2 февруари 2016 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на АБВ осъжда вземането на невинни жертви, независимо от коя партия, от кое управление и в кой период от нашата история. За съжаление, нашите балкански нрави са допринесли в това отношение доста, като се започне от правителството на Стамболов, Стамболийски, Деветоюнския преврат, атентата „Св. Неделя”, периода 1939 – 1944 г. и периодът след това на Народния съд. Ние смятаме, че трябва да почетем всички невинни жертви, независимо кога са дадени, по времето на кое правителство – било то монархическо, републиканско, комунистическо, фашистко, защото това са хора, които са загубили живота си, без да имат някаква вина – в най-добрия случай за това, че имат някакви свои идеологически виждания и идеи. Ние не бива да прокарваме нова разделителна линия в нашето общество, което и без това е разделено. Ние трябва да бъдем толерантни към всички загинали за своите идеи, за своите мисли, за своите виждания. Винаги казваме, че се стремим към Европа – дайте в това отношение да вземем пример от европейска страна. На близко разстояние до Мадрид се намира така наречената Долина на смъртта (Valle de los caidos). Там в една огромна дъговидна базилика вляво са погребани всичките жертви на републиканците от Гражданската война, вдясно всичките, поддържащи Франко, а в центъра е погребан самият Франко. Бил съм там и мога да Ви кажа, че има цветя навсякъде. Испанците показаха, че в Европа ние можем не да прекарваме разделителни линии, а да премахваме тия разделителни линии. Затова предлагам от името на Парламентарната група на АБВ да почетем всичките невинни жертви на терора, независимо кога са били дадени. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ.)

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Историята не трябва да бъде забравена, заедно с това обаче ние не можем да живеем само с история. Опитите днешните проблеми на България да бъдат обяснявани главно с това, което е станало и не е станало в предишните десетилетия или в изминалите години, звучат като самооправдание от всеки, който иска да намери в тях главното обяснение. Това, което каза господин Кючуков преди малко, по подобен начин беше казвано от тази трибуна още през 1990 г., но тогава, когато от тази трибуна председателят на БСП Александър Лилов каза: „Нека да затворим страницата на миналото.”, тогавашният лидер на опозицията СДС – Желю Желев каза: „Ние първо трябва да я прочетем.” Това четене упорито продължава вече 25 години, но четенето не би трябвало да бъде извинение за това какви страници се пишат в днешната действителност на България, защото странно е, че днес новата вълна на антикомунизъм е по-силна отколкото преди десетина години. Опитите на една противоречива дясна формация да намери легитимация, постоянно занимавайки се с историята, също показва неспособността да се отговори на днешните проблеми. Да, имало е жертви, но тук трябва да кажем, че не всички жертви са невинни, защото когато Вие говорите за антифашистката съпротива от 1941 до 1944 г., не трябва да пропускате, че този период започва още през 20-те години и когато се говори за народния дом на насилието, трябва да се има предвид, че този дом, който е конфискуван от тези, които са го изградили със собствените средства, после е бил мястото, където мнозина от тях са били измъчвани, бити и убивани. Тази гражданска война в България продължава около четвърт век и нейните сметки не могат да бъдат направени по този начин – колко са осъдените от Народния съд в България и колко в други страни, защото и в други държави присъдите на тези, които са виновни за въвличането на техните народи във войната срещу съюзените народи, не се изчерпват само с тези форми, там и общото правосъдие в някои страни се занимава с тази тема. Аз наистина искам ние да се придържаме към принципите за справедливо правосъдие и то да идва тогава, когато му е времето, а не когато историята е отминала. Съжалявам, че днес ние отделяме толкова голямо внимание на тези въпроси, защото, пак казвам, в много случаи те са опит за създаване на нови биографии от хора, които не са показвали такава завидна съпричастност и желание да се противопоставят срещу несправедливостите или срещу необоснованите репресии, а някои от тях удобно пребиваваха под крилото на своите родители, близки и семейства, които тогава много повече държаха да се изтъкват като съпричастни към народните низини, към съпротивата на българския народ срещу фашизма и след като техните близки и роднини направиха своята успешна кариера – повече или по-малко, те побързаха да облекат демократичната мантия след промените, някои от тях да сменят по няколко партии, да имат всякакви актуални превъплъщения и винаги да бъдат на място, по-близко до властта. Това са днес голяма част от моралните съдници на българската история. Затова, използвайки факта, че все по-малко са тези, които имат възможност и право да говорят по тази тема, като наистина пострадали, като хора, които последователно са поддържали поведение, което им е коствало не само несгоди, а понякога и тежки загуби, те се явяват новите морализатори на българското общество. Без да отричаме всички страници от българската история, включително и актовете на несправедливо и незаконно насилие, ние трябва да разберем, че отбелязването на такива дати не може да бъде използвано като опит за по-нататъшно разделение на българската нация. Ако продължаваме по този път, в България изглежда ще трябва да бъдат издигнати в центъра два монумента – единият паметник на глупостта, а другият още по-голям от него – паметник на подлостта и на предателството. Ние искаме да бъдем от тези, които да издигнат съзиданието, които наистина да отдават необходимото уважение на всички хора, които са се борили за своите идеи, които последователно са ги отстоявали и които са допринесли за добруването и независимостта на българския народ. Това е днес голямата поука от всички исторически дати. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Българската история е история жестока, трагична, пълна с агресия и смърт. След краха на националния идеал във войните за национално обединение ние, българите се заемаме с едно пагубно за нас нещо – да мразим себе си повече от всички други. Изслушах предните оратори – всички те бяха прави. Чували сме за септемврийските бунтове и Септемврийското въстание. Тогава при потушаването му е имало един войвода, който е влизал в селата и казвал: „Не бойте се деца, дедо Кольо леко коли”. Същото се е повторило след 9 септември, когато синът на Дрангов, великият български полковник Кирил Дрангов, е убит от службите на ДС пред очите на децата му. Може да попитате Райна Дрангова, тя все още е жива. Сходна е съдбата и на четирите сина на Райна Княгиня – българската героиня, всички убити след 9 септември, лежали в лагери. За мен, ако дати като 1 февруари и 9 септември имат значение, то наистина е значението на националното обединение, което е изписано и на нашия герб, защото на гръцкия герб пише – „Смърт или свобода”, а на нашия герб пише – „Съединението прави силата”. Ще Ви дам един прост пример за това как, когато лявото и дясното се обединяват, са се творили велики неща. Иван Минков, майор, герой от Балканската война, член на военната организация на БКП, е автор на музиката на Траурния марш на Българската армия „Покойници, вий в други полк минахте”. „Новото гробище над Сливница” знаете кой е авторът на текста – Иван Вазов. Така че, когато Вазов и Минков са се обединили, са създали нещо велико и достойно за уважение. Затова на днешния ден въпреки цялата агресия и жестокост, която сме изживели, нека наистина не чертаем, както каза колегата от АБВ, разделителни линии, нека погледнем напред и знаем, че това, което може да ни изведе на по-добър път, това, което може да ни осигури по-достоен живот наистина, въпреки цялото клише на тези изричани думи, е, че „Съединението прави силата”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, бихме желали да представим на Вашето внимание Декларация по случай Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Бързаме обаче да направим уточнението, че декларацията няма претенцията да съди, менторства или укорява. Единствената цел на тази декларация, както и на много други на Движението за права и свободи, е паметта – да помним, да почитаме и да не ставаме жертва на старите капани от миналото, но и да не попадаме в нови. Движението за права и свободи като част от демократичната общност в България, разбира се, се присъединява към болката и с признателност поднася своята почит към близките и жертвите на комунистическия режим и всички други антидемократични режими, в това число тоталитарни, фашистки и националсоциалистически. За нас почитта и признателността не са просто въпрос на политическо самоопределяне, още по-малко въпрос на отграничаване. Напротив, за ДПС това е въпрос на национално самосъзнание и е важна част от политическата и гражданска памет. Вярваме, че именно тази памет определя бъдещото поведение на българската нация и е репер за демократичността и нормалността в България въобще. За да бъдем искрени, за Движението за права и свободи темата с престъпленията на антидемократичните режими е особено чувствителна, особено на фона на белега на така наречения „възродителен процес”. Да, огромна част от възрастните симпатизанти на ДПС знаят какво е несправедливо и недемократично отношение чрез собствения си гръб, а много млади симпатизанти на ДПС разбират тези уроци именно чрез силата на паметта на тази част от българското общество и оценяват проблемите в Наказателния кодекс, който ние заедно с Вас наскоро приехме, с цел понасяне на персонална, повтарям, на персонална отговорност за извършените престъпления съгласно принципа на върховенство на закона. Но, уважаеми колеги, тези възрастни и млади хора знаят един ценен урок – не, демокрация не се побеждава с агресия, а само с повече демокрация и памет. Още от времето на Освобождението виждаме как тоталитарното отношение в комбинация с липсата на памет бързо кара жертвите и насилниците да си сменят ролите и елитът на българската нация циклично да бива подложен на репресия и реваншизъм, което носи единствено нови страдания и още, и още разделения и противоречия в българското общество. Примерите са многобройни и нямаме претенцията да ги изреждаме, но си струва да споменем един, за съжаление, особено актуален, който илюстрира как липсата на памет позволява всяка година да се провежда така нареченият „Луков марш”. Уважаеми колеги, както обещахме в началото на тази декларация, няма да съдим и няма да менторстваме, но вярваме, че е здравословно за обществото и паметта да се чуят повече гласове и мнения . Имам и един специален призив от младите хора на ДПС. Като млади хора се обръщаме към младите хора от всички партии и парламентарни групи тук, в залата, и извън нея с призив да пазим паметта и да насърчаваме гражданското и демократично образование, включително и в училище, но не защото ДПС има такъв проектозакон, а защото младите хора са уморени от разделения и противоречия в обществото, породени именно от липсата на памет. Вярваме, че днес младите хора не искат остри противопоставяния и забрани, които да отразяват крайни позиции, а искат дискусии и дебати, които ще ги освободят от чувството за вина и мъст и ще ги направят свободни със своите очи да анализират и да помнят. А ние тук, в тази зала, съответно се задължаваме да имаме очи, уши и усет да спираме всякакви наченки на тоталитаризъм в българската политика. Затова отправяме призив чествания като това да се отбелязват в единство от всички ни. Още веднъж прекланяме глава пред жертвите на тоталитарните режими с признателност, почит и памет. Само истината ще ни направи свободни, колеги. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Тук, за разлика от досегашните ни обсъждания, вече има политическо лице, което да отговори на редица въпроси, за съжаление – твърде закъсняло. И то е твърде закъсняло, защото гласуването на „закона за насърчаване на корупцията в обществените поръчки” вече почти е приключило и ние не сме получили политически отговор на това: защо ще продължават да се финансират медии, електронни медии и създаването на програми за тях, без прилагането на този Закон? Също така няма да получим и политически отговор на това: защо например Комисията за защита на конкуренцията трябва да се преобърне с хастара навън и да стане едноличен орган, а не колективен, какъвто е замисълът на Конституцията и на Закона за защита на конкуренцията – колективен регулатор? Ще Ви припомня, че чл. 206, по който имах възможност да се изкажа, също повдига интересния въпрос защо проучванията по преписките трябва да се извършват от служители, при условие че за тази цел всички ние – народните представители, гласуваме това да се извършва от членове на Комисията за защита на конкуренцията. Служителите са в трудовоправно отношение с председателя на Комисията. Колкото и обективно да си извършват своите проучвания, те все пак са на заплата при този председател и очевидно назначението и уволнението им зависи и от този човек. Тази зависимост ще прави проучванията на служителите крайно необективни. Комисарите затова се избират от нас, за да знаем, че има хора, когато се разработва определено дело, определен случай, ще има реален отговорник или както досега се наричаше – докладчик, по това дело. Сега на практика докладчици стават служителите, а за удобство на публиката и за да Ви замажат очите е написано, че комисарите могат да бъдат наблюдаващи. Да, наблюдаващи на корупционните действия на председателя, на този едноличен властелин на корупцията в обществените поръчки. Всички тези констатации, които направихме в Закона, досега получиха чиновнически отговор. Този чиновнически отговор е за това, че директивите, видите ли, ни задължават да ги преведем дума по дума, мот-а-мо и да ги въведем в нашето право, независимо какви зулуми ще станат от тях и каква корупция ще се развихри, и че всъщност този Закон, вместо да постигне целта си – да намали корупционния натиск при обществените поръчки, ще го умножи. Няма да го увеличи, ще го умножи! Политически отговор досега нямаме. И нямаме, защото дебатът не можа да се проведе, госпожо Председател, пред политическо лице. Вие, като председател на Народното събрание, като първа между равни, трябваше да осигурите лицето от изпълнителната власт, което е овластено тук от нас – народните представители, в качеството си на министър, вицепремиер, което да ни даде тези политически отговори. Досега тези политически отговори липсват. Ето защо в чл. 8 отново намираме така наречения „наблюдаващ член”. Уважаеми дами и господа, наблюдаващ член е като седящ пред един водопад от корупция, който просто го наблюдава и няма никакъв начин и никакви правомощия по закон да го спре. Затова, ако има политическа воля, уважаеми господин Вицепремиер, защото съм сигурен (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че Вие този Закон дори не сте го чели! (Възгласи „Еее!” от ГЕРБ!) И съм сигурен, че не сте го чели, защото Ви познавам. Вашият естествен произход е от неправителствените организации – там, където хората са изключително чувствителни срещу корупцията. (Реплика от председателя Цецка Цачева.) Ако господин вицепремиерът беше чел Закона, той нямаше да го пусне в тази зала! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колега Караджов! За пореден път се опитахте да върнете дебата в релси, така както не приключи в петъчния ден. Всъщност трябваше, добре е, че днес вицепремиерът е тук, но трябваше до получим първо отговор на няколко изключително важни неща, за които Вие тук не обърнахте внимание във Вашето изказване. Първо нещо: чл. 13, ал. 1, т. 5. Господин Вицепремиер, господин Караджов! Как така ще се купуват медии с обществен ресурс без провеждане на обществена поръчка? Чий велик разум реши да въведе този текст в Закона – нещо, на което до ден днешен не сме получили отговор?

Така. Много добре знам къде е дебатът.

Не ме прекъсвайте! Ще си взема 40 секунди от това, което ми отнехте. (Оживление.)

