21 април 2016 г.

Параграф 1 – предложение от народния представител Георги Кадиев: Параграф 1 се отменя. Параграфи §2, §3, §4, §5, §6 се преномерират съответно на §1, §2, §3, §4, §5”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Кирил Цочев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Лютви Местан, Мариана Георгиева и Хюсеин Хафъзов – § 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – § 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представители Христиан Митев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 1 изречение второ се изменя така: „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг”. 2. създава се ал. 3: „(3) Едно лице не може да участва в повече от едно качество в един вид избор – кандидат, наблюдател, застъпник, представител на партия, коалиция или инициативен комитет, член на избирателна комисия, анкетьор, придружител и друго подобно.”

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Още с първия параграф се поставят едни от най-важните и спорни въпроси в промените на Изборния кодекс. За първи път след приемането и влизането в сила на Конституцията на Република България принципът – изборът на гражданите е тяхно право, се променя в задължение. Искам да припомня нашата позиция, когато преди месеци се обсъждаше същата тема във връзка с предложенията за референдум. Тогава ние подкрепихме възможността да се проведе референдум по въпроса: „Да се въведе ли задължително гласуване?” И ако това е въпрос, който трябва да решат самите български граждани – дали те приемат, че задължителното гласуване може по някакъв начин да оздрави, да подобри политическата система, парламентът оттам нататък вече трябва да се занимае с този въпрос. Да се поставя обаче Народното събрание над българските граждани е недопустимо! Ние категорично възразяваме срещу това Народното събрание да превръща правото на избор в задължение за българските граждани. Аз виждам само една причина в тази промяна. Тъй като предстои провеждането на референдум с редица въпроси, един от които е дали да се въведе задължително гласуване, по този начин парламентът не толкова заема ясна позиция „за” или „против” задължителното гласуване, а прави опит да обезсмисли в някаква степен избора на гражданите, произнасянето им на референдума. Защото, какъв е смисълът от тази промяна, ако допуснем, че референдумът отхвърли задължителното гласуване? Тогава пак ли преди първите предстоящи избори парламентът ще се събере, за да ревизира Закона?! Така че и по същество, и с оглед на последователността на действията, този параграф трябва да бъде отхвърлен, ако Народното събрание наистина се възприема като представителна институция, а не просто като политическо средище, в което трябва да се предложат различни конюнктурни решения. Това именно е големият проблем: дали въобще е допустимо според българската Конституция гласуването да се превръща в задължение? Това е един концептуален спор, в който аз сега не искам да влизам. Дори според мен тук се съдържа и някакъв капан, в който мнозинството си казва: „Дайте ние да приемем задължителното гласуване, след това вероятно от опозицията ще се съберат гласове това да бъде атакувано в Конституционния съд и ако там отпадне, ние си измиваме ръцете, направили сме този опит”, но тогава вече ще са преминали и много други политически събития, за които говоря. Аз обаче смятам, че ние на тази въдица няма да се хващаме и засега мисля, че не трябва да се разчита на нашата инициатива за действия пред Конституционния съд, за да могат да проличат всички последици на решението, което се взема. Затова обръщам внимание, въпросът заслужава много сериозна дискусия и изразявам позицията на Българската социалистическа партия, на нашата парламентарна група, че ние сме готови този въпрос да бъде поставен пред българските граждани. Ако мнозинството от тях смята, че трябва да се самозадължат и да участват в изборите, каквито и да са те, ние ще се съобразим с тази воля. Тя при определени обстоятелства може да се окаже коригираща сегашните политически недостатъци. Но Вие правите и още един опит, и го свързвам с това, което предстои да се обсъжда. След като се въведе задължително гласуване и тези, които не са упражнили правото, да бъдат извадени от избирателните списъци. По този начин Вие реално се стремите да намалите броя на гласуващите, защото тези, които веднъж са излезли от избирателните списъци, е твърде малко вероятно да се включат активно чрез подаване на специално заявление. А намаляването на броя на гласуващите, заедно с техниката да се гласува против всички, е опит вместо да се изрази вотът на гражданите по един конструктивен начин, да се увеличат гласовете, които подлежат на преразпределение и по този начин – с намаляването на гласовете за основните партии, да се преразпределят повече гласове. По този въпрос аз също ще имам възможност да се изкажа и да обясня какви са техниките на тази измама, да я нарека, с включването на подобна графа, която трябва да заблуди гражданите, че те изразяват някаква воля и гласувайки срещу всички, да си подарят гласа на определена партия. Затова призовавам да отпадне този текст. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Изцяло се присъединявам към мнението на Парламентарната група на БСП, изразено от господин Янаки Стоилов. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Еее!”.) Днес вносителите на тази поправка, която мина в парламентарната Комисия, потъпкват, първо, българската Конституция, а, второ, мнението на българския граждани – българската Конституция, където ясно е записано, че гласуването е право, а не задължение. А мнението на българските граждани трябва да го чуем, след като 500 хиляди български граждани – над половин милион български граждани в референдума на Слави Трифонов, заявиха своето желание да кажат мнението си по този и по много други въпроси. Ние можем да не приемаме много от въпросите в референдума, но нека първо да чуем мнението на българските граждани на този референдум и след това да правим такава радикална, да не кажа – революционна промяна, в българската Конституция, превръщайки едно право в задължение. Когато говоря за задължението, хайде да видим в кои държави по света има задължително гласуване – в повечето държави, или в част от държавите в Латинска Америка, където доскоро имаше жестоки диктатури, в Азия и в две европейски държави. При това в Гърция, уважаеми колеги, задължителното гласуване не е в толкова консервативна форма, то не предполага санкции, а тук, ако си спомняте, само преди една седмица вносителят на тази поправка – да не споменавам неговото име, предложи дори налагане на глоба от 50 лв. за негласуване, ако гласуването е задължително. Сега най-важното в моята реплика, тъй като вече втора година се занимавам с тази тема. Страшно ми е странно, че по време на дебатите за задължителното гласуване в парламентарната Комисия нито един народен представител – дали от управляващи, дали от опозиция, не постави следния въпрос: а каква е връзката между задължителното гласуване и намаляването на държавната субсидия? Връзката е огромна. При задължителното гласуване, при сега съществуващия Закон за политическите партии, който повелява, че за даден глас на парламентарни избори на партия, получила над 1% на парламентарните избори, се полага 11 лв. за даден глас. Защо никой от Вас не постави въпроса, че щом ще въведем задължителното гласуване, паралелно с това трябва да променим Закона за политическите партии и радикално да намалим държавната субсидия за партиите, получили над 1% на парламентарни избори от 11 лв., както предлагам аз вече втори или трети път – на 5 лв.? Това се отхвърля от тази трибуна. Или както предлагат вносителите на Слави Трифонов за референдума, да стане 1 лв. Всъщност, ако има задължително гласуване, променям своето мнение и ще внеса нов Законопроект за държавната субсидия, която наистина да стане 1 лв. за даден глас на партия, получили над 1% на парламентарни избори. В противен случай, ако остане този Закон за политическите партии, при това задължително гласуване партиите, които са в парламента, партиите, които не са в парламента, но получат над 1%, ще се превърнат в партийни банки, в спестовни касички. Това ли искате Вие?! Тоест държавната субсидия по същество ще се увеличи двойно при задължителното гласуване. Затова аз смятам, че политическият морал, уважението към българската Конституция и най-вече съобразяването с вота на българските граждани в референдума на Слави Трифонов налага това предложение да отпадне – задължителното гласуване. Да оставим на българския народ на референдума да реши – дали трябва да има задължително гласуване или не, и след това да се произнесем, както много сполучливо заяви господин Янаки Стоилов, в парламентарна зала, като преди това, разбира се, обсъдим всички тези въпроси в съответната парламентарна Комисия, но не на среднощни заседания – съзнателно среднощни заседания, за да не могат да присъстват българските медии. Благодаря за Вашето внимание.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право – повтарям, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Това гласи чл. 42, ал. 1 от нашата Конституция. Вие сега се опитвате да преобразувате едно право в едно задължение с ясни последици, че това ще доведе до отнемане на основни права, защото това се намира и в Глава втора от нашата Конституция – „Основни права на българските граждани”, едно от които е правото да избират органите на Република България, които ще ги управляват. Паралелно с това задължение Вие въвеждате – малко по-надолу, защото текстовете са свързани – и административни пречки за това българският гражданин да може да упражнява това право, а именно, ако не е гласувал на предишни избори по някакви неуважителни причини, каквото и да значи това, ще бъде отписван от избирателните списъци. Може да продължи да упражнява правото си на глас, ако евентуално подаде нотариално заверена молба, за което трябва да отиде да си плати. От една страна, създавате задължения за българския граждани, от друга страна, създавате административна пречка за това негово право. Нещо повече – с този Законопроект Вие се опитвате да въведете електронното дистанционно гласуване. Тогава, когато българският гражданин има задължението да гласува и може да го извърши електронно, дистанционно, извън секционната избирателна комисия, извън контролирана среда, някъде от някоя зала, от някой компютър, този гражданин ще бъде задължен да упражни правото си на глас, и то по такъв начин, по какъвто му бъде оказан натиск върху свободната му воля. Защото никой компютърен специалист не може да гарантира, че върху свободната воля на гражданина няма да бъде оказана репресия и натиск. Напротив, това ще стимулира купуването и търговията с гласове. На трето място, опитвате се да създадете район в чужбина, без ясно да имате представа...

Напротив, има връзка между задължителното гласуване и район в чужбина. На първо място, никой не знае колко мандата ще бъдат в района в чужбина. И никой не може да го определи. Гледайки в тавана, определяте колко мандата ще са на принципа „проба грешка”. На второ място, тези хора, които са български граждани и живеят в чужбина, за тях няма да има задължения да отидат да гласуват, но за тези, които се намират на наша територия, напротив, ще има такова задължение. Уважаеми народни представители, избирателното право е равно и то е еднакво за всеки един български гражданин, независимо къде се намира той – във или извън пределите на Република България. Не може тези, които се намират в чужбина, да са по равни от другите, които живеят тук, в България. Не трябва да обръщате едно право в задължение. Най-малкото мисля, че това е противоконституционно. Но прав е господин Янаки Стоилов, да не навлизаме в тази тематика, има Конституционен съд, който в крайна сметка ще се произнесе. Но последиците от въвеждане на едно такова задължение няма да са добри за развитието на нашата демокрация, на правовата държава, на плурализма. Има действително в няколко европейски държави, включително и в съседна Гърция, въведено такова задължение, но там виждате какви са резултатите. Общоевропейският принцип е, че това е право, а не задължение. Затова аз също се присъединявам към апела, изразен от господин Янаки Стоилов § 1 да отпадне. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предстоят ни над 200 параграфа за разглеждане и наистина, за да бъдем конструктивни и да може да върви работата, Ви предлагам, особено отляво, да се спре с популизма.

Кое е популизъм?! Обсъждаме сериозни неща!

Беше хубаво за всички тези неща да дойдат колегите отляво в Правната комисия. Имахме няколко извънредни заседания, включително и среднощни, да ги кажат там и да има дебат по същество. Те почти не присъстваха, в огромната част отсъстваха от заседанието, бяха доста мълчаливи. Сега идват и са супер активни, и ни обясняват как едва ли не нищо не разбираме...

... независимо че толкова усилие и работа е хвърлено. Направих си труда конкретно по този параграф и погледнах какво са говорели преди около една година, когато обсъждахме така наречения „референдум на президента”. Призовавам Ви да погледнете, самите Вие от ляво погледнете, да видите как сте гласували тогава, когато отпадне въпросът, предложен от президента – да се чуе волята на българските граждани дали да има задължително гласуване.

Казах, че „за” сме гласували!

...и голяма част от Вас, колега от ляво, гласуваха „против”. Тук действително господин Стоилов в изказването си е казал, че би се чувствал по-комфортно, ако имало произнасяне на Конституционния съд, каквото нямало, но като цяло настройката тогава отляво беше „против” и този референдум не беше допуснат. Ако беше проведен тогава, вероятно сега нещата щяха да стоят много по-ясно. Но за да се върнем на параграфа, колеги, искам да Ви обърна внимание, че ако наистина такова задължение се създава за българските граждани, е много важно какви ще са санкциите, на първо място, и дали въобще ще има санкции, защото ние от Реформаторския блок категорично казахме, че санкции не трябва да има. Направили сме собствени предложения – не да има санкции за негласувалите, а напротив – да се търси възможност да се насърчат именно активните граждани да гласуват. Тези хора, които са ангажирани, които работят, които си отглеждат семействата и които въпреки това намират време в натовареното си ежедневие, защото повечето в частните сектори и в събота, и неделя работят, и въпреки това отиват и гласуват. Така че нека наистина да мислим за стимули за тези хора, и то за сериозни стимули, за да бъдат и мотивирани и наистина те да определят бъдещето на страната ни, а не да бъдат изключвани от политическия процес и едва ли не маргинални групи с контролиран вот да определят кой влиза в този парламент и кой влиза в общинските съвети и как се управлява държавата. Така че и на първо място искам да Ви обърна внимание и призовавам да подкрепите нашите предложения за стимули. Те по принцип са приети, но, съответно като стигнем дотам, ще Ви обърна внимание каква е разликата... На второ място, за нас е много важно да има реален избор, хората да могат наистина да избират от качествени кандидати, да има конкуренция, а не да има партийни подредени листи и да не работи преференцията, за да могат те да бъдат преподреждани, а, напротив, да има наистина възможност за конкуренция в рамките на партийните листи, предложени от партиите, и тогава хората да се чувстват мотивирани и да изберат най-добрия кандидат, когото те най-много харесват. Защото, колеги отляво, Вие сте предложили преференцията да отпадне. Ама и това, като стигнем на място, ще го коментираме. Това очевидно не е възможно за избор и не е възможност за конкуренция. И още нещо важно трябва да се отбележи, защото наистина е важно да има качествен избор и конкуренция, важно е наистина хората да не бъдат тормозени, да не бъдат санкционирани, а да се създадат стимули и въобще наистина важно е да се помисли тази мярка, ако я търсим като оздравителна мярка за избирателната ни система, наистина да проработи, а да не остане някакъв санкционен характер или нещо пожелателно, което да не породи никакви действия в бъдеще или само да създаде проблеми или допълнителни настроения срещу обществено-политическия живот, въобще срещу начина, по който се прави политика в страната ни. Така че наистина Ви призовавам да бъдем конструктивни, да бъдем конкретни, да не бъдем популисти, а да помним какво сме говорили има-няма една година по-рано по тази тема и наистина кой е подкрепил тогава, и кой не е подкрепил да се чуе гласът на хората на референдума и на въпроса, който отпадна, и на база на това наистина да вземаме днес решенията. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колега Славов, очевидно когато Ви липсват ясни аргументи, Вие си служите и боравите, и правите едни внушения за популизъм. Това е изключително важна тема и не е популизъм да се говори по нея. По отношение на референдума. Господин Славов, ще Ви припомня, че тогава ние предложихме – нека да има такъв въпрос за задължителното гласуване, но дали той да бъде скрепен със санкции? Вие тогава го отхвърлихте като предложение. Нека да Ви го припомня. По отношение на задължителното гласуване – това, което Вие казахте. Проблем е на субектите, на политическите партии да накарат избирателя, хората, да отидат и да гласуват, да подкрепят една или друга партия, един или друг кандидат. Не трябва да ги задължавате да отиват и да гласуват. По отношение на преференцията, ние не сме предлагали да отпадне преференцията, но трябва да имате предвид, че преференцията не трябва да изкривява политическото представителство. Правя Ви тези реплики и Ви моля Вие също да не изпадате в един краен популизъм по отношение на задължителното гласуване и на преференциите, защото това е изключително важен въпрос, касаещ изобщо бъдещето на нашата република и управлението на България. Не може по този начин с един консенсус да плеснем с ръце, пък да се прегърнем, да приемем един такъв изключително важен въпрос. А това дали сме дали нашите аргументи на Правната комисия, или не, ние тук си ги даваме в пленарната зала, защото в Правната комисия очевидно имаше сговор по отношение на всички предложения, които направихме, повечето от които бяха такива текстове да отпаднат, а Вие гласувахте без изобщо да чуете нашите мотиви. Ами няма смисъл от там да изразяваме нашите мотиви, след като няма чуваемост. Надявам се поне тук, в пленарната зала, да има такава чуваемост и затова тук ще продължим да си изразяваме мотивите, за да могат и българските граждани да ги чуят и да преценят доколко Вашите предложения отговарят на разбирането ни за демокрация и правова държава. Благодаря.

