27 януари 2016 г.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който Ви предлагаме, предвижда въвеждането на нови норми, ограничаващи възможността за излъчване на програми, показващи жестокост и насилие. В рамките на Съвета на Европа съществуват множество актове, които регламентират условията за излъчване на такива програми. В повечето европейски страни предаванията, които са свързани и съдържат насилие и жестокост и не подлежат на абсолютна забрана, но биха могли да навредят на физическото и психическото развитие и възпитание на младите хора, не могат да бъдат излъчвани в определени часови зони. Нашето предложение е това да са часовете от 7,00 до 22,00 ч. Законопроектът предвижда още уточняване на изискванията за участие в Съвета за електронни медии, като се предлага лицата, които се избират или назначават, да нямат друго гражданство освен българско. Въвежда се също изискване за продължителност на професионалния опит на членовете на Съвета за електронни медии като по-добра гаранция за ефективност на тяхната работа, и той да бъде не по-малко от пет години. С оглед на по-прецизното определяне на различните видове рекламни съобщения се въвежда понятието „рекламен спот”. Действащата правна уредба в момента, свързана със силата на звука на търговските реклами, според нас е несъвършена. Въведената разпоредба през 2013 г. от законодателя въвежда характеристика „сила на звука”, която не кореспондира с приетите международни стандарти за измерване на звука на рекламите или така наречената „гръмкост” и използваните понятия. В Единния стандарт за регулация на нивата на звука в рекламата, приет по Препоръка R-128 на Европейския съвет за радио и телевизия се въвежда измерването на три основни характеристики на звуковия сигнал. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И, разбира се, последното наше предложение...

...е свързано с още едно ограничение за детските предавания.

Така че разчитаме на това да оцените важността на предложението за Закона и да подкрепите включването му в дневния ред. Благодаря.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, процедурата ми е във връзка с общия Законопроект по Закона за защита на класифицираната информация, който беше обявен миналата седмица. Предлагам на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника да удължим срока за предложения между двете четения с три седмици – максималния срок, тъй като Законопроектът е доста обемен – включва четири други законопроекта. Мисля, че наистина е необходимо повече време, за да се направят адекватни предложения. Това е моето предложение. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа, позволете ми от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да Ви представя декларация във връзка с 27 януари – Международния ден в памет на жертвите от холокоста. На 1 ноември 2005 г. Общото събрание на ООН обявява в своя резолюция датата 27 януари като Международен ден за възпоменание на холокоста. В нея се призовава човечеството да почита паметта на жертвите на този геноцид и окуражава образователни програми, за да се предотврати нещо подобно по нататък в бъдещото на развитието на човечеството. На тази дата през 1945 г. е освободен концелагерът Аушвиц, където са загинали над 1,5 милион хора. Това са главно евреи, но също и от други обществени групи – роми, хора с увреждания, политически опоненти, хомосексуалисти. Днес прогресивното човечество, в това число и ние, дълбоко страдаме за жертвите на Холокоста и изразяваме почитта си към тяхната памет. Днес остро и категорично осъждаме едни от най-големите грехове, извършени от човешка ръка срещу целокупното човечество и то, извършени по такъв начин, че нормалният човешки разум не може да приеме, нито да си представи. Това е един акт, от който човечеството ще се срамува завинаги. Ще се срамува и от Нюрнбергските расистки закони, приети през 1935 г., които са в основата на този чудовищен акт, а също и от датата 10 ноември 1938 г., така наречената „Кристална нощ”, когато се провежда колосалният антиеврейски погром и се разрушават над 200 синагоги и над 30 хиляди човека са откарани в концентрационни лагери. Като народни представители от Парламентарната група на ДПС – партия с голяма чувствителност към тези теми, ние остро осъждаме проявите на антисемитизъм и всички форми на ксенофобия, включително и отказът от проява на елементарна толерантност в обществото. Тук е мястото да отбележим с гордост приноса на българското общество и българската държава преди 72 години към историята на човешкия свят и ценностите за спасяването на над 48 хиляди евреи през 1943 г. В изрична декларация преди няколко години Четиридесет и първото Народно събрание нарече този акт забележително събитие, показващо човечността и толерантността на българския народ, както и волята му за справедливост. Същевременно отбелязваме с голяма тревога кризата на толерантността в последните години в нашето общество, както и разгърналите се напоследък ксенофобска риторика и истерия. Неведнъж сме подчертавали, че с унищожаването на хитлеризма не са унищожени неприязънта и омразата към различните. Заклеймяването на всички човеконенавистнически, порочни идеологии има един и същ демократичен корен и ценности. Както всяка година, така и сега използваме случая, с обичайната си чувствителност и непримиримост, да осъдим категорично преклонението и възвеличаването на личности, свързани с фашистка идеология, а също мероприятия в тяхна чест, съпроводени с демонстрация на нацистка символика и своеобразен съвременен неонацизъм. Такова събитие е така нареченият „Луков марш”, който е плануван тази година за 13 февруари. Според нас, то ще провокира прояви на омраза и противопоставяне в обществото, ще създаде негативен образ на държавата. Това е поругаване на светлата памет на милионите жертви, за които говорих преди малко, а също на войниците, загинали във Втората световна война. Нещо повече, това е и опит да се пренапише историята. Апелираме към Столична община и кмета на София да се възползват от правомощията, дадени от Закона – чл. 12, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, и Наредбата за обществения ред и да предприемат адекватни мерки за недопускане на такива прояви. Политическата партия „Движение за права и свободи” има последователна и принципна позиция срещу всички форми и прояви на изразяване, на насърчаване и оправдаване на расова, религиозна и етническа омраза, на ксенофобия и нетолерантност, включително такива, водещи до агресивен национализъм, до етноцентризъм, до дискриминация и враждебност към различията, в това число малцинства, преселници, имигранти и други. От този аспект и от гледна точка на демократичната държава, приела съвременните постижения на световната и европейска хуманна мисъл и съответни на тях правни норми, апелираме към цялото българско общество за повишена чувствителност към описаните пороци, словото на омразата и нетолерантността. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на измененията в Кодекса на труда в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Гълъб Донев.

„Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от Светлана Ангелова, Димитър Байрактаров, Гроздан Караджов, Мариана Тодорова, Хасан Адемов, Стефан Кенов на 15 януари 2016 г. „Закон за изменение на Кодекса на труда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 1.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, и ние ще подкрепим § 1, но трябва да сме наясно за какво става въпрос. В България има три милиона работници. Ние сваляме нормата за представителство на 50 хиляди. Това е някъде два-три процента, което е един много сериозен индикатор за представителността на синдикатите и за истинската синдикална дейност. Не за дейността на синдикалната организация и участието й в Здравната каса, в Националния осигурителен институт и във всички хубави трапези, които се организират по европейска линия. Това е един много голям проблем, който не може да не тревожи обществото. Няма истинска синдикална дейност и синдикално представителство. Сега ще подкрепим да стане 50 хиляди. Ако поискат другия път, и 30 хиляди ще стане. Ще има такива представителства и съответните облаги от тях, но те не представляват истинските синдикални интереси на работещите в България. Те се изнесоха от частния бизнес, нормата на експлоатация и натискът стават все по-големи, намесват се само държавните органи да регулират тези процеси, а синдикатите се занимават със семинари и други работи, много често и с политическа дейност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ).

По § 2 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Мариана Тодорова, Димитър Танев, Настимир Ананиев, Клавдия Ганчева, Димитър Гечев и Ралица Тодорова, което е подкрепено от Комисията. Предложение от народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев: „1. В § 2, чл. 35, ал. 1, т. 1 се изменя така: „1. Има най-малко: а) 1000 членове и общо не по-малко от 30 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или б) 50 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членовe на работодателската организация, като в това число не влизат сключените по чл. 114а договори;”. 2. В чл. 35, ал. 1, т. 5 се заличава.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 35, ал. 1 т.1 се изменя така: „1. има най-малко: а) 1500 членове и общо не по-малко от 30 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или б) 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;”.

Благодаря, госпожо Председател. Искам да мотивирам направените предложения от групата на Патриотичния фронт по изменение и допълнение на чл. 35 от Кодекса на труда – ал. 1, т. 1. Хубаво е, че и БСП си променят мнението и позицията. Те заявяваха, че ще внесат и предложение, но не го направиха. Интересно защо не го направиха!? Това е техен проблем. Уважаеми колеги, говорим за представителност на работодателски организации и то национална представителност. Само че тук става въпрос за представителност, на първо място, на бизнеса, а той има различни специфики и поради тази причина, именно поради тези специфики, организациите се създават и сдружават, защитавайки спецификите на определения бизнес. За да може да има точно в този аспект национална представителност, това означава, че трябва да дадем възможност на тези бизнес организации, на първо място, след като са се сдружили, да имат достъпа за регистрация до Националния съвет за тристранно сътрудничество. Нещо повече, тъй като концентрацията и вниманието сега на всички са само върху промяната на числата в чл. 35, добре е да знаете, че една работодателска организация, за да бъде национално представителна, трябва да има и своята минимум тригодишна история. Тоест, тя да не е създадена вчера, за да може днес да отиде и да кандидатства, а да е създадена поне преди повече от три години. Ние правим предложение да се намали броят на членовете фирми от 1500 на 1000 и 30 000 общ брой работници точно поради тази причина, за да имат достъп повече организации и най-важното – да чуем мнението и становището в Националния съвет за тристранно сътрудничество на тези организации. Второто предложение е свързано с намаляване на общия брой – от 100 000 на 50 000 работници, заети по трудов договор, поради две основни причини. Първата причина е, че има влязло в сила решение на Конституционния съд, което обявява този текст, който и сега се преповтаря, не знам защо – забележете, този текст в буква „б” е обявен вече веднъж през 2012 г. за противоконституционен. Някой иска той отново да бъде обявен за противоконституционен, обявявайки общ брой на работници от 100 000. Всеки може да прочете Решение № 7 от 2012 г. внимателно и да види, че ако ние днес го приемем в този вид, това означава, че то практически вече е отменено. Затова ние прецизираме текста в буква „б” като намаляваме общия брой на заетите по трудов договор от 100 000 на 50 000 и уточняваме, че в това число не влизат договорите, сключени по чл. 114а, тоест това са еднодневните трудови договори, тъй като в законодателната норма това не е изчистено. За пореден път ние оставяме тези важни неща и важни елементи да бъдат изчиствани в наредби по неясни критерии и по незнайни за никой от нас методики. Обръщам се към Вас да приемете тези текстове, които сме предложили, защото те са справедливите. Те са текстовете, които дават възможност на микробизнеса, на дребния бизнес, на средния бизнес да имат едно по-голямо представителство, и най-важното – да спазват изискванията на чл. 36 от Кодекса на труда за равнопоставеност както на работодателските организации, така и на синдикатите. Както приехме 50 000 да бъдат членовете на работодателите, така е редно, за да се спази принципа на равнопоставеност, общия брой на заетите по трудов договор работници да бъде също 50 000. Това е правото за равнопоставеност, задължение, което... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. ... е редно да спазим. Само с две изречения. Искам...

Само да си довърша изречението. Предполагам, че не един и два пъти сте давали по 30 секунди (шум и реплики в залата). Ако искате да взимам след това на всяко изказване, което се проточи, процедура – няма проблеми.

Само искам да обясня, че т. 5, която искаме да бъде отменена, също е обявена за противоконституционна. Предложението е чисто техническо – да спазим решението на Конституционния съд. Благодаря.

Госпожо Председател, правя процедура за разделно гласуване на предложението, което сме направили – точка „а” и точка „б” да бъдат гласувани разделно.

От кой са неподкрепени? От пленарната зала ли не са подкрепени?

Цитирайте ми текста от Правилника, който не допуска тази процедура.

Не на Комисията, а на господин Димитър Байрактаров и господин Христиан Митев – това не са предложения на Комисията. Това са внесени предложения между първо и второ четене по надлежния ред, по Правилника.

Госпожо Председател, не ми вкарвайте думи, които не съм изрекъл. Искам разделно гласуване и правя процедура.

Мотивът е, че част от предложението, което сме направили, е било подкрепено и част от другото предложение също е било подкрепено в Комисията.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера на заседанието на Комисията по труда и социалната политика отново беше направено това предложение от господин Байрактаров – да бъдат гласувани т. 1, букви „а” и „б” поотделно и т. 2. Нито едно от предложенията на господин Байрактаров не беше подкрепено от мнозинството народни представители, които присъстваха на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Смятам, че е абсолютно неоснователно неговото предложение, неговата процедура, за разделяне на предложението, направено от Димитър Байрактаров и Христиан Митев за гласуване поотделно.

Процедурата е преди гласуването.

Уважаеми колеги, вчера в Комисията аз поисках това разделно гласуване и декларирам (ръкопляскане от народния представител Димитър Байрактаров), че нашата парламентарна група подкрепя предложението на господин Байрактаров по буква „а” и не подкрепя предложението по „б” и „в”. С тези аргументи вчера поисках разделно гласуване и гласувахме по този начин. Госпожа Ангелова, която водеше заседанието, допусна това разделно гласуване. Моля да ни позволите парламентарната група да изрази волята си по различните точки по различен начин с гласуване.

Предложението на Комисията трябва да се гласува.

Госпожо Цачева, виждам, че и Вие сте изненадана от това решение – и ние. Искаме прегласуване по следните причини, колеги. Имам въпрос към следните колеги: Светлана Ангелова, Мариана Тодорова, Димитър Танев...

Какво правите, бе, хора? За 48 часа три пъти си сменяте позицията – внасяте предложение за 50 хиляди, след 24 часа същите лица внасят предложение за 30 хиляди...

... и след по-малко от 24 си отхвърляте собственото второ предложение и приемате трето предложение? Аз имам отговора на това... (Народният представител Корнелия Нинова говори при изключени микрофони.)

По начина на водене!

Тя е преди гласуването.

