30 март 2016 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето отношение ще бъде по точка 7 от така предложената Програма и дневния ред на парламента за тази седмица. Уважаеми колеги, госпожо Председател! Предлагам да подложите на гласуване Народното събрание да върне за доработване в Министерския съвет мониторинговия доклад за 2014 г. за интегриране на ромите. Колеги, ако уважаваме себе си, това беше и нашата позиция в комисиите, ние реално имаме сбор от едни чиновнически писания, от един документ, който може би е администриран от уважавана дирекция, от уважавани хора, но ако ние уважаваме себе си като Народно събрание, предлагам да върнем този доклад. На нас ни е необходим, на базата на всички тези дейности в отделните министерства, в общините, в държавата, един цялостен анализ по проблемите за ромската интеграция – дали тя напредва, защо се случва, защо не се случва, какви са пречките. Смятам, че трябва да го върнем от уважение към себе си, защото този доклад, приемайки го по този начин, ще дискредитира допълнително нашата дейност, отнасяйки се безкритично към една тема, която в момента е актуална, и не само в момента, която е част от живота на нашето българско общество. Ето затова, госпожо Председател, обръщам се към Вас, тъй като комисиите под различна форма са заседавали благосклонно към чиновниците, или критично към тях, ние като Народно събрание с тази позиция да върнем Доклада и Министерският съвет да ни даде анализ на базата на този доклад – какъв е напредъкът по интеграцията, има ли я, или я няма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, очевидно е, че е необходимо нормализиране на отношенията на парламентарното сътрудничество между страните от Европейския съюз, в това число и България, и парламента на Руската федерация. Държавният секретар Джон Кери беше в последните месеци няколко пъти в Москва. Цяла Европа, светът, разбират, че е необходим единен отговор на предизвикателствата на тероризма. В същото време има санкционни списъци, които затрудняват и осуетяват парламентарното сътрудничество. Именно поради тази причина, поради все по-голямото разбиране, че срещу тероризма трябва да има единен, общ отговор, предлагаме и съответния Проект за решение. Той предвижда засилване на междупарламентарните контакти и предприемане на действия от страна на изпълнителната власт за отпадане на санкционните списъци на парламентаристи. Смятам, че това решение ще е принос и към общото европейско решение, защото такъв тип въпроси вече се дискутират и в Европа, и в съвсем скоро време ще бъде решен този въпрос. Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, не успяхме да гласуваме и затова бих искал да предложа прегласуване, но заедно с това да призова тези от Вас, които се въздържат, да проявят малко повече смелост, да гласуват „за”, защото за мен въздържането означава, че по принцип сте съгласни с това предложение, но нещо Ви спира да проявите малко повече смелост. Не се притеснявайте, това решение по никакъв начин няма да наруши имиджа на България. Напротив, ще направим една смела стъпка, която всички очакват. Тези въпроси са обсъждани и са решени в тази посока на равнище Европейски парламент, но е необходимо страна членка да прояви инициативата. Тук не става въпрос за цялостно преразглеждане, санкциите не го искате. Ние го предлагахме, отхвърлихте го. Тук става въпрос да дадем шанс на междупарламентарния диалог. Доколкото в последните месеци и години Европейският съюз направи някои тактически и стратегически грешки в отношенията с Русия, това, че беше блокиран парламентарният диалог, е една от грешките, която всички трябва да си признаем. Тласкането на парламентарния диалог в друга посока, а не към Европейския съюз, е дългосрочен проблем, който се създава в момента. Затова нека да го приемем и да възложим на правителството да помисли, да предложи как това може да стане в рамките на един диалог с колегите от Европейския съюз, с Руската федерация в следващите няколко месеца. Благодаря.

Председателят на групата за приятелство как е гласувал? Нали бяха в Москва?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас да поканите министъра на здравеопазването в удобно за него време днес, защото в страната настъпва доста кризисна ситуация с лечението на гражданите – милиони граждани се засягат от протестните действия, които в момента протичат, да информира какво се случва. Има сериозно напрежение и е добре той да информира Народното събрание какво се случва, какви мерки се предприемат, докога ще продължава този хаос в здравеопазването. Смятам, че това е въпрос, който засяга милиони български граждани и е добре и Народното събрание да има информация. Така че да го поканите да дойде и да ни запознае. Мерси.

Благодаря. Моля, първо за процедура – да допуснем в пленарната зала господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Цветелин Цветанов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като все пак ще гледаме Закона за местни данъци и такси, а не Закона за автомобилните превози, предлагам в залата да бъдат поканени министърът на финансите, заместник-министър на финансите, някой въобще от Министерството на финансите. Защото по Закона за местни данъци и такси ние поканихме представители на Министерство на транспорта. И след това ще Ви кажа защо го правим. Но процедурата ми сега е да бъде поканен министърът или представители от Министерството на финансите. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители на 2 март 2016 г. На заседание, проведено съвместно с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на 17 март 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. На заседанието присъстваха: представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Антон Гинев – заместник-министър, Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”, и Красимир Калайджиев – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”; Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и представители на браншовите организации – Сдружение с нестопанска цел „Съюз Такси”, Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи, Асоциация на таксиметровите синдикати в България, Съюз за стопанска инициатива, Национален съюз на превозвачите и Национална асоциация за защита на превозвачите и таксиметровите водачи. Законопроектът беше представен от госпожа Диана Йорданова. Със Законопроекта се предлага въвеждането на нов данък за облагане на дейността по извършване на таксиметров превоз на пътници. Измененията предвиждат данъчно задължени лица да бъдат превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, на които е издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници от кмета на съответната община, когато извършват дейността или водачите, извършващи таксиметров превоз на пътници от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Предлага се със Законопроекта да се определят граници на годишния размер на данъка от 400 лв. до 1000 лв., като конкретния му размер се определя с наредба на Общинския съвет на общината, на чиято територия се извършва превозът. Данъкът ще се определя за всеки отделен автомобил и ще се декларира до 31 декември на предходната година, а ще се внася на две равни вноски. Предвижда се и специфичен ред за деклариране и внасяне на данъка при започване на дейността през годината, както и възможност за възстановяване на надвнесен данък при прекратяване на дейността, когато е внесен пълният размер на данъка. Предвидени са и съответните промени в Закона за автомобилните превози във връзка с разрешението за извършване на тази дейност. Определят се изисквания, на които следва да отговарят водачите на леки таксиметрови автомобили, с цел да се подобри качеството на услугата и да се гарантира сигурност и безопасност на пътниците. Предлага се издадените разрешения до влизане в сила на закона да запазят действието си за срока за който са издадени, но не по-късно от 31 декември 2017 г. След представянето на Законопроекта се проведе обсъждане, при което госпожа Менда Стоянова информира присъстващите за постъпилите в Комисията писмени становища по Законопроекта. За подкрепа на Законопроекта са становищата на Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Национално сдружение на общините в България, Сдружение с нестопанска цел „Съюз Такси”, Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи, Асоциацията на таксиметровите синдикати в България и Национален съюз на превозвачите. Становища за неподкрепа на Законопроекта са постъпили от Националната асоциация за защита на превозвачите и таксиметровите водачи и Независимия транспортен синдикат АВТО 94, които считат, че данъкът трябва да е обвързан с реалните приходи от дейността и разрешения следва да се издават и на водачи на леки таксиметрови автомобили и същите да бъдат данъчно задължени лица. При обсъждането на Законопроекта госпожа Стоянова предложи между двете гласувания на Законопроекта да се направят следните изменения и допълнения: Първо, когато водачът на таксиметровия автомобил работи от името на превозвача, но за своя сметка, предоставянето на това право да става задължително и само с писмен договор, който да се вписва в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Второ, регистърът да стане публичен. Трето, да се въведе забрана за водача на таксиметров автомобил, на който е преотстъпено правото да работи от името на даден превозвач, да преотстъпва това право на друг водач. Четвърто, да се даде право на кмета на съответната община да прекратява действието на издаденото разрешение на превозвача, ако същият има неплатени данъци, за което е получено уведомление от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Пето, данъчно задълженото лице за алтернативен данък да е само превозвачът, както и други. В хода на дискусията членовете на Комисията се обединиха около становището за принципна подкрепа на Законопроекта, като между двете му гласувания да бъдат обсъдени предложените от госпожа Стоянова изменения и допълнения. След обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: „за” 12 народни представители, „против” 3, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители на 2 март 2016 г.”

Господин Председател, колеги! Една корекция към така приетата Програма за днес относно т. 3 – Законопроекта за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците. Предлагам точката да бъде разглеждана след почивката, за да може госпожа Меглена Кунева да присъства на заседанието. В тези часове тя не може да дойде, защото има заседание на Министерския съвет, така че предлагам т. 3 да бъде разглеждана след почивката в днешното заседание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители На свое заседание, проведено на 16 март 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители на 2 март 2016 г. Законопроектът бе представен от народния представител Станислав Иванов. Със Законопроекта се предлага въвеждането на нов алтернативен данък, с който да се облага дейността по извършване на таксиметров превоз на пътници. За всички останали дейности, осъществявани от данъчно задължените лица, облагането ще бъде по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно – по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Конкретизират се лицата, които ще бъдат данъчно задължени лица. Предлагат се граници на годишния размер на данъка върху таксиметровия превоз на пътници, като конкретният размер ще се определя с наредба на общинския съвет. Предвидени са редът и условията за деклариране и внасяне на данъка. Направени са и предложения за съответните изменения, произтичащи от предложените промени, в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за автомобилните превози. В Комисията са постъпили становища от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Националното сдружение на общините в Република България и от сдружения в областта на таксиметровия превоз на пътници, в които се изразява принципната подкрепа за Законопроекта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 8 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители на 2 март 2016 г. На заседание, проведено на 17 март 2016 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, съвместно с Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители на 2 март 2016 г. На заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Красимир Калайджиев – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и представители на браншови организации в областта на таксиметровия превоз на пътници. Законопроектът бе представен от госпожа Диана Йорданова. С изменението на Закона за местните данъци и такси се предлага въвеждането на нов алтернативен данък, с който да се облага дейността по извършване на таксиметров превоз на пътници. С него се въвеждат граници на годишния размер на данъка върху таксиметровия превоз на пътници. Предвидено е конкретният размер на данъка да се определя с наредба от общинския съвет на общината, на територията на която ще се извършва таксиметровият превоз на пътници. Данъкът върху таксиметров превоз на пътници ще се дължи за всеки отделен автомобил, с който ще се извършва таксиметров превоз на пътници. Законопроектът предвижда данъкът върху таксиметровия превоз на пътници да се декларира до 31 декември на предходната година и да се внася на две равни вноски в следните срокове – до 31 декември на предходната година и до 30 юни на годината, за която е дължим в общината, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. На предплатилите до 31 декември на предходната година целия размер на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници е предвидено да се прави отстъпка в размер от пет на сто. Предвижда се и специфичен ред за деклариране и внасяне на данъка при започване на дейността през годината, както и възможност за възстановяване на надвнесен данък в резултат на прекратяване на дейността през годината, за която е внесен пълният размер на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници. Данъчното облагане на таксиметровия превоз на пътници е свързано с разрешението за извършване на тази дейност, поради което са предвидени промени и в Закона за автомобилните превози. С тях се определят изискванията към водачите на леки таксиметрови автомобили. Предлага се водачите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление по транспорта, и/или да не са лишени по съдебен или административен ред от правото да управляват моторно превозно средство. Също така да нямат наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, да са психологически годни по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата и да притежават удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Според вносителите на Законопроекта така посочените изисквания имат за цел да подобрят качеството на таксиметровите превози, да гарантират сигурността и безопасността на пътниците и на другите участници в движението. С изменението на определени разпоредби от Закона за автомобилните превози е предвидено извършването на таксиметровите превози на пътници да се осъществява както от регистрирани превозвачи, така и от лица, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Друга промяна в Закона за автомобилните превози е свързана със срока на действие на разрешението за таксиметров превоз на пътници, издавано от съответната община, който става задължително едногодишен. Разписани са и основанията за отказ за издаване на разрешение и за прекратяване на правата, произтичащи от разрешението, тъй като в момента тези правила не са уредени в Закона. Предвиден е преходен период по отношение на издадените до влизането в сила на предложените разпоредби разрешения за таксиметров превоз на пътници. Издадените разрешения ще запазят действието си за срока, за който са издадени, но същият не може да бъде по-дълъг от 31 декември 2017 г. Същият преходен период е предвиден и по отношение на удостоверенията на водачите на леки таксиметрови автомобили. В хода на дебатите по Законопроекта бяха изказани мнения от народните представители за прецизиране на определени разпоредби, отнасящи се до възможността лица да извършват таксиметров превоз на пътници от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за” и 6 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от Диана Йорданова и група народни представители на 2 март 2016 г.”

Благодаря, господин Председател. Колеги, с предлагания Законопроект променяме разпоредби в две части – в Закона за местните данъци и такси и в Закона за автомобилните превози. В първата си част предлагаме въвеждане на алтернативен данък за облагане дейността по извършване на таксиметров превоз на пътници, като основните изменения предвиждат данъчно задължени лица да бъдат превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, на които е издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници от кмета на съответната община, когато извършват дейността, или лицата, извършващи таксиметров превоз на пътници от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Законопроектът предвижда, както вече чухте в докладите, граници между 400 и 1000 лв. за алтернативен данък, като конкретният му размер ще се определя с решение на общинския съвет. Готови сме между първо и второ четене да възприемем предложение за падане на долната граница на 300 лв. Ако човек направи проста сметка тук, тъй като основните възражения по внесения Законопроект в тази част – независимо че има други съображения, изведени на преден план – са, че едва ли не, цитирам едно от становищата за неподкрепа, което казва, че данъкът трябва да е обвързан с реалните приходи от дейността, защото това е непосилен данък. Колеги, ако разделим 400 лв. на дните в годината, и то работните, излиза, че на ден трябва да се заделя по-малко от 1 лев, за да може съответният водач да покрие своето задължение. Ако общинските съвети приемат горна граница от 1000 лв. за патентен данък, това означава, че сумата, която трябва да се заделя на ден, е не повече от 3 лв. Мисля, че това е посилно за абсолютно всички, които упражняват някаква дейност или развиват бизнес в България. Предвидили сме специфичен ред за деклариране, внасяне на данъка, задължение, преди издаване на удостоверение от кмета на съответната община, да бъде представен документ за платен такъв данък. Ако се започва дейност в течение на годината, или се прекратява в течение на годината, също има специфичен ред, който е указан. Защо искаме да върнем отпадналото през 2007 г. въвеждане на така наречения „патентен данък”? Ще посоча само малко цифри. В държавата на практика оттогава не се събира почти нищо от подоходния данък върху таксиметровите услуги. Въвеждането на алтернативен данък при минимален праг, както казах, от 400 лв. годишно, ще допринесе в бюджета на общините минимум 9 млн. лв., което е двойно повече от това, което в момента плащат шофьорите заедно, забележете, с осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване. Освен това в посока децентрализация, за която всички говорим и толкова пледираме, мисля, че това ще бъде допълнителен приходоизточник, който ще даде възможност за увеличаване на местните финанси – част от политиката по децентрализация. Искам само да посоча малко цифри. По данни на Националната агенция за приходите през 2014 и 2015 г. се събират по-малко от 6 млн. лв. под формата на данъци и осигурителни вноски. Примери конкретно за Териториална дирекция на НАП – Бургас, която включва областите Бургас, Ямбол и Сливен: включително летния сезон, с всички таксита на територията на курортите по Южното Черноморие, за 2014 г., при издадени приблизително 1200 лиценза, подадени, забележете, само 150 декларации, корпоративният данък, който е събран, е в размер на 10 хил. 620 лв. Десет хиляди! А за Териториална дирекция – Пловдив, при издадени 1000 лиценза, събран корпоративен данък – 26 хил. лв., колеги. Когато видях цифрите, реших, че има някаква грешка и е забравена някоя нула. Оказа се обаче, че това са фактите. Статистиката, която сме направили, показва, че с всяка изминала година внесените данъци от този вид дейност, за съжаление, намаляват. През 2014 г. за цялата страна те са били в размер на приблизително 5 млн. 800 хил. лв., а през 2015 г. тяхната сума вече пада на 5 млн. лв., и това става, забележете, на фона на непрестанно увеличаващия се брой таксита. Само през 2015 г. у нас са регистрирани 3485 превозвачи. От началото на тази година имаме още 103 нови фирми, регистрирани за осъществяване на такава дейност. Броят на такситата през 2015 г. е бил 23 157. Само на територията на София в момента се движат около 8000 таксита. Точният брой е 7964, което е с няколко повече от миналата година. На фона на всичко това сумата на внесените данъци, както вече казах, е незначителна и показва нагледно колко е сив секторът на таксиметровите услуги. По отношение на промените, които предлагаме в ЗИД на Закона за автомобилните превози, текстът, който събужда най-голямо недоволство и вълнение, е в чл. 24. Той казва, че след думата „превозвач” трябва да се добави „или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка”, нещо, което възприемаме за правилно и ще направим между първо и второ четене. Този текст, за да бъдат избегнати всякакви съмнения, че отново ще се даде възможност на така наречените „копърки” да работят, ще се даде възможност на големите фирми, защото на съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Транспортната комисия аз не можах да намеря рязката граница между големи и малки превозвачи. Големите се оказаха с хиляда автомобила, а малките, забележете, с 500 автомобила. За мен превозвач с 500 автомобила в никакъв случай не е малък, но това е друга тема. Във връзка с напрежението, което се породи, както вече коментирахме на Комисията по бюджет и финанси, посочихме какви предложения ще бъдат внесени. Искам да кажа, че те са подготвени. Между двете гласувания ще направим предложения, които ние като вносители възприемаме. Искам да коментирам някои от тях. Първо, относно това, че трябва да е ясно регламентирано кои са данъчно задължените лица, освен посочените в този раздел, като трябва да стане много ясно, че алтернативен данък ще се дължи на автомобил, забележете, а не на фирма, притежаваща автомобили, тоест всяко едно такси ще заплаща такъв алтернативен данък. Самите превозвачи ще имат издадени такива разрешения. За да няма никакво съмнение, това, което коментирахме, ще бъде уредено с промени, които ще казват, че правоотношенията между превозвачите и водачите на автомобили ще се уреждат с писмен договор, който ще задължим да стане публичен, от една страна. От друга страна, имената на водачите, които ще извършват дейност от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, ще бъдат вписани, от една страна, чрез промяна в Наредба 34, касаеща Закона за автомобилните превози, в издадения лиценз, удостоверение за осъществяване на такава таксиметрова дейност, така и в удостоверението, което ще издава всеки кмет на община. Тези списъци, регистри ще бъдат публични, за да се гарантира максимална прозрачност кой има издадено разрешение, кой упражнява дейността, кой носи отговорността – нещо, за което всички сме се борили така или иначе. Колеги, освен публичния регистър, ще задължим разрешенията, които се издават, да бъдат поименни и по никакъв повод да не могат да бъдат преотстъпвани. Разрешението ще се получава, както вече казах, и след платен патентен данък. Друго предложение – последно, завършвам, което е редно да направим и трябва да бъде подкрепено, е да се дадат правомощия на кмета на съответната община, който ще издава разрешението, да прекратява действието, ако превозвачът има неизплатени данъчни задължения след уведомяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Националната агенция по приходите. Колеги, смятам, че е крайно време да сложим ред в тази дейност. Мисля, че предлаганите промени са единственият начин да се изкара на светло сивият сектор, а част от лошия имидж на бранша да бъде изчистен. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене. Ние като парламент и Вие като ръководство, гледам, че всеки ден ни изненадвате с нещо ново. Току-що бяхме свидетели на нещо, което мисля, че досега Народното събрание никога не е правило – имаше изказване на вносител по отношение на това какво не е внесено в Закона! Последните 10 минути вносителят ни разказваше какво ще внесат в Закона. Защо не сте го внесли досега, бе господа?! Много Ви моля, господин Председател, нека следващия път, когато говори вносител, да казва какво внася, за какво става въпрос, какво има и него да аргументира! Не да казва какво ще внася, защото това не е предложение на вносител, а на някой, който има идея да внася. Благодаря.

Господин Председател, моля за процедура: да подложите на гласуване удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребителите с още две седмици.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първото, което искам да кажа по така внесения Законопроект, който днес гледаме, е, че той е внесен в нарушение на чл. 79 от нашия Правилник. Той казва, че законопроектът, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен само след съществени промени в основните му положения, каквито в този Законопроект няма. По самия Законопроект. Ние няма да го подкрепим. Явно вече има разбирателство в управляващото мнозинство и Вие ще го подкрепите. Аз искам обаче да кажа няколко неща, които считам за важни. Продължаваме да твърдим, че Законопроектът обслужва интересите само на големите превозвачи. Това беше казано многократно и при предишния дебат. В никакъв случай Законопроектът, за съжаление, госпожо Йорданова, не слага ред в този бизнес.

Точно слага!