Добре. Благодаря. Оттам нататък, господин Караджов, мимоходом трябва да минем през чл. 61 и 62 – двете втори алинеи и да стигнем до днешния дебат, който разглежда няколко текста – от чл. 206 до чл. 210, но които са свързани на първо място с чл. 200. Как пък така някой разум, господин Караджов, нещо, на което Вие не обърнахте внимание, реши да избегне случайния принцип на разпределяне на тези жалби? Друг е въпросът, че освен избягването на този случаен принцип, за който се борим да бъде въведен в съдебната система и знаете какви скандали възникнаха, на всичкото отгоре се избягва и зависимостта на експертизата на комисарите и жалбите, видите ли, трябвало да бъдат проверявани от служители, които са пряко зависими – независимо дали по служебно правоотношение или пък по трудово правоотношение. Тоест този служител още в Закона е ясно, че ще изпълнява това, което му нареди неговият началник. Сиреч няма да има никаква проверка, а изходът на жалбата е предизвестен. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Караджов! Аз не съм съгласен с това да продължавате с манипулациите и с внушенията. За съжаление, вече втора седмица трошим парламентарно време, за да се чудим как и по какъв начин Вие да си измисляте интерпретация, която да подчините на предварително готовата Ви теза и на Вашите предубеждения. Апелирам да запознавате и народните представители, впоследствие и медиите с точния текст, който коментирате. Когато се касае за две хипотези по отношение на разпределението, също така ясно да очертаете, че иде ред за две отделни хипотези, защото се прилагат различни правила, господин Караджов. Тогава, когато се посочва комисар, който да е наблюдаващ на водопада, както Вие казвате, правилата са за вътрешно разпределение в Комисията и те зависят точно от самата Комисия, както Комисията си ги направи. По втората хипотеза – кой да подготви, да започне подготвянето на проучването, тук вече се касае за организация и за вътрешно административно управление на организационния ресурс, тоест, проучването и експертът по проучването, разбира се, че ще бъде определен съобразно компетентността. Но в предложения вариант на вносител целта е точно тази – да има максимална прозрачност във фазата на проучването, да има един или вероятно няколко членове на Комисията, които да контролират администрацията и експертизата. Не виждам в това двойно ръководство основание за Вашите отвлечени и измислени твърдения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам с това, госпожо Председател: моля оттук нататък всяко изказване на колегите Караджов и други по този Законопроект да бъдат съпроводени съответно и с декларация по чл. 143 от Правилника за Народното събрание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Браво!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов! Не познавам така добре този правилник, господин Кирилов – към Вас се обръщам, бихте ли ми казали каква декларация искате от мен?

За конфликт на интереси.

Дали съм в конфликт на интереси по този Закон?

Да.

Декларирам, че нямам никакъв конфликт на интереси по този Закон.

Добре.

В тази връзка обаче декларирам, че Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност е внесъл писмо до господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, с което посочва редица възможности за корупция и субективни решения на възложителите от всякаква категория по този Закон. Затова не приемам упреците Ви, господин Кирилов, че едва ли не ние тук се позоваваме на някакви политически аргументи. Става дума за конкретни членове и текстове и се говори за много такива случаи. Ще Ви цитирам: липсва дефиниция на понятието „подизпълнител”, което дава възможност да се вземат решения субективно от възложителите; създава се възможност в нормата да се предопределят субективни решения от различните възложители и по този начин да повлияят върху прогнозната стойност. Считаме, че е създадена възможност, която да доведе до компенсиране и позволено узаконяване на недобро административно управление и пропуски в планирането на обществените поръчки. Ако тръгна да Ви чета и онези, така наречени „съществени” промени в Закона, ако си спомняте, за които тук с колегите се опитвахме да насочим вниманието Ви и да отпаднат като възможност – възложителите да преценяват какво е „съществени” промени, господин Кирилов, това ли са отвлечените неща? Или становището на Комисията, която предотвратява корупцията и организираната престъпност, защото тези банди за ограбване на обществените поръчки, които допълнително узаконявате с този Проект, ги наричате политика! Не аз ги наричам корупция и ги наричам кражба на обществени средства!? И това е Законът за корупцията и за кражбата на обществени средства.

И те имат своята политика също.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да се извиня за отсъствието си миналата седмица – човек не може да бъде на две места едновременно, макар че квантовата физика твърди нещо друго. Преди да стигнем до БОРКОР и неговото становище, позволете ми да направя още няколко коментара. Първият е свързан с известна доза неразбиране защо решихте точно върху Закона за обществените поръчки да проведете голямата битка с корупцията? Защо? Сун Дзъ беше казал навремето, че великият воин намира битката, която ще го направи велик, и тогава участва в нея и тя го прави велик воин. Само че сте объркали битката, тактиката и противника. Преди да влезем в конкретиката, позволете ми да отбележа още нещо. Аз имам изключително разнообразен опит, свързан с обществените поръчки – и като кандидат преди десет години, и като възложител, и като проверяващ. Да, имам опит и като мониторингов експерт. Имам опит и в усъвършенстване на цялата контролна система. Уважаеми колеги, като правило проблемът, свързан със Закона за обществените поръчки, е не Законът, а неспазването на Закона. Неспазването на Закона! Това, първо. Второ, това е Закон, това не е процедура, наръчник. Впоследствие към него ще се изработи Правилник. Има редица вътрешни документи, които на ниво детайли ще уредят работата му. Не очаквайте всички отговори на най-детайлните въпроси от един закон, който по дефиниция е рамков. Отделно, корупцията не се бори с идеологически клишета или със заклинания. Опитът ми показва, че корупцията се бори освен с добро законодателство, и с работещи институции. В не безкрайното време, което имам, дори ретроспективно, предвид невъзможността ми да участвам в дебата миналата седмица, ще обърна внимание на някои от основните укори, които бяха направени. Между другото винаги съм приветствал острия дебат в залата, нека дори да бъде емоционален, но нека да бъде с аргументи. Първо, директивите били транспонирани дословно и директно, а това не било задължително. Колеги, това не е сериозно. Обществените поръчки са една от общностните политики и затова си има причина. Тя е свързана с Общия пазар. Той предполага навсякъде, на всяка държава членка, когато една фирма кандидатства – не само в родната си държава, а и в други, да има еднакви правила, които да се следват. Именно по тази причина, точно в тази сфера прилагането и транспонирането на директивите е задължително. Да, с внимание към детайла. Има няколко категории казуси – такива, които са 100% задължителни за транспониране, буквално и дословно, и такива, които позволяват доза интерпретация и ние буквално сме се съобразили с тази възможност. Чух коментар за неграмотен или лош превод на директивите. Колеги, това е несериозно и леко обидно. Директивите не се превеждат по една проста причина – те излизат на български език, който е официален език на Европейския съюз като държава членка. Така че този коментар вероятно не се нуждае от допълнителен анализ и пояснение. Чиновниците си били разписали самоволно Закона, без какъвто и да било контрол. Този Закон се пише от 6 месеца от работна група с участието на повече от 40 експерти, практически от всички ведомства. Минавал е на обществено обсъждане, получени са повече от 700 предложения не само от министерства, от агенции, а от всички участници в процеса – сдружения на общините, професионални камари, и сме направили възможното тези от тях, които са разумни и добри, да бъдат вкарани в Закона. Простете, след толкова дълъг период на подготовка, след гледане в комисии, гледан е на първо четене, ми е трудно да разбера тази емоционална истерия в последния момент по отношение на текстовете на Закона. Хайде да навлезем малко в антикорупционната тематика. Предварителните пазарни проучвания били корупционно начинание, дефинирани като: „Здравей, корупция!”. Това е изключително странна и нелогична интерпретация на текстовете на Закона по една проста причина – до момента служителите, така или иначе, са правили пазарни проучвания, само че абсолютно неформално и абсолютно нерегулирано. Тези проучвания стигат не само до ползване на експертиза, консултации от инженери, от юристи, стигало се е до там, че външните експерти понякога са правили и документацията. Не мога да разбера, след като регламентираме процеса – този, който до момента е бил неформален, отваряме врата за корупцията?! А, ето и любимото ми – „възлагането на обществена поръчка в хипотезата на изключителна спешност” е обявено за корупционна практика, „която се въвежда сега и отваря вратите за злоупотреби”. Много е странно да се съзират новости там, където ги няма. Започвам от там. Разбира се, изключителната спешност произтича от текстове в директивите и не е национална измислица, освен това се прилага от 2006 г. Освен това. Знаете ли колко случая имаме за 2015 г. за ускорени процедури? Общо за 2015 г. са възложени 11 хиляди обществени поръчки. Знаете ли колко от тях са ускорени? Седем – 7 от 11 хиляди, като причината е много лесно разбираема. В хипотезата „недостиг на време” за възложителите е много по-лесно примерно да организират процедура с договаряне, която не е конкурентна и не е толкова прозрачна. Как може да е корупционна една публична процедура, при положение че без тази възможност отивате директно на договаряне, при което публичността е редуцирана? И най-интересното – обявеният от някои за корупционен текст всъщност се оказва антикорупционен, а обявеният от други нов подход всъщност се оказва, че съществува от около десет години. Отстраняването на предпоставки за недопускане на процедурата. Отстраняването на предпоставки за недопускане на процедурата беше оценено и беше коментирано като възможен корупционен риск, което, разбира се, е абсолютно недоразумение. Да се върне в процедурата кандидат или участник, за когото са били налице основания за отстраняване, но те са премахнати, не може да е корупция! Колеги, изчел съм повече одитни доклади, отколкото учителка по литература – стихове. Корупцията в обществените поръчки идва не от по-голямата конкуренция, не от допускането на повече участници! Корупцията идва от отстраняването и злонамерените възложители ползват именно тази техника – неудобните кандидати, тези, които генерират наистина конкуренция, които биха дали по-добри условия, в това число и по-добра цена, да бъдат отстранявани преждевременно. Недопускането, отстраняването генерира корупция. Относно предложението всички незадължителни норми за отстраняване да станат задължителни и да се добавят нови основания, като например нарушението на гражданските и политически свободи. Давам Ви конкретен пример – по отношение на изискването дружеството да не е в несъстоятелност. Ако имате един-единствен доставчик на питейна вода, само че той е в несъстоятелност, как точно ще си осигурите вода, ако тази норма фигурира като императивна и се прилага за всяка поръчка? Един конкретен пример, а има и други, по отношение на предложението критериите за подбор да се поставят задължително от всеки възложител за всяка поръчка, така както са разписани в Закона. Да, Вие можете да задължите възложителите винаги да използват всички критерии, но това е нелогично, в голяма степен не е необходимо и не кореспондира с подхода да се търси намаляване на административната тежест. Защо например ще искате оборот или ликвидност, ако правите поръчка за абонамент на вестници например? Или: защо Ви е необходим списък на договорите или лицата, упражняващи контрол, в процедурата за доставка на домати? Нали, освен всичко останало, трябва да държим сметка и за шансовете на малкия и средния бизнес, и за административната тежест, намаляването на която е безспорен приоритет? По отношение на становището на БОРКОР. Когато се чете, е добре да се чете до края. Действително има получен дълъг коментар, становище от БОРКОР. Голяма част от поставените от тях въпроси се решават с необходимата степен на детайлност от Правилника за приложение на Закона. Какво е обаче общото становище на БОРКОР? Защо, като се повдига въпросът и като се вадят пасажи от доклада, не се прочете какво е общото становище? Няма нужда да го търсите, аз ще Ви снабдя с него. „В Проекта на ЗОП се съдържат редица новости, които повишават качеството на нормативния акт. Предложените норми са в съответствие с относимото европейско законодателство и облекчават, ускоряват и оптимизират възлагателния процес. Значително е намален и административният формализъм, което прави процеса по възлагане на обществените поръчки по-прозрачен и по-разбираем. С оглед горното подкрепяме предложените положителни промени, още повече че същите в голяма степен съответстват на предложенията на БОРКОР, направени в нашия доклад.” По отношение на всички коментари и предложения, които бяха направени във връзка с функционирането на КЗК. Те звучат добре. Пропуска се обаче един много важен детайл. Първият, пό маловажен, е, че допускаме, че експертизата на всички членове на КЗК не е универсална, защото КЗК не се занимава, като първа инстанция, само с обжалването на обществени поръчки. В този смисъл едно случайно разпределение би могло да даде дефект, но не това е най-същественото. Решенията, за разлика от съда, където се вземат от съдията, в КЗК се вземат от целия състав на Комисията. В този смисъл случайното разпределение няма особена логика и е до голяма степен безсмислено. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Последен коментар в опита си да бъда кратък – по отношение на процедурата за директно закупуване на ефирно време. Между другото, редно е да уточня, че когато коментирате новия Закон, е редно да имате предвид и стария, където подобна възможност съществува. Подобна възможност съществува и в старата, и в новата директива. Ние сме ползвали текста от директивата, кроейки родното законодателство. Законодателят на европейско ниво е имал предвид, че електронните медии, за разлика от всички останали – печатни и така нататък, функционират при хипотезата на един ограничен пазар. За да има ефирна медия с национално покритие, е необходимо тя да мине през много режими, включително лицензионни и така нататък. Тук по същество пазарът не е свободен и не е либерален, поради което се счита, че в много от случаите директната конкурентна процедура не е най-удачният механизъм, по който да се възлага само купуването на ефирно време. Продукцията, изработването на предаване и каквото и да е друго – това вече е услуга и би било редно да бъде процедура по реда на Закона за обществените поръчки. И последно, в края на 90-те години покойният понастоящем Александър Божков беше написал една статия в списание „Демократически преглед”, в която се казваше защо държавата не бива да се бори с корупцията. В нея той развиваше версията, че усилията на държавата да се бори с корупцията водят до нова корупция. И тогава бях, и сега съм много несъгласен с него. Уважаеми колеги, нека с дебата в залата да направим така, че да убеждаваме всички в противното. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Формалният повод да взема думата по тези членове, които разглеждаме, са предложенията на народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители, които системно бяха отхвърляни, а аз горещо подкрепям. Те са отхвърлени систематично, защото са логически и последователно излагане на една друга философия, отхвърляна от мнозинството. И точно отхвърлянето на тази друга философия дава основание на колегите, които говориха преди мен, да отправят тежки квалификации за Закона, че е корупционен. Поисках да взема думата веднага след вицепремиера, защото не могат да бъдат подминати твърдението, с което започна, и твърдението, с което завърши. Той се учудва защо точно в този Закон сте се захванали да се борите с корупцията, а подтекстът е: защо не оставите тази работа за следващия Закон, който госпожа Кунева готви така усърдно, за борба с корупцията?

Тя сега ще се занимава с образованието!

