ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА2112 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, представям на Вашето любезно внимание:
„ДОКЛАД
относно изслушване на кандидатите за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание
На открито заседание, проведено на 21 април 2016 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание и по телевизионната програма БНТ2, Комисията по културата и медиите проведе изслушване на предложените кандидати за членове на Съвета за електронни медии, в съответствие с раздел ІІІ от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн. ДВ, бр. 29 от 2016 г.), наричани по-нататък „процедурни правила”.
На заседанието присъстваха: от Съвета за електронни медии членовете Иво Атанасов и Мария Стоянова, от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори Ивайло Бурков, както и представители на неправителствени организации.
В Деловодството на Народното събрание са получени шест предложения за кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание: Васил Чобанов, предложен от Методи Андреев и Явор Хайтов; Иво Драганов, предложен от Найден Зеленогорски, Валери Симеонов и група народни представители; Кин Стоянов, предложен от Слави Бинев; Любомир Халачев, предложен от Кирил Цочев и група народни представители; Розита Еленова, предложена от Красимира Ковачка и група народни представители; и София Владимирова, предложена от Цветан Цветанов и група народни представители.
Председателят на Комисията по културата и медиите Полина Карастоянова отбеляза, че към предложенията са представени изискуемите документи съгласно Раздел І, т. 2 от процедурните правила и кандидатите отговарят на тях. Предложенията, заедно с всички документи са публикувани в срок на специализирания сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Постъпило е едно становище за подкрепа, което също е публикувано на специализирания сайт. Становището е от Сдружение „Европейски пространства” и Фестивал „Българската Европа” в подкрепа на кандидатурата на доц. Иво Драганов.
Съгласно Раздел ІІІ от процедурните правила кандидатите бяха представени последователно, по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на съответните предложения.
Кандидатурата на Васил Чобанов беше представена от вносителите Методи Андреев и Явор Хайтов.
Васил Чобанов е юрист и дългогодишен журналист в Българското национално радио, радио „Свободна Европа”, участвал е в правни издания като „Общество и право”, „Правен свят”, „Ди факто лигъл”. Заемал е поста директор на програма „Хоризонт” на Българското национално радио от май 2014 г. до 2015 г. Има телевизионен опит в ТВ „Европа” и в Българската национална телевизия. Носител е на многобройни награди и отличия. Той е и сред носителите на годишната награда „Златен ключ” на програмата „Достъп до информация”.
Внесената от Найден Зеленогорски, Валери Симеонов и група народни представители кандидатура на Иво Драганов беше представена от Найден Зеленогорски.
Доцент Иван Драганов, известен в обществото като Иво Драганов, от 2004 г. до момента преподава в Нов български университет, департамент „Телекомуникации” и от 1996 г. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Доктор по кинознание, киноизкуство и телевизия. С професионален опит на всички нива в киното и телевизията, бил е заместник-директор на „Филмопроизводство” и програмен директор на „Канал 1” в БНТ. Бил е член на Националния съвет за радио и телевизия; главен директор, отговорен редактор на телевизия „Европа”; главен мениджър на ББТ ТВ; заместник-директор на Българската национална филмотека; редактор и сценарист в Студия за научно-популярни и документални филми „Време”; програматор на специализираните кина „Култура” и разпространение на филми; организатор и директор на продукция в Студия за игрални филми.
Иво Драганов е първият представител на Българската национална телевизия в Програмния комитет на Европейския съюз за радио и телевизия. Представител е на България в Европейската асоциация на регулаторните органи, член на първата Комисия по етика в електронните медии.
Член е на Съюза на българските филмови дейци, на Българската филмова академия и на Дружеството на хабилитираните преподаватели по екранни изкуства „Академика 21”.
Кандидатурата на Кин Стоянов беше представена от народния представител Слави Бинев.
Кин Стоянов е журналист с повече от 40-годишна практика. Още от 1976 г. има публикации във в. „Стършел”; бил е редактор в сп. „Смяна”; заместник-главен редактор на сп. „Български журналист”; заместник-главен редактор на в. „Демокрация”; главен редактор и основател на в. „Щастливец”, заедно с Радой Ралин и Борис Димовски; бил е главен редактор на издателство „Отечество”.