Ако имахте толкова предложения, които чухме веднъж от госпожа Стоянова, после надълго и нашироко –в нарушение на всякакви правила, и от госпожа Йорданова, между първо и второ четене, какъв беше проблемът да ги направите в Законопроект, който да отговаря на нашия Правилник, миналата седмица оттеглихте точката, и да внесете нещо, в което има наистина сериозни, съществени промени и отговаря на очакванията на бранша? По отношение на мотивите, които се излагат, защо се прави това, и че, видите ли, това предложение обслужва интересите на общините, защото така приходите ще влизат в общините – това добре, но досега приходите били минимални. Ами, приходите са минимални, госпожо Йорданова, защото това не е проблем на Закона, а проблем на контрола, който трябва да бъде осъществяван. Никъде тук не чух, и в предложенията, които ще правите, че контролът върху дейността на таксиметровите превози ще бъде контролиран от Националната агенция за приходите, че оборотите ще бъдат отчитани там, където се отчитат всички обороти на малкия, големия и целия бизнес в страната, когато са касови, разбира се, по съответния ред. Тук е заровено кучето, както се казва. Загрижени за преките данъците, които трябва да влизат в общините, с които явно има проблеми, съгласен съм с това, заобикаляме плащането на данък добавена стойност. Това е целта – да се обслужват големите превозвачи, а те са с по хиляда, с по две хиляди автомобила, да не плащат данък добавена стойност с именно тази опашка, както предния път я нарекохте, таксиметровите водачи да работят от името на големите превозвачи за своя сметка. Тези предложения, които ще правите, ще ги обсъждаме. Надявам се да доведат до някакво подобрение, в което много се съмнявам, но самите шофьори, които стачкуваха в организираната стачка на Орлов мост, сами заявиха, че, ако остане старият действащ Закон, те ще трябва да плащат данъци по 400 лева, което означава, че досега не са плащали нищо и ще продължат да не плащат, защото това като промени явно им е обещано и затова никой от тях не изпълни Закона. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моята реплика към колегата Търновалийски. Какво е лошото, ако се увеличат приходите в общините? Ясно е, че данъкът, който се стремим да влезе сега, е еднократен и окончателен данък, който бързо се администрира, бързо се събира. Той не е като корпоративния данък, който трябва да мине годината – има още един ден, докато се подадат декларациите за юридическите лица, а до края на април за едноличните търговци, а Националната агенция по приходите няма капацитет да отиде до всяка фирма и до всеки превозвач. Това може би е един от най-лесните начини този данък да се събира и да се администрира, като се каже примерно на две, три вноски, отстъпка, който внесе данъка в началото на годината, общинският съвет при широко съгласие го приема в началото на годината. Мисля си, че няма никакъв конфликт, че очакванията на бранша са в тази посока, защото много повече се усложнява животът на един превозвач, ако трябва да води приходи, разходи, да плаща на счетоводител допълнителни разходи. Когато бях в данъчната администрация имаше хора, които казваха: „Искаме да платим един патент и да нямаме на главите си счетоводители, да нямаме други, на които ежемесечно да плащаме”. В края на краищата той плаща един данък и повече не му трябва счетоводно обслужване. Иначе, помислете, 12 месеца някой да му прави счетоводството и да му взима ежемесечно пари. Това е в очакванията на бранша и си мисля, че е добър и бърз начин за администриране и събиране на приходи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, малко съм изненадан от изказването на колегата. Разбрах, че е бил шеф на данъчно и съм изненадан, че неговият подпис не е под вносителите. Който е работил в тази сфера, би трябвало да знае, че това е единственият начин да се съберат някакви приходи от някаква дейност. Мога да Ви уверя, че не повече от година, ако разписвате разрешителни за таксита, ще стигнете до извода, че това е единственият начин да се съберат някакви приходи. А що се отнася до това, че парите влизат в общините, ненормално е, при условие че общините си поддържат пътната мрежа, където се движат 99% от такситата. Би трябвало всички колеги в залата да подкрепят този Закон и ако имат някакви забележки, между първо и второ четене да ги предложат. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Търновалийски, тъй като познавам Вашата експертиза и съм дълбоко убедена, че Вие правите много ясно разлика между алтернативен данък и патентен данък, някак си е нередно да всявате заблуда в колегите. Много добре знаете, че алтернативният данък замества корпоративния данък и данъка за облагане върху доходите на физическите лица и по никакъв начин той не влияе на оборотите на съответните фирми. Тоест, ако фирмата надхвърля 50 хил. лв. оборот, тя трябва да се регистрира по ДДС, за разлика от патентния данък, който е единствено и само патентен данък, независимо от съответния оборот. Това го знаете прекрасно. Относно това дали трябва, или не трябва да се правят промени, знаете много добре, че няма как да го направим в Закона, а трябва да се направи промяна в Наредба № 34 към Закона за автомобилните превози, в която всъщност да се окаже и да се осъществи дистанционната връзка между Националната агенция по приходите и оборота на касовия апарат. За да стане обаче това, е необходима смяна на самите касови апарати, защото на практика в този си вид те нямат такава възможност. Това е следваща стъпка, в която мисля, че ще бъдем подкрепени от Вас, за да изискаме от министъра на транспорта да направи промяната, за да бъдат всички спокойни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Стоев, не съм казал, че съм против приходите да отидат в общините. Напротив, точно обратното казах. Съмнявам се в това, че след като Националната агенция по приходите няма капацитета да контролира тази дейност, общините ще имат по-добър и по-ефективен контрол. Това е просто абсурдно като твърдение. Другото, което казахте, видите ли как сега нямало да водят счетоводство, по-малко разходи щели да правят – точно обратното. Госпожа Йорданова го потвърди. Те трябва да водят счетоводство, защото трябва да си следят приходите, и, когато преминат 50 хиляди, трябва да се регистрират по данък добавена стойност. Госпожо Йорданова, тук заблуждавате и аудиторията, опитвате се да заблудите и хората по отношение на плащането на данъци за тази дейност. Да, едната част са преките данъци, там нямаме спор, аз съм „за” – нека да бъде на патент, но с възможността водачите да работят за своя сметка от името на превозвачите. По този начин оборотите на тези превозвачи се разбиват на множество, които няма да се регистрират по ДДС, защото ще правят обороти под 50 хил. лв., и по този начин държавата ще губи милиони. Смятахме ги – над 100 милиона приходи от ДДС. Тук е лобисткият текст. Затова се прави това. Затова се прави! Да не се плаща данък добавена стойност за тази дейност. Колегите ми предложиха да направим предложение и банките да минат на патент. Така ще осигурим тяхното спокойствие да работят, по-лесно ще се събират данъците. Всичко това се прави единствено и само с целта големите превозвачи да не плащат данък добавена стойност. Това се доказва много лесно. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители на този Законопроект! Нали има голям проблем с таксиметровия бранш? Нали на всички ни обяснявате как не се плащат данъци, как таксиметровите шофьори протестират? И сега, когато госпожа Цачева пита, има ли изказвания, от тези хора, които искат да бъде подкрепено, никой не ще да се изкаже. Вие, при представянето на мотивите, уважаеми колеги, представихте други мотиви. Госпожо Йорданова, в текста, който предлагате – чл. 24, пише „упълномощено лице”. Тук казахте „упълномощен водач”. Разликата знаете ли колко е голяма между едното и другото? (Реплики от ГЕРБ.) Ами, като знаете, защо заблуждавате 140 народни представители? Никъде не говорите за таксиметров водач, говорите за упълномощено лице. Освен всичко останало, колеги, по причините този Законопроект да бъде гледан днес в пленарната зала – причините са три. Първо, изсветляване на бизнеса – съгласен съм с Вас. Нито един лев платени данъци от таксиметрова дейност. Нула, нула лева платени данъци! На кой е проблемът обаче? Това проблем на таксиметровите шофьори ли е? Това проблем на таксиметровите фирми ли е, или на таксиметровите превозвачи? Това не е ли проблем на държавата? Не е ли проблем на администрацията – данъчна, местна, каквато и ще да е? Защо хвърляме вината върху тях? Значи, ако има проблем със събирането на данъците, дискусията отива на съвсем друго място. Вторият мотив – сигурност на пътниците. Прави бяха колегите Вълков и Михов, когато преди една година предложиха тази промяна – да не могат колите да се преотдават. Дайте да си кажем, че там Ви стяга чепикът. Дайте да си кажем, че там е лобизмът, там е проблемът. Проблемът не е в алтернативния данък. Това – дали ще го има, или ще го няма, това ще го решите Вие като управляващо мнозинство. И дали ще е 400 или 1000 лв., или 300 лв., както чух, че колегите от АБВ искат, това пак ще го предложите Вие, а местните общински власти ще го решат. Но това не е проблемът. Вас Ви стяга чл. 24, който трябва да влезе в сила от 1 април. И нека да бъдем откровени пред хората какво правите. На 30 март искате да отмените действаща норма в закон. И даже и това не сте направили както трябва, защото в Закона, който сте внесли, пише, че Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г. Е, кажете ми, на 2 април тези 23 000 автомобила, които не са станали таксиметрови превозвачи, какво ще правят? Даже и този проблем не решавате. В стремежа си да не върнете ангажимента, който сте поели към дадена част от този таксиметров бранш, Вие правите грешка след грешка. Вкарвате един закон, госпожа Стоянова, моите уважения, пълна подкрепа за предложенията, които направи в Комисия, ама тях ги няма в тези текстове, госпожо Стоянова! Това беше тема за друг закон – обсъден, и щяхте да имате и моята подкрепа, само че Вие предложихте едно нещо, а в Комисия говорите за съвсем друго нещо. И за пореден път Ви казвам: колеги, дайте да гледаме на първо четене само заглавията на законите: „Закон за местни данъци и такси” – „за”, „против”, и да минава, а между първо и второ да си пишем текстовете. Защото, казах и в предишни изказвания, ако този Закон днес бъде приет, уважаеми колеги, българското общество няма нужда от нас. Този парламент е пропит с лобизъм. Разберете го! И факт са действията, които правите – внасяне на текстове, изнасяне на текстове, вкарване в т. 3, изваждане от програмата. Това, нали разбирате, че не става така, без нищо – без обаждания, без коментари? Ако искаме да имаме доверие в обществото, ако искаме хората да ни вярват – на Вас, и на нас, колкото може, работете по правилата на законодателния процес. Вкарвате Закон за местни данъци и такси. Присъстват представители на Министерството на транспорта и няма нито един от Министерство на финансите. (Реплики.) Ама, защо стои горе? Нека да слезе долу. От горе не може да ми отговаря, ако имам въпроси. По този Законопроект, който сте го внесли, Министерството на транспорта има три или четири становища. И четирите подкрепят различните видове. Кое становище е правилното, аз не мога да разбера. Те бяха съгласни с чл. 24. Казаха, че е правилно, че това е борбата със сивия сектор. След това други колеги внесоха да отпадне, и с това бяха съгласни. След това превозвачите казаха: „Срокът ни е много малък – 1 януари, дайте да го направим 1 юли.” Те го искаха 1 юли, не съм го искал аз. Аз предложих 1 април. Е, питам Ви: как те искаха да стане до 1 юли, а сега на 1 април казват: „Това нещо не ни устройва”?! С тези фалшиви протести, които си организирате сами, за да Ви дават кураж при вземането на решения, няма да стане. Хората Ви разбраха. Шофьорите: четирима шофьори изказаха мнение – четири различни мнения. Единият протестираше заради високите цени на хляба, другият – заради данъците, и само един се сети, явно са му казали, да протестира срещу срока 1 април. От такива протести никой няма интерес, включително и опозицията. Бил съм свидетел на всякакви протести, на всякакви съсловия, но протест, организиран от управляващите, с пълно мнозинство, за да си вкарат текстовете в програмата, е това го видях за първи път миналата седмица. Тук има опитни парламентаристи, нека да кажат случвало ли се е друг път това. Предлагате алтернативният данък да влезе в сила от 1 януари 2017 г. Е, защо го правим толкова бързо? Имаме седем-осем месеца до приемането на бюджета. Изтеглете го този Закон. Вкарайте закон за това как да се облагат този вид дейности, да го гледаме спокойно, нормално. Има долна граница, горна граница, защо трябва да става всичко на тъгъдък? Но, става, защото Ви стяга обувката в срока 1 април, за което сте поели ангажименти да отпадне. И това не го казвам аз, че сте поели ангажимент. Това го казват тези, които организираха протеста. В изказване още февруари месец на един техен представител, той казва: „Колеги, не се регистрирайте. Аз съм уговорил всичко. На 1 април този Закон няма да действа”. Тези хора ни се смеят на всички нас. И ние допринасяме за това нещо с нашите действия. Хайде, веднъж парламентът да бъде, да покаже някаква сила – да покаже някаква сила, макар и за таксиметровия бранш, да не говорим за другите услуги. (Шум и реплики.) Благодаря. Виждам, че ...

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, ама не обобщавайте така от трибуната. Само една част от залата е виновна за този Законопроект и за това, че е изключително объркан. Не ние всички заедно, а определени колеги само са виновни за това. И нека да си го кажем. Уважаеми колеги, аз чета този Законопроект и се чудя – абе, по-объркан законопроект можеше ли да се внесе?! (Реплики от ГЕРБ.) Ами, реплика е, защото господин Свиленски също Ви каза. И той не е прав за това, че обобщи за всички в залата. Трябва да каже кои са вносителите и те са виновни. И те са виновни за объркаността на този Законопроект.

Ама, нали и той това каза?!

Ама, не каза точно това! Трябваше да каже абсолютно ясно.

Аз питам вносителите по повод изказването на господин Свиленски: какъв данък сега ще плащат хората? Имуществен данък или данък за дейността? Утре, колеги, аз ще внеса Законопроект за данък върху дейността върху фризьорските услуги. И там ще поискам да определим данък за всяко гребенче, което фризьорите използват, и за всяка ножица. Имате грешно мислене и грешно...

Точно това казвам. Господин Свиленски това трябваше да Ви обясни на Вас – имате грешно мислене и грешен подход при определяне на данъчната политика.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, позволете ми да Ви отправя към една посока, която може би Вие пропускате именно затова, че вносителите говореха как ще пълним бюджета. Ако си спомням предишните аргументи за Законопроекта от месец ноември 2015 г. с вносител Менда Стоянова, тогава се казваше как пълним бюджета. Ние пълним местния бюджет, освен ако колегите нямат предвид, че ще спестят малко харчове от централния бюджет по посока на местните бюджети. Позволете ми да Ви обърна внимание на едно нещо, което Вие пропускате. Колко равнопоставено ще бъде за отделните платци на съответния данък в отделните краища на страната? Тоест ще има ли равнопоставеност в София, равнопоставеност примерно в Пловдив, Троян и други населени места? Ще има ли равнопоставеност по отношение на това, че данъкът е върху автомобил, като в едно населено място може да има трима ползватели на автомобила, а в друго да има само един?! От гледна точка на това ние поставяме ли в еднакво положение, в паритет съответните извършители на тази услуга? И друго, ние не трябва ли да се борим за елиминиране на сивия сектор посредством всички методи и да спазваме най-големия дотатор на държавния бюджет, какъвто е ДДС-то, посредством опита да елиминираме практиките по укриване на оборотите, а не да ги стимулираме?! Моля Ви се, обяснете това на залата. Мисля, че още някой от колегите ще направи изказване, за да стане един хубав дебат в тази посока. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, аз си позволих да кажа „всички ние”, защото Законопроектът, предложен от колегите Вълков и Михов, регламентиращ дейността, спиращ корупцията, беше подкрепен от всички народни представители без нито един „против” и без нито един „въздържал се” от всички политически сили – на първо и второ гласуване в един ден. Ама не в един ден, внесен на 13-и и приет на 14-и, а внесен на 13 юни и приет на 20 октомври, след четири месеца обсъждане в браншове, асоциации, в Транспортната комисия и в пленарната зала и поради причината, че нямаше нито един против, включително и от нас, го приехме на първо и второ гласуване. За това казвам, че всички имаме отговорност. А конкретно за този Законопроект – той се внася за втори път – един и същ Законопроект с различни вносители. Мнозинството се конфигурира според различните интереси, затова не мога да го обособя – кой точно е инициаторът, но мисля, че за повечето от Вас става ясно. Ако съм обидил някои колеги с това обобщаване, че защитават лобистки интереси, колеги – не всички от Вас. Това ще стане ясно при гласуването. Извинявайте, ако съм Ви обидил. Господин Александров, че този Законопроект е сбъркан, е сбъркан, че този Законопроект е писан с една единствена цел – на дата 1 април да не влезе в сила Законът за автомобилните превози, това стана ясно. Този алтернативен данък няма да влезе никога в действие, и повярвайте ми – казвам го тук пред всички и пред медиите, когато дойде времето през ноември, декември – ще бъде отменен именно от Вас, под натиска на същите тези таксиметрови шофьори, които онзи ден бяха сто на Орлов мост. Тогава ще бъдат 2-3 хиляди пред парламента. Ще кажат: „Не искаме да ни делите нас от другата дейност”. Защото аз съм си говорил с тях. Те казват: „Искаме да плащаме данъци, но искаме да сме като всеки един бизнес – корпоративен, патентен и какъвто е в държавата”. Кой бизнес плаща друг такъв алтернативен данък? Кажете ми! Аз ще Ви кажа, проверихме го – само хазартът. Само казината плащат алтернативен данък и превозът на товари по корабите. Мисля, че таксиметровата дейност не е нито превоз на товари по кораби, нито хазартна дейност. И там много ясно могат да се съберат парите, много ясно може да се контролира бизнесът, ако обаче има желание. Тук е господин Цветанов от „Автомобилна администрация”. Нека да каже колко инспектори сте му дали в София да проверява бранша? Колко са, господин Цветанов – 20, 30 човека? (Реплика от господин Цветанов: „Двадесет”.) Значи двадесет. Двадесет човека в София контролират транспортния бранш – таксиметрови автомобили, шофьорски книжки, тирове, транспортни фирми. Двадесет човека на три смени значи по седем човека. Какъв контрол искате, какви данъци?! Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! Всички Вие много добре знаете за какво сме се събрали днес тук. Изобщо не става дума за данъци и такси. Много добре знаете, че не данъците и таксите, нито събираемостта е онова, заради което вносителите внасят този Закон. Уважаеми колеги, това е камуфлажен Закон. В голямата си част текстовете на този Закон служат за украшение, което трябва да Ви залъже, трябва да прикрие единственото нещо, което е важно в него, важно за част от народните представители в този парламент, а това е да се върне едно старо положение, да се върне една кратка наглед фраза –„или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка”. Там е сърцето на този Закон. Всичко останало е биберон, който Ви пъхат в устата, да посмучете малко оттук, докато Ви залъгват, че събирате данъци и такси, че ги разпределяте, даже децентрализирано към общините, както и други лъжи. Всъщност става дума за една много малка фраза, но много голям залък за таксиметровата мафия. Уважаеми народни представители, запомнете тази фраза. Тя е ключът към този Законопроект. Малко по-нататък ще се върна към нея в моето изказване. Преди тринадесет години точно с тази фраза е сложено началото на картелизирането на пазара на таксиметровите услуги в България. До месец септември миналата година този картел действаше необезпокоявано, когато изведнъж поправката „Михов-Вълков” най-неочаквано ги заплаши с приключване на този малък чуден приятен монопол, който са си спретнали тези няколко големи таксиметрови фирми, чиито имена абсолютно всички в тази зала знаете. Например през месец октомври миналата година тръгна първият лобистки напън. Беше епична война да се внесе патентният данък. Убеждаваха ни как патентният данък ще оправи цялата работа. Но този лобистки напън тогава не успя. Поправката в Закона за автомобилните превози е от нашите двама достойни колеги от ГЕРБ. Използвам случая да им благодаря, много рядко ще срещнете в политиката достойно и честно поведение. Аз съм горд, че бях председател на Транспортната комисия по времето, когато тези хора внесоха и изнесоха борбата си за изсветляване на сектора на таксиметровите услуги. Грозният лобизъм през месец октомври доведе само до това – беше отложено влизането на тяхната поправка за 1 април тази година. На таксиметровите фирми бяха дадени пет месеца, ако искат да си назначат служителите, за да знаем, като се качим в такси, кой носи отговорност за живота и здравето на нас, на децата ни, на семействата ни, на близките ни – някакво трето лице, някакъв водач или разни други фантазии, които сега се предлагат в новия вариант. И понеже по някаква перверзна законодателна логика не могат да го нарекат „патентен данък”, са го нарекли „алтернативен данък”. Чудя се още колко неща ще измислите, за да защитите лобистките си ангажименти? Колко още неща може да измисли данъчният гений в страната, за да прикрие текста, който променя Закона за автомобилните превози? Днес сме изправени пред третия лобистки напън да се запази статуквото в таксиметровите превози – статукво на лоша услуга, на неплащане на данъци, статукво на картел. Аз не храня илюзии, знам, че този път ще мине, защото тези няколко големи превозвача вече говорят открито – добре са преброили Вашите гласове, знаят горе-долу резултата от днешното гласуване. Те няма да допуснат този път издънка, защото са бизнесмени, умеят да ценят парите си. Уважаеми народни представители, удивен съм от откровената наглост, с която вносителите на тези поправки Ви убеждават, че ако не бъдат приети днес, ще настъпи някакъв апокалипсис в таксиметровия бранш. Например казват – слушам ги тук, че ще се осигурят приходи в бюджета, където в момента нямало такива. Казват, че ще защитят таксиметровите шофьори, които иначе от 1 април, видите ли, няма къде да ходят на работа, а техните семейства вероятно ще умрат от глад. Това обаче са лъжи! Големите губещи от поправките, които днес се каните да гласувате, ще Ви ги изброя кои са: на първо място са таксиметровите шофьори. Не сте говорили с тях. Говорете си с тях, недейте да говорите с разни пажове и лакеи на монополистите, които Ви се представят като представители на шофьорите. Истината за тях е, че те работят по 12 часа на ден, истината е, че работят шест дни в седмицата, истината е, че ако си докарат 500, 600 лв. доход чисто накрая за тях, са щастливи. Това ли са лошите?! Натам ли насочихте този Закон?! Кои са другите губещи? Най-вече губещ е бюджетът. Много странно е как винаги крадецът най-силно вика: „Дръжте крадеца!”. Ще събираме данъци. Този Закон директно Ви казва, че няма да се събират данъци, че се подхвърля някакво парченце в повече за бюджета, на което му казвате „алтернативен данък” и оттам нататък е ясно, че никой никакви пари повече няма да събира. Всъщност бюджетът трябва да си събере пълния сбор с данъци от реалните обаче приходи на таксиметровите компании. Едва ли обаче сте си правили труда да сметнете къде горе-долу стоят реалните приходи. Накрая, губещи сме всички ние – гражданите, които ползваме таксиметровите превози, защото нямаме никаква гаранция за сигурността си, за доброто обслужване и за коректното отчитане на услугата. Нещо повече, така внесен, Законопроектът допуска клиентите откровено да бъдат лъгани, че ги вози превозвачът. Не, вози ги някакъв водач – сега се е променил в новия Законопроект, но това не е превозвачът. Когато се качите на фирма за автобусни превози, вози ли Ви едноличният търговец еди-кой си, където няма никаква регистрация, на фалшив адрес, регистрирана на малоимотен наш съгражданин. Случва ли се такова нещо? Или като се качите на самолета – да регистрираме конкретния самолет на името на някой от пилотите, или най-добре направо на стюардесата. Ако пострадате в ПТП, ако той закъснее, ако е мръсно, ако е шумно и така нататък, на кого се оплаквате? Мислите, че се оплаквате на голямата фирма превозвач, мислите, че тя носи солидарна отговорност и така нататък. Не, уважаеми дами и господа! Не! Не се оплаквате на голямата фирма, оплаквате се на някой едноличен търговец, регистриран някъде в някое село. Никога няма да го намерите – пробвайте! Много лесно можете да пробвате, като се качите на такси и прочетете какво пише на така наречената „касова бележка”. Виждате, че гражданите сме ощетени от този Законопроект. Ще продължава старият ред, в който няма да знаем кой ни вози и отговорността ще бъде размита. Също така е ощетен бюджетът, ощетени са шофьорите. Тогава се пита в уравнението: кой печели? Хайде да последваме парите. Я да видим кой печели, та толкова страстно се защитава – трети път вече се вкарва лобистка поправка в Закона за автомобилните превози. За кого лобираме, уважаеми колеги?! Уважаеми колеги, големите печеливши са няколко големи таксиметрови компании. Последните 13 години те установиха траен икономически картел в областта на таксиметровите услуги, те не жалят нито сили, нито средства жалят, както се вижда, за да запазят този пазар само за себе си – да не допуснат реалната конкуренция. (Реплика.) Не вярвате на мен?! Да бяхте докарали някой от финансите и да бяхте попитали министъра колко са приходите в бюджета от таксиметровата дейност – не от продажбата на автомобили на лизинг, а от таксиметрови услуги. Да не са балами да плащат данъци, като с новия Закон за изменение и допълнение, който им предлагате, им отваряте допълнително вратата за неплащане на пълния размер на данъци. Попитайте и Главната инспекция по труда, която непрекъснато проверява такива фалшиви компании, регистрирани на фалшиви адреси, на имената на малоимотни, както казах вече, наши съграждани. Попитайте Инспекцията колко такива фирми и с колко фиктивни служители на трудов договор се занимават непрекъснато. Попитайте ги например за проверката, която правят в момента на едноличен търговец, слушайте внимателно, „Комерс Йордан Янев” с регистрирани над 200 водачи, господа и дами вносители – водачи! Същите водачи, на които сега давате право да оперират от името на превозвач, но за своя сметка. Двеста! Знаете ли къде са регистрирани? В кв. „Бенковски”, на гарата в една барака. В тази барака никога не е живял, кьорав човек не е влизал в тази барака. Това в момента е течащо производство в Инспекцията по труда. Вие не знаете ли тези неща, уважаеми колеги и от Бюджетната комисия? Ако не ги знаете, веднага ще продължа да Ви информирам. Тогава попитайте и таксиметровите шофьори, които работят за големите фирми, дали са доволни от условията, при които са принудени да си изкарват прехраната. Попитайте накрая и всеки един гражданин, който се е возил на такси, дали е доволен от сигурността на превоза, от качеството на услугата и дали накрая е получил един касов бон. Ако случайно са му го дали, и ако случайно сте се вглеждали, ето тук съм Ви донесъл (показва касови бонове), виждали ли сте какво пише на касовия бон? Вгледайте се! Отгоре е написано рекламното име на превозвача, а отдолу – ЕТ „Елис N, Лазар Лазаров 634”. На другото – ЕТ „Румен Димитров 777”. Опитайте се да намерите тези фирми. (Реплика от ГЕРБ.) Тези фирми са организирани от големите фирми-монополисти. Тези фалшиви методи на работа в бранша са организирани от тези, на които в момента се опитвате да прикриете мръсното бельо и става дума за големи пари, уважаеми дами и господа. Ако си направите труда да изчислите пазара само в София, той е над 300 млн. лв. В цялата ни страна би трябвало да бъде може би двойно. Е, къде са 50 милиона от ДДС? Къде видяхте тези обороти в публичните отчети, с които разполагам, на големите таксиметрови фирми, държащи поне 80% от пазара? Къде видяхте тези приходи? Така че, като минавате на така наречения „алтернативен данък”, всъщност им спасявате кожата и пробутвате изречението, за това че можело и трето лице даже да се занимава с тази дейност от името на регистрирания превозвач. Сега да проследим до края парите. Къде изчезват тези пари, защото те се въртят в тази индустрия? Но къде изчезват?! Големите таксиметрови компании, уважаеми дами и господа, и Вие трябва да знаете грозната истина докрай, защото утре да не кажете, че сте гласували това законче, ама не сте знаели съвсем какво се прави в големите фирми, са си изработили една перфектна схема за заобикаляне на закона, с която, абсолютно сигурен съм, че ако и дон Вито Корлеоне я беше измислил, щеше да се гордее много с нея. Тези фирми взимат разрешения за превозвачи, но реално почти никого не возят. Те имат по няколко свои коли и по няколко хиляди на така наречените „договори”, маскирани зад кухи фирми – кухите фирми, описани върху така наречения „касов бон”. Този „касов бон” обаче няма почти никаква сила за данъчната администрация, защото касовите апарати от 2006 г. насам са абсолютно незаконни, могат да се манипулират лесно и не са свързани към Националната агенция за приходите (НАП). А като не са свързани към НАП, сещайте се, че и нищо не влиза. Няма и да влиза, какъвто и патент да им измислите! Пак казвам, ще изперете на мафията в таксиметровия бранш мръсното пране днес, като гласувате „за”. Нека да Ви дам и още един пример, за да стане кристално ясно за какво говорим. Шофьорът на такси в обичайната схема, която се предлага, предвижда да си закупи таксиметровия автомобил на изплащане и се започва от цената на автомобила. Понеже големите фирми са в монопол, те Ви определят обичайно два до три пъти по голяма цена от тази, на която купуват автомобила. Ето Ви първото проявление на монопола – непазарни цени, без право на помилване. Няма къде да отидеш! Всички работят на почти еднакви условия. Така всеки шофьор се задължава да внася средно по около 800 лева на месец само за лизинга на колата. Оттам нататък за така наречения „Диспечерски пункт”, дето Ви подават адресите, или тези радиостанции, по които управляващите свикаха митинга на „Орлов мост”, за тях се плаща между 100 и 300 лв. За негова сметка са гориво, застраховка, ремонти, носи отговорност и ако, не дай си, Боже, стане някакъв инцидент. Тоест той плаща ежемесечно твърдо над 2400 лв. Каквото остане отгоре, с това преживява. Е какво икономисва, първо, шофьорът? Ами не си плаща осигуровките. Ако иска да си плаща, ако иска да е на бяло, както се казва, не! В картела това е забранено. В картела или се връзваш с така наречените „фирми на малоимотни”, да не им кажа истинското име, или излизаш от мафията. Ето защо ние сме създали... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля само да довърша изречението... ние сме създали една мафия през годините, която днес предстои да бъде препотвърдена, така че като бъде препотвърдена, ние да потвърдим онова, което правеха някога борците. Борците Ви лепяха стикерите по стъклата. (Шум и реплики.) Борците ви лепяха застраховките да не Ви крадат собствената кола. Тези тук Ви лепят стикерите, за да имаш достъп до пазара. Естествено, ако някой ме репликира, ще довърша това, което...

