17 февруари 2016 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Действително ни е натоварена програмата за седмицата, но мисля, че това е един важен Законопроект, който вече доста време отлежава в Деловодството на Народното събрание. Той мина с положително становище през водещата комисия. Внесен е още миналата година месец ноември и според мен са изпълнени изискванията на Правилника, за да може да се гледа в залата. Що се отнася до останалите законопроекти, те са доста по-късно внесени, така че може би ще трябва да изчакат съответния си ред. Самият Законопроект, освен че предлага корекции на някои очевидни пропуски в сегашния така наречен „Закон за досиетата”, ще даде възможност и тази изключително важна тема за новите кредитни милионери да бъде поставена на дневен ред и те да бъдат проверени за принадлежност към бившата „Държавна сигурност”. Става дума за тези списъци, които синдиците от КТБ вадят и всички се питаме: част от тези хора не са ли същите хора, които източиха банките през 1996 г. Призовавам Ви да го подкрепим и благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Мисля, че е излишно да обосновавам важността и обществения отзвук по отношение на т. 1 и гласуването на вот на недоверие към Министерския съвет на Република България заради политиката му в здравеопазването. Всеки един в залата е наясно, че тази точка касае здравето на всички български граждани, затова правя предложение същата и дебатите по нея да бъдат излъчвани пряко по БНТ и БНР. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. За нас наистина не е понятно и странно защо мнозинството се крие – крие се от българските граждани, крие се от обществото, крие се от камерите и микрофоните на българските медии. (Шум и реплики.) Нека да имат възможност да покажат постиженията на това управление, на това правителство по отношение на здравеопазването. Процедура по прегласуване. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми господа и госпожи министри, уважаеми колеги! Стана редовна практика при важни гласувания в Народното събрание министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов да отсъства. Както разбирам, и днес ще отсъства, затова правя предложение министър-председателят да бъде поканен да присъства задължително в днешния ден. (Шум и реплики, ръкопляскания от БСП ЛБ. Провиквания от ляво: „Браво! Браво!”.) За първи път от началото на неговия мандат има вот на недоверие. Той е длъжен да бъде тук, затова смятам, че това предложение дори не трябва да се дискутира. Официално предлагам да изискаме, да настояваме, а не да молим министър-председателят да бъде тук, на тази трибуна и да дава отговорите на въпросите, които след малко ще му зададем. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вместо една разумна и ефективна здравна реформа сегашното правителство, управляващото мнозинство и министърът на здравеопазването с поредица неуместни, лобистки решения създадоха безпрецедентен хаос в българското здравеопазване. Това са онези промени в Закона за здравното осигуряване, с които се раздели универсалният пакет на такъв с пълен достъп до медицински услуги и допълнителен. Така ние загубихме като държава едно от най-ценните си придобивки в здравеопазването – разрушаване на универсалното покритие с медицинска помощ. Сега имаме стеснен достъп до болнична медицинска помощ, защото клиничните пътеки се намаляват от 311 на 265, от които в основния пакет остават 195, три – в допълнителния, а останалите са плаващи, тоест ще бъдат местени ту в единия, ту в другия и много хора ще бъдат потърпевши от това. Друго много важно е, че така се нарушава сто процента солидарният характер на българската здравноосигурителна система. Това ще доведе до затруднен и дори ограничен достъп до здравно осигуряване (шум и реплики), включително дискриминация по диагнози, ще се оформят листи на чакащите, а оттам ще се създадат предпоставки за корупционни практики, нерегламентирани плащания и финансов натиск върху пациентите на различни нива в системата. Затова с подписите на пет политически сили този Законопроект беше внесен в Конституционния съд. Вторият стълб в реформата на Москов бяха промените в Закона за лечебните заведения. Сключването на договори между Касата и лечебните заведения няма да е задължително. Предлага се наредба на Здравното министерство за критериите, по които Касата да избира кои лечебни заведения да финансира. Директорите на регионални здравни каси ще решават чрез точково оценяване с кои болници да сключат договори тази година. Потърпевши от всичко това ще бъдат общинските болнични заведения. Предоставената Национална здравна карта предвижда орязване на леглата за активно лечение от 38 334 на 35 316 или с 3180 легла по-малко. Остава неясно какво ще се случи с останалите над 16 000 легла, защото ако погледнете националната статистика към края на миналата година ще видите, че България разполага с 51 505 легла. Само, разбра се, министърът не е забелязал този факт. Всички параметри, които са заложени в Националната здравна карта са формално количествени, при това лошо подбрани. Липсват каквито и да е качествени измерители за дейностите. Изпълнението на така предоставената Национална здравна карта ще доведе до хаос и объркване при предоставянето на здравни грижи. Самото намаляване и преструктуриране на леглата означава по-малък прием на пациенти, а в комбинация с разделените на основен и допълнителен пакет означава, че пациентите ще имат по малко от сегашния избор и ще се чака, и евентуално доплаща, повече. Министърът предлага преструктуриране на легла, особено на хирургични такива, но не става ясно какво ще се случи с хирурзите, защото те са живи хора, а без тях здравеопазване няма. Не е ясно например, когато намалим с няколко стотин хирургичните легла и ги преименуваме в такива за активно лечение, дали хирурзите ще продължат да лекуват продължително. И всичко това се прави при положение, че България е една от държавите в света, в които плащането от джоба за медицински услуги и лекарства е най-голямо. Според доклада на Световната банка личните разходи за здравеопазване в България са 48,6% при препоръка на Световната здравна организация тези разходи да бъдат до 20%. Това високо ниво на допълнителни плащания за здраве значително ограничава финансовото състояние на населението, в резултат – всяка година над 4% от населението обеднява, и този Закон, уважаеми дами и господа народни представители, е даден от нас в Конституционния съд. Като контрапункт на горното, смятаме, че в центъра на нормативната регулация следва да се постави пациентът – пациентът с неговите здравни и здравноосигурителни интереси, пациентът да се интересува от това – лечението му да е с максимално качество, бързо осъществимо и лесно достъпно. Това означава коренно различна и променена философия на здравна политика и регулация. Амбицията на правителството, и най-вече на здравния министър, да приключи 2015 г. с нулев дефицит, заложиха тежки проблеми в сектора. Прехвърлиха се задължения от миналата година в бюджета на Здравната каса за тази година. Задълженията на държавните и общинските болници продължават да нарастват и към момента са близо 500 милиона. (Шум и реплики.) Само 11, от общо 65 държавни болници, са в добро финансово състояние и нямат задължения. Дванадесет държавни болници са на загуба, при 18 дружества собственият капитал е спаднал под размера на внесения, при 22 държавни болници натрупаните дългове надхвърлят половината от капитала и са в процес на декапитализация. Тази Ваша политика води до влошено финансово състояние на държавните и общинските болници и от там до намаление на възнаграждението на медицинските служители, работещи в тях. (Шум и реплики.) Това води до масово напускане на добри специалисти и цели екипи от тези болници, привлечени от по-доброто заплащане.

Благодаря, госпожо Председател. Искам да кажа, че тази политика на правителството води до влошено финансово състояние на държавните и общински болници, а оттам и до по-ниско възнаграждение на работещия медицински персонал в тях. Това, разбира се, води до напускане на много добри специалисти и цели екипи от тези болници, привлечени от по доброто заплащане в големите частни болници, които се радват на по-благосклонно отношение... (Шум и реплики. Народни представители разговарят с министър Вежди Рашидов.)

Преустанови да четеш, това не е работа!

Тези частни болници, които се радват на доста по-благосклонно отношение от управляващите в сектор „Здравеопазване”. Продължава да се влошава структурата на разходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса: извънболничната помощ представлява 20% от разходите; лекарствените продукти, забележете, 27% от разходите, а за болнична помощ – 47,8% от разходите, при положение че това е вторият бюджет на министър Москов, на това правителство, и при положение че от сутрин до вечер ни се обяснява, че доболничната помощ ще бъде приоритет и ще има пет-шестотин хиляди направления повече. Как ще ги има, като бюджетът на Касата е гласуван от всички Вас като управляващо мнозинство, и той е с 2 милиона повече за доболнична помощ спрямо миналата година?! Но какво прави впечатление в този бюджет на Здравната каса? През 2015 г., когато пак Вие правихте бюджета, разходите за лекарствени продукти бяха 796 млн. лв.; 2016 г. – вторият Ви бюджет на Здравната каса, разходите за лекарствени продукти са 1 млрд. 41 млн. лв., или това са 245 милиона повече. И това е на фона на всички приказки тук, които слушаме, за контрол в сферата на здравеопазването, и на това, че някой обслужвал какви ли не лобистки и корпоративни интереси. Да не би ние да разпределяме тези средства в здравето?! А там, където се извърши преструктуриране на лечебни заведения, в рамките на Вашето управление, резултатът е точно обратен – без финансова и юридическа обосновка сливането на столичните медицински заведения доведе до повишаване на администрацията, до повишаване на задълженията и нарастване на дълговете им. Въпреки заявленията на здравния министър, че има прекалено много лечебни заведения, през миналата година бяха издадени 78 нови разрешения за дейности на 66 болници, откриха се 27 отделения, 9 от които в София, а всичко, касаещо лекарствената политика през този период, беше свързано с некомпетентност и провали. Измененията в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране на лекарствени продукти се представят като грижа за хората. Под предлог да се икономисат средства, всъщност хората ще бъдат принудени да доплащат, ако искат да останат на същата лекарствена терапия. Въвеждането на така наречения „ценови коридор” при реимбурсирането ще доведе до отпадането най-малко на 500 лекарства от реимбурсния списък. Пациентите ще бъдат лишени от съответните лекарства и ще бъдат принудени да си ги плащат сами. Причината е, че производителите няма да могат да влязат в този ценови коридор, и това при положение че ние сме страната с най-малък процент на реимбурсиране на лекарства в Европейския съюз. Очевидно, изплашен от вота на недоверие и тежкия удар върху пациентите, съответния негативен отзвук от това, министърът реши да отложи въвеждането на тази мярка от началото на следващата година. Припомням, че тя трябваше да влезе в сила от 15 февруари 2016 г. Особено тежък и с широк обществен отзвук беше скандалът с неправомерния внос на две ваксини от Турция, предназначени за Имунизационния календар на Република България. Поставено под риск бе здравето на българските деца, наруши се имунопрофилактиката, като се допусна забавяне или прекъсване на Имунизационния календар. Непоправимо бе разклатено доверието на българските родители към провежданата от Министерството на здравеопазването политика на задължителна имунопрофилактика – доверие, което е изграждано десетилетия наред. Според Главна прокуратура има закононарушение с вноса на тези ваксини, едната от тях е с доказано опасно за здравето съдържание. Само този факт веднага налага подаването на оставка от страна на министъра на здравеопазването. Освен нормативния хаос и непосредствените управленски решения и действия, станахме свидетели на куп празни и неосъществени идеи, гръмко обявявани от самия министър. Едно от първите обещания на Москов беше, че от 1 януари 2016 г. ще разполагаме с Електронна здравна карта. Очевидно това не се случи, но ни се предлага нова концепция. Искам да припомня, че април месец миналата година ни се представи системата с лични карти за контрол на достъпа. Знаете провала, който претърпя тази система, въпреки милионите, които бяха изхарчени за това, но вместо да накаже виновниците, министър Москов в момента ни предлага всички ние, здравноосигурени пациенти, да даваме пръстови отпечатъци. Освен риска от мащабни дигитални измами, това ще доведе и до много други проблеми. Всеки лекар, всяко лечебно заведение ще трябва да закупува не само скенер, но ще трябва да купува и биологични контроли, трябва да купува потребителски софтуер, трябва да купува допълнително аксесоари, тоест поредното увеличение на разходите. Накрая искам да приключа, че високомерното и арогантно поведение на министъра на здравеопазването, безпардонният му и популистки стил и некомпетентно управление станаха възможни благодарение на подкрепата на управляващото мнозинство, правителството и най-вече на министър-председателя Бойко Борисов. Затова днес всеки народен представител, който подкрепи искания от нас вот на недоверие, с гласа си ще каже стоп на тази безумна и унищожителна спрямо българския народ политика в здравеопазването (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), политика, която руши солидарния характер на нашата здравноосигурителна система. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Както разбирам, министър-председателят няма да дойде, но това не е новина. Новина е, ако бъде тук. Първо ще взема отношение по безумната идея на министър Москов за пръстовите отпечатъци. Да задължиш пациентите да влизат в аптеки и болници чрез идентификация на пръстите е наглост, която е без прецедент и граничи с една практика в Третия райх. С въвеждането на пръстови отпечатъци като средство за идентификация на влизане в болници и аптеки, здравният министър вменява на българските пациенти греха, че са мошеници. (Шум и реплики. Оживление.) Не болните, господин Министър, пишат разходно оправдателните документи, и не болните източват Здравната каса. Аз обаче питам: на кого трябва да се вземат отпечатъци от пръсти – от болните, от пациентите или от търговците? Убеден съм, че ако трябва да се вземат пръстови отпечатъци, това е от търговците, които са истинска мафия, и това е публична тайна. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.) Пациентските организации Ви предупредиха, че ще сезират съда за идеята Ви за пръстовите идентификатори, още повече – това е много важно от юридическа гледна точка – решението за прилагането им е взето от незаконно ситуиран Надзорен съвет на Здравната каса, тъй като в него е имало само един съветник – на министъра, на Вас, и четирима представители на държавата. Като говоря за дискриминацията на пациентите, стигам до лъжите на министър Москов, при това документирани лъжи. В разгара на скандала с ваксините, първо, той каза, че са му необходими 100 хиляди ваксини срещу хепатит В, но, цитирам: „понеже те не отговаряли на българското законодателство, тези ваксини били за бежанците”. Но справка от Агенцията за бежанците показва, че у нас има само 280 деца на бежанци – първа лъжа, което означава, че, пак казвам, министърът лъже. В отговор на депутатско питане за износа на ваксини БЦЖ срещу туберкулоза от България за Турция, министър Москов заяви, цитирам: „Няма изнесени ваксини”. По-късно се установи, че такъв износ има. Уважаеми колеги, тук говорим за писмени лъжи – две лъжи! А министър, който публично лъже, или трябва да подаде своята оставка, или да бъде уволнен от този парламент. Аз съм за второто! Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Браво!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, дами и господа народни представители! Първият вот на недоверие към кабинета Борисов 2 е заради провала на политиката в сферата на здравеопазването. Тъкмо затова специално ще се обърна към господин министър Москов. (Министър Москов напуска залата. Реплики от БСП ЛБ: „Няма го, няма го”.) Уважаеми господин реформатор, продуктово позициониран представител на управляващата опозиция в изпълнителната власт…

Петнадесет месеца след началото на мандата Вашето усещане за безалтернативност и самодостатъчност, завладяло както мандатоносителя ГЕРБ, така и подкрепящите кабинета партии, според нас е контрапродуктивно както за пациентите, така и за българските лекари. С Вашите действия Вие доведохте здравната система до невъобразим хаос с непредвидими последици. В библейски стил – „Аз съм пътят, истината и животът”, Вие налагате решения, които водят до подмяна на здравноосигурителния модел с моделно централизиране, одържавяване и авторитарен командно-административен стил на управление. Вместо здравни цели и конкретни мерки и стъпки за тяхното постигане, Вие сте стремите да пригодите болничната инфраструктура и обективните здравни потребности към наличния финансов ресурс. (Министър Москов влиза в залата.) Не „юнаците и михлюзите” – по Ваше изказване, господин Министър от опозицията, а международно изследване на европейските здравни системи по над 100 показателя за 2015 г. отреждат на България скок от 29 на незавидното 32 място. Само за година от Вашето управление сме на една позиция от последното място. Друг цитат, този път от българските медии: „България настръхна от здравната карта на Москов. Не пипайте болниците!”. Това са част от външните оценки за Вашия екип. Уважаеми колеги, анализът на внесения от опозицията вот господин Москов прави през призмата на последните няколко години. „Да, ние свършихме очевидно не малко, но очевидно недостатъчно. Това можахме, това постигнахме. Затова получихме различна оценка от избирателя. Сега на ход сте Вие.” За съжаление вече 15 месеца не се справяте и вместо да потърсите по-висока степен на съгласие, сúпете обидни квалификации към опозицията и към всеки, който не е съгласен с Вашите идеи. Основните въпроси, които витаят днес в тази зала, са следните. На първо място, смятате ли, че Националната здравна карта отнема изконни права на българските пациенти и лекари и съсредоточава власт в ръцете на администрацията? Не се ли крие зад думите „преструктуриране” и „оптимизиране на легла” съкращаването на медицински дейности? Защо през 2015 г. на 66 болници издадохте 76 разрешения за нови дейности? Вероятно, за да има какво да закриете сега. На второ място, не смятате ли, че Националната здравна карта чрез намаляване броя на доставчиците на услуги ограничава конкуренцията между лечебните заведения, а това обстоятелство води до ниско качество и по-високи цени, но при фиксирана касова цена се отваря широко вратата за доплащане? На трето място, защо със закон на практика забранихте частните инвестиции в здравеопазването? Защо с Постановление № 57 на Министерския съвет въведохте твърди лимити? По какви критерии изплатихте на приближените до властта болници надлимитна дейност, въпреки заклинанията, че такова понятие няма? На четвърто място, не смятате ли, че проектонаредбата за комплексно медицинско обслужване на онкоболните ще доведе до закриване на множество легла и болници, които не отговарят на критериите? Комплексната грижа според нас не е въпрос на легла, сграда и територии, а по-скоро въпрос на организация. На пето място, когато Движението за права и свободи предложи в хода на бюджетната процедура да се завишат парите за извънболнична помощ, управляващите заявиха, че това е популизъм. Сега в навечерието на преговорите по новия Рамков договор господин министър Москов щедро обещава 40 милиона на ръководството на Българския лекарски съюз и 8 милиона на Българския зъболекарски съюз. Това ли е договорената цена, постигната при пазарлъка за подписване на Национален рамков договор? Принципна позиция или гузна съвест? Отговорете ясно на този въпрос, господин министър. Разделянето на заболяванията в два пакета – основен и допълнителен, е истинско предизвикателство към солидарността. Човек, който не боледува от социално значими заболявания, веднага губи мотивация да се осигурява на реални доходи. Това е истинска провокация към усещането за справедливост. Челният сблъсък между свръхсолидарността и накърненото усещане за липса на справедливост срива доверието в системата. А без доверие разпадът на здравното осигуряване е сигурен. Има няколко мита, които упорито се налагат през последните няколко години. На първо място, няма пари или те са недостатъчни. Уважаеми колеги, истината е, че през 2000 г. публичните пари за здравеопазване са били 1 млрд. 200 млн. лв. При тези публични средства общата смъртност е била 14 промила. Сега, през 2016 г. публичните пари в сектор „Здравеопазване” са близо 4 милиарда, а миналата година общата смъртност е 15 промила. Въпросът с ефективното използване на личния финансов ресурс остава открит и за жалост това, което ни се предлага, е преследване единствено и само на фискални цели. Следващият мит – общинските болници не оказват висококачествена дейност, затова дайте да им завишим критериите и по този начин да ги принудим да се преобразуват в болници за долекуване и продължително лечение. Тези болници използват едва около 15% от ресурса на болничната помощ, а обслужват близо 2,5 милиона български граждани. Каква алтернатива предлагате за тях – да се самозакрият или да се превърнат в лечебни заведения със затихващи функции? Не случайно днес Националното сдружение на общинските болници излиза с декларация, в която на висок глас заявява: „Долу ръцете от общинското здравеопазване!”. Следващият мит – ние правим дълбока, съдържателна, с ясни приоритети и цели реформа. Според нас реформа няма. Има имитация на реформа, с гигантска манипулация на общественото мнение. Националната здравноосигурителна каса е монополист. Лечебните заведения са търговски дружества. Българските лекари са еднолични търговци. Задълженията на болниците вече достигат 500 милиона. Къде е промяната, уважаеми дами и господа?! Посочвате с пръст виновника. По дефиниция това са опозицията, след това е чичо доктор, положил преди това и Хипократова клетва, надписва случаи, източва Касата, краде непрекъснато, спори за пари. Дотук има проблем. Посочени са и обичайните заподозрени, само че са разменени ролите. Правителството е бяло, а опозицията – необходимият виновник. За жалост, като резултат страдат българските пациенти. Има ли изход от тази ситуация? Това е най-важният въпрос днес. Има, и той минава през сериозни корекции във водената погрешна политика. Ние от Движението за права и свободи имаме самочувствието да заявим и да предложим алтернативна политика – нова различна матрица, нов подход и нови решения, а именно: демонополизация на Националната здравноосигурителна каса и широко застъпване на правото на свободен избор на пациента; конкуренция както между финансиращите органи, така и между лечебните заведения; повече пазарни отношения, базирани на търсене и предлагане; алтернативни източници на финансиране; ефективно използване на наличния финансов ресурс и постигане на здравни цели. Уважаеми колеги, здравеопазването е своеобразна мелодия, която се изпълнява от оркестър. Соловите изпълнения тук винаги звучат фалшиво. Тази политика се прави единствено и само с доверие и любов, а не с широка усмивка. Езикът на омразата и безпардонният авторитарен стил много бързо превръщат всеки изкушен в проклятие за родното здравеопазване. Ваше право е да се вслушате или не в нашите препоръки. Изборът и отговорността са Ваши! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми колеги от опозицията, добро утро! Много се радваме, че Ви събудихме. (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.) Този парламент, с най-трудното мнозинство до момента в най-новата ни демократична история, се оказа и парламентът, в който най-дълго време нямаше внесен вот на недоверие поради една проста причина – нямаше опозиция. Сега, когато видяхте, че има алтернатива, се събудихте и това е чудесна новина. Лошата новина е, че мотивите Ви за нищо не стават и че с тях никого няма да трогнете. Тук искам съвсем накратко да приключа интригата с участието на ДСБ в този вот.

