РАДАН КЪНЕВ (РБ)668 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо искам да изразя съмнение, че с днешната парламентарна техника създадената по-рано каша би могла да бъде оправена. Боя се, че има опасност да затъваме все по-дълбоко и по дълбоко в чисто юридически недоразумения, по пътя по който сме тръгнали, и за това има и съществена причина. Тя е, че гласуваната по-рано ал. 2 на чл. 11 от Изборния кодекс, тоест забраната за гласуване извън консулски и дипломатически представителства и прокарваната, ограничено, днес възможност за създаване на повече избирателни секции отразяват два коренно различни политически възгледа. Бих казал нещо повече – два коренно различни възгледа за съдържанието на модерния български патриотизъм.
Единият възглед, който беше пресъздаден в досега действащия Избирателен кодекс, е възглед, който ясно разглежда общността на българската нация във и извън границите на страната като национален приоритет. Разглежда също така многообразието и единството на различните етноси в българската нация в рамките на страната като важен национален приоритет. Аз няма да скрия, че при всички резерви и при всички установявани досега нередности, тази философия на Кодекса, условно известен като „Кодекса Манолова”, е философията за български патриотизъм, която аз поддържам.
Българската нация е етнически разнообразна и трябва да бъде политически единна в своето разнообразие. Българската нация, независимо от нашето желание и воля, е и географски изключително разпръсната. Това е, между другото, исторически традиционен факт и нейното единство в това разпръснато географско състояние също трябва да бъде национален приоритет.
Има и друг възглед. Другият възглед е за затваряне, за ограничаване на възможностите на българите извън националните граници и за намаляване на политическото влияние на малцинствата в националните граници. Възглед, който например Гръцката република в продължение на десетилетия реализира в своето национално законодателство. Между тези два възгледа много трудно може да има съгласие.
Ако все пак има мнозинство днес предложените текстове да се гласуват, аз ще направя и конкретни редакционни предложения, с всичките резерви, които имам към смисъла от подобен компромис между несъвместими възгледи и идеали.
На първо място, да отпадне в чл. 14, ал. 2 частта от изречението „в които няма дипломатическо или консулско представителство”, защото ще се окаже, че в големите градове, в които има дипломатическо и консулско представителство, ще се създават по-трудно нови секции, отколкото в градовете, в които няма.
Аз ще дам пример с последните парламентарни избори в Лондон, където имаше множество секции извън градския център. Който познава Лондон и необходимостта от време за пътуване вътре, в рамките на града, мисля, че ще се съгласи, че наличието на секция в западен Лондон е предпоставка за гласуването на множество български граждани.
И после в ал. 3 да не се казва „една избирателна секция”, а „избирателни секции”, тъй като една избирателна секция очевидно е имитация на право на гласуване там, където има големи български общности.
И да не се казва „населено място с население над един милион”, а „агломерация от населени места с население над един милион”.
Веднага давам конкретни примери, за да бъда ясен. В целия щат Флорида, където живеят втората и третата по големина български общности в Америка, няма нито едно населено място с население над един милион. Има обаче две агломерации около Тампа, което е втората българска общност след Чикаго, и в източна Флорида, около Маями, два града с население около 300 хиляди души, където е третата по големина българска общност извън Чикаго в рамките на Съединените щати.
Между другото, подобни примери мога да дам много, а от друга страна, поради неприкритата цел да се затруднява гласуването в Турция, все пак да отбележим, че там, където живеят български граждани в Турция, са все градове с население над един милион или доста по-малки – Одрин, в който има консулство, така че така и така могат да се откриват секции.
В заключение, отново ще кажа, че в крайна сметка ние правим избор между светогледи. Може би се налага доста по-сериозен дебат, който може да дойде едва след президентско вето на вече гласуваните текстове.
За защитниците на модела на избирателно право, който съществува в Гърция, ще отбележа, че той рано или късно води до политическите резултати, до които доведе в Гърция. Благодаря Ви.