10 февруари 2016 г.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, конфликтът в Сирия и развитието на отношенията между Руската федерация, Европейския съюз, НАТО налагат преглед и промяна на режима на санкции, наложен за пътувания на депутати от руската Дума. Смисълът на това предложение е да се повиши възможността за междупарламентарен диалог. Очевидно е, че политиката на санкции не даде никакъв резултат. Също така е очевидно, че без контакти между парламентите, между представителите на съответните парламенти – този на Руската федерация и страните от Европейския съюз, без намирането на парламентарен диалог все по-трудно страните ще могат да се изправят срещу глобалните предизвикателства, в това число и тероризма, в тази сложна обстановка. Този въпрос вече се разглежда в много европейски парламенти. Смятам, че ще бъде добър сигнал обсъждането и приемането на решението, което да ангажира правителството и с парламентарна подкрепа за отпадането на санкциите относно пътуванията на депутати от Руската федерация, представители в държавната Дума. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги, Доклад за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. От § 1 до § 8 включително няма предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

По § 9 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 9. В чл. 7а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Стратегическото планиране” се заменят с „Планирането”, а думите „национално, регионално и общинско” се заменят с „национално и регионално”. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „стратегическото планиране” се заменят с „планиране”; б) точка 4 се отменя. 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Документите по ал. 2 се намират в йерархична съподчиненост и се разработват за срок до 15 години с изключение на елементите на техническата инфраструктура в тях, които се планират за период до 30 години. (4) Секторните стратегически документи на национално и регионално равнище се разработват в съответствие с действащите документи по ал. 2.” От § 10 до § 33 Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Вземам отношение във връзка с § 33, в който се предвижда отмяна на чл. 25 от стария Закон – на практика се прекратява създаването на Единна информационна система. Ние от Патриотичния фронт считаме, че Информационната система е крайно необходима за Закона за регионалното развитие, защото тук става въпрос именно за единство на регионите и за връзка между регионалното развитие в страната. Затова смятаме, че старият чл. 25 трябва да остане в Закона. Мотивите на вносителя бяха, че тази Информационна система ще бъде предвидена в друг закон, само че в Преходните и заключителните разпоредби никъде не срещнах, че ще бъде добавена в друг закон. Щом в момента я няма в Преходните и заключителните разпоредби, ние предлагаме Единната информационна система за Закона за регионалното развитие да бъде запазена и да бъде предвидена. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Атанасов, Вие сте член на Комисията по регионална политика. Това е действащ член от Закона, от 26 ноември 2011 г. или от три години и половина. Тук няма представител на Регионалното министерство – ние, народните представители, така и не разбрахме всъщност тази система изградена ли е, действаща ли е, защото с нея става въпрос за ефективно управление и, най-важното, за публичност на управлението. Ако тя е изградена, аз не разбирам мотивите, за които и Вие говорите – защо трябва да се закрива с отмяната на чл. 25. Ще Ви моля да дадете отговор: тази информация предоставена ли е на Комисията, когато е разглеждала Законопроекта? Ако системата не е изградена, защо не е изградена? Изхарчени ли са пари за нейното изграждане? В годините имаме информация за няколкостотин милиона лева, вложени в електронно управление. Така че ако имате информация, след като няма представител на Министерството, поне Вие да я дадете.

Уважаема госпожо Цачева, колеги народни представители! Тази информация, специално за чл. 25, не беше представена в Комисията. Но искам да уточня нещо в мотивите за целия Законопроект, представени от Министерския съвет. Специално за чл. 25 пишеше, че тази система ще бъде предвидена в друг закон. Само че тук виждаме, че в Преходните и заключителните разпоредби не е предвидена – това е проблемът.

Уважаема госпожо Председател, колеги! В съществуващия чл. 25 е записано, че за ефективното и ефикасното управление на регионалното развитие и осигуряването на публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, финансирането, наблюдението и оценката на регионалното развитие се изгражда Единна информационна система за управление на регионалното развитие и пространствено планиране. Тя включва Интегрирана информационна система за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие, Информационна система за наблюдение на изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие и ред други документи. В ал. 4 е записано, че ежегодното планиране на средствата за изграждане, поддържане и опериране на Единната информационна система за управление на регионалното развитие и пространствено планиране се осъществява в рамките на програмния бюджет на Министерството. Законът е в сила от 2011 г. – до момента такава система не е създадена. Нямаме информация да са харчени средства в тази посока. Очевидно е, че идеите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството наистина са в друг закон или ЗИД – да бъдат въплътени тези идеи за създаването на такава информационна система, но тя не е създадена. Благодаря.

Госпожо Председател, искам прегласуване. На колегата Касабов пръстът му се изтри. Не знам дали въобще работи системата и как отчита, тъй като той изобщо не можа да гласува. Второ, колеги, отменяме един член, който всъщност е в синхрон с европейското законодателство. Член 25 е въведен от Вас на 26 ноември 2012 г. и дава възможност да има публичност и прозрачност в сферата на регионалното развитие. Не мога да разбера, Вие искате всичко на тъмно ли да става, защото и дебат даже не се води. Даже и дебат не се води! Обръщам се към Вас – подкрепете чл. 25 да остане, защото той е полезен член. Текстовете в този член дават възможност на обществото да се информира, а и Вие самите да се информирате, как се развива по региони нашата държава. Надявам се и от опозицията да се съберат повечко хора, за да можем да го подкрепим. Благодаря.

Ти нали си от управляващите?

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34: „§ 34. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) точка 2 се изменя така: „2. подготовка и актуализация на Националната концепция за пространствено развитие и схемите за пространствено развитие на районите от ниво 2 и ниво 3;” б) точка 5 се изменя така: „5. извършване на наблюдение и оценка на регионалното развитие и наблюдение на прилагането на Националната концепция за пространствено развитие и на схемите за пространствено развитие на районите от ниво 2 и ниво 3;”. 2. Създава се ал. 2: „(2) Ежегодно компетентният орган за разработването на стратегиите и на плановете по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 4, на Националната концепция за пространствено развитие и на регионалните схеми за пространствено развитие планира необходимите финансови ресурси за изпълнение на дейностите по разработване, актуализация, наблюдение и оценка в рамките на бюджетната процедура, като средствата се осигуряват в рамките на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението, а именно „Заключителни разпореди”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44: „§ 44. В Закона за водите (обн., ДВ, бр…): В чл. 198с текстът преди т. 1 се изменя така: „Единната информационна система за ВиК услугите осигурява:”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-99, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 27 януари 2016 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-99, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. В работата на Комисията участие взеха: от Министерството на земеделието и храните: Добринка Павлова – директор на дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Георги Ралчев – началник на отдел в дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”; от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър, и експерти; от Министерството на финансите: Десислава Трифонова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”. Законопроектът беше представен от заместник-министър Петров, който изтъкна, че в срок до 20 май 2016 г. страната ни следва да приведе националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз в областта на производството, представянето и продажбата на тютюневите и свързаните с тях изделия. В тази връзка се предлагат следните основни промени: Въвежда се изцяло нова глава, която регламентира задълженията на производителите и вносителите на „нови тютюневи изделия”. Те ще следва да уведомяват шест месеца предварително Министерството на икономиката за всяко ново тютюнево изделие, което имат намерение да пускат на пазара, и да представят негово подробно описание, указания за употреба, информация за съставките и емисиите в него, резултати от научни изследвания и други. Втората група промени са свързани с регламентиране на съставките и емисиите от цигари. Определят се максималните равнища на катран, никотин и въглероден оксид в изделията и методите за тяхното измерване. Производителите и вносителите на тютюневи изделия ще следва да представят на Института по тютюна и тютюневите изделия информация за всички съставки, за използваните количества и за основанията за тяхното включване, токсикологични данни и данни за методите за измерване на емисиите. Разписани са правомощията и задълженията на Института по тютюна и тютюневите изделия във връзка със съхраняването, публикуването на информацията и уведомяването на Европейската комисия. За определени добавки в цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, включени в приоритетен списък, производителите и вносителите ще следва да извършват разширени проучвания, за които ще уведомяват Европейската комисия. Освен това ще бъдат длъжни да представят на Института по тютюна и тютюневите изделия всички свои изследвания, свързани с проучване на пазара, на предпочитанията на различните потребителски групи, както и информация за обема на продажбите по търговски марки, тип, количества и други. Въвежда се забрана за представянето, предлагането и продажбата на цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари с характерни вкусово-ароматни качества и съдържащи добавки, като витамини, кофеин, с оцветяващи свойства за емисиите и други. Третата група промени са свързани с етикетирането и опаковането на изделията. Въвежда се подробна регламентация на здравните предупреждения, които следва да се поставят върху всяка потребителска и всяка външна опаковка на тютюневите изделия. Определят се изискванията относно тяхното съдържание, форма, размер, шрифт и дизайн по видове изделия и видове опаковки. Въвеждат се редица ограничения по отношение на обозначения, които рекламират или насърчават употребата на тютюневото изделие, създават погрешно впечатление относно неговите характеристики и здравни последици, които внушават, че носи ползи за здравето и други. Разписани са изискванията към външния вид на потребителските опаковки на тютюневите изделия, тяхната форма, начин на затваряне, материала, от който са направени, и към тяхното съдържание. Въвежда се изискване на потребителските опаковки да бъде поставен защитен елемент и да бъдат маркирани с уникален идентификатор, който да позволява пълна проследяемост на изделието. Икономическите оператори, участващи в търговията с тютюневи изделия по веригата от производителя до първия търговски обект за продажба на дребно, ще следва да поддържат подробни записи за всички потребителски опаковки, за тяхното движение и за всички имащи отношение сделки. Необходимото оборудване, даващо възможност за записване на данни за закупените, продаваните, съхраняваните, транспортираните или предмет на друг вид сделки тютюневи изделия, ще се осигурява от производителите на тютюневите изделия. Събраните данни следва да се съхраняват в съоръжение за съхранение на данни, разположено на територията на Европейския съюз в независима трета страна, чиято независимост и технически капацитет се одобряват от Европейската комисия. Дейностите на третата страна ще са обект на наблюдение от външен одитор, одобрен от Европейската комисия. В отделни глави на Законопроекта се въвеждат изискванията относно пускането на пазара, етикетирането, опаковането и здравните предупреждения за изделия, свързани с тютюневите изделия, като електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, съответно към течностите, съдържащи никотин, както и относно растителните изделия за пушене. Въвежда се забрана за популяризиране и рекламиране на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене. Прецизират се компетентните органи за установяване на нарушенията, за налагане на административни наказания и размера на санкциите. Въвеждат се новите понятия и се прецизират съществуващите. С Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат съответните преходни периоди. Тютюневи изделия, електронни цигари или контейнери за многократно пълнене и растителни изделия за пушене, етикетирани в съответствие с действащата нормативна уредба, ще могат да се предлагат на пазара до изчерпване на количествата, но не по-късно от 20 май 2017 г. За въвеждането на защитните елементи, маркировката и системата за проследяемост срокът е 20 май 2019 г. В последвалата дискусия от Парламентарната група на “БСП лява България” изразиха сериозни резерви, свързани с някои от понятията в Законопроекта, особено по отношение на определението за „тютюневи изделия”, в което се казва, че това са изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени, дори и частично, от тютюн, независимо дали той е генетично модифициран или не. Поставиха въпроса за необходимостта потребителите да бъдат информирани за евентуално наличие на генномодифициран тютюн в изделията и призоваха за прецизиране на тези понятия. От Министерството на икономиката припомниха, че компетентните контролни органи ще разполагат с цялата информация за тютюневите изделия, пускани на пазара, и ще имат възможност да предприемат съответните мерки, ако преценят, че някоя от съставките представлява опасност за здравето на хората. Предвид изказаните опасения обаче изразиха готовност да направят необходимите консултации и между първо и второ гласуване да съгласуват по-прецизна редакция. На поставен въпрос относно финансирането на Института по тютюна и тютюневите изделия, предвид големия обем функции, които му се възлагат, от Министерството на земеделието и храните отговориха, че Институтът и към момента изпълнява голяма част от предвидените със Законопроекта контролни механизми. От Парламентарната група на Патриотичния фронт заявиха, че Законопроектът регламентира материя, която има отношение към опазване живота и здравето на хората, и въвежда изисквания, които ще позволят на потребителите да направят своя информиран избор, затова следва да бъде подкрепен. Представителите на браншовите организации също подкрепиха предлаганите промени и призоваха за бързото приемане на Законопроекта, предвид кратките срокове, в които следва да адаптират производствените мощности към новите изисквания. След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-99, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-99, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. На свое извънредно заседание, проведено на 4 февруари 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. На заседанието присъстваха: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Добринка Павлова – директор на дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство” в Министерството на земеделието и храните, представители на КНСБ, Българската асоциация на тютюневата индустрия и Националната асоциация на тютюнопроизводителите. Законопроектът, представен от заместник-министър Любен Петров, има за цел въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО и на Делегирана Директива 2014/109/ЕС на Комисията от 10 октомври 2014 г. за изменение на Приложение II към Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на галерия от предупреждения под формата на изображения, които да се използват за тютюневите изделия. Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия предвижда определяне на максималното равнище на емисиите от цигари на катран, никотин и въглероден оксид и методите за тяхното измерване. Предвижда се производителите и вносителите на тютюневи изделия да представят списък на всички съставки и количествата им, използвани при производството на тютюневите изделия, придружен с декларация, в която са изложени основанията за включването на тези съставки в съответните тютюневи изделия. Въвежда се забрана за представянето, предлагането и продажбата на цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари с характерни вкусово-ароматни качества и съдържащи добавки, като витамини, добавки с оцветяващи свойства за емисиите и други. Предвиждат се здравни предупреждения, които следва да се поставят върху всяка потребителска опаковка и върху всяка външна опаковка на тютюневите изделия. Въвеждат се изисквания относно външния вид и съдържанието на потребителските опаковки на тютюневите изделия и на изисквания относно пускането на пазара и етикетирането на определени изделия, свързани с тютюневите изделия – електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, и растителните изделия за пушене. Предвижда се забрана на търговските съобщения, целящи популяризирането им и задължение за уведомяване за производството и вноса на нови тютюневи изделия. Прецизират се административнонаказателните разпоредби на Закона с оглед избягване на идентични състави на нарушения и дублиране на права и задължения на компетентните органи, както и съизмеримост на санкциите. От Българската асоциация на тютюневата индустрия подкрепиха Законопроекта и изразиха становище, че е необходимо той да бъде приет в най-кратки срокове поради факта, че бизнесът се нуждае от технологично време да адаптира продуктите, които предлага с нормативните изисквания. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-99, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изслушахте подробен доклад на Комисията по земеделието, която беше водеща по отношение на представения Законопроект. Този подробен доклад показва, че сме провели сериозна дискусия по темата. Искам да подчертая, че водещо е Министерството на икономиката. Имаше представител в Комисията. Поставихме въпроси, на които очаквахме отговор, но те не бяха нито разисквани, нито им беше отговорено. Надявах се сега по време на обсъждането на Законопроекта на първо четене да има представители на Министерството на икономиката, които да отговорят поне на част от въпросите, които се дискутираха. Приемаме, че прилагането на двете директиви е задължение на България, което трябва да изпълним в законовия срок, а той е до 20 май, докогато българското законодателство трябва да се съобрази с изискванията на Европейската комисия и директивите. По време на обсъждането, а и сега искам да подчертая пред Вас, че имаме редица основания да се притесняваме от предложения Законопроект. Ако разгледате внимателно Законопроекта, ще видите изключително лошия превод, който е направен на директивите. Този лош превод ще създаде проблеми и пред тези, които ще контролират, в случая Министерството на икономиката по прилагането на директивите, а също и пред бизнеса, който трябва да инвестира, за да може да отговори на изискванията на европейското законодателство. Ще дам няколко примера, свързани с разписаните текстове в Закона. Например в Раздел „Нови тютюневи изделия” се регламентира какви са изискванията към тези, които ги предлагат и пускат на пазара със съответната документация. Забележете, има цял раздел, в който се казва, че освен тези изисквания, документи и уведомления, а също и характеристики, трябва да предоставите налични научни изследвания. Какво означава „налични научни изследвания”? Абсолютно нищо! Прочели сте в някакъв вестник нещо, някой казал нещо и ние го приемаме, че това са наличните научни изследвания, които ще ни подкрепят за новото изделие. Има изисквания какво е научно изследване и какви са резултатите от научното изследване. Най-малкото те трябва да са публикувани, обсъждани на някакви научни форми, за да бъдат използвани при тяхното припознаване. Следващото възражение, което направихме и не получихме адекватен отговор, е за задълженията, които се прилагат и изискват от Института по тютюна и тютюневите изделия. Този институт е в рамките на Селскостопанската академия с изключително ограничен бюджет, но съгласно предлаганите промени Институтът трябва да води електронни регистри, да прави оценка на документацията в определен срок, да оцени емисиите, които са с нови съставки в тютюневите изделия. Никъде не се казва кой ще поеме ангажимента, коя институция – дали Министерството на икономиката, дали Министерството на земеделието, за да финансира тези допълнителни ангажименти, които се възлагат на Института по тютюна и тютюневите изделия за прилагането на директивите. Това са разходи, които трябва да направи държавата. Те не са свързани единствено с плащането на Фонд „Работна заплата”, което е факт в повечето случаи – като издръжка на институтите, но това е апаратура, която трябва да бъде налична, трябва да бъде закупена и да бъде в унисон с прилагането на директивата, тоест в края на 2016 и началото на 2017 г., когато са възложени тези ангажименти. Спорът, който предизвика големи дискусии, беше свързан с Преходните и заключителни разпоредби, в които се даваха определения на понятията. В доклада на Комисията беше подчертано, че „тютюневи изделия” са изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн, независимо дали той е генно модифициран или не. Представителите на Министерството на икономиката казаха, че етикетирането, което е важна част от директивата и заема близо 80% от Законопроекта – това няма да бъде описано за разлика от храните, където знаете, че европейските директиви изискват наличието на генно модифицирани организми да бъде записано в етикета, но тези, които правят изследванията за съставките и емисиите, ще имат информация. Струва ми се нелогично да разделяме тютюна и тютюневите изделия от останалите храни от гледна точка на обозначаването, на наличието или не на генно модифицирани организми. Ние смятаме, че този Закон е необходим. Ще се въздържим да го приемем предвид начина, по който са представени разписаните текстове в Законопроекта. Между първо и второ четене на Законопроекта ще се опитаме да дадем нашите предложения, за да бъде той изпълним и да могат да се прилагат директивите. Съгласете се, че разписването на една директива води след себе си ангажимент на държавата за контрол. Ако няма разписани механизми и осигурени средства за това, той ще остане на хартия, което смятам, че никой в тази зала не иска да се случи. Благодаря.

