7 април 2016 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. Глава четвърта „а” с чл. 28а – 28и се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3, който става § 4.

По следващия параграф има предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 40, ал. 2 думите „или Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” се заличават.”

От името на група.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми български граждани! Днес се навършват 100 години от рождението на един голям български държавник д-р Петър Дертлиев. Той, заедно с един друг колос на нашето съвремие – д р Атанас Москов, са патриарси на съвременните български социалдемократи. За мен е чест да прочета декларация от името на Парламентарната група на „БСП лява България” по повод 100 години от рождението на д-р Петър Дертлиев. Мечтата за доброто на българите след промените на 10 ноември 1989 г., бяха движеща негова сила. И днес са актуални неговите послания към българите: „Да управляваме със сръчните ръце, умните глави и таланта на целия български народ”. Колко прекрасно звучи! Непрестанно воюваше, за да наложи в България трите принципа – свобода, справедливост, солидарност, на Социалистическия интернационал, където вече 123 години – от 1983 г. до днес –е редовен и пълноправен член Партията на българските социалдемократи. И когато подписа Конституцията на 12 юли 1991 г., написа: „Това е широкият друм, по който ще минем, за да станем модерно, демократично и социално общество.” Дали обаче това стана реалност? Сбъднаха ли се надеждите на милиони българи за един по добър живот, където демокрацията ще върви ръка за ръка със социалната сигурност в утрешния ден за всеки българин? Трябва с огорчение да признаем: не. Вместо капитализъм с човешки образ, за какъвто мечтаеше той, действителността днес е съвсем друга – див капитализъм, където господар е парица-царица. И, за да не се примиряваме с това и от дясно, и от център, и от ляво е хубаво да проследим накратко живота на този голям български социалдемократ. Роден в село Писарево, Плевенска област, неговият жизнен път преминава през битките за социална справедливост, за солидарност между хората, която днес липсва, и свобода за всеки българин. Социалдемократ от юноша и така остава до последния си дъх на 5 ноември 2000 г. През 1946 г. е избран за народен представител в Шестото Велико народно събрание. Един от най-младите. За своите убеждения е преследван и затварян по концлагерите и затворите както от режимите преди 9 септември 1944 г., така и след 1 юли 1948 г. И въпреки несгодите, въпреки тормоза и мъченията не склонява дух. Вярата в ценностите на идеите на социалдемократите го държат силен и с бодър дух, за да оцелее от нечовешките изтезания. И той излиза през началото на 1957 г. със закалена душа и воля за победа. След 10 ноември 1989 г. инициира възстановяването на БРСДП обединена и включването й в Съюза на демократичните сили! През 1990 г. е избран за депутат в Седмото велико народно събрание с листата на СДС. Активно участва в написването и приемането на Конституцията на Република България. При подготовката на Конституцията д-р Петър Дертлиев настояваше и постигна България да е република с парламентарно управление, а не президентска република! Той има решаващия принос за поставянето на думата „социална” в преамбюла на Конституцията, а именно, както казва Конституцията: „Като съзнаваме неотменния си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция”! Има влияние върху нацията и думите му имаха значение за България. Поставил си е задача да не се разцепи България и се противопоставя на 39-те отцепници, които искаха да бламират тогава приемането на Конституцията, за да не се окаже България с две нации. А хората скандираха: „Дертлиев – президент!”. Тогава СДС издига кандидатурата му за президент на Републиката. Провалиха го задкулисни игри. И може би България щеше да тръгне по друг път, ако беше избран президент социалдемократ. Тогава надали олигарсите щяха да вземат връх, както е сега – в днешното общество 200 – 300 фамилии управляват България. През 1993 г. успява да наложи линията на отваряне на българските социалдемократи към всички в лявото пространство. Простил е всичко преживяно, простил е обидите, униженията, мъките. Само много силен човек в интерес на България може да загърби личните болки, за да реализира единството на левицата! Опитва се да прекрати 100-годишната война между българските социалисти и българските социалдемократи. Този път минава през инициираните от него Солунската среща, Ксилифор и Лесидрен. Много от неговите съмишленици български социалдемократи не го разбраха тогава. И въпреки че не успя да доживее този исторически ден, само два месеца след кончината му на 5 ноември 2000 г. мирът между тесните и широките социалисти бе факт! На 20 декември 2000 г. се подписа безсрочният договор между тесните и широките социалисти! И днес има хора, които именно заради тази негова политика водеха дела срещу него, обаче забравиха и очакват хората да забравят какво са направили срещу този титан на мисълта, на българщината – днес водят пропаганда и го слагат начело. Ние им прощаваме, защото сме широки. С него се съобразяваха и съмишленици, и опоненти! Той врагове нямаше – имаше политически противници, но не и врагове. Искаше България наистина да бъде демократична държава. Хората го обичаха и той обичаше хората. Работи за тях – за обикновените трудещи се. „Исках власт не за себе си, а за тях” – казва д-р Дертлиев. Вярва, че „Бъдещото управление на България – чуйте какво казва – няма да е партийно, с партиен цвят, че всеки ще намери своето място според своите способности. Няма значение дали е политически противник, или приятел”! Девизът му „Никога не се предавам!” характеризира неговия свободолюбив дух. Днес ще припомним „моето верую” на д-р Петър Дертлиев, патриарха на съвременните български социалдемократи, защото сме убедени, че то докосва и ще докосне дълбоко в душата всеки един от Вас, уважаеми народни избраници, скъпи българи. Цитирам го: „Вярвам в човека, въпреки всичко. Пребродил капаните на хиляди измами и предателства, аз не загубих вярата в доброто. Обичах, а и бях обичан за хиляди животи. Макар че не ме пощадиха зъбите на ненавистта, на клеветата –гнусната и подлата клевета, не се ожесточих. Останах прав в моя толкова дълъг път, дори когато бях лишен от опората на приятелско рамо. Отрекох насилието, защото в неговите недра се ражда друго и в дяволския кръговрат на отмъщението омразата изпепелява душата. В горчилката на тежките си дни не забравих, че страданието пречупва слабите, но прави мъдри силните. А не исках аз да бъда слабият. Стъпил здраво на земята, никога не забравих да отправя бленуващ взор далеч към мечтата за друго време, пълно с вяра, обич и човещина. Времето на свободата, справедливостта и солидарността. Българин съм и съм горд от това! Син съм на страната, от която поп Богомил пръв в Европа отправи предизвикателство към средновековното мракобесие и постави началото на Ренесанса. Син съм на страната, която даде на вси славяни четмо и писмо. Но моята гордост не прераства във високомерие към другите, защото всеки народ има своето достойнство и основания за самочувствие! Вярвам в труда и таланта на целия народ! Обичам живота във всичките му багри и форми! Обичам красотата, живата или застиналата в спомен! Обичам човека, обичам България!” (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, колеги! „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на подразделението. По § 5 има предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. Прекратява се дейността на държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” от деня на влизане в сила на този закон.”

По § 6 има предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7.(1) Трудовите правоотношения със служителите на прекратеното държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” се уреждат при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, като разпоредбите на чл. 123 от Кодекса на труда не се прилагат. (2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството да предприеме съответните действия за заличаване на прекратеното държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” от Търговския регистър и да прекрати договорите за управление на членовете на управителния съвет в срок до един месец от влизането в сила на този закон. (3) Пълномощията на изпълнителния директор и на членовете на управителния съвет на прекратеното държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” се прекратяват от датата на вписването по ал. 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 8, който става § 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. Министерският съвет да извърши по реда на чл. 79 и чл. 81, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. произтичащите от прилагането на § 5, 6, 7 и 8 от този закон промени в показателите по чл. 22, ал. 1, Раздел ІІ „Разходи”, т. 1.1 и ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г.”

Параграф 10. Предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. Наличната към деня на влизането в сила на този закон информация и документация в оригинал във връзка с обектите по отменения чл. 28б – автомагистрала „Хемус”, автомагистрала „Струма” и автомагистрала „Черно море”, както и други обекти и всички проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 и Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020, включително в електронен вид, се предават на оправомощени от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” длъжностни лица в срок до един месец от влизането в сила на този закон.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 13, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 14, който става § 15.

Параграф 15. Предложение от Дора Янкова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Ирена Коцева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 и ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020” и председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” – ръководител на бенефициента, подписват споразумение за изпълнението на проектите, финансирани от Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 и Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020”, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, по които бенефициент е прекратеното държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 16, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 17, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 18, който става § 19.

Първо – процедура. Моля в залата да бъдат допуснати госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Агенция „Автомобилна администрация”.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 654-01-28, внесен от народния представител Диана Йорданова и група народни представители на 2 март 2016 г., приет на първо гласуване на 30 март 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси”.

По § 1 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кадиев. Комисията не подкрепя предложението, затова ще го прочета: „В § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 61у се създава нова ал. 4, както следва: „(4) С данъка по ал. 1 се облага и дейността на регистрираните ползватели на услуги на он лайн платформи/приложения, осигуряващи превоз на пътници при приета заявка.” 2. В чл. 61ф се създава нова ал. 3, както следва: „(3) За дейностите по чл. 61у, ал. 4, данъкът по ал. 1 в намален размер се дължи за всеки отделен автомобил, с който се извършва дейността.” 3. В чл. 61х, в края на ал. 1, след думата „пътници” се поставя запетая и се добавя изразът „съответно лицата по чл. 61у, ал. 4 подават данъчната декларация в общината на територията, на която е регистриран автомобилът, с който се извършва превозът.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В Глава втора се създава „Раздел VIII – Данък върху таксиметров превоз на пътници с чл. 61у - 61щ: Чл. 61у. (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници. (2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по Глава втора, Раздел VI от този Закон. (3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози. Чл. 61ф. (1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до 31 октомври на предходната година. (2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал.1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. (3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година. Чл. 61х. (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. (2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. (3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. (4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община. Чл. 61ц. Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на съответната община, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Чл. 61ч. (1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула: ДДТГ = ГДТПП х БМ, където ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл.61ф; БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. (2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула: НВДТПП = ПГДТПП х БМ, където НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Чл. 61ш. Данъкът по чл. 61ф се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Чл. 61щ. Възстановяване на надвнесен данък по чл. 61ч, ал.2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”

Комисията подкрепя текста на вносител за § 2. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 3 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Предложение от народния представител Георги Кадиев: „В Преходни и заключителни разпоредби в § 3 се създава нова ал. 4, както следва: „(4) До 30 юни 2016 г. Министерският съвет да разработи концепция, включително граници за диференцирано определяне на размера на облагане и правила за контрол на дейността на регистрираните ползватели на услуги на онлайн платформи/приложения, осигуряващи превоз на пътници при приета заявка, придружена с оценка за въздействието, и да внесе в Народното събрание необходимите законодателни промени.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. (1) Министърът на финансите до 30 септември 2016 г. утвърждава образец на декларацията по чл. 61х, ал. 1. (2) За 2017 г. общинският съвет определя размера на данъка върху таксиметровите превози по Глава втора, Раздел VIII до 30 септември 2016 г.”

