3 December 2015

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г. На свое заседание, проведено на 24 юни 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 година. На заседанието присъстваха представители: - от Държавна агенция „Национална сигурност”: Олег Петков – заместник-председател, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правна”, и Виолета Кръстева – директор на дирекция „Класифицирана информация”, и - от Държавната комисия по сигурността на информацията: Васил Ризов – заместник-председател, и Антон Борисов – изпълняващ длъжността „директор” на дирекция „Правна и международноправна дейност”. Народният представител Ангел Найденов представи Законопроекта за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, като изтъкна причините, поради които се предлагат измененията, и проведените консултации и разговори за обхвата и срока на необходимите промени. Васил Ризов от Държавната комисия по сигурността на информацията изрази становище за принципна подкрепа на предложенията, доколкото те са свързани с отпадане на някои от изискванията, на които следва да отговарят лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или които вече имат издадени такива разрешения. Господин Ризов подчерта, че настоящата редакция на текста на чл. 40, ал. 1, т. 5 наистина противоречи на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание през 1992 г., и противоречи на презумпцията за невиновност, заложена в Конституцията, и една от основните презумпции на Наказателния кодекс. Димитър Георгиев, председател на Държавна агенция „Национална сигурност” подкрепи предложението за отпадане на т. 5 от чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, като изрази становище за съображенията на вносителите за непропорционалност и възможността за даване на отказ за издаване или отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация и възможността за негативни последици за съответното лице. При дебата по Законопроекта отношение взеха народните представители Димитър Лазаров, Цветан Цветанов и Атанас Атанасов. Димитър Лазаров изтъкна важността на проблема и необходимостта наистина да бъде решен не като Intuitu personae, а в посока, недаваща възможност фактът на образуване на досъдебно производство или привличането като обвиняем за тежко престъпление да бъде абсолютно основание. По-важно е да се дава възможност на органите да преценяват дали тези факти са във връзка с надеждността на лицето. Димитър Лазаров обърна внимание на задължително създаване на процедура в ДКСИ, разписана в Закона, при която се спазват правата на гражданите без да се стига в другата крайност. Цветан Цветанов, подчерта важността на законодателната инициатива в тази посока и в същото време, избягване на промени в законите за конкретни лица и случаи. Атанас Атанасов коментира внесените законопроекти за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, внесени от Ангел Найденов, Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г., като взаимно допълващи се и предложи да бъдат подкрепени. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с единодушие Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г. На свое заседание, проведено на 24 юни 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 година. На заседанието присъстваха представители от Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна комисия по сигурността на информацията. Председателят на Комисията Атанас Атанасов представи внесения на 17 юни 2015 година от Петър Славов и група народни представители Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Атанас Атанасов изтъкна предлаганото изменение на чл. 56 на действащия Закон за защита на класифицираната информация, свързано с изменения на условията при образуване на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу лице, притежаващо разрешение за достъп до класифицирана информация, като основната отговорност да се предоставя на служителя по сигурността на информацията в организационната единица за предприемане на мерки за ограничаване на достъп до класифицирана информация. Васил Ризов от Държавната комисия по сигурността на информацията изрази становище на принципна подкрепа на предложенията, доколкото те са свързани с отпадане на някои от изискванията, на които следва да отговарят лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, или които вече имат издадени такива разрешения. Васил Ризов подчерта, че настоящата редакция на текста на чл. 40, ал. 1, т. 5 наистина противоречи на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание през 1992 г. и противоречи на презумпцията за невиновност, заложена в Конституцията и една от основните презумпции на Наказателния кодекс. Васил Ризов подчерта, че и досега в действащите текстове на чл. 56, ал. 4 е предвидена възможността ръководителят на организационната единица, след като бъде уведомен от служителя по сигурността на информацията, да ограничи достъпа на лицето до класифицирана информация, като там е употребен изразът „може”, тоест оставя възможността за преценка на ръководителя на организационната единица, когато е достатъчно аргументирано основанието и е направена пряка връзка между деянието, чийто извършител се явява лицето с достъп до класифицирана информация, и неговите качества за надеждност по отношение на защита на класифицираната информация. Димитър Георгиев, председател на Държавна агенция „Национална сигурност” подкрепи предложението за отпадане на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация, като изрази становище за съображенията на вносителите за непропорционалност и възможността за даване на отказ за издаване или отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация и възможността за негативни последици за съответното лице. При дебата отношение взеха народните представители Димитър Лазаров, Цветан Цветанов и Атанас Атанасов. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с единодушие Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г. На свое заседание, проведено на 23 септември 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министъра; Георги Кръстев – съветник на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността, и Борис Димитров – председател на Държавна комисия по сигурността на информацията Законопроектът бе представен от заместник-министър Красимир Ципов, който обърна внимание, че внесеният от Министерския съвет Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация е в контекста на внесени от група народни представители и разгледани от Комисията предишни два законопроекта. Предложението за изменение в действащия Закон съответства на презумпцията за невиновност, установена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България. Съгласно този член обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Презумпцията за невиновност е изрично установена и в чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. Настоящата редакция на текста на чл. 40, ал. 1, т. 5 противоречи на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание. Съгласно чл. 6 от Конвенцията всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона. Формалното прилагане на изискването срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер води до постановяване на откази за достъп до класифицирана информация или отнемане на издадени разрешения за достъп. В предлагания Проект с преходни и заключителни разпоредби е уредено изрично приключването на заварените производства по жалби срещу откази за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация или срещу отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация, да се извършва по новия ред, както и влезлите в сила откази и отнемания, за които сроковете по чл. 57, ал. 6 и чл. 59, ал. 6 от Закона за защита на класифицираната информация не са изтекли, да прекратят своето действие. Председателят на Държавна комисия по сигурността на информацията Борис Димитров взе отношение, като подкрепи изцяло казаното от заместник-министър Ципов и обърна внимание за причината и повода да бъде внесен този Законопроект, а именно практиката, която се наблюдава при разглеждането на жалби срещу постановени откази и отнемания на това основание чл. 40, ал. 1, т. 5, което е нарушение на принципа за невиновност и че повече създава пречки в работата, отколкото да решава проблем. В дискусията взе отношение Атанас Атанасов, коментирайки внесения Законопроект, който в първата си част е идентичен с внесените, обсъждани и приети в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред два законопроекта от народни представители. Специфичното и важното в този Законопроект е в предложените два параграфа в преходните и заключителни разпоредби, които уреждат заварените производства по висящи жалби. Тези производства ще бъдат решавани след приемането на закона и след отмяната на чл. 40, ал. 1, т. 5, като тези производства трябва да бъдат прекратени. Също така ретроактивно се уреждат назад всички онези случаи, в които на това основание са били отказани или отнемани разрешенията за достъп до класифицирана информация. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с единодушие Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-66, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 18 декември 2014 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 2 април 2015 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-66, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 18 декември 2014 г. На заседанието присъстваха Орхан Исмаилов – заместник-министър на отбраната, Борис Димитров – председател на ДКСИ, Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Димитър Георгиев – председател на ДАНС, и генерал-майор Драгомир Димитров – директор на Националната разузнавателна служба. От името на вносителите господин Андреев изложи основните моменти от мотивите към Законопроекта, като посочи, че с предлаганите изменения и допълнения ще се постигне по-голям граждански контрол върху държавната администрация и достъпа до класифицирана информация. Позова се на чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за МВР, който третира „безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия” и необходимостта от прилагането му към всички служби за сигурност и за обществен ред. Подчерта, че текстовете на проектозакона нямат лустрационен характер, както и че решенията на ДКСИ трябва да подлежат на съдебен контрол. Заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов изказа принципната подкрепа на Законопроекта от министерството, като посочи, че не следва да се допуска вмешателство от ДАНС в работата на службите „Военна информация” и „Военна полиция” и те следва да продължат да издават разрешения за достъп на своите служители. Освен това направи и някои редакционни бележки. Председателят на ДКСИ Борис Димитров изрази подкрепа на Законопроекта, като предложи някои редакционни бележки. Господин Евтим Костадинов заяви, че въпреки очаквания голям брой лица за проверка Комисията има необходимия ресурс и ще се справи в определения от Закона срок. Председателят на ДАНС Димитър Георгиев също изрази подкрепа за проектозакона, като изложи някои съображения относно критериите за даване на съответните разрешения и обжалването по съдебен ред при отказ и отнемане на достъп. Директорът на Националната разузнавателна служба генерал-майор Димитров изказа становище, че с предлаганите промени се създава прецедент в една друга структура, като Комисията по досиетата да се концентрира цялата информация за списъчния състав на разузнавателните служби, който съгласно Закона за защита на класифицираната информация е държавна тайна. Подкрепи позицията, че служителите от службите за сигурност следва да се проверяват от самите служби, както е в Закона за защита на класифицираната информация и не следва един обикновен оперативен работник да се приравнява с публична личност. Господин Цветанов, Атанасов и Лазаров подкрепиха Законопроекта като акцентираха върху засилване на съдебния контрол при отнемане на достъп или при отказ, прецизиране на механизма при проучване за даване на достъп от ръководния състав на службите и прецизиране на някои текстове. Господин Дъбов и Мерджанов заявиха, че тяхната парламентарна група няма да подкрепи Законопроекта. След приключване на дебатите при гласуването с 11 гласа „за”, 3 – „против”, и 2 – „въздържали се”, Комисията одобри предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Въз основа на горното Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и група народни представители на 18 декември 2014 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 12 юли 2015 г. На заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по отбрана, в т. 2 от дневния ред разгледа Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 12 юли 2015 г. Присъстваха 19 народни представители. На заседанието присъства също и съветникът на министър-председателя по националната сигурност Аню Ангелов. Разпореждането на председателя на Народното събрание беше сведено на народните представители от председателя на Комисията по отбрана. Мотивите на вносителите бяха представени от народния представител Ангел Найденов. В обсъждането участваха народните представители Петър Славов, Пламен Манушев, Владимир Гаджев и съветникът на министър-председателя Аню Ангелов. Обединяваща теза в изказванията беше разбирането, че прилагането на изискването в чл. 40, ал. 1, т. 5 срещу дадено лице да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер като условие за първоначален достъп до класифицирана информация има известни основания. Когато обаче това изискване се прилага при отнемане на разрешение за достъп, така както е регламентирано в чл. 59, ал. 1, т. 1, се влиза в противоречие с основен конституционен принцип за презумпция на невиновност до установяване на противното. Народните представители посочиха, че останалите седем условия на т. 5 от чл. 40, ал. 1, въведени от Закона за защита на класифицираната информация са достатъчна гаранция, че лицето на което се дава разрешение е достатъчно надеждно и ще опазва информацията, съдържаща държавна и служебна тайна. При последвалото гласуване участваха 19 народни представители. В резултат Комисията по отбрана при Четиридесет и третото Народно събрание с 19 гласа „за”, прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 12 юли 2015 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация , № 554-01-118, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 17 юли 2015 г. На редовно заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията по отбрана обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от народния представител Петър Славов и група народни представители на 17 юли 2015 г. На заседанието присъстваха 19 народни представители. В заседанието участва съветникът на министър-председателя Аню Ангелов. Законопроектът беше представен от вносителя - народният представител Петър Владиславов Славов, който изложи и мотивите за внасянето му в Народното събрание. В Законопроекта се предлага: 1. Промяна в чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация – т. 5 да отпадне от текста. 2. В чл. 56 да се създаде нова ал. 5 с нов текст. 3. В Преходните и заключителните разпоредби да се допълни: „Органът, отказал издаване или отнел разрешението за достъп до класифицирана информация в едномесечен срок от влизане в сила на закона, отменя издадените от него решения на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 или чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5, във връзка с образувано срещу съответното лице досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако към тази дата лицето не е осъдено за умишлено престъпление от общ характер.” В мотивите си вносителят изтъкна, че действащият в момента текст на т. 5 на чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация е в нарушение на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, противоречи на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 16 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Той изтъкна, че формалното прилагане на изискването срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер води до постановяване на откази за достъп до класифицирана информация или до отнемане на издадени разрешения за достъп. Това влече значителни негативни последици за лицата. Те нямат право да кандидатстват за заемане на длъжности, налагащи достъп до класифицирана информация за срок от една година, а в случай на отнемане на разрешението, лицето е ограничено да кандидатства за такива длъжности – три години. В обсъждането на Законопроекта участваха народните представители Петър Славов, Пламен Манушев, Владимир Гаджев от Комисията по отбрана и съветникът на министър-председателя Аню Ангелов, които се обединиха около следното. С отмяната на т. 5 от чл. 40, ал. 1 критериите за оценка на надеждността на лицата няма да доведат до понижаване на стандартите за сигурност в областта на персоналната сигурност на класифицираната информация. С отмяната на тази точка се създава възможност за възстановяване правата на всички лица, на които е отказан достъп до класифицирана информация, или вече издаденият достъп е отнет, само поради наличието на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. При положение че образуваното срещу тях досъдебно или съдебно производство не е завършило с осъдителна присъда, и след отмяна на решението на органа, отказал издаването или отнел разрешението за достъп до класифицирана информация в предложените срокове, същите ще могат да се ползват със статута на лица, по отношение на които не е било налице отказ, респективно отнемане на достъпа. Направените предложения за създаване на нова ал. 5 в чл. 56 на Закона за защита на класифицираната информация и допълнителните текстове към Преходните и заключителните разпоредби са свързани с предложението за отпадането на т. 5 в чл. 40, ал. 1 и са необходими, за да се синхронизират текстовете. Народните представители оцениха по достойнство предложенията в Законопроекта и заявиха, че са логични. След изслушването на мотивите и обсъждането се проведе гласуване, в което участваха 19 народни представители. С 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по отбрана прие следното решение: Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от народния представител Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г. На редовно заседание, проведено на 30 юли 2015 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г. На заседанието присъстваха 14 народни представители. В Законопроекта се предлага в чл. 40, ал. 1 на сега действащия Закон за защита на класифицираната информация т. 5 да бъде отменена, а в Преходните разпоредби заварените производства по жалби срещу откази за издаване или срещу отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание на тази точка на чл. 40, ал. 1, да бъдат приключвани по реда на този Закон, както и да бъде прекратено действието на влезлите в сила откази за издаване на разрешения или отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5, за които сроковете по чл. 57, ал. 6 и чл. 59, ал. 6, съответно една и три години, не са изтекли. Становището по Законопроекта беше представено от председателя на Комисията по отбрана. В мотивите си Министерският съвет посочва, че действащият в момента текст на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация е в нарушение на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, противоречи на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс и води до сериозни негативни последици за лицата, върху които е приложен. С неговата отмяна не се променя концепцията в защита на класифицираната информация в Република България. С въвеждането на Преходните разпоредби изрично се установява правна възможност за приключване на заварените производства по жалби срещу откази или отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация да се извършва по новия ред, а влезлите вече в сила откази и отнемания, за които сроковете по смисъла на чл. 57, ал. 6 и чл. 59, ал. 6 не са изтекли, да прекратяват своето действие. В обсъждането на Законопроекта участваха народните представители Ангел Найденов, Янко Янков и Петър Славов, които подкрепиха Законопроекта и посочиха, че с отмяната на т. 5 от чл. 40, ал. 1 и въведените Преходни разпоредби се възстановява справедливостта по отношение на прилагането на презумпцията за невиновност до доказване на обвинението по несъмнен начин, като в същото време критериите за оценка на надеждността на лицата няма да доведат до понижаване на стандартите за сигурност в областта на персоналната сигурност на класифицираната информация. След обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 14 народни представители. С 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по отбрана прие следното решение: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Законът, който е внесен от група народни представители от ГЕРБ и Реформаторския блок, има за задача да продължи политиката, която мнозинството започна в началото на този мандат – политика на осветляване на хората, които работят в сектора „Национална сигурност”, по отношение на тяхната принадлежност към службите за сигурност на бившата „Държавна сигурност” и към бившите служби за разузнаване и сигурност на Народна република България. Идеята на този Законопроект е не да извърши лустрационни действия, тъй като съгласно Конституцията на България и решение на Конституционния съд в България не може да има забрана за заемане на длъжности, поради това че едно лице е принадлежало към службите за разузнаване и сигурност в Народна република България, но това да бъде обект на проверка на съответните органи, на съответните институции, които по Закона за защита на класифицираната информация преценяват надеждността по отношение на сигурността на информацията за конкретния случай, за конкретните лица. В държавата в момента има сериозен дисбаланс. Висшите държавни длъжности, публичните длъжности и тези лица, които заемат висши държавни длъжности, са обект на такава проверка и тя се оповестява по реда на Закона за досиетата, както накратко ще го наричам. Всички ние сме били обект на такава проверка. Съвсем наскоро бяха извадени констатации от Комисията по досиетата, че през мандата на тази Комисия са оповестени 12 500 лица, които попадат в категорията сътрудници или офицери от службите за разузнаване и сигурност в Народна Република България, които са заемали или заемат висши държавни длъжности или публични длъжности по смисъла на Закона за досиетата. Това е онази част от лицата, които се проверяват съгласно този Закон. В момента в държавата има много институции, в които има хора, работещи с класифицирана информация, създаващи класифицирана информация, опазващи класифицирана информация, унищожаващи класифицирана информация. Само че ние нямаме поглед какви са тези хора, имат ли принадлежност към бившите служби, нямат ли такава принадлежност. Това не означава, че ако те имат такава принадлежност, непременно са лоши и непременно не защитават националния интерес. Има достатъчно примери, които доказват обратното. Затова идеята на Закона е да създаде ред, да могат да бъдат проверявани и тези лица, тоест хората, които боравят с класифицирана информация. В този смисъл в Закона е предвидена процедура, по която всяко лице, което трябва да бъде проверено по Закона за защита на класифицираната информация за ниво поверително, секретно или строго секретно, трябва да му бъде направена предварителна проверка. Информацията, която ще се получи от тази предварителна проверка – дали е бил сътрудник, агент или офицер от бившите служби за разузнаване и сигурност на Народна Република България, да бъде дадена на органа, който преценява неговата надеждност по отношение на сигурността. По-нататък този орган преценява дали въпросното лице може да заеме съответната длъжност, дали то има достатъчна сигурност, дали то може да даде достатъчна сигурност относно класифицираната информация, която ще получи, изпълнявайки своите служебни задължения. Пак подчертавам, в този текст няма и намек за лустрационен характер. Друг е въпросът, че между първо и второ четене ние като народни представители, ако Законът бъде приет от Народното събрание, трябва да изработим критерии, защото това са предложенията на отделните служби, които гледаха този Закон. Трябва да изработим ясни и точни критерии. Ако едно лице, за което е установено, че е било сътрудник или офицер от бившите служби на Народна република България, по какви критерии трябва да бъде оценявано, за да може да се каже, че въпреки такава принадлежност би могло да заема въпросния държавен пост или служба, за които се изисква такава проверка? Това е единият аспект на Закона. Другият аспект на Закона е въпросът за добиване, за отказ и отнемане на достъп до класифицирана информация. Между другото Законът, който внася Петър Славов, има много общо с това, което предлагаме в този Закон. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред поръча на студентската инициатива за законодателни проучвания, които работят към Народното събрание, да направят проучване как е уреден този проблем с възможността санкциите на съответните органи, които дават достъп до класифицирана информация, да бъдат обжалвани. Ние сме много чувствителни на тема лустрация. Когато заговорим за лустрация, обикновено дебатите в парламента стават доста шумни. Законът за защита на класифицираната информация, който съществува в момента, е много тежък лустрационен закон. Какво се случва, ако едно лице кандидатства за определен държавен пост, но му бъде отказана класифицирана информация? То не може да заеме тази държавна длъжност. Лицето може да се оплаче първо към органа, който е оценил, че няма необходимите данни, за да получи достъп до класифицирана информация. Второто обжалване е пред самата Комисия – ДКСИ. Ако Комисията ДКСИ откаже, тя всъщност отказва, без да дава обяснение защо е отказала, този човек не може да заеме въпросната държавна длъжност. Тоест той е лустриран. На него поради някакви причини, които не му се съобщават, му е забранено да встъпи в трудовоправно отношение. Това е лустрационният характер на Закона, който в момента действа. Има много такива примери. Последният пример е с един достоен български генерал, който по този начин беше принуден да напусне армията. Всички знаем този случай. Това касае и Закона на господин Петър Славов. Това е уредено в редица държави. Ние направихме проучването с активното съдействие на господин Атанасов от Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред. Там има достатъчно ясни примери. Такива възможности за обжалване на решения, в смисъл отказ от достъп до класифицирана информация или отнемане има в Румъния, в Чехия, в Литва и Латвия, в Германия. Само че там има генерален комисар, при който може да се обжалва. На някои места обжалването става пред съответния главен прокурор. Тоест има някакви технологии, които са разработени в много държави в Европейския съюз, които позволяват такова действие. Затова тук сме поставили възможността да бъде обсъдено от парламента и да бъде дадена възможност на хората, на които е отказан достъп или им е отнет достъпът, да имат право да се защитят, защото практически това е лустрация. Той повече не може да заема въпросната длъжност. Освен това трябва да отчетем факта, че в някои държави е дадена възможност даже да се обжалва определението на дадена информация като класифицирана. Някой може да прецени, че това не е класифицирана информация и физическото лице може да обжалва пред съд дали дадената информация е класифицирана. Смятаме, че всички тези проблеми между първо и второ четене с активната намеса на много народни представители, които имат отношение към темата, могат да намерят добро решение. Смятам, че е редно политиката, която ние като управляващо мнозинство започнахме в началото на този мандат – да търсим начин да осветляваме миналото на хората, да караме службите да предпочитат на такива длъжности да вземат млади хора, родени след 16 юли 1973 г., които по принцип не се проверяват за принадлежност към държавна сигурност – трябва да продължи.