Господин председателстващ, моля за процедура за допуск в залата на Любен Петров – заместник-министър на икономиката, и Симона Бонева – началник отдел „Търговски механизми” в дирекция „Външноикономическа политика”.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи този Законопроект, защото за нас са от изключителна важност новите изисквания – много по-строги, които се поставят към производството, отглеждането и представянето на тютюна и тютюневите изделия. Наистина, както каза колежката Бъчварова, в Комисията се породи задълбочен дебат, свързан с предлагането и по-точно определението в § 27, т. 4 на тютюн и тютюневи изделия. Както знаете, от Патриотичния фронт винаги сме заставали зад това, че България трябва да бъде чиста от генномодифицирани организми. Информацията ми показва, че засега в нашата страна няма производство на тютюн с ГМО, както и производство на цигари –ГМО. Надявам се, това наистина да бъде така! В крайна сметка обаче с този Законопроект се отваря малка вратичка, която може да позволи движение на стоки с такива генномодифицирани организми. Ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене, но днес ще подкрепим този Законопроект. Благодаря Ви.

Колеги, ще бъда много кратък и въобще няма да навлизам в темата „Генномодифицирани продукти”, темата „Опаковки” и всичко, което касае – има ли лобизъм, няма ли лобизъм. Този Закон е поредната европейска безсмислица. Този Закон натоварва бизнеса и производителите с абсурдни изисквания, които правят европейските стоки трудно конкурентни на американските и китайските. Ако прочетете внимателно този Закон, ще видите, че касае може би милиарди инвестиции на всички производители на опаковки, на всички пакетиращи фабрики. Ако се замислите, че всичко това се прави, за да се сложат едни картинки отзад на цигарите, много бих се замислил какъв ще бъде крайният ефект. Този Закон много ми прилича на закона за кривите краставици или закона за щастливите кокошки. Този Закон още веднъж ни доказва докъде ни докара брюкселската бюрокрация и докъде ще стигнем въобще следващите години. Аз не съм евроскептик, гласувах за България в Европейския съюз, но идва предел на търпение, когато ние, като правителство и като участие в европейските структури, трябва да покажем на Европейския съвет и на европейската бюрокрация и администрация, че не може безкрайно така. След това се чудим, защо всяка втора стока в Европейския съюз е китайска или произведена в Далечния изток. Аз лично ще се въздържа – песимист съм, че между първо и второ четене ще можем да променим нещо. Това са европейски директиви, след което, всички знаете, че влизаме в регулации. Истината е тази – този Закон е поредната пречка от Брюксел на европейския бизнес. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че с повечето от нещата, които сподели колегата Кънев, съм съгласен, но така или иначе България е член на Европейския съюз и трябва да се съобразяваме с директивите, които се предлагат от там и да гоним сроковете, а срокът е 20 май. Реформаторският блок ще подкрепи Законопроекта на първо гласуване и между първо и второ гласуване двата въпроса, които бяха повдигнати от колегите от БСП на заседанието на Комисията по земеделието и храните, ще намерят своето отражение. Те бяха свързани, както и проф. Бъчварова каза, с обозначаването на наличие на генномодифицирани тютюни в цигарите и вторият въпрос, касаещ Института по тютюна. Професор Бъчварова, много се надявам, че когато държавата възлага нещо, тя ще осигури и средства за това, което възлага, да бъде изпълнено от Института по тютюна, който има важна роля в българската наука като цяло. Предлагам да подкрепим Законопроекта, а опасенията ни, свързани с двете неща, които бяха споменати от проф. Бъчварова и на заседанието на Комисията, да намерят своето отражение между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателю! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 14 януари 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. Създава се чл. 11а: „Чл. 11а. (1) В Държавна агенция „Национална сигурност” се създава Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, наричано по-нататък „Националното звено”. (2) Организацията на дейността на Националното звено се определя с Правилника за прилагане на Закона.” „§ 2. В Глава трета, Раздел ІІ се създава чл. 17а:”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В Глава трета, Раздел ІІ се създава чл. 17а: „Чл. 17а. Националното звено се ръководи от служител на Държавна агенция „Национална сигурност”, оправомощен със заповед на председателя на Агенцията.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. „§ 4. Създава се Глава шеста „а”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Създава се Глава шеста „а” с чл. 42а-42о: „Глава шеста „а” Дейност по получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух Чл. 42а. (1) Националното звено по чл. 11а получава и обработва резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух. (2) Получените данни по ал. 1 се обработват само за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления по чл. 95-105, чл. 108а, чл. 109, чл. 115, чл. 116, чл. 128, чл. 131, чл. 142, чл. 142а, чл. 143, ал. 2, чл. 143а, чл. 144, ал. 3, чл. 152, чл. 155, ал. 5, т. 1, чл. 156, ал. 2 и 3, чл. 158а, чл. 159, ал. 4 и 5, чл. 159а-159г, чл. 162, ал. 3, чл. 172а, чл. 199, ал. 1, т. 3 и 5, чл. 208, ал. 5, чл. 213а, ал. 2, т. 5, чл. 214, ал. 2, чл. 216, ал. 5, чл. 235, ал. 4, чл. 242, ал. 1, букви „б”, „в”, „г”, „ж” и „з”, ал. 2 и 3, чл. 243-244а, чл. 253-254б, чл. 256, ал. 2, чл. 278а, ал. 3, чл. 280, чл. 301-305, чл. 307, чл. 308, ал. 2 и 3, чл. 319а, ал. 4, чл. 321, чл. 330, чл. 337, чл. 339, чл. 352, чл. 353а-353в, чл. 354а и чл. 354в, ал. 2 от Наказателния кодекс. (3) Данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 се обработват и за целите на граничния контрол. Чл. 42б. (1) Въздушните превозвачи са длъжни за своя сметка, самостоятелно или чрез упълномощен доставчик на услуги, да предават на Националното звено резервационни данни на пътниците за всички полети до, във или от Република България. (2) Резервационните данни по ал. 1 включват: 1. първоначален код на досието на пътника; 2. дата на резервация/издаване на билета; 3. планирана/планирани дата/дати на пътуването; 4. имена на пътника, дата на раждане; 5. адрес и координати за връзка (телефонен номер, електронен адрес); 6. информация относно плащането, включително адрес за издаване на фактура; 7. данни за пълния маршрут на предвиденото пътуване; 8. информация за често (редовно) пътуващ пътник; 9. пътническа агенция или пътнически агент; 10. пътнически статус на пътника, включително потвърждения, регистрационен статус, информация за неявяване на пътник за полет или за пътник без резервация, купуващ си билет в последния момент; 11. индикации за разделяне на досието на пътника; 12. общи забележки (налична информация за непридружавани лица под 18-годишна възраст – име, пол, възраст, говорим език, име и данни за контакт с настойник при заминаване и пристигане, агент при заминаване и пристигане и др.); 13. данни от самолетния билет (номер, дата на издаване, еднопосочен билет, тарифа); 14. номер на мястото в самолета; 15. информация относно споделянето на кодове на полети; 16. пълна информация за багажа; 17. брой и други имена на пътници, които фигурират в досието на пътника; 18. всички събрани предварителни данни за пътниците (вид и номер на документа за пътуване, националност, държава на издаване, дата на валидност, фамилно име, собствено име, пол, дата на раждане, въздушен превозвач, номер на полета, дата на отпътуване, дата на пристигане, място на отпътуване, място на пристигане, време на отпътуване, време на пристигане, както и общия брой превозвани пътници), както и когато не се съхраняват като част от резервационните данни на пътниците; 19. пълна история на промените в данните по т. 1-18. (3) Въздушните превозвачи информират пътниците за предаването на данните по ал. 2 на Националното звено в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Закона за защита на личните данни. Чл. 42в. (1) Въздушните превозвачи предават данните по чл. 42б, ал. 2 към базата данни на Националното звено по електронен път, като използват протоколите и поддържаните формати, одобрени от Международната организация за гражданско въздухоплаване, или при невъзможност – по съгласуван между въздушния превозвач и агенцията начин, гарантиращ защита на данните. (2) Данните по чл. 42б, ал. 2 се предават на Националното звено такива, каквито са постъпили при въздушните превозвачи. (3) Обработването на резервационните данни на пътниците се извършва чрез автоматични и неавтоматични средства при спазване на Закона за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна. (4) При получаване на данни, различни от посочените в чл. 42б, ал. 2, включително данни по смисъла на чл. 5 от Закона за защита на личните данни, Националното звено ги заличава незабавно. Чл. 42г. (1) Резервационните данни на пътниците се предават на Националното звено 48 часа преди обявеното време за излитане и непосредствено преди полета. (2) При наличие на данни за непосредствена заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 2, въздушните превозвачи предават резервационните данни на пътниците по искане и в срокове, определени от Националното звено. Чл. 42д. (1) Националното звено може да съпоставя данните по чл. 42б, ал. 2 с данни, съдържащи се в информационни фондове на Агенцията, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”, и да обработва получените резултати. (2) Информационните фондове по ал. 1 се определят в съвместна заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” и съответния ведомствен ръководител. (3) Редът за достъп до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи се определя с инструкцията по чл. 31, ал. 3. (4) Редът за достъп до информационни фондове на Агенция „Митници” се определя със съвместна инструкция на председателя на Агенцията и на директора на Агенция „Митници”. (5) Решението на компетентните органи за предприемане на мерки спрямо конкретно лице, които може да имат правни или други съществени последици за него, не може да се основава единствено на резултата от автоматизираното обработване на резервационни данни на пътниците. Всяко съвпадение вследствие на автоматизирано обработване на резервационни данни се преглежда поотделно по неавтоматизиран начин. Чл. 42е. (1) Националното звено предоставя незабавно данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 на Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи. (2) При съвпадения по предварително определени критерии Националното звено предоставя незабавно данните по чл. 42б, ал. 2 и резултатите от тяхното обработване на следните структури съобразно тяхната компетентност: 1. Националния контратерористичен център; 2. Агенция „Митници”; 3. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи; 4. Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи. (3) Методиката за определяне на критериите по ал. 2 и редът за предоставяне на данните на Националния контратерористичен център се определят с инструкция на председателя на Агенцията, съгласувана с ръководителите на представените в центъра ведомства, при спазване на принципа „необходимост да се знае”. (4) Методиката за определяне на критериите по ал. 2 и редът за предоставяне на данните на структурите по ал. 2, т. 2-4 се определят със съвместна инструкция на председателя на Агенцията и на съответния ведомствен ръководител при спазване на принципа „необходимост да се знае”. Чл. 42ж. (1) Данни по чл. 42б, ал. 2 и резултати от тяхното обработване могат да бъдат предоставяни и на следните структури съобразно тяхната компетентност: 1. органите на досъдебното производство и съда; 2. Държавна агенция „Разузнаване”; 3. Агенция „Митници”; 4. Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи; 5. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи; 6. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на Министерството на вътрешните работи; 7. специализираните и териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност”. (2) Данни по чл. 42б, ал. 2 и резултати от тяхното обработване се предоставят след мотивирано писмено искане до Националното звено за всеки конкретен случай, при спазване на принципа „необходимост да се знае”. (3) Искането по ал. 2 съдържа информация относно периода от време, конкретните данни по чл. 42б, ал. 2 и/или резултати от тяхното обработване, вида престъпление по чл. 42а, ал. 2, правното основание и срока за получаване на данните. (4) Искането по ал. 2 се подписва от ръководителя на съответната структура по ал. 1 или от оправомощено от него длъжностно лице и се изпраща по електронен път или на хартиен носител до Националното звено. (5)В случай на непосредствена заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 2, искането може да бъде отправено и устно от лицето по ал. 4. В срок до 24 часа искането се предоставя и в писмена форма по реда на ал. 4. (6) При невъзможност данни по чл. 42б, ал. 2 или резултати от тяхното обработване да бъдат предоставени в посочения в искането срок, Националното звено незабавно уведомява структурата по ал. 1. (7)Националното звено отказва предоставянето на данни по чл. 42б, ал. 2 и резултати от тяхното обработване, ако не са изпълнени изискванията по ал. 3. В тези случаи Националното звено уведомява писмено или по електронен път структурата по ал. 1, като посочва мотивите за отказа. Чл. 42з. (1) След изтичане на три месеца от предаването на резервационните данни на пътниците от въздушните превозвачи, Националното звено деперсонализира чрез маскиране данните по чл. 42б, ал. 2, т. 4, 5, 6, 8, 12, 17 и 18. (2)Резервационните данни на пътниците се съхраняват от Националното звено за срок 5 години от датата на тяхното получаване. (3)В срока за съхранение по ал. 2 разкриване на пълните данни по ал. 1 може да се направи по писмено искане на ръководителите на структурите по чл. 42е и чл. 42ж – в случаите на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 2 или за нуждите на конкретно разследване. (4)След изтичане на срока по ал. 2 резервационните данни на пътниците, включително и съответните резервни копия и архиви се заличават. Чл. 42и. (1) Структурите по чл. 42е и чл. 42ж съхраняват получените данни по чл. 42б, ал. 2 за срок 5 години от датата на тяхното получаване в Националното звено, освен в случаите, в които специален закон предвижда друго. (2) Данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18, получени по реда на чл. 42е, ал. 1, се заличават от компетентните органи на Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи в срок до 24 часа от получаването им, освен когато те са необходими за упражняване на правомощията им по закон. Чл. 42к. Въздушните превозвачи, превозващи до и от територията на Република България пътници, заличават предоставените лични данни по чл. 42б, ал. 2, т. 18 в срок 24 часа от пристигането на транспортното средство на територията на страната. Чл. 42л. Държавна агенция „Национална сигурност” води регистър на получените данни по чл. 42б, ал. 2, на предоставените данни, на заличаването им, осъществения достъп и на писмените искания на структурите по чл. 42ж. Чл. 42м. (1) Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване и на компетентни органи на други държави, само когато са налице едновременно следните условия: 1. това е необходимо за предотвратяването, разкриването разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 2; 2. получателят е компетентен да осъществява дейности по т. 1; 3. получателят осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни. (2)Преценката на адекватността на нивото на защита на личните данни се извършва от Комисията за защита на личните данни в съответствие със Закона за защита на личните данни. (3)Предоставянето на резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване на компетентни органи на държава – членка на Европейския съюз, както и на друга държава – членка на Европейското икономическо пространство, се извършва свободно при спазване на условията по ал. 1, т. 1 и 2. Чл. 42н. (1) Упражняването на правата на физическите лица във връзка с обработването на данни по чл. 42б, ал. 2, отнасящи се до тях, от Националното звено и от компетентните структури по чл. 42е и чл. 42ж се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни. (2) Резервационните данни на пътниците се обработват от Националното звено и от компетентните структури по чл. 42е и чл. 42ж в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Чл. 42о. (1) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработване на данни по чл. 42б, ал. 2, отнасящи се до тях, и при осъществяване на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни. (2) Извън случаите по ал. 1 контролът по изпълнение на задълженията на въздушните превозвачи по тази глава се осъществява от Националното звено.”

