20 ноември 2015 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 56 до 64, които стават съответно параграфи от 55 до 63.

По § 65 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 65 да бъде отхвърлен.

По § 66 по вносител – Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 64.

По § 67 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 65: „§ 65. В Закона за банковата несъстоятелност в чл. 85, ал. 3 думите „чл. 249, ал. 2 и 3” се заменят с „чл. 249, ал. 2-6”.”

Параграф 68 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 66: „§ 66. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения: 1. Създава се чл. 56а: „Чл. 56а. (1) Българската народна банка създава и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки. (2) Банките предоставят на БНБ информацията по ал. 1 ежемесечно. (3) Достъп до информация от системата имат: 1. органите на съдебната власт (съдилища, прокуратура и следствени органи); 2. Главна дирекция „Национална полиция” и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи; 3. Държавна агенция „Национална сигурност”; 4. Националната агенция по приходите; 5. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество; (4) Физически и юридически лица могат да получават при поискване информация от БНБ за съдържащата се за тях информация в системата. (5) Достъпът до системата на органите и институциите по ал. 3 се осъществява във връзка с изпълнение на служебните им задължения по повод на конкретни проверки, данни за които се регистрират в специален регистър на всеки от органите и институциите. (6) Право на достъп до системата имат лицата, които управляват и представляват органите и институциите по ал. 3 или оправомощени от тях длъжностни лица, при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация. Органите и институциите по ал. 3 приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информацията по ал. 1. (7) За достъпа до системата органите и институциите по ал. 3 и лицата по ал. 4 заплащат такса, определена от БНБ с наредбата по ал. 8 въз основа на извършени разходи. (8) Обхватът, редът и сроковете на подаване на информация от банките в системата, както и за получаване на информация от системата от съответните оправомощени институции и лица, се определят с наредба на БНБ. (9) Информацията по ал. 1 се съхранява в срок от 5 години от датата на нейното постъпване в БНБ.” 2. В чл. 62, ал. 11 накрая се поставя запетая и се добавя „както и информацията по чл. 142б, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 68.

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 69 и 70. „§ 69. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 131, ал. 4 думите „чл. 254, ал. 7” се заменят с „чл. 254, ал. 9”.” „§ 70. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 58, ал. 1, т. 3 думите „чл. 182, ал. 2, т. 2, буква „б” или по чл. 221, ал. 6, т. 2” се заменят с „чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6”.”

Параграф 71 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71: „§ 71. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 66, т. 1 относно електронната информационна система, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2015 г. а свое заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2015 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи господин Румен Александров – заместник-министър, и госпожа Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека”. Законопроектът беше представен от заместник-министър Александров. С ратификацията на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи се цели облекчаване на работните методи и дейността на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Предвидените промени са свързани с условията за подаване на жалби, като срокът за депозиране на жалба пред ЕСПЧ се променя от шест месеца на четири, считано от датата на произнасяне на последната инстанция. Със Законопроекта се въвежда пределна възраст на кандидатите за съдии в ЕСПЧ, като се поставя изискването кандидатите за заемане на длъжността да са до 65-годишна възраст и се извеждат принципите на „свободата на преценка” при тълкуване и прилагане на Конвенцията от държавите – страни по нея, и субсидиарността на системата по отношение на защитата на правата на човека на национално ниво. В обсъждането взеха участие народните представители Четин Казак и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си към Законопроекта. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2015 г.”

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2015 г. На редовно заседание, проведено на 29 октомври 2015 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека, разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерски съвет на 16 октомври 2015 г. На заседанието присъства госпожа Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека” в Министерство на външните работи. Тя представи Законопроекта и обясни, че поради нарастването на броя на жалбите и висящите дела в Европейския съд по правата на човека са необходими действия за рационализирането на работните методи и дейността на Съда. Основните разпоредби на Протокол № 15 са следните: - В преамбюла на Конвенцията се включва изрично позоваване на принципа на субсидиарността, както и доктрината за „свободата на преценката”. В съответствие с принципа на субсидиарността, правото на автентично тълкуване и прилагане на Конвенцията принадлежи на държавите – страни по нея. Системата на Конвенцията е субсидиарна по отношение на защитата на правата на човека на национално ниво. Ролята на Европейския съд по правата на човека е да изследва дали решенията на националните власти са съвместими с Конвенцията, отчитайки „свободата на преценка”, с която разполагат тези власти. - В чл. 21 от Конвенцията „Условия за заемане на длъжността” се въвежда пределна възраст на кандидатите за съдии – те трябва да са под 65-годишна възраст към момента на представянето от държавата на националната листа с трима кандидати на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която осъществява избора. - Изменя се чл. 30 от Конвенцията „Десезиране в полза на Голямата камара”, с оглед опростяване на процедурата за десезиране в полза на Голямата камара на Съда. Съдебните власти ще бъдат задължени да се десезират от всяко дело в полза на Голямата камара. - Изменя се чл. 35 „Условия за допустимост: срок за подаване на жалби”. Срокът за депозиране на жалба пред Европейския съд по правата на човека се съкращава от шест на четири месеца от датата на произнасяне на последната национална инстанция. След проведените разисквания, Комисията по вероизповеданията и правата на човека, единодушно с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерски съвет на 16 октомври 2015 г.” Благодаря.

Господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2015 г. На редовно заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. Мотивите по Законопроекта бяха представени от господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи. Гарантирането на дългосрочната ефективност на системата за контрол на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е приоритетен въпрос за Съвета на Европа и държавите членки. Процесът е свързан с действия за рационализиране на работните методи и дейността на Европейския съд по правата на човека поради нарастването на броя на жалбите и висящите дела в Съда. Проблемът провокира провеждането на четири конференции на високо равнище, организирани съответно от швейцарското, турското, британско и белгийското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, които приеха политически декларации. Наред с потвърждаването на ангажимента на държавите – страни по Конвенцията, за продължаване на реформите с декларациите бе възложено на Комитета на министрите да разработи конкретни мерки в тази насока. Текстът на Протокол № 15 бе окончателно одобрен от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 16 май 2013 г. Протокол № 15 бе открит за подписване в Страсбург на 24 юни 2013 г. Той ще влезе в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която всички договарящи страни са изразили съгласието си да бъдат обвързани с него. Република България подписа Протокол № 15 на 5 ноември 2013 г. Към 5 август 2015 г. Протокол № 15 е подписан от 22 и е ратифициран от 19 държави – страни по Конвенцията. Разпоредбите на Протокол № 15 са в съответствие с Конституцията, българското законодателство, международните задължения на Република България и с правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед тяхното прилагане. По силата на международноправните си ангажименти като страна по Конвенцията Република България следва да ратифицира Протокол № 15. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург.” Благодаря.

Господин Председател, дами и господа! Групата на Патриотичния фронт ще гласува „въздържали се” по тази ратификация поради следния факт. Ние смятаме, че по този начин не се подпомагат правата на човека, а се нарушават, защото срокът за обжалване от шест месеца в Съда в Страсбург се намалява на четири месеца. Тоест все по-малко хора, които смятат, че са били осъдени несправедливо в собствените си държави, ще могат да търсят справедливост в Страсбург. Един от мотивите на това нещо е, че имало много дела. За нас е учудващ фактът как Европа, която твърди колко е либерална, как защитава правата на човека и така нататък, всъщност започва непрекъснато да ограничава правата на човека, защото този срок вече за пореден път се намалява. Това не е за първи път. Затова ние смятаме, че не е редно гражданите, които са ощетени от съдебните системи – не само в България, а и на други места, да търсят справедливост, и то в Страсбург. Ще Ви дам пример с това, че много българи в Македония, които бяха осъдени несправедливо, не успяха да се жалят в Страсбург по причината, че срокът и преди беше недостатъчен, за да набавят цялата документация, да намерят адвокати и да се подготвят за подобно дело. Затова призоваваме Народното събрание да не подкрепи тази ратификация, за да може наистина – щом Европа говори за правата на човека, те да бъдат спазвани и да не бъдат ограничавани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще изразя позиция, сходна на колегата от Патриотичния фронт, и ще направя една бележка по повод на функционирането на Съда за правата на човека в Страсбург. Тъй като имах възможността да присъствам няколко пъти по процедурата за избиране на съдии в Съда на правата на човека, искам да повдигна един въпрос, който касае националните парламенти в Европа. Става въпрос за следното, че в процедурата по избор на съдии почти никога или са минимални случаите, в които Съветът на Европа се е съобразил с желанието на съответните национални парламенти и с желанието на съответните национални държави. Излъчват се комисии, които работят по своя собствена логика, със свои собствени критерии и често пъти в Съда за правата на човека, ще кажа – може би над 80% от случаите, на които аз съм бил свидетел, се избират съдиите, които не са предложени от националните представителни институции, каквито са парламентите. Въпросът за функционирането на европейските институции и за мястото на националните парламенти в този процес става все по-остър, защото кризата, на която сме свидетели в Европейския съюз, е функция и на институционалния хаос, който беше сътворен. Съдиите, които се избират в Съда по правата на човека, често пъти работят и отсъждат по дела против съответните национални държави, водени от други мотиви и съображения. Не искам да ги коментирам от тази трибуна. Считам, че намаляването на срока е само един от елементите в превръщането на Съда по правата на човека в Страсбург в институция, която все повече става част от анонимната европейска бюрокрация, без политическа връзка с излъчилите ги общества и държави – онази бюрокрация, която постави на дневен в Европа тези тежки въпроси, с които ние днес се опитваме да се справим – двойните стандарти в областта на правата на човека, тъй като по сходни случаи Съдът за правата на човека издава различни присъди в зависимост от това от коя държава идват документите, в зависимост от това какви са начините на възприемане на отделните национални държави в европейското семейство. Считам, че там освен процедурата и срокът е нарушена безпристрастността; считам, че балансът между националните и европейските интереси е нарушен; считам, че националните парламенти и националните държави нямат никакъв контрол върху избора на съдии в Съда за правата на човека. Така че не виждам никакво основание това изменение да бъде подкрепено.Крайно време е националните парламенти да изразят позиция, защото без такава позиция ще се увеличи скоростта на функциониране на европейската бюрокрация, която в определени моменти започва да става опасна за съответните национални държави. Балансът е нарушен, безпристрастността е нарушена, от което страдат правото и законът.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Жаблянов! Дълбоко не споделям философията, която се съдържаше във Вашето изказване. Вие, не знам дали го правите от името на цялата Парламентарна група на Коалиция за България, определихте Съда в Страсбург като функция на някаква бюрокрация. Съдът за правата на човека в Страсбург е създаден, за да прилага най-важния акт – Европейската конвенция за правата на човека, и е недопустимо в българския парламент работата на този орган да се представя като бюрократичен произвол, който, видите ли, ако тази Конвенция се подкрепи от българския парламент и от другите национални парламенти, ще се разшири като обхват – обхват на бюрократичния произвол на Страсбург над националните държави. Не искам да влизам в историята на този акт, но ако има национални държави, които са обект на осъдителни присъди от Съда в Страсбург и ако България е на едно от първите места, за съжаление, по осъдителни присъди, то причината не е в бюрокрацията, както Вие се изразявате, а в това, че още не сме покрили стандартите, които се съдържат в Европейската конвенция за правата на човека. Ние по-скоро трябва да се замислим за основополагащия принцип – едно ограничение на правата не просто да бъде наложено със закон, а да бъде необходимо в едно демократично гражданско общество. И точно заради непокриването на този критерий Европа налага санкции на националните държави, дори когато ограниченията са наложени със закон, че дори и в конституциите им. Проблемът е в нас, а не в Конвенцията и ние убедително ще подкрепим ратификацията! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Жаблянов! Категорично не мога да се присъединя към Вашите констатации и като един от тримата членове на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – тази Комисия, която наблюдава пряко дейността на Международния съд по правата на човека, включително и процедурите за избор на съдии, бих искал да кажа, че възразявам срещу внушенията, които се опитвате да правите, и съм сигурен, че Вашият представител – един от тримата представители – господин Янаки Стоилов, ще подкрепи моите думи и моите виждания в тази посока. Освен всичко друго в конкретния случай въобще не се касае за процедура за избор на съдии, а дотолкова, доколкото се коментира съдия в този Съд, се касае за пенсионните права на пенсионираните, на оттеглящите се съдии в този Съд. Присъединявам се изцяло към разбирането, че този Съд следва да спазва европейските ценности, които създадоха Европейския съюз. По отношение на така наречените „национални съдии”, защитата на националните интереси в конкретните спорове, ще припомня случай, в който наш национален съдия, много близък на левицата, постанови такова съдебно решение по отношение на реституционните спорове в България, което на практика да легитимира държавата да се бори и да отстоява правата си по спорове за реституции, по което българската държава бе принудена да дарява държавни имоти. Благодаря, господин Председател.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, надявам се, че Вие не възприемате Европейския съд по правата на човека в Страсбург като някаква европейска администрация, като някаква европейска бюрокрация. Това е Съд! Това е Съд! Юрисдикция! Тази юрисдикция е част от системата на Европейската конвенция за правата на човека, институционалната система на Европейската конвенция за правата на човека, която трябва да следи за спазването на правата на човека, които са дефинирани в тази Конвенция. Там съдиите – в Европейския съд по правата на човека, не са призвани да защитават националните интереси на държавите, които са ги излъчили. Те са призвани да защитават духа и текста на Европейската конвенция за правата на човека. Последната грижа на ПАСЕ и на Съвета на Европа би трябвало да бъде дали кандидатите, представени от съответните държави, се ползват с политическата подкрепа на националните парламенти. Последната грижа! Основната грижа на комисията, която трябва да селектира и да избере представители на всяка държава членка в Съда, трябва да бъде неговите познания, компетентност и най-вече ангажираност, да се абстрахира от държавата, която го е излъчила, и да следи безпристрастно за спазването на Конвенцията за правата на човека. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, когато излизат депутати от Движението за права и свободи на трибуната, аз не се интересувам какво решение преди това е взела Вашата парламентарна група – дали това отразява мнението на групата, или индивидуалното на депутата. В Народното събрание на трибуната не излизат групи, а излизат народни представители и това би следвало най-добре Вие да го знаете и това кореспондира... (Реплика на народния представител Лютви Местан.) Ако обичате, господин Местан, не се обаждайте от място, моля Ви. (Шум и реплики от ДПС.)

Много Ви благодаря, но тогава Вие не си изпълнявате задълженията, господин Председателстващ. (Шум и реплики.)

Няколко въпроса за същността на Съда за правата на човека. Всяка институция, независимо как я възприемаме и как е създадена, е създадена върху определени принципи. Тя се изменя във времето. Християнската църква е била създадена преди две хиляди години, но тогава е нямала нищо общо с това, което ние имаме в момента като организация и като култ, разбира се. Това важи за всички институции, включително за Съда по правата на човека, който не е църква, който може да бъде критикуван и който може да бъде връщан към първоначалните ценности, заради което е създаден. Непоследователното прилагане на принципите на правата на човека доведоха до днешната ситуация в Европа. Избирателното прилагане на принципите за правата на човека доведоха до днешната ситуация в Европа. Правата са едни и се превърнаха в ущърб за други. Липсата на задължение се превърна в противоположното на реда. Когато обсъждаме и се опитваме да намерим решение на проблемите на Европа, включително на тероризма, включително на това, което става по улиците на Париж, трябва да сме наясно, че европейските институции носят своята отговорност. Но те не могат да носят своята отговорност, когато не отразяват мнението на нациите, които създадоха Европа. В Европейския съд по правата човека не стоят политически хермафродити. Ако някой смята, че там се избират такива съдии, то той не е наясно с процедурата. Искам да дам конкретни примери. Когато бяха избрани съдиите, предложени, тоест от името на средните национални държави...