Приемам тази шега. Неуместна... (Реплики от народните представители Хамид Хамид и Тунчер Кърджалиев.) Претенции... (Продължаващи реплики от народните представители Хамид Хамид и Тунчер Кърджалиев.) Въпрос, но той получи отговор с двусмисленото... – вицепремиера го няма, присъствие на две противоположни тези и несъгласие с господин Александър Божков, лека му пръст, и съгласие с него. Това е този дуализъм в квантовата област, за който започна да говори в началото. Какво е моето мнение? Моето мнение е, че Законът е корупционен. Законът превръща председателя, както казаха ораторите преди мен, в единствен и едноличен орган и по този начин Комисията за защита на конкуренцията престава да бъде колективен, а едноличен орган. Уважаеми дами и господа, веднага след приемането на този Закон ще бъде избран нов политически доверен на властта председател на Комисията за защита на конкуренцията, който да материализира корупционния потенциал на този Закон, и Вие ще бъдете свидетели и участници в този управленски акт, ако не в близките седмици, то в близките месеци. Членовете са елиминирани. Председателят става най-информираното лице в България за поръчителя, изпълнителя, покровителя и получателя на корупционното възнаграждение. С този Закон председателят на Комисията за защита на конкуренцията става диспечер на оторизираната със закон и провежданата от властимащите корупция в България. Всички приказки на господин вицепремиера бяха неубедителни и неприемливи. Преминавам към неговата шега, че борбата с корупцията води до нова корупция. Запомнете това изречение на вицепремиера на Република България, дами и господа! Имахте проблеми със Закона за корупцията. Първо, отхвърлихте го, защото не приемате анонимните доноси. Второ, защото не можахте да се разберете как ще бъде избиран шефът на Бюрото за борба с корупцията. Господин Дончев загатна варианта. Не го приемайте за шега! Този властелин – диспечерът на корупцията в България, новият председател на Комисията за защита на конкуренцията, най-добре е по съвместителство да го направим и шеф на Бюрото за борба с корупцията. (Шум и реплики.) Не бързайте да вдигате ръка! Чуйте ме до края! Значи, този човек, който знае кой е поръчителят, кой ще бъде изпълнителят, за да отидат парите при него, кой е покровителят на този процес и къде колко отиват, няма да има нужда, колеги, от анонимни сигнали. Той знае всичко. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Като знае всичко, и Вие знаете, че той знае, че знае какво правите (шум и реплики), Вие ще крепите мнозинството, защото този човек ще знае какво прави властта и тези, които го подкрепяте. Това ще бъде най-сигурният начин да се крепи мнозинството, като борбата с корупцията води до нова корупция, както каза вицепремиерът, и крепи на тази основа властта в България.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Божинов, няма да възразявам срещу всичките Ви аргументи, само срещу това, което е право и противоречи на правото. Законът за защита на конкуренцията е приет през 2008 г. – 2008 г. Ще потретя – 2008 г. Оттогава, съгласно чл. 9, председателят на Комисията представлява Комисията или оправомощава лица, които да я представляват; организира и ръководи дейността на Комисията; насрочва и ръководи заседанията на Комисията; утвърждава щатното разписание; сключва, изменя и прекратява трудови договори; организира и привежда в изпълнение решенията на Комисията; утвърждава актовете на Комисията; изпълнява бюджета и така нататък, без да стигаме до международните ангажименти по конвенционален режим на председателя на Комисията за защита на конкуренцията. Господин Божинов, правомощията на така наречения „едноличен председател” на колективния орган, те не са бъдещи, те са действащи. Ако има някаква грешка у вицепремиера, тя е, че той е съобразил действащия текст, което е длъжен да стори. Длъжен е да съобрази Закона за защита на конкуренцията, защото и по защита на конкуренцията изпълняваме задължителни указания.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Кирилов, със задоволство приемам Вашето съгласие с голяма част от моето изказване, а по отношение на разногласията и на изложените от Вас аргументи – вярно е, че така беше записано досега. Вярно е, че така беше регламентирана дейността на Комисията. Вярно е, че по линия на обществените поръчки минават повече от 90% от публичните средства. Но вярно е, че в резултат на тази практика България е на дъното на отрицателните практики на корупция. Въпросът е: Вие искате да го затвърдите и регламентирате, за да се възползва и новата власт, или искате да го отречете и забраните със закон? Това е дилемата. Вие прибавяте и още едно правило – той да определя кой от членовете на Комисията, а не с жребий, тоест затвърждавате отрицателната практика и това е основанието за моя протест, за моето алтернативно предложение.

Уважаеми господин Председател, чл. 211 по вносител е с наименование „Срокове за произнасяне по жалбата”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „Чл. 211 се изменя така: „Чл. 211. (1) Върховният административен съд се произнася по жалбата в едномесечен срок от образуването на производството за обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1, а в останалите случаи - в 15-дневен срок от образуването на производството. (2) Решението заедно с мотивите се изготвя и се публикува на електронната страница на съда най-късно в 7-дневен срок от произнасянето по жалбата.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 211, който става чл. 212. Член 212 по вносител е с наименование „Прекратяване на производството от Комисията за защита на конкуренцията”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „Член 212 се изменя така: 1. В заглавието на чл. 212 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда” и приема следната редакция – „Прекратяване на производството от съда”. 2. Член 212, ал. 1 се изменя като „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховният административен съд” и приема следната редакция: „Чл. 212. (1) Върховният административен съд с определение прекратява производството.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 212, който става чл. 213, като в ал. 2 думите „чл. 203, ал. 5” се заменят с „чл. 204, ал. 5”. Член 213 по вносител е с наименование „Субсидиарно прилагане”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „Чл. 213 придобива следната редакция: „Чл. 213. За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове по Раздел I, Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 213, който става чл. 214.

„Раздел V – Решения на Комисията за защита на конкуренцията”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „В заглавието на Раздел V „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда” и придобива следната редакция: „Решения на съда”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.

Благодаря Ви, господин Председател. Предлагам процедура на поименна проверка. Благодаря.

Член 214 по вносител е с наименование „Постановяване на решенията”. По чл. 214 има предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „В чл. 214 се правят следните изменения: 1. Ал. 1 се премахва. 2. Алинеи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно алинеи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, като „Комисия за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховния административен съд”. 3. Ал. 9 се премахва.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214, който става чл. 215: „Постановяване на решенията Чл. 215. (1) Комисията за защита на конкуренцията взема решения и постановява определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. (2) Комисията за защита на конкуренцията на закрито заседание постановява решение, с което: 1. оставя жалбата без уважение; 2. отменя незаконосъобразното решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка; 3. отменя решението и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие или за прекратяване на процедурата; 4. установява незаконосъобразност на решението и налага предвидените санкции по ал. 5 и 6; 5. обявява за нищожно решението на възложителя; 6. отменя незаконосъобразното действие или установява незаконосъобразното бездействие и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие или за прекратяване на процедурата; 7. отменя решението, когато установи, че договорът е сключен в нарушение на чл. 112, ал. 6 или 8, и когато установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител. (3) В случаите по ал. 1, т. 3 и 6 Комисията за защита на конкуренцията може да даде задължителни указания по хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка. (4) Когато преди или в хода на производството възложителят сключи договор, той незабавно уведомява Комисията за защита на конкуренцията, като изпрати и копие от договора. (5) Комисията за защита на конкуренцията установява незаконосъобразност на решението и налага санкция в размер до 10 на сто от стойността на сключения договор, когато е допуснала предварително изпълнение, но при постановяване на решението установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител. (6) Когато договорът е сключен в нарушение на чл. 112, ал. 6 или 8, но не се установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител, Комисията за защита на конкуренцията налага санкция в размер три на сто от стойността на сключения договор. (7) В случаите по ал. 5 и 6, когато стойността на договорите не е посочена в тях, конкретният размер на санкцията се налага от Комисията за защита на конкуренцията въз основа на назначена експертиза за очакваната стойност на сключения договор. При назначаване на експертиза разноските за възнаграждението на експерта се заплащат от възложителя. (8) Решението на Комисията за защита на конкуренцията е писмено и съдържа: 1. дата, място на постановяване и номер; 2. фактическите и правните основания за постановяването му; 3. решението, което се обжалва и наименование на органа, който го е издал; 4. имената, съответно наименованието на страните; 5. какво се постановява; 6. в тежест на кого се присъждат разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.” Член 215 по вносител е с наименование „Обжалване на решенията на Комисията за защита на конкуренцията пред Върховния административен съд”. Има предложение от Лъчезар Никифоров и група народни представители: „В чл. 215 се правят следните изменения: 1. Заглавието на чл. 215 приема следната редакция: „Обжалване на решенията на първа инстанция”. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Решението на тричленен състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Георги Кадиев – в чл. 215, ал. 2 думите „три дни” се заменят с „три работни дни”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 215, който става 216.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, в чл. 215 по редакцията на Комисията – ал. 1, е записано: „Комисията за защита на конкуренцията взема решения и постановява определения с явно гласуване с мнозинство от четири гласа.” Въпросът ми е: мнозинство от пет гласа не е ли мнозинство? Защо трябва да е закрепено точно на четири гласа, при положение че тези четири гласа са четен брой? Какво ще стане, ако двама от тези гласуват „против” или „с особено мнение”, а пък двама гласуват „за” определеното определение или решение? На следващо място – изобщо целият Законопроект дава правомощия на Комисията за защита на конкуренцията като на първа инстанция. В чл. 203, малко по-назад в същия Закон, е записано, че „определенията на Комисията се обжалват с частна жалба.” По-нататък е записано, че за неуредените в този Закон случаи се прилага субсидиарно АПК, а пък в АПК пише, че се прилага и субсидиарно ГПК. Само че в чл. 274 от Гражданския процесуален кодекс е записано, че „на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.” Дотук всичко е чудесно, само че разликата с обжалването по съдебен ред и това, което Вие сте записали тук, е, че там съставът е на случаен подбор, а не е посочен от член на Комисията, който да следи и да взема становища по определения казус. На следващо място – в чл. 215, ал. 2 добре е записано, че „срокът за отстраняване на нередовности по жалбата, подадена пред Върховния административен съд, е три дни от получаването на съобщението”. Странно защо тук правилно сте записали „от получаването”, а малко по-напред в същия Закон, като правно релевантен момент е записано „от изпращането на поканата или изпращането на обявлението да тече 30-дневен срок.” Вътрешните противоречия на този Закон са фрапиращи. Затова отново призовавам да бъдат оправени тези членове – ние вече ги гласувахме, но по-нататък в Закона също има такива неточности, водещи единствено – понеже и господин министърът тук говореше за прекратяването на корупцията – напротив, точно до такива корупционни практики. За участието на малки фирми – няма да участват малки фирми, когато правно релевантен момент е изпращането на поканата или изпращането на обявлението, а не тяхното узнаване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Попов! Реплика главно и само с оглед на коректността. Съгласно чл. 4 от Закона за защита на конкуренцията Комисията се състои в състав от седем членове, включително председател. Тоест посочването на мнозинството от четири членове има смисъл и значение, че тези четири членове са мнозинството, тоест решенията се вземат с болшинство. По отношение на другата Ви бележка, която касае сроковете и сравнението – има се предвид актове, които се обявяват публично, при това срокът не е тридневен, а, както Вие сам отбелязахте, е тридесетдневен. По отношение на преграждането – тук изцяло не подкрепям аргументите Ви за случайния подбор. Това са решения на Комисията като колективен орган. Благодаря Ви.

Съгласен съм, че мнозинството трябва да е от четири човека при седемчленна комисия, но така е записано – „мнозинството е от четири човека”. Некоректно е записано. Би следвало да е петдесет плюс един или не по-малко от четири, което е същото. Така го фиксирате на четири човека. Може да са пет, може да са шест, може да са и седем. Това е по отношение на първата реплика. По отношение на изпращането на поканата или изпращането на обявлението – за различните реципиенти, то ще тече от различен срок, защото зависи кога е изпратена поканата и зависи кога е изпратено обявлението, а не кога реципиентът е получил поканата или е разбрал за обявлението. По презумпция той следва да е разбрал от датата на обявлението или от датата на получаването на поканата, а не от изпращането. Изпращането е процес – докато се изпрати поканата хипотетично, докато пристигне, може и да не пристигне, може и да не се изпрати на точния адрес, но за него започва да тече срок от тридесет дни. Респективно, докато получи поканата, срокът от тридесет дни може да стане десет дни, защото тази покана може да пътува двадесет дни. Благодаря.

„Раздел VІ – Разноски. Обезщетения. Плащания”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ. Член 216 по вносител с наименование „Разноски”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители – в чл. 216 навсякъде „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховният административен съд”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 216, който става чл. 217. Член 217 по вносител с наименование „Обезщетения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 217, който става чл. 218. Член 218 по вносител с наименование „Заплащане на санкциите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 218, който става чл. 219, като в него думите „чл. 214, ал. 5 и 6” се заменят с „чл. 215, ал. 5 и 6”. Член 219 по вносител с наименование „Държавни такси”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители – в чл. 219 ал. 1 се изменя така: „(1) За производствата по тази глава пред Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 219, който става чл. 220.

„Глава двадесет и седма – Нарушения, установени от Европейската комисия”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и седма, която става Глава двадесет и осма. Член 220 по вносител с наименование „Ред за установяване и отстраняване на нарушенията”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители – в чл. 220, ал. 6, т. 1 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 221: „Ред за установяване и отстраняване на нарушенията Чл. 221. (1) Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз препраща в деня на получаването или най-късно на следващия работен ден до администрацията на Министерския съвет, Министерството на външните работи, Министерството на финансите и до Агенцията по обществени поръчки уведомлението, получено от Европейската комисия, за установени от нея нарушения на възложителите при провеждане на процедура до сключване на договора за възлагане на обществена поръчка. (2) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки изпраща уведомлението по ал. 1 до съответния възложител, който в 5-дневен срок от получаването му представя отговор. (3) С отговора по ал. 2 възложителят уведомява Агенцията по обществени поръчки и прилага съответните доказателства, когато: 1. приеме за основателни твърденията на Европейската комисия и отстрани нарушението, или 2. посоченото в уведомлението нарушение вече е предмет на обжалване. (4) Извън случаите по ал. 3, когато възложителят намира, че не е налице нарушение, той изпраща мотивирано становище до Агенцията по обществени поръчки и прилага доказателства. (5) Възложителят преустановява всякакви действия, свързани с провеждане на процедурата или сключване на договор за обществена поръчка, от момента на получаване на уведомлението по ал. 1 до окончателното разрешаване на спора. (6) В случаите по ал. 4 изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки в 10-дневен срок от получаване на мотивираното становище: 1. подава жалба пред Комисията за защита на конкуренцията, когато нарушението, посочено в уведомлението по ал. 1, е в резултат от акт на възложителя; 2. сезира компетентния държавен орган, когато нарушението произтича от прилагането на нормативен акт, който не е в съответствие с правото на Европейския съюз. (7) Органът по ал. 6, т. 2 в 5-дневен срок уведомява Агенцията по обществени поръчки с мотивирано становище и посочва съответни мерки, когато предвижда такива. (8) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки изготвя отговор до Европейската комисия, който съдържа: 1. потвърждение, че нарушението е отстранено – в случаите по ал. 3, т. 1; 2. информация за наличие на производство по обжалване на нарушението – в случаите по ал. 3, т. 2; 3. информация за предприетите мерки – в случаите по ал. 6, т. 1 и ал. 7. (9) Отговорът по ал. 8 с приложени към него доказателства се изпраща до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, администрацията на Министерския съвет, Министерството на външните работи и до Министерството на финансите в срок до 17 дни от получаването в Агенцията по обществени поръчки на уведомлението по ал. 1. (10) Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз предоставя на Европейската комисия отговора по ал. 8 не по-късно от изтичането на 21 дни от датата на получаване на уведомлението по ал. 1.” Член 221 по вносител с наименование „Уведомяване”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители – в чл. 221, ал. 1, т. 1 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 221, който става чл. 222, като в ал. 1, т. 1 думите „чл. 220, ал. 3, т. 2” се заменят с „чл. 221, ал. 3, т. 2”, а в ал. 2 думите „чл. 220, ал. 9” се заменят с „чл. 221, ал. 9”. Господин Председател, правя и редакционно предложение – в чл. 221, който става чл. 222, в ал. 1, т. 2 думите „чл. 220” се заменят с „чл. 221”. (Докладчикът предава предложението на председателя.) Член 222 по вносител с наименование „Обмен на информация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 222, който става чл. 223, като в него думите „чл. 220 и 221” се заменят с „чл. 221 и 222”.