Уважаеми колеги, гласувах „против”, защото убедено твърдя, че така не се прави. И по форма, и по съдържание на това, което направихте, така не се прави! По този изключително важен въпрос представителството в Тристранния съвет, правителството – няма позиция, първо. В последния момент се внася предложение от група народни представители, след 24 часа това предложение се променя от същата група народни представители от ГЕРБ и Реформаторите. След по-малко от 24 часа и гласуване в Комисията, то отново се променя за трети път за 48 часа. Това означава едно: Вие не гледате на този въпрос принципно, Вашите решения се диктуват от конюнктурни срещи и разговори. Тях не ги коментирам, не коментирам и броя на работниците във фирмите – коментирам начина, по който го правите и стила на управление, който е охарактеризиран от българския бизнес, заради които днес дебатираме този въпрос, по следния начин: „Патологичната активност и непоследователност на голяма част от депутатите резултира в много негативни явления в икономическото пространство и в нашата работа. Трябва да се престане с изяви на политици, които непрекъснато имат някакви екзотични намерения и ги сменят постоянно.” Това е оценка на бизнеса от доклад в края на 2015 г. За съжаление, тази оценка пада като петно върху целия парламент и върху българския парламентаризъм. Защото, когато един депутат в рамките на 48 часа три пъти си смени позицията по един и същи въпрос и тя е коренно противоположна, резултатът е, че ние тук нямаме, тоест Вие (шум и реплики от дясно) нямате собствено мнение, а вземате решение под диктовка и в лобистки интереси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах „против”, първо, защото моята теза от говоренето ми при първото гласуване, е, че няма как да няма такива проблеми и колегите да не могат да се ориентират в проблематиката, когато един законопроект се вкарва в последния момент и когато хората нямат достатъчно информация и нямат достатъчно време, за да се проведат консултациите и да вземат решенията, затова си сменят и мненията на 48 часа три пъти. Вносителите направиха един завой, казвам „вносителите”, защото аз оттеглих подписа си още преди да ми напомните, госпожо Председател. Така че не бива да се действа така при приемането на закони. Вторият ми мотив, заради който гласувах „против” това предложение, е, че каквото и да говорим, каквито и аргументи да изкарваме от трибуната, ние затворихме възможността малките фирми, едноличните търговци да имат сериозна представителност в трипартитното сътрудничество. Колкото и да говорим, че това става възможно, когато те се присъединяват към по-големите организации и като сме махнали това условие за минимум десет работника в изискването за представителност, не направихме по-добра тяхната представителност в трипартитния съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Свидетели сме на правен абсурд за пореден път, сътворен от Народното събрание, допуснат от председателя на Народното събрание. Имаме текст, който първоначално е внесен от вносител – същият вносител си сменя текста, след това не оттегля тази своя смяна и аз питам: вторият път по чий вносител, какво гласувахме? Според мен нормалното нещо, когато се случва, е, когато един вносител сам си промени текста и не го оттегли след това като промяна и не бъде прието това, което се гласува – не се гласува първото му предложение, а остава действащата норма, която е в момента, която би трябвало да бъде изменена. Много Ви моля, госпожо Председател, дайте да се съобразяваме със законите и правилата в държавата (шум и реплики от ГЕРБ), защото иначе продължаваме да показваме на хората, че законът е някаква целесъобразност и ние действаме по целесъобразност, а не по закон. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Уважаема госпожо Председател, взимам процедура по начина на водене и в частност да направя забележка по отношение на квалификациите, които Вие току-що произнесохте. Никой не Ви дава право да квалифицирате, да определяте предложения на народни представители като „екзотични” и тем подобни. Вие не сте тази, която да квалифицирате законодателната дейност на който и да е било народен представител в тази зала. Хората са се трудили, ползвали са експерти, положили са труда, за който са изпратени от българските избиратели, и Вие нямате право да квалифицирате. Затова настоявам да поднесете Вашето извинение публично от трибуната.

Член 60 – „Годност за упражняване на професионалната дейност”. Постъпило е предложение от народния представител Георги Кадиев: „В чл. 60 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „имат право да” се заличават; 2. В ал. 2 думите „може да изиска” се заменят с „изисква”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния предстватиел Методи Андреев – в Раздел II „Критерии за подбор” във второто подзаглавие думата „годност” се заменя с „правоспособност”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60: „Годност за упражняване на професионалната дейност Чл. 60. (1) Когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в Търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица – в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. (2) При процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, когато за изпълнението на съответната услуга, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, е необходимо специално разрешение или членство в определена организация, възложителят може да изиска от него да докаже наличието на такова разрешение или членство.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Миналия път, когато стигнахме до чл. 59, там беше направено същото предложение от мен – „годност” да се замени с „правоспособност”. Тогава гласувахме „годност (правоспособност)”. Сега формулирам чисто редакционно предложение – в това второ подзаглавие „Годност за упражняване на професионалната дейност”, да се направи същата промяна, каквато приехме тогава, за да сме последователни: „Годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност”. Това е едното ми чисто редакционно предложение. В чл. 60, ал. 1 има следният текст: „Когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или от участниците да са вписани в Търговския регистър и/или в съответен професионален регистър”. „Имат право да...” – могат и да не изискват, аз така го чета. Не е ли по-добре чисто редакционно да звучи така: „Когато това е приложимо, възложителите изискват от кандидатите...”? С израза „имат право да изискват” може да стане така, че възложителят да не поиска от конкретното лице да докаже, че член на съответната професионална камара или е член на съответния регистър. Така че това също не е лошо да обсъдим като редакционно предложение, което сега правя. То не е направено по реда, който е предвиден. Но първото, което казах за подзаглавието, смятам, че е разумно да напишем „годността (правоспособността)”.

Благодаря, господин Председател. Под формата на реплика – ще подкрепя редакционното предложение на господин Андреев в заглавието. Действително в чл. 59 направихме същото и го гласувахме. По повод следващото редакционно предложение – в ал. 1 на чл. 60, господин Андреев, изискването е на Директивата да има такава възможност, тъй като редица от професионалните регистри могат да се проверят, както и данните в Търговския регистър, и да няма допълнителна тежест за бизнеса – ако възложителят реши да провери информацията в Търговския регистър или в някакъв друг професионален регистър, е записан текстът така. Благодаря.

Не.

Член 61 – „Икономическо и финансово състояние”. Предложение от народния представител Методи Андреев – в чл. 61, ал. 3 числото „3” се заменя с „5”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители: „В чл. 61 се правят следните изменения: а) създава се нова ал. 2 със следния текст: „(2) Възложителите могат да поставят изисквания към финансовото и икономическото състояние на кандидатите и участниците, само ако за изпълнението на поръчката е необходим финансов ресурс за осигуряването на материали, консумативи, средства за работна заплата и свързаните с нея данъци и осигуровки, и други. Наличието на основание за поставяне на изисквания се мотивира в решение за откриване на процедурата.”; б) ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „повече от два пъти” се заменят с „50 на сто”; в) ал. 3 става ал. 4; г) ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6 и в тях думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”; д) ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61: „Икономическо и финансово състояние Чл. 61. (1) По отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите могат да поставят едно или повече от следните изисквания: 1. да са реализирали минимален общ оборот, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, изчислен на база годишните обороти; 2. да имат застраховка „Професионална отговорност” с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката или произтичащо от нормативен акт; 3. да са постигнали положително съотношение между определени активи и пасиви. (2) Изискваният от възложителите минимален общ оборот по ал. 1, т. 1 трябва да е съобразен със стойността, обема и срока за изпълнение на обществената поръчка и не може да надхвърля двукратния размер на нейната прогнозна стойност, освен ако това не е обосновано с естеството на строителството, услугите или доставките. В случай че възложителят изисква оборот, който надхвърля максимално допустимия, той мотивира това в обявлението. (3) Когато определена поръчка е разделена на обособени позиции, изискването по ал. 2 се прилага по отношение на всяка отделна позиция. (4) Когато се провежда вътрешен конкурентен избор въз основа на рамково споразумение, условието по ал. 2 се прилага по отношение на прогнозната стойност за съответното възлагане, а ако тя не може да се определи – въз основа на прогнозната стойност на рамковото споразумение. (5) При динамични системи за покупки условието по ал. 2 се прилага спрямо очаквания максимален размер на конкретните поръчки, възлагани по тази система. (6) В случаите по ал. 1, т. 3 възложителят посочва в документацията за обществената поръчка начина за установяване и изчисляване на поставения критерий в съответствие с методика, определена в правилника за прилагане на Закона.” По чл. 62 „Документи за доказване на икономическо и финансово състояние” – предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители: „В чл. 62 ал. 2 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62: „Документи за доказване на икономическо и финансово състояние Чл. 62. (1) За доказване на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи, във връзка с поставените изисквания: 1. удостоверения от банки; 2. доказателства за наличие на застраховка „Професионална отговорност”; 3. годишните финансови отчети или техни съставни части, когато публикуването им се изисква; 4. справка за общия оборот и/или за оборота в сферата, попадаща в обхвата на поръчката. (2) Когато по основателна причина кандидат или участник не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи, той може да докаже своето икономическо и финансово състояние с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ. (3) Данните за оборота по ал. 1, т. 4 могат да обхващат най-много последните три приключили финансови години в зависимост от датата, на която кандидатът или участникът е създаден или е започнал дейността си.”

Благодаря, господин Председател. По чл. 61, ал. 1 имам редакционно предложение – текстът да звучи по следния начин: „(1) По отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите следва да поставят следните изисквания:”.

Не, аз предлагам „следва да поставят”.

Да – „следва да поставят следните изисквания:”. Моля думите „могат”, „едно или повече от” да отпаднат. Нека възложителят да изисква – това е моето предложение – на изброените изисквания да отговарят всички изпълнители. По отношение на чл. 62, ал. 2, мисля, че алинеята следва да отпадне. Не виждам по какъв друг начин, когато кандидатът не може да представи поисканите от възложителя документи по някакви причини, първо, не знаем какви са тези причини, второ – какви други доказателства. Тук изрично са изброени: удостоверения от банка, доказателства за наличие на застраховка „Професионална отговорност”, годишните финансови отчети, справка за общия оборот. Всеки един от кандидатите би следвало да може да представи тези документи, тези доказателства. Обратното би било примерно да ходи на свидетелски показания, което не е сериозно в такъв Закон, особено когато се касае за голям материален интерес във връзка с някоя обществена поръчка. Затова напълно подкрепям предложението на народния представител Гроздан Караджов и група народни представители ал. 2 на чл. 62 да отпадне. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път се опитвам да привлека Вашето внимание към огромния корупционен потенциал, който така представеният ни нов, но нов в кавички Законопроект за обществените поръчки ни предлага. Възможно е Законът да работи в установени демокрации, с възможности за самоконтрол на гилдийните организации, но така разписани, вече на няколко пъти мисля ясно обосновахме и въпреки това Народното събрание прие текстове, които тепърва ще заливат страната с много лоша корупционна практика. На Вашето внимание е следващият подобен текст. Моля Ви да го изслушаме спокойно и да премислим, защото по никакъв начин не бихме нарушили целта на този Закон, за което всъщност ни призовават директивите, които транспонираме. Още един път обръщам внимание: ние ги транспонираме, тоест преместваме целта, с която се създава този Закон, и целта на самата директива. Една от целите, естествено, е да има ефективност на Закона, но най-вече той да осигурява процедури на прозрачност и да не развива среда на корупция. Всъщност изобщо целта, която има при законите за обществените поръчки навсякъде в развитите демокрации в света, е тази: да се изключи възможността възложителите по някакви собствени субективни представи, да речем, финансови убеждения, да избират кой да е кандидатът. В чл. 62, ал. 2 текстът казва дословно следното: „(2) Когато по основателна причина кандидат или участник не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи, с които да докаже своето икономическо и финансово състояние, той може да го направи с всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ.” Уважаеми колеги, „всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ” – дори няма думата „основателен” или „законосъобразен”, или да се обоснове с някакво друго законодателство! Става дума за „подходящ”. Думата е „подходящ”! Колеги юристи, които сте в тази зала, думата „подходящ” в Закона за обществените поръчки не само че няма място, тя е поредната отворена врата, която администрацията Ви пробутва, за да гласувате днес тук. Колеги, ние не гласуваме превода на една директива. Ако ние бяхме машинки за гласуване на преводи на европейски директиви, извинявайте, но това нямаше да се нарича „Народно събрание”. Затова още веднъж Ви моля: вгледайте се в тези думи и нека алинеята да отпадне. С това нищо няма да се навреди на Закона, но ще се затвори една вратичка на администрацията, а може би и не само на администрацията – вратичката към корупцията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението ми е в чл. 61, ал. 3 числото „3” да се замени с „5”. Какво се крие зад тази замяна. По принцип, когато сме на избори, винаги обичаме да говорим изключително много за развитието на средния и дребния бизнес. Даже много от нашите кампании се основават точно на тази платформа. Когато обаче дойде време да гласуваме реални текстове, не знам защо в тези текстове винаги прозира силното корпоративно влияние на корпорациите, които от много години изтощават българската икономика. Какъв е смисълът на този текст? Основно този Закон се прилага в така наречения „строителен сектор”. Казано простичко, да докаже оборот една фирма за миналите три години, това означава ние да ограничим фирмите, които се занимават със строителство, до 5-6. Защото не е тайна, че през тези години фактически се оформи една олигархична структура от строителни фирми, които вземат почти всички строителни поръчки в България под различна форма на комбинация. Какъв е проблемът, ако ние дадем възможност и на други фирми, които в тази строителна криза не са имали възможност през последните години да имат такова щастие, да имат такава протекция, но са имали бизнес предните две години, тоест, в миналите пет години? Защо да не направим през последните пет години да се търси оборота и да се доказва оборот на фирмите, за да могат и по-дребни, и по-малки фирми да се явяват на съответните обществени поръчки? Иначе в строителния бранш, те са пет или шест. Всичките Вие ги знаете, а най-вече през последните години пък изцяло окупира строителния бранш една от тези пет или шест. Това искане е свързано именно с това дребните и средни фирми в строителния бранш да могат също да докажат обороти. Още повече, че това предложение се вижда, че влиза в противоборство с чл. 63, ал. 1, т. 1, подточка „а”, където е казано, че пет години назад трябва да се доказва техническата годност и състоянието на фирмите. Защо за техническото състояние искаме пет години, а когато дойде време да доказваме оборот, искаме само три? Това означава само едно – че ние искаме тези фирми, които през тези последни три години са се ползвали с протекцията на определени политически сили, да могат да препотвърдят и чрез този Закон своето доминиращо положение на пазара. Затова аз Ви предлагам цифрата „3” да бъде заменена с „5” и така тогава чл. 61, ал. 3 няма да има противоборство с чл. 63, ал. 1, т. 1, подточка „а”. Това е именно малката вратичка, която ние трябва да оставим към дребния и средния бизнес. Призовавам Ви да направим тази промяна. Не знам как е в Европа, но в България не е така.

Благодаря, господин Председател. Колеги, аз ще се обърна днес към Вас наистина да гласувате по съвест, както сте се клели. Особено що се касае по отношение чл. 61 и чл. 62, и да бъда още по-конкретен – двете втори алинеи. Вчера излизат една част от парламентарните групи с декларации, че ще се борят с корупцията, че ще се приемат антикорупционни закони. Какви антикорупционни закони, колеги, когато с чл. 61, ал. 2 се отваря вратата на корупцията, а с чл. 62, ал. 2 се осъществява практически корупционната сделка?! Практиката сочи не един и два такива случая, които са преформатирани в тези две алинеи. Случай от типа: правим обществена поръчка за лек автомобил, в който се слагат елементите, че воланът трябва да е махагонов, вратите да са обшити със слонова кост, тоест, направени критерии за обществена поръчка, от които вече е ясно кой ще спечели поръчката. Не един и два са тези примери. Сега това нещо се повтаря по същия начин, като се започва с текста от ал. 2 на чл. 61 за изискванията за оборот и, забележете, в един момент този оборот може да бъде увеличаван по преценка на възложителя. За какво говорим? За какво говорим, освен за вкарване и узаконяване на корупция през този Закон? Вече се уморих да обяснявам като започнахме от чл. 13 до сега колко текста практически стимулират корупционна практика в България. И как утре ще борим, какъвто и закон да приемем, когато с текстовете се узаконява корупцията? Като продължим вече и до чл. 62, ал. 2, кажете ми по какви критерии може един възложител да приеме за подходящо финансовото състояние на даден участник? По какви критерии? По критериите, свързани със съответното стимулиране, по критериите, които практически казват на честния, почтения бизнесмен: ти нямаш никакъв шанс, защото ние вече сме решили всичко. Тоест тези, които възлагат, и тези, които са уж честни участници и кандидати за спечелване на обществената поръчка. Трябва ли да Ви давам обяснение, че голямата част от тези обществени поръчки, обърнете внимание, се печелят не от големи фирми, а от дружества по Закона за задълженията и договорите? Такъв беше така нареченият „консорциум”, който изграждаше магистрала „Тракия” и зароби над 300 честни и почтени фирми, които фалираха, защото нямаше от кого след това да се търсят вземанията. И засаждаха дръвчета със съдбата на фалиралите фирми по протежето на магистрала „Тракия”. И сега искате това нещо да го повторим с тези два члена? По-точно с двете втори алинеи. Затова аз правя предложение, господин Председател, в чл. 61, ал. 2 да отпадне и в чл. 62, ал. 2 да отпадне. Надявам се този път народните представители да не гласуват по партийната повеля, а по съвест, защото българският народ ги е изпратил тук да гласуват по съвест.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние с колегите от Реформаторския блок сме направили едно предложение, което мисля, че е особено важно и което е изпуснато. То също е по Директивата, но някак си е изпуснато в текста, интересно защо, а то е доста логично. Нашето предложение е то да се добави към самия текст, като предвижда задължението възложителите да се съобразяват с изискванията за оборота с нуждата за поръчката, тоест да не изисква оборот, ако изпълнението на поръчката не изисква финансов ресурс. Това е съвсем логично. Това е по Директива и не мога да разбера защо е изпуснато от законодателството, след като следваме директивите и това е един от основните аргументи, че всъщност ние имплементираме директивите, а точно това изискване на директивата е изпуснато. Но за разлика от това в ал. 2 едно неизискване от директивата – намаляването на прага за оборот, е влязло вътре, което не е изискване на директивата. Надявам се да подкрепите нашето предложение, тъй като то е по Директива и е съвсем логично. Благодаря.

