14 януари 2016 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за заместник омбудсман, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата за заместник-омбудсман в Комисията по вероизповеданията и правата на човека и процедурата за избор от Народното събрание На извънредно заседание, проведено на 13 януари 2016 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на заместник-омбудсман. С предложеното Проекторешение се цели приемането на Общи процедурни правила за избор на заместник-омбудсман, предложен от омбудсмана на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана. След проведеното обсъждане, Комисията по вероизповеданията и правата на човека, единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на: „РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за заместник-омбудсман, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата за заместник-омбудсман в Комисията по вероизповеданията и правата на човека и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за заместник-омбудсман, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата за заместник-омбудсман в Комисията по вероизповеданията и правата на човека и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидат за заместник-омбудсман и представяне на документите му. 1. Предложението за кандидат за заместник-омбудсман се прави от омбудсмана на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана. Предложението се внася в писмена форма до Комисията по вероизповеданията и правата на човека чрез председателя на Народното събрание. 2. Предложението за кандидат за заместник-омбудсман се придружава с писмени мотиви, които съдържат и аргументация за високите морални качества на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец – приложение № 1 към решението; б) подробна автобиография; в) ксерокопие от диплома за завършено висше образование; г) декларация по образец – приложение № 2 към решението, че кандидатът отговаря на условията за избор на народен представител по чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка чл. 9 от Закона за омбудсмана. II. Публично оповестяване на документите. 1. Предложението, заедно с приложените към него писмени мотиви и документи, се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата, могат да представят на Комисията по вероизповеданията и правата на човека становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по вероизповеданията и правата на човека въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по вероизповеданията и правата на човека, или по електронен път на e-mail: kvpch@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от личния живот на лицата. III. Изслушване на кандидата за заместник-омбудсман. 1. Преди да изслуша предложения кандидат Комисията по вероизповеданията и правата на човека проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за която е предложен. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатът се представя от омбудсмана – в изложение до 5 минути. Представянето включва и данни за мотивацията, публичната репутация, моралните качества и обществената подкрепа за кандидата. 4. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като заместник-омбудсман в изложение до 10 минути. 5. Председателят на Комисията по вероизповеданията и правата на човека представя в резюме становищата и поставените въпроси от лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако такива са представени. 6. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути. 7. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата. Времето за изложение на въпросите е до 3 минути. 8. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените му въпроси от народните представители – до 5 минути. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията по вероизповеданията и правата на човека изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидата за заместник-омбудсман и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на кандидата за заместник-омбудсман. IV. Избор на кандидат за заместник-омбудсман от Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 2. С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложеният кандидат за заместник-омбудсман. 3.Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. 4. Кандидатът за заместник-омбудсман се представя от омбудсмана – до 5 минути. 5. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 7. Кандидатът се смята за избран, ако е получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 8. Ако кандидатът за заместник-омбудсман не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.” Тук, колеги, са приложени двете декларации, които трябва да се попълнят от кандидата за заместник-омбудсман по чл. 65, ал. 1.

Точно така.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа, процедурата ми е за допуск на заместник-министъра на отбраната господин Димитър Кюмюрджиев. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-89, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2015 г. На редовно заседание, проведено на 12 ноември 2015 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-89, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2015 г. В работата на заседанието участваха 19 народни представители. Представители на Министерството на отбраната бяха заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, парламентарният секретар Лора Кендова и полковник Илиев от дирекция „Отбранителна политика”. Присъства също и съветникът на министър-председателя по националната сигурност Аню Ангелов. От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министър Кюмюрджиев. В обсъждането взеха участие народните представители Ангел Найденов, Валентин Радев, Красимир Каракачанов, Атанас Зафиров, Янко Янков, Петър Славов, Владимир Тошев, Христо Гаджев, Корман Исмаилов и Михо Михов. С Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили се създава нарочна законова уредба, по силата на която част от дейността на въоръжените сили, по-специално осъществяването на задачи по Air Policing от страна на Военновъздушните сили ще може да се извършва съвместно със сили и средства и на НАТО. В голямата си част народните представители се съгласиха, че при създалата се критична ситуация във Военновъздушните сили с недостига на изправна летателна техника предложената промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили е допълнителен гарант за изпълнение на задачите по охрана на въздушното ни пространство. Тази промяна в Закона е съобразена и с препоръките от Срещата на високо равнище на страните – членки на НАТО, в Уелс през 2014 г. за усилване на способностите за охрана на въздушното пространство на източния фланг на Алианса и осигуряване на по-добро взаимодействие в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна защита. В хода на обсъждането част от народните представители изразиха силно безпокойство за възможните последици за ВВС, свързани със забавяне на изпълнението на ремонта, модернизацията и дори отлагане придобиването на нов самолет. На проявен интерес относно направен анализ на резултатите от инициираното от Министерството на отбраната обществено обсъждане на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили беше даден отрицателен отговор. В рамките на обсъждането Комисията по отбрана беше информирана за опита по охраната на националното въздушно пространство на други страни, отчитайки наличието или отсъствието на собствена авиация. Обсъждайки предложените промени, народните представители дискутираха връзката между националния суверенитет и принадлежността ни към системата за колективна защита и сигурност в рамките на НАТО. След приключване на обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 19 народни представители. В резултат на гласуването Комисията по отбрана с 15 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” прие следното решение: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване предложените изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-89, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2015 г.”

Господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-89, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2015 г. На редовно заседание, проведено на 25 ноември 2015 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. Мотивите по Законопроекта бяха представени от господин Николай Ненчев – министър на отбраната. На Срещата на върха в Уелс държавните и правителствените ръководители на страните – членки на Алианса, отправят препоръка, препотвърдена от министрите на отбраната от срещата им в Брюксел през февруари 2015 г., за необходимостта от провеждане на съвместна мисия за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО, в това число и на България. С предложените изменения на чл. 130 от Проекта на закон се създава нарочна законова уредба, по силата на която част от дейността на въоръжените сили, по-специално осъществяването на задачи по охрана на въздушното пространство от страна на Военновъздушните сили, ще може да се извършва съвместно със сили и средства и на съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор. Разгледани са две хипотези: 1. Условията и редът за съвместните действия да се уговорят в международен договор. 2. Извън случаите по т. 1 или при необходимост от предприемане на неотложни действия – при условия и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. На правителството е възложена и преценката относно разрешаване преминаването през или пребиваването на съюзнически сили на територията на страната за изпълнение на задачи, произтичащи от съюзнически договор. Това правомощие е залегнало в чл. 12 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. С оглед функциите му по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвижда тази процедура да се инициира по предложение на началника на отбраната с оглед спешно предприемане на мерки за гарантиране и защита сигурността на страната и населението. При наличие на такава необходимост, разгледана във военнооперативен аспект, страните – членки на НАТО, следва незабавно, индивидуално и съгласувано с останалите членове да предприемат действията, каквито считат за необходими, за възстановяване и поддържане на сигурността. Извършването на дейностите по охрана на въздушното пространство на Алианса е в рамките на Интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана, която действа под командването и контрола на военните органи на НАТО. С промените в чл. 28 се предлага изменение в уредбата, свързана с употребата на оръжие и бойни средства, в случаите, когато това се налага при осъществяване на съвместна охрана на въздушното пространство. Промените са продиктувани от необходимостта да се създаде законова рамка, която да даде достатъчни гаранции, че задачите ще бъдат изпълнени в цялост и при отчитане на националните интереси. Възможностите за реализиране на съвместни действия по охрана на въздушното пространство – предмет на Законопроекта, ще се извършват при условията на международен договор или при решение на Министерския съвет. Поради това се предлага същите да бъдат изключени от приложното поле на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. В този смисъл е и предложението за промяна на чл. 4 от същия Закон. Цялостната картина по наблюдението и координацията на действията във въздушното пространство на страните членки се извършва в Обединения център на НАТО за въздушни операции в Торехон, Испания. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласa „въздържал се” Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-89, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Ще започна моето изказване с една малка провокация, целяща не да обиди или засегне някого, а по скоро да разбуди нечии заспали съвести. На 31 август миналата година на тържествена церемония във военновъздушната база в Шауляй унгарските Военновъздушни сили приеха от норвежкия контингент ръководството на ерполисинг над Прибалтика. Четирите унгарски изтребители „Грипен” ще действат съвместно с четири немски изтребителя „Еврофайтър”, дислоцирани в естонската военновъздушна база „Амари”. Дотук нищо ново. Хайде сега нека се пренесем мислено в средата на 2016 г., когато, според думите на командира на Военновъздушните сили генерал Радев, ще изтече и последната възможност България сама да носи дежурства по ерполисинг. Да погледнем едно възможно, подчертавам, възможно заглавие в турската преса: „На тържествена церемония във военновъздушна база „Бандърма” турските Военновъздушни сили приеха ръководството на ерполисинг над България. Четирите турски изтребителя Ф-16 ще действат съвместно с четири гръцки Мираж-а. Българската страна сърдечно ще предостави на своите защитници летища, радари и обслужващ персонал, както, разбира се, и солидно заплащане. Турските генерали благодариха на своите български колеги за доверието и ги увериха, че са готови да спрат всеки руски самолет, дръзнал да навлезе за 17 секунди в натовско небе. Ръководителят…(Реплики от ГЕРБ.) Казах виртуално. Ръководителят на българската делегация подари на любезните домакини библиографска рядкост – книгата на проф. Недялков „История на българската военна авиация”, а те от своя страна зарадваха своите гости с прожекция на касовия филм на телевизия „Ал Джазира” – „България, моя страна”. За съжаление, поканените на тържеството съюзнически пилоти от гръцките Военновъздушни сили не успяха да присъстват на милата церемония, защото бяха заети да прихващат няколко заблудили се турски изтребителя”. (Оживление и смях.) Сега, ако наистина сме отговорни политици, не би трябвало да се смеем на този сценарий, а да се замислим дали той наистина е толкова абсурден. Първо, какво в така предлагания Законопроект гарантира, че някой ще носи дежурство с нашите пилоти, а не вместо тях? Това, мисля, е първият важен въпрос, на който очакваме отговор. Какво значи „съвместно”, господин Министър? Ако ние даваме летища, гориво, радари, логистика и храним чуждите пилоти, това съвместно ли е? Всъщност, колеги, нито в мотивите, нито в Законопроекта се чете какво точно се разбира под „съвместна охрана”. Това усилващи сили ли ще бъдат или директно чужди изтребители ще поемат тази функция? Защото, колеги, пак ще си позволя да цитирам генерал Радев: „Всеки, дошъл да носи бойно дежурство отвън, ще пази територия, докато българските летци защитават Родина”. Две несравними неща. Уважаеми народни представители, 20 години някой последователно се опитва да ни превърне в територия. Разграбиха земята ни, индустрията, разбиха здравеопазването и образованието, сринаха социалните ни системи. Сега са на път да вземат и нашето небе, а с него и последната останала ни капчица чест и национално достойнство. И забележете – на път сме да направим това предателство на базата на какво си мислите? На базата на някаква си препоръка. Цитирам мотивите към Законопроекта: „На срещата в Уелс държавните и правителствени ръководители на страните – членки на Алианса, отправят препоръка за необходимостта от провеждане на съвместна мисия за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО, в това число и България” – така както ни препоръчаха да си нарежем ракетите, да си затворим реакторите, да си разбием земеделието и да си ликвидираме културата. Вторият голям въпрос: защо в Комисията по отбрана ние не получихме отговор на въпроса какво показва анализът на резултатите от обявеното публично обсъждане от Министерството на отбраната на предлагания Законопроект? Нещо повече – беше даден отрицателен отговор. Има го в доклада на Комисията. Тоест няма такъв анализ. Колеги, няма и да има такъв анализ, защото съм сигурен какви биха били резултатите в него. Българското общество категорично не споделя предложените промени. Нещо повече – то ги приема като форма на национално предателство. Къде Ви е становището на суверена, господин Министър? Трето: кое налага приемането днес на такава промяна в този Закон? Кога лъжете, господин Ненчев? Когато преди два дни ни обещахте, че до края на годината България ще има една годна бойна ескадрила, която явно ще бъде напълно достатъчна да изпълнява мисията по ерполисинг, или днес, когато ни карате да приемем закон, който трябва да бъде приет вследствие критичното състояние на българската изтребителна авиация? Или ще излезете с онова смехотворно изказване на един от депутатите от ГЕРБ, който каза, че го приемаме, забележете – „за всеки случай”. Четвърти въпрос: знаете ли, колеги, с кои държави ще бъдем приравнени от днес? Исландия, Люксембург, Словения, Литва, Латвия и Естония. При цялото ми уважение и респект към техните икономики, но страни без военни традиции и с нулева бойна авиационна история. България – страната с една от първите военновъздушни бомбардировки и с 230 бойни самолета до преди 25 години! Питам най-вече офицерите, генералите и адмиралите в тази зала – там ли ни е мястото? Там ли ни е мястото!? Напомням, че само след седмица се навършват 103 години от първата във военновъздушната история атака от въздуха на военен кораб. На 22 януари 1913 г. пилотът поручик Милчо Митев с италианския доброволец Сабели прелитат над Мраморно море, откриват и бомбардират турския броненосец „Хайредин Барбароса”. Тези исторически факти нищо ли не събуждат вече в нас? Пето: защо никой не казва колко ще струва всичко това на българския данъкоплатец или някой си мисли, че тези самолети ще дойдат безплатно в името на високите евроатлантически идеали? Да не се окаже, колеги, че по-изгодно е да си купим нови двигатели и да си модернизираме нашите МиГ-ове, отколкото да плащаме загубата на въздушния суверенитет. Как не можем да проумеем какво означава законово да дадем тази възможност? Това означава, че най-ценният капитал на ВВС – хората, с тяхната подготовка и компетенция, летателният, инженерно-техническият състав ще бъдат неглижирани за сметка на чужди такива, което освен всичко друго, уважаеми колеги-натовци, подкопава и фундаменталния за НАТО принцип всяка страна да генерира способности и да е в състояние да осигурява своята защита. И тук ще си позволя да цитирам още един достоен български офицер подполковник Николай Русев, пилот на МиГ-29, който в свое интервю казва: „Като живееш с мисълта, че в цялата държава излиташ само ти и още един пилот, въоръжени с ракети, и летите, и го правите не за чест и слава, и не за пари, а защото нещо вътре в теб те държи да служиш на тази държава, на това общество и на това отечество, ти се чувстваш необходим. А дали останалите те усещат като необходим, това вече е друг въпрос”. Така, колеги! Това са нашите пилоти и патриоти, които днес ние сме готови да предадем. И шесто, но не последно, а може би най-важно: не представлява ли предложеният днес Законопроект грубо нарушение на Конституцията, където в чл. 2 е записано, че „Териториалната цялост на Република България е неприкосновена”; в чл. 5: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да му противоречат”, а чл. 9 гласи: „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост”. Точка! Никъде няма „съвместни усилия”, „съвместни сили”, „за всеки случай” и Уелс. В заключение – не се съмнявам, че днес Вие ще приемете тези промени в Закона. Не се съмнявам, че дълго и напоително ще оборите всяка една от моите тези. Но това, господа и дами от управляващото мнозинство, няма да промени главната ми убеденост, че днес, точно 55 години след смъртта на проф. Цветан Лазаров, най-продуктивният български авиоконструктор и учен в областта на авиацията, Вие давате път на още една смърт – тази на българската изтребителна авиация, а с нея и на част от националното ни достойнство, държавен суверенитет и идентичност. Аз и моите колеги от “БСП лява България” няма как да бъдем съучастници в това позорно дело. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!” от БСП ЛБ.)

Тъй като днес водим един сериозен дебат, призовавам за по-малко патетика и повече прагматизъм, защото всичко, което каза колегата Зафиров, в голямата си част е вярно – и като логика, и като фактология е вярно. Но, ако беше го казал колега, който влиза от партия, създадена преди три дни и влязла в парламента вчера, бих го приел за чиста монета, вярно и точно. Само че, господин Зафиров, Вие представлявате тази партия, която в последните 25 години, поне в три-четири правителства, управляваше заедно. Много правилно говорихте. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Не е вярно!

Моля, моля! Да не напомням! Моля, моля! През всички тези години, всички правителства работеха за унищожаването на тази армия, фактически за това, което Вие казвате. Ама, Вие представлявате партията, която буквално в последните 10 години, когато се случиха много важни неща за българската отбрана, беше на власт. Ще напомня, че в мандата на господин Станишев се промени Конституцията, с която ние се отказахме от наборната военна служба. Не го споменахте, не го чух като аргумент за национално предателство към Въоръжените сили и отбраната на България. Аз също мога да Ви разказвам за българската авиация, за Одрин, мога да Ви разкажа за торпилирането на „Хамидие” от „Дръзки”, мога да Ви разкажа за Чаталджа – Булаир, Завоя на Черна, Червената стена и разни други работи. Ако трябват исторически лекции съм насреща, но нека да говорим прагматично за действителното състояние на българската армия. То е трагично, то е унизително и за Въоръжените сили, и за държава като България, но по начина, по който Вие поставяте въпросите, просто все едно, че е някой току-що влязъл в политиката от партия, създадена снощи. Недейте така! Такъв дебат не е конструктивен. Това ми е апелът, това ми е репликата. Вие говорихте: господа натовци. Извинявайте, ама, ако не ме лъже паметта, БСП още официално е за членството на България в НАТО. Вие говорите за нарязването на ракетите. Лично в този парламент аз съм бил против нарязването на ракетите – един от малкото хора от тогавашното мнозинство, които сме се изказвали против. Недейте така да хвърляте всичко срещу сегашното ръководство на държавата и на Министерството на отбраната, защото разгромът на армията, това, което говорите за Турция – не аз ходих да се извинявам за възродителния процес в Анкара, в Истанбул на митинги с тогавашните лидери на ДПС. Дайте да бъдем по-конструктивни, ясни...

