на реализираните данъчни приходи, тоест и за фиска тази система работи добре, и за нормалния човек работи добре, стимулира го да работи повече, да произвежда повече при ясен механизъм на облагане, без необходимост да прави някакви сложни сметки: сега в коя скала ще вляза, дали това да декларирам, пък онова да не декларирам. Тоест по този начин се противодейства и на сивата икономика. Така че аз Ви предлагам наистина: дайте да не експериментираме. Пак Ви припомням, действително беше по настояване на десницата тогава, но Ваше правителство въведе плоския данък, той работи добре. Дайте да не разбъркваме и да не разстройваме система, която наистина работи добре.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, тъй като колегата Петър Славов разви едната част от Закона за корпоративно и подоходно облагане, тоест така нареченият „данък уикенд”, но не я разви в цялост, аз само ще допълня това, което той не доразви. Споделям всичко, което казахте по отношение на „данък уикенд”, но искам само да допълня, че така нареченият „данък уикенд” чисто счетоводно може да доведе до едни изключителни абсурди. Какво имам предвид? Първо, че един собственик на фирма, който използва фирмения транспорт, първо, няма нормирано работно време, но отчита тези разходи като разход за дейността на фирмата. Налагайки му така наречения „данък уикенд” въпросният собственик на фирма или съответното длъжностно лице, дори и да не е собственикът на фирма, може да изпадне в състояние да не може да докаже, че с приходите си от заплата може да покрие разхода за транспорт, за гориво. Само да Ви кажа чисто счетоводно до какъв абсурд можем да стигнем, поради простата причина че някой по някаква странна методика ще решава кога автомобилът е използван за служебни цели, кога за някакъв друг вид цели, примерно – за почивка. Само че в съвременните условия и века на високите технологии, съвременните бизнесмени, хората, които се занимават с бизнес, могат дори и по време на почивка да извършват своята дейност, комуникирайки с различни точки на света и, естествено, ползвайки своя служебен транспорт. Това е по този елемент от Закона за корпоративно и подоходно облагане. Искам да Ви обърна внимание и на Преходните и заключителни разпоредби, където се правят предложения за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Изключително интересно е предложението за промяна на ал. 1, в чл. 10 на Закона за местните данъци и такси, с което се включват и така наречените „земеделски земи” – земеделски земи, в строителни граници. Тук вече влизаме в една много сериозна колизия и противоречие на два закона. Първият е Законът за опазване на земеделските земи, според който всичките тези собственици на такъв вид земи в регулация, в строителни граници, ако трябва да бъда по-точен, първо, са натоварени с много сериозни задължения по опазването на тези земеделски земи – много сериозни задължения, много сериозни разходи по опазването на тези земеделски земи, включително за следене на окисляването на почвата, за опазване на хидромелиоративни съоръжения и каквото Ви дойде на акъла. Нещо повече, съгласно Закона за опазване на земеделските земи тези собственици, и тук вече влизаме в това сериозно противоречие, имат право да ползват данъчни преференции. Сега обаче отиваме в следващата колизия. В какво се изразява тя? И по сега действащия Закон земите, които са в регулация, имотите, които са в регулация, в строителни граници, подлежат на облагане с данък, но, забележете, именно тези земеделски земи, които, ако трябва да бъда още по-точен, са изключително атрактивни парчета, много от тях попадат и в така наречената „Натура 2000”. Много от тях попадат именно в тази „Натура 2000”, но по Закона за устройство на територията те имат особен режим на застрояване в тях, както и по Закона за опазване на земеделските земи. В тях не може да се извършва застрояване, което е извън нуждите на предмета на дейност на тези земеделски земи. Нещо повече, единственото застрояване, което се предвижда в Закона, е, че на 10 дка може да бъде построена постройка в рамките на 10 кв. м, която да обслужва дейността, а ако са 20 дка – 20 кв. м. Много е сложен и самият процес по промяна на статута на този вид земи, които пък фигурират от първа до десета категория. Питам, първо, вносителят, какъв е финансовият ефект от това предложение? Какъв ефект ще се постигне? Въобще приложимо ли е това предложение, или ще обложим някой, когото дори и не знаем кого ще обложим? Няма такъв отговор, няма направена съгласно Закона за нормативните актове такава финансова обосновка. Нещо повече. Ако приложим и Закона за кадастъра, който и до ден-днешен все още не е изпълнен и се оказва, че много граждани губят имотите си. Много граждани губят имотите си, защото са вкарани в някаква странна карта за възстановяване на собственост. Оказва се, че не само няма да има някакъв финансов приход за общините, а точно обратното – ще вкараме общините в един много сериозен финансов разход. Тук нещата не са обмислени добре. Приемам втората част от допълнението, която вече засяга така наречените „земеделски земи”, които обаче много отдавна се обособиха като туристически селища. Много показателен е примерът с Пампорово, с околните населени места като Стойките, да не Ви ги изброявам, които се водят точно земеделски земи и горски територии, но на тях се развива перфектна туристическа дейност. Странно защо обаче години наред никой не облага тази дейност с данъци. В тази част аз приемам поправката и ще я подкрепя, но пак казвам, че по отношение на земеделските земи, включени ей така, без никакво обяснение и без никакъв финансов разчет, ще трябва да гласувам „въздържал се” този текст. Накрая искам да обърна внимание и на Законопроекта за промяна в Закона за данъците върху доходите на физически лица, внесен от колегите от БСП. Ще подкрепя този Законопроект, въпреки че имам своите забележки, които, естествено, ще ги изкоментираме и ще ги направим като предложения на второ четене. За да бъда по-точен и да ме разберат колегите от залата, първо, много отдавна трябваше да се въведе необлагаем минимум, защото и данните от Евростат сочат, че населението в България става все по-бедно и все по-бедно. Сиреч ние не предвиждаме и не се провежда никаква целенасочена политика, за огромно съжаление, години наред, по повишаване доходите на населението. Години наред – тук включвам всички правителства поне последните 15 години. Но в същото време непрекъснато утежняваме данъчната тежест, цените непрекъснато растат, а най-ощетени са именно хората в малките населени места, които работят обикновено за минимална работна заплата или заплата в рамките на около 400 – 450 лв. За тези хора въвеждането на необлагаем минимум е въпрос вече на оцеляване. Въпрос на оцеляване! За тях тези 35 – 40 лв. месечно, повярвайте, наистина са сериозни пари. И ние трябва да подкрепим въвеждането на този необлагаем минимум. Нещо повече, той няма да доведе до утежняване на бюджета в тази част. Оттам нататък трябва много внимателно и много точно да бъдат разчетени вече диференцираните ставки в прогресивното облагане. Професор Гечев е прав, че в Европа тези ставки са много, много по-високи, но нека да не забравяме, че пък и там бизнесът е доста по-развит, а средната класа практически представлява над 80% от тези общества, докато в България, за огромно съжаление, средна класа почти не съществува и трябва да подходим внимателно в тази част, за да не се окаже, че наистина можем да засегнем средната класа, а да не я поощрим. Така че аз лично ще подкрепя този Закон, като, пак повтарям, между първо и второ гласуване ще обсъдим някои промени. Благодаря Ви за вниманието.

