4 декември 2015 г.

Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 4 след думата „оранжерии” се добавя „и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Съгласуването на проекта за рекултивация по ал. 2 се извършва от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице, когато се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за включването й в горски територии.” 2. Създава се ал. 4: „(4) Извън случаите по ал. 3, съгласуването на проекта за рекултивация се извършва от: 1. министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице - за сгуроотвали, както и за сметища и други депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците; 2. министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице за рекултивация, произтичаща от дейността на операторите по действащи разрешения за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив за съответните съоръжения за минни отпадъци; 3. министъра на икономиката или от оправомощено от него длъжностно лице за рекултивация на закрити мини, рудници и съоръжения към тях, включени в подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейностите по закриване на мини, рудници и минни съоръжения от въгледобива, рудодобива и уранодобива; 4. министъра на енергетиката или министъра на икономиката съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица – за хвостохранилища.”

По § 3 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Не се изисква утвърждаване на площадки и трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена и необходимата площ на всяко едно от прилежащите към тях съоръжения, разположени на терена, е до 15 кв. м., а за линейните обекти за пренос на електроенергия с ниво на напрежение 110 кV и по-високо – необходимата площ на всеки елемент от линейния обект е до 100 кв. м.” 2. Създава се ал. 3: „(3) Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите на предоставена концесия с решение на Министерския съвет, се извършва без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

По § 5 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 23, ал. 3 думата „пета” се заменя със „седма” и накрая се добавя „при наличие на становище за присъединяване на обекта, издадено от съответния мрежови оператор”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 40 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 9 и 10: „9. спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване; 10. разрешава временно ползване на земеделска земя при условията и по реда на правилника за прилагане на закона.” 2. В ал. 3, в изречение първо след думите „Решенията за” се добавя „утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, за”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.

По § 10 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 ал. 2 се отменя. 2. В § 2: а) в ал. 2 думите „изградените сгради заплаща освен стойността на земята” се заменят с „обекта заплаща”; б) създава се ал. 3: „(3) Когато земята, върху която е извършено строителството, е държавна или общинска собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и са заплатени сумите по ал. 2, собственикът на обекта може да придобие собствеността върху земята с променено предназначение по нейната пазарна цена по ред, определен с правилника за прилагането на Закона.”

Предложение на народния представител Живко Мартинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”.

Комисията предлага да се създаде § 12: „§ 12. Започнатите до влизането в сила на този Закон процедури за съгласуване на проект за рекултивация, се довършват по досегашния ред.”

„ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД към Доклад с вх. № 553-07-46 от 13 ноември 2015 г. за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502 01 54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2015 г. Предложение на народния представител Живко Мартинов. Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 1 е отразена в § 17. Предложение на народния представител Добрин Данев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 13: „§ 13. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. В чл. 37в: а) в ал. 4, изречение второ думата „заповедта” се заменя с „масивите за ползване могат да”; б) алинея 16 се изменя така: „(16) Директорът на областната дирекция „Земеделие”, след влизането в сила на заповедта по ал. 4, подава искане до общинския съвет за предоставяне на имотите – полски пътища, попадащи в масивите за ползване, по цена в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Общинският съвет приема решение в едномесечен срок от подаване на искането. В 7-дневен срок от влизането в сила на решението кметът издава заповед, която се публикува на интернет страницата на общината. В едномесечен срок от издаване на заповедта ползвателите внасят по банкова сметка на общината сумата за определените за ползване полски пътища и сключват договори за съответната стопанска година с кмета на общината. Когато в едномесечен срок от искането общинският съвет не е приел решение, директорът на областната дирекция „Земеделие” определя със заповед цена на имотите – полски пътища, в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Заповедта се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие”. Въз основа на заповедта ползвателите внасят сумата по банкова сметка на общината в едномесечен срок от издаването й.” 2. В чл. 37о: а) в ал. 1 т. 1 и 2 се изменят така: „1. размера и местоположението на мерите, пасищата и ливадите за общо и за индивидуално ползване;” 2. правила за ползване на имотите по т. 1”. б) ал. 2: аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „Правилата за ползване на имотите по ал. 1, т. 1 съдържат:”; бб) в т. 2, 3, 5, 7 и 12 думите „мерите и пасищата” се заменят с „мерите, пасищата и ливадите”; в) в ал. 4: аа) в текста преди т. 1 думите „мерите и пасищата” се заменят с „мерите, пасищата и ливадите”; бб) в т. 2 думите „мери и пасища” се заменят с „мери, пасища и ливади”; вв) в т. 3 думите „мерите и пасищата" се заменят с „мерите, пасищата и ливадите”; г) в ал. 5 думите „мери и пасища” се заменят с „мери, пасища и ливади”, а думите „мерите и пасищата” се заменят с „мерите, пасищата и ливадите”; д) алинея 7 се отменя; е) в ал. 8 думите „мерите и пасищата” се заменят с „мерите, пасищата и ливадите”. 3. В § 2в от Допълнителните разпоредби: а) алинея 1 се отменя; б) в ал. 2 думите „и нечифтокопитни” се заличават и накрая се добавя „и конете”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим този параграф по много причини, но може би първата, на която искам да обърна внимание, е, че със Закона за опазване на земеделските земи променяме четири закона, които не са обсъждани в Комисията, така както е необходимо при закони, които минават през Министерския съвет и съответно има становище. Затова е голяма вероятността допускането на грешки да се случи в Комисията, предвид факта, че се предлагат неща, които по правило не е желателно да минат през Министерския съвет и знаят, че няма да бъдат одобрени. Това е практика, която според мен трябва да бъде преустановена, защото се създават прецеденти. По този текст ще гласуваме „против”, защото Законът за собствеността се променя вече три пъти. Направихме един реверанс, един компромис за земеделските производители, полските пътища да имат възможност да се предоставят под наем, да има правно основание за тяхното ползване и съответно земеделските производители да ползват субсидии за тях. До предходната година – говоря за 2014 г., те нямаха тази възможност, бяха изключени от подпомагането и съответно старият текст на Закона гласеше: че масивите за ползване се разпределят от областната дирекция и в заповедта отделно се обосновават полските пътища, тоест те съществуват самостоятелно. Има процедура, по която общините, съответно министърът на земеделието и храните може да се намеси в определен случай, може да предоставят с едногодишни договори полските пътища. Това, което сега се предлага – полските пътища да се заличат въобще, защото влизат в масива за ползване, тоест те изчезват накрая в заповедта. Нашата презумпция е, че тези пътища, тъй като ги няма, ние така или иначе ще ги вкараме в масива за ползване, ще ги ползваме и в някакъв момент могат да бъдат съответно тотално размити. Но, уважаеми колеги, Министерството на земеделието и храните преди няколко дни излезе със становище, че има 25 милиона парчета земя, има три милиона и половина собственици. Ако тези собственици в някакъв момент решат да ползват земята си, няма да имат път, защото този път ще бъде просто изтрит от картата. Затова тази промяна ще създаде изключително много проблеми в бъдеще – от общините да могат да получават и съответно да пазят тези полски пътища. Другото нещо, което също прави впечатление, е, че се добавят леки козметични промени, но водещото е това, което съответно се предлага в Закона. Може да видите в стенограмата на Комисията, ако това Ви интересува, на моя въпрос: „Защо това се прави?”, отговор нямаше. Отговорът беше, защото опитът, който е 3 – 4 месеца от последната промяна в Закона, показа, че не можело да работи този текст от Закона. Извинявайте, щом администрациите в Министерството не могат да си настроят софтуера или работата, не е работа на Народното събрание да улесняваме непрекъснато някой, да облагодетелстваме някой. Това са тези, които ще бъдат облагодетелствани от факта, че те получават субсидии за полските пътища. Голям дебат беше за определението накрая какво са „преживни животни”. Не искам да го повтарям обаче, колеги, когато в Закона за собствеността се пише понятието и се променя тотално, и се отменя това, което е действало, най-малкото правете справка с останалото законодателство. Сега предстои второ четене на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Там има цяла глава какво са преживни животни, има наредба на министъра, който определя, но ние тук влагаме понятия, които не съществуват в останалото законодателство. Аз Ви предлагам да не го подкрепите, защото създаваме проблем. Полските пътища са публична общинска собственост и трябва да останат такава. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Използвам правото си да направя едно обяснение относно направеното от мен предложение в Комисията по земеделието и храните за отсрочване на определените със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи имуществени санкции на търговски дружества по чл. 3, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Въпреки че е оттеглено предложението, тъй като се вдигна много голям медиен шум...

То е оттеглено от Комисията.

Искам да направя една декларация тук, че това е мое лично предложение като експерт, продиктувано от необходимостта за правилното решаване на възникналия проблем. Това не е предложение на Политическа партия АБВ и Парламентарната група на АБВ, не е съгласувано с тях и настоявам да не се свърза по никакъв начин с тях. Уважаеми колеги, искам да кажа, че наистина има проблем и той трябва да се знае от народните представители. На първо място, при подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз нашата държава се е съгласила да спазва всички учредителни договори и европейски разпоредби. Това означава забрана на всички ограничения за създаване на търговски представителства, ограничение за движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни, в това число стопанисване и разпореждане със земеделски земи. Второ, въпреки Споразумението, с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 7 май 2014 г., приет и от Четиридесет и второто народно събрание, се въвеждат някои ограничения и забрани, с които Европейската комисия счита, че се нарушава Договорът за функциониране на Европейския съюз. Вярвам, че е направено с най-добри намерения и това трябваше да стане наистина, но Европейската комисия не счита така и атакува основно ограничението за уседналост от пет години. И трето, Четиридесет и третото народно събрание на два пъти разглежда този проблем и взема решение, което също не съответства на договореностите. В тази връзка, в резултат на всичко това Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България № 2015/2018 по описа на Европейската комисия относно противоречия на разпоредбите на българския Закон за собствеността и ползването на земеделските земи с чл. 49 и чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз. На България е наложено да извърши експертен анализ и предложение за въвеждане на мерки, различни от тези на действащия Закон, които не противоречат на тези от Европейския съюз. С оглед на предприетата наказателна процедура срещу България, ако не бъдат предприети мерки и ако не бъде изменено законодателството, ще бъдат наложени имуществени санкции. Комисията е стартирала процедура по нарушение срещу България по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз и към момента предстои издаването на мотивирано становище. В случай че страната ни не предприеме стъпки по отстраняване на възникналите несъответствия с този Договор, в срок най-късно до два месеца от издаването на горецитираното становище, Комисията ще сезира съда на Европейския съюз. След решението на съда санкциите ще бъдат наложени от датата, определена от съда. Поради тези съображения ние предложихме отсрочване, но след като се вдигна този медиен шум, ние оттеглихме това предложение. Считаме, че проблемът остава и по него трябва да се работи много сериозно, за да не бъдем санкционирани. Ние трябва да направим така, че земите, за които става дума, да отидат не пак при най-големите, както се очаква, а при тези, които наистина имат нужда от това. Така че по този закон ние имаме още много работа и вероятно пак ще се наложи да бъде внесен и разглеждан с оглед най-правилното решение на възникналите проблеми. Може би трябва да кажа и това, че тук става дума за търговски дружества, а има доста голяма разлика, защото има няколко такива. Може би такива санкции трябва да бъдат най-вече за офшорните дружества. Това предстои и трябва да се направи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Станков, шумът не е само медиен. Шумът е в държавническото Ви мислене и в това, което Вие правите. Начинът, по който го направихте, е недопустим. На всички е ясно, че текстът е лобистки. На всички е ясно, че от този текст загубата за държавния бюджет е около 80 милиона. Така че Вашите обяснения и изказвания по отношение на този Закон просто са неуместни! Единственото, което ми хареса във Вашето изказване, е, че АБВ се разграничава от това предложение. Поемете лична отговорност за това, което правите!

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз приемам критиката на госпожа Ахмедова. Смятам, че не беше точно мястото и времето да се поставя там, в този Закон, но проблемът е налице. Това, че има проблеми, които трябва да се решат в българското земеделие, че има много натрупани проблеми, е факт. Ние трябва да се разграничим от това, че има няколко дружества, които имат различен предмет на действие. Например публичните дружества, където са най-вече фармацевтичните компании, мисля, че те нямат тези проблеми и са перфектни в своята дейност. Друго. Това, което е договорено – европейски граждани да притежават собственост, е за целия Европейски съюз. Има и други страни като нашата. Затова се наложи да съгласуваме и с тях. Още нещо. Гражданите от трети страни – това са пет държави, които също работят добре. Това, което трябваше да направим, е за чистите офшорни дружества. Може би това трябваше да направим, но ние не го направихме досега, което е грешка може би на всички нас и най-вече на управляващите в момента. Аз приемам тези бележки, но ние наистина трябва да направим така, че това, което говорим и декларираме, да го направим –да осигурим тези земи да отидат при дребните производители, при младите фермери. Апелирам оттук – да се проследи какво става по-нататък, кои ще купят тези земи. И да се даде отчет пред Народното събрание какви суми сме получили и дали няма да дадем малко повече от това, което е предвидено да получим, които да отидат за санкции. Има неща, по които трябва да работим. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Ще се върна накратко към въпроса, който постави госпожа Бъчварова за допълнителното предложение по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Не за първи път сме свидетели при обсъждането на закони в областта на земеделието, където се действа по начин, който повдига редица въпроси за прилагането на Правилника, а заедно с това поставя въпроси за целесъобразността на предложенията с оглед на тяхното съдържание. Забележете в каква парадоксална ситуация се намираме: на първо четене се обсъжда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, а на второ четене народни представители и мнозинството в Комисията ни предлагат промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които нарушават опазването на земеделската земя, защото това, което тук се предлага в допълнителния доклад, както беше обосновано, създава условия и възможности за премахване на полски пътища и по този начин да се засегне точно тази част, която осигурява достъп до част от обработваемите земи. Затова, както и предложението, което оттегли господин Станков, беше от същата категория, под претекст, че Комисията трябва да го преразгледа. Тук имаме и още направени предложения. Затова, госпожо Председател, обръщам се и към министър Танева – надявам се, че ще вземете отношение, в което ясно да изразите становището от името на Министерството – Народното събрание да не подкрепя този текст. В противен случай ще се окаже, че Вие толерирате действия на народни представители, които защитават частни корпоративни интереси, а не публичен интерес, свързан с промени в законодателството. Това става не за първи път и затова обръщам внимание. Госпожо Председател, Вие сте поставена в трудно положение, след като Комисията Ви е представила доклад, Вие да не го давате тук за обсъждане и гласуване. На Ваше място бих се позовал на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който предвижда, че предложения, които излизат извън предмета и обхвата на приетия на първо четене Законопроект, не се обсъждат и гласуват. Ние сме изправени пред един флагрантен случай, точно такъв случай! Вие имате възможност да отклоните това, което сега се предлага, да не бъде гласувано. Но ако не го направите, нека да чуем какво е мнението на министъра. Призовавам народните представители да отхвърлят този текст, за да покажат, че тук не са изпратени, за да защитават интересите на някакви групички и да се облагодетелстват от това, а са в състояние да вземат решения, които са в интерес на мнозинството български производители, да опазват българската земеделска земя и да изразяват обществени интереси. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще внеса леко пояснение, защото тук се чу, че полските пътища се унищожават. Тази промяна не касае унищожаване и прекратяване на полските пътища, каквито са – общинска публична собственост.

Репликирам преждеговорившия.

Тук се касае единствено за съкращаване на административната процедура, та ползвателите да имат време да влязат в реално владение на земята. Никой нищо не унищожава.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, този текст, за който дебатираме, е оттеглен. Той няма да се гласува. Проблемът е, че в Комисията има отразени гласове – 17 „за“, без членовете на Комисията да са присъствали. На въпроса кои са тези 17, няма как да се види кои са поименно, но проблемът е, че в самата Комисия, самият брой гласове, по същия начин не съвпада с това, което трябва да бъде.

Госпожо Ахмедова, Вие поставяте допълнителен въпрос, по който аз не мога да взема отношение, тъй като не участвам в дейността на Комисията и нямам такава информация. Още повече, ако съществуват и възражения от нормално естество – дали са гласувани по този начин текстовете, това наистина е сериозен въпрос. По това вече трябва да се вземе отношение от хора, които могат да потвърдят това, което казвате. Когато повдигнах въпроса – става дума за предлаганата промяна в § 13, който не е оттеглен и който... (Реплика от Ферихан Ахмедова.) Тук този параграф се предлага да го приемем, а не да се оттегли от Комисията. Комисията предлага § 19 да бъде оттеглен и т. 4 от § 14. Останалото съдържание е налице и продължавам да твърдя, без това да е записано, че се създават условия в рамките на тези общи масиви да бъдат засегнати полските пътища. Не искам да навлизам в подробности по съдържанието. Достатъчен е въпросът, който поставих – че между първо и второ четене се правят промени в закони, които въобще не са съществували в първоначално внесения Законопроект. Това не са изменения, които кореспондират и следват от съдържанието на основния закон. Точно поради тази причина те напълно излизат извън предмета и обхвата на обсъждане и гласуване на първо четене Законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мислех да взимам думата, но тъй като беше засегната дейността на Комисията по земеделието и храните, искам да кажа, че предложението на уважавания от мен проф. Станков беше прочетено на глас. После беше гласувано от всички членове на Комисията, за което има стенографски и аудиозапис и може да се провери. Това, че някой в Комисията е пропуснал текста, който беше прочетен от проф. Станков, си е негов проблем. Много моля, в залата неколкократно се правят опити да бъде нападан, не само сега, професор Станков. Професор Станков е изключително почтен човек и много добър експерт. Не виждам защо трябва да бъде упрекван за неща, които са очевидни. Когато говорим за 80-те милиона, които държавата пропуска, искам някой да ми обясни как ги изчислихте? Кой извади цифрата 300 хиляди декара земя, владени от офшорни компании? Искам да Ви кажа, че нямам никакъв личен интерес. Никой от моите близки нито аз се занимаваме със земеделие или търговия със земеделска земя. Първо, те не са толкова. Второ, никой не казва, че тези офшорни компании – аз съм за, че трябва да се сложи някакъв ред по отношение на офшорните компании, но никой не каза, че тези офшорни компании няма да си трансформират дружествата, да ги изсветлят и така нататък, за да допускаме, че всички санкции ще бъдат взети от държавата. Те не са 300 хиляди, те са много по-малко. Ако примерно сметнем, че са 200 хиляди, това е около 0,5% от обработваемата земя на Република България. Около 0,5%! Тъкмо съм взел думата, искам да кажа каква беше идеята. Професор Станков обясни, че има четири групи, които попадат под санкциите на този параграф. Първата група са европейските граждани, за което ние сме заложили изискването...

Приключвам, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да изразя съжалението си, че когато тук се развихри дебатът по отношение на някои текстове, отсъствах от страната по повод посещението в Китай и не можах да изразя позицията, и да обясня фактологическото състояние в Министерството на земеделието и храните такова, каквото е. Да започна по текстовете – въпросният § 13, който се предлага като редакция и бележките, които получихме от проф. Бъчварова и от господин Янаки Стоилов – не знам дали е в залата. Уважаеми колеги, нека да обясним за какво става въпрос. Някой от изказалите се каза колко броя земеделски парцела има в България, колко милиона собственици. България е поела пътя на развитие на земеделието на комасирано ползване на земеделските земи. Ако се вслушаме в мотивите на проф. Бъчварова, трябва да изхождаме в следната опора в законодателството: земеделие, което се извършва върху реални граници на земята – среден размер пет декара и половина. Само задавам въпрос: какво земеделие ще прави България, ако законодателството създаде условия то да се гледа в реални граници на парцели от по среден размер пет декара и половина и в законодателството има изрична разпоредба полските пътища да са отделени и върху тях да не се работи? България преди няколко години започва и поема пътя на комасирано ползване на земеделските земи. Промените, които направихме и предвид очертаването пролетта на Кампания 2015 г., бяха предвид фактологическото състояние. Комасираното ползване на земеделските земи, въведеното правило да имаш право на субсидии, ако имаш правно основание – тук, това Народно събрание прие ред, съгласно който, когато в масивите за ползване попадат общински, полски пътища, земеделците да имат възможност с едногодишни ангажименти, плащането на съответния наем, да имат правно основание, а общината да си получи прихода. Първата част от този § 13 е единствено прецизиране на процедурата. Там, където няма съответни решения на общинските и местни власти, да има съответен акт на съответната дирекция на Областна дирекция „Земеделие”, за да може в това фактическо състояние правата и от двете страни да са защитени – и общината да си получи прихода, и да има валидно правно основание с оглед заявяването на площи за подпомагане. Втората част от промяната – селскостопанските пасищни животни. Веднага Ви казвам защо на практика се предлага тази промяна. Разбира се, Ваша воля е да я отхвърлите съгласно призива, който имаше от колега от БСП. Ще Ви кажа обаче какво би станало. В България основният проблем и всеки, който познава животновъдството, ще го каже, е недостатъчната осигуреност с такъв поземлен фонд „Мери, пасища и ливади” на селскостопанските животни. Пак това Народно събрание, в този мандат, приехме правила за разпределение на този фонд между собственици на животновъдни обекти и на животни, така че да подпомогнем с предимство тези, които имат животни, като изобщо изключихме – и Кампания 2016, която ще започне на 1 март – хора, които имат такива площи, а нямат животни, няма да могат да получават субсидии. Това беше единодушно становище от всички парламентарно представени групи. От какъв размер тръгнахме? Осигуреността в България с такъв фонд на животинска единица е 0,4 хектара за животинска единица, при условие че технологичната норма за пасищни животни е минимум един хектар на животинска единица или имаме осигуреност 40%. Включихме тези определения. Какъв беше ефектът и какво се получи? Изведнъж магарета, катъри и мулета станаха най-търсените животни, за да може собственици на пасища, мери и ливади без животни, да си защитят зачертаванията. Аз питам: следва ли на магаретата, мулетата и катърите законодателят да дава предимство, да ги осигурява с такъв фонд, за да получават субсидии, при условие че тези животни са общо взето за дребни стопани, които извършват техни домакински нужди по селата? С изменението на този текст изключваме тази група. Аз започнах да получавам обаждания: „Абе имало приет закон, масово се търсят магарета, за да може тези, които имат мери, пасища и ливади да си запазят правата на субсидии”. С този текст просто изключваме този вид животно, което не е доходоносно за земеделието и съответно за хранителната осигуреност животни като крави, овце, кози. Това е промяната. Да, Вие сте в правото да чуете призива и да не го гласувате. По сегашния ред този вид животни, който е със съвсем друго предназначение и те ще си имат право на този фонд, който е крайно недостатъчен – 40% осигуреността на животните, които дават месото и млякото на българската трапеза, този текст се прави с тази цел и с тази промяна. Другата част от текста е по повод прецизирането на това кое е правното основание отново като право да очертаеш ползвания поземлен фонд относно този фонд, който е даден за общо ползване. Той няма как да бъде валидно правно основание, защото няма как да се установи кое животно или животинска единица има право за това. Това са промените в този текст, чийто призив беше да не се гласува и, естествено, волята на народните представители да решат каква позиция ще приемат. Уважаема госпожо Председател, моля да ми разрешите извън дебата по § 13 все пак да кажа ситуацията по повод дебата, който стана с текста, който е оттеглен на второ четене.

