10 декември 2015 г.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, предстои да изпълним процедура, която вече ни е близка и позната по повод на активността, която проявява главният прокурор в използване на правомощията си да се обърне към Народното събрание с искания за снемане на депутатския имунитет. Намира това за необходимо и по отношение на случаи, които датират от 2011 г. Следващият случай е от 2013 г. Това са събитията, които са инициирали прокуратурата, за да отправи подобно искане към Народното събрание. Във връзка с предложения дневен ред на Комисията и нейните правомощия, задачите, които ще поставим с това решение, имам предложение за допълване на дневния ред, с който тя трябва да се занимае. Изхождам от обстоятелството, че е известен фактът на всички народни представители. Ние по повод на искане на главния прокурор взехме решение за даване разрешение на прокуратурата да задължи двамата народни представители, чийто имунитет беше разгледан в тази зала. Известно е също така, че впоследствие българският съд на две инстанции като компетентна институция обяви задържането на двамата народни представители за незаконно. Налице е съдебен акт, който представлява основание за търсене на отговорност за незаконни действия, които пряко засягат правата на български граждани – народните представители, чиито имунитет беше снет. Не намирам, че Народното събрание като институция, която даде разрешение и направи възможна тази процедура, трябва да мълчи по повод на развилите се обстоятелства. Ето защо предлагам комисията, която ще създадем, а тя е в същия състав от същите народни представители, да има за задача да разгледа по нататъшния ход на процедурата, стартирана с решение в тази зала, да дадем оценка на нашето действие, на нашето решение – правилно ли е било то, било ли е обосновано и редно ли е било да бъде прието, така че да направи възможни незаконни действия на други институции? Защото ние сме в началото, ние сме в основата – нещо, за което ние от „Атака” предупредихме. С оглед на това имам предложение да се включи точка в дневния ред за доклад на председателя на бъдещата комисия за по нататъшния ход на процедурите, които ние сме се съгласили да бъдат проведени, и да бъде предложен на народното представителство проект за отмяна на решението за даване на съгласие за задържане на двамата народни представители. Не че това ще върне нещата назад и ще има някакъв практически смисъл, но чисто морално ние нямаме право да стоим в позиция, която ни прави на страната на институциите, които нарушават закона. Не е редно и не е убедително да се правим, че такова нещо не се случва. Всъщност вземам повод от практиката на Конституционния съд, който със свое решение от 1993 г. се произнася, че такъв акт е в компетенциите на Народното събрание, респективно е санкциониран от Конституционния съд. Става дума за отмяна на решение на Народното събрание, с което е дадено съгласие да бъде задържан народният представител Андрей Луканов. Впоследствие след изпълнение на цялата процедура по задържането и привеждането в действие на дадено решение от Събранието, респективно с правомощието на прокуратурата, Народното събрание в правото си – както казва Конституционния съд – е постановило друго решение, с което е отменил даденото съгласие. Мисля, че сме изправени пред хипотезата да признаем грешката си, да проучим основанията и да докладваме защо тя е допусната и да отменим акта, който се намира в разрез със законите на страната. Правя формално предложение за включване в задачите и целите на Временната комисия проучването на този случай с даденото разрешение, обявено от съда за незаконосъобразно.

Вие докладвахте Проект за решение, в който се съдържат две точки.

Говоря за началните точки – за проучване на двете искания на главния прокурор. Предлагам моето предложение да го сложим като първа точка, защото ще бъде базово за проучването и доклада за досегашната работа на тази Комисия. Нека тръгнем от грешките си, за да не ги повтаряме: „1. Доклад на председателя на Комисията за досега свършената работа от Временната комисия по исканията на главния прокурор за задържането на двамата народни представители.” (Реплика от „Атака”.)

Колеги, какво направихме току-що?! Казахме: хайде пак! Главният прокурор искал имунитета на Сидеров и пак цялата зала казваме как ще му дадем имунитета на Сидеров. Определихме комисийка, която ще направи това. Браво на Вас! Отличници! Браво! Браво! (Шум и възгласи от ГЕРБ.) Какво направихте Вие? Давате ли си сметка, че тук, в тази зала, действате по един безобразен начин. Главният прокурор иска нещо, ние казваме: понеже главният прокурор е много хубав, много честен, много изряден, нека да му дадем това. Какво прави главният прокурор? Задържа народни представители не-за-конно! Незаконно! Протокол – Софийски градски съд: председател Веселина Ставрева, секретар-прокурор Димитър Петров, който е назначен за нас, естествено. Какво казва Софийският градски съд: „Задържането на Сидеров и Чуколов е незаконосъобразно. Уважава направеното искане от адвокати и постановява незаконосъобразност на задържането на двамата обвиняеми – Волен Николов Сидеров и Десислав Славов Чуколов”. Софийски апелативен съд: председател Невена Грозева. Какво казва? „В случая искането на прокуратурата за задържането не е правилно”. Също казва: „Горното противоречи на всякаква правна логика”. Тук си гласуваме ето такива едни неща. Това, че противоречи на закона, това, че прокуратурата се изживява като някакъв орган, който може да санкционира всеки един от нас, това не Ви пука, нали! Не Ви пука, защото се отнася за Сидеров и за Чуколов. Не се отнася за Вас. И тази комисия, която сте я направили... Главчев, ти ли нямаш неща, по които би трябвало прокуратурата да се задейства. Чели сме сайта „Биволъ”. Атанасова, ти ли нямаш неща, за които прокуратурата трябва да се задейства?! Чели сме всички медии в България. (Реплики.) Кой, Караджов ли? Кой? Понеже се отнася за Сидеров и за Чуколов Ви е много лесно. До всеки един от Вас ще стигне ето това решение (показва го) на Софийския градски съд. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще видите тогава за какво става въпрос. Сега Ви е много лесно!

Сега сигурно си търкате ръчичките, но един ден ще знаете, и да го знаете от мен, да го знаете от мен: Това се връща! И аз ще направя всичко възможно за това!

Господин Председател, колеги! Уважаеми колеги, в момента Вие се превърнахте в един инструмент на политическите репресии в България. Ще Ви кажа защо: новите две искания от главния прокурор, насочени срещу Сидеров, не са нищо повече от политическа репресия. Защо? Кога е избран главният прокурор, коя година? В 2013 г., ако не се лъжа, нали така?! След няколко дни ще станем 2016 г. Ако Сидеров е нарушил закона през 2011 г., защо чак сега главният прокурор иска неговия имунитет? Защо не го поиска преди една година, преди две години, когато беше назначен? Защото е ясно, че тези действия, които в момента са насочени срещу лидера на Атака, те не са нищо повече от политическа репресия, в която участвате всички Вие. Всички Вие участвате в тази политическа репресия срещу опозицията! Същото се отнася и за другото искане на главния прокурор – за хулиганство, от 2013 г. Добре де, сега сме 2016 г. От 2013 г. до 2016 г. главният прокурор спа ли, или не си е свършил работата? Миналите гласувания, когато направихте тази комисия, този трибунал за ареста на Сидеров и на Чуколов, съдът на две инстанции каза: задържането е незаконно. Не мога да разбера какво е притеснението Ви господин Главчев, та не иска в Комисията – новата Комисия, която се създава по предложението на колегата Нотев, да се разгледа защо Народното събрание е гласувало едно незаконосъобразно задържане. Защото всички Вие, които гласувахте за ареста на Сидеров и на Чуколов, участвате според съда в нещо незаконосъобразно. Така ли е, или не е така?! И се повтарям: къде спа главният прокурор откакто е назначен до ден-днешен? Къде спа две години та не поиска имунитета на Сидеров за някакви си извършени престъпления уж през 2011 г.? Защо го нямаше? Защо точно в този момент? Благодаря.

„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5 август 2015 г., приет на първо гласуване на 7 октомври 2015 г. „Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Глава първа – Общи положения. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Член 5 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Финансовите инструменти, финансирани със средства от ЕСИФ, с изключение на тези по чл. 39 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се изпълняват чрез Фонд на фондовете. (2) Фондът на фондовете се създава като обособен финансов ресурс от програмите по чл. 3, ал. 2 и се управлява въз основа на финансово споразумение, сключено между ръководителя на управляващия орган на съответната програма и лицето, управляващо Фонда на фондовете. Банковото обслужване на лицето, управляващо Фонда на фондовете, се извършва от Българската народна банка. (3) Лицето, управляващо Фонда на фондовете, се определя от Министерския съвет, като в управителните му органи се включват лица, определени от заместник министър-председателя или министъра, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните, както и лица с доказан професионален опит в областта на финансовите инструменти.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Глава втора – Институционална рамка. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Раздел I – Органи и структури за управление на средства от ЕСИФ. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I . Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

По чл. 15 има предложение от народния представители Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство и комитетът за наблюдение на програма или програми по чл. 3, ал. 2 се състоят от председател, членове и наблюдатели с право на съвещателен глас. (2) Комитетите по ал.1 се създават и техният състав се определя с нормативен акт на Министерския съвет при спазване изискванията на чл. 5 и 48 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и на Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ОВ, L 74/1 от 14 март 2014 г.). В нормативния акт се определят критериите и процедурата за избор на представители на партньорите по чл.12, ал.1. (3) Съставът на управителния комитет за съвместен план за действие се определя от ръководителя на управляващия орган на съответната програма по чл. 3, ал. 2 при условията и по реда, предвидени с акта по ал. 2. (4) Комитетите по ал. 1 приемат вътрешни правила за работа и Кодекс за поведение.” По чл. 16 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство заседава най-малко веднъж годишно. (2) Комитетът за наблюдение на програма или програми по чл. 3, ал. 2 заседава най-малко два пъти годишно. (3) Комитетите по ал. 1 и 2 вземат решение с единодушие. В случаите, когато това не е възможно, решенията се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове с право на глас. (4) Поименният състав на комитетите по ал. 1 и 2 и информация относно тяхната дейност и взетите решения се публикуват на интернет страницата на съответната програма и на Единния информационен портал за обща информация за изпълнението и управлението на ЕСИФ, наричан по-нататък „Единния информационен портал”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ и за чл. 18. По чл. 19 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Чл. 19. (1) Централното координационно звено изгражда и поддържа Единния информационен портал. (2) Информацията, която се въвежда, и редът за нейното въвеждане се определят с нормативен акт на Министерския съвет.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV, както и текста на вносителя за чл. 21 и чл. 22.