Приключвам. Всички скандали, които сме наблюдавали в системата на сигурността, с изтичане на информацията, винаги при такъв скандал е имало участие на едно или няколко лица, свързани с бившите служби на Народна Република България. Време е тази материя да бъде решена законодателно и нещата да си дойдат на мястото. Затова призовавам всички народни представители, които подкрепят идеята за осветляване принадлежността на хората, боравещи с класифицирана информация, да бъде осветена, да подкрепят този Закон и между първо и второ четене, ако той бъде приет, да направим подходящи допълнения. (Частични ръкопляскания от РБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя по същество предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, искам да направя една уговорка, извеждайки я пред скоби по отношение на представянето на същността на Законопроекта. Това е уговорката, че вън от всяко съмнение причината, за да направим с моите колеги от Парламентарната група на БСП това предложение, беше пряко свързана с обстоятелствата около отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация на ген. Шивиков. Разбира се, веднага искам да добавя, че всъщност това не е обаче Законопроект, който е само и единствено свързан с конкретното лице, в случая ген. Шивиков. Има едно натрупване през годините от приемането на Закона за защита на класифицираната информация до този случай, в рамките на които са много случаите на отнемане или съответно прекратяване на действието на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация. Сред тези случаи попадат дипломати, включително с издадени укази от страна на президента, попадат други висши служители в държавната администрация, включително в рамките на Националната агенция по приходите, „Митниците”, структури, свързани със сектора „Сигурност” и, разбира се, трябва да подчертая, че не са един и два случаите, в които пряко засегнати са военнослужещи с висши офицерски звания. Тоест имаме една практика, която обаче може да ни послужи като основа да направим и съответните изводи за действието на различните изисквания, които са вложени в Закона за защита на класифицираната информация. Фактът, че се опитахме да реагираме бързо във времето, след като бяха образувани досъдебни производства срещу ген. Шивиков, което беше основанието, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5, да бъде отнето издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация, наложи своя отпечатък и върху сравнително ограничения обхват на Законопроекта, който сме предложили. Трябва да призная, че колегите, които са направили предложения за изменение и допълнение, от страна на Реформаторския блок с вносители народния представител Петър Славов и група народни представители, разглеждат още една хипотеза и тя е начинът, по който може да бъде прекратено действието по вече започнали производства или пък съответно съдебното обжалване на постановени откази от страна на Държавната комисия за защита на класифицираната информация, включително, разбира се, тези опции са разгледани в този много по-широк обхват и в Законопроекта на Министерския съвет. Така или иначе обаче основата на всички законопроекти, като изключим Законопроекта, внесен от господин Методи Андреев и група народни представители, е една и съща и тя е отпадане от изискванията за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на изискването, включено в т. 5 срещу лицето, на което се издава или на което се прави проучване за издаване на разрешение, да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Ясна е логиката на тези изисквания, които са включени в чл. 40, в това число, разбира се, и на изискването по т. 5 и това е логиката за въвеждане на повече гаранции, че лицето, което се проучва за издаване на разрешение е достатъчно надеждно от гледна точка на опазване на информацията. Всъщност тук имаме припокриване с други две изисквания, които са част от текстовете на чл. 40 и това са изискванията за проверка за надеждност от гледна точка на сигурността. Второто изискване за надеждност е от гледна точка на опазване на тайната. Тоест и без изискванията по т. 5 имаме достатъчно гаранции, че лицето, на което се прави проучването и на лицето, на което евентуално би било издадено разрешението за достъп до класифицирана информация, е достатъчно надеждно, за да защитава чрез длъжността, която заема, изискваща достъп до класифицирана информация, националната сигурност на страната и по този начин – отстояване на националните интереси. Бързам веднага да кажа, че всъщност тези изисквания и в частност изискването по т. 5 има връзка поне с четири опции, които разглежда Закона за защита на класифицираната информация, и това са опциите за издаване, за отнемане, за прекратяване или съответно за отказ от издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Всяка от тези опции, уважаеми колеги, има връзка със съответното заемане на длъжността и оттам – с правото на работа на съответното лице. Разбира се, прилагането пък на изискването по т. 5 – срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство, съответно има и своите негативни проявления и те бяха отразени в една значителна степен в докладите на специализираните парламентарни комисии. На първо място, безспорно това е противоречието с основни принципи в правото, които са и част от българската Конституция, Конвенцията за защита на правата на човека. Съответно бързам веднага да кажа, че основанието – това е второто негативно проявление, за отнемане, прекратяване или отказ съответно на издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация е основание на лицето да бъде отказано заемането на съответната длъжност, а в случаите, в които съответната длъжност е в структури на сигурността, тоест там, където това е условие, без което не може да се започне работа, фактически е и отказ и от работа. Обърнете внимание, че тези текстове дават основание на някои експерти да нарекат това условие своеобразна трудова парализа, макар че в случаите може да бъде ограничен достъпа до класифицирана информация. В случаите, в които това е условие, без което на може да се заеме дадената длъжност, на практика това е основание лицето да бъде освободено от работа. Третото негативно проявление от действието на този текст дава основание на други експерти да говорят за текста като инструмент за саморазправа. Дават основание да се говори за скрита форма на кадруване тогава, когато срещу лицето, дори и по анонимен сигнал в някои случаи, може да бъде образувано досъдебно производство. Ерго, това автоматично става основание за нова проверка, съответно прекратяване или отнемане на разрешението за достъп. Лицето бива освобождавано в тези случаи. Четвъртото негативно проявление, уважаеми народни представители, това е несправедливостта. В случая тя се проявява поне в две посоки. Първата посока е, че отказът или съответно отнемането не могат да бъдат обжалвани по съдебен ред. Тоест лицето не може да получи съдебната защита в случаите, в които то смята, че са накърнени неговите права. Второ, обърнете внимание, при отказ за издаване на разрешение, включително по т. 5, лицето няма право да кандидатства за заемане на съответната длъжност най-малко една година, а в случаите на отнемане на разрешителното за достъп до класифицирана информация лицето не може да кандидатства не по-рано от три години. Тоест тук имаме едно акумулиране на тази несправедливост, което в крайна сметка отнема правото на работа на съответните български граждани. Това бяха основанията, уважаеми колеги, да направим предложението за отпадането на т. 5. Надявам се, че при широкото съгласие, което съществуваше в специализираните комисии, това ще бъде и отношението към законопроектите, в частност към нашия Законопроект и в пленарната зала. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще се постарая да се вместя в доста по-малко време. Предвид, че вече доста неща по тези законопроекти, касаещи включително и този, който сега ще представя, бяха казани от колегата Андреев и колегата Найденов, няма да ги повтарям, даже ще се опитам да обобщя донякъде нещата, за да станат, надявам се, кристално ясни за колегите, на които тази материя им е малко по-странична. Гледаме четири законопроекта, които могат да бъдат разделени на две групи. Първата група е основният Законопроект, който представи колегата Андреев и който е внесен от народни представители от ГЕРБ и Реформаторския блок, и който касае два основни проблема. Единият е проверката на лицата, които всъщност дават допуска до класифицирана информация или, както разговорно се казва, кой проверява проверяващите. Тоест сигурността, че тези лица, които дават разрешение за достъп до класифицирана информация, самите те нямат някакви зависимости и не може да им се влияе. Втората част от този Законопроект – много съществена, е възможността за съдебен контрол върху актове на така наречената „Комисия ДКСИ”. Тук интересното, колеги, е, че тази Комисия, както знаете, се назначава от Министерския съвет. Тоест ние даваме възможност на един орган, назначен от изпълнителната власт, да изпълнява квазисъдебни функции. Това е по настоящото законодателство. Или иначе казано, ние питаме и до голяма степен с този Законопроект поставяме на дебат въобще темата дали това е редно и трябва да остане така, или е задължително да има и последващ съдебен контрол върху актовете на тази Комисия, тъй като, както всички чухме, те могат да бъдат наистина много важни и след такъв акт човек за година или за три години да не може въобще да кандидатства за допуск до класифицирана информация, а респективно да остане без позицията, която заема. Това частично е засегнато в Законопроекта. Би могло да се разшири между четенията и обхвата на този последващ съдебен контрол – да бъде по-разширен, както поне на мен ми се иска. Що се касае до втората група законопроекти, единият от които сега представям, те касаят отдавна поставения проблем за това дали е достатъчно основание самото образуване на досъдебно или съдебно производство, за да бъде отнет допускът до класифицирана информация на проверяваното лице. Тази тематика стана особено актуална в казуса с генерал Шивиков от лятото, както и колегата Андреев спомена, но това е проблем, който доста години е стоял на масата и, за съжаление, до момента е бил неглижиран може би преди този казус така да фокусира общественото внимание върху него. (Шум.) Предполагам, че вече сте информирани и че президентът е сезирал и Конституционния съд по отношение на тази разпоредба, тоест развити са аргументи и за противоконституционност.

Благодаря, господин Председател. Развити са аргументи и за противоконституционност на тази разпоредба, която ние предлагаме да отпадне. Наистина е един доста интересен казус и очевидно неговата важност е съществена. Ще използвам да кажа две думи конкретно по сезирането на Конституционния съд, тъй като доста колеги ме питаха какво правим в тази хипотеза и можем ли въобще да гледаме Законопроекта. Моето убеждение е, че можем, защото, както всички знаем, действието на даден закон продължава и той действа до момента на обявяване на неговата противоконституционност. Тоест самото сезиране няма суспензивен ефект, така че няма проблем ние да го разгледаме и ако преценим, че тази разпоредба следва да бъде отменена, тя да бъде отменена. Впоследствие действията, които логично ще последват, е Конституционният съд да прекрати така образуваното производство. Остава въпросът за нашето политическо решение: наистина достатъчно основание ли е само образуването на досъдебно и съдебно производство да бъде основание за отнемане на допуск до класифицирана информация? Ние от Реформаторския блок, а виждам, че има внесен подобен Законопроект и от Министерския съвет, такъв е и Законопроектът на колегата Найденов и БСП лява България, които застъпват обратното становище, а именно, че само това не е достатъчно основание. Разбира се, в тази хипотеза възниква и въпросът: ако впоследствие се окаже, че на дадено лице основателно му е било повдигнато обвинение дали не допускаме грешка като изцяло отпада тази точка? Тук е една от отликите, които ще видите в Законопроекта, който ние предлагаме, спрямо останалите – на Министерския съвет и на колегата Найденов и група народни представили. Ние сме предвидили разпоредба, в която казваме, че служителят, отговорен по сигурността на информацията в съответната структура в тази хипотеза на повдигнато обвинение или досъдебно производство, следва да предприеме необходимите действия за ограничаване на достъпа и работата на лицето с такава информация. Тоест въпросното лице не бива автоматично освободено от длъжност, но се създават предпоставки да не може да работи с класифицирана информация в обема, в който е работил преди това, за да няма, разбира се, проблем, ако впоследствие се окаже, че наистина обвиненията срещу него са основателни. Така че това може би е една от по-съществените отлики, които си мисля, че допълват останалите два законопроекта, които цитирах. Не на последно място, разбира се, в Преходни и заключителни разпоредби сме разгледали и висящите положения, тоест предприели сме мерки, в случай че преценим, че трябва да отпадне този член, който коментираме. Тогава наистина заварените производства да бъдат уредени по съответния начин, тоест лицата, които на това основание са претърпели определени негативни правни последици, съответно да бъдат отстранени. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Внесените законопроекти по своето същество действително засягат редица проблеми, които са свързани с даването на допуск до класифицирана информация. Като цяло Парламентарната група на БСП ще подкрепи трите законопроекта – на господин Найденов, господин Славов и на Министерския съвет, тъй като те по своето същество, мотивировка и цели, които преследват, са почти идентични. Считаме, че подобна промяна в законодателството е изключително наложителна. Тук въпросът е, и това нещо сме го обсъждали на Комисия, по отношение на Законопроекта, който господин Андреев и група народни представители са внесли. Аз някак си съм изненадан от повдигането на подобна тема, особено в днешните дни. Имам чувството, че в някои глави все още наистина звучат залповете на „Аврора” и кънтят камбаните на Кремъл. Изненадан съм защо този Законопроект се внася, и то с откровено лустрационен характер. Вярвайте ми, служителите, които са работили в Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия, отдавна са напуснали своите постове, най-вече поради възрастови ограничения. Не виждам каква е причината и в ден-днешен да отваряме този гардероб, където тракат скелети от миналото. Какво ще търсим и какво ще правим? Ще затрудняваме допълнително тези служби да вършат своята работа. Имайте предвид, че в днешно време нашите служби изпитват изключителен недостиг на кадри, които са специалисти по тематиката, която занимава нашето общество сега, а именно борбата с тероризма и именно този, който идва от арабските страни. Вярвайте ми, голяма част от специалистите, които работят по тази тематика, са работили именно в този период от време, в който внесеният Законопроект се опитва да ги вкара в режим на проверка, дали имат право на достъп до класифицирана информация. Тук неясен е въпросът по какви критерии ДАНС ще дава своята оценка дали определено лице трябва да получи достъп до класифицирана информация, или не, когато то бъде предоставено за проверка на службата. Хубаво е, че действително дават някаква възможност за съдебен контрол на подобни актове, но значително смущаваше въпроса защо всички повсеместно трябва да минават през тази проверка. С риск да се повторя, още веднъж ще кажа, че служителите, които са работили в тези служби отдавна поради навършване на възраст, са ги напуснали и не виждам смисъл сега да се прокарва подобен лустрационен закон. Не е ясно, и на никой от българското общество няма да стане ясно, защо се прави в момента подобно предложение. Никак не съм съгласен, че това нещо не граничи с лустрацията. Напротив, считам, че това си е чиста проба лустрация на този ред и ще затрудни в изключително голяма степен работата на всички служители, които имат достъп до класифицирана информация. По тази причина групата на БСП няма да подкрепи този Законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Ще подкрепя и четирите законопроекта, но искам да обърна внимание върху Законопроекта, внесен от колегата Методи Андреев, Цвета Караянчева и Димитър Главчев от ГЕРБ с подкрепата и подписите на Петър Славов и моя. Това е един от ключовите законопроекти. Колега от БСП вижда лустрационни текстове, което е много некоректен поглед към събитията по следната причина. Лустрацията е следното нещо: ако бъде открито нещо – примерно принадлежност към Държавна сигурност, това да бъде основание за отказ. Това е лустрация – основание за отказ. Ние такова нещо не казваме. Ние казваме да бъде проверявано дали има принадлежност към Държавна сигурност, дали въобще има принадлежност – има такава проверка, а не това да е основание за отказ. Разбирате ли? Тази разлика трябва много добре да я разберете и да видите, че такъв проблем в този Законопроект няма. Ако БСП казва друго – ако казва, че тези, които проверяват и дават допуска за класифицирана информация, за тях те самите не трябва да бъдат обект на проверка, за тях не трябва да знаем дали са имали принадлежност към Държавна сигурност или към някои от другите служби – ако това казвате, тази Ваша теза е грешна. В крайна сметка много е важно кои са лицата, които осигуряват допуска до класифицирана информация. Те трябва да бъдат пример във всяко едно отношение и всяка една проверка за тях трябва да важи. И пак Ви казвам, колеги: не правете тази грешка. В случая никой не предлага лустрация. Не предлагаме основание за отказ, а казваме: за тези лица всяка една проверка трябва да е налична, включително дали са имали принадлежност към службите. Иначе като кажете, че вече Държавна сигурност няма... Моля да не разсейвате колегата Методи Андреев! Като кажете, че вече Държавна сигурност нямало, тия хора се пенсионирали, отишли си, вече не се занимавали с България, не се занимавали с политика – извинявайте, една такава Ваша теза ни обижда! Много добре знаем, че Държавна сигурност е тук, че заема все още ключови места в българската държава, ако искате, и в българския парламент, бих казал. Така че подобни Ваши тези не ги приемам и няма как да се съглася с тях. А иначе е важно да има и възможност за съдебен контрол. Ако едно лице не получи допуск до класифицирана информация, нищо не може да направи. То няма никакъв инструмент за защита. А е възможно Комисията да е допуснала грешка или да не е преценила добре обстоятелствата. Ние му даваме възможност на съдебна защита – да отиде в съда и да докаже правото си, което, мен ако ме питате, е една допълнителна свобода, допълнителна защита. Тази Комисия – ДКСИ, се назначава от изпълнителната власт и всичко е възможно. Възможно е в даден момент да допусне грешка. Затова е нужна съдебната защита – да отидеш до една друга институция да си потърсиш правата и да докажеш, че си прав и че имаш право на допуск до класифицирана информация. Това са текстове, колеги, които са демократични и са правилни. Призовавам Народното събрание и всички парламентарни групи да застанат зад тях, но особено важен е Законопроектът, предложен от колегите Методи Андреев, Димитър Главчев, Цвета Караянчева, Петър Славов и моята скромна личност добавям към този списък, защото този Законопроект за първи път проверява тези лица, които дават допуска до класифицирана информация, самите те дали са имали принадлежност към Държавна сигурност. Това е един ключов въпрос, който повече не може да бъде скриван и замитан под масата. Така че призовавам Ви, колеги, това е една добра инициатива, демократична, в правилната посока, призовавам всички парламентарни групи да подкрепите! Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Да, така опаковано Вашето предложение звучи чудесно, само че поставя наистина повече въпроси, отколкото отговори. Първият въпрос е в чий интерес се прави това нещо? Дали на българското общество, или на някое друго общество извън България? Второ, какъв е смисълът да натоварваме цялата административна процедура с проверка за принадлежност към службите? Какво ще последва от това нещо? Какво следва? Кой ще получи облагите или негативите съответно от тази проверка? Тези неясноти за нас са повече основание да отхвърлим това наше предложение. Нали разбирате, че една безцелна проверка, да почнеш да проверяваш всичко отначало, включително и тези, които никога не са проверявани и да им доказваш принадлежност към службите без някаква ясна цел, какво е това нещо? Какво преследва? И хубаво, като докажем по някакъв начин на някой, не дай си Боже, останал там, в тези, които работят с класифицирана информация, принадлежност към службите, какво ще правим с него? Какво ще се случи с него? Ще го бием с камъни ли, какво? Или ще го изкараме пред Народното събрание да го критикуваме и да му викаме „Уууу”? Извинявайте, ама в тези парламентарни групи включително има и такива хора от тези, които са вносители в момента. Какво ще ги правим тях? Нали разбирате несъстоятелността на Вашето предложение? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, искам да благодаря за репликата на колегата Иванов. Това, което не е ясно, е по-добре да бъде дискутирано. Той, между другото, влезе в едно противоречие, което е важно да си го изясним. Той казва така: такива хора вече няма на ключови места в България, особено пък да дават допуск до класифицирана информация – каза преди малко. А сега в своята реплика казва: ако открием такива лица, какво ще правим с тях? Тоест или едното е вярно, или другото. Или ги няма, или ги има. Няма как хем да ги няма, хем да ги има и като ги намерим какво ще правим с тях. Въпросът е следният. (Реплики.)