Може ли само една процедура за допуск в залата?

Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата: господин Олег Петков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, госпожа Таня Каракаш – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Агенция „Национална сигурност”, господин Михаил Чилев – началник-отдел в Дирекция „Информационна сигурност” към Агенцията за национална сигурност.

Уважаеми господин Председател, дами и господа колеги народни представители! Ние като политическа партия и парламентарна група се опитахме да обърнем внимание на управляващото мнозинство, че приемането на това изменение в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, трябва да бъде обезпечено и ресурсно още при приемането на бюджета за 2016 г. Предполага се, че дейността на Националното звено ще започне с реорганизация в самия бюджет такъв, какъвто беше заложен. Конкретно по § 4 в Комисията съм защитавал необходимостта от по-дълъг срок за съхранение на данните. Аргументите са много и правя конкретно техническо редакционно предложение: „в чл. 42з, ал. 2 – „срок от 5 г.” да бъде заменен със „срок от 10 г.” В чл. 42и, ал. 1 също оказаният срок от 5 г. да бъде заменен редакционно с 10 г. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. Създава се чл. 134а: „Чл. 134а. (1) Въздушен превозвач, който не предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 1-17 и т. 19, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. (2) Въздушен превозвач, който не изпълни задължението си по чл. 42в, ал. 2, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. (3) Въздушен превозвач, който не предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. (4) Наказанието по ал. 3 се налага и на въздушен превозвач, който предостави непълни или неточни данни по чл. 42б, ал. 2, т. 18. (5) Въздушен превозвач, който предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2 след изтичане на сроковете, посочени в чл. 42г, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. (6) Въздушен превозвач, който предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2 във формати или по начини, различни от посочените в чл. 42в, ал. 1, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. (7) За нарушение по Глава шеста „а”, за което не е предвидено друго наказание, на въздушния превозвач се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. (8) Когато нарушенията по ал. 1-6 са извършени повторно, на въздушния превозвач се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 135, ал. 2 накрая се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18: „§ 18. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения: 1. В Глава пета се създава чл. 64в: „Чл. 64в. Въздушните превозвачи са длъжни да предават резервационни данни на пътниците, които превозват до, във и от територията на Република България, на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, при условия и по ред, определени със Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.” 2. В § 3 от Допълнителните разпоредби се създава т. 72: „72. „Резервационни данни на пътниците” са запис на изискванията за пътуването на всеки пътник, в който се съдържа цялата информация, необходима за обработване и контролиране на резервацията от въздушните превозвачи, извършващи резервацията, и от участващите въздушни превозвачи, за всяко пътуване, резервирано от пътник или от негово име, без значение дали данните се съдържат в системи за резервация, системи за контрол на излитанията или в сходни системи със същите функционални възможности.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание Доклад за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26 март 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15 май 2015 г. „На свое заседание, проведено на 11 юни 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди горните два законопроекта на колегата Танев и на госпожа Мая Манолова. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, госпожа Нина Рачинска – началник отдел „Човешки ресурси” в дирекция „Правно и административно обслужване и човешки ресурси”; от Агенцията за хората с увреждания – господин Минчо Коралски – изпълнителен директор. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев и група народни представители, беше представен от народния представител Димитър Танев. С предложения Законопроект се цели утвърждаване на принципа на конкурсното начало при заемане на длъжности в държавната администрация и ограничаване на възможността за постъпване на държавна служба без провеждане на конкурс. Основните изменения и допълнения засягат три от предвидените в действащия Закон основания за изключване на конкурсното начало – заместване на отсъстващ държавен служител, вътрешно съвместителство и заемане на длъжност при непълно работно време. В проекта се предвижда задължение на органите по назначаване в 30-дневен срок от създаването на нова или освобождаването на длъжност в администрацията да обявят конкурс за нейното заемане. По отношение на заемането на длъжност по заместване (чл. 15 от Закона за държавния служител) се предвижда, от една страна, удължаване на срока на отсъствието, което позволява назначаването на служител по заместване – от три на шест месеца, а от друга страна се регламентира изрична забрана държавният служител по заместване да бъде преназначаван на друга длъжност в същата или друга администрация без провеждане на конкурс. Относно назначаването на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време се предлага въвеждане на изискване за писмено мотивиране на необходимостта от назначаването, което не може да бъде за срок по-дълъг от три месеца.” Извинявайте, господин Председател, ще помоля заместник-председателя на Правната комисия госпожа Атанасова да продължи.

