МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака)1402 думи
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Партия „Атака” срещу основаната на 10 април 2016 г. протурска партия ДОСТ
Партия „Атака” е силно обезпокоена от създаването на неоосманска партия в България под турското име „ДОСТ”.
Възмутени сме и от бездействието на българските правоприлагащи институции пред лицето на поредния агресивен акт на Анкара, насочен срещу териториалната цялост и националната сигурност на България.
Онова, което основателите, учредителите на тази партия, техните последователи с български паспорти и турските им ментори наричат „политическа партия”, е откровена маша на турския сепаратизъм в България и неговите носители не го крият. Напротив, те го заявяват гръмогласно – и на сборищата си, и пред българските и чужди медии, и даже в българския парламент. Заявиха го и на учредителното си сборище в НДК на 10 април тази година.
Доказателствата са безспорни. Учредяването на партията ДОСТ бе хиротонисано от представител на една от най-дискредитираните неонацистки групировки в Близкия изток – депутатът в турския Меджлис Едип Семих Ялчън, заместник-председател на Партията на националистическото действие, по-известна като легитимната политическа фасада на неонацистката групировка „Сивите вълци”, заяви: „Където се говори турски език, там е нашата родина” и беше бурно аплодиран от 1103 учредители. Ръкопляскаше и турският посланик Сюлейман Гьокче.
Да, в България има селища, в които се говори на турски език, което означава само едно – заявлението на госта е открито обявяване на война за анексиране на български територии, в които се говори на турски език, към родината на Ялчън. Но, за да няма недоразбрали каква е крайната цел на новата партия, гостът добави, че, цитирам: „ДОСТ ще оформя двустранните отношения между Турция и България, изхождайки от тази доктрина”.
Официалното деклариране на „тази доктрина” – присъединяването на очертаните от Ялчън български територии към Турция, е достатъчно основание за наказателно преследване на участниците в учредителното събрание на ДОСТ и на нейните членове, които впрочем побързаха да се врекат във вярност на доктрината - доктрината на „Сивите вълци”, терористичното крило на Партията на националистическото действие, на която Ялчън е подпредседател. Като такъв той се явява партиен началник, например на Тугрул Тюркеш – сина на полковник Алпарслан Тюркеш, основател и на групировката „Сивите вълци”, и на Партията на националистическото действие.
Събитията, които подобно километрични камъни, очертават кървавата диря на този тандем – терористична организация плюс политическа организация, нямат аналог в цивилизования свят. Ще изредя само десетина от тях:
- военният преврат през 1960 г. е ръководен лично от Алпарслан Тюркеш и започва с екзекуцията на министър-председателя, външния и финансовия министър на Турция и завършил със стотици убити с разстрел и изтезания;
- масовият разстрел на мирни демонстранти на площад „Таксим“ на 1 май 1977 г. – 42 убити;
- показните разстрели на седем студенти на площад „Баязид“ на 16 март 1978 г.;
- Бахчелиевлерското клане на 9 октомври 1978 г., когато „вълците” Абдула Чатлъ и Халук Кърджъ разстрелват седем студенти в общежитията на Анкарския университет;
- клането на алевити в Кахраманмараш от 19 до 26 декември 1978 г. – 1000 убити и изгорени;
- убийството на Абди Ипекчи – главния редактор на вестник „Миллиет”, на 1 февруари 1979 г.;
- покушението срещу папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г., когато „сивият вълк” Мехмет Али Агджа рани тежко римския понтифекс и после приписа престъплението на България;
- другото клане на алевити в Сивас на 2 юли 1993 г. – 37 души, живи изгорени;
- опитът за преврат срещу Хайдар Алиев в Баку между 13 и 17 май 1995 г.;
- инцидентът в Сусурлук на 3 ноември 1996 г., разкрил тясното взаимодействие между „Сивите вълци” и турските служби за сигурност;
- войната за Нагорни Карабах и двете чеченски войни, в които членове на Партията на националистическото действие участваха като доставчици на оръжие, но и като „местни бунтовници”;
- свалянето на руския изтребител Су-24 на 24 ноември 2015 г., филмираната и след това публикувана в „Ютуб” от тях самите гавра с трупа на пилота Олег Пашов. Главатарят на тази банда, Алпарслан Челик, е „сив вълк” от град Кебан, област Елазиг, в централна Турция, а позираше пред камерите като сирийски бунтовник;
- стотиците други убийства на мирното алевитско (шиитско) население в сирийската провинция Латакия през последните пет години от „сивите вълци”, представящи се за сирийски туркмени;
- бригадите „Осман Гази”, „Омер Мухтар”, „Риджалуллах” и други бяха съставени не от туркмени от Сирия, а от турски „сиви вълци”. През 2015 г. те се обединиха в по-крупните военни формирования с красноречивите имена, забележете: „Бригадата на Фатих Султан Мехмет” и „Бригадата на Султан Абдул Хамид”. Това е Червеният султан, ако си спомняте.