От ДПС няма...

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Ние ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, касаещ корпоративното облагане, по следната основна причина. В него има това, на което най-много държим – а именно запазване на основните данъци в България. Десетпроцентният корпоративен данък си остава десетпроцентен, плоският десетпроцентен личен данък си остава такъв. Това за нас е най-важното. Има дразнещи текстове, които обаче трябва да отпаднат, чийто ефект за бюджета ще бъде дори отрицателен, мен ако ме питате. Колегите говориха за „данък уикенд”, говориха за данък градинка – абсолютно ненужни неща. Намаляването на кешовите разплащания от 15 хиляди на 5 хиляди лева би обслужвало най-вече банките. Представете си на село един човек ако отива да си купува кола, той няма банкова сметка. И той, и продавачът, трябва да си отворят банкови сметки, за да направят транзакцията. Колеги, това не е необходимо! Нека спадът да бъде от 15 хиляди на 10 хиляди лева, да бъде постепенен, да не кажат хората с основание, че това се прави в полза на банковата система. Освен това при „данък уикенд” да измислим поне едно облекчаване, да не бъде 70 на 30, а да бъде поне 80 на 20 и да не бъде до 5 хил. лв., прагът да бъде по-висок. Да бъде примерно 20 хил. лв. Да помислим сериозно за такива предложения. Виждам, че колегите от Министерството на финансите си записват, което е добре. По отношение предложенията на БСП. С колегите открихме откъде идва вдъхновението на БСП. Те са видели това прогресивно облагане в Гърция и видяха резултата. Там ставката стига до 42%. Наскоро БСП ходиха при Ципрас и се връщат с най-добрите идеи, приложени в Гърция, с катастрофални последствия. Тоест, който сега от българския парламент подкрепи идеите на БСП, пряко подкрепя дестабилизиране на българската икономика. Плоският данък е най-добрият данък по отношение на приходите. Дори и в условия на криза приходите всяка година растат. Така че, колеги, ако искате дестабилизация на публичните финанси, подкрепете предложенията на БСП! Всяко едно от тях ще Ви свърши работа! Но ако сте отговорен народен представител, не пипайте работещите политики, не пипайте плоския данък! И най-накрая, искам удължаване на времето на Реформаторския блок, господин Председател. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На колегите отляво прилича да искат да вдигат данъците, но на нас отдясно не ни прилича. За съжаление, последните няколко седмици непрекъснато предлагаме различни увеличения на данъците. То не беше данък вредни храни, данък за такситата, винетките ще вдигаме, сега последното нещо, което влиза днес и обсъждаме, е така нареченият „данък уикенд”. Ще се спра на два много конкретни аспекта в него, различни от това, за което се изказаха другите двама колеги. Първото, не знам защо се бърза с въвеждането на този „данък уикенд”, тъй като според мен той трябва да бъде въведен от следващата година, ако има такъв, тъй като ние трябва да минем през процедура на дерогация. Тази процедура на дерогация отнема минимум осем месеца. Това е средното за Европейския съюз. По времето на тази дерогация нямаме право да използваме промените в законодателството. Това значи, че ако приемаме това законодателство и към някои бъдат предприети каквито и да е мерки по него, в съда те ще паднат, тъй като нямаме разрешение за такава дерогация, която е и процедурата за променянето на данъка. Другото проблемно нещо, което видях в самите предложения, е свързано с така наречената „глоба”. Ако си декларирал, че имаш 30% лично ползване, но дойде един инспектор и каже, че имаш 32% лично ползване, тогава глобата е всъщност останалите 68%. Ти си глобен за 100% от данъчния кредит, което не е сравнимо със самото нарушение, което си извършил, да кажем 2%. Второ, много е субективно как ще бъде определяно и защо трябва да се определят с методика на Министерството на финансите тези ставки. Според мен не може да има една ставка. Ако решим да въведем този данък уикенд, това трябва да стане след още допълнителни дебати. Трябва да се въведе от следващата година и трябва да има поне два или три прага, не 30%, трябва да имаме 10, трябва да имаме 20, 50, 15, 30, 50. Трябва да има различни опции, а не само една конкретна опция и тя да задължава бизнеса да се съобразява с тези неща. Бизнесът трябва да бъде толериран. Ние осигурихме стабилност последната година. Сега трябва да осигурим и стабилност за самата бизнес среда. Не може да вдигаме данъци в никакво отношение. Бизнесът трябва да прави работни места и добавена стойност към икономиката. Ние, за съжаление, работим в обратна посока, не мога да разбера защо. Другите две конкретни проблемни предложения, които виждам в Законопроекта, са свързани с възстановяването на ДДС за земеделските производители, което се отлага. По-бързото възстановяване трябваше да стане от тази година, която идва, но се отлага за две години, когато е и крайният срок на Директивата. Не мога да разбера защо е това отлагане, тъй като държавата беше поела този ангажимент. Защо той не може да бъде изпълнен сега? Интересно ми е някой да отговори на този въпрос. Третото нещо пак е свързано с връщането на ДДС – него също искам да разбера, е да не връщаме по-бързо ДДС на земеделските производители, но на фирмите, които участват в европейски жп проекти, да им се връща по-бързо ДДС-то. През следващите пет години ще има проекти на стойност 5 милиарда, свързани с жп строителството по различни европрограми. Тук говорим за един 1 милиард ДДС. Не мога да разбера защо участниците в такива проекти ще имат това предимство пред абсолютно целия останал бизнес?! Защо се налага те да имат такова предимство пред всеки друг бизнес – пред този, който е кандидатствал по ОП „Конкурентоспособност” или по която и да е друга европейска програма, или обикновен бизнес, който не участва по европейска програма – защо се дискриминира на такава основа? Не мога да разбера и ми е интересно някой да даде отговор на този въпрос. Аз лично няма да подкрепя този Законопроект, тъй като той трябва да бъде доизчистен. Вътре има тревожни неща. За съжаление, вътре има неща, които трябва да подкрепим, но не знам защо всички са събрани заедно на едно място. Заради предложенията, които казах, се налага да не бъде подкрепен. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Повече от нещата, които ще споделя с Вас, бяха коментирани от моите колеги. Аз ще подкрепя Законопроекта за корпоративното подоходно облагане на първо четене, но отсега казвам, че между първо и второ гласуване най-вероятно заедно с колегите ще внеса предложения в някои направления. Този Законопроект ще има подкрепа от гледна точка на това, че запазва досегашните ставки, касаещи облагането на доходите на физическите лица, както и доходите на фирмите или корпоративното облагане. Има и друга добра тенденция, която се запазва, а именно удължаване на възможността да се прилага механизмът за обратно начисляване на данък добавена стойност при сделки със зърно. Тя даде ефект. Удължаването на възможността да се ползва той е нещо положително. Резервите ми са към така наречения „данък уикенд”. Там сигурно ще направим предложение за съотношение 80:20, както спомена колегата Мартин Димитров, но с молба към Министерството на финансите, ако то бъде фиксирано, да няма допълнителна бумащина, отчитания и така нататък. Ако в крайна сметка пленарната зала приеме 70:30, то може да остане, но да е достатъчно, а не да се попълват допълнителни декларации, пътни листове или подобни неща, които усложняват отчитането. Що се отнася до така наречените кешови плащания – плащания в брой, си направих труда да проверя каква е европейската практика, защото в мотивите към Законопроекта пише, че това е била практика в европейските държави. Уважаеми дами и господа, в Австрия и Германия, подчертавам – в Германия, която обичаме да даваме като пример, няма таван на разплащанията в брой. Предложението на Реформаторския блок е да се направи плавно снижение на сумата от 15 на 10 хил. лв., а не рязко – на 5 хил. лв. Нека видим какъв ще бъде ефектът и следващата година може да се мисли за още едно понижение. Що се отнася до другия дискутиран данък, срещу който аз категорично, като председател на Комисията по земеделието и храните, се противопоставям, е така нареченият „данък градинка”. Уважаеми народни представители, посягаме към най-уязвимата част от българското население – хората, които имат градини по половин декар, декар или декар и половина и се изхранват с продуктите от тях. Ние няма да подкрепим предложението и ще предложим то да бъде премахнато.