И в политическия живот!

Атаките срещу десни министри в това правителство, които и без друго са малко – изобщо не търсете подкрепа от нас. Ако искате да атакувате десни министри, търсете хората, които в този парламент се обявяват за балансьори – колегите от ГЕРБ. Ако искате да насочите политиката на държавата наляво, това става през балансьора, а не през десницата. Между другото, Вие доказахте, че работите чудесно заедно, когато искате да спирате реформи. Успяхте заедно да махнете Христо Иванов. Ако искате да махнете Москов, ще трябва пак заедно да го направите – не с нас, а с ГЕРБ. Колеги от ДПС, разбирам, че страдате за ролята на балансьора. Но в политиката понякога е така – понякога ученикът...

Темата е здравеопазване! (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.)

Понякога ученикът надминава учителя си! И в политиката, и в театъра това нещо често се случва. Това, което днес правите, е театър, който цели да замъгли нещо съвсем друго. То е венец на триседмичните усилия да се потулят катастрофалните резултати от това, че заедно провалихте съдебната реформа. Този номер няма да мине, а този театър е скучен. Подкрепа от нас не търсете! Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кънев, ти явно си сънувал в някой сън, че някой търси подкрепа от Вас. Ние сме наясно, че Вие докарахте, Вие също сте съучастници в тази ситуация в здравеопазването. Затова не сме Ви и поканили да участвате. Недейте Вие да живеете с усещането, че някой Ви кани. Вие сте ясна част от пагубната политика в здравеопазването на това правителство на Бойко Борисов. Така че каквото и да говорите, никой не Ви кани! Каквото и да говорите на хората, трудно ще Ви припознаят като опозиция, когато подкрепяте това правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Добър ден, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кънев, какъв беше смисълът на целия Ви разговор сега? Какво искахте да кажете? Ние от ГЕРБ какво точно правим? Работим анти здравеопазването, защото подкрепяме Вашия министър?! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Вие чухте ли се какво казахте? Този вот на недоверие е резултат от Вашите действия, защото Вие излязохте в опозиция – ДСБ, оставихте си министъра. Той остана политически сирак, няма кой да го защитава заради Вас. (Реплики. Възгласи от БСП ЛБ и ДПС: „Браво!” Оживление.) И ние тук сме се събрали да го защитаваме! (Реплики, шум, възгласи от БСП ЛБ и ДПС.) Тази политика не е на ГЕРБ! Не е на ГЕРБ тази политика! Ние сме подпомагаща партия. Най-накрая ще се впише във Вашата история, благодарение на нашата подкрепа. Това ли да очакваме от Вас?! Хайде, съберете си депутатите и искам да чуя кой и как ще защити тук министър Москов. Не бива да говорите така. Не бива да си правите предизборна кампания за президент, за кмет, за общински съветник, за каквото искате на гърба на българското здравеопазване. Съжалявам, разговорът днес трябваше да е технически. Трябваше да се кажат на д-р Москов някои истини и от ГЕРБ, за да може реформата в здравеопазването да тръгне и да върви в правилна посока. Човекът има енергия, зареден е и иска да направи реформа. (Възгласи. Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Не както Вашето министерство – въртяхте цяла година само градско и нищо не правихте. Може да има грешки, може да има фалове, но поне се върви в някаква посока. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми господин Кънев, уважаеми госпожи и господа! Не разбрах защо взехте думата в подкрепа – на господин Семир Абу Мелих говоря, и Ви правя реплика, господин Кънев. Вие трябва да сте благодарни, Вие трябва да боготворите политическа партия ГЕРБ. Тя Ви е ракетата носител, с която сте на власт. Не мога да разбера, не разбирате ли обикновения, семплия факт, че в този момент министър Москов се крепи не заради някакви смислени, съдържателни аргументи, касаещи неговата експертност, неговия потенциал да прави реформи. Не! Простата причина е, че той е покровителстван от господин Бойко Борисов и поради някакви структурни, дизайнерски проблеми на настоящата коалиция – за това е и министър. Имате ли съмнение в това?! Когато обаче покровителствената ръка на премиера падне от неговата глава – и той си заминава! Благодаря.

Здравейте, господин Кънев!

Наистина стана „Добро утро!” Господин Миков, разрешавате ли на Вие да Ви отговоря? Ако разрешавате, благодаря Ви, че от трибуната казахте, че с този вот нямате никакво намерение да сваляте правителството. Хубаво е така, директно да се чуе. Затова Ви казах, че е театър и е слаб театър. Така че повече нямам какво да коментирам. Господин Абу Мелих, говорех на ДПС и БСП, не знам защо се запалихте? (Реплики, възгласи от ГЕРБ.) Не разбрах емоцията.

Каза ГЕРБ!

Казах им да потърсят, ако искат да свалят министри, да потърсят подкрепата на ГЕРБ – на тях говорех. Вие нещо се развълнувахте, защото споменах предишен случай.

Защото си нагъл! (Оживление, смях.)

Иначе е факт, че господин Абу Мелих и господин Кърджалиев говориха едно и също в репликите си. Както отбеляза правилно д-р Кърджалиев, това е факт. Те говориха за някакви проблеми в мнозинството около подкрепата на министър Москов. Колеги от ГЕРБ и ДПС, решавайте си проблемите в мнозинството помежду си. Вие сте мнозинството. (Възгласи от ГЕРБ: „Е,е,е!”)

Много си оригинален!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа вицепремиери, госпожи и господа министри, колеги! Днес имаме изключително важна тема, която обсъждаме – здравеопазване, и много моля ръководството на Народното събрание така да ръководи диспута, че той да се ориентира и ограничава само по темата, която обсъждаме в момента. Всякакви волни изпълнения като опит за самоутвърждаване, опит за самопопуляризиране, опит за излизане от шизофренични състояния, нека да си ги правят извън парламентарната зала; нека колегите да не използват парламентарната трибуна. Защото някой път лошата ирония се превръща във фарс, а този който се опитва да прави този фарс, се превръща в клоун. Не е мястото днес за цирк тук. Госпожо Председател, много Ви моля нещата да бъдат ориентирани към обсъждане на мотивите за вота на недоверие. Ако някой има да каже нещо „за” или „против”, да излиза и да го говори. Другото е от Лукавия, както се казва, и излага самия човек. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, този вот на недоверие трябваше да се разисква може би преди повече от година, когато станахме свидетели на един недопустим, неприемлив, осъдителен език на омразата от страна на министър Москов спрямо една част от българската нация – ромите. Тогава тази инициатива не срещна подкрепа. Днес обаче трябва да се каже още веднъж: ако едно управление не е стъпило на демократична основа, от него не могат да се очакват демократични реформи в нито една конкретна социална сфера. Ние ще подкрепим внесения Проект за вот на недоверие на кабинета Борисов 2, не непременно заради мотивите – продукт на повече от месец мъчителен труд, а поради едно много по-важно съображение. Уважаеми господин Министър, след излизането на ДСБ, ще повторя тази теза: това управление загуби своята морална политическа легитимност. Днес обаче, след позицията на лидера на ДСБ, тази констатация звучи малко странно, защото да си против всички останали министри в един кабинет, а да подкрепяш само един е едно ново политическо явление, което е слабо да се определи като постмодерно. Може би е по-скоро един пост, постмодерен политически продукт. Имаше много голяма сила в основната теза на ДСБ, че това управление не се свежда до абревиатурите ГЕРБ, Реформаторски блок (РБ), Патриотичен фронт (ПФ) и АБВ, че други са попечителите на управление. Само че след днешната позиция на колегите от ДСБ политическата сила и заряд на излизането им в опозиция, за съжаление, вече е загубено. Няма значение. Според мен, Вие сте изправени пред много тежък, личен политически избор – дали ще бъдете част от едно управление, върху което тегнат тежки съмнения, че други са му попечителите, че това е само един параван, зад който се крие истинската власт в България. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, дами и господа министри, абсолютно съм съгласен с госпожа Цачева, че този дебат трябва да се води по същество. Именно поради тази причина искам да припомня, че всъщност всички тук в тази зала сме на първо място пациенти. В ръката си държа и два документа – единият е внесеният вот за недоверие и мотивите към него, а другият е Доклада на Световната банка, който е част от мотивите за вота на недоверие. (Показва двата документа.) Ще започна, уважаеми колеги, с едно изречение от мотивите, в което се твърди следното: „Личните разходи за здраве у нас, съгласно последния Доклад на Световната банка, са 48,6%”. Чета същия доклад на Световната банка – дословно, за да бъде ясно и на медиите, и на Вас, уважаеми колеги. „Както се очаква, високият дял на плащанията със собствени средства ограничава финансовата защита, осигурявана от системата. През 2007 г., повтарям, през 2007 г. плащанията със собствени средства съставляваха средно почти 6% от разходите на домакинствата. Ако плащанията от собствени средства надвишават 10% от разходите на домакинствата, те се смятат за катастрофални. В България такива катастрофални разходи се случват в 20% от домакинствата” – 2007 г. Управляващи са БСП, ДПС и НДСВ. Тоест във Вашите мотиви, колеги, сочите данни, които всъщност касаят Ваше управление, но не това е най-важното. Важното, уважаеми колеги, е, че в мотивите са посочени два основни закона, които бяхме длъжни да приемем още в началото на 2015 г. Първият Закон е за здравното осигуряване, който трябваше да бъде приет още февруари месец, но, като член на Комисията по здравеопазване, заявявам, че този Закон в същата тази Комисия многократно беше бламиран именно от колегите от БСП и ДПС, което направи неговото приемане възможно чак през месец юни. Тоест няколко месеца по-късно. В мотивите се казва, че е ограничен достъпа до здравеопазване на българските граждани. Да, този достъп беше ограничен поради Вашето умишлено бламиране на Закона за здравното осигуряване. След като беше приет Законът, фактите са категорични и точни. Само за шест месеца, благодарение на поправките, които въведохме в него – тук смея да твърдя, че основна роля в тези текстове има именно групата на Патриотичния фронт, ние дадохме възможност на 200 хил. български граждани да възстановят своите здравноосигурителни права. Повтарям, 200 хил. български граждани, които всъщност бяха изключени от системата на здравеопазване точно благодарение на Вас – вносителите на този вот на недоверие. Министър Горанов е тук, ако може да потвърди дали тези данни, които казвам... (Министър Горанов отсъства от залата.) Няма го, после ще ги потвърди.

Това е по темата. Следващ момент, който е засегнат именно в този Доклад на Световната банка, а той е ограничаване на плащания за неизвършен обем на дейности. Защо бламирахте Закона за здравното осигуряване? Защото в него имаше една много съществена поправка, а тя беше, че ние повече не даваме на Здравната каса да заплаща дейности, които не са извършени, а да закупува тези дейности. Тоест тя да може да осъществява контрол върху разхода на парите, които се внасят от всички български граждани. Естествено, това не се харесва, защото е много лесно да се казва, че Касата не се източва, но тя се източва години наред. Първото нещо, което трябваше да направим, когато се състави българският парламент е, забележете, да гласуваме поредното увеличаване на средства за покриване на дефицита на Националната здравноосигурителна каса. Тогавашният управител на тази Каса вдигаше ръце и казваше: „Ами такъв е законът, аз няма какво да направя”. Да, такъв беше, но вече не е. И затова тази Каса за първи път от години наред приключва с дефицит нула. Що се касае до така наречените „стари задължения” – това са един вид задължения, които са натрупани по съвсем друга схема и мисля, че са поне от 10 години назад. За да не бъда многословен, мисля, че е редно всяко едно изказване да почива на факти и обстоятелства. Важно е да се отбележи, че за първи път ние наложихме точен и ясен контрол върху лекарствената политика. Именно Световната банка и нейният доклад казва, че в България трябва максимално да се въведе ползването на генерици, тоест на лекарства, които по нищо не се различават от оригиналните с една малка, но важна особеност, а тя е, че те са в пъти по-евтини от оригинала. Това, което, естествено, не се харесва на тези, които са пряко свързани с източването на Касата и, естествено, когато запушваш тези пробойни, наречени „източване на Касата”, няма как да не се срещаш съпротива, защото тя е подплатена с откраднатите пари от българските данъкоплатци, от българските граждани. Ето това е истината. Всичко останало е приказки в сферата на „Алиса в страната на чудесата” и са, за съжаление, несъстоятелни и непочиващи на аргументи. Позицията на Патриотичния фронт за този вот на недоверие ще бъде изразена от председателя на парламентарната група. Благодаря Ви за вниманието.

Много Ви благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа министри! Господин Байрактаров, правя Ви реплика по следното. Първото, което е: ако не ме лъже паметта, бюджетът на НЗОК за тази година прехвърля един дефицит от миналата. (Реплики.) Така че поправете ме, ако греша, от предишни години се е получавало така, че НЗОК си ги покриваше в текущата година. Другото, което е: парите за здраве постоянно се увеличават, ако не греша пак отново. И да Ви направя една поправка на това, което говорите като доклад от Световната банка. Там се казва: личните разходи за здраве. Големият процент от лични разходи за здраве са именно от ДДС-то върху лекарствата. Като цяло имахме такова предложение за отпадане на ДДС, което Вие не подкрепихте. Има такова, което, доколкото разбирам, правителството подготвя в момента. Моля Ви се, излезте и Вие кажете как ще гласувате. На мен ми е пределно ясно, че ще гласувате, за да запазите кабинета. Пределно ми е ясно, че се опитвате да си изсмучете някакви неща на базата на статистиката, но разгледайте отново статистиката. Да, 20% от хората не могат да си покрият разходите, но големите разходи са именно за лекарства. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Александров, ще започна отзад напред отговора си към Вашата реплика. Вие бяхте внесли Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, обаче във Вашия Законопроект имаше един основен проблем. Този проблем е, че всъщност не се разбираше Вие на какво искате намаляване на ДДС. Ще припомня, за да Ви стане ясно, а Вие може да си го прочетете. (Реплика от народния представител Николай Александров.) В Законопроекта Вие бяхте написали: намаляване на ДДС на – обърнете внимание, колеги – месни продукти, не „местни”, а „месни”, тоест от месо. Това бяхте записали във Вашия Законопроект. (Реплика от народния представител Николай Александров. Шум и реплики. Оживление.) Извинявайте, но такъв нескопосан Законопроект кой нормален човек ще подкрепи? Кой нормален човек, след като Вие самите не знаете какво искате. Да, една от последните препоръки на Световната банка е да се намали ДДС-то върху лекарствените продукти и ние ще подкрепим, но един смислен законопроект в тази посока. Това е разликата между нас и Вас. Що се касае до това дали грешите за прехвърляне на дефицит от предходна година в сегашна година: да, Вие грешите. Нещо повече, дори не сте си направили труда да се запознаете с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което, за съжаление, е Ваш проблем, тъй като в повечето случаи Парламентарната група на партия „Атака” изобщо не присъства в тази зала. Тя отсъства, което показва, че дефицитът на информация по основни теми е особено голям, но това не е мой проблем, това е Ваш проблем. Ако трябва да Ви разкрия някои подробности от този бюджет, ще Ви ги разкрия. Първо, драстично увеличение на лекарствата за онкоболните. Размер – около 60 млн. лв., нещо, което за първи път се случва. Второ, едно доста по-добро финансиране именно на общинските болници, повтарям, именно на общинските болници и още по-добро финансиране и затягане на контрола върху разходите на държавните болници. Нещо, което за първи път се случва, тъй като, когато управлявахте Вие, Вашият министър на здравеопазването обикновено прекарваше времето си на плажа в Поморие. Благодаря Ви за вниманието.

Нищо подобно, господин Председателстващ. Точно преди час направих процедурно предложение пред ръководството на парламента, в лицето на госпожа Цачева, тук, в парламента да бъде министър-председателят на Република България Бойко Борисов. До момента Вие като председателстващ и, разбира се, не само Вие, госпожа Цачева, не са дали отговор на въпроса: разговаряли ли са с господин Борисов, какво е отговорил той и знае ли господин Борисов, че България е парламентарна, а не премиерска република? Човек, който потъпква парламентаризма и не се явява на нито едно гласуване в този парламент – дали за 16-милиардния дълг, дали за панелната афера от 1 милиард, дали за даването на концесия на българското небе, дали за гласуване на вот на недоверие, е човек, който се страхува и е страхливец!

Това е българският министър-председател, който потъпква парламентаризма и отново не е в тази зала, а Вие всички тук от дясната страна в залата мълчите и приемате това ненормално поведение на българския министър-председател и потъпквате парламентаризма – Вие, със своята пасивност! (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Обръщам се към Вас, когато има народни представители, които от тази трибуна по време на дебат подвеждат не само народното представителство, но подвеждат и абсолютно всички, които после ще гледат материалите, включително и репортерите – и то умишлено, да можете да ги прекъсвате. Става въпрос и за моето изказване, господин Байрактаров, относно Законопроекта, тъй като лично мога да го покажа и по този начин да Ви покажа, господин Байрактаров, кой следи въпросните законопроекти. Благодаря Ви.

Да, господин Председател, обаче няма как да не обърна внимание, когато народен представител се обръща с нецензурни думи към премиера. Все пак трябва да направите забележка. Това е записано и в Правилника и моля да следите за езика на народните представители. Когато искат да адресират Народното събрание и да направят някакво предложение, да го направят по подходящия и с подходящи думи начин. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за изказване, за да изразя позицията на Патриотичния фронт, а тя ще бъде, че ние няма да подкрепим предложения за гласуване вот на недоверие, още по-малко по отношение политиката в здравеопазването, която смятаме, че е една от най-успешните в изминалата година от управлението на това правителство. Ще изразя едно категорично несъгласие с непрекъснатите опити за манипулиране на общественото мнение с внушаване на неверни тези, на измислени обвинения и откровени клевети. Не мисля, че това е цивилизованият и убедителен начин за постигането на съответния ефект от един такъв вот на недоверие. Винаги съм смятал, че Народното събрание е място за дискусии, място за търсене на истината и за намирането на решения, полезни за цялото общество. (Шум в лявата част на залата.) Всичко останало е ... Извинявайте, мога ли да получа някакво внимание?