По § 4 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 29: „29. доходите от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица – водачи, от името на регистриран превозвач, но за тяхна сметка, ако за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.” 2. В чл. 14 се създава ал. 5: „(5) Едноличните търговци, които се смятат за данъчно задължени лица по смисъла на чл. 61у от Закона за местните данъци и такси, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на същия закон. За доходите от други дейности, с изключение на случаите по ал. 4, лицата се облагат по реда на този закон.” 3. В чл. 16, ал. 2 след думите „патентен данък” се добавя „и/или данък върху таксиметров превоз на пътници”. 4. В чл. 26, ал. 2 се създава нова т. 3: „3. които се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.” 5. В чл. 50, ал. 1, т. 2 след думите „патентен данък” се добавя „и/или данък върху таксиметров превоз на пътници, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Предложение от народните представители Настимир Ананиев, Антони Тренчев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Димитър Шишков, Борислав Великов и Димитър Танев, което Комисията подкрепя по принцип. Предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 11”. 2. В чл. 12: а) в ал. 1 след думата „регистрация” се поставя запетая и се добавя „или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка” и се създава изречение второ: „Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор”; б) в ал. 2 след думата „води” се добавя „публичен”; в) в ал. 5 накрая се добавя „и списък с данните на водачите, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка”. 3. В чл. 24: а) в ал. 1 след думата „превозвачи” се добавя „или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. б) алинея 3 се изменя така: „(3) Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да: 1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В; 2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или за престъпление по транспорта и/или да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно средство; 3. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително през последната година; 4. е психологически годен по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 5. притежава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил валидно за съответната община, на чиято територия се извършват превозите.” в) създават се ал. 4 – 8: „(4) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 и успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Удостоверението се издава за срок 5 години. (5) Изпитът по ал. 4 се провежда от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” по ред и начин, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. (6) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5. (7) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 4. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от водачи, действащи от негово име, но за своя сметка при или по повод извършване на таксиметрови превози на пътници, с изключение на случаите на причинена смърт или телесно увреждане.” 4. В чл. 24а: а) в ал. 1 се създава изречение второ: ”В разрешението се вписват данните на водача, в случаите когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка”. б) алинея 2 се изменя така: „(2) Разрешението по ал. 1 се издава на регистриран по реда на този закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: 1. таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност; 2. регистрирания превозвач няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред; изискването за липса на задължения се отнася и за водача, извършващ превоз от името на регистриран превозвач, но за своя сметка”; в) алинея 3 се изменя така: (3) Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението по ал. 2, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението.”; г) създават се нови ал. 4, 5, 6 и ал. 7, 8 и 9: „(4) В 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2, т. 1 или 2. (5) За издадените разрешения се води регистър, който е публичен. (6) Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване. (7) Разрешението се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници, за срока за който е издадено разрешението. (8) Кметът на общината прекратява със заповед действието на разрешението: 1. по заявление на регистрирания превозвач; 2. при прекратяване на регистрацията на превозвача по реда на този закон; 3. при заличаване на таксиметровия автомобил от регистъра по чл. 12, ал. 2; 4. при уведомяване по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (9) Заповедите по ал. 4 и 8 подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”; д) досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 10, 11 и 12. 5. В чл. 91 се създават ал. 11 и 12: „(11) Контролът по спазване разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 24а, ал. 1 може да се осъществява и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община. (12) При извършване на проверките лицата по ал. 11 имат право да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която е получено разрешението по чл. 24а, ал. 1.” 6. В чл. 92, ал. 2 накрая се добавя „и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. 7. В чл. 95: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „или с ограничител на скоростта” се заличават; бб) създава се т. 5: „5. не е оборудвано с ограничител на скоростта.” б) алинея 2 се изменя така: „(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на водач, който: 1. управлява лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни; 2. не представи на превозвача за ежемесечна заверка пътната книжка за отчитане и контрол на работата на лекия таксиметров автомобил.” 8. В § 1 от Допълнителните разпоредби в т. 26 думите „пет места” се заменят със „седем места, включително мястото на водача”.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност това е един от най-спорните моменти, който представихме на Вашето внимание при първото четене на Законопроекта, а именно възможността да се извършва дейност от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Този проблем не беше оправен до вчера, до последното провеждане на заседание на Комисията по бюджет и финанси. Тук трябва специално да благодарим на колегите Настимир Ананиев, Тренчев, Зеленогорски и Димитър Танев, които внесоха една поправка, която всъщност до голяма степен въвежда ред в това иначе безобразие – да Ви вози превозвач, а никой да не отговоря за живота, здравето, безопасността Ви, включително и за хигиената, за шума в купето, за това да се спазват правилата да не се пуши и други подобни. Така че отчасти този въпрос е оправен с допълнението, което се предлага от колегите от „България на гражданите”. Затова Ви моля да го подкрепим по този начин, тъй като, ако тези текстове не са в комплект, на практика целият закон ще обслужи интересът само на пет-шест едри собственици. Част от тях са точно в контекста на онова, което в момента е най-дебатирано – регистриране на офшорни зони, където нашите регулатори нямат никакъв достъп и по никакъв начин няма как да се разбере кой е реалният собственик. Естествено, обществото е наясно кои са реалните собственици, но органите не са. В тази връзка бих искал, ако е възможно като редакционна поправка, опашката, която е в доклада – за съжаление нямам последния вариант пред себе си, а именно в ал. 8 на § 6: „Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от лица, действащи от негово име, при или по повод извършване на таксиметрови превози на пътници...”, да остане дотук, а да отпадне изразът „...с изключение на случаите на причинена смърт или телесно увреждане”, защото тази опашка не съответства на духа на Закона за автомобилните превози. В Закона за автомобилните превози, когато говориш за отговорността примерно на автобусните превозвачи, не предвижда тази възможност. Ние по аналогия на главата, която касае въпроса за автобусните превози, би трябвало да решим и този случай. Защото солидарната отговорност, уважаеми колеги, означава, че онзи, който е увреден, а той така или иначе е увреден неправомерно – той се е возил, имал е намерение да си плати за това возене, но поради някаква небрежност или дефект, или просто по нещастно стечение на обстоятелствата неговото здраве е увредено. След като той така или иначе е потърпевшата страна, нека му дадем правото да удовлетвори своята имуществена претенция, тоест някой да заплати претърпените от него вреди, като той избере най-бързия за него начин. Така или иначе очевидно този човек ще има нужда от тези средства, за да се лекува или пък неговите близки, загубвайки един живот в семейството си. Затова предлагам тази опашка да отпадне. Апелирам и към госпожа Стоянова, и към госпожа Йорданова да запазим това, което вече е било възприето от Закона за автомобилните превози и да премахнем тази опашка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Караджов! Тази поправка е направена, защото, знаете, че застраховка „Гражданска отговорност” покрива неимуществени вреди на хора, които са около автомобилите – пешеходци, велосипедисти и така нататък. Задължителна застраховка при обществен превоз на пътници е и застраховката „Злополука”. Тази застраховка покрива всички вреди на хората, които са вътре в автомобила. Затова ние предлагаме тази „опашка”, както Вие я нарекохте, за да може да е ясно за какво става въпрос. Дори имам идея да се добави „и всички щети, които се покриват от застраховка „Гражданска отговорност”.” От „Гражданска отговорност” и „Злополука” – всички щети да отпаднат от предмета на параграфа, който предлагате, и всички останали – багажи и така нататък... Прав сте, между другото, че застраховката „Гражданска отговорност” не покрива щети върху багажа. Съгласен съм. Затова нека да се обединим да остане тази „опашка”, както Вие я казвате и да добавим „и за щети, покривани от „Гражданска отговорност” и всички останали вреди да се покриват солидарно”. Мисля, че това е коректен текст. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всичко, което каза колегата Иванов, е вярно. Аз обаче отново ще апелирам, ако се съгласите, да отпадне добавката в текста. Защо? Обикновено „Гражданска отговорност” се изплаща много бавно. Тази „Гражданска отговорност” обикновено чака да минат делата, а ние, за съжаление, сме известни – в България бавното протичане на съдебния процес е ноторно известно за всички Вас. Ако остане тази възможност, предпочитателно ще може да се удовлетвори евентуалната претенция за такива причинени вреди. Така или иначе правният принцип е да не може да се плати два пъти за едно нещо, а съответно пък превозвачът ще си възстанови от застрахователя тази сума. Така че наистина нека да сложим, така да се каже, яйцата в правилните кошници – да гледаме за потребителя, за този, който ползва услугата. Досега превозвачите бяха тотално безотговорни. Нека наистина да разпределим отговорностите там, където им е мястото. Естествено, това остава на Вашата преценка, но лично аз бих предпочел да дадем повече възможности на клиента, на този, който е претърпял вредоносния резултат върху себе си. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще взема реплика от изказването на преждеговорившия, че трябва да се подобри взаимодействието и изплащането на сумите на гражданите – нещо такова казахте, доколкото си спомням. Вижте, тук има много важна разлика: няма механизъм, по който превозвачът, платил щети на определено лице, след това да си ги вземе от застрахователя, защото застрахователят ще плати щетите на застрахованото лице, което се явява водачът. Както знаете, полиците се сключват от водачите. Не може да искате от превозвачите да плащат щети, първо, за които нямат никаква вина и, второ, да плащат щети, а после да си възстановяват сумите от лица, с които имат някакъв договор, но той не касае уредбата по отношение застраховките. Затова апелирам да се приеме не само предложението за промяна в § 6 „регистриран превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от лица, действащи от негово име при или по повод извършване на таксиметровата дейност с изключение на случаите на причинена смърт или телесно увреждане и случаите, покрити от „Гражданска отговорност”.” Мисля, че това е коректно. Пак казвам, няма начин превозвачът да си вземе парите от застрахователя, защото застрахователят ще плати парите на водача. Няма начин! Няма такъв начин! Мисля, че моето предложение е много по-коректно и би следвало да се подкрепи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Извинявам се за неразбирането. Правя редакционна поправка „след случаите на причинена смърт или телесно увреждане” да се добави „и всички случаи, покрити от застраховка „Гражданска отговорност”.” Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Това е важен лобистки текст и би трябвало да мине при по-голямо присъствие от управляващите. Моля за поименна проверка от името на парламентарна група. Благодаря. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Не може да откажем поименна проверка, искана от парламентарна група. (Реплики от ГЕРБ.)

Няма гласуване и няма право на поименна проверка.

Уважаеми колеги, ще си позволя за хората, които не са запознати в детайли. Съгласно Кодекса за застраховането има два вида застраховки, които са абсолютно задължителни, когато се извършва обществен превоз на пътници, какъвто е таксиметровият превоз. Първият вид застраховка е „Злополука на пътниците”. Тази застраховка съгласно чл. 472: „(1) Обект на застраховането по задължителна застраховка „Злополука за пътниците” са животът, здравето и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. (2) За пътниците по ал. 1 се смятат и лицата, намиращи се в превозните средства или в непосредствена близост до тях преди качването и слизането.” Тоест с този вид застраховка се урежда обезщетението на пътниците, които са претърпели както телесна повреда, така и смърт по повод на това, че са пътници или се качват в превозното средство. Вторият вид застраховка, който е уреден в Кодекса за застраховането, е застраховката „Гражданска отговорност”. Съгласно чл. 429 от Кодекса на застраховането тази „Гражданска отговорност” покрива „... отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица – извън пътниците – имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие”. С тези два вида застраховки се уреждат всички щети и вреди както на третите лица – тези извън автомобила, така и на пътниците, които са в този автомобил. Остават обаче и други случаи, които не са покрити от тези застраховки и за които всъщност предлагаме и подкрепяме предложението на колегите от Реформаторския блок, а именно за тези други случаи регистрираният превозвач да отговаря солидарно за вредите, причинени от водача, действащ от негово име и за негова сметка по повод на извършен таксиметров превоз на пътници, изключвайки тези два вида щети, които се покриват от застрахователната полица на автомобила. Това е смисълът на текста. Аз смятам, че той е абсолютно коректен. Това, което каза колегата, който говори преди това, че ще се платят по-рано щетите и вредите, преди да бъде изплатена гражданската отговорност или отговорността „злополука”, смятам, че това не е коректно, защото така или иначе трябва по някакъв ред тези щети и вреди да бъдат установени, да бъде установено кой е виновен за тях и едва тогава да се определи техният размер и да се платят.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Стоянова, слушах Вашето изказване по повод предложението, което е внесено, което Вие казахте, че се подкрепя. В предложението е записано „когато водачът извърши от името на превозвача превоз”, а Вие казахте „от негово име и за негова сметка”. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Точно този въпрос поставям: необходимо ли е, когато водачът извършва превоза от името и за сметка на превозвача, а когато го извършва от името на превозвача, но за своя сметка – солидарна отговорност ли ще носи превозвачът? Когато водачът извършва превоз за своя сметка, макар и от името на превозвача, а не от името и за сметка на превозвача, както между другото е в другите хипотези досега. Не искам да се намесвам в тази юридическа тематика, има достатъчно практика.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми е по-скоро предизвикана от последното изказване, което даде пояснение към изказването на госпожа Стоянова, че става въпрос, че регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от лица, действащи от негово име само. Тук не трябва да се пояснява по чия сметка работи, защото, ако работи за своя сметка, самият той или трябва да има договор с превозвач, тоест да работи от негово име, или самият той трябва да има качеството превозвач. Ако той самият има качеството превозвач, за него влиза общият текст, тоест отговорността в общия случай. Вие предлагате във всеки един случай, когато един вид някой работи нелегално, да не носи отговорност. (Шум. )

Не, не, не.