По чл. 23 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. Условията, редът и механизмът за функциониране на ИСУН, както и изискванията към структурата и съдържанието на въвежданата информация по чл. 21, ал. 1 се определят с нормативен акт на Министерския съвет.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. По чл. 24 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор или със заповед, когато управляващия орган и бенефициентът са в една административна структура или организация, въз основа на одобрени: проектно предложение, проектно предложение за системен проект, финансов план за бюджетна линия. При интегрирано проектно предложение помощта се предоставя съвместно от ръководителите на управляващите органи на съответните програми. (2) Безвъзмездната финансова помощ по изпълнението на подхода „Водено от общностите местно развитие”, наричан по-нататък „подхода ВОМР” се предоставя от органите по ал. 1 въз основа на представено чрез съответната местна група за действие проектно предложение. (3) Безвъзмездната финансова помощ за големи проекти и за съвместен план за действие по смисъла на чл. 100, съответно на чл. 104 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 се предоставя от органите по ал. 1 след решение относно голям проект, съответно решение относно съвместен план за действие съгласно чл. 102, съответно чл. 107 от същия регламент. (4) При комбинация на безвъзмездна финансова помощ с финансов инструмент, финансовата подкрепа се предоставя в съответствие с чл. 37, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.” По чл. 25 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Чл. 25. (1) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя чрез: 1. подбор на проектни предложения, включително на интегрирани проектни предложения и на проектни предложения въз основа на одобрени стратегии за водено от общностите местно развитие, наричани по-нататък „стратегии за ВОМР”, както и на големи проекти по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 2. директно предоставяне на конкретен бенефициент. (2) В процедура чрез подбор по ал. 1, т. 1 не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ.” По чл. 26 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Чл. 26. (1) Ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. (2) Документите по ал. 1, в частта, определяща условията за кандидатстване се разработват от управляващия орган или от местна група за действие при прилагането на подхода ВОМР съобразно одобрената от комитета за наблюдение на съответната програма методология и критерии, използвани за подбор на операции, и по типов образец, утвърден със заповед на заместник министър-председателя или на министъра, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ. (3) Проектите на документи по ал. 1, преди внасянето им за утвърждаване, се съгласуват за съответствие с приложимите правила за държавните помощи с министъра на финансите по ред, определен от него. (4) Проектите на документи по ал. 1, при процедура чрез подбор, се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН преди внасянето им за утвърждаване. Управляващият орган осигурява на заинтересованите лица възможност за писмени възражения и предложения в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от една седмица. За неуредените въпроси, свързани с общественото обсъждане, се прилага глава пета, раздел ІІ от Административнопроцесуалния кодекс. (5) При процедура чрез директно предоставяне управляващият орган на програмата изпраща проектите на документи по ал. 1 на конкретните бенефициенти за предложения и възражения в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от една седмица. (6) Утвърдените документи по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор, съответно се изпращат на конкретните бенефициенти заедно с поканата за участие в процедурата чрез директно предоставяне и също се публикуват на страницата и в ИСУН. (7) След откриване на процедура чрез подбор утвърдените документи по ал. 1, в частта, определяща условията за кандидатстване, може да се изменят само: 1. при промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, основана на стратегически документ или в съответната програма, които налагат привеждане на документите в съответствие с тях; 2. за увеличаване на финансовия ресурс по процедурата; 3. за удължаване на срока за подаване на проектни предложения; случаите, в които може да се удължава срокът, се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1. (8) Кандидат в процедура може да иска разяснения по документите по ал. 1 в срок до три седмици преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на управляващия орган или оправомощено от него лице. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати. (9) Разясненията по ал. 8 се съобщават по реда на ал. 6 в срок до две седмици преди изтичането на срока за кандидатстване.”

Благодаря, господин Председател. Аз искам да направя предложение за редакция в чл. 25, ал. 1, т. 1. Искам да Ви обърна внимание, колеги, какво е написано, тъй като все пак това е закон, с който трябва да се осъществява контрол върху европейските средства. В чл. 25, ал. 1, т. 1 е написано, че: „безвъзмездната финансова помощ се предоставя – 1. чрез подбор на проектни предложения”. Какво означава това „чрез подбор”? Това означава, че на нашите обръчи от фирми или на нашите общини ще им даваме безвъзмездно финансиране, а всички останали, така да се каже, отиват в миманса ...

В кой член е това? Чл. 25, ал. 1, т. 1.

... което, първо, е несправедливо, не отговаря и на европейското законодателство, както и на Договора за функциониране на Европейския съюз. Затова, за да се избегнат всякакви възможности за съмнение, създаване на предпоставки за злоупотреби със служебно положение, с власт в закона, правилната дума е „чрез конкурс”. „Чрез конкурс” – така, както се правят всичките процедури, свързани с усвояване на европейски средства. Господин Председател, в т. 1 след...

Заменяме „подбор” с „конкурс” и в направеното предложение от госпожа Менда Стоянова в т. 2, което най-вероятно ще се приеме, да бъде отново „процедура чрез конкурс”.

В ал. 2, да.

„Процедурата чрез подбор”, както го е направила госпожа Стоянова, да бъде „процедура чрез конкурс”. Навсякъде, за да не правим наново изказване, думата „подбор”, където съществува, да бъде подменена с думата „конкурс”. Надявам се, че това ще бъде оценено от колегите и ще бъде подкрепено, защото все пак това е правилният начин и нещо повече, когато има процедура на конкурс, ние стимулираме хората, че те ще участват в едни честни процедури, ще бъдат изпълнявани всички условия на провеждане на конкурс и тези хора ще знаят, че ще бъдат оценявани по едни правилни и честни, почтени правила. Благодаря.

Уважаеми колеги, аз не съм съгласна с предложението на господин Байрактаров. Той иска да подменим думата „подбор” с „конкурс”. Конкурсът е форма на подбор. Тези думи почти са синоними. Аз не бих се съгласила заради това, че по-нататък в целия Закон се говори за подбор, а нещо повече: в чл. 29 си има цял раздел за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор и там в чл. 29 е казано как се прави подборът. Там е казано, че такъв подбор се провежда в съответствие със следните принципи: „лоялна и свободна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, и че подборът се извършва чрез оценяване на всяко проектно предложение, което включва: оценка на административно съответствие и допустимостта, техническа и финансова оценка, класиране на одобрени проектни предложения в низходящ ред, определяне на проектни предложения, за които се предоставя финансиране.” Ние си имаме уреден ред и този ред, който аз току-що Ви зачетох, който е много малка част, тъй като по-нататък той продължава да бъде развит в следващите членове, всъщност представлява подбор чрез конкурс между тези проектни предложения. Моля Ви да не приемате това предложение на господин Байрактаров.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Смятам, че и в следващите глави ще се получат такива положения, при които докладващият, сега да ме извини, госпожа Стоянова, обаче материята е много сложна и не може да вземе отношение. Мисля, че трябва да повикаме господин Дончев да дойде, защото наистина става въпрос за Регламент 1303, който трябва да бъде познаван много добре, за да се отговори. Мисля, че господин Байрактаров е прав, той си прави своята забележка и трябва някой компетентно да отговори, тъй като става въпрос за еврофондове и взаимоотношения с други министерства, с други ведомства. Не е правилно да разглеждаме един такъв документ за 15 млрд. евро, и ще бъде управляван по този Закон, и да го няма човекът, който го внася.

Благодаря, господин Председател. Аз мисля, че колегата Петър Петров под формата на реплика даде точен и ясен отговор. Навсякъде в европейското законодателство, както и в регламентите, и в директивите е използван терминът „конкурс”, повтарям: терминът „конкурс”. Не можем да подменяме европейското законодателство, нагаждайки наш закон по някакъв нов тертип. Неслучайно аз в изказването си казах, че навсякъде думите „подбор”, трябва да бъдат подменени с думата „конкурс”. В българското законодателство, в голямата си част, там където се прилагат тези форми, винаги е използван терминът „конкурс”. Иначе по този начин да започнем да провеждаме и Закона за обществените поръчки с „подбор”, ако искате? Ако искате, да започнем и него да променяме? В крайна сметка мнозинството е във Вашите ръце, но правилният подход е този. И не виждам защо трябва да спорим, вместо да приложим правилния подход, а всичко останало, както си е заложено в Закона, ще си остане. Но думата „конкурс” има доста по-различен смисъл от думата „подбор”. Думата „конкурс” означава да поставиш състезателни правила. Докато думата „подбор”, уважаема госпожо Стоянова, означава, че някой ще подбере. Но той може да подбере този, който му харесва, без да има форма на състезателност, форма на конкуриране и така нататък. Затова това е по-правилният термин – „конкурс”. Надявам се, че и Вие го разбирате.

Вашето е меродавно, ние не можем да мислим!

Не става въпрос за меродавност. Уважаеми колеги, аз нямам нищо против тук да проведем един философски дебат за съдържанието, гражданското съдържание на думите „подбор” и „конкурс”. Само че няма смисъл да го правим. Първо искам да Ви кажа, че това е Закон на второ четене. Имаше достатъчно време между първо и второ четене, в което Комисията се занимаваше с този Закон, в което можеха да бъдат направени всички предложения, както и да бъдат получени отговори на всички въпроси. Но това е техническата страна, процедурната страна на въпроса. Господин Байрактаров тук говори за това, че конкурсът включва състезателност, а подборът – не. Той прави аналогия със Закона за обществените поръчки, само че не е правилно да прави такава аналогия. При Закона за обществените поръчки в резултат на определен „конкурс” се избира един изпълнител. Тук, когато се разглеждат проектните предложения, се прави списък – списък от кандидатстващи и целият този списък от кандидатстващи, подредени в съответния низходящ ред, така както е описано в Раздел ІІ, чл. 29 и следващи по начина, по който трябва да бъдат класирани, а всъщност голяма част от тези включени в списъка, ще бъдат одобрени за финансирането. Има случаи, в които, когато сумата по съответната програма е достатъчно голяма, е възможно всички от този списък да бъдат класирани за финансиране от тази програма. Така че неправилно е тук да се говори за философското значение на думите подбор и „конкурс” и да се иска заменяне. Още повече, че, още един път искам да Ви обясня, че в следващите членове и глави на Закона много подробно е разписан начинът, по който се прави оценката на всяко проектно предложение и как то се класира в съответен списък в низходящ ред. Така че за мен е недопустимо на второ четене да се правят подобни предложения, които категорично не са редакционни! Категорично не са редакционни! Те са смислови и съществени, защото по-нататък се обясняват и развиват в следващите членове на Закона. В никакъв случай не се притеснявам, господин Байрактаров, от това, че, видиш ли, думата подбор изключва конкурсното начало. Не, то не го изключва, защото тези, които ще бъдат класирани по определения ред, ще бъдат въз основа на критерии, ясно и категорично определени в този Закон. И, пак казвам, няма да бъде класиран един, няма да спечели един, могат да спечелят всички, които отговарят на условията, ако сумите по съответната програма са достатъчни.

