ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)2082 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, уважаеми представители на Националния осигурителен институт (НОИ)! На нашето внимание за обсъждане и гласуване е представен Проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Разбира се, след държавния бюджет това е най-големият бюджет. В него за първи път е преодоляна психологическата бариера, ако мога така да се изразя, от 10 милиарда. Предложението за следващата година е този бюджет да бъде 10 млрд. 46 милиона.
Традиционно вносителите, в лицето на Националния осигурителен институт и Надзорният съвет на НОИ, са подготвили един стегнат и добре разписан бюджет, който стъпва на действащо законодателство, както и на очакваното изпълнение на Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Уважаеми колеги, неслучайно казах, че това е най-големият бюджет, защото обхватът му на практика обхваща всички български граждани. Както е казал поетът: „Преди да се родя и след това”, този бюджет плаща за бременни, плаща за всички социални групи – деца, майки, работещи, пенсионери, безработни, плаща дори и вдовишки надбавки, тоест плаща и след като завърши естествения път на всеки един гражданин. Затова интересът към този бюджет трябва да бъде по-голям. За съжаление, винаги когато се обсъжда този бюджет, интересът в пленарната зала е долу-горе такъв, какъвто е и сега.
Основната цел на бюджета на държавното обществено осигуряване и на всеки един бюджет на държавното обществено осигуряване е да подобри нивото на социална защита на осигурените лица в България. За съжаление, в предложения Проект ние от Движението за права и свободи не виждаме такава промяна на социалната защита на осигурените български граждани. Неслучайно сме го кръстили „Бюджет на замразените социални плащания, бюджет на застоя”. Този бюджет за 2016 г. много наподобява на бюджета от 2009 г. – първият бюджет на държавното обществено осигуряване на тогавашния финансов министър Дянков. Като казвам „тогавашният финансов министър”, започвам да се замислям, че в България се появява една много интересна ситуация, в която финансовите министри са тези, които по един или друг начин стимулират реформите в отделните секторни политики. Финансовият министър беше този, който предложи промените в Кодекса за социално осигуряване и по-специално в Дял ІІ на държавното обществено осигуряване в края на миналата година. Финансовият министър е този, който предлага промени в секторната политика, отбрана и сигурност. Впрочем здравният министър, да не остане по-назад, започна да предлага данъчни закони – „Данък обществено здраве”. Някак си се объркаха правомощията на отделните министри, но така или иначе става въпрос за предложение на Министерския съвет, така че можем да разберем позициите на отделните министри.
За първа година, пак повтарям, Бюджетът на държавното обществено осигуряване преминава границата от 10 милиарда, като от тези 10 милиарда 8 млрд. 400 милиона са разходите за пенсии.
За съжаление, този бюджет е, както се казва в такива случаи, копи-пейст на бюджетите от предишни години. Заложена е една матрица от Министерството на финансите. В нея са подредени числата, които Министерството на финансите предлага. Неслучайно не виждаме никаква промяна в отделните групи, в отделните слоеве на обществото. Не виждаме промяна в политиките към майките с деца, не виждаме промяна към бременните, не виждаме промяна в смисъл на подкрепа, в смисъл на стимулиране към безработните, към тези, които по един или друг начин, въпреки че са внасяли осигурителни вноски, са далеч от осигурителния пазар и заслужават обезщетение за безработица. Не виждаме сериозни промени и подкрепа, адекватни на очакванията, след пенсионната реформа, и на групата български граждани, които са над 2 млн. 100 хиляди български пенсионери. Това, което е заложено в Проектобюджета за следващата година, далеч не удовлетворява желанието на българските пенсионери.
Искам да кажа няколко думи за макрорамката на бюджета и по-специално за приходната част. По приходната част очакваното изпълнение за 2015 г. е с близо 140 милиона повече в сравнение с предвидения план, а това, което се предвижда за 2016 г. – предлага се увеличение на приходите от осигурителни вноски с около 260 млн. лв. повече от изпълнението за 2015 г. Според нас тези приходи, и не само според нас, а и според социалните партньори в лицето на колегите от КНСБ, са подценени по следните няколко причини.