Нали разбирате, че тук текстът, както е предложен, е прецизен и аз настоявам да остане „солидарност за вредите, причинени от водачи, действащи от негово име”. Нали това е коректният текст, госпожо Стоянова?

Мисля, че няма кой знае какво да кажа за дупликата. Моето изказване беше по повод на пояснението за това кои щети и вреди от какво се покриват, така че идеята на този текст е била да имаме текст, който да покрие други, незасегнати от тези застрахователни полици събития.

Уважаеми господин Председател...

Да, именно...

Да, ще Ви кажа параграфите накрая на изложението си. Ще изложа преди това мотивите. Обикновено така се постъпва в съда – казвате първо мотивите.

Господин Председател, много Ви моля, не допускайте от парламентарната трибуна да се правят груби нарушения на Правилника и да се правят внушения за неща, които не са казани. Моля Ви, спазвайте Правилника! Не давайте възможност на изказващите се депутати, и то нееднократно да правят манипулативни и груби внушения – прекъсвайте ги!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дебатът малко се измести от гледна точка на това, че говорим за застраховането, за вредите – кой кога ще си получи парите, но всъщност това, което ние предлагаме, искаме да направим превенция да не се стига до момента на застраховане на получаване на сумата. Текстът, който предлагаме за тази отговорност, е превенцията. Това означава, че ако ти си предоставил своя лиценз на някой да го ползва, имаш задължението да контролираш този човек – най-малкото – има ли тези два вида застраховки, за които говорим? Ти може да си му предоставил този лиценз, но той да няма тези два вида застраховки. Когато ти носиш солидарна отговорност, можеш да провериш има ли ги тези застраховки, няма ли ги, и да следиш този процес, и в момента, в който видиш, че тази отговорност и застраховките ги има, се знае, че щом има застраховката, когато има вреда, ще има кой да я плати. Самият превозвач не трябва да се притеснява, че той трябва нещо да плаща, ако се случи, защото има застраховката. Нашата цел на предложението е превенцията преди самото събитие, за това и самото предложение беше направено по този начин. Аз също така предлагам една последна редакция, която мисля, че е по-актуална и която покрива предложението, което ние искаме да направим, и тя е следната: „Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от водачи, действащи от негово име, по повод извършване на таксиметрови превози на пътници по реда на Глава пета, Раздел ІІ”. Това е редакционното предложение, което правим и се надяваме да бъде подкрепено. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, вижте, преди малко уточнихме, че има задължителни застраховки. Те покриват повреди на МПС-та – „Гражданската отговорност”, на пешеходци, колоездачи; и втората застраховка – „Злополука”, покрива смърт или причинени вреди върху хората. Тези застраховки, господин Ананиев, са задължителни. Всеки един водач трябва да ги притежава, за да получи удостоверение за регистрация като таксиметров превозвач и разрешително от съответната община. Те са задължителни. За каква превенция може да говорим, след като имаме задължителност на тези застраховки? Няма как да не изключим от обхвата на Вашето предложение „Злополуката” и „Гражданската отговорност”. Апелирам да се приеме моето предложение да изключим „Гражданската отговорност” и „Злополуката” и да останат всички останали вреди. Защото, пак казвам, Вашите юристи, когато бяха на работната група и защитаваха този Законопроект, казаха следното: „Тук говорим за багажа”. Значи, след като става въпрос за багажа, наистина багажът е изключен от „Гражданската отговорност” – по този начин ще може да се изплащат вреди за багажи, някакви повреди по дрехите и така нататък, но останалите неща в „Гражданската отговорност” и „Злополуката”, нека да не ги пипаме, много Ви моля! Благодаря.

Уважаеми господин Иванов, не пипаме застраховките. Искаме да сме сигурни, че водачът, който упражнява дейността, има такива застраховки. Вие сте прав, че когато се кандидатства за такъв лиценз, това се изисква, но лицензът важи за няколко години. Всяка година подновяваме тази застраховка. Ние сигурни ли сме, че следващата година някой си е подновил застраховката? Ако нямаме превенцията, това значи, че водачът, под който лиценз ти караш автомобила, има задължението да отиде да провери – проверен ли е технически автомобилът, всичко направено ли е, има ли ги тези застраховки, защото той има тази солидарна отговорност. Ако стане някакъв инцидент, разбира се, че застраховките ще покрият вредите. Таксиметровата фирма, защо? Тя няма да поеме някаква отговорност. Може би това е Вашето притеснение, че превозвачите ще търпят някакви вреди. Не, щом има застраховка – застрахователят ще си покрие всички вреди. Но ако ние нямаме този текст и да караме превозвачите, които са си предоставили лиценза, да следят за тази превенция и да има контрол, и да знаем къде е отговорността, тогава, мисля, че нищо не правим. Аз мисля, че предложението е много добро, много резонно и се надявам да го подкрепите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, няма да влизам в дебрите на „Гражданската отговорност”. Не във всички случаи „Гражданската отговорност” бива покривана от застрахователя. Има определени хипотези – алкохол, и едни други хипотези. Да, плаща се от Компенсационния фонд... (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Колеги, говорете за регресния иск, който би бил заведен от Компенсационния фонд срещу водача, когато не покрива „Гражданска отговорност”, и превозвача. Не говорете за превенция.

Когато поискахме поименната проверка, тук беше ръководството, които потвърдиха искането. Потвърждаваме и моля да се проведе поименната проверка. Благодаря. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Сега предстои гласуване. Бяха направени няколко предложения по текста по ал. 8 на чл. 24 от доклада на Комисията. Оттеглят ги.

Аз оттеглям своето предложение.

Имаше направени предложения от господин Караджов, господин Настимир Ананиев.

Аз предлагам окончателна редакция на текста.

На § 6, т. 3, където пише „в чл. 24”, ал. 8. Изчитам окончателната редакция на текста, която ще звучи така: „Регистрираният превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от водачи, които извършват таксиметров превоз на пътници от негово име, но за своя сметка, с изключение на вредите, покрити по застрахователни събития от застраховки „Гражданска отговорност” и „Злополука” съгласно Кодекса за застраховането.”

Да.

По § 7 – предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. (1) Разрешенията за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадени по реда на Закона за автомобилните превози до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени, но не по-късно от 31 декември 2016 г. (2) Удостоверенията на водачите на леки таксиметрови автомобили, издадени по реда на наредбата по чл. 12а, ал. 5 до влизането в сила на този закон, запазват действието си до 31 декември 2017 г.”