Благодаря, госпожо Председател. Повод за моята реплика са някои неточности от страна на колегата Караджов. Колега Караджов, първо ще започна с Инспекцията по труда. Само преди една седмица Комисията по труда направи пълно изслушване. Между другото, искам да Ви кажа, че Инспекцията по труда се занимава само с нарушения на трудовото законодателство. Това е едно. Второ, чух от Вас да намеквате за картел. Не чух обаче дали сте сезирали Комисията за защита на конкуренцията. Чух да намеквате за престъпления. Не чух обаче дали сте сезирали прокуратурата за тези престъпления, ако такива са налице. Чух да говорите за порочни практика, които са публично известни на обществото от години наред. Не чух обаче алтернативи как да бъдат преодолени тези порочни практики, при положение че голяма част от тях са законодателни постановки и действащи текстове в Търговския закон. Ето това аз не чух. А от там нататък някак си Вашето говорене отива повече в позиция да предизвиква някакъв ефект, но не и действия от това говорене. Тоест, пак повтарям, не чух сезирана ли е Комисията за защита на конкуренцията за картел, сезирана ли е прокуратурата за престъпления, кои текстове в Търговския закон трябва да бъдат преодолени, за да не се случват тези порочни практики не само по отношение на таксиметровите дейности, а въобще на всички дейности в България? Защото на такива малоимотни от маргинални групи мога да Ви цитирам като журналист поне 50 случая по памет, и то за доста сериозни милиони става въпрос. Благодаря.

Уважаеми господин Караджов, уважаеми колеги, целият дебат днес описва много ясно един огромен провал на Националната агенция за приходите. Когато говорим за данъците на таксиметровите превози, 2006 г. – малко история, таксиметровите водачи бяха на патентен данък. Тогава в държавата се събираха 7 млн. лв. Решихме да минат на корпоративен данък като всички останали, резултатът днес го виждате, 10 години по-късно – 5,8 млн. лв. Колежката Диана Йорданова изнесе данни, които, за мен, са ужасяващи и задавам въпроса: защо не е уволнен директорът на НАП – Бургас? Защо имате 1200 лицензирани фирми за таксиметров превоз, които са подали 160 декларации? Абсолютно всеки е длъжен да подава декларация, дори и да е нулева и да няма никаква дейност. Защо същото не е направено в Пловдив, във Варна, в останалите големи градове, където очевидно няма никакъв контрол? Тук стигаме до концептуалния въпрос: след като няма контрол и НАП очевидно не се справя, не е ли по-добре тогава пък да направим този така наречен „алтернативен данък”, което е признание за слабостта на администрацията да събере истинският данък, но поне ще влязат повече пари? Защото, съгласете се, сметката е проста: осем хиляди таксиметрови автомобила в София, умножавате го по алтернативния квазипатентен данък от 800 или 1000 лв. и събирате по най-простия начин повече пари. Това всъщност е признание за слаба администрация. Винаги патентният или алтернативният данък е признание за слаба администрация. Абсолютно сте прав, господин Караджов, за промените, които се правят в „Преходни и заключителни разпоредби”, и връщането на стария режим, който наистина е чисто лобистки текст, прокаран от големите таксиметрови компании, свалящ всякаква отговорност от тях – от таксиметровите шофьори, и в крайна сметка вкарващ българските граждани в невъзможност да търсят правата си. Това е мафията – Вие го казахте, и аз го повтарям. Истинският вносител на този текст не е ГЕРБ. Истинският вносител на този текст е мафията – лобистките интереси. Всеки от Вас, който гласува за този текст днес, трябва да знае какво прави. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Караджов, уважаеми колеги! Господин Караджов, Вие много подробно, много точно описахте каква е ситуацията и откога започва – точно тринадесет години история. Аз ще Ви кажа само, че съм говорил с трима министри и трима директори на автомобилна администрация – бивши. Шестимата казват: там е проблемът – преотдаването на автомобили, но нямаме сила и кураж да го променим. Явно и сега пак няма да имаме сила и кураж да го променим.

Няма да имате!

Затова, уважаеми господин Караджов – Вие зададохте много въпроси: колко акта, НАП, Агенция по труда, Инспекция по труда. Хайде да попитаме господин Цветанов – изпълнителния директор на „Автомобилна администрация”: колко акта има съставени на автомобилни превозвачи в София или в България и до колко таксиметрови водачи са достигнали актовете – един, два, пет, десет хиляди? Нека да излезе и да каже колко акта има съставени за последния месец.

Репликата къде е, колега?

Не, репликата ми е: защо не го попита? Госпожо Председател, ако някой има някакъв проблем с говоренето... Нека да се спазват правилата.

Благодаря.

Нали беше председател на Комисията защо не го питате?

Господин Караджов, Вие бяхте председател на Транспортната комисия и прекалено Вие е ясно какви са проблемите, кои са вносителите и защо го правят точно сега и точно в този момент. Дайте отговор обаче и на колегите народни представители, защото те имат нужда от повече информираност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се обърна към журналиста Байрактаров, който излезе от залата, за да му отговоря ясно и точно. Само в последната седмица в поредица от интервюта съм изнесъл тези факти. Те са годно сезиране на главния прокурор за извършване на престъпления в бранша на таксиметровите превози – крупни данъчни престъпления. Второ, когато едно нещо в медиите бъде оповестено, то е годно сезиране на главния прокурор. Нека да не си четем Закона от задния ред, извинявайте. Трето, да, Комисията за защита на конкуренцията е в огромен дълг не само към този сектор. Нима като е сезирана Комисията за защита на конкуренцията за горива, тя се е намесвала? Три години си прави оглушки, за да направи един прост икономически анализ на пазара на горивата и още не са готови. Защо аз трябва да бъда отговорен да сезирам Комисията за защита на конкуренцията? Тя трябва да следи конкуренцията в тази страна и там, където има картел, а той се вижда от Космоса тоя картел в таксиметровите превози, да отиде и да го разбие. Като има порочни практики на сключване на договори, на впримчване като крепостни селяни на шофьорите на таксита – да отиде и да ги разбие, да ги накаже, но не – ние внасяме тук лобистки закони. Лобистки закони – какво ще Ви помогне тоя лобистки Закон? Ще Ви помогне нещо за изборите ли? Ще си подпомогнете кампанията ли? Извинявайте, това е толкова наивно! Гледайте ме и ми се подсмихвайте. Толкова е наивно...

Ние и без това Ви бихме на последните избори.

...ще Ви подхвърлят нещо и ще Ви излъжат, но цената ще я платят хората. С пълно съзнание днес Ви казвам: това не е никакъв Закон за местни данъци и такси. Това е лобистки Закон, с който се допуска отново порочната практика трети лица да могат да извършват таксиметрова дейност от името на превозвача. Много Ви моля, гласувайте против. Не се обръщам към колегите от ГЕРБ – ангажиментът е поет, но АБВ, „Български демократичен център”, „Патриоти” – наистина (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.), гласувайте „против”. Благодаря.

Госпожо Председател, правя процедура по начина на водене. В момента върви дебат по Законопроекта. Има още едно, две изказвания и гласуване. Благодаря на министър Москов, че толкова бързо се отзова на искането на господин Миков, обаче това е безобразие. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Кое по-точно е безобразие?

Господин Миков – иска, господин Москов – търчи, ние всички спираме дебата, за да отговори господин Москов на питането на господин Миков. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Мисля, че това е некоректно. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков – поискал тази процедура! Аз не мога да се спирам по начина, по който госпожа Председателя формулира причината за определени съгласия или несъгласия в обществото. Това, което мога да направя, е един, надявам се стегнат доклад, с който да информирам народните представители за степента на изпълнение на действията, произтичащи от законите, тоест нормативната уредба за финансовото състояние на системата и за новите възможности, които системата като качества дава съответно на лекари и пациенти. Ще се опитам да бъда стегнат и конкретен.

Ами докъдето стигна, тогава, госпожо Председател. Първо, докладвам степента на изпълнение на действията, произтичащи от гласуваните от Народното събрание закони – съответно Законът за лечебните заведения и Законът за здравното осигуряване. По текстовете на Закона за здравното осигуряване произтича нуждата от наличие от 1 април на действащ Рамков договор. Доколкото няма подписан Рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, на основание на чл. 54, ал. 9, чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, в сроковете, определени в Закона за здравното осигуряване, Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса взе решение Националният рамков договор за 2015 г. да бъде допълнен и изменен в съответствие настъпилите промени в действащото законодателство и новите възможности на НЗОК да финансира дейности. Подзаконовите нормативни актове, нужни за това решение на НЗОК, които бяха ангажимент на Министерството, са седем на брой. Първо, Наредба за пакета здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, публикувана и обнародвана в „Държавен вестник” на 29 март. Второ, Наредба за профилактичните прегледи и диспансеризацията, публикувана и обнародвана в „Държавен вестник” на 28 януари. Трето, Наредба за критериите за реда на избор на лечебни заведения от НЗОК, публикувана и обнародвана в „Държавен вестник” на 11 март. Четвърто, Национална здравна карта, приета с Решение на Министерския съвет на 23 март. Пето, Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, обнародвана в „Държавен вестник” на 22 март. Шесто, Наредба № 49 за основните изисквания, на които трябва да отговарят дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и ДМСГД, приета и обнародвана в „Държавен вестник” на 22 март. И седмата Наредба, произтичаща от законовите основания, е Наредбата за удовлетвореността на пациентите, обнародвана на 11 декември 2015 г. Тоест от нормативна гледна точка всички необходими актове в домейна на Министерството на здравеопазването, първо, регламентиращи дейността на лечебните заведения и необходимия НЗОК за сключване на договори, са приети и обнародвани. Толкова по нормативната част и притесненията в обществото, че има нормативна неуредица или има нормативна празнота. Повтарям, всеки един от нормативните актове, следващото от това Решение на надзора на Касата в изпълнение на Закона за лечебните заведения, са вече факт. Няколко думи, или малко повече от няколко думи, за финансовата рамка, тоест финансовите параметри на системата. Ще говоря сбито и в числа. За сравнение с изпълнението на бюджета на НЗОК за 2015 г., тоест не планираното, а реално изпълненото и платено от Касата и стойностите, заложени в Решението на Надзорния съвет на Касата от вчера. Ще говоря само за периода до края на тази година, тоест до месец ноември тази година, както е по бюджетната процедура, но в Решението на Касата, което касае целия период на продължение на Рамковия договор 2015 г., тоест от месец април 2016 г. до месец април 2017 г. Всички тези параметри са отчетени в тригодишната финансова прогноза на Министерството на финансите и съответно като част от приходите и разходите на Касата. По основни пера за първична извънболнична медицинска помощ, тоест личните лекари. Изпълнение на бюджета за 2015 г. – 185 млн. 17 хил. лв.; стойност за 2016 г. от месец април до ноември – 193 млн. 298 хиляди. Изпълнение на бюджета на СИМП за 2015 г. – 204 млн. 234 хил.; решение на Касата – 211 млн. 297 хил. от месец април до месец ноември 2016 г. Ясно увеличение. Медико-диагностични дейности – 72 млн. за 2015 г., 79 млн. 500 хил. за 2016 г. от месец април до месец ноември. Болнична медицинска помощ, изпълнение – 1 млрд. 523. Решение на Касата от месец април до месец ноември тази година – 1 млрд. 568, или съответно с 45 милиона повече за болнична помощ. Общо от месец април до месец ноември над 70 милиона повече заложени като, първо, реални приходи и, второ, реална възможност за разплащане на Касата. За първичната извънболнична медицинска помощ, съгласно Националната здравна стратегия приета от Вас, за приоритизиране на медицинските грижи в областта на детското здравеопазване и профилактиката са увеличени обемите на дейност на профилактичните прегледи по детско здравеопазване със 158 хиляди прегледа за периода на действие на Националния рамков договор за плащане от бюджет за 2016 г., тоест отново месеците април – ноември. Увеличени са цените на дейностите от месец април 2016 г., както следва: - за профилактичните прегледи на лица до една година – от 9 на 10 лв., за всички останали възрастови групи от 8 на 9 лв. Увеличението на средствата вследствие този приоритет – заплащане от Касата в първичната медицинска помощ, са 2 млн. 905 хил.; - за осигуряване обема и обхвата на диспансерните прегледи, осъществявани от общопрактикуващите лекари на лица със сърдечно-съдови заболявания – съответно четири прегледа годишно за едно диспансеризирано лице, се увеличават с общо 480 хиляди прегледа. Месеци дейности април – ноември, или общо увеличение на средствата в размер на 4 млн. 800 хил. лв.; - запазване на отчетените през 2015 г. обеми за останалите дейности, тоест няма намаление на обеми, няма намаление на цени за всички останали дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, като общата годишна стойност на предложените обеми и цени за първична и извънболнична медицинска помощ е 193 млн. 298 хил. или допълнителни сравнения с 2015 г. – 13 млн. 281 хиляди; - за специализираната извънболнична помощ, съгласно отново Националната здравна стратегия за разширяване на възможности извънболнично лечение се увеличават обемите на първичните съответно и вторичните прегледи с над половин милион броя прегледи; - посещения по повод остри заболявания за периода на действие на Националния рамков договор 2016 г. до месец ноември – увеличението на средствата вследствие на този приоритет, като веднъж разход на Касата, втори път – приход за специализираната извънболнична помощ, е 6 млн. 969 хиляди за периода април – ноември; запазване на отчетените през 2015 г. обеми за останалите дейности и запазване на действащите през 2015 г. и до момента цени за останалите дейности, отново казвам, че няма нито намаление на обем, нито намаление на дейности; - за достигане на неразчетените за 2015 г. обеми, но достигнати като касово изпълнение допълнителни средства в размер на 3 млн. 137 хиляди или общата годишна стойност на предложените обеми за СИМП е 211 хил. 798, или необходимата стойност за СИМП е 10 млн. 256 хил. лв., което е осигурено, гарантирано и е вписано в Решението на Касата; - за медико-диагностични дейности – повтарям, говоря само за бюджета април – ноември, това съответно може да бъде интерполирано, за да бъда кратък, и до месец април следващата година. Съгласно отново Националната здравна стратегия, приета от Вас, за приоритизиране на ранна диагностика и последващо проследяване на заболявания, водещи най-често до смърт, инвалидизация и увреждане се увеличават обемите на МДД с общо 3 млн. 149 хил. изследвания за периода на действие на НРД 2016, заплащани от бюджета на НЗОК 2016 г. Месеци на дейност – април – ноември, както следва: кръвна картина – поне осем посочени показатели с 400 хил. броя изследвания; скорост на утаяване на еритроцитите – 200 хил. броя изследвания; пресяващи тестове: протромбиново време – 83 хил. 741 броя изследвания; химични изследвания на урина – 225 хил. изследвания; седимент на урина – 266 хил. изследвания; глюкоза – 277 хил. 512 изследвания – повече, отколкото миналата година; кръвно-захарен профил – 111 хил. 900; креатинин – 364 хил. 875; урея – 56 хил. 608; холестерол – 333 хил.; LDL-холестерол – 333 хил.; триглицериди – 333 хил.; гликиран хемоглобин – 61 хил. повече изселвания; простатно-специфичен антиген, туморно изследване – 63 хил. повече изследвания; мамография на двете млечни жлези – 34 хил. повече изследвания; ядрено-магнитен резонанс, заплащан от Касата – 3 хил. 333 повече изследвания. Това са дейности, които очевидно имат дефицит, заложен в досегашния начин, по който Касата разплаща, очевидно се покриват допълнителни нужди на населението. Тези неща, до този момент, пациентите плащаха от джоба си, или когато се касае за прегледи личните лекари или специалистите, го правеха без да бъде осигурено финансиране за тази дейност. За увеличението на средствата, за този приоритет, е в размер на 7 млн. 86 хиляди. Говоря отново за месеците април – ноември. Запазват се отчетените за 2015 г. обеми за останалите дейности и запазване на действащите през 2015 г. цени. Увеличението на средства за тази цел е 2 млн. 28 хиляди. Общата годишна стойност на предложените обеми и цени за медико-диагностични дейности е 79 млн. 559 хил., или необходимата допълнителна стойност, тоест нови допълнителни пари в сравнение с тези, които Касата е могла да заплаща, изследванията на пациентите в доболничната помощ, са 9 млн. 114 хиляди. За болнична медицинска помощ. Съгласно отново Националната здравна стратегия, приета от Вас и съгласно политиката на правителството, за приоритизиране на медицинските грижи в областта на детското здравеопазване, са увеличени цените на клиничните пътеки за лечение на деца, както следва, цялата неонатология. (Шум и реплики.) Госпожо Председател, понеже се търси изслушване, изслушайте ме.

Добре, нека да кажем тогава, че за всички клинични пътеки с код от 7, съответно цялата неонатология, общият размер на увеличение на средствата, тоест увеличение на цените на отделните клинични пътеки, е с 3 милиона – от април до месец ноември 2016 г. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Пак казвам, това е в изпълнение, още веднъж – всяко едно от тези действия не е самоцелно, не е за задоволяване на някакъв лобистки интерес, а произтича от гласуваната от Вас Национална здравна стратегия, нейните приоритети и изпълнение на здравните цели. (Реплики от БСП ЛБ.) Не знам какво значи, но Вие сте гласували тази Стратегия.

Защо протестирате?

Аз наистина не мога да влизам с Вас в спор, господин Миков. И ми позволете, госпожо Председател, да не го правя.

Нека да кажем още нещо за финансирането. С мое писмо до Надзорния съвет на Касата, съответно коригирани надолу цени, стойности и обеми на клинични пътеки в сравнение с миналата година, отново обосновавайки с Националната здравна стратегия, с концепцията на правителството за реформи в здравеопазването, съм мотивирал моето искане като министър на здравеопазването и отговарящ за тази политика Касата да вземе предвид мнението ми и съответно да върне към старите обеми и към старите цени стойностите на тези клинични пътеки по странна причина – в рамките на договорния процес между Касата и Лекарския съюз беше постигната някаква договореност, за която, забележете, няма протокол – за намаляване стойността на клиничните пътеки в онкологията с 60%. Това за мен, като министър, е недопустимо. Благодаря на Надзорния съвет на Касата, че се съобрази с мнението ми и върна тези цени. Отново да кажа, че на база на постигнатото – казвам това не просто като министър, а на базата на постигнато преди два дни споразумение между Министерството на здравеопазването и Сдружението на онколозите, където е подписът на всеки един ръководител на лечебно заведение, занимаващо се с онкология, бивши КОЦ-ове, бивши диспансери, болници – университетски, държавни и така нататък, където постигнахме ясно съгласие относно цените и обемите и ясно разписани текстове в решението на Касата, касаещи гаранцията за комплексност на онкологичното лечение.