...и когато говорим за армията и въоръжените сили, да говорим като българи, а не само емоционално, не само да търсим евтини политически дивиденти. По същество обаче казахте много верни неща. (Ръкопляскания от ПФ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зафиров, тук чух от Вас исторически факти, предполагаеми заглавия, които може би Вие си мислите, че могат да излязат. Аз го определям като една диагноза „пълна амнезия” от Ваша страна, и ще Ви кажа защо. Само преди две години от Вашето правителство – на Орешарски, с помощта на БСП, ДПС и „Атака”, повтарям, и „Атака”, беше ликвидирана люлката на авиацията. Летище Божурище беше ликвидирано с много мръсна сделка – замeнка. Вие сте царе на заменките, така 20 години съсипахте държавата, съсипахте и авиацията. Аз ли трябва тук, от тази трибуна, да говоря кой е виновен за разпродаването на цялата авиация и на „Войнтекс”, всички 40 летища, 150 самолета за по две хиляди лева?! Трябва ли отново тук да си повтаряме кой съсипа авиацията и армията?! Кой направи така, че да нямаме армия, да прекратим военната служба?! Което е престъпление към държавата, и го казвам най-отговорно тук, от тази трибуна, особено в сегашното положение. Как ще отбраняваме държавата, след като нямаме и военнослужещи? Младите хора виждате накъде отиват... Няма казарма – това, което е задължително във всяка една държава. Точно Вие го унищожихте и оттук, от тази трибуна, да плачете за това, че се съсипа, че други ще охраняват нашето въздушно пространство!? Не знам колко сте свързани с авиацията. Аз съм свързан от дете. Трябва да Ви кажа, че това, което Вие направихте с авиацията, няма как ние да го оправим сега и то за една-две години. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Амнезия, пълна амнезия при Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Зафиров, имам към Вас няколко конкретни въпроса. Понеже говорите за много бойни самолети, за турски и гръцки изтребители над българското небе, искам да Ви попитам – сигурно знаете от баща си – колко чужди самолети са летели в „Щит 82”? Аз нямам време, Вие ще обясните какво е „Щит 82”. Колко са били руските самолети, или съветските самолети тогава? Второ: кой подписа протокола за разпускане на Варшавския договор? Трето: кой подписа протокола за нарязване на СС-20 и кой беше министър и министър-председател тогава? Четвърто: кой инициира първите стъпки за влизане на България в НАТО? Следващото: кои са държавите, които са членки на НАТО? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Не, не, записвайте си и отговаряйте тук на хората, защото иначе това, което говорите, е див популизъм. (Смях от ГЕРБ.) Следващото нещо: кой беше министър на отбраната за така наречения „омразен Уелс 2014”, какво се реши тогава, какво се изпълнява сега в момента с този Законопроект? И другото, което е, и приключвам, защото доста въпроси Ви зададох – аз не бих си позволил толкова дълго и некомпетентно да говоря за хокея в България. Моля Ви, не говорете за отбрана! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Очаквах поне един генерал да стане, но и полковник не е малко. (Шум и реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ.) Явно наистина съм разбудил нечия съвест. Първо да благодаря на господин Каракачанов. Между другото, и в трите реплики не чух по същество нито един аргумент против моите тези, само нещо от сорта „Вие защо биете негрите?”. (Смях и шум от БСП ЛБ.) Уважаеми дами и господа, когато става въпрос за национална идентичност, за бъдещето на страната, всякакви такива дребни заяждания: ама Вие това, ама Вие онова, ги оставете на заден план, гледайте в бъдещето и покажете дали сте истински патриоти. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Къде Вие чухте, уважаеми господа, да съм казал нещо против НАТО или против Уелс, та ми задавате тези глупави въпроси?! А по отношение на „Щит 82” искате ли да Ви кажа каква беше разликата? Да, знам колко бяха, но разликата беше, че те дойдоха и си отидоха след няколко дни, а тези, като дойдат, няма да си отидат никога, разбрахте ли го това нещо?! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) А Вие, уважаеми господине, с Божурище започнахте и приключихте миналия парламент, явно и този така сте решили. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от БСП ЛБ. Реплика от народния представител Красимир Велчев.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Същността на този дебат, уважаеми колеги отляво, искам към Вас да се обърна, защото... (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Не чуват.

Аз очаквам отговор на най-важния въпрос от колегите отляво: те искат ли българските военновъздушни сили, българските натовски самолети да имат възможността със самолети на други партньорски страни, предимно и основно европейски страни, пак натовски, заедно да охраняват както българското въздушно пространство, така и натовското въздушно пространство, или това за тях е проблем? Тук се направиха изказвания – започна се от художествени измислици, донесе се вода от десет реки, за да се намерят аргументи за някаква теза. За мен това е отговорът и мисля, че това е дебатът и политическият сблъсък днес по тази тема. За мен тези, които ще подкрепят тези законодателни промени, са проевропейското, пронатовското мнозинство, а тези, които ще се противопоставят с несъществуващи, измислени аргументи, ще са ненатовското, няма да кажа антинатовското малцинство. Благодаря.

Искам удължаване на времето.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В една ситуация, различна от днешното окаяно състояние на българската авиация, аз съм убеден, че дискусията, интересът и съответно страстите по предложението, което е направено от Министерския съвет, щеше да бъде единствено по оста „за” и „против” членството на България в НАТО. Давам си сметка, че това е базисно различие. То няма как да не окаже влияние върху дебата, но в този момент ми се струва неуместно това да бъде единствената отправна точка. Защото дори и да водим този дебат в рамките на цялото време на парламентарните групи, няма да стигнем до окончателно, цялостно и реалистично решение, свързано с отбраната и сигурността на България. Първо. Второ, струва ми се, че все пак трябва да се концентрираме върху разсъжденията „за” и „против” аргументите по конкретното предложение, направено за промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили. Мисля си, че трябва да тръгнем от следната гледна точка: мисията „Еър полисинг”” представлява мирновременна задача по охрана на въздушното пространство в рамките на Интегрираната система на НАТО, част от която е България и българското въздушно пространство. Тоест в случая ние имаме функции за Българските военновъздушни сили, които са част от общите усилия в рамките на Интегрираната система, която представлява общо въздушно пространство, съответно споделена отговорност. Струва ми се, че тук би следвало да имаме предвид следното: в законодателството на всички или почти всички страни или съответно в регламентиращите документи на тези страни от НАТО, има такава опция, каквато се предлага от Министерския съвет, макар и в различна форма. Следователно няма нищо противоестествено, поне от тази гледна точка, във факта, че се допуска възможност за изпълнение на подобна мисия с подкрепата на военновъздушните сили на съюзнически държави. Впрочем тези примери в момента по отношение на действащата система са много. Би следвало да гледаме на тази възможност и като на опция, която повишава опита, съвместимостта, съответно развива придобити способности за Българските военновъздушни сили, съответно за българските екипажи. И нищо лошо в даден момент Българските военновъздушни сили да бъдат подкрепени от силите на съюзническите държави. Трето, не бива да забравяме факта, че ние сме активната страна. Ние отправяме покана, ние дефинираме условията, ние вземаме окончателното решение в рамките на един международен договор или съответно в едно следващо решение на Министерския съвет, което също подлежи на контрол. Уважаеми дами и господа народни представители, нека имаме предвид още нещо. България е в уникална ситуация. Ние сме единствената държава, чиито Военновъздушни сили са поставени под въпрос. Няма аналог в рамките на страните – членки на НАТО. Да, вярно е, има страни и те бяха посочени от моя колега – многоуважаемия народен представител Зафиров, които не притежават собствени военновъздушни сили и на ротационен принцип се поемат функциите по „Еър полисинг” от други държави. Например от 7 януари по отношение на въздушното пространство на прибалтийските държави тази функция бе поета от Белгия и Испания. Разбира се, има държави, които имат и функцията за така нареченото „съвместно патрулиране”. Например Албания, съответно Словения изпълняват тази мисия в рамките на съвместно патрулиране с Гърция и Румъния, но никой в тази зала не иска да падаме до нивото на държави, които не са притежавали и не притежават способности по отношение на военновъздушните сили. За другите държави от НАТО е излишно да говорим. Те нямат този въпрос за бъдещето на своите военновъздушни сили. Там това бъдеще е гарантирано, за разлика от България. Какви проблеми създава това? Първият проблем беше посочен – че този текст, който ни се предлага, дава възможност България да участва само с наземните системи – система за наблюдение, за контрол, за командване и управление, без участието на наши самолети. Това е реален страх, или опасение, да кажем, което бе изразено от преждеговорившите. Второ, то дава възможност за така нареченото „редуване във въздуха”, тоест пак в даден момент България да не участва със своята бойна авиация. Какви са опасенията, които пораждат тези проблеми? Дами и господа народни представители, неслучайно започнах с хипотезата, че в друга ситуация, различна от сегашната окаяна ситуация в българските ВВС, щяхме да говорим по друг начин. Първото опасение е, че зад това предложение се крие краят на българската военна авиация. Опасението е, че това е своеобразно алиби, прикриващо неспособността на изпълнителната власт да гарантира настоящето и бъдещето на българската военна авиация, и разбира се, не на последно място, че това е решение, което ако бъде одобрено от Народното събрание, ще гарантира изпълнението на функциите в рамките на интегрираната система, но без навременни решения, които осигуряват техническата и експлоатационната годност на Българските военновъздушни сили. Извинявайте, но аз наистина ще попитам по начина, по който го направи народният представител Зафиров – е, не е ли срам това при повече от 100-годишната славна история на Българските военновъздушни сили?! Тук няма да се спирам повече на техническото състояние на авиацията в момента. Това е дискусия, добила публичност и всеки от народните представители до болка е запознат с тази тема. Няма да повдигам даже въпроса какво е мнението на командването на ВВС и съответно на командването на Българските въоръжени сили, в частност на Българската армия. Аз съм убеден, че те са хора, които не биха приели безропотно тези решения, които в някаква степен могат да сложат кръст на българската военновъздушна бойна авиация. Струва ми се, че въпросът, който беше засегнат по отношение на плащането като опция в международния договор, също заслужава внимание. Защото ако имаме пари да плащаме за това патрулиране, охрана, съвместната дейност, защо не насочим средствата към българската авиация, за да подпомогнат допълнително усилията, свързани с техническата годност и готовност на Българските военновъздушни сили?! Какво би било решението? Текст, който би могъл да гарантира, независимо дали в Закона, дали в Преходните и заключителните разпоредби, но да гарантира съответно преимущество за българската авиация, приоритет за българската авиация при изпълнение на съвместните функции, да очертава водещата роля на българската страна и на българските екипажи. Това в най-голяма степен ще отговори на всички притеснения, опасения и резерви, свързани с опасенията и тревогата за Българските военновъздушни сили. Благодаря за вниманието.

Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Държа в ръцете си Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но по същество държа в ръката си закон за ликвидацията на бойната авиация на България, закон за националното унижение, и може би, което е най-важното – закон за дискредитирането на Североатлантическия пакт НАТО като организация, която прилага двойни стандарти към членките на Пакта. Същото НАТО, същите Съединени американски щати, които са решаващ фактор в тази военна организация, точно преди две години – през месец декември, подариха от своите резерви на територията на Европейския континент 350 бойни машини за Гръцките сухопътни сили. Подчертавам подариха заедно с резервните части, без гръцката държава да плати нито една стотинка, освен средствата за транспорт. Да, НАТО проявява двойни стандарти. И всички тук от Вас, които се декларират като натовци – вдясно, в центъра и вляво, трябва да знаят че днес, в момента ние коментираме провала на натовската кауза или по-точно унижението на България от тази организация. След като ликвидирахме ракетните войски на Република България, след като потопихме подводния флот на Република България, очевидно дойде и редът на бойната авиация, изтребителната авиация на Република България. Затова днес е срамен ден, но не за българските Военновъздушни сили, а за тези народни представители, които след петнадесет-двадесет минути ще гласуват този Закон. Десет години след приемането на България в НАТО, трябва да кажа, България е на път да бъде удостоена със срамната чест да бъде шестата държава в НАТО, която ще може, по-точно няма да може и ще признае, че не може да защитава своето въздушно пространство. Държавите бяха изброени, но нека за трети път посоча кои са, тъй като някои истини трябва да се повтарят. България ще се нареди в една група с държави, които или имат спорна държавност, или които току-що получиха своята държавност, или държави, с които ние винаги сме се сравнявали с лека ирония и снизхождение: Албания – с ликвидиран военен потенциал; Люксембург – държава, която няма армия; Исландия – островна държава, почти без армия; Латвия, Литва и Естония – с 25-годишна държавност и, разбира се, с политика, която наистина налага да бъде охранявана от НАТО. Друг е въпросът дали тази истерично русофобска политика е правилна. Уважаеми колеги, днес ние всъщност ще коментираме и друг срамен факт – ще останем не само без изтребителна авиация, но ще се гордеем, че оставаме с транспортна авиация. Тоест в следващите години ще говорим, че имаме военнотранспортна авиация със самолетите „Спартан”, вертолетите „Кугър” и „Пантер”, тоест военнотранспортна авиация, която се използва за транспортиране на пушечно месо за военните конфликти, в които с голяма лекота – и леви, и десни в България, я вкараха в последните години, особено след 2003 г., когато влязохме в иракската авантюра, когато всички в този парламент – дясно, център и ляво, гласуваха за тази престъпна операция, заклеймена вече и от самия бивш американски президент Джордж Буш и бившия му военен министър Доналд Ръсел, и бившия държавен секретар Пауъл, които заявиха, че са били подведени от Централното разузнавателно управление. Тук искам да попитам министъра на отбраната господин Ненчев: ще потвърди ли своите думи, които е заявил на последния Съвет за национална сигурност при президента, цитирам: „Охраната на небето ни ще става със сили и средства на избрани от България съюзници от НАТО”? Тоест било е пояснено, че ако страната ни не каже конкретно чии самолети искат да я пазят, командването на НАТО може да реши това по служебен път. Вярно ли е това, господин Ненчев, и много Ви моля да отговорите на този въпрос? Питам също така министър Ненчев: коя чужда държава или коя група чужди държави предлагате да пази българското небе със своята бойна авиация и колко ще струва годишната поддръжка на една ескадрила, да речем, или по-малко от ескадрила? Двадесет милиона евро или 20 млн. лв.? Имам тази информация – ориентировъчна, тъй като тя е неофициална, от Латвия, Литва и Естония, най-вече придобита от интернет. Кой ще осигури – имам консултация с генерали от Военновъздушните или като ген. Михов, който ми подсказа този въпрос – поддръжката и логистиката на българските военни летища, на тази чужда ескадрила, да речем, италианската? Ние или те? Разбира се, заплатите ще ги плащаме ние. Жалко, че господин Пеевски не е тук, на първия ред – искам да попитам господин Пеевски. В неговия вестник „Телеграф” преди три дни излезе информация, която би трябвало да доведе до – да помолим да присъства в залата ген. Радев, командващ Военновъздушните сили. Е, все пак в. „Телеграф”, знаете много добре, е проправителствен вестник и всичко написано в него, което не е удобно за правителството, очевидно е вярно, тъй като ДПС не може да бъде друга партия освен подкрепяща правителството. В тази публикация на в. „Телеграф”, чета: „Има изключително напрежение между ген. Радев и министър Ненчев заради аварийната ситуация във Военновъздушните сили на България.” И той заявява, че министър... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло). Господин Председател, много Ви моля да ми оставите още една минута, тъй като във вчерашния ден (оживление, възгласи и реплики), във вчерашния ден при четенето на Вашите декларации госпожа Цецка Цачева даде по 2 мин. на всяка от политическите сили.

Господин генерал Радев настоява да се оттегли, абсолютно необходимо е да се оттегли Законът за отбраната и въоръжените сили с тези поправки и най-вече да се оттегли предложението за „Air Polising”, тъй като той смята, че това не е в интерес както на българските Военновъздушни сили, така и на системата за отбрана на Република България. Благодаря за Вашето внимание.

Моля да не се прилагат двойни стандарти към депутати от парламентарните сили, към независимите депутати. Говоря от името на всички независими представители...

Не към Вас! Най-малко към Вас, господин Янаки Стоилов. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, господин Министър, тема, благодатна за емоции, за популизъм (реплика от народен представител от ГЕРБ), демагогия, ме подсеща господин Адмиралът, и в същото време тема, изключително тежка, предполагам за немалко от тук присъстващите, които вероятно са служили в ПВО и във ВВС, както съм служил и аз – човек, който... (Реплики и възгласи, оживление.) ПВО и ВВС казах! ПВО, за съжаление, почти всеки ден минавам покрай тъжната гледка на поделението в с. Царацово – комплексите 125, ракети „Нева” само стърчат антените, но унк-кабината, майстор клас, с тези две ръце през 1984 г. изграждах под прякото ръководство на командващия ПВО и ВВС генерал-лейтенант Желязков командния пункт на несъществуващото вече военно летище в Габровница. (Оживление.) Да, колеги, можем много да говорим, много неща можем да кажем. Някои не само сме се клели и охранявали военновъздушното пространство на България, но сме участвали и в свалянето на вражески самолети. (Оживление, възгласи.)