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Заставам пред Вас, за да подкрепя предложенията на БСП лява България и специално за преминаването от пропорционално към прогресивно облагане на доходите на физическите лица. Днес няколко нови народни представители положиха клетва пред един полужив парламент. Пожелавам им той да не загине толкова бързо! Защо правя тази квалификация? Защото самият парламентаризъм е възникнал като средище, в което трябва да се обсъждат данъчните задължения на гражданите и те да бъдат обсъждани от хора, които са представителни за настроенията в обществото. Обстоятелството, че тази дискусия се провежда без участието на правителството, на управляващите, в лицето на най-голямата партия, без интерес от медиите, показва, че всъщност тази дискусия почти няма значение! Тогава се пита: какво е значението на българския парламент?! Дали той ще бъде от 240, 120, или по-малък брой хора. Мнозина казваха, че нямало политическа дискусия на изборите. Та каква политическа дискусия особено има в парламента, за да се очаква, че изборите не са просто търговия с влияние, а въпрос на политически избор! Тази деградация върви постъпателно и Вие постепенно ни връщате във време повече от преди две или три десетилетия за България, с тази разлика, че тогава ограничаването на политическата свобода се заплащаше с приличен жизнен стандарт, с някаква сигурна жизнена перспектива, може би без големи възможности, но със сигурност за хората. Изглежда дори мигрантите, които искат да отидат до Швеция, преминавайки през България, за разлика от господин Мартин Димитров, са разбрали, че там, където има прогресивен данък, е по-добре, отколкото тук, където има плосък данък! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Това са фактите: те не искат да се облагодетелстват от плоската данъчна политика, от ниския дял на преразпределението в бюджета, защото сигурно няма да има, както за другите дейности, и за тях средства. Това е българската действителност, погледната не само отвън, но и през очите на голяма част от българите със средни и ниски доходи. Трябва да се разбере, че е крайно време ние да преминем към прогресивна политика. Най-яркият израз на тази прогресивна политика е прогресивното подоходно облагане, защото светът е преминал от пропорционално към прогресивно облагане. Моите колеги изтъкнаха, че трудно можете да посочите пример за някаква развита или бързо развиваща се страна, която продължава да бъде в плен на тази неолиберална политика, защото плоският данък е резултат от неолибералната политика, включително по отношение на корпоративното облагане и облагането на физическите лица, за да може капиталът да функционира безпрепятствено, за да могат страните да се открият и изцяло да предоставят условия, каквито той иска, очаквайки по-бързо развитие. Ако е имало такива ефекти в България, те са приключили. Днес въпросът е как да създадем по-справедливо разпределение, но не само по-справедливо разпределение, а разпределение в една работеща икономика. Вие искате да ни докажете, че България ще бъде първият успешен пример на държава, която почти не развива икономика, още по-малко модерна и може само с някакви консервативни финансови похвати да осигури благоденствие на своите граждани и развитие на страната. Това няма как да стане, а предполагам, и Вие самите не вярвате в него. Другото важно обстоятелство е, че ние трябва да намалим драстичните социални неравенства. И неслучайно ние Ви предлагаме за хората, които получават доходи до 1550 лв., тяхното облагане да не бъде засегнато. Напротив, тези, които получават доходи в по-нисък размер, ще могат да получат облекчение поради необлагаемия минимум. И второто обстоятелство е, че за разлика от Вашите твърдения можете да кажете, че нашите сметки трябва да бъдат прецизирани, но ние грубо сме изчислили, че ако се въведе тази данъчна скала може да се осигури положителен преходен ефект от около 200 млн. лв. годишно за бюджета. Независимо от данъчните облекчения, за социалните групи с ниски доходи ще има и допълнителен косвен ефект поради обратното преразпределение в държавния бюджет чрез ДДС, акцизи и данъка върху печалбата. И не на последно място по важност, че ние въвеждаме освен прогресивно и семейно подоходно облагане, защото се създават по-добри възможности за семействата, които отглеждат деца, да имат малко по-голям разполагаем доход. Това е философията на Законопроекта. Ние сме готови да разглеждаме различни стъпки – по-опростени, по-малки, по-големи с оглед на стръмността на тази данъчна скала, но това има значение единствено, ако Законопроектът бъде подкрепен по принцип. И аз апелирам тези законопроекти да бъдат подкрепени от партиите, които се обявяват за леви, от партиите, които се обявяват за центристки и либерални, от партиите, които се обявяват за патриотични. Нека да оставим ГЕРБ и Реформаторите да подкрепят тази дясна, остаряла не само консервативно, но и остаряла политика. И ако тя надделее, ще бъде в основата на бюджетната политика на България и за следващата година. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Стоилов, мисля, че е недопустимо точно Вие да използвате такива квалификации, с каквито започнахте Вашето изказване. Това е едно. Второ, повярвайте ми, Вие сте юрист, уважаван от мен юрист, но не сте икономист, най-малко пък финансист. Не говорете неща, които… Неслучайно казах, че ние ще подкрепим една част от Вашия Законопроект, а върху друга част ще помислим. Нещо повече – ние имаме готови предложения, които са внесени много, много отдавна – още от месец ноември миналата година. Защото е много лесно да казвате: „Ние ще въведем прогресивно данъчно облагане, при положение че само преди 5-6 години така пламенно се защитаваше така нареченият „пропорционален данък”, сиреч „плосък данък”, без въобще да се мисли още тогава. Само че това, което ние ще направим, е, първо, да поощрим примерните семейства да отглеждат в бъдеще и деца за тази държава. Защото ако няма образовани деца, утре няма да говорим въобще за икономика. И нещо повече – тъй като ясно осъзнаваме, че с въвеждането на необлагаем минимум ние можем да нанесем и една поразия, да се злоупотребява с този необлагаем минимум, в един момент да се окаже, че всички работят на минимална работна заплата, именно поради тази причина ще въведем механизъм, който хем да стимулира примерните работещи български семейства, хем да пълни хазната, за да могат тези семейства да са стимулирани, да настояват работодателят да ги осигурява върху реални трудови възнаграждения, за да може след това да има и какви облекчения да получават за първо, второ, трето дете. Ето това е смисълът, не просто механично: дайте тук сега да вдигнем. Аз в този механизъм, който предлагате, не мога да участвам като икономист. Благодаря Ви.