...на Сърбия, на Словакия и на Грузия, не само че не беше взето предвид мнението на националните парламенти, на правителствата, на академичните общности в тези страни, но бяха избрани непригодни съдии по политическа целесъобразност. И това трябва да се каже – непригодни, господин Казак, от професионална гледна точка.

Последно.

Пожелавам Ви приятен уикенд, господин Председателстващ.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Обикновено такива теми минават без голямо внимание в Народното събрание. Това, че се направиха изказвания, е добър сигнал, защото въпросите са важни за това какво е взаимодействието между българското правосъдие и европейското правосъдие в областта на човешките права по отношение на дейността на Съда в Страсбург, който прилага Конвенцията за защита правата на човека. Самото съдържание на този Протокол е доста по-ограничено от цялата тематика, която тук се разисква, и аз искам да обърна внимание, първо, какво предстои ние да гласуваме. Този Протокол предвижда няколко промени. Едната от тях засяга пределната възраст, на която трябва да бъдат предлаганите кандидати. Предвид продължителността на мандата на съдиите, мисля, че е целесъобразно изискването кандидатите, които държавите предлагат, да не бъдат повече от 65 години. Забележете, за българските магистрати има изискване те да се пенсионират на 65 години. Сега не обсъждам дали това е най добрата пределна възраст – дали тя не е ниска дори за магистратите от най-високо ниво, но 65 години е максималната възраст, на която може да стартира мандат на член на Съда в Страсбург. Другата промяна е в компетенциите между отделните състави и така наречената Голяма камара. Тази промяна създава възможност част от делата да бъдат директно прехвърлени към тази Камара с оглед уеднаквяване на практиката на Съда. В случаите, когато съдебните състави смятат да се отклонят от общоприетата практика, се предлага делото непосредствено да се прехвърля към тази Голяма камара. Тя може да бъде сравнявана с ролята на Пленума на Върховния съд, който може да приема тълкувателни постановления. Така че целта е, когато по същество ще се установяват прецеденти, това да бъде обсъждано в по-широк състав и на най-високото ниво от съдебния състав. Другият въпрос, който засяга гражданите, по който наистина може да има различни мнения, е: обосновано ли е съкращаването на срока от шест на четири месеца за подготовка и подаване на жалба до Съда в Страсбург? През последните години наистина неимоверно нараства броят на делата. Има предварителен механизъм за преценка на тяхната допустимост, но въпреки това тези дела затрудняват работата на Съда и се търси някакво равновесие между количеството на делата и достъпа до правосъдие. За гражданите шест месеца е по-добър срок безспорно, защото изисква професионална подготовка на жалбата, която да се отправи до Съда в Страсбург, но в същото време тези дела се разглеждат дори по-бавно в повечето случаи, отколкото се осъществява националното правосъдие и с оглед на постигането на по-бързи резултати, а може би косвено скритата цел е да се намали и броят на входящите дела, този срок се предлага да бъде четири месеца. Ако това е един национален закон, ние щяхме да сме в много по-лека ситуация, за да могат народните представители да гласуват избирателно по всеки един от тези въпроси, но в случая, тъй като става дума за ратификация на протокол, те трябва да бъдат одобрени заедно. В този смисъл аз не виждам големи пречки Протоколът да бъде подкрепен. Ако ние трябва да обсъждаме въпросите за европейското правосъдие и за българския съд, тук много по-основателно е да се обърне внимание, че България вече неколкократно е осъждана, включително за решения на български съдебни състави по дела, които бяха доста шумни в предишните години и за които сега България трябва да плаща значителни средства. Трябва да бъдат поставени въпросите и за регресната отговорност, но това са вече въпроси на българската държава как тя да реагира по отношение на лица и институции, станали причина България да бъде осъдена и да се заплащат в много случаи десетки хиляди евро по тези решения. Това са истинските въпроси. Също така можем да анализираме, но не от парламентарната трибуна, последователността на практиката в случаи, когато Европейският съд е постановил решения, какви са били позициите на българския представител в този Съд. Дали тази практика е последователна, дали тя не е повлияна от политическата конюнктура в страната – това са сериозни въпроси и мисля, че те не трябва да бъдат подминавани. Но смятам, че днешната дискусия по ратифицирането на Протокол № 15 няма как да изчерпи всички тези важни въпроси. Благодаря на всички народни представители, независимо от различните позиции, които се включиха в дискусията, защото тя поставя поне една част от тези въпроси, които трябва да бъдат на вниманието на българския парламент. Последното, което мисля, че вече е въпрос на баланса на институциите на Съвета на Европа – в последните години се наблюдава тенденция едва ли не Съдът в Страсбург да се превърне в институция на институциите, а Съветът на Европа е междуправителствена организация, която включва Комитета на министрите, Парламентарната асамблея и Съда. Ние трябва да поддържаме равновесието на тези три органа, защото Комитетът на министрите, за разлика от някои от решенията на Европейския съюз, действа като междуправителствена организация. Има различни конвенции, които някои от страните са подкрепили, а други не са. В практиката на Европейския съд в последните години се прави опит да се постановяват решения срещу държавите, дори по конвенции, към които те не са се присъединили – нещо, което ние не можем да приемем като допустимо. Тоест има една експанзия на Съда под знамето на правата на човека, която се намесва твърде интензивно в този периметър, който е оставен като преценка на държавите. За разлика от правото на Европейския съюз, което има пряко и непосредствено действие, по други причини тук юрисдикцията на Съвета на Европа не е наднационална – тя е междуправителствена. Това са също важни въпроси – Съдът да действа в пределите на собствената си компетентност. Мисля, че тези въпроси е добре да се имат предвид от народното представителство не само с оглед на внесения Законопроект за ратификация, а защото вероятно в следващите месеци отново ще имаме поводи да се връщаме към тези важни теми, които засягат българските граждани и дейността на българските държавни институции. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Излизам само да кажа няколко думи във връзка с един термин, подхвърлен от колегата Жаблянов. За нас, за нашата политическа платформа този Съд е неправомерен, защото е неправомерна Конвенцията Ви... (Народният представител Лютви Местан ръкопляска.) Моля Ви се, господин Местан, нали между нас с Вас лежи цивилизационна пропаст?! Няма нужда да ми ръкопляскате!

Искам да Ви кажа, че тя е неправомерна по смисъла на логиката. Всеки казус представлява бинарна опозиция. Като имаме Конвенция по правата на човека, трябва да имаме Конвенция и по отговорностите на човека. Отговорностите също трябва да бъдат дело, предмет на този Съд. По тази причина от морална гледна точка Европа представлява една развалина. Защо? Защото политическата коректност лежи в основата на действията на този Съд и в две трети от случаите политическата коректност е в основата на неговите решения, а това е несправедливо, неправомерно и неподчинено на римското право, което лежи в основата на европейското. Тук е пълно с юристи и ще кажа: къде в римското право има такова нещо – Съд за правата на човека?! Това са пълни глупости. Няма нужда от това, сбъркана е цялата система, защото когато имаме права, трябва да имаме отговорности и задължения. Иначе това не действа – то представлява една демагогия и затова се е превърнало в бюрократична структура, която седи в ръце с политическата коректност и започва да съди или да не съди. Когато оковите на политическата коректност паднат от ръцете на европейските народи, тогава ще се реши и въпросът, който сега имаме с мигрантите и прочее остатъчни действия от тази порочна система. Благодаря Ви за вниманието.

Лично обяснение!

Благодаря, господин Председател. Проф. Станилов, стана ясно, че наистина лежи цивилизационна пропаст между нас, защото тази Ваша оценка за една от най-важните институции на Европа ни прави не просто политически, а цивилизационно различни. Но ръкопляскането ми не беше в израз на съгласие с тезата Ви – беше ироничен израз на тоталното съвпадение на позициите Ви с тези на колегата от БСП, на чието изказване се позовахте. Ето това трябва да се чете в ръкопляскането ми. И жалко, жалко за тази пропаст. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника правя предложение да пристъпим към второ гласуване на настоящия ратификационен Законопроект. Както и предходните оратори коректно отбелязаха, Протоколът съдържа в цялост три конкретни предложения, по които не можем да правим отделни предложения. Евентуално бихме могли да правим текстови предложения по член единствен – ратифицира, но никой от ораторите не заяви предложение в тази посока.

Уважаеми господин Председател, народни представители! „ЗАКОН за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург Член единствен: Ратифицира Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа. Правя процедурно предложение на основание чл. 46 за допускане в пленарна зала на господин Георги Стоянов – главен секретар на Министерството на земеделието и храните, на господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика” в Министерството, и на господин Георги Алексиев – главен секретар на Контролно-техническата инспекция.

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 7 октомври 2015 г.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предлагам да го подложите на гласуване в пленарната зала.

Предложение на народния представител Цвета Караянчева, Живко Мартинов и Румен Желев: „Създава се нов § 1.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1. „§ 1. В чл. 1 думите „и горската техника и придобиването на правоспособност за работа с нея” се заменят с „горската техника, включително на превозните средства и машините за земни работи, както и придобиването и отнемането на правоспособност за работа с техника”.”

Предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители: „Създава се § 1а.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2. „§ 2. Член 2 се изменя така: „Чл. 2. Законът има за цел да осигури при работа и при движение по пътищата използване на безопасна земеделска, горска техника, включително превозни средства и машини за земни работи.”

По § 1 има предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3: „§ 3. В чл. 3, ал. 1 думите „техника, горска техника” се заменят с „горска техника, включително превозни средства”.”

По § 2 има направени предложения от народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4: „§ 4. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. Министърът на земеделието и храните е: 1. компетентен орган по одобряване на типа и орган по надзор на пазара по смисъла на чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 167/2013”; 2. орган по одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника; 3. орган по национално одобряване на типа и контрол на пазара съгласно наредбата по чл. 9б; 4. орган по издаването и отнемането на правоспособност за работа с техника; 5. орган по изпитване и оценка за съответствие с националните и международните изисквания за безопасност на техниката.”

Предложение за редакция по поправката в § 4 относно чл. 5 в т. 4 след думите „отнемането на” се добавя „свидетелство за”.

По § 3 има направено предложение от народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5: „§ 5. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. Областните дирекции „Земеделие” са орган по: 1. регистрация на техниката; 2. контрол за техническото състояние и безопасността на техниката, пусната на пазара и/или в употреба, и за придобиването на правоспособност за работа с техника.”

Предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. Създава се нов чл. 7: „Чл. 7. (1) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа информационна база данни за регистрация, отчет и контрол на техниката и на лицата, придобили правоспособност за работа с нея. (2) Данните по ал. 1 се въвеждат от областните дирекции „Земеделие”.”

По § 4 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7: „§ 7. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. (1) На пазара се пуска само техника, която отговаря на изискванията за одобряване на типа, съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 или съгласно наредбите по чл. 9б и 9в. (2) Изискванията за одобряване на типа се отнасят за нова/нови: 1. колесни трактори; 2. верижни трактори; 3. ремаркета; 4. сменяема прикачна техника; 5. системи, компоненти и отделни технически възли за техниката по т. 1 - 4; 6. двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители. (3) Техниката по ал. 2, т. 1 – 4, която е превозно средство, се дели на категории съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) № 167/2013.”

Предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 8, 9, 10, 11 и 12: „§ 8. Член 9а се изменя така: „Чл. 9а. (1) За издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа на техниката по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 5 производителят или негов представител подава отделно заявление до министъра на земеделието и храните, като избира една от процедурите по чл. 20 от Регламент (ЕС) № 167/2013. Към заявлението се прилагат: 1. декларация за вписване в Търговския регистър с посочване на единен идентификационен код за търговците и клоновете на чуждестранните търговци, вписани по реда на Закона за Търговския регистър, а когато производителят не е регистриран в Република България – документ за регистрация, издаден от компетентен орган от държавата по регистрация; 2. когато заявителят е представител - нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя; 3. документите по чл. 22 и 23 от Регламент (ЕС) № 167/2013; 4. документ за платена държавна такса за издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа; 5. декларация от заявителя, че не са подадени документи за одобряване на същия тип техника до компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (2) При подадено заявление за ЕС одобряване на типа се съставя техническо досие, съгласно чл. 24, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 167/2013. (3) Производителят или негов представител предоставя образци от техниката по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 4, компоненти и отделни технически възли, представителни за типа, подлежащ на одобряване, които са необходими за провеждане на изпитванията и проверките в съответствие с чл. 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 167/2013. (4) В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 министърът на земеделието и храните издава или отказва издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа техника. (5) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по ал. 1, министърът на земеделието и храните писмено уведомява заявителя със съответните указания за отстраняването им. Срокът по ал. 4 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. (6) Министърът на земеделието и храните издава ЕС сертификат за одобряване на типа, когато са изпълнени правилата за съответствие на производството, съгласно чл. 28 от Регламент (ЕС) № 167/2013, и типът техника: 1. съответства на данните, посочени в техническата документация; 2. отговаря на приложимите изисквания на чл. 17, 18 и 19 от Регламент (ЕС) № 167/2013. (7) Министърът на земеделието и храните отказва да издаде ЕС сертификат за одобряване на типа при спазване изискванията на чл. 24, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 167/2013. (8) Изискванията за ЕС одобряване на типа на цяло превозно средство не се прилагат за превозните средства по чл. 38, параграф 2 на Регламент (ЕС) № 167/2013. (9) За издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа заявителят заплаща на Министерството на земеделието и храните такса по тарифата по чл. 17, ал. 1. Копие от сертификата се съхранява от министъра на земеделието и храните. (10) Техниката по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 5 се пуска на пазара, когато отговаря на изискванията за ЕС одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013. (11) Министърът на земеделието и храните оправомощава технически служби по реда на Глава шестнадесета от Регламент (ЕС) № 167/2013. (12) Министърът на земеделието и храните определя с наредба реда за одобряване на типа на техниката по чл. 9, ал. 2, т. 1-5. § 9. Член 9б се изменя така: „Чл. 9б. Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за извършване на национално одобряване на типа за ремаркета, сменяема прикачна техника, системи, компоненти и отделни технически възли за тях и за издаване на сертификат за национално одобряване на типа.” § 10. Член 9в се изменя така: „Чл. 9в. (1) Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители и за издаване на сертификат за одобрение на типа.” § 11. Член 9г се отменя. § 12. В чл. 9д се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Предоставянето на пазара, регистрацията или пускането в употреба на превозни средства се извършва съгласно: 1. член 38, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 167/2013, или 2. член 39 от Регламент (ЕС) № 167/2013, когато са последни от дадена серия. (2) Предоставянето на пазара или пускането в употреба на компоненти и отделни технически възли се извършва съгласно чл. 40 от Регламент (ЕС) № 167/2013.” 2. В ал. 3 думата „издадена“ се заменя с „валидна”. 3. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Пускането на пазара и пускането в употреба на части или оборудване, които могат да изложат на сериозен риск правилното функциониране на основни системи, се извършва по реда на чл. 45 и 46 от Регламент (ЕС) № 167/2013. (6) Предоставянето на пазара и пускането в употреба на ремаркета, сменяема прикачна техника и системи, компоненти и отделни технически възли за тях, подлежащи на национално одобряване, се извършва по реда на наредбата по чл. 9б.”