Разбира се, допълнително мога…

Допълнително мога да обясня, макар че професор Станков беше достатъчно прецизен за наказателната процедура, която има. Искам само да обявя, че в Министерството на земеделието и храните се подготвя поземлен кодекс, така, както заявихме политическата си програма. Той ще стъпи върху анализ на цялото европейско законодателство в останалите страни членки по поземлени отношения. Нашият срок, който сме поставили, е да го представим средата на следващата година. В този Законопроект, който трябва да реши и много съществуващи проблеми, смятахме, че там е най-добре да получи окончателно решение, включително и на проблемите, които има. Просто дебатът по някои от проблемите е станал по-рано, разбира се, право на народното представителство е да реши кога това да стане.

Госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Вземам думата за лично обяснение, тъй като част от изказването на министър Танева беше по повод изказването ми, свързано с полските пътища. Първо, земята е възстановена в реални граници. Нали това всички го знаем? И тази собственост е неприкосновена. Второ, сега действащата процедура казва „масиви за ползване”, отделно в заповедта е полският път. Защо я променяме? Защо полският път влиза в масивите за ползване? Иначе всичко останало, което се каза: преживни, непреживни –няма да влизаме в подробности, или пък процедурата, че е усъвършенствана с козметични промени – може да се приеме. Но това е същественото – полският път изчезва, а той е публична общинска собственост. Това ли искаме да направим? Извинявайте, по този начин Вие го вкарвате в масив за ползване и се разпределя на общо основание с частна, общинска, държавна земя. Това правите. Върнете се в стария ред, който беше приет през месец април. Тази година е приета тази промяна, ние я подкрепихме. Подкрепихме, че трябва да има съответно правно основание за ползване на полските пътища и всяка година да се актуализират договорите. Но вкаран в масива, защото на някой му било трудно да го раздели, просто не го разбирам. Обаче правите по-голямата грешка, че Вие искате да зачеркнете тези пътища като цяло.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да изразя нашето отношение към параграфа, който обсъждаме. Земята в България наистина е възстановена в реални граници. Има карта на възстановената собственост, в която са очертани всички полски пътища. Има масиви за ползване. По предпоследната промяна, която направихме, с изменението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се казва, че общинските съвети могат да вземат решения, да се сключват договори, да получават приходи и по този начин това да е правното основание за земеделския производител да получава субсидия. Кажете ми какъв се явява областният директор на Областна дирекция „Земеделие” по отношение на собствеността на общинския път, който е общинска собственост, че той със заповед може да се разпорежда по отношение на собствеността на общината и да ги включва към масиви за ползване или не? Поради което ние няма как да подкрепим този текст, защото се разминава правното основание за това действие. По отношение на текста, който обсъждаме: дали е оттеглен, или не? Досега всички твърдяха, че текстът е оттеглен. Сега се разбира, че текстът, така или иначе, в доклада присъства. Нали така, госпожо Председател? От тук нататък възниква следният въпрос: първо, Комисията по земеделие, ръководена от председателят й, който се изживява под формата на реформатор и е може би такъв, първо, по отношение на допускането на такива предложения, които касаят този Закон; по отношение на това колко той е лобистки или какъв; по отношение на отразяването в протоколите, и не по-маловажно, от заблужденията не само пред обществото чрез медиите, но и към народните представители – оттеглен, неоттеглен? Господин Христов, обръщам се поименно, може би ще се възползвате от правото си на лично обяснение: това ли са Вашите реформи? Реформаторите това ли правите?! Може би от тук нататък Реформаторският блок трябва да започнем да го наричаме лобистки блок? (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Ахмедова, Комисията по земеделието и храните работи абсолютно открито. На нейните заседания могат да присъстват всички граждани на Република България. Хубаво е и народните представители, включително и Вие, да присъствате по-често на заседанията на Комисията по земеделието и храните.(Ръкопляскания от РБ.) Що се отнася до текстовете, когато те са внесени от народни представители по реда, който е определен в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ние не можем да не ги разгледаме. Друг е въпросът дали те ще бъдат одобрени, или не. И затова, ако опозицията идва редовно на заседания, може би някои от текстовете, които не харесвате, няма да бъдат одобрени.

Има предложение от народния представител Цвета Караянчева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. (1) В срок 5 години от влизането в сила на този Закон земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. (2) В срок 5 години от влизането в сила на този Закон земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки, извън посочените в ал. 1.”

Има предложение на народния представител Румен Желев. Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 4 е отразена в § 16. Предложение на народния представител Румен Желев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 43, ал. 3 се създава т. 4: „4. за поставяне на преместваеми санитарни и складови помещения, необходими за аквакултури и свързаните с тях дейности за обекти, регистрирани в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните – на лица, които са собственици или имат предоставени права за ползване на обекти и съоръжения за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, регистрирани са по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите и имат разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите – за срока на това разрешително, но не по-дълъг от 10 години; предоставената площ не може да бъде по-голяма от един декар.” 2. В чл. 43а: а) създава се нова ал. 3: „(3) Алинея 1 не се прилага, когато под наем се отдават имоти за спортни дейности или се предоставят площи до един декар.”; б) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) За свободните площи, останали след отдаването под наем при условията на ал. 1 и 3, се прилага редът по чл. 43.“ 3. В чл. 79: а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Лицето подава заявление за закупуване в срок до една година от влизането в сила на акта за промяна на предназначението.”; б) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „се извършва” се добавя „със заповед”; в) създават се ал. 8, 9 и 10: „(8) Правото на лицето да закупи имота с променено предназначение се погасява, когато: 1. заявлението за закупуване не е подадено в срока по ал. 1, изречение второ; 2. продажната цена не е платена в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта за продажба на поземления имот. (9) В случаите по ал. 8 министърът на земеделието и храните издава заповед за отразяването на имота като горска територия, която се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Копие от заповедта се изпраща на съответното държавно предприятие, на регионалната дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър или на общинската служба по земеделие за нанасяне на промените в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта компетентният орган по Закона за устройство на територията отменя или изменя акта, с който е утвърден съответният подробен устройствен план. (10) Алинея 1 не се прилага при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за концесии за добив на подземни богатства.” 4. В чл. 111 се създава ал. 9: „(9) Алинея 8 не се прилага за ползването на дървесина от горски територии, които се стопанисват и управляват от горско сдружение по чл. 183.”

Комисията предлага да се създадат § 16 и 17: „§ 16. (1) Поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено след 9 април 2011 г. до влизането в сила на този закон и за които дължимата цена е заплатена в определения срок, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението. Лицето подава заявление за закупуване в срок до една година от влизането в сила на този Закон. (2) Правото на лицето да закупи имота с променено предназначение се погасява, когато: 1. заявлението за закупуване не е подадено в срока по ал. 1, изречение второ; 2. продажната цена не е платена в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта за продажба на поземления имот. (3) В случаите по ал. 2 министърът на земеделието и храните издава заповед за отразяването на имота като горска територия, която се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Копие от заповедта се изпраща на съответното държавно предприятие, на регионалната дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър или на общинската служба по земеделие за нанасяне на промените в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта компетентният орган по Закона за устройство на територията отменя или изменя акта, с който е утвърден съответният подробен устройствен план. § 17. Залесените и самозалесилите се земеделски земи по § 72 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 43 ...), за които до датата на влизането в сила на този закон не са издадени заповеди за включването им в държавния горски фонд и които не са предадени на общините по реда на чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се включват в горските територии – държавна собственост, със заповед на министъра на земеделието и храните.”

Предложение на народния представител Пламен Петров, Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и го подкрепя по т. 1: „2. В § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 56 от 2015 г.) думите „1 юли 2016” се заменят с „1 януари 2016”.” Комисията предлага да се създаде § 18: „§ 18. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 18, ал. 7 думите „и притежава определен брой регистрирани животни, както и птици, от животинския тор на които се произвежда 1 kWh електрическа енергия на ден, както следва:” се заменят с „и за всеки кW инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от животинска тор притежава необходимия брой регистрирани животни и птици, като приравнението към 1кW инсталирана мощност е, както следва:”.

Уважаеми колеги, моето изказване по т. 2, която не е подкрепена от Комисията, и е изключително важно в пленарна зала да подкрепим тази т. 2. Тя означава, че ще премахнем последните преференциални цени, тоест тези, касаещи производство на електроенергия от оборска тор от 1 януари 2016 г. Моля всички народни представители да обърнат внимание и да подкрепят неподкрепеното предложение в Земеделската комисия по отношение на т. 2. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Още през месец септември, заедно с колегата Валери Симеонов, предложихме да затворим вратата за биомаса от оборски тор. Тогава не получихме подкрепата на нашите колеги от другите парламентарни групи, но днес виждаме, че има много разумно предложение на колега от Парламентарната група на ГЕРБ, с което се отива в правилната посока. Затова, колеги, искам да Ви призова да гласуваме всички заедно и убедено, защото до момента има 21 мегавата инсталирани мощности в инсталации. Други 64 мегавата са на различен етап на подготовка. Ако всички тези 85 мегавата бъдат инсталирани, по 7 хиляди часа средно на годишна работа и 340 лв. цена в момента, това е над 200 млн. лв. допълнителен дефицит. Това са 200 млн. лв. допълнителен дефицит!? Тоест можем да изберем следното нещо между две опции. Едната опция е – затваряме вратата и предотвратяваме риска от поскъпване цената на тока. Другата опция е, както са постъпили колеги на комисията и са гласували против това предложение, остава си отворена вратата и риск от 200 млн. лв. дефицит. Аз се надявам, че е възможно, мисля, че е възможно да се появят колеги от БСП, които да гласуват с нас. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Да, да, да!

Смятам, че е възможно. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Да, да, да!

Смятам, че е възможно и да се случи така, че има колеги от БСП, които искат затягане на правилата. Защото, вижте, кой е честният въпрос? Защо затворихме вратата за всички ВЕИ-та, но оставихме биомасата от оборски тор? Това справедливо ли е? Ако България е постигнала целите на Европейския съюз, ако сме изпълнили критериите, защо за всички затворихме вратата, но беше оставена тази за биомаса от оборски тор? Уважаеми колеги, пак Ви припомням, че още през месец септември имахме такова предложение, но сега не е късно да постъпим правилно. Призовавам Ви да постъпим днес заедно правилно и да премахнем един от рисковете за поскъпване цената на тока. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде в същата посока, в същия дух, както колегите, които се изказаха преди мен. Горещо апелирам към Вас да подкрепите основния текст от Законопроекта, а не решението на Комисията, което определено е взето под лобистки натиск и интереси. В случая става въпрос за едно решение, което беше при втората поправка на Закона за енергетиката. Към този момент ние с колегите от Комисията, от Временната комисия за контрол и оценка на състоянието на енергетиката, поискахме справка от Комисията за енергийно и водно регулиране всъщност за какви мощности става въпрос. Ставаше въпрос за мощности от порядъка на 18 – 20 мегавата, които се очакваше да нараснат до 30 мегавата. За изминалите 3 – 4 месеца вече мощностите от произвеждащата се електроенергия от оборска тор вече са над два пъти повече, над 60 мегавата. Ето какво става, когато дадем възможност за злоупотреби, дадем възможност за ускорено забогатяване на някои хора, които естествено, че предварително са си опекли баницата. В случая правилното решение е това, което предлагат колегите. Най-вече поздравявам господин Добрев, който внесе поправката в Закона, че има смелостта и достойнството лично той сега да предложи обратното – да намалим този срок до 1 януари 2016 г., и да приключим с предоставянето на възможността с поредното разграбване на без друго закъсалата българска енергетика. Гласувайте като патриоти! Да докажем, че единствената група, която има пряк лобистки интерес от това е ДПС. Обединете се и гласувайте! (Ръкопляскания от ПФ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, няма как след изказването на господин Симеонов да не взема думата. Обикновено лобистките интереси стоят вдясно и при патриотите. Това се доказа преди мъничко.

Това е по същество, госпожо Председател.

Точно преди няколко минути ние видяхме как дясната партия, която се е провъзгласила за дясна – Реформаторският блок, се държеше и защитаваше само няколко фирми. Господа от дясно, за да сте десни, трябва да защитавате целия бизнес, а не само няколко фирми, както със Закона за земеделските земи и със Закона за офшорките. Господа патриоти, за да се наречете патриоти, трябва да знаете всяко кътче българска земя на кой е собственост и всяко късче българска земя – плодородна, както Вие се изразявате, трябва да бъде защитена от нас, и то тук, в парламента. По отношение на Закона за ВЕИ-тата, през месец февруари казахме и всички Вие тук ни подкрепихте, че трябва да сменим точно по отношение на биомасата Закона и в рецептурата за производството на ток от биомаса да участват минимум 50% тор. Тогава ние всички заедно решихме, че това е най-правилното и затова дават субсидия. Затова дава субсидия в цената българската държава. Торът и ползването му в производството на тази енергия е задължително, защото Нитратната директива ни задължава. Знаете, че в България 15 млн. тона тор, господа, не се използва и това замърсява, затова ще търпим глоби, може би след няколко месеца. Това е в началото на 2016 г., ние ще започнем да плащаме глоби в тази връзка. Единствените съоръжения, които могат да преработят този отпадък, са тези от биомаса на оборски тор. Затова нека да оставим възможност на българския бизнес и на българските животновъди да се справят с проблема с Нитратната директива по този начин. Нека да им дадем възможност този срок да бъде запазен – с това, което гласувахме през юни месец, 1 юли 2016 г. Затова предлагам да запазим срока. Нека срокът да не е 1 януари 2016 г., а да бъде 1 юли 2016 г. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам дуплика, за да потвърдя категорично моето искане към Вас да не обръщате внимание на директни лобистки изказвания, на подмяната на фактите. Извинявайте, азотни директиви, всички тези легенди сме ги слушали. Интересно какво стана с говедата в България? (Шум и реплики.) Спаднаха под един милион! Да не говорим за овцете. Сега – един киловат, крава и половина, 300 кокошки... Вярвате ли ги тези работи? Няма да Ви казвам името, за да Ви давам възможност за лично обяснение. (Оживление.) Оставете тази аргументация за лаиците. Освен това, в заключение бих призовал всеки, който се изказва от тази трибуна да декларира дали има конфликт на интереси – лични, на неговия брат, на неговия татко, на неговата рода, и тогава да взема отношение, така че настоявам да подкрепим Законопроекта по вносител. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Българската социалистическа партия и Парламентарната група на БСП лява България винаги е била последователна в гласуването си по този въпрос, така че всякакви инсинуации, които се опитват да бъдат внушени, нямат почва. Ние също ще подкрепим предложението на господин Добрев за съкращаване на срока за въвеждане в експлоатация, знаейки и от изказаното становище миналия път, че веднъж завинаги въпросът с възобновяемите енергийни източници, като въвеждане на нови преференциални цени в условията на либерализиране на пазара, за който вчера даже зададох и въпрос на вицепремиера Дончев, няма как да бъде в унисон. Да имаш нови преференциални цени и либерализация, това са две неща, които са несъвместими. Второто нещо, което искам да Ви кажа, е, че все пак с голямо съжаление констатираме, че в един Закон пак променяме четири закона. И ще помоля, госпожо Председател, в бъдеще нека да избягваме тези не съвсем нормални законодателни практики, когато с един закон на второ четене променяме хиляди други закони. Третото, което искам да Ви кажа, е, че ние ще помолим, не знам как да го направим процедурно, но това, което предлага Комисията като текст, да бъде прието от гледна точка на редакцията в Закона за енергетиката плюс това, което предложи господин Добрев, тоест да имаме възможност да приемем и предложението на господин Добрев и това, което Комисията предлага като редакция, защото според нас това е по-правилният начин на формулиране на проблема. И последното, което е – искам да се закача с господин Симеонов.

Той призова да гласуваме като патриоти. Аз няма да Ви призовавам да гласувате като социалисти, защото видимо не сте от вчера. Бюджетът го видяхме. Благодаря Ви.

Да, да! Точно това предлагам като редакционно предложение.

Съгласен съм, че е техническа грешка, но тук понеже госпожа Караянчева ми казва, че имат редакционно предложение, аз ще оставя да го изчете, за да не го правя аз.

Колеги, ще бъда много кратък – точно една минута. Обещавам. Тъй като тук се направи една грозна инсинуация от господин Димитров: господин Димитров, когато говорите за ВЕИ сектора, трябва да гледате дясната страна на залата, защото никога този сектор не е бил подкрепян от Българската социалистическа партия. Даже може би аз съм единственият министър, който издаде нулева година за присъединяване на ВЕИ-централи, така че, много Ви моля. Още повече, ние бяхме единствената партия, която започна...

Аз казвам, че ние ще подкрепим тази мярка, ние ще я подкрепим, но БСП винаги е отдавала приоритет на държавните предприятия, на ядрената енергетика, на държавните тецове и винаги такава е била политиката, която сме следвали. Затова и предприехме и действия за балансиращия пазар - именно с цел да се намали дефицитът. Нека да припомня кога бяха приети първите ограничения за високо ефективното енергийно производство. Нека да бъдем откровени. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, мисля, че дебатът започва да се опошлява.

Нещо повече, уважаеми колеги, за да мотивирам моята процедура. Преди малко госпожа министърката Ви каза, че в България вече се е появил един прецедент – да се търсят мулета и катъри. Аз се надявам, че...

Аз се надявам, че ще осъзнаете, че не трябва да допускаме втори прецедент – в България масово да започнат да се търсят слонове, защото те произвеждат най-много изпражнения. (Оживление, смях.) И, трето, мисля, че всеки що-годе грамотен човек знае, че съществува имотен регистър, с който може да се запознаете.

Процедурата ми е, поради тази причина, да запазим достойнството на България и да прекратим разискванията. Да преминем към гласуване и затова трябва да се гласува именно патриотично! Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за подкрепата на предложението. Господин Ерменков правилно отбеляза, че се налага редакция. Сгрешено е – § 20 не е от Закона за възобновяемите енергийни източници, а е от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Сигнатурата в скобите е правилна. Моля само да се подложи на гласуване редакционната поправка за името на закона. Благодаря.

Комисията предлага § 19 от Доклада за второ гласуване с вх. № 553-07-46 от 13 ноември 2015 г. да не се обсъжда и гласува, тъй като т. 4 е отпаднала от § 13.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, след оспорваните текстове в Закона за опазване на земеделските земи предлагам един много кратък и елегантен текст по отношение Закона за автомобилните превози и се надявам, че няма да породим толкова много дебати. Наименование на акта: „Закон за изменение на Закона за автомобилните превози”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за автомобилните превози в § 3 думите „един месец след обнародването му в „Държавен вестник” се заменят с „от 1 април 2016 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, призовавам народните представители да гласуват първоначалния текст, направен при изменение на Закона, тъй като той се основава на становището, което ни е издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” като основен администриращ и контролиращ орган на таксиметровата дейност и на становището, което сме получили от транспортните синдикати, а именно да направим отлагане на Закона с шест месеца. По принцип и предложението, което е направено в Комисията за три месеца също е за отлагане, но смятаме, че е по-актуално да се приеме това, което е дадено от администрацията и да се съобразим с нея. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вълков, много Ви моля да не заблуждавате колегите народни представители. „Автомобилна администрация” на два пъти недвусмислено в Комисията заяви, че срокът 1 април не представлява проблем и че те могат да го изпълнят. Тяхното становище е, че подкрепят както срока 1 април, така и 1 юли, така и може би 1 декември. Относно становището на Синдиката на транспортните работници, много интересно впечатление прави, че това становище идва три часа, след като е прието предложението на Комисията за влизане в сила от 1 април. И аз не виждам какво общо има Синдикатът на транспортните работници с конкретните срокове, за да се изтъква. Това е едно поръчково становище, което явно сте поискали в 11,00 ч., след като Комисията вече е взела решение. Така че не стъпвайте на това становище. Становището на Министерство на транспорта, на „Автомобилна администрация” и на болшинството членове на Комисията по транспорта беше срокът да бъде 1 април. Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа народни представители. Първи април е просто едно направено предложение без нито един аргумент. По същата логика може да се каже да е 1 февруари или 1 май. Затова че „Автомобилна администрация” е казала, че може да се справи в този срок, тя може да се справи може би и в по-кратък срок, само че трябва да отдели допълнителен ресурс от този, който има към настоящия момент, тъй като 11 хиляди са водачите на таксита, които трябва да придобиват съответната правоспособност и да имат съответния документ, за да станат превозвачи. Това, от една страна. И от друга страна, можете да направите разговор с Транспортния синдикат и да разберете, че никой с никого не е разговарял. Получен е същият ден. Аз не знам кога е получен в Комисията и кога е изпратен, но мисля, че може да вземе отношение по въпроса и председателят на Комисията относно този доклад. Благодаря Ви и Ви призовавам да гласувате за първоначалния...