„Глава двадесет и осма – Унищожаване на договори или рамкови споразумения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и осма, която става Глава двадесет и девета. В чл. 223 по вносител с наименование „Правоимащи лица”, има предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „В чл. 223, ал. 2, т. 1 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 223, който става чл. 224, като в ал. 2, т. 1 думите „чл. 214, ал. 5”, се заменят с „чл. 215, ал. 5”. Уважаеми господин Председател, и по тази разпоредба правя редакционно предложение, което да коригира точността на препратките: „В чл. 223, ал. 1: 1. в т. 1 думите „чл. 119, т. 1 и 2” се заменят с „чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2”; 2. в т. 2 думите „чл. 119, т. 3” се заменят с „чл. 119, ал. 1, т. 3”; 3. в т. 3 думите „чл. 119, т. 3” се заменят с „чл. 119, ал. 1, т. 3”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 224 „Срок и ред”, който става чл. 225. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225 „Последици”, който става чл. 226.

Благодаря, господин Председател. „Част седма – Управление и контрол”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част седма. „Глава двадесет и девета – Органи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и девета, която става Глава тридесета. Член 226 – „Провеждане на държавната политика в областта на обществените поръчки”. Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители: „В чл. 226 думите „министърът на финансите” да се заменят с „Министерския съвет”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226, който става чл. 227. Член 227 – „Агенция по обществени поръчки”. Предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители: „В чл. 227, ал. 2 думите „министъра на финансите” да се заменят с „Министерския съвет”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227, който става чл. 228. Член 228 – „Правомощия на агенцията”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „В чл. 228, ал. 1, т. 11 и т. 25 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 228, който става чл. 229: „Правомощия на агенцията Чл. 229. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки: 1. разработва проекти на нормативни актове в областта на обществените поръчки; 2. оказва методическа помощ на възложителите, свързана с прилагане на закона, чрез: а) издаване на общи методически указания въз основа на мониторинг и обобщаване на практиката; б) предоставяне на становища по запитвания на възложители; в) преки консултации. 3. популяризира добрите практики при възлагане на обществени поръчки, включително свързани с прилагането на екологични, социални, иновативни изисквания и други; 4. организира и управлява процеса по подготовка, изготвяне и публикуване на стандартизирани изисквания и документи; 5. осъществява контрол чрез случаен избор на процедури за възлагане на обществени поръчки; 6. осъществява контрол на процедури на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 и 9; 7. осъществява контрол върху договори, възлагани на основание изключения от приложното поле на закона; 8. осъществява контрол върху изменения на договори за обществени поръчки на основание чл. 116, ал. 1, т. 2; 9. сезира компетентните органи за упражняване на последващ контрол по спазването на закона; 10. обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията решенията на възложители, с които са допуснати нарушения при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, установени от Европейската комисия до сключването на договора и посочени в уведомлението по чл. 221, ал. 1; 11. поддържа и управлява единна централизирана платформа за възлагане на електронни обществени поръчки и РОП; 12. разработва и утвърждава образци на документи и правилата за използване на централизираната платформа; 13. осигурява технически възможности за използването в платформата по т. 11 на образци на документи, свързани с възлагане на обществени поръчки; 14. извършва мониторинг на обществените поръчки въз основа на информацията, публикувана в РОП, и чрез събиране и обобщаване на практиката по прилагането на закона; 15. издава месечен бюлетин с показатели, които характеризират основните елементи на пазара на обществените поръчки; 16. поддържа списъци на възложителите по закона и уведомява Европейската комисия за промени в списъците; 17. съставя, поддържа и актуализира списък на външни експерти с професионална компетентност, свързана с предметите на обществените поръчки, които възложителите могат да използват при подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки; 18. поддържа и актуализира списък по чл. 57, ал. 4; 19. осъществява сътрудничество в областта на обществените поръчки с други органи, както и с браншови и други организации; 20. предоставя обобщена информация от РОП чрез интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки; 21. участва в международното сътрудничество на Република България с организации в областта на обществените поръчки от други страни; 22. ръководи дейността на Методическия съвет за координиране на контролната дейност; 23. осъществява сътрудничество с Европейската комисия, включително изпраща информация до нея, свързана със: а) случаите на прилагане на чл. 13, ал. 1, т. 1, както и по чл. 13, ал. 1, т. 13, буква „б”, когато е поискана от Европейската комисия; б) правни или фактически проблеми при участие на български лица в процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги в трети страни; в) правни или фактически проблеми при участие на български лица в процедури за възлагане на обществени поръчки в трети страни, които се дължат на неспазване разпоредбите на международното трудово право. 24. изготвя и изпраща на Европейската комисия ежегодни статистически отчети, както и влезлите в сила определения за допуснато предварително изпълнение по чл. 205, ал. 3 и свързаните с тях решения по чл. 215, ал. 5 на Комисията за защита на конкуренцията; 25. поддържа и актуализира информацията, която се събира и съхранява в електронната база данни на Европейската комисия (e-Certis), създадена от Европейската комисия; при поискване предоставя на други държави-членки разяснения по информацията в e-Certis; 26. при поискване предоставя на други държави-членки информация, свързана с прилагането на чл. 48, 51, 52, 54 – 59, чл. 64, ал. 3 – 7 и чл. 72, ал. 7; 27. представя на министъра на финансите годишен доклад за дейността на агенцията. (2) С контрола по ал. 1, т. 5 – 8 се оказва методическа помощ за законосъобразност при възлагането на обществени поръчки. (3) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки има право да изисква от възложителите и от компетентните органи или лица необходимата информация, свързана с осъществяване на правомощията му по този закон, включително във връзка с изготвяне на стандартизираните изисквания и документи по ал. 1, т. 4. (4) Лицата са длъжни да изпълнят искането по ал. 3 в срока и по начина, определени от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки. (5) Образците на решения по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2, обявленията, които се изпращат до РОП, включително по чл. 29, ал. 2, и информацията по чл. 230, ал. 4 се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки. (6) На интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки се публикуват: 1. информацията по ал. 1, т. 2, буква „а”, т. 16, 17 и 18 и бюлетинът по ал. 1, т. 15; 2. утвърдените образци по ал. 5; 3. общият терминологичен речник; 4. друга информация, определена с правилника за прилагане на закона. (7) Държавните експерти в Агенцията по обществени поръчки, които участват в провеждането на политиките в областта на обществените поръчки, трябва да имат образователно-квалификационна степен „магистър”. (8) Условията и редът за издаването на стандартизирани изисквания и документи по ал. 1, т. 4 и за съставяне и поддържане на списъка по ал. 1, т. 17 се определят с правилника за прилагане на закона.” Член 229 – „Задължения на възложителите”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229, който става чл. 230, като в ал. 1, т. 1 думите „т. 17” се заменят с „т. 13”, а в т. 6 думите „чл. 54, ал. 1, т. 4” се заменят с „чл. 54, ал. 1, т. 5”.” Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага в Глава тридесета да се създаде нов чл. 231: „Задължение за прилагане на стандартизирани изисквания и документи Чл. 231. (1) Възложителите са длъжни да прилагат стандартизираните изисквания и документи по чл. 229, ал. 1, т. 4. (2) Възложителите могат да не прилагат ал. 1, когато това произтича от естеството на поръчката, но са длъжни да посочат писмени мотиви, които се прилагат към досието по чл. 121.”

„Глава тридесета – Контрол”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесета, която става Глава тридесет и първа. „Раздел І - Външен контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. „Чл. 230. Предварителен контрол на поръчки, финансирани със средства, предоставени чрез европейските фондове и програми.” Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители: „Контрол чрез случаен избор”. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става 232: „Контрол чрез случаен избор Чл. 232. (1) Контролът чрез случаен избор се осъществява върху процедурите, които подлежат на публикуване в Регистъра за обществени поръчки, с изключение на тези, провеждани по реда на чл. 148-175, или обхванати от контрола по чл. 229, ал. 1, т. 6. (2) Процедурите по ал. 1 се определят чрез случаен избор по методика, която отчита нивото на риск. (3) Контролът по ал. 1 се осъществява на два етапа: 1. преди оповестяване откриването на процедурата – върху проектите на решение, обявление, технически спецификации, а когато критерият за възлагане не е най-ниска цена – и върху проекта на методиката за оценка; 2. след оповестяване откриването на процедурата – върху решението и обявлението, публикувани в Регистъра за обществени поръчки, методиката за оценка и техническите спецификации. (4) Контролът на техническите спецификации обхваща проверка по отношение спазване на изискванията на чл. 49, ал. 2, както и за съответствие с утвърдени типови спецификации, когато това е приложимо. (5) Когато откриването на процедурата се оповестява с предварително обявление, контролът по ал. 1 обхваща и поканата за потвърждаване на интерес, преди и след нейното изпращане до лицата, заявили интерес. (6) Контролът по ал. 1 завършва след осъществяване на етапа по ал. 3, т. 1 за процедури, при които срокът за получаване на заявления за участие и/или оферти е съкратен: 1. по чл. 74, ал. 2 или чл. 133, ал. 2; 2. поради необходимост от спешно възлагане по чл. 74, ал. 4, чл. 75, ал. 5, 133, ал. 4, чл. 134, ал.3, чл. 135, ал. 3, чл. 136, ал. 3, чл. 137, ал. 4 и чл. 178, ал. 3. (7) В случай че възложителят не спази препоръките в становището от първия етап на предварителния контрол, едновременно с изпращането за публикуване в Регистъра за обществени поръчки на решението за откриване и обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, той може да изпрати писмени мотиви до Агенцията по обществени поръчки. (8) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки може да определи наблюдатели, които да проследят работата на комисията по чл. 103, когато при осъществяване на контрола по ал. 1 оцени риска от допускане на грешки и нарушения като съществен. (9) Когато възложителят не вземе предвид констатациите от осъществения предварителен контрол по ал. 1, той прилага писмени мотиви към досието по чл. 121. (10) Агенцията по обществени поръчки изпраща становището за резултатите от втория етап на контрола на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. (11) Условията и редът за осъществяване на предварителния контрол по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на закона.” Предложение по реда на чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 230, който става чл. 232 по редакцията на Комисията, в ал. 6, т. 2 думите „чл. 75, ал. 5” се заменят с „чл. 75, ал. 7”, а след тях се добавя „чл. 76, ал. 6”.” „Контрол върху процедури на договаряне без предварително обявление” – чл. 231. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители: „Контрол върху процедури на договаряне”. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 231, който става 233: „Контрол върху процедури на договаряне Чл. 233. (1) Агенцията по обществени поръчки осъществява контрол по чл. 229, ал. 1, т. 6 върху процедури на договаряне, които се откриват от публични и секторни възложители на основанията по чл. 79, ал. 1, т. 3, 4, 6, 9 и 10 и чл. 182, ал. 1, т. 1, 4 и 5. (2) Контролът по ал. 1 обхваща: 1. процедурите за възлагане на поръчки, чиито стойности са равни или по-големи от: а) 5 млн. лв. – за строителство; б) стойностния праг по чл. 20, ал. 1, т. 1, букви „б” и „в”, т. 2, букви „б” и „в” и т. 3, букви „б” и „в”. 2. процедури за възлагане на поръчки, чиито стойности са под праговете по т. 1, определени чрез случаен избор съгласно методиката по чл. 232, ал. 2. (3) Контролът по ал. 1 обхваща проверка за съответствие на посоченото правно основание с мотивите в решението за откриване и доказателствата, представени от възложителя, и се провежда след публикуване на решението за откриване на процедурата в РОП. (4) Агенцията по обществени поръчки изготвя становище за резултатите от контрола, което се публикува в РОП. (5) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.” Член 232 – „Контрол на случаен принцип”. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 232 да бъде отхвърлен: „Чл. 232. (1) Контролът по чл. 228, ал. 1, т. 7 се провежда за законосъобразност на процедури за възлагане на обществени поръчки на публични възложители, необхванати от другите видове предварителен контрол по този Закон. На проверка подлежат решението за откриване и обявлението за оповестяване на откриването на процедурата след публикуването им в РОП. (2) Контролът по ал. 1 се осъществява въз основа на методика за случаен избор на процедура по начин, който дава възможност в контролната извадка да попадне всяка обявена процедура, която е на стойност, по-голяма от: 1. 270 000 лв. – за строителство; 2. 70 000 лв. – за доставки и услуги. (3) Контролната извадка обхваща 5 на сто от публикуваните процедури по ал. 2, но не повече от 3 процедури дневно. В контролната извадка не се включват поръчки в областта на отбраната и сигурността, поръчки, възлагани по чл. 79, ал. 1, т. 1, 2, 7 и 8, и поръчки, при които срокът за получаване на заявления за участие и/или оферти е съкратен по чл. 74, ал. 2, или поради необходимост от спешно възлагане. (4) В методиката по ал. 2 могат да се включат критерии, въз основа на които съвкупностите от процедури се претеглят с различна тежест по критерии: обект, стойност или ниво на риск. (5) За осъществения контрол по ал. 1 Агенцията по обществени поръчки предоставя становище за законосъобразност, което се публикува в РОП. В случай че възложителят не се съобрази със становището, той прилага писмени мотиви към досието на поръчката. (6) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1 се уреждат с Правилника за прилагане на закона.” Член 233 – „Контрол върху някои изключения от приложното поле на закона”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 233, който става чл. 234: „Контрол върху някои изключения от приложното поле на закона Чл. 234. (1) Контролът по чл. 229, ал. 1, т. 7 обхваща прилагането на изключенията по чл. 14, ал. 1, т. 5-8 при възлагане от публични възложители на договори, чиято стойност е равна или по висока от стойностните прагове по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2. (2) За осъществяване на контрола възложителят, преди да сключи договора, изпраща мотиви относно причините, които налагат прилагане на изключението. (3) С контрола по ал. 1 се проверява съответствието на посоченото правно основание с мотивите и доказателствата, представени от възложителя. (4) За осъществения контрол по ал. 1 Агенцията по обществени поръчки предоставя становище за законосъобразност, което изпраща на възложителя. (5) Възложителят изпраща за публикуване в РОП обявление за възлагане на поръчка, когато сключи договор на основанията, подлежащи на контрол съгласно ал. 1. (6) Когато е публикувано обявление за възлагане на поръчка и Агенцията по обществени поръчки е установила незаконосъобразно прилагане на основанията по ал. 1, становището се изпраща на Агенцията за държавна финансова инспекция. (7) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на закона.” Член 234 – „Контрол при изменение на договор за обществена поръчка”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 234, който става чл. 235: „Контрол при изменение на договор за обществена поръчка Чл. 235. (1) Контролът по чл. 229, ал. 1, т. 8 обхваща проверка за наличие на условията за прилагане на основанието по чл. 116, ал. 1, т. 2, при изменение на договори, чиято стойност е равна или по-висока от стойностните прагове по чл. 20, ал. 1, т. 1-3. (2) За осъществяване на контрола възложителят, преди да сключи допълнителното споразумение, изпраща мотиви относно причините, които налагат изменението и доказателства, когато е приложимо. (3) За осъществения контрол по ал. 1 Агенцията по обществени поръчки предоставя становище за законосъобразност, което изпраща на възложителя. (4) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на закона.” Член 235 – „Задължения на възложителите, свързани с осъществяване на контрол от Агенцията по обществени поръчки”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 236: „Задължения на възложителите, свързани с осъществяване на контрол от Агенцията по обществени поръчки Чл. 236. За осъществяване на контрола по чл. 233-235 възложителите са длъжни да изпращат до Агенцията по обществени поръчки: 1. проектите на документи по чл. 232, ал. 3, т. 1; 2. доказателствата към мотивите на решението – в случаите по чл. 233; 3. мотиви и доказателства – в случаите по чл. 234 и 235.” И още едно предложение по реда на чл. 81, ал. 2 от Правилника от народния представител Данаил Кирилов: „В чл. 236 думите „чл. 233-235” се заменят с „чл. 232-235”. Член 236 – „Обмен на информация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 236, който става чл. 237.