Параграф 5 – предложение от народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 13: „§ 13. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Безопасността на употребяваната техника се удостоверява след извършване на изпитване и оценка за съответствие с изискванията за безопасност на техниката от центрове за изпитване и сертифициране към Министерството на земеделието и храните.” 2. В ал. 4 след думата „заплаща” се добавя „на Министерството на земеделието и храните”, а думите „тарифа, одобрена от Министерския съвет” се заменят с „тарифата по чл. 17, ал. 1”.”

Предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 10а т. 4 се изменя така: „4. използват техника, която отговаря на изискванията за техническа изправност съгласно наредбата по чл. 16, ал. 1.” Параграф 6 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 15: „§ 15. В чл. 10б, ал. 2 думите „Контролно-техническата инспекция” се заменят с „центровете за изпитване и сертифициране към Министерството на земеделието и храните”.” Параграф 7 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 16: „§ 16. В чл. 10в, ал. 2 след думата „заплаща” се добавя „на Министерството на земеделието и храните”, а думите „тарифа, определена от Министерския съвет” се заменят с „тарифата по чл. 17, ал. 1”.”

Параграф 8 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 17: „§ 17. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „използвани в земеделието и горите” се добавя „и машините за земни работи”, а думите „регионална служба на Контролно-техническата инспекция (РС на КТИ)” се заменят с „областна дирекция „Земеделие”. 2. В ал. 2 навсякъде думите „РС на КТИ” се заменят с „областната дирекция „Земеделие”, думата „ръководителя” се заменя с „директора”, а думите „служебен регистър” се заменят с „информационната база данни по чл. 7, ал. 1.” 3. В ал. 3, изречение второ думите „сертификат за съответствие с одобрения тип” се заменят с „валиден сертификат за съответствие с ЕС одобрения тип, валиден сертификат за съответствие с национално одобрения тип или декларация за съответствие”. 4. В ал. 4: а) в текста преди т. 1 думите „РС на КТИ” се заменят с „областната дирекция „Земеделие”; б) в т. 1 думите „ръководителя на РС на КТИ” се заменят с „директора на областната дирекция „Земеделие”; в) точка 3 се отменя; г) в т. 4 думата „техника” се заменя със „самоходна техника”, а след думите „10 kW” се добавя „и ремаркета”; д) в т. 5 думите „копие от документа” се заменят с „документ”; е) в т. 6 думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или единен идентификационен код – за търговците” се заменят с „декларация за вписване в търговския регистър с посочване на единен идентификационен код за търговците и клонове на чуждестранните търговци, вписани по реда на Закона за търговския регистър, а когато търговецът не е регистриран в Република България – документ за регистрация, издаден от компетентен орган от държавата по регистрация”; ж) точка 8 се изменя така: „8. валиден сертификат за съответствие с ЕС одобрения тип съгласно чл. 38, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 167/2013 г. или валиден сертификат за съответствие с национално одобрения тип съгласно наредбата по чл. 9б;” з) в т. 9 думата „издадена” се заменя с „валидна”; и) създава се т. 10: „10. удостоверение по чл. 10 за съответствие с изискванията за безопасност на употребяваната техника.” 5. В ал. 5, т. 4 думите „на документите или” се заличават. 6. В ал. 7 думите „РС на КТИ” се заменят с „областна дирекция „Земеделие”.” По § 9 има предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 18: „§ 18. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „по ред, определен” се заменят с „при условия и по ред, определени”. 2. В ал. 3 думите „със земеделска или горска техника” се заменят със „с техника”, думите „Контролно-техническа инспекция” се заменят с „министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”, думите „за което” се заменят с „като”, а след думата „заплаща” се добавя „на Министерството на земеделието и храните”. 3. В ал. 4: а) в т. 4 накрая се добавя „(машини за земна работа)”; б) в т. 5 думите „земеделска и горска” се заличават.” Има предложение на народния представител Цвета Караянчева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. Наименованието на Глава пета се изменя така: „Контрол и надзор на пазара”.”

По § 10 има предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 20: „§ 20. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Директорът на съответната областна дирекция „Земеделие” или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол за: 1. регистрацията на техниката по чл. 11; 2. правоспособността на лицата, които работят с техниката; 3. техническото състояние и безопасността на техниката; 4. въздействието на техниката върху околната среда; 5. спазване на нормативните изисквания при осъществяване на дейността по обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника; 6. наличието на валиден сертификат за съответствие с ЕС одобрения тип, на нанесено търговско наименование или марка и тип и/или на маркировка или номер за одобряване на типа; 7. наличието на валиден сертификат за съответствие с национално одобрения тип, на нанесено търговско наименование или марка и тип и/или на маркировка или номер за национално одобряване на типа. (2) Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица извършват надзор на пазара съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 за: 1. наличието на ЕС сертификат за одобряване на типа; 2. задължителните маркировки и маркировките за одобряване на типа, нанесени върху превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли в съответствие с член 34 на Регламент (ЕС) № 167/2013; 3. нанесено име на производител, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и адрес в държава – членка на Европейския съюз, върху произведените от него превозни средства, компоненти или отделни технически възли, предоставяни на пазара; ако не е възможно да се нанесат върху компонента или отделния технически възел се поставят върху опаковката или в документ, който ги придружава; 4. съответствието на превозните средства, системи, компоненти и отделни технически възли с ЕС одобряването на типа; 5. настъпилите изменения в ЕС одобряването на типа и наличие на актуализиран ЕС сертификат за одобряване на типа, както и отразяването на промените в сертификата за съответствие с ЕС одобрения тип; 6. предприетите действия от икономическите оператори по Глава втора „Общи задължения” и Глава дванадесета „Предпазни клаузи” на Регламент (ЕС) № 167/2013; 7. частите и оборудването, които могат да изложат на сериозен риск правилното функциониране на основни системи. (3) Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол на пазара съгласно наредбата по чл. 9б за: 1. наличието на сертификат за национално одобряване на типа; 2. съответствието на техниката с национално одобрения тип; 3. настъпилите изменения в национално одобрения тип и наличие на сертификат за изменение на национално одобрения тип, както и отразяването на промените в сертификата за съответствие с национално одобрения тип. (4) Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол на пускането на пазара на нови двигатели, монтирани или предназначени за монтиране в извънпътна техника, за наличие на сертификат за одобрение на типа двигател или фамилия двигатели при нанесена маркировка за съответствие с одобрения тип. (5) Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол за наличие на маркировка за съответствие и/или на валидна декларация за съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, а за извънпътната техника – за наличие на сертификат за одобрение на типа двигател или фамилия двигатели при нанесена маркировка за съответствие с одобрения тип.” По § 11 има предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 21: „§ 21. Член 15а се изменя така: „Чл. 15а. (1) При осъществяване на контрола и надзора почл. 15 длъжностните лица в съответствие с контролните и надзорните си функции имат право: 1. да извършват проверки в производствени помещения, складове, търговски и изложбени площи, стопански сгради, лични стопанства, при работа в земеделието и в горите; 2. да изискват за проверка от притежателя на ЕС сертификат за одобряване на типа или на сертификат за национално одобряване на типа техническа документация, която е включена в техническото досие; 3. да изискват валиден сертификат за съответствие с ЕС одобрения тип или валиден сертификат за съответствие с национално одобрения тип или валидна декларация за съответствие; 4. да проверяват за наличие на необходимите маркировки и обозначения върху системи, компоненти или отделни технически възли за техника по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 4; 5. да извършват проверка на техниката относно наличието на регистрация, преминат технически преглед, безопасност, техническо състояние; 6. да извършват проверки относно спазване на нормативните изисквания при осъществяване на дейността по обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника; при установено нарушение на условията и/или реда за осъществяване на дейността правят предложения до министъра на земеделието и храните за прекратяване на регистрацията за извършване на учебна дейност по този закон; 7. да спират за проверка техниката при работа или движение, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за правоспособност на лицето, работещо с техниката; 8. на свободен достъп до обектите на проверките; 9. да издават задължителни предписания по реда на Глава шеста; 10. да съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на Глава седма. (2) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да: 1. установяват точно фактите при осъществявания контрол или надзор; 2. не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват получената при проверките информация извън предназначението й; 3. уведомяват Комисията за защита на потребителите в случаите, когато е констатирано нарушение на изискванията към нови системи, компоненти или отделни технически възли за нови моторни превозни средства; 4. ползват нотифицирани технически служби при констатиране на нарушения и извършване на проверки за изследване съответствието на нови системи, компоненти или отделни технически възли за техника по чл. 9, ал. 2 с одобрения тип. (3) При извършване на контрола по този закон длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да се легитимират със служебна карта и да пазят в тайна фактите и обстоятелствата, които представляват производствена или търговска тайна.”

По § 12 има предложение на народния представител Цвета Караянчева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 22: „§ 22. В чл. 15б се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думата „Лицата” се заменя с „Икономическите оператори”. 2. В т. 1 и 2 думите „служителите на Контролно-техническата инспекция” се заменят с „длъжностните лица по чл. 15а, ал. 1”. 3. Създава се т. 4: „4. изпълняват изискванията по глава II „Общи задължения” и глава XII „Предпазни клаузи” от Регламент (ЕС) № 167/2013.” По § 13 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 23. По § 14 има предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 24: „§ 24. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. (1) Таксите по закона се определят по тарифа, одобрена от Министерския съвет. (2) Собствениците на техника заплащат на съответната областна дирекция „Земеделие” такса по тарифата по ал. 1 за: 1. извършване на идентификация; 2. извършване на регистрация; 3. технически прегледи, с изключение на тематичните.” Параграф 15 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 25: „§ 25. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 2 думите „Контролно-техническата инспекция” се заменят с „Директорът на съответната областна дирекция „Земеделие”. 2. В ал. 3 думите „Контролно-техническата инспекция дава” се заменят с „Длъжностните лица по чл. 15а, ал. 1 дават”, думите „когато установи” се заменят с „когато се установи”, а думата „представя“ се заменя с „представят”. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Длъжностните лица по чл. 15а, ал. 1 дават задължителни предписания, когато се установи: 1. липса на ЕС сертификат за одобряване на типа; 2. липса на изменен ЕС сертификат за одобряване на типа; 3. липса на валиден ЕС сертификат за съответствие с одобрения тип; 4. несъответствие на техниката с данните, посочени в ЕС сертификата за одобряване на типа; 5. липса на сертификат за национално одобряване на типа; 6. липса на сертификат за изменение на национално одобряване на типа; 7. липса на валиден сертификат за съответствие с национално одобрения тип; 8. несъответствие на техниката с данните, посочени в сертификата за национално одобряване на типа; 9. липса на сертификат за одобрение на типа двигател или фамилия двигатели или липса на нанесена маркировка за съответствие с одобрения тип на нови двигатели, монтирани или предназначени за монтиране в извънпътна техника.” 4. В ал. 5 думите „Контролно-техническата инспекция дава” се заменят с „Длъжностните лица по чл. 15а, ал. 1 дават”. 5. Създава се ал. 6: „(6) Длъжностните лица по чл. 15а, ал. 1 уведомяват Държавната агенция за метрологичен и технически надзор при установяване на липса на маркировка за съответствие и/или на валидна декларация за съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.”

Параграф 16 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 26: „§ 26. В чл. 18а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „налагат” се заменя с „прилагат”, а думите „ръководителите на регионалните служби на Контролно-техническата инспекция” се заменят с „директорите на областните дирекции „Земеделие”. 2. В ал. 3 думата „наложената” се заменя с „приложената”.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 27. Предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 28, 29 и 30: „§ 28. Създават се чл. 21а, 21б и 21в: „Чл. 21а. (1) Който извърши някое от нарушенията, посочени в чл. 72, параграф 2, букви „а”, „б”, „в”, „г” и „д” от Регламент (ЕС) № 167/2013 се наказва с глоба в размер от 2500 до 5000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. Чл. 21б. (1) Който не изпълни задължително предписание по чл. 18, ал. 4 се наказва с глоба от 2500 до 5000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.” Чл. 21в. (1) Който пуска на пазара техника в нарушение на чл. 10, се наказва с глоба от 2500 до 5000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. § 29. В чл. 22 ал. 1 се изменя така: „(1) Който предоставя или пуска на пазара техника, системи, компоненти и отделни технически възли или двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника в нарушение на чл. 9 или чл. 9д, или фалшифицира документи или маркировки с цел предоставяне или пускане на пазара, се наказва с глоба от 2500 до 5000 лв. § 30. В чл. 22б, ал. 1 т. 5 се изменя така: „5. която е в нарушение на чл. 10а, т. 4;”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 33. Предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 34: „§ 34. Създава се чл. 22е: „Чл. 22е. На лице, което извърши нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 167/2013 или на нормативен акт по прилагането им, извън случаите по чл. 19 – 22д, се налага глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 35. Параграф 23 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители.