Да.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще припомня с няколко думи, че предишното изменение на Закона за автомобилните превози вече е влязло в сила. В този смисъл по Закона трябваше да се пререгистрират огромен брой, не знаем точно колко, но до момента има над 300 висящи заявления за регистриране на превозвачи за таксиметров превоз. В „Автомобилна администрация” се получава следният проблем. От една страна, с писмо са уведомили господин Вълков, че това нещо може да се извърши до 1 юли следващата година, но в Комисия на въпроси на народните представители, членове на нашата Комисия, беше заявено, че специално от тяхна страна няма никакъв проблем този срок да бъде съкратен. Аргументите, с които се поиска такова съкращаване на срока, са продиктувани от следното съображение: много дълго браншът на таксиметровите превози стои извън периметъра изобщо на какъвто и да е контрол. Големите така наречени „фирми за таксиметрови превози” пренаемат на базата на един текст от Закона за автомобилните превози други фирми. Тези фирми обаче нямат качеството на превозвач. Тогава възниква въпросът: защо изобщо ни е необходима фигурата на превозвача в Закона? И всяко оплакване на гражданите всъщност рефлектира в това, че няма нито едно ефективно наказание, наложено върху таксиметровите превозвачи. От едната страна са гражданите, от другата страна е браншът, който казва, че няма да му стигне това време. „Автомобилна администрация” казва, че ще й стигне това време. Аз лично гласувах за по-краткия срок – до 1 април, защото смятам, че това е добър политически сигнал от страна на Народното събрание да покажем, че имаме воля да запазим съдържанието на промяната, а не това нещо да се превърне в едно безкрайно отлагане за някакви по-добри времена, когато отново може би ще се разреши в Закона да се извършват превози от чуждо име, но за своя сметка. Такъв е досегашният текст. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще продължа там, където спря господин Караджов. Наистина ние сме изправени в момента пред избора дали да се съобразим с интересите на гражданите, които ползват таксиметрови услуги, или да се съобразим с писмо на една браншова организация, която защитава интересите на собствените си членове. При всички положения и аз съм разговарял със съответната агенция, която също каза и пред мен ръководителят й потвърди, че до 1 април напълно могат да се справят със задачата. Всяко отлагане оттук нататък ще създава илюзията, в това число и в таксиметровите шофьори, че те са всесилните и могат, когато поискат нещо, да отложат – да го отложат. Забележете, че въпреки че Законът вече е влязъл в сила, до този момент има само 30 заявления, които са за пререгистрация. Това означава, че те нямат никакво намерение да се пререгистрират.

Триста.

Триста, извинявайте. Триста, но Вие знаете колко много са превозвачите. Това означава, че те нямат никакви намерения да се занимават с пререгистрация и само ще се занимават с опити за лобистки натиск за удължаване на срока – сега 1 юли, после ще стане 1 декември, за да мине летният сезон, после ще трябва да сменим гумите и нещо друго и все ще се намират някакви поводи това да се продължава. Аз предлагам да си приемем 1 април, достатъчно са три месеца, който има желание да го направи.

Четири.

Три са, защото вече сме средата на декември, идват празници. При това положение мисля, че Народното събрание все пак трябва да се солидаризира с онези, които са го изпратили тук, а не с някакви частни и браншови интереси. Благодаря.

Прегласуване!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура по прегласуване. Предложението, което е направено, е много добро, одобрено от Министерството, одобрено от „Автомобилна администрация”. Мисля, че най-резонно е да си оставим текста, който е одобрен от Комисията. Така че – прегласуване. Благодаря.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Параграф 2 – че Законът се връща с ретроактивна сила, за да няма нарушения в този промеждутък.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Процедурата ми е по начина на водене и във връзка с Вашето съобщение, което направихте току-що. Госпожо Председател, към министър Павлова има отправени въпроси от седем, осем народни представители. Повечето от тях касаят повишението на цените на винетките – въпрос, който касае над 80% от българските граждани. Ако първия път мотивът беше, че е била в Китай, втория път, че е имала заседание в Министерския съвет – сутринта всички гледахме министър Павлова по телевизиите, и изведнъж, точно когато трябва да дойде да отговаря на важни за обществото въпроси, се намира в някакви международни ангажименти. Мисля, че работата на всеки един министър е, първо, да си изпълнява конституционните задължения, такива каквито имаме и ние – да упражняваме контрол върху изпълнителната власт тук, от парламента, от парламентарната трибуна, и след това да се извършват тези международни ангажименти. Ако това ще продължава така за в бъдеще, моля Ви, да ни представите свободния график на министрите, за да може да си поставяме въпросите в него и те да бъдат актуални. Не може три седмици поставен въпрос – винетките ще бъдат напечатани, по-голяма част от тях ще бъдат продадени и няма кой да каже на българското общество защо това се случва, защо се повишава цената и защо трябва да плащат по-скъпа цена. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз също преди повече от четири седмици съм задал въпрос към здравния министър. По неизвестни причини Вие, госпожо Председател, го криете. Един път беше пропуснат контрола...

Ами, накарайте ги тези министри, госпожо Председател, да дойдат тук и да отговарят на нашите въпроси.

Защото така неглижираме конституционни права и задължения на изпълнителната власт. Надявам се другия път да осигурите д-р Москов да ми отговори на въпроса, който съм задал. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Вицепремиер, в района на полигон „Ново село” между Сливенска и Ямболска област, между селата Тополчане и Пъдарево и град Стралджа и село Градец са концентрирани повече от 10 хиляди души население в този край. Тук продължава публичният дебат относно чистотата на природата като отражение на провежданите военни маневри по подготовка на войските на България и на съюзническите войски за поддържането на тяхната боеспособност. Разбираем е страхът за живота и здравето на населението от района като последица от използваните боеприпаси и бойни средства във военните занятия на полигона. Изказват се съждения за опасността за околната среда и за отглежданите културни растения и домашни животни, защото са установени и генетични увреждания в землищата на десетки населени места. Разбира се, хората тук си дават сметка, че колективната система за сигурност по плановете на НАТО засилва отбранителната способност на страните от Европейския съюз. Въоръжените сили на България планират и участват ежегодно както в самостоятелни, така и в многостранни учения с войски на съюзници и няколко десетки от тях се провеждат и на територията, въздушното пространство и на полигоните на страната ни. Ангажиментите на България като страна – членка на НАТО и на Европейския съюз, не подлагаме на съмнение. Отговорността ни обаче преди всичко за живота и здравето на българските граждани ни задължава, с оглед на гореизложеното, да се обърнем към Вас в качеството Ви на вицепремиер, следящ политиката в дейността на Министерството на отбраната и като отчитаме Вашата солидна международна репутация, заедно с генерал Михов да поставим въпроса: какви мерки ще предприемете, за да бъде осигурена независима международна експертиза за състоянието на района по време на провежданите военни учения на полигон „Ново село”, както и върху последствията от използваните боеприпаси и спомагателни бойни средства от военните контингенти, участващи в съвместни учения, тъй както и при провеждането на самостоятелни, без участие на българската армия в тях? Разчитаме, че чрез Вас ще имаме ангажимент от българското правителство, уважаема госпожо Вицепремиер. Благодаря Ви.

Уважаеми господин народен представител! С Вас и с господин Михов поддържаме редовно диалог по тази тема. Аз искрено Ви благодаря, че продължавате да настоявате за тези регулярни дискусии. Разбирам, че въпросът е отправен към мен в качеството ми на заместник министър-председател, координиращ и работата на Министерството на отбраната, но тук всъщност става дума за доста силна ведомствена компетентност. Аз няма да Ви учудя, ако споделя с Вас съвсем откровено, че информацията, която аз ще Ви предоставя е информация, която аз съм поискала от Министерството на отбраната. Собствени източници на информация по този въпрос нямам. Това е вторият път, в който ние говорим с Вас по тази тема. Ясно е обаче, че хората от района на полигон „Ново село” изпитват определени притеснения и ние сме абсолютно задължени да отговорим от трибуната на Народното събрание откровено на този въпрос. Учебен полигон „Ново село” е съвместно съоръжение, както Вие казахте, и за всяко учение и тренировка се подписват споразумения, в които се договарят и задълженията на страните участнички по отношение на опазването на околната среда. Този път ще се опитам малко да изместя фокуса към околната среда, а не към отбраната. България като страна домакин предоставя на участващите страни информация относно правилата за опазване на околната среда, които се прилагат при учението. Стандартите ни са доста високи всъщност. Българската и американската страна извършват периодично оценка за наличие не екологосъобразно поведение. Преди и след всяко мероприятие се осъществява постоянен контрол. Съгласно Споразумението, силите на САЩ са финансирали извършването на първоначална оценка за състоянието на околната среда, така наречения „ОВОС”, на всички договорени съоръжения и обекти. Това проучване се приема като документиране на заварено положение. Два пъти годишно, както и преди, и след мероприятията, при които има вероятност за увреждане на околната среда, се вземат проби от почвата и водоизточниците в района, които се анализират в специализирани лаборатории. Съгласно заложеното в Концепцията на Българската армия за околната среда са правени и допълнителни изследвания, наши, български, на показателите на околната среда на учебен полигон „Ново село”. До момента това, за което аз съм информирана, е, че не са установени отклонения от договорените норми и стандарти. Аз поисках информация от Министерството на околната среда и водите, за да бъда добре подготвена за Вашия въпрос. Според техните данни от проверки и мониторинг по компонентите „Води”, „Въздух”, „Почви” в района на полигон „Ново село” не се установяват отклонения на измерваните показатели. До момента в Министерството на околната среда и водите не са постъпили жалби и сигнали за замърсявания. И тук всъщност е моята покана към Вас като политици: кажете на хората, с които се срещате, нека, ако те имат такива съмнения, да отправят лични жалби или сигнали до Министерството на околната среда и водите, за да могат директно да получат отговор от тях. Данните на институциите не потвърждават наличие на отклонения, но по отношение на осигуряване на международна експертиза за състоянието на полигон „Ново село”, Министерството на отбраната счита, че такава би се наложила, ако се констатират отклонения от установените норми. Тоест, имайки макар и начало на някакви доказателства за това, ние можем да направим тази стъпка, защото хората имат право, разбира се, да знаят, ако се разминават случайно показателите. Въпреки това българските институции са длъжни да отговорят на страховете на хората от региона. Искам да Ви кажа, че аз вчера подписах и изпратих писмо до министъра на отбраната и препоръчах необходимостта от международна експертиза. Моля Ви да предадете на хората, които са се обърнали с такава молба към Вас, че от моя страна това е направено. Ще Ви дам копие от писмото. Нека да се прецени отново в името на това българските граждани и жители на района да бъдат сигурни за тяхното здраве и живот, аз смятам че винаги трябва да бъдем на страната на гражданите, когато те имат тревоги. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, дами и господа народни представители! Ние с господин Славов, като ангажирани с нашите избиратели в Сливенско и Ямболско, сме доволни от Вашия отговор, но ми позволете известен коментар, тъй като и Вие подчертахте в този мандат на това Народно събрание, че за втори път поставяме този въпрос като проблем. Правилно обърнахте внимание и аз също – на нашите зрители. Искам да обърна внимание най-отговорно, че за всяко съмнение, за всяко безпокойство те могат и трябва да се обръщат не толкова към българските институции, а към Съвместната комисия, която е създадена след подписаното Споразумение за използването на съоръжението. И, забележете, драги зрители, нашата държава тук има един пропуск, защото в 2006 г. е подписано Споразумението, но чак в 2008 г. на базата на Базелската конвенция, се подписва допълнителното споразумение за екологичната чистота и контрола. И така, съгласен съм с Вашият отговорен отговор към всички, които ние представляваме, но бих подчертал, че българската страна във Ваше лице може системно да провежда контрол около съоръженията, което ще бъде и на базата на опита на полигон „Змеево”, за да се утвърди спокойствие в региона. Второто, по-важното, което е свързано и с Вашия отговор – периодично, на 3 – 6 месеца и особено когато има крупни учения, проведени с международно участие там, да се прави международната експертиза по изискването на тази Съвместна комисия и то обезателно да завършва с подписан протокол и обявяване в средствата за масова информация от региона. Само това действително ще внесе успокоение и целесъобразно използване на съоръженията. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос е относно организацията на снегопочистването и сметоизвозването на граничните контролно-пропускателни пунктове на територията на Република България. Уважаеми господин Министър, считано от 21 август 2015 г. с промените в Закона за държавната собственост и Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове снегопочистването, сметоизвозването, почистването и пътната маркировка на граничните контролно-пропускателни пунктове на територията на Република България е задължение на директора на Агенция „Митници”. Нашият въпрос към Вас е: защо до момента не е предвидена открита процедура за обявяване на обществена поръчка за посочените услуги? Благодаря Ви, господин Председателстващ.

Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, госпожо Янкова, информирам Ви, че преди областните управители да са извършили фактическото предаване на имотите, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, сградите и съоръженията в зоните на ГКПП с пълна документация, Агенция „Митници” не би могла да проведе открита процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на услуги за снегопочистване и сметоизвозване на същите пунктове. Крайният срок за предаването изтече на 24 ноември 2015 г. Съзнавайки обаче междувременно отговорността на възложените задължения, както и сериозността на последиците, които биха настъпили, ако не бъдат предприети незабавни действия за възлагане на дейностите по сметоизвозване и снегопочистване, Агенция „Митници” обяви и проведе процедура на договаряне без обявление. За изпълнение на дейностите по поддръжка и почистване в зоните на ГКПП и на обектите за обществено ползване в митниците е назначен обслужващ персонал по Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. Този персонал е разпределен на всички пунктове. Предвид обстоятелството, че проведената процедура на договаряне, респективно сключените в резултат на нейното провеждане договори, има характер на временно решение за изпълнение на възложените дейности, в кратки срокове, след като областните управители извършат фактическото предаване на имотите, ще бъде подготвена техническа спецификация и в непродължителен срок обявена открита процедура.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, поставихме така въпроса, защото знаем, че контролно-пропускателните пунктове са входа на България, паралелно с това и българите, напускайки страната, и хората, които влизат в България, си правят изводи каква е България от първата среща – дали е чисто, дали е почистено от сметосъбиране, сметоизвозване и дали сте подготвени за зимата. Ние имаме голяма тревога от това, което казахте. Направили сте възлагане. Чрез парламентарния контрол отново ще Ви попитаме, след като излезе обществената поръчка, колко средства са изхарчени, дали са харчени както трябва, дали сте упражнили контрол заедно с Агенция „Митници”? Паралелно с това, нашето настояване е да вкарате ред и Агенция „Митници” по същество да стопанисва както трябва пунктовете, защото, да, те са собственост на държавата, ние сме им делегирали правото да ги стопанисват, Вие – също, за да може страната действително да дава европейско лице и да може поне входовете на България да бъдат витрина за влизането със самочувствие в нашата страна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Янкова, ако въпросът Ви е продиктуван не толкова от обществените поръчки, колкото от грижата за състоянието на пунктовете, значи говорим за едно и също. Решението от лятото да се централизира грижата за външния вид и стопанисването на граничните контролно-пропускателни пунктове в Агенция „Митници”, а не както дотогава беше на областните управители, на територията на които области се намират съответните ГКПП-та, като цяло е добро, защото засилва отговорността и координацията при извършването на тези дейности. В този смисъл съм сигурен, и това е убеждението на правителството, че състоянието на пунктовете в зимата на 2015 – 2016 г., и въобще състоянието на пунктовете ще бъде много по-добро от това, което е било досега, най-малкото защото вече имате министър, когото да питате дали тази дейност се извършва коректно и да търсите отговорност за провеждането на тази политика, и това е министърът на финансите, който ръководи и Агенция „Митници”. Разбира се, не бягам от отговорността да Ви представим коректна информация как е минало възлагането. По данните, с които разполагаме, през годините са били налице договори със съмнителна целесъобразност, което се надявам да бъде преодоляно при централизираното възлагане и да можем да отчетем подобряване като цяло на състоянието на пунктовете в бъдеще. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Горанов, на 20 ноември 2015 г. приключи сетълмента по реализацията на държавни облигации за 50 милиона евро с падеж 2035 г. По данни на Министерството на финансите, постигнатата доходност е 3,987%, а цената на придобиване е 88,514% отстъпка от номинала. Но анализът на пазара показва, че в периода 13 – 20 ноември тази година, тоест от момента на записване на книжата до техния сетълмент, цената на книжата (продава) е била над 91,5%. Тази цена гарантира доходност от 3,7%, а не 3,987%. В тази връзка: кое наложи да преговаряте конфиденциално с „глобален инвеститор” по реализацията на книжа със сравнително малък обем от 50 милиона евро, вместо да се възползвате от предимствата на широка и силна пазарна конкуренция, която би довела до по-благоприятни за българската държава условия на сделката? Защо са изолирани другите инвеститори и кое Ви наведе на необоснования извод, че никой друг няма да предложи по-добри условия в сравнение с частното пласиране на дълга? Не мислите ли, че неоснователно са изолирани българските банки и други финансови институции, които имат проблеми с реализацията на значителен финансов ресурс? Тоест не е преговаряно, не е попитано мнението за българските банки и преговорите са водени само с един инвеститор, по информация на Министерството на финансите, вместо наистина европейската практика – при частно пласиране на дълг задължително се преговаря с ограничен брой, но няколко посредника. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гечев, анализът Ви е непълен и ще си позволя да се движа по ръба на Правилника, за да Ви запозная с цялата информация по въпроса, който коментирате. В резултат от политиката на директни покупки на дългови държавни ценни книжа от Европейката централна банка през периода март – април 2015 г., доходностите на държавите и редица други дългови ценни книжа в Еврозоната, както и суаповите лихви, използвани от пазарните участници за оценяването на така наречените „спредови книжа”, за каквито се приемат и тези на България, достигнаха исторически най-ниските си нива. Именно тези условия характеризираха пазарната среда през втората половина на месец март 2015 г., която бе избрана като време за емитиране от страна на Република България на троен транш еврооблигации в размер на 3,1 млрд. евро. Възползвайки се от изключително благоприятната пазарна среда по това време, правителството реши да набере по-голям обем от предварително планирания ресурс. По този начин тогава, при тези транзакции бяха постигнати цени на финансирането, които са най-ниските исторически постигнати от страната на пазарен принцип през последните 25 години. Нека припомня, че тогава също се изразяваха аргументи, че България не трябва да емитира еднократно такъв голям обем, а да го разпредели на две транзакции, което предполагаше да се пласира дълг и през есента, с очакването, че тогава ще бъдат постигнати по-добри доходности. Развитието на пазарите оттогава досега обаче доказа прецизността на нашия избор на момента за емитиране на еврооблигациите през месец март 2015 г. При структурирането на трите транша еврооблигации през 2015 г. само обемът на 20-годишните книжа беше под 1 мрлд. евро, тъй като това беше най-дългосрочната облигация, пласирана от България на международните пазари. Международните инвеститори имат изисквания за ликвидността на свои активи, като често границата от 1 млрд. евро се приема за праг, под който се изисква премия за неликвидност. Допълването на обема на тази емисия увеличава нейната ликвидност, което прави страната ни по-разпознаваема от инвеститорите емитенти и задава по-достоверен бенчмарк в тази точка на дълговата крива на страната. По-ликвидният обем на тази емисия ще благоприятства позиционирането на бъдещи доходности, в случай, че в бъдеще се предложат нови еврооблигации с оригинален матуритет от над 10 години. Подчертавам и това, че опция за последващо преотваряне на емисията е заложено в документацията, предоставена в Народното събрание в началото на годината при ратифицирането на договора, който даде възможност за новите заеми на международните капиталови пазари. Осъществената на 13 ноември 2015 г. операция по преотварянето е от типа частно пласиране на дълг, който е стандартен инструмент при управление на държавния дълг. Този подход не е прецедент в практиката на Министерството на финансите при управлението на дълга. Искам да припомня, че през месец декември 2013 г. Република България осъществи частно пласиране на дълг по немското законодателство – случайно, като лихвите по тези заеми бяха по високи от доходността, постигана по същото време на вътрешния пазар на ДЦК. За разлика от предходните транзакции по поемане на външен дълг към международните пазари, при преотварянето на 20 годишните еврооблигации не бе платено комисионно възнаграждение на „Голдман Сакс”. Доходността по преотварянето на 13 ноември е в размер на, цитирано от Вас, 3,987%, като увеличението спрямо март се дължи на повишение с 67,3 базисни точки, 20-годишен лихвен соап и на минимално увеличение с 5 базисни точки на спреда. Постигнатата доходност и съответно цената са пазарни и бюджетът не е ощетен по никакъв начин. Процесът на ценообразуване при пласиране на дълг на международните пазари не се определя на състезателен принцип като аукционите на вътрешния пазар, а включва определена суверен спред към осреднения лихвен суап. Към тази стойност се добавя премия за нова емисия, която зависи основно от макроикономическите показатели и кредитния рейтинг на емитента, както и от състоянието на очакването за развитието на международните капиталови пазари. Още повече, че доходността по преотварянето е съпоставима с емитентите в края на месец октомври 2015 г. – 20-годишни еврооблигации от Румъния, която за разлика от нас притежава изцяло инвестиционен кредитен рейтинг. По повод на твърдението, че държавата би могла да постигне по-благоприятни условия на сделката, бих искал да отбележа, че България получава регулярно информация за състоянието на международните капиталови пазари, за доходността и матуритета, на които би могла да се финансира. Предоставената информация сочи категорично, че държавата се е финансирала на пазарни нива. Не на последно място следва да се има предвид и настоящата ниска степен на ликвидност на дълговите ценни книжа, номинирани в евро на международните пазари за всички суверенни емитенти. Това е също пряк ефект от неконвенционалната парична политика в Еврозоната – въпрос, обсъждан като проблем на ниво Съвет на финансовите министри на Европейския съюз. Тази ниска ликвидност създава предпоставки и за друга важна характеристика на пазарите днес – цените, които се наблюдават на екраните на различни електронни платформи за търговия, са до голяма степен индикативни котировки, отклоняващи от цените при реално сключени сделки. С други думи, цените при котировки „продава”, каквито са цитираните от Вас, са различни от цените на реално сключваните сделки. Има и други фактори на пазарите, които в настоящата ситуация могат да доведат до бързи и резки изменения в цените на съответните активи – както при реалните сделки, така и при нивата на котировки „купува” или „продава”, а също и при самите спредове между котировките „купува” и „продава”. В резултат от регулаторните промени спрямо глобалните банкови институции, които са обичайните маркет-мейкъри на суверенен дълг, количествата на обявените за търговия книжа често са изключително малки. Ето защо при поява на обеми на реална транзакция, които в някои случаи надвишават над 50 пъти стандартно обявените количества, цените може рязко да се променят. Тези условия са специфични за всяка конкретна сделка. Поради това е подвеждащо и според мен е погрешно да се правят директни сравнения на цените и доходности между различни източници на информация, без да се отчитат всички фактори за ценообразуването в тяхната цялост и комплексност, както и без да се прави разлика между котировки „продава” и цени по реално сключвани сделки. В заключение бих искал да Ви информирам, че осъществената на 13 ноември транзакция не е била инициирана от Министерството на финансите, а е следствие от заявен инвеститорски интерес от глобален чуждестранен инвеститор. До момента на преотварянето на облигацията в Министерството на финансите не са постъпвали никакви конкретни предложения и оферти от български инвеститори за преотваряне на която и да е от емитираните на външните пазари облигации. Министерството на финансите не изключва допълнителни бъдещи преотваряния на тази и други емисии при преценка за целесъобразност и оптимизация на цената и източниците на публично финансиране.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, не съм доволен от отговора. Той беше точен като параметри на международния пазар, но всички знаем, че едно е международният пазар, друго е позицията на всяка отделна страна, а България се намира в добри позиции поради показателите, които все още поддържа. Второ, ние не разбрахме по какъв начин Вие разбрахте, че това е най-добрата сделка? Добре известно е, че използването на частно пласиране става обикновено при обратно изкупуване на дълг, а не при пласиране на нови емисии. В тази връзка възниква един уточняващ въпрос. Като казахте, че това е практика на Европейския съюз, господин Министър – на кои страни? Да кажем точно – през последните три години са осигурили частно пласиране на нови емисии, но кои страни от Европейския съюз са имали такава практика? Второ, кой е този глобален инвеститор? Защото тук имаше противоречие във Вашия отговор. Вие казахте, че никой не е заявил интерес към тази емисия. Е как ще заяви, като Вие не сте обявили?! И как пък точно този глобален инвеститор се е заинтересувал?! Защото много експерти твърдят, че може причината да е този инвеститор да е на къси позиции с държавни ценни книжа от България, извършил е – това е хипотеза – спекулативни сделки и сега би трябвало да си реализира сделката и търси спешно държавни ценни книжа от България. Кой е този глобален инвеститор, който търгува и реализира българския дълг? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! При откриването на тази сесия от нашата парламентарна група се обърнахме към парламента с декларация, с която искахме да привлечем вниманието на всички народни представители – и на управляващите, и на онези, които за пред хората не са част от коалицията, но участват в управлението и го подкрепят когато е нужно, а и на опозиционните партии – към един проблем, от чието преодоляване зависи бъдещето на България. Става дума за демографската криза, за скоростта, с която българската нация се топи, за все по-отчетливата загуба на способност на нацията ни да се самовъзпроизвежда с онези темпове, които да дадат перспектива за бъдещето на страната – по-дълго от няколко десетилетия. В края на годината, след повече от година управление на десницата и два рестриктивни бюджета с няколко актуализации, ситуацията е много тежка и обезпокоителна. Защото демографската политика не може да се прави с десни мерки. Днес българите намаляват. През последните години България годишно е намаляла с 40 хиляди души. Всяка година изчезва един град като Кюстендил. С тези темпове България намалява със 110 човека на ден, с 4,6 човека на час. Ако това не бъде променено, след 10 години населението на страната ще се стопи до 6 милиона и 600 хиляди души. Замразени са социалните плащания, защото при раждането на първо дете и тази година бе замразен размерът на плащането. Увеличиха се плащанията за трето дете минимално, но кой млад човек ще тръгне да очертае така перспектива пред себе си при тези ниски доходи?! Днес българите застаряват и България е една от държавите с най-ниска раждаемост от държавите – членки на Съюза. През 2014 г. коефициентът на раждаемост е бил 9,4 промили, при средно 10,4 на хиляда за Европейския съюз. И няма как да е иначе, щом държавата не провежда никаква политика за стимулиране на раждаемостта. България е с най-висока смъртност измежду всички държави – членки в Европейския съюз. През 2014 г. коефициентът на смъртност е 15,1 на хиляда, което е с 4 промила по-високо от средното за Европейския съюз. У нас осем на всеки хиляда живо родени деца не навършват една година. Това е близо два пъти по-високо в сравнение със средното за Европейския съюз равнище. Няма как да е иначе в държава, която има крайно пазарна политика в здравеопазването. Продължават миграционните процеси на младежи до 30 г. и допълнително засилват тенденцията за стареене на нацията. Защото гордостта от ниските данъци и ниските доходи убива перспективата пред развитието на квалифицираните младежи на България, защото отвореният Европейски съюз им дава много повече възможности за доходи и за нормален живот на тях, на семействата, на децата им. Така е застрашено и икономическото развитие на България. Все по-малко българи имат достъп до здравеопазване, защото Вие от управляващата десница провеждате абсурдна от гледна точка на човешки права и съвременни стандарти реформа, според която хората в България вече се делят на социално значими и социално незначими. Имаш ли пари, получаваш лечение, нямаш ли пари – чакаш. Трайно изолирани от системата на здравеопазване са всички, които по една или друга причина имат задължения. Достъп до лечение имат все по-малко хора, но бюджетът за здраве, който за 20 ина години се увеличи с над 1000 процента, остава същият – над 4 милиарда годишно. Няма повод за гордост, че бюджетът за здраве не е намален, след като хората, в чиято полза ще се разходва той, са значително по-малко – стотици хиляди по-малко, отколкото досега. Бюджетът за следващата година възпроизведе мрачното статукво – малкото богати осигуряват своето здраве, играчите в процедурите за обществени поръчки са осигурени, но всичко това става на гърба и за сметка на милиони български граждани. От там идват и високите нива на смъртност, с които България е злощастният първенец на Европа. Българите не получават нужното образование. През тази година над 13 хиляди българчета не тръгнаха в първи клас, защото са извън България. Още няколко десетки хиляди ученици не могат да продължат начално и средно образование по същите причини, защото у нас липсва перспектива и търсят своя шанс извън България. Отделно 20% от децата в предучилищна и училищна възраст изобщо не ходят на училище, а делът на преждевременно напусналите системата е един от най-високите в Европейския съюз. Нараства броят на учениците, които прекратяват обучението си в страната поради заминаване в чужбина. Те са средно 26 процента от общо напусналите за последните няколко години. Най-честите причини, водещи до отпадане от училище, са в резултат на икономическа емиграция на родителите в чужбина, нисък стандарт на живот в някои семейства, невключване в системата на предучилищно образование и подготовка. Само за последните три години са закрити и преобразувани 55 държавни и общински училища в рамките на това, което наричаме оптимизация на училищната мрежа. Процесът е изключително тревожен, който изисква анализ и преразглеждане на политиката, защото общините нямат пари. Бюджетът обаче за следващата година предвижда устойчиво намаляване на средствата за образование с по 8,5 милиона годишно и пренасочване на държавните пари и в частните училища, защото там може да се реализира печалба. Защо закриваме държавни и общински училища, след като насочваме публичен ресурс в частните училища?! У нас подготовката за училище е относително най-скъпа в цяла Европа. За първолаците са нужни 338 лв., а за по-горните класове – не по-малко от 488 лв. Как ще си позволят тези суми всички онези няколкостотин хиляди работещи бедни, на които днешното управление отне възможността да възстановява данъка върху дохода си? Защо така и не пожелахте в бюджета за следващата година да бъдат предвидени някакви помощи за бедните родители на децата след първи клас? Иначе, ще продължи процесът на отпадане от училище. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Тежките демографски проблеми са резултат от неизпълнение на основните конституционни функции на държавата и гарантиране на социална сигурност, намаляване на социалните неравенства. При Вашето дясно управление държавата абдикира от своите задължения и сега е свила преразпределителната си дейност до ниво 37 – 38%, когато средно в Европейския съюз това равнище е 10 – 12% повече. В условията на криза ограничението на преразпределителната функция на държавата води единствено до повече бедност и неравенство, до социално изключване, но не решава нито един проблем, защото демографската криза достига равнище, при което тя вече се превръща в заплаха за държавността и демократичния ред в България. И тази заплаха става все по-осезаема, когато правителство и управляващо мнозинство бездействат. Припомням, че Народното събрание по наше предложение прие решение, с което задължи Министерския съвет до края на месец ноември да внесе краткосрочни и средносрочни мерки за борба с демографската криза. Днес е 4 декември – няма и помен. Социалният министър само споменава, че ще прави стратегия, но когато се реализира тази стратегия, в България може да не са останали граждани да й се радват. Пак казвам, демографската политика не може да се прави с десни мерки. В приетия тези дни бюджет няма решение на причините и последиците за демографската криза, за намаляването на населението, за бедността, за безработицата, за неравенствата, за липсата на перспектива, за икономическата несигурност и крайно обострените регионални и териториални дисбаланси. Това е безотговорно управление на мнозинство и правителство. То показва колко малко днес управлението се вълнува от проблемите на България. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Къде е тази обосновка за мерките с демографската криза в току-що приетия бюджет. Точно обратното – бюджет на стабилността на финансите, и бюджет на крайна нестабилност на демографската перспектива пред България. В тази обстановка ние от БСП лява България заявяваме категорично: единственият социален коректив на това правителство е интересът на милиони българи, българи, които искат друго бъдеще за България. Всички партии, които наричат себе си национално отговорни, трябва да се включат в спешни мерки за преодоляване на демографската катастрофа пред България. Ние от БСП лява България имаме и предлагаме такива мерки. Предложихме ги и при приемането на бюджета. Те бяха лековато отхвърлени от мнозинството. От тук насетне ще продължим, защото това е интересът на България и на милионите български граждани, които искат да имат бъдеще тук, в България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Има ли пълномощно? Упълномощен ли е от ръководството на ГЕРБ? Няма член на ръководството на ГЕРБ в залата.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, факт е, че борбата с демографската криза трябва да е нещо, което вълнува всяка една отговорна политическа партия, подчертавам обаче: отговорна. Какви са компонентите на борбата с демографската криза? По-висока раждаемост и по-ниска смъртност. По-висока раждаемост – какво трябва да има всяко семейство, за да е насърчено да има повече от едно дете или да има дете изобщо? Сигурност, гарантирана работа, гарантирано устойчиво развитие на професията си. Как става това? Чрез работеща икономика. Как имаме работеща икономика? Чрез развита инфраструктура. Тук се връщаме отново на въпроса дали инфраструктурата е самоцел и дали инфраструктурата е въпрос на популизъм? Не, инфраструктурата е онова, което гарантира развитието на държавата в положителна насока. Как развива качеството на живот една лява партия? През социални мерки и харчейки пари, с които не разполага. Как една лява партия ориентира социалната политика така, че тя да бъде само инструмент за печелене на избори? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Увеличението и раздуването на социалните разходи не трябва да минава през фалит на държавата и чрез въвеждане на държавата в дългова криза, не трябва да минава и чрез въвеждане на държавата в дефицит, какъвто беше налице само година и половина назад. По-малко смъртност. Как? По-добро здравеопазване. Какво прави така укоряваното дясно правителство? Реформа в здравеопазването, нов Закон за здравеопазването, подобряване качеството на здравните заведения. Какво правеше година и половина назад, чрез пироговчета и всякакви други, един небезизвестен здравен министър? Какво беше качеството на здравеопазването тогава? Когато говорим за здравно заведение ние трябва да си даваме сметка, че то трябва да бъде, на първо място, качествено, на второ място, то трябва да носи здраве за хората. Не трябва да говорим за това, че едно здравно заведение трябва да бъде само един начин за поглъщане, за крадене на пари, не трябва да бъде един начин, в който парите да изтичат само чрез здравната система.

То трябва да бъде достъпно.

Образованието. Сто и петдесет милиона повече има за образование, предвидени в настоящия бюджет 2016. Сто и петдесет милиона! Спекулирането с цифри, лъжите – това са инструмент на политическо безсилие. Тогава, когато няма доводи, тогава, когато няма политически тези, тогава започва да се говори в лъжливи цифри, тогава започва да се говори в измислици. (Реплики от БСП ЛБ.) Демографска криза не се бори тогава, когато изпращаш младите хора в емиграция. И нека само обърнем поглед към хората, които са извън държавата. Кой гласува за лявата партия БСП? Какви са постиженията на БСП в гласоподавателите извън пределите на България? Никакви. Къде бяха социалните мерки, къде бяха предложенията на БСП? – В боксовите мачове, в спарингите. Българите не вярват на това и българите един месец назад го показаха! И резултатът наистина е очевиден – 22:0. Социалните предложения, които прави БСП, тезите, които развива в лявата политика, очевидно са неприпознати от българските избиратели. Очевидно българските избиратели залагат на това да има отговорност, да има един начин на харчене на пари – чрез минимално разпределение през бюджета тогава, когато е ясно по какъв начин тези средства се харчат, и тогава, когато е ясно за какво се харчат. Тогава, когато тези средства биват инвестирани в реална икономика, когато бъдат инвестирани за разкриване на работни места, тогава само българските граждани могат да имат сигурност, тогава само могат да раждат деца, тогава могат да остават в държавата! Но тогава, когато изпращаш младите хора в емиграция, тогава, когато ги изпращаш да бягат и тогава, когато най-много млади хора са напуснали държавата по време на управлението на лява партия, тогава нямаш право да говориш за борба с демографска политика, тогава нямаш право да говориш за демографска криза, нямаш право да хвърляш вината върху онези, които се опитват да се справят с последиците на едни зловредни леви управления! Затова лявата политика в Европа катастрофира! Затова десните правителства са тези, които доминират управлението в Европа! Затова, защото лявото е демагогия; затова, защото лявото не предлага реални работещи механизми; затова, защото лявото се крие зад едни популистки обещания, зад едни обещания, които знае, че не може да изпълни! И когато е на власт, това се показва и то катастрофира, свалят го хилядите протестиращи по улиците! Тогава лявото се крие зад окупации, тогава лявото се крие зад парламент – блокиран, тогава лявото прибягва до наглост, тогава, когато след това дясно правителство се опитва да отстрани тези зловредни влияния, тогава, когато ние трябва да работим затова, държавата реално да може да работи и тогава, когато държавата трябва да бъде възстановена! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Горанов, Държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” е създадено със Закона за преобразуване на Строителни войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавните предприятия. Основният предмет на предприятието е строителство, поддържане и възстановяване на транспортни обекти, проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност в областта на транспортните комуникации. Съгласно чл. 4, ал. 2 от горепосочения Закон, на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” са възложени за изпълнение следните публични задачи: поддържане на готовност и изпълнение на дейности и задачи по държавния военновременен план; второ, поддържане на готовност и изпълнение на задачи по националния и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи; трето, изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната. С чл. 38, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на министъра на информационните технологии и съобщенията са вменени като задължения изграждането и поддържането на транспортните обекти за нуждите на отбраната, както и осигуряването и поддържането на военновременните мощности в транспортната мрежа. Изпълнението на тези задължения се осъществява от Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, за което предприятието разработва необходимите планове – План за привеждане в готовност за работа във военно време, Военновременен план, План за техническо покритие и възстановяване на железния път и съоръженията по него в районите на действия на поделенията. Наред с това чл. 63, ал. 3, т. 1 от Закона за защита при бедствия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са възложени задачи да поддържа в готовност сили и средства и да осигурява участието на подчинените си структури като съставна част на Единната спасителна система в съответствие с Националния план за защита при бедствия, приет с Решение № 973 от 29 декември 2010 г. на Министерския съвет. Една от дейностите по защитата на населението при възникване на бедствие е извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи – чл. 19, ал. 1, т. 13 от Закона за защита при бедствия.

Ако просроча времето, моля да е в репликата.

Във връзка с разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 13 от Закона за защита при бедствия Националният план за защита при бедствия неколкократно и поименно е визирал Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, възлагайки му конкретни задължения и отговорности. Предприятието е специализирано в изпълнение на следните дейности: реконструкция на железния път по механизиран способ среден ремонт и текущо поддържане на железния път; изкопно-насипни работи за изграждане на земно платно за нови жп линии; механизирано полагане на нов железен път с последващо финансиране и нивелация; изграждане на изкуствени съоръжения по новостроящите жп линии; строителство на нови железопътни гари и преустройство на вече съществуващи гари, строителство на нови трамвайни, тролейбусни линии и реконструкция на съществуващи линии; електрификация на нови и съществуващи жп линии, изграждане на системи за жп сигнализация и телекомуникационни работи. Следва да се има предвид и че задълженията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в областта на организирането на неотложни аварийно-възстановителни работи при критични ситуации в железопътния транспорт, са предвидени и в Националната програма за защита при бедствия 2014 – 2018 г. Съгласно чл. 7 от горепосочения Закон, дейността на държавните предприятия за изпълнение на техните публични задачи се финансира със средства от републиканския бюджет при условия и по ред, определен от Министерския съвет. Изпълнението на задачите от държавния военновременен план, Националната програма за защита при бедствия и Националния план за защита при бедствия също се финансира от държавния бюджет. Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване” е единственото в страната, което съхранява сглобяемо-разглобяеми конструкции за краткосрочно и временно възстановяване на железопътни мостове, както предприятието разполага и с уникална техника за реакция при бедствия, аварии и катастрофи. Стойността на съхраняваната техника и имущество е в размер, приблизително на 43 млн. лв.

Екипажите за съхраняване на техниката се формират от съответните специалисти в мирновременни структури на държавното предприятие. Уважаеми господин Министър, през 2014 – 2015 г. Вие сте спрели плащането по изпълнението на тези публични задачи, а за 2016 г. въобще няма заложени средства. Въпросът ми е: защо направихте така да не се изплатят сумите за 2014 – 2015 г., 2016 – да няма, при положение че това предприятие си извършва задачите, тоест работата, която е поръчана, е изпълнена, а Вие не искате да я заплатите? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Дали нарочно или случайно пропускате единствения проблем на тези две предприятия – не знам дали Ви е убягнало, но в края на 2012 г., в самия край на 2012 г., със закон е отменен Законът за преобразуване на Строителните войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения. И всичките тези основания, които Вие цитирате във Вашето изложение за възлагане на държавни задачи от Закона, който цитирах, са отпаднали. Те не съществуват. Любопитно ми е, дори през 2013 г. и 2014 г., когато имахте възможността да имате мнозинство и да управлявате процесите, защо не зададохте този въпрос? Законът е отменен. И аз, като министър на финансите, не мога да включа в бюджета нито един разход, който не се предполага или не се изисква на база на годно, на правно основание. Поради липсата на нормативно основание и в 2014 г., както коректно цитирате, и в 2015 г., и в 2016 г. няма предвидени тези средства. Да, подобен проблем с тези структури – ще ги наричам така заради неясния им правен статут, стои. Но не толкова въпросът е към Министерството на финансите, колкото към ресорната комисия и министъра на транспорта. Ако Законът предвиди специален статут на тези звена и ангажименти от държавата, ние ще го изпълним. В момента имаме правен вакуум. Искам обаче да Ви успокоя, че добрият мениджмънт на тези предприятия в момента и включването им в редица дейности на държавата, осъществявани на търговски принцип, дава възможност те да поддържат жизнеспособно и устойчиво своите функции и да са в задоволително финансово състояние. В този смисъл ако се прецени впоследствие и в бъдеще, че структурата на тези звена трябва да бъде оформяна на търговски принцип или отново да се върне на принципа на държавни предприятия, защото, повтарям, Законът е отменен, в момента те са с висящ статут, тогава сме готови отново да обсъждаме финансовата рамка на техните действия. Уверявам Ви обаче отново, че по една или друга причина, с активното управление от страна на техния принципал, финансовото състояние на тези дружества е задоволително и функциите, които изпълняват в момента като дружества, държавни предприятия с отпаднало законово основание за тяхното съществуване и непреобразуване в търговски такива, са на задоволително ниво и не е увредено имуществото на държавата, включено в техния капитал. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Танев! Моят въпрос е свързан с публикувания Проект за правилник на Фонд „Научни изследвания”. Той беше подложен на публично обсъждане и на 25 ноември приключи публичното обсъждане. В справката, която направих вчера, видях, че все още не е приет, не е публикуван като официален документ от страна на МОН. Като се съгласяваме, че беше необходим нов правилник, като се съгласяваме с факта, че той доста подробно разписва редица процедури, които са необходими, за да може съответно Фонд „Научни изследвания” да работи, особено след злополучната сесия 2012 г., когато имаше, знаете, сериозен проблем с финансирането на научни проекти, все пак в мен будят недоумение някои съществени промени, които се предлагат в правилника и те са свързани в няколко направления. Първо забраната, съответно участващите научни работници, асистенти, докторанти да получават заплащане във връзка с изпълнението на проектите. Това мога да го класифицирам като безобразие от гледна точка на това, че, знаете, в системите, особено на БАН – Селскостопанска академия, от 2010 г. заплатите са пренебрежимо ниски и се изравниха със заплатите на най-ниско квалифицирания труд. Желанието Министерството да ограничи заплащането по тези проекти, което беше преди това, създава изключително много трудности да бъдат реализирани качествени проекти. Второто нещо, което също буди недоумение от гледна точка на Проекта на правилник на Фонд „Научни изследвания”, е възможността отново да кандидатстват неправителствени организации, които нямат съответния научен капацитет, но имат възможности да бъдат достатъчно гъвкави, да привличат колективи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вторият въпрос е свързан с това как ще преодолеете наплива на тези неправителствени организации за участие в конкурсните процедури?