Предвижда се ръст на брутния вътрешен продукт с около 2%, което неминуемо води след себе си до ръст на заетите и осигурените респективно, както е казано в Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване – с близо 10 хиляди се предвижда повече заети през следващите години. Аз предполагам, че тези заети ще бъдат много повече, тъй като през следващата година трябва да стартират почти всички оперативни програми и само от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” се очакват схеми и мерки в размер на 560 милиона. Те вече са стартирали, а плащанията за следващата година само по тази оперативна програма се предвижда да бъдат около 170 млн. лв., което неминуемо води до увеличаване на заетите, води до увеличаване на осигурителните вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване.
Като имаме предвид фактът, че и другите оперативни програми могат да имат своя принос, ние смятаме, че може да бъдат заложени още поне 140 милиона допълнително приходи, за да може социалните плащания да бъдат подкрепени поне с размера на инфлацията за следващата година. Средният осигурителен доход, разбира се, се качва с 30 лв., минималният осигурителен доход, минималната работна заплата, увеличават се разходните стандарти в образованието, увеличават се възнагражденията в социалната сфера.
Тук не мога да не отбележа един много странен факт. Една такава изключително стегната и немалобройна администрация, каквато е администрацията на Националния осигурителен институт, се издържа само с 0,73% от разходите. За съжаление, за поредна година няма предвидени допълнително средства, ако изключим тези 2 млн. 300 хиляди, които се предвиждат за увеличение с 6% на заплатите в тази сфера, но като имаме предвид факта, че фонд „Работна заплата” през миналата година беше намален с 10%, а тази година се предвижда едно увеличение с 6%, или с 2 млн. 300 хиляди, можем да си представим една доста тъжна и нерадостна картина. Това са хора с достатъчно сериозен експертен капацитет и те заслужават по-сериозно възнаграждение, защото не е тайна за никого, че откакто станаха държавни служители, те и тези в Националната здравноосигурителна каса, няма практически никаква възможност, защото клас „квалификация” е включен в общото възнаграждение и няма никаква възможност за увеличаване размера на възнаграждението, което получават, и голяма част от експертите в тази сфера напускат. Затова молбата ми е да положим още малко усилия и поне да постигнем равнището от 10%, каквото има примерно в НАП, в митниците, в Спешната помощ са 20%, в образованието и така нататък.
Искам да кажа няколко думи по отношение на дефицитите. Всички фондове на държавното обществено осигуряване, с изключение на фонд „Трудова злополука и професионално заболяване”, са с дефицит. Въпреки проведената пенсионна реформа, въпреки стратегическите очаквания за повишаване на размерите на обезщетенията и за размерите на социалните плащания, на практика виждаме едни фондове на държавното обществено осигуряване, които продължават да бъдат с дефицит.
По отношение на макрорамката. Тази година с последните промени в Кодекса за социално осигуряване през месец юли на практика тези 12% участие на държавата, като особен осигурител, вече са в общия дефицит и този общ дефицит през следващата година, въпреки пенсионната реформа, се увеличава с 9 милиона. Така е записано в числата, които са представени на нашето внимание.
Нещо повече. Дефицитът, който е по планирания дефицит по бюджета на държавното обществено осигуряване за покриване на недостига от средства, е с 87 милиона повече в сравнение с миналата година. Не се виждат стратегическите резултати, стратегическите политики, не се вижда визионерството от приложението на мерките, които изстрадахме през лятото на тази година, а и не само лятото на тази година, във връзка с увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране на масовата трета категория, разбира се, и на сектор „Отбрана и сигурност”, защото при всички тези мерки очакваният брой на увеличение на пенсионерите през следващата година е с осем хиляди и повече. От една страна, увеличаваме възрастта и стажа, от друга страна, се увеличава броят на пенсионерите.
Разбира се, причините са много дълбоки. Тук аргументите са в подкрепа на това, че една сериозна кохорта на набор 1952 и 1953 г., които се пенсионират през следващата година след военните набори, са достатъчно сериозна кохорта, която дава отражение върху този размер, но увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране трябваше по някакъв начин, поне в краткосрочен план, да има своето изражение в следващия бюджет.
Многократно сме заявявали, че бюджетът на държавното обществено осигуряване и всеки един бюджет е инструмент за реализиране на определен тип политики. За съжаление, различните социални групи, които изброих преди малко, не намират подкрепа чрез този бюджет. Тоест този бюджет не способства за повишаване на социалната закрила на българските граждани и неслучайно ние го наричаме „бюджет на замразените социални плащания”.