Господин Славов, една много кратка реплика към Вас: колкото недемократично да е задължителното гласуване и по-точно санкциите, ако не гласуваш при задължително гласуване, още по-комично е даването на материални стимули за гласуване. В края на краищата изборите, господин Славов, не са томбола и ако опрем до финансови или други стимули, за да накараме българските граждани да гласуват, наистина положението в България е много тежко. Затова струва ми се, че предложението Ви за стимули за гласуване е комично и би трябвало да го оттеглите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, и Вашето изказване е логически противоречиво. Ще Ви кажа, че това е така, защото Вие се мъчите на черното да кажете бяло, правото да го определите като задължение. Или това е задължение, както Вие твърдите, или тогава няма нужда от стимули. Дайте да стимулираме гласоподавателите – нещо, което по принцип не е лошо и трябва да се стимулира избирателната активност, но ако вървим по този път, няма как да го определим като задължение. Да определим само стимули за гласуването, а за задължението да отпадне. Още повече, че то е противоконституционно.

Да, разбира се, господин Председател, благодаря Ви. Съвсем кратко, колеги, по всяка една от репликите. Това, което чух от колегата Попов, го разбрах като признание, че той наистина основно не е присъствал на Правна комисия. На мен така ми прозвуча – като един вид самопризнание. Това пък, което каза колега Енчев, за мен доказва, че той не е положил достатъчно усилия да прочете внимателно днес какво гласуваме. Защото от Реформаторския блок никакви томболи не предлагаме. Напротив, предложили сме стимули точно за работещите хора да могат да ползват данъчна отстъпка, да ползват отстъпка от данъка, който биха дължали върху дохода си за съответната година. Това няма нищо общо с томбола. Това е мярка точно към работещите хора – отстъпка от данъка, който те биха дължали. Това не е подарък или не е някаква награда, а още по-малко е томбола. Така че, колеги, хубаво е, преди да се изказваме, да четем внимателно текстовете, до които Правната комисия е стигнала след доста работа и ги предлага на пленарната зала. Наистина има и проблемни текстове, но има и доста такива, по които мисля, че намерихме разумен компромис и които би трябвало да бъдат подкрепени. Последно, това, на което колегата Георгиев обърна внимание –колега Георгиев, имайте предвид, че за упражняването на това задължение, ако наистина се създадат обективни възможности, то лесно да бъде упражнено, без никакви затруднения за хората, каквото ние от Реформаторския блок виждаме, примерно, в дистанционното електронно гласуване и каквото ще бъде въведено по-нататък, макар и първоначално експериментално, наистина тогава това не би представлявало проблем за когото и да било и много лесно би могло да бъде упражнявано. А за важността на това да се гласува едва ли е нужно да Ви убеждавам. Надявам се, че всички го разбирате. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още сме на първия параграф, който касае задължителното гласуване. Нормално е да има изказвания от ляво и от дясно. Аз искам да говоря за политическата склероза, свързана с доводите, че, виждате ли, при задължителното гласуване българите в чужбина нямали равни права, тъй като се предполага, че тези на отдалечени места няма да имат възможност да гласуват, та нямали равни права с тези българи, които гласуват в България. Това е един от доводите. Ами, поставете го в Конституционния съд. В 2009 г. за измененията, които приехте и въведохте мажоритарен вот, имаше конституционно дело. Да не би да имаха същите равни права да гласуват мажоритарно, както се гласуваха в България – 29-31 мажоритарни избирателни района? Да не би сега да имат същите равни права, когато не могат да гласуват за листа? По действащия сега Кодекс за разлика от тях българите, които гласуват в България, гласуват за определена листа в изборния район. Да не би сега българите в чужбина да имат тези равни права, че могат да упражняват преференциален вот? Естествено че могат да упражняват преференциален вот, защото не гласуват за листа. Две хиляди и девета година Конституционният съд, отменяйки тогава приетия от Вас Закон да вдигнем прага и за коалициите, се произнесе по отношение на това дали са нарушени, или не правата във връзка с мажоритарния вот. На това се казва политическа склероза при все още действащия Кодекс. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Лазаров, как ще определите мандатите в чужбина? На какъв принцип? Знаете ли колко са в момента избирателите в чужбина, колко ще бъдат след половин година, колко ще бъдат след една година? Откъде ще ги вземете тези мандати? (Реплики от народния представител Димитър Лазаров.) Как ще определите мандатите и как ги определяте с този Изборен кодекс? На база: проба-грешка – гледане в тавана, определяме четири мандата, девет мандата, седем мандата. И кой ще представлява тези народни представители с листата от чужбина? Нали всеки един народен представител в това Народно събрание, избран по този Изборен кодекс, представлява всички български граждани? Тези, които са избрани в чужбина, трябва да седят само във въздуха. Те не могат да си обиколят изборния район. И кой ще е изборният им район? – Вашингтон, Брюксел, Варшава, Виена – кой? Анкара?

Аз съм за изказване.

Уважаема госпожо Председател, аз в моето изказване не съм говорил за избирателен район и как се определят мандатите. Има време, ще дойде и този момент, там ще говорите. Но учудващото е, че при наличието на политическата склероза не забравяте опорните точки, които говорите ежеминутно. Не сме стигнали до изборен район в чужбина. Има методика как ще се определят и как няма да се определят. Говорихме за следното. Вие поставихте въпроса при изборен район в чужбина, че нямали равни права и при задължителното гласуване нямало равни права, както според Вас изисквала Конституцията за гласуващите в чужбина с оглед задължителното гласуване. Още сме на първи параграф. Много Ви моля. Разбирам проблема Ви, но тези опорни точки някак си не хващат дикиш.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз предлагам всеки, който се изказва по темата за задължителното гласуване, първо да декларира дали подкрепя въпроса, който се съдържа в Проекта за референдум на Слави Трифонов, дали подкрепя въпрос № 3 в Проекта: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване?” Този, който подкрепя този въпрос, да остане, трябва да гласува против въвеждането на задължителното гласуване в Изборния кодекс сега, защото не може хем да подкрепяш идеята да се допитаме до българските граждани дали да се преобразува едно конституционно право в задължение, а от друга страна, да предрешиш този въпрос, като гласуваш тази поправка в Изборния кодекс. Просто трябва да сме последователни – или желаем да чуем българските граждани дали са съгласни да бъдат задължени да упражняват конституционното си право на глас, или не сме съгласни да чуем българските граждани и ние вместо тях сме готови да предрешим този въпрос в Изборния кодекс. Сега по същество. Трайна и последователна позиция на Движението за права и свободи, от самото поставяне на идеята за преобразуването на едно конституционно право в задължение, е, че това е недопустимо, противоконституционно. Нещо повече, преобразуването на едно от основните – конституционни права, гарантирано в Глава втора на българската Конституция, озаглавена „Основни права и задължения на българските граждани”, съгласно самата Конституция не може да бъде осъществено нито с обикновен закон, нито с кодекс, нито дори с обикновена поправка в българската Конституция! По отношение на основните, конституционни права на българските граждани самата Конституция изисква всяко посегателство върху тези права да може да се извършва само и единствено от Велико народно събрание, уважаеми колеги. Така че да си играем тук с трансформирането на основно, конституционно право в задължение в обикновен закон, какъвто е Изборният кодекс, е недопустимо и ще бъде отменено от Конституционния съд, независимо колко евфемистично Вие ще го формулирате, независимо дали ще го формулирате като граждански дълг, като морален дълг, или друго подобно определение. Запис, който гласи: „Гласуването е задължително”, е в крещящо противоречие с чл. 42, ал. 1 от българската Конституция и ще бъде отменен от Конституционния съд веднага, без никакви колебания. Затова Ви призовавам да не си играете с тази тема, да не подхождате толкова лековато, да загърбите популистките подбуди и тяснопартийните си интереси, които не осъзнавате накъде Ви водят, и да подкрепите нашите предложения за отпадането на този текст. Неотдавна и българският премиер Ви цитира една и българска, и не само българска поговорка, която гласи: „Насила хубост не става”. Насила не можеш да накараш хората нито да те заобичат, нито да гласуват за теб. Това го казвам специално за онези, които са радетели да задължат гражданите да гласуват. Уважаеми колеги, със задължение няма да си осигурите нито по-голяма подкрепа, нито ще накарате българските граждани да заобичат българските политици или политическите партии. Нито един проблем няма да решите – напротив, ще си създадете нови. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Надали има по-ясен пример за огромната пропаст, която е издълбана между българските граждани и българския така наречен „политически елит” – със съжаление трябва да констатираме, че друг няма, от гласуването на Изборния кодекс, от вниманието, което ние отделяме на Изборния кодекс, сравнено с вниманието, което отделяме на въпроси, които интересуват милиони българи. И обратно, от безразличието, което, съвсем естествено, милиони българи имат към темата за Изборния кодекс, сравнено с интереса, който имат към други теми. Отдавна не съм виждал тази зала толкова пълна... (Оживление в ГЕРБ.)

Защото не идваш на работа!

...и съм сигурен, че скоро няма да я видя. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Това беше очаквано, госпожо Председател, така че няма нужда да се прави забележка дори – всеки път е едно и също. Тук проблем няма. Въпросът е, че подобни усилени, денонощни подготовки за приемането на Кодекса и подобно усилено гласуване, каквото ще има днес – сигурен съм, че ще дойде и предложение за удължаване на парламентарното време...

Благодаря Ви. Добра новина. Всичко това показва в каква степен политическите представители на българските граждани са заинтересувани от процедурите, които осигуряват тяхната работа – процедури, които не интересуват и не засягат работата на българските граждани. Днес тук се занимаваме със себе си и с нещо по-лошо от себе си. Занимаваме се с това по насилствен законодателен път, с конкретния параграф, който сега обсъждаме на второ четене, да задължим българските граждани да запълнят огромната пропаст между нас и тях, която сами сме изкопали. Пропаст, която е наш грях, да бъде запълнена чрез вменяване на задължение другиму да се яви до изборните урни и да гласува за някого от нас. Тоест там, където няма доверие, има най-тежката демонстрация на недоверие в продължение на много години, непрекъснато намаляващо участие в изборния процес, ние да създадем доверие, като задължим хората да ни вярват. Защото основният проблем, който можем да решим със задължителното гласуване, е хора, които не ни вярват, притеснени от определени санкции, да отидат и да гласуват. Има няколко аргумента, които се излагат публично, в полза на задължителното гласуване. Единият от тях, нека да си го кажем открито тук, е да се намали резултатът на колегите от Движението за права и свободи, защото техните избиратели били гласували под строй, а нашите – не. В любов към Движението за права и свободи няма как да ме обвините и сме забелязали неведнъж, че отношението е взаимно. Само че проблема с това, че техните избиратели им вярват повече, отколкото нашите избиратели, няма да го решим със задължаване за гласуване. Нещо повече, който вади този аргумент, изключително слабо познава модела на гласуване на българските етнически турци, на българските мюсюлмани. Те наказват по един основен начин – чрез негласуване, което означава, че като ги задължим да гласуват, ще се изненадаме много неприятно от по-висок резултат на Движението за права и свободи, а не по-нисък. Има друг аргумент, и той е, че ще намалим купения вот. Колеги, това е, меко казано, каруцата пред коня. Първият въпрос е: кой купува вот в България? Само ДПС ли купува вот в България? Много щях да съм щастлив, ако беше така. Само че имаше огромни проблеми с купен вот в десетки, стотици общини, в които няма нито един глас за Движението за права и свободи. Значи вот купуват други партии, които днес ще гласуват „за” задължителното гласуване, за да се борят с купения вот, който те сами купуват! Това ли ще се случи? И евентуално ще предвидим стимули за задължителното гласуване, за да подкупим българските избиратели официално, по силата на закона (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), с техните собствени пари, като български данъкоплатци! Такъв аргумент не мога да приема. И не мога да приема да се държим като стара мома, която си търси млади избиратели с пари, по насилствен път! (Оживление, ръкопляскания и смях от ГЕРБ и ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като няма нови тези, нещо ново да чуваме от изказващите се, правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изразявам обратно становище на това, направено от народния представител Байрактаров, поради следната причина: задължителното гласуване е новина в българския политически живот и заслужава да бъде обсъдено. Очевидно интересът е голям и много колеги според мен, които са се записали за изказване, все още не са успели да го направят. Освен това, господин Байрактаров, няма как да знаете дали ще кажат нещо ново и дали дебатът се е изчерпал. Моля Ви да подкрепите. Сигурен съм, че ще се чуят още аргументи против този абсолютно недомислен текст. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, гласуваме един от най-важните закони, с които по принцип парламентът се занимава – Изборния кодекс. В тази връзка Ви призовавам да не подхождате формално към правото, записано в Правилника, за прекратяване на дебатите, когато това е направено като процедурно предложение, а с оглед на факта, че може да има народни представители, които да имат желание, които са заявили участие, да направят включително и редакционни поправки. Преди да пристъпите към прекратяване на дебатите, все пак да се осведомите дали има народни представители, които са се записали и които имат желание да направят такива редакционни поправки. В противен случай те ще бъдат лишени от тази възможност, ако се прилага формално процедурата за прекратяване на дебатите. Благодаря.

Правя процедура по прегласуване, тъй като господин Аталай не можа да гласува. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Историята на човечеството има много ярки страници в борбата за избирателни права. (Членовете на ПГ на ПФ напускат залата.) Ще изчакаме Патриотите да излязат, госпожо Председател, спокойно. Те имат основание да се страхуват от това, което ще кажа.

Повтарям, че историята на човечеството е изпъстрена с много ярки страници на борбата за избирателни права. Законен е въпросът в какво състояние се намира демокрацията и какво е самочувствието и самосъзнанието на мнозинството в този парламент, щом предлага задължително гласуване. Очевидно, че когато хората са се борили за избирателни права, са имали надежда, че чрез властта могат да реализират свои изконни интереси и да влияят на своите съдбини. Когато избирателите се оттеглят от това си право, това е оценка и недоверие към самото управление и към самите механизми за изграждането на властта. Аз обаче вземам думата, за да се обърна към всички парламентарни групи, които са готови да подкрепят задължителното гласуване, към всеки един народен представител. Дами и господа, ако сте последователни, когато гласувате за задължително гласуване, Вие трябва да подкрепите и следващите последствия. Първо, 4-процентовата бариера за влизане на партии и коалиции в парламента трябва да се определя от общия брой на гласувалите на дадени избори, които сте задължили да изразят своето отношение. И затова, дами и господа...

Госпожо Председател, повтарям: който подкрепи задължителното гласуване, трябва да е готов, ако е последователен политик и отговорен пред своите избиратели, да подкрепи и следващото предложение на Вашата парламентарна група, че тези, които са гласували отрицателно за предлаганите кандидати, трябва да се брои тяхното мнение и от общия брой на гласувалите „за” и отреклите кандидатите, трябва да се определя 4-процентовата бариера...

