24 ноември 2015 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам господин Велизар Енчев да бъде член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Моите мотиви към това са, че той е бил член на тази Комисия преди да напусне групата на Патриотичния фронт. Велизар Енчев е активен, има гражданска позиция преди и след като стана народен представители. Велизар Енчев получава изключително много жалби като народен представител. В Комисията има изрично разписано място на народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Това е публикувано в „Държавен вестник”. По този начин няма да има двойни стандарти, ще спазваме най-висшия закон – Конституцията на Република България, да няма народни представители с привилегии и народни представители без привилегии. Затова моля да го подкрепим. Благодаря Ви.

Отрицателен вот.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, за да взема думата и да кажа неща, които са публична тайна. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”) Депутатите на ГЕРБ отказват да ми позволят да работя в парламентарна комисия, което е нарушение както на Конституцията, така и на Хартата на човешките права на ООН и на практиката във всички държави в Европейския съюз, без изключение. Защо Вие – в средната част на залата и Вашите коалиционни партньори в дясната част на залата, не позволявате на един независим депутат да работи в парламентарната комисия по гражданските организации и външната политика, и най-важното – да има право на глас при приемането на закони? Веднага Ви отговарям: защото Вие от партия ГЕРБ сте тоталитарна партия и се страхувате от чуждото мнение, което не съвпада с Вашето. Защото ГЕРБ не иска да позволи на критик на премиера Борисов да упражнява правото на глас в парламентарна комисия, тъй като това е повелята на Вашия вожд, а тя гласи: „Мачкайте опозицията, когато можете и където можете!”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И накрая. Скоро Европейският парламент – следващата седмица, ще се произнесе по този антидемократичен акт на ГЕРБ и неговите коалиционни партньори, а от своя страна, във вътрешен план, аз ще сезирам омбудсмана на Републиката с искането той да оспори (силен шум от ГЕРБ) в Конституционния съд това Ваше антидемократично решение. Но защо ли говоря за демокрация днес и тук?! ГЕРБ и демокрация са две взаимно изключващи се понятия. ГЕРБ е диктаторска партия на диктатора Бойко Борисов! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, моля преди да пристъпим към финалните текстове на Закона, да подложите на гласувате допуск за господата...

Добре, благодаря. По § 25 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и народния представител Добрин Данев. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 38. Предложението на народните представители: „В § 25 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Правоотношенията със служителите и работниците от закритата Контролно-техническа инспекция се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е съответно трудовите правоотношения на заетите в Контролно-техническата инспекция да преминат в новите структури, каквито ще се изпълняват в състава на Министерството на земеделието и храните. Нашите доводи са следните. Първо, в рамките на 2015 г. имаше две последователни съкращения в Контролно-техническата инспекция и от 125 или 126 човека, те са в момента с численост 100 постоянно заети. Второ, в Закона, който Вие гласувахте, за промяна на управлението на Контролно-техническата инспекция – параграфи от 3 до 5, Вие предлагате тяхната дейност не да бъде ликвидирана, а премине съответно към областните дирекции в Министерството на земеделието и храните, което означава, че Контролно-техническата инспекция не е в процедура по ликвидация. Освен това в предходния текст на Закона – § 24, който стана § 37, също предлагате активите и пасивите да преминат към Министерството на земеделието и храните. Оттук произтича изводът и хипотезата, че тези, които сега са заети в Контролно-техническата инспекция, трябва да преминат по трудови правоотношения, които са по чл. 123, тоест смяна на работодателя, и по чл. 87 от Закона за държавния служител, тъй като имаме промяна на администрацията. Нашето предложение е свързано с правата на тези хора, които са заети, директно да преминат към областните служби, за да могат да изпълняват своите задължения. Освен това искам да Ви кажа, че в Контролно-техническата инспекция работи изключително специализирана администрация и предложението, които се прави да останат и да преминат в служебни правоотношения директори и началник-отдели, ми се струва малко прекалено от гледна точка на притеснението, че е необходимо наистина дейността да бъде осъществявана в рамките на досега действащите ангажименти, особено към Европейската комисия и затова е необходимо да има хора, които да знаят за какво става въпрос, защото не е нормално да имаме луфт в прилагането на нормативните документи само заради това, че няма добре подготвена администрация. Нашето предложение, което искам да Ви предложа за гласуване и което съответно ще бъде правилното решение, защото всички тези, които Вие освободите днес и не преминат на работа в областните дирекции, ще съдят съответно Министерството на земеделието и храните и всички дела ще бъдат спечелени по простата причина, че те са в законното си право да си търсят съответно чрез съда възстановяване на своите права. Искам да попитам тогава откъде ще дойдат обезщетенията за тези 50 или 60 човека, които ще бъдат освободени? Нашето предложение е наистина ние да обърнем внимание на тази констатация, че Службата не е в ликвидация и трудовите й правоотношения да се решават по чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87 от Закона за държавния служител. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 39. Предложение на народния представител Цвета Караянчева и група народни представители за създаване на § 26 „а” и „б”. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 40 и 41: „§ 40. Издадените до влизането в сила на този закон разрешителни за осъществяване на дейност по обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени. § 41. Превозни средства от типове, за които е получено одобряване на типа на комплектованото превозно средство съгласно правото на държавата – членка на Европейския съюз, въвеждащо Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, могат да бъдат регистрирани, пускани на пазара или пускани в употреба до 31 декември 2017 г. Новите превозни средства от типове, които не подлежат на одобряване на типа съгласно директивата по изречение първо, могат да бъдат регистрирани или пускани в употреба до 31 декември 2017 г. в съответствие с правото на държавата – членка на Европейския съюз, в която те се пускат в употреба или регистрират.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 46. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 47: „§ 47. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.”

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване”.

„Глава първа – Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Този Закон урежда: 1. условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси, съставена в Дъблин, Ирландия на 30 май 2008 г. (ратифицирана със закон –ДВ, бр. 16 от 2011 г.; ДВ, бр. 75 от 2011 г.) и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, съставена в Осло, Норвегия на 18 септември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 93 от 1998 г.; ДВ, бр. 68 от 1999 г.; Конвенция за противопехотните мини); 2. контрола върху дейностите по т. 1; 3. предоставянето на помощ на жертви от касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България.”

Госпожо Председател, моля в залата да бъдат допуснати Красимир Ципов – заместник министър на вътрешните работи, Емил Ангелов – началник – Служба „КОС” – Контрол на общоопасните средства, и Кристиана Лазарова – началник-отдел „Нормативна дейност”, всички от Министерството на вътрешните работи.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 2: „Чл. 2. Забранява се извършването на всякакви дейности с касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и/или касетъчни елементи с експлозивно действие, с изключение на разрешените съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2, който става чл. 3: „Чл. 3. (1) Касетъчни боеприпаси са конвенционални боеприпаси, проектирани да разпръскват или освобождават касетъчни елементи с експлозивно действие, всеки с маса по-малка от 20 кг. (2) Не са касетъчни боеприпаси: 1. боеприпаси или касетъчни елементи с експлозивно действие, проектирани да разпръскват огън, дим, пиротехнически вещества или радиолокационни заглушители, или боеприпаси, проектирани изключително за цели на противовъздушната отбрана; 2. боеприпаси или части от боеприпаси, проектирани да създават електрически или електронни въздействия; 3. боеприпаси, които за недопускане на неизбирателно поразяващо действие върху голяма площ и рисковете, създадени от невзривени касетъчни елементи с експлозивно действие, имат следните характеристики: а) всеки от боеприпасите съдържа по-малко от 10 броя касетъчни елементи с експлозивно действие; б) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е с маса по-голяма от 4 кг.; в) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е проектиран да открива и поразява една цел; г) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е снабден с електронен механизъм за самоунищожаване, и д) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е снабден с електронен механизъм за самодеактивиране.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 4: „Чл. 4 (1) Противопехотна мина е мина, проектирана да се взриви от присъствието, близостта или контакта с човек и която изважда от строя, наранява или убива един или повече човека. (2) Мините, оборудвани с устройства за неизвлекаемост и предназначени да се взривят от присъствието, близостта или контакта само с превозно средство, не се смятат за противопехотни мини. (3) Мините са боеприпаси, проектирани да се поставят под, върху или близо до земята или друга повърхност и да бъдат взривени от присъствието, близостта или контакта с човек или превозно средство.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Искам да направя предложение за редакция, тъй като така предложен, текстът не звучи най-малкото добре стилистично. Моята редакция е да бъде: „поразява едно или повече лица”. Благодаря.

Да. „Наранява или убива едно или повече лица”. Практически има същото значение, но стилистично е по-правилно.

В чл. 4, ал. 1 след запетаята след думата „строя, наранява или убива” – тук правим редакция –„едно или повече лица” вместо „един или повече човека”. Редакцията е стилистична.

Животното не може да бъде лице.

Благодаря, госпожо Председател. Кратка реплика към направеното предложение и допълнение. Ако ще се приеме „лица”, поне да бъде посочено „физически лица”. По-коректно е. Благодаря.

Заедно.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора „Дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини”.

По чл. 5 има предложение от народните представители Димитър Байрактаров и Милен Михов: „В чл. 5, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения: Думите „внос или” да отпаднат.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини се разрешават следните дейности: 1. притежаването, транспортирането, вноса или износа на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини от Въоръжените сили на Република България и други държавни органи само с цел разработка и обучение по техники за откриване, прочистване, разминиране или унищожаване на касетъчни боеприпаси, касетъчни елементи с експлозивно действие и противопехотни мини, или за разработка на мерки за противодействие; 2. транспортирането, вноса или износа на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини с цел унищожаване; 3. унищожаването на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. (2) Дейностите по ал. 1, т. 2 и 3 се извършват след получаване на разрешение при условията и по реда на този закон. (3) Не се изисква разрешение за извършване на дейностите по ал. 1, т. 2 и 3, когато те се осъществяват от Въоръжените сили на Република България. (4) При извършване на дейностите по ал. 1 държавните органи са длъжни да предприемат мерки за гарантиране на безопасността на населението и за защита на околната среда. (5) Количествата касетъчни боеприпаси, касетъчни елементи с експлозивно действие и противопехотни мини за целите по ал. 1, т. 1 не трябва да надвишават минимално необходимия брой изделия.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Министър! Всъщност тук е първият сюблимен момент в Законопроекта. Днес Вие с Вашите гласове, на първо място, ще покажете дали наистина сте честни, дали не прилагате лицемерие спрямо българския народ и спрямо националната сигурност на България, защото възниква въпросът: кое налага да се внасят стари боеприпаси, повечето от които са с много спорни физически свойства? Защо трябва да превръщаме България, използвайки двете конвенции, в плацдарм и лесна мишена за терористични атаки, внасяйки неопределени количества боеприпаси? През годините те отнеха десетки невинни човешки животи. Да не припомням случките в Горни Лом, случките край село Лозенец, Челопеч и въобще странната история с 1 млн. 200 хиляди гръцки противопехотни мини, които по странен начин бяха внесени в България. Най-важното – обърнете внимание: с разрешението за внос се заобикаля Решение № 225 на правителството за забрана на вноса на боеприпаси. Какви са мотивите за това решение на правителството? На първо място, запазване репутацията на Република България. На второ място, да предпази България и българската държава от извършването на допълнителни разходи по охрана и унищожение на тези боеприпаси, какъвто е случаят с мините в Горни Лом. В момента българската държава плаща луди пари за охрана, а впоследствие ще трябва да плаща и за унищожаването, тъй като фирмата, която трябваше да унищожи тези боеприпаси, е с отнет лиценз и тя не може да извърши тези дейности. В Комисията по отбраната трябва да Ви споделя, който е чел стенограмата, че не бяха дадени никакви доводи за разрешаването на внос. Никакви доводи. Днес ни трябва, първо, да помислим за националната сигурност на България, особено в тази сложна ситуация на терористична активност. Кой и как ще гарантира опазването на внасянето на цели композиции от трети държави, които всячески ще се стремят да се отърват от стари боеприпаси на територията на Република България. Кой? И аз Ви призовавам, колеги, да подкрепите това предложение, защото то е в полза на националната сигурност на България, в полза на българската държава и на българския народ. Няма нито един задължителен текст в двете конвенции, които да ни задължават да извършваме внос на стари боеприпаси. Нито един такъв текст не съществува в Конвенцията. Нещо повече – самото Министерство на отбраната не е изразило становище дали то иска да се осъществява такъв внос. Естествено, ние сме оставили възможността да има ограничен внос с цел обучение на Въоръжените сили, защото считаме, че те трябва да се квалифицират и да се обучават по унищожаването на такива боеприпаси, но оттам нататък ние да превръщаме България в едно взривно депо, да създаваме мишени за терористични актове е антинационално. Приканвам всички народни представители да дойдат в залата и да гласуват, защото тази поправка е изключително важна. Изключително важна! И нещо повече – аз ще искам да чуя от мнозинството контра теза кое налага вносът на такива боеприпаси. Нека влезем в дебат, а не просто да натискаме копчетата, без да дебатираме. Защото това е изключително опасно упражнение, което се прекарва през този Закон и ние не можем да си позволим да го подкрепим и да го приемем в този вид. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Само защото господин Байрактаров иска да има дебати, вземам думата. Не сте прав, господин Байрактаров – в Комисията чухте доста доводи, аз ще повторя някои от тях тук. Не знам защо не сте съгласни с тях. Имате си някакви Ваши аргументи. Аз ще повторя някои от тях и ще добавя нещо, което вероятно не знаете, или пък не е стигнало до Вас. Дали да има внос на такива касетъчни боеприпаси и противопеходни мини? Конвенциите, които са транспонирани директно, не налагат такава забрана. Там е написано „трансфер”. Ние сме поискали тълкуване на това понятие от ресорното министерство, и то казва: дали внос, износ или трансфер, то е едно и също. Ще Ви го прочета. Това е първият довод. Няма нужда сами да си правим ограниченията. Освен това Вие сам споменахте – има други механизми, които позволяват да се прави такова ограничение. Министерският съвет от месец март тази година е наложил мораториум върху вноса на стари боеприпаси за утилизация. Нищо не му пречи на всяко едно правителство да прави същото – да внася мораториум, ако счита за необходимо това да бъде прекъснато или такава дейност да не се осъществява някоя година, месец или някое друго време. Освен това не забравяйте, че когато внасяме касетъчни боеприпаси и противопехотни мини от съседни държави или държави, където има, примерно, български военнослужещи, може да се окаже, че е по-безопасно да ги внесем и с наша квалификация и наши специалисти тук да бъдат унищожени, а не да бъдат опасност за нашите хора в съседна държава, примерно. Не искам да посочвам. Тази опция защо да я няма отворена с наличието на такава дума? И накрая, има три становища, които са пред мен. Аз ще Ви прочета само едното, съгласно чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където ние питаме Министерството на икономиката то какво мисли по въпроса и то ни отговаря. Това е отговор от 7 октомври 2015 г. Те казват, че Конвенцията по касетъчните боеприпаси допуска трансфер на касетъчни боеприпаси в друга държава с цел унищожаване, независимо от разпоредбите на чл. 1 и така нататък. И заключението е: „Въз основа на гореизложеното, подкрепяме запазването на сегашните текстове в чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 25 на Законопроекта.” Тоест те предлагат да си останат думите „внос или”, които Вие предлагате да се отхвърлят. Също пред мен е становище на председателя на Сдружението на българската отбранителна индустрия Стефан Воденичаров: „Държим да се запази текстът „внос или износ” в Законопроекта на посочените боеприпаси и така нататък. Има още едно становище от най-големите фирми, които пък съвсем твърдо застават зад позицията: категорично сме против отпадането и така нататък. Това са нашите доводи и аз мисля, че трябва по-скоро да се съобразим с тях, отколкото с Вашите, които ми звучат емоционално. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, първо, Вие внесохте леко изкривяване. Терминът „внос” и терминът „трансфер” не означават едно и също нещо. Аз си направих труда да се консултирам с най-добрите специалисти в тази област. Някои от тях са многоуважавани генерали от Българската армия. Включително и вчера направих такава консултация. Трансфер означава да се трансферират боеприпаси през една държава. Само че ако държавата, която е между двете държави, примерно България и Италия, тя може да не разреши такъв трансфер. Разбирате ли за какво става дума? Защото Конвенцията третира много сериозни правила по транспортиране и складиране, на които правила, примерно, Македония няма да може да отговаря. Ето това е огромната разлика. Когато обаче Вие разрешите внос, Вие вече обезличавате този термин трансфер, заложен в Конвенцията неслучайно. Третото нещо – виждате, че някакви фирми са изразявали становища. Това, което не знаете е, колеги, в целия свят отдавна не се използва жива сила за утилизация, сиреч разглобяване на боеприпаси, или за унищожаване. Използва се много скъпа технология, която е без намесата на жива човешка сила, а с компютри, с роботи, което прави процеса скъп, но запазва човешкия живот, който няма цена. Прави се това нещо в България, за да може да се използва евтина сила, тъй като тук няма изискване за технологично обезпечаване на тези процеси, а всичко се прави с двете ръчички на хора най-вече в Северозападна България, в Средна България, които са с много ниски заплати. Висока е безработицата и тези хора са готови за 200 – 300 лв., тъй като няма работа, да излагат живота си на опасност и за съжаление, много често – на смърт. Това е истината, която Вие би трябвало да кажете тук на нашите колеги народни представители. Ето това е истината. Оттам нататък всичко друго е несъстоятелно, да не кажа, че клони към лобистки интереси.