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема проф. Бъчварова! Работата по новия правилник започна отдавна, отпреди години. Особено много тя беше активирана през 2014 г. Списването му в сегашния вариант започна през август месец и в него основен автор е проф. Вейселов, който е управител на Изпълнителния съвет, а ръководителят в момента, под супервизията на ресорния заместник-министър, е проф. Костадинов. Проектът е изготвен на базата на съществуващата за момента законодателна база. При всички случаи това, което предлагаме, има големи предимства пред това, което заварихме, което беше разумно спряно и не получи съгласуване от Министерството на финансите. В момента новият правилник създава все пак ясно дефинирани и конкретни устойчиви правила и процедури за работа на фонда. Бих добавил и много по-голяма самостоятелност, като той сам избира своите органи, вече почти без каквато и да била намеса на Министерството. Погрижили сме се да има повече от стандартния минимум от гарантирани инструменти за прозрачност при вземането на решения и независимост. Създадоха се условия за финансиране на най-добрите научни проекти на основата на обективно оценяване на проектните предложения от най-компетентните възможни независими национални и международни оценители. В управлението и оперативната работа на фонда са само водещи учени от страната. Тоест, те имат една много голяма автономия от този момент нататък. Ние считаме, че този фонд тепърва трябва да се развива в посока или на правителствена, или на изпълнителна агенция към Министерството, като надделява второто ¬– като нашата политика, но още не сме я обсъдили. Вярно е, че в чл. 41 от Проекта се посочва, че в конкурса на фонда може да участват учени и колективи от учени от установени в България научни организации и юридически лица, които извършват научна и изследователска дейност и разпространение на ресурсите от тях чрез преподавателска дейност, научни форуми и научни публикации в съответствие с действащото законодателство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не мисля, че това по някакъв специфичен начин отрязва възможността на млади учени да участват в работата, при условие че това са колективи, които включват в себе и хора с по-висок опит. Не мога да довърша в момента.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, Вие наистина не ми отговорихте на двата конкретни въпроса, като Ви похвалих, че правилникът общо взето подробно разписва процедури. Все пак имах два конкретни въпроса. Първо, заплащането значително се намалява и младите учени нямат никакъв стимул да участват в научни проекти, защото Вие не само че ще ги ограничите в заплащането, но в същото време ще разработвате тепърва методика колко трябва да получават. По отношение на въпроса, свързан с прозрачността на процедурите, въпросът е: какво финансира Фонд „Научни изследвания”? Във всички европейски държави финансира фундаментални изследвания и почти не се допуска разработване на каквито и да било приложни продукти. При Вас в Правилника се промъква изречението, че ще има и прототипи. Господин Лукарски има Програма „Конкурентоспособност”, има иновации, където бизнесът, който иска, приложни организации, може да направи прототип. Но да давате възможност Фонд с 18 милиона да разработва прототипи, означава, че отново търсите вратата, отваряте вратата за това неправителственият сектор да продължава да източва Фонда, така както беше през 2012 г., когато, знаете, че от неправителствени организации се усвоиха огромни ресурси в тази посока. И другото нещо. Пак във Вашия Правилник пише, че Изпълнителният съвет може да разработи процедура за изисквания за научен капацитет. Това може – не може, кой да го разбере? Значи, аз кандидатствам, събираме се трима човека, наемам пет човека от БАН и вече имам научен капацитет. А Фондът може и да не ми изиска капацитет или каквато и да било дейност в тази посока. Иначе приветстваме, че сте работили по дейността или Правилника на Фонд „Научни изследвания”, но прецизирайте тези неща, за да имаме максимално усвояване на средствата за фундаментални изследвания и на тези научни изследвания, които имат право да кандидатстват, да си получат и възнагражденията за това. Иначе пренебрегваме абсолютно всички правила – някой работи, и нищо не получава за това.

Професор Бъчварова, аз ще бъда напълно откровен, както обикновено. Разбирам Вашите притеснения. Ние не сме работили за Правилник, който да създава възможност за източване на Фонда и както и да се нарича това, както беше досега. Вашите бележки дойдоха, макар и в последния ден или след него, но навреме. Преди да подпишем този Правилник, ще имам предвид, ще говоря с моите колеги – той тръгва за съгласуване с Министерството на финансите, имаме броени дни за това, защото следва да бъде пусната новата сесия. Надявам се, че това, което с Вашата група и с колегите, които са абсолютно добронамерени от гилдията, както се казва, ще можем да направим нещо по-добро. До този момент имах огромни грижи и продължаваме да ги имаме, моля да ни разберете, с училищното образование. Искаме там да минат нещата с първите три стандарта. Имаме, разбира се, проблем с влезлия в сила Закон за висшето образование, който на нас всъщност ще ни бъде водещ. Този Правилник като че ли изпреварва Закона за висшето образование. Това е, което Ви казвам най-откровено. Този Закон е по-добър, отколкото беше предният. Вероятно, надявам се, че в Брюксел и в Министерството на финансите ще го одобрят. Надявам се!

Извинявайте! Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър! Става дума за въпрос, който има своя предистория, накрая ще я кажа. Предисторията е, че от края на миналата година парламентът прие изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Съгласно чл. 4, т. 55 трябваше да бъде извършено монтиране на уреди в предприятията, произвеждащи алкохол и цигари – говорим за спиртни напитки и цигари, които да могат да контролират по-точно производството и да се контролира плащането на акциза от съответните производители. Оказа се обаче, че съгласно директива № 9834/ЕО на Европейската комисия, трябва да има предварителна нотификация от Европейската комисия. Тогава се започна тази процедура. Преди около месец, няма и месец – преди 20 дни, тук е имало въпрос, зададен от мои колеги, на министъра на финансите Владислав Горанов и той казал, че тази процедура е започната от Министерството на финансите от началото на годината, като нотификационният протокол, който е бил изпратен от Министерството на икономиката, е бил попълнен от Министерството на финансите. В него е трябвало да се опише точно какви ще бъдат уредите, каква ще бъде технологията за измерване, включително и разработване на софтуер, тъй като това е изключително важно за самата нотификация. Моите конкретни въпроси са два: кога е получен в Министерството на икономиката този нотификационен формуляр от Министерството на финансите, тъй като след като Вие сте го пратили при тях, те са го попълнили и са го пратили при Вас? Ако този нотификационен протокол е получен, попълнен, разбира се, по начина, по който обясних, дали е изпратен до съответните институции в Европейския съюз? Ако не е, кога ще бъде изпратен?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, в началото малко ще Ви поясня по процедурата за нотификация, която се извършва само на етап „Проект на нормативен акт”. Всяка държава членка е длъжна да нотифицира всички проекти на нормативни актове, които представляват технически регламенти по смисъла на директива. Процедурата по нотификация има тримесечен период на изчакване, в който всяка държава членка и Европейската комисия могат да реагират с коментари и подробно със становища. По принцип в периода на изчакване държавата членка може да продължи с националната си законодателната процедура, при условие че остави възможност за внасяне на изменения в Проекта и актът не се приеме преди изтичане на срока за изчакване. Ако в периода на изчакване в Проекта се наложат съществени изменения, то той подлежи на нова нотификация с нови от 3 до 6 месеца период на изчакване. В конкретния случай приетите в края на 2014 г. промени в Закона за акцизите и данъчните складове по отношение на средствата за измерване и контрол представляват технически регламенти и същите е трябвало да бъдат нотифицирани преди приемането им от Народното събрание, а не да се приемат разпоредби и да се отлага тяхното действие. Въпреки всичко, конкретно на Вашия въпрос. На 2 декември 2015 г., преди два дни, в Министерството на икономиката постъпи запитване от Министерството на финансите относно действията, които следва да се предприемат по нотификационна процедура във връзка с новата директива на Европейския съюз 2015/1535, както и дали трябва да се използва нов нотификационен формуляр. Отговорът на Министерството на икономиката, който е изпратен днес, гласи, че съгласно разпоредбите на директивата процедурата по нотификация се извършва само на етап „Проект на нормативен акт”, тоест това е трябвало да се случи миналата година. По процедурата не се предвижда да се нотифицират вече приети от Народното събрание и публикувани в „Държавен вестник” разпоредби. Благодаря.

Господин Министър, това, което отговаряте, е сигурно така и много добре са Ви го написали Вашите експерти, само че аз не чух отговор на моя въпрос. Моят въпрос беше абсолютно конкретен – министър Горанов поясни, че нотификационният протокол, който Ви е изпратен, е трябвало да бъде изпратен от Вас в Европейската комисия, тъй като е попълнен от Министерството на финансите, съгласно действието на директивата, която знам, че е отменена през месец октомври 2015 г. Аз питам: преди да бъде отменена тази директива, съгласно която е започната въпросната процедура, този протокол, когато е получен от Министерството на финансите във Вашето Министерство, Вие какво направихте с него? Защото към момента, когато Вие сте получили, все още е действала тази директива. Вие пратихте ли го веднага в Европейската комисия, или не сте го пратили? Защото става така, че ние тук гласуваме едни закони, които ограничават дребните производители на алкохол – хората гроздопроизводители, а едрите производители, които нанасят най-вероятно сериозни щети, без да имат съответната система за измерване на това какво произвеждат, ние непрекъснато прехвърляме топката между Европейската комисия, Финансовото министерство и Икономическото министерство. Въпросът ми беше съвсем конкретен и аз пак го повтарям: Вие този нотификационен протокол, попълнен от Министерството на финансите, кога го получихте? Под действието на старата директива изпратихте ли го по онова действие до Европейската комисия? Това Ви питам, иначе не мога да приема Вашия отговор за отговор на моите въпроси.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, понеже се подготвих внимателно за Вашия въпрос, ще Ви кажа, че не сте прав. Направих справка в стенограмата на Народното събрание. Господин Горанов не е казал такова нещо. И знаете ли защо не го е казал? Защото нотификационен формуляр от Министерството на финансите в Министерството на икономиката не е постъпвал. Не е изпращан и не е идвал попълван от Министерството на финансите, господин Андреев. Поради тази причина Ви казвам, че единственото, което е дошло от Министерството на финансите, е на 2 декември, без нотификационен формуляр, на което ние сме отговорили днес по отношение на процедурата. Това е! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Предстои грандиозно откриване на този голям обект – Научно-технологичен парк „София”. Уважаеми господин Министър, когато встъпихте в длъжност като министър, Вие поехте функциите и отговорностите на принципал на дружеството, което изгражда този огромен обект. След две-три години предистория, Вие имахте главна задача да ускорите строителството на обектите и главно усвояването на тези около 50 милиона за сключени договори по инженеринг. Втората Ви задача оттук нататък, според мен, е да се изпълва със съдържание дейността на този огромен обект, за да има по голяма полза за обществото, за целия български народ. Моят въпрос преди откриването е: какви са верифицираните разходи към датата 15 ноември, за да е ясно какви средства ще бъдат усвоени по линия на европейското финансиране, какво е необходимо още, за да се дофинансира и изпълни със съдържание дейността на технологичния парк? Откъде ще бъдат тези средства и как смятате да оптимизирате неговата дейност. Поставям този въпрос, защото преди Вас бяхме свидетели на едно безконтролно харчене – 360 хиляди за адвокатски дружества, 260 хиляди за други консултанти, 760 хил. лв. за охрана, 330 хил. лв. за офис консумативи, 300 хиляди за самолетни билети, 600 хиляди за публична визуализация, 480 хиляди за публични събития и така нататък. Тоест Вие наследихте дружество, на което трябваше да ускорите изграждането му и максимално да усвоите средствата, които бяха предвидени.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, какво е било преди мен и какви средства са усвоявани, за съжаление – за добро или лошо, аз не мога да нося отговорност. Ще Ви кажа за нашия мандат и под мое управление какво се е случило на този обект. Към момента сключеният договор е за безвъзмездна финансова помощ, конкретният бенефициент – „София Тех Парк” АД, е все още в процес на изпълнение. Съгласно сключено допълнително споразумение на 3 септември 2015 г. крайният срок за изпълнение на дейностите по проекта е 31 декември тази година. Към момента напълно завършени са сградата на Иновационния форум и площадната инфраструктура по проекта. В процес на финализиране е изпълнението на договорите за инженеринг по останалите четири обекта, които се очакват да бъдат завършени до края на този месец. Това са сградите инкубатор, лаборатория, музеи, експериментариум и посетителски център и етажен паркинг. Съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ, ангажимент на бенефициента „София Тех Парк” АД е да приключи физическото изпълнение и да се разплати с подизпълнителите до 31 декември 2015 г. Общата сума на разходите, изразходвани и отчетени европейски средства по проекта, за което Вие питате, до края на този срок ще възлезе на около 85 млн. лв. Предвид графика, който казах, се очаква до края на календарната година да се извършат окончателни плащания с изпълнителите и да се подадат документите пред управляващия орган за възстановяване на извършените разходи. Знаете, че вчера тук беше премиерът на Великобритания. Той беше на откриването на единия от обектите – Иновационният форум. Сигурно сте чели и отзивите по този въпрос. Имаше присъствие на хора от бизнес средите, особено IT специалисти от Великобритания. Оценката, меко казано, беше доста висока за това, което е свършено на територията на „София Тех Парк”. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, на 4 март тази година от тази трибуна на мой въпрос Вие отговорихте, че на 15 ноември ще бъдат завършени всички строително-монтажни работи, ще бъдат верифицирани разходите и ще бъдат усвоени повече от 97 млн. лв., колкото е финансовата програма на проекта. Сега ми казвате, че на 3 септември е сключено допълнително споразумение. С кого? И могат ли тези средства, които не са верифицирани към 15 ноември, да бъдат платени от оперативната програма, или ще бъдат платени от българските данъкоплатци? Въпрос номер едно. Моят отговор на това, че Вие носите отговорност за Вашия период – да, но този проект започна веднага след като Росен Плевнелиев стана президент на България. Проектът беше така конструиран и по негова воля непроменян от трима министър председатели и трима Ваши предшественици. Ръководи се от госпожа Панайотова – бивш главен мениджър на Бизнес парк – Младост, също под егидата на господин Росен Плевнелиев. И тогава, и сега твърдя, че този проект беше замислен, за да не се изпусне най-апетитният строителен терен в София, за да се усвоят 100 млн. лв. от Програмата „Конкурентоспособност”, които можеха да отидат директно към българския бизнес и стотина фирми да получат импулс за реално развитие. Освен това тези пари бяха насочени към конкретни икономически субекти. Сега важно за Вас е с какво съдържание ще го изпълните, защото аз твърдя, че в тези сгради не може да бъде направено нищо различно от онези сгради на Българската академия на науките и техническите вузове в София, които стоят празни или полупразни. Този обект беше замислен главно, за да бъдат усвоени средствата. Затова отговорността Ви за управлението и ефективността става огромна, господин Министър.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, благодаря Ви, че ми напомняте, но аз много добре помня Вашия парламентарен въпрос по темата. Той не беше на 4, а на 6 март.

Еее!