Това е много важен въпрос. Вторият важен въпрос е следният: дали тези хора са изпаднали в тежки зависимости? Между другото, уважаеми дами и господа, вижте каква е тезата на БСП. Те казват така: тези, които се занимават с допуск до класифицирана информация, няма да ги проверяваме за принадлежност към Държавна сигурност, оставяме ги такива, каквито са. Такава проверка за тях няма да има. Каквито били – такива, проверка за тях няма да се прави. Защо няма да се прави – защото досега не е правена. А щом досега не е правена, значи и сега няма да я направим. А зависимостите, които могат да бъдат произвеждани по този път, уважаеми дами и господа, не са приятни и могат да бъдат опасни и за държавната сигурност. Именно затова и ресорната Комисия от високоуважавани от мен колеги, експерти в областта на сигурността, подкрепиха този наш общ Законопроект – именно защото разбират, че България постепенно трябва да бъде освободена от зависимости, без да има необходимост да бъде правена лустрация, без лустрация. Вече изяснихме дефиницията на лустрацията. Лустрацията е основание за отказ. Тук не казваме такова нещо. Казваме: просто проверяваме какъв си. Проверяваме тези, които дават достъп до класифицирана информация, какви са. Следващата стъпка е изработването на едни критерии, което ще бъде отговорна работа на ресорната комисия и проверка за зависимости. Но аз знам едно: България след този Законопроект ще бъде по-добра. Да имаме информация кой кой е, с какво се е занимавал, е много важно и положително, включително и мен ако ме питате, за левия спектър на залата – и за Вас може да бъде, без това да е основание за ограничаване на достъпа или лустрация. Просто да знаем кой кой е. Особено пък тези, които се занимават с даване на достъп до класифицирана информация. Там това са теми и е информация, която касае пряко сигурността на държавата. А мен ако ме питате, предвид световната нестабилност и новите предизвикателства още повече този Законопроект трябва да бъде подкрепен. Неслучайно призовах всички парламентарни групи: колеги, нямате основание да не подкрепите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председателю. Уважаеми дами и господа! При разглеждането на четирите законопроекта в Комисията по трите от тях имаше абсолютно единодушие. Всички народни представители са съгласни, че презумпцията за невиновност трябва да се спазва и че този текст, който е в чл. 40, ал. 1, т. 5, е ограничителен и на практика дава възможност за злоупотреби с власт и това се е случвало в съвсем близкото минало. Има редица жалби от хора, които са били неудобни. Използван е този инструмент, за да бъдат отстранени от служба, от работа и на практика са им накърнени правата. И е добре, че има такова единодушие. Сега тук се води спор по Законопроекта, внесен от господин Методи Андреев и колеги народни представители, и трябва наистина да се каже от тази трибуна, да се разсеят тези съмнения и тези внушения, които се правят – този текст не е лустрационен. Нека да сме наясно с това, защото „лустрация” означава, когато се установи обстоятелството, по отношение на лицето да последват неблагоприятни последици. Такова нещо няма в предложения Законопроект. В същия момент защо трябва да се прави тази проверка? Защото Законът изисква да бъдат изяснявани всички обстоятелства, които биха могли да доведат до зависимости. Има ли някой тук, който има смелостта да излезе тук и от тази трибуна да каже, че принадлежността към службите на репресивния апарат на комунистическия режим да не е най-малкото съмнение за зависимост? Аз искам да кажа тук нещо важно. Някои може би ще се учудят, че ще го чуят от моята уста. Аз съм работил с такива офицери. Една част от тези хора са патриоти и почтени хора и аз бих се подписал с две ръце да им се даде допуск. Има обаче други поради определени обстоятелства, особено заради класово-партийния подход при техния подбор и назначение, които наистина са зависими и проявяват тази своя зависимост в работата си. Тези обстоятелства трябва да бъдат изяснявани, за да може всеки един конкретен случай да бъде преценяван поотделно. Иначе това обстоятелство изобщо се пренебрегва. По отношение на внушението, че, видите ли, тези хора вече са извън обществения живот, това, уважаеми колеги, не е вярно и ще Ви кажа защо. Не искам да коментирам службите. Има определен тесен кръг служители в разузнавателните служби, които владеят определени езици, които са необходими и все още служат. Във вътрешните служби няма такива. Има обаче един институт, въведен с този Закон за защита на класифицираната информация, така наречените ССИ – служители по сигурност на информацията. Ако се направи статистика, аз Ви казвам, че 90% от служителите по сигурността на информацията във всички институции в България са бивши служители на Държавна сигурност. Деветдесет процента! И никой не е проверявал тези лица заради тази им принадлежност дали са в определена зависимост, или не. Това трябва да се проверява и пак казвам, в зависимост от определени обстоятелства да се преценява дали може, или не може този служител да получи достъп до класифицирана информация. В противен случай ние си затваряме очите. Имайки предвид, че има едно лежерно отношение в определени органи, които се занимават с проучването заради колегиалност, роднински връзки и така нататък, тези обстоятелства се пренебрегват. А ние сме длъжни да вземем всички законови мерки и да задължим институциите, които извършват тези проверки, детайлно да изясняват и тези обстоятелства. Аз не искам тук да дразня колегите от лявата страна, но, извинявайте, хора, завършили школите на КГБ и изобщо на специалните служби на Съветския съюз в онова време днес са служители по сигурността на информацията във важни министерства и ведомства и това обстоятелство нас не ни тревожи, а после се чудим откъде руснаците знаят какво става в нашите министерства. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)

Малко да вдигна микрофоните. (Оживление в ляво.) Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Атанасов, само един такъв въпрос да Ви задам – когато човек е служил навремето в прокуратурата и е бил следовател, това било ли е част от системата на така наречената „Национална сигурност”? Такива хора, които са били в онзи репресивен апарат, не само принадлежащи към службите на „Националната сигурност”, защото Държавна сигурност е отделена част от системата тогава на „Националната сигурност”, трябва ли и те да подлежат на такъв тип контрол? Вторият въпрос, който искам да Ви задам – не Ви ли се струва малко странно на 26-тата година от прехода, за който някои казват, че сме минали, а други казват, че сме затънали някъде по средата, да приемаме текстове с лустрационен характер? Това наистина е малко странно. Това, което искам да Ви кажа. Когато хората са работили и защитавали държавата си в един вид, в какъвто тя е била тогава, защото това е било държава и е имало държавност, за разлика от днес, недейте под един знаменател да слагате онези, които са служили и изпълнявали задачите по защита на родината, с онези, които са писали доноси. Защото всичко това, което говорите в момента, е опит да се замаже и под знаменателя на всички, които са работили, да скрием онези, които са писали доносите и онези, които са писали присъдите.

Моята реплика е в следния смисъл – когато говорим за национална сигурност, действително трябва да имаме предвид единствено и само службите на бившата комунистическа държава. Всъщност правосъдната система е част от националната сигурност. Примерно в Германия, за информация на народните представители, навремето когато се обединяваше държавата, Хелмут Кол забрани на прокурори и съдии от източната част на Германия да бъдат прокурори и съдии в обединена Германия. Затова тяхната правосъдна система е такава, а нашата е такава, каквато имаме в момента. Това исках само да кажа.

Благодаря Ви, господин Председателю. Аз мислех, че общо взето добронамереният тон, който върви в тази дискусия, ще бъде докрай, но, както винаги, човек може да бъде изненадан. (Реплики от БСП ЛБ.) Смъквам микрофоните надолу и нямам притеснение от ръста си. Няколко пъти тук отляво се занимават с това колко съм висок, аз предпочитам да съм нисък, но да не съм низък. (Ръкопляскания от РБ.) Вижте, аз подчертах и Ви се чудя защо това нещо не го чувате? Аз съм служил с мои подчинени – офицери, които са били назначавани преди 1989 г. и ако днес трябва да им дам допуск, пак ще им дам допуск. Защото съм установил, че са патриоти, почтени хора, работили са и искат да работят за държавата. Само че пръстите на едната ръка не са еднакви, дами и господа! Искам да подчертая и отново Ви го казвам – проблемът е в това, че това обстоятелство не се изяснява. Тоест това, че един човек е бил служител в онези служби, изобщо не се проверява. Това е големият проблем. Затова с този Закон искаме да задължим институциите да извършват тази проверка и да търсят има или няма зависимост. Като нямат зависимост, получават допуск. Като има зависимост, ясно е за какво става въпрос. Иначе нямам никакво притеснение от това. Преди 1989 г. аз бях една година младши прокурор. И какво от това? Дайте някакъв факт да съм нарушил някакви човешки права. Тук може би има някои от колегите от ДПС, които имат информация за моята позиция през 1989 г. към така наречената „екскурзия” – за това безобразие, което Вашата партия извърши към този етнос и затова след години дето се чудихте по какъв начин да се съберете отново. Но не искам да се връщам назад и да се занимавам с тези обстоятелства. Затова казвам, че всеки един човек има своето минало и то трябва да бъде проверявано. Затова става дума. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук се постави въпросът нееднократно от страна на вносителя и от преждеговорившия, че това не е лустарционен закон. Може би наистина не е точно лустрационен, но аз бих го квалифицирал като прелустрационен. Защо? Защото създава един специален режим за определена категория хора. Вие правилно посочихте, че лустрация има, когато на базата на определени критерии, на определена категория хора им бива отказано правото да заемат определени длъжности в администрацията. По този критерий наистина този Закон не е лустрационен, тъй като не съществува изрична забрана, след като тези лица бъдат проверени и се установи принадлежност към бившите служби на тоталитарната държава, автоматически да им бъде отказано правото да продължават да заемат тези длъжности. Създават се обаче всички предпоставки това да бъде сторено в действителност. Защо? Защото изваждаме тази категория лица от по общата категория на всички проверявани лица за достъп до класифицирана информация, които не са малко, и казваме, че за тези лица ще има специален режим на проверка. След това, ако се установи принадлежност, те ще бъдат предоставени за още по обстойна и допълнителна проверка от страна на Държавна агенция „Национална сигурност”, която след това в крайна сметка трябва да реши има ли, или няма зависимост, има ли, или няма основания за отказ. Като основен мотив за този специален режим се изтъква възможността от съществуване на някакви зависимости, които биха попречили на лицето да работи с класифицирана информация. Уважаеми колеги, тогава поставям следния въпрос: ако наистина рискът от зависимост при упражняване на властнически правомощия или правомощия, свързани със заемане на отговорни позиции в държавата, е автоматически по-висок, когато се открие принадлежност към бившите служби на Държавна сигурност, тогава защо не въведем този по-обстоен режим за всички, за които се изисква и се проверяват за достъп до класифицирана информация? Защо само за тази категория лица създаваме такъв специален, по-утежнен режим и предпоставки в крайна сметка, когато се установи такава принадлежност, те да попаднат под специално съмнение и да се изисква обстоен преглед, анализ и преценка от по-висшестоящ орган, наречен ДАНС. Ако зависимостта се презюмира за всеки, който е бил свързан с бившите служби, дайте тогава да въведем за всички еднакво. Иначе наистина се създават предпоставки, първо, за неравностойно третиране, второ, за последваща лустрация. След като бъде установено, създаваме специален режим – нова, по-обстойна проверка и така нататък. Общо взето апелът към ДАНС, който се съдържа между редовете в този Закон, е: „Получите ли подобни сведения, искаме отговорът да бъде „не”. Това се съдържа между редовете на този Закон. Уважаеми колеги, тези въпроси трябва да получат отговор: създава ли този Закон неоснователно неравностойно третиране по отношение на определена категория лица в сравнение с цялата категория лица, които се проверяват за достъп до класифицирана информация? И защо, ако отговорът е „да”? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Казак, остро се противопоставям на внушението, че този Закон е лустрационен. Не говорете такива неща, това не е вярно! Искам да кажа два факта. Не е задължително да познавате в детайли целия механизъм, но погледнете, първо, списъка на проверяваните обстоятелствата за всяко едно лице, което кандидатства за достъп. Майчиното им мляко се проверява, разбирате ли?! Майка, баща, къде учил, къде живял и така нататък. Обстоятелството, че е работил в МВР, защото те не пишат, че са работили в ДС, а в МВР, това не се проверява! А там има най-сериозна опасност за създадена зависимост в миналото. Всички зависимости в миналото трябва да бъдат проверявани! Разбирате ли, че така лекичко с ножицата е прекроен този Закон, че това обстоятелство да не се проверява – за това става дума. Второ, погледнете другия списък по така наречения „Закон за досиетата”. Народни представители, министри, заместник министри, много категории – всички, които биват избрани, се обявява кой къде е бил – нали така?! За всички тези хора се проверява и се обявява, а тези, които проучват за достъп до класифицирана информация, тях не ги проверяваме, защото служителят по сигурността на информацията е лицето във всяка организационна единица, което може да каже: „На този ще дадем допуск, а на този няма да дадем допуск.”. Служителят по сигурността на информацията е този, който дава това заключение, а него не го проверяваме за такава зависимост! Разбирате ли за каква неравнопоставеност става въпрос?! Това е изключително важно! Учудвам се, че точно от средите на ДПС възразявате срещу тези обстоятелства! Благодаря Ви.

Господин Казак, ще използвам една култова реплика на един култов професор: „Гледам и не вярвам на ушите си!”. Господин Казак, не може да говорите така, като представител на най пронатовската и най проевропейската партия! (Шум и реплики от ДПС.) Не можете да предпоставяте това, което искаме да свършим, да направим, че това едва ли не е лустрация. Ще повторя: няма лустрация! Има просто по-голямо внимание, защото тези хора не са като останалите хора. Те имат неща, за които ние не знаем: не знаем техните връзки, зависимости. Я си представете следния случай – ще Ви дам пример със индустриалната сигурност. Не знам дали знаете, че в България, за да участвате в конкурс за системата на националната сигурност, трябва да имате допуск до индустриалната сигурност? Знаете ли, че там има изключително сериозно участие на хора, които са бивши служители на тези служби по линия на „Кинтекс”. Нали Ви е ясно, че техните възможности, ако те не бъдат отчетени и оповестени по времето, когато се провежда конкурсът, може да се окаже, че утре наше оръжие е отишло някъде, където не бива да отива?! Това касае пряко националната ни сигурност! Тези хора трябва действително много по-внимателно да бъдат проверявани. Това обаче не означава априори да бъдат лустрирани. Не означава! Това искам да подчертая.

Уважаема госпожо Председател, моля да удължите времето на групата ни, преди да започна. Уважаеми господин Казак, радвам се, че сте прочели внимателно Законопроекта, но ми се струва, че нещо Ви е убягнало. Ще се опитам върху това да Ви обърна внимание. Ще припомня, че заедно променихме промените в Наказателния кодекс, с които приехме, че давност за престъпленията на комунизма не може да има. Това донякъде е продължение на тези наши общи действия. Апелирам към Вашата група: помислете за подкрепа на Законопроекта, защото както много пъти се чу тук, не става дума за проста лустрация и не става дума въобще за лустрация, а за нещо съвсем друго: да се провери, когато е имало съпричастност към Държавна сигурност, лицето какво е правило. Много хора излизат и казват: „Аз служих на държавата, аз бях патриот. Такава беше системата.” . А после какво се оказва? В съответното досие лъсват доноси срещу неговите колеги от работата и така нататък. Няма да изброявам. Оказва се, че лицето е било обикновен доносник. Това ние искаме да се изясни по този ред. Проверката ще бъде не проста проверка, каквато извършва така наречената „Комисия по досиетата”, а тя ще бъде длъжна да изпрати цялата преписка за лицето с принадлежност в органа, който проверява, за да даде разрешение за допуск до информация. И този орган, а не Комисията по досиетата вече ще може да види действително това лице с какво се е занимавало, доноси ли е писало, служило ли е на държавата, създало ли е зависимости по някакъв начин, има ли данни за зависимости. Тогава това, което от ляво често казвате – всички да не бъдат поставени под един знаменател, ще може да се случва. Ще може да се види кой с какво се е занимавал в онези години, кой е служил на държавата и кой е бил доносник. Това е основното в Законопроекта. Помислете и го подкрепете! Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не знам от къде господин Андреев и другите колеги от Реформаторския блок си направиха извода, че съм обосновал изказване против Закона? Аз просто поставих определени въпроси. Радвам се, че използвахте процедурата за реплика, за да дадете отговори на тези въпроси или за да се опитате да дадете отговори. Аз просто поставих въпроси, които касаят това: защо това се прави за една категория, когато казваме, че принадлежността е предпоставка за зависимости, а изключваме другите категории? Исках да получа отговор на този въпрос – защо се прави това разграничение? Както знаете, ние от Парламентарната група на ДПС сме автори на Закона за досиетата. Ние сме последните, които биха се противопоставяли да се разкрие цялата истина за тоталитарния режим и за зависимостите от тоталитарния режим. Искаме обаче това да става принципно, а не избирателно, първо. Второ, искаме, когато се правят подобни законопроекти, да бъдат обосновани, да има ясна обосновка защо се разграничават определени категории лица от други, за да не остане съмнение, че това се прави моментно, конюнктурно, за да се задоволят определени интереси или амбиции. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Законодателната инициатива в три от законите, които разглеждаме, тръгва от конкретен случай и търси уреждане на обществени отношения, изхождайки от тези предпоставки. Затова нашата парламентарна група ще подкрепи тези законопроекти и няма да подкрепи Законопроекта на колегата Андреев. Прави ми впечатление обаче, че при разглеждането на Закона ние се върнахме отново към старата тема, разглеждана едностранчиво и тенденциозно – за зависимостите от старите служби на сигурността на държавата от преди 25 години. Нарочно не казвам „Държавна сигурност”, защото разграничавам елементарните битови доносници от онези достолепни хора, които са служили на родината си. Прави ми впечатление, че връщайки се с пълна сила към дебата кой как е служил и кому е служил, допускаме много съществена грешка. Предлагам за зависимостите да се говори без предразсъдъци, защото когато се абсолютизират зависимости от политическото ръководство на държавата от преди 25 години, се игнорират новите страшни за бъдещето на страната зависимости – зависимости от корпорации, от чужди държавни интереси, от пари с неясен произход, проявяващи се в закони, съдебни и управленски решения и в много други негативни, гнетящи народа прояви. Затова, уважаеми дами и господа, когато се говори за зависимости, трябва да се освободим от всякакви предразсъдъци. Аз питам: онези сътрудници на сигурността на държавата, не казвам „на Държавна сигурност”, които преминаха, и не казвам „бяха скрити” като сътрудници и служители на новите служби, те от коя категория са? Те ще бъдат ли разпъвани на кръст и ще бъдат ли подведени под този знаменател? Те в каква предполагаема зависимост са – от преди 25 години или от тези, които са ги ангажирали, не казвам „наели” да продължат да служат на държавата? Може ли така – анблок, за всички и за всеки от служилите за сигурността на държавата всичко да може да се каже?! Затова политическото говорене е не само неправомерно, но и обидно към хората, които са жертвали живота си за сигурността на страната, но не дава никакви гаранции за ангажиране на достойни хора за служене на сигурността на българската държава занапред. Тези, които се занимават с допуск до най-секретните документи и най-съкровените държавни тайни, трябва да се вглеждат не само кой какво е правил преди 25 години, което аз не изключвам, но трябва да се гледа кой получава пари и за какво от определени фондации, как ги оправдава, кому служи и как вреди на страната. Такъв подход, такова законодателство и такава политическа подкрепа за дейността на органите по сигурността и достъпа до информация е различен и верен, различен от това, което правим тук, замеряйки се с някакви несъстоятелни аргументи. Моето заключение е следното: за зависимостите, дами и господа, без никакви предразсъдъци, защото те често обслужват негодници! (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Божинов, нима на Вас не Ви е ясно, че представителите на Реформаторския блок колчем се минат месец – два, непрекъснато развяват призрака на Държавна сигурност. Служителите на Държавна сигурност ли им пречат да осъществяват необходимите реформи в сектор „Здравеопазване”, в Министерството на отбраната, в Министерството на икономиката?! Там ли е заровено кучето? Държавна сигурност ли е проблемът да имаме успехи в тези секторни политики, или некадърността на техните министри?

