ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ)1447 думи
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! На 1 април българското общество бе залято с купища първоаприлски, меко казано, шеги от двама видни БСП функционери – облъчиха ни с порядъчна доза популизъм, твърдения, добре опакована смесица от демагогия, социалистически популизъм, който, за съжаление, днес продължи да развива тази теза.
В икономическото съсловие един професионален дебат по въпросите, които поставихте, колеги, сте наясно, че би приключил бързо и с предизвестен край. Там може да се говори за структурен дефицит, икономически цикъл, дългосрочна устойчивост на публичните финанси и така нататък, и така нататък.
В настоящия дебат, който е публичен, и предназначен за широката общественост, са необходими ясни, общодостъпни и разбираеми аргументи – малко числа и безспорни тенденции, видни в последните три години. Пледирате за повече бюджетни разходи и по-висок дефицит. Да се учим от Европа – казвате, разбира се, повече държава навсякъде и най-вече в икономиката, след което обаче се обявявате срещу колосалното нарастване на държавния дълг, сякаш първото – повече разходи, не е причина за второто – високия дълг. Като че ли според Вас няма връзка между тези неща. За икономисти като Вас най-малкото е странно – поне в очите на макроикономистите. Къде е противоречието?
Всяка година Вие от БСП настоявате за повече разходи по всички бюджетни системи и най-вече в социалната сфера, естествено с изключение на периодите, в които управлявате страната. В същото време се съпротивлявате на всяка по-съществена реформа и в същите тези раздути системи, които получават по правило повече пари, но за съжаление, с доста по-лош резултат. Крайно време е да отговорите на въпроса какво всъщност искате – повече разходи или по-малко дълг? Не може! Няма как и двете едновременно по едно и също време, и Вие го знаете прекрасно.
На второ място, се обявявате за повече публични пари в икономиката. Да си кажем истината: публичните средства съвсем не са малко и то благодарение на усвояването на еврофондовете – нива от 97%. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Предполагам, че не желаете да припомням за спрените програми поради корупционни практики на Вашите кабинети. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, твърдите, че потребителското търсене намалява, че строителството е в застой и че външнотърговският оборот спада – всъщност тенденциите показват точно обратното. Съпоставка в цифри: от 11,6 в края на 2013 г., през 15,9 – 2014 г., до 20,1 до края на 2015 г. Данните показват подобряване на бизнес климата, включително в сектори като търговия, строителство, промишленост, индустрия – увеличение с 2,8% през 2015 г., след растеж от 1,8% през предходната година.
Освен това е важно да подчертаем, че резултатите на фискалното изпълнение досега не се дължат на предприемането на допълнителни мерки за намаляване на разходите, извън тези, които сме приели в държавния бюджет за 2016 г. Административно или нормативно не е предприето нито едно действие, с което допълнително да се подтискат разходите или инвестициите. Дебатът за това обаче по какъв начин през разходната част на бюджета може да се въздейства върху растежа на брутния вътрешен продукт, е много смислен. Предложили сме 2% дефицит, които извеждат държавата като антицикличен играч, тоест държавата през бюджета, в подкрепа на практика растеж.
Трябва да подчертаем, че ако успеем да постигнем по-добро изпълнение на приходната част – въпрос, който беше вече зададен, ще използваме това за намаляване на бюджетния дефицит и поемането на дълг.
Да посочим конкретни данни: през 2015 г. номиналното нарастване на данъчните приходи е около 2,1 милиарда или 12% увеличение, което е доста по-високо както от реалното, така и от номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт. Изводът е, че ако нещо не следва от увеличение на данъчната основа, то естествено следва да е от по-добрата събираемост. Налице е голяма разлика в номиналните равнища на предходните периоди. През 2013 г. приходите са били общо 28 милиарда 981 милиона; през 2014 г. – 29 милиарда 409 милиона; през 2015 г. – забележете вече стават 32 милиарда 205 милиона; и още една цифра, за да проследим тенденцията – излишък в края на март тази година, от над 1,8 милиарда като основният ръст идва от увеличени данъчни и осигурителни приходи.
От друга страна, трябва да подчертаем, че номиналното изпълнение на приходите, колеги, се дължи 50% на положителните процеси в икономиката и 50% на по-голямата събираемост.