Не оспорвам правото да зададете пак този въпрос. Ще Ви отговоря конкретно за допълнителното споразумение. Срокът на договора е удължен до 31 декември и няма да има проблем да бъдат верифицирани тези средства, защото е в рамките на календарната година. Тъй като е налице удължаване на сроковете за реализация на инженеринговите договори, това се дължи на следните обстоятелства: първо, комплексен характер и особености на този тип възлагане, на едновременно изпълнение на проектиране и строителство; второ, паралелно и едновременно проектиране и изграждане на шест самостоятелни мащабни обекта; и трето – непредвидени забавяния, свързани със съгласувателни действия на разпределителните дружества и разрешителни процедури от страна на различни административни, най-вече общински органи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Преди две седмици стана ясно, че Европейският съюз е одобрил няколко енергийни проекта, между които е и „Турски поток”. Той се обвързва с газопровода „Тесла”, който ще е негово продължение и ще пренася газ от турската граница за Гърция, Австрия и други страни. В същото време Европейският съюз ще съдейства за реализиране на трансанадолския газопровод ТАНАП между Турция и Азербайджан, а също и на транскаспийския газопровод, който ще пренася азерския и тюркменския газ за Турция. Всичко това ще даде възможност за превръщането на Турция в газов хъб за Европа и лидер на Балканите по тези въпроси. От изявлението на руския министър на енергетиката Александър Новак от това време става ясно, че Русия не разглежда вариант за строителството на газоразпределителен център или разклонение от „Турски поток” на територията на България. След като газопроводът „Южен поток” бе прекратен преди да стартира, последиците за България са колосални, като само от този проект страната ни губи около 5 млрд. евро в перспектива далечен план, а заедно със загубите от прекратените проекти АЕЦ „Белене” и „Бургас – Александруполис” – около 20 млрд. евро. Уважаема госпожо Министър, преди малко повече от месец в свое изявление пред конференцията в Американската търговска камара в София, премиерът подчерта личния си принос за спирането на тези проекти, а вицепремиерът и министър на вътрешните работи подчерта тази проява като политическа сила. Цялата тази последователност от методични и целенасочени действия от страна на най-висок държавен ешелон, ако не завинаги, то за дълго изтриха възможностите на България за съвременен енергиен център на Балканите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И тук идва моят въпрос: какви конкретни мерки и действия ще предприемете Вие като министър, за да бъде гарантирана енергийната сигурност на България? Само още едно изречение – когато визирах своя въпрос в канцеларията на Народното събрание и го поставих пред Вас, същият ден, часове след това разбрахме от световните агенции за сваления руски бомбардировач на сирийската граница от турска страна, така че това прави моя въпрос също по-актуален. Очакваме Вашия конкретен отговор.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, в началото бих искала да Ви благодаря за изключително актуалния въпрос, който поставяте. Въпросът, свързан с енергийната сигурност на страната е изключително важен и аз наистина оценявам тази повдигната от Вас тема. Неслучайно обаче в правителствената програма за стабилно развитие на България един от основните приоритети е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, респективно гарантиране на енергийната сигурност на страната. В изпълнение на този свой приоритет българското правителство работи много активно по изграждане на междусистемната свързаност на България със съседните на нас страни Гърция, Турция, Румъния и Сърбия. В началото на 2015 г. по инициатива на Министерството на енергетиката с цел ускоряване на Проекта за газова междусистемна връзка с Гърция беше разработена пътна карта с точно разписан график на дейностите, съгласно която се планира газовата връзка да бъде изградена и въведена в експлоатация през 2018 г. Съвсем скоро – на 10 декември 2015 г., след няколкогодишно забавяне предстои подписването на окончателното инвестиционно решение за интерконектора „Гърция – България” – проект, който е от изключителна важност за енергийната сигурност както на България, така и на страните от Югоизточна Европа. IGB е основна част от южния газов коридор и изграждането на този интерконектор ще даде възможност за диверсификация на източника на доставка на природен газ. През последната една година е налице и много сериозен напредък по интерконектора със Сърбия, по който с нашите сръбски партньори разработихме съвместно пътна карта за изпълнението на проекта. Очакваният срок за въвеждане в експлоатация е 2018 г., като реализацията на този интерконектор на практика ще даде възможност за интегриране на пазарите. В най-напреднала фаза е междусистемната връзка с Румъния, за която се очаква изборът на нов изпълнител на подводната част под река Дунав. В момента е в ход обществена поръчка за избор на изпълнител на строителните работи. При нейното успешно приключване и при липса на нови затруднения, свързани със специфичната геоложка структура на участъка под река Дунав, се очаква строително-монтажните работи да приключат през 2016 г. и интерконекторът да бъде въведен в експлоатация. По отношение на газовата връзка „Турция – България”, оценявайки ползата от реализирането на този интерконектор, Европейската комисия определи проекта като един от българските газови проекти от общ интерес. Получихме финансиране от страна на Европейската комисия през тази година за прединвестиционно проучване по линия на механизма за свързване на Европа, който гранд е в размер на 190 хил. евро. В ход е процедура за избор на изпълнител, който да изготви това прединвестиционно проучване. Паралелно с това активно се работи за рехабилитацията на газопреносната инфраструктура. В началото на октомври тази година „Булгартрансгаз” приключи модернизацията и въведе в експлоатация реконструираната компресорна станция в Ихтиман, и изградения нов газотурбинен агрегат. В процес на модернизация са още три компресорни станции, които предстои да бъдат въведени в експлоатация първата година на 2016 г. Това са компресорната станция Странджа, Лозенец и Петрич. В подкрепа на политиката за гарантиране на енергийна сигурност на страната, правителството разработи и концепция за газоразпределителен център на територията на България. За радост на всички нас Европейската комисия обяви концепцията за така наречения „газов хъб” за проект от общ интерес. Това се случи преди броени дни на – 18 ноември. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Неговата реализация ще е още един гарант за енергийната сигурност не само на България, но и за региона на Югоизточна Европа. Друг наш основен приоритет, на който разчитаме и който определяме като изключително важен за енергийната сигурност, това е акцентът върху местния добив. Ето защо едно от първите решения на правителството още през декември миналата година беше свързано именно със стартирането на процедурата за търсене и проучване в дълбоко Черно море. Тази процедура приключи и за блок „Силистар” е определен титуляр на разрешението за търсене и проучване. Това е един от световните лидери в бранша – компанията „Шел”. Ако ние реализираме всички тези проекти в газовия сектор, аз смятам, че България ще се превърне в един наистина незаобиколим фактор на газовата карта на Европа. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Петкова, Вие говорите за диверсификацията и за интерконекторните връзки, което е хубаво, защото все пак една година е работено в тази посока, но все пак нищо не споменахте за основните проблеми, които се натрупват, и това, което се случва в последно време. Първо, ясно е, че досега по отношение на „Южен поток” нямаме яснота дали е спрял, или не е спрял, а там България сигурно е инвестирала 191 млн. евро. Дори когато говорим за интерконекторните връзки, колегата Добрев от ГЕРБ, бившият министър, и тук има едно разминаване между Вас и него, спомена, че интерконекторната връзка с Гърция по-рано от 2019 г. няма да стане. Вярвам, разбира се, че Вашата информация е тази, която би трябвало да е меродавната. Нищо не споменахте и за атомната централа „Белене”, въпреки че вчера в блиц контрола вицепремиерът Томислав Дончев имаше конкретно поставени въпроси от колеги, спомена за АЕЦ „Козлодуй” и за реактора, че се водят някакви разговори. И хубавото, рационалното в него е, че за първи път спомена икономика и реално баланс на електроенергията. На мен ми е ясно, че Вие сте притиснати от много производители на ток, електроенергията е скъпа, които през последните години ползваха европейски директиви и други начини, и те винаги ще бъдат опозиция на евтината електроенергия, производството на евтина електроенергия. Но само през последните дни искам да напомня една информация, която остана на заден план. „Рискинженеринг” спечели делото, което държавата водеше срещу него в български съд. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Позволете ми още едно изречение, въпреки че темата е много голяма. „Рискинженеринг” спечели делото. „Рискинженеринг” е операторът на централата в Белене. В Белене имаме започнат проект, имаме заявени реактори, има реактори, които са готови и чакат в Ростов на Дон. И в същото време от български съд ние имаме оправдателна присъда по всички пунктове към оператора на Атомната централа. Много ми се иска отново да засегнем тази тема, защото ние водим дълги перспективни разговори, това, което е инвестирала държавата и което реално би могло да се случи много бързо, някак си остава на заден план. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, няма как, когато говорим за енергийна сигурност, да пропуснем изключително важната тема, свързана с необходимостта от междусистемната свързаност. За да бъдем енергийно сигурни, на първо място трябва да имаме необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да гарантираме тази своя сигурност, да получим природен газ от различен източник или по различен маршрут. Така че изграждането на интерконекторните връзки е наш основен приоритет и абсолютна предпоставка за това да гарантираме своята енергийна сигурност – не само на България, но и на целия регион на Югоизточна Европа. Ето защо нашият акцент е върху изграждането на тази междусистемна свързаност и няма как този акцент да бъде пропуснат. Разбира се, много важна е и темата, която Вие поставяте, свързана с ядрената енергетика. Само ще си позволя да припомня, че друг наш много важен приоритет е именно удължаването на живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. За наша радост, там много добре работим с нашите руски партньори. Това, което сме предприели като действия и като програма по отношение изпълнението в срок на всички необходими мероприятия по удължаването на живота на V и VІ блок, се случва в рамките на тези срокове и на тази пътна карта. Що се отнася до АЕЦ „Белене”, всички ние знаем, че там върви арбитражно дело, то ще има съответно решение. Смятам, че трябва да се изчака решението на арбитража и тогава ще начертаем стратегия по отношение на следващи действия. Докато не излезе арбитражното решение, смятам, че е в общ интерес да не поставяме тази тема и да не я коментираме. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, далекопроводната мрежа в област Смолян е обект на дискусии от притеснително дълъг период от време. Голяма част от носещите колони са изкривени или изцяло паднали вследствие на неблагоприятните климатични условия и природните бедствия, засегнали региона през изминалата 2015 г. Не по-малки са притесненията на местните жители от неналичието на цялостно оборудване и обезопасяване на електропреносната мрежа, в това число липсата на катодни отводители, които са изключително важни за превенцията от пренапрежение на мрежата и съпътстващите я съоръжения. Въпросът ми към Вас е: кога за последен път е осъществен мониторинг на електропреносната мрежа в Смолянска област? Какви са констатациите от него? Ще предприеме ли Министерството на енергетиката мерки за обезопасяването на далекопроводите и превенция от претоварване на мрежата и съоръженията?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, благодаря за този актуален въпрос. Всички помним месец март на 2015 г., когато имаше неблагоприятни метеорологични условия, обилен снеговалеж, който стана причина много населени места да останат без електрическо захранване, хиляди потребители да бъдат без електрическо захранване за относително дълъг период от време. Безспорно една от най-пострадалите области беше именно област Смолян. Ето защо ние направихме своя анализ, оценка на риска по отношение състоянието на електропреносната мрежа и сега бих желала да Ви уведомя следното. В резултат на този анализ беше направена промяна в нормативната уредба. Беше променена една много важна наредба, която е свързана със сервитута на енергийните обекти. Там Министерството на енергетиката, съвместно с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и храните, разработихме такава наредба. Тя мина своето обществено обсъждане и от 29 септември 2015 г. е в сила. С новите разпоредби на Наредбата за сервитутите се дава възможност енергийните предприятия да предприемат действия за увеличаване на размера на сервитутната зона, когато това е необходимо. Както знаете, сред текстовете на старата Наредба около трасетата на въздушните електропроводи за средно напрежение трябваше да се поддържат просеки с разстояние по 3 метра от двете страни, без да се отчита височината на дърветата. Този недостатък вече е отстранен, като се дава възможност на всеки 10 години широчината на просеките да се актуализира в зависимост от прираста на дърветата. В допълнение Ви информирам, че с моя заповед от 1 септември 2015 г., като превантивна мярка, беше възложено извършването на проверка за установяване на готовността на енергийните обекти за работа при бедствия и готовността на електроенергийните дружества, на електроразпределителните предприятия и Електроенергийния системен оператор за есенно-зимния сезон 2015 – 2016 г. Общото заключение от проверката и анализа на извършените дейности към 25 септември 2015 г. е, че след завършване в пълен обем на есенните мероприятия до 30 октомври 2015 г., както и на планираните програми за ремонт и инвестиции за 2015 г., може да се счита, че като цяло електропреносната мрежа високо напрежение, подстанциите на високо и средно напрежение, експлоатирани от Електроенергийния системен оператор, имат готовност за работа през настоящия есенно-зимен сезон. По-конкретно за област Смолян. През настоящата 2015 г. е извършена профилактика на всички електропроводи на територията на Смолянска област. Предприети са и следните действия, свързани с мониторинга и текущото поддържане на преносните електропроводи. В периода март-април 2015 г. в изпълнение на изискванията на чл. 139, ал. 1 от Закона за горите и чл. 32 от Наредба № 8 за условията и реда за защита на горските територии от пожари е извършен обход на всички преносни електропроводи на територията на област Смолян. В периода май-юни 2015 г., преди настъпване на пожароопасния сезон, отново в изпълнение на изискванията на Закона за горите и Наредба № 8 е извършен втори обход на съоръженията, намиращи се на територията на област Смолян. Последният за тази година обход е извършен в периода 27 – 30 октомври 2015 г. от комисия с представители на Централно управление при ЕСО съгласно утвърден график за планови проверки на техническата експлоатация, пожарната безопасност, както и здравословните и безопасни условия на труд в мрежовия експлоатационен подрайон Смолян. Ежегодно се предвижда и извършва почистване на трасетата на въздушните линии 110 киловолта, 220 киловолта и 400 киловолта на територията на страната, като конкретно за област Смолян ЕСО е разчистил 231 декара просеки по въздушни линии 110 киловолта (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – това са Чая, Преспа и Миньор. Почистени са 8,5 декара просеки и са отсечени 587 единични дървета извън сервитута на въздушни линии 110 и 220 киловолта. Планово е извършена и подмяна на мълниезащитна неовъжена въздушна линия 110 киловолта Миньор от стълб № 19 до стълб № 38. По данни на Електроенергийния системен оператор така изградената електропреносна мрежа на територията на област Смолян отговаря на критериите за сигурност N-1 и действащите стандарти за качество на електроснабдяването, като няма претоварващи се елементи. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и на Вас, госпожо Петкова. Много се радвам, защото този въпрос около сервитута беше повдигнат от мен точно след бедствието – всъщност това беше основната причина да паднат далекопроводите и основната част от населението да остане без електрозахранване. Моето притеснение е в това, че част от далекопроводите, които паднаха, си стоят – те са паднали и не виждам да са махнати. Ако тръгнете от Рожен в посока към Смолян, ще видите на две-три места далекопроводи, които са останали и стоят. Това е основното ми притеснение. Относно катодните отводители – адмирирам, че са взети вече такива мерки, защото това е основното нещо, което пази съоръженията от средно и ниско напрежение. Ако ги няма тези катодни отводители, знаете какво се случва – при гръмотевици, при пренапрежения, относно изключване на далекопроводите, всичко удря в крайните потребители и те са потърпевши. Отново Ви благодаря за това, че сте се намесили и вече има някакъв резултат. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Господин Министър, моят въпрос се отнася до едно решение на българското правителство – да не допусне руски хуманитарни самолети, които носеха хуманитарна помощ за нуждаещи се в Сирия. Това стана през месец септември. Да, минаха няколко месеца от тогава, но аз смятам, че въпросът не е остарял, тъй като световните геополитически събития се развиват така, че по-скоро този въпрос става актуален. Конкретният ми въпрос е поради какви причини Република България затвори небето си за руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия? Като уточняваща информация ще добавя, че такова искане от страна на Русия е постъпило за периода 1 – 4 септември. Същото искане е отправено и към Република Гърция, която също като България е член на Европейския съюз и НАТО. Разликата е, че Гърция дава разрешение за прелитане на руски хуманитарни самолети, въпреки че правителството в Атина обяви на медиите, че са получили натиск от Вашингтон, от американското правителство, да не правят това – да не допускат руските самолети. Вероятно и българското правителство е получило подобно наставление от Вашингтон. Разликата отново е, че българското правителство е изпълнило наставлението послушно, не допусна руските самолети, а Гърция ги допусна, тоест даде разрешение. Моят въпрос е на какво основание, Вие като външен министър би трябвало да обобщите мнението на правителството, на какво основание българското правителство не допусна самолети с хуманитарна помощ, които с техния товар най-вероятно, щяха да спасят човешки животи? Разбира се, руските власти са използвали друго трасе и друг маршрут, но все пак защо България застава в такава позиция в момент, в който целият свят говори за единна борба срещу тероризма. Момент, в който Русия показва, че се бори ефективно с тероризма в Сирия, България заема обратната позиция? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Сидеров, за периода 1 – 4 септември 2015 г. в Министерството на външните работи постъпиха сведения, които ни предоставиха аргументи в посока преразглеждане на разрешението ни за преминаването на две серии руски самолети, обявени като превозващи „хуманитарна помощ” и „дипломатически персонал”. В основата на това решение на българската страна стои съмнението, че действителната цел на полетите на руските военнотранспортни самолети не съответства на предварително заявената. Това даде основание за предприемане на допълнителни усилия за изясняване характера на превозваното карго, обявено за хуманитарна помощ. В хода на тези проверки в Министерството на външните работи постъпи информация от компетентните органи, че въпросните полети са свързани с превоз на военно оборудване, оръжие и имущество, предназначено за режима на Башар ал-Асад. В тази връзка Ви напомням, че спрямо Сирийската арабска република са наложени ограничителни мерки от Европейския съюз с Решение № 255 от 2013 г. на Съвета, с което се забранява продажбата, доставката, трансфера и износа за Сирия от територията на държавите членки на определено оборудване, стоки и технологии, които биха могли да се използват за вътрешни репресии. Това решение на Съвета е в сила, независимо дали посочените стоки и технологии са с произход от територията на държавите членки или не. В този смисъл конкретният отказ е наложен като санкция по линия на крайния потребител, а това е Сирийската арабска република, а не по линия на държавата, под чийто флаг лети въздухоплавателното средство – в случая Руската федерация. В същото време трябва да подчертаем, че заявеното от руска страна превозване на дипломатически персонал не съответстваше на положението на българското законодателство, което изисква петдневен срок на предварително заявяване на такъв вид полети. Заявените от руска страна полети бяха планирани да се реализират в кратки срокове – на 10 и 11 септември, несъответстващи на законоустановените срокове за предоставяне на дипломатически разрешения. Вербалните ноти на посолството на Руската федерация бяха внесени в Министерството на външните работи на 8 и 9 септември. Имайки предвид това, Министерството на външните работи на Република България уведоми посолството на Руската федерация, че не се допуска реализация във въздушното пространство на Република България на оставащите за изпълнение полети, посочени от Руската страна. Тяхното осъществяване би било в противоречие с действащото в страната законодателство, международното право, с разпоредбите, залегнали в Решение № 782 от 2011 г. на Съвета на Европейския съюз, Регламенти № 442 от 2011 г. и № 509 от 2012 г., Решение на Съвета на Европейския съюз № 420 от 2012 г. и Решение № 255 от 2013 г. на Съвета на Европейския съюз, както и с изпълнението на други съюзнически задължения, произтичащи от членството на Република България в НАТО и Европейския съюз. В случаите, когато възникват съмнения в характера на превозващия от самолет товар, е допустимо да бъде поискана инспекция от страната, през чието въздушно пространство преминава чуждият самолет. В този контекст моето предложение от 9 септември 2015 г. e товарите на самолетите с така наречената „хуманитарна помощ” да бъдат проверявани на българските летища, демонстрира готовността на българската държава да съдейства за реализиране на полетите с хуманитарен характер. Предвид важността на въпроса той бе поставен официално още веднъж и по време на среща в Дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи с дипломати от посолството на Руската федерация на 10 септември. Това българско предложение няма отговор и до този момент. По време на същата среща български дипломати поискаха от Руската страна предоставянето на информация за съдържанието на товара, данни за неговия изпращач и получател при внасяне на ноти с искания за дипломатически разрешения за прелитания на самолети в нашето въздушно пространство. В предходните вербални ноти в посолството на Руската федерация във връзка със самолетите, декларирани като превозващи хуманитарна помощ, подобна информация не бе налична. Уважаеми господин Сидеров, спазването на българското законодателство, международното право и произтичащите от членството на България в интернационални съюзи задължения, обосновават аргументите, които стоят в основата на взетото решение за недопускане на посочените руски полети. Оставаме в готовност за диалог и сътрудничество, разбира се, с Руската страна както по този, така и по други въпроси от двустранен или многостранен характер.

Господин Министър, Вашият отговор беше старателен, но прикриваше най-главното. Отношенията между две държави, държавата Република България и други държави, винаги има нещо повече от стриктния протокол. Вие изброихте формални причини, поради които сте дали отказ на руските самолети. Смятам, че искането да бъдат проверявани не отговаря на международните норми, тъй като тази тема е с дипломатически статут, но както и да е, това го подминаваме. Колкото до съмненията дали там не са се превозвали оръжия или някакви военни оборудвания, искам да Ви кажа, че в последните месеци излязоха достатъчно на брой информации в международни агенции, че именно България и Украйна са доставчици на оръжие в Сирия, и то оръжия за тези, които извършват терористична дейност. Разбира се, знам, че Вие ще кажете, че нямате такива данни, но имаше такива доста сериозни данни. Между другото самото американско посолство потвърди, след случая в Анево – знаете, че там загинаха американски специалисти, други бяха ранени, които подготвяха доставки именно за Сирия. Тогава как България спазва ограничителните норми за недоставяне на оръжие в Сирия? Не знам! Вие сигурно ще намерите отговор на този парадокс, достатъчно сте обигран. Искам да Ви кажа нещо, по-скоро като съвет да Ви дам, че Вашето старание да бъдете в стил по католик от папата, може да Ви постави в конфузна ситуация. То вече Ви поставя. Вчера например тук беше първоприемникът във властта, колегата на Дизраели – господин Камерън. Въпреки че неговото посещение беше много секретно, чух, че той казва, че Великобритания има намерение да се намеси срещу Ислямска държава, срещу която вече Руската федерация извършва военни действия. Чухме такива заявления от страна на Германия. Френският президент Оланд беше на специална среща с руския президент Путин именно за да обсъдят общи действия срещу ИДИЛ. Вие самият преди известно време, седмици, казахте категорично, че България няма да участва в действия срещу ИДИЛ. Защо? След като нашите партньори в Европейския съюз заявяват такова участие, защо България се дърпа, макар и символично, да подкрепи борбата срещу тероризма? Това е въпрос, на който ще трябва да отговаряте тепърва, стига да стоите на поста министър.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, никога не съм казал, че България няма да участва в действия срещу ИДИЛ. Напротив, напротив! Аз казах следното, понеже въпросът беше за сухопътна операция – сухопътна операция е едно, а действия срещу ИДИЛ е съвсем друго. България е част от коалицията срещу така наречената Ислямска държава повече от година. Ние доставихме, както знаете, леко въоръжение и амуниции на кюрдската пешмерга именно за борба срещу ИДИЛ. Използваме всички възможности, които имаме, за да сме ефективна част от тази коалиция. Това бе направено преди повече от година, господин Сидеров, Вие го знаете. Полагаме всички усилия, за да сме ефективна част от тази коалиция. Според възможностите си. Въпросът беше по отношение на сухопътна операция и моят отговор е бил различен. Просто трябва да го сверите. Ще Ви го кажа, ако трябва, но нямаме време в момента. По отношение на самолетите, аз изброих причините. Аз не мога като външен министър да нарушавам международното право и задълженията, които държавата е поела със своето участие като съюзник в НАТО и като страна – член на Европейския съюз. Има си норми. То, това, не е протокол. Това е международно право и ние трябва да го спазваме. Моето предложение за проверка на руските самолети е било съвсем конструктивно, добронамерено и в съответствие на нормите от международното право. Няма нарушение на каквото и да било. Ако ние сме убедени, че става въпрос за хуманитарна помощ, винаги сме готови за сътрудничество с Руската федерация, при всички положения. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моят въпрос е свързан с прояви на чужди посланици, които се повтарят не веднъж и два пъти, особено от няколко държави. Ще цитирам директно САЩ, Франция, Германия и Великобритания. Това са посланици, които непрекъснато заявяват някаква намеса във вътрешните работи на България. В случая въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете във връзка с недопустимата намеса на чуждестранни посланици във вътрешните работи на Република България по повод неприетия законопроект на вицепремиера Кунева? Става дума за един закон, който беше внесен от госпожа Кунева. Не беше приет тук, в залата, след което излязоха няколко посланици с обща позиция, в която изказват притеснението си от отхвърлянето на проектозакона. Такава намеса на посланици – аз имах възможност на една специална среща тук, в сградата на Народното събрание, да изразя също, че не приемам, както и възмущението си от подобна намеса, тъй като за нито един друг случай не можем да се сетим за държава, в която, примерно, българският посланик да е изразил някакво отношение към закон – приет или неприет, в нечий парламент. Това е немислимо, абсурдно и не знам такъв случай. В България обаче чужди посланици, особено тези – изброените от мен, много обичат да се намесват. Смятам, че е крайно време Външно министерство в такива случаи да се намесва, да направи, както дипломатическият протокол го изисква, съответната бележка, нота или каквото и да бъде обръщение към тези посланици, с които да им припомни, че те са просто представители на своята държава тук, че нямат право да се намесват във вътрешните ни работи, да оказват влияние за приемане или неприемане на закони, както и да изказват мнение за една партия – дали тя трябва да бъде във властта или не, каквото мнение сме чували, например, от господин Кабан. Той е любимец на много телевизии и през изминалите две години беше изказал мнение, че партия „Атака” не трябва да е във властта. Това е недопустимо и Вашата намеса трябва да бъде решителна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, действайки в съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., извънредните и пълномощни посланици на чужди държави в страната домакин сами решават под каква форма да допринасят за благото на двустранните отношения между страните, които ги изпращат, и приемащата ги такава. Така е записано. В този смисъл те са свободни да изразяват своите позиции и становища по въпроси както от външнополитически характер, така и по такива, засягащи процесите, протичащи в страната, в която оглавяват дипломатическа мисия. Всяко правителство решава дали и до каква степен да се съобразява с дадена позиция, търсейки най-добрите решения, отчитайки националните си интереси и позовавайки се на европейския опит. Запознати сме с позицията, изразена от посланици на някои страни от Европейския съюз, засягащи отхвърления проектозакон срещу корупция. Основанията за направената от Вас интерпретация за намеса във вътрешните работи няма документален, а чисто пропагандно-партиен характер. С оглед на това прилагането на мерки спрямо свободата на словото и възможността за отстояване на собствено мнение би било авантюра, лишена от всякакви легитимни основания и в нарушение на почти всеки закон – български, европейски, за който можете да се сетите. Дълбоко съжалявам, че ставам свидетел на подобно отношение от представител на законодателната власт и за разлика от такова разбиране на дипломатическите отношения, Министерството на външните работи ще продължи да разчита на доброто сътрудничество, което има с европейските си партньори. Тук искам да припомня, че в крайна сметка изразените мнения засягат сфери, в които България и европейските й партньори имат еднакво разбиране за това какви мерки, какви процеси трябва да се развиват и трябва да се предприемат срещу корупцията, например. Ясно ни е, че ние трябва да се борим срещу корупцията и трябва да го направим по най-добрия начин. Мнение – конструктивно, изразено от посланик, е добре дошло. Ако някой от посланиците и когато някой от посланиците превиши правомощията си, винаги Министерството на външните работи е реагирало. Благодаря.

