ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ2026 думи
По § 5 има предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1:
„а) в т. 1 накрая се добавя „по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
б) в т. 15 накрая се добавя „и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
в) точка 16 накрая се добавя „или са получили положително становище от дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията – в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания.”
2. Член 24а се изменя така:
„Чл. 24а. (1) Разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване могат да получат чужденци, които искат да извършват дейност на свободна практика и отговарят на условията за получаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) За издаването на документите по ал. 1 се представят пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. заявление по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Не се издава виза за дългосрочно пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1-13 и т. 16-20.”
3. В чл. 24и, ал. 1 думите „разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта” се заменят с „достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
4. Създават се чл. 24к и 24л:
„Чл. 24к. (1) Разрешение за сезонен работник с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от девет месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с Правилника за прилагане Закона.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните пет години.
(5) На притежателя на решението по ал. 2 се издава разрешение за пребиваване на сезонен работник съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (OB, L 151/1 от 15 юни 2002 г.), като в полето „тип разрешение” се отбелязва „сезонен работник”.
(6) Притежателят на разрешение по ал. 1 има право да бъде информиран писмено за произтичащите от разрешението права.
(7) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, сезонният работник има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл срокът по ал. 2.
Чл. 24л. (1) За извършване на сезонна работа за срок до 90 дни чужденецът трябва да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане.
(2) Регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (OB, L 81/1 от 21 март
2001 г.).
5. В чл. 25 се създава ал. 5:
„(5) На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква нова виза по чл. 15, ал. 1.”
6. В чл. 26, ал. 2 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к” и след думите „ЗЗм” се поставя запетая и се добавя „ЗЗп и ЗЗт”.
7. Член 33 се отменя.
8. В чл. ЗЗк, ал. 1 думите „Закона за насърчаване на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
9. Създава се глава трета „в” с чл. ЗЗп – ЗЗт:
„Глава трета „в” – Пребиваване на граждани на трети страни за целите на вътрешнокорпоративния трансфер”.
„Чл. ЗЗп. (1) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер”.
(4) Дирекция „Миграция” уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.
(5) Когато валидността на разрешението по ал. 1 изтече по време на процедурата за подновяване, лицето има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението.
Чл. ЗЗр. (1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. ЗЗс. Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.
Чл. ЗЗт. (1) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава – членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава – членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) На притежателя на разрешението по ал. 1, се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „забележка” се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ”.
(3) Министерството на вътрешните работи информира компетентните органи на първата държава – членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.
(4) Първата държава – членка информира Министерството на вътрешните работи на Република България, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(5) Приемащото предприятие информира Дирекция „Миграция” и Агенцията по заетостта за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.
(6) На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за когото са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, не се разрешава влизане или престой на територията на Република България.”
10. В чл. 40, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к” и след думите „ЗЗл” се поставя запетая и се добавя „ЗЗп и ЗЗт”;
б) в т. 12 след думите „Синя карта на Европейския съюз” се добавя „или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” и се поставя запетая, а думите „законодателството на Република България” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
11. В чл. 44а, ал. 4 думите „наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаването на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
12. Член 48а се отменя.
13. В чл. 53, ал. 1 думите „и по чл. 33, ал. 2” се заличават.
14. В чл. 57 накрая се добавя „по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
15. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 1б след думите „на чужденеца” се добавя „или разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер”;
б) създават се т. 1ж – 1и:
„1ж. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „IСТ – вътрешнокорпоративния трансфер”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като първа държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер, издадено на работник – гражданин на трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
1з. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „mobile ICT – мобилност при ВКТ”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като втора държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.
1и. „Разрешение за сезонен работник” е разрешението с обозначение „сезонен работник”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава – членка на Европейския съюз, за целите на сезонна работа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г, ...) в чл. 59, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „но за не повече от 5 години”.
2. Създава се т. 2а:
„2а. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин” – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;”
3. Създават се т. 7б – 7г:
„7б. разрешение за сезонен работник – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „сезонен работник”, а в полето „забележка” се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7в. разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „IСТ – вътрешнокорпоративен трансфер”, а в полето „забележка” се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7г. разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ”, а в полето „забележка” се отбелязва условието за достъп до пазара на труда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.