Прав сте, господин Божинов. Много е важно точно тези зависимости да бъдат проследявани. Но за Ваше голямо съжаление точно тези зависимости – пари с неясен произход, корпоративни интереси, зависимости от чужди държави, се свързват неизменно с хората, които преди 25 години, както Вие казвате, са били част от системата за сигурност на Варшавския договор, на Съветския съюз. Освен това е много непочтено да внушавате, че всички те са работили за държавата. Да, имало е хора, които са работили за държавата, с това съзнание са работили. Трябва да знаете обаче, че институционално цялата система на сигурността на Народна република България е била подчинена на бившия Съветски съюз. Затова излязоха не един, не два, а много документи. Не е лъжа, че до началника на всяка една служба е имало кабинет на съответния съветски пълномощник. Престанете да развявате тази мантра и да внушавате неистини! Тези зависимости са свързани с бившите хора, които създадоха тази, как да кажа, условна демокрация, в която живеем. Това не е онова, което ние искаме да бъде! Смятам, че сега – 25 години след началото, е крайно време да знаем кого да проверяваме повече, отколкото другите.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Божинов! Много Ви моля, когато говорите за зависимости, все пак да уточнявате субектите и обектите на тези зависимости. Ако в момента говорим за обект на зависимост от гледна точка дали някой е служил на някого и дали службите са били подчинени на някой субект, в това число и на Съветския съюз, да напомните на народните представители, че Съветският съюз от много дълго време го няма. Това, което днес се казва Русия, даже като политически строй е много пò десен и капиталистически, отколкото са най капиталистическите държави. Затова, когато говорите за зависимости, много Ви моля, напомняйте това нещо, иначе хората остават с убеждението, че някои от нашите колеги тук са застинали в историята, във времето, когато Съветският съюз още го е имало, и са забравили, че отдавна го няма. Още един път им кажете това за предразсъдъците, много Ви моля, че: ако искате истината да възтържествува, предразсъдъците трябва да умрат. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, които ме репликирахте! Господин Мерджанов, слушате ли ме? Вие питахте ясно ли ми е за новите зависимости? Ясно ми е, разбира се, само че, когато говорят за по-рано, зависимост е от едно място, сега зависимостите са плуралистични – от различни партийни интереси, от чужди държави, от корпорации, от създатели на ГМО продукти, от създатели на шистови технологии. Разбирате ли, натискът е различен. Затова Вие сте прав, че трябва да се потвърди онова, което казах без предупреждение и конкретно изследване на тези зависимости. Господин Андреев, за новите зависимости. Изляха ли се милиони левове за купуване на гласове? Изляха се. Платени ли са данъците за тях? Не са. Тези, които изследват произхода на парите и престъплението „купуване на гласове”, за да не разкрият това престъпление, зависими ли са от тези, които купуват гласовете? Тази зависимост не Ви ли вълнува? Тя изкривява демокрацията, тя унищожава надеждите за демократични завоевания. Тази зависимост Вас не Ви ли притеснява? И, господин Ерменков, какъв Съветски съюз? Какво да им обяснявам, че го няма? Че те, ако не знаят, че го няма, аз ли да им обяснявам от тази трибуна?

Нямах намерение да се изказвам, но господин Пламен Тачев ме помоли да го направя, или по-точно ме провокира да бъда точен. Тук, в тази зала в момента се разиграва един лицемерен цирк. Говори се за зависимости от бившите тайни служби – Държавна сигурност, Разузнавателното управление на Министерството на отбраната и така нататък. В този цирк, разбира се, за голямо съжаление участва и Българската социалистическа партия, тъй като тя е автор на Закона за досиетата, който не направи разграничение между служилите на разузнаването и политическите доносници, и по-точно доносниците на политическата полиция. Тук е Вашият исторически грях и е време да го признаете и да поискате корекция на този Закон. Моето изказване е за нещо друго. Оставяте в списъка за проверяваните лица служителите на разузнаването, контраразузнаването, военното разузнаване, цивилното разузнаване. Защо обаче, уважаеми колеги, избягвате от най-важния въпрос: кой ръководеше тези тайни служби? Българската комунистическа партия. Защо не сложите в този списък за проверявани лица всички членове на Българската комунистическа партия или поне членовете на партийните бюра? Защо не сложите в този списък партийните секретари? Зад гърба ми стои човек, който е бил партиен секретар на Общинския съвет в Плевен – уважаемата госпожа Цецка Цачева, но тя няма чувство на историческа вина, тъй като не е в този списък, а аз трябва да имам, тъй като съм служил на българската държава в Югославия по време на войната. Вие, които слушахте всяка вечер „По света и у нас” от 1991, 1992, 1993, 1994 репортажи от бойните полета в Югославия, Босна и Херцеговина и в Сараево, където рискувах своя живот, за да предам тези кореспонденции (оживление), но не като офицер от разузнаването, а като кореспондент на Българската национална телевизия, подчертавам това. Аз ли трябва да се чувствам виновен, или госпожа Цецка Цачева, която, като партиен секретар на Общинския народен съвет в град Плевен преди 10 ноември 1989 г., ми е била принципал по партийна линия? Централният комитет на Българската комунистическа партия утвърждаваше тези длъжностни характеристики. Ние ли, които служихме на българската държава в България и извън България, независимо дали държавата е добра или лоша, не споря? След стотици години никой няма да гледа тези неща, а ще гледа тази държава добра ли е била, или лоша, добре ли е служила на народа. Това е друга тема. Ние ли трябва да сме виновни, или тези, които даваха тези заповеди – Централният комитет на партията, партийните секретари по места, секретарите и членовете на партийни бюра, а също така и комсомолските секретари и членовете на комсомолски комитети? Аз имам конкретно предложение – да се включи конкретно изречение в този Закон и на Министерския съвет, и най-вече предложението на господин Методи Андреев: „и членовете на партийни комитети и секретарите на първични партийни организации”. Хайде, нека да спестим членовете на Българската комунистическа партия, тъй като между тях има стотици хиляди, ако не 90% честни и почтени хора, които изградиха тази България за тези 45 години, благодарение на която България, 45 години градена от членовете на Българската комунистическа партия, Вие вдясно, а и Вие вляво, да не пропусна и Вас, приватизирахте, концесионирахте, разграбвахте. Вие, които направихте новите милионери и новата каста от имащи и разделихте народа на имащи и нямащи. Така че нека да спестим членовете на Българската комунистическа партия, но членовете на партийни комитети, секретарите на първични партийни организации. И най-важното, за да не забравя, тъй като много малко време ми остана – къде остана съдебната система? Младшите прокурори, няма значение младши или старши, съдии, висши полицейски началници преди 1989 г. защо ги спестявате? С какво са по-невинни те, ако приемем, че държавата е била престъпна? А тя не беше престъпна. На 25-о място в света по икономическо развитие. Но това е друга тема, знам какво ще кажете. Предлагам в този списък да се запише, повтарям още веднъж, с корекцията, която току-що направих: „членовете на партийни комитети на Българската комунистическа партия, комсомолските секретари, секретарите на първични партийни организации, съдиите и прокурорите преди 10 ноември 1989 г., както и полицейските началници в районните управление на Министерството на вътрешните работи”. Ако не направите това, спокойно ще мога да говоря за двойни стандарти и призовавам сега работещите в Националната служба за разузнаване, контраразузнаване и така нататък: внимавайте какво правите и какво вършите! Утре Вие ще бъдете поставени на подсъдимата скамейка от всички тук – отляво, от средата и вдясно, по същата несправедлива схема, която загърбва едни, обвинява други, амнистира трети. Надявам се на реплика от госпожа Цецка Цачева и от господин Атанас Атанасов. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Енчев, първо, възразявам на Вашия подход – Вие критикувате по принцип този Закон, а тук, пред очите на публиката предлагате да се разшири. Та Вие отивате до там, че да разрушите управляващото мнозинство и коалиция. Не сте прав. Второ, аз съм бил партиен секретар и по Вашата логика поемам отговорността да бъда и да съм бил принципал на такива достойни агенти или не знам какви сте били, като теб лично. И трето, има нещо, което е срамно да се признае, но е грешно да се премълчи. Да, и Вие имате известно основание, когато сочите нас там. Наши бивши другари по партия поради емоции или някакви зависимости, инициираха тази разправа с хора, които са служили на държавата, аз не казвам „Държавна сигурност”. Но за наша радост, те инициираха други партии. Румен Петков вече е лидер на АБВ, Татяна Дончева – майката на закона, е във „Век 21”. И нашата партия полека-лека се освобождава от такъв тип хора, господин Енчев. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Искам да кажа на преждеговорившия, че всички сме вече във век 21, не само Татяна Дончева. (Смее се.) Аз разбирам патетиката на господин Енчев, той винаги търси възможност да влезе в обективите. Всички тези обстоятелства, за които той говори, са посочени в Закона, че трябва бъдат проверявани. Ако някой е работил като секретар на Комсомола, това трябва да си го запише в листа, който задължително трябва да попълни, от коя до коя година е бил на тази работа. Така че тези неща се пишат. Вижте, ние сме изключително демократична държава. Най-висшият орган на държавна власт е парламентът. Тук има бивши десари, бивши партийни секретари. Какво искате? Вие сте тук, в Народното събрание. А иначе, господин Енчев, ще си позволя това нещо, макар че не бива по този начин, престанете се хвалите, защото аз направих изрично проверка – Вие нямате нито една вербовка. Какъв офицер сте били, като нямате вербовка?!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Енчев, слушам Ви и си задавам въпроса: Вие знаете ли, че след по-малко от месец ще посрещнем 2016 г.? (Весело оживление, смях.) Защото начинът, по който говорите, ни връща в един период преди повече от 20 години, в който имаше национални служби – службите за сигурност. Национални! Понеже се опитвате да обвините всички, включително и нас, ще Ви припомня, ако сте пропуснали да забележите, че Българската социалистическа партия е призната и е член на Социалистическия интернационал; Българската социалистическа партия е член на Партията на европейските социалисти и е излъчила – в момента президент на Партията на европейските социалисти е от редиците на БСП! Аз самият не съм членувал в Българската комунистическа партия, но съм приел да бъда активен в това, което защитава БСП! Промяната, която се е случила в тези 25 години, Вие сте я пропуснали. Всеки от нас сам избира дали да живее с миналото, или да гледа в бъдещето! Аз вярвам, че българският народ, хората ще предпочитат този, който гледа в бъдещето и им предлага конкретни решения за по-добър живот! Вие явно искате да останете в миналото и това, което предизвиквате като дебат, е ясно доказателство за това. Благодаря Ви.

Историческият грях на левицата има имена, обичам да говоря с имена – Румен Петков и Татяна Дончева. Това са авторите на този Закон, който не поставя разграничение между офицерите от разузнаването, контраразузнаването, дори от контратерористичния отдел в Шесто управление на Държавна сигурност, който имаше изключително важна роля по съседните държави. Татяна Дончева и Румен Петков – правя корекция. Но Вие можете да поправите тази грешка и знаете как – като подкрепите моето предложение за закриване на Комисията по досиетата, или по-точно за преминаването й към службите, с което ще се спестят много пари. На ген. Атанасов няма да отговоря. Отговорил съм в моята книга „Аз бях в разузнаването” – единствената книга с приложен компактдиск с пълното работно дело, от което обаче, ген. Атанасов, отсъстват всички активни мероприятия. Изтеглени – защо?

Нямаш, нямаш! Проверил съм!

Не сте проверили – те са изтеглени от досието. Изтеглени са и не са предадени на Комисията по досиетата! Няма да влизам повече в детайли. Аз знам какво съм правил и го показвам! А Вие какво сте правили като младши прокурор тепърва трябва да доказвате! И сега най-важното – от този Закон, колкото и странно да звучи, пострада Движението за права и свободи и неговият лидер Ахмед Доган, който абсолютно несправедливо от Румен Петков и Татяна Дончева беше обвинен в престъпления за това, че е работил за българската държава! И хиляди достойни представители на турския етнос в България, които са защитавали интересите на своята държава – добра или лоша, не споря, сигурно е имало много лоши страни. И с пълно основание – разбирам напълно колегите от Движението за права и свободи, които подкрепиха този репресивен Закон, предложен от лявата част на залата, тъй като бяха дълбоко уязвени, обидени, огорчени, да не кажа озлобени, и с пълно право! Как ще намерите днес от малцинствата в България хора, които да сътрудничат по криминална линия?! Как ще намерите, когато ще бъдат обявени за доносници?! Как ще намерите хора от малцинствата да работят по други държави, към които принадлежат, когато Вие вече ги обявихте за предатели, така ли беше, или за доносници?! Затова отново предлагам в своята дуплика – не знам дали вече времето не ми изтича, да се добави: „членове на партийни комитети, секретари на партийни комитети, комсомолски секретари, представители на съдебната система, младши и старши прокурори, съдии и висши полицейски началници”! Ако Вие не го подкрепите, господин ген. Атанасов, значи имате гузна съвест! И тя наистина е гузна.

Уважаеми господин Енчев, Вие явно сте на принципа, че няколко години като изричате неистини като водещ на едно предаване в една телевизия, те ще обърнат фактите и ще станат истини. Тук, в тази зала има народни представители от Плевен, които много по-добре от Вас и форумците, по форумите, познават моята биография. Няма ред от нея, от който да се срамувам! Заявявам категорично, правя го от тази трибуна, защото всяко следващо подмятане по този повод ще бъде защитено по съответния ред в нашата държава! До 1989 г. съм работила в Градски народен съвет – Плевен! (Реплика.) „Народен” – Вие не познавате структурите на местните органи. Говорите за Общински народен съвет и така нататък. Това го поставям в графата „Вашата интелигентност и компетентност”. Заявявам категорично, господин Енчев: до 1989 г. не съм била партиен секретар като член на Българската комунистическа партия, каквато съм била – член! Оттук насетне, ако Вие не ми представите доказателства и факти, всеки български гражданин има един конституционен начин да защити своите права и Ви гарантирам, че ще го направя! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Госпожо Председател, дами и господа! Аз съм роден 1975 г., така че явно не съм сътрудничил на бившите служби, но въпреки това вземам отношение по тези законопроекти поради следните факти. Вече 25 г. българското Народно събрание и българските политици са най-мразеното нещо в нашата държава. Те са най-мразеното нещо, защото ние – народните представители и политици, непрекъснато внасяме законопроекти, които разделят не само Народното събрание, разделят и българския народ. Двадесет и пет години караме хората да се делят на русофили, на русофоби, на американофили и всякакви други. Двадесет и пет години съсипваме нашата държава вместо да търсим обединението между всички нас, това което може да ни събере, и да реши проблемите на хората да живеят по-добре. Ние се занимаваме непрекъснато със законопроекти, които по никакъв начин няма да помогнат на българския народ и на българската държава. Длъжни сме най-малко заради хилядолетната история на България да намерим правилния път и да обединим българския народ, да направим българската държава по-богата, по-силна, по-сигурна и най-важния фактор в Югоизточна Европа. Докога ще продължаваме с това? Докога ще търсим под вола теле? Докога ще съсипваме всичко, което е създадено от нашите деди? Призовавам Ви – нека най-накрая Народното събрание даде пример в българската политика и да започне да дебатира теми, с които хората ще видят, че ние сме загрижени за тяхната съдба, за нашата държава, за нашите национални интереси! Нека да намерим патриотизма като спасение за излизане от тази 25-годишна непрекъсната криза в България! Повече от година съм народен представител и виждам, че сред всички политически партии в българския парламент голямата част от народните представители са патриоти и знаят какво трябва да се направи за България. Нека спрем политическите дребнави дебати, нека спрем очернянето на едни или други хора било то добри или лоши в миналото! Това няма да допринесе нищо. Не казвам да не помним историята си, напротив, историята трябва да се помни! Но ние в ХХІ в. сме длъжни пред изчезваща България, пред това че България е доведена до това да не е никакъв фактор вече на Балканския полуостров и Югоизточна Европа, ние сме длъжни да дадем ново начало на българската политика и българската държава, за да може наистина българите да живеят по-добре. Относно Комисията по досиетата. Нека най-накрая тази Комисия бъде закрита и отиде в Държавния архив. Всеки там да проверява, да види, кой какво е правил и кой какво е вършил – който се интересува. Нека средствата на тази Комисия да отидат в Държавния архив, в който работещите там мизерстват, получават заплати по 400 лв., нямат служебни коли, както в Комисията по досиетата, нямат сграден фонд, в който да опазят българския архив от поколения. Затова Ви призовавам – нека наистина да продължим с други дебати, с които да направим така, че България и българският народ да просперират! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ангелов, внимателно Ви слушах и бях наистина впечатлен от патоса, с който говорихте, и се подписвам под всяка една от думите, които казахте тук – и за обединението, и за това, че не трябва да има разделение, и за Комисията, че трябва да бъде закрита. Имам един-единствен въпрос към Вас. Кога сте искрен – сега, когато говорите, или вчера, когато Вие лично въведохте едно малко разделение, наричайки част от депутатите тук „червени боклуци”?

Госпожо Председател, дами и господа! За това говорех преди малко – ето отново се търси повод, с който народните представители да влязат в една очерняща риторика. Ако някой вчера е започнал с това да отправя квалификации, не сме били ние от Патриотичния фронт, а бяхте Вие и лично Вашият председател, който започна тази риторика. Ако Вие сте се разпознали в това мое подвикване, съжалявам че сте се разпознали. Ще Ви кажа и нещо друго. (Шум и възгласи от БСП ЛБ.) За разлика от Вас… Не подвиквайте от място! За разлика от Вас моят дядо е лежал преди 9 септември в затвор, докато всички Вие, Вашите дядовци и бащи станаха комунисти и ятаци след 9 септември. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще върна дебата по законите, които обсъждаме. Моето изказване ще бъде за неприемане и неподкрепяне на Законопроекта, предложен от господин Методи Андреев. В съвременния свят, особено сега при всички заплахи за нацията, за националната ни сигурност, ние се нуждаем действително от консенсус. Не просто политически консенсус. Нуждаем се от разбиране на различния, не институционално налагане на правила за търпимост, а за разбиране. В днешни дни, в които се опитват да ни групират като принадлежност към структури за доминация в обществената среда, и това не е само по отношение на религия, трябва да имаме ясното съзнание, че представляваме българския народ. Изказванията от парламентарната трибуна трябва да бъдат защитаващи конкретни тези, а не предизвиквайки разделение на исторически принципи, идеология или чисто махленско обвиняване, подвикване, толкова присъщо за друг тип говорене, но не и от парламентарната трибуна. Господин Андреев е предложил Законопроект, с който отново връщаме дебат, провеждан в тази парламентарна зала преди повече от 20 г. Трябва ли, необходимо ли е в момента да вадим скелети от гардероба и да не мислим за бъдещето на българските граждани, а да плашим с измислени тези и позиции, когато хората разчитат, че ще има отговорни политици, които да осигурят тяхното спокойствие, да осигурят тяхното по-добро бъдеще, да осигурят грижата за бъдещите поколения. Призовавам Ви в никакъв случай да не се подвеждаме на провокация, на която бяхме свидетели, от колеги, изказващи се от тази трибуна. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование да бъде удължен с шест дни – до 14 декември включително.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов и група народни представители На свое заседание, проведено на 13 май 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието: госпожа Вергиния Русева – заместник-министър, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от народния представител Христиан Митев, който посочи, че Законопроектът има за задача да замени института на мълчаливия отказ, установен в чл. 58 от Административнопроцесуалния кодекс, с мълчаливото съгласие, и отбеляза че действащата към момента редакция на Кодекса създава възможност за административен произвол и затруднява обжалването на мълчаливия отказ. Предлаганите изменения целят ограничаване на бездействието в работата на администрацията чрез създаване на предвидимост и контрол, както и улесняване на гражданите и бизнеса при участието им в процедури по издаване на административни актове. Във връзка с предложеното въвеждане на института на мълчаливото съгласие се предвиждат и съответни промени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В Комисията по правни въпроси е постъпило и становище от Министерството на правосъдието в подкрепа на Законопроекта. В обсъждането на Законопроекта участие взеха народните представители Кирилов, Лазаров, Митев, Славов, Иванов и Георгиев, като Кирилов и Лазаров се обединиха около становището, че приравняването на мълчанието на администрацията на съгласие е свързано със сериозни затруднения и опасности, тъй като се създават предпоставки за корупция. Те изтъкнаха, че при мълчаливото съгласие само облагодетелстваната страна знае за мълчаливо издадения административен акт, докато нито една от заинтересованите страни не е адресат, не научава за него и следователно не може да се защити. Затруднения при въвеждането на мълчаливото съгласие би се породило в случаите, когато за един облагоприятстващ административен акт могат да кандидатстват повече лица. Господин Кирилов подчерта, че въвеждането на института на мълчаливото съгласие е неприложимо в случаите, когато административният орган има право на преценка, тъй като е невъзможно да се прецени кой вариант за решение на въпроса този орган е възприел и какво е неговото волеизявление. Народният представител Митев посочи, че Законопроектът е мотивиран от факта, че има множество случаи, в които мълчаливият отказ се отменя от съда, съдът задължава административния орган да издаде съответния акт, административният орган, обаче бездейства, както и отбеляза, че Законопроектът предвижда задължение за административния орган, който не се е произнесъл в срок, да материализира мълчаливото съгласие и да издаде акта. Народните представители Славов и Георгиев изразиха принципна подкрепа за идеята за въвеждане на мълчаливото съгласие, като отбелязаха необходимостта от въвеждането му в адекватна форма. След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 5 гласа „за”, без „против“ и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов и група народни представители.”