Параграф 23 – предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 36: „§ 36. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 1 думите „одобрения тип” се заменят с „ЕС одобрения тип или с национално одобрения тип”; б) точки 4, 5 и 6 се изменят така: „4. „Трактор” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 5. „Компонент” е понятие по смисъла на по чл. 3, т. 18 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 6. „Маркировка за съответствие с одобрения тип” е означение съгласно изискванията на наредбите по чл. 9б и 9в или на чл. 34 от Регламент (ЕС) № 167/2013.”; в) точка 9 се изменя така: „9. „Одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника” е процедура за удостоверяване, че даден тип двигател или фамилия двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника отговарят на техническите изисквания на наредбата по чл. 9в.”; г) точки 10 и 11 се изменят така: „10. „Пускане в употреба“ е понятие по смисъла на по чл. 3, т. 40 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 11. „Пускане на пазара” е предоставянето на превозно средство, система, компонент, отделен технически възел, част, оборудване или двигател с вътрешно горене за извънпътна техника за първи път на пазара на Европейския съюз.”; д) в т. 13 думите „чл. 9, ал. 9” се заменят с „чл. 9в”; е) точки 14, 15, 16 и 17 се изменят така: „14. „Система” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 17 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 15. „Ремарке” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 16. „Сменяема прикачна техника” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 17. „Отделен технически възел” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 19 от Регламент (ЕС) № 167/2013.”; ж) точки 21, 22, 23 и 24 се изменят така: „21. „Производител” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 25 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 22. „Представител на производителя” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 26 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 23. „Части” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент (ЕС) № 167/2013 г. 24. „Оборудване” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 21 от Регламент (ЕС) № 167/2013 г.”; з) създават се точки 26-38: „26. „Регистрация” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 38 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 27. „Вносител” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 41 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 28. „Дистрибутор” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 42 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 29. „Икономически оператор” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 43 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 30. „Превозно средство” е трактор, ремарке или сменяема прикачна техника съгласно понятията в точки 8, 9 и 10 от Регламент(ЕС) № 167/2013. 31. „Одобряване на типа” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 32. „Национално одобряване на типа” е процедура за одобряване на типа по реда на наредбата по чл. 9б. 33. „ЕС одобряване на типа” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 7 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 34. „ЕС сертификат за одобряване на типа” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 32 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 35. „Сертификат за национално одобряване на типа” е документ, издаден от министъра на земеделието и храните, удостоверяващ, че типът техника по чл. 9, ал. 2 отговаря на съответните технически изисквания на наредбата по чл. 9б. 36. „Надзор на пазара” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 44 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 37. „Предоставяне на пазара” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 47 от Регламент (ЕС) № 167/2013. 38. „Техническа служба” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 28 от Регламент (ЕС) № 167/2013.” 2. Създава се § 1а: „§ 1а. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 37: „§37. (1) Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните се закрива. (2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните назначава ликвидационна комисия и определя нейните функции. Председателят на ликвидационната комисия представлява и ръководи закритата инспекция. (3) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата инспекция в срок 6 месеца от назначаването й. Разходите по ликвидацията са за сметка на средствата за издръжка по утвърдения бюджет на Контролно-техническата инспекция и по бюджета на Министерството на земеделието и храните. (4) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Контролно-техническата инспекция преминават към Министерството на земеделието и храните, съответно към областните дирекции „Земеделие”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Дончев, Вие бяхте определен от Министерския съвет на Република България персонално да отговаряте за провеждането на „Местни избори 2015 г”. „Българските граждани станаха свидетели на мръсни избори”. Това не са мои думи, а думи на министър-председателя и на водача на опозицията, съпроводени с масови закононарушения, което предизвика стотици съдебни спорове, възражения и оспорвания на обявените резултати. Законът забранява отварянето на чувалите с бюлетини и изборни документи. Милиони български граждани видяха през безпристрастните обективи на телевизията как това се извършва, а до ден-днешен наказания няма. Посегателство върху политическите права на гражданите е нарушаването на Конституцията, законите на страната и е определено като престъпление, когато се посегне на тези политически права. Как по друг начин да тълкува българският гражданин факта, че подаденият от него глас е отчетен с „нула” в секционните протоколи? Как да си обясним сканираните копия на протоколи на повечето секции – над 90%, изпълнени със задрасквания, поправки и дописвания? Кое е вярно и отговаря на информацията, която носят бюлетините в запечатаните чували? Задрасканото или дописаното? Зад кое от двете несъвместими неща стоят подписите на членовете на комисии, положили преди това своите подписи? Когато всички тези закононарушения останат ненаказани, господин Вицепремиер, те стават по-нататък норма, допустима норма за поведение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така се рушат основите на демокрацията, правовия ред и...

... и в края на краищата държавността в България. Как си обяснявате тези неща, господин Вицепремиер?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Въпреки драматичния ракурс на въпроса Ви, много се радвам, че ми го задавате, защото грешка би било, ако всички трудности, свързани с изборния процес от местните избори 2015 г. плюс референдума, бъдат забравени седмица или две след това. Още повече, че част от отговорностите да не се допускат подобни проблеми са и пряко в правомощията на Народното събрание. И аз много бих се радвал, ако по темата продължи да има и парламентарен дебат, и най-вече решение. Тук, въпреки краткото време, ще се опитам да маркирам основните пунктове и основните причини, които станаха причина за трудности в изборния процес. Вече имах възможност да коментирам, че част от текстовете на Изборния кодекс дават дефект при реалното им приложение в практиката. Едва ли ще е изненада необходимостта от това да се провежда избор в изключително малки кметства. Не допринася особено за демокрацията, но за сметка на това затруднява изборния процес. Лимитирането в закон броя на членовете на общинските избирателни комисии, особено за големите градове, както се оказва и в София, също дава дефект. Това са техническите очевидни въпроси. Има и концептуални такива. Приемете го като приятелско предизвикателство от моя страна. Какви трябва да са ни изборните администрации? Формирани изцяло по политически квотен принцип, професионални или комбинация между двете? Вчера имаше една дискусия на Обществения съвет на Централната избирателна комисия, където този въпрос беше коментиран, включително имаше за мен едно добро предложение политическите сили да имат правото и възможността да излъчват представители на различни нива в изборните администрации, но те да имат едно професионално ядро, примерно професионален секретар, който да гарантира малко повече грамотност. Защото в част от нарушенията и проблемите, които коментирахте, не се притеснявам да го кажа, е откровената неграмотност, най-вече на ниво секционни избирателни комисии, които сте абсолютно прав, дават на българските граждани повод да се съмняват доколко честен е бил изборният процес, а това е лошо за всички, не за победителите, а за победените в една или друга община. Това демотивира хората от смисъла да подкрепят или да не подкрепят някого. Не бива да се допуска втори път. Други теми, които са по-скоро отвъд правомощията на Народното събрание, но също трябва да бъдат дискутирани. С какво качество са провежданите обучения, особено на изборните администрации, говорим пак за секционните? Очевидно е било недостатъчно. По какъв начин е субординирана цялата система в изборните администрации. В момента имаме една лидираща роля на Централната избирателна комисия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), всички останали изборни администрации, включително и общинските избирателни комисии имат едно определено ниво на независимост, това е добро в определени ситуации. Практиката обаче показва, че в критична ситуация това поражда трудности. И всичко това са въпроси, с които Народното събрание е редно да се занимае. Колкото до това, ако Ви интересува какъв е моят скромен, понякога добър, понякога травматичен опит, винаги съм в състояние да споделя каквото знам. Благодаря.

Уважаеми господин Заместник министър-председател, Вие сте прав, че така проведените избори събудиха много подозрения в широки слоеве от българския народ. Ще Ви цитирам едно експертно мнение на неангажиран с политическите партии субект – в. „Банкер”, бр. 45 от тази година, в анализ, който прави на изборите, отбелязва: „По(д)правянията са толкова много и толкова очевидни, че не е възможно да си помислиш друго, освен съзнателно и масово нарушаване на закона за извличане на облаги за конкретни участници в така наречените избори”. Понеже става дума за нарушения на закона, аз нарочно не Ви питам за дефектите на закона, а за очевидни нарушения на закона, които остават безнаказани– отварянето на чувалите и посягането на изборните документи е престъпление. Миналия петък питах министърката на вътрешните работи, която с Вас солидарно отговаря пред българския народ от името на Министерския съвет – ще установи ли някой какъв е произходът на парите, с които се купуват избори? Никакъв резултат няма да получи българският народ. Именно така, господин Заместник министър-председател, се рушат устоите на държавата – когато не се спазват законите, когато от това няма последствия, независимо кой се възползва от това. Защото страстта за власт въпреки законите поражда една друга страст и лавина от страсти, която има страшни измерения в днешния ден. Ваш дълг беше, като отговорник от името на Министерския съвет, да търсите и отговорността, и персонифицирането на тези очевидни престъпления и нарушения на закона. Не говоря за изгодата. Печели от изборите, ако спечели някой, това е българският народ, ако животът му стане по-добър. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако не стане по-добър животът му, някой друг е спечелил от изборите, господин Вицепремиер.

Уважаеми господин Божинов, вероятно знаете, че са образувани общо 171 досъдебни производства за престъпления, свързани с изборния процес, като 128 от тях са пряко свързани с престъпления срещу политическите права на гражданите. Аз се надявам всички отговорни институции, в това число представителите на прокуратурата и на съдебната власт, да си свършат работата, да видим осъдени. Не само заради вината, а като мярка за превенция. Защото Вие сте абсолютно прав. Абсолютно прав сте – когато демокрацията се заменя с пари или с плащане, това по същество е край на демокрацията. В съвременния свят би следвало да можеш да купиш всичко, без да имаш право да купуваш автентичната подкрепа на хората. По каквито и теми да имаме спор, тук спор няма. Аз се надявам и на ниво законодателство, и на ниво действие на отделните институции подобни опити не само да бъдат наказвани, а да се създадат предпоставки да не се случват. Аз вече маркирах някои от предложенията. Между другото съвсем скоро българският парламент ще трябва да се занимава с темата за електронното гласуване. Удобен повод е да коментираме дали това е вариант за избягване на част от грубите машинации, каквито опити има в изборния процес. Колкото до чувалите, има нарочно решение на Централната избирателна комисия от 18 октомври 2015 г. Всеки, който е извършил нарушение, е редно да си носи отговорността. Аз съм за този принцип. Всеки, който не си е свършил работата, да си носи отговорността, без значение каква е тя – политическа, административна, а в тези случаи, в които е необходимо, и наказателна. Но каквито и различия да имат политическите сили – ляво, дясно, различни координатни системи от центъра, те имат общ интерес: изборният процес да е такъв, че да не предизвиква смут, тревога и съмнения в гражданите. Убеден съм, че това е общ интерес на всички политически сили в този парламент и съвсем скоро ще имате възможност да го докажете. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Случват се събития, които ако и да не променят хода на световната история, то със сигурност ще оставят дълбока диря в нея. Причините за тези събития се коренят в огромните неравенства и огромната бедност, които все повече завладяват света. Примерите са безпощадно ясни – високите нива на бедност и неравенства рушат държавата и дезинтегрират обществото. Неравенствата и бедността – ето кои са истинските проблеми пред България днес, пред днешния ден на България. Не магистрали, не обществени поръчки, които се разпределят между няколко големи фирми, а неравенствата и бедността, които засягат пряко живота на повече от половината българи. Тази седмица правителството призна, че не се е справило с бюджета за 2015 г. и поиска неговата актуализация. То направи това някак скрито – в Преходните и заключителни разпоредби на Проектобюджета за следващата година. То не успя да изпълни бюджета си в годината, в която взе назаем милиарди. Въпреки тези заеми, въпреки свръхсъбираемостта, която премиерът гордо отчита с противоречиви цифри, хората са все по-бедни. Те усещат това по джоба си и по хладилника си. Всеки се сблъсква с бедността, когато изпраща детето си на училище, когато трябва да получи лекарска помощ, когато трябва да се издържа само от пенсията си или минималната работна заплата. Но правителството явно не изпитва неудобство. То казва – днес имаме фискална консолидация, имаме стабилност на публичните финанси, имаме добри параметри на бюджетната рамка и така нататък. Това са принципи, които би трябвало да се следват от всяко правителство. Тази стабилност е привидна, а цената, която плащаме за тази политика на управляващите, е много висока. Защото стабилност няма, стабилност не може да произтича само от цифрите в графите на бюджета. Хората все по-добре разбират, че няма такава стабилност. Стабилно и устойчиво е само упорството на управляващите, че в България животът става все по-добър, като цинична и безотговорна теза на хора без връзка с реалността. Днес България е по-задлъжняла от когато и да е било – дългът расте, а новите дългове покриват старите. Това е дългова спирала, която не само че не гарантира растеж и заетост, а тъкмо обратното – обрича страната ни на години без социален и икономически напредък. Защото бюджетът не може да бъде технология. Бюджетът е инструмент на политика, на предложения от правителството като философия. Ние казваме – не споделяме Вашето разбиране и политики, защото те не са в интерес на мнозинството български граждани . Има алтернатива на тази философия. Има алтернатива на дясната Ви политика и бюджетът може да бъде част от нея. У нас 48% от хората живеят в риск от бедност. Нивото е поне два пъти по високо от средното в Европейския съюз. Но има и по-страшно – бедността в страната ни се предава през поколенията. Синът и дъщерята на бедния човек утре най-вероятно на свой ред са обречени да бъдат бедни. Защо? Защото идеологията на управляващите казва, че държава не трябва да има, а всеки трябва да се оправя сам, а който не успява, сам си е виновен. Това отнема равния шанс и ние от БСП лява България питаме как ще се оправят онези 57% от българските деца, които от раждането са си в риск от бедност? Как да се оправят, когато съществуването им от най-крехка възраст е сведено само до прехраната? Как да се конкурират с децата на онези, които са дали стотици хиляди левове за частни уроци, за скъпи училища и чужди университети? Днес ние трябва да кажем, че алтернатива има. Алтернативата е не да се субсидират частните училища, а да се подкрепят общинските и държавните, за да дадем шанс на всички деца. Защото българската история показва, че в тях може да се получи образование на световно ниво. Алтернатива е да не се вдига възрастта за пенсия, да не се прехвърлят напред-назад вноските между фондове и Осигурителния институт. Не бива да се гледа на пенсионната система като тежест за държавния бюджет. Защото, уважаеми госпожи и господа, когато младите са заплашени от бедност, а старите са бедни, тези в активна възраст си тръгват. Днес в България активната социална политика, мерките за повишаване на доходите и борбата с бедността са залог за бъдещето на нацията, а точно тях ги няма в новия бюджет. В България 43% от хората изпитват остри материални лишения. Това е четири пъти и половина повече от средното в Европейския съюз, на който ние сме член. И зад студения канцеларски израз „материални лишения” наднича жестоката реалност в ежедневието на милиони българи. Това значи, че не може да си позволите да се храните редовно с месо например. На това лишение управляващите отговарят с данък вредни храни. Българите нямат пари за нормални храни, а трябва да ядат биохрани. Грижата за хората изисква увеличение на ниските доходи, защото това е единствената алтернатива и ние от БСП лява България ще отстояваме това. Бюджет 2016 г. е продължение на философията в образованието, която превърна образованието от право в стока, предмет на спекулации и търговски апетити. Разходите за образование намаляват като дял от брутния вътрешен продукт, и то не само за тази година, а като прогноза за следващите, но се въвеждат и увеличават субсидиите за частните училища. Нашата алтернатива е ясна – заявихме я и по време на обсъждането на Закона за образованието, и сега ние се обявяваме против ограничаването на достъпа до образование за хиляди българчета и за запазване на безплатния характер на образованието. Защото е хубаво, че се дава помощ за първокласник, но какво правят децата от бедни семейства – тези 50% от учениците в България във ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ клас? Уважаеми госпожи и господа народни представители, финансова стабилност в държавата няма, но алтернатива на Вашия бюджет има! Тази алтернатива се нарича преразпределение. Тази алтернатива е в прогресивното облагане, което Вие отрекохте преди десетина дни, когато пак го предложихме. Тази алтернатива се нарича справедливост. Вместо държава наблюдател, тя може да е справедлив разпределител на общественото богатство – веднъж като справедливо определи тежестта на данъчното бреме и затова е необходима прогресивна данъчна система, и втори път, като преразпределя събраното през бюджета активно, така че да намалява и бедността, и неравенствата. Само нашите десни управляващи все още не са разбрали, че Европа върви по този път, че Европа увеличава разпределения дял през бюджета от брутния вътрешен продукт, за да отговори на големите изпитания на кризата и да спре социалното разпадане в Европа. Уважаеми народни представители, от БСП лява България настояваме за размразяване на социалните плащания и за увеличаване на размера, предметния и персоналния им обхват. Тези плащания трябва да бъдат съобразени и с формалния праг на бедността, и с минималната работна заплата. Ние настояваме борбата срещу бедността и повишаването на доходите да бъдат изведени като основен приоритет на правителството – приоритет, на който да бъдат подчинени всички действия на държавата, и то не само за мандата на едно правителство, а като устойчива държавна политика, по която има приемственост, защото грижата за мнозинството граждани е грижа за бъдещето на България. Уважаеми народни представители, имаме рядък, но може би последен шанс да разсеем мъглата, в която живеете и да се изправите пред грозната картина на видимите и невидими резултати от днешното дясно управление на България. Защото каквото и да говорим по медиите, хората знаят, че алтернатива има, и тя е ясна алтернатива. Алтернатива на цинизма е солидарността, на лъжата алтернативна е истината, а на дясното управление – лявото управление за развитие на България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин и госпожо министри! Господин Министър, миналата седмица средствата за масова информация ни съобщиха една от малкото добри новини, а именно, че българските параолимпийци спечелиха за страната ни седем отличия на Световното първенство по лека атлетика. Деветима от атлетите, които представиха България по време на състезанията в Доха, Катар, се завърнаха с три световни титли, сребърен медал и три бронзови отличия. Благодарение на успеха, който завоюваха златните ни медалисти, България се сдоби с две директни квоти за Параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Това са впечатляващите резултати, защото са постигнати в силна конкуренция с близо 1300 състезатели от над 90 държави. Но дотук с добрите новини. Параолимпийският отбор на България остава без средства за подготовка до края на годината. За това алармира председателят на Параолимпийската асоциация Илия Лалов. Основната част от парите са били насочени именно към подготовката за този шампионат, а и без това бюджетът на Федерацията е бил намален с над 70 хил. лв. Тепърва до края на годината на отбора предстои важна подготовка, тъй като нормативите за Рио де Жанейро ще се покриват в първите четири месеца на 2016 г. Освен това, параолимпийците получават 50% от средствата за подготовка, които държавата отпуска за здравите спортисти, тоест 8000 лв. годишно на състезател. Оказва се също, че на треньорите на нашите параолимпийци са отнети надбавките към пенсиите, които получават треньорите на здравите спортисти, спечелили медали от олимпийски игри. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е следният: ще предприемете ли действия за осигуряване на средствата, необходими за подготовката на Българския параолимпийски отбор? Предвиждате ли повече средства за тях в бюджета на Министерството за следващата година? Какви мерки ще предприемете за осигуряването на нормални условия за подготовка и ще предприемете ли действия за връщане на социалните придобивки за пенсионираните треньори на параолимпийците със златни олимпийски медали?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, оценявам Вашия интерес и загриженост към тази тема. Тъй като през последните седмици бяха изнесени доста спекулативни цифри и факти относно финансирането на българските спортисти с увреждания, много Ви благодаря за възможността да изясня този въпрос и да развия темата. През 2015 г. Българската параолимпийска асоциация е кандидатствала с проекти по Програмата за олимпийска подготовка и по Програмата за развитие на спорта за високи постижения и детско-юношеския спорт за олимпийски спортове за 2015 г. По Програмата за олимпийска подготовка за 2015 г. са финансирани 23 спортни федерации, като Българската параолимпийска асоциация е на 12-о място по получени средства за спортна дейност. Договорът включва финансиране на подготовката, възстановяването, участието в Международния спортен календар и месечните средства за 12 състезатели, 10 треньори и 4 длъжностни лица. Общо средствата по договора са в размер на 460 хил. лв. Искам да обърнете внимание, че тези пари са разпределени между 12 състезатели. Ако изчислим по колко средства се падат за подготовката на един състезател, Българската параолимпийска асоциация е на първо място по заделени средства, от всички спортисти от всички федерации, за подготовката на конкретен състезател, на конкретно лице. По Програмата за развитие на спорта за високи постижения и детско-юношеския спорт за олимпийски спортове за 2015 г. за административни разходи на Параолимпийската асоциация – Държавен спортен календар, закупуване на спортна екипировка, наеми на спортни обекти и съоръжения, както и подготовката, възстановяването и участието на спортисти от възрастови групи преди мъже и жени в състезанията от Международния спортен календар, където са включени петима състезатели и двама треньори, общо средствата по договора са в размер на 75 400 лв. През 2015 г. Българската параолимпийска асоциация е получила общо 535 500 лв., което я поставя на 17-о място по абсолютен размер на получените средства в сравнение с 57 финансирани спортни организации в областта на спорта за високи постижения. Картотекираните спортисти на Асоциацията, участвали в държавни първенства за 2014 г., са 345 като по този показател тя е на 43 място в сравнение с останалите. По получени средства преди нея е Българската федерация по гребане с 566 423 лв., която има 665 картотекирани спортисти, участвали в държавните първенства, в сравнение с 345, които са на Параолимпийската асоциация. След нея по финансов показател е Българската федерация по бадминтон, която получава 505 225 лв., с 1524 картотекирани състезатели, тоест пет пъти повече от Параолимпийската асоциация. За 2015 г. по различните програми от Министерството на младежта и спорта са финансирани: Българска параолимпийска асоциация общо в размер на 535 500 лв.; Спортна федерация на глухите в България общо в размер на 492 892 лв.; Спортна федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания” общо в размер на 20 хил. лв.; по Програмата „Спорт за деца с увреждания и деца в риск” са финансирани 28 проекта на спортни клубове със средства в размер на 91 хил. лв. По Програма за развитие на спортните клубове средства са получили 11 спортни клуба, членове на Българската параолимпийска асоциация, като общият им размер е 46 594 лв. През 2016 г. Българската параолимпийска асоциация може да кандидатства по програмите на Министерството на младежта и спорта, като на състезателите – параолимпийци, спечелили квоти, ще бъдат осигурени същите условия като на състезателите, участващи в олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Международният параолимпийски комитет...

