9 декември 2015 г.

Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Предлагам промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която да е съобразена с официалните празници и неработните дни през 2015 г. и 2016 г., определени с Решение на Министерския съвет. Смятам, а това го заявих преди шест месеца, когато говорих за Великденската ваканция, смятам, че е морално укоримо народните представители да имат толкова дълга ваканция за Коледа – от 22 декември до 10 януари 2016 г., но като се има предвид началото на работата на Народното събрание, тоест до 13 януари 2016 г., или почти три седмици. Уважаеми колеги, има такова едно решение, ако Вие след малко го приемете, за промяна в Правилника на организацията на работата и дейността на Народното събрание ще бъде съобразено с интересите на всички български съсловия – на лекари, учители, военни, държавни служители. Решението на Народното събрание депутатите да почиват като останалите български граждани ще покаже, че сме адекватни на обществените очаквания и сме социално солидарни с нашите избиратели. Вярвам, че Вие след малко със своето гласуване ще подкрепите моето предложение със своя положителен вот, а това е най-важното за всички нас, ще помогнем всички ние с този положителен вот на моето предложение за повишаване на авторитета на Народното събрание, който в последните години е критично нисък. Благодаря за Вашето внимание. Разчитам на Вашето гласуване. Благодаря.

Госпожо Председател, моята процедура се отнася до смяна на точките. Обръщам се към Вас с молба да използвате ал. 5 и да смените точка 2 да стане точка 1. Става дума за имунитета ми. Наблюдавам едно отпускане във Вас и в залата. Сега толкова бързо и толкова срочно гласувахте други имунитети. Тук виждам някакво отстъпление. Това не ми харесва. Изпускате юздите. Започвате леко да затваряте очи. Това няма да се хареса сигурно в някои посолства. Затова апелирам към Вас да използвате Вашите правомощия по ал. 5 и да преместите точка 2 да стане точка 1. Имайте предвид, че очаквам още няколко искания за имунитет. Едното се касае за мое хулиганско действие в 9-и клас, а другото е от 6-и клас. Така че ще имате още работа. Моля, не се отпускайте (шум в залата). Дайте да приключим с имунитета ми докрай, за да може правосъдието вече да е спокойно и прокуратурата да спи спокойно. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Предстои едно изключително важно гласуване, едни изключително важни дебати по основния закон на Република България – второ четене на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Ако претендираме за прозрачност и ако Вие претендирате за прозрачност, то сте длъжни да осигурите такава на българското общество. В тази връзка моето предложение е дебатите и гласуването по цялата точка 1 да бъдат пряко излъчвани по БНТ и БНР.

Уважаема госпожо Председател, сигурен съм, че камерите на БНТ и микрофоните на БНР няма да попречат на същността на дебатите. Моля за процедура по прегласуване.

Уважаема госпожо Председател! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-144, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 24 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. (Шум и реплики.)

Желев няма пулт.

Предложение на народния представител Петър Славов. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилника за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение от народния представител Петър Славов.

Процедура.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Взимам думата за процедура по начина на водене, тъй като четем за доста предложения, направени между първо и второ четене, за които Комисията е счела, че са извън обема и целите, така да се каже, на първоначалния Законопроект. Струва ми се, че това е редно да бъде гласувано и в зала, тоест залата е тази, която трябва да определи, че дадено предложение излиза извън обхвата на първоначалния Законопроект, а не само Комисията, която, разбира се, се е произнесла, както тук е посочено. Моето предложение е да бъдат поставени на гласуване по отношение на това дали са допустими за разглеждане по същество. Благодаря Ви.

Предложение от народния представител Петър Славов – създава се нов § 2. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2. „§ 2. В чл. 84, т. 16: 1. Съюзът „и” след думите „Върховния административен съд” се заменя със запетая, а след думите „главния прокурор” се добавя „и на Инспектората към Висшия съдебен съвет”.” Предложение на народния представител Атанас Атанасов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 84, т. 16 се създава изречение второ: „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, радвам се, че Комисията не счете, че и това предложение е извън обхвата й, но това е друга тема. По принцип подкрепата е хубаво нещо, само че тук е изпусната една дума, която ние сме предложили, а смятаме, че това е в основата на това предложение. Предложили сме „Народното събрание да може да изисква, изслушва и приема и други доклади на главния прокурор”. Думата „изисква” в предложението на Комисията е изпусната, което обръща инициативата. Това означава, че приемайки този текст по начина, по който го предлага Комисията, ако главният прокурор поиска да внесе някакъв доклад, ние можем да го изслушаме и да го приемем, но Народното събрание няма да може да изисква главният прокурор да внася доклади на прокуратурата за нейната дейност по прилагането на Закона в противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Затова правя редакционно предложение: в текста, който Комисията е приела, разбира се, да бъде отделно гласувано, да бъде прибавена дума „изисква” преди „приема”. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Подкрепям направеното предложение от колегата Атанасов. Вариантът, който аз съм предложил, съвпада с неговата теза, тоест да добавим думата „изисква”, защото наистина това е доста съществен елемент от този текст. Надявам се да Ви убедя. Ще Ви цитирам съвсем кратко от Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд – това, което са написали конституционните съдии. Знам, че много от Вас имаха, поне в Комисията, известни резерви по този текст – дали Народното събрание може да изисква подобно нещо, и дали това не би влязло в противоречие с формата на държавно управление. Това, което са написали конституционните съдии през 2005 г. в това свое решение по т. 4 е: „Няма да представлява промяна във формата на държавно управление, ако в Конституцията се предвиди, че прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика в борбата с престъпността и дейността им в тази насока се наблюдава от Народното събрание”. Тоест за мен е абсолютно допустимо в тази си връзка и в такива правомощия Народното събрание наистина да изисква от тях доклад какво е свършено. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Това предложение на практика обръща с главата надолу принципа за разделение на властите, принципа за независимост на съдебната власт. На практика ще се осъществява парламентарен контрол върху независим орган. Друг е въпросът: наказателната политика, колеги, осъществява ли се само и единствено от прокуратурата, или се осъществява и от българските съдилища? Дайте тогава да направим парламентарен контрол и върху председателите на ВКС, на ВАС. Моля, когато правите такива предложения, все пак да се съобразявате и със сега действащата Конституция, и изобщо с основни демократични принципи. Това предложение е абсурдно и по никакъв начин не кореспондира с основните принципи, пак повтарям, на демокрацията, на правовата държава, на конституционната държава. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! По въпроса за разделението на властите – целият дебат в рамките на днешния ден съдържа важен елемент в себе си и той е пропуските, осъществени от първоначалния конституционен законодател не по отношение на разделението на властите, където той е бил доста детайлен, а по отношение на контрола и на баланса между отделните власти. Искам да припомня, че един предишен парламент прие в Закона за съдебната власт текст, идентичен на първоначално предложения от колегите между първо и второ четене, а именно правото на Народното събрание да изисква доклади от главния прокурор на Републиката. Тогава този текст беше приет от Народното събрание с много голямо мнозинство, впоследствие обаче отменен от Конституционния съд като противоконституционен, и напълно правилно. Напълно правилно, защото той не отговаряше на Конституцията в нейната досегашна редакция. Именно затова има голям смисъл това предходно конституционно решение, което събра голямо мнозинство като закон, в момента да събере същото голямо мнозинство като промяна в Конституцията, където то по никакъв начин не нарушава разделението на властите, напротив – прави малка крачка към създаването на контролни механизми, така необходими по отношение на съдебната власт в България. И още нещо – изключително погрешно е, и това ще бъде нишка, която вярвам, че ще тече през целия днешен дебат, да се приравняват магистратите от прокуратурата с магистратите от съда, независимо от факта че по българската Конституция и едните, и другите са част от независимата съдебна власт. Съществуват конституционни решения на българския Конституционен съд, но и безбройни международни актове, които правят много важната разлика, че съдът не може да следва политики, а прокуратурата може и трябва да следва политики, което означава, че контролът върху прокуратурата дори като елемент на съдебната власт – както е тя в повечето европейски държави, много рядък пример е да бъде част от изпълнителната власт – тя подлежи както на по-сериозен контрол, така и на насочване от органите на законодателната и изпълнителната власт с цел следване на държавни политики – нещо, което е напълно недопустимо за съда. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започваме исторически важни дебати по изменение на българската Конституция. Още по първото предложение ние се сблъскваме с една много ясна позиция на колегите от Реформаторския блок. Има нужда от много, много дълбок анализ на това предложение. То казва следното: съдът, съдията, прокурорът и следователите имат различна функционалност в процеса и различни компетенции и компетентности, извинявам се, различни компетентности. Има правосъдни системи, в които се смята, че съдебната власт – това е преди всичко съдията. Следователят събира доказателствата, прокурорът повдига обвинението, обвиненият има право и на защита, накрая решава съдията. Ето защо съдебната власт – това е съдията. Водени от това разбиране, редица национални парламенти в своите конституции са приели и принципа на разликата в статута на съдията, от една страна, прокурора и следователя, от друга страна. Ползват се с различен имунитет, имат различна система за кариерно израстване, различна степен на неприкосновеност, на несменяемост и на независимост. Само че българският учредител – Седмото Велико народно събрание, въпреки съзнанието си за различната функционалност на съдията, от една страна, и прокурора и следователя – от друга, ги е изравнил като конституционен статут. Това, което господин Радан Миленов Кънев обявява като пропуск, може би и грешка. Дискусионно е дали е бил правилен този подход. Да, това е дискусионен проблем. Ние сме готови да участваме в тази дискусия – било ли е грешка на Седмото велико народно събрание да разположи следователите и прокурорите до съдията с еднакъв статут? Но същият този учредител е казал, че статутът на несменяемост, на независимост се свързва пряко с разделението на властите и баланса във взаимодействието между властите и че промяната тук може да стане с Велико народно събрание. Уважаеми госпожи и господа, нека изречем истината! Ако ние искаме да правим по-дълбоки реформи в тази съдебна система, рано или късно трябва да узреем за необходимостта от свикване на Велико народно събрание, което да заседава кратко и да приеме един-единствен акт – акта на собствената си ликвидация, и всички правомощия, предвидени за Велико народно събрание, да се делегират на обикновено Народно събрание със съответните гаранции за формата на държавно управление. Този тип решения може да се взимат с друго мнозинство – например три четвърти, но българският законодател трябва да се освободи от оковите на Великото народно събрание. Дотогава много трудно ще вкарате обикновен парламент да се занимава с въпроси, по които и при най-добро желание ние не бихме могли да се ангажираме, защото има теми, които стоят извън политическата ни воля. За нас критерият кой е за истински, дълбоки, много дълбоки реформи е отношението му към идеята за свикване на Велико народно събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Призоваваме Президента на Републиката да започне консултации със съгласие да се свика Велико народно събрание, което да обяви собствената си ликвидация, за да можем да разгърнем всички своята реформаторска енергия и мощ. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Местан, ако прочетете всички документи на партията „Демократи за силна България”, ще видите, че ние се създадохме с идеята да се свика Велико народно събрание, но не това днес е темата на обсъждане тук. Искам да Ви кажа като реплика само две изречения, защото е важно. Няма нужда от свикване на Велико народно събрание, за да решим този въпрос, който сега тук е поставен с предложението, което сме направили. Защото има основен, основополагащ принцип за разделение на властите и той гласи, още от времето на Монтескьо: „Разделението на властите означава относителна самостоятелност и взаимен контрол между властите”. Не искам тук да давам пример или различни примери какви правомощия има прокуратурата по отношение на депутатите в Народното събрание и как висшият орган на държавна власт, каквото е Народното събрание, няма никакви правоотношения за някакъв вид контрол по отношение на дейността на прокуратурата. Нашето предложение е да се запълни този вакуум за взаимния контрол. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Господин Местан, с цялото уважение към позицията Ви за свикване на Велико народно събрание, с което искам да поправя колегата Атанасов – не само „Демократи за силна България”, а целият Реформаторски блок има във всичките си основни документи както предизборни, така и принципни. Това е съвсем отделна тема. Всички знаем какво е имал предвид първоначалният конституционен законодател под ограниченията за Великото народно събрание. Две прости неща – България е унитарна република. Всичко друго впоследствие е обрастване чрез конституционни решения на тези две прости ограничения, с цел съхраняване на статуквото. Нещо, което във Вашето изказване току-що сведохте вече до абсурд с идеята, че въвеждането на един елементарен, контролен механизъм без санкционни последици – забележете, ние казваме „да изисква доклади, да приема доклади”, но в никакъв случай не казваме, че ако докладът не ни хареса, от това нещо в тази зала може да следва... Няма такова предложение, въпреки дълбокото ми убеждение, че и такова предложение далеч не би нарушило устройството на унитарната Република България и далеч не изисква никакво Велико народно събрание. Но няма такова предложение. Има проста контролна процедура без санкционни последици и Вие ни казвате, че за нея трябва да свикаме орган, чиито правомощия са да променя държавните граници, да прави България монархия или България федерация. С тази цел е предвидено Великото народно събрание в българската Конституция.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Господин Кънев, аз съм запознат с това Ваше мнение. Нека да подсилим думата – с тази Ваша позиция. Ние също имаме много позиции по най-различни конституционни казуси. Проблемът е, че решенията на Конституционния съд са част от самата Конституция и в случаите, когато нашите позиции – партийни, може би във Вашия случай и експертни, се сблъскват с решения на Конституционния съд, които не се покриват с Вашите позиции, Вашата позиция е просто позиция, а другото има силата на конституционен акт. И тук ние наистина, точно по тази причина, говорим за теми, казуси, които стоят извън политическата воля. Вие сравнихте днешните дебати с онези от 1999 г. Нали помните, единствено от ДПС Вашият лидер – господин Иван Костов, получи подкрепа за принципното решение на правителството да се даде въздушен коридор на натовските военновъздушни сили? Само че тогава тази воля на ДПС не беше ограничена от Конституцията и Вие получихте тази принципна подкрепа. Хубаво е да си припомняме тези неща от гледна точка и на партиите, които са взимали кардинално верните решения, които промениха съдбата на България и я направиха днес евроатлантическа. Но не може да очаквате от Движението за права и свободи, единствената партия, която не е подписала действащата Конституция, не може от нас да очаквате действия, които биха били в нарушение на самата Конституция. Това е добре да се знае, защото ние искаме разгръщане на политическата ни воля, а това няма да се случи с ограниченията на Великото народно събрание. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! “БСП лява България” няма да подкрепи този текст не само защото не е допустим, той не е разглеждан на първо четене, а защото и в изказванията преди малко личи нещо, което трябва да е ясно, и разбиране, което ние не можем да подкрепим: „политически контрол върху независимата съдебна власт в частта й „Прокуратура” – беше ясно казано от трибуната. Дават се европейски примери, но за пленарната зала трябва да е ясно, че Европа няма единен модел и всяка страна е абсолютно свободна да определя устройството си в рамките на функционирането на бившия Трети стълб, а сега пространството на свобода и сигурност. Спекулацията как е в една или друга страна от Европейския съюз, която сигурно днес ще звучи често в тази зала, трябва да бъде ясно разобличена – в страните от Европейския съюз няма единен модел. Историята на отделянето на прокуратурата в независимата съдебна власт е свързана с практиката на прокуратурата в 50-те години и съветския модел. Днес се прави опит тази практика да бъде възстановена поради невъзможността на политическите сили, които го претендират с Велико народно събрание, всъщност те – техните предшественици, бойкотираха и тогава приемането на Конституцията. Те си сменят имената, но мисленето им е едно и също. Ние не можем да приемем едно такова разбиране за политически контрол върху прокуратурата. Крайно спекулативно е твърдението, че прокуратурата контролира Народното събрание с правото й да иска имунитета на един или друг народен представител. Народното събрание се състои от 240 народни представители и конституционният законодател е презюмирал, че винаги, дори да се искат имунитети, Асамблеята ще остане в състав, който може да брани независимостта на парламентарната власт, независимо от исканията за имунитети на главния прокурор. Другото вулгарно разбиране, че прокуратурата контролира парламента чрез правото на главния прокурор да иска имунитети, е презумпция за престъпност в целия парламент. То е абсурдно, невярно и невъзможно, и не може върху такова вулгаризирано разбиране да се правят обосновани изводи в подкрепа на едно такова искане. Защо още няма да подкрепим прекия контрол върху главния прокурор? Освен на основанието, което преди малко беше изтъкнато, че наказателната политика освен в прокуратурата се случва и с прилаганите санкции от съда – дали е либерална наказателната политика, или е крайно репресивна, услужливо съдът е изключен от такъв тип наблюдения – аз не казвам: контрол, не искам въобще да казвам: контрол за съдебната власт, защото всичко от днешното заседание ще трябва да бъде изпратено в Европейската комисия, за да се види философията, разбирането на тези, които правят, кълнат се, че правят демократични реформи. Това е недемократично, неразбираемо, свързано е с някакви вътрешни настроения в управляващото мнозинство за засилване на политическия контрол – беше ясно казано и по този текст, върху части от независимата съдебна власт, и е неприемливо за нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Госпожо Председател, колега Миков! По отношение на прокуратурата, най-вероятно ще става дума и при следващи параграфи в рамките на днешния дебат, но е показателно за колко дребно нещо дебатът вече започва да се изостря. Искам да репликирам конкретно – общ европейски модел има и той не е в мястото на прокуратурата, в съдебната, в изпълнителната власт или в междинно положение, което също съществува като европейски модел. Общият европейски модел е в това, че прокуратурата изпълнява държавни политики, а съдът – не. Драстично невярно е твърдението Ви, че съдът участва в държавната наказателна политика. Прокуратурата обаче участва като най-важен фактор във формирането и изпълнението на държавната наказателна политика и по тази причина следва да бъде много по-тясно контролирана и много по-зависима от законодателния орган на държавата, който формира на законодателно ниво наказателната политика на държавата. Тук е общият европейски модел. И още нещо, за пореден път ще го кажа – нищо общо няма сегашният модел на прокуратурата с демократичен модел и той не е възникнал като реакция спрямо тоталитарния модел на прокуратурата. Напротив, класическата тоталитарна прокуратура независима от парламента в тази зала, независима от Министерския съвет, зависима единствено от Политбюро и тоталитарния комунистически диктатор – това е съветският модел. Единственият въпрос, който виси днес при запазването на този модел в една поне формално демократична държава, е: кой в България е Политбюро, което контролира прокуратурата, защото не сме ние и отказваме да сме ние? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Благодаря, госпожо Председател. Моята реплика е към господин Миков. Господин Миков, аз не разбирам защо толкова я кътате тая прокуратура – сакън да не падне прах върху нея, да не се осъществява политически контрол. Извинявайте, в Конституцията пише, че в момента, в който Вие влезете в тази зала и се закълнете, и станете народен представител, Вие представлявате целия народ. Ние всички народни представители представляваме целия народ, даже не партията, която ни е излъчила и с която бюлетина сме влезли. Тоест народният представител не е политически контрол, той е народен контрол. Аз мисля, че е съвсем нормално и няма никакво противоречие с нормите на демокрацията Народното събрание да изисква прокуратурата да се отчита, тоест да дава своя доклад. Не виждам нищо нередно в това, напротив, смятам го за редно, смятам го за народен контрол. Не приемам това самопринизяване на Народното събрание. Ние сме политически контрол и по тази причина дайте да се натискаме да не се месим във великата независима съдебна власт. В крайна сметка разделението на властите не означава те да са на различни планети или галактики, те са част от един обществен организъм и би трябвало да може да се контролират взаимно. Пак повтарям, това е народен контрол, а не политически. Моят призив е да се подкрепи думата „изисквам” – няма нищо страшно в това, не се притеснявайте толкова. Да, може следващото искане за имунитет да бъде за Вас, но не се притеснявайте, то ще бъде гласувано с мнозинство, така че нямайте притеснение, господин Миков. Все пак, нека да може да изискаме господин прокурорът да дойде тук и да изложи своя доклад. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Това от господин Сидеров беше доста интересно – за народния контрол. Времето за реплика е твърде късо, за да коментирам функцията на народния контрол в днешното ни конституционно устройство. Уважаеми господин Кънев, по никакъв начин не мога да приема, че съдебната, изпълнителната и законодателната власт не реализират наказателна политика. Всяка от тях има своята наказателна политика, включително чрез тълкувателните актове на пленума на Върховния съд по отношение на прилагането на Закона се реализира наказателна политика и тя може да е либерална, за която често гражданите в приемните се възмущават, разбира се, може да е и по-репресивна. Така че няма никакъв аргумент да смятаме, че само чрез обвинителната функция се реализира наказателна политика. Това е абсурд! Не знам къде сте ги учили тези работи?! Всъщност няма общо европейско устройство на съдебната власт. Има общи приказки за общоевропейско устройство. Иначе такова няма и то е потвърдено многократно, включително и в последния доклад на Венецианската комисия, за да не би да забравят някои доморасли демократи, че няма единно устройство на съдебната власт в Европейския съюз. Тази дискусия върви около 30 години в европейските институции, включително Стокхолмската конвенция, включително развитието на Третия стълб, включително неговото мигриране към свобода и сигурност. Всеки път Европа казва: това е национален въпрос и той се определя от националните особености. Така че, моля Ви, нека изхождаме от това, за да не заблуждаваме залата, защото след това съм сигурен, че и в Европа ще се четат тези позиции. Ние от “БСП лява България” не приемаме политически контрол върху съдебната власт. Точка! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Аз ще бъда съвсем кратък. Изменението на Конституцията 2006 г. – за първи път се приема принципът, че Народното събрание може да изслушва доклади на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор за прилагането на закона, за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Две хиляди и седма година този текст е изменен, и правилно, тъй като в Конституцията – искам да напомня на някои колеги, конституционно закрепените органи са Върховен касационен съд, Върховен административен съд – не председателите, и главният прокурор. С предлагания текст на Вашето внимание, в редакцията на Комисията, се дава една възможност, и аз ще моля колегите от моята парламентарна група да подкрепят този текст – Народното събрание да изслушва и други доклади на главния прокурор за наказателната политика. Това е. Никакъв политически контрол и изобщо не става въпрос за зависимост, независимост от страна на Народното събрание. Още повече че конституционно закрепеният принцип е: прокурорите, съдиите, следователите са независими и осъществяват своята дейност, те са подчинени само на закона. Този текст, господин Миков, 2006 г., изменен 2007 г., е приет по време на Вашето управление.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Лазаров, затова законите, а и Конституцията като основен Закон, трябва да се четат изцяло. Защото разликата между това, което подкрепяте, и това, което е записано в чл. 84, т. 16, във връзка със 130, ал. 7, е, че тези доклади минават, първо, през Висшия съдебен съвет и Висшият съдебен съвет ги внася в Народното събрание. И това многократно е казано в дискусията с европейските експерти, че така Висшият съдебен съвет, като независимия орган на съдебната власт, опосредява комуникацията, взаимодействието и, обърнете внимание – там за десницата, надзора, а не контрола на парламента върху съдебната власт. Тук става въпрос за директна комуникация. Тя ми напомня времената, когато Иван Костов беше министър-председател, тук отзад седеше господин Соколов. Имаше една дискусия за корупцията, внесена от кабинета. И тогава докараха новоизбрания главен прокурор, предишен заместник-министър на правосъдието, който от тази трибуна крещеше: „Престъпността е тука вляво!”. Крещеше така, доста, както си може: „Престъпността е тука вляво!”. Ако искате да реанимирате тези модели и парламентът да стане отново трибуна на политическа разправия, в която се намесва пряко съдебната власт и прокуратурата, правете го, отговорността е Ваша! Ние не можем да подкрепяме такива решения. Очевидно начина на мислене от 1999 г. – отворете стенограмите и ще го видите, от тази трибуна главният прокурор, докаран тук, преди това е бил в политическия кабинет на – тогава беше ОДС, крещеше така. Ето затова ние ще гласуваме „против” и не можем да приемем това предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Лазаров, в дискусията до тук се чу една много вярна теза, че принципът за разделение на властите по никакъв начин не трябва да се изражда до принципна самодостатъчност и на самовъзпроизводство на отделните власти и между тях не може да има берлински стени. Защото е вярно, че те са трите съставки на единната държавна власт и те трябва по някакъв начин да се взаимодействат и да бъдат балансирани. Впрочем, именно защото 90-а година, водени от страха да не се активират тоталитарните рефлекси, защото ние много добре знаем какво означава главен прокурор, оръдие в ръцете на една партия. Членовете и симпатизантите на ДПС знаят най-добре това и затова сме малко по-чувствителни по тази тема. Затова при предишното изменение на Конституцията се въведе принципът на годишните доклади, внесени от Висшия съдебен съвет, а не пряко от тримата големи и, забележете, бяха поставени в еднакъв режим – и тримата представят, защото не ние, а Конституцията ги равнопоставя като конституционен статут. И тези промени бяха в едно с въвеждането и на фигурата на Инспектората пак към Висшия съдебен съвет, именно за да преодолеем негативните последици от самозатварянето, от публичното усещане за самодостатъчност на съдебната власт. И това беше някаква форма – елегантна, на неграждански контрол през парламента, а някакво взаимодействие, което все пак да повиши прозрачността в дейността на съдебната власт и отговорността на съдебната власт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че това предложение, което разискваме, е несъотносимо към текстовете, които, ако не ме лъже паметта, Четиридесетото народно събрание прие. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз само ще напомня текста в редакцията на Комисията: „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор – забележете – за дейността на прокуратурата по прилагането на закона и противодействие на престъпността.”