По § 8 – предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”, и § 6, който влиза в сила от 1 април 2016 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители и Законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители На редовно заседание, проведено на 31 март 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители и Законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на туризма, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на граждански организации. От името на вносителите законопроектите бяха представени от народните представители госпожа Цвета Караянчева и господин Найден Зеленогорски. И двата законопроекта са в отговор на недоволството и последвалите го протести на една част от обществото, породени от последните изменения и допълнения в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с които бе въведена забрана за къмпингуване и паркиране в границите на зона „А” извън определените за това места. Предложените промени и в двата законопроекта са насочени към запълване на една определена празнота в нормативната уредба, като е предвидена правната възможност за обособяване на места за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери, изискванията към които да са различни от изискванията за категоризираните къмпинги по смисъла на Закона за туризма. С предложените и в двата законопроекта допълнения ще се създадат необходимите законови предпоставки за регламентиране на правилата и нормативите за създаване на специфични места извън категоризираните къмпинги за практикуване и развитие на къмпинг-туризма, с което да се отговори на потребностите на гражданите, предпочитащи подобни природосъобразни форми за отдих и почивка. Двата законопроекта предлагат различен подход за регламентация на условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери. В Законопроекта, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители се предлага този въпрос да бъде уреден в Закона за туризма, като е предложено и отпадане на забраната за къмпингуване и паркиране в границите на зона „А” извън определените за това места. В Законопроекта, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители, е предвидено правилата и нормативите за устройване на местата за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери, условията и редът за обособяването и ползването им, както и за престоя в тях да се определят със съвместна наредба на министъра на земеделието и храните, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и на министъра на туризма. В представените становища в Комисията от страна на заинтересованите министерства надделя мнението, че по-целесъобразно е регламентацията да бъде направена в Закона за туризма или в подзаконов акт по неговото прилагане, като по този начин се уредят условията и реда за подобен тип туризъм чрез определяне на места за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери на територията на цялата страна, а не само в териториалния обхват на Черноморското крайбрежие. Представители на присъстващи граждански организации подкрепиха по принцип необходимостта от създаване на нормативна уредба, с която да се определят правилата и нормативите за устройване на местата за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери извън категоризираните къмпинги, като позициите им се разделиха по отношение на предложението за отпадане на забраната за къмпингуване и паркиране извън определените за това места. Според една част от организациите отпадането на забраната обезсмисля въвеждането на правила, при това в един неопределен срок чрез предстоящи промени в Закона за туризма. С отпадането на забраната ще продължи нерегламентираното ползване на държавни, общински и частни имоти за безразборно разполагане на палатки, кемпери, каравани и др. от подобен характер, включително върху плажната ивица и дюните. Обърнато бе внимание, че в резултат на подобни действия са причинявани пожари, унищожавани са ценни видове растителност и местообитания, образувани са значителни по обем количества отпадъци, нанасят се значителни вреди на природата и околната среда, създава се опасност за човешкото здраве поради липсата на елементарни санитарно-хигиенни условия. Подчертано бе, че това безконтролно струпване на хора и нерегламентираното устройване на биваци и лагери на различни места по крайбрежието може да създаде опасност за живота и здравето на населението и за националната сигурност. В този дух са и постъпилите в Комисията десетки писма от граждански организации и отделни граждани, както и от няколко черноморски общини, които настояват за запазване на забраната и създаване на правила за подобен род туризъм. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: - с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване; - с 6 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г. и Законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие № 654-01-39, внесен от Найден Маринов Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители и Законопроекта за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители. На заседанието присъстваха Александър Манолев – заместник-министър на туризма, Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Правна” в Министерство на туризма, инж. Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Стилян Митев – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация” в Министерство на земеделието и храните, Мирослава Владимирова – директор на Дирекция „Концесии” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители, цели установяване на ясни правила за къмпингуване, включително извън категоризираните къмпинги, като предвижда редът и условията за това да се определят със Закона за туризма, в съответствие със специалните условия и ред, предвидени в други нормативни актове. Със Законопроекта се предвижда отмяна на забраната за къмпингуване и паркиране в зона „А” извън определените за това места. В свои писмени становища от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на туризма подкрепят Законопроекта, като от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с цел прецизност, предлагат да се даде легално определение на понятието „къмпингуване” в Закона за туризма. Със Законопроекта за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители, се предвижда в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им да могат да се определят места за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери. Тези места няма да се категоризират като къмпинги съгласно Закона за туризма и в тях ще се разрешава единствено поставянето на обекти по смисъла на чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите. Условията и редът за определянето им ще са разписани в съвместна наредба на министъра на земеделието и храните, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма. В свое писмено становище от Министерство на земеделието и храните смятат, че със Законопроекта не трябва да се засягат горските територии предвид създадения по-добър действащ ред и условия за управлението им в Закона за горите. Освен това уточняват, че по отношение на земеделските земи са предвидени ред и условия за поставянето на временни обекти в действащи нормативни актове, уреждащи ползването им. В свое писмено становище от Министерство на регионалното развитие и благоустройството смятат, че тези обществени отношения следва да се уредят в Закона за туризма и да са приложими за цялата територия на страната, не само за Черноморското крайбрежие, а при необходимост да се изменят и други закони, свързани с управлението на различните видове територии. В свое писмено становище от Министерство на туризма изразяват становище, че Законопроектът противоречи на чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове и в тази връзка всички обществени отношения, свързани с къмпингуването, следва да бъдат уредени само със Закона за туризма. След представяне на законопроектите се проведе дискусия, в която представители на Национална асоциация Българско Черноморие и Национална гражданска коалиция „Природата за хората и регионите” се обявиха против отмяната на забраната за къмпингуване и паркиране в зона „А” извън определените за това места. Те подчертаха, че гражданските протести са били срещу забраната за къмпингуване на територията на цялата страна, предвидена с предложения за обществено обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, настояха за запазване на забраната предвидена в чл. 10, ал. 2, т. 9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, и предложиха в защитените зони, включени в „Натура 2000”, да се забрани бивакуването извън определените за това места. Народният представител Димитър Бойчев попита кога се предвижда да бъде внесен в Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма, където ще бъдат предвидени редът и условията за къмпингуване в зона „А” извън категоризираните къмпинги. От Министерство на туризма отговориха, че срокът за обществено обсъждане на Законопроекта е удължен с три месеца до средата на месец юни 2016 г. След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: - по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г.: „за” 8, „против” 2 и „въздържали се” 6 народни представители; - по Законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-39, внесен от Найден Маринов Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г.: без „за”, „против” 2 и „въздържали се” 14 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г., и да не приеме Законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-39, внесен от Найден Маринов Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Настоящите промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се налагат, за да се отговори на обществените очаквания за създаване на правила и регулация по отношение на къмпингуването, включително извън категоризираните обекти в зона „А” на Черноморското крайбрежие, както и на територията на цялата страна. Процесите в публичното пространство недвусмислено показаха, че въведените ограничителни режими следва да преминат през широко обществено обсъждане и да бъдат предложени правила като елемент за цялостна реформа в сектора. Това налага отпадането на забраната за къмпингуване и паркиране извън определените за това места в зона „А”. В тази връзка е необходима реализация на цялостна промяна в начина на управление и стопанисване на плажните ивици при отчитане на обществения интерес, в това число установяване на ясни правила за къмпингуване и дефиниране на понятието „къмпингуване”. В Законопроекта е предвидено къмпингуването извън категоризираните къмпинги да се осъществява по ред и условия, определени в Закона за туризма, както и в съответствие със специфичните правила и нормативи, предвидени в други закони. По този начин се създава яснота, че при въвеждането на реда и условията за къмпингуването извън категоризираните къмпинги следва също да се отчитат и спазват изискванията и на други закони с цел опазване на човешкото здраве, околната среда, природните ресурси, например санитарно-охранителните зони на водоизточниците за питейна вода, защитените територии. Предложените законодателни промени ще позволят изготвянето на нов модел на управление на морските плажове и въвеждането на нови единни правила за къмпингуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както знаете, с последните изменения и допълнения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие бе въведена забрана за къмпингуване и паркиране в границите на зона „А”, извън определените за това места. Ограниченията бяха продиктувани от факта, че в последните години в резултат на проверки от различни държавни и местни органи се констатираха редица случаи на нерегламентирано ползване на държавни, общински и частни имоти, включително върху плажната ивица и дюните – безразборно разполагане на палатки, кемпери, каравани и други от подобен характер. В резултат на такива действия се причиняват пожари, унищожават се ценни видове растителност и местообитания, образуват се значителни количества отпадъци, нанасят се сериозни вреди на природата и околната среда. Създава се опасност за човешкото здраве поради липса на елементарни санитарно-хигиенни условия. Подобна забрана е действала преди приемането на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – в периода, когато устройството и застрояването му са се уреждали с подзаконови нормативни актове. Независимо от факта, че такива действия са ограничени и се санкционират от редица разпоредби на действащото законодателство, като законите в областта на опазването на околната среда, защитените територии и биоразнообразието, собствеността, ползването и опазването на земеделските земи, горите, държавната и общинската собственост и други, нарушенията са придобили неконтролируем характер. Аналогични забрани са характерни за нормативната уредба на редица страни в Европейския съюз. Наложената забрана предизвика недоволство и протести на част от обществото, като сред аргументите, които могат да се възприемат за основателни, са липсата на достатъчно къмпинги по крайбрежието, лошото състояние на някои от съществуващите, както и липсата на условия и ред за обособяване на специфични места, различни от категоризираните къмпинги, в които да се практикува подобен род туризъм. Предложените промени са насочени към запълване на съществуващата празнота в законодателството. Предвидена е правната възможност за обособяване на места в поземлени имоти или части от тях за разполагане на палатки, каравани или кемпери, като условията в тези места са различни от изискванията за категоризираните къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тези обекти не се разрешава строителство, като се допуска поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, а именно архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, като кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и Закона за устройство на територията. Такива места и сега съществуват – регламентирани са. Устроени са по подобен начин, включително в територии на някои от националните паркове по смисъла на Закона за защитените територии, като условията и редът за устройването и ползването им са определени в плановете за управление на съответния национален парк или друг вид защитена територия. По реда на Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи също се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за други нужди, без застрояване, като за определен срок са предвидени условия и ред за разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена. Поради липса на единна нормативна уредба в Законопроекта е предвидено правилата и нормативите за устройване на местата за временно разполагане на палатки, каравани и кемпери, условията и редът за обособяването и ползването им, за престоя в тях да се определят с наредба на министъра на земеделието и храните, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма. С предложените в Законопроекта допълнения ще се създадат необходимите законови предпоставки за регламентиране на правилата и нормативите за създаване на специфични места извън категоризираните къмпинги, за практикуване и развитие на къмпинг туризма, с което да се отговори на потребностите на гражданите, предпочитащи подобни природосъобразни форми за отдих и почивка. Бих искал да кажа още няколко думи, свързани с това, че и двата законопроекта си поставят една и съща цел – въпросът е как да бъде осъществена тя. В Законопроекта ние предлагаме това да стане по максимално бърз начин и ако той бъде приет, на практика моделът Шабла, който е балансиран, приет и от общината, и от местните граждани, и от хората, които къмпингуват по този начин, да получи законово основание и да може да се използва във всички общини, в които смятат, че могат да се отредят такива терени. Специално сме обърнали внимание, че такива временни терени могат да бъдат и държавни, и общински, и частни, като, разбира се, държавата, общината или частният стопанин може да реши дали да направи подобна инвестиция, която да гарантира такова разполагане по съответния ред на база на правила и регулации. Специално бих искал да упомена и това, че, за съжаление, режимът за създаване на нови къмпинги е много тежък и поради тази причина ние предлагаме подобен вариант – тези територии за временно поставяне на кемпери, палатки и възможност за летуване не подлежат на категоризиране по Закона като къмпинги, но съобразно Наредбата, за която говорим, ще се създадат елементарни правила и регулации, като например да се гарантират охрана, санитарно-хигиенни норми, някакъв ред, някаква регулация и, разбира се, минимално заплащане. Нека да Ви кажа, че съгласно Закона за държавната собственост, няма как който и да е да ползва държавна собственост, без да заплати за това. За съжаление, оказва се, че точно Черноморското крайбрежие и точно плажовете, които са изключителна държавна собственост и които са най-ценното нещо, което държавата предлага, могат да се използват абсолютно безплатно. По този начин, предполагам, можем да си разположим палатките в Борисовата градина или в междублоковите пространства и на база на аналогията на всичко, което се случва на Черноморското крайбрежие, да оставим хората безконтролно да се заселват тук. Само че не го правим. Интересно защо публична общинска собственост и публична държавна собственост могат да бъдат защитени, но изключителна държавна собственост не могат да бъдат защитени? Това, което предлагаме ние, е да се намери балансиран подход, който би гарантирал спазването на законите, би гарантирал правата на хората, които искат да летуват и къмпингуват по този начин, и би гарантирал защита на обществения интерес при едно балансирано приложение. Много често практиката ни подсказва как да пишем правилата. Очевидно община Шабла се е справила най-добре, след като всички са доволни. В община Шабла на база на подобните възможности, които дава този Законопроект, се отделя общинска земя, охранява се по съответен ред, въвеждат се правила, хората могат да разпънат палатки, да отидат с кемпера или с караваната, събира се някаква минимална такса, която се използва, за да се изчисти теренът, или да се сложат химически тоалетни, и по този начин има пълна гаранция и за сигурността, и за спокойствието на хората. В същото време се решава проблемът между тези, които къмпингуват, и хората, които живеят в черноморските общини. Истината е, че всички черноморски общини имат наредби, в които са забранили ползване на общински терени за подобен вид дейност и се налагат сурови глоби за това. Истината е, че има десетки закони, които въвеждат подобни забрани. Истината е, че държавата и общините със своите контролни механизми през всичките тези години не са успели да осигурят нужния контрол, за да бъдат спазвани и наредбите на общинските съвети, и всички тези закони. Струва ми се, че е крайно време да се намери един балансиран подход и това очевидно противоречие между гражданите, които летуват, и гражданите, които живеят там, да бъде решено по законен начин. Това според нас е пътят за едно балансирано решение и би могло да бъде първата крачка на промените и по отношение въвеждане на подобна стратегия и в Закона за туризма. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С Указ № 53 на Президента на Република България в бр. 20 от 15 март 2016 г. на „Държавен вестник” беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с който бяха въведени забраната за къмпингуване, паркирането в зона „А” и извън определените за това места. Нарушението на забраната беше скрепено с налагане на глоби от 200 и от 1000 лв. С § 16 и 17 на този Законопроект за изменение и допълнение бяха предвидени случаите на налагане на принудителни административни мерки и съставянето на актове за установяване на административно нарушение от страна на министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица. Движението за права и свободи на второ четене не подкрепи Закона за изменение и допълнение в частта му на налагане на санкции и с това изрази отрицателното си становище спрямо предложенията. Бяхме прави, защото забраната предизвика силно негативна обществена реакция. Срещу нея се обявиха президентът на републиката, археолози, екологични, риболовни и ред други организации. Видно от мотивите на обсъждания днес Проект, с който се предлага тази забрана да отпадне, вносителите му са осъзнали, че подобни ограничителни режими следва да преминат през широко обществено обсъждане, така че да бъде намерен балансът между обществения интерес и необходимостта да бъде осигурено добро стопанисване и управление на крайбрежната ивица. Предложените промени са насочени към запълване на съществуваща празнота в законодателството. Предвидена е правна възможност за обособяване на места в поземлените имоти и части от тях за разполагане на палатки, каравани и кемпери, като условията в тези места са различни от изискванията за категоризация на къмпингите по смисъла на Закона за туризма. В тези обекти се допуска поставяне само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, които не представляват строителство по смисъла на Закона за устройство на територията. Поради това ние от Движението за права и свободи подкрепяме предложената отмяна за забрана в редакцията й по чл. 10. Извън съмнение е фактът, че къмпингуването не може да става по произволен начин и в България трябва да има ясно разписани правила за природолюбителите под формата на категоризация и регламенти, както е в страните от Западна Европа. Тези правила трябва да създават възможност на гражданите да са близо до природата, но по начин, който да гарантира нейното опазване, така че да се съхрани естественото състояние на плажовете и крайбрежните местообитания. Но тези правила трябва и да гарантират живота и безопасността на къмпингуващите. С оглед на това подкрепяме предложената нова разпоредба в чл. 10а, разрешаваща къмпингуването в зона „А”, но при определени в Закона за туризма ред и условия. Ние от Движението за права и свободи ще подкрепим направените предложения, защото считаме, че това е крачка напред в опазването на природата и околната среда, че това е крачка напред в подобряване на услугите по българското Черноморие. Надяваме се тези законодателни промени да позволят изготвянето на нов модел на управление на морските плажове и въвеждането на единни правила за къмпингуване. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като темата придоби широка общественост в последните седмици, много е важно, когато разглеждаме тези два законопроекта в момента, да избягаме малко от емоцията, преследвала ни последните дни, а наистина да вземем най-правилното решение. Още с приемането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който е обнародван от президента вече и е в сила, искам много точно и ясно да кажа – тъй като и аз съм един от вносителите с част от колегите от ГЕРБ, които предложихме да има такава забрана – че нашият мотив да внесем такъв Законопроект беше породен от факта, че има сериозен проблем в начина на стопанисване и управление на черноморските плажове, и то що се отнася до това кой къде може да къмпингува, къде може да паркира. Факт е обаче, че това доведе до немалко обществено напрежение и една група от обществото остро възрази срещу наложената рестриктивна норма. Това наложи, а и считаме, че по подходящият вариант е да изчакаме. Такъв е и мотивът за внасянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Черноморското крайбрежие, където се дава възможност в следващите няколко месеца да отпадне забраната, която бяхме приели, като се даде възможност на министъра на туризма заедно със своите колеги от различните ведомства, които имат отношение към казуса, а именно Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите да разработят такава нормативна уредба, такъв Закон, който да даде ясна регламентация къде е позволено да се къмпингува, да се направи точна категоризация на видовете къмпинги, да се въведе, ако е необходимо, и нов вид къмпингуване – природосъобразното. Съгласен съм с колегата Заленогорски, който каза преди малко, че целта е една. Целта наистина е една. Убеден съм в това. Въпросът е как да бъде постигната тя. В момента виждате, а и всеки от нас знае, че има редица нормативни актове, закони спрямо различните министерства, собственици на част от територията на морето, които са въвели забрани и различни регулаторни режими, но в крайна сметка очевидно те не се спазват. Именно заради това още в началото на съставянето на този кабинет ние ясно показахме и изпълнихме наше предизборно обещание – да създадем Министерство на туризма, с което да покажем, че за държавата туризмът е един от много важните отрасли, тъй като най-много приходи в бюджета идват именно от туризма. Затова със създаването на Министерството искахме да покажем неговата важност. Ще подкрепя и предложението, което сме внесли от групата на ГЕРБ – да се даде възможност на министъра на туризма, в унисон с това, което казах като аргумент – да успее да съгласува такава нова регулация между различните министерства, да бъде внесена в Народното събрание, да бъде обсъдена с всички заинтересовани лица. Тук трябва да отчетем нещо много съществено. Общественият интерес в крайна сметка не са само хората, които искат да плажуват, да къмпингуват свободно, да ходят на хотели. Има много нюанси на обществения интерес. В това число влизат общините, които са длъжни да охраняват, да почистват тези територии, тези общински терени, които попадат в зона „А” и зона „Б”. Има пък и други хора, които са против свободното разполагане на такива каравани. Те също са част от обществения интерес. Много важно е Министерството на туризма да подходи с разбиране към всяка от групите, които са заинтересовани. Казусът не е само за Черно море, а и за други места, където можем да си разполагаме кемпери, каравани и палатки. В това число влизат и планините. При обществения интерес не трябва да залитаме към нито една от тези посоки, а да търсим балансиран подход. Със сигурност няма да е лесно. Със сигурност понякога се подвеждаме от емоции, друг път от политическите си пристрастия. Мисля, че тук няма нужда от емоции и политически завивания. Трябва да намерим най-добрия балансиран подход. Апелирам към Министерството на туризма в най-кратък срок, съгласувайки го с всички заинтересовани страни, да внесе законопроект, с който да сложим край на този проблем. Имаме проблем. Подходихме с разбиране към него – да забраним да има такава възможност извън регламентираните места. Може би сме подходили малко по-крайно, но сега е моментът да поправим това нещо, да намерим добър подход и всички заинтересовани страни да се почувстват удовлетворени. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ненков, уважаеми колеги! Много хубаво изказване, колега Ненков, ама трябваше да го направите преди един месец, когато Вие предложихте тези промени. Защото точно това, за което пледирате сега – да не се дава бонус на определена част от обществото, точно това правите Вие – под натиск. Пропускате в това Ваше добре структурирано изказване да споменете малкия факт, че го направихте след едно обаждане от премиера. Само че това започна да Ви става навик. Помня пресконференцията. Даже лично Ви ръкоплясках, когато Вие и колежката до Вас казахте как двама министри трябва да бъдат сменени. Имахте план, но само след два дни обърнахте посоката. Нещо подобно се случва и в момента. Да Ви цитирам ли други примери? Такситата, КЗК, десетки са! Започва да Ви става навик!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Ненков, нямаше да се изказвам, но преди един месец променяхме Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Първото изречение на мотива беше, че ще има реформа при управление на плажовете. От декември, когато Министерският съвет е решил да внесе Закона, досега, а вече сме април, нито има нещо, нито нещо някъде е публикувано. Още повече, всички знаем, че има повече от 256 плажа. Има концесии, които са вече действащи. На всички ни е ясно, че това, което говорите, отдавна го има по морето, по плажовете. Природосъобразен начин, диво къмпингуване – нищо ново. В крайна сметка е ясно, че има социален, среден портфейл, голям портфейл, ВИП. В крайна сметка тук министърът въвлече Събранието и Министерския съвет в нещо, от което аз лично се притеснявам, а предполагам, че и председателят на Събранието – нещо, което не е измислено както трябва. Събранието – на повикване. Паралелно с това – да, много групи от хора могат да дойдат, които да искат промяна, защото не е ясно какво цели тази реформа. На мен лично ми е неприятно – само един месец след това под натиска на обществените настроения да се прави тази поправка. В неудобно състояние сте, но дисциплинирайте си министрите, когато се кълнат, когато ангажират Министерския съвет, когато внасят предложения и казват: „Ние ще правим реформа, реформата има тези измерения”. Да я видим тази реформа, а не да Ви поставят в неудобно положение. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Янкова, съгласен съм донякъде с Вас. Не трябваше да се стига до този момент и да изпадаме в това състояние. Съгласен съм, но в крайна сметка казах преди малко какъв е бил мотивът да го гласуваме и да го приемем като позиция на парламентарната група – защото има такъв проблем. Той не е от вчера и от онзи ден. Приехме текст, че там, където не е регламентирано, не може да бъде позволено. Смятам обаче, че тази тематика може да се разшири, да се постигне по-добър консенсус, да се въведат нови категории на такива къмпинги, да се регламентира какво точно представлява свободно къмпингуване, къде е отредено и къде не е отредено за това. Със сигурност трябва да се носи отговорност за това какво правят тези хора там, под каква сигурност са, дали да бъдат регистрирани или не. В крайна сметка трябва да се въведе по-сериозна регулация. Що се отнася до колегата Зафиров – в общи линии двете реплики бяха насочени към това, че толкова бързо правим промени на нещо, което допреди един месец сме считали за правилно. Мога да отговоря така: аз лично, а предполагам и моите колеги не се считаме за лични хора, които смятат, че видите ли, каквото сме приели и гласували, то е меродавно, най-точното, най-правилното. Нямам такава амбиция. Предполагам, че и другите нямат такава амбиция. Мотивът ни беше добър. Имахме доброто желание да направим регулация, за да няма безхаберно застрояване и замърсяване на черноморските плажове. Мотивите ни бяха абсолютно добри. Не сме стигнали до по-голямо обществено съгласие, за което смятам, че през следващите месеци с помощта на Министерството на туризма и другите министерства ще намерим подходящия път, за да оправим донякъде тази каша. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Древните латинци са казали: „Errare humanum est” –„Човешко е да се греши”. Нормално е. Допусна се някаква грешка - не че текстовете в първия закон не бяха добри. Наистина трябва да има правила! Наистина трябва да има възмездно ползване. Не може в държавата всеки да отива и да разполага палатката или кемпера си там, където на него му се иска, без да се съобразява със собствеността и със собственика на съответната територия. Това че сега предлагаме промяна в текста, произтича единствено от това, че нямаме достатъчно регламентирани площи, където това да се извършва. Така че ние не оттегляме изцяло предложението, просто си даваме отсрочка, и с приемане на Закона за туризма да бъде регламентирано точно кое как да стане. Надявам се да успеем – всички си даваме сметка колко е важно това. Не го приемам като отстъпление, а като разумен ход, който в обозримо бъдеще трябва да бъде регламентиран по правилния начин. Искам обаче да използвам трибуната, за да кажа още нещо, което от доста време насам ме смущава – вече го казах и в Комисията. Стреснат съм, но в никакъв случай не може да се каже, че съм трогнат, още по-малко очарован от това как тайно и полека в нашия език, в Народното събрание, по митингите, по транспаранти, навсякъде се промъкна тази странна дума „къмпингуване”, това „нгуване”. От Бургас съм, цял живот живея на морето – тогава имаше много повече къмпинги, отколкото сега и масово се къмпираше, защото в къмпинга се къмпира, а в паркинга се паркира. Странно защо всички преждеговоривши говорят за „къмпингуване” и паркиране. Като хора, които не прилагат двойни стандарти, ако приемем че „къмпингуване” е правилно, то моля оттук нататък да започнем да „паркингуваме” и да престанем с паркирането. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, бих искал ясно и категорично да се разгранича от внушенията, че тук, в Народното събрание – 90% от Народното събрание в гласуването за забрана, са попаднали под влияние на някакви хотелиери, които не могат да си напълнят хотелите и затова трябва да забраним, защото иначе техният бизнес пропада. Очевидно е, че това е опит за манипулация и на народните представители, и на българското общество. Мисля, че всеки един от нас със своя жизнен път, опит – политически, и така нататък, е доказал, че е независим човек и че се съобразява със ситуацията в контекста на търсене на добро решение за обществото. Знам, че е много лесно, когато нямаш аргументи, да нападнеш другия, да го обвиниш, че е проводник на интересите на тази, на втора, на трета, на пета групировка. Някак си обаче много лесно започваме да подкрепяме идеята, че ако има някакви правила, те могат да бъдат нарушавани в контекста на това, че има политическа целесъобразност и поради тази причина отстъпваме за едно, за второ, за трето, за пето, толерираме безконтролното нарушаване на законите. Многократно съм говорил, че така нареченото „къмпиране” нарушава множество закони. Чудя се защо институциите, които са призвани да контролират спазването на законите, не правят необходимото? Същевременно обаче твърдя, че никой от тук присъстващите няма желание да накаже тези, които искат да къмпират диво, защото освен къмпиране има и диво къмпиране. Честно казано не знам този термин има ли достатъчно добро съдържание и покритие чисто граматически и така нататък, и така нататък. В другите езици не съм чувал подобни понятия. Така или иначе, никой не иска да накаже никого! Много често ми казват: „Ние не сме Германия. Това, че в Германия има такива правила, не означава, че трябва да се отнасят и за нас, защото ние не сме Германия”. Само че истината е, че ние никога няма да станем Германия, докато нямаме правила. Не ставаме Германия поради липса на правила, а не поради това че не сме Германия. Не искаме да създадем правила – правила за всяко нещо: за паркиране, за къмпиране, за банките, за строителството, за спазване на хигиенни изисквания и така нататък, и така нататък, тоест всички тук се стараем да напишем някакви правила, правим го, надяваме се, че институциите ще прилагат тези правила и закони, че контролните органи ще си свършат работата и че вероятно ще дойде моментът, в който ние ще станем Германия, Великобритания, Франция и така нататък, и така нататък. Очевидно е, че всички искаме точно това. Няма как да си легнеш вечерта тук и на сутринта да се събудиш в Германия. Идва период, в който трябва да има правила и трябва да бъдат наложени правила дори и да се налага да понесеш някакъв политически негатив от това. Знам, че множество групи протестират постоянно, но в края на краищата ние сме тук, за да опазваме интереса на обществото, а не интереса на малки групи от хора. Оказва се, че най-кресливите, най-добре получават защита на своите интереси. Огромната част от обществото, която си плаща данъците, която смята, че да живееш почтено и да си вършиш работата, да спазваш правилата е най-важното нещо в едно демократично общество, обикновено остава сива маса, защото няма мнение, те не са важни. Важни са тези, които ще излязат и ще започнат да крещят. Ако някой от нас се опасява от това, че ще бъде критикуван, вероятно си е сбъркал работата и трябва да си намери друга работа. Да, ние ще бъдем критикувани и ще бъдем критикувани постоянно. Да, но това не означава, че във всеки момент на леко напрежение трябва да вдигаме белия байрак, защото по тази логика 265 кметове на български общини – както знаете, бил съм кмет 12 години – трябва да вдигнат белия байрак и да позволят на всеки да прави каквото си иска. Само че това не се случва. Ние трябва да помогнем и на тези хора, и на министрите, и на хората, които искат да живеят в нормално общество, да има баланс на интересите. Ако има напрежение между къмпиращите и местната общност, и живущите в Черноморските общини, каквото определено има, след като всички наредби на общински съвети в Черноморските общини има забрана за къмпиране и има глоби за това, ние като Народно събрание сме призовани да постигнем баланс, така че да се спази законът, да се опази околната среда, да се защити интересът на живущите там и на къмпиращите. Дайте да направим това. Това, което ние предлагаме, е да направим първата стъпка. За мен отмяната, без да се направи каквото и да е, най-вероятно ще доведе до замитане на проблема под килима и ще чакаме следващия тур на напрежение. Честно казано изпитвам известни притеснения, че задачата, с която се е нагърбило Министерството на туризма, ще може да бъде изпълнена, да бъде изпълнена бързо и да даде резултат. Очевидно е, че този сезон, ако не минат и единият, и другият Закон, ще продължи да къмпира по начина, по който това се случва до момента – абсолютно безконтролно, без регулация, без никакви правила, при очевидно нарушаване на десетки закони и наредби. Това, което предлагаме сега, е да се вземе решение не за създаване на нови къмпинги, защото това е една много тежка и сложна процедура, а ако имаш частен имот, ако общината „Х” реши върху общински имот или държавата реши, да може по съответен ред временно да се отдели територия, която може да бъде горска територия, земеделска земя, незастроен имот, включен в границите на урбанизирани територии и без да се променя предназначението, което е тежка и сложна процедура, да могат да се определят такива места за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери. Там на това място е забранено строителството, забранено е монолитното строителство, разрешава се само поставянето на временни елементи, каквито са беседки, заслони, пейки, маси, химически тоалетни, чешми и така нататък, и така нататък, за да може да се гарантира едно елементарно изискване, гарантиращо сигурността и здравето на гражданите. Някои от нас се отнасят с насмешка, когато кажем: „тук къмпират 500 или 1000 човека”, те не се регистрират по никакъв начин, никой не ги охранява, никой не знае може ли да влезе чужд турист в България и да отиде да се засели с една каравана един месец и никой не го контролира. Някои от колегите от зелените организации с насмешка смятат, че е невъзможно да се получи пробив на системата и по линията на тероризма, точно там, на това място всичко било толкова открито и всичко се виждало. Аз знам, че когато стана онзи ужасяващ атентат в Сарафово, се оказа, че тези хора, които са го направили, не са били регистрирани никъде – в никой хотел, в никоя частна квартира и въпреки това някъде те са пребивавали в България и са останали доста дълго време, за да си реализират целите. Казвам го, защото всеки един от нас трябва да е сигурен за сигурността на хората, които ще къмпират там, да е сигурен за това, че се поддържат някакви елементарни хигиенни норми и поради тази причина това е първата крачка да създадем правила. Всъщност това, което се предлага от колегите и по другия Законопроект, е както казах и във въведението ми – да постигнем целта, но по различен начин. Ние предлагаме това да се случи веднага и да се случи още за този сезон. Колегите предлагат да се случи през Закона за туризма и да се случи за следващия сезон, защото очевидно е, че за този сезон няма как да се случи. Дай Боже, Министерството на туризма да може да понесе тази огромна отговорност. Честно казано аз малко се съмнявам от това, че може да бъде получен баланс на интереса на обществото, на Министерството на туризма и на, забележете – 250 организации, с които Министерството на туризма преговаря, за да се стигне до балансиран Закон за туризма. Нали знаете, че след три-четири-пет месеца пак ще сме в тази зала и тогава ще попитаме Министерството на туризма: „Успяхте ли?” Не искам да бъда лош пророк, но ми се струва, че какъвто и да е Законът за туризма, протестиращи ще има. Въпросът обаче е, че ако направим тази малка първа стъпка, която аз сега предлагам заедно с моите колеги, ние като Народно събрание ще поемем част от отговорността. Иначе Министерството на туризма ще трябва да поеме цялата отговорност и аз лично се съмнявам дали имат достатъчно потенциал, за да могат толкова бързо да се справят с един проблем, който не е разрешен от 25 години. Не искам да Ви отегчавам, но понеже постоянно слушам как ние лобиращите за това хората да спят само в хотели, предлагаме подобни неща, защото в цяла Европа нещата били различни. В цяла Европа почти навсякъде е забранен подобен род къмпиране. Мога да Ви дам конкретни примери (показва документи). Тук има много, много данни: „Там, където е разрешено, то е разрешено само върху частна земя, със съгласието на собственика можеш да останеш няколко нощи”. Ето, например, във Франция има 10 000 къмпинга. В България колко има? Всички знаем колко са. Продължаваме нататък. Отново във Франция: „Разрешено е диво къмпиране само със съгласието на собственика, и то на частна земя”. В Германия, Австрия и Швейцария – има специално обозначени и свободни зони като тези, които Ви предлагаме, за престой с кемпер или каравана за една нощ – не за четири месеца. Да продължим нататък. Швейцария: „Глобите за къмпингуване и палене на огън могат до надвишат 10 000 евро”. Аз не твърдя, че тези така наречени „глоби”, които не въведохме ние, а съществуват в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, може би са високи. Ето, президентът даде този текст на Конституционния съд – нека Конституционният съд да се произнесе, да каже, че глобите са високи, ще внесем законопроект, с който ще ги прецизираме.