Благодаря, господин председател. „Предвижда се изрична разпоредба, че ръководни длъжности в администрацията не могат да се заемат при непълно работно време. Аналогично на хипотезата на чл. 15, и тук се предлага забрана за предназначаване на друга длъжност в администрацията без провеждане на конкурс. Предложените изменения и допълнения нямат пряко отражение върху бюджета и не изискват допълнителни бюджетни средства. В Комисията по правни въпроси е постъпило становище в подкрепа на Законопроекта от Националното сдружение на общините в Република България, както и отрицателно становище от Министерството на труда и социалната политика. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители, беше представен от господин Петър Славов. Със Законопроекта се предвижда създаване на правна възможност за държавни служители с трайни увреждания, които ги затрудняват да осъществяват служебните си задължения в помещенията на органа по назначаването, да упражняват дейността си от разстояние, като условията и реда за възникване и изменение на служебното правоотношение се уреждат чрез препращане към разпоредбите на Глава пета, Раздел VIIIб „Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” на Кодекса на труда. Приложното поле на Законопроекта е ограничено до държавните служители с трайни увреждания, с което се цели избягване на евентуални злоупотреби с предложението за работа от разстояние. В Комисията по правни въпроси е постъпило положително становище по Законопроекта от Министерството на труда и социалната политика. В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Емил Димитров, Данаил Кирилов, Димитър Делчев и Димитър Танев. В хода на дискусията по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители, народните представители се обединиха около становището, че Законопроектът следва да се подкрепи по принцип, но същият подлежи на прецизиране и промяна. Народните представители изразиха подкрепата си към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси: - със 7 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев и група народни представители на 26 март 2015 г.; - с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15 май 2015 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31 юли 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-154, внесен от Велизар Пенков Енчев на 16 септември 2015 г. На свое заседание, проведено на 3 февруари 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31 юли 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-154, внесен от Велизар Енчев на 16 септември 2015 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на труда и социалната политика: господин Николай Николов – заместник-министър, госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Петър Славов. Той посочи, че със Законопроекта се цели разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител да придобие редакция, аналогична на редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда, по силата на което да се създаде законова възможност, служебното правоотношение да се прекратява с едномесечно предизвестие от страна на органа по назначаването, когато правоотношението е възникнало, след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2015 г. беше представен от господин Николай Николов. Той отбеляза че Законопроектът е обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество, като представителите на синдикалните организации, на работодателските организации и на правителството са изразили своята подкрепа към Законопроекта. С него българското законодателство се привежда в съответствие с международноправните ангажименти на страната ни по отношение правото на стачка и сключването на колективен договор в държавната администрация. Предвидена е възможност да се сключва колективен договор в държавна администрация между органа по назначаване и синдикална организация, като той се смята за сключен за срок до една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но не за повече от две години. Регламентира се правото на стачка на държавните служители и се предвижда невъзможност за понасяне на дисциплинарна и имуществена отговорност за участие в законна стачка. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Велизар Пенков Енчев на 16 септември 2015 г., се цели въвеждането на право на допълнително възнаграждение за прослужено време на държавните служители. В обсъждането взеха участие народните представители Лъчезар Никифоров, Христиан Митев, Филип Попов, Петър Славов и Данаил Кирилов. Народните представители Лъчезар Никифоров и Христиан Митев изразиха своите аргументи в подкрепа на двата законопроекта, внесени от Петър Славов и група народни представители и от Министерския съвет, а по отношение на Законопроекта на народния представител Велизар Енчев изказаха отрицателно становище. В хода на дискусията се обоснова становище, че е необходимо прецизиране между първо и второ гласуване на Законопроекта, внесен от Петър Славов и група народни представители, предвид влязлата в сила разпоредба на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, която регламентира право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси: - с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31юли 2015 г.; - с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2015 г. - с 3 гласа „за”, 5 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-154, внесен от Велизар Пенков Енчев на 16 септември 2015 г.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15 май 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 24 юни 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители. В заседанието взе участие господин Гълъб Донев – заместник- министър на труда и социалната политика. Законопроектът бе представен от народния представител Георги Гьоков. С този Законопроект вносителите си поставят за цел да се премахне съществуващата дискриминация в правната уредба по отношение на работата от разстояние, като на определена категория държавни служители се дава възможност да могат да работят от разстояние. Към момента такъв труд се полага по силата на норми на Кодекса на труда, с които по преценка на работодателя, работникът или служителят упражнява трудовата си дейност от разстояние, извън офисите на работодателя. Вносителите са ограничили предложенията си само до държавните служители с трайни увреждания, които се затрудняват да изпълняват служебните си задължения в помещенията на работодателя си. Ограничаването само до една група хора с увреждания ще избегне евентуални злоупотреби с права според вносителите. Законопроектът предвижда да бъдат създадени две разпоредби. С първата ще се даде възможност още при назначаването на хора с трайни увреждания, в акта им за назначение да се определят и допълните условия за извършване на дейност от разстояние. С втората ще се даде възможност на вече назначени хора с трайни увреждания да поискат изменения на служебното си правоотношение за промяна на условията, отнасящи се до работа от разстояние. В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за хората с увреждания и Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. И трите са положителни. В дискусията взеха участие народни представители от всички парламентарни групи. Като цяло народните представители се обединиха около тезата, че с предложените промени ще се направи съществено облекчаване в работата на държавните служители, които имат трайни увреждания. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители.”