Колко самолети свали?

Това е друга тема. (Реплики и оживление.) Въпросът е друг. Чухме много приказки, но не чухме предложения за решения. Да, тежко е днес, когато в ушите ти кънтят думите: „Велик е нашият войник – аз бих добавил – и българският сержант, старшина и офицер!”, да вземеш такова решение. Бих искал да Ви поставя няколко акцента, колеги. Всъщност къде бяха през годините всичките тези говорящи, когато се съсипваха военното летище в Габровница, военното летище в Братово, военното летище и базата около Равнец, когато цялата база на нашата армия се разграбваше от циганските набези и изчезваше пред очите ни собствеността, която можеше да донесе страшно много средства от правилно управление? Всичките тези, които сега чувате да се изказват, безучастно мълчаха. Но това са реалностите. Това са реалностите! Всъщност някой тук се опита да задава въпроси колко щяло да струва. Преди това обаче следва по-актуалният въпрос: а до ден-днешен ефективно ли се охраняваше въздушното пространство на Република България с няколкото раздрънкани, морално остарели, технически и технологично остарели бойни самолети? Ефективно ли се охраняваше? Не! Това е тъжната истина, която ние днес с болка трябва да признаем. Следва въпросът: трябва ли да продължим да имитираме охрана на нашето въздушно пространство с тази морално остаряла бойна техника, а в някои от вече бившите държави на Варшавския договор, дори приела, за съжаление, понятието „военни експонати”? Вече много от МиГ-21, МиГ-23, МиГ-27, че дори и МиГ-29 са музейни експонати (реплики) колкото и странно да Ви звучи. Мога да Ви дам и справка. Това явно за някои от Вас не представлява интерес. (Реплика от народния представител Атанас Зафиров.) Оттук нататък – не се обаждайте, Зафиров, защото Вие дори си нямате хал хабер от противовъздушна отбрана, дори си нямате хал хабер, защото въздушното пространство се охранява не само по въздушен път, то се охранява и от наземен път. Само че подписът за унищожаването на зенитно-ракетните комплекси беше от онзи, Вашият президент. Той даде старта на унищожаването на зенитно-ракетните комплекси. Не аз и не някой тук, отдясно – онзи, Вашият. Той даде старта да станем държава – член на НАТО, и да бъдем съюзническа държава в НАТО. Сега големият въпрос е: какво ще ни струва, ако трябва да влезем в реториката на говорящите отляво и отзад, уж независими, от които нищо не зависи? Първо, питам ги те ще поемат ли голямата отговорност например държавата да изтегли 20 млрд. лв., за да си закупим нови самолети? Ще поемат ли тази отговорност? Естествено, че няма да я поемат. Напротив, тук ще сринат държавата за това, че са теглили заем, за да охраняваме нашето въздушно пространство. Ще поемат ли отговорност да се изтеглят още няколко милиарда за техническо и кадрово обслужване и поддържане на тази техника? Естествено, че няма да поемат тази отговорност. Няма да чуете и решение по тези въпроси. Ще чуете див популизъм и демагогия. Оттук нататък наистина, и аз признавам пред себе си, ние трябва да вземем тежкото решение ще охраняваме ли нашето въздушно пространство ефективно или ще продължим с имитацията и да си заравяме, с извинение, главите като щрауси пред действителността? Е, кое е решението? Кое е решението? Трудно е да се отговори, трудно е и да си признаем, че когато храниш чужда армия, не е добре, независимо дали ще са два, три, пет самолета. Но все пак ние сме подписали договор за съюзничество, все пак има много тънкости в тези неща по какъв начин ще се осъществява. Очакваме всеки момент да получим, ако не ме лъже паметта, двигатели за оборудване. (Реплика от министър Николай Ненчев). Даже господин министърът ме подсеща вече тук, че са получени. Сиреч, ние имаме възможността въобще да не прибегнем към тази възможност, предвидена в Закона, нещо за което обаче никой не говори. Надявам се, че няма и да прибегнем към тази възможност, но ние трябва да я осигурим в случай на крайна нужда. Ще помоля господин министърът все пак да даде малко повече информация по тези въпроси, защото мисля, че това е по-важното за взимането на правилното решение. Оттам нататък всичко е демагогия, приказки, празни приказки. Тук има един генерал, който е командвал Военновъздушните сили. Мисля, че думите, които казах, ще бъдат потвърдени и от него, защото това е реалността – неефективна охрана на нашето въздушно пространство, липса на бойна техника, а по-страшното е, че ние вече и не обучаваме кадри – летци, които да работят с тази техника. Къде са през годините средствата за Военното училище, което трябваше да произвежда летци? Къде бяхте Вие от ляво, как ги осигурихте? Накрая, за да спрем със спекулациите колко щяло да ни струва и колко не щяло да ни струва, Бюджет 2016 г. беше приет в началото на декември и всички средства са разписани перо по перо и всеки от Вас знае колко е предвидено за отбрана. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги, ние ще гласуваме против този Проектозакон, въпреки че знаем, че това решение е ирационално и всички аргументи за приемането на този Закон, разбира се, с известни тук предложения за добавки от ляво или от центъра, трябва да бъде приет, защото нямало друг изход. Има моменти в това Народно събрание, когато приемаме закони и при обсъждането им блясва една истина, която никой няма да отрече, но и никой няма да си посипе главата с пепел. За 25 години Българската армия, българските Въоръжени сили бяха разрушени изцяло, с което беше нарушен смисълът на българската Конституция със съгласието на всички политически сили. Защото българските Въоръжени сили, според българската Конституция, трябва да бъдат в такова състояние, че да опазят териториалната цялост, независимостта, честта, достойнството и прочее, и прочее, както е по формулата. България няма такива Въоръжени сили и те бяха унищожени и не бяха възстановени дори и след влизането ни в НАТО, даже още повече се продължи разрухата. Ние нямаме Военноморски сили. Това, което използваме са военноморски бабички. Нашите сухопътни части нямат достатъчно бронетанкова техника, която да защити територията. Нашата артилерия е слаба, противовъздушните сили съществуват само формално. Противовъздушната отбрана (ПВО) на територията е наситена само със стара техника. Това стана по искане и по настояване на нашите западни съюзници и причината да стане – говоря го за протокола, е, че към нас се отнасят с презрение, защото не сме едни от тях. Това е геокултурен сблъсък. Написани са десетки и стотици хиляди страници по този въпрос. Ние просто не сме едни от тях и те няма да ни приемат никога за това. Затова те винаги ще защитават тук една територия, а не едно Отечество, една родина, една държава. По силата на историческите обстоятелства ние сме славяни, ние сме православни, ние сме българи и принадлежим към друга геокултура. Затова никога няма да ни приемат като равнопоставени сред тях. Запомнете това! Затова нашите Въоръжени сили са унищожени, те отсъстват от страната. Може да има всякакви противоречия и всякакви разправии, и всякакви аргументи. Днес ние гласуваме един от знаковите закони – с какво сме се съгласили, с какво продължаваме да сме съгласни, как ще живеем по-нататък и ще променим ли нещо. Аз не съм сигурен, че Европейският съюз ще продължи да съществува, както и НАТО един ден може да се разсипе. Тогава, останали без Въоръжени сили, без защита, какво ще представляваме ние? Нищо няма да представляваме! Ние наистина ще бъдем една подопечна територия. Както и да говорите и Вие от дясно, и Вие от ляво, всички бяхте съгласни с унищожаването на Въоръжените сили на Републиката и с нарушаването на Конституцията – основният Закон, и това никой не иска да го каже. Прочее аз повече няма да говоря. Нямам думи. Красноречива е тази разправия. Всичко, което се казва тук, се казва на горното ниво, никой не търси основата на това състояние, в което се намираме. Събудете се, защото един ден нашите избиратели и Вашите, и Вашите, и Вашите ще се ядосат, ще извадят тоягите и ще ни изгонят отвсякъде. Бъдете сигурни! Най-вече за състоянието на националната сигурност седма година министър-председателят на България – не говоря кое е, дали е Борисов, дали е Станишев или Орешарски, който и да било, седма година в Народното събрание по Конституция не се внася Годишният доклад за състоянието на отбраната на Републиката. Седма година! Аз съм задал въпрос на министър-председателя и той вече цял месец изобщо не ми отговаря. Това съм го задавал 2006 г. на Станишев. Тогава прочетоха такъв доклад. Сега този доклад го няма – за състоянието на националната сигурност. (Реплика от министър Николай Ненчев.) Отбраната според Вас, господин Министър, не е част от националната сигурност? (Реплика от министър Николай Ненчев.) Отделен – добре, ама винаги отбраната е влизала и в този доклад. Аз много добре помня текстовете и съм писал статия по този въпрос. (Реплика от министър Николай Ненчев.) Прав сте, но този доклад, целият, важният, не е внасяно такова нещо и то не е внасяно нарочно. Умишлено не е внасяно! Не че министър-председателят иска да наруши Конституцията. Не! Просто е неудобно да се прочете такъв доклад пред целия народ, пред цялото Народно събрание. Неудобно е, защото състоянието на националната сигурност в България е жалко. Отречете го, че е жалко! Кажете, че сме сигурни!

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Станилов, уважаеми колеги! Не мога да приема и да се съглася с внушенията, които правите от тази трибуна, че едва ли не нашите партньори от НАТО, от Европейския съюз, за това, че ние сме славяни, не допускат ние да развием нашите отбранителни способности, нашата армия – не, това е абсолютно грешна теза. Ако имаме парите, веднага можем да купим най-добрите машини за Сухопътните войски, най-добрите самолети, не F-16, а F-35 може да си купим, ако щете и ако има нужда и самолетоносач може да купим. Става въпрос за финансови възможности и, разбира се, за решения, които тук се взимат, свързани с бюджета на Министерството на отбраната и националната сигурност. Благодаря.

Ще отговоря само конкретно, иначе мога да развия тезата на господин Корман Исмаилов, но няма смисъл – говорил съм и друг път. Никой няма нищо да разреши да си купим, дори и да имаме пари. Ние ще си купим онова, което ни диктуват. Като добросъвестни партньори на НАТО ние ще се подчиним – това ще бъде. И да имаме за два самолетоносача пари, никой няма да ти даде да си купиш самолетоносач. Освен това, жалкото състояние на българската икономика пак е програмирано по същия начин и затова нямаме пари да купим нищо – то е ясно.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, мисля, че е крайно време да прекратим с дивия популизъм, шовинизъм, национализъм или както искате да го наричаме от тази трибуна, защото дереджето на държавата ни, за която ние носим основно отговорност, се дължи именно на това, което се случва в последния един час тук, в тази зала. Ние на всяка една, на всеки три или на четири години решаваме дали сме в НАТО, дали сме в Европейския съюз или ще връщаме нещо старо, което отдавна е умряло и се е самоликвидирало. Говореха се тук неща, които повечето от Вас едва ли знаят, по простата причина, че не им е било работа да ги знаят или сега в момента също не са чак толкова навътре в тази тема. Говорим за едни отминали времена. Аз ще Ви кажа сега – ако някой от Вас тук, в тази зала, е готов тук в момента да даваме 10% от брутния вътрешен продукт за армията, ще имаме и самолети, и кораби, и нови бойни машини, и нови танкове. Съгласни ли сте? Само че този от Вас, който предложи това, трябва да реши кое да отрежем – образованието, социалните дейности, здравеопазването... (Реплика: „Парите на премиера.”) Парите на премиера няма да стигнат и за един боен комплект на един зенитно-ракетен комплекс. Да не говорим глупости, защото просто е излишно. Говорим за национална сигурност на Република България. Колеги, другото, което искам да Ви припомня, е, че повече от 10 години ние сме членове на НАТО и това, което приемаме като промени на Конституцията и на законодателството, свързано с националната сигурност и конкретно в момента Закона за отбраната и въоръжените сили, е точно изпълнение на тази договорка, която ГЕРБ, тогава не го е имало, когато Вие сте подписвали Договора за НАТО и, когато са текли 10-годишните процедури България да бъде присъединена към НАТО от преди това партньорство за мир и така нататък. Сега, тук, да излизат хора, които да защитават абсолютни лъжи, не са грешни тези, а абсолютни лъжи, е недостойно. Не бих искал да информирам някои хора, които говорят художествени измислици от тази трибуна, защото дори и фактът за първия боен полет не е верен – това е художествена измислица, а един от първите... (Реплика от БСП ЛБ: „Един от първите казах!”.) Аз не цитирах Вас, хайде сега пак да се връщаме на тези реплики от залата. Колеги, ако искаме да стабилизираме държавата и всеки българин да живее по-добре и да се чувства по-защитен, трябва да спрем да се колебаем – Варшавският договор го няма, ние сме членове на НАТО, Гърция и Турция също са членове на НАТО. Между другото, втората армия в НАТО е турската – по състав, по въоръжение, по подготовка, по боеготовност и така нататък. Най много нальотни часове на пилотите в НАТО имат турските летци. За съжаление... Дайте ги тези 10% и ще направим българските пилоти моментално боеготови. Само че това моментално тук, искам за колегите, които са извън сферата на националната сигурност, да Ви кажа какво означава и защо ние сега гласуваме този Закон – по точно дебатираме, след малко ще го гласуваме. Първо, защото процедурата по закупуване на нови самолети... Абсолютна глупост е това, че някой ще ни каже какви самолети да купим, защото ние няма да купим отново руски самолети. Може да ни предложат нещо МиГ или СУ – ще го обсъждаме, не знаем какво ще купим, но повечето самолети, които се обсъждат са на натовски държави – 100%. Какво ще направим ние? За 8 или 16 самолета ще изкараме натовските държави вътре да се избият кой да ни ги продаде, ще им създадем вътрешен конфликт? Това не подлежи на коментар дори. Процедурата стартира. Колеги, всички в тази зала, гласувахме Бюджет 2016 – за първи път, обръщам се към колегите отляво, имаме реално увеличение, като това увеличение на бюджетите за отбрана 80 милиона са целеви за Военновъздушните сили, за да стартира процедурата по закупуване на нов изтребител или не си спомняте какво гласувахме преди два месеца, или преди един или колко беше?! (Реплика от ГЕРБ: „Тях ги нямаше.”) Аз не бих искал да коментирам, не взех и реплика за това какво приемаме и какво не приемаме. В Събранието приемаме много повече отколкото се е приело недостатъчно, разбира се, но в сферата на националната сигурност мен ме боли, защото макар и да не съм генерал, съм полковник от тази армия – съм – не съм бил, а съм полковник от тази армия и такъв ще си умра, и ме боли, защото това, което сега се случва, се случва благодарение на Вас, колеги отляво, защото беше ясно, че ние трябва да преструктурираме тази държава, включително и нейната армия и МВР, и полиция и така нататък от един лев...

И майката й преструктурирахте.

Не, не сме ние, господин Миков, Вие й... (Нецензурен израз. Оживление.)

Не преценявам, защото хора, които са довели тази държава до това положение, да подхвърлят реплики: „майката и...”, е обидно за мен, предполагам и за повечето колеги тук от залата, защото ние тази държава я... Преходен период или не знам как да го кажа, толкова години... И аз пак Ви казвам – докато ние се колебаем на всеки две или четири години дали сме в НАТО или не сме в НАТО, ще бъдем на това дередже, защото на това дередже ни е държавата. Колеги, сега отстъпили сме суверенитет, когато сме подписали договор за НАТО и когато сме подписали договор за Европейския съюз, а сега се конкретизираме какво точно трябва да се случи с нашето дежурство във въздушното пространство, е съвсем конкретно и си губим времето повече да говорим на тази тема. Благодаря Ви.

Излизам само да кажа да се постараем да избегнем една спекулация. В нашата политическа действителност тук от двадесетина години насам всеки, който отправи някаква критика към този път, по който върви България и по отделни параметри на нашата политика, започва да му се вика: „Ти искаш Варшавски договор, ти искаш СИВ, ти искаш комунизъм”. Това са пълни глупости. Господин Тошев, някаква чест трябва да имаме. Нито един ред в живота си не съм написал за марксизма, не съм бил член на компартия и прочие, и прочие. И по принцип смятам, това, което е минало, за един експеримент, който е чудовищен, невероятен, неправилен, глупав и нанесе големи вреди на Отечеството. Както сега, експериментът с либералната доктрина нанася същите вреди. Обаче, дайте да говорим реално. Вие казвате: „Няма алтернатива”. Ние твърдим, че има и един ден историята ще реши дали има, защото през 1940-а и 1941 година пак само десет са били хората, които са били против това, което става и след туй другите са висели по бесилките. Спомнете си го!

Колеги, от един общо взето технически и експертен проблем, ние го обърнахме тука на глобална национална политика и балканска политика. Искам да Ви припомня, господин професор, в отговор на Вашата реплика, че през 1944 година България е била в десетката на европейските икономики, че Пенсионният фонд – царският, е бил три пъти по-богат от бюджета на България (реплика от народния представител Станислав Станилов), че армията ни е била една от най-готовите в региона и че тогава Гърция е била доста по-назад във всяко едно отношение от България. Другото, което искам да Ви кажа, господин професор, е, че в момента на нашия паркинг няма нито една руска кола, че нито един тук от синовете или внуците ни се учи в руските републики (реплика от народния представител Станислав Станилов), а искаме да летим на стари руски самолети.