Госпожо Председател! Господин Байрактаров, не е необходимо да съм икономист или финансист по образование, за да аргументирам определени икономически и финансови тези, тъй като аз мисля, че Вие не опровергахте нито една от тях. Единствено във Вашата реплика схванах, че имате друго виждане за начина, по който да бъде облекчаван облагаемият доход на лицата не по класическия метод на необлагаемия минимум. Аз също съм мислил и в годините дори сме предлагали такива по-гъвкави варианти, ако трябва ще обсъдим и Вашите идеи, за да не се злоупотребява с този механизъм, защото той не трябва да води до демотивация към труд, от една страна. От друга страна, той е най-важен за хората със сравнително ниски доходи, а не тези с високи. Но това са въпроси за второ четене, така че те с нищо не противоречат на принципите и предложенията, които са дадени в Законопроекта. Поради тази причина аз смятам, че това не разколебава мотивите за неговата подкрепа и у Вас, и в повечето от останалите народни представители. Тук главното е да направим важната стъпка и самият аз винаги съм поддържал тази данъчна политика. Това, което ние от БСП вече сме в дълг, е, да докажем, че не само сега предлагаме тази промяна, но ако имаме достатъчно подкрепа от хората ние ще я приложим като управленска политика. И няма да се извиняваме с коалиционни формати, с вътрешни или външни неблагоприятни условия или за това, че моментът не е най-подходящ. Но това е част от друга дискусия, тя е дискусия с нашите избиратели, с нашите привърженици. Тя не е част от отговора на Вашата реплика. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще взема отношение по предложения Законопроект за Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет, и така бурно защитаван от дясната част от залата. Той ни се предлага с няколко аргумента и мотиви, че, виждате ли, това усъвършенства нашето данъчно законодателство и превежда с изискванията на определени европейски директиви. Какви са притесненията на нас от левицата? Първо, в дебата отсъстваше въобще разговор защо се правят промените по чл. 184 и чл. 189 по Закона за корпоративното подоходно облагане. Колеги, те са насочени именно в насърчаване на инвестициите за производство на дейност в българските общини, в които има средна безработица 25% по-висока от средната за страната. В момента с приемането на този Законопроект ние ще променим този режим и ще въведем нови изисквания, които ще премахнат автоматичния характер на ползване на данъчните облекчения за инвестиции в такъв тип региони на страната. Считам, че за страна като България с по-слаба икономика и с относително ниска конкурентоспособност премахването на такъв тип стимули вреди. Нещо повече – ние се нуждаем от активна данъчна политика и инструменти, които именно да насърчават развитието на по-изостаналите региони на страната. Само за справка можете да погледнете развитите западноевропейски икономики и да видите, че в своята история те са ползвали много често именно такъв тип инструменти и политики, изключително протекционистично настроени за постигане на своето икономическо развитие и показатели към момента. Не ми се иска така лесно да приемаме нарастващата интервенция на Европейската комисия в националното данъчно законодателство, тъй като всяка една от страните в Европейския съюз е доста различна. Какво друго правите с предложението за Закона за корпоративното подоходно облагане? Правите по същество промяна в още пет законопроекта. Правите го с Преходните и заключителните разпоредби. Правите го, за да избягате от дебат по същността на предложените промени. Искам да Ви кажа, че категорично ще възразим и няма да подкрепим предложенията, които правите в Закона за местните данъци и такси – чл. 10, който предвижда облагането на земеделските земи, които са с непроменено предназначение в рамките на строителните граници на населените места. Считам за изключително несериозно Министерският съвет, министърът на финансите, първо, да отсъства от тази дискусия, второ, да прави такъв тип предложения, без да има нужната финансова обосновка. Зададохме въпроса: какъв е очакваният ефект върху фиска от това предложение? Отговор на този въпрос няма. Изключително сме притеснени относно възможността да бъдем изправени в ситуацията, в която бяхме с „данък колиба”. Знаете, че администрирането и събирането на този данък може да се окаже като по-голям разход, отколкото приходът, който очакваме от него. Същевременно обаче нищо не се предлага в Закона за местните данъци и такси относно определяне начина за формиране на таксата битови отпадъци, за въвеждането на един по-справедлив начин за изчислението и плащането й, въвеждането на един механизъм, обвързван с количеството боклук, който замърсителят заплаща. Особено за десните икономисти, които са радетели непрекъснато в такъв тип дискусии, предполагам, че те не се срещат с българските предприемачи, които във всеки един разговор ще Ви обяснят, че по същество формирането и определянето на такса битови отпадъци в момента играе ролята на данък инвестиции. Колкото повече инвестираш, колкото по-голяма ти е отчетната стойност на активите на предприятието, толкова по-голяма такса плащаш. Същевременно ще възразим и срещу предвижданото премахване на данъчното облекчение в чл. 24 от Закона за местните данъци и такси, което предвижда да бъде премахнато облекчението за енергийна ефективност – да не се прави за лицата, които са ползвали публични средства за реализирането на санирането на сградите. Принципно няма нищо лошо, ако Вие не бяхте подвели българските граждани с прокламираната си национална кампания за саниране, когато обяснявахме, че това по същество ще доведе до вдигане данъците на хората. Вие го отричахте. Ето това е факт – увеличавайки данъчната основа, премахвайки преференцията, която се ползва, получавайки сертификат за енергийно ефективна сграда, по същество хората ще плащат повече данъци. Няма да подкрепим и промените в Закона за Данък добавена стойност, които въвеждат нов ред за деклариране и употребата на активи, които могат да бъдат ползвани за лични нужди от персонала, от трети лица и за възможността да не им се дава възможност за стопроцентово приспадане на данъчния кредит. По същество...