Можем още доста да говорим за цени и обеми, но е очевидно, че с това решение на Касата всъщност се гарантират финансовите параметри на стабилност на системата и се дават наистина нови възможности за лечение на пациентите. Дали това е достатъчно? Със сигурност не. Но със сигурност е стъпка в правилната посока както като постигане на целите, заложени в Националната здравна стратегия, така и като допълнителна възможност, не на 100%, разбира се, на 100% нищо не може да стане, но това е тенденцията. Нека да припомня, че когато говорим за единия от приоритетите – увеличаване на дела дейности и финансиране на доболничната помощ, това мнозинство и тази администрация всъщност се е увеличило за последните две години финансирането на доболничната помощ или извънболничната помощ, ако трябва да бъдем лингвистично прецизни, с повече от 56 млн. лв., което е близо с 13% увеличение на относителния дял на извънболничната помощ в общото количество на разходи на Касата. Да кажа няколко допълнителни неща от решението на Касата, вследствие на приетите от Вас промени в Закона и вследствие на нормативните актове на Министерството всъщност получават пациентите и респективно биват заплащани на лечебните заведения. Първо, от 1 април се въвеждат три абсолютно нови и досега незаплащани от НЗОК дейности – това, което ще изчета сега. Продължително лечение и ранна рехабилитация, осигурена за десетдневен такъв курс за 42 000 пациенти, преживяли тежки неврологични състояние, тежки коремни и кардиологични операции на обща стойност 23,4 млн. лв., което е допълнителен ресурс, който Касата внася. Досега пациентите след такива остри заболявания трябваше да търсят по собствен начин, със собствено финансиране или някъде благодарение на добрата воля на болници и възможността да извървят тази ранна рехабилитация и продължително лечение. Лъчетерапия и радиохирургия. Това е наистина ново, което мога да Ви кажа. Благодарение на отчета на Финансовото министерство на приходните агенции, тоест добрата работа, добрата събираемост и добрата приходна... ресурс на Касата... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо Председател. Имаме възможността да гарантираме и отделно да заделим за другите приоритети, за които говорих досега, допълнително 12 млн. лв. извън разчетените, тоест като преизпълнение на приходната част на Касата, 12 млн. лв. за лъчетерапия и радиохирургия, което гарантира на българските пациенти, че нито един български пациент, който има нужда, не дай Боже, от лъчетерапия и радиохирургия, няма да бъде в листа на чакащ или няма да бъде отлаган във времето по финансови причини. Тоест, целият капацитет (ръкопляскания от БСП ЛБ за приключване на изказването) на апаратурата, в която на четири години в усилията не на една администрация беше...

Ние го извикахме за едно, а той дойде за друго!

Свършвам, госпожо Председател. До този момент лъчетерапията, хеле пък радиохирургията беше предмет не просто на това, че българите трябваше да ходят в чужбина. Тя беше предмет на това, че трябваше да ходят в чужбина и да плащат за това от джобовете си, защото българската държава ги лъжеше, че ние имаме тези възможности. Ние имахме минимални такива и капацитетът на тази апаратура и морално, и физически, и като вид техника беше крайно остаряла. С програмата, пак казвам, на не една администрация, имаме огромен капацитет за лъчелечение и радиохирургия, задоволяващ на 100%, а сега можем да гарантираме, че и капацитетът на тази апаратура може да бъде натоварен пълноценно, защото Касата има осигуреното финансиране. Комплексното лечение на онкологично болните е нещо, за което, пак казвам, с Асоциацията на онколозите имаме пълното разбиране, то е заложено в решението на Касата, тоест, болните няма да бъдат футболна топка с изписани документи между едно и друго лечебно заведение, които нямат договор помежду си, а амбулаторната процедура, която Касата финансира за първи път, отново е свързана с изготвяне на план за лечение, с място, време и ясните стъпки на това лечение, както изисква медицинската наука.

Свършвам. Две изречения. В Наредбата за достъпа премахнахме възможността за доплащане от пациента на дейности, които се покриват от НЗОК. Също така премахнахме възможността по време на Вашия курс или на Ваши близки курс на лечение да изразявате волята си на дарител. Другото, което премахнахме, което беше, между другото, нещо, което, ако не се лъжа, господин Миков постави, за което сигурно ще бъде доволен, е възможността придружители на деца до 7 г. и придружители на инвалиди да заплащат като придружители в болници. Мога да говоря още много, госпожо Председател, но благодаря за предоставената възможност.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, ще фокусирам Вашето внимание върху интересите на българската държава и плащането на данъци. Направихме една изключително точна сметка, консултирайки се с браншови представители, с колеги от комисиите от различни парламентарни групи и искам да Ви кажа, че става дума за най-малко 100 млн. лв., които не влизат като ДДС в българския бюджет години наред. Уважаеми колеги, спомняте си, че не намерихте 19 млн. лв. за майките. Знаете, че има остър финансов недостиг за поддържането на българската отбрана на необходимото равнище в тези тежки условия. Не достигат парите за Българската академия на науките. Целият годишен бюджет, колеги, е 70 млн. лв.! Така че при този остър недостиг на финансови средства да се отстъпват между 100 и 200 милиона сигурни ДДС, които влизат в бюджета, направо си е национално престъпление, тъй като тези пари в момента не се събират, а не се събират поради следната техническа причина, искам да Ви обясня. Знаете, че фирмите, които имат годишен оборот до 50 хил. лв., не регистрират по ДДС, не плащат по ДДС. Тук колегата Гроздан Караджов ми показа бележки, на които пише: „20% ДДС”. Уважаеми колеги, те не плащат никакво ДДС, въпреки че Вие получавате тази бележка! Когато наближат 50 000 лв., те регистрират нова фирма или прехвърлят на друго лице и в българската държава не влиза нищо. Не е вярно, че този така наречен „алтернативен данък” ще бъде в полза на хазната. Нека да кажем на таксиметровите шофьори, които хранят семейства, че към всичко, което плащат към момента на лизингодателя, ще трябва да плащат допълнително до 1000 лв. Допълнително. Така че става дума за около 23 000 коли. Направихме най-песимистичен вариант на среден дневен оборот от 50 – 60 лв. и се получава невнасяне в хазната на 100 милиона. Питайте експертите, ще Ви кажат, че този годишен и дневен оборот е най-малко 100 лв. на лека кола средно, в София над 1000 лв. на ден при трисменен режим на работа. Така че сумата, която не влиза в бюджета на Република България, е минимум 100 млн. лв. Реалистично тя е между 150 и 200 млн. лв. Така че когато днес гласувате, имайте предвид, когато натискате бутона какво правите – лишавате ли българската държава от 150 млн. лв. ДДС в бюджета и те отиват в джоба на така наречените „превозвачи”, които не са никакви превозвачи? В нашата Комисия по бюджет и финанси стана ясно, че една от софийските фирми, колеги, има 900, близо 1000 коли, от които четири коли са всъщност превозвачи, а другите са прехвърлени на знайни и незнайни водачи, които не плащат никакви данъци. Така че завършвам с това: приканвам да гласуваме в интерес на българската държава да не подкрепим този Закон, да искаме срок между първо и второ четене, тъй като и колежката Менда Стоянова Ви обясни за това – тя говори и за бъдещ закон, тъй като има момент на неудобство да се коментира това, което е предложено. В заключение искам да Ви кажа нещо любопитно. Научихме от представители на управляващото мнозинство, че определени хора в Драгалевци са получили дали обещания, дали вече са ги получили, около 500 хиляди картички за първа пролет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

От името на парламентарна група!

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди малко чухме изказване на министъра на здравеопазването, което абсолютно адекватно отразява състоянието на системата на здравеопазване. (Смях от БСП ЛБ.) Абсолютно точно неразбиране на проблемите, хаос и милиони български граждани, лутащи се между отделните здравни заведения. Същият този министър от правителството е издал преди два дни заповед, с която е възложил на лечебните заведения, независимо дали са частни или държавни, да правят графици и да преглеждат. Това показва за пореден път, че в здравеопазването в България положението става военно. Може би трябва да започне и мобилизация на лекарите, на медицинските сестри, на санитарите. Всичко това очевидно е във връзка с едно изказване на министър-председателя преди известно време, че сме във война. Но тази война, която днешното управление е обявило, е война на българските граждани – война срещу тях; война, в която те ще дадат основните жертви. Затова призоваваме министър-председателя да се заеме пряко като отговарящ за изпълнителната власт с решаване на проблемите в здравеопазването. Не може днес преди няколко часа, след като поискахме изслушване на министъра, и столичните лекари обявиха, че минават към протест. Няма как търговски дружества да изпълняват заповед на министъра, без да им се заплаща, защото същите тези изпълнителни директори ще фалират търговските дружества и после ще трябва да носят отговорност за това. Наистина положението е военно. Наистина войната е на правителството срещу българските граждани. Призоваваме министър-председателя и управляващото мнозинство да прекратят тази война срещу здравето и живота на българските граждани, която днес се води на територията на Република България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене по отношение на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, № 654-01-24, с още две седмици. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, първо бих желал да помоля в моето изказване да не търсите никаква политика – няма позиция на управляващи, на опозиция и така нататък. Изразявам принципно становище, което си е лично мое, от гледна точка на това, че имам, макар и скромните претенции, поне от малко да разбирам от транспорт и от този бранш. Няма политика! В края на краищата аз и колегата Вълков през месец октомври внесохме Законопроекта, който трябваше да влезе в сила от 1 април. Тогава, както и сега, съм убеден, че направените промени бяха най-правилните – най-правилните, както в интерес на бранша, така и в интерес на гражданите. Решението ни беше провокирано от редица случаи и инциденти, които се случиха през последните години. Ще Ви дам един простичък пример, тъй като, предполагам, че темата е доста сложна или различна за по-голямата част от Вас. През 2013 г. таксиметров автомобил на голяма таксиметрова фирма се забива в спирка на бул. „Цариградски шосе”. На спирката чакат 20 души. Надявам се, не са виновни те, че са чакали на спирката. Има много пострадали – 12-13, даже има и загинали. Причината – съмнения за техническа неизправност и голямото количество алкохол в кръвта на водача. Наказанието – подведен под отговорност е водачът на таксиметровия автомобил по Закона за движението по пътищата. Никой друг! Дори напоследък е популярно да се говори за Закона за движение по пътищата, никаква друга санкция! Аналогичен пример през същата година или година по-рано. Автобус на голяма бургаска фирма прави катастрофа на Автомагистрала „Тракия”. Загиват хора, има пострадали. Водачът си понася отговорността – това е ясно, и наказателна, и процедурна. Но къде е разликата? Превозвачът, който е носител и собственик на лиценза на този автобус, е санкциониран веднага с отнемане на лиценза. Подвежда се под отговорност технически компетентното лице, допуснало превозното средство да тръгне неизправно на път. Това са два аналогични примера, от които всеки от Вас може да си извади изводите кой по веригата носи отговорността – дали единствено и само водачът, или този, който трябва да го контролира? Дали не е било нужно водачът на този таксиметров автомобил да бъде тестван за алкохол, както изисква законът, и дали автомобилът не е било нужно да мине на технически преглед, както изисква законът? Кой е органът, който трябва да го контролира? Това е носителят на лиценза, това е собственикът на лиценза, който по закон трябва да извършва прегледите, преди започване на смяната. Това е разликата. Давам Ви два аналогични случая, за да видите как се разпределя отговорността. Точно по тази причина през октомври месец бях поканен в студио на сутрешния блок на национална телевизия. Аз Ви обещавам, че това може би ще е последният път, в който говоря пред медии и тук от тази трибуна на тази тема, поемам го като ангажимент, но бях длъжен заради хората, които тогава ни гледаха и слушаха, да взема думата. Тогава водещите ме попитаха дали аз и колегите ми ще можем да се справим със силното лоби, което имат таксиметровите превозвачи в парламента. Аз поех ангажимент, че наистина ще имаме волята и силите да се справим. Донякъде го докарахме, три, четири, пет месеца издържахме. На тези, които тогава дадох обещание, ще кажа, че се извинявам. Не се справих, не можах да удържа на натиска, лобито на таксиметровите превозвачи. Да се извиня и на всички чуждестранни граждани, които, пътувайки от летище София до централната градска част, ще бъдат лъгани в сметките, сметките им ще бъдат надувани. Ще се извиня на не дай си Боже и на следващи пострадали от водачи на таксиметрови автомобили, които имат техническа неизправност или са употребили алкохол. Извинявайте! Ще използвам възможността да го направя от тази трибуна, защото няма да обикалям медиите. Извинявайте, съграждани и гости на България, не можах да се справя със силното лоби на таксиметровите превозвачи! Благодаря. (Силни ръкопляскания от БСП ЛБ и възгласи „Браво!”, единични ръкопляскания от останалата част на залата.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, благодаря Ви, че бяхте толкова честен с нас, макар и независимо от това какво ще произтече от това изказване. Не съм съгласен само по едно перо – няма как да не прозра политическо говорене в него, тъй като парламентът на България е най политическият орган на държавата. Бяхте прав: за всички тези случаи трябва да има някой, който да носи отговорност и тя не трябва да бъде премахната. Аз не смятам, че парламентарната група – това е повече като обръщение към всичките Ви колеги от групата на ГЕРБ, трябва да изпадате в положение на цунг-цванг, тоест да правите ход, който знаете, че е грешен. Сами се замислете върху действията си, защото това, което предложихте миналата година към края, беше добро. Недейте сега да го отменяте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и „Атака”.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Михов, буди възражение и дава основание за реплика само първото изречение от Вашето изказване – че тук няма да има никаква политика в това, което ще кажете. Напротив, Вашето изказване беше впечатляващо със своята откровеност и смея да кажа, със своето достойнство. Какво означава обаче, че се противопоставяте срещу един лобистки текст, срещу едно поведение, което защитава чрез политически акт лобистки и корпоративни интереси?! Това е друга политика, тоест тук се срещнаха две политики – тази, която Вие изразявате в момента по този конкретен случай, и онази, която е достойна да бъде презряна и отречена. Като се съгласявам с това, което казахте, и Ви призовавам това да не е последното Ви изказване по въпроса, Ви репликирам само в тази част – че тук нямало никаква политика. Напротив, срещнаха се две политически линии – по достойнство и по интереси. Аз приемам Вашето изказване като много сериозно.

Уважаеми господин Михов, имам въпрос към Вас. Когато разговарях с колеги от групата на ГЕРБ днес и им зададох въпроса коя е причината да бъде вкаран този лобистки текст, отговорът, който получих, беше: „Има 500 хиляди причини”. Изразът „има 500 хиляди причини” означава, че на някого са били платени 500 хиляди лева. (Смях, оживление, възгласи: „Еее!”.) Искам да попитам господин Михов: известни ли са Ви корупционни практики във връзка с внасянето на този лобистки текст на вниманието на парламента? Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз започнах своето изказване, че не влагам никаква политика. Още през месец октомври, когато гласувахме Закона, внесен от мен и колегата Вълков, предупредихме, че политика в него няма. Предупредихме всички парламентарни групи да не се упражняват на гърба на този Закон и да не използват евентуалното недоволство на бранша за вадене на политически цели. Не ми е известно нищо по-различно от това, което казах в самото си изказване. Нищо по-различно! Пак казвам, заявявам принципна позиция на човек, който има претенциите малко от малко да разбира от този сектор и от дългия ми опит в Комисията по транспорт. Пак казвам: това ще бъде последното ми изказване по темата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по принципен въпрос. Искам да Ви попитам: с какви очи сега Вие ще смените своето решение, което приехме единодушно миналата година? По какъв начин пред себе си, пред съвестта си, гледайки се в огледалото, ще си обясните това непоследователно поведение? Дали издутият джоб полека-лека ще Ви смали срама, който ще видите в огледалото? Вие днес сте изправени пред избор. Под формата да гласувате нещо, което е уж свързано с данъците – след малко ще Ви убеждават как ще изсветли този бизнес и как всичко ще бъде наред, сте принудени да гласувате дали утре ще има катастрофи с таксита по улиците, дали утре пияни шофьори ще карат таксита, дали утре счупени таксита ще се движат по улиците! От Вашия глас днес зависи дали ще има ред и безопасност в таксиметровите превози, или България ще се слави с най-скъпия си транспорт от летището до центъра на София, за чужденци – някъде около 100 лв., което е прекрасна пиар акция за България! Днес сте изправени пред избора да подкрепите живота и здравето на обикновения човек, който ползва такси, или да удовлетворите исканията на някои, които имат доста пари, за да си платят и подплатят едно такова искане! Днес според гласуването ще се определи дали в парламента има хора, които спазват клетвата, дали са тук, да защитават интересите на народа, или ще спазват лобистките интереси, които в момента съществуват в парламента и за които господин Михов говори. Призовавам Ви: недейте да се подвеждате и на лъжата, че между първо и второ четене нещо ще се промени! Напротив, между първо и второ четене ще отворите възможността, за да се напълнят допълнително кесиите на онези, които все още се съмняват! Защото, повтарям, става въпрос за лобизъм, от една страна, и за парламентаризъм, от друга! Става въпрос за последователност в мненията, които сме имали! Нищо не се е променило от миналата година досега, за да може Вие да си промените мнението. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ерменков, от тази трибуна говорихте за лобизъм, а дали ще можете да ни предложите доказателства за това, за да чуе цялата зала и да стане ясно на абсолютно всички? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Александров, отговорът на Вашия въпрос стои по следния начин. Нека да попитаме седящите на последния ред представители на Изпълнителната агенция: колко заявления са подадени до днес в изпълнение на Закона, който трябва да влезе вдругиден? Попитайте ги и те ще Ви кажат, че сигурно има едно или две. Какво означава това? Означава, че целият бранш знае, че в парламента има група, която ще гласува така, че онова, което трябва да влезе от 1 април, да не влезе! Ето Ви едно от доказателствата!

Вие сега ли го разбрахте?

Другото доказателство. Мисля, че господин Михов го каза, като излезе на тази трибуна – не съм аз единственият, който говори за лобизъм. Най-хубавото доказателство, което Вие ще видите, е когато гласуваме и поискате резултата по групи – кой как е гласувал, а после и в разпечатката поименно. Тогава ясно ще лъсне кой защитава интересите на големи фирми, лобистите на таксита, и кой все пак си е поставил за цел да защитава живота, здравето и честта и на парламента, и на обикновените граждани! Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, след всички реплики да вземем да направим и ние едно изказване, за да може да се включим в общия тон. Интересното обаче е, че е много слаба активността именно на тези, които вкарват тези поправки. Разберете колеги, искате да смените Закон, който сами сте приели. Цялата зала в края на 2015 г. гласува за тези поправки, защото те бяха действително добри. В момента става така, че искате да ги отмените. Получава се, че на базата даже на това, което е записано в предложения Законопроект за първо четене, беше сменено на „Орлов мост” от министър Московски, който каза какво ще изтегли и какво няма да изтегли. Другото, разбрахме от преждеговорившите, както и ако се направи обстоен анализ, че има много дупки. В самия сектор има много проблеми и не мисля, че една такава поправка в местните данъци и такси, включително и в Заключителните разпоредби на предложения Законопроект, би решила всички проблеми. Разберете, че вместо да решавате проблема или да търсим даже през фискалната политика по-голяма дълбочина – опазването на доходите в бюджета от гледна точка на ДДС, да сложим примерно апарати, свързани с Националната агенция по приходите, вървим в съвсем различна и обратна посока на това. Ако действително е вярно твърдението, че на 1 април, влизайки в сила на новите разпоредби, има подадени само две заявления от две фирми за регистрация, то това е доста сериозна почва за притеснения, тъй като самите фирми са имали най-малкото пет месеца, за да преминат към тази регистрация, но те не са го направили. Подбужда се въпросът защо не са го направили? Навежда се на мисълта, че има лобизъм, и то доста съществен в този Законопроект. Разберете, че и на таксиметровите шофьори, които бяха онзи ден на „Орлов мост”, надали им е обяснено изцяло какво точно пише в Законопроекта, какво точно ще се случи с тях, какво ще стане между първо и второ четене. Много сериозно е и притеснението ми защо сега се прави? Данъчната кампания със законите, които пълнят бюджета, влиза от месец октомври нататък. Защо Вие решихте, че през месец март трябва да внесете такъв Законопроект? На Комисията по бюджет и финанси ни е пределно ясно, че това се случва обикновено към края на годината – така нареченият пакет „данъчни закони”, където минават промените именно по бюджета. Но не… (Шум и реплики.)