Когато обърнах внимание, че се издигат едни тези, които граничат до известна степен с лъжата, да не кажа с клеветата, ще се позова на мотивите, които са изтъкнати с искането на вносителите. Мисля, че се манипулира като се взема повод от изказванията на господин Байрактаров с личните разходи за здраве. В тези разходи влизат – за информация на тези, които са писали мотивите, и разходите за Червен кръст, разходите за „Българската Коледа” – една не особено смислена инициатива от времето на предишни Ваши управления отляво и така нататък, други, които изкуствено напомпват този процент. Да не говорим, че доколко той отговаря на истината също е въпрос. Не всичко, което идва от Европа, трябва да се приема като точна цифра и като чиста монета. От друга страна, някак си не обръщаме внимание на това, че нашето... управлението на... всъщност дейността на това Народно събрание започна точно с гласуването на едни 100 млн. лв. недостиг в Здравноосигурителната каса, натрупан точно по времето на Орешарски. Едни 100 млн. лв., които формираха общ дефицит за 2014 г. около 400 милиона. Повтарям казаното от трибуната, за да се запомни и разбере, да се проумее. Здравната каса влиза без дефицит в 2016 г. Има задължения, които са по отношение на други държави, стари дългове, натрупани от други управления. Сама по себе си в дейността си Здравната каса влиза без какъвто и да е било дефицит, което е изключително показателно и важно най-вече за държавния бюджет. Също така сегашното ръководство на министерството успя да постигне 10% данък върху производителите на лекарства, като по този начин упражни необходимия натиск за намаляването на лекарствата и съответно за оздравяването като цяло на системата. Имаме също така намаляване на задълженията на болниците. Не е вярно, това което казвате, че те са се увеличили. Задълженията за 2014 г. са 29 милиона, за 2015 г. – 13 милиона, в това число са и заемите. Също така искам да обърна внимание, че до момента няма затворени болници и няма и да има, защото това е една друга теза, с която се спекулира изключително безотговорно. Лошо е, когато тези неща се казват от хора, които са от системата на здравеопазването, уважавани лекари и специалисти. Одобрявам правото на опозицията да иска вот за недоверие, защото винаги това има съответен здравословен ефект, но бих се радвал, ако аргументацията и мотивите биха били доста по-добре подготвени и почиват върху факти. И най-накрая, когато една политическа сила постави искане за вот на недоверие и тази политическа сила, в коалиция с други две на пръв поглед противоположни партии, а именно ДПС и Атака, е имала неуспешна здравна политика, не знам с какви очи тази политическа сила поставя въпроса за вот на недоверие. Както е модерно да се казва напоследък, защо не се видите в огледалото? И знаете ли кого ще видите – ей тази дама, която стои горе – Таня Андреева. Може би най-неуспешният пример за министър на здравеопазването. Само си направете съпоставката Таня Андреева – Петър Москов; Таня Андреева – Петър Москов! Няма място за сравнение, извинявайте! (Реплика от ляво: „Няма място за сравнени”е! Ръкопляскания от РБ и единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Патриотичният фронт няма да подкрепи вота на недоверие, както казах, точно от гледна точка на аргументираните съображения, а не на политическа агитация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)

Аз не чух аргументи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Публичният дебат за здравната система е необходим особено днес, когато всички осъзнаваме връзката между здравна система, здраве и икономически ръст на държавата. В последните години в този дебат в Европа се доминира загриженост за възможностите на системата да се издържа пред нарастващата ценова преса. Икономическата криза допълнително усили тази загриженост. За да се намери изход от тази ситуация, всички европейски страни търсят подходяща здравна реформа, която да осигури по-добро здраве и направи разходите за здравеопазване пропорционални на растежа на икономиката. Дали ние сме намерили правилния път за такава реформа, това е въпросът на вота на недоверие на днешния дебат. Ние внимателно проучихме мотивите на вносителите за гласуване на вота на недоверие на Министерския съвет. Доверието не се нуждае от доказателства, но според нас обратното е с още по-голяма сила. Недоверието задължително трябва да се подкрепи с доказателства. На първо място, според нас мотивите са прекалено общи и това ги прави трудно доказуеми. Още в самото начало се говори за хаос в сферата, ограничаване на гражданите за достъп до здравеопазване. Ние също сме притеснени от този проблем. Да, много сериозно звучи, но не следват доказателства в момента. Говори се за дискриминация на болни по отношение на здравните вноски във връзка с разделянето на пакета „медицински услуги” на основен и допълнителен. Но по тази логика може да се търси дискриминация и в сегашните различия на здравните вноски на осигурените. Ние сме подкрепили вносителите на вота в частта за разделянето на основен и допълнителен пакет. Говори се, че листата на чакащите ще породи корупционни практики, но това също е предположение. Всички са обезпокоени – и пациентите, и съсловието. Но това ще го видим след 1 април 2016 г. Според нас са преувеличени и опасенията, че въвеждането на Здравната карта ще доведе до съкращения на легла, отделения и болници. Здравната карта се очаква да бъде инструмент за стратегическо планиране на здравните мениджъри, ще даде предсказуемост на системата и може да бъде подходящ регулатор за ограничение на безконтролното разкриване на лечебни заведения и съответно нарастване тежестта на Здравната каса. Разбира се, много е важно точно как ще бъде използван този инструмент в бъдеще. В момента се провежда обсъждане на Националната здравна карта. В Комисията по здравеопазването министър Москов ни увери, че райони, в които има проблеми, ще бъдат разгледани веднага от Националната комисия и ще има решение. Тоест тук отново имаме предположения. На второ място, както е известно на всички, в последната година бяха променени основни здравни закони – Законът за здравното осигуряване, Законът за лечебните заведения, и в близките месеци се очаква да влязат в сила и важни наредби по тяхното прилагане. Това ще даде реален старт на реформите в здравеопазването и ще могат да се отчетат първите резултати. Ние преценяваме, че в тази връзка времето на този вот е избрано неподходящо, защото е много трудно да се произнесем за тези резултати само на базата на хипотези и предположения. Да, наистина закъсняват подзаконовите нормативни документи. На трето място, считаме, че извън мотивите остават важни проблеми на нашата здравна политика, за които си струва да се говори. Съгласно определението на Световната здравна организация здравната система може да се дефинира като комплекса от дейности, чиято първична цел е да промотират, възстановяват и поддържат здравето. Лесно може да се види, че възнагражденията в определени клиники и специалности е доста по-ниско и с огромна разлика в отделните специалности и клиники. Проблемите са много. Ние многократно сме ги поставяли в Здравната комисия. Тук само искам да отбележа, че в дебата за ваксините се пропусна проблемът за препоръчителните имунизации. В това отношение тук ние сме на опашката в Европейския съюз, особено по отношение на грипната имунизация. Застой има в борбата с тютюнопушенето, а ние сме на първо място в Европа по сърдечно-съдови заболявания. Проектът за данък за обществено здраве е една неубедителна импровизация, но за сметка на това регулацията на изкуствените трансмазнини остава открит въпрос. Цялостната ни здравна промоция е незаслужено забравена и не е на европейско ниво. Искам да отбележа, че без съответни реформи в общественото здраве ние няма да имаме истинска здравна политика. Тук има огромен потенциал за превенция и съответно по-добро здраве, по-малко болни и снижаване на финансовото бреме на здравната система. Очакваме Министерството на здравеопазването да предприеме необходимите действия за усилване на общественото здраве в здравната си политика. Общинското здравеопазване е подложено на изпитания, а то е неразделна част от системата на здравеопазване. Липсват адекватно финансиране, модерна апаратура и има нарастващ дефицит на медицински кадри. Ние имаме предложение за законови промени, позволяващи финансиране на общинските болници от общинския бюджет, и се надяваме, колеги, на Вашата подкрепа. Проблемът, както казах, с ниските лекарски заплати, особено на младите хора, което ги демотивира и напускат страната, е също голям проблем. Той не само ги демотивира, но и по дефиниция засилва корупцията. Многократно министър Москов обеща активни действия в това направление, но засега това остава само добро пожелание. Лекарствената политика също изисква реформи. Ние продължаваме да плащаме твърде високи цени на лекарствените продукти, но не виждаме стратегическа линия на Министерството за противодействие. Искам едновременно с това да подчертая, че всички тези проблеми са с дълга история и ние не очакваме да се решат в този момент, но те трябва да станат приоритет на Министерството на здравеопазването. Накрая, но не на последно място по важност, ние трябва да гледаме напред. Партия „Български демократичен център” винаги е поставяла стабилността в парламента и в правителството на първо място. Защото реформите изискват стабилност и предвидимост. Защото предсрочни избори означава загуба на социално време, риск за стабилността и допълнителен удар върху нашата икономика. Поради всички тези изброени причини и въпреки нашите огромни резерви и критики към здравната политика на Министерството на здравеопазването, ние ще се въздържим към този вот. Очакваме Министерството на здравеопазването да събере решителност и активира дейността си в условията на повече експертност и прозрачност да продължи необходимите реформи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа вицепремиери и господа министри, колеги! Всеки вот на недоверие е политически акт и това, от своя страна, предполага политическо говорене. Въпреки това, изхождайки от факта, че вотът на недоверие е в сферата на здравеопазването, която е жизненоважна за всеки гражданин, смятах, че тук ще се говори и професионално. За съжаление, с изключение на последното изказване, всички изказвания досега аз ги определям като чисто политически, а не такива, които да допринесат за подобряване на системата на здравеопазването. Ще се опитам в своето изказване да подходя чисто професионално, колкото и скучно да е за хората, които са далече от тази система. Проблемите в нашето здравеопазване започнаха от зачеването на тази система на здравеопазване от 1999 г. Тя беше направена с много грешки, с много недомислици и която беше направена въпреки предупрежденията на редица специалисти, най-вече от Германия, които директно ни казаха: „Вие отивате нататък, откъдето ние се връщаме.” Тази грешна система на зачеване доведе и до последващите малформации, които всяка година се увеличават. Преди всичко тази система ни направи търговци, а с развитието й ни направи и търгаши. Освен това ние ликвидирахме съществуващата нелоша система на доболнична помощ без да предложим нещо по-добро. Напротив, предложихме нещо много по-лошо. Тази дискусия е добър повод да се чуят различните мнения и все още се надявам, че ще бъдат чути мненията действително на хора, които са в системата, защото много от досегашните изказвания се направиха от хора, които не разбират от нея. С поемане на ръководството на Министерството, всички ние приветствахме желанието на министър Москов да прави реформи. Ние и сега приветстваме желанието да се правят промени, въпреки че думата „реформи” вече като че ли загуби своята привлекателност за хората. В тази насока на дейност обаче според нас има няколко недостатъка. Първо, липсва глобална визия докъде искаме да стигнем с тези промени. Второ, липсва предварителна оценка на очаквания ефект от промените. И трето, липсва широко обсъждане на предвижданите промени. Нямам предвид обсъждания в парламента, в парламентарната Комисия, в Българския лекарски съюз и в Българския зъболекарски съюз. Моето изказване ще се съсредоточи как от Партия АБВ виждаме развитието на системата и като препоръка към Министерството на здравеопазването върху какво според нас би трябвало да обърне внимание. На първо място, това касае ползвателите на медицинската помощ. Досега се съсредоточавахме върху изпълнението на медицинската помощ. Ползвателите са два вида: индивидуални ползватели и държавата като най-големият ползвател на медицинска помощ. Индивидуалните ползватели трябва да получат всички права за използване на достъпна, безплатна и така нататък, и така нататък по Конституция здравна помощ. Но индивидуалните ползватели трябва да знаят и своите задължения. Те не са само да плащат здравните си вноски. Министерството нищо не направи, поне не ми е известно да е направено нещо до този момент, да се вмени на всеки индивидуален ползвател на здравни услуги да изпълнява своите задължения по отношение на профилактиката, а навсякъде се говори, че тя е в основата на реформите на нашата здравна система. Няма нужда да се измисля топлата вода. Тази система на задължително доброволно профилактично обслужване съществува в много страни. Трябва само да я препишем. Бяхме много разочаровани, когато отново в Закона за здравното осигуряване се даде възможност на държавата, като най-големия ползвател на здравни услуги, да бъде нередовен платец към Здравната каса. Колегите, които са били в залата, знаят, че в момента държавата е длъжна да плаща 55% от минималната здравна вноска, докато се опитахме дори да криминализираме неплащането на пълните здравни вноски от страна на индивидуалните ползватели. За мен това беше незаслужена индулгенция, дадена на държавата – да стане коректна след 10 години. Може би най-страдащата част от нашето здравеопазване – по моя лична преценка, въпреки доста обратни становища, е доболничната медицинска помощ. Това се дължи не на това, че хората не си вършат работата, а на самата грешна философия на доболничната медицинска помощ. Заплащането на джипитата, на общопрактикуващите лекари пер капита, е акт, който ги лишава от каквато и да е мотивация да повишават качеството и дори количеството на своите услуги. Заплащайки пер капита, те също се опитват да се отърват от темата „Профилактика”, действат също така пасивно, да не кажа, че на моменти и контрапродуктивно по отношение на имунизациите. Пак казвам: това не е индивидуална грешка. За мен това е грешка в самата философия на доболничната помощ. По същия начин за специалистите в доболничната помощ няма никаква мотивировка да се заемат с лечението на пациентите. Тяхното единствено императивно задължение е да помогнат за диагностиката, а всичко останало, което е по-трудоемко и по-ресурсоемко, да се препраща към болничните заведения. Това води до натиск върху системата и тежки финансови разходи, като всъщност накрая грешниците са оказват тези, които поемат последната част от задълженията – болничните заведения. По отношение на болниците се изприказваха страшно много работи. Нямам намерения да повтарям казаното. За мен основната дейност, която трябва да се направи, е лечебните заведения да престанат да бъдат разглеждани като държавни, общински, частни, да престанат да бъдат разглеждани единствено по това колко и каква апаратура имат и колко и какви специалисти имат. Да, това са изключително важни неща, но с Концепцията за комплексност на услугите, която беше леко модифицирана тук, в тази зала, се позволява комплексността да бъде осъществена и на базата на договори. За мен оценката на лечебните заведения за болнична помощ трябва да става на базата на това кой оказва истинска медицинска помощ на населението. За съжаление, казвам го съвсем убедено, не тези, които са най-напудрени, най-снабдени с апаратура, са тези, които оказват истинска медицинска помощ. Напротив, те имат своето място, но оказват медицинска помощ на много малка част от населението. За мен беше също така голямо разочарование, че не беше прието под влияние на екипа на Министерството на здравеопазването едно задължително изискване към чл. 19 от Закона за лечебните заведения, а именно тези, които не спазват изискванията на чл. 19 – да осигуряват в продължение на 24 часа спешна и планова медицинска помощ на базата на своето разрешение за дейност, да нямат право за сключване на договори с Касата. Това създаде възможност за наличност на лечебни заведения, които се занимават само с избор на пациенти – ще дам пример, за да се разбере – те махат само импланти на пациенти, лекувани в продължение на три, шест месеца или една година от тежки заболявания в големите болници, а получават за това същата цена. И накрая бих искал да кажа, че много се говори, но много малко се прави за прогенеричната политика в нашето здравеопазване. Колеги, не е срамно да искаме да бъдат лекувани нашите пациенти с най-евтините лекарства. Генеричните лекарства са абсолютно същите лекарства, както и иновативните, но при тях патентният срок е изтекъл и тази молекула вече може да се произвежда в други фармацевтични предприятия. Всички богати страни имат подобна прогенерична политика. Не бива да се втълпява на хората, че генериката не лекува. В това отношение трябва да има строга програма на нашето Министерство. В заключение, искам да кажа, че Парламентарната група на АБВ няма да подкрепи вота на недоверие към правителството. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от АБВ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми министри, уважаеми народни представители! Основателно управляващото мнозинство не пожела тази дискусия да стане достояние на българските граждани, на българските пациенти, на тези, които дават парите си в Здравната каса. Българските граждани живеят в ситуация на реформа от 1999 г. Средствата за здравеопазване се увеличиха няколко пъти, пациентите намаляха с около 2 милиона, а резултатите от здравеопазването са такива, каквито ги виждаме днес, такива, каквито медиите ги показват с рекламните бюджети на Министерството на здравеопазването, и такива, каквито те ги усещат тогава, когато опрат до някое лечебно заведение. Уважаеми народни представители, ясно е, че Бойко Борисов във втория си мандат като министър-председател има друга тактика. В първия – за три години и половина бяха сменени четирима министри. Във втория – ГЕРБ самоотвержено защитава министъра, без ясна политическа подкрепа, министъра, който е подкрепян от политически фракции, които се страхуват да не би днес случайно да има избори. Видно беше от партиите, които днес ще подкрепят правителството – Патриотичният фронт, Демократичният център, АБВ, че те просто не искат да има избори, а на всяка цена, независимо как се отразява политиката на българските граждани, ще подкрепят правителството. От 1999 г. досега здравето все повече се превръща в стока и днешната политика на правителството задълбочава това. Здравето не е конституционно защитено благо, а е обикновена стока. Стока на пазар, който не е регулиран. Неслучайно Министерството на здравеопазването и правителството абдикират от контрола. Сега с пръстовите отпечатъци и с разни други прийоми се прави опит за прехвърляне на тази тежест върху пациентите. Обикновено, когато отидеш на сергията, избираш стоката. Разликата при здравеопазването е, че не ти избираш стоката. Лекарят е онзи посредник, който практически предопределя как ще се лекуваш, с какво се лекуваш и най-важното – колко ти струва това лечение. Днешното правителство, увлечено от желанието да защити бюджета на Здравноосигурителната каса, с всички действия натоварва още повече българските граждани с доплащане. Натоварва и лекарите – те да определят колко ти струва болничният лист, колко ти струва друг медицински документ или колко ти струва за това да не чакаш с болки два месеца. Много интересен въпрос е: ако не искаш да чакаш, по какви цени, по какви тарифи ще доплащаш? Не е ясно. Свободният пазар ще определя цената на здравето и живота на българския гражданин. И най-важното – това е съзнателно прокарвана политика на днешното правителство, подкрепяна от Патриотичния фронт, АБВ, очевидно и от партии, които не го подкрепяха в началото, само и само да оцелее правителството и политиката му. ГЕРБ ще понесе всички негативи от тази политика. В никакъв случай няма да мине номерът, че този път министърът не е намиран на някое кръстовище, не пуска вертолети, които така и не ги видяхме от предишния мандат да се появят, да летят, които да осигуряват болните. ГЕРБ очевидно скрито ще подкрепя тази политика, чиято едничка цел е да се намалят обществените разходи или поне да се задържат на здравеопазване за сметка на доплащане. Кой ще доплаща? Ще доплащат онези с минималните работни заплати. Ще доплащат онези, които редовно са си плащали здравните вноски. За какво ще доплащат? Ще доплащат за правото да живеят, правото да се лекуват – иначе конституционно закрепено право. Всичките приказки за реформи са въртене около този основен въпрос – стока ли е здравето? Не съм чул досега никой от десницата, от управляващото мнозинство, да заяви ясно на хората, че здравето не е стока. Ако България не преосмисли този въпрос, търговията с живота на българските граждани ще поражда все повече недоверие в здравноосигурителната система. Все по-малко българи виждат смисъл да плащат здравното си осигуряване. Все по-малко българи ще избират да се лекуват в България, когато имат възможност да отиват да се лекуват в чужбина. Такъв тип задълбочаващо се компрометиране на системата е резултат от днешната политика на правителството. Уважаеми госпожи и господа, всеки народен представител тук трябва да застане от името на онези стотици хиляди българи, които всеки ден застават пред гишетата на джипитата, пред гишетата на болниците, и най-добре изпитват на гърба си какво означава търговия със здравето и живота. Иначе как да си обясним, че има и официални решения на Агенцията за медицински одит, че щом е вписано в ценоразписа, това плащане се дължи. И така се получава, че в болниците понякога престоят струва много по-скъпо от петзвездните луксозни хотели – интернетът и телевизията са по 100, 200, 300 лв. на ден. Личните разходи за здравеопазване ще растат и това все повече ще бъде видим резултат от политиката, която прокарва правителството на ГЕРБ – политика, която е намерила един министър, който арогантно, с провокативно поведение се опитва да прикрие като истински, невидими, осезаеми резултати за милиони български граждани. Ние от БСП лява България сме категорични, че тази политика съвсем скоро ще даде негативни обществени резултати, че без промяна, без истинска промяна и разбиране, декларирана от всички политици в България, че здравето не може да бъде стока, българското здравеопазване няма бъдеще. Фактите са и миграцията на специалистите, и все по-големият глад за специалисти, който изпитват модерните технологии, защото можете да напълните болниците с най-съвременна техника, но когато няма кой да работи с нея, когато няма специалисти, това е само част от пиара, част от харченето на пари, които не дават резултати за здравето на българина. Анализите и на Световната банка, и на Европейската комисия го показват ясно. Дали правителството ще смени политиката зависи от гласа на тези, които днес подкрепят вота на недоверие. Ако не я смени, много скоро този вот на недоверие ще бъде вот на недоверие на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Миков, Вие изявихте загриженост за българския гражданин – да не плаща от джоба си. Говорите за биометричен идентификатор, който Вие нарекохте „пръстов отпечатък”, но това са две различни неща, само че не казахте колко ще струва биометричният идентификатор на българския гражданин и понеже няма да го кажете, аз ще Ви кажа: нула лева, защото той е даден от природата, не може да бъде забравен, не може да бъде изгубен и струва безплатно. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики, оживление.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Байрактаров, аз съм убеден, че Вие се занимавате сериозно и може би скоро ще ни съобщите, че сте открили перпетум мобиле (смях отляво), но този номер с безплатните работи българският гражданин го гледа 25 години и на тази заблуда вече трудно й вярва, защото освен пръстови отпечатъци, с които ни дарява природата, има цели сложни компютърни системи, четци, които струват милиони и комисионните, по които същото са доста добри. По-интересното е, че един човек от Патриотичния фронт защитава една система, която по данни от пресата, ще се изгражда от съседна Турция. (Шум и реплики.) Дали е вярно, или не, дали чрез посреднически фирми, базата данни и къде ще достигнат пръстовите отпечатъци – доста публикации имаше в печата. Много странна мутация на Патриотичния фронт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки разнопосочните усилия на явната и недостатъчно осъзната опозиция, този вот на недоверие логически и аритметически е предрешен. И ако основният мотив е консолидиране на опозиционните редици ние като национално отговорна партия, мандатоносител, очакваме смислен дебат, обективна критика и конструктивни предложения, защото случилото се в сектор „Здравеопазване” през тези 15 години е станало пред очите ни и с различни партийни участия. Това, което най-много дразни хората в съвременната политическа действителност, е прехвърлянето на отговорност без капка покаяние. Вярно, че катарзисът беше типичен за едно предишно Народно събрание, но както едно от най-важните условия за успешно практикуване на медицина е умението да носиш отговорност, същото важи и за политиците. Неслучайно, пристъпвайки към дейност и лекарите, и политиците полагат клетва. Какво се съдържа в Хипократовата клетва? „Ако изпълнявам тази клетва и не я нарушавам, нека се наслаждавам на живота си и на изкуството си, бидейки уважаван от всички хора, но ако я пристъпя, нека противното да бъде моят жребий!” А политиците се кълнат всичките им действия да са мотивирани от интересите на народа. Всеки от нас в различни моменти се е сблъсквал с неблагополучията на системата, защото въпреки всеобщото мнение, че се лекуваме само в Правителствена болница, категорично заявявам, че познаваме реалността и сме единни в убеждението си, че системата на здравеопазване в този й вид не гарантира здравна сигурност. Единни сме в това, че промените са наложителни. Да, здравето не е стока, но системата на здравеопазване има своите финансови параметри и е много важно да говорим с цифри и да аргументираме случилото се. И аз ще започна своето изказване именно с подкрепа за това какво се случи през изминалата година. През 2014 г. в доклад на Националната агенция за приходите се посочва, че в България има 517 000 лица с прекъснати здравноосигурителни права. След юни 2015 г., след приемане на промените в Закона за здравното осигуряване, 195 000 души са платили здравните си вноски и имаме в повече 72,6 млн. лв. като приходи в Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът, който гласува това Народно събрание за тази година е 129 млн. лв. повече в сравнение с този през 2015 г., а това гарантира финансова рамка стабилна, необходима за реализиране на реформите. Да, направленията ще бъдат повече, защото имаме 11 млн. лв. повече за специализирана извънболнична медицинска помощ, 2 млн. лв. повече са парите само за първичната извънболнична медицинска помощ. Разбира се, разделянето на пакетите е тема, която е обект на усилено политизиране, но след публикуване на съответната наредба в допълнителния пакет се вижда, че са останали само три клинични пътеки: „Оперативни процедури при инконтиненция на урината”, „Високотехнологична асистирана с робот гинекологична хирургия”, „Хирургични интервенции за затваряне на стома”. Ясно е, че това не може по никакъв начин да ограничи достъпа на българските граждани. Развитието на пътечната медицина в България през последните години допринесе за сериозни девиации в структурата на заболеваемостта и в инвестициите в сектора. Сериозните дефицити, които се наблюдават в определени медицински специалности, са също вследствие от непропорционалното остойностяване на клиничните пътеки по различните специалности. Ние много разчитахме новото съдържание на пакетите, от една страна, да коригира изкривяванията, а от друга – да дефинира ясно дейностите, които се заплащат от основния фонд, Националната здравно-осигурителна каса. Това щеше да бъде поле за развитие на втори стълб на финансиране на системата чрез доброволните здравно-осигурителни и застрахователни дружества. През 2014 г. имаме нарастване с 51 205 на броя на хоспитализациите на фона на абсолютно намаление с 43 500 на населението на България. С 95,24% са се увеличили средствата за болнична помощ за периода 2009 – 2014 г. По перата на разходите на Касата значителен ръст има и в средствата за лекарствена терапия при злокачествените заболявания – от 116 млн. лв. през 2012 г. на 220 млн. лв. през 2014 г. Досега не е оповестен, за съжаление, публичен анализ на ръста по пътеки и заболявания, а това можеше да послужи за обективна база за съставянето на пакетите. От анализ се нуждае и разликата в себестойността на преминал пациент и ръста на бюджетите на различните видове лечебни заведения за болнична помощ за последните години, особено в контекста на намеренията на министерството за въвеждането на средна стойност на клинична пътека по лечебно заведение. В лекарствената политика също имаме успехи. С промените в Закона за здравното осигуряване се въведе централизирано договаряне на задължителни отстъпки за лекарствата, които са сами в група. И това стабилизира бюджета и разходите на Касата по отношение на лекарствените продукти. Въведе се механизъм за оценка на здравните технологии, процедура по поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти, основания за изготвяне на фармакотерапевтични ръководства. Дебатите по Националната здравна карта продължават, но те трябва да се фокусират не върху експлоатацията на страховете на хората, а реално преодоляване на разликата в достъпа до медицински услуги. Категорично трябва да похвалим това управление на Министерството на здравеопазването за решаването на проблема със специализациите и финансирането на това младите лекари да останат да получават своите специалности тук, в България – нещо, което не може да бъде отречено, дори от най-черногледата опозиция. В този парламент приехме Национална здравна стратегия с посока, визия и критерии, които трябва да се случат до 2020 г. Поставените национални здравни цели, ще припомня, са: снижаване на смъртността при децата от нула до 1-годишна възраст до 6,8 на хиляда живородени; снижаване на смъртността при децата от 1 до 9-годишна възраст до 0,24 на хиляда; снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10 до 19-годишна възраст до 0,28 на хиляда; снижаване на смъртността при лицата в икономически активните групи от 20 до 65-годишна възраст до 4,19 на хиляда; увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст до 16,4 години. Тези цели ангажират и нас, настоящите, а и бъдещите управленци с концентрирани усилия за постигането им без партийна употреба и непремерен популизъм. Изборът на конкретни решения е лесен тогава, когато, както в клетвата си, се ръководим от интересите на народа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги, три кратки въпроса. Първи въпрос: при условие че е предвидено да се доплаща, ако решиш да не чакаш, някъде в медицината, в правилата има ли ценоразписа, по който ще плащаме това нещо?