Уважаема госпожо Председател, по време на гласуването имаше движение в залата. Моля за прегласуване.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, възразявам в процедура по начина на водене на тълкуванието, което преди малко направихте на Конституцията, и по-специално на чл. 155. Алинея 1, на чл. 155, гласи: „Народното събрание приема Закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.” Алинея 2: „Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от три месеца.”

Има се предвид предложението като Законопроект, защото това е смисълът, който е вложил учредителят, конституционният законодател, когато е гласувал този текст на Конституцията. Не може в рамките на вече внесен Законопроект да се прави подобно разделение между текстовете и да се изваждат определени текстове от цялостния Законопроект, и да се подлагат на различни изисквания относно мнозинството, с което са подкрепени. Или Законопроектът като цяло ще получи още в началото три четвърти и ще върви по така наречената „бърза писта”, тоест ще трябва след това всеки един от неговите параграфи или разпоредби да получи същото мнозинство, за да бъде финализиран, или всеки текст, който в някои от четенията, и по-специално във второ четене, не получи мнозинството от три четвърти, след като вече е бил гласуван на първо четене с това мнозинство, той не може да продължи самостоятелно. (Ръкопляскания от ДПС.) Така че аз възразявам срещу Вашето тълкуване. Този текст не е приет и не може самостоятелно да продължи да съществува. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Реформаторския блок и въз основа на чл. 61, ал. 2 от Правилника ни, искам 30-минутно прекъсване на заседанието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Под формата на процедура ще направя важно изявление. Гласуването на първия параграф изправя конституционната промяна пред тежко изпитание – забавяне с два месеца. Разбира се, ние приемаме тези конституционни изменения преди всичко заради публичния интерес, а не заради Европейската комисия. Но не може да не държим сметка и за оценката на партньорите. Ние изразихме принципна позиция по въпроса за поставянето под парламентарен контрол на части от съдебната власт. Но след като не се прие текст, който поставя част от съдебната власт под прекия контрол на парламента, която идея се съдържаше в глагола „изисква доклади”, предвид на различната функционалност на прокуратурата след заседание, което проведохме с експертите от парламентарната група, при положение че субектът на инициативата са представителите на самата съдебна власт, в името на публичния интерес и приемането на цялостния проект с подобаващо мнозинство от три четвърти – 180, ще Ви помоля да подложите този текст – редактирания, като предложение на Комисията, на повторно гласуване. (Шум и възгласи: „Еее!”, „Ааа!”.) Знам, имах ясно съзнание, че ще се предизвикат и такива реакции. Но в името на компромиса, в името на публичния интерес – точно затова е парламент, може да допусне процедура на повторно гласуване. Още повече че в кулоарите някои колеги заявиха, че не е отчетен коректно вотът им. Разбира се, решението е Ваше. Ако се отхвърли това процедурно предложение за повторно гласуване, което ще даде шанс текстът да получи мнозинство от 180 гласа подкрепа, ние ще вкараме процеса на промяна в Конституцията в доста сложни спорове дали е коректно този текст да мине на четири гласувания, защото и останалите текстове ще се забавят с два месеца, което не беше целта на вносителите на конституционния проект. Движението за права и свободи е доказвала, че в името на публичния интерес може да прави компромиси, без значение на епитетите – исторически и тем подобни. Така че, госпожо Председател, оставям на волята на мнозинството народни представители да подкрепят или не процедурното предложение на Движението за права и свободи за повторно гласуване на текста. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Това предложение е абсурдно. Имаше две гласувания. Трябва да направим трето. Не може какъвто и да е интерес да седи над Конституцията, над приетите правила, защото Конституцията и именно тези правила защитават в най-голяма степен публичния интерес. Ако сега пренебрегнем и Конституцията, и правилата, по които се ръководим, изобщо смисълът и формата на Народното събрание къде отиват? Абсурдно е това предложение. Правя обратно предложение да не изпадаме в такива крайности, в такива зависимости не от Закона, не от Конституцията – от едни съвсем други зависимости.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Станахме свидетели на недопустими действия, свързани с примера, който Народното събрание дава за спазването на законите, за спазване на процедурите, за спазване на правилата, които самото то е приело! Аз разбирам напъна на колегите от ДПС да покажат, че са съществената, основната, управляващата част в този парламент и че без тях нищо не може да се случи, че е време едни от коалицията да бъдат заменени с други, по-читави! (Смях, оживление.) Това обаче ще бъде смях сред народа! Вие в момента поставихте всички изменения в Конституцията, които тепърва предстои да бъдат приети, под съмнение, ако бъдат приети, защото превърнахте едно важно гласуване в цирк! Народът няма да Ви прости това! (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво!” от БСП ЛБ и шум в дъното на залата.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Правя процедура по начина на водене, защото очаквах от Вас и с други аргументи да припомните на залата и на колегите от БСП, че това не е прецедент в парламентарната практика. Аз ще опресня паметта Ви и паметта на колегите от БСП. В миналия парламент, не толкова далече, в тази зала гласувахме минимум два пъти, прегласувахме прегласуван вече текст. И да опресня паметта на колегата Ерменков. Ние от ДПС и Вие от БСП веднъж прегласувахме един от текстовете на Закона за бюджета с подобни, сходни аргументи. Така че тук патетични прецеденти – как това ще остане в историята и така нататък... Това е нормална парламентарна практика (смях в БСП ЛБ), която не противоречи на Конституцията и законите. Моля Ви: без излишен драматизъм и патетизъм, защото и без това моментът е достатъчно напрегнат! (Единични ръкопляскания от ДПС. Народният представител Таско Ерменков вдига ръка за лично обяснение. Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Споменаха ме за участие при процедура по прегласуване за не знам кой път по отношение на бюджета, който тогава самият господин Цонев защитаваше и много добре знаеше, че не беше прав. Понеже не му мина от първия път (шум и реплики от ДПС), лично той помоли да бъде прегласувано. Лично аз не съм гласувал, защото винаги гледам да спазвам правилата такива, каквито са. (Шум и реплики от ГЕРБ и ДПС.) Това, че е направен тогава прецедент по отношение на бюджета, не оправдава това, че днес по отношение на основния закон на държавата – Конституцията, се опитваме да отворим промени по втория начин, през задната вратичка. Ако някой е свикнал да влиза от там, това не е Българската социалистическа партия. (Смях, реплики и оживление в ГЕРБ и ДПС.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Госпожо Председател, обръщам се към Вас с молба. Нека след всяко гласуване, защото текат важни гласувания, да пускате и на мониторите как е вървяло гласуването по групи, защото се правят и тактически ходове, да не подвикваме от място. Така ще се ориентираме в стратегията на отделните парламентарни групи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Гласувах и двата пъти „против” по дълбоко убеждение. При третото гласуване, госпожо Председател, имах допълнителни основания. Това е чл. 68, ал. 1 от Правилника, който има ранг на закон за нашата дейност. Там в ал. 1 пише: „(1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага. (2) Когато процедурата по гласуване или резултатът от него бъде оспорен веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е о-кон-ча-те-лен.” (Ръкопляскания и възгласи „Браво!” от БСП ЛБ.) Уважаеми дами и господа, тук пред очите на публиката станахме свидетели на онова, което разяжда съдебната система. Тя днес е обект на критика и недоволство в обществото, защото е подложена на тежки външни зависимости и грозни вътрешни взаимни зависимости. Вие потвърдихте днес как в една почивка направихте сделка (ръкопляскания от БСП ЛБ), а колегите от ДПС игнорираха основните магистрални тези, с които обясняваха защо няма да подкрепят този текст, смениха аргументите си в резултат на договорка пред очите на публиката! Това разяжда съдебната система! Това, което направихте днес, е предпоставка, за да няма никакво доверие към онова, което ще направите оттук нататък! (Ръкопляскания и възгласи „Браво!”от БСП ЛБ.)