Госпожо Председател, не ми редактирайте изказването! Обръщам се към тези, които избягаха. Те избягаха, защото сега ще гласуват за задължително, а след това ще отхвърлят другото предложение и ще ходят при хората да се представят като патриоти и политици. И Вие се страхувате от тази истина и логика на нещата. Не от себе си в случая, а от тези, които Ви трябват, за да Ви подкрепят. Затова прекъсвате моето изказване. Оставете ме да довърша само с думите, че тази игра не може да бъде скрита от избирателите. Тази грижа не е в интерес на избирателите. Тази грижа обслужва онези, които се страхуват, че не могат да наберат достатъчно доверие в българското общество и затова играят тази игра за себе си, а не в интерес на хората. Тя не може да бъде скрита от тях и тази игра ще получи своята оценка, когато с единия процент ще отпаднат много храненици на обществената ясла, и много такива, които едва прескачат 4-процентовата бариера, за да обслужват други интереси, а не интересите на тези, които са ги подкрепили. Затова моите думи притесняват тези, които напуснаха залата и се наричат патриоти. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Божинов, че нямате съмнение. Ще Ви направя реплика с най-добри чувства към Вас, но трябва да бъдем точни. Първо, не уточнихте от кое начало на човечеството – от Адам и Ева ли броим началото на човечеството, или от модерните времена, когато се произвеждат избори в нормалните държави? (Шум и реплики.) Второ, задължителното гласуване е една тема, която ние от ВМРО, а и от началото на съществуването на „Патриотичния фронт” поддържаме постоянно и тя не е по някакви конюнктурни съображения. В нашата история няма конюнктурни моменти, няма моменти на правене или неправене на нещо за сметка на други политически формации, които, когато са на власт, се държат по един начин, когато са в опозиция, се държат по друг начин. Обикновено са патриоти само когато са в опозиция, а когато са на власт, правят всевъзможни компромиси с всичко, което е конюнктурно и полезно за някой друг, но не и за държавата България. Това ми беше репликата. Ще си запазя правото и за изказване, за да аргументираме самото задължително гласуване като необходимо за обществото. Така че уважавайте повече колегите си, защото ако влезем в подобни – кои са измислени, кои не са измислени, кои са конюнктурни, кои не са конюнктурни, кой, кого, какво е обслужвал – повярвайте ми, сметката, като ударим чертата, няма да е в полза на партията, от чието име се изказвате в момента.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да опровергая изказалия се преди мен за това, че депутатите от „Патриотичния фронт” са напуснали от страх залата. Напротив, напуснаха от отвращение към политическото лицемерие, което се вихри от тази трибуна. Не може една партия да говори за световната история, а собствената си история отпреди една година или две години да не помни! Аз специално много добре помня как нейният председател – на тази партия, обяви, че ще въвежда задължително гласуване, че това е спасението за демокрацията. Сега точно на 180 градуса се говори другото. Пак помня преди една година, когато защитаваше тази партия задължителното гласуване. Всичко това може би е много удобно на политиците, които са свикнали вечно да бъдат в този парламент и да бъдат преизбирани от това, че отвратените хора от техните лъжи след това не отиват да гласуват. Е, в случая, ако мине задължителното гласуване, отвратените хора ще отидат да гласуват и ще гласуват против тези политици, които са свикнали вечно да бъдат в този парламент. (Ръкопляскания от ПФ.)

Уважаема госпожо Председател! Към изказването на последния колега – когато преди година и половина ние бяхме „за”, формулировката беше дали избирателят да се произнесе на референдум за задължително гласуване и това е различен казус от този, в който политическата класа, както Вие я наричате, или депутатите, ще задължи избирателите. И не спекулирайте, защото това е последователна позиция на БСП. Що се отнася до многоуважавания от мен народен представител Красимир Каракачанов – уважаеми Каракачанов, аз, когато казах „историята”, нямах предвид предисторията, за която Адам може би при ограничени обстоятелства, но пак е направил свободен избор. (Оживление.) Аз имах предвид онези времена, в които в България жените нямаха право да гласуват и предисторията на нашата днешна партия в другите й политически измерения е повела тази борба и успешно я е довела до това българските жени, вярно, в един ограничен формат – първо, а след това всички, да могат да гласуват. А що се отнася до вечните депутати – уважаеми колега, аз не се притеснявам, че за седми път свободно, без да са били задължени, достатъчен брой български избиратели са ме изпращали в този парламент. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Следвайки логиката на Комисията, където в доклада се казва, че няма да бъде подкрепено санкциониращо действие към задължителното гласуване, всъщност то не е задължително. То става само задължително на хартия. Ние само записваме, че ще има задължително гласуване, но всъщност то няма да бъде такова, тъй като няма да има санкции. Ако приемем задължително гласуване със санкция – аз съм твърдо против. Не може да се ограничава демократичното право на избор на хората чрез задължение. Не може да задължаваме хората да ни харесват и да ни избират. Зависи от всички нас, които сме на избираеми длъжности – от местната власт, всички депутати, които са тук, да накараме хората да излязат и да гласуват за нас. В момента знаете какъв е рейтингът на парламента и по принцип на политиците. Хората не ни харесват. Защо трябва да ги задължаваме да ни харесват? Нека да ги накараме да ни харесват с действията, които правим. Също така ми харесва добавката, която е сложена за гражданския дълг накрая. Да, да се излезе и да се гласува е граждански дълг, но не можем да задължим хората да изпълняват този дълг. Той е личен избор, лично желание при наличието на такъв. Надявам се да приемем опцията за стимулиране на хората, за да могат да излязат повече. Идеята на задължителното гласуване е да излязат повече хора, да има по-голяма представителност, да има повече хора, които да изразят своето мнение и по този начин да се знае, че повече хора са представени в парламента и в местната власт, и че тяхното желание и, техният избор е направил избора на хората, които са тук и в местната власт, но не можем да ги задължим чрез принуда, чрез санкция. Ако гласуваме текста, както е предложен по Комисия, на хартия ще пише „задължително гласуване”, но то всъщност няма да бъде такова. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от Движението за права и свободи сме направили предложение § 1 да отпадне и нашите съображения преди малко бяха изложени тук, от трибуната, от господин Казак. Аз вземам думата, за да изложа, да направя едно предложение евентуално, ако не се приеме това наше предложение. Тъй като в Конституцията на Република България в чл. 42, ал. 1 е уредено, че българските граждани имат право да избират и това право не е задължение, а е право на българските граждани, а в ал. 2 пък е казано, че организацията и редът за произвеждането на изборите се определя със закон, от тази гледна точка, госпожо Председател, ако не се приеме нашето предложение да отпадне § 1, то аз правя конкретно редакционно предложение – в § 1, т. 1, където е текстът „гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг”, да се постави запетая и текстът да продължи: „като се гарантира правото на всеки български гражданин да може да гласува”. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Стана някаква лоша практика в парламента да се внасят текстове, които имат камуфлажен характер. Тук съвсем наскоро имахме друг законопроект, уж за местните данъци и такси, а се разглеждаха лобистки поправки за такситата. Сега ни е представено изменение и допълнение на Изборния кодекс, но всъщност целта на тези изменения, особено на първото, което звучи като да накараме избирателя да гласува за нас, даже и да не иска, е по-скоро фалшива. Целта е, ако може, избирателят да гласува за политиците, които не иска, обаче дори и да покаже по някакъв начин, като даде празна бюлетина, или като сложи в някаква специална кутийка, в която казва, че не иска да гласува за нито един от нас, то това нещо да се брои за действителен глас и на практика да даде гласа си за най-първите, тоест тези, дето най ги мрази, на тях да си даде гласа. Какво правите? Какво правите всъщност? Карате човека да отиде задължително до урните, въпреки че не може да Ви гледа – и мен в това число... (Шум и реплики от ГЕРБ.) Точно така, колега. Госпожа Цачева ще ми удължи времето за тези агитки, които правите, благодаря.

... след което му казвате: понеже те задължаваме и ти ще си длъжен да гласуваш, може да се изхитриш да ни покажеш, че не искаш да гласуваш за нас, и затова ние пък ще те надхитрим с една хитра математика – че не само да ти зачетем гласа, ами да го зачетем и за най-първите, най-абонираните. Уважаеми дами и господа, тези опити за служебни победи, тези опити за мимикрия на народна любов не са от вчера. Още през 1892 – 1893 г. Алеко Константинов е описал хубавците като Вас, дето внасят тези текстове. Той много точно ги е написал. Понеже с това задължително гласуване внасяте, така да се каже, много проблеми в българското общество, хората вече не знаят какво да правят. Има хора, които просто нямат пари как да избягат вече от държавата. Вие ги преследвате на всяка крачка. Даже ги задължавате да ходят да гласуват за Вас. Къде да избягат тези хора?! Те няма как да се спасят от политиците си. Затова ще Ви предложа друг текст, редакционен на този. Ако ми позволите, ще Ви го оставя, госпожо Цачева.

Вие сега ще го чуете, ще стане ясно. Та още през 1890 г. този текст е измислен от Алеко Константинов заради такива като Вас. В чл. 5 на неговия Избирателен закон – това е фейлетон, не е истински закон, той казва така: „Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуването на разсуждаещите. (Смях и оживление.) Ако избирателите са заети с отбиване на пътна повинност или друго, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.” Ето Ви го разрешението, уважаеми дами и господа, колеги. (Реплики: „Браво!” и ръкопляскания от БСП ЛБ. Смях и оживление.) Ма защо ще задължаваме хората да си губят времето – в изборния ден да ходи, да гласува, да Ви доказва колко Ви обича? Ама, ще вземе да се обърка и да напише в квадратчето, че не Ви харесва, и туй няма да Ви хареса на Вас. Хайде тогава сега да приемем ето този чл. 5 на бай Алеко Константинов и да стане ясно, че който не отиде до урната, полицията, Министерството на вътрешните работи ще се погрижат от негово име, на неотишлия да му пуснат бюлетината. Хем да покажете грижа за хората, които са Ви избрали, хем да си свършите работата. Нали служебна победа търсите? Благодаря. (Шум и реплики.)

Там пише: чл. 5.

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Караджов, все пак от парламентарната трибуна е хубаво да има някакво уважение, и сравнение с неща, които не са сравними, да не се правят. Най-малкото поради факта, ако имате претенциите да сте моралист и борец за права, свободи и всякакви други защити, както бяхте от началото на този мандат, когато бяхте повели твърда борба срещу ДПС. А в един момент почнахте да правите срещи за Конституцията и спряхте, даже се извинявахте на ДПС за това, което сте казали. Точно Вие да ни държите сметка като вносители, да ни обвинявате в нещо, което е неморално, малко от малко не е редно! Защото не ние от Патриотичния фронт ходихме на срещи в ДПС за Конституцията, а точно Вие двамата, които си говорите в момента. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народните представители Гроздан Караджов и Радан Кънев разговарят.) Нали така? Не мога да разбера кога сте прав, кога сте морален, кога не?! Когато говорите за този период: 1892 – 1893 г., погледнете тогава какво се е случило и какво се е създало.

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като влязохме в сферата на фейлетоните, ще цитирам днес един велик българин, по-скоро ще перифразирам негово изказване от „История славянобългарска”: „О, неразумни депутатино, поради что се срамиш да си кажеш истината?” (Смях и оживление.) А истината е, че лъснахте, да не продължавам народната приказка, че за пореден път е важно да се прегърнете с ДПС (ръкопляскания от ГЕРБ) и да защитите точно тази противоконституционна партия под мотива, че, видите ли, задължителното гласуване било нещо много страшно и нещо много нетрябващо да се случва в тази българска държава. Само че на всички Вас ще припомня – в предизборните си кампании изрично казвахте на избирателите, че ще въведете задължително гласуване. (Шум и реплики.)

Това не е вярно!

Прочетете си предизборните кампании – и отляво, и отдясно, защото днес ставаме свидетели на нещо друго: леви и десни се прегръщат срещу българския гражданин. Това не мога да го разбера! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики.)

Госпожо Председател, госпожи и господа! Господин Караджов, Вие ни изненадахте днес и ние направихме ново откритие: след като разбрахме, че вече сте опозиция, току-що ни съобщихте, че Вие вече не се занимавате с политика и не сте политик. Вие говорихте „ние и вие”. Вие обвинихте нас, политиците, и ни дамгосахте с всичко най-черно, което може да съществува. Ако сте искрен, очаквам да напуснете тази зала, за да бъдете откровен до края. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега от Патриотичния фронт, в нито една от думите си в изреченията си не съм визирал някой от Вас. (Реплика от Патриотичния фронт.) До голяма степен се учудвам какво е това тотално припознаване от Вашата група. Наистина не съм визирал нито един от Вас. Онези, които ще гласуват за това предложение, може би да, но това е в бъдеще. Още не сме гласували. Така че моите уважения към групата на Патриотичния фронт. Има обаче принципни неща. Първото принципно нещо е, че ДПС е етническа партия. Аз твърдя това от самото начало и продължавам да го твърдя. Да, техните избиратели гласуват като по задължение. Да, това е социален и политически феномен. Да, ние трябва да намерим начин да се справим с това, защото не може една партия да задължава живеещите и говорещите на турски в определени региони да гласуват за тях. Пак казвам, че това е социален феномен. Те са намерили този начин. Този фалшив предлог, който Вие ни предлагате, за да накажем реципрочно ДПС и да накажем абсолютно целия български народ със задължително гласуване, извинете, не го приемам. Така че ако сте се разпознали в някои от моите думи, съжалявам, не е било към Вас. За пети път Ви го повтарям! А колкото до това дали е съотносимо или несъотносимо, ще Ви върна към настоящия момент, към това, което прочетох – абсолютно е съотносимо. Има партия в парламента, която има сметка сега да Ви подкрепи. Това е тънка политическа сметка – „ние сега ще ги подкрепим, после Конституционният съд ще им го махне, но хем ние ще си направим реклама, хем алъш-веришът ще мине”. На тази игра ли се хващате? Това ли е политиката? Това ли правим тук, в този парламент? И ми казвате, че съм се разграничавал. Не, специално в изказването си казах, че и аз влизам в кюпа, както всички Вас. Затова е „ние и вие”. Няма да застана зад това предложение. И се аргументирах защо. Защото още на времето – хиляда осемстотин деветдесет и някоя година, е имало такива мераци – да се задължат хората да ходят. Со кротце, со благо и со малко кьотек, но да идат!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ясно е, че това, което се предлага като § 1 от Законопроекта, е своеобразен фалстарт. Няма как гласуването да е задължително. Това противоречи на нашата Конституция. Тя определя гласуването и правото всеки да избира като свободно, доброволно, като общо, като пряко и така нататък. Ето защо, госпожо Председател, за да бъда максимално конструктивен, аз предлагам да направим една проста поправка в този параграф и думата „задължително” в т. 1 да бъде заменена със „свободно и доброволно”, а в т. 2 по отношение на ал. 3 – изразът „и друго подобно”, понеже е юридически непрецизен, да отпадне. Правя тези предложения за редакционна поправка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, действително § 1 предизвика доста дебати, но трябва да се върнем и да видим какво точно ни се предлага и доколко е изчистено. Разберете, че записано „гласуването е задължително”, но без да има въведена санкция в Закона, би означавало едно абсолютно нищо. Може би някой от юристите трябва да стане и да каже къде нещо в законодателството е забранено и не произтичат санкции от него?! Или по-нататък може би Вие ще въведете някаква норма като санкция, която в момента не ни казвате, или ни заблуждавате, че такава норма няма да има при задължително гласуване. Друго, въведено е морално задължение от гледна точка на гражданския му дълг. По същия начин може да се обръщат всички избиратели към нас. Дайте, ще го караме на тази морална норма. Присъединявам се към господин Георгиев по ал. 3, където пише „и други подобни”, където под „други подобни” може да се разбира „избиратели”, тъй като смисълът на текста е – тези, които са заангажирани с изборния процес, избирателят е основна част и фокус на изборния процес. Разберете, че се намираме в различни времена, където задължителното гласуване, което и ние сме предлагали, е някаква форма на алтернатива, но не е формата на алтернатива да накараме обществото да гласува, защото по този начин какво им казваме? Че сме се изчерпали от политически идеи, от това да управляваме добре. И дайте да Ви задължим, или ще Ви дадем материална томбола, в която да участвате, за да Ви стимулираме. Това по никакъв начин не е вариант за провеждането на избори за стимулиране на демокрацията в страната. Да, ние също имахме предложение. Тази зала гласува това предложение да не влезе. И защо не влезе? Защото ние изисквахме още една конституционна норма – когато има задължително гласуване, да има образователен ценз. Да, ние изисквахме допълнителни разпоредби, които да бъдат вложени. Иначе така предложеният текст е празен. Приемаме го, но ако по-нататък не приемем санкция, то какво означава „задължително”?! Как ще ги задължим? Как ще санкционираме хората? Кой ще ги санкционира? С какво? Ще бъде на морално основание. Че то и сега го има. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От няколко изказвания лъсна истината – защо се предлага този член. Формулираха я няколко от вносителите, а именно, че се прави с цел анти-ДПС. Колеги вносители, ако днес смятате, че го правите анти-ДПС, аз Ви уверявам, че днес Вие го правите анти-Конституцията на Република България. Ако зачитате върховенството на закона, ако зачитате своя собствен народ, никога няма да го направите анти някоя коя да е партия, въпреки волята на върховния закон на Република България – Конституцията. Недопустимо е точно Вие, вносителите на това задължение, да се наричате патриоти. Защото ако не зачитате върховния закон на страната си, няма как да зачитате нещо друго! В тази връзка, госпожо Председател, правя редакционно предложение на текста: „гласуването се извършва лично от избирателя, представлява изпълнение на гражданския му дълг на основание чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България” – така да гласи текстът.