Уважаеми господин Министър, моят въпрос беше конкретен. Нямам нужда от това да правите класация на различните федерации. Не съм питал това. Не е нужно да си губим времето. В крайна сметка Асоциацията на параолимпийците е получила тези средства, защото е кандидатствала по Програмата, по правилата, които Вие сте разписали, и тези пари са ги получили по Ваша заповед. В последните години все по-малко са добрите новини от български спортисти. И аз с това започнах. Българските параолимпийци са донесли тази гордост на страната ни и аз смятам, че те имат право да имат претенции, да се готвят и да продължават да представят добре държавата. Затова моето питане към Вас е конкретно: до края на годината и за началото на следващата, преди да бъдат одобрени новите програми, ще осигурите ли средства, или и тези добри наши спортисти ще ги загубим, както много други загубихме през годините?

Уважаеми господин Търновалийски, никого няма да загубим. Тези цифри се изнасят, за да отговаря на въпроса какъв е размерът на средствата, които е получила Асоциацията. Затова сравнявам, защото се оказва, че въпреки тези констатации тази Асоциация е една от най-финансираните в държавата. Българските параолимпийци са получили най-много средства. Затова за следващата година, за тази година не можем да говорим за корекции по бюджета, защото тези средства са известни предварително и всеки си планира разходите според бюджета, но за 2016 г., за да бъдат подпомогнати всички спортни федерации, развиващи спортове за хора с увреждания, които до момента не са имали тази възможност, Министерството на младежта и спорта разработи нова Програма за развитие на спорт за хора с увреждания. Програмата обединява различни програми на Министерството на младежта и спорта, насочени към двигателната активност и практикуване на спорта от хора с увреждания. До момента не са подпомагани федерации, развиващи съответен спорт за хора с увреждания като гребане, баскетбол, канадска борба и други, за които с новата програма ще се предостави възможност за финансово подпомагане на дейността им. Международният параолимпийски комитет развива 31 вида спорт, от които 26 летни и 5 зимни. Българската параолимпийска асоциация, за съжаление, администрира само 10 летни спорта и един зимен спорт. В новата ни програма са включени две отделни направления: спорт за високи постижения за хора с увреждания. По това направление спортните организации могат да бъдат подпомагани за подготовка и участие на спортисти с увреждания в параолимпийски игри, световни европейски първенства и провеждане на финали на държавни първенства. И спорт в свободното време за хора с увреждания – програмата е с бюджет 1 млн. 400 хил. лв. Общо предоставените средства за 2015 г. за дейности на хора с увреждания са в размер на 1 млн. 185 хил. 986 лв., тоест, видно е, че има 200 хил. увеличение – около 18% увеличение за следващия бюджет през 2016 г. спрямо този за 2015 г. Чрез новата програма ще се предостави възможност да се развиват повече спортове за хора с увреждания и по този начин много повече български спортисти от различни спортове ще могат да участват в параолимпийските игри. Това е основната идея на тези игри, на тази организация. По отношение на Вашето питане за връщане на социалните придобивки за пенсионираните треньори на параолимпийци със златни медали от олимпиади, бих искал да Ви информирам, че такива придобивки никога не са били давани на треньорите, за да бъдат връщани. Министерството на младежта и спорта няма наличен ресурс, който да осигури допълнителни средства за осигуряване на тези социални придобивки, за да може да инициира законодателни изменения по поставената от Вас тема. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Популизмът и спекулата – това са методите и прийомите, които започват да действат тогава, когато политическите тези и аргументи вече ги няма. Лъжата се намесва там, където политиката спира да говори, и там и тогава, когато безсилието започва да се намесва. Припомням само две години назад: парламентът под окупация, студенти бити по улиците, заграждения само 100 дни след като парламентът е положил клетва, изолация в международно отношение, спрени еврофондове за втори път. Една голяма стъпка във външнополитическите отношения – един разкрит ресторант във Виетнам. Когато има управление на БСП, младите хора бягат от България, младите хора търсят спасение някъде другаде.

А сега се връщат?!

Когато БСП управлява, има фалирали банки! Когато БСП управлява, не се знае какво ще стане в утрешния ден! Когато БСП управлява, младите хора нямат алтернатива, нямат бъдеще и не виждат светлина в тунела! Заговори се за пенсии и социални придобивки. Само ще припомня 2009 г. и последното решение на кабинета Сергей Станишев: увеличение на пенсиите с по-висока стъпка и извън всякакви правила на фиска, пенсии, които впоследствие, четири години биват изплащани от правителството на ГЕРБ. Вие това наричате липса на социална политика? Лъжа! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

КТБ – три милиарда, изплащани от дясното правителство на ГЕРБ. Банка, фалирала в кабинета на Пламен Орешарски – финансовият министър в кабинета на Станишев – Орешарски. Спрени фондове – два пъти. Усвояемост по евросредстваслед2007 г. – 0,8. По-малко от процент отново след 2013 г. Усвояемост в момента – България в топ 5 на държавите, които усвояват най-много евросредства. Какво ще кажете на всички онези хора, макар и от дистанцията на времето, които с десетки хиляди бяха на улиците преди само две години? Какво ще кажете на онези хора, които напуснаха държавата по време на управлението на БСП и на тройната коалиция, ДПС и „Атака”?

А тези, които сега напускат?

Какво ще кажете на онези хора, които сега се връщат и намират начин да работят и да се развиват в държавата? Ще кажете може би, че заслугата е Ваша? Какво е оправданието за това, колко леви правителства катастрофираха в Европа и в момента Европа е дясна? За алтернативи говорим. Алтернативата българите я видяха само преди няколко седмици и тя е 22 на нула. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Защо не си вземеш изпитите преди това и тогава да говориш като млад народен представител?

Алтернативата е 22 на нула. Да, народен представител съм.