Да, да, приключвам… данъчни промени, които не подобряват бизнес средата и конкурентоспособността на българската икономика.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Гласувах „против” внесения Законопроект, защото с един законопроект от правителството беше направен опит да няма пълноценна дискусия в Народното събрание по това накъде върви България, по това кой плаща и кой пие! (Оживление, шум и реплики.) България днес... (Смях, силен шум в залата.) Хубаво, че се съживихте! Хубаво! Живички сте още. (Шум и реплики.) В България плащат бедните, плащат сметката, а дясното правителство, дясното управление и фамилиите около него консумират и пият 12-годишното си уиски (шум и реплики), със сьомгата, с хайвера, а хората нямат възможност да пратят децата си на училище. Гласувах „против”, защото Вие затвърждавате политиката на вдигане на данъци, както вдигнахте данъците на хората с минимални работни заплати – 300 хиляди души, така сега връщате спомена за онова, което направихте през 2010 г. – данък колиба, сега данък градина, утре данък цървули. (Шум и реплики.) Но лошото е, че все повече хора разбират, че тази политика води България за никъде, че тази политика ще доведе и хазната дотам да вземете на босия цървулите и да Ви се наложи нови, и нови кредити, за да загробите България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Председател! Сигурно не се учудвате, че гласувах „против” този Закон и нямаше как да гласувам „за” него – първо, със скандалния опит, че с един Закон да бъдат прекарани много други закони. И ако не беше твърдата позиция на Българската социалистическа партия този опит щеше да мине. И само благодарение на това, че ние Ви се опънахме, успяхме да вкараме и най-малкото хората да чуят кой предлага нормални социални закони и кой ги отхвърля. Гласувах „против” този Закон, защото Вие за пореден път се опитвате да карате нещата по лесния начин – да събирате от тези, които не могат да се защитават и да давате на онези, които Ви плащат, за това че сте тук. Няма как да подкрепям такива закони. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Госпожо Председател, колеги! Гласувах „против” този Законопроект, защото за пореден път гласуваме нещо в зала, което противоречи на Закона за нормативните актове – един Законопроект, който не е придружен от финансова обосновка, от оценка на въздействието, и, разбира се, един Закон, който е в противоречие с всички правила и, разбира се, с Директивата. Тук, в дебата стана на въпрос, че предложените промени противоречат на Директивата и аз смятам, че с това ние ще имаме проблем по отношение на облагането с ДДС на стоките и услугите, когато се ползват за лично потребление. Няма никакъв проблем и в действащия към момента Закон има текстове, които могат да бъдат ползвани от администрацията, и тя да облага тези случаи, но не – в момента се дава възможност за административен произвол, за повече натиск от страна на администрацията, което, разбира се, ще вкара и администрацията, и бизнеса, и гражданите в допълнителни данъчни дела и допълнителни разходи и административен произвол. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Моля за процедура – да подложите на гласуване срока между първо и второ четене на Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде шест вместо седем дни.

Госпожо Председател, процедура – в залата да бъдат допуснати господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова, госпожа Десислава Трифонова, госпожа Светлана Генова и госпожа Цецка Дочева.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 1. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Директорът на Агенция „Митници” издава задължителни указания за длъжностните лица в структурата на агенцията за единно прилагане на акцизното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията по този закон, след предварително получаване на становище от министъра на финансите. (3) Задължителни указания по ал. 2 може да се издават и от министъра на финансите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Параграф 2 – предложение на народния представител Емил Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3, и предлага следната редакция: „§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. „Лицензиран складодържател” е лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.” 2. Точка 8 се изменя така: „8. „Специализиран малък обект за дестилиране” е обект, който отговаря едновременно на следните условия: а) е правно и икономически независим, от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз; б) е с обща вместимост на съдовете до 500 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове- собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство. 3. В т. 14 думите „едноличен търговец или юридическо” се заличават и след думата „продукти” се добавя „или денатуриран по специален метод етилов алкохол”. 4. Създава се т. 23а: „23а. „Етери, произведени от биоетанол”: кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ), произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био-ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели.” 5. Точка 37 се изменя така: „37. „Енергиен продукт за отопление” е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение: а) за цели, различни от тези по т. 10 и 33а; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.” 6. Създава се т. 38а: „38а. Правно и икономически независим специализиран малък обект за дестилиране е лице по чл. 57, ал. 1 , което не е свързано лице с лице, което е производител на етилов алкохол(ракия).” 7. Създават се т. 58, 59 и 60: „58. „Енергия от възобновяеми източници” е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух – аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. 59. „Мажоритарен съдружник или акционер” е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството. 60. „Неуредени публични задължения” са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения, събирани от митническите органи.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 81, ал. 2 правя предложение за изменение на текста в § 3, чл. 4, т. 8, буква „б” – вместо „500” да приемем „700” и вместо „30” да приемем „40”. Мотивите ми са съотносими с реалностите, в които работят повече от 100 населени места в Сливенска област и хиляди в страната. Мотивите ми са в подкрепа на малките производители, земеделските производители, хората, които живеят на село, да не ограничаваме техните права. Обратното, да им дадем възможност да произвеждат това, с което живеят. Мисля, че...

„30” с „40”. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. В Комисията проведохме една доста задълбочена дискусия по този въпрос. Имаше и представители на бизнеса и там беше решено, че „500” е оптимална стойност, към която да се придържаме, тъй като над „500” вече инсталацията е доста по-голяма и дава възможност за промишлено производство. Бяха изнесени данни, че средно инсталациите, които се използват и които не влизат в графата „Промишлено производство” са около 200 до 300 л. Мисля, че „500” е едно число, към което е добре да се придържаме. Благодаря.

Уважаеми господин Чобанов, благодаря Ви, че се позовахте на мнението на бизнеса, но моето съображение е изключително съотносимо с онова, което хората – производители от малките населени места очакват. Смятам, че нашето решение е съобразено преди всичко с гражданите, заради които сме тук, а не заради тези, на които трябва да помагаме да правят своя бизнес. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, за пореден път ставаме свидетели на прекарване на данъчни закони, които са направени да оскубят и без това бедния гражданин. Преди малко решихме, че ако бабичката си гледа картофки на място, ще трябва да плаща.

Много Ви моля, госпожо Председател, аргументирам изказването си.

Благодаря, че ми обърнахте внимание. Сега ще говоря още малко по-пламенно, че не ги бях забелязал.

Госпожо Председател, много Ви моля!