По вносител е чл. 235, да.

„Раздел ІІ – Последващ външен контрол, осъществяван от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Член 237 – „Обхват”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 237, който става чл. 238. Член 238 – „Правила за извършване на проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238, който става чл. 239, като в ал. 1 думите „чл. 237” се заменят с „чл. 238”. Член 239 – „Задължения при извършване на проверки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239, който става чл. 240, като в него думите „чл. 237” се заменят с „чл. 238”. Член 240 – „Резултати от контрола”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 240, който става чл. 241. Член 241 – „Взаимодействие между органите за обжалване и контрол”. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „В чл. 241 „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя със „съда”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 241, който става чл. 242, като в него думите „чл. 237” се заменят с „чл. 238”.

„Раздел ІІІ – Други органи, осъществяващи външен контрол”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Член 242 – „Обхват”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 242, който става чл. 243. „Раздел ІV – Вътрешен контрол”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІV да се измени така: „Раздел ІV – Управление на обществените поръчки при публичните възложители”. Член 243 – „Вътрешни правила”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 243, който става чл. 244.

Член 244 – „Административно осигуряване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 244, който става чл. 245. „Раздел V – Координиране на контролните практики”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Член 245 – „Съгласуваност на контрола”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 245, който става чл. 246. „Част осма – Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 246, който става чл. 247, като в ал. 1 думите „чл. 148, ал. 8” се заменят с „чл. 149, ал. 8”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 247, който става чл. 248, като в него думите „чл. 13, ал. 7” се заменят с „чл. 14, ал. 7”, а думите „чл. 148, ал. 7” се заменят с „чл. 149, ал. 7”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 248, който става чл. 249. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 249, който става чл. 250. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 250, който става чл. 251.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми обхваща и последващи членове – до чл. 255, но тъй като спряхме до чл. 251, искам да направя някои предложения за технически промени във връзка с глобите, които са записани тук.

Членове 246, 247, 248, 249, 250 и 251, после има още няколко. Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че в предния Закон санкциите, които се налагаха, са глоба и имуществена санкция както на физическите, така и на юридическите лица. В Закона, който в момента приемаме, имуществената санкция е премахната в повечето случаи и е оставена само глобата, което означава, че отговорността ще се носи предимно от физическите лица. Предложена е някаква цифра, която е усреднена между двете глоби, затова моите предложения са насочени към това да бъдат намалени глобите, които са записани в тези членове. Имайки предвид, че целта на тези глоби е административно наказание, тя не възстановява щетите, които са нанесени от самото действие или бездействие на наказаното лице, в тази връзка бих искал да предложа в: - чл. 246, ал. 1 – „20 000” да бъде заменено с „10 000”; - чл. 247 – „2000 до 10 000” да бъде „1000 до 5000”; - чл. 248 – „20 000” да се замени с „10 000”; - чл. 249 – „20 000” да се замени с „10 000”; - чл. 250 – „20 000” да се замени с „10 000”.

Да, ще Ви ги дам. Благодаря.

Прегласуване!

Господин Председател, бих искала прегласуване.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 251, който става чл. 252, като в него думите „чл. 173, ал. 7” се заменят с „чл. 174, ал. 5”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 252, който става чл. 253. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 253, който става чл. 254. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 254, който става чл. 255, като в ал. 1 навсякъде думите „чл. 168” се заменят с „чл. 169”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 255, който става чл. 256. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 256, който става чл. 257, като в него думите „чл. 246, 248-255” се заменят с „чл. 247, 249-256”.

Благодаря, господин Председател. Ще предложа само промените: чл. 251 – „20 000” да стане „10 000”; чл. 251, ал. 1 – „10 000” - „5000”; чл. 254, ал. 3 – „20 000” - „10 000” и ал. 4 – „20 000” - „10 000”; чл. 255, ал. 1 – „20 000” - „10 000”. Искам да подчертая, колеги, че там, където възложителят при наличие на основание не възлага обществена поръчка, запазваме глобата от 50 000, тъй като според мен това е голямо нарушение и е умишлено, като към това предложение добавяме процентите в съответните членове от два да станат на един. Благодаря, господин Председател.

Аз не разбрах колегата Иванов с какви мотиви иска намаляване на глоби, и то по обществени поръчки, които са с доста сериозни параметри, затова, уважаеми господин Председател, аз правя предложение в чл. 251 числото „20 000” да бъде заменено с „ 25 000”. Това е минималната изискуема глоба за такъв род нарушения. Минималната! Даже трябва да е доста по-сериозна глобата, ако искаме да има дисциплиниращ ефект и да има резултат. Нещо повече, тези глоби няма никакъв проблем да бъдат събирани, поради простата причина, че те са предварително обезпечени. Предварително! Там няма шанс глобата да не бъде събрана, както в много други случаи, които съм посочил. И в чл. 252 числото „10 000” да бъде променено на „15 000 лв.”. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Явно господин Байрактаров не е бил в залата, когато обясних, че това е осреднена стойност между имуществената санкция и глобата от стария закон, господин Байрактаров. (Шум и реплики.) На Вас говоря – реплика. Това нещо го обясних и явно има някаква заблуда в самата цифра, която е предложена. Това са национални параметри, не зависят от европейските директиви, но, така или иначе, имайте предвид, че кметовете носят отговорности не само по Закона за обществените поръчки, но са санкционирани и по много други закони. Не знам от Вашия град кметът каква заплата взема, но в нашия едва ли ще му стигне за една глоба. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Иванов, в нашия град, който три пъти е обявяван за най-добър град за живеене, наистина с огорчение ще трябва да Ви споделя, че осем години кметът взема 1380 лв. заплата – унизително ниска. Сега общинският съвет е предложил да бъде увеличена на 1800 лв. (Реплики и провиквания от ГЕРБ: „Знаем! Знаем го!”.) Радвам се, че го знаете. Господин Иванов каза, че не го знае и за негово сведение го казвам. Това е едно – за заплатата. Второто – кметовете носят отговорност, дотолкова доколкото в крайна сметка всички глоби се плащат за огромно съжаление от данъкоплатеца. (Шум и реплики.) Всички глоби! Ама, не се опитвайте да ме убеждавате, защото съм правил не едно и две разследвания. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.) Показал съм не един и два примера на безотговорност, включително има случаи, когато са осъждани кметове, умишлено не коментирам от коя политическа сила са, защото въпросът е принципен, и пак накрая Негово Величество Данъкоплатецът покрива тези разходи, така че това, което аз предлагам, е абсолютно разумно. Вие се чуйте какво казвате: „Не било предвидено в директивите”. И не знам за кой път трябва да Ви се обяснява, че директивите определят единствено и само целта. Цел-та! Никъде не е казано, че директивата трябва да се пренася механично в българското законодателство, точно обратното! Точно обратното! Текстовете в закона трябва да са съобразени с обстоятелствата и реалностите в дадената страна – член на Европейския съюз, както е записано и в Договора за функциониране на Европейския съюз, ако сте го чели. Той е доста обемен. Благодаря.

Там, където процентът е „2 на сто”, да стане „1 на сто”, съразмерно с намаляването на глобите на 50%.

Член 254.

И в чл. 255 също го има.