Колега Байрактаров, Вие се позовахте на колеги от Министерство на отбраната. Сигурно са прави, като са Ви давали такава консултация. Аз обаче Ви прочетох, за да Ви спестя време, не цялата част от отговора на Министерството на икономиката. Ето, ще Ви прочета само тази част, която Вие оборвате и говорите за трансфер и внос, че не са едно и също. Те казват: „Считаме, че в обхвата на посочените две почти идентични определения на термина „трансфер”, попада и вносът, за което е дадено определение в Глава втора, т. 9 от Допълните разпоредби в Закона за експертния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.” Това по първото. Второ, не се използва жива сила в България, почти никъде в света, а у нас, казвате, се прави по този начин. Не е вярно. Сигурно не знаете. В България има две фирми. Едната „Експал” – европейска, световноизвестна, работи в Габрово, в която има такава инсталация и там човек не пипа, всичко е с компютър. Подобна инсталация има в завода в „Дунарит”, където по същия начин се прави такава утилизация. И недейте да притеснявате депутатите и да им внушавате някакъв страх, че някой ще направи нещо едва ли не с голи ръце. Имаме достатъчно техника. Нека не премахваме тази възможност с внос от транспонирането на Конвенцията. Завърших.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! Правим поправка за една фирма – фирмата е „Експал”. Представяте ли си утре, ако вицепремиерът примерно е от Пловдив, какви чудеса трябва да направим, за да разрешим на някого да го върши в Пловдив? Казахте, че компютърна технология обезопасява. А скачащата мина от Тайван как точно прескочи компютъра, та уби жената в Габрово?! Нали са компютърни технологии, нали вече машини го правят?! Толкова жертви – всичките компютърни грешки ли са, или са забиване на компютъра?! Вижте, правим закон за унищожение на наличните в България, по една или друга причина останали, боеприпаси. Защо да правим и на внос? Ракетното гориво – Вие дойдохте и ни казахте: „Няма как да се утилизира в България. Изпросили сме едни 10 милиона – трябва да го отнесем в чужбина”. Значи трябваше да се молим на някого да ни даде пари, за да можем да го унищожим, защото така или иначе е тук. Трябва ли да стане сметището? Какво правим в момента? Вие правихте изказване онзи ден – по вестниците го четох, че имаме хиляди тонове снаряди, които са в много влошено състояние и са готови да се самовзривят. А тези, които ще ги внасяме от чужбина, току-що произведени ли ще са? Те ще са в същото състояние! Ако имаме заплаха от тероризъм за някое от тези места, където се съхраняват, ще кажете: „Моля Ви, държавата с целия ресурс да отделя хора, за да ги пази, защото има голяма опасност за България”! Защо да привнесем нова опасност в страната? Между другото, има Конвенция за ядреното оръжие и ние вече трябва да съхраняваме нашето отработено. Дайте да вземем и чуждо да съхраняваме! Какво лошо има? Има и за химическото оръжие! То също е вредно – давайте и химическо! България е сметището на Балканите! Ракетите – дайте да ги унищожим в чужбина. Сега защо правим закон, с който даваме възможност в България допълнително да се внася въоръжение, допълнително тези боеприпаси да бъдат унищожавани? Разбира се, че в момента фирмата ще бъде облагодетелствана – това за всички ни е ясно. Какво стана с мините от Горни Лом? Сега държавата трябва да се нагърби – те така или иначе били внесени, да ги унищожава. Дайте да внесем и други боеприпаси и после: „Ами няма начин, тук са в България, опасност са, никой не ги иска”. Дайте и за тях да искаме! В момента гарантираме на една фирма, която е чужда, но няма лошо – дошла е, инвестирала е в България, да обезопаси, да утилизира нашите боеприпаси. И ние гарантираме, че сега Министерството на отбраната, по каквато и цена да му каже тази фирма, защото ще се окаже, че е единствена, ще си плаща, за да унищожава боеприпасите. Обаче, виждате ли, дайте сега – така или иначе вратата е отворена, да вкараме всичко от чужбина. Това е ненужно! На кого в България му трябва инвестиция във въоръжение? На кого в България му трябва опасност от тероризъм? Ако аз съм терорист, с един гранатомет от далечно разстояние мога да направя доста бели. Няма нужда ние да се излагаме на такава опасност! Затова апелирам – думата „внос” или да е на единични бройки, с цел обучаване, изпитване, противопоставяне в бъдеще при военни конфликти, на подобни боеприпаси, или да се отмени тази точка, защото тя отваря вратата България да стане сметище за унищожаване на боеприпаси – кой където решил да се отърве, ще ги хвърли в България. Тогава давайте и за ядрени отпадъци, и за химическо оръжие, и ще бъдем най-модерните в Европейския съюз – единствената страна, в която кой каквото има за изхвърляне, го хвърля там! Като не можем да сме номер едно по инвестиции, нека да сме номер едно по ядрени, химически, биологически и военни отпадъци! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колега Димитров, с всичко, което казахте, съм съгласен, но вземам реплика, тъй като Вие пропуснахте едно изключително важно уточнение в изказването си. Фирмата, която цитирахте, работи на територията на област Габрово. Това, което пропуснахте да кажете, е, че двама народни представители от Политическа партия ГЕРБ, избрани от изборен район Габрово, единият от които е вносител на този Законопроект, забележете, уважаеми колеги, е гласувал „против” него, а другият е гласувал „въздържал се”! Нека да ги попитаме – единият е тук, другия не го виждам: защо единият е гласувал „против”, а другият – „въздържал се”? (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Може да се е превъзбудил. А, и двамата са тук. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Не съм се превъзбудил. Излезте, господин Михов, и обяснете защо Вие, като вносител, гласувахте „против”!

Да не би случайно да изпитвате притеснение от хората в Габрово, които са гласували за Вас? Знаем там колко ранени има, загинала жена, и то не е работила на компютърна система, както се опитват тук да ни внушават! Ето затова вземам реплика на колегата Димитров. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Господин Димитров, моята реплика е следната. (Продължаващи реплики между народните представители Цветомир Михов и Димитър Байрактаров.)

Мисля, че Вие неоснователно фокусирахте върху въпроса за това, че ще превърнем страната си в сметище на стари оръжия. Фокусът, господин Димитров, трябва да бъде в две други посоки. Първо, ако приемем тази редакция, да превърнем България в страна, която поема рискове като руска рулетка – да обезопасява чужди оръжия, най-важното е, че ние рискуваме живота на българските граждани! Имахме няколко случая, в които хора за 300 лв. на месец рискуват своя живот, живота на своите семейства и на цели села! Откъде накъде ще превръщаме нашата хубава страна в руска рулетка за чужди оръжия и ще рискуваме живота на българите? Второто, икономическо – докъде я докарахме, скъпи колеги? България осигуряваше милиард и половина долара от износ на оръжие до края на 80-те години. След това някои от „нашите приятели” ни помогнаха – с наши усилия, наши предатели, да ликвидираме военната промишленост на България. И вместо да разчитаме на милиард и половина долара годишно, сега ще си рискуваме живота, за да обезопасяваме чужди оръжия! Срам и позор за хората, които ни докараха до това положение. Категорично против! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросният текст няма как да скрие явното желание за лобизъм в полза на фирми, занимаващи се с утилизация – фирми, приближени до основната управляваща партия ГЕРБ. Дойде моментът, когато трябва да се дръпне завесата и да се каже истината. Вашето упорство, особено в последния месец, е доста дразнещо и доста явно. Докато за изминалите 12 месеца в паметта на народните представители, както и на българските граждани, може би ще останат само два текста, които успяхте да прокарате с явна лобистка насоченост, а именно опитите да се прокара поставянето на бензиноколонки на ръждясалите цистерни по полетата...

Трябва да изложим мотив.

Вторият случай беше с прокарването на лобистки текст в залата в Закона за енергетиката – за разрешаване изкупуването на скъпа енергия от производителите, от оборска тор. За изминалата година бяха само тези два може би. За последния месец си позволихте вече четири такива опита за лобистки текстове и ги прокарахте, за съжаление! Такъв е случаят със свалянето на акциза за производство на ракия – от 1000 на 500 л казани. Вторият е нарастването на цените в полза на ниския клас цигари – в полза директно на „Булгартабак”...

Връщам се след две изречения. Връщането на текста за големите таксиметрови компании, които да могат да извършват незаконна дейност, наемайки други таксита. И сега сме на четвъртата лобистка поправка – за внос на взривни вещества. Уважаеми колеги от ГЕРБ, текстът е явно лобистки. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа директно. Ще призова всички представители, включително и тези, които имат съвест от Вашата група, да не подкрепят този текст. Бих Ви посъветвал: не се качвайте и не се возете на пропагандната люлка на спечелените избори! Люлката се движи напред, но след това има откат назад. Цифрите са следните: парламентарни избори 2014 – 1 млн. 70 хил. гласували за ГЕРБ; Октомври 2015 г. – 870... (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Позволявам си да направя съвсем кратка реплика, защото четири пъти преброих… Господин Симеонов, къде отидохте, споменахте лобизъм? Къде го видяхте този лобизъм и коя е тази фирма, извинявайте? Тук в залата има свидетели, които са присъствали, когато съм предлагал унищожаването на тези 900 тона авиационни боеприпаси, които са на Министерството на отбраната, плюс 500 в тази фирма „Експал”, които са си нейни, внесени отвън, плюс тези 76 тона само взривно вещество на 190 те хиляди бройки противопехотни мини, да ги направи Министерството на отбраната. Но няма как. Имало е търг и те са спечелени от частна фирма. Или Вие сте против частните фирми? Какво да направим ние? Къде видяхте лобизъм? Исках да го направи Министерството на отбраната и лично направих усилия да убедя всички военни или тези, от които зависи, да кажат „да”. И те казаха „да”. Но Законът е такъв – спечелено е от друга фирма. И кой Ви казва, че ако остане думата „внос”, следващите боеприпаси от този вид, които по някаква причина влязат в България, откъде знаете Вие коя фирма ще спечели? Нали има обществени поръчки. Как можете да говорите изобщо за лобизъм от тази трибуна и то в този случай?

Мога да говоря за лобизъм, защото мога да анализирам фактите. Най-елементарната логика показва точно това – силно и агресивно лобиране в последния месец. Само за един месец четири законопроекта. Доколкото съм запознат с този пазар за утилизирането, не са чак толкова много фирмите, които имат правото да внасят. Естествено в момента не мога да посоча фирмата, но съм сигурен, че много скоро ще мога да го направя. Това не подменя идеята за тази промяна в Закона.

Прегласуване.

Господин Председател, предлагам процедура по прегласуване. Имаше колеги, които не успяха да гласуват.

Момент.

Господин Председател, имам право...

Имам право да мотивирам своята процедура по прегласуване.

Вие го прочетете! Не налагайте цензура в това Народно събрание! (Народният представител Димитър Байрактаров говори на изключени микрофони.)

Прочетете Правилника!