Това е негово предложение. Предложенията не се акумулират, те се гласуват поотделно. Моето предложение е да подложите на гласуване редакцията: „гласуването се извършва лично от избирателя, представлява изпълнение на гражданския му дълг в изпълнение на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България”.

Госпожо Председател, дами и господа! Първо, бих помолил, госпожо Цачева, да не организирате Вие работата на ДПС с предложенията. Все пак хубаво е те да се съберат и да си правят предложенията, за да знаят какво внасят, а не единият да внася едно, другият внася друго, за да губят времето на Народното събрание. Другото – нашето предложение за задължително гласуване е насочено срещу практиките, които ДПС въведе по време на избори вече 26 години. Практиките, които Вие въведохте – под строй, под заплаха, със стимули и всякакви други неща, карайки хората да гласуват за една-единствена партия в определени региони! (Реплики и възгласи от ДПС.) И Вие да говорите... (Реплика от народния представител Рушен Риза.) Ами, погледнете резултатите във всяка една община, където ДПС има позиции и ще разберете каква е практиката. (Реплики и възгласи от ДПС.) Примерът го виждат всички български граждани и всички, които се занимават с политика в България. Вие под строй, с тези прийоми, ни карате да направим това, за да може да бъде ограничено това влияние. Всички тези практики, недопустими в една демократична държава, ги въведохте Вие! И още по-лошото – научихте и други партии да го правят. (Размяна на реплики между народните представители Рушен Риза и Юлиан Ангелов.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предварително се извинявам за това, което ще кажа. Занимаваме се толкова време, такова напрежение в залата заради една глупост. От юридическа гледна точка това е глупост! Не може да има задължение, когато няма санкции. Кого лъжем, че въвеждаме задължително гласуване?! Аз съм категорично против, първо, като юрист, защото това е противоконституционно и всички в залата сме наясно с това. Вземам реплика, госпожо Ахмедова, за да Ви кажа, че изобщо не сте права. Този текст не е против ДПС, той работи за Вас. Той работи за Вас, защото отново сплотява Вашите избиратели. На Вас, колеги от Патриотичния фронт, да Ви кажа: след като се възмущавате, че ДПС толкова години са въвели такива лоши практики – под строй да ходят техните избиратели и привърженици да гласуват, не мога да разбера защо искате да закараме целия български народ под строй пред урните? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа! Моята реплика е спрямо тезата за антиконституционния характер на това предложение. Не мога да се съглася с него и ще приведа не правни, не юридически, а политически аргументи. Тези, които днес изразяват такава теза, проявяват обществено лицемерие. В Раздел ІІ, чл. 9 на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е казано ясно: национални референдуми могат да се осъществяват по въпроси, които решава Народното събрание. Господа, питам Ви простичко: защо и Вие, и Вие, когато ставаше дума за референдум по този въпрос, иницииран от президента на Републиката и едно гражданско движение с над 600 хил. гласа, смятахте, че това е възможно, а днес говорите, че това е антиконституционно? Това е непоследователност и лицемерие! (Реплики.)

Ние бяхме за референдума.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ангелов, първата реплика беше Вашата. Няма нужда, госпожо Председател, да се занимавате с ДПС – да ни организирате. По-скоро организирайте курс по Правилника – да обучите част от колегите какво гласи Правилникът, кой какво може и кой какво трябва да прави! Навярно господин Ангелов все още не е успял да го прочете и не разбира, че всеки народен представител може да прави собствени предложения на второ четене. По отношение на другите реплики – така и не разбрах, защото репликите не бяха към мен, те бяха по-скоро към другите репликиращи. Господин Ангелов, трябва да сте наясно, че практиката е такава – когато правите такива предложения, те винаги работят против този, който ги е предложил. Движението за права и свободи – наистина няма нужда някой да се занимава с нас. Ние можем сами да се организираме, можем сами да си отстояваме правата. Ние си знаем и правата, и задълженията. Колеги, призовавам Ви: по-добре се занимавайте със себе си.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Едва ли ще Ви изненадам, защото много пъти съм говорил против задължителното гласуване. Така или иначе се стигна до този дебат в българския парламент. Има някакви очаквания, че болната ни демокрация ще бъде излекувана с това чудодейно хапче, наречено „задължително гласуване”. Защо казвам болната демокрация? Защото, за съжаление, практиката показва, че в изборния процес много често има възможности за манипулации, купен вот, корпоративен вот. Смята се, че при евентуално задължително гласуване тежестта на купения и корпоративния вот ще падне рязко и това ще подобри качеството на изборния процес. Аз лично смятам, че за да се справим с корпоративния и с купения вот, трябва всички институции в страната и ние като български парламент да положим усилието, което се прави, за да се отдалечи България от тези вредни, пошли и лоши практики за осъществяване на избори. На практика правото на избор е свобода. Свободата е право на избор. Само че може ли да има свобода, когато Вие ми налагате задължителен избор? За мен задължителният избор не е свобода. Този задължителен избор, ако не е осъзнат, а за мен гласуването е осъзнат избор, е като да накараш насила някой да работи на компютър или да го задължиш да свири на пиано. Много интересно, ако задължиш някой да свири на пиано, без да се е обучавал за това и да е осъзнал, че има нужда от това, какво произведение ще изпълни, каква музика ще чуят ушите Ви? Горе-долу същата музика ще чуят ушите Ви, когато се осъществи задължителното гласуване. Убеден съм, че ще си създадем Франкенщайн, от който после трудно ще можем да се отървем и трудно ще можем да контролираме. Да накараш насила някого, в случая българите, да направят насила нещо, най-вероятно ще се получи произведение, което изобщо няма да се хареса на българското общество. Това е въпрос на философия и светоусещане, колеги. Идеята – дайте да намалим тежестта на ДПС, като се гласува задължително, изобщо не е вярна. Ако проследите статистиката, ще видите, че при всичките тези години максимум 60% от хората с турско етническо самосъзнание са гласували. Ако наистина направим задължителното гласуване ефективно, защото за мен това не е задължително гласуване, просто въвеждаме термина „задължително гласуване”, но както каза и господин Атанасов – без санкции, не мога да приема, че това е задължително гласуване. Най-вероятно това ще мобилизира електората на колегите и те ще демонстрират един още по-добър резултат и ще имат още по-голяма тежест. Тоест и този аргумент някак си не издържа. Мисля, че би било добре, когато гледаме утвърдени демократични практики, наистина да се стремим към постигане на техните нива. Кажете ми, има ли някоя от големите, богати демократични държави, с едно две изключения, и,за съжаление, в отрицателния смисъл, която да е въвела задължителното гласуване? Защо не въведат задължително гласуване в Съединените щати, в Германия, във Великобритания? Задължително гласуване в Гърция – видяхме резултата! Задължително е гласуването в Белгия, ако не се лъжа, две години бяха без правителство. Само че за разлика от България, в Белгия могат да си позволят да бъдат две години без правителство и нещата да се движат в утвърдени релси и утвърдени нива на съгласие в обществото. Така че аз все пак Ви моля, нека още веднъж да осъзнаем – свобода ли е да накараш някой насила да направи избор? Извинявайте, това изобщо не отговаря на целите, които си поставя българското общество за постигане на една ефективна демокрация и за една нормалност в обществото ни. Дали ще се наложи, или не, ще покаже времето. Дори и да се гласува днес, най-вероятно ще се покаже лоша практика, от която парламентът ще се опита да се отърве много бързо. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Зеленогорски, аз съм съгласен почти с всичко, което казахте, с изключение на това, че вносителите не предлагали санкция за задължителното гласуване. На практика обаче има такава санкция и това е заличаването от избирателния списък, защото всяко лишаване, отнемане на права е един вид санкция. Не е необходимо тя да е имуществена. Друг е въпросът, че когато се заличат и оформят новите избирателни списъци – кой ще го прави това? Изпълнителната власт, независимо коя е тя. И аз мога да си представя оттук насетне какъв ще бъде бъдещият избирателен списък. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Зеленогорски, с цялото ми уважение към Вас и като бивши колеги, кметове на Плевен и на Пловдив, ще Ви кажа, че не казвате цялата истина. Казвате частично истината. Болни ли са демокрациите в Ирландия, болни ли са демокрациите във Франция, защото там също имаме задължително гласуване за Сенат? Болни ли са демокрациите в Австралия и Нова Зеландия? И Франкенщайн ли са демокрациите в тези държави? Аз смятам, че много път трябва да извървим, за да стигнем тяхното демократично развитие. Благодаря.

Колега Попов, ние имаме лечение и то е активната регистрация. Да, знам, че има идея да се въведе заличаване от списъците. Ние предложихме да се помисли това да не стане след като един път не упражниш правото си на глас, а поне два пъти последователно, но според нас лечението е активната регистрация. За съжаление, не виждам съгласие в българския парламент да се отиде към активна регистрация. Що се отнася до господин Атанасов. Господин Атанасов, във Франция не се гласува задължително, гласува се задължително единствено в Гърция и в Белгия. При цялото ми уважение към приятелите ни... (Шум и реплики от ПФ. Възгласи: „Не е вярно!”) Добре, хайде, и в Ирландия, и още една държава, окей. В края на краищата очакването, че ще постигнем високи стандарти със задължителното гласуване, няма да се случи. Не карайте насила хората да свирят на пиано. Няма да Ви хареса това, което ще изсвирят, убеден съм в това. Уверявам Ви, 25 години се занимаваме тук една група от колегите с това да правим избори и се надяваме те да бъдат честни. А идеята, че някак си ще решим проблемите с корпоративния и купен вот – не, по този начин няма да се реши. Напротив, само ще паднат цените. Така че аз призовавам българските институции заедно да се справяме с купения вот, а не да се опитваме да му намаляваме тежестта през задължително гласуване.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Нямах намерение да вземам думата, но явно досегашните изказвания до известна степен изместват мотивите, изместват същността на нашето предложение и е необходимо още веднъж, ако позволите, да сканирам причините, по които сме подготвили това предложение, защо го отстояваме и апелираме към Вас да бъде подкрепено. На първо място, както беше изнесено и признато в редица изказвания, нашата демокрация е в тежка криза в момента, в болестно състояние – определено. След 25 години никой не може да си помисли даже, че народът е представян нормално, демократично и справедливо във всички нива на изборите и на съответните институции, които подлежат на избори. В съзнанието на обществото в момента понятието за избори се отъждествява по-скоро с натиск, страх, пари, репресии, рискове. Всичко това след 25 години не е добра характеристика на това, което е ставало в България. Ние предлагаме задължителното гласуване не като панацея, а като първа крачка, и то изключително сериозна крачка, която да намали влиянието точно на тези негативни, бих казал, ретроградни процеси и съответно, няма да го крием, това е основната причина – да намали рязко влиянието на малки, добре мотивирани или етнически групи. На този процес трябва да се сложи край. Не приемам аргументацията на колегите от дясно, че това няма как да стане, че това ще предизвика увеличаване на съответната мобилизация. Не, няма да стане, уважаеми колеги! Ще Ви кажа защо няма да стане. Защото статистиката показва, че резултатите на ДПС на всеки следващ избор спадат, на последните избори намаляха с 200 хиляди. Така че те няма откъде да наберат повече електорат. След 25 години турскоговорящите разбраха, че тази партия е вредна не само за България, но и за тях самите, защото тя не представлява нищо друго освен един икономически октопод, базиран върху етнически и религиозни заблуди. Всички сте свидетели на разцепването на тази партия, така че няма от какво да се притеснявате за мобилизация на...

По същество.

Да, по същество, благодаря. Тези деформации трябва да бъдат отстранени и ние предлагаме първата и сериозна крачка точно в тази посока със задължителното гласуване. Искаме също така да припомним, макар че бяхме изнесли тази аргументация, че световната практика показва, че в 17% от държавите на света е въведено задължително гласуване. Няма смисъл да се оспорват фактите, че такова има във Франция, в Белгия, в Северна Италия, в Гърция, в Австралия, в Аржентина, в Чили и така нататък, и така нататък. (Шум и реплики.) Държави с много високо ниво на степен на демокрация, да не говоря за материално благосъстояние на населението. Така че има достатъчно примери. И не е редно, както беше казано в една от репликите, да се сравняваме с Германия, да се сравняваме с Великобритания или с други държави, определено с доста дълъг исторически опит в областта на демокрацията. По отношение на аргументацията на опонентите на този Закон. На първо място. Може да ставате всички един по един, може да се изказвате колкото си искате, само че не е Ваше право и не е Ваша работа да определяте дали това е конституционно право или задължение, защото Конституцията дава и други права, които се реализират чрез задължения. Такъв е случаят с правото на избор. Между другото няма право на гласуване в Конституцията, има право на избор. Правото на избор например, минава през задължението за уседналост и това не е отхвърлено от Конституционния съд. Правото на социални помощи преминава през задължението за социално осигуряване. Правото на пенсия също – пенсионно осигуряване. Правото на двустранно обслужване също изисква задължението за плащане на здравни вноски. Така че не се притеснявайте за решението на Конституционния съд, но имате право да го сезирате. Второ, подчертавам дебело, може би с него трябваше да започнем. В момента говорим по-скоро за вменяването на едно морално задължение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло)... Имам две изречения само, ако позволите. Морално задължение – така е писано, така сме коригирали текста. Трето, какво е това задължение без санкции? Има санкции. Има ги тези санкции, ще ги видите в чл. 242а. Ще видите тези санкции, които са свързани с другия последен въпрос, който бяхте засегнали, колеги от дясно – активната регистрация (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), която се извършва по един елегантен начин. Уважавам Вашите аргументи, уважаеми колеги от Реформаторския блок, не приемам аргументите на ДПС, но призовавам всички да направим тази крачка. Благодаря Ви.

Господин Симеонов, съгласен съм с Вас, че демокрацията е болна. Само че, господин Симеонов, демокрацията не се лекува със задължения и забрани. Нямате ли усещането, господин Симеонов, че в последните два месеца от Вашата парламентарна група произлизат доста забрани? Предлагате и задължения. Предлагате задължителна военна служба, предлагате задължително гласуване, предлагате и вече въведохте и задължително даване на пръстов отпечатък, което е практика от Третия райх на хитлеристка Германия. Твърде, твърде много задължения в рамките на един месец, което всъщност е недемократично и именно подобно поведение трябва да се лекува. Освен това, когато се размахва алибито „Движение за права и свободи” и лепенето на етикет на всеки, който е съгласен с Движението за права и свободи по отделни законопроекти, закони и проекти е твърде контрапродуктивно, тъй като веднага ще Ви отговоря с обратното. По тази Ваша логика аз пък заявявам, че Вие сте съюзник на Движението за права и свободи, тъй като в последната година и половина заедно гласувахте Бюджет 2015, Бюджет 2016 (оживление, реплики от ГЕРБ и ДПС), заедно гласувахте 18-милиардния дълг... Грешка. Заедно гласувахте 18-милиардния дълг, заедно гласувахте панелната афера. Това е, подобно сравнение...

Да, точно така, правя, разбира се, ретроспекция. Тоест, подобно лепене на етикети и поставяне знак на равенство с лепенето на етикети между парламентарни групи и независими депутати съвсем не означава, че сме на една и съща позиция. Това, че ние отстояваме това право заедно с Движението за права и свободи – правото, което е записано в Конституцията, че гласуването е право, а не задължение, не означава, че мислим еднакво. Ние мислим еднакво като конституционалисти, а не мислим еднакво като политически представители. Затова много Ви моля, не поставяйте подобни съмнения, които по същество са дискриминационни и не отразяват фактическата истина в този момент. Затова, много добре се изказа господин Зеленогорски, напълно съм съгласен с Вас – не третирайте българските избиратели като стадо овце, които ще подкарате към урните, само защото трябва да намалите влиянието на една партия!