Второто нещо, което искам да Ви кажа, е, че това, което вкарвате вътре като обща вместимост от 500 л, питам: какво ще направим с онези големи села, които заради гъвкавост и поради неизвестност на реколтата има няколко казана, примерно 2, 3 по 180 л? Какво правим с тях – ще запалят казаните, ще ги изхвърлят или ще ги унищожат? Третото нещо, аз разбирам, че болшинството тук, отдясно, е свикнало да пие уиски (възгласи от ГЕРБ и РБ: „Ееее!”), но има хора, които предпочитат да пият ракия и това са бедните хора. Това са онези, на които в момента пак се опитвате на техен гръб да събирате и последните им стотинки. Аз Ви предлагам, като сме тръгнали така, понеже върху туршиите няма как да правим акциз, дайте да въведем данък добавена стойност и върху туршии. Примерно над 100 буркана да се плаща, защото така, по този начин, ще въведем и някаква равнопоставеност. Много Ви моля! Дайте да се осъзнаем и поне това, което предложи господин Иванов – да се качи поне на 700 л, да го приемете, защото иначе наистина се получава, че бедният ще плаща за това богатият да си пие уискито. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Мисля, че по такъв важен законопроект емоцията трябва да се овладява, да не се говори с емоция, а да се говори прагматично. От гледна точка на това да има полза от предложените промени. Първо, искам в самото начало да направя предложение за промени в т. 8, като в буква „б” числото „500” да бъде заменено с „1000”, а числото „30” да бъде заменено с „50”. Всъщност какво преследваме с тези промени, уважаеми колеги? Така направени предложенията, на първо място, създават среда, която е изключително годна за развитие на сив сектор, незаконен сектор и най-важното – за корупционна среда. Защото тук вече трябва да говорим с точни числа, с точни данни, за да Ви стане ясно за какво иде реч. Официално регистрирани са над 2410 селски казана. Тяхната вместимост е до 1000 л. Тяхната вместимост е до 1000 л! Тези селски казани, като регистрирани обекти, първо, пълнят общинските хазни – един път. Второ, добре е да знаете, че за всеки литър, който се произвежда за домашна консумация, се плащат по 2,20 лв. Сиреч, досега действащият текст с 30 л даваше възможност в хазната да влизат 66 лв. за семейство. Аз питам: А защо да не влизат 110 лв.? Нима е по-лошо да влизат 110 лв.? Този сектор да бъде осветлен, да се знае, хората да не се крият, да спазваме българската традиция. Повярвайте – всеки, който е решил да наложи ограничение върху българската традиция, е сбъркал, особено когато става въпрос за варенето на домашна ракия. Казвам Ви го чистосърдечно, защото не само че никакъв ефект няма да има върху това нещо, точно обратното – първо ще бъдат затворени над 2/3 от казаните по селата, което веднага ще отвори среда за контрабанда. За контрабанда! Погрешно е становището, че видите ли, произвеждали се били 350 хил. тона грозде и от тях половината отивали за производство на спиртни напитки, а другата половина изчезвала – и това не е вярно. Къде отидоха тогава десертните видове грозде, които постъпват на Вашата трапеза, на трапезата на българските туристи, нима това не е грозде? Кой го отчита него? Как така някой реши, че останалите 160 – 170 хил. тона, видите ли, отивали за производство на домашна ракия. Абсолютно не е вярно! Никой не Ви даде статистика какъв е износът на българско грозде, а повярвайте той не е никак лош, поне последните две години. Надявам се да подкрепите моето предложение, защото то, първо, носи финансова изгода, второ, дава възможност на българските жители, които живеят в малките населени места, спокойно да отглеждат тези лозя, да ги развиват – така и така не влизат никакви средства по програмите за селските райони, особено в един район, какъвто е Старозагорският район. Там в българското село не е влезнало и едно евро. Само преди една седмица коректно отговори господин Томислав Дончев, че за българското село в тези общини не влизат средства. И това ли трябва да им отнемем на тези хора?! Това е един – профeсор Станков ще го потвърди, развит лозаро-винарски район. Трябва да затворим казаните ли в този район? Или пък в Бургаско да затворим казаните ли? Правилното предложение е „1000 литра” и „50 литра”. Това е правилното предложение, което носи и изгода за общините и едно спокойствие този сектор да бъде осветлен. Надявам се да подкрепите това мое предложение, уважаеми колеги!

Благодаря. Искам да направя реплика, първо, на господин Байрактаров и да му кажа, че неговото предложение от „30” на „50” или на „40”, колкото предложи, по никакъв начин не може да бъде прието, тъй като 30 литра е дерогацията, която България има по директивата за производство, семейно производство на ракия – домашна ракия, от собствено производство! От собствено производство на грозде и плодове! Това предложение просто го оттеглете! Не може и не трябва да бъде дискутирано, защото то е дискутирано, дерогирано при влизането и в Европейския съюз и нямаме право и основание да го преразглеждаме сега. Колкото до другото Ви предложение – казаните да бъдат от 1000 литра, моето мнение е, че един казан от 1000 литра вече прилича повече на промишлено производство, отколкото на производство за домашна ракия от собствени плодове. Всички знаем, че така наречените „ракиджийници”, със своите оборудвания и верига от „ракиджийници”, са един от елементите и на сивата икономика, и менте-ракията, която се произвежда без акциз, без данъци и която в никакъв случай не е ракия, произведена от собственото производство на хората. Тук и отляво се дадоха аргументи отново в името на бедните хорица, които ние искаме да лишим от ракията – радостта на хората, само че под тези сиромахомилски приказки на практика се крие, за мен, лобито на нелегалните производители на ракия. (Шум, ръкопляскания и възгласи от БСП ЛБ: „Еее!”.)

Господин Байрактаров, Вие много добре аргументирахте нещата, които казахте, само пропуснахте едно нещо и ще Ви помоля на госпожа Менда Стоянова да й кажете, че ние наистина сме лобисти на всички онези българи, които обичат домашната ракия и които смятат, че това е начин, по който могат най-малкото да се докоснат до нещата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Стоянова, по първата част от Вашата реплика – права сте наистина, че по директива е 30 литра, затова в дупликата си правя промяна от „50” на „30 литра”, защото наистина влизаме в нарушение на директивата. По отношение на хилядата литра, която е обща вместимост – не един казан, а общата вместимост, защото това могат да бъдат няколко казана, които, за да има някаква рентабилност на хората, имат обща вместимост от 1000 литра. Нещо повече, ако ме слушахте внимателно, госпожо Стоянова, аз казах, че тези 2410 „ракиджийници”, както Вие ги нарекохте, те са официално регистрирани. Те не извършват контрабанда. Те са регистрирани и плащат. Що се касае до лобизма – вярвайте, в мое лице винаги ще видите лобист на българските национални традиции. Това е българска национална традиция и много се извинявам, но не приемам Вашето твърдение. Точно обратното, промяна във вместимостта от „1000” на „500” – това е лобизмът. Това обслужва определените кръгове на този алкохолен бизнес, който прави всичко възможно да сложи ръка само и само той да е единственият. Между другото, контрабандните алкохоли не са откривани в такива „ракиджийници”, те са откривани в складовете на някакви „царе” от пловдивските села, откривани са в цистерни на определени алкохолни босове – световно известни, даже, бих казал. Бих казал, там е контрабандата, а не в обикновената „ракиджийница”. Нека ги оставим хората спокойно да запазват нашите традиции, да има – да не им изреждам сега имената на известните български ракии. Най-важното – да използваме, както се казва и тази силна ракия – първака, за медицински цели, както са го правили нашите баби и нашите майки, когато са ни лекували от най-обикновена настинка. Това е смисълът. Иначе за 50-те литра приемам Вашата реплика за основателна и правя промяна от „50” да остане „30 литра”, за да е наистина в унисон с директивата – за тук нямам спор с Вас.