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа. Като съвносител на предложението, гласувах „против” проекта на Комисията с един основен аргумент, който държа да подчертая. С тази поправка не отговаряме на обществените настроения. Случаите с инциденти при утилизацията на боеприпасите в страната формираха едно обществено настроение против начина, по който това се осъществява. Днес казваме, че унищожаването на касетъчните боеприпаси българска собственост, може да бъде последвано от внос на чужди такива и това да се превърне в един доста дълъг постоянен бизнес, което тревожи обществото. Ето защо ще следим, доколко този мораториум, наложен от Министерския съвет, се прилага, и ще държим в бъдеще той да бъде една защита срещу превръщането на страната ни в едно военно сметище. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. Касетъчни боеприпаси и противопехотни мини се унищожават чрез: 1. взривяване; 2. изгаряне; 3. утилизация с необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните взривни вещества, празни опаковки и метали.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. Касетъчни боеприпаси и противопехотни мини се унищожават на специални площадки и в обекти при спазване изискванията на Закона за опазване на околната среда и на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. (1) Разрешението по чл. 8 се издава въз основа на писмено мотивирано становище на Междуведомствена комисия. (2) В състава на комисията по ал. 1 се включват по един представител от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция „Национална сигурност”, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”. (3) Поименният състав на комисията по ал. 1 се определя със съвместна заповед на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи по предложение на съответните ръководители. (4) Дейността на комисията по ал. 1 се организира и ръководи от двама съпредседатели – представителите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. (5) За секретар на комисията по ал. 1 се определя служител от Министерството на отбраната. (6) Деловодното обслужване на комисията по ал. 1 се осъществява от Министерството на отбраната. (7) За изпълнение на дейността си съпредседателите на комисията по ал. 1, заедно или поотделно, могат да привличат експерти и от други ведомства, както и външни експерти. (8) Заседанията на комисията по ал. 1 се свикват от съпредседателите, заедно или поотделно, или по писмена молба на неин член. Заседанията са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете. (9) Решенията на комисията по ал. 1 се приемат с явно гласуване с единодушие от присъстващите членове. Решения не могат да бъдат взети в отсъствие на представителите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи. (10) Комисията по ал. 1 в изключителни случаи може да взема решения и неприсъствено чрез протокол, подписан от всички членове и при наличие на писмени становища от всички членове. (11) Организацията на дейността на междуведомствената комисия се определя с правила, утвърдени от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) За получаване на разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини лицата по чл. 8 подават до комисията по чл. 9 заявление по образец, придружено от следните документи: 1. единен идентификационен код (ЕИК), когато лицата са регистрирани по реда на Търговския закон, или удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език; 2. разрешение за ползване на площадките и обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията; 3. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на площадките и обектите; 4. паспорт на склада за съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини; 5. списък на видовете касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, които ще се унищожават, като се представят стандартизационните документи и съответните технологии; 6. разработени и утвърдени инструкции за безопасност при осъществяване на унищожаването; 7. списък на лицата, които ще имат достъп до касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, съгласуван с началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи (РУ на МВР) по местонахождението на обекта; 8. копия от документите, доказващи съответствие с изискванията на глави шеста и седма от Закона за опазване на околната среда, както следва: а) потвърждение за класификация на предприятието съгласно чл. 103, ал. 6; б) становище или влязло в сила решение по съответната процедура по оценка на въздействието върху околната среда; в) влязло в сила решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 или по чл. 116ж, ал. 4 – за предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал; г) становище по чл. 106, ал. 2 или 6 – за предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал; д) комплексно разрешително по чл. 117, когато това се изисква съгласно Глава седма, Раздел II; 9. диплома за завършено висше образование на ръководителите на унищожаването и документ за придобита специалност за персонала по чл. 10, ал. 1, т. 2 – 5, свидетелство за съдимост и заверено копие от трудовите договори на персонала; 10. заверено копие от договора с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на площадките и обектите ще се осъществява от служители на лицето по чл. 8, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност; 11. свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава на управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8, удостоверяващо, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; 12. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8 няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; 13. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8 не страдат от психически разстройства; 14. декларация от управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5 – 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. (2) Когато някой от етапите на унищожаване се извършва по договор в друг обект на територията на Република България, лицето по чл. 8 посочва местонахождението на този обект и представя копие от договора, а в случаите, когато обектът е разположен извън територията на Република България, лицето представя и съответното разрешение, издадено от компетентния орган на съответната държава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) При постъпване на заявлението и документите по чл. 11 комисията по чл. 9 оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на площадките и обектите за унищожаване. (2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон комисията с решение уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече. (3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява. (4) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават разрешение или мотивирано отказват издаването му въз основа на становището по чл. 9, ал. 1 в двумесечен срок от подаване на заявлението. (5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.”

По чл. 14 Комисията подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Лицето, получило разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, уведомява комисията по чл. 9 при: 1. преустройство на площадките и обектите за унищожаване и съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини; 2. промяна на персонала по чл. 10, ал. 1, т. 2; 3. промяна на търговската регистрация; 4. промяна на вида на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, които унищожава; 5. промяна на технологията на унищожаване на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини; 6. изтичане срока на договора по чл. 11, ал. 2. (2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за унищожаване, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея. (3) Оценяването на документите по ал. 2 и проверката на място на обектите за унищожаване и съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 13, ал. 1 - 3. (4) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица въз основа на становището по чл. 9, ал. 1 отразяват промяната в издаденото разрешение за унищожаване в едномесечен срок от представяне на документите.”

Господин Председател, колеги! Господин Радев, тъй като Вие твърдите, че няма лобизъм в този Закон, аз ще Ви го покажа, когато стигнем до чл. 25. Но ако искате да разсеете съмнението за лобизъм, би следвало в предложения чл. 15 да се направи малка промяна в чл. 1, т. 4. Какво сте записали? Впрочем искам специално да обясня, че тези предложения са внесени от неизвестни лица. Лично аз настоях и Вие си спомняте, господин Радев, коя е тази група, кои са тези експерти, писали този Законопроект. Господин Ангел Найденов присъстваше също. Ако си спомняте, ние не получихме отговор кои са тези велики експерти. Нещо повече, Вие удобно пропуснахте да изчетете дали има становище на Министерството на отбраната, а ми четете становище на Министерството на икономиката, което е в пълен разрез с чл. 26 от Закона за нормативните актове, без никаква финансова обосновка. Искам да попитам: господин Министър, на Вас колко средства са Ви осигурени при форсмажорни причини, какъвто е случаят с фирмата от Горни Лом? Колко пари Ви осигуриха от бюджета? Май нищо, нали?! И всичко това ще отиде отново на бюджета на Министерството на отбраната. Аз държа да излезете и да кажете това нещо като министър. Не случайно казах, че тук става въпрос за национална отговорност и за национална сигурност. Ако Вие нямате лобистки намерения, т. 4 гласи следното: „Промяна на вида на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, които унищожава.” Ако това са нашите касетъчни боеприпаси, нашите противопехотни мини, които са останали изключително малко като количество, и Конвенцията ни задължава да ги унищожим, няма проблем. Само че ако говорим за внесените съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2, защо те не фигурират тук? Защо не фигурират в тази точка внесените боеприпаси, за да знаем в крайна сметка какво се унищожава?! Да бъде обявено, да бъде публично! Затова предлагам редакционна добавка, която да гласи: „промяна на вида на касетъчните боеприпаси и противопехотни мини, както и на внесените такива, които унищожава или утилизира.” Защото тук има процес утилизация, който случайно е пропуснат. Там пък въобще няма да знаем какво се унищожава. Вкараха Ви един текст, че до 20 килограма били касетъчни боеприпаси... Ами ако са 21 кг? Те не са ли касетъчни? И кой ги мери тези касетъчни боеприпаси – дали са 18, 19, 20 или 20,500 кг? Някой да не би да ги мери?! Ето за това говорим. Ще Ви моля да подкрепите това предложение, за да има прозрачност и да се знае какво се внася в България. Ами ако внесат някои с токсични газове, какъвто беше случаят в Стара Загора? Унищожаване на боеприпаси, които съдържаха бойното отровно вещество фосген, удостоверено с измервателните станции на РИОСВ. Кой понесе отговорност тогава? Забранени още от 1915 г., 1918 г., не си спомням! Но в България нямаше проблем да бъдат унищожавани боеприпаси с фосген, който е изключително опасен! Да не говоря, че последствията от него се проявяват след 10 години – деца, раждани са малформации, с генетични увреждания. Това никой не Ви ли го каза?! Нещо повече, за да разберете, че е лобистки целият този Закон, ще видите, че на медиите им е забранено хора като мен, които се изказват, като на господин Симеонов – въобще да дебатират в публичното пространство тази тема. Единствения, на който е разрешено някак си случайно, или някак си по неизвестни критерии, е господин Радев. Преди време в Би Ти Ви хубаво се произнесохте – „Няма да има внос”. Това го казахте Вие в Би Ти Ви, при Антон Хекимян. И аз му се обадих, обаче той не посмя да ме покани, за да кажем, че не е вярно това, което казвате. Ето го вноса!

Нито има прозрачност...

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като имаше настъпил смут покрай пререканията на някои колеги, което не е пристойно за тази зала, бих искал процедура по прегласуване. Доста хора се объркаха и нямаха възможност да се съсредоточат върху гласуването, и да упражнят своето право на глас. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Лицето, получило разрешение за унищожаване, при откриване на нов обект или площадка за унищожаване и съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини подава до комисията по чл. 9 заявление по образец, придружено от документите по чл. 11, ал. 1, т. 1-10. (2) Когато е налице промяна в документите по ал. 1, лицето подава до комисията по чл. 9 и документите, свързани с промяната. (3) Оценяването на документите и проверката на място се извършват по реда на чл. 13, ал. 1-3. (4) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица въз основа на становището по чл. 9, ал. 1 издават решение за допълване на издаденото разрешение за унищожаване в двумесечен срок от подаване на документите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. Забранява се транспортирането на територията на Република България на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини: 1. по обществения транспорт; 2. във вид на колетни пратки по всички видове транспорт.”

Благодаря, госпожо Председател. Ще направя редакционна поправка, която отговаря и от гледна точка на сигурността, защото текстът не е ясен. Под „всички видове транспорт” не се разбира кои точно видове транспорт. Би следвало да има и добавка „включително транспортиране с лично моторно превозно средство”. Ясно е, че терористите обикновено превозват своите взривни вещества не с обществения транспорт, а с лични моторни превозни средства. Затова в т. 2 на чл. 24 предлагам след думата „транспорт” да поставим запетая и да добавим „включително и с лични моторни превозни средства”. Мисля, че ще бъде прието. Благодаря Ви.

Член 25 – предложение на нароните представители Димитър Байрактаров и Милен Михов: „В чл. 25 се правят следните изменения: Думите „внос и/или” в началото на текста се заличават. Думите „за и/или” след думата „унищожаване” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.

Благодаря, госпожо Председател. Сега обърнете внимание – създава се чл. 25, който въобще не е лобистки текст. Той обаче регламентира вноса точно за утилизиране и унищожаване. Преди малко отхвърлихте едно разумно предложение, което даваше възможност на Наказателния кодекс да влезе в сила. Ще Ви дам пример, имате юристи, че в България коли не се крадат, те се взимат за ползване, защото така е направен Законът. Давам Ви пример, защото има някакво необяснимо неразбиране. Не дадохте възможност да има и публичност какви точно боеприпаси се унищожават в нашата държава. Никой не даде отговор всъщност кое налага да внасяме боеприпаси. Затова не се даде възможност да има публичност, защото ще се окаже, че ние внасяме боеприпаси от така наречените „бананови републики”, тоест „банановите републики” не искат да унищожават боеприпасите си на своя територия, обаче ще ги дадат тук в България, да умират български граждани. Десетки са случаите, поне по официални данни до момента са регистрирани над 30 смъртни случая. Обезщетенията са невзрачни, защото са оказва, че тези хора са осигурявани върху много ниски възнаграждения. И ние тук, страната – член на Европейския съюз, видите ли, ще поемаме вноса на боеприпаси с неизвестен произход, с неизвестни качества, с неизвестен срок от датата на производство и кога е изтекъл срокът им на годност. Всичко това Вие го гласувахте да не може да бъде достояние на обществеността. Че този Закон да не е секретен, да не съдържа класифицирана информация случайно, че Вие забранихте това нещо да се случва?! Сега обаче в чл. 25 имате, така да се каже, възможност да се поправите. Ако не се възползвате и от тази възможност, това означава, че голяма част от тези средства, които, както уточних в предходно изказване, Министерството на икономиката странно защо не е обяснило: какви ще са постъпленията за българската държава от данъци, от развитие на икономическа дейност, колко ще бъдат заетите в този сектор? Защото до момента са една скромна бройка. Това ще означава, че тези парични потоци ще бъдат насочени към черна каса на партията, която подкрепя този Закон. Към черната партийна каса! Ето това е простият елементарен извод. Затова на медиите им е забранено да се дава каквато и да било гласност по този Закон, да се коментира, защото тази тема е ранима за българското общество. Никой не ходи при почернените семейства и да им каже сега: „Абе ние тук ще внасяме още боеприпаси, за да почерним и още такива семейства, няма да сте сами”. Сигурно това звучи успокояващо?! Това ли е, което целите с този Закон? Явно това е. И той хич не бил лобистки?! Лобистки, колкото си искаш, и той обслужва точно две фирми. Ние ще проследим след това от тези две фирми какви постъпления ще има, ще видим какви данъци плащат, какво са платили досега. Защото има една неофициална справка, че май нищо не са платили. Май, нищо! (Реплики от ГЕРБ: „Май, май...”) Да, казвам: има, защото не е официална справката. Като я получим по официален път, ще Ви уведомим. Ето за това става въпрос.

По чл. 26 има предложение на народните представители Димитър Байрактаров и Милен Михов: „В чл. 26 се правят следните изменения: „Думите „внос или” след думата „осъществения” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

По чл. 27 има предложение на народните представители Димитър Байрактаров и Милен Михов: „В чл. 27 се правят следните изменения: „Думите „или внос” се заличават. В т. 1 думите „на територията на Република България или” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.

„Глава трета – Събиране и унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) Всяко лице, което притежава касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и/или касетъчни елементи с експлозивно действие или остатъци от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини, с изключение на такива по чл. 5, ал. 1, т. 1, незабавно уведомява писмено Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, независимо от датата на тяхното придобиване. (2) Физически и/или юридически лица, притежаващи изделията по ал. 1 към датата на влизането в сила за Република България на Конвенцията по касетъчните боеприпаси, незабавно предприемат мерки при условията и по реда на този закон за унищожаването им за тяхна сметка.” Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29. Когато даден район на територията на Република България е идентифициран като район, засегнат от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини или може да се направи основателно предположение за това, Министерството на отбраната, съвместно с Министерството на вътрешните работи, предприемат незабавно следните мерки: 1. проучване, оценка и отчитане на заплахата от остатъци от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини и полагане на всички усилия за идентифициране на всички райони, засегнати от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини; 2. оценка и изготвяне на приоритети по отношение на обозначаване на района, защитата на населението, разчистването и унищожаването на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, както и мобилизиране на ресурсите и разработване на национален план за осъществяване на тези дейности; 3. обозначаване, наблюдение и обезопасяване на района; 4. разчистване и унищожаване на всички остатъци от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини, и 5. информиране на населението за опасността от касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и техните остатъци.”