Като млад човек никога няма да се примиря с това, което 20 години се е вършило в държавата, с това, което е направено от левите правителства в България – тези правителства, които сключваха коалиции извън рамките на всякаква политическа етика, извън рамките на всякакъв политически разум, тези правителства, под чието давление мои връстници, както казахте „млад”, напуснаха тази държава. Не се срамувам от това, че съм млад. За младите хора в България има бъдеще. И това бъдеще се развива под дясно управление. И това бъдеще ще бъде алтернативата на целия този популизъм, лъжи, спекула и демагогия, която се излива в публичното пространство от леви партии. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан със зимния туристически сезон, но тъй като си давам сметка какво представлява развитието на ски центровете и предизвикателствата върху развитието на планинските райони, в тази връзка може би да кажа на преждеговорившия, че близо шест-години, от които – да, една година имаше управление на премиера Орешарски, продължава в Родопския регион безработицата в определени общини да е 30%, 28%, и средно – 18%, като цяло. И неслучайно питам министъра на туризма, тъй като знам, че именно туризмът е онази икономическа сила през зимния период в нашата планина, в планините на България, която дава икономическо оживление. Аз си давам сметка, че туризмът е комплекс на много политики, секторни, които се пресичат, и затова, госпожо Министър, Вие имате огромната отговорност и с политиката, която водите, на Министерството, на което сте лице, и с политиката на правителството, където сте член на Министерския съвет, да дадете онези политики, онази сила и енергия, така че зимният сезон да бъде добре, повече хора да имат възможности да работят, България да се утвърждава като добра туристическа дестинация, защото всички ние в тази зала сме заинтересовани за това и ние да утвърдим туризма като един от сериозните сектори в стопанското и икономическото развитие на България. И тъй като предстои зима, и тъй като въпросите стоят много открити, моля за Вашия отговор: каква е готовността на планинските зимни курорти за нормалното стартиране на зимния туристически сезон? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, във връзка с Вашето питане относно готовността за стартиране на зимния туристически сезон Ви уведомявам за следното. В периода на предсезонната подготовка на предстоящия туристически сезон на зима 2015 – 2016 г., Министерството на туризма организира серия от срещи с ангажираните институции в туристическия бранш, проведени в периода 15 – 20 октомври 2015 г. на територията на курортите Пампорово, Боровец и Банско. На работните срещи бе направен анализ на резултатите от контролната дейност на Комисията за защита на потребителите, регионалните здравни инспекции, Българската агенция по безопасност на храните, Главна дирекция „Национална полиция”, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” и Планинската спасителна служба през сезон 2014 – 2015 г., както и бе обсъдена готовността за предстоящия зимен сезон на 2015 – 2016 г. С оглед гарантиране безопасността на туристите, посещаващи курортните комплекси в страната, ежегодно се изготвя и утвърждава План за дейността на МВР по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и осигуряване на пожарната безопасност в туристическите комплекси. След мотивирани предложения от директорите на областните дирекции на МВР се създава организация за командироване на държавни служители с полицейски правомощия от други структури на ведомството. Дискутирани са областните планове за защита при бедствия и аварии с цел гарантиране сигурността на туристите и безпроблемната им почивка. Комисията за защита на потребителите предвижда да бъдат разкрити приемни в зимните курорти в средата на декември. Екипите ще проверяват категоризацията, съответствието на туристическите обекти, както и дейността на търговците по отношение евентуално прилагане на различни заблуждаващи и нелоялни практики. Предстоят и последващи проверки от Комисията за защита на потребителите за това дали хотелиерите и ресторантьорите са привели дейността си в съответствие с изискванията на закона, както и след като вече са констатирани нарушения през изминалия сезон. През миналия сезон Комисията за защита на потребителите извърши общо 2616 проверки, 506 от които в местата за настаняване, 2110 в заведенията за хранене и са съставени 219 акта, 69 от които в Пампорово. Агенцията за безопасност на храните е направила 517 проверки, 82 от които в Смолян, както е издала и 15 предписания. Регионалната здравна инспекция е установила едва пет нарушения през предната зима. На база на тези цифри се формира положителен тренд за намаляване броя на констатираните нарушения на нормативните актове. Личат усилията за по-отговорна и самодисциплинирана работа от страна на бранша, който е предпоставка за гарантиране на качеството на туристическия продукт. Припомням, че през изминалия зимен сезон бе отчетен над 8% ръст на чуждестранните туристи в България и близо 5% повече приходи от международен туризъм. Благодарение на облекчените визови процедури – политиката, която ще продължим да прилагаме и през този предстоящ зимен сезон, посещаемостта на турските туристи се е увеличила с близо 30%. Ръстове бележат и други наши целеви пазари: Великобритания – 15%, Германия – 11%, Израел – 26%, Македония и Сърбия – по 9%, Гърция – 6%. Очакванията са през предстоящия зимен сезон тази положителна тенденция да продължи. Доказателство за това са данните от заявените сезонни полети на летище София – 178 на брой, с 80 повече спрямо миналия зимен туристически сезон. Това е ясен знак, че България става не само по-разпознаваема, но и по-предпочитана туристическа дестинация за зимния туризъм. През тази зима на летище София са заявени шест пъти повече сезонни полети от Киев и е включена нова дестинация – Копенхаген. Броят на сезонните полети, заявени от Лондон за летище София, са 69 и е много по-голям спрямо миналата година, когато те са били едва 24. Данните от летище Пловдив също потвърждават очакванията за добър зимен туристически сезон. На летище Пловдив се очакват по-голям брой полети и пътници от важни пазари за нашия зимен туризъм, като Израел – 14 нови полета, Холандия – 13 нови полета, Великобритания – 5 нови полета. На база на данните от ранните записвания, които имаме от туроператорите и зимните курорти, има очакван ръст от между 5% и 7% за предстоящия зимен сезон. По отношение на подзаконовата нормативна база, касаеща зимният туризъм, Ви информирам, че на основание чл. 159 от Закона за туризма Министерският съвет прие Наредба да обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите, ски зоните и работата на ски патрулите. В наредбата се уреждат изискванията за обезопасяване и информационната обезпеченост на ски пистите, правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и организацията за работа на ски патрулите. Създадена е вече с моя заповед Комисия за определяне вида на ски пистите и тяхната безопасност. Комисията ще извършва проверки за определяне вида на ски пистите, след постъпило искане до министъра на туризма от собственика или от лицето, на което са предоставени права за ползване на прилежащите към ски пистите съоръжения, определяне степента на сложност на ски пистите и тяхната безопасност. С цел превенция от инциденти и максимално гарантиране сигурността на туристите за първи път в България се създават единни изисквания за квалификацията и реда за упражняване на дейността на планинския водач. Това се урежда в отделен подзаконов нормативен акт, който е финализиран и предстои да бъде обнародван по съответния ред. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател! Уважаемо госпожо Министър, добре е, че сте направили оперативни съвещания във връзка с подготовката и по-скоро на играчите, които са територията на зимните курорти – тези, които са операторите на ски съоръженията; тези, които предлагат услугите, свързани с ресторантите и хотелиерските услуги. Вие обаче сте министър в правителството на Борисов-2, който носи отговорност за още много неща и ние на разговор в Икономическата комисия с Вас се обърнахме към Вас със следните няколко въпроса. Аз се обръщам и тук да огласите от трибуната на парламента, за да успокоите хората, които се занимават със зимен туризъм, тъй като това е дейност в планините – и за Боровец, и за Банско, и за Родопите, ще има ли достатъчно средства за зимно поддържане и ще има ли възможност отново в медиите да чуем: „Зимата пак ни свари неподготвени”, „Два-три часа задръствания” и „Труден достъп до зимните курорти”? Гарантирате ли, че ще има достатъчно и надеждно електрозахранване, защото и сега, в момента си стоят дърветата, които зимата от ветровала и ветролома паднаха? Паралелно с това гарантирана ли е водата? Казахте, че за медицинското обслужване сте взели мерки. Ето това е комплекс от логистиката на българската държава, която се дава чрез политиките и на бюджета, и на оперативното ръководство на държавата в лицето на министрите, а Вие сте министърът, който центрира в Министерския съвет тези политики. Затова се обръщам към Вас да споделите тези политики ще дадат ли спокойствие, че държавата стои зад този бранш категорично и силно, защото той дава поминък в планинските райони?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Янкова, мога да Ви уверя, че туризмът е един от основните приоритети в управлението на правителството, и неслучайно всички свързани с неговото развитие сектори също са на най-високо място в приоритетите на кабинета. Инфраструктурата е такава. Изключително много средства се заделят както за транспортна, така и за екологична инфраструктура. Виждате, че всеки ден непрекъснато се откриват нови обекти, които улесняват развитието на туризма в България – не само на зимния, но на целия туризъм, защото нашата основна цел е България да се превърне в целогодишна туристическа дестинация. Знаете за последните промени в законодателството, които улесняват почистването на просеките и на пътищата от паднали дървета, така че да може безпроблемно да има както електрическо захранване, така и пътищата да бъдат проходими. По информацията, която имаме, има сключени договори както за почистване на пътищата от общинската пътна мрежа, така и от републиканската пътна инфраструктура. Това е основен приоритет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и в частност на Агенция „Пътна инфраструктура”. Мога да Ви уверя, че се работи изключително много и в тясно сътрудничество с всички нас, така че да гарантираме безпроблемното протичане на зимния сезон в частност, включително и за водата. Ние провеждаме регулярни срещи не само в рамките на Министерския съвет. Знаете, че към министъра на туризма има и Национален съвет по туризъм, в който участват всички ресорни министерства на ниво заместник-министър. Непрекъснато се правят оперативни съвещания и с областните управители и имаме уверението, че предстоящият зимен сезон е гарантиран с безпроблемно протичане, включително, както съобщих по-рано, очакваме и ръст на броя на туристите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, аз не очаквах да кажете друго.Безспорно очаквах да споделите, че държавата е обединена, единна с всички секторни политики – в енергетиката, пътищата, водоснабдяването, в това число и контролът на потребителите и че туризмът ще бъде окей. Стоят обаче много открити въпроси. Пътят Асеновград – Пампорово със свлачищата и срутищата, които през това лято не се укрепиха. Стоят въпросите за втори и трети клас пътища със свлачищните процеси, които са ги ерозирали и трябва да вървиш в едната посока, именно когато пътуваш към зимните курорти. Да, има промяна в законодателството за просеките и, дай Боже, да имаме нормално подаване през зимния сезон на електричество. Поставих този въпрос, за да Ви привлека вниманието, че отговорността на Министерския съвет е голяма, за да може един бранш, една икономическа част от нашето развитие в планинските курорти, тоест икономиката в планините да бъде стимулирана и подкрепена именно от правителството и Вие да застанете в центъра на тази координация. Поехте ангажимент пред цяла България и искам да споделя, че много сериозно ще следим през този зимен период дали всичко това, което споделихте, е вярно, и ще упражним контрола върху правителството и върху отделни институции да може да се прави логистика от българската държава, за да може стопанството и икономиката на страната да се развиват и хората да имат възможност именно в България да печелят средства и да развиват своята икономическа инициатива. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът, който отправям към Вас, е свързан с положението на Министерството на външните работи като страна при подписване на международни договори и в случая с Договора за обособяване на българо-американската учебна база за провеждане на съвместни военни учения на армията на двете страни на полигона в Ново село, община Котел. Аз самият съм народен представител от Сливенски многомандатен избирателен район. Господин Министър, в редица изследвания, с които се запознах в процеса на подготовката на въпроса ми, се подчертава, че в атмосферния въздух на полигона в Ново село при провеждане на ученията се отделят вредни за здравето газове като серен диоксид, азотен диоксид, диоксин, оловни съединения, бензен, въглероден оксид, озон, облаци фини прахови частици и редица други газове – аерозоли, субстанции, представляващи, някои от тях, сигурно строга военна тайна. В допълнение на изброените вредни атмосферни емисии жителите на селата Мокрен, Пъдарево и Горно Александрово са изложени на продължаващ с часове и дни шум от прелитащи военни самолети. Аз самият имам жилище в Сливен и съм подложен също, когато има учение, на тези шумови въздействия. В тази връзка моят въпрос е: възможно ли е в Министерството на външните работи да се проведат разговори с посолството на Съединените щати и да се постави въпросът за допълнително сключване на споразумение, което да обезщети до определена степен живущите в селата Мокрен, Пъдарево и Горно Александрово?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, бих желал да Ви информирам за следното. На 28 април 2006 г. между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати е подписано Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, ратифицирано от Народното събрание на 26 май 2006 г. и обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 55, от същата 2006 г. Съвместни съоръжения по смисъла на Споразумението са Учебен полигон Ново село, Военновъздушна база Безмер и Военновъздушна база Граф Игнатиево. Съгласно разпоредбите на Споразумението, изпълнителен агент от българска страна по неговото прилагане е Министерството на отбраната, което организира и координира дейностите и мероприятията и осъществява взаимодействието между административните звена в Министерството, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и между Министерството на отбраната и други министерства, ведомства, организации и структури от държавната и местната администрация по изпълнението на съответното Споразумение. Министерството на отбраната отговаря и за координирането на дейностите по изграждането, функционирането, подобряването и развитието на инфраструктурата на съвместните съоръжения на територията на Република България, както и за тяхната довеждаща външна инфраструктура. Министерството на отбраната координира и организира от българска страна дейностите по подпомагане силите на Съединените щати по изпълнение на мероприятия от програмата на Съединените щати за хуманитарна помощ и реконструкции и съвместни мероприятия по военно-гражданско сътрудничество. Наред с гореизложеното, съгласно чл. 33, т. 3 от Споразумението, страните създават съвместна Комисия за прилагането на въпросното Споразумение, която се съпредседателства от представители на техните изпълнителни агенти – Министерството на отбраната на Република България и Департаментът по отбрана на Съединените американски щати. Съвместната Комисия определя свои собствени процедури и създава такива помощни органи и административни служби, каквито са необходими за прилагането на Споразумението. Като минимум съвместната Комисия създава подкомитети и по специфични въпроси, включително, но не само, по въпросите на опазването на околната среда, планирането на ученията, оперативни въпроси, логистични, трудови и правни въпроси. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин Министър. Достатъчно ясно изразихте становището, че страна по текущи въпроси на Споразумението за ползване на съвместната военно-учебна база в Ново село е Министерството на отбраната. Аз сезирах министъра на отбраната и от него получих уверението, че ще направим съвместно посещение в района, за да се уверим на място какво може да се направи. Въпреки всичко аз съм дълбоко впечатлен от срещите, които имам с жителите на Горно Александрово, Мокрен, Пъдарево, относно пропуски, които са били допуснати. Уверен съм, че ако нашите преговарящи са били по-конструктивни, американската страна не би имала нищо против да направи примерно пречиствателна станция за отпадъчни води, каквато искат селяните на Мокрен и на Пъдарево, или пък да вложат малко средства за реконструкция на една обществена сграда. Най-много ги боли, че сградата в село Горно Александрово е разрушена. Смятам, че е нормално живущите около военните бази да имат по-добри условия живот от по-далечните села, тъй като не са виновни за това, че държавата е сключила договор за извършване на военни учения в непосредствена близост до селата. Затова смятам, че в един момент отново ще се обърна към Вас с министър Ненчев, за да потърсим съдействието Ви относно онова, което казахте – съвместният комитет да влезе и да свърши работа, тъй като това ще бъде и по линия на Министерството на външните работи. Благодаря още веднъж за разясненията, които дадохте във Вашия отговор.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми господин Министър на външните работи! Североатлантическият съвет е ръководният орган на НАТО. Съветът провежда своите заседания на високо равнище с участието на министрите на външните работи и министрите на отбраната на страните членки, когато това се налага. Съюзниците имат равни права при излагането на мнение и вземането на решение. Военният комитет на НАТО действа под политическото ръководство на Съвета, а Генералният секретар на НАТО оглавява Североатлантическия съвет и е негов говорител. След Студената война НАТО направи оценка на ситуацията в света и стигна до извода, цитирам: „Че обстановката в света е тясно свързана със сигурността и стабилността в Средиземноморския район”. През 1994 г. Съветът създаде така наречения „Средиземноморски диалог” и стартира операцията „Обединен защитник”. Стартира също така редица инициативи. От този период можем да намерим твърденията, че интересът на НАТО се заключава в сигурността и стабилността на този регион и за постигането на тези цели ще се използват всички необходими средства. Моят въпрос към Вас, господин Министър, като участник в Североатлантическия съвет, е: Каква е оценката на Съвета за причините, водещи до разрастването на кризата в региона на Близкия изток, бежанската вълна от този регион и на последствията от всичко това? Какви са вижданията за преодоляване на кризата и каква е позицията на България, изложена от Вас като неин представител в този ръководен орган? Какви позиции е излагала и отстоявала българската страна в ръководния орган на НАТО?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, въпросът Ви е смислен, навременен и изключително важен. Няма да можем да изчерпим трите въпроса в рамките на времето, което имам. Трябва да кажем със сигурност следното. Регионът на Близкия изток граничи с територията на НАТО и е от стратегическо значение за Алианса. За съжаление продължителността на разразилите се там конфликти не може да бъде определена. Някои от страните в региона не разполагат с капацитет да гарантират националния си суверенитет и сигурността на собствената си територия. Държавните институции в тези страни са слабо ефективни или изобщо не функционират, а границите са слабо охранявани. Това е благодатна почва за екстремизъм, насилие и тероризъм. Терористичните групировки, особено ИДИЛ, увеличават влиянието си на контролираните от тях територии и подобряват сътрудничеството помежду си. Наред с това се задълбочава етническото и религиозно разделение сред населението. Влошаването на сигурността наред с редица отдавна съществуващи социално-икономически фактори доведоха до мащабна мигрантска вълна. Повечето от мигрантите остават в региона, но стотици хиляди се отправиха към Европа. Бежанската криза представлява сериозно и многоизмерно предизвикателство за всички европейски държави. Отвъд предизвикателствата за сигурността, Европа се сблъсква и с човешка трагедия. Кризата изисква всеобхватен подход. Всички държави – членки на НАТО, допринасят за разрешаването на кризата и смекчаването на последствията от нея чрез подкрепата за действията на ООН и тези на Върховния комисар на ООН за бежанците. Двадесет и две държави – членки на НАТО, са членове и на Европейския съюз и участват активно в действията, предприети от Съюза в това направление. Алиансът приветства усилията на Европейския съюз, насочени към разработване на по-ефективен и всеобхватен подход за реакция на кризата. Като организация НАТО концентрира своите усилия и ресурси към преодоляване на първопричините за кризата, които могат да бъдат локализирани в страните на произход на бежанците и оказва подкрепа на засегнатите страни. Алиансът подпомага партньорите си в региона да изградят собствена стабилност и сигурност. На срещата на върха на НАТО в Уелс от 4-ти и 5-ти септември 2014 г. бе решено да бъде оказана подкрепа на Република Ирак. Към момента са идентифицирани 7 области на възможно съдействие от страна на НАТО като реформа в сферата на сигурността и отбраната, подкрепа при обезвреждане на взривни устройства и други, одобрени от иракското правителство. Настоящата ситуация застрашава сигурността по южното направление на Алианса, което се отразява и на партньорската политика на НАТО, насочена в момента към задълбочаване и разширяване на сътрудничеството с държавите в региона във формата „Средиземноморски диалог” – това са Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис, Истанбулската инициатива за сътрудничество, където са включени Бахрейн, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства, разширяването на инициативата за изграждане на отбранителни способности, подпомагането за сигурност и отбрана на държавите партньори чрез провеждане на обучение и други инициативи в тази насока, които са ключови за стабилността на региона и справянето с първопричините за миграционния поток, на които сме изложени. НАТО работи активно със страните от Северна Африка с цел повишаване на капацитета и способностите за вътрешна стабилизация. Тунис също се присъедини към платформата за оперативна съвместимост с Алианса. Йордания беше подпомогната от Алианса в рамките на научната програма на НАТО „Наука за мир и сигурност, за подобряване на киберотбраната на страната”. Беше разработен и пакет за оказване съдействие на Йордания при изграждане на капацитета й в областта на отбраната и сигурността. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Адресирането на първопричините е единственото възможно решение в дългосрочен план за осигуряване на мира и сигурността в Северна Африка, Близкия изток и Афганистан. Ще продължа след малко.