Уважаема госпожо Председател! Господин Симеонов, репликирам Вас, защото съм убеден в искреността и добрите намерения при предлагането на този текст. Много пъти сме имали такива разговори и на политическо ниво между нашите формации. Но по същество. Казвате, че има тежка болест в обществото ни и демокрацията ни. Никой не спори за това. Вие оспорвате ли факта, че това е болест на доверието? Кризата на доверие между българските граждани, българските политически партии, дори отделните български политици е тежката болест на българската демокрация. Разрушаването на това доверие се дължи именно на поведението на българските партии и политици, които днес предлагат лекарство да задължат хората, чието доверие са разрушили, да отидат и да гласуват. Ще задълбочим болестта. Даваме грешното лекарство. Никой не спори за това, че има болест. Само че даваме лекарство, което ще задълбочи симптомите на болестта с много тежки последици. По отношение на аргумента за ДПС се изговори страшно много. Ще кажа само, че е срамно да седим в тази и да обсъждаме как да намалим резултата на една партия, вместо да се вдигнем, да не се изказвам грубо, и да отидем... Виждам, че госпожа Караянчева се усмихва, тя го прави, и да търсим доверието на избирателите на Движението за права и свободи, вместо да се чудим как по законодателен път някак си да им затрудним живота. Това нещо не става по законодателен път, а става като госпожа Караянчева – с работа в смесените райони! (Ръкопляскания.)

И по отношение на купуването на гласове. Представете си неколкостотин хиляди души, които поради липса на каквото и било доверие от години не са правили политически избор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нима за тях парите няма да са много по-силен аргумент, отколкото за хората, които правят политически избор?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Не приемам, господин Симеонов, говоренето за демокрацията от трето лице. Ние сме част от българската демокрация и ако тя има своите болести, ние сме част от тях. Лекуването на демокрацията става винаги с повече демокрация, тоест с повече права, с повече гражданска отговорност и съзнание, а не с някаква форма на вменяване на някакво морално задължение. Бъдете сигурен, че въвеждането на подобни задължения в ситуации като нашата, където има купен и контролиран вот, където има ниска свобода на гражданите, особено по време на изборния ден и изборния процес, ще има много повече възможности за притискане от страна на местни власти, било то партийни или местна администрация, върху избирателите и да бъдат подтиквани, подканяни и подритвани да отиват да гласуват. Това със сигурност няма да е добре за българската демокрация и аз не го виждам като лекарство. Защо в някои държави има задължително гласуване – това трябва да се разгледа в контекста на тези държави и защо това е въведено. Със сигурност там ситуацията е много по-различна и причините са по-различни, отколкото е ситуацията в България. Благодаря.

Поздрави за младите съселяни от Бутан! Да сте живи и здрави! Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По отношение на репликите...

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По отношение на репликите. Господин Енчев, вменявате, че от нашата парламентарна група идвали само задължения и забрани, а, от друга страна, често голяма част от нашите опоненти ни обвиняват в популизъм. Това са две противоречиви тези, несъвместими. Не е популизъм, когато изпълняваш своя дълг без оглед на своя политически рейтинг. Ето това правим ние повече от една година, за разлика от Вас. Второ, задължението за военна служба. Да, настояваме да има такова задължение. Всеки български гражданин от мъжки пол трябва да защитава родината си...

Да. За Третия райх няма да говоря. Просто искам да Ви припомня, че по трите тези Вие имахте съвпадаща с нашата позиция, когато бяхте водещ в телевизия СКАТ. Също така искам да Ви припомня, че много често, по-скоро Вие подкрепяте предложенията на ДПС и едно от най-важните – Вие не подкрепихте изграждането на защитно съоръжение – ограда и това можете да го проверите в разпечатките. На господин Корман Исмаилов – какъв повече натиск от местната администрация, господин Исмаилов, щял да се получи? Там натискът вече е над 100%. Както казват инженерите, защото знам, че и Вие имате някакви такива забежки, гайката вече е скъсала резбата там, ако ме разбирате какво говоря. (Оживление.) И на господин Кънев – криза на доверие, господин Кънев. Срамно, казвате, че е, как ще намалите резултата на ДПС? Добре. Ние ще поемем този риск да бъдем обвинени, заклеймени и да се посрамим. Било срамно – да, ние ще се посрамим. Но най-важното за нас е не нашата политическа кариера, а да направим нещо добро за България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, видно от дебата, който тече в Народното събрание до момента, Движението за права и свободи е либералната национално отговорна политическа сила в Република България и неизбежно е другите да не се съизмерват с нея. Но виждаме, че има и по-важна тема от точката, която разглеждаме в момента, и тя е темата, свързана с представите, фантазиите и опитите за внушения на отделни народни представители (реплики от ПФ) и различни формации. От тази гледна точка явно има и тема за намаляване на електоралната тежест на Движението за права и свободи.

По тази причина, госпожо Председател, предлагаме точката от дневния ред да се отложи и да преминем към обсъждането на така важните въпроси, които досега се поставят. Благодаря Ви. (Оживление.)

Да, госпожо Председател. Предлагаме т. 7 от дневния ред, свързана с Изборния кодекс, да бъде отложена, народните представители всеки кой-каквото има да каже по адрес на Движението за права и свободи, да си сподели въжделенията и като се освободим от емоциите чак тогава да преминем към разглеждане на Изборния кодекс и сериозно да се занимаваме с Изборния кодекс. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Процедура!

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа! Съжалявам за този двучасов дебат, който се проведе в най-висшата институция в Република България. Епилогът на дебата за задължителното гласуване е в две изречения. Първото е, че това предложение се прави само и единствено с една генерална цел и тази цел е минимизиране на влиянието на политическа партия „Движение за права и свободи” в българския политически живот. И второто изречение – за първи път от толкова време насам, особено някои оратори покачиха до такава степен самочувствието на всички съмишленици и симпатизанти на Движението за права и свободи, че няма как аз да не им благодаря.

Този текст е един от всичките през последните месеци и години, които можем да приведем в рубриката „Анти-ДПС тези”. Анти-ДПС тезата е била винаги алиби в ръцете на всички политически партии, без изключение. Анти-ДПС тезата е била винаги тест за легитимност, атестат за светло бъдеще. Анти-ДПС тезата е била клетва за вярност и първи аргумент дори за съществуване на определени партии. Този дебат го доказа за пореден път. И мога да кажа със самочувствие, че ние сме силна, мощна партия. (Ръкопляскания от ДПС.) Щом предизвикваме точно такъв дебат, това по несравним начин, който няма и аналогия в ретроспективен план, покачва и самочувствието, и копира онези комплекси, които покрай трусовете в Движението за права и свободи някой се опита да ги внуши на българското общество. Аз ще Ви кажа една тайна, която е в ущърб на Движението за права и свободи – по този начин, чрез задължителен вот, Вие няма да можете да минимизирате нашата сила. Няма да можете да смъкнете относителния дял на Движението за права и свободи в българския обществен живот. По друг начин обаче можете. Думата е една. Нарича се интеграция. Интеграция, която в себе си съдържа една компонента. Тя се нарича признаване на идентичността, защото ако го няма този компонент, обратното е асимилация. А асимилацията води до естествена рефлексия за единение и за реакция точно в тази посока, за която говоря. Привършвам още веднъж с благодарност. Ако питате по какъв начин трябва да се осъществи тази интеграция, огледайте се в порочните опити на най-различни партии в последните години. Вижте и експериментите на управляващата партия, сравнете тези подходи и тогава ще видите, че когато малцинствата присъстват в различни сфери на обществения живот, тогава може да разчитате на тези гласове и тогава може би един ден, но не го виждам в светлото бъдеще, ДПС ще е или под друга форма, или дори може да не съществува. На този етап само аз Ви благодаря за подкрепеното и подплатено самочувствие на всички симпатизанти, всички поддръжници и всички членове на политическа партия „Движение за права и свободи”. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кърджалиев, ще се съглася с Вас, че голяма част от гласуването, политическите нагласи в обществото, възникването на нови патриотични партии от различен спектър се аргументират със съществуването на Движението за права и свободи. Но няма да се съглася, че това е единственият антивот, единствената антинагласа в нашето общество, която определя политическия ни живот. На първо място е антикомунизмът, господин Кърджалиев. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.) Около него се структурира цялата десница – влязоха във властта, получиха постове, разпределиха пари. И всичкото на базата на отричането от миналото на бащите си, на дедите си и на всичко останало! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Така че няма да допуснем ДПС да издигне тази теза, че около анти-ДПС говоренето е структурирана една част от политическото пространство. Цялото политическо пространство е структурирано на антикомунистическия принцип, който и Вие споделяхте за известно време, дори искахте забраната на нашата партия от тази трибуна! Когато се отвори вратата и когато започне на принципа на анти-то да се структурира политическият живот, да се гласуват законите, да се прави Изборният кодекс, защото сте прав – точно това се прави в момента, ние няма да стигнем до добър край. Тези, които смятат, че с някакви политически шмекерлъци ще укрепят демокрацията, дълбоко се заблуждават. Тя е болна не само в България, тя е болна и в Европа, и в Съединените щати, които смятат, че са приложили гръцката демокрация на своята територия. Болна е, защото виждате как се провеждат така наречените „предварителни избори” – с много пари и телевизия, без гражданите! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че предлагам да се откажете, уважаеми вносители на тази поправка. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Тук днес няколко пъти се чу, че задължителното гласуване е по-скоро мярка срещу купения, корпоративния вот и всички онези тежки манипулации, които наблюдаваме от доста време на изборите. Когато господин Кърджалиев казва, че разбира това като намаляване на резултата на ДПС, няма как да не се направи един-единствен извод, господин Кърджалиев – че Вие припознавате този резултат и тези пороци на българския политически процес свързани. По отношение на репликиращия преди мен... (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Реплика на реплика не може, но аз не мога да не отбележа, че...

...БСП явно възприемат себе си като комунистическа партия – не зная Вие да се казвате „Комунистическа партия”, но явно така се възприемате. Ще ми е много интересно да чуя ПЕС и председателят на ПЕС какво мислят по този въпрос. Благодаря. (Реплики от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кърджалиев, има някакъв много плах, много нескопосан опит да преиначите изказванията на тези, които говориха преди Вас, че това са анти-ДПС тези, че днешното заседание едва ли не се е превърнало в обсъждане на тематика, която е свързана с ДПС. Освен това, една много интересна теза – че ДПС е мощна, силна партия. Господин Кърджалиев, изобщо не са анти-ДПС тези, а са тези антимонополизирането и антимафиотизирането на изборите в смесените райони! Ето това са тези тези! (Реплика от ДПС: „Мафиот!”.) Защото ДПС мафиотизира и монополизира тези райони в изборно отношение. Затова аз не подкрепям съответния текст, но подкрепям причините, поради които колегите от Патриотичния фронт са го внесли (ръкопляскания от ПФ), защото на хората им писна да превръщате изборните резултати в политическо влияние, което след това да Ви прави силна и мощна партия! Да, корпулентна партия, но в какво отношение? В обществените поръчки – да ги прилапвате, в назначаване на съдии и прокурори, в купуване на присъди. Това ли е силната и мощна корпулентна партия? Да, точно това е силното и мощно корпулентно ДПС, срещу което са тези текстове, но само срещу мафиотските му практики! А че текстът е неподходящ, е неподходящ, повтарям го.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Жаблянов, прав сте – антикомунизмът е идеологема, която се ползва с користна цел в последните 25 години в България. Това разискване, този дебат търпи развитие. Като че ли в последните години обаче другата теза, а именно анти-ДПС говоренето, макар и не в същия систематичен порядък, доминира в българското общество. Но иначе съм съгласен с Вашата констатация. По отношение на двамата колеги от Реформаторския блок, или не знам кой откъде е вече, имам само две изречения. Уважаеми господин Делчев, уважаеми господин Караджов, със или без задължително гласуване, днешният ден е добър за Движението за права и свободи и Ви уверявам – ДПС ще има добри резултати. И второто изречение, понеже не искам да продължавам с Вашия стил – въпрос на благовъзпитание и на политическа култура, ще помоля стенографката да ми помогне – да запишете, моля, следното: д-р Кърджалиев махна великодушно с ръка и седна развеселен на мястото си. Благодаря. (Весело оживление и ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. След като д-р Кърджалиев махна великодушно с ръка и седна на нея на мястото си...

...е ясно, че дебатите са приключили. Виждате, че отиваме на великодушие и невеликодушие, поради което за пореден път правя процедура за прекратяване на дебатите, тъй като отиваме в друга посока, която е нетипична и неизискваща се от народни представители.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване, тъй като доста от колегите не разбраха какво се гласува. (Шум и реплики.) Гласува се, уважаеми колеги, отпадането на един противоконституционен текст. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура по прегласуване – някои от колегите не успяха да гласуват. Те изразиха и становища, обаче виждам в гласуването по друг начин гласуват. И нека колегите от БДЦ, „Атака”, патриотите не си правят сметките, че ще оцелеят след това гласуване. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” това предложение по много причини, голяма част от които моите колеги и колеги от други парламентарни групи изказаха, но не за това – да повторя техните аргументи, взех думата за отрицателен вот, а за да Ви кажа, че това току-що прието предложение в този § 1 доказва със страшна сила огромната криза, в която е изпаднала политическата система в България и в частност политическите партии и така наречената „политическа класа”. Това е доказателство за пълната несъстоятелност и пълната ни неспособност да убедим избирателите в нашите тези, в нашата принадлежност към демокрацията, към Конституцията, към правата и свободите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам процедурата във връзка с последното ми гласуване по § 1 по Комисията. Моля да се зачита гласът ми „за”.

Благодаря Ви, господин Председател. Параграф 2. Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители – § 2 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Михаил Миков и група народни представители: „§ 2 се изменя така: „§ 2. В чл. 5 се създава изречение второ: „Не се допуска произвеждането на избор и гласуване по национален референдум в един и същ ден.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В този текст за първи път се среща дистанционното електронно гласуване и съм длъжен да направя обяснение, за да не останете с грешно впечатление, или колегите, които не са присъствали на заседанието на Правната комисия, да останат с грешно впечатление какво се случва. Две концепции разгледахме, колеги. Те бяха: или да се разпише в така наречения „корпус” на Закона дистанционното електронно гласуване, както е разписано машинното, и в Преходни и заключителни разпоредби да се уреди така нареченият „експеримент”, тоест в момента, докато то влезе реално в сила и докато бъде проверено, че наистина е надеждно, гарантира тайната на вота и всичко останало, или всичко да се разпише в Преходни и заключителни разпоредби, предвид че се обединихме около тезата до 2019 г. да се проведат редица експерименти, за да се гарантира именно това – че няма да има проблеми и ще работи добре. В края на краищата на Правна комисия надделя становището, че е по-добре да отиде в Преходни и заключителни разпоредби изцяло разписването на дистанционното електронно гласуване, затова и в останалата част по-нататък в различни текстове ще видите как предложението на Комисията е те да отпаднат от корпуса на Закона, защото са разписани другаде. Надявам се, че ще има дистанционно електронно гласуване, то е разписано в Преходни и заключителни разпоредби, просто няма да бъде в корпуса на Закона. Макар че аз ще подкрепя тази разпоредба, защото личното ми убеждение беше, че е по-добре да го разпишем тук и на систематичното му място в Закона, а в Преходните разпоредби да уредим само експеримента, но и двата варианта се надявам да работят еднакво добре. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 1 за удължаване на срока за даване на предложения между първо и второ четене по Закона за семейните помощи за деца с две седмици, или общо три седмици.