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31 юли 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 16 септември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Славов и група народни представители. В заседанието взе участие господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, и господин Красимир Ципов, заместник-министър на вътрешните работи. Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Светлана Ангелова – народен представител от парламентарната група на ГЕРБ. Със Законопроекта се предлага изменение на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител. Действащият текст на Закона дава право на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. Приложното поле обхваща случаи, при които за държавни служители са назначени лица, които са се пенсионирали на основание специални разпоредби на КСО, уреждащи придобиването на правото на пенсия от военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и държавните служители по други закони. Вносителите предлагат чл. 106, ал.1, т. 6 от Закона за държавния служител да има редакция, аналогична на чл. 328, ал.1, т. 10а от Кодекса на труда. Те са взели предвид това, че прекратяването на трудовото правоотношение по Кодекса на труда с предизвестие е възможно, когато то е възникнало, след като работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от правното основание, на което това право е придобито. На практика тази разпоредба на Кодекса на труда постановява, че прекратяването на трудовия договор е възможно за всички „работещи пенсионери”, по преценка на работодателя, с единственото изискване за предизвестие, без да е необходимо наличието на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Вносителите са убедени, че с направеното предложение за изменение на Закона за държавния служител ще се постигне оптимизиране на администрацията, а с това и изпълнение на предвидените икономии в бюджетите на отделните ведомства. В комисията беше получен протокол от заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество относно обсъждането на изменението на Закона за държавния служител. От него е видно, че представителите на Министерство на отбраната и Министерство на финансите са подкрепили Законопроекта. От Министерството на вътрешните работи нямат бележки и предложения по обсъждания Законопроект. От всички работодателски организации също е получена подкрепа. От синдикалните организации: КНСБ не подкрепят, а КТ „Подкрепа” са подкрепили предложението на народните представители. В дискусията взеха участие народни представители от всички парламентарни групи. Като цяло народните представители се обединиха около тезата, че направеното предложение е разумно и с него ще се постигне уеднаквяване на правната уредба по отношение на работещите пенсионери. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 13 гласа „за”, без гласове „против” и 1 глас „въздържал се” , Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Славов и група народни представители.” „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 16 септември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерския съвет. В заседанието взе участие господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, и експерти от Министерството на труда и социалната политика, които представиха позициите на вносителя по Законопроекта. Законопроектът има за цел да уреди кръга от въпроси, които могат да бъдат предмет на колективен договор в държавната администрация. Това са въпросите, свързани с условията на труд на държавните служители, разпределението на работното време, ползването на платен годишен отпуск, реда и условията за участие на синдикалната организация в атестационния процес и други, които не са уредени досега от действащите норми на закона. Предвидено е колективен договор в държавна администрация да се сключва между органа по назначаването и синдикалната организация. Законопроектът предвижда задължение на органа по назначаването в едномесечен срок от представянето на проекта за колективен договор да започне преговори със синдикална организация за сключване на колективен договор. Освен това органът по назначаването трябва да предостави на представители на синдикалната организация в срок от 15 дни от получаването на поканата за преговаряне информация, която е от значение за сключването на колективния договор. При започване на преговорите за сключване на колективен договор органът по назначаването трябва да поиска, а синдикалната организация да предостави информация за действителния брой на членовете си. Предлага се колективният трудов договор да се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на органа по назначаването. Колективният трудов договор ще има срок на действие от една година, ако в него не е уговорен друг срок, но не повече от две години. По всяко време от действието на договора може да се уговарят измененията му, стига да има взаимно съгласие на страните по него. Колективният трудов договор ще действа спрямо държавни служители, членове на синдикалната организация. Тези от тях, които не членуват в такава, ще се присъединяват към договора чрез специални писмени заявления до органа по назначаването или до ръководството на синдикалната организация. Предвидена е промяна на действаща норма от Закона, с която се урежда правото на стачка на държавните служители, с изключение на главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат. Ако държавният служител участва в законна стачка, той не отговаря дисциплинарно и имуществено за участието си в нея. Вносителите на Законопроекта информираха народните представители, че той е обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. От протокола на заседанието е видно, че представителите на синдикалните организации, на работодателските организации и на правителството са подкрепили Законопроекта. В дискусията взеха участие народни представители от всички парламентарни групи. Като цяло народните представители се обединиха около тезата, че внесеният Законопроект е необходим и справедлив и с него също ще се постигне съответствие с текстове от Европейската социална харта (ревизирана) и разпоредби от Конвенция № 87 и Конвенция № 98 на Международната организация на труда. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 14 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерски съвет.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както е известно, основен принцип за постъпване на държавна служба е конкурсното начало. Така е предвидено в Закона. Така трябва и да бъде. Това е и една от основните тези, които Реформаторският блок е заложил в нашата предизборна програма и в Програмата за управление. За съжаление, Законът за държавния служител предвижда възможности за постъпване на държавна служба по изключение, с временен характер, а това е възможността да постъпиш на държавна служба по заместване, тоест когато има продължително отсъстващи държавни служители, а така също и в някои от администрациите, които нямат такава натовареност на служителите, да бъдат заети дадени длъжности на непълно работно време. На практика обаче се получава, че именно тези две възможности, бих казал тези две вратички в Закона се използват изключително масово от администрациите за вход в съответната администрация без конкурс. Получава се така, че когато има отсъстващ служител например по майчинство, на негово място се назначава служител уж временно, който престоява на длъжността не повече от месец – два и успоредно с това се прехвърля на друга свободна длъжност без конкурс. По същия начин това става, когато служител започне на непълно работно време и след месец – два също се прехвърля на друга свободна длъжност без конкурс. На практика за последните няколко години справката показва, че 5072 случая на започване на държавна служба и след това прехвърляне на друга свободна длъжност представляват около 40% от новопостъпилите служители. Това означава, че държавната администрация масово заобикаля основния принцип, именно конкурсното начало, използвайки двете вратички за вход в държавната администрация. С нашите предложения затваряме тази възможност, тоест дори да има хипотеза при постъпване на държавна служба за заместване или на непълно работно време, да нямаш право да се прехвърлиш на друга свободна длъжност без конкурс. Призовавам да подкрепите внесения от нас Законопроект и да преустановим постъпването на държавна служба без конкурс, да прекратим партийните, приятелски и роднински назначения. Нека всички български граждани да имат равнопоставеност, да се явяват на конкурс и да постъпват на държавна служба на състезателен и конкурсен принцип. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С нашия Законопроект, който е от група народни представители от няколко парламентарни групи, предлагаме изменение към Закона за държавния служител с цел да премахнем съществуващата дискриминация в правната уредба по отношение на работата от разстояние. Кодексът на труда дава възможност по преценка на работодателя работникът или служителят да упражняват трудовата си дейност от разстояние, тоест извън помещенията на работодателя, като не се прави разлика между категорийни работници и служители, като с нашия Законопроект даваме възможност на определена категория държавни служители – тези с увреждания, да могат да работят също от разстояние, както тези служители, които са назначени по Кодекса на труда. Работата от разстояние е форма за организиране на работата, изнесена извън помещенията на работодателя чрез използване на информационни технологии. Ако приемем този Законопроект, ще дадем възможност още при назначаване на хората с трайни увреждания, които се затрудняват да осъществяват служебните си задължения в помещения на органа по назначаването в акта за назначаване да могат да се определят и допълнителни условия за извършване на работа от разстояние, съгласно Глава пета, Раздел VІІІб от Кодекса на труда. По този начин трудно подвижните държавни служители ще могат със съгласието на органа по назначаване да осъществяват служебните си задължения от дома си, когато съответната длъжност и задача го позволяват. Също така предлагане за държавните служители с трайни увреждания, независимо кога са настъпили, да поискат изменение на служебното правоотношение, а именно да упражняват трудовата си дейност от разстояние. Тази промяна ще помогне на държавните служители с увреждания да избягват често непреодолимите проблеми, свързани с придвижването им до помещенията по органа на назначаване. С предложените промени ще се направи важна крачка към облекчаване на положението на държавните служители с трайни увреждания и към тяхната социализация. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който ще представя, е от средата на миналата година. С колеги от почти всички парламентарни групи го подписахме и внесохме в края на месец юли. Чухте вече и становището на комисиите, той принципно е подкрепен и от основната комисия, и от участващата. Положителни становища се чуха и от съответните ведомства, които са заинтересовани. Всъщност става дума за така наречените „работещи пенсионери” и едно доста привилегировано положение, което се създаваше за тях в Закона за държавния служител, спрямо Кодекса на труда, например, където такова привилегировано положение няма. По инициатива на работодателя при навършване на пенсионна възраст от лицето, което е работещ пенсионер, и когато то е упражнило правото си на пенсия, работодателят можеше, в случая става дума за органа по назначаването, евентуално да упражни правомощие и с предизвестие да освободи такъв служител, ако счита, че повече не е необходим за дейността на съответното ведомство. Това е, което предлагаме – тези режими да се уеднаквят и както е в Кодекса на труда, така да бъде разписано и в Закона за държавния служител, да няма привилегировано положение и да се даде възможност на администрацията тези реформи, които очакваме от нея, това оптимизиране на практика на човешките ресурси в нея да се случва по този начин, като на практика сравнително безболезнено лица, които са упражнили правото си на пенсия, както вече казах, биха могли по-лесно да бъдат освобождавани и евентуално да бъдат ангажирани по-млади служители или служители с друг профил и специализация. Има една малка промяна в Кодекса за социално осигуряване, която се е случила междувременно, докато този Законопроект чакаше да дойде неговият ред, която можем да съобразим, между двете четения с коригиращ текст да бъде съобразена, така че няма да има конфликт. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, което предлагам, е опит за възстановяване на социалната справедливост, която бе погазена по инициатива на финансовия министър в първото правителство на Партия ГЕРБ господин Симеон Дянков. Какво се случи? От 1 юли 2012 г. с промени в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда, бе въведен нов модел за заплащане на служителите в държавната администрация. Съгласно тези промени, на работещите по служебно или трудово правоотношение в държавната администрация не се изплаща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Тези промени обаче, уважаеми колеги, наложиха двойни стандарти в държавната администрация. На редица служители, включително в администрацията, продължава да се начислява клас за прослужено време, по-конкретно това се отнася за Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС), МВР, Националната служба за охрана. За тях не се прилага Законът за държавния служител. На тях, на тези служители, се изплаща допълнително възнаграждение за прослужено време в размер две на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто. Да видим следващата категория, които са облагодетелствани. В чл. 296, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е предвидено, че „към основното месечно възнаграждение на цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Българската армия и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които не се прилага Законът за държавния служител, се изплаща допълнително възнаграждение за прослужено време или трудов стаж и професионален опит в размер не по-малко от едно на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж.” Съгласно чл. 219 от Закона за съдебната власт върху основното месечно възнаграждение на съдиите, прокурорите и следователите също се изплаща допълнително възнаграждение в размер две на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от четиридесет на сто. Нека резюмирам дотук кои са категориите държавни служители, облагодетелствани от тази промяна, наречена „поправката Дянков”. Това са служители в ДАНС, МВР, НСО, Българската армия, съдиите, прокурорите и следователите. А сега една особено скандална категория – става дума за членовете на политическите кабинети, служителите в администрацията, съветниците и експертите към тях, които не се смятат за служители по служебно или трудово правоотношение. На тях също се начислява допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Не на последно място, макар че това може да Ви направи неприятно впечатление, трябва да посоча, че на народните представители, съгласно чл. 7, ал. 1 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание към Правилника за организацията и дейността на парламента, също продължава да се начислява допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на едно на сто за всяка прослужена година. Посочените изключения от принципа за формиране на работната заплата в бюджетните организации поставят, мисля че очевадно за всички, в неравнопоставено положение служителите в различните структури на администрацията, още повече че опитът, който всяка година се придобива в администрацията на държавните органи, изобщо не се отчита по еднакъв начин при формиране на работната заплата. Преди да направя своето заключение и предложение, още веднъж ще обобщя кои са категориите служители, които получават допълнително възнаграждение за стаж и възраст – ДАНС, МВР, НСО, Министерство на отбраната, съдии, прокурори, следователи, членове на политически кабинети – те са като че ли богоизбрани, за тях не се отнасят тези поправки в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда. Затова във връзка с изложеното дотук предлагам следното – в името на социалната справедливост трябва да се прекрати дискриминационната държавна политика за поддържане на дисбаланс между работещите в държавния сектор при изплащането на допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит. За това е необходимо да се направи нещо много, много просто – да се върне старият модел за заплащане на служителите в държавната администрация, който бе прилаган преди 1 юли 2012 г., което означава на всички държавни служители да се начислява така нареченият „клас прослужено време”. В противен случай, ако отхвърлите тези промени, ако отхвърлите Законопроекта, Вие ще узаконите това социално неравенство. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Добре е, че след толкова дълго време влизат в пленарната зала за обсъждане законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Някои от тях отлежават близо година, а са важни, и се занимават с важни неща като конкурсното начало, правото на стачка, правото на хората с увреждания за работа в държавната администрация и така нататък – няма да ги изреждам. Ще започна най-напред със Законопроекта, внесен от народния представител Димитър Танев и група народни представители. Той е още от 26 март 2015 г. С него народните представители целят да се утвърди прилагането на принципа на конкурсното начало при заемането на длъжности в държавната администрация, както и да се ограничи възможността за постъпване на държавна служба без провеждане на конкурс. Пропуските, не точно пропуските, а възможностите при сега действащите текстове в Закона за държавния служител, да се заобикаля конкурсното начало, дразни много обществото, от една страна, а от друга страна, това беше един лост, и продължава да бъде лост, за политически назначения и политически натиск върху държавната администрация. По моя преценка с предложенията на колегите народни представители Димитър Танев и група до голяма степен тези проблеми се разрешават. Дано, приемайки тези промени сега в Закона за държавния служител, те да станат принципи и да не се ползват в бъдеще, да не се търсят вратички за заобикалянето им и за политически натиск в администрацията. Не съм съгласен с едно нещо от предложенията на народните представители и то е в предложеното в § 3, който касае чл. 15, с което се прави изменение като думите „три месеца” се заменят с „шест месеца”, тоест едно място може да бъде обявявано на конкурс или да бъде назначаван на него човек, ако титулярът отсъства повече от шест месеца – досега беше три. Смятам, че това определено ще затрудни работата на администрациите особено на тези администрации, които работят пряко с хората, пряко обслужват граждани, които са на всичкото отгоре, със съвсем свит щат. Имам предвид Главна инспекция по труда, Националната агенция за приходите, Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане и така нататък. Между първо и второ гласуване ще помоля вносителите да оттеглят това предложение, тъй като ми се струва, пък и предполагам на повечето от Вас, че то няма да бъде удачно точно за тези администрации, не се вписва и в общия дух на предложенията на колегите. Не знам защо са го направили. По Законопроекта на Петър Славов и група народни представители – той има за цел разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител да придобие редакцията, аналогична на редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда, което значи, че по силата на тази разпоредба се създава законова възможност служебните правоотношения да се прекратяват с едномесечно предизвестие от страна на органа по назначаването, когато правоотношението е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без това да е обвързано с възрастта по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, още повече че е предвидено тази възраст да се вдига и да стигне до 65 години. Това ще даде възможност на органите по назначаването да прекратяват правоотношенията със служителите, пенсионирани на основание редица специални закони. Няма нищо по логично от това принципите, залегнали в Кодекса на труда, да бъдат транспонирани или пък уеднаквени с тези в Закона за държавния служител. Това предложение беше направено малко преди промените в Кодекса на труда, но промените в Кодекса на труда вече са факт, а в Закона за държавния служител, ако влезе сега, ще даде възможност на много млади хора да тръгнат в трудовия си път, включително и в държавната администрация, така че аз ще подкрепя това предложение. По Законопроекта на Министерския съвет, който цели привеждането на българското законодателство в съответствие с международните ангажименти по отношение на правото на стачка и колективното договаряне на държавните служители и е в изпълнение на редица конвенции – няма да ги изреждам кои са, тук се урежда кръгът от въпроси, които могат да бъдат предмет на колективния трудов договор в държавната администрация, правото на стачка и редица други отношения, свързани с това. Смятам, че Законопроектът може да бъде подкрепен. Стигаме до Законопроекта на народния представител Велизар Енчев. Той го постави много добре. По принцип цели формирането на работната заплата в бюджетните организации да се уеднакви във всички структури на администрацията и вътре в самите структури, защото в момента се поставят в неравнопоставено положение служители в различните структури на администрацията. Този принцип, Вие си спомняте, беше нарушен през 2012 г., когато беше премахнат така нареченият „клас прослужено време” за държавните служители, тези които са по служебно правоотношение, които са назначавани по Закона за държавния служител. Това беше по времето на Симеон Дянков. Без да искам да критикувам тогавашния министър, смятам, че с премахването на този клас прослужено време за държавните служители, се наруши равнопоставеността и сега се създават едни парадокси – в една и съща структура... Между другото, Велизар Енчев насочи представянето на Законопроекта си основно към силовите ведомства, но проблемите съществуват и в другите държавни служби – Инспекция по труда, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане – няма да ги изброявам. Там е най-голям парадоксът, че в една и съща структура служителите по трудови правоотношения получават така наречения „клас прослужено време”, а пък останалите служители, които са по Закона за държавния служител, не получават това възнаграждение. Да, вкара се една точка, че получават всеки месец бонуси, но и там не се изпълнява в пълна степен това предписание на Закона за държавния служител. (Реплика на народния представител Хасан Адемов от място.) Вярно е, д-р Адемов, че наистина, когато се отнемаше този клас прослужено време, беше вкаран в заплатата на държавния служител, но е вярно пък, че това лишава от ежегодното увеличаване на заплатата с натрупването на опита и по този начин не се отчита опитът, който служителят е придобил в държавната администрация с годините. Знам, че мнозинството няма да подкрепи това предложение, дори само за това, че е направено от независимия народен представител Велизар Енчев. Няма да го подкрепи и защото то е обществено неприемливо, тъй като в годините управляващите направиха думата „държавен служител” мръсна дума, с неглижирането й и с обвиняването на държавния служител за всички беди, които се случват на българите, които наистина не живеят добре. Аз лично ще подкрепя Законопроекта, защото справедливостта и еднаквият подход изискват това предложение да се подкрепи. Призовавам и народните представители да се замислят, когато гласуват по текста, предложен от Велизар Енчев. Законопроектът, внесен от Мая Манолова и група народни представители, е още от месец май 2015 г. Госпожа Ангелова много добре го представи. Мисля, че той е подписан от народни представители от различни групи и е консенсусен, и няма да има никакъв проблем с приемането му, още повече че отстранява една несправедливост. Не знам при приемането на Закона за държавния служител защо не е предвидено това, тъй като го има в Кодекса на труда?! Ще кажа нещо, което всеки пък ще повтарям, когато говорим за хората с увреждания: обществото ни като цяло и Народното събрание като законодателен орган, колкото и много да направи за хората с увреждания, то все ще е малко. Но това е стъпка, отстраняване на несправедливост, което смятам, че дължим на тези хора, и не се съмнявам, че народните представители ще го подкрепят единодушно. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Първо ще призова колегите да не се упражняваме в много говорене по тези законопроекти, тъй като по-голямата част от тях са консенсусни, тоест те са подписани от почти всички представители на политически сили. По Законопроекта на Мая Манолова, както казах, там всички политически сили сме вносители, той не е само на Мая Манолова. От март месец 2015 г. е. Искам да подчертая, че този Законопроект е изключително консенсусен, подкрепящ, належащ, и смятам, че няма да има никакви проблеми да бъде приет на първо гласуване. Така е и със Законопроекта на колегата Петър Славов. Нямам обяснение обаче за Законопроекта на колегата Велизар Енчев. Както виждам, самият той отсъства. Не знам, след като отсъства като вносител, как ще мотивира колегите народни представители да го подкрепят?! Аз лично ще го подкрепя, защото там има една последователност и тя касае внесен подобен Законопроект и от колегата Явор Хайтов по отношение на работното облекло между служителите, наети по трудово и служебно правоотношение. Предлагам, ако приемете моето предложение – знам, че няма такава процедура, колеги, да преминем към гласуване. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 502-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2015 г. „Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става параграф единствен: „Параграф единствен. Създава се Глава петдесет и осма „б” с чл. 627г – 627и: „Глава петдесет и осма „б” Признаване и изпълнение на съдебни решения и издаване на европейско удостоверение за наследство въз основа на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 201/107 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 650/2012”.” Господин Председател, с молба да прекъснем за процедура за допуск на заместник-министъра на правосъдието госпожа Вергиния Мичева.

Благодаря Ви. „Признаване по съдебен ред Чл. 627г. (1) В случая по чл. 39, § 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012 заинтересованата страна може да поиска признаване на чуждестранно съдебно решение по реда на чл. 627д от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна, по нейното седалище или по местоизпълнението. (2) Съдът по ал. 1 се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки по чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Допускане на изпълнението Чл. 627д. (1) Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Не се представя препис от молбата за връчване на длъжника. (2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание. (3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 50, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата. (4) Съдът се произнася с определение по исканите привременни и обезпечителни мерки. (5) Разпореждането по допускането се смята за решение, постановено в исков процес. (6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Издаване на европейско удостоверение за наследство Чл. 627е. (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.” Господин Председател, ще помоля госпожа Атанасова да продължи.

„(2) В случай че заявлението по ал. 1 е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. (3) Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването. (4) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания. Обжалване на актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство Чл. 627ж. (1) Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването. (2) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за поправката, изменението или оттеглянето му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания. Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство Чл. 627з. Спирането на действието на европейско удостоверение за наследство, издадено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд. Приложимост на общите правила на охранителните производства Чл. 627и. За неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейското удостоверение за наследство, се прилагат общите правила на Глава четиридесет и девета.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага подразделението да бъде отхвърлено. „§ 2. Законът влиза в сила от 17 август 2015 г.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

Господин Председател, уважаеми колеги, първо, предлагам процедура по допускане в залата. Моля в залата да бъде допуснат проф. Костадин Костадинов – заместник-министър на образованието и науката.

Гласуваме предложението на народния представител Стефан Желев за допускане на заместник-министър Костадинов в залата. Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2. Моля, поканете заместник-министър Костадинов в залата. Професор Желев, имате думата.

Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „Д О К Л А Д относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2015 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. В заседанието взеха участие от Министерство на образованието и науката: проф. Костадин Костадинов – заместник-министър, Красимир Вълчев – главен секретар, Любомир Йосифов – директор на Дирекция „Правна”, както и представители на съсловни и на синдикални организации. В Комисията по образованието и науката са получени становища по законопроекта от: Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз, Българският зъболекарски съюз, Камарата на архитектите в България, Съюзът на ветеринарните лекари в България и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В становищата се изразява принципна подкрепа на Законопроекта, като в част от тях се съдържат и конкретни предложения. От името на вносителите Законопроектът бе представен от проф. Костадин Костадинов. Подчертано бе, че целта на Законопроекта е транспониране в националното законодателство на изменението на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент ЕС №1024/2012 относно административното сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар. С предложените промени се въвежда Европейска професионална карта, която оперативно ще обслужва Информационната система за вътрешния пазар. Това изменение ще опрости процеса на признаване на професионалните квалификации и ще насърчи свободното движение на специалисти. Предвижда се предоставянето на частичен достъп до професията, ако специалистът желае това, когато различията в определена област на дейност са толкова големи, че се изисква той да покрие пълна програма за образование. В случаите когато предоставянето на услугата е с временен или случаен принцип и професията не е регулирана, в страната, от която идва специалистът, се допуска изискването за най-малко едногодишен професионален стаж по професията през последните 10 години. Законопроектът дава възможност продължителността на дадена обучителна програма, освен в брой часове, да се изразява и в кредити по Европейската система за трансфер на кредити (ЕСТS). Предлагат се промени при обучението на медицинските сестри с общ профил, което ще е насочено в по-голяма степен към резултатите и придобиването на определени знания, умения и компетентности от значение за професията. Промените при обучението на акушерките ще гарантират получаването на задълбочени знания по науките, на които се основават дейностите на акушерките, а така също подходящи знания по обща медицина и фармация в областта на неонатологията и акушерството. Измененията в минималните квалификационни изисквания за архитектите отразят нововъведенията в образованието по архитектура, особено по отношение на допълване на академичното обучение с професионален стаж под наблюдението на квалифицирани архитекти. Въвеждат се така наречените „общи принципи на обучение” с цел по-голям автоматизъм при признаването на професионални квалификации. Тези принципи представляват общи рамки на обучение, основани на общ набор от знания, умения и компетентности. Общата рамка на обучението се базира на нивата на Европейската квалификационна рамка. Със Законопроекта се въвежда задължително владеене на български език при професии, които имат последици за безопасността на пациентите. Предлага се Националният център за информация и документация към министъра на образованието и науката да изпълнява функциите на помощен център по смисъла на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации. Този център ще подпомага гражданите и помощните центрове на другите държави при признаването на квалификациите. Въвеждат се подробни задължения относно обмена на информация с другите държави членки, отнасящи се до дисциплинарни, административни или наказателни санкции, свързани с упражняването на професията. Информацията ще съдържа всички подробности за прилагане на ограничението или лишаването от правото на упражняване на определена професия и ще се подава чрез Информационната система на вътрешния пазар. В последвалата дискусия взеха участие народни представители и представители на съсловни организации. Изразена бе принципна подкрепа на Законопроекта. Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов изказа несъгласие с предложеното в Законопроекта признаване на право да упражняват професията „лекар по дентална медицина“ на лица, започнали университетското си обучение в Испания между 1 януари 1986 г. и 31 декември 1997 г. Архитект Весела Георгиева, заместник-председател на Камарата на архитектите, предложи органите по признаването на професионалните квалификации да определят реда за провеждането на стажовете за приспособяване и на изпитите за правоспособност. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 13 гласа, без „против” и „въздържали се” – 3, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г.” Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването –д-р Петър Москов; заместник-министрите на здравеопазването –д-р Ваньо Шарков, д-р Адам Персенски, д-р Бойко Пенков; заместник-министърът на образованието и науката – проф. Николай Денков; управителят на Националната здравноосигурителна каса, д-р Глинка Комитов; представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков. Той запозна народните представители с част от основните промени, предлагани с него, а именно: правна регламентация на Европейска професионална карта, правен режим на частичен достъп до упражняване на регулирана професия, както и регламентация на случаите, когато е необходима предварителна проверка на професионални квалификации. Законопроектът цели да въведе в националното законодателство разпоредби на Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаване на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар. В сферата на здравеопазването Законопроектът предвижда с цел гарантиране на високо ниво на обществено здраве и безопасност на пациентите в Европейския съюз да се изменят критериите, използвани за определяне на базовото обучение по медицина, така че условията, свързани с минималния брой години и часове, да станат кумулативни, без това изменение да занижава изискванията за базово образование по медицина; във връзка с развитието на по-сложни терапии и технологии, предполагащи капацитет за поемане на по-големи отговорности от медицинските сестри с общ профил, обучението им да има за цел да предоставя по-надеждна гаранция, че специалистът е в състояние да прилага поне определени компетентности, за да осъществява дейностите, от значение за професията; обучението на акушерките ще следва да предоставя по-добра гаранция, че специалистът е придобил определени знания и умения, необходими за упражняване на дейностите на професията, посочени в Директива 2005/36/ЕО. Измененията предвиждат задължителна проверка на нивото на владеене на език за професии, имащи значение за безопасността на пациентите, преди специалистът да започне да упражнява професията в приемащата държава членка. Компетентните органи по признаване ще могат да прилагат проверката на нивото на владеене на език след признаване на професионалните квалификации. В хода на дискусията председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов изрази възражения срещу предлаганите промени с § 23 от Законопроекта, тъй като определеното обучение за признаване на професионални квалификации на лекари по дентална медицина, отговарящи на условията по този параграф, е с продължителност под пет години. В тази връзка народни представители заявиха намерения за писмени предложения по Законопроекта между двете гласувания. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17, без „против” и „въздържал се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 10 декември 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502 01 97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на образованието и науката и на Камарата на архитектите в България. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Костадин Костадинов – заместник-министър на образованието и науката. Предлаганите промени в Закона за признаване на професионални квалификации са свързани с необходимостта от хармонизиране на разпоредбите на националното право в областта на признаването на професионални квалификации с промените, настъпили в актовете на Европейския съюз, уреждащи тази материя, и в частност с Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаване на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“). За целите на укрепването на вътрешния пазар и насърчаването на свободното движение на специалисти, като се гарантира по ефикасно и прозрачно признаване на професионалните квалификации, се въвежда Европейската професионална карта, чиято цел е опростяване на процеса на признаване и въвеждане на разходна и оперативна ефикасност, която ще бъде от полза за специалистите и компетентните органи. Оперативно режимът на Европейската професионална карта следва да се обслужва от Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Картата и ИСВП ще засилят полезното взаимодействие и доверието между компетентните органи, като същевременно премахнат дублирането на административна работа и процедурите за признаване при компетентните органи и ще внесат повече прозрачност и сигурност за специалистите. В случаите, при които в приемащата държава членка съответните дейности са част от професия с по-широк обхват на дейността, отколкото в държавата членка по произход и различията в областите на дейност са толкова големи, че от специалиста се изисква да покрие пълна програма за образование и обучение, за да преодолее тези разлики, приемащата държава членка следва при тези особени обстоятелства да предостави частичен достъп, ако специалистът желае това. Функционирането на системата за автоматично признаване зависи от доверието в квалификационните изисквания, които са в основата на квалификацията на специалистите. Във връзка с това се правят промени в минималните квалификационни изисквания за архитектите, които отразяват нововъведенията в образованието по архитектура, особено по отношение на признатата потребност от допълване на академичното обучение с професионален стаж под наблюдението на квалифицирани архитекти. Същевременно минималните квалификационни изисквания остават достатъчно гъвкави, за да се избегне ненужното ограничаване на свободата на държавите членки да организират своите образователни системи. В Комисията бе представено становище от Камарата на архитектите, в което се изразява принципната подкрепа за промените, предложени в Законопроекта. Бяха направени и предложения за прецизиране на разпоредбите, регламентиращи съществени несъответствия по съдържание и продължителност на обучението, с оглед на по-добра редакция, както и да се доразвият в закона хипотезите, уреждащи признаване на професионални квалификации, придобити в трети страни, с които нямаме двустранни споразумения в това направление. Предлага се също така да се предостави право на председателя на Камарата да определя условията и реда за провеждане на стаж за приспособяване и на изпита за правоспособност и за тяхното оценяване. В хода на дискусията членовете на Комисията изразиха подкрепа си за Законопроекта и предложените с него промени, като оцениха за целесъобразни и част от предложенията, изразени в становището на Камарата на архитектите, отнасящи се до прецизиране на редакции и доразвиване на липсващите в Закона хипотези. Като абсолютно неоснователно и неприемливо бе оценено както от членовете на Комисията, така и от представителите на Министерството на образованието и науката, предложението за предоставяне на права на председателя на Камарата да определя условията и реда за провеждане на стаж за приспособяване и на изпита за правоспособност и за тяхното оценяване. Съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране тези въпроси са от компетенциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и е целесъобразно представители на Камарата и експертите в Министерството да обединят усилията си за изготвяне на съответната наредба, с която да се уредят въпросите за признаване на професионалната квалификация условията и реда за провеждане на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност и за тяхното оценяване. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

„ДОКЛАД Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2015 г. На заседание, проведено на 27 януари 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката, и господин Пламен Славов – главен експерт в дирекция „Правна” в Министерството на образованието и науката. Настоящият Законопроект цели да хармонизира българското законодателство с изискванията на Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаване на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административното сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП”). Срокът за транспониране на Директива 2013/55/ЕС е до 18 януари 2016 г. С предложените промени се предвижда създаването на Европейска професионална карта, чрез която да се постигне опростяване на процеса на признаване и въвеждане на разходна и оперативна ефикасност, както и улесняване на специалистите и на компетентните органи. Оперативно режимът на Европейската професионална карта следва да се обслужва от Информационната система за вътрешния пазар, създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012. Чрез Картата и ИСВП се цели да се премахне дублирането на административна работа и да се внесе повече прозрачност и сигурност за специалистите. Измененията в Директива 2005/36/ЕО предвиждат и създаването на система от национални контактни точки. С цел да се избегне рискът от застъпване с разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО, създаващи единични звена за контакт, националните контактни точки следва да се превърнат в помощни центрове, които да предоставят консултации и помощ на гражданите. Директива 2006/123/ЕО вече задължава държавите членки да осигуряват лесен достъп до информация и изпълнение на процедурите чрез единичните звена за контакт. Гражданите, които желаят признаване на своите професионални квалификации в съответствие с Директива 2005/36/ЕО, ще могат да ползват единичните звена за контакт, ако са обхванати от Директива 2006/123/ЕО. Законопроектът предвижда и създаването на Глава трета „а” в досегашния Закон – „Автоматично признаване на професионални квалификации въз основа на общи принципи на обучението”, с цел да се насърчи по-голям автоматизъм при признаване на професионалните квалификации за онези професии, които в момента не се ползват от него. Общите принципи на обучение следва да бъдат под формата на общи рамки, основани на общ набор от знания и умения или общи изпити в обучението. Не на последно място, предложеният Законопроект цели да отрази разпоредбите на Директива 2013/55/ЕС, засягащи критериите за признаване на квалификацията на архитекти и медицински специалисти, в това число лекари, медицински сестри с общ профил, акушерки и др. Предвижда се възможността за изразяване на продължителността на дадена програма на обучение освен в брой часове и в кредити по Европейската система за трансфер на кредити (ECTS). Един кредит от ECTS съответства на 25-30 академични часа, а за завършването на една академична година се изискват обикновено 60 кредита. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г.”