Уважаема госпожо Стоянова, и сега по много от програмите, да не кажа по всички от програмите, се извършва оценка и така нареченото „точкуване” на първо място, което се извършва точно на конкурсни, а не на подборни начала – един път. Второто, ако Вие въведете сега термина подбор, това означава, че една огромна част от хората, които са спечелили вече проектите, одобрени са за финансиране, просто няма да ги получат. Ще Ви дам веднага конкретен и пресен пример с така наречената „Програма Млад фермер”, която незнайно защо в движение й беше променено и името, то сега е едно много сложно име, признавам си, че не мога да Ви го кажа, защото се състои от две-три изречения, но много от тези хора са спечелили, одобрени са им проектите и сега вероятно чрез методиката на подбор тези, които не би следвало според подбиращия да получат това финансиране, просто няма да го получат, въпреки че отговарят на всички изисквания, приети са, одобрени са им проектите. И вместо да ги усвояваме тези средства и да отиват там, където е необходимо, ще се окаже, че няма да можем да ги усвоим, както се случи и загубихме само по Програма за развитие на селските райони, ако не ме лъже паметта ми, над 350 милиона. Просто ги изгубихме, не ги получихме. Ето това е смисълът. Това и най-важното – когато се въведе терминът „конкурс”, вече ще могат да бъдат заложени и ясните административни правила, а не да кандидатствате за една програма и да чакате една година, и след това вместо човекът да получи помощ, да се окаже, че той е фалирал, защото вече е теглил заеми и накрая някой не го подбрал. Надявам се да разбирате за какво става въпрос.

Още един път, господин Байрактаров, искам да Ви поясня, че подборът съгласно чл. 29 и следващи включва точно въпросното точкуване, за което Вие говорите, чрез което се оценяват съответните проектни предложения. А колкото до другата част от репликата Ви, бих Ви помолила все пак да дочетете Закона докрай и стигайки до § 12 ще разберете, че започналите и недовършените до влизането в сила на този Закон производства се довършват по досегашния ред, което по никакъв начин не поставя под заплаха онези проектни предложения, които са вече в ход по „Млад фермер”, а може би и по някои други от селската програма.

Не!

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес международната общност и човечество отбелязват Международния ден на човешките права. Десети декември отбелязва деня, в който през 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека, представена за първи път през 1941 г. като основа, като философия от президента Франклин Рузвелт в неговата реч за четирите свободи. Днес има нужда да си припомним тези четири основни свободи – свободата на словото, религиозната свобода, свободата от бедност и свободата от страха. Това става пред Конгреса на Съединените американски щати. Формално Денят започва да се отбелязва след 317-то пленарно заседание на ООН на 4 декември 1950 г. с Резолюция 423, която приканва всички страни членки да отбелязват този ден. Защо днес има смисъл да си припомним Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Организацията на обединените нации? Кое е особеното значение на този акт? До Всеобщата декларация за правата на човека субект на международното право са единствено националните държави, а не човекът с неговите права. Това е първият акт на Организацията на обединените нации, който поставя в центъра на международното право наред с националните държави и човека с неговите права, поставя въпроса за диалектиката между суверенитета на националната държава и спазването на човешките права. Неслучайно впоследствие международната хуманитарна мисъл ще достигне такова развитие, което ще изведе фигурата на Съда за човешките права в Страсбург, който пряко прилага Европейската конвенция за правата на човека. Става възможно националните държави да бъдат осъдени за нарушаването на човешки права, въпреки безспорното признаване на суверенитета на всяка една национална държава. Слоганът на Международния ден на човешките права за 2015 г. е: „Нашите права, нашите свободи. – И следва ключовата дума – Винаги”. Да, акцентът е върху думата „винаги”, защото правата и свободите на човека не са даденост нито свише, нито веднъж завинаги. Правата и свободите трябва да се отстояват непрекъснато. Въпросът е: от кого? От онези антидемократични, тоталитарни рефлекси, ксенофобски, крайно националистически рефлекси, които за определен исторически период сякаш изпадат в латентна фаза, но в критични ситуации избуяват, каквато тенденция забелязваме и днес в Европа. Уважаеми госпожи и господа, за съжаление, трябва да изтъкнем и дебело да подчертаем, че и в нашата родина, страна – член на Европейския съюз, вече девета година все още има проблем с правата и свободите. Не са нужни други доказателства, достатъчно е да припомним, че заради накърняването на една от тези четири основни свободи – свободата на словото, свободата на изразяване на майчин език, представители на Движението за права и свободи, в това число и председателят на партията, сме обект на санкции от страна на българските държавни институции и на нас ни се налага да се обърнем точно към този Съд за правата на човека в Страсбург. Онова, което трябва и има смисъл още да се каже днес, е, че правата и свободите следва да бъдат гарантирани от законите, но няма да се реализират в действителност, ако не се намери диалектическата връзка между правата и свободите и толерантността. Законът може да ни задължава, но ние ще живеем в истинска демокрация, когато законовите гаранции за правата и свободите на човека се превърнат в част от нашия вътрешен свят, от културния ни код, когато разбираме различието не като риск, като опасност за националния суверенитет и националната сигурност, а като онова необходимо, чрез което ние разгръщаме и собствената си идентичност. Това е онова трето измерение на толерантността, за което говореше д-р Доган в свои научни студии преди години. Днес най-сериозното предизвикателство пред онази либерална демокрация, която поставиха и бащите на Европейския съюз, е една много опасна неоконсервативна концепция, която се прави опит да се разгърне и в България. Напоследък чуваме силни гласове за това, че диалектическата връзка между сигурността и свободата трябва да се разруши и свободата следва да бъде привнесена в жертва на сигурността като отговор за терористичните заплахи, които идват от експанзията на Ислямска държава. Да, ние споделяме необходимостта да се засилят системите за сигурност. Има необходимост от повече инвестиции в системите за сигурност и на националните държави, и в рамките на Европейския съюз. Но да се поставя въпросът – свободата да отстъпи на сигурността, е в крайна сметка мракобесие, началото на края на съвременната европейска демокрация. Днес искам да припомня проникновените слова на Бенджамин Франклин – един от онези мислители, които стоят в основата и на американската демокрация. Бенджамин Франклин казва: „Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност”. Точно това е мисията и на либералното ДПС – да отстоява и в тези критични времена необходимостта гражданите на България, гражданите на Европа, гражданите на света да не бъдат изправени пред избора: „Свобода или сигурност”. Българските граждани, гражданите на Европа имат право едновременно и на сигурност, и на свобода. Необходим е баланс между тези два принципа, а не идеята за сигурността да изяде идеята за свободата, защото това е началото на всяка една тирания, която води до милиони човешки жертви. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

„Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днешният ден 10 декември е белязан от историята със стремежа на човечеството към хуманизъм, справедливост и демокрация. На днешния ден през 1948 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации е приело Всеобщата декларация за правата на човека, в която за първи път на едно място са описани правата, чийто носител е всеки един човек. Затова на днешния ден по цял свят се отбелязва Международният ден за правата на човека, обявен за такъв от ООН две години след приемането на Всеобщата декларация. Правата на човека са онази общовалидна и неразривно свързана с човешката същност ценност, чието опазване, гарантиране и ефективна защита е основополагащ белег за състоянието на всяко общество. Българското общество и българската държава са част от световната общност и като такива следва да се вписваме в нея със своя принос за създаване на надеждни гаранции за опазване и ефективно упражняване на основните човешки права и свободи без всякакви условности, привилегии и необективни ограничения. България е една от страните, която по силата на международните договори най-остро изпитва на гърба си проблемите с откъсването на етнически територии, миграцията на стотици хиляди българи и оставянето на милиони такива в границите на чужди държави. Макар и раздалечени на близо 100 години от тези събития, и днес продължаваме да носим последиците от егоистичната политика на великите сили. Неслучайно отговорни не само български, но и европейски историци продължават да твърдят, че България е единствената страна в Европа, която отвсякъде граничи сама със себе си. Над три милиона българи и днес живеят в така наречените „исторически български общности” – в Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова, Турция и Гърция. На много от тези места те не могат свободно да изявяват своята етническа принадлежност и да ползват българското си име. В Македония днес няма нито едно българско училище. В Албания и Косово българите все още не са признати за национално малцинство и ролята на българската дипломация е да постави тези въпроси на най-високо правителствено равнище. За българите в Западните покрайнини ситуацията се влоши през последните години като сериозни са проблемите с функционирането на свободни медии на българското национално малцинство и издаването на нови учебници за българските ученици. В Украйна практически е невъзможно българин да бъде регистриран с име, отговарящо на българската именна система. В Република Турция Вселенската патриаршия води системна политика на потисничество спрямо религиозните права на българската общност. В Румъния на практика от няколко години е прекратено богослужението на български език. Това са все въпроси, които чакат своето решение и българската държава трябва да се погрижи за правата на нашите сънародници, които са подложени на асимилация, водеща до непрекъснато стопяване на българските малцинства в съседните страни, още повече че по пътя на своите преговори за еврочленство част от тези държави търсят нашата подкрепа. Затова е нужно България да изпълнява критериите по отношение на малцинствата, за да получат съответните страни нашата подкрепа. За жалост, живеем в епоха, в която глобализацията и отпадането на голяма част от ограниченията в придвижването на хора от една територия в друга доведе до нарастваща заплаха от тероризъм и агресия по цял свят и най-вече в развитите общества, което на свой ред наложи преосмисляне на въпросите относно границите на някои от общопризнатите човешки права и свободи. Границата между правата на отделните човешки индивиди е много тънка и се крепи единствено на волята и съзнанието на всеки един участник в обществения оборот. Ако даден човек или група лица си присвоят повече от присъщите им права и пристъпят установените от обществата правила, е налице злоупотреба с право. Такива в последно време са действията на терористичната организация „Ислямска държава”, която освен че погазва гарантирани човешки права и свободи, но безогледно руши създадени от човешката цивилизация ценности, руши световния ред. Подобно вероломно поведение е недопустимо и престъпно и на него с всички средства трябва да се противостои. Отбелязвайки днес Международния ден за правата на човека, ние изразяваме своята солидарност и съпричастие към общата световна грижа за опазване на всеки един човешки индивид, на човешката същност и на нейните изконни ценности и социални завоевания. Международната общност трябва час по-скоро да обедини усилията си за справяне със злото, наречено „Ислямска държава”. Ние, народните представители от Парламентарната група на Патриотичния фронт, заявяваме отговорно, че по силата на делегираните от българския народ правомощия ще поставим специален фокус за въздигането на правата на всеки гражданин вътре и извън територията на собствената ни родина. Едновременно с това ние сме против предоставянето на необосновано и неоснователно несъразмерни преференции на една група граждани спрямо друга. Стремежът ни е да създадем основа за реално приложение на заявените във Всеобщата декларация за правата на човека принципи по начин, по който декларираното както в чл. 1 от нея, така и в чл. 6 от българската Конституция признание, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Като пожелаваме дръзновение, креативност и хуманизъм на всички участници в процеса по налагането на демократичните и правови принципи, Ви приканваме към конструктивен подход в името на гражданите на Република България, на българските общности в чужбина, на техните очаквания и на тяхното бъдеще.” (Ръкопляскания от ПФ.)