Член 257 – предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители: „1. В чл. 257 навсякъде „Комисията за защита на конкуренцията” се заменя с „Върховния административен съд”. 2. В ал. 2 „Комисията за защита на конкуренцията” се замества с „Върховният административен съд, в тричленен състав,” а „подлежи на обжалване пред Върховния административен съд” се заменя с „подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 257, който става чл. 258, като в ал. 1 думите „чл. 207, ал. 4” се заменят с „чл. 208, ал. 4”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 258, който става чл. 259, като в него думите „чл. 246 – 255” се заменят с „чл. 247 – 256”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 259, който става чл. 260. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 260, който става чл. 261. „Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 има предложение от Лъчезар Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Димитър Делчев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. По смисъла на този закон: 1. „Адвокат“ е лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 или чл. 11 от Закона за адвокатурата, както и лице, придобило адвокатска правоспособност в трета страна, когато има право да упражнява процесуално представителство в арбитражна или помирителна процедура или в производство по чл. 13, ал. 1, т. 7, буква „а”. 2. „Военно оборудване” е оборудване, специално проектирано или адаптирано за военни цели и предназначено за използване като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение. 3. „Граждански поръчки” са всички поръчки, които не са посочени в чл. 147, ал. 1, обхващащи невоенни стоки и строителство, както и услуги с логистична цел, сключени в съответствие с условията по чл. 151. 4. „Договор за обществена поръчка” е възмезден писмен договор, сключен по реда на закона между един или повече възложители и един или повече изпълнители, с предмет строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги. 5. „Договор за подизпълнение” е възмезден писмен договор, сключен между изпълнителя и едно или повече лица, с предмет изпълнението на една или повече дейности от възложена обществена поръчка, с обект строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги. 6. „Доставчик на медийни услуги” е лице по чл. 4 от Закона за радиото и телевизията. 7. „Държава – членка” е всяка държава – членка на Европейския съюз, както и всяка държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. 8. „Европейска техническа оценка” е документираната оценка на експлоатационните показатели на строителен продукт по отношение на неговите съществени характеристики съгласно съответния европейски документ за оценяване, както е определен в член 2, точка 12 от Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (OB, L 88, 4.4.2011 г.). 9. „Европейско техническо одобрение” е положителна техническа оценка за годността на продукт за дадено предназначение, която се основава на изпълнението на съществените изисквания към строежите чрез присъщите характеристики на продукта и определените условия за приложение и употреба. Европейските технически одобрения се издават от органи, определени от държавата членка за тази цел. 10. „Електронни средства” са електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхраняване на данни, които се предават, съобщават и получават по кабел, чрез радиовълни, по оптичен път или чрез други електромагнитни средства. 11. „Жизнен цикъл” са всички последователни и/или взаимосвързани стадии, включително провеждането на научноизследователски и развойни дейности, производство, търговска дейност и условия за извършването й, превоз, употреба и поддръжка, през целия период на съществуване на продукта или строежа или на предоставяне на услугата - от придобиването на суровината или генерирането на ресурсите до обезвреждането, разчистването и края на експлоатацията или употребата. 12. „Заинтересован кандидат” е кандидат, който не е отстранен окончателно от участие на етапа на предварителен подбор, тъй като не е уведомен за отстраняването или производството по обжалване на решението, с което е отстранен, не е приключило. 13. „Заинтересован участник” е участник, който не е отстранен окончателно от процедура. Отстраняването е окончателно, когато участникът е уведомен за решението, с което е отстранен, и това решение е влязло в сила. Заинтересован участник е и участник, който е класиран, но не е избран за изпълнител. 14. „Заинтересовано лице” е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. 15. „Законодателство на държавата, в която кандидатът или участникът е установен” е: а) за физическите лица – отечественото им право по смисъла на чл. 48 на Кодекса на международното частно право; б) за юридическите лица – правото на държавата, определено съгласно чл. 56 на Кодекса на международното частно право; в) за обединенията или други образувания, които не са юридически лица – правото на държавата, в която са регистрирани или учредени. 16. „Изисквания за маркировка” са изискванията, на които трябва да отговарят строителството, стоките, услугите, процесите или процедурите, за да получат съответната маркировка. 17. „Изключителни обстоятелства” са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят, или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя. 18. „Иновация” е прилагането на нов или значително подобрен продукт, услуга или процес, включително, но не само, производствени или строителни процеси, на нов маркетингов подход или на нов метод на организация на стопанските дейности, работното място или външните отношения. 19. „Кандидат” е стопански субект, който е подал заявление за участие в ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, договаряне с предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление, състезателен диалог, партньорство за иновации или участва в ограничен конкурс за проект. 20. „Класифицирана информация” е всяка информация или материал независимо от формата, естеството или начина на предаване, за които е определено ниво на класификация или защита за сигурност и които в интерес на националната сигурност и съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби в сила в съответната държава – членка, изискват защита срещу злоупотреба, унищожаване, отстраняване, разкриване, загуба или узнаване от неоправомощени лица или какъвто и да е друг вид увреждане. 21. „Конфликт на интереси” е налице, когато възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка или могат да повлияят на резултата от нея, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка. 22. „Криза” е всяка ситуация в държава – членка, или в трета страна, в която е настъпило вредоносно събитие, което по своя мащаб явно превишава вредоносните събития от всекидневния живот и което значително застрашава живота и здравето на хора, има съществени последици върху имуществото или изисква мерки за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост. Криза е налице и тогава, когато настъпването на такова вредоносно събитие се смята за непосредствено предстоящо. Кризи са и въоръжените конфликти и войните. 23. „Маркировка” е всеки документ, сертификат или свидетелство, които потвърждават, че строителството, продуктите, услугите, процесите или процедурите отговарят на определени изисквания. 24. „Научноизследователска и развойна дейност” са всички дейности, които обхващат фундаментални научни изследвания, приложни научни изследвания и експериментална развойна дейност, като последната може да включва създаване на прототипи, например устройства за демонстриране постиженията на нова концепция или нова технология в съответна или представителна среда. 25. „Неподходяща оферта” e оферта, която не отговаря на техническите спецификации и на изискванията за изпълнение на поръчката или е подадена от участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или за когото е налице някое от посочените в процедурата основания за отстраняване. 26. „Неподходящо заявление за участие” е заявление, подадено от кандидат, който не отговаря на поставените критерии за подбор или за когото е налице някое от посочените в процедурата основания за отстраняване. 27. „Непредвидени обстоятелства” са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия. 28. „Обективно неделими части” са части от предмета на обществената поръчка, които поради своето естество не могат да бъдат възложени на повече от един изпълнител. 29. „Обособена позиция” е такава част от предмета на обществената поръчка, която въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на обществена поръчка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка. 30. „Общ терминологичен речник (CPV – Common Procurement Vocabulary)” е йерархично структурирана номенклатура за класификация, разделена на раздели, групи, класове, категории и подкатегории, и приложима към обществените поръчки, с цел да бъдат уеднаквени различните препратки, използвани от възложителите за описание на предмета на провежданите от тях процедури за възлагане на обществени поръчки. 31. „Обща техническа спецификация” е техническа спецификация в областта на информационните и комуникационни технологии, изготвена в съответствие с чл. 13 и 14 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 316, 14.11.2012 г.). 32. „Орган за оценяване на съответствието” е орган, който изпълнява дейности по оценяване на съответствието, в това число калибриране, изпитване, сертифициране и проверка, и е акредитиран съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218, 13.8.2008 г.). 33. „Писмен” или „в писмена форма” е всеки израз, състоящ се от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и впоследствие съобщен, включително информация, която се предава и съхранява с електронни средства. 34. „Подизпълнител” е лице, което е дало съгласие да изпълни определен дял от предмета на обществената поръчка. 35. „Подпомагащи дейности по закупуване” са дейности, подпомагащи закупуването, по-специално следните форми: а) техническа инфраструктура, даваща възможност на възложителите да възлагат обществени поръчки или да сключват рамкови споразумения за строителство, доставки или услуги; б) консултации по провеждането или разработването на процедурите за възлагане на обществена поръчка; в) подготовка и ръководство на процедурите за възлагане на обществена поръчка от името и за сметка на въпросния възложител. 36. „Пощенска пратка” е адресирана пратка в окончателната форма, в която тя се пренася, независимо от теглото. Освен кореспондентските пратки тези пратки могат да включват например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност, независимо от теглото. 37. „Пощенски парични преводи” са услуги по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба на Закона за пощенските услуги; 38. „Пощенски услуги” са услуги, които се състоят в събиране, сортиране, пренасяне или доставка на пощенски пратки, независимо дали попадат в обхвата на универсалната пощенска услуга по смисъла на Закона за пощенските услуги или извън нейния обхват. 39. „Правителство” е всяко национално, регионално или местно правителство на държава членка или на трета страна. 40. „Предаване” е аудио-визуално предаване по чл. 2, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията или радиопредаване по чл. 2, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията. 41. „Професионална компетентност” е наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. 42. „Публично предприятие” е всяко предприятие, върху което публични възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 могат да упражняват доминиращо влияние. Доминиращо влияние от страна на публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 се предполага във всеки от следните случаи, в които възложителят пряко или непряко: а) притежава мажоритарния дял от записания капитал на предприятието; б) контролира мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от предприятието; в) може да назначи повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на предприятието. 43. „Публичноправна организация” е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1-14. Нуждите от общ интерес имат промишлен или търговски характер, когато лицето действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба, като самостоятелно понася загубите от извършване на дейността си. Лечебно заведение – търговско дружество, чийто капитал е поне 2/3 частна собственост, финансирано с повече от 50 на сто от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации и което има промишлен или търговски характер, макар да задоволява нужди от общ интерес, не е „публичноправна организация” по смисъла и за целите на Закона за обществените поръчки. 44. „Свързано предприятие” е предприятие, чиито годишни отчети са консолидирани с тези на възложителя в съответствие със Закона за счетоводството, или всяко предприятие, което: а) може да е пряко или непряко под доминиращото влияние от страна на възложителя, или б) може да упражнява доминиращо влияние върху възложителя, или в) заедно с възложителя попада под доминиращото влияние на друго предприятие поради собственост, финансово участие или правилата, които се прилагат към него. 45. „Свързани лица” са тези по смисъла на § 1, т. 13 и 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 46 „Специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания” са тези по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания или техният еквивалент съгласно законодателството на държава членка. 47. „Специални или изключителни права” са права, предоставени от компетентен орган по смисъла на законов, подзаконов или административен акт, по силата на който се запазва упражняването на секторни дейности за един или повече субекти, поради което съществено се засяга възможността на други субекти да извършват такава дейност. Не са „специални или изключителни права” права, които са били предоставени чрез процедура, при която е била осигурена достатъчна публичност, и които са били: а) предоставени по реда на този закон или на Закона за концесиите, или б) процедури по други правни актове на ЕС по приложение № 12, които осигуряват достатъчна предварителна прозрачност за предоставяне на разрешения въз основа на обективни критерии. 48. „Стандарт” е техническа спецификация, приета от признат орган по стандартизация, за многократно или непрекъснато приложение, съответствието с която не е задължително и който може да бъде: а) „международен стандарт” – стандарт, приет от международна организация по стандартизация и достъпен за широката общественост; б) „европейски стандарт” – стандарт, приет от европейска организация по стандартизация и достъпен зa широкатa общественост; в) „национален стандарт” – стандарт, приет от национална организация по стандартизация и достъпен зa широкатa общественост. 49. „Стандарт в областта на отбраната” е техническа спецификация, съответствието с която не е задължително и която е одобрена от организация по стандартизация, специализирана в изработването на технически спецификации за многократно или непрекъснато приложение в областта на отбраната. 50. „Стопански субект” е всяко физическо или юридическо лице или образувание, или обединение от такива лица и/или образувания, които предлагат на пазара изпълнение на строителство и/или строеж, доставка на стоки или предоставяне на услуги. 51. „Строеж” е резултатът от строителни работи или дейности в областта на строителството, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция. 52. „Съвместно предприятие” е договорно обединение на секторни възложители за извършване на секторните дейности по чл. 123. 53. „Технически еталон” е всеки резултат, създаден от европейските органи по стандартизация, различен от европейските стандарти, съгласно процедури, адаптирани към развитието на пазарните потребности. 54. „Технически спецификации” са: а) при обществени поръчки за строителство – всички технически предписания, които се съдържат, по-специално, в документацията за обществената поръчка, определящи изискваните характеристики на материалите, стоките или консумативите, така че да отговарят на предвидената от възложителя употреба; тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба и производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на строителните работи. Характеристиките включват и правила за проектиране и ценообразуване, условия за изпитване, инспекция и приемане на строителство и методи или технологии на строителство, както и всички други технически условия, които възложителят може да наложи съгласно общи или специални нормативни актове, по отношение на завършено строителство и материалите или частите, включени в него; б) при обществените поръчки за доставки или услуги – спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. 55. „Трета страна” е страна, която не е държава членка. 56. „Управление на системата на единна сметка и фискалния резерв” включва: а) централизация на средства, постъпления и плащания чрез транзитни сметки и СЕБРА и свързаните с това услуги, дейности, програмно и ресурсно осигуряване съгласно Закона за публичните финанси; б) управление на ликвидността на системата на единна сметка и инвестирането на временно свободни средства във финансови инструменти съгласно Закона за публичните финанси; в) управление на активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система съгласно Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система; г) управление на останалите сметки и активи, включени във фискалния резерв. 57. „Услуги, различни от пощенски услуги” са услуги, които са предоставени в следните области: а) услуги за обслужване на поща (както услугите, които предхождат, така и услугите, които следват изпращането, включително „разпределителни услуги в пощенски салон”); б) услуги относно пощенски пратки, които не са обхванати от буква „а”, като пряка кореспонденция без означен адрес. 58. „Условия за изпълнение на поръчката” са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. 59. „Участник” е стопански субект, който е представил оферта или проект или е поканен да участва в преговори. 60. „Фиксирани мрежи за обществени услуги” са: а) преносните и разпределителните мрежи по смисъла на Закона за енергетиката – за дейностите по чл. 124 и 125; б) водоснабдителна система и канализационна система по смисъла на § 1, ал. 1, т. 32 и 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите – за дейностите по чл. 124. 61. „Финансови инструменти” са финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти. 62. „Хора в неравностойно положение” са лицата по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора (OB, L 187, 26.6.2014 г.) 63. „Централен орган за покупки” е възложител, осъществяващ централизирани дейности по закупуване и евентуално подпомагащи дейности по закупуване. За поръчки в областта на отбраната и/или сигурността централен орган за покупки може да бъде възложител, който осъществява централизирани дейности по закупуване, или европейски публичен орган, който: а) придобива доставки и/или услуги, предназначени за възложители, или б) сключва договори или рамкови споразумения за строителство, доставки или услуги, предназначени за възложители. 64. „Централизирани дейности по закупуване са дейности, които се осъществяват постоянно в една от следните форми: а) придобиване на доставки и/или услуги, предназначени за възложители; б) възлагане на обществени поръчки или сключване на рамкови споразумения за строителство, доставки или услуги, предназначени за възложители. 65. „Чувствително оборудване, строителство или услуга” е оборудване, строителство или услуга за целите на сигурността, които включват, изискват и/или съдържат класифицирана информация. 66. „Годишен общ оборот” е сумата от нетните приходи от продажби. 67. „Оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката” е сума, равна на частта от нетните приходи от продажби, реализирана от дейност, попадащи в обхвата на обществената поръчка.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. ...) в § 1г от Допълнителните разпоредби думите „по чл. 7 от Закона за обществените поръчки” се заменят с „по чл. 5, ал. 2-4 от Закона за обществените поръчки”.” По § 8 има направено предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 87 ал. 10 се изменя така: „(10) В 5-дневен срок от получаване на искане от възложител по чл. 5 от Закона за обществените поръчки или от лице, което организира процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки, органът по приходите предоставя информация за наличието или липсата на задължения на лицето, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Националната агенция за приходите може да предоставя на възложителите достъп по електронен път до информация за наличието или липсата на задължения на лицата.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, тъй като наближаваме текстовете, които касаят приложенията по отделните разпоредби, моля да подложите на гласуване в залата предложението ми да не четем текстуално предложенията, които в мнозинството са в табличен вид, а единствено неприетите предложения. Тоест да не четем и консолидирания текст така, както е приет от Комисията по правни въпроси. Той е приложен в доклада и е удостоверен съответно, съобразно гласуването в Комисията.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи от 9 до 17: „§ 9. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 174, ал. 3 думите „и възложители” се заличават. § 10. В Закона за „Държавен вестник” (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 7, ал. 2 думите „за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и” се заличават. § 11. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 99, ал. 3 думите по „чл. 12, ал. 1, т. 13” се заменят с „по чл. 13, ал. 1, т. 13”. § 12. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. ...) в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби навсякъде думите „по чл. 7, т. 1 или 3” се заменят с „по чл. 5, ал. 2, т. 1-14”, а думите „30 на сто” се заменят с „50 на сто”. § 13. В Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. ...) в § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби думите „по чл. 7” се заменят с „по чл. 5, ал. 2-4”. § 14. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 22, ал. 3 изречение второ се заличава. § 15. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол или общинските съвети възлагат на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационна сделка.” 2. Параграф 8 от Допълнителните разпоредби се отменя. § 16. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. ...) в § 1 от Допълнителната разпоредба т. 14 се изменя така: „14. „Свързани лица” са: а) роднини по права линия без ограничение; б) роднини по съребрена линия до четвърта степен включително; в) роднини по сватовство – до втора степен включително; г) съпрузи или лица, които се намират във фактическо съжителство; д) съдружници; е) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; ж) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството. Не са свързани лица дружество, чийто капитал е 100 на сто държавна или общинска собственост, и лице, което упражнява правата на държавата, съответно на общината в това дружество. § 17. В Закона за публично-частното партньорство (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 33, ал. 1 думите „процедура на договаряне с обявление” се заменят със „състезателна процедура с договаряне”. 2. В чл. 35: а) алинея 1 се изменя така: (1) Обявлението за процедура за определяне на частен партньор съдържа информацията по част Б от Приложение № 4 към чл. 23, ал. 5, т. 2, буква „а” от Закона за обществените поръчки, когато е приложимо, като задължително се описват: 1. обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, и се посочва, че същата се изпълнява чрез ПЧП; 2. всички гаранции, определени в проекта на договор за ПЧП; 3. максималният размер на плащанията, както и другите форми на финансовата подкрепа. б) в ал. 3, т. 2 думите „чл. 25, ал. 4” се заменят с „чл. 105, ал. 1 и 2”. 3. Член 36 се изменя така: „Чл. 36. (1) За кандидатите и участниците в процедурата се прилагат изискванията на чл. 54-65, 67-69 и чл. 111 от Закона за обществените поръчки. (2) Участниците представят оферта съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки и правилника за неговото прилагане. Към офертата се прилага и финансово-икономически модел за осъществяване на ПЧП.” 4. В чл. 38: а) в ал. 1 изречение второ думата „протоколът” се заменя с „докладът”, а думите „чл. 72” с „чл. 103, ал. 3”. б) в ал. 2, т. 2 думите „чл. 39” се заменят с „чл. 110”. в) в ал. 3 думите „чл. 74, ал. 2” се заменят с „чл. 112, ал. 3”. 5. В чл. 39, т. 1 думите „процедура на договаряне с обявление” се заменят със „състезателна процедура с договаряне”. 6. В чл. 42, ал. 1 думите „процедура на договаряне с обявление” се заменят със „състезателна процедура с договаряне”. 7. В чл. 57, ал. 1, т. 2 думите „чл. 47, ал. 1, 2 и 5” се заменят с „чл. 54, ал. 1 и посочените в обявлението или в поканата обстоятелства по чл. 55, ал. 1”. 8. В чл. 72 думите „Глава единадесета „Обжалване” се заменят с „Част шеста „Отстраняване на нарушения в процедурите”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 18: „§ 18. Възлагането на обществени поръчки, сключването на рамкови споразумения и провеждането на конкурси за проекти, за които до влизането в сила на този закон е взето решение за откриване или е публикувана покана по реда на Глава осма „а” от отменения Закон за обществените поръчки, се приключват по досегашния ред.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 19: „§ 19. Договорите въз основа на рамково споразумение, сключено до влизането в сила на този закон, се възлагат по реда, действащ към датата на решението за откриване на процедура за сключване на рамково споразумение.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 20: „§ 20. Динамичните системи за доставки и системите за предварителен подбор, създадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до 30 юни 2016 г.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 21: „§ 21. Когато до влизането в сила на този закон е подадена жалба пред Комисията за защита на конкуренцията, съответно пред Върховния административен съд, производството по жалбата се образува и довършва по досегашния ред.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 23: „§ 23. За договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени до влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на чл. 116 и 118.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен, поради отпадането на т. 1 от § 20 по вносител.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 24 като в него думите „чл. 36” се заменят с „чл. 39”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 5, буква „а” на § 29. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 25: „§ 25. (1) Възложителите изграждат звената по чл. 245, ал. 1 в срок до 31 декември 2016 г. (2) Администрациите на изпълнителната власт по чл. 36 от Закона за администрацията създават звената в рамките на установената в съответните устройствени актове обща численост на персонала им.”