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 5 март 2015 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 1 юли 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 5 март 2015 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието – Вергиния Мичева, заместник-министър; Александър Стефанов и Елена Арабкюлиева – държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”. От страна на вносителя Законопроектът бе представен от народния представител Борис Ячев. Според вносителя целта на предложения Законопроект е въвеждането на принципа на „мълчаливото съгласие”, вместо този на „мълчаливия отказ”, при извършването на различните административни услуги. Предложените промени ще ограничат административния произвол и бездействието в работата на администрация и ще улеснят гражданите и бизнеса. Със Заключителните разпоредби се правят съответстващи промени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. На основание чл. 76, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са изискани становища. Министерството на правосъдието подкрепя по принцип Законопроекта. В същото време се счита, че Законопроектът следва да се прецизира правно-технически и да се създадат гаранции от злоупотреби при неговото прилагане. Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично подкрепя Законопроекта като необходим и полезен за бизнеса и гражданите, като препоръчва изготвянето на оценка на въздействието на Законопроекта. Отбелязана е необходимостта от предвиждане на санкции за длъжностни лица, които в законоустановения срок не са се произнесли по преписка, изискваща административен акт. Препоръчва се да се предвиди преходен период от шест месеца от влизането на Закона в сила, през който да се уреди стесненото приложно поле на мълчаливия отказ в специалните закони. Националното сдружение на общините в Република България подкрепя по принцип Законопроекта, като същевременно изразява сериозни резерви по необоснованото прилагане на принципа на мълчаливото съгласие по отношение на предоставяните административни услуги и издаването на свързаните с тях административни актове. Открива се и възможност за злоупотреба с право. В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на БСП лява България изразиха становище, че Законопроектът ще създаде повече проблеми, отколкото облекчения и изказаха съмнения за стимулиране на корупцията при прилагането на принципа на мълчаливото съгласие. Направено беше предложение за селектиране на услугите, при които е възможно прилагането на този принцип. Предложено беше създаването на междуведомствена работна група, която да подготви предложения между първо и второ четене за определяне обхвата на действие на мълчаливото съгласие. Представителите на Реформаторския блок и останалите народни представители се съгласиха с направеното предложение за създаване на работна група. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 7 гласа, и „въздържали се” – 6 гласа Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 5 март 2015 г.”

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Вицепремиер, заедно с премиера на Република България господин Борисов Вие, господин Дончев, участвахте в Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа, която се проведе от 24 до 26 ноември 2015 г. в Пекин. Паралелно с политическите срещи е организиран и голям търговско-икономически форум с близо 1000 представители на бизнеса в град Суджоу. Моят въпрос към Вас е: какви са резултатите след посещението в Китай – политически и икономически?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Савеклиева! Действително на база извършеното посещение имаше поредица от разговори и в сферата на икономиката, както и редица срещи в по скоро политически формат. Безспорен факт е, че няма как от една такава визита да очакваме непосредствени резултати. Да, като резултат от разговори и срещи на министрите, както и от водената бизнес делегация ние имаме подписани няколко междудържавни споразумения. Радостната новина е, че имаме подписани няколко споразумения за нови инвестиции основно в сферата на земеделието и в сферата на преработка на селскостопанската продукция. Според мен обаче по-значимите резултати ще отнемат малко време и тук ще маркирам за какво става дума. Хайде да започнем от общия формат. Инициативата „16+1” е опит на Китай да има по-тясно икономическо най-вече, разбира се, и политическо сътрудничество специално със страните от Централна и от Източна Европа. Факт е, че България относително късно се включва на високо ниво в този формат, но мисля, че избрахме подходящия момент предвид нивото на водените разговори. Това е политически най-високо ниво: министър-председател и президент. Новото на база опита ми от общуването с различни китайски инвеститори в годините е, че от китайска страна има един процес на еволюция и много стриктно съобразяване с всички особености на европейското законодателство – нещо, което не беше факт в годините, най-вече за изискванията за провеждане на конкурсна процедура, когато говорим за концесионни режими, както и съобразяване с европейското законодателство в сферата на държавните помощи, и това беше категорично адресирано при всички разговори на политическо ниво. Това, което бих отчел като ново, допълнително, добавяйки доза гъвкавост в китайската страна – възможности не само за инвестиции в частния сектор, тоест възможността не само за инвестиции в публична инфраструктура, тема, която се коментира редовно, а по-активна роля в сферата на финансите, включително и голямата новина: възможността на Китай да участва като партньор и съдружник в Европейската банка за възстановяване и развитие. Една от темите, която беше обсъждана в допълнение към неспиращите разговори в сферата на инфраструктурата – търсим пресичане на интереса на сериозни китайски инвеститори спрямо амбициите ни за подобряване на пътната и железопътната инфраструктура в страната. Разбира се, това трябва да се случи в контекста на някаква ясна икономическа логика. В допълнение в сферата на енергетиката – разговори, които имах възможност лично аз да провеждам. Проведени бяха преговори с изключително сериозна китайска компания, по обясними съображения няма да коментирам името й, проявяваща интерес да инвестира в нови ядрени мощности в България. Какъв ще бъде окончателният резултат е рано да се каже. Само след две седмици предстои да посрещнем делегация от същата компания. За мен шансовете са реалистични. Държа да уточня, че като позиция на българската страна по време на преговорите винаги сме поддържали позицията, че ние сме отворени към подобна инвестиция, но изцяло базирана на пазарните правила. Тоест тя би следвало да се случи без държавна гаранция и без гарантирано изкупуване на произведената електроенергия, което прави подобна инвестиция не само реалистична, но и изключително изгодна за държавата и за потребителите. Благодаря.

Не е към Борисов.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. По принцип въпросът би трябвало да бъде към господин Борисов, но понеже го няма...

Пак.

Пак го няма! В ресора на отговорност на госпожа Кунева е, защото това е свързано с вътрешната и с външната ни политика, в ресорите на тези министерства. На 11 ноември в Малта, уважаема госпожо Вицепремиер, се проведе една среща, резултатите от която – невидимите ги научаваме постепенно, а видимите ги видяхме по телевизията: ръкуват се държавни и правителствени ръководители. От невидимите резултати се разбира, че Европа върви към решение за предоставяне на 3 млрд. евро на Турция, от които 500 милиона от бюджета на Европейския съюз, а другите 2,5 милиарда събирани от страните членки. България ще участва ли във формирането на този фонд и на какъв принцип? Другият въпрос е за разпределяне на 400 хиляди сирийски бежанци, които са в Турция, в страните членки. Не става въпрос за онези 160 хиляди за преразпределение, относно които не се изпълняват тези мерки. По моя информация едва 147 са преместени в Швеция и Люксембург. Каква е позицията и политиката на България по този въпрос? Защото България години наред пази външната граница на Европейския съюз с нейни средства, без да е член на Шенген? И не става член на Шенген! Сега очевидно в Малта се правят договорки – Турция да засили граничния контрол, да ограничи бежанската вълна на своята граница, като за това ще получи 3 милиарда, които ние от България ще плащаме. Каква е политиката на България по този въпрос? Благодаря.

Уважаеми господин Миков, най-напред едно малко уточнение. Всъщност България получи средства за изграждане на своята шенгенска граница. Още с влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. ние получихме така наречените „Шенген фасилити” и те бяха около 250 млн. евро. Нека да сме наясно с това. Споделям Вашето желание и настойчивост да видим страната ни член на Шенгенското пространство. Аз продължавам да работя без всякакво колебание в тази посока. В момента да се държи България извън Шенген, както и Румъния, за мен е късогледа и неправилна политика. Конкретно по другите Ви въпроси – за помощта, която Европейският съюз ще окаже на Турция, да, както знаете, Турция е страна кандидат. Тя получава и по други програми помощ от Европейския съюз, както ние получавахме навремето по ФАР, по ИСПА, по САПАРД. Това е нормално за страна кандидат. Тук имаме нова политика, която също е подкрепена. На практика в този доверителен миграционен фонд – това е деветият фонд – имаме още една финансова възможност за подкрепа на устойчиви политики. Прав сте, че страните членки ще имат своята вноска, но тя ще се определя на базата на брутния вътрешен продукт. Това е моето предположение. Все още изцяло детайлно разписана процедура за финансова подкрепа не мога да кажа, защото такава няма. В момента, в който тя стане факт, ще я обсъдим, както ще се обсъди и българската позиция. Парламентът има достатъчно много възможности – през Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да дискутираме с Вас, и то в дълбочина и продължително, българската позиция, преди тя да бъде приета. Аз лично поемам такъв ангажимент – ако ме поканите, да дойда и да говоря с Вас, когато тази позиция се оформя. Подчертавам, че по мое мнение това ще бъде базирано на брутния вътрешен продукт, защото обикновено това е основата на всяка вноска, но не мога да Ви кажа какъв ще бъде размерът на България. Няма такова изчисление. Колкото до срещата, за която казвате, единственото нещо, което е излязло от тази среща, е онова, което всички знаем. Ако има някакви последващи разговори, те не са били с участие на официално представени позиции на България и на която и да било друга страна, доколкото ни е известно.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, не разбрах дали тези 400 хиляди сирийци ще се разселват ли, ще има ли нови квоти за България – по принцип, не точно колко, защото и досега имаме квота да изпълняваме? Що се отнася до „Шенген фасилити”, доста повече са парите на българските данъкоплатци от тези 250 млн. евро, които се върнаха в Люрсен, в Юрокоптер, в европейските концерни. Това всъщност е експортно кредитиране. Правехме навремето и ние тези операции, особено във военнопромишления комплекс. Така че в България реално кой-знае какво не е останало. Големият въпрос е каква европейска солидарност получава най-слабата, най-бедната, с най-нисък брутен вътрешен продукт страна, за разлика от Турция? Всъщност Турция ще получи много повече, отколкото България е получила в рамките на „Шенген фасилити”, и като европейска солидарност. Правителството има ли намерение да постави тези въпроси по-сериозно на нашите приятели от Брюксел? И последният въпрос. Франция вече реши, че този въпрос ще се обсъжда на Асамблеята – с решение на френския парламент да се решат участието в този фонд и квотите за бежанци. Аз Ви предлагам вместо по комисии, за да не останат гражданите с впечатление, че се върши нещо тайно из кулоарите на Малта или на Брюксел, този въпрос да се обсъди в Народното събрание и то да вземе решение за участието на България в този фонд при определяне на ясните квоти за бежанци за България, за да може това да се реши тук от името на българските граждани, защото в крайна сметка те плащат милионите в този фонд. Не ги плащате нито Вие, нито господин Борисов, нито опозицията, нито парламентът. Плащат ги българските граждани! Благодаря.

Господин Миков, надявам се, че ще намерите моите думи за добронамерени, но аз също съм гражданин. Даже имам честта да председателствам партия с такова име – „На гражданите”. Така че всички ние участваме в това, което ще направи България и Европа по-сигурни – едни с политически усилия, каквито сте всички Вие в тази зала, а други – през онова, което всеки български гражданин дава за бюджета. Аз не намирам нищо лошо в това. Колко може да получи България от Европейския съюз? Нали няма никой в тази зала, който да не знае, че максимумът, който можем да получим по фондовете, е до 4% от нашия брутен вътрешен продукт? Когато приключвахме преговорите, както Вие добре знаете, ние достигнахме общо взето максимума, съвсем малко под 4%. Повече от това никоя държава не може. За следващия програмен период моят колега Томислав Дончев ми каза, че са 15 милиарда, което не мисля, че е пренебрежима сума. Иначе, че пазим нашата граница за самите нас, да, ние сме и външна граница на Европейския съюз, аз не намирам никакво противоречие. За да съм съвсем ясна в отговора на Вашия въпрос, господин Миков, не, друго решение извън това, което знаете за квотите, вече прието от Европейския съюз, което не всички страни подкрепят, друго решение няма. Ако такова решение започне да се обсъжда, всички ние ще бъдем въвлечени в това обсъждане. Колкото до това българският парламент да гласува някои от позициите, това изцяло е във Ваша власт, на Ваше решение. Лично аз за диалог и дискусия с Вас съм отворена. Както прецените.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Моят въпрос е свързан с развитието и подготовката за председателството на Европейския съюз. Знаете, че във втората половина на 2018 г. България ще поеме това председателство. За мен това е много важно, тъй като ние ще дадем насока за развитие на най-важните теми тогава за Европейския съюз. Въпросът ми е отправен към госпожа Кунева: как върви подготовката? Моля за повече информация – как се придвижваме към датата 1 юли 2018 г.? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Ананиев. Действително българското председателство – втората половина на 2018 г., за мен е център на усилията ни в областта на европейската политика, защото възможностите пред страната ни са много. Въпросът е дали ще можем да уплътним всички и с какво впечатление от България ще останат и европейските, и световните ни партньори. Както се казва: „Не можеш да направиш първо впечатление втори път”. Първото българско председателство ще говори много за страната. Вероятно част от хората, които ще дойдат в България, никога преди това не са я посещавали, не знаят какъв е нашият административен капацитет, не знаят какво мислим, как се държим, как успяваме да се справим с организацията. Затова е много важно да направим нужното в няколко посоки – логистиката, администрацията и, разбира се, приоритетите на председателството. Докато за приоритетите на председателството нещата са все още малко далеч – те се правят след Лисабонския договор в тройка. За нас това са Великобритания и Естония, през януари ще бъде първото събиране на тройката, то във всички останали други области ние всъщност вече сме наистина в много напреднала фаза на подготовката. Най-напред искам да Ви кажа, че обобщението на данните, които сме направили, показва, че ще имаме около 2500 събития. Осемдесет процента от тях ще се проведат в Брюксел. В най-общи линии обаче това са: 30 заседания на Европейския съвет; десетте състава на Съвета; 6 конференции на високо ниво; заседания на 215 подготвителни органа на Съвета на Европейския съюз; 35 комитета; комисии; форуми на високо ниво във връзка с дейността на останалите институции на Европейския съюз; над 20 форума на международни организации и около 95 форума, конференции; срещи; курсове; лекции на теми във връзка с българското председателство на Съвета. До края на годината, което са буквално броени дни, ще бъде подготвена детайлна финансова обосновка на модернизация и реконструкция на определени обекти, за да може там да се проведе председателството. В Закона за държавния бюджет е предвидена сума за подготовка на председателството и предстои да се изготви План за обществени поръчки за 2016 г. В процес е изготвяне на Концепция „Визия на председателството”, интернет страницата, за която вече има стартирана процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Първите пилотни обучения на председателите на работни групи, повечето от тях – 315, вече са уточнени кои са. Остава още няколко министерства да попълнят председателите на работни групи, заместник-председателите. Вече тече тяхната подготовка през Института за публична администрация и Дипломатическия институт. Най-важното – оценката, с която те тръгват, входяща оценка. Тя не е за да покаже незнание, убедена съм, че имаме добри експерти, а да покаже от какво обучение имат нужда още експертите. За мен в момента усилията ни са съсредоточени преди всичко в логистиката, защото това всъщност е огромна операция, свързана и със сигурност, и с добри възможности за предоставяне на преводи, на добри условия на работа и най-вече на събития, които ще покажат България в добра светлина.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Дончев, по време на последното Ви посещение в Китай с правителствената делегация бе съобщено, че България има намерение да изгради VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” с американска технология на „Уестингхаус”, с акционерно участие на китайски инвеститори 50% и 50% участие на българската държава. Известно е, че преди обявяването на какъвто и да е инвестиционен проект в енергетиката трябва да бъде извървяна съответната законова процедура от Закона за енергетиката, трябва да бъде предхождана от анализ за баланса на генериращите мощности и обоснована целесъобразността от тази нова мощност. Първото ми питане е: в тази посока има ли подобен анализ и на база на едно премислено решение ли се тръгва към реализиране на подобна инвестиция? Питаме се също така дали е в състояние „Български енергиен холдинг” (БЕХ) да осигури останалите 50% инвестиция, тъй като говорим все пак за една инвестиция от порядъка между 7 и 10 млрд. евро. Тоест едни 5 милиарда примерно би ли могъл БЕХ да ги осигури и как би рефлектирало това върху цената на електроенергията в България? Не на последно място: не заплашва ли стартирането на подобен проект, предвид намаляващото потребление на електроенергия в България, от преждевременно затваряне на блокове V и VІ в АЕЦ „Козлодуй”?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, такъв инвестиционен проект все още няма. Водят се преговори. В зависимост от резултата от тези преговори може да се стигне до подобен проект, а може и да не се стигне, още повече че 50 процентовото участие на българската държава или на някакво държавно дружество към момента е чиста спекулация. За Ваша информация, без да влизам в детайли на технологията на преговорите, към момента най-ангажиращият държавата сценарий, който сме коментирали, е миноритарно участие на някое от дружествата. Нашата логика е, щом пазарът в България или на Балканите има потенциал, има логика – чисто стопанска, пазарна, щом това осмисля една инвестиция, инвеститорът е добре дошъл да инвестира тук. Съвсем отделен въпрос е, че ако говорим за една подобна инвестиция, нейната единствена цел не е и няма как да бъде само и единствено българският пазар. От разговорите, които са проведени към момента, една евентуална подобна инвестиция, един евентуален подобен проект ще цели износ на електроенергия за други балкански държави. До какъв резултат ще доведат преговорите е рано да се каже. Считам предварителните разговори за обещаващи. В никакъв случай не съм в позиция да генерирам по-рано ентусиазъм, отколкото е необходимо. При всички случаи, ако преговорите влязат в зряла фаза, ще бъдат отчетени всички обекти на националния интерес, като на първо място, разбира се, говорим за сигурността на гражданите и избягването на всякакви състояния, свързани с екологичен риск. Тоест ние трябва да се убедим, че работим с напълно сигурна технология, която не предпоставя каквито и да е опасности за когото и да било – както за гражданите, така и за околната среда. На второ място, разбира се, са икономическите ползи. Изходната позиция на държавата е, че ние считаме, че един подобен проект би могъл да се случи с минимално или с никакво участие от страна на държавата. Той да бъде реализиран изцяло на пазарни начала. Ако има някакво развитие по случая – очаквам такова в близките месеци, разбира се, както му е редът, ще държа уважаемото Народно събрание в течение на всичко, което се случва.

Уважаеми господин Дончев, за мен на първо място е облекчение да чуя, че не става дума за сериозно участие. Все пак икономическата логика наистина за нас трябва да е водеща, а ние сме за развитие на ядрената енергетика. Тя обаче трябва да се развива в моменти, в които има необходимост от подобни генериращи мощности. В този дух бихме искали да сме сигурни, че няма да се подпишат нови дългосрочни договори за изкупуването на електроенергия, които отново да бъдат една тежест за сметките на гражданите и за фирмите, разбира се, върху чиито в края на краищата се отразява цената на скъпата електроенергия. Това е и нашето желание. Виждам, че мислите в същата посока, което лично мен ме удовлетворява.