По чл. 27 – предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията го подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) Административните актове по тази глава се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт. (2) Оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Документите по чл. 26, ал. 1 се оспорват в срока, предвиден за оспорване на индивидуален административен акт. (3) На съдебен контрол по ал. 1 не подлежи индивидуален административен акт, когато органът, който го е издал, и бенефициентът са в една административна структура. (4) Не подлежат на самостоятелно оспорване действията в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2, решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването по реда на Глава десета, Раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира по-нататъшното провеждане на съответната процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. (5) Административните дела се разглеждат и съдът постановява решение в двумесечен срок, а в случая по ал. 4, изречение второ – в 20-дневен срок, от постъпването на оспорването. (6) При оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес. (7) Бюджетните организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси се освобождават от заплащане на държавни такси.” По чл. 28 – предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) Министерският съвет определя с нормативен акт: 1. детайлни правила по прилагането на тази глава за съответния програмен период; 2. правила за координация между управляващите органи на програмите и местните групи за действие във връзка с изпълнението на подхода ВОМР за съответния програмен период. (2) Заместник министър-председателят или министърът, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ, утвърждава образци на: формуляр за предварителен подбор на концепции за проектни предложения, формуляр за кандидатстване с проектно предложение, формуляр за кандидатстване с проектно предложение за системен проект и формуляр за административен договор. Министърът на финансите утвърждава образец на финансов план за бюджетна линия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 29, 30 и 31. По чл. 32 – предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32: „Чл. 32. (1) Формулярът за кандидатстване се подава в срока, посочен в обявата, съответно в поканата по чл. 31, ал. 3, който не може да бъде по-кратък от 60 дни, а за инфраструктурни проекти – 90 дни. Случаите, в които могат да се прилагат по-кратки срокове, се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1. (2) Във формуляра за кандидатстване се съдържа проектното предложение, което се разработва съгласно изискванията на документите по чл. 26, ал. 1 и към него се прилагат посочените в тях документи.” По чл. 33 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33: „Чл. 33. (1) Оценяването и класирането на проектните предложения се извършва от комисия, назначена от ръководителя на управляващия орган в двуседмичен срок от крайния срок за подаването им. При интегрирани проектни предложения комисията се назначава от ръководителя на управляващия орган на водещата програма, като в състава й задължително се включват и представители на другите програми, от които се предоставя безвъзмездната финансова помощ. (2) Комисията оценява и класира проектните предложения до три месеца от нейното назначаване, а в случаите по чл. 30, ал. 2 – до три месеца за всяко отделно производство, освен ако по изключение в заповедта за назначаването й не е посочен по-дълъг срок, който не може да бъде по-дълъг от 4 месеца. Работата на комисията приключва с оценителен доклад до ръководителя на управляващия орган на програмата или водещата програма. (3) Структурният състав и изискванията към лицата, участващи в комисията, както и правилата на нейната работа се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1.” По чл. 34 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34: Чл. 34. (1) Въз основа на извършената проверка за административно съответствие и допустимост комисията по чл. 33 изготвя списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в него, по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. (2) Когато при проверката по ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя разумен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от една седмица. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до прекратяване на производството по отношение на кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до подобряване на качеството на проектното предложение. (3) Кандидат, чието проектно предложение е включено в списъка по ал. 1, може писмено да възрази пред ръководителя на управляващия орган в едноседмичен срок от съобщаването. (4) Ръководителят на управляващия орган се произнася по основателността на възражението в едноседмичен срок от неговото получаване, като: 1. връща проектното предложение за техническа и финансова оценка; 2. прекратява производството по отношение на кандидата.” Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 35 и 36.

Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37: „Чл. 37. (1) В двуседмичен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от представянето на доказателствата по чл. 36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган взема решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно предложение, включено в списъка по чл. 35, т. 1. (2) При остатъчен финансов ресурс безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена и за проектни предложения от списъка по чл. 35, т. 2 по реда на тяхното класиране. (3) Решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициента съответно в заповед. Административният договор съответно заповедта съдържат: 1. наименование и седалище на адресата – бенефициент на помощта; 2. наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ; 3. максимален размер на безвъзмездната финансова помощ, както и програмата, приоритетната ос и процедурата, по която тя се предоставя; 4. конкретизация на условията за изпълнение на проекта; 5. условията за възстановяване на предоставена финансова подкрепа под формата на възстановима помощ в случаите по чл. 4, ал. 2; 6. когато е приложимо – информация, че безвъзмездната финансова помощ има характер на допустима държавна или минимална помощ, с посочване на акта на Европейския съюз, съгласно който се предоставя или одобрява. (4) Одобреният проект и документите по чл. 26, ал.1, в частта, определяща условия за изпълнение са неразделна част от договора, съответно от заповедта.” Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 38, 39 и 40. Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41: „Чл. 41. (1) Подборът на стратегии за ВОМР се извършва от комитет, назначен от ръководителя на управляващия орган на програмата, отговорен за подхода ВОМР съгласно Споразумението за партньорство за съответния програмен период. В комитета участва поне по един представител на всеки управляващ орган на програма, предоставяща безвъзмездна финансова помощ за подхода ВОМР. Структурният състав на комитета се определя с акта по чл. 28, ал. 1, т. 2. (2) Подборът на стратегии за ВОМР се провежда едновременно за всички средства от ЕСИФ, предвидени за целите на подхода ВОМР, и въз основа на критерии, одобрени от комитета за наблюдение на програмата. (3) Критериите за подбор се публикуват на интернет страницата на програмата на управляващия орган и в ИСУН заедно с покана за участие в процедура чрез подбор. Местните групи за действие могат да представят стратегии в срок, не по-кратък от един месец от публикуването. (4) Комитетът по ал. 1 оценява и класира представените в срок стратегии в низходящ ред. Ръководителят на управляващия орган, отговорен за подхода ВОМР, след съгласуване с ръководителите на управляващите органи на програмите, осигуряващи финансирането, одобрява стратегиите, за които има осигурени средства от ЕСИФ, по реда на тяхното класиране. В решението за одобряване на стратегия за ВОМР се посочва и разпределението на средствата от ЕСИФ по фондове и програми.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.

Благодаря, господин Председател. Изказването ми е по повод чл. 41 и трябва да Ви кажа, че с това изказване искам да предупредя и вносителите, че заради предизборния период, в който се внесе този много важен Закон, и заради това че бяхме заети с други политически задачи, не успяхме да внесем навреме предложенията си, а между първо и второ четене някои от тях, Вие ще видите, имат смислово изменение по съдържанието на Закона. Става въпрос за чл. 41, ал. 1, където думата „комитет” би трябвало да се замени с думата „комисия”, защото в Споразумението за партньорство и в Програмата за развитие на селските райони за 2014 – 2020 г. е възприет терминът „комисия” и ще възникне противоречие после с документите. Така че може би след като мине съответният срок, ние ще внесем и съответното изменение. В чл. 41, ал. 4 пък предлагам във второто изречение...

Да. Комитетът ще влезе в противоречие, но, пак казвам, ако беше тук господин Дончев, човекът веднага можеше да реагира, защото това нещо може би има и друг замисъл, който... Извинявайте, госпожа Стоянова, засягате се, но все пак той можеше да реши, защото наистина въпросът е много сложен, той касае много министерства и много управляващи органи. Става въпрос за текста в чл. 41, ал. 4, където Комитетът оценява и класира представените в срок стратегии в низходящ ред, ръководителят на управляващия орган, говорим за прехода, след съгласуване с ръководителите на управляващите органи на програмите, осигурява финансирането и така нататък. Предложението, което ще внесем, е да отпадне това повторно съгласуване, тъй като стратегиите на водените от общностите местни развития, така се нарича сега – ВОМР, МИГ, тези стратегии са били приети вече веднъж от една комисия и след като те се внесат, започват да се разхвърлят по министерства и по управляващи органи за повторно съгласуване. И това нещо на срещата с евроекспертите, която се състоя в хотел „Рамада”, имаше много възгласи от страна на съответните експерти, че ще настъпи повторно забавяне на процедурите и няма нужда от второ съгласуване на тези стратегии, което се предвижда. В чл. 42, ал. 3...

Да. Там имаме нещо, което вносителят може би не го е догледал добре. В Закона е заковано, че местните инициативни групи, или както сега се наричат „ВОМР”, могат да бъдат регистрирани като сдружения. Ние предлагаме, ако сега реши, разбира се, Народното събрание, да се добави думата „фондации”. Миналата седмица бях в Министерството на земеделието и храните и проверих – там има две местни инициативни групи, които са регистрирани като фондации. Сега този Закон им казва – Вие трябва да се пререгистрирате като сдружение. Добре, но Вие знаете, че не е толкова лесно една фондация да бъде развалена. Това е другото предложение – то пак е по смисъл, не е редакционно, но е изпуснато – в Закона го няма. В текста трябва да се добави „или фондации”, защото вече има такива. Най-накрая, в чл. 42 би трябвало да се създаде нова ал. 4 в подкрепа на това, което Байрактаров казваше в по-горния текст, който засяга Регламент 1303. Предложението е: „Актовете на изпълнителния директор на местната инициативна група или тази, която е по рибарство, постановени във връзка с оценката на проектните предложения, подлежат на обжалване пред съответните управляващи органи на програмата, по които е кандидатствала за финансиране.” Защо? Защото, уважаеми колеги, тук става въпрос – за онези, които не са запознати, за местните инициативни групи, за техните стратегии, за начина, по който те работят, и в рамките на тези стратегии се приемат определени разпределения. Има голяма опасност, ако този текст го няма – че могат да бъдат обжалвани решенията на съответните изпълнителни директори, а такъв текст няма в този Закон. Един местен дерибей, говоря в лошия смисъл на думата, от онези арендатори – извинявайте, че минавам малко времето, но е важно това, което искам да кажа...

Да, ще го предам.

Не е редакционно – не може да мине, това също го разбирам, и после няма как да се обжалва. Някой си местен фермер сяда там и започва да разпределя парите, или неговият човек, назначен, и никой не може да му противоречи. Затова ще внесем такова предложение – да видим после как ще го оформим. Наистина създава трудности. Благодаря.

Не е редакционно, а е смислово и трябва да го направим по реда.

Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. По чл. 44 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44: „Чл. 44. (1) Проектно предложение, проектно предложение за системен проект, финансов план за бюджетна линия, голям проект по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и съвместен план за действие по смисъла на чл. 104 от същия регламент, се подават от конкретния бенефициент по съответния образец за оценяване в управляващите органи. (2) Оценяването на проектно предложение, на голям проект по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и на съвместен план за действие по смисъла на чл. 104 от същия регламент, се извършва в срок до три месеца от датата на подаването им или от крайния срок за подаването им, ако такъв е посочен в документите по чл. 26, ал. 1. (3) Оценяването на проектно предложение за системен проект и на финансов план за бюджетна линия се извършва в срок до един месец от датата на подаването им. (4) При установяване на нередовности, непълноти и/или несъответствия на документите по ал. 1 съответният управляващ орган изпраща на конкретния бенефициент уведомление за установените нередовности, непълноти и/или несъответствия и определя разумен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от една седмица. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването им в срок може да доведе до прекратяване на производството по отношение на конкретния бенефициент. Срокът по ал. 2 и 3 спира да тече до датата на тяхното отстраняване. (5) Оценяването се извършва по реда, определен в документите по чл. 26, ал. 1 за съответната процедура.” По чл. 45 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45: „Чл. 45. (1) При наличие на положителен резултат от оценяването ръководителят на управляващия орган в едноседмичен срок от приключване на оценяването взема решение за: 1. предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за одобреното проектно предложение; 2. предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за системен проект; 3. одобряване на бюджетна линия при условията на одобрения финансов план; 4. изпращане на голям проект по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за: а) оценка от независими експерти съгласно чл. 101, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и за нотификация съгласно чл. 102, параграф 1 от същия регламент; б) одобряване от Европейската комисия съгласно чл. 102, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; в) одобряване и нотификация на Европейската комисия съгласно чл. 103, параграфи 2 – 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 5. изпращане на съвместен план за действие за одобряване от Европейската комисия по реда на чл. 107 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. (2) Решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ по ал. 1, т. 1 и 2 се обективира в административен договор с бенефициента, съответно в заповед, които съдържат реквизитите по чл. 37, ал. 3. Одобреният проект и документите по чл. 26, ал. 1, в частта, определяща условията за изпълнение, са неразделна част от договора, съответно от заповедта. (3) Алинея 2 се прилага и при одобряване на бюджетна линия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47 и предлага в ал. 4 накрая, след думата „комитет” да се добави „по чл. 14, ал. 3”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на вносителя и за членове от 49 до 54 по вносител. Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава пета и на Раздел I, както и текста на вносителя за членове от 55 до 57 включително. По чл. 58 има предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58: „Чл. 58. (1) Доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. В случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им са извършени в срока за допустимост. (2) Допустими са разходи по проекти, които се осъществяват само в рамките на програмния район на съответната програма по чл. 3, ал. 2 или при условията на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, когато се осъществяват извън програмния район.” Комисията подкрепя текста на вносителя и за чл. 59.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, както и членове от 60 до 68 по вносител включително, като в чл. 61. Комисията предлага в ал. 2 накрая след думите „ал. 4” да се добави „т. 3”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III, както и текста на вносителя за чл. 69. По чл. 70 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70: „Чл. 70. (1) Финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: 1. Когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 от Регламент (ЕС) № 966/2012; 2. За нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз; 3. За нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 4. За нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 5. За проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или аналитично отчитане на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система; 6. За неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициентите; 7. За неизпълнение на одобрени индикатори; 8. При постъпили инцидентни приходи във връзка с изпълнението на проекта; 9. За друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българско законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. (2) Случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет.” Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 71 и 72, а по чл. 73 Комисията предлага следната редакция: „Чл. 73. (1) Финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. (2) Преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на извършваната финансова корекция и при необходимост да приложи доказателства. (3) Решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви задължително се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. (4) Решението по ал. 1 може да се обжалва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 3, 5 до 7.” Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 74, 75, 76 и 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. По чл. 78 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78: „Чл. 78. (1) Длъжностно лице в орган за управление или контрол, което при изпълнение на служебните си задължения виновно допусне нарушаване на предвиден в този закон срок, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 100 до 2000 лв. (2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове, съставени от инспектори в инспекторатите по Закона за администрацията. (3) Наказателните постановления се издават от ръководителя на администрацията или организацията, в чиято структура е органът за управление или контрол, или от определено от него лице.” По чл. 79 – предложение на народния представител Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79: „Чл. 79. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като предлага следната редакция: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Административен договор” е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. 2. „Възстановима помощ” са финансови средства, предоставени на бенефициент при условие за възстановяване без лихви върху средствата. 3. „Интегрирано проектно предложение” е проектно предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по две и повече програми по чл. 3, ал. 2, едната от които е определена за водеща. 4. „Местна група за действие” е местната инициативна група и местната инициативна рибарска група, съгласно Споразумението за партньорство, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. 5. „Награди” са финансови средства, отпускани като възнаграждение след провеждане на конкурс от управляващ орган или бенефициент на безвъзмездна финансова помощ; 6. „Програмен район” е понятие по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. „Финансови инструменти” е понятие по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.” Комисията предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. (1) Правилата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се прилагат и за средствата от ЕСИФ, предоставени като възстановима помощ, доколкото друго не е предвидено в този закон. (2) При предоставяне на финансова подкрепа под формата на възстановима помощ в документите по чл. 26, ал. 1 се определят и условията, при които тя подлежи на пълно или частично възстановяване от бенефициента.” Комисията предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. (1) За награди, осигурени със средства от ЕСИФ, се провеждат конкурси при спазване на изискванията за публичност, прозрачност и равно третиране, определени с нормативен акт на Министерския съвет. (2) Средствата от ЕСИФ за награди се предоставят на бенефициент по реда на Глава трета”.” Комисията предлага и § 4 да бъде отхвърлен, тъй като ал. 1 е отразена на систематичното й място в § 1, ал. 2 и 3 са отразени в нов § 2. Комисията предлага § 5 да бъде отхвърлен, тъй като ал. 1 е отразена на систематичното й място в § 1, а ал. 2 и 3 са отразени в нов § 3. Комисията предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като ал. 1 е отразена на систематичното й място в чл. 5, ал. 3, а ал. 2 е отразена в нов § 9.

По § 7 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 4: „§ 4. (1) За Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. (2) За програмата по ал. 1 информацията по чл. 21, ал. 1 се въвежда, събира и систематизира в Интегрираната система за администриране и контрол по реда на Глава трета от Закона за подпомагане на земеделските производители. (3) Безвъзмездна финансова помощ по програмата по ал. 1 се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. (4) За програмния период 2014-2020 г. подходът ВОМР не се прилага за населени места, подпомагани по линия на устойчивото градско развитие.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 и § 9, които стават съответно § 5 и § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 7: „§ 7. (1) Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. (2) Разпоредбите на този закон се прилагат при спазване изискванията на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Европейската комисия по Регламент (ЕС) № 1303/2013.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”. Параграф 11 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 8: „§ 8. (1) В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема или привежда в съответствие с него нормативните актове по прилагането му. (2) Приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 – 2013 г. (3) Нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014 – 2020 г., доколкото не противоречат на този закон. (4) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон заместник министър-председателят по еврофондовете и икономическата политика и министърът на финансите утвърждават образците по чл. 28, ал. 2.” Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. Лицето, управляващо Фонда на фондовете, изпълнява функциите и на холдингов фонд за инструментите за финансов инженеринг по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” и Оперативна програма „Регионално развитие”, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие за програмния период 2007 – 2013 г., след изтичането на срока на действие на рамковите и финансовите споразумения, сключени между Република България и Европейския инвестиционен фонд по инициативата Jeremie и между Република България и Европейската инвестиционна банка по инициативата Jessica.” Параграф 12 – предложение на народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Станислав Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 12, който става § 10: „§ 10. (1) Започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. (2) Образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 3, 5 – 7.” Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. Паричните средства на лицето, управляващо Фонда на фондовете, налични към влизането в сила на този закон се прехвърлят по сметка в Българската народна банка.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Като благодаря на колегите от Финансовата комисия за подкрепата на нашето предложение, вземам думата, за да обърна вниманието, че в препратката „чл. 27, ал. 3, 5 – 7” струва ми се, че има грешка по отношение на ал. 3. Всъщност ал. 3 е изключваща разпоредба, а би следвало да се насочим към ал. 1, където е основното правило. Предполагам, че грешката е техническа, след като чл. 72 е пренесен систематически в чл. 27. Правя предложение за редакция при това положение, където ал. 2 да се чете: „Образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 – а не 3, както е написано, 5 – 7”. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 554-01-159, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 октомври 2015 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 ноември 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите № 554-01-159, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 октомври 2015 г. В работата на Комисията взеха участие – от Министерството на земеделието и храните – Десислава Танева – министър, Васил Грудев, доц. Георги Костов и д-р Цветан Димитров – заместник-министри. Законопроектът беше представен от народния представител Живко Мартинов. Със Законопроекта се предлага стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав да може да се извършва и от физически или юридически лица, когато тези лица използват риболовни кораби с обща дължина под 10 метра, като за тях няма да се изисква разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Съответно капитаните на риболовните кораби под 10 метра се освобождават от задължението да водят риболовен дневник. Те ще вписват данните за улова по видове и количества във формуляр, който ще предоставят два пъти годишно в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Формулярът следва да бъде издаден въз основа на план за статистически извадки, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Министерството на земеделието и храните изрази съгласие да отпадане задължението за регистрация като юридически лица или еднолични търговци по смисъла на Търговския закон на физическите лица, собственици на риболовни кораби под 10 метра. По отношение на второто предложение, от Министерството обясниха, че освобождаването на капитаните на малките съдове от задължението да водят риболовен дневник следва да бъде предшествано от план за статистически извадки, изготвен въз основа на методика, приета от Европейската комисия. Всички народни представители бяха единодушни, че действащите правила представляват непосилна финансова и административната тежест за голяма част от собствениците на малките риболовни съдове, която следва да бъде намалена. Категорично подкрепиха изказаните от Министерството аргументи и заявиха готовност бележките на Министерството да бъдат взети предвид, а текстовете да бъдат прецизирани между първо и второ четене на Законопроекта. В заключение, Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите № 554-01-159, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1 октомври 2015 г.”