Уважаеми колеги, господин Председател! Задължително трябва да отхвърлим предложението на БСП, което казва следното нещо: „Не се допуска произвеждането на избор и гласуване по национален референдум в един и същ ден.” С което казват следното нещо по прост начин: ако има в даден период избори и референдум, да бъдат проведени отделно, за да похарчи държавата два пъти отделно огромен ресурс. Какъв е смисълът и каква е логиката? Освен че държавата ще похарчи огромен ресурс, целта е и хората два пъти да бъдат карани да отиват и да гласуват – да участват в подобна форма на допитване до тях и в избори след това. А има и скрита цел. Тук трябва да се каже, че БСП има и трета скрита цел. Третата скрита цел на БСП е на референдумите да има ниско участие, защото, когато ги отделите от изборите, шансът да има масово участие в прякото допитване до народа е малък. Тоест БСП преследва три цели, които на всяка цена, колеги, трябва да отхвърлим, първо, защото не са демократични, второ, струват скъпо, и трето, на практика омаловажават и махат съдържателната част, обезсмислят идеята за референдума. Идеята за референдума е добра идея – по сложни въпроси, по които има обществен дебат, е хубаво да бъдат провеждани такива референдуми, но е добре също така участието по тях да бъде масово, за да бъдат представителни. Колеги, обръщам се към всички парламентарни групи – заедно да отхвърлим това лошо и необмислено предложение на колегите от БСП.

Господин Председател, господин Димитров! Това предложение е дискусионно – то може да бъде подкрепяно, може да бъде отхвърляно. Искам да Ви обърна внимание на няколко аргумента, с които да се съобразите. Първо, след като гласувахте, че е задължително да се участва от гражданите при всяко насрочено гласуване, единият Ви аргумент отпада.

Не сме гласували. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Как да не сте гласували? Не само се формира мнозинство, но имаше такива гласове. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Добре, добре, благодаря Ви. Но така или иначе отпада аргументът. Сега вече всички ще бъдат натирени задължително да гласуват, така че дали те ще са заедно или поотделно, този аргумент вече не е актуален. Второ, в някои случаи съчетаването на изборите с референдум е твърде рисковано начинание. Представете си, ако във Великобритания направят общо следващите парламентарни избори с референдума „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз. Мислите ли, че в тази предизборна кампания ще има друга тема освен темата на референдума и че ще има друга ориентация на избирателите към партиите, освен тяхното мнение по основния въпрос: дали те да останат, или не в Европейския съюз? Третият аргумент е, че в някои случаи Вие се затруднявате да заемете позиция във или извън мнозинството. Нали една от промените, която ще се направи във втория свитък, на това, което предстои да гледаме, е, че се променя Изборният кодекс, за да може да не се проведе сега предстоящият референдум заедно с президентските избори. Тогава Вие как ще гласувате – „за” или „против”? Следователно тези въпроси трябва да бъдат гледани в по-широк контекст. Правя това изказване не толкова в защита на предложението от БСП, а за да покажа, че въпросът е доста по-многопланов и се нуждае от доста по-обективно обсъждане. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Първо, благодаря на колегата Стоилов, който сам определи своето предложение, това на БСП, като дискусионно. Замислете се, колеги – предложение, чийто вносител казва, че е дискусионно, очевидно не трябва да бъде подкрепяно. Второ, господин Стоилов е юрист и аз се учудвам, че с лека ръка подкрепя. Бил е и председател на Правната комисия на парламента, но подкрепя текст, който противоречи на друг закон. В Закона за референдумите принципът е друг. Трето, както е записан текстът на БСП, той гласи: „Не се допуска – тоест никога – произвеждането на избор и гласуването по национален референдум в един и същи ден”. Тоест никога изборите и референдумите да не могат да бъдат в един и същи ден. Не по даден казус, не по даден въпрос, дори успяхте да намерите тема, за която да кажете дали е подходящо. Начинът, по който сте записали този текст, означава никога, по никакъв повод, при каквито и да е обстоятелства избор и референдум да не съвпадат. И понеже знам, че при БСП винаги има скрит смисъл, в случая скритият смисъл е референдумите да не бъдат с достатъчно участие и да бъдат компрометирани. Това е цялата идея. Веднага Ви разбрах, още като видях вносителя и текста. Работата стана ясна. Колеги, важно е този текст да бъде отхвърлен, защото ако го няма, възможно е парламентът за даден референдум да прецени, ако е тема, както каза господин Стоилов, че касае целия Европейския съюз, че трябва да бъде встрани от изборите, че е тема, по която трябва да се проведе отделен дебат, това дава възможност парламентът да реши референдумът да не съвпада с изборите. Но подобен подход няма нищо общо с идеята, която БСП сега предлага – винаги и по всички поводи референдумите и изборите да бъдат на различни дати. Подобен подход е грешен, неправилен и с ясна тайна цел – референдумите в България да не бъдат представителни и резултатите от тях да нямат задължителен характер. Колеги, обръщам се към Вас – заедно и категорично да отхвърлим това предложение на БСП, за което един от вносителите сам каза, че е дискусионно. Господин Стоилов, без да е вносител, каза че е дискусионно. Извинете.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, може би текстът изисква прецизиране – дали винаги или никога, но по принцип това предложение е в правилната посока. Ще кажа защо според мен. След като въвеждаме задължителното гласуване, тук в залата има хора, които са правили избори веднъж, два-три пъти, а други са ги правили десетки пъти. Ще запитам господин Димитров като защитник на тезата за отпадане на това предложение – представя ли си затрудняването на изборния процес във фазата на участие на по-голяма част от гласоподавателите? Аз си го представям нагледно пред една секция. Когато трябва да отговориш на няколко въпроса, това колко минути отнема? Колко отнема да отговориш и на референдума, като го добавиш към тях? Как това се връзва технологично със задължителното гласуване като предпоставка? Ние предполагаме, че при задължителното гласуване хората ще изпълнят тази наша законодателна воля и ще отидат да гласуват всички. Трябва да мислим, когато по принцип защитаваме една теза – как изглежда в нейното приложение. А в нейното приложение изглежда кошмарно! Изглежда кошмарно за избирателите, изглежда кошмарно и за тези, които ще провеждат изборите. Тук, на някои колеги от трибуната им изглежда като абстрактна политическа теза. Тя обаче не е абстрактна. Ако трябва да обобщя и тази теза към предната и към следващите при цялата промяна на Изборния кодекс, която ни се предлага днес, това е как да накараме хората да гласуват по законодателен, по административен път. Не как да ги убедим, не как те доброволно да приложат своята воля, не как да бъдат запалени от идеите на един референдум, на един въпрос или на една политическа кауза, а как да ги вържем и да ги заведем до урните. Това е този Изборен кодекс днес! Пак ще цитирам господин Димитров, тъй като само той преди това се изказа с обратната теза. Вероятно ще има и други колеги след мен. Понеже сме се страхували от високата изборна активност. Ще задам обратния въпрос: защо се страхувате от ниската изборна активност на референдуми, проведени самостоятелно? Защо? Отивате и убеждавате хората, че този въпрос е от жизнено важно значение за тях и ги карате да гласуват. Но понеже знаете, че не можете да направите това, казвате: „Нека изборите да бъдат в едно. Защо трябва да му е лесно на избирателя, като може да му е трудно? Ама нека да му е толкова трудно, че да му е дори невъзможно.” Това е Вашата представа за изборна демокрация. Категорично сме против!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Цонев, ние в тази зала не сме късопаметни. Явно за Вас и за колегите Ви от ДПС ще трябва да припомня кой миналата година саботира Закона за референдумите и промените? Ако добре си спомняте или надявам се сега като ме чуете – да си спомните, че тогава имаше предложение прагът за валидност да се намали на 40% от участвалите в референдума. Това беше отхвърлено след изрична тирада от много представители на ДПС и всякакви видове процедурни и други хватки. Имаше и друго предложение, което казваше: „Когато се проведе референдум заедно с национален вид избори, резултатът от референдума е валиден, независимо от броя на гласувалите, стига повече от половината да са се произнесли положително.” Това отпадна. Господин Цонев, стигнахме до абсурда в момента в един закон да пише две различни неща практически за един и същ вид избори. Ако отворите Закона за референдумите, ще видите, че за местен референдум, когато се провежда с местни избори, той е валиден независимо от броя и активността на хората, стига повече от половината да са гласували „за”. Това обаче не е валидно за национален избор. Там трябва да е постигната минимална активност и представителност от не по-малко от участвалите на последните парламентарни избори. Ако това не е двоен стандарт, какво е?! Пак припомням, това се случи най-вече поради обструкциите и всичко възможно, каквото направихте тогава от ДПС, за да провалите тези доста добри текстове, които щяха да дадат много по голяма тежест на гражданските допитвания и референдумите. Недейте да подвеждате залата и да заблуждавате. Очевидно е какво направихте тогава. ДПС наистина ги е страх от референдуми. Те си го казваха неведнъж и тогава, очевидно и сега. Вие такова нещо не признавате и считате, че едва ли не по някакъв начин изземва правата, които Вие имате в тази зала, да решавате съдбите на хората. Не искате те да си ги решават. Това е истината. Благодаря.

Уважаеми господин Цонев! Още веднъж, ако случайно някой не е разбрал, Вие подкрепяте предложението на БСП – никога референдум и избори да не могат да бъдат проведени на една дата, винаги да бъдат на различни дати. Това е предложението на БСП. Нищо повече, нищо по-малко. Повтарям: никога да няма съвпадение между референдум и избори, винаги да бъдат на различни дати. Аз бих попитал: защо искате да малтретирате българските избиратели? Ако референдумът може да съвпадне с изборите и това да означава отговор на още един, два или три въпроса – обикновено, в повечето случаи отговорите на референдумите са с „да” и „не”, защо искате да карате българските избиратели през един или през няколко месеца два пъти да участват в гласуване? За редица хора това означава пътуване, съобразяване, разходи и така нататък. Второ, защо карате българската държава, която едва се оправя с дефицита, наследен от кабинета Орешарски, който беше над допустимия от Европейския съюз, два пъти да плаща –веднъж за референдум, веднъж за избори? Не можах да разбера Вашите аргументи от това, което Вие казахте, господин Цонев. Не разбирам защо искате два пъти да плащаме – веднъж за референдум, втори път – за провеждане на избори? Ако сега Вашите избиратели Ви попитат защо искате два пъти да ги вкарвате в разходи по транспорт и така нататък – за редица хора гласуването означава придвижване, пътуване и така нататък – сигурен съм, че много трудно ще отговорите на този въпрос. В крайна сметка, пак повтарям: предложението на БСП е никога, никога референдумът да не съвпада с изборите. Пак казвам: разбирам, по изключение е възможна ситуация референдумът да бъде проведен отделно от изборите, възможно е. В случая обаче няма логика за това.

Уважаеми господин Цонев, не трябва да се боите от високата избирателна активност. Видяхме, че на референдума за АЕЦ „Белене” са гласували 1 милион 400 хиляди човека. На последния референдум гласуваха 30% повече – почти 2 милиона българи. Това значи, че когато правим референдум с друг избор, изборната активност е по-висока, повече хора участват в допитването и може да се получи по-представителна извадка. Съгласен съм да приемем предложението на БСП единствено ако отпаднат праговете за референдум. Нека да нямаме лимит и прагове за валидност, нека да се дослушаме и тогава може да провеждаме референдуми по всяко време. Когато обаче е обвързано с праг за валидност и изборната активност е ключова, тогава не виждам защо Ви притеснява да отпадне това предложение. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги от Реформаторския блок! Господин Ананиев, не ние от ДПС се боим от високата изборна активност, а Вие. Вие се боите, че ще е ниска изборната активност, ако референдумите не са заедно с други избори. Направете така, че да е висока. Колкото до това, което казахте и Вие, и колегата Славов – относно прага, кажете ми как се преодолява волята на избирателите чрез представителната демокрация? Представете си, че за Реформаторския блок са гласували милион и седемстотин хиляди – толкова гласуваха за СДС в едно далечно време, и Ви е дадена политическа задача, която трябва да изпълните. Прави се референдум и с 200 хиляди този милион и седемстотин хиляди е задраскан, и с успешен референдум от сто или двеста хиляди, без праг, се заличава тази представителна демокрация, това мнозинство от милион и седемстотин хиляди. Трябва да има паритет между налагането на мнозинство чрез представителната демокрация и определена тема задължително да влезе чрез пряката демокрация. Затова трябва да има прагове. Не твърдя, че този праг е справедлив, но праг трябва да има и той трябва да е близо там някъде. Дали точно ние от ДПС се боим от референдумите – още веднъж ще повторя: не, не се боим от референдумите, нито се боим от разходите. Боим се от това, че нашите избиратели няма да могат да гласуват, защото като наредите хиляда души, колкото е средният брой на секция гласоподаватели – изглежда никога не сте ходили по време на избори там, ще видите... Питайте тук така наречените „изборджии”. (Смее се. Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Добре, тези, които правят избори. Ще видите, че това е практически невъзможно. Те няма да могат да гласуват, повярвайте ми. Няма да могат да гласуват! Това, което Вие предлагате, не е удачно.

Благодаря, господин Председател. Господин Цонев, нарича се снимка на изборния ден това, което искахте да кажете. Тъй като се чуха всички доводи и за, и против, предлагам прекратяване на разискванията по този параграф, за да спестим време и най-вече пари на данъкоплатците. Трябва да има прагматична, бърза и ясна работа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изразявам обратно становище против прекратяване на дебата по тази точка. Изобщо не смятам, че са се чули всички становища. Предложение, което цели ограничаване на възможностите за взимане на политически решения по пътя на всенародното допитване, е особено важно и следва внимателно да бъдат изслушани всички позиции, преди да направим информиран избор по това предложение. Благодаря.

Уважаеми колеги, моля да прегласуваме този текст. Видях, че влизат нови народни представители, а като гледам и характера на мнозинството, подозирам, че някоя от фракциите се е объркала. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото в разгорещената дискусия само преди броени минути темата за доверието на българските граждани към българските политически партии беше основна и коментирахме дали това доверие може да бъде спечелено отново чрез задължение за гласуване, а току-що за пореден път извършихме един от най-грозните актове на българския политически елит спрямо българските граждани, а той е законодателна промяна, засягаща правата на българските граждани адхок, по конкретен повод, в противоречие със законова разпоредба, гласувана много скоро с определени резонни мотиви. Защото всички в тази зала, всички в това огромно мнозинство от опозиция и управляващи, които подкрепиха този текст, внесен от БСП, знаят, че това се прави по конкретен повод, знаят го и огромното мнозинство от българските граждани. И точно поради такъв тип решения в България рухва доверието към всички политически партии, защото могат да се съберат по 150, по 180, по 200, над 200 народни представители в коалиция всеки път, когато политическите партии се почувстват застрашени от гласа на гражданите. Гласувах „против” още по една причина. Причината е, че ако ще сме против референдумите – има такива аргументи, сериозни аргументи против референдумите, трябва да имаме доблестта да излезем и да си го кажем: не е дозряло обществото за референдуми, ще се случат глупости, ще се гласуват вредни неща. Който е на това мнение, да излезе и да го каже публично в очите на българските граждани, че е много доволен да получава гласа им на избори, за да заема политическа позиция и да упражнява власт, но не и гласа им, когато не получава лично власт. И още един въпрос: защо да е задължително (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), когато нас ни избират – тогава да е задължително, а когато решават въпроси без нас – да не е задължително. Някой от гласувалите за „задължително” има ли отговор на този въпрос?

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.

До тук.

Аз разчитам номерацията да бъде проверена.

Така е.