Едно си знае баба, едно си бае.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, уважаеми дами и господа народни представители! Аз взимам думата след като изнесох и доклада на Комисията по отбрана. От него Вие чухте, че има четири народни представители, които не подкрепят този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, който се състои от три члена. И тук действително ние тръгнахме да анализираме цялата военна политика на България през последните 25 години, което според мен не е правилно. Очевидно ние имаме проблем – един-единствен за този момент, за днешното Народното събрание, а това е изпълнението на задачата за охрана на въздушното пространство по задачата „Еър полисинг” – въздушен патрул. И тук нещата не се свеждат толкова до проблема, защото проблемът е наш – не е на НАТО, макар че в интегрираната система косвено и пряко ние затова отговаряме. Проблемът се свежда до участниците в решаването му. И ние, народните представители, сме именно такива участници в решаването на този проблем днес и на второ гласуване. Такъв проблем не е съществувал досега за България. Той е качествен – променят се съюзни, дипломатически и военнополитически отношения от този Закон. Защото това не се случи с Ньойския договор, не се случи по време на Втората световна война, когато авиацията ни е била също на границата, не се случи 1953 г. при унищожаване на авиацията, не се случи 1991 г. при договора, подписан между Варшавския договор и НАТО по отношение на обикновените въоръжени сили. Аз и парламентарната група на АБВ ще гласуваме „против” този Законопроект. Защо? Не защото сме против НАТО и съюзните ни отношения с НАТО и Европейския съюз. Категорично го подчертавам. А защото от 2004 г. до днес – от времето на министър Свинаров до министър Ненчев, считаме, че всички министри на отбраната имат виновно поведение за този проблем, защото те нямаха куража да настояват пред своите правителства за обмяната на авиацията, за модернизацията и закупуването на нов самолет, каквито средства е имало и имаше, и би следвало да намерят. Затова, че не бранеха чл. 9 от Конституцията, където с особена глаголна форма се казва, че въоръжените сили „гарантират” и вчера, и днес, и утре. Да, обаче с днешното приемане на Закона този чл. 9 и тази Конституция така леко ли я приемаме като изменение или друго тълкувание?! Как така? Да не продължавам целия цитат, но глаголната форма е много силна. По отношение на този Законопроект, смятам, че той прави три-четири внушения или най-малко толкова послания. Първото послание е към българската общественост, към българския народ. Той ни дава и ние казваме днес, че за нас много-много Конституцията не е най-важна, не браним думичката „гарантира”. И това обществото няма как да не го научи, защото това е качествен, нов момент, който не произтича от глобален стратегически преглед на отбраната, за да се вземе това решение. Това е едно важно послание към нашето общество, което е срамно. Второто послание или внушение е към нашите съюзници. Да, Вие знаете от края на миналата година оценките за приноса ни в колективната система за отбрана за това, че сме консуматор. С това неискане и с този Закон ние фактически признаваме, че ще бъдем вечен консуматор след като не можахме 16 самолета, записани, тук се спори, за дълги години – План 2004, когато влязохме на Пражкия summit в НАТО, предвиждаше 72 бойни самолета, Бяла книга № 2 предвиди 16 – от тях нямаме три-четири. И това послание ние и сега го потвърждаваме, че нямаме осем, за да осигурим „Еър полисинга”. За новия план няма да говорим днес, ще има време по-нататък. Третото послание и внушение е най-обидното и трагично за мен. Ние фактически и пряко, и косвено казваме на българските пилоти, на 102-годишната ни авиация: „И без Вас можем, и без Вас ще съхраним въздушното пространство с други сили. Язък за авиационната ни школа! Язък, че не можем да Ви дадем десет самолета, за да го изпълните! Толкова патриотично се готвехте български пилоти!” Аз лично трагично съжалявам за това, което се случва, и за моите последователи и колеги. И не на последно място внушението или посланието е към региона. От този факт България доказва, че не е фактор – не на Европейския континент, не в Югоизточна Европа, а изобщо на Западните Балкани не може да бъде фактор – военен фактор, след като сама не осигурява въздушното си пространство, а върви по пътя на онези държави, които никога не са имали авиация. Мен ме смущава, и подчертаваме това гласуване, непоследователността на ръководството на Министерството на отбраната. Аз даже очаквах и с радост чух, че министърът заяви: „Ще закупим нови самолети, за да гарантираме самостоятелно изпълнение на задачата „Еър полисинг”. Щом това е сигурно, защо трябва да приемаме този Закон? Тази последователност за едно такова министерство наистина е важен атестат за стабилността на обществото и сигурността, за която говорим ние тук в политически план. Наистина бих си позволил в процеса на строителството на законодателната дейност да кажа, че такъв тип закон трябва да бъде предшестван от изготвената поднормативна уредба – наредби, инструкции. Защото, бъдете сигурни, че сега като го приемем ще възникнат хиляди и хиляди проблеми – кой ще кацне, кой ще ги ръководи, възможно ли е в Черноморската акватория да се допуснат грешки, колизии, които да прераснат в понятното ни Егейско море? Това е важно преди да приемем членовете тези наредби и инструкции да са простреляни, отработени като алгоритъм. И ще гласуваме „против” защото съм сигурен, че с приемането на този Закон в политическите среди и на Министерството на отбраната, на Външното министерство и на Министерския съвет ще настъпи едно успокоение – край, в Интегрираната система ние все пак сме гарантирани, няма защо да бързаме да купуваме нов самолет или нова бойна техника. Нещата ще се отлагат, както се отлагат десетилетия. Както и в момента Инвестиционната програма за новия самолет не се внася в Министерския съвет, отново се създават работни групи за търсене на избор и прочее неща, дай Боже, да не стигнем до другото десетилетие. И в заключение по отношение на мотивите за Закона. Уелс не казва: „Взимайте „Еър полисинг” на заем или докарайте други сили”. Уелс казва: „Укрепете фланга, укрепете го, но със собствени сили! Повече НАТО от Българските въоръжени сили – сухопътни, морски, военновъзушни!” Това казва Уелс. И неправилно го разтълкуваха и президентът, и външният министър, след като се върнаха. Единственото правилно беше 2% от брутния вътрешен продукт, което е заковано и по което ние работихме. И така във всички случаи тревогата на авиационната общественост, от която и аз произлизам, е много сериозна във връзка с този Закон. Наистина не означава, че ще бъде приложен утре или вдругиден, но се връщам на тази си теза, че проблемът го има, но по-важно е какви са участниците в разрешаването му, как ще вземем всички възможни качествени потенциални мерки и надежди, за да го решим. Според мен това е максима, но е много важна: онзи, който не владее небето, има голяма опасност да загуби и земята, и морето. Това е. За съжаление не мога да кажа, че най-хубавото тепърва предстои. Доложих. (Ръкопляскания от АБВ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Михов! За човек, който като председател на Комисията е един от доста информираните хора, но и интелигентен човек по темата за отбрана, се учудвам малко от Вашето изказване, тъй като като човек, който е запознат и с плановете за подготовка, които дойдоха след Уелс, знае, че става въпрос повече за усилване на съвместната охрана на въздушното пространство и съвместните операции по „Еър полисинг”, а не толкова за изземване от друга страна членка, каквито спекулации се правят цяла сутрин, между другото. Една съседна Румъния, която, освен че има руски самолети МиГ, която закупи 2013 г. Ф-16, продължава и в момента си промени законодателството в тази насока, и изпълнява съвместни задачи – пак така, заедно с канадските и с португалските ВВС. Така че явно е възможно. Тук не говорим за Турция, не говорим за Гърция, а говорим за една страна, достатъчно близка към нас, към която обикновено сме слагани в пакет и това е Румъния. Освен това правителството мисля, че вече достатъчно ясно е дало знак, че вървим към подновяване на изтребителната авиация, както отново ще споменем, за тази година, много добре знаете, има предвидени 80 милиона за закупуване и за започване на процедура за закупуване. С програмата, която приехме в края на ноември месец, изрично задължихме министъра да внесе проекта, който трябва да се случи, така че в момента очакваме правителството да изпълни това, което, така или иначе, е поело като ангажимент и това е да се обнови българската изтребителна авиация с нов многоцелеви изтребител. Другото нещо, което не разбирам, е, че при положение, че сами осъзнавате, че положението е зле и Вие казвате, че положението е зле – да не правим нищо тогава и да не поемаме нищо, за да го подпомогнем? Така няма да решим проблема. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Михов! Искам нещо съвсем практично да кажа в репликата си. На първо място няма как да се приеме подзаконовата нормативна уредба към един нормативен акт, ако той самият не е приет – в случая въпросните законодателни изменения. Така че тя няма как да предхожда това законодателно изменение, този самия нормативен акт. Мисля, че това е съвсем ясно за всички. Но аз искам да Ви върна към конкретния законодателен текст, законодателна промяна, която гласуваме. Вие направихте един интересен анализ. В момента гласуваме конкретно предложение, което много ясно казва: нека, след като можем заедно да отбраняваме българското небе, да можем и да го охраняваме заедно с нашите партньори. Защото се замислям за нещо много просто. Ако, не дай си Боже, утре се наложи да го отбраняваме заедно с нашите партньори, а това става ясно в процеса на охрана и тях ги няма, докато ние го охраняваме, колко време ще ги чакаме, докато дойдат, примерно? Не е ли по-добре да са заедно с нас, на място – пак казвам, да не дава Господ такова нещо да се случва? Така че това е всъщност, което прави тази законодателна промяна и аз не виждам нищо смущаващо с партньорите, с които можеш да защитаваш нещо, заедно да го охраняваш. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Изключително много се радвам на активността на членовете на Комисията по отбрана и във всички случаи искам... Няма да се отклонявам в огорчителни думи. Но, първо, още в началото казах: говорим само за „Еър полисинг”. Не говорим за нарастване на силите, нито за чл. 5 от Вашингтонския договор. „Ер полисингът” изисква изправни 7-8 до 10 самолета в България. Казах, че това е качествен дипломатически прелом в общата ни военна психология и психика, защото тя действително ще се описва. Затова нека не бъркаме Румъния. Беше казано, че Румъния прави патрулиране с Албания. Румъния и Гърция имат с България, Вие добре знаете, Споразумение за нарастване на усилията, когато работим в Черноморската или друга акватория. Това не е отбрана, това не е „Еър полисинг”. Това е нарастване на усилия при решаване на други въпроси, които не са базирани на наша територия. Говорим за Гърция и Румъния – ние нарастваме усилията си във въздуха с предаване и приемане на управлението. Но те не се базират на наша територия, за да ги осигуряваме логистично и прочие. Поднормативната уредба – считам и пак повтарям, че такъв тип закон, макар и от три члена, би следвало да се съпровожда, паралелно да се изготви, без да се приемат, да се видят нещата как ще бъдат практически за съвместното изпълнение – и инструкциите, и наредбите. За това говоря, а не за предварителното им приемане. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да фокусирам Вашето внимание върху конкретния текст, който трябва да приемем днес и който, за голямо съжаление, предизвика неизчерпаема енергия от популизъм и значително излизане от контекста на това, което трябва да приемем днес. Уважаеми колеги, в предложения Законопроект е записано следното: „Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия”, което е абсолютно синергично с Конституцията – „самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави”. Някъде да е споменато НАТО тук, колеги? Вижте ал. 2 какво казва: „Съвместните действия по ал. 1 се извършват първо при условия и по ред, определени в международен договор.” България може да сключи международен договор за съвместна охрана на въздушното си пространство с когото иска. Този договор се одобрява от българския парламент, уважаеми колеги, и може да го сключи българското правителство в условия, когато се наложи – ляво, дясно или центристко. Каква е връзката с НАТО в случая и какви нови документи трябва да приемаме? Ще прочета втора точка, колега: „2. Извън случаите при необходимост от предприемане на неотложни действия” – което значи не „Еър полисинг”, колеги, а значи възможност за нападение, неотложни действия – разбира се, че ще го реши Министерският съвет. Той може да е Ваш, колеги, може да е на други. Зависи от ситуацията. Ние превантивно разширяваме възможностите на българската власт да защити териториалната цялост страната. Това го правим в интерес на българските граждани. И третата алинея, уважаеми колеги: „Съвместните действия по ал. 2, т. 2 с държави – членки на НАТО, се осъществяват в рамките на интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана, съгласно приложимите документи на НАТО”, които вече сме подписали – подписани са, българският парламент ги е одобрил и въпросът е решен. Какво друго трябва да правим? Затова Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този Законопроект с ясното съзнание, че гарантираме суверенитета и националната сигурност на България. По отношение на „Еър полисинга”, ние ще продължим да настояваме и заедно с колеги от ляво и от дясно – нямаме никакво разминаване, „Еър полисингът” да се осъществява самостоятелно от Българските военновъздушни сили. Има договор с Полша, взети са два двигателя, чухме вчера от министъра, че това гарантира до догодина „Еър полисинга” на нашите Военновъздушни сили, така ли е, господин Министър?” (Министърът на отбраната Николай Ненчев кима.) Водят се преговори за нови двигатели, за да може да се даде дългосрочна такава възможност. Уважаеми колеги, тук се злоупотребява с това, когато сме били във Варшавския договор. Вижте, аз имах възможността тогава, като офицер от Българската армия, да бъда командир на взвод за пряка връзка на командващия Трета армия с територията на България и с Варшавския договор. Въпреки, че имахме 120-хилядна армия ние по никакъв начин не можехме в определени екстремни условия да гарантираме, макар че и тогава беше записано в Конституцията, очаквахме сериозната намеса на Трети украински корпус – това да се случи, уважаеми колеги. Така че и сега основният смисъл на гарантиране на националната сигурност на България в съответствие с глобалните заплахи е нашето членство в НАТО. Ние това трябва ясно и точно да го осмислим и то за нас е изключително важно. Това обаче не означава да си създаваме изкуствено врагове, но то е друга тема – по отношение на Русия и така нататък, ние винаги трябва да търсим партньори. Това е изключително важен въпрос. В конкретния случай ние значително се отдалечаваме от смисъла на това, което трябва да приемем, което е абсолютно в интерес на българските граждани. Става въпрос за професионалната армия. Уважаеми колеги, аз съм един от вносителите на закона за професионалната армия в България и ще Ви кажа защо. Съгласно приетите документи тогава, Българската армия трябваше да бъде 30 хилядна. Всяка година в тези учебни центрове, които бяха направени, се обучаваха български младежи за по шест месеца. Ако знаете в какво се бяха превърнали тези центрове, ще се хванете за главата! Ако някой мисли, че може за шест месеца да се направи войник, който да умее да си защитава живота в съвременните заплахи, много се лъже. В армията на Съединените щати това продължава четири години, уважаеми колеги! И още нещо. Тогава тези центрове годишно приемаха по 2 500 новобранци, а чакаха да бъдат приети 70 000. Тези хора не можеха да осмислят живота си като млади хора и да го планират, защото тогава действащият Закон за отбраната не им позволяваше да напускат страната и така нататък. Затова тогава приехме това и смятаме, че е правилно. Друг е въпросът, че ние и тази професионална армия, която имаме в момента, не можем да я поддържаме, защото проблемите на България са съвсем други. Елате да видите кой кандидатства в армията! Само и само, защото има възможност да се пенсионира по-рано, а не за друго! Какво представлява социалният статус на нашите военнослужещи! Това е въпрос, по който трябва да се замислим като народни представители – за това, което имаме в момента като количество, да бъде с високо качество, а не хората да са демотивирани. Ако вземем и направим анализ на Сухопътните сили в момента, ще се хванете за главата, колеги. А ние говорим за Военновъздушните сили. И там трябва да помислим какво трябва да направим. Ние ще подкрепим този Законопроект. Смятаме, че правителството на България, което и да е то, в определен момент ще има необходимата отговорност да може да постъпи правилно и адекватно в съответствие с националните интереси на България. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще започна с една лична оценка. Да, този Законопроект горчи. Да, той горчи, защото ние, българите, се гордеем със своята армия; гордеем се с историята си; гордеем се с хората, които днес носят пагони. Аз съм убеден, че ще се гордеем и с бъдещето на българските Въоръжени сили. Каква е ситуацията днес? Няма по-илюстративно на положението днес от поговорката: „Този, който не храни своя армия, задължително ще храни чужда”. Кой е виновният? Едните се оправдават с другите, а другите – с първите. В продължение на 25 години всички управляващи носят отговорност за ерозията – това не е мой израз, на отбранителните способности на българските Въоръжени сили и на Република България. Това ще бъде написано някой ден в учебниците по история. Какво можем да направим днес? Войни се печелят със силата на собствената армия. Но тя никога не е достатъчна или по-често не е достатъчна, за да се победи противника. В англосаксонските военни доктрини съществува максима, че никога не се воюва сам срещу противника. Днес ние спорим дали да използваме капацитета на най-могъщия военнополитически съюз, на който сме членове – НАТО. Горчивината в дадения случай трябва да бъде заместена с хладнокръвие, отговорност и пресметливост. Ние сме длъжни да използваме своето геополитическо преимущество на членове на НАТО. Ще кажа, че ние от Патриотичния фронт разглеждаме членството в НАТО като равнопоставеност с нашите съюзници, а не като на вилает на Турция в НАТО. Опасенията, че НАТО е равно на Турция или внушенията на някои политически партии и фактори, че НАТО и евроатлантическите ценности са равни на Турция, това не кореспондира нито с нашите убеждения, нито с нашата истина. Ето защо опасенията, че използвайки съюзническите отношения и способностите на този Съюз ние ще продадем или ще предадем суверенитет, въздушно пространство на една югоизточна държава, ние не ги приемаме. Ние сме убедени и ще подкрепим тези промени единствено и само, при условие че заявените намерения за възраждане на българските Въоръжени сили и, на първо място, на изтребителната авиация от изпълнителната власт, от министъра на отбраната и от министър-председателя ще бъдат последвани от реални стъпки. Единственият изход е тези промени да бъдат използвани само за допълване и засилване на отбранителните способности на българските Въоръжени сили и на българската Военна авиация. Ние очакваме решителни действия както за модернизирането на съществуващата изтребителна авиация, така и за придобиването на нов боен самолет, като част от една цялостна програма за възраждането на отбранителните способности на страната, модернизирането на Българската армия и връщането на българските Въоръжени сили като фактор на НАТО в Югоизточна Европа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Последните седмици, а и близката история показва, че когато западният съюз е слаб, а българската принадлежност към него – разколебана, то в България започват да се борят помежду си други интереси – на регионални сили с амбиции в нашия регион – дали ще бъде Турция, дали ще бъде Русия, или някой друг, еднакво недопустимо е. Затова решенията от Уелс са от пряк, директен български национален интерес. Ние можем само да ги приветстваме и да гледаме да бъдем в линията на тези решения, защото те са пряк български национален интерес, те защитават нашия суверенитет. Решението, което предстои да вземем, всъщност е мярка за защита на българското небе – „Еър полисингът” е защита и охрана на българското небе. Всички, които говорят за предателство и че в такова решение се съдържа предателство – тук се казаха силни емоционални думи, всъщност искат да откажат възможност за защита на българското небе, при това с много по-голям капацитет – огромния капацитет на съюзите, в които участваме. При всички положение той е много по-голям от шестте или дванадесетте МиГ-а, които можем да имаме. Предателство е да откажеш възможност за повече сигурност на небето си в такава ситуация, като днешната, отколкото да имаш такава опция – да увеличиш възможностите за охрана на небето. Говори се, че българската авиация има традиции. Да, точно така е. Съвместният „Еър полисинг” се използва от години, от десетилетия от всички държави – членки на НАТО и на Европейския съюз, включително от държави с не по-малко традиции в авиацията от българските. Тъкмо подобни съвместни възможни патрули могат да увеличат капацитета, възможностите и опита на българските летци и да задълбочат тази традиция. Като говорим за традиция, история, памет, тук се казаха някои неща, смятам, колеги, че Вие от ляво имате най-малко правото да говорите за това. Ако се върнем на героичните имена от българската авиация – на Списаревски, Бончев, Кондаков, Бошнаков, мога дълго време да Ви говоря за българската авиационна традиция и за начина, по който тя беше унищожена – дълго, с имена на летци и хора от техните семейства, с имена на комунистически концлагери, където те бяха изтребени и унищожени след 9 септември. Това в момента е друга тема. Много неприятна спекулация е за отдаването на българския суверенитет. Става дума за охрана на българското небе съвместно с други държави, но изцяло в рамките на българското законодателство, българския суверенитет и на българската командна верига, на върха на която стои българският министър. Всички спекулации, които се казаха тук – какво ще стане, ако се свали някой самолет, възможно е, не дай Боже, да се случи, да се свали самолет, нарушил българското въздушно пространство, но това може да стане само след нареждане на българския министър на отбраната при „Еър полисинг”, независимо какъв е самолетът, който извършва в момента „Еър полисинга”. Това е грозна спекулация. Нищо революционно и извънредно няма в мярката, която днес предстои да гласуваме. Пак казвам: тя се прилага от десетилетия във всички държави. Тя просто увеличава възможността за нашата сигурност, за сигурността на българските граждани. Имаме новите самолети, които предстои да се купят и за които има пари в бюджета, имаме ремонта и поддръжката на съществуващата авиация, което също е в ход, а третата линия е при нужда да можем да се възползваме от военния съюз и да използваме съвместен „Еър полисинг”. Всъщност нали това е предимството – да бъдем в колективна система за сигурност, да не разчитаме само на себе си, а да можем да разчитаме на много по-големия капацитет на всички държави, с които сме в този съюз?! Емоционално и много популистки се спекулира с темата „Турция” и с възможността турски самолети да охраняват небето. Смятам, че е много по-логично, ако се наложи съвместен „Еър полисинг”, той да бъде изпълняван съвместно с други страни – членки на Европейския съюз, защото с тях ни обединява не просто принадлежността към НАТО и към доктрините на НАТО, а и общата политика на сигурност в рамките на Европейския съюз. Нещо повече, в момента дори се говори за обща европейска армия. Тенденцията в Европа е такава, така че нека да не стресираме хората с подобни спекулации! Говорим за общи усилия, най-вероятно на НАТО, на Европейския съюз и на държави, с които сме заедно в двата съюза. Решението, което предстои да вземем, не е компромис, не е нещо, което вземаме сега под натиска на външни обстоятелства. Това е добро решение, разумно, смислено, прави се от десетилетия и се прави от всички държави. То увеличава възможността за сигурност на българското небе, възможността за действия, тренираност и капацитет на българските Военновъздушни сили и е добро решение. То не започва от настоящата международна криза и от срещата в Уелс. То е започнало и се прилага доста преди сегашната ситуация и ще се прилага и след тази ситуация. Просто България трябва да догони страните, които преди това са станали членки на НАТО, и да даде и тази възможност по закон – заедно с нашите съюзници да отбраняваме общото си небе и да даваме повече сигурност на българските граждани, защото това е най-важното в целия казус. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми народни представители! Аз ще започна с факт, споменат и в предишните изказвания, но някак мимоходом. Предвижда се съвместната охрана на българското въздушно пространство според проекта, внесен от Министерския съвет, да бъде осъществявана на базата на международен договор. Обърнете внимание – на отделен международен договор. Това задължение – за съвместна охрана, не произтича от Договора за членство на България в НАТО, нали?! Нека се разберем по този съществен въпрос. Договорът за членство на България в НАТО няма директно действие към този конкретен случай. Затова нашият Министерски съвет съвсем логично ни предлага охраната да се осъществява на базата на отделен международен договор. Възниква същественият въпрос: какъв е предметът на този международен договор и какъв е неговият статут? Тук вече беше споменато от народния представител господин Михов и от други народни представители, че този договор противоречи на българската Конституция. Само заради това считам, че българското Народно събрание не може да приеме такова изменение в Закона за въоръжените сили. Конституцията е еднозначна по въпроса кой осъществява охраната на териториалната цялост и на границите на Република България – еднозначна е Конституцията! Ако законодателят през 1991 г. имаше друго мнение, щеше да запише в Конституцията, че се охранява от българските Въоръжени сили и съюзнически войски. Този въпрос не е без значение – искам да обърна внимание на по-младите колеги. Охраната на въздушното пространство на Република България не е аутсорсинг! Това не е транспортна услуга, това не е предоставяне на коридор, уважаеми колеги! Това има пряко отношение към държавността на Република България. Към държавността! С този договор се посяга на държавността на Република България! Вчера от тази трибуна бяха прочетени политическите изявления на отделните партии преди началото на парламентарната сесия. Основната гордост на управляващата партия, залегнала в изказването на господин Цветанов, беше, че в резултат на управлението на това правителство България е излязла на други международни висоти и е получила страхотно международно признание. Как ще Ви изглежда една държава след подписването на такъв международен договор? Вие смятате, че издигате международния авторитет на България с подписването на такъв договор ли?! Това ли смятате?! Какво означава за всеки един партньор на България подписването на този договор? Некадърно управление на Въоръжените сили на държавата – това означава. Няма значение кое правителство точно е било. Не смятайте, че осигурявате нещо с този договор. Нищо не осигурявате. Вторият въпрос, който има съществено значение – състоянието на сигурността на югоизточния фланг на НАТО и басейна на Черно море. Беше повдигнат въпросът. Най-голямата армия в НАТО в момента, или втората по численост армия в НАТО, е въвлечена пряко във въоръжен конфликт в противоречие с всички норми на Северноатлантическия пакт. Пряко е въвлечена и се опитва да въвлече и Пакта във въоръжен конфликт с нескопосана провокация. И в това отношение считам, че (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) приемането на текста така, както е предложен, би следвало да има съществена редакция, която ще си позволя да направя в момента в ал. 1.