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, риболовният флот в България е от порядъка на около три хиляди рибарски съдове. От тях около 90% са рибарски съдове под 10 метра. Това са рибарските лодки. Уловът, който се осигурява от тези съдове, е за добавка на семейния бюджет, основно за собствени нужди, като по този начин се запазват битът и традицията на тази древна дейност. Във всички нормативни актове на Европейския съюз, както и в изявленията на европейските конституции в тази насока, се дава предимство на улова от тези риболовни съдове под 10 метра. Направеното предложение се отнася за рибарските лодки – да не се ползват ежедневно рибарските дневници, за които преди няколко години бе прието да се попълват, тъй като това изключително утежнява работата на рибарите. Смятаме, че е излишна бумащина, поради което сме направили това предложение. То е съгласувано с всички рибарски групи. Неслучайно зад него застават народни представители от Черноморския регион и от поречието на река Дунав. Както виждате, това предложение е подкрепено единодушно и от водещата комисия по този Закон. Призовавам Ви да гласувате за този Закон. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вълков, групата на Патриотичния фронт ще подкрепи Законопроекта. Считаме, че чрез него ще се сложи край на многогодишните мъки на българските рибари – да го кажем по-простичко. Нещо повече, ще се запази тази вековна традиция. Вие много точно и правилно в Становището изразихте тази позиция. Ние ще я подкрепим. Искам да направя лек аналог и една препратка, защото ние ще очакваме същата подкрепа за запазване на традицията по отношение на производството за собствени нужди на домашна ракия. Разликата е почти нищожна. Надявам се, когато Законопроектът, който сме внесли – Законопроектът за акцизи и данъчни складове, също да бъде подкрепен, защото ние трябва да подкрепяме българската традиция и онова, на базата на което са създадени много градове по българското Черноморие. На базата на рибарите е създаден и град Бургас, и Ахелой, но да не ги изреждам всичките. Ние ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! БСП лява България ще подкрепи Законопроекта с известни условности. Всичко, което каза колегата преди мен, е така. Идеята на колегата Вълков и групата народни представители да внесат тази промяна в Закона считаме за полезна и затова сме я подкрепили в Комисията. Притесненията, които изразихме на заседанието на Комисията, които бяха подкрепени от изявлението на министъра на земеделието и храните, е в това, че одобрявайки тези промени, можем да създадем възможност за санкции от страна на Европейската комисия по отношение на някои от приетите промени в Закона, а именно – какво правим с предложението? Наистина 90% от съдовете не са кораби, а лодки, с които се извършва риболов за собствени нужди, а не стопански риболов. С предложението за промяна – да не се вадят разрешителни за този тип лодки за стопански риболов и придобиване право за осигуряване на ресурси от риба и други водни организми е основателно. В този случай, ако няма разрешително, то тези лодки какъв лов ще осъществяват – бракониерство ли ще правят? Затова между първо и второ четене е необходимо според нас да бъде внесена такава поправка, която да регламентира и да създаде ред в тези физически лица, които осъществяват такъв риболов, да се осъществява ред, който да дава възможност на тези риболовци и лодки да не нарушават европейските изисквания. Второто нещо – облекчението, което направихме на първо четене, капитаните на тези лодки да не водят риболовни дневници, а да водят формуляр на базата на одобрена Методика, на план за статистически извадки от Европейската комисия. Този формуляр би трябвало да бъде одобрен от Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури”. Според предложението този формуляр трябва да бъде представян пред Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури” два пъти годишно. Изискването по Методиката е да се водят ежемесечно такива извадки, формуляр, което между първо и второ четене може би също трябва да претърпи промяна. Точно затова от БСП лява България заявяваме, че между първо и второ четене, ако не бъдат направени тези промени, може би ще се въздържим от подкрепата, въпреки че тази промяна беше заложена в нашата предизборна програма, в предизборната ни кампания. Точно затова ние подкрепихме на първо четене. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, професията на рибаря е романтична професия може би една от най-романтичните професии и една от най-недоходоносните. Неслучайно в песента се пее за „бедни ми рибарю” и няма нито една песен за богат рибар. В последно време рибните ресурси са занижени значително. Рибарството вече престана да бъде професия, която може да изхранва семействата и се превърна по-скоро в хоби. Проектът е съвсем навременен и това, че наистина се налага формулярите да бъдат представяни не веднъж на шест месеца, а ежемесечно, е само подробност, която ние ще отстраним между първо и второ четене. Нека да направим така, че да не натоварваме с допълнителна тежест малкото останали хора, които се занимават с тази древна и прекрасна професия, и да лишаваме от романтика нашето Черноморие. Друг е въпросът, че проблемът не са малките лодки до десет метра, а големите риболовни кораби, които въпреки забраната, използват дънни тралове, унищожават грунда, люпилата, хайвера и по този начин компрометират и за в бъдеще рибния ресурс, който и без това е твърде обеднял в Черно море. Призовавам Ви да подкрепим на първо четене Закона. Благодаря.

Колеги, много накратко искам да дам становището на Комисията по икономическа политика и туризъм, тъй като с този Закон решаваме проблем и на бизнес климата. Категорично ще го подкрепим. Една несправедливост от преди няколко години – помните непрекъснатите дебати, които водихме на темата „Касов апарат в рибарска лодка”. Ето за това става въпрос. Три години подред правихме мораториум върху сроковете. Благодаря на колегите, които го внесоха. Това е първата стъпка, това е само един ЗИД, за да освободим рибарите от тази простотия. Не може на лодка с четири или пет метра дължина да й се води рибарят капитан, да има касов апарат, да има дневници, да има фризери до четири градуса охлаждане, да има навигационна система и всякакви други глупости. Преди много години е направена тази грешка, направили са я и румънците. Най-големите риболовни флотилии в Европа са: първа – Португалия, втора – България, трета – Румъния. Сами разбирате, че това е пълен абсурд. Следващата стъпка обаче е много важна. Трябваше до средата на годината Министерството на земеделието и Агенцията да изработят нов закон. По определено чисто административни причини – не казвам кой виновен, кой крив, кой прав – Агенцията се раздели на две, част от нея остана в София, част отиде в Бургас. Както виждате до момента нямаме закон. От Икономическата комисия сме говорили с колегата Румен Христов, с министърката, обещано ни е в най-кратки срокове, в началото на годината да имаме закон, тъй като този ЗИД не решава проблемите. Подкрепяме Закона и ще гласуваме. За да не изтървем кворума, предлагам да преминем веднага към гласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за намаляване срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване на три дни.

Предложение от народния представител Найден Зеленогорски: Комисията подкрепя предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2: „2. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) Министърът на регионалното развитие и благоустройството приема правилник за назначаването, организацията и работата на експертните съвети по ал.1.” Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 6, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и представители на професионални организации в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството”.”

Предложение от народния представител Александър Ненков, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 15, ал. 6 думата „Заповедта” се заменя с „Актът”, а думите „издаването й” се заменят с „издаването му”.”

Предложение от народния представител Александър Ненков, което е подкрепено по принцип по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2 – ал. 7 се отменя. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 16, ал. 1 думите „обектите на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура” се заменят с „обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост”.”

Има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Предложението по точка 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 37 се създава ал. 4: „(4) В сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1. паркинг-гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг-гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.”

Има предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 6: „§ 6. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думите „Помещения и обекти” се заменят със „Самостоятелни обекти”, думата „жилищна” се заличава, думите „в случай че” се заменят с „при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и” и се създава изречение второ: „Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3.” 2. Създава се ал. 10: „(10) Изключения от разпоредбата по ал. 9 се допускат от органа, който следва да издаде разрешението за строеж, при условията на чл. 43, ал. 2.”

Има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 43 се създава нова ал. 3 : „(3) Когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда – етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал.1 от Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.”

Има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8. „§ 8. В чл. 48, ал. 10 изречение второ се заличава.”

Има предложение от народния представител Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов: „В § 3 се създава т. 3: „3. Създава се изречение трето: „Държавата осигурява необходимия финансов ресурс за изпълнение на функциите на органа по чл. 225а, ал. 1 по принудително изпълнение на заповедите за премахване.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 9: „§ 9. Член 53а се изменя така: „Чл 53а. Заварените и търпимите строежи, невключени в режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, се премахват от възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж. Ако възложителят не изпълни това, строежът не се въвежда в експлоатация.”

По § 4 има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 10: „§ 10. В чл. 54, ал. 1, изречение трето думите „и временните строежи се премахват за негова сметка въз основа на заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или на упълномощено от него длъжностно лице по реда на наредбата по чл. 225, ал. 4” се заличават.”

Има предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията не подкрепя предложението. Създава се нов § 4а: „§ 4а. В чл. 55 думите „разрешение за строеж, съответно” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 11. Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Предложението бе оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 12: „§ 12. В чл. 95, ал. 2 след думата „райони” се добавя „в страната”, а след думата „процеси” се добавя „по Черноморското и Дунавското крайбрежие”.”

Има предложение от народните представители Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов. Комисията не подкрепя предложението: „В чл. 96, ал. 5 се създава изречение второ: „Министерският съвет ежегодно приема обобщен доклад за отчитане на ефекта от изпълнението на мерките и дейностите.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 13: „§ 13. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „централните и териториалните органи на изпълнителната власт и от собствениците и ползвателите на имоти при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.” 2. В ал. 2 думите „наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с „наредбата по ал. 1”. 3. В ал. 3 думите „В райони” се заменят с „В свлачищни райони”, думата „плана” се заменя с „подробния устройствен план”, думата „разрешение” се заменя със „съгласие” и се създава изречение второ: „Съгласието на министъра на регионалното развитите и благоустройството се вписва в разрешението за строеж.” 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Строителни и монтажни работи, извън тези по ал. 3, за които се изисква издаване на разрешение за строеж, се разрешават в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план след: 1. осъществяване на геозащитните мерки и дейности по ал. 3, ако е доказано, че това е необходимо с резултати от проведени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата и локалната устойчивост на територията, приети от специализиран състав на съответния експертен съвет към органа, компетентен да одобри подробния устройствен план; 2. отчитане на положителен ефект от изпълнението на мерките и дейностите по т. 1; 3. предварително съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадено в едномесечен срок от постъпване на искането, което се вписва в разрешението за строеж.” 5. Създава се ал. 6: „(6) В райони, за които е наложена строителна забрана със заповед по чл. 198, ал. 3, докато не се изпълнят всички условия на заповедта за участъците, за които е наложена, и до нейната отмяна по предложение на съответните органи на местно самоуправление, не се издава предварително съгласие по ал. 4.”

Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 103а, ал. 1 се изменя така: „(1) В Проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124. Промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти – публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.”

Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В чл. 125 ал. 4 се отменя.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 16.

Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията не подкрепя предложението: „В § 9 се правят следните изменения и допълнения: 1.Създава се нова т. 1: 1. Алинея 1, изречение второ след думите „национално значение” се добавя „за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания”. 2. В алинея 2 думите „за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания” се заличават. 3. Точки 1 и 2 от параграф 9 стават съответно точки 3 и 4.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 17.

Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията не подкрепя предложението: „Параграф 10 се изменя така: § 10. В чл. 131, ал. 2, т. 2 се отменя.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 18.

Предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията не подкрепя предложението: „Създава се нов § 10а: § 10а. В чл. 132 се създава ал. 3: „(3) Актовете за одобряване на подробни устройствени планове по чл. 16, ал. 1 влизат в сила след приключване на всички съдебни производства, образувани по повод на подадени жалби срещу тях. При частична отмяна на акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16, ал. 1, одобреният план не поражда правно действие и в неотменените му части, а компетентният орган е длъжен да се произнесе отново в целия му обхват, като съобрази мотивите на съда.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 19.

Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията не подкрепя предложението: „Създава се нов § 11а: § 11а. В чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „г“ думите „и закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно запечатване с горен изолиращ екран“ се заличават.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 20: „§ 20. В чл. 139 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „чл. 169, ал. 1 – 3” се заменят с „чл. 169, ал. 1 и 3”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Всички документи – графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от възложителя и от водещия проектант по смисъла на чл. 162, ал. 7. Не се съгласуват с подпис изчисленията, извършени от проектанта по съответната част.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 21: „§ 21. В чл. 140, ал. 3 в изречение първо след думите „чл. 134, ал. 6” се добавя „и 7”, а изречение второ се изменя така: „Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131, с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 22: „§ 22. В чл. 143, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „със съществените” се заменят със „с основните”. 2. В т. 5 думите „чл. 125, ал. 6” се заменят със „Закона за културното наследство”.”

Предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В чл. 144, ал. 1, т. 2 думите „чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6” се заменят с „чл. 140, ал. 3”.”