Предложение от народния представител Петър Славов. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народния представител Радан Кънев, Иван Иванов и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народните представители Атанас Атанасов, Радан Кънев и група народни представители: Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народните представители Радан Кънев, Иван Иванов и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народните представители Радан Кънев, Иван Иванов и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. По § 1 по вносител – предложение от народния представител Борислав Борисов, Кирил Цочев и група народни представители: „В чл. 129, ал. 1 думите „Висшия съдебен съвет” се заменят с „Пленума на Висшия съдебен съвет”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Борислав Миланов, Никола Ханджийски и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение от народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложения на народния представител Радан Кънев, Иван Иванов и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение от народния представител Георги Кадиев. Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 1 е отразена на систематичното й място в чл. 130а, ал. 5, т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 129 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „длъжност от” се добавя „съдийската, съответно прокурорската колегия на”. 2. В ал. 2, изречение първо след думите „по предложение на” се добавя „пленума на”. 3. В ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „с решение на” се добавя „съдийската, съответно прокурорската колегия на”.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, странно е всичко, този фарс, който се случва тук – толкова много предложения и няма желаещи да ги защитават от самите вносители. Даваме доста добър пример как функционира Народното събрание и после се чудим защо то има този авторитет. Внасят се някакви предложения сериозно, упражнява се право на законодателна инициатива и тези, които ги внасят, не ги защитават. Странен начин на участие в Народното събрание. Ние от “БСП лява България” сме против разделянето на две така наречени „колегии на Висшия съдебен съвет”, защото Висшият съдебен съвет е орган за управление на съдебната власт, орган за администриране и няма място професионалната биография на неговите членове да бъде критерий при разпределяне, защото това противоречи на непроменен принцип на Конституцията, че във Висшия съдебен съвет участват и преподаватели по право, и адвокати. Това е нормално, защото обществеността трябва да има присъствие, независимо дали е присъствие, постигнато по линия на магистратските квоти, или на парламентарната квота. Защото разбирането за колегия е неприсъщо за такъв тип орган. Другото би означавало и Народното събрание да направи свои колегии, Министерският съвет да направи една силова колегия или силовашка колегия за отбраната, вътрешните работи и правосъдието, и една земеделско-екологична колегия и тя да измества решенията по същество на конституционния орган. Разделянето на такъв принцип ще доведе до затваряне на системите вътре в себе си – съдийската и прокурорската система, ще намали вътрешния взаимен контрол и възпиране. Именно заради това органът е от 25 души – за да има повече мнения. Пороците на съдебната система ще се упражняват по-лесно, когато органите са по-малки. Много по-лесно ще е въздействието в един орган, който е от 10 – 15 души, отколкото 25. Очевидно това противоречи на прогласения принцип за реформата. Много по-малко прозрачност ще има в правилата на действие на тези органи, ще се затрудни администрирането на съдебната власт. Тепърва ще има един дълъг процес на пренастройване. В крайна сметка внесените предложения са компромис, не знам дали исторически, или компромис, който по никакъв начин не отговаря на онова, което беше прогласено в Стратегията за реформа на съдебната власт. Това връща функционирането на управлението на съдебната власт назад. Има и някои странни предложения, които ще си позволя да коментирам. Не мога да разбера как има народни представители, които искат да се отмени правото на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Това предложение е направено от народните представители Атанасов, Кънев, Корман Исмаилов, Иван Иванов.

То не е обсъждано, но как може, госпожо Председател, да има народен представител, който да предложи прокуратурата да няма инициатива за отмяна на незаконни актове на общинските съвети, на кметовете? Тоест да остане състоянието, при което прокурорът ще седи и ще гледа как се приемат незаконосъобразни актове и няма да реагира. Това са граничещи с абсурда предложения. Уважаеми народни представители, компромисът, наричан „исторически”, сигурно ще даде историческо мнозинство за приемането на тази промяна в Конституцията, но то ще създаде условия за исторически регрес в това, което България е правила по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”, което е предмет на верификация и партньорство от Европейската комисия. Ние от “БСП лява България” ще гласуваме против това, защото смятаме, че то връща България назад, не води до реформиране на системата, а напротив – води до още по-голямо задълбочаване на проблемите в нея. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, вземам реплика за това, което чух от господин Миков, за да му обясня. Той трябва да чете систематично текстовете. Едно от предложенията на Венецианската комисия се състои именно в това да се направят такива законодателни промени, че българската прокуратура да дойде в новото време, господин Миков. Защото този текст, че „предприема действие за отмяна на незаконосъобразни актове” е от онова време, в което прокуратурата упражняваше така наречения „общ надзор”, наричана от някои колеги „общ позор”. Но това е друга тема. Искам съвсем професионално да Ви кажа защо трябва да бъде отменен този текст, макар че Комисията не го разгледа, защото счете, че е извън обхвата. Тъй като в следващата т. 6 на чл. 127 е предвидено, че прокуратурата в предвидените със закон случаи участват граждански и административни дела. Тоест Народното събрание, приемайки определен закон, счита, че прокуратурата трябва да има правомощие да започне или да участва в някакъв вид административно или гражданско производство и дава това правомощие на прокуратурата, а не с този текст, който дава възможност във всеки един случай прокуратурата да се намеси, включително и в търговски спорове. Трябва ли да се намесва прокуратурата в търговски спорове, питам аз? А за това, което казахте – за актовете на местната власт, те подлежат на обжалване, от една страна, пред областния управител, а от друга страна, пред административните съдилища. Има си предвиден механизъм за контрол върху тези актове. Така че всичко това, което говорите, е абсолютно несъстоятелно и показва, че сте останали във времето преди 1989 г. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Атанасов, не става въпрос за търговски спорове. Става въпрос за отмяна на незаконосъобразни актове на изпълнителната власт – централна и местна! (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)

Добре, сега имам ли право на дуплика?

Той ми прави реплика. Защо не му казахте, че репликата му е извън обхвата?

Госпожо Председател, тук се говорят спекулации, заблуждава се Народното събрание и ние да си мълчим?! Няма да си мълчим! Защото става въпрос за намеса на прокуратурата при незаконосъобразни актове на изпълнителната власт – централна и местна! И то е съвсем различно от правото на участие в административни и граждански дела! Няма нищо общо едното с другото! В единия случай става въпрос за спор за интереси пред съд, в другия случай става въпрос за незаконосъобразни действия, които много често са продиктувани от корупционни предпоставки, от някакви нелегални, извънзаконови, корупционни причини! Защо искате прокуратурата да бездейства?!

Защото всички актове подлежат на съдебен контрол!

Смятам, че това само затвърждава посоката, в която се движи мнозинството – регрес и по-малко върховенство на закона в България! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! По-рано в днешното заседание проведохме изрично гласуване, с което решихме текстове, за които Комисията е счела, че са извън обхвата на първоначално внесения Законопроект, да не се обсъждат и да не се гласуват. Затова Ви моля, когато видите, че даден народен представител започва да обсъжда подобни текстове, просто да го прекъсвате, за да не губим излишно парламентарно време. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз също Ви призовавам да се спазват правилата и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, само че до този момент не наблюдаваме това нещо, което се изрази в току-що потретeното гласуване на приетия вече текст. Онова, което говори тук колегата Атанасов, също беше извън обхвата, но не последва забележка от Ваша страна към неговата реплика.

Но също излизаше извън обхвата на приетите от Комисията предложения по Конституцията.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, АБВ оттегля своето предложение, като мотивите за нашето решение са следните. АБВ подкрепя функционалното разделяне на Висшия съдебен съвет на колегии, така че съдии да организират дейността на съдии, респективно прокурори и следователи да организират дейността на прокурори и следователи. Нашето виждане бе пленумът да запази общите си функции, за да не се капсулират отделните общности. С това предложение на АБВ на пленума се възлага упражняване на конституционно установената компетентност по отношение на управлението и организирането на съдебната система. То следва изцяло принципите и конструкцията на Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от АБВ в началото на годината. Идеята на АБВ за самостоятелни колегии, които да предлагат решения на пленума на Висшия съдебен съвет, първоначално срещна сериозна подкрепа. Впоследствие, особено след доклада на Венецианската комисия, по-сериозна подкрепа среща предложението за изцяло самостоятелни колегии. И към настоящия момент няма отговор на въпроса: с какво разделянето на Висшия съдебен съвет ще допринесе за реформата в правосъдието? Разглеждаме го единствено като първа стъпка в посока съдебна реформа. Тъй като ние сме съвносители на разглеждания сега Проект за изменения в основния закон и подкрепихме функционалното разделение на колегии, така както е по вносител, заявявам оттеглянето на това наше предложение. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми колега Белемезов, да, Вие можете да оттеглите Вашата воля, но под това предложение са се подписали много Ваши колеги и докато ние не чуем, че те също го оттеглят, мисля, че не е редно... (Оживление в ГЕРБ и ДПС, възгласи: „Еее!”.) Аз изразявам мнение на база на Правилника, колеги. (Реплики: „Стига!”.) Точно така, няма „стига” – трябва да спазваме Правилника, който сме приели. Това предложение, между другото, беше наистина компромис, който лявата част можеше да подкрепи.

С Вашето оттегляне лично, тъй като не знам фигурата да има упълномощаване на определен народен представител от другите народни представители, Вие създавате предпоставки част от лявата група да не може да подкрепи неща, които са разумни. Това беше наистина разумно предложение и ние можехме да го подкрепим. Философията за разделяне на един орган, определен от Конституцията, на три нови органа е погрешна. Затова Ви приканвам предложението на колегата Белемезов да не се счита за оттеглено и да се подложи на гласуване.

Господин Белемезов, аз също Ви призовавам да не оттегляте своето предложение, защото в противен случай ще се получи това, което е най-големият протест на чиновника: „Господин Началник, и аз имам собствено мнение, но не съм съгласен с него”. Много Ви моля, оттеглете оттеглянето и дайте да гласуваме това Ваше предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! Всъщност първото изречение, с което започнахме, е, че АБВ оттегля своето предложение, с което смятам, че напълно отговарям на поставения от Вас въпрос и реплика в хода на дебата. Благодаря Ви за вниманието.

Процедура.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Видно е, че не се води дебат по същество, а по текстове, които изобщо не подлежат на обсъждане. Лявата част, разбрахме, всички ще гласуват против. Колегата ще го помоля друг път, като става да се изказва – млад сте, по-бързо ходете, за да пестим време. (Смях.) Искам прекратяване на разискванията. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми наши преподаватели по Конституционно право! Правя обратно предложение и моля да не подлагате на гласуване това предложение. Ние приемаме Конституцията на републиката. Нека свободно всички народни представители изразят своето виждане по отделните текстове и като цяло! Моля Ви да не приемаме предложението на колегата Байрактаров!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми преподаватели! Разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии няма да разреши действителните проблеми в съдебната власт като дисбаланс в натовареността на съдилищата, обективно разпределяне на делата, бързина и качество в процес. По какъв механизъм едните от членовете ще отидат в едната колегия, а другите в другата? Като пример: главният прокурор, който е бил над 20 години съдия, а от 3 години е главен прокурор, по какъв механизъм и принцип ще отиде в едната или в другата колегия? Има редица примери с членове на Висшия съдебен съвет, които сега са членове на Висшия съдебен съвет. Това, уважаеми колеги, ще капсулира още повече двете колегии, ще ги направи още повече самодостатъчни. Със структурни изменения, доколкото може да се каже изобщо, че те са структурни, не може да се постигне качествен възход. Да Ви попитам: кой избра тези членове на Висшия съдебен съвет, а сега искате да ги смените? Тук е голямата битка за овладяване на креслата във Висшия съдебен съвет. Това е целта на тези промени, които се гласуваха въпреки Правилника – овладяване на креслата във Висшия съдебен съвет. Ние от Парламентарната група на “БСП лява България” не можем да участваме в този алъш вериш, не можем да си правим експерименти с Конституцията, защото Конституцията не е бакалския тефтер на Филип Златанов, не може да се драска и да се добавят всякакви приумици и експерименти. Трябва да се ръководим от началата, които са записани в тази свещена за всеки, поне за всеки юрист, книга. Тези предложения, тези промени няма да доведат до нищо добро. Облекли сме, облекли сте тези промени в благовидната дреха на реформа, тоест обществото да има по-голямо доверие в съдебната власт. След много кратко време обществото ще види, че са безплодни. И не доверието към съдебната власт, към институциите в България, в това число и към парламента, ще се засили многократно. Сега Вие го доказахте с нарушаване на процедурата и правилника, като три пъти гласувахме едно предложение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Така наречената конституционна реформа за съдебната власт ни бе предоставена като нещо велико, голямо...

Не сме на първо гласуване.

Спокойно, колега Лазаров. …като един исторически компромис, а в крайна сметка виждаме, че тази реформа е всъщност един голям пазарлък.

Точно по § 2 говоря. Отгоре на всичко е на път да стане един голям исторически провал. Това ще е провал, защото, ако разделим един конституционно определен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет, на три нови органа, забележете – пленум и две колегии, ще направим такъв хаос в съдебната власт, който след това с години няма да може да се поправи. Такъв пазарлък ще доведе до едно безобразие. Казвам го директно – безобразие в съдебната власт. Защо ние от “БСП лява България” няма да подкрепим тази конституционна промяна? Първо, защото тя е противоконституционна сама по себе си. Справете се с решенията на Конституционния съд, който казва, че в съдебната власт има определено устройство, определени органи, които са с определена компетентност, и всяка промяна, водеща до това да изземваме функции на даден орган...

Не, не. Това изказване е във връзка с разделянето на двете колегии, госпожо Председател.

Точно така.

Аз съм против това да има две колегии и ще Ви кажа, че философията на този текст почива на принципа „Разделяй и владей!”. Има определени задкулисни фактори, които искат чрез това разделяне да имат по-добър контрол върху органите в съдебната власт. Това е очевидно. Ако ние гласуваме този текст, ще допуснем това задкулисие в съдебната власт. Не е ли ясно? Какво ще доведе това разделение от гледна точка на подобряване функционалността на системата? Абсолютно нищо. Ще я обърка, ще създаде само хаос. Нито правораздаването ще става по-бързо, нито правата на гражданите и юридическите лица ще се защитят по добре. Това показва, че предлаганият текст от уважаемите колеги е безсмислен, нецелесъобразен и вреден като конституционен текст, ще обърка съдебната власт. И ние сме имали ясна и последователна политика за това. И сме Ви предупреждавали от самото начало: не правете такава съдебна реформа! Ние не сме против това да положим усилия да подобрим работата на органите на съдебната власт. Очевидно е, че има въпиюща необходимост, но не по този начин. Това е пагубен за съдебната власт начин, но явно няма чуваемост, уважаема госпожо Председател! (Шум и реплики.)

Благодаря Ви за което. (Шум и реплики.) Явно колегите не разбират какво пагубно решение ще се приеме в момента. Единствената ни надежда може би остава разумът на Конституционния съд, който да се произнесе дали тези промени са конституционно съобразни или не. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Действително, това е първият от двата параграфа, които уреждат по същество разделянето на Висшия съдебен съвет на две части и с неговото евентуално гласуване това разделяне вече става факт, независимо от нуждата от сериозно прецизиране, което е в следващия параграф на Законопроекта, така че тук е и място разделянето да бъде сериозно защитено, тъй като, освен че това е воля на мнозинството, ако съдим по подписите, които бяха събрани – на квалифицирано мнозинство в парламента, други сериозни аргументи слабо са представени на българската публика и на избирателите, които стоят зад нас. По тази причина искам да обърна внимание, че една от основните причини да се настоява за това разделяне на Съвета е философията за борба с корупцията в съдебната система, която е залегнала в този конституционен Законопроект. Не е единствено това, но в голяма степен е това. На първо място, съдът следва да бъде независим. Това произтича и от всички аргументи, които чухме до момента в залата, от всички международни актове, които формират демократичната общност и, разбира се, от българската Конституция. Съдът при това следва да бъде независим в степен: съдиите, избрани от съдии, но това е вече тема на следващия параграф, да имат мнозинство в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, като по този начин се гарантира независимостта. И тук възниква големият въпрос: ако са независими, не са ли съдиите напълно безконтролни – нещо, за което Вие отдясно ще кажете: „Атакувате прокурорите в България за тоталната безконтролност”?! Тук, колеги, има един дребен, но изключително важен детайл: в България има прокуратура. И тази прокуратура във всеки един момент е свободна и длъжна да разследва българските съдии за корупция. Затова казах, че моят акцент на изказването ще бъде върху ефекта върху борбата с корупцията. Когато прокурорите бъдат отделени от съдиите, те, първо, запазват в цялост тези свои задължения и правомощия – да разследват срещу корупция, но, второ, получават сериозна вътрешна независимост на волята, когато разследват корумпирани съдии, защото ако прокурорите участват в назначаването на съдии, възниква съмнението – биха ли те разследвали, или биха положили чадър върху съдия, магистрат, в чийто избор са допринесли, евентуално лобирали, евентуално участвали в договорки? Говоря директно, така както се случва. Разбира се, прокурор или подчинен на прокурор, който е участвал в избор на съдията Х, ще бъде леко въздържан при неговото разследване за корупция, ако щете, и защото носи своя персонална отговорност за избора на този човек. Но има и друг аргумент: ако съдиите участват в избора на прокурорите, независими ли са тези прокурори да ги разследват за корупция? И естественият отговор е: „Не”. Ако кариерното ти развитие зависи от даден съдия, много е трудно ти да започнеш срещу този съдия разследване за корупция. По тази причина, колеги, разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска квота дава и отговорности, и свобода, и независимост и на българския съд, и на българската прокуратура, като драматично увеличава шансовете за разследване на съдии за корупция. По отношение на контрола и възможностите за разследване на прокурори за корупция ще говоря там, където му е мястото, тоест в параграфа, уреждащ двете отделни колегии. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Министър! Уважаеми господин Кънев, заблуждаваме залата. Членовете на Висшия съдебен съвет не са нито прокурори, нито съдии, нито адвокати, нито научни работници. Те са членове на постоянно действащ орган. Когато бъдат избрани в това си качество, те губят качеството си на прокурори и съдии. Те не участват в съдебни заседания, те не пишат обвинителни актове, което са правили може би преди това, докато са членове на Висшия съдебен съвет. Вашето изказване изцяло ляга на презумпцията, че членовете на Висшия съдебен съвет, избрани от прокурорската квота, са прокурори. Ама не са прокурори, бе, уважаеми госпожи и господа! Те имат биография, преди да бъдат избрани, но могат да бъдат отпреди и адвокати, могат да бъдат съдии, могат да бъдат и научни работници по право. И членовете на Висшия съдебен съвет по никакъв начин не са нито съдии, нито прокурори! Това е дълбоко погрешно разбиране, което се поставя в основата на такъв тип разделение. Те са длъжни по закон да напуснат другата си магистратска функция и за времето, в което те са членове на Висшия съдебен съвет, както ако един съдия стане народен представител – престава да бъде съдия. Да обясня по просто. Ако стане министър един прокурор – престава да бъде прокурор. Той изпълнява друга функция и не знам как той разследва съдии – бившият прокурор, член понастоящем на Висшия съдебен съвет. Това е дълбоко заблуждаващо разбиране. Откъсването от предишната му функция е категорично изискване на закона. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз днес след изказването на колегата Кънев разбрах две много интересни неща – първо, че Висшият съдебен съвет е правораздавателен орган. И, второ, че за да се борим с корупцията, следва да разделим на прокурорска корупция, съдийска корупция и корупция на пленума. Това Вие току-що казахте, колега Кънев, и ми е много интересно как ще се борим така поетапно, разделяйки тази корупция – на прокурорска, на съдийска и на пленум. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги Кънев, този текст показва Вашата мимикрия по целесъобразност, ако мога така да се изразя. Правите-струвате, все гледате да обосновете, че единствено и само разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии може да бъде панацеята за проблемите в съдебната власт. Ама, Вие сериозно ли си го вярвате това? И отгоре на всичко прокрадвате темата, че – да, ето това е и мнението на нашите европейски и други партньори. Ама, нищо подобно няма! Хората едва ли не са вдигнали ръце от нас и казват: „Каквито и да е промени правете, защото наистина съдебната власт не функционира добре”. И Вие измислихте разделение на Висшия съдебен съвет на две колегии. До нищо няма да доведе това! Абсолютно нищо! Ще направи и прокурорите, и съдиите по-зависими, не по-независими, от по-малък състав хора, които ще ги кадруват. И аз не виждам как това не го разбирате Вие, а ми говорите, че това било единствената предпоставка за борба с корупцията. Напротив, Вие я узаконявате. Вие създавате предпоставки, рискове за още по-голяма корупция. И Ви моля да бъдете по-откровени. Не може на черното да казвате бяло!