Да, знам, но аз ще я направя. Не ми забранява Правилникът, благодаря.

Предлагам следната поправка...

Смятам, че е съществена поправката и онези 10 сек., за които съм минал през Вашето въздушно пространство, да не ме простреляте в гърба. (Оживление).

Добре. Благодаря Ви тогава. Предлагам следното: „Охраната на въздушното пространство на Република България да се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави” и там, където има точка, да се сложи запетайка и да се добави следният текст „които нямат обща държавна… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)

Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Дебатът започна доста странно, според мен, може би така е трябвало – със спор дали сме в НАТО, дали не сме, дали сме против НАТО или Европейския съюз. Струваше ми се напълно излишна тема и винаги съм го казвал от тази трибуна, и сега. За амнезиите няма да говоря. Не знам защо колеги, които са в залата, които са имали по 3% от брутния вътрешен продукт 2007, 2008 г., не са направили това, което искат в момента от нас, от управляващите. Ние в момента, забележете, не се хвалим с нашите вертолети, не се хвалим с фрегати, не се хвалим с транспортни самолети. Това са все закупени нови неща от тези, които в момента ни притискат до стената и ни питат: „Защо се опитвате да подобрите охраната на въздушното пространство?” И те са в лявата страна на залата. Не знам защо те бяха най-шумни. Но няма да се подведа по това и да говоря за амнезия. Искам да Ви обърна внимание, тук господин Янков Ви каза две неща, аз ще обърна внимание върху нещо трето. Все пак да Ви прочета точно за какво става дума. Става дума за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на два члена. Три промени са. Член 131 обаче ще го прочета. Стана дума за него. Вижте какво казва той: „Отбраната на територията, териториалното море и въздушните пространства на страната се осъществява от въоръжените сили самостоятелно или съвместно с формированията на въоръжените сили на съюзнически държави”. Това е казано в съществуващия Закон и ние всички сме го гласували, последните промени мисля, че бяха 2010 или 2011 г., когато бяхме първо правителство на ГЕРБ. Сега ние променяме само една дума. Сега ние променяме само една дума, поставяме един друг член 130, в който казваме не „отбраната”. Сменяме думата „отбрана” с „охрана”. И казваме „охраната на въздушното пространство” и натам е почти едно и също. Какво сме направили ние досега? Ние сме дали цялата си наземна система, територията за съвместни усилия за защита с НАТО и Европейския съюз, със съюзните държави, най-общо казано. Тоест онова, което е много по-опасно. И в момента всички държави, които воюват на територията на Сирия, всички казват: „Да де, няма да може да стане това от Москва, от Вашингтон, от Париж с бомбардировките. Трябва да стъпи ботушът.” Тоест ние ботуша сме го разрешили. В момента спорим с Вас дали да дадем тази малка възможност, за която ще говоря, за охрана и на въздушното пространство. И да конкретизираме точно как. Това е спорът в момента, ако изобщо трябва да има някакъв спор. И аз се учудвам, че това не е разбрано поне от експертите, които са в залата и са го видели, които се изказаха досега, имам предвид голяма част от тях. Някои от тях са го разбрали и благодаря, че ми посочиха някои от членовете, които аз няма да чета, но ще Ви прочета още една точка какво е казано в Закона за отбраната и въоръжените сили. Това е ал. 2, която става ал. 4. Господин Янков спря до ал. 1 – 2, аз ще Ви прочета и третата. Втората, която става четвърта. Вижте какво казваме: контролът над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България, на дейностите по ал. 1, тоест охраната на въздушното пространство, се извършва от Българската армия, съвместно с Министерството на транспорта, МВР и така нататък и други ведомства. Тоест всичко е в наши ръце. И, както беше казано, има си международен договор. Международен договор, уважаеми колеги, които говорихте за него, е написано тук, и Министерство на отбраната, не подценявайте експертите, имат предвид само това, че там ще има и финансови клаузи. Затова Ви трябва и международният договор. Така че контролът върху това, което ще се случва, ще бъде предмет на Народното събрание. Нека го кажа и по друг начин – това са само възможности за защита. Ние в момента правим и невъзможното, за да осигурим със старата ни вече техника, но тогава, някога е била модерна – МиГ 29, да продължаваме да защитаваме и въздушното пространство и да извършваме и частта от него „Еър полисинг”. Това правим в момента. И не забравяйте, че и правителството, в лицето на министъра, вчера или онзи ден направи изказване, купува още шест двигателя. Аз самият се чудя защо продължаваме в тази посока, но, ето, продължаваме да поддържаме съществуващата техника. Не нося графиката, аз съм я показвал тук, от професионалното ръководство са ми дали една графика, не само на мен, разбира се, където има две криви и те се пресичат. Въпросът е в пресичането – докога да поддържаме МиГ 29, за да можем да осъществяваме „Еър полисинг” – първото нещо, не само защита на въздушното пространство, което е по-общото, и кога всъщност да закупим нов тип многоцелеви самолет. Това е проблемът. В този участък, написано е в графиката, показвам празен лист, но там е написано че това ще се случи 2018 – 2020 г., по данни на ВВС. Може би сега бърза да се изнесе и по-натам, след като ремонтираме с Полша и купуваме нови двигатели. И какво прави правителството в момента в лицето на Министерството на отбраната? Казва Ви: да, уважаеми колеги, нека да сложим един член, с който да дадем възможност при нужда, ако се наложи някога, след като сме дали, отново казвам територията, и танкове, знаете, и миналата седмица бяха осем американски танка и не само те, дано дойдат повече, но никой няма да плати за това, трябва сами да си плащаме за нашите танкове, дали сме територията, защо да не дадем тази възможност на Министерството на отбраната, което е отговорно, и на правителството да може да защитава надеждно, ефективно. Благодаря на господин Байрактаров, за първи път му ръкоплясках. Много добре каза – въпрос е на пари, хладнокръвно, без емоция да преценим кое е добре за държавата ни. Това Ви призоваваме, това направихме и такива изказвания имаше в Комисията това да направим. Има такава възможност. Така че, уважаеми колеги, много неща се казаха. Мисля, че с тези детайли, които се опитах да Ви предложа, става ясно не, че нямаме възможност, не, че това е безалтернативно, но е добре за България, добре е за защитата на въздушното ни пространство. Добре е за националната ни сигурност да имаме и тази възможност, ако се наложи, отново го казвам на финала, да можем да се ползваме от тази съюзна солидарност. Не само на НАТО, и на Европейския съюз, и на съюзните държави, защото България, това сме го признали, много пъти е написано и в документите, сама не може да се защитава. Каквито и националисти да сме, колкото и да ни се иска да имаме Военновъздушни сили, не само, разбира се, Военновъздушни сили, нека не забравяме, че ние от осем станахме седем, може би сме шест милиона и нещо. Нямаме тази мощ. Най-добре се защитаваме в момента и добре, че са го направили тези преди нас, че сме част от такъв военнополитически блок, какъвто е НАТО, и част от Европейския съюз. Призовавам всички, както ще направим и Парламентарната група на ГЕРБ, да подкрепим тези промени възможно най-бързо, включително и на второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Радев, няма да се съглася с една част от Вашето изказване: „Миналата седмица имахме осем американски танка, дано да дойдат повече”. Съжалявам много, това е българският парламент и не смятам, че това е допустимо. Колкото до това как Министерството и правителството осъществяват контрол, ще Ви кажа как беше. През 2015 г., шести месец военният министър на Щатите казва: „Ние разполагаме нова бойна техника в редица държави от Източна Европа, включително в България”, военният министър казва, че не знае – два месеца по късно ние получаваме новата техника. Не е въпросът в количеството, въпросът е в принципите. По този начин утре можем да кажем: нека да започне да охранява един самолет на Турция, защо да не започнат и два. Ако Вие по същия начин възприемате, че турските ВВС охраняват въздушното пространство на Гърция чрез нарушения над 1000 пъти годишно, аз не го възприемам и не смятам, че това нещо е нормално да се случва в България. Наше право и наш дълг е като български народни представители да защитаваме националните интереси. Не смятам, че националният интерес е да ни охранява който и да било. Да, може да сме малки като територия, малки като икономика, редица неща могат да се изговорят колко сме силни икономически, но ние сме длъжни пред обществото да създадем такава армия, която да може да охранява и да защитава териториалната цялост на държавата ни, както и живота на българските граждани. И не можем да преотстъпим това право, което е и конституционно право, на която и да била друга държава, независимо какъв съюзник е и независимо какво смята тук всеки от нас. Наш дълг към обществото ни е ние да го защитаваме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Александров, Вие сте по-млад и ще припомня нещо – не на Вас, защото няма как като по-млад да го помните, може би не го знаете. Съгласен съм с Вас, но не си спомням да съм казал някъде да отстъпваме някакво право. Не, ние само се ползваме от една възможност. И като казах „повече американски танкове – по-добре”, нямах предвид само американски – съюзни, каквито и да са. Ако дойдат те, харчат пари, помагат ни в подготовката – това е целта. За тези, които помнят Варшавския договор, нека да припомня само един факт. Думата „комендатури” малко хора я знаят. В България имаше комендатури, които 10 години след това ги очиствахме – след промените! Това означава големи количества боеприпаси – най-скъпото нещо! Тук не Ви говорих нито за самолети, нито за ракети и така нататък, което са големите пари. Тези комендатури бяха тук и ние се радвахме, че ги има – украинският фронт или не знам си кой трябваше да дойде да ги ползва и така нататък. Но те бяха отделили пари и ги бяха сложили тук. Това ако го направят съюзниците, много добре – значи някои средства, господин Байрактаров ще ме подкрепи, ще ги отделим за нещо друго. Но няма да го направи никой и тук съм съгласен с Вас. Отговорността е наша и затова посочих, че Министерството и Министерският съвет си вършат добре работата. Те съзнават отговорността, правят невъзможното да възстановят възможностите на Военновъздушните сили или да продължат тези, които ги имаме. Но заедно с това, защо да не се възползваме, че ние плащаме пари за членство в НАТО и в Европейския съюз, по друг начин също? Това е моят отговор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа! Ще бъда съвсем кратък, тъй като всичко важно беше казано, особено след господин Валентин Радев. Учудвам се, че тази тема е обект на противопоставяне в българския парламент, тя е очевидна. Днес можем да вземем две решения – или да има допълнителна сигурност за България и за българските граждани под формата на Air Policing и участие на други държави – членки на НАТО, в охраната на българската територия, или да не го приемем. Това са двете опции. Съжалявам, че тази тема се превръща в поредното политическо противопоставяне в България, което се корени, за съжаление, във факта, че много хора още не са приели НАТО за наш истински съюзник. Ако си приел НАТО за твой съюзник, какъв е проблемът да поискаш допълнителна сигурност за българските граждани? Това не противоречи по никакъв начин и на идеята за развитие на българските отбранителни способности. Трябва да ги развиваме, но ако можем да получим допълнителни гаранции, колеги, защо да не ги получим и защо да не го направим? Темата е толкова очевидна, че тук би трябвало да има единство на българския парламент. Аз Ви питам, уважаеми дами и господа: тези, които не приемате допълнителните гаранции за българската сигурност, за българските граждани, какво всъщност Ви притеснява, какво всъщност Ви плаши? Още ли не приемате НАТО, толкова години по късно, за наш съюзник? Още ли не приемате страните от НАТО за наши съюзници? Виждам, че господин Велизар Енчев си признава, но се надявам той да е единственият в парламента, който все още не приема НАТО за част от колективната сигурност на България. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Димитров, за възможността да кажа нещо, което много хора, които мислят с главите си... (Шум и реплики.) Патосът, с който говорите, твърде много ми напомня на патоса отпреди 25 години за Варшавския договор. Не забравяйте как завърши Варшавският договор, господин Мартин Димитров.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Няма нищо по-естествено от това Реформаторският блок да подкрепи и този Законопроект на първо и на второ четене. Изненадвам се, че толкова години след членството ни в НАТО и в Европейския съюз в тази зала продължаваме да се държим понякога така, сякаш не сме член на НАТО, сякаш не сме член на Европейския съюз. Ние сме част от най-голямата и най-силна система за колективна сигурност – НАТО. Нека да кажа нещо, което казвам не за първи път в тази зала – България може да осъществи своя национален интерес единствено през членството в Европейския съюз и през членството в НАТО. Когато имаме пό гарантирана сигурност, когато заедно с нашите партньори от НАТО можем пό гарантирано да охраняваме нашето небе, когато можем да осъществяваме интересите и суверенитета на България и през общата колективна сигурност, тогава има само едно вярно решение – да направим правилното и да подкрепим този Законопроект. Аз не съм бил генерал или офицер във ВВС, но съм служил във ВВС и бих задал един въпрос: извинявайте, ако няколко самолета едновременно нарушат нашето въздушно поле, как ще реагираме ние? Смятате ли, че с ресурса, който имаме в момента, бихме могли едновременно да реагираме на няколко нарушавания на нашето въздушно пространство? Очевидно е, че единствено с партньорските сили от НАТО можем да гарантираме това спокойствие. И сега, когато говорим за самолети, за двигатели, нека да говорим и за личния състав, и за пилотите. По една или друга причина, знаете, пилотите на България са произвеждани във Военното училище в Плевен – имам доста познати, знам какво е състоянието, за съжаление, на подготовката на голяма част от хората, ангажирани в тази система. Сега му е времето да помислим сериозно за това, че възстановяването на Военновъздушното училище в Плевен и в Долна Митрополия би било изключително добро решение, което ще даде допълнителни гаранции за националната сигурност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! България е поставена пред риска без възможността да защитава въздушното си пространство, което е въздушно пространство на НАТО. Вие, господин Министър, ни поставихте в невъзможен избор поради забавени мерки точно от това правителство. Отговорността е Ваша, а не на някой друг. Вие, господин Министър, внасяте предложения, които не са обосновани детайлно, в обосновката Ви липсва дълбочина, липсва загриженост за националната сигурност, а най-сериозен аргумент е срещата на върха в Уелс. И впрочем да отговоря на господин Тошев – министър беше господин Велизар Шаламанов, а не господин Ангел Найденов. Вие, господин Министър, правите това предложение. Заявявате ли заедно с това, че то е неизбежно? Заявявате ли, че не сте в състояние да гарантирате, че България ще има самолети, които ще могат да летят? Как и къде се харчат средствата, които това Народно събрание Ви гласува за тази година? Как да подкрепим предложение, при положение, че не показахте здрав смисъл в действията си досега? След тази промяна съм убеден, че после ще се окажем в положение да обсъждаме и гласуваме поредния странен международен договор, който като минимум ще ощети бюджета. Просто при Вас винаги има някакъв втори план. Правите предложения без да изяснявате евентуалните бъдещи стъпки – с кого планирате да се прави това съвместно патрулиране или поне да кажете с кого планирате да не се прави, защото това също е важен елемент. Ние смятаме, господин Министър, че трябва да оттеглите този Закон, да ускорите ремонтите на самолетите, да ускорите процедурите за придобиване на нов тип изтребител и с това да покажете отговорно отношение към НАТО, а не формално, изпълнявайки препоръки, направени на среща на върха на Уелс. Нека укрепим първо авиацията си, а след това да предвидим тези възможности за съвместно патрулиране, когато сме в силна позиция за преговори, а не в позиция на отчаяни молители. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Започвам с молба за процедура по допуск за заместник-министъра на правосъдието госпожа Вергиния Мичева и госпожа Елена Маркова – директор на Агенцията по вписванията.