Искам да кажа и няколко думи за инвалидните пенсии. Колегите, които поставиха този въпрос в Комисията по труда и социалната политика, сега не ги виждам, за съжаление, в залата. Те не подкрепиха този бюджет и не знам защо сега не са в залата, за да изложат своите аргументи. Няколко са числата, които могат да бъдат коментирани по отношение на така наречените „инвалидни пенсии”.
Уважаеми колеги, инвалидните пенсии поради общо заболяване – по отчета на Националния осигурителен институт за 2015 г. – от 1 януари до месец септември 2015 г., са 453 506 инвалидни пенсии поради общо заболяване. Забележете, това е по-малко от 5% от всички български граждани. Останалата част, така наречените „социално-инвалидни пенсии” – техният брой е 502 961, съпоставим със същия период на 2015 г. – с 12 хиляди са по-малко тези пенсионери, тези пенсии по-скоро, защото те са така наречената „добавка към основния размер на пенсията” в размер на 25% от получаваната пенсия.
Що се отнася до инвалидните пенсии поради общо заболяване, при тях увеличението е с 1650, което на практика е по-малко в сравнение с увеличението от предходни години. Така че тази разгорещена дискусия, че се увеличават инвалидните пенсии, трябва да придобие малко по-различен поглед, защото фактите около инвалидните пенсии говорят съвсем различни неща.
По отношение на минималните осигурителни доходи. Добре е, че минималните осигурителни доходи по отделните икономически дейности и професии са увеличени с 8,6%, но това е една дискусия, която не е финализирана, тъй като Европейската комисия е тази, която прави непрекъснато бележки и предложения още веднъж да огледаме тези минимални осигурителни доходи и дали те не се отразяват по негативен начин върху пазара на труда, защото независимо от това, че те се договарят на базата на обективни критерии, при всички положения работодателите негодуват от това увеличение и особено от административното разпространение на увеличението на минималния осигурителен доход върху браншовете и професиите, където такова договаряне не е постигнато.
Няма начин да не кажа и няколко думи по най-щекотливия въпрос според мен в този предложен бюджет – увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 300 на 330 лв.
От нашата парламентарна група многократно сме изразявали нашите аргументи, включително и със сериозни разчети – имам ги и в момента, може да ги предоставим на Вашето внимание, ако някой се интересува от тях, земеделските стопани и регистрираните тютюнопроизводители с дейността, която извършват, не могат да реализират доход, който да покрие този повишен минимален осигурителен доход. Тоест, парите които получават за извършването на дейността като земеделски стопани и земеделски производители, не могат да покрият дори осигурителните вноски, които са предвидени при този размер на минималния осигурителен доход за земеделски производители. Затова ние ще предложим това увеличение да отпадне.
Притежавам и стенограма от заседанието на Народното събрание от 2 юли 2015 г., в което министърът на труда и социалната политика заявява в прав текст следното: „Има служители, към които също проявяваме разбиране. По мое мнение за селскостопанските работници, на които миналата година увеличихме минималния осигурителен доход, би трябвало да се запази. Така че особено малките производители и българското земеделие да има възможност да поемат въздух и да се стабилизират”. Това е мнението на министъра на труда и социалната политика. За съжаление, друго министерство предлага тези промени, които ние ще предложим на второ четене да отпаднат.
По отношение на максималния размер на пенсията – разбира се, тук дискусията е изключително трудна, тъй като многократно съм заявявал, че няма вярно решение, няма истински справедливо решение. Има по-малко несправедливо решение.
Не смятам обаче, че с този подход на замразяване на максималната пенсия ще можем да стимулираме, а основното задължение на един такъв бюджет е осигуряващите се, особено тези, които сега стартират осигурителния си стаж, да бъдат стимулирани да се осигуряват върху реалните доходи.
Искам да кажа и няколко думи, разбира се, за минималната пенсия за стаж и възраст. За съжаление, и тук увеличението е с 3,94 лв. – нещо, което е изключително тревожно и притеснително, нищо, че в национален мащаб размерът на това плащане е в рамките на 80 млн. лв.