Уважаема госпожо Председател, колеги! По отношение на качеството на членовете на Висшия съдебен съвет не изхождам от презумпцията, че те са действащи съдии и прокурори, а от наблюденията, които ние всички имаме върху дейността на органа през сравнително дългия период, в който той е постоянно действащ и съответно членовете му не са действащи съдии и прокурори, както и от трайната практика те да се възползват от правото след края на мандата си във Висшия съдебен съвет да се върнат на предишната си месторабота като съдии или прокурори – тази част от тях, които са избрани в това качество. Така че тук не става въпрос за спор по въпроса каква им е функцията, докато са членове на Висшия съдебен съвет, а за практики в рамките на Висшия съдебен съвет и след неговото напускане. Нищо повече. По отношение на борбата с разделната корупция, господин Попов, много ми хареса изразът, защото Вие напипахте и дори по-добре от мен изразихте каква е ползата от подобно разделяне. Тук до голяма степен отговарям и на господин Георгиев. Да, демократичната и правовата държава се градят на взаимния баланс и контрол между функционално независими органи на власт. Да, функционалното разделяне на съдии от прокурори, както много други форми на разделяне на властови правомощия, всъщност допринасят в огромна степен за ефективност, отговорност и за контрол и борба с корупцията. А дали е панацея? Бога ми, в никакъв случай разделянето на Висшия съдебен съвет не е панацея. Напротив, има всички предпоставки днес в тази зала то да бъде гласувано във вариант с много, много спорна полза. И тук съм съгласен с Вас. Но по принцип промяната на Конституцията нито е правосъдна реформа, нито може да бъде правосъдна реформа, камо ли панацея. Тя е възможност за отключване както на законодателен процес, на същинска реформа, така и за осъществяване на въпросния контрол между функционално независими органи на власт, който контрол, ефективно осъществен контрол да намали корупцията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Бяха казани много съществени аргументи. Аз искам да добавя още един. При сега функциониращия Висш съдебен съвет и начина, по който той се структурира и избира, една от страните в наказателния процес – прокуратурата, обвинението, по закон има своя квота. Допустимо ли е пред независимия съд да се явяват две страни, една от които има квота в кадровия орган и има възможност да влияе върху кадровите решения на независимия съд?! Ето това е разковничето. Заради това трябва да бъдат разделени, за да има независима кадрова политика в двете съставни части на съдебната власт. И срещу това аргументи няма! (Шум в блока на БСП ЛБ.)

Предложение от Явор Хайтов, Румен Йончев и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2: „2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет.” Предложение от народния представител Петър Славов. Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 2 е отразена на систематичното й място в чл. 130а, ал. 3 и 4. Предложение от Борислав Борисов, Кирил Цочев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2 и 3: „2. В ал. 5 изречение първо се изменя така: „Министърът на правосъдието участва с заседанията на Пленума на Висшия съдебен съвет и може да изразява становища по въпроси от компетенциите на Пленума. 3. В ал. 6 в началото се добавя: „Висшия съдебен съвет се състои от Пленум и две колегии. Пленумът на”.” Предложение от народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на Радан Кънев, Иван Иванов и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение от народния представител Георги Кадиев – в чл. 130 ал. 5 се отменя. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В ч. 130 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думите „Народното събрание” се добавя „с мнозинство две трети от народните представители” и се създава изречение второ: „Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон. 2. Ал. 5, 6 и 7 се отменят.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моля Ви да подкрепите направеното от народните представители от Български демократичен център и Народен съюз предложение – 11 от членовете на Висшия съдебен съвет да се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители. Мотивите са, че преди няколко месеца имахме възможност да изберем главен съдебен инспектор. Това е орган към Висшия съдебен съвет. Тогава събрахме мнозинство от две трети. Практически, когато избираме по-горния орган, какъвто е Висшият съдебен съвет, нормално и логично е да търсим отново такова мнозинство, а именно две трети от всички народни представители. На второ място, като довод, с който Ви моля за подкрепа, е и фактът, че това е едно от изискванията и на Венецианската комисия, както наричаме Европейската комисия за демокрация чрез право, която следи за конституционното спазване на всички приети нормативни актове. Не на последно място Ви моля да отчетете и факта, че избирайки членове на Висшия съдебен съвет с две трети от народните представители, практически лишаваме от възможност която и да била парламентарна група, партия да упражнява еднолично избор върху членове на този изключително важен орган, а това предполага и определен елемент на политически консенсус, какъвто ние показахме, когато избирахме главен съдебен инспектор. По отношение на ал. 5, която Комисията не подкрепя – председателят Лазаров ми подсказва за нея. Отново Ви моля за подкрепа и отново се обосновавам на факта, че това е едно от изискванията на Венецианската комисия. Нека да си дадем ясна сметка, че министърът е политическо лице. Какво прави той и защо участва при заседанията на Висшия съдебен съвет, така да се каже, върховният орган на съдебната система? Това е начин, по който ние демонстрираме, че не желаем политиката и политическите виждания, тежнения да се намесват в този изключително важен орган – Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Хайтов, аргументирайки предложението, не е нужно да подвеждаме аудиторията и да въвеждаме в заблуждение народните представители. Венецианската комисия няма изисквания и ние, четейки докладите на Венецианската комисия, не сме задължени, а имаме становище. Аргументацията за избор на членовете на Висшия съдебен съвет с две трети от Народното събрание е достатъчна за всеки един от нас. В парламентарната група на “БСП лява България” сме го обсъждали и имаме конкретно становище. В болшинството си сме готови да подкрепим такова предложение. Нека не заблуждаваме, че някой друг ни диктува, защото решението, което ще вземем при гласуването, трябва да е все пак информирано, а не плод на дълбоко наше заблуждение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Янков, доволен съм от това, което казахте и особено в частта му, в която заявихте, че “БСП лява България” ще подкрепи това наше предложение. По отношение на това, че си позволявам да подвеждам Народното събрание – опазил ме Бог! Тук заседават авторитетни парламентаристи с изключителен стаж и опит и едва ли аз бих могъл да подведа тези достолепни хора. Не забравяйте, изтъкнах три мотива: становището на Венецианската комисия е само един от тези три мотива, така че отново Ви моля за подкрепа. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Предложенията, които съм направил, са в същата посока – да имаме две трети мнозинство за избор на така наречената „парламентарна квота”, тоест представителите, които парламентът избира във Висшия съдебен съвет. Другото предложение – изрично да бъде разписан прекият избор на представителите на съдебната власт, тоест да няма възможност за опосредения избор чрез делегатски събрания, който придоби в последно време доста, бих казал, негативен образ. Думата взимам основно, за да направя редакционно предложение. Комисията е подкрепила моите предложения по принцип. Това, което липсва и което не виждам в окончателния текст, е думите „с мнозинство две трети от всички народни представители”. Комисията е предложила да бъде „с мнозинство две трети от народните представители”. Редакционното ми предложение е да има думата „всички” пред народни представители. Ако направите справка в Конституцията, ще видите, че навсякъде в основния Закон, където се говори за мнозинство или по-точно за квалифицирано мнозинство, навсякъде се казва „от всички народни представители”. Предлагам Ви да спазим тази редакция в името на точността, и за да няма никакво съмнение при съответните гласувания по-нататък – дали става дума за присъстващите в залата народни представители и всички народни представители. Мисля, че това е издържано и в духа на Конституцията, по-нататък ще видите – и по отношение на избора на Инспектората съм направил същото предложение: да спазим тази систематичност в основния ни Закон, която и сега съществува. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Мисля, че предложението за мнозинство две трети от народните представители, наречената „квота”, на практика ще доведе до дисфункция на Висшия съдебен съвет. Може и това да целите – не знам! Имаме скорошен пример с избора на главния инспектор. Колегата Хайтов спомена, че сме го били избрали, но след колко време? Три години. Три години не можехме да направим избор на главен съдебен инспектор заради това мнозинство. Тази фрагментираност на Народното събрание, на парламента няма да доведе до по-голяма представителност – тези две трети. Напротив, ще доведе до по-големи пазарлъци, на каквито бяхме свидетели преди малко в почивката. Другият ми въпрос е към вносителите и го правя под формата на изказване: защо само парламентарната квота? Ами останалите квоти? Там кворумът е твърде нисък. Нима те имат по-малка представителност или по-занижени функции от членовете, които са избрани от парламента? Защо ги сепарираме? Защо от Народното събрание с две трети мнозинство, а от останалите квоти нямате изискване за такова мнозинство?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Убедени сме, че препоръката, отправена нееднократно към нашата страна за промяна на мнозинството при избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, трябва да намери място в основния закон. По този начин ще гарантираме, че членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, въпреки че са избрани от Народното събрание, ще са равно отдалечени от всички политически партии и техният избор ще е резултат на притежавани професионални качества. Неслучайно подобно предложение е направено и от други парламентарни групи. В останалата част ние сме заявили с особено мнение по председателстването на пленума и колегиите в израз на друго разбиране за законодателна симетрия. Нашата идея за ротация при председателстването на пленума и колегиите не срещна подкрепа. Комисията подкрепи текста по вносител, а не предложения от нас. Предложихме министърът на правосъдието да участва в заседанията на пленума и да изразява своите становища поради разбирането ни, че не бива да се отива в другата крайност и да се оставя изпълнителната власт да бъде мълчалив свидетел на ставащото в съдебната. В Комисията надделя текстът по вносител и това също е допълнителна наша аргументация, чрез която ние оттегляме предложението по т. 2 и 3. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми колеги, бих Ви призовал да подкрепите предложението за избор чрез две трети от народните представители, тъй като наистина е възможно това да доведе до повече търгашества, но в същото време ще доведе и до избор на по-консенсусни фигури. Причината обаче да изляза тук, отпред, е предложението, което съм направил, и то е в чл. 130 ал. 5 да бъде отменена. Член 130, ал. 5 в момента звучи така: „(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието и той не участва в гласуванията.”. Всъщност това, което предлагам, е същият текст да бъде пренесен в чл. 132, като бъде добавено, че ако отсъства министърът на правосъдието, той се замества от председателя на Върховния касационен съд. Комисията е приела това предложение, за което благодаря и Ви призовавам да гласувате. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаеми народни представители, всъщност с това предложение, одобрено от Комисията, се премахва функцията на Висшия съдебен съвет да изслушва и приема годишни доклади на представителите на различните части – Прокуратура, Касационен съд и Административен съд.

По-нататък го има.

По същия начин и министърът на правосъдието все повече отива към министър на затворното дело и се отнемат неговите функции. Може би трябва да се преосмисли в следващия кабинет България да няма министър на правосъдието, а да има министър на затворното дело. Защото именно Висшият съдебен съвет, функцията на министъра да ръководи заседанията, е мястото, където взаимодействат изпълнителна и съдебна власт. Мястото, където уточняват помежду си онези въпроси, без които съдебната власт не може сама да ги решава – като тръгнем от бюджетните и стигнем до имуществените въпроси. Едно такова игнориране на министъра на правосъдието и прехвърлянето по-назад на определени правомощия нарушава цялата конструкция. Явно е, че този парламент търси две трети мнозинство, за да може повече групи да участват в пазарлъка по избор на Висш съдебен съвет. Очевидно е това. Ние като опозиционна група бихме имали интерес също да участваме в този пазарлък, но това е вредно за конструирането на органа. Опитът с Инспектората, който също беше в становищата на европейски експерти, показа какво значи три парламента да не може да се избере нов главен инспектор. Има сериозен риск с високите мнозинства блокиращо да се търгува и очевидно това днес се прокарва като платформа в Конституцията – всяка група да има по един представител и да направи търговията с всенародното консенсусно мнозинство. Очевидно е, че това е целта на такава промяна, очевидно е, че малките групи подкрепят решенията в Конституцията заради обещаното им да се включат с по един човек в някоя от квотите някъде по пътя. Това е очевидно не само за нас, то е очевидно и за българските граждани, все по-видимо ще става и за европейските експерти. Така че по никакъв начин не може да се обоснове подкрепата на едно такова две трети мнозинство, още повече че България има лошия опит от това. Лошият опит! Очевидно задкулисната търговия трябва да измести ясната отговорност на мнозинството при избора на членове на Висшия съдебен съвет. Щом така сте решили, така го правете. Аз няма да подкрепя такова решение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тук се направиха внушения, че, видите ли, ...

Да, ще направя изказване, госпожо Председател. ... изборът с две трети целта била да стават някакви пазарлъци. Изборът с две трети означава, че няма да има възможност нито една политическа партия или коалиция от партии, или една или две партии да налагат силово, каквито практики е имало в предишните години, изборът на членове, в конкретния случай на Висшия съдебен съвет. Този подход и 2007 г., при изменение на Конституцията, е бил гласуван с конституционно мнозинство от 180 човека, що се касае до инспекторите. И досега, при двата избора на инспектори, уважаеми колеги, изборът се е състоял, нямало е отмяна на избор на инспектори. Нямало е провал на избора на десеттях инспектора. Нека да го кажем! Поради което предлагам да се подкрепи този текст, защото това наистина означава, че няма да има политизиране в налагането от една или друга политическа партия при избора на членове на Висшия съдебен съвет. Идеята е наистина да се търсят добри професионалисти, хора консенсусни, хора с високи професионални и морални качества.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, преждеговорившият започна с въпроса: „Вие виждате ли?”. Да, ние виждаме. Виждаме причините и те стават пред очите ни – една парламентарна група пред нас тук, в залата, оттегля изключително рационални предложения и тя го прави, за да Ви даде днес необходимите Ви гласове, за да получи утре не равно отдалечени, както заявяват, кандидати, а да участва в договорката и това е очевидно. Ние го виждаме и затова реагираме. Когато председателят на нашата парламентарна група обоснова своето становище, което изложи пред Вас, решихме да гласуваме по съвест по този въпрос. Сега обаче, когато виждаме, господин Лазаров, как малките парламентарни групи се търгуват пред очите ни, ще гласуваме „против” това предложение.

Благодаря, госпожо Председател. От репликата всички могат да направят извода коя парламентарна група няма да гласува по съвест.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз не мога да разбера позициите, които се изказват от тази трибуна против възможността бъдещият Висш съдебен съвет да бъде избран с квалифицирано мнозинство по отношение на парламентарната квота. Винаги, когато се е търсила широка представителност, винаги, когато са се търсили гаранции срещу всякакви опити да се налага определена политическа воля на една или ограничен брой политически сили в даден орган, който по принцип е независим от Народното събрание, изискването за квалифицирано мнозинство е било най-разумният, най-рационалният начин това да се постигне. Тук господин Миков използва един турцизъм „пазарлък”. Господин Миков, в Европа използват термина „консултации”, „преговори”, така че ако Вие предпочитате турската дума, аз само мога да се радвам. В Европа така правят и така са го измислили, и така действат, затова и Венецианската комисия го препоръчва изрично. Ние не откриваме топлата вода. Това е гаранция за това да няма възможност която и да е политическа сила – управляваща, само тя да излъчи парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Казак, аз Ви благодаря, независимо дали става въпрос за турската дума, или за европейските й одежди, става въпрос за нещо извън залата. Очевидно днес провежданата реформа, така наречена, залага нови и нови възможности нещата да се случват извън залата, извън мнозинствата, извън ясната отговорност по линия на сделката, тя не е турска дума. Очевидно това е целта на приеманите предложения. Ние просто казваме, че не искаме да участваме в това. Някои от нас може би ще участват, без мен.