Във връзка с това, което дискутираме тук – за оборотите на фирмите, искам под формата на реплика да обърна внимание на текста, който Комисията ще ни предложи след малко да гласуваме за чл. 61. Там в ал. 1, т. 1 накрая предлагам да се запише „за последните пет години”. По този начин нещата ще добият добра форма. В ал. 1 на чл. 61, т. 1 да завърши с „през последните пет години”.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! На вниманието Ви са текстове, които съответстват изцяло на приложимата директива: те абсолютно съответстват на сега действащия Закон за обществените поръчки, в същата им редакция. Тъй като бяха направени няколко предложения, ще се опитам накратко да им отговоря последователно. На първо място, предложението по чл. 61, ал. 2 е абсолютно идентично с текста, съществуващ в настоящия Закон. До момента в нашата практика не сме установили никакви проблеми с прилагането на тази норма. Освен това трябва да имате предвид, че тази норма изцяло е насочена в интерес на участниците в обществените поръчки, не на възложителите. В случая става дума за хипотези, при които, да речем, чуждестранен участник не може да представи документ съгласно българското законодателство, който е с различно наименование или съдържание, например отчет за приходите и разходите. Чрез тази норма му се дава възможност да представи документ, който би отговорил на нуждите на възложителя, в случай че той го приеме. Дали ще го приеме, зависи от това дали в него се съдържа информацията, която потвърждава годността на участника или пък не. Необходимостта възложителят да прецени какъв е този документ и дали той е годен, произтича от факта, че в Закона не могат да бъдат обхванати всички случаи. Тоест необходимостта от оперативна самостоятелност от гледна точка на възложителя във всеки случай трябва да бъде проведена в някаква степен в Закона. Не забравяйте, че всяко действие или бездействие на възложителя подлежи на обжалване. Тоест всяка негова преценка, която го води към грешен извод, естествено, може да бъде подложена после на независим арбитраж. Така че възложителят трябва да действа законосъобразно, за да доведе поръчката докрай. По отношение на оборота, който е част от доказването на така нареченото финансово-икономическо състояние на икономическите субекти, моля да имате предвид, че и в сега действащия Закон финансово-икономическо състояние и техническите възможности и квалификацията са два различни аспекта в обществените поръчки. Императивно в директивите е въведено изискването за едното да се прилага тригодишен период, а за другото – петгодишен период. Това, което трябва да имаме предвид, е, че възложителите не могат произволно да раздуват изисквания оборот, защото в Закона е въведен праг от два пъти прогнозната стойност на обществената поръчка. Така че един възложител каквото и да прави, най-голямото изискване, което може да постави, е за предходни три години поне два пъти да е постигнат един определен оборот, което е напълно в реда на нещата. Нещо повече, в практиката по обществените поръчки е наложено виждането, че увеличаването на сроковете всъщност е проблематично, а не тяхното намаляване. Тоест до момента това, което ние виждаме, е, че опитите да се увеличават периодите за доказване на икономическо, финансово състояние и технически възможности и квалификации, водят до проблеми, а не намаляването. Точно по тази причина законодателят, европейският нормотворец, се е опитал да ограничи тези нива до три години и до два пъти оборота. Разгледани в своята съвкупност, всъщност те би трябвало да Ви дадат усещането за балансирано поставяне на тези изисквания, когато се провеждат обществени поръчки. И досега тези текстове действат. В момента дори имаме намаляване на тежестта, защото беше до три пъти, вече става до два пъти, предвид което може да се каже, че с настоящия Закон се предлагат по-облекчени проекти, отколкото с действащия Закон. Благодаря Ви.

Извинете, не отговорих на последния въпрос за наличието на финансов ресурс. Съгласно директивите са въведени два универсални способа за измерване на икономическото и финансовото състояние. Единият е оборотът, а другият е съотношението между активи и пасиви, което, преведено на по-прост език, означава търсенето на ликвидност. Въвеждането на прост индикатор само на търсене на финансово изражение, тоест на налични средства, крие сериозни опасности. То е проведено в сега действащия Закон и доведе до известни проблеми. Проблемът е в това, че, ако изследвате само финансовия ресурс на едно предприятие, без да изследвате неговите задължения, всъщност няма да добиете реална представа за това какви са неговите възможности. Защото, ако срещу един финансов ресурс от сто единици стоят задължения от двеста единици, то очевидно е, че това предприятие няма да има възможност да посрещне нуждите на поръчката. Точно поради това в Закона, в пълно съответствие с директивите, мога да Ви уверя, е предложен вариант, при който се изследва съотношение на активи и пасиви. Съотношението на активи и пасиви Ви дава ликвидността, а ликвидността показва с колко всъщност наличните пари надвишават изискуемите задължения, най-общо казано. Тъй като в икономическата практика за използването на ликвидност има множество, може би десетки, да не кажа стотици показатели, е предвидено към Правилника на Закона да бъдат предложени онези механизми за изследване на ликвидността, които възложителите да могат да използват, както и към кои поръчки да ги прилагат. На последно място, имаше въпрос, който касаеше това задължително да се поставят изискванията за финансово-икономическото състояние. В контекста на това, че се цели намаляване на административната тежест, би следвало на възложителите да бъде оставена възможност при рутинни поръчки или тогава, когато не е необходимо да натискат фирмите да доказват наличие на определени изисквания по конкретни показатели, да не го правят, така че процесът да тече по-бързо и по-леко. Мисля, че с това изчерпах като цяло темата. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Аз ще подкрепя текста по вносител, както е в чл. 61, ал. 2, защото са възможни ситуации, при които възложителят да е принуден да поиска по-сериозно финансово обезпечаване от евентуалния изпълнител. Това са ситуации за обекти, които могат да бъдат изпълнени в различни финансови години със смесено финансиране. Един възложител може да гарантира заплащането по един проект, когато обикновено то е със собствени средства. Много често обаче големи обекти са със смесено финансиране – примерно общинско и държавно, и възложителят не знае през съответната финансова година дали ще получи съответния дял от държавата. Тогава фирмата изпълнител поема финансовата тежест по изпълнението на обекта. В такъв случай е логично възложителят да изисква по-сериозна финансова стабилност от тази фирма, защото иначе се стига до неприятни колизии, прекратяване на строителството, десетки спирания и така нататък. По отношение обаче на чл. 62, т. 2 смятам, че наистина трябва да отпадне ал. 2 в този текст, защото той в никакъв случай не е в посока обективизиране на субективните фактори. Давам един твърде общ текст, който възложителят може да тълкува по начин, както реши. Там вече трябва да сме абсолютно стриктни, защото Законът за обществените поръчки всъщност е най-важният корупционен закон. Всичко друго, което гласуваме, не се знае дали ще заработи, но това е правилникът, който регламентира как се харчат публични средства. Призовавам Ви да бъдем много внимателни. Апелирам в чл. 62, ал. 2 да отпадне.

Уважаеми господин Председател, не успяха всички да гласуват, особено колегата Мирчев, който влезе последен, така че все пак да не забравяме, че предложението е свързано с изискване по директива, което е изпуснато в Закона. Призовавам колегите, най-вече от ГЕРБ, да го подкрепят. Благодаря.

По чл. 63 е постъпило предложение от народния представител Методи Андреев: „В чл. 63, ал. 1 се предлага следните промени: 1. думата „може” в началото на изречението отпада; 2. в края на изречението на подточка „а” след думата „строителство” се добавя изразът „и услуги, свързани с него”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя предложенията на Данаил Кирилов и група народни представители и Настимир Ананиев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63: „Технически и професионални способности Чл. 63. (1) Възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Възложителят може да изисква от кандидата или участника: 1. да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, най-много за последните: а) 5 години от датата на подаване на заявлението или на офертата – за строителство; б) три години от датата на подаване на заявлението или на офертата – за доставки и услуги; 2. да разполага с необходимия брой технически лица и/или организации, включени или не в структурата на кандидата или участника, включително такива, които отговарят за контрола на качеството, а при обществени поръчки за строителство – лицата, които ще изпълняват строителството; 3. да разполага с необходимите технически средства и съоръжения за осигуряване на качеството, включително за проучване и изследване, както и да прилага определени мерки за осигуряване на качеството; 4. да разполага със система за управление и проследяване на доставките, която ще прилага при изпълнение на поръчката; 5. да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност, за изпълнението на поръчката в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите; 6. да прилага определени мерки за опазване на околната среда при изпълнението на поръчката; 7. да представи информация за средносписъчния годишен брой на персонала и за броя на членовете на ръководния състав за последните три години; 8. да разполага с инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение на поръчката; 9. стоките да са сертифицирани от акредитирани лица за контрол на качеството, удостоверяващи съответствието им с посочените спецификации или стандарти; 10. да прилага системи за управление на качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания; 11. да прилага системи или стандарти за опазване на околната среда. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато естеството на поръчката го налага, възложителите могат да определят период, по-дълъг от посочения. (3) Когато предметът на обществена поръчка е сложен или е със специално предназначение, възложителят може да проверява техническите способности на кандидата или участника и при необходимост оборудването за изпитване и изследване и възможностите за осигуряване на качеството. Възложителят може да поиска това и от компетентен орган на държавата, в която е установен кандидатът или участникът, ако този орган е съгласен да извърши проверка от името на възложителя. (4) При процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, които изискват инсталационни или монтажни работи, за предоставяне на услуги или за изпълнение на строителство, възложителите могат да поставят изисквания към кандидатите или участниците за техните умения и опит да предоставят услугата или да извършат монтажа или строителните работи. (5) В случаите по ал. 4 в условията на процедурата възложителят може да предвиди и изискване дейности от особена важност да бъдат извършвани пряко от самия участник, съответно от участник в обединението. (6) Като критерий за подбор не може да се включват условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им.” Член 64 – „Документи за доказване на техническите и професионалните способности”. Предложение от Гроздан Караджов и група народни представители: „В чл. 64 ал. 2 и ал. 7 да отпаднат.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Данаил Кирилов и група народни представители, което се подкрепя от Комисията. Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители: „В чл. 64 се правят следните изменения: а) създава се нова ал. 2 със следния текст: „(2) Кандидатите или участниците следва да докажат, че ще отговарят на изискванията за технически или професионални способности към предполагаемата дата на сключване на договора, възложен с обществена поръчка.”; б) ал. 2 – 4 стават съответно ал. 3 – 5; в) ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 4 и 5”; г) ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8; д) ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64: „Доказване Чл. 64. (1) За доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи и доказателства, във връзка с поставените изисквания: 1. списък на строителството, идентично или сходно с предмета на поръчката, придружен с удостоверения за добро изпълнение, които съдържат стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото, вида и обема, както и дали е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания; 2. списък на доставките или услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с доказателство за извършената доставка или услуга; 3. списък на технически лица и/или организации, включени или не в структурата на кандидата или участника, включително тези, които отговарят за контрола на качеството, а при обществени поръчки за строителство – лицата, които ще изпълняват строителството; 4. списък на техническите средства и съоръжения за осигуряване на качеството, включително за проучване и изследване, както и описание на мерките, използвани от кандидата или участника за осигуряване на качеството; 5. описание на системата за управление и проследяване на доставките; 6. списък на персонала, който ще изпълнява поръчката и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, в който е посочена професионална компетентност на лицата; 7. описание на мерките за опазване на околната среда, а когато това е приложимо – и посочване на стандартите или нормите, които се прилагат; 8. декларация за средносписъчния годишен брой на персонала и броя на членовете на ръководния състав за последните три години; 9. декларация за инструментите, съоръженията и техническото оборудване, които ще бъдат използвани за изпълнение на поръчката; 10. сертификати, издадени от акредитирани лица, за контрол на качеството, удостоверяващи съответствието на стоките със съответните спецификации или стандарти. (2) Възложителят може да не приеме представено доказателство за технически и професионални способности, когато то произтича от лице, което има интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (3) Когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за управление на качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания, възложителят посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти. (4) В случай че възложителят изисква представянето на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника с определени системи или стандарти за опазване на околната среда, той посочва екологичната и одиторската схема на Европейския съюз (EMAS) или стандартите за опазване на околната среда чрез съответните европейски или международни стандарти. Възложителят има право да се позове и на други системи за екологично управление, признати в съответствие с чл. 45 от Регламент (ЕО) 1221/2009 относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (OB, L 342, 22.12.2009 г.) или други стандарти за екологично управление, основани на съответните европейски или международни стандарти на акредитирани органи. (5) Сертификатите по ал. 3 и 4 трябва да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” или от друг национален орган по акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. (6) Възложителят приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки. (7) Възложителят приема и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда, когато кандидат или участник не е имал достъп до такива сертификати или е нямал възможност да ги получи в съответните срокове по независещи от него причини. (8) В случаите по ал. 7 кандидатът или участникът трябва да е в състояние да докаже, че предлаганите мерки са еквивалентни на изискваните.”