Къде е предвидено, от кого?

Така е казано: ако не искаш да чакаш, ще си платиш. Второто нещо: когато така или иначе ще се плаща след два или след три месеца това, което е в допълнителния пакет от Касата, какъв е финансовият ефект за тази Каса, при условие че така или иначе ще се плаща от Касата? И третият въпрос, съвсем кратък, е: д-р Дариткова, Вие подкрепихте ли във Вашето изказване, или тънко и по женски критикувахте министъра? Благодаря.

Уважаеми господин Ерменков, Вие вероятно наистина не познавате системата на широката медицинска помощ, защото направихте изказвания, които не кореспондират и със сегашната действителност. Така или иначе и сега направленията за хоспитализация, защото клиничните пътеки касаят хоспитализациите и лечението в болнична помощ, са с две отметки: планов или спешен прием, тоест и сега може да се планува приемането на пациент по всяка диагноза в сега съществуващия пакет от клинични пътеки. В бъдеще се предвижда само по трите клинични пътеки, които дословно цитирах, те да налагат изчакване във времето, а и диагнозите са такива, че категорично търпят отлагане. Пациентите в никакъв случай няма да бъдат обект на финансова преценка, а са обект на медицинска преценка, и това е ангажимент на всеки един от лекуващите лекари, защото неговата отговорност за състоянието на пациента е основна и тя не се променя по никакъв начин. По отношение на финансов ресурс като цялостно изражение, аз изразих своите съображения, и партията, която представлявам, винаги е твърдяла, че трябва да вървим към по-съвършен механизъм на финансиране на болничната помощ, а именно към диагностично свързани групи, защото механизмът на клиничните пътеки е довел до редица изкривявания и смятам, че рано или късно управлението ще стигне до това решение. Разбира се, трябва време, период, който да въведе тази нова система, защото дисбалансите между различните лечебни заведения, приоритизирането на едни специалности са факт, който не мога да отрека.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Българското общество не харесва политиците поради две основни причини: едната е това, че считат, че сме арогантни, и отсъствието на министър-председателя днес от този дебат, както и нежеланието той да се излъчва по медиите, показва нашата арогантност. Втората причина, още по-тежка, е това, че българският избирател счита, че политиците едно говорят и друго правят. Направих си труда да погледна програмата на Реформаторския блок в частта й „Качество на живот”, под част „Здравеопазване”. Тя е съвсем кратка, 10 точки, сега ще мина накратко през тях и ще Ви кажа в какво състояние се намираме днес: „Формиране на фонд, съфинансиращ лекарствена терапия на българските граждани в пенсионна възраст”: статус – неизпълнено, действия – никакви. „Формиране на нов механизъм за остойностяване на труда на работещите в здравеопазването”: някакви действия започнати, без изглед в скоро време да се изпълни обещаното с полезна конкретика. „Осигуряване на заплащане на еднакви здравни вноски от държавата и реалния сектор в бюджета”: нищо. „Въвеждане на втори доброволен стълб от конкуриращи се частни фондове, покриващ сегашните дефицити на НЗОК”: статус – неизпълнено. „Промяна на статута на НЗОК с цел превръщането й в инструмент на държавата за осигуряване на базов пакет от медицински услуги на гражданите”: статус – неизпълнено, действия точно в обратна посока. В момента, както някой от колегите вече спомена, пет от деветте членове на Надзорния съвет на Здравната каса всъщност са представители на държавата. „Размер на задължителната здравна вноска, финансираща първия стълб на здравното осигуряване”: остава същата – това е обещание на Реформаторския блок: статус – нарушено. Здравната вноска е същата, но Министерството на здравеопазването всъщност под формата на допълнителен данък, наречен условно „данък вредни храни”, добавя към нашата здравна вноска. Обещание 7 – „Приемане на стратегия за ефективно управление на болничната помощ чрез преструктуриране на лечебните заведения, приватизация, публично-частно партньорство, оптимизация на болничната мрежа съобразно Националната здравна карта”: статус – неизпълнено. Обещание 8 – „Формиране на регионални здравни консорциуми и приемане на Национална здравна карта със задължителен характер”: статус – частично изпълнено, с недобри резултати. Обещание 9 – „Въвеждане на индивидуална електронна здравна карта”: неизпълнено и нестартирано. И последното – „Премахване на системата за направления в сегашния й порочен вид чрез въвеждане на индивидуален здравноосигурителен пакет за доболнична помощ”: статус – неизпълнено. Колегата Валери Симеонов преди малко каза: Москов – Таня Андреева; Москов – Таня Андреева. Не знам как ги сравнявате. Таня Андреева е по-красива. Извинявайте, господин Москов, ама... (Смях и оживление.)

И аз съм по-красива от теб.

Да, и госпожа Караянчева е по-красива от мен, съгласен съм.

Ако ги сравняваме по разумност на политиката, съм склонен да споря, че госпожа Таня Андреева е по-разумна и в политиката си. Бих искал да Ви цитирам едно писмо, и това е нещото, което трябва да сравняваме: Петър Москов – Красимир Ангарски; Петър Москов – Красимир Ангарски, доцент, управител на „Университетски болници – 9”. Това са тези девет болници, които сляхме и които трябваше да постигнат някакъв грандиозен финансов резултат. Писмото е, цитирам: относно необходимостта от предприемане на мерки за подобряване финансовия резултат на болниците, и едно изречение: „Уважаеми съдружници – тъй като то е до деветте управители на болниците – както се вижда от приложената Ви справка, финансовият резултат на осем от деветте болници за деветте месеца е отрицателен.” И отзад има финансова справка, в която е написано: „Текущ финансов резултат за деветте болници – минус 5 милиона 281 хиляди; общо финансов резултат – минус 47 милиона 870 хиляди”. Ето я реформата. Както казваше министър Лукарски: „Всичко е един предизборен трик: едно пишем, друго правим; едно говорим, друго се случва”. И затова, уважаеми колеги от ГЕРБ, към Вас се обръщам, защото Вашето мълчание днес е оглушително. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Чух две изказвания до момента. Едното беше реплика на колегата Абу Мелих. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Другото беше на госпожа Дариткова, която дори и аз не разбрах дали подкрепя, или не подкрепя министър Москов – такова беше изказването й. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да чуя тежката артилерия – госпожа Атанасова. Вие имате бивши председатели на здравни комисии, имате членове на здравни комисии – искам да ги чуя. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Знам, че Вие не искате да гласувате за Петър Москов и го правите само и единствено, защото той се хваща на бас през цялото време и демонстрира близост с Бойко Борисов, затова е Вашата подкрепа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само че утре това се пише на Ваш гръб. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И си направете сметката как ще гласувате. Тук не говорим за ляво – дясно. Тук говорим за здравеопазване, хаоса в него и това ли е пътят, по който трябва да продължаваме. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кадиев, абсолютно не съм съгласен с манипулацията, която извършихте от тази висока трибуна, и тъй като ме предизвиквате, ще Ви дам няколко факти, на база на които...

Засегна ме с това, че едва ли не внуши на колегите, че сравнението е неоснователно, но все пак искам да Ви обърна внимание, господин Кадиев, че същата госпожа ликвидира най-успешната Акушеро-гинекологична болница „Шейново” (силен шум и реплики от БСП ЛБ), оставяйки я без нито един анестезиолог...

... и в последния си ден уволни двама директори. Да, личното обяснение приключвам, последно изречение: принципност – Георги Кадиев; принципност – Георги Кадиев! (Смях и оживление. Ръкопляскания от ПФ.)

Помислих, че господин Симеонов направи първата реплика.

Напротив, госпожо Председател, слушам с огромно внимание дебата за провежданата здравна политика. Уважаеми господин Кадиев, убеден ли сте в нещата, които казахте от тази трибуна? Спомням си изказванията на министър Москов, които много категорично и аргументирано от негова гледна страна развиваха теорията, че обединението на лечебни заведения трябва да доведе до оптимизиране на административните разходи, до това, видите ли, как ще бъдат съкратени много хора, как те ще провеждат обществените поръчки и така ще се консолидира още по голям ефект от това, а оттам финансовото състояние на тези болници трябва да бъде подобрено. Това твърди господин Москов в продължение на повече от една година. Затова бих искал да чуя дали Вие наистина сте убеден в това, които казвате, предвид фактите, които изнасяте. Между другото, Вие сте човек, изкушен от финансовата материя. Добре е когато атакувате здравната политика и всичко, което твърди министър Москов, да отваряте бюджетите за Здравната каса, които се гласуват в това Народно събрание, и да видите сред всичко това, което се поема като ангажимент и се обяснява от тази трибуна и от всички медии в продължение на последните месеци и седмици, има ли въобще разписани средства в здравеопазването. Казвам, че е добре да се види къде са увеличените средства. Аз освен 245 милиона, увеличени за лекарствени продукти, никъде другаде не съм видял нещо по-голямо. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Симеонов, ако съм Ви обидил по някакъв начин, извинявайте, не съм имал това намерение. (Реплика от народния представител Георг Георгиев.). Казах, че коректното сравнение трябва да бъде между онова, което говори Петър Москов, и това, което Красимир Ангарски е написал в това писмо. (Показва го.) Колеги, цитирам писмото на доц. Ангарски за причините защо това нещо се случва в тези девет болници: „Повечето от болниците от състава на университетски болници – девет, са създадени да работят в условията на по-големи обеми и не са преструктурирани за работа в конкурентна среда.” Че Вие това не го ли знаехте предварително, когато тръгнахте да ги обединявате?! Второ, „Нежелание на началник-клиниките и самостоятелните звена да вземат мерки за намаляване на разходите в зависимост от намалението на приходите и обемите на дейността.” Това какво означава? Че самите началник-клиники саботират собствената Ви реформа. Това означава! Трето, „Водещи специалисти работят за конкурентни структури или за частни интереси”. Ами сега какво да правим, като водещите специалисти работят за частни интереси?! Четвърто, „Ток продаваме”.

Продаваме!

Това са хората, които саботират Вашата собствена реформа. Тези хора са българският народ. Както виждате, Вие нямате подкрепата на никой тук! Това, че условно Ви дават подкрепа, за да не съборят цялото правителство, не означава, че подкрепят Вас лично. Дори и собственият Ви Реформаторски блок не Ви подкрепя, защото знаят за какво става въпрос. Всичко това се пише на нас, на наш гръб. Прочитам и последната точка от причините реформата да не се случва в университетски болници – девет. „Все още пациентите в комплекса от деветте болници не се лекуват комплексно”. Минаха девет месеца, кога ще ги лекуваме комплексно?! Че той мандатът Ви ще свърши утре-вдругиден! Да не говорим, че в последните шест години, четири години и половина управлява една и съща партия. Какво говорим сега за липса на здравеопазване?! Какво правите четири години и половина?! Оставяте на реформаторите да Ви правят реформата! Накрая всичко това се пише на Вас, на всички Вас, управляващите!