Разберете, и господин Кадиев каза нещо съществено – през 2006 г. е отменен старият режим, и е въведен новият, който е в момента. Този режим не е довел до по-добри резултати, даже, напротив! Тогава Националната агенция за приходите също са излезли с положително становище и са искали промяна на режима. Защо смятате, че новият режим ще доведе до по-добри финансови резултати? Защо смятате, че това, което Вие се готвите да приемете сега, би било по-добро за българския гражданин? Това са част от въпросите. Имаше колеги, които изключително много и добре се бяха подготвили по темата, говореха доста по-комплексно от мен. Ще Ви кажа, че това нещо няма да го подкрепим, както не сме го подкрепили и в Комисията. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Хубаво е, че все пак се провеждат дебати по този въпрос. Лошото е, ако колегите са следили внимателно този така наречен „дебат”, че, първо, нямаше очертаване на истинския проблем – откъде тръгва, защо тръгва, откога е тръгнал. Другото, никой не посочва алтернатива за решаване на проблемите. Тоест всички преждеизказващи се са съгласни, че има проблем, съгласни са, че държавата губи десетки, някои споменаха дори стотици милиони от невнесени данъци, но нека да очертаем всъщност, каква е истинската картина. Първо, личи си, че преждеизказващите се не познават така наречената Наредба № Н-18, по-точно наредбата за касовите апарати. Тоест интересно защо никой от тях не акцентира върху този проблем, че всяко такси, представлява търговски обект. Като такъв търговски обект то трябва да е снабдено с касов апарат, а съгласно същата тази Наредба № Н-18, този касов апарат трябва да е онлайн в директна връзка с Националната агенция по приходите. Защо казвам това? Защото колегата Караджов правилно засегна проблема с порочните практики. Само че, когато се осъществява този контрол чрез ежедневния касов отчет, има вече механизми и начини тези порочни практики за създаване на кухи фирми, тези кухи фирми да бъдат прехвърлени на граждани от маргиналните групи заедно със задълженията, да бъдат пресечени още в зародиш. Само че, години наред, тъй като Наредба № Н-18 не е от вчера, не е от онзи ден, не е и от миналата година – по памет цитирам, мисля че е от осем години, никой не се е нагърбил да я вкара в това приложение. Трябва да Ви дам информация, че огромна част от така наречената „синя зона” в България работи с така наречените „паркомати”, които играят ролята на касови апарати, само че, забележете, нямат фискална памет, а случайно не са свързани в такава връзка съгласно същата тази Наредба. Изтичат десетки милиони левове, които биха постъпили в общинските бюджети. Ето Ви още един такъв пример. Никой не казва, уважаеми колеги, че само преди няколко месеца приехме Кодекса за застраховането. Ами, дайте да видим сега задължителната застраховка „Гражданска отговорност” – какво се приема в този Кодекс за застраховане, кой застрахова автомобила и всъщност, кой трябва да бъде посочен, че управлява този автомобил? Нима беше сложно някой от Вас да формулира въпроса, че водачът, който управлява този автомобил, трябва да е например със сключен трудов договор и да се знае, че този автомобил е застрахован, движи се. Естествено, няма кой да го каже, защото е по лесно да се вихрят едни гръмки речи, едни популистки изказвания, но истината е, че в този момент за условията на България решението с така наречения „алтернативен данък” е все пак решение. Истина е, че не са добре формулирани в предходната част някои от текстовете, но пък е истина, че вчера имаше Бюджетна комисия, и се надявам, че госпожа Стоянова ще потвърди, на която всички представители на тези браншови организации са присъствали и се е стигнало до консенсусен текст, който ще бъде внесен на второ четене. Нали така, госпожо Стоянова? Тоест, оттук нататък всички дебати стават безсмислени, когато е постигнато консенсусно решение. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Байрактаров, аз излизам на реплика, за да Ви отговоря на въпроса. В доклада на Комисията изчетох всички браншови организации, които присъстваха и всички те участваха в дебата. И всички те са съгласни с това, което на Бюджетна комисия изложихме като концепция за промени между първо и второ четене – именно промени, които ще гарантират и ще отстранят страховете на някой от преждеговорящите. Нещо повече, аз искам да Ви кажа, че още преди Бюджетна комисия, лично съм разговаряла с господин Миков, лично с господин Караджов, а на Комисия и с господин Свиленски. Той, между другото, го потвърди от тази трибуна. Те са съгласни и подкрепят тези промени, които ще внеса аз и, разбира се, ако желаят да ме подкрепят, и те, между първо и второ четене, които ще гарантират, че страховете, че монополът се запазва, страховете, че превозвачите ще продължат да сключват фиктивни трудови договори, така както господин Караджов от тази трибуна каза, ще вземат на работещите по трудов договор при тях шофьори пари и за осигуровките им и няма да ги внасят в бюджета, така както се случи и има вече осъдени по тази тема, и както се случва постоянно, така че потвърждавам това, че наистина между първо и второ четене ще бъдат внесени доста поправки, които ще изгладят тези страхове и ще гарантират наистина, че ще направим един значително по-добър закон. Но понеже нямам време, в изказването си ще Ви отговоря и за Наредба Н-18.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Байрактаров, Вие заявихте, че нямало алтернатива. Напротив, има алтернатива и това е сега действащият Закон. (Реплики.) Точна така! И по отношение на предишната реплика – няма да се впускам, но тя на практика очерта всички недъзи, за които тук се говореше, за този – предстоящия Законопроект, който сега предстои да се гласува и да го приемете в пленарната зала. Много пространно, много задълбочено и експертно тук се говори от тази трибуна по отношение на недъзите, бъдещите вреди, които ще произтекат от приемането на този Законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Всъщност аз само мога да благодаря на госпожа Менда Стоянова, че потвърди всичко това, което казах в изказването си, и наистина е важно да се постига консенсус, защото лично мен не ме интересува коя политическа сила по какъв начин се опитва да извлича политически дивиденти, когато ще бъдат засегнати хиляди български граждани от това, че няма добре работещ Закон. Това мен не ме интересува. Благодаря на госпожа Стоянова, че беше откровена и за пореден път потвърди това, което и аз казах. Що се касае до репликата на колегата Филип Попов, всъщност аз не разбрах Вие в какво ме репликирайте. (Шум и реплики.) Аз не разбрах за какво беше Вашата реплика, което за пореден път показва, че не се търси конструктивното поведение, а се търси създаване на напрежение в обществото, търси се извличане на политически дивиденти. Може би това си е Ваше право като политическа формация, но, пак казвам, това не е добре за българското общество, за потребителите на този вид услуги и като цяло въобще. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко бих искал да поднеса уважението си към народния представител господин Байрактаров и да поясня, че когато в предишното си изказване се обърнах към него като към журналист, аз много уважавам това му качество и го направих наистина единствено и само воден от подбудите на това, че като журналист много пъти той също в свои предавания е повдигал теми, които в последствие са ставали обект на проверки от страна на прокуратурата. Именно заради това бих искал да изясня този въпрос пред Вас. По отношение на това, което Вие питате: в момента така са построени нещата, че Държавната автомобилна инспекция прави една регистрация. В последствие имате още една регистрация в общината и имате НАП. Тези три институции не си говорят. Така наречените „фискални бонове” са незаконни, тоест не трябва да търсим събирането на данъците в посоката на този предлаган Ви Законопроект. Трябва да се търси в това да се издаде наредба, с която касовите апарати, тоест таксиметровите апарати да бъдат узаконени и тези апарати да станат фискализирани с директна онлайн връзка към НАП. Тогава няма да криете доходи. Тогава и шофьорът няма да крие от фирмата майка доходи и самите фирми няма да крият обороти от над 600 милиона. Значи, Вие не виждате гората от едно дърво. Вие не виждате гората от едно единствено дърво. Не виждате 50 милиона ДДС, а виждате 3 милиона корпоративен данък. Браво!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, днес наистина се състоя един хубав дебат. За съжаление, с малки изключения преждеговорившите бяха повече с изказване в лозунги, неверни твърдения от типа „една жена каза в коридора”, които, ако те са се сериозни народни представители, трябва да ги изпратят на съответните органи – било Комисия за защита на конкуренцията, било прокуратура, било други органи. Още повече това важи за бивши председатели на комисия, която касае пряко този проблем и ако този проблем е бил идентифициран с факти, е трябвало да бъдат сезирани тези органи. Нещо повече, тук бяха очертани много проблеми и тези проблеми наистина съществуват. С този Законопроект ние се опитваме да решим тези проблеми. Може би не всичките. Може би ще се наложи втора стъпка по-нататък, но така или иначе това е стъпка в правилната посока. Проблем номер едно: този бранш не плаща данъци! Фактите бяха изнесени и при представяне на Законопроекта. Факти, за които и аз от тази трибуна съм говорила, станаха ясни в Комисията по бюджет и финанси. И не говорим само за неплащането на корпоративен данък, така както госпожа Йорданова каза и посочи две цифри: Бургас, Ямбол и Сливен – за една година 10 600 лв. от целия бранш, в Пловдив – 26 000. Разбирате, че това е смешно! Този бранш не плаща данък, не плаща корпоративен данък. Не плаща данък върху доходите. Но аз искам да Ви кажа и още един проблем – голяма част от този бранш, за съжаление, не внасят и осигуровки. Господин Караджов тук от тази трибуна каза и даде пример, за което аз много му благодаря, и смятам, че няма основание да иска след това лично обяснение, защото не го засягам с това свое изказване, госпожо Председател, че има много фиктивни служители на трудов договор в големи фирми. 2014 – 2015 г. съвместно Пловдивска прокуратура и НАП-Пловдив, извършиха мащабна проверка в този бранш в Пловдив. Двама от собствениците на големите превозвачески фирми вече са в затвора за неплащане на особено големи размери данъци – единият за 1 милион 800 хиляди, другият – за над 2 милиона, и забележете: една голяма част от тези данъци бяха невнесените осигуровки на работещите по трудов договор при тях служители, водачи. Самите водачи – ясно и категорично в хода на разследването казаха, че всеки месец те плащат на своя превозвач, своя работодател, тъй като те са на трудов договор, държа да го запомните, дължимата част от осигуровките си, само че те не отиваха в бюджета, а отиваха в джобовете на въпросния работодател. Това са фактите. Имаше и други факти, които господин Михов спомена – че съществуват тъй наречените „копърки”. Тези копърки не може да бъдат идентифицирани за кого работят, от чие име, кой е техният превозвач, кой е техният водач. Естествено, те не внасят данъци и осигуровки, но правят и други нарушения, за които не могат да понесат определената вина. Смятам, че тези проблеми са факт и че те ще бъдат отстранени с този Законопроект, когато бъде приет на второ четене. Какво имам предвид? Този Законопроект включва две части. Едната му част е облагането с данъци. Там, за да се избегне това неплащане, понеже всички тук единодушно сме наясно, че този бранш не плаща данъци, е въвеждането на алтернативен данък, който ще бъде в приход на общината и ще бъде определян като годишен размер от общинския съвет на съответната община, в диапазон, който ние ще приемем в този Закон. В едно от изказванията беше изказано притеснението, че няма да има равнопоставеност между такситата в един по-голям и един по-малък град. Точно с конкретните решения на съответния общински съвет ще се постигне тази равнопоставеност в зависимост от това колко таксита има, колко клиенти, колко голям е този град. Общинският съвет ще определи най-точно размера на този алтернативен данък. Второ, този алтернативен данък ще бъде внасян от превозвачите. Превозвачи са тези, които са регистрирани като такива в Агенция „Автомобилна администрация”. Превозвачи са тези, които подават заявление и получават разрешение от кмета на съответната община да извършват таксиметров превоз с определени коли на територията на тази община. Точно те ще бъдат задължени да внесат алтернативния данък, и забележете, преди получаването на разрешението от общината. Гарантирано този приход ще влезе в общината. И всеки, който не го плати, няма да получи разрешение. А ако работи без разрешение, той ще бъде санкциониран. Въпросът е от кого. Имаме няколко органа, които в момента извършват тази проверка. Преди всичко това е „Автомобилна администрация” с нейния сравнително ограничен брой инспектори, органите на МВР. В този Законопроект ние ще предложим да се разширят правомощията на кмета на общината, за да има право със своите инспектори, със своите хора да извършва контрол и да отнема разрешителни, когато установи нарушения. Кой носи отговорността за всички тези случаи? Превозвачът! Този Законопроект, уважаеми колеги, има и втора част, която основно разбунва духовете. Това е частта, която е в промените на Закона за автомобилните превози. Съгласно действащото към днешна дата законодателство...

Абе това го няма в Закона, госпожо Стоянова!

Как да го няма?!

Госпожо Председател!

В тази част на Законопроекта за автомобилните превози най-много се атакува текстът, че на водачите се дава възможност да работят от името на превозвача и за своя сметка. В действащото законодателство в момента всеки шофьор, водач, собственик на автомобил, който иска да осъществява тази дейност, може да я осъществява само по два начина. Първият начин е, ако той се регистрира като превозвач в „Автомобилна администрация”, само че трябва да бъде търговец, трябва да отговаря на поредица изисквания, въведени в Закона и в Наредба № 34 – да има технически лица, които да отговарят дали колите са изправни, да има редица други задължения, които са сериозна финансова тежест за обикновените водачи. Затова, уважаеми дами и господа, няма толкова заявления, подадени в „Автомобилна администрация” за издаване на такива разрешения или регистрации за лицензии на превозвачи. Вторият начин, по който в момента може да се осъществява тази дейност, е нает по трудов договор към съответния превозвач. Имаме много случаи. Малко преди това Ви дадох пример от Пловдив как хората си плащат всичко на превозвача, но то не отива в бюджета. Нещо повече, част от тези водачи работят със собствените си коли. Те са ги дали на превозвачите, а след това този превозвач трябва да го наеме на трудов договор, за да кара собствената си кола. Защо, уважаеми дами и господа, ние тук, в ситуация на пазарна икономика ще ограничаваме да се развива един бизнес?! А той да може да работи! С промяната, която се предлага, ние даваме възможност на този водач – физическо лице, което има удостоверение за водач, а той трябва да отговаря на определени условия за това удостоверение, да може със собствената си кола да извършва таксиметров превоз, без да се налага да се регистрира като превозвач и да прави купища разходи, да назначава хора в своята фирма и така нататък. И това е от името на превозвача и за своя сметка. Нещо повече, в Закона ще предвидим взаимоотношенията между този водач и превозвача да се осъществяват единствено и само с писмен договор. Нещо повече, когато превозвачът регистрира в регистъра на „Автомобилна администрация” автомобилите, с които смята да извършва таксиметров превоз, той ще трябва да регистрира имената на всички водачи, с които е сключил писмен договор – да работят от негово име и със собствена сметка. Този регистър на „Автомобилна администрация” ще стане публичен. Когато инспектор от полицията от „Автомобилна администрация” или от общината прави проверка, много лесно през интернет може да провери дали тази кола и този водач са регистрирани в публичния регистър на „Автомобилна администрация”. Още една стъпка. След като този превозвач отиде в общината да поиска разрешително за осъществяване на тази дейност на територията на общината, сега прилага списък на автомобилите, с които ще осъществява тази дейност. Ние ще го задължим да сложи приложение – имената на водачите, с които е сключил писмен договор. Нещо повече, в конкретното разрешително, което ще искаме с промяна в Наредба № 34 – да бъде сложено на видно място, до таблото с цените на таксиметровия автомобил, там да бъде и името на водача, ако той работи от името на превозвача и за своя сметка. Смятам, че с всички тези неща, които Ви казах, ще отговоря на Вашите притеснения и страхове. Това е пътят. Тук беше повдигнат въпросът за касовите апарати. Напълно приветствам господин Байрактаров, който го повдигна. Мисля, че и господин Гечев го повдигна преди това. Смятам, че таксиметровите апарати трябва да бъдат с фискални апарати и както всички останали – трябва да бъдат вързани с НАП. Проблемът се състои в това, че в момента тези таксиметрови апарати, които са уредени с Наредба № 34, нямат техническа възможност за подобна връзка. Това означава, че следващата ни стъпка, уважаеми дами и господа народни представители, които го предлагате, е именно да поискаме промяна в касовите апарати, че да могат да имат фискална памет и да се свързват с НАП, за да контролираме оборотите, както поискаха колегите отляво и колегите отдясно. Две думи за застраховката и за отговорността. Когато един превозвач е регистриран в „Автомобилна администрация”, в публичния регистър, и е заявил колите, с които е регистриран като превозвач, кой, дами и господа, прави застраховката на тези коли? Превозвачът. Кой носи отговорност, ако настъпи произшествие? Този, който е направил застраховката – превозвачът. Това е истината. Всички останали внушения, че целта на този Закон е да се освободят превозвачите, че да продължават да печелят на гърба на водачите, на клиентите си и на гърба на бюджета, не са истина! Или част от Вас умишлено не казват истини, за да не употребя лоша дума и да ми се скара госпожа Председателката, или наистина не са чели, не са слушали, не искат да влязат в темата (реплики от народния представител Михаил Миков и група народни представители от БСП ЛБ) с цел да намерим, господин Миков, консенсус и да направим работещ закон, който да удовлетворява и превозвачите, и водачите, и фиска. Само че преждеговорившите само се противопоставяха на това, което е внесено и на това, което Ви казвам, че ще внеса между първо и второ четене. Това не е конструктивен диалог, не е решение на проблема. Ако днес тук това Народно събрание не приеме този Законопроект, мога да Ви кажа какво ще се случи – ще остане монополът на 2000 превозвачи (шум, възгласи и реплики), които ще продължат да не плащат данъци, както са свикнали досега. Нещо повече, част от тях ще присвояват осигуровките на работещите по трудов договор шофьори, водачи, както са го правили и досега, независимо от наказателната им отговорност. Всичко това няма да доведе до решение на тези проблеми. Така че, аз Ви моля да бъдете конструктивни. Моля Ви да търсим решение, така че проблемите да се решат, включително, ако се наложи да правим и следващи стъпки (шум, възгласи и реплики), а не с най-общи фрази, с подхвърляне на обвинения... (шум и реплики).

Много съжалявам, че съм дълга, но мисля, че имаше и преждеговоривши, които се изказваха доста по-дълго от мен.

За разлика от мен обаче говореха общи приказки! Благодаря.

Нямат време.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! Първо, това, което казахте за касовите апарати, е така, но то е обект на Наредбата. Наредбата е подзаконов нормативен акт, тоест към Министерството, това е на правителството. Второ, не може да кажете, че ако не приемем този Закон днес, от утре ние ще подкрепяме несъбирането на парите. Първо, този Закон влиза в сила от 1 януари 2017 г. – и да го приемем днес, положението ще е същото до края на бюджетната година, освен ако не сте решили да правите промени в Закона за държавния бюджет, актуализация, както и по останалите бюджети. Беше редно като вносители да излезете и да кажете нещата още в началото. Много е хубаво да изчакате абсолютно всички да излязат и да си кажат нещата, и след това да излезете и да излеете едни намерения за нещо бъдещо. Това, което в момента сте записали, включително и това, което министърът на транспорта обясни на таксиметровите превозвачи, са две различни неща. Когато през месец октомври и ноември 2015 г. сте гласували, тогава ли бяхте искрени със „за”, или когато сега желаете да направите промени, да отмените това, което Вашата група е предложила и за което Вие сте гласували? В кой от двата случая? Благодаря.

Госпожо Стоянова, много кратка реплика. Не мога да се въздържа, защото Вие не споменахте нещо много важно. В момента таксиметровите превозвачи имат право да работят по два начина – на трудов договор, или като превозвачи. Госпожо Стоянова, на двете фирми, чиито шефове в момента са в затвора, доколкото зная, всичките техни шофьори са били на трудов договор. Мисля, че това е порочната практика, а не е порочна практиката „алтернативният данък”, който въвеждаме ние – от една страна. От втора страна, госпожо Стоянова, трябваше да се каже, че в Пловдив са събирани по 750 хил. лв. до 2008 г., в момента се събират по 26 хил. лв. Това са две изключително важни неща, които не трябва да се премълчават, а трябва да се споменават. По отношение на това, че министърът е поел ангажимент, искам да Ви кажа, че министърът не е поел ангажимент. Той каза, че ще говори с всички групи, подкрепящи правителството. Не е поемал ангажимент пред никого – аз бях с него. Искам да се спре и с тази спекулация, защото не бива със спекулации и внушения в тази зала да се решават проблемите на държавата. Благодаря.

Ти какво правеше там с него? (Размяна на реплики между народния представител Станислав Иванов и група народни представители от БСП ЛБ.)

Аз ще отговоря на една реплика на господин Александров – кое ме накара да си променя мнението от месец октомври? Много просто – това, което беше прието през месец юли и удължено през месец октомври, внесено от колегите и подкрепено от залата, всъщност не решава проблема. Един анализ, който направих и за себе си... (Реплики, възгласи и шум.) То няма да го реши. Вижте, то е подходяща мярка за колегите отляво, защото така, пазарната икономика пасти да яде, но тук имаме превозвач, фирма, трудов договор и никакъв друг начин да осъществявате дейността си, различна от това. (Силен шум, реплики и възгласи.) Закон за задължения и договори, Търговски закон, няма значение, за този бранш те няма да важат. Смятам, че това не е правилно и това е причината да преосмисля и собственото си гласуване. Нещо повече, отчела съм всички негативи, които има към момента и които накараха колегите да внесат тази поправка през месец юли и всички ние да я гласуваме. Тези негативи ще бъдат отразени в сегашния Закон и ще бъде гарантирано, че те няма да се случват. Превозвачът ще носи своята отговорност докрай, превозвачът ще бъде данъчно задължено лице и задължително ще си внесе предварително вноските. Смятам, че това е основателна причина и за всеки един от Вас да преосмисли позицията си.

Госпожо Председател, аз съм дисциплиниран депутат и ще Ви кажа за какво иде реч. По начина на водене. Госпожо Председател, Вие допускате на първо четене на Закона да обсъждаме мечтите на госпожа Менда Стоянова. Тя споделя мечти как ще изглежда Законът на второ четене, на пето четене. Такова чудо по света няма. Като се гледа на първо четене, ние обсъждаме този текст, а не мечтите на госпожа Менда Стоянова. Това е моят проблем. Следователно да се върнем към текста на първо четене, защото ми се струва, че този Закон трябва да не мине в този вид – той е лобистки, и някои хора ще трябва да връщат картички. Животът е несправедлив. (Ръкопляскания.)

Не съм го засегнала.

Искам да внимавате, госпожо Председател, кого съм засегнала.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Призовавам към спокойствие. Госпожо Стоянова…

Ще мине гласуването. Не се притеснявайте. Госпожо Стоянова, Вие ме засегнахте, първо, като интерпретирахте неправилно мои думи и, второ, като интерпретирахте неправилно мои действия.

Не съм го засегнала.

Стана ясно от контекста, че аз като председател на Комисията не съм си бил свършил работата. Госпожо Стоянова, аз работата си я свърших! Комисията на два пъти с единодушие – кога сте имали Вие единодушие във Вашата Комисия, гласува „за” промените „Вълков-Михов”. Това беше свършената работа! Вие какво направихте през октомври месец? Вкарахте ми лобисткия текст, за щастие, не можа да мине. Сега какво? Породи се някакъв проблем. Тогава казахте ли, че този проблем ще го решите? Пет месеца – как го решихте този проблем, та днес ми казвате, че между първо и второ четене щяло да има сериозни промени? Какви са тези сериозни промени? Я по-добре си го изтеглете този текст. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) По отношение на грешната интерпретация. Госпожо Стоянова, не е работа на парламента да въвежда онлайн връзката на НАП с таксиметровите коли. От 2006 г. досега изпълнителната власт е имала сто пъти време да ги въведе и тогава щяха да лъснат истинските обороти, а не сега да пробутвате този с извинение недоносен данък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Сега аз искам лично обяснение, че ме обиди, че внасям недоносени данъци. (Смях.)

И аз мога да искам лично обяснение.

Благодаря, госпожо Председател. Гласувах против, защото този Закон очевидно е лобистки, защото този Закон не защитава по никакъв начин интереса на българските граждани, в това число и на таксиметровите шофьори. Напротив, той ги превръща в едни крепостни селяни към няколко големи таксиметрови компании. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Предлагам процедура – срокът по този Законопроект да бъде намален на пет дни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя обратно предложение – срокът между първо и второ гласуване да бъде удължен на три седмици, тъй като всички станахме свидетели на…

По първото предложение не съм съгласен. Правя второ предложение в рамките на процедура, извинявайте, ако съм нарушил Правилника, срокът да бъде удължен на три седмици, тъй като предстоящият Закон за местни данъци и такси предстои да влезе в сила от 1 януари 2017 г. и няма абсолютно никакъв проблем народните представители да имат максимален срок време, за да направят своите предложения, така че следващата дискусия да бъде действително ползотворна. Благодаря Ви.

Кога е направено това предложение?

Това гласуване е недопустимо.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да бъде удължен срокът между първо и второ четене на Закона за защита при бедствия с още една седмица.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване на времето за внасяне на писмени предложения на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 653-07-14, с максималния срок три седмици, тоест да стане общо един месец.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието и науката, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 март 2016 г. Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Плевен. На заседанието присъстваха проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, проф. Славчо Томов – ректор на Медицински университет – Плевен, и проф. Илко Гетов – председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. От името на вносителя Проектът за решение бе представен от проф. Николай Денков. Предложението за откриване на Факултет по фармация се внася на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и въз основа на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно Протокол № 10 от 2 април 2015 г. на Акредитационния съвет. Заместник-министърът на образованието подчерта, че с откриването на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Плевен, ще се създадат възможности за преодоляване на установения дефицит на кадри по специалността „Фармация” в областите от Северозападна и Централна Северна България. В постъпило писмено становище по Проекта за решение за откриване на Факултет по фармация, Управителният съвет на Националната аптечна камара е изразил своите притеснения за обезпечаване на образованието по специалност „Фармация” с нужния брой квалифицирани преподаватели. В дискусията по Проекта се включиха народните представители Борислав Великов и Снежана Дукова. Народните представители поискаха да бъде уточнена обществената потребност от откриване на Факултет по фармация в региона, както и дали е осигурен достатъчен брой преподаватели за провеждане на обучението. Ректорът на Медицинския университет – Плевен, проф. Славчо Томов поясни, че във връзка с определяне на необходимостта от откриване на Факултет по фармация е било проведено социологическо изследване през 2014 г. с магистър-фармацевти, собственици и управители на аптеки в Северна България и повече от 55 на сто от анкетираните са заявили, че откриването на такова звено е важно за развитието на фармацевтичното образование и професия в региона. В мотивите на проекта са формулирани и други общественозначими цели и мотиви за откриване на това основно звено в структурата на Медицински университет – Плевен, като са аргументирани с инвестиционни намерения от фармацевтичната промишленост. За нуждите на факултета е изградена изцяло нова материално-техническа база, която съгласно препоръката на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация се дооборудва със специфична апаратура за няколко лаборатории. За провеждане на обучението по специалността „Фармация” са предвидени пет катедри и е осигурен необходимия брой хабилитирани и нехабилитирани преподаватели от предклиничните дисциплини с необходимата квалификация и професионална подготовка. В подкрепа на Проекта на решение за откриване на Факултет по фармация бе и изказването на председателя на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз – проф. Илко Гетов, който подчерта, че въпреки, че едва около един процент от фармацевтите търсят работа в чужбина се установява необходимост от още такива кадри в страната. В хода на дебатите бе констатирана необходимост от прецизиране на Проекта на решение с оглед привеждането му в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование и Протокол № 10, от 2 април 2015 г., на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат единодушно с 16 гласа „за”, Комисията по образованието и науката подкрепя по принцип предложения Проект за решение и предлага на Народното събрание да го приеме със следната редакция: РЕШЕНИЕ за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Плевен Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование РЕШИ: 1. Открива Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Плевен. 2. Във Факултета по фармация се извършва обучение по специалността от регулираните професии „Фармация” от професионално направление „Фармация” и област на висше образование „Здравеопазване и спорт” на образователно-квалификационна степен „магистър”.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерски съвет на 7 март 2016 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г. На заседанието присъстваха д-р Петър Москов – министър на здравеопазването, д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, д-р Ваньо Шарков – заместник-министър на здравеопазването, д-р Адам Персенски – заместник-министър на здравеопазването, проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, проф. д-р Славчо Томов – ректор на Медицински университет – Плевен, представители на съсловните и пациентските организации в сферата на здравеопазването. Проектът и мотивите към него бяха представени от проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката. Той информира народните представители, че предложението за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Плевен, се прави въз основа на положително оценен от Националната агенция за оценяване и на акредитационния Проект. Проектът предвижда във Факултета да се провежда обучение по специалността от регулираните професии „Фармация” от област на висше образование 7. „Здравеопазване и спорт” и професионално направление 7.3. „Фармация” на образователно-квалификационна степен „магистър”. Определеният капацитет на Факултета по фармация е 300 студенти. Целите и основните мотиви за създаване на Факултет по фармация към Медицинския университет – Плевен, са в съответствие с националните и регионалните стратегически задачи за развитието на здравеопазването и фармацевтичните грижи. Изградена е нова материално-техническа база и е осигурен достатъчен брой преподаватели, като за реализиране на учебния процес са предвидени пет катедри. Членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха в становищата си и изразиха подкрепа за предлагания Проект за решение. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 16, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Плевен, № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 7 март 2016 г.” Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Госпожо Министър, колеги! На заседанията и на двете комисии присъствах и взех участие. Там, особено в нашата Комисия по образование и наука, доста подробно разгледахме всички предпоставки за създаване на пети Факултет по фармация в нашата страна. Отговорите бяха убедителни както и от ректора, така и от проф. Денков и другите колеги. Действително те са създали вече материално-техническата база по отношение на сградата. Остава да се дооборудват лабораториите по физико-химия, по обща неорганична и органична, може би и по някакви по-специални предмети - нещо, което предстои да се направи. Бяха зададени въпроси, свързани с обезпечаването с научно-преподавателския потенциал – това, което е най-трудно в такива случаи. Получихме убедителни отговори. Това, което може би остана недоизказано и в докладите на нашите уважавани председатели, беше, че създаваме пети Факултет в нашата страна, който, живот и здраве, след няколко години ще доведе до магистър фармацевти около 50 – 60 човека годишно. Толкова, 50 – 60 годишно, напускат нашата страна или поне получават удостоверения от Българския фармацевтичен съюз. По този въпрос би трябвало може би да се замислим, макар и не в момента, за да можем да не обучаваме, да не образоваме висшисти, включително и магистър фармацевти от регулирана професия, които след това напускат нашата страна, след като сме вложили в тях средства и отиват другаде. Трябва да имат достатъчно условия тук и, разбира се, това да бъде закрепено може би с някакви подходящи техни договорни задължения. Така че ще подкрепи Реформаторкият блок, вероятно всички колеги в залата това Проекторешение за създаване на нов Факултет по фармация. Да пожелаем на добър час на колегите там! Благодаря.