По § 19 има предложение от народния представител Гроздан Караджов и група народни представители: „В Преходни и заключителни разпоредби, § 19, т. 1 да отпаднат думите „правилник за прилагане на закона”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 26: „§ 26. (1) Министерският съвет приема правилник за прилагане на Закона, Наредбата по чл. 13, ал. 2 и тарифата по чл. 220, ал. 1 в срок до 15 април 2016 г. (2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика определя с решение списък на стоките и услугите съобразно Общия терминологичен речник по чл. 12, ал. 1, т. 1.” Комисията предлага да се създадат § 27 и § 28: „§ 27. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредбата по чл. 71, ал. 5 в срок до 15 април 2016 г. § 28. Министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издават наредбата по чл. 40, ал. 4 в срок до 1 юли 2017 г.” По § 20 има предложение от Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 29: „§ 29. Законът влиза в сила от 15 април 2016 г., с изключение на: 1. Член 39, който влиза в сила от 1 юли 2017 г., а по отношение на централните органи за покупки – от 1 януари 2017 г. 2. Член 40: а) алинея 1 и 3, т. 1-4 и т. 10, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.; б) алинея 3, т. 5-9, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. 3. Член 41, ал. 1 – относно техническа съвместимост и свързаност и ал. 2, които влизат в сила от 1 юли 2017 г. 4. Член 59, ал. 4, който влиза в сила от 1 юли 2018 г. 5. Член 67: а) алинея 4 относно задължителното представяне на ЕЕДОП в електронен вид, който влиза в сила от 1 април 2018 г.; б) алинея 8, т. 2, който влиза в сила от 1 юни 2018 г. 6. Член 97, който влиза в сила от 1 януари 2017 г. 7. Член 232 и чл. 233, които влизат в сила от 1 септември 2016 г. 8. Параграф 26, ал. 1 и § 27, които влизат в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник”.”

И едно предложение да направя на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника: В § 29, т. 7 и чл. 233, „които влизат” се заменят с „който влиза”.

В § 22, т. 7 думите „и чл. 233, които влизат в сила” се заменят с „който влиза”.

Да.

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1. Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3 – „Списък на социалните услуги и други специфични услуги”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3, съгласно доклада на Комисията. Приложение № 3 към чл. 20, ал. 1, т. 2, буква „б” – „Списък на стоките във връзка с поръчките, възлагани от публични възложители в областта на отбраната”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.

Приложение № 4 към чл. 23, ал. 4, т. 2, буква „а“ – „Обявления на публични възложители”. „Част А – Информация, свързана с обявленията за предварителна информация”. „Раздел I – Информация, която най-малко трябва да съдържат обявленията за предварителна информация”. „Раздел II – Допълнителна информация, която най-малко трябва да съдържа обявлението за предварителна информация, когато се използва за оповестяване откриването на процедура”. „Част Б – Информация, която най-малко трябва да съдържа обявлението за обществена поръчка”. „Част В – Информация, която най-малко трябва да съдържа обявлението за възлагане на поръчка”. „Част Г – Обявленията за изменение на договор за обществена поръчка следва да съдържат най-малко следната информация”. „Част Д – Обявленията за доброволна прозрачност следва да съдържат най-малко следната информация”. „Част Е – Обявленията за конкурс за проект следва да съдържат най-малко”. „Част Ж – Обявленията за резултатите от проведен конкурс за проект следва да съдържат най-малко”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 4, съгласно доклада на Комисията.

Приложение № 5 към чл. 23, ал. 4, т. 2, буква „б“ – „Обявления на секторни възложители”. „Част А – Информацията, която най-малко трябва да съдържа периодичното индикативно обявление”. „Раздел I – Информация, която се включва във всички случаи”. „Раздел II – Допълнителна информация, която най-малко трябва да бъде предоставена, когато обявлението се използва за оповестяване на откриването на процедура или позволява съкращаване на сроковете за получаване на оферти”. „Част Б – Информацията, която най-малко трябва да съдържа обявлението за поръчка”: „А. Открити процедури. Б. Ограничени процедури. В. Процедури на договаряне.”

Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция за Приложение № 5.

Приложение № 6 към чл. 23, ал. 6, т. 2, буква „а”. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 6 към чл. 23, ал. 7, т. 2, б. „а”.

Приложение № 7 към чл. 23, ал. 7, т. 2, буква „б”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7. Приложение № 8 към чл. 41, ал. 1, т. 1. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 8 към чл. 34, ал. 1, т. 1. Приложение № 9 към чл. 41, ал. 1, т. 2. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 9 към чл. 34, ал. 1, т. 2. Приложение № 10 към чл. 115. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 10. Приложение № 11 към чл. 71, ал. 5. Комисията подкрепя текста на вносителя.

Към чл. 41, ал. 1, т. 2.

Приложение № 10 е към чл. 115. (Шум и реплики.)

Приложение № 10 към чл. 115. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 10.

Приложение № 11 към чл. 71, ал. 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 11. Приложение № 12 към чл. 130, ал. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 12. Приложение № 13 към чл. 141, ал. 1. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 13. Приложение № 14 към чл. 150. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 14. Приложение № 15 към чл. 151. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 15. Приложение № 16 към чл. 155, ал. 2. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 16 към чл. 156, ал.2.

Приложение № 17 към чл. 166, ал. 2. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 17 към чл. 167, ал. 2. Приложение № 18 към чл. 175, ал. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 18. Приложение № 19 към чл. 176, ал. 1. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 19 към чл. 178, ал. 1. Приложение № 20 към чл. 187, ал. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 20.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време до 18,00 ч., за да можем да започнем със Законопроекта.

Да, предлагам до 18,00 ч. Благодаря Ви, госпожо Председател.

На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да гласуваме за допускане в пленарната зала на: Евгени Макавеев – главен секретар на БАБХ, Георги Чобанов – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и контрол на фуражите” в БАБХ, Емил Кръстев – началник-отдел в дирекция „Правна” в БАБХ, и Тодор Тодоров – старши експерт в дирекция „Политики и агро-хранителна верига” към Министерството на земеделието и храните.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители да се създаде нов § 1. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 6 думите „Изпълнителният директор на БАБХ” се заменят с „Министърът на земеделието и храните”, а след думата „определя” се добавя „със заповед”.” Параграф 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2. Параграф 2. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители § 2 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Станков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

Параграф 3. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Параграф 6. Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Станков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.

Параграф 7 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В § 7 т. 1 се изменя така: „1. В ал. 2 думата „три” се заменя с „две”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.

По § 8 има предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Иван Станков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В чл. 30 се правят следните изменения: „1. В ал. 2: а) в т. 2 думите „и документ, удостоверяващ професионалния опит на управителя” се заличават; б) в т. 5 думите „ветеринарното лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинското”, а думите „националния съвет” се заменят с „областния съвет на областната колегия”. 2. В ал. 4 думата „наредбата” се заменя с „наредба”. Предложение на народния представител Иван Станков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 35, ал. 2, т. 5 след думата „регистъра” се добавя „на областната колегия”.” Предложение на народния представител Иван Станков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. Чл. 36 се изменя така: „Чл. 36. (1) При наложено наказание по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България председателят на областната колегия на БВС в тридневен срок от налагането на наказанието писмено уведомява директора на съответната ОДБХ и собственика или ползвателя на животновъдния обект, с който ветеринарният лекар има сключен договор по реда на чл. 137а или чл. 137б. (2) В тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 директорът на ОДБХ издава заповед за спиране регистрацията за упражняване на професията на ветеринарния лекар до влизането в сила на наказанието по ал. 1. (3) Заповедта по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (4) В 7-дневен срок от влизането в сила на наказанието по ал. 1 председателят на областната колегия на БВС уведомява директора на съответната ОДБХ и собственика или ползвателя на животновъдния обект, с който ветеринарният лекар има сключен договор по реда на чл. 137а или чл. 137б. Към уведомлението се прилага копие от акта по чл. 29, ал. 5 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България с отбелязване „влязъл в сила”. (5) В тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 4 директорът на ОДБХ издава заповед за спиране регистрацията за упражняване на професията на ветеринарния лекар до изтичане на срока на наказанието.” По § 9 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Станков. Комисията не подкрепя предложението: „В § 9 относно чл. 39, ал. 4, т. 15 думите „най-малко веднъж на два месеца” се заменят с „при повикване от собствениците и при сигнал за опасност от заболяване”, а след думите „като извърши” се добавя „ежегодни”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, т. 4 думите „държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”. 2. В ал. 2: а) в т. 5 думите „на хартиен носител” се заличават; б) в т. 6 след абревиатурата „ОДБХ” се добавя „отчети”; в) в т. 7 думите „на ветеринарните лекари” се заличават; г) в т. 14, буква „б” думите “държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”.

По параграф 10 има предложение на народния представител Иван Станков. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3 и не го подкрепя по т. 2: „2. В новата редакция на чл. 46г, в края на текста, след думата „лекари” се поставя запетая и се добавя „вписани в регистър по чл. 32”.” Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, но поради това че не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативите актове, предлага да се оформи в нови параграфи 11 – 16: „§ 11. Член 46а се изменя така: „Чл. 46а. Българската агенция по безопасност на храните информира Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки за изпълнението на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози съгласно ветеринарното законодателство на Европейския съюз.” § 12. Член 46б се отменя. § 13. Член 46в се изменя така: „Чл. 46в. (1) Таксите, по които се заплаща изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните. Тарифата се обнародва в „Държавен вестник” и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните. (2) Определените по ал. 1 такси могат да се променят само съгласно индекса на инфлация, определен от Националния статистически институт.” § 14. В чл. 46г, ал. 1 думите „изпълнение на мерките по чл. 46б, както и” се заменят с „изпълнението на програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1, включително”, а думите „предвидени в програмите по чл. 46б” се заличават. § 15. В чл. 46д думите „за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма” се заменят с „по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1”. § 16. В чл. 46е навсякъде думите „държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните” се заменят с „програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1”.” Предложение за редакционна поправка по реда на чл. 81 ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание относно Закона. В новия параграф 13 в редакцията на Комисията относно чл. 46, в ал. 1 и 2 думите „таксите и такси” се заменят с „цените и цени”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17: „§ 17. В Глава четвърта, Раздел II се създават чл. 46з-46к: „Чл. 46з. (1) Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози със значение за Европейския съюз съдържа данните по чл. 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (OB, L 189/1 от 27 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 652/2014”. (2) Програмата по ал. 1 се представя на министъра на земеделието и храните за одобряване до 15 април на годината, предхождаща годината за изпълнението й. (3) Българската агенция по безопасност на храните изпраща програмата по ал. 1 на Европейската комисия за одобряване до 31 май на годината, предхождаща годината за изпълнението й. (4) За изпълнението на програмата по ал. 1 БАБХ изготвя доклад до Европейската комисия съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 652/2014. Чл. 46и. Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози с национално значение, която се одобрява по реда на чл. 46з, ал. 2. Чл. 46к. (1) Мерките по програмите по чл. 46з и 46и се включват в програмата по чл. 118, ал. 1. (2) Когато програмите по чл. 46з и 46и са одобрени за срок, по-кратък от периода на програмата по чл. 118, ал. 1, посочените в тях мерки се изпълняват за срока, за който са одобрени. (3) Когато програмите по чл. 46з и 46и са одобрени за срок, по-дълъг от периода на програмата по чл. 118, ал. 1, посочените в тях мерки за срока след изтичането на периода на програмата се включват в програмата за следващия период.” Предложение от народния представител Иван Станков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. Създава се Глава четвърта „а” с чл. 46л и 46м: „Глава четвърта „а” Осъществяване на ветеринарномедицинска дейност във висшите училища Чл. 46л. (1) Ветеринарномедицинска дейност по чл. 2, т. 3 се осъществява във ветеринарна клиника, ветеринарна амбулатория (кабинет) или ветеринарна лаборатория на висше училище. (2) Лицата, които осъществяват дейност в обектите по ал. 1, не членуват в БВС. Чл. 46м. Условията и редът за осъществяване на дейността по чл. 46л, ал. 1, както и последващият контрол, се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и министъра на образованието и науката.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 19: „§ 19. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 7 накрая се добавя „наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 21/2004”. 2. В ал. 8 думите „Регламент (ЕО) № 504/2008 на Комисията от 6 юни 2008 г. за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите на идентификация на еднокопитни животни (ОВ, L 149/3 от 7 юни 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 504/2008” се заменят с „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/262 на Комисията от 17 февруари 2015 г. за определяне на правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение на методите за идентификация на еднокопитни животни (Регламент за паспорт на еднокопитните животни), OB, L 59/1 от 3 март 2015 г., наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/262”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 20: „§ 20. В чл. 51а думите „5-дневен срок от раждането на животните” се заменят с „максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент (ЕО) № 1760/2000, чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 21/2004 и чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/262 и в сроковете съгласно наредбата по чл. 51, ал. 9”.” Предложение на народните представители Румен Христов, Дончо Баксанов и група народни представители – да се създаде § 13а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 76, ал. 2, т. 2 след думата „сертификати” се добавя „фактури”, а след думата „документи” се добавя „включително счетоводни”.” Предложение от народния представител Живко Мартинов, направено по реда на чл. 80 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 108, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 и 2 думите „и чл. 120, ал. 1” се заличават. 2. В т. 4 след думата „мерките” се добавя „по програмата”, а думите „и чл. 123, ал. 1” се заличават. 3. В т. 5 думите „държавната профилактична програма” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”. 4. В т. 8 в началото се добавя „съхранение и”.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам отношение по предложението на народния представител Иван Станков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това предложение беше направено по време на самото обсъждане и в присъствието на всички заинтересовани страни и организации. В оня момент и под формата, под която беше поднесено, не предизвика тогава съществени възражения. След като беше и е било вероятно осмислено от различните заинтересовани страни и най-вече от Българския ветеринарен съюз, постъпиха много остри и сериозни възражения. Те са изпратени до много народни представители. Аз правя предложение като някакъв компромис между мотивите на вносителя – уважавания проф. Станков, и възражението на Съюза на ветеринарните лекари – да отпадне т. 2. Те оспорват въобще правото на висшите учебни заведения да развиват ветеринарномедицинска дейност в лабораториите, които са изградени за подготовка на студентите и оспорват сериозно това изключение на преподавателите, които работят там, да не членуват в Съюза, който е създаден да унифицира дейността, изискванията и практиките, които извършват тази категория лекари. За ал. 2 аз предлагам да отпадне, като един компромис между мотивите на вносителя – уважаваният проф. Станков, и острите възражения на Съюза на ветеринарните лекари, така че моля да го предложите. Предлагам и на проф. Станков да приеме този компромис, за да няма напрежение в гилдията, която Вие готвите и сте една общност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз вземам повод от думите на господин Божинов. Приемам неговото предложение ал. 2 да отпадне като компромис, но искам да направя някои пояснения. Наистина има остра реакция от Съюза на българските ветеринарни лекари, и то реакцията е за това, че ние предлагаме един по-нов статут, нещо по-различно на университетските ветеринарномедицински клиники. И аз смятам, че всички народни представители трябва да бъдат убедени в правотата на това, защото не може да се сложи знак на равенство между университетските ветеринарни клиники и частно практикуващите. Съображения има много сериозни за това. Първо, ветеринарномедицинските клиники, университетските клиники са публична държавна собственост. Те са държавни. Там работят преподаватели, които са на държавни служби. Частно практикуващите – това са еднолични търговци. Другото – и едните, и другите имат различен предмет на дейност. Частно практикуващите се занимават с лечебна и диагностична дейност. Това е основното тяхно предназначение и в по-голямата си част те се занимават дори не с продуктивни животни, а с домашни любимци, докато университетските болници имат различен статут. Този статут е на първо място – учебна дейност, след това – изследователска, и от там нататък – диагностична и лечебна. Има изградени лаборатории. Тракийският университет е първият в страната, който получи европейска акредитация, така че аз не приемам възражението на председателя на Българския ветеринарен съюз д-р Цветков. То не е състоятелно, не е достатъчно добре обосновано. Но заради това, което предлага господин Божинов, защото нищо чудно, може да се наложи така, че да лишат от правото някои от нашите преподаватели, които практикуват и частна практика, да не могат да работят в клиники, приемам тази ал. 2 да бъде оттеглена, но всичко останало, мисля, че не бива да се приема буквално така, както е представено. Благодаря за вниманието и мисля, че университетските ветеринарномедицински клиники трябва да получат своята подкрепа.

Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители – § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Станков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 23: „§ 23. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Изпълнителният директор на БАБХ определя със заповед екипи за потвърждаване или отхвърляне на съмнение за възникване на болести, за които има риск от бързо и масово разпространение, или които водят до причиняване на значителни икономически загуби. Екипите действат при възникнало съмнение.” 2. Създава се ал. 3: „(3) Изискванията към работата на екипите по ал. 2 се определят с инструкция на изпълнителния директор на БАБХ.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.” Параграф 15 – предложение на народния представител Иван Станков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 24: „§ 24. Член 118 се изменя така: „Чл. 118. (1) Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. (2) Програмата по ал. 1 обхваща период от три години, като се разработва и представя за одобрение на министъра на земеделието и храните до 31 юли на годината, предхождаща периода, за който програмата ще се прилага. (3) Програмата по ал. 1 се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните до 31 октомври в годината на изготвянето й и съдържа: 1. списък на болестите, срещу които БАБХ провежда мерки за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози; 2. видовете и броя на животните, за които се прилагат мерките, предвидени в нея; 3. видовете мерки по т. 1, схемите за тяхното прилагане и сроковете за изпълнението им; 4. необходимите средства за нейното изпълнение. (4) Програмата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник”. (5) Собствениците, съответно ползвателите на животновъдните обекти са длъжни да създадат организация и да съдействат на ветеринарните лекари за изпълнение на мерките по програмата по ал. 1. (6) Когато някоя от мерките по програмата по ал. 1 не е изпълнена поради нарушение на ал. 5, директорът на ОДБХ писмено уведомява съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” в 7-дневен срок от констатирането на нарушението. (7) Държавните и местните органи са длъжни да съдействат съобразно тяхната компетентност за изпълнението на мерките по програмата по ал. 1.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 25. По § 17 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 26: „§ 26. Чл. 121 се изменя така: „Чл. 121. Програмата по чл. 118, ал. 1 при необходимост може да се изменя и допълва по реда на нейното одобряване, като се посочват и допълнителните средства за нейното изпълнение.” Комисията предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. Чл. 123 се отменя.” По § 18 има предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 28: „§ 28. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 предлогът „на” се заменя със „съответно ползвателите на животновъдни обекти със”; б) в т. 10 думите „за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и на държавната профилактична програма на животните си” се заменят със „съдействат за изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”; в) в т. 11 думите „програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”; г) в т. 12 буква „б” се изменя така: „б) средствата за официалната идентификация, които са повредени, за бракуване и които са налични в собственика, съответно ползвателя на животновъдния обект при преустановяване на дейността му, за унищожаване и отразяване в Интегрираната информационна система на БАБХ;” д) точка 15 се изменя така: „15. предават в обект по чл. 259, ал. 1 или 2 умрелите животни, техните паспорти и страничните животински продукти; в случаите, когато умрелите животни се обезвреждат извън обект по чл. 259, ал. 1, предават техните паспорти на съответния официален ветеринарен лекар, за което се съставя протокол;” е) в т. 19 думите „извършени мероприятията по държавната профилактична програма“ се заменят с „изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”; ж) създава се т. 24: „24. незабавно уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, и официалния ветеринарен лекар по здравеопазване на животните, който отговаря за съответната община, при влошаване на здравословното състояние на животни в обекта.” 2. В ал. 2 след числото „13” се добавя „и по чл. 39, ал. 2, т. 14”. 3. В ал. 3, т. 1: а) буква „а” се изменя така: „а) едри преживни животни – с паспорт съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000 от официален ветеринарен лекар;” б) създава се нова буква „б”: „б) еднокопитни животни – с паспорт съгласно Регламент (ЕС) 2015/262; когато издаващият орган не е БАБХ, паспортът се заверява от официален ветеринарен лекар; изпълнителният директор на БАБХ предоставя и отнема правомощията за издаване на паспорт на другите издаващи органи при условията на Регламент (ЕС) 2015/262;” в) досегашната буква „б” става буква „в”. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Лицата по ал. 1 предоставят на официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта, копие от документа по ал. 3, т. 1, буква „в” и т. 2 в тридневен срок от издаването му.” Предложение на народния представител Светла Бъчварова. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 69, 71, 95 и 97. Комисията предлага да се създаде нов § 29: „§ 29. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 след думите „ал. 1 и 2” се добавя „и инсталациите по чл. 259а”. 2. В т. 6 думите „държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”.” Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. Член 137в се изменя така: „Чл. 137в. Когато в срок до 31 октомври собствениците или ползвателите на обекти, регистрирани по реда на чл. 137, или собствениците на животни, отглеждани само за лични нужди, не са сключили договор по реда на чл. 137а, съответно чл. 137б, БВС съгласувано с директора на съответната ОДБХ определя ветеринарен лекар, с който да се сключат договорите.” По § 19 има предложение на народния представител Светла Бъчварова. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Румен Христов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Георги Божинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 31: „§ 31. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При нарушения по ал. 1, т. 2, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, довели до непосредствена опасност за здравето на хора или животни, директорът на ОДБХ издава заповед, която включва и разпореждане за умъртвяване на животните на място и насочване за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.” 2. Създават се ал. 3, 4, 5, 6 и 7: „(3) Умъртвяването се извършва в присъствие на комисия, определена с разпореждането по ал. 2, в състава на която се включва и регистрираният ветеринарен лекар, сключил договор по реда на чл. 137а или чл. 137б. (4) За извършване на умъртвяването комисията съставя протокол по образец. (5) Комисията по ал. 3 извършва предаването на труповете на животните в обект за обезвреждане на странични животински продукти. (6) Директорът на ОДБХ писмено уведомява изпълнителния директор на БАБХ в 7-дневен срок от обезсилването на удостоверението. (7) Изпълнителният директор на БАБХ изпраща писмена информация до Държавен фонд „Земеделие“ за обезсилването на удостоверението.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 8 и в нея се създава изречение второ: „Обжалването не спира изпълнението.” По § 20 има предложение на народния представител Иван Станков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 32: „§ 32 В чл. 139, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;”. 2. В т. 2 след думата „отстраняването“ се добавя „или нерегламентираната подмяна”. 3. Създава се т. 3а: „3а. пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища;”. 4. В т. 8 думите „държавната профилактична програма” се заменят с „програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози”.”

Параграф 21 – предложение на народния представители Румен Христов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В § 21, ново съдържание на чл. 139а, ал. 1, изразът „1, 2”, ведно със запетаята след него – отпада.” Предложение на народния представител Иван Станков. Комисията не подкрепя предложението” „В § 21 относно чл. 139а ал. 1 се изменя така: „(1) При установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, 2, 4 – 9 официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за налагане на парична санкция, а при повторно нарушение отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.” Предложение на народния представител Георги Божинов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 33: „§ 33. В чл. 139а ал. 1 се изменя така: „(1) При установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1, 2, 4-9, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти.”

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Параграф 21 по вносител разглежда случаите, при които са установени нарушения по чл. 139 и съответните алинеи и точки. Вносителят предлага съответният директор на областната дирекция на Българската агенция по безопасност на храните да има две опции на действие, когато се установи такова нарушение. Едното е да издаде заповед и тези животни да се национализират или да се насочат за обезвреждане чрез умъртвяване. Нали така, господин професоре? Имаше много интересен и продължителен дебат в Комисията дали съюзът да бъде „и”, тоест кумулативно: и да се национализират, и да се унищожат или в зависимост от ситуацията и компетентността на съответния директор той да прецени. Национализират се и ако не са опасни, се разпореждат, а в противен случай, се унищожават. Предложението ми, което Комисията прие, беше да отпадне съюзът „или”, поставихме „запетая” и се получи комулативно, че компетентният орган – ако приемете моето предложение – и национализира животните, и ги унищожава, без да може да прецени в дадения случай колко е тежка опасността и дали тези животни може, ако не застрашават здравето на хората и така нататък, да се използват. Тогава благодарих, че приеха моето предложение. Сега проведохме разговори с колеги от Комисията от ГЕРБ и други колеги. Господин Председател, готов съм да оттегля моето предложение, което доведе до тази редакция, и да остане текстът на вносителя, който е по-добър и дава възможност на компетентния орган да прецени. Виждам, че колегите от ГЕРБ ме адмирират и предлагам да го гласуваме, за да не усложняваме ситуацията.

Не приемаме на Комисията, приемаме на вносителя – това предлагам аз.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Каза се какво е съдържанието на това предложение. Няма да повтарям думите на господин Божинов, но настоявам предложението ми да се вземе под внимание. Предложение ми е следното: не съм съгласен с умъртвяването на животните на място и насочването им за обезвреждане. Смятам, че това е нещо крайно погрешно. Настройваме хората срещу себе си, непрекъснато обаждания от цялата страна. Умъртвяването за мен не е решение. Затова предложението ми е най-напред областният директор на Българската агенция по безопасност на храните да направи предупреждение, след което налагане на парична санкция. Междувременно, уважаеми колеги, ветеринарномедицинските специалисти трябва да се ангажират и да изяснят здравословния статус на животните. Ако животните са в добро здраве, те могат да бъдат пренасочени, да бъдат предоставени в полза на държавата. В Комисията спорихме дали има институция, която да вземе тези животни. Мога да Ви кажа, че има такава институция. Мога да посоча Тракийския университет като пример, защото непрекъснато за ветеринарна медицина търсим пациенти. Могат да бъдат насочени към малки ферми, но да се тръгне към унищожаване на място на животните, смятам, че не е целесъобразно. Ако вече се установи отклонение в здравословното състояние, тогава при всички случаи трябва да се наложи тази санкция. Искам да поясня, че това предложение засяга най-вече малките ферми и така наречените „ферми от задния двор”, където хората си имат по няколко животни. Пенсионерите нямат възможности да сключат договори, да ги регистрират, да ги идентифицират и тези животни трябва да бъдат унищожени. Традицията е такава – години наред тези животни са ползвани от хората, и смятам, че няма да бъде правилно и справедливо такова решение. Затова настоявам да се приложи процедурата: предупреждение, парична санкция, след което установяване на здравословното състояние. Ако са здрави – конфискуване в полза на държавата, ако не – унищожаване. Тук става дума за животни, които се отглеждат, тези, които се транспортират и придвижват. Ако се хванат на пътя, какво значи това? На място, на пътя ли ще бъдат унищожени? Има някои неща, които са смущаващи и затова настоявам предложението ми да бъде прието. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Също искам да обърна внимание върху факта, че вече за втори път, след като приехме § 31, ние сме в хипотезата, че умъртвяваме животни, без да имаме достатъчно основание. В § 31 ние умъртвяваме животни при съмнение. Сега казваме, „ако те се транспортират” и съответно нямат всичките атрибути при транспортиране, ние решаваме, че отново трябва да ги умъртвяваме. Това са селскостопански животни, които изискват изключително много грижи. Затова, че има някакво нарушение, да се прилага крайната санкция, е нещо изключително вредно. Предложението на проф. Станков е много по-разумно от гледна точка на това, че имате стъпка. Първо, установявате тези животни дали имат положителен или добър статус, дали отговарят, или дали имат ушни марки, които са изгубени или не са изгубени, правите съответното предложение да бъдат установени тези факти и едва тогава преминавате към конфискация. Съгласна съм с него, че по-голямата част от засегнатите ще бъдат малките земеделски стопанства. Трябва да Ви кажа, че една значителна част от животните в България – над 40%, са именно в тези малки стопанства. Това означава, че ние създаваме предпоставки да направим така, че те да бъдат извадени въобще от списъците на действия. Моето предложение, което също не е прието. Тази санкция се налага при всички положения, включително и затова, че се отстраняват индивидуални ушни марки. Затова, че ушната марка е изгубена под някаква форма, ние приемаме животните и след това ги умъртвяваме. Съгласете се, не може да има такива санкции за животновъдите, защото по този начин Вие им отнемате каквато и да е възможност за бизнес и развитие. Два пъти в този Закон се умъртвяват животни без достатъчно основания, каквито и да са те. Ако има проблеми със зоонози или с каквито и да било болести, земеделските производители или земеделските стопани не са виновни, защото има и държавни органи. На тях също трябва да се търси отговорност. Но най-лесното е ние да решим, че трябва да умъртвяваме животните, за да нямаме абсолютно никакви проблеми от тук нататък. Подкрепям предложението на проф. Станков от гледна точка на това, че създава процедура, която дава възможност тези животни да се запазят. Благодаря.

Уважаеми господин председател, моля процедура по прегласуване.

Да. Госпожа Дамянова не можа да гласува.