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги, предлагам разместване на точките в дневния ред. Предлагам точка 9 – първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, да стане точка 12 от така предложения и гласуван вчера дневен ред, поради това че, уважаеми господин Председател, Законопроектът за движение по пътищата, внесен от господин Красимир Велчев, има и още една част, която касае Наказателния кодекс. Тъй като Наказателният кодекс все още не е гледан, а би било редно тези законопроекти да се гледат в пакет, затова предлагам тази промяна. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям на вниманието Ви Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502 01 46, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2015 г., приет на първо гласуване на 9 октомври 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Параграф 1 – предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „национален административен” се заменят с „електронен централизиран”. 2. В ал. 3 се създават изречения второ и трето: „За всяко лице, подлежащо на вписване в регистъра, се води дело в електронна форма. В делото се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, и други документи.”

По § 2 има предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 3, ал. 1 т. 8 се изменя така: „8. клоновете и поделенията на лицата по т. 1, 5 и 7, както и поделенията на вписаните в Търговския регистър търговци.” Комисията подкрепя предложението. По § 3 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 4 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 5.

По § 5 има предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точки 13, 14 и 15 се изменят така: „13. правно основание; 14. разпределение на собствеността; 15. принадлежност/правоприемство;”. 2. Точка 17 се изменя така: „17. съдружник/собственик;”. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В Глава втора, Раздел III се създава чл. 8а: „Чл. 8а. Когато е посочен код по БУЛСТАТ, съдът, държавните и местни органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и организациите, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистър БУЛСТАТ. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 7 от Закона за обществените поръчки.”

По § 6 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. (1) Вписване и заличаване се извършват въз основа на заявление по образец. Образците на заявления се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. (2) Заявлението съдържа: 1. данни за заявителя; 2. данни за лицето, за което се иска вписване или заличаване; 3. обстоятелствата по чл. 7, подлежащи на вписване за съответното лице; 4. подпис на заявителя. (3) Вписване и заличаване могат да се заявяват от лицето по чл. 3, съответно от негов законен представител, адвокат с изрично пълномощно или пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно. При заявяване на вписване в специалния регистър по чл. 2, ал. 2 упълномощаването може да е в писмена форма. При промяна в представителството обстоятелствата се заявяват от новия представляващ. (4) Към заявлението се прилага декларация за истинността на заявените обстоятелства, подписана от заявителя. (5) Заявленията на хартиен носител се подават в териториалните звена на Агенцията по вписванията, които са по седалищата на окръжните съдилища. (6) При приемане на заявлението се проверява самоличността на заявителя. (7) Субектите по чл. 2, ал. 2 се вписват в Агенцията по вписванията – град София.” По § 7 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 7. Член 10 се изменя така: „Чл. 10. (1) В регистър БУЛСТАТ се извършва служебно вписване на обстоятелства за лицата по чл. 3 по искане на Националния осигурителен институт или на орган по приходите. Искането трябва да е придружено с документ, удостоверяващ задължението за вписването на лицето в регистър БУЛСТАТ. (2) В регистър БУЛСТАТ се извършва служебно вписване на обстоятелства за лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8 и 10 въз основа на вписвания в други публични регистри след изтичането на едномесечен срок от задължението за представяне на документите по чл. 11, ал. 1. (3) Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията или оправомощен от него служител на службата по регистрация уведомява писмено задължените лица по чл. 3 за извършеното служебно вписване по ал. 1 или 2. (4) Управляващите, съответно представителите или изрично упълномощените лица на субектите по чл. 3, са длъжни да удостоверят заплащането на дължимата такса за вписването в 7 дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 3. (5) В регистър БУЛСТАТ се извършва служебно вписване на закриването/заличаването на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 8 след изтичане на срока им на съществуване или въз основа на вписвания в други публични регистри. (6) Регистрацията на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11 се прекратява служебно при смърт на лицето. (7) Служебното вписване е за сметка на вписаното лице, освен в случаите по ал. 6.”

Параграф 8 – предложение на народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Член 11 се изменя така: „Чл. 11. (1) Към заявлението по чл. 9, ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8 и ал. 2 съобразно своя статут представят: 1. препис от съдебно решение или друг документ, както следва: а) юридическите лица – акт за създаването им и акт, определящ лицето, което ги управлява и/или представлява; б) търговските представителства на чуждестранни лица по чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите – документ за регистрация в Българската търговско-промишлена палата; в) чуждестранните юридически лица по чл. 3, ал. 1, т. 5 – документ, удостоверяващ извършването на дейност на територията на Република България; легализиран документ, удостоверяващ възникването и представителството на чуждестранните юридически лица в съответната страна; г) неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите и осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване – дружествения договор, съответно удостоверението за вписване в Националната агенция за приходите; д) клоновете и поделенията по чл. 3, ал. 1, т. 8 – акт, удостоверяващ създаването им и определящ лицето, което ги управлява и/или представлява; е) други лица извън посочените в букви „а” - „д”, които са осигурители – документи за легитимация и/или доказващи извършването на определена дейност, когато такива се изискват от закона. 2. документ за платена държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет; 3. регистрационен въпросник и/или регистрационна справка за данните по чл. 7, ал. 1 и 4 – за субектите по чл. 2, ал. 2. (2) Документите се представят в оригинал, заверен от заявителя препис или нотариално заверен препис. (3) Когато за субектите по чл. 2, ал. 2 административният акт за създаването или промяната съдържа класифицирана информация, която не може да бъде предоставена на Агенцията по вписванията, данните се вписват въз основа на декларация от управляващия, съответно от представителя или от изрично упълномощеното лице.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Член 12 се изменя така: „Чл. 12. (1) Заявлението се подава в 7-дневен срок от възникване на задължението за вписване на лицата по чл. 3. (2) За съдебно регистрираните лица срокът започва да тече от получаването на съдебното решение. За лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9-11 срокът по ал. 1 тече от започването на дейността, съответно от наемането на физически лица, закупуването на имота или промяната в обстоятелствата по чл. 7, ал. 2. (3) В 30-дневен срок от влизането в сила на акта за създаване/възникване, промяна или закриване/заличаване на субектите по чл. 2, ал. 2 управляващият, съответно представителят или изрично упълномощеното лице представя акта и документите по чл. 11 в Агенцията по вписванията. (4) При всяка промяна на подлежащите на вписване обстоятелства лицето по чл. 3 е задължено в 7-дневен срок да заяви вписването им в регистъра.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Заявленията и исканията за вписване и заличаване, подадени на хартиен носител, се въвеждат в информационната система чрез снемане на електронен образ от тях и от приложените към тях документи. (2) Електронният документ, създаден по посочения в ал. 1 начин, се смята за идентичен с документа, подаден на хартиен носител, до доказване на противното. (3) Представените от заявителя писмени документи по ал. 1 се съхраняват от Агенцията по вписванията за срок 10 години, считано от датата на вписването или заличаването. След изтичане на 10-годишния срок за съхранение те могат да се унищожават, ако не подлежат на предаване в Националния архивен фонд. Редът и начинът за съхранение и унищожаване се определят от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. (4) По документите, подадени на хартиен носител, не се правят справки и не се издават удостоверения, освен в случаите на съдебен спор или при издаване на справки и удостоверения за субектите по чл. 2, ал. 2. (5) Заявленията за субектите по чл. 2, ал. 2 се подават само на хартиен носител.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Агенцията по вписванията осигурява възможност за приемане на документите по чл. 11, ал. 1, издадени и подписани съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис, при условията и по реда на Закона за електронното управление. (2) Когато се изисква подаването на документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението.” Параграф 12 – предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. Член 16 се изменя така: „Чл. 16. (1) Заявленията и исканията за вписване и заличаване се разглеждат от служител по регистрацията по реда на постъпването им. (2) Служителят по регистрацията се произнася по заявленията и исканията за вписване и заличаване до края на следващия работен ден от постъпването им. (3) Служителят по регистрацията проверява дали: 1. е подадено заявление за исканото вписване или заличаване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано; 3. заявлението е подадено от оправомощено лице; 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона; 5. е представена декларация по чл. 9, ал. 4; 6. е платена дължимата държавна такса.”

По § 13 има предложение от народния представител Петър Славов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. (1) Служителят по регистрацията извършва в срока по чл. 16, ал. 2, съответно в срока по ал. 3 вписване или заличаване на вписването, когато са налице предвидените в чл. 16, ал. 3 изисквания. (2) Вписването и заличаването се извършват чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в регистъра. (3) Когато към заявлението за вписване и заличаване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, служителят по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на лицето по чл. 3, a ако е посочен електронен адрес се изпращат и на него, а когато е подадено заявление за регистрация – на официалната интернет страница на регистър БУЛСТАТ, в срока по чл. 16, ал. 2. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец. Служителят по регистрацията постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени в срок 5 работни дни от даването им. (4) При вписването в регистър БУЛСТАТ се извършва проверка за съответствие между данните в представените документи и в Националната база данни на регистър БУЛСТАТ и в други регистри и информационни системи, до които има достъп регистър БУЛСТАТ. (5) За установени несъответствия при проверката с документите по чл. 11, ал. 1 и заявлението по чл. 9, ал. 1 се изготвя справка по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Службите по регистрацията предоставят справката на органа, издал акта, и на управляващия, съответно на представителя или на изрично упълномощеното лице.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. По § 15 има предложение на народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Отказът да бъде извършено вписването подлежи на оспорване по административен ред пред изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актът на изпълнителния директор, с който се потвърждава отказът, подлежи на оспорване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) В случай на оспорване отказът от вписване и цялата преписка се изпращат на компетентния орган. Ако отказът бъде отменен, вписването се извършва служебно, за което се уведомява заявителят.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

По § 20 има предложение от народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Окръжните съдилища предоставят безплатно по електронен път на службите по регистрация съдебните решения за образуване, промяна на обстоятелствата и заличаване на юридическите лица, които не са търговци. (2) Съдебните решения по ал. 1 се предоставят на службите по регистрация в рамките на един работен ден.” 2. В ал. 3 думите „службите по вписванията” се заменят със „службите по регистрацията”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Има предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В чл. 31, ал. 2 думите „службите по вписванията” се заменят със „службите по регистрацията”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В чл. 32 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 14, ал. 2” се заменят с „чл. 17, ал. 5”. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Службите по регистрацията предоставят електронни копия от документите по чл. 11 на Националната агенция за приходите.” 3. В ал. 5 думите „службите по вписванията” се заменят със „службите по регистрацията”. 4. В ал. 6 „Службите по вписванията” се заменят със „Службите по регистрацията”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Агенцията по вписванията осигурява безплатен достъп до публичната информация в регистър БУЛСТАТ, издава безплатно справки и удостоверения на съда, държавните и местни органи.” 2. В ал. 2: а) създава се нова т. 1: „1. публичната част на регистър БУЛСТАТ по Интернет;” б) досегашната т. 1 става т 2. и в нея думите „по Интернет” се заличават; в) досегашната т. 2 става т. 3; г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „чл. 14, ал. 2” се заменят с „чл. 17, ал. 5”. 3. Създава се ал. 3: „(3) Справките и удостоверенията се издават след писмено искане.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29: „§ 29. Член 46 се изменя така: „Чл. 46. Длъжностно лице, което наруши забраната по чл. 8а, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31: „§ 31. В чл. 48 думите „чл. 24, ал. 3 и 6” се заменят с „чл. 10, ал. 4”.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. По § 31 има предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т.2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32: „§ 32. Законът влиза в сила от 1 май 2016 г.”

Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Председател, уважаеми колеги! Позволете ми, първо, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г. На редовно заседание, проведено 25 ноември 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за електронната идентификация, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи; Георги Димитров – експерт-юрист и IT специалист, участващ в разработването на Законопроекта, и Божидар Божанов – съветник, и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Валери Борисов – заместник-министър, и Женета Рогова – началник-отдел в Дирекция „Правна“. Законопроектът бе представен от министър Бъчварова. Основна цел на Законопроекта е регламентация на основните компоненти за стартиране на електронното управление и ползването на електронни административни услуги от гражданите. Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент ни задължава да имаме електронна идентификация, която да отговаря на определени условия. Разработването на Законопроекта е обсъждано в Съвета за електронно управление към Министерския съвет и в диалог с професионалната общност за постигане на най-висока сигурност на идентификация. Министър Бъчварова посочи, че към момента съществуват различни форми на идентификация, но нито един от тях не отговаря на максималното ниво на сигурност. Предложеният вариант отговаря на ниво 4 на сигурност и е гаранция за надеждна защита. Гражданите може да ползват и другите форми на идентификация. Въвеждането на електронната идентификация е с оценка за икономически ефект в размер на 300 млн. лв. от рационализиране на услугите, би спестило 20 милиона човекочаса годишно за попълване на бланки, лични документи, пътувания, чакане, опашки, както 10 милиона човекочаса годишно за набиране на данни. Заявяването, както и услугите от технически характер, които имат спомагателен характер ще се осъществяват от администратори на електронната идентичност, регистрирани в Министерството на вътрешните работи. Гарантирана е и защитата но личните данни. Предлага се удостоверението за електронна идентичност да се издава за срок на валидност пет години. Уредени са и условията за спиране, възобновяване или прекратяване на действието му. Законопроектът предвижда и създаването на допълнителен регистър на упълномощаванията. Подчерта се, че това е техническо решение, представляващо стъпка в посока за облекчаване условията за получаване на електронни услуги както от българските граждани, така и от тези, които живеят в чужбина. Заместник-министър Валери Борисов допълни, че електронният идентификатор може да се ползва от гражданите и в различни сектори на обществения живот чрез издаване на секторни идентификатори – здравеопазване, финансов, социален сектор и други. Освен това идентификаторът може да залегне в основата за гарантиране на електронното гласуване. Георги Димитров подчерта, че със Законопроекта се създава универсален национален инструмент за установяване на електронната идентичност, съгласно Регламент № 910/2014 на Европейския парламент, който се отнася до всички граждани на страните – членки на Европейския съюз. Всяка страна членка, която изработи собствен национален модел, трябва да го нотифицира пред Европейската комисия за обезпечаване на трансграничното удостоверяване на идентичността между различните държави. В разискванията взеха участие народните представители: Красимир Янков, Димитър Делчев, Цветан Цветанов и Атанас Атанасов. Повдигнати бяха въпроси, свързани с изграждането на национална платформа за интегриране на различните системи за електронни услуги в секторите, за създаване на ясна регламентация, че идентификаторът е средство за получаване на електронни услуги от гражданите. Ясно да се очертаят изискванията и критериите, на които да отговарят администраторите, за да могат да бъдат регистрирани. След проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.”

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Проект на Закона за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 4 ноември 2015 г., бе обсъден Проект на Закона за електронната идентификация, № 502 01–81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г. На заседанието присъстваха господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът бе представен от господин Валери Борисов. В своето изложение господин Борисов подчерта, че основните цели на Законопроекта са постигане на по-висока степен на ефективност на електронното управление в Република България, осигуряване на подходящо равнище на сигурност на електронните трансакции и оперативна съвместимост на средствата за електронна идентификация в контекста на Цифровата програма за Европа и правната рамка на европейско ниво. Законът за електронната идентификация е изцяло съобразен с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Предмет на Законопроекта е уреждането на обществените отношения, свързани с електронната идентификация на физическите лица, потребители на електронни услуги – български граждани или чужденци, постоянно пребиваващи на територията на Република България. Проектът на Закона създава възможност тези лица да притежават уникален електронен идентификатор, за който се издава удостоверение за електронна идентичност. Господин Борисов подчерта, че предложената уредба е подчинена на принципа за техническа и технологична неутралност на инструментите и механизмите за електронна идентификация, включително и на носителите на електронна идентичност – такива могат да бъдат документи за самоличност с чип, банкови карти с чип, други смарт карти с чип и мобилни устройства. Компетентният административен орган във връзка с издаването и управлението на удостоверенията за електронна идентичност е министърът на вътрешните работи. Законопроектът предвижда и възможността тези дейности, както и други спомагателни дейности по реализацията на услугите от технически характер, да бъдат осъществявани от частноправни субекти в условията на регистрационен режим. Законопроектът съдържа и правила за извършване на проверка за валидност на издадените удостоверения от центрове за електронна идентификация. Предвидено е създаването на такъв център в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е допусната възможност и други лица да осъществяват функциите на такъв център след регистрация в Министерството на вътрешните работи. След представянето на Законопроекта се проведе дискусия, по време на която бяха обсъдени въпроси, свързани с гарантирането на сигурността на личните данни на потребителите на електронни административни услуги. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закона за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с предложения Законопроект, първо, учудва ме, че няма представител на Министерството на вътрешните работи. (Шум и реплики от ГЕРБ. Смях.) По време на дебата в Комисията самият министър на вътрешните работи защитаваше Закона и имаше много въпроси, на които не отговори. Министърът на вътрешните работи има конкретни ангажименти в така предложения Законопроект. Колеги, вносителите според мен трябваше да направят всичко възможно, за да бъде защитен този Закон и от Министерството на вътрешните работи. Парламентарната група на “БСП лява България” е против приемането на такъв Закон, защото, първо, има много неясноти в така предложените текстове. Ние съзираме неяснота и по отношение на това: електронната идентификация на какъв носител ще е. На зададени въпроси към министъра на вътрешните работи колегите от Вътрешната комисия ще си припомнят колко нелепи отговори получихме. Към настоящия момент няма европейски регламент или законово изискване личните карти да бъдат с чип – електронен носител на информация, и в Проекта на Закона за електронна идентификация също не е предвидено в личните карти да се записва електронен идентификатор на гражданите. Но не се изключва. И няма отговор тази електронна идентификация на какъв носител се предвижда да бъде! От друга страна, има доводи двете самоличности – електронна и физическа, да не се събират върху един носител – в случая личната карта, тъй като един пробив ще доведе до възможности за пълно фалшифициране на картата. Затова освен лична карта – такава, каквато е в момента, може да бъде въведена и примерно гражданска карта, чрез която ще се доказва електронната самоличност и ще се осигурява електронно подписване на документи. Този вариант се прилага в Република Австрия. Освен това към двата типа картови документи – лична карта и гражданска карта, има различни изисквания за сигурност. Това е първият основен довод, че не е ясно на какъв носител се предвижда от правителството да бъде тази електронна идентификация. Обръщам Ви внимание, колеги! Господин Атанасов, Вие сте си подали оставката като председател на Вътрешната комисия. Обръщам Ви внимание, че стенограмата от разискванията при гледането на този Закон във Вътрешната комисия не е публикувана! А на това заседание ние имахме конкретни доводи, конкретни въпроси, на които не получихме отговор. Публичността изисква това да е достояние на българските граждани. Не сте сменен все още като председател, господин Атанасов! Това, което ни прави впечатление от приложените текстове за Законопроекта, е, че дейността на министъра на вътрешните работи може да се подпомага от администратори на електронна идентичност. Колеги, ако при издаването на личните карти това е функция и е работа на МВР, сега се предвижда аутсорсване на тази дейност. Само че тепърва ще се приема таксата, която ще плащат българските граждани – тези, на които ще им бъде издавана карта с електронна идентичност. Пак от джоба на българските граждани! И попитах министъра на вътрешните работи: защо в една Испания може бюджетът на съответната държава да поеме тези разходи и това да е безплатно за гражданите на Испания, а в България отново хората ще трябва да плащат? Още повече, че не е ясно какъв е регламентът, какви са критериите за тези администратори. Те ще бъдат избрани от министъра на вътрешните работи, не е ясно по какви критерии, а след това ще бъде определена такса, която да заплащат тези, които искат електронна идентификация. И да не се окаже, уважаеми колеги, като в случая с „Безконтактни мултиплексорни вериги” – БМВ. Припомням Ви разследването – журналистическото разследване, господин Цветанов, в края на 2013 г. – след Вашия мандат като министър на вътрешните работи, когато стана ясно, че българските граждани заплащат една висока цена за табели за леките си автомобили, а цената, на която се доставят същите тези табели, е 13,50. По-късно – февруари месец 2014 г., когато изтече този договор, даже тази цена стана 4,50 лв. Спомняте ли си каква цена плащаха българските граждани при смяната на табелите за леките си автомобили, колеги? Това предвиждаме, че е заложено като бъдеще след приемането на този Закон. И става въпрос за десетки милиони от джоба на българските граждани. Затова ние не можем да бъдем съгласни с нещо, което е в хипотеза. Какво точно ще направи правителството? Тази такса ще бъде определена от Министерския съвет, записано е в чл. 18 и не е ясно каква е тя. Предвижда се в следващите месеци – поне така е записано в първоначалния вариант на програмата на това правителство, повече електронни услуги да могат да бъдат ползвани от българските граждани. На въпроса доколко ефективно ще бъде приложена тази електронна идентификация в рамките на тази година, няма отговор. Всъщност какво се крие зад този Законопроект ние като български граждани ще разберем след решението на Министерския съвет за цената, която ще плащаме, след като видим регистъра на администраторите, избрани от министъра на вътрешните работи. Това ще бръкне в джоба на хората. Това е допълнително взети средства от бюджета на българските домакинства. Недопустимо е, без да има яснота какво точно стои зад този Закон, той да бъде внесен в пленарна зала. Още повече, че той кореспондираше, поне по обясненията на министър Бъчварова, с предложени промени в Закона за МВР! Тези предложения са изтеглени. Сега чакаме да видим какъв нов Закон за МВР предвижда реформата на госпожа Бъчварова. Едно е ясно: ще бъде намален капацитетът на МВР и административната услуга – такава, каквато очакват българските граждани, най-вероятно ще бъде прехвърлена, аутсорсвана и това крие много заплахи. Подготовка това да се случи е този Закон за електронна идентификация точно с възможността за аутсорсване при издаването й. Категорично не можем да бъдем съгласни от името на избирателите, от името на хората това, което се предвижда, да бъде подкрепено. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Янков, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Възползвам се от правото си повече на лично обяснение, защото споменахте моето име и дадохте „добрите политики”, които реализирахте във Вашия мандат 2013 г. със структурните и законодателните промени в Министерството на вътрешните работи. Господин Янков, БМВ – фирмата, която изработва номерата за българските автомобили, е някъде отпреди 2000 г. Няма министър на вътрешните работи, който да не е поддържал дейността на тази държавна фирма. Всички приходи, които са идвали като печалба, отиваха за допълнително подпомагане за подобряване условията на работа на българските служители от системата на МВР. Само че Вие видяхте един печеливш бизнес, който спокойно можеше да премине в частни ръце, и задоволихте личните икономически интереси на определени хора, защото това, което направихте със системата на МВР, като закриването на БМВ, без абсолютно никакъв дебат в парламента или да се обсъжда на кръгли маси, или в диалог с Европейската комисия, по същия начин закрихте и СОД – сигнално-охранителната дейност. Само да Ви кажа, че сигнално-охранителната дейност в системата на МВР е част от така наречения „пазарен дял”, за който Вие тогава претендирахте. Но това беше структурата в МВР, която осигуряваше допълнителна сигурност във всички държавни учреждения и не позволяваше да има лични икономически интереси на определени охранителни фирми. Но може би това е стилът на Вашето управление, който имахте. Затова днес говорим с такава тревожност за всички тези последствия, които ни причинихте от Вашето управление – експериментът Орешарски. Така че не давайте такива примери. Знаете, че в момента фирмата БМВ е позиционирана в Министерството на транспорта, което успя да реагира адекватно и действително да задоволи голяма част от това, което се получи като вакуум и липса на номера – точно това, което Вие заложихте през 2013 г. с Вашите законодателни промени и с решенията, които вземахте в Министерския съвет. Моля Ви, когато говорим за законодателството, да говорим принципно. Що се отнася до темата, която дискутираме, за приемане на първо четене на Законопроекта за електронната идентификация – да, действително, смятам, че между първо и второ четене можем да направим смислени предложения, които дадат допълнителна гаранция. Знаете, че аз имах позиция във Вътрешната комисия, в която казахме, че има някои текстове, които действително биха могли да създадат подобни изказвания, които направихте и Вие преди малко. Аз съм съгласен с Вашето предложение, но, разбира се, нека да оставим това да решим във Вътрешната комисия и да направим нещо разумно, добро и действително да направим законодателство, което да не бъде променяно и да не задоволява определени икономически интереси, което Вие може да правите добре, но се надявам, че ние в този мандат няма да го допуснем. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Цветанов, ще Ви отговоря по начина, по който искате – „каквото повикало, това и отговорило”. За последните седем години ГЕРБ управлява пет години и половина системата за сигурност и МВР. В по-голямата част от това време Вие бяхте министър на вътрешните работи. Сега за година и половина се очертава за трети път да се променя Законът за МВР. Министърът на вътрешните работи не се е съобразил с действащата заповед, забраняваща дарения, и още през втората седмица подписал договор за дарение от БНБ за лек автомобил „Мерцедес”, и до месец август, докато е отменена заповедта от 2013 г., забраняваща да има дарения в МВР, се приемат дарения.

Същото това ръководство предлага и текстовете, които ние трябва да гласуваме след малко. Достатъчен ли Ви е примерът не за съмненията, а доказателствата, които Ви давам по отношение на текстовете, които се предлагат, и това, което не се вижда в текстовете, се прехвърля към Министерски съвет, като решение на министъра на вътрешните работи, гласувайки този Законопроект и тези текстове? Неяснотата ще стане видима след няколко месеца, когато хората разберат какво им струва това. Ние ще се постараем да осветим и да стане ясно къде отиват парите на българските граждани за тази електронна идентификация, бъдете сигурни. Благодаря. (Реплики между народните представители от ГЕРБ и Красимир Янков.)

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги, правя процедура по начина на водене, може, или не знам как ще го квалифицирате – ние в началото при разглеждането на този Законопроект чухме становището на Комисията по транспорт, не чухме обаче становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която е водеща по Законопроекта. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Как? Как?

Благодаря Ви, извинявайте, оттеглям процедурата. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, днес Министерският съвет ни предлага да разгледаме Законопроекта за електронна идентификация, при това на първо четене. На първо четене нашата работа е не да навлизаме в технологични детайли и как ще става това или онова, а да видим дали общо философията на закона според нас е вярна, дали поставените цели са тези, които искаме да постигнем, ние това гласуваме. Между двете четения естествено ще можем да направим своите предложения, за да изчистим всички притеснения. Въпреки това за мен е важно да отбележа, че според мен, а аз съм говорил с доста експерти и смятам, че нещо поназнайвам за темата – колкото по-малко се пипа по така предложения текст от Министерски съвет, толкова по-добре, по редица причини, но най-вече защото той е обвързан с други закони, с всички закони, които ще регламентират административните услуги в България. Образно казано, това е като един часовников механизъм, който е много добре навързан с всички други части, и рискуваме, ако променяме някакви мънички неща, да объркаме голямата картина. Текстът е добър. Той е изготвен от професионалисти. Съгласуван е с професионалисти и е технологично неутрален, което е много важно. Това очевидно на някои от колегите убягва. Той е технологично неутрален и важните технологични неща ще бъдат регламентирани в подзаконови актове по-нататък. Причината толкова години да нямаме ефективно електронно управление е, че досега това се прави с електронния подпис. Не е вярно, че няма посочен носител за електронната идентичност. Не е вярно това. В Преходните и заключителните разпоредби ясно пише, че това ще бъдат нашите лични карти след 2017 г., в които ще имат чип. Също така е важно да отбележим, че личните карти с този чип няма да бъдат по-скъпи от сегашните. Това е по отношение на разходите. Естествено, ако ние искаме ефективно електронно управление, ще трябва да направим определени разходи. Как иначе да изградим инфраструктурата? Но тази инвестиция много бързо ще бъде възвърната, тъй като това в крайна сметка ще подобри разходната част на всеки гражданин, който се възползва от административните услуги. Законът наистина е добър, Реформаторският блок ще го подкрепи. Приканвам Ви и Вие да направите това на първо четене, ако след това има някакви детайли за изчистване, да го направим заедно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за електронната идентификация е добър. Призовавам да го подкрепим в пленарната зала, тъй като той решава проблем, който от много години стои пред нас и никой досега не го е решил. Това е закон, закъснял с години, и е крайно време да приключим този въпрос, приемайки днес тези текстове. Както каза и колегата, който говори преди мен, законът е писан от експерти и това ясно личи. Принципът на технологичната независимост, залегнал в този закон, е изключително важен, тъй като аз не бих се осмелил да прогнозирам коя ще е най-добрата технология след две години. Поздравявам Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, че не са се ангажирали с подобна прогноза, тъй като и далече по-големи умове от нашите в технологичния свят са правили грешки при тези прогнози. Така че законът е много добър, развива една среда за развиване на електронното управление, която е крайно време да използваме. Така че нека да го приемем, да не задаваме въпроси, които накланят в посока да се чудим кой закон гледаме днес, тъй като, колега, ще се обърна към Вас, МВР в случая и въпросите, които имате...