Удължете времето, моля. Колеги, моля Ви, да направим първата стъпка, за да се опитаме да решим този изключително тежък и сложен проблем. Извинете, черноморската ивица, плажът, са едно от най-ценните неща, които България притежава. Най-ценното нещо в България струва абсолютно безплатно, при положение че по Закона за държавната, общинската, частната и всички собствености няма как да ползваш общинска или държавна земя безплатно. Ако искате да продавате мартеници на улицата – отивате в общината, чертаят Ви схема с един квадратен метър, плащате си такса и продавате мартеници. В същото време на най-ценното място отивате, разполагате се, стоите 3-4 месеца и не плащате една стотинка. В същото време „лошите” общини трябва да изчистят и тогава тези, които плащат данъци в „лошата” община „Х”, ще трябва да платят за почистването на тези граждани, които не живеят и не плащат данъци в тази община. Ето от тук тръгва големият проблем – сблъсъкът между къмпиращите и хората, които живеят там. Аз мисля, че този въпрос може да бъде решен балансирано, елегантно, с правила и всички трябва да приемем, че сме членове на Европейския съюз, че трябва да синхронизираме законодателството с европейското и че трябва да отговаряме на елементарни правила и регулации във всяка една човешка дейност, включително и летния туризъм. Съвсем на финала, бих искал да Ви кажа, че Националното сдружение на общините в Република България, и особено черноморските общини, имат ясно мнение по този въпрос – ясно и категорично. Каквото и решение да вземем днес, тук, те пак няма да бъдат доволни, защото искат максимално да е защитен техният интерес. Няма как да е защитен максимално Вашият интерес, при положение че през лятото по Черноморието летуват милиони. В същото време нека да сме наясно и се обръщам точно към неправителствените организации, които искат да опазим околната среда, и когато казваме: „да направим така, както в цяла Европа”, те казват: „Ама още ни е рано”. Ами, чакахме 25 години – да изчакаме още 25?! Уверявам Ви, че, ако една неправителствена организация или група граждани подадат иск в Европейската комисия за наказателна процедура, ние ще бъдем наказани за това, че не опазваме околната среда и не опазваме Черноморското крайбрежие поради това абсолютно безконтролно използване на българските плажове и на ивиците около тях. Призовавам Ви наистина да направим първата крачка. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Зеленогорски, като народен представител от Бургаски регион искам да Ви кажа, че не просто не е вярно това, което се твърди тук за някакво лобиране в полза някакви хотели, ами крещящо не е вярно, по простата причина, че те вече отказват заявки. Те са спрели записванията. Хотелите са препълнени за този сезон и се очертава така да бъде и за дълги години напред. Така че подобни внушения и твърдения са абсолютно безсмислени. Нещо повече, те са престъпни и рушат имиджа на бизнеса. Господин Зеленогорски, не е само примерът със Сарафово. За 2014 г. и 2015 г. по данни на неправителствени организации има над 20 такива картирани нелегални къмпинзи, или не знам там как да ги нарека. Над 20! А сигурно са и много повече. Неслучайно в европейските форуми и в многоуважавания вестник „Гардиън” излиза постоянно информация, че България е единствената държава, където можеш да отидеш и да си разпънеш палатката, и няма да бъдеш обезпокояван абсолютно от никой – където си искаш. Тоест по този начин, колеги, отменяйки тази забрана, какво казваме ние на потенциалните терористи и всякакви съмнителни типове: „Добре дошли! Разпъвайте си, живейте си, никой няма да ви безпокои.” (Шум и реплики отдясно. Реплика от народния представител Найден Зеленогорски.) Това ли желаем?! Аз в никакъв случай не бих подкрепил подобна промяна. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма да спра да се учудвам от Вашето поведение. Вие всеки път сте готови да вкарате още една изненада в сивото ежедневие на парламентарния живот с поредното лупингче, което правите във Вашето законотворчество, с поредните отмятания от един път приети закони, след което връщане в старо положение. Колеги, излязоха 20 човека с палатки на Орлов мост и Вашият ръководител реши, че това е достатъчен повод да отмени едно... според повечето нормално мислещи хора, които искат в държавата наистина да има регламент и правила, да го отмени и да въведем онзи хаос, който сигурно Ви е присъщ и в който сте свикнали да живеете и който Ви дава най-добри възможности. Вчера 100 майки с деца с увреждания бяха отпред пред парламента. Защо не им обърнахте на тях внимание?

