ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ)947 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Основната причина за внасянето на нашия Законопроект е преди всичко осъзнатата необходимост от промяна в начина на планиране на регионалните политики.
България е в демографска катастрофа – факт, който никой не отрича. Нещо повече, тук, в тази зала, задължихме отговорният вицепремиер да внесе доклад и очакваме доклада с нетърпение. Бях на представянето на неговия проект в Министерския съвет.
Безспорно една от основните причини за негативните демографски тенденции в България е драматичното увеличаване на разликата в развитието на регионите. Това е видно от множество примери и е един от локомотивите за демографската катастрофа в България.
За съжаление, българската политика, държавната политика и най-вече изхарчването на бюджетните средства, инвестирането на бюджетни средства в регионите е една от предпоставките за създаването на това регионално неравенство. В тази посока европейските средства се превръщат от инструмент, който трябва да заличава различията, в инструмент, който ги задълбочава.
До неотдавна близо три пъти беше разликата в усвояването на европейски средства между Северна и Южна България, като само София-град беше усвоила ресурс, съпоставим с този на почти цяла Северна България.
За съжаление, аналогично е положението и за следващия планов период. Винаги давам като пример Оперативна програма „Транспорт”, която от над 2 милиарда евро бюджет за момента няма гарантиран нито един сериозен инфраструктурен проект в пътища или в жп инфраструктура в Северна България!
Брутният вътрешен продукт, който се произвежда в Югозападния район за планиране с център София, наближава половината от този за цялата страна.
Положението с доходите е същото. Ако приемем, че София е единица мярка за доходи, примерно през 2006 г. във Видин са се получавали 60% от софийските заплати, докато сега този процент е спаднал на 48%. Същото е и за големите градове: в Русе е спаднал от 62% на 59%, в Пловдив от 63% на 61% от софийската заплата и прочие. Тези цифри показват безпощадно изоставане на доходите извън столицата.
Подобен показател е оценката за качеството на живот, която прави неправителствена организация. Вижда се, че от седемте града в оценката за качеството на живот няма нито един от Северна България.
При привличането на инвестиции положението е същото – едва 2,5% са привлечени в Северозападния район, а 62% - в София.
Като процент на инвестиции на глава от населението примерно Силистра е с 819 пъти по-малко, отколкото София! Въпреки това има инвестиционни проекти за привличане на чужди инвеститори в София, а в Силистра, както и в по-голямата част от страната, няма.
Като краен резултат Северна България губи население близо три пъти по-бързо, отколкото Южна, дори повече от три пъти.
Разбира се, разделението е не само север – юг, макар че там е най-видимо. Западат също граничните, ниските и полупланинските краища на България.
Показатели, какъвто е коефициентът на смъртност, показват, че във Видинско смъртността е почти два пъти по-висока, отколкото в София.
Прогнозите за развитие на населението, които публикува самият Национален статистически институт, също са изключително тревожни. Единственият град, който се очаква към 2070 г. да увеличи населението си, е именно София – с около 18%, докато Кюстендил примерно би загубил 71% от населението си, от Кюстендилска област, от 124 хиляди се предвижда жителите му да станат 35 хиляди.
Подобна е ситуацията в Смолянско – от 110 хиляди на19 хиляди, дори по-лошо – 83% от населението се губи, и така нататък.
Казвам всичко това като прелюдия, за да обясня необходимостта от промяна на подхода при планирането и харченето на публични средства. Нашият Законопроект е опит именно в тази посока.
На първо място, искаме да се въведе индекс, който да показва по райони за планиране какви публични инвестиции се правят.
Второто, което искаме, е да се въведе като принцип в регионалното развитие изразходването на ресурсите по начин, който да заличава неравенствата между регионите и който в средносрочен и дългосрочен план да гарантира равенство между регионите в усвояването на ресурси. Ако през последните 15 или 20 години примерно част от Южна България е била облагодетелствана откъм инвестиции, през следващия средносрочен период би следвало инвестициите да се насочат към Северна България. Мисля, че това ще е от полза не само за някаква справедливост, въпреки че регионалната справедливост е изключително важна и усещането, че няма забравени части от територията на страната, е изключително важно, но най-важното – това ще осигури устойчивост на населението в тези райони, ще даде възможност за икономическото развитие на регионите и в края на краищата ще способства за намаляване на негативните тенденции, които са така характерни за страната ни.
Запознах се със становищата на министерствата и на Националното сдружение на общините.
Националното сдружение на общините по принцип подкрепя Законопроекта и прави определени предложения, които могат да го подобрят и които ние възприемаме. На второ четене, ако Законопроектът спечели Вашата подкрепа, ще ги възприемем като добавка към нашето предложение.
Относно становището на Министерството на регионалното развитие, което смята, че няма нужния капацитет и не е негова работа да се занимава с част от дейностите, които му възлагаме, аз смятам, че ние трябва да натоварим един орган и дори да е необходимо да се разпределят отговорностите, да речем, между Националния статистически институт по отношение на публикуване на индексите и съответно между МРРБ по отношение планирането на средства, във всеки случай това е нещо, което може да се изправи между първо и второ четене.
Не съм съгласен с това, че не може да се планират с дългосрочен хоризонт от 14 години публичните инвестиции. Те може би не могат да бъдат планирани по проекти, но могат със сигурност да бъдат планирани като възможности и като тенденция по определени райони, така че съответно регионите и общините да имат някаква концепция за бъдещата си финансова осигуреност и да изготвят занапред проектите си.
Надявам се да подкрепите този Законопроект на първо четене, като между първо и второ, разбира се, оставаме отворени към промени, които ще го подобрят.