Само кратко допълнение. Разговорите с въпросната компания стартираха при две изрични условия от наша страна. Един подобен проект може да бъде мислен, само ако не е свързан с държавни гаранции и не е свързан с договори за гарантиране изкупуване на електроенергията. Най-ангажиращият сценарий включва миноритарно участие евентуално на държавно дружество. Това е най-ангажиращият сценарий, който разглеждаме. Това държах да уточня.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към вицепремиера Дончев. През последните няколко седмици периодично в цялата страна наблюдаваме как хиляди хора излизат на улицата, протестират срещу решението на правителството за повишаване на винетните стикери. Мисля, че протестите им са съвсем основателни. Хората искат видимо подобрение на пътищата. Затова моят въпрос е следният: предвижда ли се процент от цената на вече увеличените винетни стикери да отиде за реконструкция на второкласни и третокласни пътища? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иглев, никой не е имал илюзии, че при повишаването на която и да е такса, данък или изобщо цена, това води до положителна реакция от страна на гражданите. Автентичен интерес на гражданите е да плащат по-малко. В този смисъл всяка проява на недоволство или всеки протест в тази посока е абсолютно обосновано от тяхна гледна точка. Наред с това държа да Ви информирам, че България има 19 800 км републиканска инфраструктура, пътища от различен клас – магистрали, първи, втори и трети клас, като поне една трета от тази инфраструктура е в недобро състояние. Допълнително освен съществуващата, включително изградена през последните години инфраструктура, ние имаме много нови нужди. Най-вече тук искам да маркирам тежкия дисбаланс между Севера и Юга по отношение на изградена транспортна инфраструктура. На юг имаме три магистрали – третата, последната е почти готова, остава най-тежкият и най-скъпият участък, а на север имаме само парче от „Хемус”. Към момента от винетни стикери на годишна база се събират около 224 млн. лв. Сума, абсолютно недостатъчна за адекватната поддръжка на пътищата от републиканските пътища от всички класове, включително и магистрали, и абсолютно недостатъчна за инвестиции в нови съоръжения. Разбира се, ние ползваме и средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” – около 1 млрд. 900 млн. евро, които също не достигат спрямо нуждите, които имаме. Тук говоря за изграждане, европейски пари няма как да ползваме за поддръжка. С увеличаването на цената на винетния стикер годишният приход, надявам се, ще бъде около 300 милиона, което ще увеличи способността и да се строят нови съоръжения – тук говорим най-вече за „Хемус”, и да се поддържа съществуващата пътна инфраструктура. Пряко на въпроса Ви. Да, средствата ще бъдат използвани не само за изграждането на нови обекти, но и за поддръжка на старите. Не предвиждам да има каквато и да било дискриминация между различните типове и клас пътища, тоест магистрали, първи, втори и трети клас. Разбира се, водещият критерий при определянето на приоритетността на ремонтите не могат да бъдат каквито и да било политически или други емоции, а това остава натовареността на пътната отсечка. Тоест колкото е по-натоварена и колкото повече се ползва, толкова по-напред трябва да е в приоритетния списък за отсечките, които ще се рехабилитират или ремонтират. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, министър Дончев, но все пак наистина магистралите са добре, но от съществено значение са второкласните и третокласните пътища. Ще Ви дам пример с пътя, за който и друг път съм питал министър Павлова, Тополовград–Стара Загора, който наистина е за ремонт. Ще Ви дам за пример и друг път от Хасковска област – Димитровград–Симеоновград–Маджарово–Харманли. Аз лично не Ви препоръчвам да минавате през тези пътища, защото животът Ви ще бъде сериозно застрашен и в опасност – за Вас и за хората, които пътуват с Вас. Все пак от голямо значение са второкласните и третокласните пътища в страната. Радвам се, че част от повишението на цените на винетките ще отиде точно за реконструкция на второкласни и третокласни пътища. Затова Ви благодаря за отговора.

Това не са единствените участъци в България, които са в недобро или в лошо състояние. Освен това аз миналата година минах около 180 хил. км и съм минавал поне половината от тези пътни отсечки, така че нямам нужда Вие да ме информирате за състоянието им. И на север, и на юг в различни региони на страната има много пътища от по-нисък клас, които са в лошо състояние. Разбира се, за да се ремонтират освен воля, освен умения, освен желание, трябват и пари. Трябват и пари! Именно за 2016 г. промяната на цената на винетния стикер е една от стъпките в тази посока. Разбира се, по-капиталната стъпка, която гарантира по-голяма справедливост, е въвеждането на комбинация между електронна винетка и ТОЛ система. Защото най-несправедливият начин за генериране на средства за поддръжка на пътищата е данък, защото той се слага на превозно средство без значение къде и как се движи. Винетката е относително несправедлив, защото там можеш да избираш – или се движиш по републиканските пътища, или не се движиш, съответно – купуваш, или не си купуваш винетка. Най-справедливата система е която отчита какво разстояние минаваш. И именно това е амбицията. Заедно с колегите от Регионално министерство, а и не само – МВР, Министерството на финансите, други администрации, надяваме се през 2017 г. подобна система, базирана именно на изминатите километри да бъде въведена в България. Това ще генерира и повече приходи, и ще означава по-голяма справедливост, тоест караш повече, ползваш пътищата повече и плащаш повече. Последен нюанс. Често се противопоставят инвестициите в магистрали спрямо пътищата в нисък клас. Всъщност подобни инвестиции са свързани. Когато има по-голяма гъстота на магистрални съоръжения, те успяват да изведат тежкия трафик от малките пътища. В този смисъл състоянието им може да бъде съхранено, запазено по-дълго време и да бъде по-добро, защото всеизвестен факт е, че освен стихиите на природата – ниски температури, високи температури, снеговалеж, дъждове и така нататък, това, което основно уврежда особено пътища от по-нисък клас, е тежкотоварният трафик, а не леките автомобили. Ако направим възможно той да бъде изведен по отношение на магистралите, това е шанс да съхраним пътищата от по-нисък клас. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, колеги! Първият ми въпрос е към вицепремиера госпожа Кунева. Добър ден! Госпожо Кунева, Вие бяхте инициатор за внасянето и разглеждането на първо четене на Законопроект, който най-общо можем да определим като Законопроект за борба с корупцията и издигане на ново ниво на противодействието на прояви като конфликт на интереси със злоупотреба със служебно положение. Този Законопроект не получи подкрепа в залата. Информацията е, че той ще бъде внесен на вниманието на народните представители за втори път. В същото време свидетели сме в днешните дни на събития, които изцяло трябва да се отнесат към сферата на действие на този Законопроект. Имам предвид скандалните разкрития за отношенията в съдебната система, които вече напускат полето на анонимните изявления или на спорните по своята достоверност сигнали, съдържащи се в законни или незаконни записи на разговори на магистрати. Става дума вече за авторизирано изявление на бивш магистрат, който в изявата си пред Етичната комисия на Висшия съдебен съвет заявява, че върху него е въздействал главният прокурор на Републиката, директно е оказвал влияние за начина, по който да бъде решено дело, което е възложено на същия магистрат, и в тази връзка сочи, че делото е било от интерес за чужд посланик. Тези изявления качествено се различават от това, на което не се обръща особено внимание, защото не било с доказана достоверност преди експертизата, която да се проведе на телефонните записи. Въпросът ми е: как гледате като събитие във Вашия ресор – вътрешен ред и сигурност, и как класирате такава информация – дали тя е от естество да повлияе на вътрешния ред и сигурност? Как реагирате сега и можете ли с отговора си да ни убедите, че ако беше приет и беше в сила този Закон, който за втори път ще предложите на вниманието на народното представителство, реакцията щеше да бъде по-ефективна и по-резултатна, разбира се. Това не е тавтология, просто целя да насложа тези термини, така че да ни убедите, че ние трябва да дадем подкрепа на предложения от Вас Закон. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Нотев. Всъщност точно днес, на 3 декември, формално е първата възможна дата, в която мога да внеса отново законопроект със същата тематика. Законопроектът е готов. Помолих всички парламентарни групи, абсолютно всички без изключение, да определят време, когато им е удобно, да мога отново да се срещна с групите и да обясня основните постулати в Закона. Помолила съм освен това Съвета за развитие на коалицията да се събере и да разгледа този законопроект. Ако народните представители имат идея да внесат свой отделен законопроект с един или друг представител или парламентарна група, не виждам пречки да се обогати, така да се каже, дебатът, с различни мнения. Дали би могъл да повлияе? Да, смятам, че да. Но това е Закон за превенция. Тоест, ако имаме един работещ закон, който може да засича имуществото, за да се види как точно е повлияно, нарастването му – този Закон, впрочем, със сегашния си вариант разширява освен достъпа до банкови сметки, има достъп и до застрахователна и статистическа информация, тоест наистина има по-широк обхват на информацията, с която може да си служи Бюрото. Също така ще изследва конфликта на интереси. Ако тези неща се правят съзнателно, постоянно и без никакви отклонения, аз съм сигурна, че средата ще се промени. Тя се е променила в Полша, променила се е в Словения, променила се е в Румъния, променила се е в много страни, които започнаха пътя си към Европейския съюз заедно с нас. Не смятам, че ние сме по-лоши. Какво мисля за изнесените факти? Разбира се, проверка трябва да има – както на това откъде и защо текат записите, така и на самото им съдържание. За мен е проблем възможността да се правят такива записи в нарушение на Закона. Изнесените факти са силно притеснителни и за пореден път доказват необходимостта от съдебна реформа, включително и явно гласуване във Висшия съдебен съвет. Водещата идея на съдебната реформа е именно независимост на съдебната система и намаляване на политическото влияние – че върху съдебната система се оказва влияние, мисля е факт, който за съжаление е добре известен. По отношение на това кой и как може да се справи – има ясно разписано кои са институциите, които трябва да извършат... Според мен не трябва да търсим извънредни органи. Държавата ще се оправи тогава и ще стане нормална тогава, когато институциите започнат да си вършат работата. Това е основното, не е кой какво и колко високо го казва. Естествено, че замесените в скандала не бива да участват в самата проверка. Това е повече от ясно и логично и е въпрос на разбиране и добра практика. Благодаря Ви.

Благодаря, господин водещ. Госпожо Вицепремиер, изглежда не се разбрахме. Въпросът ми акцентира върху действията, които могат да се предприемат сега и които биха били възможни при действието на предложения от Вас Закон. Поставих въпроса така: ще ни убедите ли в необходимостта от този Закон? Ако ние го говорим с една перспектива и възможностите, които той дава, но не ги упражняваме, това, разбира се, не е отговор. Та казвам: какво ще направим сега, когато нямаме само записи, имаме директно в първо лице изявление на магистрат, който сочи какво въздействие и от кого е оказано върху него. Какво ще направим сега? С възможностите, които Ви дава сегашната позиция в ресора, за който отговаряте, какви ще бъдат Вашите действия за преграждане и прекратяване на тези практики – от една страна; и, от друга страна, установяване на истинността на тези известни факти, защото те са ужасяващи и чудовищни. Казвате, че да – въпрос на пожелание е да се отстранят лицата, които са замесени и които са посочени персонално. Чия грижа е това? Ще направите ли нещо за това? Висшият съдебен съвет към настоящия момент е сформиран с участието на парламентарната квота. Ще направят ли политическите сили нужното, за да може представителите във Висшия съдебен съвет да изискват отстраняването на Главния прокурор, което е посочено в съответните думи и изявления от проверката, за да ограничат възможностите той да въздейства за изхода от тази проверка? Това беше всъщност въпросът ми. Вие ми отговорихте, разбира се, с едно обширно експозе и представяне на Закона, който предстои да гледаме. Няма нищо лошо в това, ние ще чуем тези думи веднага щом бъде представен. Но настоявам за отговор на това: какво ще направите сега, какво ще направят политическите сили, които сме изпратили за членове на ВСС при такова грубо погазване на принципа за независимост и разделение на властите от страна на човек, който заема една висша и отговорна длъжност?

Господин Нотев, преди всичко да Ви кажа, че имам намерение да спазвам Закона – както принципите, така и духа на Закона. Принципите на Закона за разделение на правото и изобщо за разделение на властите е факт, който ние добре познаваме. Както са казали, дори Законът да е строг, дори Законът да е лош, той е Закон и е по-добър, отколкото да няма правила – Dura lex, sed lex. Така че да ме питате мен какво аз ще направя във Висшия съдебен съвет, някак си не ми се струва сериозно. Извинявайте, колега сте, знаем за какво става дума. Властта е в Министерския съвет с възможността да предложи законопроект – нещо, което ще направим след промяната на Конституцията или е във властта на народните представители, на които не случайно им е отредено такова право директно да внесат законопроект – Вие можете да направите в лично качество в Народното събрание. От там нататък е въпрос наистина на събиране на мнозинство и хора, които мислят в една посока, работа, която на всички нас ни предстои – да съберем критично мнозинство, което иска промени. Доказателство за това, което Ви казвам – това не са общи приказки, това са просто законите на страната, направете ги по-конкретни, ако считате за необходимо, е че дори министърът на правосъдието, който е член на Висшия съдебен съвет, знаете, че няма право на глас. Тоест, участието на изпълнителната власт е много, много ясно очертано. В този смисъл не мога да измисля сега, тук и пред Вас, друг орган освен Висшия съдебен съвет. Предстои Ви да гласувате Конституция, предстои Ви да гласувате Закон за съдебната власт. Знаете, че не успяхме да се справим с Наказателния кодекс. Има страшно много процесуална работа, процесуално усъвършенстване на законите. Няма лесно решение. Но пък лесните решения в правната материя обикновено не са верни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос към вицепремиера Кунева: измина почти една година откакто Министерският съвет прие актуализираната стратегия за продължаване на реформата в правосъдието. Оттогава оставаме с впечатлението, че инициативата е основно на парламентарните групи. Внасят се закони или поправки в закони, които само се афишират като свързани със съдебната реформа. От друга страна, чуваме все по-често мнения на конституционалисти и експерти, че предвижданите промени в Конституцията ще доведат само до кадрови промени, а съдебната реформа далече не се изчерпва само с това. От друга страна, Министерството на правосъдието, уважаема госпожо Кунева, се е фокусирало само върху промените в Конституцията. Не виждаме никакви законодателни инициативи, пряко свързани със съдебната реформа, които да имат за цел осигуряване на бърз, икономичен и справедлив съдебен процес. Също така не виждаме никакъв план за изпълнение на стратегията, а по-скоро хаотични действия, и то във фрагментарен порядък. В тази връзка моят въпрос към Вас е следният – според Вас като вицепремиер, пряко наблюдаващ съдебната реформа, приемливо ли е един български министър да спекулира и заблуждава българската общественост, че Европейската комисия иска отстраняването на определени отговорни фактори в съдебната система на България, от което, както вече всички знаем, Комисията много енергично се разграничи? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е въпрос, който поставя и втори въпрос с не по-малко значение – по този начин ние ще изграждаме доверието на гражданите към българските и към европейските институции или по-скоро не е това правилният вариант? Благодаря Ви.

Уважаеми господин народен представител, и на мен ми се иска нещата да стават по-бързо и знам, че на нас ни трябва ускорител, за да можем да представим по-бързо резултати пред българските граждани. Заедно с ускорението обаче моят колега министър Иванов се нуждае и от стабилност, когато работи в областта на съдебната реформа, с която всички ние сме ангажирани. Тази стабилност минава през промени в Конституцията. Смятам, че ние трябва да изградим едно твърдо ядро на консенсус да направим тези промени на Конституцията, които ще отпушат Закона за съдебната власт, а не след приемането му той веднага да бъде атакуван в Конституционния съд и да се връщаме назад, и когато направим това, когато направим тази първа крачка, ние можем буквално от следващия ден, след като Вие гласувате Конституцията, да започнем следващата, още по-дълбока промяна, която да успее да вдъхнови и най-радикално мечтаещите за идеалната съдебна система в България. Но нека да направим първата крачка, тя е изключително важна. Едва тогава според мен министър Иванов ще може да разгърне и пълния си капацитет. Знаете, че Законът за съдебната власт е действително едно изключително трудоемко усилие. Ние имаме много важна промяна, свързана с наказателната част на правото, знаете, че не успяхме в предишно Народно събрание с Наказателния кодекс, но това са неща, които за нас са много необходими, цялостната реформа на наказателното ни право – и в процесуалната, и в наказателната му част. Няма да отварям тук приказка колко е важна декриминализацията на определен тип дела. Няма да отварям дори приказка, че сега ни се налага на парче да променяме Наказателния си кодекс, защото ние не сме готови за такива събития като тероризъм, като всякакви форми на непознати досега явления – набиране през интернет на хора, които атакуват сигурността на държавата и така нататък. Тоест на нас този разговор за голяма наказателноправна реформа ни предстои. Искам да помоля всички Вас и това е, как да кажа, извън записаното в моята подготовка – нека да успокоим тона малко преди приемането на Конституцията, което надявам се, ще стане. Призовавам към оформяне на консенсус, към който всички да се придържаме, толкова колкото успеем да го направим, за да можем да се придвижим крачка напред. Иначе Европейската комисия каза много ясно в писмото на първия заместник-председател на Комисията господин Тимерман, което аз публикувах в момента, в който го получих, без каквито и да било коментари, че „ролята на Комисията не е да влиза в дискусии как държавите членки да организират независими разследвания и индивидуални казуси”, но едновременно с това ни напомниха, че „това, от сега има нужда, е цялостно изпълнение на стратегията за съдебна реформа и други ключови мерки като преодоляване на процесуални вратички, използвани за избягване на правосъдие, което ще помогне за повишаване на доверието в реформата на българските граждани и на тези, които искам да инвестират в България”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Смятам, че ние можем спокойно да преведем този дипломатически език в действия, които с помощта на българския парламент се надявам буквално през следващата седмица да станат факт. Благодаря Ви за загрижеността и моля Ви нека с повече спокойствие и конструктивизъм да вървим към осъществяване на съдебната реформа.

Господин председателстващ, госпожо Кунева! Въпросът ми е към вицепремиера по икономическата политика господин Дончев. Господин Дончев, вчера министър-председателят на Руската федерация Дмитрий Медведев излезе с официално съобщение, че Русия на този етап замразява преговорите с Република Турция за изграждането на Южен поток и на Атомната електроцентрала.

На Турски поток.

На Турски поток, точно така. Моят въпрос към Вас е съвсем конкретен – не трябва ли точно в този момент България да се възползва от рядката геополитическа ситуация и да рестартира преговорите с Руската федерация, от една страна, а като член на Европейския съюз, да започне консултации с Европейската комисия, с комисаря по енергетиката, на първо място, за рестартиране, което ще е изцяло в интерес на Европейския съюз? Разбира се, давам си сметка, че това е сложна процедура, но мислите ли Вашето правителство и Вие като вицепремиер по тази въпроси, наблюдаващ икономиката и енергетиката, да направите това още в следващите дни? В края на краищата става дума за транзитни такси, от които, както твърди Гърция, ще спечели според предварителния договор, който беше подписан преди около 5 месеца, но не зная дали е ратифициран, около 200 млн. евро. Това е моят конкретен въпрос към Вас. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Енчев, проблемите с Проекта „Турски поток” не са предизвикани само като резултат от последната криза в отношенията между Русия и Турция. Този Проект има редица проблеми, включително същите проблеми, каквито имаше Проектът „Южен поток” и най-вече за съответствие с европейското законодателство, специално третият либерализационен пакет, специално в частта за преминаването през първата европейска държава република Гърция. По същество проблемите са идентични на проблемите, които имаше Проектът „Южен поток” в България. Бързам да уточня, че ние не сме чакали разразяването на тази криза, за да стартираме някакъв тип преговори с Европейската комисия. През последните месеци текат срещи и разговори с представители на различни структури на Европейската комисия с една-единствена цел – с тяхна помощ да бъде направен прецизен правен анализ каква е възможната хипотеза според европейското законодателство, която да позволява ползването и транзитирането на газ, идващ от руска тръба през Черно море. Тези разговори продължават и към момента, като разчитам не само на съдействието от страна на Комисията – казах, че това не е само комисарят по енергетиката, а това са и други звена в Комисията. Освен на съдействието, разчитам това да се случи с максимално висока скорост. Не сме чакали промяна в геополитическата обстановка, за да предприемем една подобна инициатива. Позволете ми да отбележа личното си мнение, следейки ситуацията в най-малки детайли, че изначалната версия на Проекта „Южен поток” е малко вероятна. По-скоро това, което към момента би могло да се счете за вероятно, е, това, което преди малко маркирах – руска тръба, една, две или три, по-малко вероятно четири, преминаващи през Черно море с приемен терминал близо до Варна. От тук нататък остават две опции, ако разбира се, всичко това бъде доведено до добър край – или България да изгражда транзитното трасе през страната, частично ползвайки част от съществуващата инфраструктура, инвестирайки в нова, или търсейки сътрудничество с някой от големите газови оператори в Европа. Коя от двете версии би могла да бъде приложена, ще разсъждаваме, когато се поздравим с първата, по-значимата и по-скъпата част от инвестицията. Преговори с Руската федерация могат да стартират, когато има ясна позиция от страна на Европейската комисия. Към настоящия момент ние преговори не можем да водим, защото нямаме изчистен сценарий, по който да се работи. Надявам се това да се случи колкото се може по-скоро, не зависи само от нас. Това, което правим на политическо ниво през последните месеци, дори и през последната половин година, мисля, че е направено. Благодаря.