Нямат нищо общо, нали?

...не касаят Закона. Крайно време е държавата да мине в ХХІ век и ако някой иска да продължаваме да живеем в аналогова среда, в хартиена администрация – окей, нека да си го прави, но нека да не ограничаваме всички останали граждани да се възползват от технологиите и да си спестят време, висене по институции, най-вече пари, защото забавяйки още тази тема, това ще направим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че всички колеги трябва да се съобразим и подкрепим Законопроекта на първо четене. С него са предложени промени в Закона за българските лични документи, които уреждат правото на избор за притежателите на лични карти и документи да съдържат електронен носител, върху който да бъдат записани данни за електронна идентификация и квалифициран електронен подпис. Отделен е въпросът каква е степента на готовност към момента на административните органи лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, да осигурят възможност за електронна идентификация при ползването на електронни услуги. Това са неща, които предстои да бъдат надграждани в рамката на целите на електронното правителство. Това могат да бъдат здравната карта или социално-осигурителна карта, или други подобни. Тук аз донякъде възприемам направените предложения от господин Красимир Янков. Смятам и пак повтарям това, което казах и преди малко, че между първо и второ четене има сериозен възможен вариант да обсъждаме, дебатираме и да приемем законодателство, което да отвори действително възможността за електронното правителство. Смятам и се надявам, господин Янков, че и Вие ще подкрепите Законопроекта на първо четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Цветанов, Вие явно присъствате в залата, но не чувате, включително и в момента. (Народният представител Цветан Цветанов разговаря със свои колеги от ПГ на ГЕРБ.) Аз изложих доводи, с които ние няма как да подкрепим този Законопроект и Вие сте наясно. Затова в момента се опитвате да внушите, че между първо и второ четене ще се направят корекции. Вносителят е Вашето правителство, Вашият Министерски съвет – този, който Вие избрахте. Това, което се случва в момента – внесен Законопроект от Министерския съвет, а Вие да искате да го преработите между първо и второ четене, създава въпросителни, за които отговорът накланя повече към логиката за избори. Благодаря Ви. (Оживление, смях и възгласи „Ееее!” от мнозинството.)

Уважаеми господин Хайтов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на всички, които подкрепиха Законопроекта. Едно допълнение, защото съм убедена, че всички сте запознати с това, което сме представили, и с неговите мотиви. На практика с този Законопроект уеднаквяваме правилата за достъп до електронни услуги, така както са създадени в европейската директива. С това даваме възможност на българските граждани да имат достъп до електронни услуги на всички държави в Европейския съюз и на европейските граждани до българските. С това не само отваряме вратата на българските граждани към Европа и на Европа към нас, но отваряме вратата за стартиране на електронното управление. Това е много голяма и първа крачка при работата за установяване на електронното управление. Това, което одобрихте в момента, е най-модерната, съвременна европейска практика. Законопроектът е разработен така, че да бъде приложен в нашите условия, което е още една характеристика за европейската същност на нашата държава и още един шанс. Благодаря Ви. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Преди доклада, ако позволите, господин Председател, процедура за допускане в залата, която моля да подложите на гласуване: на господин Олег Петков – заместник председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, госпожа Виолета Дъчева – директор на специализирана дирекция „Информационна сигурност”, госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правнонормативна” в ДАНС, и господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г. На 19 ноември 2015 г. беше проведено редовно заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. На заседанието присъстваха представители на: Министерски съвет: господин Георги Кръстев – съветник на министър-председателя; от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър; от Държавна агенция национална сигурност: господин Димитър Георгиев – председател на ДАНС; от Държавна агенция „Разузнаване”: генерал-майор Драгомир Димитров – директор на ДАР. Като точка втора от дневния ред беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерски съвет на 14 октомври 2015 г. От името на вносителя мотивите за приемането му представи заместник-министърът на вътрешните работи господин Красимир Ципов. Той подчерта, че предложените промени са резултат от стартиралия през 2013 г. проект „Създаване на Национално звено за събиране и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България”, осъществяван с финансовата подкрепа на Европейската комисия. Бенефициент по проекта е ДАНС, в чиято структура се предвижда да се създаде Националното звено. Господин Ципов обърна внимание на факта, че анализи и оценки недвусмислено сочат, че действията на организираната престъпност включват най-често международни пътувания, обикновено насочени към трафик на хора, наркотици или други незаконни стоки, и че тероризмът има подчертано трансграничен характер и маршрутите на терористите преминават множество национални граници. В тази връзка към момента на ниво Европейски съюз е в ход диалог по създаване национални PNR звена и европейска PNR система. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се създава национална правна уредба за получаването и обработването на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух. Правната уредба обхваща създаването на Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух; статута на неговия ръководител; дейността по получаване и обработване на резервационни данни от Националното звено; административнонаказателните разпоредби за неизпълнение на задълженията по новата Глава шеста „а” „Дейност по получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух”; дефиниране на въведените нови понятия; посочване на промените, които следва да се извършат в други нормативни актове с оглед на измененията в Закона за ДАНС, както и други промени с оглед на дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се създава национална правна уредба на получаването и обработването на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух. Правната уредба обхваща създаването на Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух; статута на неговия ръководител; дейността по получаване и обработване на резервационни данни от Националното звено; административно-наказателните разпоредби за неизпълнение на задълженията по новата Глава шеста „а” „Дейност по получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух”; дефиниране на въведените нови понятия; посочване на промените, които следва да се извършат в други нормативни актове с оглед на измененията в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и други промени с оглед на дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”. В Законопроекта са уредени начините за предоставяне на данните от Националното звено на компетентните органи; предвидени са срокове за съхранение на данните; предвидено е задължение за Националното звено да деперсонализира чрез маскиране получените лични данни; въведени са разпоредби, уреждащи защитата на личните данни. Предвидени са наказания за въздушните превозвачи при неизпълнението на задълженията им по закона. Прецизирани са разпоредби относно конкурсите за назначаване на държавна служба в ДАНС, статута на държавните служители и дисциплинарните нарушения, извършвани от служителите. Народният представител Мерджанов заяви опасения, че Законопроектът не е финансово обезпечен и че службите може да не са в състояние да отговорят на съвременните технологии. Изказа мнение, че не е необходимо страната ни първа да въвежда материя, създаваща опасения за правата на гражданите и че националните парламенти имат примат над Европейския парламент. Народният представител Цветан Цветанов подкрепи Законопроекта, като уточни, че действително могат да се обсъдят финансовите въпроси и подчерта, че вчерашната позиция на Европейския парламент ясно показва, че темата за PNR данните е приоритетна и ще бъде заложена в бъдещите действия на Европейската комисия. Подчерта, че българският парламент активно участва в срещи, свързани със сигурността, и следва да има позиция по въпросите. В подкрепа на Законопроекта се изказа и народният представител Димитър Лазаров, като подчерта, че става дума за обмяна на информация на пътниците и че няма опасения за неправомерно засягане на правата на гражданите. В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 12 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г.”.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г. На свое заседание, проведено на 18 ноември 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители от: Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър и Мария Рангелова, началник-отдел „Правно осигуряване”, Дирекция „ЕС и международно сътрудничество”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Димитър Георгиев, председател, Олег Петков, заместник-председател, Анна Гочкова, началник-отдел „Правно-нормативна дейност” и Виолета Дъчева, директор на Специализирана дирекция „Информационна сигурност”, и Министерския съвет – Георги Кръстев, съветник на министър-председателя. Законопроектът бе представен от Димитър Георгиев, който изтъкна важността на предлагания Законопроект и подчерта, че е създаден от междуведомствена работна група, в която са участвали представители на Държавна агенция „Национална сигурност”, МВР, Комисията за защита на личните данни, Агенция „Митници”, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Министерство на правосъдието. Димитър Георгиев поясни, че с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се създава национална правна уредба за получаване и обработване на данни за пътниците в Република България, превозващи се по въздух. Националното звено ще се създаде в ДАНС и ще се ръководи от служител, упълномощен със заповед на Агенцията. Данните ще бъдат предавани на националното звено от въздушните превозвачи или упълномощен от тях доставчик на услугата, а начинът за предоставяне на данните от Националното звено на компетентните органи – незабавно, при предварително определени критерии, или след запитване, за извършване на конкретна проверка. С настоящия Законопроект се определят целите, за които могат да се обработват данните, а именно предотвратяване, разкриване, преследване, наказателно преследване на тероризма или други тежки престъпления и по отношение на API-данните, които са част от PNR-данните и са за целите на граничния контрол. Въведени са срокове, в които данните следва да се предават от въздушните превозвачи на националното звено, а именно 48 часа преди обявеното време за излитане или непосредствено преди полет. Изброени са органите, имащи право да получават PNR-данните и резултатите по тяхното обработване. В своето резюме заместник-министър Красимир Ципов увери, че Министерството на вътрешните работи е взело активно участие при разработването на Законопроекта, и поради важността и актуалността му ще бъде подкрепен. В последвалия дебат отношение взеха народните представители Красимир Янков, Цветан Цветанов, Атанас Мерджанов, Светослав Белемезов и Атанас Атанасов. Народният представител Красимир Янков прояви интерес от крайните получатели на събираните данни, поиска изясняване за това кой ще анализира събираната информация и в крайна сметка изрази недоволство от липсата на финансова обосновка за предлагания Законопроект и определения кратък 5-годишен срок за съхраняване на данните. В отговор председателят на ДАНС Димитър Георгиев се съгласи с мнението за краткия срок за съхранение на данните, но уточни, че при необходимост тези данни, които представляват интерес, ще бъдат съхранявани чрез други системи, потвърди наличието на финансова обосновка на представения Законопроект, което не предвижда промяна на бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност”. Народният представител Цветан Цветанов изрази становището на Парламентарната група на ГЕРБ за пълно одобрение и подкрепа на предлагания Законопроект. Напомни, че предлаганите промени са били заложени още 2012 г., и приемането им е от изключителна важност за коректното ни сътрудничество с европейските структури, националната сигурност на България, на Европейския съюз и в трансграничното сътрудничество с нашите партньори. Народният представител Атанас Мерджанов зададе въпрос към представителите на МВР и ДАНС за изясняване в кои други държави от Европейския съюз е създадено или има функциониращо звено за контрол на пътниците, какъвто се предлага с внесения Законопроект. В отговор Димитър Георгиев поясни, че в момента подобни проекти се изпълняват в рамките на 14 държави – членки на Европейския съюз, като по-напред в изпълнение на проектите са Великобритания и Франция, а с останалите 14 държави се движим с еднакви темпове, като очакването е звеното в България да заработи и да започне да функционира през началото на месец юли 2016 г. Народният представител Светослав Белемезов изрази пълната си подкрепа за предлагания Законопроект и дори че сме закъснели, предвид международната обстановка и събитията от последната седмица, изрази необходимостта от въвеждането на подобен род информационен обмен, който да минава през национално звено, ниво Европейски съюз и добави, че 9 от всички 28 членки на Европейския съюз работят и по проекти по отношение на сухопътния транспорт, включително и железопътния транспорт. Председателят на Комисията Атанас Атанасов увери категорично, че представителите на Реформаторския блок ще подкрепят предлагания Законопроект, тъй като особено в момента ситуацията в света и в Европа налага много бързи действия за много по-добра координация между различните служби и противодействие на тероризма. Атанасов добави, че в предложения Законопроект не става ясно какъв ще е статутът на ръководителя на звеното за събиране на данни, и отбеляза намерението си да внесе по-прецизирани текстове в тази посока между първо и второ четене. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 4 ноември 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г. На заседанието присъстваха: госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правнонормативна дейност” в Държавна агенция „Национална сигурност”, господин Михаил Чилев – началник-отдел в дирекция „Информационна сигурност” в Държавна агенция „Национална сигурност”, и госпожа Мария Рангелова – началник-сектор „Правно осигуряване” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи. Законопроектът беше представен от госпожа Таня Каракаш. През 2013 г. стартира проект „Създаване на Национално звено за събиране и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България”, с бенефициент по проекта – Държавна агенция „Национална сигурност”. В проекта се предвижда Националното звено да бъде изградено като част от структурата на Държавна агенция „Национална сигурност”. На 23 март 2015 г. във Вашингтон, Съединените американски щати, е подписано и Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно обмен на информация за пътниците. Въпреки липсата на правна уредба Европейският съюз е подписал споразумения със Съединените американски щати, Канада и Австралия за предоставянето на резервационни данни на пътниците. Резервационните данни на пътниците (PNR данни) представляват информация, предоставена от пътниците и събирана и съхранявана от въздушните превозвачи. Те включват информация, като дата на резервация/издаване на билета, планирана(и) дата(и) на пътуването, имена на пътника, дата на раждане, адрес и координати за връзка, информация относно плащането, данни за пълния маршрут на предвиденото пътуване, пътническа агенция или пътнически агент, данни от самолетния билет, всички събрани предварителни данни за пътниците (API данни) и други. Използването на информацията за пътниците, събирана от авиопревозвачите, е важен инструмент за осъществяване на превенция, установяване и разследване на престъпления и наказателно преследване на извършителите. Анализът на резервационните данни на пътниците (Passenger Name Record - PNR) подпомага идентификацията на високорискови пътници, непознати до момента на компетентните органи, в контекста на борбата с тероризма, трафика на наркотици, трафика на хора, сексуалната експлоатация на деца и други тежки престъпления. Всички анализи и оценки недвусмислено сочат, че действията на организираната престъпност включват най-често международни пътувания, обикновено насочени към трафик на хора, наркотици или други незаконни стоки, а тероризмът има подчертано трансграничен характер и маршрутите на терористите преминават множество национални граници. С Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се създава национална правна уредба за получаването и обработването на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух. С оглед обстоятелството, че API данните са част от PNR данните, са въведени изискванията на Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на авиопревозвачите да съобщават данни на пътниците, като е предвидена отмяна на съответните текстове в Закона за чужденците в Република България, който уреждаше обработването на API данните. Предложени са промени и в Закона за гражданското въздухоплаване, с които се предвижда задължението на въздушните превозвачи да събират и предават резервационни данни на пътниците, и се дава легална дефиниция на тези данни. Предвидени са наказания за въздушните превозвачи при неизпълнението на задълженията им по Закона, а именно – за непредоставяне на данните или за частичното им предоставяне, за предоставянето им в срок, по начин или във формат, различен от предвидения. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Народните представители от “БСП лява България” няма да подкрепят предложения Законопроект.

Защо бе?!

Моля?

Няма да подкрепим предложения Законопроект по няколко причини. Смятаме, че това е излишна информация, която се събира. Предполагам, с всеки от Вас, който е ходил за виза в Американското посолство, е правено значително по-обширно събеседване и всичките тези данни за пътуващите до Съединените щати вече ги има в посолството. Това е първото, което прави според нас ненужно изпълнението на такова споразумение. На второ място, от зададените въпроси в процеса на обсъждане стана ясно, че всъщност България може би ще бъде втората държава в Европейския съюз, която ще приема такъв Законопроект. Може да се каже, че той не е приложен масово в целия Европейски съюз. Следващото съображение, което трябва да се има предвид, е, че няма реципрочност при обмяната на данните. Ние ще предаваме такива данни на Съединените щати, но няма да получаваме подобни данни. И последният ни аргумент – за да бъде изпълнено всичко това, което се предвижда в този Законопроект, държавата би трябвало да задели значителни ресурси като средства и като хора, които да се занимават с обобщаването на въпросните данни.

Господин Председателстващ, госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз подкрепям по същество този Законопроект, тъй като опасността от тероризма е реална. (Оживление в ГЕРБ.)

Изненадка!

Обаче имам едно предложение. Председателят или ръководителят на това звено, което ще съществува в Държавна агенция „Национална сигурност”, ще се назначава със заповед на директора на Агенцията за национална сигурност. Смятам, че този пост е толкова отговорен, че неговото назначаване, определянето на човека не може да бъде в прерогативите на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. Това е човек, който ще притежава изключителна информация и ние трябва да го избираме, а не...

Правя забележка. Подкрепям този Законопроект, смятам, че е необходим. Има много слабости в него. Присъединявам се към мнението на господин Дъбов, че има неравнопоставеност в обмяната на информация между Европейския съюз, от една страна, и Съединените американски щати, от друга. Това е също порок на този Законопроект, който би трябвало да се коригира. В някои страни от Европейския съюз, забележете това, най-вече във Франция, този въпрос е поставен на висок глас. И никой не обвинява критиците по тази тема, както говори господин Дъбов, че са антиамерикански настроени. Става дума за реципрочност и за национално самоуважение. Така че генерално да, но конкретно по всички тези въпроси, много Ви моля, преди да гласуваме, между първо и второ четене да се замислим. Благодаря Ви.