АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ)2249 думи
Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Разглежданият днес Законопроект може най-кратко да се резюмира с един въпрос към господин министъра, а именно: господин Министър, не знам какъв личен автомобил имате, но когато се развали Вашият министерски „Мерцедес”, в сервиз на „Трабант” ли бихте го дали за ремонт? (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Ако живеехме и работехме в нормална и демократична среда, сигурно отговорът на този въпрос би изчерпал цялата днешна дискусия. Тъй като това явно не е така, ще се наложи да развенчаем няколко заблуди – беше направен целенасочен опит, беше заблуждавано българското общество, а сега се прави такъв опит да се заблуди и Народното събрание. Крайната цел на това упражнение е да се размие отговорността и българският парламент да стане съучастник в едно закононарушение, колеги, на което само моят респект пред тази трибуна ме спира да дам по-цветущо определение. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
В предлаганото ни Споразумение има няколко откровено неверни неща, но тъй като то е предшествано от много сериозно аналогично предложение от страна на производителя на обекта на това Споразумение – в случая РСК „МиГ” (Руска самолетостроителна корпорация „МиГ”), колега, и двигатели за самолет МиГ-29, ще базирам своя анализ върху съпоставка на двете предложения, а оценката ще дадете Вие.
Още в преамбюла на документа със сложни термини и множество цитати от разни споразумения, директиви, писма и процедури се забърква сложна словесна абракадабра, която трябва да ни увери как едва ли не подписването на подобно споразумение е най-нормалното и логично нещо на света. Думичките „НАТО”, „Европейски съюз”, „Европейски парламент” присъстват на всеки ред в стремеж да бъдем убедени колко безалтернативно е положението.
Тук ще разбия първия мит, налаган от авторите на това деяние – видите ли, няма как да направим най-логичното, а именно ремонт на двигателите от самия производител, защото той е руски, а Съветът на Европейския съюз в свое Решение от 31 юли забранява това. В чл. 1, 2, 3 и така нататък се говори, че се забранява пряка или непряка продажба, доставка, трансфери и така нататък на оръжие с Русия.
Има обаче, колеги, и една точка четвърта и нея ще си позволя да цитирам дословно. Ето го решението (показва документ), а точка четвърта гласи:
„4. Забраните по параграфи 1, 2 и 3 не засягат изпълнението на договори и споразумения, които са сключени преди 1 август 2014 г., както и предоставянето на резервни части и услуги (подчертавам: „услуги”), които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза”.
Тоест, нищо, колеги, освен политически инат и тежко русофобство не би трябвало да ни спре при аналогични ценови оферти да изберем оригинала, а не ментето.
Сега е моментът да разбием и мит № 2: цената и условията по договора.
В случая с двигателите цената на пръв поглед изглежда аналогична, но само на пръв поглед, идентична. Руската е от 1 млн. и 50 хил. евро, но включва всичко, включително и транспорта, който в случая с полската ни се представя за жест от страна на Полша. Това е мит № 3: транспортирането на двигателите за сметка на полската страна.
Знаете ли, уважаеми колеги, каква е цената, на която частната полска фирма прави ремонта на полските двигатели? По мои сведения е 900 хил. евро на двигател. Хайде сега сметнете каква е разликата до 1 млн. и 23 хил. евро – нашата цена. Така разбиваме мита за безплатното транспортиране на тези двигатели, така че почти целият чл. 5 от Споразумението е безсмислен и е включен само, за да гали ухото – видите ли, какви изгодни условия сме договорили?! Транспортът обаче, както се оказва, е включен в цената и това си е нормално. Не е ясно само нас ли вземат за наивници или някой вярва на приказки от сорта: „А бе, аз ще ти подаря едно нещо, ама ти първо ми го плати, дай ми пари за него”. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Да се върнем към цифрите. Огромна е разликата, колеги, в това какво получаваме за уж някакви пари. От производителя бихме получили капитално-възстановителен ремонт с ресурс до 500 часа, от които първоначално 350, и още 150 часа през 50, след проверка на двигателите, и най-важното – получаваме ремонт, извършен в лицензиран завод-производител под контрола, с гаранцията и отговорността на главния конструктор на самолета.
При предлагания ни ремонт получаваме 350 часа ресурс без право на удължаване, и така двигателят ще трябва да отиде много по-рано на следващ ремонт, съответно гаранцията на полската страна е 200 часа, а на руската 350! Тоест, за едно и също нещо ние ще платим почти двойна цена.