Господин Министър, бих се радвал да е така, както казвате, но, за съжаление, не е, и то в продължение на няколко правителства аз съм свидетел като народен представител, че след груба и недопустима намеса на чужди посланици, Външно министерство не е реагирало. И спрямо турски посланик, и спрямо американски, които се намесваха. Вие цитирахте Виенската конвенция. В същата Конвенция има специален текст, който определя и правомощията на посланиците за намеса или ненамеса във вътрешните работи. Там специално е казано, че те не могат да се намесват във вътрешните работи на страните, в които са изпратени, нито пък по вътрешнополитически въпроси. Специален текст има. А аз го цитирах на срещата тук, в Народното събрание, преди седмици, организирана от председателката на Външната комисия. Така че, като четете Виенската конвенция, четете я цялата. Много добре знаят също така посланиците и много интересно защо определени посланици, аз ги изброих – турския, американския, германския, френския, се намесват чрез медии, чрез публични изяви във вътрешните работи на България, а други, много други посланици не го правят. Това означава, че просто тези, които не го правят, знаят своите правомощия, знаят допустимите граници на дипломацията и не ги прекрачват. А тези, които се смятат за някак си, смятат България за подопечна тяхна държава, го правят. Изброените, пак ще кажа – американските посланици до един. Само ще Ви припомня, че те, откакто тук са след 1990 г., те искаха да променят нашата Конституция: Монтгомъри – 1993 г., искаше да променя Конституцията, за да може да има помашка партия. След това имаше един Джеймс Пардю, който непрекъснато обясняваше какво трябва и какво не трябва да правим, как трябва да пишат медиите, как не трябва да пишат. Имаше една госпожа Боулън, която казваше как трябва пенсионерите да не се оплакват, защото те имали собственост, имали апартаменти и така нататък, и така нататък. Джеймс Уорлик – един също предишен американски посланик, който директно пък на мен в лицето ми каза: „Ще те унищожа!” Това са факти, които смятам, че прекрачват – не, ами прескачат грубо границата на дипломатическата учтивост и поносимост. Затова нека Външно министерство да бъде адекватно към всички посланици, не само към определени, за които им наредят от улица „Козяк” 16. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, аз не знам какво друго да Ви кажа, освен да повторя констатацията, че винаги когато посланик е нарушавал и превишавал правомощията си, ние сме реагирали. Това не е задължително обаче да става публично. Когато става въпрос за дипломатически отношения, много често е хубаво някои неща да се правят по-дискретно – това от една страна. От друга страна, е хубаво, много добре е, че познавате така добре американските посланици в България. Аз не мога така добре да ги изброя, честно да Ви кажа. Това е хубаво. Но трябва да обърнем внимание и на други подобни прояви. Някой друг път може би в разговор ще стане въпрос и за това, за други посланици, които също смятат, че България някак си им принадлежи. Така че смея да твърдя, че Министерството на външните работи си е вършило работата, когато е смятало, че определен посланик си е превишавал правомощията. Пак повтарям, това не е задължително да става гръмко, публично и чак толкова очевидно. Дипломацията понякога изисква и по-деликатен подход. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Важна част от структурата на Селскостопанската академия са държавните предприятия, които осъществяват научна и експериментална дейност. Опитната станция по соята в Павликени е едно от тези държавни предприятия. Тя е с 90-годишна история и винаги през тези десетилетия е работила в подкрепа на земеделските производители. Опитната станция по соята в Павликени осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика и стратегията на Селскостопанската академия за развитие на научните изследвания в аграрния сектор. Опитната станция провежда изследователска, експериментално-производствена, консултантска и експертна дейност в областта на селекцията и агротехниката на една стратегическа култура, каквато е соята, а също така на фуражния грах и фий, а в новия програмен период, както е известно, на новата обща селскостопанска политика това са изключително важни култури и те ще бъдат от голямо значение в работата на земеделските производители и, разбира се, аграрната политика на страната. В Опитната станция в Павликени са създадени 12 български сорта соя и 12 технологии за производство на соя за зърно, за семена и за зелен фураж. Изтъквам тези факти от работата на Опитната станция по соята в Павликени, защото през последните години финансовите проблеми в Селскостопанската академия, свързани с бюджета, рефлектираха негативно и върху работата на държавното предприятие в Павликени – Опитната станция по соята. Нашият въпрос към Вас е: какви структурни промени се предвиждат в Селскостопанската академия и това засяга ли държавното предприятие в Павликени? Каква ще бъде подкрепата чрез бюджета за изпълнение на научни проекти на държавните предприятия, включително в тази част и за Опитната станция по соята? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бояджиева, уважаема професор Бъчварова, колеги народни представители! Добър ден и на гостите на Народното събрание! Мисля, че вече знаете – на 1 декември 2015 г. на Кръгла маса бе представена Концепцията за реформа на Селскостопанската академия, като целта на тази реформа е тя да се превърне в полезен и достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие, да стане модерна и привлекателна организация за научно-приложни цели, и най-вече да бъде работещ инструмент за генериране на иновативни политики в аграрния сектор, да стане партньор на българския бизнес в земеделието. Като структура и промени в нея – създават се три регионални центъра за изследвания и иновации в приоритетните области: Център за изследване, иновации и контрол в земеделието и управление на ресурсите; Център за изследване, иновации и селекционна мрежа в животновъдството, рибарството и аквакултурите и Център за изследване, иновации и селекционна мрежа в растениевъдството. Ръководството на центровете ще се осъществява от научен съвет и координационен съвет, като всичко подробно ще се разпише в Устройствения правилник. Принципите, при които е изготвена стратегията за реформа, и ще се приложи така както в окончателен вариант, след обществено обсъждане, ще бъде приета, и принципи, които са залегнали в концепцията – много ясно искам да кажа, че в никой случай не се допуска да се закриват научни институти или да се съкращават учени. Това няма да се допусне, независимо какъв ще е окончателният вид на приетата стратегия за реформа. Не се допуска продажба на земя. Няма да има дублиране на научни звена, ще се запази юридическата самостоятелност на научните звена, ще бъде автономен бюджетът и ще се разчита на програмното финансиране. Държавните предприятия ще преминат в структурата на научните институти, за да се развият като модерни демонстрационни полета. Финансово ще бъдат стимулирани младите учени, ще консолидираме научния потенциал в тези три приоритетни стратегически направления на земеделието. Ще интегрираме образователния и изследователския научен капацитет. Бизнесът в земеделието и неправителствения сектор ще станат част от генериращи идеи и възлагателни задачи на учените с цел България да има устойчиво и иновативно земеделие, което да бъде конкурентоспособно. Мястото на Института в Павликени е ясно. Както вече съобщих, това важи и за всички други такива научни институти. Вие сте права – в проекцията на зелените плащания, които се въведоха с новата Обща селскостопанска политика, неговото значение става все по-стратегическо и това ще бъде отразено и видно в окончателния вариант на приетата реформа. Какви са сроковете, които са поставени? До края на януари ще бъде представена концепцията на всички научни институти, проявили интерес. До края на февруари 2016 г. ще приемем всички предложения, които постъпят в хода на тези два месеца, след това работна група, включваща и неправителствен сектор, ще обсъди всичко това и в края на април ще предложим законодателна инициатива за реформата.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Въпросът беше зададен на 5 ноември 2015 г. и към 5 ноември ние разполагахме с информация на работната група, която от 23 октомври 2015 г. разглеждаше Проекта за структурни промени в Селскостопанската академия, с подробности, които определяха преминаване на научни институти и държавни предприятия към висши учебни заведения, също така и към Българската академия на науките. Вярно е, че на 1 декември беше проведено обсъждане, но то касаеше генералната политика, без да се влезе в каквито и да било подробности по това как тази генерална политика ще се реализира, освен общия факт, че са необходими структурни промени и те ще бъдат направени след обсъждане. Дано наистина в обсъждането, което ще се направи в системата на Академията, да се има предвид и желанието на научната общност да бъде единна и да разработва аграрната политика в своето единство, а не да се преминава към стъпки, които водят до нейното намаляване като ефективност. Между другото, Опитната станция в Павликени е държавно предприятие и беше предвидено да премине към Русенския университет по тази стратегия от 23 октомври. Надявам се наистина така да се случи. Нашият въпрос беше свързан и с финансовите проблеми в опитните станции. Съгласно сега действащия закон опитните станции на Селскостопанската академия изпълняват научно-приложна и експериментална дейност и научните работници, които участват в проекти чрез договори към институтите, трябва да получават съответно средства за подпомагане на тяхната дейност, включително и за тяхното заплащане. Поради финансовите проблеми всички държавни предприятия в системата през 2015 г. не са получили именно изпълнението на тези договори. За Павликени можем да кажем, че има пет научни работници, които са собственици на сортовете соя. Това е може би единствената страна, в която има соя, която не е генно модифицирана и е защитена като сорт. Дължат им се 62 хил. лв. за изпълнение на годишната им производствена експериментална дейност. Не са получени. Моята молба е да обърнете внимание държавните предприятия да получат своето заплащане и в бюджета за следващата година да бъдат предвидени необходимите средства, за да изпълняват нормално дейността си. Благодаря.

Аз мога само да добавя, че Бюджет 2016 г. беше гласуван от Народното събрание преди два дни. На Министерството на земеделието и храните има увеличение на бюджета в разходната част – една част от него е включително за доходите. Преди всичко се надявам, че ще предприемем законодателна инициатива, която ще превърне Селскостопанската академия в партньор на бизнеса за намиране на най-добрите иновативни решения за правене на земеделие в България. Оттам нататък всичко останало – като достатъчност на финансирането, като възможности за реализиране на проекти, би дошло от начина, по който ще се направи тази реформа, та тя да е правилната. Да, ще има по-високо финансиране, но ние не можем да разчитаме, че държавата е длъжна да осигури най-доброто финансиране, най-добрите заплати в която и да е структура, ако тя самата не изпълнява ефективно функциите, за които е създадена. Затова моят призив е към цялата общност, която ще се засегне от тази реформа – да се участва конструктивно в дебата до края на февруари по срока, който ние сме индикирали, за да приемем най-доброто решение. По-нататък ефектът следва да е положителен и в посоката, за която ме питате.

Уважаеми господин председател, госпожо Министър, колеги! Моят въпрос беше зададен в период, в който имаше проблем от гледна точка на провалената процедура за обществена поръчка за избор на сертифициращ орган на Разплащателната агенция. Трябва да направим общия извод за последните няколко години, че изборът на сертифициращ орган на Разплащателната агенция вече се превръща в хроничен и всяка година създава огромни проблеми, особено пред държавата, тъй като това са финанси, които трябва под някаква форма да бъдат верифицирани, а за това е необходимо да има одитиращ орган. Процедурата е отменена. Вярно е, че във Вашите мотиви за повторната поръчка Вие казвате, че това е най-демократичната процедура, тоест открита процедура, но тя се обжалва, което означава, че не е осъществена по начин, за да се финализира, въпреки че е имало достатъчно време. Моят въпрос е: какви са Вашите анализи за причините за провалената обществена поръчка? Най-вероятно ще стане въпрос, че Вие имате одобрен сертифициращ орган на база на директни договаряния, но какво очаквате – дали тази процедура няма да се обжалва отново? Искрено се надявам всичко да приключи добре, защото ако не приключи добре, това означава, че бюджетът трябва да поеме – Вие ще кажете –между 500 милиона до 1 милиард лева, които съответно трябва да бъдат сертифицирани. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема професор Бъчварова, народни представители! Към днешна дата има сключен договор за сертифициращ орган. Той е в сила и този орган е започнал да изпълнява своите задължения. Договорът е сключен след провеждане на втората процедура, след отмяна на първата, за която спомена проф. Бъчварова. При втората процедура, както и при първата, по директното договаряне бяха поканени същите участници. Нормално е да има обжалване. Процедурата беше открита. В нея участваха всички, които са преценили, че имат възможност да извършат тази услуга. Това, че постигнатата цена е значително по-ниска от миналогодишната и два пъти по-ниска от тази, каквато България е имала преди няколко години, говори за открита конкуренция. Нормално е всяка от страните, която не е дала най-добрите условия и не е класирана, да обжалва. Ние не можем да влияем на този процес. Важното е, че в момента няма риск за каквито и да било средства, понеже има сключен договор, който вече се изпълнява.

Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Аз се надявам оптимизмът Ви да трае поне още няколко дни, защото тече обжалването от 10-дневен срок. Трябва да се надяваме да няма обжалване, за да не се случи най-лошото.

Има договор.

Договор може да има, но Вие сте записали в заповедта, че е възможно обжалване. Аз наистина се надявам и искрено желая това да не се случи, защото загубите ще са огромни за бюджета на държавата. Но все пак трябва да имате някакви изводи – какво се случва, защо се случва, кои са проблемите? Не може всяка година да нямаме сертифициращ орган поради лошо проведени обществени поръчки. Щом се обжалва, щом КЗК я връща, значи има нещо, което трябва да се коригира. Всеки на Ваше място би работил по-добре, ако има дългосрочни договори и те са гарантирани от бюджета за изпълнението, а също и за капацитета, който трябва да има, за да могат да бъдат изпълнявани.

Уважаема професор Бъчварова, считам, че спечелилият процедурата, с който имам сключен договор, има възможността. Той е сертифицирал, изпълнявал е тази роля във времето, откогато страната ни е задължена да има такъв орган, и ще изпълни отново задълженията си. Оптимизмът ми е свързан с това. Иначе договорът е сключен по възможностите, които дава Законът за обществените поръчки. Не мога да коментирам съдебни решения. Интересът беше голям и е голям. Всеки е в правото си да обжалва, включително и в срока, който Вие цитирате. Моят оптимизъм е свързан не с това дали някой ще обжалва или не процедурата. Вероятно ще бъде обжалвана. Има обаче сключен договор и предметът на договора се изпълнява в момента от този, който е дал най-добри условия и е сключил договора. Само ще вметна, че още в началото, когато влязохме в мандат, започнахме да правим процедура. Искахме тя да е дългосрочна, защото тази сага се повтаря втора година. По време на мандата на правителството на Орешарски дори не беше започната процедурата и служебното правителство прави същата по същия ред.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, колеги! „Витоша” е първият парк в България и на Балканския полуостров. Той е сред най-посещаваните защитени територии в страната. Растителният свят на Природен парк „Витоша” е изключително богат и многообразен. Формирал се е милиони години в резултат на специфични геоложки характеристики на планината, климатични промени и активна човешка намеса през последните няколко века. Няколко пъти местността „Меча поляна” – част от Природен парк „Витоша”, е била залесявана благодарение на доброволци в периода от 2004-а до 2008 г. Предишният месец за тази местност са подадени сигнали до полицията, че са изсечени 20 декара млада гора. Имайте предвид, че 80% от Парк „Витоша” е изкуствено залесяван, включително и със средства от европейските програми. Във връзка с горното въпросите ми към Вас са следните: какви мерки са предприети с цел опазване на богатствата на Природен парк „Витоша”? Кога се предвижда залесяване на унищожената гора и с какви средства ще бъде финансирано това? Кой ще понесе отговорност за незаконната сеч? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ковачев, народни представители! Какви мерки са приети – в отговорите на Вашите въпроси? Мерките за опазване на природното богатство са конкретно посочени в действащия План за управление на Природен парк Витоша и се спазват при провеждането на горскостопанските дейности. С оглед запазване и поддържане на биоразнообразието и здравословното състояние на горските екосистеми се провеждат само санитарни и отгледни сечи с ниска интензивност. Освен това Югозападно държавно предприятие е предприело засилени мерки за опазване на държавните горски територии от природния парк, като организира допълнително дежурство от мобилните контролни звена към предприятието. Във връзка с твърдението, че в местността „Меча поляна” е извършено залесяване в периода 2004 – 2008 г. с доброволен труд, искам да поясня следното. Вследствие на преминал смерч през 2001 г. и последвалите повреди от корояд-типограф в местността „Меча поляна” усвояването на повредената дървесина се извършва в периода 2003 – 2008 г. В този период не са извършвани залесителни мероприятия от Държавно горско стопанство – София, като липсват данни за извършен регламентиран такъв друг труд. През пролетта на 2009 г. е извършено първото залесяване в местността „Меча поляна” от Държавно горско стопанство – София, като са залесени 28 хил. броя смърчове и фиданки на площ от 72 дка. Залесяване с доброволен труд в същата местност „Меча поляна” е извършено през есента на 2014 г., като са залесени и отчетени 5 хил. броя фиданки от смърч на площ 14 дка. Мероприятието, организирано от Природен парк „Витоша”, е част от дейностите, включени в проект по Оперативна програма „Околна среда” с цел поредно попълване на първоначалното залесяване от 2009 г. След постъпили сигнали в Изпълнителната агенция по горите от Асоциация на парковете в България на 28 октомври, 30 октомври и на 2 ноември 2015 г. – общо три сигнала, са извършени своевременни съвместни проверки от РИОСВ – София, Регионална дирекция по горите – София, Югозападно държавно предприятие, Държавно горско стопанство – София, Дирекция на Природен парк „Витоша”, Столична община, представители на „Витоша ски” и подателя на сигналите. При извършената теренна проверка в местността „Меча поляна” не е констатирана незаконна сеч. Нарушението, което е установено, не касае незаконна сеч, а частични повреди на създадени чрез залесяване смърчови култури на възраст между 1 и 6 години. Нанесени са повреди на създадената през 2009 г. горска култура, като част от фиданките са стъпкани –общо 430 броя, на площ от 10 дка. От дейността с тежкотоварната техника са засегнати и два-три дка нелесопригодни площи. За установяване на точния брой повредени фиданки е извършена теренна проверка, при която е установено, че основната част от стъпканите фиданки е 335 броя и те са залесени от Държавно горско стопанство, а по-малка част – 95 броя, с доброволен труд през 2014 г. Възстановяването на нанесените повреди е извършено на 21 ноември тази година с труд от служителите от Югозападно държавно предприятие, като е изготвена необходимата документация за дейността. Залесено е с дървесни видове, съобразени с типа месторастене в двата подотдела – обикновен смърч, бук, бял бор и единични фиданки от офика. Така че на Вашия въпрос – залесено е вече всичко, което беше повредено. По третия въпрос – кой ще понесе отговорността за незаконната сеч? Установихме, че действието не е незаконна сеч, а е повреждане За неупражнен физически контрол, довел до описаните нарушения от страна на служителите на Държавно горско стопанство – София, е наказан директорът на стопанството съгласно чл. 18 от договора му за управление, тоест наложена е санкция в размер на една месечна работна заплата. Старши лесничеят на горскостопански участък „Витоша” е освободен от длъжност, на горския надзирател на охранителния участък е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и е преместен на друга работа. В процес на изясняване и проверка, която в момента не е приключила, отговорността е на служителите от Дирекция Природен парк „Витоша”.