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще направя няколко редакционни предложения. В чл. 63, ал. 1: „Възложителят може да определя критерии...” – думите „може да” да отпаднат. И в последното изречение: „Възложителят може да изисква от кандидата или участника...” – „може да” също да отпадне и да звучи: „Възложителят изисква от кандидата или участника...”. На практика отпадането на тази възможност, която е предоставена на възложителя, ще гарантира качествено и срочно изпълнение, а не корупционни схеми с едни кухи фирми, които не могат да докажат нито технически ресурс, нито човешки такъв. А, не дай си Боже, дружество по ЗЗД – там, знаете, то няма собствено имущество, титуляр на правата и задълженията са самите съдружници. Липсва дори и солидарна отговорност, защото тя не е уредена в чл. 357 – 366 от ЗЗД, а по закон трябва да е изрично уредена в закон или договор. Ако тя не се уреди, преминаваме към абсолютно куха структура, която после при неизпълнение на своите задължения не може да й се търси на практика отговорност. На следващо място – в ал. 3, когато предметът на обществена поръчка е сложен или със специално предназначение, е записано „Възложителят може да…”. Думите „може да” също да отпаднат и да звучи: „Възложителят проверява техническите способности”. Нека да му вменим това задължение. В последното изречение, след „участник” да има точка. „Ако този орган е съгласен да извърши проверка от името на възложителя” да отпадне и след „участника” да се сложи точка. Ненужно е да удължаваме Закона, особено ал. 3 – дали органът на друга държава може да извърши тази проверка или не. Това не зависи от нашия Закон и какво сме записали в него. Ако не може да извърши такава проверка, тогава изпълнителят да мисли как да докаже възможността си да изпълни съответната поръчка. По чл. 64, ал. 2 – абсолютно съм съгласен, че ал. 2 трябва да отпадне. Тук е записано: „който може да води до облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси”. На практика тук трябва да имаме доказан конфликт на интереси, а не хипотетична възможност, водеща до облага по смисъла. На практика това ще бъде законова възможност за цедка и за избиране на „правилните” фирми от страна на възложителя. Съгласен съм, че трябва да отпадне ал. 7. Правя предложение да отпадне и ал. 8. Абсурдно е тук да се търсят други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството. На практика, ако се гласува да отпадне ал. 7, ал. 8 става абсолютно излишна и безсмислена. Благодаря.

Правя предложение и ал. 8 да отпадне, независимо от това.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, понеже господин Попов предлага в чл. 2 да се премахне думата „могат”, искам да обясня на народните представители, че става дума за възможността на възложителя да избира дали да прилага всички последващи изисквания или да не ги прилага. Господин Попов предлага лежерно ние да задължим възложителя, без значение каква е поръчката, да направим всички поръчки, които са изредени по-надолу.

Това е в ущърб. Законът е направен по принцип да се търси някакъв баланс. Исках да обърна внимание на всички колеги, че по принцип Законът облекчава процедурите. Това е идеята на Директивата, която транспонирме. Оттук нататък всички усложняващи неща за отпадане на членове според мен са безсмислени.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам желанието да не се дебатират предложенията от народни представители, неподкрепени от Комисията. Разбирам, че се гласува машинално, но все пак е хубаво да чуете тези аргументи, защото в края на краищата това ще тежи на нашата съвест утре. За чл. 64 – няма да повтарям онова, което каза колегата преди мен. Разбирам, че тук предложенията ни съвпадат. Когато в чл. 64, ал. 1 Вие имате императивна норма за това чрез какви документи се доказват техническите и професионалните правоспособности, нормално е да се предположи, че те ще бъдат спазвани абсолютно. Това е целта на всеки закон – да даде максимално ясни и точни рамки, в които субектите, било правоприлагащи органи, било възложители или изпълнители, да се движат, а не да прилагат собствено творчество по въпроса. Много често това творчество у нас е свързано с размяна на пари. Неслучайно това е бичът за България, с който сме известни във всеки доклад на Европейската комисия. Това е несправянето на съдебната ни система с предизвикателствата, пред които е изправена. В ал. 2 – „Възложителят може и да не приеме дадено представено доказателство за технически и професионални способности, когато то произтича от лице, което има интерес, който може да води до облага” – по смисъла на Закона за установяване и предотвратяване на конфликта на интереси. Опитайте да си го представите в житейска ситуация. Имате сертификат за завършен някакъв курс. С него Вие сте едно от лицата кандидат-изпълнител все още, което доказва своите способности. Възложителят по собствена инициатива ще може да тълкува този документ, да го преброи за невалиден, влизайки в правомощията на друг орган, за който има специален закон и където в специалния закон много ясно е казано кои са органите, които прилагат по този закон. Възложителите, публични или секторни, там не са записани. В този Закон Вие се опитвате да надмогнете вековното правило, още от римското право, и да направите специален закон на специалния. Е, такова нещо в българското право няма. Слушах тук аргументите Ви, но за съжаление Правилникът не дава право на народните представители да Ви репликират. Това е някаква особена облага, с която сме снабдили чиновниците. Просто сме чудесни! Превеждането на директива, имплантирането й едно към едно към нашата правна култура е като чуждо тяло и то ще бъде изхвърлено след година или две. Тези текстове ще бъдат заличени, защото ще предизвикат огромна корупция. В така нареченото „облекчаване на обществените поръчки” вкарвате огромен субективен елемент. Къде повече да ги облекчаваме? Къде повече?! Вие не си давате сметка къде изхвърляте България! Едно изречение към ал. 7: когато кандидат или участник не е имал достъп до такива сертификати или е нямал възможност да го получи в съответствие със сроковете по независещи от него причини, пък възложителят може да приеме и други доказателства. И пак направихте изключение на изключението. Браво!

Господин Председател, уважаеми колеги, за да не отнемам времето на Народното събрание, само ще кажа, че и моето предложение е да отпадне думичката „може”. „Може” в България означава „врата у поле”. Това означава всичко, което говориха колегите преди това – даден възложител да решава какво може и какво не може. Абсолютно убеден съм, че ако това в Европа е нормална практика, защото там има върховенство на закона – в държавите, в България, която няма върховенство на закона, това ще се превърне в много порочна практика. Що се отнася до второто ми предложение, искам да обясня на уважаемите колеги следното: говоря за чл. 63, ал. 1, т. 1, подточка „а”: „пет години от датата за подаване на заявлението или на офертата – за строителство”. Става дума в какъв срок трябва да се доказват дейности, обемът на дейностите, сходни с възложените с обявената поръчка. Строителството в България е най-засегнатият отрасъл от кризата – така е и по цял свят. Ненапразно и в този текст, който претендира, че е точно транспониране на европейските норми, строителството е отделено за пет години, а другите доставки и услуги – тук се говори за търговията с различни стоки и услуги – е три години. Според мен тук текстът не е много добре преведен от тези, които са превеждали. Строителството е последният етап от един инвестиционен процес. Той се нарича „инвестиционен строителен процес” и включва: предпроектни проучвания, проектиране, надзор, контролни работи и най-накрая следва строителството. Не е логично да даваме пет години, през които могат да се докажат обеми, дейности и така нататък, свързани с конкретна обществена поръчка само за участниците – тези, които изпълняват последната фаза от един инвестиционен процес – строителството. Това отново ни връща към онова, което казах преди: отново е мислено за огромните, големите корпоративни строителни фирми, а за малките, средните, проектантски фирми и надзорни консултантски фирми, не е мислено в този текст. Тъй като текстът за строителството и услугите, свързани с него, не е приет, както съм го предложил, аз Ви предлагам да направим следната редакционна поправка. Затова предлагам редакционна поправка. В текста на чл. 63, ал. 1, т. 1, подточка „а” да стане така: „Пет години, считано от датата на подаване на заявлението или на офертата – за инвестиционния процес „строителство”.” Това ще е най-ясното и точно описание на това, което е искал да каже законодателят. Тогава няма да има никаква колизия. Мисля, че това е нормално и трябва да се приеме като поправка, защото отразява действителното състояние на нещата.

„ – за инвестиционния процес „строителство”. Така ние обхващаме всички фирми, които са пострадали еднакво от строителната криза. Иначе в момента правим своеобразно разделяне – едните могат пет години пò назад да се връщат, другите фирми, чиято дейност предхожда строителството, отиват към подточка „б” – „три години”. Не е логично. Трябва да обединим всички тези участници точно по този начин: инвестиционен процес „строителство”, за да няма чувство на дискриминация, че едни са дискриминирани за сметка на други. Това предлагам като редакционно предложение. Иначе за думичката „може” аз също го подкрепям.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Андреев, Вие казахте, че преводът не бил точен. Напротив, точен е преводът, но той е буквален превод. Оттук идва цялото объркване в целия Законопроект. Не смислов, а буквален превод copy paste буквално на Директивата. Съгласен съм с Вашето предложение – то е резонно, разумно, но си мисля, че каквито и предложения да правим в залата, те се обезсмислят поради цялото безсмислие на този превод и на този Законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, радвам се, че нашето първо предложение по тези два члена – чл. 63 и 64, нашата добавка към ал. 6 е подкрепена от Комисията, тъй като това изискване го имаше и досега в Закона – не знам защо беше пропуснато. Всъщност става дума за опита да не се брои само на фирми, които са участвали до момента в обществени поръчки, но да можем да допускаме и нови лица. По този начин не слагаме бариера пред бизнеса и особено пред нови фирми, които искат да се включат. Добре е, че Комисията е подкрепила това предложение. Второто ни предложение – в чл. 64, не е подкрепено от Комисията, а то съвпада с принципната идея и на Европейската комисия, и на самата Директива – съответствието с критериите да се доказва към момента на изпълнение на поръчката, а не към момента на заявяването на интерес. Изненадан съм, че Комисията не го е подкрепила, тъй като това е и идеята на самата директива и това е точно нашето предложение, което, надявам се, да подкрепите сега. Благодаря.

Колеги, това, което гласувахме в момента, отново е нонсенс. Тук аз съм съгласен с господин Филип Попов – преводът не може да е буквален. Преводът е ясен, че тук става дума за цял инвестиционен процес, иначе има дискриминация.

Затова Ви моля пак да прегласуваме текста с това, което съм предложил като редакционна поправка. Моля Ви да подкрепите тази редакционна поправка.

Член 65 – предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители: „1. В чл. 65, ал. 1 да се измени както следва: „Чл. 65 (1) Кандидатите или участниците могат да се позовават на капацитета на трети лица независимо от правната връзка между тях по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние и техническите способности.” 2. В чл. 65, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 да отпаднат. 3. В чл. 65, ал. 7 думите „ал. 2-4” да се заменят с „ал. 3”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Георги Кадиев: „В чл. 65 ал. 4 се изменя така: „(4) Третите лица следва да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет. За трети лица, които получават повече от 10 на сто от стойността на поръчката следва да не са налице основанията за отстраняване от процедурата.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65: „Използване на капацитета на трети лица Чл. 65. (1) Кандидатите или участниците могат за конкретната поръчка, да се позоват на капацитета на трети лица независимо от правната връзка между тях по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, техническите способности и професионалната компетентност. (2) По отношение на критериите, свързани с професионална компетентност, кандидатите или участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица само ако лицата, с чиито образование, квалификация или опит се доказва изпълнение на изискванията на възложителя, ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. (3) Когато кандидатът или участникът се позовава на капацитета на трети лица, той трябва да може да докаже, че ще разполага с техните ресурси, като представи документи за поетите от третите лица задължения. (4) Третите лица трябва да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет и за тях да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. (5) Възложителят изисква от кандидата или участника да замени посоченото от него трето лице, ако то не отговаря на някое от условията по ал. 4. (6) В условията на процедурата възложителят може да предвиди изискване за солидарна отговорност за изпълнението на поръчката от кандидата или участника и третото лице, чийто капацитет се използва за доказване на съответствие с критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние. (7) Когато кандидат или участник в процедурата е обединение от физически и/или юридически лица, той може да докаже изпълнението на критериите за подбор с капацитета на трети лица при спазване на условията по ал. 2 – 4.” Член 66 – Подизпълнители. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66: „Подизпълнители Чл. 66. (1) Кандидатите и участниците посочват в заявлението или офертата подизпълнителите и дела от поръчката, който ще им възложат, ако възнамеряват да използват такива. В този случай те трябва да представят доказателство за поетите от подизпълнителите задължения. (2) Подизпълнителите трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях да не са налице основания за отстраняване от процедурата. (3) Възложителят изисква замяна на подизпълнител, който не отговаря на условията по ал. 2. (4) Когато частта от поръчката, която се изпълнява от подизпълнител, може да бъде предадена като отделен обект на изпълнителя или на възложителя, възложителят заплаща възнаграждение за тази част на подизпълнителя. (5) Разплащанията по ал. 4 се осъществяват въз основа на искане, отправено от подизпълнителя до възложителя чрез изпълнителя, който е длъжен да го предостави на възложителя в 15-дневен срок от получаването му. (6) Към искането по ал. 5 изпълнителят предоставя становище, от което да е видно дали оспорва плащанията или част от тях като недължими. (7) Възложителят има право да откаже плащане по ал. 4, когато искането за плащане е оспорено, до момента на отстраняване на причината за отказа. (8) Приложимите правила относно директните разплащания с подизпълнители се посочват в документацията за обществената поръчка и в договора за възлагане на поръчката. (9) Независимо от възможността за използване на подизпълнители отговорността за изпълнение на договора за обществена поръчка е на изпълнителя. (10) При обществени поръчки за строителство, както и за услуги, чието изпълнение се предоставя в обект на възложителя, след сключване на договора и най-късно преди започване на изпълнението му, изпълнителят уведомява възложителя за името, данните за контакт и представителите на подизпълнителите, посочени в офертата. Изпълнителят уведомява възложителя за всякакви промени в предоставената информация в хода на изпълнението на поръчката. (11) Замяна или включване на подизпълнител по време на изпълнение на договор за обществена поръчка се допуска по изключение, когато възникне необходимост, ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. за новия подизпълнител не са налице основанията за отстраняване в процедурата; 2. новият подизпълнител отговаря на критериите за подбор, на които е отговарял предишният подизпълнител, включително по отношение на дела и вида на дейностите, които ще изпълнява, коригирани съобразно изпълнените до момента дейности. (12) При замяна или включване на подизпълнител изпълнителят представя на възложителя всички документи, които доказват изпълнението на условията по ал. 11.” „Раздел III – Деклариране на лично състояние и съответствие с критериите за подбор.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Член 67 – „Единен европейски документ за обществени поръчки”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67: Чл. 67. (1) При подаване на заявление за участие или оферта кандидатът или участникът декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). В него се предоставя съответната информация, изисквана от възложителя, и се посочват националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, са длъжни да предоставят информация. (2) Когато кандидатът или участникът е посочил, че ще използва капацитета на трети лица за доказване на съответствието с критериите за подбор или че ще използва подизпълнители, за всяко от тези лица се представя отделен ЕЕДОП, който съдържа информацията по ал. 1. (3) Кандидатите и участниците могат да използват ЕЕДОП, който вече е бил използван при предходна процедура за обществена поръчка, при условие че потвърдят, че съдържащата се в него информация все още е актуална. (4) Единният европейски документ за обществени поръчки се предоставя в електронен вид по образец, утвърден с акт на Европейската комисия. (5) Възложителят може да изисква от участниците и кандидатите по всяко време да представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата. (6) Преди сключването на договор за обществена поръчка, на рамково споразумение или възлагане на поръчка въз основа на рамково споразумение възложителят изисква от участника, определен за изпълнител, да предостави актуални документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за подбор. Документите се представят и за подизпълнителите и третите лица, ако има такива. (7) Алинея 6 не се прилага при възлагане на поръчка въз основа на рамково споразумение, сключено с един участник, в което са определени всички условия. (8) Възложителят няма право да изисква документи, които: 1. вече са му били предоставени или са му служебно известни, или 2. могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите членки.” „Раздел IV – Официални списъци на одобрени стопански субекти и сертифициране от органи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Член 68 – „Доказване чрез вписване в официални списъци или сертифициране от органи”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68: „Чл. 68. (1) За доказване на личното състояние, на съответствието с критериите за подбор или на съответствие с техническите спецификации кандидатът или участникът може да представи удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти или сертификат, издаден от сертифициращ орган. В тези случаи възложителят не може да отстрани кандидата или участника от процедурата или да откаже да сключи договор с него на основание, че не е представил някой от изискуемите документи, при условие че съответните обстоятелства се доказват от представеното удостоверение или сертификат. (2) За всяка конкретна процедура възложителят може да изиска допълнително удостоверение, свързано с плащането на социалноосигурителни вноски и данъци, независимо от представеното от кандидата или участника удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти, освен в случаите по чл. 67, ал. 8. (3) Информацията, която може да бъде извлечена от регистрация в официални списъци или сертифициране, не може да бъде оспорвана без наличието на основание. (4) Възложителят не може да изисква кандидатите или участниците от други държави членки да преминават през процеса на регистриране или сертифициране, за да участват в обществената поръчка. Възложителят признава еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки. (5) Възложителите са длъжни да приемат удостоверения за регистрация или сертификати, издадени от органи, установени в Република България или в друга държава членка, в която кандидатът или участникът е установен.” Член 69 – „Официални списъци на одобрените стопански субекти и сертифициране от органи”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69: „Официални списъци на одобрените стопански субекти и сертифициране от органи Чл. 69. (1) Министерският съвет може да определи органи или лица, които създават и поддържат официални списъци на одобрени стопански субекти за определени дейности или сертифициращи органи за сертифициране на стопански субекти за съответствие с технически спецификации. (2) Условията за вписване в списъците по ал. 1 трябва да са съобразени с изискванията на чл. 54-64. (3) За регистрация на лица от други държави членки в списъците по ал. 1 или за тяхното сертифициране от органите по ал. 1 не се изискват допълнителни доказателства, различни от исканите от българските лица. (4) Лицата или органите по ал. 1 са длъжни при поискване от лице, установено в друга държава членка, да предоставят информация за документите, представени като доказателство за регистриране в официален списък или като доказателство, че стопанските субекти от друга държава членка притежават еквивалентен сертификат.” Раздел V – „Критерии за възлагане нa поръчките”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага Раздел V да стане Глава осма: „Глава осма – Критерии за възлагане нa поръчките”.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В това изказване ще взема отношение по чл. 65, впоследствие имам предложения и в други текстове от изчетените, така че ако може, господин Председател, да ми дадете допълнително след това думата.