На 19 януари 2015 г., преди малко повече от година, в Турция бе излъчен филм за тържествената церемония по обединението им, преди отново да бъдат вкарани в Сирия.
Според американския „Исторически речник на тероризма” от 2009 г. тази комбина „партия плюс терористична организация” е убила 694 души в Турция. Организацията е забранена в Азербайджан и Казахстан неслучайно – там има големи турчеещи се етнически групи, които стават естествена мишена на терористичната идеология, проповядвана от Партията на националистическото действие. Присъствието на един от днешните й лидери на учредяването на формацията ДОСТ показва каква роля ще изпълнява ДОСТ в България.
Да се запитаме кое от всичко изброено до тук не може да се случи и на България?! Достатъчно е Анкара да премести двайсетината терористични лагера от турско-сирийската на турско-българската граница и само за часове с помощта на своя троянски кон ДОСТ в България, нашата страна ще се превърне във втора Сирия.
За осъществяване на „тази доктрина” говори и заместник-председателката на управляващата в Турция вече 13 години Партия на справедливостта и развитието Фатма Саянкая. Тя започна с приветствие на учредителите на ДОСТ от – забележете, „от името на президента Ердоган, премиера Давутоглу и родината”.
За втори път бе заявено и то от високопоставен турски политик, че родината на членовете и симпатизантите на ДОСТ не е България, че тяхната родина е Турция. С това заместничката на Давутоглу показа на коя държава трябва да бъдат лоялни те, за чии държавни интереси и аспирации трябва да работят на политическото поприще.
Саянкая заяви още, че Анкара наблюдава от години борбата на Местан за признаването, представете си, на „правата на малцинствата” в България – цитирам – и го поздравява за направеното за „гражданите от турски произход”.
Не може да не буди възмущение наглостта на забрадената в цвета на исляма – със зелена забрадка, гостенка, която поучава българите, представете си, как се спазват човешките права. В същото време нейната партия избива собствения си народ в Анадола.
Ето само някои ноторни факти от управлението на неоосманската Партия на справедливостта и развитието (ПСР):
- Анкара рутинно бомбардира съседен Ирак.
- Анкара рутинно бомбардира съседна Сирия.
- Анкара рутинно бомбардира и обстрелва с артилерийски огън собствения си народ в Анадола. През юни 2015 г. там бе въведено извънредно положение в областите Джизре, Дерик, Сур, Идил и Нусайбин с общо население над 1 млн. 100 хил. души. Градовете Джизре и Дерик са в руини. Мирните жители, избити по улиците им, наброяват стотици. В Джизре 140 жени и деца, укрили се в едно подземие, бяха изгорени живи.
- Анкара създава, обучава, въоръжава и командва терористични организации като „Ислямска държава” и „Джабхат ал-Нусра” за агресия срещу светските режими в Сирия и Ирак.
- Анкара търгува с петрола, откраднат от „Ислямска държава”, в Северните части на Сирия и Ирак. За целта зетят на президента Ердоган, Берат Албайрак, е назначен за енергиен министър. Синът на Ердоган, Билал, координира трафика на петрол, оръжия и джихадисти за Сирия и Ирак. Синът трафикира нефт, а онзи, който трябва да го регулира, тоест да спре този трафик, е съпруг на сестра му.
- Чужди журналисти, които разкриха търговията на неоосманисткото правителство с „Ислямска държава”, бяха безцеремонно и открито убити от турските тайни служби. Трагичен пример за този турски похват е ливанската журналистка Серена Шим.
- Над 400 журналисти, редактори, собственици на медии и сайтове (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), публикували критични материали за 13-годишната диктатура,...”
Благодаря, свършвам – половин минута.
„... бяха хвърлени в затвора.
Програмата на новата партия ДОСТ не е нищо повече от некролог на Третата българска държава. Затова тази партия иска закриване на Великото народно събрание, за да може да изменя държавното устройство и територията на България.
В тази връзка партия „Атака” настоява:
1. Забрана на новоучредената партия ДОСТ.
2. Сезиране на прокуратурата за антидържавната дейност на Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и останалите учредители на ДОСТ по Глава първа „Престъпления срещу републиката”.
3. Отзоваването на посланик Сюлейман Гьокче.
Казваме „Не!” (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на турския национализъм и сепаратизъм в България!” Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака” и БСП ЛБ.)