„Глава четвърта – Помощ за жертви”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Чл. 30. (1) Жертви на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини са всички хора, които са загинали, починали или понесли физически или психологически травми, икономически загуби, или упражняването на правата им е било сериозно затруднено поради използване на касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и техни остатъчни елементи под юрисдикцията и контрол на Република България. (2) За жертви на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини и техните остатъчни елементи се смятат и съпругът (съпругата), децата и родителите на лицата по ал. 1.”

„Чл. 31. По отношение на жертвите на касетъчните боеприпаси се прилага Законът за военноинвалидите и военнопострадалите и актовете по негово прилагане, както и всички разпоредби от действащото законодателство относно военноинвалидите и военнопострадалите.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 31 да бъде отхвърлен.

Комисията предлага да се създадат нови членове 31, 32 и 33: „Чл. 31 (1). В Министерството на отбраната се създава Централен регистър на жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. (2) Редът за установяване на качеството „жертва на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини“, необходимите документи за това, воденето на регистъра по ал. 1 и неговото съдържание се определят с акт на Министерския съвет. Чл. 32. (1) Жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, които не могат сами или с помощта на своите близки да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане при условия и по ред, определени със Закона за социално подпомагане. (2) Жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини по чл. 30, ал. 1 се ползват с правата по чл. 15, 16 и 19 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Чл. 33. (1) При смърт на жертва на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, в случаите по чл. 30, ал. 1, наследниците имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер на 500 лв. (2) Помощта по ал. 1 е за сметка на бюджета на общината по последния постоянен адрес на починалия.”

„Глава пета – Събиране на информация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 34: „Чл. 34. При получаване на искане за разяснение от друга държава – страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси или по Конвенцията за противопехотните мини, по прилагането на двете конвенции, министърът на отбраната, чрез министъра на външните работи, представя до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, в срок от 28 дни, необходимата информация.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 35: „Чл. 35. (1) Министърът на отбраната събира информация относно прилагането или изпълнението на този закон. (2) Министърът на отбраната изпълнява задължението на Република България: 1. за отчетност в съответствие с чл. 7 от Конвенцията по касетъчните боеприпаси и чл. 7 от Конвенцията за противопехотните мини, и 2. да предоставя информация, съгласно чл. 8 от Конвенцията по касетъчните боеприпаси и чл. 8 от Конвенцията за противопехотните мини; 3. по чл. 4, т. 8 от Конвенцията по касетъчните боеприпаси. (3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 и ал. 2 министърът на отбраната може да изисква информация и/или документи от всички държавни органи, юридически и физически лица.”

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Днес служителите на музеите, галериите и библиотеките в страната излязоха на символичен протест. (Оживление от ГЕРБ.) Те настояват за увеличаване на бюджета за опазване на движимото и недвижимо културно наследство на България и равен достъп до информация и знание за всички, за да започне реалното изпълнение на заложените параметри, свързани с културните ценности, каквито сега отсъстват от програмата на правителството. Експертите днес поставят въпроса за най-малко двойно заплащане на стандарта за издръжка, за уеднаквяване на единния разходен стандарт на музеите и на галериите с регионален характер, както и да бъдат заложени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управление на открити площи и сгради за всички музеи. Заплатите на работещите в музеите, галериите и библиотеките са около 450 лв. и те не са актуализирани от 2009 г. насам. Става дума за представители на българската интелигенция – с повече от едно висше образование, с магистърски степени в различни области и владеещи чужди езици, с висок професионализъм, с голям опит в опазването на културно-историческото наследство на България и сериозен принос в развитието на българската култура. Тяхното настояване е основната работна заплата в сектора да стане равна на две минимални работни заплати, за да достигне равнището поне на средната работна заплата в България. Разбираемо е недоволството и протеста на работещите в музеите, галериите и библиотеките. Приетият на първо четене Проект за държавен бюджет на Република България за 2016 г. разсея и най-плахите надежди, че ще има промяна и реформаторско отношение към културата. За политика във функцията „Почивно дело, култура и религиозна дейност”, макар и с номинален ръст в консолидираната фискална програма финансирането не се разпределя по начин, позволяващ развитието на обществените системи и не отговаря на очакването на обществото. Проектът за бюджетни разходи показва, че те намаляват с близо 6 млн. лв. По същество няма увеличение на разходите, няма и опити да се предвиди увеличение на работещите в сферата на културата. Вярно е, че националната икономика не гарантира достатъчно приходи от производства. Статистически вярно е обаче, че поне приходите от културните и творческите индустрии са повече от 4% от брутния вътрешен продукт годишно, а за тях въпреки разликата в абсолютни стойности на бюджета за 2016 г. – с близо 13 милиона, това не надвишава 0,6% от брутния вътрешен продукт. Това показва, че правителството не поставя сектор „Култура” сред приоритетните си политики. Обещаните реформи на основание на анализите на една пълноценна Стратегия за развитие на българската култура и творческите индустрии така и не се състояха през 2015 г. Средствата, които според изменението в Закона за хазарта, трябваше да се влеят в Национален фонд „Култура” и за които ние многократно поставяхме въпросите в Комисията по културата и медиите, не са включени в бюджета за 2016 г. Въпреки че приходите от хазарт в държавния бюджет за 2015 г. са нараснали с 55%, не е извървян обаче пътят до формализиране на фактическото отразяване в приходо-разходната част на сумата, която трябва да подпомага функционирането на Националния фонд „Култура”. Друг сериозен проблем е финансирането на работата на сценичните културни институти. За тях са предвидени 70 млн. лв., което е с 10 милиона повече от настоящата година, обаче тези 10 милиона всъщност вече бяха дадени през тази година с министерско постановление и реално през следващата година няма повишаване на рамката на разходите в тази дейност. Очаквахме обсъждането на Проекта на държавен бюджет да се предхожда от един анализ на проблемите в сферата на културните институти. До нас обаче достигна информация с писмо, подписано от министър Рашидов, до директорите на тези институти да започнат изплащането на 60% от заплатите на работещите в тях. На основание на действащата в началото на годината Методика са натрупани дефицити. Затова ние поставихме пред Министерството на културата, но все още нямаме подобаващ ясен отговор на следните въпроси: Какъв е общият размер на натрупаните дефицити в сектор „Сценични изкуства” към 31 октомври 2015 г.? Какъв е броят на участниците в творческите проекти – режисьори, сценографи, хореографи, артист-солисти, оркестранти, балетисти, диригенти, които не са получили дължимите им възнаграждения? Има ли Министерството реална погасителна програма за разплащане в рамките на тази финансова година, за да не останат тези пари за следващата година при недостатъчния бюджет? На следващо място, Министерството на културата не одобрява от известно време фактури за разплащане на държавните културни институти към фирми, доставчици на различни дейности и услуги. Знаем, че по-голямата част от тях са регистрирани по ДДС и са изпълнили задълженията си към бюджета без реално да са получили възнаграждение за извършеното от тях. Бихме искали да знаем какъв е общият размер на неразплатените услуги и доставки от културните институти и как Министерството ще преодолее тези проблеми, които се натрупват от ден на ден повече? Днешният протест е знак за това, което се случва там. Уважаеми госпожи и господа народни представители, не е тайна, че културата и науката са гаранция за националната сигурност на страната, защото само духовно извисена нация може да направи верни крачки по своя път на развитието. Истината е, че народите изживяват по своя път икономически спадове и развитие, но единственото, което остава като белег за величието на една нация в историята, като политическите противоборства бъдат забравени, е постигнатото в културата. От доста време правим всичко възможно да пренебрегнем това и оставяме бяло петно в духовното развитие на българската нация. Важно е по какви пътища се движим, но не по-малко е важно колко грамотни и културно извисени са тези, които ще дават оценка на това какъв е смисълът и качеството на живота на българската нация. Днешният протест на работещите в музеите, галериите и библиотеките показва истинското отношение на хората на духовността към българската култура. Те настояват не само за заслужена оценка на своя труд, но главно за коренна промяна в грижата на държавата за културното ни наследство и за равния достъп до информация и знание. Ние смятаме, че техните искания са справедливи, основателни и ще направим предложения за второ четене на държавния бюджет за 2016 г., за да могат тези въпроси да бъдат решавани през следващата година. Искам да се обърна към Вас, уважаеми колеги народни представители, че когато преди минути се срещнахме с протестиращите пред Народното събрание, те посочиха, че това трябва да бъде грижа и отговорност на всички политически партии и парламентарни групи, защото според протестиращите, въпросите на българската духовност и българската култура са надпартийни. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста – „Контрол”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 36: „Чл. 36. (1) Контролът върху дейностите по този закон се осъществява от министъра на отбраната – по отношение на Въоръжените сили на Република България, и от министъра на вътрешните работи – по отношение на физически и юридически лица, или от оправомощени от тях длъжностни лица. (2) Контролът по ал. 1 се осъществява и съвместно с представители на други държавни органи, на които са възложени правомощия, свързани с дейностите по този закон. (3) Условията и редът за извършване на контрола върху дейностите по този закон се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Сигурно забелязвате, че крайъгълният камък на Закона е контролът. Когато говорим за този Закон, на няколко места в текста споменаваме Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Това е много важно, тъй като досега винаги контролът, свързан с тези дейности, се е извършвал по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на първо място от Министерството на вътрешните работи с неговите органи. За първи път в този Закон правим точно обратното – във връзка с многото забележки, които получихме от колегите Байрактаров, Миков и други колеги, които се изказваха. Искам и на тях да напомня във връзка с текста, който ще гласуваме в момента, че – точно обратното, в този Закон контролът се прехвърля основно върху Министерството на отбраната по няколко причини. Най-важната причина е, че в Министерството на отбраната са събрани на едно място в държавата най-много хора, квалифицирани в тази област, най-компетентните специалисти, свързани и работещи с касетъчните боеприпаси и с противопехотните мини. Това може би е най-основната причина. Другата причина е, че като такава институция досега в нашите заводи, основно „Терем”, който е със 100% държавно участие, инцидентите са най-малко. Тук искаме да отговорим и на обществените очаквания. Това е причината текстът в чл. 36, ал. 1 да звучи по този начин – контролът върху дейностите по този закон се осъществява от министъра на отбраната и така нататък – навсякъде е изведено Министерството на отбраната. Завърших.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 37: „Чл. 37. (1) Контролните органи при упражняването на контрола имат право: 1. на достъп до всички площадки и обекти, свързани с осъществяване на дейностите по този закон: 2. на достъп до всички документи, свързани с дейностите по този закон; 3. да проверяват документите по т. 2 и да правят копия от тях; 4. да извършват проверки на изделията по този закон; 5. да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват съответните изделия; 6. да преустановят транспортирането на изделия по този закон, когато установят, че доставката не е придружена с издаденото разрешение, до представяне на разрешението; 7. да дават задължителни предписания, свързани с изпълнение на изискванията на този закон: 8. да съставят актове за установяване на административни нарушения по този закон; 9. да сезират органите на прокуратурата при установяване на данни за извършено престъпление. (2) Правомощията по ал. 1, т. 1-7 и 9 може да се упражняват и съвместно от контролните органи съобразно тяхната компетентност.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 38: „Чл. 38. (1) Контролните органи след издаване на разрешенията по реда на този закон извършват проверки на площадките и обектите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и на документите по чл. 37, ал. 1, т. 2: 1. по предварително утвърден план от министъра на отбраната и от министъра на вътрешните работи; 2. по сигнали на други контролни органи; 3. при заявяване от страна на Генералния секретар на Организацията на обединените нации или от компетентни органи на други държави – страни по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и по Конвенцията за противопехотните мини; 4. по сигнали от граждани. (2) Контролните органи могат да извършват и внезапни проверки. (3) При проверките по ал. 1 и 2 контролните органи констатират дали дейностите по този закон се извършват в съответствие с издадените разрешения. (4) При констатиране на нарушения на изискванията по този закон контролните органи издават задължителни предписания за отстраняването им. Заповедта за задължителните предписания се изпълнява незабавно, освен ако съдът постанови друго. (5) Заповедта се издава, обжалва и изпълнява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 39.

„Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 40: „Чл. 40. (1) На лице, което без основателна причина откаже да предостави информация или документи съгласно чл. 35, ал. 3 или съзнателно предостави невярна или подвеждаща информация, се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 20 000 лв.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 41: „Чл. 41. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба от 500 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 42: „Чл. 42. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на отбраната и от министъра на вътрешните работи. (2) Наказателните постановления се издават от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 41 да бъде отхвърлен.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Механизъм за самоунищожаване”, „остатъци от касетъчни боеприпаси”, „район, засегнат от касетъчни боеприпаси” са понятия по смисъла на Конвенцията по касетъчните боеприпаси. 2. „Устройство за неизвлекаемост” е понятие по смисъла на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. 3. „Трансфер” е понятие по смисъла на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. 4. „Касетъчни елементи с експлозивно действие” са взривен суббоеприпас или взривен боен елемент по смисъла на Конвенцията по касетъчните боеприпаси. 5. „Невзривени касетъчни елементи с експлозивно действие” са невзривен суб-боеприпас и невзривен боен елемент по смисъла на Конвенцията по касетъчните боеприпаси. 6. „Внос” и „износ” са понятия по смисъла на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. 7. „Държава членка” е държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. 8. „Необратимо преобразуване” е процес, който включва дейности по премахване или по друг начин неутрализиране на военния и смъртоносния потенциал на касетъчните боеприпаси, касетъчните елементи с експлозивно действие и противопехотните мини.”

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (oбн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5: а) създава се нова ал. 3: „(3) Дейностите, извън тези по ал. 1, с огнестрелни оръжия и боеприпаси от категория А могат да се осъществяват след получаване на разрешение по реда на този закон.”; б) досегашната ал. 3 става ал. 4. 2. В чл. 13 се създава ал. 6: „(6) Лицата, получили разрешение за производство, могат да извършват утилизация само на произведените от тях огнестрелни оръжия и боеприпаси.” 3. В чл. 17, ал. 1 т. 8 се изменя така: „8. копия от документите, доказващи съответствие с изискванията на глави шеста и седма от Закона за опазване на околната среда, както следва: а) потвърждение за класификация на предприятието съгласно чл. 103, ал. 6; б) становище или влязло в сила решение по съответната процедура по оценка на въздействието върху околната среда; в) влязло в сила решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 или по чл. 116ж, ал. 4 – за предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал; г) становище по чл. 106, ал. 2 или 6 – за предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал; д) комплексно разрешително по чл. 117, когато това се изисква съгласно Глава седма, Раздел II.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 3.