Благодаря, господин Председателстващ. Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим този Законопроект, но заявявам отсега, че ще внесем предложения между първо и второ четене, защото така нареченото „владеене” на български език, което уж е задължително и задължително се проверява, искам отсега да Ви обърна внимание, уважаеми колеги, не е чак толкова задължително. Първо, обръщам Ви внимание на § 6. В него се откриват две нови точки 6 и 7, като там владеенето на българския език е, така да се каже, декларативно. Тоест този, който иска да придобие професионална квалификация, той трябва само да декларира – ние искаме да се спази принципът – и то да декларира само по отношение на медицинските квалификации, само че от предходната точка практически се оказва, че един учител, който не владее български език, няма никакъв проблем да преподава някакъв друг език, но да не може да обясни на български език на децата за какво става въпрос и за какво иде реч. Така че първата поправка ще бъде въведена в § 6 по отношение на чл. 13 и въведените нови две точки 6 и 7 – ние ще искаме да не се подава декларация, да се предоставя удостоверение, издадено от компетентен орган, така както е в цял свят. Този компетентен орган може да бъде и Институтът по български език. Мога да Ви кажа, че сигурно на много от Вас децата, за да отидат да учат например в някоя от европейските държави, трябва да преминат тестове по SАТ и TOFEL и да платят една много сериозна сума, за да получат правото да учат. Аз се учудвам защо тук не е въведена и такса, с която да се подпомага, както казах, Институтът по български език например. Защо? Ние чак толкова богати ли сме и толкова лесно ли предоставяме професионални квалификации, без да има никакъв контролиращ механизъм? За да разберете, че няма чак толкова задължителна проверка, ще се прехвърлим веднага по този въпрос на § 38 и промените в чл. 89. Там наистина ще срещнете, че има текст, който казва, че проверката за владеене на български език е задължителна, обаче пак се оказва, че тя не е чак толкова задължителна. Това е създадената нова ал. 2, където се казва, че проверката на познанията по български език е задължителна, т. 1 – еди-кога си, т. 2, и отиваме на интересната ал. 3, която казва, че проверката по ал. 2 се извършва само след издаването на европейска професионална карта. Тук трябва да Ви обърна внимание, че Европейската професионална карта се издава по желание на този, който иска да придобие професионална квалификация за България. По желание! Той може и да не поиска да му бъде издадена такава Европейска професионална карта. Тоест тук, ако той не поиска да му бъде издадена такава карта, той вече не подлежи на тази задължителна проверка за владеене на български език, но може да упражнява професии, които да касаят опазване здравето, опазването на живота и какво ли още не. От там нататък следва едно добавено „и/или” – след признаване на професионалната квалификация. Сега аз питам, колеги: защо ние, след като държавата и съответният орган е издал вече тези документи, чак тогава трябва да започваме да извършваме тази проверка? Защо ние трябва да натоварваме администрацията да извърши куп дейности, да извърши куп разходи и чак тогава, видите ли, когато тези разходи са извършени, ние да извършваме проверка дали съответното лице владее български език? Мисля, че е по-правилно тази проверка да се извърши преди това и ако той не владее български език, ако той евентуално е предоставил неистинско удостоверение от орган, както ще предложим в поправките – вече Ви казах в чл. 13 на § 6, значи това лице няма никакво право да получава и да придобива такава професионална квалификация. Нашите забележки са в тази част на Законопроекта. Ние сме ги изразили ясно и категорично в съответните комисии, в случая в Комисията по здравеопазването и се надявам Вие също да подходите отговорно, да прегледате посочените от мен два параграфа – § 6 и § 38, и да направим Закона работещ и защитаващ най-вече българските професионалисти, българските специалисти и всякакъв род категории професии, защото това е важно. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Считам, че Законопроектът е един от сериозните, от най-важните законопроекти и стои в основата на много други закони, които по-нататък трябва да се съобразят с него. Сега разглеждаме философията на Закона, където става дума за признаване на професионалните квалификации. За да бъдат признати те в средното и висшето образование в България, това означава, че трябва да съобразим професионалната подготовка, а проблемите в България, в българското професионално образование са много – и в средното, и във висшето образование. Трябва да съобразим това. Може би в регулираните специалности донякъде нещата са съобразени, но не всичко, което трябваше да бъде направено, е направено до този момент, въпреки че предишната директива разглеждаше именно този ограничен кръг от професии, най-вече регулираните професии. Големият проблем е с останалите – нерегулираните професии. Тук трябва да направим съществени промени в учебните планове, учебните програми, а също така и в учебните графици. Много от нещата куцат сега, страдат. Ние не можем да осъществим нормално Програма „Еразъм” и обмена на студентската мобилност, защото имаме сериозни различия със страните от Европейския съюз. Работата в това отношение е много. Голям проблем в България е, че нямаме нормален Класификатор на специалностите. Нашият Класификатор включва 517 специалности. Те са прекалено много раздробени тук, в България – 52 направления и 9 области. Как тогава ще ги съобразим с тези в Европейския съюз, където по-голямата част от подготовката на ниво „бакалавър” е широкопрофилна? Там специалностите са по-малко на брой, а магистърските програми са повече. Това не е променено в България и ние трябва да направим тази промяна и съобразяване. Говорим също така за Европейска трансферна кредитна система. Доскоро такава Европейска трансферна кредитна система нямаше. Сега може да се каже, че има такава, като изравнихме броя на кредитите и нашите студенти могат да отидат и да се обучават, като им се признават кредитите, но формирането на тези кредити става по различен начин. Това също е проблем, който по-нататък трябва да решаваме. Ние ще подкрепим Законопроекта, ще го приемем, но голямата работа започва след това, когато трябва да направим пълно съобразяване и това трябва да се случи непременно, ако искаме нашите специалисти да се реализират успешно в Европейския съюз и в света, а също така да приемаме и специалисти отвън. Искам да кажа, че съм работил по тези въпроси продължително време – в продължение на 24 години освен с преподавателска работа се занимавам и с администрация – заместник-декан, декан, ректор. Няма единни критерии в страните от Европейския съюз. Различията са много големи. Трябва да Ви кажа, че когато се опитаме да направим някаква промяна, реакцията е бъде жестока. Всеки брани дисциплината си, часовете си със зъби и нокти. Следователно ще има много трудности, но смятам, че ако изпълним както трябва всичко, което е заложено в Законопроекта, този бъдещ закон ще изиграе много положителна роля за висшето и средното професионално образование в България. Ние ще направим нашите предложения и бележки. Искам обаче пак да подчертая, че работата предстои. Останалите законопроекти, които ще бъдат внасяни, ще трябва да голяма степен да бъдат съобразявани с този Закон. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации от 24 ноември 2015 г. Приветствам идеята лекарите по дентална медицина чужди граждани, които желаят да им бъде призната професионалната квалификация в Република България, да бъдат улеснени при сблъсъка им със сложността и несигурността на административните процедури. Това ще доведе и до по-малко недоразумения при регистрацията им в съсловната организация, както и при започването на дейността им. Уважаеми колеги, при упражняването на професията си лекарите по дентална медицина трябва задължително да имат съответните знания, умения и компетентности. В тази връзка Ви напомням, че в Република България е приета магистърска степен за придобиване на професионална квалификация „лекар по дентална медицина”. Наред с това съгласно възприетите нормативни актове на Съвета на европейските зъболекари – консултативен орган към Европейската комисия, всичките му 28 страни членки и три страни наблюдателки подкрепят единодушно изискването за задължително минимално петгодишно обучение и 5 хил. учебни часа за придобиване на професионална квалификация „лекар по дентална медицина”, както са и категорично против всякакви форми на обучение с дистанционен характер и съботно-неделен характер. Във връзка с това, ще бъдем категорично против приемането на § 23 от Законопроекта, с който се приема за успешно обучението с минимална продължителност три години, удостоверено от испански компетентен орган, като равностойно на минималните квалификационни изисквания на този Закон, както и всякакви други разпоредби, с които се приемат за успешни обучения за професионална квалификация „лекар по дентална медицина” с продължителност по-малка от пет години. Считам, че за безопасността на пациентите и за високото качество на денталната помощ на територията на Република България не трябва да се допуска признаване на професионална квалификация „лекар по дентална медицина” за чужденци, които не са преминали обучение с минимална продължителност пет години и 5 хил. учебни часа. Ние ще внесем предложение между първо и второ гласуване на този Законопроект за категоричното отпадане на § 23 в целия му текст. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателю. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2015 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 13 януари 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, с вносител Министерски съвет. На заседанието присъстваха господин Ивайло Калфин –заместник-министър председател и министър на труда и социалната политика, господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, експерти от Министерството на труда и социалната политика, представители на работодателски и синдикални организации. От името на вносителя Законопроектът беше представен от заместник-министър Гълъб Донев. Със Законопроекта се предлага да се хармонизира българското законодателство в областта на свободното движение на работници, както и в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България. В текстовете на Законопроекта се транспонират Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците, в контекста на свободното движение на работници, Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани от трети страни в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Тези актове на европейското законодателство са насочени към осигуряване на правната сигурност на желаещите да работят в рамките на Европейския съюз граждани на трети държави. Освен това те предвиждат и гаранции за защита на пазара на труда на приемащите държави членки. След влизането в сила от 1 януари 2007 г. на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, държавата ни премина към пълно прилагане на Общностното право в областта на свободното движение на работници, в частност Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. за свободата на движение на работници в Общността, а от 16 юни 2011 г. – Регламент (ЕС) № 492/2011, който го заменя. Освен този регламент, трудовата заетост на граждани на страните извън Европейския съюз у нас се регламентира с няколко члена на Закона за заетостта, Закон за чужденците в Република България, няколко наредби и няколко указания. С промени в Закона за насърчаване на заетостта, направени през 2011 г. бяха въведени разпоредбите на две директиви – Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. През 2013 г отново в Закона за насърчаване на заетостта бяха въведени разпоредби на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка. Внесеният Законопроект има за цел да се извърши обединение на действащата до сега нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която се урежда с различни по характер нормативни актове. В Общите разпоредби на Законопроекта изрично е определен неговият обхват, изключена е възможността за прилагане на дискриминационни норми и са определени условията, по които се формулира националната политика в областта на свободното движение на работниците в Европейския съюз, както и достъпът до българския пазар на труда на чужденци, включително за извършване на дейности на свободна практика на територията на Република България. В отделна глава се разписва равното третиране на работниците – чужденци, от Европейския съюз с българските граждани, както и с такива от трети държави по отношение на основните им права, отнасящи се до професионалната им реализация и икономическия и социалния им живот в България. Според вносителите на Законопроекта, това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на възможността за достъп до социални права, като средство за привличане на работници и служители от трети държави на територията на ЕС. От тях има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на българския пазар на труда, в това число на висококвалифицирани работници и служители, такива по линията на вътрешнокорпоративния трансфер, както и работници за сезонна заетост. Всеки един от разделите в Глава „Трудова миграция от трети държави” на Законопроекта въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на съответните категории работници чужденци от трети държави до българския пазар на труда. Те напълно отговарят на предмета и персоналния обхват на горепосочените директиви. На въпросите за свободно движение на работници в Европейския съюз е отделена самостоятелна глава „Трудова мобилност” от проекта на Закона. Разпоредбите са изцяло в синхрон с Директива 2014/54/ЕС, като основната цел е осигуряване на достатъчно гаранция за защита правата на работещите на територията на Република България граждани на други държави членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария и членовете на техните семейства. Проектът цели да осигури правна закрила и на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство в трети държави. За целта са предвидени разпоредби, осигуряващи обем от задължения за лицата, с чието съдействие и посредничество български граждани работят в трети държави. Освен това е регулиран и редът за сключване на двустранни споразумения с трети държави в областта на трудовата миграция и заетостта, което дава допълнителна възможност за посрещане нуждите на пазара на труда и съответно възможност за професионална реализация на българските граждани в трети държави. В Комисията бяха получени становищата по Законопроекта от Министерство на труда и социалната политика, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Агенцията по заетостта, Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, четирите национални представителни работодателски организации, двете национално представителни синдикални организации, както и Протокола от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество от 14 декември 2015 г., с приложените становища на участниците. Всички становища по принцип са положителни. В дискусията взеха участие народни представители Светлана Ангелова, Димитър Байрактаров, Хасан Адемов и Георги Гьоков. Към вносителите бяха поставени въпроси във връзка със заплащането на работниците и специалисти чужденци. В Законопроекта е предвиден минимален праг на заплащането, равен на трикратния размер на средната работна заплата, което в момента е валидно само за висококвалифицираните специалисти – чужденци, работещи в България. Бяха изказани становища по отношение на адекватната защита на българският пазар на труда от работници от трети държави, които биха могли да изместят българските работници от работните им места. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 13 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет.”

Благодаря Ви, господин Председател. Във връзка с обсъждането на Законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Гълъб Донев.