По темата говоря, госпожо Председател. Не ме прекъсвайте...

Обяснявам поведението и учудването си, и давам аналог. Ако искате, после можем да влезем и в диспут дали това е така, или не е така. Защото, когато се защитават интереси на някои, които стоят с палатки на Орлов мост, и не се защитават интереси на хора, които наистина имат нужда да бъдат защитени интересите им, се питам какво правим тук? Питам Ви, Вас, жените от ГЕРБ: къде е Вашата чувствителност – тя към палатките ли е, или към количките? И докога ще продължавате да бъдете марионетки в ръцете на ръководителя си, в ръцете на хора, които поради някакви причини – не искам да казвам какви, не искат да има държава? Защото това, което Вие в момента искате да приемете, е ликвидиране на държавата, ликвидиране на правилата и въвеждане на безконтролно, хаотично къмпингуване – кой където иска, с всичките последствия от това, които могат да бъдат? Един регламентиран къмпинг си има в това число и санитарните възли. Има си всичко, което е необходимо за нормален живот. Питам Ви: ако си сложите палатката някъде в полето, както искате, или на плажа – кой ще ликвидира след това последствията от хигиенната дейност? Хайде да не влизам в подробности. Питам: кой? Общината, нали така? Общината ще трябва да се погрижи за чистотата, защото тя има този интерес да няма хаос наоколо, да има чистота, да има ред, да могат жителите в този район, когато ходят по плажа, да не си гледат в краката и да настъпят нещо, което не е нормално да бъде там и което сигурно ще се появи, ако Вие разрешите това къмпингуване. Затова много Ви моля, бъдете принципни. Тези, които сте гласували миналия път, както сте гласували, гласувайте и сега. Не Ви карам да си променяте гласа. Но това, което правим днес, е пореден опит за раздържавяване, за въвеждане на хаос, за въвеждане на безконтролност, а условията на хаос, безконтролност и раздържавяване са само онези, в които само една мафия може да живее. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпреки емоционалния тон, с който господин Ерменков направи своето изказване, аз ще се опитам да не стигам неговата висина. Що се отнася до регламентирането, пак повтарям, ние сме абсолютно за това да има регламент. В момента има много закони, които правят такива регулации. Просто не се спазват. Даваме възможност на Министерството на туризма наистина да изработи такъв регламент, който да бъде равно достъпен за всички. Какво имам предвид? Има една приказка, че една сделка е добра, когато всичките страни по малко отстъпят, без да се залита в която и да е посока. Така че ние не отстъпваме от своите принципи. Аз казах и преди малко в моето изказване, че съм гласувал това първия път и с радост, и с чисто сърце, ще гласувам, когато Министерството на туризма внесе Законопроект. Ще апелирам и цялата група да подкрепи наистина да има такава регулация. Само че не Ви отива – във втората част на изказването си, за това колко бил скучен парламентарният живот и за това кой с кого се съобразява – с 20 човека, които протестират на Орлов мост. Що се отнася до скучния парламентарен живот, Вие много добре си спомняте за една година и половина колко нескучен беше около парламента. Просто не Ви отива сега да излизате и като ментор да ни обяснявате как, видите ли, Вие сте хората, които се съобразяват с всички, а пък ние сме се съобразявали с 20 човека, или с други не сме се съобразявали. Така че просто не Ви отива и спазвайте някаква нормална парламентарна етика. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ненков, отзад напред на Вашата реплика. Не сте прав. Ние не се съобразяваме с всички – съобразяваме се със социално слабите само, за разлика от Вас, които миналата година се радвахте на платените около Народното събрание и сега ми ги давате за пример. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!”) Не само платени по време на протестите, а и сега овъзмездени с държавни постове във Вашата власт. Така че не ми давайте това като пример, това е смешно. Колкото до емоцията, прав сте. Няма как да говоря равнодушно, когато става въпрос за България, когато става въпрос за нейната природа, когато става въпрос за държавата, още повече, когато става въпрос за Вашето безчувствие към социално слабите и онеправданите! Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! В политиката от десетилетия съществува едно понятие: „въпросът е принципен”. Всъщност, когато в употреба влезе това понятие, че въпросът е принципен, това означава, че той не подлежи на коментар. Аз ще се опитам сега да Ви опресня паметта отпреди няколко седмици, когато в същата тази пленарна зала, по същия този Закон на второ гласуване принципно стана народен представител от ГЕРБ и прекрати разискванията точно по този въпрос, защото въпросът е бил принципен, тоест неподлежащ на коментар. Питам се сега, мисля, разсъждавам: как така този принципен въпрос, неподлежащ на коментар, няколко седмици по-късно е отново тук, в тази зала, и вече никой не става да поиска прекратяване на разискванията? (Реплики от дясно: „На първо четене е...”)

Да, знам че днес е първо четене, само че си задавам един друг, по-интересен въпрос – как така този толкова сложен въпрос три седмици по-късно веднага се вкарва като поправка на същия този Закон, в нарушение на Правилника, тъй като трябва да минат поне три месеца, а са минали едва три седмици? Къде е политическата воля и от какво е продиктувана тя? Как така много по-важни закони отлежават с месеци, някои с години и въобще не виждат бял свят в тази пленарна зала? Питам се, дали пък стотиците милиони, които се раздават на екологични организации, не са оказали своето влияние? Защото излязоха 50-60 така наречени „еколози”, които, ако ги закарам на морето и им покажа мида и медуза, сигурно трудно ще ги различат. Ако ги закарам в планината, трудно ще различат съответните видове дървета. Прощавайте, дървесна растителност. И това са така наречените „еколози”, които, видите ли, изведнъж преобърнаха принципния политически въпрос на най-многобройната откъм народни представители политическа формация! Колеги, обидно е, срамно е, по такъв начин да девалвира най-висшата институция в републиката, тоест Народното събрание. Не може затова, че 30-40 души излязоха, странно защо никой не ги подгони, че извършват нерегламентирани граждански действия, дори не мога да ги нарека протести. Хайде, ако искате, утре да съберем 10 души тук и да отидем заедно на Орлов мост да разпънем две-три палатки и да видим какво на нас ще ни се случи? Искате ли да опитаме? Или да намерим десет гражданина, които са различни от тези екологични организации, те да разпънат десет палатки и да видим на тях какво ще им се случи? Ето това са принципните въпроси, по които днес трябва да се говори. Когато беше прекратено това разискване, ние имахме конкретни предложения като хора, които живеем на морския бряг, живеем в морски общини, познаваме в детайли как стоят нещата, как са затруднени общините, как да бъдат регулирани тези процеси. Никой не пожела да чуе нашето мнение! Никой! Затова днес въпросът за нас е принципен и ние няма да подкрепим тези два законопроекта. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По отношение на философията на двата законопроекта – никога не съм бил против къмпингуването. От къмпингуването имат интерес както българските граждани и чуждестранните туристи, така и местните жители. Имат интерес и инвеститорите, които искат да влагат пари в развитието на този тип туризъм. Прав е колегата Зафиров, че капацитетът на хотелите е наистина пълен. Пълен е не само в Бургаско, пълен е и във Варненско. Никой не трябва да противопоставя, и в нашето съзнание не трябва да има противопоставяне между тези два вида туризъм. В крайна сметка обаче имаме два различни по философия законопроекти, които да поправят една празнота. Общи устройствени планове няма, кметовете на морски общини се страхуват да определят такива зони. В един Законопроект на колегата Караганчева и група народни представители се иска отмяна на забраната. Въпросът е дали ще решим проблема с отмяната на забраната. Или да създадем механизъм, както предлага колегата Зеленогорски, който много бързо да уреди тези въпроси. Считам, че подходът на господин Зеленогорски е много правилен!

Струва ми се, че и при него има леко усложнение. За мен правилният подход е един от министрите – дали на туризма, дали на земеделието и храните, да издаде наредба, по която да разрешава временни къмпинги, докато влязат общите устройствени планове, но вътре да бъдат предвидени санитарните зони, бани, тоалетни, ако щете и някаква съпътстваща търговска инфраструктура, защото тези хора ще останат няколко седмици там, ще искат да се хранят. Да бъдат обособени огради, да се заплащат такси за битови отпадъци на съответните общини. Защото, колеги, аз съм от друга политическа сила, но повечето морски общини се управляват от кметове на ГЕРБ. Подкрепям всичко, което каза кметът Лапчев досега. Това е човек, който наистина всекидневно се сблъсква с тези проблеми. Ние поставяме точно тези хора на първа линия и те трябва да се справят. Вие казвате нещо на плажа да не настъпите, господин Ерменков. Има септични ями, които са изкопани в близост до пясъка. При всеки голям валеж от дъжд тези септични ями преливат и отиват в залива и се получават случаи като в Лозенец миналата година, където после РЗИ намира повишени бактерии и така нататък. Какво, сега да си затворим плажовете през следващия сезон, за да може една група от 2-3000 човека да къмпингуват ли? Защото не са 20, много повече са, но не са пренебрежимо малка част от обществото. В крайна сметка българското Народно събрание трябва да държи на националната, на общата позиция. Ние трябва да защитаваме именно общата позиция, а тя е да запазим плажовете, да осигурим нормален туризъм, едни хигиенни условия, където хората да ходят на плаж. Знаете какви заболявания имаше през последната година по Южното Черноморие. Лекарствата по аптеките за чревни разстройства бяха свършили. Така че молбата ми е: преразгледайте Вашия вариант. Аз бих подкрепил един леко видоизменен проект на второ четене на това, което е предложил Найден Зеленогорски, с именно това уточнение - да не са пет министерства, няма смисъл. Министърът на туризма или министърът на земеделието, една наредба, улеснен начин, временни къмпинги, които да задоволят нуждите за тази година, а с общите устройствени планове да се предвиди оттук насетне нещо стабилно, устойчиво за години напред, за да може да си пазим природата, но да развиваме туризма и да може нашите български инвеститори да печелят от това, че правят бизнес в България. Благодаря Ви.

Благодаря за подкрепата, господин Кенов. Само две думи. Защо четири министерства да пишат наредбата? Защото става дума за земи, които са горски територии, за земеделски земи, за парцели, които са в строителни граници и защото тези четири министерства имат отношение към този проблем. Колегите от министерствата казват: ние за три месеца не можем да напишем наредба. Аз и моят екип – Комисията, ще им подготвим наредба в рамките на десет дни, ще я съгласуваме с министрите и съм убеден, че по най-бързия начин би могло, ако бъде подкрепен Законопроектът, в рамките на този сезон да имаме наредба и да има възможност и за държавата, и за общините, и за частните лица да могат да се създават такива временни места, на които да се разполагат палатки, кемпери и така нататък. Ако мине законът за отмяната, това означава, че въпреки всичко ще има възможност всеки да къмпира където иска. Но когато общините, държавата и частните лица създадат множество възможности, казах Ви, във Франция има 10 000 къмпинга, тогава по-вероятното е тези хора, които къмпират по този начин, да използват една от тези възможности, защото това са доста по-високи гаранции за сигурност и за запазване на здравето, и за възможности да имаш един нормален летен туризъм. Така че нека колегите народни представители да не се притесняват, че бихме натоварили много министерствата. Екипът на Комисията ще подготви наредба, ще я съгласува с тях и може да стане по най-бързия начин. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, ето, и госпожа Цачева не можа да гласува. Искам процедура по прегласуване. Обръщам се специално към колегите от Черноморието: лично ще извадя всеки как е гласувал и що го покажа на избирателите във Вашите региони. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Не ни заплашвай!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, моля процедура за допуск преди да пристъпим към текстовете на доклада. Моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието госпожа Красимира Филипова.