Едно изречение за благодарност. Благодаря на всички от Министерството на отбраната за съпричастността, на МВР, лично на заместник-министър Ципов, който е инициаторът и на – трябва да кажа едно име – господин Захов от Министерство на външните работи. Благодаря на всички. (Ръкопляскания.) (След почивката.)

Благодаря Ви, господин Председател. Преди да прочета доклада, правя процедура за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Антон Гинев и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” господин Цветелин Цветанов.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-178, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 19 ноември 2015 г. На извънредно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 ноември 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-178, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 19 ноември 2015 г. На заседанието присъстваха господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Цветелин Цветанов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. С последното изменение на Закона за автомобилните превози бе премахната възможността водачи да извършват таксиметрови превози от името на регистрирани превозвачи за своя сметка. В тази връзка водачите, които искат да продължат да работят за своя сметка, трябва да се регистрират като превозвачи по реда на Закона за автомобилните превози и Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. За извършването на регистрация за таксиметров превоз на пътници е необходимо превозвачите да отговарят на редица изисквания, сред които да съответстват на изискването за благонадеждност на превозвачите и това за професионална компетентност. За тази цел е необходимо да разполагат с ръководител на транспортната дейност, който е положил успешно изпит за професионална компетентност пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Наред с това, както и с установяването на съответствието с изискването за благонадеждност на превозвачите, следва автомобилите, с които ще се извършват превозите, да бъдат приведени в съответствие с предвидените в Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници изисквания. След извършването на регистрацията в регистъра по чл. 12 от Закона за автомобилните превози е необходимо издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз и холограма от кметовете на общини за всеки отделен автомобил. От вносителите бе подчертано, че за изпълнението на всички изисквания е необходимо технологично време и административен капацитет, свързан с провеждане на изпитите за ръководител транспортна дейност, обработването на подадените заявления за вписване в регистъра по чл. 12 от Закона за автомобилните превози и издаването на нови разрешения за извършване на таксиметров превоз от общините. В тази връзка се предлага срокът за влизане в сила на Закона за изменение на Закона за автомобилните превози да бъде удължен до 1 юли 2016 г. След представянето на Законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те заявиха, че подкрепят Законопроекта, тъй като с предложеното удължаване на срока за влизане в сила на Закона ще се осигури достатъчно време за привеждане на дейността на превозвачите в съответствие с новите изисквания. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози, № 554-01-178, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 19 ноември 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по транспорт, разбира се, ще подкрепя това предложение, колегите от Реформаторския блок – също. Единствено тревожен е фактът защо се наложи да се стигне до него. За мен са важни две основни неща. Първото – в този шестмесечен период, който ние удължаваме, се надявам да няма никакви други промени, които да са свързани с това естество. Вторият факт – след тези шест месеца да не се наложи да го удължим с още шест месеца. Ние получихме уверение от представителя на Изпълнителната агенция, че този срок е предостатъчен – поне по калкулациите, които направихме. Призовавам Ви да го подкрепим, тъй като в момента сме в спешност, в която се налага то да бъде прието. Благодаря.

Благодаря. Господин Ананиев, гарантирам Ви, че след шест месеца отново ще застанете на тази трибуна и ще искате ново удължаване. Само преди две седмици тази зала отхвърли Закона за местните данъци и такси, където искахме да въведем еднократен и окончателен данък на всички таксита на база кола и с Вас разговаряхме, че между първо и второ четене можехме да намерим трайно решение, но тогава Вие бяхте глухи за това. Сега искате удължаване с шест месеца. Сигурна съм, че след шест месеца ще искате удължаване с нови шест месеца, защото този текст не е трайното решение, не е балансираното решение. Но пък Ви даде достатъчно основание да отхвърлите данъка, който в момента никой от таксиметровите фирми не плаща.

Уважаема госпожо Стоянова, всъщност искането за удължаването на този срок не е наше. Искането е на Изпълнителната агенция, която няма да може да си свърши работата. В момента, както всички са наясно, Законът не важи. Ако не дадем този срок, абсолютно всички таксиметрови шофьори, които извършват тази услуга днес в София, и не само в София, а в цялата страна, те всъщност са в нарушение на Закона. Очевидно трябва да предприемем тези действия. Не знам защо го обвързвате с Вашето предложение, макар че имам някаква идея защо, но няма да го коментирам сега. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, от нашата парламентарна група няма да подкрепим предложения Законопроект. Ще се опитам да кажа с какви аргументи. Промяната, която се предлага, е на практика удължаване на срока за влизане в сила на едно хубаво предложение, изкарващо на светло таксиметровия бранш. Дискусията, която провеждахме в последните две седмици няколко пъти, действително в направеното тогава предложение от колегите, срокът, според бранша, според „Автомобилна администрация”, Министерство на транспорта, е доста малък – един месец. Само че нашите забележки тогава, а и сега са, че когато се внася такъв законопроект, Министерството на транспорта тогава каза, че е окей, че няма проблем, че сроковете са нормални и така го гласувахме в парламентарна комисия и в зала. След това се получи опитът за поправка на този Закон за автомобилните превози през Закона за местните данъци и такси, където под формата „въвеждане на патентен данък” трябваше да отменим всичко, каквото сме приели в Комисията по транспорт и в парламента. Добре, че не мина тази поправка. Разбира се, тази тема може да продължи да бъде обсъждана в бъдеще – дали да се въвежда патентен данък или не и как да бъде облагано, но това е тема на съвсем друг разговор, не е тема в момента на Закона за автомобилните превози. Срокът, който се предлага обаче в момента, колеги – седем месеца, за мен е прекалено дълъг. Аз и в Комисията направих предложение – то, разбира се, не беше прието. Тук няма да си позволя да го правя отново – срокът да бъде от 1 април. Четири месеца е предостатъчен срок желаещите таксиметрови шофьори да си регистрират фирми и да станат превозвачи. Искам да се обърна и към таксиметровите шофьори, да знаят, че предложената поправка, тъй като много се злоупотребява от техните началници, превозвачи, лизингодатели и всички, които им пълнят главите с какви ли не неща, че ще им се случат след като бъде приет Закона, че този Закон, тази поправка, единствено защитава техните интереси – на всичките 11 хиляди шофьори, интересите на пътниците, на българските граждани, които ползват тази услуга, и не на последно място, интересите на държавата като орган, който трябва да упражнява контрол върху тази дейност, така че това, че Законът ще влезе в сила от 1 юли, е в интерес на всичките тези категории хора, които изброих. Моето притеснение е, то тръгна и по медиите, че вече се говори, че срокът ще бъде продължен, за да може през тези седем месеца ние – превозвачите, с нашите хора в парламента, да променим отново законодателството. Молбата ми е към управляващите, към хората, които носят отговорността за управлението на държавата в момента, от тази трибуна – най-висока, на парламента, за да затворя тази дискусия, то обещания не могат да се дадат, но поне да гарантират, че в тези седем месеца няма да правим промени, които да променят философията на Закона и философията на използването на таксиметровия превоз. Да правим промени, които касаят подобряването, но не и философията, тоест тези технически промени вероятно ще бъдат гласувани и ще минат, но да не сменяме философията за това кой може да има достъп до професията, кой може да я упражнява и кой може да я извършва. Още веднъж казвам – нашата група няма да подкрепи Законопроекта поради дългия срок, който се предлага от вносителите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. В последно време се получава една не много полезна практика за увеличаване на срокове на вече приети и действащи закони. Такъв е случаят и с промяната на чл. 47а – срокът за офшорките, такъв е и сегашният случай. Госпожа Менда Стоянова беше права в своето изказване по отношение на патентния данък, но не беше права в едно друго нещо, защото ние от Патриотичния фронт в тази посока щяхме да подкрепим и искахме да подкрепим Закона за местните данъци и такси. Само че как така внезапно се прокрадна тази поправка в Преходните и заключителни разпоредби, която всъщност срина този добър замисъл по отношение на таксиметровите превози? Как така, Вие колеги от ГЕРБ, не се възпротивихте върху тази поправка и не пожелахте тя да бъде оттеглена, за да може да мине Законът за местните данъци и такси с целия си хубав замисъл? Всъщност, дадохте ли си поне веднъж малка равносметка, че вече доста от колегите не вярват, така да се каже, „на сълзи”, както се казваше в онзи филм. Сиреч, ние вече не можем да поемаме рискове да приемаме законопроекти на първо гласуване и да се надяваме след това еди-кой си текст, който е порочен – а само преди известно време беше променен текста за превозите – изведнъж този текст, който трябваше да започне да действа, да изважда на светло този сектор, по-важното, така да се каже, да разкрепости десетина хиляди души таксиметрови шофьори, които вместо да работят за себе си, работят по една формула за собственика, за автомобила и, ако остане, за мен. И ако остане за мен! Ето тук е по-важното нещо. Всъщност, когато Вие внасяте едни законопроекти, трябва първо да прецените защо в последния момент се вкарват такива за пореден път странни поправки, да не ги наричам пак лобистки, обслужващи нечии интереси – на големи превозвачи, и не реагирахте този текст да бъде оттеглен. Да поемете от тази трибуна ясната отговорност, че този текст няма да бъде гласуван на второ четене или че ще бъде оттеглен от вносителите. Такова нещо обаче ние не чухме, когато разглеждахме Закона за местните данъци и такси. Сега отново ще вкарваме удължаване на срокове. Да, тук възниква и друг въпрос: когато правихте тези промени, Вие помислихте ли достатъчен ли е този срок таксиметровите шофьори да могат да преобразуват своята дейност, да получат съответните регистрации? А защо не погледнем и в една друга посока – кой пък прави толкова сложна тази процедура един нормален български гражданин да стане таксиметров шофьор? Не е ли същата тази изпълнителна власт, която с наредби, с нормативни документи създава толкова тромава и сложна тази процедура?! Не беше ли по лесно вместо да ни предлагате пак да удължаваме срока, да се обърнете към управлението и към правителството да промени в експресен вариант тези наредби и да облекчи процедурата? Май това е по-лесно, отколкото днес тук да разглеждаме цял закон. Само че интересно защо и в тази посока никой не поглежда? Аз лично няма да подкрепя поправката, с която се цели удължаване на срока, без да има никакви ясни мотиви. Мотивът бил, видите ли, трябва да осигурим повече време. За какво? Повече време на правителството да промени нормативните документи, защото и след тези от 1 юли при действащата нормативна база шофьорите в повечето случаи пак няма да могат да се регистрират и да бъдат таксиметрови шофьори. Цялата нормативна база, и тя е подзаконова, така е устроена, че практически те няма да получат същата тази възможност. Ето това е простата истина – отлагане на неизбежното във времето. Не е това правилният път. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Байрактаров, прав сте, че когато се внася закон, трябва да се изчислят малко сроковете. Интересното е, че през този един месец, който бяха заложили колегите като срок, мотивът на таксиметровите превозвачи беше, че 30 хил. шофьори трябва да се прелицензират. Това го втълпяваха непрекъснато на нас в Комисията и на Вас през медиите – че 30 хил. шофьори ще останат без работа. В крайна сметка се оказа, че не са 30 хил. шофьори, а са 11 хиляди за цяла България. От тези 11 хиляди до миналата седмица само 255 шофьори бяха подали заявления за пререгистрация, тоест те въобще не са имали намерение да правят това нещо, знаейки, че ще се намерят хора, които да променят или да удължат Закона. Проблемът в „Автомобилна администрация” щеше да бъде, ако има постъпили 10 800 заявления, а те да са издали 255, тогава критиките към тях щяха да бъдат основателни, но тук имаме нежелание на бранша да изпълнява Закона. Затова казвам, че срокът от 7 месеца е много и няма нужда да е толкова голям. Нека да бъде по-кратък, а ако трябва, при подадени 11 хил. заявления, а Министерството да не може да ги обработи, тогава да мислим, но в случая нямаме такъв казус. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Свиленски, по същество с Вашата реплика изцяло подкрепихте моето изказване, за което Ви благодаря. Според мен би следвало в репликата да казвате нещата с истинските имена, защото това, което казахте, е самата истина. Аз я обясних по същия начин. Само че има една друга истина, която е невидима – някой е поел ангажимент не към 10, 12 или 15 хил. таксиметрови шофьори, защото текстът беше променен, тъй като големите играчи всъщност според действащия тогава закон даваха възможност на малките шофьори самостоятелно да извършват дейност. Нарича се нещо като франчайзинг, нещо такова. Но тук големият въпрос е: кой и срещу какво е бил мотивиран да поеме такъв ангажимент към големите играчи? Дали пък не е бил случайно добре мотивиран с някакви знаци и сега ние днес едва ли не да се опитваме, така да се каже, да узаконим далаверата на някой?! Това са истинските и точните неща, защото в последните няколко седмици този парламент се превърна в парламент на далаверата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Този парламент в последните няколко седмици прие на конвейер лобистки закони, лобистки текстове, които обслужват тесни корпоративни интереси, и това вече е притеснително. (Шум и реплики.)