Уважаеми господин Министър, моят въпрос беше поставен преди няколко седмици, а след вчерашното изявление на министър-председателя, под което се подписвам, той има и други измерения. Вчера министър-председателят на България каза: „Трябва да направим ревизия на поведението на Европейския съюз и НАТО. Да видим дали винаги нашата външна политика е била адекватна и дали това, което сме правили, е донесло очакваните резултати.” Повтарям, подписвам се под всяка една дума, която повторих. Въпросът е колко дълбока, същностна и лишена от лицемерие трябва да бъде тази ревизия. Ще си позволя да Ви цитирам три изречения и затова посочих колко е важен генералният секретар на НАТО от онези години, когато бяха тези операции. Тогава господин Расмусен на форума за нова дипломация казва, цитирам: „Ако НАТО и страните от региона не бяха действали, ние щяхме да бъдем свидетели на кръвопролития и край на освободителните движения в Либия.” Продължавам: „А ярката Арабска пролет щеше да се превърне в безрадостна и мрачна зима. Ние обаче искаме да видим цветовете на Арабската пролет и регион, свободен от...” – тези неща, които стават днес, за да не цитирам думите му. Няма да дам оценка на тези думи. Ще ги нарека „романтичен утопизъм”. Трябва дълбока промяна, господин Министър, в способността да се оценява ситуацията, да се дефинират целите, начинът, по който се преследват, преодоляването на различните интереси на членовете на НАТО, понякога съпроводени с дуализъм. Непременно, веднага трябва да се направи нещо за спиране финансирането на тази ужасна групировка, за което НАТО има и ресурс, и отговорност пред света. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, аз пък ще се подпиша под Вашите думи. Знам, че бяхте искрен. Това е в наш национален интерес и, разбира се, в интерес на Североатлантическата общност, чиито членове сме ние. Ще продължа отговора си и ако ми остане малко време ще кажа и още няколко думи. Ползата за НАТО от подкрепата за страните, които изброих в Северна Африка, Близкия Изток, се състои и в увеличаването на стабилността на региона, без да се налага Алиансът да разполага сили там. Дискусиите за охраняването на границите, миграцията, квотите имат естество на граждански проблем и са част от дневния ред на Европейския съюз. Ролята на НАТО в предотвратяването на подобни кризи е чрез възпиране на обстоятелствата, благоприятстващи появата им, което включва военно сътрудничество с партньори за изграждане на техните способности. В двустранен план всички съюзници на НАТО участват и във водената от Съединените щати глобална коалиция за борба срещу Ислямска държава. Ефективността на коалицията до момента се дължи и на оперативната съвместимост, постигната в рамките на НАТО и представляваща важен приоритет в отношенията както между съюзници, така и с партньори. Опитът, натрупан в Афганистан по време на мисията ИСАФ, може да бъде приложен в коалицията за борба срещу ИДИЛ. Република България има своя принос за укрепването на сигурността, стабилното и устойчиво развитие на държавите от тези региони. През 2014 г. в съответствие с Постановление на Министерския съвет № 289 България предостави на правителството на Република Ирак военна помощ под формата на леко въоръжение, боеприпаси – общо 235 тона, на стойност около 3 млн. евро. Помощта беше определена на база на наличното излишно за Българската армия въоръжение и боеприпаси, в съответствие с исканията на кюрдските сили за сигурност. От своя страна, Министерството на външните работи финансира в рамките на международното сътрудничество за развитие Проект за повишаване на административния капацитет на полицията на Република Ирак за придобиване на знания и умения в областта на граничния контрол и управление на миграционните процеси, както и Проект за повишаване на административния капацитет на полицаите на Афганистан, за подобряване на знания и умения в областта на управлението на миграционните потоци и в областта на борбата с разпространението на наркотични вещества, който е в процес на изпълнение. Двата проекта са осъществени от МВР и са на обща стойност близо 110 хил. лв. и реализирането им е принос за насърчаването на демократичните процеси в двете държави. Ако ми позволите, още едно изречение. Дълги години наред Северноатлантическият алианс имаше усещането и нашите граждани имаха усещането, че оформяме света около себе си. Сега обаче ситуацията е друга. Сега всички наши граждани имат усещането, че светът оформя нас. Трябва да отговорим на исканията на нашите граждани да си върнем контрола върху ситуацията и да започнем да контролираме отново процесите. Иначе няма да можем да отговорим адекватно на предизвикателствата в днешния контекст, който е изключително динамичен. Върви се в тази посока, в тази посока са и разговорите, които се водят по време на Виенския процес, Вие знаете, по отношение на Сирия. Труден е балансът между намирането на дипломатическо решение и адекватни военни действия, които да ограничават разпространението на радикални идеологии и завземането на повече територия от страна на групи като „Даеш” Върви се натам и, разбира се, трябва да направим преоценка на това какво сме правили до момента.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми господин Министър! За мен този орден е присъден в нарушение на закона. Аз не открих нито решение на Народното събрание, нито решение на Министерския съвет – каквото е изискването на чл. 11 от Закона. За българските граждани човекът, на когото беше връчен този орден, е недостоен и те го заявиха мощно във връзка със скандалното му поведение в София при неговото посещение, когато той си позволи по абсолютно вероломен начин да се отнася към българския екзарх Антим, който, освен че е първият български екзарх, дал независимост на Българската православна църква, еи председателят на Учредителното народно събрание и на първото Велико народно събрание. Позволявам си да задам на Вас въпроса: какви са изключително големите заслуги към България, изискуеми от закона, на титулувания за Вселенски патриарх Вартоломей? Какви са тези заслуги, които да Ви дадат основание да инициирате такава процедура, въпреки че тя не се развива по предвидения от закона ред? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, първоначалното предложение за награждаване на Вселенския патриарх Вартоломей І е отправено от председателя на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров до Министерския съвет с писмо от месец август тази година. Същото е препратено от изпълняващия длъжността „главен секретар” на Министерския съвет на министъра на културата, който на свой ред го е изпратил по компетентност до мен. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за ордените и медалите в Република България „предложения за награждаване на чужди граждани с ордени и медали се правят от министъра на външните работи”. Точка! Вселенският патриарх Вартоломей е гражданин на Република Турция и по силата на цитираната разпоредба формалното предложение за награждаването му до президента на републиката може да бъде отправено само от министъра на външните работи. В тази връзка той беше предложен за награждаване с орден „Стара планина”, първа степен, с мое писмо до президента господин Плевнелиев от 3 ноември тази година със следните основни мотиви: Първо – активната му позиция за насърчаване на религиозния диалог както между отделните деноминации на християнството, така и между християнството и другите основни световни религии. Второ – неговата ангажираност с актуалните проблеми от политическо и икономическо естество пред човечеството. Трето – приобщаването на православния дискурс към социалните проблеми на заобикалящия ни свят. Четвърто – професионалната му отдаденост на научна дейност, която Вартоломей І не свежда само да богословие, а до много по-широк кръг от научни направления. Пето – силната му ангажираност в опазването на околната среда, спечелила му прозвището Зеления патриарх. Обръщам Ви внимание, че така посочените мотиви подчертават заслугите на патриарх Вартоломей I като духовен водач и обществена фигура с международна значимост и попадат във втората хипотеза на законовия текст на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България, а именно – за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита правата и свободата на човека. В продължение на отговора ще кажа следното: българските институции няма как да контролират това, което патриарх Вартоломей си е наумил да каже, когато дойде на посещение в България. Аз вече изразих своето несъгласие с факта, че той поиска неща, които не са от неговата компетентност. Това са междудържавни отношения между България и Гърция, решени още през 60-те години на миналия век и по никакъв начин не представляват сфера, в която той има каквато и да било компетентност, но това не отменя мотивите, които Вие току-що чухте.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър! Чудя се как да коментирам, че Външно министерство не знае факта, че същият този човек е забранил службата на български език на Великден тази година в църквата „Св. св. Константин и Елена”, не е допуснал български епископ да служи на български и е поставил условия за премахване на паметника на Антим I. Цяла България го знае! Само нашето Външно министерство не знае този факт! Това е срамно и позорно! Не знам дали е зелен, дали е кафяв, дали е с някакъв друг цвят този човек, но той е недостоен и не може Външно министерство да предлага. Обръщам Ви още веднъж внимание, когато четете Закона – ал. 3, да прочетете и втората алинея, която изрично казва, че без решение на Министерския съвет или на Народното събрание не може да се удостоява с най-високото звание, с най-високия български орден „Стара планина”. Не може! Затова аз казвам, че този орден е незаконен и призовавам българските граждани, тракийците, на 29 декември, в 12,00 ч. – по повод 127-годишнина от смъртта на Екзарх Антим, да поднесем цветя на паметника на Антим I в двора на одринската църква „Св. св. Константин и Елена”, като знак на българския народ срещу всякакви търговски посредници, които идват в България. Турски гражданин ще преговаря за отношенията ни с гръцката държава?! Това е нахалство и това нахалство не се прояви само при неговото посещение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е рецидивиращо нахалство, което обижда българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, не знам как си направихте извода, че българското Външно министерство не знае нещата, които току-що изброихте. Напротив, знаем ги прекрасно. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Чакайте малко. Това, че знаем нещо, не означава, че ние не се грижим и за идеята българските имоти в Истанбул и на други места да бъдат обгрижвани, които са в диоцеза на Вселенския патриарх. Аз вече Ви изчетох мотивите. Те нямат нищо общо с това, което Вие говорите. Ама нищо, нула. Така че, когато говорим за някакъв тип опит да се сближат позиции, българската държава е направила това, което е нужно. А нужно е някакъв вид помирение. А това че смирението е отказано от другата страна, не прави българската държава лоша в случая. Това от една страна. Второ, по законовите мотиви – и тук не сте прав. Имаме право да награждаваме с ордени по начина, по който е направено. Законово всичко е изпълнено. Има и прецеденти по времето на правителството Орешарски. Погледнете назад и ще видите. Аз ще Ви дам...

И те са незаконни.

А, това пак отново не е вярно, но...

В заключение искам да кажа следното, аз съм го казвал и друг път. Направеното е направено и съгласувано с всички институции. Значи, министърът на външните работи по закон е длъжен да предлага мотиви и формално да предложи, но преди това ние сме съгласували и мотивите, и самия акт с всички останали институции, включително и със Секретариата на Светия синод.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В Програмата на правителството е залегнала реформата на въпроса за детското правосъдие. Както знаете, по въпроса за детското правосъдие има един закон, който е много стар – от 1958 г. Смятаме, че системата и нормативната база е непригодна за настоящите условия. Въпросите за детското правосъдие касаят както Министерството на правосъдието, така и Министерството на труда и социалната политика, а също така и Министерство на образованието, което също има ангажименти към тази дейност. Както добре знаете, Министерство на образованието ръководи Специализираните педагогически интернати (СПИ) и Възпитателните училища – интернати (ВУИ), които имат ангажимент да възпитават и съответно да социализират децата, които са влезли в даден момент в конфликт със закона или по някакъв начин са нарушили статусно определени норми. Последните седмици имах възможност да посетя много СПИ и ВУИ – както са техните съкращения, и наблюденията ми са, че децата там не отговарят на условията, които са постигнали в образованието. Какво имам предвид? Да кажем, деца с форма образование, тоест със степен на образование – пети клас, които са достигнали до пети клас, всъщност са неграмотни – не могат да четат и не могат да пишат. Това е голям проблем, защото, от друга страна, учителите и възпитателите в тези интернати имат задължение да прилагат учебните програми, които са възложени от Министерство на образованието и науката за деца, които имат завършен пети клас. Следователно те учат английски, учат всякакви други предмети, които всъщност не разбират поради простата причина, че са базисно неграмотни. Някои от децата дори преписваха буквите, тъй като трябваше да преписват, а те всъщност не ги преписваха, а ги прерисуваха, което е сериозен проблем. Тоест по отношение на тези деца трябва да има очевидно някакъв по-различен, някакъв индивидуализиран подход. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Въпросът ми е следният: има ли Министерството на образованието и науката концепция за развитие на тези СПИ-та и ВУИ-та? Очаква ли се промяна в учебните планове в СПИ и ВУИ, с оглед специалните потребности на децата в тях? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Специално следих, господин Делчев, подготовката на отговора на Вашия въпрос. Затова той е малко по-дълъг и ще Ви представя писмено текста, защото наистина работите са достатъчно много дълбоки. Имаме пътна карта, която е от 2013-та година, за план за закриване на социално-педагогическите интернати. В момента не в Министерството на образованието, а в Министерството на правосъдието е създадена работна група, в която има представители на Министерството на образованието и на други институции и министерства за промяната на тази пътна карта, защото тя се оказва недостатъчна база, да не казвам нищожна, за това, което ни е грижата. Става дума за достъпа до правосъдие, до правото на правосъдие на малолетни и непълнолетни. Затова благодаря за този въпрос. Той повдига друг, по-голям въпрос – социален. Вие сте обикаляли тези училища. Имам сведения, че са четири, че в тях има 139 ученици, че в два социално-педагогически интерната има 76 ученика, но дори да беше един, той има право на съответното отношение към него. Твърди се, че голяма част от тях идват от домовете за деца, лишени от родителска грижа. Част от настанените имат психологични и психически проблеми. Но това не е оправдание за отношението, което се демонстрира към тях. Направените проверки и посещения при подготовката на Вашия отговор – знаете колко отдавна зададохте този въпрос, съжалявам, бях и още съм болен, показват, че има достатъчно много нарушения и пропуски в работата и функционирането на тези интернати, свързани не само с нивото на образователния процес, но и с недостатъчния капацитет на персонала и неспецифични за него функции, за което Министерството е отговорно. Чакаме реформата в правосъдието за деца да стане факт, но независимо от това съм разпоредил днес в 14,00 ч. ще бъде първата среща, една група, която специално ще обърне внимание, за да можем да дадем на групата, която е в Министерството на правосъдието, това, което те биха очаквали от нас – това, с което ние можем да помогнем, за да може в крайна сметка парите по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” да отидат и в тази посока към тези ученици. В момента трябва да закриваме тези училища. Те не са училища фактически. Не се получава нито образователен, нито възпитателен ефект. Благодаря Ви още един път за този въпрос. Оставям по-дългия отговор на Вас. Ще държим връзка, повтарям, и едно да беше детето, нямаме право на такова отношение към тях.