Не, да си остане 30.

Съжалявам, че така ще започна, но няма начин. Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Изборите минаха. Предстои приемане на бюджет и всеки един в тази зала ще излезе и ще се изкаже как трябва да се увеличат парите за социални, майки, деца, баби и така нататък, и никой няма да се спре – отбрана, сигурност, но първо трябва да ги съберем. Хубаво е да си невеж, ама ако си мълчиш, няма кой да го разбере, като се изкажеш – вече е лошо. Сега, да обясня какво става с първака само и ще преминем към съществената част. Първакът, уважаеми дами и господа, е метилов алкохол. Етиловият е това, което се употребява, а метиловият алкохол, ако проверите в енциклопедиите и „чичко Гугъл”, е контактна отрова, дори е вредно да се ползва. Що се отнася до алкохола, представете си, господа, че аз произвеждам грозде и дам на един човек една кошница да продава и на друг също. Единият ми донася десет лева, другият ми донася един лев. Този, който ми е донесъл десет лева, трябва да го бия, че не е донесъл единадесет, или този, който е донесъл единият лев, трябва да го попитам къде са ми останалите девет. Производството на грозде в България в случая е 400 хиляди тона средно, половината – 200 хиляди от тях, отиват в така изброените вече лоши, нелегитимни, мафиотски и каквито щете контрабандни винпроми, но тези винпроми плащат данъци, плащат осигуровки, осигуряват заплати. Представяте ли си, някои от тях дори лепят бандероли. И в крайна сметка, след като си приберат печалбата, тези винпроми внасят в държавния бюджет 185 млн. лв. от 200 хиляди тона грозде, Да видим какво правят другите винпроми, които не работят за собствено производство – дедо на село, а произвеждат алкохол за битово потребление? Те го продават, те осъществяват бизнес. Едните, като правят бизнес, ми дават 185 милиона – все тая дали ги харесвам, или не. Държавата е там, митницата е там, НОИ е там, всички са там и те внасят 185. Какво правим с другите? Потребяват 200 хиляди тона грозде, има осем хиляди винпрома – малки обекти за дестилация, от тях са регистрирани 2800. От тези 2800, от общо осем, две хиляди твърдят, че работят, а приходите от тези 2000 са по сто лева на година на обект. Извинявам се, кой обект с колона 500, 1000, 1500 и няколко колони по 1000 литра ми декларира 100 лв. приход? Те един ден в годината ли работят според Вас?! Не е така. Затова тези, където отиват двестата хиляди тона и ми декларират 700 лв. печалба, където отиват още 100 хиляди, защото хората освен грозде гледат плодове, от тях също правят ракия, са проблемът. И къде е той? До 500 литра са – дедо на село. Така и моят казан. Те си правят и ще продължават да си правят, защото това му е от нивата, от два, три, пет декара лозе и то е за собственото му потребление и за негови цели. И те ще продължават, независимо дали Ви се иска, или не, да го правят и никой не се занимава с тях. Обаче сега на село, като си купя хляб, ми дават бележка, защото жената плаща данъци и осигуровки, като си купя захарта – за същата тази ракия, давам бележка, защото има данъци и осигуровки. Значи, жената, която продава хляб, ще е под контрол и касов апарат, жената, която ми продава грозде, ще е под контрол и касов апарат, ама някой, който имал 10 тона съоръжение за производство на акцизна стока, видите ли, ще го чакаме той да си декларира. Така че тези, които искат на село да си варят ракия за себе си, са свободни да си варят до 500 литра съоръжение – без проблем, колкото си искат. Тези, които ще правят бизнес, които ще взимат на другите селяни пари, за да им правят ракия, да бъдат така добри да внасят тези пари в бюджета, а не само 100 лв. Който ще се занимава с бизнес, ще прави ракиджийници с няколко колони, с поредица от колони в различни населени места, а имаме случаи по селата, когато легитимен съдържател на винпром има десетина, двадесет, а един – 40 казана. Добре, тази ракия, която той я прави уж за бедния човечец, а я продава по цени... (шум и реплики), къде отива?! Моето предложение е следното: винпромите, които са легитимни и в които държавата е с цялата си сила, ако може и още контрол да упражнява, много добре, ми дават 185. Останалите, нелегитимните, които от 2009 г. не са се регистрирали и искат да упражняват бизнес, които събират пари от хората, които отиват там да си правят ракия, ама някак си забравят да я декларират и да я внесат в бюджета, тези хора да бъдат така добри щом упражняват бизнес, щом упражняват сделки, щом искат да извършат това, да са най-умните, най-богатите, най-добрите, нека да бъдат така добри и да плащат, както всички останали плащаме. Когато тези пари влязат в бюджета, те ще отидат пак за същите селяни, пак за същите производители, които искат да си купят захарта. Така че нека правилата да бъдат еднакви за всички. На ракията на човечеца на село и на моя казан никой не посяга, но на тези хора, които са направили частни винпроми, които изкупуват десетки количества и тонове чуждо грозде, а не тяхно производство, произвеждат и продават на морето фалшив алкохол и така нататък, да бъдат така добри да си платят, защото политика – изборите минаха – се прави с пари. Социална сфера, култура, образование, трябват пари. Първо трябва да ги съберем, уважаеми господа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Димитров, сега разбирам защо толкова ревностно защитавахте промените в Закона за митниците и Вие с мнозинството гласувахте полицейски правомощия на служители от Агенция „Митници”. Първата стъпка я направихте, сега Ви предстои и втората стъпка – тези служители да могат да разследват, да имат тези полицейски правомощия, за да се саморазправят с всяко българско домакинство, което на база на бит, традиции, продължава да има собствено производство на спиртни напитки. Това, което се опитвате да направите в момента, маскирайки го зад необходимост от промени във връзка с директива, не е нищо друго освен да използвате този юмрук с полицейски правомощия, за да влезете във всяко българско домакинство. Това ли точно защитавате?! Защитавате интереса на големите производители. Не обикновеният български гражданин ще реши въпроса със събираемост в бюджета. Вие току-що признахте, че НАП, Агенция „Митници” нямат капацитета и не могат да се справят със сивата икономика, защото твърдите, че има такава. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Димитров, не беше толкова отдавна времето, когато България произвеждаше по над един милион тона грозде и населението аха да стигне 9 милиона души. Не беше толкова далече и времето, когато всичките винпроми и пивоварни и така нататък бяха изключително държавна собственост, сиреч държавата имаше пълен контрол над това производство. Нещо повече, българските вина, българските коняци носеха чудесни приходи. Не беше и толкова далече времето, когато мутрите отиваха и биеха производителите на грозде, за да го продават на изключително ниски цени, за да обслужват точно мутренския бизнес на тези, които изведнъж решиха, че са страшно засегнати. От кого точно? От ракиджиите?! Някои помним тези времена, много добре знаем за какво става въпрос и правилният подход е 1000 литра вместимост, 30 литра производство. Макар че, ако не беше тази Директива, аз пак щях да предложа 50 литра, но така или иначе трябва да се съобразяваме с нея. (Шум и реплики. Частични ръкопляскания.) Не мога да не го изразя, но пак казвам: колеги, това е традиция. Нещо повече, ако ние ударим тази традиция, това означава да вкараме хората от селата по мазетата с някакви странни уреди да варят ракия вместо поне да се знае къде се вари тази ракия. Друг е въпросът, че е крайно време наистина Агенция „Митници” да осъществи много по-сериозен контрол. Друг обаче е въпросът дали Агенция „Митници” пък има този капацитет откъм кадри, откъм човешки ресурс, откъм финансов ресурс. Това вече е друг въпрос. Той няма нищо общо с това, което коментираме.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Почвам по реда. Дали Митницата щяла да стане МВР? Ако Ви откраднат колата, уважаеми колега от Варна, ще искате наказателна отговорност. Ако някой отклони една цистерна с горива за 200 хил. лв., ако може да мине без глоба. Няма такова нещо! В двоен размер, както съм гласувал акциза, плюс глоба. С какво обществената опасност на този, който Ви е откраднал кола за 1000 лв. е по-малка от на този, който не е внесъл в бюджета 200 хил. лв.? После Вие ще сте първите по време на бюджета, които ще искате по-големи пенсии, по-големи заплати и така нататък. По отношение на капацитетите. Извинявам се, но 30 литра алкохол, който е разрешен, не се прави в един тон колона. Много се извинявам. Каква е тази разходна норма? В крайна сметка да върнем разговора там, където беше. Имате двама търговци, имате двама души, от които взимате пари в бюджета. Единият ползва 200 хил. тона, плаща си всичко и Ви дава 185 милиона. Другият ползва същото количество, още 100 хиляди плодове и не Ви дава нищо. За обикновения гражданин, понеже на някого много му беше жал, нека да не ги учим в какви казани да си правят ракията. Точно на тях не посягаме. До 500 литра какъвто и модерен казан иска да си направи, нека да си прави, да му е живот и здраве, и наздраве. Но всички над това, които ще се занимават да упражняват бизнес, нека бъдат така добри, както лелката на село, която ти продава хляба, да ти пуска касов апарат, така и те да си декларират количествата. Нека гражданите, които нямат казани, да ходят в тези ракиджийници. Те си плащат за това, не го получават даром, но нека парите, които са внесли в ракиджийниците, да влязат и от тях – частта, която се полага в бюджета! А не от едната страна 185, а от другата страна хайде всичко за мафията! Много се извинявам! Когато единият ни носи 185 милиона, а другият нула, не ме интересува този със 185. Ще пратя още там да има кадри, и охрана, и контрол. Но този, който нищо не носи и когото Вие защитавате, и която наредба отменихте по време на Вашето управление, и колко други правила отменихте, много се извинявам! Затова е и следващото ми предложение за горивата – двойни глоби, двойни санкции, за да може парите първо да влязат в бюджета. По разходната част няма да се произнасям. Сигурен съм, че Вие сте тези, които ще искате и за отбрана, и за сигурност. А не после да казваме, че нямаме 25 милиона за МВР. Ще ги имаме и ето откъде ще дойдат! Благодаря Ви.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Някои от изказващите се каза, че е станал добър дебата в парламентарната комисия. Безспорно, но още там проличаха различия по отношение на това дали трябва да се въведе тази норма. Ако става въпрос за някакъв лобизъм, тук можем да отбележим, че става въпрос за лобизъм по отношение на едрите производители. Малките производители в случая тежко биват ощетявани в тази ситуация. Не съм съгласен, че тези 200 хил. тона, които не излизат от сметките, от гроздето, което е произведено, всичките минават през малките казанки. Една не малка част от тях минават през големите казани, през производителите, само че не минават с акцизните бандероли, колега и Вие много добре го знаете! И тук става въпрос за това, че се прави опит да бъде намалено допълнително производството, за да може да се увеличи потреблението от големите производители. Да не говорим за това, че се създава една бюрократична система, която ще трябва да има уведомителен режим и за всеки един от случаите, когато ще трябва да се произвежда някакво количество алкохол в тези така наречени „малки казанки”. Така че, ако говорим за някаква степен и някаква възможност за лобизъм в цялата тази ситуация, тук можем да прикачим този текст от законите към лобистките текстове, които сме виждали и в други ситуации в Народното събрание, които са прокарвани в защита на едрите производители. Абсолютно лобистки текст! Той няма нищо общо, няма да увеличи приходите в хазната по никакъв начин. Това са абсолютни химери по простата причина, че по този начин ще бъде стимулирано хората да произвеждат не в тези малките казанки, а в дворовете и в казаните, които са в къщите им. По никакъв начин няма да се подобри начинът, по който се контролира от митниците акцизната стока, в случая спиртната напитка алкохол, и от тази гледна точка никакъв, ама никакъв положителен ефект няма да има върху фиска. Единственото нещо, което се опитвате, уважаеми дами и господа, да направите, е да затрудните още и още малкия производител и да му създадете хиляди трудности при това да си произвежда сам ракията, а трябва да отиде и да си я купи от едрия производител. Това е целта на този текст и нищо повече! (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, моите уважения към господин Димитров, но Вие тук, от тази трибуна си позволявате да заблуждавате българския народ, че едва ли не всеки може да си вари в къщи в казана до 500 литра, да си прави някаква ракия. Ако, господин Димитров, не знаете, за такива случаи по доклади на Митницата се образуват веднага предварителни проверки и досъдебни производства, така че не си позволявайте от тази трибуна и сутринта от телевизора да заблуждавате хората, че могат да правят каквото си искат и да си варят някакви спиртни напитки. Каква е практиката досега? Може много от колегите да не са наясно – на 30 литра се плаща половин акциз, 5,50 на литър. На това количество се плаща 11 лв. Не съм първият и последният, както господин Байрактаров тук заподозря определени хора в определени лобистки интереси. Така че нашите съмнения дълбоко остават в тази посока.