Това вече е страшно даже! Ето, това е големият проблем! Тук въпросът е принципен – не дали сме срещу обикновения таксиметров шофьор, точно обратното – ние сме за това всеки човек да може да реализира своята предприемчивост, да може да участва свободно в пазарната икономика и в пазара на труда, да може този човек да работи за себе си – това, което по отменения текст изобщо не беше така. Изобщо! Така че това са въпросите, които човек трябва да си постави, и когато е застанал тук и гласува по съвест, така както се е заклел и както е в Конституцията, трябва да не се страхува да казва нещата с истинските им имена. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Чувствам се длъжен да взема отношение, тъй като голяма част от тези закони и разпоредби, свързани с таксиметровия бранш, са инициирани от нашата Комисия и от мен самия с колегата Вълков. Ще се опитам да не използвам крайни епитети и квалификации кой за какво, как, защо и така нататък. Истината е, че промените тръгнаха от средата на годината. Може би беше юни месец, когато в един сутрешен блок на национална телевизия бях попитан от журналистите дали ще имаме смелостта най-накрая след 13 години да бъде променен този Закон. Пред тях, пред себе си и пред всички зрители поех ангажимент, че това нещо ще се случи, защото се нагледахме на таксиметрови автомобили тип „копърки”, нелегални, нарушения, помпички и всякакви други измислици в ущърб на клиента, на държавата, на обществото. Всички, които са в този бранш и следят изкъсо промените, знаят, че дебатите продължиха няколко месеца. Едва октомври месец те бяха приети поради, да речем, натовареност на работата на Народното събрание. Всички имаха достатъчно време и желание да приведат дейността си в съответстваща със законите норма. Дали ще си извадят лицензи, дали ще минат на трудов договор, дали ще карат курсове за квалификация, преквалификация за управители, шофьори и така нататък за това имаше достатъчно време. Разбира се, не искам да коментирам изобщо това, което се случи, или по-скоро не се случи предходната седмица в зала в Народното събрание. Всеки сам може да си направи изводите какво е било то. Аз съм част от вносителите на този срок. Имам опасения – това, което изказаха и част от колегите досега, че за месеца, в който се знаеше, че Законът ще влезе в сила, голяма част от превозвачите, от водачите не направиха необходимото да подадат документи да влязат в норми – нито са записани да карат курсове за квалификация, нито са подали документи за издаване на лиценз и така нататък. Притеснението ми идва от там, че едва ли не те разчитат да има някаква друга законова промяна, или ново удължаване на срока. Знаете как се случи и с касовите апарати на автобусите, когато трябваше да бъдат вързани към НАП – едно, второ, трето, четвърто удължаване на срока, докато най-накрая се случат нещата. Това е единственото ми опасение от гледна точка на размера на удължаването на срока. Удължаване най-вероятно трябва да има. Това сочат разчетите на „Автомобилна администрация”, това сочат разчетите на Министерството на транспорта. Но дали срокът трябва да бъде три, четири или шест, аз самият не съм убеден. Затова не бих си позволил да призова който и да било от Вас да подкрепи или отхвърли този Законопроект. Защото аз сам за себе си като пряко ангажиран с този Законопроект, не съм сигурен дали този срок трябва да бъде един, два, три или шест месеца. При всички случаи по-големия срок дава по-голяма свобода, по-големи възможности за търсене на контакти, лоби това наистина да не се случи. Това е моето притеснение. Според справката, която ми бе дадена в почивката от „Автомобилна администрация” – много малко: от 11 хиляди само 200 заявления. Какво правят другите 10 хиляди и 600, и 800?! Те или чакат да се натрупат пак в последния момент, както беше с документите за самоличност, или изчакват последния срок, или изчакват друго развитие на събитията. Затова не съм убеден дали това е правилният срок. Но фактът, че администрациите все още не са готови да работят по новия Закон, това е така. Забележете, най-големите проблеми са в София. В 90% от градовете в провинцията всички таксиметрови превозвачи и водачи са влезли в нормите. Те са изпълнили законовите разпоредби. Понеже имаше призиви – да си говорим истината – според мен, без да налагам това мнение, истината бе следната. Миналата седмица в Комисията по транспорт се получи писмо от асоциации – те са много в този бранш, в които казват: „Ако не промените нещата, ние ще излезем на 4 декември на протест, на стачка, ще блокираме София, държавата и така нататък.” Знаете, по-голямата част от нас са политици. Както Вие искате от нас някой да излезе и да гарантира, че утре този Закон няма да бъде променен отново, дали всички лидери на политически партии тук, в парламента, биха излезли от тази трибуна да заявят, че ако другата седмица има протест на такситата, те няма да го използват с политически дивиденти? Но аз не съм убеден в това. Не съм убеден, че в петък другата седмица партии няма да излязат от тази трибуна и да кажат: „Виждате, държавата е блокирана, в хаос, всички протестират, даже и таксиметровите шофьори протестират!” Друг е въпросът дали е редно да позволяваме по този начин да бъдат извивани ръцете на държавата и на нас като законодатели с предупреждения за протести, стачки и така нататък. Да, Вие ще кажете: „Това е демокрацията”. Това е демокрацията, но в края на краищата демокрацията е ние да защитаваме интересите на цялото общество – не само на превозвачите, а и на водачите, на потребителите. И какво би станало, ако едните плашат с протест, а ние всички излезем и кажем: „Хора, не използвайте 10 дни таксиметрови услуги”?! Ако тръгнем на конфронтация, не знам дали изобщо ще има печеливша страна. Накрая, за да не губя ценното време, пак казвам: няма да призова нито един от колегите да гласува в едната или другата посока, тъй като за себе си не съм наясно колко трябва да бъде срокът. Всеки трябва да има съвест и да прецени колко е нормалният срок, но при всички положения трябва да има удължаване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, за да Ви успокоя относно притеснението дали някой от нашата партия ще се възползва от това – ако има протест, да застанем зад него, да се намесваме в него. Ще кажа, че Българската социалистическа партия винаги е била последователна в позициите си, когато подкрепя някакъв закон. Тя го подкрепя не защото това е конюнктурното в момента – искаме на някой-си, а защото това е принципно положение, което тя е счела, че е за благото на обществото и на всеки един от нас. От тази гледна точка Ви гарантирам, че никой няма да се възползва от протеста на таксиметрови шофьори за политически цели, още повече в закон, който сме подкрепили и който Вие сте внесли. Проблемът тук обаче е, че Вашата парламентарна група в период около три месеца прави три пъти промяна в Закона, Вие в това число – два пъти. Силно се притеснявам, че не ние сме тези, които плуваме по вълните на популизма, по вълните на лобизма, по вълните на това какво ще каже обществото за нас и кой какви пари ни е дал, за да можем да гласуваме по правилния начин. Моля да ми кажете – във Вашето изказване Вие за себе си не сте решили как да гласувате – няма да гласувате или ще гласувате „въздържал се”. Или как ще гласувате? Питам Ви в личен порядък. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря, господин Ерменков. Надявам се, че имате позволението да говорите от името на цялата парламентарна група. Надявам се и другите групи да последват Вашия пример – да не политизират по никакъв начин темата, защото това е един бранш, един сектор, който е крайно време да бъде вкаран в ред. Мисля, че аз съм човекът, който най-малко бихте обвинили в непоследователност, тъй като аз се нагърбих сам-самин преди няколко месеца да водя тази битка, за която подкрепа лично благодаря на всички парламентарни групи, защото Законът тогава мина с пълно мнозинство – и в Комисията, и в залата. Искрено благодаря! По въпроса за моето гласуване. Аз казах, че ще подкрепя, в смисъл, че удължаване трябва да има, че ситуацията в момента е, че от „Автомобилна администрация” казват, че в момента на практика повечето са извън закона. Тъй като се надявам да има и второ четене – дали сега или другата седмица, не знам точно как е предвидено, бих направил промени за срока между двете четения. В този ред на мисли подкрепям промяната, но изказах отношение, че не съм сигурен дали тя трябва да бъде шест месеца, или може би три месеца, или някакъв консенсусен вариант, около който да се обединим абсолютно всички и темата по никакъв начин да не се политизира. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, като един от съвносителите на този Законопроект искам да върнем дебата в самото изменение на Закона. Това е едно техническо предложение, с което Законът за изменение и допълнение, който беше приет и вече е Закон преди около месец, влизането му в действие да бъде удължено с шест месеца. Защо да бъде удължено? Защото имаме официално становище на основния контрольор на дейността – „Автомобилна администрация”, която администрира тази дейност. Не е възможно в рамките на вече изминалия срок за 11 хиляди превозвачи да се промени начинът, по който те да могат да извършват своята дейност. Съществуват два варианта. Единият е да станат превозвачи, а другият – да минат на трудови договори. И двата варианта са възможни. За това е нужно технологично време. Като главен администратор времето, което ни е посочено от „Автомобилна администрация”, е шест месеца. Смятам го за напълно нормално. Би трябвало ние да се съобразим с това предложение, защото всякакво намаление на този срок след това ще даде възможност на тези, които оперират тази дейност, да не могат да се справят или да намерят начини, с които да отлагат непрекъснато. При това положение те няма да имат никаква възможност повече за отлагане на тази дейност. А от нас, от всички тук народни представители зависи дали ще направим някаква промяна по отношение на философията, която вече сме приели и за която всички сме гласували, и то единодушно с един глас „въздържал се” в тази зала. Предлагам на Вашето внимание този Законопроект. Моето предложение е да бъде гласуван във вида, в който се предлага, за да можем да дадем възможност на всички, които искат да извършват тази дейност, тя да бъде извършвана по един справедлив и равностоен начин за всички ни.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вълков, така е. Вашето предложение е на базата на становището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, където са си дали доста по-голям срок от шест месеца. Вие бяхте свидетел, когато в Комисията помолихме изпълнителния директор да каже реално за колко време може да се случи това нещо. При сметките се оказа, че може за около два-три месеца. В тази посока притесненията Ви, че някой ще се оправдава, че не може да се пререгистрира, са абсолютно неоснователни, в смисъл можете да бъдете спокоен, че който има желание, ще го направи. Доказателство за това е, че към днешна дата няма подадени достатъчно заявления. Те просто не искат да го правят. В тази посока изказвам подкрепа на това, което каза и господин Михов – без да спирам процедурите по приемане на първо и второ четене, ако трябва в едно гласуване, тъй като Законът е влязъл в сила и действително създава проблеми в бранша. Ако възприемете като редакционно предложение – на второ гласуване да намалим този срок на четири месеца, тоест да влезе в сила от 1 април. Мисля, че предложението е разумно. От „Автомобилна администрация” ще се понапънат малко повече, ще вложат малко повече усилия, и, дай Боже, към 1 април да имаме бранш, който да работи по действащ закон – регламентирано, ясно и точно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз лично нямам нищо против между първо и второ гласуване да направим съответните дебати, но всички знаете по какъв начин минаха те в Комисията. Много трудно ще се стигне до точната дата, тъй като имаме официално становище за шест месеца. От бранша никога няма да се съгласят за по-малко време. Основният проблем е в София, както беше казано и преди малко от господин Михов. Навсякъде другаде в общи линии могат да се справят в рамките на два или три месеца, докато основната група водачи, които карат за собствена сметка, са тук. Това са над около порядъка на четири – пет хиляди таксита. Сами разбирате, че става дума за администриране на дейността само и единствено в почти – можем да говорим за София. Щом смятате, че трябва да бъде променен срокът – никога не можем да кажем защо трябва датата да е 1 април. Просто ще кажем дата, която нямаме по какъв начин да защитим. Това е просто, за да не е срокът шест месеца. Затова Ви предлагам да се приемат шестте месеца, които се предлагат от „Автомобилна администрация”, защото това е основният орган, администриращ тази дейност. Освен това и извършващ контрола по тази дейност. Считам, че това е мотивираното предложение, което трябва да бъде гласувано. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Наталия Чернева – началник отдел в същата дирекция.

Благодаря, господин Председател. С оглед да ускорим на второ четене Закона за счетоводството оттеглям всички неподкрепени от Комисията мои предложения. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение по чл. 77, ал. 2 за гласуване в залата и на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, който приехме на първо четене, тъй като беше декларирано от всички, че няма да има направени предложения. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Напротив.

При това положение, господин Председател, правя предложение за съкращаване на срока между първо и второ четене на три дни.

Благодаря. „Доклад на Комисията по Бюджет и финанси относно Законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 2 октомври 2015 г. „Закон за счетоводството”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. „Раздел I – Приложно поле”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. „Раздел II”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По чл. 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 3 ал. 4 се изменя така: „(4) Едноличните търговци, чиито нетни приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърлят 50 000 лв. и чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да определят вярно и честно финансовия резултат за отчетния период, като отчитат дейността си посредством воденето на специфични регистри-книги.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната редакция: „Чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този Закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. (2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. (3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. (4) Едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване.”

Уважаеми господин Председател, колеги! Както е записано в разглеждания чл. 3, текущото счетоводно отчитане се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Текстът в действащия Закон казва, че когато имаме приходи под 50 хиляди при едноличните търговци, могат да водят специфични счетоводни книги. Ние смятаме, че този текст е добър, работещ е. Тъй като направеното предложение за въвеждане на термина „способ на едностранно счетоводно записване”, никъде в счетоводната терминология не съществува и това ще затрудни работата точно на тези малки търговци, които могат да се възползват от това. Ясно, работещ текст. Сега ние го променяме просто защото нещо трябва да променим или не знам каква е идеята. Още повече че това предложение е подкрепено и от счетоводната гилдия, от представителите на Асоциацията на счетоводните предприятия, от ИДЕС и от Съюза на счетоводителите, въпреки дългите разисквания, които има в Министерството на финансите вече почти цяла година, този текст не е приет. Това е предложение от Министерството, смятам, че то не е правилно. Още веднъж казвам, че то противоречи на счетоводната теория. Благодаря.

Прегласуване, господин Председател.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

По чл. 5 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2. „В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: „1. в ал. 1: а) в изречение първо изразът „в предприятията” – отпада, а след глагола „съставят” се добавя „задължително”. б) изречение второ се изменя така: „Документите за сделка с чуждестранен контрагент, уговорена в чуждестранна валута, могат да съдържат и информация на съответния на тази валута чужд език, като левовата равностойност се определя и посочва чрез прилагането на определения от БНБ курс към лева за деня на сделката.” Предложение на народния представител Георги Ковачев, подкрепено по т. 2 и оттеглено по т. 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната редакция: „Чл. 5. (1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата й равностойност се определя като към сумата в чуждестранна валута се прилага централния курс на Българска народна банка към датата на сделката. (2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон.”

По чл. 6 има предложение от народния представител Румен Гечев и група, неподкрепено от Комисията: „В чл. 6, ал. 1в т. 3, в края, след точката и запетайката се добавя изразът „когато получателят не е местно лице – име, адрес и съответния, приет в страната по регистрация, идентификатор;” Има предложение от народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Има предложение от народния представител Георги Ковачев – оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и предлага следната редакция: „Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя. 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. (2) Адресът по ал. 1, т. 3 е адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (3) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование на предприятието; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име и подпис на съставителя. (4) При съставяне на счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на счетоводния документ. (5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват. (6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. (7) При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.”