Благодаря, госпожо Председател. Наименование на Закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 10, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 думата „работодател” се заменя с „орган по назначаване” и след думите „вътрешните работи” се добавя „и Закона за държавния служител”. 2. В т. 9 думите „категориите на служителите, които ги заемат” се заменят със „специфичните наименования на длъжностите, които заемат служителите”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 24, ал. 1 след думите „държавните служители” се добавя „по чл. 19, ал. 1, т. 1”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 30 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думите „ал. 2, т. 4” се добавя „както и огнестрелно оръжие”. 2. Създава се ал. 4: „(4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на наградите, се определят със заповед на министъра на правосъдието.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 33, ал. 2 след думите „ръководят от” се добавя „главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, който е”, а думите „този закон” се заменят с „чл. 19, ал. 1, т. 1 или 2”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 34 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „научно-методически указания за” се заменят с „методически указания и осъществяване на контрол на”. 2. В ал. 2 думите „този закон” се заменят с „чл. 19, ал. 1, т. 1 или 2”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода и в пробационните служби се утвърждават от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29: „§ 29. В чл. 73 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „и поправителен дом” и навсякъде думите „или на поправителния дом” се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато се разглеждат въпроси относно правното положение на непълнолетни, членове на комисията по ал. 1 са и началникът на поправителния дом и представител на окръжната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.” 3. В ал. 3 думите „или на поправителния дом” се заличават. 4. В ал. 4 думите „или поправителен дом” се заличават.”

Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 74, ал. 2 думите „или поправителния дом” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36: „§ 36. В чл. 99, ал. 1 изречение първо се изменя така: „Наградите се дават със заповед на началника на затвора, а тези по чл. 98, ал. 1, т. 1-6 – и със заповед на началника на затворническото общежитие или на поправителния дом.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 37: „§ 37. В чл. 104, ал. 1 думите „или на поправителния дом” се заменят с „а в случаите на чл. 193 и от началника на поправителния дом.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 38: „§ 38. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.” 2. В ал. 3 съюзът „или” се заличава, а след думите „Изпълнение на наказанията” се добавя „или началникът на затвора”. 3. В ал. 4 съюзът „и” се заличава, а след думите „Изпълнение на наказанията” се добавя „и началникът на затвора”. 4. Създава се ал. 5: „(5) Компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение, с което: 1. отменя заповедта; 2. отхвърля жалбата и потвърждава оспорената заповед; 3. отменя заповедта и връща преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 42: „§ 42. В чл. 124 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „или на поправителния дом” се заличават. 2. В ал. 2 думите „или поправителния дом” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 55.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 56: „§ 56. В чл. 190, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „поправителния дом” се заменят със „затвора”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 57: „§ 57. В чл. 193 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думата „налагат” се добавя „от началника на затвора или”. 2. В ал. 3 след думата „заповедта” се добавя „на началника на затвора или”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 58: „§ 58. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Навършилите пълнолетие лишени от свобода се преместват в затвор или в затворническо общежитие.” 2. В ал. 3 след думата „настаняват” се добавя „в затвор или”. 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Когато към затвора, към който е разкрит поправителния дом, функционират затворнически общежития от закрит или открит тип, преместването по ал. 2 и 3 се извършва със заповед на началника на съответния затвор. (5) Извън случаите по ал. 4, преместването по ал. 2 и 3 се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” по предложение на началника на затвора.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 59: „§ 59. В чл. 195, ал. 2 думите „на поправителния дом” се заменят с „ на затвора”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61. Комисията предлага да се създаде нов § 62: „§ 62. В чл. 224 в текста преди т. 1 думите „или на поправителния дом” се заличават.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 68. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 69: „§ 69. В чл. 250, ал. 3 и 6 думите „или поправителния дом” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 74.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 75: „§ 75. Създава се Част пета с членове 262 – 275: „Част пета – Електронно наблюдение „Чл. 262. (1) Електронното наблюдение е форма на контрол върху местонахождението, движението и поведението на лица. (2) Електронното наблюдение се изпълнява чрез: 1. система за гласово разпознаване; 2. радиочестотно наблюдение; 3. сателитно наблюдение. Чл. 263. (1) Електронно наблюдение може да се прилага по отношение на: 1. лишени от свобода, изтърпяващи наказание в затворническо общежитие от открит тип при общ режим, както и при лек режим в случаите по чл. 72, ал. 2; 2. лица с наложени пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес или ограничения в свободното придвижване; 3. лица с мярка за неотклонение домашен арест. (2) По отношение на лицата по ал. 1, т. 3 не се прилага електронно наблюдение чрез система за гласово разпознаване. Чл. 264. Електронното наблюдение не се прилага по отношение на лица, страдащи от несъвместими с него заболявания. Чл. 265. Лицата с наложени пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес или ограничения в свободното придвижване, за които се прилага електронно наблюдение, подписват декларация за информирано съгласие. Чл. 266. Електронното наблюдение на лишените от свобода се прилага за срока, през който те работят или нощуват извън затворническото общежитие. Чл. 267. (1) Лицата с наложени пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес или ограничения в свободното придвижване, се поставят под електронно наблюдение за срок от два до 6 месеца. (2) До един месец преди изтичането на определения срок по ал. 1 пробационният служител изготвя доклад за поведението на осъдения. (3) Въз основа на доклада по ал. 2 срокът на електронно наблюдение може да се продължи еднократно до 6 месеца. (4) Максималният срок на електронното наблюдение не може да бъде по-дълъг от една година. (5) Срокът по ал. 1 започва да тече от монтирането на техническите средства. (6) Електронното наблюдение приключва с изтичане на срока му. Ако срокът изтича в неработен ден, електронното наблюдение се преустановява в последния работен ден. Чл. 268. По отношение на лицата с мярка за неотклонение домашен арест електронното наблюдение се прилага за целия срок на действие на мярката за неотклонение. Чл. 269. (1) За срока на електронното наблюдение при изпълнение на пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес осъденото лице се освобождава от задължението по чл. 210, ал. 1. (2) Когато осъденият по ал. 1 е изтърпял най-малко една четвърт от определения размер на наложената пробационна мярка, показал е примерно поведение и не са установени нарушения на мярката, спрямо него може да бъдат приложени облекченията по чл. 226, ал. 1, т. 1 със заповед на началника на областната служба „Изпълнение на наказанията”. (3) При условията и по реда на ал. 2 облекченията по чл. 226, ал. 1, т. 2 и 3 може да бъдат приложени и спрямо лица с наложена пробационна мярка ограничения в свободното придвижване. Чл. 270. (1) Електронното наблюдение се изпълнява от териториалните служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява със съдействие на структурите на Министерството на вътрешните работи, като тази дейност се регламентира с инструкция, издадена съвместно от министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи. Чл. 271. (1) Осъществяването на техническите дейности по електронното наблюдение може да се възложи на доставчици на услуги – юридически лица, регистрирани на територията на Република България. (2) Договорът с изпълнителя по ал. 1 се сключва по реда на Закона за обществените поръчки и съдържа клаузи относно доставката, монтажа, поддръжката, ремонта и обслужването на техническите средства, организацията на наблюдението, контрола и взаимодействието с пробационните служби при констатирани нарушения. (3) Доставчикът на услугите обработва личните данни на физическите лица по реда на Закона за защита на личните данни. Чл. 272. Електронното наблюдение на лица с наложени пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес или ограничения в свободното придвижване, се прилага със заповед на началника на областната служба „Изпълнение на наказанията” по писмено предложение на пробационния служител, придружено с декларация за информирано съгласие на осъденото лице. Заповедта се издава в срока по чл. 209, ал. 1. Чл. 273. Електронното наблюдение на лишени от свобода се прилага със заповед на началника на затвора по писмено предложение на началника на затворническото общежитие. Чл. 274. Електронното наблюдение на лица с мярка за неотклонение домашен арест се прилага със заповед на началника на областната служба „Изпълнение на наказанията”. Заповедта се издава в тридневен срок от получаване на съдебния акт, за което се уведомява началникът на районното управление на Министерството на вътрешните работи по местоживеене на лицето. Чл. 275. (1) Електронното наблюдение се преустановява временно с акт на органа, разпоредил прилагането му, в случаите на: 1. издадено разрешение по чл. 211 или чл. 213, ал. 4 – 6; 2. постановено прекъсване на изпълнение на наказанието или ползване на отпуск; 3. издадено разрешение за напускане на жилището при изпълнение на мярката за неотклонение домашен арест. (2) С акта по ал. 1 се решава въпросът за демонтиране на техническото средство.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 76: „§ 76. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1, ал. 3 и 5 думите „или в поправителния дом” се заличават. 2. В § 2: а) в ал. 1 думите „или в поправителния дом” се заличават; б) в ал. 2 и 3 думите „или на поправителния дом” се заличават. 3. Създават се § 3а и 3б: „§ 3а. Друго подходящо висше образование по смисъла на този закон е висше образование по специалност от професионални направления „Педагогика”, „Педагогика на обучението”, „Филология”, „Психология”, „Социални дейности”, „Администрация и управление”, „Икономика” и „Национална сигурност”. § 3б. (1) Гласово разпознаване по смисъла на този закон е биометрична технология за идентификация на осъденото лице по произнесени от него думи и фрази. (2) Радиочестотно наблюдение по смисъла на този закон е потвърждаване на местонахождението на лицето, при което се регистрира присъствието или отсъствието му на определено място в определено време. (3) Сателитно наблюдение по смисъла на този закон е технология за установяване на моментното местонахождение и движението на лицето чрез система за глобално позициониране.” „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 77: „§ 77. (1) С влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители на експертни длъжности се преобразуват в служебни правоотношения на държавни служители на изпълнителски длъжности. (2) С влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители на старши ръководни длъжности се преобразуват в служебни правоотношения на държавни служители на ръководни длъжности.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 78: „§ 78. За държавните служители по чл. 19, ал. 1, т. 2, чието служебно правоотношение е възникнало след влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 79: „§ 79. За държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 19, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени до влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 80: „§ 80. Държавните служители по § 79 могат да бъдат преназначавани и временно преназначавани на вакантни длъжности за държавни служители по чл. 19, ал. 1, т. 2.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 81: „§ 81. Държавните служители по § 79 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.” Комисията предлага да се създадат § 82, 83 и 84: „§ 82. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр…) в чл. 40, ал. 1 думите „и поправителните домове, както и в” се заменят с „както и в поправителните домове и”. § 83. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения: 1. В чл. 71, ал. 6 думите „или поправителен дом” се заличават. 2. В чл. 445, т. 2 думите „или на поправителния дом” се заличават. 3. В чл. 448, ал. 2 думите „и на поправителния дом” се заличават. § 84. Висящите до влизането в сила на този закон производства по чл. 445 и 448 от Наказателно-процесуалния кодекс се довършват по досегашния ред.” По § 79 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 85: „§ 85. (1) Министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи издават инструкцията по чл. 270, ал. 2 в 6 месечен срок от влизането в сила този Закон. (2) Подзаконовите нормативни актове, приети и издадени до влизането в сила на този Закон се прилагат, доколкото не му противоречат.” По § 80 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 86.

По § 81 има предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 81 да бъде отхвърлен.