Уважаеми дами и господа, в чл. 65 според мен вече става дума или за неверен превод, или за тотално заличаване на разликата между така наречения „подизпълнител” и „трето лице”. Първо, нека да се опитаме да обясним какво разбирахме досега под „подизпълнител” и „трето лице”. Подизпълнителят поема да извърши част от работата или част от доставката на главния изпълнител – това е този, да речем, спечелилият търга или конкурса, който ще изпълнява предмета на поръчката. В чл. 65 обаче се казва, че тези трети лица трябва да изпълняват, веднага Ви акцентирам върху ал. 2 – „по отношение на критериите, свързани с образованието, професионалната квалификация, професионалния опит, кандидатите или участниците могат да се позовават на капацитета на трети лица само ако тези лица ще изпълняват строителството или услугите”. Всъщност третите лица само Ви дават нещо. От тях можете да наемете техника, от тях можете да наемете определени включително лица, които имат съответната квалификация, но те по никакъв начин не изпълняват строителството или услугите. Защото ако те ги изпълняват, ще бъдат подизпълнители. На второ място, ще Ви обърна внимание на ал. 4. Третите лица следва да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет и за тях не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Това е абсолютно погрешно. То е доктринално погрешно. Когато наемате техника или използвате чужд опит чрез негови работници или специалисти, Вие просто давате нещо. Вие не ставате подизпълнител, следователно не трябва да отговаряте на никакви такива допълнителни условия. На допълнителните условия, поне досега, а навсякъде по света отговарят само изпълнители и подизпълнители. Това тотално заличаване на границата между „трето лице” и „подизпълнители” най-вероятно се дължи – не съм изследвал лингвистичните способности на подготвителите, не бих казал „вносителите”, но на подготвителите на този нескопосан превод, но ми се струва, че става дума за грешка в превода. По отношение на ал. 1 на чл. 65 отново се сблъскваме с така, иначе вървящата под общ знаменател добронамереност на този Закон за по-лесно възлагане на обществени поръчки. Като че ли изобщо по-лесното даване на обществени поръчки е някаква цел! Това не може да бъде никаква цел. Там се казва, че кандидатите или участниците могат, „когато е целесъобразно”, уважаеми колеги, „за конкретната поръчка да се позоват на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, техническите способности и квалификацията”. Още веднъж, тук, в основата, в основния член, в ал. 1, се прави тази тотална грешка да се заличи границата между „подизпълнител” и „трето лице”, да не говорим за фразата „когато е целесъобразно”. Какво значи „когато е целесъобразно”, колеги? Кой преценява кога е целесъобразно и кога не е? Кой е този възложител на света, на който звездите му говорят отгоре и му казват – това е целесъобразно, това не е? Нека спрем с тези идиотии в този текст и този Закон.

После, при друго изказване.

Не, това е.

„Глава осма – Критерии за възлагане на поръчките”. По чл. 70 „Видове критерии за възлагане” – предложение от народния представител Георги Кадиев: „В чл. 70, ал. 11 се добавя изречение второ с текст: „Изключение правят разходите по трудови правоотношения, които не могат да бъдат под държавно регулиране.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Методи Андреев: „В чл. 70, ал. 2 критериите за възлагане на обществени поръчки се подреждат така: 1. критерий 3 става критерий 1; 2. критерии 1 и 2 стават съответно 2 и 3.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложението от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70: „Видове критерии зa възлагане Чл. 70. (1) Обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта. (2) Икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на един от следните критерии за възлагане: 1. най-ниска цена; 2. ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; 3. оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. (3) Избраният критерий за възлагане по ал. 2 се посочва в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата или поканата за потвърждаване на интерес и в документацията за обществена поръчка. (4) Показателите, включени в критерия по ал. 2, т. 3 могат да съдържат: 1. измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и условия; 2. организация и професионална компетентност на персонала, на когото е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, или 3. обслужване и поддръжка, техническа помощ и условия, като дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване. (5) Показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3 трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. (6) Когато критерият за възлагане включва повече от един показател, възложителят определя в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес и в документацията за обществена поръчка относителната тежест на всички показатели, а когато това е обективно невъзможно, ги подрежда по важност в низходящ ред. Възложителят може да определи минимално и максимално допустимите стойности на количествените показатели. (7) В документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. (8) В надлежно обосновани случаи платимата цена или разходите могат да бъдат фиксирани. В тези случаи оценката се основава единствено на показателите, свързани с измерване на качеството. (9) При обществена поръчка с обект проектиране и изпълнение на строителство показателите за оценка трябва да включват характеристики, относими към всяка от двете дейности. (10) Не се допуска включването на показатели за оценка, които отчитат времето за извършване на плащанията (отложено или разсрочено плащане) или оценяване на размера или отказа от авансово плащане, когато се предвижда предоставяне на аванс. (11) Когато цените на стоките или услугите – предмет на обществена поръчка, са обект на регулиране, кандидатите или участниците могат да предлагат различни цени, само когато това не нарушава политиката на регулиране на тези цени. (12) Възложителите нямат право да включват критерии за подбор като показатели за оценка на офертите.” По чл. 71 „Оценка на разходите за целия жизнен цикъл” има постъпило предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71: „Оценка на разходите за целия жизнен цикъл Чл. 71. (1) Разходите за целия жизнен цикъл включват цена на продобиване и един или повече от посочените по-долу разходи: 1. разходи, които се поемат от възложителя или други ползватели, като: а) разходи за използване, като потребление на енергия и други ресурси; б) разходи за поддръжка; в) разходи в края на експлоатационния период, като разходи за събиране и рециклиране; 2. разходи, свързани с екологични фактори по отношение на продукта, услугата или строителството по време на целия им жизнен цикъл, при условие че стойността им може да бъде определена и проверена; тези разходи могат да бъдат свързани с емисии на парникови газове и други вредни емисии или със смекчаване на последиците от изменението на климата. (2) Когато възложителите предвиждат оценка на разходите за целия жизнен цикъл, те посочват в документацията за обществената поръчка данните, които трябва да бъдат представени от участниците, и начина за определяне на оценката. (3) Когато се оценяват разходи, свързани с екологични фактори, начинът за определяне на тяхната оценка трябва да отговаря на следните условия: 1. да се основава на недискриминационни критерии и да дава възможност за обективна проверка; когато начинът е разработен за конкретната поръчка, чрез него не следва да се дава необосновано предимство на едни лица и да се поставят други в неравностойно положение; 2. да е достъпен за всички заинтересовани лица; 3. изискваните от възложителя данни да могат да бъдат предоставени от страна на участниците при полагане на разумни усилия, включително когато те са от трети страни, които са страна по Споразумението за държавни поръчки (СДП) към Световната търговска организация или са страна по други международни споразумения, с които е обвързан Европейският съюз. (4) Когато даден метод за изчисляване на определени разходи за целия жизнен цикъл е задължителен съгласно законодателен акт на Европейския съюз, възложителите са длъжни да използват този метод. (5) При възлагане на обществена поръчка за доставка на пътни превозни средства по Приложение № 11 за изчисляване на определени разходи за целия жизнен цикъл възложителите прилагат методиката, определена с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е в чл. 70, ал. 2 да променим градацията на критериите, по които става възлагането на обществените поръчки. Досега в България преобладаващият критерий беше най-ниска цена. Само че ние сме свидетели, че този критерий, поне през годините се доказа, не е най-добрият критерий. Невинаги най-ниската цена означава най-качествено и най-евтино строителство. В този смисъл обикновено разсъждението ми е в областта на строителството, защото то е нещо, което остава видимо и най-много касае живота на обществото. По отношение на това, което е било досега, би трябвало да се поучим от опита, който сме имали. Той е горчив опит. Научихме се да усвояваме европейски фондове. Крайно време е да се научим да ги усвояваме освен количествено – и качествено, тоест ние да преминем от интензивно усвояване на европейските фондове, към по-друго усвояване, което да включва и съответното качество. Досегашният екстензивен подход, защото екстензивен подход означава подход, при който ние залагаме на количеството, но не обръщаме внимание на качеството, практически не е най-добрият. Много пъти сме свидетели как фирми, спечелили по този критерий – най-ниска цена, а след това с помощта на допълнителни споразумения, анекси към договора, цената излиза по-скъпа даже и от най-високата оферта, която е била отхвърлена по време на конкурса. Затова, ако действително това е преводът от Европейската директива, аз лично се учудвам. Надали в Европа тази порочна практика на най-ниската цена е на първо място, защото една държава, която е осъзнала грешката си по отношение на направените досега търгове, при всички случаи би трябвало да предпочете оптималното съотношение между качество и цена. И по този начин да избегне този досега прилаган екстензивен подход. Затова моето предложение е: на първо място да дойде критерият оптимално съотношение качество – цена. Не че тя е задължителна за конкретния възложител това да бъде така, но все пак да е знак към Европа, че ние имаме амбицията европейските пари да ги влагаме освен като количество, да постигаме чрез тях и определено качество на услугата. Това е смисълът на моето предложение. То нищо не променя, нито променя смисъла на Закона и прави някакви радикални промени. Просто показваме, че ние сме разбрали горчивия опит, който сме имали през тези много години. Това би показало, че сме разбрали всъщност поуките на нашия горчив опит. Затова аз предлагам да приемете моето предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Андреев, взимам реплика, защото Вие изрекохте една голяма неистина във Вашето изказване и тя се състои в това, че, видите ли, ние сме се били научили да усвояваме европейски средства. Това не е вярно. Годините и практиката сочат, че много от тези, така наречени „усвоители” на европейски средства, се научиха да присвояват европейски средства. Затова взимам реплика – за да се коригирате. Ако те наистина усвояваха, има икономически показатели, които щяха да сочат, че в момента икономическият ръст на България щеше да е поне с 20% по-висок, парите в обръщение щяха да са с поне 4 милиарда повече, но те не са, защото са раздадени под масата и оттам се изнасят по неведоми пътища извън страните – членки на Европейския съюз, за да не могат да бъдат проследявани. Ето това е истината. Трябва да бъдем точни и този Закон затова се нарича спокойно, както казах, „Добър ден, и корупция”, а след приемането и на вторите алинеи на чл. 61 и чл. 62, можем да го наречем вече Закон за стимулиране на корупцията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! И тук, както и в други текстове, виждаме буквалния превод на Директивата, преекспонирането й не смислово, а буквално. Никъде в Закона не видях, може аз само да не съм видял, но мисля, че няма, легална дефиниция на „целия жизнен цикъл”. Какво значи „целия жизнен цикъл”? И в т. 3 – „разумни усилия”: „изискваните от възложителя данни да могат да бъдат предоставени от страна на участниците при полагане на разумни усилия”. Има ли някъде легална дефиниция що е това „разумни усилия” в Закона за обществените поръчки и изобщо в нашето право? Аз не знам какво значи „разумни усилия”. Може да има и неразумни усилия, а тогава отиваме в една медицинска терминология. Не бива в този Закон да се ползваме с такива термини, но нямат обяснения в българското право. Затова говорихме, че целият Законопроект, включително в обсъжданите членове, нямат смислово значение. И естествено тук се отваря вратата за корупционни практики и схеми, защото възложителят сам ще тълкува какво значи „разумни усилия” и кои усилия са разумни, кои са неразумни. Благодаря.