По чл. 7 има предложение на народния представител Румен Гечев и група, на Менда Стоянова, на Георги Ковачев и група, подкрепени от Комисията и трите. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7 и предлага следната редакция: „Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 се издава, когато това е предвидено в закон. (2) Първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) и получател по нея е физическо лице, което не е търговец. (3) Алинея 2 не се прилага, когато получателят е изискал издаването на първичен счетоводен документ.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

По чл. 9 има предложение от народния представител Румен Гечев и група, неподкрепено от Комисията: „Чл. 9. Не се допуска изкривяване и изопачаване на финансовото състояние на предприятието.” Има предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено по принцип от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 и предлага следната редакция: „Чл. 9. Не се допуска: 1. отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри; 2. счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. По чл. 11 има предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11 и предлага следната редакция: „Чл. 11. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват: 1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции; 2. получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието; 3. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри; 4. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии; 5. прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан; 6. прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика. (2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език.”

По чл. 12 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 12 да бъде отхвърлен.

Раздел III – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По чл. 13 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 13, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. създава се нова т. 2: „2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години считано от 1 януари на отчетния период следващ отчетния период за който се отнасят;” 2. точка 2 става т. 3 и се изменя така: „3. документи за данъчен контрол – до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, удостоверено с тези документи;” 3. създава се т. 4: „4. документи за финансов одит в публичния сектор – до извършване на следващия вътрешен одит и одит от Сметната палата;” 4. точка 3 става т. 5.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 12 и предлага следната редакция: „Чл. 12. (1) Счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове: 1. ведомости за заплати – 50 години считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят; 2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят; 3. всички останали носители на счетоводна информация – 3 години считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. (2) Счетоводната информация може да се съхранява в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията по ал. 1. (3) При прекратяване на предприятие чрез преобразуване, носителите на счетоводна информация (хартиени и/или технически) се предават на приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия. (4) При прекратяване на предприятие или когато предприятието няма правоприемник, ведомостите за заплати се предават в Националния осигурителен институт по реда чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.”

По чл. 14 Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13. По чл. 15 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14 и предлага следната редакция: „Чл. 14. (1) При прекратяване на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети, счетоводната документация се предава на лице, определено от ръководителя на предприятието. (2) Приемането и предаването по ал. 1 се извършват в присъствието на комисия по ред и начин, определени от ръководителя на предприятието. (3) При прекратяване на трудовото, служебното или облигационното правоотношение на ръководителя на предприятието, същият е длъжен да предаде на лице, определено от съответния компетентен орган на предприятието, цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация.”

По Раздел IV има предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел IV да се измени така: „Раздел IV – Правомощия на министъра на финансите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 15 по Комисия. Предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители за създаване на нов раздел и ново подразделение – Раздел V с наименование: „Права и задължения на ръководителя на предприятието”. Комисията подкрепя предложението: „Раздел V – Права и задължения на ръководителя на предприятието”.

По чл. 17 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения: 1. точка 3 – отпада; 2. точка 4 – т. 9 стават съответно т. 3 – т. 8.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от Комисията. Предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 16 и предлага следната редакция: „Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието: 1. утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието; 2. организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон; 3. утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане; 4. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон; 5. определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието; 6. отговоря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори; 7. определя реда и начина за извършване на инвентаризация; 8. отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете по Раздел III; 9. определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон. (2) Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по Глава седма в съответствие с изискванията на този закон и съобразно правомощията им по Търговския закон.”

Господин Председател, колеги! Важно е това, което гласуваме, защото вменяваме задължения на ръководителите на предприятия. В т. 3 на чл. 17, ал. 1 вменяваме задължение на ръководителя на предприятието да утвърждава формата на счетоводство. Същата тази форма на счетоводство обаче Законът никъде не е регламентирал. Тук явно вменяваме задължения на ръководителя, които са неясни и няма как той да носи отговорност за това, още повече са предвидени и санкции в това отношение. Призовавам Ви да не подкрепяте т. 3, защото е неясна и ще създаде проблеми. Благодаря Ви.

Предложение от народния представител Георги Ковачев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде ново подразделение –„Раздел VІ – Съставители на финансови отчети”.

По чл. 18 има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители, което Комисията не подкрепя: „В чл. 18 ал. 2 се изменя така: „(2) Годишните финансови отчети на едноличните търговци по чл. 3, ал. 4 и на микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, могат да се съставят и от собствениците на предприятията или от съдружниците в тях.” Предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18, който става чл. 17: „Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия. (2) Алинея 1 може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4 и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.”

Гласуваме чл. 18, който става чл. 17, в редакция на Комисията.

По чл. 19 по вносител има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 18, и предлага следната редакция: „Чл. 18. Физическите лица по чл. 17, ал. 1, които съставят финансовите отчети и управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва: а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно: аа) при магистърска степен – 2 години; бб) при бакалавърска степен – 3 години; вв) при степен „професионален бакалавър” – 4 години; б) друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол; в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител; 2. да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по Глава шеста, Раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.” „Глава втора – Категории предприятия и групи предприятия”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. „Раздел І – Категории предприятия”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По чл. 20 има предложение от народния представител Георги Ковачев, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 19.

По чл. 21 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 20 и предлага следната редакция: „Чл. 20. (1) Промяна в категорията по чл. 19 се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. (2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. (3) За отчетния период, в който предприятие по § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, същото се отчита като предприятие от обществен интерес.” Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 22, като в ал. 1 думите „чл. 22” се заменят с „чл. 21”. Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 23. По чл. 25 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 24 и предлага следната редакция: „Чл. 24. (1) Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. (2) Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти. (3) Съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо.”

По чл. 26 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В чл. 26, ал. 3 да се измени така: „(3) Във финансовите отчети се посочват името и фамилията на лицата по ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 25 и предлага следната редакция: „Чл. 25. (1) Във финансовите отчети се посочват: 1. наименование на предприятието, правната му форма, седалище и адрес на управление, както и информация ако предприятието е прекратено; 2. регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този регистър; 3. друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти. (2) Финансовите отчети се подписват от: 1. ръководителя на предприятието; 2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие. (3) Във финансовите отчети се посочва името на лицето по ал. 2 и се поставя печатът на предприятието и печатът на счетоводното предприятие. (4) В случаите, когато финансовите отчети подлежат на независим финансов одит, подписите и печатите на лицата, извършили независимия финансов одит на финансовия отчет, се поставят съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит.”

Член 27. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Ковачев и група. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 26, и предлага следната редакция: „Чл. 26. (1) Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи: 1. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност; 2. последователност на представянето и сравнителна информация – представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети; 3. предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат; 4. начисляване – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; 5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период; 6. същественост – предприятието представя поотделно всяка съществена група статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота. Сумата по статия е съществена, ако пропуските и неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал; 7. компенсиране – предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи; 8. предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма; 9. оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в приложимите счетоводни стандарти. (2) Предприятията осъществяват счетоводството при спазване на принципите по ал. 1 или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.” Член 28. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Ковачев и група. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 27, и предлага следната редакция: „Чл. 27. Предприятията съставят: 1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период; 2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по Дял трети на Част втора от Търговския закон; 3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието.” Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Член 29. Предложение на народния представител Румен Гечев и група. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал. 1 се изменя така: „(1) Инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период, с цел тяхното достоверно представяне в годишния финансов отчет. Инвентаризацията се извършва по ред и начин, определени от органите на управление на предприятието.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Министърът на финансите може да определя и други срокове за извършване на инвентаризация от бюджетните предприятия.” 3. Ал. 3 става ал. 4.” Предложението на народния представител Георги Ковачев и група е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 28. Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Член 30. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 29, и предлага следната редакция: „Чл. 29. (1) Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. (2) Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти. (3) Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите. (4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели. (5) Алинея 4 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия. (6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение. (7) Годишните финансови отчети по ал. 3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. (8) Предприятията по ал. 1, 3, 4 и 6 могат по избор да съставят пълен комплект финансови отчети. (9) Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти. (10) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 30. Раздел ІV. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 31.

По член 33 – предложение на Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 32, и предлага следната редакция: „Чл. 32. Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 33. Глава четвърта – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По член 35 – предложение на народния представител Менда Стоянова: Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 34, и предлага следната редакция: „Чл. 34. (1) Годишните финансови отчети на предприятията от обществен интерес се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти. (2) Годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на Националните счетоводни стандарти. (3) Предприятията по ал. 2 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база. (4) Предприятие, което през един отчетен период е съставило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните счетоводни стандарти. (5) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет.” По член 36 – предложение на народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 35, и предлага следната редакция: „Чл. 35. (1) Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт. (2) Предприятия - юридически лица с нестопанска цел, независимо от категорията им по чл. 19, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 36. Глава пета – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители за чл. 38. Предложението не е подкрепено. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Предложението е подкрепено. Предложение на народния представител Георги Ковачев –оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 37 и предлага следната редакция: „Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на: 1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели: a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.; в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души; 2. средните и големите предприятия; 3. предприятията от обществен интерес; 4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес; 5. предприятия, за които това изискване е установено със закон. (2) Независимо от ал. 1, годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период. (3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит. (4) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели: 1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.; 2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година - 2 000 000 лв.; 3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв. (5) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс. (6) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на годишни и консолидирани финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват становище: 1. съответства ли докладът за дейността на финансовите отчети за същия отчетен период; 2. изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания и заявявят, дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установили случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочват характера на невярното представяне; 3. в декларацията за корпоративно управление представена ли е изискваната от съответните нормативни актове информация; 4. предоставена ли е нефинансовата декларация и дали декларацията е изготвена в съответствие с изискванията на този Закон; 5. предоставен ли е доклад за плащанията към правителствата и дали докладът е изготвен в съответствие с изискванията на този Закон.”

Уважаеми, господин Главчев! Уважаеми колеги, искам да обърнете внимание на този момент, защото той е важен поради следната причина. Става дума за двата показателя – балансова стойност на активите и нетни приходи от продажбите, където има разлика между различните страни членки. Но, уважаеми колеги, има категорична директива на Европейския съюз – 2013/34, в която изрично се подчертава, че Европейският съюз ще работи в посока на намаляване на административната и финансова тежест, забележете колеги, на микро- и малките фирми в Европейския съюз. Тъй като става дума за това, че Европейският съюз търси баланс на интересите на одиторските фирми в Европейския съюз и интереса на микро- и малките фирми. Знаете отлично, че около 90% от брутния вътрешен продукт се произвежда от микро- и малки фирми, поради което този въпрос е от изключително значение за Европейския съюз. Какво предлагаме ние, уважаеми колеги? След разговори с одиторски организации, с представители на малки и средни фирми и след задълбочено проучване на европейския опит, ние предлагаме по-високи показатели на балансова стойност и оборот в сравнение с предложението на правителството, а съответно 4 млн. лв. на балансовата стойност на активите и 6 млн. лв. на годишния оборот. Това, уважаеми колеги, за сравнение е между два и четири пъти под препоръчваните показатели на Европейския съюз, тоест ние предлагаме в много по-лека форма увеличение на защитата на микро- и малките фирми с оглед именно на баланса на интересите с одиторските организации. Не сме съгласни с предложението на правителството, което е твърде неамбициозно и откровено защитава интереса основно на одиторските и счетоводните фирми. Поради тази причина предлагаме увеличение на тези показатели. За сравнение, уважаеми колеги, в Румъния този показател – първият, е 3 млн. 650 хил. евро – ние предлагаме 4 милиона, румънците предлагат почти 8 милиона. В Комисията споделихме, че сравнението на тези показатели – на Германия, Франция, Румъния, Полша, Чехия, става на основата на брутния вътрешен продукт на човек от населението, за да избегнем, колеги, разликите в икономическото равнище на страните – членки на Европейския съюз. Например в Румъния брутният вътрешен продукт на човек от населението е 19 744 долара. Разликата е в няколкостотин долара повече, а има два пъти по-високи показатели, тоест те двойно повече защитават техните микро- и малки фирми. Ето защо, колеги, моля Ви по този въпрос да се вслушаме в опита на Европейския съюз, да спазим в по-голяма степен директивата на Европейския съюз и да балансираме интересите на българските малки и микрофирми, защото, уважаеми колеги, българската икономика, нашите доходи зависят от работата основно на българските микро- и малки фирми. Благодаря Ви. Моля Ви да подкрепите това проевропейско и пробългарско предложение!

Глава шеста – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По чл. 39 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители – подкрепено. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – подкрепено. Предложение на народния представител Ковачев и група народни представители – оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 38, и предлага следната редакция: „Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по Глава седма, приети от Общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година; 2. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерство на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година; 3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година. (2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване се смята, че финансовият отчет е подаден в срок. (3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад. (4) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността. (5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия, или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. (6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по Глава седма към тях. (7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им. (8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади. (9) Алинеи 1-8 не се прилагат за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит. (10) Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в сроковете по ал. 1 консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.” Глава седма – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Раздел I – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По чл. 40 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 39, и предлага следната редакция: „Чл. 39. Предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация: 1. обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено; 2. анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността, могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети и допълнителни обяснения във връзка с тях; 3. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет; 4. вероятното бъдещо развитие на предприятието; 5. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност; 6. информация за придобиване на собствени акции, изисквана по реда на чл. 187д от Търговския закон; 7. наличието на клонове на предприятието; 8. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат се оповестяват и: а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 40, и предлага следната редакция: „Чл. 40. (1) Предприятията от обществен интерес по § 1, т. 22, букви „а”, „б” и „в” от Допълнителните разпоредби включват в своя доклад за дейността декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа. (2) Декларацията за корпоративно управление може да бъде представена като: 1. отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността; 2. документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 41, като думите „чл. 49” се заменят с „чл. 48”.