Ето го, колеги, писмото на РСК „МиГ” от 25 септември (показва документ) до председателя на Комисията по отбрана, в което те потвърждават казаното от мен, но по-интересното в това писмо е категоричността, с която руската страна заявява, че не е предоставила на полската лиценз и актуализирана техническа документация за изпълнение на ремонтни работи по двигателите на самолет Миг-29 и подписването на договор от българска страна за такъв ремонт ще бъде основание за прекратяване на договорните отношения по поддръжка и експлоатация на самолетите МиГ-29 от Военновъздушните сили на България.
Нещо повече, доставката на резервни части за полската страна е с изрична забрана те да бъдат ползвани от трети страни и такъв договор ще бъде предпоставка за спирането на тяхната доставка не само за България, но и за Полша.
Прелюбопитен е отговорът на въпроса: откъде тогава полската страна би взела такива резервни части, за да изпълни българската поръчка? Сигурно имат на склад, би казал някой наивник, но нищо подобно, колеги.
Сега ще Ви дам една информация, която малко хора я имат. Буквално преди няколко дни – на 17 ноември, полска делегация от фирма „Полит Електроник”, която ще доставя части за тези ремонти, е опитала да сключи договор с Москва за доставка на резервни части, агрегати и системи, но е получила категоричен отказ за това с предупреждение, че ще се ходи на съд. И знаете ли, колеги, по моя информация полската страна се е оправдала с настоятелното искане на България?!
Добре е господин министърът да знае, че писмото, с което полската страна е поискала от РСК ”МиГ” подписването на такъв договор за доставка в началото на ноември е с дата 21 октомври – денят, в който Вие летяхте за подписване на Споразумението в Полша. И ако някой си е правил дребните сметчици, че руснаците, поблазнени все пак от някакви евентуални финансови ползи ще направят със сигурността компромис и с имиджа си на надежден производител, явно е объркал сметката.
Интересен е фактът, че полската страна явно много, много не се съобразява с европейските директиви, които Вие цитирате под път и над път. И откъде ще дойдат при това положение частите за нашите самолети? Ами, най-вероятно от тези 7-8 двигателя, които Полша купи от Румъния или нещо поостанало тук-там от Украйна.
Между другото, добре е да знаете, колеги, че Полша прави три опита да сертифицира от руска страна своите заводи – през 2009 г., през 2011 г. и 2014 г., но неизменно получава отказ за това, поради несъответствие с изискванията на производителя.
Тук е много любопитна една анкета от проведената среща в Москва на 3 юли 2013 г., където на въпрос на производителя полската страна признава, че документацията за провеждане на капитално-възстановителен ремонт е закупена от Украйна в нарушение на международното законодателство и е с дата 16 януари 1991 г. Ето я тази анкета, колеги. (Показва документ.)
Съответно Конструкторското бюро на производителя прави, знаете, постоянни доработки на база на натрупан опит, пуска допълнителни бюлетини, с които поляците не разполагат и съответно не изпълняват при ремонта.
Именно тази незаконна и морална остаряла документация е една от причините за отказ от сертификация. Даваме ли си сметка тогава какво ще бъде качеството на нашите ремонти – по остаряла технология и с резервни части втора употреба?
И тук е добре да Ви припомня, а за тези от Вас, които не знаят, да кажа, че на 13 октомври 2014 г. – това, за което говори колегата Енчев, само че в Алжир, само че самолетът не е МиГ-29, а е СУ-24 МК и той пада при тренировъчен полет. Двамата летци загиват. Започва съответното разследване и докъде мислите стига това разследване? Това разследване е на държавата Алжир. Оказва се, че този самолет е постъпил от Русия през 2005 г., но му е извършен ремонт за удължаване на ресурса както на него, така и на още 50 броя двигатели и къде мислите? В Полша, във варшавския завод, като в хода на разследването се доказва, че повечето от тези двигатели имат лопатки в турбината, експлоатирани по-продължително от останалите, тоест – втора ръка.
Анализът на фрагментите на двигателите от катастрофиралия самолет потвърждава съмненията на следствието – при ремонта са използвани вече употребявани лопатки от турбини, получени, забележете, от Луцкия ремонтен завод в Украйна. Съответно на държавно равнище през 2015 г. е взето решение да се извърши нов капитално-възстановителен ремонт на всички двигатели, ограничавайки по този начин, разбира се, и безспорно, експлоатацията на тези самолети, като ремонтът се извършва в Русия.
Тук е много интересно сега в това Споразумение да ни бъде казано иска ли сертификат за произход на всяка заменима жизненоважна част и най-вече лопатките на турбината?