Част от мерките, които сега се изпълняват, са от законодателни инициативи и на предишни правителства – например фискалният контрол. Това е много добър инструмент, който доразвиваме сега и занапред. Подкрепяме всички добри мерки, които са били предприети. Очакваме в скоро време министърът на финансите да предложи и концепция за дознателските функции на НАП, а именно НАП и прокуратурата да водят дознания, свързани с престъпления срещу финансовата система. Надявам се това предложение да бъде подкрепено и от Вас.
Очевидно приходите, както се вижда, са налице – отчетени, но те не са достатъчни, за да покрият недостига. За да се покрива дефицит е необходимо, за съжаление, поемане на дълг.
Твърдите, че дългът нараства в големи размери. Дългът, знаете много добре, е производен на дефицита и нараства пропорционално на неговия растеж. Приемането на предложените от правителството реформи предотвратяват нарастването на разходите, а с тях респективно дефицитът и дългът.
Но нека да си кажем ясно, че катастрофата „с дълга” е доста пресилена. България е много далеч от дългова спирала. В края на тази година, ако се емитира заложеният в бюджета размер на нов дълг, то общият му размер ще бъде около 25 млрд. лв., което е 27% от брутния вътрешен продукт, при 90% средно за Еврозоната, и че ако той е нараснал значително през последните години, то е в резултат – не може да си го спестим – на авантюрата „Орешарски” и Вашето безотговорно управление, довело страната до ръба на финансова криза и допуснало фалита на КТБ, с всички неблагоприятни за България финансови последици, и че значителното преизпълнение на фискалните цели ще подобри осезателно параметрите, заложени в първоначалната тригодишна бюджетна прогноза.
Казвате: лоша бизнес среда. Вярно е, не е добра, но не от вчера. Да си припомним, че Вашият премиер госпожа Бобева написа поименник от мерки, които, за съжаление, обаче останаха на хартия. Сега някои от тях, заедно с много други, се прилагат на практика.
Какви мерки предприема правителството на премиера Борисов? Рязко съкращаване на броя на разрешителните и съгласувателни режими; по-бързо присъединяване на нови обекти към ток, газ, вода; подобряване на пътна инфраструктура; намаляване на разходите при внос и износ; ускоряване на съдебната реформа; увеличаване на събираемостта на приходите – това са част от мерките, които са записани и в Плана за повишаване на инвестициите, подготвен от финансовия министър Владислав Горанов. Отчита се, че проблеми за инвеститорите се оказват корупцията, асинхронност между решенията на централна и местна власт, чести промени в законите, липса на квалифицирани специалисти, неефективно разрешаване на спорове. Целият План със срокове трябва да бъде приет от кабинета до края на месец април.
Твърдите, че има огромна и задълбочаваща се бедност. Българският народ е беден, за съжаление. Знаем го всички, знаем и причините за това. Кой обаче през последните 25 години е управлявал най-дълго? БСП! (Реплики от БСП ЛБ.) И би трябвало да си давате сметка, че носите най-голяма вина за това, а не да повдигате дебат по тази тема. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Крайно време е да разберем, че докато харчим публични средства в нереформирани бюджетни системи, няма как, колеги, да забогатеем. И все пак тенденцията е положителна. Да съпоставим нарастването на номиналната работна заплата през 2015 г. спрямо 2014 г. и 2013 г. – от 5,6% през 2013 г., 7,7% през 2014 г. до почти двоен ръст в края на 2015 г. – от 9,9%. Това са статистически данни, лесно проверими.
Друг факт, оборващ тезите Ви, колеги. Потреблението от нива на 0,7% от 2013 г., в края на 2015 г. скача близо четири пъти – на 2,4%. Факт, показващ стабилността на средата, успокоение на хората и връщане на доверието.
Казвате, че пазарът на труда е затруднен. Относно пазара на труда може много да се желае, но точно сега едва ли е най-подходящият момент за критика. През 2015 г. имаме ръст на заетостта и спад на безработицата – нива, близки до средноевропейските. Да припомним – от 12,9% през 2013 г., намаляване до 11,4% през 2014 г. и достигане на нива от 9,1% в края на 2015 г. И забележете, към този момент безработицата вече е спаднала до 7,9% – нива под средните за Еврозоната.
Да коментираме и темата с високата корупция и мащабна контрабанда. Казвате, че 19 млрд. евро годишно се крадат. Къде са парите, питате патетично? Два милиарда повече приходи, 2 милиарда личен портфейл на Борисов и сами си отговаряте: няма ги в икономиката, няма ги в доходите на хората. И правите гениалния извод – крадат се! Това иска да чуе измъченият данъкоплатец. Това му поднася един от кандидатите, за съжаление, за председател на БСП. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)