И аз благодаря, господин Министър. Благодаря и за ангажираността към темата, защото тя наистина е важна. Всъщност говорейки с хора от Министерството на правосъдието и конкретно със съдии, които отговарят за тези мерки, и хора от комисиите, които пращат децата в СПИ и ВУИ, те до голяма степен избягват пращането им в тези интернати, защото не вярват в образователно-възпитателния им капацитет, което е същественият проблем. До голяма степен и затова са малко децата в тези интернати, защото се търсят алтернативни мерки, които могат да бъдат по-добре приложени върху детето. Всъщност ако интернатите изпълняват правилно своята функция, предполагам, че и децата ще са повече, и резултатът от тази дейност ще е по-добър. Та въпросът ми е по-скоро смятате ли в рамките на Министерството на образованието, когато дадете предложение към Министерството на правосъдието, че тези СПИ-таи ВУИ трябва да бъдат извън системата на образованието в някои от другите системи – правосъдната и труда и социалната политика, или Бог знае коя, или мислите, че могат да останат под шапката на Министерството на образованието? Благодаря.

На този етап мога да кажа само моето мнение, тъй като групата тепърва ще заседава по тези въпроси. Мисля, че положението е такова, че те трябва да останат към Министерството на образованието – независимо от това, че има допълнителни, специфични функции, които не са характерни за останалите 2500 училища в България. Толкова капацитет и особено при наличието на финансов ресурс, който идва в Министерството, спокойно може да има. Разбира се, че за тези деца ще е нужно да има някакъв вид институционализиране и синхронизиране на взаимодействието с други министерства, визирам преди всичко Министерството на вътрешните работи. Но при всички случаи не е характерно за другите министерства да се грижат за възпитанието и образованието. Така че отговорът ми е: вървим в тази посока да останат под шапката на Министерството на образованието.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Европейският политехнически университет, който е известен сред обществеността и като Пернишки университет, постави на сериозно изпитание работата на Националната агенция по оценяване и акредитация. През 2014 г. НАОА отказа програмна акредитация на всяка от седемте специалности в университета. На това основание Министерството на образованието и науката не утвърди приема за изминалата учебна година. От НАОА заявиха, че изискват изпълнението на редица препоръки, преди да променят становището си. От Европейския политехнически университет отказаха да изпълняват препоръките на НАОА и потърсиха възможност да бъдат оценени в друга европейска страна. През есента на настоящата година от Перник обявиха, че са получили пълна акредитация от Германската агенция Аскуин в град Байройт.Както НАОА, така и Аскуин са част от мрежата на европейските акредитационни агенции, които би следвало да прилагат еднакви критерии в своята работа. Констатираното разминаване между двете оценки постави необходимостта от проверка дали в конкретната процедура са прилагани едни и същи критерии, дали е използвана еднаква по обем и съдържание информация, или става дума за пропуски в българското законодателство. В тази връзка моля да ми отговорите каква е причината за различните оценки, дадени от НАОА и агенцията в град Байройт и какви мерки ще предприемете, за да не се допускат подобни разминавания? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! По принцип дипломата за висше образование – която и да е от степените, трябва след спазването на нормативните изисквания в българските закони да се подпечатва с българския държавен герб, което прави тези дипломи реални. Резултатите от оценяването и акредитацията имат значение при формиране на политиката на държавата към висшите училища. Не трябва да се съмняваме в това, че в Националната агенция за оценяване и акредитация има независимост и прозрачност. Те не са поделения на Министерството на образованието, имат самостоятелност, те са към Министерския съвет и, доколкото можем да преценим, канят компетентни учени, включително български и чуждестранни експерти, да участват в акредитирането. В същото време НАОА – българската агенция, тази година потвърди участието в Европейската асоциация за осигуряване на качеството ENQA след някои промени, които бяха направени. Знаем за тази друга агенция – германската, която обаче не познаваме достатъчно детайлно. Бях информиран от президента на Пернишкия университет в тази посока. Беше дадено копие от това, което са получили от германската агенция. Важно е да се подчертае обаче разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от Закона за висшето образование, който функционира в момента – оценяването при съответните процедури по покана на българско висше училище може да се извършва от чуждестранни агенции, членове на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование и/или вписани в Европейския регистър на агенциите, тоест това е законно акредитиране. Но оценяването от чуждестранна агенция не е тъждествено, съгласно Закона за висшето образование, с акредитацията, която осигурява правото на висшето училище да провежда обучение и да издава диплома за висше образование с печат и държавен герб. Тоест, има известно разминаване и в Народното събрание трябва да направим тази съответна промяна в Закона, който между другото е внесен за разглеждане в Народното събрание и мина на първо четене, за да няма това разминаване между диплома и акредитиране. Що се отнася до Националната агенция за оценяване и акредитация, моето собствено мнение е, че независимо от качеството на учените, които попадат в акредитационните процеси, броят на университетите – 51, броят на различни факултети, от които обществото няма нужда, но които се откриват и получават акредитация, се дължи тъкмо на Националната агенция за оценка и акредитация. И на никой друг! И то в предните години. И още нещо ще кажа. Няма никаква прозрачност на това кой и как създава групите и списъците на групите, които ходят да оценяват и акредитират. Тоест, тук нямаме прозрачност. Следователно, това трябва да се промени.

Вие казахте, че тук няма прозрачност и аз съм съгласен с Вас. Отдавна, откакто съм депутат, имам постоянни критики или бележки към Националната агенция за оценяване и акредитация. Проблемът обаче е дали в ACQUIN има прозрачност. Проблемът е следният – дали параметрите на материала, внесен за акредитация, тоест на изискванията, които са внесени за акредитация в Националната агенция за оценяване и акредитация, и тези, които са внесени в ACQUIN, са едни и същи. Съмнението е, че разминаването идва от там. Аз бих изказал, как да кажа, едно пожелание – Министерството на напише едно писмо до ACQUIN, и да им поиска копие от документацията, която въпросният университет е внесъл там със своята акредитация. Тогава Министерството би могло да сравни двата материала и ако те се разминават, да поиска, да потърси отговорност от ръководството на Пернишкия университет. Ако не се разминават, това означава, че топката е в полето на Националната агенция за оценяване и акредитация. Това, което Вие ми казвате, е вярно, че нашата Агенция не е на подчинение на нашето Министерство, но тя е подчинена на Министерския съвет. В този смисъл аз бих могъл да задам въпроса към председателя на Министерския съвет, това би било правомерно. Не съм сигурен дали председателят на Народното събрание ще допусне подобно нещо, може би ще препрати пак въпроса към Вас. През тази сесия няма втори път да задам въпрос, но въпреки всичко през следващата сесия ще задам подобен въпрос. Този въпрос, господин Министър, съм на мнение, че трябва да се изчисти, защото е истина това, което казахте за Националната агенцията за оценяване и акредитация – има бъркотия и прекомерност в броя на висшите учебни заведения. Това „учебно заведение” не го харесвам като термин. Във висшите училища в България наистина все още няма ред и може би трябва в Националната агенция за оценяване и акредитация да се извършат известни промени, също и в законодателството. Разтревожен от моя въпрос, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация се обърна чрез председателя на БАН към мен – искаше да говорим, вместо да ми позвъни по телефона, който той има, не знам защо го направи през председателя, по тази причина аз изобщо не позвъних и не се обадих. А и не е моя работа да контролирам Националната агенция за оценяване и акредитация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Един момент, господин Председател, свършвам. Проблемът е пак там и Ви моля наистина – обръщам се към Вас с пожелание да изчистим този въпрос. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, уважаеми проф. Станилов, нямах предвид сегашното ръководство на Националната агенция за оценяване и акредитация. Това се грешки, които се трупаха дълги години. В този смисъл, при положение че критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация съответстват с тези на ЕNQA, може би трябва да се провери настина съответствието на Немската агенция с европейските критерии. Затова ще се разпоредя на дирекция „Висше образование” да зададе този въпрос, както предложихте. Ние ще приемем това предложение, ще придвижим въпроса и надявам се, в недалечно бъдеще, преди следващата сесия, ще Ви предам отговора. Защото той живо интересува всички – не само народните представители, но и цялата академична общност. Изобщо благодаря Ви за този въпрос.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е малко като артилерийска подготовка във връзка с предстоящото приемане на Законопроекта за развитие на академичния състав. Счетох за необходимо предварително преди Законопроектът да влезе в залата, да поставя някои въпроси, които не видях да са включени в него, а те са много важни. Нашата академична общност оценява високо това, че имаме такъв Закон, че се премахнаха излишните структури, че се опростиха процедурите. Но заедно с това възникнаха и някои сериозни проблеми – наруши се съотношението между хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, много скорошно и даже ние поставихме световен рекорд по израстването, по хабилитацията на кадрите. Силно се занижи защитата на големи дисертации, така наречените „големи дисертации” за доктор на науките. Всичко това доведе до обезценяване на тези академични длъжности, придобити по този начин. Имаме някои сериозни проблеми и аз Ви ги казвам като ръководител на институция – неща от кухнята, защото ние не намерихме в предложението, което много пъти сме правили, някакво решение в това предложение за главните асистенти, за процедурите, които трябва да се изпълнят. Защото след като са защитили докторски дисертации, след като са поставени такива тежки изисквания по така наречения „докторантски минимум”, да положат изпити, защо след това отново трябва да полагат изпит, за да станат главни асистенти? Това е необяснимо. Младите колеги много се вълнуват и притесняват от това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Въпросът, който искам да Ви поставя, е: какви мерки ще предприеме Министерството на образованието и науката за преодоляване на проблемите, възникнали от празнотите на Закона за развитие на академичния състав? Ще се изготви ли Единна национална рамка, аз знам, че ще се изготви такава, и ще има ли регулиращ орган, който да се занимава със спорните въпроси? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, проф. Станков! Отговорът Ви е един – грижата на Министерството беше и остава да разработи и внесе законопроект, независимо че имаше чудесни и ги има, те са примерно като на проф. Станилов. Този, който е внесен от Министерството, защото без да се пипне, законът няма да може да се оправи – предложението, което Вие ме питате, не може да се прилага повече по този начин. Ние сме шампиони не точно по хабилитиране, а по професори. То е още по-лошо, искам да Ви кажа. В този смисъл няма две мнения, че, първо, Законът трябваше да съществува, защото той либерализира системата. Но, от друга страна, да не бъркаме либерализацията с нещо друго, което не е добре за цялата система. Ето защо внесохме един по-мек вариант, но все пак се предвижда прилагане на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научната степен. Минималните национални изисквания трябва да са формулирани като изисквания за допустимост. Министърът има право на участие да види дали всичко е било, както трябва в процедурите. За членове на научното жури се избират хабилитирани лица от български висши училища с постижения в съответната научна общност, по възможност от съответното направление. Друг нов момент е възможността министърът на образованието да осъществява контрол по време на процедурите и във връзка с допустимостта на кандидатите по отношение на съответствието на техните постижения с минималните национални изисквания. Особено важно също така е създаването на регистър – електронна база данни за лицата, придобили научна степен във висшите училища и научните организации в България. Тези и други предложения на Министерството вероятно ще се окажат достатъчни, за да отпадне необходимостта от друг регулаторен орган, подобен на ВАК, тъй като чрез тези мерки, без да се засягат основните принципи за академична автономия, се надяваме да се повиши качеството на академичния състав в научната продукция в Република България. Искам да кажа в заключение, че бяха дискутирани и други мерки, освен тези, които са залегнали. При условие че тези не работят достатъчно добре и се окаже, че пак има пропуски и течове в системата, нищо не пречи те да бъдат въведени по-нататък. Няма съвършен закон. Даже и американската Конституция, която по учебник се посочва като най-добрия закон – аз се съмнявам в това, но все пак, и тя има двадесет и няколко поправки. Искаме да проверим с по-малко лекарства дали ще имаме достатъчно ефект.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря за отговорите, господин Министър. Очакванията са големи – имаме някои много сериозни проблеми, за които настоявам да потърсим заедно решения. Много често се случва така: жури от пет човека за докторските дисертации или седем за хабилитациите – всички дават положителни рецензии, има положителни становища. Следващата процедура – идва Научният или Факултетният съвет и там понякога се получава отрицателен вот. Веднага възниква проблемът: кой трябва да прецени правотата и законосъобразността на тази процедура, която е минала? Няма кой. Като ректор мога само да издам или да не издам диплома или свидетелство. Решенията винаги ги търсим чрез съда. Необходимостта от такъв орган, който да се произнесе, е много голяма и настояваме това нещо да го има. Много често се случва и обратното. Това са проблеми, които наистина се нуждаят от решение. Трябва да се опрости и процедурата за главен асистент. Необяснимо е – след като в някои университети се полага изпит за влизане и за назначаване като асистент, докторантски минимум, три пъти явяване по специалността, което просто е ненормално. Считаме, че е безсмислено и ще направим предложение да отпадне. Това, че има Единна национална рамка, е много добре, аз го приветствам. Има и някои други неща, които ще предложим, когато се обсъжда Законопроектът. Благодаря Ви за онова, което правите. Разчитаме на един работещ Закон за развитието на академичния състав. Благодаря.

Благодаря за разбирането – не е лесно. Аз съм минавал всичките тези изпити и никога не съм питал дали е трябвало, или не е трябвало да се явявам. Защитавал съм, включително с голям докторат и така нататък. Все пак ми се струва, че работата на Народното събрание на второ четене ще бъде тъкмо това – да добави нещата, които народните представители преценят, че трябва да се направят. Ние ще подкрепим с дълбоко разбиране онова, което бихте представили тук след Ваши обсъждания – готови сме за това. Обсъждали сме по- малко твърди варианти. Но да поставим законите един след друг. Законът за висшето образование е водещият и много зависи какво ще попадне в него. Все още факултетите и факултетните съвети се водят за основна структурна единица на университетите – на държавните поне, което е нонсенс от гледна точка на това, че IQ-то на членовете му е много високо. Тъй като те са представители на различни специалности, не разбират достатъчно много от най-малките детайли на отделните учебни програми или научните журита. Ако е анонимен този национален пул от учени, откъдето да се избират на случаен принцип, със сигурност ще намалее броят на суперположителните рецензии на хора, с които кандидатът се познава. Тоест може да се помисли, без да се възвръща ВАК – просто на научната общност да й се даде възможността да работи и тя да определя всичко, включително с такива механизми, като анонимност.