Параграф 4. Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители – § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 7, ал. 1 думите „територията на страната се разделя на” се заменят със „се образуват”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Освен че имаше колеги, които не успяха да гласуват и още влизаха, мисля, че стана объркване в това дали е трети или четвърти параграф и част от колегите не успяха да разберат. Но, колеги, смисълът на това предложение е да се даде възможност да се обособи по-нататък в Изборния кодекс така нареченият „изборен район” или „изборни райони в чужбина”. Ако сега това предложение не го направим, по-нататък и да искаме вече, няма да може да се създаде изборен район или изборни райони в чужбина и нашите сънародници зад граница ще трябва да продължат да гласуват, както гласуват досега, тоест не за личности и не с листи, а само за партии и гласовете да се наливат към националния резултат. Затова предлагам да прегласуваме и наистина да дадем възможност те да гласуват както всички нас в страната и да има изборен район в чужбина.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Говорим, че искаме увеличаване на активността, приканваме българските граждани да гласуват, казваме българските граждани в чужбина колко са важни за нас, но не искаме да има избирателен район в чужбина. Защо? Защо нашите сънародници в други страни да не могат да гласуват за конкретни народни представители, както това се случва в страната? Защо да не могат и те да гласуват примерно преференциално? Защо да не могат да избират своите депутати? Ще въведем и въвеждаме, надявам се, макар че вече не знам... виждам нов модел, при който БСП и ДПС предлагат, а ГЕРБ ги подкрепя. Не знам защо така се случва. Не го разбирам. (Шум и реплики от ДПС.) Случва се за втори път. Но въпросът е следният. Като въведем дистанционно електронно гласуване, живот и здраве, ще дадем възможност на българите в чужбина да гласуват. Обаче те няма да могат да гласуват за конкретни народни представители. Тоест, мотивацията им да гласуват ще бъде много по-ниска. Защо го правите? Аз знам защо БСП и ДПС го правят, те са ми ясни. Те не искат по-висока активност. ДПС ги вълнува онзи вот от Турция и нищо друго. БСП са ясни, те пък не искат никой от българските сънародници в чужбина да гласува. Но не разбирам Вас, колеги от ГЕРБ. Защо не дадем възможност на нашите сънародници в чужбина да гласуват дистанционно електронно и, второ, да гласуват за конкретни личности, които да пращат в парламента и които да защитават и техните интереси плюс интересите на всички български граждани? Това е модел, при който увеличаваме желанието, мотивацията за гласуване, качваме активността и даваме възможност нашите сънародници в чужбина да имат техни народни представители, избрани от тях. Защо не приемате този модел?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против това предложение, тъй като до момента разбирането ми беше, че имаме съгласие да има такъв район в чужбина. Излиза, че това съгласие е било малко в другата посока. Учудвам се и на колегите от ДПС, които на последните избори бяха първа политическа сила в чужбина, защо се изплашиха от този район в чужбина? Не мога да разбера това съгласие, което се получи, до къде ще доведе. Надявам се да не е до един Изборен кодекс, който да направи доста голяма беля на следващите избори. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене и Ви призовавам, когато някой става да прави отрицателен вот, да става и да се обосновава защо е гласувал отрицателно, а не да задава въпроси защо другите са гласували по друг начин. Не му е работа това на него! Нито ни е ментор, нито ни е учител, нито ни е някой, който да ни бъде нравствен пример, за да може ние да го следваме, а той да ни учи какво да правим. Всички сме седнали тук, имаме воля, имаме съзнание и можем да гласуваме така, както искаме. Така че, много Ви моля: следващият път, когато някой тук излезе, да се аргументира защо е гласувал против и да му взимате думата, ако се отклонява от това. Благодаря.

По § 5 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители параграфът да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от Михаил Миков и група народни представители: „§ 5 се изменя така: „§ 5. В чл. 8, ал. 2 думите „не по-късно от 50 дни” се заменят с „на петдесетия ден”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.

Отказвам се от изказването.

Госпожо Председател, за да има възможност колегата Карадайъ да се успокои и ако прецени да вземе реплика или отделно изказване, уточнявам, че предложението в параграфа, който коментираме, касае възстановяване на административния ред на обжалване пред областния управител на заповедта на кмета за определяне на секционните избирателни комисии. Режимът, който изменяме, беше предложен от колегата Карадайъ в работната група, която беше ръководена от колегата Мая Манолова. Ние смятаме, че този ред, който той беше предложил – да се обжалва пред районната избирателна комисия, даде дефект, нямаше съгласуваност на срокове. Затова нашето предложение е да се върне по-старият ред от реда на Карадайъ – общо административно обжалване пред областния управител. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател, за предоставената ми възможност да направя реплика на господин Кирилов. Господин Кирилов, несъобразените срокове според нас не отменят принципа за общия надзор на избирателните комисии върху изборния процес. Този текст, който съществува в сега действащия Изборен кодекс, е породен от практиката и неведнъж беше предложение на Централната избирателна комисия към различни варианти на Народното събрание. Практиката е следната, уважаеми колеги. Кметовете на общини образуват избирателните секции много по-рано преди да съществуват изборните комисии. Избирателите в този момент не следят тези заповеди на кметовете и те не са публични, но впоследствие, когато избирателните комисии вече се назначат и се обявят предварителните избирателни списъци, избирателите научават къде са им адресите на изборните секции и след това започват жалби към съответните избирателни комисии и до Централната избирателна комисия, но сроковете вече са изтекли. От тази гледна точка, според нас редът за обжалване пред избирателните комисии е правилният ред и това го показва практиката. Жалбите се получават в избирателните комисии, но би било редно сроковете да бъдат съобразени, след като вече са създадени избирателните комисии. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям направеното предложение от господин Кирилов, защото ще Ви дам пример в Кърджали: поради това че в Избирателен район Кърджали селата по Изборния кодекс на Мая Манолова от 240 станаха 370, се наложи да се открият допълнителни секции. Кметовете на общините отказаха да се съобразят със Закона и се получи така, че в продължение на месец нито общинската избирателна комисия, нито Централната избирателна комисия можеше да вземе решение. Всичко беше оставено в ръцете на кметовете. Те не желаеха да спазят Закона. Областният управител нямаше абсолютно никакви правомощия, за да разреши случая. Така че в продължение на месец – месец и половина се лутахме в един затворен кръг – никой не може да накара кметовете да свършат работата и да се съобразят със Закона, а Централната избирателна комисия проведоха сигурно 10 заседания, от които нито едно не излезе с решение. Мисля, че предложението на господин Кирилов е удачно, и трябва да бъде подкрепено.

Да, на вносителя. Прощавайте.

Уважаеми колеги, имаше възможност да се представят двете гледни точки. Предлагам Ви с гласуване да прецените. Благодаря Ви.

Предложение от народния представител Илия Илиев, Митхат Метин и Александър Методиев: „В чл. 9 се създава нова ал. 10: „(10) При представено искане, придружено с ЕГН и подписи на повече от 400 български граждани с избирателни права пред кмета на съответната община за създаване на нова секция или преместване на съществуваща секция в съответствие с постоянната им адресна регистрация, кметът е длъжен да се съобрази с искането.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, направихме това предложение, защото много често има оплаквания от български граждани от цялата страна, особено в напреднала възраст – хора, които са трудноподвижни, които не могат да си позволят да отидат до избирателните секции, защото са базирани на места, които са доста далече от избирателния район по местоживеене. Считаме, че с тази промяна бихме стимулирали повече хора да отидат до избирателните урни и да дадат гласа си. С промяната, която се прави в Изборния кодекс, целим да увеличим избирателната активност. Мисля, че с предложението бихме допринесли за това да улесним много български граждани и най-вече за увеличаване на избирателната активност. Четиристотин гласоподаватели са горе-долу половината от гласоподавателите в една избирателна секция. Считаме, че волята на тези български граждани, ако те наистина искат това, трябва да бъде чута и би било добре да се съобразим, защото в крайна сметка избирателят решава дали да отиде, или не до избирателната урна. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Искам да изразя несъгласието си с това предложение. На първо място ще посоча, че има много избирателни секции, които включват 1000 граждани в състава си. И да дадем право на 40%, не повече от половината, а на 40% от гражданите да определят къде да бъде избирателната секция (реплики от ДПС)... Моля Ви се, не се изказвайте от залата. ...като в големи населени места може да бъде на големи разстояния, това е абсолютно недопустимо. Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление ясно казва при какви случаи се правят граждански подписки и смесването на един ред, който е описан в Закона за прякото участие, с ред в Изборния кодекс ще предизвика само един миш-маш. По отношение на трудноподвижните избиратели, да напомня на колегите, в Изборния кодекс от доста време има възможност за мобилна секция и такива се правят. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. В нашето предложение визираме минимум 400 подписа – никой не е казал в предложението, че не могат да бъдат и повече. Могат да бъдат и 500 – може и така да го фиксираме. Но считаме, че волята на гражданите трябва да бъде чута, защото имаме оплаквания от много места на територията на страната, че избирателни секции често са базирани в райони, доста далеч от избирателния район по местоживеене на самите граждани. Смятаме, че ако това бъде направено, ще бъде единствено в интерес на българския избирател. Тук няма никакъв политически мотив и това предложение не обслужва никакви политически интереси. Колеги, моля Ви да го прецените съвсем логично. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, това е поредният опит за прокарване на текст, с който да се осъществява така нареченият „контролиран вот”, поредният опит! Именно затова ние имаме принципна позиция – предполагам, че и повечето народни представители тук ще изразят такава, защото е редно да изразят принципна позиция. Още по-цинично е, когато се опитваш да прикриваш контролирания вот под формата, че, видите ли, хората с увреждания нямало да могат да гласуват! Уважаеми, Вие знаете ли, че от хората с увреждания, които са регистрирани, Вие никога не можете да съберете 400 души в една секция! Просто защото няма толкова хора в една секция! Има точна и ясна статистика в Централната избирателна комисия, във всички протоколи, които можете да отворите в архивите на сайта на ЦИК, за да се убедите сами, колеги, колко души, които обикновено са с придружители, са гласували в такава секция. Сега ще Ви кажа, за да знаете. Бройката на такива хора по протоколи, както е отчетена и съм я наблюдавал от четири проведени избора поред, фигурира между 16 и 19 души най-много! Неслучайно когато гласувахме Закона за семейни помощи за деца, казах, че това е дезинтересна група хора, защото просто няма инфраструктура, по която да отидат до съответната избирателна секция! Именно поради тази причина кметът, познавайки инфраструктурата в общината, знаейки къде е монтирал съоръжения, по които хората с увреждания, с инвалидни колички да могат да стигнат до секцията, е редно да предложи такава секция, която да е достъпна за всички хора. А не недостъпна, и секцията да бъде определяна от тарторите на определени маргинални групи, както се е случвало многократно и до този момент продължава все още да се случва в практиката. Тоест да откажеш една огромна група от избиратели да отидат на място, което практически е опасно за живота им поради простата причина, че е криминогенна зона, и там да бъде, видите ли, по някаква случайност избирателната секция! Хайде сега, познайте дали това не е контролиран вот по престъпен начин! Ние от Патриотичния фронт в никакъв случай не можем да подкрепим такова предложение.

Госпожо Председател, колеги! Господин Байрактаров, не мога да разбера за какви криминогенни зони и маргинални групи говорите! Тук говорим за български граждани, български избиратели. Правите дълбоко неправилно внушение. И Ви обръщам внимание, госпожо Председател, че не трябва да позволяваме на народни представители да се държат толкова неуважително от тази висока трибуна и да обиждат български избиратели. Това, което ние предлагаме, е дълбоко хуманно и право на самоопределение, защото в нашата практика, като политици на терен, често сме се сблъсквали с това как кмет на община решава да премести една секция само защото не му харесва как гласуват български избиратели, без значение дали са от център, дали са от махала. Тогава за да ги накаже, той казва: „Ще преместя секцията на 5 км” и премествайки я, никой не може да реагира. А тук, като законодатели, казваме така: основната част от избирателния корпус, в случая – една секция, 50% сме взели от малката секция – 400 човека, щом като имат желание секцията да си остане там, никой да не може да им каже тя да се премества. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Колега Байрактаров, Вие започнахте да излизате на парламентарната трибуна, все едно отивате на пазара. Пак не сте ме чули и не сте разбрали може би, или поне не сте проявили желание. В нашите мотиви, които изложихме, ставаше въпрос не само за хора, които са инвалиди, а за възрастни хора, за които няма транспорт, които живеят отдалечено. Или ако кметът е определил секцията на място, което не е удобно за тези български граждани, и ако те са изявили волята си – повече от 400 или 500 души, със своите имена, подписи и ЕГН-та в подписка, това означава, че те не са съгласни! Тогава как е по-логично – да се съобразим с решението на кмета или с волята на избирателя? Разбира се, че с волята на избирателя. Нашите мотиви са достатъчни – не е само това, което Вие казахте. И много Ви моля да слушате малко по-добре, когато има мотиви, и да се изказвате по-коректно, защото много често излизате неподготвен.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Байрактаров, аз съм напълно съгласен с Вас. Към своето съгласие ще дам и един пример, който е от изборите в община Аврен, село Дъбравино, тъй като по време на консултациите при кмета се провеждат съответно и такива разговори именно за хора, които са практици, ходят по такива преговори, знаят – провеждат се такива преговори, където трябва да се определи съставът и броят на секциите. В Дъбравино има две секции, при които едната е така нареченият „център”, другата е така наречената „махала”, както се изрази един преждеговоривш, и става следната ситуация. Оказва се, че двете секции трябва да бъдат разпределени в така наречения „център”. Представителят на ДПС казва следното: „Добре де, кмете, дайте сега да преместим секцията оттатък!”. Кметът му казва: „Няма общинско помещение, не можем да осигурим такова помещение, най-малкото няма ток в него.” Той казва: „Няма проблем, бе. Ние ще го осигурим.” Кметът казва: „Как ще осигурите тока?”. Той казва: „Ей така”. И така посочва с пръсти. (Щрака с пръсти.) Разберете, че това нещо, колкото и да го формулирате по друг начин, да му слагате други черупки, че възрастните хора били отдалечени… Не знам да има такова населено място, което да е от 400 възрастни човека, и да няма изградена секция там. Единствените такива са с 6 до 9 души, като се организира транспорт и могат да бъдат извозени, има съответен транспорт дотам. Разберете, че не навсякъде има и условия за местенето на секцията.

Благодаря, госпожо Председател. На колегата Александров му благодаря за съгласието и допълнението, което направи в своята реплика. На колегата Митхат Метин. Колега Метин, хубаво е да прочетете добре Конституцията и да знаете, че народният представител има изконното право от тази трибуна свободно да изразява своето мнение.

Но не и да обижда!

Няма нито една обидна реплика или дума, произнесена в моето изказване. Вие се опитахте да внушите за пореден път, манипулирайки българските граждани, че някой се опитва да ги обижда. Това е по въпроса на Вашата реплика. Ако Вие намерите в стенограмата една обидна реплика, аз ще изляза и ще се извиня. Но Вие няма да намерите. Това е Ваш похват от ДПС непрекъснато да внушавате и да вменявате нечия вина. Що се касае до репликата на господин Илиев. Господин Илиев, ако Вие бяхте подготвен дори на една десета от моята подготовка, нямаше да имате равен. (Шум и реплики.) Но това за Вас е просто „мисия невъзможна”.