Така е! (Реплики в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене на заседанието от Вас, тъй като в рамките на 5 минути Вие нарушихте два пъти драстично Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първия път – след като беше изчерпан режимът за реплики и дуплики, беше дадено правото на господин Симеонов за лично обяснение.

Съгласно Правилника. След това обаче незнайно по кой правилник, явно някой мушнат под Вашия рафт отдолу, Вие дадохте право на реплики и дуплика, което беше второ нарушение, която изобщо не беше по направената реплика, а беше насочена към друга тематика, което е недопустимо поведение! Настоявам от тук нататък стриктно да се спазва Правилникът, защото по този начин Вие изопачавате дебата и формите на провеждане на този дебат.

Не се присъединявайте, а изпълнявайте!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Много от нещата, които ще кажа, бяха подробно изказани от д-р Дариткова в нейното изказване. Аз го свързвам с това, че ние цяла една година се борихме заедно, за да може в България да има качествено и добро здравеопазване. Чухме част от изказванията на вносителите на вота на недоверието към управлението в сферата на здравеопазването. Имахме възможност да се запознаем и с мотивите им. В крайна сметка това го слушаме цяла година. Една група народни представители търсеха всевъзможни причини да спъват здравната реформа. Говориха неистини във всички медии, и не само от там, а от тази трибуна и където можеха, когато можеха. Използваха позициите си, за да всяват страх и ужас в хората, в лекарите, дори в нашите деца! Уважаеми колеги, не се получиха Вашите политически хватки. Пациентите бяха объркани, но в крайна сметка прозряха политическата атака, а не Вашите идеи за по-добро здравеопазване. Опитите да подведете лекарското съсловие също не успяха. Българските лекари също не се подведоха по Вашия популизъм. Опитахте се да продължите с хаоса, в който се чувствахте комфортно, но знаете ли, появи се един министър със своя екип и обърка всичките Ви планове. Наруши комфорта, който самите Вие бяхте си създали. Чухме дори днес от тази трибуна, че има предложение за излизане от този хаос. Уважаеми колеги, имахте прекрасната причина това да се случи преди да се появи този министър, преди да се появи неговият екип. В крайна сметка днес говорим за вота на недоверие към мотивите. Основният мотив, който четем, е хаосът в здравеопазването, довел до ограничаване на достъпа на гражданите в здравеопазването. Увеличаването на броя на направленията с 630 хиляди, увеличаване с нови над 5 милиона изследвания в доболничната помощ, увеличаване на профилактичните прегледи с 240 при деца в различни възрастови групи, и не на последно място – за първи път от началото на здравната реформа финансирането на трета дейност в денталната медицина – това според вносителите ограничава достъпа на гражданите до здравеопазването и ще създаде хаос. Вторият основен мотив, това са Законът за здравното осигуряване и Законът за лечебните заведения – два основни закона, които, както каза д-р Дариткова, са приети в рамките на тази една година. Да, трудно е да се повярва, но това е факт. Виждате ли, имало дискриминация, защото според Наредба № 11 от 9 декември 2015 г. пакетът, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е основен и допълнителен, защото дейностите от основния пакет се планират за изпълнение без отлагане във времето и се осъществяват по определен диагностично-лечебен план в съответствие с медицинските показания. Защото дейностите по допълнителния пакет, в зависимост от състоянието на пациента, по медицинска преценка могат да бъдат планирани с отлагане във времето, но не за повече от два месеца. Чухме само и единствено от изказването на д-р Дариткова за младите лекари и младите лекари по дентална медицина или за лекарите и лекарите по дентална медицина, които към момента не можеха да специализират. Възможността на всички тези лекари да останат и да продължат своята кариера в България беше благодарение на приетата Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на лекарите и на лекарите по дентална медицина и това вече е факт. Достатъчно колеги вече се възползваха от нея и вече специализират точно тук, в България. Неуспешната атака по въпроса за ваксините, опитът да всеят страх в нашите пациенти не успя. Не на последно място, колко време, уважаеми колеги, Ви трябваше, за да съберете подписите за внасяне на вота на недоверие, колко време Ви трябваше да се мотивирате, за да подкрепите този вот? Вие самите си отговорете на въпроса. Уважаеми колеги, в крайна сметка всички ние трябва да загърбим политическите си пристрастия, трябва да се обединим, не трябва да се подиграваме със страховете на българските пациенти и доверието им към българския лекар. Ние, лекарите, сме положили Хипократовата клетва в момента на дипломирането си и, повярвайте, я спазваме през целия си професионален път. За всички, работещи в сферата на здравеопазването, това е призвание и голяма отговорност. Уважаеми колеги, ние от Реформаторския блок няма да подкрепим този вот на недоверие, защото сме сигурни и убедени в усилието, което всички полагат, за да може най-после в България да има здравеопазване на най-високо ниво. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз бих искал съвсем накратко да споделя моето виждане защо за тема на вота на недоверие е избрано здравеопазването и защо този вот на недоверие няма да успее да спечели. Системата на здравеопазване е една нереформирана, една доста консервативна система с голяма инертност. В нея са вградени много проблеми на пациентите, на тежкоболните хора, а всички ние сме потенциални пациенти. Екипът на министър Москов започна мащабна реформа на широк фронт, която включваше Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, разделянето на пакетите на основен и допълнителен, изграждане, създаване, изработване на Национална здравна карта – актуална към момента, с контрол върху лечебни структури, контрол върху болнични легла, правила за сключване на договор – избирателя на Здравната каса с лечебни структури, а за да влязат в сила всички тези нови законопроекти, приети законопроекти, както и за изработване на подзаконовите нормативни актове, е необходимо технологично време. Известното забавяне, което се създаде с влизане в сила на новите закони, с изработване на подзаконовите нормативни актове, забавяне на ред очаквани промени и постановки, включително и на новия рамков договор, внесе известно напрежение в системата. Това, естествено, и съвсем логично се използва от опозицията, за да се инициира вот на недоверие. Вотът на недоверие е, както вече неколкократно се изтъкна, основна дейност на опозицията. Тя консолидира опозицията и това е изключително необходимо и благоприятно за управлението на страната. Вотът на недоверие е един катализатор на положителните процеси и на развитието в сферата на здравеопазването и изобщо в управленческата дейност на правителството. И, естествено, ние приемаме с известно задоволство този еволютивен момент. Аз се надявам, че един коректен, обективен дебат ще стимулира към по-ефективна работа екипа на Министерството на здравеопазването и ще доведе до корекция на пропуски и неточности, каквито винаги може да има в процеса на мащабна работа. Има обаче и много сериозни постижения на екипа на министър Москов – обективни достижения, които никой не може да отрече. На първо място, това е иницииране и въвеждане на много по-строг контрол в използване на обществения ресурс, стриктен финансов контрол във всички сфери на здравеопазването, процес, който в момента се развива и който знам, че всички ние поощряваме и адмирираме. Обръща се за пръв път достатъчно ясно внимание на ефективността на диагностичната и лечебната дейност, резултатът от лечението и качеството на работа на лечебните структури – един сериозен проблем, който сякаш в предишни години беше неглижиран и контролът върху него не беше достатъчно ясен. Безспорен факт е, най-вече сред членовете на Комисията по здравеопазване, по-голямата колаборативност на министър Москов и вземането на консенсусни решения и промени по законопроекти и умението с всеки законопроект да работим по-добре и по-консенсусно заедно. Искам да изтъкна и отново съм сигурен, че всички ще се съгласят с мен, особено членовете на Комисията по здравеопазване, изключителната роля на председателя на Комисията по здравеопазване – д-р Дариткова, като един изключително добър медиатор, ефективен посредник между изпълнителната власт, между Министерството на здравеопазването и законодателната власт. Това са безспорни факти, които ние не можем да отречем и които ни дават оптимизъм за бъдеща по-добра и по-ефективна съвместна работа – изпълнителна власт, дейност на Министерството на здравеопазването и ние като основната структура на законодателната власт. Има и не се страхувам да го изтъкна, също една добра колаборация вътре в Комисията по здравеопазването между всички представители на политически сили с цел надпартийно много по-добра работа за подобряване системата на здравеопазване. Моят апел към всички и към участниците в днешната дискусия е: нека да използваме вота на недоверие като един анализ и препоръка за по-добра и ефективна работа в сферата на здравеопазването. Аз съм умерен, разумен оптимист. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! Още като видяхме платформите на управляващите партии в началото на мандата в частта „Здравеопазване”, след това осемте приоритета и 22-те цели, казахме, че програмата на правителството чертае много мъгляв силует на реформа и от тази гледна точка прогнозирахме, че реформите ще са всъщност само приказки за реформи. Не смятам двата законопроекта, които са приети, за част от тази реформа окончателно завършена, защото и двата закона – Законът за здравно осигуряване и Законът за лечебните заведения, са в Конституционния съд. Доктор Ковачка сподели, че няма доказателства по отношение на тезите ни. Аз ще Ви привнеса няколко в три посоки, а именно защо смятаме, че аргументът командно-административен подход – национализация – рецентрализация е валиден, защо смятаме, че има парченца реформи, които не са ефективни и целесъобразни и третата рубрика по отношение на купа кухи идеи, които получиха само медийна експликация, но без реализация. По отношение на първата тема. Смятаме, че стилът на министър Москов е наистина командно-административен, че той прилага национализация и рецентрализация, защото има много примери за това. На първо място, опитът за национализация на Надзорния съвет на НЗОК, който не успя. По-нататък, сливането на девет университетски болници, удачно уподобени като столичен холдинг като аналогия от миналото на Медицинска академия с цел централна администрация, но и централизиране на търговете. Онзи централен орган за организация на обществени поръчки и търгове, подчинен само на министъра, остроумно наречен от някой дори като „Централно аптечно управление”. По-нататък, опитът за връщане на задължителната акредитация на болнични лечебни заведения, доказал се като инструмент за рекет. По-нататък, задължителната Здравна карта при монополна Здравна каса – това, което каза д-р Адемов. При това положение ние не смятаме, че е целесъобразно въвеждането на Здравна карта. А също купът наредби, нареждания и заповеди, които са в упоменатите два закона. По отношение на идеите, които според нас не се реализираха – аз си водя своеобразна антология, своеобразна христоматия по отношение на кухите, нереализирани, медийно изказани идеи, но без съответна реализация. Тук, разбира се, още преди да стане министър, идеята на господин Москов да премахне и да замести от базов пакет в НОИ самата Здравна каса, създаването на конкуриращи се здравни фондове, за което дори ДСБ има сключен договор с Българския лекарски съюз, премахването на търговските дружества от болниците – тази тема веднага угасна, след като беше изказана. Доставката на 400 плюс 200 линейки за Спешна помощ – все още ги чакаме. Категоричната реорганизация на ТЕЛК – от няколко месеца нищо не чуваме за това. Екзотичната идея за обединяване на лекарствения пазар с Гърция и Румъния. Разбра се, че това е плод на некомпетентна интерпретация и веднага се забрави. Битката с веригите аптеки, за която се спомена още преди една година от господин министъра. И тази идея отиде в забвение. По-нататък, идеята държавните служители със заплата двойно по-голяма от минималната, да заплащат веднага пълната здравна вноска. Дори министърът на социалната политика беше против тази идея и тя се забрави. Отделният почивен ден за всички работещи за профилактичен преглед – това беше наистина много екстравагантна идея. Видя се, че не е разумна и се изостави. Ние включваме тук и новата идентификация на пациентите в болници и аптеки с пръстови отпечатъци. Да видим докъде ще стигне на база на всичките разнопосочни тълкувания на тази тема. А също данъкът върху вредните храни – като че ли се позабрави тази тема. В рубриката „Неефективни реформи без ползотворност” включваме мораториума за откриване на нови болнични заведения и дейности. Не мислим, че с този мораториум с нещо ще се подобри българското здравеопазване. Идеята за твърдите бюджети с Постановление № 57 на Министерския съвет, което предизвика толкова много протести. Въведоха се прословутите злополучни четци преди една година, които вече трябва да се сменят, а лечебните заведения наляха там милиони. По-нататък сливането в едно на областните и общински центрове за Спешна помощ в София, което доведе до създаване на нови опоненти на министъра – същите тези хора, които преди една година държаха табели „Ние подкрепяме министъра”. И така нататък, и така нататък. Това са аргументите по отношение на доказателствата на тези наши твърдения. Причината за вота на недоверие не са някакви лични амбиции, не са изкушенията да се поддадем на лични нападки към министъра на здравеопазването, а защото смятаме, че здравеопазването върви в неправилна посока. Тук се сещам и за още един наш аргумент, който изразихме през ноември 2014 г., а именно сериозно възразихме срещу стила на комуникация с обществото като публична личност и дори тогава искахме да инициираме съответно вот на недоверие. Тогава имаше проява на ксенофобия, имаше безпардонен опит за отнемане на човешки права, използване на реч на омраза от страна на министъра на здравеопазването, което като цяло е недопустимо. Като цяло това е институционализирано беззаконие към общност от хора. Никой няма право да нарича пълноправни български граждани скотове или популация! Незаконни действия, които бяха причина за тези изявления на министъра, не може да се премахват по симетричен начин също с порочен инструментариум – незаконни и противоконституционни действия. Министърът тогава стигматизира по порочен начин неприемлив за една европейска държава цял един етнос и забравихме, че няма колективна вина, а има персонална вина! Това е недопустима нищета на правосъзнанието според нас. Освен това в най-общ план ние сме особено чувствителни към прояви на политическо хулиганство, което не бива да се поощрява, а напротив, трябва да се наказва от страна на законодателния орган на Република България. Извинявам се, господин Министър и госпожо Председател, за думите, но те ще са цитати само. Вие преди малко, господин Министър, се обърнахте като човек към нас и аз като човек Ви казвам: недейте използва тези обидни квалификации, които станаха система във Вашите медийни експликации напоследък! Как може един министър да нарича различни хора „идиоти за вредните храни”, „ще има бой с пръчки”, „мръсници”, „долна сган”, „михлюзи”. Неудобно ми е дори да Ви цитирам от тази свещена трибуна!

Това с нищо не подобрява Вашия имидж. Вие сте популярна личност, която е част от властимащите на Република България. Имайки предвид това, сте длъжен да се държите политически коректно. Този език е недопустим и ние винаги ще опонираме и по някакъв начин ще реагираме, ако позволявате по-нататък това да се превръща в система. За финал ще кажа нещо друго. Вчера излезе едно национално представително проучване, което касае онзи данък за храните. Там, естествено, 64% от населението не одобрява данъка, само че 15% го одобрява, но има и един друг, много интересен въпрос: „Според Вас как се променя здравеопазването в България през последната една година?”. Отговорът на 50% от населението е: „към по-лошо”. Отговорът само на 7% от населението е: „към по-добро”, а отговорът на останалите тридесет и няколко процента – „остава на същото ниво”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Генералният извод от това изследване, отнасящо се до вредните храни, е, че няма вредни храни, а има вредни министри. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Днес ставаме свидетели на поредния вот за здравеопазване,...

Кой по ред?

...който, мога да кажа и аз, и всички тук, които присъстват, беше изключително трудно организиран. Аз не помня в Народното събрание да има вот на недоверие на правителство, което да е от 69 народни представители, от които 67 – от политически партии, и двама – независими. Такъв вот, повярвайте ми, може да направите справка – не е организиран. Така че само по себе си още в уводната част, още с внасянето на вота на недоверие, виждаме, че той не е добре подготвен, а запознавайки се с мотивите, се убеждаваме, че голяма част от тях са в бъдеще време – „ще”. Само на първата страница можете да видите и прочетете колко пъти е използвана частицата „ще”. Тоест нямаме факти, а събития, които още не са се случили. Говорим за реформа, която не е стартирала, но вече от тази трибуна и от всички медийни изяви на опозицията се всява страх и несигурност в хората. Здравеопазването е изключително чувствителна сфера. Освен това тя е и твърде консервативна. Когато всяваш страхове на хората за предстоящ хаос, цитирам: „невъзможност на гражданите за достъп”, като други фактори, които ще нарушат възможността на гражданите за едно добро здравеопазване, всичко това говори за едно безсилие при формиране на мотиви за вот на недоверие на правителството. Защото днес не сме се събрали да даваме вот на недоверие само на министъра на здравеопазването, а на кабинета на господин Борисов. Това не трябва да се забравя от никого. Тук искам да кажа следното. Вероятно опозицията отляво се консолидира и по този начин иска да се консолидира за предстоящите им битки в политическия конгрес, който предстои на БСП, и отново да подскажат на себе си и на своите избиратели, че по някакъв начин съществуват. Ще се спра на мотивите и ще бъда конкретен. Ще започна от това, че на нашето внимание беше представена една Здравна стратегия, която – мога да кажа аз и членовете на Комисията по здравеопазването, не сме чели нищо по-добро от 1996 г. Мисля, че в идеите, в смисъла на Стратегията се обединяват много от нашите въжделения и мечти, какво би трябвало да се случат. Радвам се, че в тази Стратегия са отразени именно тези съвременни изисквания и норми за реформа в здравеопазването. Съвсем накратко тук минавам на Националната здравна карта. Колеги, Националната здравна карта е изключително важен документ, който с цената на много труд и безсънни нощи, е изградена. Този документ дава снимка на реалните възможности, критерии и съществуваща база на територията на България. Нещо повече, тя формулира като цел и задача как и по какъв начин трябва да се развива здравеопазването в бъдеще. Тази Здравна карта е една снимка на това какво всъщност се случва. Всички тук, които се занимават със здравеопазване, отдавна искахме да се случи тази Здравна карта. Защо? Защото знаем добре, че лечебните заведения и изобщо здравната помощ не е равнопоставена и разположена на територията на страната и всички граждани не могат да ползват еднаква медицинска услуга. Тази Здравна карта ни казва и още нещо. Тя дава насоки за бъдещото развитие на здравеопазването и насочването както на кадровия ресурс, така съответно на научната техника и апаратура. Здравната карта дава възможност за още един много важен момент. Всички знаете, че здравеопазването няма как да се случи, ако няма финансиране, ако няма пари. Тази здравна карта дава именно как и по какъв начин да бъдат използвани по най-добър начин средствата, отделяни за здравеопазване. Доста дебати предизвикаха основния и допълнителния пакет. С няколко думи ще ги отразя тук. Доктор Дариткова, мисля, че добре разкри, но аз ще кажа, че тук е изключително важно, че в основния пакет са социално значимите заболявания, които българската нация трябва да формулира и, съответно усилията на господин министъра да бъдат насочени за подобряване на болестите на органите на кръвообращение, за злокачествените образувания, за травмите и травматизма, за заболяванията на дихателната система, туберкулозата, няма да изреждам абсолютно всички. Тук този финансов ресурс трябва да бъде насочен и да бъде изключително ефективен. За какво? Именно акцентираме в този основен пакет, защото нацията и хората умират главно от тези заболявания. Тук няма присъстващ колега, който да няма роднина или близък, който да не е потърпевш от непълното и некачественото здравеопазване, което получаваме към днешна дата. Искам да обърна внимание на това, че с реформите ние искаме да намалим преките плащания. Всеки един от нас е изпитал на гърба си, когато трябва да се направи дадено изследване как той примерно трябва да заплати, как за довършване или за продължително лечение търсим отново място къде да настаним нашия близък, познат или роднина. Именно с тези реформи се цели да имаме комплексност на услугата. Може би тази дума в процеса на налагането на законопроектите някак вече се използва априори и всъщност не се влага смисълът, за който ние говорим при една цялостна и пълна медицинска услуга. Затова в този ред на мисли обръщам внимание, господин Министър, че всички онези законопроекти за реформите, за които говорихме, трябва да бъдат по-ясно артикулирани в обществото, да бъдат разяснявани, да се прави разяснение както за пациентите, така и за лекарите. Минавам към следващата точка от мотивите и стигам до Електронното здравеопазване – една моя любима тема. Електронното здравеопазване е стартирало още през 2000 г. и всеки, преминавал през кабинета на различните министри на здравеопазването, е допринасял в една или друга степен за него. Колеги, аз искам да кажа и това съм го казвал многократно, че чрез електронното здравеопазване ще спре всякаква форма на източване, крадене и, каквито и да е изрази могат да бъдат употребени. За Електронната здравна карта един мой колега тук каза, че нищо не се е направило. Искам да кажа, че след стартирането на нашето правителство вече имаме така наречения „електронен болничен”. Това е първата реална крачка. Втората реална крачка е въвеждането на електронна карта с чип. Сега стигам до една от най-дискутираните теми, а именно за електронния идентификатор. Мисля, че всички от управляващите и подкрепящите партии са сложили под нея своя подпис за одобрение. Тук се разбуниха духовете около така наречените „биометрични показатели”. Искам да споделя нещо с Вас. Това, което в момента министър Москов иска да представи на нашето общество, не е ново. Това нещо лично аз съм видял през 2010 г. в Италия, когато ни показаха, че не е достатъчно само да имаш електронна здравна карта и чип, за да се спрат кражбите. Системата може да стартира само и единствено, когато поставиш своя пръст. В повечето случаи се спекулира с пръстовите отпечатъци, което няма нищо общо. С поставянето на пръста и стартирането на тази здравна карта с биометрични показатели пациентът дава своето съгласие парите, които е внесъл до момента, да стартират и се обезпечи неговият преглед или съответното изследване. Нещо повече, защото тук беше споменато за така наречените „четци”. Ние ги заварихме и просто трябваше да завършим тази процедура.