Те го оттеглиха.

„Народните” са всички народни представители.

В § 2 по вносител има предложение народният представител Петър Славов. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено: „1. В чл. 130а, ал. 6, т. 6 думите „недвижимите имоти” се заменят с „имуществото”.” Има предложение от народните представител Борислав Борисов, Кирил Цочев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а” и не го подкрепя по т. 1, буква „б” и по т. 2: „б) алинея 5 се изменя така: „(5) В съответствие със своята професионална насоченост всяка от колегиите решава следните въпроси: 1. решава организационни въпроси на съответната система от органите на съдебната власт; 2. изготвя и предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проекта на бюджет за съответната система от органите на съдебната власт; 3. предлага на пленума за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване...”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! По т. „б” неподкрепените от Комисията текстове ги оттегляме. Само че много е чевръст председателят на Комисията и не ме видя председателката, че вдигнах картата. Благодаря Ви.

Има предложение от народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов. Комисията не разгледа предложението по т. 1 на основание чл. 4, ал. 1, изречение 3 и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Комисията не подкрепя предложението по т. 2: „2. В ал. 6 т. 6 отпада.” Има предложение от народните представители Радан Кънев, Иван Иванов, Атанас Атанасов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 130б се създава ал. 3: „(3) Право на предложения за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд имат само членовете на съдийската колегия във Висшия съдебен съвет, за предложения за главен прокурор само членовете на прокурорската колегия.” Предложение на народните представители Атанас Атанасов, Радан Кънев, Корман Исмаилов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В § 2, чл. 130а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5: а) в т. 3 думите „административните ръководители в органите на съдебната власт” се заменят с „председателите на съдилища и ръководителите на прокуратури”; б) създават се нови т. 4 и 5 и т. 6, 7 и 8: „4. взема решение за прекратяване на мандата на изборен член на съответната колегия при условията на чл. 130, ал. 8; 5. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 6. изготвя проект на бюджет на съдилищата и прокуратурата и го внася за разглеждане в пленума; 7. прави предложение до президента на Републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 8. съответната колегия на Висшия съдебен съвет дава разрешение за повдигане на наказателно обвинение срещу съдия, прокурор и следовател при условията на чл. 132 от Конституцията. Искането пред съответната колегия се прави от главния прокурор и към него се представят съответните доказателствени материали. Решението се взима с мнозинство от 2/3 от членовете на колегията;” в) точки 4 и 5 стават съответно т. 9 и 10. 2. В ал. 6: а) точка 1 се изменя така: „1. приема проект на бюджет на Висшия съдебен съвет, като одобрява самостоятелните бюджети на съдилищата и прокуратурата и ги внася за разглеждане в Народното събрание;” б) точки 2 и 3 отпадат; в) точки 4 и 5 стават съответно т. 2 и 3; г) създава се нова т. 4: „4. по искане на 1/5 от народните представители отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.”; д) точки 6 и 7 отпадат.” Предложение от народния представител Георги Кадиев. Комисията не подкрепя предложението по т. 2 относно чл. 130б, ал. 1, изречение трето, подкрепя го по принцип в останалата част на чл. 130б и по т. 1, буква „а”, а по т. 1, буква „б” е оттеглено. Т. 2, изречение трето – неподкрепеното предложение: „При отсъствие на министъра на правосъдието пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд.” Предложение от народните представители Атанасов и Казак, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Четин Казак, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4: „§ 4. Създават се нов чл. 130а и чл. 130б: “Чл. 130а. (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.(2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет: 1. приема проекта на бюджета на съдебната власт; 2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8; 3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси; 5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16; 6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт; 7. прави предложение до президента на Републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 8. осъществява и други правомощия, определени със закон (3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. (4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание. (5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост: 1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; 2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт; 4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт; 5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт; 6. осъществяват и други правомощия, определени със закон. Чл. 130б. (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването. (2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването. (3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, тъй като § 4 в окончателния вид, който се предлага от Комисията, е съставен, първо, от два члена и във всеки един от тези членове има достатъчно количество алинеи, които третират различна материя – първо, от какви части се състои Висшият съдебен съвет, как се конституират тези части, какви правомощия има пленумът, какви правомощия имат колегите, това е много различна материя, аз предлагам да подложите на гласуване, госпожо Председател, и Ви моля да подкрепите това наше предложение – всеки текст да бъде гласуван поотделно. Благодаря Ви.

Алинея по алинея, да.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата за процедура с предложение да се удължи времето на пленарното заседание до приключване на т. 1 от дневния ред с гласуване.

Преди почивката първи поисках думата.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на АБВ прави тези предложения в чл. 130а, алинеи 2 и 3 и аз ще си позволя да ги прочета, защото има и други предложения с квоти. Накратко: „(2) Съдийската колегия има четиринадесет членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. (3) Прокурорската колегия има единадесет членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.” Парламентарната група на АБВ предлага това преразпределение на квотите в колегиите, защото чрез него се постига в най-голяма степен балансът между властите. Не приемаме като подход независимостта на съдийската колегия да се гарантира чрез зависимост в прокурорската. Трябва да се създаде такава среда, която да даде възможност на двете системи да организират своята работа при превес на професионалния над политическия подход. Тоест ние не бива да допускаме блокиране на прокурорската квота. Спекулира се, че с предложението на АБВ се потъпква независимостта на съдийската колегия и се лансира идеята, че тя е по-важна от независимостта на прокурорската. Застъпва се виждането, че тримата висши магистрати не са част от професионалната квота, а са част от политическата. Според нас този подход е грешен. Ако приемем твърдението, че председателите на двете върховни съдилища не са интегрална част от съдийската квота, тъй като не са избрани от Общото събрание на съдиите, което при съотношение 6:6:2, което е нашето предложение, нарушава баланса и изискването за доминиране на съдийската над парламентарната квота в колегията, то тогава тази доминанта липсва в много по-голяма степен и при съотношение 6:5:2, каквото е съотношението, гласувано на първо четене. Освен това, по същата логика, която ние не споделяме, би следвало да се приеме, че и главният прокурор не е част от професионалната общност в прокурорската квота, което пък при гласуваното на първо четене съотношение между изборната и парламентарните квоти в прокурорската колегия сочи, че в нея няма дори баланс между тях, а парламентарната доминира над прокурорската, което е грубо нарушаване на баланса между властите и независимостта на прокуратурата. Затова нашето предложение регламентира по еднакъв начин и гарантира и за двете общности – съдийска и прокурорско-следователска, че няма да бъдат блокирани от пряко избираната парламентарна квота. Разделяйки функционално Висшия съдебен съвет на самостоятелни колегии, които не са ангажирани с кадровата дейност на съответните общности, постигайки разпределение в колегиите, което да гарантира, че професионалната квота няма да е блокирана от политическата, трябва да сме наясно, че тази реорганизация във Висшия съдебен съвет не изчерпва съдебната реформа. Ние ще продължаваме да настояваме за цялостен подход. Трябва да е ясна целта – какво не функционира и какво искаме да променим. Само така ще постигнем ефективност на съдебната система, справедливост, бързина и необратимост на наказанията. Въпреки че днес Народното събрание гласува тези поправки в Конституцията, министърът на правосъдието и мандатоносителят трябва да са наясно с отговорността оттук нататък. Обществото очаква промени в законодателството, които да доведат до засилване на инстанционния контрол, спазване на сроковете, до справедлив съдебен процес. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Цочев, това е очевидно най-острият спорен момент в конституционните промени, които гласуваме. Тук искам още веднъж да подчертая, че разглеждането на съдиите и на прокурорите като напълно равнозначни и равнопоставени представители на съдебната власт, магистрати, е дълбоко погрешно. Ще си позволя да цитирам Конституционния съд, а не собственото си мнение, тъй като то може и да е много по-крайно. Решение № 8 от 2005 г. казва: „По волята на Великото народно събрание в осъществяването на съдебната власт участват три категории органи – съдилища, прокуратура и следствени органи. Те не са и не могат да бъдат равнопоставени. Конституционната рамка определя за всеки от тях различна функция и всеки от тях с различен интензитет и с различни средства осигурява реализацията на съдебната власт”. И се връщам на това, което казах при разглеждането на първия параграф на настоящия Законопроект – съдът следва да бъде напълно независим и напълно безпристрастен, включително изцяло ограничен от възможността да следва национална наказателна политика, докато прокуратурата, обратно, има отговорна функция да провежда национална наказателна политика. И още нещо, съдът е под контрола на прокуратурата във всеки един случай, когато магистрат от съда извършва престъпление. Прокуратурата в България, дори при приемане на балансираната квота 6:6, остава безконтролна, като първоначалното предложение на вносителя предвиждаше поне минимална възможност за осъществяване на публичен контрол. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цочев, уважаеми господин Кънев! Първо, бих искал да кажа, че очевидно има развитие в мнението на господин Кънев, който току-що каза, че и съдът води наказателна политика и се позова на конституционно решение.

Само отбелязвам. Нищо не репликирам.

А що се отнася до изказването на господин Цочев, ще кажа следното, господин Цочев, със съжаление и уважение към Вас, разбира се: много думи за нищо! Приказки за функции, за значение и така нататък без никакво особено важно, съществено значение за извършващата се реформа. След като разделихме Висшия съдебен съвет на две колегии, оттук нататък няма почти никакво значение какъв ще е техният състав. И при 12, и при 11, ролята на главния прокурор ще е изключително голяма. Ние го направихме един всемогъщ Зевс, който ще командва изцяло прокурорската гилдия. И при 14, и при 13 члена ролята на председателя на Висшия касационен съд ще е изключително голяма за развитието на тази система, така че това са приказки и, бих казал, просто буря в чаша вода. Никакво значение няма колко ще са квотите в момента.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Цочев, когато говорихме по предния текст, че не може механично, по професионален принцип да се раздели Висшият съдебен съвет на колегии – прокурорска и съдийска, ето тук всъщност, в това предложение лъсва цялото безумие изобщо на това разделение. В чл. 5 – на Комисията предложението: колегиите в съответствие със своята професионална насоченост. Каква е тази професионална насоченост? На прокурорите – от една страна, на съдиите – от друга страна. Значи, те имат различна професионална насоченост, а в пленума, където общо участват, там пък каква ще им е професионалната насоченост? Може би някакво трето ниво. Аз досега не знам в университетите да подготвят кадри прокурорски, кадри за съдии, кадри за пленума, може би?! Тук се вижда цялото безумие изобщо на разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. А тези Ваши предложения, които са: в коя – колко, това наистина, както спомена и колегата Чавдар Георгиев, е буря в чаша вода, вятър и мъгла!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за направените реплики. Господин Кънев, Радан Кънев има свое предложение. Той го обосновава. Виждам, че има така – сближаване в мисленето му, и се надявам да подкрепят нашето предложение, което ще бъде гласувано след малко. Колкото до това, което казва господин Филип Попов за пленума – ами, то и в чл. 130а, ал. 2 е написано: приема бюджет, приема решение за прекратяване на мандат и така нататък, докато по-нататък са описани какви са функциите на колегиите. И колкото до Чавдар Георгиев за чашата с бурна вода – ще помоля лявата част да не бълникат чашата и да правят буря в чашата, защото те това правят днес. Нека по съвест да гласуват. И има много професионалисти при тях. Да го гласуват така, както те считат, че е правилно, и да не създават това напрежение, което от сутринта го виждаме в залата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, вземам думата, защото считам, че наистина стигнахме до темата, която, освен най-спорна, наистина е изключително важна и съвсем не може да бъде подценявана като въпрос на чаша вода и така нататък. (Шум и реплики.)

Ако позволите, да продължа.