По § 15 – предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители: „В чл. 147, ал. 1, т. 3 думите „200 кв. м” се заменят с „0,5 хектара”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 24: „§ 24. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 : а) точка 3 се отменя; б) в т. 5 след думата „височина” се добавя „от 1,20 м”; в) точка 6 се отменя; г) точка 7 се изменя така: „7. плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м;” д) точки 8, 9 и 12 се отменят. 2. В ал. 2 думите „по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 и 12” се заменят с „по ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7”.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е за увеличаване площта на оранжериите, които да се изграждат по по-лека, облекчена процедура. В момента всички оранжерии над 200 кв. м, които се изработват, се правят след предварително уточнени планове, които се съгласуват по всички нормативи, както би трябвало да се съгласува проект за строителство на хотел или някаква друга част с основно предназначение, различно от това, което е за земеделските стопани. В момента има около няколко хиляди декара оранжерии само в Югозападна България, изградени като незаконни оранжерии. Това означава, че всички стопани предпочитат да изградят елементарни конструкции, за да отглеждат зеленчуци малко по-рано и да са конкурентни на вносните зеленчуци от Македония и Гърция. Считаме, че е правилно да се вкара някакъв ред, по-облекчена процедура за узаконяването на такива конструкции, така че да се даде възможност на хората да се урегулира производството. От една страна, това ще даде възможност с малко средства по облекчена процедура те да узаконят своите конструкции, за да могат след това същите хора да развиват дребен семеен бизнес. В крайна сметка оранжерия от два, три или пет декара е точно толкова, колкото е необходимо за едно семейство да осигури своята прехрана. Нашето предложение е в чл. 147 т. 3 да се промени, като думите „площ от 200 кв. м” да станат „0,5 хектара”. Само в териториите около Петрич и Сандански сега има изградени не по-малко от 10 хил. декара оранжерии. 97 – 98 % от тях в момента са незаконни. Затова предлагаме да се урегулира цялото това действие, за да накараме същите тези хора да се осигуряват, да имат свой редовен, законен бизнес. Считаме това за правилно. То ще даде възможност на хората от тези райони – около Петрич, Сандански, Кърджали, Момчилград, Първомай, Пловдив, където хората имат някакви дребни стопанства, да ги развият и да имат законен бизнес. Другият мотив, заради който е отказано, е, че трябвало да се прави газификация и други неща, за които се изисква право на преминаване и оттам – проектиране. Колеги, никой, който прави два или три декара оранжерия, не ги газифицира. Никой, който прави два или три декара оранжерия, не ги електрифицира. Това са обикновени конструкции, които дават възможност на хората да изкарат продукция малко по-рано, с която да се наложат на пазара. Това ще помогне да наложим българските продукти, да ограничим донякъде вноса от Гърция и Македония и да развием нашите стопанства. В момента има пустеещи много земи, така че, давайки възможност за изграждането по по-лека процедура на тези съоръжения, вероятно ще стигнем до там – да намалим безработицата и да осигурим по-добър доход на земеделските стопани. Моля Ви: помислете и подкрепете това предложение, защото то наистина е разумно! Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 25: „§ 25. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6 думата „аварийни” се заменя с „бедствени и аварийни”, думите „на геозащитни обекти” се заличават и се създава изречение второ: „Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж.” 2. В ал. 13 думите „и съставяне на технически паспорт по реда на чл. 176а” се заличават.” Предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 26: „§ 26. В чл.149, ал. 5 думата „такова” се заменя с „такава”.

По § 17 има предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията не подкрепя предложенията по т. 1, 4, 6, и 9. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част. „1. вътрешни преустройства и промяна на предназначението на помещения и самостоятелни обекти в нежилищни сгради, с които не се засяга конструкцията на сградата; 4. стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1; 6. басейни с обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти; 9. пневматични (надуваеми) складове или покрития с площ до 100 кв. м;” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 27: „§ 27. В чл. 151 ал. 1 се изменя така: „(1) Не се изисква разрешение за строеж за: 1. текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации; 2. текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики; 3. оранжерии с площ до 200 кв. м; 4. подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти; 5. изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м; 6. остъкляване на балкони и лоджии; 7. надгробни паметници, надгробни плочи и кръстове с височина до 3 м; 8. теренна консервация на недвижими културни ценности; 9. консервация и реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в интериор на архитектурно-строителни и художествени културни ценности и консервация на археологически недвижими културни ценности; 10. монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради. 11. леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот; 12. градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен.”

Прегласуване!

Господин Председател, искам процедура по прегласуване, защото мисля, че колегите просто не разбраха какво е предложението, пък и някои не успяха да гласуват. Но да изваждаш разрешение за строеж за някаква селскостопанска барака, просто е смешно, колеги. Просто е смешно! Предложението, което е направено от колегата Зеленогорски, е изключително практично и затова Ви моля да преосмислите позицията, да подкрепим това предложение, защото наистина побъркваме хората с такива разрешителни режими за някакви елементарни неща. Да направиш ремонт на някаква селскостопанска барака и да вадиш разрешение за строеж!? Това е подигравка с хората, колеги. Наистина Ви моля – преосмислете това гласуване, защото превърнахме хората в някакви роби на административни мерки. Буквално в роби.

Не е точно така.

Ама е точно така.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 29. По § 20 има предложение от народните представители Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 30: „§ 30. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „чл. 169, ал. 1 – 3” се заменят с „чл. 169, ал. 1 и 3”. 2. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Водещ проектант е лицето – автор на водещата проектна част на инвестиционния проект, определен от възложителя. (8) Водещият проектант е отговорен и задължен за взаимното съгласуване и координация на всички части на инвестиционния проект.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 33.

По § 24 има предложение от народните представители Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов. Комисията не подкрепя предложението: „В § 24 се правят следните допълнения: 1. В т. 4, в края на изречение второ от новото съдържание на ал. 6 на чл. 169 се поставя запетая и се добавя изразът „и в края на всяка календарна година изготвят отчет за тяхното изпълнение”. 2. Създава се т. 5: „5. Създава се ал. 7: „(7) В Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се предвиждат средства за изпълнение на програмите по ал. 6.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 34.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 36. Комисията предлага да се създаде нов § 37: „§ 37. В чл. 177, ал. 1, изречение второ думите „т. 11” се заменят с „т. 10”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 38: „§ 38. В чл. 178, ал. 3, т. 1 думите „чл. 169, ал. 1 – 3” се заменят с „чл. 169, ал. 1 и 3”, а думите „с техническите спецификации по” се заличават.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по § 28, който касае наименованието на главата и кореспондира с § 29. Тук място е намерил вторият Законопроект, гласуван на първо четене и подкрепен, чийто съвносители сме с колегата Данаил Кирилов, проф. Вили Лилков, доц. Великов и други колеги, който касае добре познатия и наболял проблем за паркоместата. Тоест най-после да се даде законова регламентация какво представлява паркомястото и какво може да се извършва с него. Това, което сме се опитали да направим, на практика е за тези сделки, които и в момента се случват, тоест едно съществуващо положение да получи реална и смислена законова регламентация. Колеги, в момента паркомясто можете да си купите, само че в нотариалния Ви акт няма да пише: еди-кой си си купи паркомясто № 6 примерно, а ще пише: еди-кой си си закупи 13,28 идеални части от подземен гараж с разпределено право на ползване за паркомясто № 7 примерно, което звучи доста смущаващо за човек, който не е юрист и не е вътре в материята. Тогава хората често се питат: в края на краищата какво си купих – въздух ли, паркомясто ли? Ние предлагаме тук стегнато да се даде легална дефиниция и да се регламентира редът за извършване на сделки с паркоместата. Между другото, получихме доста сериозна подкрепа от най-различни браншови организации. В Комисията се изказаха положително и от Камарата на строителите, и от Нотариалната камара, имаше и други положителни изказвания. Проблемът е отдавна, проблемът е наболял и до момента остава нерешен. Последното, което искам да споделя с Вас и да Ви призова за подкрепа, тъй като основно колегите от ГЕРБ се въздържаха в Комисията – основният мотив тогава беше, че липсва становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по въпроса. Положих усилия и използвам случая да благодаря на Министерството – след това заседание на Комисията ми предостави становище, което е положително, и аз го раздадох на част от колегите. Който иска и не го е получил, мога да му го предоставя. Ще Ви прочета само един абзац, за да не чета цялото – няма и време. Министерството казва следното: „Министерството на регионалното развитие и благоустройството по принцип подкрепя идеята за предвиждане на законодателни промени, които да дадат възможност за уреждане на вещни права и извършване на нотариални сделки за паркоместа. По този начин ще намерят законова регламентация и обществени отношения, които съществуват и към момента”. Това, с което завършвам, всъщност то касае на практика следващият параграф, но...

Да, 29-ти, в който има предложения на колегата Карагьозов от БСП лява България. Искам да направя едно редакционно предложение по тях, за да не взимам думата пак. По § 29 правя редакционно предложение като нова ал. 4 – на практика да дадем според мен по-добра регламентация на това, което предлага колегата Карагьозов, което притесняваше някои колеги, а именно да се защитят сделките с паркоместа, които се намират в сгради за обществено ползване. Да няма опасност, да няма притеснения по-скоро, че някой може в даден МОЛ да вземе да разпродаде паркоместата за някакви трети цели и на практика те да не се използват по тяхното предназначение. Това е смисълът на редакционното предложение, което ще Ви прочета. Точно два реда е и с това завършвам: „Не се допускат самостоятелни разпоредителни сделки с паркоместа по ал. 1 - 3, когато те са част от сграда само за обществено ползване или са учредени върху терен, обсъждащ само такава сграда, освен когато сделките се извършват заедно с обекта, за чието обслужване са предвидени по проект съответните паркоместа.”. (Подава документа на председателя.) Това е, колеги. Надявам се да съм бил убедителен този път. Има и положително становище от Министерството. Благодаря Ви.

Редакционното предложение всъщност е към следващия § 29.

И двете не са подкрепени от Комисията. Апелирам да ги подкрепим, да направим и това редакционно предложение.

По § 29 има предложение от Кирчо Карагьозов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 180а се създават ал. 4 и 5: „(4) Не се допускат разпоредителни сделки за самостоятелен обособен обект – паркомясто в сграда или в урегулиран поземлен имот – частна, общинска или държавна собственост, когато местата за паркиране са предвидени за обслужване на сградата или в урегулирания поземлен имот, съгласно действащите нормативи. Сделки с такива обекти са допустими само като неразделна част от сделката за конкретен обект от основното предназначение на сградата, за който нормативно са предвидени. (5) Разпоредителни сделки за самостоятелни обекти – паркоместа в урегулиран поземлен имот, отреден за паркиране, може да се извършват само ако с подробен устройствен план е предвидено изрично тези паркоместа да не са отредени за обществено ползване.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да бъде отхвърлен.

Прегласуване.