Господин Председател, първо, процедура за допускане в залата на заместник-министъра на финансите Карина Караиванова.

И втора процедура, господин Председател – да удължим времето на днешното заседание до приемане на точката.

Господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да не бързаме с удължаване на времето. Ако видим, че наистина е необходимо такова удължаване, нека да продължим дискусията утре, защото днес имаме комисии. Първата от тях е Външната – от 14,30 ч. Предлагам да не ги претупваме и отново да ги отменяме, а да си имаме нормална работа. Не виждам нищо страшно, ако не стигне времето, да продължим утре сутринта. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18 март 2016 г. На заседание, проведено на 23 март 2016 година, Комисията по външна политика разгледа горепосоченият законопроект. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Румен Александров и от заместник-министъра на финансите Фейзи Бекир. Целта на механизма е да се координират и рационализират действията, финансирани от бюджета на Европейския съюз (ЕС) и от приноса на двустранна основа от държавите членки, така че да се засилят ефективността и взаимното допълване на подпомагането, предоставяно на бежанците и приемните общности в Турция. Средствата по механизма са предназначени за спешна хуманитарна помощ, главно за предоставяне на храна, здравни услуги и образование. Те ще бъдат предоставени на Турция по съответните европейски програми, основно по линия на хуманитарна помощ и Инструмента за предприсъединителна помощ. Общият размер на помощта по Механизма е 3 млрд. евро, от които 1 млрд. евро ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС, а останалите 2 млрд. евро следва да бъдат осигурени от допълнителни вноски на държавите членки. На 3 февруари 2016 г. постоянните представители на държавите членки към Европейския съюз обсъдиха и одобриха така нареченото „Общо споразумение”, в което са определени принципите на управление на Механизма и условията за предоставяне на вноските на държавите членки. Съгласно § 40 от Общото споразумение то влиза в сила незабавно, а Европейската комисия започва да поема ангажименти за вноските, преведени от държавите членки, когато сумата по нотифицираните на Комисията сертификати за вноски достигне общ размер 1 млрд. евро или към 31 март 2016 г., като се взема предвид по-ранната от двете дати. Съгласно Общото споразумение всяка държава членка следва да изпрати на Европейската комисия в срок до 31 март 2016 г. „Сертификат за принос” и приложен към него индивидуален график за предоставяне на националната вноска за периода 2016 – 2019 г. Сертификатът за принос се подписва от оторизирано лице – представител на съответната държава членка, и чрез него тя се задължава да извърши съответните плащания. Подписаният сертификат за принос от страна на Република България с приложения към него график на плащанията ще бъде изпратен от българска страна след влизането в сила на Закона за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията. Вноската, която България трябва да направи е 5 876 945,49 евро. Тя е изчислена въз основа на дела на брутния национален доход на страната в общата сума на брутния национален доход на Европейския съюз. Графикът за плащания ще започне от четвъртото тримесечие на 2016 г. с разпределение на сумите за четири години до 2019 г. в съотношение 30:44:22:4. Финансирането на вноската на Република България ще се осъществи от централния бюджет чрез бюджета на Министерството на външните работи в частта, предназначена за финансиране на двустранно сътрудничество и хуманитарна помощ. Споразумението подлежи на ратифициране със Закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 7 „за”, 2 „против” и 4 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18 март 2016 г.”

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерския съвет на 18 март 2016 г. На редовно заседание, проведено на 24 март 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерския съвет на 18 март 2016 г. Законопроектът бе представен от господин Румен Александров –заместник-министър на външните работи. Механизмът за Турция в полза на бежанците е създаден с Решение на Европейската комисия, № 9500 от 24 ноември 2015 г., относно координацията на действията на Съюза и на държавите членки. Целта е да се координират и рационализират действията със съответното финансиране, предназначени за спешна хуманитарна помощ, главно за предоставяне на храна, здравни услуги и образование. На 3 февруари 2016 г. постоянните представители на държавите членки към Европейския съюз обсъдиха и одобриха така нареченото „Общо споразумение”, в което са определени принципите на управление на механизма и условията за предоставяне на вноски на държавите членки. Съгласно Общото споразумение всяка държава членка следва да изпрати на Европейската комисия в срок до 31 март 2016 г. ”Сертификат за принос” и приложен към него индивидуален график за предоставяне на националната вноска за периода 2016 – 2019 г. Финансирането на вноската на Република България следва да се осъществи от централния бюджет чрез бюджета на Министерство на външните работи в частта, предназначена за финансиране на двустранно сътрудничество и хуманитарна помощ. Ратификацията е необходима на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 15 „за”, 1 „против” без „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерския съвет на 18 март 2016 г.”

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Госпожо Вицепремиер! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18 март 2016 г. На заседание, проведено на 23 март 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, внесен от Министерски съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на външните работи: господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи; госпожа Анна Руски – дипломатически служител I степен в Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, и госпожа Зоя Милчева – държавен експерт в Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз”. От страна на Министерство на финансите в дискусията участваха: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите; госпожа Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”; госпожа Ирен Русинова – началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика”, както и госпожа Невена Гамизова, и госпожа Даниела Шопова – старши експерти в същата дирекция. I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, одобрено от държавите членки на 3 февруари 2016 г., както и сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията. II. Механизмът за Турция в полза на бежанците е създаден с две решения на Европейската комисия: Решение на Европейската комисия от 24 ноември 2015 г. относно координацията на действията на Съюза и на държавите членки посредством механизъм за координация – Механизма за Турция в полза на бежанците и Решение на Европейската комисия от 10 февруари 2016 г. относно Механизма за Турция в полза на бежанците за изменение на Решение С(2015) 9500 на Комисията от 24 ноември 2015 г. Целта на този Механизъм е да координира действията, финансирани от бюджета на Европейския съюз и от държавите членки, така че да се засили тяхната ефективност. Тези действия включват посрещане на непосредствените хуманитарни нужди на бежанците и приемащите ги общности, както и подкрепа за националните и местните органи за справяне с последиците от присъствието на бежанци в Турция. III. Общият размер на помощта по Механизма е 3 млрд. евро, от които 1 млрд. евро ще бъдат финансирани от бюджета на Европейския съюз, а останалите 2 млрд. евро - от вноски на страните членки. Предложеното за ратифициране Общо споразумение, одобрено на 3 февруари 2016 г. от постоянните представители на държавите членки към Еевропейския съюз, определя принципите на управление на Механизма и условията за предоставяне на вноските. Съгласно Споразумението всяка държава членка следва да изпрати на Европейската комисия в срок до 31 март 2016 г. „Сертификат за принос” и приложен към него индивидуален график за предоставяне на националната вноска за периода 2016 – 2019 г. IV. Вноската на България е изчислена въз основа на брутния национален доход на страната и неговия дял от общия брутен национален доход на Европейския съюз и възлиза на 5 876 945,49 евро (11 494 129,99 лв.). Графикът на плащанията започва от четвъртото тримесечие на 2016 г., а разпределението на сумите за четирите години е в съотношение 30:44:22:4. Финансирането на вноската на Република България следва да се осъществи от централния бюджет чрез бюджета на Министерството на външните работи в частта, предназначена за финансиране на двустранно сътрудничество и хуманитарна помощ. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейски въпроси и контрол на европейките фондове предлага с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 5 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управляването и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на Сертификата за принос на Република България с приложения към него График на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерския съвет на 18 март 2016 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, госпожо Заместник министър-председател, дами и господа! От името на Патриотичния фронт заявяваме, че няма да подкрепим това Споразумение с Република Турция. Такова беше нашето становище и в Комисията по външна политика, където съм член. Смятаме, че Турция е държава, която предизвика всички конфликти, довели до тази огромна емигрантска вълна, която заля Европа, и България включително. Не сме съгласни заради стратегическата дълбочина на Турция ние да плащаме накрая сметката за имигрантите и бежанците. Още повече през последните години поехме достатъчно бежанци, които преминаха през България, и тези разходи бяха покрити от българската държава. Не смятаме, че е необходимо България да отделя 11,5 милиона за държава, където управлява диктатор! За нас не е ясно каква е разликата между Башар Асад и Ердоган. Няма никаква разлика! Има ли свобода на медиите, има ли опозиция, има ли права на човека, има ли права на малцинствата?! Няма. Какво правим сега? Европа подкрепя с 3 млрд. евро Турция, която се управлява от диктатор! Другият диктатор е лош, а този е добър?! Това е двуличие на Европа. Смятаме, че Европа не трябва да кляка на Турция, а напротив: Европа трябва да изисква от Турция да спре намесата си в други държави. Европа трябва да настоява пред Турция да спре бежанския поток и да не го насочва към Европа и европейските държави. В против случай Европа трябва да наложи санкции на Република Турция, защото това, което се случи през последните години в Европа и в България, е благодарение на диктатора Ердоган. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Ще започна първо с по-общ коментар. Народното събрание е системно неглижирано, а ролята му – омаловажавана от правителството, конкретно – от министър-председателя. В случая, благодаря Ви, госпожо Вицепремиер, че сте тук, но смятам, че си струваше от името на вносителите да ни кажете няколко думи. Нито в комисии, нито в залата бяхме информирани с какви позиции българското правителство и конкретно премиерът Бойко Борисов отиват на срещата на Европейския съвет в Брюксел за един съвет, който е ключов и който, както виждаме, взе важни решения. Ще се спра на тях малко по-късно. Нито в комисиите, нито тук, в залата, министър-председателят или съответните министри не счетоха за нужно да ни информират какви са резултатите от този Европейски съвет, какви решения са взети и по какъв начин е защитен българският интерес. И няма как, защото никак не е защитен българският интерес. Все пак можеше поне да бъдем информирани! Искам да припомня, че нашият Правилник позволява изслушване на министър-председателя по отношение на неговото участие в заседания на Европейския съвет, но досега не го е правил. В същото време правителството ни хвърля тук за спешна ратификация – знам и защо е това бързане, защото срокът е 31 март, едно споразумение, което от наша гледна точка е просто чек за 12 милиона, които българската държава трябва да плати за следващите три години, без да е разяснило какво е то, защо е необходимо, какви проблеми решава, защо България има интерес да даде тези средства! Тези отговори дължите не просто на нас – народните представители, не защото се считаме за много важни в случая, а защото това разяснение е необходимо за българските граждани, които тук представляваме. В края на краищата те трябва да знаят къде отиват средствата, които събирате от техните данъци. По същество. Интересът на България по никакъв начин не е защитен в решенията на Европейския съвет. България не присъства в заключенията на Съвета. Никакви превантивни действия и мерки не са предвидени. Няма механизъм, който би могъл да бъде веднага активиран, в случай че високият риск, на който сме изложени от бежанските потоци, се превърне в реалност. Заедно с това в тези заключения няма също и никакъв пряк ангажимент на турската държава по отношение на България. Всъщност може да се каже, че Турция изобщо няма ангажимент по отношение на други маршрути на бежанските потоци, освен този, свързан с преминаването на бежанци от турска територия в Гърция. Аз ще го илюстрирам, за да не бъда голословен. В заключението на Европейския съвет по този въпрос – той би следвало да бъде темата, която нашите представители там трябваше да защитават, се казва единствено следното: „Европейският съвет следи с изключителна бдителност за евентуална проява на нови маршрути за незаконните мигранти и призовава да се вземат всички необходими мерки в това отношение”. По-безобиден текст по отношение на Турция и по-безсмислен по отношение на България едва ли може да се намери в подобни заключения. Следователно претенцията, че с този цитат по някакъв начин е бил защитен българският интерес в това, мисля, че е достатъчно ясна! По отношение на ангажимента на Турция се споменава единствено нещо в изявлението на Европейския съвет и Турция от 18 март след проведената европейска среща. Това обаче са изявления, които нямат на практика правна стойност. Може би имат някаква морална стойност. В тях се казва следното: „Турция ще вземе всички необходими мерки за предотвратяване на появата на нови морски и сухопътни маршрути за незаконна миграция от Турция към Европейския съюз и за тази цел ще си сътрудничи със съседните държави и с Европейския съюз”. Да кажем, че може би тук можем да разпознаем индиректен ангажимент на Турция към България, но заедно с това да подчертая, че това изявление няма правна стойност! Няколко думи по самия Механизъм. Разбира се, виждаме немалко слабости в текстовете и в начина, по който са формулирани. Не зная дали това е въпрос на формулировка от страна на тези, които са договаряли текстовете, или е резултат от превода. Между другото, учудвам се, че за пореден път ни се раздават документи, на които най-отгоре стои логото на преводаческата фирма. Не знам дали действа за такъв тип споразумения, но би следвало Министерският съвет или съответната дирекция да има свои преводачи. Вероятно аутсорсването и на тази услуга дава по-добро качество, не зная. Споменавам въпроса просто защото ми прави впечатление. Към момента от текста, който ни е предоставен, няма никаква яснота как и по какъв начин ще се контролира изразходването на тези средства. В комисия бяхме информирани, че въпросът ще бъде решаван, след като бъде ратифицирано Споразумението. За нас това е неудовлетворително, защото, когато става въпрос за 3 милиарда, да подпишеш едно споразумение за 3 милиарда хей така и впоследствие да търсиш формите, под които ще бъде контролирано използването на тези средства, за мен звучи малко несериозно! Виждаме и известно противоречие. Да, правилно е, че, от една страна, тези средства са предназначени и се дават в полза на бежанците. В същото време средствата се предоставят на Турция, на турското правителство. В Механизма е предвидено, че ако Турция не ги използва коректно или не изпълнява коректно задълженията си, тези средства могат да бъдат спрени. Някак си отново бежанците се оказват зависими изцяло от коректността на изпълнението на тези ангажименти от страна на турската държава. Струва ми се, че е можело в рамките на тези месеци, които минаха от първото Споразумение – от ноември 2015 г., да се потърсят достатъчно гъвкави форми, които да гарантират, че предвидените средства все пак ще стигат до бежанците. Макар и да не го предполагаме, но все пак е възможно турската държава да не е достатъчно коректна в изпълнението на своите ангажименти. Не приемаме също, че на Европейската комисия се дава правото на вето върху решенията на Ръководния комитет, така както той ще бъде създаден с това Споразумение. Разбира се, там е подчертано, че става въпрос за стратегически решения, но никъде не пише и не е уточнено кои са стратегическите решения на този Комитет. Едно от обясненията е, че Европейската комисия предоставя 1 милиард от средствата, страните членки – останалите 2 милиарда. Но да подчертаем още веднъж, че този 1 милиард не е на Европейската комисия – това са средства, които също идват от страните членки, защото самата Комисия няма собствени средства. Накрая, в т. 29 има една формулировка – не знам дали трябва да навлизаме в тези детайли, но все пак, която е доста неясна. Там се казва, че по искане на държава членка Ръководният комитет може да обсъди временното прекратяване на финансирането, а също позволява най-разнообразни интерпретации какво би могло да означава това. Такива недотам ясни формулировки има и в други текстове. Аз обръщам внимание само на този. Общото впечатление, което се създава, е, че някак си този Механизъм е създаден набързо, за да се постигне нещо, за да има някакви решения, с които да се опитаме да успокоим общественото мнение, и да се опитаме да направим нещо по отношение на тежката ситуация с бежанците и тяхното преминаване от турска на гръцка територия. Да го кажем така, Европейският съвет, като цяло Европейският съюз след поредица безплодни срещи стигна до нещо, което, разбира се, е повече от нищо. Някои частични резултати сигурно ще бъдат постигнати. Ние обаче, поне що се отнася до това Споразумение в този му вид на този етап, не сме готови да подпишем празен чек. Нека това да остане отговорност на управляващите. И една препоръка – в бъдеще да се опитат в по-голяма степен да се опират на парламента, да търсят националната позиция и подкрепата на националния парламент, да формулират по-ясно българските искания, да ги формулират пó навреме. Заедно с това, да се опитват по някои въпроси да обвързват нашето съгласие за подобни решения с други, чисто български въпроси, които остават нерешени с години вече. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа! Господин Вигенин, прави впечатление нещо много важно, което съм сигурен, че и другите колеги забелязват, но трябва да бъде казано. Докато Путин и Ердоган бяха в добри отношения, Вие дума не казвахте по адрес на Турция. Променихте си коренно отношението в момента, в който се влошиха тези отношения. Това е очевидно отвсякъде. Това – едно. Второто, добре е да си съгласувате позициите – какво прави БСП в България и какво прави ПЕС в Европа. Добре е да ги виждате тези неща, защото поведението на ПЕС в Европа, която се председателства от бившия Ви председател, е съвсем различно от това, което Вие правите тук. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Атанасов, първо, все пак да кажа, че в изказването, което направих, не помня да съм коментирал по някакъв начин Турция в негативен план. Говорих по същество за това какво България е постигнала. Второ, за разлика от някои други тук представени политически сили – техни представители, в БСП няма политически талибани – ние формираме нашите позиции на база българския национален интерес, а не от това кой в какви отношения с кого е. Така че да се правят внушения, че БСП си сменя позициите в зависимост от глобалните отношения между едни или други държави, най-малкото според мен е несериозно. Вие имате право на такова тълкуване, защото това е Вашият начин на мислене и ние няма как да го променим. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Надали има някой, който да се съмнява във важността на това Споразумение, тъй като няколко години поред вече говорим за бежанската вълна, за рисковете за Европа, за рисковете за нашата страна, а и последните събития много ясно показват и наклаждат напрежението сред европейските държави във връзка с тези процеси. В този смисъл Споразумението с Турция беше важно, навременно, може би дори малко закъсняло и даващо известна гаранция на европейските държави, и то не само от Европейския съюз. Това Споразумение е подготвяно много дълго време и затова началото на преговорите е проведено в един контекст, а краят на преговорите става по време, когато обстоятелствата са коренно променени. Тоест краят на преговорите настъпва, когато бойните действия в Сирия между отделните групировки са прекратени. Налице е Споразумение, когато „Ислямска държава” губи голяма част от своите позиции и своите територии. Тоест контекстът, в който в момента се обсъжда Споразумението, е коренно различен от този, който е бил по време на обсъждането. Има редица положителни страни в това Споразумение. Първо, включва, и то съвсем активно, една държава – член на Европейския съюз, тоест включва и Европейския съюз като цяло. Второ, включва една държава извън Европейския съюз, като й вменява редица задължения, която е Турция. Третото, което бих искал да кажа – това Споразумение дава решение за хората. Вече няма възможност тези бежанци да бъдат неинформирани – пътят за решение на проблемите им е ясно начертан. И в края на краищата всичко за тези мигранти се поставя в полето на правото. Има вече начин за легализация на тези процеси, има начин и за отхвърляне на тази легализация. По отношение не негативите – също не са малко. Не е ясно кои европейски страни са съгласни да приемат сирийските бежанци, които ще бъдат разменяни за тези, които преминават в Гърция и се връщат обратно в Турция, за да настъпи тази размяна. Има индикации, че поне четири европейски страни не са съгласни с това. Второ, колко бежанци ще бъдат приети? В договора се говори за 72 хиляди. Никой не знае колко от тези, които са пристигнали в Европа, са от сирийски произход и няма да има начин да бъдат върнати, но какво става след 72-хилядния човек? Кого ще връщат на разменни начала в Турция и Гърция и дали Споразумението ще продължи да действа? Третата негативна страна, която аз виждам: плаща се огромна цена на Турция и то не само във финансов аспект. Развързват се ръцете на управляващите в Турция като им се дава индулгенция за всичко, което вършат вътре в страната, а и не само в нея. Ярък пример за това е, че след сключване на това Споразумение турското правителство започва да държи сметка на Германия какво се прави там и какво се пише за порядките вътре в Турция. Това показва, че управляващите в Турция се чувстват в много силна позиция и могат да държат сметка на един от най-солидните членове на Европейския съюз за това, което става. Създава се опасение, че това Споразумение развързва ръцете и за действия в Северна Сирия. По отношение на България и българските национални интереси. Никъде не се споменава България като външна граница. Тоест това, което е приложимо за Гърция – връщането на бежанците, не е приложимо за нас. Ние нямаме никакъв механизъм при един емигрантски поток да се възползваме от това Споразумение освен пожелателните текстове, които господин Вигенин спомена и няма смисъл да ги цитирам втори път. Предполагам, че нашите преговарящи са били подложени на много силен натиск, за да не блокираме подписването на Споразумението. Предполагам, че е имало и обещания, които да е нямало как да се включат в такова Споразумение, но надали ни топлят обещания от типа: татко или големият батко каза, че ще ми купи колело, ама другия път. По отношение на финансовата част. Не смятам, че нашата вноска е толкова съществена. Смятам, че България е длъжна да участва солидарно в този процес. Смущава ме нещо и мисля, че трябва да се поправи в доклада на Комисията по външна политика, където се казва, че общата сума е 3 млрд. евро. В Споразумението се казва: „Начална сума от 3 милиарда евро”. Можете да го проверите в Споразумението. Колко е крайната сума… (Шум и реплики.) Няма указано в Споразумението колко са траншовете. Турската държава искаше всяка година по 3 милиарда. Това не е договорено официално за двата транша. Но дори да са два, в никакъв случай не е общо 3 милиарда. Последното, което искам да кажа по това Споразумение. Сумата, която е за България, идва от бюджета на Министерството на външните работи от перо „Двустранно сътрудничество и хуманитарна помощ”. Никой не даде гаранции, че с тези средства, които ще бъдат отделени, ще бъде подпомогнато Министерството на външните работи, а Вие знаете, че поради недостиг на средства, Министерството на външните работи закрива представителства и посолства в страни, които са доста атрактивни и доста важни за нас. Смятам, че това трябва да бъде поето по един или друг начин от държавния бюджет. Не говоря за контрола на парите, които Турция ще използва, защото, вярно е, че голяма част от дейностите по бежанците са държавна политика – изграждане на лагери, раздаване на помощи, но т. 24 и 25 – контрол на използване на средства, са много общи и нищо незначещи. В заключение ще кажа, че Споразумението е много необходимо, но в този вид лично аз не бих могъл да го подкрепя.