Точно така!

Тези четци се оказаха недостатъчни и бих казал неефективни, защото знаете, че винаги се намира форма и начин как да надхитрим системата. Уважаеми дами и господа, с въвеждането на този електронен идентификатор, който може да бъде с биометрични показатели, се затваря вратата на тази възможност за „присъствие” на пациенти в клиниката и съответно да бъдат източвани средства. Без да се постави картата и да се затвори кръгът, няма как парите да тръгнат от Здравната каса към съответния специалист или болница. Няма как, ако ти си в лечебното заведение и лежиш в болницата, да се завърши този процес, без ти на входа да стартираш и на изхода да закриеш съответните средства, които ще бъдат изписани от здравната карта по дадената клинична пътека. Мисля, че това е много важно и заслужава да бъде помислено. И всеки, който се изправи и каже, че е против това, ще защити всички форми, измислени във времето и годините за източване на Касата. Използвам думите „източване на Касата”, защото много лечебни заведения, няма да цитирам, знам такива, където пациенти са дали своята карта, след това тя се изважда на ксерокс и неговата сметка се отваря и затваря, и се източват съответните средства. Господин министърът знае добре. Уважаеми дами и господа, мога много да говоря по внесените мотиви. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Считам, че в здравеопазването системата е твърде консервативна и се нуждае не толкова от нападки, от всяване на страхове сред пациентите и лекарите, а от дебат и обсъждане. Мисля, че добрата инициатива, която министър Москов взе като забележка от обсъждането, е това, че в момента се провежда именно обсъждане на здравната карта, за която говорим, по места и градове. Приветствам това и се надявам то да продължи, за да може действително реформите да бъдат добре обяснени, добре осмислени и да ги стартираме. Едва тогава, може би след година, ще можем да направим преценка дали това е добре, или не е добре. Завършвайки, ще кажа, че тук има писъци и смешен плач – преди нещо да се е случило, вече го отричаме. Това е типично: винаги, когато някой тръгне да прави реформа или промени, той да бъде опозорен, освиркан от публиката и след това нещата някак не се случват, тъй като обществото няма как да чуе и да се вслуша в предлаганите промени. Благодаря.

Госпожи и господа народни представители! Партия „Атака” ще гласува недоверие на това правителство, и в частност на този министър, макар да сме убедени, че здравеопазването е само един от многото сектори, в които това правителство, и по-специално Реформаторският блок се провали. Със същия успех можем да искаме вот на недоверие и в сектора на сигурността – нещо, което Партия „Атака” изготви – изготвихме проект за вот на недоверие и очаквахме подкрепа от лявата страна на залата, която не получихме. Но все едно! Ние сме водени от дълбокото убеждение в този вот на недоверие, че носителите на десния екстремизъм в лицето на този министър не могат да управляват социални дейности, каквато е здравеопазването. Здравеопазването е дълбоко социална функция на държавата и тя не бива да се поверява на носителите на морал в кавички, на идеология, които от Костово време насам свикнаха да наричат разрухата „реформа”. Те така ще реформират българското здравеопазване, както реформираха българската индустрия. Огледайте се: в резултат на техните реформи България днес няма индустрия. Няма да има и болници! Аз излизам пред Вас с една карта, дори ще помоля колегите да я донесат, тя остана на банката, да покажа до какво доведоха Вашите реформи и политика в здравеопазването досега. От 2009 г. досега Вие управлявате с малко изключение от една година. Четиридесет и вторият парламент, чието правителство – на Орешарски, встъпи в длъжност на 27 май 2013 г. и прекрати дейността си на 5 юни 2014 г., след една пресконференция на Лютви Местан, ако си спомняте, точно една година. От 2009 г. досега, вече седма година, Вие управлявате, с това малко изключение, макар че за една година правителството на Орешарски успя да възстанови една от болниците, която Вие закрихте. (Шум и реплики.) Излизам пред Вас и показвам тази карта – картата с черепите. (Показва карта на България.) Това не е онази карта с черепите, с която започна българският преход през 1990 г. За 25 – 26 години вече имаме основания да нанесем нови клъстери от черепи по картата на България. Това са болниците, които Вие закрихте само в първия си мандат. Искам да Ви ги изброя, защото не бива да се забравят. За по-малко от четири години закрихте 17 болници. Закрити бяха, забележете, общинските многопрофилни болници в: Елена, Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево, Трявна. В Бобов дол – град с много висока плътност на тежките трудови злополуки, карате гражданите на Бобов дол да търчат до Дупница или Кюстендил, за да получат лечение. Българите от Трън и Брезник трябва да търсят спешна помощ къде мислите?! – в Перник. Жителите на Генерал Тошево и Тервел трябва да пътуват до Добрич, за да се лекуват. Закрихте и маса клиники от ключово значение за общественото здравеопазване например Белодробната болница в Пловдив. Там протестираха и пациенти, и граждани, и лекари, и какво от това! Вашите реформи вещаят само едно – разруха на системата на здравеопазването. Ще Ви кажа – тя вече се очертава. Въвеждането на базов пакет, който е безплатен, и на допълнителен, който е платен, фактически въвежда брутално, тежко социално разслоение, неравенство в българското общество. Здрави ще могат да си позволят да бъдат само тези, които могат да доплатят допълнителния пакет. Иначе Вие нищо не направихте срещу корупцията в лекарското съсловие. Искам само да Ви кажа, да напомня, че от всички професионални гилдии лекарското съсловие навлезе в епохата на прехода с най-голям обществен престиж, с най-голямо обществено доверие. Ние българите посрещахме спешния лекар в домовете си като мисионер, изпращахме го като месия. Двадесет и пет години по-късно, след 25 г. на реформи, днес българите говорят за мафията в бели престилки. Днес намираме по 50 см тел във вените на пациентите. Днес бизнесмените в бели престилки, в които се превърнаха лекарите, фактически слагат по-тежки диагнози на пациентите си, за да вземат парите по пътеката. Това са Вашите реформи. Затова ще гласуваме „против” този министър и „против” неговата политика. Искам да изразя само едно несъгласие. Чувам, че ораторите отляво говорят за провал в политиката. Вижте, колеги, това не е провал. За десния екстремизъм разрухата на българското обществено здравеопазване е триумф. Те триумфират при всяка една от тези закрити болници. Триумфират всеки път, когато се осъществява узаконяването на корупцията, наречена с евфемизма „избор на екип”. В резултат на техните реформи, днес имаме граждански сдружения на роднините на загиналите родилки, загинали в резултат на „болнични грижи”, защото не са могли да платят 900 лв. Такива случаи са десетки. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не те ли е срам?

Не. Говоря с факти.

Имам близки, на които това се случи. Не се учудвам, че репликирате и протестирате, защото Вие сте хората, Вие се партията, Вие сте управляващите, които назначавахте за здравни министри лица, притежаващи частни болници. Това може да е естествено за една партия като Вашата, но не е естествено от гледна точка на морала и законността. Приключвам с едно изявление на един бивш съпартиец на днешния здравен министър. Неотдавна д-р Николай Михайлов, който напусна тази партия с отвращение, заяви: „Българското здравеопазване е в такова състояние, че от българска болница можеш да излезеш жив, само ако си влязъл абсолютно здрав”, което е парадокс. Но парадокс е изобщо назначаването на един крайно десен политик за министър на здравеопазването. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Уважаема госпожо Председател, никога не съм имал намерение да взимам думата за реплика, но се засегнах, предполагам и всички тук лекари, не може така безотговорно да се говори за лекарите – 50 см тел във вените, такива неща. За първи път ги чувам. Всички сме удивени от информацията, която изнасяте. Искам да Ви помоля и да Ви кажа, че в България хиляди лекари, здравни работници, медицински сестри работят за здравето на хората, а от тази трибуна Вие направо ги посипахте с обиди. Просто се чудя как е възможно в днешния ден, когато говорим, че здравеопазването няма политически цвят, Вие изнесохте толкова неверни данни, че репликата трябва да я започна от болниците, които казахте, че са фалирали, изобщо с диагнози засипахте тук всички… Моля, от тази висока трибуна да поднесете извинения на българските лекари, които денонощно дават здравето и живота си, за да може българският пациент да получи едно по-добро здравеопазване. Умолявам Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колега, не сте информиран. „Хирурзите – чета – от Националната кардиологична болница извадиха от вените на 37-годишен пациент метална тел, дълга 50 см. Тя е била забравена в тялото на болния четири месеци преди това в столичната болница „Св. Иван Рилски”. Не исках да цитирам имена, но Вие ме принудихте. Да, факт е, че докато Вие закривате общински болници и лишавате…

Ние?

Да, Вие от ГЕРБ. Не, не сме ние – Вие сте. Няма кой друг да е. Докато Вие закривате общински болници, в България никнат като гъби, по-нагъсто от моловете, частни болници заради една-единствена причина – възможността да източват нещото, наречено Национална здравноосигурителна каса. Онези 3 млрд. 200 млн. лв. са готови за източване например с фалшиви диагнози, и Вие го правите. Няма за какво да се извинявам! Напротив, смятам и продължавам да твърдя, и мога да приведа безброй много примери, конкретни примери, за така наречените „лекарски грешки”, допуснати просто защото пациентът не е могъл да си плати. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Българското здравеопазване сериозно боледува. Боледува от недалновидни и неефективни решения, а българските граждани са силно ощетени по отношение на лечение и профилактика. Особено сега, 15 месеца след началото на това управление, състоянието му е по-трагично откогато и да било. Управляващите нямат и идея за идентифициране, категоризиране и приоритизиране на проблемите и поетапното им решаване. Няма удовлетвореност сред нито една от страните в процеса на здравеопазването. Лекари и пациенти са на нож. Лечебните заведения също. Българското здравеопазване катастрофира и няма да е пресилено, ако кажа, че чрез здравеопазването провеждате геноцид срещу българския народ. Затова вотът е точно за здравеопазването, въпреки че за която и секторна политика на това правителство да поискаме вот на недоверие, няма да сме далеч от истината. Политиката, която води този екип на Министерството, е слаба и вредна. На фона на „видимите” резултати тече невидима политизация на системата на здравеопазването. То не бяха промени, то не бяха реформи, представени като реформи инициативи, на практика обаче реформи няма. И като че ли всичко се прави напук на здравата логика, напук на очакванията за стабилизиране и ефективност на системата. Всичко е забуксувало, всичко се тресе от ежедневни проблеми. Скандалите валят един след друг: съмнителни сделки с ваксини; пръстови отпечатъци; опити за приватизация на имотите на болниците; данък вредни храни; натиск върху осигуряващите се и какво ли още не. Дълговете на болниците растат, общинското здравеопазване е застрашено. Над 200 хил. българи са лишени от спешна медицинска помощ. През февруари влиза в сила нова регулация за доплащане на лекарствата, а през април пациентите ще бъдат разделени на такива със социално значими заболявания и такива, чиито заболявания могат да търпят и чакат, или да вадят още пари и да плащат. Ако нямат – да умират. Като приехте поправките в Закона за здравното осигуряване българите загубиха една от най-ценните си придобивки – универсалното покритие с медицинска помощ, запазено досега въпреки неолибералните пазарни отношения, наложени след 1989 г. С така наречения „основен” и „допълнителен” пакет на практика разбивате това универсално покритие и ограничавате достъпа на българите до здравеопазването. Още през тази година експерти в здравеопазването очакват повишени разходи за сметка на пациентите – намален достъп до здравеопазване и влошено качество. Министърът нарече пациента в едно свое интервю „малко животно в джунглата сред хищници”. И е прав. Ясно е, че здравеопазването е джунгла. Той не уточни кои са хищниците, но не е трудно да се сетим кои са. Това са всички онези, които печелят милиони и милиарди на гърба на българина и тези, които създават условия това да става възможно, а здравната система не защитава хората с големи и неочаквани разходи за здравеопазване, които не могат да си ги позволят. Според критериите на Световната банка за адекватна финансова защита плащанията със собствени средства от страна на пациентите не бива да надвишава 15 – 20%. В България те са над 48%. Допълнителните разходи за здраве, извън здравните вноски, са над 5,3 от общия бюджет на всички домакинства, докато в Европа този процент е едва 3. Всяка година 4% от българското население обеднява, заради допълнителните плащания за здраве. Българите плащат три пъти повече за здраве, отколкото е нормално. По-зле сме дори от Турция, Хърватска и Румъния. Тази липса на финансова защита тласка голям брой домакинства под прага на бедността, особено онези, които са близо до официалния праг. Този феномен кара много хора да умират, но да не ходят на лекар. Това казва Световната банка и Ви показа червен картон. Постоянно втълпявате на обществото, че най-големият проблем е липсата на достатъчно финансиране и средствата трябва да се увеличават все повече и повече, за да има какво да се краде, да се граби, защото българското здравеопазване е грабеж. Какви са ефектите от това непрекъснато увеличаване на средствата? Никакви. Това показва, че не финансите са проблемът, а самата система на харченето им. Парите за здравеопазването са достатъчни, но контрол няма. Например, за частното здравеопазване, което се превърна в изключително печеливш бизнес, има сериозно увеличение на средствата от 2009 г. досега, а в същото време държавните и общински лечебни заведения все повече изпитват остра нужда от средства и специалисти и задлъжняват. Трябва да сте наясно, че и с политиката си нарушавате чл. 52 от българската Конституция, където пише: всеки българин има право на здравно осигуряване и достъпна помощ. Затова трябва да дойде да управлява някой друг, който не разглежда здравеопазването като чисто финансова и пазарна система и не се опитва да я стабилизира единствено за сметка на потребителите. В това е разликата между нас – които внасяме този вот, и Вас – управляващите. За нас здравето не е стока, а е обществено благо и основно право на всеки българин. Липсата на единомислие в управляващото мнозинство в политиките по здравеопазването, пълният хаос, безхаберието, безпомощност и всичката паника в действията, които виждаме у Вас, ни карат да внасяме този вот. Всички в тази зала трябва ясно да заявят отношението си към политиката в здравеопазването на това правителство, за да си направят изводите българите за Вас, за това чий интерес защитавате – на хищниците, или на пациента. Българите ще чуят днешните дебати и ще им стане ясно и очевидно, че толкова можете в тази сфера. Ще им стане ясно, че вотът има всички основания. Българите са търпеливи, но не са глупави. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, господин Председателстващ. Повод за моята реплика към колегата Георги Гьоков е съмнението, че това, което той изрази в изказването си от тази висока трибуна, са негови мисли или мисли, които той е преписал от статия на вестник „Стандарт” с дата 5 май 2015 г., публикувана в 15,07 ч. (Ръкопляскания отдясно.) За да разберете какво казвам и какво е казал колегата Гьоков, а след това той може да направи справка и от стенограмата, чета дословно: „Българите доплащат три пъти повече за здраве, отколкото е нормално. По-зле сме дори от Турция, Румъния, Хърватска”. Проверете дали не е казал също колегата Гьоков от това, което е написано във вестник „Стандарт” и публикувано на сайта на „Стандарт”. (Оживление.) Ето затова става въпрос. По същия начин е мотивиран и вотът на недоверие – с извадки от различни медийни публикации. Изключително несериозно и непочтено е да коментираме една толкова сериозна тема като здравеопазването по медийни публикации! Това е срам за българския парламентаризъм! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания отдясно.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Моята реплика, господин Гьоков, към Вас е свързана в две насоки – от една страна имам нещо, в което смятам, че сте прав, и друго, за което смятам, че не сте прав. Първо, прав сте, че няма реформа. Има недостиг на направления. Прав сте, че няма здравеопазване. Има закриване на болници и отделения. Прав сте, че няма болнична помощ, а има мизерия, напускане на лекари, бюрокрация, пръстови отпечатъци, пари, и всичко това – никакви пациенти. Не сте прав обаче в едно – не е пълзяща политизацията на системата. Тя е много явна и много открита. Това нещо получих в понеделник (показва найлоновия плик), давайки кръв в кръвна банка в една болница. И какво беше учудването ми, когато част от реквизита вътре са пакетчета „ГЕРБ”. Ето това е Вашата реформа. (Показва пакетчета със захар с надпис „ГЕРБ”. Оживление, смях, реплики.) Ето това е Вашата реформа. Това е нещото, което Вие правите в системата. Това раздавате и ако това е част от българската реформа, така че, господин Гьоков, не сте прав. Ето това раздавате Вие на хората, които дават кръв в България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Байрактаров, аз съм ляво ориентиран човек, така че мои мисли споделям. (Силен смях, оживление.)

Радвам се заради радостта, която предизвиквам у Вас. Всички знаете за какво говоря. (Шум и реплики.) Господин Байрактаров, аз, освен че това са мои мисли, това са мислите на стотиците и хилядите хора, с които се срещам в страната, в приемните си и по събрания и така нататък. Това, че нещо пише в „Стандарт” и Вие от петминутната ми реч прочетохте едно изречение, което го пишело в „Стандарт”, ами то си е вярно. Или искате да кажете, че вестниците не живеят с пулса на времето и не отразяват въжделенията на хората и тревогите им от това, че българското здравеопазване се срутва и се съсипва и Вие го довършвате?! Защото лимитирате живота на хората с тези направления и така нататък. Толкова по въпроса, господин Байрактаров. Господин Горов, Вие ме изненадахте малко с тази демонстрация тук, от трибуната. Всъщност, не ме изненадахте с това – аз имам и други такива примери в тази посока. Не го виждам къде е господин Горов. (Шум и реплики.) Трябва да Ви кажа, че в последните дни, даже месеци в интернет пространството се завъртяха много снимки на държавни администрации, в които клиентските химикалки, с които се попълват формуляри от клиентите и се подписват, са с емблемата на ГЕРБ. Това, че в пакетите, които раздават при кръводаряването има захар на ГЕРБ, не ме учудва. Може би трябва да има и едно пакетче с горчица, на което има емблемата на Реформаторския блок, за да знаят хората, кои им довършват живота и им вгорчават живота – в комбинация ГЕРБ и Реформаторския блок. Аз мога да продължа да развивам теорията в тази посока много дълго време, само че много скоро това, което Вие се опитвате да правите – да политизирате системата на здравеопазването, това го правите изключително успешно с назначения, с толериране на хора, които нямат нищо общо с здравеопазването и ги назначавате на ръководни позиции, не отстранявате тези, които носят вреди на здравеопазването, но тези резултати, те са невидимите. Вие видимите ги прокламирате, а невидимите ги оставяте на заден план, но много скоро тези невидими резултати, включително и с пакетчетата по разни торбички, с химикалки по разни служби с емблеми на политически партии...