Господин Дончев, веднага да Ви репликирам – при неотдавнашното посещение в Москва на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова бяха разисквани тези въпроси за „Южен поток”. Все още не бяха станали тези зловещи събития със свалянето на руския бомбардировач над сирийска територия от турските военновъздушни сили. Така че разговори с турската страна продължават да се водят. Уточняващият ми въпрос обаче е следния: не трябва ли независимо от Европейската комисия, независимо от това дали ще получите съгласие или не, да започнат консултации на високо ниво, а не на експертно ниво? Защо не министър-председателят лично да се обади на министър-председателя Медведев, а защо не и на президента Путин, и да постави директно този въпрос – означава ли спирането на преговорите за „Турски поток” само замразяване на преговорите или спиране на проекта, тъй като този въпрос не е изяснен все още. За никой от нас не е изяснен – спира ли се проектът, замразява ли се проектът? Тъй като спирането на преговорите, ако трябва да бъда реалист, съвсем не означава, че проектът ще бъде стопиран. Но тук имам едно опасение и, надявам се, Вие да го споделите в залата, а също така и с телевизионните зрители, ние вече имаме изявленията на вицепремиера госпожа Румяна Бъчварова и на министър-председателя Борисов, втория по време на среща с Американската търговска камара се похвали, че лично той е заслужен за спирането на проекта „Южен поток”, на проекта АЕЦ „Белене”. Така че това ще бъде може би една от пречките за започване на преговорите с руската страна, тъй като руската страна реагира веднага след това изявление в лицето на външния министър Сергей Лавров, който заяви, че подобно заявление от главата на изпълнителната власт на една независима държава не говори добре за независимостта на тази държава. Така че много ще Ви моля да уточните на високо ниво планира ли се поне такъв телефонен разговор?

Уважаеми господин Енчев, аз ще се опитам да лиша разговора и отговора си от всякакви емоционални и политически нюанси. Не съм в състояние от името на министър-председателя да поема ангажимент какъв разговор с кого той ще проведе. Още едно важно уточнение. „Турски поток” не е проект, по който е редно ние да се изказваме. Той не минава през България. Той се яви заместващ по политически, юридически или по технически съображения на един поток, който минаваше през България. Единственото, по което можем да се изказваме по отношение на „Турски поток” е, че държим специално на територията на държавите членки да се спазват абсолютно същите правила, които се спазват и в България по повод прекратяването на „Южен поток”. И бъдете сигурен, че това го правим. На политическо ниво Вие бяхте коректен. При визитата на министър Петкова е изразена ясната ни позиция, че въпреки промяната ние продължаваме да проявяваме интерес към един такъв проект. Това вече е казано. И е казано повече от веднъж на различни нива. За да задвижим нещата обаче в посока конкретика и в посока случване, това не може да стане само на база политическа воля и политически декларации. Това става, когато бъде намерен адекватният, най-вече правен механизъм това да се случи. Искрено разчитам, както казах преди малко, такъв да бъде намерен. Оптимист съм. Свършената работа дотук показва, че има такъв сценарий и да повторя това, което казах преди малко – надявам се това да се случи колкото може по-скоро във времето. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Уважаеми господин Вицепремиер, към Вас е въпросът, който имам да задам. Той е свързан с енергетика. По-скоро би трябвало да бъде зададен към премиера, защото касае цялостната политика, но видимо ще трябва Вие да отговаряте, защото ще го замествате в момента тук. Госпожа министърката на енергетиката няколко пъти повтаря, че от 1 януари в България ще се въведе така наречената „либерализация” на енергийния пазар. Няколко пъти говори за това, че се очаква някакво повишаване на цените. Едновременно с това се говореха и се водеха разговори все в бъдеще неопределено време, че ще се реши проблемът с американските централи, където продажбата на електроенергия не може да бъде либерализирана под никаква форма, а да се продава по фиксирани договори. Същото се отнася за възобновяемите енергийни източници. Всъщност ние имаме един пазар, в който половината от предлаганата стока ще бъде не на пазарни цени, а на фиксирани цени. Едновременно с това от така наречения „защитен пазар” ще излязат малките производители – онези, които ползват ниско напрежение ще отидат на свободния пазар и количеството хора, върху които ще се разпределя тази цена на фиксираните договори, ще намалее. Всичко това дава основание на министърката да говори за някакво увеличение на цената, но тя не знае точно с колко, очаква Световната банка в някакъв консултантски договор, който не се знае дали е изпълнен и кога ще бъде изпълнен, но имайки предвид, че днес сме 4 декември, а либерализацията очакваме да ни сполети, връхлети, или да ни се стовари на главата, ако мога така да се изразя, на 1 януари, искам да ми отговорите на въпроса: какви са очакванията на правителството по отношение на цената на електроенергията за обикновения, нормален български гражданин? Благодаря.

Уважаеми господин Ерменков, цялостната либерализация на енергийния пазар в България се прави не само заради ангажименти, които имаме към европейското законодателство, а заради твърдото убеждение, че това е в полза на потребителите. Сам знаете, защото се интересувате от въпросите на енергетиката, че частичната либерализация по отношение на индустриалните потребители, доведе до редица ползи. Най-вече въвеждането на конкурентни права и механизми и възможност за тях да купуват електроенергия на по-конкурентни цени. Всъщност, ако моделът бъде изработен и приложен правилно, подобен ефект би следвало да има либерализацията и по отношение на крайния потребител, включително и физическите лица и домакинствата. Пряко на въпроса Ви: каква ще бъде цената на електроенергията след либерализацията? На този въпрос не може да Ви отговори никой. Ако някой Ви назове точно число или процент, промяна, той по всяка вероятност ще Ви излъже. И вероятността да познае е точно толкова, колкото някой, който се опитва да прогнозира каква ще е цената на лешниците през есента на следващата година. Въпреки шеговития ми тон, темата е изключително сериозна и тя се следи с огромно внимание, най-вече на база опита на други държави. Опитът в други държави показва следното: веднага след пълното въвеждане на либералния пазар действително има повишаване на цената. В различните държави е различно. Това е свързано с необходимост от време да сработят пазарните механизми. И затова е изключително важно пазарът да е изработен така, че пазарните механизми да дават възможност пазарните правила да работят. След което цената се сваля на едни по-ниски равнища, в много от случаите дори по-ниски от тези, на които потребителите са купували на регулирания пазар преди това. Едно важно уточнение – пълното въвеждане на тотално либерален пазар по отношение на крайния потребител едва ли ще бъде факт на 1 януари. Има няколко важни стъпки, които трябва да се случат. Това е задействане на независимата енергийна борса, както и да се ползва финансовият модел, който експерти от Световната банка разработват в момента. На 1 януари, в началото на следващата година, може би първите сериозни стъпки ще са факт, но едва ли по отношение на крайния потребител ще имаме тотално либерален пазар. Това вероятно ще се случи през месец февруари или месец март. Два или три месеца по-късно. Като тук аз като конкретно предимство считам, че това ще е извън отоплителния сезон. Ако има временни флуктуации, надявам се те да бъдат много малки, те по никакъв начин да не бъдат усетени негативно в социален план от българския потребител. Въпреки притесненията, които имаме, всеки има легитимно право, когато става дума за цена на електроенергията, всеки, който е загрижен и за бизнеса, и за домашните потребители, всеки има правото да бъде загрижен, но в крайна сметка надявам се да успеем да имаме наистина функциониращ либерален пазар, защото това означава повече права и ползи за всички. Най-вече изконното право на потребителя да избира. Ако не е доволен от един доставчик, не само от цената, от предоставената услуга, от обслужването, знаете, че обслужването, когато говорим за доставката на електроенергия, често е сред цитираните проблеми, той има право да го смени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Което въвежда истинска конкуренция, въвежда конкурентен натиск и най-сетне по-добри условия.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Дончев, аз се радвам, че давате за пример страни, в които е въведен модел, но в нито една от тези страни няма така наречените „преференциални договори”, особено в базови мощности, каквито са американските Марици. Така че ние няма как да избягаме от тези договори и от техните цени. Модела, който следват другите страни, с флуктуация нагоре, след това спадане надолу, за мен е силно притеснително, че няма да можем да го направим. Освен всичко друго, дори да приемем тезата, че след повишаване на цените ще има понижаване, все пак Вие не отричате факта, че ще има повишаване на тези цени. Искам да задам следния въпрос. Вчера приехме един бюджет, в който нищо социално не се случи, всички социални плащания за бедните хора бяха замразени. В същото време повишаването на цената на електроенергията означава, че ще се увеличи броят на така наречените „енергийно бедни”, които в момента по критериите на Световната банка са 61%, а ако се увеличи цената на електроенергията, сигурно ще достигнат 70 – 75. В бюджета няма нищо предвидено за компенсация на тези енергийно бедни, новопоявили се във връзка с повишаване на цената. Въпросът ми е следният. Ако не сте запознат, Ви съветвам да се запознаете – по времето на правителството на Орешарски беше започнато разработването на един модел, съвместно с Министерството на труда и социалната политика, за компенсиране на така наречената „енергийна бедност”. Този модел не можа да бъде въведен, предвид предсрочното падане от власт на правителството, новите избори и така нататък. Много Ви моля, не го приемайте като заяждане, но проверете как са нещата. Освен този модел, има и други модели – в така наречените „диференцирани тарифи” и така нататък. Хубаво е, освен за либерализация, да говорим и за компенсация на енергийно бедните, защото в крайна сметка те се оказват мнозинството от българския народ.

Уважаеми господин Ерменков, няма как да съм съгласен с всичко, което казахте, но съм съгласен с едно – решаването на социалните проблеми на хората, които нарекохте „енергийно бедни”. На европейско ниво се използва същият термин. Методът за решаването на техните трудности, свързани със заплащането на разходите за електроенергия, най-вече за отопление, е свързан не с опити за изкуствено регулиране на цената на електроенергията, а е въпрос на социална политика и на социални плащания. Добре е, че споменавате за положените усилия в предишни периоди – тези усилия не са забравени. Включително при последните срещи с редица експерти от Европейската комисия обсъдихме необходимостта от въвеждането на всеобхватна и устойчива във времето и в годините подобна система за подпомагане на енергийно бедните. Колкото до първия нюанс от въпроса Ви, позволете ми да повторя. По отношение не на вътрешни механизми, по отношение на крайния потребител либерализацията ще бъде факт извън отоплителния сезон. Така че тези временни флуктуации на цената надявам се да бъдат съвсем скромни и наистина се надявам да бъдат временни. Това ще бъде тест доколко има пазар в крайна сметка, истински пазар. Не съществува опасност да се отразят по негативен начин на способността да заплащат изразходената електроенергия по простата причина, че в пролетните, летните месеци тя е с пъти по-малко, отколкото през отоплителния сезон. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Моят въпрос е към вицепремиера господин Дончев. Уважаеми господин Дончев, вчера Народното събрание прие окончателно Закона за бюджета за следващата година. Естествено, няма да Ви връщам към продължителната дискусия, която се проведе по отношение на бюджета. Въпросът ми е свързан с един конкретен детайл от този бюджет, на който според мен, пък и не само според мен не беше отделено необходимото внимание. Това са ефектите от усвояването на европейските фондове. В редица изказвания и публикации в медии както в България, така и в Европа беше казано, че предстои орязване на предвидените за България европейски фондове. Въпросът ми е свързан с това: какви ще бъдат ефектите от това орязване? Ще повлияят ли те по някакъв начин на приетия вече бюджет и на финансовата стабилност, която е заложена в схемите на този бюджет? Искам да Ви напомня, че в доклада към бюджета, който съпътства Проекта, е предвиден за следващите три години ефект, и то значителен за някои отрасли, от усвояването на европейските фондове. Например общият ефект, който се измерва с увеличаване на брутния вътрешен продукт – 3,3% за три години. Ефектът върху вноса – 6,7%. Ефектът върху частното потребление – 3,3%. Ефектът върху частните инвестиции, забележете – 13,6%. Ефектът върху заетостта – 2,2%. Ефектът върху средната заплата – 6%. Връщам се към въпроса си. Ако това не се случи, защото бюджетът е направен при презумпцията, че всички предвидени европейски средства трябва да бъдат усвоени за този период, какви ще бъдат негативните ефекти от редуцирането на средствата за България от Европейския съюз?

Господин Имамов, следващия път, когато съм в парламента или без значение по какъв начин, ще Ви донеса пълната разбивка на последния анализ, който е правен с инструмента SIBILA – това е инструмент за симулации, с който измерваме ефекта от средствата от Европейския съюз по отношение на основните макроикономически показатели. Вие цитирахте част от новите данни. Разбира се, той има много повече разрези, имаме разрези на ниво финансов инструмент. Имаме глобални сценарии според темпа на усвояване, където до ниво число, разбивки и детайли е видна цялата информация. Включително там можете да направите справка за неща, които трудно бих казал от парламентарната трибуна, най-вече поради ограниченото време. Факт е, че европейските фондове имат значимо въздействие върху цялата икономическа ситуация в страната. Редно е да не се преекспонира. Често се коментира, че 80% от публичните инвестиции са за сметка на европейските фондове. Това не означава, че икономиката ни е изцяло зависима от европейските фондове, доколкото те са скромен дял от публичните разходи, под 10%, 9% за силна година като 2015, и относително скромен дял от брутния вътрешен продукт. При всички случаи няма как да бъдат повече от 4%. Факт е, че те имат фокусирано въздействие върху редица сектори. Ярък такъв пример е инфраструктурата, с всички последващи ефекти по отношение на икономиката. Пряко на въпроса Ви: какво би се случило, ако България се ограничи или няма възможност да ползва европейски фондове? Моделът SIBILA дава най-прекия, директен отговор на въпроса, защото той мери разликата между това какво би се случило, ако няма европейски фондове, и какво се случва, ако ги има. Най-негативният сценарий е едната променлива, която сравняваме, това е сценарият без европейски фондове. Нека да обърна внимание по-скоро на политическата вероятност да се развие подобен негативен сценарий. Единият сценарий е вътрешен – ако съответната държава членка има значими трудности с управление на средствата. Виждате, полагат се сериозни усилия в тази посока и към момента България успешно успява да ползва европейските пари. По-притеснителни са процесите на европейско ниво – новите разходи, които се задават във връзка с новите кризи, и бежанската вълна. Водят се вече разговори за допълнително финансиране и в сферата на сигурността. Позицията на България по всички формати, всички разговори е, че ние не бива да позволяваме предоговаряне на така наречения „кохезионен пакет”, тоест средствата, които вече са договорени до 2020 г. Разбира се, трудно ми е да говоря от името на европейските институции и от името на всички държави членки. Не можем изначално да изключим такъв сценарий. По-скоро трябва да държим на нашата твърда позиция и да търсим подкрепата на други държави членки подобно нещо да не се случва. Защото е безспорен факт, че ако там се стигне до проблеми, България, за разлика от всички други държави членки, заедно с Румъния, ще бъде в по-неблагоприятна ситуация, предвид това, което тя има възможност да ползва от членството си. Само да напомня, че кохезионната политика в никакъв случай няма статут на благотворителност. Тя има за цел новата държава членка за един период от 15, от 20 години, колкото може по-бързо, да се доближи до така наречените „структурни предпоставки” със старите държави членки. Ограничаването на тази възможност е по същество неравноправно третиране на различни държави членки в зависимост от различните вълни на разширяване. Следим внимателно ситуацията. Лично аз ходя на всички съвети по общи въпроси, където се обсъжда темата кохезионна политика, макар че това не винаги е задължителният формат, по простата причина че проявявам пределна загриженост към всички рискове, свързани с възможност за отваряне на многогодишната финансова рамка и евентуално предоговаряне на кохезионния пакет. Ще направим всичко възможно това да не се случва.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към вицепремиера господин Дончев и той е свързан с изпълнение на Националната програма за енергийно и ефективно саниране на многофункционалните жилищни сгради. Уважаеми господин Дончев, вероятно знаете, че тази година за изпълнението на Програмата са предвидени в държавния бюджет 100 млн. лв., поне това беше информацията от Министерството на финансите. Критериите за включване на проекти по тази програма са в изпълнение на постановление на Министерския съвет, ако не се лъжа две постановления, с които са определени критериите и начините, по които се изпълнява Програмата. Това, което ние направихме като проверка, установи, че „Студентски столове и общежития”, имам предвид студентски общежития, нямат право да кандидатстват по тази Програма. Въпросът ми е именно в тази връзка, тъй като според мен това е един нонсенс, при условие че държавата отделя 100 милиона за саниране на частни сгради, сгради, в които много често дори не живеят хора. Същевременно в Студентски град поне 100 блока, като във всяка стая има по трима студенти и това е абсолютно ефективна инвестиция от страна на държавата в санирането на тези общежития, те не могат да участват в тази Програма. Въпросът ми е: Вие ще подкрепите ли включването на студентските общежития при изпълнението на тази Програма при предстоящото изменение на такова постановление, ако въобще има политическа воля това да се случи?

Искам да съм добър и кооперативен, наред с това искам и да съм честен. За да Ви отговоря категорично на въпроса, трябва да направя детайлен анализ, изчерпвайки всички останали варианти за финансиране на подобен тип инфраструктура. Националната програма така или иначе е фокусирана върху частни имоти. Знаете защо и знаете какъв е големият проблем – изключително раздробената собственост в многофамилните жилищни сгради, невъзможността с относително по-нисък темп на финансиране там да стартират ремонтни работи и саниране. Това е опитът от годините. Затова именно Програмата беше направена с подобна кройка и с подобни правила. Студентските общежития притежават белезите на по-скоро публична инфраструктура, тоест не е на частно лице или не е в съсобственост на лицата, които ги обитават. За да Ви дам категорично отговор на въпроса, на първо място, бих искал да обследвам внимателно възможността за финансирането им от друг финансов инструмент. Разбира се, тук има детайли – в коя зона попадат в съответния град, защото знаете, че интервенциите или проектите, които се реализират по Програма „Региони в растеж”, се определят от зонирането, което е направено от интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. От значение е и типът юридическо лице, което притежава въпросната инфраструктура. Малко по-сложно става, ако те са собственост на търговски дружества, предвид всички хипотези, свързани с държавна помощ, които се появяват при подобен случай. За да Ви отговоря категорично, на първо място, трябва да направя един подробен анализ. Ако се окаже невъзможно финансирането им от друг финансов инструмент, ще се огранича в това, че гледам благосклонно на една подобна идея. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Дончев, аз Ви благодаря за предварителната подкрепа за включването на тези жилищни сгради. Само в подкрепа на аргументите, които преди малко казах, искам да Ви кажа, че през последните четири години не са отделяни никакви средства за саниране на тези общежития. За съжаление, тази година в Бюджет 2016 също са нула. Нула – аз изрично питах Министерството на финансите, и в тригодишната бюджетна рамка също са нула. Мисля, че трябва да бъдат направени всички усилия, за да бъдат включени, разбира се, на състезателен принцип, аз не казвам да бъдат отделени изрични ресурси приоритетно за тях, нека се състезават както всички останали. Що се касае до териториалното разпределение на общежитията, такива има в цялата страна, има и в София, има и в Шумен, във Варна, и в Пловдив има. Убеден съм, че от гледна точка на регионалните планове те ще попаднат в съответните зони. Въпросът е да им се даде възможност те да кандидатстват по съответния ред и аз Ви благодаря за намерението това да бъде факт.

Държа да направя важно уточнение. Когато говорим за териториалното разпределение, нямах предвид това на страната. Имах предвид в рамките на съответната урбанизирана територия, в рамките на съответния град, доколкото инвестициите, които се правят и ще се правят от Оперативна програма „Региони в растеж”, се подчиняват на плановете за градско възстановяване и развитие. И там има приоритетни зони, в които може да се инвестира и зони, в които на база предварително изготвения план, това е много по-трудно. Смислена е темата и приемам, че тя има сериозна социална и икономическа значимост. Все пак, за да бъдем до край изчерпателни, публичното финансиране не е единственият сценарий да бъдат взети подобни мерки, особено когато инфраструктурата има един собственик, тоест една сграда е на един собственик. Има още един сценарий, който е прилаган успешно на много места в страната, включително от местните власти, когато става дума например за образователна или друг тип инфраструктура. Това са така наречените „договори с гарантиран резултат”, сравнително слабо познати, за съжаление, където се извършват ремонтни работи от ангажираната фирма. Собственикът няма ангажимент да ги заплати веднага, а покриването на разходите се базира на икономиите от сметките за отопление за определен период от време. В добрите случаи е 3 или 4 години, в не чак толкова добрите от икономическа гледна точка случаи, този период е по-дълъг и стига до 6 или 7 години. Успоредно с всички възможности за мобилизиране на публичното финансиране на мен ми се иска да видя повече схеми за саниране, които са базирани на реалните икономически ползи, които биха могли да се крият в едно такова мероприятия, съдейки от опита на другите държави. В много от другите държави икономическите механизми за обновяване и на многофамилни жилищни сгради, и на големи сгради публична собственост, са именно такива. Те се базират на бъдещите икономии, тоест ако досега са заплащали 100 лева, образно казано, за отопление, за един период от време след ремонта – 2 или 3 години, Вие ще продължите да плащате 100 лева, само че 50 от тях ще отиват за покриването на разходите за извършения ремонт, след който период ще имате възможност да плащате по-ниската стойност на сметката, защото вече няма да има какво да се покрива като предварително направен разход. Сметките падат. Опитът показва, че ако са адекватно извършени мерките за енергийна ефективност, биха могли да паднат с под 50%. Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Заместник министър-председател, госпожо Заместник министър-председател, дами и господа! Въпросът ми е насочен към заместник министър-председателя госпожа Кунева. Свързан е конкретно с темата „Турция и Ислямска държава”. Излезе доста информация напоследък както в други държави, от различни разузнавателни служби, така и от различни медии, която показва, че Република Турция по косвен път търгува с петрол с „Ислямска държава”. Слушахме няколко пъти министър-председателя да споменава, че България би подкрепила Република Турция в това да има буферна зона в Северен Ирак под контрола на Република Турция, което е явно в защита на турските национални интереси, но при положение, че излизат такива факти, които показват, че Република Турция явно финансира това формирование, което се е нарекло „държава”, въпросът ми е дали правителството ще продължава да подкрепя подобна инициатива на Република Турция или ще преосмисли позицията си? Благодаря.