Благодаря Ви за отговора. Съвсем кратка ще е репликата ми. Очевидно, че сте взели своевременни мерки. Имаме разминаване в информацията между тези 20 дка, за които се подава сигналът и както излезе в медиите, и тези 335 броя стъпкани култури, за които Вие говорите. Запазвам си правото за следващия месец, или може би по-следващия месец, ще видим точно по какъв ред, да ме уведомите за останалата част от анализа на проверката, когато завърши. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми касае ефекта на отменения § 78 от Закона за горите върху дребните собственици на имоти в горски територии. Бяхме сигнализирани с колегата Димитров от много такива малки собственици на имоти, основно в Плевенския регион. Впоследствие наше проучване показа, че това касае всъщност собствениците на имоти в цялата страна – точно такива малки собственици. Уважаема госпожо Министър, с извършените промени в Закона за горите – „Държавен вестник”, бр. 60 от 2015 г. – беше отменен § 78 от Закона за горите, според който дребните собственици на имоти в горските територии можеха да извършват добив на дървесина за собствено ползване от имотите си, като добивът не можеше да надхвърля 20% от запаса на насажденията. След отмяната на цитирания параграф, за да могат да ползват дървесина от собствения си имот, тези собственици трябва да имат изготвена, разбира се, срещу заплащане горскостопанска програма, в която да се отрази състоянието на посочения имот и да се предвиди много функционално стопанисване на същия, пълноценно използване на горските ресурси и тяхното естествено възпроизводство за следващите 10 години. Едва след утвърждаването й биха могли да извършват регламентиран добив на дървесина от имотите си. Особено когато става дума за дребни собственици, тоест притежаваните имоти са от 1-2, до няколко декара, разходът по изготвяне на такава горскостопанска програма се оказва, че значително ще надвиши ползата от евентуалния добив на дървесина от тези имоти. Именно такъв беше смисълът на отменения § 78 за малки имоти, когато те практически не влияят на запаса на горските масиви, собствениците да могат да ползват част от насажденията си за собствени цели, като потреблението не надхвърля 20% от съществуващия запас на насаждението в имота. Съществува и сериозен риск, отмяната на § 78 да се превърне в причина за нарастване на незаконната сеч в сивата икономика. В този смисъл, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на въпросите: какъв процент от горските насаждения се притежава от собственици, чиито имоти не надхвърлят 10 дка? Не считате ли, че ефектът върху тези хора от отмяната на § 78 е крайно негативен и ограничителен на собствеността им? Ако тази мярка трябва да остане, не би ли могло поне да се изготви обща програма – план за стопанисване на насажденията на няколко съседни имота с оглед намаляване на разхода за всеки отделен собственик? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Славов, уважаеми народни представители! Горските територии заемат 34% от територията на страната – 4 млн. 202 хил. 15 хка. От тях горски територии, собственост на частни лица, са 475 хил. 533 хка, представляващи 11,32% от цялата горска територия на страната. В брой имоти са 650 хил. 548, или средният размер на един горски имот, притежаван от частно физическо лице или друго, е 7,3 дка. Въвеждането на § 78 от Закона за изменение и допълнение на Закона за горите от 2012 г. беше временна мярка, чрез която се разрешаваше изготвянето на горскостопански план или програма физическите или юридическите лица и техните обединения, собственици на поземлени имоти в горски територии с обща площ до 20 дка, да извършват ползване на дървесина при спазване на определени в параграфа ограничения – да не се провеждат окончателни фази на възобновителни сечи, да не се провеждат сечи за издънково възобновяване или средностъблено стопанисване за превръщане на издънковите гори в семенни, размерът на ползването да не бъде по-голям от 20 на сто от запаса на насажденията. Анализът на резултатите от прилагането на § 78 показа, че имотите, в които е извършвана сеч на негово основание, са обект на значителен брой нарушения и използването му не допринася за пълноценното изпълнение на останалите основни функции на горите и за постигане на заложените стратегически приоритети за развитие на горските територии. Искам да кажа, че дори най-често снимките, които ни бяха показвани и по много телевизии за гола сеч, най-честите нарушения бяха именно в такива имоти. С измененията в Закона за горите от месец август 2015 г. се възстанови първоначално представеният вариант на Закона за горите от 2011 г., с който за горските територии, за които говорим, следва да се изработват горскостопански планове или програми, с които се планира не само провеждане на сечи в горите, а всички лесовъдски мероприятия, като залесяване, отглеждане на млади гори, противоерозионни, противопожарни мероприятия и други. По този начин се гарантира многофункционалното устойчиво управление на горските екосистеми, поддържане и подобряване на екосистемите, социални и икономически функции на горските територии. При анализиране на разходите за изработване и утвърждаване на горскостопански планове или програми за имоти от 1-2 дка, до няколко декара и ползата от евентуалния добив на дървесина от имота, следва да се вземе под внимание фактът, че в тях се планират мероприятията за десетгодишен период. Разбира се, за една година няма как, което и да е от това лице да има мотив да го направи, както и че Законът за горите и подзаконовата нормативна уредба допускат за всички имоти, собственост на едно физическо или юридическо лице, да се изготви и одобри общ горскостопански план или програма. За минимизиране на разходите по стопанисване и управление на имотите, в това число и за изработване на общи горскостопански планове или програми, физически и юридически лица, които са собственици на гори, могат да се обединяват и в така наречените „горски сдружения”. Съгласно Законът за горите и Наредба № 18 от 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, през 2016 г. предстои възлагане и разработване на областни планове за развитие на горските територии, на които ще бъде направена оценка за съвместимостта по реда на Закона за биологичното разнообразие. По този начин ще отпадне необходимостта от извършването на такава оценка за горскостопанските планове и програми, с което ще се намалят разходите на собствениците за планиране на горскостопанските мероприятия.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви преди всичко за сериозното отношение към темата. Това не е единственият въпрос, който сме поставяли по тази тема. Към Вас имаме зададени такива писмени въпроси и Вие наистина сте ни предоставили доста подробна и задълбочена информация. Какво конкретно ми прави впечатление по този въпрос и от това, което Вие казахте, в рамките на отговора? Действително са констатирани нарушения именно в тези имоти, както сочите Вие, но тук интересният въпрос е: дали е установен извършителят на тези нарушения? Тоест дали лицата, собственици на такива имоти, всъщност не са жертви на незаконна сеч и на злоупотреби от страна на трети лица, които именно по отношение на тези имоти извършват посегателство, тъй като хората очевидно са с малки възможности да защитят собствеността си, тоест не собствениците са извършили нарушението, за което не би трябвало да ги държим отговорни и да ограничаваме правото им на собственост и тяхната възможност да ползват собствеността си чрез евентуален, и то регламентиран добив на дървесина, защото някое трето лице си е позволило да злоупотреби и не е заловено? Това за мен тук е ключовият въпрос. Разбира се, на мен ми е ясно, че този въпрос не трябва да е само към Вас, а и вероятно към Министерството на вътрешните работи, но аз използвам възможността да Ви го поставя. Може би Вие, в рамките и на Министерския съвет, ще помислите за мерки, които биха могли да бъдат предприети. Радостно е, че наистина се мисли за изготвяне на такива общи програми за цели групи имоти, както Вие споменахте, от следващата година, което се надявам да помогне на тези хора да решат проблема си. Те наистина са много. Решаването на този проблем за много от тях всъщност е от съществено значение, защото те разчитат на тези свои скромни имоти и на тази дървесина, която се намира там, на една малка част от нея за отопление през зимните месеци. Това често са бедни и малоимотни хора, които на практика нямат възможност да си закупят по друг начин дървесина, което, между другото, би се явило, за съжаление, допълнителен стимул за сивата икономика и незаконната сеч, защото ще се предлага от именно такива хора, извършващи незаконна сеч на по-ниски цени и незаконно добита дървесина. Тоест получава се един затворен цикъл, който наистина е хубаво да се помисли как да бъде разсечен и да бъдат защитени тези собственици. Завършвам с това, че може да се помисли за облекчаване на процедурите по отношение на искане за изготвяне на такива програми за добив от съседни имоти. Тоест сложната процедура по обединяване в сдружение за съседни имоти да бъде опростена и само на основание общото заявление на такива собственици на съседни имоти да е достатъчно основание за изготвяне на обща програма, а не да се изисква те да спазват някакви сложни бюрократични процедури за сдружение и така нататък. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да направя дуплика в посока на това, че в никакъв случай аз не хвърлям обвинение, че частните собственици са извършили тези нарушения. Не, напротив, вероятно в по-голямата част това са трети недобросъвестни лица. Обаче е факт, че върху този вид имоти ние, нашите контролни органи, сме установили най-честото нарушение или реализирането на гола сеч. В по-голямата си част верен е и фактът, че тези нарушители не са ги установили, а и ние не сме ги заварили на място. Искам да кажа, че всички мерки, които вземаме – Министерството на земеделието и храните, за изготвянето и приемането на съответните наредби, на промените в законодателството, всички, водещи до ограничаване на незаконната сеч, са безспорно свързани с вменяване на нови задължения на собственици, на оператори и на всички, работещи в този сектор. Тези мерки изискват финансиране и е безспорно, че ние няма как да срещнем от заинтересованите лица в този сектор – собственици или оператори, одобрение. Давам само за пример: всички с консенсус приехме монтирането на GPS-и в колите на тези, които работят в дърводобива. Ето имахме и първите обявления за протести, имаше и такъв. Да, тези мерки, касаещи ограничаването на незаконната сеч, вменяват финансови задължения на всички, свързани с горскостопанските дейности. Но без да има такива задължения, на практика няма как да се борим срещу незаконната сеч. Затова моят призив е, че всички тези допълнителни тежести наистина следва да се приемат, защото интересът на обществото е ясен – в горите да се извършва само регламентирана дейност, която, разбира се, съхранява природното богатство, което имаме като страна. На частните собственици бих препоръчала – между другото, е и наш манталитет, той не е проблем само тук, а и в земеделието, проблем при зеленчукопроизводството, трайните насаждения – нека да се обединяват едни и същи собственици, производители, да се сдружават и това намалява техните разходи, съпътстващи основната им дейност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, на 17 юли тази година Ви поставих въпрос за използването на падналите след обилните снеговалежи дървета. В своя отговор Вие ме уверихте, че въпреки достигането на лимитите на годишен добив от дървообработвателните предприятия ще бъдат обявени търгове и процедури, както и че ще са привлечени външни изпълнители за усвояване на въпросната дървесна маса. Равносметката в средата на месец ноември показва, че съществена част от упоменатия материал все още не е прибрана, въпреки липсата на продължителните дъждове, които биха затруднили достигането на трудно достъпните за работа места. Трупите все още стоят непокътнати на местата си, а настъпващата зима едва ли ще улесни решаването на този проблем. Липсата на навременна реакция ще доведе до гниене и похабяване на ценен и скъп дървен материал, който може да бъде от полза както за държавата, така и за хората по места, нуждаещи се от него за отопление през зимния период. Въпреки регистрираната по-ниска безработица в страната и засегнатите от този проблем общини, има достатъчно на брой регистрирани в Агенцията по заетостта, търсещи работа, които да бъдат ангажирани с прибирането, транспортирането и складирането на падналите дървета. Още повече държавата, в лицето на Агенция за социално подпомагане, ежегодно се нуждае и закупува дървен материал за отопление на регистрираните социално слаби домакинства. Въпросът ми към Вас е: ще бъде ли осуетено похабяването на падналата дървесина и ако Министерството не разполага с достатъчно инструменти за събирането й, възможно ли е делегиране на пълномощия на общините в засегнатите региони за усвояване на този дървен материал, съхранението и ползването му за целите на Агенция за социално подпомагане? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кадиев! Позволете ми да не се съглася с Вашето твърдение. Да, Вие ми зададохте въпроса преди няколко месеца. Аз никога не съм твърдяла, че падналата маса ще бъде усвоена до края на тази година, защото това е физически невъзможно, а имаше план. Сега ще Ви запозная с цифрите. Госпожа Председателката да ме извини, просто много и винаги държа на точната фактология и сравнение с това, което е годишното ползване, за да си анализирате и Вие сам данните. Говорим основно за държавни и горски стопанства, които са в обхвата на Южно централно държавно предприятие, където имаше такава паднала маса и има все още, само за едно общо горско стопанство, което се включва в този район на бедствия – Ивайловград. Средногодишното ползване по лесоустройствения планов е 1 млн. 45 хил. 527 кубика. Засегнатата площ от природното бедствие е 64 хил. 527 хектара. Обемът засегната дървесина или лежаща маса, който следва да се усвои – говоря общо за района, който е засегнат, е в размер на 1 млн. 183 хил. 680 куб. м. Неусвоима засегната площ поради това, че няма достъп до нея, е в размер на 6 хил. 45 хектара горска територия или от този обем дървесина лежаща маса за усвояване – 129 хил. 575 куб. м не може да се усвои поради липса на достъп до тези 6 хил. хектара. Площта на маркираните насаждения е 43 хил. 551. Възложено за добив е 688 хил. 527 куб. м лежаща маса или за усвояване 1 млн. кубика, има процедури и е възложена за усвояване. С това отговарям на единия въпрос, че не е възложено. Не, напротив – над 60% е възложено. Планираното количество според възможностите за усвояване от тази маса през 2015 г., уважаеми господин Кадиев, е 430 хил. 785 кубика за засегнатата обща територия. До 1 декември реализираните количества пропаднала маса е 400 хил. 723 кубика или 93%. Планираното усвояване за 2016 г. е 592 хил. 871. Остава едно количество за 2017 г. и това е за Държавно горско стопанство – Златоград. Отговорих Ви на първата част на въпроса преди няколко месеца предвид на това, че близо три пъти от годишното ползване там имаме такава лежаща маса, остават 30 хил. кубика или към днешна дата Южно централно горско държавно предприятие е направило всичко възможно и планът, с който би могъл, според достъпа на засегнатите територии, да се усвои такава маса от държавата ще бъде направен. По другата част от Вашия въпрос... Ще отговоря в дупликата за общините.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, знаете ли защо и аз няма да се съглася? Защото ако сега тръгнете в посока Рожен – Смолян, ще видите дървесна маса, която стои непокътната, паднала и която е покрай пътя. Тя спокойно може да се събере и да бъде дадена на агенцията. Това ми е идеята. Разбирате ли? Това е нещото, което ме безпокои – поне тази маса, която е в достъпните райони, да се събере или да се дари по такъв начин, че да може да бъде дадена на социално слабите хора. Това е идеята.

Трябва да е от държавна територия, те са общински.

Затова втората част на въпроса е: могат ли да бъдат, има ли такава процедура? Не Ви упреквам, че досега не е направено, разбирате ли? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Кадиев, въпросът, който поставяте, касае общински територии, които се управляват от съответните структури от общините. Не е това, което изчетох като фактология, са дейности, които държавата е извършила в обхвата на действия над държавните горски стопанства, където засегнатата горска територия е от държавна. Вашият въпрос обаче е, тъй като очевидно не сте знаели, че част от територията, където не е започнало усвояване, е общинска, е дали да делегираме тази дейност на общините. Това по принцип, предвид изпълнението на дейностите по усвояване на тази лежаща маса, тя е в пъти по-добре свършена от държавата. Ние нямаме изобщо мотив да търсим общината и да й възлагаме, по простата причина, че самите общини са извършили много малко от това, което са могли да извършат. И аз мога да Ви ги цитирам: собственици на гори – общини от област Смолян, Кърджали, Пазарджик, в които има засегнати насаждения и не са започнали усвояване на пострадалата дървесина, са Ардино, Златоград, Неделино, Баните, Крумовград, Кърджали, Момчилград, Черноочене, а в общини като Мадан и Смолян усвояването е стартирало, но е с малки темпове. А за обратната процедура – дали общината може да възложи на държавата това, зависи от волята на местните власти. Искам да Ви уверя, че това, което държавата може да направи за нейната територия, тя го прави в плана, който прие във времето, в което инвентаризирахме тези щети от това природно бедствие. По отношение на предложението за предоставяне на пострадалата дървесина за целите на Агенцията за социално подпомагане, нормативната уредба съгласно Наредба от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на Министерството на труда и социалната политика, регламентира предоставянето на целева помощ за отопление с твърдо гориво да се извършва по два начина: в пари на правоимащо лице или семейство, или на търговец на твърдо гориво, който е осъществил доставката само при изрично отразено в молба-декларация и желание от страна на лицето или семейството. Това не позволява дървесината да бъде предоставена директно на Агенцията за социално подпомагане с оглед удовлетворяване на желаещите да се отопляват с дърва за огрев. От друга страна, няма пречка лицата, получили лично целева помощ за отопление, да закупят съответното количество дърва за огрев директно от Държавното горско стопанство по ценоразпис. Той е и по-добър по отношение на дървесината, която се усвоява поради природното бедствие.

Госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с изпълнение на мерките от Програмата за развитие на селските райони за първия програмен период. В периода 9 – 16 декември 2013 г. бе стартирана процедура за изграждане или ремонт на малка инфраструктура. Ставаше въпрос само за изграждане на трупосъбирателни площадки по мярка 321 от Програмата – „Основни услуги за населението и икономиката на селските райони”. Ресурсът, който беше определен тогава, беше в размер на 6,5 млн. евро. Имаше възможности освен да се осъществява строителство и реконструкция, също така и за покупка на специализиран транспорт. Това е предисторията. Разбира се, тази екстрена мярка отново беше приета и стъпките в тази посока бяха реализирани с цел усвояване на ресурса, който държавата трябваше да договори в края на 2013 г. През 2014 г. бяха подписани договорите. Моят въпрос е във връзка с подписаните договори с общините за изпълнение на тази дейност колко от тези договори са отчетени и са финализирани от гледна точка на изпълнението на задълженията по договорите? Вторият въпрос, който съответно е значително по-важен – предвид огромните разходи, които държавата всяка година заделя за трупосъбиране за двата екарисажа, считате ли, че изградените площадки ще подпомогнат фермерите и държавата в осигуряването на изпълнението на тази изключително важна задача в сектор „Животновъдство”, където Министерството на земеделието и храните и Агенцията по храните имат своите сериозни ангажименти не само за страната, но и пред Европейската комисия да осъществяват като дейност? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Бъчварова! Със заповед от 29 ноември 2013 г. на изпълнителния директор на Фонд „Земеделие” е обявен прием за заявления за подпомагане с начална дата 9 декември 2013 г. и общ бюджет за приема в размер на 6 млн. 500 хил. евро. В периода на приема са приети заявления на шест общини – Стралджа, Съединение, Тервел, Сухиндол, Роман и Бобошево. Всички подадени проекти бяха одобрени и съответно имат сключени договори с Държавен фонд „Земеделие”. Подадените проекти предложения предвиждат извършване на строителни дейности по изграждане на пунктове за управление на животински отпадъци, закупуване и доставка на специализирано технологично оборудване и обзавеждане, закупуване и доставка на специализиран вътрешнозаводски транспорт и оборудване, специализирани камиони. Новоизградената инфраструктура ще се използва за събиране и временно съхранение на животински отпадъци до момента на тяхното извозване. Приемът не е бил ограничен и допустими за подпомагане са били всички общини в обхвата на мярката. На 30 декември 2013 г. са сключени шест договора за финансова помощ, от които към момента са анулирани два на стойност 4 млн. 114 хил. лв., вследствие на подадени молби за прекратяване на договорите от страна на бенефициентите – община Роман и община Бобошево. Другите четири договора с общините Стралджа, Съединение, Тервел и Сухиндол са със стойност на одобрената субсидия 8 млн. лв. и краен срок за извършване на инвестицията 15 септември 2015 г., като към този момент по тях са извършени само авансови плащания в размер на около 4 млн. лв. От страна на бенефициентите са подадени заявки за окончателното плащане, което ще бъде извършено до края на 2015 г., тоест поглеждайки и съгласно статистика за корекции следва да приемем, че тези бенефициенти ще са изградили въпросите площадки. Със сигурност считам, че това би облекчило фермерите по отношение на тези дейности, както и самата държава.

Благодаря. Госпожо Председател, госпожо Министър! С този въпрос исках да обърна внимание, че общините, изпълнявайки тази изключително важна дейност, са оставени сами. Те са оставени сами от гледна точка на възможността за финансиране наистина на необходимите стъпки, за да могат да се съхраняват животинските отпадъци. В същото време всяка година, а сега за три години, се отделят огромни средства за двата екарисажа, които съответно всяка година все повече се увеличават, независимо че броят на животните погледнато даже намалява. Все пак в нормативната уредба и в изискванията, които вероятно ще разгледате, би могло тази дейност на общините да бъде оценена и включена във възможността да бъде финансирана, за да могат съответно и да се изпълняват задълженията по отношение на трупосъбирането. Молбата ми е когато и както се налага промяна на второ четене в Закона за ветеринарномедицинската дейност, което е факт, там отново има само мобилни установки, но общините не са включени под никаква форма в предложенията, които се правят както от Министерството на земеделието, а също така и вижданията на Агенцията по храните за това кой и как трябва да бъде финансирана като дейност точно тази услуга. Благодаря.

Уважаема професор Бъчварова, не съм сигурна дали е изтекъл срокът за предложения между първо и второ четене на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Ако той не е изтекъл, ще подкрепя едно такова предложение на народни представители, защото това е възможната процедура. Да, Вие сте права – в Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност в областта на трупосъбирането, ние сме предвидили нови възможности. Те се няколко, включително за изграждане на нови такива. Но общините също са опция. Аз лично смятам, че дори това са най-бързо реализируемите варианти в най-голямо удобство на съответните местни общности, така че ние като Министерство бихме подкрепили един такъв текст.

Да, сега за Родопската, а другия път за останалите, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър! Моят въпрос е относно стопанисването на Родопската гора, защото и преди малко дебатирахте с колегата от моя избирателен район – зимния снеговал, снеголом и зимните условия утежниха състоянието на Родопската гора. В началото на 2015 г., госпожо Министър, в писмен отговор се ангажирахте с конкретни мерки и действия по възстановяване състояние на Родопската гора, която в момента сте делегирали, съгласно Закона, да се стопанисва от Южното централно държавно предприятие. Съответно там споделихте, че – тук съжалявам, че се разминавате в цифри, може би ще дадете повече информация, че след точна инвентаризация ме информирахте, че 340 хил. плътни кубически метра е повредена дървесина, което е на около 6 хил. хектара. Заедно с това споделихте, че предприятието има ресурс и има разсадници да извърши мероприятия за около 500 хектара. Паралелно с това моята тревога, защо е? В края на месец август заедно с действията на самото предприятие самата Наредба № 8, която подписахте, дава една допълнителна бюрократична пречка. Досега 16-те държавни горски стопанства по малките действия, които имаха и бяха овластени за санитарна сеч, сами можеха да реагират. Сега ги пращате в Регионалната държавна горска институция и съответно те са малък екип – трябва за 16 предприятия всичко да съгласуват. Това безспорно даде едно забавяне. Не само от това – тревогата на родопчани е, че процедурата по възстановяването на Родопската гора върви бавно и Ви моля да отговорите какви мерки сте взели, какво е Вашето наблюдение?

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Янкова! Може би не е добре отново да повторя всички цифри, които казах, а по отношение на цифрите, тук, които аз обявих, те са в съответната протоколирана документация и касаят общо 34 държавни горски стопанства, които са на територията на две държавни горски предприятия. Според мен от обхвата на информацията, която преди ни е искана, и тази, която казвам, идват разминаванията в цифрите. По отношение на плановете за усвояване на тази дървесина, мисля, че върви така, както е планирана, като, пак казвам, проблемът остава в темпа за усвояване на тази дървесина и възстановяване на недържавните гори. По отношение на другите мерки, за които сте ми задали въпрос, в измененията на Закона за горите от 2014 г. е предвидено сечищата, които не могат да бъдат възобновени по естествен път до три години от изсичането им, да се залесяват до две години след изтичане на тригодишния период. В тази връзка, както и предвид благоприятните условия в региона за естествено възобновяване на иглолистните видове, залесяване ще се извършва в случаите на затруднени естествени процеси на възобновяване в законоустановения срок. За целта ще се използват подходящите за съответните тип условия месторастене местни дървесни видове, като Южноцентрално държавно предприятие има готовност и в програмата му е планирано производство на необходимото количество репродуктивни материали в горските разсадници – държавна собственост. За проследяване на естественото възобновяване ще бъдат извършвани системни наблюдения на освободените площи и преустановяване на възпрепятстващи този процес фактори, ще се пристъпи към залесяване в срок, по-кратък от законоустановения. За подобряване на устойчивостта на насажденията срещу природни бедствия и катаклизми за 2016 г. са предвидени следните дейности: отглеждане на млади насаждения без материален добив – около 2400 дка, изграждане на лесокултурни прегради – 30 хил. линейни метра, и поддържане на минерализовани ивици – 163 хил. линейни метра. За подобряване организацията по опазване на горските територии – държавна собственост, както и за осъществяване на по-добър контрол при експедицията на дървесината и повишаване на доверието в обществеността, както в Родопите, така и във всички териториални поделения на горското предприятие в Смолян през настоящата година са предприети следните мерки и действия: в териториалните поделения са сформирани 38 бр. мобилни контролни екипи за опазване на горските територии. Дооборудване с необходимите противопожарни средства за гасене на пожари, а във Вашия район това се оказа много необходимо – в горските територии и пожарните депа в стопанствата, осигурени са лични предпазни средства и защитни облекла, както и моторни помпи, необходими за гасене на пожари. Въведена е практика, утвърдена в други европейски страни, за допълнително маркиране на дървесината при нейната експедиция с пластмасови пластини с уникален номер, а не само с контролна горска марка. От месец април 2015 г. във всички териториални поделения на Южно централно държавно предприятие е въведено допълнително маркиране на дървесината с тези пластини. Ще бъде въведена системата за електронен превозен билет в териториалните поделения на Южно централно държавно предприятие от 9 декември 2015 г. или от края на тази година, като към момента във всички териториални поделения е инсталиран новият софтуер на устройствата за издаване на билетите. От началото на 2016 г. Законът за горите въвежда и изискване товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, да бъдат снабдени с изправни функциониращи устройства за проследяване на движението им, GPS-и. Както знаете, срещу тези мерки вече дори имаше протести. Важно е да се отбележи, че от 2014 г. всички държавни горски и ловни стопанства в Пазарджишка област, както и 50% от стопанствата в Смолянска област са сертифицирани по международни FSС стандарти за екологично и социално ориентирано управление на горите, с което се признава практиката за устойчиво стопанисване на горите от независими организации. През 2016 г. ще стартира предварителната подготовка за сертифициране на останалите 50% от държавните стопанства в Смолянска област.

Госпожо Председател, госпожо Министър! Аз разбирам, че е направен опит за някакви комплексни мерки, но моята голяма тревога е следната – на тези, които познаваме гората и реално сме свързали житейския си път и сме расли там. По-голямата част от младите дървета, които паднаха по време на зимното бедствие, безспорно са технологична дървесина и дървесина за горене. Тя не е атрактивна за бизнеса. Ръководителите по места приоритетно изтеглиха през лятото това, което е по-атрактивно за самия бизнес. Заедно с това знаете, че това попадна в труднодостъпни и затворени масиви, където има по-малко пътища и по-трудно се прави. Точно там, в по-труднодостъпните места е най-ценната гора и тя неслучайно е запазена. Вие знаете, Вашите съветници Ви информират за това. Каква е тревогата? Тя вече се бие от Лесозащитна станция Пловдив, сигурно са Ви информирали. Напролет короядът ще си каже своето. Оставяйки при зимни условия, тази дървесина от 50 до 80% ще се обезцени. Това ще бъде голяма щета за държавата, като цяло, като политика. Като народен представител това, което ми се иска да направите, е да създадете усещане, че за българската гора, като цяло, и за Родопската има правителство, което се грижи за нея. Защо? Преди малко Вие казахте: „Тук е държавата, там са частниците, ама контролът е във Ваши ръце!”. Вие сте правителството. Има служби по бедствия и аварии, има областен управител, имате достатъчно изнесена администрация на терен. Вижте какво е усещането за гората в Родопите. (Показва снимка.) Ето, това е! Вижте как се придвижват хората през зимата: със страх, колата върви отдолу, автобус с деца върви отдолу – под надвесени дървета. (Показва снимка.) И казвате: нямаме процедура, бюрокрация, механизми. Има заповед при бедствия и аварии, за да не паднат тези дървета през зимата върху деца, пътуващи автобуси, върху линейки. Трябва да създадете усещане, че държавата има правителство, министри и се носи отговорност за сигурността и на държавата, и за сигурността на хората, и на българската гора. Това ме тревожи. Настоятелно искам да Ви помоля: станете министър и на гората!

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Янкова! Казах достатъчно конкретни цифри. Няма правителство, което да е вземало повече мерки за опазване на българската гора! Аз съм ги изреждала многократно. Именно затова от фирмите, които работят в горите, имахме и първите протести – именно срещу мерките, които нашето правителство взе за ограничаване на незаконните сечи и нерегламентираните дейности в горите. Южно централно предприятие прави всичко възможно и е в график по възможното за усвояване на тази маса. Уважаема госпожо Янкова, ако трябва да направя паралел, Вашето правителство стана известно за горите със схемата 19:45! Не нашето! Така се ползваше гората при Вас. Няма друго правителство, взело толкова мерки за борба с незаконните дейности. Ако вземем Вашия пример, да бяхте казали това във Вашия мандат, на Вашия ресорен заместник-министър, който стана национално известен със схемата 19:45. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)