Въпросът, който стои за разпределението на квотите, е ценностен въпрос. И тук ние трябва много ясно да поставим този въпрос на Вашето внимание, защото става дума за това ценност ли е в България независимостта на съда. И можем ли ние тази ценност да я подчиним на други, защото не е случайно, че когато се говори за върховенство на правото и когато се говори за основи на демокрацията, именно независимостта на съда се поставя като такава ценност? Всички останали видове професионална независимост, периметри, в които такава независимост бива гарантирана – на прокурори, на адвокати, на други представители на правните професии, съществуват, за да обслужват независимостта на съда, защото тя е висшата ценност и висшата гаранция, която ние трябва да осигурим. От тази гледна точка и от гледна точка на факта, че именно заради тази ценност съществува ясен международен стандарт, който с Вашите гласове се превърна в политически документ – Стратегията за съдебна реформа, беше фиксирана целта на това разделение, и тази цел беше да се постигне ситуация, в която кариерните решения за съдиите да се вземат от състав, в който голямо мнозинство имат съдиите, избрани от съдии. И тук ми позволете да поясня за колегите от БСП: въпросът е за представителство. Съдиите трябва да имат свои представители и тези представители трябва да са мнозинство. Не е въпросът кой каква професия е упражнявал, колко време е упражнявал и така нататък. Въпросът е: кой кого представлява? Изясняването на това представителство, на тази физиономия на тези части на органите е всъщност огромна крачка към следващата и наистина важна цел: да има една много по-ясна отговорност в работата на двете колегии, които ние предвиждаме с тази промяна. И от тази гледна точка ние имаме и международен стандарт, имаме заявка в Стратегията за съдебна реформа, подкрепени с Вашите гласове. Ако ние не изпълним този международен стандарт, това наистина поставя тази реформа под една доста сериозна сянка, за която аз много бих съжалил. Позволете ми също така да аргументирам защо двамата големи или председателите на двете върховни съдилища не могат да се причислят към съдиите, избрани от съдии. Първо, защото те никога не са избрани от съдии. И, второ, защото много често не са съдии. Ние исторически, всъщност в по-голямата част от случаите, може да се окаже, че хората, които в последните 25 години са заемали тези постове, не са идвали от съдийската кариера. И това е нещо, което може да продължи да се случва, тоест двамата председатели на върховните съдилища не са избрани от съдии и често пъти не са били и вероятно няма и да бъдат занапред съдии. В този смисъл по никакъв начин те не могат да бъдат причислени към професионалната квота. Няма такъв стандарт за прокуратурата. Няма такъв стандарт, няма такова изискване и от друга страна – трябва да е напълно ясно, че наистина, както господин Георгиев каза, фигурата на главния прокурор, независимо от това кой е моментният човек на този пост, е изключително овластена. Предвиждането на една силна парламентарна компонента в прокурорската колегия е единственият начин да започнем процеса на въвеждане на някаква демократична отчетност в работата на прокуратура. България има нужда от това нещо. Българската демокрация има нужда от това нещо. Затова Ви призовавам да подкрепите такова разпределение на квотите, каквото беше предвидено с проекта, който беше основа на компромиса през лятото. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, по собственото ми предложение, което съм направил и частично съм оттеглил по т. 2, искам да кажа, че го оттеглям и по т. 1. То касае управлението на недвижимите имоти. По-съществената част обаче от моето изказване е насочена към предложението на колегите от АБВ. Искам да им обърна внимание на няколко неща. Защо ми се струва, че това предложение не е правилно? Да си призная честно, надявах се преждеговорившият представител на АБВ господин Цочев евентуално да го оттегли. Това обаче не се случи, макар че беше оттеглено по буква „б” и нататък. Вижте, колеги, каква интересна ситуация се получава: имаме едно предложение, което е обективирано в т. 1, в която има две подточки – буква „а” и буква „б”. Двете подточки, естествено, си кореспондират и са част на практика от едно цяло. Същевременно се излиза, оттегля се частта по буква „б”, която касае едни доста по-различни от целия дух на Закона предложения, тоест те предлагаха тогава да се взимат решенията от така наречения „Пленум”, тоест въпросните колеги да правят предложения до пленума и той да взима решенията. Това нещо го оттеглят. Същевременно обаче остава частта по буква „а”, която извършва преразпределение по тези квоти спрямо първоначалния проект, като засилва присъствието на парламентарна квота в съдийската колегия и я намалява в тази на прокурорите, като там съответно те добиват мнозинство. За мен лично, четейки систематично тези техни предложения, двете естествено си кореспондират, и оттеглянето само на едното на практика противоречи на замисъла, който те изначално са искали да вложат в тези свои предложения. Иначе казано, ако прокурорите имат мнозинство в своята колегия, с това мнозинство да могат да правят предложения до пленума, който вече да се произнася по тези техни предложения, което, съгласете се, е съвсем различно от това сами да си решават. Това е съществената ми забележка към тяхното предложение. Моля ги да го преосмислят и, евентуално, ако преценят, наистина да го редактират или да го оттеглят. Що се касае по така подкрепения текст от Комисията, колеги, искам да Ви припомня какво се случи на Конституционната комисия, където и аз присъствах, макар и да не съм член. Това, което ми направи впечатление, е, че текстът по вносител, този текст, който повече от 180 народни представители са подписали, повече от 180 го подкрепиха на първо четене, получи подкрепата на Конституционната комисия от моите колеги от Реформаторския блок и ГЕРБ, но от останалите групи, колеги народни представители, въпреки че са го подписали и подкрепили, скрепили с подписа си и гласували за него на първо четене, на практика се отметнаха от това, на което те са държали. Апелирам към тях да преосмислят тази позиция, защото ми се струва, че е редно човек да държи на думата си и на положения подпис. Ще завърша с възложеното ми от ръководството на Парламентарната група на Реформаторския блок да направя едно редакционно предложение, което давам на госпожа Председателя (подава документа на председателката) и което редакционно предложение се надявам да даде възможност на онези от Вас, които искат да подкрепят първоначалния вариант на внесения Законопроект, да го подкрепят. Да не се притесняват от обстоятелството, че трябва да гласуват срещу решението на Комисията на практика, и - подкрепяйки го - да могат да потвърдят още веднъж ангажимента си. Ще го прочета, за да чуете какво е предложението. То е по отношение на алинеи 3 и 4 – най-спорните алинеи. В ал. 3 цифрата „14” да се замени с „13” и думите „шестима членове, избрани от Народното събрание”, да станат „петима членове”. По отношение на ал. 4, цифрата „11” да се замени с „12” и думите „петима членове, избрани от Народното събрание”, да стане „шестима”. Възстановява се първоначалният текст по вносител. Призовавам Ви да подкрепим редакционното предложение, което възстановява всичко това, което повече от 180 народни представители подкрепихме! Апелирам да гласуваме по съвест! Благодаря Ви, колеги.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, днес е денят на голямото оттегляне. Навнасяли едни предложения – реформатори, АБВ, други, и оттеглят. Няма ден в модерния парламентаризъм, в който повече предложения да са оттеглени, което всъщност показва доста несериозно отношение към парламентаризма. По-скоро е ясна индикация за пазарлък. Мотивите на оттеглянето винаги са непарламентарни, не в Правилника и Конституцията. Те са предмет на турската дума „пазарлък”, на европейската „сделка”, как беше – „консенсус”, и така нататък. Ставам да се изкажа, защото в изказването на министъра прозвучаха странни неща. Не може да променяш Конституцията и да не си запознат с чл. 117 от действащата Конституция, който, слава Богу, не променяте – този исторически компромис. В ал. 2, уважаеми господин Министър, се казва, че съдебната власт е независима – не съдът е независим, съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на Закона. Очевидно, че философията и разбирането на тези промени е съдът да остане независим, а прокуратурата да остане политически зависима. Очевидно това е едничката цел. Не знам защо се срамувате да го казвате, ами ще трябва чрез тълкуване от многобройните Ви изказвания да се вади като извод. Вие искате политически зависима прокуратура и следствие. Това искате! Политически зависима е била прокуратурата и следствието в едни периоди у нас и Съветска Русия и резултатите от това са се видели. Защо днес се стремите към това? Вторият принципен въпрос. Подкрепихме Стратегията за продължаване на реформата в съдебната власт с ясно записаното условие, че няма да се отиде към промени в Конституцията, преди да се изчерпат законовите промени, които да очертаят предмета на конституционните промени. Вие тръгнахте по обратния път и тичахте да Ви подкрепяме. Е, как да Ви подкрепяме? За една година не направихте никакви промени в законодателството, свързани със съдебната власт. Никакви! Никакви! И през цялото време се клехте, че като се промени Конституцията, ще станат чудеса. Чудеса може да станат след 15 дни за децата, но за българските граждани и за хората, които разбират що-годе от тази работа, разбират, че най-голямото чудо, което сте измислили да им сервирате предколедно, няма да стане. В крайна сметка, уважаеми народни представители от мнозинството, пораженията и вкарването на разбирането, че управленският орган може да има професионални квоти, е абсурдно. Няма да спра да повтарям това. Смятам, че най-сетне хората ще разберат, че не може в един орган, който не изпълнява правораздаване, обвинение, разследване, да се търси професионалност на квотите. Не може при останалото условие в Конституцията, че могат да участват и адвокати, могат да участват и научни работници, защото обществеността също трябва да присъства там, а не да се затворят – съдия съдийо око не вади, прокурор прокурору око не вади. Ето това правите Вие. Искате да изолирате, да затворите, да капсулирате и обществото все по-малко да присъства в управлението на системата. Само да присъства, като им плаща бюджета. Кой ще Ви повярва, че това е реформа? И спрете, уважаеми господин Министър, да говорите за международни стандарти. Към началото на дискусията изяснихме въпроса за третия стълб, изяснихме въпроса за изключителната разнообразност на съдебната власт във всички европейски страни. В една Германия, когато министърът предлага съдиите, те зависими ли са, господин Министре? А? Защо не кажете, че в Германия съдът е зависим и министърът ги предлага – представителят на изпълнителната власт? Но очевидно други министри си избират там. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!”от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, дай Боже, да стигнем германците – във връзка с това, което казахте. Но аз искам да Ви направя реплика по същество. Цитирате добре ал. 2 на чл. 117, но защо не отидете малко по-нататък в текстовете да видите какви са разликите – главният прокурор има методическо ръководство върху всички прокурори. Председателите на съдилищата нямат такива правомощия по отношение на съдилищата надолу – това, първо. Второ, в Закона за съдебната власт се казва, че прокуратурата е единна и централизирана. Съдилищата не са единни и централизирани. Различните органи на съдебната власт имат различно устройство и механизъм на функциониране, така че не могат да бъдат поставени под един знаменател. Ето защо предлагаме това съотношение на квотите в различните колегии. И нещо сериозно искам да Ви кажа, защото днес няколко пъти тук се изказвате. Вие хубаво се опитвате да играете крайна опозиция, но именно по това гласуване ще видим каква част от Вашата парламентарна група се подчинява на партийното ръководство и каква част се подчинява на Гоце Първанов. Благодаря Ви. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Атанасов, страхувам се, че с такъв прочит на Конституцията се движим точно в обратната посока на върховенството на закона и на германците. Точно в обратната – бягате, с бърза скорост бягате! Всичко това, което прочетохте като текстове от Конституцията, аз все пак се радвам, че Вашата политическа сила, която дълги години я отричаше, даже при приемането й тук лежеше отпред пред Събранието, все по-задълбочено започва да разбира и философията, и съдържанието на отделните текстове, но аргументите, които ми казахте, са несъотносими към абсолютното изискване за еднаква независимост на всички. Това че прокуратурата е йерархична, не значи, че прокурорът, когато изпълнява обвинителната функция, не трябва да се съобразява единствено със закона, и това го пише в Конституцията. Защото, както той се съобразява с началника, може да постанови незаконосъобразен акт, а в крайна сметка същото може да се случи и в съда, защото и в съда се съобразяват. Има едни години, в които се съобразяваха още повече – мога да ги посочвам и поименно кои тогава каква роля играеха във Висшия съдебен съвет с това кой ги е назначил, периодът на декомунизацията, когато хиляди почтени прокурори и съдии бяха уволнени по факса и докарахте политическата кохорта на СДС, и след това ревете, че имало корупция. А на опозицията не берете грижата. Опозицията е обсъдила внимателно всеки един текст и ще гласува така, както е решила парламентарната група. Тези елементарни интриги можете да ги правите в управляващото мнозинство, не ги пробутвайте на опозицията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Имаме предложение по текстовете. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Мисля, че е изключително важно. Моля Ви се, запазете тишина, да оставим сега дребните заяждания! (Шум и реплики.) Става въпрос за следното. Уважаема госпожо Председател, предлагам да отпадне от текста по чл. 130а ал. 2, т. 6, и ще аргументирам това свое предложение. Този текст урежда управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. В предложения текст се предлага управлението на недвижимите имоти на съдебната власт да стане правомощие на пленума на Висшия съдебен съвет. Но, уважаеми колеги, това е в абсолютно противоречие с чл. 106 от Конституцията, където се урежда, че управлението на държавните имоти е правомощие, тоест и задължение, на Министерския съвет. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Приемането на такъв текст за прехвърляне на управлението на недвижимите имоти на пленума означава, че отнемаме правомощие на изпълнителната власт, което е регламентирано в друг текст на Конституцията. Поради тази причина правя това предложение и моля да го подложите на гласуване.

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Вие за n-ти път днес нарушавате Правилника на Народното събрание. Прекратихте изказванията, призовахте народните представители да влязат в залата, решихте, че ще гласуваме, и изведнъж някак си отнякъде се вдигна една ръка, за да му дадете думата. Интересно, ако тази ръка се беше вдигнала отляво, дали щяхте да я забележите, дали щяхте да ни дадете думата?! Това е първият въпрос. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Вторият въпрос, колеги, е: не се ли срамувате от начина, по който текат дебатите, от начина, по който се нарушава за n-ти път Правилникът (шум и реплики) при приемането на промени в основния закон на държавата?! Не се ли срамувате, че това ще излезе в стенограмите и хората ще го четат?! Аз на Ваше място щях да се срамувам, и то много. Слава Богу, не съм от Вас! Слава Богу, и ние не сме от Вас. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Слава Богу, ние сме единствените, които се опитваме да държим някакъв ред (силен шум и реплики от ГЕРБ), за разлика от Вас! (Ръкопляскания от ГЕРБ и БСП ЛБ. Възгласи: „БКП!” от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Вземам тази процедура само за да кажа, че има пълно основание в това, което каза господин Атанасов. Не бива Народното събрание така лековато да се отнася към такива сериозни неща. Това в перспектива може да породи много големи проблеми. Моля Ви да отмените ...

Това не е процедура, господин Миков.

Лазаров, ти пък точно да ми суфлираш… (Смях в цялата зала.) Точно ти ли бе, батко? Ама точно ти ли бе? Къв си бе? (Смях и ръкопляскания.)

Лазаров, седай тука, бе. Сядай си, точно ти ще ми суфлираш.

Уважаема госпожо Председател, много сериозно предлагам: отменете, ако искате, закриването на дискусията, защото…

Добре, ще има ли дискусия по този въпрос или не?

А, добре. Благодаря Ви. (Смях.)

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Позицията на групата на Реформаторския блок по този параграф е ясна и е изразена от колегата Славов в направеното процедурно предложение. Оттук нататък ще кажа няколко думи в лично качество, възползвайки се от правото да говоря като народен представител, не като председател на не толкова голяма партия или съпредседател на не толкова голяма група. Този параграф поставя един особен въпрос – въпроса за доверието в българската политика. (Реплика.) Не, морал, а доверие. Това са различни неща. През месец юли беше постигнат изключително труден компромис, който благодарение на мое доста пресилено изказване, придоби името „исторически” – той не е в категорията на историческите компромиси в политиката. Други са историческите компромиси. Той включи множество народни представители от властта и опозицията, като беше продукт и на преки преговори между най-остро противостоящите си в настоящия парламент парламентарни групи – тези на Реформаторския блок и на Движението за права и свободи. Оттук насетне дали този компромис ще бъде спазен, ще предопредели както възможността да се гради доверие между власт и опозиция в настоящия парламент, което означава възможността да се стига до съгласие по национално важни въпроси, изключително важно в парламентарната демокрация, така ще предопредели и степента на доверие в рамките на управляващото мнозинство. Този дебат за доверието неизбежно е свързан и с дебата за страха и зависимостите, защото промяната на много позиции по отношение на съотношението на квотите, постигнато в рамките на юлския компромис, беше пряка последица от небивала компроматна медийна кампания в българското общество. Тя изразява страхове, а не дай, Боже, изразява и зависимости, които народните представители не бива да допускат, защото допуснат ли ги, се разрушава следващото ниво на доверие, а това е доверието между народните избраници и техните избиратели, което и бездруго в българската политика е толкова крехко, че е спорно дали изобщо съществува. Аз искам да подчертая, че тонът на добро възпитание, културен диалог и лично смирение, които опитваме с относителен успех да налагаме в тази зала от началото на мандата на този парламент, няма да бъдат нарушени, но доверието ще бъде тежко нарушено, ако се потвърдят съмненията, че постигнатият компромис е станал жертва на нелегитимни политически влияния и на политически договорки между партии от мнозинството и партии от опозицията без преки преговори. В заключение искам да кажа, че направеното процедурно предложение има много голямо политическо значение, защото ние многократно чухме позицията на Движенето за права и свободи, че ако трите партии от мнозинството, които са част от юлския компромис, имат консолидирана позиция, Движението за права и свободи ще я подкрепи. По тази причина при гласуването на процедурното предложение много ми се иска предварително, преди гласуването, да знаем позицията на Парламентарната група на ГЕРБ и на Парламентарната група на Патриотичния фронт, защото вследствие от публичните изявления на колегите от ДПС, които са най-важната част от юлския компромис, всъщност позициите на тези три основни групи от мнозинството ще предопределят дали първоначалната норма на компромиса има конституционно мнозинство от 160 гласа, или няма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Кънев, искрено се развеселявам от Вашата изповед за отношенията Ви в управляващото мнозинство и мнозинството по този конституционен Проект 2 – един закъса някъде в Деловодството, това е 2. Когато говорите за зависимости, за страх и за разни такива работи, Вие в ДПС си гласувахте и по кредит, с ДПС си гласувахте и по възрастта за пенсиониране, и си гласувате заедно, и Ви е добре, само че за пред публиката се обяснявате колко Ви е тежко на душата. Хайде, гласувайте си заедно и спрете вече с тези маймунджилъци. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Честно казано, малко сме изненадани, защото до днес знаехме, че сме универсалното зло – виновни, ако гласуваме с Реформаторския блок, още по-виновни, ако гласуваме с ГЕРБ, още по-виновни, ако гласуваме с БСП и АБВ, а всъщност ние неизменно гласуваме съобразно своята партийна политическа и идеологическа идентичност. Сега обаче става ясно, че сме универсалното решение. Аз имам молба – преди да се взирате във вота на ДПС, което трябва да бъде остракирано в българската политика от местната власт, все пак полезно е първо да се вгледаме в себе си. Това наистина е много полезно. Освен това ние чухме една теза, която изглежда абсолютно неоспорима и вярна, за постигнатия исторически компромис. Това е класически пример за привидно правилно построени тези, които обаче като резултат са грешни, защото не отчитат фундаментално важно обстоятелство, че подписите, положени под конституционния проект в частта за разпределение на квотите, бяха свързани с едно много важно условие. Онези, които бяхме на мнение, че част от тези предложения биха се оказали противоконституционни, че тези съмнения на тези парламентарни групи, ако бъдат преодолени с едно нарочно тълкувателно решение на Конституционния съд, днес дебатите щяха да преминат по друг начин. Съвършено различен щеше да бъде духът и на обсъжданията в тази пленарна зала. Тълкувателно решение на Конституционния съд няма, което запазва автономното право на всяка парламентарна група да изразява позиции съобразно прочита на Конституцията. Това е обстоятелството, което бе премълчано, премълчано съзнателно, за да се разгърне тезата, че светът е черно-бял, и тези, които застъпваме определени позиции, независимо дали са противоконституционни или не, понеже сме носители на правата кауза, на доброто, това трябва да се уважи, всички други трябва да последват добрите, защото целта оправдава средствата. Ако целта е тържество на правовата държава, в името на тази цел, ако е необходимо – ще погазим принципа „правова държава”, ще приемем, ако е необходимо, и противоконституционни текстове. Извинете, това се нарича болшевизъм! Болшевизмът не е само ляв и ние имаме свидетелства за това. Моля Ви за повече отговорност. Днес дебатите освен за доверието, са и за политическата отговорност и за политическото достойнство. Достойно е да гласуваш съобразно ограниченията, които налага една Конституция, която не си приел и не си подкрепил. И точно от позицията на партия, която не е подкрепила Конституцията, именно защото сме по-реформатори и от тези, които се зоват „реформатори”, ние предложихме най-реформаторското решение – да отменим оковите на Великото народно събрание, за да можем тук да говорим единствено с езика на собствената си политическа воля. Това е предложението, което направих още с първото си изказване. Правя го и в края на последното изказване във връзка с дебатите днес. Ние не обвързваме резултата от това гласуване нито със съдбата на управление, нито с това дали ще има ремонт или не кабинетът. Не е наша работа. Ние като партия нямаме амбиция към централната власт в рамките на Четиридесет и третото народно събрание. Затова единственият аргумент, с който ще подкрепим конституционните промени, е загрижеността за публичния интерес и за образа на България в Европа, защото тази реформа се очаква и от нашите евроатлантически партньори. Ще подкрепим всичко, което е възможно в рамките, които задава българската Конституция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Последно изречение, госпожо Председател. Призовавам всички да помислите много внимателно – има риск целият конституционен проект да бъде бламиран, ако нито едно от двете алтернативни предложения не събере мнозинство от 180 гласа. Ако някой иска да бламира конституционния проект, ако иска да елиминира цяла година усилия и енергия, ще раздели гласовете за квотното разпределение така, че нито едно от предложенията да не събере необходимото мнозинство.