Това ми беше репликата.

Ще направят тези невидими резултати много видими за българския народ. И тогава тези поредици от решения – десни, които прилагате, ще разклатят из основи това правителство. И ако този вот не мине, смятайте че има следващи, и следващи. И ако те не минат, опозицията, която е в опозицията на народа отвън ще Ви свали това правителство. И няма да си изкара мандата! (Шум и реплики от ГЕРБ: „Венсеремос!”.)

Благодаря, господин Председател. Може ли да ми дадете думата първо по начина на водене?

Господин Председател, дáли му захарче, искал шоколадче и се оплакал от трибуната на Народното събрание. Това не е сериозно. Дебатът е за българското здравеопазване. Започвам наново. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, многоуважаеми народни представители! Днес вотът на недоверие... Аз изобщо не съм чел мотивите, защото знам, че каквото пишете, е парлама. (Оживление.) Но днес много внимателно слушах Вашия председател, много внимателно слушах д-р Адемов. Те двамата дадоха концептуално – едните като политическа сила какво искат в здравеопазването, а д-р Адемов – другата политическа сила, каза също концептуално какво иска в здравеопазването. Какво е интересното? Господин Миков обвинява министъра, че изпълнява политиката на ДПС, а ДПС обвинява министъра, че изпълнява Вашата политика. Вие му казвате: „Ти си либерален, ти насърчаваш частните, напрáви пазара в здравеопазването като тотална търговия. Ние искаме от теб да си строг”. Те стават и му казват: „Ти си строг. Правиш централизация, администрираш целия процес”. Вие – двете политически сили, как се събрахте на един документ, за да искате вот на недоверие, на мен не ми е ясно, защото Вие искате едно, а те искат тотално различно. Нищо общо няма тяхното искане с Вашето искане. И ако падне днес министърът, какво ще изберете после? Хайде да видим! (Смях и оживление в залата.) Нищо! Пак както миналия мандат – ще се въртите тук... Вотът на недоверие не е нищо друго освен един малък опит да се покажете на българите, че сте опозиция, че Ви има. В интерес на истината – в това няма нищо лошо. Така се прави. Днес е денят, в който Вие можехте да водите диалог с министъра, освен да го критикувате. Ясно ми е, че трябва да се критикува. Вие сте опозиция, но да водите един диалог, да му кажете: „И ние сме заинтересовани от бъдещото на здравеопазването”, защото и Вие имате избиратели. И те имат избиратели. Всички, които искат да гласуват против министъра, имат избиратели. Така е, не трябваше по този начин. За пореден път Ви умолявам, обединете се веднъж завинаги в името на тази кауза – здравеопазването. Какво значение има кой е министърът?! А какво значение има?! Има значение философията ни накъде върви.

Е, правилна ли е философията?

Дотук беше с вота на недоверие. Сега ние от ГЕРБ и аз специално, да не говоря от името на всички, защото нямам мандат от своята партия, но имам забележки към министъра и ще си ги кажа от трибуната, въпреки че няма да подкрепя вота. Някои рáботи обаче днес трябва да се кажат. Какво се случва при нас, господин Министър? Първо, има хаотично движение в реформата. Върви по зиг-заг, не по права линия.

Това го пише в Конституцията.

Второ, всички от бранша и извън – ползватели и изпълнители, не знаят реално утре какво ще се случи. Всеки ден всичко, което се обявява по медии, по вестници, което четем, важи до полунощ. На втория ден може да е съвсем нещо ново. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.) Това не е правилно. Не ми ръкопляскайте. Не може така да се води реформа. Вие направихте най-важното в началото – събрахте и акумулирахте огромно доверие в себе си откъм гражданите. Имахте голям рейтинг. И го имате, предполагам, още. Хората Ви имаха доверие и то трябваше да се осъществи с ясно движение, а не всеки ден нещо ново да се получи. Това е първата забележка. Втора забележка. Нямате голям избор от квалифицирани специалисти около Вас, които да Ви дават решения за здравеопазването. Виждам, пак се връща старата система, позната до сега. Винаги с годините, примерно 10 човека започват да дават решения в най-различни аспекти, а не се взимат експерти от чужбина, от други политически партии. Няма значение от къде са, но нова,свежа кръв трябва да влезне като идеология. А не старите неща! Някой неща, които излизат от Вашето министерство, ги виждам. То е същото, само че е претоплено и са му сменили гарнитурата. Няма разлика. С това, което беше по времето на Таня Андреева, не съм съгласен! Искам нови, модерни решения. Давам Ви пример с пръстовия отпечатък. Какво се случи с пръстовия отпечатък? Държавата се обърна наопаки за този пръстов отпечатък. Изобщо някой преди да го дискутира и предложи като идея, седна ли да помисли какви ще бъдат реакциите на обществото? Защо да се върви по този път? За да може да има готов план и ако някой тръгне да се оплаква, да му се каже, че в тази и тази държава са решени проблемите по този начин, спестили са това и това. Пациентите вече са по-добре, защото се е получило едно, второ, трето. И темата да приключи! А не да си говорим тук за един пръстов отпечатък два часа. Българинът, пациентът изобщо не го касае дали ще има пръстов отпечатък или няма да има. Това е проблемът – комуникацията! Моят съвет към Вас е: няма нищо лошо в това да си направите комисия ли, съвет ли ще е, но поканете опозицията. Тя трябва да участва. Те не са извънземни, въпреки, че дълго време ще стоят така. (Смях в залата.) Не искам да обиждам никого. Те трябва да участват, да си кажат мнението, но без заяждане, технически. Дори може да не са политически лица. Всяка партия трябва да излъчи някакъв експерт. Нашата партия има 500-600 хил. избиратели. Не знам колко са на ДПС, не знам колко са и на други партии. Ние мислим, че това е най-доброто за нашите избиратели. И най-накрая – да се наредят около Вас от всички политически сили и да кажат: „Двадесет години се мотахме, нямахме реформа, но се разбрахме най-накрая.” Защо е толкова сложно?! Реформата в българското здравеопазване няма да вдигне рейтинга на нито една партия. Нито една партия няма да може да вземе един глас повече от това, защото всеки българин го знае, че по презумпция има право да живее дълго и да живее добре. Държавата е длъжна да предостави това! Грешна е концепцията за политизиране на темата. Не трябва да бъде така. Това е молбата ми към Вас. Помислете по нея. Това е важно, за да не влизаме в спорове, които имат начало, но нямат край. Ами ваксините? С тези ваксини уплашихте целия народ. Защо? За какво? Важното, е че са дадени. Ваксината стигнала ли е до българското дете? Стигнала е. Най-накрая ще взема да си ударя една ваксина, за да Ви докажа, че всичко е наред. (Смях и оживление в залата.)

Аз да ти я ударя!

А тук – документи. Вие нямате аргументи, може би защото не Ви се дава възможност да участвате и започвате всяка дреболия да я правите хей такава. Най-накрая нищо! Така излизаме от общия път за реформата. Колко още години ще губим?! И защо трябва да се случва това?! Трета забележка. Аз не съм експерт в здравеопазването. Чувал съм тук-таме някои работи за здравеопазването, но съм говорил с хора, които разбират, и то чужденци, и то които са правили реформи в държави. Те казват: „Освен демонополизация на Касата и въвеждане на надграждащия модел, Вие нямате друго решение”. (Народният представител Тунчер Кърджалиев му ръкопляска.) Домино-ефектът е решение. Като бутнеш едното, навсякъде се подреждат. Ние имаме хиляди, десетки хиляди проблеми. Няма никакъв вариант, какъвто и да е министърът, каквото и да е правителството, какъвто и да е парламентът – да седне и да реши тези 10 хиляди проблема за един ден. Няма такова нещо. Трябва концептуално да се гледа на нещата. Ние трябва да съберем кураж и да кажем: „Това е положението, по този път трябва да вървим. Нямаме друг изход”. Това днес може да се отрази лошо, може някой да не го разбере, но след 10 години ще Ви споменават за добро, защото тогава българинът ще получава същото, което получава германецът. И ще се чувства истински европеец, а не да се мотае по съборените болници, да дава пари под масата, за да му обърнат внимание, и още да живее в този битовизъм, от който няма излизане! Защо? Защото тук му продаваме розови илюзии. Ще върнем старото здравеопазване, дето ще идва акушерката в къщи и ще ти гледа детето?! Реалността е друга и ние трябва да се събудим, преди да тръгнем да говорим, и да се хванем един път завинаги, повтарям, управляващи и опозиция, с ясната визия, че тук няма да се търси политически дивидент, а ще се търси по-доброто за българското здравеопазване! Господин Министър, преди да дойда, събрах в Бургас всички лечебни заведения. Това, което ще Ви кажа, е така, защото съм го документирал, има и видеозаписи – всички лечебни заведения, болнична, доболнична и така нататък. Казах им на хората: „Отивам в Народното събрание. Няма как да гласувам против министъра – аз съм част от партия, която подкрепя изобщо тази философия, но мога да кажа Вашето мнение. Хайде, ако обичате, всеки да си го напише”. И хората седнаха и си написаха всичко каквото ги касае и къде ги боли. Това ще Ви го предам. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз си знаех, че няма да ми стигне. Да знаете, господин Москов, те Ви подкрепят, въпреки че нямат ясна визия какво ще се случи. Подкрепят Ви не защото аз съм влиял върху това. Добре, нека да видим. Човекът е тръгнал да пробва, дайте да видим докъде ще се стигне. Това Ви го предавам (подава папка на министър Москов) и хората си искат надлимитните. (Оживление.) Така е! Надлимитните! Националната здравна каса (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), приключвам. Националната здравна каса се хвали, че няма да ги плати за назидание на тези, които са посмели изобщо да минат над лимита. Същата тази система беше легализирана преди една седмица с Националната карта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Няколко пъти.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Абу Мелих, няма никаква изненада, няма нищо странно, няма никаква мистика в това, че БСП лява България и Движението за права и свободи заедно с двама независими народни представители са подписали мотивите на вота на недоверие.

Ако ме изслушате, госпожо Председател, ще разберете.

Не съм казал реплика, това е лично обяснение.

Не правя реплика.

Продължавам да Ви слушам.

БСП лява България са автономна политическа партия и са представители на левия политически спектър, докато ние сме либерална партия. Естествено е, че имаме различия и тези различия са ясни през последните години. Това, което ни обединява и в което Вие ни упреквате, това, което ни обединява, е оценката ни за трагичното състояние на сектор „здравеопазване” в момента. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Сигурен съм и съм убеден, че Вие свенливо, тихичко, малко под сурдинка също подкрепяте тази оценка, но заради това че сте част от управляващото мнозинство и Вие го казахте, не смеете да го кажете смело от тази парламентарна трибуна. Всичко останало, господин Абу Мелих, е много просто. Вие знаете, че моделът, който министър Москов предлага, е сбъркан.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги, вземам процедура по начина на водене, за да Ви напомня, че ако някой от народните представители не си изпълнява задължението по Правилник, Вие му припомняйте. В противен случай изказвания от трибуната колкото и да са смислени в отделната си част, колкото и да са футуристични в друга част, колкото и да са необикновени в някои от разсъжденията си, губят своята тежест и значение, ако след такова изказване остане съмнението, че изказващият се е в конфликт на интереси. Поради тази причина много молим и като парламентарна група в това число Ви молим, госпожо Председател, ако смятате, че има такива случаи, и народният представител не си е направил съответната декларация – било че има, било че няма, Вие да му го напомните. В противен случай се получават изкази, които биха могли да бъдат тълкувани като съсловна защита на определен бизнес, без да имаме каквато и да била защита на обществен интерес. Тъй като това е едно от нещата, които ние винаги трябва да защитаваме – обществения интерес, затова го има и това правило. Призовавам Ви, приканвайте онези, които имат конфликт на интереси, да си ги декларират. Благодаря.

Госпожо Председател, това, че казвам истината от трибуната, мисля, че в никакъв случай не дава право на колегите да използват всякакви трикове, да заблуждават всички народни представители, че имате изобщо идея какво да правите в здравеопазването. Изобщо не знаете къде сте!

Имаш ли конфликт на интереси, или нямаш?

Аз съм бил в конфликт на интереси ли?! Изобщо не ме интересува! (Реплики и възгласи от БСП ЛБ и ДПС.)

Казвам Ви истината в очите, защото не съм в конфликт на интереси и защото този ченгеджийски метод няма да свърши при Вас и няма да приключи. Затова сте в опозиция. Вместо да седнеш и да кажеш: благодаря...

Госпожо Председател, един час тук говори и какво говори аз не можах да разбера. Най-накрая в моята камбанария.

На този човек не трябваше да му се дава думата, госпожо Председател! (Оживление, силен смях, ръкопляскания.)

Той каза, че не го интересува конфликтът на интереси.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми д-р Абу Мелих, за мен...

Не съм доктор.

... ще станете. За мен беше удоволствие да чуя това, което Вие казахте, защото след това изказване – виждам радостната вест е при Вас, но след това изказване се оказа, че министърът наистина стои сам-самичък, самотен, с неговите идеи за здравеопазване, неподкрепени от никого, освен от него самия и неговия екип. На всички стана ясно, че дори управляващите в лицето на най-голямата Партия ГЕРБ не подкрепят този министър. Това беше ясно още снощи, когато се каза: понеже министър-председателят е зад министър Москов и ние заставаме зад него. Нито дума за политиките, които се провеждат в момента, политиките, които винаги са липсвали на Партия ГЕРБ, в това число и в първия кабинет Борисов, когато нямайки визия, нямайки стратегия, разчитаха на поредния министър, на поредния светия, който да ги изведе от тресавището на здравеопазването. Смениха се четирима министри, трима шефове на комисии, трима шефове на Касата – резултатът е същият. В момента сте тръгнали абсолютно по същия път. И на края, защото обикновено се твърди, че който е срещу министъра, защитава икономически интереси. Дотук не видях някой да е „за” министъра. Бих искал да задам въпросите на министъра за икономическите интереси и кой ги защитава. За ваксините няма да коментирам, но бих питал за БЦЖ-то, което се изнесе за Турция. Бих питал как се разписаха разрешенията за нови болници, по какъв начин се извършиха проверките преди да се издадат тези разрешения? Как се определяха бюджетите на новоразкритите болници? Спомняме си кабинета 1 – определяха се бюджети без да има още болница. Сега как се определяха? Как се управлява държавната собственост, господин Министър, на която Вие сте принципал, или умишлено, умишлено тласкате под Вашето вещо ръководство държавните болници към фалит, за да изпълните изконната си мечта – приватизация на лечебните заведения? Бих искал да попитам как се плащат 800 хиляди от Касата за лекарство, което фирмата-вносител твърди, че не е вкарвала в България? Бих искал да попитам и за мащаба на паралелната търговия, която се вихри. Как се плащат средства без обществена поръчка на фирма, която трябва да остойности пакетите? Резултат от това също няма. Бих искал да попитам как се поръчва софтуер за пръстови отпечатъци без да има законово основание за това, по собствено Ваше признание? Казахте: „Ако не се разпише в НРД-то, ще издам наредба”. Господин Министър, поръчката е обявена шест месеца преди това. Тук някой трябва да се самосезира. Бих искал да попитам за прословутите четци миналата година – за лични карти, сега – за отпечатъци, догодина – за лични карти с чипове? Нали? Някой генерира, генерира, генерира?! Как се купуваше апаратура – киберножове? Както нямахме нито един, вече имаме цели седем при средностатистически един на десет милиона. Господин Министър, останахте сам. И Вие, колеги от управляващите, не сте щастливи от това, което прави министъра. След този вот на недоверие отговорността за експеримента „Москов” ще остане изцяло Ваша. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, да кажа, че обещах вчера на всяка една от групите от мнозинството и лично на госпожа Дукова, че ще бъда кратък и максимално събран в това, което говоря. Ще започна така: Първо, няколко думи – няма го господин Абу Мелих, но към всеки един, който всъщност се е подписал под Програмата за управление. Всъщност целта извън това, което досега беше свършено като законодателно-нормативна инициатива през тази година и това е ясно разписано в Меморандума, който в момента се изготвя, заедно с ГЕРБ, е наистина създаването на условия за реално развитие на втори надграждащ стълб на здравното осигуряване – конкурент. Това е декларация, която правя и спазвам, както всяка една от останалите, които съм направил. Това не е тайна за мнозинството. Сега по същество. След всичко, което чух, не мога да Ви догоня. Това е изстрелване в стратосферата. Искрено се надявам, че истината може да тича достатъчно бързо, защото иначе някак си ще бъдете откъснати от реалността безвъзвратно. Ще се съсредоточа по конкретните точки на мотивите така, както сте ги дали, без изстъпленията за 50-сантиметрова тел. От целият този текст, изпълнен с епитети, прилагателни и други неща, съм извадил десет точки, които нормално човешко съзнание може да формулира като проблеми, които поставяте. По начина, по който са поставени, те всъщност са десет неистини. Сега ще обясня една по една защо са неистини. Първата неистина или първата лъжа – нормативен хаос, казвате Вие. Аз разбирам какво казвате. В случая Вие не сте подготвени. Законодателни инициативи; огромно количество подзаконови нормативни актове; закони, които са интердисциплинарни не само между едно министерство и касаят здравеопазването. За разлика от това, което Вие правихте през 2013-2014 г., това наистина може да изглежда на неподготвения мозък като хаос. Знаете ли колко са законодателните действия в сферата на здравеопазването по Вашето управление? Знаете ли колко? – „Фу-зеро-нула-нада”. (Министър Петър Москов плюе от парламентарната трибуна в посока към народните представители от БСП ЛБ.) Оттам нататък, ако говорим за хаос... (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Кое е смешно, кое е смешно? Опровергай ме!

Аз слушах внимателно, госпожо Председател, моля да... (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Спокойно, спокойно! Всичко е наред. Без пот и без изстъпления, нали така?

Никой не Ви крещи, по-спокойно!

Госпожо Председател, възможно ли е да помолим народните представители да се придържат към девиза...

... на един от техните основатели Владимир Илич Ленин, който е казал: „Пить надо меньше”, защото иначе се оказва, че си мислите, че сте в лозето на Никола Габровски, а не в българския парламент. Дръжте се подобаващо на мястото, където се държите. (Тропане по банките, шум и неодобрителни реплики от БСП ЛБ.)

Да, да, точно така!

Какво има? Кажи, кажи! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Продължавам, госпожо Председател. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Спокойно, спокойно! (Шум и реплики в БСП ЛБ.)

Мога ли да продължа, госпожо Председател? Извинете, ако съм нарушил реда в залата.