Това е отговор на реплика, уважаема госпожо Председател. Господин Илиев, оттам нататък ще дам един прекрасен пример, който за радост беше вече реализиран и показа своята полезност. Провеждане на избори в град Кюстендил, при които вследствие решение на кмета, няколко такива секции бяха изместени и резултатите бяха коренно различни поради простата причина, че не можеше да се упражнява действието „контролиран вот” върху една огромна група маргинални групи, която се контролира точно от тартори, които, забележете, ако трябва да се върна на примера на колегата Александров, винаги могат да подадат ток от частното енерго. Винаги! Няма проблеми! Те го знаят, те го могат това нещо! Това сигурно е обида към онази огромна част от българските избиратели, които честно и почтено си плащат и електроенергията, и водата, а други, правейки частно енерго, ги крадат по най-безпардонния начин. Ето за това става въпрос. И затова това предложение няма как да бъде подкрепено. То е опасно да бъде подкрепено. Това е истината.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, обръщам се към Вас – репликата представлява в рамките на две минути кратко изказване, в което репликиращият изразява несъгласие с основното изказване на репликирания. Моля Ви, когато на трибуната застане народен представител, който под форма на реплика заяви в началото, че е съгласен с преждеговорившия, просто да му отнемете думата, защото няма как с процедурата за реплика да се изразява съгласие с преждеговорившия. Има други начини за изказване и Ви моля да ги спазвате, тъй като се злоупотребява с една процедура, която има съвършено различен смисъл. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Дебатите по този текст и изказванията от страна на Патриотичния фронт са ярко доказателство как, когато има стремеж да се гарантират равни права на българските граждани, някои народни представители с по-националистически нагласи са съгласни тези български граждани да бъдат ощетявани, да бъдат лишавани от конституционни права, но ако подобни ограничения се налагат върху техни избиратели, тогава те биха вдигнали врява до небето – както например водачът на Националния фронт за спасение на България… Много ми е интересно, ако кметът на Козлодуй му щукне щурата идея да лиши село Бутан от избирателна секция и да посочи, че всички жители ще трябва да гласуват в село Гложево, и ако хората се надигнат в село Бутан, той как ще реагира? Или как ще реагира един друг народен представител от Патриотичния фронт, ако на кмета на Велинград му щукне щурата идея да лиши жителите на квартал Лъджене във Велинград от правото да имат избирателна секция и ги изпрати да гласуват всички в квартал Чепино, или за малко по-интересно встрани от Велинград например в Драгиново, или в Света Петка? Как ще реагира тогава този народен представител? Ще бъде ли съгласен? Няма ли да подкрепи жителите на квартал Лъджене, ако с подписка поискат да им се върне секцията там, където те живеят? Но когато кметът на Община Кюстендил не само му щуква тази щура идея, ами я и осъществява – да лишава стотици граждани, жители на определени квартали, от естественото им право да гласуват в секция, която се намира в техния квартал, и да ги кара да ходят чак до другия край на Кюстендил, за да гласуват, и естествено поради това избирателната активност на тези граждани е ниска, защото много от тях не искат да се разхождат до другия край на Кюстендил, той намира това за най-нормално, най-демократично, оправдавайки го с измислени тези за контролиран вот. Уважаеми колеги, ако претендираме, че сме демократи, макар да знам, че колегите от Патриотичния фронт нямат подобни претенции, но апелирам към останалите колеги народни представители, ако наистина смятаме, че всички граждани са равноправни, че те имат право на равен достъп, включително и до избирателните секции, и ако смятаме за недопустим произвола от страна на някои кметове на общини, които лишават стотици, хиляди свои граждани от правото им да гласуват в секции, които са на достъпно отстояние от тяхното местоживеене, трябва да подкрепим това предложение. Ако има контролиран вот, ако има неправомерни практики, то те трябва да бъдат санкционирани от съответните компетентни органи. Има си полиция. Ето сега ще приемем, че има и екипи, съвместни екипи на МВР и прокуратурата. Нека те да си свършат работата! Не да използваме тези неправомерни практики като извинение, за да лишаваме българските граждани от правото да гласуват в секции, които са на нормално отстояние от техния адрес на местоживеене. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, ако прочетем Изборния кодекс и това, което преди малко гласувахме, а преди го имаше като практика, определянето на секции може да бъде обжалвано и в крайна сметка се стига до решение на съответния административен съд, така че хипотезата, ако на някой му щукне да закрие секциите в града Хикс и да ги концентрира само в един район, просто е неудачен пример. Да, подлежи и на съдебен контрол. Просто да не заблуждаваме в изказването си, макар и емоционално, аудиторията.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Казак! Надявам се добре да разбирате колко е несъстоятелно Вашето изказване поради една проста причина – на кмета на Велинград можеше да му щукне, ще се опитам да Ви цитирам, щура идея, само ако беше избран от листата на ДПС. (Шум и реплики.) За радост обаче в историята на Велинград нито веднъж няма избран кмет от ДПС. (Реплики от ДПС.) Що се касае до квартал Лъджене – всички секции в квартал Лъджене се намират в училищата, тоест те са еднакво достъпни за всички избиратели. Това е практика, наложена от години, и е благодарение на това, че съм се потрудил и аз самият. (Оживление.) Най-малкото, такива хора, за които Вие претендирате, че трябва да бъдат ограмотявани, поне да научат по време на избори къде е пътят към училището, което е нещо хубаво. Ще дам обаче една идея на сегашния кмет, който ми е съученик, приятел ми е, много добро момче, умно, ветеринарен лекар. (Шум и реплики.) Подкрепен е от Патриотичния фронт, избран е от ГЕРБ, но е подкрепен, казвам, и му помагам и досега. Ще му дам една хубава идея: да организира и по време на изборите една своеобразна разходка по кабинетите на училищата, за да знаят какви предмети се изучават, да обърнат особено внимание на кабинета по български език и литература, кабинета по история. Това ще бъде много полезно. Вашето изказване е абсолютно несъстоятелно и не подлежи, мисля, повече на коментар. А, за демократичността...

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Казак, Вие с Вашето изказване си противоречите. Казвате, че тези проблеми и лоши практики трябва да ги решат институциите, а не законодателят, само че ние 26 години гледаме, че институциите не ги решават тези проблеми, свързани със секциите, тоест крайно време е законодателят да направи така, че да бъдат решени проблемите с тези лоши практики, които се случват, както беше визирано, и в секции в различни общински центрове или областни центрове, където секциите се извадени извън такива места, където знаем какво се случва и то това е документирано и със снимки, и с филми, и с абсолютно всичко. Но, слава Богу, господин Казак, слава Богу, голяма част от избирателите, за които Вие претендирате, разбраха на последните местни избори, че това, което Вие говорите и правите, не е правилно. И по тази причина в Лудогорието или така, както му казвате Вие „Делиормана”, бяхте изхвърлени от местната власт и хората казват, и то хората, на които Вие разчитате да гласуват за Вас, казват следното: „Де Па Се трева не никне”. (Оживление.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, д-р Кърджалиев, наистина някои изказвания заслужават да им махнеш с ръка и да им се усмихнеш, но все пак на сериозните реплики трябва да се отговори следното. Защо трябва, когато е ясно, че се злоупотребява с определени правомощия от страна на някои кметове, защо не се опитаме да използваме метода на превенцията, д-р Кърджалиев, именно да предотвратим възможността от подобни щури действия, на които вече сме станали свидетели в практиката? Да ги предотвратим, не да чакаме след това някой да обжалва. Сега вече Вие приехте обжалването вече да не бъде пред общинската или районната избирателна комисия, а първо пред областния управител, след това пред съда. Докато стигне до момента, в който съдът ще се произнесе, изборите ще са минали и хората няма да могат да гласуват. Що се отнася до другите аргументи – Велинград е един много хубав град, само че аз, доколкото знам, не само във Велинград, а в повечето от населените места на страната обикновено секциите са в училищата, така че да претендираш за някаква оригиналност и изключителност за това, че си допринесъл секциите във Велинград да са в училищата, ми се струва много смехотворно. (Реплики.) Но аз съм убеден, че все пак, ако някога има кмет на Велинград от Патриотичния фронт, може да му щукнат и подобни щури идеи, защото кметът на Кюстендил, за щастие не е и никога не може да бъде от ДПС, той беше от СДС, после от ГЕРБ. От всичките му действия и изказвания обаче личи, че националистическите идеи са най-близки до сърцето му. Така че можете да си го припознаете абсолютно като Ваш. Няма да сбъркате много. (Реплики.) Именно. Убеден съм, защото той действа точно като Ваш кмет. Защото, ако паметник на културата на ЮНЕСКО в Кюстендил се срути, той ще бъде първият, който ще вдигне банкет там, вместо да направи нещо друго, убеден съм. И в крайна сметка, понеже споменахте и за влиянието на ДПС в Делиормана – влиянието на ДПС в Делиормана, не се безпокойте, господин Ангелов, него го има и ще го има. Аз обаче не мога да си спомня колко кметове на общини има ВМРО. Припомнете ми. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз нямах намерение да вземам думата и да се изказвам, но от изказването на господин Байрактаров бях провокиран в частта му за кмета на Кюстендил и да Ви кажа: когато обсъждахме нашето предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи, ние мотивирахме предложението, което коментираме в момента, именно водени от челния опит, който кметът на Кюстендил приложи на местните избори и принуди повече от 5000 човека да гласуват на разстояние повече от 5 км, защото на него така му е удобно и, видите ли, да си гарантира мандата като градоначалник. Аз на свой ред се присъединявам към господин Казак и се радвам, че той (кметът) по никакъв начин не може да бъде съпричастен на идеите на Движението за права и свободи, и нека продължи да си бъде кмет, по-близък до Вас, отколкото до демократичното общество, но си задавам и един друг въпрос: ако държите и казвате, че нещата трябва да се случват по правилния ред и че това е контролиран вот, аз питам следното: защо в Правна комисия Вие не подкрепихте едно истинско предложение в тази посока –предложението на Движението за права и свободи, което беше отхвърлено, за монтирането на камерите в секциите, пред секциите и то по начин такъв, че да не се нарушава тайната на вота? Защото който твърди, че вотът се манипулира преди изборите, преди влизането в секция, не е истински изборджия. Трябва да знаете, че основните гешефти и нарушения се случват вътре в секциите при манипулирането на протоколите. Предложението на ДПС беше точно такова – ние ще дойдем по-късно до този текст – да се монтират камери, които да бъдат онлайн и всеки избирател да може да наблюдава какво се случва вътре в секциите. Ако Вие приемете това предложение, то нашето предложение, което коментираме в момента за секциите, ще бъде нонсенс. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Метин, нямаше да искам процедура за лично обяснение, ако Вие не си бяхте позволили за пореден път да направите опит за груба манипулация. Не Ви помага това нещо! Не Ви помага поради една проста причина – че и малките деца, за съжаление, вече знаят, че тези хора съставят подписка, първо, за това, че определени тартори държат дебитните карти (силен шум и реплики от ДПС), през които получават социалните помощи.

Почувствах се засегнат от поредните опити за манипулация и неистини, изказани в изобилно количество от колегата Метин, защото, пак повтарям, когато държиш дебитните карти за социалните помощи... (Шум и реплики от ДПС.)

...няма как това да не се нарича „контролиран вот”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки дебата по направеното предложение, разбрахме, че приетото преди малко задължително гласуване, в нарушение на Конституцията на Република България, е задължително гласуване според разбиранията на някои народни представители, но не чак до там, пак неразбирайки или неотчитайки наличието на Конституцията на Република България. Нещо друго също разбрахме – да, избирателните секции могат да се образуват достатъчно по-рано, когато избирателите не се вълнуват от изборите, и могат да се обжалват пред областния управител и съда, което е в определен срок, но когато станат актуални темите за изборите и избирателите тръгнат да ги обжалват, и търсят съответните избирателни комисии, те там нямат право да ги обжалват. От тази гледна точка сега, в момента, няма да дадем право и възможност на избирателите да се опитат и да коригират евентуални, да речем, според тях неточности в действията на общинската администрация. Но имаше резон в едно от предложенията: 400 избиратели. Може би заковано точно число е най-правилно, защото този Изборен кодекс позволява да се образуват секции с 30 избиратели, максимумът е 1000. От тази гледна точка в момента правя предложение – че предложението би трябвало да дойде минимум от 50% от избирателите на съответната секция, а за създаването на нова секция подписката трябва да съдържа достатъчен брой подписи на граждани за образуването на нова секция. Това са двете ми предложения. Текстът би следвало да звучи по следния начин: „При представено искане, придружено с ЕГН и подписи на повече от 50% от избирателите на секцията, пред кмета на съответната община за преместване на съществуващата секция, или достатъчен брой подписи на граждани за образуване на нова секция в съответствие с постоянния им адрес, кметът е длъжен да съобрази искането”. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, съжалявам, обаче темпото, с което вървим, при 32 часа на Комисия, не знам в пленарната зала колко дни трябва да гледаме Изборния кодекс?!

Не. (Шум и реплики.) Исках да подсетя господин Карадайъ къде се създават секциите. Да не се изтървават сроковете, мисля, че е по-скоро задължение на партиите, а не на избирателите. Когато сте разбрали, че в Кюстендил има придвижване от 5 км, за да...

Той разбира какво говоря. (Шум и реплики от ДПС.) Това е Ваше задължение. Недейте обяснява, че не можело да стане.

Съжалявам, госпожо Председател. Благодаря за разбирането. Само да напомня. Уважаеми дами и господа, колеги, има Конституция на Република България, има и закони, приети. Една част от текстовете, въпреки че не са в рамките на Конституцията – моля, запознайте се! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Искам да изкажа благодарност на председателстващия днешното заседание, защото обясни, че някои предложения се правят навреме, а не кой когато се сети. Дебатът много се изостри, политизира се и започнаха нападки, което не би било редно, когато приемаме Кодекс, който важи не сега, а и за тези след нас. Почнахме от това – може ли до всеки креват да се открие изборна секция, защото на някой му харесва, и после почнахме от 30 и стигнахме до 400 души, или половината от избирателите. Нека да си припомним, че в България има 12 хил. 500 секции. Те са равномерно разпределени през много, много години и много, много избори и всъщност някаква голяма необходимост, освен разместване на 3 – 4 секции, не се е случвало през годините. Съгласете се, че всеки български гражданин може да иска магазинът, в който пазарува, да бъде долу на първия етаж, но не може да бъде така във всички населени места. Той ходи до магазина, за да пазарува всеки ден. Съгласете се, че всеки български гражданин води детето си до училище всеки ден, а сега казваме, че ако се наложи да отиде до същото това училище в неделя, за да гласува, това ще бъде изключително голям проблем, ще го затрудни много и ще му създаде непреодолими препятствия за упражняване на неговото изконно право. Има право да гласува, има право да ходи до магазина и той го прави, има право да си води детето на детска градина или на училище, а те са обикновено в административния център, до общината, до читалището, а точно там са и секциите. Няма да е толкова голям проблем, ако в един от почивните дни упражнят правото си на глас – точно там, където всеки ден са ходили, всеки ден са пазарували, всеки ден са си водили децата на училище или детска градина. Освен това да не пропускаме и важното обстоятелство, че има подвижни избирателни секции. Когато са заявени навреме, те обслужват и този проблем. Защо сега се налага да пренаписваме и да започваме от началото създаването на Кодекс, който вече работи толкова много години?! А прецедентът с един, двама, трима кметове някъде, където някой си бил решил, все пак има съд за тази работа. Няма нужда сега да пренаписваме и създаваме нови правила. Може би е по-добре да преминем към гласуване, а не да търсим повод да се караме помежду си, само за да направим някому впечатление. Благодаря.

Господин Димитров, напълно споделям Вашата позиция, че не трябваше въобще да се занимаваме с толкова всеобхватни промени в Изборния кодекс, а само да се концентрираме върху онези от тях, които са показали дефекти. Както и да е. Основание за нашето предложение са точно тези неправомерни практики на някои кметове. Знаете поговорката, че лошият пример е заразителен. Ако не бъдат пресечени овреме със законодателни мерки, рискуваме да бъдат възприети и от други кметове и да се превърнат в широка практика. Това се опитваме да пресечем с тези предложения. Благодаря.

Уважаеми колеги, прави ни впечатление, че и в този Закон, както и в много други, Вашите тéзи, господа от Патриотичния фронт, в голяма степен, но не само Вашите, а и на различни партии, създават разделения между хората. Това се прави умишлено. Създава се настроение между едни хора и други хора в България, защото по този начин се печели вот. Печели се избирател. Не приемам такова отношение към който и да е въпрос, включително и по отношение на този казус, конкретно за този случай. Когато може да се направи една превенция и да се избегне една несправедливост, търси се опция – да се даде справедливост, като примерно се изходи чрез позицията на Административния съд, обжалване пред областния управител. Всичко това произтича, колеги, от усещането на определени хора, че се чувстват по-равнопоставени от други. Неслучайно в общественото пространство излизат такива клипове, които подражават на такъв тип политика – аз равен ли съм с тебе, ти по-равен ли си с мене. Колеги, предлагам по такива важни въпроси, но не само към този Закон, а към всякакви други закони, да подхождаме от гледна точка каква е истината и как можем да помогнем на избирателя, а не как да го разделяме и по какъв начин след това политически да консумираме този продукт. Защото разделяйки хората, ние, политиците, се опитваме да консумираме определен политически продукт в наша полза. Не смятам, че по този начин парламентът е полезен на българското общество. Благодаря.

Репликата ми към преждеговорившия е следната: не Патриотичният фронт е формацията, която разделя хората. Напротив, ние говорим как трябва да се махнат от практиката в България купеният, корпоративният вот, навързаният в индианска нишка вот, който стана практика в България през последните двадесетина години. Именно тези формации, които създават подобни практики, а някой път ги регламентират чрез закони, разделят гражданите, защото едните получават някаква облага, а другите гласуват за някакви идеи. Това е разделението, а не като искаш да въведеш ред и да премахнеш всички възможности за корупционни практики. Такава ни беше идеята и за задължителното гласуване, такава е идеята и за този член на вносителите, който ние ще подкрепим.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля за максимално удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по ЗИД на Административнопроцесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.