Член 72 – „Необичайно ниски оферти”. Предложение от народния представител Гроздан Караджов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Предложението по т. 2 е следното: „2. В чл. 72, ал. 1 да отпаднат думите „свързано с цена или разходи”.” Предложение от народния представител Методи Андреев: „В чл. 72, ал. 4 след израза „защото не са спазени” се добавя „съответните норми и правила, както и тези”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението предлага следната редакция на чл. 72: „Необичайно благоприятни оферти Чл. 72. (1) Когато предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, което подлежи на оценяване, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка, възложителят изисква подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване, която се представя в 5-дневен срок от получаване на искането. (2) Обосновката по ал. 1 може да се отнася до: 1. икономическите особености на производствения процес, на предоставяните услуги или на строителния метод; 2. избраните технически решения или наличието на изключително благоприятни условия за участника за предоставянето на продуктите или услугите или за изпълнението на строителството; 3. оригиналност на предложеното от участника решение по отношение на строителството, доставките или услугите; 4. спазването на задълженията по чл. 115; 5. възможността участникът да получи държавна помощ. (3) Получената обосновка се оценява по отношение на нейната пълнота и обективност относно обстоятелствата по ал. 2, на които се позовава участникът. При необходимост от участника може да бъде изискана уточняваща информация. Обосновката може да не бъде приета и участникът да бъде отстранен само когато представените доказателства не са достатъчни, за да обосноват предложената цена или разходи. (4) Не се приема оферта, когато се установи, че предложените в нея цена или разходи са с повече от 20 на сто по благоприятни от средните стойности на съответните предложения в останалите оферти, защото не са спазени норми и правила, свързани с опазване на околната среда, социалното и трудовото право, приложими колективни споразумения и/или разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в Приложение № 10. (5) Не се приема оферта, когато се установи, че предложените в нея цена или разходи са с повече от 20 на сто по благоприятни от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти поради получена държавна помощ, когато участникът не може да докаже в предвидения срок, че помощта е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на чл. 107 от ДФЕС. (6) Възложителите са длъжни да уведомяват Европейската комисия за всички случаи по ал. 5. (7) Всички органи са длъжни при поискване и в рамките на своята компетентност да предоставят на възложителите, включително от други държави членки, информация, свързана със законови и подзаконови разпоредби, приложими колективни споразумения или национални технически стандарти, отнасящи се до доказателствата и документите, представени във връзка с данните по ал. 2. „Глава осма – Процедури, използвани от публични възложители”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава осма, която става Глава девета да се измени така: „Глава девета – Процедури, прилагани от публични възложители. Правила за избор на процедура”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73: „Правила за избор на процедура Чл. 73. (1) При възлагане на обществени поръчки публичните възложители могат да избират свободно открита или ограничена процедура. (2) Публичните възложители могат да изберат състезателна процедура с договаряне или състезателен диалог: 1. при поръчка, за която е налице някое от следните условия: а) потребностите на възложителя не могат да се удовлетворят без приспособяване на налични на пазара решения; б) обществената поръчка включва решение/решения, свързано/свързани с проектиране или иновации; в) обществената поръчка не може да бъде възложена, без да се провеждат преговори поради особени обстоятелства, свързани с характера, сложността или правната и финансовата рамка, или поради свързаните с тях рискове; г) техническите спецификации не могат да бъдат установени от възложителя с необходимата точност чрез препращане към стандарт, европейска техническа оценка, общи технически спецификации или технически еталони; д) обществената поръчка е за услуги по Приложение № 2; 2. когато открита или ограничена процедура е прекратена, тъй като подадените оферти не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин и срок, или кандидатите или участниците не отговарят на поставените критерии за подбор, или за тях е налице някое от основанията за отстраняване от процедурата. (3) При партньорство за иновации, процедура на договаряне без предварително обявление и конкурс за проект се прилагат съответно разпоредбите на чл.78-80.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, по-скоро е редакционно, не касае същността на предложения текст. Изброените норми – екологични, социални, трудови и така нататък, изразяват част от нормите, които могат да бъдат основни и водещи в една такава обществена поръчка. Обаче никъде в това изброяване не виждаме техническите норми, никъде не четем строителните норми, нормите, на които се базира изпълнението на самия проект, ако той е обект на обществена поръчка. Затова предложението, което правя, е точно в този смисъл – да се добавят необходимите норми и правила, които съответстват на естеството на обявената обществена поръчка. Ако това е за строителство на сграда – съответните норми за този тип сграда, ако е за съоръжения – съответните строителни норми за този тип съоръжения. Защото може да има следния случай: може да е дадена по-ниска цена на база на един недобре защитен проект, при който, да кажем, не са изпълнени важни строителни норми, освен всички норми, които се изброяват след това – екологични, социални, трудови. Това е смисълът на този текст. Пак казвам: той е чисто смислов, не е някакъв, който обръща значението на въпросния член. Моля Ви да разсъдите това, което Ви казвам, и да го гласувате. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Правя редакционно предложение по аналогия на чл. 72, ал. 1, където е даден петдневен срок от получаването на искането да бъде предоставена подробна писмена обосновка. В ал. 3: „при необходимост от участника може да бъде изискана уточняваща информация”, след „информация” да се постави запетая – „която се представя в петдневен срок от получаване на искането”. Да въведем някакъв срок за получаване на тази допълнителна информация, а не тя да виси във времето. Благодаря Ви.

Не, в ал. 3.

Да, след „ уточняваща информация”.

След думите „уточняваща информация”, да бъде записано: „която се предоставя в петдневен срок от получаване на искането”. И нататък изречението продължава: „Обосновката може да не бъде приета…” и така нататък.

И „от получаване на искането”.

„Открита процедура” – чл. 74. Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители: „В чл. 74, ал. 4 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчка” да отпадне”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74: „Открита процедура Чл. 74. (1) Минималният срок за получаване на оферти в открита процедура е 35 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. (2) Срокът по ал. 1 може да се съкрати, но не може да е по-кратък от 15 дни, ако възложителят е публикувал обявление за предварителна информация и то: 1. е изпратено за публикуване между 35 дни и 12 месеца преди датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване, и 2. включва цялата информация по Част А, Раздел I от Приложение № 4. (3) Срокът по ал. 1 може да се съкрати с 5 дни, когато възложителят е допуснал подаване на оферти с електронни средства, в съответствие с чл. 39, ал. 1, 2 и 8 - 13. (4) При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока по ал. 1, възложителите могат да определят срок за получаване на оферти, не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. (5) В обявлението за обществена поръчка възложителят мотивира прилагането на ал. 4.” Член 75 – „Ограничена процедура”. Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители: „В чл. 75, ал. 7 текстът „които изискват спешно възлагане на поръчка” да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Методи Андреев: „В чл. 75, ал. 3 в края на изречението след израза „предварителен подбор” се добавя „по предварително обявени при откриване на процедурата критерии, отнасящи се до правоспособността за упражняване на професионална дейност и/или до икономическото и финансово състояние и/или техническите и професионални способности на кандидата.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75: „Ограничена процедура Чл. 75. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в ограничена процедура, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор. (2) Минималният срок за получаване на заявления за участие в ограничена процедура е 30 дни от датата на изпращане на: 1. обявлението за обществена поръчка за публикуване, или 2. поканата за потвърждаване на интерес, когато за оповестяване откриването на процедурата е използвано обявление за предварителна информация. (3) В ограничена процедура оферти подадат само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор. (4) Минималният срок за получаване на оферти при ограничена процедура е 30 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти. (5) Срокът по ал. 4 може да се съкрати, но не може да е по-кратък от 10 дни, при условие че възложителят е публикувал обявление за предварителна информация, което не се използва за оповестяване откриването на процедура, и то: 1. е изпратено за публикуване между 35 дни и 12 месеца преди датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване, и 2. включва цялата информация по Част А, Раздел I от Приложение № 4. (6) Срокът по ал. 4 може да се съкрати с 5 дни, когато възложителят е допуснал подаване на оферти с електронни средства в съответствие с чл. 39, ал. 1, 2 и 8 - 13. (7) При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на сроковете по ал. 2 и 4, възложителите могат да определят: 1. срок за получаване на заявления за участие - не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване; 2. срок за получаване на оферти - не по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти. (8) В обявлението за обществена поръчка възложителят мотивира прилагането на ал. 7. (9) Публичните възложители по чл. 5, ал. 2, т. 8, 9, 14 и 16 могат да определят срок за получаване на оферти и по споразумение с избраните кандидати след приключване на подбора. Споразумението е допустимо само ако на всички кандидати се предостави еднакъв срок за изготвяне и подаване на оферти. (10) Когато не се постигне споразумение по ал. 9, срокът се определя от възложителя и не може да бъде по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както изглежда, с господин Андреев ние ще си се борим срещу този закон за узаконяване на корупцията, обаче оставаме без какъвто и да е разумен отговор от страна на който и да е било в залата. Конкретно в чл. 74, ал. 4 и в чл. 75, ал. 7 и на още шест-седем места в Закона, които изрично съм изброил в моите предложения, се говори за такива обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка. Потърсих в Закона легално определение на това какво означава „спешно възлагане на поръчка”. И да Ви кажа, има какви ли не неща, включително пощенски услуги и така нататък, но за такова важно нещо, като това какво означава „обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка” и дума не се говори. Спешно възлагане на поръчка може да се наложи и когато възложителят си е клатил краката умишлено и изведнъж му се налага много спешно да реагира, защото е закъснял със срока. Тогава той пуска един много кратък срок. В този много кратък срок – който разбрал, който успял, се вмества, но най-вече подготвени с най-добра документация, с най-добри условия и така нататък са посветените предварително. Ако това не Ви звучи като пример за корупция, аз вече не се учудвам. Твърде много неща дотук изглежда не Ви звучат по този начин. Когато се предлага един чисто нов закон, за каквото този Закон претендира и каквото всъщност не е, той е нескопосан превод, продължавам да го твърдя, или законодателят някъде отзад, ако сте видели има много преходни разпоредби, в които се дават определения на определени термини, ще се каже какво е това, което изисква спешно възлагане на поръчка. Какво е това нещо, дето ще изисква спешно възлагане на поръчка? Или подобна норма трябва да звучи по начин, по който да отпраща към специален закон. Например трябва спешно да се направи пътя на магистрала „Хемус”. Много спешно трябва да се възложи! Нека да се запише в специалния закон, който обслужва Агенцията по пътищата, кои са тези спешни случаи, при които тя може да действа при съкратени срокове или ако трябва, както ми подсказа колегата, много спешно някаква ваксина за животни, поради проявила се ситуация. Нека в специалния закон да бъде разписано при такива случаи, че не важи това. Наистина в специалните закони, според спецификата, трябваше да бъде определено какво е „спешна ситуация” – нека да я наречем. Когато в този Закон с една единствена фраза се каже „които изискват спешно възлагане на поръчки”, ние направо връчваме една покана на всички възложители: „Заповядайте! Минавайте целият влак поръчки – през спешните процедури! Там за една седмица ще можете да опаткате набързо всичките оферти и да си изберете тази, която на Вас най Ви харесва”, защото те ще са били предупредени месеци преди това. А пък глупаците нека да блеят! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Прав сте, колега Караджов, но тук освен спешността, в чл. 74, ако забелязвате, може би го пропуснахте, обвързваме датата с изпращането на обявлението – не със самото обявление, а с изпращането. Който узнал за изпращането, узнал, който не узнал в тези кратки срокове, очевидно и при една спешност няма да може да се класира за тази обществена поръчка. Абсурдно е да вменяваме на изпълнителя права, които произтичат от изпълнението или неизпълнението на задължение на възложителя – дали той ще изпрати и кога ще изпрати, но в същото време текат срокове за изпълнителя. Не от узнаването за обществената поръчка, а от изпращането – има голяма разлика. В тази връзка като реплика, но правя и редакционни предложения. В чл. 74, ал. 1: „Минималният срок за получаване на оферти в открита процедура е 35 дни от датата на публикуване”. Другото да отпадне. Респективно и в ал. 4: „по-кратък от 15 дни от датата на обявлението”, а не от „датата на изпращане на обявлението”. По този начин се създават едни огромни порти за корупция по отношение на обществените поръчки, наред с тази спешност, която правилно господин Караджов е предложил да отпадне, защото и тя няма легална дефиниция никъде в Закона. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Колеги, ако ни гледа някой от Европейската комисия, сигурно ще се разплаче. В момента внасяме и гледаме Закон, който трябва да предотврати тези неща като корупция, да улесни процедурите, а тук всички колеги, които стават и говорят, говорят точно обратното.

И той говори същото. Аз много се притеснявам дали господин Караджов е запознат изобщо с процедурите за провеждане на обществените поръчки. В тези случаи, при спешни обстоятелства, се иска разрешение от Агенцията по обществени поръчки, които преглеждат обстоятелствата и си дават мнението дали може в случая, или не може. Веднага мога да Ви дам пример какво означава спешна поръчка. В някой град, който няма договор за снегопочистване и завали 20 см сняг, какво прави кметът – корупционна схема.

Не, изобщо не обявява поръчка. Не сте наясно.

Добре. Значи, Вие не знаете в случая какво значат спешни обстоятелства. Между другото, много такива случаи има в практиката, явно не сте запознат, и ако тръгнат да се изброяват в Закона, което пък като юрист не трябва изобщо да предлагате, защото знаете, че няма как да се случи, това би довело до съвсем голямо объркване на всички закончета, които гледаме.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Попов, не бях забелязал и тази глупост в Закона. Ако има вариант, уважаеми колеги, да се опитаме и нея да я пропуснем, но при такъв огромен обем гафове в този Закон човек не може да го проследи и не може да изчете всичко, и да изчисти всичките недъзи. Преписвано, преписвано, преписвано, все едно сме на студентски изпит без квестори. (Смях и оживление.) Преписваме и си гласуваме! За такова нещо не се пише двойка, пише се единица. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не се обаждайте от място! (Смях и оживление.) По отношение на казаното от господин Иванов. Господин Иванов, ако завали сняг и няма фирма за почистване и са задръстени улиците, имаме някакъв вид бедствено положение. Кметът обявява със заповед аварийност на обстановката, не се провежда никаква поръчка, веднага започва да се чисти. Той си решава тези въпроси. Има ги тези изключения в Закона. (Реплика от народния представител Свилен Иванов.) Момент – не, пак с фирми, с пари се чисти. Тук говорим за намаляване на срока. Толкова пъти е правена тази корупционна практика, че се надявах някой ден да хванем и да затворим тази врата. Сега в разстояние на 11 изключения, на 11 различни места в този Закон сме отворили 11 различни врати за корупция. Още 11!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение пак е чисто редакционно. Ако четем чл. 75, ал. 3, ще видим, че това е много важна алинея, тъй като тя регламентира кои фирми могат да участват по-нататък. Казва: тези, които възложителят е поканил след извършен предварителен подбор. Ако прочетем текстовете, които досега сме гласували, никъде няма да намерим текст, който да се покрива с този израз. Никъде няма да намерим израз „предварителен подбор”. В Раздел II, чл. 59, ал. 1 има израз „критерии за подбор”. И понеже знаем как се четат тези текстове от чиновниците, съществува възможност, при която даден възложител да излезе извън критериите, определени в чл. 59, ал. 1, като се обоснове, че, видите ли, в чл. 75, ал. 3 законодателят е записал: критерии за предварителен подбор. Това, което съм предложил като текст – приемам, Комисията не го е приела, е чисто редакционно предложение – сега го правя тук, от трибуната, което изчиства изцяло този въпрос редакционно и не оставя вратичка на чиновника той да решава кое е критерий за подбор и кое е критерий за предварителен подбор. Предлагам следната редакционна промяна. Чета ал. 3 на чл. 75: „В ограничената процедура оферти могат да подадат само кандидати, които възложителят е поканил след извършен подбор съгласно критериите по чл. 59, ал. 1.” – ясно, точно и коректно. Действително това са точно трите критерия, които всяка фирма трябва във всеки един момент да покаже. Тогава няма да се мисли кое е това критерий за подбор и кое е критерий за предварителен подбор. Трябва да Ви кажа, че на тази база могат да станат изключително много злоупотреби. Мисля, че моето редакционно предложение е изключително коректно и изчиства изцяло въпроса с различното разбиране по този текст, затова Ви моля да го подкрепите.

Относно критериите – отпада „предварителен” и става така: „След извършен подбор – следва допълнението – съгласно критериите по чл. 59, ал. 1.” Всичко става много ясно и коректно.

Прегласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, не разбрахме кой поиска прегласуването в крайна сметка.

Аз.

Не се чу от Вас, а се чу, че някой от залата го поиска. Много Ви моля, следващия път, когато го искате, го искайте така, че да става ясно, че е от трибуна, а не от място, защото ще започнем да се изказваме от място, ако това е нов почин. Благодаря.

Ани, браво!

Оттеглям предложението, но искам да бъде гласувано редакционното ми предложение, направено от трибуната, по същия член.