По чл. 43 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 42, и предлага следната редакция: „Чл. 42. (1) Микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс. (2) Алинея 1 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микро-или малки предприятия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 43. По Раздел II – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 44, като думите „чл. 32” се заменят с „чл. 31”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 45, като думите „чл. 40 – 42” се заменят с „чл. 39 – 41”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 47, като думите „чл. 40 – 42” се заменят с „чл. 39 – 41”. Раздел III – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

От чл. 43 до чл. 48…

Член 49 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 48, и предлага следната редакция: „Чл. 48. (1) Нефинансовата декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия. (2) Нефинансовата декларация включва: 1. кратко описание на бизнес модела на предприятието – цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти, следвани политики по отношение на основните и спомагателни дейности на предприятието и други; 2. описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период и резултатите от тях; 3. целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, служителите или други социални въпроси; 4. описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси. (3) Когато предприятието не спазва приетите политики по отношение на един или няколко от въпросите – предмет на нефинансовата декларация, тя трябва да съдържа ясно и аргументирано обяснение за причините, поради които приетите политики не се спазват. (4) Нефинансовата декларация по ал. 1 включва по целесъобразност и препратки и допълнителни обяснения за сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети. (5) Предприятията могат да не публикуват информация за предстоящи промени в политиките си, свързани с екологичните или социалните въпроси, които са в процес на договаряне, когато публикуването на подобна информация би довело до вреда на предприятието. Непубликуването на информацията в процес на договаряне не трябва да пречи на обективното разбиране за развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност върху екологията и социалните въпроси. Когато такава информация не се публикува, ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието трябва да представят аргументирано становище за причините, по които информацията не е публикувана.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 49, и предлага следната редакция: „Чл. 49. Предприятията са изпълнили задължението за изготвяне на нефинансова декларация, когато: 1. в доклада за дейността са включени информация и анализ по въпроси, свързани с екологията и служителите; 2. е изготвен отделен доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, при условие че този доклад: a) се публикува заедно с доклада за дейността; б) е общественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на интернет страницата на предприятието, като това обстоятелство се посочва в доклада за дейността.” Член 51 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 50, и предлага следната редакция: „Чл. 50. Предприятие, което е дъщерно предприятие, не изготвя нефинансова декларация, ако предприятието и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или в отделния доклад на друго предприятие, съставени в съответствие с изискванията на този закон.” Раздел IV – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Член 52 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 51, и предлага следната редакция: „Чл. 51. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 човека, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информацията по чл. 48, ал. 2.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 52 и в него думите „чл. 49, ал. 2 – 4 и чл. 50” се заменят с „чл. 48, ал. 3 – 5 и чл. 49”.” Раздел V – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Член 54 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 53, и предлага следната редакция: „Чл. 53. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. (2) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз; 2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка по Раздел VI. (3) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв. (4) В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.” Член 55 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 54, и предлага следната редакция: „Чл. 54. Годишният доклад за плащанията към правителства съдържа следната информация за съответния отчетен период: 1. общия размер на извършените плащания към всяко правителство; 2. общия размер за всеки от видовете плащания, извършени към всяко правителство, както следва: а) права върху продукция; б) данъци върху печалбата и данъци върху доходите; не се оповестява платеният данък върху добавената стойност, акциз и данък върху доходите на физическите лица; в) авторски, лицензионни и сродни на тях права; г) дивиденти; д) бонуси за подписване на договор, откриване и производство; e) лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензи и концесии; ж) плащания за инфраструктурни подобрения; 3. общия размер на плащанията по всеки проект поотделно, както и общия размер по видовете плащания по т. 2 за всеки проект; когато предприятието е извършило плащания по няколко проекта на едно и също лице, представляващо правителство по смисъла на закона, оповестяването може да бъде по лица, а не по проекти.”

Член 56 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 56 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 55. Член 58 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 56, и предлага следната редакция: „Чл. 56. Годишният доклад за плащанията към правителствата отразява същността, а не формата на съответните плащания или дейности. Плащанията и дейностите не могат да се разделят или обединяват с цел отклонение от прилагането на този закон.” Член 59 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 57, и предлага следната редакция: „Чл. 57. (1) Доклад за плащанията към правителствата може да не се изготвя, в случай че предприятията са задължени да изготвят такъв доклад за трети страни по силата на закон и докладът съответства на изискванията на този закон. (2) Докладът по ал. 1 подлежи на публикуване заедно с годишния финансов отчет.” Раздел VI – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Член 60 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 58, и предлага следната редакция: „Чл. 58. Предприятията майки, които извършват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, задължително съставят и консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на Раздел V.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 60. Член 63 – предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 61, и предлага следната редакция: „Чл. 61. Предприятието майка не съставя консолидиран доклад по чл. 58: 1. за малка или средна група предприятия, освен когато някое свързано предприятие е предприятие от обществен интерес; 2. когато предприятието майка, което се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, едновременно е дъщерно предприятие и неговото предприятие майка се регулира по законодателството на държава – членка на Европейския съюз.” По чл. 64 има предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 62, и предлага следната редакция: „Чл. 62. (1) Дъщерно предприятие, включително предприятие от обществен интерес, не се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства, когато е изпълнено едно от следните условия: 1. предприятието майка е възпрепятствано в значителна степен от дългосрочни ограничения при упражняване на правата си върху активите или управлението на дъщерното предприятие; 2. информацията, необходима за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата, не може да бъде получена без извършване на прекомерни разходи или ненужно забавяне; 3. акциите или дяловете на предприятието се притежават единствено с цел последващата им продажба. (2) Алинея 1 се прилагат само в случай, че при същите условия дъщерното предприятие не е включено в консолидирания финансов отчет.

Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 67. Глава девета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По чл. 70 има предложение на Румен Гечев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 68, и предлага следната редакция: „Чл. 68. (1) Ръководител, който наруши разпоредбата на чл. 9, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 70, като думите „чл. 18, ал. 1” се заменят с „чл. 17, ал. 1”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 73, който става чл. 71, и предлага следната редакция: „Чл. 71. (1) Лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 18, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 73. По чл. 76 има предложение на народния представител Стоянова, подкрепено от Комисията. Има предложение на народния представител Георги Ковачев – оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 74, и предлага следната редакция: „Чл. 74. (1) Който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.”

Аз докладвах до чл. 74.

То е оттеглено. Господин Ковачев заяви в началото на заседанието. Тогава обяви, че оттегля всички неподкрепени от Комисията негови предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 75. Има предложение на народния представител Менда Стоянова – по чл. 78, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 76, и предлага следната редакция: „Чл. 76. (1) Който възложи извършването на независим финансов одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (2) Който извърши одит без да е регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв.” (3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 78. „Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Параграф 1 –предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Георги Ковачев и група народни представители. Предложението е оттеглено.

Да, ще го чета: „В Допълнителни разпоредби, § 1 се правят следните изменения: 1. т. 7 се изменя така: „т. 7. „Изкривяване и изопачаване на финансовото състояние” е всяко игнориране на действащите правила за водене на счетоводната отчетност съгласно този закон и приложимите счетоводни стандарти, съставяне на неверен счетоводен документ или невярно представяне на финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, което води до съществено нарушаване на достоверността на финансовите отчети. Изкривяване и изопачаване е и осчетоводяването на привидни и/или фиктивни сделки, водещи до съществено нарушаване достоверността на съставените финансови отчети.” 2. т. 9 – отпада; 3. т. 10 става т. 9 и се изменя така: „т. 9. „Международни счетоводни стандарти” са международните счетоводни стандарти, приети от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти включват: Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS), Международните стандарти за финансово отчитане (International Financial Reporting Standards (IFRS) и тълкуванията за тяхното прилагане (SIC – IFRIC interpretations). Международните счетоводни стандарти включват и последващите изменения и допълнения на тези стандарти и тълкуванията за тяхното прилагане, приети от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти.” 4. т. 11 – т. 27 стават съответно т. 10 – т. 26. 5. т. 28 става т. 27, като в изречение второ изразът „и извънредните разходи” – отпада. 6. т. 29 – т. 31 стават съответно т. 28 – т. 30. 7. т. 32 – отпада. 8. т. 33 – отпада. 9. т. 34 – т. 37 стават съответно т. 31 – т. 34.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Бюджетни предприятия” са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. 2. „Група предприятия” са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия. 3. „Действителен стаж” е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж” не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете. 4. „Дъщерно предприятие” е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка. 5. „Инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. 6. „Инвестиционни дружества” са: а) дружества, чийто единствен предмет на дейност е влагане на средствата им в различни ценни книжа, недвижими имоти и други активи с единствената цел да бъдат разпределени инвестиционните рискове и акционерите им да се възползват от резултатите от управлението на техните активи; б) дружества, свързани с инвестиционни дружества с постоянен капитал, ако единственият предмет на дейност на тези свързани дружества е да придобият изцяло изплатени акции, емитирани от тези инвестиционни дружества, без да се засяга чл. 22, § 1, буква „з” от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на чл. 54, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането, и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 315/74 от 14 ноември 2012 г.). 7. „Консолидиран финансов отчет” е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно предприятие. 8. „Международни счетоводни стандарти” (МСС) са приетите в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на Международните счетоводни стандарти (OB, L 243/1 от 11 септември 2002 г.) и включват Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS)), Международните стандарти за финансова отчетност (International Financial Reporting Standard (IFRS)) и свързаните с тях тълкувания (SIC-IFRIC interpretations), последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB)). 9. „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 10. „Независим финансов одит на финансов отчет” е одитът по Закона за независимия финансов одит. 11. „Нетни приходи от продажби” са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. 12. „Обичайна дейност” е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност. 13. „Основна дейност” по смисъла на т. 22, буква „и” и „к”... Моля, госпожо Председател, редакционно тук да добавим: буква „и”, „к” и „л”.

Да. „13. „Основна дейност” по смисъла на т. 22, буква „и”, „к” и „л” е дейността на търговското дружество, когато общата стойност на нетните приходи от продажби от съответната дейност представлява повече от 50 на сто от общата стойност на нетните приходи от продажби за отчетния период. 14. „Отчетен период” е календарната година (1 януари –31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго. 15. „Плащане към правителство” за целите на Глава седма, Раздел V е платена сума в парично изражение или в натура от предприятие, работещо в добивната промишленост или от предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори за задължения към правителството по чл. 54, т. 2. 16. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 17. „Правителство” за целите на Глава седма, Раздел V е национален, регионален или местен орган на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава. Понятието „правителство” включва дирекция, агенция или предприятие, контролирани от органите на държавата. 18. „Предприятие майка” е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия. 19. „Предприятие, работещо в добивната промишленост” е предприятие, осъществяващо дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадащи в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, Раздел В, позиции 05-08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ, L 393/1 от 30 декември 2006 г.), наричан по-нататък (Регламент (ЕО) № 1893/2006). 20. „Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори” е предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006. 21. „Проект” за целите на Глава седма, Раздел V са оперативни дейности, управлявани по силата на договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Ако такива споразумения са свързани помежду си, те се смятат за един проект. 22. „Предприятия от обществен интерес” са: а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз; б) кредитни институции; в) застрахователи и презастрахователи; г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове; д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон; е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон; ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон; з) „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“; и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон; к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон; л) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги. 23. „Регулиран пазар” е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти. 24. „Ръководител на предприятие” е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата. 25. „Свързани предприятия” са всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група. 26. „Сектор „Държавно управление” е сектор „Държавно управление” (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността. 27. „Счетоводно предприятие” е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети. 28. „Финансови холдингови дружества” са дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери. 29. „Цифров или друг идентификатор” е цифров или друг уникален постоянно повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права за извършване на определени действия.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време до окончателното приемане на Закона за счетоводството на второ четене.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 3 в Допълнителните разпоредби. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия.” Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 4 в Допълнителните разпоредби. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Предприятията от обществен интерес за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.” Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов § 5. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. Когато предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби, престане да бъде предприятие от обществен интерес, то може еднократно в първия отчетен период, следващ периода, в който е престанало да бъде предприятие от обществен интерес да промени приложимата си счетоводна база.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6. Предложение на народния представител Менда Стоянова за § 4. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 7, и предлага следната редакция: „§ 7. Предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2016 г. в съответствие с чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2015 г.” По § 5 има предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8, като думите „чл. 20” се заменят с „чл. 19”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 9 и предлага следната редакция: „§ 9. Незавършените административнонаказателни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.” По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен систематично като § 3. По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Ковачев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено систематично в нов § 4. Комисията предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен систематично като нов § 4.

Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нови параграфи. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 10 и 11: „§ 10. (1) Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството. (2) Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на този Закон. § 11. (1) Големите предприятия по този Закон съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти. (2) Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 по отношение на големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г.”

Предложение на народния представител Георги Ковачев за създаване на нови параграфи, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12 , като думите „чл. 27, ал. 3” се заменят с „чл. 26, ал. 2”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13, като думите „чл. 32, ал. 1” се заменят с „ чл. 31, ал. 1”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14, като думите „чл. 30, ал. 1” се заменят с „чл. 29, ал. 1”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18, като думите „чл. 19” се заменят с „чл. 18”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22, като думите „ чл. 65, ал. 4” се заменят с „чл. 63, ал. 4”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 23, и предлага следната редакция: „§ 23. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. В чл. 81, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2” се заменят с „чл. 18”. 2. В чл. 100м, ал. 3, изречение второ думите „чл. 34, ал. 2” се заменят с „чл. 18”. 3. В чл. 124, ал. 2, т. 4 думите „чл. 26, ал. 1” се заменят с „чл. 29, ал. 1”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24, като думите „ чл. 65, ал. 4” се заменят с „чл. 63, ал. 4”. По § 22 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, който става § 25, и предлага следната редакция: „§ 25. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр...) в чл. 6, ал. 3 думите „чл. 40, ал. 1-3” се заменят с „чл. 38, ал. 1, 3 и 5”. По § 23 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 26, и предлага следната редакция: „§ 26. В Търговския закон (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 221: а) в т. 6. накрая се добавя: „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит”; б) в т. 7. след думата „одитор” се добавя „когато е бил извършен независим финансов одит”; 2. В чл. 245 накрая се добавя „когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит”. 3. В Чл. 248 ал. 1 се изменя така: „(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от Закона случаи.” 4. Чл. 249 ал. 1 след думите „Когато” се добавя: „годишните финансови отчети на дружеството подлежат на задължителен независим финансов одит по закон и”. 5. Чл. 251: а) в ал. 3 изречение първо се изменя така: „Когато извършването на независим финансов одит е задължително в предвидените от закон случаи или когато е взето решение за извършване на независим финансов одит, общото събрание приема годишния финансов отчет след приключване на одита и представяне на одиторския доклад. Регистрираният одитор участва в заседанието на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, по ал. 1 и 2”. б) в ал. 4 думите „Провереният и приет” се заменят с думите „приетият от Общото събрание”. Има предложение на народния представител Менда Стоянова за нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. ...) в § 1 от Допълнителната разпоредба т. 11 се изменя така: „11. „Предприятия от обществен интерес” са тези по смисъла на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.” Има предложение на народния представител Менда Стоянова направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В Закона за публичните финанси (Обн., ДВ, бр. ...) в чл. 168, ал. 1 думите „чл. 1, ал. 2” се заменят с „чл. 2”.” По § 24 има предложение от народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става 29: „§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48 – 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.”

Благодаря, колеги, за търпението и гласуването. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)