ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС)826 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес международната общност и човечество отбелязват Международния ден на човешките права.
Десети декември отбелязва деня, в който през 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека, представена за първи път през 1941 г. като основа, като философия от президента Франклин Рузвелт в неговата реч за четирите свободи. Днес има нужда да си припомним тези четири основни свободи – свободата на словото, религиозната свобода, свободата от бедност и свободата от страха. Това става пред Конгреса на Съединените американски щати. Формално Денят започва да се отбелязва след 317-то пленарно заседание на ООН на 4 декември 1950 г. с Резолюция 423, която приканва всички страни членки да отбелязват този ден.
Защо днес има смисъл да си припомним Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Организацията на обединените нации? Кое е особеното значение на този акт?
До Всеобщата декларация за правата на човека субект на международното право са единствено националните държави, а не човекът с неговите права. Това е първият акт на Организацията на обединените нации, който поставя в центъра на международното право наред с националните държави и човека с неговите права, поставя въпроса за диалектиката между суверенитета на националната държава и спазването на човешките права. Неслучайно впоследствие международната хуманитарна мисъл ще достигне такова развитие, което ще изведе фигурата на Съда за човешките права в Страсбург, който пряко прилага Европейската конвенция за правата на човека. Става възможно националните държави да бъдат осъдени за нарушаването на човешки права, въпреки безспорното признаване на суверенитета на всяка една национална държава.
Слоганът на Международния ден на човешките права за 2015 г. е: „Нашите права, нашите свободи. – И следва ключовата дума – Винаги”. Да, акцентът е върху думата „винаги”, защото правата и свободите на човека не са даденост нито свише, нито веднъж завинаги.
Правата и свободите трябва да се отстояват непрекъснато. Въпросът е: от кого? От онези антидемократични, тоталитарни рефлекси, ксенофобски, крайно националистически рефлекси, които за определен исторически период сякаш изпадат в латентна фаза, но в критични ситуации избуяват, каквато тенденция забелязваме и днес в Европа.
Уважаеми госпожи и господа, за съжаление, трябва да изтъкнем и дебело да подчертаем, че и в нашата родина, страна – член на Европейския съюз, вече девета година все още има проблем с правата и свободите. Не са нужни други доказателства, достатъчно е да припомним, че заради накърняването на една от тези четири основни свободи – свободата на словото, свободата на изразяване на майчин език, представители на Движението за права и свободи, в това число и председателят на партията, сме обект на санкции от страна на българските държавни институции и на нас ни се налага да се обърнем точно към този Съд за правата на човека в Страсбург.
Онова, което трябва и има смисъл още да се каже днес, е, че правата и свободите следва да бъдат гарантирани от законите, но няма да се реализират в действителност, ако не се намери диалектическата връзка между правата и свободите и толерантността. Законът може да ни задължава, но ние ще живеем в истинска демокрация, когато законовите гаранции за правата и свободите на човека се превърнат в част от нашия вътрешен свят, от културния ни код, когато разбираме различието не като риск, като опасност за националния суверенитет и националната сигурност, а като онова необходимо, чрез което ние разгръщаме и собствената си идентичност. Това е онова трето измерение на толерантността, за което говореше д-р Доган в свои научни студии преди години.
Днес най-сериозното предизвикателство пред онази либерална демокрация, която поставиха и бащите на Европейския съюз, е една много опасна неоконсервативна концепция, която се прави опит да се разгърне и в България. Напоследък чуваме силни гласове за това, че диалектическата връзка между сигурността и свободата трябва да се разруши и свободата следва да бъде привнесена в жертва на сигурността като отговор за терористичните заплахи, които идват от експанзията на Ислямска държава. Да, ние споделяме необходимостта да се засилят системите за сигурност. Има необходимост от повече инвестиции в системите за сигурност и на националните държави, и в рамките на Европейския съюз. Но да се поставя въпросът – свободата да отстъпи на сигурността, е в крайна сметка мракобесие, началото на края на съвременната европейска демокрация.
Днес искам да припомня проникновените слова на Бенджамин Франклин – един от онези мислители, които стоят в основата и на американската демокрация. Бенджамин Франклин казва: „Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност”.
Точно това е мисията и на либералното ДПС – да отстоява и в тези критични времена необходимостта гражданите на България, гражданите на Европа, гражданите на света да не бъдат изправени пред избора: „Свобода или сигурност”. Българските граждани, гражданите на Европа имат право едновременно и на сигурност, и на свобода. Необходим е баланс между тези два принципа, а не идеята за сигурността да изяде идеята за свободата, защото това е началото на всяка една тирания, която води до милиони човешки жертви. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)