Госпожо Председател, бих искала да Ви обърна внимание. В следващите изказвания, които правят народните представители, да обръщате внимание, че това, което обсъждаме, всъщност е финансовият аспект на Плана за действие между Европейския съюз и Турция, който е приет още през месец ноември 2015 г. Днес не гласуваме и не обсъждаме, одобряваме или неодобряваме заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 март, така нареченото Споразумение между Европейския съюз и Турция. Нека се придържаме към съществото на точката. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Веднага в началото на своето изказване изразявам несъгласието си с госпожа Джема Грозданова, тъй като решението на Европейския съвет отпреди десетина дни е пряко свързано, неотделимо от общото Споразумение за създаване на рамка за управление на условията за механизма за Турция в полза на бежанците. Съжалявам много, но мисля, че в международните отношения събитията не трябва да се разглеждат сами по себе си, а става дума за – в чисто протоколен план да го кажа, две събития, две решения, които са неотделими едно от друго. Вие не може да не кажете, че не трябва по никакъв начин да правим връзка между едното и другото – това, което е приел Министерският съвет преди Решението на Европейския съвет за Споразумение с Турция. По този повод искам да кажа, че ще гласувам против това Споразумение, защото то се сключва с държава, която е пряко отговорна за събитията в Сирия. Тя е в основата на проблема. Не съм съгласен с първия, който говореше от трибуната, който постави знак за равенство, когато говореше за бежанците и бежанската криза, между сирийския президент Башар Асад и турския президент Ердоган. Струва ми се, че всеки който подкрепи това предложение, дава чек за една скромна сума за България – 12 млн. лв., но в същото време той елиминира отговорността на турската страна за бежанската криза. Турция е тази, която заедно със Саудитска Арабия в регионален план, държавите от Персийския залив, и, разбира се, да не забравяме глобалните фактори Съединените американски щати, Великобритания и други западни страни, създадоха кризата в Сирия, отпушиха този бент от сирийски бежанци, а и не само сирийски бежанци, към Европейския съюз. Сделката, която сега се сключва с Турция и с това Споразумение, и преди две седмици, уважаеми колеги, е най-срамният договор, който Европейският съюз е сключвал в своята дълга история. И знаете ли защо? Веднага ще Ви кажа. Денят, в който лидерите на Европейския съюз подписаха Споразумението с Република Турция, турският президент Ердоган направи едно изявление, заради което Европейският съюз непременно, веднага трябваше да анулира всички споразумения с Република Турция. В този ден преди десетина дни Ердоган заяви, цитирам: „какво е това демокрация, свобода, върховенство на закона? За нас, за турците, тези думи вече нямат никаква стойност”. В този момент трябваше да се прекрати Споразумението с Турция, която е пряко отговорна за събитията в Сирия и за бежанската криза. Както написа, искам да Ви обърна внимание от дясната част на залата „Файненшъл таймс”, в този ден Европейският съюз продаде своята душа. Затварянето на границата за бежанците, както с това Споразумение и с тези пари, които ще платим, се гарантира поне на думи, не означава нищо, тъй като Споразумението не намалява притока на бежанци, а само пренасочва тази бежанска вълна към други държави. Както много сполучливо заяви бившият външен министър господин Вигенин, ако внимателно прочетете Споразумението между Европейския съюз и Турция, която, госпожо Грозданова, е в пряка връзка с това Споразумение, за което Вие не искате да се говори, както каза господин Вигенин, ако отидете на т. 3 ще видите, че България изобщо не се споменава, а се казва, че Турция ще предприеме всички необходими мерки, за да не допусне откриването на нови сухоземни и морски маршрути. Няма „съседни на Турция държави”, няма името България. Спомняте ли се, че министър-председателят Бойко Борисов преди броени дни, да не кажа часове преди часове преди срещата в Брюксел, заяви, постави ултиматум, че ако България изрично не бъде спомената в Споразумението между Турция и Европейския съюз, той ще наложи вето на това Решение. Е, България не е спомената в това Решение на Европейския съюз и питам се защо Вие в парламента – управляващата коалиция, не поискате отговорност за думите на министър-председателя, че той ще наложи вето, ако България по никакъв начин не бъде спомената? Затова аз смятам, че ние не трябва да одобряваме това Споразумение, предложено от Министерския съвет. Разбира се, то е общо решение на Европейския съвет, за да дадем един сигнал, за да дадем една оценка за тази порочна политика на турската държава по отношение на нейната регионална политика, за нейната отговорност за избухването на гражданската война в Сирия, така че не ние трябва да плащаме на Република Турция, а Турция трябва да плати за своите грехове в регионален план – грехове, които предизвикаха сериозна геополитическа криза, защото тя ще получи, според това Споразумение, общо на два транша 6 милиарда евро, вместо тя да плати за това, което предизвика. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! Партия „Атака” е категорично против ратификацията на тази фаустовска сделка, договорена в разрез с прехвалените принципи на прозрачност и демократичност, за които четем в договорите за Европейския съюз. Тя беше договорена на тъмно по време на трите посещения на Ангела Меркел в Турция от октомври до началото на февруари. И действително става дума не за прекратяване на потока на тези ислямски маси, които, разбира се, не са бежанци. Нека да говорим професионално. Те не са бежанци и не идват от Сирия, нито от Ирак, идват от лагерите за джихадисти в Турция заедно със семействата си. Това вече отдавна е известно. Виждаме вече и какво правят из европейските столици. Имам предвид последните атентати по време на католическата Страстна седмица в Брюксел. Значи, за да стане, за да влезе в сила подобно Споразумение, за да бъдат излъгани над 500 милиона европейски граждани, на Турция се правят огромни концесии абсолютно несправедливо. И политически, и икономически необосновано е България да дава и едно евро на един режим, който предизвика разрухата на Сирия. Да припомня, че ние премираме с ускорени преговори за членство един диктаторски режим, който популяризира и не се срамува да оглася своите неоосмански амбиции; който е окупирал 37% от територията на остров Кипър; който не признава Република Кипър, която е държава – членка на Европейския съюз, в който Турция би трябвало да влезе; който бомбардира Ирак периодично; който бомбардира Сирия периодично; който бомбардира собствения си народ в Анадола периодично – неотдавна в град Джизре изгори 200 души живи, скрити в едно мазе; който провежда поредния турски геноцид над нетурски народности, който държи 400 – 500 собственици на медии или на сайтове по една година в турските затвори, без да им предяви обвинителен акт; който неотдавна заяви, че не признава решенията на собствения си конституционен съд; който неотдавна свали руски самолет, за да хвърли ръкавицата на Русия; който в момента е във Вашингтон, но Обама отказва да го приеме и има декларация защо не иска да се срещне с него! Ние на този изверг ще даваме периодично по 3 млрд. евро. Защо? За да остане на власт ли? Правилно казаха предишните оратори, че в така нареченото „Споразумение” няма и една дума, която да е правно обвързваща за Турция. Няма никакви гаранции, че Турция ще спре да изпраща и турските служби ще спрат да насочват тези ислямски маси през България и Гърция към Европа. Да, прави са западните коментатори, които четейки Споразумението, казват, че това е споразумение, създаващо оста Берлин-Атина-Анкара. Гърция ще се спаси, но Турция ще трябва да полага усилия да не бъдат открити нови маршрути. Един вид Турция ще се преструва, че полага усилия, че се мъчи да отклонява потоците през България. Самият факт, че името на България е пропуснато в това Споразумение, означава, че това Споразумение е сключено в ущърб на българските национални интереси и за сметка, за тежка сметка на България. Призоваваме Ви: не ратифицирайте това Споразумение! Всеки един момент турски войски отново могат да нахлуят в Сирия, както точно преди една година – март 2015 г., турски войски, турски командоси, преоблечени като туркмени и сирийски бунтовници, завзеха град Идлиб, така както турски командоси, привлечени като туркмени, свалиха руския самолет СУ-24 на 24 ноември миналата година. Тази война може никога да не свърши, тъй като Ердоган получава непрекъснати финансови инжекции и политически концесии от страна на една самозабравила се геополитическа опортюнистка и както казва Виктор Орбан в подобни случаи, за да не ме обвинят, че я обиждам, няма да Ви кажа в коя държава се намира Бранденбургската врата. Това не е начинът да се договарят споразумения. България става жертва на договорките – тайните, вулгарните, недемократични, антиевропейски договорки на Ангела Меркел с неоосманиста Ердоган. Гласувайте против, за Бога!

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Повече от нормално е и нека да кажа ясно още в началото, че Реформаторският блок ще подкрепи решение на Народното събрание за ратификация на Споразумението между Европейския съвет и Турция. Искрено се удивявам по тази тема, която очевидно е страшно важна за България и за Европа, да се влиза в такива дебати с толкова много емоции. Нека да кажем ясно на българското общество по отношение на тази криза и във връзка с концепцията, която е взета като решение от страна на Европейския съвет, това е най-полезното нещо за България. Дори не бих могъл да си помисля какво би станало, ако 300 – 400 хиляди бежанци минат през България, което е напълно възможно да се случи, ако турското правителство не действа адекватно. Аз твърдя, че по отношение на тази тема то действа повече от адекватно – и по отношение на Европейския съюз, и по отношение на България. Винаги съм казвал, че нашият национален интерес може да бъде реализиран и осъществен през членството ни в Европейския съюз и НАТО и през общи решения в такива тежки кризи. Очевидно е, че това е тежка криза, за която да мислим, че всяка държава сама за себе си може да вземе решение, което да бъде достатъчно стабилно, организирано и осъществимо, е повече от невъзможно. Да си мислим, че дори и Турция – една голяма държава, може да се справи с 3 милиона мигранти... Нека да попитаме – за какво отиват тези пари? Очевидно е за какво отиват – за изхранване на тези хора, за даване на възможност по нормален начин да съществуват в тези лагери, и дай Боже, когато се успокоят нещата, надявам се това да се случи относително скоро, тези хора вместо да продължат пътя си към Европа, което означава и към България, към Германия и към Швеция, да се върнат там, където са родени, където искат да продължат живота си, но поради войната и поради кризите не биха могли да го направят в този момент. Наистина няма нищо по-добро от това да подкрепим Споразумението, което очевидно е в полза на България. Смело мога да кажа, че не изпитвам никакви угризения относно това, че ще подкрепим това Споразумение. Напротив, смятам, че това е национално отговорно решение и бих призовал колегите в цялата зала да го подкрепят. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз не знам как може да бъде наречен един документ, че защитава българския национален интерес, където България изобщо не е спомената! И преждеговорившите оратори казаха, че сме външна граница на Европейския съюз. Нашата граница с Турция и черноморския бряг са външни граници. В това Споразумение България изобщо не се споменава в какъвто и да било вид, в какъвто и да било смисъл. Ние сме загърбени от този документ, но ни призовават да го гласуваме, защото трябвало заедно да вървим с всички европейски държави, да водим съвместна политика. Каква съвместна политика, когато България я няма?! Това е поредният знак, че там нашите национални интереси не са защитени и че нашите тъй наречени „европейски партньори” не се интересуват от нашите национални интереси.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми проф. Станилов. Честно казано, аз не знам, но ако ние сме част от Европейския съюз, дали изричното споменаване на България е важно или не. Може би ако има някакъв специфичен детайл – да, тя би могла да бъде спомената, но иначе ние сме част от Европейския съюз, част от общата концепция, от това общо решение. Нека обаче Ви подсетя за нещо, което вероятно някой е забравил – изследване на Европейската комисия показа, че за Европейския съюз, което значи и за България, е 10 пъти по-скъпо тези хора да стигнат до Централна Европа, да бъдат хранени и да живеят там в такива места като лагери или специфичните наименования за такива места, отколкото да бъдат в Йордания, в Турция, да бъдат максимално близко до местата, които са напуснали. Ако този въпрос не бъде решен по този начин, вероятно ще бъде 10 пъти по-скъпо на Европейския съюз, разбирай и на България. Да стоят и да бъдат хранени там струва 1600 долара, а да стоят в Австрия или в Централна Европа и да бъдат хранени там е 10 пъти по-скъпо – 11-12 хил. долара. Тогава би било по-скъпо и за Европейския съюз, и за България. Дори погледнато от тази финансова страна, това Споразумение е много по-разумно и много по-смислено. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ДПС ще подкрепи ратификацията на – изчитам го изрично – Общото споразумение за създаване на рамка – повтарям „рамка” – за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците – пак ще си позволя да повторя „в полза на бежанците” – и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график за плащане”. Колеги, много пъти сме говорили, а и на практика сме се уверили, че никоя държава не може да се справи с миграционния поток и натиск и сътрудничеството тук е есенциално важно. Преди да доразвия тази теза бързам да затворя формалния, финансовия въпрос на страната и ангажимента на България. В текста пред Вас стои: от 3 млрд. лв. ангажимент – 1 милиард е от бюджета на Европейския съюз, а 2 милиарда са от допълнителни вноски на държавите членки, като българският принос, забележете, колеги, е едва 5 млн. 876 хил. евро за четири години. По-точно това са 0,2% – повтарям, за да не стане грешка: 2 на хиляда от целия принос. И ако някой има притеснение, че разходването на тези средства не е гарантирано, напротив! Споразумението има достатъчно гаранции. Плащанията се извършват по график. Освен това т. 29 предвижда по искане на държава членка Ръководният комитет да обсъди временно прекратяване на финансирането, ако има някакъв проблем. По-важна е обаче политическата страна. Тук ключовите думи са „сътрудничество и добросъседство”. Задавам Ви един риторичен въпрос, защото това е алтернативната теза: могат ли оградите, колеги, да спират мигранти и миграционен натиск? Дайте ми един положителен пример! Аз ще Ви дам обратния пример, без да споменавам страни, за да не обидим някого от дипломатична гледна точка. В Близкия изток има една триметрова хай тек ограда на една страна. Няма да я споменавам. Знаете ли колко души е спряла? Нито един. Малко по-далече има гранично съоръжение от 930 км, забележете, относно което след две години функциониране установяват, че миграционният натиск е намалял съвсем малко, но вследствие не на съоръжението, а на влошаването на икономическото състояние на страната, в която са се запътили мигрантите. Колеги, само сътрудничеството на власти, служби, институции и държави може да направи процеса наистина управляем. Тук и аз също се изненадвам, че някой търси България. Колеги, България е записана в Споразумението. Ще я разпознаете в думите „Европейски съюз”. Учудвам се, че българският интерес не е защитен, когато говорим за Споразумение, което обхваща двете най-големи съседки на Република България. Какво, ние искаме на практика да установим дали е вярна поговорката „Като гори къщата на съседа, може да се запали и твоята”, така ли? Напротив. Тук е мястото, където Движението за права и свободи иска да изрази съжалението си, че останалите държави от Западните Балкани не са членки на Европейския съюз, защото това щеше да направи процеса още по-лесно управляем. Благодаря Ви. Призовавам Ви за разум. Интересът на нашите съседи е и наш интерес. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда максимално кратък. Това е тема, която изисква нашето изключително внимание и поради тази причина смятам, че трябва да я разглеждаме хладнокръвно, по същество и в нейната обективност. От тази трибуна се казаха няколко неща, които не са дотам верни, или пък са частично верни и те изкривяват фокуса на това, което коментираме в момента. Сега обсъждаме финансовото Споразумение. Колеги, то не е с Турция, то е за Турция. То е между Европейската комисия и държавите членки. Тоест в нас е инструментът, който определя какъв е размерът на финансирането, колко ще бъде то, по какъв начин ще бъде преведено. Досега е договорено – от миналата година ноември месец – само първият транш от 3 милиарда, за втори не е ставало дума в официалното Споразумение. Дали ще се състои, или не, това предстои да се разбере впоследствие. По отношение на Споразумението, което има вече турската страна – то също не е факт официално. За него имаме заключение, но нямаме финално подписан документ. Изказани са мнения, становища, но от тази трибуна да се изказват мненията, че това е готов вече акт, който се прилага, не е вярно. Ако една или друга политическа сила иска по някакъв начин да спекулира с темата в полза на собствената си партийна политика – това едно. Когато говорим за общата политическа позиция на Европейския съюз – това е нещо съвсем друго. Когато говорим за финансовото Споразумение, върху което призовавам да се концентрираме, парите са предвидени само и единствено за бежанците на територията на Република Турция. Механизмът, по който те ще бъдат харчени, се определя от Европейската комисия и от държавите членки. Тези пари не могат да бъдат разходвани за абсолютно нищо друго. Всичко обратно е спекулация и просто не е вярно. Също така същественият дебат трябваше да бъде проведен досега. В момента ние вече имаме дадености, които изпълняваме и в които изказваме своето мнение, но тази договореност беше направена миналата година през месец ноември. Къде бяха тогава многоуважаемите партии и народни представители, за да изкажат своята позиция? Така че да изкривяваме в момента дебата по този начин и да изкривяваме неговия фокус, смятам, че е несъстоятелно, защото в момента ние трябва хладнокръвно да се отнасяме към това, което се случва. Присъединявам се към изказването на колегата, че няма нито една държава, която да може самостоятелно да се справи с кризата. Ние трябва всички в единство, в съглашателсво да се изправим пред проблемите, пред които е изправен нашият общ дом – Европейският съюз. Колеги, призовавам Ви наистина за повече отговорност в този дебат. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Ясно е, че Патриотичният фронт няма да подкрепи това нещо. Въпросът не е за размера на парите или че само 50 души от тези бежанци щели да дойдат в България. Въпросът е принципен. За пореден път ние ставаме съучастници в абсолютно неадекватна политика на европейските лидери. Същите онези европейски лидери, които точно по темата с нелегалната емиграция се провалиха генерално. Мисля, че няма нужда да връщам лентата назад пред цялата зала и да казвам къде се провалиха и в какво. Тотален провал! Промяна на политиката през два-три месеца. Какво се получава? За пореден път се получава двоен стандарт. Тук говорим за принципи и за идеи. Нали уж Европейският съюз е образувание на базата на някаква идея и на базата на някакви принципи. По отношение обаче на политиката на Европейския съюз спрямо Република Турция и по отношението на Европейския съюз по проблема с нелегалната емиграция има двойни стандарти, липса на каквито и да е принципи, липса на каквато и да е визия. Тук е големият проблем. Какво се получава сега? Кого иска Европейският съюз да награди, кого да подпомогне? Турция. Аз съм съгласен – ние сме съседи, трябва да развиваме добри отношения, но нека да погледнем истината, каквато е. Турция е страната, заедно със Саудитска Арабия и Катар, които направиха войната в Сирия; Турция е страната, на чиято територия се въоръжаваха така наречените „добри терористи”; Турция е страната, която изпращаше оръжие и искаше да окупира част от територията на суверенна държава. Апропо, всъщност Турция подкрепяше кланетата на християните в Сирия, разрушаването на историческите паметници като Палмира. Не чух нито един европейски лидер, който сега иска с това Споразумение да ми говори за принципност, да защити християните в Близкия изток – било коптите в Египет, когато ги подгониха ислямистите, които дойдоха след поредната „пролет”, било християните, които бяха изклани и взривявани в църквите си в Ирак, било сега унищожението на християните в Сирия. Къде е моралът на така наречените „европейски лидери”, подчертавам, тези, които се провалиха по въпроса? Това е поредната грешна стъпка в тази посока. Да не забравяме, че именно Ердоган е човекът, който търгува с ИДИЛ. Нали всички европейски лидери са против ИДИЛ уж – доказано и от Изток, и от Запад, и от медии, и от самите турски медии и общественици. Ердоган търгува с Ислямска държава. Петролът на Ислямска държава се продава през Турция и се получават едни пари, с които се режат глави, с които се взривява европейската столица Брюксел, с които се правят атентати в Париж. Това ли подкрепяме ние?! Всъщност ние казваме: правил си каквото си правил и тъй като сега ни изнудваш с едни два милиона, ние сме готови да ти клекнем. Готови сме да дадем като начало 3 милиарда, после още. Неговият министър-председател Давутоглу казва: „Двадесет милиарда”. Ние говорим сега само за първите три. Казва: „Искаме ускорена процедура за членството на Турция в Европейския съюз, искаме безвизово пътуване”. Това в интерес на Европейския съюз ли е, или не? И вместо Европейският съюз да наложи политика, с която да принуди Турция да спазва елементарните човешки норми, правилата на ООН, защото те не са длъжни да спазват правилата в Европейския съюз, но на международното право – да не се намесва във вътрешните работи на други държави. Те го правят не само по отношение на страните от Близкия изток, правят го и по отношение на балканските страни, включително и на България. Да постави и въпроса за ненакърнимостта на границите – претенциите за така наречената „буферна зона” в Северна Сирия, какво са? Поредният принцип – правата на човека. Избиват се хиляди кюрди и европейските лидери ми говорят, че в Турция всичко било нормално. Арестуват се журналисти, арестуват се военни, окупират се частни медии и се слагат държавни чиновници, които да ги ръководят, и ние смятаме, че това е нормално и искаме да даваме пари на такава държава. За това ли говорим, уважаеми колеги?! Нали говорим за принципи. Къде са принципите? Иначе сметката, че от тези три милиарда ние ще дадем само пет милиона и нещо – да, парите не са големи. Само че аз не знам българската държава да е помислила да даде и пет лева на българските общности в чужбина – да ги подпомогне културно, образователно, морално, политически. Готови сме обаче да дадем на Ердоган пет милиона. Въпросът не е в парите, въпросът е в принципа. Затова говорим. Вместо на Турция да й бъде заявено, че тя ще търпи санкции, ако продължава намесата си в конфликта в Близкия изток и държи като бомба със закъснител, с която изнудва България или по-точно Европейския съюз, ние сме готови да се подаваме на шантажа. Какво е бъдещето тогава на Европейския съюз? Затова говорим. Всички го знаем! Не мога да разбера защо се държим по този, как да кажа, най-малкото безотговорен към европейските интереси начин, разбира се, и към българските. Тук е въпросът. Точно поради тази причина аз няма как да гласувам за нещо подобно, защото това е поредният двоен стандарт, който ни предлагат от Брюксел. Аз задавам другия въпрос: защо, за да решим проблема с нелегалната емиграция, не си зададем въпроса как да решим не следствието, тоест хората, които бягат, а как да решим проблема? Защо Европейският съюз не си промени политиката и не подкрепи онези фактори – светски фактори, в Близкия изток, които биха укрепили стабилността в региона и които, когато съществуваха в Близкия изток, нямаше подобни вълни на нелегални емигранти. Това е само пореден опит да се хвърли прах в очите на европейските граждани и да им се обясни, че ние сме загрижени и ще решим проблема. Не, проблемът няма да се реши по този начин! Точно поради тази причина както аз, така и моите колеги от Патриотичния фронт няма да подкрепим внесеното предложение. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер! Споделям повечето неща, които се казаха, скептицизмът относно решенията от 17 март. Днешното решение, което трябва да вземем, не е във връзка с решенията от 17 март, а във връзка с едно Споразумение от началото на февруари – това се каза вече няколко пъти. Подкрепата на това Споразумение ще бъде един от добрите примери за приемственост в българската външна политика, защото то защитава позицията, която България има в продължение на последните три правителства. Искам да напомня, че още от 2013 г. – от предишното правителство на Орешарски, след това служебното правителство и сега настоящото правителство, в Европейския съюз винаги са защитавали тезата, че мястото на бежанците не е в Европа, а в страни, които са съседни на конфликта, откъдето те ще могат да се върнат по родните си места, когато конфликтът приключи. Това беше нашата позиция в продължение на три години – от три правителства, повтарям. В началото доста хора в Европейския съюз гледаха на тази позиция като на крайна и ни критикуваха, че не е достатъчно хуманна, не е достатъчно солидарна. Дойде време, в което се оказа, че ние българите сме били прави, че тези три правителства са били прави, когато са защитавали тази теза, че мястото на бежанците е в съседните на конфликта страни. Това финансово Споразумение, което в момента предстои да гласуваме, всъщност урежда точно тази рамка – да се грижим за бежанците в съседните на конфликта страни, за да не идват те в България и в Западна Европа, за да могат да се върнат по родните си места. Това е политиката, смятам, че тя напълно съответства на българския национален интерес и беше добре защитена през последните три години. В момента ние просто трябва да потвърдим това със своя глас. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние трябва веднъж завинаги да сме наясно какъв е националният интерес на България във връзка с бежанската криза – искаме ли да допринесем с нашата позиция за възможно най бързото и безболезнено, включително и за България, решаване на бежанския проблем, или правейки се на безкрайно принципни тогава, когато ни отърва, да наливаме масло в огъня и да продължаваме да работим за нерешаването на проблемите. Тогава, когато 28 държави членки са седнали и заедно с Република Турция са стигнали до един вариант, един Механизъм, по който максимално да се ограничат щетите за Европейския съюз, максимално да се помогне на държавата точно съседна на конфликта в Сирия, в която в момента пребивават над три милиона и половина бежанци, да й се помогне наистина да преодолее трудностите, свързани с тяхното предоставяне на убежище, подслон, храна и така нататък и така нататък, ние тук излизаме с някакви абсолютно голи принципни изказвания – видите ли кой бил виновен, кой не бил виновен. За мен България трябва да отстоява своя интерес. България е толкова малка, за да дава кардинални оценки за глобалните геополитически конфликти и да раздава правосъдие, и от тази гледна точка да води някаква самостоятелна политика. Призовавам към повече прагматизъм тогава когато се касае за един проблем, който е на границите ни, който, ако не бъде решен по един или друг начин, заплашва да навлече на страната ни неподозирано много по-сериозни проблеми. Ако само Турция не беше спряла, ако си спомняте една голяма група бежанци беше дошла в Одрин и беше готова да продължи или към България, или към Гърция, ако тогава не бяха взети твърди мерки тази група да бъде върната обратно, ако политиката не беше сериозно и последователно насочвана към това да се ограничава бежанският поток специално към България, днес ние щяхме да бъдем изправени пред много сериозни проблеми и никакви 5 млн. 800 хил. евро нямаше да бъдат достатъчни, за да се справим с онова, което беше надвиснало над главата ни и което все още продължава да стои надвиснало над нас като потенциална заплаха. От тази гледна точка ние ще подкрепим това Споразумение – не защото одобряваме тази или онази политика, не защото сме съгласни с тезите за това кой е виновен и кой не е за сирийския конфликт, а защото сме убедени, че това Споразумение защитава и българския национален интерес – България да бъде максимално защитена от евентуално надвиснала бежанска или емигрантска вълна. Благодаря.