„ДОКЛАД по Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 20 януари 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502 01 100, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър Гълъб Донев и Христо Симеонов, началник на отдел в дирекция „Политика на пазара на труда”, и представители на работодателски организации. Законопроектът бе представен от Гълъб Донев. Според вносителя целта на предложения Законопроект е в отделен нормативен акт цялостно да бъдат уредени обществените отношения, свързани със законната трудова миграция и трудова мобилност, в който да бъде пренесена съответната част от сега действащия Закон за насърчаване на заетостта и подзаконови актове към него, както и да бъдат въведени последващите нови актове на Европейския съюз. Законопроектът урежда регулирането на достъпа до българския пазар на труда на работници – чужденци от трети държави; осъществяване правото на свободно движение в Република България на работници – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – членка по Споразумението за Европейско икономическо пространство; заетостта на българските граждани при свободното им движение в рамките на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство; двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. В Преходните и заключителните разпоредби се правят съответстващи промени в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за чужденците в Република България, Закона за убежището и бежанците и Закона за българските документи за самоличност. В своето становище Държавната агенция за бежанците изразява несъгласие относно предложената в § 6 промяна за удължаване срока от три на девет месеца за придобиване право на достъп на пазара на труда на бежанци с неприключило производство за международна закрила поради независещи от тях причини. Синдикалните организации подкрепят Законопроекта по принцип и изразяват несъгласие с предложението за облекчено наемане на чужди специалисти при стагнирания вътрешен пазар на труда и високата безработица. Работодателските организации подкрепят принципно приемането на Законопроекта, като изразяват възражение относно високия минимален праг за заплащане на висококвалифицирани граждани от трети страни – три средни работни заплати за страна за последните 12 месеца. Този праг обезсмисля разпоредбата за внос на висококвалифицирани специалисти от трети страни при облекчени условия, тъй като на практика ненужно я прави приложима в изключително тесен диапазон. Те настояват да се прилага чл. 5, § 3 от Директива 2009/50/ЕО за условията за влизане и пребиваване на граждани от трети държави за целите на висококвалифицираната трудова заетост, според който брутната годишна заплата не може да бъде по-ниска от 1,5 пъти от средната брутна годишна работна заплата. Оценяват като завишени максималните размери на регламентираните глоби и санкции, достигащи до 20 хил. лв. Голямата ножица между минималните и максималните размери на глобите дава възможност за субективна преценка на контролните органи, както и за упражняване на допълнителен корупционен натиск върху проверяваните лица. В последвалата дискусия народният представител Мартин Димитров изрази становище предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал в България да бъдат припознати от всички народни представители от Комисията и внесени между двете четения. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” 12 гласа, без „против” и „въздържали се” 3 народни представители, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г. На своето заседание, проведено на 27 януари 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на труда и социалната политика: господин Гълъб Донев – заместник-министър, господин Христо Симеонов – началник на отдел в дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”, и господин Атанас Колчаков – държавен експерт в същата дирекция. С настоящия Законопроект се цели транспониране в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2014/54/ЕС относно мерки за улесняване за упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, Директива 2014/36/ЕС относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66/ЕС относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Целта на посочените директиви е да се гарантира правна сигурност за граждани на трети държави, желаещи да работят в рамките на Европейския съюз, както и за пазара на труда на приемащите държави членки. Освен това, се предвиждат мерки за осигуряване на равнопоставеност в областта на мобилността за всички европейски работници. Следва да се има предвид, че крайният срок за въвеждане и нотифициране на директивите в националните законодателства на държавите членки изтича в средата на първата половина на 2016 г. В Глава трета от Законопроекта се урежда равното третиране на работниците от други държави – членки на Европейския съюз, както и от трети държави, с българските граждани. То е свързано с основен набор от права относно професионалната им реализация и социално-икономическия им живот в Република България. Разпоредбите в Глава четвърта, от своя страна, засягат свободното движение на работниците в Европейския съюз. Те са в съответствие с Регламент № 2011/492 и с Директива 2014/54/ЕС, като целта им е да гарантират правата на работещите на територията на Република България граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства. Не на последно място, Законопроектът предвижда разпоредби в областта на осигуряването на правна закрила на български граждани, работещи в трети държави, както и на контрола по спазването на българското законодателство в сферата на трудовата миграция и трудовата мобилност. Основният законов инструмент, уреждащ отношенията в тази област до този момент, е Законът за насърчаване на заетостта. Предвид нарастващия брой разпоредби обаче, вносителят счита, че е необходимо тези обществени отношения да бъдат цялостно уредени в отделен нормативен акт, в който да бъде пренесена съответната част от сега действащия Закон за насърчаване на заетостта и неговите подзаконови актове и в който да бъде транспонирано последващото европейско законодателство. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 14 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Проектът на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност преследва основната цел българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденци – граждани на трети страни на територията на Република България, да бъде синхронизирана с разпоредбите на три нови директиви на Европейския съюз: Директива 2014/54 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерките за улесняване на упражняването правата, предоставени на работници в контекста на свободното движение на работници; Директива 2014/36 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Това са трите нови директиви, които са включени и въвеждат изисквания за националното ни законодателство. Целият Законопроект обединява около 10 директиви на Европейския съюз, като част от тях са пренесените директиви, които в момента са въведени и действат в националното ни законодателство, в Глава осма на Закона за насърчаване на заетостта. Ролята на тези актове е да осигурят правна сигурност както на желаещите да работят в рамките на Европейския съюз граждани на трети държави, така и за приемащия ги пазар на труда на държавите членки. Освен това те са насочени към гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността за европейските работници. Сроковете, в които трябва да бъдат нотифицирани новите три директиви – най-близкият срок е 21 май 2016 г. за Директива 2014/54 на Европейския парламент, и затова така е заложен и Законопроектът относно влизането му в сила. С Проекта на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция се прави кодификация на действаща нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана в момента с различни по характер нормативни актове. Към настоящия момент основен законов инструмент за въвеждане достиженията на европейското право в областта на трудовата миграция и свободното движение на работници в националното законодателство е Законът за насърчаване на заетостта и неговите подзаконови нормативни актове. Всеки един от разделите в Глава „Трудова миграция от трети държави” от Законопроекта за трудовата мобилност и трудовата миграция въвежда специфични процедури за предоставяне право на достъп на съответните категории работници чужденци от трети държави до българския пазар на труда. Те напълно отговарят на предмета и персоналния обхват на горепосочените директиви и на преместваната с цел кодифициране на материята в този Законопроект Глава осма от Закона за насърчаване на заетостта. Подчертани са ролята, правата и задълженията на всяка една от заинтересованите страни в процеса по кандидатстване, получаване на разрешения от Агенцията по заетостта и издаване на съответния тип разрешения за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи по единна процедура. Отделни раздели са посветени и на националните разрешения за получаване на достъп до българския пазар на труда, включително за извършвана дейност на свободна практика, издавани от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Самостоятелна глава от Проекта на Закона за трудова мобилност и трудова миграция е посветена на равното третиране на работниците чужденци от Европейския съюз с българските граждани, както и от трети държави, по отношение на свободен набор от права, касаещ професионалната им реализация, социалния и икономическия им живот в Република България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права с достиженията на европейското право като средство за привличане на работници и служители, включително и от трети държави на територията на Европейския съюз, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани и по линията на вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонна заетост. На въпросите за свободното движение на работници в Европейския съюз е отделена самостоятелна глава „Трудова мобилност” от Проекта на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция. Разпоредбите са изцяло в синхрон с Директива 2014/54 и Регламент 2011/492/ЕС и въвеждат отделни нейни норми, като основната цел е осигуряване на достатъчно гаранции за защита правата на работещи на територията на Република България граждани на други държави – членки на Европейския съюз и на европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства. Законопроектът е съгласуван в рамките на Националния съвет за насърчаване на заетостта, Националния съвет за тристранно сътрудничество, обсъден е и е качен на сайта на Министерството на труда и социалната политика и на Министерския съвет за обществено обсъждане, отразени са всички становища на национално представителните организации на синдикатите и на работодателите, като, както беше и подчертано от докладите на председателите на отделните комисии, на които беше разпределен Законопроектът, основният спорен момент в Законопроекта е чл. 18, ал. 3 от него, с който се въвежда изискването при облекчения режим за наемане на висококвалифицирани работници от трети държави, работодателите да заплащат трикратния размер на средната годишна работна заплата за 12-те месеца, предхождащи назначението. Това изискване е национална норма, с която се цели запазване и гарантиране правата на българските граждани и запазване на българския трудов пазар от наемане на висококвалифицирани работници от трети държави, като искам да обърна внимание на това, че изискването на Директивата за един път и половина увеличение на заплатата за висококвалифицираните работници от трети държави е в чл. 17. С облекчения режим чл. 18 премахва пазарния тест, който всеки един работодател трябва да направи преди да подаде заявление за наемане на висококвалифициран работник или служител от трета държава, тоест скъсява се срокът, в който може да се издаде това единно разрешение за работа на чужденци от трети държави. Към сега действащия момент е въведено изискване министърът на труда и социалната политика ежегодно да определя дефицитните професии, които могат да се възползват от този облекчен режим по чл. 18, като този режим е привнесен в момента в проекта на Закон за трудовата мобилност и трудовата миграция. Това съвсем накратко е внесеният и предложен Законопроект за трудовата мобилност и трудовата миграция. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Целите, които си поставя внесеният от Министерския съвет Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, и мотивите, с които го внасят в Народното събрание, са ясни. Ясно е, че процес на свободно движение на работната ръка съществува и според мен няма нищо лошо той да бъде регламентиран. Ясно е, че такъв закон трябва да има, за да бъдат въведени изисквания на някои директиви на Европейския съюз, които са със срок на нотификация през тази година, и така да бъде осигурена правна сигурност на желаещите да работят в рамките на Република България като част от Европейския съюз, и на граждани на трети държави също да се гарантират някакви права в приемащия ги български пазар. Освен това транспонирайки тези директиви, се надявам, че ще бъде гарантирана в пълен обем и равнопоставеността в областта на мобилността на европейските работници. За мен обаче не по-малко важно е, че този Закон извършва едно обединяване на нормативната уредба в тази област – областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, защото в момента тя е изключително разпокъсана в различни нормативни актове, основно в Закона за насърчаване на заетостта, поднормативните му актове и в някои други закони и правилници. Мисля, че точният юридически термин на това обединяване е „кодификация”. Сега, в момента, един специалист – не говоря за експертите от държавните служби и институции, които се занимават с тези проблеми, а за специалистите експерти, или по-скоро за служителите в една фирма, които трябва да подготвят документите при наемането на специалист – било то от Европейския съюз, или пък от трета страна, извън Европейския съюз, е изключително затруднен от разпокъсаната нормативна уредба. Този специалист трябва да рови из редица нормативни документи, които препращат от едно място на друго, и това създава затруднения на самите тях, пък и на държавните служби и служители, които, без да са длъжни, дават постоянни консултации в тази посока. На практика се създават сериозни проблеми и конфликти. При представяне на Законопроекта във водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика стана ясно, че той е разработен в рамките на междуведомствена група, в която са участвали всички заинтересовани страни: министерства, институции, ведомства, както и национално представителните работодателски и синдикални организации в България и че е съгласуван в Националния съвет за насърчаване на заетостта и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Всичко това би трябвало да го прави консенсусен, но като се запознах внимателно с текстовете на Закона, като прочетох становищата на социалните партньори и като се консултирах с колеги от институциите, които пряко ги касаят проблемите на трудовата мобилност и миграцията – това са Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, те имат и ще имат отношение към прилагането на този Закон и съответно на контрола по неговото прилагане, у мен възникнаха няколко притеснения. Първо, това е чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от предлагания Законопроект. Алинея 1 прави отмяна на пазарния тест за някои специалности. Аз съм далеч от мисълта, че трябва да затрудняваме работодателите, като ги караме да правят такъв пазарен тест, но този тест първоначално беше записан в законодателството 45 дни, след това беше намален на 30 дни, и той не ги затруднява чак толкова. Ако сериозно един работодател е решил да наеме работник или служител чужденец на работно място при себе си, общо цялата процедура, с намаления срок на пазарния тест на 30 дни, отнема 40 – 45 дни, което не би трябвало да го затруднява по никакъв начин. Обаче махайки този пазарен тест, макар и само за определени специфични професии, ние правим пробив на нашия пазар на труда, а пък, повярвайте ми, той се нуждае от защита, защото, колкото и да са ниски възнагражденията в България, има желаещи от други страни, където са още по-лоши условията, да идват в България. Има и несъвестни работодатели, които наемат такава работна ръка, която подбива цената на нашата. Сигурно са прави експертите, които се опасяват, че по този начин ще се препятства нормалното вдигане на доходите в България. Тук мога да спомена и субективизма при представяне на списъците от професиите, за които няма да се изисква пазарен тест. Мога да спомена и възможността за нерегламентирани въздействия върху тези, които – имам предвид министъра на труда и социалната политика, ще приготвят тези списъци. Другото ми притеснение е ал. 3. Тези три по-големи заплати за наеманите работници – три пъти от средната за дадената длъжност и професия в България, също е притеснително. Доколкото знам, препоръката е един път и половина по-висока заплата от средната заплата за длъжността. Съвсем не смятайте, че лобирам по някакъв начин за работодателите, защото, като гледам становището, там е записано същото, което казвам и аз, но по този проблем сериозно трябва да се помисли най-малкото заради това, че има професии с дефицит на нашия пазар на труда и по този начин ще затворим възможността да бъдат наемани чужденци на свободните места на българския пазар на труда. Като цяло Законопроектът може да се подкрепи. На този етап заради чл. 18 и заради липсата на разпоредби, гарантиращи изрично задължителната езикова подготовка – владеене на български език от желаещи да работят в България, поне за специфични условия, например като лекари – нали си представяте един лекар, който не знае добре български език, как ще комуникира с пациента си? Именно заради тези две неща, които споменах, ще се въздържа на първо четене. Мисля, че между първо и второ четене трябва всички заедно, и най-вече вносителите, да видим къде може да се направят компромиси. Моето твърдо мнение е, че ал. 1 на чл. 18 трябва да отпадне, а пък за ал. 3 трябва да намерим някакъв компромисен размер на заплащането като работна заплата. Надявам се нищо да не ни притиска във времето и да приемем този закон в съкратени срокове, както процедирахме с някои други социални закони от сферата на труда и социалната политика, за да имаме време с общи усилия да приемем добър закон, който да отговори на потребностите на българския бизнес, на българското общество и на българската държава, един добър закон, който не само механично да транспонира европейски директиви и не само да улеснява работодателите и чуждестранните работници, които желаят да работят в България, но да защитава и националния ни пазар на труда. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Патриотичният фронт ще подкрепи Законопроекта. Тук ще обърна внимание, че нашите основни забележки са по отношение защита на българския пазар на труда, най-вече на българските работници и служители, задължително въвеждане отново на изискването за владеене на български език, и нещо повече – този закон трябва да бъде много сериозно прецизиран по отношение на приетия вече Закон за чужденците в България, тъй като има текстове, които влизат в колизия. А освен това има и текстове, които влизат в колизия с вече гласувания Законопроект за професионална квалификация. Апелирам към колегите да подкрепим Закона, но между първо и второ четене ще поискам по-дълъг срок, за да има възможност колегите да разгледат добре този Законопроект, тъй като той е нов закон и трябва да бъде много внимателно огледан и прецизиран. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Предложеният от Министерския съвет Законопроект е съгласуван в Националния съвет по трудова миграция, съгласуван е в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Почти всички работодателски и синдикални организации са подкрепили предложения Законопроект, с малки изключения, за които преди малко говориха колегите. Това е чисто нов Закон, който на практика въвежда три нови директиви. Една голяма част от разпорежданията на тези директиви вече са намерили своето приложение и са нотифицирани в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за българското гражданство и в подзаконови нормативни актове, но текстовете, които се предлагат в момента, са свързани с гарантиране на правната сигурност при свободното движение на работници и служители, от една страна. Различни директиви предлагат уреждане на статута на работници и служители във връзка с директивите на Европейския съвет относно условията за влизане и престой на граждани от трети държави с цел заетост като сезонни работници, относно условията за влизане и пребиваване на граждани от трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Всички тези въпроси са надлежно уредени в съответните директиви и сега намират място в българското законодателство. От друга страна, са уредени възможностите за упражняване на трудова заетост на български граждани в трети страни, разпоредбите, които гарантират сключването на спогодби между отделните държави за гарантиране правата на българските граждани, които трябва да работят в трети страни. Всички тези въпроси са уредени в предложения Законопроект. Идеята на този Законопроект е в един нормативен акт да са събрани всички въпроси, свързани с тази сериозна част от социалната политика, а именно трудовата миграция и трудовата мобилност. Всичко това се прави, за да се даде възможност при следващи динамични промени в сферата на политиките по трудовата миграция и трудовата мобилност, в един и същ законопроект да намерят място съответните проблеми. Нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене предложения Законопроект.

Уважаема госпожо Председател, искам процедура – срокът за разглеждане между първо и второ четене да бъде четири седмици, максималният срок. Благодаря.