От 2000 г. до 2002 г. е член на Програмния съвет на Българската национална телевизия. От 2005 г. до 2008 г. е сценарист на авторската рубрика „Политическата сатира „Люти чушки” в предаването „Отзвук” по ТВ 7. От 2006 до 2009 г. в същата телевизия е сценарист и продуцент на предаването „Нашите 15 минути”. От 2007 г. до 2014 г. заедно с екип „Инфохолици” създава цяла линия авторски предавания в програмата на Българското национално радио, радио „София”.
Кандидатурата на Любомир Халачев, предложена от Кирил Цочев и група народни представители, беше представена от Петър Кадиев.
Проф. Любомир Халачев е режисьор, сценарист и продуцент. Завършил е Института по кино в Москва в 1972 г. От 1975 до 1989 г. работи в студия „Време” като оператор и режисьор на документални филми. През 2001 г. става професор в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, а през 2006 г. е доктор на изкуствознанието. От 2011 до 2015 г. е ректор на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Журналистическата си дейност започва през 1965 г. във в. „Средношколско знаме”, по-късно работи за изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Пише статии във в. „Стандарт”, в. „Сега” и в. „Култура”.
Професор Любомир Халачев има седем книги в областта на киното и телевизията. През периода 1992-1994 г. е директор на филмовата студия „Спектър 92”. През 2004-2005 г. е гост-професор в Института по медии и кино в университета „Ни Ан”, Сингапур.
Член е на Обществения съвет на БНТ, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на българските писатели.
Кандидатурата на Розита Еленова, предложена от Красимира Ковачка и група народни представители, беше представена от Росен Петров.
Розита Еленова е завършила висше образование в НАТФИЗ, актьорско майсторство. Завършила е и журналистика в Софийския университет. Пет години е била водещ на телевизионно ежедневно културно предаване в телевизия „7 дни”. Притежава опит в работа в държавната администрация като пресаташе на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В момента е пресаташе на най-голямото държавно предприятие работодател в България – Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Има три награди от Българското дружество за връзки с обществеността.
Член е на Съюза на журналистите, Съюза на артистите и на Европейската асоциация на комуникационните директори.
Кандидатурата на София Владимирова, предложена от Цветан Цветанов и група народни представители, беше представена от Ирена Соколова.
София Владимирова e с образователно-квалификационна степен магистър „журналистика” от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация, профил „Телевизионна журналистика”. В Техническия университет в Дрезден получава допълнителна подготовка в специалност по немски език.
Професионалният й опит започва още като студент, работейки като стажант-репортер в програма „Христо Ботев” на БНР. След това работи в отдел „Култура” на в. „Новинар”. Има опит като репортер, сценарист в независима продуцентска компания. Участва в изготвяне на телевизионни програми, за които е разработвала сценарии и е участвала в творческите процеси по създаването им.
В периода 2010-2013 г. е била член на Съвета за електронни медии. В същия период участва и в работата на Европейската платформа на регулаторните органи по съдържанието, като е представяла позицията на Съвета за електронни медии по разискваните от организацията въпроси, свързани с медийното регулиране. След напускането на Съвета за електронни медии София Владимирова за кратко работи като експерт „връзки с обществеността”.
След представянето на кандидатурите се премина към личното представяне на кандидатите и на техните виждания за дейността на Съвета за електронни медии.
В изложението си Васил Чобанов отбеляза, че 2016 г. е изключително важна за българската медийна регулация с оглед сриващото се място по свобода на словото у нас и задача на Съвета за електронни медии е да промени тази тенденция. Той изрази идея Съветът за електронни медии да даде една възможност за един нов обществен договор за медийна регулация в България и това да стане в относително кратки срокове. Българското национално радио и Българската национална телевизия да дават един добър тон на обществения дебат.
В представянето си доц. Иво Драганов допълни към своята биография специализации по телевизия в Англия, САЩ и Франция. Подчерта два много важни фактора за обществените медии – редакционната и финансовата независимост. Бъдещите генерални директори трябва да формулират своята визия за мисията, ценностите и стандартите, виждането им за образователната функция на обществените медии. Предложи Българската национална телевизия да създаде детски канал. Изрази мнение, че не е редно председателят на Управителния съвет на БНР и БНТ да бъдат едно и също лице с генералния директор. Акцентира на защитата на журналистите и насърчаване на българското телевизионно филмово производство.