Член 76 – предложение от народния представител Методи Андреев: „В чл. 76, ал. 4 се добавя второ изречение със следното съдържание: „Критериите за извършване на предварителен подбор се обявяват при откриване на процедурата и се отнасят до правоспособността за упражняване на професионална дейност и/или до икономическото и финансово състояние и/или до технически и професионални способности на кандидата.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76: „Състезателна процедура с договаряне Чл. 76. (1) Всяко лице, което може да подаде заявление за участие в състезателна процедура с договаряне, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор. (2) В документацията възложителят описва своите потребности и необходимите характеристики на доставките, услугите или строителството и определя критерия за възлагане на поръчката. В документацията се посочват и минималните изисквания, на които трябва да отговарят офертите. Предоставената информация трябва да е достатъчно точна, за да могат заинтересованите лица да определят характера и обхвата на поръчката и да решат дали да участват в процедурата. (3) Минималният срок за получаване на заявления за участие в процедурата е 30 дни от датата на изпращане на: 1. обявлението за обществена поръчка за публикуване, или 2. поканата за потвърждаване на интерес – когато за оповестяване откриването на процедурата е използвано обявление за предварителна информация. (4) В състезателната процедура с договаряне само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор, могат да подадат първоначални оферти, които да послужат като основа за провеждане на преговори. (5) Минималният срок за получаване на първоначални оферти е 30 дни от датата на изпращане на поканата по ал. 4. (6) Сроковете по ал. 3 и 5 могат да се съкращават при спазване на условията по чл. 75, ал. 5 – 8. (7) Възложителят провежда преговори с участниците за подобряване съдържанието на първоначалните и последващите оферти. (8) Преговорите могат да се проведат на последователни етапи, за да се намали броят на разглежданите оферти, като се прилагат критерият за възлагане и показателите за оценка на офертите, посочени в обявлението за обществената поръчка или в поканата за потвърждаване на интерес. (9) Когато възложителят възнамерява да използва възможността по ал. 8, той посочва това в обявлението за обществената поръчка или в поканата за потвърждаване на интерес. (10) На всеки етап от преговорите възложителят информира писмено участниците в него за всички промени в техническата спецификация или в друг документ от документацията, когато е допустимо. Възложителят предоставя на участниците достатъчно време за отразяване на промени в офертите и представянето им. (11) Когато възложителят възнамерява да приключи поетапните преговори, той уведомява участниците и определя срок за представяне на окончателни оферти. В тези случаи възложителят проверява дали окончателните оферти отговарят на минималните изисквания и ги оценява въз основа на избрания критерий за възлагане. (12) Когато използва възможността по ал. 11 полученият брой оферти на крайния етап трябва да гарантира реална конкуренция, доколкото са налице достатъчно оферти или допуснати кандидати. (13) Минималните изисквания, на които трябва да отговаря офертата, и показателите за оценка не подлежат на преговори и не могат да се променят. (14) При провеждане на преговорите възложителят гарантира равнопоставеност на участниците, като не предоставя информация по начин, който може да даде предимство на някои участници за сметка на други. (15) Възложителят няма право да предоставя предложенията или друга конфиденциална информация, получена от участник в преговорите, на другите участници без изрично негово съгласие за всеки конкретен случай. (16) Възложителят може да не провежда преговори и да възложи поръчката въз основа на предложенията в първоначално подадените оферти, когато е предвидил такава възможност в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата или в поканата за потвърждаване на интерес.” Член 77 – „Състезателен диалог” – предложение от народния представител Методи Андреев: „В чл. 77, ал. 4 се добавя второ изречение със следния текст: „Критериите за извършване на предварителен подбор се обявяват при откриване на процедурата и се отнасят до правоспособността за упражняване на професионална дейност и/или до икономическото и финансово състояние и/или до техническите и професионални способности на кандидата”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77: „Състезателен диалог Чл. 77. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в състезателен диалог, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор. (2) Възложителят посочва в обявлението и/или в описателен документ своите потребности и изисквания, критерия за възлагане, показателите за оценка на офертите и индикативен график за провеждане на процедурата. (3) Минималният срок за получаване на заявления за участие е 30 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. (4) Само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор, могат да участват в следващия етап от процедурата – диалог. (5) По време на диалога могат да се обсъждат всички въпроси, свързани с поръчката с цел да се определят параметрите, които в най-голяма степен удовлетворяват потребностите на възложителя. (6) При провеждане на диалога възложителят гарантира равнопоставеност на участниците, като не предоставя информация по начин, който може да даде предимство на някои участници за сметка на други. (7) Възложителят няма право да предоставя предложенията или друга конфиденциална информация, получена от участник при провеждане на диалога, на другите участници без изрично негово съгласие за всеки конкретен случай. (8) Диалогът може да се проведе на последователни етапи, за да се намали броят на решенията за обсъждане, като се прилагат критерият за възлагане и показателите за оценка, посочени в обявлението за обществената поръчка или в описателния документ. Когато възнамерява да провежда диалога на последователни етапи възложителят посочва това в обявлението или в описателния документ. (9) Възложителят провежда диалога до определянето на решението или решенията, които могат да удовлетворят неговите потребности. На крайния етап полученият брой решения трябва да гарантира реална конкуренция, доколкото са налице достатъчно решения, които удовлетворяват изискванията на възложителя или допуснати кандидати. (10) След обявяване на диалога за приключен възложителят уведомява всички участници, останали на последния етап, и ги кани да представят окончателни оферти, изготвени въз основа на решението или решенията, конкретизирани по време на диалога. Офертите трябва да съдържат всички задължителни елементи, необходими за изпълнение на поръчката. (11) При възлагане на обществена поръчка чрез състезателен диалог възложителят оценява офертите по критерия оптимално съотношение качество/цена и в съответствие с показателите, посочени в обявлението за обществена поръчка или в описателния документ. (12) Възложителят може да поиска офертите да бъдат разяснявани, уточнявани или подобрявани. Разясненията, уточненията и подобренията, както и предоставена допълнителна информация не трябва да променят основните характеристики на офертата или на поръчката, включително определените потребности и изисквания в обявлението или описателния документ, ако това може да доведе до нарушаване на конкуренцията или до дискриминация. (13) Възложителят може да проведе преговори с участника, представил оферта, която е с оптимално съотношение качество/цена, за да се потвърдят финансовите ангажименти или други условия в офертата, като се уточнят окончателно условията на поръчката. Уточняването на условията не трябва да води до изменение по същество на основните параметри на офертата или на поръчката, включително определените потребности и изисквания в обявлението или в описателния документ, както и до нарушаване на конкуренцията или до дискриминация. (14) Възложителят може да предвиди награди или плащания за участниците в диалога.” Член 78 – „Партньорство за иновации” – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78: „Партньорство за иновации Чл. 78. (1) Всяко лице може да подаде заявление за участие в партньорство за иновации, в което трябва да представи исканата от възложителя информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието му с критериите за подбор. (2) В документацията за обществената поръчка възложителят мотивира необходимостта от получаване на новаторска стока, услуга или строителство, както и невъзможността тя да бъде удовлетворена чрез наличните на пазара предложения. Възложителят описва своите потребности, като посочва кои елементи от описанието са минимални изисквания, на които трябва да отговарят всички оферти. Предоставената информация трябва да бъде достатъчно точна, за да могат заинтересованите лица да определят характера и обхвата на търсеното решение и да преценят дали да участват в процедурата. (3) В документацията за обществената поръчка възложителят определя правилата, приложими към правата върху интелектуалната собственост. (4) Минималният срок за получаване на заявление за участие в процедурата партньорство за иновации е 30 дни от датата на изпращане на обявлението за обществената поръчка за публикуване. (5) При предварителния подбор възложителят преценява техническите и професионалните способности на кандидатите в областта на научноизследователската и развойната дейност и разработването и внедряването на новаторски решения. (6) Само кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор, могат да представят оферти за изследвания и иновации. (7) Възложителят може да предвиди поетапно провеждане на преговорите, за да намали броя на офертите, като приложи критерия за възлагане и показателите за оценка, посочени в обявлението. Когато възнамерява да използва тази възможност, възложителят посочва това в обявлението. (8) Възложителят провежда преговори с участниците за подобряване съдържанието на първоначалните и последващите оферти, с изключение на окончателните оферти. (9) Минималните изисквания и показателите за оценка не подлежат на преговори и не могат да се променят. (10) При възлагане на обществена поръчка чрез партньорство за иновации възложителят оценява офертите само по критерия оптимално съотношение качество/цена. (11) При провеждане на преговорите възложителят гарантира равнопоставеност на участниците, като не предоставя информация по начин, който може да даде предимство на някои участници за сметка на други. (12) При провеждане на преговорите възложителят информира писмено всички участници, чиито оферти не са отстранени за всякакви промени в техническите спецификации или в друг документ от документацията за обществената поръчка, различен от този, в който се определят минималните изисквания. След внасянето на такива промени възложителят предоставя на участниците достатъчно време, за да променят и да представят отново изменените оферти. (13) Възложителят няма право да предоставя предложенията или друга конфиденциална информация, получена от участник в преговорите, на другите участници без изрично негово съгласие за всеки конкретен случай. (14) Договорът за партньорството за иновации цели разработването на новаторски продукт, услуга или строителство и последващото придобиване на получените в резултат на това доставки, услуги или строителство, при условие че те съответстват на нивата на изпълнение и на максималните разходи, договорени между възложителя и участника/участниците. (15) В договора за партньорство се урежда изпълнението на поръчката на последователни етапи съобразно стъпките в процеса на научни изследвания и иновации, които могат да включват производството на продуктите, предоставянето на услугите или извършването на строителството. (16) В договора за партньорство се определят междинните цели, които трябва да се постигнат, както и вноските за заплащане на съответно възнаграждение. (17) Възложителят гарантира, че различните етапи на партньорството отразяват степента на новаторство на предложеното решение и последователността на научноизследователските и иновационните дейности, необходими за разработването на новаторското решение. (18) Очакваната стойност на придобиваните доставки, услуги или строителство трябва да е съразмерна на инвестицията, необходима за тяхното разработване. (19) Възложителят няма право да разкрива на другите партньори предложените решения или друга конфиденциална информация, предоставена от даден партньор в рамките на партньорството, без изрично негово съгласие за всеки конкретен случай. (20) В случаите по ал. 16 възложителят може да приключи партньорството за иновации след всеки етап, а при партньорство за иновации с няколко партньори – да намали техния брой, чрез прекратяване на отделните договори, ако е посочил тази възможност и условията за това в документацията за обществената поръчка.” „Процедура на договаряне без предварително обявление” По чл. 79 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79: „Процедура на договаряне без предварително обявление Чл. 79. (1) Публичните възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление само в следните случаи: 1. при открита или ограничена процедура не са подадени оферти или заявления за участие или всички подадени оферти или заявления за участие са неподходящи и първоначално обявените условия на поръчката не са съществено променени; 2. когато се поканят всички участници, чиито оферти в предходна открита или ограничена процедура отговарят на изискванията на възложителя, но надвишават неговия финансов ресурс; 3. поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител в някой от следните случаи: а) целта на поръчката е да се създаде или да се придобие уникално произведение на изкуството или творчески продукт; б) липса на конкуренция поради технически причини; в) наличие на изключителни права, включително на права на интелектуална собственост; 4. когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне. Обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя; 5. стоките – предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и са в количества, които не позволяват да се осигури достатъчна пазарна реализация или да се покрият разходите за научноизследователска и развойна дейност; 6. когато са необходими допълнителни доставки на стоки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или допълване на наличните доставки или съоръжения, и смяната на доставчика води до несъвместимост или до съществени технически затруднения при експлоатацията и поддържането поради придобиване на стока с различни технически характеристики; 7. предмет на поръчката е доставка на стока, която се търгува на стокова борса, съгласно списък, одобрен с акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на финансите; 8. при доставки или услуги, доставяни при особено изгодни условия от лице, което прекратява стопанската си дейност, както и от синдици или ликвидатори при производство по несъстоятелност, при наличие на споразумение с кредитори или друга сходна процедура, в която е лицето, съгласно неговото национално законодателство; 9. услугата се възлага след конкурс за проект, проведен по реда на закона, като се изпращат покани за участие в преговорите на класирания участник или на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса; 10. когато е необходимо повторение на строителство или услуги, възложени от същия възложител на първоначалния изпълнител, при наличие на следните условия: а) първоначалната поръчка е възложена с открита процедура, ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, състезателен диалог или партньорство за иновации; б) в обявлението на първоначалната поръчка е посочена възможността за повторно възлагане, както и обемът или количеството на възможното допълнително строителство или услуги и условията, при които те ще се възлагат; в) общата стойност на новата поръчка е включена и е посочена при определяне стойността на първоначалната; г) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първоначалната поръчка. (2) Възложителят може да прилага ал. 1, т. 3, букви „б” и „в” само когато не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на поръчката. (3) Продължителността на договорите за поръчки по ал. 1, т. 6, включително при периодично повтарящи се договори за такива поръчки, не може да надвишава три години. (4) В случаите по ал. 1, т. 7 договорът се сключва по правилата на съответната борса. (5) Повторното възлагане на строителството или услугите по ал. 1, т. 10 може да се приложи не по-късно от три години след сключване на първоначалния договор. (6) С решението за откриване на процедурата възложителят мотивира приложимото основание по ал. 1. (7) Условията и редът за провеждане на процедурата се определят с правилника за прилагане на закона.” „Конкурс за проект” Има предложение от народния представител Методи Андреев: „В чл. 80, ал. 6 се добавя второ изречение със следния текст: „В състава на журито поне половината от членовете трябва да бъдат компетентни и правоспособни специалисти по темата на проекта, по възможност лица с образователна и научна степен „доктор”, хабилитирани лица или лица с научна степен „доктор на науките”.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80: „Конкурс за проект „Чл. 80. (1) Конкурсът за проект се провежда: 1. като част от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуга, или 2. с присъждане на награди или плащания за участниците. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 прогнозната стойност се определя, като в нея се включват стойността без ДДС на услугата и всички евентуални награди или плащания за участниците. (3) В случаите по ал. 1, т. 2 прогнозната стойност се определя, като в нея се включва общата сума на наградите и плащанията, както и прогнозната стойност без ДДС на обществената поръчка за услуги, която може да бъде възложена чрез процедура на договаряне без предварително обявление. (4) Участието в конкурс за проект не може да се ограничава: 1. чрез посочване на национален признак или териториален обхват; 2. чрез изискване за определена правно-организационна форма на участника. (5) При открит конкурс всички заинтересовани лица могат да представят проекти. (6) Когато конкурсът за проект се провежда с ограничен брой участници, възложителят определя ясни и недискриминационни критерии за намаляване броя на кандидатите. В този случай проекти могат да представят само кандидатите, които са били поканени от възложителя. Броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира реална конкуренция. (7) Конкурсът се провежда от жури, което е независимо при вземането на решения или изразяването на становища. По отношение на членовете на журито не трябва да е налице конфликт на интереси с кандидатите или участниците. (8) Условията и редът за провеждане на конкурс за проект се определят с правилника за прилагане на закона.”

Преди това искам да направя процедура, господин Председател, по начина на водене.