Та за нормативния хаос. (Шум и реплики в БСП ЛБ.) Може би има някакво друго определение за начина на държание – не като на лозе, а не и като за парламент.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Та като говорим за нормативна подредба и яснота кое от кое следва - този парламент прие Стратегия за развитие на българското здравеопазване. Да кажем, че е един от документите, които се изискваха като предварителните идеи за присъединяването 2007 г. Защо този го прие е въпрос, на който вносителите трябва да дадат отговор. На база на Стратегията правителството изработи Концепция за развитие на здравеопазването. В концепцията се съдържат и произтичат от нея, от изпълнението й, съответните нормативни актове – закони и подзаконови нормативни актове. Въобще не е сложно. Ако някой просто си направи труда, да прочете Стратегията, която е гласувал, след което прочете одобрената от правителството Концепция. Тоест да говорим за нормативен хаос е най-малкото не добре. Но, пак казвам, аз разбирам. След като не си могъл да изработиш за година и половина нито един документ и два документа ти се струват хаос. Втора лъжа – ограничен достъп. Законодателството, мерките на правителството, действията водели до ограничаване на достъпа. Хайде сега кратки параметри на достъпа. В рамките на изминалата 2015 г. нашето управление финализира усилията на едно по-предишно управление в пълното, ама пълното окомплектоване на българските болници с апаратура за лъчетерапия и го надгради с апаратура за радиохирургия. Тук беше попитано и беше казано: „Вие напълнихте болниците с техника, това можете”. А Вие защо не го можахте? Това е лошо за българските граждани – да имат техника, заради която досега пътуваха в чужбина и плащаха от джоба си, а сега имат в България, осигурена от тази лоша държава и платена от Националната им каса?! Това е намален достъп. Наистина ли ще го кажете на избирателите си? След това. В одобрения вече от Надзора на Касата – говорим за резултати от водена политика, която била лоша и намалила достъпа – Проект за рамков договор, тоест това е позицията, от която държавата и Касата няма да отстъпят. Нещата в доболничната помощ изглеждат по следния начин. Цитирам параметрите на „намаления” достъп – 641 хиляди броя повече направления за специалист в доболничната помощ за остри състояния. Шестстотин четиридесет и една хиляди повече направления, които българските граждани ще могат да ползват от април месец за сключването на рамковия договор и служебен такъв, ако не се достигне до това! Това е ярък параметър на „намален” достъп до здравеопазване. Двеста тридесет и шест хиляди профилактични прегледа за деца в различните възрасти с гарантирано финансиране – повече от досегашните, които гарантират Програмата за детското и майчино здравеопазване за количество профилактични прегледи, които трябва да имат децата, изготвено от Вас, но оставено ей-така някъде настрани. Когато това управление, нашето управление осигури възможността на българските граждани да ползват тези направления, те трябва да бъдат съпътствани от съответния брой изследвания, които техните лекари, добрите български лекари им назначават. От месец април до следващия април, тоест на годишна база, над пет милиона броя повече изследвания са финансирани и заплатени от Касата за българските граждани – абсолютно безплатно, като те не са хаотични, а са в сферите, за които трябва да се въздейства спрямо Стратегията, която Вие, дами и господа, приехте. Кръвни изследвания, изследване на урина – общи, изследванията на холестерола и фракциите му – нещо, което всички кардиолози казват, че в основата на ранното разкритие на сърдечносъдовите заболявания, най-големият импакт фактор за смъртност и инвалидизация, всички изследвания за диабет, кръвна захар, кръвнозахарен профил, гликиран хемоглобин, изследвания за туморни маркери за простата при мъжете и изследвания за мамографии при жените, с което увеличение на бройките ние всъщност осигуряваме финансирането на собствените си нормативни документи, приемани някога от някои много компетентни и нехаотични хора, които са казали, че всеки мъж над определена възраст трябва на пет години да мине такова изследване и всяка жена в определена възраст трябва на пет години да направи мамография. Това е осигурено от това управление – лошото, некомпетентното, намаляващо и ограничаващо достъпа. Как да кажа, има разказ за това как изглеждал основният и допълнителният пакет и това щяло да увреди, някой щял за нещо да плаща. Как го разбрахте? Вие в болници извън Правителствена не знам дали сте ходили, но сега ще Ви цитирам публикуваната вече на сайта на Министерството Наредба за осъществяване правото на достъп. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Моля? (Шум и реплики.) Тоест публикуваната на сайта на Министерството на здравеопазването – още веднъж, за по-любознателните, Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. Там е новият текст, записан във връзка с разделянето на пакетите. Вашето притеснение е за достъпа на пациентите – следващият е разделяне на пакетите. Там пише, че здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния и допълнителния пакет от здравни дейности, осигурени от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, гарантиращи на всеки здравноосигурен достъпно лечение в съответствие с развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. Това пише в нормативния документ, издаден от това „лошо” управление, което по този начин досега е намалило достъпа, а сега гарантира на хората това, което пише в Наредбата за достъпа. И понеже Вие не може да спорите вече с фактите – очевидно е, че не може да спорите, защото идете да кажете на гражданите във Видин, където вчера открихме инвазивна кардиология, че им е намален достъпът. Идете! (Реплика от народния представител Михаил Миков.)

Кой плати? Кой, кой?

Чакай, чакай! (Шум и реплики от БСП ЛБ.) И тези сметки ще ти покажа кой е платил и ще видиш кой, за какво и що е платил. Както и да е... Така... (Шум и реплики от БСП ЛБ. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.) Тоест и там, и във Видин очевидно има намален достъп, според господата. Както и да е... (Реплика от народния представител Михаил Миков: „С една година забави...”. Реплика от народния представител Таско Ерменков.) Оттам нататък, нека да кажа следното... (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Михаил Миков: „С една година...”) Пить надо меньше! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Оттам нататък, за да отнема възможността Ви... (Шум и реплики от БСП ЛБ. Народният представител Таско Ерменков тръгва към трибуната.)

(БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Не може от трибуната на Народното събрание да се отправят обиди към народните представители.

Какво значи това: „Пить надо меньше!”? А ти глътна ли си твоите лекарства тази сутрин, а?! (Силен шум и реплики.) Уличник такъв! (Силен шум.)

Ауууу. (Силен шум.)

Ето това имам предвид – нерви, озъбени физиономии. Плюнка! Това е! (Силен шум и реплики.)

Аз говоря спокойно на Вас... (Силен шум и реплики от БСП ЛБ. Тропане по банките.)

Да, обещавам, госпожо Председател. И понеже с фактите не може да се спори и за да не може да спекулирате и с думите – какво щял основният, по допълнителния щял да плаща – аз не съм далеч от мисълта да внеса и допълнителна промяна в Закона, с която да Ви лиша от възможността и да спекулирате с думите, защото с фактите очевидно не можете вече. Третата лъжа, високото ниво на лични разходи за здраве на българските граждани според Доклада на Световната банка. Вече беше казано – опирате се на факти на Доклад на Световната банка, базиран на анализи, правени 2007 – 2008 г. Моля Ви, недейте така! Следваща, четвърта лъжа. Законът за здравното осигуряване компрометира здравноосигурителния модел. Държавата, видите ли, не изплаща задълженията си в пълен размер за групите, които осигурява. Извинете, но това вече не е неразбиране, това е злонамереност. Тази държава, държавата, която това мнозинство е излъчило, за първи път от въвеждането на здравноосигурителната система ясно е разписала в закон – тези хора, това мнозинство са разписали в закон по какъв начин ангажиментът на държавата нараства до пълния такъв. От това следва, че само през тази година допълнителният ангажимент през трансфери от държавата към Касата е увеличен с 66 милиона. Това не е единственият ангажимент на държавата към здравеопазването – увеличен е и бюджетът на Министерството на здравеопазването, което финансира определени лечебни дейности – не структури, не администрация, тоест също лъжа. Следващо твърдение. Служебни, своеволни и без критерии начини за сключване на договор с лечебни заведения и разкриване на нови лечебни заведения. Обективността на системата от правила и основания за договори и за откриване на нови лечебни заведения се гарантира от институциите, подробно разписани в законите, които гласувахте. Да припомня – това са Министерският съвет, това са институциите – членове на Комисията по Националната карта, а именно всяка една съсловна организация на лекарите, зъболекарите, медицинските сестри, Сдружението на общините, от там идва Надзорът на Касата, тоест работодателите, синдикатите. Тоест във Вашето твърдение прозира Вашето съмнение, че всяка една от тези институции – части от тристранния диалог, от всяко едно решение на държавата, избрани от Вас, всъщност взимат решение субективно, самоволно и без ясни критерии. Това за мен е абсолютно недопустимо и означава всъщност да кажеш, че държава, органи – неправителствени, синдикални, работодателски, държавни, не съществуват, тоест лишено е от смисъл.

Добре. Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега най-интересното. Наложени през 2015 г. финансови ограничения, създаващи невъзможност на лечебните заведения да оказват медицинска помощ. Цитирам от мотивите Ви. Това е тежка лъжа и тук се нуждае от наказание със сравнителен анализ. Здравноосигурените пациенти, тоест неограничено финансираните лечебни заведения и средствата, които осигурихте на лечебните заведения с бюджета за 2014 г., изготвен от Вас – и това са факти, ето го тука финансовият Ви министър, някъде из страната Ви е министър-председателят и така нататък – та за 2014 г. във Вашия бюджет е записана цифрата, че за здравноосигурителни плащания Вие отпускате за неограничено лечение 2 млрд. 472 млн. 462 лв. Нашето лошо ограничаващо, нефинансиращо управление и мнозинство за 2015 г. записа в този параграф 3 млрд. 26 млн. 773 лв. Разликата между двете е 554 милиона повече, което „лошото, недобро” финансиращо здравеопазването и некомпетентно правителство е осигурило в сравнение с това, което Вие сте осигурили. Сега на ниво болници. За болниците Вие сте осигурили във Вашия бюджет 1 млрд. 17 млн., съответно срещу милиард 523 милиона в бюджета на това „лошо” правителство. Хайде сега да направим една спекулация, дами и господа! Българските болници са 330. Ако разделите разликата от 506 милиона, която нашето управление е дало в повече на българските болници, Вие ще получите, че в сравнение с Вашето управление Вие сте ощетили с милион и 600 хил. всяка една болница. Половината от разходите на болницата са за труд и работна заплата. Това означава, че сте дали 750 хил. по-малко на всяка болница за труд и работна заплата и 750 хил. по-малко за лечение на хората. Толкова по въпроса от това правителство (удря по трибуната), това управление (удря по трибуната) и това мнозинство (удря по трибуната) ли прави финансов натиск върху болниците! Седем. Другата лъжа – задълженията на болниците растат, видите ли, точно в този период. Отново е нужен сравнителен анализ за периода ноември 2013 – ноември 2014 г. – точен съм, защото точно ноември месец това мнозинство избра това правителство. Та, за този период, сравнен със същия период 2014 – 2015 г. За първия период на управление дълговете на болниците са нараснали с 20 млн. 227 хил. За същия този друг период на управление дълговете на болниците са намалели с 4 милиона и то за сметка на просрочията. Толкова по въпроса лъжа или истина е това! Осмата Ви лъжа. Управлението е много лошо и през 2015 г., заради което лекарите са започнали да напускат страната. Когато един лекар започва да напуска страната, той си вади удостоверение от съответното министерство, което му служи за работа в чужбина. Това е отново сравнително. Аз не обичам тези работи, обаче понеже някак си се самозабравихте: през 2014 г. издадените удостоверения на български лекари в чужбина са 468. През 2015 г. те са 368, с 97 по-малко и с една четвърт по-малко български лекари са пожелали да напуснат държавата. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Това са факти. „Еее!” не е аргумент. Електронното здравеопазване е било само в главата на министъра. Тук отново хаосът в нечии глави е отново свършена работа, защото Вие си знаете какво оставихте в сферата на електронното здравеопазване, аз знам какво съм заварил. Та така. Докладвам: направеното – точно следвайки Програмата за управление на правителството. Първо, концепция за развитие – приета. Пътна карта на концепцията за развитие – одобрена от Европейската комисия. Анализ на бизнес процесите в здравеопазването в съществуващата инфраструктура – завършено и одобрено. Изработени технически спецификации за реализация на конкретните проекти, които са: електронно досие, електронна рецепта, регистри, правна рамка и фармакоекспертна система – направено. Предстоящи неща в рамките на тази година: обявяване на тръжни процедури и въвеждане в експлоатация на тези системи до края на годината. В главата на министъра или много, много свършена къртовска работа? Гвоздеят на програмата Ви – лекарствената политика, с което завършвам, госпожо Председател. Лекарствената политика, според вносителите, е некомпетентна и безцелна. Тези прилагателни са си избрали. Какво се случи в сферата на лекарствената политика? Бяха изготвени фармакотерапевтични справочници за част от специалностите. Беше въведена система за оценка на здравните технологии – тези, които са вътре в проблема, знаят колко е важно това. Беше проведена, утвърдена и действа Наредбата за централизираните отстъпки върху определени медикаменти. Следствие на това миналата година в бюджета на Касата постъпиха 44 милиона допълнително, които до този момент постъпваха като част от оборота и съответно печалбата на фармацевтичната индустрия, а за тази година спрямо разчетите и договорите, които Касата има с тази индустрия, ще бъдат 65 милиона. Това за Вас е безцелно. Аз знам, че ние с Вас имаме различни цели. Тези пари е можело да постъпват в Касата и досега. Тук по-скоро моят въпрос към Вас е защо не са и къде са отивали? Защото това не е рекет към индустрията. Това е договор между почтена индустрия и почтено управление, където няма сделки под масата. Но това трябва да може да се разбере. Вие философски не го разбирате. Говорите за ценовия коридор. Нека да обясним за хората, които не са лекари, а и за част от лекарите в тази зала. Ценовият коридор всъщност е един от основните препоръчани механизми за прогенерична политика и за намаляване ръста на цените на лекарствата и доплащането на пациентите за лекарства, препоръчани от Европейската комисия на държавите – членки. Европейската комисия препоръчва на правителства как да се справят с натиска на фармацевтичните фирми. В ценовия коридор – другото име е клоубек (Clawback) система. Това означава обиране, намаляване, натиска на печалбите по веригата, следствие на което се стига до нормативна уредба, следствие на която пациентът не плаща повече от определен таван за доплащане на медикамента. Това първо е социална мярка. Разбирате ли ме какво Ви говоря? Социална! След това е прогенерична мярка, за която пък тук всеки един народен представител се е разписал с двете си ръце, че държавата трябва да въвежда прогенерична политика. Това означава ценови коридор. Ако това Ви се струва безцелно, имаме различни цели. Моите цели са: доплащането на пациентите да бъде с определен таван и ако ти си позволяваш да продаваш лекарства над този таван, когато има генерик, съответно излизаш от позитивната листа. Чии интереси браните, че не мога да се сетя? Говорихте за централизираната платформа. Нека да кажа: всеки един тест на централизираната платформа за електронна търговия на лекарства в болниците вече е направен и в момента събираме заявките от болниците позиция по позиция. Това означава следното: че за всяка болница – за държавните вече са поискали, надявам се, че общинските и частните, към които сме пратили писмата, трябва да са луди да не го направят, се присъединяват към тази централизирана позиция. Това означава, че когато събереш всичките нужди от определен антибиотик на всички тези болници, които са се явили, казваш общата цифра – милион, два, пет, колкото е нужно и търсиш най-ниската цена от всички фирми. Няма картел, няма споразумение. Това оставя в болницата свободни пари, които досега отиваха за лекарствата. Кой беше, дето обясняваше, че това било централизирано не знам си какво – аптечно управление, не знам си какви още неща? Тоест, добре е да точим болниците през нередовни търгове. Свършвам, госпожо Дукова. Обещал съм... С две думи: този вот не беше поставен като вот за здравеопазване. Вотът е поставен, защото структурите, които дълбоко са се вкопали икономически и финансово в българското здравеопазване се чувстват заплашени. Чувстват се заплашени, защото ежедневно – и Ви го показах – защото тези 36 милиона, които отиват в доболничната помощ, са отвоювани от схеми в индустрията. Затова могат да отидат при хората като направления и изследвания. Та тези структури се чувстват заплашени. Затова е бой последен. Затова става въпрос за защита на икономически интереси чието политическо представителство очевидно сте Вие. Благодаря Ви. Благодаря на всяка една от групите, която изрази подкрепа към политиките на правителството. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моля преди това да гласуваме допуск в залата на заместник-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков.

Доклад относно второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 553-09-27 от 1 декември 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на 26 ноември 2015 г. на първо гласуване законопроекти № 554-01-84, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 29 април 2015 г., № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г., № 554-01-152, внесен от Борислав Михайлов Борисов на 15 септември 2015 г. и № 554-01-153, внесен от Борислав Любенов Великов и Милен Василев Михов на 15 септември 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование” (Обн., ДВ, бр. ...) Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Параграф 1. Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Борислав Борисов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Стоян Мирчев, Комисията не подкрепя предложението: „В § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В началото на параграфа се поставя изразът „В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:”. 2. сегашният текст на § 1 става негова т. 1, като изразът „В чл. 6, ал. 2” се заменя с „В ал. 2”. 3. създава се т. 2: „2. В ал. 4 след израза „включва и” се добавя „представително и достоверно”, а след думата „година”, в края на текста, се поставя запетая и се добавя „съгласно професионалните стандарти за такива проучвания”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 6, ал. 2 накрая се добавя „както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост.”

Параграф 2. Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Бойка Маринска. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението е оттеглено по т. 2. Предложение от народния представител Иван Станков, Комисията не подкрепя предложението: „В § 2, чл. 9, ал. 4, т. 2 предложената редакция отпада и се заменя със следния текст „Предложенията на потребителите на кадри (съответни министерства и неправителствени организации).” Предложение от народните представители Бойка Маринска, Милена Дамянова и Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) в т. 3 след думата „институти” се добавя „поделения на висшите училища в чужбина”; б) в т. 6: аа) буква „а” се изменя така: „а) по предложение на министъра на образованието и науката броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им, в съответствие с ал. 4 ;” бб) създава се нова буква „б”: „б) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение срещу заплащане студенти в тях, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 2 и 3, в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;” вв) досегашните букви „б” и „в” стават съответно букви „в” и „г”; в) в т. 9 след думата „квалификация” се добавя „и за признаване на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор”.” г) създава се т. 16: „16. приема Списък на приоритетните професионални направления и Списък на защитените специалности.” 2. Създават се ал. 4 – 10: „(4) Броят на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 3, т. 6, буква „а” се утвърждава по държавни висши училища, по професионални направления, по специалности от регулираните професии и по форми на обучение в зависимост от: 1. оценката на учебната и научната дейност; 2. данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти; 3. приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната; 4. заявената готовност от държавните висши училища за обучение на определен брой студенти и докторанти в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него. (5) Конкретните условия и редът за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 4, както и редът за формиране на оценката по ал. 4, т. 1, се определят с акт на Министерския съвет. (6) Броят на приеманите за обучение студенти по ал. 3, т. 6, буква „б” по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище се утвърждава като разликата между броя на студентите по § 4й, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби и утвърдения брой на приеманите за обучение студенти по ал. 3, т. 6, буква „а” по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище за съответната учебна година. (7) Определени професионални направления от класификатора по ал. 3, т. 4 се определят за приоритетни, а отделни специалности от професионални направления се определят за защитени, в съответствие с изискванията по § 4д, т. 9 и 10 от Допълнителните разпоредби. (8) Списъкът на приоритетните професионални направления и списъкът на защитените специалности се приемат с акта на Министерския съвет по ал. 5. (9) За приоритетните професионални направления и за защитените специалности може да бъде утвърден по-висок брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 3, т. 6, буква „а” от заявения по ал. 4, т. 4 от съответното държавно висше училище в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него. (10) За новооткрити за висшето училище професионални направления и специалности от регулираните професии, за които няма данни за реализацията на завършилите студенти и докторанти, може да бъде утвърден брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 3, т. 6, буква „а” въз основа на оценка на потребностите на пазара на труда, изготвена от Министерството на труда и социалната политика съвместно с Министерството на образованието и науката и съответните отраслови министерства.”