Да минем към мит № 4.
В свое интервю в един сутрешен блок на Би Ти Ви Вие, господин Министър, твърдите, че относно Споразумението с Полша руската страна не е реагирала, а такава реакция е имало само от РСК „МиГ”, от компанията производител, която имала икономически интерес.
Сега може би Вие говорите за това писмо, което Ви цитирах, и което е до председателя на Комисията по отбрана. Има обаче още едно писмо от 9 юли. Ето го тук (показва документ), което Вие скрихте и то е лично до Вас, министър Ненчев, и Ви е изпратено по дипломатически път чрез военното аташе в Москва, който го е получил официално. Ето го това писмо. (Показва същия документ.)
То е от Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Руската федерация, като в него се изразява, забележете, загриженост относно подготовката за междуправителствено съглашение между България и Полша за извършване на капитален ремонт. И господин Ненчев е уведомен, че полската страна не е произвеждала сертификация на производството си и качеството на този евентуален ремонт не би осигурило безопасност при бъдещата експлоатация на самолетите.
Защо го скрихте това писмо, господин Ненчев? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Та се е наложило Федералната служба да го публикува, та и ние – народните представители, да имаме достъп до него? Между другото, явно сред като тази информация изтече в медиите, сега, буквално преди десетина дни, това писмо беше получено до кабинета на господин председателя на Комисията по отбрана, съответно вчера – забележете, писмо от юли месец, вчера стигна до нас, обикновените народни представители в Комисията по отбрана.
Ако се съмнявате в легитимността на тази Служба аз бих могъл да Ви покажа тук нейния статут, където ясно е казано, че това е федерална служба, федерален орган на изпълнителната власт, а ръководството и дейността си осъществява от президента на Руската федерация. От това по-легитимна реакция, здраве му кажи! Та, добре е да се знае… (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Какво? Времето ли? Продължете го.
Добре е да се знае, колеги, че въпреки междудържавния характер ремонтът ще се извършва в частен завод, в частна фирма доставчик на резервните части и по този повод е интересно да Ви покажа последно едно писмо на полския заместник-министър на отбраната господин Чеслав Мочек, в което той уведомява, че опитите за търговско съглашение по сертификация за ремонти на този завод не могат да бъдат предмет на въздействие от правителствените и административни органи, в това число и Министерството на отбраната на Република Полша. И съгласно действащото законодателство в Полша въпросите по организацията, изпълнението и изработката на решения между субекти на търговското право се отнасят към изключителната компетенция на завода, а не на органите, осъществяващи надзор.
Би била любопитна една хипотеза на отказ от страна на завода за изпълнението на този контракт, вследствие реалната опасност, след като са им отказани резервните части, да загубят много повече поръчки от тази, която ние им предоставяме. Тогава това е интересно при такъв, какъв би бил инструментът за влияние на полската страна върху този завод?
Тук даже не коментираме упоритият слух, че новото полско правителство не одобрява това Споразумение.
Има и още нещо – наредбата, която цитира господин Енчев, смятам, че съгласно разпоредбите на тази наредба, без да навлизам в детайли, тези самолети няма как да получат сертификация от Института по отбрана.
Последно, митът за изолираните руснаци. Добре е да знаете, колеги, че руската корпорация извършва своите модернизации съвместно с две големи американски корпорации. Надали колегите от Словакия са по-малко натовци от нас, че словаците модернизираха своите мигове в Русия, като, забележете, платиха и едногодишното изпитание по тази модернизация, от което ние бихме могли да се възползваме съвършено безплатно. Сега те имат съвременна, модернизирана авиация, а ние имаме обещания за светло бъдеще.
Съвсем в заключение, трябва да е ясно, че с приемането на това Съглашение ние бракуваме нашата авиация, защото освен двигателя, самолетът има още редица други части, някои от тях се ремонтират само в Русия.
Не е ясно кой носи отговорност за този ремонт и поддръжка. Трябва да е ясно, че ние на практика поверяваме съдбата на нашата авиация в ръцете на частна фирма, с неясни канали за доставка и качество на резервните части. (Реплики от ГЕРБ.) Трябва да е ясно, че отговорността за това, че този месец вече можехме да имаме годни двигатели, носи единствено и само изпълнителната власт във Ваше лице, господин Министър на отбраната.
А така наречената „глътка въздух”, която цитирахте, господин Янков, най-вероятно ще бъде последната глътка, която удавникът поема, преди да се срине на дъното. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от БСП ЛБ.)