Уважаеми господин Казак, Вие сте човек, който се е занимавал с международна политика. Кажете ми къде в Устава на ООН това е основополагащия документ за взаимоотношенията между страните в света и правилата, определени от тази световна организация, има малки и големи държави. В Устава на ООН има субект на международното право – каквато е държавата, там не се определят правата на субекта на база територия или население. Това трябва да го знаете. Много Ви моля, българският парламент не трябва да дава лош пример с това, че се води от една, бих казал неудачна българска поговорка за „преклонената главица, сабя не я сече”. Вие ни предлагате да се съобразяваме с един недобросъвестен наш съсед – това не е нормално. Вие казвате: „Представяте ли си какво ще стане?”, значи самият Вие много добре знаете, че това може да стане, защото това е част от политиката на същия този господин Ердоган. Нека да не се плашим с това. България е субект на международното право, равноправен член на НАТО, на Европейския съюз, членка на ООН. Има международно право и ако такива като господин Ердоган използват шантаж вместо принципите на международното право, те трябва да бъдат порицавани, а не поощрявани. Накрая, каквото и да говорите в защита на Турция в момента, няма да Ви харесат повече, знаете защо – заложили са просто на друг. Не им правете излишен ихтибар, както се казва, няма да го оценят по достойнство. По-силно би било, ако държите на българските държавни и национални интереси.

Точно това правим.

Втора реплика? Няма. Дуплика, господин Казак.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Каракачанов! В международните отношения освен международното право, има и международни реалности. Неслучайно и в организацията на ООН има държави членки, тоест всички държави по принцип са равни, имат равно право на власт, но има определени държави, които са малко по-равни от другите и те са тези, които са постоянни членки на Съвета за сигурност. Дори и в международното право понякога се отчитат реалностите такива, каквито са, че някои държави имат едни права, други имат мааалко по-разширени права и възможности да влияят на международните отношения. Пак призовавам да бъдем по-прагматични и както Вие правилно призовахте всички да отстояваме българския национален интерес, а не да се занимаваме с някаква криворазбрана принципност и да се изявяваме като съдници на световната справедливост – кой е крив и кой е прав в геополитическите конфликти. Искам пак да Ви напомня, че България се намира в такова положение, че тук наистина, ако ние не сме в челните редици на общите усилия в рамките на Европейския съюз да се реши час по скоро и възможно най-безболезнено тази криза, ние наистина рискуваме и не пет милиона, не петдесет, петстотин милиона евро да отделим от бюджета, пак няма да стигнат да се справим с евентуално бежанска или емигрантска вълна, ако тя тръгне през България. Както има една сентенция, България може би има късмета или щастие в нещастието да бъде достатъчно бедна, тоест непривлекателна, неатрактивна за тези бежанци, да желаят да останат по-дълготрайно, но въпреки това дори и само ако тръгне една транзитна вълна през България, това ще създаде огромни проблеми на и без това едва кретащата ни икономика. Що се отнася до това дали желаем да се харесаме, или не на някой извън България. Не, ние от Движението за права и свободи винаги сме искали да отстояваме интересите на нашите избиратели, на българските граждани, които гласуват за нас и, разбира се, да отстояваме българските национални интереси – нас не ни интересува дали ще се харесаме в тази или онази столица и никога не сме страдали от някакви други подбуди, освен тези. Затова сме тук днес и не отиваме да удряме чело в килимчето, за да се харесваме на този или онзи управник. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да напомня в началото, че се намираме в българския парламент, а не в Европейския. Когато обсъждаме нещата тук, нека да ги обсъждаме от гледна точка на българския парламент, който е парламентът на една суверенна държава, защото, ако не беше така, нямаше нужда да ратифицираме това Споразумение. Най-вероятно в механизмите на приемането на едно такова споразумение и предвидената ратификация в него от парламента на всяка държава, сигурно е заложена възможността ние като представител на суверена избран тук, да изкажем своето мнение и своите притеснения. Защото, ако погледнем това, което ще ратифицираме сега – има ли полза от него? Да, безусловно има и някаква полза от него, която касае това, че за първи път във взаимоотношенията Европейски съюз – Турция, се опитват да бъдат наложени някакви правила, които да регламентират, регулират и донякъде да успокоят обстановката. Но те са заложени по такъв начин, че вместо да създават решения, създават проблеми, за съжаление. Проблеми – национални, имам предвид за България. Аз ще говоря от името на България, няма да говоря от името на Европейския съюз, от името на Турция и от името на това дали Европейският съюз и Турция са в добри отношения, колко са големи и колко България е малка. България е точно толкова голяма, колкото са големи нейните политици. България е точно толкова голяма, колкото нейните политици могат да защитават нейните интереси! Ако те са малки, и България е малка, ако те са нищожни, и България е нищожна! (Шум и реплики.) Нас ни избират тук, за да защитаваме интересите на България. От тази гледна точка искам да задам няколко въпроса, които са ми много интересни – защо Вие не ги разглеждате по този начин? Първо, какво ще се случи, ако все пак бежанците тръгнат, а са взети съответните мерки те да не отидат в Гърция? Накъде ще тръгнат? Към Русия ли? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Питам! Към Армения ли? Сигурно към България. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Към Сирия няма да тръгнат, може да бъдете сигурни. Второ, искам да попитам, при условие че ние говорим за така наречената „европейска солидарност”, затова че всички ние сме част от един общ дом, затова, че ние всички защитаваме едни интереси: защо България не е член на Шенген? Какво пречи на Европейския съюз България да бъде член на Шенген и да бъде външна граница с всичките права, с всичките задължения, но и с всичките финансови възможности? Защо най-бедният български народ – българският, трябва да плаща защитата на външна граница на Европейския съюз, без да има възможност тази граница да бъде шенгенска?! Къде е равнопоставеността? За каква солидарност говорим? Затова много Ви моля, преди да говорим за това колко е важно Европейският съюз и Турция да се разберат, дайте да се разберем, че ние не сме безгласна буква, че България има точно толкова пълноправен глас в Европейския съюз, колкото всяка друга държава, независимо от нейното население и че Турция не е в Европейския съюз. Аз нямам нищо против да има урегулиране на отношенията, нямам нищо против тази регулация да бъде между Европейския съюз и Турция, но тя трябва да бъде равнопоставена за всички страни, тя трябва да гарантира на всички страни, съседки на Турция, членки на Европейския съюз равни възможности, равна защита на границата и равни финансови условия, за да не минават потоците през тях. Ние в момента се опитваме да защитим интереса на Гърция. Да, хубаво, съгласен съм. Нека да го защитим, но да не забравяме, че трябва да защитаваме и нашия интерес. Понеже това Споразумение не отговоря напълно, искам да подчертая думата „напълно”, според нас на интересите на България, ние няма да го подкрепим, няма да гласуваме за него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги народни представители! Най-напред искам да удължите работното... – времето на групата с пет минути.

Да, работното време е ясно, че трябва да бъде удължено.

Уважаеми народни представители, ние се сблъскваме в подписаното Споразумение с една необичайна ситуация, която се състои в това, че се налага Народното събрание да коментира, да ратифицира. Това е в реда на нещата, разбира се, от гледна точка на процедурата. Един политически документ, който има отношение към България, който урежда въпроси, свързани директно и косвено със сигурността на българската държава, с развоя на политическата криза в Близкия Изток и, от друга страна, ние нямаме наша собствена, изявена позиция в хода на подготовката на документа и такава, която да е записана в конкретните текстове на самия документ. Не е трудно е да се констатира това, когато се погледне в направеното изявление на Европейския съюз и Турция от 18 март 2016 г., както заключенията на Европейския съвет, а също така и бележките на председателя на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на държавните и правителствените ръководители. Никъде България в тези текстове не е спомената, не са споменати и не са предвидени опасностите, които биха могли да възникват от непредвидени обстоятелства, около развоя на кризата не само с бежанците, но и с появата на политическо напрежение на Балканите, вследствие на преместването на големи групи от хора. Затварянето на така наречения „балкански път” на бежанците, или построяването на ограда на мекедоно-гръцката граница, беше вследствие от усилията на Вишеградската четворка, а след това залегна в Споразумението между Европейския съюз и Турция като резултат. Искам да обърна внимание на факта, че промените в самия документ, които ни бяха обещани от българското правителство, и след като господин премиерът заяви, че в документа ще бъдат нанесени промени, които касаят интересите на България, не могат да бъдат открити в този документ. Тъй като навсякъде се говори, че Европейският съюз, особено в заключенията на Европейския съвет, се казва, че Европейският съвет ще следи с изключителна бдителност за появата на нови маршрути за незаконните мигранти. Тук не фигурират никакви ангажименти на Република Турция по този въпрос. Какво означава Европейският съвет да следи с бдителност за появата на нови маршрути? Нали си представяте какъв гигантски ангажимент е това. Искам да обърна внимание на някои други моменти от Споразумението. Още на 18 март, преди нашето гласуване, в заявлението се казва, че Европейският съвет започва да превежда трите милиарда евро на Механизма за бежанците в Турция по конкретни проекти. Обърнете внимание: Европейският съвет започва да превежда трите милиарда, преди ние да сме гласували днешния документ. Част от днешния документ е схемата за превеждането на финансовите средства на Република Турция. Нали разбирате, че изцяло в Европейския съюз при вземането на този вид решения са погазени всички принципи – и на вътрешното функциониране на Съюза, и на регионалните баланси, и на задълженията на отделните държави членки. Този договор, това Споразумение е доказателство за безпринципността на политиката на Европейския съюз в случая, който не се довери на две държави членки – България и Гърция, а се довери на Република Турция за охраната на външната си граница и на собствената си сигурност. В това няма нищо лошо. То е осъдително от гледна точка на нарушаването на принципите на европейското съжителство. Но от гледна точка на защитата на интересите на българската държава аз считам, че българското правителство не направи абсолютно нищо. То беше сляп свидетел, ням свидетел на подписването и изработването на това Споразумение и изпадането на България от всички възможни негови аспекти. Защото в Споразумението може да се открие текст, който третира бъдещото развитие на отношенията между Западните Балкани и Европейския съюз. Може да се открие текст, който предвижда предоставянето на финансова и друга икономическа помощ на Западните Балкани за охрана на така наречения „балкански път”. Но никъде не може да бъде открит текст, който дава на България каквото и да било за това, че охранява най-натоварената, най-опасната и най-дългата сухопътна граница в момента на Европейския съюз с Близкия изток. Няма една запетайка, няма една точка, няма един ангажимент. И възниква резонният въпрос: не можа ли България, българският премиер, българският министър на външните работи да поставят този въпрос и да кажат: България е държавата, която е на пътя, уважаеми наши европейски колеги, уважаеми наши съюзници! България е на пътя! Ние безплатно, със собствени сили, както няколко пъти беше казано и от самия министър-председател, осигуряваме най-тежката граница на Европейския съюз в момента. И какво получаваме? Дори и внимание не получаваме в това Споразумение. И не е първият случай в нашата история, когато това нещо се случва. Настоявам българското правителство занапред най-стриктно да следи спазването на отделните точки на това Споразумение. Въпреки че не са предвидени кой знае какви механизми за неговото преосмисляне, както и за блокиране на отделни негови клаузи, то България като страна членка, която е пряко заинтересована, има и правото да постави въпросите винаги, когато Споразумението бъде нарушавано. Не искам да се спирам на други неща, които вече може би са били засегнати, като това за липсата на всякакъв ефективен механизъм за контрол върху разходването на средствата, които Европейският съюз е предоставил на Република Турция. Няма никакъв ефективен механизъм за контрол, записан в това Споразумение. Споразумението е образец на – ще кажа опортюнистичната външна политика на Европейския съюз, която се води през последната година – година и половина, която отдавна напусна принципите на базата, върху която беше изграден Европейският съюз и вече отразява само интересите на най-големите държави в Съюза. Така че ние препоръчваме на нашето правителство ясна, открита позиция, основана върху непосредствените български държавни интереси, за да не се доразвиват тези порочни практики на сключване на подобни споразумения, за да не се поставя нашата национална сигурност под въпрос всеки път, когато други държави за сметка на България се опитват да решават въпросите на европейската сигурност и за да може ние като опозиция, независимо че не споделяме една голяма част от действията на българското правителство в момента, да го подкрепим тогава, когато се налага. Сега няма как да подкрепим това Споразумение. Няма как да го подкрепим, защото българското правителство не направи необходимото да защити България и да я има включена в това Споразумение! Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушах с внимание Вашите изказвания и поради напредналото време ще се опитам да бъда колкото се може по-кратка, позовавайки се обаче на разбирането, което текстът на Споразумението за ратифициране среща в трите основни групи, които казаха, че ще подкрепят този акт. Едната е групата на ГЕРБ и изказването на госпожа Джема Грозданова, другата група е на Реформаторския блок с нейният председател Найден Зеленогорски и третата група е на ДПС с господин Анастасов. Всъщност те подчертаха онези елементи от Споразумението, които са в интерес на България и в интерес на Европейския съюз. Към тях няма да се връщам. Да започнем все пак с това, че става дума за бежанците и не се засягат отношенията, които Европейският съюз, а и нашата страна имат в Турция, нито въпросът с визовата либерализация, нито въпросът с членството на Европейския съюз, нито с това, че искаме, разбира се, при всяка следваща стъпка да се оценява как Европа настоява на това да бъдат изпълнени всички политически критерии в хода на преговорите. С това пряко отговарям и на изказването на господин Енчев, който цитира една статия на „Файненшъл таймс”, на Мюнхау беше статията, за душата на Европа и дали не разменяме ценностите на Европа за сигурност – не. Седемдесет и две са изискванията, само искам да кажа за визовата либерализация. Оттам нататък Вие имате много подробно разписани мотиви към това, което предлагаме за ратификация и там и графикът е даден, и причините, и начинът, по който ще се разходват средствата и тежестта на България и най-вече контролът, през който това ще става. Средствата – шестте милиона евро, са разпределени по график в рамките на четири години, като най-много ще бъдат изплатени през 2017 г. Всички механизми за мониторинг и контрол на средствата, в това число и антикорупционни мерки, са следени от ОЛАФ. Европейската комисия ще предостави на държавите членки отчет относно изпълнението. Вътре в самото Споразумение ще видите, че има Комитет, който наблюдава, в който и нашата страна ще участва, за да видим как средствата ще бъдат изразходвани. Това е така нареченият Ръководен комитет. Той ще бъде представляван от българска страна от член на Постоянното представителство. И сега искам да кажа нещо за поименното споменаване на страни в това Споразумение. При цялото ми уважение към апломба, с който се съобщаваше за това, че не сме защитили националните си интереси, разбирам, че трябва да посрещаме и най-високите очаквания, включително от страна на опозицията към господин Жаблянов, към всички от Вас, които го направиха сърцевина на изказванията си. Дами и господа, споменаване на страни в това Споразумение, което Ви предлагаме да ратифицирате, няма. Нито една страна не е спомената официално, освен, разбира се, Турция. Така че в това отношение България в този контекст е спомената в т. 6, където се казва, че Турция ще вземе всички необходими мерки за предотвратяване на появата на нови морски и сухопътни маршрути за незаконна миграция от Турция към Европейския съюз и за тази цел ще си сътрудници със съседните държави и с Европейския съюз. Нашето географско положение все пак е съвсем ясно и няма кой да ни отнеме статуса на съседна държава. Така че в това отношение няма никакво съмнение. Искам да кажа, че действително тези от Вас, които споменаха, че се говори от 3 ноември за този текст, който сега е финализиран и е предоставен на Вашето внимание, периодично той се е обсъждал в Народното събрание – моите колеги, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи, разбира се и господин премиерът са отговаряли на Ваши въпроси. Всяка позиция, външни работи и вътрешен ред са минавали на обсъждане през Министерския съвет и официална такава позиция от страна на България има на всяка крачка. Разбира се, това е и Вашата задача и Вашата отговорност – да следите как тези позиции биват докрай прилагани. Искам да завърша с това, че признавам всички аргументи и работя да може това да се случи – България да стане част от Шенген. Министър-председателят каза, че при негови политически разговори до края на годината се надява това да стане. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, моля за процедура за разглеждане и на второ гласуване така приетия Законопроект за ратификация.

„ЗАКОН за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията Член единствен. Ратифицира Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците, одобрен от държавите членки на 3 февруари 2016 г., и сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение текстът, който се предлага на нашето внимание днес, да отпадне, и то по една съществена причина. На нас ни се предлага да гласуваме текст, който се опитва да реши един проблем, чийто генезис не е разискван, не е обсъждан и е една палиативна мярка, която няма да реши по никакъв начин притока на бежанци в Европейския съюз. Ние се опитваме с едно решение тук нещо да ратифицираме, да направим така, че да замажем и да подпъхнем под килима основния проблем – откъде тръгват бежанците и защо тръгват. Ние трябва да намерим решение на основния проблем и да заставим тази тема да стане номер едно в Европейския съюз, а не да търсим начин да харчим парите на европейския данъкоплатец, включително и на българския, за неща, които ще имат неясен резултат. Няма никаква гаранция, че това нещо няма да продължи с пълна сила примерно след една година или след две години. Ние трябва да намерим решение на основния въпрос – как да спрат всички тези военни действия в района, за да спре притокът на бежанци, и то не само от Сирия, но от всички други държави, откъдето идват тези икономически мигранти: от Ирак, от Иран, от Афганистан и от Пакистан. Това нещо в момента е точно покриване на основния проблем и неговото скриване под килима. Това нещо ще изригне с пълна сила в бъдеще. Не искаме и не трябва да даваме ход на подобни неща, които ще дадат възможност на трети страни да се възползват в бъдеще време от подобни механизми, които допълнително ще натоварят бюджета на Европейския съюз. По тази причина ние от нашата парламентарна група предлагаме този текст да не бъде подкрепен и да отпадне. Благодаря Ви.

На Законопроекта.

Член единствен и параграф единствен.

Изказване!

Госпожо Председател, госпожо Заместник министър-председател! Ние от Патриотичния фронт – НФСБ и ВМРО, на второ четене също няма да подкрепим тази ратификация. Изложихме си мотивите преди това. Ще бъда съвсем кратък и ще кажа две неща. Едното е, че докато Европа продължава да се управлява от мъже, облечени в бодита, а не тип „юнашка фланелка”, така ще бъдат нещата и занапред. (Смях, оживление.) И другото е, и се обръщам към господата и дамите от ДПС, да Ви кажа следното: От върба лост и от Ердоган дост не става.

Тук си прав.

Благодаря, госпожо Председател. Предлагам прекратяване на дебатите, тъй като сме на второ четене. (Оживление от ГЕРБ.) Уважаема госпожо Председател, тъй като това е ратификация, а тя не подлежи на промяна, няма как да се промени ратификацията. По тази причина считам за необходимо да се приеме моето предложение и да преминем към гласуване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя обратно предложение. Искате да вземем едно такова решение без дебати на второ четене. Искате да направите България съучастник в глупостта на европейските бюрократи. Не съм съгласен! Погрешната политика, която води Европейският съюз, искате да подкрепим без дебат по въпроса. Моля Ви се! Така че правя обратно предложение.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Някога римляните бяха казали: „Пакта клара – бони амичи” – „Чисти сметки – добри приятели”. Само че с ислямистка Турция в момента сметките не са чисти! Истината е, че ислямистка Турция изнуди Европейския съюз, в това число и нас, България! Днешното гласуване на нашия парламент е позорно! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес сме свидетели на поредния позор, който Народното събрание направи срещу държавата. Република Турция с парите, които ще й дадем, ще спре едни 72 хиляди бежанци, но ще ги спре точно за два месеца. Уж ги даваме за 3 милиона бежанци на тяхна територия, а те имат лагери само за 200 хиляди. Дали няма да използват другите пари за войната, за гражданската война в Южна Турция срещу кюрдите?! Както е казал Чембърлейн в 1938 г., когато дават на Хитлер Австрия и Чехия, за да предотвратят войната: „Вие днес направихте един голям позор”, но последствията, които си мислите, че няма да се случат, ще се случат съвсем скоро. И позорът си остава за Вас! Благодаря. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)