Ние ще дадем своя принос конституционосъобразното предложение да събере мнозинство от 180 гласа. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Местан, ще започна отзад напред. Няма никаква причина да се приеме, че ако нито едно от двете алтернативни предложения не получи конституционно мнозинство, нещо е блокирано. И към настоящия момент броят на представителите на съдиите, прокурорите и следователите във Висшия съдебен съвет е регулиран законодателно, не конституционно, и така е през всички години от приемането на Конституцията досега. Тоест разпределението във вече разделения Висш съдебен съвет спокойно може да бъде продукт на законодателен акт, което естествено означава, че гласовете на ДПС няма да са решаващи в този момент. Но не е това, което желаем. Ние желаем да си останете там, където са Ви подписите. На второ място, по отношение на Конституционния съд. Всички подписахме, че заедно ще поискаме това преюдициално запитване до Конституционния съд, въпреки основателните гласове, че надали ще бъде допуснато. За съжаление не беше допуснато. Оттук нататък дали това разпределение, под което всички сме положили подписите си, е конституционосъобразно или не, има само 12 души в българската република, които имат право да преценят. И по силата на Конституцията нито един от тях няма право да гласува днес. А имат право на база на жалба от народни представители и други управомощени лица да се произнесат постфактум. На трето място, не се опитваме да чертаем някакъв черно-бял свят. Далеч сме от това нещо, но то не отменя един прост факт. Той е, че както в политиката, така и в ежедневието хората се делят на два вида – тези, които си държат на думата, и тези, които не си държат на думата. Подписите са нужни там, където няма достатъчно доверие. Но в случая, естествено, да не си държиш на подписа е много повече, отколкото да не си държиш на думата. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Местан, прав сте, че човек трябва да се вглежда в себе си. Аз днес ще се опитам да бъда екзистенциален (смях в залата) и ще направя цитат на едно емблематично слово. Дано всички колеги тук разберат какво искам да кажа. Словото звучи по следния начин: „Господа, депутатите нямат власт, нямат власт. Разберете го това! Аз съм този, който държи властта и разпределя квотите на финансиране в тази държава.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПФ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, моята реплика ще бъде кратка. Да, действително няма тълкувателно решение на Конституционния съд, но има определение. В него много точно конституционните съдии посочиха, че е хубаво народните представители да поемат своята отговорност и да свършат това, за което са ги избрали българските граждани в този парламент. Аз лично и колегите ми от Реформаторския блок сме готови да поемем тази отговорност и да държим на първоначално внесените предложения, които сме писали и които и Вие сте подписали. Искам да Ви предложа нещо много конкретно. Надявам се да ме разберете правилно. Вие имате доста висока правна култура, пък и имате юристи в групата, които са с дългогодишен юридически стаж. Бих Ви предложил: ако това е нещото, което Ви тревожи – че няма произнасяне на Конституционния съд, нека да запишем в Преходните и заключителните разпоредби един текст и да отложим примерно с три-четири-шест месеца, ако искате, влизането в сила конкретно на тази разпоредба. Междувременно по обнародваните промени да сезираме Конституционния съд. Тогава ще имате произнасяне и няма да имате абсолютно никакви резерви дали сте подкрепили или не нещо, което е противоконституционно или не, защото преди то да породи правните си последици, ще има акт на Конституционния съд. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Кънев, да, понеже мнозинството е консолидирано, изключително стабилно по всички текстове, които се приемат от Четиридесет и третото народно събрание, по всяка вероятност измененията в Закона за съдебната власт няма да зависят от ДПС. Ако трябва да прибегна до перифразиране на Ваш текст, ах, тази мечта на господин Кънев – „Нищо да не зависи от Движението за права и свободи.” Искрено Ви желая това! Бъдете толкова единни, обичайте се, разбирайте се в рамките на тази парадоксална четворна коалиция. Аз повече от Вас искам Вие да нямате нужда от гласовете на ДПС нито за плоския данък, нито за дълга, нито за каквото и да е. Само че, предвид на разноидеологическия характер до степен на несъвместимост във вижданията на партньорите в управляващата коалиция, това, за съжаление, ще се налага и ДПС ще продължава да дава своята подкрепа за национално значими теми въпреки Вашето агресивно отношение към нас. Това е нашата политическа отговорност. Що се отнася до този, който заяви, че ще бъде екзистенциален, опитвайки се да иронизира Движението за права и свободи, от изказването му разбрах, че имал желание да изглеждал екзактен, но прибягна до друга дума – пароним. Това са думи, близки по звуков състав, но различни по значение, господин Байрактаров. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, нека да не се влияем от това кой се е подписал под някакво предложение или кой го е направил. Дайте да вникнем в същността на предложението. Този текст, приет по този начин е в... (Реплика от ГЕРБ.) Предлагам прегласуване, защото току-що отхвърленото предложение на практика създава противоречие между две норми в Конституцията. Приемането на този текст – „Висшият съдебен съвет да управлява недвижимите имоти на съдебната власт”, е в абсолютно противоречие с чл. 106 от същата Конституция, където е посочено, че недвижимите имоти в тази държава се управляват от Министерския съвет. Разбирате ли какво се получава?! Много Ви моля, осъзнайте какво гласувате.

Това е редакционно предложение, да!?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, преди гласуването по този текст аз се обърнах към Вас и казах, че според мен става дума за наистина ценностен въпрос. Гласуването ясно показа по този въпрос какво е мнозинството. Фактически, за съжаление - и символично, и политически - отправихме послание за това, че независимостта на съда не е достатъчно ценена. И въпреки че днес е ден, в който ще бъдат направени доста важни стъпки по посока на върховенството на правото, сега с това гласуване стана една важна, голяма стъпка – и символична, към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор. Поради което с голямо облекчение мога да обявя, че повече няма да упражнявам правомощията на министър на правосъдието и днес ще направя всички необходими стъпки за своето оттегляне. (Шум и реплики. Възгласи отляво: „Браво!”. Частични ръкопляскания.) Много Ви благодаря за работата, която сме имали заедно, и Ви желая успех! (Ръкопляскания.)

По § 3 има предложение от народните представители проф. Борислав Борисов, Кирил Цочев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов: „Параграф 3 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5: „§ 5. Досегашният чл. 130а става чл. 130в и в него се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „за обсъждане” се заличат. 2. Точка 2 се отменя.”

Процедура.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, искам – от името на групата на БДЦ, да помоля за почивка. Благодаря Ви.

За 15 минути.

Уважаема госпожо Председател! Предложение от народните представители Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Корман Исмаилов и група народни представители: „Създава се § 3а: „§ 3а. Член 131 се отменя.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението е да се въведе явното гласуване. Всъщност има две предложения, едното от които е по-радикално и то казва, че в Конституцията трябва да се запише вместо „тайно” гласуване на Висшия съдебен съвет „явно”. Второто казва, че просто думичката „тайно” трябва да отпадне, така че законодателят да преценява дали гласуването във Висшия съдебен съвет да бъде явно или тайно. Всъщност това е едно прогресивно предложение. Това е едно предложение, което цели да разкрие зависимостите във Висшия съдебен съвет, това е предложение, което цели да даде малко повече прозрачност на работата на този толкова важен орган, който назначава, освобождава и повишава магистратите в съдебната система. С явното гласуване всъщност ще се постигне точно това. С какво ние сме по-лоши от Австрия, Португалия, Норвегия, САЩ – все държави, в които за избор на магистрати се гласува явно? Мисля, че ние не сме по-лоши. Затова, колеги, призовавам Ви да не се страхуваме от това, че ще има граждански контрол, както има такъв върху работата на Народното събрание, където също се вземат важни решения, така има и граждански контрол върху работата на съдебната власт и на най-висшия орган в съдебната власт. Всъщност това е добавка към тази база, този исторически компромис, както стана известно, и за мен това ще направи истинската разлика в работата на Висшия съдебен съвет. А по отношение на историческия компромис, колеги, да, днес беше направена отстъпка от историческия компромис, отстъпка, заради която ние от Реформаторския блок трябва да се вгледаме и в себе си и за която трябва да си направим една равносметка как бяха водени преговорите за отвоюването на този исторически компромис. Надявам се, че оттук нататък текстът, който ще мине със 180 гласа, който ще стане първата стъпка на съдебната реформа почти една година след приемането на съдебната стратегия, ще бъде поне някаква малка оскъдна база, защото тя е наистина такава, върху която да градим по-нататъшната съдебна реформа и през законите за съдебната власт, и процесуалните закони, и всички останали закони, които касаят структурирането и функционирането на съдебната власт. Благодаря.

Точно така. Само да уточня, че не целият текст да отпадне, а само думичката „тайно”. Тоест, нека да гласуваме първо предложението „тайно” да се замени с „явно”, а след това да гласуваме и другото предложение, ако първото не събере необходимото мнозинство. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! уважаеми колега Делчев, очевидно е, че Вашият исторически компромис стигна до исторически провал, както казах преди малко, и ще продължите да задълбочавате този исторически провал с Вашите предложения. Защо искате да контролирате и гласуването във ВСС, при това в колегиума на ВСС, в пленума? Има ли нещо по-демократично и нещо, което гарантира в най-стабилна степен свободното гласуване –гласуването по съвест съобразно вижданията на членовете, освен тайното гласуване? Друго не е измислено засега. От древността досега тайното гласуване е това, което е най-свободно, съобразно волята на този, който упражнява гласа. Така че Ви моля: не внушавайте на залата, че трябва непременно да има някакъв граждански контрол върху гласовете на Висшия съдебен съвет. Това не е логично!

Благодаря, госпожо Председател. Предложение от народните представители Димитър Делчев, Настимир Ананиев и група народни представители: „Създава се § 3а: „§ 3а. В чл. 131 думата „тайно” се заменя с „явно”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Радан Кънев, Иван Иванов, Атанас Атанасов и група народни представители: „Създава се нов параграф: „§… В чл. 131 думата „тайно” се заменя с „явно”.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Явното гласуване категорично трябва да бъде подкрепено, защото това е инструмент за лична отговорност във вота. Така гласува българският парламент и всяка медия, всеки гражданин може да провери как е гласувал един народен представител. Тази информация е обществено достъпна. Същото важи и за Министерския съвет. Този принцип трябва да бъде въведен и за Висшия съдебен съвет. Няма нищо за криене! Във Висшия съдебен съвет има личности и всяка личност трябва да застане зад съответното решение и съответния вот. Колкото до изказването на БСП преди малко, аз ги слушам цял ден днес. Те казаха, че са против разделянето на пленума на две колегии, а после гласуваха за квотите. Цял ден обясняваха как са против това разделение, а накрая отидоха и гласуваха за квотите. Това е кратък пример за тежка политическа демагогия! Трябва да си голям демагог и напълно да си се самозабравил, цял ден да обясняваш как не трябва да има разделяне на пленума и накрая да отидеш да гласуваш за квотите! Но аз, колеги, понеже съм виждал всичко от Вас, дори това не ме учудва! Уважаеми дами и господа, призовавам Ви да гласувате за явния вот, за да не се окаже, че днешният ден ще бъде запомнен само с това, че още един честен министър след Веселин Вучков (шум и реплики от БСП ЛБ и от дъното на залата), вече двама души, двама честни човека си отидоха. Да не се окаже, че само с това ще се запомни днешният ден. Затова, уважаеми дами и господа, подкрепете явното гласуване! (Шум и реплики от дъното на залата.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Спорът дали да се гласува явно, или тайно е от векове. Ние от Парламентарната група на ДПС ще подкрепим предложението конституционното ограничение Висшият съдебен съвет да взема решенията си с тайно гласуване да отпадне. Искаме обаче да предупредим, че не трябва да се възлагат свръхочаквания за реформиране на системата през промяна на начина на гласуване. Има немалко ситуации, в които явният вот създава по-големи предпоставки за контролиран вот. Трябва честно да си го признаем! Аз разбирам обстоятелствата, които пораждат необходимостта от подобно предложение, защото, малко или много, определени знакови гласувания дискредитираха тайния вот. Публиката е добре запозната с тези случаи. Ако някой обаче възлага бог знае какви надежди, че тайният вот ще бъде по-отговорен, трябва все пак да си представим, че определени членове на ВСС ще вдигат ръка под зоркия поглед и на прекия си ръководител. Затова може би е по-удачно, макар че ние сме отворени да подкрепим и радикален вариант, но по-отговорен ни се струва подходът да отпадне конституционното ограничение. Нека да предвидим в Закона Висшият съдебен съвет да гласува явно и ако практиката, негативна практика, наложи това да се коригира, да има такава възможност, за да не прибягваме всеки път до необходимостта да изменяме самата Конституция. Изразяваме тази теза съвършено отговорно, със съзнанието за неизбежните плюсове и минуси и на тайното, и на явното гласуване. Тридесет и шест гласа от ДПС ще има в подкрепа на редакцията за отпадане на конституционното ограничение Висшият съдебен съвет да взема решенията си единствено тайно. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, тук като че ли се въртим в омагьосания кръг кое е първо – дали яйцето, или кокошката? Аналогичен е този въпрос – дали явно, или тайно гласуване! Ако прокараме линия през всички промени, които гласувахме до тук и предстои да се гласуват, ако обърнете внимание на изказването, как да кажа, на ексминистъра на правосъдието, се вижда ясната линия и една-единствена цел – овладяване на Висшия съдебен съвет или на двете му колегии. Първо, гласувахме разделянето на двете колегии, за да може по-лесно в по-малък състав те да бъдат контролирани. Сега въвеждаме явното гласуване. На всички Ви е ясно, че мотиви „за” или „против” начина на гласуване винаги могат да се намерят. Но с явното гласуване, и тук съм съгласен с господин Местан, че то ще се извършва под зоркия поглед на прекия им ръководител, ще има други зависимости в съдебната власт. Всъщност прокарването на явното гласуване във Висшия съдебен съвет, в колегиите – прокурорска и съдийска, на практика ще доведе до много по-тежки зависимости, до отчетност, но не публична, не отчетност пред органите, а отчетност за тези зависимости. Мисля, че затова ние не можем да подкрепим едно такова предложение и няма да го подкрепим. Благодаря.

Господин Попов, внимателно Ви слушах. Всъщност основната теза, около която се въртите, е, че ако е явно гласуването, ще има сериозен контрол от преките началници, за разлика от тайното гласуване. Това дойдох да оспоря. И в момента има данни, че преките началници отново знаят как се гласува, тъй като залата е малка, всички седят около кръгла маса и както ние можем да видим как гласуват колегите ни, така и хората от Висшия съдебен съвет могат да се изконтролират. На практика това се опитваме да излекуваме – да е тайно гласуването само за хората извън залата, а не и за хората в залата. Нека да стане явно и за хората в залата, и за хората извън залата! Нека гражданското общество да контролира този процес.

Благодаря, госпожо Председател. Излизам да кажа съвсем кратка дуплика. Благодаря на колегата, че по същество в крайна сметка подкрепи моята теза по отношение на явното гласуване и зависимостите, които то ще провокира.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всъщност спорейки за явното и тайното, спорим дали да има независим Висш съдебен съвет, или да няма такъв! Ако Вие сте за това – Висшият съдебен съвет да бъде зависим, гласувайте за явното! Ако сте за това – да има самостоятелна, независима съдебна власт и нейният орган по управление да е независим, гласувайте за тайното гласуване! Няма какво друго да Ви кажа.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Обикновено винаги пътят към ада е постлан с цветя от рози и с хубави пожелания. Това, което днес се предлага, външно изглежда много красиво – виждаш ли, всички ще гласуват явно и цяла България ще има контрол върху тях. Това не е така, защото това е началото на края на демокрацията. Защото демокрацията е с тайното гласуване – всеки да запази своя вот така, както той го чувства вътрешно, в сърцето си, а не както го контролират отвън и както ще му наложат натиск дали 10, дали 100 или 2000 души, или 5000 души, които са направили някаква подписка и са я внесли. Това е опасното за България, защото ще бъде началото на края на тайното гласуване. Утре Вие ще предложите и за парламент да се гласува явно, за да може цялото общество да види как се гласува за българския парламент, как се гласува за президент. Въобще изборите ще бъдат явни. Това се предлага реално до момента. И това ще е началото. Помислете сериозно. Вярвам, че залата ще прояви разбирането да запази демокрацията, защото тук се казаха много истини, аз няма да ги повтарям, но по-голяма зависимост от това да гласуваш явно няма в този съвет, който би трябвало да контролира и съдиите, и прокурорите, и цялата съдебна система.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз твърдо подкрепям явното гласуване, тъй като за мен това е една от добрите реформи в самата Конституция, но, свързано и с изказването на предния колега, да не забравяме, че ние сме парламентарна република и парламентът гласува явно всички свои решения. Разбира се, изключвам избора на омбудсман, но там знаете какво се получи, така че този пример не е много удачен за тайно гласуване. Нека да се придържаме и да дадем възможност на всеки да може да застане зад гласа си и когато гласува, да може да се аргументира защо гласува по този начин. Така че явното гласуване е добро. Разбира се, знам какво се говори и от другата страна за самото явно гласуване. Може би някои от доводите да имат своята сила, но ние трябва да покажем, че искаме всичко да е прозрачно за пред обществото. Затова Ви призовавам да подкрепите явното гласуване. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След оставката на господин министъра на правосъдието Христо Иванов аз не виждам никакви основания да се правят изказвания от Реформаторския блок. (Реплики от РБ.) Те подведоха мнозинството. Те го качиха на една шейна и го пуснаха по нанадолнището без каска. И катастрофираха по най-безобразния начин в днешния дебат. Конституционната промяна, която беше предложена, беше зле обмислена, още по-лошо организирана и накрая приключи с пълно фиаско.