Уважаеми господин Ангелов, както в националната, така и в международната политика, единственият ни шанс е да се облегнем на институции. Това, за което Вие ме питате, се отнася за всякаква информация, която трябва, разбира се, да събира, включително и Европейският съюз. Единственият конкретен отговор, който аз мога да Ви дам, е, че българското правителство със сигурност ще подкрепи създаването на европейска разузнавателна служба, каквито идеи се обмислят в момента. От тук нататък да се сложи под общ знаменател цяла една държава, свързана с практики, да речем, търговия, търговия на оръжие, петрол и така нататък, ми се струва повече от прекалено. Знаете, че има конвенции, които са свързани и с трафик на хора, и с пране на пари, но те винаги носят индивидуална оценка на подобно криминално поведение. Турция трябва да има, разбира се, своите органи, които да следят да не се нарушават международни конвенции. Ако някоя страна застане с конкретни данни за която и да било друга страна, не включвам тук Турция, това трябва да се направи по съответния начин и международните органи, които се занимават с разследване, с пране на пари, с търговия със страни, които са изключени от нормалните търговски партньори, трябва да излезе с официално становище. Обратното би било вероятно добра разследваща журналистика, но много лоша външна политика.

Госпожо Председател! Аз благодаря за яснотата, която внесохте. Вярно е, че данните не са официални. Вярно е, че няма решение по този въпрос на никоя европейска или международна институция, но в крайна сметка, когато има подобна информация, която излиза, е добре да бъде анализирана и от Външно, както и от Министерския съвет, и България да бъде подготвена за вземане на всякакви решения, касаещи този конфликт. Виждаме какво се случва в Република Турция в последното десетилетие. Виждаме, че тя върви към тоталитарна държава, една недемократична държава, една държава, която се ислямизира. Виждаме политическите репресии, убийства и арести там, така че се надявам наистина българското правителство предварително, а не следварително да има позиция по всеки един казус, който може да се получи в тази гореща точка на света. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Моят въпрос е към вицепремиера госпожа Кунева. След засилването на мигрантската вълна в Европа и терористичните актове в Париж, в последните две седмици усилено се заговори от някои представители на европейски страни за създаване на нещо като мини Шенген. Моят въпрос към Вас е: доколко това е реалистично? Или това просто са политически изявления, насочени за вътрешна употреба, партийна? Каква е позицията на българското правителство относно създаването на нещо подобно като мини Шенген? Благодаря Ви.

Господин Петров, енергично против! Мини Шенген просто не е Шенген. Това, което наричаме „Шенген” всъщност е политика, изградена на три основни стълба. България не участва пълноценно във всички политики на сигурност на Шенгенското пространство, така нареченият „Договор от Прюм”, който е последният изграждащ елемент, дава възможност на страните, които са част от Шенген, ако се идентифицира престъпление в една страна преследването на това престъпление да може да се извърши от нейните власти на друга страна. Това е действително истинска обща територия. България обаче не може да го направи. Това не е нито в интерес на европейската сигурност, нито в интерес на българската сигурност. При това аз смятам, че не просто не трябва да има мини Шенген, а е необходимо да има много силна, много интензивна обща политика. Как може да се случи това? Като просто приемем факта, че ние имаме външни граници на Европейския съюз и там концентрираме общите си европейски усилия. Всъщност времето наистина е много решително. Ние или ще направим ефективен граничен контрол през Шенген и вътре в рамките на Европейския съюз за опазване на сигурността предвид заплахите на тероризма, или просто ще се върнем към националните граници. Второто би довело до много икономически и социални загуби и изобщо това би било един съвсем различен Европейски съюз. Тъй като в следващите месеци много ще се говори за промяната на договорите, на Лисабонския договор по повод на исканията на Великобритания, включително и днес министър-председателят на Великобритания всъщност прави тур по столиците, за да може да обясни позицията на своята страна. България така е разчела своята сигурност, че трябва да бъде, ние на това разчитаме, че ще бъдем част от Шенген. Колкото по-бързо това се разбере и успеем да убедим страните, че ние не сме проблем, а сме решение на проблема, толкова по-спокойна ще се чувствам аз, че ние сме направили 100% усилия, за да можем да имаме сигурност в България. А дали съществува 100% сигурност някъде по света, това вече е втори въпрос.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми вицепремиери! Утре ще се проведе заседание на Съвета на Европейския съюз, доколкото зная, във формат вътрешни министри, на което ще се решава по колко стотин хиляди мигранти от Турция да бъдат разхвърляни по държавите – членки на Европейския съюз. Научаваме от вчерашните медии, че според Берлин това ще бъде „коалиция на желаещите”. Виктор Орбан предупреди, че е сключено в неделя с Ахмет Давутоглу тайно споразумение между Германия и Турция Европейският съюз да поеме, цитирам: „Четиристотин-петстотин хиляди мигранти”, които Турция ще му предостави, за да бъдат те разпределени по квоти. Вие знаете, че вече квотите са дадени на съд от Словакия. Моят въпрос е: каква позиция ще отстоява българското правителство? Първо, имате ли позиция въобще? И второ, каква е тя? За колко стотин хиляди мигранти мюсюлмани сте се договорили и откъде черпите мандат за тези решения, за политиката на ислямизиране на България, след като то не беше включено дори и във Вашата предизборна програма на последните избори?

Госпожо Ташева, по една случайност знам, че този въпрос беше зададен от журналисти на Жан-Клод Юнкер, точно това изявление, което Вие цитирате, на премиера Орбан. Отговорът на Жан-Код Юнкер беше нонсенс. Не искам да го превеждам на български, но, ако все пак се насиля, мисля, че отговорът ще бъде преведен като глупости или безсмислици. В рамките на срещата в неделя ще Ви кажа какво се е решило, защото аз трябва да боравя с факти. Тогава е постигнато съгласие по следните теми: Първо, Споразумение между Европейския съюз и Турция да бъде за обратно приемане така наречената „реадмисия” и да започне да се прилага изцяло от месец юни 2016 г. Това е изключително в интерес на България. Второ, Европейският съюз ще предостави незабавно и без прекъсване хуманитарна помощ на Турция, освен това Европейският съюз ще увеличи значително цялостната си финансова подкрепа за страната. Трето, ангажимент за предоставяне на първоначална сума в размер на 3 млрд. евро. Четвърто, привежда се в действие Съвместният план за действие, договорен ад референдум на 15 октомври 2015 г., да се активира сътрудничество в подкрепа на сирийците, ползващи се с временна закрила, и на управлението на миграцията с цел справяне с кризата, породена от положението в Сирия. Двете страни ще засилят активното си сътрудничество по отношение на мигрантите, които не се нуждаят от международна закрила, като предотвратяват пътуването до Турция и Европейския съюз, гарантират прилагането на установените двустранни разпоредби за обратно приемане и своевременно връщат мигрантите, които не се нуждаят от международна закрила, в техните държави на произход. Пето, процесът на присъединяване ще бъде активиран. Потвърдено е провеждането на междуправителствена конференция на 14 декември 2015 г. за отваряне преговорна глава 17 „Икономическа и парична политика”. Шесто, борбата с тероризма продължава да бъде приоритет. Седмо, провеждане на редовни срещи на върха два пъти в годината в подходящ формат. Те ще предоставят платформа за оценяване развитието на отношения между Турция и Европейския съюз и за обсъждане на въпроси от международен характер. Осмо, очакваме реални резултати и напредък от страна на Турция по поетите от тях ангажименти. Това е.

Госпожо Кунева, Вие би трябвало да знаете, че парламентарният контрол е нещо повече от изчитането на официалните комюникета, които можем сами да си прочетем от сайта на Европейския съюз. Не това се иска от Вас, когато застанете пред народното представителство. Не знам кое го имате за нонсенс, но председателят на Съвета на Европейския съюз Доналд Туск каза, мога да Ви предоставя разпечатка, че за 2015 г., която все още не е свършила, от Турция през България и Гърция в Европа са нахлули милион и половина мигранти, мюсюлмани. И това ли е нонсенс?! Защо не е обсъдено, анализирано от българското правителство? Един документален филм на Дойче Веле, емблематично озаглавен „Българските каналджии”, твърди и показва, че всеки ден през западната граница на България нелегално преминават между 200 и 500 мохамедани, с неясно каква идентичност. И това ли е нонсенс?! Моят въпрос беше: в петък на съвещанието на Съвета на Европейския съюз каква позиция ще отстоявате? Колко от тях ще се съгласите да приемете и каква е горната граница, отвъд която ще отказвате, първо, и второ, откъде черпите мандат за този внос на мюсюлманско население в България? Това беше въпросът ми. Не Ви питам какво мислите за Виктор Орбан. Вашето мнение не е интересно за нас. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо Ташева, уважаема госпожо народен представител, спокойно, на мен пък ми е много интересен Вашият въпрос, само че се опитайте да го зададете конкретно. Вие ме питате четири неща едновременно. Вие самата цитирате господин Орбан, аз Ви казах какво му отговори председателят на Европейската комисия. Вие ме питате за квоти, за заселване, което е единият въпрос, и след това ми говорите за бежански поток, който е преминал, но не е останал в страната. Не се обиждайте, но все пак съсредоточете се в един въпрос. Аз мога да отговоря на много Ваши въпроси, но просто задайте един, за да е ясно накъде вървим. (Реплика от народния представител Магдалена Ташева.) В това заседание, което Вие имате предвид, квоти не се разглеждат. (Реплика от народния представител Магдалена Ташева.) Не се разглеждат квоти, госпожо Ташева. А иначе аз много добре разбирам своята роля тук да отговарям на общи въпроси за политика, но не на клюки, дори те да са оповестени в медии. Извинете, но в такъв разговор, от уважение към Вас, аз не мога да участвам.

Госпожо Председател, госпожо Кунева, господин Дончев, уважаеми колеги! Госпожо Кунева, въпросът ми е на тема Шенген. Поздравявам Вашите усилия да работите в тази посока, но много се страхувам, че Вашите усилия, за голямо съжаление – наше общо, могат да се окажат изливане на вода в кофа без дъно, защото, цитирам: Унгария, Чехия, Словакия, Австрия, Германия и Дания върнаха граничния контрол, строят се стени и огради. Виктор Орбан дори изпрати армията и затвори херметически своите граници. На този етап спокойно може да се каже, че де факто системата „Дъблин” е мъртва, тя не функционира след действията, или по-точно бездействието на Гърция. Въпросът е дали Шенген е жив? Затова искам да Ви попитам, тъй като Вие вече отговорихте на колегата от Българския демократичен център за мини-Шенген. Струва ми се, че мини-Шенген не е толкова минимална опасност, тъй като самият финансов министър на Холандия заяви, че ако Европа не се справи с проблема по своите граници, държави като Холандия, Австрия, Германия, Белгия и Люксембург се готвят за такъв мини-Шенген, за да защитят своите граници и най-вече, както заяви той съвсем откровено, да запазят социалния стандарт на своето население. Пак Ви питам, въпросът ми е конкретен: не се ли страхувате, че Вашите благородни усилия могат да завършат по един неблагоприятен начин за нас и какви мерки предприемате, ако, разбира се, има такъв резерв от мерки?

Господин Енчев, тъй като аз се занимавам с европейски политики и изобщо това е центърът на усилията ми в политиката, имам чувството, че в момента част от моята длъжностна характеристика е да се притеснявам, защото наистина има защо. И това е по много поводи – притеснявах се за това, защото Европа беше в икономическа криза, във финансова криза. Оказа се, че е по-лесно да намерим общи решения, не по-лесно, но във всеки случай накрая успяхме да намерим общи финансови решения и повече единство в областта на финансовата сфера, отколкото повече единство в областта на сферата на сигурността, част от която е Шенген. Смятам, че Европа действително не е достатъчно бърза в намирането на решение. Има два пътя – или да се възстановят националните граници и всяка държава да се брани сама, или да направим нещо общо, което означава всъщност да задълбочим Шенген. Трети път няма! Цялата система на сигурност на България е насочена в това – ние да сме част от Шенген. Не така, както примерно една Великобритания, която изначално е казала, че няма да влиза в Шенген. Те имат други взаимоотношения с Европейския съюз. Ето защо аз смятам, че трябва да работим по сценарий „оставане на Шенген” като много важна политика. Ние имаме 10 гласа в Европейския съвет, имаме 18 парламентаристи, имаме възможността да влияем на европейските решения и аз смятам, че тук имаме подкрепата на много страни в Европа Шенген да остане и да се развива. Много добра мотивация за развитието на Шенген е, ако точно в този момент България и Румъния станат негови членове. Това означава, че Шенген е привлекателен и че той може да изпълнява ролята си. По същия начин, по който Естония стана част от еврозоната в най-дълбоката финансова криза, но това беше много силен сигнал, че тази политика е тук, за да остане, а не че е нещо еднократно и конюнктурно. Да, господин Енчев, притеснена съм за Шенген. Има упорити политици в Европа, които смятат, че няма смисъл да правят усилия да убедят общественото си мнение, че България е страна, която заслужава да бъде в Шенген, както и Румъния, защото ние и така изпълняваме нашите функции, без обаче пълен достъп до правата, които дава Шенген. Това не е в интерес на Европа, както не е в интерес и на България. Надявам се, че заедно с българския парламент няма да пропуснем повод – с когото и да говорим, да кажем колко е важно Шенген да остане и колко е важно България и Румъния да бъдат част от Шенген. Благодаря.

Благодаря за Вашия отговор, госпожо Кунева. Сега един съвсем конкретен въпрос, и той е актуален. Утре се свиква заседание на външните министри на Европейския съюз. Една от точките, може би най-важната, е, че ще се обсъди налагането на драстични мерки срещу Република Гърция, дори евентуално замразяване на нейното членство в системата Шенген, ако не успее да се справи с бежанската криза, или по-точно тя отказва да приеме техническа помощ от Европейския съюз. По този повод Ви питам – не дали се притеснявате, тъй като това е притеснително? Европейската комисия заяви миналата седмица, че ще предложи съвместен контрол по границите на Европейския съюз и за тази цел ще се създаде или вече е създадено специално гранично звено – това не разбрах. Контактувате ли с това гранично звено и какви ще бъдат неговите функции по външната граница на Европейския съюз – имам предвид българо-турската и българо-гръцката?

Това е политика в развитие. Все още окончателни решения не са взети. Досега в Европейската комисия ангажиментът към спазване на законодателство е бил да се види дали през парламентите е транспонирана една директива или не, тоест дали го има законодателството или не. От там нататък националните органи, които са създадени да прилагат законодателството – тяхна работа е да следят дали това законодателство се спазва. Аз лично приветствам решението на Европейската комисия да е пазител не само на договорите, но и на действията, които изисква европейското законодателство. Не да сме го записали в нашите закони, а действително това законодателство да се изпълнява. По същия начин е въпросът с изпълнението на Шенгенските правила. Смятам, че би било зле еднозначно Гърция да бъде суспендирана по някакъв начин от Шенген. Това не е в интерес на България. Не е добра отправна точка за разговор. Ако на Гърция трябва да й се помогне по един или друг начин, нека да видим как можем да го направим. Нали си спомняте, че само преди броени дни Франция каза, че няма да се бори с бюджетния си дефицит – нещо, което ние в България правим, защото тя има нужда да инвестира в сигурността. Затова бюджетният дефицит и санкциите срещу бюджетния дефицит няма да бъдат добре дошли за Франция. Виждате, че всяка страна се опитва по свой начин да отговори. Не всички страни могат да кажат, че са в идеална ситуация. При Франция не достига едно, в Гърция – друго. Тази политика на посочване с пръст и изключване на страните според мен няма да доведе до никъде. Гърция е наш съсед. Ние трябва да направим всичко възможно, за да може Шенгенското законодателство да се приложи както трябва в Гърция – било с повече контролни мерки от страна на Европейския съюз, било през съвместни екипи. Смятам, че от това ние ще имаме полза. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С предложения на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс се предлага промяна на чл. 58 от Административнопроцесуалния кодекс – за замяна на мълчаливия отказ с мълчаливо съгласие. Предложението е като ефикасна мярка за защита правата на гражданите срещу администрацията при неиздаване на административен акт в законоустановения срок. Въпреки че към момента в Административнопроцесуалния кодекс съществуват разпоредби за образуване на изпълнително производство срещу административен орган, когато той не се е произнесъл в предвидения от Закона срок по дадено искане, тези разпоредби не са достатъчна гаранция за защита на правата на гражданите. Даже и в случаите, когато административният орган не изпълни поканата за доброволно изпълнение, единствената възможност е към момента налагане на глоба, която органът може да заплати и отново да не изпълни своето задължение. Дълбоко неправилно и несправедливо според нас е в сегашната ситуация непроизнасянето в срок на администрацията да се смята за мълчалив отказ като общо правило, а случаите и условията за прилагане на мълчаливо съгласие да се уреждат в специални закони. В предложения от нас Законопроект е предвидено изменение и допълнение и на чл. 8 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като се създава нова ал. 3, която предвижда, че при неиздаване на лиценз в определения от Закона срок ще се приема, че е налице мълчаливо съгласие от страна на Административния орган. Това предложение кореспондира напълно с основната цел на Законопроекта, а именно ограничаване на бездействието в работата на администрацията чрез създаване на предвидимост и контрол, както и улесняване на гражданите и бизнеса при участието им в процедури по издаване на административни актове. С промяната на ал. 1 в чл. 28 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се дава възможност да се приложи мълчаливо съгласие и при издаване на разрешение и удостоверение за извършване на еднократни сделки или действия, а с изменение на ал. 2 се предлага мълчаливото съгласие да се счита, че е налице и при липса на изричен отказ на административния орган да издаде разрешението, или удостоверението в срока за произнасяне по искането. Считаме, че предложените изменения ще бъдат ефикасно и резултатно средство за защита на гражданите срещу администрацията при неиздаване на административен акт в предвидения от Закона срок. В същото време предложените от нас промени в Административнопроцесуалния кодекс ще бъдат мощен стимул в борбата срещу корупцията у нас, тъй като широко разпространено в българското общество е мнението, че към момента администрацията използва мълчаливия отказ, за да изнудва граждани и фирми при издаване на определени разрешителни. От друга страна, сега действащата нормативна уредба допълнително натоварва и съдебната система, тъй като в практиката са налице много обжалвания на мълчалив отказ. Това води ежегодно до големи разходи на частни лица и фирми и до загуба на време и претоварване на административните съдилища. В заключение, уважаеми колеги, исках да подчертая, че при обсъждането на предложения от Патриотичния фронт Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Административнопроцесуалния кодекс, той получи пълната подкрепа на браншовите организации и работодателските организации, на представителите на профсъюза и на граждански сдружения. Представителите на бизнеса у нас предрекоха, че неговото приемане ще осъществи революция в административната реформа. Очакваме подкрепата на парламентарните групи за първо четене на Законопроекта, като се надяваме, че между двете четения ще постъпят още конструктивни предложения, които допълнително ще усъвършенстват Закона, за да може той резултатно да изпълни предназначението си. Законопроектът има положително становище и от Министерството на правосъдието. Благодаря.