Колеги, помолих за прегласуване, защото ми се струва, че част от колегите не можаха да разберат – ако искат да подкрепят предложението, тоест за регулиране на паркоместата, трябва да гласуват „против” в случая, защото Комисията, предвид че се въздържаха повечето колеги, на практика становището й е, че не подкрепя предложението. Тоест, ако искате да подкрепите наистина уредбата, трябва да гласувате „против” предложението на Комисията, а не „за”, както ми се струва, че някои се подведоха.

Само едно изречение, ако позволите, господин Председател. За редакционното предложение – то беше предложено самостоятелно. Ако се приеме сега да остане текстът на вносителя, тогава Ви моля да го подложите на гласуване – не като редакционно на колегата Карагьозов, а като редакционно на основния текст на вносителя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 39. Комисията предлага да се създаде нов § 40: „§ 40. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 думите „съществените изисквания по чл. 169, ал.1 – 3” се заменят с „основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3”. 2. В ал. 5 след думите „селскостопански и” се добавя „други обекти по чл. 151, ал. 1” и се поставя запетая.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 41. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 42: § 42. В чл. 215 се правят следните изменения: „1. В ал. 5 думите „чл. 216, ал. 5” се заменят с „чл. 216, ал. 6”. 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителството за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение са окончателни.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 45. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 46: „§ 46. В чл. 224, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: „1. В т. 3 думите „съществените изисквания към строежите и на” се заличават, а думите „съществените изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3” се заменят с „основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3”. 2. Създава се т. 8: „8. без осигурен от възложителя авторски надзор в случаите, когато такъв е задължителен.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 47.

По § 38 – предложение от народния представител Костадин Марков. Комисията не подкрепя предложението – § 38 да отпадне. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 48.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ако в този текст приемем предложението на Комисията, забраняваме на кметовете да проектират служебно. Какво значи това? – Служители от специализираната администрация на общините да не могат да изготвят елементарни технически проекти, тоест да упражняват професията си и дейността си във връзка с това, че са назначени в съответната администрация. Текстът е предложен под натиска на проектантските лобита, които си мислят, че в служебните проектирания се крият кой знае колко големи проекти. Ако приемем текста така, реално блокираме работата на кметовете по редица европейски проекти и по куп други по-дребни неща. Онзи ден, например, се срещнах с един кмет, който каза: „Добре, де! Аз сега, за да направя тоалетна към пенсионерския клуб, трябва да правя поръчка, на тази поръчка да се явяват куп фирми, съответно да им платя и тогава да имам тоалетна към пенсионерския клуб”. По един европроект, когато проектът не е пълен, а те преследват срокове, и когато твое лице от администрацията може служебно да изготви някакво малко проектче, с което да ускори проекта, пак няма да може да го направи. Кметът ще трябва да пуска обществена поръчка, с която да избира съответния проектант и съответно това води до забавяне на сроковете, до санкции по съответния проект и т.н. Изключително важен текст е и аз мисля, че кметовете, когато се усетят, ще настане вой и ще има промени в този текст, затова Ви предлагам още сега да го коригираме, за да не се стига до следващи частични изменения пак на този Законопроект. Приемайки предложението на Комисията, между другото в Комисия гласовете бяха седем на седем, и не мисля, че колегите даже разбраха много точно какво гласуваме, подкрепяйки предложението на Комисията, връзвате ръцете на кметовете за много важни неща. Благодаря Ви.

Реплика.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Марков! Аз съм съгласен с това, което казахте и ние не трябва да подкрепяме този Законопроект, но забравихте, изпуснахте нещо много важно, че всъщност ние увеличаваме разходите на общините, защото когато не използват собствените си служители, те ще трябва да наемат частни фирми за това, а повечето общини, като махнем големите, не могат да си го позволят това нещо и затова не мисля, че трябва да приемаме този текст и той трябва да бъде отхвърлен. Благодаря.

Колега, Вие ми напомнихте нещо изключително важно – когато общинските служители проектират, не се заплаща допълнителен публичен ресурс на тях. Ако ще правите обществена поръчка, този ресурс трябва да сте си го отделили предварително в капиталовата програма, общинският съвет да Ви го е одобрил и когато на средата на годината Ви цъфне нужда от препроектиране, нямате ход, чакате следващата бюджетна година или актуализация на бюджета, затова са вързани ръцете на кметовете. Затова още един път апелирам да не се подкрепя предложението на Комисията, а текста, който аз предлагам, а то е просто да отпадне предложението на вносителя.

Благодаря, господин Председател. Ние ще подкрепим направеното предложение от колегата Костадин Марков, защото това е наистина едно от малкото предложения, които превръщат Закона в работещ. За да не губя време, виждам, че колегите вече разбират, че трябва да го подкрепят това предложение на колегата Марков, само ще кажа, че ако то не бъде подкрепено, това означава, че ние въвеждаме практически рестриктивна норма, с която възпрепятстваме длъжностните лица да изпълняват служебните си задължения. Надявам се, че сте разбрали – правилно е предложението на Марков, и да спрем да говорим тогава и да преминем към гласуване. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател! Знаейки, че не трябва точно под формата на реплика, но с цел да пестим време, смятам, че наистина предложението на колегата Марков е разумно и ние трябва да го подкрепим. (Шум и реплики.)

Ще бъда изключително кратък, понеже получих уверения… (Реплика на народния представител Ирена Коцева встрани от микрофоните.) Тенисът го играя с хилки, госпожо Коцева, обикновено… (Оживление, смях.) Понеже получих уверение тук от колегите от ГЕРБ, ще бъда максимално кратък. Ние ще подкрепим това предложение, защото предложението на Комисията е изключително безумно! Колегата каза за една тоалетна, а аз ще кажа, че не могат да направят ПУП (подробен устройствен план) и за едно гробище, щото понякога няма къде да погребваме и хората, а това зависи и от местните власти, така че вярвам на Вашите обещания, колеги.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, нека все пак да седим тук и да си вършим работата, за това получаваме пари, а не да подвикваме. (Шум и реплики.)

Много Ви моля, репликата ми е много кратка, ясна и точна. Господин Манол Генов пропусна нещо, което мисля, че трябваше да каже – че в Българската социалистическа партия, в нейните леви стандарти е влязло именно повече правомощия на общините и на общинските ръководства, за да могат да си вършат работата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Именно затова ние ще подкрепим това предложение. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Параграф 39 – предложение от Кирчо Карагьозов и група народни представители: „В чл. 232в думите „от 5000 до 20 000 лв.” се заменят с „от 1000 до 5000 лв.”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов: „В § 39 се правят следните изменения: 1. В чл. 232в думите „5000 до 20 000” се заменят с „2000 до 10 000”. 2. В чл. 232г думите „1000 до 5000” се заменят с „200 до 500”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39, който става § 49: „§ 49. Създават се чл. 232в и 232г: „Чл. 232в. Водещ проектант, който съгласува проектна част, която е изцяло или частично несъвместима с друга проектна част, се наказва с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв. Чл. 232г. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице налага глоба в размер от 1000 до 5000 лв. на собственик на имот, който унищожи или увреди контролно-измервателна система или част от нея в свлачищен район или геозащитно съоръжение или част от него.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложенията, които бяхме направили аз и група колеги за намаляване на размера, Вие не приехте, и не знам дали вникнахте в съдържанието им. Но гласувах „против” предложенията, които Вие приехте, защото считам, че това са безумно високи глоби, които в крайна сметка няма да доведат нито до контролиране по някакъв начин действията на тези, които ще наказвате, нито пък ще ги дисциплинираме в някаква степен. Още повече това ще даде възможност за корупционна схема, която ще се развие в бъдеще, и Вие ще се уверите в това. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 50. Параграф 41 – предложение от Кирчо Карагьозов и група народни представители: „В § 41, т. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Буква „а” се изменя така: а) точка 18 се изменя така: „18. „Разгъната застроена площ” (РЗП) е сборът от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване под, на и над терена. В разгъната застроена площ, освен застроената площ на подземните, полуподземните и надземните етажи се включват също така всички застроени площи в подпокривното пространство на сградите, допустимите архитектурни елементи на проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, както и цялата площ на балконите, лоджиите и терасите.” 2. Създава се нова буква „б”: б) точка 19 се изменя така: „19. „Интензивност на застрояване” е отношението на сбора от застроените площи на всички надземни етажи до кота корниз на основното и допълващото застрояване към площта на урегулирания поземлен имот, изразено в абсолютно число. Интензивност на застрояване може да се определя и общо за квартал, устройствена територия или зона, както и за части от тях.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41, който става § 51: „§ 51. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й.” 2. В § 5: а) в т. 18, изречение първо след думата „всички” се добавя „надземни”, а думите „на и над терена” се заличават; б) в т. 64 думата „съществените” се заменя с „основните”, а думите „чл. 169, ал. 1 – 3” се заменят с „чл. 169, ал. 1 и 3”; в) в т. 66 думата „съществените” се заменя с „основните”; г) точка 83 се отменя.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 52: „§ 52. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 127: а) в ал. 5 думите „Дирекцията за национален строителен контрол за прилагане на мерките по чл. 225” се заменят с „компетентния орган за прилагане на мерките по чл. 225 и 225а”; б) в ал. 15 накрая се добавя „и чл. 225а”. 2. В § 149 думите „1 януари 2016 г.” се заменят с „1 януари 2019 г.”.” Предложение от народните представители Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 52. По § 43 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 53: „§ 53. В останалите текстове на Закона думите „съществените изисквания” и „със съществените изисквания” се заменят съответно с „основните изисквания” и „с основните изисквания”, а думите „чл. 169, ал. 1 и 2” и „чл. 169, ал. 1 – 3” се заменят с „чл. 169, ал. 1 и 3”.” Господин Председател, допуснали сме техническа грешка. Моля след думите „чл. 169, ал. 1 и 2” да бъде заличен „чл. 169, ал. 1, 2 и 3” и съюзът „и”.

Благодаря, господин Председател. Предлагам процедура за удължаване на днешното заседание до приемането на Закона за устройство на територията и неговото гласуване.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 55. По § 46 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 56: „§ 56. (1) Започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се смята внасянето на инвестиционен проект за одобряване от компетентния орган.” По § 47 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 47 да бъде отхвърлен. По § 48 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 57. По § 49 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 58. По § 50 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 59. По § 51 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 60. По § 52 Комисията не подкрепя текста на вносителя, тъй като поправката е отразена в действащия текст на Закона и предлага § 52 да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Найден Зеленогорски. Комисията не подкрепя предложението: „Създава се § 53: § 53. В Закона за културното наследство (Обн., ДВ, бр...) в чл. 84 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава ново изречение второ: „Ако министърът на културата не е изпратил до заявителя уведомление за отказ от съгласуване в срока по ал. 1, това се приема като съгласие от негова страна.” 2. Създава се ал. 7: „(7) Когато съгласуването с Министерството на културата е при условията на ал. 2, изречение второ, мълчаливото съгласие се доказва с копие от заявлението по ал. 4 и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на Министерство на културата, както и с писмена декларация, че заявителят не е получил изричен отказ в срок от 3 дни след изтичане на срока по ал. 1.” Предложение от народните представители Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов. Предложението беше оттеглено.