Приключи, защото явното гласуване е символ на диктатурата на улицата. Явното гласуване е антиподът на демокрацията. Идеята за явното гласуване е символът на тоталното сриване на представата на една партия, самообявила се за демократична в очите на българската общественост. Уважаеми колеги от Реформаторския блок, никога не съм допускал, че можете да предлагате явно гласуване в един колективен орган като израз на демократичност. Това е абсурд, това е невъзможно. Господин Димитров, съжалявам, въпреки че най вероятно ще се обясните лично. Искам да подчертая, че тайният вот е гаранцията за свободата на съвестта и на личността. И това че изборите в България се превърнаха в простиране на чаршафи пред очите на цялата общественост публично, не дава основание да го въведем и в Конституцията, особено в управлението на съдебната власт. Днес по инициативата на една парламентарна група беше нарушен Правилникът на Народното събрание, най-вероятно с добри намерения. Тук някой вече говори за намеренията. Но когато Народното събрание не е за пример по отношение на законността и реда, то какво да очакваме от останалите власти? Разбира се, политическата тактика допуска едно или друго действие, но винаги трябва да се държи сметка и за последствията от това, а те няма да закъснеят. Уважаеми колеги, призовавам Ви да подкрепим тайното гласуване като начин на вземане на решения във Висшия съдебен съвет и като израз на демократичното функциониране на институциите. Демокрацията, демократичните решения и демократичността на българските институции се поставя не за първи път под въпрос. И винаги от десницата, която се обявяваше за демократична в началото. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, бях лично поканен да отговоря, затова няма как да не се възползвам. Става въпрос за следното. Питам се има ли гласуване във Висшия съдебен съвет, за което е проблем даден негов член да застане с името си и да обясни защо е гласувал по даден начин? Не би трябвало такова гласуване въобще да има. Би трябвало за всяко гласуване във Висшия съдебен съвет всеки да може да стане и да каже как и защо е гласувал. Както в българския парламент няма гласуване, за което да не могат да те попитат хората: „Защо зае позиция?” Това е въпрос на отговорност, уважаеми дами и господа. Не би трябвало във Висшия съдебен съвет да може да се вземе решение, за което даден човек да е гласувал по определен начин и да не може да го обясни публично след това. Иначе по тази логика и в парламента си имаме началници и гласуваме пред тях, но всеки гласува по своята съвест, или би трябвало да гласува по своята съвест, и носи в крайна сметка лична отговорност. В момента, както Ви каза един колега, ситуацията е следната: всички знаят във Висшия съдебен съвет кой как е гласувал, само обществото не знае. И в крайна сметка се получава така, че няма обществена отговорност за начина на гласуване на отделните членове. Именно по тази причина, уважаеми дами и господа, личното гласуване е лична отговорност на всеки член, а този, който не иска да носи лична отговорност, няма да отива във Висшия съдебен съвет, не трябва да става депутат. Не трябва да става и министър, защото на тези постове се носи лична отговорност и е ясно с всяко гласуване каква позиция си заел. Аз се чудех: в БСП, Вие, колеги, тайно ли вземате решения на Вашите пленуми? Защото, ако е тайно, затова работата натам отива в последно време. Благодаря за Вашето внимание. (Реплики от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, в резултат на гласуването би следвало § 6 по доклада за промени в чл. 131 да придобие друго съдържание, а именно нов § 6: „§ 6. Член 131 се отменя.”

По § 4 има предложение от народния представител Петър Славов. Комисията не подкрепя предложението: „В § 4 относно...

Колеги, по-рано вече водихме този разговор за подобно редакционно предложение и то не беше подкрепено. Аз го оттеглям, за да пестя време. Благодаря Ви.

Предложение от народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов: „В § 4, в чл. 132а, ал. 6 ново изречение второ се изменя така: „Инспекторатът прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Георги Кадиев. Комисията не разгледа предложението по т. 1 на основание чл. 4, ал. 1, изречение трето и ал. 3 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Комисията подкрепя предложението по т. 3, което е отразено на систематичното му място в чл. 132а, ал. 6, и не го подкрепя по точки 2 и 4: „2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Инспекторатът проверява: 1. дейността на съдии, прокурори и следователи по приложението на закона, без да засяга тяхната независимост; 2. разглеждането и решаването на делата и преписките в разумен срок по жалби за забавено правосъдие; 3. спазването на изискванията за почтеност при изпълнението на служебните функции на съдии, прокурори и следователи; 4. наличието на конфликт на интереси при изпълнение на служебните задължения на съдии, прокурори и следователи; 5. редовността на имуществените декларации и тяхното съответствие с притежаваното имущество; 6. проявите на съдии, прокурори и следователи, които уронват престижа на съдебната власт; 7. наличието на прояви, свързани с нарушаване независимостта на съдии, прокурори и следователи.” 4. В ал. 8 думите „на Висшия съдебен съвет” се заменят с „на Народното събрание”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7: „§ 7. В чл. 132а, ал. 6 се създава ново изречение второ: „Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.”, а досегашното изречение второ става изречение трето.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! По съществото си в чл. 132, ал. 6, в една и съща алинея на практика, Вие предлагате два противоречащи си и взаимно изключващи се текста. В чл. 6 на Конституцията, сега действащия чл. 6, ясно и категорично е записано, че Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдии, прокурори и така нататък. Е, като изпратим Инспектората да проверява съдии и прокурори по отношение на техните имотни декларации, по отношение конфликта на интереси, колко независими ще бъдат тези магистрати, уважаеми народни представители? Нещо повече, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има две основни функции: първата основна функция е по отношение да се следи за срочността на делата, втората е по еднаквото правоприлагане. Имаме вече създадени такива администрации – Сметна палата, Комисия по конфликт на интереси, така наречената, известна Комисия Кушлев или Комисия по изземане на незаконно придобито имущество. Защо отнемаме от техните компетенции и вменяваме на един Инспекторат, на съвсем друг орган, неприсъщи за него функции? Това се прави, пак повтарям, с единствената цел и то проличава във всичките предложения – да се овладее, да се създаде един репресивен орган и да се овладее съдебната власт през Висшия съдебен съвет и вече поединично всеки един прокурор, всеки един съдия да бъде под угрозата, че всеки един момент при него може да дойдат инспекторите към Висшия съдебен съвет и да му потърсят отговорност за това какво е правил, дали е бил в конфликт на интереси, дали имотната му декларация отговаря на действителното му имотно състояние, въпреки че има такива вече създадени органи. Преливаме едни компетенции, правим едни каши с тази цел – овладяване на Висшия съдебен съвет.

Уважаеми господин Попов, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Няма какво да задавате въпроси. То всичко е ясно: създава се една съдебна инквизиция. Аз съм го казвал и друг път. Просто колегите отдясно създават такъв орган, за да може, който не слушка, да го ударят по главата и повече да не се разправят с него. Това е. Няма какво да задавате въпроси!

Уважаеми господин Георгиев! И аз това се чудех цяла сутрин. Имах някакви колебания след оставката на министъра, ама сега вече ми прояснихте абсолютно нещата. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложенията бяха направени от мен. Аз не съм от дясната част на залата, господин Попов. Най-малкото пък искам да овладявам Висшия съдебен съвет. Далеч над възможностите ми е. Единственото нещо, което исках, беше да се засилят правомощията на Инспектората. Винаги съм бил привърженик на засилването на правомощията на Инспектората във всяка една институция просто защото институциите в България, за съжаление, работят само и единствено под натиск и Инспекторатът наистина е инструмент за натиск върху тези институции да работят. Предложенията, които направих, не са кой знае какво. Първото, което беше отхвърлено, тъй като не е в обхвата на промените, беше да се увеличи съставът на Инспектората и вместо 10 инспектори да са 14. Окей, съгласен съм с аргумента, че това не може да бъде гласувано в момента, но по принцип тези правомощия Инспекторатът в този състав от 10 души не може да ги изпълнява, плюс главен съдебен инспектор. Сега отиваме вече на самите правомощия. От седемте правомощия, които съм предложил, четири всъщност са приети от Комисията. Остават три, които не са приети. От тези три за мен е важно едно-единствено: това, което не е толкова важно, е Инспекторатът да проверява наличието на конфликт на интереси. Съгласен съм, има Комисия по конфликт на интереси. Може би тя може да свърши тази работа. До момента нищо не е свършила в това отношение, но може би – може. Другото – спазване на изискванията за почтеност. Да речем, че е някаква морална норма. Сигурно има и друг начин да се проверява. Това, което аз Инспекторатът истински искам да проверява, е разглеждането и решаването на делата и преписките в разумен срок по жалба за забавено правосъдие. Ако в момента... (Реплики от БСП ЛБ.) Не, сега не е така, господин Миков! Сега Инспекторатът има правото единствено да проверява дейността на съдиите, прокурорите и следователите.

Ако можете да гласувате тази втора точка, за мен е достатъчно. По отношение на четвърта точка – в ал. 8 думите „на Висшия съдебен съвет” се заменя с думите „на Народното събрание”. Сегашната ал. 8 звучи така: „Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет”. Това, което аз искам, е той да предоставя този доклад на Народното събрание, защото ние сме! Искам Инспекторатът да има пряк контакт, пряка връзка с Народното събрание. Ако подкрепите това нещо – благодаря Ви, иначе ще разчитаме на това, че той ще го представи на Висшия съдебен съвет и Висшият съдебен съвет може би ще го даде на Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Кадиев, докладите са тук, ама никой не е предложил да се гледат, още от 2012 г.! И си седят, и си отлежават! По отношение на тази идея аз може би не знам дали под формата на реплика, но бих я доразвил – да направим едни инспекторати и към Министерски съвет, и към Народно събрание. И това е зародишът на идеята на така наречения „Закон за борба с корупцията по високите етажи” на госпожа Кунева. Оттук тръгва и тази идея и да си имаме инспектор – депутат, инспектор – министър, всеки да си отговаря персонално, да си му следи за декларациите, да си му следи за конфликта на интереси, публично да ги обявяваме и така ще е най-добре, най-демократично, най-прозрачно.

Госпожо Председател, вижда се, че се злоупотребява. Водят се някакви дебати, които не са по същество. Виждате колеги, които стоят един до друг, ползват трибуната, за да си разказват неща, които могат да си ги кажат от място, което вече е неуважение към Народното събрание, поради което искам прекратяване на разискванията. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики.) Не се обаждайте от място!

Благодаря, госпожо Председател. Аз няма да правя, как беше – екзистенциално изказване. (Оживление.)

Правя обратно предложение. (Смее се.) Имаше записани народни представители за изказване – това са важни въпроси, които решаваме. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е един основен орган, конституционно закрепен и ако на колегата, на депутата господин Байрактаров, това не му е екзистенциално, да потърпи още малко.

Госпожо Председател, колегата Борис Ячев не успя да гласува, поради което искам прегласуване.

По смисъл е същото.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ползвам случая за първия си отрицателен вот, а такъв ще направя и по текста на Комисията, за сведение на Байрактаров, понеже е много умен. (Смях и оживление.) Уважаеми народни представители, променя се същността на Инспектората – това щях да кажа в ненаправеното си изказване, ограничено от Вас. Когато бе създаден Инспекторатът съвместно с Европейската комисия и с експертите на Европейската комисия, беше предвидено той по никакъв начин да не нарушава независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Именно затова в сега действащия текст той проверява дейността на органите – това е съдът, това е прокурорът, това е следователят, съдът като колегиален орган – които се произнасят с актовете си. Той не може да се рови в бельото на действащите магистрати, както се предвижда сега с този текст, да проверява конфликта на интереси, за това има други органи. Защо не направите един Инспекторат за конфликта на интереси на народни представители? Защо не направите един за Министерския съвет? Това е абсурд! Това е най-прекият начин да се влияе пряко. Правя този отрицателен вот по предложението на Кадиев, защото той така разбира Инспектората – орган, който има оперативни, проверяващи функции по отношение на персоните – съдии, прокурори и следователи. Висящо е делото, другата страна пуска сигнал до Инспектората, и Инспекторатът започва проверка по всички тези въпроси за конфликт на интереси, за имуществените декларации, а магистратът ще трябва да разглежда делото независимо. Това е груба грешка на конституционно равнище, която ще има тежки последици и по същество превръща Инспектората не в орган, следящ срочното разглеждане на делата и еднаквото прилагане на закона, а за натиск върху отделните магистрати. Благодаря, ще продължа на следващия отрицателен вот.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, ще бъда пределно кратък. Гласувах отрицателно предложенията на колегата Кадиев само и единствено защото те бяха закъснели и не можаха да бъдат обсъдени на първо четене, не можа да се проведе по тях същностен дебат. В предложенията на колегата Кадиев има два много съществени въпроса, които са относими към Инспектората и които би следвало да решим, ако не сега, то в следващата ни законодателна дейност. Понятието „към”, което е пренесено от третата конституционна промяна, когато Инспекторатът е бил към министъра, би следвало да се изчисти и при положение че увеличаваме задачите на Инспектората, също би следвало да се обсъди уместността на промяна на бройката на инспекторите. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, ясно е, че тази конституционна поправка трябва да бъде разгледана в механизма по верификация и партньорство, защото с приетия текст се създават предпоставки за натиск и пряк контрол върху отделните магистрати, включително по повод разглеждане на делата, както, господин Кирилов, се случваше с конфликта на интереси от една друга комисия, по същия начин – този да се пусне, онзи да се оправи по висящи дела, по висящи наказателни производства. Това приехте преди малко. Явно е, че тук аргументите, когато спирате обсъжданията и изказванията, ще трябва да се водят с Европейската комисия. Благодаря. Затова гласувах против!

Уважаема госпожо Председател, точно защото има други две много важни гласувания, предвид на много трудно постигнатото съгласие за промените в Конституцията, аз Ви моля да отправите призив – народните представители и особено тези, които се обявиха за острието на конституционната реформа, поне да бъдат в залата и да допринесат с гласовете си за успешното приключване на тези дебати. Защото гледам, че тези, които се обявиха за флагман, за острие на конституционната промяна, се стопиха едва до 14 души, които гласуват последните текстове. Това оредяване на реформаторските редици потвърждава най-мрачните съмнения, че те не са имали за цел цялостна реформа на съдебната система, а много, много тесни партийни интереси, свързани с една-единствена разпоредба. Все пак поне от кумува срама да влязат в залата, за да можем с подобаващо мнозинство, както и досега – с над 190 гласа, да приемем останалите текстове на проекта за изменение на Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз гласувах против, защото не считам, че съдебната власт има нужда от вътрешно репресивен орган. Защо създаваме тази инквизиция?! Според сега действащата Конституция контролът, който упражнява Инспекторатът, е свързан с актовете на съответните магистрати. Това е последващ контрол. Свързан е с това дали са спазени процедурите. Сега ние направихме един пенкелер, който ще проверява всичко и всьо, което означава, че всъщност десет инспектори няма да могат да свършат работата, която им възлагаме, те ще изпълняват само подборни задачи срещу магистрати, които не са послушали своя ментор какво и как трябва да решават поотделно дело, и които са се отклонили от правата линия. Аз не искам такава съдебна власт! Затова гласувах против!

Уважаема госпожо Председател, гласувах против, защото предложението, което е направено – Инспекторатът да може да контролира непосредствено членовете, съдиите в съдебната система, противоречи на духа и смисъла на Конституцията. С това предложение по същество се прокарва все същата тази линия, която слушаме отначало. Под красивите приказки за разделение на властите се търсят всевъзможни пътища за контрол върху независимата съдебна власт. В случая става въпрос за нещо по-лошо. Освен че главният инспектор се избира от Народното събрание, членовете на Инспектората, инспекторите също се посочват от законодателната власт. С правомощията, които днес предоставяме на Инспектората, се осъществява един изключително ефективен контрол върху процеса на правораздаване и върху самите съдии. Струва ми се, че някъде в днешния дебат се загуби смисълът на първоначално поставената цел от този проект за промени на Конституцията – стигна се до абсурдни решения, които най-вероятно в бъдеще ще се опитаме по някакъв начин да коригираме, защото това, което правите в момента, е да съградите един политически контрол, тоталитарен контрол върху съдебната власт по предложението на първата демократична партия в Българя – „СДС реформатори енд брадърс енд систърс”, и да затворят вратата. И днес сътвориха това. Съжалявам за колегите от ГЕРБ, от Движението за права и свободи, които се съгласиха на тази игра, съгласиха се да развалят постиженията на Конституцията от 1991 г.

Уважаема госпожо Председател, по § 5 по вносител Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен: „§ 5. В чл. 133 думите „Висшия съдебен съвет” се заменят с „Пленума на Висшия съдебен съвет на съдийската и прокурорската колегии”.

Параграф 6 по вносител – предложение на народните представители Делчев, Ананиев, Исмаилов, Миланов и група народни представители: „В § 6 относно чл. 150 ал. 2 се изменя така: „(2) Когато е убеден, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията, съдебният състав, който действа като втора или последна инстанция по делото, е длъжен да спре висящото пред него дело и да внесе въпроса в Конституционния съд.” Комисията не подкрепя предложението.

От името на Парламентарната група на АБВ оттегляме нашето предложение – § 6 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Нашето предложение е ясно написано и няма да се спирам прекалено много върху него. Всяко едно от съдилищата от втора и последна инстанция да могат да сезират Конституционния съд, така че да увеличим с още един субектите, които могат да сезират съда като някакво разширяване на възможността противоконституционни текстове да бъдат хващани рано, лесно и да бъдат обявявани за такива. Благодаря.

Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНОС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби” с параграфи 9, 10 и 11: „§ 9. Народното събрание в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б. § 10. Изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на този закон довършват мандата си. § 11. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. (2) В случай че в срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение.”