Взимам процедура по начина на водене. Уважаеми господин Председател, прави впечатление, аз разбирам това, че се бърза да бъде приет този Закон и на второ четене, но в крайна сметка ние сме на второ четене, има предложения, които не са подкрепени от Комисията. Току-що колежката изчете от чл. 76 до следващата глава, до чл. 80, въпреки че имаше предложения. Моля Ви да спазваме Правилника – на второ четене се приема текст по текст, член по член. На практика аз сега искам да се изкажа по чл. 76 и тъй като се провежда на едно обсъждане всичките членове, няма да имам право на отрицателен вот примерно по чл. 79.

Затова Ви моля да спазваме Правилника. Примерно казвам. Нека да спазваме Правилника. Вече преминавам към изказването.

По отношение на изказването – отново обръщам внимание в чл. 76, в ал. 3: „Минималният срок за получаване на заявление за участие в процедурата е 30 дни от датата на изпращането”. Правя редакционно предложение да е: „30 дни от датата на получаването на обявлението”, респективно по-долу „на поканата”; както и в чл. 5: „Минималният срок за получаване на първоначалните оферти е 30 дни от датата на получаване на поканата по ал. 4”. Никъде в българското право – в ГПК, в НПК, в Административнопроцесуалния кодекс няма срокове, които да текат, да са правно релевантни по отношение на изпращането, винаги се обвързва с получаването. Дори тук, в Народното събрание, когато приемем определен закон, се обявява в „Държавен вестник” от деня на обнародването или така наречения „вокацио легис” – той се предполага, за да могат адресатите, правните субекти да се запознаят със съответния текст. Респективно тук говорим за покана или за обявление – не може да обвързваме тяхната правна сфера с възможността възложителят да изпрати или да не изпрати определена покана, и не се знае тази покана дали изобщо ще бъде получена от изпълнителя. Затова правя и предложението. Нека да не излизаме от рамките на процеса в българското право и да въвеждаме такива нови преклузивно, защото тук се касае за преклузивни срокове – 30 дни. Обаче откога текат тези срокове – от изпращането на поканата, узнал ли е изпълнителят за това изпращане, достигнало ли е до него?! Той не може да се намесва в правната сфера, в правоспособността на възложителя, но в същото време е пасивна страна, чиито интереси по никакъв начин не могат да бъдат защитени с тези текстове. Пак повтарям: това отваря огромна врата за корупционни схеми, защото – кой, кога е изпратил поканата, дали тя е стигнала, до кого я е изпратил, това вече е един голям въпросителен. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, ще оттегля предложенията по чл. 76, ал. 4 и чл. 77, ал. 4 не защото смятам, че не са правилни и състоятелни, защото виждам, че ние тук, народните представители, следваме стриктно какво е правила Комисията. Продължавам да смятам, че съм прав, но ги изтеглям, за да не губя времето на колегите.

За 80-ти същото ли е предложението?

То дали е същото? (Реплики.) Ако е същото, и него оттеглям, да. (Реплики.)

„Глава девета – Техники и инструменти за електронни и комбинирани поръчки”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава девета, която става Глава десета, да се измени така: „Глава десета – Специфични техники и инструменти за възлагане на поръчки”. „Раздел I – Рамково споразумение”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Член 81 – „Общи изисквания”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81: „Общи изисквания Чл. 81. (1) Възложителите могат да сключват рамкови споразумения въз основа на процедурите, предвидени в закона, и при наличие на предпоставките за тяхното провеждане. (2) Рамково споразумение е споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период, включително относно цените, а при възможност и предвидените количества. (3) Срокът на рамковото споразумение, сключено от публичен възложител, не може да бъде по-дълъг от 4 години, а от секторен възложител – 8 години. (4)Срокът по ал.3 мже да бъде по-дълъгпри изключителни случаи и по причини, свързани с предмета на рамковото споразумение. Възложителят посочва мотивите за това в обявлението. (5) В случаите на рамково споразумение, сключвано за нуждите на няколко възложители или от централен орган за покупки, в обявлението за обществена поръчка и в рамковото споразумение следва да се посочи кръгът от лица, които могат да се ползват от него. (6) След сключване на рамково споразумение не се допуска включването на нови изпълнители. (7) Възложителите нямат право да използват рамковите споразумения по начин, който предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията.” Член 82 – „Сключване на договор в резултат на рамково споразумение”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82: „Сключване на договор в резултат на рамково споразумение Чл. 82. (1) Когато в рамковото споразумение са определени всички условия, възложителят сключва договор за обществена поръчка, като прилага тези условия. В случай че рамковото споразумение е сключено с повече от един изпълнител, в него трябва да са определени условията, въз основа на които ще бъде определен изпълнителят по всеки конкретен договор. (2) Когато в рамковото споразумение не са определени всички условия и то е сключено с едно лице, възложителят писмено изисква от това лице да допълни своята оферта. (3) Когато в рамковото споразумение не са определени всички условия и то е сключено с повече от едно лице, за всеки договор, който предстои да бъде сключен, възложителят провежда вътрешен конкурентен избор за определяне на изпълнител. (4) В рамките на вътрешния конкурентен избор възложителят: 1. отправя писмена покана до лицата по рамковото споразумение; 2. определя подходящ срок за получаване на оферти, като взема предвид сложността на предмета на поръчката и времето, необходимо за изготвяне на офертите; 3. съхранява офертите до изтичането на срока за получаването им; 4. назначава комисия, която разглежда и класира офертите; 5. определя с решение изпълнител на обществената поръчка въз основа на определения критерий за възлагане на поръчката и сключва договор или преустановява вътрешния конкурентен избор. (5) Възложителят посочва в обявлението, в документацията за обществена поръчка и в рамковото споразумение критерия, въз основа на който ще се провежда вътрешен конкурентен избор, а когато е приложимо – и показателите, и методиката за оценка на офертите. (6) За провеждане на вътрешен конкурентен избор възложителят може да приложи показателите и методиката за оценка, използвани за сключване на рамковото споразумение, да ги прецизира, когато е необходимо, или да включи нови показатели и методика, когато това е подходящо. (7) Възложителят може да проведе вътрешен конкурентен избор и когато е сключил рамково споразумение с повече от едно лице, в което са определени всички условия, само ако го е предвидил в документацията на обществената поръчка за сключване на рамковото споразумение. Тази възможност се прилага и по отношение на отделни позиции от рамковото споразумение. (8) В случаите по ал. 7 възложителят посочва в документацията обективни критерии, въз основа на които се взема решение за провеждане на вътрешен конкурентен избор или директно прилагане на условията по рамковото споразумение, както и кои от договорените показатели ще бъдат обект на вътрешен конкурентен избор. (9) В случаите на сключване на договор въз основа на рамково споразумение страните нямат право да променят съществено по смисъла на чл. 116, ал. 5, условията, определени в него.”

„Раздел II – Динамични системи за покупки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Член 83 – „Общи изисквания”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83: „Общи изисквания Чл. 83. (1) Динамичната система за покупки (ДСП) е изцяло електронен процес, който възложителите могат да използват при често осъществявани поръчки, чиито типови характеристики отговарят на изискванията на възложителите. (2) Динамичната система за покупки е отворена през целия си срок на действие за всеки кандидат, който отговаря на критериите за подбор. Достъпът и участието в нея са свободни и безплатни за всички заинтересовани лица. (3) Динамичната система за покупки може да бъде обособена по отделни категории, които могат да се основават на максимално допустимия размер на очакваните конкретни поръчки, конкретен географски район, в който те ще се изпълняват, или на други обективно определени характеристики, свързани с предмета на поръчката. (4) Всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор, се включват в ДСП. Възложителите нямат право да ограничават броя на кандидатите в нея. (5) Когато възложителят е разделил ДСП на отделни категории, за всяка категория определя нейните характеристики и приложимите критерии за подбор. (6) Обменът на информация при възлагането чрез ДСП се осъществява единствено с електронни средства при условията на чл. 39. (7) Динамична система за покупки не се прилага при поръчки в областите отбрана и сигурност.” Член 84 – „Създаване на динамична система за покупки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84. Член 85 – „Включване на кандидати в динамичната система за покупки”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85: „Включване на кандидати в динамичната система за покупки Чл. 85. (1) Всяко лице може да подаде заявление за включване в ДСП в рамките на срока на нейното действие. (2) Минималният срок за получаване на заявления за включване в ДСП е 30 дни от датата на изпращане на: 1. обявлението за обществена поръчка за публикуване, или 2. поканата за потвърждаване на интерес, когато като покана за участие в процедура се използва обявление за предварителна информация или периодично индикативно обявление. (3) В срок 10 работни дни от получаване на заявлението възложителят взема решение относно включването на кандидата в ДСП, като прилага обявените критерии за подбор. В случай че е необходимо извършване на допълнителна проверка относно изпълнението на критериите за подбор, срокът може да бъде удължен до 15 работни дни. (4) В документацията за обществена поръчка възложителят може да определи срок за разглеждане на заявления, по-дълъг от 10 работни дни, ако до изтичането на определения срок няма да бъде изпращана покана за представяне на оферти за възлагане на първата конкретна поръчка. (5) Възложителят няма право да изпраща покана за представяне на оферти за първата конкретна поръчка преди да разгледа всички получени заявления за участие в срока по ал. 2.” Член 86 – „Възлагане на обществени поръчки чрез динамична система за покупки”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86: „Възлагане на обществени поръчки чрез динамична система за покупки Чл. 86. (1) При възлагане на обществени поръчки чрез ДСП се прилагат правилата за ограничена процедура. (2) Възложителят отправя едновременно писмена покана до всички допуснати кандидати да подадат оферта за всяка конкретна поръчка в рамките на ДСП по реда на чл. 34. Когато ДСП е разделена на категории, поканата се отправя до кандидатите, включени в съответната категория. (3) След изпращането на поканата за представяне на оферти за първата конкретна поръчка не се определят нови срокове за получаване на заявления за участие. (4) Срокът за получаване на оферти не може да бъде по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти. (5) Срокът по ал. 4 може да бъде определен по взаимно споразумение между възложителя и допуснатите кандидати, при условие че всички допуснати кандидати разполагат с еднакво време, за да изготвят и представят своите оферти. (6) Възложителят определя изпълнителя на поръчката в съответствие с критерия за възлагане и показателите за оценка на офертите, посочени в обявлението или в поканата за потвърждаване на интерес, когато създаването на ДСП е обявено чрез обявление за предварителна информация или периодично индикативно обявление. (7) Когато е необходимо, показателите за оценка на офертите могат да се формулират по-точно в поканата за представяне на оферти.” Член 87 – „Актуализиране на информацията”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87: „Актуализиране на информацията Чл. 87. (1) Възложителят може по всяко време в срока на действие на ДСП да поиска от допуснатите кандидати да представят ЕЕДОП с актуализирана информация относно заявените данни, въз основа на които са включени в ДСП. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя в срок до 5 работни дни от получаването на искането. (3) По всяко време в срока на действие на ДСП възложителят може да поиска от кандидатите да представят документи за доказване на обстоятелствата, включени в ЕЕДОП, освен в случаите по чл. 67, ал. 8. (4) Възложителят взема решение за прекратяване на участието в ДСП, когато в резултат на действията по ал. 1-3 се установи, че кандидатът не отговаря на условията за включване в ДСП.” Член 88 – „Удължаване и прекратяване на динамичната система за покупки”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88: „Удължаване и прекратяване на динамичната система за покупки Чл. 88. (1) Срокът на действие на ДСП може да бъде променян. За обявяване на промяната възложителят използва образеца на обявление, с което е оповестено създаването на ДСП.”

„(2) В случай на предсрочно прекратяване на ДСП възложителят публикува обявление за възлагане на поръчка.”

Раздел III – „Електронен търг”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Член 89 – „Общи изисквания”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89: „Общи изисквания Чл. 89. (1) Електронният търг е повтарящ се електронен процес, който започва след първоначална цялостна оценка на офертите и позволява те да бъдат класирани чрез методи за автоматично оценяване на представените в офертите нови, по-ниски цени и/или нови стойности, засягащи определени елементи от офертите. (2) Не могат да бъдат обект на електронен търг обществени поръчки за услуги и строителство, които имат за предмет интелектуална дейност, включително дейности по проектиране на строителни обекти, и които не подлежат на автоматична оценка с електронни средства. (3) Възложителите могат да изберат изпълнител на обществена поръчка чрез електронен търг, когато техническите спецификации на обществената поръчка могат да бъдат точно определени, включително в случаите на вътрешен конкурентен избор, провеждан за възлагане на поръчка по рамково споразумение. (4) Възложителите могат да провеждат електронен търг при възлагането на поръчка чрез открита процедура, ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне или процедура на договаряне с предварителна покана за участие. (5) Възложителите могат да провеждат електронен търг и в случаите на възлагане на обществена поръчка в рамките на ДСП. (6) Електронният търг не може да се прилага, ако предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията.” Член 90 – „Провеждане на електронен търг”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90: „Провеждане на електронен търг Чл. 90. (1) Провеждането на електронен търг се основава на: 1. цени, когато поръчката се възлага единствено въз основа на цената; 2. цени и/или нови стойности на показателите, когато критерият за възлагане е оптимално съотношение качество/цена или най-нисък разход, при използването на подход за разходна ефективност. (2) Използването на електронен търг се посочва в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, или в поканата за потвърждаване на интерес. (3) В документацията за обществената поръчка, свързана с провеждане на електронен търг, се включва най-малко следната информация: 1. показателите за оценка на офертите, които ще бъдат предмет на електронен търг, при условие че тези показатели са количествено определими и могат да се изразят в цифри или в проценти; 2. стъпката, мерната единица и други технически параметри, свързани с автоматичното подаване и оценяване на офертите, а когато е приложимо – минимални и/или максимални стойности на показателите по т. 1, които могат да бъдат предлагани; 3. информацията, която ще бъде предоставена на участниците в хода на електронния търг, и когато е необходимо – кога ще им бъде предоставена; 4. информацията, свързана с реда за провеждане на електронния търг; 5. условията, при които участниците могат да подават нови предложения; 6. информация, свързана с използваното електронно оборудване, както и редът, условията и техническите изисквания за свързване. (4) Преди провеждане на електронен търг назначената комисия извършва първоначална оценка на офертите в съответствие с избрания критерий за възлагане. (5) Възложителят изпраща чрез електронни средства едновременно покана до всички участници, чиито оферти са допуснати. (6) Поканата по ал. 5 съдържа: 1. резултата от първоначалната оценка на всяка оферта; 2. реда за свързване към използваното електронно оборудване; 3. дата и час за начало на електронния търг; 4. начина на приключване на електронния търг. (7) Когато критерият за възлагане е оптимално съотношение качество/цена, поканата по ал. 5 съдържа и математическата формула, приложимите показатели, тяхната тежест и мерните единици. Когато са предвидени варианти, за всеки от тях се изготвя отделна формула. (8) Електронният търг може да се проведе на последователни етапи, като на всеки етап може да се обявява броят на участниците. (9) Електронният търг не може да започне по-рано от два работни дни след датата на изпращане на поканите. (10) Провеждането на електронния търг се организира по начин, който дава възможност на всеки участник да определи относителното си място в класирането във всеки момент. (11) При условие че е предвидено в поканата, на участниците може да се предостави информация за предложени в хода на търга цени или стойности от другите участници. (12) Предоставянето на информация в хода на електронен търг не може да води до разкриване на самоличността на участниците.”