Кин Стоянов нарече своето изложение „Любимец 113“. Изрази позиция, че Съветът за електронни медии пропусна приватизацията на БТК. Медийният регулатор е блокирал участието на свободни продуценти в обществените медии. Отбеляза, че от години БНТ не е обявявала конкурси за външни продукции. Съветът за електронни медии трябва да избира генералните директори на националните медии по много по-добре разписана управленска програма и в случай, че той не я изпълнява, мандатът на генералния директор да бъде предсрочно прекратяван. Сподели мнение, че членовете на Съвета за електронни медии трябва да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от парламента.
Проф. Любомир Халачев подчерта задачите, които има Съветът за електронни медии като обществен орган, преди всичко за поставяне на стандарти и на основни правила, на които трябва да отговарят работещите в медиите. Той е основен обществен гарант, за да не може нашата медийна среда да бъде унищожавана. Работата на членовете на Съвета за електронни медии трябва да е насочена към подобряване на медийната среда и да се съсредоточат върху качествата на ръководителите на обществените медии.
Акцентира и върху образованието. Образователните програми на БНТ и БНР са задължение, но те трябва да се разпространяват и от търговските телевизии.
В своето изложение Розита Еленова представи модел за работа на Съвета за електронни медии съвместно с обществените медии, който е изграден на практиките от търговските медии. Процесите на планиране, програмиране, оптимизиране на бюджетите и текущият контрол да се осъществява от Съвета за електронни медии. В центъра е поставен зрителят. Парите на държавата следват зрителя. Обективният критерий е рейтингът. Медийният регулатор трябва да бъде стожер, да бъде в активна позиция. Естествената роля на обществената медия е да инвестира в програми, насочени към специфична аудитория. Подчерта, че чрез този модел няма да се поставят обществените медии в едно изключително неблагоприятно и неравностойно положение, за да бъдат сравнявани с търговските телевизии.
В изложението си София Владимирова изтъкна като непосредствена задача пред Съвета за електронни медии осигуряването на стабилност на органа, към който обществото и гилдията да има доверие. Съветът за електронни медии е в една много важна година, когато му предстои да избере генералните директори на БНТ и БНР. Двете медии са критерий за добра и качествена журналистика. Акцентира върху европейското законодателство и предстоящите промени в Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Отбеляза необходимостта администрацията на регулатора да се квалифицира допълнително и постоянно, така че да не изостава от сферата, която регулира. Съветът за електронни медии трябва да поддържа близки връзки със свои сродни европейски регулатори. Изрази позицията, че регулацията във времето трябва да започне да отстъпва своето поле на саморегулацията. Спря се и върху прозрачността на дейността на Съвета за електронни медии. Регулаторът да не бъде част от проблемите на медийния сектор, а да бъде част от неговите решения.
По време на обсъждането кандидатите за членове на Съвета за електронни медии отговориха на поставените въпроси от народните представители Лъчезар Иванов, Иван Иванов, Петър Кадиев и Росен Петров относно законови възможности на медийния регулатор да влияе на търговските медии по отношение на комерсиални предавания; законодателни промени, които следва да бъдат предложени с цел промяна на мястото на България в класацията за свободата на словото; за височината на звука на рекламите; финансиране на обществените медии; регистрацията на телевизия ПИК; състоянието на регионалните медии; и къде свършва свободата на словото.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по културата и медиите единодушно, с 14 гласа „за” реши, че са изпълнени законовите изисквания по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията за заемане на длъжността член на Съвета за електронни медии от предложените кандидати, като за проведеното изслушване се внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание доклад, към който се прилага проект за решение за избор на всеки един от кандидатите.
Следват предложения по списъка на кандидатите.”
Уважаеми колеги, както бе посочено в доклада на Комисията относно приемане на процедурните правила за избор на членове на СЕМ, е необходимо да бъдат избрани двама членове от квотата на Народното събрание на мястото на Георги Лозанов и Анна Хаджиева, чиито мандати са изтекли.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, позволете ми да Ви благодаря за подкрепата, за конструктивното провеждане на процедурата по избор на членове на СЕМ. На всеки един от Вас – благодаря сърдечно!